Подарък

Здравейте!
Снощи ми се случи нещо много особено и ми се прииска да го споделя точно с вас.
Понякога приятели ми изпращат адресите на точно определени страници в и-нет. Снощи получих такъв от един руснак, с който се запознах наскоро и както обикновено, щракнах там без да се замисля. Имах отворени доста прозорци и успях само да чуя някакъв вик. Погледнах страницата и като видях снимка на една съвсем обикновена стая, реших че съм пропуснала онова, което е извикало, и я заредих наново. Ужас! Появи се едно лице с големи черни дупки вместо очи и уста, приличащо на извънземно /според най-честите описания/. То започна да вика и да се гърчи от ужас, а аз едва смогнах да се протегна и да закрия екрана с ръка. После бързо излязох от всички програми, изтрих всички временни файлове и спрях компютъра. Взех произволна книга, легнах на леглото, отворих на произволна страница и единственото изречение, което прочетох, се отнасяше за еволюцията на расите. Замислих се...
Какви трябва да са били тези хора, които са създали файла, съчетавайки звук и картина по подобен начин? А как са преодолели ужаса онези, които са го качвали на сайта? Доколко е реален образа? Каква е целта му - да внуши страх или да поиска помощ? Какво успя да ми внуши подсъзнателно? Щом съществува някъде като информация, значи е част от мен, някаква тъмна част - но от мен! Как се лекува страх и ужас? С голяма любов! Толкова болка и страх събрани на едно място са непоносими. Навярно също толкова непоносими за едно човешко същество са и големи количества блаженство и спокойствие. Противоположности и нищо повече. Колко приветлива изглеждаше стаята, а какво изскочи оттам. Изглеждаше! Ами ако в онова, уж страшното, се крие любов? Колко ценни размисли... дали руснака подозира какъв подарък ми е пратил? Като си помисля, че бях готова да му се разсърдя... И все пак е страшничко....
Успокоих се, помолих Бог да ме приюти в светлината и обичта си, да закриля съня ми и да ме пази от кошмари.
Събудих се и се заслушах, първо - в себе си, после - в шума навън. Образа беше пред очите ми, но почти не предизвикваше емоции. Седнах на леглото и помолих Бог да ми помогне да заживея с този образ. ТИ ЗАБРАВИ ЛИ, ЧЕ СИ БОГИНЯ? - беше отговорът. ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е В КРАКАТА ТИ! НЕ ЗАБРАВЯЙ,ЧЕ ТВОРИШ НАРАВНО С МЕН И МОЖЕШ ДА ИЗБИРАШ - ДА ГО СТЪПЧЕШ ИЛИ ДА ГО ВЪЗДИГНЕШ!
Пуснах си радиото и изпълнена с енергия заподскачах в такт с музиката....

П.П. Всъщност той е латвиец и доколкото разбрах, работи в магазин за звукови и светлинни ефекти. Хм... илюзии...