ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: yavor on август 16, 2006, 01:14:33 pm

Title: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 01:14:33 pm
Доста съм си мислил над това понятие, понеже много хора твърдят че онова или другото е истината а двете в крайна сметка си противоречат, а истината според мен не може да е противоречива. После се сетих нещо за самата дума на немски език думата за "е" е "ист" (ist) на английски е "из" (is), а в самият български език има остаряла форма "то|ест" (това е). Така стигнах до предположението, че истина е това което е. Някои го описват като "обективна реалност". Въпроса е там, че всеки вижда различни неща, според това какво го засяга и къде се намира, тоест има своя си субективна истина(реалност). Собствената истина се явява парченце от общата. И като питаме някого за съвет това не значи че той знае повече от нас. Значи само че сме го попитали за неговото парченце. Ако схванем единността между две истини и извлечем общия принцип няма да се налага да помним и двете, а само заключението, което ще ни служи в двойно повече случаи. Това обаче много упорито не се прави и е създадено правило да се предоверяваме на хора като нас и да вярваме сляпо само на конкретни същества, което надявам се се сещате, че означава проява на йерархия - конфликт, триене, липса на любов и куп други неприятни последствия.
Истината често се представя така все едно, че нещата са едностранни, което си е чиста проба лъжа. Можете да боядисаме една топка половината синя, другата половина жълта и да питаме този, който е откъм синята страна за цвета й, той директно ще ни отговори, че топката е синя, от срещуположната страна човек би ни казал, че топката е жълта, ако попитаме някой, за който топката е точица в далечината, тя ще е зелена а ако загасите осветлението топка може и да няма или пък тя да няма цвят и на практика никой от наблюдателите няма да ни е излъгал. Ще се излъжем самите ние ако приемем само един вариант за верен без да се замислим защо и как ги има останалите.
Многото парченца истина се блъскат и влизат в конфликт, което ги прави да изглеждат нереални, малки и незначителни след сблъсъка с по-големи парченца. Често хората при сблъсъка с по-голямо парче истина скачат от едното на другото защото там ще се чувстват по-сигурни. Това прави например религията, дава една доста голяма бройка истини, за да предотврати по-нататъшни болезнени сблъсъци , обаче целта на човек, който иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат. Иначе казано - да живее само според всеобщите истини.
Интересно ще ми е да чуя ако имате ваши си разсъждения по въпроса,
искам преди това да уточня че шаблонните фрази вече съм ги чувал и е по-добре ако нямате нещо ваше да не пишете нищо, поне аз смятам да игнорирам усилено останалите "копия на чужди мисли".
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 16, 2006, 01:37:54 pm
Хм, може да се каже, че не ме интересува истината. Интересува ме, че сега си седя на компа и се кефя да прочета или напиша нещо и после да се върна към работата си ... Истина ли е това? Не влизам в конфликт с нищо, значи може и да е истина, а?
Но ти, веднага казваш, че ще игнорираш някои неща и ни даваш указания какво да не пишем. :) Това истина ли е?
Иначе съм съгласна че "целта на човек, който иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат."
Когато усетя, че съм преживяла един ден без всякакъв сблъсък с нещо в съзнанието си и без всякакво чувство за дисхаромия, отчитам, че съм изживяла един истински ден :) ....  или нещо такова :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Иай on август 16, 2006, 01:51:02 pm
Много добре казано  O0
Напоследък и аз доста се замислям за това. Отначало и аз търсех "истината" за едно или друго нещо - например, коя религия е най-близо до истината. После установих, че колкото са хората на земята, толкова са и различните представи за Бога, Създателя, Висшия Вселенски Разум... и т.н. Което съвсем не означава, че само един от всички се е добрал до ИСТИНАТА. Просто всеки върви по собствения си път и пречупва нещата през собствената си призма. Наскоро се бях заела да сравня наблюденията на различните автори за живота след смъртта. И там след много четене разбрах, че всички говорят за едно нещо, но използват различен стил на изразяване. Хората подложени на регресия разказваха за завръщането си у дома по различни начини и повечето от тях вярваха, че това е единствения начин, че това което виждат и преживяват се случва на всички. Само по-напредналите души изразяваха мнение, че другите може да изживеят това по различен начин. Накрая стигнах до "прозрението", че и завръщането ни у дома е много индивидуално и до някъде е свързано с нашата представа за нещата - за да можем по-плавно да направим прехода.
 Така че по въпроса за истината - както за живота преди и след смъртта, така и за живота ни тук и сега, може да не е само една. Както каза yavor, нашата истина е частица от общата или цялата истина. Дори това, което ни се струва абсурдно, или нереално, може да се окаже частица от същата тази истина. Затова, колкото сме по-отворени за "чуждата" истина и сме готови поне да помислим върху чуждата гледна точка, толкова повече се доближаваме до  цялата истина :)
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Nirvana on август 16, 2006, 05:13:50 pm
Това, че сто човека гледат една топка от различни ъгли, не значи, че топките са сто   :crazy2:
Работата е там, че сме хора и освен боядисана, топката друга не можем да я видим... Можем само да предполагаме за реалната и може би заучим  ::)
Пък и вероятно топката не е мъртва-  постоянно една и съща...
Можи топката да е "топка- хамелеон"   >:D (пак боядисана страна)
Можe би  :idiot2:   :uglystupid2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 06:54:07 pm
Хм, може да се каже, че не ме интересува истината. Интересува ме, че сега си седя на компа и се кефя да прочета или напиша нещо и после да се върна към работата си ... Истина ли е това? Не влизам в конфликт с нищо, значи може и да е истина, а?
Но ти, веднага казваш, че ще игнорираш някои неща и ни даваш указания какво да не пишем. :) Това истина ли е?
Иначе съм съгласна че "целта на човек, който иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат."
Когато усетя, че съм преживяла един ден без всякакъв сблъсък с нещо в съзнанието си и без всякакво чувство за дисхаромия, отчитам, че съм изживяла един истински ден :) ....  или нещо такова :)
Ами според мен пък ако не съм изморен или "утрепан" в края на деня си значи не съм се натоварил достатъчно, това колко се товари човек трябва да е съобразено с възможностите му и винаги трябва да е малко повече отколкото му е "в нормата" иначе няма развитие и или остава на същото място, или атрофира, а това ми лъха на мухал, лишеи, пръст и разложение. :D
ако някой има да каже нещо за "истината" е добре дошъл, все пак затова отворих темата...  ;)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Иай on август 16, 2006, 07:02:33 pm
Ами според мен пък ако не си изморена или "утрепана" в края на деня си значи не си се натоварила достатъчно, това колко се товари човек трябва да е съобразено с възможностите му и винаги трябва да е малко повече отколкото му е "в нормата" иначе няма развитие и или остава на същото място, или атрофира.

Зависи за какво натоварване става дума, ако е само физическо, или по-скоро битово, то за какво развитие говорим?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 07:10:52 pm
Ами аз всяко натоварване го разглеждам като умствено такова. Тоест за мен въпоса ти е еднозначен и ще обобщя "физическото" и "битовото" натоварване в едно. O0
Натоварването също си има степени. И трябва да се знае кога човек
- не се е натоварил достатъчно - мързи го да се мръдне
- вече се е уморил
- налага си волята за да постигне малко повече извън рамката.
Трябва и да знае кога да спре, за да не вземе да си похаби я нервите, я мускулите.
Интересен факт е, че много хора не са се замисляли че както има мускулна треска така има и "мозъчна" ама за това по-нататък...  :D :knuppel2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 16, 2006, 08:34:21 pm
Не се чувствам пренатоварена напоследък и ... мноооого, ама мнооого ме мързи :))))) Извинявай, че не мога да ти кажа нищо за истината!!! Игнорирай ме. :)
P.S.  Поздрави от мухъла, лишеите и разложението. :) .... Ама да не забравяме, че мързела е ключ оставен ни от Бога (Ра-Хари).  :-* :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 08:57:18 pm
Не се чувствам пренатоварена напоследък и ... мноооого, ама мнооого ме мързи :))))) Извинявай, че не мога да ти кажа нищо за истината!!! Игнорирай ме. :)
P.S.  Поздрави от мухъла, лишеите и разложението. :) .... Ама да не забравяме, че мързела е ключ оставен ни от Бога (Ра-Хари).  :-* :smitten:

за мен мързела и бог са едно и също нещо
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 16, 2006, 09:15:22 pm
Ха-ха ... не щеш да ме игнорираш  :2funny: Що така?  :P
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: grizzly on август 16, 2006, 09:26:36 pm
Хм, шаблонните фрази си ги чувал, тогава, защо ни ги поднасяш ? Идеята за "по-висшата" истина, като колизия на няколко истини не е нова. Още повече, че моето схващане е , че колкото и сечения на различни истини да има, не може, да се познае цялата обективна истина. Тя е достъпна само за по-висше същество от човека, защото "истината" ( абсолютната, ако я има ) е сбор от всички истини за едно нещо, коита са необозрими за един човек. Нима, можеш да кажеш точният брой точки , от които се състои една окръжност ?

Quote from: yavor
Ще се излъжем самите ние ако приемем само един вариант за верен без да се замислим защо и как ги има останалите.
Няколко варианта  да, но всички  е просто абсурд...

Многото парченца истина се блъскат и влизат в конфликт, което ги прави да изглеждат нереални, малки и незначителни след сблъсъка с по-големи парченца.
Не истините се сблъскват, а илюзията за тях. В 90% от случаите, хората не ти поднасят, техните истини, които да интегрираш, а само претенции или свръхизкривени гледни точки !

Quote from: yavor
kойто иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат

Нали ги подреждаш ТИ, пак изкривяваш, не схващаш ли ?

Quote from: yavor
Иначе казано - да живее само според всеобщите истини.
И как откриваш себе си, като живееш според всеобщите истини ?

Надявам се , шаблонните ми изречения, да не са те подразнили и да ги прочетеш. Мерси :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 09:49:05 pm
идея за по-висша истина не помня да съм споменавал, може би щото аз търся по-низшите от край време  ::)
Quote
Няколко варианта  да, но всички  е просто абсурд...
ако не допусках, че е възможно да се обхванат всички истини изобщо нямаше да се замислям дали го мога или не. :coolsmiley: До колко е абсурд смятам да проверя лично.

Quote
Нали ги подреждаш ТИ, пак изкривяваш, не схващаш ли ?
че ще изкривявам виждането си за тия парченца истина е вярно, до кога ще продължи това не знам все още, ама все пак благодаря за напомнянето :)
Quote
И как откриваш себе си, като живееш според всеобщите истини ?
очевидно не си се досетил, че под "всеобщи" имам пред вид принципи залегнали в основата на всичко съществуващо, тоест най-низшите възможни, ама сега ти се отдава и тази въможност  :knuppel2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Lz3SU on август 16, 2006, 09:55:31 pm
Колкото повече си мислите,че знаете толкова повече се заблуждавате.
НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ИСТИНА!
ИСТИНАТА Е САМО ЕДНА!И ЗА ТОВА И "ИСТИНА".А това,че всеки я гледа от различен ъгъл не значи,че може да има много истини.
Това надявам се не е шаблонна фраза.Така мисля аз.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 16, 2006, 10:09:33 pm
Тъй като сетивата ни имат ограничени спектри на възприемане няма как да осезаем реалността .... от там и обективната истина ... тогава за какво говорим?
Всичко тук е илюзия. :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on август 16, 2006, 10:11:04 pm
 За ИСТИНАТА да говори  само този, който никога не е излъгал....И АЗ ЩЕ МУ ПОВЯРВАМ... Само той може, и не защото е прав, а защото не знае всъщност що е лъжата .
Игнорирай ме!

 O0
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 10:14:44 pm
За ИСТИНАТА да говори  само този, който никога не е излъгал....И АЗ ЩЕ МУ ПОВЯРВАМ... Само той може, и не защото е прав, а защото не знае всъщност що е лъжата .
Игнорирай ме!

 O0
твое право си е да си чакаш колкото време решиш, когото решиш, това на мен ми изгуби достатъчно време
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 10:15:56 pm
Колкото повече си мислите,че знаете толкова повече се заблуждавате.
НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ИСТИНА!
ИСТИНАТА Е САМО ЕДНА!И ЗА ТОВА И "ИСТИНА".А това,че всеки я гледа от различен ъгъл не значи,че може да има много истини.
Това надявам се не е шаблонна фраза.Така мисля аз.
Ами така е, само че е надробена на места на ситно, на други на по-едри парчета, това имах пред вид и под "подреждане" на парченцата. За да се постигне това, трябва да има всеобхватност на подреждането, което разбира се се очаква да е невъзможно поради невъобразимия брой парченца.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 16, 2006, 10:18:12 pm
Тъй като сетивата ни имат ограничени спектри на възприемане няма как да осезаем реалността .... от там и обективната истина ... тогава за какво говорим?
Всичко тук е илюзия. :)
има многобройни практики, които целта им е именно да изострят сетивата, за да види човек по-голяма част от реалността и да започне да реагира по-всеобхватно.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 16, 2006, 10:23:19 pm
има многобройни практики, които целта им е именно да изострят сетивата, за да види човек по-голяма част от реалността и да започне да реагира по-всеобхватно.
Така е. Чакам да ми дойде настроението да задълбоча едни такива практики. Междувременно работя, домакинствам, гледам дете ... мъж, чатя с приятели, пиша нещо в Изворите ... но то и това е практика, ако ме питаш мен ... и още един поне тук ... ама хайде да не го споменавам  ;D. :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on август 17, 2006, 06:40:58 am
"Още единия" би казал, че много има да чакаш още, не само настроението.
Може би си избрала чакането, а не истината.
А може би разбираш повече от това, което ни пишеш. Може и нищо да не разбираш, защото писала си, че за теб разбирането не те интересува.
Дали това е от "чакането" или е от настроенията. ;)
Че какво ли й е на някаква си ИСТИНА. Голяма работа - че тя може да се "вмести между другото" между детето, мъжа, работата, удоволствията. Въпрос на избор - нали? Ти си го направила - за себе си. И си го написала ясно - пред нас.
------------------------
Явор, просто не й се "вързвай" - малко търпение. Темата е страхотна. Дай на всички малко време.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 17, 2006, 06:45:10 am
И Рамус не ще да ме игнорира  :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on август 17, 2006, 07:05:27 am
че да не е луд, да те игнорира някой - само да е посмял :2funny:
Леле, колко мъка му се пише... :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 17, 2006, 07:31:30 am
Че какво ли й е на някаква си ИСТИНА. Голяма работа - че тя може да се "вмести между другото" между детето, мъжа, работата, удоволствията. Въпрос на избор - нали?
Вече казах, че всичко тук  е илюзия. Това първо, второ израза "да се "вмести между другото"" и на Рамус и няма нищо общо с мен.  :) За мен най-голямата практика е самия живот, който се случва тук и сега ...  и тва е.
Рамус, не ти ли хрумва понякога, че живота е това, което е ... докато някои само разсъждават за него?
И не ти ли хрумва понякога, че Аз съм това, което съм .... докато някои само разсъждават за "себе си"?
Да споменавам ли истината  ... и свободата най-вече??? :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on август 17, 2006, 07:48:06 am
Мдааа,
ти вече ги спомена  ;D

цитати
...Междувременно работя, домакинствам, гледам дете ... мъж, чатя с приятели, пиша нещо в Изворите

Чакам да ми дойде настроението /! ! !/да задълбоча едни такива практики.

Но най-много ме радва че "всичко тук е илюзия".  ;D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 17, 2006, 08:24:53 am
Междувременно не е между другото. :)
И пак се чудя що не ме игнорираш, и да не е всичко илюзия, според теб, то аз поне със сигурност съм илюзия, нали знаеш името ми, даже съм "мъглата на илюзиите" .... особено пък, моето аз в твоята глава.  :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: grizzly on август 17, 2006, 09:40:16 am
Quote from: yavor
очевидно не си се досетил, че под "всеобщи" имам пред вид принципи залегнали в основата на всичко съществуващо, тоест най-низшите възможни, ама сега ти се отдава и тази въможност
Аз ги наричам закони(не буквално, по-скоро "формули"). Благодаря ти , че ми предоставяш и тази възможност.
Quote from: ramus
Явор, просто не й се "вързвай" - малко търпение.
Това си е моята реплика ;)
Quote from: ramus
Може би си избрала чакането, а не истината.
А може би разбираш повече от това, което ни пишеш. Може и нищо да не разбираш, защото писала си, че за теб разбирането не те интересува.
Защо ли решавате, че като ръсите "мъдри" слова сте познали истината или сте станали "просветлени", или какъвто термин използвате... Бий(както и всеки друг), може да е много по-мъдра от всички нас, и без да има някаква специална нагласа, или да си седи и просто да чака, да я "осени" някаква истина. Едва ли гледането на семейство и разговорите с приятели, могат да попречат на някого, да се развие духовно(без кавички).
Рамус, ти си знаеш, това не ти го пиша на теб, само те ползвам. Тоест само ползвам твоят виртуален отпечатък във форума.
Quote from: Bee
И не ти ли хрумва понякога, че Аз съм това, което съм .... докато някои само разсъждават за "себе си"?
:smitten: Beehave :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on август 17, 2006, 11:29:48 am
Понеже мисля, че достатъчно поспамихме, връщам се на темата на явор. Надявам се вече отшумяха канонадите и камъните по градините. Щото очевидно някои това също го взеха за истината и свойствата й.

------------------------------
Явор, за да продължим по темата имам няколко въпроса към теб...

1. Какво е ИСТИНА?.
2. Смяташ ли че истината е идеята на всеки човек за "нещо"
3.  Защо всеки човек смяташ, че си има "свое парченце от нея"
4. Защо за теб лично е важен въпроса за истината и какво е твоето отношение към нея - към идеята ли, към понятието ли... или смяташ, че двете са само "отражение" на някаква "ГОЛЯМА ИСТИНА - Всеобща" - там някъде.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on август 17, 2006, 02:31:15 pm
........... :idiot2:....."твое право си е да си чакаш колкото време решиш, когото решиш, това на мен ми изгуби достатъчно време"
Какво ли да чакам? Може би това?......още едно мнение
Теория за истината
Alexander Dorn
Истина… М да, какво е истината? Къде ли е?

100% съм сигурен, че всеки съзнателен човек си е задавал този въпрос поне веднъж в живота. Е аз съм тук да ви отговоря на горните два въпроса като за бонус на цялата тази история ще добавя и реалността. Но ви предопредопреждавам, че може и да не го чете до край, че много н епотребни локуми ще намерите. А и може да си забубите времето (в което се съмнявам).

И така започвам с две твърдения (мой твърдения, а може би и на някой друг):
1. Глупци са тези,които търсят “вселенската истина”.(пояснене за вселеската истина по надолу)
2. И дава пъти по - голями глупци са тези, които твърдят, че са я намерили.

Ви сигурно ще си кажете, че глупакът в цялата работа съм аз. Е за вас сте си прави. Вярно е и, че и аз по едно време се бях впуснал в търсене на тази вселенска истина(това истината за всичко на куп – за Бог, за Света, за живота, за Вселената). Е не я открих и за това твърдя, че не съществува или поне не е за обикновенните хора(не че съм обикновен). Но намерих друго нещо – а това е пътят, моят път, по който трябва да крача (не, че въря по него). Намерих и, че “великата истина” е само за боговете, а на нас са оставили “лъжата”.

Опитвам се да ви кажа, че за всеки си има един точно определен път, за всеки си има една точно определена истина. Браво на тези, който са я намерили. Вие сред тях ли сте или още се лутате?

Та казах, че в пакета с “истинат” ce е набутал и вашият житейски път (а това дали вие ще вървите по него си е ваша работа). И така за пътят друг път. Сега да продължим напред. Казах ви къде се намира истината - във вас( ако не сте разбрали тези черните работи на белият фон на екрана ви по горе), а сега да дефинирам, какво е истина.

Истина това е това, в което вярваш и го смяташ за постижимо, това за вас е истина. (лично мое мнение, ако някои има същото не съм виновен). Вие тук може да попитате : “Добре де, ако казвам, че има извънземни и преражтане, то следва, че те съществуват?” Еми фактически да, ако вярваш достатъчно силно в тях – Те съществуват, те са си ваша лична истина и това, че другите не вярват във вашата истина това незначи, че тя е лъжа, нали? Само трябва да вярваш. И едвали съм каза всичко за истината, но поне не съм ви излъгал или пък съм?

Стигнах ме до бонусът – реалноста. ДА – тя е единственото истинско нещо за всеки. Реалността е действителността. Живеем в един и същи свят, нали? Гледаме едни и същи новини, едни и същи филми и четем едни и същи книги. Но не съм съвсем прав, но карай. Тя – реалността много кофти се усвоява, още повече ако си малко детенце и изведнъж детските ти представи за света рухнат пред телевизора виждайки как САЩ ръси смърт върху света или пък някакви две грамадни сгради със няколко хиляди невинни души потънат в земята заради нечий болен мозък. Но тук навлизам в анархистките ми и антиглобалистиките ми привързаности за това я напускам бързо. Но все пак реалноста не е най – предпочината ми тема за писане, за това се извинявам, че ви откраднах няколко ценни минутки, които щЯхте да прекарате пред телевизора в тъпеене.
..........е...Аз съм истината! O0
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 19, 2006, 11:58:48 am
1. Какво е ИСТИНА?.
2. Смяташ ли че истината е идеята на всеки човек за "нещо"
3.  Защо всеки човек смяташ, че си има "свое парченце от нея"
4. Защо за теб лично е важен въпроса за истината и какво е твоето отношение към нея - към идеята ли, към понятието ли... или смяташ, че двете са само "отражение" на някаква "ГОЛЯМА ИСТИНА - Всеобща" - там някъде.
По 1 колкото съм се посетил за истината почти всичко съм написал, въпреки, че останаха още някои неща за доуточняване и това ще стане, малко липсвах последните няколко десетки часа понеже бях зает с други неща.
2. Доколкото разбирам въпроса ти отговорът е "да"
3. Ами смятам така защото така го виждам, всеки си има своя истина и я ползва за упора, за нещо, върху което да стои. А необходимостта от знаенето на всяка истина се поражда от това, че е твърде неизгодно да се седи на едно място.
4. За отражения на истината може да се смятат всички нейни описания   O0
ще понапиша това-онова по темата скоро  :) ще е хубаво да постнеш каквото си измислил по въпроса, че да видя дали не пропускам нещо  ;)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 19, 2006, 06:27:35 pm
Хайде малко да уточним първо понятията, за да можем да си говорим на един език, иначе се получава, че всеки си разбира едно нещо някакси, а друг по друг начин, така можем да си говорим до второ пришествие и пак нищо да не си кажем.
Понятието "истина" е абстрактно понятие, абстрактно понятие е и "математика" ще използвам аналагоията между двете за   яснота  и конкретност: основното понятия в матетематиката например е число - никой вече не разсъждава или спори какво означава едно, две и тн. За аксиомите и теоремите също никой не спори.Унифицирано е и толкова, върви се нататък. Кое е това  основно понятие в истината, кои са "аксиомите и теоремите".

Ето като се порових в интернет какво стигнах като "дефиниция" на ИСТИНА:This article is primarily concerned with truth as it is used in the evaluation of propositions, sentences, and similar items. For example, the sentence "3 is less than 4 is true" is an evaluation of the sentence "3 is less than 4".
en.wikipedia.org/wiki/Truth
Както виждате няма дефиниция  точно на понятието "истина" защото първо трябва да се уточни в коя област на познанието, живота, битието и т.н. говорим,аналогия с математиката - в коя област аритметика, геометрия, планиметрия и т.н. та дайте да уточним първо това: в коя област търсим истината, както вече уточних, ИСТИНА ВЪОБЩЕ НЯМА, поне досега никой не е дръзнал да дефинира такава. Та ако иснаме да излезем от кръга на глупостите, които се дрънкат постоянно и да си говорим "мъдрости" да уточним първо това.
1
2
3
Предлагайте !

Моите уважения
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Lz3SU on август 19, 2006, 08:55:30 pm
http://truesite.ru/istina/
Май всички тук търсят под вола теле.
Колкото повече мнения има за една истина толкова повече тя се превръща в "неистина"т.е.-лъжа.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 19, 2006, 09:11:58 pm
OM, над 2 може да се разсъждава, понеже това число е отговор на безброй въпроси.
Областта е установена по подразбиране - в познатата ни реалност. :knuppel2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 19, 2006, 09:15:45 pm
nepoznat, не ме интересуват нито религиите, нито разсъжденията над тях, понеже тази материя по начало е с основна задача да отдалечи хората от реалността, а не да им отвори очите  :uglystupid2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 19, 2006, 09:21:57 pm
За ИСТИНАТА да говори  само този, който никога не е излъгал....И АЗ ЩЕ МУ ПОВЯРВАМ... Само той може, и не защото е прав, а защото не знае всъщност що е лъжата .
Игнорирай ме!

 O0
Ами явно не си се замислила, понеже и истината като всяко нещо има много лица... като примера с топката в началото на темата и за да може да се говори истината за истината или поне част от нея трябва да можем да се движим и да оглеждаме от всички страни. ;)


п.с. скоро ще продължа с позицията ми по темата. O0
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Lz3SU on август 19, 2006, 09:30:10 pm
Yvor-ако наистина търсиш истината-уважавам това начинание,но отсносно това,че има много лица не съм съгласен.Тя-истината е само една.Просто хората злоупотребяват с нея с различните гледни точки.Всеки,който твърди,че си има своя истина,но дълбоко в себе си знае,че примерно опонента му е прав значи лъже.А това вече не е истина,а лъжа.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 19, 2006, 09:40:14 pm
Всъщност опонента му може да е прав и без дори да подозира за истината, както и опонента пък който "дълбоко в себе си чувства..." може да е отстоявал позиция базирана на истината. И това става чрез объркване. За да няма объркване се иска да можем да виждаме не само от себе си, но и от позицията на всички останали участващи в събитието.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Lz3SU on август 19, 2006, 09:52:01 pm
Всъщност май има опасност да се получи някакъв безсмислен диалог и по този начин да се разводни понятието за истината.А за мен просто не може да има повече от една истина.Другото са просто философски разсъждения,а аз не съм нито философ,нито религиозен-що се отнасяше до религията.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on август 19, 2006, 11:06:36 pm
И.С.Тургенев

Истина и правда
— Почему вы так дорожите бессмертием души? — спросил я.
— Почему? Потому что я буду тогда обладать Истиной вечной, несомненной... А в этом, по моему понятию, и состоит высочайшее блаженство!
— В обладании Истиной?
— Конечно.
— Позвольте; в состоянье ли вы представить себе следующую сцену? Собралось несколько молодых людей, толкуют между собою... И вдруг вбегает один их товарищ: глаза его блестят необычайным блеском, он задыхается от восторга, едва может говорить. «Что такое? Что такое?» — «Друзья мои, послушайте, что я узнал, какую истину! Угол падения равен углу отражения! Или вот еще: между двумя точками самый краткий путь — прямая линия!» — «Неужели! о, какое блаженство!» — кричат все молодые люди, с умилением бросаются друг другу в объятия! Вы не в состоянии себе представить подобную сцену? Вы смеетесь... В том-то и дело: Истина не может доставить блаженства... Вот Правда может. Это человеческое, наше земное дело... Правда и Справедливость! За Правду и умереть согласен. На знании Истины вся жизнь построена; но как это «обладать ею»? Да еще находить в этом блаженство?
Июнь, 1882

***
„Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.“ („Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна.“) — Уинстън Чърчил
***
„Единствената безспорна истина са некролозите.“ — Радой Ралин
***
„Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда.“ — Е. Доктороу
***
„Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.“ — Артур Шопенхауер
***
"ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЩО Е ИСТИНА?
 

   Ето един въпрос, на който общо взето трудно се дава еднозначен отговор, защото се търси истината от гледната точка на всеки един индивид. И доколкото всеки индивид е различен от другите, получават се и различните истини. Но ако се погледне на света като на единен организъм, с единни цели и тясно преплетени интереси, тогава е много лесно да се даде определение за истина.
   Ако започнем с определението, че истината е обективно отражение на действителността, то е очевидно, че е възможна само една абсолютна истина - Цялото или Вселената. Под определението Цялото разбирам Бог - Върховният Абсолют, но избягвам това название, тъй като всеки влага различен смисъл и има различна представа за Бога.
   Всички останали истини са части от единствената абсолютна истина и затова можем да ги наречем частични (относителни) истини. Тъй като истините (дори абстрактните) отразяват действителността в пространството, то ще си позволя да използвам измеренията на пространството за категоризиране на различните видове истини. Всеизвестни са три основни измерения, като посоки (координатната система) и четвърто измерение - времето. Що се отнася за пространствените истини, мога само да кажа, че са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система. Например, логическото мислене в другите галактики, в някаква степен се различава от нашето и това се определя от принципа за разнообразието.
   Що се отнася до видовете истини, зависими от времето, съвсем естествено е да различаваме минали, настоящи (актуални) и бъдещи истини. Мисля, че това деление, ще се приеме доста трудно от хората привикнали да абсолютизират истините. Преходността на истините ще обърка доста техните представи за действителността, но да се надяваме, че с времето всичко ще си отиде по местата.
   Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, то е очевидно, че във всеки един момент конфигурацията им се мени - променят се разстоянията между обектите и съответно се променят и взаимодействията между тях. Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените налагани от времето.
   Ползата от миналите истини е, да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото, защото по този начин, предотвратяваме промените налагани от времето. Те се натрупват и вместо преходът да стане плавно и естествено, промените стават скокообразно - това често се възприема като някаква катастрофа. Прогнозирането на бъдещето, базирано на сегашните илюзорни представи на човечеството в материалния свят е доста трудно и най-вече неточно.
   Когато стане въпрос за истината, неминуемо се стига и до противоречията. Обективно погледнато, противоречия не съществуват. Но независимо от това ще се опитам да разгранича, според общоприетите понятия, два вида противоречия. Обективни противоречия са: магнитните полюси - при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия. Същото може да се каже и за противоположности от типа ден - нощ, лято - зима и др. - илюзорни противоречия получаващи се в резултат на разлики във времето. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората са субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността - т. е. не се познават свързващите елементи (истини) между забелязаните субективни противоречия.
   Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното - да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности - зависи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина. Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява с милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години. Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени или забелязани за един живот или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Но е необходимо всяко човешко съзнание да знае преходността на истините, да се съобразява с тях - това е един от способите за избавяне от натрупаните илюзии. С казаното дотук съвсем не се опитвам да оправдая лъжата и да омаловажа нейното значение. Каквато и да е нейната основа, в човешките взаимоотношения тя остава порочно явление (добавя хаос) и се явява умишлено увеличаване на, и без това огромното количество илюзии на хората за действителността.
   Неделимо свързано с истината е и въображението. Независимо за какво въображение става въпрос - творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране. Защото, както и лъжата, която е производна на въображението, не може да бъде измислено нищо нереалистично. Въображението се развива трудно, всяко едно въплъщение добавя по нещо ново.
   Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините, се нарича съмнение. И както всяко нещо доведено до крайност (нарушено равновесие), така и прекаленото съмнение, доведе човечеството до задънена улица. Много по-правилно е съмнението да се разглежда като единия полюс на една цялост, другият полюс, на която е вярата. Това единство, съмнение-вяра, е спасението (за тези, които могат да поддържат такова единство в съзнанието си) от илюзиите и дава възможност за новия поглед към света. Еволюционното развитие преминава през етап, когато мисленето, логическата обработка на действителността, се нуждае от опорни точки - истини на базата на които, чрез сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина. За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).
   Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време, всички да се научат да мислят многопланово. Раздутото съмнение има пагубен характер - отхвърля всичко, в което се наблюдава относителност и неустановена точно конфигурация (определение). Моето пожелание е: всички хора да осъзнаят относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо, за да могат да развиват по-нататък своите способности. Необходимо е целенасочено изграждане на готовност, на всичко съществуващо да се гледа като на работна хипотеза, за да бъде възможно постоянното обновяване на мирогледа."
http://www.yosif.net/index.php?lng=bg

 

Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 20, 2006, 10:27:10 am
 :) medea пак се е постарала да ни "сведе до знание" какво мисли някой си по някакъв си въпрос :)

Аз пък ще се постарая да кажа какво мисля аз. За мен истината, така както се дефинира като отражение на обективната действителност, е нещо абсурдно. В този смисъл истина няма- има сбор от ограничени отражения, зависещи от отношението на възприемащия ги- всеки според прозореца си, да речем. Някои наричат сбора от подобни и обществено възприети отражения, абсолютна истина. Някои могат да заложат главата си за дадено твърдение, прието за безспорна истина- като например, че Земята е кръгла- и той ще бъде така безспорно прав, както и този, който векове преди него е вярвал в друга безспорна истина- че Земята е плоска. Още по-сложно става с неочевидните неща- там кашата е пълна- става дума дори и за Върховния Абсолют или както щете го наречете- просто това беше първото наименование което ми хрумна. Значи, става нещо като напъните на физиците от епохата на откриването на основните постулати на физиката- понеже математическия апарат дотогава не стига, се измисля нов с който се доказва(!!) съществуването на нещо си. Като в началото на измислянето задължително стои нещо, което се нарича аксиома- прието за безусловна истина :o ;D., твърдение което се приема без доказване, на което всъщност се крепи и всичко останало :uglystupid2:. Да ви напомня това въпроса за вярата? Затова и всичко вече бъка от парадокси- просто парадигмата има нужда от изтупване и освежаване, да не кажем и друго :D.
Та, граждани, така дефинираното понятие за истина, за мен си е просто моментна снимка на нещо си в главата на някой си, направена с подходящ филтър за чувствителност. "Истината" е моята оценка за нещата- доколко вярвам в тях и доколко ги приемам. "Лъжата" е същото. Същото като всички други двойности- проходилката, с която си мислим, че ще се научим да ходим. Когато нещо бива определяно, то веднага се вади пред строя- отделя се от всичко и се сравнява, за да се намерят неговите отлики, с които да бъде разпознавано. Това е ограничение- слагаме го в калъпа и толкова
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: rosi_banova on август 20, 2006, 01:28:42 pm
  стр.195 -"Разговори с Бога";Нийл Доналд Уолш;книга трета
 "Много е важно да узнаеш какво е Божествената Дихотомия и да се научиш напълно да я разбираш,ако искаш да живееш сред тази Наша вселена в благодат.
 Според Божествената Дихотомия възможно е две видимо противоречиви истини да съществуват едновременно в едно и също пространство.
 А сега на вашата планета хората се затрудняват да приемат това.По тази причина ,когато две реалностти привидно си противоречат,веднага се стига до отхвърляне на едната от тях като погрешна ,фалшива ,неистинна.Необходима е голяма зрялост,за да се разбере и приеме,че фактически и двете могат да отговарят на истината."/следва още по темата/
 Няма да цитирам повече,продължението си го дочетете сами ! :idiot2: :D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 20, 2006, 05:38:07 pm

 Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното - да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности - зависи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина.
Всяка една теория изглежда много стройна и правдида, еднственият познат способ да се провери вярността и валидността й е проверката в практиката. Да се провери тази теория за истината и лъжата е да се подложи едно твърдения на изследване от позициите на тази теория.
Хайде да пробваме това твърдение/избрала съм го защото е доста навлезло в нашето настояще независимо съзнателно или подсъзнателно се възприема от всеки индивид/
"Човек е раб Божи"
Това истина ли е или лъжа?
Ако е истина - значи Бог го е създал за да му е роб. Да му служи безотказно, да изпълнява всяка негова команда. Ако е така то всичко което му се случва е само и единствено по Божия команда. Което аз отхвърлям, и не само аз, и приемам като лъжа. От гледна точка на тази теория то ако това твърдение е лъжа, то тя за момент е била истина, значи Бог за определен момент само е направил човека свой роб, а в друг момент не е - при положение, че сме прели друга истина, че Бог е непогрешим и последователен в своите постъпки и наченания , не можем по никакъв начин да приемем, че Той в един момент прави нещо, което в друг момент е вече неправилно - та тази теория не издържа в тази си част - за лъжата, на това изследване. С други думи казано не може една истина да стане лъжа в един момент, а за друг да си е истина.
Основната проверка на истината е времето, щом във времето тя си остава все още истина - то значи е истина, а ако се променя във времето - то това си е чиста лъжа и не трябва да й се обръща никакво внимание, лъжата трябва да бъде отхвърлена и забравена и човек никога повече да не се връща към нея. Знаем, че във финия свят, за Абсолюта няма пространство и време - т.е. там истината съществува сега и винаги, още едно доказателство, че няма истина която да преминава в лъжа и лъжа която да премнава в истина. Има само хора, които искат да представят една лъжа за истина и успяват за определен момент от земното времетраене, което по никакъв начин не можем да наречем тази лъжа истина за този момент, тя е и си остава лъжа!


Някои могат да заложат главата си за дадено твърдение, прието за безспорна истина- като например, че Земята е кръгла- и той ще бъде така безспорно прав, както и този, който векове преди него е вярвал в друга безспорна истина- че Земята е плоска.

Ама това не отхвърля по никакъв начин теорията за истината, напротив доказва, че независимо какво приемат някой за истина и колкото и силно да вярват в тази своя истина, то Всемирната Истина е една и не може да се промени от моментните вярвания, приемания и твърдения на някой си. Това само доказва друга теория за илюзията - тя си остава илюзия и по никакъв начин не може да се превърне в истина

Роси, само поясни за нечелите таки книга какво е това понятие Дихотомия - за първи път го чувам
Това което си цитирала на мен ми говори, че отново имаме присъствие на истина и илюзия, които съществуват в пространството.
Пак да го проверим в практиката: Благородна завист - всеки смята, че това е положително чувство.
Истината - завистта е отрицателно чувство.
"Истина", която съществува едновремено с първата и й противоречи  - благородната завист е положително чувство. От целият ми досегашен опит мога да твърдя, че това е илюзия - няма положително чувство благородна завист, всичко което е зависти си остава и е отрицателно чувство и човек търпи някакво наказание за това че го е допуснал в себе си/проявленията са строго индивидуални за всеки човек - при едни е  зъбобол, при други е рана, при трети е просто депресия породена от мисълта за собствената малоценност, при четвърти- .../ . Това е само едно розово було на черото чувство.
Та все още не съм съгласна, че две противоположни  истини могат да съществуват едновремено щом при един поизволно избран  от мен случай не издържа на проверката.
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 20, 2006, 05:50:29 pm
Quote
Та все още не съм съгласна, че две противоположни  истини могат да съществуват едновремено щом при един поизволно избран  от мен случай не издържа на проверката.

един НЕпроизволно избран случай от мен: Преди два дни бях на връх Ботев. Там температурата на въздуха беше 12 градуса / в около 1 часа следобед/ и въпреки дрешките по мен си треперех като лист, а имаше и ветрец :D. Един от метеоролозите работещи там ни викна да влезем и да се стоплим. В този същия момент на около 2000 метра по- надолу хората се пържеха на около 40 градуса. Моето твърдение, че е "баси студа!" и тяхното във връзка със жегата изречени в един и същ момент от времето са си истини /според усещанията/ и са твърде противоречиви. къде е лъжата тук и къде истината и според кого и защо? А, ОМ? Кажи ми :)


пп: раб и роб нЕмат нищо общо
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 21, 2006, 10:30:58 am
Мислех си за следното.. :laugh:. когато нещо бива категоризирано като истина /или не/ от човека, това означава, че то се е проявило- било е видяно, усетено, обмислено и т.н., т.е сравнено с някаква база да речем. Ако това нещо не е проявено, за него въпросът дали е истина или не, не стои. Но всяко проявяване неминуемо е свързано с някакво ограничаване на нещо непознато посредством някакви познати параметри. Следователно, истинността му/ или не/ е свързана и с истинността на въпросните параметри. И връщайки филма се опитвам да кажа защо ми е абсурден въпросът с истината и лъжата и тяхното категоризиране,
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 21, 2006, 10:39:53 am
И връщайки филма се опитвам да кажа защо ми е абсурден въпросът с истината и лъжата и тяхното категоризиране,
Абсурден е в земни условия, разбира се, ама кой ти слуша  ;D

(Е, аз винаги мога да кажа, че има една истина и тя е всемирната любов, от която всеки атом трепти с радост, ама кой ли ше ми се върже?  :2funny:)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 21, 2006, 10:51:10 am
[Абсурден е в земни условия, разбира се, ама кой ти слуша ;D

(Е, аз винаги мога да кажа, че има една истина и тя е всемирната любов, от която всеки атом трепти с радост, ама кой ли ше ми се върже? :2funny:)
А в кои условия не е? Или по друг начин- къде другаде той би имал смисъл?

Можеш да кажеш каквото и да било, но аз ще попитам "Е и?" защото какво освен понятия /означения/ са истината, любовта, радостта. Как съществуват те вън от човека и дали изобщо съществуват- кое им дава "живот"
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 21, 2006, 11:03:28 am
Не знам за други условия, защото не познавам други условия освен земните и не мога да разсъждавам за тях.
И все пак, подозирам, че има такива други условия и аз съм им лепнала едно мое условно определение "любов" ... е да речем, че си е мое и толкоз.
Като казвам мое, разбирай, че то е у мен и има "живот" за мен. :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: grizzly on август 21, 2006, 12:43:52 pm
Quote from: Bee
(Е, аз винаги мога да кажа, че има една истина и тя е всемирната любов, от която всеки атом трепти с радост, ама кой ли ше ми се върже?  )
Връзвам ти се :) Дори и да има и друга абсолютна истина, то тя задължително ще дойде, след всемирната любов, която е "проводник" на самото творение. Който си мисли, че може да разбере или достигне някаква истина, без любов, жестоко се лъже.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 21, 2006, 03:23:40 pm
Истината може ли да бъде определена като "Това, което остава непроменено, независимо от промените"
и като следствие - "едно нещо колкото е по-трудно за променяне, толкова е "по-истинско"?  :D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 21, 2006, 03:37:43 pm
Хи-хи, интересен въпрос. :) На път съм да се съглася. :) Казано с пример - дървото през пролетта се отрупва с цвят и листа, после с плод, после му опадат листата и после стои голо през зимата, обаче през новата пролет пак му се появява цвят и т.н. и т.н. ... т.е. то се променя, ама в същото време си остава дърво, а не става на храст. :)
Хм, с дървото е лесно, а с хората как е?  ;)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 21, 2006, 03:45:04 pm
а накрая на живота му, когато започне да гние или пък когато се е трансформирало в нещо друго, което вече трудно може да се нарече дърво, тогава какво е лъжа или истина


смешно взе да става.. всичко се променя и едновременно с това от какво ниво се разглежда всичко остава непроменено,  това не би могло да е критерии, защото набутваме в определянето на едно нещо като понятието истина друго нещо, не по-малко абсурдно и измислено като понятието време. Само че времето е критерии само в главите на хората, то не съществува другаде освен в човешките понятия, както и истината всъщност а и не само

ако някой се опита да определи нещо, без да се опира на други неща ще се потопи в още по-големия абсурд, защото с нищо нещо не би могло да се определи и нещото се превръща в нищо

гати темата, много ми харесва!
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: grizzly on август 21, 2006, 04:13:39 pm
а накрая на живота му, когато започне да гние или пък когато се е трансформирало в нещо друго, което вече трудно може да се нарече дърво, тогава какво е лъжа или истина


смешно взе да става.. всичко се променя и едновременно с това от какво ниво се разглежда всичко остава непроменено,  това не би могло да е критерии, защото набутваме в определянето на едно нещо като понятието истина друго нещо, не по-малко абсурдно и измислено като понятието време. Само че времето е критерии само в главите на хората, то не съществува другаде освен в човешките понятия, както и истината всъщност а и не само

ако някой се опита да определи нещо, без да се опира на други неща ще се потопи в още по-големия абсурд, защото с нищо нещо не би могло да се определи и нещото се превръща в нищо



Само добавям, че този свят е една огромна илюзия, всичко е плод на нашите несъвършени мисли. Тук истински неща няма. Какво е истинско, какво е реално ? Всичко е енергия. Но ние си мислим: ето дърво, човек, камък, "дрън-дрън" :) Явор, енергиите също се променят, отчасти чрез опитностите, които ние им носим, те неистина ли са ?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 21, 2006, 04:23:46 pm
не става въпрос за това кой как възприема света покрай себе си- като илюзия или като реалност- това което искам да кажа е, че всеки си има истина /лъжа/, която се отнася само и единствено до неговия си момент. И всяко определяне и катрегоризиране за мен поне е абсурдно и излишно, независимо че се улавям да го правя ;D


за примера с дървото- на микро-микро нивото разлика между мен и дървото няма- "субстанцията", от която сме изградени е еднаква, само групирането е различно... Това няма да попречи на някого в един момент /когато същото това дърво или мен ни няма/  да каже, че не съществуваме, макар чарковете ни да са все така налични, но в друга подредба.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 21, 2006, 04:27:53 pm
Явор, енергиите също се променят, отчасти чрез опитностите, които ние им носим, те неистина ли са ?
Не разбрах въпроса.

Калкото до това кое е истина - мога да кажа условно, че всичко е процеси. И нещата, които ни изглеждат твърди и непоклатими просто се движат по-бавно към края си, а ние виждаме нещо като тяхна снимка когато ги погледнем. А като един процес премине в друг сменяме името за улеснение. Примерно дърво, когато изгорим дървото става пепел, а не "изгоряла дървесина", ако нарежем дървото и направим от него съдини или мебели това вече са съдини и мебели, а не дърво. Макар че това е единствено продължението на процеса. На практика  на човек за описване на нещо не му трябват толкова някакви си имена, колкото определения. А тия определения следва да се отнасят до същността на процесите. :D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 21, 2006, 05:11:17 pm
[

един НЕпроизволно избран случай от мен: Преди два дни бях на връх Ботев. Там температурата на въздуха беше 12 градуса / в около 1 часа следобед/ и въпреки дрешките по мен си треперех като лист, а имаше и ветрец :D. Един от метеоролозите работещи там ни викна да влезем и да се стоплим. В този същия момент на около 2000 метра по- надолу хората се пържеха на около 40 градуса. Моето твърдение, че е "баси студа!" и тяхното във връзка със жегата изречени в един и същ момент от времето са си истини /според усещанията/ и са твърде противоречиви. къде е лъжата тук и къде истината и според кого и защо? А, ОМ? Кажи ми :)


пп: раб и роб нЕмат нищо общо

Нова и много още пишещи по тази тема, когато разсъждавате по философска тема каквато е темата за истината и лъжата защо пренебрегвате логиката - това също е една добре развита част от математиката днес, започната е още от древните философи и продължава да се развива и усъвършенствува и до днес. Та погазването на основните закони на логиката водят обикновено до големи глупости и заблуди. Припомнете си  Галилео Галилей, той беше казал пред съда на инквизицията нещо от рода - дали признават или не, тя/Земята/ се върти около Слънцето:tickedoff:
Този пример който ти си избрала, Нова, е добър, но ако не пропускаше да отбележеш един основен закон - еднаквост на параметрите, само при еднаквост на параметрите може да се говори за еднакви истини. Какво казваш ти - била си на върха, там температурата е била ниска и си мръзнала, за хората на по-ниско надморско ниво /първа разлика в параметрите/ , на друго мясно/втора разлика/ - напълно достатъчно да има разлика в температурата, усетила си и вятър на върха/трета разлика/, е за каква паралелна истина говорим. Това е все едно да имаш два триъгълника с абсолютно различни дължини на страните им и да искаш да бъдат еднакви. Даже ако бяхте двама души на едно и също място и единият казваше, че му е топло, а на другият му е студено, пак не можем да говорим за две истини. Просто чувствителността към температурата на различните хора е различна, ако ще разсъждаваме  за истини на това ниво на разбиранията просто не е интересно. Това отдавна е говорено и установено в различните науки като психология,  медицината се занимава с този вид чувствителност в частта си за хигиена и закаляване на човека и още ред други. Мисля, че от гледна точка на философията няма какво да се връщаме към тази тематика и този тип истини - не е интересно просто :crazy2:
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 21, 2006, 06:50:24 pm
пп: раб и роб нЕмат нищо общо
А за рабите божии какво ще кажеш :D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 21, 2006, 07:11:29 pm
Я , това съм го пропуснала някъде по трасето! :coolsmiley:
Може и това също да се изясни, аз не знам разлика - единствено едната  е старобългарска дума, а другата от  съвремения език. Ако има разлика, моля пояснете :idiot2:
А за рабите божии какво ще кажеш :D
Quote

Какво за него, не разбрам?!
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 21, 2006, 07:22:52 pm
в английски и немски думата е близка до думата за славянин (slave /slav-славянин/ - на англ. и  Sklave /Slave - за славянин/ на немски) и това се обяснува лесно с фактите, че езиците имат общ корен, а пък племената говорещи изходните езици(език) са имали взимане-даване с Римската империя и са й продавали роби (славяни) :knuppel2: лесно е да се види че са добавили звук за да отличат в последсвтие "славянин" от общата идея за "роб"
Допустимо е да са сменили буквата, че да не се разпознава толкова лесно, че става дума за робуване. Обаче като се сетя за думи като "работа" примерно.... А може и да са го направили по причината която са променили думите и в горния пример - за да се отличи идеята за роб(най-общо) от идеята за роб на бог(системата) конкретно -"раб", затова и роба на системата работи, а не роботи.. обаче спокойно можем да обобщим, че все пак робува  ;D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 21, 2006, 09:13:35 pm
Не знам дали римляните са използвали тази точно дума, те са използвали много народи като роби, ако разсъждаваме така като ти, Явор, ни насочваш определено, има нещо такова. От друга страна, както казват много често американците "I don't care"/Не ме интересува, не ми пука, не ми дреме, .../за това какви са ги мислили римляните, важното е да се освободим от моделите на мислене които са ни набили в главите и съществуват вече векове наред и то не само в главите на славянските народи. Колкото до работата - напълно си прав! Човек не е създаден да работи, това отдавна съм го почувствала, но докато не прочетох Анастасия, все не можех да си отговоря за какво, аджеба, е създаден човека и се подвизава на Земята. Аз знам отговора за себе си, а ти Яворе, и вие,мили хора, какво мислите - Защо сме на тази земя?/естествено нямам предвид планетата Земя разбира се :laugh:/
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 21, 2006, 10:22:16 pm
Единственото нещо, което знам със сигурност, е че съм. Причините не са ми ясни. :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on август 21, 2006, 10:54:04 pm
Nova е абсолютно права, че между "раб" и "роб" няма нищо общо в следния смисъл:
РОБ - безправен човек,който се продава като стока;подтиснат,поробен от чужда държава човек;безволев човек,които се е поддал във власта на някого или на порока,страстта, увлечениетои пр.,пленник;
РАБ - е в смисъла,че Господ на вселената е този, който заповядва,затова човека е  наречен "раб божий"
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 21, 2006, 11:11:14 pm
 :knuppel2: крайно време е да започнеш да четеш преди да пишеш... поне заглавието.. особено като разпространяваш лъжи в тема за истина, поне трябва да се съобразиш малко, че да не го правиш толкова явно   :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 21, 2006, 11:38:59 pm
Nova е абсолютно права, че между "раб" и "роб" няма нищо общо в следния смисъл:
РОБ - безправен човек,който се продава като стока;подтиснат,поробен от чужда държава човек;безволев човек,които се е поддал във власта на някого или на порока,страстта, увлечениетои пр.,пленник;
РАБ - е в смисъла,че Господ на вселената е този, който заповядва,затова човека е  наречен "раб божий"

Хайде пак да уточняваме и разсъждаваме: Щом Господ е този ,който заповядва, значи му се дава ролята на госпорадр, нали само господарите заповядват, аз поне не знам други/освен в армията, но тук  няма  се предвид отношения командир-войник, определено :laugh:/ На кого заповядват господарите - на своите роби, единствено и само! Е какъв е извода: Господ - господар, човека - роб. Та не виждам все още абсолютно никаква разлика в значението на думите РАБ и РОБ.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 22, 2006, 08:39:58 am
ами думата е старобългарска и езика се изменя, би следвало да значи същото независимо коя от двете думи се ползва :D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: divine on август 22, 2006, 09:31:19 am
Разликата между двете думи е огромна. Роб е човек , който насила е бил поробен, отнета му е свободата , без той да го е искал. РАБ винаги се е свързвала със смирението пред Висшата сила , която движи този свят, това е съзнателно отдаване на вселенските закони най-общо казано, това не отнема свободата, а може би  по-скоро дава свобода...... :angel:

А за Истината....
Мисля , че Истината е една и тя е Абсолютната истина, тази която съдържа в себе си всички истини и илюзии.....Всеки има право да избор на какво ще повярва , но това не променя равновесието в Абсолютната Истина, би могло  обаче да промени неговото лично равновесие, ако системно приема  очевидни лъжи за истина, например...

Основното свойство на Истината според мен е , че я има, че съществува......  :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on август 22, 2006, 10:08:10 am
:knuppel2: крайно време е да започнеш да четеш преди да пишеш... поне заглавието.. особено като разпространяваш лъжи в тема за истина, поне трябва да се съобразиш малко, че да не го правиш толкова явно :2funny:
........и това го казва човек, който дори за себе си не е уточнил какво е истината и какво е лъжата?!?!?! :uglystupid2:

Права си, Bee, много хора се оттеглиха от този форум заради голямото "плюене" по тях, но това явно е начин на живот за други хора,които избиват комплекси тук....
Дано да стигнат до истината!
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 22, 2006, 10:43:59 am
връщайки темата в нейното русло да изпраскам един въпрос, а именно


Ако съществува една истина за всички и всичко, що аджеба сме седнали да го обсъждаме това наличие?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Nirvana on август 22, 2006, 10:59:11 am
Права си, Bee, много хора се оттеглиха от този форум заради голямото "плюене" по тях, но това явно е начин на живот за други хора,които избиват комплекси тук....
Дано да стигнат до истината!

medea, винаги ще ни има алабала-пишещите... дали писаното ще да е лъжа или истина зависи от твоята "вяра" в това, зависи изцяло от теб  :P Всичко просто Е, ние го правим лъжа или истина   :crazy2:   :uglystupid2:

Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 22, 2006, 11:03:13 am
връщайки темата в нейното русло да изпраскам един въпрос, а именно


Ако съществува една истина за всички и всичко, що аджеба сме седнали да го обсъждаме това наличие?
щото не я помним.. нито пък я знаем
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 22, 2006, 11:10:13 am
Всичко просто Е, ние го правим лъжа или истина   :crazy2:   :uglystupid2:

O0  :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on август 22, 2006, 11:17:47 am
Права си, Bee, много хора се оттеглиха от този форум заради голямото "плюене" по тях, но това явно е начин на живот за други хора,които избиват комплекси тук....
Дано да стигнат до истината!

medea, винаги ще ни има алабала-пишещите... дали писаното ще да е лъжа или истина зависи от твоята "вяра" в това, зависи изцяло от теб  :P Всичко просто Е, ние го правим лъжа или истина   :crazy2: :uglystupid2:



Разбирам,Nirvana, всеки със своята истина.... O0....но да не е за чужда сметка и на чужд гръб.....това е меко казано - неучтиво и непочтенно.....Аз не смея да си го позволя, защото помня трите “R”-та: "Respect for self, Respect for others, Responsibility for all your actions" или
"Уважавай себе си, уважавай другите, носи отговорност за всички свои действия".
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Nirvana on август 22, 2006, 12:20:31 pm
Не, не се разбрахме май  :idiot2:
Сметките се плащат Само от консуматорите (настоящи или бъдещи).
Ти като че ли изявяваш желание да плащаш... първото R си го забравила или третото е в действие?  :P

Уважението изисква поставяне на по- високо стъпало на уважаваното спрямо и от уважаващия. Що за уважение е това към себе си? Тоз който уважава себе си, що се поставя на по- ниско? Аз съм За себето да уважава Тоз и му позволи да бъде, какъвто е- неограничен...
т.е. R-тата да останат за пондРелниците, сиреч само за когато ти е кеф  >:D   :uglystupid2:

Но идеше реч за истината (или по- скоро за заглавието на темата)  :crazy2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on август 22, 2006, 04:49:30 pm
няма ли други теми дето да спамите  :knuppel2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 22, 2006, 05:01:40 pm
Разликата между двете думи е огромна. Роб е човек , който насила е бил поробен, отнета му е свободата , без той да го е искал. РАБ винаги се е свързвала със смирението пред Висшата сила , която движи този свят, това е съзнателно отдаване на вселенските закони най-общо казано, това не отнема свободата, а може би по-скоро дава свобода...... :angel:
Не мога да го възприема това смирение пред Висшата сила/даже думата сила е неподходяща според мен/, че не родбско смирение. Аз по-скоро го чувствам като Висша Любов, както всъщност и в Библията се определя така, та някакси не върви смирение пред Висшата Любов. На Висшата Любов може само да се дава също такава Любов.

А за Истината....
Мисля , че Истината е една и тя е Абсолютната истина, тази която съдържа в себе си всички истини и илюзии.....Всеки има право да избор на какво ще повярва , но това не променя равновесието в Абсолютната Истина, би могло обаче да промени неговото лично равновесие, ако системно приема очевидни лъжи за истина, например...

Основното свойство на Истината според мен е , че я има, че съществува...... :)
Абсолютно вярно, напълно съм съгласна с това твое изказване Дивайн O0
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Nirvana on август 22, 2006, 07:12:33 pm
няма ли други теми дето да спамите  :knuppel2:
Не, няма. По- подходяща от Твоята тема за спам няма никъде из интернет  :-\   >:D

П.п. Кат веч сме си спомнили за палката, време е да идим и по- напред, (което не е и много далеч всъщност) и да си спомним за лианите и бананите...  :coolsmiley:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: rosi_banova on август 22, 2006, 07:27:13 pm
 Тук май е най-интересно тези дни ;)
Няма да дообяснявам за Божествената Дихотомия,защото посочвам книгата и мястото ,на което да се прочете. :)
Но ще си позволя още малко да цитирам от същата книга.За мен връзката на цитата с темата е очевидна ,дано да ме разберете защо го слагам точно тук.
   "Играта щеше да свърши, ако си припомниш всичко.Тук си дошъл по определена причина и Божествената цел би била  изопачена , ако разбираше по какъв начин е устроено всичко.Някои неща винаги ще останат тайна на това ниво на съзнание и така трябва да бъде.Ето защо не се опитвай да разбереш всички тайни.Помогни ми веднъж.Дай на вселената шанс,тя ще ти се разкрие,когато му дойде времето.
   Наслаждавай се на преживяването да бъдеш непрекъснато в процес на ставане.Бързай бавно!"
.........и аз ви обичам! :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on август 23, 2006, 01:23:13 pm
ЯВОР,

С точките-въпроси, които ти зададох, исках да уточня само "периметъра" на разглеждане.
Исках също така, да изкажа наблюдението си, че Идеята за ИСТИНА повечето хора вземат за ОБЕКТИВНА. Много лесно ние "вдъхваме" на идеите си "живот", и ги припознаваме като РЕАЛНОСТ.
Ако ни нямаше нас къде щеше да остане истината. И какво са идеите без нас хората, дето пишем и говорим за тях.
Също така исках да напомня, че затова истина не може да се дефинира. Абстрактните понятия включват възможността на един човек да има "представа" за тях, а представата носи своето "ограничение". Умът на човека си има особеност, която не му позволява да си представи нещо "различно". Това е елементарно и всички, които са изучавали вътрешния свят на хората са го забелязали. Представянето, както и мисленето, както и възприемането на информация, са тясно свързани със "вътрешната" картина, която всеки човек си прави за Света в който живее.

Та основното заради което те попитах е да разбера, доколко ти самия можеш да определиш кое си ти, и кое са ти идеите.

Идеята за ИСТИНА е важна част от всеки индивидуален път на човека към израстването му. И опитите на някои колежки на умаловажат и обезсмислят темата и идеите на всеки по нея , издава единствено, тяхното отношение  /или липсата на такова/ към себе си.
Повтарям, че това е мое мнение.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 23, 2006, 02:27:18 pm
Също така исках да напомня, че затова истина не може да се дефинира.
Ами и някои колежки това казваха  :2funny:
А други колежки искаме само да омаловажим и обезсмислим преходните илюзии на егоистичните Светове, в които живеят много от хората ... 8)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 24, 2006, 01:45:32 am
Може да се дефинира, що не?! Човек нали всичко може, стига да поиска :crazy2:
Ама хем искаме дефиниция, хем да надскочим себе си!
Е, не става така! :uglystupid2:
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 24, 2006, 08:23:06 am
Ама хем искаме дефиниция, хем да надскочим себе си!
Е, не става така! :uglystupid2:
 :smitten:
ами как да не става- надскачаш и дефинираш- друг е въпроса дали това ще ти е важно тогава и в кой свят аджеба ще живееш тогава  :D


А други колежки искаме само да омаловажим и обезсмислим преходните илюзии на егоистичните Светове, в които живеят много от хората ... 8)

да омаловажим и обезсмислим за кого Вее- щото, ако за мен- аз така и така там си живея и трудно някой не-комшия би имал думата / те не че комшийте имат.../. А ако е за теб и някои други/ щото е в 1л.мн.ч./ те нали са си маловажни. Та и конкретния ми въпрос- що се пънеш? >:D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on август 30, 2006, 07:39:37 pm

Quote
ами как да не става- надскачаш и дефинираш- друг е въпроса дали това ще ти е важно тогава и в кой свят аджеба ще живееш тогава  :D

Quote

Света не го знам, ама жълта ще да е книжката ти в този свят. :D
 По-добре вместо да надскачаш,  да се развиеш, да извървиш пътя до там, тогава дефиницията си идва сама/ако въобще тие необходима такава тогава/, въобще нещата са си на мястото.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 30, 2006, 09:43:08 pm
[
А други колежки искаме само да омаловажим и обезсмислим преходните илюзии на егоистичните Светове, в които живеят много от хората ... 8)

да омаловажим и обезсмислим за кого Вее- щото, ако за мен- аз така и така там си живея и трудно някой не-комшия би имал думата / те не че комшийте имат.../. А ако е за теб и някои други/ щото е в 1л.мн.ч./ те нали са си маловажни. Та и конкретния ми въпрос- що се пънеш? >:D
А, пъна се :) Не се пъна, само си играех с думите  - не можах да се удържа, извинявам се и не ми ги взимай навътре - глупости само говоря и без туй. "Духовното" от известно време не ме интересува ...ударила съм го на живот. ;D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on август 31, 2006, 09:42:09 am
Ако кажеш и защо се извиняваш...щото и това не разбрах
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on август 31, 2006, 09:51:31 am
Щото обичам да се извинявам когато съм засегнала някой или съм го оставила в недоумение - искам да създавам само положителни емоции у хората. Така ми е кеф. :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 01, 2006, 08:24:55 am
за да можеш после пак да го засегнеш, "на чисто"
а, бре хора, какво направихте с темата, нещо отекна между асоциациите ви и и нищо не остана :idiot2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: grizzly on септември 01, 2006, 08:43:56 am
за да можеш после пак да го засегнеш, "на чисто"
а, бре хора, какво направихте с темата, нещо отекна между асоциациите ви и и нищо не остана :idiot2:

Ти какво очакваше  да стане ? Пък и ние сме само хора, случва се да грешим/спамим ;)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: bee on септември 01, 2006, 08:49:17 am
за да можеш после пак да го засегнеш, "на чисто"
:2funny: Третирам хората около мен така както третирам себе си (е, не във всички случаи, но тук си го позволявам това по-свободно), т.е. понеже мен никой не може да ме засегне - не се обиждам и си ги обичам всички - априори предполагам, че и другите не могат да се засегнат :) (още повече, че някои са го твърдяли това в публичното пространство). Ако, все пак, някой се засегне, дали да мисля, че това е мой проблем   :idiot2:
Честно казано, доскоро мислех, че е мой проблем, но Рамус се опита да ме научи, че не е и  ... аз май съм прихванала.  :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: imaginary on септември 01, 2006, 05:32:25 pm
В девети клас учителя ми по философия ми писа 2ка,точно по темата.Опитах се да "философствам"и изтърсих,че няма една истина.Общовалидна,обективна и прочие.Той беше дълбоко възмутен от подобно невежество.
13 години по-късно съм на същото мнение.Хората определят по вътрешните си критерий собствените си истини.Вие,аз и всички знайни и незнайни автори,цитирани тук.Всеки даден пример може да се използва и в двете посоки-както за да потвърди,така и за да опровергае тезата на автора си.
Дори не ми се дават примери,мисля,че са съвсем очевидни.
В крайна сметка,аз се замислих за себе си...и как възприемам нещата,когато говоря с хората.Твърдения.Така ги приемам.Хората ,на етапа на земното си съществуване,разполагат само с непроверени,нечий твърдения.И боравят с тях.Адаптират ги към себе си.
 Кой може да каже как ще виждаш земята,когато си друго,а не душа напъхана в преходно тяло?Кръгла,плоска?/Между другото тя не е съвсем кръгла,нали?Учи се в училище/Или по -съвсем различен начин?
И кое тогава ще бъде истината?Едно от тях ,или всичките?

Това е само едно твърдение.Не ме взимайте насериозно.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 01, 2006, 11:18:04 pm
Да , imaginary , от житейска гледна точка си права - всеки има своята малка истина. От гледна точка на философията - не , тя е само една, каккто и Абсолютната истина също е една единствена и колкото повече я отричаме, толкова повече се отдалечаваме от нея и приближаваме Абсолютния край.
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 02, 2006, 09:21:07 pm
Да , imaginary , от житейска гледна точка си права - всеки има своята малка истина. От гледна точка на философията - не , тя е само една, каккто и Абсолютната истина също е една единствена и колкото повече я отричаме, толкова повече се отдалечаваме от нея и приближаваме Абсолютния край.
 :smitten:
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума... я обясни какво "абсолютен край" щото нито човек нито науката познава такова нещо
би следвало като пишеш в темата за истината, най-малкото мненията ти да съдържат лесно разбираеми словосъчетания за да няма объркване у другите, нали?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on септември 02, 2006, 10:50:03 pm
Да , imaginary , от житейска гледна точка си права - всеки има своята малка истина. От гледна точка на философията - не , тя е само една, каккто и Абсолютната истина също е една единствена и колкото повече я отричаме, толкова повече се отдалечаваме от нея и приближаваме Абсолютния край.
 :smitten:
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума... я обясни какво "абсолютен край" щото нито човек нито науката познава такова нещо
би следвало като пишеш в темата за истината, най-малкото мненията ти да съдържат лесно разбираеми словосъчетания за да няма объркване у другите, нали?
Не знам като какъв се изживяваш,yavor,за да си позволяваш забележки по нечие мнение.Ти самият нямаш мнение.
А мислиш ли? И внимаваш ли какво мислиш? Това е много важно. Ще ти обясня ЗАЩО!
Мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия. Тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние.Мислите пораждат емоциите.емоциите пораждат чувствата, а чувствата пораждат представите ни за действителността.Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо.
O0
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Nirvana on септември 03, 2006, 03:23:58 pm
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума...
Че ако не дрънкаме това, какво друго?  :idiot2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 03, 2006, 03:32:36 pm
Да , imaginary , от житейска гледна точка си права - всеки има своята малка истина. От гледна точка на философията - не , тя е само една, каккто и Абсолютната истина също е една единствена и колкото повече я отричаме, толкова повече се отдалечаваме от нея и приближаваме Абсолютния край.
 :smitten:
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума... я обясни какво "абсолютен край" щото нито човек нито науката познава такова нещо
би следвало като пишеш в темата за истината, най-малкото мненията ти да съдържат лесно разбираеми словосъчетания за да няма объркване у другите, нали?
Не знам като какъв се изживяваш,yavor,за да си позволяваш забележки по нечие мнение.Ти самият нямаш мнение.
А мислиш ли? И внимаваш ли какво мислиш? Това е много важно. Ще ти обясня ЗАЩО!
Мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия. Тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние.Мислите пораждат емоциите.емоциите пораждат чувствата, а чувствата пораждат представите ни за действителността.Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо.
O0
ами аз съм доброжелателен към останалите същества и неща именно като им показвам, че ОМ дрънка глупости(не ги оставям да се заблуждават), доброжелателен съм и към него като му го показвам, стига той да ме разбере
мнение нямам, но становище си имам
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 03, 2006, 03:36:29 pm
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума...
Че ако не дрънкаме това, какво друго?  :idiot2:
ами ако трябва да ти го визуализирам като дрънкаш квото ти дойде на ума не си нещо по-гениално от касетофон :o
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Nirvana on септември 03, 2006, 03:44:09 pm
Питанката ми бе, какво друго?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 03, 2006, 03:49:40 pm
Quote from: yavor link=topic=1021.msg12409#msg12409 date=115722126

[quote
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума... я обясни какво "абсолютен край" щото нито човек нито науката познава такова нещо
би следвало като пишеш в темата за истината, най-малкото мненията ти да съдържат лесно разбираеми словосъчетания за да няма объркване у другите, нали?
Quote
Грозно изказване и с намерение да обидиш.  :knuppel2:
Какъв отговор очакваш на твоя въпрос - в твоя стил ли да бъде или каквото ми дойде наума?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: rakshar on септември 03, 2006, 06:06:14 pm
Какво ви става,бе хора?!...Всеки който каже нещо по различно от това,което сте свикнали да чувате и го заклеймявате.Явор не обижда никой,вие се обиждате,защото това е въпрос на лично решение.Никой не е в състояние да го направи ако вие не му разрешите.Това зависи и от личната ви ИСТИНА.А най-лесно е да се оправдаваш с другите които пишат тук,като Би например.Все Рамус споменава напоследък.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: rakshar on септември 03, 2006, 06:51:04 pm
   Незная дали съществува Абсолютната истина и за момента това за мен не е толкова важно.Зная обаче,че има моя истина ,лична истина и друга няма.Важно свойство на моята истина е че тя не е константна величина.Аз се променям и тя върви заедно с мен и се изменя.Хубаво нещо е истината защото търсейки я за себе си понякога успявам да надникна на места,които не съм предполагала че изглеждат по този начин.Тя е опорната ми точка за много от нещата които правя,важното само е да не забравям,че не трябва да се влюбвам в нея.Влюбиш ли се можеш да забравиш,че истинността се променя,а не се ли променя според мен тя се обезсмисля.                                     
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 03, 2006, 07:17:54 pm
добре казано  :) всички неща са процеси в развитие, някои се развиват по-бързо, други по-бавно.. възниква обаче въпроса, тия процеси, като са такива защо възникват и как се контролират... и.. нямат ли общи черти  :D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 04, 2006, 03:38:57 pm
Значи идва следващият въпрос - Коя е вашата истина? Щом само тя е едиствено съществената, то тогава изкажете я. Значи не се сърдите, че аз изказвам моята истина/защо Яворе реагираш така тогава?/. А ако те са противоположни, не могат да съществуват едновремено - какво правим тогава?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 04, 2006, 08:54:58 pm
опитваш се да представиш нещата за едностранни или на мен така ми се струва само?  :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on септември 04, 2006, 10:46:25 pm
Ето - изказвам моята истина.
Никой не се сърди и няма нужда от това. Освен това не мисля, че има "противоположни истини". Мисля, че има "различни" истини, и това е защото всеки човек е различен. Това е лесно за заключение именно от опитите ни в тези теми - различностите ни са просто чудесно изкарани на показ.

Много лесен отговор имам на въпроса за ИСТИНАТА, подаден ни от ОМ.
Той е изключително кратък. Нарича се:

============ АЗ СЪМ============

Какъвто съм АЗ, това е и моята истина.
По това какво "мислим" за истината ще разберем кои, какви и докъде сме стигнали в пътя си към себе си.

Аз - правя - истината - това могат да го кажат хората, които познават себе си.
Има една истина и тя е "валидна" за всички и е "някъде там" - могат да кажат хората, които не знаят че тях ги има. Нарекли са я "абсолютна" или "обективна", и това е "фикс" идея за онези личности, които още не знаят, че да си "фокусиран" в това, което го има "отвън" е просто защото тях ги няма "вътре".
Това е част от вечната шампионска дисциплина, наречена "БЯГАНЕ от СЕБЕ СИ".
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: toni on септември 05, 2006, 11:20:45 am

 По това какво "мислим" за истината ще разберем кои, какви и докъде сме стигнали в пътя си към себе си.

Има една истина и тя е "валидна" за всички и е "някъде там" - могат да кажат хората, които не знаят че тях ги има. Нарекли са я "абсолютна" или "обективна", и това е "фикс" идея за онези личности, които още не знаят, че да си "фокусиран" в това, което го има "отвън" е просто защото тях ги няма "вътре".
Това е част от вечната шампионска дисциплина, наречена "БЯГАНЕ от СЕБЕ СИ".


Вярно, че по това как мислим ще разберем какви сме.Само че "отвън " и "отвътре" според мен са насочващи понятия ,за ориентир и улеснение.Тоест, те не се самоизключват, тъкмо напротив, предполагат се взаимно. 8)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 05, 2006, 07:16:33 pm
Вярно, че по това как мислим ще разберем какви сме.Само че "отвън " и "отвътре" според мен са насочващи понятия ,за ориентир и улеснение.Тоест, те не се самоизключват, тъкмо напротив, предполагат се взаимно. 8)
O0

Хайде да поразсъждаваме каква е индивидуалната истина и общовалидната или абсолютната, или както искате я назовете истина. Аз ваче зададох този въпрос ама май никой не иска да отговори - което значи, че или не знае отговора или не му изнася да отговаря. По-лесно е да се кара по еврейския метод/не че е лош/.
Индивидуална истина -" Нека си вали, аз съм на сухо и съм си добре!"
Обективна истина - Вали дъжд, река излизат от корито си, отнася къщи.






Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: reply on септември 06, 2006, 03:38:59 am
:) че откога т.нар. "абсолютна" истина стана "обективна" ?
за мен индивидуалната истина Е И абсолютна истина просто защото една такава (индивидуална) истина би могла да бъде абсолютна...(включва я)
ето ако примерно мислите,че Божията истина е абсолютна...не трябва да забравяте,че преди всичко тази истина е индивидуална защото тя практически не е наша :)ние сме я приели като наша и това я прави абсолютна...а може би не е вярно това,че общоприетата истина е абсолютна...може би тази "абсолютна" истина ако я има изобщо няма нищо общо с хората? но това няма как да го знаем на този етап  ;)
общо взето нещата са си доста объркани
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 06, 2006, 09:13:51 pm
За примера който дадох е правилно да се нарече обективна истина.
Абсолютната истина е само Божествената, т.е.за  много автори са едно и също, просто Абсолютната истина е осъвремененото понятие на Божествената истина.
Ако към посочения пример трябва да прибавя и:
Абсолютната истина - Много "мръсотия"/не е буквалния смисъл, вярвам разбирате/ се е насъбрала и трябва да бъде отмита.
Да индивидуалната истина е част от абсолютната истина само ако е "чиста" истина, т.е.истина породена от злобата, завистта, лошите мисли и прояви на егото не могат да бъдат част от абсолютната истина - затова съм против да се смесват двете. Само за достигналите чистотата на помислите,чувствата,  действията и т.н. доближаващи се до чистотата на абсолютната истина, може да се каже, че индивидуалната им истина е част от абсолютната, в друг случай абсолютно не. :crazy2:
 Много даже е ясно и конкретно, нищо объркано няма, нали? :coolsmiley:
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: reply on септември 07, 2006, 03:22:45 am
а ти откъде си толкова сигурна че това което казваш Е това което Е че го "абсолютизираш"?  ;)   цитирам "абсолютно не"  :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: toni on септември 07, 2006, 09:18:39 am




Quote

Хайде да поразсъждаваме каква е индивидуалната истина и общовалидната или абсолютната, или както искате я назовете истина. Аз ваче зададох този въпрос ама май никой не иска да отговори - което значи, че или не знае отговора или не му изнася да отговаря. По-лесно е да се кара по еврейския метод/не че е лош/.
Индивидуална истина -" Нека си вали, аз съм на сухо и съм си добре!"
Обективна истина - Вали дъжд, река излизат от корито си, отнася къщи.

Quote

От значение ли е на колко удобни части с различни наименования ще я разделим? Истината е само една и е всеизвестно, че няма половин истина, а полуистината има друго име  ;)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 07, 2006, 09:21:41 am
ОМ, това дето му казваш "абсолютна истина" е практически "общата истина", доколкото разбирам, тоест тази, която се проявява при всички, независимо от това какви са, какво са, как са, защо са и т.н.
в тази тема обаче аз не търся "абсолютна истина", търся по-малко-абсолютната истина която за момента мога да разбера(като "да разбера", значи "да мога да я обясня") и да ми е полезна. Не "абсолютизирам". Защото ако започна да абсолютизирам думите ми моментално ще се превърнат в наука, а това значи в последствие да започна да вадя грешни изводи, на основата на неразбиране и да заобикалям факти за да спася "законите" на моята евентуална наука, което наистина било голяма глупост.. :coolsmiley:
От друга страна да не можеш да изкажеш с думи какво ти се е случило според мен означава, че не си наясно какво всъщност е станало.
"Чисто" виждане на истината според мен може да има само ако си "чист". И тук започват спекулациите с това какво значи да си чист. Напоследък широко навлязоха многобройни практики с общото име "медитация", които обаче са много различни помежду си и от това би следвало да се използват за постигане на различни цели. Обаче всички твърдят, че така се постигало "просветление", което понятие също не подлежи на ясно определяне, а само се чака да се достигне това състояние, което не е много сигурно как ще разберем че сме попаднали в него  :2funny:. И за него "просветление" говорят всякакви. То е разбираемо, всеки желае щастие, като следствие на постигната свобода от оковите на ежедневието. В един момент обаче хората решават, че алтернативите са се изчерпили, и спират да се борят за неща като щастие, свобода, истина, просветление и други такива "абстрактни" понятия. За да се предизвика "щастие" обществото е поставило неписани правила, според които членовете му, познати или непознати, се даряват взаимно с различни подаръци - видими и невидими неща. За да се изпита усещане за (само вътрешна) свобода, пък се грижат науките и на човек му се предлага да търси в привидно бездънни кладенци на знанието, блага за останалите, които пък евентуално може да му върнат жеста. Когато човек се поинтересува от истината пък, хората започват да му пробутват своите си субективни оценки, което го обърква още повече. За просветлението важи същото, всеки ти пробутва някаква я "медитация" я мъдрост, но никой не ти казва какво цели и какво се постига чрез тия неща. не всички пътища водят към "върха"? Това е ясно, тъй като ако всички пътища водеха на едно място, те рано или късно щаха да започват да се сливат - не да се делят още повече
Има една сравнително обща истина и тя е че всеки е зависим от възгледите на останалите, мнението им, тяхната позиция по въпросите, които ги късаят, което значи че са малко тези които могат да виждат относително "чисто". Един от основните начини човек да се отдели от общите възгледи е да приеме че е отделен от обществото, което по-общо погледнато е наистина така, и да види до колко зависим е станал от него. От друга страна обаче това влечение да се откъсне човек от системата може да доведе до "аскетизъм" или "отдръпнатост от света" което ако продължи достатъчно дълго може да се овенчае с фатален за човека завършек. Както и до сега е ставало - примери колкото щете, включително и "водачите" в най-масовите в наши дни религии. Които макар да са достигнали много в търсенията си, все пак са станали жертва на собствената си глупост, за потърпевшите от тяхната глупост нека не отваряме дума. :buck2:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 07, 2006, 09:32:32 am




Quote

Хайде да поразсъждаваме каква е индивидуалната истина и общовалидната или абсолютната, или както искате я назовете истина. Аз ваче зададох този въпрос ама май никой не иска да отговори - което значи, че или не знае отговора или не му изнася да отговаря. По-лесно е да се кара по еврейския метод/не че е лош/.
Индивидуална истина -" Нека си вали, аз съм на сухо и съм си добре!"
Обективна истина - Вали дъжд, река излизат от корито си, отнася къщи.

Quote

От значение ли е на колко удобни части с различни наименования ще я разделим? Истината е само една и е всеизвестно, че няма половин истина, а полуистината има друго име  ;)

а можеше да кажеш просто че вали пороен дъжд, а всеки сам да си прави изводите и да се наглася както му е изгодно.
Съществуват степени на яснота относно истината. От това зависи и дали ще можеш да я използваш тази истина и до колко. А в разговор това зависи от способността на инидивида да описва и предава именно най-важните елементи според контекста, ако говориш с човек от селище на въпросната река ще кажеш "къщата ти я отнесе придошлата река", а ако говориш с приятеля си може да кажеш "спокойно, тавана няма да протече скоро"... и ще излъжеш ли?
Иначе можеш и да изказваш твърдения които не късаят другия, а само теб, а той да си помисли че го лъжеш примерно "реката придойде, ама къщите са наред"(моите къщи) което си е излизане от контекста. Т.е. ако искаме дефиниция за лъжа то това е твърдение непасващо на контекста(това което се случва, случило се е или ще се случи)
А за да се "получи" като лъжем трябва другата страна да няма ясна представа за действителността и да разчита твърде много на външни информатори, за това писах в предния си постинг
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: toni on септември 07, 2006, 09:48:08 am


Има една сравнително обща истина и тя е че всеки е зависим от възгледите на останалите, мнението им, тяхната позиция по въпросите, които ги късаят, което значи че са малко тези които могат да виждат относително "чисто". Един от основните начини човек да се отдели от общите възгледи е да приеме че е отделен от обществото, което по-общо погледнато е наистина така, и да види до колко зависим е станал от него. От друга страна обаче това влечение да се откъсне човек от системата може да доведе до "аскетизъм" или "отдръпнатост от света" което ако продължи достатъчно дълго може да се овенчае с фатален за човека завършек. Както и до сега е ставало - примери колкото щете, включително и "водачите" в най-масовите в наши дни религии. Които макар да са достигнали много в търсенията си, все пак са станали жертва на собствената си глупост, за потърпевшите от тяхната глупост нека не отваряме дума. :buck2:
Quote


Съгласна съм с теб, но тъкмо това е предизвикателството - в тези условия, в този си вид и с този начин на живот да достигнеш така нареченото просветление, или пък да откриеш нещо ново, да проумееш докъде си по пътя.Иначе, откъсвайки се от тази си зависимост от обкръжаващаващата среда, ще трябва да посветиш години или може би цял живот, за да разбереш дали е имало полза да го правиш :)Така или иначе, има много писано на тема медитации, техники, цели системи и учения (напр.Дзен Йога), предназначени за човека от западен тип цивилизация.Някои от които направо неприложими, освен ако не живееш самостоятелно ,а това ще рече - сам.Да не кажа- самотно.За това пък медитацията е напълно задължително занимание за "духовния човек".А дали някой е избрал правилният начин и път ,за да се развива и как различава семената от плявата- това също е въпрос на избор, на израстване и на ...вкус  ;D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: toni on септември 07, 2006, 12:29:44 pm




Quote
А в разговор това зависи от способността на инидивида да описва и предава именно най-важните елементи според контекста, ако говориш с човек от селище на въпросната река ще кажеш "къщата ти я отнесе придошлата река", а ако говориш с приятеля си може да кажеш "спокойно, тавана няма да протече скоро"... и ще излъжеш ли?
 
 
Твоя е преценката.Ако човекът е достатъчно интелигентен, той и сам може да се досети за последствията от дъжда, така че, като не му поднасяш окончателната информация, няма да го излъжеш.А  друг път може да е некоректно да не съобщиш направо, защото събитието може да е фатално.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 07, 2006, 07:06:10 pm
Яворе, дали ще я назовеш абсолютна или обща истина не е много важно, важното е да разбереш същността й. Ама какви науки, какви водачи , какъв дъжд, какви медитации бяха намесени та се получи нещо съвсем в странии и далеч от това което аз казах за истината както съм достигнала да я възприемам след доста четене, ровене, размишляване и практически опит.
Явно си възприел вече, че каквото и да кажа са дрънканици и наистина търсиш този подтекст та моля  ако искаш да изразиш своите мисли по въпроса просто не намесвай това което аз съм казала дотук. Кашата е страховита! :2funny:

 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 07, 2006, 07:16:21 pm
Тони, въобще не става въпрос дали ще лъжеш или не. Примерът с дъжда го изнамерих изхождайки от прословутия врачански израз"Нека си вали/урадението е на а-то/, аз съм си добре!" - в смисъл не ме интересува какво е около мен, важното е аз да съм си добре. Та как възприемаш тази индивидуална истина - ако имаш такъв съсед и си изхвърля през балкона отпадъците, каква ще е истината, на него си му е добре няма боклук вкъщи и не се занимава със слизане до кофите. Та това част ли е от общата истина?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on септември 16, 2006, 06:16:02 pm
Quote
Има една сравнително обща истина и тя е че всеки е зависим от възгледите на останалите, мнението им, тяхната позиция по въпросите, които ги късаят, което значи че са малко тези които могат да виждат относително "чисто".
Това не е обща истина, а общо заблуждение, умишлено внушено на нашето съзнание с цел да бъде манипулирано, да му бъде отнета свободата и любовта.
Изобщо не е задължително да зависим от възгледите, мнението и позицията на другите членове на групата, чийто член сме. Това си зависи от нашия начин на мислене. Мога да приемам и разбирам истините на другите и при това да си имам мои, независими от тях.  :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 16, 2006, 07:18:13 pm
Дани, това е точно така, на теория изглежда отлично и съвсем вярно. ;)
Ама, както винаги има едно ама, как е в ежедневието, това се опитвам да ви предизвикам да поразсъждаваме или просто да споделим опит. Щото теорията като теория сама по себе си струва - 0,нула, празно пространство, нищо,..., тя е само за да я ползваме в практиката, за да се научим на общите положения, а после...?! Практиката, ежедневните избори са по-важното и наистина сложно нещо.
Дани, ти си давала винаги много хубави, изпитани и приложени от теб в практиката примери, които струват много, много повече от всяка теоретична постановка за което ти благодаря!
 :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 16, 2006, 07:21:56 pm
а ти откъде си толкова сигурна че това което казваш Е това което Е че го "абсолютизираш"? ;) цитирам "абсолютно не" :)
Е това му е лошото на отрязъка от цитата - нищо не казва, прочети цялото изречение и ще разбереш кое Е и кое не Е. Ако все още не е разбираемо, питай!

Съжалявам, че сега ти отговарям, ама чак сега видях въпроса ти.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on септември 16, 2006, 09:35:00 pm
 :) Благодаря :)
Ще си призная честно, че в първия вариант на постинга имаше пример, който подкрепяше "теорията" ми. После ми се стори много дълго и го изтрих...  :-X Домързя ме май да го допиша.  :buck2: Простете ми.  :-\
Проверени в живота ми примери има много... и за зависимост от възгледите на другите, и за това, че Е възможно да сме независими от тях.
1.През 1999 работех като асистент координатор в треининг програма. В определен момент моите възгледи за ролята ми в екипа се разминаха с тези на другата асистентка и това доведе до натиск върху мен да променя начина си на работа в моята група и го съобразя с нейния. (Аз готвех преподаватели в начален курс - тя в горен). По това време все още смятах, че моите представи за добра работа на екипа съвпадат с представите на другите. Започнах да убеждавам колегите, че не мога да работя като Т., защото ние готвим специалисти за различни възрасти. Очаквах да ме разберат, но стана по-зле. Накрая се съгласих да направим каквото те искаха, защото исках отношенията ни да са добри, но страдах много и това не остана незабелязано.

2.Тази година колежката ми (и прекрасен приятел) с малко напрежение в тона ми каза, че е очаквала от мен да потърся отговорност от мой ученик, който е уговорил час с нея докато ме заместваше и не е дошъл. Беше и неприятно, че аз смятам за излишно да правя подобно нещо с моите ученици - смяташе, че така ги учим на безотговорност. Моят подход е по-различен, но не смятам че е по-добър от нейния. Смятам, че всяка трябва да постъпва както и е по-спокойно. Усмихнах се и казах, че аз не  искам и не мога да говоря с учениците за това, защото ми е дискомфортно и не виждам смисъл за себе си. Нито за миг не се усетих притисната, защото и признавах свободата и правото да постъпва както намери за добре, дори да ми търси сметка. Нито за миг не се усетих длъжна да я убеждавам, че моят начин е добър, защото нямаше такъв всъщност - аз решавам всеки случай поотделно според обстоятелствата и се водя винаги от усещането за спокойствие и радост в момента на решението. Нито за миг не свързах отношенията ни с различията в подхода ни, защото я разбирам и уважавам като човек точно толкова колкото уважавам себе си. Това, че не се съобразих с нейното мнение и не постъпих както тя намира за добре не ми причини вътрешен конфликт, нито страдание...
Понякога се опитвам да проиграя първия пример през новия си начин на мислене, но осъзнавам, че това е невъзможно - ако тогава бях такава, каквато съм сега, конфликтът може би изобщо нямаше да стане конфликт...

Е, сега пък ми простете за дългия постинг.  :( Разбирам ви ако сте го прескочили.  >:D
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: reply on септември 17, 2006, 04:31:52 pm
:) няма проблеми ОМ ... аз разбрах кое Е и кое НЕ Е за теб...  беше по-скоро закачка,защото повечето хора използват думичката "абсолютно" механично,а всъщност не могат да абсолютизират неща,за които нямат информация как са в действителност(или най-малкото не са сигурни)   или поне на това ниво  ;) нямам никого в предвид

Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: OM on септември 18, 2006, 11:36:34 pm
Дани, много точно си описала състоянието, което май всички сме изживявали.
При мен беше така - когато моя пряк шеф се опитваше по безцеремонен и безкомпромисен начин да изисква нерационални според мен и по неподходящ начин изказани неща, отначало много се дразнех, а той не ме доизслушваше когато възразявах/просто такъв характер/ и виждах как се "подпалва" вътрешно и съвсем му се затварят ушите на моите възражения и последвали предложения. Стигахме до все по-дълбок конфликт,та аз просто се спрях , възпрях раздразнението си, казах си наум"Благославям те и те освобождавам от моя живот"/Л.Хей/Този израз лично мен много ми помага и изпитвам същото това разливане на топлина, както Дани е описала в свой пост, и тогава просто осъзнах, че той не чува, той не доизслушва моето предложение, а само първите ми думи, с които възразявах, по-нататък просто му падаше пелената и той чуваше това, което собствената му глава доизмисляше. Разбирайки какво се случва всъщност, вече започвах нещо от рода :" Да, чудесно, ама не мислиш ли че ...... е по-добре." Така вече той не чуваше моето отрицание, а предложението ми, и наистина хвърляше цялата си мисловна енергия да разгледа предложението ми, а не да доуформя конфликт, който аз въобще не съм искала. Та сега ме обяви за свой заместник когато отсъства, вече споделя с мен и житейски свои неща и т.н. Или приложих на практика, това което обикновено авторите  съветват - да разбереш човека,да го приемеш такъв какъвто е, а после да промениш нещо в себе си така, че да те приемат и разберат, а и да ти донесе вътрешен баланс или хармония.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on септември 20, 2006, 07:36:46 pm
ами... не мога да върна темата "към темата", най-вече ако вие не искате да говорим по нея. Не се и наемам да го правя тъй като излиза, че е загуба на време. Който иска - нека прочете първия постинг в темата и да пише по темата,  :coolsmiley:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on септември 20, 2006, 10:32:23 pm
Нямам впечатлението, че сме се отклонили от темата. По-скоро я обогатяваме и я развиваме.
Това, за което пише ОМ
"да разбереш човека,да го приемеш такъв какъвто е, а после да промениш нещо в себе си така, че да те приемат и разберат, а и да ти донесе вътрешен баланс или хармония."
също е по темата.
Аз го разбирам така:
да приемеш истината на другия, да се опиташ да я синхронизираш със своята(разбереш) а не да ги противопоставяш или да ги уеднаквяваш или "орязваш до общо множество". - това осигурява собствената ни свобода и свободата на другия. Ние сме свързани, но не обвързани! Ние се учим да сме заедно и да запазим различията си в рамките на хармонията на цялото. Това е свойството на истината, което осигурява свободата.
Само че ние с Ом не просто говорим на теория - ние сме успели да материализираме теорията (за истината и свободата) в ежедневието си и споделяме промяната в себе си, която ни е помогнала да намерим своето Вътрешно аз и да се усетим свободни и щастливи.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on октомври 29, 2006, 08:01:31 am
Ами ако виждаш реалността няма какво да си синхронизираш истините с когото и да било, понеже реалността е една за всички. Можеш да си синхронизираш само предположенията. А да приемеш предположенията за истина е да се излъжеш.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on октомври 29, 2006, 09:19:50 am
Реалността не беше ли една за всички само на квантово ниво?
С какво виждаш реалността - тя не се ли възприема през сетива и ценностна матрица, които са изцяло субективни?
(Хайде за пример - Реалността на ескимоса и на обитателя на джунглата дали са еднакви? Реалността на детето и родителя дали са еднакви? Или родителя налага своята реалност за истинска с правото на по-силния в момента?)
Предположенията не могат да се синхронизират, защото са изцяло субективни фантазни структури, които заместват реалния обмен на информация в настоящето.
(Родителят предполага, че детето му ще има щастливо бъдеще, ако наследи неговия проспериращ бизнес, например. За него това е единствената  реалност и истина, която той няма нужда да синхронизира с естествените  дадености и влечения на детето. Той започва да "обработва" доброволно принудително съзнанието му....)
Сега си мисля, че именно усещането "аз виждам реалността ясно, няма какво да синхронизирам с другите" е сигурен симптом за това, че предположенията вече са ограничили свободата на съзнанието ни. Защо ли ми идва на ума старият виц за шопа и жирафа.  :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on октомври 29, 2006, 09:38:56 am
АМИ... АКО.... Ето това е пак предположение. Още в първото изречение.
Има "две" реалности. Твоята лична реалност е винаги единствена обаче. До "ДРУГАТА" нямаш достъп - само през твоята реалност. А този своеобразен "посредник" те лишава от СЪЩИНСКАТА РЕАЛНОСТ. Така, че докато съществуваш същинската реалност за теб си остава фактически една фикция - само като идея.

Реалността не може да се "види". Докато ни има "НАС" и съществуваме, ние имаме "механизъм" за възприемане и интерпретиране и реакция. Така, че вътрешния ти свят определя кое е истина - твоята истина. На всеки "неговата" истина изглежда обективна. АМА НЕ Е. И никога не е била. И в това е вечното разминаване между хората. Във етапите на развитие, през които се минава има фаза, в която всеки си има своя истина, но никой не го осъзнава. Вместо това се смята че това, което приемаме за истина всъщност е истина за всички. В това има своята роля и типа социално съществуване и битие на хората, защото едно от предварителните условия е именно това - групата формира предварително своята обща представа за истина. Това създава илюзията, че има обща истина и тя е еднаква за всички.

Същинската реалност е далечна за нас, докато това не се отработи. Идеята на откриването на същинската реалност е много проста като смисъл и едновременно поставя огромен проблем за решаване.
Състои се в простата формула - ДОКАТО ИМА "АЗ и ВСЕЛЕНАТА" всичко минава и е устремено към "АЗА". Вселената никога няма да е нея си за АЗА, такава каквато е, а ще бъде винаги само ОТРАЖЕНИЕ. ОТРАЖЕНИЕТО никога няма стойността на ОРИГИНАЛА. Точно както е и отражението ни в огледалото. Идеята на откриването на истината е да няма ДВЕ СТРАНИ - АЗ и ВСЕЛЕНАТА , за да няма отражение. СЛИВАНЕТО е процеса, в който вече няма АЗ, няма и ВСЕЛЕНА. Но... в известен смисъл АЗ-а "умира" като такъв, какъвто е...а тази цена никой АЗ не е "готов да плати". Ето защо основната посока на развитието и еволюцията е постепенното култивиране на АЗ-а чрез разширяване на съзнанието. Механизмите са открити и заложени на всякакво ниво. Въпроса е, че от една точка нататък развитието продължава единствено със самостоятелната работа на всеки човек. Тогава АЗ-а преминава своите етапи на разширение като това дава възможност за постепенна промяна на онова, с което той се идентифицира...

Колкото до синхронизирането за което говорим тук?
Моето разбиране е, че то има смисъл само като част от собствената работа по осъзнаването на нашата собствена истина. Поради наличието на НАШ вариант на обективната истина, и факта, че всеки един от нас има "негов" си вариант, основната работа е самото допускане че имаме НАШ - ЛИЧЕН ВАРИАНТ на истината. ИЗУЧАВАНЕТО и изследването на този процес включва и наблюдаването и изучаването на "чуждите" варианти - на другите хора. Разбирането и приемането на факта, че всеки човек има своя истина и тя е неговата истина, както и приемането че няма истина, която да е "правилна" е едно предизвикателство, което стои пред повечето хора. При такова положение част от работата в тази посока е използването на груповия начин на живот за "синхронизиране" на различните индивидуални истини.
Това разбира се поставя множество проблеми за решаване, защото "другите" хора продължават да живеят в тон с нагласата, че "истината е еднаква и една за всички"... Решаването на този проблем е едно голямо изпитание и е широко поле за творчески индивидуален подход. Противоречието се изразява в следното - постепенното осъзнаване че имаме свое поле и свой свят и появата на това откритие създава различно отношение и към себе си и към света. Едновременно с това трябва да се запази значимостта на индивидуалното поле, което току-що сме открили ...и живота чрез хората около нас, които усещат веднага промяната и оказват натиск, защото това за тях е своеобразна "заплаха". Заплаха е, защото при тях този процес още не е факт и за тях самите "личното" поле е изцяло под влияние на групово-формираната идея , която те са приели за "своя" и съответно техния АЗ е слят с груповия АЗ. 
Именно чрез тази практика всеки един от нас проверява какво може, докъде е стигнал и как върви и развива себе си.
------------------
спирам дотук
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on октомври 29, 2006, 10:29:00 am
Дани,  именно лъжите(предположенията приети за истина) трябва да се синхронизират. Ако аз казвам едно а друг друго, то хората ще се поинтересуват защо става така(освен ако нещата за които говорим изобщо не ги интересуват). Ако ситуацията и твърденията  интересуват трети човек има и начини по които той би реагирал. Той може да провери дали твърденията на двете страни са истини или едното или и двете са лъжа или да приеме чуждото твърдение чрез доверие, чрез последното действие става синхронизирането на версиите на лъжите. Сами можем да се сетим кой начин на възприемане на информация  се е наложил в обществото.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on октомври 29, 2006, 10:45:39 am
Ramus, след като изказваш твърдения по темата, би следвало да ги подкрепиш с примери които са в обхвата на всички. Иначе словоизливанията ти си остават спам, каквито винаги са били.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on октомври 29, 2006, 11:31:47 am
Благодарни ще сме на специалиста по теория на истината и свободата, ако

след като изказва твърдения по темата,  да ги подкрепи с примери които са в обхвата на всички. Иначе словоизливанията му си остават спам, каквито винаги са били.
Хубаво ще бъде примерите да бъдат от личния житейски опит на теоретика :)
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: medea on октомври 29, 2006, 01:38:11 pm
Алооооо, Yavor-теорията, ТВОЯТА ИСТИНА СВЪРШАВА ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА МОЯТА ИСТИНА! :2funny:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: ramus on октомври 29, 2006, 02:01:52 pm
Явор,
Благодаря за оценката ти и милите думи.  :) Трогнат съм от това отношение. Неразбирането на един човек към неговите собствени думи е комично понякога...

Както виждам обаче никъде ти самия не даваш примери от каквото и да е естество. И няма как да се дават примери в толкова абстрактна тема като тая за истината. Това е елементарно, ама да взема да обясня, макар, че това е трябвало твоят преподавател в училище да го направи...

КАКТО и всички висши абстрактни понятия /свобода, бог, любов, приятелство, празнота, безкрайност/, ИСТИНА-та също притежава свойството да не може да се дефинира еднозначно. И никой не е могъл досега. Абстрактните понятия носят смисъла на човека, който борави с тях. Те са именно онези форми в езиковото общуване, които са най-зависими от личното разбиране на всеки човек. За справка можеш да зачетеш учебника по психология и логика на 9 клас за общообразователните училища, от тази година /стр 68/. Децата го учат това - "конотативно и денотативно съдържание" на думите в общуването. Естествено да се учи, и да се разбира не е едно и също, но кой каквото може. Жалко е че възрастните или забравят или никога не разбират това, което са учили в училище. После забравят дори и това - че не разбрали или пропуснали. А пък един човек като му липсват някои основни положения, после само се изживява на разсъждаващ.
Ама иначе нали се възрастните се възприемат като пораснали - могат да си говорят квото и да е - волнодумството сега е на мода и се шири навсякъде. Ама с него веднага си личи кой какво не е разбрал и не знае. Едно е човек да се прави и играе на знаещ, друго е когато разбира и е извървял пътя си към това.

Примерите Яворе, са един много лъжлив компромис,  който съм изяснил за мен си, както и съм приел да не го правя. Всеки човек има своята свобода да си съставя примери докато разсъждава абстрактно.  Даването на пример в едно абстрактно съждение се прави именно заради компромиса в името на някой, който не разбира обобщения смисъл на едно абстрактно понятие. По време на абстрактни разговори се прави непрекъснато "свеждане" на смисъла - от общото към конкретното. Това всеки го прави вътре в него си. Затова абстрактното мислене е най-висшия дефиниран етап в развитието на мисленето и също може да се прочете в учебниците по психология. И според тях, ако един човек не е на ниво да разсъждава обобщено, то той няма никакъв смисъл да си губи времето с абстрактните разсъждения, а е нужно първо да си ги изясни. Затова е нужен опит, знания, капацитет и "разни други неща..."  :), излизащи далеч над заучаването на готови думички, повтарянето им и съчиняването с импровизации, натъкмяване с цел да изглеждат правдоподобни...
Именно затова "примери в обхвата на всички" са свързани с груповите представи и ги правят  главно политиците и шоумените, преследвайки именно одобрението на "всички" - в името на полулярността и известността. Между другото използването на примери е част от техниките на манипулация в общуването и са част от правилата на риториката и демагогията.
Другия вариант за даване на примери е в участието на социалното образование. Тогава педагога използва похвата за даване на примери, за да постигне по-високо ниво на разбиране и усвояване на материала. Това наистина е голям майсторкък и изисква много качества от въпросния педагог, включително знания, отново "абстрактно мислене", усещане и разбиране за човека, на когото бива преподавано.
Нито едно от двете роли не изпълнявам пишейки в този форум. С нещата които пиша не мога да бъда популярен, просто защото разбирането на написаните от мен неща е трудно, понякога уморително за повечето от вас... А ролята на "педагог"  :) - няма да коментирам. Има си други за това - аз съм педагог само на себе си.
 
Та интересно ми е - ти като отвори тази тема, дали наистина си изясни нещо по нея. Щото теория не само за свободата може да има. Но и със или без теории, и свободата и истината се откриват от всеки човек индивидуално, щото не са обективни и АБСТРАКТНИ понятия.  Теориите , каквито и да са, са само нещо като "патерица" в изследването и развитието на един човек.
Можеш да видиш в речниците какво се нарича ТЕОРИЯ. Но в речниците има само общоприетото значение на това понятие, щото там няма как да се каже другото - това всеки сам за себе си трябва да го направи. Всеки сам - не като във физиката - никоя наука не може да изучава какво е ИСТИНА, независимо, че в основата на всички науки е идеята за ИСТИНАТА. Само ИДЕЯТА ЗА ИСТИНАТА.
Няма какво друго - НЕ  ИСТИНАТА  ........ А САМО "ИДЕЯТА" ЗА НЕЯ.
А какво ли е ИСТИНАТА /или пък СВОБОДАТА/ без човешката ни идея за нея?...
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: яна on октомври 29, 2006, 06:29:09 pm
Езикът на истината е прост.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: yavor on октомври 31, 2006, 07:35:31 pm
Сега обърнах достатъчно внимание за да забележа, че съм се заблудил и не съм действал подходящо (при това не за едно нещо) в случая с този форум.
Редно е да обърна внимание и на това че последните ми няколко постинга са глупост.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on октомври 31, 2006, 09:47:29 pm
 :) Мдаа интересен обрат, но доста показателен.
Някои свойства на "истината":
- има победители и победени
- има битка
- битката си има причина и цел
- някои неща и хора ги има, а други - не - явно по някакви специални критерии на "истината"
 ;)
Очевидно според теорията на истината "истина е това, което е реалност за едно определено съзнание и неговите критерии за реалност". Другите съзнания или признават и споделят същата реалност и критерии, или грешат.
На мен лично ми се струва, че написаното по-горе е по-скоро определение на "илюзия".
Но тогава остава отворен въпросът какво извън собственото ни съзнание за реалността и нашите критерии за нея можем да приемем като истина?
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on ноември 01, 2006, 12:00:05 pm
На мен лично ми се струва, че написаното по-горе е по-скоро определение на "илюзия".
Но тогава остава отворен въпросът какво извън собственото ни съзнание за реалността и нашите критерии за нея можем да приемем като истина?

и е така и не е ..., в случая обаче нищо друго което е извън собственото ни съзнание за реалността и нашите критерии за нея не е истина- променят се критериите- променя се представата за истина. Колкото повече е в състояние да бъде обхванато, толкова повече критериите губят силата си като определящи и в крайна сметка приемаш истината като променлива величина, която се изменя във времето и няма отношение към никой и нищо друго освен към теб самия, а от един момент нататък може да си позволиш и да не си апологет
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Dani on ноември 01, 2006, 12:43:36 pm
Колкото повече е в състояние да бъде обхванато, толкова повече критериите губят силата си като определящи и в крайна сметка приемаш истината като променлива величина, която се изменя във времето и няма отношение към никой и нищо друго освен към теб самия, а от един момент нататък може да си позволиш и да не си апологет
O0 O0 Напълно споделям! Благодаря за точното определение!
В този случай сме склонни да приемем вече, че това е валидно както за нас, така и за всички останали - т.е. спираме да налагаме нашите истини като реалност и започваме да приемаме техните истини като отражение на техния вътрешен свят в момента.... Това,ч е нашите истини са различни, не ни тревожи вече. Според мен това е пътят към Свободата.  :smitten:
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: nova on ноември 01, 2006, 12:48:49 pm
И още нещо- в света на човека съществува само истина-- лъжа няма. Всичко което се сравнява са само твърдения и възприятия с вече приети за верни. Оценката- "това е лъжа" за конкретния изричащ е истина
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Анеста Ексена on ноември 06, 2006, 04:37:40 pm
Няма човек,който да не е лъгал през живота си,или който няма да излъже.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: Катерисе on януари 06, 2007, 01:51:25 pm
Днес докато се скитах в снега на Витоша, си спомних как ни изпитваха на таблицата по умножение в училище. Учителката питаше: колко е 3x6, 2x9, 4x7….a 7x4? И много често се случваше детето да не може да отговори, въпреки че беше казало че 4x7 е 28. Друг пример е като видя една сграда откъм фасадата, после се затруднявам да я идентифицирам на сателитна снимка, гледайки я отгоре. Изобщо, когато познаваме нещата по един начин, приели сме ги такива, свикнали сме да ги виждаме от някоя страна, може да се объркаме и да не направим връзката че това е същото нещо, но погледнато от друг ъгъл. И така преди време се сетих, че лъжата няма живот, ако не се поддържа. Оказа се че с всички илюзии е така – те нямат живот, ако не им се отдава постоянна енергия, за да се поддържат живи. И накрая се благодарих, че в живота ми е имало моменти в които съм творила, пробила съм си пътя по моя си начин, преодолявайки пречките, и че към творчеството няма как да се пристрастя. Няма как да използвам истинските неща за да послужат на съня ми. И заключих че истинските неща нямат нужда да бъдат поддържани. Истинските неща ги има – факт. Няма нужда да си ги повтарям, да се карам да ги правя, да се оправдавам, да ги искам, да си ги пожелавам, да търся и да намирам. Истинските неща няма как да послужат на фантазиите на човека. Съществуването на фантазии изключва истината. Фантазьора не търси истината, докато си задава въпроси ама къде е и какво е истина. Фнтазьорът си търси начина да не прогледне. Търси си как да запази света, в който се е научил да живее и да не види че 4x7 и 7x4 дава еднакъв резултат. Комбинативното и абстрактно мислене се развива, когато човек е отворен към възможностите. Праволинейния поглед в стил аз съм центъра на света и около мен се върти всичко изисква постоянно подхранване. Докато истината просто съществува. Истински естествена съм когато приема че ме има. Не когато потърся и си измисля причините поради които ме има. Каквото и да е обяснението за живота, вселената и всичко останало (много съм се смяла на тая книга), истината е в естествения подход на индивида. Както си реши, както си намери за добре, по неговия си начин. Това е истината в живота на човека – нещата които е сътворил, възможностите от които се е възползвал. Не как го е направил, не защо го е направил – няма значение, минало е. Но в самото правене е истината на човека. И моята истина не е като вашата. И вашата истина не е като моята. И сме еднакви и сме различни и в крайна сметка сме едно и имаме пресечни точки и различни възможности, а истината е самия живот, волята на човека – това е неговата истина.
Title: Re: За истината, някои свойства
Post by: akademika on март 05, 2007, 07:17:11 pm
     Ще  започнем ,  първо не какво е истината, а каква е истината, за да можем по- добре да я разберем и определим? Ако приемем, че съществува абсолютната истина: първо ще спрем да задаваме въпроси за истината и да я търсим; второ, ако съществуваше абсолютна истина,  светът  би  трябвало да не съществува. В  "свят", в който съществува абсолютната истина няма да има движение, което да определи неговото съществуване.
    Остана само вариантът за относителната истина, която прави света обективен. Това значи да съществува, да се развива, за да бъде познаваем. Така относителната истина придобива статута на съществуването, а не както я приемат болшинството от хората, че относителна истина не съществува. Няма  трета категория за истина. Впрочем истината има противоположност и това е  неистината /лъжата/, каято има обективност само като лъжа, а във всички останали случай е субективна и абстрактна. Затова когато истината за определено нещо бъде доказана неистината, лъжата, тълкуването и пр. престават да съществуват. Изводът е, че няма истина без доказателства и съществуване без  истина.
       Какво е относителна истина? Това е обективно състояние на структурите и формите, които са ограничени в пространството и времето, но неограничени в развитието си. Всичко това предполага безкрайно разнообразие и опознаването им чрез  безкрайно развитие на познанието.



    Доказателството узаконява истината и обрича неистината на несъщесуване!