Появяването на наченки на нова обединяваща всички българи религия се дължи на
празнината, която оставя традиционната православна вяра в този изключително
важен аспект от човешкия живот. Православието и неговите стожери – църковното
настоятелство със своята апатична политика относно проблемите, които вълнуват
съвременния човек постепенно си подписват смъртната присъда. За какво най-общо
един обикновен българин използва православната вяра. Да кръстят децата му, да
осветят бизнеса му, да опеят за опрощение починалите му близки или да запали
свещ в храма, когато има някакъв проблем и иска нещата да се решат в негова
полза. За останалото, а то е толкова много тази религиозна система е глуха и
неадекватна. Много пъти съм се чудил, защо поповете пеят своите песнопения пред
публика, след като нищо не се разбира в думите им. Защо нямат един ден примерно
неделята, в който да говорят в църквите пред хората за вярата, за нещата които
са написани в новия завет. Да тълкуват притчите и да обясняват важността на
живота на Христос. В САЩ има много протестантски религии, които са поели нишата,
която е останала празна от католицизма. Примерно да вземем баптистката църква.
Там са добре дошли всякакви хора и бели и черни, за разлика от католическата
църква. Всяка неделя свещениците тълкуват пасажи от библията. Хората в църквата
пеят хвалебствени на Бога химни. Изказват се пред всички, споделят радостта и
болката си. Тоест те вече са част от религията, участват. Тя ги сплотява и дори
да не е съвършена им дава сила да се борят с ежедневните си проблеми. А къде е
изчезнал духа, който да обединява българите религиозно. Мисля, че всичко това се
дължи предимно на църковната клика, която отказва да се промени, така както се
променя и живота. Старата вяра робува на старите канони. Колко хора ходят на
църква днес и по какви причини – малко хора и причините са по-скоро неприятни.
Когато човек се срещне със смъртта на близък и когато е бил напълно неподготвен
за тази среща. И т.н и т.н.
Българина е начетен, образован с висока обща култура. Обича живота, обича и
удоволствията, които може да му предложи същия този живот. С какво може да го
впечатли православието. Затова и религията е толкова далеч от него. Националната
ни религия изглежда е в същата криза, в която е и цялата ни държава. Вместо да е
еталон и опора в труден момент за всеки от нас самата църква е в нокаут. Сигурно
всеки от нас е запознат с далаверите, които се въртят между поповете. Много от
тези “святи” хора са корумпирани и слуги не на Бога а Чичко Паричко. Не в един
скандал са били замесени църковните служители. Но да не забравяме, че държавните
религии са още една форма на власт и дава възможност на непочтените люде да се
облагодетелстват. Спомняте си си ясно за разкола и образуването на два синода.
Като два клана звучи... Какво да говорим повече. А човек не може да живее без
вяра. Вярата е опора и сигурност. Вярата лекува душевни рани и открива нови
възможности. Ако не вярваш в съкровени неща се превръщаш в звяр, който не се
спира пред нищо за да задоволи безкрайните желания на своето его. Ето защо
алтернативните източници на информация за нови религии и вярвания имат такъв
успех. Книжния пазар е залят с езотерична литература и всякакъв друг вид друга
литература, който се занимава с душата – психология и психоанализа,
самоусъвършенстване и др. Почти всеки е запознат най-общо с останалите световни
религии. А някои дори сме стигнали и по-далеч в своето търсене. Те всички си
приличат най-общо. Целта, поради която са се появили може би е различна. За
управляващите – да наложат властта си над своите поданици, за обикновените хора
един вид отдушник от всекидневното напрежение.
Ясно е, че поради празнотата, която оставя в нас православието сме тръгнали на
пътешествие към една нова вяра, която да изгради в нас един нов морал, за да
живеем отново спокойно и достойно. Не искам да кажа, че православието е
безполезно за всички. Но е сигурно, че то е безполезно за мен. Безполезно е за
моите приятели, за много хора, които познавам. Почти никой от тях не ходи на
църква, а ако ходи то е рядко и от куртоазия към своите по-стари близки. Това са
фактите. Православието като идея има много хубави страни. Но като изпълнение от
страна на “светите” му служители е цяла трагедия.
А е изключително важно всички ние, които имаме един нов и относително близък
светоглед и нови схващания за религията да се обединяваме, да се срещаме и да
общуваме. Споделеното тогава ще стане и истинско. България има неистова нужда от
нова и силна вяра. В следващия коментар очаквай продължението.
velaskes©20.06.2004