ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: bc on юли 16, 2004, 11:05:37 pm

Title: za smisala
Post by: bc on юли 16, 2004, 11:05:37 pm
Mislite li, che jivota ima smisal? I kakav e? Ili vsichko e bezkraino ili pak nezavisimo ot nachina ti na jivot vsichko svarshva.... i v dvata sluchaia kade tochno e smisalat? ???
Title: Re:za smisala
Post by: elan on юли 17, 2004, 11:24:29 pm
Zapovyadai v ---moderirano---(i izvorite si ima dostoistva, bez opiti za  discreditirane ;)). Vav forumite na saita i v negoviya chat ima dostatychno jivot i hora , s koito da razgovaryash po tazi tema ( i po koyato i da e druga) . Izvorite mnogo mi haresva , no foruma me ogranichava otnosno kirilicata, a na latinica ne moga da izrazyavam mislite si ...

Inache lichnoto mi mnenie po vaprosa ti e , che smisyla na jivota e da se sabudim .

 S lyubov: elan
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 19, 2004, 10:19:23 am
Foruma e nov, daite mu vazmojnost da potragne. Blagodarnosti na Bc, 4e se starae za tova  ;)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 19, 2004, 10:40:26 am
Jivotat ima takav smisal, kakavto mu predade6. Vapros na li4en izbor. Neka predstavata ti za 6tastie te vodi kam tozi izbor. Smisalat, kakto i vsqka druga golqma filosofska kategoria sa ne6to individualno spored men.
Moje da se pogledne na temata i ot globalna gledna to4ka. No smisalat pak 6te opira do 6tastieto. A 6tastieto za men tova e preizpalvane s bezgrani4na i bezuslovna Liubov kam vsi4ko i vsi4ki
Title: Re:za smisala
Post by: bc on юли 19, 2004, 04:35:33 pm
Predi okolo godina biah izpadnala v ujasna depresia, zastoto lipsata na smisal me otchaivashe. Prekarah mnogo vreme v razsajdenia po tozi vapros. Nakraia reshih, che smisalat e da namerish smisala. Toest cial jivot da tarsish, da imash cel. Porazsajdavah nad tazi teza i posle s gordost ia saobstih na edna priatelka: "Otkrih go! Smisalat e da namerish smisala!", a tia mi kaza "E kakvo? Znachi pak niama smisal?"....  i me razubedi ot tazi misal :(  vie kakvo mislite za tazi ideia?
za sega smiatam, che smisalat e da se samousavarshenstvame. no oste ne sam si iziasnila tova pak zasto..... ochakvam madar otgovor ot Dimiter ;)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 19, 2004, 05:33:31 pm
4ak pak madar, ama 6te imadrq ne6to  :P
I az taka kato teb sam tarsel smisala, moje bi ne tolkova dramati4no, no vse apk stignah do ideiata 4e nqma smisal da tarsq smisala. Vsi4ko ot koeto nqkoga sam imal nai-golqma nujda e bilo liubovta. Namerih liubovta i tarseneto na smisala se iz4erpa ot sadarjanie
Title: Re:za smisala
Post by: elan on юли 19, 2004, 09:25:35 pm
Ne samo davam shans na foruma , a pokanih i priqtelite si ot saita, kojto vie ste iztrili , da dojdat tuk i da pomognat za potrygvaneto na foruma. Izvorite e pyrvata mi lyubov i do dnes si misleh, 4e se pravi ot stojnostni hora. Sega oba4e se pitam kakva li shte e tazi ,,bezgrani4na i bezuslovna Liubov kam vsi4ko i vsi4ki" , koyato vi preizpylva, shtom kato se izrazyava v revnost kym samishlenicite ? I kakyv e smisala na takava lyubov , shtom ne moje da obicha dori sebepodobnite si ?

Kogato v edin forum ima cenzura , tova kakvo govori za moderatora mu? A kakvo da si pomislim za nego , ako se okaje, che vmykva svoi dumi v nashite postingi ?

Boli me ...Toku shto prejivyah razocharovanie ot chovek, koito smyatah za stoinosten... Vijdam , che sym imala prekaleno golemo ochakvaniya ...

Vypreki tova , haresvam saita . I makar i da vijdam , che samo nyakoi sa dobre doshli tuk , pak shte vi pokanya v www.truden.com , za da vidite, che tam ne samo nyama cenzura, no i dnes  ima nova tema vyv forumite mu ,,Posetete Foruma na izvorite.com" , a v web vryzkite kym drugi saitove sys sydyrjanie pretendirashto za Duhovnost , prisystva i link kym Izvorite . Naistina ne razbiram ... zashto tryabva da ima takova otnoshenie ? Ta polovinata ot horata , koito vlizat tuk - vlizat i tam , temite sa edni i syshti , Lyubovta e Edna , Bog e Edin ... Zashto tryabva da se razgranichavame po tozi nachin ?!

Kakyv e smisyla ?

s lyubov : elan
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 20, 2004, 09:58:04 am
Vij skypa Elan, az ne se vmestvam v nikakvi opredeleniia, mojesh da me narechesh stoinosten, moje da me narechesh losh, za men e vse edno. Teb syshto ne te poznavam, no nikoga niama da napravia podobno neshto, koeto ti napravi.
No iskreno ti kazvam, v tozi sluchai preskochi granicata na neobhodimoto uvajenie kym tozi forum. Kakyvto i da e toi, ne moje s prizivi da prenosochvash i malkoto hora, koito sa reshili da pishat tuk. Ne iskam da sporia s teb. Ne iskam da mi se syrdish, az ne ti se syrdia, prosto si imam niakakvi etichni pravila. I v tozi forum nishto niama da se iztrie, ako ne narushava pravilata za dobro povedenie.
I taka, molia vsichki, koito sa vlezli tuk da razgledat foruma na Truden i da se ubediat, che v dvata foruma ima razlika, ne e vse edno i syshto neshto.
Title: Re:za smisala
Post by: Ivaylo on юли 21, 2004, 12:07:36 am
Ne vijdam zashto da e prekalila. Az sam tuk, zashtoto elan ni pokani da posetim i tozi sait. Inache ne biah chuval za nego.
Nishto losho niama dvata saita da se poseshtavat ot edni i sashti hora. Da ne zabraviame za Lubovta.
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 21, 2004, 10:14:11 am
Dobre, za da prikliuchim tova, se Izviniavam, ne triabvashe da ti moderiram postinga na Elan
Title: Re:za smisala
Post by: Ivaylo on юли 21, 2004, 12:14:12 pm
Niama nishto, ne se bezpokoi :)
Title: Re:za smisala
Post by: elan on юли 22, 2004, 02:00:56 am
A az se izvinyavam , che ne pomislih za tova , che nyama kak da znaesh namereniyata mi i ot tvoya gledna tochka imash pravo da mislish ,che otklonyavam hora ot tuk.Sajalyavam , tryabvashe da pomislya predi da pisha. Vsichko e vapros na Razbirane ...Neka naistina priklyuchim s tova.



Title: Re:za smisala
Post by: berry on септември 14, 2004, 11:32:57 am
mnogo stranno - takava hubava tema, a razgovora nakude e trugnal...

Title: Re:za smisala
Post by: berry on септември 14, 2004, 11:39:47 am
kak misli6: kakvo e imal predvid koito e kazal "samo s hliab ne se jivee"
Title: Re:za smisala
Post by: bc on септември 14, 2004, 03:57:49 pm
bez hliab se jivee, no bez liubov ne ;)

v sluchaia moje bi malko preuvelicheno, no biah chela za niakakav eksperiment, pri koito ostavili niakolko bebeta bez roditelski griji, osiguriavali im samo hrana. Vsastnost celta bila da zapochnat da obstuvat na nov ezik (zastoto bili izolirani ot vazrastni hora, ot koito mojeli da kopirat ezika). No te bez griji i liubov... umriali...

Ne znam do kolko e viarno tova. Chestno kazano struva mi se malko nevazmojno niakoi da napravi takav opit, no tova e, koeto prochetoh. No dori i da ne e istina, vajnoto e, che ako beshe- taka steshe da stane. Horata ne mogat da jiveiat bez liubov. Umirat....
Title: Re:za smisala
Post by: berry on септември 15, 2004, 09:44:51 am
vuprosa e svurzan s tova da proumeem smisula na 4ove6koto su6tetsvuvane, tova koeto obediniava individualnite jiteiski puti6ta ...
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on септември 17, 2004, 10:18:35 am
Bisi i az niakyde biah chel syshtoto, mislia, che mnogo ot bebetata niama da pochinat, ako sa lisheni ot liubov, no sys sigurnost povecheto niama da izrastnat sys zdravi ustoi v jivota, shte imat mnogo problemi dokato rastat nai-veche v otnosheniiata si s drugite.
Title: Re:za smisala
Post by: Visioner on юни 13, 2005, 11:32:08 am
Ако се върнем към темата - според мен, наистина смисълът на живота е да се самоусъвършенстваме, а смисълът на самоусъвършенстването е да станем по-добри, по-достойни и по-мъдри, достатъчно, че да не трябва вече да се прераждаме на Земята, за да изкупуваме своя карма.
А като не се прераждаме като човеци, сигурно ще останем да живеем в следващото, по-висше ниво на съществуване, може би на Земята, може би - някъде другаде... ;)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 14, 2005, 11:43:22 pm
Според мен живота няма смисъл. Но ние, хората се нуждаем, държим да има и всеки поставя сам за себе си такъв. ::)
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 15, 2005, 10:26:21 am
На мен понякога ми харесва да си мисля, че има някакъв Божествен план, по който е подредено всичко .... но после си казвам, че да приема че живота ми има смисъл, може да значи да приема, че съм важна по някакъв начин ... :) така че, може би позицията, че живота няма смисъл е по-добра :) .... по-смирена :) А и да има някакъв смисъл, нима нашите малки човешки мозъчета биха били способни да го проумеят? И изобщо думата смисъл малко дразни .... свързана е с "мисъл", а мисленето не е най-добрия начин за разбиране на нещата (Разумът мисли - душата знае). Аз съм по-склонна да си мисля, че Всемира има някакви, макар и често неразбираеми за нас, закони, а не смисъл. :) Законите може и да се опиташ да ги откриеш или усетиш и да се настроиш в хармония с тях, а смисъла какво да го правиш?
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 15, 2005, 12:03:20 pm
Bee хареса ми как си представила нещата :)
А аз искам да поясня защо говорим за смисъл изобщо.  Става дума за смисъла на живота ни като хора, като на материални същества.
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 15, 2005, 02:19:19 pm
:) Ами аз си правя едни малко свободни съчинения по темата ....е, както винаги, де. А и вече съм я дискутирала тази тема тук със Страхил. А и ти си казал вече, че смисъла е индивидуален и че сигурно е в търсенето на щастие, което може да се постигне с безусловна любов, което пък, за да се постигне трябва да се самоусъвършенстваме – да ставаме по-добри, както казва Visioner, или както аз бих добавила – да се освободим от недостатъците си, илюзиите си и от Егото като цяло... :) Хм, сега се сещам, че аз май имам този недостатък да се опитвам да оригиналнича понякога :) :) :) ... сигурно за това пиша тук сега, след като са изписани тонове мастило по темата от много по-мъдри от мен :) .... ама нищо де, оправдавам си се с идеята, че всички сме различни и уникални и всеки може да внесе различен нюанс :)
Накрая, все пак, хайде да дам някаква моя идея за смисъла на живота ни в материалния свят – да речем, че смисъла е в движението, в търсенето на смисъла ....или може би в опит да научим повече неща за света около нас и неговите закони и да се опитаме да се приведем в хармония с него. :) (те тези идеи, разбира се, не са мои, други са ги измислили преди мен, ама аз съм им фен:))
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 16, 2005, 03:47:41 am
 Ок, всеки  дефинира щастието по различен начин, за всеки то е в нещо различно, да. Но живота е един. И е прост. Него въобще не го интересува твоето и моето щастие, той просто си „тече”. Как твоето или моето търсене на щастие би могло да бъде негов смисъл? Ние, хората като единици, понеже сме мислещи същества, мислим единствено за съществото си... Това, че не можем да живеем в несигурност и държим всичко да има смисъл, не значи, че то наистина го съдържа. Осмислянето на живота е трик на психиката да ни държи прави и движи, смятам. И това е вид ограничение, според мен-  държи красотата на простото, на истинското  далеч. :-\
Title: Re:za smisala
Post by: Visioner on юли 16, 2005, 11:24:00 pm
А мога ли сега да напиша как мислят по този въпрос по-прагматично настроени хора, които познавам?
Ако задам на майка си този въпрос, тя ще ми отговори, че смисълът на живота е в работата, по-точно да си я свършиш навреме и както си я намислил. Ако попитам баща ми - той винаги го казва - това сме ние, децата му, и нашите деца. Ако попитам съпруга си - това е семейството ни; ако попитам детето си - това е... (ето тук вече се затруднявам, утре ще го попитам и ще ви кажа...  :) ) А ако попитам себе си - това са всички те, и разбира се - това, което написах в предишния си постинг. :)
А не ви ли се струва понякога, че смисълът на живота се променя в зависимост от ситуацията, в която е изпаднал човек?
Например, сетих се за мъжа, който се бори за живота си в силно въздействащия разказ на Джек Лондон "Жажда за живот" (дано не бъркам заглавието), та този човек има единствено желание - да оцелее, и единствена цел - да си намери храна, за да оцелее. За него смисълът на живота е в самия живот. А когато го спасяват, трупането на храна става смисъл на живота му.
Сещам се и за едни други хора - камикадзетата, които взривиха кулите-близнаци в Ню Йорк, и другите, които взривиха гарата в Мадрид, и другите - които преди няколко дни взривиха влаковете в метрото и автобусите в Лондон - та за тях смисълът на живота е в смъртта на колкото се може повече хора. Но преди да бъдат завербувани от терористичните организации най-вероятно са имали друг смисъл на живота си...
Могат да бъдат дадени още доста подобни примери...
Просто понякога се случва някое събитие, което променя на 180 градуса смисъла на живота на човека.
Дано нас, пишещите в този Форум, да ни подмине подобно събитие!

  ;)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 17, 2005, 08:23:54 am
Разбира се смисъла може да се мени и според обстоятелсвата, в които се намираме. Но ако смисъла е да изпитваме щастие то той обхваща всичко останало. Съгласете се, каквото и да правим ние го правим преди всичко за собсвено си добро често с неосъзнатия стремеж да бъдем щастливи или още по-щастливи.
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 21, 2005, 05:48:11 pm
мдаааа, само дето едни са щастливи от едно, други от друго ....така че не виждам що се пънем да даваме дефиниции, ама карай ... :) По въпроса за щастието само се чудя къде е тавана. Има ли по-малко щастлив човек, по-щастлив човек или най-щастлив човек? Чудя се как да си измеря щастието? :) Да млади години можех да го измеря с честотата на треперене на колената ми като си видех възлюбения :) Ама тогава пък няма да ви казвам как ми потъваха гемиите, като въпросния ме разочароваше. Право пропорционална на силата на щастието от едно конкретно нещо беше силата на нещастието като го загубех. А сега, след като ми е светнало какви са били причините за нещастията ми не търся най-голямото щастие, а проста и тиха радост от хората и природата, които ме заобикалят. :)  само понякога ме хваща лека носталгия по бурните чувства от ранната ми младост (сега съм само в малко по-късна младост:)) .... и се чудя бих ли могла да изпитам бурни чувства сега .... ама и да мога, дали ми е притрябвало??? :)
А вие как си мерите щастието? :)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 22, 2005, 03:00:32 am
" Mislite li, che jivota ima smisal? " Всеки сочи смисъла на живота СИ. А смисъла на живота като Цяло!? Какво значи за вас "Живот"?
Иначе, не меря щастието си. Нито съм щастлива, нито нещастна, просто чувствам всичко човешко...  :)
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 22, 2005, 07:48:12 am
Е, добре де, какво ако смисъла на живота е следния:
"Ако си представим Бог като едно безкрайно слънце, което разпръсква навсякъде своите лъчи, тази енергия по принципа на ентропията, постепенно "изстива" и се превръща в все по-груба материя. Така ниво след ниво, свят след свят се изгражда битието. За да може този процес да е вечен, съществува и обратното движение - завръщане на материята обратно в първоизточника. Това завръщане ни е познато под термина "еволюция" - едно почти безкрайно усъвършенстване: минерали - почва - растения - животни - хора - ангели - архангели - Богове. Когато еволюцията достигне до своето съвършенство, става сливане със Съвършения - Върховният Абсолют."
Или ако сме изяли с кориците Тайната доктрина на Блаватска и още куп езотерични книжки описващи в подробности създаването и еволюцията на Вселената ....
като ги знаем тия работи, какво, става ли ни по-добре? :)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 22, 2005, 10:11:16 am
Хареса ми това описание Bee :)
Цялото това търсене на смисъл идва от ума, само ума не знае, само ума се колебае и съмнява. И като смята че знае изпитва някакво странно задоволство, че е с нещо повече от умовете на другите :) Глъмава работа :)
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 22, 2005, 10:18:12 am
:)Браво!!! :) Много добре си го казал! И за ума и странното задоволство ... :)
Title: Re: за щастието (част 1)
Post by: Eternities on юли 22, 2005, 10:28:43 am
Прочетох това във форума йога на дир.бг и ми хареса :) Надявам се, че написалият го с никнехм Брахман няма да има нищо против да го сподели с нас и тук :) По неговите думи е събирано в продължение на доста време от различни източници :)


ЩАСТИЕТО - АНАНДА В ЙОГА
Има три основни стъпки за да се обясни концепцията за Щастието - Ананда и неговата противоположност нещастието или мизерията - Дукха.

Първата стъпка това е да се разбере разликата между Щастие - Ананда от една страна, и чувство или осезание на удоволствие - Сукха от друга страна. Човек може да бъде щастлив и в същото време да изпитва неприятни усещания. Например маратонец който току що завършва дългото си бягане може да бъде крайно изтощен и усещанията в никакъв случай не биха могли да бъдат класифицирани като приятни, но ако спортиста е завършил първи то той ще бъде щастлив, въпреки че в момента на пресичането на финалната линия той е в крайно болезнено състояние. Така се вижда че щастието не винаги е съпроводено от приятни чувства.

Възможно е и обратното, човек да изпитва приятни усещания от една страна, и от друга страна да бъде нещастен. Аз може да се намирам в много приятна и луксозна обстановка, да съм напълно здрав, и отпочинал, но ако някой ми донесе лоша новина, аз ще бъда нещастен.

Втората стъпка за разбиране на концепцията за щастието е факта, че всичко което извършваме, всичко което правим, го правим за постигане на нашето собствено щастие. Това изглежда много егоистично, на пръв поглед, но ако човек анализира себе си, погледне със честност и откритост на своите мотиви, той ще се убеди в открие това. Дори такива действия като благотворителността, или пълното отдаване на дейности изцяло посветени за добруването на обществото се вършат заради нашето собствено щастие. Родителите се грижат за децата си защото това им донася щастие. Човек се жертва за любимите си, защото това му носи щастие. Патриотът се жертва за родината си защото това му носи щастие. Трудно е да се приеме този факт но след малко размишление читателят би се съгласил, че в това има голяма доза истина.

И въпреки всичко едно вътрешно чувство му казва, че би трябвало да има някой действия, които да не са егоистични, тоест действия които не е извършвани заради нашето собствено щастие. Кои са тези действия? Всяко едно действие, което се извършва без присъствието на егоистичния принцип - Ахамкара, е действие което е извършено не за нашето собствено щастие. Това са действията на себе реализиран човек, човек който се е отъждествил със своето истинско Себе. Действието на такъв човек е извършвано като от робот, автоматически - то е безкористно и немотивирано, и няма очаквания за какъвто и да е било резултат. То е съпроводено от осъзнаване на това какво се извършва без да има скитане на ума в миналото или бъдещето, без да се дават оценки, без да се осъжда, без да се порицава или насърчава, без да се правят планове за бъдещето или корекции в миналото, без емоционална окраска, без идентификация с каквото и да е било, без очаквания за резултати, без съпротива или подкрепа, без да се реагира и т.н. и т.н. Няма отъждествяване или идентифициране с действието. За такова действие се казва "бездейно действие".

В Бхагават Гита (гл.4 ст.18 ) Кришна казва на Арджуна: " Този който вижда бездействие в действието, и действие в бездействието, се счита за мъдър сред хората..." После Кришна обяснява, че всяко действие извършено с мотив е неправилно и обвързващо действие. Всяко действие което е извършено безмотивно, е правилно действие което води до освобождение. Какво означава безмотивно действие? Може ли да се извърши нещо, ако няма мотивировка. Несъзнателните действия са без мотивировка например, но те не се считат за действие. Тогава кое е безмотивно действие? Това означава да не се идентифицираме с мотивите, да не се отъждествяваме с желанията. Безмотивни действия са тези, при които се самонаблюдаваме, при които наблюдаваме физическото действие а също така и нашите мисли, нашите мотиви, нашите чувства. При такова самонаблюдение - Сакши, ние не се себе порицаваме, не се себеосъждане, не се себе насърчаваме и т.н. а просто сме будни за фактите каквито и да са те. Ние имаме будност, по отношение на нашите мотиви, без да ги категоризираме като добри, или лоши, правилни или неправилни, морални или неморални. С подобно себенаблюдение се създава една дистанция между чистия наблюдател в нас - Сакши и обусловения от желания и мотиви наблюдател в нас - егото. Чистия наблюдател в нас това е Атман. Той е истинския извършител на всяко действие. Но защото Атман няма мотиви и желания, няма цели за постигане, то не може да се каже, че той е извършителя на действието. Нещо повече от негова гледна точка ВЪОБЩЕ НЯМА ДЕЙСТВИЕ. От гледна точка на себе реализирана личност всяко действие в този илюзорен свят е също илюзия, така както когато човек сънува, че извършва някаква дейност в илюзорния свят на сънищата, но когато се събуди той разбира, че не е имало никакво действие и всичко е било сън.

Всяко действие което е извършено със съответното себе наблюдение - Сакши е бездейно действие и то единствено не е извършено за нашето собствено щастие. Всички останали действия които се извършват сляпо, без самонаблюдение, механично, подтиквани единствено от желанията независимо колко възвишени са те, са действия извършени за нашето его, за постигане на щастие.

Сега възниква въпроса: Такова действие, което е безмотивно, може ли то да донесе щастие на вършителя на дейсвието? И също така действията които са егоизтични, но носят щастие, те трябва ли да бъдат отхвърлени? Има ли нещо лошо или неправилно в подобни действия? Това ще се обясни сега по долу.

Третата стъпка за разбиране концепцията на щастието в Йога е разбиране на вътрешния механизъм на щастието. Според Веданта и Йога щастието е естествено състояние, същността на Атман, това е състоянието на без мисловност, състоянието при което няма желания, състоянието на чисто необусловено Съзнание. Ние сме по природа щастливци. За Атман се казва че той е Сат Чит Ананда. Ананда или щастие, блаженство, е една от трите основни квалификации на нашето Аз. Когато ние създадем Васани тоест желания в нас, ние се отклоняваме от нашето естествено състояние на щастие и създаваме в себе си мизерия, страдание, нещастие. Ето как се обяснява целият този процес на създаване на желания и на изгубване на състоянието на щастие.

Първо от спящите Васаните (или Самскарите които не проявени желания) възниква единична мисъл. Ако тази мисъл остане незабелязана от нашата Будност и не бъде санкционирана от интелекта Будхи, ние реагираме по силата на навика на тази мисъл което води до образуването на втора мисъл и т.н. По този начин се образува един поток от мисли. Този поток от мисли се нарича проявено желание. Проявеното желание за даден обект е това, което ни отклонява от нашето първоначално състояние на щастие. Всяко нещо което се изпречва на пътя за постигането на желания обект става причина за изпитване на цялата гама от отрицателни емоции на гняв, недоволство, яд, омраза, неприязън, и т.н. Ако ние успеем да преодолеем пречката и да се доберем до желания обект или цел, тогава желанието е задоволено, тоест вече го няма, и ние се връщаме отново към нашето естествено състояние. Субективно това се възприема от нас като че ли обекта на желание ни е донесъл щастие, но фактически причината е задоволяването на желанието. Със задоволяването на желанието ние оставаме с една Васана по малко, и се доближаваме до Атман. Това доближаване до Атман, чиято природа е щастие (ананда) не се осъзнава. Осъзнава се само че сме придобили някакъв предмет, за който сме имали силно желание, и се осъзнава погрешно, че този предмет е донесъл щастие.

Например ако аз имам желание да притежавам кола такава мисъл ще предизвика раздразнение на ума от която аз ще се чувствам нещастен. Когато аз след съответно полагане на усилия най-после се сдобия с колата, моето желание ще бъде задоволено и подобни мисли няма повече да вълнуват ума ми. Това ще се интерпретира от мен, като че ли придобиването на колата ми е донесла щастието. Но в същност онова което ме е направило по щастлив е че съм се върнал обратно назад към моето естественно състояние на щастие. Това състояние на относително щастие ще продължи докато някой друга мисъл - желание не наруши спокойствието на ума ми. Новите желания ще ме доведат отново в състоянието на мизерия и аз отново ще трябва да предприема някое действие чрез което да задоволя тези желания за да се върна в първоначалното си състояние.

Ние сме натоварени с безброй васани, както кон носи товар на гърба си. Когато премахнем някой васана, ние чувстваме облекчение, така както конят би почувствал облекчение ако се свали част от товара му. Изглежда смешно, но за съжаление е точно така. Когато видим някой, че е щастлив, най-често това означава, че този човек е отхвърлил малко от товара си. Не че е станал по щастлив, а само по малко нещастен. Човек не може да увеличи щастието си, човек може само да намали страданията си, тоест да намали васаните си.

/следва/
Title: Re: за щастието (част 2)
Post by: Eternities on юли 22, 2005, 10:30:34 am
/продължение/

Нека да повторим пак. Васаните се проявяват първо във формата на мисли и възприятия. Тук ще отбележим едно важно разбиране във Веданта:

Всяка мисъл е изява на някоя васана, и всяко възприятие е също изява на някоя васана. Според Веданта, онова което виждаме, ние го виждаме защото сме имали Васана - желание за това, онова което чуваме ние го чуваме защото сме имали Васана - желание за това, онова което докосваме, вкусваме, или помирисваме е резултат, че сме имали Васана - желание за това. Така целият свят в който живеем не е нищо друго освен проява на нашите Васани. Това е много важен принцип във Веданта и трябва да се разбере и запомни добре. Без него не е възможно да се разбере голяма част от Веданта.

И така всяко възприятие води до съответната реакция от страна на егото. Мислите също водят до съответна реакция и действие. В крайна сметка всичко което се случва с нас, се случва защото сме имали желанието да се случи, и всичко което извършваме го извършваме за да задоволим определено желание в нас - казано на ведантически жаргон, всичко което се случва с нас се случва защото сме имали Васани за това. Когато извършваме определено действие или получим обекта на желание, ние фактически задоволяваме определена Васана. Така се намаляват броя на васаните и ние се връщаме към нашето естествено състояние на липса на желания което се възприема като изпитване на щастие.

От казаното по-горе следва, че щастието не зависи от външните предмети или обстоятелства. То е наше вътрешно състояние и не се придобива отвън. Щастието не е нещо, което се състои или се намира във външните обекти. Въпреки това ние действаме и вярваме, че ако се сдобием със съответните предмети ние ще бъдем щастливи. Цялото наше усилие е да придобием желаните предмети. Много малко хора насочват вниманието си навътре в себе си и се опитват да постигнат желание като намалят идентификацията си със желанията, много малко хора се опитват да постигнат щастие като намаляват броя на васаните си. Има една история от пураните която демонстрира това:
Имало едно време един човек който бил много нещастен. Той имал предостатъчно за да живее комфортно но въпреки всичко не можел да намери спокойствие от множеството си желания. Накрая той чул, че имало един Садху – мъдрец, който можел да му помогне. Човека отишъл при него и му казал за своето състояние на мизерия. Мъдрецът му обещал да му помогне но му казал, че първо трябва да продаде имотите си и да дойде обратно при него с всичките пари. Човекът направил каквото му било казано и дошъл с парите обратно при мъдреца. Садху-то му казал да остави парите настрана и да започне да произнася една мантра. Когато човека започнал да се моли, мъдреца грабнал парите и побягнал. Сега човека наистина се почувствал нещастен и измамен. Той не само че бил нещастен, но също така нямал нищо, изгубил всичките си имоти. Той решил че ще е най-добре да сложи край на живота си. Както вървял по пътя с тези мисли изведнъж той видял на пътя своята кесия с парите. Цялата надежда се върнала в него. Той проверил съдържанието на кесията и като се убедил, че всички пари са непокътнати, толкова много се зарадвал, че започнал да пее и скача изпълнен от щастие. Тогава пред него се появил мъдреца, който тайно наблюдавал всичко това отстрани. Той казал на човека: "Ти виждаш, че твоето положение сега е същото когато ти дойде при мен. Но сега ти си щастлив а преди беше нещастен. Значи щастието не зависи от външния свят а от това как гледаш на света."

Има една друга подобна история от пураните, която има същата идея. Един човек, който бил доста беден имал голямо семейство и всички живеели в една малка къща. Било много тясно и неудобно но човека бил много беден и не можел да си позволи да купи по голяма къща. Всичко това направило живота на човека много мизерен. Накрая той отишъл за съвет при един Садху. Мъдреца го попитал какви домашни животни има, и му казал да вкара всичките си животни в къщата, да живее заедно с тях и да дойде след една седмица. Човека не искал да противоречи защото бил обещал да направи всичко което му кажат. След една седмица той се върнал при мъдреца и обяснил, че живота в къщата бил невъзможен с толкова много хора и животни вътре, кон, магаре, бивол, крава, кучето, овцете. Мъдреца му казал сега да върне животните обратно на двора където им е мястото, и да дойде отново след една седмица. След една седмица човека дошъл и обяснил: "О учителю, много съм щастлив сега, аз не знаех че моята къща е толкова широка и просторна и, че е толкова удобно да се живее в нея. Благодаря, много за това че ми помогна да видя нещата под друг начин! Мисля че вече ще мога да живея щастливо." Мъдреца му казал да не избързва все още и му казал, че той се познава с царя, който също често идвал за съвет. Мъдреца успял да убеди царя да вземе на работа при него бедният човек и жена му. В началото всичко вървяло добре, и двамата работели и успели дори да спечелят достатъчно пари за да си купят нова къща. Но след време човекът пак дошъл за да се оплаче. Той казал, жена му недоволствала, искала по-голяма и по-хубава къща. Тя работила във палатите на царя и свикнала на голям разкош там, и когато се върнела в къщата си виждала в каква мизерия все още живеят. Мъдреца казал на човека да доведе на другия ден жена си при него. Когато дошли на другият ден, мъдреца им казал да се скрият зад завесите и да стоят там безшумно. След известно време за тяхна най-голяма изненада, дошъл самият цар. Мъдреца го посрещнал с необходимото уважение, повел разговор и не след дълго царят започнал да се оплаква. Той обяснил че жените му недоволствали непрекъснато, искали да имат повече украшения, повече накити и бижута, и че на тях двореца им се виждал малък и тесен. Човекът не издържал повече и прихнал да се смее зад завесата. Мъдреца му казал да излезе от там и да обясни на царя защо се смее. Тогава човекът разказал с мъдри слова цялата история и накрая заключил: „Умът е ненаситен, иска все повече и повече, и никога не може да бъде задоволен. Дори и царски дворец не е достатъчен за да се постигне щастие. Каквито и материални облаги да имаме умът винаги ще е неспокоен и ще иска още. Единственият начин е да се водим по ума си и да се научим да приемаме, че това което имаме в момента е достатъчно за да бъдем щастливи. Ако ние не може да бъдем щастливи тук и сега в този момент и в това положение в което сме, ние никога няма да постигнем щастието. Но ако се научим да сме щастливи сега в момента независимо в какво положение сме, то ние ще постигнем веднага истинско щастие.

/следва/
Title: Re: за щастието (част 3)
Post by: Eternities on юли 22, 2005, 10:31:16 am
/продължение/

Истинското щастие не е в зависимост от нищо и не е причинено от нищо. То не е следствие от каквото и да е било. Човек е просто щастлив без всякаква видима причина. Щастието е като притежаването на добродетелите, човек който има истински добродетели, не знае за това. По същият начин, човек който е наистина щастлив не осъзнава това. В момента, в който той осъзнае своето щастие, то вече е отминало. Ние можем да осъзнаваме нашето нещастие, нашите мизерии и злочестини, но ние не можем да бъдем съзнателни за нашето щастие защото то е наше естествено състояние. Само когато загубим щастието само тогава можем да осъзнаем, че сме били щастливи.

Един от начините да се измерва степента на духовно развитие е като се измерва степента на независимост от външния свят. Във Веданта се използват думите екстраверт - Бахирмукха (с лице насочено навън) и интраверт - Антармукха (с лице насочено навътре) Значението на тези думи е по-друго от употребата им във всекидневния език. Екстравърт във Ведантически смисъл означава човек който е зависим от външния свят, който вярва, че щастието се състои във външните предмети и във околната обстановка в която се намира. Такъв човек се стреми да придобие повече и повече материално богатство, стреми се да "подобри" околната обстановка, вярва че щастието е някъде там отвън в предметите на материалния свят. Дори хора които се смятат за отдали се на "духовни" дейности в същност са също зависими от външния свят. Те може да не се стремят към придобиване на груби материални предмети, но се стремят да получават щастие от една картина например, или от музикално произведение, от природната красота, или от възвишена идея или от каквото и да е било от света на фината материя. За екстравъртите щастието зависи от това дали те могат да придобият тези предмети, и ако те са лишени от контакт със съответното произведение на изкуството например, те ще загубят състоянието на относително щастие.

От друга страна интравъртите са тези които разбират механизма на щастието. Те знаят, че щастието е вътрешното естествено състояние когато умът не се вълнува от желания. Те са независими от външния свят, и те не търсят щастието в материални обекти, произведения на изкуството, природни красоти. Това не означава, че те се стремят да избягват всички тези неща. Те не се стремят да избягват нищо, те приемат всичко което дойде насреща им с ведър и спокоен ум и умеят да се насладят на всяко дребно нещо. Но ако съответния предмет на удоволствие липсва, ако те не могат да получат едно или друго нещо, това не се отразява на тяхното вътрешно щастие, защото те стоят над желанията, не се отъждествяват с тях. Казано на езика на веданта, желанията създават в нас чувството на неудовлетвореност, на празнота, вакуум и това чувство ни подтиква към действия, да запълним тази празнина. В случая на себе реализиран Йоги се казва че той е Парипурна (изпълнен), в него няма празнина създадена от желания, той няма цели за постигане, няма идеали да преследва. Неговото щастие не зависи от това дали някой или нещо липсва.

Поради неразбиране някой критици на Йога и Веданта вярват, че подобна философия води до безчувствие или затъпяване, липса на състрадание и т.н. Истината е обаче точно обратната - липсата на желания прави Йогинът по-чувствителен, по-отзивчив, по-възприемчив. Човек който е изпълнен със желания е себичен, неговото его е центъра на всяко действие и всяка реакция. Той не е в състояние да види по-надалече от собственото си дребно аз. Действително такъв човек е много "чувствителен" когато се засегнат неговите лични интереси или онова което е свързано с тях, но той е напълно безчувствен що се отнася до онова което е извън сферата на неговото малко аз, или извън сферата на това с което той се идентифицира. Само хора които са без желания, без васани, могат да се радват истински на една хубава творба, на една хубава картина или природна гледка, могат да видят красотата дори и в грозното и несъвършеното. Само такива хора могат да проявят състрадание, и да помагат истински на другите.

Известна е историята с японския будист Тет Суген, човек който не се е отъждествил със най силното си желание. В продължение на 10 години той събирал пари за да напечата една известна будистка книга. Когато събрал необходимите пари и всичко било готово за да се престъпи към печатането на книгата голяма беда сполетяла селото в което той живеел. Наводнение унищожило посевите и настъпило глад за селяните. Тет Суген дал всичките си пари за да помогне на бедстващите селяни. Когато всичко свършило той отново започнал да пести и събира пари и след десет години успял да събере необходимата сума. И отново се случило природно бедствие и той отново дал всичките си пари за да помогне на селяните. За трети път Тет Суген започнал да събира пари за издаването на книгата и след нови десет години най-после успял да събере необходимата сума и да напечата будистката книга. Днес в музея в Кийото се пази едно издание, и когато японците показват тази книга на децата си те казват, че будистката сутра има фактически три издания, от които първите две са невидими и далеч по-превъзходни от третото. Трудно е да се намери по добър пример от този. Представете си, човекът е събирал 10 години пари за издаването на книгата. Какво силно желание е имал. Но не се е отъждествявал с него! Един вид не е имал васана. Именно липсата на Васана е помогнала в случая, за да прояви състрадание.
Защото Йогинът няма васани, за него всички са равни, той не мрази никого, нито пък има предпочитание към някого, неговото състрадание е еднакво към всички, той вижда нещата такива каквито са, вижда причините и нито обвинява нито се привързва.

Както и да е, важното е че стремежа към истинско щастие, не е себично, и не носи вреда на обществото, както неправилно някой биха обвинили Йога

/край/
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 22, 2005, 01:06:38 pm
Както винаги логиката на Йога е желязна. :) Ако не ме мързеше да правя асани и може би ако имаше някой инструктор наоколо, сигурно щях да се занимавам с Йога. :) Което обаче ме навежда на мисълта, че ако доброто здраве и духовното развитие зависеха от разни учители и инструктури, ние в малките градове щяхме да умираме по-рано и доста недоразвити :)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 25, 2005, 12:11:49 pm
Това за инструктура си е чисто оправдание. За мързела- щом казваш, така е :) Има страхотни книжки, в които всичко е описано много точно. Малко или много инструктура би изкривил знанието. Смятам, че той не е толкова необходим. /Е, има пози, в които, ако няма кой да те "отклещи"... /Само желание трябва да има ;)
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 25, 2005, 01:19:25 pm
Е, да де :) И аз това чакам, да ми дойде желанието :)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 26, 2005, 02:28:54 am
/Мкар и чакането с пълно съзнание да е медитация.../
Е, нали смисъла на живота ти е в търсенето на щастие!? Защо не пораздвижиш малко желанието!?  ::)
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 28, 2005, 07:29:22 am
Защото се старая да нямам желания, затова;) Пък и къде да го търся това щастие, аз съм си щастлива :) Но, все пак, като се преместя в новата къща, за да имама пространство и детето порасте още малко, може да се позанимаваме двете с йога. Защото мене кучета ме яли, ама за нея няма да е лошо, може и да ни е забавно. :)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 28, 2005, 07:56:24 am
"Защото се старая да нямам желания, затова;) "- това пък е оправдание за мързела  :P  :)
Добре, че е дъщеря ти! Май тя ти дава смисъла... :)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 28, 2005, 10:36:35 am
Какво е това пунтиране Nirvana, всеки изказва свободно мнението си и язвителните забележки(така ми се струва понеже) не помагат за добрия диалог. Моля, пазете уважение един към друг!
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 28, 2005, 12:10:07 pm
Сори, ама това са просто констатации. Което не значи задължително, че са верни... Не искам да засягам, когото и да било!
А и виждаш ли как чрез „боцкане” от „ търсене на щастието” стигнахме до „Защото мене кучета ме яли, ама за нея няма да е лошо”...
Истината е в спора :P
НИЩО ЛИЧНО!!!
Title: Re:za smisala
Post by: bee on юли 28, 2005, 12:23:18 pm
Добре де, хайде и аз да отговоря без да се бъзикам много :)
Значи, има в мен някакъв мързел, яма той е само за определени неща - малко ме мързи да подреждам и най-много ме мързи да върша безсмислени работи. Иначе, по мнението и на шефа ми, съм абсолютен работохолик. Обичам да работя. Най-мразя да нямам какво да правя. И затова не обичам да медитирам и да правя асани, защото ми е много еднообразно - предпочитам да чета книга, да говоря с приятели,  да се разхождам навън - защото много обичам да съм навън  - и седенето и гледането в една точка в задушна стая не е най-добрия начин за мен да си прекарам времето. Ако искам да постигна напредък в духовното си развитие смятам да го постигна с култивиране на добродетели, а не с безсмислено повтаряне на мантри или специфични упражнения. И да си скъсаш задника да медитираш и да правиш асани ако не си направил нищо с егото си (грубо и накратко казано)  нищо няма да постигнеш. :) Е това си мисля :)....  днес поне :)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 28, 2005, 01:01:39 pm
Оки, важното е преди всичко да си имаме уважението и да се пази добрия тон.  Тук никой не е тръгнал да доказва нещо на другия, както казах само обменяме мнения, за да изразяваме себе си. Или не е така? ;р
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 29, 2005, 03:02:08 am
Точно така. Но нещо в начина, по който аз изразявам себе си май не ти харесва. И по твоята логика- не го харесвай, просто го приеми :P :P
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 29, 2005, 03:02:32 pm
Nirvana нямам все още такова лично отношение към теб, макар че ме човърка ;)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on юли 29, 2005, 03:05:58 pm
Нали знаеш, всичко зависи от нас самите...  ;)
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on юли 29, 2005, 03:10:34 pm
Безспорно, хе намерихме съгласие най-накрая  :P
Title: Re:za smisala
Post by: dark_enigma on ноември 08, 2005, 11:43:27 pm
Какво да кажа по въпроса..може би смисалът никога не е бил и никога няма да бъде открит...ще останат едни вечни тайни, на които никои не би могъл да даде отговор..но все пак не смятате ли като някаква цел, било то и смисъл на живота просветлението? ???
Title: Re:za smisala
Post by: wind on ноември 10, 2005, 12:05:06 pm
Животът със съдържание
[/u]
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Title: Re:za smisala
Post by: sirius on ноември 10, 2005, 12:52:27 pm
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/k/jarswim.gif)  (http://smilies.sofrayt.com/%5E/g0/beer.gif)
Title: Re:za smisala
Post by: divine on ноември 10, 2005, 03:31:05 pm
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/f/2jump.gif)
Title: Re:za smisala
Post by: reply on ноември 10, 2005, 10:07:34 pm
tctc vsi4ki ste prikriti alkoholici znam az... ;D xaxa nikoi da ne mi se obijda 8)
Title: Re:za smisala
Post by: Visioner on ноември 12, 2005, 09:47:01 am
Страхотен разказ, wind! :)
Добре дошла на нашия форум! :)
 
Title: Re:za smisala
Post by: wind on ноември 12, 2005, 05:20:46 pm
Благодаря за топлото посрещане, Visioner ;)
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on ноември 21, 2005, 12:40:49 pm
Скоро попаднах на един много интересен за мен автор- Вит Ценьов (психолог). Според него " Животът е даден на човек, за да умре. Истинското знание започва там, където свършва земния живот. Вие го постигате, когато умрете. Така е било векове наред... "
Ето и няколко цитата от книгата му "Протоколите на магьосника Стоменов", които ми направиха впечатление:
"Всяко нещо, в което животът и смъртта се пресичат притежава огромна Сила..."
"Смъртта е неизбежна и това е една от причините за силата на всичко, което е свързано със смърта и гибелта... "
"Магията на смъртта- тези от нас, които оживяха, усвоявайки тази наука, мнoго обичат живота... "
"Всички богове са еднакви- те нямат какво да ни дадат, когато сме на зeмята, и затова ни обещават живот в небесата... "
"Селото го няма, а гробовете живеят- тaka e, Смъртта е по- ловка..."
"Слушай и мълчи, за да се докоснеш до Силата. Слушай, ако не полудееш, ще станеш много по- силен... "
"Ако се научиш да мълчиш, ще направиш първата крачка към магията на Смъртната сила. А знаеш ли какво е Силата? Силата на първото посвещение е науката как да унищожиш своя враг. Силата на второто посвещение е умението да използваш достойнствата на врага в своя полза, да ги превръщаш в недостатъци. Силата на третото посвещение, е Смъртната сила- умението да правиш хората слаби, податливи, опустошени... "
"Не светът се промени за мен, аз сам започнах да го въртя и преобръщам.. "
Според критиците, истинността на книгата може да се оспорва заедно с истинността на книгите на Кастанеда или Владимир Мегре...  ::)
На мен този поглед ми се струва доста необичаен. Вие какво ще кажете? ;D
Title: Re:za smisala
Post by: wind on ноември 21, 2005, 01:38:01 pm
Не мисля, че идеята е да правим хората около нас по-слаби, за да се чувстваме ние силните. Малко е жестокичко ??? "Врагът" не бива да се унищожава, а просто да не се приема като враг. Той е нещо много полезно, защото ако го нямаше, тогава какво ще ни подтиква да вървим напред? Според мен не "приятелите", а именно "враговете" (ако има такива понятия изобщо)  са тези, които са ни полезни за личностното израстване, те са движещото (според мен де). Затова не бива да се приемат като врагове, а пак като някакъв вид "приятели".
 
"Слушай и мълчи, за да се докоснеш до Силата. Слушай, ако не полудееш, ще станеш много по-силен..."    Честно казано - така е, но не е лесно. Слушах, чух, но вместо силата намерих лудостта.  :-\


Title: Re:za smisala
Post by: divine on ноември 21, 2005, 01:52:18 pm
Смисъла е че глобално погледнато смърт не същаствува, но края на тази материална форма наречена тяло-да.
Това съсредоточаване върху смъртта не ми харесва- навява ми липса на развитие и движение.
Живота е радост, дори и в мъката може да има радост, радостта че си жив и чувстваш.

Тъй че бегай с тия магове хихихи , лъжат и мажат .......
Title: Re:za smisala
Post by: Nirvana on ноември 22, 2005, 10:49:04 am
Не мисля, че идеята е да правим хората около нас по-слаби, за да се чувстваме ние силните.
Това определено не е идеята, но като че ли това се случва на "заден план"  ::) Любовта  не ни ли прави (до известна степен) слаби и податливи!? Не използваме ли наистина достойнствата на близките си в своя полза!? "Сближиха се, за да си нанасят по- точни удари."... Като че ли Вит Ценьов е обрисувал картина на несъзнатото  ::)

Quote
Тъй че бегай с тия магове хихихи , лъжат и мажат .......
Можи и да е верно, но... интересно е дори само да се погледне през техните очи (http://smilies.sofrayt.com/%5E/f/pasm2.gif)

Quote
Слушах, чух, но вместо силата намерих лудостта.
Лудия не осъзнавал лудостта си... (http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/wink.gif)(http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/crazy.gif)
Title: Re:za smisala
Post by: aspazia on ноември 26, 2005, 08:50:19 am
Привет на всички :D
Има един пасаж,който винаги си препрочитам с удоволствие,когато задълбая обзсърчено в "смисъла" и :) реших да го споделя с вас:

. . .
– Тази вечер сякаш си тъжен, Артър, но не трябва. Не се разделяме. Казваш ми постоянно, че не трябва да мислим за утре, нека да се възползваме от този миг, който все още е наш.
– Не мога да го направя, не мога да изживявам мига, без да мисля за следващия. Как успяваш?
– Мисля за тези настоящи минути, те са вечни.
И тя реши да му разкаже една история, малка игра, за да го разсее. Помоли го да си представи, че е спечелил конкурс със следната награда. Всяка сутрин една банка ще му отваря кредитна сметка за 86 400 долара. Но всяка игра си има правила и правилата на тази са следните:
– Първото правило е, че всичко, което не си похарчил през деня, вечерта ти се отнема, не можеш да мамиш, не можеш да прехвърлиш тези пари в друга сметка, но всяка сутрин, когато се събудиш, банката ти отваря нова сметка с нови 86 400 долара за през деня. Второ правило: банката може да прекъсне тази игра без предупреждение; във всеки момент може да ти каже край, сметката се закрива и няма да има друга. Какво ще направиш?
Той не разбираше много добре.
– Толкова е просто, това е игра, всяка сутрин на разсъмване ти дават 86 400 долара с единственото условие да ги похарчиш през деня, непохарчената сума ще ти бъде отнета, когато си легнеш, но този дар от небето или тази игра може да спре във всеки момент, разбираш ли? Значи въпросът е: какво ще направиш, ако получиш подобен дар?
Той веднага отговори, че ще похарчи всеки долар, за да си достави удоволствие и да подари куп неща на хората, които обича. Ще изхарчи всеки цент, подарен от тази “магическа банка”, за да направи щастлив своя живот и живота на близките си, ”дори и на непознатите, между другото, защото не вярвам, че ще успея да изхарча за себе си и за близките си 86 400 долара на ден, но какво искаш да кажеш?”. Тя отговори: “Всички разполагаме с тази магическа банка, това е времето. Рогът на изобилието, пълен със секунди, които се ронят!”
Всяка сутрин, когато се събудим, ни дават кредит от 86 400 секунди живот за през деня и когато вечер заспиваме, нищо не се прехвърля, неизживяното през деня е загубено, вчера е отминало. Всяка сутрин тази магия започва наново, пак ни дават 86 400 секунди живот и играем при това неотменно правило: банката може да закрие сметката ни във всеки момент без предупреждение, във всеки миг животът ни може да спре. И какво правим с нашите ежедневни 86 400 секунди? “Нима секундите живот не са по-ценни от доларите?”
Откак бе катастрофирала, тя разбирала всеки ден колко малко хора осъзнават, че времето трябва да се пресмята и цени. Тя му обясни какъв бе изводът от нейната история: “Искаш да разбереш какво представлява една година живот: попитай студента, когото са скъсали на годишния му изпит. Един месец живот: поговори с майката, която е родила недоносено дете и чака то да излезе от кувьоза, за да го прегърне живо и здраво. Една седмица: попитай този, който работи в завод или мина, за да изхрани семейството си. Един ден: попитай двама нерешителни влюбени, които очакват да се срещнат. Един час: попитай страдащия от клаустрофобия, затворен в повреден асансьор. Една секунда: погледни изражението на човека, който току-що се е спасил от автомобилно произшествие, една хилядна от секундата: попитай атлета, след като на Олимпиадата е спечелил сребърния, а не златния медал, за който е тренирал през целия си живот.Животът е магия, Артър,и ти говоря като познавач, защото, откак катастрофирах, изпитвам цената на всеки миг. Затова моля те, нека използваме всички секунди, които ни остават.“



 
Title: Re:za smisala
Post by: nova on ноември 28, 2005, 12:31:54 pm
И нещо не дотам красиво. Понякога и аз изпадам в такива настроения. авторът на текста е автор и на сайта " Резерват Северозапад" А днес определено не ми е ден. :-\


ДЪЖДОВНИЯТ ЕСЕНЕН ДЕН
[/b]

Николай Фенерски

Точно когато сезонът на тихото отчаяние беше дошъл безвъзвратно и студът в душите бе по-малко от този навън, те седяха както винаги в стаята и вършеха обикновените неща. Тригодишното момченце бръмчеше с колите си по пода и не им обръщаше внимание. Тя също седеше на килима, а по лицето й се стичаше насъбраната тъга. Повече от тъгата обаче беше яростта.
- Тъпа съм и това е! Никога не съм знаела какво искам. Нали всеки го крепи някаква мисъл, някаква цел, аз не искам нищо и това ми е най-противно, мозъкът ми е най-празното нещо в света. Не мога да разбера какъв е смисълът да живея, след като не мога да оценя красотата на живота, след като не виждам нищо смислено... Не заслужава да живее някой, който не разбира кое му е хубавото на този най-висш дар. В седем и половина на работа, където никой не се нуждае от теб, в дванайсет и половина у дома, какво имаме в хладилника, обяд, чисти дрешки за съпруга, манджа за детето, в девет в леглата и отначало. За какво съм се родила? Да осирам планетата. Да вървя и да сера, от глупаво същество като мен няма никаква полза... На кого му е притрябвало да мърсувам и да дишам въздуха! Единственото ми предназначение е да създам поколение, така ли?
- Ми сложи си въжето... - равнодушно каза той.
- О, как ми се иска! Моля се да се разболея от рак или нещо скоротечно и нелечимо, за да не ме гризе съвестта, че съм изоставила детето... Да се махна, да пукна, да се свърши с лайняното ми живуркане.
- Не го прави. Там горе може да те чуе някой.
- Съседите ли имаш предвид?
- Не...
- Нека слушат, плащат си за удоволствието като живеят същия живот, нали и ние ги подслушваме. А може пък и да са по-щастливи. Девет вечерта е бе, идиоти, сега ли намерихте да ремонтирате.
Отгоре идваше шум от дрелка и блъскане с чук.
- Ето това е! Някой се подиграва с мен, това не е моят живот, просто съм взела назаем нечий чужд и ще си му го върна. Или пък сънувам кошмар, от който няма събуждане. За какво са ми мечтите, не искам да мечтая повече, мразя се. Не мога да се понасям! Вървя по улицата и си мисля дали другите забелязват колко съм тъпа и нищожна, усещам се, че изглеждам и гледам по най-глупендерския начин и си мисля, че всички го виждат, но пред мен се правят, че няма нищо. В очите ми има някаква жалка лудост, която се опитвам неуспешно да прикрия. Знаеш ли откога не съм сънувала, че летя? От много години...
- И аз...
В телевизора се запремятаха реклами.
- На това нещо тук най ме е яд. Мръсна гадна кутийка! Ще ми показват Бразилия и Хаваите и аз ще зяпам възхитено, такива места не може да има, поне не на тая смрадлива планета, където живея... А сега панорама, мазните боклуци ще говорят и от мазните им устенца ще се сипе лой. Гаден бълвоч! Махни го тоя педалски мазник, че не издържам на усмивката му, нарочно го пускаш, за да ме дразниш.
Тя запрати в телевизора една от играчките на детето. Той се разсмя с глас, а малкият се учуди.
- Тати, мама защо се кара и плаче?
- Ще й мине.
И детето се засмя.
- Не мога да ви понасям. Утре ще поискате закуска, нали? Готово! Няма проблем. Макарони, кафенце, кирливите чорапи. Веднага! "Няма ли да ядем в тая къща?", заповядай, скъпи. Затова съм аз - една мърша и нищо повече. Ще се нагълтам с хапчета, ще си прережа вените, ще се обеся, ще се самоубия...
- Татко, хората нали не убиват?
- Не, татко.
- Само заради това дребосъче живея, само то настина има нужда от мен, на него съм му потребна...
- На мене ли, мамо?
- Да, миличък.
Седнаха в кухнята и запалиха по цигара.
- Днес разбрах какво е удоволствието да си жив. Тръпката да нямам стотинки да му купя мляко. Да им ходя на шибаната работа, да им уча малките копеленца, дето изобщо не те искат и не знаят защо са там, да слушам тъпотиите на изкукуригалите лелки, на двайсет и пет съм и не виждам какво по-различно ще е на четиресет и пет, освен че ще съм като тях. И за какво? Да броя последните стотинки. Тая мисъл ме смазва. И тогава пак няма да мога да си плащам сметките, пак ще ходя за час в седем и половина със смешните си стари дрипи и ще си лягам в девет... На двайсет години, а не мога да вдигна глава, да отскоча от земята... Абсолютно. Не разбираш ли - целият ми живот вече се е случил!
Мълчаха и пушеха. Дъждът ръмеше по прозорците. Той сложи едно дърво в печката и се загледа в огъня. Беше като жив, говореше му за слънчеви планини и топли морета.
Монологът "да бъдеш или не" приключи и започна следващият......
Title: Re:za smisala
Post by: sirius on ноември 28, 2005, 01:16:44 pm
Хареса ми този разказ. Не е много оптимистичен на пръв поглед, но не е ли това част от пътя. Това е възможността да отсееш зърното от плявата и да направиш избор. Поне вътрешно схващаш че нещо не е наред. Когато знаеш че не си на пътя вече си нащтрек за пътя. За истинския път. А той веднага ще се познае: ако ти хареса повече, значи е по-добър. Въпрос на време е да се излезе на него. При достатъчно смелост,  да се тръгне по непознат път. Така де, за нас е нов, но душата прекрасно ще ни води по него за да осъзнаем че това е най-добрия за момента и за мястото на което сме.  
Title: Re:za smisala
Post by: divine on ноември 28, 2005, 01:39:25 pm
Като стигнеш дъното, единствения възможен изход е нагоре ;)
Title: Re:za smisala
Post by: nova on ноември 28, 2005, 01:40:21 pm
Оооо, божествена, това въобще не е така- някои започват да кОпат
Title: Re:za smisala
Post by: divine on ноември 28, 2005, 02:04:07 pm
И аз съм копала, ама се надявам повече да не ми се случва, затова се успокоявам с мисълта-няма накъде, дай отгоре да се пусна, върху нещата, пък ако е речено то и ще стане, нали?
Title: Re:za smisala
Post by: wind on ноември 28, 2005, 05:25:53 pm
Ама не е много хубаво само да се чака да стане каквото има да става. ТРябва и ние малко да помогнем на ставането. Да се драпа - пък дали нагоре или надолу... няма значение. Че току-виж света се преобърнал и тези дето са горе, се окажат долу и обратно :)
Title: Re:za smisala
Post by: pakodelucia on декември 10, 2005, 11:17:31 am
Mislite li, che jivota ima smisal? I kakav e? Ili vsichko e bezkraino ili pak nezavisimo ot nachina ti na jivot vsichko svarshva.... i v dvata sluchaia kade tochno e smisalat? ???
Няма смисъл живота, ако мога така да се изразя. Нито има край, нито цел. Всъщност няма нищо, няма разум, няма чувство, няма мисъл, няма енергия...реално няма нищо, но интересното е че това нищо се проявява по всичките тези неща за да го познаем.

Най-близко до сърцето ми седи това определение което срешнах наскоро:

"Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Бог създаде всички форми, но той сам няма абсолютно никаква форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлината, Разумът - това са Неговите прояви."
Title: Re:za smisala
Post by: divine on януари 13, 2006, 11:07:55 am
Смисъла е да се радваме на всичко , да забелязваме хората до нас, д а  хващаме мигове, които никога не ще се повторят, да осъзнаваме че сме светлина, точно като слънцето,което всеки ден изгрява. :D
 
А вие как мислите, къде е смисъла да сме тука ? ;D
Title: Re:za smisala
Post by: Rammon on януари 15, 2006, 11:02:08 am
...и да се радваме на малките неща,които за другите са невидими...

..и все пак всеки си има свой смиъл..за един смисъла е да си купи кола,за друг смисъла е да се обвърже с някое момиче/момче,за друг смиъла е да издаде албум и да валят пари ала бала...но тези неща са неща,които се сбъдват,а да се радваш на природата и на малките неща...еми те са безкдайни,всеки път са различни и биха могли да ни държат в течение с живота a.k.a. да не се отказваме и да не си казваме,че няма смисъл...
..вярно-след време може да омръзне да се живее така,но все пак "Най-ценните неща в живота не са неща" ...
Title: Re: za smisala
Post by: reply on януари 18, 2006, 12:42:15 am
dobre go kaza rammone :)  smis1l1t e razli4en za vseki...zasega
a za6to da ne smis1l1t da sme tuk e da otkriem kak1v e smis1l1t da sme tuk i da go izjiveem?  :idiot2:
Title: Re: za smisala
Post by: Eva on януари 23, 2006, 08:33:54 pm
Разказът страхотно ме впечатли. В момента си мисля, че съм го писала аз. Най-малкото чувствала съм се така и не веднъж. Въпреки това  се сещам, че като бях в детската градина веднъж се загледах в облаците по небето (нали трябваше да спим на обед) и си казах: Това ще го запомня за цял живот. Оттогава придобих навика когато нещо много ме впечатли да си казвам тези думи и те станаха за мен нещо като емоционални снимки. Затова си мисля, че смисълът на живота е да имаш повече такива в паметта си. Смисълът е толкова по-ясен, колкото повече такива снимки имаш. Това не значи да пазиш само хубавите спомени. Ако ти се плаче плачи от сърце и душа - това също е смисъл на живота. Да правиш нещата от сърце и душа. :-[ :) :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: nova on януари 23, 2006, 08:39:13 pm
Ева, първо добре дошла и от мен!
Напоследък имам щастието да срещам хора които мислят толкова "еднакво", че като да са една душа разпределена в няколко тела. Еднa от тях си ти
Title: Re: za smisala
Post by: reply on януари 24, 2006, 12:51:58 am
"smis1l1t e abstrakten(otv1den) sprqmo s16testvuvaneto.Toi mu protivostoi ne samo vremevo i prostranstveno,no i s16tnostno.Toi e kato horizonta-tova,koeto s16testvuva6toto trqbva da stane."
"naprejenieto mejdu realnost i ideal,mejdu bitie i sila se s1hranqva v1v ve4nostta.Za tazi cel smis1l1t ne trqbva da s1vpada s bitieto,a da go nadska4a i napravlqva.Taka 4ove6kata ni unikalnost ni pozvolqva da jiveem sqka6 v 2 izmereniq-plana na s16testvuva6toto (tuk i sega) i na d1ljimoto (trqbva;tuk  i utre).4ovek donasq v sveta s1s sebe si 2 ne6ta-smis1l i cel.Toi e avtor1t,koito proektira smis1l v1rhu ve6tite."
tova vsi4koto-v 4as po etika :)  citati   zatova sa v kavi4ki  ;D
Title: Re: za smisala
Post by: Rammon on януари 24, 2006, 09:38:22 am
Абе кво се праят на големи философи авторите на учебника?! ;D Нещо не ме кефи как са го написали...може много по-просто да се каже ^-^
Title: Re: za smisala
Post by: reply on януари 25, 2006, 02:50:57 am
ne e ot u4ebnika  ;D  ot gospojata e  :uglystupid2:  :D
Title: Re: za smisala
Post by: Eva on януари 26, 2006, 09:52:10 pm
Ако разрешите, ето единственото стихотворение, което съм написала в живота си. Надявам се малко да ви развесели. Писано е по действителен случай

                           В памет на една хлебарка

                         Една хлебарка малка, черна
                         разхождаше се снощи нервно
                         и диреше си тъй трошица
                         навела малката главица.
                         Съзрях я отдалече аз
                         и вдигнах чехъла завчас.
                         Но беше тя хлебарка хитра
                         и щом видя ме в ъгъла тя литна.
                         Ах ти, хлебарко черна,
                         защо ме правиш толкоз нервна!?
                         Изчаках аз потайно, скрита,
                         кога хлебарката ще се насити
                         да чака в ъгъла си там
                         и вдигнах чехъла. Замах голям...
                         И ето я лежи пред мене кротка
                         забравила за гордата походка.
                         Едно петно от органичен произход
                         нехаещо на времето за скоростния ход.
                         Така отиде си нещастна, жалка
                         една хлебарка черна, малка.
                         Горката таз хлебарка мила!
                         Защо се бе на този свят родила?

Животните дали се питат защо живеят? ::)
Всъщност веднъж видях едно куче. Лежеше, изблъскано от трамвая встрани от релсите. В очите му видях, че знае, че умира. Но там нямаше мъка, имаше разбиране за нещо естествено.
Е, хайде да не ви нажалявам. :'( :angel:
Title: Re: za smisala
Post by: divine on февруари 01, 2006, 10:24:55 am
Много хубаво стихче, що си спряла да пишеш?

И аз така правя с хлебарките :2funny: :2funny:
Title: Re: za smisala
Post by: DeaDLy^Girl^ on февруари 10, 2006, 10:30:10 am
Da jiveesh tova e prekrasno, da jiveesh ako ima zashto.Da jiveesh znachi da obichash, da obichash, ama kogo?!?:)
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on февруари 10, 2006, 11:49:40 am
може да се каже и "като няма кой да обичаш, но живота е прекрасен".
Явно не е случайно, някои да остават без половинка до себе си. Въпроса е "какво може да се направи?"  Има нещо в нас, което прави това положение. Кое е то и как може да се измени? Това, което не зависи от нас ...  просто го приемаме с нужната твърдост, то не зависи от нас. Впрочем, аз съм убеден че всичко зависи от нас, но просто би ни било много трудно да повлияем.
Мило момиче, виж си никнейма и подписа, особено подписа. Не :) не се заяждам, може да ми се обадиш по кю-то ако искаш  :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: bee on февруари 10, 2006, 02:08:05 pm
Ей, сладури,  :D нали не сте забравили, че който търси, намира. :) Може да се каже и по друг начин (май малко по вадимзеландовски  ;D) който позволи на себе си да намери каквото търси, той ще го намери ....  :-\ може и малко безмислено да звучи ама ако някой се интересува може да прочете Вадим Зеланд (ако не ме лъже старата ми памет  :-\)  :D
Title: Re: za smisala
Post by: wind on февруари 10, 2006, 02:26:15 pm
Странно защо не става само така. Имам познат, на който като му кажа нещо такова, отговаря: Айде пак теории - виж, че нищо не става!  :tickedoff:
И запецвам.  :(
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on февруари 10, 2006, 03:05:34 pm
Има и такива и такива. мойто баби  е вечно недоволно, цял свят му е крив, едно радостно нещо не вижда. Но съм виждали други бойни бабички, дето са на същия хал, но намират начин да се радват.
Оня ден мойто баби падна. Понатъртило се малко, нищо работа, ама си намери повод да "ореве орталъка". Преди 4-5 г. пак падна, но тогава си потроши крака. И пак беше същия рев. Рева че не си е строшила главата "да ми изтече петмеза" ами крака "да тегли". Инак си е бойна баба, като НУРС (неуправляем ракетен снаряд) е като си науми нещо. Да се чуди човек да плаче ли, да се смее ли.
Та смисъла. Кой както го разбира, така го проявява. Можеш да ревеш, можеш и да се радваш. Въпроса е кое ще ти е "насърце". В по-напреднал стадий, въпрос на избор  :)
Title: Re: za smisala
Post by: bee on февруари 10, 2006, 04:05:40 pm
Така си е, Wind, не винаги става и сега точно не ми се теоретизира защо е точно така (или да се пробвам с едно изречение - стават предимно тия работи, които са в хармония с Вселенските закони  .... ама и да му кажеш това на твоя познат пак ще трябва много да теоретизираш, за да го обясниш май  :-\ ;D)
Аз вече съм го казвала сигурно, но в един период от живота ми преди нищо не ставаше,  защото имах много страхове (които се сбъдваха мам.. му) и много притеснения (не знам дали и някой комплекс не съм имала) и много други вредни състояния и привички, но от както съм в мир със себе си и света - приемам се такава каквато съм и приемам света такъв какъвто е и  се плъзгам из вълните на живота свободна като сърфист  ;D ;D ;D лелееее как го измислих  ;D всичко, което искам започна да се случва .... странното е, че сега много по-малко неща искам от живота  :-\ :D
Title: Re: za smisala
Post by: Eva on февруари 13, 2006, 10:00:42 pm
Абе вие знаете ли, че сте много готини.  ;) Хубаво, че попрочитам нещо от вас, та да ми се намести малко глупавия мозък в главата. :idiot2: Сериозно. :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: pakodelucia on март 09, 2006, 09:09:07 pm
Абе вие знаете ли, че сте много готини.  ;) Хубаво, че попрочитам нещо от вас, та да ми се намести малко глупавия мозък в главата. :idiot2: Сериозно. :smitten: :smitten: :smitten:


Хе хе, не си обиждай мозъка, да не те остави съвсем. Той също е живо същество което се нуждае от любов и грижи!
Title: Re: za smisala
Post by: wind on март 09, 2006, 10:01:53 pm
Ти пък твоя от много обгрижване си го разглезил...  >:D :2funny:
Title: Re: za smisala
Post by: pakodelucia on март 10, 2006, 12:34:48 am
Ти пък твоя от много обгрижване си го разглезил...  >:D :2funny:

ШШШШШШШШШШШШШШТ Че ше те чуе брадатия!
Title: Re: za smisala
Post by: wind on март 10, 2006, 01:08:18 am
ШШШШШШШШШШШШШШТ Че ше те чуе брадатия!
Най-много да остане без брада... :angel:
Title: Re: za smisala
Post by: divine on март 13, 2006, 09:50:22 am
И тая тема сте оспамили, ай си кю за вас няма ли ? Поне смисъл няма - със сигурност.
Не се дразня на шегите, а на ПЛОСКИ шеги на "обществено" място.


И така , за следващите пишещи НЕЩО  - какъв е смисълът според вас?
Title: Re: za smisala
Post by: izgrev on март 17, 2006, 02:06:24 pm
"И добре да живееш, умираш и друг се ражда...."
Живейте си живота активно. По-малко му търсете смисъла, че докато го търсите, ще дойде време да осмислите перифразата.
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 19, 2006, 08:15:53 am
докато го търсите, ще дойде време да осмислите перифразата.
Още не съм перифразирала мнението, че смисъл няма, ама- две ръце за това  O0  O0   ;D
Title: Re: za smisala
Post by: godbog on април 21, 2006, 05:10:41 pm
к'во да ви кажа,всичко си има смисъл но може би не трябва да търсим  смисъла на живота защото така губим самия него
Title: Re: za smisala
Post by: velaskes on април 21, 2006, 07:22:47 pm
Каквото и да кажем за смисъла или за липсата му няма да изясним абсолютно нищо :)
Title: Re: za smisala
Post by: wind on април 21, 2006, 11:13:24 pm
Каквото и да кажем за смисъла или за липсата му няма да изясним абсолютно нищо :)
Хубу де! Тогава какъв е смисълът на темата?  :crazy2: :2funny:
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on април 22, 2006, 12:42:31 am
Хубу де! Тогава какъв е смисълът на темата? :crazy2: :2funny:

Смисъла на темата е да се стигне до по-горния въпрос. И след като се обмисли цялостно и премине през много авторитетни комисии да се отговори, че отговор е безсмислено да се дава.  :uglystupid2: :2funny: :2funny: :2funny:

Смисълът е за всеки различен.

Каквото радва Душата, излъчва Любов и помага за Еволюцията. Или просто ти е гот от него. Всичко, което си поискаш да има смисъл - има, и всичко, което си поискаш да няма - няма. Има смисъл решението на човека дали нещо има смисъл.  :2funny: 
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 22, 2006, 06:26:53 am
Spirit-Felix, поне да бе писал едно "Наздраве" преди да се изкажеш ...
 :2funny:
Title: Re: za smisala
Post by: godbog on април 22, 2006, 07:35:39 pm
знам че с това няма да дам точен отговор,а пък и то никой неможе да даде такъв,и все пак можеби живеем за да правим добро и с това да се усъвършенстваме в цялото си съществуване,да направим нещо... което да остане.а и според мен всеки си има някаква задача а пък до колко ще я изпълни това вече е друго.
Title: Re: za smisala
Post by: Dani on април 22, 2006, 07:42:21 pm
Quote
според мен всеки си има някаква задача
   O0 O0 O0
Това като Първо!
Второ - според мен, смисъла е да се научим да се чувстваме като част от цялото и самото цяло едновременно...  :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 23, 2006, 06:38:45 am
Дам, точно така е O0  >:D
Title: Re: za smisala
Post by: velaskes on април 23, 2006, 08:01:00 am
Идеята ми беше, че всеки човек сам избира какъв е смисъла специално за него, а изборът му може и да е и в повечето случаи е несъзнателна верижна реакция от по-малки избори.
Title: Re: za smisala
Post by: godbog on април 24, 2006, 10:08:01 pm
Но все пак всичко има някакъв определен смисъл,нищо не е туко така...,но на това ниво едвали някой може да даде точния отговор.Аз мисля че за да дадем точния отговор трябва да можем да погледнем живота отстрани,а как ще го постигнем това след като ние самите сме в него....
Title: Re: za smisala
Post by: Dani on април 25, 2006, 12:55:29 pm
 :) ами не е чак толкова трудно колкото изглежда  :)
Още Шекспир ни е подсказал малко - "Целият свят е сцена и всички мъже и жени - просто актьори."
Когато спрем да се идентифицираме с ролите, които играем и не приемаме егото си насериозно.... :) Като начало - ако успеем да се посмеем добродушно на грешката си и да си простим някоя глупост...  ;D
Title: Re: za smisala
Post by: ToEmbraceATree on април 25, 2006, 01:09:02 pm
Добродушността е някъде в сферата на осъзнаването :laugh: А то пък то е черешката на смисъла (май една от многото черешки:) Живота е плодова торта  :D И ако искаме можем да започнем да я хапваме от средата. Можем и да я направим въздуха, дървото, планината, нас, Бога в нас. Смилсъла е да сме    щ а с т л и в и.    Да избираме да сме щастливи, защото живота е за да изпитваме удоволствие от него  :smitten: И много, много да Обичаме :)
Бъдете свободни :)
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 25, 2006, 09:17:28 pm
На кого ли му пука дали сме щастливи, обичаме ли, свободни ли сме...!? Чак пък и смисъл на живота да е  :idiot2:
Това са наши желания, това е "нашия смисъл"   :P
И какъв е смисъла на тези желания!? Като ги постигнем тях, какво ще наречем смисъл  :uglystupid2:  :crazy2:
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on април 25, 2006, 09:28:04 pm
...дали сме щастливи, обичаме ли, свободни ли сме...!? ... Като ги постигнем тях, какво ще наречем смисъл  ...

Ще наречем смисъл ИЗЖИВЯВАНЕТО им. Отново и отново и отново...  Като хапнеш парче плодова торта, нима не ти се прияжда отново (на следващия ден, след 6 часа или след 3 мин.  ;)) ?
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 25, 2006, 09:36:22 pm
Под "постигнем", имам предвид хапване от тортата, когато и колкото ни се ще.
В такъв случай, яденето на тортата ли ще бъде смисъл!?  :idiot2:
Title: Re: za smisala
Post by: ToEmbraceATree on април 26, 2006, 02:55:14 am
Ти, прекрасното олицетворение на Бог, нямат ли ИМЕННО ТВОИТЕ желания най-голямото значение за живота ти, за всеобщия смисъл.
Живота и всеобщия смисъл не са различни неща. Те са тясно свързани, дотолкова че се сливат едно в друго. Те са Едно
Spirit-Felix го е изразил по най-точния начин, за който мога да се сетя.
Не яденето на тортата ще бъде смисъла, а удоволствието от яденето й, нашето щастие. А и това е метафора. Може яденето на тортата да символизира най-възвишеното удоволствие за теб. Онова, от което ти порастват крилца и се чувстваш по-близо до Бога, т.е. до щастието си, до това, заради което си се върнала на Земята... :)
Title: Re: za smisala
Post by: Dani on април 26, 2006, 08:10:26 am
Quote
На кого ли му пука дали сме щастливи, обичаме ли, свободни ли сме...!? Чак пък и смисъл на живота да е   
Това са наши желания, това е "нашия смисъл"   
И какъв е смисъла на тези желания!? Като ги постигнем тях, какво ще наречем смисъл     
 


Quote
Ще наречем смисъл ИЗЖИВЯВАНЕТО им.
 
 O0 O0
Бих допълнила - това ИЗЖИВЯВАНЕ (не е желание, а състояние) никак не е просто и се постига непрекъснато. Смисълът на живота е може би е в поддържането на състоянието "щастие" в условията на нашия динамичен свят. Това състояние би означавало, че успешно се адаптираме към него - намерили сме мястото, за което сме създадени и правим това, за което сме били създадени. И има на кого да му "пука" - това са хората, които са непосредствено около нас.
Нещо като смисъла на живота на една клетка - поддържането на хомеостазата.... :)
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 26, 2006, 04:16:52 pm
Като че ли говорим на различни езици  :idiot2:
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 26, 2006, 04:46:53 pm
Защо мислите, че щастието е смисъл на живота? Да го търсиш,да го изживяваш? Не е ли то просто част от живота ни,по хубавата част,но само част.
Мисля, че ако живота има смисъл ,то той е по ...глобален,обвързан с цялото,а щастието е нещо лично.Всеки от нас е щастлив от и по различни причини,хора,неща...
Хм... :-\
Title: Re: za smisala
Post by: divine on април 26, 2006, 05:21:46 pm
Пак опряхме до темата за щастието и колко разтегливо понятие е това.  :DНе смятам , че смисълът е да се стремим на всяка цена да запазим щастието, което  е доста изтощително занимание. По-скоро в думата изживяване можем да търсим някакъв смисъл. Всеки аспект на живота да го изживееш с цялото си сърце , разум и душа, това има смисъл. Дори това да е момент на тъга, или радост, или просто смирение, или благодарност. :smitten:

А глобално погледнато животът е цикъл. Сменя се горе с долу, свива се , разширява се. Няма смисъл, просто се случва, за  да може Животът да  изживее Себе си като Живота. Смисъл? Ние му придаваме смисъл. Смисълът  има значение единствено за нас. Питай някоя котка , какъв е смисълът? Тя не се предполага никога да си зададе този въпрос.  :)
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 26, 2006, 05:29:20 pm
Тоест,ако не му придадем смисъл,той няма изначален такъв?

"никой,никога, не е толкова щастлив,или толкова нещастен,колкото си мисли"-
не знам кой го беше казал,но често си го повтарям.

Това за котката...не виждам смисъл... :idiot2:
Title: Re: za smisala
Post by: divine on април 26, 2006, 05:36:15 pm
Ами смисълът на моя пост е ,че Животът сам по себе си е смисълът и затова няма друг смисъл за нас освен този , който ние ще му придадем. Животните не търсят смисъл, и не придват смисъл, те живеят - просто и ясно.
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 26, 2006, 05:42:49 pm
Ама аз не сам животно! ???

Затова ще продължа да търся смисъл....с твое позволение! :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 26, 2006, 09:55:02 pm
Затова ще продължа да търся смисъл....с твое позволение! :smitten:
Щом търсиш- ще намериш, в случая- само ще си измислиш нещо, т.е. сама ще си хвърлиш пясък в очите  >:D   :P

Няма смисъл, просто се случва... Смисъл? Ние му придаваме смисъл. Смисълът има значение единствено за нас.
  O0  O0  O0
Title: Re: za smisala
Post by: Dani on април 27, 2006, 11:01:08 am
"Ама аз не съм животно! "  - Съгласна!
Всъщност в известен смисъл ние сме животни - в известен - не.
Нашата "животинска част" не търси смисъл - тя живее просто и ясно.
Нашата "неживотинска част" търси смисъл на живеенето - очевидно тя има нужда от него толкова, колкото животинската има нужда от въздух, храна, вода, светлина....
Ако "неживотинската" ни част си измисля смисъла на живота, без да взема предвид "животинския" си носител, естествено ще възникнат проблеми.... Следователно, според мен, смисъла би трябвало да се съгласува между двете части.
Сега си мисля, че може би смисълът на съществуването на неживотинския ни компонент е да осигури по-бърза и по-добра адаптация на животинския без да е необходима смяна на поколението и естествен отбор на генните комплекси. Човекът би изчезнал като вид за броени години, ако не беше съзнателното му манипулиране на средата. ......
 Може би звучи твърде биологично и не-възвишено, за да погъделичка човешката ни гордост, но.....
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 27, 2006, 11:54:33 am
хм... ???
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 28, 2006, 11:10:31 am
хм...  ???
Title: Re: za smisala
Post by: ToEmbraceATree on април 28, 2006, 11:29:29 am
 :2funny: :2funny: :2funny:
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 28, 2006, 11:49:57 am
Това,че живота няма смисъл ме...огорчава. За какво,по дяволите въобще ни има тогава? :(

 :2funny:ToEmbraceATree ,това не го разбрах,честно!
Title: Re: za smisala
Post by: divine on април 28, 2006, 02:21:11 pm
Това,че живота няма смисъл ме...огорчава. За какво,по дяволите въобще ни има тогава? :(

 

ЗАЩОТО това е играта, и ако си тука , на същата планета , значи си била запозната с правилата. Какъв е смисълът на игрите? Същият е и на живота. :D
Title: Re: za smisala
Post by: izgrev on април 28, 2006, 02:39:04 pm
Quote
Това,че живота няма смисъл ме...огорчава. За какво,по дяволите въобще ни има тогава?

Щастливия човек не си задава тези въпроси(докато е щастлив)-което значи, че щастието е напълно достатъчно за нашето съществуване! А колкото до тъсенето на смисъла(висшия, ако щете)...,гените ни се грижат за това! На нас са оставили останалото! Щастието е едно от най-важните "останали" неща!
А какво е щастие?........, всеки сам определя за себе си!
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 28, 2006, 02:42:29 pm
Не помня някой да ми е обяснявал някакви правила... :-\

Или пък твърде много хора ми обясняваха твърде различни правила? :-\
Title: Re: za smisala
Post by: imaginary on април 28, 2006, 02:45:49 pm
Смисъл и щастие са различни неща ...Двете не са взимозависими...за мен. :crazy2:

Иначе...един видян изгрев е и смисъл и щастие...! :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: divine on април 28, 2006, 03:20:02 pm
Не помня някой да ми е обяснявал някакви правила... :-\

Или пък твърде много хора ми обясняваха твърде различни правила? :-\

Има Вселенски закони, и познанието за тях е скрито в теб  :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: venera on април 30, 2006, 09:10:04 am
незнам дали или смъсъл или не, но ми се иска да има. понякога като съм супер щастлива и си казвам"живей ми се", а когато съм тъжна и когато се замислям за края на дните ми и изпадам в страхотна депресия. от това следва да заключа, че по- малко трябва да се замислям за това, че рано или късно ще отида под земята. надявам се само като стане това да съм много стара и уморена и с удоволствие да искам да си отида. това последното не ми се вярва да ми се случи, но поне за сега не мисля да ритам камбаната и намирам смисъл в живота. обичам да живея, така че- ДА ИМА СМИСЪЛ В ЖИВОТА
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on април 30, 2006, 10:46:41 am
...че рано или късно ще отида под земята.

Доколкото ми е известно само тялото на човека бива погребано. Ти своето тяло ли си?  ;)
Title: Re: za smisala
Post by: venera on април 30, 2006, 05:55:32 pm
Spirit-Felix, ако трябва да съм честна, и аз незнам дали съм тялото си или не. Аз май не съм от тези които вярват на теории, че душата напуска тялото и т.н предпочитам да е така, но тъй като няма как да знам, си давам ясна сметка, че рано или късно няма да съм на този свят. затова искам докато съм тук да си мисля, че има смисъл във всичко което правя и се случва около мен. незнам дали ме разбираш, но ако неможеш ще те разбера, защото аз самата не се разбирам понякога :)
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on април 30, 2006, 06:31:57 pm
Теории?

Хиляди хора по света са докладвали излизане от тялото си. Много са поглеждали телата си отгоре и са писали по въпроса. (прочети нещо от Робърт Монро. Мисля, че има една от книгите му в сайта на Изворите) Познавам лично хора, които са поглеждали отгоре тялото си и косите са им настръхвали.
Има разработени методи излизане от тялото. Наред с осъзнатото сънуване са се практикували още от древните шамани в зората на човечеството.
Ами Кирлиановата фотография - методът, чрез който е заснемана енергийната обвивка на тялото - аурата? Напълно доказано и използвано в редица научни изследвания и до днес.
Ами руските (и не само) физици, които говорят за и изследват човешкото биополе, торсионните полета? Татяна и Виталий Тихоплав са писали интересни неща по въпроса ("Физика на Душата" например).
Всичко е енергия и учените вече са го разбрали (поне някои от тях). Според физиката енергията НИКОГА не се губи, а само се трансформира.
А какво ще кажеш за хората, които лекуват с ръце (познавам такива)? Те лекуват с енергията на енергийното си тяло. Това не са теории! 
Е, физическото тяло все още ли изглежда като същността на човека? Или е поредната обвивка?  :)
Title: Re: za smisala
Post by: venera on април 30, 2006, 07:16:55 pm
Spirit-Felix, незнам защо взе така присърце това, че аз не вярвам на подобни факти/предполагам, че тази дума е по- приемлива от теб/. темата е за смисъла и аз само исках да кажа какво мисля. и извини ме, че не съм чувала за кирлиановата или която и да била друга философия. според мен нещата са доста по- елементарни от това което прочетох от теб. за мен смисъла на живота е да създадеш нов живот и след това да видя любовта в очите му. ако това ти се струва простичко определение, то съжалявам. а за книгите на тази тема- не си падам по тях. предпочитам да чета нещо от което рано или късно ще има смисъл. съжалявам, но май с тебе няма да сме на едно мнение никога. :)
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on април 30, 2006, 07:58:16 pm
Познавам лично хора, които са поглеждали отгоре тялото си и косите са им настръхвали.
...
А какво ще кажеш за хората, които лекуват с ръце (познавам такива)? Те лекуват с енергията на енергийното си тяло. Това не са теории!
Направо да ти завиди човек за обкръжението, Spirit-Felix  ::)   :-X  :P
Опиши някое твое подобно "преживяване" !?  :)
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on май 01, 2006, 12:24:35 am
Познавам лично хора, които са поглеждали отгоре тялото си и косите са им настръхвали.
...
А какво ще кажеш за хората, които лекуват с ръце (познавам такива)? Те лекуват с енергията на енергийното си тяло. Това не са теории!
Направо да ти завиди човек за обкръжението, Spirit-Felix  ::)   :-X  :P
Опиши някое твое подобно "преживяване" !?  :)


Относно лекуването с ръце. Веднъж нещо ме болеше стомаха и тъй като бяхме заедно с много близък до мен човек, който лекува, просто му казах да пробва. Седнахме, положи ръка на стомаха ми и постояхме така 2 мин. Почувствах силно затопляне. Нямаше рязка промяна. Но до 5 мин. вече не чувствах болка - малко по малко изчезна.  :)
Тогава енергията не циркулираше свободно и затова имаше болка. Енергийния сеанс й помогна да възвърне естественото си движение.
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on май 01, 2006, 06:47:22 am
Тук майтап няма май, щом и времето си засичал...  ::)
Quote
Седнахме, положи ръка на стомаха ми и постояхме така 2 мин.
Горна или долна част на стомаха? И къде почувства това затопляне?   :)
Определено енергийните сеанси са ефикасни за възвръщане циркулацията... O0
Следващият път сигурно промяната ще е рязка, потърси го/ я пак   ;)  :P
 >:D  :angel:
Title: Re: za smisala
Post by: venera on май 01, 2006, 07:43:59 am
Spirit-Felix, ще бъда кратка- дрън-дрън. не вярвах, че има толкова много........дето вярват на такива простотии. съжалявам, но по- точна дума не се сетих.
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on май 01, 2006, 10:10:52 am
Така е Венера, много са хората, дето "вярват в простотии". И повече ще стават ми се струва. Не е задължително да знаем за законите, нито те за нас. Те просто си действат.
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on май 01, 2006, 10:32:28 am
Това, което преживявам не изисква от някого да ми вярва, за да зная, че е истина. Който има очи, ще види.
:)
 Законите просто действат  O0


Определено енергийните сеанси са ефикасни за възвръщане циркулацията... O0
Звучи така сякаш и ти си се подлагала на енергиен сеанс.  :P Е, как подейства?
Title: Re: za smisala
Post by: Иай on май 01, 2006, 12:10:36 pm
Spirit-Felix, ще бъда кратка- дрън-дрън. не вярвах, че има толкова много........дето вярват на такива простотии. съжалявам, но по- точна дума не се сетих.
:D :uglystupid2:
Да се присъединя и аз към тези дето вярват в простотии :D
Венера, ти не вярваш в простотиите ...и изпадаш в депресии при мисълта, че един ден ще отидеш под земята   :'(
На мен пък въпросните "простотии" са ми помогнали да си отговоря на много въпроси и вече дори не си спомням имало ли е такъв момент в живота ми, когато смъртта ме е плашела... всъшност май не, но си спомням,че като малка си задавах въпроса - Защо е нужно да учим,след това да работим в някаква област от живота и да се стараем да ставаме все по-добри в това, което правим, след като тъкмо когато сме натрупали знания и опит умираме :-\
Ако всичко свършва с умирането, то за какво е всичкото това блъскане? Съгласна съм с това, че трябва така да живеем, все едно този живот е единствен и да даваме най-доброто от себе си в това,което правим, но това е не защото утре ще умрем и край-няма да ни се даде друг шанс - това по-скоро би обезсмислило нещата.
 Всеки има правото да вярва в каквото си иска, някои вярват и в страшния съд, апокалипсиса и какво ли още не ;)
Моята вяра осмисля живота ми, прави го по-хубав и щастлив :smitten:
Най-малкото имам намерение да те осъждам за това в което вярваш или не вярваш, ти сама в един момент ще потърсиш смисъла на цялата тази работа с умирането -изцяло и окончателно! Освен ако не предпочетеш да си останеш със страховете от смъртта. Изборът си е изцяло твой :smitten:
 :smitten: :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: venera on май 01, 2006, 02:24:45 pm
Иай, аз не искам да продължавам с реплики по въпроса. изразих моето мнение и ми се струва вече напълно излишно да се съсредоточавате върху моето мнение за смисъла. насочете енергийните си полета и сили и каквото там още искате, към нещо друго!!!
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on май 01, 2006, 04:50:43 pm
Венера, не искаш, не защото мислиш за нашите полета, а защото искаш да защитиш своето. Все пак ти тук се изправи срещу (не, нито ти си срещу хората от този форум, нито те срещу теб) хора, които не споделят твоите възгледи, човек трябва да е доста безчуствен за да не усети надигащите се егрегори/енергии/полета. Затова, неподготвен (полево да го кажем) човек не му е лесно да работи с голяма аудитория.
Все още не всички могат ясно да усещат "енергиите", но все пак има десетки, които дори и книги са писали. А с нас (говоря от името на всички, но се надявам да не съм далеч от истината) така се е случило, че сме се замисляли по тези въпроси (поводите са безкрайно различни) и аз поне съм изчел сума книги за да си оформя някакво мое виждане. Тези теми все още не си намират място в мас-медиите, но благодарение на книгите, интернет, мисълта и интереса, някои хора успяват да си подредят мирогледа така, че да има място и за "енергиите" и нематериалните тела на човек. За други просто е ясно като бял ден, но те са единици и трудно пишат по форумите. 
Предполагам разбираш, че не те насилвам да мислиш като мен. Но ще се радвам ако съм те накарал да помислиш. И да не си, пак ще се радвам  :)
Title: Re: za smisala
Post by: Spirit-Felix on май 01, 2006, 06:11:02 pm
С не един и двама човека сме си говорили на тема енергий и при всичките действа. Когато допрат дланите на двете си ръце и концентрират вниманието си там след много кратко време започват да усещат затопляне (едни повече други по-малко). и след това, когато бавно раздалечават ръцете си и ги връщат в изходна позиция усещат енергийния воал да се разтяга и свива. (сякаш нещо придърпва ръцете една към друга).

Sirius:  O0
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on май 01, 2006, 09:15:12 pm
Spirit-Felix, ще бъда кратка- дрън-дрън. не вярвах, че има толкова много........дето вярват на такива простотии. съжалявам, но по- точна дума не се сетих.
:2funny:  ;D  O0
Тоз мозък какво ли не прави ...  ;D
Литературата... важно е какво похапва "душата"  :P
Звучи така сякаш и ти си се подлагала на енергиен сеанс. :P
При мен енергийните сеанси са непрекъснати  ;)  ;D  :P
Title: Re: za smisala
Post by: divine on май 02, 2006, 09:38:20 am
Spirit-Felix, ще бъда кратка- дрън-дрън. не вярвах, че има толкова много........дето вярват на такива простотии. съжалявам, но по- точна дума не се сетих.

Здравей , Венера!
Не знам колко си годишна, но се изумих, че е възможно все още да има хора , които са достатъчно интелигентни да влизат в нета, да имат достъп до такава информация, но все още да отричат очевадни неща относно нас, хората.
Не вярваш в енергията? А когато застанеш до печката с какво се стопляш, не е ли енергия топлината? Наричаме я топлинна енергия. По същия аналог и душата ти излъчва енргия, другите хора я усещат. Ако ти си с по-силна енергия от другия можеш да го "стопли" т.е да му вдигнеш неговите вибрации и така да го излекуваш.

Ако наистина не разбираш тези неща, ми е жал да теб ??? и ти пожелавам Висшите енергии около теб и в теб да ти помогнат да познаеш себе си и силата да променяш и създаваш света .  :smitten: O0
Title: Re: za smisala
Post by: ToEmbraceATree on май 02, 2006, 11:27:54 am
И аз много се учудих, виждайки това твърдение.
Но на повечето хора тук по различни начини им се е появявало понятието "енергия" в живота. Те са го усетили, премислили, минали са някакъв курс и са безгранично сигурни, че тя съществува.
А преди това?
Ако човек е израстнал в атмосфера, която му казва, че това са "големи глупости" нормално е и той да мисли така.
Може дори да е усещал енергията, но да я е наричал по различен начин. - Ангел Пазител, Съдба, Съвпадение, Бог, Хармония на Природата. Те са свързани, но може и нечия логична връзка да не ги е обединила. В това няма нищо лошо    :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: Dani on май 02, 2006, 11:49:15 am
А може би просто не и е дошло времето да знае за Енергията, да я усеща, да я използва в живота си?
Може би незнанието и я предпазва от нещо неприятно, което може да причини на себе си или на други хора....?
Малко ли са страшните примери какво може да се случи, ако човек получи знание и умение преди да е готов да ги прилага за Добро и с Любов? :(
Title: Re: za smisala
Post by: Nirvana on май 02, 2006, 12:49:23 pm
Че ги има разните енергии- има ги,
че начина, по който ги говорите, ги прави простотии- прави ги ...
зависи откъде гледаш...   :P
Не й било "времето да знае за Енергията, да я усеща, да я използва в живота си?"...  ???  ;D
И аз не ги приемам нещата точно, както вие... и!? Трябва ли да си оборваме вижданията?  ???
Важни са допирните точки, не разминаващите се  :P
Айде поне един по един  >:D
Title: Re: za smisala
Post by: ToEmbraceATree on май 02, 2006, 01:25:59 pm
Nirvana, ти често си опонент нали?
И аз не ги приемам нещата точно, както вие... и!? Трябва ли да си оборваме вижданията?  ???
Важни са допирните точки, не разминаващите се  :P

     ::)
Title: Re: za smisala
Post by: nova on май 02, 2006, 01:30:16 pm
Нирвана ВИНАГИ е опонент. Това и е едно от хубавите нещица :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on май 02, 2006, 01:36:52 pm
Какви ли ще са лошите  ;D :( ;D
Title: Re: za smisala
Post by: izgrev on май 02, 2006, 04:50:04 pm
Quote
че начина, по който ги говорите, ги прави простотии- прави ги ...

Приятелко Нирвана.....къде сме учили тези думички? Някога ни пляскаха през устата за тях! Явно нови времена са настъпили..."свободни" и "демократични".
Quote
Нирвана ВИНАГИ е опонент. Това и е едно от хубавите нещица

Добър опонент!!!!
Даааа,да! Така е, Нова! Право казваш! Но само тук-там, отвреме-навреме и с този/тази, който е наш(разбирай ..ТВОЙ човек)!
Искрени поздрави за "здравите" позиции на които се опираш!
Title: Re: za smisala
Post by: divine on май 02, 2006, 04:54:28 pm
Quote
че начина, по който ги говорите, ги прави простотии- прави ги ...

Приятелко Нирвана.....къде сме учили тези думички? Някога ни пляскаха през устата за тях! Явно нови времена са настъпили..."свободни" и "демократични".
Quote
Нирвана ВИНАГИ е опонент. Това и е едно от хубавите нещица

Добър опонент!!!!
Даааа,да! Така е, Нова! Право казваш! Но само тук-там, отвреме-навреме и с този/тази, който е наш(разбирай ..ТВОЙ човек)!
Искрени поздрави за "здравите" позиции на които се опираш!

АКО беше по темата щях да се изненадам приятно, но не е...отново. Въобще прочете ли за какво идеха толкова остри думици?
Title: Re: za smisala
Post by: nova on май 02, 2006, 04:55:33 pm
Изгрев, мой човек, тия дни си нещо кисел май. Преди беше по-интересен. Вложи малко творчество де. :P
Title: Re: za smisala
Post by: izgrev on май 02, 2006, 05:11:02 pm
А ти си си все същата сладурана!
Title: Re: za smisala
Post by: venera on май 02, 2006, 09:32:09 pm
ей хора, сега виждам какво може да направи една думичка като "простотии" в този форум. аз си казах мнението, а пък вий взехте да спорите помежду си. малко като дупликите и репликите в народното събрание се получи. едно обаче ми направи много, ама наистина много силно впечатление. като преди това искам да кажа, че явно този форум е само за духовно извисени хора. аз като съвсем не такава личност, малко грубичко подходих, като почти ви обидих. и сега за впечатлението: нито един от вас не написа едно лоща дума за мен. как го правите това. аз паля на четвърт. ако някой ми каже, че говоря простотии ще си спечели враг в мое лице. благодаря ви. ще се опитам и аз да не нападам първо, а да се опитам да комуникирам приятелски с всички-дори и с тези които не са на моето мнение.
А!!! и още нещо се сетих. темата съвсем вече не е "за смисъла"ако искате вече да приключим с "споровете" и да оставим някой да се изкаже за смисъла. и да не забравя да кажа: на 30 съм. някой питаше по- горе.
Title: Re: za smisala
Post by: Dani on май 02, 2006, 10:13:29 pm
Quote
нито един от вас не написа едно лоща дума за мен. как го правите това. аз паля на четвърт. ако някой ми каже, че говоря простотии ще си спечели враг в мое лице. благодаря ви. ще се опитам и аз да не нападам първо, а да се опитам да комуникирам приятелск с всички-дори и с тези които не са на моето мнение

Мисля, че вече си имаме една отлично формулирана теза за смисъла на живота!
Благодаря ти Венера!  :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on май 02, 2006, 10:14:31 pm
Смисъла ...  Много лесно можеш да си спечелиш враг от инакомислещия. Но е далеч по-добре да го направиш приятел. Къде со кротце къде со малко qtech  :knuppel2:  Но ако предпочиташ приятелството, по-важното е да го приемеш като бъдещ приятел от колкото като потенциален враг.
...  Гледам си овчарката, НИКАКВО внимание не обръща на късащи се от лай мъници покрай него, само ги гледа умно и си върти главата    :coolsmiley:



Дани е по-бърза от тока  :D O0
Title: Re: za smisala
Post by: izgrev on май 05, 2006, 06:49:29 pm
Quote
по-важното е да го приемеш като бъдещ приятел от колкото като потенциален враг.

"Пази ме боже от приятели, от враговете си сам ще се пазя"
Предпочитам враговете. Знаеш какво те очаква. А ако трябва да се "овърташ" за да имаш приятели......махни ги!
Title: Re: za smisala
Post by: ToEmbraceATree on май 05, 2006, 09:00:25 pm
"Ако вярваш, че не можеш да вярваш на приятелите си, си прав. Ако вярваш, че можеш да им вярваш, пак си прав"
Да си отворен към всички. Това е път към щастие
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on май 05, 2006, 11:24:50 pm
Quote
А ако трябва да се "овърташ" за да имаш приятели......махни ги!
Става въпрос да подаваш добрия тон/сигнал за приятелство, а не за предоверяване и не за особени очаквания. Пък ако предпочиташ врагове - лесна работа  :)
Title: Re: za smisala
Post by: Dolly_bear on октомври 07, 2006, 05:24:04 pm
Е, положителното е, че като се поразрових в този сайт, поне едно открих и то е, че има доста луди :))) Нееееее, не бързайте да ме разкъсвате със зъби и нокти - аз така с любов го казвам. Защото и аз съм на път да полудея - май така ми е по-лесно :)) А не съм и Венера :), а тя така както се вижда току прохожда, блъска се в тъмното, а и мъгла е паднала....Просто й помогнете, тя май е уплашена повечко. И си спомнете не сте ли минали през това и вие?
Title: Re: za smisala
Post by: izgrev on октомври 07, 2006, 06:59:24 pm
Quote
Става въпрос да подаваш добрия тон/сигнал за приятелство
Да, така е! Съгласен съм.
Винаги съм го правил и все още го правя! Но по отношение на доверието(100%-во) съм въздържан. Не всичко може да се сподели с приятел. В живота си човек има 2-3 такива!(с тях  може) Но те не са до мен в момента и едва ли ще се осмеля да изградя такива отношения. Пълно доверие! Примамливо, но неизпълнимо (за мен).
Title: Re: za smisala
Post by: blqh on октомври 20, 2006, 02:33:10 am
Какво ще кажете за тази мисъл:
От дълго време хората се опитват да оправдаят живота и съществуващото като търсят техния смисъл.Те търсят, но няма единодушно мнение по въпроса.Защо просто за момент не сметнем ,че нито живота нито вселената има смисал.Дали вселената продължава да съществува точно по тази причина , че всащност няма причина тя да изчезне ,да спре да съществува.Тогава това твърдение би се превърнало в наи-големия довод ,че живота и вселената трябва да съществуват ,защото още не е намерена причина това да не е така.Ами ако някой някога успее да намери причина този свят да изчезне.Да стане безсмислен.Колкото може да намерим смисъл толкова може да намерим и безсмислие.Тои съществува, защото тарсим смисала.Не би ли могъл да изчезне ако почнем да тарсим безсмислието му ?
 
:idiot2: :smitten:
Title: Re: za smisala
Post by: Тан Дзин on март 02, 2007, 12:11:41 am
Форумът ви е страхотен!!!  O0 Мисля да го посещавам често.

Според мен Смисъл, който да е от някой върховен първоизточник, няма. Мисля, че хората се раждат почти равни, но средата и случайностите, са тези, които оформят характера, мисленето и чувствата ни, които за всеки човек са много различни. Така че приемайки всичко за случайно и че няма висш смисъл, аз мисля, че всеки човек трябва да намери сам за себе си смисъл и е добре да го направи сам и по-малко интересувайки се от мнението на близките или далечни за него хора. Смисълът трябва да се търси в нещата, които по една или друга причина обичаме да ги правим, без да ни навреждат. Това са нещата, които ни доставят удоволствие и ни правят щастливи. От тези неща трябва да премахнем само онези, които ни разрушават или са рисковани като алкохола, наркотиците, самообвиняването, гнева, фанатизма и т.н. За да живем по начин, който би ни доставял щастие, ни спира само едно нещо! и то е страха!!! Той често е толкова силен, че ни води до отчаяние, прави ни толкова слаби, че не сме в състояние да решим сами какво искаме и какво харесваме, а се опитваме да търсим "истината" за Смисъла във всевъзможни книги, религии, учения, които изглежда нямат нищо против да печелят пари и влияние за сметка на наивните "търсещи". Слабите хора предпочитат да оставят избора на някой друг, силните сами избират какъв да бъде техния живот и в какво да вярват.
Title: Re: za smisala
Post by: Катерисе on март 02, 2007, 10:02:39 am
Какво значи смисъл, попита Блях в последния си пост 9http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1215.msg15303#msg153030. Дали някой се е замислил  :) Ето какво не измислих като се попитах какво е “смисъл”.
С МИСЪЛ. Нещо обяснено, създадено, формирано, разформирано, моделирано с мисъл от ума. Всяко нещо, в което има вложена мисъл, го дефинирам като  смислено. Идеите, конструкциите, картините, снимките, самите мисли са смислени. Нещата, в които не виждам или не проумявам как е вложена мисъл по моите си критерии, наричам безсмислени.
Големия Вселенски замисъл не съществува, защото ние сме мислителите. Но мислите не са създатели на друго, освен на фантазии и илюзии. Да, хората са  създали и комфортен свят, който подсигурява убедеността ни, че с мисъл градим света. И какво сме изградили с мисъл, което не сме изкопирали наготово от вече създадената природа? Панелени блокове, заводи за пластмаса, автомобили, космически совалки. Всичко, което човек създава с ума си е пример за моделираната ни мисъл, с която копираме от природата. От простичките ежедневни дела, до обучението и специализацията ни като полезна обществена единица за изграждането на “един по-добър свят”. За създаване на лукс и комфорт.
Природата не е подчинена на дефиницията на ума за смисленост. Затова просто я наричаме съвършена.  Всичко, което “създаваме” е на базата на вече съществуващия ресурс, който само черпим, като влагаме мисълта си и го преработваме във смислен според собствените си представи и това наричаме прогрес. Ето по този начин огромни гори се превръщат в модерни мебели, в тоалетна хартия, в дърва за огрев. Смисъла е потребителския ресурс на човека. Той изразява търсенето на ума да се обработи постъпващата информация до удобна за ползване, със лепнато етикетче – смислена, ползотворна. Защото ума все си търси изгодата.
И всяко нещо, в което човека е неспособен да прозре мисълта на създаването му, естествено бива дефинирано като лишено от смисъл или като съвършено. То не се вписва в неговия моделиран свят. А тези неща, на които не можем да намирим място, биват преработени или игнорирани или издигнати в култ.
Но няма как да игнорираме живота. А пък живота не се вписва в ничии представи за смисъл и в никоя мисъл не се вписва живота.
 Създадени сме без смисъл, без замисъл. И докато се опитваме чрез мисъл да разберем защо живеем, ще си философстваме и ще градим светлото бъдеще. Ще си го представяме и ще си го правим каквото си го искаме. Но противоречието няма да изчезне – има ни и не можем да намерим смисъла на живота и смъртта. Остава самото действие на създаването, като очевиден пример, че живота се случва в движение. Необяснено и необяснимо действие, подчинено на еволюцията на индивида, дарен със процеса на създаването на нов човек.
Ума е противник на еволюцията. Той слага спирачката само защото не може да си обясни смисъла да прави нещо безсмислено. Защото оставяйки се да прави нещата, който излизат от осмисленото му поле, повърхностния контрол над изградената илюзия отпада. Инерцията в живота бива прекратена и на ума бива съобщено че е инструмент на живота, потребител. Живота се случва въпреки ума. Това води до усещане за безтегловност и страх от срещата със истинската отговорност във живота и във смъртта. Страх от срещата на ума със АЗА.
Досега живях с идеята че ума и аза взаимно се изключват. Но само ума ми се опитва да изключва аза. Всъщност сме свързани заедно – тяло, ум-душа и дух в едно. Ръководител на живота е тази част от мен, на която съм делегирала правата да се позлва от потенциала ми. Докогато търпя, докогато оставям ума и душата ми да ръководят живота ми, ще търся смисъла във всяко нещо. Ще обяснявам и ще си изяснявам всичко. Но неизбежно вървя към детрониране на царицата. Защото за аза ми няма величие и нищожество, няма смисъл и безсмислие. За него не е нужно да замествам привидяните минуси с измислените плюсове. За аза ми няма ползи и загуби. Аза е живота и смъртта, без обяснения и без смисъл.


------------------------
п.п. Разбирам че в литературата АЗА е лирическия герой и в случая има разминаване между общоприетата форма за АЗ и това което съм написала. Затова пояснявам че лирическия герой е ума ми със мислите и картините, в които живее, а АЗА, това е съществото, духа, който е носителя на живота, според текста написан по-горе и това което съм вложила в него.
Title: Re: za smisala
Post by: nova on март 02, 2007, 10:57:30 am
Досега живях с идеята че ума и аза взаимно се изключват. Но само ума ми се опитва да изключва аза. Всъщност сме свързани заедно – тяло, ум-душа и дух в едно. Ръководител на живота е тази част от мен, на която съм делегирала правата да се позлва от потенциала ми. Докогато търпя, докогато оставям ума и душата ми да ръководят живота ми, ще търся смисъла във всяко нещо. Ще обяснявам и ще си изяснявам всичко. Но неизбежно вървя към детрониране на царицата. Защото за аза ми няма величие и нищожество, няма смисъл и безсмислие. За него не е нужно да замествам привидяните минуси с измислените плюсове. За аза ми няма ползи и загуби. Аза е живота и смъртта, без обяснения и без смисъл.



Кате, кое е АЗА в поста ти? Аза като индентификация, или нещо друго. Защото именно аза, чрез ума като инструмент получава обособяването си. А това води след себе си и осмислянето на това обособяване- търсенето на причина// или смисъл
Title: Re: za smisala
Post by: Катерисе on март 02, 2007, 11:24:13 am
Да, аза чрез ума бива осмислен в поредната моделирана измислица. Именно това казвам. Че аза е безсмислен и от тук нищо не произтича - никаква идентификация с нищо. Но ума пак се опитва да натъкми картинката, за да му се изясни гледката.
Не мисли! Няма как да осмислиш съществото си, нито живота, нито смъртта. Не с мислене ще вникнеш в написаното и колкото и да ти обяснявам кое е аза ми - за теб това е нищо. А пък да ти обясня кое е твоя аз, това е смешно. Не съм в теб, за да имам разбиране и усещане за твоя аз. Това си е твоя работа.
Title: Re: za smisala
Post by: nova on март 02, 2007, 04:35:37 pm
В търсене на смисъла. На моя живот. Не на живота въобще. Живота въобще е общото количество съществувания, които мога да проумея. Много съм се вълнувала от темата за смъртта. Времето ми не би ми стигнало, затова смъртта е безпокойството заради недовидяното, недовкусеното, недоизживяното. Смъртта поражда въпроса какво ще е без мен. Толкова неща отлагам и не правя дори и с ясната мисъл, че живота ми изтича, че миговете отминават и остатъка се съкращава. И се събират все повече Ще-неща Ако-неща, Когато-неща... За този ежесекундно скъсяващ се остатък. С толкова прогнози, мечти и копнежи се товари. С толкова условия. И понякога се прокрадва мисълта, че времето на реализацията на всичко немислимо сега и тук, ще се премести в там тогава.... Идва и въпроса за смисъла- защо се появяваме, след като трябва да си „идем”. Ако нищо не остане от мен, защото тогава бях тук- на кого бях нужна, за какво ми беше това пребиваване- толкова кратко и объркващо. Един ден просто разбрах.
Аз съм смисъла на живота си.
Аз съм и намерението, и начина, и резултата.
Аз съм въпроса и отговора.
Аз съм живота.

Title: Re: za smisala
Post by: akademika on март 09, 2007, 08:56:02 pm
         Смисълът е в съществуването и развитието. В частен план човешката личност, а в общ план човешката цивилизация. Смисълът първо ще потърсим в съществуването, което осигурява  да ни има на нози свят. Това става чрез физическото ни възпроизводство, което дава съществуване на Аза /личността/ и на многото азове, цивилизацията ни. Този смисъл все още е недостатъчен, непълен. Затова трябва да прибавим към него духовното развитие както на личността /частното/, така и на цивилизацията  ни /общото/.
    И в двата случая смисъла се увеличана с оставеното както от отделния човек, така и от земната цивилизация. Затова има както увеличението на броя на земното население, така и натрупване на познание, което на всеки две години се удвоява.   
    Първо физическото ни съществувате и възпроизводстно създава предпоставка за появата на духовно възвишени личности, които няма да ги задоволява да бъдат само разумни същества, а ще станат мислещи  личности. Така чрез собственото си развитие те ще допринасят за развитието на цивилизацията ни. Колкото повече се раждат и развиват мислещи човешки личности, толкова повече ще се ускорява и развитието на цялата цивилизация. В това има смисъл!
     

         Първо създавай деца, а после ги учи не само да знаят, а да мислят, за да бъдат умни. Още Лао Дзъ е забелязал, че ученият и умният са две различни неща. Ученият знае старото, а умния мисли и открива новота познание.
Title: Re: za smisala
Post by: G-wiz on март 10, 2007, 02:44:14 pm
според мен смисълът на живота е да се научим че човекът е нищо сам по себе си, че за да постигнем целите си трябва да си сътрудничим с другите хора и взаимно да си помагаме, докато достигнем един етап на развитие, в който няма да има никакви нещъзможни неща, нещастни хора, всеки ще заживее един по-добър живот..
ии не знам... може би да доразвием поне няколко от 95% оставащ неизползваем мозъчен капацитет.. защото тогава човечеството ще се промени :)
а иначе.. всеки вижда смисъла на живота по различен начин, и действията и постъпките му са продиктувани именно от гледната му точка ..
има много пътища.. ние решаваме по кой да тръгнем и следваме  O0
Title: Re: za smisala
Post by: akademika on март 10, 2007, 09:33:09 pm
     Точно в това е смисъла, G-wiz, което сте описали. Да се развиваме и особано да развием останалите 95% от възможностите на мозъка, за да можем да променим обществото към добро. Това ще открие възможността за формиране на един правилен светоглед за цялото общество, който не  може да стане без духовното израстване  на всички индивиди, защото те изграждат обществото. Днешните недъзи както личностни, така и  обществени са плод на незнанието. Сократ го  е казал: "Най-висшето благо е знанието, а най-нищожно е невежеството". Яне Сандански го е уточнил: "Когато човечеството се пребори за физическото си оцеляване и свобода, и я получи, пред него ще се открие пътя към духовното развитие и свобода".
     За да има време за духовното развитие на всички /развитието на останалите 95% на мозъка/ обществото трябва да ни гарантира физическото оцеляване и свобода. Сега я нямаме, всеоще, и никога на Земята не е имало такова общество. Досега всички общества са били плод на теократичното и плутократичното управение, което е подтискало мнозинството. Така че смисълът на физическото съществуване и духовното развитие трябва да бъде велика цел. Тя не може да се постигне без  развитието на индивида /личността/, което ще развие и промени обществото към по-добро.
    Различните гледни точки,  са плод на незнанието, непознаване на истинския път. Затова има много пътища, но само по един можем да стигнем до истината за смисъла, щастието и пр. на всички хора. Пак опираме до истината. Изглежда тя е над всичко.
    Всички източни учения са наблягали само на индинидуалното развитие и са пренабрегвали общественото развитие, но не са разбрали, че пълноценно развитието на личността е възможно само в добре организирано, развито общество. Затова тези древноизточни похвати   не са променили нито човека, нито обществото към по-добро, а са имали достатъчно време и власт за това. Изглежда нещо много важно са пропуснали.
       Развитието на личността зависи от развитието на обществото, а развитието на обществото зависи от развитието на личността, за да има смисъл. Това не може да става без откриване на истините както за обществото, така и за личността.
 

           Мярката за истина е доказателството - лъжата няма мярка.
Title: Re: za smisala
Post by: rakshar on март 11, 2007, 01:40:33 pm
     Академика казва:"смисъла е в развитието",Нур казва:"аз съм смисъла на живота си",други казват ,че смисъла е в хапването ,пийването,приятните емоции.Какаво излиза до тук ,че отговорите за смисъла при всеки са различни и само академика е решил ,че има правото да определи кое от всичките е правилното.Единственото общо в схемата е ,че всеки един от нас търси смисала т. е. общото е в самото търсене.Това да смяташ че съществува и варианта на безсмисленост е също търсене,според мен.Това да се стремиш на всяка цена да дадеш смислено обяснение на нещо си ,в крайна сметка си е пристрастяване към крайния резултат.За мен е по важно да си задавам въпросите за смисъла ,а не толкова отговорите,защото те са границата която си поставяме .Тези граници за които говори Катерисе,доколкото съм разбрала.
      Академик,не смяташ ли че,това  личното ни развитие да зависи от общественото е една много удобна концепция,чрез която да прикриваме собственото си нежелание и страх от промените ?По тази тема и темата за истината сме писали на друго място в форума,така че май не му е тук мястото.


        " Истината никога не може да бъде изказана така,че да бъде разбрана,а не повярвана "- Орсън Кард
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on март 11, 2007, 11:02:32 pm
За всеки смисъла е различен. Предполагам. Можеби за мен смисъла в това ми въплъщение е да преоткрия, че нещата не опират до физическа материя само. Че човек има неописуеми възможности на духа и съзнанието. И евентуално да сложа основите за реализирането им.
Да установя важността на отношението към околните индивиди.
Но не съм сигурен. То ще се загуби "тръпката" от живота (за някои) ако се знае какво и как за живота. От една страна той, живота става някакси установен, без особен избор, но от друга страна това което ще се изживее ще е с голяма пълнота.

Предполагам, че има хора, които не осъзнават за какво са тук, но си вървят уверено по пътя който са избрали.  "фокуса" изцяло в преживявания живот.

Други, които също не осъзнават още защо са тук, но усещат смътно, че би трябвало да са за нещо все пак. Усещат "фокуса" на две места, но не могат да фокусират и на двете.
И трети, които знаят и си вървят по техния си път, прикривайки се зад някоя личност която са избрали да бъдат за пред околните за по-лесно. Те, предполагам, живеят два живота едновременно. Единия техния си, твърде личен и неразбираем за повечето от околните, и другия - този в обществото, който може и да няма голяма връзка с личния им живот/път/развитие. Те, предполагам, могат и правят разлика между двете нива. "Фокусират" и на двете места.
Title: Re: za smisala
Post by: akademika on март 13, 2007, 04:18:56 pm
    Rakshar, правилно е, че общото, което ни свързва е търсенето на смисъла, но също така е правилно, че това, което ни разделя са различните пътища на търсенето. В това фактически се състои възможността за намиране правилния път  към истината за всички неща. Много истини са намерени от науката, и въпреки това тя не е изчерпила своите възможности. Те си остават безкрайни.
   Друго което мога да кажа в отговор за безмислието, е че то съществува само тогава, когато не търсим смисъла, и второ тогава, когато само си задаваме въпросите, ей така без да намираме отговори. Защото пътищата за решеването на една задача са много, но само един или няколко /когато задачата има няколко решения/ са верни и те водят само до един отговор, като решение на задачата. Всичко останало  води до неистината.
   Другото което ще допълня за ролята на обществото в развитието на личността се съдържа във въпроса: възможно ли е робът да се усъвършенствува духовно, когато няма дори гаранция за физическото си съществуване. Робът може да има огромно желание, но при него дори и то се губи, в робското общество. Без да се преустрояване на  обществото дори желанието за усъвършенствуване се губи. Но за роба съществува по-съществен смисъл - да получи първо физическата си свобода и тогава ще дойде другото.
    В отговор на Sirius ще кажа, че противоположностите са в основата на устройството на света. Всяко разглеждане на света /обективния и субективния, материален и духовен/ едностранчиво води до заблуда. Това означава, че материалното и духовното вървят ръка за ръка. Затова първо трябва да определим, какво е материално и какво духовно и тогава вече има свисъл да вървим напред. Един голям физик   е казал, че само ако изхвърлим едно електронче от нашата Вселена, тя ще рухне. Затова когато особено търсим духовно усъвършенствуване не може да пренебрегнем материалната действителност. Защото може духът, да излезе,че е  материален. Нематериалността на духа е само прикрива нашето незнание. Може ли някой да обясни или да даде някакъв задоволителен отговор за нематериалното. За мен то е само параван, за прикритие на несъществуващото. Никой не може да налага истината, за каквото и да е, тя сама се налага, когато я има.


            Смисълът за свободата на човекът се състои във възможността той сам да налага диктатура над себе си.
           Смисълът на съществуването се състои в диктатурата на равновесието, което позволява да има структури и форми, а смисълът на развитието е развалянето им.
Title: Re: za smisala
Post by: nova on март 13, 2007, 04:59:30 pm
Quote
Може ли някой да обясни или да даде някакъв задоволителен отговор за нематериалното.

академик, ако ми дадеш задоволителен отговор за материалното, ще те черпя :D
Title: Re: za smisala
Post by: toni on март 13, 2007, 08:15:16 pm
     Нематериалността на духа е само прикрива нашето незнание. Може ли някой да обясни или да даде някакъв задоволителен отговор за нематериалното. За мен то е само параван, за прикритие на несъществуващото. Никой не може да налага истината, за каквото и да е, тя сама се налага, когато я има.



Нали не слагаш знак за равенство мужду нематериално и нереално, несъществуващо?Означава ли, че щом не можеш да усетиш, вкусиш или премериш нещо, то не съществува?Например , да вземем теорията за Вселената като холограма, където всичко има холографски образ, тоест, обективна реалност не съществува :) И тогава става още по-интересно как възприемаме света въобще.
Според мен ние самите си поставяме граници и твърде малко знаем все още, но съм убедена ,че съзнанието ни все повече и повече започва да се променя.Може би предстои квантов скок? ;)



Title: Re: za smisala
Post by: akademika on март 13, 2007, 09:25:47 pm

    Материалното си съществува доказано като: елементарни частици - физическо състояние на материята, атоми и молекули - химическо състояние, живот - биалогическо състояние и  разумното състояние на материята - човекът и неговото общество. Всичко това представлява света. Затова Аристотел е казъл: "Да доказваш съществуването на света е смешно". Можем само да допълним, че е още по -смешно да доказваме несъществуването на света. Къде е мястото на нематериалното в света.
   Никой не усеща вкуса на елементарните частици, атомите, молекулите, живата клетка, неврона и обществото на човекът, но те съществуват и това съществуване е доказано. На съществуване е обречено не това, което може да бъде изказано, а само това, което може да бъде доказано.
   Следва да отговоря и на Nur, като дам определение за материята:
   Материя това е - първична информационна, неразумна, точковидна /безформена/,
несътворима и неунищожима субстанция с тетралектични потенциални свойства за развитие и достигане до разум.Тя /материята/ съществува навсякъде: около нас, вътре в нас и независимо от нас. Можем да направим извод за материята, че тя не може   да съществува без информацията, както и няма информация без материя. Всичко това може да бъде доказано!
   Антропният принцип съдържа доказателството, че материята е устроена, така че на определен етап от своето развитие тя става разумна като осъзнава себе си. Така че полученото съзнание, непременно ще еволюира.
   

 
          Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността!!!
Title: Re: za smisala
Post by: nova on март 14, 2007, 09:03:06 am
академик, добро ти е определението :)

МОЕТО обобщението е, че материалното е регистрируемо, чрез своята граничност. То е доказуемо по някакъв признак- форма сетивно разграничима , място във време-пространството, промяна, резултат, намерение. То е разграничимо.
Това води съвсем логично до околната среда на това ограничено по проявление на признака "съществуване" нещо. Та околната му среда е нематериалното нищо.  :)
 Доказването на съществуването на света може да е смешно според Аристотел, но човека е с чувство за хумор, щом цял живот го е правил. И много след него- лаишки и експертно. Нали има наука, която доказва. Доказването на съществуването е доказване и на неговата обратност.

пп: А темата беше за смисъла ;D
Title: Re: za smisala
Post by: toni on март 14, 2007, 01:23:44 pm
Дали тази реалност, която е около нас, е съществуваща?А другата реалност, която остава идвън пределите на възможностите на нашия мозък, несъществуваща ли е? И какво е тя - материя, или нематерия?

Ако вземем гледната точка за Вселената като холограма, ще видим, че реалността, такава, каквато я възприемаме, е само частица от цялото.Тя е "нагодена" към нашето съзнание, раздробена на кванти , аксиони и изобщо, мънички елементарни частици, които тровят мозъка на физиците :)Ние все продължаваме и продължаваме да търсим Смисъла- защо, как, кой ни е създал и какво правим тук и сега?Във всички религии и духовни учения тези въпроси съставляват отправна точка.И все още ни мъчи този въпрос, това предчувствие, че има нещо, което е отвъд.Отвъд нашите граници - нашите възприятия.И това е Реалността извън нас.Нашата реалност е  създадена за удобство на несъвършените ни възприятия. :)Как иначе можем да си представим, че съществуваме едновременно на няколко места , независимо едно то друто- трудно е.Затова, с цел оцеляване, човечеството настройва съзнанието си към едни и същи енергии.Това го отдалечава обаче от единното , първоначалното, което е забравено.Светът, в който живеем, има израз материалното и то надделява, но ...това може да е само илюзия.Има едно проявление на съзнанието, когато ние се сливаме с първоначалното съзнавано-  сънищата .

А заобикалящия ни свят зависи от съзнанието ни, но и самият той има съзнание- съгласуваността в поведението на квантите и начина на организиринето им в реда на самоорганизираща се материя говори за съществуването на такова ниво на съзнание, непостижимо за сегашния ни ум.Значи, раждайки се, ние сме се отдалечили от единността на всички неща, от цялото, забравяйки го, ние сме си създали собствена реалност от време и пространство и преминаваме през тях, изживявайки различни състояния.Защо?Какъв е смисълът?Може би, че по този начин Вселената се самоосъзнава, "самообновява" и пресътворява вечно.Кога свършва да ни безпокои въпросът за смисъла?Може би в момента на смъртта, когато сливайки се отново с първоначалното Единство, ние си спомняме, че сме част от него и проявлението ни като човешки същества, направени от материя, се е случило с цел, да осъзнаем  колко перфектно произведение на изкуството е нашето съществуване като такива ;)


ПП.Разсъждавала съм въз основа на  теорията за холографската Вселена -Прибрам и Бом и Разговорите с Бога на Уолш.
Title: Re: za smisala
Post by: akademika on март 14, 2007, 02:09:23 pm
Смъсъл може да има само ака нещо съществува и тогава може ние да го търсим.Това търсене не може да бъде чисто,без да намесваме вечните въпроси.Те са взаимно свързани,взаимно се определят, зависят един от друг и взаимно се отричат.Така че смесването им е неизбежно!
Title: Re: za smisala
Post by: toni on март 14, 2007, 04:24:37 pm
Смъсъл може да има само ака нещо съществува и тогава може ние да го търсим.Това търсене не може да бъде чисто,без да намесваме вечните въпроси.Те са взаимно свързани,взаимно се определят, зависят един от друг и взаимно се отричат.Така че смесването им е неизбежно!


Въпрос на гледна точка  ;)
Title: Re: za smisala
Post by: akademika on март 14, 2007, 10:38:18 pm
    Гледни точки може да има много, и те непременно се разделят на положителни и отрицателни. Например, гледната точка и смисъла за крадеца е в кражбата, на съдистът е в убийството, на лъжецът е в лъжата и т. н., а положителни са добродетелите, да помагаш на другите хора, да защитаваш слабият, да си на страната на истината, да обичаш и пазиш природата, да обичаш животните и мн. др. Така че гледните точки за смисъла могат да бъдат много, но има и един общ смисъл, който търсим. Той е може би най -важен, защото е за всички.
    Тук може да отворим скоба, за различното и за общото, защо съществуват, какво изразяват и до какво водят? Нека скобата остане отворена за размисъл, за да  се отклоняваме от темата.
 
Title: Re: za smisala
Post by: face to face on декември 30, 2007, 12:17:20 pm
Пиша си аз(исках и аз да дам мнението си...)и докато го правех стигнах до ....нз. как да го кажа.Ха!
Значи мисля че  ще съм щастлив(смисълът на животът ми - щастието ,защото то ме кара да се чувствам"блажен" ) когато няма какво да ме наранява(нараняват ме хората,защото ми се налагат и се мъчат да ме моделират и аза ми не му харесва...не е свободен дори само от факта че ги има)
Както се казва в "Ошо" -"бъди луд".Значи за да съм щастлив трябва да правя каквото чувствам без да се ограничавам от никой(така го чувствам де).Четох една книга(беше нещо  за просветляваща медитация)и там пишеше "как може хората да са толкова алчни и надменни,че да си мислят "ако спра да контролирам "светът" си -той ще се срине,разруши" (цитирам приблизително) => трябва да правя каквото чувствам но без ограничения(нямам волята спичам се(все още :) ) от хората -("абе тоя е луд") нямам силите да го направя -цял живот са ме учили да контролирам всичко-"как можа това,как можа онова" и не мога -сякаш всичко ще се срине ???  Може би трябва да надскоча хората и предразсъдъците им а  с това и моите и  .....да бъда щастлив
Но ..... О Господи,дай ми сили да намеря пътя и да го следвам!
 и най-големия фактор съмнението




има го и другото...че на тази цивилизация не мога да правя каквото искам защото рано или късно някой "властен" - ще се получи някакво преплитане и ще реши да ме лиши от нещо...и останалите ще са с него ...той е "силния" и ще ме лишат - ще съм "длъжен" да го спазя и хоп - всичко си отива(до известна степен,но не е както абсолютната свобода)
Струва ми се първо трябва да надскоча факторът хора ...и после да избягам от тях....да ги оставя...да ме оставят               "накрая пак ще се питам тук ли е истината не съм ли грешен'   ..... май трябва да си пусна куршум :-\ но пък въпросът "не греша ли" е по силен :)
 :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D




ХХХахххааааххх и накрая пак на началната точка -->   дълбоко поемане на въздух- ОООФФффффффф ...и рестарт   :-\



И да не забравяма че достигнах до тук благодарение на нечии мисли(книги и на др.хора сред мен) което ме обременява защото те не са мои , но въобще трябва ли пък да са мои(но пък нали ще съм свободен когато следвам себе си,но пък ако аза ми казва че тези мисли са добри аз пак следвам себе си....но пък така ли е наистина ...и кой пък е  учил аза ми и откъде се е взел,кой е казал че той е "умен" а ако някой или нещо го е излъгал ?????????????
Къде отиваш може би?
 :) ;) ;D >:( :o 8) ??? :P :-X :-\ :-* :'( >:D O0 :crazy2: :idiot2: :angel: :coolsmiley: :buck2: :2funny: :uglystupid2: :smiley6600: :smitten: :laugh: :police: :knuppel2:  какво търсиш,какво намираш ,същото ли е ,лъжеш ли се че е така,можеш ли да постигнеш,въртиш ли се в кръг,говоря ли глупости? не говоря ли глупости.........
Къде отиваш може би? ?? ?? ?? ?? ?? ?
Title: Re: za smisala
Post by: Катерисе on януари 02, 2008, 03:08:12 pm
"аза ми и откъде се е взел,кой е казал че той е "умен" "

Бинго!

Кой ми е казал, че моя АЗ е умен :-)
Наслаждавам се на тази мисъл, защото показва един масов стремеж и заблуда. Стремежа да се трупа информация. Да се учи, да се завършват образования, да се четат книги и да се знае много. Колкото повече, толкова повече. и ума, който е способен да борави с огромната по обем натрупана информация, е умен. А какво е АЗА? АЗА ум ли е? Кой задава въпроса и кой прави съпоставка между качество на ума и АЗА? Какво ако човек не е умен? Ако неговия ум няма много информация и не умее да борави добре с наличната. Този човек дали си има АЗ? Каква е връзката между умното и АЗА?

Според мен човек, който търси тази връзка, не отделя себе си от ума си. Той живее чрез ума си и му служи. Ума му прави заключения и взима решения, които му е нужно да бъдат правилни. Затова му трябва и да бъде умен, защото ако е умен, има по-малка вероятност да бърка. Нали ще разполага с много информация и ще прави нещата правилно. А тук е скрит основния стремеж на умните хора - да контролират, както и основния им страх - да загубят контрола.

Обаче добре развития ум не е гарант нито за щастие нито за взимане на правилни решения. Умните хора в едно са таланти - в разработването на умопомрачителни самозаблуди, така умело заплетени, че са предизвикателство за собствения им интелект. Много умни хора попадат сами в клопката си, точно докато вярват, че ума им ще ги изведе. Но живота не зависи от ума. Живота е, въпреки всяка умна мисъл, нещо повече, живота е необхватен за мисълта на човешкия ум. Ума не възприема паралелните вселени, не възприема беркрайността. Най-простичкия пример е в математиката - науката на умните хора - те не възприемат нулата като нищо друго освен, разделител между + и - или символ на несъществуващото и всяко нещо, което се срещне с нулата - бива изличено. 0x5=0.

Умните хора са в капана на своя интелект и колкото по-умен е човек, с толкова по-мащабно предизвикателство се заплита. Знам го по себе си и съм го виждала в толкова много умни хора. Но въпреки това, ние всички сме живи - въпреки умовете си. И кое е живо? АЗ ли. АЗ завися ли от ума си. От мозъка  - да, доколкото се помещавам в тялото си. А ума? Той не се ли явява машината, която създава готови отговори за всяка евентуална ситуация? Не е ли ума, който спира развитието на индивида (АЗА) защото изводите, до които е достигнал са велики и му е нужно да си вярва, че е много умен и велик. Ума не е ли преградата по пътя към аза.

От друга страна ума е инструмент и нможе би не е зле да бъде умен, за да може човек да си служи с него, но чак когато е излязал извън границите му и отново сам управлява себе си, като използва потенциала си, а не обратно, както се случва с умните хора, които се кланят на умовете си.

Може би ...
:-)
Title: Re: za smisala
Post by: face to face on януари 02, 2008, 05:05:36 pm
не се отнася до Катерисе!



:D  чудоооо
дори незнам защо ще пиша в момента ,но знам че ще го направя(всъщност ми харесва да пиша в този форум)

Хххах всичко е толкова интересно...
Не искам да се карам  с никой нито каквото и да било просто си пиша ийтука в момента и толкова...но още в този миг мозъка ми или както и да се казва ми вика"а тъй добре ли е да почнеш а,дали ще те разберат правилно...но понеже ми писва от сичко вече не обращам много внимание.
и така:
а всъщност въпроса ми беше не за аза акъл(ако въобще има нещо такова)
Зарежи квото и да пиша всъщност има ли някакъв смисъл...даже в момента от това ми изречение има ли смисал....май всички неспираме да си чешем егото...а?
а кво му е лошото на тва пък....всъщност какво е егото ...ти като си се родил знаел ли си за "его"
майко колко сме умни всички...всеки със своите умозаключения....
и кво правим ние- развиваме се :2funny:
ааатъъъъъййй успех...както никой не е знаел за егото така и никой неможе да знае развива ли се и всъщност като се развиваш към лошо (ако е възможно)не се ли развиваш пак"всяко зло за добро" и въобще кво правим всичките....а защо се мъчим да се самоосъвършенстваме(мали ква трудна дума) и да надскочим умът си и незнам си кво...дали не е заради егото
оаткаде по ******* ние въобще знаем кво е аза.....чувстваш нещо което си възприел за АЗ
а кво е аза
сигурно го има описано в някоя книга ?Нз!
Ся си мисля че аз ям спа и дишам от там нататък всичко друго си е охолство и май е на егото и ако сега не съм написал нещо както трябва примерно за да можете да ме разберете правилно това няма ли да (мисълта в главата ми която ми го казва) е от егото и кво е егото-лошите качества на човека...и сега ти ще ми отговориш нещо....но откъде го знаеш това ...и имаш ли нужда да го знаеш
 ;D Всички сме се запътили към бога,към съвършенството да можем да се разбираме-чи кой друг може да го направи, да се опознаем (себе си) защо ...за да се представим добре в дадена ситуация ...когато ни удрят да знаем колко ще боли...кое можем и кое неможем да издържим...искаме да устояваме на всичко...да сме си съвършени..да сме най добри във всичко..и сега ти ми казваш не не е така,че съм глупак...или пък да такае ......и посел ...кво да направя   ;D  или  пък си казваш така е и нищо няма да правя...и кво?
кво като си  умен,тъп стар млад....винаги искаш нещо...пък и кво означава да имаш сичко
казал някой "а-у 21 век много сме добри ,то технологии то чудо много сме напред"и изведнъж.....малиииии ся си викам кви глупости правя кой знае утре хората като ми видят никът или нещо като съм писал и направо ще го прескочат  :2funny:  :2funny: малиийййй мали кви сме сички или пък аз
кво значение има дали си черна овца или господ дали ще си кажеш че съм глупак или не..има и е само може би заради егото и май и аз пиша тва заради егото..апак кво е  его  ;D :D :idiot2: :2funny: малииийййй кво правим сички бе хора?



а ако ти не си такъв не си човек с "его"ти ..нали се сещаш сичко ти е ок...и ако приемем че наистина има такъв човек  ,щото само той май има потребност от тва (човекът) ...и сичко ти е наред,постигнато,осъществено ,.....И КВо???.....кво от тва е бате кво праиш тогава?....хубаво ти е ..и кво????Кво от тва..кво прайш после?
Или пък "ние трябва да се откажем от правенето,човек все гледа да прави нещо апак това ....бля бля".... и ако спреш да правиш като си постигнал сичко(абе май не е възможна да си постигнал всичко нали ама ако си го направил ) и кво правиш тогава  :2funny: нищо :2funny: :2funny: и кво ти си велик ххах и квоот това
или пък АЗ СЪМ ВЕЛИК- и кво от това хххахахах кво стааа кво бе батее  а
 :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЧЕ ВИ  НАТОВАРИХ ТАКА с тея глупости
ама това е ..........просто какво значение има сичко
ааааааа .. и ся може би ще последва от твоя страна "ми върви се хварли ле"   да   познато ми е вече това послание ...е що да се хварлям е брат.. и аз съм търсещ ххех  .... ама и кво от това
мъртъв си-икво от тва,боли те- и кво от тва  супер си-и кво от тва кеф ти е-и кво от тва,утре ще съжалявам че съм писал тва- и кво ОТ ТВА


ВСЕ ПАК ИМАМЕ НУЖДА САМО ОТ ХРАНА СЪН И ВОДА------нали така

Извинявай те..ако някой го е дочел до край O0 доста си силен и упорит--- ама пък кво от тва


Всичко дорбо  (Туке  е емотикон с поклон към теб...........,жалко че не са сложили или пък аз не съм намерил...ама кво......

Title: Re: za smisala
Post by: Катерисе on януари 07, 2008, 11:57:13 am
Все по-ясно става усещането в мен, че всяко АЗ е израз на комплекс от взаимосвързани обстоятелства. МЕН бих нарекла условно пишещия тези редове. Той също е съставен от комплекс от умения, виждания, усещания и обстоятелства, заради които се впряга да напише този текст.

Всеки един такъв АЗ-комплекс, е производен на есенцията на човека. Нито един АЗ-комплекс не е самия човек. Всеки АЗ-комплекс е израз на някаква възможност, проявена чрез АЗ-инструмента. Идентификацията на АЗА дава заряд за реализиране на възможност.

Човекът се изживява с могообразни АЗове. Дори едновременно в него живеят не един, а няколко АЗА, които постоянно се изменят. Възможно е те изобщо да не са свързани, освен като изразни средства на една уникална същност (есенция).

С това искам да кажа, че един човек може да бъде освободен по отношение на приятелите си примерно, да контактува свободно с тях без никакви очаквания и ограничения, и в същото време да бъде консервативен спрямо жена си и в общуването с нея, той да бъде изпълнен със определени норми и морални възгледи, които да задават границите на техния контакт. Едновременно е възможно в един спортист да живее борбен, целенасочен АЗ, заедно със мързелив и обичащ да похапва сладко и хамбургери АЗ. Всичко е възможно и проявлението на една възможност в момента не определя насоката на реализирането на следващите възможности, спрямо АЗА, който е бил тук допреди малко. В следващата секунда АЗА отказал цигарите, може да бъде избутан от АЗА-пушач и в крайна сметка тялото отново да пуши цигари.

Всички АЗ-комплекси са изградени, като инструмент за реализиране на есенцията на човека. Есенцията е носител на живота проявен в уникалната същност на някой човек. Животът се проявява чрез уникалната същност на всеки от нас. В нея се съдържа 100% потенциал за реализиране на възможности. Съдържа се в латентно, непроявено състояние. АЗОВЕТЕ са тези, които реализират по една единствена възможност във всеки един момент. Егото е стремежа към запазване на изградения АЗ-комплекс.

Самият АЗ обаче е структура от многозначни и многопосочни взаимовръзки, която винаги е част от нещо. Всеки АЗ е частичен. Всеки АЗ се идентифицира с обстоятелствата, в които е изграден. Дали това са дрехите (АЗ-моделът), дали това са родителите (АЗ-детето), дали това е училището или работата (АЗ-ученикът, АЗ-работникът, АЗ-студентът), са все възможни реализации на есенцията.

Отцепването на всякакви АЗОВЕ от същоността за мен се случи в една тъмна стая, в която останах за известно време сама. Срещах се с всякакви “свои” идентификации и ги отпращах, защото те не бяха МЕН. Дори тази, която отпращаше всичко онова, с което се беше идентифицирала, не беше есенция. Есенцията е безизразна, безформена, цялостна и непроменимо свързана със живота. Тя не се вписва във никаква идентификация, идея, чувство, мисъл.

Все пак онази в тъмната стая мислеше, чувстваше, страхуваше се на моменти, имаше си нов АЗ, който служеше за отделяне от всичко познато. Беше непознат и нов АЗ, формиран за тази цел и послужи за осъзнаването на есенцията и очистването му от навика да се идентифицира със производни АЗОВЕ. Не че става за 2 дена. Същата съм си и сега, каквото и да означава това. Само ми стана ясно че няма такова нещо като АЗ и в същото време има много АЗОВЕ, съвсем реални, живеещи във съвършено изградени реалности.

Тук  му е мястото да кажа, че всичко което е написано по-горе, е резултат от усет, интуиция и фантазия може би. Не е нещо прочетено, не е нещо вярно. Може изобщо да няма нищо общо с ничия истина. То отговаря само на истината на този АЗ, който го пише. Сътворен именно с целта да прояви тази възможност.

А как се проявява един АЗ?
Ако МЕН е латентна възможност на всичко как изобщо се стига до израз? Това, което усещам е че е въпрос на готовност на съвкупността от АЗОВЕ да допуснат проявяването на възможността и едновременно с това то се случва, незнайно как. Както се случва живота и неговото проявяване чрез уникалните същности на хората. Тук ми се губи връзката. Ако продължа да пиша, ще е чиста фантазия. Не че написаното дотук не прилича на същото. Но имам предвид че друг АЗ би продължил. Мен спря до тук.
Поздрави
Title: Re: za smisala
Post by: mi6ka29 on януари 28, 2008, 08:01:20 pm
ще внеса и моето скромно мнение-които търси,значи все още е на пътя към просветлението.Намерилият отговора,просто седи от страни и гледа с възхищение пътуващите
Title: Re: za smisala
Post by: face to face on януари 28, 2008, 10:11:48 pm
В спора се ражда отговора

И аз това си мислех днес..хаха...ако търсиш-има надежда,ако не.... ;) аста лависта
  Имам един въпрос....има ли въобще крайна точка по пътя на изучаването и усъвършенстването ни според вас.....или както е казано "човек се учи докато е жив"?

Понякога пък без да търсим просто ни връхлита "новото" в нас и възобновява всичко което сме загърбили относно самопознанието и самоизвисяването  :)
Title: Re: za smisala
Post by: slonuT on юни 11, 2008, 06:58:53 pm
Нека аз да бъда тоя, който ще се опита да съживи темата.  ;)
И веднага следват някой въпроси като: По-добре ли е да търсиш смисъла? По-извисени ли се чувстват хората, които го търсят, от тия, за които смисъла е нещо по-простичко - като работа, семейство, деца... Трябва ли да възприемаме като невежи и незнаещи другите, които биха ни се изсмели когато се опитаме да завържем разговор с тях относно смисъла на живота. Дали вече не са намерили своя смисъл, макар и без да се замислят за това. Блаженни ли са наистина невежите?

Моя отговор е крайно незадоволителен - Не знам! Аз лично намирам смисъл само в моите си работи, само в моя начин на живот, нещата които радват само мен. Това обаче не означава, че съдя другите хора по някакъв начин. Може би точно това е идеята - всеки да си намери неговия си смисъл, както някой беше казал - за един - щастие и радост, за други - материалния комфорт, за трети - духовното извисяване.
За последните 1-2 часа изчетох цялата тема, и макар и не намерих най-удовлетворяващите отговори във вселената, все пак ме накарахте да се замисля. И за пореден път разбрах, че смисъл мога само аз да си дам, независимо дали изглежда логичен на другите хора или не.

Друг е въпроса за самия въпрос. "Какъв е смисъла?" - Ми.. след като не можем да отговорим по-точно, може би не е това въпроса. Може би въпросът е това, което трябва да търсим. Какво ни дава живот може би? Имаме ли душа, имаме ли "АЗ"?
Някой замислял ли се е за всички възможности.. дали АЗ-а изобщо си ти? Защо си мислите, че "АЗ"-а сте вие? Възможно ли е да не сте? Възможно ли е да е обратното? Да сте само "АЗ"-а, заклещени по една или друга причина тук (в тялото)? Вътрешния глас дали е "АЗ"-а? Възможностите са далеч от безкрай, но не са и малко..
(Гледайки филми като "Revolver" на човек му идват странни идеи..  ::))

Преди да почнете да ме критикувате, искам да споделя нещото, довело до тия разсъждения в главата ми (че са там - поне за това няма спор). Не веднъж(3-4 пъти по-точно) ми се е случвало да се събудя безпомощен, затиснат едва ли не от тежестта над тялото, неспособен да мърдам.. искам да скоча.. искам да изкрещя.. но не мога.
Вече не спя, а нищо не е както трябва.. сякаш тялото още не е разбрало че съм буден, че съм там.
И така до след около 2-3-4 минутки, когато изведнъж поемам контрол..
И точно тази случка води до поредния въпрос? Ако има смисъл, дали той е в рамките на физическия/материалния/3D/както искате го наречете свят? Един ден ще разберем.. Неизбежно е


 




Title: Re: za smisala
Post by: mktb on юни 11, 2008, 11:33:35 pm
slonuT , и на мен ми се е случвало да се събуждам по начина, по който обясняваш. Чувството е смазващо :)
Title: Re: za smisala
Post by: nikolayn on юни 12, 2008, 01:20:35 pm
Нека аз да бъда тоя, който ще се опита да съживи темата.
....................
Като една възможност да намериш някои от възможните отговори е да прочетеш(препрочетеш или си припомниш) една книжка."Пътеводител на галактическия стопаджия".Ако това не утоли неустоимия ти копнеж да търсиш смисъла..е не знам!
Title: Re: za smisala
Post by: face to face on юни 12, 2008, 06:22:03 pm
Quote
"Пътеводител на галактическия стопаджия"
  - един линк би бил много полезен  :smitten:



Title: Re: za smisala
Post by: slonuT on юни 12, 2008, 07:31:46 pm
Чел съм го преди много години, 42 не ме удовлетворява ни най-малко.  :) 

А за линк -> тук го има:

http://www.chitanka.info:82/lib/series/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F
Title: Re: za smisala
Post by: face to face on юни 12, 2008, 08:15:18 pm
Благодаря ти  O0
Title: Re: za smisala
Post by: nikolayn on юни 13, 2008, 08:44:06 am
Чел съм го преди много години, 42 не ме удовлетворява ни най-малко.
.......
Не ми е работа да давам отговори, но си мисля че 42 (като отговор) само показва абсурдността на опитите да се търси отговор на този въпрос...
Title: Re: za smisala
Post by: cetacean on юни 13, 2008, 12:24:56 pm
Всъщност, който прочете тази книга, която за мен е КНИГАТА, вероятно ще има търпението да открие и какъв е въпросът, чийто отговор е 42. Когато го прочетох, ми се преобърна всичко и изпаднах в пълна безтегловност. За малко, уви... После отново дълги години търсих смисъла. И открих за себе си нещо, което важеше за мен тогава, а именно - Смисълът на живота е в това да се търси смисъла на живота. Някои го откриват - всеки за себе си и всеки според себе си. Други остават неудовлетворени от всякакви готови отговори, а и лично достигнати - също. И продължават да търсят. Трети просто го живеят този живот. Ей така - простичко, ден за ден, без очаквания, без надежди, без застраховки, без нищо. Изглежда лесно, но това всъщност е най-трудното нещо на света. Според мен поне.
В един филм се казваше нещо, което много ме впечатли - ако очаквате някой вместо вас да ви отговори какъв е смисълът на живота, това е равносилно да очаквате някой да живее вместо вас. Нещо такова беше. Няма готови отговори, както няма и въпроси, ако няма кой да ги зададе. Всеки открива смисъла за себе си, ако изобщо има нужда да го търси.
Благодаря на онзи, който ми припомни "Пътеводителя". Ще взема да си я препрочета за не знам кой вече път :)
Title: Re: za smisala
Post by: Xyk on април 03, 2009, 12:07:16 am
Пиша неграмотно .Не съм чел предните постове. Не ме  интересува какво ще ми отговорите. Вероятно има мъдри ора тук... блажени да сте... не ми пука. Има нещо... може би е важно, което ме измъчва. Някак си ми обягва смисъла на тва велико човешко съществуване. Търсенето и намирането... драмите... вживяванията. Та сега се чудя кво искам от вас а кой иска. Нуждая се от просветление с висше... веднага. А как може нещо преходно като мен да има нужди... казвайте. Глупави хора сте ей... а аз съм тапанар. Вероятно по-уните от вас веднага ще направят дисекция на побърканата ми личност ще ме анализират ще ме заклеймят че съм някво малко детенце, което има още ляб да яде. Ама не аз казвам... не. Тъпанари. И така кво му е важно на съществуването ви... е тва ме тормози мен... що трябва да съм толкова важен, че непременно да оцелея а при добри условия и да направя нещо в жалкия си човешки живот. А вие бе... кво искате от живота си... а и не се измъквайте с заучените номерца, че нищо не искате вие а нещото си там във главата ви Аз... ам ти кво си е. А да ти си нещо повече... НЕДОРАЗОМЕНИЕ съжалявам. Е тва е в главата ми... как се чувствате като го четете а... ами на мен ми се налага да живея с тоя секи ден... вероятно божи. Мамицата му на човечеството жалко... Хиляди години развитие и кво накрая се същия разврат и помия... Мамицата ми на мене. Е сега ако сте прочели цялата този текст сигурно вече се чувствата от живота си... нали... вероятно ви е готино и комфортно че не сте на мое място ааа... ама аз съм от малките деца дето искат ВНИМАНИЕ...
Title: Re: za smisala
Post by: sirius on април 03, 2009, 12:40:54 am
Виж кво тъпанар,
и аз съм тъпатар и то по-съдран ама са научех как да пиша грамотно.
 И мога да са направа на най-света вода ненапита. Ама погледа ми винаги следи кое е най-удобното тежко нещо в обсега ми. Простотии, аз дотолкова се правя на добър че това може да ми се случи само като съм притиснат на тясно от изключително надарени тъпанари.

Не знам какво да ти кажа братко. Дръж си павето в ръка и си задавай въпросите.
Въпросите ни отделят от животните. Само.

Хиляди години развитие - вятър и мъгла. Тоя който се развива се развива независимо дали сега или преди хиляди години. Човечеството като човечество може и да е преебано, но въпросите в отделния човек си остават. Същите.

Абе иска си малко усилие в черепната кутия
именно с нещата, които ни са дадени в повече от животите: внимание, ум и прочее.
Сложи си някое готино книжле в кенефа и докато мачкаш твърдата хартия докато стане по мекичка, виж какво са писали и други дето са задавали въпроси. Помага вервай ми.

Аз си крия малкото дете по-успешно от теб, но това не значи че то не е в мен.

А за какво ти е вниманието?
Title: Re:za smisala
Post by: Stanka on февруари 03, 2010, 06:15:19 pm
Смисълът на човешкият живот? С м и с ъ л ъ т  е да видоизменя законите на материята безкрайно с помоща на способността си да обича този свят, да участва в него творчески, да го изгражда с любов и с умението си да възпее красивото. Това качество силно променя информационно заобикалящото го пространство. Тоест човекът трябва да направи това, което не е по силите на Отец, защото Той не притежава  тази психическа енергия на Природата, с която е надарен човекът и Отец е искал именно неговите деца да направят това видоизменение. :)
Title: Re:za smisala
Post by: val on февруари 04, 2010, 08:34:03 pm
позволете ми да не се съглася.
ако капката е част от океана ,и притежава всички качества на океана, то за океана е логично да се предположи ,че има и много по- голям потенциал от този на капката, просто защото тои е първоизточникът.
има една простичка теория ,че този свят си е просто наказателен батальон ,а ние сме тук за да получим възможности да се учим ,да растем ,да се чистим и развързваме ,да се освободим от цикълът на самасара и да се завърнем .....някога помъдрели, при нашият първоизточник СВЕТЛИНАТА.
на нас ни е дадена свободна воля, и право на свободен избор,
и те -неговите деца като цяло могат да следват само две посоки ,едната е на приближаване към БОГА , а другата е противоположната ,за съжаление.    все пак светлината и мрака са част от равновесието на дуалният свят.
и нали се сещаш ,че тези дечица ,
не винаги творят "стоиностни" меко казани нещица.

"ние живеем в съзнанието на БОГА."

сещам се за една мисъл на Д ънов- "ако искаш да промениш света почни първо от себе си ", това е нашата скромна задачка , да променим себе си към по добро, следваики пътят напред и нагоре.
всичко добро.

Title: Re:za smisala
Post by: Stanka on февруари 04, 2010, 09:14:02 pm
Преди и аз мислех като тебе! Но сега мисля,че не четем едни и същи книги.Уверена съм,че смисълът да живеем е именно този: Да променяме Светът на материята и във Вселената,когато няма да сме способни да носим зло.Ние  Земните човеци  имаме един дар от Небесният Отец,за който доскоро не сме подозирали.А именно да променяме енергийно информационното поле на всичко,което творят ръцете ни! Ние затова сме родени.Защото никой в разумната Вселена не го може.Когато говориш за капката и океана,разбирам,че не мислиш за Небесният Отец  и с т и н а т а.Небесният Отец няма нищо общо с материалният свят и не може да му влияе по никой начин.Затова ни изпратил в материални тела,ние да го променяме,като с деянията на плътта растат и духовните ни качества.Но това е дълга тема. :)
Title: Re:za smisala
Post by: val on февруари 05, 2010, 08:15:29 pm
не виждам защо трябва да сме влюбени всички в материята, нормално е да сме различни и да четем различни неща,все пак днес сме потопени в материя ,а утре може би ще си бъдем на свобода, като чиста енергия какво му е лошото....
ако не греша източника ,според дънов тялото е затвор  за душата ,и тя хич не  е радостна от това си състояние , и преминаването в друго състояние или така наречената смърт я освобождава от този затвор.
не съм никак горд с определението- ние земните човеци , като гледам какво си творят земните човеци ,тук на тази планета и на природата включая.
човечеството ,е определено в детската си възраст на развитие -цитирам.
едва ли можем да се гордеем, с това което сме сътворили на планетата си.
всъщност защо не почетеш малко "таината доктрина "на блаватская -човечеството постепенно се е потапяло в материята ,тоест  телата от по -ефирни ,са ставали все по -плътни ,явно е имало различни етапи и задачи за усвояване, зададени от учителите.
всъщност ,може би и дейвид айк, ще ти  се стори интересен , поучителен е дори и с теорията, която съвпада с тази на кастанеда за т. нар холограма - която сме ние ,като форма на същуствуване, макара това да са само хипотези -последните две цитирани,звучат повече от интересно
всичко добро :)
Title: Re:za smisala
Post by: Aloha on февруари 08, 2010, 07:45:55 pm
Важно Е да се изясни смисъла.

Отецът ли ни е пратил?!?!!? Или някой друг?!!?…
В какъв вид ни е пратил?!?!
И защо ни е пратил…много е ВАЖНО да се знае ЗАЩО!!!
много е ВАЖНО да е ЯСНО, да се търси, да се намира, да се размишлява, споделя…и да не забравяме,
че много е важно да  е интересен целият този процес..

И някъде там - измежду въпросите, чуденето, търсенето се ражда и отговора и вярата в него. И всяка една подобна тема -
обясняваща смисъла - е наистина една дълга тема. Дълга, точно толкова,  колкото фантазията на твореца позволява да се разгърне мисълта,
обяснението, яснотата и разбирането. Само, където в дължината на описанието прозира плиткостта на твърдението, но това като че остава без значение. Така или иначе има начин за "измъкване" и компетентно описание на плиткостта -
какво ли не съм чувала в подкрепа на една "разголена" плиткост -
"Така е, защото го усещам..просто знам, че е така."..или "най-ценно е да се повярва без ръка да пипне и око да види..."..
- ама кой го усещал, защо е толкова важно да е истина, защо е "ценна" вярата, и какво дава на вярващият...
-подобни въпроси остават в дълбока сянка и често, ако някой има неблагоразумието да зададе подобен въпрос, то той се превръща
във враг-дразнител, който иска да оскверни правилната вяра...
изобщо една елементарна игра, защитаваща плоски реликви.

Често цялата вяра се завърта около цитирани величия, разказали собствените си вярвания, прикривайки собствените си страхове...
все думи, чието пре-откритиване от хиляди последователи, са просто думи - приети думи, без да се подлагат на
съмнение и собствен опит...Защото са почувствали, че това е така...и не биха подложили на съмнение това...Приети думи и нищо повече.
  
И всички дискусии тръгват и стигат винаги до една и съща подпора – защо сме тук? Какъв е смисълът?
Какво ТРЯБВА да  правим за да бъдем един ден еди-си какви – там - спасени, чисти, свободни...
Каква е мисията ни….С какво се гордеем и с какво не….какви трябва да сме и какви трябва да са
реликвите ни…Какво представлява тялото ни…душата какво е…

...
И така зареяни с поглед в миналото, търсейки отговори кога какво се е случило и кой и защо ни е изпратил,
забравяме, че ние сме тук.

И така зареяни в бъдещето –какво и как трябва да правим, за да спасим душите си, за да изпълним мисията си и за да направим това, което някой очаквал от нас, забравяме, че ние сме тук.

Подобни идеи ни държат дистанцирани от самите себе си.
Обяснявайки си живота, събитията, съществуването се опитваме да потиснем един първичен страх, който е заложен във всяка една единица само-съзнание…Четем, мислим, вярваме, учим, дерзаем, гоним, или просто лениво дремем -  и в постоянно търсене на отговори на въпроса „Какъв е смисъла…” се дистанцираме сами от себе си.

И така реещи се забравяме, че ние сме тук.

...
Някой си предпочел да вярва, че тялото е затвор за душата и да чака деня на освобождаването, като пропуска уникалният
шанс да възприема пълноценно света с това тяло...тялото, може би, не е част от човека, която има за цел да е затвор за друга част.


И изобщо какво значение има какво бил казал някой си за тялото и душата, като това може да е така, ама може да се окаже, че не е и така.
Ами ако душата не може да съществува без тялото. Защо да не предположим, че нещата са уникално свързани по определен начин, като всичко е по местата си и няма излишни елементи, доминиращи и/или едни ограничаващи други...
Защо не предположим, че при смъртта на тялото, душата няма да се освободи, а ще умре заедно с  тялото...толкова ли е АБСУРДНО да се предположи подобен развой на нещата...Според мен шансовете са равни - шансът е еднакъв да се случи едното или другото...или пък нещо трето, за което не сме се сетили дори...

Всъщност никой не знае какво ще стане с душата, когато тялото умре.
Аз си признавам, че не знам историята на тялото..и не знам какво ще стане с душата ми, когато тялото ми изгние.
Но знам че тялото е средството, с което аз усещам и взаимодействам с тази прекрасна планета -Земята.  
Родена съм с тяло и това тяло ми върши чудесна работа. - Чрез неговата сетивност, аз се радвам на водата, слънцето, тревата, вятъра..на всеки един уникален миг в който съм жива - на всяко едно докосване до материалното проявление на нещата...и всичко това възприемам със сетивността на това тяло точно...

Някой замислял ли се е скоро колко уникална е водата, например - усета й, състава й.
Дали ако някой не е виждал вода, ще е посилно на някой друг да обясни какво е това вода - как се усеща,
какво представлява...
нима допира не е уникален и невъзможен за описание...
И това е само водата. Колко още уникални неща могат да се усетят с тялото. Безбройни са..

И всичко това човека има уникалният шанс да усети. Има шанса да експериментира, да изучи, да влезе в добра връзка с
тялото си и да развие огромна сетивност...но това не става, когато човекът не е ТУК...когато е дистанциран и "зареян" нейде...

Защо да се дистанцираме от това, което имаме в момента, като търсим отговори на това, което предстои.
Title: Re:za smisala
Post by: val on февруари 09, 2010, 07:41:51 pm

ценното е ,когато имаме свободата да изповядваме различни убеждения,и да вярваме в това което е най- близко до нас като търсения.

"...вие пристигате при мен по различни пътища, но всички те ми принадлежат".
бхагавад гита.

...добре попитай ,сто човека -"какъв е смисълът" и може би ще получиш поне сто отговора ,

смисълът е това ,към което се стреми човек , и това което открил , и в което е убеден.

"за да доказваш своята правота ,не е необходимо да доказваш ,че различните тези са погрешни ".
...всички сме различни да така е ,но в разнообразието е и красотата...
някои спят ,някои се стремят да се събудят ,други вече са се събудили....
а други са достигнали нирвана ,но са се върнали за да помагат -Учителите на човечеството.

логично е възгледите на човек да се развиват, а то обикновено се случва в съзвучие с това ,което човек може да осмисли и възприеме.
теории има много , но ако целта е всеки от нас да достигне свободата.
за да стане пробуден , поне на мен ми звучи интересно.
смисълът и целите са тези ,които ни мотивират, когато се случи да се препънем ,да се изправяме и продължаваме .
те са светлинката, която съзираме като звездичка на небосклона.

...съгласен съм ,че по принцип съществува само "тук и сега".и трябва да се научим да забелязваме дребните радости ,а някои може би вече сме се научили... но животът естествено, не е само радости..., ако сте забелязали.
 целите са тези които ни движат .

лично на мен -да спасиш душата си ,и да постигнеш все някога, свободата си , ми звучи добре, което разбира се съвсем не е задължително за всички.
на някои може да им харесва да са бурмичка от машината , наречена система ,или тухла в стената , нищо против разбира се ....
всеки има право на свободен избор .

а в спора се ражда истината. ;)
Title: Re:za smisala
Post by: beeyond on февруари 11, 2010, 06:09:52 pm
Деца, не се вълнувайте .... човек, и добре да живее, фантомът е там:

http://www.vbox7.com/play:ba1f5a06&al=1&vid=976455
Title: Re:za smisala
Post by: Rheag on май 26, 2011, 12:29:01 pm
Имам съдба на селянин в тая селска България и си я приемам.Какво друго да направя?Нямам и 50 лева да се кача в самолет за друга държава......... :tickedoff:
Title: Re:za smisala
Post by: face to face on февруари 24, 2014, 01:33:20 am
6 години по-късно се връщам в този форум и пак търся същата тема и си задавам същия въпрос.
Гледам никой не е писал тук от 4 години... 4 години
Кой какво е открил, кой се е отказал, кой забравил...
Още 5 пъти да минат 6 години :) и ще е все тая какъв е смисълът.
Чудя се какво е станало с всички вас, които писахте в тази тема, какво ви се е случило през какво сте минали.И пак живота си продължава непроменен...все същия, същите правила, същите закони, същата реалност.Чудя се какво ли ме чака... колко сутрини ще ставам колко нощи ще лягам, колко сълзи и усмивки...колко дребни ядове и дълбоко щастие...колко мисли ще минат през главата ми. Накрая ще ме обръснат и ще ме заровят. Не мога да повярвам че живея.Един и половина е и сякаш съм в сън. Сякаш всичко може да приключи.След малко ще си легна, утре ще стана и всичко почва от начало.Представяте ли си ако незаспивахме....ако нямаше стоп? Ако нямахме нужда от храна толкова много от нещата които днес са задължителни нямаше да ги има...нямаше да сме роби на парите.На какво ли щяхме да сме роби пък тогава?
Успехи на всички....ще мина пак след няколко години
Title: Re:za smisala
Post by: velaskes on февруари 24, 2014, 09:50:43 pm
Добре си го написал...
Човек се хваща за някакъв смисъл и кара така, докато го изчерпи, после намира друг, след него пак и накрая смисъла намира него - завинаги... 
След 4 години я още ще търсим смисъла, я не  :)  А аз мисля да продължавам сам да си пиша тука :)
Title: Re: za smisala
Post by: Адриана90 on юни 26, 2014, 12:06:15 am
Въпросът е по-важен :)

Чел съм го преди много години, 42 не ме удовлетворява ни най-малко.  :) 

А за линк -> тук го има:

http://www.chitanka.info:82/lib/series/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F