ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: Visioner on юни 10, 2005, 03:28:17 pm

Title: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: Visioner on юни 10, 2005, 03:28:17 pm
Понякога жените забременяват от погрешния мъж, в неудачен момент от живота си, без да са готови за това... :'(
Нима наистина е толкова голям грях (както твърди църквата) да направят аборт?
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: Yulian on юни 10, 2005, 05:27:43 pm
А ако точно в този момент е трябвало да забременеят точно от този мъж, за да се роди точно определено човешко същество? Дали трябва да се намеси някой и да пътя да тръгне в друга посока?!
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: velaskes on юни 11, 2005, 06:08:15 pm
Високо морален въпрос, над който все още има различни мнения в обществата по света.
Не съм много сигурен(някой да ме поправи ако греша), мисля че до 3-тия месец е възможно да няма твърдо определена душа за бъдещото бебе, или поне връзките към ембриона й не са толкова силни, както примерно при 6 и съответно 8-9 месеца от бременността(когато душата е вече напълно прикрепена към плода).
Едно нещо е сигурно, че какъвто и избор да направи бременната жена това във висшите кръгове не се счита като грях(тя няма да претърпи наказание), просто защото такова нещо като грях не съществува.
Всеки има право на избор, дори и изборът да изглежда жесток за страничен човек. Понякога е по-добре да се абортира, отколкото да се отглежда нежелано от майката дете...
Въпреки всичко, идеалното положение е да не се случва нежелано забременяване. Винаги да си става планирано и това да не пречи на задоволителния полов живот.
Чувствителна тема, а аз като мъж не бих могъл да разбера как се чувства една майка когато й се налага да стори такова нещо...
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: bee on юни 13, 2005, 09:34:38 am
Една приятелка на моя приятелка, направи два аборта, но не заради неподходящ, а заради Подходящия мъж, т.е. този, когото тя смяташе за най-подходящ по това време. Той, Подходящия, поиска от нея да направи два последователни аборта, защото било твърде рано още да имат деца (на 23 г???). Едва след втория аборт започна да и светва, че всъщност този НЕ Е Подходящия. А после и се наложи – по свой собствен избор – да направи  и трети аборт, този път наистина заради явно неподходящ мъж. И понеже така е зададен въпроса, сега аз ще попитам: Трябваше ли тази млада жена да смята, че е извършила три ужасни гряха? И ако да, как трябваше тя да продължи живота си? Трябваше ли да си посипе главата с пепел и цял живот да се чувства виновна за това, което е сторила? Или да отиде и да се обеси на първото срещнато дърво?
Мен лично не ме интересува какво казва Църквата – да ме извинява, не че имам нещо толкоз против нея. Ако зададем същия въпрос на повечето китайци, японци, индийци и други източни народи, знам, че те ще свият рамене в недоумение – даже си мисля, че в техните езици няма такава дума – “грях”. (е, може и да има де, след разпространяването на християнството по света, ....  не знам). Бях свидетел, обаче,  как една ексурзоводка се опитваше да обясни смисъла на картините от Страшния съд нарисувани от едната страна на църквата в Рилския манастир на група китайци. Горките хорица я гледаха с абсолютно неразбиране. Искам да кажа, че понятието “грях”, не само, че е измислено от хора, но и е измислено от една малка част от хората пребиваващи, от време на време, на тази планета – защо трябва да им вярваме точно на тях? А да не говорим, че ако всички грешници трябва да се пържат в Ада, то горките момчета ще останат без жени в Рая (тези дето ще отидат там, де, нали знаем, че лошите отиват където си поискат;). Както и да е, просто си мисля, че Той се интересува много повече от това, което става с душите ни, а не толкова от това, което става с телата ни. Телата ни са временни, душата ни е вечна. Така че, в този ред на мисли, мен ме интересува много повече какво ще стане с душата на жената, направила аборт, отколкото какво ще каже който и да било, пък дори и Църквата. Защото, според мен, след психическия и физически ужас, който е изпитала, тя трябва да успее да прости на себе си за извършеното и да продължи напред. Иначе чувството за вина ще направи от живота и един продължителен Ад, независимо какво казва Църквата.
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: bee on юни 13, 2005, 09:37:05 am
а иначе силно се надявам това, което казва Velaskes за душата на бебето да е вярно....
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: velaskes on юни 13, 2005, 10:57:54 am
По книгите дето съм чел е така, аз лично не знам. До третия месец дори е възможно да няма избрана душа за новото тяло. Но със сигурност непосредствено преди раждането вече има твърдо определена душа, освен ако самото бебе трябва да се роди мъртво и това да бъде изпитание за майката. Но това вече е друга тема.
Наистина каквито и ужасни неща да направи един човек, според мен винаги трябва да му се дава втори шанс за започване на нов живот.
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: Visioner on юни 13, 2005, 11:18:52 am
Много благодаря на Бии и Веласкес за подкрепата, защото това е и моето мнение.
Започнах тази тема , заради една своя приятелка, която ражда вече четвърто бебе, само защото си мисли, че ще бъде ГОЛЯМ ГРЯХ, ако направи аборт, въпреки, че семейството й има малки финансови възможности. За съжаление, имам и други такива познати, които изнемогват, отглеждайки своите три деца, които са родени пак поради същата причина - да не се стори грях, ако се направи аборт.
Бих искала повече жени да прочетат това, което сте написали, защото да родиш дете и да го отглеждаш на ръба на нищетата и мизерията е по-голям грях, отколкото ако изобщо не го родиш.
И искам да отговоря на Юлиан: ако наистина пътят на този зародиш, който някоя жена абортира, е да се роди, то тази душа все пак ще се роди, макар и при други родители, но пак в подходящата среда за изкупуване на неговата си карма. Не бива жените да бъдат изкуствено принуждавани (чрез проповеди или страх от грях, или заради други подобни причини) да раждат нежеланите бебета, защото на първо място човек трябва да мисли за родените си деца, а чак след това - за неродените.
Безкрайно съчувствам на жените, които са били принудени да направят аборт, но ги подкрепям, ако причините им са били основателни.
И вече е време да престанем да мислим, че абортът е нещо много ГРЕШНО, само защото нашата Православна Църква (която уважавам) и съответно - хората , които я представляват, го твърдят.
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: velaskes on юни 13, 2005, 03:15:17 pm
Искам да добавя само, че личният избор е решаващ в един такъв случай и отговорността за последствията се поема от избиращия.
Възможно е, тази жена да има такъв род изпитание през живота си, което да си е поставила още преди да се роди в човешко тяло. Място за съжаление няма. Човек трябва да живее и да се бори с изборите, които е направил(дори и да се е наложило от външни обстоятелства да направи), а ако може да ги промени в своя полза понастоящем - още по-добре.
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: Visioner on юни 17, 2005, 11:35:46 pm
Веласкес, няколко дни мислих над думите ти и все още не мога да се сетя как тази моя приятелка може да обърне в своя полза  изборите, които вече е направила. Ползата ще бъде по-видима за нея чак след години, а дотогава?
Прав си, разбира се, че това е изпитание, което тя е избрала да преодолява още преди да дойде на този свят, но все пак ми е толкова тъжно!  :'(
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: velaskes on юни 20, 2005, 12:51:46 pm
Visioner аз казах "ако е възможно", дали ще е възможно за нея и как е друг въпрос.
Title: Re:За аборта и раждането на едно бебе
Post by: gyfi on септември 10, 2005, 10:09:19 am
specialno iskam da otbelega za tezi geni"gorkite"abe kak 4ak kato zabremeneat razbirat 4e tova e nepodxodia6tia mug? >:(
i edin fakt okolo embriona,v kraia na 2 mesec toia "embrion" ima edno malko surce koeto ve4e bie!
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: nova on юни 27, 2006, 01:07:53 pm
@  АБОРТЪТ или Мъртвите копелета на удоволствието  (http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=1595)



аbortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден


Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят - докторът ще ви каже: "Честито!". Докато вие се чудите коя е тази болест наречена "честито" (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.


А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помощта на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена "Бременна съм...от теб, май.." се разбира че той (виновникът) е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва във красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска "да остане свободен и не е готов и прочие...". Просто "абсолютен мухъл"! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.

В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век - в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят "за" и "против" медицинската трагедия "аборт". Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : "Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек ?!" Така бъдещото "копеле", бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращият ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно-технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на "плодни части", осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче ("плодна част") се прави "ревизия" - още едно остъргване на ръка с т. нар. "голяма тъпа кюрета".

Упойката е пълна, времетраенето на операцията - 10 мин, болничният престой - 4 часа, цена - 50 лв. държавна ( $50 в частните кабинети). Възможни усложнения: перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем: същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: "... И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота…

Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот - не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!"

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение: Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по-ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино - дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средния гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано - въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ - братът и сестрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват: унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид - само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто още един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници - просто жените го правят и въпреки криминогенния момент го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт - помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави - тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: "Защо не те абортирах тогава навремето, гадно копеле!"

Майката е права, Докторът не е виновен...

КАКВА СТАНА ТЯ ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът
г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен "абсолютният мухъл". Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение - това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова - опичайте си акъла. И си потърсете децата
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: imaginary on юни 27, 2006, 04:32:24 pm
За мен...това е много страшна тема.Учудвам се на лектотата с която,някои хора я приемат...
Аз съм правила аборт.Знам какво е да минеш през това-физически и психически.Физическата болка е страшна-в провинцията не те глезят с пълна упойка.Две седмици виех,като куче от болка,сама в къщи.
По страшното е,че да,за мен е грях.Не ми пука,какво мисли Висшия разум по темата-за мен е грях.Най-големия и възможно най-тежкия,който съм извършила в живота си!
Не съм способна нито да си простя,нито да забравя!Никога не мога да говоря спокойно за това-винаги плача...Не мога да спра да мисля...че съм убила собственото си дете,хей така!-криейки се зад фразите "ембрион",неподходящ момент"и прочие клишета.
Двете ми момчета са били ембриони-нищо и никакви,без душа/ преди 3-ия месец,нали така,Веласкес?/...
Има нощи,когато не мога да прогоня от сънищата си този ембрион...Чудя се дали, убих моето малко момиченце или моето малко момченце...Как щеше да изглежда,как щеше да се смее...
Презирам се за това,което направих!И не ми пука за високопарните ви изказвания и "цивилизовани"разсъждения...Вие сте щастливци!Вие не знаетесмисъла на думата -НЕПРОСТИМО!
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: orchid on юни 27, 2006, 04:35:21 pm
Nova, много силен пост! Накара ме да се замисля и в крайна сметка стигнах до заключението, че наистина отговорност му е цаката. Трябва да бъдем отговорни и да мислим преди, а не след като правим нещо. Та нали всъщност точно това, умението да мислим и разсъждаваме върху нещата, да предвиждаме последствията от действията си ни прави разумни същества.
Защо трябва  да изживяваме целия този ужас на абортирането (физически и най-вече психически), като можем да си набавим въпросното "найлоново пликче" почти от всякъде (има ги във всички супермаркети и квартални гаражи!) или неговите 1001 алтернативи като хапчета, диафрагми, спирали, импланти и какво ли още не.
Както често чета в този форум: "Човек е господар на собствената си съдба" Ами нека тогава така господарстваме над съдбата си, че да не се налага впоследствие да решаваме и нечия друга
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: ramus on юни 27, 2006, 09:24:27 pm
Дано да не изглеждам в3ъзмутително че се намесвам в тема, която е предварително "натоварена" с личното отношения и преживявания на всяка от вас. Може би поста ми е за тема "откровения"... но все пак е свързано и с настоящата тема. Освен това може да ви се стори, че задавам "критични" въпроси към вас - ВИЕ, които изразихте досега определените си становища.

Всъщност България е на първо място в Европа по аборти по отношения на броя на жените.
Но МОМИЧЕТА ...:
Темата е изключително сложна, защото в нея се "сблъскват" многобройни, значителни по важност линии във вътрешния свят на всеки човек. И не само жените са участнички в това. Всяко нещо има своите различни гледни точки. Това че бебетата чисто физиологично са предопределени да бъдат във вашите утроби не означава, че вие и само вие имате сериозно отношение по тези въпроси. Темата касае и двата пола - по различен начин. Не бих казал, че еднакво, но е факт. Аз също имам известен личен елемент във участието си в тази тема. Също така съм сигурен, че повечето от вас също имат "личния си опит" по отношение на явлението АБОРТ. Но са решили да не го казват направо - но то си личи. Прави ми впечатление, че всяка една от вас, която има личен момент, свързан със АБОРТА, се остави на своите лични отношения и съвсем ясно личи в постовете ви. Чудесно е, че ги изразявате ясно и категорично...и откровено... но никъде не видях уважително отношение към някое нещо "извън ВАС". И във традиционно силния пост на НОВА,/ която тук просто е надминала себе си/ никъде не се споменава, че има и други потърпевши страни... В центъра на всички размисли заради преживяванията ви, сте просто вие с укорителните си оценки към обществото и мъжете от една страна... и от друга към самите себе си.
Къде сте ВИЕ МОМИЧЕТА?
Та нали ДВА ПЪТИ е трябвало да правите избора си - ЗА ВСЕКИ АБОРТ - НА ДВА ПЪТИ. Понякога не са два пъти - понякога абортирането е наложително - и това се случва. Защо не попитате някое медицинско лице от гинекологичните клиники, какви ли не случаи не ни поднася живота и съдбата ни.  В описаните случаи от постовете на "приятелката на приятелката" - нима с нещо е "виновен" така наречения "неподходящ човек"? Та той няма ли си собствен живот, смисъл. вярвания, цели, намерения, представи, опит, страхове и защо във вашите "очи" този човек да е отговорен за "ИЗБОРИТЕ, КОИТО ВИЕ СТЕ НАПРАВИЛИ"? Може би така е по-лесно... Трябва да има "ВИНОВЕН", - мъжът, заблудата, възрастта, влюбеността, все нещо трябва да е. Та той ли е "ВИНОВЕН", че вие сте привидяли в него "спасителя" от вашите страхове, фантазии, проекции и усещане за недостатъчност... Щото влюбването си има механизъм и той отдавна е описан - честно, точно и ясно. Не само от мен. Има даже специализирана литература - и то написана от жени. И всяка от вас, в моменти когато може да си го позволи, може и да си го признае пред себе си - както много жени и мъже вече са го направили. СТИГА ДА ИМАТЕ КУРАЖА и ДОБЛЕСТТА.
Не виждам защо тука се намесва и секса - само заради удоволствието ли правим СЕКС? Удоволствието ли е "виновно"... феромоните ли...Биологията ли... Нима не знаехте нищо за Биологията?... Нима бихте скрили, че секса се "използва" и за още толкова много неща - за контрол, за "бягство", за разтоварване, като част от всякакви лични игри... Нима не сте фантазирали за какво ли не - и по отношение на секса - и по време на секс... И колко често тези ви фантазии са "свързани" със настоящето - с човека до вас - там на леглото /примерно/. Всеки един от нас задоволява индивидуалните си потребности /главно емоционални - по-малко физиологични/ със секса, наравно и със всичко останало в живота му. И това, че мъжа до Вас е "отнесен" от същите ВИХРИ, не променя ситуацията, че дори и във Страхотния Секс, вие можете всъщност да сте по-далеч един от друг, отколкото ако живеете на противоложни страни на Земята. Но Силата на личните фантазии прави така, че да си играем на близост.
Да не мислите, че това съм го прочел по книжки и сега се дуя да ви се показвам колко много съм велик? Хора са го казали... хора са ми го казвали и на мен, по силата на някои мои дадености много хора са ми доверявали "лични" неща, които даже и на друг не са ги казвали - даже и на себе си.

Понеже тук често ми пишат с идеята, че само крия личните си неща зад "много думи и общи приказки"... Ще взема да споделя нещо от личния си живот.
Аз тези неща за които ще говоря сега, са неща, през които съм "минал"... При мен самия трябваше навремето на два пъти да взимам решение свързано с аборта. ДВА ПЪТИ - ДВА АБОРТА. Жената с която образуваме семейство, реши на два пъти че е взела това решение. И независимо, че не аз съм този, когото "остъргват с кюретата", смея да кажа за себе си, че минах през собствения си "ад". Да - АД. Да не мислите, че само абортиращите майки минават през "проверката на собствения си АД".
Така или иначе няма какво да се говори за преживяванията свързани с АДА /щото АДА е точно това - нашите преживявания за него/. Ще кажа само, че когато дойде време да взема решение и да кажа какво мисля, изявих с думи следното - "нека бъде така, както ти си решила - каквото и да е, аз ще застана зад него с цялата си лична отговорност за избора си и неговите последствия". Може и да не ви се вярва, но нека Бог ми е свидетел, както и жената, която съм избрал за съпруга, и която също редовно чете в нашия форум.  И така - ще ви кажа защо реших така:
Не се притеснявам от отговорността - за мен няма "грешни неща", но съм отговорен за себе си и следователно за всичко. Тогава чух внимателно от страна на съпругата си  всичко, което й беше в душата - страховете, самосъжалението, и мъката, но и решимостта... Никога след това не съм я питал... "ами ако не беше...". Тя взе своето решение, Аз взех своето. На всеки един от двама ни се наложи да се справим всеки сам със своите "кошмари". Както и е естествено в живота на всеки човек. Всеки човек в даден момент прави своите избори - за всяко нещо. Понякога изборите изглеждат "незначителни", друг път, като този в тази тема, ни удрят със своята огромна сила и важност. Основната причина за сложността на темата която разглеждаме е именно защото я свързваме със най-важната тема в човешкия живот - темата за ЖИВОТА И СМЪРТТА.
Не мога да твърдя, че е задължително важи за всички, но..... всички хора, с които съм контактувал са ми признавали по различни начини, че са се докосвали до важните решения, свързани със избор за касаещ ЖИВОТА ИЛИ СМЪРТТА. И аз самия ще кажа, че ми се случи много повече от веднъж. И когато трябваше да реша за Абортите; и когато дъжах кучето в ръцете си и му забиха иглата с отровата, която ветеринарите наричат "приспиване"; и когато ми се обадиха по телефона от полицията , в един неделен следобед, че баща ми е бил намерен на едно от пловдивските тепета увиснал на въже, вързано от собствените му ръце... Особено това последното за първи път в живота ми ме "удари с пълна сила" огромния и унищожителен потенциал на самосъжалението, отчаянието и вината, защото Баща ми живееше с нас в къщи и нямаше кой друг да е "виновен" задето... и т.н. и т.н...... 

По въпроса за преживяванията придружаващи този тежък избор сега няма да се спирам ... и не мога. Те са нещо индивидуално. Може и да "изглеждат" близки, но всъщност това е напълно измамно. Това, че пишем, че преживяваме , каквото и да било, само думите които използвме са едни и същи и затова описанията ни са точно такива. Всъщност всеки един човек е сам в преживяванията си и това е част от един "огромен замисъл". И в този огромен замисъл АЗ видях СЕБЕ СИ. И по-късно "разбрах" че всеки един от нас стои в центъра на СВОЯ ЗАМИСЪЛ - НА ЗАМИСЪЛА НА ВСЕЛЕНАТА. Когато за първи път ме озари това същинско прозрение "плаках с часове"... заради толкова много "НОВИ И СТАРИ" мои неща...
 И по-късно разбрах, че това нещо се наричало КАТАРЗИС. И научих всичко за него - чрез себе си, и чрез онова, което хората са оставили след себе си, и което съдбата ми позволи да "докосна".

Една от вас попита как въобще е възможно да се "използват" такива моменти от нашия живот - и то с положителен заряд?... Как въобще е възможно да се трансформират тези "трудни моменти"   и да ги "преминем" извличайки сила, и познание за себе си... /За мен лично аз наричам положително онова събитие, което е успяло да ме провокира да го осмисля и докосна СЕБЕ СИ - и "след него" аз да усетя, че с нещо съм "по-богат", по-мъдър, по-знаещ, по-можещ, по-пълен, по-цялостен./ 
ДА - за годините на които съм сега, съм минал през онези неща от съдбата ми, които съм си самоопределил(!). Платих своята цена - каквато съм бил готов да платя. Със сигурност още ще плащам - всъщност през всички животи съм го правил. И какво - опитах да направя така, че да "използвам" събитията... независимо от "личните ми" преживявяния, свързани с тях. Така се "наредиха" събитията в живота ми, че онази част от мен, която е отговорна, беше "готова" и аз чак тогава разбрах, че съм нещо повече от преживяванията ми. Точно със тия събития аз постепенно открих най-важното нещо в живота ми - открих че съм нещо повече от нещата, които преживявам. И тогава със силата на това "откритие" аз  станах и "по-богат", по-мъдър, по-знаещ, по-можещ, по-пълен, по-цялостен... И разбрах, че си заслужават всички неща през които преминах и  всяка една безкрайна секунда от моя "АД" си е заслужавала и разбрах че цялата "картина" си има своя "замисъл". 

Та - за АБОРТИТЕ - Това е един от моментите в живота ни, в който със силата и огромната си "тежест" ни събужда - за да взимаме решения и проявим изборите си.
Да направим своите "генерални" проверки  - 
И какво по-логично от това ЖИВОТА да ни ги прави тези проверки - за да провери кои сме ние.

Ние, които можем да мразим и обичаме /себе си и другите/,
ние, които можем да простим и заклеймим /себе си и другите/,
ние, които  избираме - КАКВО СМЕ НИЕ

         <<<ВИЕ КАКВО ИЗБИРАТЕ - ДА /се/МРАЗИТЕ И ЗАКЛЕЙМЯВАТЕ... ИЛИ ДА СЕ ОБИЧАТЕ И ДА СИ ПРОСТИТЕ>>> 

ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЛЕСНАТА - ДРУГАТА Е ИСТИНСКАТА.
"Истинска" я наричам, защото "след" нея пътят се отпушва... и развитието може да се остави да "тече"... защото чрез "истинското" вие сте се приближили с "една крачка" към себе си...
А "ЛЕСНАТА" - всички я знаем нали? С нейна "помощ" само строим своите СТЕНИ - за да се скрием - ОТ НАС САМИТЕ.
Всички го ЗНАЕТЕ ТОВА - ВСИЧКИ ГО ЗНАЕМ - там дълбоко в себе си - нали?.
Просто от време на време - за да избягаме от "гласа" на разума - тогава се правим, че го "забравяме"...САМО ТОВА.

ВИЕ РЕШЕТЕ САМИ.

АКО МОЖЕТЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИТЕ...
Но и да не можете Живота ще го свърши вместо вас.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ СЕБЕ СИ - възможно е - само "за кратко" и "само наужким"...но това е част също от ЗАМИСЪЛА.

-----------------------------
10х

 
.
 
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: velaskes on юни 27, 2006, 09:56:04 pm
На човек могат да му се случат невероятно болезнени неща, неизбежно е, и ако още не са се случили ще се случат, живота във материална форма предопределя това от самото раждане. Глад, болест, студ, самота, несигурност, тревоги, вина, това е една съвсем малка част от изпитанията, които рано или късно ще ни връхлетят. Но не самото страдание е важно, не, а как ще излезем от него, как ще се справим с него. Дали ще се предадем, дали ще продължим да страдаме(въпреки че отдавна е минало въпросното страдание), дали ще започнем чисто начало, какво избираме точно. Това което избираме, това Сме ние. Ако избираме пътя на самобичуването, то сами продължаваме това страдание, а по-интересното е, че дори парадариме с него "Я вижте ме колко съм нещастен, какви лоши неща ми се случиха, никой не изпитва това което изпитвам аз!" Напротив, всеки изпитва това, изпитва и по-лоши неща. В историята на човека са ставали всякакви идиотски изпълнения, създали карма за векове напред, за цели народи. Кой съм аз че съм толкова велик, че да екпонирам своето страдание в публичното пространство.
Извинявайте ама, замислете се малко. Нищо лично.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: bee on юни 28, 2006, 07:30:29 am
Според мен няма непростими неща. Колкото и да е трудно човек да прости  на себе си, това просто е наложително, защото непрощаването, не дай си Боже, може да му купи някоя болест на физическо ниво като нищо.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: divine on юни 28, 2006, 09:09:49 am
За мен също няма непростими неща, особено на себе си всичко , което сме направили трябва да си поемем отговорността и да си простим, и да продължим напред. Аз също минах през своя АД , и излязох оттам по-силна може би , по-зряла и т.н. Никой не знае какво съм преживяла , защото всеки преживява различно нещата , нали в това е красотата и разнообразието на живота. Не знам и как го е приживял човекът до мен, защото след такова решение повече не сме отваряли тази тема   - решаваш, правиш го и край, падаш , ставаш , продължаваш....каквото и да ти струва.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: black_cat on юни 28, 2006, 10:09:48 am
Според мен трябва да прощаваме не само на себе си а и на тези около нас, кои  сме ние за да ги съдим.
А по отношение на преживяването на нещата всеки преживява трудните моменти по различен начин някои стават по-силни докато други се отчаиват и живота става по труден за тях.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: sonyatod on юни 28, 2006, 02:48:58 pm
"Чувствителна тема, а аз като мъж не бих могъл да разбера как се чувства една майка когато й се налага да стори такова нещо..."
Да, това е така. Само една жена, която е преживяла такова нещо може да каже как се чувства... само тя си знае как се е чувствала в този момент. Преди много години, точно 5 месеца преди да забременея със сина ми преживях спонтанен аборт и беше по вина... лекарско недоглеждане... станало "грешка"... Тогава се чувствах ужасно... но всичко се преживява, всичко се преодолява, колкото и да е тежко... и ето, че пет месеца след това забременях със сина ми. Така е трябвало да стане, това е трябвало да се случи, може би, за да мога да родя този си син... така поне мисля сега след 20 години... Не съм го искала този аборт, тази загуба, но стана, случи се... Не зная как се чувстват жените, които отиват, за да направят аборт – не искам, а и нямам право да ги съдя. Това е тяхно решение – всеки е свободен и в правото си да взема решения и да постъпва както намери за добре. Аз лично не одобрявам умишлените аборти, но като че ли има случаи, в които изглежда е по-добре да се направи аборт, отколкото да се даде живот на това човешко същество... Мисля си, че на всяка жена може да й се случи и че никоя жена не е застрахована от това нещо – да бъде изправена пред тази дилема...
Но познавам жени, и то от поколението на моите родители, които са правили безкрайно много аборти – ужасяващо много. Когато съм говорила съм питала някои от тях – защо са ги правили и защо, след като не са искали да имам повече деца не са взимали предпазни мерки – те са ми давали потресаващи, поне за мен, отговори... като че ли за тях човешкия живот няма стойност и това, което са „убивали” многократно според тях не е човешко същество, а някои от тях са правили аборти в напреднала бременност... Струва ми се, че сега младото поколение, поколението на нашите деца, като че ли е по-отговорно за тези неща, отколкото поколението на нашите родители. Нашето поколение е нещо като „по средата”... Може и да се заблуждавам, но може и да съм права в тези мои разсъждения.
Има най-различни хипотези за това кога един ембрион може са да се смята за човешко същество, че има душа... Някои казват, че човешкото същество още със самото зачеване си „идва” със своята душа, получава я от самото начало, та дори и отпреди това...  че душата на човешкото същество, което искало да се роди, само избирало (и събирало) родителите си... Така се обясняват някои абсурдни и необясними „срещи” на двама души, при които като следствие, има наличие на бременост... Тези, които пропагандират това, напълно отричат абортите – според тях това е убийство независимо от периода на бремеността.
Има и други, които казват, че тя се „вселява” в ембриона някъде около средата на бремеността и че преди това, ако се направи аборт, то той не е убийство и не било престъпление...
Има и такива, които пък казват, че ембриона получа своята душа в момента на раждането...
Къде ли е истината – едва ли някой със сигурност може да каже.
А що се отнася до грешките, на всеки може да се случи... всеки може да допусне грешка или грешки, никой на този свят не е идеален - всички сме грешни и именно заради това трябва да се научим да прощаваме. Като прощаваме на другите, прощаваме и на себе си, защото и ние сме грешни...
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: nova on юни 29, 2006, 10:42:14 am
Дано да не изглеждам в3ъзмутително че се намесвам в тема, която е не го казват направо - но то .......... И във традиционно силния пост на НОВА,/ която тук просто е надминала себе си/ никъде не се споменава, че има и други потърпевши страни...  

Само едно малко уточнение: поста на нова е copy/paste линка е в заглавието :), но автора мисля  е Карбовски- той стилът се набива просто, а автора е мой любимец.Ако не ви мързи има и коментари после
Да го копирам ме провокира предаването по Нова телевизия в понеделник вечер


а по темата..
.Веласкес, човече, кефиш!

Вината е като клеясало олио, мили дами-- трудно се мие и с времето клеясва още повече. Затова спасението е да се "измие" овреме, докато не започне да лепне :D.
Преди години съм се изправяла пред избора моя живот или неродения. Избрах, не преглътнах.. останах си страдаща... живота ми даде втори шанс да разбера абсурда на избора, като втория път не можах да избирам. Щастлива съм, че се получи така; щастлива съм, че съм жива; щастлива съм, че някога избрах себе си..
Всяко нещо ТРЯБВА /off: хи-хи Ramus много й се дразни на тая дума/ да се случи точно така. За да направиш следващата крачка първо трябва да си направил предишната. Е, може и да си стоиш на място неопределено време, но нежеланието да избираш също е избор :)
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: wind on юни 29, 2006, 12:23:45 pm
Охххх... не ми се е налагало да правя точно този избор и може би поради тази причина си мисля, че аз бих направила аборт, ако не желая детето. Колкото и грубо и егоистично да звучи... това е.  :P
А като се замисля... може би ми се е случвало...... може би несъзнателно...  :idiot2:
Първата ми бременност завърши със спонтанен аборт в края на втория - началото на третия месец. Когато разбрах, че чакам дете ..... ами не бях готова. Две седмици ревях и се тръшках, че не го искам... докато съпругът ми беше на върха на щастието. Може би така съм направила уж "несъзнателен" избор... не знам.
Е, после се оказа, че това е нещо, което се учи впоследствие - никога не може да си готов предварително.  ::)
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: imaginary on юли 03, 2006, 05:21:15 pm
Малко пообърках нещата...Едно такова...действие и последствията от него са дълбоко лични...
Само споделих,как се чувствам...Не парадирам/Веласкес/-изживявам си го сама!Не говоря за това,дори с най-близките си.Никога!Нямам комплекс на мъченица!
За мен е просто-ИМА непростими неща...знам,че трябва да си простя и се надявам някой ден да мога!..."чакам го да се случи"...
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: nova on юли 04, 2006, 08:49:32 am
Малко пообърках нещата...Едно такова...действие и последствията от него са дълбоко лични...
Само споделих,как се чувствам...Не парадирам/Веласкес/-изживявам си го сама!Не говоря за това,дори с най-близките си.Никога!Нямам комплекс на мъченица!
За мен е просто-ИМА непростими неща...знам,че трябва да си простя и се надявам някой ден да мога!..."чакам го да се случи"...


Е и? По-добра ли ставаш, по-леко ли ти е? Самобичуването какво ти дава?
А какво ти взема?
Можеш ли да гледаш къде вървиш, ако си вторачена зад гърба си и от какъв зор ти е мъката......
много въпроси и все от сорта.
Извинявам се за чопленето
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: imaginary on юли 04, 2006, 04:39:41 pm
Вече наистина много,ама много съжалявам,че си позволих да споделя това.
Не се самобичувам,просто го помня.Не,не ставам по добра,но и по лоша не ставам!
Взема ми съня понякога.Все по рядко,между другото...
Ако загубиш някой,мъката по него кара ли те да не можеш да гледаш напред?Това,че го помниш?Не съм се вторачила  назад,но не съм и забравила.
Всъщност...като се позамисля...не съм длъжна да обяснявам,защо се чувствам по определен начин!Така е,и толкоз!
Оттук нататък не взимайте предвид казаното от мен.Нямах представа,че е толкова непонятно!
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: Bastet on юли 04, 2006, 04:48:34 pm
Мисля, че те разбирам. Моят проблем е по-различен, но усещането е същото. Човек все някак си преболедува даден момент от живота си и продължава напред, но усещането за вината и болката си остава. С времето като че ли отшумява, но едва ли ще изчезне напълно. Аз не мога да се науча да си прощавам за допуснатите грешки в живота.Не мога и да забравя. Дано някога и това стане.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: divine on юли 04, 2006, 05:03:23 pm
Работата е там ,че не е непонятно, просто хората се опитват чрез своя си опит да ти покажат и други гледни точки. Между забрава и прошка има голяма разлика. Като простиш на себе си за нещо, на другите за нещо и т.н. , ти прекъсваш енергийния поток , който захранва връзката между теб и непростимия обект, която  така ти "изпива" енергията. Да не си простиш означава да се наказваш хиляди пъти за "грешка' , която си направила някога, в миналото, в непроменимото минало......Като не си простиш пренасяш болката в настоящето, заедно с вината и грешката , създаваш доста неприятно настояще и така отново и отново, докато този омагьосан  кръг стане твоя живот ( това го казвам от опит)
Но защо ?
Защо хората изпитват този неистов страх да си простят? Това е освобождаване от болката, една крачка напред към щастието .Единствената цена , която ще платиш е да приемеш и прегърнеш и онези части от себе си , които не харесваш, но без които не си ЦЯЛ и ИСТИНСКИ.

Виж колко е лесно:
Прощавам на себе си за всичките си грешки.
Прощавам на хората , за всичките им грешки.

Знаеш ли как олеква, сега съм готова с усмивка да греша отново и отново, не ме притеснява, защото вече знам как да си прощавам и обичам точно толкова несъвършена колкото съм точно в този момент  :smitten:
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: imaginary on юли 05, 2006, 04:07:20 pm
Не се страхувам,да си простя...по-лошо е -мисля,че не го заслужавам!...
Както и да е!Старая се...да се променя,да се пречистя...Нали съм тук!?!
Просто ми трябва време...и едно рамо.
За постигналия просветление,всичко е просто и ясно...Проявете малко снизходителност,към тези от нас,които още се лутат в тъмното...
10х
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: divine on юли 05, 2006, 04:36:46 pm
Заслужаваш  красота и светлина , повярвай , всеки ги заслужава  :smitten: :smitten:
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: imaginary on юли 05, 2006, 04:53:54 pm
Sometimes...I can feel, exactly how much I love you!Thank u!
/Това май трябваше на лични...ама карай!Ще мине като илюстрация на реално съществуващата -"прословута любов"/
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: wind on юли 07, 2006, 09:24:42 am
 :2funny:
Да знаеш, тези с "прословутата любов" са много опасни.
 Ще те накарат и да си простиш, и да се заобичаш.... че и целия свят да заобичаш........ дори и да не вярваш, че изобщо има такова нещо като "Любов".
 Питай патило!  ;D
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: bee on юли 07, 2006, 09:34:36 am
:........ дори и да не вярваш, че изобщо има такова нещо като "Любов".
 
:2funny:

Ние и на тия без ВЯРАТА ще им видим сметката, да знаете!  :knuppel2: :2funny:
Нямал вяра, ми разправя един колега  ??? То по прицип се почва от вярата, минава се през надеждата, и тогава идва любовта, но за по-специални случаи предлагаме обратния път: първо Любов, после Надежда и .... накрая  .....  щеш не щеш идва и Вярата. :P

Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: wind on юли 07, 2006, 09:36:32 am
Ааааааа не! Чак до там няма да ме докарате! Вземе си и Вяра да се промъква, директно си запрашвам към психото!  :tickedoff:  :crazy2:  :2funny:
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: bee on юли 07, 2006, 09:38:54 am
 :2funny:
Добре, виждам, че ти е рано, ще те оставя да посвикнеш с любовта и тогава те почвам! :2funny:
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: wind on юли 07, 2006, 09:44:59 am
:2funny:
Добре, виждам, че ти е рано, ще те оставя да посвикнеш с любовта и тогава те почвам! :2funny:
Оооо, то с хубавите работи бързо се свиква.  ::)
Пак му ударихме един спам!  >:D
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: divine on юли 07, 2006, 09:51:56 am
и то в коя тема  ^-^ ::), дано разсее тягостната атмосфера  ;D 8)
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: bee on юли 07, 2006, 10:09:23 am
Divine,  не мога да те позная  ;D ... тъкмо да ме загризе съвестта, че заспамихме и то точно в тая тема ... :2funny:
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: divine on юли 07, 2006, 10:12:11 am
Чувам "гриз,гриз" , обръщам се......какво да видя - съвестта ми  ме гризе  :2funny: :2funny: ( не мен де :coolsmiley:)
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: wind on юли 07, 2006, 10:17:02 am
Ти се чудиш, Вее, ама аз изобщо не вярвам, че това е Дивайн.  :P
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: nova on юли 07, 2006, 10:18:02 am
айдеее щом и тя поддаде, смятайте....а уинди пиле, ти съвсем се затри
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: divine on юли 07, 2006, 10:20:27 am
Уинд, утре ще дават Хакери по Нова, да не те е хванала отсега параноята , че някой луд хакер влиза през моя профил  ;D ;D :D ( ти нали си си Тома неверни на форума)
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: wind on юли 07, 2006, 10:28:19 am
Уинд, утре ще дават Хакери по Нова, да не те е хванала отсега параноята , че някой луд хакер влиза през моя профил  ;D ;D
В интерес на истината.... точно това си мислех.  ::)

Quote
айдеее щом и тя поддаде, смятайте....а уинди пиле, ти съвсем се затри
Nova, кой само го казва!  ;D
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: pakost on октомври 05, 2006, 01:52:11 am
А за раждането на едно бебе кой ще пише? Аз бебе не родих. Събудих се от упойката, за да се скарам на лекарите да си свършат работата сериозно. Не млъкнах да ги питам дали са махнали зародишите от тялото ми. Бяха 2 - близнаци. Тези зародиши заплашиха свободата ми. Заплашиха да ме сложат в клетката на роднини и знаещи как се гледат деца, как се държат майките, преди да съм способна да се опазя от влиянието им. ААААА. Толкова ми беше невъзможно да си представя че след 9 месеца, вече никога няма да бъда сама със себе си. Вече никога няма да бъда отговорна само за себе си.  Толкова ме беше страх. Избрах веднага. Моя избор. Приятеля ми застана до мен. Беше се поболял и страдаше повече от мен. Побърка се от притеснение дали съм добре, колко ме боли. Донесе шоколад за всички “родилки”. Мъжете изживяват далеч по-тежко от нас жените въпросите по раждането. Не всички вероятно, не мога да обобщавам така. Но с мен така се случи. А в АГ се запознах с жени, които изживяли болката си и мъката си, бяха толкова отворени и откровени. Пробудени от живота и за първи път наистина си поговорих и споделих някои неща със жени. И досега не споделям с жени. Не ми се получава, не ми идва отвътре. А там в стаята бяхме сестри по неволя. Освободени от тежкото бреме или току що прегърнали тежкото си бреме. Като на конвейер за клане на прасета. Качваш се на магарето, а около теб лежат и други, приспани вече, с разтворени крака. Лекарите ги стържат и изхвърлят труповете от утробите им. Бързо ти бият инжекцията и после не знам какво се случи. 10 минути по-късно се усетих че им се карам да не би да ме прецакат точно мен и да не са си свършили работата като хората.
Емоционално? Няма такова. Това е толкова трезво и силно решение. Никоя жена не взима подобно решение случайно. Учим си уроците от живота, каквито и да са обстоятелствата. Основната ни задача е да сме живи. Аз да съм жива, да запазя живота си. Моя фактически вече живот.
Не е случайно и решението да си родиш детето. Но това ме вълнува много по-дълбоко. Моля за искрено изказване на съпътстващите решения, мъки, трагедии, радости, които са свързани с раждането на едно дете. Някой би ли се наел откровено да ми каже как и защо се стига до зачеване и раждане. Не ми обяснявайте физиологичния аспект. Интересува ме състоянието на ума и разума. А как стои въпроса за мъжете? Как изживяхте бременността на жената до вас?
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: nova on октомври 05, 2006, 04:09:15 pm
Аз съм твърдо против аборта, защото го смятам за убийство. Много доводи може да се изпишат кога точно става трансформирането на групата клетки в човек и едва ли ще се покрият дори половината от тях.. Това в случая няма значение. Има достатъчно начини да не се стигне до аборта като следствие на недоглеждане при сексуалния контакт. Както и да е. Каквато и да е причината, правенето на аборт е нещо, което до води до самообвиняване. Колкото по-рано жената и мъжът успеят да преодолеят чувството на вина- толкова по-добре за тях.

но не за това исках да пиша
Ще пиша за раждането на едно /две / бебета ;)

Винаги съм ги искала и никога не съм била готова за тях. И сега не съм. Това е една смазваща отговорност- да насочваш човека в началото, защото това наистина е така- насочваш го- ти за него си единствен ориентир и основен жалон за цял живот.
Знам точно кога съм ги заченала и двамата. Знаех и кога ще се родят и затова не се притеснявах, когато се оказаха преносени и двамата с по 8 дни. Според моите сметки си бяха точно на деня.
И двамата /със съпруга ми/ ги искахме.
Вторият ми син беше рисков- бях загубила едно бебе в късен срок и в много сложни условия/ някъде съм писала, май... Голямата разлика между двамата/5 години/ е главно заслуга на баща им, който си мислеше, че второ дете ще ме убие. Таткото имаше нужда от много категорични изказвания от моя страна, че ако от това е трябвало да мра, вече да съм се "сдала". Аз просто знаех, че ще имаме още едно дете. Е не ме уби, всичко си беше наред и перфектно.
Най-добре съм се чувствала като бременна. Става дума за всякак- физически, психически, емоционално- бях си на мястото- нещо, което иначе трудно постигам като усещане. Като изключим двата месеца повръщане, всичко беше изключително леко и безпроблемно. Не съм имала състояния от типа "хормонални бури" и др. подобни щуротии. Движех се много, нищо не ми тежеше.
Ражданията бяха изненада за мен, защото очаквах митичните болки- нямаше такова нещо- всичко свърши за по половин час, а с контракционния период за около 4 часа.
Усещането при вида на малката мръвка просто не мога да го опиша- то може само да се преживее. :)

Няма нищо по-красиво от едно грозно, сбръчкано, космато, олигавено, покрито с "риза" , лилаво, скимтящо малко човече.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: OM on октомври 05, 2006, 07:31:38 pm
Точно сега чета "Диагностика на кармата" на Лазарев и там намерих най-точното описание на аборта - убиване на Любовта. Ние знаем подсъзнателно, че това е така и се самонаказваме т.е. кармата ни се променя в лоша насока. Други автори също така горе-долу описват аборта. Но изправянето на лошата ни карма можем да постигнем ако разберем какво сме направили и простим, ама дълбоко и истински разберем и простим. Сега се опитвам да направя това(най-вече, че се поддадох на предрасъдъци), много бих искала да успея.
 :smitten:

A сега да допълня и за раждането. Най-хубавата препоръка която съм срещала досега е в книгите на Мегре, съветите на Анастания. Как да зачева жената , как да се държи по време на бремеността(изключително важно, какви чувства  и мисли ще я владеят тогава), как да роди, кой да поеме пръв малкото същество. Сега и в Лазарев виждам подобни съвети особено по време на бремеността.
Като се върна назад в годините когато аз бях бремена с моите деца(жалко, че тогава не съм се знаела много от нещата които знам сега) много грешки съм допуснала. Заченахме ги с баща им с голямо желание, известно време не можех да забременея и това внесе доста смут в душата ми, когато си казах, че няма значение родени от мен или не аз ще имам две деца, като че ли всичко се отприщи и аз забременях преди още да съм минала през ада на болезнените и безкрайни медицински изследвания. Като се връщам назад имам чувството, че първото си дете заченах по подобен на описания от Анастасия начин. Не мога да твърдя, че съм се предпазвала от лоши емоции по време на бременоста, в това число към баща им, към други близки и далечни хора също, както и при доста ситуации. Страха от раждането дори ми беше засилен от всички разкази около мен, та може би в отговор на този мой страх първото ми раждане не беше леко за мен, поупоена и от райския газ който ми дадоха да дишам не мога да кажа, че някакви първи незабравими чувства ме споходиха, само една голяма умора - не бях спала цялата предишна нощ. На следващият ден, обаче, бебенцата в МА са при майките през цялото време, не можех да му се нагледам и разбира се той беше най-хубавото бебе, та даже се чудех как им се вижда мъничко на някой, как не смеят да си вземат бебенцата, аз нямах такива притеснения. Ако не изпитвах страх, че в съня си може да му направя нещо щях да си го гушкам през цялото време. И двете ми деца бяха много тихи и спокойни бебенца, освен нетърпението при по-големия да направи и това и онова за първи път съм била много спокойна и щастлива с тях и останах в къщи до 3 годишната им възраст. Най-щастливото време от моя живот е бил тогава, за мен жената е предназначена да отгледа деца и тогава се чувства най-пълно, най-хармонично, виждам че и за всичко майки тук е така :)
 :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: ramus on октомври 05, 2006, 09:05:00 pm
Ами... има повдигнат въпрос и към т.н. "ТАТКОВЦИ"...

За аборта съм писал вече. Ще добавя че аз лично съм преоткрил някои елементарни неща...
Искам само да кажа следното съображение - КОГА ЕДНО НЕЩО СЕ НАРИЧА УБИЙСТВО?.
Много лесно всяка една от вас "потъна" в груповите представи за определено поведение... А всъщност всичко е условно. Да - УСЛОВНО. Както всяка оценка и етикет. Нищо че определени етикети са ни насадени като "еди какви си" и са заклеймени ...  Може ли някой да допусне, че всичко е защото това обслужва "груповия интерес" за размножаване...
Кое е убийство - това, че когато идват на смяна новото поколение лъвове "убиват" всички малки лъвчета от предишните мъжкари... и това "служи" за смяна на поколението - за да не остават генетични евентуални изменения... Това дали е убийство?
А нима не знаете, че вътрешните механизми на майката "котка" усещат когато на поколението нещо не му е наред и го изяжда след раждането. Това дали е убийство?
А нима не знаете, че много усложнения при бременностите на хората са именно когато бъдещото бебе има "някакъв" дефект или несъвместимост... И при някои случаи направо се предлага на бременната жена да се отстрани плода. Това дали е убийство?
A Евтаназията - тя какво е - Убийство ли е? А това, че й се противопоставят с "морални" и "християнски" аргументи дали някой знае, че има полза за някои това да няма евтаназия. Защото именно са замесени финансови интереси прикрити зад "морални" норми и точно животоподдържащите медикаменти и технически средства са сред най-скъпоструващите и определени финансови кръгове се облажват от това. Става въпрос за огромни пари и стоящите зад тях власт и политика.

Кога едно деяние, свързано с отнемането на живот в някаква форма се нарича УБИЙСТВО? Защо при едни случаи това е с етикет, а за други не се отнася.

И накрая - как щяха да се родят "другите" ви - следващи деца. Нали нямаше да ги има тях, ако не им беше "дошъл реда"...

 Ами в рамките на фантазията, детето, което не сте допуснали да се роди, можеше да е всякакво - можеше да промени света, можеше и да го унищожи - нали?. Можеше да убие вас самите някой ден, може и не само вас. Можеше да изобрети нов вирус, оръжие... можеше да стане световен диктатор и да убие милиони, дори милиарди други хора. /Дали майката на Сталин или Хитлер би се гордяла с майчинството си. Не е изключено... нали тя си е свършила работата./И какво ако ние днес спасяваме Планетата и се опитваме да правим "добро" като се "отказваме от дезодоранти", или пък от месо по еди какви си съображения? И ако собственото ни дете се превърне в човека, който ще натисне "копчето" и разруши всичко в името на "НЕЩО СИ".

Защо изключваме че е възможно аборта да е част от механизъм по който ОБЩЕСТВОТО ОЦЕЛЯВА и се САМООПАЗВА. А личната трагедия да си е просто част от личната ни съдба и карма... както и кармата и съдбата на нероденото дете.

Защо смятате, че можете да правите нещо, което е в разрез със Вселената... Нищо не може да се случи "извън" НЕЯ. И нищо не е случайно и напразно...
Такива понятия въобще само ние сме ги измислили....

И пак да напомня, че има голяма разлика между ВИНА  и ОТГОВОРНОСТ. Продължава погрешно да се изговаря готовата фраза "ЧУСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ". Чувството и отговорността нямат нищо общо. ОТГОВОРНОСТТА е съзнателен акт на отношение и ираз на разбиране за взаимна връзка, докато именно с чувствата са  Вината и Самосъжалението, Самоосъждането, Самонаказването...  и другите саморазрушителни явления
=============================================================================================

Колкото до мен - като Баща...И досега връщайки се в сложните моменти, в които преживявах "идеята" че съм БАЩА ме напушва смях...
Само ще ви кажа че при нас МЪЖЕТЕ-БАЩИ ни е нужно специален "период" в който да се "вживеем" в тази идея. Този период е строго индивидуален. И съм наблюдавал внимателно как е при другите, след като го разбрах по себе си.
"Моят срок" беше около 2 седмици. И досега си спомням как при изписването на вратата се показа една "бойна" лелка с въпроса "ти ли си бащата". И като отговорих утвърдително просто със преднамерен жест ми "тръсна" в ръцете малкия вързоп, който промрънкваше леко. Бях на прага на шока... и хич не ми беше до смях... но сега се смея, като си спомня как първо си помислих, че ще го изпусна, после че "ще се повреди някак си". Не знаех как да го прегърна дори. А лелката се наслаждаваше на смутеността ми и на това как се суетя и обърквам...  :2funny:

Та така - не знам как си ги представяте нещата... но аз лично ще кажа, че няма човек и от двата пола, който да е просто "готов, наготово" за родителството. Аз мога да кажа за себе си, че се учих наедно с децата си. Направих ги свои учители. И заедно с тях извървявах и търсих пътя ни един към друг... Оставих те да ме научат кои са и какви са... И както онези от вас, които имат две деца знаят, колко много са различни двете. При мен в някои отношения са направо противоположности двете момичета - и като характери и като нагласа и като мироглед. Дори и като външност.
Те ме научиха, че аз може и да съм един, ама те са две различни и всяка си искаше нейното и по нейния начин.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Има всякакви съдби защото хората сме различни - много различни. На много хора това че са различни им се струва страшно и нежелателно. Но си е факт. И е "грешка", че тази различност хората не си я позволяват да "разцъфне". И това, че сме хора, не означава, че всеки трябва да стане родител, че всяка жена трябва да стане майка, или всеки мъж баща... и по това да се "измерва" живота и битието ни. Ние хората не сме просто инкубатори...

 Нещата от живота са винаги многоизмерни и си имат "различни" срани на разглеждане.
Има си хора, дето изживяват житейските си трагедии, защото не могли или се разминали със създаването на семейство или поколение. Знам - на това ни учат още от малки. Ама Обществото живее чрез това - то е един "голям" общ ЧОВЕК, който оцелява, защото неговите "клетки" са преходни... и му е нужно да се обновява. Именно внушението че да си родител е най-важното от живота ни, служи да ни "натиска" все нататък. А отгоре на всичко си има и "вътрешни облаги". Много жени стават майки за да могат да осмислят съществуването си. С майчинството просто се запълват толкова много "празнини" - и то за голям период от време. С бащинството е същото - и двамата родители най-често "привиждат" в поколението си СЕБЕ СИ. Проектират своите си мечти, фантазии, вярвания, идеи, отношения. Повечето родители, които внимателно наблюдавах и изучавах, просто мултиплицираха върху децата си собствените си "представи" и атавизми от тяхното детство. И това е напълно естествено, защото във възрастта, в която ставаха родители те самите бяха още деца. И когато един човек не е открил истината за себе си, той предава "групово научената истина" на децата си - защото няма какво друго да предаде. Така ставаме просто проводници на едни и същи проблеми и противоречия. Умножаваме ги сами. После казваме, че това е ЖИВОТА. И колко малко са хората дръзнали да "прекъснат" веригата.
Title: Re: За аборта и раждането на едно бебе
Post by: rakshar on октомври 05, 2006, 10:44:55 pm
  Родих голямата си дъщеря на 24,25 год.Решението ми за нейното съществуване беше съвсем интуитивно.Имах вътрешната убеденост,че ми е време да имам деца и семейство.Не бях на ясно с всичко,което ме очаква,,но смятах,че съм готова да поема "риска".Със съпруга ми уж бяхме решили да поизчакаме малко,но тя се роди 9 м. след свадбата ни.Не че свадбата е задължително събитие.Просто вече го исках независимо че самата аз имах много трески за дялане.Самото раждане за мен беше едно от най силните и езотерични преживявания,които съм имала.Това е съзнателен акт на участие в появяването на нов живот.Не мога да го опиша с думи точни,защото е много субективно.Бременностите ми бяха леки и живота ми продължаваше със съшия си ритъм,а в определени отношения и по добре.Не пречеше и на сексуалния ми живот.Докато се раждаше дъщеря ми,знаех във всеки един момент какво се случва,до къде е стигнала и какво трябва да направя.Може да звучи гръмко,но така беше при мен.Имах късмета да не ми се бъркат много,имаше спешен случай и аз бях на заден план.Най големия враг на жената в този момент е страха,ако няма някакъв физиологичен проблем,разбира се.Страха от болката и неизвестното.Той ти пречи да усетиш промените в тялото си и да реагираш правилно на тях.Така както правейки определена медитативна техника се вслушваш в себе си и тук е така.Няма значение колко боли,кой те наблюдава или прави,или казва.Това е заложено в нас и можем да го разчетем.А след като детето се появи,това означава,че трябва да се лиши от много лични неща,които всеки определя сам за себе си.Поемането на тази отговорност е изцяло лично решение,което според мен означава,че не е и задължително явление това да имаш деца.Имам две и двете съм ги искала,като решението ми не е било емоционално.
       А сега за абортите.Случвало ми се е и с риск да възмутя някои от четящите ще кажа следното.Създаването на дете е акт в който участват двама души,но живеем в времена,в които една жена може да направи така,че това да не и се случи.Това означава,че отговорността е моя лична.Когато трябваше да взема решение,моя съпруг ми даде възможността за свободен избор.Каза "както ти решиш,аз ще приема твоето решение".Когато го направих не беше с мен,нито ме чакаше отвън.Там беше само приятелка,минала по този път и тя ми помогна в първите моменти при излизането от упойката.Да,имах нужда от него в този момент,на емоционално ниво.Детето в мен крещеше от страх и самота,но и това е едно от нещата ,които трябваше да преживея сама ,за да мина през него.Помощта само тушира нещата и те по трудно се отработват.Не смятам,че трябва да обвиняваме мъжете,при положение,че контрола на 99% от случаите.Та,отговорността е моя.
   Не изпитвам чувство за вина,за това че се е случило.Ако се самосъжалявам за това,че съм направила аборт,че съм допуснала грешка, или за това че често забравям за себе си и се приобщавам към масовия сън на спящите около мен,никога няма да се събудя.