ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: blqh on декември 04, 2006, 04:43:34 pm

Title: Луда работа
Post by: blqh on декември 04, 2006, 04:43:34 pm
Първо искам да кажа няколко неща относно тази тема.Вместо да пиша по всяка останала тема във форума и да влизам в конфликт с вас ,да оставам неразбран или аз да не ви разбирам ще се изразявам от тук на татък по друг начин.Аз няма да говоря директно по начина, който правих до сега и който правя сега.Ще се изразявам под друга форма.Замислих се как преди време са успявали мъдри хора да предадат знание на останалите и дори да ставaт по мъдри.Историите които разказват мъдреците,притчите и т.н. са житейски ситуации,няма думи с които да се предаде точно определено знание.Това е знанието което хората определят като истини за живота.Какъв по удобен начин за представянето на тези истини освен показването на самия живот.Хората с течение на своето развитие започват да ги виждат и опознават.Тези истини не са вечни,те не са крайни ,а те са променящи се ,тъй както се променя живота.Понякога има истини които са останали дълго време непроменени и хората изпадат в заблуда че те са вечни,а те просто още не са се променили,а може би им предстои да се променят.За да разберете какво точно ще пиша трябва да разберете някои неща които не могат да се обяснят ,но въпреки това аз ще се пробвам пък който е готов той ще разбере.Става въпрос за прословутото индивидуално развитие,за което Рамус толкова много е изписал в този форум.Моите виждания не са същите като неговите,те не могат и да бъдат но предполагам че си приличат доникъде.Друга дума с която мога да се определя аз е търсещ човек.Аз не съм духовен човек все още,но се надявам някой ден да постигна такава степен на отвореност на съзнанието каквато е при децата.Това е освобождение от всички заблуди които ни поставя ума в момента в който започнем да говорим.Самото слово има много интересни свойства но няма да се спирам сега върху това.Работата е там винаги да вярвате единствено на себе си.Спасител е този който успее да те научи да се спасяваш сам,учител е този който направи от тебе учител,водач е този който научи хората да се справят без него.Аз не съм нито едно от тези неща.Аз съм просто човек ,който върви по своя път както всички вас.Понякога хората се спират и се отбиват отстрани от пътя ,но това не е отклоняване от пътя.Понякога на хората им трябва малко време да обмислят докъде са стигнали ,да се отбият да научат нещо някъде  което ги вълнува.Заблудите идват тогава когато човек спре да вижда целия път ,ами приема дадена идея като най-добра.Тогава другите идеи не са важни.Той пак човека си върви по своя път,но пропуска толкова много неща отстрани на пътя.Какво по хубаво да виждаш целия път и да се радваш на всички идеи,на всички хора,на нещата които човек не вижда като си поставя приоритети,цели,лъжи заблуди.Човек който си постави за цел да стане духовен човек,той никога няма да стане.Той ще пропусне неща които правят духовния човек различен.Просто бъдете себе си,а тука по надолу из постовете аз ще разказвам.Ще разказвам преживяванията вътре в съзнанието ми.Те си имат значение само за мене ,но аз ще ги направя достъпни за всички,не защо искам да съм добър,или да се правя на велик,а просто защото така искам.Не съм писател,правя много правописни грешки,също и стилистични,не се изразявам много добре но това съм си аз.Тука няма да разберете нещо за което не сте готови, дори да го прочетете.Това си е част от собственото развитие на всеки човек,дори има голяма вероятност да разберете неща в тези разкази ,които аз не разбирам.Ще пиша за живота,но да четете правилно трябва да забравите себе си.Трябва да забравите всички идеи ,които сте възприели като свои,които сте припознали у другите,тогава като четете ще ви дойдат идеи ,които ще са ви лично ваши.Това аз не мога да го направя все още,но се надявам да го постигна.Да мога с отворено съзнание да навлизам в непознатото,без заблуди,без очаквания,със нетърпение,с любопитство и не на последно място с усмивка.Да живея живота си така както живота се променя.И аз да се променям ,да се променям дори преди живота да се е променил.Но ако и хората около мене се променят тогава аз бих бил щастлив.Но и това е само идея,а тя утре няма да е вече моя.Тя е моя сега и тука.Няма да редактирам нищо в моите постове,защото ще изтрия нишката,все едно да трия пътя си и да вървя отгоре му.Което съм написал е останало в миналото ,а аз искам да гледам в настоящето,искам и вие да гледате там ...

 :smitten: :smitten:
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 04, 2006, 04:44:30 pm
 Имало едно време едно царство.В това царство нямало глад,нямало престъпления,а точно обратното.Всички хора работели,били задружни и царството било в прекалено добро състояние.Омраза,завист,гняв,агресия нямало.Но имало нещо което хората не могли да си обяснят.Царя бил много мъдър и управлявал царството повече от добре ,но поставял прекалено високи данъци.Данъците било толкова високи и по такъв начин направени че на всеки човек му се взимало толкова пари ,че да му останат достатъчно за храна и дрехи.Но въпреки това хората си работели и не се оплаквали.Търговията със съседните царства била чудесна и отношения им били много добри,защото в това царство се произвеждали много стоки ,на добра цена и били изгодни за другите царства.Царската хазна била препълнена но въпреки това царя оставял данъците такива каквито са.
 
 Минали години и в царството всичко вървяло по същия начин.Хората не били много щастливи ,но не били и нещастни.За нещастие царя се поболял и легнал на смъртно легло.Тогава той извикал наследника си ,неговия първороден син и му рекъл:
-Сине мой,слушай ме много внимателно какво ще ти кажа.Аз няма да доживея тази нощ и от утре ти ще си новия цар.Имам само един съвет,молба към тебе.
-Слушам те тате!
-Никога,ама запомни добре,никога не давай парите на хората обратно.Нека данъците останат така че хората да има какво да ядът и с какво да се облекат но нищо повече-Синът кимнал на баща си и му рекъл че ще изпълни заръката му.

 Минала една година и някогашния младеж вече бил цар.Въпреки че минала година той все още не знаел какво е искал да му каже баща му с тези негови последни думи.Мислил той и решил да раздаде част от парите от хазната на хората.Това би ги направило много щастливи си помислил той и речено сторено.На другия ден всеки жител на царството получил голяма торба със златни монети.В царството настъпило пълно щастие.Хората имали толкова много пари че можели да си позволят една година да не работят.Не било празници,не било пирове минало време и се оказало че храната свършила.Хората които работили на нивите били спрели работа за да празнуват.Останало само малка част от хора,които продължили да работят.Да обаче храната която произвеждали нямало как да стигне за всички от царството и докато преди цената за 10 хляба била 1 златна монета,то сега положението се променило и било 10 златни монети за 1 хляб.Годината минала и хората отново се захванали на работа.Всички работели с изключение на тези ,които предната година не са празнували ами са се потили на нивата.Тези хора били събрали огромни суми пари тъй като продавали хляба на стократна по-голяма цена и можели да си позволят за 100 години напред да не работят ами да си купуват хляб на същата цена, каквато била преди години.Но през изминала тежка година ситуацията била още по зле.Имало вече записани няколко кражби на храна и други стоки но нямало тежки престъпления.Извършителите били хора ,които били изхарчили всичките си пари и нямало какво да ядът.За нещастие обаче всичко това повлияло на икономиката на царството ,и отношенията на царството с съседните царства се влошило.Другите царства вече си намерили други по изгодни начини за набавяне на някои суровини и се оказало че стокообмена спаднал.Вече не настъпвали толкова пари колкото едно време в хазната.Тогава вече новия цар като видял какво станало,разбрал каква била работата и защо баща му му беше заръчал да не дава парите на хората.Тъкмо когато той си помислил че всичко било както преди и ще върви по старо му започнали да се случват дори още по странни неща.Хората започнали да завиждат на онези които били забогатели и кражбите се увеличили.Това наложило да се наемат повече стражари ,които да следят за реда.Наложен бил вечерен час и се изготвили закони за забрана на кражбата с много тежки последствия за извършителите.Но въпреки това кражбите продължавали.Точно тогава когато вече царя си помислил че не може да стане по лошо ,се случило точно обратното.Хората отказали да работят като рекли че искът по малки данъци за да могат да си почиват като онези забогателите.Дори имало няколко убийства на някои от тези богаташи,което от своя страна стреснало останали богаташи.Богатите започнали да се страхуват за живота си и за парите си.Тогава те плащали на частни лица да ги защитават и се обградили с частна стража и бодигарди.Вече не било лесно да се говори с тях и се искало специално разрешение.И естествено царя подкрепял тази идея защото по този начин ще се запази живота на богатите.В крайна сметка за няколко години кралството се оказало с празна хазна,размирици по улиците,насилие в семействата и насилие от страна на стражарите към самите жители на царството.Всичката тази агресия се прехвърля върху децата ,които като пораснат вече се държат по същия агресивен начин възприели от своите родители и от околните.Изведнъж всички станали много нещастни и дори хората дигнали бунт срещу царя.Размириците в царството било добра предпоставка за съседните царства да ги атакуват ,когато са най слаби и да им отнемат земите.И това се случило,без много затруднения околните царства си разделили земите и останалите богатства в царството,а хората ги заробили да им работят на нивите.През това време царя рекъл пред гроба на баща си:
-Татко защо не ми каза че ще стане така.Аз те провалих ,аз не послушах твоята последна молба.Помислих си че ще направя хората щастливи като им върна това, което си е по право тяхно.Прости ми...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 04, 2006, 06:02:40 pm
 Имало едно време в бъдещето една далечна страна.В тази страна живеел беден просяк.Той се изхранвал единствено с милостинята която му давали хората.Един ден както си стоял с изпъната ръка ,чакайки някой да му хвърли нещо ,той съзрял някакъв странен човек.Личало си че не бил местен ,а че е чужденец и си личало че не бил беден.Като минавал странника покрай просяка той го погледнал ,но въпреки това не му хвърлил монета ами продължил.Тъкмо го отминавал ,когато просяка му рекъл:
-Страннико ще бъдеш ли така добър да хвърлиш една монета на нуждаещия се!-странникът се спрял и го погледнал.Замислил се за няколко секунди и му рекъл:
-Аз милостиня не давам.Мога да ти дам заем ,а ти след 3 години да ми го върнеш с лихвите.-просяка се стреснал.Никой до сега не му беше давал такова предложение и се замислил дали няма да може да го изиграе този странник.
-За какъв заем говориш ? -попитал тактично просяка.
-Ще ти дам една торба със 100 златни монети.Какво ще правиш с тях си е твоя работа,но искам след 3 години да ми върнеш не 100 ,ами 110 златни монети.Аз милостиня не давам но бих ти ги дал назаем като на приятел,с уговорката да ми ги върнеш.-просяка си помислил че този си е изгубил ума или че се шегува и му рекъл:
-Добре ти ми дай една торба със златни монети ,а не се притеснявай че след 3 години ще ти ги върна.Не 110 ами 120 златни монети ще ти дам.
-Значи е решено,аз ще ти дам 100 златни монети,след 3 години ще дойда пак тука на същото място на същия ден и ще си поискам своето със лихвата от 20 златни монети.-речено сторено,и наистина странника дал една торба пълна със жълтици на просяка като преди да си тръгне му рекъл:
-Аз вярвам че ти ще ми върнеш парите.Подминах много други в същото положение като тебе ,но единствено на тебе давам заем.Знам че ти няма да ме подведеш.-след тези думи странникът продължил по пътя си оставайки просяка сам със пълна торба със жълтици.Просякът не могъл да повярва на очите си,помислил че сънува или че парите са фалшиви,но те си били напълно истински."А след 3 години няма да ме видиш тука.Какъв глупак!"И отишъл в най близката кръчма.

 Минала една пиянска година и торбата олекнала.Останали още 50 жълтици ,но на него му било писнало да пие.Писнали му леките жени ,направо му писнало всичко ,което може да се купи с пари.Просякът станал много нещастен.Той станал по нещастен ,от колкото като нямал нищо.Взел да проклина парите ,когато се сетил за думите на странника.Той беше единствения човек в неговия живот ,който е повярвал в неговите възможности.Колкото и странно да му се струвало този странник му е бил единствения приятел за целия му живот.Той просел от както се помни и нямал приятели.Кой ще иска за приятел просяк,дори просяците го избягвали и си търсели по заможни приятели.Но те са приятели на парите ,а не на хората си казал той.И в този момент най-много на този свят той искал да има приятел.И не кой да е ами онзи странник,който се отнесъл с него като със равен.Замислил се че след 2 години трябвало да върне 120 жълтици ,а той имал вече само 50.Но въпреки това той станало хвърлил бутилката алкохол и тръгнал.
-А сега накъде?-си рекъл.
С останали му пари той намерил човек ,който продава нивата си.Купил я и наел работници.Минала година и дошло време за жътва.Просякът останал вече без пукната пара,защото плащал на работниците,но като продал житото се изненадал че има вече 100 жълтици и нива.Имал и работници които да работят на нивата му ,които били доволни че имат работа и добро заплащане.Но вместо да остави нещата така той купил още две ниви с парите и наел още работници.Като направил проста сметка той изчислил че другата година ще има 300 жълтици.Много повече от колкото дължал на странника.Речено сторено ,година била плодородна и той дори успял да продаде житото за 350 жълтици.Увеличил заплатите на работниците и за пръв път се почувствал полезен.Той не само че се справял сам ,ами и помагал на хора които си нямат работа да работят за него.Дошъл деня за разплата и отишъл на мястото където се беше срещнал със онзи странник.Точно на същата дата ,по същото време той се появил.Но просякът вече не бил просяк.Той бил облечен в скъпи дрехи,напръскан с най скъпите аромати на пазара,промяната била пълна,но странника го познал.Усмихнал му се и му казал:
-А най-после те намерих,преди малко видях един богаташ ,в който се припознах мно той не изглеждаше щастлив,не можеше да си ти.Донесе ли парите ми ?
-Не първо искам да те заведа в имението ми.-завел го той и вътре всички ,които работели поздравили не само шефа си но и странника.Всички били весели и всеки хвърчал на някъде да върши нещо.
-Е приятелю значи вече може да ми върнеш парите и не се нуждаеш от моята помощ.-просяка му върнал както му обещал 120 жълтици с уговорката странника да остане за вечеря и да пренощува за негова сметка в голямото имение.
На другия ден те се разделили и всеки поел по своя път...

 На другия ден странникът като напускал града видял друг просяк.Той смърдял на алкохол от далече и си личало че е пияница.Странникът тъкмо го подминавал,когато пияницата му рекъл:
-Страннико,дай няколко дребни монети на бедния,който няма какво да яде.-странникът се спрял ,погледнал го,замислил се и рекъл:
-Аз милостиня не давам,но мога да ти дам заем с уговорката след 1 седмица да ми ги върнеш.-алкохоликът се съгласил и странникът му дал няколко монети.
 
 Минала една седмица и странникът се върнал да прибере парите си.Пияницата бил на същото място ,протегнал ръка като предния път и отново смърдял на алкохол.
-Какво стана имаш ли пари да си изплатиш дълговете?
-Мога да ти дам само половината.Само толкова можах да изпрося.
-Аз не искам изпросени пари.Това не са парите ,които ти дадох.Аз ти дадох заработени пари и искам да ми върнеш заработени пари.
-И как ще стане това като нямам работа ?
-Ако не можеш да си намериш работа ,аз ще ти помогна.-замислил се алкохолика,не би било лошо ако има работа ,пък той пак ще си пие.Съгласил се той странника да му намери работа.
-Утре бъди тука рано сутринта,ще мина да те зема за работа.Аз ще оредя нещата ти не се притеснявай,но искам да си готов за здраво бачкане и недей да пиеш днеска.
 
 На другия ден странникът минал,взел го и отишли не къде да е ,ми в имението на неговия приятел бившия просяк.По пътя странникът му казал че собственика на имението преди 3 години е бил просяк също като него,но сега е един от най богатите в града.Естествено алкохолика не повярвал,но въпреки това кимнал с глава.Влезли те в имението ,представил го на собственика и го запознал с другите работници.Всички много добродушно се отнесли с него,никой не знаел че той бил просяк,ами че бил просто новия работник.
 Минало време но и това не помогнало.Алкохолика всяка вечер отново се натрясквал ,което се отразявало на работата му.Тогава странникът казал на собственика да го уволни и да му каже да си търси другаде работа или да спре да пие.Дали последен шанс на човек ,но той не издържал и се напил отново.Оказал се отново на улицата той се върнал на старото си място и започнал отново да проси.Странникът минал и се спрял отново.Погледнал го и го попитал:
-Пиенето прави ли те щастлив ?-замислил се алкохолика и рекъл:
-Мисля че да,това е единственото нещо ,което ми доставя удоволствие.
-След като е така,аз ще ти купувам алкохол всеки ден ,но ти ще спреш да просиш.Ще ти давам парите на заем ,а когато някой ден забогатееш ще ми ги върнеш.Но искам да ми кажеш когато пиенето започне да те прави нещастен да ми кажеш.
 Минали няколко седмици,дори няколко месеца.Всеки ден човека се натрясквал супер здраво.В началото му било хубаво,но с течение на времето му писнало.Но въпреки това се напивал всеки ден защото можел.Минало известно време и наистина му дотегнало да е все пиян.Загледал се какво правят другите и отишъл и казал на странника:
-Вече пиенето не ми доставя удоволствие.Искам да спра и да се занимавам с нещо друго.Другите хора са щастливи от други неща искам да видя дали могат да ме направят щастлив и мене.-странника го погледнал и му рекъл:
-Всички тези хора си имат работа.Изкарват достатъчно пари влюбват се и се грижат за децата си.Това ли искаш?
-Да искам и аз да изпитам ,каквото изпитват тези хора.
 Върнал се на работата ,която му беше уредил странника, и този път човека работил за двама.Той имал идеята да събере пари и да се ожени.В началото се сещал за пиенето и си опитвал но не се напивал.Той бил радостен от това че скоро ще има живот какъвто имат и останалите хора.Че ще обича и че ще го обичат.Сприятелил се с другите работници и не след дълго срещнал жената ,която търсел.След известни усилия и ухажване като по холивудските филми те се оженили.Имал всичко ,което имали другите хора и бил радостен.Отишъл при странника и му рекъл:
-Благодаря ти че ми помогна ,когато имах нужда.Сега съм много по щастлив от колкото бях едно време.Не знам как мога да изкажа благодарността си тя е толкова голяма.
-Ако това те прави щастлив,то тогава всичко е наред,но ако всичко това което имаш един ден спре да те прави щастлив или те направи нещастен ела отново при мене приятелю аз ще ти помогна.
-Няма да е нужно,този път съм наистина щастлив,какво повече може да искам,аз имам всичко което имат хората.Но ти ако имаш нужда от нещо ела при мене аз ще се радвам да ти помогна.-Странникът се усмихнал и те се разделили.Но никой не знаел името му.Никой не се е и интересувал.А какво значение има то...
Title: Re: Луда работа
Post by: orchid on декември 05, 2006, 02:34:17 pm
Наистина си написал интересни неще в тези разкази, но това че правиш правописни грешки хич не е хубаво. Просто е "срамота", както казват бабите да можеш добре да изразяваш мислите си, да намираш думите и да построяваш изреченията, а да бъркаш правописа, който е по-лесната част от целия процес. Съветът ми е да се постараеш в тази насока  :smitten:


ПС: Моля те, не приемай поста ми като упрек. Просто знам, че можеш да се справиш  O0
Title: Re: Луда работа
Post by: ALISA on декември 05, 2006, 02:45:29 pm
Да ти кажа, orhid, мисля че си права - особено там нещата с "ъ" - то са много зле... ::)
Само че аз не искам да те обидя, blgh, но това, че няма да пишеш на другите места във форума, означава ли, че се мислиш за толкова по-мъдър от останалите, та считаш за ненужно да разговаряш с тях?
Не се обиждай, моля те!...Аз също харесвам нещата, които си написал! Дори си позволявам да ти препторъчам книгата на М.Каплан "На половината път до върха", защото там пише много за хората, които търсят своя път и мисля, че ще ти допадне - на мен поне ми хареса. Даже няма нужда да я купуваш - има я или тук - в Изворите, или в Спиралата(не помня вече) ;)
Между другото, откъде черпиш вдъхновение за твоите разкази?
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 05, 2006, 04:38:35 pm
Само че аз не искам да те обидя, blgh, но това, че няма да пишеш на другите места във форума, означава ли, че се мислиш за толкова по-мъдър от останалите, та считаш за ненужно да разговаряш с тях?

Това го обясних още в началото ,но ще го направя отново.ТОВА е моят нов начин да разговарям с вас.И не защото мъдрите хора са използвали такъв метод в разговорите си,а защото смятам че е много по-добър от обикновената дискусия.Да направиш диалог върху даден разказ е едно,но да направиш разказ върху диалог е трудно.Информацията която носи разказа е по-голяма от тази ,която носи обикновения диалог.Опитах многократно да опиша това ,което мисля чрез диалог ,но в повечето случаи останах неразбран или криворазбран.Ако не исках да разговарям с вас ,въобще нямаше да ме видите във форума вече.Просто аз под разговор разбирам нещо повече от диалог.Може да разговаряш с някого като си служиш с мълчание.И този разговор може да носи повече смисъл и информация ,от колкото да изговориш хиляди думи.В една картина може да прочетеш повече неща,от колкото във всички написани книги.Стига да знаеш как да я прочетеш.Това е да виждаш невидимото.Както хората разбират единствено какво е тишината като свършат думите.Така за да разбере човек себе си трябва да накара ума си да млъкне.Веднъж млъкнал,той ще заговори с други думи,думи носещи различен смисъл,дори думата смисъл да ограничава това ,което искате да изречете.Отговорите които откриете да са толкова много ,че единствено чрез мълчание да може да ги изречете.Следващият разказ ще е за мълчанието.Само да го измисля ...  :idiot2:
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 05, 2006, 05:25:07 pm
 Имало едно време един човек надарен с изключителен ум.Той успял да пребори в словесни битки всички велики умове в света по онова време.Той търсел някого с когото не е спорил,но който да е достоен.Разбрал че имало някой високо в една от планините,отшелник,мъдрец.Казвали че който отишъл при него за съвет се връщал различен.И така човек решил да изкачи планината и да се срещне с този отшелник.
 След няколко дни когато стигнал върха,той съзрял човешка фигура да стои на на един скален връх вперил поглед неподвижно в далечината.Изкачил се той до върха стигнал до стареца и му рекъл:
-Добър ден мъдрецо,аз дойдох да търся тебе да те предизвикам на словесен двубой.Аз съм победил стотици като тебе използвайки софисткото учение.Приемаш ли предизвикателството?-но старецът не помръдвал,дори очите му стояли все така вперени в далечината.Застанал младият ум до стареца и погледнал в посоката ,където гледал стареца.Гледката била прекрасна,от там се виждало на километри в далечината и точно в този момент слънцето залязвало като лъчите му галели земната повърхност.Гледката не можела да се опише с думи и единственото ,което казал младият човек било:
-Бих могъл да стоя тука с дни и да наблюдавам тази красота-при тези думи старецът проговорил:
-Ти трябва да си сляп за да виждаш просто красота.
-А ти какво виждаш,какво гледаш?-старецът мълчал и просто продължавал да гледа в далечината.След малко отговорил:
-А ти какво точно виждаш?
-Аз виждам не просто планини,долини,дървета,цветя,виждам красота която извира отвътре и осенява всичко наоколо.Няма нищо по красиво от това.
-Но ти виждаш най-грозното като си мислиш че то е най-красиво.Ти не виждаш красотата,а само нейната проява.Ти виждаш просто това което е отвън.Хората са дали имена на всичко което е отвън,но на нищо което е отвътре.Аз не мога да ти кажа какво виждам , но мога да ти покажа.
-Покажи ми искам да видя това ,което виждаш ти и ще преценя дали си прав.Ако си прав че има нещо по красиво от това ,което е тук пред нас аз ще се призная за победен-старецът го погледнал и му рекъл:
-Ти цял живот си използвал сетивата си за да усещаш външния свят.Мирис,слух,зрение,допир,вкус.Те всичките усещат само външния свят.Ти имаш очи но не можеш да виждаш,имаш слух но не можеш да слушаш,имаш нос но не можеш да помирисваш,имаш език но не можеш да вкусваш,имаш ръце но не може да усещаш.
-Какво имаш предвид,много добре си виждам,чувам?!
-Ти виждаш само външния свят,това е все едно като видиш една ябълка да видиш само кората и.А тя е толкова тънка в сравнение с цялата ябълка,има толкова много отвътре.
-Но как мога да видя отвътре какво има,трябва да разруша обвивката.
-Ти може да видиш какво има отвътре без да разрушаваш обвивката.Но трябва да се научиш да виждаш,ти си сляп.
-Как мога да се науча да виждам?
-Първо трябва да забравиш всичко ,което си видял.Да забравиш всичко ,което си изживял,да забравиш всички прегради ,които ума ти е поставил за да не можеш да виждаш.Единствено тогава ще можеш да видиш.Единствено в мълчанието на ума можеш да видиш живота.
-Но това е много трудно,аз трябва да премахна от главата си всички мисли,да забравя всички думи.
-Ако искаш да видиш какво е красотата трябва да го направиш.Това си зависи от тебе,може да стоиш тука на тази скала ,колкото време искаш,аз тука за прав път прогледнах-съгласил се младежът да остане,но старецът го предупредил че може да стои прекалено дълго време преди да забрави.Въпреки това младежът се съгласил да остане.
 
 Минали години и всеки ден младежът прекарвал значителна част от времето си там на върха вперил поглед в далечината.Всеки ден бил неуспешен ден за него,всеки ден той се мъчил да види,но не успявал.Но предчувствал че старецът не го е излъгал и времето не е изгубено.Но колкото повече стоял толкова по трудно ставало да не мисли дали не греши.Дошъл момент в който той непрестанно мислел,а той точно това не бивало да прави.Отишъл при стареца и го попитал:
-Не се получава,не виждам нищо,колкото и да се старая не мога.Мисля че си ме излъгал да си пропилея времето там.Няма ли друг начин да разбера ?
-Не няма друг начин.
-Няма смисъл да си губя времето тука...-и младежът се върнал при хората потънал в своите мисли.Хората го познали и го попитали:
-Какво стана много години трая тази словесна битка.Кой победи?
-Битката още не е започнала,толкова години аз се подготвях за битката и още не съм готов.
-И какво отказваш ли се ?
-Не трябва ми още време да помисля.

 Минали години и той тръгнал отново към планината на отшелника.Но когато стигнал върха него го нямало.Той бил починал отдавна.Още не можел да види оновa ,за което му говорил мъдреца,но отишъл на онази скала.Примирил се вече че никога няма да разбере той с облекчение се отпуснал.За момент ума му замълчал и той видял.Само за миг,но той разбрал.Лека усмивка само минала по лицето му и се загледал там някъде в далечината...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 05, 2006, 05:42:49 pm
 На един строеж работели много работници.Един от тях имал двама приятели ,които не работели на строежа но не могли да си намерят някаква друга работа и го помолили да ги ореди по някакъв начин на строежа.Работника седнал да помисли и се загледал в една стена.И мислел...
 Минали десет минути но той продължавал да стои и да мисли като погледа му стоял все на стената.Минал друг работник и му рекъл:
-Кво си се загледал ве толкова работа имаме,нямаме време за почивка-но първия толкова се бил съсредоточил да мисли че даже не му обърнал внимание.Заинтересован втория работник седнал до него и погледнал какво гледа първия.Стояли така втренчени и дошъл трети работник.
-Какво зяпате ве,айде ставайте да работим !-но никаква реакция,само втория работник му казал:
-Трябва да видиш това.
-Кое?
-Ела и седни до нас.-седнал той и попитал:
-Какво гледате?-втория работник му посочил стената и третия се втренчил.
-Какво по точно?
-Мълчи и гледай.Ще видиш.
 Минало известно време и се събрали половината работници от строежа и се зазяпали в стената.Пълно мълчание стоят и гледат.Взират се ,пулят се,правят гримаси.Първия работник станал и отишъл при началника и му рекъл:
-Ела да видиш половината работници стоят и гледат една стена докато аз и другите се мъчим върху строежа.Имам точни и работливи хора ,уволни ги тия мързели и земи моите приятели.-отишъл началника да види какво става и какво да види.Половината работници стоят пред една стена и правят някакви гримаси.Попитал ги:
-Какво правите?Защо не работите?-никой не му отговорил ,никой не го погледнал всички били погълнати от заниманието си да гледат в стената.
-Всички сте уволнени !- никаква реакция,всички стояли и гледали стената.Застанал началника пред стената на пътя на погледа им и повторил:
-Всички сте уволнени,махайте се от тука мързели ...!!-Дори използвал не дотолкова прилични думи на които няма да се спирам и всички станали и си тръгнали.Никой не продумал дума ,всички били замислени и така излезли....
Title: Re: Луда работа
Post by: izgrev on декември 05, 2006, 05:48:59 pm
Quote
ТОВА е моят нов начин да разговарям с вас.
Дали този нов начин на "разговор" не е грешен?
Прилича на диктата на малко момиченце с нова кукла!...- Ще правите това, което ви казвам, иначе си вземам куклата! :laugh:
Ако се правим на сърдити дечица, разговор не се получава.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 05, 2006, 06:28:33 pm
Имало някога човек.Този човек имал представа за света ,но един ден той разбрал че живата му е фарс и започнал да търси какво е наистина живота.Чел доста книги,провеждал доста дискусии за това какво е живота и най-вече за това кое е правилно и кое грешно.Водил се от израза "Аз се съмнявам във всичко,само в това че се съмнявам не се съмнявам".Той като феникс изгрял и бил радостен от това което е постигнал.Той казвал че се е освободил от заблудите които си е поставял и сега е нов човек.Когато някой кажел че е открил нещо ново той веднага отивал да го обори.До такава степен свикнал да се съмнява във всичко че дори започнал да се съмнява дали този постулат е правилен.Но всеки път той се оказвал верен.Докато един ден дошъл човек който почнал да критикува неговия начин на разсъждение.Той му рекъл:
-Ти се водиш от постулата че се съмняваш във всичко освен в това че се съмняваш във всичко.Нали така?
-Да така е.
-Значи се заблуждаваш.Все пак вярваш в нещо,има нещо в което не се съмняваш.Това не е ли точно обратното на началото на твоята философия.
-Аз дори мога да се съмнявам в правотата на това твърдение.
-Но ако това твърдение не е правилно ,а е грешно то това не би ли поставило на съмнение правотата на цялата твоя философия?Твоята философия се държи единствено на факта че не се съмняваш че се съмняваш.Но ако се усъмниш в това твърдение то трябва да се осъмниш във всичките съмнения ,които си имал спрямо другите философски идеи.Това би доказало че те са правилни до някаква степен.
-Да така е.
-Но ти всеки път показваше на хората че те грешат.Но ако ти грешиш те биха били прави така ли?
-Би могло да се каже,но това че аз греша че съм казал че нещо е грешно не означава че това нещо е непременно правилно.
-Но не можеш и да кажеш че е грешно.
-Да така е.
-Значи ти през целия си живот не си следвал философията която твърдиш че следваш.Да се съмняваш означава не да приемаш нещо за грешно или вярно,а ти единственото което си правил е да показваш на хората че грешат.Това е в разрез с твоята философия-при което човека се замислил дали наистина е така.И наистина самата философия не се занимава с това кое е правилно и кое грешно.Дори не може да бъдеш сигурен че това което приемаш за правилно би могло да бъде правилно защото се съмняваш във всичко.Но и ако грешното има смисъл не на грешно ами на правилно то тогава нещата стават по сложни от колкото си мислят хората.Дали ще кажеш дали нещо е правилно или грешно то непременно ще сбърка човек.Нещата са от съвсем различно естество.Но какво няма дума с която да се нарекат.
-Но тогава цялата тази философия е безсмислена,тя не обяснява нищо,тя само критикува като дори няма причина за тази критика.Самата философия е създадена само за да критикува ,а не да търси какви са нещата.Значи аз цял живот съм се заблуждавал че съм се освободил от заблудите,а съм попаднал в нови заблуди.Дори и сегашните ми съждения би трябвало да са заблуди.Ти как мислиш как може да се освободим от заблудите ?
-Като се освободим от думите.
-Какво имаш в предвид?
-Самите думи поставят прегради.Така хората си изграждат заблудите.Колкото и умело да ги използваш ти винаги ще си в заблуда.Дори тези мои думи са донякъде заблуда.Те няма как да бъдат нещо друго,поради ограничения им смисъл който носят.Не можеш с тях да обясниш света или живота.
-А как може да се обяснят?
-Не знам ,мисля че не могат,но могат да се покажат или да се изживеят.Но с думи не могат да бъдат описани или дори помислени...
   ...мълчание...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 05, 2006, 07:06:12 pm
Имало едно стадо с овце.Овчарят се грижил добре за тях.Водил ги на паша през деня,кучетата пазели овцете от диви зверове ,а през нощта били на безопасно място в кошарата.Живеели добър и спокоен живот.Никоя овца не се оплаква.Един ден обаче една от овцете по време на един от обичайните походи се спряла и се загледал в страни.Тя била отстрани на стадото и се заблеела в страни.Но тъй като овцете вървят една след друга и където е предната там е и следващата няколко овце се спрели и незнаели какво да правят.Но първата овца решила да види какво има там отстрани и тръгнала.Овцете близо до нея я видели и се спрели.Повечето тръгнали след стадото и продължили ,но няколко овце тръгнали след тази специална овца.Тя овцата незнаела къде отивала,но просто вървяла със смела крачка.Другите овце помислили че тя знае къде отива ,вероятно на някакво специално място и я следвали.
 Смрачило се.Овцете се изплашили и попитали първата овца:
-Ти май незнаеш къде отиваш.Изгубихме се от стадото ,а сега можеше да сме в кошарата на безопасно-това специално отношение на другите овце и вдухнали доверие и тя рекла:
-Вие вървете след мене,аз знам къде отивам,не се притеснявайте.
 На другия ден съвсем случайно овцете намерили стадото при новата разходка.Другите овце ги питали къде са били при което те отговорили:
-Нашата приятелка не е обикновена овца,тя знае неща които другите незнаят и ни ги показа.Това е най-смелата овца която познаваме.
 При което всички овце се струпали около специалната овца ,която започнала да си придава важност.
 
 Минали дни и други овце решили и те да се отклонят от стадото и да видят какво има отвъд.Речено сторено.Няколко овце издебнали удобен момент и се отклонили незабелязано.Смрачило се но за техен ужас попаднали на глутница вълци.Вълците ги подгонили като само една овца успяла да избяга.На другия ден тя се срещнала с другите овце и като я попитали къде са другите тя им отвърнала:
-Попаднахме на едни ужасни същества,които убиха другите овце.Аз единствена успях да се измъкна.
 В стадото започнало да се говори за случилото се.Ту се говорело за това колко добър водач била първата овца и за това как другата овца е успяла да се измъкне от лапите на смъртта.И това били двете най-важни овце в стадото.След като едната овца е успяла да преведе няколко други през нощта без да им се случи нещо значи е специална,и след като другата е оцеляла въпреки спречкването с вълците то това би могло да се случи непременно отново.Естествено тези две овце били сложени да водят цялото стадо най-отпред,едната да ги превежда по най-безопасните пътища,а другата да гледа за вълци и да научи другите как да се спасяват....
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 06, 2006, 03:34:40 pm
 Имало един звероукротител.Той бил най-добрия ловец и бил много известен с това ,че каквото и животна да поиска ще го хване и ще го укроти.Един ден той чул че в едно село върлувал много свиреп лъв.Бил прекалено див и нападал хората.Решил той да отиде и да хване този звяр.
 След няколко дни той стигнал до селото.Разпитал хората и те му казали ,че това не бил обикновен лъв,казвали че бил истински демон.Но ловеца вярвал само в това че няма по голям хищник от човека и тръгнал по следите на лъва.Никой не знае как е успял да хване лъва но след няколко седмици лъва бил поставен в една клетка.Клетката била 2ь2 метра.И ловеца застанал отсреща на лъва и започнал да го наблюдава.Лъва ревал ,ръмжал,постоянно обикалял клетката до колкото е възможно.А очите му били огън.
 Минали няколко седмици и лъва вече бил спрял да реве ,спрял да се върти но огъня в очите му останал.
 Минали няколко месеца но огъня в очите му не угасвал.Ловеца никога не бил срещал такова животно.Всички хищници които хващал се укротявали.Познавал ги по очите.Но този лъв бил различен,огъня в очите му не гаснел.Какво ли не пробвал ловеца за да го укроти,давал му храна,биел го,въобще всички неща които правят звероукротителите.Но огъня в очите му станал още по-силен.Ловеца спрял да го бие и само го хранел.
 Минали години но лъва си оставал див.Тогава ловеца решил да си направи експеримент.Щял и той да влезе в клетка до лъва и да види какво изпитват животните.Той казал на един от доверените си хора всеки ден да го бие и да му дава храна.Минали дни.Ловеца започнал да усеща странно чувство.Прекалено силно чувство.Гняв.Нито любовта нито омразата не бил изпитвал толкова силно ,колкото този гняв.Всеки път когато го биел доверения му човек той усещал извиращата енергия от вътре.А очите му засветили като тези на лъва.Той вече не бил за него просто лъв.Той му бил като брат.Минала година,но станало нещо ,което той не очаквал.Вече нямало огън в очите на лъва.Нямало живот в тях.Тогава ловеца казал на доверения си човек да спре да го бие ,а само да му дава храна тъй както беше направил той с лъва.И стоял в клетката.
 Минали години.Вече нямало огън в очите на ловеца.Той дори не говорил,а само стоял в клетката си.Тялото му било отпуснато,слабо.Тогава неговия човек се притеснил за него и му отворил клетката.В първия момент ловеца не помръднал,но след минута излязъл.Усмихнал се и отворил клетката на лъва...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 06, 2006, 04:18:49 pm
 Имало едно време един ценител на изкуството.Това бил богат човек и давал луди пари за картини.Имал закупени картини на най-известните художници,но сега търсел новото,търсел нови творци,нови художници.Търсенето го отвело в едно село.Чул от някъде ,че там има човек, който рисувал неземни картини.Дори си бил направил нещо като галерия ,където хората могат да ги видят.Казали на богаташа че той ,не продава картините си ами ги подарява.Той останал много учуден и решил да го посети.
 Отишъл в галерията,била малка заличка,с двадесетина картини изложени.Започнал да ги разглежда и забелязал че всяка била уникална,всяка била много различна от другата и все пак се усещало стила на художника.Всички картини били прекалено добри.Нямало посредствени картини,всички била много въздействащи.Харесал си човека една картина.Искал да я купи и поискал да се срещне с художника.Срещнали се те и богаташа му рекъл:
-Ти си невероятен художник,всичките ти картини са прекрасни.Аз си харесах една и искам да я купя,само ми кажи за колко я продаваш.
-Ти колко смяташ че струва тази картина ?
-50 000 долара ,но на пазара цената не се знае колко ще стигне.
-Колко смяташ че най-много биха дали хората за нея ?
-Не знам предполагам че до 1 000 000 долара.Повече не би дал никой.-След тези думи художника свалил картината и я оставил на пода.И му рекъл:
-Я виждам че ти разбираш от изкуство,ще оцениш ли и другите ми картини?
-Разбира се!-И така ценителя на изкуство оценил всичките му картини като стойността им надхвърляла няколко милиона.Толкова бил впечатлен богаташа.Свалил всички картини художника и ги изнесъл една върху друга отвън.Взел една туба бензин,полял ги и драснал клечка кибрит.Подпалил всичките картини и рекъл:
-Аз не съм художник,и не искам да бъда.Аз не искам да рисувам картини,аз искам да творя.Творчеството няма цена,виждам че тези картини са просто картини след като ти можа да ги оцениш.Те са срам за мене,те биха ме направили просто художник,а аз искам да бъда творец!-След тези думи обърнал гръб на богаташа и влязъл отново в галерията.Ценителя бил направо потресен.Този човек унищожил такива невероятни картини с думите че били срам за него.Той не разбрал какво имал предвид,но си тръгнал замислен.
 Минали няколко седмици и той отново отишъл в това село.Влязъл в галерията и там имало само една картина.Но да се каже че било картина би било обида за такова чудо,нито имало думи с които да се опише.Богаташа онемял.Той просто стоял и я гледал.Дошъл художника и му рекъл:
-Колко мислиш че струва тази картина?
-Но това не е картина,а ако е картина то всички останали не са картини ,а драсканици.Няма цена.
-Защо няма цена ?
-Защото е творчество!
-Какво е за тебе творчеството ?
-Сега разбрах какво е истинско творчество.Истинското творчество идва от душата на човека.Аз мога да видя душата ти в тази картина,тъй както мога да я видя през очите ти.-Художникът свалил картината излязъл навън и отново я запалил като казал:
-Отново се провалих.-и художника се натъжил и отново се върнал в галерията си оставяйки оценителя безмълвен.Това просто не било за вярване.Ако това е отново срам за него какво ли би било за него истинското творчество.И богаташа си тръгнал още по дълбоко потънал в мислите си.
 
 Минали месеци и той решил да отиде да види отново какво е нарисувал този невероятен човек.Влязъл в галерията но там нямало картини.Видял един човек който му казал:
-Той още работи.Ела след няколко месеца.
 Минали още няколко месеца и той отново отишъл да види.Видял същия човек.
-Готово ли е това което рисува ?
-Не ,не се знае кога ще свърши.Той рисува една картина и не дава никой да влиза да я вижда.Казва че едва като е готова ще я видим.Мисля че с тази картина ще надмине себе си.
-Може ли да ви оставя номера си и да ми се обадите когато е готов?
-Разбира се.-Усмихнал му се човек и му взел телефонния номер.

 След година и няколко месеца най-после богаташа получил дългоочакваното обаждане.
-Маестрото завърши картината си.Ще я открие след 3 дни.Ако искате елате на откриването той каза че би се радвал да присъствате.
-Естествено че ще дойда.
 
 След 3 дни галерия се била напълнила от хора от селото очаквайки да видя върху какво е работил толкова време художника.Когато дръпнал чаршафа и се разкрила картината всички приказки спрели.Хората спрели да говорят,спрели да дишат,а пулса им се ускорил.Не може да се опише какво имало зад чаршафа,дали било картина или нещо друго,нямало нищо подобно на това нещо.Но то накарало толкова много хора да онемеят.Настъпила гробна тишина,дори и животните били по тихи ,и птичките спрели да пеят.Художника заедно с останалите просто наблюдавал това ,което сътворил.Погледнал към богаташа и му рекъл:
-Какво мислиш ,мислиш ли че това е картина?
-Не
-Мислиш ли че това е творчеството ,за което ти говореше?
-Не
-А какво е?
-Нямам думи!-По израза на лицето му художника видял ,че най-после е успял да накара този ценител на изкуството да види това ,което е творчество за него.
-Картината е твоя.Подарявам ти я.Но ще я вземеш след една седмица така че да могат всички хора от селото да я видят.Може да я излагаш където си искаш,но никога не я продавай,никога не казвай кой я е рисувал.За мене подписите върху картините са нещо грозно.Тази картина вече не е моя.
-Тя не може да бъде моя.Но може да бъде за хората...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 06, 2006, 05:36:47 pm
Какво ако...Докъде се простират човешките възможности...историята е пълна с личности ,които се отишли отвъд човешките граници,правейки за тогава невъзможни неща.Дали били от интелектуален или физически аспект ,никой не може къде са границите.Границите които човек сам си поставя,но които човек сам може да прескочи и да отиде отвъд.Телата ни са по умни от нас самите.Тялото ни поддържа температурата постоянна ,сърцето изпомпва постоянно кръв по всички части на тялото,белите дробове усвояват кислорода и чрез кръвта се пренася до всички части на тялото.Нервна,сърдечна,дихателна,отделителна,размножителна система и всяка една от тях е по умна от мозъка.Тяхната дейност не се оставя на него ,защото той би сгрешил.До мозъка се изпращат импулси под една или друга форма от всички части на тялото за тяхното здраве и функционалността им.Нервната система е мостът между тялото и мозъка.Какво ако...какво ще стане ако човек се научи да използва тази система в обратен ред.Не от тялото към мозъка,а от мозъка към тялото.Какво ако се научи да контролира напълно тялото си и всички негови функции и същевременно да ги оставя да работят сами.Какви точно сили се крият вътре в тела на всеки един от нас.Какви са реални възможности.След разбиването на атома се видяха резултатите от невероятната енергия ,която се намира в тях.Да се научи човек да контролира синтезираното на адреналин в тялото би му доставило силни усещания дори без да се налага да скача с бънджи.Ако се научи да синтезира ендорфини,то това би довело до преднамереното стигане до оргазъм многократно по голям от всеки получен по полов път...
 
 Но да погледнем още по отвъд тези граници,да видим какви са възможностите на самото съзнание.След като то може да контролира тялото до такава степен то би могло да проектира в потомството различен генетичен материал.Има теория че еволюцията е ставала на отскоци.Липсващите звена в еволюцията.Изведнъж тя прави невероятен скок и се появяват нови видове.Какво ако чрез силата на мисълта може да се проектира днк-то по такъв начин че да се създаде нов човек.По-силен,по-бърз,по-красив,по-устойчив на болести,по-умен,дори да отидем отвъд тези граници,да сложим крила на този човек.Биха се решили редица проблеми с транспорта,с болестите и т.н.И всичко това е един малък поглед върху възможностите .Някои от вас биха казали че това е невъзможно,невъзможно за тях самите.Както биха казали те че не могат да избягат разстоянието от 100 метра за под 10 секунди.Но някои хора успяват.И всичко това защото ума не се примирява с възможностите на тялото.След като ума казва аз мога по-бързо тялото няма избор.В крайна сметка самите ние в основата си сме енергия.Дори нали има идеи че елементарни частици като фотоните имали много интересни свойства.Те били едновременно и вълна и....зависи как какво очакват да видят хората.Колко време ще отнеме на един такъв човек способен да контролира тялото и чрез съзнанието си да създава материя преобразувайки енергия,да преобразува тялото си под друга форма,немислима форма...изглежда че възможностите са неограничени.Когато човек мине някой завой той вижда следващия.Но не вижда какво има след него.Дали има край,стена след завоя ... и да има човека ще се научи да лети и да мине над нея...


  Имало едно време двама велики войни.Още преди времето на огнестрелните оръжия.Време когато чест и достойнство били синоними на война.Война не за земи,не за пари или власт,дори не за любов,войни заради самите войни.Смисъл изгубен отдавна в еволюцията на човека.Сега с тази дума се наричат кръвопролития,страхливци натискайки бутони от хиляди километри изстрелвайки ракетите на страха.Но тогава...в онова време било чест да се изправиш лице в лице с противника,и всеки да покаже майсторството в използването на хладното оръжие.Мечове,копия,брадви...лъковете и арбалетите били оръжията на страхливците,които стрелят от далече,които не могът да видят от близо очите на своя съперник.В онова време двубоя между двама войни бил не за победа,не за да убиеш другия,а заради самото действие.Тъй както някои казват че целта на пътя е да вървиш постоянно така за тях умението да въртиш меча единствената му цел била самото умение.За страничния наблюдател този двубой бил невероятно зрелище.Двама добре тренирани войни,не просто размахват мечове и копия,а има и нещо друго.Има грация,красотата на движенията,това как острия меч пори въздуха със свистене разрязвайки всичко по пътя си освен при срещата с друг меч.Време в което да държиш меч не значело да държиш оръжие,то имало друго значение.Меча бил продължението на ръката,върха в умението на бойните изкуства е да използваш този меч така че с каквато и сила да замахваш да спреш ,когато пожелаеш.
 В това време имало двама велики войни.Те щели да се изправят един срещу друг в най-очаквания двубой.Била се събрала голяма тълпа да наблюдава този знаменит сблъсък.Двамата използвали различни стилове.Стила на единия се базирал на спокойствието,на хладнокръвието,на контрола,дефектност било меко казанo ,когато той размахвал меча.Правил го с такава лекота че все едно танцувал но не във въздуха ,ами във вода със силата и бързината във въздуха.Другия войн използвал за основа на бойното си умение различен стил.Непредсказуемост,уникалност във всеки удар,колкото и грешни да били тяхна последователност била зашеметяващо ефективна.Добрия войн е този който може да предскаже следващия ход на противника.Но дали предсказуемостта на първия войн е по-предсказуема от непредсказуемостта на втория.И двете са еднакво очаквани.Би победил първия ако направи непредсказуем ход,или би победил втория ако направи предсказуем ход.
 Най-после те се срещнали един срещу друг на импровизираната арена в центъра на града.Събрала се тълпата и вече можели да започват.Първия войн,война на съвършено отмерените удари направил кратка демонстрация на синхрон на тялото с меча.От друга страна втория войн ,война на непредсказуемостта изпълнил също завиден синхрон със меча си но ударите били все едно пиян алкохолик да размята метла.И двамата били много добри и нямало фаворит.Хората се събрали не за да определят кой стил е по добър , а за видят битка ,битка за чест,битка за самата битка.Както някой хора танцуват заради самия танц така и те щели да се впуснат в смъртоносен танц.Разликата е много малка и точно в това се състои красотата на битката.Тя не трае дълго ,но участниците нямат право на грешка,защото грешката ще е фатална.
 И най-после битката започнала.Невъзможно е да се опише такава битка,тя трябва да се види.Не може да опишеш танк.Не може да опишеш песен,музика.Трябва да я изживееш.Трябва да се докоснеш до нея.Една минута мечовете се сблъсквали във въздуха.И двамата войни били прекалено добри за да загубят.Но тогава първия войн решил да направи ход.Рискован ход който или ще му доведе победата или загубата.Той ще направи непредсказуем удар.В същото време и втория войн решил да направи нормален предсказуем удар.И това бил краят на битката.И двамата загубили и двамата спечелили...
Title: МЕЧТИТЕ НА СЪНУВАЩИТЕ - направо "ЛУДА РАБОТА"
Post by: ramus on декември 07, 2006, 02:11:30 pm
===Да се научи човек да контролира синтезираното на адреналин в тялото би му доставило силни усещания дори без да се налага да скача с бънджи.Ако се научи да синтезира еуфорини /ендорфини/,то това би довело до преднамереното стигане до оргазъм многократно по голям от всеки получен по полов път...===

Наистина - Луда работа - точно като темата.
Въз основа горния цитат искам да обърна внимание на човешките мечти за "лесни преживявания" - ако може даже и на готово... Ако знаеш колко много хора са мечтали и докосвали възможностите за които споменавам в цитата. Точно и толкова са се проваляли - както при всички мечти, тук хората пак ги имат щото още не са разбрали, че всичко е в единство.

Да изпомпаш адреналин в кръвта си и да нямаш къде да го трасформираш е огромен проблем. Тия дето скачат с бънджи, го използват заради психичното изживяване на страха. Адреналина в този случай е само страничен ефект. И точно той играе ролята на наркотик - заради огромната му роля на отключващ биологичен стимулатор...
 А чувал ли си за т.н. "постадреналинов синдром" - това е цената за адреналиновата инжекция, която си правим от време на време. А знаеш ли също така, че адреналиновата реакция е АТАВИЗЪМ. Тя е остатък от начина ни на живот, когато сме били в друг стадий на развитие и се е налагало тази "адреналинова система" да ни спасява и да оцеляваме. Това е биологичен механизъм, свързан със защитната ни реакция. Проблемът е, че в днешно време въз основа на този АТАВИЗЪМ се получава "бъг" - грешка. Противоположна реакция. Ето ти един пример:
В колата си... караш и изведнъж камион ти отнема предимството и ти пресича пътя. Стресът ти отключва реакция на защита и се задейства адреналиновата система. С нея се покачват биологичните параметри за кратко време - кръвно налягане, пулс, огромна енергия от черния дроб и всички жлези, обезпечаващи изключително сложния и саморегулиращ се механизъм на биологичното ни тяло. И ти си в колата... или вече си се блъснал или си се разминал... така или иначе адреналинът препуска в тялото ти и кара тялото и то да "препуска"... но ти стоиш... мускулите не реагират, огромната енергия, която се освобождава няма къде да отиде... и се превръща в "отрова". Пусковия механизъм, задействан от психиката на стреса, понеже не се трансформира в тялото, се връща отново в психиката и "удря" там - на психично ниво. Това е и връзката с това, че когато животните се колят за храна, трябва да се направи изведнъж и веднага, за да не се отделят "хормоните на страха" в кръвта... Нали се сещате че става въпрос именно за адреналин. Той е материалния носител на различно енергетично вибрационно ниво... но това е вече друга тема, макар, че всичко има връзка помежду си...
Точно понеже има връзка помежду си, много хора им се иска да "забравят" връзката и да си доставят лесно и отделно удоволствие... само и само да преживяват онези неща, дето им са "дадени"... точно както и ОРГАЗМА. Много лесно се забравя, че само по себе си психичното преживяване на ОРГАЗМА е просто вид странична реакция. магнит именно за хората, дето са "потънали" в сънищата на преживяването. И от цялостния механизъм на върховото състояние на ЕНЕРГЕТИЧЕН ОБМЕН, от амалгамата от изключителните по функции и връзки и значение събитие на "сливането" - в енергетичен, ментален, астрален, физио0логичен, етерен ... и още толкова много видове "АКТ НА СЛИВАНЕ И ТРАНСФОРМАЦИЯ" каквото е онова, дето социално се нарича СЕКСУАЛЕН АКТ. И от всичко това до преживяващите сънища, достига единствено екстазното психично преживяване и чувство. И ето, че вече мечтата им е да си го "доставят" без "другото"... А то всъщност е съставна част от цялостен процес - също както и адреналина със страха и оцеляването.
Пълнотата на оргазмичния екстаз въобще не се свързва със "половото общуване" - може да го има, може и да го няма. И всички това сме го коментирали и всички го наблюдаваме в живота си това - и в нас - и около нас.
И Силата на това СЪСТОЯНИЕ въобще не е свързана с преживяването за него. Никой не е "виновен" че ние хората имаме вътрешни "лични" бариери и психични блокажи от страхове, представи, и спомени, които са само ПРЕЧКА за свободата в сексуалното общуване. И за да се припомни каква е силата НА ОРГАЗМА, не просто трябва да се измисли "изкуствени ендорфини", а да се открият и трансформират "пречките" които сами сме си създали, за да го нямаме в РЕАЛНОСТТА.

 ЦЯЛОСТНОСТ и ЕДИНСТВО.

Мноооого трудна работа - нали?
Ако може всичко да си свърши, да полегнем и засънуваме "емоции, чувства, преживявания"... чистички, леснички... ей така и никога да не свършва - екстаз до безкрай... Само хубави, само приятни, само чувство за удоволствие - представата за РАЯ...

Аз лично съм щастлив, че ЖИВОТА тук-сега - на този свят е "направен" така, че това да не може да се "случи"...
Много хора са се "изгубили" в стремежите си за "чувство за ... това или онова".
Това само по себе си е психичен атавизъм... от детските ни години...
 А всички атавизми ролята им е да се израстнат , за да станат "АДЕКВАТНИ" на реалността... но това е вече въпрос за съвсем друга тема...
И съвсем друг разговор...


Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 07, 2006, 03:51:17 pm
Рамус то хубаво че си ме разбрал какво съм искал да кажа,ами другите,толкова хора сънуват... :) Толкова лесно се възприема тази идея.Звучи толкова хубаво ... Ето и още една възприемана от още повече хора,да кажем милиони е меко казано:
 
 Имало едно време един човек.Този човек се чудил как може да накара хората да правят каквото той иска.Така той измислил Бог.Дотогава хората вярвали на много богове.Но той казал че Бог има само един.Той създал света,създал хората,дори измислил история как хората били негови деца обаче ги пратил на земята да страдат,защото не слушали.Та този Бог така от нищо изведнъж създал света,кой го е създал този Бог не се казва,създал го е онзи човек.Но ако каже че той го е създал хората няма да могaт да вярват.Вярата вече била популярна.Хората вярвали на техните си богове,без да се интересуват от доказателства че те съществуват.Така човека казал че в Бог трябва да се вярва без да се търси доказателство за неговото съществуване.Ако вярваш в Бог ти било отредено много хубаво място там горе в рая.Всички хора били запленени от тази идея че ги чака нещо хубаво ,само трябва да си изживеят този живот.Човека казал че хората трябва да страдат за да изкупят греховете си,дори измислил закони ,които
уж Бог ги дал.Странна работа но хората повярвали,повярвали че чрез страданието ще се пречистят,повярвали че човек се ражда в грях.Странна работа,като цяло стояла така:Бог е един,Бог казва какво да правят хората,хората го правят ,ако не искат да отидат в ада ами в рая.Липсвало само едно нещо,как човека ще се възползва от тази вяра на хората.Много лесно,човека ще се направи посредник между Бога и хората.Така само той ще може да казва какво иска Бог.Странна работа но дори ,когато човека искал пари на тези хора да изкупят греховете си ,те не се замисляли и си плащали.Така си купували сигурен билет за рая.Нищо не им пречило да отидат да убият някого и после да си платят.5 жълтици и си нов човек.Но с времето хората почнали да се усъмняват.Защо трябва да плащат на този човек и защо не могат да говорят с Бог сами без посредник.Нали всички са негови деца.Така отпаднала вече тази система от даване на пази за изкупление.Човека измислил друг начин,когато друг човек си признае за престъпление и се покае,Бог ще му прости.А пък за доставяне на пари се измислил нов начин,даренията.Колко удобно,като даряваш за сградата,за така наречения храм на Бога ти ще си спечелиш неговото благоденствие.И хората пак давали пари ,толкова се страхували от този Бог.Както малките деца ги плашат с Буги-мен,така големите деца ги плашат с Бог.Всички се съобразявали с желанията на този Бог.И все още се съобразяват.Дори един друг човек решил да измисли негов си Бог и той да се възползва от наивността на хората.Така на две места на света имало един единствен Бог.Е да де ама Бог трябвало да бъде един,как така ще са двама единствени,и хората се биели.Биели се в името на този Бог.Другия Бог бил фалшив и неговите последователи трябвало да минат към правата вяра.Вяра в една илюзия.Лесно е да контролираш много хора стига по-голяма част от тях да повярват в една илюзия.Те сами ще накарат и останалите да повярват.От къде ще му дойде на ум на човека,че Бог не съществува ,когато целия свят вярва в този Бог.Не е възможно да е прав.И той започва да вярва,като всички останали.Но хората се избивали,в името на тези Богове умрели милиони хора.Те продължават и да умират.Но човека измислил Бог бил добре,имал всичко което пожелаел.Само казвал "Бога каза..." и хората като златната рибка изпълнявали не три ами ,колкото си иска желания.На друго място на света се случило нещо подобно.Само дето човека не измислил Бог,той казал че хората са богове.Казал че всичко е илюзия и заблуда.И хората му повярвали.Естествено той бил спасителя,той щял да им покаже пътя и да ги спаси.И всички започнали да ходят по този път.По неговия път.Само трябвали да следват неговите стъпки.Аха и хората следвали,и все още следват.Хората са като овцете в умствен план.Накъдето тръгне някой и хоп всички след него.Винаги ще има водачи и винаги ще има овце.Друго си е да си вълк...Та религиите са си просто илюзии.Дори човек да каже че той не вярва в религиите,то това е просто най-модерната религия.Хората поумняха с времето и измилиxа по съвършена религия.В която днес вярват останалите хора.Всичко се базира на незнанието на хората.Дали има Бог или няма,може да кажеш по два начина.Бог съществува,докажи че той не съществува.Бог не съществува,докажи че съществува.Все незнание ,абе луда работа :) Само ще ви кажа че абсолютно всички идеи,без изключение след като са от ума ограничават човека.Дори и тази че няма такава ,която да не ограничава ума, е ограничение.Аз няма да пиша тука за да ви давам някакви идеи,в които вие да вярвате,аз пиша тука да покажа идеи на които хората вярват,или могат да повярват в бъдеще.Целта ми е да се освободите от тези идеи ,дори и това за ЦЯЛОСТНОСТ И ЕДИНСТВО е просто идея.Но за тази идея трябва да имаш други идеи,малките идеи които изграждат тази цялостност,без тези малки идеи няма цялостност няма единство.Все идеи,все заблуди,кво да ви кажа просто сме прецакани от всякъде.Ако някой ми каже идея,в която няма заблуда,няма ограничение евала му.Аз още не съм видял такава....Лошото е че дори това премахване на всички идеи е просто идея...още една заблуда...абе луда работа ко да ви кажа...
Title: Re: Луда работа
Post by: izgrev on декември 07, 2006, 04:44:20 pm
Quote
Рамус то хубаво че си ме разбрал какво съм искал да кажа,ами другите,
Не е задължително и другите да ни разбират. Достатъчно е сами себе си да разбираме!
Ако на всяка цена искаме другите да ни разбират.......лоша работа!
 Всеки диктатор иска да бъде разбиран от всички!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 07, 2006, 05:01:04 pm
Имало едно време един човек.Той бил прочут и високо известен.Викали му създателя на илюзии.Ако човек имал някакъв проблем с живота си ,той ходел при него.Отишла една жена при него и му поискала съвет.
-Велики илюзионисте,имам голям проблем!
-Какъв проблем ?
-Децата ми не ме слушат,стоят до късно на отвънка и ходят в едни ужасни дискотеки.Приятелите им са някакви хулигани и всеки път ,когато им кажа да не излизат с тези хора те като че ли на пук го правят.
-Кажете ми как точно си представяте живота на децата си,как бихте искали да се държат?
-Еми искам да спрат да излизат до касно с тези хулигани и да ме слушат повече.Това въобще не е добре за тях.Донасят постоянно лоши оценки от училище и правят много отсъствия.
-Само това ли искате да промените ?
-Еми като чели да...
-Добре вижте къде е проблема сега,вие имате някакъв поглед върху света,възприели сте че той е най-добрия и искате да покажете на децата си това , до което сте достигнали.Невъзможността да го направите идва от там че вашите деца вече не са деца,а са големи хора и могат да взимат сами решение за живота си.Единствения начин да им помогнете е да ги оставите,защото така те винаги ще правят точно обратното на това ,което им казвате.Така те в собствените си очи изглеждат като големи хора способни да вземат решение сами.Отпишете ги от училище,спрете им джобните и им разрешете да ходят където си искат по което и да е време.Кажете им че вече са големи хора и трябва да се оправят сами.Не ги гонете от вкъщи ,а им кажете че винаги са добре дошли при вас и ако искат могaт да останат.Че вие няма да ги оставите гладни.Въобще премахнете всякакъв контрол върху тях и след няколко седмици,или месеци те ще станат точно такива какви вие искате те да бъдат.С времето те ще осъзнаят че парите не се изкарват лесно,че им трябва образование да вземат повече пари,че хората с които излизат не са най-подходящата компания,но тези неща трябва те самите САМИ да достигнат до тях.Може да им давате съвети или да казвате нещо от сорта "тези момчета с които излизаш не ми харесват ,но след като това е твоето желание..." и по подобен начин да изказвате мнението си без да влагате какъвто и да било заповеднически тон.С времето децата ви сами ще започнат да искат съветите ви и да се вслушват във вас,бъдете техния най-добър приятел.Приемете ги такива каквито са и просто ги обичайте.Така и те ще ви обичат и ще се разбирате по добре.
-И какво просто да ги оставя да правят каквото си искат ли?
-Да дори ако покажете разочарованието си ,те ще се почувстват лошо и вероятно ще се опитат да ви накарат да се гордеете с тях.-жената излязла замислена.

Влязъл друг човек и рекъл:
-Имам проблем.Не съм щастлив от начина на живот който водя,но не искам да го променям.Работя на две места по 16 часа на ден за да изкарам пари и да се пенсионирам по рано.Но нямам никакво време за себе и като се прибера съм скапан от работа и заспивам веднага.Има ли начин да бъда щастлив от начина си на живот?
-Разбира се че има начин.Винаги има начин.Значи доколкото разбрах ти искаш да си запазиш тези две работи и все пак да се радваш на живота си.Проблема е ясен,ти възприемаш работата като задължение,а не като удоволствие.Ако възприемеш работата си като най-голямото удоволствие в живота ти,искайки никога да не се пенсионираш,а да продължаваш да работиш ,то ти ще бъдеш щастлив.
-Но как мога да постигна такова нещо,работата си е ...работа.
-Не е точно така,ти работиш с нагласата че тази работа ти е нужна за да изпиташ в далечината някакво удоволствие.Но в желанието да изпиташ това удоволствие по-бързо ти възприемаш работата като пречка към самото удоволствие.
-Да но не виждам това как ще ми помогне .
-Виж човек като работи изпитва най-голямото удоволствие на света.Човек се чувства полезен както за обществото така и за себе.А като не работи,той не прави нищо,нито е полезен ами е като паразит само да смуче блага от обществото.Ти трябва да бъдеш доволен от това че имаш работа,има толкова много безработни хора,ти трябва да си дори два пъти по щастлив от тях защото имаш две работи.Ти чрез работата си не си просто поредно колелце в големия икономически механизъм.Ти спомагаш за прогреса на човечеството.Като се пенсионираш няма да имаш тази възможност.Трябва да се възползваш максимално.
-Да като че ли си прав.Не бях се замисля до сега за това.-и човека излязъл ухилен и си тръгнал.

Влязъл един човек.Той мълчал и гледал пода.Тогава илюзиониста го попитал:
-За какво си дошъл?
-Искам да изпитам най-голямата илюзия,най-голямата заблуда ,която може да се изпита.През живота си съм се заблуждавал много но винаги намирах пролука в илюзиите си.Винаги им намирах недостатъци.Искам илюзия която да няма грешки в нея,да не мога да се измъкна от нея.-при тези думи илюзиoнистта се замислил и казал:
-Ти искаш да имаш илюзията ,която съм си изградил аз.Света е изграден от илюзии ,самия живот е илюзия и за да го живееш ти трябва да се научиш да създаваш илюзии.Това е илюзията на живота.Творчеството не е друго ,ами просто една илюзия.Но това че живота,света е създаден от илюзии е най-голямата илюзия.Аз още не съм намерил начин да се освободя от нея.Може би ти ще успееш.
-Искаш да кажеш че ума не може да измисли нищо, което да не е илюзия или заблуда?
-Да и точно това е най-голямата илюзия.Илюзията за заблудите.Илюзиите са хем верни хем и грешни.Зависи как би искал човека те да са.Може да накараш една илюзия да бъде вярна в един момент ,а в следващия да бъде грешна.Но аз още не съм успял да намеря начин да открия как илюзията за заблудите да бъде грешна.Тя е винаги вярна...
-Аз знам кога тя е грешна.
-Така ли,моля те кажи ми !
-Още като ми говореше за тази илюзия на заблудите аз видях в какво е тя грешна.Тя е грешна в....


Не е задължително и другите да ни разбират. Достатъчно е сами себе си да разбираме!
Ако на всяка цена искаме другите да ни разбират.......лоша работа!
 Всеки диктатор иска да бъде разбиран от всички!

Имах предвид самото сънуване.И на мене не ми е достатъчно сам да се разбирам.Това си е сън отново.Нищо не ми е достатъчно на мене.Но това си е cамо за мене.Като те разбере човек...лоша работа, прав си Изгрев,но като не те разбере човек ...още по лоша работа :)  Не знам защо си мислиш че диктаторите искат да бъдат разбирани :) Ако само диктаторите искаха да бъдат разбирани то значи аз съм диктатор.Дам и Исус Христос е диктатор,и Буда също....странно луда работа :) Да не говорим за Айнщайн,или за природозащитниците.Ама не прав си тях никой не може да ги разбере...за ко им е на хората да разбират другите...

 :smitten:
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 07, 2006, 09:53:56 pm
 Имало един човек.Да още един човек.Един от многото човеци.Та той искал да отиде по далече от това което предлага ума му.Той често си говорил сам ,но това не било нещо ново,луди колкото щеш.И хората му лепнали званието луд и го тикнали в една от препълнените лудници.Там имало луди ,но те били различно луди.Всеки луд имал различна лудост.Сега ще говоря точно за този луд.Ето един от разговорите му с един фикус:
-Искаш ли да ти покажа невидимото,да чуеш нечуваното,да помиришеш не помирисваното,да вкусиш не вкусваното,да усетиш не усещаното!-Естествено фикуса кво да му каже,все пак е цвете,но след кратка пауза лудия продължил:
-Е защо не искаш , как може да си доволен от начина си на живот,една саксия и толкоз...-След малко продължил
-Не искам да говоря повече с тебе,сърдит съм ти...-И се разсърдил на едно цвете...

 Дошло време за редовният разговор с психиатъра.Да така наричали тези луди ,които определяли доколко луди са останалите.Те унищожавали лудостта в хората и често с нея си отивала и личността на хората.Та ето и разговора им:
-Така...знаеш ли защо си тука ?
-Не,защо ти знаеш ли защо си тука ?
-Нека говорим за тебе просто,става ли?Аз не съм важен.Та знаеш ли защо си тука?
-Не знам,може би защото видях това ,което не може да се види и затова хората не ме искат при тях.Дори и фикуса в коридора не ми повярва.
-Добре как си видял това ,за което говориш.Как може да видиш нещо ,което не се вижда ?
-Много лесно.Просто си отворих очите.
-Е преди със затворени очи ли си бил?
-Страхувах се да ги отворя,тъй както вие се страхувате да отворите вашите.Страхувате се от това ,което ще видите.Но аз се престраших и видях това ,което хората казват че не може да се види.
-И какво е това което не може да се види ?
-То не само че не може да се види,то не може да се чуе,не може да се вкуси,не може да се помирише,не може да се докосне.А то е толкова близо...
-Е какво е то ?!
-Не знам,няма име за това нещо.Няма име това което видях,това което чух,това което помирисах,това което вкусих,това което докоснах.Това е просто ТО.
-И какво е това ТО ?
-Вие слушате ли ме изобщо ?
-Но ти не казваш нищо.
-Аз говоря но вие не слушате.Вие имате очи но не виждате,имате уши но не чувате,имате език но не може да вкусите,имате нос но не помирисвате,имате ръце но не може да докоснете ТО.
-Значи то не съществува ?
-О съществува и още как.Хората не могат да видят инфрачервената светлина,не могат да чуят звуци над 20000 херца ,не могат да определят вкуса на водата,не могат да определят мириса на кислорода,не могат да докоснат нищото.Но ТО съществува.ТО е навсякъде където има живот.
-Говори ми за това ТО ,какво е то всъщност,не може ли да кажеш някакви свойства, които има?
-Не знам трябва да му се даде някакво име,то е нещо като тишината.Хората разбират единствено за тишината когато звуците спрат.Но звуците никога не спират.Затова хората не могат да чуят тишината.Но дори да има звуци човек може да чуе тишината.ТО е тишина.Но ТО е и нещо повече.Когато спрете да гледате с очите си,вие ще го видите.По същия начин е и със всички сетива.
-Май ще останеш доста дълго в лудницата приятел...

 Сега ще говоря за друг луд,с друга лудост.Влязъл при психиатъра друг луд.Ето и разговора:
-Така...знаете ли защо сте тука ? Ще спрете ли да танцувате ако обичате ?!
-Не мога,когато свири музиката не мога да спра да танцувам.
-Каква музика аз не чувам нищо.
-Защото не слушате.Заслушаите се...
       
-Нищо не чувам,каква е тази музика?
-Тя идва от вътре.
-Къде е това вътре ?
-Вътре от мене,тя ме кара да танцувам,когато не танцувам музиката спира,а тя е толкова прекрасна...
-Може ли да спреш за малко музиката и да поговорим,трудно се разговаря с някой, който постоянно танцува!И какъв е този смахнат танц...
-Не знам,никога не съм се гледал в огледало ,когато танцувам.Не знам как изглежда от вън.
-Искаш ли да видиш ?
-Не
-Но защо ,няма ли да ти е интересно ?
-Не
-Защо?
-Защото за мене е важно как се чувствам от вътре.
-Но не може да танцуваш навсякъде и на улицата.
-Защо не ?
-Защото не е прието от хората.
-Е това довод ли е ?
-Хората са приели определена етикеция която трябва да се спазва в обществото.Когато си сам може да си танцуваш колкото си искаш.
-Но защо хората не са приели да танцуват ,ами да стоят като трупове.Така те не чуват музиката.
-Каква музика?
-Потанцувай с мене и ще я чуеш.
-Да бе само това ми оставаше,да танцувам с един луд.Доста време ще прекараш в лудницата ,докато спреш да танцуваш.
-Няма значение къде съм,музиката винаги е с мене...

 Влязъл друг луд при психиатъра.
-Знаете ли защо сте тука ?
-Не знам вие ще ми кажете.
-Тука пише че това е третия ви път за самоубийство.Така ли е?
-Да за трети път се провалям.Надявам се следващия да е успешен.
-Но защо искате да се самоубиете?
-А вие защо искате да живеете?
-Добре де няма ли за какво да живееш,жена,деца,някакво хоби ?
-Цял живот живях заради нещо друго.Така забравих да живея за себе си.А вече не знам как да живея.Не виждам смисъл.
-Аз мога да те науча да живееш ,искаш ли ?
-И как ще направиш това?
-Ще ти покажа как живея аз,така ти ще се научиш.
-Но тогава аз ще живея твоя живот,ще трябва да живея заради тебе.Не може ли да ме научиш да живея заради себе си?
-Няма да се самоубиваш приятел,ние ще ти помогнем,ще останеш тука докато намерим начин да те излекуваме.

 Влязъл друг луд.Той бил последния за този ден.
-Такаа...но защо сте тука,вие нямате никакви психични отклонения?
-Не е точно така ,мисля че съм най-луд от всички.
-И в какво се отразява лудостта ти ?
-В това че съм нормален,дори прекалено нормален.Специалистите казват че всеки има някакво психично заболяване ,а аз нямам никакво.Трябва да съм луд,всички хора мислят че съм луд.В сравнение с техните лудости моята е най-страшна.Всичките тези малки лудости ,от които страдат хората аз не боледувам.И когато един луд дойде и види че аз съм различен ,той казва че съм луд.Защото не съм бил като другите.Толкова съм луд че изглеждам ненормално нормален в очите на другите.Не може ли да ми измислите някаква психично заболяване,тъй както лекувате да ме заразите с нещо ?
-Хмм аз не мисля че мога да ти помогна,но при мене идват специалисти в областта по лудостта.Допреди малко разговарях с няколко.Те са големи специалисти и ще те научат.(говорил за лудите преди да влезе нормалния човек) Те ще ти покажат различни лудости и ти ще си избереш една и ще се правиш на луд пред другите хора,така че да те приемат за нормален.
-Страхотно,знаех си че ще измислите нещо!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 11, 2006, 03:25:46 pm
 На един плаж отишло едно семейство.Две деца,родителите им и бабата и дядото.Всеки се заел с нещо да прави.Още преди родителите да опънат чадъра и да постелят кърпите на плажа,децата вече бяха във водата и се плискаха едно друго.Естествено викаха и крякаха.Привлякоха за момент усмивките на хората наоколо ,които скоро отново се заеха с техните си работи.След като родителите свършиха с приготовленията,започнаха да се мажат с плажно масло , но не откъсваха поглед от децата през цялото това време.Бабата и дядото започнаха да се разхождат бавно по плажа хваната за ръце.Ту се гледаха ,ту гледаха морето,ту децата,ту небето,ту плажа.Но родителите не можеха да се успокоят докато децата са във водата.По лицето на майката се изписа тревога ,но мъжа и започна да я успокоява ,говореше и нещо.Но  това явно не помогна защото тя вече се насочваше към водата при децата.Просто отиде при тях и започна да си играе със тях.Мъжа разгърна един вестник и започна да чете днешните новини.Извади и една бира от хладилната чанта и я отвори.Преди да отпие обаче зърна един от онези търговци,които вървят по плажа и продават сладолед.Махна му да се приближи и поръча три сладоледа.Два за децата и един за жена му ако иска,ако не иска той ще го изпапа.Мина известно време и майката изведе децата на плажа,вероятно им каза да се попекат малко на плажа преди да влязат пак в морето,да не би да настинат.Но това е само предположение,все пак какво може да каже една майка.Тя постоянно мисли за децата си,дори да са пред нея и да са добре.За разлика от нея мъжа и беше сравнително спокоен,той се тревожеше само в критични ситуации,не му идваха на ум неща,като ако децата пресичат улицата че ще ги блъсне кола,или че някой ще отвлече децата му и всевъзможни такива ужаси ,които всеки път влизат в главата на майката ,когато децата закъснеят или излизат сами навън.Бабата дори се притесняваше още повече.А като се съберяха двете се получаваше опасна ситуация.Не че децата са в опасна ситуация,но те двете вече си представяха най-невероятно ужасните възможности.Странна работа но те не можеха да се отърсят от тези мисли,колкото и да си повтаряха че нищо им няма на децата и са добре.Да се грижат за техните всекидневни нужди те вършеха с удоволствие.Това понякога дразнеше мъжкото съсловие."Прекалено много ги глезите" често говореха те или "Престанете да се притеснявате".Естествено жените определяха мъжете за коравосърдечни точно поради тази причина.Мислят си че като не се притесняват не ги интересуват децата им.Пред жените мъжете трябва да се преструват че се притесняват поне мъничко ,иначе цялата притеснителност ще мине през тяхната глава.Но кое е по-добре,да метнеш мухата че нещо може да се случи на децата,казано от мъжа който много рядко казва такива неща,или да си стоиш спокоен сякаш всичко е под контрол.Може би е по-добре да не предизвиква човек женското въображение,понякога едно намерение да се излезе на почивка може да се окаже истинско мъчение.И то се оказва за самата майка.Как може да си почине ,тя трябва непрестанно да бди над децата си,и тя го прави.И на тази почивка всички са отпочинали,а тя не.Тя си почива единствено,когато децата заспят в леглата си и няма как да се наранят.Като заключи вратите и залости прозорците вече може спокойно да спи.Мъжа естествено оставя тези неща на нея,какви би станало ако и каже че е заключил.Тя ще отиде и ще провери за всеки случай,по добре да не прави нищо за кво и двамата да ходят.И така жената казва "Нищо не правиш в къщи,помагай повече" ,при този въпрос какви са възможни отговорите.Или трябва да се съгласи и наистина да започне да прави нещо ,което жена му може да сметне като работа в къщи ,или да се скарат.Да,ако каквото и да каже в своя защита ще доведе до кавги.Или поне в повече случаи,поне в това семейство беше така.И мъжа си кротуваше,той беше свикнал,беше свикнал да оставя притеснението,къщната работа изцяло на жената.Той само трябваше да изкарва пари и всичко щеше да бъде наред.
 
 Както се разхождаха по плажа бабата и дядото изведнъж,бабата се сети нещо и тръгна да се връща към останалите от групата.Но дядото остана там на място.Гледаше нещо,там някъде в далечината зад морето.Едно дете се приближи и го попита:
-Какво гледаш?-усмивка се изписа на лицето на детето,което с любопитство разглеждаше самия дядо ,а не това което той гледа.Дядото посочи далечината зад морето и каза:
-Ето там виждаш ли какво има?
-Небе
-И освен него?
-Море
-Нещо друго виждаш ли ?
-Да има една лодка.Защо е толкова малка ?
-Защото е далече.Като пораснеш ще видиш и други неща там.
-Ти какво виждаш ?
-Вече съм стар,не мога да видя чак до там,но ми се иска да можех както едно време.Тогава виждах много неща като...-преди да довърши изречението си се появи една жена,хвана детето за ръката,по изражението на лицето дядото позна че е майка му.Тя го поздрави за миг и отново обърна изцяло внимание на детето.Хвана го за ръка и докато вървяха дядото успя да чуе нещо от сорта на "Колко пъти съм ти казвала да не говориш с непознати" ...

 През това време бабата беше взела това ,за което се беше върнала и двамата с дядото продължиха своята разходка.Децата от своя страна бяха започнали да събират мидички по плажа,като събраха достатъчно изоставиха тази си работа и се заеха с нещо далеч по интересно.Почнаха да правят замъци от пясък.Извикаха и баща си ,който им показа някои тънкости в изграждането на пясъчни замъци.Да в това време майката вече можеше да си почине,имаше кой да гледа децата,вече можеше спокойно да полежи и да се попече на слънцето.Но таман се отпускаше ,когато видя трите сладоледа вече започнали да се разтапят.Извика на мъжа си :
-Какви са тези сладоледи ?
-Купих ги за тебе и за децата.
-Е те са се разтопили вече,защо не каза по рано.
-Забравих
-Ти само забравяш,сега тези сладоледи не стават за ядене,само дето си си похарчил парите на вятъра.
Да естествено тука отново можеше да се стигне до скандал,но мъжа си замълча.Прекалено много я обичаше и не искаше да се карат.Някои специалисти казват че е по-добре да се карат от време на време иначе единия от двамата ще започне да командва постоянно другия с течение на времето.Специалистите казват че скандалите от време на време за полезни,тогава когато завършват със сдобряване.Не всички двойки умеят да се карат.Тези които не са свикнали често стигат до раздяла.
 После всичко изчезна.Беше просто мираж.Аз се намирах ...да беше едно време плаж,но вече не.Имаше нефт и умряла риба на всякъде по брега.Беше се разлял някакъв танкер пренасящ тонове с нефт.И всичкият нефт в морето.И сега всеки ден плажа беше чере и миришеше на смърт.Само няколко репортери фотографираха резултатите от една човешка грешка.Никой не е искал да се стига до тука ,но ето ни там.И аз съм там.Всички са виновни и аз съм виновен.Виновен съм че не съм направил нещо,каквото и да е да предотвратя това нещо.И продължавам да не правя нищо,въпреки че знам че се изсичат незаконно гори,дори и законно,че се изхвърлят токсични отпадъци в реките,че се замърсява въздуха и толкова много други човешки дейности ,които унищожават природата.Чувствах че е време да направя нещо.Каквото и да е.Всички хора знаят за тези неща,но никой не правеше нищо.Тъй както аз не правех.Можеше да си навлека доста неприятности.На много заможни хора им беше изгодно това експлоатиране и унищожаване на Земята.Но докога? Ето този плаж беше унищожен.Но има още много плажове,онова семейство може да отиде на друг.Може да не е толкова близко като този,но все пак има други плажове.Но ако се окаже един ден че няма ? Къде ще се къпят децата ни,в нефт? Къде ще ходят в планините.Там няма гори ,само скали.Няма реки,има токсични реки.Няма животни,умрели са от точно защото са пиели тази вода.Няма живот там горе в планината.От боклуците,които се изхвърлят във въздуха са започнали да валят токсични дъждове.Постепенно и най-малките тревички умират.Останали са само хората,все още живеейки в своя технологичен свят.Те не бяха част от природата.Едно време може да са били ,но вече не.Те нямат нужда от нея.Нямат нужда да ходят на плаж,на пикник,на разходки.Ако искаш да имаш тен ,има си устройства ,с които за по малко от час ще имаш съвършения тен.Пикник няма,няма трева където да си постелиш една покривка и да наредиш храната.И то каква храна,изкуствена,полуфабрикати,генетично модифицирана,но на хората им харесваше.Харесваше им технологичния свят.Всеки си житкаше със мобилния телефон и бъра бъра.Хората не излизаха от къщите си.Бяха впили поглед или в телевизорите или в мониторите на компютрите.Виртуалната реалност.Но тя беше жалко подобие на истинския свят.Но хората го предпочитаха.Това беше техния свят.Но дали това беше и моя свят.Това ли е бъдещето.Гледах как морето продължаваше да изхвърля умряла риба и тези черни неща.Замислих се.Къде е моето място.В този технологичен,нов свят или сред природата.Дори ако трябваше да загина с нея.И тогава направих своя избор.Влязох в морето.Това можеше да бъде последното ми къпане.Но освен последно то беше и моето първо.За първи път се почувствах като част от природата.От една умираща природа.И аз умирах с нея.Моето първо и последно къпане.Но тогава почувствах ръце ,които ме хванаха.Ръцете на репортерите.Те искаха да ме замъкнат в техния технологичен свят.Мислеха си че ще ми помогнат.Но аз се съпротивлявах,предпочитах да умра там с рибата пред това да живея с хората....моето последно и първо къпане,радвах се тъй както се радват децата,съпротивлявах се така както те се съпротивляваха на своите родители...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 13, 2006, 04:57:19 am
  "Мислех.Всеки ден почти мисля за това какво става в нашата мила страна.Въпреки че нямам ясен поглед върху това какво става през последните месеци там,все пак имам някакъв поглед върху нещата.Не съм се захващал да анализирам положението сериозно ,да видя защо нещата не вървят но сега ще се опитам.Само знам къде и какво да анализирам,а именно хората.Причините за тези ...как да ги нарека ...нещастия които ни се случват....защо нищо не върви така както ни се би искало и т.н. мисля че вие добре знаете какво имам в предвид.Анализа който ще направя не съм го правил никога до сега,думите написани тука са продиктувани от знание придобито по време на почти 19 годишното ми пребиваване в тази страна до преди няколко месеца.Мисля че имам достатъчно знание и съм видял достатъчно за да мога да направя малък коментар.Ще кажете че всеки разбира от политика и т.н. ,няма да говоря за политика просто,ще говоря за хората,ще говоря за това как умни и добри хора почват да правят немислими неща.И защо едно такова тотално унищожение не само на човещината у хората ,но и на природата вече не прави никакво впечатление на хората.Ще говоря за търпението на българите и затова как всеки се е затворил в своя си свят..."

 От къде да започна...беше много отдавна.Годината беше ... вече никой не помни дати.Ще говоря за самотo действие ,пък който не помни датата е време да си припомни.Време е хората да си припомнят.Да си спомнят.Толкова много хората са забравили.Имало един човек...не имало един БЪЛГАРИН...името му било Васил Левски.Едно доста позабравено име.Той бил едно време герой за хората...но вече не е...това бил един от последните БЪЛГАРСКИ герои.В момента дори България няма герой.А тя толкова много се нуждае от един в момента.Та ще припомня какво е направил този позабравен герой.Той е организирал комитети в земите на Османската империя.Тези комитети били за така наречените българи.Въпреки тези 5 века на робство,имало все още хора ,които се определяли като българи.През тези векове много от тези българи се замогнали,станали чорбаджии.Били богати,на тях не им трябвало свобода.Те били свободни.Но имало и хора ,които не търпели това робство.Шепа хора.Малко хора ,но тези хора направили нещо ужасно.Те направили нещо,с мисълта че ще направят нещо добро.Дигнали се на бунт.Шепа хора на един забравен връх направили невъзможното.С цената на живота си те постигнали свобода,но за кого ? Въстанието което дигнали било с такива малки размери.Къде били всичките тези милиони българи по тези земи?Те не са искали свобода,те не са се били.Те са били доволни от това че са роби,защо им е свобода.Те дори не са българи.Те дори не заслужават правото да се наричат българи.Те не са допринесли с нищо за България.Все чакат на готово.Истинските българи умират там на онзи връх.Малко оцеляват,но с времето те се изгубват.Истинското значение на думата българин придобива друго значение.Свобода е дадена не само на земите ,които са се дигнали на бунт ами и на тези ,които дори не са пожелали тази свобода.Те не знаят какво да я правят.Чорбаджиите свикнали на далавери,се ориентирали.Още тогава в младата държавица България управници станали не кои да е,еми недостойни хора.С малки изключения разбира се,имало там и истински българи.Но с времето българи там вече нямало.Още тогава думата политик станала мръсна.И започнала да се омърсява още повече с времето.Държава на роби,в които имало шепа останали българи.Те с времето се претопили в масата от роби.Те били свободни,но си били роби по душа.С времето ,ще прескоча един век,през 1989 година става нещо интересно.Никой не знае какво става тогава.Надежди,мечти,но ето какво става.Унищожава се всичкото производство.Естествено си има причина за това унищожаване,но е толкова глупава че дори няма да я споменавам.От тогава на сам се води доста странна политика.Пълна манипулация на хората.Те си били роби,толкова е лесно да ги манипулираш,говориш им хубави неща и те вярват.Първо създаваш илюзията че с пари всичко се постига.Че ако хората имат пари ,те ще бъдат щастливи.После вземаш всичките пари на тези хорица и те само си остават със заблудата че ще бъдат щастливи ако имат тези парички.Тъй като те ги нямат и са нещастни по принцип,те взимат че повярват че ако имат пари ,както им се казва ще бъдат щастливи.Проблема с тези пари.Не знам доколко сте наблюдавали хората,но няма човек ,който да не говори за пари.Това е доста интересна тема за разговор.Парите че парите.Оня имал еди колко си пари,бил голяма работа,а ние нямаме пари и сме нещастници.А човека си е все човек,дали ще има пари или не все тая.Но хората не мислели така,и все още не мислят така.Има дори теория за това как може да управляваш маса народ.Създаваш пълна мизерия.Да има глад.Има ли глад всичко вървu по вода.С какво си купуват хората храна?А да спомних си ,с ПАРИ.От къде могат да вземат хората пари ? Нормалния начин е чрез работа.Да ама ако не ти дават достатъчно пари какво става?А сетих се,ставаш не доволен,недохранен.Това до какво довежда? Много просто ,хората започват да търсят друг начин да си добавят тези пари ,така че да не остават гладни.И ето тука идва дилемата.Някои хора започват да работят на 2 места и някак си свързват двата края.Но други бачкали ,бачкали и им писнало.И се запитали,няма ли друг начин ? О има разбира се.Винаги има.Точно тогава става доста популярни американските филми.Да ако оръжия,наркотици защо не? Доста добра реклама са тези филми.И ето какво става.Виждаш че парите недостигът,децата ти гладни.Вече това е голям проблем.Ако само ти гладуваш може да се примириш някак си.Но ако тези ,които обичаш страдат,това не може да се преглътне.И така започват далаверите.От тук от там,хората започват да търсят нов начин за препитание.Дори се копират доста неща от американските филми.Мафия,гангстери,защо не ? И ето какво става в тази държавица.Дали е експеримент или не ,не се знае.Но тъй като това безпаричие е навсякъде в тази страна,а всички искат да имат пари какво става?Появява се корупция.Система в системата.Държава в държавата.Тези които успеят да се вмъкнат в тази система всъщност си оправят живота.Политиците са първите ,които се усещат.Там са големите пари.След време започват и съдилищата да се усещат.За какво да осъдят някого ,който може да им оправи живота само да ги помилват.И те помилват.С време и полицията се усеща.А ние да не сме глупави да гоним престъпниците и после онези да ги освобождават.Дай да измислим нещо.И те измислили.За скромни суми няма арести.И е за предпочитане ,защото съдиите взимат повече пари.И хората плащат на полицаите,ако се случи честен полицай,си плащат на съдиите.Еми да ама за да плати някой то и самия човек е виновен.В началото само мафиотите си плащали.Но с времето полицаите започнали да искат пари и на обикновените хора.Спира те полицая за превишена скорост.Вместо да пише акт за 300 лева може да му дадеш 20 лева и да се разминеш.И защо не?Само този път.В момента нямам пари да плащам такива глоби,все пак съм беден човечец.И малките и бедните хора започват да се научават че трябва да се плаща.И тази практика става не само в полицията но и малките хора я пренасят навсякъде.Във всички сектори.Създава се направо една нова система.Тя е по удобна от тази, която е легална.Защо да не се възползва човек.И в един момент всеки втори се възползва от тази система ,докато другите затъват.Не знам дали знаете ,но преди година някъде по официални данни процента на сивата икономика бил 50% от цялата икономика на страната.И това по ОФИЦИАЛНИ данни,на проучване от управляващите.Представяте ли си,след като по официални данни е толкова,колко е всъщност в действителност ? 60,70,80,90% ? Може да подценявате значението на тази корупция,но това според мене е причината за всички нещастия.Ако хората бяха честни и си плащаха глобите,то можеше да не се стигне до сегашното положение.Но това е само началото,психологичните последствия са дори още по изненадващи.Тъй като сложността на начина на живот на българина се повишава,хората стават по хитри и по умни.Вече започват да търсят начин да мамят законът по всякакви възможни начини.Защо да плащам ,като мога да мина ГРАТИС ? Ми да ,така е по добре за мене.Всеки да се оправя сам.Аз да съм добре,после ще мисля за другите.Но остава ли време за другите.Самото мислене на хората се изроява до такава степен ,че е направо впечатляващо какви ефекти върху хората може да окаже само едно желание за малко повечко пари.Хората си изграждат приоритети.Човешкия живот може да няма цена,но човешката смърт си има.О да и още как.Плащаш си и някой умира.Ако някой умре,плащаш обезщетение.Разбира се цената варира ,но е толкова малка.Няколко хиляди лева е цената на човешката смърт.Но с времето все повече и повече хора започват да предлагат такива услуги.Цената спада постоянно и се оказва в един момент че може да те убият на улицата за дребни стотинки.Парите,толкова ли са важни.В ценностната система на един българин най-отгоре стои думата ПАРИ.Не не се изразих добре,искам всички българи да ме извинят.Не говорех за тях ,а за онези ...които се наричат българи,а се смятат за европейци,американци и т.н.Възхваляват се някакви чужди култури ,а нашата къде е ? Има ли място някъде ? Та да видим какво са способни хората да извършат за тези пари ,които са най-отгоре на ценностната им система.Такааа.... да започнем с лъжата.Мда,категорично мога да заявя че почти всички хора биха излъгали непознат ,ако има келепир.Някои дори лъжат и приятелите си,което говори добре за тяхната ценностна система.Лъжата...да определено я има в ценностната система.Честност ? ще минем и без нея.Такаа достойнство ? Не знам смятам че думата има прекалено изродено значение в наши дни,аз не съм съгласен с това ,което притежава тя в момента.Но бих я сложил към ценностната система на онези далавераджии.Такаа след като веднъж си излъгал и си се облагодетелствал ,защо да не пробваме направо кражба.Ми да не е голяма разликата,и хоп почваме да крадем.Появяват се дори места където може да продадем тези крадени вещи да ги разменим за пари.Но скъпоценните парички присъстват навсякъде.Измами,кражби,лъжи вече е нещо нормално.Религия ? Техния Бог наричат с думата ПАРИ.
Дам,но не мразете тези хора,те са само с добри намерения.Искат да оправят живота на себе си и на ближните си.Толкова ли много искат.И Хитлер е бил само с добри намерения.И Христос...а в имената и на двамата са умрели милиони хора.А в името на този Бог ...ПАРИТЕ... са умрели още повече хора.И ще умират,хората винаги ще вярват в него.Винаги са вярвали,той е единствения оцелял във времето.О да трябва да свиквате да лъжете,да крадете,да убивате за този Бог.
 С какво друго са се променили хората.Доста се обсъжда напоследък в форума темата за агресията.Но така както я виждат децата ви,вие не можете да я видите.За тях това не е агресия.Интересното е че дори вие вероятно се държите агресивно ,но не го осъзнавате.Но децата усвояват начина на живот на тези около тях.Колко пъти като вървите по улицата се усмихвате на хората,колко пъти някои като ви заговори вие се държите сдържано.Защо вместо хората да се държат един за друг в такива тежки времена те се избиват.Забравихте ли.Вие може би сте си спомнили или ще си спомните ,но останалите.Те не искат да си спомнят.Колко пъти на ден вие се държите хладно с останалите,агресия ? Та тя има толкова много проявления.Тя може да бъде и активна и пасивна.Доста се обсъждаше.Защо и откъде,как да се справим.Вие да не сте слепи ? ...СЛЕПИ... не виждате ли...как може да не виждате,отворете си очите.Хората ги е страх да вървят по улиците не само нощем,но и денем.БЪЛГАРИ УБИВАТ БЪЛГАРИ в името на ПАРИТЕ.Забравихте ли.Хората забравят.Но може да им бъде припомнено.Да си спомнят кои са,и кои са тези около тях.Ние всички сме братя и сестри.А се мамим и крадем.За какво ? ПАРИ ПАРИ ПАРИ пари при пари отиват.Тъжно?Мене ме напушва направо на смях.Не знам дали да плача или да се смея.Хората така са се затворили в себе си...виждат навсякъде убийци и измамници.А те самите какви са?О да новата система поражда страх у хората.Вече може да те убият ей така.За едното нищо.Днеска си тука,утре те няма.СТРАХ.Едните се страхуват че нямат пари,а другите се страхуват като имат много пари.Някой да не им ги открадне,защото те са ги откраднали.И хората имат милиони,държат ги в банки,за какво са им ? Да си бършат задниците с тях.А хората гладуват.Децата гладуват.Но кого го е грижа.Нова кола,ново гадже,нови дрехи.Дори и песните които се слушат са на такава тематика.ЛЮБОВ ? Не мерси.Дай да се чукаме и да бегаме.Ще ти оставя парите на масата преди да си тръгна.ЧУКАНЕ.Или ти ще чукаш или ще те чукат.Все пак за пари става на въпрос.Ам политиците са толкова некадърни ,че нямам думи.Те си мислят че като въвеждат нови закони и ще оправят нещата.Кое те може да си оправят законната система колкото си искат,нищо няма да се промени.И какво Европейския съюз ще ни оправи така ли ? хаха дай да си дадем задниците и те да ни оправят.Всеки ни минава,или американците или европейците.Яко ***** ще пада.Но за кво да слагам звездички.ЕБАНЕ.То простотията е до такава степен стигнала че на кой от вас ще му направи впечатление.Чисто порно,гледаш навсякъде в страната.Хората се ебат дори в дискотеките пред децата.О да,вие какво си мислите.Пускате си 13 годишните деца на детска дискотека,където половината са над 18 години и има случай да се ебат дори на дансинга пред всички.Свирки и т.н. нещо съвсем нормално,и хората пускат децата си там.В къщи какво,гледат пак чукане по телевизията.Порно навсякъде.Училищата ? хаха това си е направо фарс.Те учителите са се побъркали.Опитват се да използват някакви си методи които не вървят.А на децата не им пука.Не им пука за нищо.Техни идоли са разни ... отрепки.Не знаят.О да НЕЗНАНИЕТО и НЕГРАМОТНОСТТА са следващата част от лесното управление на една маса народ.Лесно се лъже незнаещият,неграмотния.Лесно се управлява.Даже аз не мога да повярвам че хората продължават да пускат децата си на училище.Само си губят времето.Могат да си купят дипломите без проблеми.Същата история и в университетите.Казват ти цената за дипломата и си плащаш.Плащаш на всякъде.ПАРИ ПАРИ.За кво ти е да учиш.В училище ходиш да учиш простотии.Но някои учители не са в час.Те продължават да упорстват на тази система като се опитват да дадат някакво си образование на младите.А младите им се подиграват,тези учители не са в час.Учителите не учат учениците на далавери.За кво да ходят там.Далаверата си е далавера.Ако се учиха далавери ,да видите пълни училища и слушащи ученици.Ако учеха учениците как да правят пари ехала им на учителите.А те горките им говорят за някакви си въздушни неща.И някои пък вземат да повярват.Те пък стават за подигравка на останалите ученици.Да се подиграваш си е кеф.Един от моя клас беше се усъвършенствал до такава степен че можеше да направи всекиго на нищо.И най-лошото беше че той самия като се подиграва не е толкова лошо,колкото когато целия клас започне да се смее на този на кого се подиграва.О да едно е да ти се подиграва един човек и друго е когато 20 човека ти се смеят.Дори не мога да си представя как са се чувствали някои учители на които той се подиграваше.Той беше майстор,може би притежава някакви данни на политик.Говореше доста умело и използваше интонация за да засили ефекта от казаното.Говореше простотии,но точно това искаха да чуят всички.И те го слушаха.И аз го слушах.И на мене ми беше смешно.И аз съм израснал с простотия.Да говориш простотии беше на мода.И все още е.Да кажеш просто нещо умно не е достатъчно.То трябва да е остроумна простотия.Да използваш термини от биологията,химията и т.н. и да ги обърнеш в простотия не е лесно.А той самия беше много умен.Дори си мислех че той не иска да говори тези простотии,но всички очакваха от него да каже нещо смешно.И му се радваха когато кажеше,хората стояха около него за да не изпуснат някоя простотия.Да се посмеят.А защо не,уроците са толкова скучни.И на какво те учат.Учиш учиш и накрая какво,знаеш от всичко по малко.На запад не е така.Там учиш едно ама го учиш като хората.А при нас учиш от всичко.Направо абсурди до абсурди.И тези политици въвеждат някакви си нови закони ,които съвсем не са в час с времето и мястото.Заимстват разни закони от чужбина.Направо да се поболееш от смят.Те в чужбина не работят като хората ,а при нас какво остава.Опс ся забелязах че не пиша на параграфи може да четете трудно.Но както и да е ,аз го пиша за себе си,по лесно си концентрирам мисълта.Та изговорих толкова неща че се получи една каша.Да България е истинска каша.И все пак има начин нещата да се оправят.Винаги има.Но затова първо трябва да открием истинските проблеми,които причиняват всичките тези изродии.

>Продължава на следващия пост че не ми стигна мястото ...<
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 13, 2006, 04:57:29 am
Една от причините е със сигурност представата на хората за парите.Друга е представата на хората че някой ще ни оправи.Хората чакат лидер.Някои който да ги поведе.Според мене хората са донякъде готови.Трябва им малко само и ще стане направо гражданска война.Но хората трябва да разберат че самите те трябва да направят тази промяна.Не политиците,не американците,не Европейския съюз,ами те.БЪЛГАРИТЕ.Стига с тоз БИГ БРАДЪР .СТИГА.Кога хората ще кажат тази дума.Кога хората ще излязат всички заедно ръка за ръка и ще поискат сметка на политиците,на съдиите,на полицаите,на себе си дори за всички несправедливости,за всички ужасии които хората сториха.Колко е голямо търпението на българите.Още ли сме роби.Турци ни управляват.Новините са на турски,на ромски ,какво следва ? Английски ? Къде са българите питам аз.Всички ли умряха там на онзи забравен връх.Всички ли забравиха имената им,които тънат в прах в ненужни паметници.Забравиха ги.Кога ще кажат хората стига.Кога ше вземат живота си в ръце и ще излязат и ще си признаят за всичко ,което са сторили.Кога целия този фарс с тази държава в държавата ще свърши.Кога хората ще си спомнят.Кога ще забравят парите.Кога ще си спомнят БЪЛГАРИТЕ.Кога ще си спомнят кои са.Кога?Кога?ДОКОГА?И дори вие които четете това не правите нищо.Какво остава и аз като Васил Левски да тръгна да основавам комитети ? Да се освободим от това робство.Ние още не сме свободни.Никога не сме били.Душите ни нямат свобода.Как може да са толкова търпеливи глупавите българи.Колко години минаха от 1989 година ? Сега сме 2007.Смятайте това са 18 години и хората спят.Нямали българи в България.Къде са ?Избягали в чужбина,не можещи да търпят болката да гледат какво става в нашата мила родина.Срам ме е.О да срам ме.Срам ме е от всички българи ,които стоят и чакат.Срам ме е и от мене.И аз съм такъв.И аз чакам.Чакам в чужбина да се оправят нещата.Кой съм аз ? Един хлапак,какво мога да направя,никой не иска да слуша.Но може би наистина трябва да направя комитети.Малко ще са хората,които бих събрал.Но те биха били БЪЛГАРИ.Хора които са казали СТИГА.Толкова ли е трудно целия народ изведнъж да спре да работи и да отиде в тъпата столица.Да блокира всичко и да поиска сметка.Но сега знам че няма българи.Колко ще отидат.10?100?1000? колко човека.Колко българи има в България.Къде да ги търсим?Толкова ли е трудно някой да вземе един пистолет.Да отиде в тъпата НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ например и да се изкаже по време на БИГ БРАДЪР ,защото всички го гледат повече от новините, и да предизвика всички които се смятат за БЪЛГАРИ да станат и да закарат мързеливите си задници и да променят системата,като започнат от себе си.Като започнат един нов живот.Където няма да е нужно да лъжеш за да не останеш гладен.Свят в който парите няма да са в ценностната система на хората.Време в което дори богатите биха раздали парите си.Време в което всеки ще проси на всеки го.Време в което бедния ще прости на богатия че го е експлоатирал,време в което богатия ще прости на бедния че е позволил да го експлоатират.Време в което хората ще оставят къшите си отворени.Време в което хората ще се прегръщат с непознати.Време в което децата ни няма да напускат дома си за да ходят на училище,а училището ще влезе в техния дом.Време в което всеки родител ще поеме сам отговорността за образоваността на детето си,а не някой си непознат.Време на тотална промяна,време в което няма да се краде и заимстват системи на управление и образователна система от чужбина ,а ще се създаде нова отговаряща на времето система.Време в което хората заедно ще променят и ще се грижат за околната среда.Време в което децата няма да чупят люлките ,а ще строят нови.Време в което младите ще са движещата сила,време в което ще се чува постоянно детски смях.Време в което майките ще пускат децата си до магазина без страх,време в което родителите се отнасят с уважение към децата си,за да може и децата да ги уважават.Време в което децата няма да се глезят,но няма и да се наказват.Време в което хората ще учат децата си сами да вземат решение.Време в което родителите няма да налагат ценностната си система на децата си,а ще ги оставят сами да си я изградят.И не се притеснявайте че може да се провалят,те биха се справили много по добре от вас,те биха веднага открили кое е хубаво и кое лошо,не се страхувайте,а ми ги подкрепяйте при всяко решение.Но въпреки това ги напътствайте така че след време те сами да искат вашия съвет,като ви се доверяват.Без заповеди без закони една нова система,създадена от хората.Тъй както е създадена сегашната,само че няма да е Бог ПАРИТЕ ,а Бог ще е ЧОВЕКА,БЪЛГАРИНА.Време в което хората няма да раждат повече деца,а време в което ще има осъзнат контрол над раждаемостта,в отношение с капацитета на земята.Така че всички да могат да се радват на околната среда без да я унищожават.Без да се изсичат повече гори,да се засаждат такива специални за дърводобив.Време в което хората сами ще събират отпадъците си и ще ги рециклират.Време в което човека ще си намери мястото в света,като на пазител на живота,на ценител.Защо да се самоунищожаваме ? Ние го правим всеки ден.Цигари,алкохол,наркотици ,оръжия.Как може хората да си купуват оръжия като казват че били за защита.Та нали единствената им цел е да убиват.Как може да те защити това оръжие.Ти като го купиш със сигурност си убил някой.То е създадено да убива не да защитава.Как може хората да продължават да вървят срещу живота.Защо не искат да си спомнят.Да си спомниш.Но това време е толкова далечно.Това написано е идея на един луд.На един мечтател.Няма лоши хора.Запомнете го.Аз не съм срещал човек ,който да лош.Всичките са заблудени,вършат лоши неща ,немислими неща.Всичко с добри намерения.Толкова ли е трудно да се прости и да се започне на ново.Без подигравки,без простотии,брат за брат,българин за българин,човек за човек,човек за животно,човек за Земята.Кога ще спрат войните.Тези войни са безсмислени,те са против живота,и хората намират смисъл в тях....да плача ли да се смея...всеки ден дори тука в Испания се сблъсквам с същите проблеми,но не в такава степен като в България.Но испанците са много по-глупави от българите.Толкова много може да постигнем,стига да повярваме в себе си,стига да си спомним кои сме,да направим това което ще оправдае всички онези БЪЛГАРИ ,които загинаха на онзи връх.Да не бъде смъртта им напразна.Това ли заслужиха те.България не заслужава такива герои.Това е чистото доказателство.Всеки се прави на голям националист.Дори тази дума вече е мръсна.И там има далавера,далавера си е да си националист.Но всички вие ще бъдете забравени.Ако не сега то след хиляда години българите ще се събудят.Те ще презират всички вас,че сте останали безучастни към тези ужаси.Ще помнят само онези имена,на онези които загинаха там на онзи връх.Ше открият наново паметниците.Ще махнат прахта.Ще си спомнят.А за вас ? Така ли искате да ви запомни България.Като онези нещастници ,които срамеха българското име.И не само в земите на България ,а и по целия свят.Обръщам се не към вас ,о истински мои братя БЪЛГАРИ,а към онези които се наричат така но са забравили.Забравили кои са.Искам да им кажа да си заврат скапаните пари там дето слънце не огрява.Искам да им кажа че ги мразя,о да мразя ги и още как,не съм като онези "светци" ,аз мога да мразя.Как може да се примирявате.Как може още да спите.Как може да сте още роби.Това живот ли,това е направо жалко.Жалки сте ,страхливци,страх ви е да излезете на площада  и да поискате правото си.Ако не сте запознати с правата си ще ви каже нещо основно.
 
 Народа избира управляващите.Ролята на управляващите е да служи на народа.Ако не служи на народа ,народа има право да свали управниците.ЧЕТЕТЕ ЛИ КАКВО ВИ ПИША ??? абсолютно всички се оплакват че политиците не стрували,а никой нищо не прави.И това е така защото няма народ.Няма българи.Има страхливци.Има само егоисти,страхливи егоисти.То дори не мога да мразя такива хора,то няма какво да мразиш в тях,те дори не са достойни за мразене,дори и за презрение не знам дали са достойни.Кое може да уважиш в човек ,който върви срещу живота и не само срещу своя живот и срещу живота на останалите,и срещу живота като цяло....О да аз бих пожертвал живота си.И вероятно ще го направя.Не знам кога или къде ,или как но аз няма да се примиря.Няма да живея такъв живот като този който живият хората.Няма да чакам още дълго да дойде времето ,в което да мога да живея.Защо да чакам като мога да започна да живея още сега.Може да не живея дълго,може да свърша в някоя канавка,но ще се боря,ще бъда БЪЛГАРИН дори и само в смъртта си.Нещо повече ,няма да бъда просто българин аз ще бъда ЧОВЕК.Със моите си заблуди,с моите си илюзии,но ще умра с усмивка,че няма да съм се примирил,че няма да съм се предал и оставил на тази система.Да мога предсмъртно да кажа "Поне опитах" по моя си начин,с моите си възгледи.Може да са си заблуди но са си мои,никой не ми е втълпявал тези идеи,сам съм си се лъгал и сам ще си умра.Може да трае само миг,но в този миг ще бъда по щастлив от всякога.Моята си заблуда...всеки си има някаква...мечтиии о да...така бихте казали.Отношението на един луд към един луд свят не може да бъде нещо по различно от лудост.Но лудостта е живот.Тя е БОГ...новото,променящото се.Искам свят в който тези ми идеи да бъдат презрени от хората.Свят в който Човека ще ме презира за глупостите ,които съм написал.Ще презира света в който живеем и даже ще презре света който аз си представям.Ще презре още повече хората ,които просто биха казали ...мечтател... натъжавам се.Толкова хора страдат напразно,за-циклили са,и аз съм за-циклил,но от време на време се оцъклям.Един миг може да бъде по стойностен от цял живот.Пропилени животи.Болест сме за Земята,като вирус,като паразит...СВОБОДА...значението на тази дума явно знаят само тези ,които умирайки я произнасят.А онези които са загинали там на онзи връх ,произнасяйки БЪЛГАРИЯ ,тази дума има още по-голямо значение.Тя не е просто свобода,тя е БЪЛГАРИЯ...но цялото значение и смисъл бих разбрал единствено ако умра произнасяйки я.С идеята за нея.Умирайки с една заблуда,предпочитам да умра с тази заблуда,отколкото да живея с онази ,която хората използват за да оправдаят жалкото си съществуване.Но първо ще живея,ще живея така,че да не засрамя думата живот,така както хората направиха мръсни някои думи,не искам да направя мръсна тази дума.Как да живея ,никой не ме е учил,не е и нужно някой да ме учи,аз знам как да живея,винаги съм знаел,просто трябваше да си спомня,трябваше да си спомня кой съм.И вече си спомням,спомням си как съм вече умирал произнасяйки БЪЛГАРИЯ,спомням си че не такава държава съм си представял,провалил съм се в моя опит да освободя заробените,какво може да ме накара да променя мнението си че този път ще е успешен.Че този път хората ще се събудят,че ще си спомнят и ще забравят,и ще видят света така както го вижда едно дете.Искам да бъда дете.ЖИВОТА ИСКА ДА БЪДА ДЕТЕ!Аз съм живота,аз съм детето,аз съм миналото,аз съм настоящето и аз съм бъдещето.И когато дъха ми спре аз не умирам,за да умра трябва да започна да живея.Толкова години аз не съм живял.Как мога да умра.Само трябва да забравя и да си спомня.Толкова е просто,без думи,не са нужни думи за да си спомня,не са нужни картини за да видя,трябва ми само едно дете.Като погледна в очите му ще си спомня всичко и ще забравя всичко.И ще си спомня кой съм.Просто ми трябват очите на едно дете...

ПС:Съжалявам но душата ми крещи.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 13, 2006, 04:41:14 pm
 Как...какво трябва да променят българите в мисленето си ,за да може нещата да се обърнат и да потръгнат.Всички сте забелязали че хората са егоисти и мислят само за себе си.Аз ще говоря за друг тип егоисти.Да хората пак ще мислят за себе си,но ще мислят по друг начин.Промяната в цялата работа ще бъде много малка,само едно нещо ще променим в мисленето на хората и би се получило чудо.Естествено бихте отговорили скептично,разбира се това е само идея.Не знам дали сте забелязали,но всеки се е затворил в черупката си и както казах мисли само за себе си.Да помогне на себе си.Не знам дали си го представяте но почти всички проблеми ,които имаме се дължат до една или по голяма степен точно на това мислене на българина.Но не това мислене не е лошо,всеки трябва да мисли за себе си,но това което правят българите е ,че те за да помогнат на себе си пречат на другите.За сметка на другите ,те се облагодетелстват.Лъжи,измами,кражби,експлоатация методите са много.Но във всичките ,основното е да прецакаш другите.Да ние сме майстори в прецакването.Имаеше една енциклопедия за племената ,там вижте какво пишеше за българите:
 "Малък крадлив народ със склонност към предателство"
 Бих казал доста точно казано.Не искам да се обиждате ,но това е реалността в момента.Ако мислите друго ядче значи не сте в час.Тъй като всеки краде от другия ,а не се създава нищо ,заплатите си падат.И ето вижте докъде паднаха,а цените до къде скочиха.Това е просто абсурдно.Но хората продължават,те още по ожесточено започват да лъжат,да крадат,да мамят,да експлоатират, за сметка на другите те да вярно се оправят,но цените още повече се качват,а заплатите стоят.И скоростта на това действие се увеличава със времето.Колкото и пари да влизат в страната от отвън те ще изчезват,защото има само консуматори.Нищо не се произвежда.Но ако...само ако се промени малък детайл в цялото това мислене на хората ,да се обърне на другия полюс.Представете си следната картина.Хората да продължават да мислят за себе си,но по друг начин.Вместо да крадат,да мамят да експлоатират,те правят точно обратното.Правят така че другите да са добре за сметка на тях.Да но ако всеки мисли за другия,а не за себе си то би се получили същото ако всеки мисли за себе си ,а не за другия.Но вместо цените да се качват,цените биха останали същите,а заплатите да се качват.Не знам дали разбирате за какво ви говоря.Много е просто но никой не вижда.Хората не виждат че като помогнеш на другия ти помагаш на себе си.Помагайки на системата,тя ще ти се отплати в бъдеще.Да помагаш на другите в обществото е все едно да помагаш на себе си.Пак егоизъм,но поне всички ще са доволни.Но не знам дали виждате резултатите от една такава промяна.Тъй като хората не са насочили ресурсите към себе си ,а към другите,то тогава няма да се краде.Няма да има нужда да мамиш,да експлоатираш.Това си е от чиста психологична гледна точка.Вместо да създават закони против кражбата,направи така че да няма нужда от тях.Ако хората ти дават каквото ти трябва за кво да крадеш.Нали кражбата е следствие на някаква нужда.Крадеца е гладен.Нахрани го и няма да краде.Толкова е просто,една нова етика,един нов пример,толкова ли е трудно да се проумее че като помагаш на другите помагаш на себе си.То това ако българите не могат да проумеят ,то значи не сме много умни,а може би най-глупавите.Няма никаква логика в сегашното мисленe.Но никой не си задава въпроси.Всеки е прекалено зает да краде.Направо е невероятно какви резултати би дала една такава малка промяна в мисленето.Да им обясниш на хората че за да си помогнат трябва да помогнат на ближния,на Пешо,на Гошо,а те ще помогнат после и на тебе.И всички да се измъкнем от казана.Като във оня виц.Дето в ада имало казани на различни народи.Пред казана на англичаните пазил 1 дявол,ако някой тръгне да излиза да го вкара обратно.Пред казана на французите имало 2 дявола,отново със същата задача.А пред казана на българите нямало дявол.Хората сами се дърпали на долу,ако някой тръгнел да излиза.Защо ? Толкова ли сме глупави? Не може ли изведнъж тези, които дърпат другите на долу ,да ги тласнат на горе.А онези от горе да подадат ръка и всички да излязат от казана.Толкова ли е трудно?! "Малък крадлив народ със склонност към предателство" много точно са си го казали хората.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 14, 2006, 07:00:52 pm
 Действието се развива в една детска градина.Както биха казали някои,нормална детска градина.И детските учителки били доста мили и възпитавали добре децата.Да но нещо не вървяло,децата непрестанно се биели.Или за играчки или без причина,те просто се биели.Естествено дали ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА да се бият ,това вече било решено не само от самите детски учителки,но и от родители и от цялото общество.Те били приели че боят е ненужен и ТРЯБВА да се избягва.Да ама тези хора се опитвали по всякакъв начин да обяснят на кое да е дете че не бива да бие другите.Естествено никой не казва на детето ,защо не трябва да се бие,еми просто или му се карат че е направил нещо лошо или го плеснат.Странни са хората,винаги се мислят за велики,за по знаещи и винаги прекаляват с властта си.Че ще попитате кой е по знаеш едно дете или един възрастен ? Да определено винаги се слуша знаещия възрастен ,който вече си е изградил свой илюзорен свят и се опитва да накара и детето да възприеме същия.Ако детето мръдне малко ,бой и наказания.Как така ще мисли иначе.Да и си представете че това мислене е продължавало през цялата история на човечеството.Всеки родител учи детето си на това което знае.Естествено това което знае е прекалено малко,с доста предубедености и в повечето случаи това са общите идеи "правилно" и "неправилно".Странно как хората определят едно нещо като правилно или неправилно.И най-странното е че си мислят че могат да излъжат детето.Но през неговите очи то не разбира за какво му говорят.И как ще разбира,той е с отворено съзнание,без създадена представа за добро и зло,което по касно му се налага като възприемане на света.Това било добро онова било лошо,ще правиш само добро.Но понякога успяват да накарат детето да прави само "добро".Дали било с бой или с наказания,но то е спряло да ги прави защото ще яде бой вероятно,а не защото не иска.Но не ,трябва живота на децата да е такъв какъвто родителите си го представят.Няма мърдане,дори като пораснат този контрол продължава и когато децата не правят това което искат родителите ,като тамагоче,те се разсърдват и си казват че били лоши родители.Но всъщност най-лоши са онези родители,чиито деца ги слушат.Слушат всичките им лъжи и възприемат всичките им предубедености и илюзии за света.Та кой е по-лош родител ? Този който учи детето си само на света който самия родител приема или този ,който позволява детето сам да реши какво да прави.Това всеки ще си го реши за себе си разбира се.Та ето и няколко случки...

 Едно от децата си стояло и си играело с някаква играчка.Обаче погледнало своето другарче и видяло че то се забавлява като си играе с друга играчка.Естествено първото дете пожелало и то да се радва като другарчето си и отишло и се опитало да му вземе играчката.Да но играчката тъй като доставяла удоволствие на второто дете,то се възпротивило и не пускало играчката.Тогава първото дете го ударило по главата и второто пуснало играчката.Естествено ревнало,не толкова от самата болка,а колкото от това че са му отнели любимата играчка.Първото дете вече имало играчката,поиграло си малко обаче не му доставяло такова удоволствие и я хвърлило на земята.По същия начин децата ревнуват и за вниманието на възрастните и са готови на всякакви методи да го привлекат.Всяко дете си развива свой начин.Едното ще реве като му вземат играчката,и възрастните ще му я върнат.Другото ще му обръщат внимание когато бие другите деца и т.н.Като цяло децата се нуждаят от прекалено голямо внимание за да са доволни.Че кой обича да е сам ? Да те сложат да спиш точно,когато имаш най много желание да се забавляваш.Да ама възрастните не разбират.Никога не са разбирали,те са забравили какво е да си дете.Използват вече готовите методи за възпитание на децата си като ги заимстват от обществото.И то едно изгнило общество,какви методи може да има.Нищо има и други общества,американци,европейци и т.н.Дай техните методи ще са по-добри след като са по-добре от нас.Да ама не.И те имат същите проблеми,дори и по-големи.

 Стоели си две деца.Едното отишло и ударило другото.За самото действие няма причина ,но ето какво става.Другото дете започва да реве.Идват родителите.Успокояват едното и започват да се карат на другото.И бияча сега какво си мисли.Дай да пробвам пак да видя дали ще стане същото.И пляс... пак рев...пак караници... Защо става така детето не знае.Говорят му някакви работи че било лошо дете и т.н.То само знаело че като удари другото дете и се дигало врява.Така с течение на времето всеки си създава свой илюзорен свят за околния свят.Като направи това еди какво става.Причина и следствие.Аз кат малак съм се бил много.Да ви кажа честно и сега бих се сбил без да ми пука.Но обществото е приело че това е лошо.Значи съм лош.Разбира се.Пушенето е лошо за вашето здраве.Щом пушите значи сте лоши.Да ама не.Само тези които се бият са лоши,а тези които пушат не са.Има разлика ? Да бе друг път.Едните с газовете тровят себе си и останалите ,а другите се бият пак като нараняват здравето си.Все едно и също ,но хората са приели...те приемат...те се заблуждават...аве луда работа...За мене добрия родител би бил този,не който не се заблуждава,а който остави детето си да реши само кое да прави и кое не.Кое ще бъде за него правилно или не самото дете трябва да си реши.Родителя трябва да предостави всичко необходимо за "неправилното" развитие на детето.Да ако беше "правилно" то щеше да ограничава детето.

 Агресивност.Лошо ? Според кого ? Според вас или според обществото.Или то е едно и също.Дори няма как да се дефинира тази дума.Но ако смятате че човек може да действа агресивно или пасивно само пак се заблуждавате.Има и пасивна агресия,и агресивна пасивност.Има и още сигурно.Кой знае.Естествено да си агресивен е лошо.Значи да си пасивен е добро ? Има нещо гнило тука.Като погледнете всички ,които са във властта или в по високи постове,те не са стигнали там защото са добри и пасивни,а защото в повечето случаи са агресивни.Значи учейки децата си на пасивност им отнемате шанса да заемат важни постове.Не знам,на мене ми се струва малко наивно приемането на агресията като лоша или добра.Както и самата представа за добро и зло.Естествено тука имам предвид това ,което обществото влага в тези думички добро и зло.Те са почти едно и също нещо и толкова си приличат.Те са двете полукълба на една топка.Какво си мислите че представлява ИН и ЯН.Каквото и да си мислите ,мислите грешно :)
Или правилно,зависи от къде се погледне.Но отново думички за които си имаме изградена представа.Чи как иначе ще бачка ума ни.С думички я.Думичките предизвикват картини,чувства и т.н.Но те са си само от нашето въображение.Както това си е от моето въображение.От моята си гледна точка.От моите си заблуди.Та какво да ви кажа...хората искат съвети как да гледат децата си ,а те са направили вече толкова грешки във възпитанието им.До някаква степен вече са позволили на децата си да си създадат някакви илюзии за света.Това което трябва да правите е да помогнете на децата си да се освободят от тези илюзии.И измислете нещо друго да обяснявате кое е лошо и кое не.Като едното дете удари другото дете,кажете му да отиде и да го цопне то,да види дали е приятно.Те сами ще си решат какво да правят.Всичко друго е несправедливост.Колкото и коравосърдечно да ви звучи "око за око,зъб за зъб" си е най-добрия метод за възпитание на децата.Така няма да си създават поне грешни представи за реалността.Не че моята не е грешна,но поне виждам че е грешна....Върви обясни на едно дете че като пипне котлона ще се опари.Оставете го да се опари за да не пипа повече.Ама какво ви приказвам и аз...все пак аз ли съм прав или общоприетите правила и методи на обществото ? Избора си е ваш.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 15, 2006, 12:22:15 pm
 Един човек отишъл на гости у една негова стара приятелка да се видят.Не били се виждали отдавна и все пак срещата щяла да бъде вероятно интересна и за двамата.Човека отишъл в къщата на жената,тя се била омъжила и вече имала дете,истински ангел.Посрещнали се те и станало така че жената оставила човека на саме с дъщеря си.Забавила се доста,но през цялото това време той не казвал нищо на детето.Като се върнала тя видяла че не си говорят и го попитала:
-Защо не си приказвате бре?Тя е вече голямо момиче,разбира.
-Не искам да я лъжа.
-Еми не дей.
-Тогава как да и говоря като не искам да я лъжа?
-Какво?Ти само лъжи ли говориш?
-Е че говоренето какво е.Словото е виновно за всички проблеми които имат хората.
-Какви ги приказваш,ако не беше словото нямаше да сме тука сега.То е помогнало на хората да предават един на друг информация и знания.Целия си технологичен напредък го дължим именно на словото.Ние дори мислим чрез слово.Ума използва слово.Какви ги дрънкаш?
-Да вярно е че много са напреднали хората заради словото.Но погледни колко проблеми си създават.Не съм сигурен че ползите от него са повече от вредите, които нанася.Тъй като в една дума се слага определено значение и смисъл ,който е далеч по ограничен от истинската същност на нещото ,което се именува,се получава една заблуда за реалността.Една грешна представа за нещата такива каквито са само в частност.Така хората с времето с натрупване на повече думички не могат да видят цялото,а все търсят някаква част от това цяло.И дори с идеите с които се опитваме да си обясним света са от думи.А думите са недостатъчни да се обясни света ,както казах по горе,защото не носят цялата информация за света.Трябва да има и друг вид мислене,без слово,той би могъл да избегне този проблем ,който създава словото.
-И какъв е този нов вид мислене?
-Той не може да се обясни с думи точно поради причините,които посочих.Ако се опитам да го обясня това ще е само малка част от това ,което е този метод.Той е някак си неразбираем за ума.
-Ти какво за интуицията ли говориш?
-Интуицията е част от него.То е нещо което е заложено навсякъде.Тъй като ние сме деца на вселената и сме изградени от атоми,а от там и от клетки ,които се специализират,ние носим не само цялата информация за вселената ,но и за живота.Трябва да си спомним тази информация.Тогава няма да са ни нужни думи за да обясняваме друго освен само това.Те ще са нужни единствено в един преход на човека към един нов човек.Но всеки трябва да мине през тях.Не мога да кажа на дъщеря ти това,защото тя е по близо до оная изначална информация от нас двамата.Затова е понякога трудно да им се обяснят някои неща,които обществото е приело като добри или лоши,защото трябва да се наложат първо онези ограничения ,които ще ограничат способността на съзнанието да мисли и ще изградят така наречения УМ.Има много противоречия в този УМ и според зависи колко ограничени знания има човек ,той приема едното за вярно ,а другото за невярно.Но и двете са продукт на една и съща истина,ако може да се нарече така,защото и тази дума е с ограничен смисъл в опита да се наименува това ,което е.
-Нищо не разбирам.Как може да мислиш без слово?То е невъзможно.
-Напротив ,просто ние хората сме приели само този начин за комуникация.Приели сме че е най-добрия,и все пак се оказва че е единствения за сега за предаване на информация.Естествено има и глухонеми ,които се разбират с жестове.Може би да един свят където хората биха били глухи и неми би бил по добър от сегашния.
-Да ама ако всички бяха глухи и неми то тогава прогреса щеше да става много по бавен.Трябва да спреш със заниманията си за да правиш жестове ,докато е лесно да кажеш една дума.
-Да така е,аз смятам че в бъдеще хората ще променят словото така че да го използват само за полезните му страни.Ще махнат определени думи ,които внасят смут в разбирането на нещата за да се избегне това неразбиране.Веднъж осъзнати нещата изцяло със съзнанието ,ще е много трудно то да се излъже да приеме формата на ума.Може би дори всички прилагателни трябва да се премахнат,всички сравнения.
-О не не би било скучно,би било по вярно словото.Какви са тези думи като :krasiv,grozen,umen,glupav,slab,silen и т.н.Те нямат точно определение.Те се определят от останалите и зависят от тях.
-И сега какво изкара прилагателните имена да са виновни за всички нещастия така ли?
-До някаква степен да.Искаш да си по-богат,по-известен,по-добър и т.н.Но ако ги няма думите няма да има и тези ненужни желания,ограничени желания на ума.За съзнанието тези желания на ума са просто прекалено ограничени.Обаче е трудно да си представи човек как хората в днешно време изведнъж изтриват част от речника си или изведнъж как хората се пременят така че всички едновременно да достигнат една така наречена степен на съзнанието ,при което да се освободят от задръжките на ума.Тогава всички проблеми биха се решили ,но ти знаеш че това в нашия свят няма да стане.Това са си само мечти,вероятно след хиляди години хората постепенно ще осъзнаят тези ограничения и ще намерят начин да се справят.
-И заради всичко това ти не поиска да кажеш нищо на дъщеря ми ?
-Не ,не е това причината.Просто не съм сигурен ,кои от думите ,които използваме ще допринесат повече за положителното развитие на дъщеря ти ,отколкото негативното.Затова не казвам нищо.Не е нужно да и обяснявам очевидни неща,тези които тя може сама да види.А да им давам имена това си е ваша работа.Но понякога хората искат да споделят видяното,и говорят,но колко от тях остават разбрани напълно ? Например ако взема тази чаша,ти можеш ли да я опишеш с думи,само с думи така че някой да вземе и да я възпроизведе същата?
-Не знам,защо да не може.Ще вземем мерки на чашата,ще видим точно какви цветове има по нея,ще опишем всичко.
-Да но ще опишеш това което виждаш.Еми как ще опишеш материала от който е направена.Ти може да я направиш само да изглежда като другата ,но няма да е същата.И така хората говорят за неща които си мислят че могат да опишат.Само дето не описват чаши,ами описват ...те ги наричат истини за живота...но с ума не може да опишеш всичко,затова винаги има какво да се говори по тези теми.Викат им вечни,защото винаги може да се говори за тях.И това е в действителност така.Може да си говорим колкото си искаме ,никога няма да опишем живота така както е.Не и със слово.
-Ти съвсем ме обърка.И все още не разбирам ,аз не мога да си представя друг начин на мислене освен чрез слово.
-Това е така защото вече си се ограничила и е трудно да се освободиш от тях.Докато например твоята дъщеря едва сега си създава тези ограничения и е по-лесно да се предпази от тях.
-И как да направя това?
-Не знам ,само знам че е по-лесно ,защото няма ограниченията,които имаме ние.По лесно е да обясниш този вид мислене на едно дете ,отколкото на един възрастен.Стига да знаеш малко повече за този метод.Нужно е малко слово да се обясни.Затова и словото не е ненужно,ами трябва но до толкова ,колкото да ни помогне да разберем някои неща.А не както в днешно време се използва словото за всевъзможни глупости.Има толкова хора ,които говорят но нищо не казват.Това е хабене на словото и срам за неговото предназначение.Всеки път когато кажете нещо има три варианта.Или този на кого говорите ще се засегне,или ще се зарадва ,или ще го приеме с равнодушие.Но и трите варианта са хем грешни хем правилни.Не трябва да говориш само неща ,които биха радвали другите.Или само неща които да ги нараняват.Резултатите от казаното вече си зависят от случаия и от това какво е казано и в какво отношение към този на кого говорите,за това за което говорите.Равнодушието е още по-зле,тогава пък човека няма никакво отношение към това ,което му говорите.Тотална ограниченост.Непукизмът е точно това,ограниченост.Тука пак се стига до противоречие на ума.Ето и примера.Непукизъм в случая когато отхвърляш всичко около тебе като казваш че каквото и да приемеш то ще е грешно,те докарва до едно ограничение.Та дори тези които се опитват да се измъкнат като кажат че не им пука,те не са неограничени ,ами точно обратното ограничават се просто по друг начин.Абе изобщо ума е ограничение.Словото е ограничение,и то си се вижда още в думите.Всяка дума е с ограничено значение.Трябва да се съберат абсолютно всички думи на едно място за да се опише света.Все едно да вземеш един речник и да кажеш че там има всичко за света.И ума го приема.Това са всички думи ,които може да използваш,дори да измислиш някоя нова,тя отива в речника.Речника е моментното знание,до което може да достигне човек използвайки словото.Всички думи със всички комбинации правят всички възможни варианти за говорене.Ти няма как да кажеш нещо,което не е заложено още чрез създаването на думите.И ето виждате колко книги са се изписали и колко се изписват и накрая нищо.няма ясното по никой от онези въпроси ,които вълнуват хората.И няма да дадат никога отговор,то е невъзможно.И още няколко хиляди думи да измислят пак не би могло да е възможно.Словото не е достатъчно.То е нужно само до един етап.Нужно е единствено да се освободим от него.Само че не знам правилната комбинация за това освобождаване.Но тя трябва да е заложена още чрез създаването на словото.Едва тогава ще сме свободни,свободни от идеи и илюзии...
-И какво трябва да уча дъщеря ми ако искам тя да разбере и достигне до това по висше ниво на съзнание?
-Не е по висше ниво на съзнание.Съзнанието си е едно,то е неограничено и безкрайно ,не може да се сравнява.Все едно да кажеш че нашата вселена е по малка от някоя си друга.Че една безкрайност е по-малка от друга.Ума е този който е ограничен.Той има граници и ума може да сравнява единствено ума.Но и това е трудно.И не е до достигане на някакво ниво,а до освобождаване.Има разлика.И накрая не знам как точно може да се постигне това.Предполагам че всеки сам трябва да открие това.Вероятно за тези неща няма думи.А може и да има.А може и да се създадат.Предполагам че първата крачка е да се разбере за заблудите на ума.За словото.Познание за самото слово.Освобождаване от начина на мислене чрез слово мисля че ще е достатъчно за да може съзнанието да започне да мисли по друг начин.Интуитивен не е точната дума.То е бледо подобие до това което вероятно ще бъде съзнанието.
-Ние се заприказвахме и не те попитах дали искаш нещо за пиене.Искаш ли да ти донеса нещо?
-Не след малко ще тръгвам.Много се уморих днеска.Ще приказваме друг път ако искаш.
-Еми както желаеш знаеш къде живея,имаш ми номера,когато пожелаеш си добре дошъл.
-Еми тогава ще вървя че имам и още малко работа да свърша.
                                                 ...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 16, 2006, 03:12:24 am
-За какво искаш да си говорим?
-За смъртта!
-Ти обичаш ли да гледаш филми?
-Да,разбира се.
-Като гледаш от някой филм последните минути разбираш ли какъв е филма?
-Еми....
-И смъртта е нещо подобно.Тя е завършека на един живот.Или края на филма.
-Има разлика между живота и филмите...
-Да има ,но си приличат по много неща.И двете имат начало,същинска част и край.
-Искаш да кажеш че няма как да разбера какво е смъртта без да разбера какво е началото и същинската част ?Но понякога като закъснееш за филма изпускаш много от него и не разбираш същността.Мислиш ли че същото е и със живота.
-Да,някои хора пропускат дори целия филм,други идват само за края,някои гледат само началото,а трети само части от филма.Някои хора пък обичат да гледат рекламите,които нямат нищо общо със живота.
-Какво имаш предвид като казваш реклами?
-На този въпрос ти сам ще си отговориш.Искаш ли да говорим за началото на живота.Какво знаеш за началото.
-Еми има теория че живота на земята е произлязъл след гръмотевични бури във вода или нещо подобно.Дори учени са успели да създадат изкуствено някои как им бяха имената...абе някои основни части ,които изграждат клетките,не съм много запознат с теорията.Като цяло процеса на еволюция също не е много ясен.Ти какво мислиш?
-Не е нужно да мислиш за да знаеш.И ти знаеш но си забравил.Трябва да си спомниш началото,да го видиш за да може да осъзнаеш по късно същността на филма,а кой знае някой ден може и края да разбереш.
-Как така да си спомня,искаш да кажеш че всички ние знаем отговора ?
-Разбира се ,всички знаят за началото,за това което е било до сега.Просто хората искат да забравят.Така не виждат нито същността нито края.
-Но защо искат да забравят?
-Не всички искат това,някои като тебе например искат да си спомнят.
-Да но защо?
-На този въпрос ще може да си отговориш единствено ако разбереш началото.Тогава едва ще ти стане ясно,но проблема е в това че словото не е достатъчно да се обясни началото напълно.А за същността не може и да се говори,какво пък остава за края.Края е най-погрешно разбирания ,защото много малко хора всъщност са осъзнали целия филм.
-Добре де няма ли някакъв начин да накараме хората да гледат целия филм?
-Това не става на сила.Трябва всеки един сам да го пожелае иначе няма как да го постигне.
-Е няма ли начин да създадем това желание у хората?
-Има опити...но хората са прекалено нетърпеливи,те искат всичко на готово.Искат за половин час да изгледат целия филм.А този филм е доста дълъг.Половин час е все едно няколко секунди.Но както казах би било добре да разбереш началото първо.
-А ти докъде си разбрал нещата,разбрал ли си края?
-Не съм разбира се.Надявам се да разбера преди да умра,но това е малко вероятно.Края притежава целия смисъл от началото и същността.Ако съществува мъдрост,то знанието за края би било точно това.Но не съм сигурен че някой го е постигал някога.Както казах трябва да си гледал филма от началото до края,а хората започват да гледат по различно време.Понякога връщат филма назад за да анализират.Стопират кадър по кадър ,но пак не виждат това ,което е пред очите им.Чувства,емоции,мисли всичко това е малка част от същността.Те присъстват и в началото.В началото преобладават мислите,но с времето те се променят и стават нещо различно от това което ние разбираме под мисли.Също така се разбира и какво са чувствата и емоциите.Проблема идва в това че в началото не се казва защо има живот или както обичат хората да казват какъв е неговия смисъл.Разбираш ли тези човешки коментари само ограничават и са нищо в сравнение с това което е той.Но за този смисъл се разбира чак в края на филма.А както казах вероятно никой не го е видял.Или се вижда отвъд смъртта.
-Мислиш ли че има живот след смъртта?
-Не и под формата която хората разбират това.Живот след смъртта няма.Ти си мъртъв ,не може да си жив.А тези хипотези за преражданията ми се струват безпочвени.Дори душата не е доказана.Така че аз не вярвам в душата.Аз смятам че ние продължаваме да живеем единствено чрез това ,което направим на земята.Чрез нашите деца,това е нашето продължение на живота.В момента в който ти се роди дете ти вече си безсмъртен ,ако мога така да се изкажа.Един вид продължаваш напреде.Така се запазва веригата на живота иначе той ще изчезне.Ти си живот,единствения начин да продължиш живота е като имаш деца.Не вярвам в духове и т.н. но не съм категоричен че те не съществуват.Сетивата ни лесно се заблуждават и ти може да видиш това като гледаш някой фокусник или илюзионист.Защо не и всичките тези разкази за духове и прочие да не могaт да бъдат обяснени по някакъв такъв начин.Но както казах ти продължаваш да живееш чрез своите деца.Това на което ги научиш всъщност си ти,по такъв начин те става по добри и по умни.И това не става като вземат най-доброто от тебе,ами като вземат и най-доброто от майката.Нали знаеш за гените.Че има доминантни и рецесивни белези и от комбинациите им се получава най-добрата комбинация за най-доброто.И точно тази еволюция ,живота през всичките видове животни до човека е с някаква цел.Това биха могли да кажат хората следвали логиката.Но аз не смятам че това е предназначението на живота.Аз смятам че той търси цел,но не знае каква.И това ще го видиш при всички хора.Всички имат цели,някои си приличат други не.Но всеки търси,какво търси ,някаква цел на своя живот.В това се състои проблема за края на филма.Той още не е сниман.Но може да прочетеш сценария например.Естествено това са две различни неща,но имат прилика.
-А за съзнанието какво ще кажеш.Мислиш ли че това е върха до където е стигнал живота ?
-Не бих казал.Това е как да се изразя...копиране на вече създадената вселена.Съзнанието и вселената си приличат по доста неща.И двете са неизмерими и необятни,безкрайни.Дори до някаква степен може съзнанието да се определи като копие на вселената.Представи си например че сме в съзнанието на някакъв Бог.Той ни е създал.Всичко си идва на мястото.От нищо,ние сме просто идея,всъщност ние съществуваме защото той ни е измислил.Но ако той умре,и ние умираме.Това е все едно да си в съзнанието на друг човек и ако той умре и ти изчезваш.Доста налудничаво звучи такава теория нали?
-Направо всичко си пасва на мястото.Бог създава някакви закони за своите въображаеми човечета,но въображението му е прекалено голямо и те започват да негодуват.И всички тези проекции които хората определят като добри или зли са всъщност неговото въображение за нас самите.Има само един проблем ,как може едновременно да определя какво правят останалите.Или всичко е като в Матрицата.
-Кой знае и аз съм изпуснал неща от началото на живота.За това се притеснявам че никога няма да мога да прочета онзи сценарии за края на филма.Нещата около теорията за големия взрив не са много ясни.Какво е било преди това,какво е подтикнало този взрив и т.н.Нещо подобно на това ако има първо-създател,този който е създал света,веднага възниква въпроса кой е създал него и т.н. Нещо подобно на кое е първичното кокошката или яйцето.Въпреки че в днешно време може да се достигне до истината ако се разгледа еволюцията на кокошката.До мястото където живота започва да се мултиплицира чрез яйца.Още преди динозаврите.Но няма да продължавам,това не е толкова от значение.Но ако имаме цялостната информация за света,то бихме могли да го контролираме или поне да предсказваме какво става.Дори тези случайни събития в теорията на относителността доколко са случайни.За сега може би,но докога ? Разбираш ли края още не е написан.
-Но какво е смъртта в края на краищата?
-Края на един живот.По просто не може да се обясни.
-И след смъртта?
-Ми нищо ,какво може да има,ти какво искаш да бъде?
-Еми не знам ,не може просто така всичко да свърши.
-Ще свърши само за този за когото е започнало.Ако ти имаш страх от смъртта ти значи още не си започнал да живееш.Това че не си изпълнил своята задача подсъзнателно ти подсказва че нямаш много време.От там идва и страха.Страха се проявява най-силно тогава ,когато смъртта приближава ,а още не си живял.Тогава повечето хора започват да си задават въпроси.Но са изпуснали половината филм.И като превъртят лентата и казват че бил скучен дотогава или смешен и т.н. Но това са си само отношение на миналото към настоящето.
-Но някои хора не обичат да гледат филми.Ами ако обичат да четат книги ?
-Смисъла е същия ,това е просто метафора.
-А тази същност на живота каква е?
-Виж да се разберем нещо.Ти няма как да разбереш нито същността нито края преди да си разбрал началото.Ако не си разбрал началото всичките ти опити да разбереш другите неща ще са само заблуди.Това е просто нишката ,която трябва да се следва.Тя не е еднаква,не дей да следваш чуждите нишки.Има хора които са показали началото и всички се опитват да намерят тяхната нишка.Но истинските учители ти показват твоята нишка ,а не тяхната.Така че ти да вървиш по своя път,а не по стъпките на някой друг.Живота не се нуждае от един и същи човек два пъти.Той постоянно се развива.За това не смятам че има и душа,ако тя е неизменяема тя е в противоречие с живота.Ако тя се изменя пък то това е самия живот.Но може да си сигурен само в едно,всичко друго ще бъде лъжа и това е че ти продължаваш да живееш чрез своите деца.Чрез своите знания и опит родителите изграждат едно по съвършено същество.В това се състои красотата на живота и неговата гениалност.В неговата краткост и уникалност.Всичко което изговорихме е малка част от края.Края съдържа всичко допреди него,от самото начало не само на живота ,но и на вселената.
-Значи няма за къде да бързам.
-Не.По добре намери начин да разбереш изцяло началото,за да може да го предадеш на своите деца.По такъв начин те ще имат повече време през своя живот да открият същността.А кой знае може би твоите правнуци може да прочетат и сценария на края,а кой знае може и....
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 18, 2006, 04:01:26 pm
-Какво искаш от живота?
-А какво иска живота от мене?
-Да не би да предпочиташ да си мъртъв?
-Аз вече съм бил мъртъв.И все още съм.Не знам дали искам да живея.
-Но има толкова много неща,за които си струва да живееш!
-Да и има толкова много неща,за които не си струва да живееш.
-Какво например?
-Не си струва да бъда човек.Да можех да бъда птица или риба бих живял,но да си човек е прекалено мъчително.Не виждаш ли какво вършат хората.Това което наричат те напредък е нищо,те не измислят нищо ново,те не допринасят с нищо за живота.Всичките им изобретения са откраднати от живота и вселената.Те не са открили нищо ,което вече не е било създадено.Те разрушават живота и това е най-големия им грях.Грях към самите себе си.
-Е не може ли да се направи нещо?
-Не
-Как така не,ще организираме семинари и т.н. ще събудим хората !
-За колко време ще събудиш спещите ден,час,минута ?Колко време ще им трябва за да заспят наново.Колко много ще ти се ядосат че си ги събудила от техния сладък сън,от лъжите,те ще ти се ядосат,няма да ти простят.
-Е все ще намерим начин...
-Не може да промениш никого.Не и ако той не пожелае тази промяна ,не и ако той е готов.Хората не са готови.Те не искат да живеят.Те предпочитат да сънуват.Ницше е бил прав:"Защо човек трябва първо да порази ушите им,за да могат да видят с очите си".Това е изгубена кауза.Те не искат да се променят.
-И сега какво ще седнеш и ще умреш ли?
-Та аз кога съм живял,че да мога да умра.А само да бях живял бих умрял веднага...Днеска бях на един от техните панаири.Видях нещо ужасно.Нещо което хората смятаха за забавление на децата.Бяха вързали едни кончета,понита като роби ги въртяха в кръг овързани с вериги и децата ги яздеха.А понитата ,бяха толкова измъчени ,нямаше почти останал живот в тях,едва престъпваха.И хората се радваха.Как може да промениш това,как може да промениш жестокостта във хората,как може да ги накараш да ценят живота,вместо да го унищожават,как ?
-Винаги има начин,просто не сме го открили...
-А докога ще чакаме този начин,докато вече не остане живот на земята ли,докато хората унищожат всичко и накрая какво ще унищожат и себе си със всичките тези бомби,които създават.И хората имат наглостта да казват ,че били най-интелигентните същества на планетата.Те са предатели.Те предават Земята,те предават живота,те предават себе си,те предават всички тези преди тях.Колко малко му трябва за да изчезне живота.Какво ако това е единственото място с живот във вселената.Една грешка която хората ще поправят.Една прекрасна грешка.Същата както и създаването на самата вселена.Живота е толкова крехък,толкова лесно може да се унищожи.Само една бомба,а хората имат милиони бомби.Колко пъти могат да унищожат живота с тези бомби.Слепи те са.Глухи са.Но кое е по-лошо,да си сляп или да виждаш тези ужаси.Искам да ослепея,трябваше да ослепея преди да видя тези неща.Срам ме е,срам ме е от хората.Малко остава,малко до пълния провал на човечеството.Толкова надежди живота влагаше в него,а толкова много разочарования получава.Живот все ще се надява да се променим,да се осъзнаем,да прогледнем,но колко хора проглеждат,колко хора искат да прогледнат и да си спомнят.На косъм сме от унищожението на живота,само едно натискане на бутона и всичко ще свърши.Самоубийството е в реда на нещата.Защо не.Какъв е смисъла да живота.Всичкия напредък се дължи на словото.Всичките ни проблеми ги дължим на словото.Но кое е по-силно в словото,унищожителната или съзидателната сила.Кое ще надделее скоро ще разберем.Словото няма смисъл,живота има.А живота е една такава прекрасна грешка,защо трябва да я поправяме...-след тези думи той отново потъна в размисъл.
-И какво можем да направим?
-Да умрем с живота.Защото когато живота изчезне хората ще продължат да съществуват.Това ще бъде едно безсмислено съществуване,по добре да умрем  заедно с живота.Да пием с пълни шепи от токсичните реки,да вдишваме дълбоко от отровните газове...
-Но това е самоубийство!
-Еми хората правят точно това.Каква е разликата между човека и маймуната,каква е разликата между човека и животното,между човека и растението.Никаква.Как хората могат да правят разлика.Били сме разумни.Унищожението е разумно.Не могат ли да видят,че сме едно и също нещо.Че хлебарката не е по-долу от човека.Че е все живот.Кога хората ще спрат да ги убиват.Кога ще спрат да трепят мухите.Кога ще спрат да тъпчат тревата.Кога?Това ли е разума?Хората никога няма да разберат.
-Но ти си разбрал,има и много хора които разбират.
-Може би,но на фона на масата те са нищо.Какво можем да направим.На хората не им трябват съвети.на тях им трябва пастир.Те са овце,един хубав лидер ,който да ги води.Постоянно да им казва не правете това,правете онова,Едни безмозъчни същества,които се ядосват ако говориш лошо за пастира.Какво би правил буден при спящи.какво би правил жив сред мъртъвци.Мъртви хора с мъртви идеали,с мъртви богове,с мъртви виждания на умрели пастири.Да стана пастир ,да може ,бих спрял хората временно от самоубийство,но докога?Това няма да реши проблема.Докато и последния човек не се обеди че върви срещу живота,нищо няма да стане.И това няма да е достатъчно,ще се наложи хората да променят начина си на живот.Но и това няма да е достатъчно.Хората не биха изтърпели тези промени,те ще се ядосат.Те обичат да спят,нека почиват в мир!
-Много си песимистично настроен.Трябва да опитаме.Поне да може да кажем ,че сме опитали да събудим хората.Може да си навлечем техния гняв,може да страдаме ,но поне ще опитаме.Както Прометей донесъл огъня при хората.Поне нашия живот няма да е бил напразен,ще може да умрем на кръста казвайки "поне опитах".Не пропилявай живота си,както правят те.Ако се примириш това ще е краят,живота никога не се примирява,той все още се надява.Надявай се и ти.Нека да опитаме пък каквото стане.
-Не знам дали имам сили за това.След всичкото което видях,след всичките тези ужаси,как може да се изправим срещу тях.
-С една единствена дума в устата си.Една дума,която е по силна от всички лъжи,една дума която все още е.ЖИВОТ!Нека да се борим произнасяйки я.Нека да събудим хората с тази дума.Нека само да им я изкрещим така че всички да се събудят.Без обяснения,без семинари,просто да изкрещим ЖИВОТ.Нека хората сами си спомнят,сами да пожелаят да живеят.
-Живот.Има друга дума,която ще бъде с по-голям ефект.СВОБОДА!Първо трябва да се освободим за да може да живеем.Трябва да се освободим от всичките си придобити добродетели ,от всичките си лъжи,за да можем да започнем да живеем.Но хората ще те сметнат за луд.Свободните са луди,живите са луди....
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 18, 2006, 05:11:30 pm
-Какво мислиш за съдебната система?
-Винаги може да се измъкнеш,дори да е справедлив процеса,без корупция.
-Как така,това е невъзможно.
-Искаш ли да ти докажа,дори мога да ти покажа как може да се правят пари от това?
-Да покажи ми.
-Няма да ти говоря,а направо ще го направя за да ми повярваш наистина че е възможно.
-Добре.Какво мислиш да правиш първо?
-Отпечатъците от пръстите ми ги има в базата данни след като въведоха новата система за лични документи.Нали така?
-Да,за да направиш престъпление не трябва да оставяш отпечатъци.
-Освен ако...не оставиш преднамерено нечии отпечатъци.Нали така?
-Да
-Аз преднамерено ще оставя моите отпечатъци върху местопрестъплението и ще видиш как ще се измъкна.
-Но това е невъзможно.Веднага ще те хванат.
-Ти само гледай.

 На другия ден отишли на дискотека.Пили и по едно време първия вика на другия.Гледай сега как ще убия човек,ще се размина и на всичкото от горе може да изкарам някой лев.След тези думи той влязъл в тоалетната.Изчакал така че да остане само един човек вътре.Извадил оръжие,лесно е да си купиш оръжие,и гръмнал човека без да се интересува кой е.След това хвърлил оръжието точно до гръмнатия.Звука от изстрела въобще не се чул насред силната музика.След това нашия човек се обърнал към стената и си ударил главата в стената.После отново и отново,докато не изпаднал в безсъзнание.Естествено идва полиция,вземат оръжието на което имало неговите отпечатъци,той дори бил на местопрестъплението.И ето какво става при разпита:
-Застрелял си човек с това оръжие и му показват пищова в един плик.Твоите отпечатъци са по оръжието.Защо го уби?
-Какво,не съм убивал никого,последното което си спомням е че пих много.(докторите потвърждават това че в кръвта му е имало алкохол)Никога не бих убил човек.Аз дори нямам оръжие.
-Тогава как ще обясниш всичко това?
-Не знам последното което си спомням е че бях в тоалетната и както си пикаех някой ме блъсна отзад и си ударих глават в стената.Нищо друго не помня.
-Не знам как ще обясниш това пред съда момче.Яко си загазил.

 Убития обаче се оказва не толкова случаен човек.И не случайно е застрелял точно този.Когато си живял достатъчно на улицата знаеш кои са гангстерите.Този които застреля е сина на един от босовете.Естествено той е в затвора в момента и няма как да го застрелят за отмъщение.Трябва да е навън.Това е и идеята.Единственото което могат да направят е да го осъдят.И започва процес,но идеята не е толкова проста,той трябва да докаже че не е той убиеца,и да даде някаква насока кой може да е ,така че нито да влезе в затвора нито да бъде убит на улицата.Трябва така да извърти нещата че накрая боса да му бъде дори благодарен.Интересно как може да стане това след като ситуацията е толкова проста.Той просто влязъл в тоалетната и гръмнал човека.Но той залага на нещо ,което хората веднага биха забелязали.И това е просто перфектната простота на убийството.Не може да е толкова просто ,особено когато е намесен сина на един от босовете.Има нещо гнило веднага се забелязва.Защо в крайна сметка след като го убива ще оставя отпечатъци и дори ще бъде намерен на местопрестъплението.Работата изглежда нагласена ,той просто се е оказал на грешното място в грешното време.Не е трябвало да бъде там,затова са го натопили.Всъщност това е и което си помислят всички след като започва делото.Нещата били прекалено прости за да бъдат истина.Дори неговия адвокат бил напълно убеден че е невинен и го защитавал доста добре.Ето каква била реалността:Той влиза гръмва човека и си блъска главата в стената.Ето какво си мислят първоначално хората:Той влиза гръмва човек,отпечатъците са по оръжието и той е на местопрестъплението,прекалено много е пил и си е ударил главата.Но ето до какво стигат хората след като помислят върху цялата ситуация:Убит е сина на един от босовете.Убиеца случайно оставя отпечатъци и дори остава на местопрестъплението.Изглежда като работа на някои друг.Идеалната конспирация.Той просто е на грешното място в грешното време.Истинския убиец след като убива сина на боса и преди да си тръгне ,съвсем случайно нашия човек влиза в тоалетната.Има вероятност да види трупа и той е единствения който е видял убиеца.За да се спаси убиеца решава да го натопи преди да е видял трупа и преди да си спомни как изглежда.Докато пикае нашия човек убиеца му блъсва главата няколко пъти в стената.Оставя негови отпечатъци по оръжието и спокойно си излиза.Въпроса е кой е убиеца.Ако може да си спомни кой е бил то тoгава нещата ще поемат в друга насока.Съдебния процес продължава:
-Имаше ли някой друг в тоалетната докато бяхте вътре?
-Не си спомням много добре,бях пиян нали знаете.Но имаше някакъв тип,вероятно той ме е бил ударил.
-Как изглеждаше той?
-Не мога да определя точно,зърнах го само за момент.Беше с бръсната глава,това само ми направи впечатление.Не е хубаво да се заглеждаш по такива типове и затова не го гледах.
-Нещо друго може ли да си спомните във връзка с този тип?
-Не мисля.
-Мислите ли че ще можете да го разпознаете ?
-Не съм сигурен.Предполагам че не,бях много пиян и го зърнах само за миг.
 Всичко изглежда сякаш не лъже.Човек е трудно да си спомни някой как изглежда ,когато е пиян особено ако го е зърнал само за миг.И хората наистина започват да обръщат внимание на тази история.Ако наистина е имало друг човек в тоалетните то тогава нещата не са толкова прости.Само трябвало да намерят този човек.Може би ако всичко минело добре нашия човек щял да се измъкне от затвора дори и навън да не го убият.Просто бил случайна жертва.Но откъде можело да вземе пари.Като обезщетение за проблемите би платил на адвоката и да остане нещо за него.Но ако процеса придобие публичност както и става,то някои хора биха му платили доста пари за да си мълчи пред репортерите.Дори нещо повече ,можело да изкара нещата така все едно сина на боса също бил напълно невинен и нямало нищо общо с някакви тъмни сделки.Но можело да изкара дори още повече пари стига да намери човек който да натопи за убийството.Кого можело да натопи.И се сетил че един негов приятел му говорил че можел да извърши престъпление без да бъде хванат.Стигало да остави нечии други отпечатъци по оръжието.Да неговия приятел.Било доста удобно,той бил точно с бръсната глава и бил доста богат.И какво би могъл да каже в своя защита?Всичко се връзва на измислена конспирация.Неговия приятел за да му докаже че може да се измъкне дори от убийство,отива убива човек и натопява своя приятел.Това било доказателството.Така се оказвало че сина на боса бил просто случаен там,нямало значение кой щял да бъде.Той бил само за доказателството на един луд който искал да избегне закона.
 Странно нали.Това е само хипотетична ситуация,но покрай всичките американски филми хората са по скоро склонни да повярват на истинския убиец ако измисли някаква супер завъртяна конспирация с цел да го хванат,от колкото на простата истина че той е инсценирал всичко.В крайна сметка става известен,получава доста пари за да говори измислената истина ,доказва на своя приятел че е прав и дори зима и неговите пари като обезщетение че е искал да го натопи.И това е само идея.Представете си хората да започната да се възползват от нея :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 18, 2006, 09:15:43 pm
-Кое е фалшиво и кое е истинно ?
-Трудно е да се каже...
-Е поне опитай...
-Еми има един начин да разбереш дали говориш лъжи.Но и той не е сигурен във всички случаи.
-Какъв е той?
-Ако отидеш и кажеш нещо на един човек и той те разбере,значи си го излъгал.Ако не те разбере има голяма вероятност да си казвал нещо вярно.Това е така защото света на хората е изграден от лъжи и те приемат само лъжи.Истината те не я разбират,но понякога и някои лъжи те не разбират.Така че и това не е много точен начин да разбереш кое е истинно и кое не е.
-Но аз те разбрах,това означава ли че си ме излъгал?
-Вероятно.Нали ти казвам че това не е много точен начин.Вероятно си чувал за проблемите ,които донася словото.
-Да,разбира се.Колкото повече философстваш,колкото повече знания трупаш толкова повече се объркваш.Всеки го разбира по различен начин,всеки влага различни лъжи,много е трудно да изречеш нещо различно от лъжа.Вземам да се питам дали е възможно въобще да кажеш нещо вярно...
-Дори да кажеш че света на хората е изграден от лъжи,пак е лъжа...
-Искаш да кажеш че в живота на хората има и истини?
-За мене лъжа и истина са почти едно и също нещо.За един едно е лъжа за друг истина.Не съм сигурен дори че има голяма разлика.Но ако приемем че истина не съществува,то тогава ние винаги ще се лъжем.Ако приемем че всичко е истина то тогава пък,винаги ще казваме истината.И тогава се стига до противоречия.Вероятно истина не съществува...а само лъжи ...
-Значи изкуството на лъжата е изкуството на живота.
-Не живота е нещо съвсем различно.
-Как така?
-Еми това е разликата между ума и съзнанието.Ума има граници ,а съзнанието няма.От тука ако изведем че истините идват от съзнанието то тогава истината трябва да е без граници,а лъжата да е в някакви граници.Това донякъде има смисъл но това прави невъзможно разбирането на истината от ума,тъй като той има граници,а истината няма.Това би обяснило и противоречията ,до които се достига.
-Но тогава за да достигнем до тези истини трябва да следваме съзнанието ,а не ума.Как става това?
-Не съм много сигурен.Ума борави със слово,с мисли.Чувствата вероятно идват от съзнанието.Но в това не мога да бъда много сигурен.Ако те идват от там ,тогава те са истината.Те трябва да притежават качествата на истината,неограниченост и безкрайност.Ако чувствата притежават тези неща то тогава те биха били истини и може да си направим извода че идват от съзнанието.
-Значи ако можем да измерим чувствата или да ги поставим в някакви граници тогава те биха били лъжи.Така ли?
-Да но не съм сигурен кое бихме могли да започнем да анализираме като чувство.Има много лъжи които хората смятат за чувства.Чувствата за да бъдат такива за каквито ние бихме искали те да бъдат,а именно безкрайни и истинни то не съм сигурен че това не е породено от нуждата на нашия Аз.Въпреки всичко дори не съм сигурен че Аза няма никакъв шанс да разбере истините.А ако може?
-Но нали ти каза че това е разликата между ума и съзнанието.
-Да значи трябва да мислим не със ум ,а със съзнанието.Точно така,когато ума изчезне,когато мислите изчезнат остават чувствата!
-Значи те не може да са лъжи!Те трябва да са истини!
-Не не разбираш.Това е една истина.Просто се усеща по различен начин.Любовта преминава в омраза и омразата в любов.Ние даваме понятия за дадени етапи от тази истина.Тя е цялата съвкупност от тези имена,то е просто усещане.
-А дори е трудно да се мисли за отделните етапи,любов,омраза и т.н.
-Не хората не разбират,не е на етапи дори думите са неправилни.На истината не може да и че придадет свойства,но хората вземат част от нея и я наименуват.Но дори тогава си личи колко много информация има само в една от тези думи.Например като кажеш Любов.Смисъла е огромен и все пак е нищо,то е само малка частица от истината,а не целия смисъл.Омразата също е част.Но докато говорим за части няма безкрайност.Трябва да махнем тези имена,да спрем да ограничаваме и да разглеждаме само части от безкрайността,а да погледнем цялата безкрайност.
-Това възможно ли е?
-Това е все едно да гледаш цялата вселена.Вечно променяща се.Може ли да дадем имена на всичко във вселената?Не можем,няма смисъл.Няма смисъл от думи ,а само от чувства.Ако чувстваме повече,ние повече живеем със истината.Ние се превръщаме в истината.Всичките тези филми в които се говори за любов,омраза,ревност не са просто сапунени сериали.Въпреки че са направени смешно ,те показват нещо което е определимо до някаква степен като истина.Може да е само част от нея,да само част е но все пак е нещо.
-Но след като истината е чувствата,то тогава няма нищо по важно от това да изпиташ тях.Дори и в лъжи ние пак чувстваме.Значи не е толкова необходимо да се отървем от Егото.Трябва просто да обръщаме повече внимание на чувствата.Дори и тъжните чувства да се превърнат в радост за нашето същество.Чакай малко,кой чувства в действителност.Това би трябвало да е преживяване на съзнанието ,а не на ума нали?
-Така изглежда.
-Но тогава биха останали само чувствата,ако се премахне ума.Мислиш ли че ако се премахне ума на всички хора това би било добре,или някои от тях подтикнати от силни emoziи и омраза да извършат ужасни неща без да бъдат възпрени от ума.Значи до някаква степен ума ни предпазва.Егото ни предпазва от самите нас.Един вид осъзнат контрол на чувствата.Всичко си идва на мястото,истината е толкова силна че може да ни унищожи,за това ни е нужен ума.Да ни предпази.Да ни възпре пред унищожението така че да може да чувстваме повече,така че чувството да не изчезне с нашата смърт ,а да се съхраним и да съхраним него.Така ние съхраняваме истината.Но тогава всичките тези приказки за освобождение от ума,за душите и т.н. са празни приказки.Ума с лъжите заедно със съзнанието и чувствата правят невероятно контролираща се система наречена човек.Осъзнавайки това човека може да коригира и контролира чувствата така че да не унищожава живота.Живота е чувство,но е толкова силно чувство че може да се самоунищожи.Толкова е нестабилно.В това е неговата красота,в това е красотата и гениалността на живота.
-...остава само да разберем дали това не е лъжа...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 19, 2006, 12:50:48 am
  Днеска чух песен.Беше моята песен.Само че не я пях аз,пееше я душата ми.Песента не беше от думи нито от мелодия.Песента ми беше от чувства.Моите чувства.Тази песен ме караше да танцувам.Да танцувам танца на живота.Нямаше добро,нямаше зло,нямаше мир,нямаше война,нямаше страх и мене ме нямаше.Беше само песента и нещо друго...танца...нямаше мисли,само чувства,аз чувствах или поне това ,което си мислех че съм.Чувства на които мислех че не съм способен.Емоции които мислех че не мога да изпитам.Нямаше ги и думите.Нямаше го смисъла,нямаше го и въпроса,те не бяха важни,нямаше вече защо,нямаше вече как,кога,къде.Танц който ме караше да летя.И аз полетях.Стъпките ми върху плажните ивици бяха толкова леки,тялото ми се носеше заедно с вятъра,а мислите ми бяха толкова далече от мене.Останаха само чувствата.Радост.Детска радост.Без причина,без смисъл,просто радост.Радвах се на живота и живота се радваше заедно с мене.Но танца трая само миг,песента заглъхна,стъпките ми ставаха все по тежки,тялото ми изгуби скоростта си,загубих равновесии,мислите се върнаха,или бяха мислите които причиниха това и...тогава си спомних.Тогава си спомних всичко.Нови емоции ме връхлетяха заедно с тези спомени.Спомени на големи надежди,спомени на тези разбити надежди.Тъга...натъжих се,аз се провалих,но важното е че си спомних,че си спомних че се провалих.Не бях живял така както исках.Всичко ми беше предоставено пред мене,пред очите ми но аз не го бях видял.Сега виждам,нещо повече сега чувам,чувам не само моята песен,чувам песента на дърветата,виждам танца на вятъра,радвам се заедно с тях и те ми се радват.Сълзи...детски сълзи...спрени на времето сълзи потекоха...сълзи които възпирах толкова години,толкова години се преструвах на мъртъв,толкова години не бях живял,сълзи на радост...отново можех да чувствам,отново бях жив...но докога...и тогава видях.Тогава прогледнах...толкова много болка по света...какво можех да сторя...и мене ме болеше,болеше ме повече за другите от колко за мене и тогава за пръв път поисках да обичам.Не да бъда обичан,а аз да обичам.Готов бях да обикна всеки,когото и да е,но никой не ми позволи...и тогава отново чух песента,моята песен...още по силни чувства избухнаха в мене.Чувствах се по жив от всякога.И тогава простих,простих на всички ,които ме бяха наранили.Простих и на себе си за всички хора ,които бях наранил.Но това беше най-трудното,да простя на себе си...вече бях друг,вече не бях човек,как можеше да се върна в онова общество такъв.Те нямаше да ме приемат и как биха могли.Но песента се засили,болката се засили,болка идваща от душата ми.Песен с която да изплача мъката си.Отворих уста да запея,но нито звук не излезе,само сълзи се стекоха по лицето ми.Но аз пеех,не със звуци ,а със чувства.Те бликаха от мене като вода от фонтан.И тогава песента,чувствата се промениха,нямаше повече болка,нямаше повече любов,имаше омраза...сълзите спряха...стиснах юмруци ...беше яростта,беше гнева,той също идваше от душата ми.Чувството беше по силно,почувствах че губя контрол над тялото си,но успях да го овладея,успях да обуздая гнева си,вече в очите ми имаше огън.Друга песен...друг танц...гнева набираше скорост и тъкмо си мислех че ще изгубя напълно контрол когато се случи...видях нещо...очите ми срещнаха очите на дете.То беше уплашено,очите му бяха бистри като мъниста,дълбоки като бездна.Гнева стихна...огъня угасна...нещата които видях в очите на това дете накараха моите да угаснат.Исках да плача но не можех,болка...и тогава детето ми се усмихна,вече виждах други неща в очите му,очите ми зеха да се пълнят със сълзи и тогава детето ми каза:
-Имаш смешен нос!-при което се засмя,и аз се засмях,беше вярно.Беше крив и голям.Но аз се радвах,радвах се че имах такъв нос ,който да зарадва едно дете.Колко му трябва на едно дете да се усмихне,колко ми трябва на мене да се усмихна.Колко ми трябваше и колко ми трябва сега...Минаваха вълни през цялото ми тяло,ту топли ту студени,започнах да виждам неща на които не бях обръщал внимание,неща които не виждах,започнах да чувам неща които игнорирах.Започнах да чувствам неща които бях потискал.И тогава започнах да живея...един нов живот...
Title: Re: Луда работа
Post by: defire on декември 19, 2006, 10:56:29 pm
нещата които видях в очите на това дете накараха моите да...

...заблестят по нов начин :))) за да се огледат в това, което говори детския поглед...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 20, 2006, 06:39:36 pm
-Има ли начин да се оправим?
-Какво имаш предвид под оправим?Аз съм си добре.
-Ти може би,но хората получават малко пари,престъпността нараства ,а корупцията е с немислими размери.Това може ли да се оправи?
-За да се оправи нещо то трябва да бъде развалено.А обществото никога не е било наред,така както ти искаш да е.Защо си мислиш че това може да се направи?
-Еми защото гледам в другите страни хората получават повече пари и живеят по добре.А ние защо сме толкова зле?
-И да получават повече пари все тая,пак престъпления има.
-Но не в такива размери.Може ли поне да намалим тези ужасии които стават?
-Вероятно.Но това не би помогнало на никого.
-Защо,какво имаш в предвид?
-Защото така само коригираш последствията от мисленето на хората.Каквито и закони да се поставят мисленето ще си остане.А ако се опиташ да промениш мисленето си е чиста манипулация.
-А все едно не ни манипулират в момента!Това трябва да спре!
-Но това е невъзможно.
-Как ще е невъзможно.
-Еми така,хората са като овцете.Те са едно цяло,един индивид от обществото много рядко мисли различно от останалите,а ако това стане веднага го вкарват в правия път.В момента обществото мисли по този както ти го нарече ненормален начин.Но това е нормално за хората,защо си мислиш че може да промениш нещо и защо си мислиш че този нов ред и оправяне те го искат.Те са овце,на тях не им трябва свобода,на тях им трябва пастир.Ако не си забелязал те само това чакат.Припознават своя пастир в разни личности ,но техния пастир все не идва.Все овце управляват,но дори да дойде този пастир нещата няма да се променят.Хората ще са си все овце.Ти защо си се загрижил за хората?
-А ти какво не си ли загрижен?Аз ги обичам!
-Това е така ,защото все още си един от тях.Защо ги обичаш знаеш ли?Трябва да обичаш стадото за да те обича и то.Трябва да се съобразяваш с тях и това което ти дадат ти трябва да го приемеш.Тогава те стават щастливи че са ти помогнали да станеш един от тях.По добре бягай от обществото преди да си им взел нещо.По добре сам от колкото с тях.
-Но аз искам да им помогна ,да ги променя!
-А защо си мислиш че ще успееш?Толкова хора преди тебе са опитвали ,та ти ли ще успееш.Те няма да слушат какво им говориш,а ще те издигнат в идол.Те не искат свобода.На тях им харесва да сънуват.Въпроса е защо искаш да помогнеш на тези нещастници.А?
-Има толкова деца които гладуват,има толкова добри хора които заслужават помощ...
-Да и Бог има своя АД.И това е любовта му към хората.Не се поддавай на любовта си към хората.Със състрадание нищо няма да постигнеш.Така не може да им помогнеш.Войната и храбростта са постигнали много повече за спасяването на тези нещастници от колкото благотворителността и милосърдието.Не бъди състрадателен,така ще нараниш тяхната гордост и те ще те намразят.По добре си остани сам и бягай от хората.Най-много да те разпънат на кръст,така те постъпват с тези, които са свободни.Как така ти ще си свободен ,а те няма да са.Те завиждат на твоя полет и ще те накажат.Ако не могат да те направят един от тях ще те погубят.Не се занимавай с хората,по-добре иди при зверовете.
-Но ти си толкова жесток.Как може да говориш такива неща.Аз съм човек,не мога да гледам как хората страдат...
-А може ли да гледаш как животните страдат точно заради хората.За мене човека е най-студеното от всички студени животни.Той като убива се забавлява.Гледал ли си как се убиват животните с които хората се хранят?Гледал ли си как се отнасят с тях.Аз обичам животните,не хората.Човека не заслужава да бъде обичан.Аз го мразя и го презирам.Кажи ми само едно нещо което заслужава обич в човека и аз ще го обикна.
-Добродетелта!
-Какви ги говориш.Та това даже не са техни добродетели.Да бъдеш добър или лош,кой определя,мъртви добродетели на мъртви пастири.Няма нищо за уважение.Тяхната лицемерна доброта.Не това заслужава само презрение.Колко хора сами са си изградили добродетелите ? Назови ми един който не е откраднал от Христос или от Буда.Но хората обичат да се заблуждават че са добродетелни.Като помогнат на някой нещастник те само задоволяват собствената си нужда от това да си докажат че са добродетелни.Ето на аз помогнах на бедния нещастник,аз съм добър.А той само е наранил гордостта му със своята добродетел.Не няма нищо за уважение в тази добродетел.Трябва да се постараеш повече да откриеш нещо за което си заслужава да уважаваш човека.
-Но те могат да се променят!Ние може да им помогнем.
-И как ще им помогнеш?Като им дадеш твоите добродетели?Те ще ги използват както ще използват и тебе за да извлекат някаква полза.Ето свещениците 2 хиляди години след смъртта на Христос още печелят от неговата смърт.Бизнес.Бягай от хората ,бягай и от мене,върви при себе си в усамотение.Твоята състрадателност ще се превърне в твоя ад.Ти доскоро си бил овца,за това ти е жал за хората.Но ти не може да им помогнеш.Помогни на себе си,помагай само на този, който виждаш че иска да е свободен.Той ще те слуша,на него може да помогнеш.Не ти трябват последователи,трябват ти сподвижници,приятели.Не си изграждай идоли да не те смажат и нека и те последват твоя пример.Нека всеки сам бъде мярка за себе си,а не да се съобразява с ближния,както е в обществото от едни овце.Там всеки се съобразява с другите.Дали изглежда достатъчно привлекателен,дали казва забавни неща,дали ще го приемат.Толкова много се страхуват тези нещастници да не бъдат отхвърлени от стадото.Тях ги е страх от свободата.Не може да ги освободиш тях,техните души са в окови.Златни окови,те си ги харесват и се кичат с тях като с украшения.Не на тях трябва да помагаш,а на себе си.Помагай на отхвърлените овце ,така че да нямат нужда повече от стадото.Това може да сториш.
-Но как мога да разбера кои са тези хора?
-Те са същите като тебе.Всички са като тебе в началото.Но ти трябва да надмогнеш състрадателността си към хората.Надмогни любовта си и помогни на тези на които можеш.Тези хора са бунтари,те са или в затворите или в лудниците.Ако не си нормален те пращат там,там ги търси.Търси свободолюбивите,а не робите.Робите не можеш да освободиш,но тези които желаят свободата можеш.На тях малко им трябва,някои са дори по свободни от тебе.На тях не им пука за обществото.Забрави стадото не ти трябва то.Все още народа мисли като един индивид.На твоята любов те ще ти се отплатят с омраза.Като минаваш покрай тях по добре вземи това, което ти дават и си върви по пътя и внимавай да не им вземеш нещо ,с което те се гордеят.Фалшиви са тези идоли и добродетели не се залъгвай ,но не се опитвай да им ги отнемеш че ще те накажат.
-Но самотен е пътя на свободния,аз искам приятели,сподвижници!
-Ти ще намериш такива,но не ги търси в обществото,те търсят пастира,може да го намерят в твое лице.Търси свободни вече сподвижници,такива които нямат нужда от тебе,на такива на които няма какво да дадеш.Те ще са ти истински приятели и имай врагове,нека всички овце бъдат твои врагове.Така ще избегнеш оковитe и ще си свободен.
-Но аз се чувствам самотен,какво да правя.
-Ти винаги си бил самотен,в стадото си се чувствал добре търкайки се в ближния.Сега като го няма ти виждаш реалността че винаги си бил сам.Той също се е търкал в тебе защото го е страх от самотата.Може да си сред хиляди хора и да се чувстваш самотен и истината да не е с тебе,а може и да си сам но да не си самотен и истината да е с тебе.Обикни самотата за да ти е леко,няма от какво да се страхуваш.Не ти трябват ласките на ближния,на овцете.Различни са ласките на овцете и тези на свободните.Лицемерни са ласките на овцете.Те искат ласки в замяна.За да те обичат искат и ти да ги обичаш.Това си е бизнес.Правят договор и всички са щастливи.Да се подсигурят че няма да останат сами.Толкова се страхуват от самотата.Ако веднъж бъдеш щастлив в самотата ти никога няма да си сам повече.
-Все още ме е страх от самотата.
-Така е защото истината все още не е с тебе.Отиди в усамотение и истината ще дойде.Тя отива при тези които я търсят.Тя търси тях и те я търсят.Като я намериш ти никога няма да си самотен повече,тя винаги ще е с тебе.Няма да се страхуваш повече да оставаш сам,ти сам ще търсиш усамотение.Бъди смел и непоколебим.Ако се страхуваш прекалено много ще се върнеш в стадото.Но то дава само измамна сигурност че не си сам.
-Но аз цял живот съм живял в това общество,не знам как да живея сам.Не знам дали мога да се справя,как ще оцелея?
-Това е нещо с което стадото се гордее.Така то взима свободата на овцете за да може те да са верни на стадото.Като не може да се справиш сам ти ще се върнеш при тях.Но не се страхувай,ти ще се научиш сам,живота ще те научи.Аз мога да ти помогна да се научиш да се оправяш сам ако пожелаеш.
-Не ти ми помогна достатъчно,мисля че вече мога да продължа сам...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 20, 2006, 08:28:16 pm
-Какво знаеш за така наречените просветлени хора?Знам че всичките имат нещо общо,отивам в осамотение някъде за дълго време,а после се връщат пълни с мъдрост.Защо се получава така?
-Ницше чел ли си?
-Да чел съм това онова.Но там не става въпрост за това.
-Ти си видял само това за което си бил готов.Ще се опитам да ти обясня тези неща така както ги разбирам аз.Виждаш ли докато си част от обществото ти никога няма да си свободен.Като си член на това общество,или по точно овца ако мога така да се изразя.Правя сравнение с овцете защото тяхното поведение много наподобява човешкото в обществото.Но не върви да кажем че овцете имат човешко поведение ,а за това казваме че хората имат поведение на овце.Човек преди да вземе каквото и да било решение той първо анализира дали това ще се приеме от обществото.Страха да не бъде отхвърлен от стадото е много голям.Стадото по такъв начин ти втълпява своите идеи ,че ти да повярваш че без това общество не може да постигнеш нищо.Затова хората гледат да се харесат на обществото и не правят това което искат самите те,а това което иска обществото от тях.Етикеция,закони,морал,канони,религии всичко това е да те направят един от многото.Всички в стадото трябва да бъдат еднакви.Всички трябва да харесват жени с определена големина на бюста и т.н.Дори ти като вземеш да се обличаш,се обличаш така че да се харесаш на останалите,прическата ти е такава че да се хареса на останалите,поведението ти е такова че да се хареса на останалите и най-накрая но не и по важност мисленето ти трябва да е такова че да се хареса на останалите.Да си забавен,остроумен и т.н. с точния хумор който приема обществото.Ако успееш да задоволиш това ,което искат хората от тебе ти ще бъдеш приет като нормална овца.А черните овце никой не ги харесва.Тези които мислят различно и поведението им е различно от на стадото биват отхвърлени.Но стадото така поставя нещата че ти постоянно да имаш нужда от тях и в края на краишата искаш или не искаш ти ставаш един от тях.Натрапват ти идеята че в природата е много опасно и не би издържал и ден и така полека лека като използват твоя страх от непознатото ти почваш да правиш това ,което се изисква от тебе.Като една добра овчица ти следваш пастира.
-Добре де но това какво общо има с просветлените?
-Има много общо.Тези които имат смелостта да се отделят от обществото и да отидат в природата,скоро разбират че не е толкова опасно там.С времето,с години те забравя заблудите и илюзиите ,които ти е поставило обществото и вече могат да расъждават трезво.Те са просветлени в това че са видяли заблудите.Така те могат по лесно да разберат кое е истина или по точно кое не е истина.Да разбереш истината не съм сигорен че някой още е успял.Но заблудите могат да се разберат и точно това са разбрали просветлените хора.
-Значи затова след толкова години те се връщат пълни с мъдрост неразбираема за останалите хора.
-Да,овцете просто сънуват.Те нямат свои мисли,а до голяма степен дори са приели за свои криворазбраните идеи от просветлените.Защото един непросветен не може да разбере един просветен.И така вместо да помогнат просветени внасят още повече мъгла в нещата.
-Но какво общо има това с Ницше?
-Просветлените са видяли, това което е видял и Ницше.Ницше просто го е обяснил по много добър начин,за разлика от другите просветлени.По един достъпен начин.
-Но аз съм го чел но нищо не разбирам.
-Това е така защото все още си подвластен на стадото.Както казах един непросветен не може да разбере един просветен.
-Добре де може ли да ми обясниш така че да го разбера за какво говори Ницше?
-Мога да опитам.Разбираш ли какво е еволюцията и нейната цел?
-Горе долу знам какво е еволюция но за цел никой не знае.
-Да това е така защото ние не сме целта на тази еволюция.Ние сме само малка част от нея,ние сме мост.На нас не ни отредено да знаем целта на еволюцията.Ние трябва да създадем свръх човека.Това е единствената ни задача.Но е изключително трудно.Тази стъпка е толкова голяма колко е разликата от маймуната до човека.Такава е разликата от човека до свръх човека.Той е нашия наследник.
-Искаш да кажеш че човека има още много да се развива преди да разбере истините?
-Горе долу,този свръх човек може би ще ги разбере.А тези просветени са просто вестители за свръх човека.Тяхното мислене колкото и неограничено да ни изглежда е нищо в сравнение със съзнанието ,което ще притежава свръх човека.Но хората се страхуват от свръх човека.
-Защо?
-Виждаш ли религиите са виновни до голяма степен.Недуховни хора са се опитали да разберат духовните и са сложили някакви закони и догми.Това само допълнително ограничава и забавя развитието.Отлага се идването на свръх човека.Ницше много точно казва че последния човек живее най-дълго и той е най-презрения човек.Той забавя еволюцията и живее не нужно.Почти унищожава земните ресурси и живота на свръх човека ще бъде по труден.
-Но защо се получава така,от какво идва този страх?
-От самото обшество.Виждаш ли те овцете може да са една до друга но все пак те са сами.Колкото и да се търкат една в друга те се чувстват винаги самотни.И гледат да се подсигорят.Страхуват се да не останат на саме със себе си и се женят и си обещават никога да не се разделят.Но това е от страх от самотата.Това което те наричат любов е нещо друго.Това е страх.Ще те обичам само ако ти ме обичаш.Което е доста глупаво и няма нищо общо със смисъла който са вложили духовните хора в тази дума.Не си ли забелязъл как някои хора винаги си намират работа и гледат все да са сред хора?
-Да но защо е така?
-Защото ги е страх да останат на саме със себе си.Възможно е да паднат заблудите и те да видят че са си пропилели живота.Затова много от тях се страхуват и от смъртта.Дори се страхуват и за смъртта на близките си.Защото няма да има в кого да се търкат и ще останат сами.Ще бъдат самотни каквито винаги са били.Всичко това е една илюзия че не са самотни като са сред стадото.Може да си сред хиляди но да си сам и истината да не е с тебе,а може и да си сам но да не си самотен и истината да е с тебе.
-Толкова ли е голям страха от самотата ?
-Да , колко хора се страхуват да не се изгубят.Дори не излизат от къщите си да не би да се изгубят.Но те са просто самотни и ги е страх от собствената им самота.
-Това как може да се преодолее?
-Като се преодолее страха и надникнеш в самотата си.Като потърсиш истината.Когато истината е с тебе ти никога няма да се чувстваш самотен.Истината идва при този който я търси.Както човек търси истината ,така и истината търси човека.
-Значи всичките тези просветлени хора,са преодолели този страх.За това са останали толкова години в осамотение.За да забравят заблудите и да се освободят.Така те никога повече няма да бъдат самотни в своята самота.Но това се постига само в осамотение.Значи тези просветлени хора просто са свободни,свободни от всичките заблуди и окови на обществото.Всички тези добродетели които наричат хората са само вериги с които оковават душите си.В техните очи те изглеждат златни вериги и ги носят като окрашения.Затова и им е трудно да се разделят с тях.Толкова са свикнали с тях че ги е страх да не им ги отнемат,да не им отнемат веригите.Значи свръх човека наистина има за какво да презира тези хора.Има за какво ние самите да се презираме.Нали това казваше Заратустра,че най-голямото удоволствие което може да изпита човек е да презре човека.Това е така защото за да го презре ,човек първо трябва да се освободи.Това е чувството на освобождението,за това и свободните презират робите.Те нямат смелостта да се освободят да се борят ...
-Виждаш ли много е трудно да се отделиш от стадото.Веднага след като го направиш ти ще почувстваш че си ги предал.Така и ще ти кажат те.Те ще те намразят.Ти не може да им помогнеш.Не се и стреми да помагаш на нещастниците.Те още повече ще те намразят,че им взимаш златните вериги.По добре хващай за ръка тези ,които са захвърлили веригите и бягай в планината.Сред зверовете е по добре от колкото сред хората.Няма какво да уважаваш у хората.И не дей се води от любовта си да им помагаш.Състрадателността си ти трябва да укротиш.Не на хората трябва ти да говориш,а на сподвижници,на приятели.Не ти трябват последователи,или идоли,те са нужни само на овцете.На тях им трябва пастир,на тебе ти трябва приятел и враг.Нека тези овце бъдат твои врагове.Бягай от тях да не би да им вземеш нещо и като даваш не бъди толкова беден да даваш милостиня.
-Сега вече започвам да разбирам свръх човека.Но как може хората да го мразят,та той е достоен единствен за обичане!Това е бъдещето на еволюцията,живота толкова много надежди е вложил в него.Единствения начин да помогнем на свръх човека е като съхраним образа му в сърцата си.Като го обикнем.Ако тръгнем да предвестяваме неговото идване хората ще ни намразят и ще ни разпънат на кръст.Така те постъпват със свободните.Тогава кой ще запази образа му.Това не е идея за съвършенство,за единство,за цялост,за самодостатъчност.Това е точно обратното,от това свръх човека се срамува.Уникалност.Да тази дума му подхожда.Общество от уникални лучности.Общество от индивидуалисти и свободни хора,хора чиято мярка за правилно и неправилно е самия човек,самия себе си.Хората дават много имена на този свръх човек,всеки му дава различни имена,но той идва.Вече е по близо от всякога ,дори аз мога да го видя.
-Тогава мисля че е време да се разделим.И не забравяй,пази се от стадото,то ще те изкара луд.Търси сподвижници,а не последователи,търси приятели с които да споделяш ,а не да налагаш идеите си.Все пак ако срещнеш някой ден свръх човека,твоите идеи ще са смешни в сравнение с неговите.Не ги налагай а нека всеки сам реши сам за себе си какво да стори.Който потърси помощ му помогни така че да го научиш сам да си помага.Да не се налага да му помагаш повече.Като даваш давай толкова,че да няма нужда да даваш пак.Мисля че вече си готов да създадеш своите си добродетели,без да заимстваш от други.Ти сам вече може да вървиш по пътя си,а той започва от тебе самия,от вътре.Пази се от хората и пази се от мене.Може да съм те излъгъл,както ме е излъгъл мене и Ницше.И помни давай любовта си само на този който я заслужава и по добре мрази от колкото да оставаш безразличен.Няма нищо по лошо от безразличието.Та ако искаш може да обикнеш Заратустра или да го намразиш,но не му оставай безразличен...по добре намрази и мене...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 21, 2006, 03:28:49 pm
 Добре до тука написах неща ,които не знам дали сте разбрали защо ги пиша.Сега ще се опитам да внеса малко яснота така че да четете по добре.Представете си че вие се намирате в някаква опаковка,като яйце.Обаче вие сте отвътре.В началото вие приемате това, което виждате за вашия свят.Но с времето вие установявате че след първия пласт,има следващ.Обвивката на това яйце е съставена от пластове или по точно казано това са вашите заблуди.Колкото повече заблуди има човек толкова по дебела е тази обвивка.Но какво става когато човек започне да маха заблудите една по една.Обвивка след обвивка,заблуди които е градил цял живот може би.И изведнъж света ви започва да се разширява,в момента в който се отървете от някоя заблуда вие махатe една от тази прегради между вас и света навън.Сега когато махнете достатъчно от тези обвивки,от тези заблуди самата обвивка на това яйце започва да става по прозрачно.Вие вече започвате да виждате че отвъд това яйце има и нещо друго,цял безкраен свят.Проблема е че още не го виждате ясно ,ами размазано.Тогава ако продължите да махате още от заблудите си,този образ на реалния свят ще става все по ясен и по ясен.Премахването на всички заблуди,на всички прегради ,които самите вие сте си поставили със света ще ви освободи.Аз няма не съм тука за да ви казвам някакви истини,аз съм тука да помогна както на вас така и на себе си да се отървем от тези прегради.Да премахнем тези заблуди,ако успеем да направим това,то тогава няма да е нужно да обясняваме какво е реалния свят.Той ще бъде толкова видим колко бял ден.Както примерно не е нужно да се доказва че слънцето свете,така няма да е нужно да се доказва смисъла на живота и т.н.Всички тези неща ще се видят единствено ,когато всички тези заблуди паднат.Дори когато са прозрачни те изкривяват до някаква степен реалността.Естествено използвам думата реалност като относителна,това за заблудите си е само идея.Аз не съм дори сигурен че има реален свят отвъд заблудите,това още не мога да кажа.Мога да кажа само че съм сигурен в заблудите и тях си ги поставя самия човек и хората около него спомагат за това.Още от деца хората започват да им изграждат техните яйца.Пласт след пласт,докато накрая пространството вътре стане толкова малко че детето става толкова ограничено колкото и родителите.Вместо родителите да махат тези прегради те ги поставят.Това е доста мъчително както за детето така и за родителя.Предполагам всеки иска да види детето си щастливо и свободно.Но няма какво да разтягам повече локуми да продължавам към съществото.
 
 Аз не знам и няма начин да разбера какъв е свръх човека на Ницше,обаче аз също си имам свръх човек.Мога да го нарека така ,защото той си прилича със свръх човека на Ницше по това че и на двамата им липсват тези неща ,с които човеците се гордеят.С тапети облепват хората те своето яйце и му се радват колко е малко.Точно това е единственото нещо ,по което си приличат моя свръх човек и този на Ницше,те не живеят в такива яйца.А по толкова много неща се различават,това е и идеята.За уникалността,това не е моя идея,това е идея на самия живот.Всичко е уникално в живота,така и ние хората трябва всеки да стане уникален,индивидуален.Това за което говори Рамус донякъде съвпада с моите виждания,но само до някъде.Аз няма как да разбера какво е искал да каже,а само знам че идеите си приличат.Всъщност това което той определя като индивидуален подход е точно свръх човек.Това за което той говори е неговия свръх човек,а това за което аз говоря е моя.Може да има неща по които да си приличат но те са много различни.Представете си само простата логика докъде може да ни доведе едно такова мислене.Какво общество би се получило.В момента ако например имате 10 човек,те всички мислят почти еднакво,те имат едни и същи заблуди.Така сега си представете тези 10 човека с напълно различни заблуди.Това би довело до доста по различни идеи,което от своя страна би дръпнало прогреса или това с което се занимават 10 пъти по нагоре.Едно е да имаш 1 идея друго е да имаш 10 различни уникални идеи.Но сега си представете че тези хора,нямат никакви заблуди,те са напълно отворени към света,тогава прогреса няма да става само 10 пъти по бързо,а направо не може да се изчисли.Защото отвореното съзнание е безкрайно,безкрайни идеи,безкрайни възможности.

 Ако питате за причината поради, която аз пиша тука в този форум ,тука в тази тема сега ще ви кажа.Надявам се да ме разберете донякъде.Аз съм тука с една единствена цел и това е да се опитам да ви покажа заблудите.Вашите и моите.Говоря на вас ,защото вие го заслужавате,вие искате да се освободите.Аз не искам да говоря на овце или да ставам пастир.Аз търся приятели и врагове.Вие си изберете какво да бъде вашето отношение към мене.Аз не мога да ви науча как да живеете.Вие всичките знаете ,но може би някои от вас са забравили.Искам да ви помогна да си спомните.Аз не искам да следвате моя път,това е невъзможно и ненужно.Това което искам е като счупя моята черупка да не съм сам.Не защото ще съм самотен,а защото колкото сме повече толкова по весело.Не вярвайте на обещания за живот след смъртта.Не вярвайте на тези които говорят за съвършенство,единство,самодостатъчност,цялост.По съвършени трябва да ми изглеждат за да им повярвам.По само-достатъчни.И най важното,не ми вярвайте на това което пиша.Излъгал съм ви сигурно.Сигурно отвъд яйцето няма реален живот,излъгал съм ви сигурно и за него.Намразете ме ако искате,но обикнете живота.
Title: Re: Луда работа
Post by: izgrev on декември 21, 2006, 07:58:50 pm
Quote
Добре до тука написах неща ,които не знам дали сте разбрали защо ги пишa.
Edwa li nqkoj e razbral!
Pone za sebe si garantiram! Ako iskash da te razberat, wkliuchi se w debatite! Ili si kazwaj mnenieto bez srydni, ili nedej! Twoj izbor!
Title: Re: Луда работа
Post by: ALISA on декември 22, 2006, 11:12:39 am
Точно така, недей да се сърдиш! Според мен никой не може да отрече, че имаш белетристичен талант (това е комплимент)! 8)  Развивай се на воля, но и нас разбери - нормално е да се чувстваме мъничко пренебрегнати......... ;)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 22, 2006, 04:42:33 pm
 Хората чуват само това което искат да чуят.Аз няма да ви говоря за оново, което вие искате да чуете.Вие няма да се зарадвате на това ,което ще прочете, за това ви предупреждавам да не го правите.Говоря за последен път след което ще замълча.Вие не може да разберете какво искам да ви кажа,но аз все пак ще говоря.Ще направя един последен опит,така че да мога да кажа че поне съм опитал.Това което се опитвам да направя е една глупост.Една луда работа и както виждам се увенча с неуспех.Сега ще говоря за последен път и ще замълча...

 Да направим прост преглед върху това какво са сторили хората от своето съзнателно съществуване.От мястото където човека е станал нещо повече от животно.От тогава до сега човека още прави опити да надмогне животното.Все неуспешни опити.Това което в момента хората се гордеят те наричат култура.Това е един неуспешен опит да се надмогне животното.Но те се гордеят.Имат си свои идоли,създателите на тази култура и всички хора ги хвалят им се кланят.Всеки иска да е като тях.Всички тези хора които създават тази култура са поробители.Да те поробват душите ви.И те вече са поробену.И е толкова голяма хитростта в това поробване.Вие сте роби и дори се гордеете с това.Тези поробители са ви казали че оковите ви всъщност са златни накити и вие всичките се избивате да си слагате повече окови.Да бъдете по-добри,по-съвършени,по-състрадателни,по-милосърдни,по-красиви,по-умни,по-забавни,по-завършени,по-само-достатъчни.Всичко това са вашите златни окови ,които вие сами сте си сложили.Вие толкова сте ги обикнали че вече не виждате всичко останало.Другите накити ви се виждат като окови:по-лоши,по-роби,по-грозни,по-глупави,по-несъвършени,без състрадание,милосърдие и т.н.Но поробителите казват че това са лоши неща,и ви дават веригите.И вие си ги слагате.А защо не,те са златни с матов блясък,светят и колкото повече имаш толкова повече светиш.
 
 Странна култура е и тяхната религия.Те казват че имало някакъв Бог ,който създал всичко.Само трябвало да повярваш в него и ще бъдеш спасен.Спасителя.Ех да имаше някой да ги спаси от техния спасител.Но религиите говорят за любов,състрадание и т.н.А в името на техния Бог са умрели най-много хора и са се водили най-много войни.Никой не го е виждал този Бог,никой не му търси сметка,как така ще създава нещо без разрешение.Кой го е създал него?Хората са го създали,дори ако не съществува хората ще го изобретят.Те имат нужда от него.Имат нужда някой да ги спасява и да ги води както стадото овце има нужда от пастир.

 Странно нещо са и техните закони на техните държави.По други места има племена,но не тука има държави.Те се гордеят и с това.В тези държави има закони.Няма мърдане трябва да правиш каквото кажат тези закони.Казват че ги измислили хората,да хората се поробили сами.Но тъй като им писнало да се поробват един друг измислили държавата.Така тя ще пороби всички че да не се карат.И всички били послушни...докато не се появили противоречия в тези закони и в преразпределението на благата.Хората роби роби ама не търпят Вуте да има повече кравички от тях.Как така той има повече от мене.Да хората са алчни,но това е в реда на нещата.Нищо че в техните религии се казва че не трябва да си алчен.Те на пук на всичко пък стават алчни.Когато някой направи нещо против тези закони те го наричат престъпник.Да това са най-омразните хора за робите.Робите ги мразят защото престъпниците са свободни.Те не спазват закона.И хората ги мразят,трябва да ги направят роби,ако не успеят имат затвори.Ще ги направят затворници.Странно нещо са тези държави.Робите по душа отнемат физическата свобода на тези с свободни души.Така те се успокояват.

 Но всичко по горе е направо смешна част от това което правят тези хора.Това стадно животно.Има и отцепници ,но те са малко,в лудниците и в затворите.Държавата пази своите роби,няма мърдане.Така но тези хора решили да се поробят още повече.Не им стигали религиите и държавите ,малко им били оковите.А те можели да носят още много,много златни окови.И започнали да си измислят.Мода,етика,морал и т.н.Хората ги нарекли култура,накитите на робите.Те се кичили с най-модерните и нови окови и им се радвали.И хората завиждали на тези с по-големи окови.Хората главно могат да се разделят на два типа роби.Едните се наричат духовни ,а другите материални.Материални обръщат внимание на това как изглеждат техните окови.Малко повече грим,малко диети и хоп перфектната фолк певица която приказва за нещо ,което хората направили табу тема за секса.Много е смешно,то как да не те напуши на смях,но хората не искат акъл.Дай им силикон и презервативи.Те предпазвали децата си да не разбират кво е секса.Да това е доста глупаво,лъжели ги че децата ги носят щъркелите.Аха а мене май лястовица ме е донесла.Или хипопотам.Що пък точно щъркел да е.Или още по модерно е да се каже Бог ме донесе.Още по смешно е че хората имат свои предпочитания.Да не могат да правят секс с когото и да било.Жената трябва да е слаба ,с големи цици,доста грим,да не говори много и да може да прави всички пози от кама сутра.Жените са доста суетни и обръщат голямо внимание на дрехите.Да и крият някакви си там части от тялото,наричат ги срамни.Странно от кво се срамуват тези жени пред хората.Но насаме не е срамно.Странни същества са тези животни хората.Маймуните им се смеят.Хората се обличат с чужди кожи и крият телата си.Защо правят така няма кой да ти каже ,но всички ги е срам да показват телата си.Страх ги.Някои части от тялото им били по-къси от на останалите ,а други по големи и хората завиждали.Затова измислили дрехите,така всички изглеждали еднакво.Било срамно,срамували се тези които им били малки.Те измислили дрехите и казали че е срамно.И хоп всички с дрехи.Жените обаче били по хитри от мъжете.Те забранили на мъжете да гледат гърдите им.Те ги скривали и мъжете искали да ги видят не защото били нещо кой знае какво,а защото било забранено.И секса бил забранен,да трябвало да си на 18 години,да ама децата нали е забранено на 13-14 години вече правят повече секс от родителите си.Но забраните винаги са изкушавали свободните души.Роби сте но все още духа ви жадува за свобода.Въпреки всички тези измами с които ума казва на духа че е свободен ,а не роб,духа си иска неговото.И не ме разбирайте погрешно,не говоря за онази душа ,в която вие така неотменно вярвате,а говоря за вашето същество.За живота във вас,той иска да се освободи от тези прегради.Засега говорих за единия тип роби.За материалните,но още по големи са веригите на тези роби наричайки се духовни.Техните окови били тяхната безсмъртна душа.Няма мърдане.Щом душата ти е безсмъртна ти си все прецакан.Не може да се самоубиеш дори.Как да убиеш душа,тя е вечна.Баси гадното,значи ако искам да умра ще стана на някаква душа.Добре де ,не мога да разбера как може хората да вярват на такива простотии.Отивала в рая или в ада.Аха да...било логично...този техния рай би бил моя ад.Вечно блаженство,доброта,любов.Ебаси скуката.И хората желаят това?хаха направо не е истина.Нали доброто разбираш едва като видиш злото,любовта от омразата?Ама кво ти пука,важното е да сме добри и да сме в рая.Да си купим билети и ако може да са с места едно до друго с моята спътница.Робинята която е била до мене цял живот.Ние се поробихме един друг с обета си за вярност.Няма мърдане,ако аз те обичам ще ме обичаш и ти.Няма да обичаш други,нещо повече няма да правиш и секс с други.Но тези духовни хора измислят по здрави окови.Например хората измислили будизъма измислили друг тип окови.Пътя на Буда,като че ли няма друг път ,че трябва да следвам неговия.Ама не той ще ми покаже къде е истина,Буда да си върви по пътя и да ме остави да си намеря моя.Аз ще търся скрити пътеки и ще вървя далече от този път.Той е прекалено препълнен за мене,прекалено много будисти крачат по него.Ще заобиколя малко и ще ги изпреваря,дори Буда ще изпреваря.И ще го спъна да падне,и да видите как всички будисти ще паднат с него.Той ще каже че това е част от пътя.И всички ще се спъват.Но други духовни хора отричат този път.Те казват че всеки трябва да си следва неговия.Така било,да им счупя аз краката да ги видя как ще крачат по своя.Или ще пълзят.Нищо не разбират.Никога не са разбирали.Но те са толкова обедени в своя път че не им пука.Все пак по добре да си вървят по техния път от колкото на този на Буда.Всеки вървял сам,да ама я вижте пътя на Буда.Аз няма да вървя сам,но няма да вървя и с хора.Не хората не са достойни да живеят.Ще си взема куче.То поне ще се радва с мене на живота и ще ме обича.А не измамната и лицемерна любов на хората.Не ми трябва тяхната любов.Ще вземат да кажат да ги обичам и аз.За тях това е бизнес.За да вземеш трябва да дадеш.И дори духовни хора пак са на този принцип.Аз те обичам и за това няма да правиш това или онова.Ще ме слушаш,защо?Защото те обичам и ти трябва да ме обичаш.И така хората си се търкат в ближния,човек в човек.И духовния човек се страхува.Страхува се да не стане по-лош,по-несъвършен духа му да стане.Да не сгреши в пътя.Да не кривне от него.Как би допуснал той само-достатъчния да има нужда от нещо.Или от любов или той самия да обича това му е само-достатъчността.Но я му я отнемете,дали ще е толкова само-достатъчен.Я му отнемете тази идея за само-достатъчността.Веднага ще намери друга,ще стане нещо друго.Други окови ще си намери.Дори може да си намери захвърлени на пътя окови.Без пари са,иначе за оковите си плащаш.Не е и евтино да си роб дори.Да си свободен е по евтино от колкото да си роб.Но свободните нямат окови,те не им трябват,те имат криле.Затова робите им завиждат и ги мразят.

 Сега вие хората ще ме питате.Какви са тези истини които ще ни кажеш?Толкова са наивни хората,те не искат истини.Те искат окови.Аз окови не искам повече да ви давам.Вие си имате достатъчно.Аз намерих ключа за моите окови и ще се освободя.Този ключ може да стане и за вашите окови.Стига някой да пожелае да се освободи,поне по евтино е да си свободен.Вие махнете за малко оковите,пък ако не ви хареса или ви липсват пак си ги сложете.Но аз моите ще ги изхвърля.Те не ми трябват повече.Аз разбрах какви са.За какво са и какво правят с мене.Та както казах няма да ви давам повече окови,няма да ви заблуждавам.Само ви показвам че това не са накити ,а окови.Оковали сте живота в себе си.Бих казал душа но ще ме разберете погрешно.Затова казвам живота.Оковали сте го.Махнете тези накити,не ви трябват,те са нужни на стадото.На онези които се гордеят с тях.Намразете тези накити.Не ви трябват.По добре ги дайте на някой ,който ще им се зарадва.Но не...вие няма да направите това.Вие сега ще ме намразите.Ще кажете че не мога да оценя вашите накити,вашите съкровища.Но те са измамни,това са просто окови...заблуди ...По-добре престъпник,по-добре враг на държавата,на религията,на морала,на етиката,на духовността,на хората от колкото да бъда като тях...окованите...Не ми трябват съвети как да живея,не ми трябват закони да се радвам на живота,не ми трябват скапаните ви причини да се радвам,не ми трябват скапаното ви одобрение за това ,което говоря,не искам нищо от вас,не искам нищо от роби.Вие няма какво да ми дадете.И аз няма какво да ви дам,ние сме прекалено различни.Не ми трябва разрешение,съгласието ви за да започна да живея така както искам.Това което искам е да намеря някой ,който е и той свободен.За да се радвам и на неговата и на моята свобода.Не ми трябва нищо,нищо духовно ,нищо материално,стига ми живота който ми е даден.Запазете си духовността,запазете си материалността ,а ми дайте свободата да живея свободно живота си.Аз вече забравям,почти съм забравил оковите,още малко накити ми останаха да махна за да стана достатъчно лек за да мога да полетя.Вашите си заблуди са вашия най голям враг.Вие ги наричате накити и се гордеете с тях,но те не са нищо повече от ненужни дрънкулки.Окови,окови сте си сложили...Вие дори сега още гледате тези окови.Още им се радвате.Какви ви ги говоря,вие ги обичате.Обичате да сте роби.А ако не искате да махнете оковите да ви дам още малко,да ви дам моите ? Искате ли ги?Ще ви ги дам всичките.Всичките ми идеи за любов,доброта,съвършенство всичките идеи са ваши.Те не са мои.Те никога не са били мои.Това са идеите на робите.Аз вече не съм роб.Аз съм птица...летиииии...преди да са те гръмнали пазачите на робите.Робите ги наричат свои защитници.Да те ги пазят някой да не би да им открадне оковите някой ден.Ах моля се някой да ви открадне тези накити,тези заблуди, да ви видя какво ще правите о вие роби.И да ме намразите,и да не приемате това ,което съм написал не ми пука.Защото не ми пука за робите,пука ми единствено за другите,за птиците ...надявам се някой ден да видя как всички вие захвърляте тези окови и политате към хоризонта.Към едно ново бъдеще,към новия човек...който умее да лети...който мрази робите...

Това е всичко от мене,няма какво повече да ви кажа,не дължа нищо повече на вас робите,бях роб,изпълних моята част да ви покажа че това са вериги ,а не накити.Който иска да лети...който не ,да им се радва на заблудите

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 07, 2007, 07:30:58 pm
Мина известно време и сега виждам нещата по ясно.Виждам и по-добре това което съм написал по отгоре.Тези редове които ще напиша по надолу са отправени към тези ,които виждат колко много се заблуждават хората с техните фалшиви добродетели и ценности.Всъщност само те могат да разберат какво ще напиша тука защото това е продължението на една история.Това е тяхната история.История е защото тя започва в миналото ,а е продължение защото ще бъде в бъдещето.Но всичко това минало и бъдеще съществува ,само защото има настояще.Все пак знам че ще бъде прочетено от всички ,заради така нареченото човешко любопитство.Но колко от вас знаят какво е това любопитство и защо се интересуват от разни неща?Един "нормален" човек не може да отговори на този въпрос.Нормален според нормите на обществото.А кое е по нормално в действителност,да бъдеш "нормален" или "ненормален" според нормите на обществото.За това става и на въпрос о мои любими ненормалници.Тази "нормалност" е не просто безсмислена и глупава,тя е направо скучна.Какво могат да видят "ненормалните" хора ,което "нормалните" не могат?Та както и да е,за всички които се определят като нормални хора мога да кажа само,че това което е тука по надолу ще им се стори като безсмислици.Безсмислици според значението което те влагат в думата "смисъл".Но какво в действителност е "смисъл"?Та както и да е тези хора,"нормалните" доста често в ежедневието си употребяват думи като "съзнание","подсъзнание","съвършенство","цялостност","вечност" и т.н..Хехе да та замислих се аз до колко разбират тези хорица тези думи.Всъщност няма "нормален" човек който да даде задоволителен отговор например за това какво е нещо като "съзнанието".Нещо повече в техния изпълнен със смисъл живот ,ако ги попиташ следния въпрос:
"Защо хората имат съзнание?" Какъв мислите че ще бъде отговора?Хехе дам.Всъщност дали ще попитате един "нормален" човек или човек живял преди 10000 години няма да получите отговор.А всъщност и двамата имат съзнание.Ако попитате един "нормален" човек за нещо дори много просто например:
"Защо ядеш?" Какво може да отговори този "нормален" човек.Ще отговори нещо от сорта на "Защото тялото ми има нужда от енергия за да съществува".Да на пръв поглед отговора е доста задоволителен,но всъщност това дори не е отговор.Поради простата причина че след него възниква веднага друг въпрос:"Защо тялото ти трябва да съществува?" Тука "нормалния" човек може да стигне още по далече в своите размисли и да рече нещо от сорта на "За да продължи да съществува живота".Но въпроса си остава ..."Защо трябва да продължава живота ?" И тука след този въпрос колко "нормални" хора могат да отговорят ? Всъщност нито един.Нещо повече искам да кажа.Дори и един ненормален човек не може да отговори "Защо живота трябва да БЪДЕ?".Всичките ни инстинкти и не само човешките но и на всички живи същества е да останат живи и да продължат да съществуват.Да но ЗАЩО ? На такъв въпрос всъщност за съжаление няма човешко същество ,което да може да отговори на това ниво на което сме.Замислете се само за всички религии и секти.Всъщност разликата между секта и религия е само в броят на хората която я проповядват.Дали ще се вярва или медитира се се бъгваш по някакъв начин.Но нито с вяра нито с философия може да се отговори "смислено" на въпроса "Защо живота Е?" Нито измисления от хората Бог може да отговори.Душата била безсмъртна.Добре де тогава закво сме в човешки обвивки?Ам еи тай за разнообразие.Или пък още нещо друго.Душата се прераждала.Хехе.Добре де за всички от вас които вярват толкова силно в това че душата им е безсмъртна и се преражда,мога да им задам едно въпросче."Защо?" :) Хехе .Черпя един бонбон този който успее да ми каже защо е важно да си самоусъвършенстваме душиците.Тука сме на тренинг на Земята.Оха чи кеф :) Да но "Защо?" ВИНАГИ ,какватo и философия,вяра,религия да се използва не може да се отговори на всичките "Защо?" които възникват.Причина-следствие.Всъщност може да намерите такива връзки навсякъде.Но въпроса "Защо" не присъства там.Защо да бъде така,защо да бъде точно причина-следствие.Защо точно аз ще имам душа ,а животните нямат.Защо точно моята душа е безсмъртна.Защо си губя времето в това тяло след като душата ми е безсмъртна.Защо?Бог създал света.А него кой го е създал?Всичко е причина-следствие.Следствието се превръща в нова причина.Вероятността в началото когато всичко е започнало и е било причина да бъде също така и следствие е доста голяма.Тогава дали наистина във Вселената има някакво начало въобще или началото е следствие.Защото всъщност всяко начало е следствие на някаква причина.На някакъв тласък.

 За да отговорим на всички въпроси които стоят всеки ден пред нас,за съществуващо и за неговия "смисъл" ние се нуждаем от информация.Всъщност информацията е тази която в нашето съзнание се преобразува в нови въпроси.Някак си ние сме прекалено логични.И какво е логиката.Защо имаме логика?Какъв е нейния смисъл.Защо логиката има точно такъв начин на действие ,а не някакъв друг.Защо въобще ние сме тука и защо има някаква вселена.Не знам за вас,но аз още не съм чул от някъде някакво логично обяснение за това какво правим тука и не просто тука ами точно тука на Земята.Защо?А защо не?Хехе всъщност никой не знае.Нито "нормалните" нито "ненормалните" хора."ненормалните" хора само знаят ,че да си "нормален" е да си ограничен и да се заблуждаваш.Та има само две състояние на съзнанието ДО ТОЗИ МОМЕНТ.Да знаеш че не знаеш или да се заблуждаваш че знаеш.Едните са "нормални" другите са "ненормални".Само дето "нормалните" няма да разберат кви ги дрънкам.И как биха могли :) Но все пак нека се радват че са "нормални" ,аз искам да съм луд.Всеки път като ми кажат че съм "ненормален" се кефя.Но въпреки всичко след като и "ненормални" не могат да дадат отговор,какъв е смисъла?Смисъла е в това че поне не се заблуждават :) Но защо ? Трябваха ми определени знания и информация за да мога да отговоря на този въпрос.Всъщност аз не мога да дам този отговор който вие търсите но мога да отговоря на някои от тези "Защо".Само че не се заблуждавам че аз някога ще успея да определя всички защо-та."Защо не мога да направя това?".Сега ще се опитам да насоча вниманието ви така че да разберете защо ние хората не можем да си отговорим на тези въпроси.И отговора се крие в нещо на което ние всичко се уповаваме.Това е знанието,познанието,информацията,опита.Съзнанието борави с тях и чрез тази логика някак си възникват въпросите.Но защо си задаваме този въпрос "Защо?"Любопитство...може би.Отговорите се крият и някъде между причина-следствие.В крайна сметка стигнах до извода,че ние хората нямаме достатъчно познание.Даже не съм първия който казва това.Но това е реалността.Тука не се заблуждавам просто ,защото все още не се заемам да дам отговор.Разбирате ли?Това е 100% сигурно че не се заблуждавам.Ето ще повторя простото изречение:"Нямаме достатъчно информация" Ето това е отговор.Това е вероятно "правилния" отговор който хората търсят.Може да не ви задоволява но това е единствения за сега.И ето възниква следващо "Защо?"Защо това да е единствения отговор на всички наши въпроси.Просто "Не знам".Не се заемаш да обясняваш нищо.Няма как хората да те разберат погрешно.Това е перфектния отговор."Нямам си на представа".И все пак в своето незнание ще бъдете по мъдри от всички ,които определят някакъв смисъл.Те всички лъжат.

 Все пак да надникнем малко по надълбоко в нещата.Аз казвам че все още нямам достатъчно познание.Но дали това е наистина така.През последните хилядолетия хората правят нещо уникално.Това е трупането на информация на всевъзможни нива.Обема от информация който се е достигнал в момента е толкова огромен че е невъзможно да бъде вместен в мозъка на един човек.В неговото съзнание.Но защо?Защото за да запомни дадено нещо човек неговите мозъчни клетки се свързват в определен ред.Колкото повече повтаря дадено действие толкова по здрави стават връзките.Но процеса е доста бавен.Човешкия мозък е прекалено несъвършен.Но съзнанието е нещо различно.Та какво е съзнание?Рамус беше написал че е нещо като коефициент между : Аз и тук/сега.Аз смятам че има само съзнание и несъзнание.Да видим с каква друга информация разполагаме.Да погледнем съзнанието от друг ъгъл.След като нивото на осъзнатост зависи от това какво разбираме от "аз" и "тук и сега" да видим дали ние хората сме единствените притежаващи съзнание.Отговора е не.Ще дам само един пример за който съм сигурен.Ако поставиш огледало пред дадено същество дали ще се разпознае.Може би така може донякъде да се провери степента на осъзнатост.Аз смятам че съзнателното съществуване започва тогава когато дадено същество успее да разпознае своя образ в едно огледало.Но при различните същества степента на развитие на това съзнание е различно,така както е различно развито при хората.Та гледах една поредица на BBC за човешкото тяло.Там ставаше на въпрос за развитието на човешкия мозък.Въпреки че доста накратко се обясняват нещата и то на прост език дадоха нещо изключително важно.Бяха направили експеримент като бяха затворили различни маймуни в стая с едно голямо огледало.Оказа се че не всички маймуни разпознават своя образ ,но например шимпанзето успява.Значи шимпанзето притежава някаква степен на осъзнатост близка до човека.Нещо повече показаха.Дадоха че човешките бебета не могат да се разпознаят.Чак на определена възраст те разбират че това са те.Но нивата на осъзнатост са различни.Всъщност може да се окаже че шимпанзето може да има по развито съзнание от едно дете.Това е просто моя хипотеза не съм сигурен.Но това са факти.Това не е философия,а това са факти.Чисто наблюдение.Научния метод ни дава това от което се нуждаем.Информация.А тя издига нашето ниво на съзнание.Но има един проблем...Човешкия мозък си има капацитет и лимит.Той е доста несъвършен в сравнение например с изчислителните машини.И ето го въпроса:Защо?Защо трябва да правим всичко това.Отговора се крие доста отдавна във времето.Преди живота,преди галактиките,преди Големия Взрив.От Големия Взрив до сега информацията не е достатъчна за пълно обяснение на Вселената.Нещо ни обягва и това е самото начало.Каква е изначалната причина,изначалния тласък.Но това би означавало че въобще няма начало.ЕТО ТОВА Е ТРУДНО ЗА РАЗБИРАНЕ.Защо няма изначална причина.Защото за да има начало то се нуждае от някакъв тласък.От някаква причина.А в самото начало не може да има нищо.Значи все пак е имало нещо след като вселената е избухнала.ТОВА е вече добър въпрос.Какво е имало преди Големия Взрив и какво го е причинило.Или може би някъде в цялата тази теория нещо липсва.Причина-следствие.Защо всъщност носи смисъла на думата причина.Дали сте кажем защо или каква е причината е едно и също.Та каква е причината за възникването на Вселената,ако приемем че тя е възникнала.А де.Или може би представата ни за минало,настояще и бъдеще не отговаря много на реалността.Какво ако времето се е изкривило и Големия Взрив не е в миналото а предстои да стане.Причина-следствие.Какво ако ние сме причината за Големия Взрив.Възможно ли е ние да сме причинили това?Да причиним собственото си съществуване.Като изначално не сме съществували.Но как е възможно това.Друго което не може да се обясни какво е е същността на "Съзнанието".Какво е то,не можем да го пипнем,да го видим.Какво е това  действителност,дали е на ниво материален свят или за това което всички говорят Душа.Ако душа съществува тя би съответствала на Съзнанието на човека.Съзнанието е единственото нещо ,което не може да се докаже но Е.Може ли да докажеш че имаш съзнание?Да го покажеш някак си на другите.То се подразбира.Но защо? Дали Съзнанието има някаква връзка с възникването на Вселената.Ето за това не ни стига информацията.Всъщност нещата са доста по различни от ,това което успяват всички месии.Те всъщност само разбиват заблуди и създават нови.Науката метод е може би най-добрия който човечеството е познало.И все пак ни е нужна още информация.

 Но след като тази информация не може да бъде побрана в съзнанието на един индивид то как въобще може да добием представа за същността на нещата.За съжаление мисля че човешките същества не са в състояние да направят това...САМИ.Да погледнем реално върху нещата.Съществува някаква еволюция.Защо?Кой да ти каже :) По правилния въпрос е каква е нашата функция в еволюцията.Нашето място.Ние не сме крайната цел.Ние сме мост.Към нещо,но какво?Нещо което би обяснило вселената.Ниво на съзнание надвишаващо многократно нашето.Това което трябва да създадем е БОГ.Хехе не говоря с религиозен смисъл.Говоря чисто научно.Ако има кой да поеме цялата тази информация и познание за света и използва причинно-следствените връзки е ВЪЗМОЖНО той да се обясни.Това би означавало че този БОГ би могъл да контролира света.Но БОГ още не се е родил.Дали БОГ ще бъде в човешка обвивка или ще бъде създаден от хората по тяхно подобие.Изкуствения интелект.Андроид може би.Но това си оства все още в сферата на научната фантастика.Но все пак се замислете.Хората все повече и повече имат възможността да създадат нещо което би обединило всичкото познание за света.Ако човешкия мозък не може да се справи дали една машина би успяла.Но ако не може да се създаде изкуствено съзнание то това би довело до нуждата,това познание от тази машина да бъде предадено по някакъв начин върху дадено човешко същество.То би разполагала и с познанието и със съзнанието.Би съответствал на определението на религиите за това какво е БОГ.Или поне в дадени граници :) Наречете го ако искате свръх човек.Но това е следващата стъпка в еволюцията.Но доколко ще разберете какво ви дрънкам зависи от вашето лично ниво на осъзнатост.Все пак моето е доста ниско.Разполагам с ограничена информация за света която се изкривява до някаква степен.Ако ме наречете мечтател ,то тогава какъв е живота?Каква е мечтата на живота?Защо?А защо не?

 Но какво знам аз нали?Нищо...Знам само че за да съм свободен трябва да има за какво да бъда свободен.Грешката ми беше че пожелах самата свобода.А тя е само средство.Средство за постигане на нещо друго.Трябва да се освободя за да направя еди какво си...това би има смисъл.А аз повярвах в самата свобода.И ето аз видях друга заблуда,надявам се и вие я виждате.Да се освободиш от заблудите не е целта,да се освободиш от заблудите ти е нужно за да постигнеш нещо друго.Това другото е важното.Това е следващата стъпка в еволюцията.Нека бъдем по "ненормални" от всякога така че да настъпи тази промяна.Защо?Искате да си живеете спокойния животец ? Аз не говоря на вас.Говоря на онези които са осъзнато луди.Луд луд да полудеем :) Колкото по луди толкова по добре.Между другото правете разлика между онези "нормалните" луди и "ненормалните" луди.Лошо е да се за-цикля...не грешка добро е според религията например :) Аз се радвам на моята си лудост но най-много бих искал да се радвам на вашата :)

ПП:Все пак има какво да ви кажа още :)Da ви кажа луд съм :) Затова утре в 10:32 отивам да събирам мидички по плажа и ще си взема дъждобрана.После ще замерям хората с тях.Ще мина на червено и ще напсувам хората които карат колите си по пътищата си ,а не по пешеходната пътека.Ще вървя на ръце или ще пълзя,не съм сигурен още.Може да си купя рибка и да я хвърля в тоалетната чиния.И без това ще умре.После ще се науча да ям с крака и да гледам телевизия с главата надолу.Ако ми доскучае може да усиля уредбата че да дойдат полицаите.Ще се опитам да ги подкупя и ще ме глобят.Ще ги напсувам и ще ме арестуват...Защо ?А защо не ? Какво ще разказвам на децата си?Вие какво им разказвате.Колко сте послушни....но аз съм луд...еии тря се сдобия с жълта книжка.Тогава ще мога да си правя кот си искам.Стига да не съм опасен за околните нали :P Луд умора нема.Неуморим искам да съм.Парам па па...
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on януари 08, 2007, 10:01:09 am
За Блях

Здравей на теб и на всички ненормалници и нормалници, които символизираш. Казвам това, защото преди време и аз бях сред лудите и мислех над многото защо-та. Лудостта беше символ на развитието. Някак нормалните хора все ми се стуваше че не се развиват. Най-вече защото нормалните хора не се осмеляваха да правят ненормални неща, да задават ненормални въпроси и да търсят ненормални отговори. За всичко това си има една думичка и тя е странно. Странни хора, със странни търсения и мисли. Странни защото са отстрани на преживяващите, които само страдат и се чудят защто им се случва тов аили онова. Странни защото се неразбрани, недопуснати от обществото във формата, в  която то може да функционира в относителна хармония. Странни защото противоречат на тази относителна хармония. Защото обществената хармония е базирана на множество условия и компромиси, за да се премахнат странностите, които са причина за неудобните въпроси, разбуждащи духовете на спящите. Та така класификацията на нормални и ненормални, на луди и вярващи и всякаква друга обществена дисекция отпада. Защото не аз казвам че съм странна или че ти си странен Блях или че някой друг от странниците, които познавам е такъв. Мисля че обществото, приело компромисите и условията на относителната хармония, ни определя като странници. А ние сме хора. Човек също както и обществената единица. Само съзнанието е на различно ниво. Но в същността си сме едно и само който отхвърля, създава класификации за собствено удобство. За да може да управлява живота си в контролируеми и познати граници. И всеки, който не се помества в тези граници е странен, страничен...наблюдател :-) Въпросите, толкова много питания, ама защо, каква е причината, какво ще бъде последствието, къде ще съм аз, каква е ролята ми, за какво живея, за какво умирам, кой е създал света. Едно страхотно нещо каза Блях и то е че всичкото е започнало от нищото. И в нищото няма нито въпроси нито отговори, защото то е всичкото. Наскоро имах възможност да наблюдавам дискусия на тази тема – философските възгледи на няколко интелигентни, успяващи в материалния живот хора. Всеки изказа философията си, вярването си, изложи аргументите си. И макар че моите аргументи за живота са други, аз си мълчах и виждах как всеки един е прав. Всяка истина е точно такава. Всяка теория съществува заради онзи, който я е създал, за да му служи. За да му бъде опората в живота, който иначе не би знаел защо живее. Дали наистина живеем живот Блях? Дали наистина съществуваме, кое е доказателството? Знаеш ли как можеш да се определиш като жив? Или като мъртъв? Защото по същия критерии можеш да определиш дали съществува живота на вселената или всъщност това е сън. Дали пък живота не е точно теорията която всеки човек си изгражда сам в неговата си глава, и докосва посредством сетивата си? Дали всеки един от нас не е самия творец на света? Защо иначе има толкова много примери за главозамаяни люде, велики, около които се въртял света? Дори тук във форума е пълно с великани – преуспяващи, умни, будни, всеки бързащ да каже за себе си какъв е. Да се самоопредели, за да се използва за основа на света, в който тържествува собствената му причинно следствена логика? И дали логиката изгражда света или тя е поредната опора? Защото хаоса е трудно поносим. А хаоса не съществува – само в главите на питащия и търсещия е. Както и логиката е в главата на подреждащия. Както и липсата на информация е в главата на недоимащия. Във всеки един момент аз разполагам със всичко, което ми е потребно, за да премина към следващия момент. Абсолютно нищо не ми липсва. Само е възможно да гледам същата сграда от друга страна и да не разбирам че точно това което е пред мен е отговора на въпроса ми. Не информацията липсва, а възможността да я видя и да се възползвам от нея е прикрита. И то не някой друг, а аз сама си преча. Нищо никога не ми пречи – това са само оправдания, за да не живея. Както и да питам защо живея е оправдание да се опитвам да спра. Само че то не зависи от мен. Нито живота, нито смъртта зависят от мен. Аз не знам какво съм била преди, дали съм безсмъртна, дали съм жива сега. Но съзнанието ми е пътеводителя във случващото се. Ако не виждам какво се случва, нямам пътеводител – съзнанието ми не наблюдава, само преживявам въпросите и отговорите и логиката си. А всичко това не е за мен. За мен е само каквото успея да позная, само както успея да се възползвам от наличната възможност. Ако се запитам защо я има тази възможност, я изпускам, докато й търся обяснение. А като се слея с възможността въпросите и отговорите изчезват и е налично вскичко за да се осъществи възможността. Аз със целия ми наличен потенциал във точно този момент. Ей това е съзнание Блях. А защо :-) Ами ти ще кажеш.
Поздрави
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 08, 2007, 02:39:52 pm
Здравеи :)
Едно въпросче след като според тебе трябва да отпаднат класификациите,защо ти имаш име?Защо след като трябва да отпаднат ти все пак трябва да се разграничаваш от останалите?Така че първо на първо класификации като "нормални" и "ненормални" хора не могат да отпаднат.Все едно да кажеш че между руси и чернокоси хора няма разлика.По принцип няма,те са хора,но са различни.Аз говоря са самата различност,това че съм я нарекъл с такива думи е само условно.Те са иззети от обществената гледна точка за това кое е "правилно".Има ли някаква разлика между 2 неща те вече не могат да се обединят под едно име.Вземи например видовата класификация.Всеки вид спада към по голяма група с общи белези.Приеми че тези "ненормални" и "нормални" хора за които говоря са просто едни големи групи от хора.И повярвай ми те са наистина доста различни :) Всъщност така наречените "нормални" хора си приличат те са сигурно от един род всичките.Но "ненормалните" се различават толкова много че и по горните групи не могат да ги обединят всички.Може би "царство" "царството на ненормалните" може да обедини всички хора ,които се идентифицират като различни от обществото.И всъщност обществото как мислиш че ще се отнася с такива индивиди като "нормалните".Те са овце,на тях им трябва пастир.Това че ти не си овца и не ти изнася да те водят за носа познай каква те прави :P ...лъв
 
 Между другото хората не могат да измислят нещо ,което вече не съществува.Като каже някой че е измислил нещо,това не е нищо повече от това да се е докоснал до дадено познание.Човек не може да измисли атомите,планетите,колите,сградите.По простата причина че не ги е създал той.Но не човека открил Америка :)Horata все още не могат да открият нещо ново,защото откритията засягат стари неща.А новото още го няма,то още го няма.Проблема е че докато се използват дори тези атоми във вселената ние никога няма да създадем нещо материално в истинския смисъл на думата.Само бихме подреждали атомите в определен ред за да се получи нещо,което се е знаело още при създаването на тези атоми.Нещо повече дори идеите които идват на хората,те идват в следствие на впечатленията от материалния свят.Така че и идеите които им идват са вече били създадени още със възникването на Вселената.Така че единственото което ние можем да направим на този етап е да видим всичкото това познание и да се докоснем до него.Все още не сме създатели.Все още сме паразити.

 Дали живеем?Дали съществуваме,доказателство?Искаш да се определя като жив или мъртъв.Но това е толкова лесно.Аз съм ЖИВ.И доказателството е че имам пулс,дишам и т.н.Това е да си жив и нищо повече.Може понякога да използвам думата живот като метафора но явно вие не разбирате :) Нещо повече.Това не може да бъде илюзия на ума ,че съм жив,поради простата причина че тялото се развива преди ума.Че моето тяло е по-умно от мене и е живо.Това че на някои хора им е мъртъв мозъка си е техен проблем.На тялото не са му нужни причини да съществува.Неговите причини са всъщност кислорода,водата,хранителните вещества.Това му е нужно на него да съществува,да бъде жив.Но така нареченото съзнание ,което се появява има друга нужда да бъде живо.Да намери смисъл.Виждаш ли самото тяло има смисъл да съществува,но самото съзнание няма.Както вероятно и самия живот появата на съзнание е може би грешка.Замисли се първо какво в действителност е съзнание.Аз не ти говоря за съзнание в смисъл като мисли или слово.Това са само уреди на съзнанието.То ги използва за да се изрази.Използва тях за да се опита да изрази света и себе си.Защо?Виждаш ли на тялото са му нужни определени условия за да съществува.И това е причината то да бъде.Съзнанието се получава при същества с по високи интелектуални възможности.Това в повечето случаи са хищници.И човека е хищник.Това че понякога е на диета си е негова работа.Все едно един лъв да каже.Не аз не съм лъв няма да ям месо,ще ям трева.
 "Както и да питам защо живея е оправдание да се опитвам да спра. Само че то не зависи от мен. Нито живота, нито смъртта зависят от мен. Аз не знам какво съм била преди, дали съм безсмъртна, дали съм жива сега. Но съзнанието ми е пътеводителя във случващото се. Ако не виждам какво се случва, нямам пътеводител – съзнанието ми не наблюдава, само преживявам въпросите и отговорите и логиката си. А всичко това не е за мен. За мен е само каквото успея да позная, само както успея да се възползвам от наличната възможност. Ако се запитам защо я има тази възможност, я изпускам, докато й търся обяснение. А като се слея с възможността въпросите и отговорите изчезват и е налично вскичко за да се осъществи възможността. Аз със целия ми наличен потенциал във точно този момент. Ей това е съзнание Блях. А защо :-) Ами ти ще кажеш."

 Мм виж не мога да ти помогна :) Но ти казваш че не можеш да обясниш кво е тва животно "съзнание" а говориш че това било то :) Хехе къде е ? Как е? Знаеш ли,ти май не си наясно кво става в света а :) Нито пък аз.За човек който е решил да се развива и да се променя не мисля че е много удачно да не пита за обяснение.Разбираш ли това го казва самото ти същество,не съзнанието.Тялото ти не му трябва причина.То си продължава и ти следваш него ,а не съзнанието си мила моя :) Затова не може да намериш обяснение.И защо си мислиш че живееш в момента както ти самата каза.Не е ли нужно да спре човек да се огледа къде е.Дали ще се изненадаш ако някой ден се събудиш и осъзнаеш че си действала несъзнателно.А твоето е точно такова.Пипнешком.Това няма да те доведе далече.Не си затваряй очите.Отвори ги хубаво и затаи дъх.Спри за малко да живееш за да разбереш какво е живота.Докато живееш не може да го разбереш.Бъди на ръба между живота и смъртта за да оцениш по добре това ,което ти е дадено.Да почувстваш страха на тялото ти от смъртта.Но съзнанието няма страх,само тялото има.Страх от болката.Страх от лишение от удоволствие.Между съзнание и тяло има голяма разлика.Тялото е просто начин за доставяне на информация за съзнанието чрез сетивата.Замисли се малко до колко осъзната си ти самата и другите хора.Първо ядеш,правиш секс (вероятно),работиш(вероятно),ходиш до тоалетна и т.н.
Сега се замисли до каква степен си осъзната.Аз не мога да го определя :) всеки сам за себе си може.Моето съзнание е доста ниско например ако мога така да го определя.Така сега се замисли за психологическите следствия които ще причинат всичките нужди на тялото.Ако не си забелязала все още ти не контролираш нищо.Тялото ти те манипулира както си иска.Гладна си отиваш да ядеш.Пикае ти се отиваш да пикаеш.А не деи пика де ? Можеш ли,не можеш.Удоволствия?Малко шоколад казва тялото ти.Не ще надебелея и няма да ме харесват мъжете.Защо?Защото няма да мога да правя секс и да изпитам други удоволствия.Да хората отлагат едно удоволствие заради друго.И тай като секса и "любовта" стоят на по висока стълбица няма ядеш шоколад.Замисли се още малко до колко си осъзната.До колко осъзнаваш процесите в себе си.Тогава може би ти самата ще ми кажеш какво е съзнание.Защото всичко това не е съзнание.Това е несъзнание.Инстинкти.И те са пропити из целия твой,мой и на милиони други хора живот.Все още сме животни.А съзнанието няма нищо общо с животните.И шимпанзето има съзнание.Даже понякога си мисля че е на по високо ниво от повечето хора.Но да не се обиждаме нали :) Хората са най-интелигенти :P Може ли да ми кажеш нещо, което да желае тялото ти а ти да го искаш.Та както казах тялото ти те води за носа,а ти си мислиш че е съзнанието.Съзнанието не може да те води.То не е пастир.То е нещо много повече от идея,от теория,нещо много повече от самата вселена.Това е една цяла вселена вътре в нас.Възможностите са неограничени.Ти самата си казваш че не знаеш нищо :) И си права.Въпроса е дали ще продължиш своето безсмислено съществуване огодявайки на тялото си.Погледни от еволюционна гледна точка.Живота се развива.Ти може да участваш по два начина вече.Единия е като дадеш живот на своите деца.Така ще се увеличи многообразието от форми.Или...ако не разбираш какво има след многоточието ти все още не може да разбереш какво иска вселената от живота.
 Съзнание?Съжалявам но дори значението което влага всеки в тази дума е различно поради собственото ниво на съзнание :) Мога да дефинирам какво е то за мене сега на това ниво.Но не мога да го дефинирам изцяло на всички нива.Ниво на осъзнатост.Върви разбери кво искам да кажа с тва а :) Но все пак къде започва съзнателното и къде свършва несъзнателното съществуване.Вероятно там където човека става нещо повече от животното.Там където човека казва какво да прави тялото и все пак го слуша за неговите проблеми.Защото съзнанието и тялото са в симбиоза.Въпроса е доколко тялото ще позволи да се развие съзнанието.Съзнанието е нещо повече от мисли.Словото е само част от него,опит да се обясни самото то.А как може да обясниш нещо което го няма?Което няма рамки.Защо не може да си представим безкрайността?Това са проблеми на тялото,защото то е леко ограничено и е поставено в граници.Но съзнанието може да види отвъд невидимото.Не говоря за хармония.О не тялото и съзнанието са в постоянна война.С краткотраен мир от време на време.Защо войната е по-добра от мира?А защо по дяволите се заблуждавате че мира е нещо хубаво :) Краткотрайния мир е по полезен от дълготрайния.По добре враг от колкото безразличен.Защо?Да сте чували за развитие?Мира е покой ,няма развитие,това е смъртта.И все пак какви ги дрънкам и аз :) Нали все пак НИЩО НЕ ЗНАМ .И все пак моето нищо е по-малко от това което притежават някои хора :)

 В действителност отново не казах нищо.Ама еи тай да си побъбрим а :) Kатерисе  :smitten: :knuppel2:

Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on януари 08, 2007, 03:58:06 pm
Както тялото го има, така го има и живота. Тялото не съществува за да се храни, но го прави за да съществува. Съзнанието обитава тялото, не ме води на никъде. Само показва възможностите. Така го схващам аз. За теб това е степен на осъзнатост. И да предположа какво ще рече това ти определение – няма никакво значение нали. Ти ще интерпретираш както си искаш. Аз също ще интерпретирам. Затова оставям думите в контекста им, защото там те означават именно каквото си вложил в тях. Да ти обяснявам какво знам или не знам, как служа на тялото си или как то служи на мен също е безсмислено. Ти не си в моето тяло и няма да възприемаш света като мен – излишно е да се обяснява. Имам си име, защото са ми го дали когато съм се родила. То ми е идентификацията. DNA то ми е уникално. Имам си разни уникални неща, както и всеки един от нас. Ама те са фактически, докато разделението на нормални и ненормални, а също и наричането на част от обществото с думата “овце” е разграничение, базирано на твоето схващане. Моето схващане също може да работи със сходни понятия, на базата на моята представа. Ама няма факт, чрез който да разделиш хората на нормални и ненормални. Какво е нормално? Нормално е онова което отговаря на нормата. Кой отпределя нормата? Онзи който пита. И така говорим си, ама не казваме съществени неща. Все пак ясно си личи кой как възприема, обработва и предава. Има нещо, което прочетох в една книга – има я тук в изворите ако те интересува. Казва се азът като боец. Там авторът споменава за важността да се придържа човек към прецизно възприемане и предаване на информацията. Така се предпазва от изкривяването, което ума му е склонен да предизвиква. А и се приучава да схваща колко относително е всяко твърдение. Когато казваш нещо, което после се оказва че си имал предвид в определено предварително условие, неспоментато, защото си предположил че е общоизвестно и ясно, предаваш некоректно информацията. Получава се конфликт. Дали е хубаво да има конфликти или пък да си живеем в мир – възможности някакви за разни хора. Всъщност живота не спира и ни поредоставя възможност за постоянна трансформация. Покоя засега не го разбирам именно поради ограничението на тялото ми. Но пък не съм склонна и да приема каквото ти си казал за покоя. Най-вече защото мир в обществен смисъл и покой в индивидуален са много различни неща. И за да достигнеш до състояние на покой се налага да положиш много труд. Което е развитие във всеки смисъл на тази дума. Все пак няма да се изкушавам да фантазирам на тема покой.
Чао засега
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 08, 2007, 06:00:10 pm
 Щом разбираш че не може да предадеш информация без да я изкривиш и хората да разберат именно смисъла който ти влагаш защо го правиш? :P Истината е че дори ти самата сега ако прочетеш какво си написала няма да разбереш оня смисъл който си влагала в началото.Нещо като в една и съща река влизаме и не влизаме :) Да не говорим че поясних специално че нормата за "нормални" "ненормални" хора е именно общоприетата от обществото.Ако не можеш да вникнеш в това не виждам какво повече мога да обяснявам.То е очевидно.Може си го прескочила защото пиша леко....как да се изразя...безинтересно :)

 А за мира и войната е доста интересна тема.Това е доста голяма заблуда че войната е нещо лошо.Войната е помагала много повече от благотворителността например :P Поради простата причина че чрез благотворителността нараняваш човешката гордост.Показваш се като нещо повече от човека на когото помагаш.Докато при войната показваш че си равен.Да крадеш е по достойно от колкото да вземаш подаяния.И това не знам дали ще разбереш.Свързано е с гордостта на човека.Сигурно дори се заблуждавате че просветените са в мир със себе си :) Може отвън да изглеждат спокойни но вътре се води истинска война.Ако си мислите че да си съвършен е да си в някаква "хармония" то сте прави.Вие тогава ще бъдете завършени ,или с други думи мъртви.Завършените неща са безсмислени и скучни.Няма ли развитие ,то не е живот.Живота е развитие,промяна,война.Истинска война хората не са водили от векове.Кръвопролития има в цялата история,но истинска война която се води заради самата война ,не е имало от много време.Ако не можете да видите че мира е идол за овцете то познайте какво сте вие.Това е метафора разбира се.Не искам някой да се обиди.Но кой е по достоен за уважение според вас?Лъва или овцата?Говоря метафорично ако разбирате на какво са символи двете думи :) Борба това е живота.Човек се бори за живота си от раждането си.Остава ся да седна и да се примирявам.Смирен остава да стана само.Не е за мене това.Аз ще продължа да се боря ,защото само чрез борба живота все още съществува,а не чрез покой.Временен покой може да има тялото ти или ума ти но не трябва да се проточва твърде дълго.За това краткия мир е по-добър от дълготрайния.Ако успеете да станете в мир със своите ценности и добродетели горко ви.Ако успеете да постигнете тази "хармония" вие сте вече мъртви.Естествено в метафоричен смисъл говоря.Няма нищо и да не разбирате кво говоря е разбираемо :) А и да постигнеш мир не се налага труд.Точно обратното.Не се налага да правиш нищо.Само трябва да заглушиш вика на душата си.Това е мира.Бляхххххххххх както и да е.Колкото и да си говорим никога няма да разберем за кво става на въпрос в света.НИЩО не знаем.Въпреки че аз имам идея как може да се получи по добро познание което може да използва съзнанието.Но ще ми отнеме прекалено много години ,дори не е сигурно че ще ми стигне,за да постигна нещо което не съм сигурен че искам.А вие какво искате?Това е доста интересен въпрос.Какво искаш.Живота ми е дал достатъчно,да искам още неща от него би било наглост.Но хората продължават да искат.Все не им стига.Замислете се колко от вас в действителност имат желания които не са продиктувани от биологична нужда.Тука вписвам и психологичните нужди следствие на тези биологични нужди.И ако впиша и желания не-продиктувани от някакви социални нужди?Имате ли някакви други нужди?Някакви примери можете ли да дадете за желание не-продиктувано от желание за удоволствие,задоволяване на някаква нужда,или за потушаване на някакъв страх.99% от хората всъщност имат еднакви желания.Щастие ,здраве,късмет за тях и семействата им.Когото и да питате ще се съгласи че иска това.Друго?Успехи в работата.По добър сексуален живот.По здравословна храна.По дълъг живот.Повече да притежава.По малко да го притежават.Да бъде известен.Да бъде красив.Да бъде умен.Да бъде полезен.Да бъде обичан.Да не бъде мразен.И т.н. колко от тези желания са продукт на обществото.Колко от тези желания са лични ваши.Колко от тези желания вие не сте ги видели в някои друг.До такава степен хората попиват идеите на другите хора и на обществото че те вече не са склонни да дават свои идеи.Кво ми пука кой какво написал в дадена книга.Всичките пишат глупости,тъй както аз пиша глупости сега.Само дето някои са забавни,а моите надали ще ви разсмеят :) И на какво се смеете.Какво е хумор за вас?Какъв би бил могъл да е смисъла на живота ви.Ще прочетете хиляди книги,ще чуете всички хора,но ваше мнение няма да имате.вашето мнение ще бъде резултат от всички останали мнения.Да то ще бъде по "съвършено" но дали ще бъде ваше?Колко от вас могат да дадат безпристрастно лично мнение по даден въпрос.Колкото повече четеш толкова повече се ограничаваш.Заучаваш разни там готови фрази.И аз знам доста.Мога и да ви цитирам.Понякога го правя,но просто ме провокират понякога.Но каква е моята лична идея ще питате.Какво съм измислил аз което да не го пише в книгите.Какво мога да ви кажа което да не може да го прочете някъде другаде.Отговора е че да ви КАЖА такова нещо не може.Поради простата причина че всички комбинации от думи,или така нареченото слово са вече факт.Те са станали факт още със създаването на самото слово.Вие мислите с това слово и не може да помислите нещо различно.И поради причината че словото си има граници и вече човечеството е открило голяма част от тези комбинации от думи е много трудно да кажеш нещо ново ,използвайки тези думи.Капиш?Няма какво да си говорим просто по принцип.Само да си побъбрим малко :) Все пак е забавно.Особено да четете кви ги дрънкам трябва да се забавлявате :) Само мога да ви кажа че мислейки с това прословуто слово,един ден ще стигнете наистина върха.Защото словото си има връх и когато го стигнете ще си помислите че сте извършили нещо невероятно.А то ще бъде нищо.С цялото слово,с всичките комбинации и вариации може да се опише само малка част от това което мога да нарека аз СВЯТ.Нещо повече.Дори сетивата няма да са ви достатъчни.Но с тях може да разберете повече неща от колкото със словото.Но и те си имат граници.И сетивата имат граници.А отвъд тях?Отвъд тях има още.Инфрачервени,ултравиолетови лъчи и т.н.Можете ли да ги видите? Не и сетивата не са достатъчни да разберете всичко.А единствено като разберете всичко ще разберете какъв е смисъла на всичко.Само тогава ще разберете какъв е наистина смисъла на думата "Смисъл" и "Защо" защо си задаваме тези въпроси.А това драги читатели е не възможно чрез сетивата и словото...Но съзнанието за което говоря...може да направи това.То дава нещо повече от психологическа нужда за вашето същество.Вашето същество ще се превърне в инструмент на вашето съзнание.Тогава ще правите неща ,безсмислени за "нормалните" и "ненормалните" хора,неща отвъд лудостта.Цялото ви същество ще крещи в жалък опит да обясни съзнанието.Аз,тук и сега.Много добре го е казал Рамус.Но да обясниш този коефициент какво е,що е не можеш.А какво е това Аз ,и къде е това тук и кога е това сега зависи от самия човек.Това определя будността на неговото съзнание.Ума е нищо в сравнение със съзнанието.Логиката е просто средство,инструмент,опит за обяснение на съзнанието.Но както сами виждате не е достатъчно да се обясни това.Вселената е един опит.Живота е един опит.Нещо повече ние хората сме един опит.Да се обясни нещо ,нещо което го има отвъд материята.Съзнанието.Съзнанието е във материята.Може да го наречете Бог ако искате.И все пак всичко което написах е нищо.Забравете го.Това е моя опит,на това ниво да обясня нещо си.Но е поредния жалък опит.Все още живота не е намерил начин да се обясни освен чрез себе си.Ако искате да разберете нещо повече за еволюцията и развитието трябва да разберете движещата му сила.А това е именно промяната на околната среда.Те налагат да се промени и самия живот.Така са възникнали и това многообразие от форми.Приспособявайки се към по неблагоприятни терени.Покорявайки морските дълбини,планинските върхове и въздушните висини.А чрез човека живота може да стигне и до други планети дори.Нещо повече живота дори търси други начини.Защо?Защо му е толкова важно да не изчезне.Каква толкова важна информация носи,че не бива да изчезва.Можете ли да я видите.Да я почувствате.Отговора е във всеки един от нас.В нашите клетки,в нашите атоми.Защо телата ни вършат определени дейности.Някой има ли тази информация.Простото Защо?И защо си задаваме този въпрос.Трябва ли да го задаваме.Това ли е правилния въпрос.Или грешим.Да може би ако питаме "Как?" ще получим отговори.О да "как?" е много по интересен въпрос от "защо?" .Защо ли?Не отново грешка ,Как е по интересен :) Има ли начин да чуем слънчевите лъчи ?Или да пипнем небето?Можете ли да танцувате без музика?Можете ли да мислите без словото?Как ли?Или защо ли?Кога?Сега?Никога?Можете ли да мислите без думи.Можете ли да виждате без очи.Това е съзнанието.Да знаеш къде си без да са ти нужни сетива.Да виждаш без да са ти нужни очи.Да чувстваш без да ти е нужно сърце.Радост би изпълнило твоето същество.Ще искаш да пееш и танцуваш.Ще искаш да воюваш и да мируваш.Ще искаш да живееш и да умреш.Ще правиш всичко по един нов начин.Радостен начин...и същевременно тъжен...

 Трябва да спра да се занимавам с глупости и да отида да правя нещо смислено :) Като да събирам мидички.... само да се постопли малко времето :)
Защо за важни мидичките ли ? А защо си мислите ,че това което съм написал е по важно от мидичките.мммммммм :tickedoff: :tickedoff:
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 08, 2007, 11:36:39 pm
Блях,
Ще кажа, че внимателно чета всичко написано в тази тема. Аз се възползвам от написаното - по мой си начин. Не е важно как и защо - това аз си го правя за мен си. Всеки друг има избора на същото - от всеки зависи.
Все пак внимателното прочитане и отношение, както и с познанието, с което разполагам дотук бих искал да напиша следното "глупаво и ненормално" коментиране... може би ще разбереш защо и какво е посланието.

Виж приятелю,
В написаното от теб има нещо важно, има едно важно послание... Има сбор от уникални и изключително значими елементи...
Но най-уникалното и важното във всичко написано от теб е това, че ТОВА Е ПОСЛАНИЕ КЪМ ТЕБ САМИЯ....
Това не е за никой от нас в ИЗворите, Блях.. Нито за който и да е друг човек.
Това дето го пишеш е един твой диалог - вътрешен диалог. Оставил си целият себе си в това написано. Има всички елементи, от които е съставен вътрешният ти свят. Изписани и ясни, в цялата си динамика и "блясък"... Откровенията са винаги опита на вътрешния свят на човека да се "разкрие" и излезе на светло приятелю. И самите те са уникалния шанс, който са "дар" не само когато се правят, а са и възможност впоследствие да се възползваш от тях и да "разкриеш" собственото си устройство, собствените си механизми, по които "правиш", по които конструираш своята си Вселена.

Едно "пожелание" имам към теб - нещо само като "припомняне".
Имаш чудесен вътрешен диалог, а начина по който го представяш с написани думи говори много неща за начина по който е устроен света ти. Но няма на света друг човек, за който всичко "закодирано" в написаното да е толкова важно, освен за теб самия.
В написаното от теб се крие цялото ти минало и настояще, прозират вижданията и промените ти. Особено промените. Обърнал ли си внимание че постовете ти в нашият форум говорят именно за промяната ти - толкова е лесно да се забележи. Има голяма разлика от началните ти "участия" и дългите ти писания в тази тема.

Та "припомнянето" Блях, е следното - опитай да се възползваш от възможността която сам си си предоставил. Научи повече за себе си от това, което сам си си написал - то е за теб. Това е посланието ти към теб самия. Особено ако успееш да погледнеш "отстрани", спокойно, сериозно и задълбочено.
Всичко зависи само от това какво ще избереш... и какво си избрал за себе си. В диалога, който водиш, който уж го водиш с "виртуалните читатели", всъщност никъде няма никакво място за самия читател. Ти задаваш въпроси съвсем тенденциозно. Преднамерено, защото веднага представяш готови и "убедителни" за теб си отговори. За какво ти е тази убедителност? Помисли, може би отговора ще ти даде и други "отговори", дори и други отговори на собствените ти въпроси - не тези, които сами си си дал.
Прави впечатление наблюдението, че в стремежа си да бъдеш убедителен в "своите си очи", не оставяш никакво място за отвореност, за незавършеност, които сами по себе си са "проход за развитие на всяко "изследване", на всеки напредък. Това е клопка, която много хора си правят, водени от стремежи, които нямат нищо общо, нито с търсене на истина, нито с намиране на същността на отговорите, за които толкова много си писал.

Преди време... когато правих първите си опити за писане /преди повече от 8 години/ видях за първи път колко трудна работа е това за мен. В интерес на истината и в училище, и по-късно, писането никога не ми е "текло" - винаги е било за мен "мъка"... за разлика от живото слово примерно, което си го имам направо "отвътре" /да - нескромно, но верно  :)/.
Но колкото и трудно да бе това аз прозрях почти веднага колко важна и полезна работа е писането особено като израз на идеи и концепции. / Писал съм вече за това в друга тема - за писателите и за читателите./ Ето защо толкова години след това аз самия се "върнах" узрял и подготвен на фронта за писане, проверявайки това именно като участник във форумите - първо на Труден.ком, после в ИЗворите - /вече цяла година навърших преди няколко дни./

Та мисълта ми беше, че когато за първи път открих силата на писаното слово за самия мен си, за да се възползвам по-пълно от нея, се запознах с някои техники и способи за "прочитане" на собствените ми писания. В книгите на Азимов /За фондацията/ прочетох идеята за т.н. смислов и лингвистичен анализ. Там бяха обяснени основните положения и аз "издирих" и събрах цялата възможна техника, за да използвам силата на това. Добавих към това и знанията ми по психология и психотерапия, познанията ми за мен самия... и още няколко неща, които дойдоха после. Всичко това се дообогатяваше непрекъснато чрез натрупване. И като израз на всичко това аз продължавам да пиша и продължавам да натрупвам опит, познание... самопознание. А като бонус дойде и факта, че открих , че не само моите писания съм се научил да "разшифровам". Във връзка с това мога да ти напиша доста неща от "разшифрованите от мен" в твоите писания... но идеята е ти сам да "стигнеш до тях" - до себе си.

Разбира се, всичко това може и да се нарече и "луда работа", както много хора са ми писали и казвали в живота ми... и каквато е и настоящата тема, но със всичко казано дотук исках просто да ти "припомня нещо" - индиректно... и не толкова. :)

Ако се възползваш само ти би "спечелил" - никой друг и никой друг няма да го е грижа, щото няма да му бъде работа.
Ако не... здраве да е... и все пак от това няма как да "избягаш" - каквито и идеи да развиваш, както и да ги "нагаждаш", както и да ги изказваш - ти си този, който се отразява в това. Изписаните идеи и изказът им е просто отрацение на ТЕБ САМИЯ и на всичко което се случва в теб. Те са твоето огледало - и понеже по силата на някои "обстоятелства" ти не можеш да боравиш с "оригинала", можеш да се възползваш от отраженията. Колкото и да са "непълни" и частични, по тях бавно и последователно можеш да се "докопаш" до себе си. Ако това се "случи" - някъде и някога - ще видиш как всички въпроси и възклицания и междуметия и целият театър, който си разиграваш сам, ще си отпадне от самосебе си. И хич няма да те е "грижа" за него, нито да се питаш дали е интересно, нито да мислиш да "приятно". Може би тогава ще се докоснеш сам и преоткриеш за себе си, че въпросите съдържат своят отговор, но никога в посоката на самото питане и винаги извън границите на задаването им. Понеже пишеш че си млад, ще ти цитирам съвсем преднамерено по смисъл една сентенция - като аналогия.
"В живота няма безизходни положения и ситуации. Това обаче не означава, че възможните и реални изходи са в рамките на това, което самия човек "допуска" или желае"... /Б.Райнов/. С това искам да ти напомня, че всичко, което си написал за покоя, за духовността, за смисъла, за хората, за заблудите ...е всъщност това, което очите ти виждат по тия въпроси... и ясно ли личи че по тия въпроси само си мислил... и често импровизираш. А всъщност ги натъкмяваш и използваш само за патерица - за да подпираш с нея нещо твое, лично и "важно" за теб...И все за заблудите на хората уж говориш, а сам не виждаш собствените си заблуди. Помисли - твоята основна заблуда е, че смяташ, че хората са заблудени. Хората не са заблудени, приятелю. Те се самозаблуждават - сами го правят - както и ти самия си го правиш същото по отношение на тях.  Та ти самия си си го написал това във "виртуалните си диалози" от последните "притчи". И всичко това има своя важен смисъл  и е важно "елементче" от общия пъзел на Вселената, както са и важни всички останали "елементчета".
 
И както сам си писал в един от последните си постове "...Мина известно време и сега виждам нещата по ясно. Виждам и по-добре това което съм написал по отгоре...".  
Вярно е, че това е най-трудно. Но именно това - да не "виждаш" че не виждаш другите, а себе си - е  наследство, което носим в себе си именно от обществените заблуди, за които ти сам толкова много "им се бунтуваш" и отричаш, изясняваш. И се получава точно това - бунтуваш се и отричаш и изясняваш на другите онова, което ти самия не виждаш, че го правиш - именно заради себе си - на себе си.
Не нужно нищо повече от това, да се обърнеш към думите си и да видиш посланието към самия теб в тях.
Нищо повече.
Но не е малко.

Ако можеш, ако въобще те интересуват онези неща, които толкова пламенно "защитаваш и доказваш".
 
Разбира се на приказки е лесно... истинското предизвикателство е първо да видиш "в окото си собствената си греда"... ако това се случи, отпада необходимостта да се убеждават хората кой и защо е просветлен и кой и от кой е измислен "свъхчовека". Просто първо за теб самия това ще трябва да стане ясно. За това трябват години работа - упорита работа - от най-трудната.
Не с думи...
Думите идват после... и не са задължителни.
Но думите са често явление за тези, които още нямат "другото"... просто защото е по-лесно да се сътвори и измисли едно въображаемо "величие" - поне в собствените ни очи...
--------------------------------
Ако си в състояние, отхвърли възможността за лично отношение, както и в прочетеното, така и от самия мен.
Ако работата опре до гордост и честолюбие, просто ги сметни за "луди работи" всичко написано от мен - за глупости на един "луд"...
-------------------------
Изборът е твой. Каквото направиш - за теб си е. Мен ме няма в него.
Успех!

 
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 09, 2007, 03:54:22 pm
 Ама човек да спре да се самозалъгва и да фантазира е доста трудно.Предполагам че причината се корени в това че хората когато не могат да си обяснят нещо започват да си измислят.Това и правя аз де.Исмислям и продължавам да се самозаблуждавам.Появява се и друг проблем че от една фантазия вместо да се освободя ,аз влизам в друга доста често.Прав си за забележката че хората сами се самозалъгват.Мисля че е доста трудно да говориш за нещо ,което не разбираш.Затова мозъка започва да работи и да прехвърля разни варианти.И когато стигне до някой които ми е огоден да обясня това сам за себе си аз се задоволявам.И точно тука се самозалъгвам.Още преди хиляди години ,хората като не са могли да си обяснят света са създали езическите богове.Приписвали всичко което не могат да си обяснят на тях.Не правя и аз кой знае нещо по различно от тях.Само че още не виждам начин така че да не е нужно да си обяснявам нещата за да знам какво са те.Вероятно ако спра да фантазрам и да се самозалъгвам,но това го правя през целия си живот.Липсва ми някакво парченце от пъзела.Ще ми трябват доста годинки май...и друг проблем е че дори да го отркия това парченце вероятността да го превърна във "величие" е доста голяма.Ам явно съм пред нещо очевидно ,което ще ми избоде очите ама не го виждам :) Трябва ми време просто...
Title: ЗА ВЪПРОСИТЕ и ОТГОВОРИТЕ, ПИСАНЕТО и "ЛУДИТЕ ХОРА"
Post by: ramus on януари 10, 2007, 04:30:07 pm
Блях,
Знаеш ли впечатлен съм.
Ти си вторият човек в последния месец, когото не постъпи с чисто лично отношение, опитвайки да "защити" наранената си гордост и честолюбие. И точно затова в темата за "лудите работи" ми дойде муза да споделя някои мисли за форумите, хората и писането и "лудостта"...

Пиша вече една година... на различни хора, но толкова малко са тези, които са "надкрачили" първосигналните си реакции за защита... Като препрочитам често писаните си неща /което наистина правя редовно/, си припомням колко често разни "интелектуалки" се превърнаха в съмишленички по отношение на това да се надпреварват да ми "отговарят, убеждавайки ме колко съм крив". Ама как ли не и по какъв ли не начин. Да, така е смешно ми е и се забавлявам като чета. И това не само към мен. Периодично се появяват хора, дето като няма какво да кажат, единственото което могат да правят е да пишат цитати и да коментират постовете на ония, дето могат да пишат от себе си и чрез себе си. Понякога се случва и да вземат участие в свободните теми за "каква музика слушате" или в игричките на асоциации". Това се е превърнало в традиция вече. И сега точно си имаме такава участничка, с участието си в критиката и "задълбочените си оценки" върху постовете на другите. Това преди във Изворите беше просто една всекидневна картинка. И именно заради това административният екип решихме да въведем правила - с идеята Изворите да бъде едно различно виртуално пространство - за хора, които могат да си позволят да пишат сериозно, задълбочено изчистено... по този начин можем да си бъдем полезни - на едно място и общувайки виртуално чрез нас самите - чрез писаното слово на всеки. Няма значение дали и колко написаното е "вярно и правилно". Това е етап, който се изживява от всеки един от нас. Някои по-рано, други по-късно. Но е нъжно да се помни че всичко което пишем не може и няма как да бъде правилно и вярно. То носи един смисъл на различност на гледната ни точка. Носи я на останалите, които "четем". Разбира се това е свободата на интерпретатора. Има различни хора, всеки е на различен етап от развитието си и това определя и различните реакции към писането като цяло.
 Ние пишем от себе си и излагаме на показ вътрешни неща. Неща, сред които е минал животът ни. Понякога взимаме идеите си за реалност, понякога мечтите си... Важното е един "дух" на уважение, на "усещане", че пишейки не е толкова важно да те четат много хора и да ги убеждаваш колко си прав - щото това така или иначе е невъзможно.

Идеята ми е, че веднага си личат отработените хора - за тях няма нито ценз, нито въраст, нито пол, нито каквото и друго "правило", което ясно да определи "отвън" кой какъв е. Но по поведението си личи - по отношението, по мислите и думите. И досега просто такива хора, които съм докоснал в живота ми, са били изключително малко и съм се научил тази "привилегия" да я ценя и уважавам.
----------------------------------------
Сега за "отговора ти" -
Ще ти споделя един "собствен опит". В него е важен и ще пиша само за принципа - защото реализацията му е индивидуална и е произтекла от моите си особености и дадености, които съм се помъчил да открия и впрегна "в работа".
 
Самозалъгването и фантазирането са израз на нещо... Те са последствието на една потребност. Те са онова, което впрягаме, за да запълним "дупката" на нещо у нас. Много тясно свързано е с нещото, наречено "ЖЕЛАНИЕ".
ЖЕЛАНИЕТО е едната форма на изява на тази потребност - тя идва от онзи наш аспект, който в езотериката се нарича "преживяващият" или Астралният
Въпросите са израз на онзи аспект от нас, който се нарича интелектуален или МЕНТАЛНИЯТ.
И двете проявления обаче произхождат от една и съща вътрешна потребност - ЕТАП в който, ЛИЧНОСТТА в нас, е "пропита с идеята" че е НЕПЪЛНА и НЕДОСТАТЪЧНА /ограничена/... От една страна Личността се стреми да ограничи в собствените си граници цялото съществуване... но от друга, нейната "недостатъчност" поражда другият вътрешен импулс - стремежа за "НОВОТО". Това е характерна черта на структурата на ЛИЧНОСТТА - нейната ДВОЙСТВЕНА СЪЩНОСТ, която ни изглежда противоречива. Но в нейното създаване са заложени и двата принципа - и за ограничаването - и за освобождаването. И това е с огромно значение - В двойнственият относителен свят в който съществуваме, развитието /освобождаването/ му е нужен "противник" - една вечна "игра" на противоборство, от която именно се ражда РАЗВИТИЕТО и ЕВОЛЮЦИЯТА. Ето защо двата противоположни импулса ги има във всеки един от нас - ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА.

----------------------------------------------
"Ама човек да спре да се самозалъгва и да фантазира е доста трудно.Предполагам че причината се корени в това че хората когато не могат да си обяснят нещо започват да си измислят....". Виждаш ли внимателно написаното от теб. Пишеш "доста трудно"... А не беше ли трудно, когато се учи да караш велосипед или ролери /или кънки/. А ако си го направил вече имаш ли спомен колко много пъти "докато се учиш" ти се е искало да зарежеш цялата работа... А спомняш ли си, че преди да почнеш ти се е струвало много пъти невъзможно /това условно разбира се - има различни хора/. Има толкова много различни неща, на които си се научил още от дете. Новите неща дават възможност за "нови хоризонти", и колкото повече - толкова повече. Но пък трябва да се преодолее "съпротивлението" на инерцията. Има нови неща, дето са толкова "нови" че са нужни "нови и различни" постановки за да се научиш и да станат част от живота ти...

С това искам да кажа, да се вгледаш внимателно в думите си. Можеш спокойно да поразмислиш върху тях. Това са си ТВОИТЕ ДУМИ - те са за теб. Няма други думи, дето да са повече за теб от твоите собствени. Те носят твоят код, те излизат от душата ти. Има едно нещо у всеки човек - един "АСПЕКТ" - дето се опитва да ни "каже" нещо> неговият гласец е много "тънък" и тих. И е напълно неуловим да се "чуе" в средата на ШУМ, която цари в собственият ни ум. Там непрекъснато "бушуват" бури, въртят се вихрите на едни и същи цикли от вътрешни монолози, диалози с измислени гласове, прескачат представи за цветове, гласове, емоции... пораждат тръпки, настроения, чувства.
В тази обща "шумна среда" тънкият гласец на "разума и духа" няма как да се чуе. Но понеже става въпрос именно за РАЗУМ И ДУХ, това са все неща, дето не съществуват "току така" и използвайки уникалните си особености РАЗУМА И ДУХА, могат да направят така, че "нечутият гласец" да излезне през някъде другаде. Някъде, където ще бъде организирано така, че да имаш възможността да му обърнеш внимание. Някъде на "видно място". Това може да бъде във всичко през цялото ти ежедневие - може да бъде в подочут "случайно" разговор, в заглавието на вестник, в репликата на филм или телевизионно предаване, в кавга с някой непознат, в отражението на стъклото или огледалото, в "случайно" припомнени събития или случки... Може да бъде навсякъде - във всеки един момент. Но най-интересното е, когато "изберат" за посредник за предаване на посланията им, именно ТАЛАНТА НА САМИЯТ ЧОВЕК - нещото в което той има т.н. "дарба" да прави - нещо като даденост, която всички хора имаме в някаква насока. Понеже всички сме различни и дарбите ни са различни. Не е задължиотелно дарбата да е в областта на изкуствата - музиката, поезията, рисуването, танцуването. Но често се препокриват. Та мисълта ми е, че ти имаш "дарба" за писане - това е просто "факт". Напълно е естествено  посланието на ДУХА към теб самия е да бъде "кодирано" именно чрез написаното от теб слово...
 РАЗУМА И ДУХА са винаги с теб, винаги в теб... няма как да си "жив" иначе... Това че хората отдаваме предпочитанията си на "измислените и сътворените ни светове" е част от много важна, сложна и величествена "картина" - картината на ВСЕЛЕНАТА И РАЗУМА-СЪЗНАНИЕ в нея. Но все някога идва "фазата" измислянето и виртуалните ни сътворения да се поизчерпят като същност и смисъл. Това е етапа на постепенната трансформация.

Всъщност всичко това са празни приказки ако ти не се опиташ да се "вслушаш" в "тънкия ти гласец"... и ако не се чува да се опиташ да откриеш посланието му в нещата от живота си - включително и писането.

Разбираш ли - ти си задал "въпрос" - и отговорите не са само от ума ти. Умът, като инструмент на личността ти винаги "бърза" пръв да изведе отговора, а и ти самия си свикнал първо него да слушаш / всъщност по-скоро единствено него/... Както всичко друго и "умния отговор" си има своите "две страни" -
1. бързо идва самият отговор, с чувството че е лесно и някак си "наготово", дава бърза ориентировка и определения.
2. все пак "умните отговори" са винаги ограничени в диапазона на предварително заучените неща, чрез вслушване в тях винаги ще се държиш в предварително определена картина, на определен модел. Затова умът винаги стремейки се да "нагоди" противоречиви за неговатра картина въпроси и противоречия винаги я "пренаглася" за да ти изглежда че тя е напълно достатъчна. На това аз лично му казвам "стъкмистика".
Ето тук идва ролята на твоето вътрешно предпочитание - самите "отговори" на които си задал въопросите ако бъдат израз на едно искрено отношение за търсене на истина, никога не им е достатъчен "отговорите на ума". Те така или иначе идват, защото това е тяхното предварително предназначение... Но искреният човек, търсещ ОТГОВОРИ, се осмелява да търси и "ТАМ ОТВЪД" умът, отвъд заученото, отвъд границите, в които се определя твоят свят. Някъде "там", дето всъщност е "някъде вътре". Защото освен умът ти, има и други аспекти, които "чакат" да ги преоткриеш.

Връзката със Вселената е по много "канали" и  по всеки от тях ще дойдат "различни" отговори, защото по всеки от тях е зададен въпроса ти. Тук точно идва важната роля на "честотата" - на вибрацията с която си задал въпроса си. Ето защо с каквато вибрация са "кодирани" въпросите ти, по съответния канал ще тръгне въпроса и по точно същия ще дойде и "отговорът" и подпомогнат от резонанса единствено него "ще чуеш" . Просто когато твоята вибрация е усреднено в зоната на нагласите на твоят ум / а от него - в зоната на твоята личност/, "твоето чуване" на отговорите също ще бъде определено от този вибрационен приоритет, който ти самия предварително определяш чрез ОСНОВНИТЕ СИ ВИБРАЦИИ,/ които излъчваш и чрез които "функционираш"/. Вселената просто ще отговори на честотата на която е "попитана" именно за да се реализира "получаването на отговора". И кръгът се затваря и илюзията за истинност по този начин се самоподдържа. Ако зададеш въпроса си на "друга вибрация", с друга нагласа веднага самата вибрация с който е "пропит" въпроса ти ще продиктува точно на какъв "канал" ще дойде и "отговора". Всъщност се получава следната "резсонансна" картина - КАКВОТО ПОПИТАШ - ТОВА СИ И ОТГОВАРЯШ. Това е било наблюдавано още от зората на времето и хората, които са работили "вътрешната" си работа са го дефинирали и изчистили. И понеже този принцип е валиден не само при  "въпросите" и отговорите" - те са обобщили - нарекли са го ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕСТВИЕТО - универсален принцип на Вселената - на всички нива на разглеждането й.
--------------------

Та... вместо да размишляваш интелектуално и философски /с умът си/ по въпроса за заблудите на хората и на себе си... Можеш да опиташ /само като предложение/ да пробваш да "обръщаш" въпросите си обратно. Примерно - "Ама човек да спре да се самозалъгва и да фантазира е доста трудно."... Вместо това опитай "обърнатите" въпроси
- АЗ - залъгвам ли се... Какво е залъгването.
Кога АЗ се залъгвам. Какво се случва когато СЕ залъгвам. Защо го правя - какво МИ носи това. Какво ли означава за МЕН "спирането"? Готов ли съм да СПРА? Какво МИ пречи. Откъде СЪМ разбрал че е "трудно"? А какво МИ носи "лесното"?

Обратната техника на въпросите е следната - като питаш нещо - обърни го в питане на себе си:
какво е СПИРАНЕ и дали има смисъл? -> в КАКВО ЗА МЕН Е СПИРАНЕТО и какво познавам за него, за да се питам в кое е смисъла.
Обикновено въпросите за смисъла са много подвеждащи. Смисъл може да се "открие реално само когато човек е преминал през два варианта на питаният въпрос - като личен опит. Съвсем подвеждащо е да се питаме какъв е смисълът на неща, които за нас са само виртуални представи. Така мисълта - както и въпросите и отговорите - се превръщат във виртуални и загубват "връзката си" с реалността и ТЕБ в нея. Така се обслужва потребността мисленето да служи за бягство от реалността и да се бяга в измисленото...

МИСЛЕНЕ и ИЗМИСЛЯНЕ, ЗАМИСЛЯНЕ, ОБМИСЛЯНЕ, ПРЕМИСЛЯНЕ - все с един и същ корен... Но винаги в основата е КОЙ Е ТОЯ, ДЕТО МИСЛИ и КАКВО Е ИЗБРАЛ ЗА СЕБЕ СИ - затова мисленето е само "инструмент" за потребностите на "ТОЗИ", дето мисли. И в зависимост от това са и мислите му...
И именно по това  - по мислите изписани... или казани... си личи КОЙ Е ЧОВЕКА ЗАД ТЯХ.
Това е ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕСТВИЕТО - валиден навсякъде и за всичко. Ако един принцип е наистина фундаментален, то той "няма изключения".

--------

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 11, 2007, 04:03:25 pm
 Виждам че нещо ми липсва в начина ми на разсъждения.Липсва ми последователност.Цялата философия сама по себе си е безсмислена.Тъй като тя е продукт на съзнанието или на мозъка първото нещо което трябва да разберем е какво е съзнание и как действа мозъка.Но за да разберем как действа трябва да се върнем още по назад във времето за да разбереме защо се е развил до такава степен.Да разберем развитието на човешките същества през еволюцията.И нещо повече да се върнем още по назад до започването на самия живот.Началото на моя живот е самото начало на всичкия живот.Все още нямам достатъчно информация от която се нуждае съзнанието за да се обясни.На този етап да се търси отговор на въпроса "Защо е възникнал живота" и такива подобни е обречен на провал.Истината е че философията,религиите са просто въздух под налягане.Те са прекалено абстрактни за да бъдат сами по себе си достатъчни.Това от което в действителност ни е нужно е знание.Но какво точно знание.Знание за света.Та въпроса е от къде бихме могли да се сдобием с такова знание.В съвременния свят единствения източник на такова знание е науката.Тя разнищва нещата из основи като просто борави с факти.Естествено не може да се доверяваме напълно защото доста често науката греши.Химия,физика,биология,география,дори и история заедно сглабят така наречения пазел на света.Все още този пазел не е пълен.Всъщност тези науки са произлезли от философията.Един опит да се обясни всичко.

 Така,но какво е оптималното което може да стори човек за да попие максимално от тази информация.Нещо повече как и до каква степен да се доверява на научните открития и как да ги използва за да създаде тази картина на света.Аз все още нямам такава картина.В крайна сметка,аз примерно имам няколко парченца от пазела,но те не позволяват да се види всичко.Та как така да взема всички парченца и да ги поставя на правилното им място.Не знам дали сте сравнявали компютъра с човешкия мозък но до голяма степен те си приличат по някои основни неща.Имат временна памет,дългосрочна памет,имат някаква скорост на обработване на информацията или колко са бързи.Преди да се започне каквото и да било вкарване на информация в нашия мозък,ние трябва да го изчистим от ненужната информация ,която имаме до този момент.Ако имаме едно чисто съзнание вече ние сме готови да започнем съзнателно да градим върху него новия ни изглед върху света.За да стане това по бързо трябва да намерим начин да ускорим ускорим скоростта,правилно да разпределяме ненужната информация във временната памет,а нужната информация в дългосрочната.Това е второто нещо което трябва да се направи.След като сме изчистили собствения си компютър,трябва да го настроим така че да извлечем максимално от него.Да учим най-бързо,за най-кратkо време по най-ефективния начин.Това не само ще съкрати времето за вкарването на цялата тази информация но и за правилното и функциониране.Информацията трябва да се подрежда така че да бъде бързо достъпна.Чрез някакъв вид метод за запаметяване.Един вид подреждане така че да знаете във всеки момент къде отива дадена информация.Ако всичко това е налице,вече може да се започне постепенното внасяне на знания.От къде ще започнете вече е строго индивидуално,но аз смятам че ще бъде най-удобно ако се използва за мярка времето.Като се започне от Големия Взрив и идеите за началото на вселената,през зараждането на живота,през човека до нещо след него.Това след него още го няма,и да му даваме имена е безсмислено.Преди да стигнете до философските идеи и размишленията за света,ние се нуждаем просто от факти.С факти се занимава науката.До голяма степен ние може да се доверяваме за доста неща на науката,защото тя изхожда изначално нейната информация от нашите сетива.До колко може да вярваме на нашите е отделен въпрос.Но единствено чрез системното събиране на тази информация,в последствие ще може да анализираме даденото познание така че да можем да видим пропуските на науката.Нещо повече ще видим пропуските и на философията такава каквато я разбираме днес.Тогава ще разберем дали имаме всъщност основания да казваме че има неща като душата.

 Като цяло това определено би бил доста труден процес.Много хора биха веднага си намерили извинение за да не го правят но на мене ми трябва причина да го направя.Проблема е че дори да имам причина,за да я разбера трябва да измина този път.Така че дали е труден или лесен,възможен или невъзможен,това е единственото което мога да направя.Но както казах се нуждаем от някои предпоставки за да го постигнем с най-голяма ефективност.Да изчистим съзнанието си от всякакви идеи,мисли,самозаблуди,фантазии.Да съберем колкото се може повече не ефикасна информация,за да настроим по някакъв начин нашите интелектуални възможности.Това второто не може да стане по най-добрия начин,но трябва да се постараем да стане по най-добрия възможен за сега.Усъвършенстването на второто ще стане едва след приемането на цялата информация и внимателното анализиране и.И третото е да можем да определяме кое е от съществена важност и кое не.И трите процеса са много важни.Но истинската причина да се прави това е за най-важната четвърта част.И това е анализирането на тази информация и даването на отговори.Това ще бъдат допустими отговори,в следствие на цялата информация събрана до онзи момент.Естествено допустимите отговори ще варират при различните хора,поради необятността на знанието.
 
 Друг възникваш проблем е,че това което написах по отгоре не можем да сме сигурни че е най-добрия вариант.Това е защото аз нито имам събраната информация,нито имам информацията за по-ефикасно работене на мозъка ми,дори още нямам изчистено съзнание.Така че това е продукт на една самозаблуда,или чиста случайност.Дали ще съответства на това до което бихме достигнали при този дълъг процес ще бъде чиста случайност.Дори бихме могли да разберем,до каква степен случайността съществува.Та нямам за сега какво повече да ви кажа освен горко ни :) или блазе ни :) Който както си го реши за себе си.Аз все още се колебая дали да се вкарам в някоя добре скроена самозаблуда в която да ми е удобно или да се опитам да разнищя нещата поне за себе си.Естествено че това че ще се достигне до някакви отговори в крайна сметка е все пак самозаблуда.А може би при наличието на тази информация онези въпроси просто няма да има нужда да бъдат задавани.Може би единствено когато успеем да постигнем не-нуждата от въпроси,ние ще знаем отговорите.Защото все пак въпросите са следствие на някаква нужда.Абе луда работа...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 13, 2007, 09:29:56 pm
 Рамус добре де на какво се дължи тази "дупка" тази недостатъчност.Аз още от малък си спомням че не знам какво да правя.Използвах доста дълго обществените модели на поведение но те не ми понасят,не намирам смисъл в тях.А като ги няма тях има само скука.И на всичкото от горе поради не обясними за мене причини не ми харесва тази скука и гледам да си измислям свои си работи да си правя.Един вид бягам от себе си.Може би в скуката точно тогава по добре мога да чуя онзи тих гласец за когото говориш.Но определено не го разбирам.Каква е точно ролята на скуката и на преживяванията?Сега питам тебе.Не знам все си мисля,че хората не знаят как да преживяват преживяванията без да се самозаблуждават...нито умеят да скучаят :)
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 14, 2007, 07:09:23 pm
Рамус добре де на какво се дължи тази "дупка" тази недостатъчност.

Това е въпрос, който "изисква" много "сложен" отговор. Писал съм го вече този въпрос в изворите - съвсем наскоро си го четох, но не мога сега да посоча линка.
Отделно от това мисля, че е напълно естествено ти самия да си го изясниш - и преоткриеш. Сам за себе си. Нали точно това обяснявах в предния си пост - обърни всеки въпрос към СЕБЕ СИ. Идеята да "научиш" нещо е ти самия да го откриеш - иначе ако ти го поднеса наготово пак ще има СКУКА после :).
"скуката" е особено състояние, израз на емоционална празнота. Тя се проявава при "липса" на стимули , идващи по традиционните канали от сетивата.
Емоционалните хора, скучаят, когато не намират дразнители, чрез които да си създават емоциите и чувствата си.
Интелигентните хора пък преживяват скука и когато се лишат от възможността да сътворяват "интелектуално световете си.
Ето защо ЖЕЛАНИЕТО е израз на "празнотата" и недостатъчността - в астрален план,
а задаването на въпроси /и търсенето на отговори/ е проявлението на същото, но в по-ментална насоченост.
И в двата случая и емоциите и чувствата... и мислите и идеите... обслужват основното - потребността от "измисляне" - сътворяване.
 Изживяването на скуката е вид "абстиненция", защото каналите за "преживяване" са важна част от механизма с който "ума" на личността "сътворява личната реалност". И като спре потока по тези канали, имаме недостиг на стимули за преживяване и този "недостиг" именно се нарича състоянието СКУКА.
-----------------------------
...хората не знаят как да преживяват преживяванията без да се самозаблуждават...нито умеят да скучаят :)
  Да -
1 на хората не им трябва да знаят нещо, което да ги извади от модела им. Умът при хората избирателно "допуска" навътре само онова, което е в синхрон на създадената собствена картина на реалността. Това се прави при процес, наречен ИНТЕРПРЕТАЦИЯ. Чрез нея се отсява онова, което е в разрез с "картината" която вече имаме - за себе си и за "реалността" си. Това се нарича "аперцепция" или "психична скотома" - умът избирателно "вижда" и възприема само онова, което той самия "предпочита". Това е фундаментална характеристика в процесите на сътворяването. Навсякъде се вижда -  и в нашият форум - процеса на "стъкмистика" - всичко, което не "пасва" на предварително зададеното и прието за валидно, се "пренаглася" /натъкмява/ към него или се отхвърля. Всъщност напълно непознатото и "чуждо" на личния модел просто се "подминава" като несъществуващо.

2.не можеш да преживавяш преживявания, без да се заблуждаваш. Щом преживяваш се заблуждаваш при всички положения... въпросът е, че докато преживяваш на теб не ти изглежда заблуждаване - когато си напълно вживян в "играта си", никак не ти изглежда на игра - направо си е за теб сериозно и реално. Това е "принципа на съотвествието" - всичко произлиза и се определя от това, кой стои на "престола" ти - ако е личността - тя използва властта си за да функционира - сътворява, но сътвореното от нея е толкова "живо" че няма как да се определи като "измислено". По - точно - "няма кой да го определи", защото нали тя самата, докато е седнала на "трона ти", е тази, която определя всичко останало. Ето защо тя ще играе ролята на твоя АЗ, докато е поставена като единствен и неотменен владетел. В това отношение нейното "управление" много прилича на идеята "еднолично и демократично"... :). И все пак това само от теб си зависи - във всеки един момент можеш да направиш така, че да я свалиш от престола, на който самия ти си я "избрал" да се качи. Нали се сещаш, че тя самата не може да детронира себе си...
 
3. Колкото до умеенето на се скучае... Не знам. Мисля, че скуката, като всяка абстиненция, е съпроводена с "тягостно" чувство, което веднага те задейства да "попълниш" виртуално празнотите, дето са настъпили. Тя затова е и самата скука.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 15, 2007, 04:15:53 am
  Значи ако ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО за който говориш се окаже винаги валиден,то остава само да съставиш въпроса.И тогава отговора ще си дойде заедно с въпроса или след определено време.Има нещо което наистина ме заинтересува.Вероятно има връзка с онова което ми липсва.Та става въпрос за това как ние хората мислим и какво е това съзнание.Първото ниво което ми е известно е физическото.А интелектуалното ако се нарича ментално,а emoziоналното астрално те къде са.Дали наистина са в главата ми или са някъде другаде.Гледах доста интересна поредица за човешкото тяло,но ми направи впечатление нещо.Там правеха сравнение за това как работи човешкия мозък като го сравняваха с термитна колония.Защо точно с тях?Термитите правя нещо като крепости.Обаче по интересното е че като ги изграждат ,има си основи,има си вентилация,абе за направата на тази крепост се изисква определено познание.Но обикновения термит няма как и къде да съдържа тази информация.Нито кралицата на термитите,и тя е много "глупава" :Д Но въпреки това термитите ЗАЕДНО успяват да създадат нещо непосилно за един термит.Та в този филм сравняваха работата на термитите с работата на мозъка.Доколкото успях да швана от обясненията и от излъчените кадри,мозъчните клетки сами по себе си не носят голяма информация.Но когато се включат много мозъчни клетки в определени комбинации се получава нещо уникално.Когато например човек види една ябълка,информацията която постъпва активира дадени мозъчни клетки и те се свързват под даден ред.И ако тази група се активира отново ние в съзнанието си ще видим същата ябълка или това което си спомняме за нея.Но къде в действителност са мислите.Или това ментално ниво.

 Друго например е че когато гледаме даден обект,ние не запомняме целия обект ,а само някои части се запомнят.Така когато ние видим точно тези части ,ние може да си заблудим че виждаме същия обект ,а това да не е така.Голяма степен от илюзиите ,които се правят за забавление на публиката са на цходен принцип.Фокусниците отклоняват вниманието на хората и го насочват в дадена точка.От там е лесно да се направи вече фокуса.Но всичко това е много о интересно от друга гледна точка.До колко в ежедневието си ние не виждаме нещата такива каквито са.Сетивата,особено очите са много лесни за заблуждение.

 Интересното е и друго.Че в търсенето да намеря онази празнота,аз съм се отплеснал да търся и извеждам принципи и т.н.Но мене ме няма в разсъжденията.Това което е моята личност не е нищо повече от активирането на дадени групи мозъчни клетки при определени външни промени.Било то въпрос или някакво преживяване аз ги сравнявам с опита който имам,или проверявам дали има cxодни комбинации за видяното.Дори ако някой ме познава добре,може да определи какви биха били реакциите ми при дадени обстоятелства.Какво обичам,какво не обичам и т.н.Самото предпочитане на удоволствието пред болката ме прави толкова предвидим.Това дори прави и вас предвидими.Колко хора биха предпочели болката?Ето това е лесен начин за манипулации.Изнудване.И той се използва.Несъзнателно и съзнателно.Та всъщност дали биха били въпроси,или преживявания които търся те биха се били определили от моята лична информация за света.Ако знам че мога да скоча с бънджи ,а не съм го правил.Има голяма вероятност да го направя ако анализираме моята личност и разберем до колко съм склонен да поемам рискове и да се подлагам на силни усещания.Ако предложиш на някой който практикува екстремни спортове не би се замислил да скочи,но има хора които ги е страх.И всичко това си е от картината която всеки човек си създава за света и за себе си.

 Това което не разбирам е защо се появява това съзнание.Дали термитната колония има общо съзнание ,cxодно с това на човека.И какво представлява точно то.Ако ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО е общовалиден за всички нива,то как трябва да формулирам въпроса си за да го реша на всички нива.Ето ще направя плах опит да си го задам сега.Да видим кога вселената ще ми отговори на това ниво.От гледна точка на биологията,на физическо ниво как така от еволюционна гледна точка живота се развива,достига някаква степен при която множество елементарни клетки се обединяват за да работят заедно,несъзнателно всяка за себе си,но създавайки къде и как това съзнание.Дали това съзнание остава на физическо ниво.Дали тези ментални и астрални нива са различни от физическото или то ги включва и двете в себе си.Дали съзнанието има някаква друга цел освен продължаването на живота.Дали единствено предназначение на съзнанието е да служи на живота.Какви са условията за да се появи съзнание.От всичката тази каша обединявам в по кратък текст:
При какви условия се появява съзнанието?При какви условия не се появява съзнанието?Съставено ли е от някаква материя или анти-материя?Има ли някаква продължителност на съществуване,ако въобще съществува?Има ли някаква друга цел или само условията са неговата причина?Има ли някакви изгледи за промяна на това съзнание или то е непроменимо?Как мога да си представя това съзнание вътре в самото съзнание или това биха били самозаблуди?Ако имам съзнание,може ли чрез него да анализирам това какво е съзнание въобще чрез него?Ако не мога как може то да стане обект на моят анализ?Ако не може да се анализира съзнанието на ментално,астрално или физическо ниво то как би могло?Трябва ли да се анализират всичките му прояви на всички нива за да разберем какво е то,да чувстваме,да мислим и да усещаме?Какви други нива има съзнанието?Ако притежавам съзнание бих ли се нуждаел от това да търся какво е то,или това би означавало че все още нямам съзнание?

 Така да видя какво са ми донесли въпросите.Освен че се обедих че нищо не знам за съзнанието,се обедих и че на ментално ниво няма да стигне да се обясни това какво е съзнание.Колкото и да го мисля няма да запалня празнотата...Тя не е просто ментална празнота.Не е просто физическа.Не е просто астрална.Ако съзнанието може да се разграничи на тези три направления то те заедно биха обяснили какво е съзнание.Но да обясниш едното на другото е трудно.Да обясниш emoziите на мислите е трудно.И обратното.Като се намеси и физическото и то си казва думата.Но дали е просто трудно или е невъзможно.Но на кого са му нужни обяснения.Само на личността ми която има нужда от нова и нова интелектуална храна.Или на emoziоналните ми нужди.И на физическите.Много нужди,но те нужни ли са ми ?Защо е хубаво да се пристрастява човек?На едно от тези три нива всеки един от нас е различно пристрастен.Ако не намира "щастието" в физическото той го търси в emoziите или мислите.Ами ако излезем от тези три кръга.Без да мисля,без да усещам,без да чувствам,това е да си мъртъв?Като умреш се освобождаваш.Това е първата асоциация която правя.Кога е нужно вероятно всеки сам си определя за себе си.Но човек когато мисли изключва другите нива.Трябва да се науча да чувствам,мисля и усещам физическото едновременно.Странно не очаквах такъв извод....това ли е отговора ми?!  :D  Би трябвало... :idiot2: :o ???
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 15, 2007, 03:41:54 pm
Все още не си се обърнал към "техниката" на обръщането на въпросите - навътре към теб.
Принципа е толкова елементарен, блях.

А всъщост ... представи си, за момент, че сядаш пред компа си с идеята, че нещо "чуждо" ще прочетеш.
Нагласи се, настрой се... все едно че ще четеш някакво "досие" на напълно неизвестен човек - живеещ някъде си, казващ се "някак си"....
И нямаш нищо общо с него... напълно далечно и чуждо писане на напълно непознат и безличен човек.
Представи си също, че ще е нужно този "неизвестен човек" да разбереш нещо за него. Все едно че трябва да му съставиш образа... По написаното...
С ясната мисъл за всичко това зареди своите постове в тази твоя тема и започни да четеш - свободно и аналитично. С ясна и внимателна мисъл. Виж внимателно и се опитай да "проследиш" всяка от логическите му "вериги"... Винаги първо се концентрирай върху основата на всяко твърдение - къде е фундамента - от къде произхожда. По всяко твърдение ти се опитай да тръгнеш "наобратно" - към неговото начало, защото началото на всяко твърдение ще те "отведе" до неговия смисъл - дали заблуда, дали прието отвън - наготово, дали просто прибързано заключение, родено от нетърпеливостта...
В случая можеш за пример да използваш своето "знаене" по въпроса за съзнанието, развито в последния ти пост. Как и по какво ти самият заключи, че съзнанието му е нужно материален носител. И защо материалния носител трябва да определя проявлението на съзнанието. Съзнанието е пример за идеално и нематериално явление. Мозъкът не е носител, нито "къща" за съзнанието. Мозъкът е само "посредника" - чрез него съзнанието се проявява на нашето ниво на възприятие.
Да помислим - ако включваш електрически уред в захранването, той работи, но като изключиш щепсела на уреда и той "спира" да функционира. А ако сложиш пред него някой "разсъждаващ", който да не е чувал какво е това електричество, ще му изглежда, че уредът "оживява или умира"... Нитова е една груба аналогия, може би не най-подходящата... Но се надявам чрез нея да "докоснеш" колко е важно и колко е определящо "нивото и границите" в които мислите оперират. И че границите са по-важни от самите мисли.
Има и още едно важно незнание, залегнало в разсъжденията ти -
1. разума е проявление на съзнанието. Но ще трябва да изясниш какво е това "разум" и "ум". Сам трябва да започнеш бавно и методично да си подреждаш собствените понятия - в единна цялостна схема.
2. Както са определени от моят пост понятията "ментал", "астрал" и "физическо ниво" са доста неопределени за теб. Но недавайки си сметка веднага се опитваш да ги използваш "натъкмени набързичко" и да ги използваш като представи в последващи разсъждения. Та нали представите са "образното" огледало на собствения ти модел - те са ограничени само от него. Как да си "представиш" неща, които въобще са "чужди" на модела ти - това е далеч извън "зоната" на валидност. Самия опит да си ги представиш и вече си ги "унищожил" техния смисъл да "погледнеш" някъде навън...

Всичко това лесно може да не бъде важно...
Единствено което е най-важното е ОНЗИ, КОЙТО МИСЛИ, а не това, което той мисли.
Ключовото понятие за всички останали неща е понятието АЗ - то е виновника за всички останали събития - включително и за понятието СЪЗНАНИЕ.

Това е смисъла на "обръщането" навътре - в мислите то се превръща в проследяване "назад". Хората, които са с емоционална подчертана нагласа пък могат да използват същото, но с чувствата си... но това е значително по-сложно за тях - по много причини... и все пак има хора, които са го правили това - дори има цели "направления" в духовната работа - работата с чувства и емоции. И в зависимост какво е твоето "основно звучене" - "основна вибрация" - се определя и собствения ти подход. Щом нещо твое вече го има и е преобладаващо, значи може да се използва като за "мост" към теб самия - към твоето самооткриване.
Така се получава следната ментална схема - > Ти... откриваш самият себе си... по "следите", които сам си оставяш...
 Във всеки един момент те са на твое разположение - винаги, навсякъде. От нищо не зависи - единствено и само от твоята решимост, воля, концентрация, НАМЕРЕНИЕ.... Търпение и постоянство - най-трудното от всички дотук :)...

И така... за да се реализира ти самият да си изследовател на самия себе си, трябва да насочиш собствените си сетива /с целият потенциал на който си способен да развиеш в даден момент/ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ и всичко което сам "генерираш" - мисли, действия, постъпки, отношения.... Това е елементарното, заради което хората говорят за концентрацията и понятието БУДНОСТ... То определя КАКВА ЯСНОТА можеш да постигнеш в "следенето" на собствения си аз.

Второто е нещо, което се нарича откриване в себе си и стабилизиране на нещото, наречено условно "страничен наблюдател". Това е ключа към всичко друго - СТРАНИЧНИЯТ НАБЛЮДАТЕЛ. Това е уникалната възможност да открием и погледнем света чрез вградената ни функция - да "погледнем отстрани". Тук вече при стандартното поглеждане на това явление започват да се получават "парадокси"... Ето защо "обмислянето" и "Умуването" над неща, които са само в главата ти нямат никаква практическа стойност. Ето защо казах, че когато нещо не си го направил и внимателно разгледал различните му експериментирани следствия, няма никакъв смисъл да го "умуваш". Само умът на човека има непрекъснатата потребност да "не оставя" никакви "неясноти" - той винаги "бърза" пръв да даде отговора си. Ето и защо точно тези "бързи" натъкмени отговори са компрометирани предварително - те не носят заряда на истинността. Те само изпълняват своята предварителна предназначеност - да натъкмят модела ти с който боравиш, към "новопостъпилата информация или опит". Задържането на противоречия в ума е признак  за "заплаха"... Ето защо той първи винаги "бърза" да даде неговата "версия за отговор". Такива отговори всеки си изработва преминавайки през фазите на своето развитие. Има хора на които точно тези "отговори" са им достатъчни. Не ги интересува дали и доколко са верни - но пък получават чувството за достоверност. Първоначалната "нервност", която е генерирана, когато са зададени разни противоречиви на предварителната схема въпроси, се превръща в потребност бързо да се намери "някакво приемливо обяснение" и така да се успокоим. Аз наричам тези натъкмени отговори "правдоподобни". Примери за тях можеш да прочетеш навсякъде , както и да чуеш в думите на повечето хора.
Та във връзка със всичко това ще кажа и за понятието "МИСТЕРИЯ". Това е название за нещо "недообяснено", за липса на етикет, понякога изглежда нещо неизвестно тайнствено. Но всъщност смисъла на понятието мистерия е именно "оставянето на едно явление" неговата недообясненост и недифиринцираност. Само по себе си това ужасно изнервя повечето хора. По-горе вече обясних защо умът на хората реагира така. Но внимателното отсяване и позволяването на "мистериите" да съществуват и да ги приемеш в собствената си схема и модел. Разбира се, че всички неща са свързани. И това че в даден момент не можеш да "напипаш" мислено какви са връзките между някакви явления или процеси, не означава, че задължително трябва да ги натъкмяваш, с цел да избягаш от "тревожността", която умът ти генерира. Остави ги на спокойствие мистериите - остави ги в главата си. Остави ги като необяснени/ а не необясними/. Обяснението и връзките със останалото ще дойде "само". Просто трябва да се "натрупат" достатъчно наблюдения и информация. Понякога една мистерия съществува именно защото задаването на въпроса за нея е на неадекватна посока или ниво. Отговора няма как да дойде. Всички противоречия съществуват именно само в "човешките модели". Противоречия в природата няма. Но съществуването на противоречията в нашите глави, ражда и това да виждаме противоречия и в света около нас - това идва от принципа на съотвествието - приложен върху начина по който ние сами отразяваме действителността - и по този начин от двете страни на "очите, с които гледаме света" стоят "подобни явления. Защото отражението носи "кода" на отразеното и е изначално свързано с него. Или с други думи "виждаш" това, което сам "искаш" да видиш. Но невъзможността да знаеш за това идва от "слепотата" ти да видиш самия себе си. Все едно че се гледаш непрелъснато в огледало, но така и не разбираш, че това си ти... защото няма с какво да "сравниш". И взимаш отраженията в огледалото за реална гледка - всички животни точно това правят, когато им поднесат огледало - това е елементарен механизъм.

Всичко това се прави заради следното: опитай да превключиш твоя "страничен наблюдател". Не е лесно - първо трябва да се открие в теб самия. Ти го носиш в себе си - както всеки човек. Всеки човек понякога спонтанно му "спира" работата на умът /респективно - на личността му/. Това става при различни за всеки обстоятелства. Понякога силен стрес, понякога смъртна заплаха, понякога странни обстоятелства. При тези случки се задейства вграденият механизъм за защита на ума - нещо като "предпазен бушон". Всички някога сме имали подобни преживявания. Само ще припомня някои аспекти от тях:
Изведнъж "някак" си времето започва да се "разтяга" или рязко започва да "тече" по-бавно...  Все едно че гледаме на "забавен' кадър филм. Филм, но с нашето участие в него. Изведнъж някак си "мислите" рязко се проясняват - добиват изключителна чистота и подреденост. Няма емоции, няма преживяване - въобще не се "сещаме" за това - въобще не е " нужно" в този момент. Сякаш гледаме "отстрани" нещото което в този момент се случва със самите нас. Само гледаме - отстрани - няма оценки, няма сравнения... няма емоции - всичко е чисто и ясно... със "забавеното действие" на някакви неща дето се случват... Няма никакъв "страх" от смъртта... никаква емоция няма, никакво чувство - и никакви "мисли" характерни за ежедневието ни. Няма тревоги, напрежение, противоречие, конфликт - изведнъж е толкова чисто и ясно "виждането", че после споменът за това докарва шок в някои хора от спомена на преживяното. Яснотата е на такова ниво, че дори не ни "хрумват въпроси"... Сякаш е паднала една пелена от "дим" пред очите ни - изведнъж всичко е в неговата цялостност и яснотата ни в този момент "го хваща" точно така - тя само го отразява.
-----------------------------------------------------------------------------------
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 15, 2007, 05:04:26 pm
 Добре.Имам един последен въпрос.Този СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ за тебе мистерия ли е ? Трябва доста сериозно да обмисля нещата и да спра с правдоподобните отговори.Прекалено много мистерии имам ....
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 15, 2007, 07:17:58 pm
Страничният наблюдател е "мистерия". Той е далеч извън границите на личността и на ума. Ако се опиташ да си го стъкмиш в техните граници, с техните понятия, чрез тяхната логика, веднага ще го "загубиш". Не може в едно пространство, да се дефинира някакво друго, което е "по-широкото" от първото. Но от гледна точка на Широкото, може чак тогава да се разбере за "тясното".
Точно така се съотнася и за личността-ум и "страничният наблюдател". както показва и самото име "страничен / или външен/ наблюдател" е едно уникално осъзнаване за "присъствие" извън границите на това, с което оперираме при всекидневния ни живот. Докато личността-ум е единственото ни битие, няма какво да я "определи", защото както вече съм писал за всяко определяне са нужни две неща - отправна точка и нещото, което ще определяме спрямо отправната точка. Та ето защо, когато ум-личност е само едно и са единсвеното което ни определя, границите са неосъзнати - отправните точки са всички вътре в самата система и от нея няма "идея" за излизане.

Когато се появи вече нов момент, се случва именно фундаменталната промяна - появява се "нов" елемент", който е извън системата ум-личност и чак в този момент се добива реалната възможност всичко, което се случва в границите й да бъде определено и дефинирано - защото имаме вече една отправна точка "ИЗВЪН" нейните досегашни граници.  Аз-а на човека, наречен в някои езотерични системи "същностен" или съзнателен АЗ вече е привлечен от "новата" точка> тя постепенно се превръща в ЗОНА и връзката с нея става все по-изчистена.

За да се получи целият процес, обаче е нужно да се "напипа" в самите нас. Задължително е , че всеки го има. Колко е развито общуването с него и каква е връзката... това е вече въпрос на етап в израстването - за всеки е различно. Но в този случай важи принципа на "всеки трябва да си открие сам колелото и топлата вода". Вътрешни неща не могат да се взаимстват отвън. И по това се разбира едно същностно вътрешно разбиране - по това, какво не е:
-всякакви влияния и заемки от чужди автори, идоли, произведения, идеи...
-последователи на всякакви вярвания, вярващите във всякакви "учители"...
-заимстването наготово на каквото и да е - от заучените начини за реакции, до заучените и "харесаните" мисли на някой си...
В обществено-определения живот, заимстването, копирането, подражанието са част от битието на всяка единица от социума - това е елементарно за наблюдение. Такива хора могат единствено да умножават и засилват обществено-подадения модел, който те са приели да ги определя. Такива хора могат да се прочетат във всички наши теми - те могат подробно да ви обяснят защо е важно да празнуваме именните и рожденните си дни или, защо са важни обществено-значимите празници на "светиите на църквата", ще ви разкажат цялата история на възникването им  и съответните "митове" - щото са написани вече и могат просто да бъдат преповтаряни. Такива хора, могат да ви кажат защо е толкова много важна вярата - от вярата в светлината, до вярата в Доброто, Исус, Мохамед, Буда, Сатанаил, Знанието, науката, обществото, вярността, Йерархиите, Индийските йоги, Тибет  :), Разума, модата, Красотата, спортните или Шоу-звезди, и какво ли още не като обекти на вярвания и за вярване. И не обектите на тези вярвания са важни, а това, че всички обществено-определени хора са "поклонници" и "почитатели" - а щом ги има, обекти за поклонение и почитане и пристрастяване веднага "ще се намерят".
  Това е валидно единствено и само в "контекста" на социумния живот. За неговото функциониране и битие това е от изключителна важност. Това може да се разбере и по категоричното отношение на всеки един от вас, който при подаден знак е готов да квалифицира за осквернение всички приети за вярни, важни или "святи" за него неща. Така те се подкрепят взаимно едни-други и са точно по аналогията, която самия ти , Блях, си описал - за мравките и мравуняка. За тях общественото съзнание е всичко - то ги е формирало, благодарение на него те функционират, само "заедно" те живеят - взаимно се определят. Живота извън тези техни граници изглежда абсурден, смешен, лудост, глупост, простотия или направо "опасност". Използването на шаблони в говоренето, мисленето, емоциите, чувстването, интерпретирането, поведението са външните белези по които лесно се наблюдават и забелязват. Повтарянето на заучените и популяризирани идеи се прави именно заради нуждата от непрекъснато презартвърждаване и умножаване на митовете с които обществените личности се поддържат в социумен статус.

Лесно е да се забележи дори в твоят пост - "...Ами ако излезем от тези три кръга.Без да мисля,без да усещам,без да чувствам,това е да си мъртъв?..." Това преди теб са го написали толкова много участници в Изворите, а и всички такива извън Изворите. Вечната ограниченост на представите и задаването на напълно измислени въпроси, които целта им е да извадят задаващият ги от всякаква връзка с реалността.
 Вместо да опитаме сами практически да опознаем "новото и различното", винаги се предпочита "наливането на пусто-в празно'' с думи и приказки, въпроси за "смисъла", от сорта "струва ли си"... "това е безсмислено". Виж как точно си описал една елементарна представа, свързана с битието - а нищо не пречи първо да опиташ - спри мислите, спри чувствата, спри движението... и сам ще видиш какво има "отвъд" - без да си го измисляш и сравняваш със смъртта.
Ама дали му "стиска" на социалния индивид?... Само при мисълта, че трябва да "спре" чувстването, тръпките, да вземат да отпаднат желанията, емоциите, настроенията... ми как ще живее - с какво и от какво. По какво ще сравнява и разбира живота си?...

 
Но за етапа, когато връзката със "страничният наблюдател" е постоянна и стабилна, това променя изцяло битието и вътрешното устройсво на личната Вселена.
Затова често в разговори с някои от вас казвам, че най-важното във всяка Вселена е всеки един от нас. Ние сме тези, които определяме всичко останало в нея. Ето защо телевизионното или компютърното изображение ни се струва обективно. Но "очите на страничният наблюдател" виждат нещо съвсем различно от това, което всяка личност "вижда" - тe възприемат от екрана поредица "точки, които светят, или не". Само матрицата на ума на всеки един от нас прави така, че от поредицата от множеството подвижни светещи точки на екрана, ние да виждаме и интерпретираме нещо точно определено - първо интерпретираме картини, защото асоциираме с заучените във всеки от нас зрителни представи. От картините възникват съпъстващите ги преживявания, както е и всъщност във вътрешния свят на всеки от нас.
И знанията, които излагам в постовете си не са заучени никъде - аз самия ги генерирам - в момента който се "пренасям" в страничния си наблюдател "виждам" онова, което описвам пред вас. Разбира се систематизирано и структурирано. Не съм зубрил или наизустявал или "поемал" разни книги и произведения и просто съм си ги натъкмил, макар, че толкова много от вас продължават да привиждат, че съм заучил и "смесил" един "миш-маш" от идеи на всякакви автори.
Това не става с четене... Четенето е било само "подготовката", част от промяната на настройката, нагласата. Разпознавам безпогрешно, че други хора "преди" мен също са го напипали и са го използвали по същият начин. И тези, които са оставили писмени сведения, са го "кодирали" в тях. И това се вижда лесно, но само с "очите на страничният наблюдател".
Страничният наблюдател е уникално състояние на съзнанието.
Има си някои характерни особености, които не знам дали тука е мястото или пък някой го интересува. И все пак колкото и да описвам няма нищо по-истинно от това просто всеки от вас просто сам да си го "открие" и навлезе в тази уникалност.
Title: Re: Луда работа
Post by: L_usr on януари 16, 2007, 02:42:03 pm
За тези които нямат тази информация: ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО  : Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие м/у законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата ... аксиома, изложена в тези думи е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси скрити в тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на метериалния, менталния и духовния <астралния /мисля /> свят - той е Универсален закон. Древните ...разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, ч/з който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното.  ::)

Мнението ми за предишните поустове на blqh /наистина дано не прозвучи като обвинения, поучения и т.н., кво да правиш 'слово' :-[ /
  Жалко, за гнева ти който дава енергия на илюзиите ти;
  Жалко, че си мислиш че хармонията е мирът за който ти говориш, пасивността за която ти говориш, смъртта за която      ти говориш;
  Жалко, че говориш така както си описал: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPSESSID=d6eb1810c37ccd64ef7ea699a57d0521&topic=1215.msg14484#msg14484
/става въпрос за разказа ти за човека със постулата за съмнението /
  Надявам се че всички ние развием разбиранията си над тези /току що изброените/, а също така да добавя че в последната страница не съм видял, такъв начин на изразяване , което специално мен ме радва.

Още нещо което искам да отбележя. Виждам че си добре запознат с достатъчен брой психологически идеи /мисля че всички от там ни става интересно/, но според не са ти достатъчни. Поне доколкото аз съм забелязал психологията /философията винаги е оставала назад след езотериката / окултизма и винаги се е мъчила да ги догони. Аз съответно на там развивам разбиранията си. Доколкото мога да разбера Рамус е направил същото. Според мен лично той има добър психологически опит използвайки го за стълба на своето последващо развитие, чрез самоосъзнаване и самонаблюдение /страничният наблюдател/. Също така се надявам да се позаинтересуваш малко повече от разграничването на физическия /материалния  || астралния /духовния (изграден от чувства) ||и менталния (в него са причнините за всичко) светове .
Айде стига толкова че изглежда все едно съм нечия майка и . . ., аве луда работа.

<благодаря ви че ми помагате да разширявам разбиранията си>
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 16, 2007, 06:25:46 pm
Мнението ми за предишните поустове на blqh /наистина дано не прозвучи като обвинения, поучения и т.н., кво да правиш 'слово' :-[ /
 Жалко, за гнева ти който дава енергия на илюзиите ти;
 Жалко, че си мислиш че хармонията е мирът за който ти говориш, пасивността за която ти говориш, смъртта за която ти говориш;
 Жалко, че говориш така както си описал: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPSESSID=d6eb1810c37ccd64ef7ea699a57d0521&topic=1215.msg14484#msg14484
/става въпрос за разказа ти за човека със постулата за съмнението /
 Надявам се че всички ние развием разбиранията си над тези /току що изброените/, а също така да добавя че в последната страница не съм видял, такъв начин на изразяване , което специално мен ме радва.


 Ти няма как да знаеш какво си мисля или с какво намерение съм написал нещо.Да не говорим какво мисля в момента.Та ще си позволя да направя един коментар и аз.Това което си написал относно моя пост показва единствено твоето собствено развитие,а не моето.Не мислиш ли че би било редно да сложиш едно "аз се самозаблуждавам че блях е искал да каже еди какво си..."

"Също така се надявам да се позаинтересуваш малко повече от разграничването на физическия /материалния  || астралния /духовния (изграден от чувства) ||и менталния (в него са причнините за всичко) светове ."

 Защо се надяваш да направя това.За да мога после да ти кажа нещата които ТИ искаш да прочетеш ли?Да затвърдиш своите самозаблуди за ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО и за СТРАНИЧНИЯ НАБЛЮДАТЕЛ.Дано не се позаинтересовам....
Title: Re: Луда работа
Post by: L_usr on януари 16, 2007, 07:03:20 pm
  е щом не искаш да се развиваш, спориш за борба , а нямаш активност...
  Не ми се впуска в спорове, само заради самите спорове :-X
   O0успех все пак каквото и да решиш
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on февруари 07, 2007, 11:36:46 pm
 Не знам....Всеки човек си изгражда дадена "РЕАЛНОСТ" и всичко ,което не отговаря на нея няма място в нея.Естествено тази "реалност" си има граници.Човек сам изгражда тези граници.Но се оказва че тази реалност,съвсем не е онази "реалност" ,за която толкова много хората копнеят.Дали ще ги наречете истини тези неща или някакви "универсални закони" все тая.Всъщност "реалност" си изгражда всеки един от нас,но би било по правилно тези реалности да ги наричаме "фантазии".Та всеки си фантазира нещо.Дори когато някой каже на другия че това не е истина,той започва да защитава своята фантазия.Много е просто,човека защитава себе си,той самият е една фантазия.Естествено някои фантазии са по масово популярни.Веднага хората започват да измислят някакви си въображаеми логически причинно-следствени връзки за да доказват своите фантазии.Модели за такива фантазии които са добили обществена популярност може да се видят на всякъде.Религиите са базирани точно върху фантазията на определени личности.Но тъй като фантазиите на вярващите се различавали от тези на идеализираните личности,религиите са нещо съвсем различно от това, което в действителност са си фантазирали тези личности.И сред всичките тези идеи и вярвания ,няма нито една която да е за всички.

 За хората които си фантазират и вярват в така нареченото "добро" и "светлина" просто нямам думи.Що пък точно добро трябва да правим.Или пък били сме изградени от светлина.Еми да ама не е точно така,защото пък от другата страна на барикадата учените доказват че материята не е такава каквато се е предполагало.Всъщност ние сме 99% нищо или "вакуум" от колко каквото и да било.Но това нещото е което ни определя каквито сме.Естествено всеки продължава да си фантазира кое какво било.И аз мога да продължа да фантазирам но би било безсмислено.Просто защото не води до никъде.Та 99.9% от хората дори не си дават сметка за това че всичко ,което възприемат е една добре изграждана илюзия на мозъка.И при определени условия тази матрица се използва по един и същи начин.Наблюдаван е човешкия мозък за да се установи кои негови части се задействат при определени условия.Естествено всичко е наред,преди да се започне да се фантазира.Та прави се елементарен опит.Сканират на един човек главата му и записват мозъчните вълни на компютър.Човека гледа една чаша.След това затваря очи и му казват да си представи същата чаша.Интересното е че точно същата комбинация от мозъчни клетки се задейства и при двата случая.И от тука започват фантазиите.Какво е в действителност реалността.Мозъка не прави разлика между това да гледа чашата или да си я представя.Това е доста интересно и може да ни доведе до 2 противоположни заключения.Естествено ако си напъните фантазията ще измислите и още.Единия вариант е че всяко нещо което си представяме е един вид реалност.А другия е че всяко нещо ,което виждаме е илюзия.Аз съм по склонен да повярвам на втората фантазия,но вероятно съм предобеден.Та ако в действителност не можем да видим "реалността" ,а само изградената от нашия мозък "фантазия" за къде сме тръгнали?И все пак това би било важно само за хората ,които ревностно по необясними причини търсят така наречената истина.Естествено тези хора биха намерили начин да преодолеят това несъвършенство на мозъка.Но тука стои един много по важен въпрос,върху който аз доста се двоумя.Каква би била разликата между това да знаем тази "универсална истина" и това да си живеем в някаква си фантазия.Какво толкова може да ми даде тази истина или реалност ,което една фантазия не може.И точно там е работата.Истината не ти дава нищо.И точно това е причината да се живее толкова трудно с нея.Докато една фантазия е толкова достъпна и лесна.Човек се чувства много удобно и добре в една добре изградена фантазия.Любов,добро и светлина.Типичен пример за фантазия.Но от другата страна има реалност.Направо е очароващо как хората фантазират за нещо което е нищо.Това е все едно да ти дадат една кашон,а в кашона да има торта.Ти да хвърлиш кашона и да кажеш че искаш торта.И да тръгнеш да се луташ да търсиш торти ,докато тортата си стои там в кашона.По подобен начин хората изхвърлят "истината" или "реалността" като я заменят с добре подплатена фантазия.Започват да си фантазират за най-прекрасната торта.Слагат и череши ,крем,шоколад и т.н.И изведнъж хората имат някаква изградена представа за това каква торта трябва да бъде "реалността".И когато отворят кашона и видят че "реалността" не отговаря на тяхната торта,те я отхвърлят.Точно така хората захвърлят истината и започват да си измислят техни си истини.

 Но след като хората предпочитат да си живеят с "тортата" на мечтите си,защо да им я отнемаме :) Не е ли тяхната "торта" олицетворение на тяхната представа за щастие :) Но това някой да казва че някоя фантазия е истина е направо смешно.Не мисля че има нужда да се говори за "реалността" ,или поне хората които биха могли да я видят и разберат не биха го направили.Но все пак ако искате може да опитате да разберете "истините",за които толкова много жадувате.Да забравите да се самозалъгвате,фантазирате,измисляте и просто да отворите кашона :) Но както и да е ,аз ги намирам за доста по скучни ....аз съм дете на тъмнината и сея омраза на всякъде :) Докажете ми че другата фантазия е по истинна ХО ХО ХО

И да не забравя.Излъгах ви.Интересното е каква фантазия ще си скроите само :) Дали ще продължавате да си защитавате предишната.Дали ще си изградите нова.Или ще промените малко старата така че да си пасне.Или може да спрете да фантазирате....Избора е ваш :)

Title: Re: Луда работа
Post by: izgrev on февруари 08, 2007, 05:55:46 pm
Quote
Та 99.9% от хората дори не си дават сметка за това че всичко ,което възприемат е една добре изграждана илюзия на мозъка.И при определени условия тази матрица се използва по един и същи начин.
Не са 99.9%!
Процентите са 98-99! 1-2 процента от хората на планетата са двигателите на човешкия прогрес, на човешкото развитие, на всички значими човешки дела! Останалите сме маята, белтъка, протеина....аминокиселините от които се пръкват гениите!
Аз си признавам....не съм гении, но не съм сигурен дали съм и аминокиселина! Но съм нужен и важен щом съществувам. Тук съм с някаква цел! Дори само да се пробва природата с мен...пак добре! Свършил съм работа за човешкия род!
Колкото до всичко останало....всеки да си фантазира фантазиите си! Има това право. Стига да не ги насажда никому!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 01, 2007, 03:20:17 pm
 Лошо...след като не мога за себе си да се убедя че по горните постове съм ги писал аз,явно ги пиша несъзнателно.Нещо повече дори не съм съгласен с тях...Това може да се дължи на факта че аз самият съм се променил и тъй като нямам спомен за това кой съм бил преди няколко месеца ,възприемам писаното като чуждо.Та замислих се върху това какво ще рече "будност" или "степен на адекватност".Трябва първо да наблюдавам себе си.Например до каква степен нещата ,които върша ги правя несъзнателно.Има една теория относно функционирането на човешкия мозък,която ми се струва доста правдоподобна.И това е относно една негова част наречена "малкият мозък".Това е частта от мозъка ,която изпълнява несъзнателно определени функции.(не съм много сигурен че е точно това наименованието му).При другите живи същества това е най-развитата част от мозъка,докато при човека освен нея се наблюдава и нарастване на главния мозък.Там се предполага че се съхраняват знанията,спомените,способността да се анализира и сравняват различни спомени.Та например ако се наложи да се научите да ходите,както е при малките деца,таз идейност ще бъде почти непосилна за главния мозък.Как точно да се изправите,как точно да престъпвате така че да не паднете и т.н.Като се замислите колко е сложно дори една стъпка,а ние го правим несъзнателно точно с помощта на оная част от мозъка "малкия мозък".Нещо повече,аз си мисля че способността хората да дават заучени отговори и да правят едно и също се дължи именно на тази способност да се заучава наизуст и да се препредава несъзнателно.Та се замислих каква част от разсъжденията ми са именно "съзнателни".Ще започна от "несъзнателните" (тука възниква въпрос какво е съзнателно и несъзнателно ,ще ги определям като действия извършвани механично и действия извършвани след размисъл,въпреки че е само относително отново...)Всички физически заучени движения като ходене,тичане,хранене,скачане и т.н. които сме практикували достатъчно време за да не се замисляме когато ги правим.Това е и на което са способни животните :) До тука не се различаваме по нищо от останалите същества.Нашето биологично съществуване е доста несъзнателно.И стигаме но неща които хората си мислят че извършваме съзнателно като мисленето и изборите които вземаме.Но до каква степен сме повлияни от миналото и от спомените които имаме.Да вземем например "Етиката" за това как да се държим в обществото.Това не е нищо повече от едно несъзнателно държане.До каква степен изборите ни са повлияни от несъзнателния начина на живот който водим.Може ли да се води като избор това ,когато си гладен ,да избереш да се нахраниш или да избереш да не се нахраниш.Не е ли избор в истинския смисъл на думата да избереш да не се нахраниш?Защото другото е просто механична реакция с която сме свикнали.От друга страна дори въздържането от храна пак може да се води като несъзнателно действие.Например почти всички жени които познавам спазват някакви диети.До такава степен са свикнали с тях че дали това въздържане вече не се е превърнало в несъзнателно действие,а преди това е било именно премислено преди да се подложи на такива диети.Нещо повече,колко пати когато започнете да приказвате разгорещено върху някаква тема,това което говорите е добре премислено.На мене ми се струва просто като механичен отговор към околната среда.Сравнявайки спомените които имаме,изводите до които бихме достигнали не са прекалено разнообразни.Например ако удариш едно дете защото е направило някаква пакост,то ще възприеме в 90% от случаите че когато направи тази пакост ще го удариш.За да се увери в тази идея детето ще направи пакостта отновo и ако родителя го удари отново,това ще затвърди неговата представа.Естествено то няма да разбере че това е лошо в смисъла който влагат родителите му просто защото няма "смисъл".Не знам дали сте си задавали въпроса какъв е смисъла на думата "смисъл".Защо нещата трябва да имат толкова много смисъл за да ги приемем.И какво определя този смисъл като такъв за самите нас.Добро,зло?И ето аз мога да стигна до извода че "смисъла" няма смисъл.И след всичките "идеи" "закони" "навици" и т.н. къде съм аз.Човека го няма никъде като отделна частица.Винаги има народа,нацията,държавата,човечеството,обществото,групата,а къде е човека?Колко време трябва да мине за да може човека да надскочи груповото мислене.Всъщност дали наистина може да се говори за отделния човек като индивидуалност или трябва да говорим главно за групата именно като индивидуалност.Гледам как хора преминават от едни групи с определена визия за света в друга група с други.Религии,вярвания,секти и т.н.Толкова много групи ,винаги ще се намери някоя която да те подслони и направи част от тях.И точно това става в повечето случаи.Ако се сбереш с алкохолици започваш да пиеш.Ако се сбереш с пушачи започваш да пушиш и т.н.С времето започваш да cхващаш тяхната представа за реалност и си изграждаш подобно изкуствена фантазия за това какъв е света.Лъжейки се един друг ти ставаш част от едно несъзнателно съществуване в по голямата му част.И когато един ден хората се обърнат към жалкия си начин на живот те се самосъжаляват.И започват да търсят други групи с други фантазии,които да откликнат на техните си желания за "по-добър" живот.Но дали ще се самозалъгваш в едно или в друго биологичният ти часовник си тече.Дали ще вярваш в Бог или няма ще умреш по един и същи начин.Дали ще се грижиш за тялото си може да улесни живота ти.Толкова много искаме да си улесняваме живота.И какъв "смисъл" влагат хората.Точно няма такъв ,отговарят "защото е по лесно".И в този свят на хиляди групички с различни вярвания и фантазии вероятността да се появи човек ,който да се откъсне от тях и да се откъсне от всички глупости граничи с чиста случайност.Докато си израствал ще е трябвало да попаднеш в определени групи ,които да те подготвят някои ден да разбереш че с каквито и хора да се сбереш,каквито и виждания да споделяш всичко е една добре изграждана илюзия на мозъка.Да вземеш точно определените решения и да си направиш точно определените изводи,за да достигнеш до едно такова странене от групите може да се определи само като чиста случайност.Ние не се различаваме толкова много по интелектуални възможности и именно опита и знанието ни правят това което сме.А точно това знание ние го приемаме от тези групи ,които вместо да показват реалността такава каквато е те вкарват в някаква тяхна си фантазия.И в този сбор от фантазии ние можем да се самозалъжем че точно те са реалността,или да си изградим наша си фантазия и да си създадем наша си групичка.Лесно може да се докаже че чуждите фантазии са именно такива,ако успееш да излъжеш хората че твоята е по-реална ще имаш вече последователи.Любов?Не е ли това просто една сладка идея именно на онези фантазьори ,които искат да избягат от така наречената "жестока реалност".Духове и т.н. вярват хората ,но тяхната илюзия която мозъка им изгражда за света е съвсем различна от реалността.И това е поради простата причина че реалността не може да се представи.Все едно взема някаква фигура ,да я сложа зад гърба си и да ви попитам каква е фигурата.По същия начин хората започват да си фантазират както си фантазират относно реалността и това какво е живота.Мога да подскажа малко и дори да кажа каква е фигурата но дали тази фигура ще е същата,както си я представят хората в техния си свят?Сами може да си отговорите.И сред всичките тези идеи и вярвания аз единственото което виждам че мога да направя е нещо много просто.И това е да спра да вярвам.Да спра да се надявам.Да спра да живея в миналото и в бъдещето.Да спра да си правя илюзии относно каква е реалността.Да спра да бъде част от стадото.И да започна едно съзнателно преоткриване на самия себе си.Като започна от простите неща,като съзнателното наблюдение върху това как ходя,тичам и т.н. до наблюдения върху мислите които ми минават и до каква степен са все още повлияни от обществените норми и "виждания".И това ще ме доведе до така наречената адекватност към света в който живея.Какво ще спечеля?Какъв е смисъла?На мене ми стига това което ще загубя.

ПП:Голяма част от това което съм написал няма да отговаря на това което ще мисля ,в момента в който успея да се науча да следя мислите си...
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on март 01, 2007, 06:10:02 pm
тази тема и автора й са лесен и показателен пример за мен.
Пример за развитието и порастването...

не е трудно да се проследи за човек, който се свикнал да "чете" ... И не е трудно да се видят разликите - първо между последния и първия пост, после да се види и нишката на промяна на самия автор, която се отразява и на писането му. Вижда се в изказа, в нарастване на степента на подреждане... в задълбочаване и изясняване на смисъла на понятията...

Но най-важното е от всичко, че автора сам има възможност и стремеж да ги гледа тия неща - в собствените си писания.

Поздравления и успех Блях...
Аз вече съм казал каквото е необходимо по въпроса... Другото си ти и то се вижда... Чест ти прави че опитваш и се вслушваш не само в себе си... Но най-вече в себе си...
И се вижда - по резултата, който надявам се сам ти виждаш. Но и да не го виждаш - той е там.
Ти си в написаното. Всичко твое само е отразено там. Нещо като твоето огледало. Докато разбереш че това си отразения "ти" - това е пробива... Другото е просто практика. Нищо повече.
А това което правиш бавно те довежда до нещото, което "сме" нарекли "изповед"...
Сигурен съм, че това е следващата "крачка", но не става въпрос в какво и защо съм сигурен, както и какво смятам или не смятам. Просто не става въпрос за мен...
 Все някога, все някъде. Подготвяш се за да "чуеш" гласа на "нещото" което е в теб. Този "глас" сега се мъчи да ти привлече вниманието чрез собствените ти написани думи. И посланията му стоят "някъде" между редовете. И ти някак си го "усещаш" и се четеш...
Тази тема наистина я оставихме за теб.
А останалите сме просто "свидетели"

И всичко това съвсем не е "ЛУДА РАБОТА"... :)
Просто ЧОВЕШКА.
Просто порастваме - и ако на това му кажем "лудост"... значи да му мислят "нормалните" :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 05, 2007, 10:08:18 pm
 Как да бъдем по-добри роботи или изкуството да бъдеш човек.В днешно време да бъдеш робот и човек са синоними.И как няма да бъдат.Интересното е как си програмират роботите деня.Всеки ден стават по едно и също време.Пият кафе в точно определения час,преди да отидат на работа.Всичко е изчислено,но всъщност човека го няма,той кара на автопилот.Роботите не само програмират деня си,а те програмират и живота си.Чакат да излезе наи новата програма и да си я сложат.Дали ще подобрят външния си вид,или ще е някакъв сбор от определени езикови епитети ,наричайки ги с думи като "Етика" и т.н.Някоя и друга нова псувня или глупост веднага се запаметява и става най-големия хит за тези роботи.Те често използват такива думи в общуването си и вече тези така наречени "псувни" изменят до такава степен значението си ,че вече се използват или като закачки или като начин за показване на агресия.Странно на какво може да са ядосани тези роботи толкова много.Може би понякога когато си програмират деня и се окаже така че трябва да се съобразят с някого и да го променят,да те тогава се ядосват.Как може някой да се осмелява да променя добре "подредения" им животец.Тези роботи най-много се ядосват когато някой иска да им помогне,а те не желаят помощта.Естествено това което разбира първия и втория като "помощ"добро"правилно" е съвсем различно."Защо не откажеш цигарите?" или "Защо не спреш алкохола" често отправяни реплики вбесяват някои индивиди.Да разглеждаме отделния робот няма много смисъл,защото той няма достатъчно индивидуални качества ,които да представляват някакъв интерес.Тои си живее както са го програмирали.Да диша,да яде,да се размножава и да се грижи за потомството.Всъщност толкова малко роботи могат да устоят на "изкушението".Те явно имат някакви повреди,защото другите роботи  са еднакви.Дори софтуера който ползват е един и същ.Дали ще бъдат на оперативна програма "християнство" или "будизъм" и т.н. или ще предпочетат наи-новите и привлекателни.И те всички правят едно и също ,а то е да вкарат уеднаквят всички роботи.Дори се решават изведнъж определени килограмови разлики за така наречената "нежна половина" от тези роботи.Тези роботи са доста странни,особено като почнат да се цапат с някакъв прах и да се рисуват.Наричали го "красота".Цапаница....Да дадеш на малко дете боички ще се нарисува по интересно.На роботите им остава така нареченото "свободно време".Време в което те трябва да излязат от своята програма и да правят каквото си искат.Но дори тогава тези роботи често се самопрограмират.Дали ще планират някаква вечеря за уикенда или ще вечерят на свещи у тях.Странно е и за какво плачат тези роботи.Добрия робот,с качествен софтуер ще плаче на сапунени сериали ,които симулирали житейски ситуации.И те плачели,така били програмирани.Освен това те можели да се смеят.Но това също зависило от софтуера който има всеки един робот.Дали ще предпочита ирония или сарказъм и т.н. Но това нямало никакво значение,защото в момента в който чуе нещо иронично той започва да се смее.Особено ако е в компания с други роботи които имат същия софтуер.Наи странното било,че тези роботи които се смеели,плачели и т.н. ,последна дума на техниката както се казва,въобще не разбирали в какво положение са.Те просто били програмирани така,и не си задавали въпроси като как или защо трябва да правят това.Те просто го вършели и го вършели добре.Колкото повече изпълнява даден робот ,толкова повече се издига в очите на другите роботи.Понякога се получава късо,когато робот с определен софтуер не може да проумее дадена програма.Просто изключва и се включват така наречените защитни системи или анти-вирус система.Натрапника бива третиран като вирус и бързо бързо трябва да бъде отстранен преди да са засегнати други програми на робота.Веднаж включена тази система е много трудно да бъде спряна от самия робот.Той направо отхвърля новопостъпилата информация и не се интересува от нищо.Но някои роботи успяват да се научат да спират тази антивирусна система.И когато го направят ,те вече могат да слушат така че да разбират.Но тука излиза друг проблем,кого да слуша.Ако слуша другите роботи единствено ще си запише други техни си програмки.Може и да си напише сам програма и да я раздаде на приятели дадения робот.Тогава те ще го признаят като голям "философ" "съветник" и т.н.Титлата му ще зависи от програмата която измисли.Но да бъдеш робот си има и своите предимства.Живота ти минава кратко и незабелязано.Представата за време се изменя в момента в който се самопрограмираш и започне да изпълняваш.Бих казал че повечето роботи са доволни от живота който водят.С фалшивите несъвършени програмки които изпълняват.С стотиците грешки които дават от време на време.Това е като windows,постоянно се бъгва.Но хората го обичат :)
Та до каква степен бихте се определили като робот или като нещо друго...

 Има хора които непрестанно търсят истината в миналото.Аз много ми приличат на онези индивиди,които разравят гробовете за да ги окрадат.Всъщност хората които се кичат с ценности и добродетели от миналото не се различават толкова много от хората ,които обират мъртъвци.Но няма срамно,като хората нямат свои добродетели нека да ползват някои чужди.Дали ще се кичиш с бижута и скъпоценности от поредния гроб,или с добродетели от Христос или Буда е все тая.Те все не са твои ,и на тях не са били ,и на никого няма да бъдат.Те просто не могат да бъдат притежавани както хората си мислят.Но нека да си самозалъгват,това си е тяхна работа.

 Гледам аз как някои хора са се заинатили да гледат в една точка и няма мърдане.Нещо като с магарето.Колкото повече го буташ напред то толкова по дава назад.Все едно да дойде човек и да те попита къде са облаците,а той да не престава да се взира в земята.Ти му обясняваш че облаците са на небето,но той ти казва : "Не казаха ми че облаците са някъде тука долу".Ти му казваш само ако погледне на горе и ще ги види ,а той не ще.Ще вземе да рече да погледне и като види облаците да каже:"И каде са ми облаците?Това не са облаци." и да продължи да си гледа в земята.Казали му били или бил прочел някъде нещо си.Дали в този случаи обект на търсене ще са облаците или думи като "истина" "любов" все вятър работа.То самото търсене е знак за нещо изгубено.Човека си изгубил облаците.Ама той даже не знаел какви са тези облаци,защото дори като ги зърнал той не ги познал.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 07, 2007, 04:43:01 pm
 Туй с вярващи да си нямаш работа.Няма значение в какво вярват или в кого.Това е много странно явление.И то датира от зората на хората.Още първите хора вярвали в божества.И сега има хора които вярват,не в същите но в други божества.Имената са много,а още повече са вярващите.Вярата се базира чисто и просто на незнание.И тъй като има много вярващи ,може да стигнем до извода че има много незнаещи хора.Вярата не е нищо друго освен едно зацикляне и сляпо следване на дадена идея.Дали ще е безсмъртие,прераждане и т.н.Това в какво ще вярва човек зависи от неговата собствена нужда.Ако идеята за прераждането е не просто извинение за пропилян живот здраве му кажете."Ако не този в следващия живот".В безсмъртните си души пък вярват страхливците.И тези страхливци като си внушат че душата им е безсмъртна и си вдъхват кураж.Но техния кураж идва от самата вяра не от тях.А те самите са си страхливци.Слагат маската и продължават да живеят.Та хората които вярват в безсмъртие и прераждане са нищо повече от лицемерни страхливци,пропиляващи живота си.Те винаги ще имат нужда да се усъвършенстват.А не са ли ТЕ,вярващите най-голямата измет на човечеството.Не са ли те най-големия срам за живота.Отричайки земното в обещания за лесното и блаженото там извън живота.А защо тези вярващи слагат своя живот по-горе от живота на животните и растенията.Знаете ли да ме наречете човек може да се обидя,затова по добре ме наречете прасе.То поне има някакво достойнство.Но не хората били върха на съществуващото.Били сме богове,а аз слагам хората по долу от прасетата.Но нека всички прасета да ме извинят че слагам това животно Човека в цласацията с останалите животни.Човека е най-отдолу.Че кои други животни се избиват за забавление.Че кои други унищожават околната среда.Че кои други биха имали наглостта след всички тези зверства,кръвопролития и унищожения да се нарекат "добри" "свети".Дори използвам думите на вярващите ,които те самите са си измислили и са им дали някакво значение.Те определяли кое е добро и кое зло.А те животните се държат по човешки от хората.
 
 С какво се гордеят още хората.А да с тяхната прословута "любов".Любов и вярност.А не е ли любовта измислена пак от страхливците?Не са ли те които искат да не остават сами.Защото да си сам е трудно и страшно.Прекалено цтрашно за сам човек.Затова измислили любовта,да бъдат вечно заедно.Да се грижат един за друг ,така както всеки би се грижил сам за себе си.Затова и ги боли тези вярващи и влюбени като се разделят.

 Приятелство?А не е ли това още една лицемерна игра разигравана между хората.Същото като с любовта.Аз ще ти дам приятелството си ,ама и ти да ми дадеш твоето.Страх и ужас.Ако нямаш половинка ,да имаш поне приятели.НИКОГА не оставай сам.Това е просто сделка и много хора са готови да платят цената,каквато и да е за да не останат сами.А женитбата не е ли точно това,една сделка.Така е било в миналото,но там поне не са били лицемерни,а са се женели по сметка.А сега имало любов!Страх и ужас!Да се ожени по сметка вече има лоша слава.Сега трябва да се жениш от любов.

 Къде е вашето място в обществото?Една малко колелце от целия механизъм човечество.Чувствате ли се горди и съпричастни на ужасиите ,които стори и продължава да върши това чудовище.Или вие си се успокоявате с вашите си фантазии за вечен живот и вечно блаженство.Амин!И нека бъдете вечно щастливи,и вечно красиви,и вечно млади,и вечно заблудени,и вечно фантазиращи,и вечно незнаещи.Колко от вас знаят какво става всъщност в обществото и как се развиват нещата.Как всеки като си седи на мястото,къде отиват пари за какво се използват.Използвам парите защото това е единицата ,с която може да се съпостви изразходената човешка енергия.Дори самото незнаене за тези процеси вътре в обществото ви прави важни дотолкова ,колкото са важни термитите в термитната колония.И те не знаят,мозъка им е като карфица.Но и с такъв мозък може да се оправиш в нашето общество.Просто защото си робот и нищо повече.Работиш там където има дупка или място.Постоянно се погаждаш с останалите.Социума си е направо живо същество.Както клетките в вашето тяло,а тялото ви е част от човечеството.И колко от вас ще си зададат въпроса "Какво по дяволите правя?" А колко от вас ще могат да си отговорят.Колко от вас ще имат куража да потърсят отговора.Но тук не става дума само за количество но и за качество.Но какво да ви говоря....вярващите ще продължат да си вярват....


ПП:Искам да поясня че говоря за себе си.Моето вярване и моите вярващи са различни от вашите.Това са моите изводи,за моето вярване.Аз вече не вярвам в нищо.Така че вие ако вярвате в нещо ,вашата вяра няма нищо общо с написаното по горе.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 26, 2007, 02:59:39 am
 Стоях там на границата между моята измислена реалност и другото.Колебаех се.Трябваше ли да продължа да се самозалъгвам или да престана.След значителен брои постове които изписах ,моята личност в отчаян опит се опитваше да поправи нещата.Измисляше какви ли не модели за това кое е истинско и кое не.Но имаше и нещо друго,това "другото".Нещото от което се нуждаех или празнината която носех в себе си,беше именно на мене самия.Мене ме нямаше."Личността" или това което моето същество си беше измислило и провъзгласило за "аз" беше една измама.Беше като кръпка върху онази дупка която беше зейнала.Но тази кръпка не ми даваше мира.Къде бях аз през всичкото това време.И тогава за пръв път видях отстрани моите собствените ми фантазии.И то именно по времето когато се сътворяваха.И след миг те изчезнаха.Изчезнаха защото изчезваше нуждата от тях.Все още идват при мене,все още не съм си стъпил здраво на краката.Все още моята "личност" продължава да се опитва да ми докаже че греша.Че тя е истинската,че тя е реалната.Всеки ден когато правя обичайните неща за деня се питам "Какво правя?" "Защо го правя?".Защо продължавам да участвам в тоя фарс,в тази илюзия която сам си създавам.Беше по лесно,да определено просто се пускам на автопилот и готово.Но докога.До кога трябва да чакам за да започна да живея моя живот.Това е точно като сън.Не знаеш че сънуваш докато не се събудиш.Както на човек му е трудно да си отвори очите след сън така и на мене ми беше трудно да ги отворя.И ги отворих.И разбрах аз че съм сънувал.И видях хора които продължават да сънуват така както го правех аз.Опитах...но беше невъзможно да събудя никого.Те не искаха да се събудят.Но какво прави буден сред спящи.Трябваше да чакам.Да чакам докато някой се събуди и да му помогна да не заспи отново.Лесно е покрай всички тези спящи да се заспи.Онася ме и мене...дано не заспя отново.
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on март 26, 2007, 09:18:26 am
Блях,
Ти си го правиш сам приятелю, САМ!!!
Може би първо стабилизирай нивото си... "влизай" в него по-често и го задържай колкото си позволиш. Това по принцип е трудно. Идва често само за няколко секунди и после "бяга"... Когато си в "новото" състояние там изучавай "новия" свят, през "новите си очи". И най-важното - използвай го и го проявявай в самия си живот. Твоят живот - мисли, думи, отношение са пряко свързани с това "КОЙ СИ ТИ" А в случая това се променя - За теб се променя. Ако не се отрази и не "почисти" реалния ти живот, значи всичко е само на думи. Ако не съединиш вътрешните ти промени с реалния ти живот , все едно че нищо не се е случило... защото все едно ще живееш "два живота"... така човека в теб ще живее само "виртуално"... А живота ти има нужда от "изчистване"... от многото боклук с който сами сме се затрупали... И няма нужда да "чакаш" никой... Ти си сам - ще бъдеш сам винаги в това. Ако самотата е "проблем" за теб... значи все още има за отработване на наследството от личността ти. Има разлика между самотност и самота - основна разлика. Самотата е просто състояние на духа. Личността - в света на личностите все е "обгърната" от другите личности и за тоя свят самотността е проклятие, грях и наказание. А за духа, самотата е просто естествено състояние. Духа носи единството в себе си - не чрез "връзки" с другите. Когато сънуваме чрез-  и с личността си, заместваме вътрешното единство със социалното общуване и живот - като компенсация. И се получава следното - ЧОВЕКЪТ носи в себе си единството - целостта. Това се случва когато се открие - сам - САМ!!!. И вече има връзката със всичкото - в себе си я има. А когато личността сънува, вътре в нея я няма връзката, има просто разкъсаност и в опита си да "навакса" това се образува социалната потребност да се "компенсират" личностите едни-други.

Ако наистина се събуждаш, няма и да ти минава въобще мисълта "да помагаш" на някой. На теб никой не ти помогна в това. Няма как, няма и с какво - просто е невъзможно. САМО И ЕДИНСТВЕНО САМ - СъС СЕБЕ СИ. Не го забравяй това, защото и с останалите хора е така. И ти самия нямаш възможност да събуждаш никого. Намесиш ли се, се объркват нещата за самия човек. Просто когато стабилизираш нивото си, просто "гледай" без да се месиш. Просто наблюдавай вечната уникална магия на "сътворяването"... - всички го носим у себе си. И дори и когато се събуждаме ние носим в себе си и сънуването... и събуждането... и будността. Просто наблюдавай без да се месиш в никого и в нищо. Светът и Вселената нямат нужда от никакви намеси. Хората и еволюцията им нямат нужда от никакви намеси - от никого. Но понякога забравяме това... Понякога "заговорва" гласчето на заучените стари социални игри - на помагане, на обгрижване... на оплакване... Много добре си го написал - просто само да се остави човек... само да "се забрави"... и веднага се "връща" заученото и моделите и игрите... Та това направо се е отпечатало твърдо в нас... отдавна и преповтаряно и затвърждавано с години, десетилетия... животи... много животи...
Но все някога се "пропуква"...
Както при теб, както и при останалите хора.
Все някога, все някъде, все някак. няма никакво значение кога, къде и как... за Вселената няма никакво значение...
За нас - ЧОВЕЦИТЕ - също.
---------------
Блях, оставил си "следите" си приятелю,
Оставил си следите си в ИЗВОРИТЕ... оставил си част от пътя си, от себе си... няма значение, че това са части от личността, има значение, че освен от нея има и следите от ЧОВЕКА в теб... ЧОВЕКА - е просто човешкото проявление на духа. Това те докара тук сред нас, това те "събужда", това ти е основния двигател за всичко, което ти се случва...

Та нали затова приятелю се нарича ДУХОВНО това развитие... Имаш куража, имаш готовността, имаш ресурсите... дори и да не си си давал сметка за това, дори и да не си го знаел.

Благодаря ти че ни правиш свидетели на ... На себе си.

Някои от нас можем да се възхитим и да се радваме на това.
Някои от нас, които познаваме и разбираме какво "ти" се случва.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 26, 2007, 04:16:28 pm
 Не аз нямам проблеми с това да съм сам.Проблема идва в това че има хора,близки на мене ,които са се привързали прекалено силно към мене.И аз ги наранявам доста често,по точно те самите страдат заради своята привързаност.Аз не искам да събудя никого да дойде с мене,аз искам да ги събудя за да ме оставят сам.Но това е изгубена кауза както ти каза.Не знам мислех си доста по въпроса за привързването.И стигнах до извода че личността е тази която се привързва.Но не тя е тази която обича.Затова и хората свързват любовта със вярност.Та просто като се привържеш към нещо,личността го прави част от своя свят.А да махнеш от този свят ще нарани личността и ще постави под съмнение нейното съществуване.Та мога да стигна до извода че единствения начин да им помогна,е като си тръгна,а те от своя страна трябва сами да преодолеят онази липса.Аз за себе си съм определил че привързването един вид ме ограничава.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 29, 2007, 06:16:10 am
Имаше тема относно безсмъртието...Реших да не пиша там ,защото моите виждания са коренно различни,но все пак ще ги споделя тука.
Първо относно науката...До скоро смятах че науката е тази която може да даде най-точни отговори,но едва сега виждам че не съм бил прав.Според мене хората на науката се делят на два типа.Няма да им давам някакви имена и просто ще ги опиша така както ги виждам аз.Първите са тези които изследват света от погледа на човека,а вторите са тези които изследват света от...друга гледна точка,нямаща нищо общо с тях самите.Ако учения си позволи да вметне някоя своя фантазия в работата си веднага се усеща.Естествено преди трудно правех разликата,но сега все по лесно мога да разгранича фантазиите от реалността.И представата за физическото безсмъртие е просто фантазията на хората на науката,а представата за духовното безсмъртие е фантазията на духовните хора.Аз не казвам че може да не е така,но не казвам че е така.Лошото е че тези които постигнат физическо безсмъртие никога няма да разберат дали има духовно безсмъртие,защото ще са безсмъртни :) Може и да съм го казвал преди но аз не виждам причина да мисля че съществува и прераждане.Това би означавало духовно безсмъртие.Но това че в момента не виждам,не означава че няма да видя за в бъдеще.Но както и да е...ето една теория за това как хората остаряват...на мене ми се вижда най-правдоподобна.

 Ако вземете една касета с даден филм и копирате филма на друга касета какво става...И продължим да копираме филма от касета на касета...след няколко копирания лесно се забелязва как качеството на филма се влошава.И тъй като копираме от филм с лошо качество новата касета става с още по лошо качество.Защото едно перфектно копиране е невъзможно :) След определен брой копирания филма напълно изчезва.Нещо подобно става и с нашите тела.Клетките се делят постоянно.Но постоянно правят по-лоши и по-лоши копия.Ако например ядем храни с определено вредно влияние,процеса може да се ускори.Има много променливи в средата в която живеем и е трудно да определим кое точно влошава нашето здраве.Та в най-благоприятните условия за живот организма ще живее най-дълго...и това е очевидно както Академика сподели че например в Япония средната продължителност била 90 години.Но ако сравним тази продължителност с например страните от Африка ще бъдем изненадани че всъщност разликата е огромна.Няма да казвам точни цифри ,с които не разполагам в момента,но доколкото си спомням там е около 30-40 години.Очевидно е че средата е определяща за продължителността на живота.Освен това хората преди 5000 години не са се различавали много от нас,а точно обратното.Ако вземем едно дете от 5000 години преди сегашно време,то по нищо няма да се различава от тукашните деца.И това е така ,защото за да се наложат определени външни белези са нужни много години.Въпреки че според новите теории,еволюцията прави така наречените скокове.Има много липсващи звена между различните видове,което поставя под съмнение Дарвиновата теория за еволюцията.Според новата теория се извършва нещо като скок от един вид в друг.Това е много интересно ,особено ако включим към картинката особените възможности на водата.Наскоро гледах един филм "великата тайна на водата" ,където показват че водните молекули се структурират по много особен начин,и имат свойството да абсорбират информация от средата.Това би обяснило как настъпват промените в организмите.Тъй като всички организми са съставени главно от вода,за сравнение дори човека е 70-90% изграден от вода,та това би обяснило как се извършват измененията през поколенията.Знаех че средата е тази която определя промяната в организмите но не знаех как става.Не че сега знам,но това ме навежда на мисълта че самите организми приемат по някакъв начин информацията и я запазват в себе си тъй като са изградени от вода,а водата има свойството да запазва информация.И това по някакъв начин би трябвало да повлиява на генетичния код на всеки организъм,и новата информация да го промени така,че следващото поколение да е по устойчиво на средата.Не знам дали можах да обясня като хората...Но най-интересното е че структурата на водата може да бъде променяна от хората чрез мисъл,емоции,чувства.Това би обяснило много неща.Би обяснило как ние самите влияем върху телата си чрез мислите и емоциите.Дори вярването в каквото и да е би имало своя ефект.Въпреки че аз го смятам за по-примитивен начин за достигане на определена цел,то би вършило работа,разбира се ако всичко това е вярно.Както и да е...възможностите които стоят всъщност пред всеки един от нас са неограничени.Липсва ми информация и ще ми отнеме доста време преди да разгранича полезната информация от всичкия този боклук ,който ни залива всеки ден.Виждам че до определена степен съм си позволил да по-фантазирам,което означава че все още не съм...напълно.Изглежда че ще ми трябва доста време преди да мога да кажа че съм започнал едно по съзнателно съществуване.Въпреки че процеса е постепенен ,поне по мои наблюдения и мога да кажа че съм по-съзнателен от преди,пфф каквото и да означава това "Тук и сега"...

 Опитах се да мина по пътя по-който постъпва информацията до мозъка ми :) Мисля че това е първото място което трябва да поопозная от себе си,чрез себе си.Доколкото ми е известно 25% от главния мозък служи за зрението.Това е частта от задната част на главата.90% от информацията която възприемаме идва от очите.Естествено цифрите не могат да бъдат точни и това е относително и строго индивидуално.Та какво става когато видя нещо.И погледнах нещо и заедно с него тръгнах по дългия път навътре.През очите настъпва отразената светлина от различните предмети.Мога да разграничавам дължината на вълните от светлина като ги възприемам като цветове.Та в реалността би трябвало да не съществуват цветове изобщо.Предполагам че това е просто начин за по лесно възприемане и създаване на холографски образ до което ще стигна по късно.Може би не сте се питали защо слънцето е точно жълто.Всъщност може би не сте си задавали въпроса и защо точно жълтото е в центъра на цветовата гама.Причината е много проста...слънцето излъчва просто в най-голяма степен вълни с дължина ,която ние възприемаме като жълто.И като навлязат тези снопове лъчи през моите очички те стигат до задната част на главата ми ,където би трябвало мозъка ми да си свърши работата и аз да видя това ,което гледам :) И тука вече започвам да разбирам че всъщност главния мозък е просто мястото където да се складира информацията.По някакъв начин се създава нещо като холографски образ,които се запаметява от определена комбинация от мозъчни клетки.Само си представете милиардите клетки с които разполагате,и информацията която може да се складира там.Самата клетка не носи много информация сама по себе си,но заедно в група се получава един вид запис на това което съм видял.Та ако видя една чаша,ще я запомня по един начин.Но ако я взема и я разгледам по подробно,информацията ще се наслага една върху друга под различни подобни групи с малки разлики.Все едно да почна да снимам с фотоапарат чашата от всички страни и да ги вкарам в компютър да се опитам да направя триизмерен образ.Само че моя мозък го прави много по бързо и лесно мога да създам холографски триизмерен образ на дадената чаша.Но което е още по удивително е че аз всъщност мога да използвам всичката информация с която разполагам за да променям този спомен за дадената чаша.Мога да и променям цвета,формата,големината направо всичко което бих могъл да си представя.Не знам дали сте се замисляли но колко често казвате "представи си еди какво си".Какво значи наистина да си представим нещо?Аз си зададох същия въпрос,какво значи да си представям каквото и да било.Това е свързано с онези фантазии за това кое възприемам като реалност.Та значи всички спомени които имаме идват от сетивата ни.Та начина по който ние си представяме дадено нещо,по никакъв начин не означава че това е в действителност реално.Например начина по който аз ще видя,а от там да си представя дадената чаша,ще бъде напълно различен от това което е тя в действителност.Аз просто виждам някаква нейна фотографска проекция в следствие на отражение на сноп слънчеви лъчи.И аз разполагам единствено с такива спомени.И това е само погледнато от страната на зрението.Лесно ми е да си представя как изглежда нещо,но ми е трудно примерно да си представя какво е на вкус.Та по някакъв начин не всяка информация има пряко и лесно за достъп място.Въпреки това ако опитам нещо отново аз ще съм способен да го разпозная какво е.Но дори и да се опитам да си представя със затворени очи какво е да виждам е непосилно трудно.Информацията която настъпва е толкова голяма че е непосилна за съзнателната част от мене да я пресъздаде изкуствено.Всъщност това че ние използваме 5% от мозъка си е може би неговия максимум.Тъй като по голямата част от мозъка е за складиране на информация,информацията с която ние оперираме в момента не се намира в целия мозък,а именно в част от онези 5%,където циркулира кръвта ни.Та твърдения от сорта на да се научим да използваме и другите 95% ми се струват неправдоподобни.Не само че ще ми се пръсне главата сигурно ами и не мога да си представя дори какво е да си представя всичката информация с която съм си напълнил мозъка за сега.И все има място....колкото и да учиш,забравяш това онова поради преконфигурацията на групите от клетки.Това е неизбежно...Не знам това е лично мое мнение вече че всъщност частта от мозъка ни която е нараснала толкова много в сравнение с другите бозайници всъщност има за функция да побира повече информация и за нейното анализиране впоследствие.Вероятно това нарастване е настъпило в следствие на нуждата от по-добра комуникация когато е започнало да възниква социалното общуване,речта и т.н.Да навлезеш в дебрите на собствените си спомени и фантазии и да можеш да ги наблюдаваш от страни и да ги анализираш в самото наблюдение е предизвикателство към самия себе си.По този начин ще науча информация относно онази личност, която се подобава в моето тяло.Ако успея да разбера начина по който възприемам света от страна на всички сетива ,аз бих могъл да определя собствените си възможности за достъпността на опознаване на реалността.Въпреки това аз смятам че устройството на мозъка ни би ни позволило едно по достъпно до реалността виждане.Виждане съвсем различно от това чрез сетивата,с което сме свикнали.
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on март 29, 2007, 10:31:20 am
А какво ако наистина мнооого опитваш да разбереш, да си представиш, да анализираш и изобщо пришпориш възможностите на ума си на максимум, колкото си способен в момента, за колкото време можеш да издържиш...и вземеш че блокираш? Случвало ли ти се е да блокира мозъка ти.
Нали мозъка обработва възприятията, които постъпват през сетивата ни. Всички сетива са във връзка с мозъка и щом постъпи на входа сигнала - се подава на мозъка, чрез който го обработваме и оформяме! Оформянето е много важна част от обработката на постъпващата информация. Както си написал - имаме си спомени за възприетото. Те се наслагват откакто сетивата ни са развити. И всеки път, когато очите ни погледнат нещо, ума го оформя и го групира към спомените с подобен характер. Подрежда го по определена схема. Непознатите неща, които виждаме като цяло са малко и предизвикват емоционално състояние, което представялва асимилация на новото. Ако използваме слуха си, много по-трудно формираме нещото което чуваме и съответно по-трудно го отнасяме към познатите неща, които сме записали в ума си като спомени. Затова звуците са по-"страшни". Новите звуци оставят ума да фантазира и когато няма готова форма - защитната реакция е на страх. За вкусоа вече сме съвсем ограничени. Помисли си колко нови неща си склонен да опиташ. Направо сме привикнали към определени вкусове и имаме претенции храната, която поглъщаме да има определени вкусови качества, иначе я отхвърляме. Непознатите вкусове също предизвикват страх - че може да се повредим нещо, стомаха да не понесе храната и т.н. Обонянието също е слабо развито при човека. И отново имаме предпочитания към миризмите. Ума моделира постъпващите сигнали до познати запаметени форми, които сме свикнали да наричаме спомени, вкусови предпочитания, миризми, които харесваме...
Имам спомен за един парфюм, който дълго време ми предизвикваше гадене, като го надушех на улицата, защото свързвах миризмата с определен човек и определена случка, която беше гадна.
Та със всичко това исках да кажа че ума, който се е провъзгласил за шефа на групата - ум-душа, дух и тяло, създава реалност, в която човека живее. Има опити със ума, с които се доказва, че той реагира еднакво при пряко наблюдение и при спомняне на наблюдаваното. Това означава че за ума изобщо няма значение дали гледа реалността или я изработва. Ума има способността да пресъздава предимно образи и това прави всъщност. На това му се казва сънуване - изграждане на реалност, в която всеки си живее. Неговата си реалност, създадена от неговия уникален ум. Известно е също че очите имат способността да избират какво да виждат, както и ушите избират какво да чуват. Най-простичко може да се обясни със фотоапарат. Снимаш нещо, което ти харесва. Вадиш снимката и се оказва, че заедно с твоя обект, си заснел и някакви шубраци, които ти загрозяват снимката, но не си ги видял, когато си снимал. Защото виждаш само каквото искаш да видиш.
Та да се върна на въпроса си.
Какво ако успееш да си блокираш ума - направо прегряваш. Случвало ли ти се е? От много опити да разбереш нещо, да научиш нещо, от оргазъм...както и да е - просто да изключиш. Какво става когато ума се изключи? Засега няма да ти кажа какво става за мен. Нарича се спиране на света, стоп...описано е в книгите.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 30, 2007, 04:47:05 pm
 Хмм не мисля че разбрах какво точно ме питаш.Аз правя разлика между "ума" и "личността".Личността е тази която е от миналото,тази с която се идентифицираме в обществото.А "ума" е средството с което се приспособяваме към средата."Ума" е дейността която извършва мозъка ни,или поне това разбирам аз под него.Но информацията която използва "ума" е именно спомените,а те пък са свързани с "личността".Затова като казват да спреш да мислиш ,всъщност се прекъсва тази постоянна връзка на "ума" с "личността".И се получава така наречения покой,състояние в което мозъка просто изпълнява основните си функции на поддръжка на тялото.Разликата между съня и това да спреш "ума" си е в това че си все още буден при второто.И тука вече идва важната част,при която след като си прекъснал връзката на "ума" си с "личността" си ,ти си в състояние да разсъждаваш непредубедено от минали спомени.А това от своя страна ти дава онзи поглед върху нещата,който предполагам че Рамус нарича "страничния наблюдател".Защото когато остане само "ума" без тебе ,ти имаш възможност да разсъждаваш от друга гледна точка,така че да видиш нещата изцяло независимо от тебе.
 Да "ума" е този който създава нашата си реалност.Но той създава такава реалност единствено ,защото нашата личност се нуждае от такава.И разбира се създава такава реалност че да се угоди на личността.Но на "ума" не му е нужна някаква създадена реалност,защото той се намира в самата реалност.Той е самата реалност.Но аз смятам че би било много трудно да си създадем такава фалшива реалност,която да отговаря на това което е света.Затова всяко създаване на каквато и да било картина от реалността е винаги грешна.Тя просто няма как да бъде вярна.Може да изживееш реалността но не и да си я представиш.Може да я изживееш съзнателно и несъзнателно.Никога не е ставало въпрос да си представяме каквото и да било.Единствения въпрос който ми възниква е как да живея.Никой никога не ме е учил и никой няма как да ме научи да живея.Аз съм се родил знаейки.И това е клопката на личността.Тя използва "ума" за създаването и пресъздаването на някаква изкуствена реалност.Но за какво може да ти послужи тази реалност?Да запълниш някаква празнота,някаква нужда.А тази нужда идва със личността и със егото.Разбира се всеки има избор да живее живота си както иска.Представи и фантазии не са ми нужни,поне на мене,поне вече.И все пак в търсенето на себе си ми е интересно от какво съм направен и как точно действам.И тука вече е въпрос дали ще съумея да асимилирам информацията или ще си създам някакво нейно копие.Разбирането за реалността и създаването на илюзия за света са две различни неща.А това разбиране е много трудно да се обясни с каквито и да било думи.Те не стигат,никога няма да стигнат.А онази илюзия е ограничена в нашите собствени думи.С нашите собствени спомени.Тя е изградена на базата на нашия малък опит който е нищожен в сравнение с информацията в света.Да видиш едно дърво и да откъснеш една ябълка.Заблуда е да си мисли човек че може да каже какви са другите ябълки или какво е дървото,като единствената информация ,с която разполага е една ябълка.Да той може да каже каква е една от многото проекции на дадената ябълка.Как изглежда,каква е на вкус и това само по себе си е част от реалността.Но когато човек си изгради фантазии относно другата част от реалността която той не познава се получава каша.И това се вижда дори когато аз например в предния си пост се опитах да свържа няколко теории в една.Тъй като ми липсва информация за това което е между тях,аз просто съм изградил една измислена връзка.И това е само при положение че тези части които искам да свържа са факти от реалността.Но това което не съм направил е,да си изграда фалшива реалност че това е така.И точно това ми помага да не бъда предубеден при настъпване на нова информация.Ако например съм си изградил някаква фалшива реалност и при мене постъпи информация че това не е така,а иначе,се получава конфликт.Лесно може да се наблюдава при хора ,които очакват нещо да стане.Те си създават една такава реалност че това ще стане и когато то не стане те не могат да го приемат.Ако например един човек се "влюби" в друг обаче втория зареже първия,доста често първия остава съкрушен.Защото си е правил планове и е имал някакви очаквания.А това са все фантазии.Та идва един момент,когато фантазиите които си създаваме несъзнателно започват да управляват живота ни,не само това какво мислим но и емоциите които изпитваме.И реалността остава някъде там отзад.И когато попиташ някой ,който сънува "какво е реалността" отговора му ще е в зависимост на това каква фантазия си е изградил в следствие на опит който е имал.Често хората фантазират относно опита си,а това е просто информация.А те я използват за някаква си тяхна нужда,която може да бъде от всякакъв род.Изкривяват я и създават нещо друго,една фантазия,една фантазия която няма нищо общо с реалността,но която е реална.И все пак тя е част от онази реалност.

 Мисля че няма много общо с това което искаше да ме пита Катерисе но ето и малко информация с която разполагам относно "прегряването".
Когато човек започне да мисли активно,се увеличава активността на мозъка.Това е заснето под силно магнитно поле и с апаратура се следи кои зони са по силно нагрени,а именно къде отива кръвта.Първо когато се изправим пред проблем,проверяваме дали сме имали такъв проблем преди.Дали сме имали подобен проблем.Ако сме имали използваме информацията за да го решим.Ако обаче не сме се изправяли пред такъв проблем и няма спомени ,които да ни помогнат да го решим,се налага да използваме по голяма част от спомените си.Когато мислим ние всъщност се ровим в спомените и продължаваме да търсим cxодни на проблема спомени.Разделяме проблема на части и започваме да сравняваме с различни спомени,после започваме да свързваме различните спомени с новата информация и посредством "логика" можем да успеем да решим проблема.После самото решение се запазва като спомен,и ако изникне подобен проблем използваме същия алгоритъм за да го решим.В това се състои и примерно смисъла в това да се решават много задачи по математика.Когато си решил повече задачи си запаметил алгоритмите.И колкото повече пати си го преповтарял толкова по силни стават връзките и спомена за алгоритъма.И когато отидеш на изпит първото нещо до което се допитваш е тези алгоритми,защото те са най-близки до новия проблем.Най-много енергия използваме за решаването на проблем с когото не сме се сблъсквали.И това е напълно логично според моите спомени :) Въпреки това не може да напълним целия си мозък с кръв.Лесно може да си направите експеримент да стоите на главата си.Така повече кръв ще отиде в нея.След дълго напрягане на мозъка той се изтощава.Дори само когато си отворим очите,за анализирането на информацията мозъка започва да работи на пълни обороти.Разликата между това да гледаш телевизия и това да решаваш супер сложни задачи е много малка.Просто при второто напрягаш по голяма част от мозъка си и по бързо се изморяваш.Самия мозък да остане в пълен покой е невъзможно,защото той трябва да поддържа жизнените функции на човека.Но определено има разлика между това да решаваш супер сложни задачи и това да си почиваш със затворени очи.Като си затвориш очите информацията която настъпва намалява драстично и е така е както всъщност си почиваме.Просто прекратяваме или затъпяваме връзката си със сетивата.Те непрекъснато изпращат информация и затова постоянно се напрягаме.От много умуване ме е заболявала главата но не съм блокирал от мислене :) Но мога съзнателно да спирам мислите си и да изпадам в състояние на покой.Друго което е интересно е когато правим няколко функции на веднъж.Да четеш книга,да гледаш телевизия и да правиш още нещо си.Аз си мисля че за целта ума изгражда нов алгоритъм така че да изпълняваме повече функции.Но ако сменим дейностите с други вероятно ще се наложи да го създадем наново.Другия вариант е кото се концентрираме върху нещо и нищо не може да ни отклони от това което правим.Когато за проблем е нужно да впрегнем всичките си сили в търсене на спомени и алгоритми за да го решим.Та мозъка трябва да съхранява и информация за това как изпълняваме повече дейности едновременно,как да се концентрираме по добре и т.н.И използвайки в различните ситуации различните запаметени алгоритми в комбинация с опита и информацията с която разполагаме ние достигаме капацитета си за решаването на задача или проблем.Правил съм си експеримент да оставам буден по дълго време,като се лишавам от сън.За 2 дни мозъка ми се изтощава и си иска почивката.Разбира се за това колко време може да стоиш буден има от значение какво правиш,та аз го правех когато ходех на даскало.Въпреки че бях в състояние да разсъждавам ,беше малко забавено и бях с малко позабавени рефлекси.Предполагам че ако остана наистина много дълго време буден ще блокирам :)

 Та какво ме питаше Катерисе? :)
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on март 30, 2007, 06:24:22 pm
Как работи човешкия мозък е загадка. Начина по който създават изчислителната мощ на процесора на компютъра е приближение към идеята за работата на ума. Ти изглежда си отдал доста време и желание, за да учиш и освен това да помниш наученото. Казвал си преди за материалистичния си подход към живота. Някак не забеляза елемента ДУХ в поста, който ти написах. Говори за ум, говори за мозък, за функции на тялото и за взаимовръзките които си установил чрез опита си или чрез наученото от разни източници.
Да, няма ум, който да създаде адекватна реалност. В илюзорната реалност винаги има противоречия – несъвършенства. Примерно странно е как някак не чуваме всички звуци, не обръщаме внимание на елементи, които са там, но не присъстват в нашата реалност. Защото ума ни изгражда избирателно реалността.
И в моменти на проблясъци се сепваме и ВИЖДАМЕ. Спираш да правиш реалността. Спираш да виждаш клавиатурата си, и всеки елемент придобива смисъл и значение сам по себе си. Преливаш от границите си на човешкото тяло. Отрязъка от време се насича на отделни моменти, в които съзнателно присъстваш и осъзнаваш избора си.
Това беше естественото ми ограничение. Осъзнавах се само в рамките и възможностите на тялото си, на сетивата си, на познатите си възможности. Затова и търсех решението в спомените си. Затова и целия свят разправя, че опита е богатство. Ама не миналия опит, а предстоящия. Това е същиснкото богатство. Докато работиш със запаметените модели, със решенията, които вече са проработили някога, използваш огромен капацитет, защото сегашната ситуация не е същата. Старите решения са били приложени към друг проблем. А ти се опитваш в настоящия на привидиш старата ситуация. Обаче ако се върне сарата ситуация, то решението е било неадекватно и си се оказал във затворен кръг. Всяка ситуация, която се връща отново и отново в живота на човек съдържа нещо нерешено. И се връща, за да бъде приключено. Със старите решения не се преминава отвъд границата на затворения омагьосан кръг.
Нещата се припокриват и затова настава объркване. За да решеш проблем или ситуация – имаш всичко необходимо, винаги – целия ти потенциал в настоящия момент. Но това не е изживяното вече. Ти всъщност нямаш спомени. Няма минало, няма минал опит, нито пък бъдеще. Има само етап на развитие, в който се намираш в момента. И към настоящия момент, решението се състои в мобилизирането на  потенциала ти. Колкото си способен да използваш в точно този момент. Да преровиш спомените си за подходящо решение, отнема ценно време и те отвлича от настоящия момент. Такова логическо мислене е приложимо за логическите математически задачи. За логическия свят, в който последствията идват от причините, които преминават в последствия.
Зад логическия свят стои друг свят и той те кара да четеш и да пишеш и да търсиш пътя към себе си. И в този свят линейната логика не съществува, затова е необясним чрез нея. Затова “няма думи”. И затова когато някой намери думи да изкаже, посланието му достига само до онези, които са в сходен етап на развитие – етап, в който са способни да приемат посланието.
Затова и въпроса ми е такъв – има ли реалност отвъд ума?
Каква е ролята на ума – посредник или управител. Ако ума е посредника на човека при контакта с реалността, то кой е управителя.
Хората от древността са разбрали че за да се осъзнае връзката между същността на човека, ума и тялото, трябва да се спре правенето на реалност. Самия ум да остане безучастен, необвързан с представите си.
Представата е предварително очакване на резултата от наблюдението. Зареждаш го и след това го виждаш. Вместо да ВИДИШ, незареден с очакване.
Изчезвам, че стана късно – до после J
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 30, 2007, 08:07:51 pm
 Първо разликата между хората от древността и хората сега е само средата в която живеят.Тя е определящата и винаги е била.Но да оставим древните хора на мира,защото това което са казали те се е отнасяло за тяхното време.Разбира се много неща си приличат защото света не се е променил толкова много за толкова кратко.Но работата е там че на един човек не му трябва нищо и никой за да опознае света.Той самия е напълно достатъчен.Книги,идеи и т.н. са ни нужни в момента защото при социалния живот ,който води човек ,си поставя постоянно граници.Човек сам си затваря очите за неща които са очевидни.Водата има способността да запаметява информация чрез промяна на структурата си.Мозъка и всичките ни органи са изградени главно от вода.Дори ДНК и РНК са изградени от вода.Ако трябва да сравним един човек с един бидон вода,то разликата ще бъде единствено в информацията която носи.Това е определящото.Но какво е точно мисълта,емоциите и как те влияят върху тази информация не знам.Една фантазия сама по себе си е напълно реална.Тя е информация.Може да не е информация за това каква е реалността като цяло,но все пак е някаква информация.Но фантазиите които ние си измисляме ни ограничават така че да не може да получим друга информация.Да си представим една ябълка.И я разрежем на две части.Да приемем че имаме информация само за едната част.И вместо да потърсим информация за другата половина на ябълката ние си правим заключение за това каква е тя,като изхождаме от първата половина.Въпреки че не разполагаме с втората половина ние сме наясно какво ще е.Разбира се представата ни и реалността ще бъдат различни но ще си приличат.Тъй като ние сме си представили втората половина,тя не отговаря на истината.Единствено ако разполагаме с двете половини може да ги свържем в една цяла ябълка.

 Има ли реалност отвъд ума?-абсолютно всичко е реално.Ако не беше реално нямаше да се случва.Дори фантазията се случва и тя е реална.Въпроса е там че ти ме питаш за онази реалност която съществува независимо от човека.Извън фантазиите.Ние самите сме носител на информация,тя е в нас.Когато ума го няма имаш достъп до тази информация.В състояние на покой може да разчетеш тази информация.И тя не е в думи или емоции.Те са проекции на онази информация вътре във всеки един от нас.Връзката между мислите,емоциите и информацията в нас,аз знам как става след като го правя постоянно,но просто не го разбирам все още с ума.Ума не е нещо което трябва да се пренебрегва.Той е създаден от вода,тъй като тя е неговата основа.Вероятно емоциите и мислите са пак създадени от водата.Но всичко се свежда до това че ние носим някаква информация.Знание,познание,истини както и да го наречете.И тъй като естеството на тази информация е различно от това което ние може да си представим,затова е толкова трудно да го обясним с думи или дори с емоции.Затова хората които са преминали през нещо,по лесно могат да разберат ако някой друг минава през същото.Защото емоционалното състояние и мислите са много близки,ако информацията е една и съща или си прилича.Информацията вътре в нас е главно информация за нас самите.И всичката информация за това как е устроен света е достъпна до нас.Информацията е вътре в нас самите.Знам че това е постижимо.Но да разбера защо това става така не знам...просто защо е всичкия тоя театър.И там няма отговор.Дори си нямам никаква идея какво може да означава всичко това.Може да се види логиката във всичко ,кое след кое и как става.И всичко води към нещо друго,постоянно се развива.Цялата тази информация се съхранява и се предава,но нещо и липсва.Всичките идеи за души и прочие са основно за съхранение на информацията.Да съм се развивал и усъвършенствал.Но това не е отговора на въпроса "защо?" ,а на въпроса "как?".Всичко с душите е според мене една метафора за кръговрата на информацията.И ако тази информация е знание за реалния свят,то той ако не се променя ще бъде една и съща.Ако се променя,то към какво се стреми да се промени."Цел" не се вижда.Аз не виждам никакви цели които си заслужават.Сигурно е просто друга илюзия за да се прави нещо.Та има ли наистина дума "защо" в реалния свят.Дали това не е една измислица на ума.Тя съществува но не знам дали има някакво значение сама по себе си.Мога да видя как пиша всичко това,но не мога да видя защо го пиша.Ако нуждата е тази която е причината или отговора на това защо.Може би да,сигурно отговора на всеки въпрос "защо?" е "нужно е".Та това обяснява всичко,всеки път когато човек се опитва да обяснява "защо" прави нещо,то е защото удовлетворява някаква нужда.Както може да се види и в предното изречение.Самото то е доказателство че аз наистина удовлетворявам някаква нужда,а именно да разбера какво е това "защо"!Та това е част от личността.Та това е част от начина по който когато ни липсва нещо,ние как го получаваме.И точно отговора на всяко наше "защо?" ще се връща на нивото на което питаме,заради нуждата която имаме.Ако ми трябваше "бог" той щеше да съществува заради мен.Но на мене не ми трябва,затова и го няма.Така на някои хора им трябват души,на мене не ми трябва.Защото душата е просто отговор на един от въпросите включващи "защо?".И тя е илюзия.Аз не мога да ти отговоря на въпроса Катерисе.Ти си единствената която можеш да си отговориш,защото нивото на което питаш,от там ще ти дойде отговора.Но аз надали пиша на нивото на което си задала въпроса.Наистина е невъзможно да събудиш някого,защото това е индивидуален процес.Все едно да накараш едно цвете да цъфне предварително :)

Та просто мога да ти отговоря на въпроса че това което е постижимо за ума е да отговори на въпроса "как?".Ако чрез ума отговаряш на въпрос със "защо" в него ,не това не от реалността.То придобива стойност и тежест единствено във изградени фантазии на хората относно реалността."Ума" е единствения начин за разбиране на реалността по мисловен път :) Както и да е,това е само едната проекция на информацията,другата е емоциите :) Но те не могат да се разберат от "ума".Както и емоциите не могат да разберат мислите :) Това е "как" го виждам аз,а как го чувствам...това е друга история :) Ам...не съм сигурен че е невъзможно за мислите да разберат емоциите и обратното.Това е сега както го виждам...И мисля че накрая с "Аз" ще се идентифицирам само като поредния бидон пълен с вода ,а именно това което съм :)
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on март 31, 2007, 10:29:44 am
Евала. Всъщност ми отговори на въпроса. Продължавай. Единствено бих ти казала нещо, дето не е съвет, просто това изникна, като изчетох последните ти два поста. Пък ти сам ще решиш какво да правиш с нещото, дето не е съвет :-)
Виж дали е възможно да изведеш понятията, с които работиш от себе си. Понятия като ум, живот, душа, дух, мисъл, логика... Всички понятия, с които човек борави носят смисъла, който той влага в тях. Когато сме деца, се учим на понятията, както ни ги предават отвън. Буквално ни казват кое какво е и ние се съгласяваме и го приемаме. Но в процеса на развитието някои понятия започват да ни служат различно. И думите с които боравим започват да звучат с това което ние влагаме в тях. Така отвън заучения смисъл отпада и думите ни отразяват собственото ни равнище на израстване.
Способността да се концентрира човек, във всяко нещо, което прави, стеснява полето на внимание на ума. Това дава възможност за точно виждане, за освобождаване от разхищение на енергия. Замисли се за думите които ползваш по принцип. И какво става с речта ти когато си концентриран. Отпадат паразитните изрази. С минимум думи изразяваш максимум смисъл. И това е точно огледало на теб самия. Когато го погледнеш, то ти връща образа, ако се възползваш, развитието продължава.
Това не се отнася само до думит еи понятията. Отнася се до всяко поле, в което човека се изявява. Защото във всяка дейност, човек оставя себе си и може да я използва, за да продължи развитието си.
Не е важно дали искаш или не искаш, дали можеш или не можеш, не е важно и какво мислиш. Развитието не спира, само защото човешкия ум е склонен да се дърпа и да привежда доводи за липсата на всякакъв смисъл да се мори. И понеже развитието не спира, все си мисля че е по-добре да се науча д асе развивам осъзнато и пълноценно.
Не с еопитвам да будя никой, това не е моя работа. Аз имам грижата само себе си да будя, когато заспя. А заспивам често. И това че ти пиша всъщнсот е насочено обратно към мен, нищо че използвам раздела, в който ти пишеш.
Чао засега
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on март 31, 2007, 03:14:41 pm
Blqh,
виж приятелю
Първо разликата между хората от древността и хората сега е само средата в която живеят.Тя е определящата и винаги е била.
Това зависи само от човека, не от времето,не и от средата. Има хора, дето са минали отвъд тия елементарни определености. И в това е въпроса - всякакви неща на хората от други времена са стигнали до нас. Всичко зависи от това кой ги пише и кой ги чете... 
И още нещо - прословутата притча, дето живота определял човека е залегнала във приципа на МАРКС - битието определя съзнанието...
За личностите и социума изграден с тях е точно така... И това точно чрез ума на човека става. Той е инструмента, той създава сътворенията, той ги пази, той ги преповтаря отново и отново... Той е инструмента, двигателя и пазителя...
Но ако излезнем от сферата на личността е точно обратното - СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО... В тясна връзка са - права и обратна... но все пак едното е водещото... Както колата и шофьора - заедно са - взаимно си влияят, но все пак шофьорът управлява всичко - и себе си и колата - той е водещото звено - чисто условно. Съзнанието определя битието - това важи и за света на личностите, но погледнат само отвън - за хората които могат да си го позволят...
Принципите и механизмите по които е конструирана и живее личността имат за съставна част личността да се преживява като "следствие" - тя да е някак пасивна към условията около нея. така тя сваля отговорността от себе си и се пренася в пасивно отношение към случващото се в живота. Личността е организирана на "реактивния" принцип... трябва нещо да става... а тя само да реагира, привиждайки и отъждествявайки се точно с тези реакции. Реакцията е винаги вторичния процес. Идва и от самата дума "РЕ-АКЦИЯ"... същото е и с "ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ"... фокуса на личността са именно вторичните процеси - РЕАКЦИИТЕ, изразени чрез ПРЕЖИВЯВАНЕ... Всички знаем, че емоциите са израз на прости психични реакции - аналог на първосигналната биологична реакция. Това може да се прочете във всяко сериозно четиво по психология и псианализ. Това може и сам човек да го изведе и без никакви четива - чрез амонаблюдение. То е написано в четивата именно защото първо е открито "отвътре" и после обощени наблюденията. В основата на всички открития е именно наблюдението... после вече идва интерпретацията на възприетото.
-----------------------------------------
 
Quote
Но да оставим древните хора на мира,защото това което са казали те се е отнасяло за тяхното време.Разбира се много неща си приличат защото света не се е променил толкова много за толкова кратко.Но работата е там че на един човек не му трябва нищо и никой за да опознае света.Той самия е напълно достатъчен.

Виж сега как влизаш в противоречие с първите си думи - ако е достатъчен, значи няма никакво влияние нито времето, нито мястото, нито историята, нито действителността...
-----------------------
Quote
Водата има способността да запаметява информация чрез промяна на структурата си.Мозъка и всичките ни органи са изградени главно от вода.Дори ДНК и РНК са изградени от вода.

Ето до какво води комбинацията от незнание и опита за стъкмяване на търсеното от теб в някакви псевдоидеи чрез свободни връзки. Днк и РНК въобще нямат нищо общо с водата... в клетките има много от нея... но не и в ДНК и РНК. Първо виж и прецени това, за което пишеш. Изясни си го сам първо... а не го използвай само наготово и така повърностно, защото се получават смешни положения... Тук си в своето поле и можеш да си пишеш каквото си искаш... Но ако се наложи между хора да водиш дискусия, ако използваш такива твърдения за доводи и просто никой няма да погледне на теб сериозно. Последвалото е от същия род - така можеш да си ги навиваш до безкрай, увличайки се от аналогиите.
Quote
Ако трябва да сравним един човек с един бидон вода,то разликата ще бъде единствено в информацията която носи.Това е определящото.Но какво е точно мисълта,емоциите и как те влияят върху тази информация не знам.Една фантазия сама по себе си е напълно реална.Тя е информация.Може да не е информация за това каква е реалността като цяло,но все пак е някаква информация.Но фантазиите които ние си измисляме ни ограничават така че да не може да получим друга информация.
---------------------------
Quote
Има ли реалност отвъд ума?-абсолютно всичко е реално.Ако не беше реално нямаше да се случва.Дори фантазията се случва и тя е реална.Въпроса е там че ти ме питаш за онази реалност която съществува независимо от човека.Извън фантазиите.Ние самите сме носител на информация,тя е в нас.Когато ума го няма имаш достъп до тази информация.В състояние на покой може да разчетеш тази информация.И тя не е в думи или емоции.Те са проекции на онази информация вътре във всеки един от нас.Връзката между мислите,емоциите и информацията в нас,аз знам как става след като го правя постоянно,но просто не го разбирам все още с ума.
Виж сега внимателно една стара илюзия превърната във верую в нашият материалистичен свят - въпроса за информацията и знанието. Само ще ти припомня, че много просветлени хора са преминали без да знаят да четат или пишат... без дори и да са ходили на училище. не са знаели нито за водата, нито за информацията... И не им е трябвало. И сега на никой не трябва. Защото като навлезе човек навътре и открие "човека", който стои зад личността, в нея се намира всичко, за което сега копнееш. Всякакво знание - всички въпроси и всички отговори... И това е най-малкото. 
В продължението на мислите ти отново лесно да се подвеждаш от предишното ти хрумване и аналогия - водата е само отражение на информационните процеси. Тя не създава нито определя каквото и да е. Тя е само преносителя... И то в динамика. Всяко нещо в природата носи информация за цялата Вселена. Например - всеки кристал. Всяка ясновидка ползва това - дали ще използва захар, сол, стъкло , лед или скъпоценни камъни, карат те да бъде някъде около теб, после като го пипнат и правят досег с твоята информация. Но я филтрират чрез резонанса - само това, на което сами резонират. Останалото остава в непроявен вид.
Това са елементарни наблюдения, приятелю. Много ти се иска да бързаш... а закъде толкова си се разбързал. От бързане просто правиш стъкмистика - чрез ума си. Умът - за умът. С това схемата се затваря и нямаш досег с това "навън". Оплиташ се с думи и понятия, правиш си всякакви връзки между тях... и докато го правиш я няма нишката към теб си - към човека в теб. Нищо от последните ти три поста не е насочено към теб... Прочети и помисли - сам ще го видиш. Всеки може да го види. На съжденията които пишеш им липсва "душа"... някак са без живот... Виж го и сам... просто се отвори за себе си. Не е нужно повече - използвай писането за врата към себе си... а не за поредното поле за изява на умът и личността ти. :

Quote
Ума не е нещо което трябва да се пренебрегва.Той е създаден от вода,тъй като тя е неговата основа.Вероятно емоциите и мислите са пак създадени от водата.Но всичко се свежда до това че ние носим някаква информация. Знание,познание,истини както и да го наречете.И тъй като естеството на тази информация е различно от това което ние може да си представим,затова е толкова трудно да го обясним с думи или дори с емоции.Затова хората които са преминали през нещо,по лесно могат да разберат ако някой друг минава през същото.Защото емоционалното състояние и мислите са много близки,ако информацията е една и съща или си прилича.

С емоции и мисли нищо не може да се обясни приятелю. Когато разберем, че има нещо зад тях - нещо от което идват и двете, тогава може да се възползваме най-добре от тях. Личностите всъщност не знаят, че зад емоциите, чувствата и мислите и думите има други неща - дето ги пораждат. Това е въпрос на ниво на битие и осмисляне на себе си. Всеки човек обърнат към себе си може да проследи "началото" преди мислите и емоциите... Но не и ако се използва умът - който е именно продукт - и на емоциите и на мислите - хем ги поражда , хем е и продукт на тях. Така се самопораждат взаимодействията за които споменавам. Ето и защо умът не може да се използва, за да прави дисекция сам на себе си. Не може с емоции да си даваш сметка за самите емоции... Етъо и защо когато човек разсъждава с умът си, умът прави всичко възможно да държи разсъжденията вътре в полето си... и ще направи всичко възможно да обясни всичко само в своите граници. Тези граници стават граници и на твоята реалност - защото си оставил умът да ги определя - главно защото така е по-лесно.

и колежката май същото написа каквото и аз - опитай да се възползваш от възможността ни да погледнем "странично-отвън" на теб... Ти си целта си... не думите... и не чрез умът ти и знанията и размишленията можеш да сториш това. Все пак от теб си зависи и винаги ще бъде така - ако нещо го има , опитай да се възползваш от него, отколкото да го игнорираш, откричаш, или бориш с него...
Успех!!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 01, 2007, 11:21:58 pm
Нищо от последните ти три поста не е насочено към теб... Прочети и помисли - сам ще го видиш. Всеки може да го види. На съжденията които пишеш им липсва "душа"... някак са без живот...

 И каква е разликата според тебе,дали ще пиша от "душа" или не.Погледнатo от страната на пишещия и читателя.Ще трябва и аз да си помисля ,но ти вероятно вече си го направил затова питам :)

 А относно това да си изяснявам понятията не съм много сигурен.Аз не работя с тях за да си изяснявам каквото и да било.Аз ги използвам за да се опитам да изразя това което виждам.Това нито ще помогне някой да ме разбере нито не знам...не мисля че ми е нужно.Даже не съм сигурен че не си губя времето опитвайки се да си ги обясня мисловно нещата.Което вероятно е така...
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on април 02, 2007, 10:58:58 am
Разликата е лесна за разглеждане БЛЯХ,
Лесна е и за виждане - само виж "центъра" около което се върти един пост. Има постове, които самия си си в центъра - просто думите са насочени към теб. Ти - за себе си... А има и постове, които "теб" те няма. Последните три поста, както и някои от първите ти просто теб те няма в тях. Има думи, много думи, неща, които просто ти хрумват - усукваш, комбинираш, асоциираш правиш всякакви връзки къде адекватни, къде - не... Така ти самия се загубваш сред думите... Накрая, след поста ти, ти самия някъде дали се виждаш. Виждат се думи, идеи, комбинации... изливане. Но теб те няма - няма го писането за теб самия - за това "отвътре". Вместо да се отвориш за себе си преди да пишеш, ти се оставяш на повърхността на интелектуаличенията - на въпросите и отговорите. И понеже се изразяваш на това ниво, не ти остава нищо друго освен да се разлееш в разни въпроси и отгтовори - къде твои, къде заимствани. Дори ми се струва че усещам и неудовлетворението в края на постовете... И в началото на всеки следващ... Тръгваш с цел да откриеш нещо - в себе си... Но на това ниво не може да се открие нищо "ТВОЕ"... Това не е защото ти не можеш да го правиш, а защото по принцип на ниво интелект няма каквото и да било - само по себе си. Думи, понятия, гонене на смисъл, разкриване на връзки... Но като не започва отнякъде - отдълбокото - и няма и как да имат дълбочина и самите идеи.

Разбираш ли - само по себе си идеите нищо не означават - както и знанието... и знаенето. Тия "велики" думи и вярвания на толкова много интелектуалци просто са преклонение пред идола на знанията... Все с надеждата, че най-после ще намерим "ОНОВА ЗНАНИЕ" - слециалното - великото, дето ще ни открие всички тайни и загадки... Трупат знания, поглъщат учебници, книги... всякакви предишни знания, комбинират... Но това "отвътре" като го няма и няма "душа"... Не мога да го кажа по друг начин - поне аз не мога... от началото на тоя пост все около това се въртя, но ако ти не "усетиш" какво "предавам"... няма и как да ти го кажа. Има неща, които са извън параметрите на умът на човека - извън всякакви идеи, логика, разбиране. Ей в това е "тънкостта". Някак си това сега дето пиша - и то е така. "Излъчвам" го на друго ниво - към центъра ти... и това е "оставено" в тия думи... Когато чете човек, просто някак си "заиграва" онова неговото "отвътре"... в някаква комбинация която на човек му се струва интуиция, нещо "бледо", сякаш неясно... но напълно отчетливо. Може би затова някак се случи, че на някои участнички го усетиха... ето защо някак някои от жените тук сред нас го "доловиха", независимо, че те самите са подчертано интелигентни. Може би я има заложена "податливостта и готовността" да се мине през това... през чувства и мисли, идеи, картини, спомени и заучени положения... Разбира се не е само до "пол"... САМО до ЧОВЕК е... И именно за това ти пиша - за да стигне до ЧОВЕКА в теб трябва да мине през всички тия неща... но да не се загуби, а да продължи нататък - "навътре".

Всички следи - на всеки човек - когато пише, говори, действа... са на много нива едновременно. Няма значение къде е фокуса на човека - самото му битие е на всички "нива" едновременно. В зависимост на кое "слагаш" акцента е и основната вибрация... Но така или иначе се излъчва на всички честоти... Затова и когато човек "приема" много е важно как и доколко може да се "настройва". Така или иначе при "приемника" също имаме приемане на всички честоти едновременно. А нивото на осъзнаване определя кое и как да стигне до "теб" - това което ти си избрал да наречеш "АЗ". Но в него е само "твоят" фокус, независимо че "в него", за теб това е всичко в тоя момент.


 И каква е разликата според тебе,дали ще пиша от "душа" или не.Погледнатo от страната на пишещия и читателя.Ще трябва и аз да си помисля ,но ти вероятно вече си го направил затова питам :)
Добре - аз виждам "разлика"... но за мен няма значение. Ти си пишеш каквото си сметнеш и това мен не ме бърка по никакъв начин. Останалите - също. Едни четат, други - не. Всеки си решава сам. Идеята ми беше свързана главно за теб - ти - за себе си... Може всичко това, дето пиша и глупости да са. Никакво значение няма. Единствено и само това е въпроса как и по какъв начин да се възползваш и " с какъв смисъл" ще запълниш и приемеш думите ми. Ако решиш да се възползваш - това за теб става възможност. Ако не - просто ще бъдат "някакви си думи"... Ти решаваш - да живее свободата.

 
Quote
А относно това да си изяснявам понятията не съм много сигурен.Аз не работя с тях за да си изяснявам каквото и да било.Аз ги използвам за да се опитам да изразя това което виждам.Това нито ще помогне някой да ме разбере нито не знам...не мисля че ми е нужно.Даже не съм сигурен че не си губя времето опитвайки се да си ги обясня мисловно нещата.Което вероятно е така...
Обърни внимание... "не съм сигурен..." опитам да изразя това, което виждам"... "Не съм сигурен" ..."Вероятно"... Това са белезите на "идеите" на умът. Ти в тях си изключен - като стане въпрос за теб, се получава такава "картина" - не съм сигурен, не знам, да предположим. Като че ли става въпрос за трето лице, а не за теб.
С това искам само да ги дам за пример тия неща - дето ги писах по-горе. Вместо да се впускаш в идеите си с предположения, дистанциран от умът си, просто навлез в себе си - навътре. На това му се казва откровение... САМ СЪС СЕБЕ СИ... ТИ - ЗА ТЕБ СИ... всичко се "вижда", само е нужно една безкомпромисна честност и готовност да си я позволиш... Без оценки, без сравнения... Ти - това, което си - през собствените си очи, но за СЕБЕ СИ. Не за идеи, не за представите. САМ - през сега-то -> към миналото -> и пак към сега-го... Няма да са нужни "предположения", да си сигурен, да си "мислиш"...

Прочети - има хора дето го напипаха това - и прекрасно се вижда - от всички нас четящите... Е... всякакви "читатели" има - всеки си върви по пътя. И все пак - В изворите сме се събрали - нищо не е случайно. Дори и думите, които ти пишеш, може би и моите... Ти си на прага на себе си - просто си позволи да прекрачиш и да "скочиш в тъмното" . То те вика теб - не чуваш ли зова му БЛЯХ. Нещо в теб те доведе до тук... кара те да пишеш. Това не е умът ти, не са приказките, идеите, аналогиите, логиката. Ако опираше до това, въобще нямаше да го правиш. Това "нещо в теб" те кани при него - в "тъмното" - за умът ти това е "тъмното място" - неизвестност и ти нашепва за "опасности" и компенсира с "логика, въпроси, отговори, предположения. Остави се и не се спирай от умът си - не си обяснявай, не си "мисли", не асоциирай. 

За теб става въпрос все пак - нали?
Аз само се уча от теб... Нищо не мога да направя за теб - само за мен си... Никой не може за теб - само за себе си.
Аз се възползвам - всичко щом го има го превръщам във възможност за възползване - не за умът ми обаче... "Онова" отвъд него само вика при себе си - да се завърнеш и да си припомниш за теб... че те има, че всичко се върти около теб - и мисли и думи и идеи и чувства и емоции...Но там - в центъра - това го няма вече... не е нужно. 
Да - това са прости думи , но другото - от теб си зависи. От делата ти - само от тях

Успех!!!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 05, 2007, 03:13:31 am
 Значи открих няколко неща за себе си.Вече съм сигурен кое е естественото ми състояние.Нещо повече, разбрах какво е естественото ми състояние.И аз открих няколко причини защо аз съм се откъснал от това естествено състояние в процеса на моето израстване.Всеки знае че на хората им е нужно знание,за да могат да оцелеят в нашия социален свят.И точно това знание относно правилата за живот в това общество е една от причините.В момента в който съм започнал да опознавам света ,не чрез моите собствени очи,а чрез напътствията и поученията на другите ,аз малко по-малко съм започнал да се отдалечавам от естественото си състояние.И с времето съм станал податлив на приемане на информация отвън.А това е втората причина защо съм се отдалечил още повече от естественото си състояние.И когато се наложи да търся някакъв отговор,аз не го търся в себе си,а го търся в другите(книги,филми,идеи,хора и т.н.).И в един момент съм започнал да създавам някаква личност,с която хората ме определят.Добър,лош,умен,глупав,забавен,скучен и т.н. имена с които хората наименуват ЛИЧНОСТИТЕ.Но в моето естествено състояние няма такива неща.Може личността ми да е добра,но аз със сигурност не съм.И има толкова много неща относно "личността" и "егото" че не само не мога да обхвана всичките им аспекти,но дори и не съм им обръщал внимание.Но всичко това ,всичкия тоя фарс е моят отговор за това което става около мене.Ако света иска от мене да съм лош,моята личност ще стане лоша.Няма да се впускам в подробности,защото съм сигурен че тези които могат да разберат за какво говоря,не им е нужно да обяснявам.А тези които не могат да разберат...няма как да им обясня.А и главно го пиша за себе си :) И това е основно недоразумение което наблюдавам.Хората приемат самите идеи относно това естествено състояние за верни.А те са само продукт на опита на някои хора да преведат чрез думи оново което са те самите.И открих че е невъзможно един човек да предаде на друг човек чрез думи как усеща света или себе си.Чувствата и те са относителни.Според мене няма смисъл от разграничение на чувствата.На мене ми стига просто да чувствам.Дори да има някаква болка,аз не я свързвам с добро или лошо.И все пак според мене има начин по който един човек да предаде на друг своето себеусещане.Не мога да го обясня с думи,а да развивам някакви теории е безсмислено.То просто се случва в контакт между двама души.Да се настроят "На една вълна" както се казва.И открих че личността,благодарение на която съм оцелял,а не са ме сметнали за някакъв "луд" или "психично болен" си е изиграла своята роля.Нужно ми е било да я изживея,за да мога да разбера от какво естество е тя.Лесно се вижда от онова естествено състояние каква е личността ми.А това най-много ще ми помогне да не се сметна аз самия за "луд".А това е най-важното.И много "духовни" хора (защото не знам как да ги нареkа,може би нормални ?) са се опитвали през вековете да обяснят това което усещат.Някои рисуват,някои пеят,някои пишат стихове,някои танцуват и т.н. и всичкото това има в основата си онова което вероятно другите хора определят като "душа".Не искам да давам каквито и да било имена повече,дори и това име искам да залича,думата е толкова променила значението си от първоначалния си.Но все пак това си зависи от човека,но просто не искам да ме разбирате погрешно.А за да не ме разбирате погрешно трябва да замълча.И не знам...стигам до мястото където вече съм възстановил естествеността си.Не мога да открия идея или чужда концепция за света ,която да отговаря на това ,което усещам тогава.Това са просто многото проявления на впечатленията на хората от самите себе си.Но тогава няма мисли или чувства.Остава ми само тихата радост че съм спрял да се самозаблуждавам.А от сега нататък...мисля че съм готов да творя...в каквато и да е насока...ако разбирате какво имам в предвид,онова с "душата"....
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 07, 2007, 10:24:16 pm
 Живот...Всичко се бори за живот.Всяко животно,всяка гадинка се бори да бъде тука на земята.Трябва да бъде нещо много важно щом всичко се стреми към живота.Наслушал съм се на много теории и догадки "що е то живота" и всичко това въобще не се доближава ни най-малко до това какво е живота.Живота би трябвало да е най-ценното нещо ,след като всичко се бори за него.Дори си мисля че хлебарката знае що е то живота и сигурно им се смее на хората.КОГОТО и да попитате и той КАКВОТО и да ви каже е грешно.В този свят всяка дума е лъжа.Всяка моя изречена дума е истинна само за мене самия и за никого другиго.За другите моите думи са лъжа.За другите моите думи имат друго значение.И какъв е смисъла от всичкото това говорене.Смисъла е за самия говорещ.Само той си го разбира.Само аз си го разбирам това...ако си мислите че ме разбирате грешите...Това са си моите писма предназначени към мене самия.Дори да се обръщам към вас или към когото и да било,аз всъщност говоря на себе си.Но аз вече започнах да уча друг език.Един език без думи,език който ще ми помогне да разговарям сам със себе си.И този език не ми поставя прегради,каквито поставя словото.И този език е езика на живота.
 Та кога живота губи своята цена.Не е ли когато човек намери нещо по важно.Животните не са намерили нещо по ценно,но от друга страна хората...Но аз не виждам нищо ценно в техните идоли.Но това което виждам е смърт...Живота може да няма цена,но смъртта със сигурност има,цена сърaзмeрима с някакви хартийки,пари му викат хората.И тези хора вярват че тези хартийки са по важни от живота.И не само те...хората избиват всичко живо което видят.Тях ги е страх...страх ги е дори от хлебарката в дома им.Какво толкова може да им стори една проста хлебарка,бореща се да оцелее.Но не,дай да убием хлебарката,тя прекъсва нашия сладък сън и спокойствие.Често виждам самодоволството по лицата на хората ,които току що са прекъснали един живот.Но те не искат да видят,техния свят е толкова малък че няма място за други същества освен куче или може би котка.Наричат буболечките гадни и грозни.Какво точно значи това не знам...няма такива думи в моя речник.Хлебарката е олицетворение на човешкия страх от това да не се разруши техния приятен малък въображаем свят.По същия начин хората унищожават всичко ,което се опита да разруши този свят.Уютно им е там...да не ги закачам по-добре.Но последствията от тези хора са катастрофални,цели видове са изчезнали от земята и то само от човешката дейност.Баланса в природата е унищожен...тъжно ми е че цели еко-системи са изчезнали заради онези хартийки.33% от световните гори са изсечени.Дори близко достъпната ни вода сме замърсили.Ами въздуха?Как може толкова бързо хората да са забравили...понякога и аз си мисля че хората не са от тази земя.Ако все още имах "личност" или се опитвах да я задържа на "трона" тя щеше определено да се срамува.Какъв сън сънуват тези хора че дори не ги е срам от това което правят.Но мене не ме е срам,аз просто чувствам болката на природата,това е моя болка...как е възможно хората да са допуснали това да се случи,да продължават да допускат това да се случва и да си затварят очите.Да...ние определено сме "най-разумните" същества на планетата...Аз просто съм прекалено глупав за да разбера...
 
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on април 08, 2007, 01:44:23 pm
Блях разбирам, че си загрижен за природата, загрижен си за живота също и се опитваш да разбереш тези неща от дълбочината на неизказаното, но позволи ми да опитам да придам един по-различен аспект на разглежданите въпроси.
Ние живеем в свят на дуалистичното, свят където противоположностите не могат да съществуват едно без друго. Ако гледаме само на живота/говорим за органичния живот/ като ценност то значи не виждаме цялостната картина. Животът и смъртта са едно цяло. Творението и разрушението са едно цяло. Едното без другото не може да съществува/задълго/. Това е фундаментална истина.
Сигурно считаш изсичането на горите за несправедливо отношение на човека към природата и да от твоята гледна точка би могло да е така. Но представи си защо хората са го вършели и го правят все още от тяхната гледна точка. Примерно за да си изкарат прехраната или за да си набавят дърва за огрев. По-добре ли е природата да е недокосната и хората да мръзнат и стоят гладни? Разбира се има и такива, които хищнически унищожават горите с индустриални размери, това за мен е прекалено и ако заиграем роля на природозащитник би трябвало да се борим това да спре.
Когато хлебарката, макар и живо същество се настани в твоя дом и създаде многобройно поколение не вярвам да ги оставиш да лазят отгоре ти и да чоплят хляба ти само и само отстоявайки убеждението, че убивайки хлебарката убиваш и живота.
В още по-висок аспект на разглеждане на въпроса Животът/неорганичния/ не може да бъде убит, не може да бъде унищожен, защото Животът не притежава такова свойство. Той Е/вечен, постоянен, самосъздаващ се.../. Така че колкото и да си мислим че унищожаваме живота, унищожайки планетата, дърветата, насекомите, животните ние не можем да го унищожим, унищожението е само привидно. Животът продължава. Той се издига от пепелта, избуява в нови форми, показва радостта на творението си.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 08, 2007, 06:31:14 pm
В още по-висок аспект на разглеждане на въпроса Животът/неорганичния/ не може да бъде убит, не може да бъде унищожен, защото Животът не притежава такова свойство. Той Е/вечен, постоянен, самосъздаващ се.../. Така че колкото и да си мислим че унищожаваме живота, унищожайки планетата, дърветата, насекомите, животните ние не можем да го унищожим, унищожението е само привидно. Животът продължава. Той се издига от пепелта, избуява в нови форми, показва радостта на творението си.

Не виждаш ли че си противоречиш със...( или поне аз така го разбирам от написаното)

Сигурно считаш изсичането на горите за несправедливо отношение на човека към природата и да от твоята гледна точка би могло да е така. Но представи си защо хората са го вършели и го правят все още от тяхната гледна точка. Примерно за да си изкарат прехраната или за да си набавят дърва за огрев. По-добре ли е природата да е недокосната и хората да мръзнат и стоят гладни? Разбира се има и такива, които хищнически унищожават горите с индустриални размери, това за мен е прекалено и ако заиграем роля на природозащитник би трябвало да се борим това да спре.

Та не разбирам как приемаш унищижението на едно,а на друго не.Значи глада на хората е оправдан ,а на животните не.Студа на хора може да се оправдае но не и на животните.Можем да оправдаем това че гоним животните от техните домове,но не и че хората трябва напуснат своите.Можем да приемем изтребването на хиляди индивиди от един и много видове,а не можем да приемем една човешка смърт.Хората не ги интересува нищо освен тях самите...

Аз не искам да играя повече роли на човек или природозащитник или на каквото и да било.Но това което виждам е не че хората унищожават природата,а че хората унищожават себе си...И ти и аз и всички ние участваме в това.Дали с действие или бездействие фактите са налице и няма с какво да ги оправдаем.Ако хората не наложат някакъв контрол върху раждаемостта проблемите само ще се умножават.Факт е че баланса в природата е нарушен и нарушителите сме ние хората.Както ти намираш вероятно за нередно да убиеш родителите си ,така и аз намирам за нередно унищожението на природата.До преди векове природата ни е давала храна,дом и всичко и виж как се отблагодаряваме.A тя продължава да дава...
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on април 08, 2007, 07:55:24 pm
Съгласен съм с твоята гледна точка, това е позиция на загрижен за екологичното равновесие човек. Но да не забравяме, че цивилизацията, на която се радваме с всичките й предимства и удобства, като това да обменяме мисли в глобалната мрежа се дължи именно на покоряването на природата от човека. Т.н. индустриализация и икономическо развитие, които са направили живота много по-лесен. До този момент физическото оцеляване за много страни по света вече не е предизвикателство.
Света на растенията и животните няма нужда от нищо, тревата расте без усилие, коня пасе без да му е нужна 8 часова работа, орела лети из висините, но с острия си поглед вижда и хваща плячката си без голямо затруднение.
А ние хората какво правим като изгладнеем, не можем да пасем трева? Не можем да се нахраним само с плодове, които висят по дърветата. Трябва да убием животно, трябва да отсечем дърво, да запалим огън, за да го изпечем. Трябда да отгледаме жито, да го смелим, да си омесим хляб. Това показва знайната история на човечеството. Отпреди нея никой не знае какво е било. Аз вярвам, че човек е имал и все още има способности далеч надхвърлящи тези, с които разполагаме в днешно време и те се крият в онази заспала 90% част от мозъка ни. Чрез нея ставаме независими от материалното си тяло. Решава се проблема с глада, смъртта, самотата, най-сериозните бичове на човешкия род. Но и се обезсмисля в голяма степен съществуването като човеци на тази планета. Така че сегашното 10%-вото съзнание има своя резон.
Проблемите, които застрашават еко равновесието са много, но бъди конкретен какво можеш ти да направиш за да ги спреш, как ще допринесеш за прекратяване на световния глад, за ограничаването на търсенето на свободния международен пазар, за пренаселението на планетата, за увеличаването на източниците на питейна вода, за запазването на животинските видове?   
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 09, 2007, 02:10:43 am
 Всички проблеми на човечествтото идват от един единствен източник и това е самия човек.И това е очевидно.Каквито и закони да се прилагат,ако самия човек не поиска тази промяна всичко е напразно.Трябва старото да се изкорени за да може да израстне нещо ново.Ще взема за пример България.Хората живеят в един "бурен",ако мога да се израза така метафорично.Този бурен е пуснал корени дълбоко в душите на хората.Корупция,лъжа,измами и т.н.Колкото и да кастрят бурена,колкото и хубаво да изглежда отвън,докато корените му стоят във душите на хората нищо няма да се промени.И гледам толкова безумни закони и какви ли не глупости...Вземете който и да е закон и се замислете.Например нали има закон да не се пие алкохол и да се шофира.Ако хората бяха достатъчно съвестни нямаше да има нужда от такъв закон.Та какъв е смисъла от всичките тези закони?Те само отразяват изродеността на обществото.Но със закони не може да промениш мисленето на хората.Особено на българите...те винаги търсят начин да заобиколят закона...Е как да се оправи държавата?Никак и никога...И това е напълно очевидно,докато всички не станат на крака и не се решат на промяна тя няма да настъпи.Вместо хората да повярват в собствените си сили и възможности те все чакат...чакат някой да ги оправи.Не беше НАТО,не беше Европа,не беше Америка,не беше царя,не беше...И в резултат на всичкото това бездействие от страна на хората се вижда какво става.Цари пълна неграмотсност сред младите,престъпността се увеличава,корупцията е пуснала дълбоко корени не само в държавните органи,но и сред нормалните хора.Плащаш си когато те спре катаджия и какво ли не.Преди година и нещо пътувах на стоп с един приятел.Таман бях казал на приятеля ми че няма смисъл да дига ръка на джипове,когато изведнъж стана чудо и един чисто нов джип спря.Шофиора беше италианец.Не говореше български но като минахме покрай една полицейска кола той рече : "полиция бизнес" при което аз потънах от срам.Какво можех да му кажа на човека,явно вече го бяха ощипали и него.И как може да се промени това?Да отида да им давам акъл ли,имах си аз...Дори и да отида кой ще ме послуша.Хората много добре знаят какво правят.И след всичката корупция и измами,най-много страдат честните хорица.Има една друга държавица в държавата.И тези които не са запознати със законите на тази "мафия" страдат.Все някой трябва да се експлоатира.В България се експлоатира човешката честност и надежда.И това не е само в България,просто там размерите на тази "мафия" са огромни,това е по целия свят.Но това което тези хора причиняват на себе си е ужасно.Затова всички са недоволни,затова сме на челна позиция по нещастие.Хората сами тровят душите си.Не съм Мойсей или Христос да правя чудеса.А хората очакват именно чудеса,някой с магическа пръчка да оправи нещата.А всъшност за просперирането на една държава трябва толкова малко,стига хората да са озрели.И аз не виждам абсолютно никаква друга пречка пред това да има развиваща се икономика освен самия човек.Може би...може би хората са озрели за промяната но промяната не идва.Липсва онази искра която ще запали бунта ,който хората таят в сърцата си.Но с всяка изминала секунда умират не само хора,цели екосистеми загиват.Ако тази промяна не стане скоро не ми се мисли какви ще са последствията...И аз не съм толкова оптимистично настроен че живота ще се издигне като феникс от пепелта...
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on април 09, 2007, 09:38:25 am
Проблемите ги създаваме ние хората, няма никой друг освен нас. Защо създаваме проблеми? Защо всяваме смут, защо експлоатираме хищнически околната среда, защо причиняване страдание един на друг?
Точно така, отговорът е много прост, предполагам много от вас се досещате. Проблема е че не понасяме самите себе си. Не познаваме своята истинска същност. Възприели сме фалшива истина за себе си и сега не можем да се погледнем и не можем да одобрим същността си. Защото тя върви срещу природата ни, отнема живеца и щастието ни.
Всичко, от което имаме нужда да бъдем щастливи се намира дълбоко в нас, скрито зад пластове неосъзнавано. Нищо външно не може да донесе трайно щастие. Хората са се юрнали да търсят щастието в вещите, в притежанията, в външния израз на нещата. Така баланса се нарушава. Материалните неща са ограничени като количество.
Това не е гневна констатация, отговор на безсилието ми да променя нещата. Това е просто наблюдение, нямам отношение към него, не мразя, не се гневя, не се опълчвам, просто изразявам видяното и преживяното. Нещата са перфектни такива каквито са във всеки един момент, страданието е перфектно, защото помага да осъзнаем истинската си същност. Ако нещата бяха наредени нямаше да можем да разберем кое е важното. Но и това не пречи да спрем страданието след като сме разбрали дълбоката истина.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 09, 2007, 02:34:39 pm
 Веласкес няма какво да добавя повече :)

 Само дето има някаква нотка на гняв в моите думи.Отново чувство на неудовлетвореност.Някак си все едно съм сърдит на хората че са такива.Трябва да потърся причината и да я погледна за да изчезне,иначе ще продължи да ме трови.Гнева,ревността,завистта са като отрова която ние сами си бием.

  А единственото нещо което мога да направя е да променя себе си.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 10, 2007, 05:21:44 pm
 Ето една от ролите които играя.Когато говоря с някой заемам опозиция на неговите твърдения.

 Осъзнах че думите,мислите,чувствата,ролите които играя само стесняват и ограничават вътрешния ми свят.За пълното му опознаване не мога да ги използвам.Възможно е да направя обратната връзка от вътре навън чрез думи.И със думите да се връщам обратно.Но защо бих искъл да продължавам да бягам от себе си.Сега когато намерих себе си,се оказа че не се познавам.Зная че не ми е нужно да пиша повече.През всичкото това време писах за себе си,да се обеждавам в едно или в друго,а реалността е толкова различна.След този ред вече не са ми нужни повече посредници като думите между мене и вътрешния ми свят.Надявам се това да е последното ограничение в думи ,което си поставям между мене и свободата...Толкова съм свободен че дори бих си позволил да бъда роб!...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 14, 2007, 05:17:02 pm
Ехх въпреки всичко помислих малко относно това как може да се започне една вероятна промяна.Обект на мисълта ми е България.Много хора са се опитвали да накарат човечеството да обърне вниманието си навътре към себе си.Месии,светци,просветлители и какви ли не имена носят.В информационния свят в които живеем медиите имат огромна власт.Всъщност те определят каква информация ще допускат до хората.Лесно е да се манипулират хората.Лесно е да се използват техните най-съкровенни желания за постигане на лични цели.Много манипулатори се навъдиха обещаваики това или онова на хората,а в нашия случаи по добри заплати.Поради безпаричието животът е труден и тъй като масата е определяща ,а масата няма пари е нормално народа да си прилича по едно нещо,а именно по желанието за пари.И вече манипулатора разполага с нещо за което да се захване.Само че това нещо е обобщаващо за огромна маса народ,така че той лесно може да манипулира целия народ като се захване за парите.И така насочва вниманието на хората към "големите пари",които ще завалят и хората лапват въдицата.Но...защо хората желаят тези пари и то искат да имат много от тях.Видяли са може би по телевизията скъпи коли,къщи,дрехи и т.н.И те са станали обект на тяхното желание,само че се искат пари за да ги имаш.Ако аз исках да променя хората бих започнал именно промяната именно от там...от медиите.Въпреки че е средство за манипулация,мисля че ако се намери магнетична личност издигната и подкрепяна от медиите ,с цел да събуди хората може да се постигне голяма промяна в положителна насока.Проблема е там че е много трудно да НЕ манипулираш хората.Дори когато кажеш на хората че е лошо да се убиват животните и да покажеш кадри за това как става,това е един вид манипулация.Трудно е да се покаже реалността такава каквато е и да оставиш на хората сами да си направят изводите кое е правилно и кое не.Този лидер трябва да познава добре човешката психика и да няма за цел да манипулира народа по какъвто и да било начин.С промяна на програмата на телевизиите и това което се пише по вестниците,въпреки че ще отразяват едни и същи факти,начина по които да бъдат написани да бъде такъв че да се показва на хората че това не става на някоя друга планета ,а пред техния дом и че ако не предприемат нещо ще стане еди какво си.Само че разликата с обикновенните предопреждения е че ще се намерят хора които да се заемат с организирането на хората.Така хората ще се намерят на мястото на събитието и няма да могат да си затварят очите повече...И тази промяна която хората четат във вестниците че ще настъпи скоро,ще бъде променена на това което се случва сега.Трябва хората напълно да преосмислят начина си на живот,да се промени икономическата структура,приоритети и т.н. ,а това би довело до ОГРОМНА криза.Трябва да се случи нещо толкова значимо,нещо с такива мащаби,което да обхване всички хора и да ги накара най-после да изживея своят АД ,от които толкова дълго бягат страхувайки се.И ролята на онзи лидер няма да бъде да даде някакви идеи с които да манипулира народа,а да помогне за осъзнаването на масата за това какви са последствията от човешката дейност.И когато хората вече се наложи да се изправят пред проблема да се дадът решения на всички тези екологични,икономически и т.н. проблеми.Това е една фантазия...но въпреки това мога да го обобщя по следния начин:
1)да се намери начин да се привлече вниманието на хората към проблемите
2)да се намери начин хората да разберат че това не са проблеми на правителството или на някой друг,освен на тях самите
3)да се създадат нови организации от хора,където хората ще могат да участват в самата промяна на нещата и в новото устроиство на страната
4)да не се копират решение от страни,които са решили проблемите си чрез начини отностно техните нации,тъи като разликите в мисленето са големи и същите начини няма да имат същия успех
5)да се засили интереса на хората към самите тях,една нова религия ако щете я наречете,към едно духовно израстване и към едно физическо съществуване.Една симбиоза между двете ,един нов човек...
6)да започне да се дава информацията такава каквато е,а не чрез личните впечатления на информиращите ,които променят фактите според своите собствени убеждения.Свобода на обмяна на иформацията.

И не знам....това е просто едно потенциално начало което виждам аз.Има още много аспекти които не ми се занимава да мисля сега.Аз не вярвам че ще се намерят достатъчно честни хора да се започне една такава промяна.Нито мисля че медиите ще се съгласят...А тъй като медиите са тези които промиват мозъците на хората,без тяхна помощ няма да стане.Това е най-бързия и най-лесен начин да се предаде информация до най-голям брой хора.Не знам не съм мислил по въпроса много и това е което ми идва на ум сега.
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on април 15, 2007, 09:39:02 am
Точно това което описваш се случва вече навсякъде във всички страни в душите на всички хора включително и на българите. Но става по един неосезаем начин и не с много бързи темпове. Но все пак тези промени могат да станат да кажем за половин век, което в миналото е ставало за много векове.
Точно самите проблеми, самия несигурен начин на живот, който живеем тук в България дава повод за размисъл у онези хора, които са склонни към това. Като цяло това е страданието, затова страданието е полезно, подтиква те да търсиш промяна. А промяната отвътре трябва да дойде от самосебе си. Без закони, държавна политика, някакъв сорт управление на ценностите. Всеки човек да я избере измежду досегашните си ценности, да установи за себе си че това е наистина правилният избор. А тук си говорим за истински ценности, не фалшиви такива. На фалшиви ценности сме се наслушали достатъчно. Истинските се усещат от душата много дълбоко и остават там завинаги. Резултата от тях за отделния човек и за отношенията между хората е радост, любов и разбирателство.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 16, 2007, 03:54:00 pm
 Всеки ден се обеждавам колко безсилни са думите да се обясни каквото и да било от света.Те,думите могат да вършат работа в света на хората ,но извън социалното общество не значат нищо,защото хората са тези които им придават някакъв техен си смисъл.И целия човешки свят е един фарс,един тятър в който доброволно участват милиони хора.Наричат го реалност,но това е далеч от реалността която аз разбирам.Открих че тези думи са неприложими към този другия,моя свят.Открих колко е ограничен смисъла на думите в сравнение с нещата ,които се опитвам да обясня чрез тях.И аз се опитвам да напъхам този слон в кутия за бонбони.Че и да му сложа панделка от горе и да кажа "е тва е света".И се запитах кое носи повече смисъл,думите или липсата им.Дали мълчанието не донасяше повече дарове от колкото словото.Неизречентото,необяснимото,истинното всичко това беше в мълчанието.А думите само носеха повече объркване,повече въпроси,по-малко смисъл...Словото всеки ден донася само болка на хората.Колко думи са измислили хората само за да могат да нараняват другите...Запитах се кои думи използват повече хората,тези за да нараняват или тези думи които лекуват човешките души.Страх ме е да си направя списък за себе си.От едната страна да напиша "лошите" думи,а от другата "добрите".Може би защото вече знаех отговора...

 Разбрах че на човек не са му нужни очи,за да може неговата душа да прогледне.Но колко хора които ще видят света по този другия начин ще имат смелостта да не си затворят очите наново.Колко от тях ще избодат очите си надявайки се старата картина за света да се върне...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 18, 2007, 02:29:54 am
Гледам света но виждам единствено себе си.На където и да погледна,виждам себе си.Тръгвам да бягам от себе си,но си тичам по дирите.Скарвам му се,наранявам се.Сбивам се със себе си,боли ме.Питам се:
-Какво искаш от мене?
-Обичам те!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 19, 2007, 05:09:05 pm
Досега си обръщах внимание само на заблудите които ми поставя ума...но сега виждам че това е само върха на айсберга.Разбирам че всичките ми действия са базирани на принципа на рефлекса.Емоции,чувства,мисли,преживявания...Разбрах че всичко това ме свързва към онази система.Тези неща ме свързваха с другите хора и с планета или ако щете го наречете вселена.Но къде бях аз във всичките тези машинални и програмирани действия.Нищо чудно че хората вярваха в неща които са отвъд...познатото :) Бяха измислили име на тази своя меча,наричаха я "мечтата за душата".Естествено тя нямаше нищо общо с този земния живот,и хората се успокояваха че не са просто някакви роботи.Имаше период в който и аз си помечтах за тези "безсмъртни" души.Хората предаваха на душата какви ли не невероятни и прекрасни качества.Въпреки че и удоволствията бяха част от онзи...земния свят...хората бяха убедени че душата е едно голямо удоволствие.Повечето хора не подозираха че това е една лъжа.Но кой не обича да вярва по мъничко в нещо "добро" и "приятно" ?Хората вярваха че тези техни "души" идват тука на земята с някаква програма.Прераждат се за да се усъвършенстват.Но тъй като тази идея за "душата" толкова много се харесала от толкова много хора,те същите започнали да си измислят и да слагат своите си фантазии към това какво е "душата".А първоначално с "душа" се е имало в предвид само оновa ,което остава когато ги няма мислите,чувствата,емоциите,преживяванията...лесно е да се разбере какво остава стига другите неща да липсват.Но възниква проблем че това ,което остава няма нищо общо с оня земния свят,просто защото не е от там :) Въпреки че хората правеха непрестанни опити да обвият тази "душа" в думи,мисли и чувства.И така това което хората разбират под "душа" в момента е едно широко понятие.

 Та запитах се къде съм аз в действителност в тази картинка.Дали не трябваше и аз да повярвам в онези приказки за "любовта,душите и светлината".А можеше да направя и нещо друго.Можеше просто да обърна внимание на онези процеси вътре в мене ,които са на принципа на рефлекса.Да ги разоблича и да ги осъдя че са ме контролирали толкова време.Ще попитате какво ще остане ако спра да чувствам,мисля,преживявам?Да прави ще бъдете ако кажете че няма да съм човек повече.Не е ли това от което се страхуват хората.Да загубят своята любима "човечност".Отговора на това което ще остане е много прост...това съм АЗ :)
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on април 19, 2007, 10:44:33 pm
аз пак ще ти прекъсна монолога :) истината е че не се знае има ли или няма душа, но това е най-хубавата приказка, която някой някога е измислил и освен това помага да се чувстваш по-добре, тоест някакси самата вяра в това те изпълва с енергия. което сигурно не е случайно. не е случайно че материалното такова каквото го познаваме изобщо не е материално ако можеше да се разгледа с някакъв супер силен елекронен микроскоп, защото зад това няма абсолютно нищо/ама наистина нищо/. сигурно не е случайно че има хиляди документирани случаи на хора контактували с духове. сигурно не е никак случайно, че всичко във вселенета е перфектно подредено и че материята се подчинява на определени физични закони и любимата ми констатация не е случайна, че разстоянието на земята от слънцето е толкова точна и движението на земята около него, че дори с малко да се промени ще настъпят катастрофални последици за целия органичен живот, който познаваме. и така има толкова чудни неща в тоя живот, че няма как един мислещ човек да не се запита, абе аз ли не съм наред или нещо гнило има тука :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 20, 2007, 12:10:06 am
 Ми хората твърдят че душата е нематериална.А практически е невъзможно да докажеш нейното съществуване заради това което твърдят хората :) .Това е изключително хитра теза.Нито може да докажеш че няма душа,нито че има.И тука разни манипулатори казват на хората че трябва да вярват...а тези манипулатори са открили че чрез вяра,хората стават лесно контролируеми.Вярата дава една опора на човека,и като човек вярва че душата му е безсмъртна той може да отиде и да се гръмне с "кола-бомба" без страх.И тази вяра в душата много трудно се разклаща,защото как може да докажеш че не съществува нещо,което е от друг свят :) И някои хора от страх от този другия свят,дали ще бъдат съдени или т.н. ,или онова безкрайно удоволствие и вярват...И правят това което искат онези манипулатори ,да вярват в онези добродетели.И от там нататак е лесно...не правиш "добро",значи си лош,и хората те наказват...Може би тези идеи са на хора ,които искат да контролират света.И може би са успяли да го контролират и сега дори се вижда как разни личности контролират огромни маси народ.И гледам аз тези манипулатори и ми е жал за тях.За какво го правят това?За слава,за пари,за власт?Това е една игра,на манипулатори и манипулирани.Всеки избира сам за себе си дали да участва в нея :)

Много мои близки ми разказват за тяхни странни,необясними преживявания.Не знам до каква степен могат нашите мисли да променят заобикалящия ни свят.Някой да е правил някакви лични тестове как повлияват мислите,вярата,чувствата върху даден обект?Може би аз трябва да се позанимавам...Гледах разни филми отностно това как мислите и емоциите могат да повлиаят върху водата.Звучи ми до някаква степен логично но нямам преки съзнателни наблюдения върху процеса.Ако някой има ЛИЧЕН опит с нещо подобно ще се радвам да го сподели с мене/нас :)
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on април 20, 2007, 01:24:24 am
Може би, Веласкес, Може би наистина приказките носят това да се почувстваш по-добре.
И много лъжи също помагат точно за същото.
И те са лъжи и ние си го знаем, но след като избираме това, да се почувстваме по-добре като забравяме за това че е просто "патерица", как после ще можем да си спомним, че някои просто търсим истината.

Прав си за това - затова са измислени толкова много неща. За това и ние самите непрекъснато си исмисляме нови и нови приказки. Спомняме си старите приказки.. Все заради "вечната" сделка - щото все пак може и да "НИ ПОМОГНЕ" да се почувстваме по-добре... дори и да ни изпълни с енергия...

Тази СДЕЛКА всеки я прави за себе си. Още от малки. И ти си я правил... И АЗ. И всички други.
Има и още нещо - и ти... и аз... и останалите знаем, че това е точно патерица... и че е може и да е имало време, когато "дасе почувстваме добре" да е било по-важно за нас - децата. Но никое нещо не е вечно... освен самата ВЕЧНОСТ.
И понеже нещата са до време, идва време всеки от нас да преразгледа сам за себе си в какви сделки участваме... и в името на какво си заслужават.
=========================================================
ВЕЛАСКЕС, БЛАГОДАРЯ ТИ, И... ще се възползвам от възможността по моя си начин
Сега - ще кажа за "ЛУДАТА РАБОТА".
Ще оставя "ГЛАСА НА РАЗУМА СИ" да напише и предаде нещо през моите ръце, през клавишите и до графичните символи на екрана
Гласа на разума, примесен с някои "други неща"

СЕГА - аз... казвам само за себе си. Само за мен си:
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всичко е една голяма лъжа...
Всичко от което идваме... и с което живеем всеки един от нас.
Всеки миг всичко около нас е просто една нечия или наша измислица.
И понякога идват моменти... когато човек проумява това...
Защо всички казваме, че търсим ИСТИНАТА - за какво толкова се говори, спори, пише, прокламира... след като всъщност всички предпочитат "да се чувстват "добре"... или зле"... или някак си.
Идват моменти, в които не само аз... НО ВСЕ ПАК И АЗ просто си казваме " ВСЕ НЯКОГА ТРЯБВА ДА СЕ СПРЕ"

Все някога трябва да се спре с лъжата.

Защото всички само се правим че търсим "НЕЩО" и сме си му сложили етикет " ИСТИНА" а това е просто нашата си поредна измислица. И всички просто лицемерничим пред ИСТИНАТА, защото онзи, който не е готов да плати "цената" на измислиците, значи просто не е готов  и по-добре да си признае, че просто НЕ Е ГОТОВ.

Не Е НУЖНО ДА СЕ ТЪРСИ ИСТИНАТА...
Не е нужно...
Просто трябва да спрем с лъжите и измислиците. Нима е толкова неясно, сложно или пресилено?
Не мисля... Просто казвам на глас, онова, което чувам от един "вътрешен глас". И си мисля, че всички НИЕ имаме този глас дълбоко в себе си. Чувал съм и други да го казват, виждал съм и други да си признаят...

Ние сме сайт за ДУХОВНА литература... - литература свързана с ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ ... или развитие.
ЦЕнтрална тема за всичко духовно е темата за ИСТИНАТА. С какви очи мога да говоря за ИСТИНАТА... щом съзнавам добре, че именно това, че "съществувам" е една лъжа... красива, силна, вдъхновяваща... пълна с чувства, мисли, идеи, преживяване...

Чудесна е... и наистина ВЕЛАСКЕС - не е случайна. Прав си приятелю. Точно си го казал. За нея, за ДУШАТА... за светлината... за любовта... за БОГА... и за още толкова много неща са казани толкова красиви думи... И толкова вдъхновяващи... Толкова много хора,са умирали... са се раждали ... са живели... в името на красотата, на светлината, на любовта... на надеждата... Святи неща сме обявявали... свещени книги сме писали... милиарди хора, векове наред...  
                                                            
                                                                              !!!  НО    Е    ЛЪЖА  !!!

Готови сме на всичко, дори и на голямата лъжа, само и само да си творим картинката.
Но картинката се изтърква за някои. Насища се може би... препълва се... или просто става еднообразна.

Хванали сме се за сламката, като инструмент против удавянето с което сами се навираме...
И измисляме какви ли не картини и измислици, готови сме на какво ли не... само и само да си повярваме, че държим една сламка в ръцете си - даже и тя е измислена.

Милиарди хора на тази планета живеят чрез лъжа, в лъжа и я поддържат... Защото някога, някъде човека е започнал с лъжата, в името на това, че истината не му "харесала"... И от оня момент насам ЛЪЖАТА е предпочетената на почти всички хора.
В тази лъжа дори сме измислили етикета на истината... едно върховно лицемерие... Но не каква да е "ИСТИНА" - специална - исмислехме красивото и грозното, доброто и лошото, и какво ли още не... и отделихме ВСЕЛЕНАТА на светла и тъмна...
И продължаваме сега в полето на духовното да ги насадим същите измислици - измислихме огромен брой етикетчета за новите си измишльотини... Измислихме душата и духовете... измислихме си приказки, гатанки, написахме "святи книги", крещим алелуйа, амин, аллах, буда, по площадите и църквите или джамиите... и на още толкова много хиляди измислени места.

Живеем един напълно измислен живот. Знаем го че е измислен... виждаме всяка секунда безмислието и умората от измислянето му.
Натрупаха се в тази измислица толкова много проблеми. Наши проблеми, Земни проблеми, Природни проблеми... Въобще направихме проблемен ЖИВОТА - на нас си и на планетата...
Тровим себе си и мястото си за живот с измислиците си... Всеки ден пред нас виждаме как тровим всичко - въздуха, водата, почвата, растенията и животните... Водим битки разни по "спасяването" после...

И ВСИЧКО ТОВА _ В ИМЕТО НА ЕДНА ПРОСТА И ЕЛЕМЕНТАРНА ИЗМИСЛИЦА. Една лъжа направена малко след раждането на всеки от нас. И сслед това като кутията на ПАНДОРА - няма връщане. Всеки миг правим избора да преповторим и затвърдим и продължим лъжата си само и само да не спрем... И през цялото време "подмолно" си казваме, че не може да се спира... че ТОВА Е ЖИВОТЪТ.... Но чий живот... ВЕЛАСКЕС... Нима не става въпрос за нашият "живот"...? Накрая на всичко става въпрос просто за ЖИВОТА НА НАШАТА ИЗМИСЛИЦА... дето някога сме нарекли СВОЙ.

И... толкова хора сега гледат поредната измислица и водени от страховете си се скъсват да повтарят една и съща молитва-внушение - КАКВО ЛИ БИ БИЛ ЖИВОТА АКО НЕ СА ЧУВСТВАТА, МИСЛИТЕ, НАСТРОЕНИЯТА,...
Нима това не е смъртта?...
И толкова хора ще си повтарят мантрата на лъжата - милиарди лъжи... милиарди повторения... Учим децата си... лъжем дори и тях... После те - техните деца...
Знаете ли - питал въм вече толкова много хора - "как си представяте живота... без чувствата, без емоциите, без тръпка, без наслади, без мислите... без идеите...  ".
И "всички" отговори са като един... с едни и същи думи... с едно и също отношение... и с мярнала се за миг в очите им "лека тръпка на уплаха".


Всеки един миг се чудим как да се спасим от това безумие приятелю... И да се чудим как да се възползваме от единственото нещо, заради което го правим - миговете на някаква наслада и удоволствие - от нещичко, за някакво време... и после пак в "дупката". Забравили сме вече за сделката, за "ползите"... Притчите за сделката с "дявола" никога не са били случайност приятели... И никога не е било случайно че всички култури и епохи по цялата земя имат тази притча в някаква форма и разновидност в легендите си.
---------------------------------------------
За първи път в сайта ни се намери човек, който пишейки да си зададе въпроса - какво ли е лъжата, наречена ДУША.
Поредната лъжа - и много добре е написал дори ЗАЩО ТЯ Е ТАКАВА.
Кога и кой - не се знае - приписа на обикновените ни измислици мистериозния и мистичен характер от ДУХОВНИТЕ НИ ПРЕДСТАВИ.
Измислиха какво ли не - дори едната дума и приближението на ДУХ, ДУХОВЕ, ДУША... мнооого близки думи...
Подмениха и натъкмиха духовната картинка - пак с целта да ни бъда удобна... и да си намираме натъкмените обяснения в нея.
-------------------------------------------
И ако едно подрастващо момиче може да напише за избора си пред който изненадващо се изправила - ЗА ХЛАДНИЯ РАЗУМ... и ЗА ЧУВСТВАТА СИ - вижте само в новата тема, колко е видно и как са се отразили ЛЪЖИТЕ НА ИЗМИСЛЕНИЯ НИ СВЯТ. Щото авторката на темата е просто едно огледало да видим себе си в това. Всеки един от нас - крепим се единствено на това че ЛЪЖАТА Е МАСОВА... Свят от лъжи, свят на измислици... и именно това в този свят се приема за НОРМАЛНО - който не е така - значи Е ЛУДА РАБОТА - като тая тема.

Да - света на измислиците ХЛАДНИЯ РАЗУМ е превърнат в една проста теза... Нещо напълно непознато, нещо което е станало нарицателно за "студенокръвните и безчувсвени хора" - главно жестоки, чужди и странни в своето си.

Някой може ли да дръзне и да си признае - КОГА Е СГРЕШИЛ, ВОДЕН ОТ ХЛАДНИЯ СИ РАЗУМ?
Нима не е този, който ви казва "хладно" че лъжем... или цигарите и алкохола са отрова на нас?
Нима не е този, който да ви нашепва, че сега хапвате, без да сте гладни... че поредната сладка химия в чинията ви е просто само сладка, но е и отровна за организма ви.
Нима не е този, който нашепва кога трябва да започнете или да спрете да ядете?

ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО ПРЕЧИ НА ЛЪЖАТА ДА СЪЩЕСТВУВА, Е "ОНОВА" сме ОЗНАЧИЛИ С ЕТИКЕТА "ХЛАДЕН РАЗУМ".
НЯМА ДРУГ "ФЕНОМЕН", който винаги да ви казва кое е вашият път... кои са истинските ви пътища... кои сте вие...

Я да си направим една проста и елементарна равносметка - какво толкова ви донесе света на измислицата - НА ЧУВСТВАТА НА ЕМОЦИИТЕ НА МИСЛИТЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА... Та вижте постовете си - вижте и чуйте хората около себе си - нима не виждате че НИКОЙ НЕ Е ДОВОЛЕН... ПОНЕ ТОВА СА ПОСЛАНИЯТА НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС - вижте темите, чийте новините, прочетете вестниците... усетете кризите... ДАЙТЕ СИ СМЕТКА ЗА РАГНЕВВЕНАТА ПРИРОДА, КОЯТО ВЕКОВЕ НАРЕД ПРОСТО ОРИЗИЛИХМЕ ТОТАЛНО.
ТОВА ЛИ Е КРАСОТАТА?
ТОВА ЛИ Е СВЕТЛИНАТА?
КОЛКО ОТ ВАС МОГАТ да видят ЖИВОТА в очите на децата ви... и колко от вас ще си признаят че като почнат да порастват вече в очите им го НЯМА ТАМ.
А В СОБСТВЕНИТЕ ВИ ОЧИ - кой ще погледне? ТАМ ДАЛИ ГО ИМА ЖИВОТА?
Празнотата на ЖИВОТА е отразена в очите на хората - и като човек, който "ВИЖДА" точно това в очите на хората.

ТОВА ЛИ Е ПРЕХВАЛЕНИЯ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ СВЯТ НА "красивата измислица"?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Толкова ли дълбоко вече сте подтиснали собствения си "гласец" - на хладния си разум?
Но някои го чуват... Чуваме го още от малки.
Нима никой не знае, че единствения глас, който ни е оставен от ДУХА е именно тайствения и тих гласец - НА РАЗУМА - посланика на ДУХОВНОСТТА.
ТОВА Е КРАЯ НА ВСИЧКИ МЕДИТАЦИИ - СВЕТА НА РАЗУМА.
КРАЯ НА ВСИЧКИ ЛЪЖИ.
КРАЯ НА ВСИЧКИ ПРЕСТРУВКИ ПРЕЖИВЯВВАНИЯ, ЕМОЦИИ
Края на всички роли, маски и игрички...

ДА - за всички лъжи това наистина е "смъртта". Който се чувства жив чрез лъжите и измислиците си, наистина го е страх "ДА НЕ УМРЕ".
И съвсем логично и показателно "светът на лъжата" се страхува от РАЗУМА...
-----------------------------------------------------------------------------------------
 Блях - чуваш гласа на истината си...
Възхищавам ти се на това, че за първи път дръзна да напишеш за неговите думи... и "малко" да му направиш място сред лъжите на измисления свят, който сами изграждаме всяка секунда всеки един от нас.
Да - направи му място сред хем собствени, хем социалните си измислици в които сам се беше вживял и направо удавил. Но не остана загубен в тях.
Какво ли те "държеше" като връзка... и какво ли ти нашепваше ХЛАДНИЯ РАЗУМ за лъжите.
КАК ли изплува човек от дълбокото?
---------------------------------------------------------------------------------------
И накрая -
НИЕ - ХОРАТА - ВСЕ НЯКОГА СЕ СЪБУЖДАМЕ ОТ СЪНИЩАТА СИ, в които именно хора не сме.
ЧИЙ ЖИВОТ ЖИВЕЕМ?
И докога ЩЕ ЖИВЕЕМ КАТО "НЕХОРА"?
ДОКАТО СЪНУВАМЕ ЧЕ ЖИВЕЕМ В СВЯТ В КОЙТО НЕ СЕ ВИЖДА НИЩО ЧОВЕШКО, а само  мъжделиво и спорадично и малко отнесено в спонтанните мигове в които се будим може би, се присещаме че сме ДЕЦАТА НА ВСЕЛЕНАТА!
ДОКОГА ЩЕ ПРЕДПОЧИТАМЕ "КРАСИВИТЕ И ГРОЗНИТЕ СИ ИЗМИСЛИЦИ" пред една проста и чиста ИСТИНА.
ИСТИНАТА НА ЕДИНСТВОТО, а не на двойнствеността?

ГЛАСА НА РАЗУМА НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ - НИКОГА НЕ Е СПИРАЛ, МОЖЕ ДА БЪДЕ НАТЪПКВАН В НАЙ_ТЪМНИТЕ ДУПКИ НА ВСЯКО СЪЗНАНИЕ, но и там ще намери начин да ви "говори" - да бъде вашият учител, водач и връзка.
Връзка - с онова във нас самите, което именно се нарича ДУХОВНОСТ... а не духове и души...
И никога "сърцето" и сърдечната чакра не е била проводника на измислиците и лъжите... на чувствата и емоциите скъпи езотерици.
Това е страничния ефект на втората чакра... на астрала в нас самите... И това е казано и написано още преди да има човечество в сегашния си вид.
ИМЕННО СВЕТЪТ НА ДУХА, наречен условно още ПРИЧИНЕН, или "ИЗНАЧАЛЕН"... е оня, който живеят нашите същностни същества. И от там точно пробива до нас сега онова, което е надписано със измисления етикет на измислените хора - ХЛАДЕН РАЗУМ.
Това, което е далеч преди и след всички прераждания - гласа на ВСЕЛЕНАТА.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 20, 2007, 02:01:13 pm
Така...да напиша отново оново което виждам.Виждам роби.Хората са роби на техните собствени мисли,чувства,преживявания...Докато хората продължават да отговарят на стимула с определената реакция НИКОГА няма да бъдат свободни,НИКОГА няма да видят света такъв какъвто е.Всеки сам за себе си избира дали да продължава по същия начин или да спре."Спирането" по мои наблюдения става по следния начин:
-Спирам да мисля
-Спирам да чувствам
-Спирам да преживявам
Тези неща ,които са на реактивен принцип,нямат НИЩО ОБЩО с ИСТИНАТА.Идеите,вярванията,любовта,доброто,светлината,приятните и сладки преживявания, всичко това са фантазиите на хората.Те не отразяват реалността.

Но когато спреш да мислиш,чувстваш,преживяваш,въпреки че всичко може да мине под името "преживяване" се случва нещо невероятно.Поне за мене е така.Просто от самосебе си започвам да "наблюдавам" света.И това "наблюдение" не ми носи никакви чувства,мисли,поради простата причина че нищо не може да се отрази през мене,защото съм заглушил реакциите си.Изключил съм автопилота...А това дава УНИКАЛЕН начин за виждане на света,така се вижда ИСТИНАТА.И тя е толкова очебийна че много точно са го казали хората,"просветление"...

Сега...кое пречи на хората да се САМООСЪЗНАЯТ."развитие" Може би ще ви прозвучи странно,но според мене точно идеята за "развитието" е една от причините.Обърнете внимание на една много важна дума,дума която оправдава "добрите намерения" на хората,а именно "провокация".Чакай малко...не свързвам ли тази дума с онова "развитие"?В което хората се провокират едни други и се "развиват".Да ама се оказва че не е така.Какво е "провокация"?Да провокираш нечия реакция...чакай малко след като провокирането на реакция води до себезаблуждение и фантазиране,то "развитието" означава именно това...фантазиране.Единственото което правят провокациите е да отдалечават хората от ИСТИНАТА.В един човешки дуалистичен свят,в който хората се надпреварват да си показват един на друг  "другата страна","по-добрата страна",и всичко това с "добри намерения".И ако случайно някой е разбрал нещо,попитайте сами себе си.Защо провокирате другите хора?Защо им пречите да видят истината?Ако това означава за вас "да помогна" ми помагайте...И това което най много ме впечатлява е че хората толкова са вманиачават да покажат на другите собствената си фантазия и лъжа.И се ядосват ако от другата страна не се появи никаква реакция."Защо не искаш да си играем на провокатор и провокиран?" Може да попитате така всеки който откаже да отговори на "провокацията" ви и да си играе с вас.И като се появи реакция ,която е различна от тази нашата,заради която "провокираме" започваме яростно да защитаваме и опровергаваме опонента си.А в тези случаи неразбиращите са именно тези които се мъчат да провокират...стимул за фантазиране..."провокация"...може ли да поставя едно "=" между тях ?Сами си отговорете...Всеки сам за себе си.


Защо е толкова трудно да се спрат мислите,чувствата,преживяванията?Когато човек стане зависим от нещо,му е трудно да се откъсне от него.Дали ще бъде зависим от идея,вяра,любов и т.н. принципа е един и същ.Човек приема "нещото" за част от себе си,и комбинирано с рефлекса за самосъхранение се получава именно тази трудност.Защото тогава човек трябва да преодолее не само "лъжите" но и изначалните биологични реакции.Това е единственото нещо чрез което хората се различават от животните.Те имат потенциала да се противопоставят на тези първични реакции...
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on април 20, 2007, 02:53:27 pm
Спирането е трудно Блях, защото противоречи на света, който всеки сам си е изградил и е приел за свой дом. В този свят му е уютно и се чувства сигурен. Този свят има нужда да бъде постоянно поддържан със цената на всичко – до пълно изтощение. Лъжата, особено “добрата” и “изкусна” лъжа, отнема огромна жизнена енергия. Когато години наред си полагал усилия за да поддържаш лъжата и един ден ти дойде идеята просто да спреш, се изправяш пред сериозна заплаха. А именно да оставиш уютния си дом да рухне. Изправяш се пред заплаха от изгнание. Ума си представя, че несподелянето на твоя свят, какъвто си го опознавал от малък със другите хора, които си имат техни светове, ще доведе до обществено заклеймяване. Затова все се оказва че по-способни да се откъснат от матрицата са особените хора. Не умните, тези с многото дипломи и големи заплати, не способните работници или гениалните актьори. Странниците се откъсват. Те са си били странни цял живот и винаги са носили спомена, че не са същите с другите, които са като мултиплицирани. И понеже така или иначе се отличават, приемат идеята да си саморазрушат къщичката “по-лесно”. Това разбира се е моето обяснение за мен самата J И разбира се, че макар да съм леко странна, пак ми е адски трудно да си бутам къщичката, защото се оказа че много бързо си строя нова и нова. И съм способна да си направя къщичка, в която да си играя на провокация и провокирана и на развитие. И се оказа че мога да си мълча, вместо да си играя на провокациии и на развитие. В тишината някак все ми избива онова, което съм съградила и поддържам. Като млъкна, като спра да поддържам и то само си рухва и всичко излиза наяве.
А пък провокацията е просто поредния етап. Опит – да видиш какво става, да видиш какви механизми се задействат, да се видиш и ти там в провокацията. Как реагираш когато си провокиран, къде се задействаш.
Виж няколко поста назад Блях, когато те попитах дали можеш да спреш да мислиш и после виж какво си ми написал – отказваше да ме разбереш. И нямаше как да разбереш, докато сам не достигна до това.
И така като казваш на някой – осъзнай се, спри да мислиш – той просто не чува каквото имаш предвид. Няма начин, няма значение, няма смисъл. Всеки е сам за себе си и никой и нищо няма значение.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 20, 2007, 05:20:30 pm
 Може би...А сега погледни по внимателно върху самия процес на СПИРАНЕ.Това е ... реакция ...реакция на самия човек на отхвърляне на лъжите :) Това е последната реакция до която може да стигне човек.След нея вече се освобождава...И както всяка реакция и тази трябва да си има причина...Човека няма да чуе и разбере какво имам в предвид като му кажа "спри да мислиш" ,ако просто не е готов за това което ще чуе.Тези думи ще имат ефект единствено в случая когато възприети могат да причинят тази последна реакция на отхвърляне.И човека сам ще си реши за себе си как да живее,дали със истината или с лъжата.Ако човека не разбере какво искаш да кажеш с "спри да мислиш" той вече е направил своя избор и трябва да го уважим...И казвам "спри да мислиш" по скоро като метафоричен пример...не като всеобщовалидна рецепта :) Всеки човек има уникален вътрешен свят,ако тези думи резонират в него ще бъде чист къмсет ...
 Но не съм аз този ,който ще решава кой,къде и как да живее.Единственото което мога да направя е да уважа неговия избор ,дали ще живее с "лъжа" или "истина"...Ако река да му "помогна" по-горния начин ,това е манипулация :) А аз не искам да се "изживявам" като такъв...Не е "важно" или "наложително" да се живее с "истината".Това е просто избор...който всеки прави сам за себе си.

PS:И да не съм се изразил така както исках в предния си пост с часта за "помагането".Ще го изтрия :P
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 20, 2007, 06:03:45 pm
И ето виждам че в последните ми постове отново,вместо да отразя само това което виждам добавям "фантазии".Наясно съм и ще ми трябва доста време да започна да излагам тезите си изчистени...
Title: Re: Луда работа
Post by: merri rey on април 21, 2007, 12:01:27 am
Много мои близки ми разказват за тяхни странни,необясними преживявания.Не знам до каква степен могат нашите мисли да променят заобикалящия ни свят.Някой да е правил някакви лични тестове как повлияват мислите,вярата,чувствата върху даден обект?Може би аз трябва да се позанимавам...Гледах разни филми отностно това как мислите и емоциите могат да повлиаят върху водата.Звучи ми до някаква степен логично но нямам преки съзнателни наблюдения върху процеса.Ако някой има ЛИЧЕН опит с нещо подобно ще се радвам да го сподели с мене/нас   
 



Аз съм отскоро във вашия форум и малко се притеснявам. Всички неща за които си "говорите" са ми много интересни. :)

Пасажът, който цитирам по-горе ме предизвика да споделя малко от личния си опит. 

Аз не смятам, че е странно и необяснимо да повлияеш видимо на света, който те заобикаля, както и рязко да се промениш. Един случайно срещнат човек ми разправяше, че дори не съзнаваме колко мощни компютри носим в главите си.
Вероятно го казвам елементарно, но отправното начало е в познанието за собствените ни клавиатури.
Почти се забавлявах, когато започнах да си давам непознати "команди". Експериментирах, без изобщо да подозирам, че експериментът ми ще бъде успешен.

Във връзка с експеримента си - нарекох една икона вълшебна и го споделих, че е вълшебна  с хора, които всекидневно я виждат. Изминаха няколко месеца и ми изглеждаше невероятно, когато същите хора ми признаха, че въпросната икона им помага. ::) Осъзнавам цялата налудност на признанието си, но вълшебната икона започна да помага и на мен.  ::) Сбъднаха ми се неща, които въобще не допусках за възможни да ми се случат. Добри неща, естествено.

Но аз отново ще се върна при идеята за компютъра. Едновременно с признаването на вълшебствата на въпросната икона - всекидневно продължавах  да приемам себе си като компютър и да си давам и изпълнявам непознати команди. Експериментирах. Забавлявах се.

И накрая, ако е необходим някакъв извод, вероятно отново ще прозвучи елементарно - но ние правим нещата "вълшебни" и те по-късно ни помагат. :) Важно е усилието да направиш нещо вълшебно! Дори и само да го назовеш "вълшебно"  - също е вид усилие. И отношение, разбира се. :)

Това е моят скромен и  пресен опит за срещи със странни и необясними неща...

 
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on април 21, 2007, 01:38:18 pm
И ето виждам че в последните ми постове отново,вместо да отразя само това което виждам добавям "фантазии".Наясно съм и ще ми трябва доста време да започна да излагам тезите си изчистени...

ей това също е фантазия - че някога си ЩЕ започнеш да изчистваш тезите си.
Човек прави каквото прави сега и тук. Проекциите в миналото и в бъдещето са фантазии.
Съществува обаче намерението, което се заявява в сегашно време - постъпателно.
ЗАПОЧВАМ ДА ЧИСТЯ ТЕЗИТЕ, КОИТО ИЗЛАГАМ  - примерно.
В сегашния момент, заявявам намерението и го привеждам в действие. Има импулс и се възползвам от него без отлагане.
Това е моята реалност - само настоящето. Бъдещето го няма и проектираното в бъдеще намерение, трябва да бъде поддържано до момента в който намери реализация или се губи.

Страхотно прозрение е че спирането е реакция на готовността на човека да спре да гради илюзии.
Не съм сигурна че е последна реакция, защото не мога да спра всичко наведнъж и дори понякога да успявам, то е за някакъв период, след който се възстановява възприятието ми на света и отново се връщам към нещата, с които не съм приключила.
Имам предвид че последното и окончателно спиране настава след привеждане в пълна готовност.
Привеждането  в готовност е процес, в който може да се инвестират животи.
Края засега е просто мечта - поредната илюзия и не ме вълнува. Вълнува ме самопривеждането ми в готовност, а то става чрез резлизиране на намерения - постъпателно, неотклонно и безпристрастно - докрай и напълно
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 21, 2007, 07:42:00 pm
 Така ето под "помощ" какво разбирам аз...Когато човек изиграе "роля" на "огледало",така че човека на когото искаме да помогнем да може да се огледа в нас.Той ще види неговите си неща,отразени през нас и връщайки се пак при него,от ВЪН.Тъй като повечето хора очакват отвън да дойде отговора и го чакат именно от там.А в действителност отговора винаги идва отвътре...

 Ето например Катерисе ми "помогна" като насочи вниманието ми към онази част от последния ми пост.Всъшност това което аз виждам в нейния пост,е отразена част от мене,през нея :) Това което е резонирало в нея,тя го връща под друга форма.Разликата е в това дали ще съомея да го видя в нейния пост или в моя.

 Ето защо чрез диалог между двама души отново може да се стигне до себепознание.Та аз това разбирам под "помащ"...Понякога човек има нужда да се огледа в огледало за да се види какъв е :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 22, 2007, 03:17:27 am
 Замислих се каква е движещата сила за моето..."развитие"...или по-точно каква е причината...Защото когато направя СПИРАНЕ , разбирам че дори когато ги няма лъжите и фантазиите тази движеща сила остава.Единственото което ми изниква в съзнанието какво  може да е тази движеща сила е...така наречената "първоначална божествена искра",причината за вселената.И тази искра я има във всяко живо същество,във всичко което съществува.Единственото което ми остава след като загубя всички онези неща е "любопитството".Това е единствената причина поради ,която все още съм тук...И тази "първоначална божествена искра" е причината за процеса ,който се осъществява.И ако ние наблюдаваме този процес,ще можем да си направим извод какъв ще бъде резултатът или целта...Причина>процес>резултат...Сега ние не знаем каква е "причината",нито какъв е "резултатът",но имаме уникалната възможност да наблюдаваме процеса...Представете си хипотетично следното действие.Вземам една тетрадка,дигам я над главата си и я пускам.Тя известно време пада и накрая цопва на земята.Пускането е тази "първоначална божествена искра" ,падането е "процеса",а като тетрадката стигне земята това е резултатът.Сега си представете че ние нямаме възможност да наблюдаваме всичко това,а само "процеса" на падане на тетрадката.Това което виждаме във света е точно "процес" ,за това се правят изводи че всичко се "движи".Това е което се вижда в действителност.Но ние не знаем кой е пуснал тетрадката,от каква височина е пусната,къде ще падне и т.н.Но аз "предполагам",защото ми звучи логично,ако направим наистина пълен анализ на процесите, които стават около нас,да разберем каква е била "причината" и какъв ще бъде "резултатът".Фантазирането и илюзиите са просто страничен ефект от любопитството :)

 Аз не мога просто да пропусна този шанс.Какво ако това е единствения ми шанс...а аз да се самозалъгвам с идеи че ще се преродя?Ами ако не се преродя...какво ако няма душа,а аз да съм си пропилял живота злоупотребявайки с удоволствия както останалата част от света?Питам себе си...колко време аз трябва да се самозалъгвам и да си правя оглушки за това което става около мене.Колко пъти трябва да погледна нещо,за да го видя в действителност...Колко пъти трябва да си повторя на ум да престана да правя неща към които съм се пристрастил,за да ги спра наистина...Аз не се страхувам.Както и да е...всичко това е една добре скалъпена фантазия,не мислите ли,не мислишли така блях...Колко време трябваше да се опитвам да огася тази искра вътре в мене за да стана като другите...Но това вече не е просто искра,беше огън,а сега е пожар...и в процеса в който съм аз самия ,не може да бъде вече спрян.Аз не мога да го спра...Не мога повече да заглуша гласа на истината изригваш от цялото ми същество.И може да ви се стори странно,но през този процес аз не чувствам нищо...обичам да използвам метафори :)

Аз съм просто любопитен...а ти?Всеки сам за себе си да си отговори...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 22, 2007, 08:38:26 pm
 Съзнанието се явява субективен образ на обективната реалност.Колкото по-точно този "образ" отговаря на "реалността" ,толкова по-осъзнат е човек.Познанието за това как точно съзнанието генерира този субективен образ спрямо реалността,ще ми даде възможността да се настройвам така,че субективния образ да отразява най-точно обективната реалност.Процеса наричам "наблюдение".Тъй като хората не са "настроени" правилно, субективната реалност , която създават е различна от обективната реалност.Това обяснява защо хората имат различни вътрешни светове.Ако двама души се "настроят" по един и същи начин,субективния образ получен при наблюдение на обективната реалност ще бъде един и същ.Ако обекта на нашето наблюдение трябва да бъде "вселената" или "реалността" то субекта трябва да бъде извън тази "вселена" или "реалност",за да може да се изгради "идеалното" копие на "реалността".Или с други думи,гледната точка,отправната точка за нашето наблюдение не трябва да бъде от този "свят".

 Всички опити за създаване на "точен" субективен образ на обективната "реалност" ,без точната "настройка", довежда до така наречените "илюзии" или "фантазии",които не отговарят на реалността такава каквато е.Аз все още се запознавам с "клавиатурата" чрез която мога да се настройвам...А това става с пробване.Всичко което съм изписъл или преживял досега,не е било напразно.

 Настройването на човек може да стане външно и вътрешно.Външното е  реакция,рефлекс,причината за което е извън човека.Като пример за външно настройване мога да дам "музиката".Вътрешното става чрез избора на самия човек,където причината за настройката е вътре в самия човек
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 23, 2007, 03:38:57 am
 Процес на наблюдение...Тъй като се осъществява някаква "връзка" между мене и обекта,до каква степен самия процес на "наблюдение" влияе върху наблюдавания обект/процес.Ако това е така,то това означава че дори когато човек наблюдава, той взема участие в процесите които стават около него...И ето аз вече стигам до едни основни въпроси които трябва да си задам.Кой наблюдава?Какво е наблюдението?И какво може да се наблюдава?

 Ще се опитам да дам отговори на въпросите си...Как мога да разбера какво е "наблюдението" като за анализирането му трябва да го наблюдавам?Ако "наблюдението" променя "наблюдаваното",то чрез "наблюдение" на "наблюдението" не можем да достигнем до знание за този процес.И ето това е отговора на третия ми въпрос "какво може да се наблюдава".Това което НЕ може да се "наблюдава" е самото "наблюдение".За да разбера кой съм аз,аз трябва да се "самонаблюдавам".Значи постижимото "самопознание" се базира на това, което разбера чрез "наблюдение".Но това разбиране за това кой съм аз ще лежи винаги под съмнението "що е наблюдение?".Логично е да се стигне до извода че познанието за процеса "наблюдение" ще ми даде пълните отговори на моите въпроси.

 Та ако аз нямам познание за това какво е "наблюдението" то използването на този метод ще бъде винаги под въпрос.Мисля че такова познание е непостижимо,освен ако човек не се ражда със знанието за него...
Title: Ре: една свободна душа
Post by: svilen on април 23, 2007, 12:03:13 pm
УОУ! Невероятна тема! Днес за първи път посетих този сайт, и веднага попаднах тук, във форума. Един час не можах да откъсна очи от тази тема, съзнанието ми жадно попиваше всеки разкаш, опитвайки се да разтълкува нишката му. Браво, браво и пак браво! blqh, не разбрах дали в момента живееш в България или Испания, всъщност това няма голямо значение; важното е пленителността, с която изпълваш разказите си, потулените истини за милата ни родина, късащи сърцето ми. Бих желал да ти стисна ръката някой хубав ден! Дотогава, ставам редовен посетител на сайта и форума
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 23, 2007, 02:44:19 pm
 Това което си чел не съм аз приятелю :) Тези постове които съм ги писал аз,ти като ги четеш виждаш себе си и нищо повече.Това "браво" е за тебе,не за мене  :D
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 23, 2007, 04:42:25 pm
Така...наблюдението е връзката между мене и другия свят.Тази връзка е своеобразен "канал" по който протича информация.Ако канала беше просто еднопосочен,от обекта към мене,то тогава имаме така нареченото "наблюдение" без намеса.Но аз смятам че този канал който изграждаме като наблюдаваме,създава една двупосочна връзка.За да "наблюдавам" без да се намесвам ,не трябва да мисля,чувствам,или каквото и да било свързано с някакви очаквания.Ако успея да не излъча нищо което да повлияе информационно върху обекта,то тогава ще мога да наблюдавам нещата такива каквито са.Аз смятам че имаме някаква способност да въздействаме информативно върху света и себе си чрез този канал който се създава чрез "наблюдение".Когато човек се "самонаблюдава" той извлича информация за себе си,а освен това има възможност да повлияе и да се промени така както би желал.И в това се изразява "свободния избор" до толкова до колко може да съществува такова понятие.Според философското течение наречено "детерменизъм" (ако не се лъжа) "свободен избор" не съществува.Всичко е в следствие на поредица от причини ,което дава правото на хората ,които следват това течение да твърдят че всичко е предварително предопределено.Но тука навлизам в едни такива  теми  ,които за сега не искам да коментирам :)
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on април 23, 2007, 08:10:29 pm
1. Аз смятам че имаме някаква способност да въздействаме информативно върху света и себе си чрез този канал който се създава чрез "наблюдение".
2. Когато човек се "самонаблюдава" той извлича информация за себе си,а освен това има възможност да повлияе и да се промени така както би желал.
3. И в това се изразява "свободния избор" до толкова до колко може да съществува такова понятие.

Да ти кажа нещичко за "канала на наблюдателя".
Едно е да разсъждаваш за него - чрез някакви си разсъждения и допускания... и съответно с куп "грешки"...
А друго е просто да бъде използван, без да има нито разсъждения, нито допускания...
Тва е точно като да седнеш да мислиш кво е да плува човек и доколко е мокра водата. Тия "предварителни" и умозрителни размишления никого не са довели никъде... Само колкото за наслада от "мисленето" - нищо повече. Това са простички упражнения на ума на интелигентния човек, които са аналог на емоционалните и чувствените преживявания чрез представи и въображение. Същото е, но на ниво "ИДЕИ" - събираш си всякакви си представи за всякакви неща, събираш ги или ги разделяш по аналогии,... но нищо смислено... нищо адекватно - просто разновидност на интелектуално мечтаене. С две думи казано - интелектуален аналог на емоционалните мечти. Така личността се запазва и на ментално ниво и се самозатваря вътре в себе си... Получава се "стоп" на всякакво разширяване, в смисъл развитие.

Самонаблюдението единствено зависи от НАБЛЮДАТЕЛЯ. Всичко това се определя от НИВОТО НА НАБЛЮДАТЕЛЯ.
По принцип "СТРАНИЧНИЯ НАБЛЮДАТЕЛ" е форма на състояние на съзнанието, освободено от ограниченията на личността. Има го във всеки човек, къде в латентно, къде в по-проявено състояние. Така или иначе се иска работа по него - персонална индивидуална работа. Вътрешна работа. Работа в нас си, със нас си.
Чистото наблюдение и самонаблюдение се смесват. Самото наблюдение, когато е чисто в него липсва въобще "личната" намеса. То именно затова се нарича "страничен", ВЪНШЕН, или "абсолютен наблюдател". Това не е нещо което "наистина" да е отвън... След като имаме наблюдател, то въпроса е това да е извън "зоната" на личността. Всъщност това в практическо отношение е най-важното нещо.

Сега - да ти кажа - всичките тия неща не съм ги измислял. Не се е налагало да ги измислям. Само като се "преместя" в състоянието на наблюдаване и мога да ги видя... естествено с практика и "широта" идваща с практиката. Някои неща даже и не знам че ги знам, докато не ги формулирам с думи. Раабираш ли - не се налага да се измислят, нито да се "натъкмяват" или допускат. Просто се вижда. Затова и е наблюдението - ГЛЕДАНЕ, ВИЖДАНЕ. /не са едно и също  :)/

Състоянието на ВИЖДАНЕ за наблюдателя се формира като наблюдаването на личностния периметър. В моя случай - за изследване на личността - моята, а чрез нея и на останалите личности в света около мен. Въз основа на това вече се правят допускания и обобщения... но това е вече съвсем друг въпрос.
Логиката е, че за да се прави чисто наблюдение, и това наблюдение да е "чисто" от личността, се разбира именно когато е ПАСИВНО. Това означава "СЪСТОЯНИЕ НА НАБЛЮДАВАНЕ, БЕЗ НАМЕСА В НАБЛЮДАВАНОТО". НИКАКВА НАМЕСА - под никаква форма, без изключения, без компромиси. На думи изглежда по-трудно, отколкото е вдействителност. НЕНАМЕСАТА е просто задължане на чисто състояние... само в началото изглежда "шантаво" - това е именно заради съпротивата на личността, щото всяко излизане от нейния периметър е "заплаха" за нея и тя задейства защитни механизми, които веднага се включват за да извъртяват нещата - по всякакви начини - най-разнообразни. При теб примерно веднага се отразява и те повлича в "размишления" - често не се усещаш, че това е именно личността ти. Но това е тя - лесно е за разбиране, просто трябва опит , постоянство и търпение. Това разбира се е в така наречения "преходен" период. Ако се задържи този своеобразен "изпит", то нещата олекват все повече във времето. И процесите се избистрят и изясняват постепенно все повече. Личността започва да "свиква" с наличието на "друга гледна точка" - извън нея. Това е просто вътрешен процес. Важното е единствено да се знае, че личността на човека не може да не се меси... и именно тя е проблема при наблюдателя. Съществуването на двата процеса - гледане и виждане - са важни условия. Гледането е просто възприемането - чистата информация. Виждането обозначава нейното интерпретиране - и в двете личността е сложила своите граници... и зад очите на човека умът се занимава именно с разшифроването /интрерпретацията/ на възприемането. Но умът на човека го прави заради личността. Той винаги работи и ще работи в предварителните рамки, които формираната от нас самите "ЛИЧНОСТ" му задава - единствено в тези граници. Умът е изпълнителен механизъм на личността - а вече когато той функционира се налага и да управлява подчинените му информационни процеси. Всъщност той е точно това - една информационно-обработваща система - като компютъра. И в случая неговите програми ги има на няколко нива - биологични програми /ппървосигнални/, и психични програми.

И накрая - за изборите. Избор, човек прави непрекъснато но докато личността съществува, в нейния периметър тя също има понятие за избор...
Ето един пример - да си представим че копнееш за мобилен телефон... ама много силно искаш - мечтаеш, представяш си, измислил си си и интелектуални причини за това си желание, но в крайна сметка всичко опира до едно изгарящо желание. На този етап, желанието самозатваря за теб твоя хоризонт на "виждане" и те поставя в положение - СОНИ-ЕРИКСОН или МОТОРОЛА... или пък НОКИА... НО не съществува положението "спиране на желанието" - разбираш ли кое ограничава хоризонта на "виждането"?
За човек, който може да се постави встрани от всякакво желание, неговия хоризонт е значително по-разширен и се включват и възможност за изключване на самото желание, което също е избор - но на по-високо ниво... С две думи - това че сме привлечени от желанието си ни стеснява изборите и ги слага в рамки - това е нещо като предизвестен избор - или именно това, което се има предвид като "предначертан". С това искам да кажа, че предначертаването си го правим ние самите. И сега от тази позиция - това не е ли наш избор? - И как така - хем е избор, хем е предначертано... :) Чак ми става весело, щото ми е ясно, а пък си играя с думите. ;D

А за стария интелектуален спор - дали съдбата е предначертана линия на живота... или имаме наличие на свободен избор - това е точно като измишльотината на "кокошката или яйцето".
В нея на ниво интелектуалничене не може да се намери отговор... Но отговор има - просто не е на това НИВО на разглеждане - именно в това е привидното противоречие в тази словесна задача - в задаването на "ЕДИН" вариант, във вече формирано противоречие. В нмеговите рамки всеки от двата избора е безсмислен - точно както е и избора кой телефон да си избереш, след като вече си потънал в копнежа си.
Но няма нищо чудно - няколко века научната дисциплина, наречена философия , имала основния си "спор" - дали идеалното или материалното било основното?... ;D ;D ;D. Ей това е пример за чисти измишьотини - без грам познание в тях. Просто умозрителни упражнения, напразни заради никаквата връзка с действителността.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 23, 2007, 09:05:26 pm
 Просто си тествам :) Гледам как реагира личността ми на определени неща и после се наблюдавам какви са ми ракциите.Това са интелектуални тестове ,а пък аз си правя иначе и на ниво емоции . Аз съм като малко дете,като ми кажеш не бутай там и отивам и бутам :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 25, 2007, 04:58:07 pm
 Личността ми се оказва че е доста хитра.Постоянно измисля начини да остане на "трона".Последната и илюзия ,с която се опита да ме пороби беше идеята за "наблюдателя".В моментите когато от наблюдение се върна към мислите,тя ми излиза точно с тоя номер и започва да размишлява "що е тва наблюдението".И ако се поддам на тези увлекателни мисли ,тя личността ми се качва отново на трона незабелязано.Но освен с мисли тя си борави и с емоции.Ако се поддам и на тях ,има вероятност да си включа ума,за да поразсъждавам що става така,и тогава личността ми отново излиза на преден план давайки готовия си примамлив отговор.Сега разбирам какво е това "самоосъвършенстване" на личността.Много хора се стремят именно към това нали?Мога да си развивам личността цял живот,но това няма да доведе до нищо съществено.Ще си заменям едната фантазия с друга.И това го изпробвах доста време и може да се прочете из всичките ми постове.И най-итересното е че това е толкова очевидно като го погледнеш отстрани ,а аз продължавам да си вървя със затворени очи.И това е невъзможно да се обясни на друг човек,когато личността му командва.Това е възможно да се обясни на човек ,който просто наблюдава.Но ако този човек може да наблюдава,за какво да се мъча да му обяснявам каквото и да било,след като то всичко се вижда,всичко излиза на яве.

 Ето нещо което ми се струва адски абсурдно.Хората са изписали хиляди книги сигурно, за това "развитие" на личността.И всеки път когато човек види колко абсурдни са идеите на личността му,той започва да търси отговорите в тези книги.А от тези книги личността се учи.Тя става все по хитра и на човек му става все по трудно да се откъсне от нея.Човек сам се поробва.Но аз съм сигурен че е имало и има много хора, които просто виждат всичко това.Но не може да се направи нищо,ако напишат книга хората ще ги разберат погрешно,ако дават съвети същата работа.Хората които наистина заслужават почести си отиват от света незабелязани.Хората се кланят и възхваляват само на онези "силни" "личности",на идеи и вярвания.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 25, 2007, 05:24:22 pm
 Мисля че моята "луда работа" почти завършва.Няма за какво да продължавам да интелектуалнича заради моята "личност" или заради вашите "личности".А всичко иначе се вижда...Това беше моето събуждане изпълнено с едни сладки последни сънища.Уморих се да фантазирам :)

Не мисля да се меся във вашето "развитие",всеки сам за себе си си решава как да живее живота си.Аз просто ще наблюдавам :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 27, 2007, 02:27:04 am
 Мисля че е време да замълча.Да замълча не само пред вас,но и пред себе си.Между временно тук в таз темичка ще ви поствам разни "различни" нещица.Ето и първото :)

Doll Face
http://youtube.com/watch?v=zl6hNj1uOkY
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 02, 2007, 11:07:09 am
Нещо маи заклеймихте думата фантазия като лоша.... понякога размислите трябва да се поглеждат от страни.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 03, 2007, 05:10:23 pm
 Тц...оказва се че в нета почти всичко е предназначено за "личноститите".В интерес на истината друго не съм намерил до сега...И тъй като целия свят се върти около тези идеи за хубавото,приятното,удоволствието напоследък ми изникна един проблем.Пронизващото чувство на апатия към света...Доста често ме сполетява и пречи на реалната ми преценка върху нещата.

 След доста неуспешни опити да ми се обясни какво е това "цел" от хората около мене и защо трябва да си поставям цели ми изникна една мисъл.Не отразява истината но поне звучи добре :) Ето я:
"Целите които си поставят хората,са границите на техните възможности"

 Войвода аз говоря за моите фантазии.На мене те ми пречат да виждам,не ги смятам за лоши или за каквито и да било.Аз съм сигурен че твоите фантазии са много "добри" и че ти ПОНЯКОГА ги наблюдаваш от страни.А не ти беше казал "размисли"...както и да е според мене мисълта е фантазия...поне при мене е така,при тебе може да не е ,всеки е различен :)
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 04, 2007, 01:02:15 pm
Чистата детска фантазия движи човечеството.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 04, 2007, 04:34:16 pm
 Съжелявам не разбирам какво имаш в предвид "движение".Всичко се върти около храна,алкохол,секс и коли...Аз съм впечатлен до каква степен е стигнала човешката лакумия за малко повечко удоволствия...Не е ли това идеята?Да работим като луди за да си почиваме после.Да има какво да си похапваме,пийваме,къде да живеем и кого да "обичаме".Хората и тяхната представа за "прогрес" са смешни...Предпочитам да се самоубия от колкото да живея живота ,който ми предлага социалното общество.Само като погледна жалкия си живот ,който водя и ми става ясно за невероятния "прогрес" който става около мене.Просто погледни какво може да се прави в това общество...Храна...ядем прекалено много и по много пъти...дрехи...имаме прекалено много,а дори не ги носим,какво значение има цвета или модела?Направо ми е смешна модата.Освен за предпазване от неблагоприятното време дрехите са напълно излишни...къщи?...просто погледни с какви боклуци си пълним къщите,големия прогрес...телевизия?...аз спирам звука на филмите и чакам с нетърпение да почнат рекламите.Не за друго да се посмея на новия прах за пране или най-новия модел кола,това е прогреса нали,голямото движение...След като съм се нахранил,напоил достатъчно с алкохол,след като съм изгледал една дозина безмозъчни предавания излизам...коли...идеята за транспортно средство е добра,но само идеята...асфалт и бетон...всичко се покрива с него и виждам един много прогресираш свят.Животът е изтикан в така наречените "паркове".Или поне това което е останало от него...влизам в един такъв парк и какво виждам?Боклуци от храна и пиене на всякъде.Но движението е важно нали?...секс...просто си помислете.Нещо което единствената му цел е възпроизвеждането на вида се е превърнато в култ за удоволствие.Хората правят секс за удоволствието само...не виждате ли колко са жалки хората?И освен това те са превърнали секса в тема "табу".Нещо за което не трябва да се говори ,все едно е... и аз не знам какво...какво друго мога да правя в този човешки свят?Да ходя на дискотека,да се "забавлявам"?...наредили се хората като сардини и танцуват в такт на един и същи ритъм.Колко вълнуващо нали?...как мога да се забавлявам по друг начин...а да да излизам по ресторанти и кафенета.Много вълнуващо и изпълнено с разнообразие човешка дейност.Пият са някакви кафете,безалкохолни или алкохолни питиета.Там се сабират хората да обсъждат впечатленията си от невероятния си живот който водят.Говорят си за храна,пиене,коли,секс...но хей не се притеснявайте ако тези удоволствия ми писнат някой ден,има още много.Хората постоянно измисля нови и все по хубави и по приятни.Така наречените интелектуални забавления...хумор...Колко от вас знаят какво е хумора?...дори си има тема в нашия форум за хумор...или да поговоря за онези невероятни интелектуални въпроси наречени "вечни"...аз също намирам за голямо удоволствие да поумувам върху това и онова.Много съм велик че съм достигнал по пътя на логиката че 2+2=4 нали?"Великите науки",добре че са те да движат човечеството напред нали...В моите си очи аз самия изглеждам жалък,нишожество...книги?...да фантазиранео е много приятно...голямо удоволствие за хората с богата фантазия...а тези които не са много "умни" както ги определят другите хора пък са много "емоционални"...едните са роби на своите собствени фантазии,а други са роби на своите собствени емоции.Емоцията е реакция,връзка която човек си създава със даден обект или обстоятелство.Радост,страх,изненада,отвращение,тъга,гняв,апатия...но тези хора са поставили в култ емоцията Радост.Все повече дано се радват,със все повече удоволствия нека се заливат...не виждате ли колко са жалки хора,защото аз виждам колко съм жалък аз.Тичам от удоволствие след удоволствие...докога?За какво да живея,за едното удоволствие ли?Да бъда роб на своите собствени химически реакции които се случват в тялото ми в следствие на външно въздействие?...големия невероятен прогрес...да Войвода прав си че фантазията движи човечеството,движи го от удоволствие в удоволствие.Колко вълнуващо нали?С нетърпение очаквам новия модел на Версаче,или новия модел на Мерцедес...просто си пуснете телевизора и вижте рекламите.Все удоволствия се предлагат...дори да искам да умра,няма да ми разрешат.Убийството е забранено...дори няма кой да ме убие...ако има АД то той е тук на земята,той е човешкото общество.Аз не виждам нищо...разбирате ли нищо достойно в света на хората...нищо заради което да си заслужава да живея там...нека хората да си вземат обратно техните удоволствия които ми предлагат.Не са ми нужни.

Тц но нали щях да си мълча...просто не смятам че този свят е за мене.Но да оставя вече другите хора на мира.Те сами правят избора как да живеят живота си.Аз трябва да реша какво да направя с моя в момента...Това е единственото което имам...
Title: Re: Луда работа
Post by: sirius on май 05, 2007, 02:37:50 am
големия прогрес...телевизия?   Както е казал глиста-баща "Родина тати, Родина" (Когато глиста-син след като излезли от лайното на полянката попитал - "Тате, Тате, ние защо живеем тук, виж каква хубава полянка има?")  Просто за сега обществото е такова каквото е и ние (всеки от нас) е това, което е. Глагола СЪМ. Щом е глагол би трябвало да означава действие. Аз СЪМ дали означава Аз действам, Аз съм това, което правя. Изглежда е важен глагол. Ще си го запиша. Въпроса за мен е как да живея моя си живот без да си натрапвам вижданията на другите и дори без да забелязвам (в този контекст, това говори за съдене) "заблудите", в които е омотано (защото кой съм аз за да давам/отсъждам "как се заблуждават другите". Да си живея моя живот Незабележимо. "Шибуми" - ненатрапчиво превъзходство (ако си спомням добре превода) - много интересна за мен книжка на Треванян. Както се казва, ако някой знае как, да ми каже  :)
Блях, това мисля е синдром на повечето, които виждат несъответствието между прокламираните ценности на обществото и действията на личностите, които го съставят. То влиза в общественото възпитание. Да се определиш като "един от нас" (националност, вероизповедание, класа, отбор, и пр. Докато се осъзнае, че ... не е точно така. Тогава ни идва да изполваме думички като "лъжа", "демагогия", "фанатизъм" и пр. После това отшумява и ... после незнам.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 05, 2007, 04:03:50 am
Да се определиш като "един от нас" (националност, вероизповедание, класа, отбор, и пр. Докато се осъзнае, че ... не е точно така. Тогава ни идва да изполваме думички като "лъжа", "демагогия", "фанатизъм" и пр. После това отшумява и ... после незнам.

И после вариантите са два...единия е да станеш нещо друго.Да смениш отбора,вярата и т.н.

А другия...за съжаление другия вариант се различава доста съществено от това което познаваме.Това другото не може да се регистрира от ума.Това другото няма нищо общо с човешките емоции.Това другото няма нищо общо с каквито и да било желания.Всичко това с което живеем всеки ден отсъства.И тези редове нямат нищо общо с това другото...То не може да се постигне като замениш твоя свят с този другия.Ако тръгнеш с такова желание за този другия свят,никога няма да го достигнеш.Защото ще се вкопчиш в тази идея.А иначе това представлява пускане...да пуснеш всички неща за които се държиш.Всички неща към които си се превързвал и с които си живял.Да спреш да мислиш,да спреш желанията си,да спреш  инстинктитe си,да спреш всичко...Знаете ли кое ми е най-трудно да спра.Не е ума...не са инстинктите ми...само едно чувство не мога да спра.Едно чувство от всички останали остава накрая...не мога да спра да обичам...това ми е най-трудно на мене...как мога да спра да давам на хората които са се грижили за мене толкова време онова което заслужават...Поне да им върна любовта която те са ми дали...Може би и Христос е имал подобен "проблем"...жалко че не го е решил...

"И Господ си има своят ад...и това е любовта му към хората" (не си спомням от къде съм го запомнил)
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 07, 2007, 08:56:25 am
Всеки миг от нашия човешки живот е взимане на решение. Ние се променяме колкото и да искаме да си останем същите. На моите две кратки изречения се изговориха толкова много неща за "лъжа", "демагогия", "фанатизъм", лакомия, представа за "прогрес",мода. Макар и никъде да не съм оставил дори и скрит смисъл за това. Значи това е ваша фантазия.
Всеки миг от нашия човешки живот е взимане на решение. Не е лошо понякога да се оглеждаме около нас да разберем, къде сме стигнали. Да спрем носталгията  към отминалите времена и да осъзнаем, че не сме котки, не сме хомо хабилис, дори вече не сме и хомо сапиенс. Ние сме нов вид живи същества и ако не разберем какви ще се погубим.
Всеки миг от нашия човешки живот е взимане на решение. Може би и Създателят ни е имал подобен "проблем"...жалко че не го е решил... Да спрем носталгията  към отминалите времена и да погледнем напред, защото колкото и да не искаме сме тук и сега. Ако фантазията ни не работи сме обречени да останем тук и да търпим тъпотиите на модата, сексуалните табута, безсмислените войни и алчността.
   ТУК и СЕГА ние фантазираме за да открием смисъла на това което сме. ТУК и СЕГА ние сме стъпили много или малко в системата, която ненавиждаме и се опитваме да се измъкнем и да бъдем свободни. ТУК и СЕГА се взимат решения за това какви да сме и всеки е свободен да бъде такъв какъвто е в света в който сме.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 09, 2007, 11:46:24 am
Войвода може да те разочаровам но като "фантазираш" ти не си ТУК и СЕГА.В интерес на истината ти си нямаш и понятие какво би могло да означава това.Прав си за едно,като фантазираш ти търсиш смисъла на това какво си.Работата е там че когато си ТУК и СЕГА ти НЕ фантазираш и вече не е нужно никакво търсене,никакво откриване, нищо...То всичко е толкова ясно и се вижда от страни.Да ти сам го казваш да погледнем отстрани.Но приятелю  опитай се да погледнеш от страни но не чрез ума,не чрез логика или чувства.Проблема идва когато се опитаме да разберем какво точно виждаме црхрез ума.Тогава започваме да фантазираме и се отдалечаваме от ТУК и СЕГА.И се попада в един друг свят далечен някъде и някога...


Аз фантазирам тука в този форум просто защото няма мисловна дейност която да не е един фид точно това.И ще ти кажа нещо отностно колко различни били хората от животните.Когато видиш как стоят нещата,ще видиш че животните живеят един много по достоен живот от хората.Ще видиш как много видове животни всъщност живеят ТУК и СЕГА,поради простата причина че за това не ти е нужен силно развит мозък.Знам че ти се иска да вярваш че сме нещо "специално" но единственото което ни различава от животните е УМА.И когато човек който може да живее ТУК и СЕГА го използва,той вече може да се нарече разумен...
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 09, 2007, 01:43:37 pm
Странно, напоследък се сблъсквам често с идеята да не правим нищо. Не знам от къде изходи, че ми се иска да вярвам че сме нещо "специално". Напротив, осъзнавам негативите от човешкия умствен алгоритъм. Единственото същество, което нарушава баланса в природата е човека. Сега има 6 милиарда човека на земята и не можеш с едно щракване на пръст да вкараш всички в сектата на Христос, Буда, Ошо или ескимоса Гошо и да спрем мисловната дейност на човека. Тук и Сега е реалността. Реалността не само вътре в теб а и около теб. Защо си мислиш, че това което виждаш не чрез ума, не чрез логика или чувства, не е фантазия.
Думата фантазия е доста широко понятие и може би се получава объркване. Напълно осъзнавам, че фантазията (мода, това какво харесваме, обичаме, модели на подражание ... и т.н.) е инструмент на системата да ни манипулира, така че да се манипулираме сами. В този смисъл на думата фантазията е абсолютно излишна.
Но има чиста детска фантазия, която не е манипулирана пряко и заради, която не сме таралежи или катерици. Ние сме това което сме.

„Аз фантазирам тука в този форум просто защото няма мисловна дейност която да не е един вид точно това.”

Да и ще продължиш да фантазираш, защото:

„Чистата детска фантазия движи човечеството.”
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 11, 2007, 03:25:24 pm
"Защо си мислиш, че това което виждаш не чрез ума, не чрез логика или чувства, не е фантазия."

Знаеш ли...същото попитах Рамус преди време.Докато не излезеш от общоприетия начин за възприемане на света няма да разбереш отговора.От там всичко се вижда...Вижда се как става това или онова,или защо...
Title: Re: Луда работа
Post by: Dudo on май 14, 2007, 12:10:57 pm
ot kade vsichko se vijda
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on май 14, 2007, 05:06:43 pm
За пореден път ще обясня за питащите се по въпроса за тълкуванието и "мисленето". За пореден път, но есенциално и обобщено пак по различен начин
--------------------------------------------------------

Всичко което знаем и което "мислим" е интерпретируемо. - следствие на интерпретация. Това за което пиша е фундаментален принцип и елементарно наблюдение.  :)Не съм го съчинил, както някои допускат. Само че съм преоткрил.... далеч преди да разбера, че и други са го направили за себе си - които пак го преоткриват.
Интерпретация - това е явление при което постъпващи информационни сигнали се разпознават след като се сравнят с вече зададени и приети предварително, се формира "отговор" за отреагиране на тях:
Имаме стимул - възприеман със сетивата ->
има разпознаване, класификация, диференциране /интерпретация/ на този стимул. Става след като се "свери" със вече заложени от опита или предварително - генетични - схеми ->
формиране на реакция от наша страна - пак по предварителна схема и зададен модел на реакции спрямо определени дразнители.
                              СТИМУЛ -> ИНТЕРПРЕТАЦИЯ /разпознаване - по предварителен модел/ -> РЕАКЦИЯ/според мартицата за реагиране/ - това е основната схема на работа на УМА на човека - функционалното инфирмационно обработващ механизъм.
Има генетично заложени такива схеми - свързани с биологичното оцеляване и саморегулация на организма.
Има и впоследствие такива психични схеми - които всъщност стават основа на психичния ни живот и преживяванията.

Цялата тази верига от процеси сега я представям елементарно, с идеята да се добие основно понятие поне за основните неща.
Чрез нея опитвам да представя общите положения на "скрити" процеси, които протичат в нашия вътрешен свят и формират целия ни вътрешен / и свързания с него "външен"-групов/ ЖИВОТ.  Именно заради заложените предварително механизми и алгоритми на случващите се процеси, се твърди, че хората са несъзнателни /или механични/, а процеса на "СЪНУВАНЕ" е основния водещ във вътрешния живот.
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Всичко, което изразяваме, което правим и в което вярваме... е следствие на начина по който интерпретираме това, което възприемаме.

С случая за който се говори от БЛЯХ съм имал предвид, че когато човек се върти от един същ модел с който си обяснява вече света, винаги има склонност да остане в него.

В развитието на човека има всякакви периоди. Един от тях е именно този, че вместо да се "създаде нова картина на света" се възприема наготово подадената от обществото - през родителите и училището - това се нарича "учене" и Възпитание. Това е в тясна връзка с груповия начин на живот, който е бил актуалния начин на битие през всякакви исторически и физикогеографски условия. И разбира се - свързано с оцеляването - в чисто биологичен план.
Но условията са се променили отдавна. Нищо не заплашва вече ЧОВЕКА като биологичен вид... но той живее с тази си първична илюзия-модел. Времето не може да промени тази нагласа, защото дори и вече тя да липсва, щом потребността и модела ги има - разбира се, че ще бъде измислена "ПРИЧИНА" или "ВРАГ" - за защита. И се превърнахме във врагове помежду си... даже и вътре в себе си - само и само да си угодим на отдавна отпадналата необходимост да "оцеляваме" биологично. Ето това е психичен атавизъм, който отгоре на всичко се превръща направо в заплаха за човешкото съществуване - защото заради него се оказахме в състояние да затрием цялата планета заедно със самите нас, привиждайки се като врагове помежду си и ставайки врагове на целия живот на Планетата.

След това леко отклонение ще продължа - когато има готов модел за обяснение на света, щом той е работил докато сме били малки, и свикваме да се уповаваме на него. Забравяме или пък въобще няма и да осъзнаем, че това е просто модел... и че процесът е просто интерпретация - според това, което са ни казали и което сме си самовнушили че е "ВЯРНОТО" и правилното.
И моделът чрез който интерпретираме всичко, което стига до нас си има "груповата" форма. Няма нищо по-обединяващо за групата от хора от "общия начин" по който да интерпретират собствени наблюдения. Моделът на интерпретация всъщност представлява сбор от понятия, тълкувания и схеми на връзки между тях. Именно заради това съм го нарекъл сам "ИНТЕРПРЕТАЦИОННА МАТРИЦА". Тя дефинира основните положения от които да се влияем при тълкуването на всичко което стига до нас. изискването към нея е: да се предава лесно, да е достъпна и все пак да обяснява повече възможни аспекти от възприеманото "отвън". Основните моменти на груповата картина се приемат от семейството, а широката част - в детайлите и понятията - в училището.

Сегааа - идва интересното.
В противовес на готовия модел с който се борави "лесно и удобно", се появява самата РЕАЛНОСТ. Всичко в нея се "променя и тече". Но импулса ни е "да запазим" модела си на мислене един и същ. Вследствие на това се получава явление на разделяне на модела от реалността. Вместо модела да е просто нейно адекватно "отражение", той започва да "живее" сякаш свой самостоятелен живот. Така се получава "разделяне" - мярката е понятието АДЕКВАТНОСТ. И дори може да се използва понятието "коефициент на адекватност" / или съотвествие/.

Всеки - и при вътреличностния и при груповия модел - при всички общества досега - има известни заложени форми за развитие... за "отваряне" и надграждане. Спрямо този критерий - "отвореността" е обратното на "догматичността" / което е мярка за затвореност на модела/. Но винаги идва момент,  в който надграждането стига до праг, след който това влиза в противоречие с фундаменталните основни положения, заложени в модела. И както и на групово равнище започва да се има противопоставяне между "променящите" и "запазващите", така и на вътрешно ниво има същите два импулса - към ПРОМЯНА иили към ЗАДЪРЖАНЕ на съществуващото положение. В личен план всички кризи, които настъпват са израз на борбата между тези две единоначалия - към ПРОМЯНАТА и към ЗАДЪРЖАНЕТО - РАЗВИТИЕ ИЛИ ЗАПАЗВАНЕ.

Всеизвестно е какво стои зад двата импулса - задържането е най-ясното. Най-вече поради яснотата му - давало е когато е нужно всичко, което сме искали, познаваме в някаква степен какво е това. Дава възможността за определяне /и от това самоопределяне/ на света в който живеем - чрез дефиниране към дефиринциране. Емоционалния план също е в тази посока - страхът от непознатите и неизвестни неща е винаги в полза на "запазването и задържането".
Но противно на всичко това, което изглежда е непоклатимо, се усеща и "другото влияние" - ЖИВОТА Е ПРОМЯНА. Ние сме свързани с това. Променяме каквото можем, но именно само на повърхността. Винаги опитвайки се да балансираме между задържането на модела, който използваме и противоречията с променящата се реалност. Когато възможността да се балансира върху острието се изчерпат, настъпва "КРИЗАТА". При повечето хора - това е емоционална криза. Следствие от неразрешени противоречия дори и на емоционален план /искам - не-мога - не трябва/. По принцип умът на човека играе ролята на фактора който се занимава с противоречията и димамично опитва да заглади различията. В него има заложени алгоритми за взаимно погасяване на принципа на "потенциала по важност" или "според по=голямото желаене". Но това сработва само до едно ниво и умът не може да се справи след това - просто няма заложен механизъм за това и се налагат други методи. Единия от тях е много прост, но за това пък  много надежден. Всичко, което идва до нас, умът го интерпретира само до нивото на възприетия модел - само до там. Той просто го натъкмява в рамките на предварителната нагласа и картина на света. В нея се отсява постъпващата информация, като противоречивото се отхвърля, филтрира, или игнорира като несъществуващо. Това се отразява дори и на самото възприемане - като чисто постъпващата информация. Канала който се осъществява при възприемането може дори да се изключи и на негово място да се включи въображението и представите. По този начин със сигурност се изключва постъпването на все повече противоречивата информация на "входа". Но пък по този начин умът, затваряйки и подменяйки входните ни сигнали, ни затваря достъпът до "ПРОМЕНЯЩАТА СЕ РЕАЛНОСТ" и на нейно място ние създаваме "удобно за нас, нейно копие". Вживяваме се в него с целия си потенциал на който сме способни... и така получаваме "МИР" - всичко това бягайки и неутрализирайки възможността за възникване на противоречия, които ние психично наричаме ПРОБЛЕМИ и конфликти. Това разбира се е също форма на атавизъм, защото по този начин не се решава никой конфликт. ПРОМЕНЯЩАТА СЕ РЕАЛНОСТ е нашето поле в което живеем и колкото да се ограждаме от него чрез своите си вътрешни стени и сънища, не можем да избягаме вечно от нея. Защото това е именно БЯГСТВО.
Именно това се случва често - навсякъде по света, и при повечето хора. Случва се дори и на групово равнище, защото всяка групово съзнание е осреднено отражение на състоянието на вътрешния свят на всеки от своите членове.

И така - стигаме до конкретното във въпроса на поста преди мен - обясних всичко това на БЛЯХ. с подходящите думи за целта. Идеята е много проста всъщност - щом до нас дойде непозната или противоречива картина, идея или обяснение, в нас се заражда импулс за защита на нашата собствена. Бариерите, които сме си изградили за "други възможности" при повечето хора се крепят на общоприети основни положения и само там е полето им. Щомсе сблъскат с "нещо мнооого различно" от тази картина и настъпва конфликт. Самата възможност за разбъркване на предварително приетите положения, на които се опира всяка личност се приема като ЗАПЛАХА за нея. Това е особено видно когато се "докосне" внимателен и точен подбор от средства ... или убедителността на възприеманото е висока - има връзки, съотвествия... и още нещо - НОВО, необичайно, странно. И в този момент всичко опира до възможността вие да интерпретирате всичко това - дали ще се защитите... или ще се оставите "новото" да ви докосне и да поразбърка вашата собствена картина, е вече нещо което само от вас зависи - всеки подхожда различно към това.
------------------------------------
ОСЪЗНАВАНЕ
"Виждането" за което говоря е една по-различна възможност за възприемане. Една отработена възможност за възприемане не от ума. Това е начин да спе спре напълно или да се заобиколи интерпретацията. Включително и за формиране на една принципно нова интерпретационна матрица, както и за работа по постепенен отказ от матрицата. За едни, това може да изглежда невъзможно, за други - лесна работа. И в двата случая е илюзия, защото сега докато четете, това е интерпретация на ума ви.
Всъщност това е намесата на съзнанието върху самия човек - върху себе си. Когато се проследят и усетят процесите, които се случват става възможно да се промени заложения механичен "поток" от предварителни инструкции какво се случва... Едно от най-важните моменти за осъзнаването е именно когато самия човек се намеси във заложената верига "стимул-реакция"... На психично ниво това е заложения механизъм на отработване на повечето от ставащото със всеки човек. Получава се на "входа" стимул, умът има заучена схема по която този стимул се разпознава какво е и какъв е и съответно се насочва за предварително заучената и отработена реакция. Това е ЕСТЕСТВЕНАТА СХЕМА/матрица/ на случващото се във вътрешния свят на несъзнателния човек. След като се понавлезне в разбирането за тия процеси и в опознаването им чрез проби и експерименти се стига до момент при който се развива т.н. "странично виждане" или възможността да се възприема без да се интерпретира с предварителни програми възприеманото - без намесата на личното отношение. Ето така - чрез страничния наблюдател се добива възможност ДА СЕ ВИЖДА какво става с личността... с несъзнателния свят на човека. Чрез серия от вътрешни разни експерименти и рутина... чрез всякакви творчески и индивидуални подходи това се постига. Различно - по различен начин при всеки... но се виждат резултатите. Резултати, защото се стига до съзнателно управление и чрез това промяна на заложените предварително алгоритми, по които ЖИВЕЕМ. Само с това че предварително се "отказваме" от фиксирания начин на тълкуване и обяснение на това, което се случва, ни дава възможност да докоснем и онези факти и събития, които умът ни е игнорирал или отхвърлял. Дори и само така се вижда защо при това явление - на отказ от интерпретиране по заучената предварителна схема - можем да разширим значително диапазона на сигналите от реалността, които стигат до нас. С това разширяване изведнъж човек на този етап си дава сметка, че сякаш света е вече много по-богат... има "очи" да види и "невидимите" до този момент неща. Всичко това само заради промяна на отношението към вътрешния ни свят.

При развитието на такова отношение и практика едно от най-достъпните посоки за наблюдаване е именно света и процесите на самата личност. Защото до този момент ЛИЧНОСТТА не може да наблюдава какво става в самата нея. Умът не може да спира сам себе си. Чувствата не могат да разбират какви са чувствата, мислите не могат да се спрат сами и да се саморазберат. Това е естествен принцип - за да се види нещо в цялостност е нужно да се излезе в зоната извън наблюдаваното. Ето защо за да се разбере нещо от детайли в цялост е нужно да се излезе извън периметъра на разглежданото - извън неговите ограничения. Логически може и да изглежда несъстоятелно или невъзможно... или пък "шантаво" или объркващо. Но и ЖИРАФЪТ сигурно така е изглеждал за ШОПА... :) - едно невъзможно същество, излизащо извън пределите на представите му.

В психично отношение всичко това обобщено изглежда така - не може с инструментите за разбиране /с които боравим всеки ден /да разберем нещо, което е извън периметъра или зоната на това разбиране. Ако опитаме, винаги ще има процес на натъкмяване на "новото" към старата ни схема чрез която именно тълкуваме "новото" събитие. Или нещо подобно на фразата - " не може "нов бардак" със познатите и стари момичета"...

 Ако се разбере всичко до тук в цялост много събития и явления могат да се видят зад маските си на прикритие и да се придобие едно различно гледане и виждане за всичко, което ни заобикаля - но главно за нас самите и за ролята ни в нещото, наречено НАШИЯ ЖИВОТ.
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 15, 2007, 03:00:36 pm
Имало едно време  един мъдрец на име мъдрия дядо Мъдрю. Най-мъдрия от мъдрите мъдреци от района на село Мъдрово. Неговите мъдри мъдрости мъдрували мъдро от село Мъдрово та чак до Мъдро Море. Един ден на вратата на мъдреца се почукало. Дядо Мъдрю отворил вратата и безветрения януарски сух студ веднага нахлул през вратата му. Пред него ниско долу стояло малко момиченце, сгушило се под скъсаното си палто. Изведнъж малките блестящи очички изскочили изпод яката на палтото и дядо Мъдрю разпознал детето на съседите Бедноглупчови.
-   Здравей дядо Мъдрю. Мама и татко ме пращат ако може да ми дадеш огънче, че нямаме кибрит, а в къщи загасна огъня и е страшно студено.
-   А сега де. – казал мъдреца – Ами за махнах всичко ненужно от къщата ми. Имам само една купа, ориз, вода и дърва за цяла зима и огнището и аз сме се отделили отвъд нашия свят. Да имах още една купичка щях да ти я дам за да сложиш въгленчета в нея и да си запалите огъня.
Момиченцето се усмихнало, светещите му малки очички бързо обходили цялата стая, запретнало ръкавите на палтото и казало:
-   Няма проблеми, Аз ще си взема въгленчета. Само ако може да ти използвам за момент лъжичката за ориз.
-   Да. Разбира се. – подал дядо Мъдрю лъжичката.
Момиченцето взело лъжичката, отишло до огнището сложило изгоряла пепел в ръката си и с лъжичката умело поставило две по-големи и ярки въгленчета върху пепелта. Дядо Мъдрю затвори бързо вратата след момиченцето за да спре набезите на сухия януарски студ. След това седна пред огнището и се отдели отвъд мъдростта по мъдър с още една мъдрост.

Лекото отклонение на Ramus е доста на място казано. Отстояването на собствената интерпретация за света , автоматически отхвърля всяка друга интерпретация. Не можем да наливаме акъл с канчета един на друг, можем само да се опитаме да изразим собственото си виждане, да анализираме вижданията на другите и САМИ „да създадем нова картина за света” за самите себе си.
За това беше и приказката, която написах по нагоре. Винаги може да научиш нещо ново за света в теб или около теб, дори и от малко момиченце.

Хармония между „Живота, Вселената и Всичко останало” е идеалния случай. Пълната хармония между вътрешния и външния свят е нещото, към което поне Аз се стремя. Но ето как една дума се вмъква в мислите ми и променя картината ми за света.
АДЕКВАТНОСТ
Ако хармонията е идеалния случай, АДЕКВАТНОСТТА е реалното ни състояние.

P.S. – за да няма заблуди  :)
Не приемайте буквално думите в ляво написани точно под ника на ramus.
YaBB God е дума, която автоматично се слага от темплейта на форума  :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 15, 2007, 10:46:42 pm
УДОВОЛСТВИЕ и БОЛКА

Това са основите на които се изгражда личността.

Напоследък забелязвам че ми е все по лесно да излизам от този модел.Но има много неща които ме връщат обратно.Искам да отбележа че това не ми е цел или каквото и да било.Това е нещо напълно естествено ,което се случва с мене.В какво ще се превърна и къде ще ми е мястото не мога да отговоря ,защото това просто би било една фантазия.
Времето ще покаже...


Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 25, 2007, 11:30:42 am
Как мога да разбера какво е "избора" .Да избереш как да реагираш...Ние правим изборите си много преди да дойде самия въпрос.Може да ви прозвучи странно но именно в избора се корени нашото несъзнателно съществуване.Избирай ти викат хората,а лесно се подвежда човека.Колко хубаво са го казали хората.Толкова прекрасно звучи като всяка приказка."свободния избор" звучи все едно "свободния роб" :) Със всеки наш избор ние се заробваме все повече и повече.И тези избори определят нашата карма и предопределят нашия живот.Но свободата е добродетел,избора е добър,което определя вече следващата нормална човешка реакция базирана на възприемането на света като удоволствие/болка...Но като всяка лъжа е въпрос само на време някой да я види.Несъотвествието и със реалността е достатъчно голяма за да се появят индивиди ,които да видят...

Ако човек обича да проектира живота си,то тогава избора е за него.Нека чрез него той да определя бъдещето си и бъдещите си реакции.Каква цел ще си избереш ти ? :) Аз знам и мога да ти кажа от сега.Единици са тези които няма да поискат удоволствие...Не е нужно да съм екстрасенс за да видя бъдещето на такива хора.

А от другата страна на барикадата ние виждаме човек,който е спрял да избира,който е спрял да преживява,без желания,без мечти...мъртъв човек му викат...ех само да знаеха хората какво е да си мъртъв,колко ли щяха да продължът да живеят.Аз също съм направил своя избор...за съжаление...

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 25, 2007, 12:23:58 pm
След като първоначалното и нормално състояние на съзнанието е да възприема света като УОВОЛСТВИЕ/БОЛКА ,това до голяма степен определя живота на този човек.Тъй като човек предпочита удоволствието пред болката,то от тука произлизат желанията.А според желанията човек си прави изборите.И това е един такъв универсален избор който правят хората.Докато съществува такова възприемане на света,човека винаги ще предпочита удоволствието пред болката.Другия вариант е този човек да възприема болката на главно място,а удоволствието на второ.И да предпочита болка пред удоволствие.Но и едното и другото са просто едни добре скроени илюзии за да затворят очите за истината.Но избор няма...съзнанието осъзнава този начин на възприемане който е в средата около него...И избора е направен...винаги се избира логичното и хубавото :) Но като всяка лъжа идва време когато несъотвецвието на илюзията с реалността достига една критична степен при която съзнанието отхвърля предишния начин на възприемане на света,търсеъки нов които да даде решение.Тогава се излиза от рамките на удоволствие/болка,излиза се отвъд желанията и изборите и се стига там някъде...Въпроса стои само дали дадения индивид ще може да живее с добре скроената илюзия или няма да може.Но и тука човек няма реално свободен избор 50-50% както се казва...Но се оказва че да се живее със истината е много по трудно от колкото с една илюзия.Почти винаги хората се връщат обратно в добре подредената къщичка.Това е така защото все още има желания,следователно се правят избори,следователно е неизбежно връщането.Излизането от този модел и тези рамки на съществуване довежда до едно статично съществуване.Елементарно е да се разбере че хората са прекалено много привързани към удобния си начин на живот и няма да се примирят с едно такова съществуване...но ако човек успее да постой там определено време започва да вижда...И всичко това е вече предопределено кой ще устои и кой не...може да се каже че това са аномалии ,защото на фона на нормалното те са точно това :) Човек може да види до там до където се простира неговия избор.Лесно може да се предскаже какво ще е бъдещето на човек който вече е направил своя избор.Няма мърдане :) Работата е там че дори и човек който е излязъл от този начин на възприемане на света е отново такъв заради някакви причини.Ако всичко е 100% сигурно че ще се случи то тогава живота е нещо като запис,и ако превъртим лентата може да видим какво ще се случи накрая.Въпроса е дали има неща които са относителни и променливи...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 25, 2007, 12:37:50 pm
Трябва ли да се живее живот който вече се е случил...Може да звучи кофти но сме като програмирани да правим това и онова.Каква е разликата между човек и камъка например.Дали и камъка има съзнание но няма как да разберем?Камъка не може да говори да се движи,но той съществува също като нас.Защо и той да няма душа...И ние и камъка се движим по определени закони,следваме своята програма в света и няма мърдане.Колкото и да тичаме ние стоим на едно място също като камък.Да велики и интелигентни сме.Затова тичаме от едно място на друго без дори да знаем защо го правим.Не е ли камъка по интелигентен че е разбрал че няма смисъл да се лута.А може би камъка може да говори но не го прави защото знае че няма смисъл.Един прост камък е много по мъдър и от най-големите мъдреци...Това е едно просто сравнение че живота не се различава толкова много от заобикалящата го среда.Че всичко е едно и също.Че всичко следва определени закони и правила.Но само човека е недоволен от това...де да беше свободен...но свободен за какво,за какво му е свобода ако не знае какво да прави с нея :) Ех да имаше кой да ни освободи от желанието за свобода...

Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 28, 2007, 08:26:40 am
А дали не ни е страх от това че сме различни от камъка? Дали не се опитваме да се отречем от нас самите?
:) има въпроси, които са луда рабора.
В самата дума смисъл няма смисъл, но ако спрем да търсим смисъла ще се обезсмисли най-смисленото за нас - ние самите
В самата дума свобода няма свобода, но ако спрем да търсим свободата ще сме свободно програмирани.
В самата дума интелект няма интелект, но ако спрем да сме интелегентни няма да сме ние.

Да не правим нищо или да правим нещо ?
Камъни може да станем но при по сложен процес... но животни можем много лесно.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on май 28, 2007, 03:25:57 pm
В самата дума смисъл няма смисъл, но ако спрем да търсим смисъла ще се обезсмисли най-смисленото за нас - ние самите
В самата дума свобода няма свобода, но ако спрем да търсим свободата ще сме свободно програмирани.
В самата дума интелект няма интелект, но ако спрем да сме интелегентни няма да сме ние.
Да преведа... НИЕ = ЛИЧНОСТИТЕ... Така ни говорят те всеки ден

Да така е,ще умреш ако го направиш :) Но аз не се идентифицирам вече с личността ми,така че не се притеснявам...

Много е просто...отвъд това поле на изява на личността,има един чисто нов,различен свят.Той е толкова нов и различен че ще ти се иска да го сравниш с всичко което си познавал до сега.И ще се провалиш...За да разбереш нещо,трябва да минеш през него.Проблема идва тогава,когато видиш нещо ново.Тогава ума проверява всичките ти спомени да открие нещо познато което да го сравни и да го определи.А то,новото нещо се оказва че е неопределимо с тези предишните механизми и логика и т.н.И в това се изразява проблема с възприемането на новото.Изведнъж в един момент от живота си ,човек решава че знае всички принципи на съществуващото и започва да отхвърля всичко което не е в тези граници.Това е много очебийно...вземи нещо напълно елементарно и просто,с което всеки ден определяме нещата.Хубаво и лошо.Това е хубаво онова не е.Няма нищо друго за този човек...виждате ли човека става роб на хубавото и лошото.Интересното е че той се самозалъгва че има избор...но при всеки сблъсък между хубаво и лошо той избира хубавото :) Човека има невероятният свободен избор да избира между 2 неща...Все едно да те поставя в ситуация да си избираш между това...да те ударя по лявата буза,или да те ударя по дяснята :) В това се изразява невероятният свободен избор,който ни разграничавал от животните ,които просто били програмирани :)

 Колкото по навътре навлиза човек,толкова по ясно му става че той е програмиран.Програмиран не само на физическо но и на психическо ниво.И всичко това е един процес,за да достигнеш до другия бряг на реката ти трябва да минеш през нея...И това не е хубаво или лошо.Тука няма смисъл или безсмислие...Приемете го че е нещо НОВО :) Нещо за което трябва да забравите всичките си готови шаблони за реагиране,нещо ново което изисква много дълбоко самонаблюдение...Нещо което няма да ви даде смисъл или цел,нещо което ще ви освободи от нуждата от тези неща...Тук не става дума за въпроси като защо.То просто ще се случи колкото и да се противопоставяте.Замислете се за миг...колко от вас като са разбрали че е възможно да имат карма и предопределеност са се опитвали да я измамят.Да покажат че те решават ,а не някой друг :) Не вселената решава,ами те...парадоксалното е че ние сме вселената и ние отричаме себе си...и това личността ще го определи като лошо сигурно...колко е ограничено полето и на виждане :) ...
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on май 29, 2007, 09:38:54 am
Напълно си прав за програмирането, то е заложено във физическото ни състояние(за повече информация гоглето  :) програмирана смърт на клетката или апоптоза). А човек имитира себе си и такава боза (тук думата е друга  :) ) е забъркал ОПИТИТЕ си за програмиране, че няма смисал да го задълбаваме (много боза ще изровим от тоалетната).

Има едно нещо, което може да не идентифицираш, като личноста си и това е нещо до което никой нигога не  е разбрал(поне аз не познавам а и не съм вярващ в религиозния смисъл), дори и ти най-вероятно. Всички наричат това нещо по различен начин (дух , бог , вътрешен алгоритъм....)
Когато отделиш това нещо от тялото си (което е напълно възможно поне според мен) , съм напълно съгласен, че  "Много е просто..." , но идва едно голямо НО ... извън тялото си живеем за съжаление много кратко в супер краткия ни живот в супер крехкото ни тяло.  През другото кратко време от краткия ни живот сме подвласни на собственото си програмиране, които ние самите сме си изградили. Наш проблем си е ако сме манипулирани в програмирането ни. 
Ако ние сме всичко останало, за да бъдем в хармония с живота и вселената не се отричаме от нито едно от трите.
Ако има два вида физика не се отричаме от едната, само за да затвърдим, че сме проумяли другата.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 10, 2007, 05:05:13 pm
В момента чета Холографската Вселена.Има интересни опити за представяне на вселената,вероятно като я изчета докрай ще напиша няколко реда как ми е повлияла :)

А иначе по въпроса за това какво е живота...
Като цяло всичко се свежда до самоосъзнаване,а пътищата към това са толкова много колкото и желанията които имаме :) Има толкова много начини човек да стигне до себе си,а веднъж започнал да търси себе си той бива изгубен ,за да се преотркие наново :) Това е едно разбулване стига да му позволиш да се случи,без да създаваш мисловни прегради :) Ние се раждаме за да умрем отново...
Title: за религията на дявола
Post by: blqh on юни 17, 2007, 09:34:35 pm
Всички прилики с действителни лица и събитя са напълно случайни :)

Това е приказка за най голямата хитрост на дявола,а именно че е успял да накара хората да повярват че той е Бог...

Мисля че се налага да спомена за първия етап от развитието на съзнанието,а именно надмогването на дуалистичния възглед за света.Говоря за онова възприемане на света което го дели на приятен и неприятен :) И така дявола измислил доброто и злото по подобие на тези реакции за оцеляване.Разбира се ниско осъзнатите същества никога нямаше да се осетят за тази хитрост която ги поробва и стеснява полето на тяхното съзнание.Но един човек все пак успял,името му било Христо :) Та този човек веднага започнал да се набива на очи,защото вече бил навлязъл в следващия етап от развитието на съзнанието което отключва доста впечатляващи за хората от онова време неща,наричани ЧУДО.Само да оточня че ЧУДО хората наричали и мисля все още наричат онези явления ,които не могат да се обяснят чрез знанието на хората за природата...В първия момент дявола много се притеснил,защото това би могло да засили интереса на хората към себе си.Но после забелязал че хората не го разбрали или го разбирали погрешно.Това вече заинтригувало дявола и той видял голям шанс да ограничи хората така че това да не се слуцва отново.След като доброто и злото не могли да поробят напълно душите на хората,той доразвил своята идея.Измислил един добър БОГ и един зъл БОГ.Също така измислил едни въображаеми места които нарекъл АД и РАЙ,ако прави човек зли неща отива в АДА ,а ако прави добри отива в РАЯ.Измислил също и душата.Казал че всеки човек имъл безсмъртна душа и хората харесали и тази идея.Приказката звучало толкова добре и толкова добре се припокривала с тяхната представа за приятно и неприятно която помнят от малки че хората въобще не се омъмнили във верността на тази религия.Тази хитрост на дявола била толкова гениална че тя дори се самоподдържала от хората без той дори да си мърда пръста.Хората не само написали книга в която давали напътствия как да се кланят на дявола,но и започнали да строят специални места в които да го правят,нарекли ги църкви...та в тези църкви хората се събирали и се контролирали един друг кой е по по вярващ и кой е по по добър.И тъй като идеята за доброто и злото ти дава цел хората много лесно я възприемали.Да се бият срещу злото...все срещу нещо трябва да се бият хората...другите били зли boy,а те от другата страна пак същата работа за тях те са си добри а онези било зли.Дявола се посмял на тези хорица но се оказало че хората били много изобретателни в защитаването на тази идея че дявола е бил Бог.Те дори избивали хората които не били съгласни...най интересното било че вече дявола останал без работа,защото хората вършели неговата работа вече.Те сами се дърпали на долу и не давали никой да се развива.

И на дявола му станало скучно...те хората до такава степен развили вече неговата първоначална теория че той дори се очудвал на тяхната хитрост.И дявола решил отново да измами хората,но този път неговата гениалност надминала тази на хората.Той измислил науката...много хитроумно,та науката поставя толкова категорично нещата пред лицата на хората че не оставя дори сянка на съмнение че това е така.Докато предната идея на дявола с вярата вече взела да се истърква тази дошла точно на време да я замести.Естествено науката отричала религията...и тъй като е по съвършенна като идея,отричайки вярата хората отново навлизали в клопката на собственото си съзнание.И отново хората започнали да доразвиват тази теория,отново започнали да изумяват дявола.Той даже се замислил какво ли ще стане ако тези всичките хора изведнъж навлязът в следващите етапи на развитие на съзнанието.Но той бил обеден че науката все пак ще ги възпира...поне за сега,докато хората не започнат да се осъмняват :) Но едно е човек да се осъмни в безпричинната си вяра към нещо си,а съвсем друго е да се осъмни в обективността на своите собствени сетива.Интересното било че имало хора които отричали науката и се връщали назад към религията.Това доста озадачавало дявола,но той го причислил към нежеланието на хората да се развиват.Те били доста мързеливи и винаги избирали лесното пред трудното.Лесно било да си богат,красив и т.н.

И дявола си стоял на трона необезпокояван...
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on юни 18, 2007, 03:54:33 pm
хубава приказка ... но дали главния герой не е БОГ а не дявола... то все тая.... O0
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 18, 2007, 04:31:43 pm
 Та с времето човек започва да се пита кой е в действителност ТОЙ.Кое той нарича АЗ.И аз като всеки друг се питам всеки ден кой съм и какво правя.И от както започнах да се питам всеки ден научавам не какво съм АЗ ,а какво НЕ СЪМ.Къде точно започва живота на оново малко хитро същество вътре в мене наречено личност и къде свършва...

 И ето аз ще направя лека справка с моя живот да видя дали мога да се намеря някъде там...Интересното е че личността ми постоянно желае нещо.Все търси някаква цел,все иска да прави нещо интересно,все иска да се забавлява и още куп други работи.И всичко това идва от нейното желание...желание за компенсъция на нещо,на някаква празнина в нея.След това аз разбрах че личността е стъпила доста нестабилно вътре в мене и лесно може да се разтрои...но тъй като тя е шефа и дърпа конците тя казва какво да става.Тя контролира моите емозии и чувства.Тя също контролира онова което аз наричам УМ.Ако не успее да ме контролира чрез обществено популярните идеи за забавно,приятно,удоволствие,добро,хубаво и т.н. тя използва последния си коз а именно нейния интелект.Служи си с някаква логика която аз съм приел безотговорно да определя живота ми.Но всъшност това е поредния начин за контрол наложен ми :) И ето как това определя моите действия които стесняват моето съзнание...да буда здрав,хубав,умен,иважаван и какво ли още не...все преследва някакви цели,все да има да ме контролира.И тъй като съм дал управлението на моето тяло на нея,тя моята личност много трудно се дереилира от там.И дори ако поискам да я сваля,тя в отчаян опит използва всичките си козове за да ме спре.Или ще ми пусне някакво депресиращо чувство или чрез някаква поредица от логични умозаключения ще запази своята корона.Все ми поставя забрани и правила,все ми казва как да живея или да не живея.А тя горката дори не знае как се прави това ... :)

И какъв по дяволите е целия тоя СМИСЪЛ от писането на книги от личностите за други личности?И всеки намира този СМИСЪЛ който не му достига или в тази или в онази книга ,във вечен бяг от себе си.Тоя написал това а онзи онова,но всичко е една лъжа,която ние ХАРЕСВАМЕ и приемаме защото на този етап тя съвпада с нашите очаквания за това какво е живота.И дефакто всеки човек си получава онова което търси независимо дали осъзнава или неосъзнава какво е то.Все ще намери да запълни празнотата вътре в себе си и начините са именно два :) Или да намери временен заместител или да погледне дупката в очите и нуждата да изчезне.Защото всяко желание,каквото и да бъде то корена му идва от онова което е личността.С онези логични или нелогични действия които са именно под нейно влияние.Та много е просто...ето вижте как можете да разберете дали вашата личност контролира нещата или не :) Ще ви задам едно въпросче и ще ви кажа според вашият отговор дали тя контролира живота ви...Интересувате ли се какво има отвъд тези логични или нелогични действия чиято причина е личността?Ако отговора ви е ДА значи личността ви дърпа юздите :) И докато това е така вие никога няма да спрете да търсите и ще преоткривате СМИСЪЛ в това или онова,но СМИСЪЛ НЯМА ,той е поредната илюзия измислена от личността за да ни контролира.

 Всяка идея,всяка цел,всеки смисъл,всяко желание,всяка мечта,всяка емоция,всяко чувство,всяко представяне,всяко визуализиране,всичко това е една добре сложена пред очите ни поддържана илюзия от нас самите за да ни заслепи да видим онова което реално сме.И колкото да ТЪРСИТЕ вие никога няма да запълните тази празнина,защото ТЪРСЕНЕТО също идва от личността и от нейната недостатъчност...Дали ще се наречете ВЯРВАЩИ,ТЪРСЕЩИ,ЗНАЕЩИ,всичко това е вашата личност и нищо повече...вас ви няма...вие винаги ще се идентифицирате с ВЯРВАНЕТО,ТЪРСЕНЕТО,ЗНАНИЕТО,но вас няма да ви има...опс или не извинявайте говоря за себе си,на себе си говоря ...все още си говоря на вие защото не се познавам.Та къде съм аз в тази каша от ЖЕЛАНИЯ,ЦЕЛИ,МЕЧТИ,ИДЕИ,ВЯРВАНИЯ,ЛОГИКА,СМИСЪЛ и какво ли още не...някъде там дълбоко зад всичките маски които си слагам пред очите стои търпеливо моята истинска съшност.И това не е идея или вярване,това е нещо което винаги съм знаел но просто е нужно да го преоткрия за да запълня онази дупка която е причината за всичките тези мои желания...И именно когато спра тези СМИСЛЕНИ ЖЕЛАНИЯ аз откривам себе си в мир...
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on юни 20, 2007, 08:22:27 am
Нещо липсва в това охарактеризиране функцията на личността. И това е цялостта. Всеки елемент от това, което е човек е важен. Всички части формират цялото. Всяка част допринася за симбиозата между останалите части. Отделянето на една част нарушава баланса на цялото. Егото не бива да се отрича, заклеймява, омаловажава. Това е често допускана грешка. Истинската същност и личността/егото са едно и също нещо на определен етап от самоосъзнаването. Манипулативните функции на егото остават в латентно състояние предизвикано от нашата воля да определяме кои сме. В този ред използваме функциите му, които са в съгласие с новата същност/която сме приели за преобладаваща/.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 21, 2007, 10:26:29 pm
 Хмм добре признавам че не мога да се израза достатъчно добре.Сега все пак ще направя нов опит...Всички следващи думи са базирани върху мои лични наблюдения върху света.Те може в определени части да приличат или да се припокриват с това какво са казали други хора,но това няма никакво значение...

 Още от както сме се появили на този свят,ние попадаме в една силно динамична и бързо променящта се среда.Ние бързо се спускаме по течението на живота,като през цялото време ние ПРАВИМ някакви неща.Но въпроса който хората забравят или отлагат,или никога не си задават е КОЙ СЪМ АЗ.КОЙ ПОДЯВОЛИТЕ СЪМ АЗ И КАКВО ПРАВЯ ТУКА!И колкото повече сме заети с нещо да правим,ние все отлагаме този въпрос.Всички знаеме че един ден ще трябва да се изправим пред нас самите и да си отговорим на този въпрос.Но колкото човек повече бяга и отлага,той толкова повече започва да се страхува.Толкова повече вече този човек започва да се идентифицира не с това КОЙ Е ТОЙ,а с това КОЕТО ПРАВИ.В един момент ЧОВЕКА става някаква купчина от ЖЕЛАНИЯ,ВЯРВАНИЯ,ТЪРСЕНИЯ,абе абсолютно всичко което е ДВИЖЕНИЕ.И всяко движение си има причина...или света може да се разгледа като ПРИЧИНА>ДВИЖЕНИЕ>РЕЗУЛТАТ,като допълнение и ДВИЖЕНИЕТО може да се изявява като ПРИЧИНА,и РЕЗУЛТАТА може да стане ПРИЧИНА за нещо друго.Но всичко това става по едни закони,за това че каквото ти трябва това ще получиш.Това което търсиш това ще намериш.Каквото пожънеш това ще посееш.И тука вече изниква въпроса,къде сме ние в това нещо?Аз ли съм моята вяра,търсене,логика,желания и т.н.Защото всеки път когато правя нещо,независимо какво,аз се докосвам до себе си.Защото там някъде зад маските и желанията стои едно нещо което само чака да му обърна внимание.Нещо което аз виждам всеки ден във всяко едно мое действие.Нещо което всеки човек вижда до различна степен в това което прави.НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ НАЧИНА ЩЕ БЪДЕ МЕДИТАЦИЯ,СПОРТ,РАБОТА или каквото и да се сетите което да е ДВИЖЕНИЕ.Но самото ДВИЖЕНИЕ НЕ СМЕ НИЕ...то просто става по определени закони...а ние сме зад движението...не знам,не мога да го обясня ако не го осещате сами...Но ние сме нещо съвсем различно и няма никакво значение по какъв начин ние достигаме до себе си...Защото точно така започва метаморфозата която виждам аз.Всичко започва от постоянни дейности които извършва всеки човек.Лека по лека чрез наблюдение върху самото действие той се домогва до себе си.Затова хората предават такова голямо значение на толкова различни неща.И според това кой на какво предава ВАЖНОСТ лесно се вижда кой чрез какво достига до себе си до най голяма степен.Но в един момент човек вижда че той е нещо съвсем различно от това непрестанно ДВИЖЕНИЕ в света.И всичко в света води НЕИЗБЕЖНО до това да се запитаме КОЙ СМЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НИЕ,и за това си има причини...narechete go byg v sistemata ako iskate,greshki koito prez vreme se sluchvat v inache podredeniq svqt.Но веднъж човек домогнал се до себе си,той вече не е подвластен на тези ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИ ВРЪЗКИ,той се освобождава от тези закони и този омагьосън кръг в който се е въртял цял живот...И тогава вече няма въпроси,защото няма нужда от отговори,няма нужда от ИСТИНА,защото хората се нуждаят само от неща които им липсват.И през целия си живот човек се опитва да запълни тази празнина вътре в себе си,която го човърква непрестанно,която го превръща с времето в ТЪРСЕЩ или ЗНАЕЩ...Всичко е много просто...просто вселената е безкрайна и съществуват безкрайно много пътища...за това не може да се даде готова рецепта за това как да стане това пробуждане или да не стане...всеки е уникален и всеки сам трябва да открие начин,а не да се следват други чужди "изпитани" както ги наричат хората пътища.Бягайте от отъпканите пътеки и започнете да търсите нови,защото какъв е смисъла 100 милярда хора да минат през една пътека,била тя на БУДА или на ХРИСТОС...Не знам и аз какво да кажа повече...взех да се изчерпвам за днес...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юли 17, 2007, 12:32:26 pm
Всеки сигурно се е питал защо нещата в България не вървът така добре както в другите страни.Сега ще се опитам да изразя това което виждат моите очи за това защо хората са толкова "нещастни",какво е това "щастие" и защо се е превърнало в някаква митологична цел.Ще говоря за човешките желания,за надмогването им,за ума и за надмогването на ума.Не зависимо че вселената е безкрайна на хората им е много трудно да си представят друг вид съществуване извън тези рамки на чувствата и мислите.Странното е защо има хора които ги виждат тези неща и хора които не искат да ги видят.Защо хората бягат от себе си и от какво се страхуват най-много.И защо страха подвива опашка всеки път когато се срещнем лице в лице с него.Къде точно се намираме ние самите вътре в нас и с какво се определяме.

 Какво са емоциите...всеки може да разбере отговора на този въпрос.Всъшност той е очевиден от една странична гледна точка.Но докато точката на определяне се намира вътре в определяното ние винаги ще бъдем предобедени.С други думи човек който чувства не може да определи какво са емоциите.Той ще ги определи като хубави,приятни и лоши,неприятни.И това на този човек му стига за да продължи да живее живота си така както го е правил досега.Той не се пита какво има отвъд,не го и интересува.Неговите желания са стесняват само в това той да получава дневната си доза емоционална доза приятни емоции и преживявания.За тези хора това е щастието.Те никога няма да се запитат защо изпитват точно приятни и неприятни емоции и дали определянето им като такива не го правим ние самите чрез нашето собствено съзнание.Дали ако не ги погледнем с други очи те не биха си разменили местата,или току виж да са приели съвсем друго определение.И тука вече се намесват хората които са малко по ментално настроени.Те започват да търсят отговори.Въпросите са мисловния аналог за нуждата от емоции.Само че тука имаме нужда от отговори.И се започва едно непрестанно търсене на отговори за каквото и да било.Същото като при емоциите,няма значение какви са въпросите стига отговорите да ни носят задоволство.И ето тука се преплитат тези две неща и става пълна каша.Хората не могат да определят до колко са предобедени когато мислят и става една каша от емоции и мисли вътре в тях.И тъй като живеем в един силно развит информативен свят в момента,това само влошава нещата.Всичките книги които излизат вместо да помагат на хората само внасят все повече и повече неясното по някои елементарни въпроси.Елементарни защото когато човек надмогне тези неща те стават точно такива.Аз все още не съм ги надмогнал но все пак се научих да се отделятм от тях.И това не го направих с някаква голяма цел да достигна до някакво съвършенство или както пишат там приказките за какви ли не глупости.Направих го защото исках да разбера ЩО СЪМ АЗ и защо продължавам да правя това или онова.Започнах да се питам какво е важно за мене и се получи един пълен буламач от емоции и мисли в мене.С времето постепенно започнах да ги различавам като отделни неща вътре в мене.Но те така са свързани че се получава едно превеждане на чувствата на езика на мислите.И се започва едно умуване върху това какво е добро,зло,хубаво и лошо.Дали наистина имах избор като ми предлагаха да буда добър или лош,или това е точно нямане на избор защото не мога да избера нещо трето.И то имаше и трето,някъде там по средата да буда.Но дали нямаше и четвърти избор.Полека лека разбираш че същинските отговори на твоите въпроси ги няма в книгите.Че тяхното начало е някъде вътре в тебе и че чрез задаването им ти стигаш някъде навътре в себе си по нишката от която идват.Питаш се за да си припомниш нещо далеч отдавна забравено.Едно припомняне за това които сме ние и за какво сме на земята.

 Огледайте се малко около вас.Пуснете телевизора и вижте за каква манипулация на масите става на въпрос.Хората до толкова са се манипулирали един друг че вече дори манипулаторите са станали манипулирани от собствените си манипулации.Манипулации за малко повече удоволствия,власт и пари.Това е идеала на днешното общество.Едно живот изпълнен с много приятни изживявания и нищо повече.Тъжно е защото хората са забравили,забравили сме за какво наистина сме тука.ВИе знаете ли за какво сте тука?Знаете ли защо не само вие сте тука но и милиони други хора.Знаете ли защо хората предпочитат лесното пред трудното и приятното пред неприятното.И колкото и тъжно да стои дори когато пиша сега това е едно ментално обяснение за това какво виждам.Но то е толкова далече от разбирането ми за това какво е онова другото отвъд тези неща.Така е просто защото то е от напълно различна субстанция от емоции и ума.ТО няма аналог в нашия добре познат свят и е избор на всеки човек дали да се хвърли в морето от непознатото за да се срещне с тези новите неща.Те вече няма да бъдат добри или лоши,приятни или неприятни освен ако вие не искате това да бъде така.Но какво е приятно?Какво е болката?Свързано е с нашето оцеляване като вид.Да разпознаваме кое е полезно за нашето тяло и кое не е.А ние сме го издигнали в култ и му се кланяме.Но неговата единствена цел е да ни помага да останем тука още малко.Да останем заради нещо друго,а ние оставаме заради него.Това е доста парадоксално,защото ние боксуваме на едно място и дори няма кой да ни побутне,защото всеки е зает да затъва все по надълбоко.И потънали непрестанно в това блажено удоволствие ние сме забравили за какво сме тука.Колко от вас ще си признаят че живота им е един фарс.Аз си признавам че моя живот е една лъжа.Едно бягане от това което съм аз.Защото мене ме няма в моя живот.Аз само правя това което се очаква от мене да направя.Правя това което обществото смята за нормално и правилно.Правят това което хоратам смятат за приятно и не правя това което смятат за неприятно.Как мога да буда себе си в свят в който всеки играе роли и очаква и от тебе да играеш роли.Ако се покажеш такайв какъвто си хората ще те намразят.Ще те намразят защото те нямат сили да го направят за себе си.Те самите не могат да си позволят да го направят.И какви са пречките?Винаги има пречки и задръжки.Но тези задръжки си ги слагаме ние,а не околните.Ние ще се сметнем за луди,иначе какво ще ни интересува какво мислят другите.Защо винаги се съобразяваме с тях.Защо винаги като добри деца ние правим това което ни казват.И защо ние методично но сигурно убиваме непокорството в собствените си деца.За да ги превърнем като нас,едни вечно блуждаещи и непознаващи себе си същества единствената им цел която е да си получат дневната доза удоволствие преди да заспят отново.Преди глада да им напомни за тях самите.Хората мразят глада и са го нарочили,никoй не трябва да гладува.И хората играят едни игрички тука,хората винаги са играли игри и винаги ще играят.В детството сме играли на криеница,а сега играем на спасители и спасени,помагащи и на помогнати,знаещи и незнаещи,можешти и неможещи,красиви и грозни,добри и лоши,честни и нечестни,и ние не само надлъгваме тези с които общуваме но най вече надлъгваме себе си.Живеейки в свят в който сме поставили преживявания и желанията на първо място,в свят в който нас реално ни няма.И обекти на това блаженство може да бъде всичко.От чувствата то мислите,просто защото това са рамките в който живее човека.Затвор от който той самия не иска да излезе.Затвор в който той е живял толкова дълго че не иска да се раздели с него.

Безсмъртие?Защо?За кого?Толкова много хора желаят да се безсмъртни.Само погледнете перспективите на едно безкрайно удоволствие.За какво ни е да ходим в рая на вечните удоволствия когато може да го постигнем тука на земята.ВЕЧНО и ЗАВИНАГИ да се наслаждаваме на хубавия и приятен живот.Само погледнете какъв затвор си сътворяват хората.Те не искат да бъдат освободени ,те не биха се освободили.Защо му е на някой да ги освобождава?Защо са ни спасите в свят в който хората не искат да се спасят сами себе си,камо ли някой друг да ги спаси.Защо са ни помагащи в свят в който хората не искат да помогнат сами на себе си.И какво е това вечно желание за помагане и спасяване.Всеки който отиде горе управляваш все това повтаря.Аз ще ви помогна,ще ви спася,ще ви направя живота една голяма приказка.Е да ама в България приказката не е толкова хубава колкото в западните страни.И защо не се сравняваме с близкия изток ами се сравняваме с близкия запад.Защо нашите желания за благини за толкова големи че дори искаме да се оредим за няколко живота напред с пари.За да може да си ги купуваме всеки ден без да се притесняваме.Като наркомани които работят усилено за да могат да се пенсионират и да се дрогират всеки ден.Или да отворят своя собствена плантация за дрога че да решат всичките си проблеми.С какво са по различни нормалните хора от наркоманите например?Не е ли само обекта на тяхното желание различен.Само че нормалните са масата и те определят кое е нормално да се желае и кое не.Не знам тъжно ли е или смешно че хората цял живот се самонадлъгват че това е живота.За тях и за много други е точно това.Едно голямо плюскане и пиене,с малко секс от време на време и не с кого да е ,ами с онези социално обществени модели за КРАСОТА.Някаква мода турили хората и всеки се втурва да носи някакви парцали.Да ТОВА Е СМИСЪЛА НА ЖИВОТА КОЙТО ТОЛКОВА ДЪЛГО ТЪРСИТЕ.ЖИВОТА Е ЕДНО ГОЛЯМО ТЪПЧЕНЕ С ХРАНА И ПИЕНЕ,ЕДНО ХУБАВО УМУВАНЕ ВЪРХУ ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ ЗА ТОВА КАКЪВ Е СМИСЪЛА ПРЕДИ ДА СИ ЛЕГНЕМ ДА СПИМ И НА ДРУГИЯ ДЕН ДА НАПРАВИМ СЪЩОТО.СЪЩОТО ЗАЩОТО НЕ МОЖЕМ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЗАТВОРА КОЙТО СМЕ СИ НАПРАВИЛИ.АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ ЖИВОТА СИ ТОВА ОЗНАЧАВА ЧЕ ВИЕ ВЕЧЕ ЖИВЕЕТЕ В НЯКАКЪВ ЗАТВОР.И ОТРИЧАНЕТО НА ТОЗИ ЗАТВОР НЯМА ДА ВИ ОСВОБОДИ ИЛИ ДА ГО НАПРАВИ ПО МАЛКО РЕАЛЕН.А ОСВОБОЖДАВАНЕТО СТАВА ЧРЕЗ ОСЪЗНАВАНЕТО ЗА ТОВА ЧЕ НИЕ СМЕ ВЪТРЕ В НЕГО И НАИСТИНА КАТО СЕ ПОПИТАМЕ КЪДЕ БИХМЕ НЕЖЕЛАЛИ ДА БЪДЕМ.Къде неискате да бъдете?Това е много по интересен въпрос от това :Къде искате да бъдете?Но кой го интересуват такива неща.Нека всеки да следва мечтите си нали така.Мечтите за все по хубави и приятни изживявания.Но чакай малко приятните изживявание не се свеждат само до емоциите.Те могат да бъдат и мисловни.Дайте ще четем книжки и ще се интересуваме от развитието на нашия ум.Колкото по богат въображение имаме толкова по невероятни преживявания ще си измисляме.Колко невероятно приятно звучи нали?И пренасяме вече желанията си за преживявания извън рамките на нормалното.Но странното е че ние пренасяме само нашите желания а нас самите не.Ние оставаме някъде там вътре надълбоко затулени зад поредната емоцийка любов.ЛЮбовта била смисъла на всичко!Това може да го видите навсякъде.Любовта ще спаси света!Да го спаси от кого?За какво му е на света да бъде спасяван.Но не ние ще го спасим,но от кого реално ще го спасяваме?От себе си?Ми нека да го спасим,нека всеки да се гръмне и света ще бъде спасен.Защото ние сме като някакъв вирус за тази земя.Място в което да разиграваме до безкрай нашите си измислени игрички.Нека да спасим земята и да я направим един голям чист парк.Да запълним озоновата дупка или ние да се скрием в миша дупка.Защо хората винаги отлагат най важния въпрос "кои сме ние?".Но той може да почака,имаме свят за спасяване.Имаме милиони хора които трябва да бъдат спасени или да им бъде помогнато.Нямаме време да се занимаваме с глупости,дайте да решим проблемите с световния глад пък после ще му мислим.И като се решат тези проблеми какво?Ще направим затвора си още по приятен и труден за излизане.Тогава наистина рая ще дойде на земята.Ще имаме да ядем и пием дори без да работим.По цял ден ще се наливаме.Мислите ли че на някой ще му хрумне да търси себе си?Че за какво му било това нещо,нали си живее ДОБРЕ.Нали това е целта на хората да си живеят ДОБРЕ.Да направят живота си по хубав.Дори вижте в нахия форум.Всичко е с някаква ДОБРА ЦЕЛ.Всичките ни мисли са някакви добрички такива с някакви добри намерения.Толкова предсказуемо и ограничено.И ние се мислим за велики като сме направил итова или онова в света на хората.Защото в света на хората е велико да имаш пари или много сексуални завоевания.Но света на хората е една песъчинка в сравнение с вселената.И не може чрез нашето си разбиране за нахия си човешки свят да се мъчим да определим вселената.Така ние винаги ще я разделяме на добра вселена и лоша.ВИнаги ще има СВЕТЛА ВСЕЛЕНА И ТЪМНА.ДА И ДЕЦАТА НА СВЕТЛИНАТА ЩЕ ДОЙДАТ,А АЗ ЩЕ ГИ ЗАПОЗНАЯ С ДЕЦАТА НА МРАКА.Да точно така ще ги запозная с ТЯХ САМИТЕ,защото те не се познават.

Та защо не вървят нещата в България?А защо не вървят нещата по света изобщо?НАЙ ЛЕСНОТО което можем да направим е да направим един хубав и приятен свят за живеене.Той ще е толкова лесен че никoй няма да тръгне да търси новото и различно.Това ли е света който желаете?Вечния рай,без болка,само удоволствия.Да кажеш хората да си постявят различни цели които да постигат,да имат различни желания,а те са толкова еднакви и еднообразни.Те сами се правят такива един друг.Оеднаквяват се.Вечно да бъдат на едно мнение и на една страна.И после какво?След милиони години на нашето вече постигнато безсмъртие изпълнено с всекидневните ни ритуали за приятни неща.Когато за милиарден път ние си отпийваме от сладкото винце дали ще се питаме кои сме ние?Но колкото повече време стош с нещо толкова повече връзката която си изграждаме с него става по силна.Няма значение дали ще обичаме човек или ще сме свикнали с парите.Всичкото е едно пристрастяване и едно обвързване.Сделка която ние хората сключваме за да се чувстваме сигурни.Нали толкова е приятно чувството на сигурността.Но какво ви говоря аз нали?Като съм толкова велик нека да ви кажа какво да правите нали?Какво е онова другото за което толкова говоря и за което все пак нищо не мога да кажа.Но хората които са се срещали с това другото знаят за какво говоря.Не ми е нужно да разговарям с такива хора за това другото.Все едно да обсъждаме колко жълт е цвета на слънцето.И не го пиша заради вас другите.Аз не искам да помагам на никого.Ако зависише от мене бих ви дал възможност да станете безсмъртни и да живеете вечния си приятен живот.Няма такова нещо като помощ и помагане.Това са пълни глупости.Има просто начини на живот.Кой съм аз да ви казвам как да живеете.Аз просто се опитвам да ви покажа живота който вие живеете.На който му ХАРЕСВА да си го живее.Нали това е определящо за човешките действия.Харесването и нехаресването.Това ми харесва ще го правя,онова не няма да го правя.Е харесвате ли това което съм написъл или не?Ако е едно от двете просто нищо не сте разбрали,просто защото не сте достгинали до това.Няма нищо лошо,до сега много малко хора са ме разбирали.Това е типично за хората,да си поставят капаци пред себе си за да не се видят.Те хорта не биха допуснали информация за техния живот да премине през тях без да се регулира от тяхната личност.Глупости пиша така е.Луда работа направо.Пиша го за мене аз това.Пиша го защото този човешкия живот не е за мене.Постоянно правя опити.Дори вече играя човешките игри много по добре от преди.И все пак колкото и добър да ставам те си остават игри.Да ме държат настрана от онова което съм аз.Тука при мене няма трябва да се направи това или онова.Трябва да се освободиш или така на татък.При мене има това като направиш става онова.Просто търся отговор защо става така.Да разбера как действат нещата.И това е така защото аз се нуждая да намеря отговора.Поне сега,поне тука докато пиша,дали играя роля или не ,е трудно да се определи.Но самия факт че го пиша от някаква нужда означава че играя някаква игричка.Въпроса е до колко съзнавам че я играя и дали не го пиша преднамерено.Дали аз съм избрал да играя тази роля или тятъра в който работя не ми я е поставил нарочно.Все пак е някаква работа.А аз тука сега си репетирам пред огледалото.Така че никoй да не може да разбере кой съм и какъв съм.Защото е по лесно да се играе роля от колкото да се покаже човек такъв какъвто е.И утре като почнат представленията никoй няма да разбере че зад онзи човек на сцената стои нещо съвсем различно,готово да изкрещи ТОВА Е АБСУРДНО.

Ако сте прочели това значи вие не знаете какво да правите.Един съвет...каквото и да правите започнете от вас самите,някъде там дълбоко вътре във вас.Там сте някъде,просто отдавна не сте разговаряли със себе си...но има един бодигард на входната врата където живеете.Неговото име е ЕГО или личност.Пазете се от него защото той ще ви лъже че вас ви няма и че той е вас.Но все пак се опитайте да отворите врата поне да надникнете какво има зад кулисите на ролите които играете.Току вий сте се намерили :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on август 15, 2007, 03:48:44 pm
 Ще поговоря малко за вярата като процес.
Кога човек вярва,в какво човек вярва и защо го прави...Нямам достатъчно много набюдения върху моя вътрешен свят но на базата на тези които имам съм склонен да твърдя следните неща,поне сега на това ниво.

В първичното състояние на съзнанието,там няма вяра...Това позволява една такава абсолютна адаптивност към околната среда.С течение на времето ,с израстването на човека,той се адаптира към околната среда в която живее .Интересното тука е че когато средата остане една и съща се наблюдава пълно адаптиране към средата,говоря в психологически план въпреки че има и физическо съответствие което е по явно и лесно за наблюдение.Но чрез процеса на адаптация начина по който става е именно чрез някаква вяра.Това е един вид несъзнателно разбиране на същността на нещата на определено ниво.Но проблема идва там когато се смени средата в която се живее.Тъй като човек вярва във вече минати и изпитани неща той винаги първо се допитва до тях ,а чак после търси друго решение.Тука вече неговата адаптивност спада значително,като силата на спад е равносилна на силата на вярата в дадените неща.Например какъв е шанса да обедиш една жена ,която е прекарала целия си живот обичайки хората.Това е нейната вяра и тя ще я отстоява до края.Ще я отстоява защото нея като съзнателно същество всъщност я няма,а там единственото което има е тая вяра.Винаги любовта ще определя нейния живот вместо нея.Тя един вид няма свободен избор вече пред себе си.Няма защото в момента на избиране на несъзнателния живот пред съзнателния, човек губи това нещо наречено избор.Така наречения личен избор не е никакъв избор а просто отстояване на дадена вяра или отричането и като и двете неща са процеси именно на несъзнателното съществуване.

Може да остане с впечатление че искам да внуша че съзнателното съществуване е за предпочитане но реално това не е точно така.Аз за мене все още не съм направил своя избор и се колебая между тези два варианта по които може да ми протече живота.Аз съм изправен именно пред съзнателният избор между това да изживея един несъзнателен живот и това да изживея един съзнателен живот.Те са качествено различни по своето естество като има някои неща които виждам дори в момента на общуване с другите хора,конфликти в разбиранията с които се сблъсквам свеки ден.Единствения фактор който в момента влияе върху моя свободен избор е именно вече изградената ми в мене самия личност.Тя ме е замествала през целия ми живот и няма нищо против и да го прави до края му.Ако избера съзнателното съществуване,това обрича личността ми на мъчения и изтезания.В моментите когато личността ми командва ще бъда завладян от отвратително чувство за несигурност,неправилност,страх,срам и какво ли още не.Нещо повече,нещо от което аз реално се опасявам е че завладяването чрез точно обратната тактика на приятните чувства ще бъде най голямо предизвикателство за преодоляване.Колко човека са се отказали от всички видове преживявания в името на нещо си което не ти носи нищо.Съзнателното съществуване не носи нищо полезно както биха определили хората.Това е просто начин на живот освободен именно от онези донесени неща.Но най големия коз на личността ми всъшност не са преживяванията които ми предлага.Това е една идея с която се сблъсках през живота си.Една популярна идея чиито хиляди документрини случаи карат моето същество да се колебае в своя избор.Идея която така яростно отхвърлях и тя все се врущаше като бумеранг при мене.Именно идеята за преражданията.Лесно е да се наблюдава че светът на хората е пълен с многобройни и разнообразни преживявания и опитности.Ако аз наистина съм дошъл тука ,то най вероятно съм дошъл да трупам именно опит на нивото на преживяванията.А това става именно чрез преживавания.Ако аз сега се отдам на онзи живот който един вид отрича тези неща е възможно един вид вместо да разшири моето съзнание да го стесни в по тесни рамки,като визирам един по дълъг план на разглеждане на нещата.Колкото повече материал имаш за анализиране,толкова по добре би могъл да определиш какъв е живота тука на земята.Та това е най големия коз който използва в момента личността ми.И тъй като този коз е просто една вяра аз не мога да и дам правото да определи живота ми без да видя наистина как стоят нещата.Това означава че трябва да премина именно през това,да разбера дали е имало нещо преди този мой живот и на къде съм се запътил.За да премина през това аз трябва да достигна до съмите дълбини на моето собствено съзнание.Метод чрез който усещам че ще мога да направя това е именно самохипнозата.Трябва да проверя дали наистина има нещо вярно зад тази една  всеобща човешка вяра за преражданията.Но тъй като хората имат навика да виждат само това което искат,трябва да се подготвя за това изследване.Тази подготовка трябва да включва пълната необремененост и предобеденост от опитността ми досега и да притежавам способността да изключвам вярването като процес вътре в мене.След като бъда готов да гледам,аз ще се обърна навътре към себе си за проверя достиверността на тези източници които твърдят така силно вярвайки че има живот след смъртта.

Искам да отбележа че това по горе не е нищо повече от едни малки размишления.Аз не вярвам в нищо от това което съм написъл въпреки че моята личност го прави.С течение на времето започнах да разграничавам това което съм аз и това което съм си изградил за мой заместник през живота ми.На такова ниво съм на което трябва да реша дали трябва да прекратя изследването на преживяванията и да се занимавам с други неща или все още нямам достатъчно опитност в тази насока.Това наистина ще определи развоя на живота ми по два доста различни един от друг начини.За сега вероятно ще поддържам лека връзка със себе си като продължавам да живея един несъзнателен живот,колкото и да ми се струва това за загуба на време...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on август 24, 2007, 05:59:40 pm
Какво си правил с живота си?
Какво трябва да правиш с живота си?
Какво искаш да правиш с живота си?
Какво чувстваш че трябва да правиш с живота си?
Какво мислиш че трябва да правиш с живота си?
Какво правиш с живота си?
Какво ще правиш с живота си за в бъдеще?

Ключовата дума е "правя" !
Това са грубо казано въпроси , които би ме попитал всеки човек.За хората живота е "правене на нещо си".Ако не правиш нищо ти все едно си умрял.Това е доста парадоксално, защото като си умрял ти все пак правиш нещо,в този случай мъртвееш :) Както камъка, който стои неподвижно.Но ако при правенето има някакво движение и ако стоим на едно място,то това правене ли е.Ако не правиш нищо това не е ли един вид правене на нещо,в този случай правене на не правене.Ако всичко се движи и променя,то това означава че и това послание ,че всичко се движи и променя да подлежи на промяна.Самото послание е доказателството което биха търсили много хора че има неща които не се движат.Но аз не вярвам в доказателства повече.Виждате ли колко парадокси може да се появят в нещо толкова просто като разбирането ни за света като променлив или не подлежащ на промени.

Ако всичко в света се движи.Какво означава това...Това означава че законите които уж  изнамира науката са просто закони които важът за точно определения момент.Но в следващия момент БАМ и законите са вече други.И провежданите от учените експерименти отново доказват другите закони противоречащи с предните.Но тука има нещо доста обезпокоително и парадоксално ако погледнем от една друга страна.Ако всичко подлежи на движение и промяна,то дори този самият ЗАКОН ако го изведем би подлежал на промяна.Значи е излишно да се прави такъв закон.Но какво ще стане ако един ден просто ей така БАМ и поради непрестанната промяна на света,той да стане непроменлив.И ние бихме попаднали в един свят в който всичко е замръзнало.Но какво ако например всички закони които хората изнамират някак си са всъщност едни такива замръзвания на променливата вселена.Едни частични такива зацикляния.Нека да доведа нещата до още по голяма дълбочина.Какво ако вече вселената е замръзнала под един вид непрестанна промяна...И тя не може да се измъкне от това замръзване,което води до непрестанни промени...Една непроменлива промяна...

Та накъде бия нали така?Какъв е смисъла на всичко това?Но какво е смисъла като дума,не е ли поредната идея обект на нашата вяра.Вяра която е обсебила нашето същество до граници които самите ние не познаваме.Вяра която ни определя като такива каквито сме...смислени...Може би вие се нуждаете от доказателство нали така?Да поредната думичка,дума от която се нуждаем.Нуждаем се от нея,както и от смисъла,както и от искането...Не е ли това което бихте ме попитали?Какво би ми донесло това на мене?Какво целя със всичко това?Какво е посланието ми?Ако вие се нуждаете от послание вие ще го получите.Но въпроса който ми остава всеки ден в главата е къде съм аз в този свят.Дали ще остане малко време за мене след всичкото това търсене,искане,преживяване,доказване,смисъл,истини и лъжи...Аз съм точно толкова зациклил колкото е вселената в момента.Аз дори не знам как да се изразя в момента защото това ,което имам да кажа не е определено от искане или желание.Не мога да се сетя за дума с която да определя моите действия,освен една едничка.Една думичка която съм си избрал.Но не аз избрах думата ,а тя избра мене.НЕИЗБЕЖНОСТ!Всичко което съм написъл и което ще напиша е неизбежно.Няма значение дали импулса за написаното е бил желание,искане или нещо друго,факта е че аз пиша.За кого го пиша,за вас или за мене?Не ми трябва да знам кои сте вие,аз дори няма как да разбера,аз дори не знам кой съм аз...Но дори да знам че е неизбежно дадено действие,не би ли било отново неизбежно познанието ми за неизбежността да ме подтикне към правенето на точно обратното на това което се гласи,цели от неизбежността,а именно отнова да стане неизбежно.Процес от който няма измъкване защото всеки път когато си помисля че трябва да се противопоставя на това което смятам за неизбежно,води именно неизбежно до нещо друго.

Какво съм аз наистина?Купчина плът и кости,някакви си чувства,малко логически мисли...Какво означава това,аз се подчинявам именно на тези неща.Моите чувства и мисли определят това което е моето физическо тяло.Къде да отида и какво да правя.Но защо съм длъжен да правя тези неща,и кой не е съгласен с тези неща.Толкова е лесно да се предадеш именно на тези импулси,на тази вече изградена илюзия за света.Тя ти дава сигурност и овереност.Дори гордост че си именно такъв.Но какво ми става ,защо там някъде дълбоко в мене има нещо което непрестанно и по някакъв друг начин ми казва че това не е всичко.Как мога да бъда сигурен че това не е поредния трик на личността която съм си изградил,нова по съвършена система за контрол над мене.Но какво наричам аз мене,кое съм аз.Кое ме прави различен от другите,защото аз бих бил именно там в различността,в уникалността,иначе другото е просто програмирано.И дали наистина новото и различното всъщност не е програмирано отново,по начин който е неизбежен.Което ме довежда до началото на моя пост,а именно да си задам въпроса какво правя и какво възнамерявам да правя.И всичко което бих направил би довело именно до това което е заложено принципно в мене да правя.Това което е неизбежно да стане.Смъртта не е опция,поради много проста причина,ако умра може съвсем да не съм в състояние да изляза от тази неизбежност която ме е поробила,с която някак си не съм съгласен.Ако смъртта замрази това което съм аз,може би би било твърде късно.Много хора всъщност ми казват че греша.Че трябва да се оставя на тези процеси да ме завладеят и да приема благините които идват с тях.Всякаш само това има значение.

Но какво  е свободата,чувство за свобода?Поредната скроена илюзия за мене самия,нещо което да гоня и да търся.Може би тя е причината за този пост,добре скроената логика и стъкмистика както много хора биха я определили,а причината би била много проста.Ако аз искам да бъда свободен то това означава че аз се чувствам роб.Защо бих "желал" това ако нямах нужда от него.И тука отново се появява един огромен парадокс.Как мога да разбера истината.Нали е това което вие хората търсите.Е аз опитвам да я намеря сега ,точно по начин който вие сте ми показали.Но нещо не се получава.Методите били те ментални са обречени на провал.Ето го простия пример:
Ако аз се чувствам свободен,това какво означава.Дали означава че аз наистина съм свободен или просто че аз си въобразявам че това е така.Каква е разликата между това което аз си мисля че е и това какво е.Какво значение би имало за мене това.Дори да бъде илюзия за свобода,в тази илюзия аз съм свободен.Един вид аз получавам това от което имам нужда.Та ако аз се чувствам роб поради някаква причина.Премахването и би довело именно до попадането ми в илюзия че съм свободен вече.Но какво ако всъщност и това че съм роб ,не е поредната илюзия която съм си сътворил.Един вид от реалността аз попадам в илюзия в която съм роб,а в последствие в илюзия в която съм свободен.Но аз съм бил реално свободен ако мога така да се изразя единствено преди да съм разбрал че съм бил роб.Ако това е вярно то тогава това означава че ние сами се поробваме.Сами си създаваме илюзии от които не можем да излезем.И колкото по навътре навлизаш толкова по трудно може да излезеш.Но къде в целия процес бъркам.Нали сме свикнали да мислим че при премахването на причината се премахва следствието.Ние премахваме причини които реално не съществуват.Именно за това не можем да се измъкнем от тези фантазии.В момента в който започнем да търсим причината и ако я намерим ние вече сме обречени на неизбежния процес който довежда до поредната илюзия.

Всички методи свързани по някакъв начин с вярване в нещо, неизбежно довежда до изграждането на илюзии.Мисля че всеки може сам да прецени за себе си какво да прави с прочетеното.Аз не бих си повярвал,за вас не знам...
Title: Духовност...душа...и една сделка.
Post by: blqh on септември 10, 2007, 03:39:48 pm
 Каква е тази сделка която всеки човек сключва и за която ми идва от вътре да говоря.Много хора са се опитвали да предопредят хората , но техните думи биват изопачени,по грешно интерпретирани и остават някъде си там в миналото като история.Говоря за сделката на всеки отделен човек с дявола.Присъства във всички култури под различен начин ,главно като метафора описана като приказка.

 Сделката се изразява в нещо много просто и напълно очевидно за хората които си позволяват да гледат,а именно ние хората си продаваме душите за така наречените преживявания(било то приятни или неприятни).Работата е там че ние в първия момент не знаем какво продаваме,не се познаваме и веднага без да се замислим сключваме тази сделка която ни отнема най-ценното,единственото което е истински наше,а именно душата ни.И тъй като вътре в нас остава празно ,ние бързо бързо започваме да запълваме тази празнина с всичко което ни попадне.Опитваме се да напълним тази бездънна дупка с така наречените преживявания,нещата които сме си купили.Бродим по земята като едни същества изгубили целия свят в техните очи,едни празни очи,но едни вечно желаещи очи,вечно търсещи очи.Търсещи безспирно с нещо да запълнят тази яма зейнала вътре в тях.Като едни прокълнати същества ние бродим по тази земя , прокълнати да не намерим покой за дето сме си продали душата.И нито така наречената любов или каквото и да било не може да запълни тази празнина вътре в нас.С времето тя става все по голяма и по голяма докато ние напълно пропаднем в бездната на отчаянието и забравата.Забравяме за сделката която така радостно сме сключили толкова отдавна,сделка която ни е отнела всичко,в замяна на дребни дрънкулки като чувствата и мислите.

 Но има начин ние да развалим тази сделка и да си върнем живота който толкова отдавна несъзнателно сме изгубили.Защото за да се себеоткрие човек той първо трябва да се изгуби,за да се намери отново.Но да развалим тази лекомислено сключена сделка ще ни струва много много усилия,труд,работа и търпение.Всеки ден ще се сблъсквате със желанието да спрете това безумие и отново да се потопите в дълбините на забравата.Дявола си служи много изкусно за да ни съблазни и да запази сделката.Но дявола е много по хитър от колкото вие си въобразявате че е.Най страшното от всички оръжия на дявола е именно ЛЮБОВТА.Хората дори не си дават сметка как той им дърпа конците...

 За да си върне душата човек просто трябва да върне на дявола това което му е взел.Толкова е просто и толкова трудно за постигане.Толкова трудно хората биха се разделили със сладкото удоволствие което им носи любовта и така нареченото добро.Толкова е трудно за един човек просто да спре да желае,чувства,мисли и ВЯРВА.ДА ВЯРАТА Е ДРУГО СРЕДСТВО С КОЕТО ДЯВОЛА НИ Е ПОРОБИЛ.Накарал ни е даже да коленичим и да се молим в негово име,а неговото име е именно БОГ.Да този ГОСПОД в който така безкомпромисно хората вярват е именно дявола който е взел душите им.Това е толкова очевидно от страни и толкова невъзможно да бъде видяно от един човек който е сключил тази сделка.Той е не само заслепен но и попаднал в една прекрасна заблуда,фантазия за реалността която е заместител за истинския живот така че никога да не се събуди за да отвори очите си за ставащото около него.

 Дефиниция за духовност,душа могат да дадът само духовните хора,хора преминали през това.Но тя ще може да бъде разбрана само от други духовни хора.Никой човек сключил сделката с дявола не може да разбере що е това.Той винаги ще си представя,измисля,визуализира,вярва и какво ли още не ,но НИКОГА НЯМА ДА УСЕТИ НИЩО ДУХОВНО.Не може да усети нищо духовно именно защото средството с което става това е ДУШАТА,нещо което той вече така лекомислено е продал именно в замяна на този измислен рай.Всякакви дефиниции за тези неща са напълно безсмислени за един духовен човек,тогава всичко се вижда и е напълно очевидно за него.Развалянето на сделката е уникален и строго индивидуален процес.Самия човек знае най добре какви сделки е сключил с дявола , само трябва да му върне това което е взел от него,за да си върне душата.Всеки човек всеки ден живее именно със собствения си направен избор.Когато човек сключи тази сделка,той дава и това,възможността да избира,отказва се от нея...

 Всеки ден все по отчаяно ,личността ми ,тази дадена ми от дявола за да ме контролира търси начини да запази своя трон.Изкушение след изкушение,сладост след сладост,преживяване след превивяване тя ми предоставя само и само да не разваля сделката.И отново съм изправен пред избор...избор който бях направил преди много много години,когато избрах да бъда част от обществото и неговите модели на поведение.За втори път съм изправен пред същия избор но вече съм видял и изпитал това което има да ми предложи дявола.Все едно съм отишъл в заложна къща за да си заложа душата за да мога да си купя преживявания,удоволствия,идеи и какво ли още не.Но ето аз започнах да връщам купеното за да мога да си върна душата.Сега избора стои пред мене ясно очертан...дали отново да се потопя в морето от преживявания и желания ,давайки най ценното ми или да запазя душата си...Но какво аз ще направя няма никакво значение за тебе ти който четеш това...ти кое си избрал?(риторичен въпрос :) )
Title: ДУХ, ДУША ... и малко познания.
Post by: ramus on септември 11, 2007, 01:08:10 pm
Блях,
значи има едно генерално несъотвествие в последния ти пост - смесваш ДУХОВНОТО... с ДУШЕВНОТО...
ДУХОВНО идва от "ДУХ", а "ДУШАТА" дава основата на "ДУШЕВНИТЕ НЕЩА".
В този смисъл "ДУХОВНОТО" развитие не е ДУШЕВНО РАЗВИТИЕ.

Между другото досега никъде няма ясно и точно разграничение какво е "ДУША" и "ДУХ". Има доста опити и всеки от индивидуалистите си го дефинира според нивото си на развитие - във връзка с разбирането...

Все пак - ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ е посока на развитието към самосъзнанието към НИВАТА над първата "тройка" - физическо, астрално, ментално... Именно тия нива - "втората тройка" се наричат ДУХОВНИ,  и с това именно е свързано понятието ДУХ - това е онзи аспект на всяка единица съзнание, който е на "ниво" ВТОРАТА ТРОЙКА - т.е. над тия нива, които сме свикнали да ни определят в сегащното ни битие.
Докато понятието ДУША е свързано с първите три нива - по начина по който се използва може да се "нареди" към "първата тройка" и е нещо като "нематериалния ни аспект" свързан с точно тия нива. В този смисъл на душата й се приписват различни типично човешки, но и някои нематериални характеристики, които се приближават до познанието и особеностите на астралния ни аспект. Така ДУШАТА всъщност е човешкото название за АСТРАЛНИЯ АСПЕКТ НА ВСЕКИ ЧОВЕК... Или това, което остава зад /след/ физическото ни тяло.
Ето най-обща сравнителна характеристика на понятията ДУША и ДУХ.

Има обаче едно генерално подвеждане - именно по думите. Понятието ДУХ, поради неразбирането на смисъла от "обикновените" хора, е добавено като синонимно към ПОНЯТИЕТО ДУША - особено в българския език думата е една и съща. Така се подменя и смисъла й, който както вече по-горе посочих е качествено различен. Ето защо понятието ДУХОВЕ... и ДУШИ са станали нарицателни за невежите "езотерици" от социален характер и ясно показва нивото им на неразбиране спрямо "общата картина". Почти навсякъде и съвсем неуловимо разни спиритици /контактьори с "отвъдното" и света на "умрелите"/ наричат нематериалните аспекти на умрелите ДУШИ, а тяхното проявление на ниво материална действителност - ДУХОВЕ. Именно затова понятието ДУХ подвежда със смисъла си, носещ "двойно" значение - в зависимост от разбирането и нивото на развитие на използващия го. Независимо, че в английският език има две думи - SPIRIT   и  GHOST, там също се бъркат непрекъснато двете понятия. По същия начин е и английските думи за ум и разум - например думата MIND, дори и англичаните я използват и като "ум" и като "разум", но това са коренно различни понятия и са названия на две различни проявления, израз на различни състояния-нива на съзнание - УМА е свързан с условно несъзнателните нива в етапите на развитие, докато РАЗУМА е вече неговата аналогия, но в нивата на ЗАСИЛЕНО СЪЗНАВАНЕ в посока към САМОСЪЗНАНИЕ.  Както се вижда дори и думата "САМОСЪЗНАНИЕ" се използва и в съвсем друго значение в междусоциалния ежедневен език - например вестникарския израз - "българо-мохамедани с турско самосъзнание....."
   
С изведените примери исках само да напомня, че думите са просто посредници и се използват за различни цели. Именно целите определят и смисъла и значението на всяка дума. Понеже получаваме езика, думите и значението им "наготово" по време на първите си години чрез социалното ни възпитание, всичко това предопределя в комуникацията ни да преобладава предимно СОЦИАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ И СМИСЪЛ НА ДУМИТЕ.
Но... когато човек постепенно израства и се трансформира в индивидуалист, винаги част от този му процес е свързан задължително с преосмисляне, преоценка и задълбочаване на смисъла на думите с които той борави "вътрешно" - в себе си. И това е само един начален етап. По-късно при работата му над себе си "той" открива, че мисленето чрез думи е само забавящо и доста тромаво в сравнение с мисленето чрез значения-символи - без да се прави "аналог на говоренето" НАУМ. По този начин мислите започват да препускат без ограничението на "скоростта" при вътрешното им "изговаряне с думи".
Понятието "ПРОЗРЕНИЕ" е свързано с този процес - понякога хората, които го познават се усещат, че като че ли са "направили" някакъв "скок" на мислите си - сякаш без връзка... Но когато се направи такъв "скок" ума на човека не може да схване "връзките" и по този начин се получава сякаш "празно"... Много хора придават на това явление някакъв "божествено-религиозен смисъл", но това е пак свързано с непознаването на вътрешните ни процеси.
 
Все пак - всеки според себе си.
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on септември 11, 2007, 05:31:00 pm
Надали има значение, какво означават самите думи. В крайна сметка всеки разбира това, което иска да види, а автора е оставил своя дух в това което е написал и всеки един от читателите има възможността да се докосне до заложения смисъл.

Иначе в този ред на мисли "Дух" се използва и като сила на характера в българския език, а душевното разтройство би трябвало да е рядкото щастие на душата.

А какво е душа ??? .... ??? все още никой не е разбрал.... но всички имаме идеята, защото иначе няма идея че ни има.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 11, 2007, 10:54:42 pm
 Имам едно предложение...

За разлика от общоприетите значения описани в тълковните речници , "думите" за всеки отделен човек започват да имат различно значение и смисъл с течение на времето.Тези разлики стават все по големи при индивидуалното развитие,един вид думите видоизменят първоначалното си значение.Но всеки индивидуалист започва да придава различно и уникално значение на думите които използва , което води до един явен проблем при общуването.Докато по рано всички хора са използвали думи много близки по значение,тука се стига до едно ниво в което всеки си говори на негов собствен език разбираем напълно само на него си.Забелязвам че когато човек чете постовете на някой друг,той с течение на времето започва да усеща какво значение е имал в предвид автора им при написването им.Но тъй като това е форум и постоянно идват нови хора аз предлагам всички заедно да поставим основите на едно по добро общуване.Като постепенно,последователно и систематизирано изведем дефиниции за основни понятия с които боравим,не само такива каквито съществуват в социума ,но и отделно от него да добавим и надграденото,видоизменено или напълно заменено значение ,което да придаваме на тези думи ,така че да не се налага постоянно да се доуточнява кой какво имал в предвид като написал еди какво си.Всичките тълкования да не бъдат абсолютни ,а по скоро условни...

 Имам в предвид че както Рамус отбеляза , в един момент през главата ти минават мислите под друга форма различна от "говоренето наум".Тъй като за много кратко време преминават прекалено много значения през човека ,неговия словесен апарат не е в състояние да навакса и изостава като се изпуска нишката в говоренето,чрез което се изразява това което дадения човек "вижда".Един вид все едно да гледаш филм , в чиято лента да липсват половината и повече кадри.Както зрителя няма да може да възприеме всичко което е било първоначално във филма,така и до слушателите на говорещия няма да достигнат всичките значения които е искал да изрази човека.Там вече се достига до друг проблем вече с интерпретацията но все пак накъсаната мисъл е по трудна за интерпретация :) Един вид стига се до ниво в което за да общуват чрез слово свободно хората и да се разбират се налага да използват друг различен начин.
Title: Re: Луда работа
Post by: voivoda on септември 12, 2007, 09:07:36 am
Не са проблем думите ... според мен е необходимо просто желание за общуване (диалог ... не монолог).
Да се напище тълковен речник на форума, който всички учасници да наизустят за да могат да се разбират помежду си и точно този речник да ги "накара" да не бъдат горди, самовлюбени, нетърпеливи и най-просветени.  O0 успех в чупенето на леда на гренландия с тесла.
Стигаме до една стара тема ... но по друга пътека, по път който сами извървяхте.

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1440.msg16125#msg16125

Желанието да почувстваш човека който пише отсреща, обаче се сблъсква с вниманието, което постоянно избира какво да пуснем в главите си.
Title: Re: Луда работа
Post by: Катерисе on септември 12, 2007, 10:03:14 am
Мдаа, не е ли това един популярен мит? Да намерим общ език, на който всички да говорим еднозначно и да се разбираме на 100%. Нямаше ли опити за създаване на такъв общовалиден глобален език за общуване, който се нарича есперанто. Не служат ли тълковните и другите речници точно за справка, за ориентация какво е общоприетото значение на думите. Нима не идваме точно от там, където думите са застинали в едно повърхностно, но затова пък общоприето значение и изразяват повърхността на онзи, който си служи с тях.

Идеята не е нова, но не е и намерила начин да бъде приложена. Кой да изведе общия смисъл, който да бъде валиден за всички участници във форума? Който може ли? Сам виждаш Блях, че е едно да изведеш смисъла на определено понятие, друго е да го дефинираш простичко и съвсем различно е да го ползваш на готово. Това означава, някои хора да се нагърбят с огромната задача да открият какво влага всеки от участниците във форума във понятията, с които работим и да изведе най-общ смисъл. Друг начин е някой просто да дефинира за себе си и да предложи своите дефиниции. Но няма как да се разберем еднозначно, колкото и да ни се иска. Защото не в думите е ключа. Не е въпроса кой какво и как казва. Общуването се случва при съответстващ резонанс. Така никога няма да може един да разбере друг, ако няма съответната вибрация в себе си. Няма значение колко прецизно и точно би могла да се извърши предложената от теб работа. А дори и да сме на една честота – пак не може да има пълнота и цялостност, когато става дума за друг човек, който не съм аз.

Помисли сам, опитай дори да дадеш поне една дефиниция, която да пребъде за всички ни в целия си дълбок смисъл. Всяко едно понятие носи кода на този, който го използва. Дори да създадем матрица на всички думи, отново определящ ще бъде самия човек. И по шаблон да го правим, аз ще използвам моя шаблон както аз го правя и никога няма да го направя като теб, защото аз не съм теб.

Затова мисля, че всеки чете, пише мисли, общува, колкото може да си позволи и колкото е готов. Това че някой не разбира, че друг го мързи да обяснява или му е удобно да прави някакви неща по неговия си начин – си е въпрос, опиращ до всеки от нас. Не виждам никаква причина да се спасяваме от неразбирането. Спасим ли се от него – на всички веднага всичко ще ни стане ясно и ще платим с връзката си към себе си. Това е крачка назад, която няма как да се направи дори. Някои просто ще се повозят на влака, други ще си повярват, че са измислили системата от общовалидни значения и ще станат велики, едни ще са добри в ползването на думите, други ще са лоши, ще се намерят и бунтари и изобщо целия модел, който десетки пъти е показал че не работи, ще се повтори.

Погледни световните системи. Навсякъде се повтаря едно и също.
Гледах един филм преди 2 дена – Дневной Дозор. Руски филм за продажбата на душата на дявола J Имаше Тъмни, Светли, Инквизиция, Договор за мир, Велики и Тебеширът на съдбата. Инквизиторите бяха двама еднакви и работеха като един – спазваха закона безмилостно. Светлите и Тъмните се бореха за надмощие и търсеха причина да се наруши договора, за да направят война и да стане ясно кой е по-велик. Имаше класи, подразделения и Велики хора, разбира се с техните последователи. Всички те имаха специални способности, не бяха като обикновеното простолюдие, но всички служеха на самоопределението си и успяха да постигнат масова разруха. От краха на системата се роди обикновения човек, какъвто си е, без величието, без специалността, със проблемите и кусурите си.
Така сме си и ние тука – всеки си се оправя сам. Неразбирането е само инструмент по пътя на развитието на всеки човек. Невъзможността за осъществяване на еднозначен контакт, е възможност за дълбока връзка навътре към себе си. Всичко може да се използва – щом го има, то служи на определена цел, то е необходимо. От всеки един зависи как и доколко ще се възползва.

Взех да звуча като един друг драскач из форума :-) Знам, че ме подозирате в старателно копиране на неговите размисли. Все ми е тая. Аз просто говоря от себе си, пък вие си мислете каквото си искате.
Успех
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 12, 2007, 04:57:59 pm
 Точно така!Словото не може да бъде еднозначно, когато хората привиждат различни неща,в едни и същи неща съответстващи на тяхното развитие.Нещо повече когато обвием нашите мисли в думи ние нарушаваме потока от мисли .Този феномен не е само когато пишем и говорим но и когато си говорим на ум.Словото играе роля на СТОП така че да вникнем по внимателно върху смисъла на мислите ,като се концентрираме върху отделни негови части.Когато човек прочете или чуе СЛОВО ,започва процес на интерпретация съответстващ именно на неговото ниво на развитие.Работата е там че ние общуваме чрез СЛОВО ,а не чрез МИСЛИ(под мисли нямам предвид популярното мнение за "говорене на ум").А за предаването на мислите на друг човек се оказва че словото не е подходящ метод,поради ролята му на индивидуална концентрация върху точка.Разбира се и тези думи са условни и зависят от интерпретацията на този който ги чете.Но мислите които стоят именно зад тези мои думи са нещо качествено различно...Това което се опитвах да изкажа беше дали е възможно по някакъв начин общуване на ниво МИСЛИ ,не чрез слово...Един вид телепатия,но не на ниво като разговор чрез думи,а чрез обменяне директно на мисли...

 Словото е вид концентрация.Представете си че през вас минава много бързо един влак.Когато се концентрирате вие можете да видите отделни вагони.Един вид забавяте времето вътре във вас така че да имате достатъчно време за да може да ги наблюдавате.Ние започваме да даваме отделни имена на вагоните и така изграждаме словото,а целия влак са именно мислите.

 Въобще концентрация представлява един вид на забавяне на вътрешния ни свят в сравнение с външния(казано условно) даващ ни възможност за по дълбоко и цялостно набюдение.Медитация аз наричам онази концентрация която е насочена навътре към самия концентриращ се.

 Разбира се всичко по горе е условно и ми е нужно за да мога да усвоя по добре метода на концентрация чрез слово ,като се науча и да набюдавам как преминава влака без постоянно да се вглеждам в негови части,че да мога да го видя изцяло,а не по описанието на един от вагоните да съдя за целия влак.
Title: Re: Луда работа
Post by: danche1968 on септември 12, 2007, 09:22:07 pm

Блях,
здравей! Прочетох вашия диалог с Катерице - словесен диалог все още уви, но само искам да ви кажа че удоволствието ми беше голямо - защото смятам че колкото и малко да съм надзърнала от останалите вагони, усетих с цялото си сърце прекрасното ви желание /за което и аз си мечтая/за по-успешна комуникация между хората - стремеж, които винаги много ме е радвал. Всичко, което прочетох в този форум до момента, за мен не са само думи, криещи някаув смисъл, не са и хора рисуващи себе си - които каквото и да рисува - МОИТЕ очи го виждат и интерпретират, ами аз съм била като на концерт - всеки от нас свири на свои instrument, изпълнява своя мелодия. Спирам се, слушам отвъд думите/нотите - оставям се на мелодията да ми действа, да и се наслаждавам. Защо да говорим за разбиране или неразбиране между хората - има нещо манипулативно в това - ние сме различи музикални инструменти и свирим и се слушаме - нотите ни са еднакви но устройството различно - Една и съща мелодия ще ми допадне повече на един instrument, отколкото на друг. Естествено, мога да се опитам да анализирам защо някои инструменти ме привличат повече от други, защо никoй ме забавляват, някои ме разплакват от възторг, някои не ги и забелязвам, но защо да не се отдам на музиката и просто да се наслаждавам ... Да не говорим че е лудост да се хващаш за всяка дума - всеки тон, ще успееш ли да накараш пианото да свири като китара - никога. НАй-важното за мен е че усещам единството с вашите стремления чрез и въпреки словото. Чао. 
 
 

Title: Re: Луда работа
Post by: nova on септември 13, 2007, 10:55:44 am
За разлика от общоприетите значения описани в тълковните речници , "думите" за всеки отделен човек започват да имат различно значение и смисъл с течение на времето.Тези разлики стават все по големи при индивидуалното развитие,един вид думите видоизменят първоначалното си значение.Но всеки индивидуалист започва да придава различно и уникално значение на думите които използва , което води до един явен проблем при общуването....

Само тези думи, които изразяват абстрактни понятия.
Ако зарежеш абстракциите, ще употребяваш само думи, ясни на всеки.
Иначе казано: думата „молив” обозначава нещо точно определено и ясно за всеки разбиращ (в случая) български.
Да обличаш абстракциите в униформа е загубена кауза.
Мъдрите го знаят.
Остава да го разберем и ние
За това, на първо време, може да помогне употребата на прости изречения.
Формулирането на просто изречение изисква или много яснота, или никаква.
За наличието и се съди по реакцията на събеседника. :)

Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on септември 13, 2007, 12:41:41 pm
Думата "МОЛИВ" означава нещо за ония, дето са приели да означава точно това. Но дори и за тях, сама по себе си тя загатва единствено до "пособие , оставящо следи при писане" - това не означава нищо и не охарактеризира нищо конкретно . И сама по себе си също е абстракция - например с думата "молив", можем да обозначим колкото си искаме видове моливи. Затова на помощ ни се притичва и понятието "прилагателно", характеризиращо съществителното МОЛИВ - но и колко прилагателни да сложим към него, пак има роля на собствената интерпретация и представните форми стоящи зад подбора и смисъла на понятията.
     Това че основните думи са на ниво ежедневно ползване и изглеждат ясни и точни е само привидно, защото при употребата на думите, "зад кадър" има изключително богат и разнообразен интерпретационен апарат. Въпроса е, че повечето от тия процеси остават "на тъмно" по простата птичина, че ние сме в състояние да не можем да ги възприемем - поради ниската степен на съзнателност.
     В този смисъл - да се съди по реакцията на събеседника, не може да се търси някаква абсолютна яснота, нито "никаква" - а събеседника само изявява доколко и какво е "стигнало до него" - а това е толкова, толкова събективно... и относително. В този смисъл нито говори за това доколко ние самите сме ясни, нито дали достатъчно ясно формулираме. Единственото е - въпроса с адекватността - и това е вече съвсем друга тема. Адекватността зависи от толкова много фактори и особеностите на двамата /най-малко участници/, от резонанса, от съотвествието по ниво, от възпитание, от влиянието на средата, от ниво на възприятие ... и от толкова много други фактори, че томове литература не може само да ги опише.

     Колкото до езика - тия неща, дето сега ги изписвам не са въобще нито мои идеи, нито са нещо оригинално. По отношение на проблемите на езика и общуването чрез него, са разглеждани от векове. Основният проблем си остава информационния - ако се употребяват по-малко думи, във вид на символни значения, то по време на преноса той се насища информационно. Но пък е нужна предварителна "работа" по стиковането "кой символ, какво означава - точно". Това е възможно само при наличие на такъв предварителен договор  и въпреки това интерпретационния апарат на всеки човек внася непрекъснати изменения, каквито и "договори" да се правят.
А ако няма предварителен договор по отношение на думите и значенията, се натъкмява контакта и се налагат доста думи да се използват с опростено значение, докато се обясни по-задълбоченият смисъл. И в сила влизат другите форми на общуване, наречени най-общо "невербални".
   
     Проблемите за общуването и езика са голям въпрос и предизвикателство особено за хората, които им се налага да излезнат от общоприетия социален език на общуването. И при тях има разработени различни идеи за решаването на тия "пречки".
Една от тях е - адекватна според мен именно при случая като този във форума - е всеки в границите на своите си възможности да изказва какво той разбира при използването на една или няколко абстрактни понятия. Такъв беше вчера примера на Катерисе - при използването на понятието УВАЖЕНИЕ... Достатъчно е да казва всеки какво разбира когато изказва нещо, а не да приемаме общи ясни и точни "дрехи" за да обличаме понятията и значението на думите - което вкрая на краищата вече писахте че е напълно безсмислено поради разни причини. Дори невъзможно...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 13, 2007, 01:28:55 pm
Quote
Иначе казано: думата „молив” обозначава нещо точно определено и ясно за всеки разбиращ (в случая) български.
Да обличаш абстракциите в униформа е загубена кауза.
Мъдрите го знаят.
Остава да го разберем и ние

Иначе казано: думата "молив" не обозначава нищо определено.И няма дума която да го прави...
Да обличаш абстракциите в униформа е загубена кауза.(е защо само абстракциите,то всички думи с които боравим всъщност за носители на спомени,един вид абстракции)
Не знам какво знаят мъдрите , но ти явно си открила.А сега ти остава и да го разбереш...жалко че ще си останеш с знаенето и разбирането ,все представи...Но това им стига на толкова хора,да си представят и да преживяват.Явно и на мене ми е нужно все още да си представям след като го правя.Нека да го изкажа по друг начин...представата е вид преживяване :) След като човек прави нещо ,той има нужда от него...И ето аз имам нужда да напиша някои неща:

Думите са просто подредени звуци...които ние използваме като патерици за да извикаме определени спомени.Когато човек ти каже "молив" излиза не само представата на човек за 1 молив,а едновременно за всички моливи които е видял.Всички те влизат в рамките на смисъла който носи думата "молив".И така смисъла който носи думата "молив" за човек видял 1000 молива ще бъде различен от този който тя носи на човек видял само 1 молив.И тука вече има значение как точно го е видял и други фактори които влиаят по някакъв начин върху именно ПРЕДСТАВАТА за това какво е "молив".Цялото слово с което боравим са нищо повече от ключове които използваме за извикването на определен спомен,на определена представа.И тъй като ние използваме за сравнение и анализиране точно само представи в нашето съзнание,мислите ни представляват именно това.Какво ли щеше да бъде ако не мислехме с представи а да мислехме в сегашно време не с представата за молив,а със самия него...Разбира се това ще бъде само представа...няма как да бъде нещо друго :) Всяка дума която прочетете всъщност прави точно това.Изгражда една представа вътре във вас,изгражда една връзка с даден спомен.Един вид извиквате отново дадено преживяване.И така може да го преживявате отново и отново,нещо което толкова много хора правят и им  харесва, и го оставят да ги определя.Затова когато човек разказва дадена случка,той всъщност я преживява на ново ,което е толкова ясно за наблюдение.Емоциите които е изпитал са закодирани като спомен и при извикването му те се появяват отново заедно с разказа...

Когато човек запамети нещо,например да запомни определен футболен мач, какво става всъщност вътре в него.Той не само запаметява това което става в мача ,но заедно с него запаметява и емоционалното състояние на човека по време на мача.И от тука на татак той винаги ще бъде предубеден когато излиза този спомен,като ще бъде обладан от емоциите ,които е изпитал тогава,които излизат заедно със спомена.И това е толкова определящо за толкова много хора които всъщност правят точно това.И това им стига...Да преживеят нещо,да го запомнят и после да могат да си го преживяват отново и отново...И това е толкова присъщо за несъзнателното съществуване.Просто защото те не познават друг начин да се самоопределят и привиждат в преживяното себе си,който именно тогава го няма.

Думите за хората са просто средство за да преживяват определени неща.И точно за това ги използват.Всеки път когато ги използвам аз преживявам нещо.Нещо повече винаги когато някой говори нещо,ако се вслушам аз отново започвам да си представям и да преживявам.Има една нужда от преживявания...тя съществува тогава когато самия човек не може да се самоопредели по друг начин.Затова е толкова трудно човек да спре да чувства и мисли.И двата процеса са именно преживавания или представи за преживявания.Това е толкова лесно за наблюдение особено ,когато човек се самонаблюдава,защото то дефакто човек само това може да наблюдава.

Когато човек излезе от рамките на чувствата,словото се случва нещо много интересно.Както наркомана когато спре дрогата,така и когато се спрат чувствата и мислите има едно голямо желание да се запълни зайналата дупка.До този момент човек се е определял именно чрез това,чрез чувствата и мислите и изведнъж той бива искаран от този модел,заместител.Лесно се вижда кой може да се справи със задачата.Иска се определено ниво на самосъзнание за да може човек да си позволи да го направи.Както пушача не може да си позволи да остави цигарите така и хората не могат да си позволят да оставят чувствата и мислите.Това е смърт...но за кого?За страха?За слабостта?

Едва тогава ,едва когато човек излезе от представите и модели за поведение може да направи нещо ново.Едва тогава човек може да медитира,поне по начина по който аз разбирам същността на медитацията.Разбира се това отново е една условна представа,но тя е по скоро да определя кое не е медитация от колкото да дефинирам кое е тя.

За хората които търсят истината бих казал:Тя не е представа :) Но е много интересно каква е тази представа, че истината не е представа.


Title: Re: Луда работа
Post by: nova on септември 13, 2007, 03:07:08 pm
само питам:

на молбата, зададена на езика който говориш "дай ми твоя молив " каква ще е ответната ти реакция?

предположение:

вариант 1 (адекватност):подаваш ми молива, а аз получавам молива и ситуацията "дай-вземи" е изчерпана, защото е дадено и получено нещо, което и за двама ни се изчерпва с предмет, определен еднозначно с думата "молив"

вариант 2 ( ???) гледаш тъпо щото "молив" нищо не значи, а е сбор от звуци


А сега предлагам да заменим думата "молив", с думичка означаваща абстракция, каквато е например "обич"

Варианти много, но приключване на ситуацията- едва ли    ..ясно е само, че ще има дъъълго уточняване на понятията  :D, докато на някой не му писне.

аз бЕх до тука
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on септември 13, 2007, 04:08:24 pm
"Дай ми твоя молив"...
ако го няма съответния контекст, ситуация , в рамките на която да се изтълкува смисълът на самия въпрос, и после съответното решение, после и действие /ако има такова/, не би имало никакво сходство между изказа, изразен в "искането" и последващото му съответно действие.
Нима е толкова трудно да се "доловят" колко много неща зависят от контекста си. Нима не се вижда непрекъснато във всякакви примери. Няма нищо което да е еднозначно в думите - ако имаше, нямаше да ги има въобще адвокатите примерно. Няма нищо което да е еднозначно - по принцип. Ние самите не сме еднозначни и нищо във относителната вечноподвижна Вселена в която съществуваме, не е еднозначно - дори и това написано изречение и смисълът изразен в него.

Това, че изглежда определено ниво на езика като общо, е заради културни и социалнообусловени фактори, които никак не са сами по себе си еднозначни. Един приблизителен смисъл може да се изрази по няколко различни начина. И в различни култури дори и в един ио същ географски район, да се приеме да се тълкуват коренно различно.
А едно и също казано нещо, може да се изтълкува по десетки различни начини. Четенето , писането, музиката, творчеството, слушането са придружени от сложни интерпретационни процеси, без които въобще нямаше да съществуваме.
Ако двама души седят един до друг и гледат един и същ филм, и в двамата текат различни интерпретации и обработка на това, което достига до тях. Така единия може да се смее, другия до него - да плаче... А гледат уж едно и също. Но това което възприемат - не е - оттам и реакциите им. И това също е свързано с преживяването за което пише БЛЯХ. По същия начин - вижтре и нашия форум - толкова различни хора четат едни и същи постове - а вижте сами колко различни интерпретации на прочетеното. И колко много самата интерпретация е зависима от интерпретатора си И че това е именно възможността да се видим - заради съотвествието между интерпретирането и интерпретатора на което то е производно. В този смисъл всяка интерпретация е като огледало и това е възможност да разберем кои сме, какви сме ...
Въобще - в сегашната култура всичко което се случва и е ежедневие за масата от социалните участници е свързано и обезпечава създаването и преживяването на персоналната фантазия на света у всеки човек, наречена с общото име "лична /персонална/ реалност".
--------------
И в границите на шегата - да си представим една сериозна еротична атмосфера в напреднала вече фаза на любовната игра между двама човека с изявена "поетично-символна" и романтична нагласа. И да си представим сега как дамата протяга ръка и казва "дай ми твоя молив"..... :)..........................
Да - голямо нещо е въображението... и думите...
... и разни други работи.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 21, 2007, 06:33:16 pm
 Усещания...после чувства...после думи...

 Всяка дума която научаваме,при процеса ние всъщност запомняме какво сме усетили и почувствали и нищо повече.Всичко което виждаме или чуваме са просто усещания ,които ние сравняваме помежду си и така правим уж "избора' си според тях.Всяко сетиво което притежаваме има свое поле в което да долавя промените извън и вътре в нас.Извън това поле то не може да долови нищо и нещата които се случват остават невидими за нас.Когато говорим и уж сме изправени пред избор, ние избираме именно според чувствата и усещанията които имаме.Няма никакво значение дали е полезно или не,а има значение дали е приятно или неприятно.Затова хората продължават да пушат,да пият алкохол и т.н.Няма значение дали ни трови или дали трови тези около нас,единственото което е от значение е дали ни доставя удоволствие.Точно според това ние си правим изборите,реално ние нямаме избор ние сме го направили още преди да ни е зададен въпроса.Нещо повече дори когато ние спрем да пушим или да пием ние го правим уж защото е вредно за нашето здраве.Един вид спестяваме си това за да може по дълго да си доставяме други удоволствия като си удължим живота и си спестим онези неприятности които ни носят цигарите и алкохола.Но винаги нашите действия произлизат от елементарните усещания които имаме.Замислете се малко...всяка дума ,с която сме обозначили дадено нещо,с която сме дали име на даденото нещо,винаги ще имате някакво усещане за това нещо.Било то приятно,неприятно,апатия и какво ли още не,но винаги ще буде свързано с някакво чувство съвкупност от всички емоционални спомени които имаме с даденото нещо.Ето елементарен пример,когато чуете думата "мама" как ви въздейства това.Какви образи изплуват във вас?Всичките ще бъдат свързани с някакви преживявания силно емоционално обвързани с лицето което вие наричате така.И точно те ще определят отношението ви към даденото лице...и вашето отношение ще бъде отново и единствено на елементарното,първично ниво на чувствата и усещанията.И това е така защото това е единствения начин да имаш отношение към нещо...винаги се изгражда една такава емоционална връзка която в по късен етап ще ви въздейства определящо отностно отношението ви към даденото нещо.

 И колкото и неща да усещате и да чувствате,колкото и да емоционирате или да мислите(в мислите си използваме думи,чиито пълнеж е именно с чувства и усещания) НИКОГА няма да придобиете представа за това какво е духовност.Просто това е нещо чието ниво несъответства на начина ни по който определяме живота си и всичко около нас.Не може да се визуализира защото е нещо качествено различно от всичко което може да се усети или почувства,което го прави непознаваемо чрез този метод.И всичките тези опити на хората да покажат на хората колко било приятно и т.н. да бъдеш духовен са пълните глупости.Всяка представа си е чист астрален процес и ако в момента се опитвате да си представите за какво говоря,говоря именно за това,именно това е онзи заместник който сте поставили вътре във вас.

 Да си духовен няма нищо общо с облаги,удоволсвтия,лишения,страдания и всички преживявания.Духовността започва именно тогава когато се освободим от тези неща ,когато те вече не са ни нужни за да се самоопределим ,а там вътре в нас вече сме намерили нещо друго.То винаги си е било там ,но ние не сме му давали да си поеме въздух като сме се задушавали в приятни и неприятни ситуации отново и отново.Духовността не може да бъде цел която да бъде постигната,колкото и да ви се иска и да имате нужда от цели ,които да определят на къде да вървите.Нещо повече ,аз не смятам че трябва въобще да има такава дума като духовност,просто защото тя никога няма как да отразява това което и е вероятно заложено,винаги когато я чуете ще ви излиза някаква представа с типичната емоционална привързаност към нея.И ето как мога да изразя че това не е моя път,ако кажа че не искам да бъда нито духовен нито какъвто и да било,аз ще ви излъжа,не защото искам да бъда такъв а защото липсва самото искане.То си отпада от само себе си...Както толкова други много неща които хората ме карат да определям на базата на сравнение с онези преживявания които съм имал...Дали съм си прекарал добре,дали си прекарвам добре и т.н.Самия въпрос не е адекватен към запитаното лице просто...Питане на ниво на което той несъответства.На ниво на което той не резонира.И аз им казвам именно това което хората искат да чуят...в края на краищата те това им трябва на тези хора,те и за това питат.Не знам но сигурно изглеждам доста объркан отстрани когато ми зададът някакъв елементарен за хората въпрос и аз да се чудя какво да отговоря.Постоянно трябва да вземам отношение към това или към онова,постоянно съм подтикнат да изпитвам някакви чувства и усещания.И аз така съм устроен че не мога да потисна това което преминава през сетивата ми по нервната система и стига чак там горе където се възприема.

 Аз съм като пълен балон , който продължават да го надуват докато се пръсне...И ето това написаното от горе всичкото е просто пълна купчинка от чувства,емоции и усещания за неща, които се допират до мене по някакъв начин.Само в мълчанието мога да бъда себе си...иначе гласовете в главата ми стават прекалено шумни за да стоя там.
Title: Re: Луда работа
Post by: Dimitar Ochkov on септември 21, 2007, 07:14:09 pm
Мълчанието...

-Добре лельо Ванге, а ти как си почиваш?
- Ами мълча.
-Е как така?
-Е как...мълча.

"Ако хората успеят да замълчат и камъните ще заговорят за Господ," ,  Ванга

Мълчанието си е цял език на истината.
Title: "Детсвото" и "Порастването"
Post by: ramus on септември 22, 2007, 10:09:04 am
Блях,
Това е светът сега - в него всичко се определя от статистическото средно ниво в развитието - а то е именно астралното. Всеки един от нас е едно астрално същество. Целия ни живот, както и живота на цялото човечество, на този етап, е всъщност едно огромно поле за изява на астралните ни същности. Всичко, което съществува - особено във вътрешния свят на всеки от нас - е повлияно също от това. Именно това и определя нивото на което мислим, фантазираме, изживяваме, чувстваме. От гледна точка вътре в това ниво, всичко което всеки от нас прави е правилно, защото личното преживяване е такова - а нашата реалност е именно това лично преживяване. То ни дава възможност да "преживеем собствената си истина" и вътре в това преживяване никой не може да разбере, че това е само преживяване. Това е магията на сътворението. Това е смисъла нма астралния свят. Това е и смисъла въобще на битието на това ниво на развитие. АЗОВАТА ЕДИНИЦА СЪЗНАНИЕ, в този етап, избира да преживее отделност и противоположност от "реалната Вселена" и го прави като изгражда собствения си "микровариант".
     Както е в цялата ВСЕЛЕНА всяко нещо съотвества на друго нещо - защото всичко е в единство. В този смисъл човешкия живот сега - дори като на физическите ни тела - също е отражение на това как е процеса на израстване на "АЗОВАТА" ЕДИНИЦА. И както всяко развитие, в него има "детска възраст". Всяко израстване е процес и може да си го представим като форма на линейно движение. И в него - спрямо следващите нива - можем лесно да аналогизираме с нашата детска възраст - от познатия на всички наш детски живот.
И както всички сме били деца, всички носим поради това "детското" в себе си - цял живот. При повечето хора - неизживяно. И са изключително малко "единиците", които го израстват и продължават нататък.
ВСЯКО ДЕТСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЖИВЕЕ - пълно и докрай. Трябва напълно да се изчерпи неговата роля, за да може да си самоотпадне само - като смисъл и като влияние. Иначе няма продължаване "НАПРЕД". Като отпадне водещата му функция то не умира никога напълно - то си стои вечно - особено за тези, които живеят съзнателно и си дават сметка за "наследството" си.

      
     Това е блях - "детската възраст" на духовното развитие - но дух, не като астрална същност, а като израз на ония "следваща тройка нива" в които вече егото го няма и не определя нищо в битието / ако си зачел написаното в "модела" ми/
В този смисъл е и аналогията с "детската  градина" - като едно статистически осреднено цяло - човечеството условно се намира в детската възраст на ниво "детска градина" - по аналогия със сегашното определяне според житейското ни битие. Дори и по-точно - "втора група" от детската градина - това разбира се е само едно относително обобщение.
ЕТО защо много хора от "странните", дето са израснали от детските възрасти, са обобщили с простичката аналогия за "детската градина", когато говорят между тях си.
Аналогията е също много подходяща, защото метафорично може много добре да се изведат и смисъла и ролите - на учителките, на "лелките", на играчките, на игрите, на песничките, на занятията, на следобедния сън, на храненето по часовник, на груповия живот, на празненствата и на програмите в тях, на дрешките, на родителите, на по-горните групи, на борбите, на стремежа за играчки или "територия", за уважение или внимание... Единствената разлика е, че цялото човечество сега е просто една уголемена проекция на "детската градина" и при аналогията мащаба просто не съотвества на познатото на всички ни. Може би с тази разлика, че ако "Човечеството на Земята" сега е детската градина, има светове, които обезпечават останалите форми в развитието на "възрастите" в дългия вселенски процес по израстването на всяка отделна АЗОВА ЕДИНИЦА.   
     
     Както е в цялата ВСЕЛЕНА всяко нещо съотвества на друго нещо - защото всичко е в единство. В този смисъл човешкия живот сега - дори като на физическите ни тела - също е отражение на това как е процеса на израстване и на "АЗОВАТА" ЕДИНИЦА. И както всяко развитие, в него също има "детска" възраст.
И понятието ДУХОВНО РАЗВИТИЕ е също повлияно от тия - в детската възраст на детската градина - точно както едно дете си представя "наивно" и по детски "възрастните", порастването. ролята му за ЖИВОТА.
Именно "тия детски представи" са и за неща, дето хич не са "детски" и идват само от света на "порасналите". Но няма как - няма нито разбиране, нито съотвествието - по ниво. И като го няма всичко това и смисъла на всяко нещо става просто "ДЕТСКИ". Това е и за всяко нещо:
За МУЗИКАТА, ЗА СМИСЪЛА, ЗА ДУХОВНОСТТА - смесването на духа и душата, ТИШИНАТА и МЪЛЧАНИЕТО, МЕДИТАЦИЯТА / по детски - като поредното магично преживяване, цел, мечта или продукт, или пък инструмент/, СВОБОДАТА, ЕДИНСТВОТО, ЛЮБОВТА  /по детски - като обичане/, АБСОЛЮТА, БЕЗКРАЯ, ВЕЧНОСТТА и БЕЗВРЕМИЕТО... и още много други "дошли" при децата думички, дето те само по своя си детски начин могат само да осмислят и възприемат. И всичко от това веднага го превръщат в преживяване, отношение, и фантазия - това е техния начин, техния език, техния ЖИВОТ. Няма как да е иначе. Можем да го видим аналогично всяко нещо от написаното тук в нашите собствени деца - от физическия живот. И да не са собствени - пак може да се види - дори и за тия от читателите, които нямат собствени деца.

        Всеки "странник" или ИНДИВИДУАЛИСТ носим "детското" в себе си - не само него - носим в себе си всички "предишни възрасти". Те са нашето наследство, те са нашето "минало" - там откъдето идваме всеки от нас. Аз, като един от тези хора, също го нося. И съм достатъчно наясно, за да си дам сметка за всичко това, което пиша - за всяка една думичка, мисъл, идея. Достатъчно съм наясно и че "детското в мен" все още не е завършило "своята програма" и не е изчерпало смисъла си. И целия ми живот посветих на това - да влезна сам в целия процес - вече съзнателно. Защото това е едно от условията да пораснем - да влезнем и вече самосъзнателно да участваме в целия процес по израстването. И така - в известен смисъл чрез самите себе си, да продължим процеса, защото след определена възраст продължаваме само сами. Точно както е аналогично условно  в "физическия живот", който всеки един от НАС живее в някакъв смисъл. Ако използваме отново аналогия, то във всеки един от нас живее и ДЕТЕТО и ВЪЗРАСТНИЯ, и за да пораснем всъщност ВЪЗРАСТНИЯ за известно време се превръща в "РОДИТЕЛ", за да обезпечи израстването на "ДЕТЕТО" в нас. Иначе ДЕТЕТО - САМО, няма как да израсне и то остава "затворено" във възрастта си. И всичко това тече, докато се изчерпят всичките "програмирани" възможности, заложени предварително. Но когато постепенно в него започва да се пробужда ВЪЗРАСТНИЯ, първото нещо, което възрастния ще направи, е да се превърне в "РОДИТЕЛ" - на собственото си "ДЕТЕ". Това е същинския езотеричен смисъл на РОДИТЕЛСТВОТО - и връзката му с "ДЕТЕТО" и ВЪЗРАСТНИЯ във всеки един от нас. Всичко това, дето е вътре в нас е проектирано изкривено в света "отвън" - защото човечеството е просто проекция на това, което имаме "неузряло" в себе си. Докато проумеем, че всичко, дето е "навън", ние го носим всъщност "ВЪТРЕ" - така започва "раждането" на "ВЪЗРАСТНИЯ" във всеки от нас.

Блях,
със всичко казано дотук, искам само да ти напомня - не бързай приятелю!!!
Дай си време и обърни внимание на "детското" в себе си. И ако се ражда вече "онова" другото, което ще те повлече "напред" да пораснеш, първото нещо което то "трябва" да направи е именно да се обърне към детското в себе си и внимателно да го преосмисли - вече през "очите" на другата възраст.
Не бързай приятелю - търпението, постоянството и съзнателността са едно и също нещо, казано с различни думи които отразяват само различните му аспекти. Още много думи могат да се изрекат, но и тия трите са достатъчно за това, което сега пиша.
Когато се преразглежда "детсвото" в него се напипват "празните, незапълнените места" и се  изкарват се "навън" - има много затънтени кътчета "детско" в нас. И когато изскочи поредните "противоречиви" капанчета на преживяването, се "обработват", докато се решат - тотално, завършено и цялостно - надълбоко.
Детсвото на всеки човек е "плетено" в хиляди "животи" - и неговото "разплитане" не е в рамките само на миг /макар да е теоретично "възможно" и така/. Неразбирането на тази простичка идея е само когато едно "дете" иска да се изживее на "възрастен". Не че и това не е част от цялата игра. И тия неща ги има - и по отношение на ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ - а не само в света в който живеем и в който често се виждат комичните изживявания на групичките момченца и момиченца да се издокарват, да пушат/ и то със съотвестващите маниери/, да се обличат и да се "държат" като "възрастни" като ги имитират. Аналогично могат да се "видят" толкова много примери, в които "духовни деца" се изживяват на "духовни възрастни" - примери колкото щеш - от реалния живот, от книги, филми... И най-интересното е, че именно "духовните деца", дето се изживяват на пораснали го правят по същия начин - копират думичките, действията, мислите, знаците или пък начина на живот - въобще имитират квото стига до тях и каквото могат да "възприемат".
Но с едно просто подражание нищо не може да се "докара", освен пак имитация - пак игра. Имаме хиляди заложени модели в нас - те идват и от астралното и през наблюдаваното във физическата реалност. И ги проиграваме - когато сме деца това е нашето естествено положение... И възможности, и РЕАЛНОСТ. КАКТО ВСЯКО ДЕТЕ - ТОВА МОЖЕ, ТОВА ПРАВИ.

Та... със всичко дотук искам само да напомня
Блях, пишеш на другите и в граматически род, който съотвества, че сякаш им говориш на тях. А всъщност говориш на себе си. "Едното" в теб говори на "другото". Аз само да ти напомня, ти може и да си го знаеш, но тва не пречи аз да си поплямпам - нали знаеш как... :)
Но със всичко написано само исках да напомня, че обръщането на съзнателния аспект към "детското" в тебе си, е свързано с приемане и една тоталност, която няма нищо общо с оценки, сравнения, етикети или отношение... Именно това очаква едно "дете" - и това е "първата лястовичка" на нещото, дето същинския му смисъл се нарича ЛЮБОВ - едно тотално приемане и обхващане, като израз на едно ново състояние на съзнанието.
Няма как приятелю, първо ще се наложи да минеш през себе си и да разплиташ "възлите и плетките" на детската си възраст, а при теб има доста от тоя "материал". Разбира се можеш и да се заореш и в изживяването на това да си "като възрастен". Дори и това да избереш "няма грешно" - ще минеш през всички неща, докато се изчерпят по значение и смисъл.
И всичко това чака теб - няма кой друг. Това е пътя - за всеки един. Някои "по-рано", други "по-късно". Не че има някакво значение, защото всъщност ВРЕМЕ - за тия неща - просто няма. Още повече, че дори и ВРЕМЕТО - ТОВА СМЕ ПАК НИЕ - вътре в нашия си собствен свят.
Title: Re: Луда работа
Post by: Dimitar Ochkov on септември 22, 2007, 11:02:38 am
"На младенците е царството божие", Иисус Христос.

"Да станеме отново деца" , дон Мигел Руис.

"Детсво мое,реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно...."
Title: Разбиране и компромис
Post by: blqh on септември 26, 2007, 01:22:12 pm
 Разбирането е вид вяра.

 Всеки път когато имаме чувство че сме разбрали нещо или някого ние просто вярваме че това е така.А иначе там си съществува просто един компромис.А компромис имаме когато и двамата участници са задоволили своите нужди до ниво , до което те биха приели като задоволително възможно.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 01, 2007, 03:00:50 pm
 Трябва да изведа докъде и доколко съм се оставил вярата да определя живота ми.Както когато човек е имал нужда от патерици за да върви със счупен крак , така и аз се нуждая все още от вярата за да поддържам счупеното си съзнание.Явно съм се пристрастил към вярата.И сега съм и ядосан,но този на когото реално съм ядосан съм аз самия.Едва когато се измъкна напълно от нейните лапи ще мога да говоря адекватно за вярата.Така че предишните и следващите постове които ще напиша ще ми бъдат вероятно нужни и ще олицетворяват какво се случва с мене през този преходен етап от нещо си към нещо друго си...хората биха го нарекли от живот към смърт вероятно :)
Title: Re: Луда работа
Post by: velaskes on октомври 01, 2007, 07:32:35 pm
Знаеш ли, веднъж стигнах до гениалното за мен умозаключение, че всичкото знание, наука, съждения се основават на вярата. Всеки човек вярва в нещо, на нещо, на някой и това е главно определящо, насочващо мотивиращо живота му обстоятелство. Сигурно се чудите, а как пък науката се базира на вярата. Тъй като учените вярват, че всяка следствие има причина, това не е доказано и няма как да бъде доказано, но всички клонове на науката се базират върху това. Има и още, примерно те вярват че доказателствата за тезите си могат да бъдат само от емперичен характер, тоест "око да види ръка да пипне".
Та вярата е в основата на всичко.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 01, 2007, 10:02:23 pm
ТАМ КЪДЕТО СВЪРШВА ВЯРАТА ЗАПОЧВА ЧОВЕКА!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 08, 2007, 02:49:51 pm
 Тъй като думите и словото като метод за самопознание са насочени само и единствено към "първата тройка"  нива на нашия живот , използването му за опознаването на духовното или другите нива извън полето за което е предназначено е напълно безсмислено , поради пълното несъответствие.От друга страна използването му за опознаване и на "първата тройка" би неизменно довело до провал , поради първоначалното му възникване от същото поле.За да имаме обективно наблюдения,точката от която трябва да наблюдаваме трябва да е извън полето на наблюдаемия обект.И накрая излиза че словото и думите могат само и единствено да бъдат използвани от самия човек като изразно средство на това което е той самия.Всеки би интерпретирал прочетеното според своя собствен код.Няма как да разбереш какво е имал в предвид даден автор...единственото което човек вижда в написаното е него самия и нищо повече.Чувството на разбиране което човек придобива е поредно преживяване което ни спохожда в живота.Но реално нашето преживяване не може да бъде същото като това на друг човек.Тази слепота която човек придобива е в следствие на непрестанната и неотклонна вяра на човека.Вярата вкарва човека в един тунел където неговото виждане се ограничава само в онази светлина там в края на тунела.Човека реално когато вярва няма как да види другите неща...Всякакви опити да му се покаже или опише нещо което не е светлината в края на тунела са обречени на пълен провал.Докато съществува вярата , самия човек го няма.Той е под един много странен вид автопилот при който просто и елементарно РЕАГИРА на съответните стимули от вън по точно определен начин.Вярата е първично заложен метод и начин на поведение.За това хора които са по тясно обвързани с първичните си инстинкти са и по ВЯРВАЩИ от другите хора.Не знам дали сте забелязали...например импулсивните и силно емоционалните хора много по лесно се подават на манипулация и вкарването в точно определена вяра.Точно защото те резонират именно на това ниво на първичност...тези хора винаги се стремят например да помагат,спасяват,съчувстват и т.н.Изграждат си поредния тунел и в края на тунела са например децата от Сомалия.Те стоят гладни там и чакат някой да им помогне.И тъй като дадения вярващ не вижда нищо друго освен ГЛАДНИ ДЕЦА той отива да им ПОМАГА.Точно това са реакции на несъзнателност в състояние на автопилот.

Не виждам смисъл да говоря за неща извън полето на "първата тройка" (физическо,астрално,ментално) така че ще говоря за нещо друго.Например нещо актуално като образованието...Учителите дето правят стачка в момента...
Е не знам как виждате нещата вие обаче образователната система е направо абсурдна...Тя е в пълно несъответствие и неадекватност към нуждите на подрастващите.Докато началното образование е сравнително адекватно спрямо нуждите на децата , вече основтно и средното губят пълна връзка с действителността.Особено средното...да не говоря пък за висшето образование което си е вече направо бизнес.Не знам кой има полза тия неща да не се оправят но се вижда че те стават още по зле.Копират се някакви си промени от другите държави и като цяло се копира тяхната образователна система.Доста глупаво от страна на управляващите като се види на какво ниво е чуждото образование.Но вместо да навлизам в безсмислени критики ей сега в следващия пост ще опиша едно образование което би имало много по голям успех от сегашното...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 08, 2007, 03:40:28 pm
Образование>промени и подобрения

Всички проблеми в обучението на децата идват от нещо много елементарно , ще го нарека адекватност на образованието спрямо живота в държавата.Оказва се че когато човек завърши училище той има куп излишни знания и никакви за това как да се справя сам в живота.Това си е направо противоречие с първоначалния замисъл за училището.Там трябва да се предават основни положения и знания отностно живота.Но вместо това да се подчертае и обясни на децата , те биват хвърляни в дебрите на науките които разглеждат неща които няма да бъдат от интересите на децата.Много ясно че те ще бъдат отхвърлени  и учени по задължение.Стреса и напрежението от "гадното даскало" се натрупва в децата и се придава после и върху учителите.И после се получава един затворен кръг от недоволни учители и недоволни ученици , всички негодуващи от училището.Това от своя страна вече започва да влияе върху предавания материал.Учителите набързо прехвърчат през учебниците спазвайки някакъв си правилник и гонейки го , дупката между знанията които имат учениците и знанията които трябва да притежават се увеличава.От там на татак способността учениците да бъдат адекватни към по сложния материал изучаван в последствие спада още повече и накрая учителите излиза че не са си свършили работата.От училището излизат необразовани и неадекватни към живота в държавата хора.И на всичкото от горе учителите имат наглостта да искат увеличение на заплатите.Еми извинявам се много обаче точно такива заплати каквито получават в момента те реално си заслужават.Значи те могат да си дигат стачки отностно заплатите си , но не могат да дигнат стачка отностно глупавата образователна система и да стреснат малко тоя образователен министър.Ама кой по дяволите се интересува от децата в крайна сметка?Никой не му пука какви хора ще излязат от там, а именно тези хора след 10 години ще са средностатистическия българин, а той ще бъде необразован...Доколкото ми е известно дори тука в нашия форум има много хора които са учители.Може и да не удобряват моето виждане но според мене те не заслужават парите които вземат.Нещо повече аз дори бих ги обвинил за състоянието на държавата.Те дължат пари на държавата ,а не обратното...ако те си бяха свършили работата сега вместо младите да напускат България, щяхме да имеме едно силно младо съсловие което щеше да поеме инициативата в държавата и нещата да вземат малко по малко да се пооправят.Но бездействието и неадекватността на самите учители изгониха младите хора или още по лошо довеждат до още по голяма неадекватност учениците.Това според мене си е направо престъпление спрямо българския народ!

 А пък за необективността на оценителната система нямам думи.Това е най голямата простотия...никой от учениците не дири знания,а дирят хубави оценки.Трябва да си сляп за да не видиш колко глупаво е това...Оценките са относителни и човешкия фактор в лицето на учителя е определящ.Еми да ама всеки учител ли ще оцени еднакво едно дете?Системата е следната:
знания от средното образование>оценки>висше образование>знания от висшето образование>оценки>работа

Така само че никой не гледа знанието реално,а се гледат оценките като кандидатстваш за висше и работа.Само че се оказва че знания не ти трябват...
оценки>висше>оценки>работа
Без проблем мога да махна знанията с много прости методи масово използвани от учениците , а именно преписане и подсказване.Ако имам малко повече парички даже мога да си купя оценки...

И ако си мислите че това е единствения проблем , накрая се оказва и нещо друго...всъщност няма работодатели които да те наемат ако нямаш опит :) Искат по 1-2 годинки...които няма от каде да вземеш...и тука вече се намесват така наречените "връзки".Кой кой познавал ,от къде се имали и т.н.И той е вече решаващ за да си намериш работа :) Обаче накрая се оказва че можем да задраскаме и целия план:
оценки>висше>оценки>работа като неадекватен и да го заместим с простия и винаги действащ:

връзки>работа

Така...сега какво можем да направим ние за да оправим нещата нали?Всичко е една голяма каша и нещата са толкова силно обвързани с държавата че те реално отразяват нейното състояние.Състоянието в което е нашето образование напълно съответства на състоянието на държавата.И на двете никой не си върши работата както хората.И на двете хората са изнервени и стресирани.И на двете е хубаво да имаш "връзки".И на двете всеки си играе някакви лични игрички.И в двете има необразовани хора.

Изправени сме пред огромен проблем.Метафорично мога да го представя по следния начин.Имаме едно огромно изгнило дърво.То е пуснало здрава,дълга и гъста коренова система.Ние искаме да посадиме новото дръвче на познанието на същото място.За да го направим трябва първо да изкореним всички стари корени от мястото.Това би било много трудно и вероятно ще трябва да стане на няколко етапа.Виждате ли много по лесно е просто да посадим дръвчето някъде където нищо друго не расте , но там където има части от старата система ще бъде много трудно.И в това се осъществява най големия проблем , той ще бъде съпътстван от много проблеми от социален характер.Много хора са описвали своите "утопии" но повечето от тях реално не са адекватни към живота.Аз говоря за доста отворена и променлива система която винаги да е адекватна към състоянието на съзнанието на средностатистическия ученик.Нещо повече системата може да се направи така че да подбира и селекционира на различни нива в различни областни различните ученици.Откривайки силните и слабите страни на всеки отделен човек , той може да бъде насочвен от съответните компетентни органи към дадена насока било то в науката или в работата.В следващия пост ще опиша моята утопия :) А в по следващия и възможните начини за постигането и...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 08, 2007, 04:28:56 pm
 Хмм оказа се че не съм в състояние да опиша такова нещо.Явно нуждата от това е отпаднала от само себе си...Мале какво пиша и аз...та то си е очевидно аз даже вече го казах.

Системата отразява именно нивото на хората.Тя съответства на средностатистическия участник.Промяната на системата няма да доведе до кой знае какви постижения.Средата няма кой знае какво значение отностно човешкото израстване.Всичко това което пиша са пълни простотии...

Добре ето колко просто си стоят нещата.Имаме едни хора,живеещи заедно.Общество.За да живеят заедно те трябва да правят компромиси.Всички закони и споразомения които се измислят,правят и спазват се базират на елементарни компромиси между хората.А какви ще бъдат компромисите зависят вече от какви са желанията.Системата която се създава е напълно адекватна на състоянието на съзнанието на хората които живеят в нея.Хората я определят такава каквато е.Промяната на системата сама по себе си ще има въздействие единствено върху несъзнателния начин на живот.Ще се променят единствено желанията и приоритетите на хората но те самите няма да израстнат.Ще имаме промяна на човешкото съзнание но не и развитие.Независимо каква ще бъде промяната ,към нещо по добро или към нещо по лошо няма никакво съществено значение.

А развитието,израстването и появата на новото за мене е мистерия...явно трябва да наблюдавам този процес малко повече.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 08, 2007, 04:43:18 pm
 Имам някаква вяра в нещо.Да взема дори нещо прясно.Ето идеята за утопията...някаква цел към която да се стремя.Напълно типична и характерна за личностния свят.Тя има нужда от нея за да живее.Сега в какво се изразява израстването или надмогването на тези неща.Както така аз си вярвам в тези неща,изведнъж попадам в някакво състояние на обърканост.Когато съм объркан аз не вярвам.В момента в който съм излязал за момент от вярата си,аз съм способен дори за малко да преценя ситуацията отстрани с по широк поглед.Най лесното и популярно нещо което мога да направя е да привидя нещо друго за да почна да вярвам отново.Но ако остана по дълго в това състояние на обърканост,то с времето съвсем не го възприемам като обърканост ами е точно обратното.Ако остана объркан и наблюдавам достатъчно ... започвам да виждам , без ума да си създава илюзии.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 08, 2007, 04:51:06 pm
 Ето защо например когато човек си разфокусира погледа може да вижда енергийни полета и други там чудесии.Аз лично не мога да го правя.Причината е ясна.Не мога да достигна до ниво на обърканост при която ума да се освободи от задължения и да за почна да виждам,без да привиждам онова в което вярвам.Очите виждат само това в което вярват.Излизайки от този модел мога да започна да виждам всичко.По този начин мога да се освободя не само от вярващото си зрение но и от идеите в които вярвам.Колкото по объркан ставам толкова по съзнателен ставам.Да определено объркаността е качествено състояние през което се преминава при издигането на самосъзнанието.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 31, 2007, 01:17:22 pm
 От давна не съм писал нищо , па дай да дерна няколко реда :)

Въпроса за който ще пиша е доста важен и засяга всички хора независимо дали го съзнават или не.Става въпрос за нещо което всички правят,но малко осъзнават.Всичко което е по долу от тези редове и по горе е напълно относително и не твърдя за истинност.На базата на информацията която съм събрал до тука това заключение е може би единственото важно за мене нещо, въпреки че аз не вярвам в него.Та ето за какво става на въпрос...

 В един от опитите ми да достигна до началото ,когато е започнало да се формира съзнанието ми и в последствие да проследя как се е развило с течение на времето, достигнах до някои доста обезпокоителни заключения в разрез с общоприетото.Следващите редове са изключително относителни и са една форма на метафора за да мога да изразя това което виждам така че да ви насоча по добре вниманието към една насока пренебрегвана по значение от толкова много хора.Става въпрос за това което хората подразбират под картина за света.В нея има много информация за много явления и тяхната взаимовръзка.Обект на моето внимание не беше картината , а този който я формираше.И по точно как я формираше...Как така аз от нищото съм започнал да събирам тази информация , да се доверявам напълно в нейната истинност до един момент в който тя е изместила моя живот с една измислица.Още изначално съм изгубил контрол над живота си като съм се оставял средата да ме определя какъв да бъда,за да мога да се приобщя към обществото и да оцелея.Оставил съм се оценката която другите хора дават за мене,да стане моя самооценка ,поради липса на способност да я направя сам.Дали ми липсва кураж и смелост, мога да твърдя че е така.И все пак да се върна на въпроса...

Формирането на съзнанието ми става с един много елементарен принцип заложен ми по рождение.Удивително е колко този метод е адекватен за създаването на модел за поведение в средата в която живея, за да оцелея.И все пак не зависимо от интелектуалните ми способности аз все още съм толкова подвластен на външните стимули ,колкото са дори и животните.Ако видя гранците които ме контролират,ще мога да променя границите които мога да контролирам.Или с други думи за да се освободя , първо трябва да видя къде са моите окови.Иначе ще бъда като бръмбърите , които се блъскат постоянно в стъклото при наличието на светлина от другата страна.

Та запитах се къде са границите за формирането на моето съзнание от които трябва да се освободя.Ако разбера какви окови съм си сложил,едва тогава ще мога да се освободя от тях.Може би ще попитате за какво ни е да се освобождаваме?Какво му е лошото да си роб,толкова е лесно...правиш каквото ти каже живота и изпълняваш.Просто и лесно,за какво му е на човек избор когато е по лесно някой друг да го вземе вместо него.

Така постепенно започнах да се осъмнявам във всичко.Досега не съм вярвал в нещо за дълго време , така и не се научих да се самозалъгвам за повече време.Винаги идва един момент в който просто истината ме плесва по челото и ме пита какво по дяволите правя.Къде е смисъла...Открих ,поне за себе си че там където няма смисъл,няма избор,а щом няма избор,няма свобода.Та може би смисъла е в свободата да избираш.А може би това е поредното грешно заключение чрез за така наречената за мене правилна логика.Тези заключения са просто размисли...въображение както му се вика.Това съм,това изразявам,няма какво друго.Че имам някакви външни стимули сигурно имам,дали имам някакви вътрешни не мога да кажа.Вече ми е трудно да различа кое съм аз от приетото от мене на готово.Приел съм оковите като част от мене,приел съм ги за себе си...

Какво са това ПРИЧИНА и СЛЕДСТВИЕ...всички явления могат да се разгледат по този модел във времето.И това аз наричам логика,способността да се виждат тези взаимовръзки между явленията.Но логиката винаги се базира върху непълна информация,и затова заключенията са отново непълни.Нашите сетива ,или поне моите са ограничени да пропускат точно определена информация,която се запеметява по 5 различни начина като вкус,мирис,слух,зрение,допир.Тази информация се класифицира според същността на стимулите които постъпват.Но ето на те са ограничени,което чрез логика ни довежда до заключението че човек може да прави изводи само на базата на онова което може да види,чуе,помирише,вкуси или пипне.За всяка друга информация в света човек остава сляп.Още от тука,само от тези няколко реда мога да си направя елементарното заключение че този метод за изследване на обективната истина и на вселената в цялост е обречена на пълен провал.Непълната информация постъпваща чрез сетивата никога няма да бъде в състояние да ни позволи да получим пълно познание отностно вселената.И това мое твърдение се потвърждава от така наречените учени,които все още се мъчат да изследват и откриват свят който винаги ще остане скрит от тях,освен ако...

И ето тука се стига до едно такова освен ако...дали има друг начин да се получи познание за истината за света.Не само видях,но и пробвах методите използвани масово от хората на базата на информация постъпваща извън тях.Ако не мога да си набавям информация чрез сетивата,то има ли друг начин?Претърсих набързо информацията която имах отност историята на хората и там изплуваха имената на някои много известни личности,основоположници на определени религии.Те всичките използваха метод,коренно различен от този използван от учените в момента.В интерес на истината този същия метод който тези месии както се наричат са използвали,далеч не е нещо паранормално или рядко срещано явление.Даже имам хипотеза че едно време хората които са измисляли словото иса давали имена на определени неща,а в последствие са предали и така наречените народни мъдрости през поколенията , всички те са използвали напълно естествен и прост по своето естество но труден за изпъление метод на себеопознаването.Всъщност най-голямата пречка се явява социалния натиск.И ето на хората които са били бити,прокудвани,осъждани едно време от народа, в последсвтие биват провъзгласявани за мъченици,светци,будители и т.н.

За разлика от ограниченията които човек си поставя базирайки цялата си картина за света единствено на външни влиания,човека който търси отговорите вътре в себе си е освободен от ограниченията поставени от сетивата.Сетивата са просто като пътни знаци за да разбираме къде отиваме в живота,за едно елементарно физическо оцеляване.

Човек сам,вътре в себе си,носи цялата информация за цялата вселена преди него.Не са му нужни нито посредници ,нито книги,нито учители за да прегледа тази информация.Та нали в това се изразява проблема при изясняването например произхода на вселената.Учените се връщат назад по причинно-следствените връзки,но те не виждат че информацията която използват е толкова ограничена от сетивата че те никога не биха могли да достигнат до истината.Затова те си измислят един такъв голям взрив или Бог или какви ли още не глупости в опит да си обяснят нещо много елементарно ако човек се вгледа малко в себе си.Ние сме крайния продукт от тези явления ,поне тука на нашата планета.И като такива ние носим не само информация за всички процеси които са ставали преди нашата поява,но носим и потенциала за това което още не се е проявило.

Май май мога да си говоря още много...общо взето горко му този който тръгне по пътя на себепознанието.

 
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 02, 2008, 04:47:23 am
 Ума ми страда от три основни илюзии.Това са ИСКАМ,ТРЯБВА и МОГА.
ИСКАМ това са вътрешните ми импулси.
ТРЯБВА това са външните граници които си поставям.
МОГА това са заблудите за избора който нямам.

Моите действия на този етап са напълно предвидими докато тези три илюзии определят поведението ми.Та защо съм такъв какъвто съм...по мои наблюдения вътрешните ми импулси са доста слаби.Също така външните граници които си поставям са доста слаби.Като цяло мога да твърдя че главната илюзия която определя моето поведение е МОГА.И тъй като тя заема централно място в моя свят е по трудно да се предвидят моите действия поради слабите ми вътрешни импулси и външни граници.В зависимост от това дали ще послушам повика на сърцето или разума аз избирам.Или избора ми зависи от това кое от двете е надделяло при решаването.Получава се една илюзия че аз уж реално избирам,а пък то съвсем не е така поради постоянна променливост  на главната позиция от ИСКАМ и МОГА .Което ще рече с други думи ,че независимо от моите високи аналитични способности , аз все пак не съм способен да направя това което е в разрез с решението ми базирано от ИСКАМ,ТРЯБВА и МОГА.Работата е там че има и нещо друго...нещо отвъд това,нещо ново вътре в мене,нещо което с времето събира сили в стремежа си да се прояви.Не съм сигурен дали има причина и предполагам че то е извън полето от явления от вида причина-следствие.До известна степен съм разбрал къде са границите на моето МОГА и разбирам че нито имам достатъчно информация ,нито в момента съм достатъчно отворен за новото че да разбера какво е това нещо,защото то явно се нуждае от друг вид разбиране различно от това на моделите които мога да изградя на базата на ИСКАМ,ТРЯБВА,МОГА.Така че всякакви опити за обяснението му насочени към мене или вас са напълно безсмислен и ще си бъдат чиста фантазия :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 17, 2008, 05:37:15 pm
 Кой съм аз...не аз вече не мога да се наричам АЗ...този АЗ не съм аз...но нека оставя това какво съм аз,а да поговоря за онзи другия АЗ...

 АЗ е вече на 20 годинки , доста преживяхме заедно с него , но той има един проблем ,а именно че ме слуша прекалено много.Не знам защо ме слуша, но заради мене са ставали много и стават много конфузни ситуации.Тъй като му задавам все неудобни въпроси , той много се дразни.Заблуждава се че ако намери отговорите , всичко ще свърши,а то аз не му задавам въпроси заради отговорите,а му задавам въпроси за да се стресне.Един вид да го предпазя да не зацикли , постоянно го питам "защо това" "защо онова" и т.н.Но не го карам да прави другото противоположното на онова, което е правил преди това,а да излезе от този магически кръг.Тъй като той вярва на много неща,единствения начин да го спася е като разклатя вярата му,а именно като му задавам въпроси докато се обърка.В момента в който е объркан,аз вече му показвам цялата картина,на която той се смее.Смее се да,но не минава дълго преди да повярва в нещо друго...ако го оставя дори за малко той веднага се оставя на течението.Прави точно онова за което е програмиран.Вече забелязах определени принципи според които той прави или не прави нещо.Той казва можел да избира...само дето избора не го прави той,а принципите според които живее.Опитах се да го предпазя от някои допълнителни принципи които хората усвояват в обществото,но той все още се оставя да бъде направляван от онези заложените му още преди да се роди.Чудя се защо ли да му помагам,дори и да го освободя от белезниците с които света го е оковал,после какво...дори да използвам този потенциал който има АЗ,за какво да го използвам...при положение че мога да го използвам само на нивото на което е,това означава че мога да използвам енергията му само на нивото на което съществува той.Има много възможности в този свят,но те всичките произлизат от онези елементарни заложени принципи.АЗ обича да игра всякакви игри...може би наистина това е единственото интересно занимание в човешкия свят.АЗ ще бъде щастлив ако му помогна да печели игра след игра...но тук не става нито дума за щастието на АЗ,нито за моето особено при положение че аз нямам нужда да изпитвам такива емоции.Но може би ако го откъсна от света в който живее,ако го освободя,той ще намери нещо което си заслужава вниманието.Дам...може би хората имат потенциала за нещо повече,но го пропиляват в своите игрички...може би е време да намеря границите и да скъсам тези вериги...тц това определено няма да му се хареса на АЗ , може да се наложи даже да водя война с него...това ще бъде тежка война с силен противник,най-достойния който мога да намеря.Двамата знаем едни и същи номера,едни и същи игри,а и докато го опознавах,той също ме опозна...може и да ми е намерил слабото място,не даже сигурно го е направил и ще се възползва от него.Ще видим какво ще стане...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 17, 2008, 05:46:57 pm
 На война като на война...ще доведа противника си до психическите и физическите му граници.АЗ ,аз ще спечеля тази война.

Първия ми ход ще бъде да го оставя без сън.Най много съм го виждал 3 дена без сън , та това ще бъде интересно.За сега ще бъде само това,а ако се наложи ще го оставя и без храна.Без абсолютно никаква храна съм го виждал само 2 дена при това при физически натоварвания,та имам и за това някаква представа.

За начало ще приема 17.01.08 12:00 часа.

Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 18, 2008, 08:46:09 am
 
За войните
:) На война, като всяко безсмислие.
Битката вече е спечелена, всяка битка е предрешена.
Няма значение в нея кой ще се води "победител", щом има битка спира развитието. така, че... Ти казваш със сигурност че ще я спечелиш "ТАЗИ ВОЙНА" - но защо тогава я водиш? Какъв смисъл би имала и за коя от страните. В този смисъл дали наистина би спечелил каквото и да е... и дали не е само игра на спечелване, при положение, че НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ "СПЕЧЕЛИ"... Нито загуби...
 Всяка война, борба и битка е противопоставяне. А онова, което се противопоставя са винаги "ДВЕ БОРЕЩИ СЕ СТРАНИ НА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО". Ето затова всяка битка е безсмислена. Докато има битка, всичко се усуква, затваря между двете страни на едно и също нещо. Ето и защо спира развитието им. Принципа на Единството и борбата на противоположностите е толкова сбъркан и ограничен, че точно отразява и ограничението на тия, които са го приели за валиден... Защото вътре, между които и да са две противоположности, няма каквото и да е развитие, докато има борба - те са просто два различни аспекта на едно и също нещо...
Но това е само когато се гледа "отвън".
------------------------
Това, за което обаче пишеш, не е борба на противоположни същности. И следователно няма "война". Но ще има "борба" на едната от тях - борба заради възможността й да се самосъхрани. Въпреки всичко, докато тя води своята битка, развитито е спряло.
Защото идеята, заради която сега става въпрос в последните ти думи, не се реализира с ВОЙНА - между противоположности, А С МИР - обединение. Мира е другото име на превръщането в цялост, а Войната е името на разделението. А винаги щом има разделение, има и "битка" между разделените "части"...
-----------------------------
Битката и войната са думи, произлизащи само от единия ТВОЙ АЗ - това за него е естественото му поле, естествения му ДОМ - защото този твой АЗ е разделен вътре в себе си по презумция, по "дефоулт"....
А МИРА произлиза от "другия" твой АЗ - това е състояние на съзнанието в което тече процес на обединение, като сцепление - към посоката на ОБОБЩЕНИЕ, КОМПЛЕКСНОСТ, ЦЯЛОСТ и ПЪЛНОТА... Ето защо, докато ИМА БИТКА, има само СТРАНИТЕ НА БИТКАТА... А мира винаги се "ПРАВИ" от някаква "ТРЕТА СТРАНА" - извън коя да е битка...

И все пак - всичко във всеки живот, при всеки човек, са ЕТАПИ и всичко е преходно.
И задължително има две "гледни точки" за всеки момент от движението към развитие - Гледната точка ОТВЪТРЕ... и гледната точка - ОТВЪН.
И като всяко същинско правило, това също НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ... Картината от всяка една от тези "гледни точки" е заради рязликата в ракурса, но всяка една от тях дава "ЧАСТИЧЕН ОБРАЗ - именно заради своята ограниченост" - "ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА НА ВСИЧКО" СЕ ПРАВИ С ОБЕДИНЕНИЕТО МЕЖДУ "ДВЕТЕ" ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ - от двата или повече ракурса, докато се "СЪБЕРАТ ВСИЧКИ ЧАСТИ В ЦЯЛОСТ - В ЕДНО".
Това се отнася за всеки човек, за всяко съзнание, което нарича себе си АЗ - защото именно АЗ е израз на "ОТЦЕПВАНЕ" от цялото...

И като един прост пример на основната идея на тези мои думи, лесно може да се посочи как човек събира цялостна картина на света около себе си - в буквалния смисъл - снима последователно с апарат по хоризонта въртейки се на 360 градуса, а после "събира" снимките в обща панорама... Или пък избира един "неподвижен обект" и се върти около него и снима последователно и после обединява отново всички "снимки".

Най-характерното за всеки от ТВОИТЕ ПАРЧЕТА "АЗ" е именно картината "на парче" - това е толкова лесно за наблюдаване ОТВЪН.
Обърни внимание - ВСЯКО ПАРЧЕ "АЗ" - вижда ПАРЧЕ ОТ КАРТИНА - нали виждаш съотвествието? Вижда се но само като се съчетаят "двете картини и се "ИЗГУБЯТ ПАРЧЕТАТА" - и тогава и картината, дето се "вижда" става и тя цялостна... СТАВА ЕДНА КАРТИНА, СЪСТАВЕНА ОТ БЕЗБРОЙ "ПАРЧЕТА" - за парчетата са важни "картинките-парчета", но цялостната картина се вижда едновременно през очите на всяко "парче" и едновременно "отгоре". ЕДНОВРЕМЕННО - това е обединение - това е единение...
Един пример си спомням, че даде и една наша изворна колежка. В един наш разговор тя го каза със свои думи - цитирам по смисъл:
Картината на една гора от хеликоптер, отвисоко, може да даде простор за виждане "много надалеч и нашироко" и хоризонта при това е "един". Но не може да се види никога подробностите на "всяка малка тревичка" долу на земята. И всяка мравка вижда своята малка Вселена, до своя хоризонт. Но навсякъде Вселената е ЕДНА. Въпроса е , че дали ще е мравката, или от наблюдателя от хеликоптера, ще се виждат различни парчета картина. Идеята е всички картини да се обединят - първо вътре в нас самите. Това е смисъла непрекъснато да се помни, че всичко, което "виждаме" и възприемаме е относително и преходно - именно заради своята роля на "парче"... Напомнянето за това е част от работата на всеки индивидуалист, прозрял горните принципи, в които като всички дълбоки принципи НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ...

Завършвам накрая с една форма на "ОБОБЩЕНИЕ",
РАЗВИТИЕТО е процес, в който в някакъв етап има форма на "РАЗДЕЛЯНЕ" - на дефиринциране - НА НАЙ-МАЛКО ДВЕ НЕЩА.
След като те се дефинират и осъзнаят, се върви към обединението им - КЪМ ЦЯЛОСТ - от нещо в нас, което по принцип Е ЦЯЛО... :)

Ако се опиташ да прочетеш всички тия думи с "очите" на всеки от своите АЗ, ще хванеш само съотвестващото му "ПАРЧЕ". Затова, дори и да е така, опитай да прочетеш в различни моменти, с различни азове, "едно и също нещо". Но да си спомняш за прочетеното от всеки аз, за да можеш след това да ги "ОБЕДИНИШ" в цялост... в качествено ново състояние.
Така - по картината може да се "разбере" кой я е сътворил, и откъде е видяна... Именно заради съотвествието - на всеки АЗ, отговаря "парче" КАРТИНА... Ето защо различията са една възможност за използване, нещо което правя повече от 10 години - дори различията в това виртуално място - ИЗВОРИТЕ.КОМ. Както и което и да е друго. Различията, които преставят да бъдат различия, от различни хора, а са само различни ракурси на едни и същи неща, видяни през "очите" на различните им "парчета" - на различните им АЗ-ове. Различия породени от относителните разлики в етапите и състоянието на съзнанието на "всеки" АЗ. Това важи както за различните хора, така също и съотвества вътре във всеки човек - защото всеки човек също непрекъснато променя състоянието си на съзнание - и така мени своите АЗ-ове... Въпроса е - че има хоризонтални промени... които наричам с думата ИЗМЕНЕНИЕ, и качествени промени, които аз наричам ТРАНСФОРМАЦИИ - това дефиринциране също има значение - в цялостнмата картина - от безброй парчета.
Title: Re: Луда работа
Post by: bimboto on януари 18, 2008, 09:20:50 am
Аз-а тръгва някъде около тАз-а и след краткия житейски цикъл се превръща във омрАз-а.
Във на северния полюс мрАз-а или там далече във кавкАз-а, Аз-а пак си носи тАз-а.
Всеки който е във фАз-а "Как омАз-а ми се Аз-а" става ивицата гАз-а на душевната самоомрАз-а.

Та. !!!Седнете си на тАза, кво ви пука кой е Аз-а.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 18, 2008, 11:26:19 am
 Голяма каша е в главата ми в момента Румене :) Очаква ме една голяма трансформация.Горкото ми его...и честно казано нямам си ни най малка представа какво ще стане с мене...а АЗа се страхува от новото и непонятното така че е нормално да оказва съпротива.Ще видим какво ще стане...
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 18, 2008, 12:18:58 pm
Tва е най-хубавото от всичко, Васе,
Винаги, първото нещо, преди всяка трансформация е състоянието на объркване - колкото повече и по-генерално, толкова с по-голяма възможност да трансформираш едно "ново" състояние на съзнанието. Това елементарно откритие е толкова видно и не съм само аз, дето съм разбрал по себе си за него. Във филма "PEАCEFUL WАRRIOR" , e  изказана по смисъл това явление с фразата , казана от "стария герой" - същинското състояние на всеки воин е именно объркаността. И Кастанеда го е разтегнал това в голям план... До същото са стигнали знайни и незнайни хора в трансформацията си към индивидуалисти.
  Не си само ти - има и още няколко човека от хората с които контактувам дори в Изворите.ком, дори сега в този момент, са в това състояние - на обърканост.  На хаос, на срив на всички "подпори" на които са се крепяли досега. Чета им мейлите, съобщенията или постовете, понякога говорим наживо с тях, както говорихме и в Карлово или Ивайловград. Някои от тях го преживяват като "драма", вживявайки се емоционално в него. Други се уплашиха и си помислиха че "полудяват". Страха винаги е страж и пазач за запазване - за застой... макар и с "маската" на Спасител.

   За да се промени ЖИВОТА, първо трябва предишното АЗ, да загуби "патериците" на които се крепи. И да "зависне" в ... състояние на пълна обърканост - колкото е по-голяма, толкова ще е по-пълна възможността за евентуална промяна. Въпроса е, че когато това се случи, а вътре в теб още не е "узряла" "новата идентификация" и тя още не е допусната да поеме кормилото на ЖИВОТА, се преживява всичко това като "СМЪРТ"... И тва преживяване за "смърт" се е имало предвид в езотеричен смисъл и описано в митовете на "боговете" като "умиране" и "възкресение", както и символа на птицата Феникс... за да роди нещо НОВО, може да стане в "пепелта" на старото - и всичкото това се назовава с общото име "пречистване"...
На теб Живота ти е предоставил много важен шанс приятелю - за много хора, които вече са "заградени" от семейни и родителски отношения, скъсването на тия неща е цял подвиг и е съвсем в реда на нещата те да не могат да ""скъсат" оковите на кармично плетените мрежи на състоянието в което са съществували много ЖИВОТИ... При теб съдбата е завъртяна в други посоки - в точно твоите предизвикателства. Можеш от "наказание" , да ги превърнеш в преимущество - като се възползваш от "даденото" и даденостите. Предполагам, че не е ново за теб, ако ти кажа, че именно даденостите на всеки човек, са най-скритите за него неща. Именно защото са дадености и Живота ни напомня  че съществуват, именно когато се променяме, когато вече сме... или ги губим. И като почнем да "нямаме" едно нещо, чак тогава си даваме сметка за това, че "сме го имали" преди...
Това е и тайната на трансформацията - единственото което всъщност се трансформира е СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЗНАНИЕ на всеки от нас. То прешества и формира всичко, онова, което всеки от нас нарича АЗ - във всеки един момент. То е и онова, което предопределя изборите му, идеите му, виждането и картината му на ЖИВОТА - както на ВСЕЛЕНАТА, така и на себе си. Всички изброени неща са просто израз само на едно единствено нещо - едно единствено, от което тръгват всички останали неща. Едно единствено - неуловимо, невидимо... защото то е "ловеца" и "наблюдателя"... и "жертвата" и "видяното" и самия "лов" и "оглеждането"... Докато всеки от нас, в което и да е превъплъщение, маска или пореден Живот, преоткрие за себе си като познание, че всъщност се "гледат в огледало" и всичко е едно единствено нещо...
И всичко "започва и се връща отново все оттам" -
и че няма начало, нито има край,
че нито умираме, нито се раждаме,
че нито почваме нещо, нито го довършваме...

И ето защо смисъла на всяко развитие, дори на промяна е овладяването на смяната на състоянията на съзнание и "запомнянето" на тия състояния. Каквито и да са - няма никакво значение, защото те са безкрайни. Има такива които са просто смяна - на едно и също ниво, само "маските" и дрехите им са различни... Има и такива етапи. Повечето хора всъщност са невротизирани именно заради честата смяна на тия тяхни състояние, които в социалния общоприет език, се наричат общо НАСТРОЕНИЯ и зависят именно от основните емоционално-чувствени нагласи... И всяко настроение дава съответно и промяна и в цялостната нагласа - т.е. в смяна на АЗ. Понякога дори толкова различни, дори противоположни. Едни хора в един момент казват едно - силно, убедено, категорично... После казват друго - пак силно, убедително и категорично... И са прави във всеки един момент - защото от всеки техен АЗ, излиза неговата съотвестваща позиция... И във всеки изразен от Аз-а момент - ТЕ ИЗРАЗЯВАТ ИСТИНАТА, която точно този техен АЗ в дадения момент е за него изгодната...
Понякога смяната на настроенията се провокира "отвън" - от условията, от събитията. Това е характерно за емоционално-чувствените хора, при които водещото и определящото е именно по формулата "АЗ СЪМ - ТОВА, КОЕТО ЧУВСТВАМ". И това са огромната част от настоящото човечество на настоящата планета... Планета, в която служи за "ДЕТСКА ГРАДИНА" и в която настоящите "АЗ-ове, се подготвят да пораснат - за себе си...

   ВАСЕ - Всички ние го носим в себе си... То никога не умира - детето в нас. Никога. И да го лишаваш от храна, вода или въздух, дори от ЖИВОТ, не е решение на никакво условие, или задача. Това е вид бягство и не е идеята то да УМРЕ. А идеята е, от Възрастния във всеки от нас, да се отдели внимание на "детето в нас" и да се даде възможност да порасне и да се впише в цялото - да застане на своето си място - между другите наши СЪЩНОСТИ и АЗ-ове. Бавно търпеливо и последователно, което е характерно за всеки "възрастен" да се проникне в скритите противоречия изаждащи отвътре скрито всеки от нас-децата. И конфликтните положения от скрити, да се разкрият и разрешат - омиротворят. Ето и затова е нужно да се спрат "БИТКИТЕ", и да се подходи към съединяване на "парчетата" които живеят във всеки от нас - и в мен, и в теб, и в останалите читатели на това...
 
Със всичко това исках по различни форми и начини да изкажа едно много важно мое пре-откритие.
Състоянието на съзнание определя всичко останало. А не обратното. Затова се работи по състоянието на съзнание във всеки от нас - това е принципа на всяка индивидуалност. защото всяка индивидуалност, започва от различните места на нашите различни аспекти и индивидуалности, но постепенно израствайки бавно и съединявайки се "отвътре" се трансформират в цялост - ТОВА ОПРЕДЕЛЯ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО - ЖИВОТА, ИДЕИТЕ, КАРТИНАТА НА ВСЕЛЕНАТА... - всичко останало :) Включително и думите, изразите, смисъла - дори и в нашия форум - дори и в постовете.
Всичко е израз на състоянието и точката на съзнание в която сме във всеки един момент - затова и "тайната" на всяка трансформация е че се самопроменя само и единствено състоянието на Съзнание на всеки от нас. И каквото и да правим, дори и нищо да не правим, всичко, което се случва / или не се случва/ е само огледалното отражение на това КОИ СМЕ НИЕ във ТОЧНИЯ МОМЕНТ "СЕГА"...

Един ден, /или нощ/ ще се усетиш, че вече си друг... и че всичко е вече "друго"... но само ако си спомняш "старото". или пък "прочетеш" "старите" неща, дето си си писал в ИЗВОРИТЕ.КОМ... и си оставил следите от порастването си...
Следите - от "празнотата" -> към ВЕЧНОСТТА...

 И може би "всичко" това вече се е "случвало", или "ще се случи" и може би да си "припомниш"
 Може би пък се "случва точно СЕГА"...
Може би...Може би...
само едно нещо го има:
 ТИ->СИ /АЗ->СЪМ/

Успех Приятелю!
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 18, 2008, 06:42:19 pm
 Ок видях къде съм зациклил всъщност.Решенията които вземам,аз не ги вземам според това какво чувствам или какво мисля.Единственото с което се съобразявам е дали ми носи или отнема свобода.Защо е толкова важно за мене да бъда свободен...

 Никога няма да бъда свободен,ако не се освободя от нуждата от свобода.

 Значи онзи малък гласец вътре в мене е бил гласът на свободата.През цялото това време аз съм си играл всъщност на поробен и свободен.Просто поредната игра...

 А дали и търсенето на този който играе тези игри,няма да бъде поредната игра.

 Изглежда Живота ми поднася все нови и нови изненади :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 24, 2008, 08:29:41 pm
 Както човек има физически нужди , така той има нужда и от психически.Глад за дразнители,глад за внимание и глад за структура.От всичките най ме измъчва третия или гладът за структурата.Което неизменно довежда до структуриране на времето ми за задоволяването на другите ми психични и физически нужди.И двата вида нужди служат за оцеляването на тялото ми и съответно личността ми.Или и двата вида служат за оцеляването ми като човешко същество.Опознай себе си, си викам аз.Очаква ме доста работа.И тези думи пак са породени от глада за структура.Нещо с което да се занимавам...

Всяка философия води началото си от безделието :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 24, 2008, 08:42:56 pm
 И все пак ще разнищя аз въпроса , защо си структурирам времето така както го правя , а не иначе.И кои са причините заради които съм това което съм.И защо имам нужда да си задавам тези въпроси.И защо даже си задавам този последния въпрос.И като се объркам напълно, ще спра да търся отговорите,па поне да съм с няколко илюзии по малко.И защо предпочитам да съм свободен пред това да не съм.И т.н. докато направя на пух и прах цялата си ценностна система , та да не се самозалъгвам себе си и другите.И защо давам аз акъл на другите...странно как без да се осетя го правя и това...абе луда работа...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on февруари 18, 2008, 09:49:56 pm
Мисля да направя един опит да изведа главните фактори довели до формирането на личността ми такава каквато е.

РОЛЯТА НА ЗАОБИКАЛЯЩАТА МЕ СРЕДА
РОЛЯТА НА ЗАЛОЖЕНИТЕ МИ ИНСТИНКТИ
РОЛЯТА НА ВЪТРЕЩНАТА МИ ДУХОВНА СЪЩНОСТ
РОЛЯТА НА ИНТЕЛЕКТА МИ

Под "заобикалящата ме среда" имам предвид всичко, което мога да видя,чуя,помириша,вкуся,докосна.
Под "инстинкти" имам предвид всички вътрешно заложени импулси с цел моето физическо оцеляване и за продължението на рода.Тука включвам и всички емоции и чувства ,които са следствие,рефлекс на допира ми с околната среда.
Под "духовна същност" ... еми невъзможно е просто да се сведе до ментално разбиране...
Под "интелект" имам предвид умението да се правят логически връзки и да се анализира.Искам да поясня тука че информацията идваща от заобикалящата ме среда , с която работя не може да се счита за достоверна ,а от там и всички твърдения до които мога да достигна използвайки я са неизбежно погрешни,въпреки че пограмата с която се анализира работи както трябва.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on март 19, 2008, 09:57:31 am
За да мога да наблюдавам една система обективно аз трябва да съм извън тази система.Човека чрез своето наблюдение над света чрез своите сетива се свръзва в тази система,което го прави част от нея,а което от своя страна не му позволява да я наблюдава обективно.Идеята за абсолютната обективност идва от закономерността която хората за засекли при увеличаване или смаляване на обвързаността с дадена система.Границата която хората не могат да преминат при това наблюдение е , да изключат самото наблюдение или наблюдаващ от системата.Нещо повече всички ДОКАЗАТЕЛСТВА , които използват науката и религията са всъщност напълно неуместни при положение че и двете твърдят че това е истината.ИСТИНАТА не се нуждае нито от доказване,нито от вярване в нея,тя не се интересува от нашите фантазии и изфалшифицирани наши нейни версии.Тя просто е,и това че ние си живеем в свои собствени измислени реалности е част от тази ИСТИНА.Тъй като лъжата е реална,то тя е и истинска.Всъщност разграничаването на нещата на ИСТИННИ и ЛЪЖЛИВИ е доста неуместно особено при ограничения ни поглед върху света.Ние хората прекалено силно и много се предоВЕРЯВАМЕ на сигналите които идват от сетивата ни,на чувствата които предизвикват и на мислите които се заформят в следствие на видяното чрез тези сетива.Тъй като човек е част от общия енергообмен във ВСЕЛЕНАТА , той е част от тази система.И тъй като в малкото се съдържа голямото и в голямото се съдържа малкото,то по този човек ние може да съдим за цялата вселена.Ако нашите сетива ни ограничават да погледнем обективно към заобикалящата ни среда,то за да погледнем навътре към дълбините на нашето същество ние не се нуждаем нито от тези сетива,нито от чувстване нито от мислене.Този процес хората са нарекли ОСЪЗНАВАНЕ или поне аз това съм ПРИВИДЯЛ в тази дума при моето собствено изследване.

За себе си мога да кажа че вече свалих някои от границите които спират този процес на самоосъзнаване.АЗовата ми идентичност си остава такава само когато вниманието ми е насочено в някои от аспектите на физическото,астралното или менталното и то като гледам отвътре навън.Все повече и повече тази идентичност намалява при което многото въпроси, които си задавах като КОЙ СЪМ АЗ и КЪДЕ СЪМ си отпадат автоматично и се появяват други...Но това което най много от всичко ме впечатлява е какво виждам когато насоча вниманието си към самото внимание като процес...за сега само разбрах че има уникалното свойство да преминава от един мой аспект в друг.И това далече не съм АЗ или нещо подобно на индивидуална идентичност ,а е самата вселената гледаща през моите очи и моето физическо тяло.Вселената ми носи всичкия възможен потенциал на проявление и моята личност трепне в очакване на неочакваното и новото...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on април 18, 2008, 06:23:54 pm
 Докато си четях Ницше,бях за пореден път впечатлен от някои негови прозрения.За мене това се оказа изключително полезно в практически смисъл и реших да дерна няколко реда тука във форума.Става дума за дефинираните от него "Четири Велики Заблуди" , които са:

Заблудата при объркването на причина и следствие
Заблудата от фалшива причинност
Заблудата от имагинерна причинност
Заблудата от "Cвободната воля"


За пореден път живота ми поставя в ръцето точно онова от което имам нужда в точния момент.Все още не съм осмислил напълно тези заблуди и едва когато ги изведа сам от себе си ще пиша повече за тях.Просто ви ги предоставям като една възможност...Най вероятно сами по себе си няма да ви говорят нищо,но това ще бъде показателно че не сте вероятно готови и така и така сигурно няма да разберете за какво става дума дори и да прочетете този откъс от "залеза на боговете".Все пак това си е парченце от моя пъзел и най вероятно няма да стане за решаването на вашия...

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 11, 2008, 04:25:49 pm
 В следващите редове ще попиша за човешките аспекти и за едно друго нещо.Ще използвам този модел на нивата:

=========================

                                ===== ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА НИВАТА-АСПЕКТИТЕ НА "ЧОВЕКА". =====


       1.+ ВИСШ БОЖЕСТВЕН АСПЕКТ - ЛИПСА НА АЗ - СВЪРХЕДИНСТВО
===================
                     
                                                          ДУХОВНИ НИВА
       2 +->ВИСШ - ПЪРВИЧЕН "АЗ" - ПЪРВИЧНА РЕАЛНОСТ

      3. +-> ДУХОВНО ТЯЛО -  ДУХОВЕН СВЯТ --------------------------------------> /централно ниво на "ДУХОВНАТА ТРОЙКА АСПЕКТИ"/

      4. + -> КАУЗАЛНО ТЯЛО - КАУЗАЛНА РЕАЛНОСТ - КАУЗАЛЕН СВЯТ
=================
                                                         -"ЕГО-ви НИВА-
      5.+ -> МЕНТАЛНО ТЯЛО - МЕНТАЛНА РЕАЛНОСТ - МЕНТАЛЕН СВЯТ

      6.+ -> АСТРАЛНО ТЯЛО - АСТРАЛНА РЕАЛНОСТ - АСТРАЛЕН СВЯТ ---------> централно ниво на ЕГОВИ ТЕ НИВА-АСПЕКТИ -- с най-голямо влияние

      7.+ -> ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО - ФИЗИЧЕСКА РЕАЛНОСТ - ФИЗИЧЕСКИ СВЯТ -

====================

Това е извадка от една статия на Рамус : http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1594.0
Препоръчвам ви да я прочетете ,ако не сте, защото ме марзи да пиша такива дълги постове с обяснения като Рамус ,а и пиша главно за себе си :)

Та така...
Ако аз съм комплексно същество с аспектите условно описани по нагоре, то вътре в мене има едно нещо,един гост,при това неканен който просто наблюдава.Това е единственото което то може да прави...да гледа...и да посочва...всъщност аз му се възхищавам за свободата която има,за избора който му е даден.То има уникалния шанс да избира какво да вижда.Аз просто се възползвам от това което то вижда.А аз вярвам...и чрез вярата си му преча да гледа.Заменям истинския свят с една моя си интерпретация за истинно...но не зависимо колко е истинско за мене,колко реално ми се струва,ми става все по трудно да заблудя онзи неканен гостенин.И сега ТО се научи да гледа през моите фантазии в истинския свят.И видя че моите фантазии са истински.Колко парадокстално нали...уж илюзия ама е истина.А ТО гледа,и руши границите които сам си поставям,обратния процес на вярата.Ако вярата стеснява и затваря моето съзнание ,то чрез НЕГОВИЯ поглед моето съзнание се разширява и отваря.

Условно можем да разделим онова ВИЖДАНЕ на поглед ОТВЪТРЕ и поглед ОТВЪН в зависимост ТО къде се намира.Единствено в обединяването на двата погледа се появява единство , но единство не на цялото ми същество а на ТО.И едва тогава аз съм готов да изследвам себе си и света.

Ако за да наблюдава човек една система "обективно" той трябва да се намира извън нея , то това само по себе си изключва обективното изследване на света докато се намираме вътре в него.Или целия наш живот може да се разгледа като един ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ , тъй като ние сме непрекъснато свързани чрез живота със вселената.Но за да се постигне ПОГЛЕД ОТВЪН , за да може да се обединят двата погледа едновременно и да се получи единството , то човек трябва да е мъртъв.Но ако един човек е мъртъв си мисля че губи погледа отвътре поради загубата на физическото тяло.Другия начин който ми идва на ум за да се постигне този ПОГЛЕД ОТВЪН е ТО да се върне назад по съзиданието или нагоре по нивата аспекти на човека тогато накрая излезе.Но това вече е хипотеза.Както мога да направя още една хипотеза отностно прераждането.Ако човек умре то той се връща в позиция ПОГЛЕД ОТВЪН,но му липсва ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ , което вероятно довежда по някакъв начин до необходимостта от този ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ за да се постигне цялостност и ТО се преражда в друг човек и трябва от дъното на таблицата да започене да се изкачва отново нагоре за да стигне до ...пфффф вече навлизам в сферата на стъкмистиката :)

А и още няколко наблюдения...
Ако човек чието ТО се намира в астралния аспект на човека,то ТО не може да вижда в менталния аспект.Но от менталния аспект ТО може да вижда в астралния.ТО може да види себе си единствено чрез ПОГЛЕД ОТВЪН докато се намира ВЪТРЕ, за да може вече в последсвтие да се самоопредели.Или поне така предполагам...Та мисля че мога спокойно да достигна до заключението че говореното на неща от менталния аспект на чивек чийто център е астрала е напълно безхаберно и ще бъде възприето просто като някакъв дразнител.Но първата реакция на човек е да провери дали дадения дразнител съществува в неговата база данни.И тъй като менталния дразнител не може да бъде възприет адекватно се събужда чувството за причинност у човека и той несъзнателно стъкмява някаква си теория отностно това какви са тези неща от ментала като просто си стои на ниво астрал преживявайки си някакви си емоции и т.н.Това е доста очевидно за хора чиито ТО се намира на малко по горно ниво и могат да го наблюдават.Пресен пример мога да ви дам с постоянното вземане на емоционално отношение на определни хора от форума спрямо един друг наш съфорумец ,а именно техния умразен любимец Рамус.Мразете го хора като сте безсилни да направите нещо повече...

А и щях да забравя да допълня само че и ако му отвърнете с любоффф то това си означава че сте на същото астрално ниво просто преживявайки други емоции.Така че и да го обичате и да го мразите и да му прощавате и да го жалвате и какви ли още работи там , си е все тая и особено май на Рамус му е все тая :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 25, 2008, 09:39:39 pm
Избор ,за който намираме причина, не е избор.
Title: ЛУДИТЕ РАБОТИ НА СВЕТОВЕТЕ, ОЧИТЕ И ГЛЕДАЩИТЕ
Post by: ramus on юни 26, 2008, 11:46:34 am
Значи в темата, която цитираш горното, има един важен момент. Един основен важен момент - най-важните и определящ всичко останало.

ТИ!!!
като си го извеждаш така - това какво е - опитай да направиш една момнентна дисекция на ситуацията и собственото си състояние.
 В този момент работиш с "представи и образи", придаваш им значението, запълваш ги с твоя ти пълнеж за тях. Как искаш да те изведат горните разсъждения донякъде. По такъв начин само се обезсмислят и повечето време "стъкмизираш". Защото с ума си се опитваш да "излезеш" отвъд ума ти. А онова, което ума ти може да издокара - е най-често "задънено" положение. Или пък "стъкмен псевдоизход" - което е едно и също.

Ситуативно дори в твоите думи ти точно и затова пишеш. И неведнъж си го писал. защото идеята за това извеждане не е ментална - както не е и ментална, нито астрална идеята че всички тия неща ги има. Щом се "виждат", значи единственото положение е, че се ВИЖДАТ ОТВЪН-ОТГОРЕ-ОТСТРАНИ.
Нивото на всяко извеждане се "отпечатва" и в самото изведено. И двете са "печата" на ИЗВЕЖДАЩИЯ ГИ. В този смисъл - единствената възможност за адекватно "разглеждане" на нещо, е да се "види първо "отстрани". Както и най-важното във всяко самоаналитично "упражнение" е да се стигне до "САМОКАРТИНАТА" - картината за теб - през разглежданото в този момент. Няма никакво значение какво разглеждаш, какво правиш, защо и как. няма никакво значение къде се намираш, колко си уморен, дали ти харесва професията и с какво удоволствие се занимаваш. Ако през всички тия неща съумееш да си спомняш, че НАЙ_ВАЖНОТО ОТ ВСИЧКО СИ ТИ САМИЯ. И вместо да "взираш" в образите си, потопен в магнетичността и шаренията им, се опитай да видиш през тях "ГЛЕДАЩИЯ ОБРАЗИТЕ". Това е просто като ВИД НАГЛАСА - това е и ключа което ше ти отключи истината за теб самия.

Представи си че гледаш кино. Че си увлечен и вживянм в действието на филма. Ако направиш мислено една дисекция на самата сигуация, си дай сметка задълбочено как изглежда тя, погледната отстрани и от колко възможности може да се "види" отстрани... т.е. колко НИВА "отстрани" можеш да я видиш.

Примера -
на кино съм, гледам филм
- най-ниското ниво е "преживявам филма" - извън него няма нищо" - за това ниво дори тия думи не са възможни, защото няма как да бъдат казани от потопен в магията и шаренията на образите. ... Продължавайки за това ниво ключовите описателни фрази биха изглеждали така: колкото съм повече потопен, и "вече не зная, че стоя на стола, че това е лента, че това е филм, не зная че дишам, че мигам, че жестикулирам в тоаи момент. Не мога да си дам сметка за нищо мое - целия свят е затворен в преживяващото, сигналите за което "ги виждам" през очите си." Това е нивото на повечето хора. Много точна е аналогията, защото може да се интерполира и съотвества на реалното положение при поглед "ОТВЪН". И затова я използвам в момента. Хората на това ниво никога няма да видят тази им картина - те виждат "другите си картини" те са вътре в тях, в действието им, в ситуациите им.
    Ако някой до теб стои, дето не е в действието и твоето вживяване в тоя момент, и непрекъснато те заговаря или пък ти пречи да се вживееш - се получава "разделяне, дори разкъсване" - има вътрешен копнеж, а непрекъснато тоя "досадник" те "откъсва" и това дразни. В такова положение се намирам най-често сред хората около мен - неизразяването на съчувствие от моя страна, на това че не потъвам в "тяхното действие" и преживявания, ме прави изключително досаден и това дразнене често се вижда да се изявява дори и във форума. И ти точно това си засегнал в края на предишния си пост. Хората, които ме коментират, всъщност използват образите си за мен. те нито ме знаят кой съм , нито какъв съм... цялата работа е една стъкмистика на образи - според начина по който те самите боравят с образите, те не знаят за това. И проблема е че те са на ниво, в което са потънали и СВЕТА НА ОБРАЗИТЕ е за тях "техния свят"... А ето че "някой" бръмчи - жужи и дразни това чудесно самосънуване... И съответно се "действа" защитно. Въпроса е, че този образ, който те наричат Рамус всъщност никъде не съществува, освен в главите им - но те го преживяват като "РЕАЛЕН" - това е толкова показателно, толкова ясно... Уж някой пост е един и същ, пък виж колко хора ме проектират чрез прочита си.

Всичко в света им е просто образи, но те не са зрители - те са актьорите. Ето този цялостен процес аз нарекох обобщено ПРЕЖИВЯВАНЕ - използвах етимологията на думата - ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ - Пре-Живот - изкуствен живот, нещо като „втора, друга версия”, изградена от самоилюзии. Хората на това ниво, нарекох ПРЕ-ЖИВЯВАЩИ ЖИВОТ ХОРА. Или по-кратко - "СЪНУВАЩИТЕ СЪНИЩАТА СИ". Използвайки аналогията, която се използва в езотериката - със процеса на сънуване, заспиване, и събуждане. Може би защото когато събудените хора са търсили аналогии, за отразяването и посланията си, е нямало филми... Но е имало ТЕАТЪР. И чрез театъра, музиката е можело да се предадат принципните положения на тия послания - без ограниченията на аналогиите, думите, речта. Имало е много хора от пробудените, които са нямали образование. а отгоре на всичко е трябвало да предават послания, без ограниченията на културите и езика в тях. Например само в Индия дори в момента има над 50 различни езици. това не са наречия на един език - това са различни езици. Монголската /условно/ империя навремето е била най-голямата в историята на човечеството - опитай се да си дадеш сметка колко народи, култури, традиции и... езици. Въобще изкуствата в старите времена са били именно огледалото, което се е използвало, за да се предадат посланията от "друго ниво на "виждане". /докато сега... тва е друга тема... :)/

От познанието ми за всичко това стана така, че вече не мога да се обиждам, давайки си сметка и познавайки в дълбочина тия процеси. Достатъчно е само да "щракна" и се сменя "нивото" от което виждам ситуацията. Това аз наричам "СМЯНА НА ОЧИТЕ" - като очите не са вече физическия орган на зрението, а използвам като нарицателно за "нивото ми на връзка със света".
      Понякога използвам образната аналогия за "небостъргач и вертикалния асансьор между етажите му". Всеки етаж е хоризонталното ниво - една реалност. Всеки етаж е разделен на коридори, и има врати към отделните си стаи - във всички посоки - направо безкрайни. Погледнато само от едно ниво, един етаж това ниво е безкрайно. това е виждането на повечето хора, отразено в начина по който определят Вселената, според живота който живеят. Очите им са за света на техния етаж, а повечето от тях дори живеят в "най-малките" стаи на всеки етаж. И целия им свят е това. И всеки си има "своя стая". само на това ниво също има "развитие" - например ако вживяващия, се усети, че живее в стая и че границата му изведнъж става тясна... едно от първите неща които би направил е "да опознае стаята" - и чак после да я "познае като ограничение", като вид клетка или затвор. Чак тогава би търсил "вратата" си към коридора. Ако излезе там, откривайки я, ще "види" вратите към другите "малки персонални стаи", но никога няма да може да проникне в тях, нито да види картинките на другите. Не че няма да опита - но този извод е неизбежен предвид, колко хора са преминали през времето по този начин, който аналогично се опитвам да предам сега.
След като излезе от стаята в коридора много неща би разбрал - първо за себе си, после за света си - още не знае, че става въпрос само за етаж от небостъргача -само за един етаж. Все още света му се е обогатил само от стаята и коридора, но вече това е началото - видял е другите врати-клетки, после се е сетил че неговата е същата и той току-що е излязъл от нея. В началото коридора ще му стане СТАЯ - вече една по-голяма стая... докато се усети някой ден, че това също е клетка, макар да е по-голямата. Проблемът е СЪНУВАНЕТО винаги определя да имаме "ОГРАДА" - да има ограничение, което да служи за САМООПРЕДЕЛЯНЕ - за идентификация. Докато зрителя гледа филма си, него го няма като АЗ, като себе си. ЦЕЛИЯ Е ПОТОПЕН В КАРТИНИТЕ - да ги ПРЕЖИВЯВА - и няма друга идея за АЗ - за себе си извън преживяното. за него то е ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЦЯЛАТА РЕАЛНОСТ - това е магията на ОТВЪТРЕ.

Този виртуален плосък човек, ще разширява клетките си в своето развитие, ще събира и участва в сънища, ще владее и контролира сънищата на други хора, ще приема сънищата от тях или ще налага своите, но смесването е уникална сложна плетеница, за която няма как да се "даде сметка". Ще обобщава, ще мисли и ще се развива... И ще живее своя "ПЛОСЪК ЖИВОТ" в ПЛОСКАТА ВСЕЛЕНА на своя етаж. Очите му са плоски и виждат един плосък свят. Умът му е построил  модел за плоския му етаж, но той не знае че е само етаж - за него е всичко и той се разпростира в него, като по този начин се "разширява", но плоско-хоризонтално. В тази посока - ЕТАЖА му дава безкрайни простори - но също плоски. /условно двуизмерни/...  Ще бъде сигурния, ще защитава плоската си Вселена, ще убеждава и ще бъде самоубеден колко и как това е „ПРАВИЛНОТО”… Защото в неговите очи е точно така – оттам и идва илюзията. ЕДНА ПРЕЖИВЯВАВАЩА СЕ РЕАЛНОСТ Е ИСТИНА ЗА ПРЕЖИВЯВАЩИЯ Я. Истина – означава че САМО ЕДНА ВЕРСИЯ Е „ПРАВИЛНАТА”. Думата условност, относителност, не може въобще да я сведе до „тази стабилна крепост, с която се огражда” всеки един момент. Ще мисли за нея, ще си строи образите си, които са просто отражение на начина по който плоските му очи виждат само един „плосък отрязък” от необята и безкрайността. Но самата идея, че това е само отрязък, че е парче… не може да стигне до него. ЗАЩОТО Е ПОТОПЕН В ТОВА< КОЕТО ПРЕЖИВЯВА – ЗАЩОТО СТРОИ РЕАЛНОСТ, която не знае че я строи, не знае и не може дори да допусне, че тази реалност Е ПАРЧЕ от БЕЗКРАЯ. За него границите на този БЕЗКРАЙ ги няма, губещи се в плоския хоризонт на собственото му огледало и очите му.
Но един ден, /или нощ/ някой нещо "го докосва" - и той все някога прозира, че някои неща от случващото се в "ПЛОСКАТА МУ СТРАНА" са странни и не се вместват в плоскостта й. И ще си припомня често че "има някои странности". И в някой миг, едно нещо у него ще пробие и той ще го запомни - ЕДИН ВЪТРЕШЕН ПРОБИВ, който той би нарекъл евентуално „проблясък”, използвайки думичките на плоската си страна, на плоските си сънища. Нещо ще „светва” първоначално странно, разхвърляно и объркващо, но постепенно се ще се засилва. И в някой миг вместо проблясъци, ще свикне да „вижда” през очите на други очи – на нещо различно… докато започне да си припомня, че това няма чии очи да са – че това са НЕГОВИ ОЧИ… но от нечия друга РЕАЛНОСТ…
================================================================
За нагледност на всичко това, макар и малко ограничена, но пък нагласена за по-лесно възприятие и осмисляне, е изключителния визуален пример на епизода от филма „УОТ Дъ БЛИЙП… - Даун дъ Рабит Хол”, наречен ФЛАТЛАНДИЯ - плоската страна. И макар че е на английски език си заслужава да се помисли внимателно върху него, защото той е замислен за широк спектър нива на гледащите го. И леееекичко ви разчовърква отвътре – не за друго – а да си припомните нещо – не само да мечтаете… защото това, което се вижда ЕДИН ДЕН СЕ СЛУЧВА СЪС ВСЕКИ ОТ НАС. Призовавам хората разбиращи езика в детайли да подпомогнат леко онези, които не знаят езика и да пуснат някаква форма на превод или на субтитри. Или по ваше осмотрение. това е нещо, което би си заслужавало да се види, а не да се "спрягат" разни други "отношения" във форум за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ.
http://www.youtube.com/watch?v=BWyTxCsIXE4&feature=related
Ето и линка към епизода – за мен това е нещо, на което плаках като първа реакция на възхищение от уникалността на начина по който е замислено, предадено – от комбинацията от музика, смяна на гледните точки между измеренията, на "различните очи" на всеки от действащите герои, от репликите и от избора на образите. За всичко е помислено добре – евала на авторите на филма.
Така, че си заслужава да се гледа няколко пъти, за да се „припомняме” – внимателното наблюдение на детайлите на епизода биха ви дали една все по-голяма широта…
А за по-любознателните - ето още един уникален пример за ФЛАТЛАНДИЯ - "РЕФЛЕКСИИТЕ" и измеренията, очите и гледащите... И РЕАЛНОСТИТЕ... http://www.youtube.com/watch?v=hUu6zrdlUxI&feature=related

Толкова много неща са казани, показани, изразени... обаче те са нищо без "зрителите" - без вас и "очите ви". Всъщност те наистина са "нищо" - защото показаните висуални примери за хрумвания за начин да изкажат посланията си хора, които вече са прогледнали през ограниченията... Интересно е колко зрители от вас ще "видят" уникалните подробни детайли в показаното. И за колко от вас ще останат "скрити" поне в първия момент... а после - на другото гледане - може би - нещо ново, после пак, пак, пак...

======================================================================
Къде СЪМ АЗ ВЪВ /ИЗВЪН/ ВСИЧКО ТОВА – това е въпроса… И е без отговор – това е въпрос, който само се задава – непрекъснато – това само изглежда въпрос . Този "въпрос" се променя през времето – защото ще се променя и този, който го задава. Това са ключови фрази, които приличат на въпроси, за да катализират леки събуждания, леки сепвания, леко дразнене…  С общото име „ПРОВОКАЦИЯ”.

Въобще ЛУДИ РАБОТИИИИИИИИИИИ
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 26, 2008, 09:40:08 pm
Докато слушам онзи вътрешен глас в главата си , се изживявам точно като един актиор.Със всичките му преживявания,аз ги преживявам.Когато ги запиша , това е все едно един актиор да се запише на касета и после да се види от страната на зрителите.Като си гледам записаното си гледам записа през онези очи,чрез които не мога да се видя докато съм се вживял.Когато Играта ме поеме  веднага се вживявам губейки възможността да се видя какво правя.Обаче тези проблясъци не ме оставят на мира да се вживея като нормален актиор и това довежда до доста конфузни ситуации в живота ми.И съм точно нито буден нито спящ.Постоянно лутащ се из етажите и стаите на моя си небостъргач.Просто съм се изгубил в своя собствен свят...ту се намирам ту се губя...

Когато си гледам мислите отстрани и после ги сравня с това какво съм видял от вътре , имам чувството че каквото и да си правя мозъка ми си работи като някаква програма вечно отработваща информацията с която разполага.Каот един филм който се прожектира постоянно в главата ми, обаче аз си излизам от киностаята в главата ми и отивам да правя нещо друго.И когато се върна филма вече е стигнал някъде си...и си го записвам и се очудвам как филма не спира докато съм някъде другаде,а пък нямам спомен за липсващите парчета.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юли 30, 2008, 10:21:52 pm
 Съзнанието ми е като едно дълбоко езеро.Досега през живота си съм обръщал внимание повече на образите , които се проектират на повърхността му ,в следствие на отразената светлина от заобикалящия ме свят.Докато има отражение в огледалото , то пречи на човек да види самото огледало.Така и аз вечно взирайки се в образите ,пропускам най важното,СЕБЕ СИ...аз съм езерото ,а не образите по повърхността му.Образите се сменят тогава,когато се промени заобикалящата ме среда,но езерото остава.И не езеро е точно да се каже,а по скоро язовир,а аз съм този който се грижи за нивото на водата.Понякога душата ми прелива , а прелятата вода е изразената от мене чрез думи и действия.И така както посевите се нуждаят от поливане , така и изкуството се нуждае от такова.Да твориш,означава да преливаш...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on август 18, 2008, 11:54:03 am
 Не е важно дали човека говори,пее,танцува,рисува или каквото и да прави.Важно е зад тези знаци които човек оставя след себе си какво е имало.Не думите,а човека зад тях е важния.Хората се оглеждат в останалите ,както се оглеждат пред витрините на магазините, търсейки собствения си образ,слепи за това какво има вътре.Вечно говорейки за нашите си неща,ние ставаме глухи за околните...всеки велик живот е изпълнен с много болка и тъга...всеки велик живот е една трагедия...всяка трагедия е за борбата на човек със самотата...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on август 30, 2008, 11:44:16 am
 Какво ми липсва...

Когато бях малък изпитвах огромна скука от това да не правя нищо.Тялото ми беше жадно за дразнения,а ума ми да опознае света.Но това което и тогава и сега ми липсва (според хората около мене) е някаква цел,нещо към което да се стремя.Още като бял ного малък постоянно задавах един въпрос на баща ми "Какво да правя?" и изключително много го затруднявах в това какво да ми отговори.След това осъзнах че аз съм този който трябва да казва какво да правя.Но всичките образи в главата ми които виждах и дори сега виждам  за това какъв мога да стана ,бях безразличен към тях.Така и не тръгнах да си правя мечти и да ги следвам вярвайки в тях.Запазвайки си правото ми на избор за нещо друго.Емоциите и логиката почти не ми влиаят върху избора и точно тогава заставам изправен пред живота така както магарето се чуди от коя от двете купи сено да почне да яде и накрая умряло от глад.Нямах никакъв вътрешен стимул който да ме накара да направя нещо , мислех си чв това е "Избор",но сега виждам че имам именно ИЗБОР ,когато не мога да реша какво да взема.За разлика от потребността,която веднага си казва от какво имам нужда дали физически или психически е без значение.И не веднъж съм вземал решение за това какво да правя като хвърлям монета...Но с времето вместо да си харесам някакъв образ в главата ми и да се превърна в него,потребностите ми за дразнения на тялото и на ума взеха да намаляват.А душата ми мълчи...или вероятно говори толкова тихо че не мога да я чуя от виковете на образите.Оставяйки се по течението оставям другите хора да правят своите "избори" и за мене.С времето се загнезди в ммене един мързел.Виждам света така че каквото и да правя накрая няма да има смисъл защото мене няма да ме има в стореното.За най важните решения в живота си казах че няма да се оставям по течението и ако не мога да направя своя избор,то поне няма да следвам чуждите...Критиката на околните не закъсна.Всичките започнаха да ме съветват какво съм трябвало да правя.Но как мога да чуя тихия глас отвъд всичките тези дразнения които не ме оставят на саме със себе си.И дори сега съм предопредил работодателя си че напускам работа.Не знам до колкото това може да се каже че е избор,но на мене ми се струва че е точно това.Нямаше почти никаква стойностна логика за това мое решение.Даже точно обратното...бях доволен и от заплащането и самото работене не ми тежеше.И доколкото ми е  известно имам още една седмица работа,докато обучат заместника ми и после се махам.И този път ще се възползвам от времето което ще имам за да остана някъде далече на саме със себе си.Без да бъда прекъсван от хората които следват собствените си образи.За разлика от тях аз искам да вървя напред,а образите да тичат след мене крещейки ТИ СИ ЛУД...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 06, 2008, 12:50:25 pm
 Аз съм като пътник в пустиня.Изпитвам някаква жажда...пораждаща някакви миражи...Изглежда съм си свършил припасите с ... и единственото за което се оглеждам е за оазиса на спасението.Миражи които стоят пред мене,давайки ми надеждата че стигайки ги всичко ще бъде наред...И тогава шамара на живота ме удря със все сила.Сила толкова голяма колкото мога да понеса.Падайки на земята,натиснат единствено от моето собствено тяло,аз не мога да се изправя.Чувствам го толкова тежко...а миражите продължават в главата ми,замъглявайки здравия ми разум,давайки ми онова от което си мисля че имам нужда...И изведнъж образите спират...и аз виждам че съм паднал на земята,но не в пустиня...а в онзи оазис за който съм мечтаел,просто образите не са ми позволили да го видя.Аз винаги съм бил там...винаги съм имал възможност да отоля жаждата си...Горещия пясък сега е мека трева под тялото ми.Дърветата ми пазат сянка,пазят ме от слънцето...лек ветрец,повея на промяната подухва леко покрай трупа ми...събуди се...чий е този глас в главата ми...СЪБУДИ СЕ!...НИМА СИ ЗАБРАВИЛ!...какво съм забравил,питам се аз...КОЙ СЪМ АЗ?...попитах гласа или той попита мене...всякакви образи започнаха да изникват в главата ми,но не аз повече няма да спя,отръсках се от новите опити на илюзиите да ме обземат...и гласът отново проговори...АЗ СЪМ ТИ...А СЕГА СТАНИ!...но как...чие тяло е това...как да го накарам да стане,то е толкова тежко,толкова изтощено от вървенето из пустинята.И отново образи се появиха в главата ми...за вървенето из путсинята и за мене...ТОВА НЕ СИ ТИ! продължи да говори гласа...в началото го чувах само като шепот на някакъв неразбираем език,но сега когато го заслушам,ми се струва че крещи.И аз опитах...тялото ми се разтрепери пред вътрешния натиск,но не искаше да слуша...не се получава,защо се не се получава...ЗНАЕШ ЛИ КАКВО МУ ЛИПСВА НА ТЯЛОТО ТИ?ЛИПСВА МУ ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБЕ!НЯМА ДОСТАТЪЧНО АЗ ВЪТРЕ ЗА ДА ЗАДВИЖИ ТЕЗИ ТЕЖКИ КОКАЛИ!...почувствах се слаб и безпомощен...и като удавник за сламка се помъчих да се помогна с нещо...хванах един прът и се подпрях на него и почти се изправих...но натиска на тялото ми беше прекалено голям и пръта се счупи...аз залитнах и отново паднах на земята и този път болеше...почувствах се още по слаб...като че ли всичката ми сила изчезна с този жалък опит да си стъпя на краката...гняв...почувствах се силен...и колкото повече се ядосвах толкова повече губих собствената си енергия,губех и себе си.Но аз се надигнах в поредния опит да се изправя ,но отново паднах...гнева изчезна,а заедно с него и силата...тази фалшива сила...Усетих две топли капки да се стичат по лицето ми.Смазващта сила на безпомощността и слабостта.Това ли бе единственото което ми остана да направя?Да заплача...и в един момент всичко спря...сълзите,чувствата,мислите,образите...и се заслушах.проснал се върху меката трева,се заслушах в гласа на тялото ми.То също си имаше глас,който говори...глас който съм пренепрегвал толкова години...гласа шепнеше...НЕКА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ...и друго чувство ме обзе...чувството че не съм вече сам.Аз имах...СЕБЕ СИ...жаждата,нуждата,потребността...тя е била за мене самия...аз съм си липсвал...и сега този път станах с лекота,тежеста на собственото ми тяло вече не беше тежест,а дар...награда...а оазиса вече не беше оазис...а беше...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 07, 2008, 11:02:51 am
 Мислех си че стоя на кръстопът...а се оказа че тялото ми е този кръстопът...а аз съм като регулировчика,който е забравил по каква работа е там.Наистина съм бил на кръстопът,но моето бездействие е довело до хаус в него.Стоя по средата на кръстопът като дете застанало в центъра а коли фучат постоянно около него.Задръствания,крясъци,псувни,заслепяващи светлини,буря,дъжд...самота,тъга,болка,забрава...страх...кога точно детето пораства за да стане възрастен ,който да контролира сам живота си.Дали наистина такива хора има...а дали е нужен наистина този контрол,да се въведе ред в хауса,кой ще бъде този който да ме контролира,аз?!Та кой съм аз?Аз питам себе си,кой съм аз,а отговора идва под формата на ехо...АЗ...нещо ми липсва...но какво е то ,как изглежда,като никога не съм го виждал...а дали не съм го имал,но да съм го изгубил и после да съм забравил.Как може да ми липсва нещо, което никога не съм имал...точно така,явно съм изгубил нещо,но просто не съм обърнал внимание какво в онзи момент.Но кой момент...как мога да разбера дали от цялото липсва парченце,ако нямам образец на цялото когато е в единство.Чувствам се все едно са ми пръснали мозъка и после ме карат да си го събирам.Как да го направя като възможността е изчезнала заедно с унищожаването на този важен за тази дейност орган.Или с други думи,някъде в миналото съм пропуснал някаква важна възможност, от която не съм се възползвал и това ми липсва.Но каква след като не съжалявам за нищо сторено...или спомена за това е изтрит...може би е точно така.Попуснал съм някаква възможност за която съм съжалявал,после съм я забравил,но е останало съжалението под формата на някаква липса ,която не мога да определя в момента.Стои ми в съзнанието като онези файлове, които не могат да се изтрият от компютъра и е необходимо форматиране.А може би и точно това трябва да направя,един формат,една по добра операционна система и проблема би бил решен.Сега остава само да вмъкна и идеята за преражданията като тип форматиране на паметта и о.с.Което ми звучи доста логично от тази гледна точка и все пак...
 
 За да започна обаче един нов живот,трябва да приключа със стария.А това...би било доста проблематично.И от всички връзки които съм си изградил,най трудно ще ми е да прекъсна семейните...Имам избор...дали да го направя сам или живота да го направи вместо мене като ми ги отнема една по една.В крайна сметка е неизбежно...проблема ми не е толкова че аз да съм се привързал към тях,а в това че те са се завързали за мене или по точно завързали са се за моя образ.А една такава моя постъпка ще доведе до грозна гримаса в образа им за мене...а може би чувството ми за състрадание ми изиграва лоша шега...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on септември 19, 2008, 06:56:07 pm
 Цел,мечти,амбиции...

Пътища много...някои осеяни с цветя,други с бурени.Отъпкани пътеки криволичещи нагоре по дървото на живота.Табели на всяка крачка оказващи пътниците къде отиват.Към:"Ада","Рая","Пари",Власт","Любов",има табели за всички видове професии,за всички видове преживявания,за всички видове дейности...да стоиш на този кръстопът осеян с толкова много надписи,накъде да поемеш,според какво да решиш...Сърцето ти казва избери "Любов",стомаха ти казва "Храна",разума ти казва "Пари"...а аз...аз мълча...а тялото ми негодува,крещи ми "Какво правиш!?","Избирай и тръгвай,трябва да угодиш на всички ни!"...а аз стоя там насред нищото,а хората около мене не се задържат много,всеки се е запътил на някъде,всеки по някой от онези пътища.На групички по двама,трима,някои са сами.Има и големи групи ,като стада и някой винаги ги води на някъде,екскурзовода...а къде е моето място се питах аз.И все още се питам...а аз все така мълча...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 15, 2008, 11:13:58 am
ПОСОЧИ ПОНЕ ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО, което наистина да ти ЛИПСВА...

В ТОЗИ МОМЕНТ СЕГА, ей сега - ДЪЛБОКО СЕ РАЗРЕЖИ - кАТО НА ДИСЕКЦИЯ - И САМ СЕ ПОПИТАЙ:
 МОГА ЛИ ДА СИ ПОСОЧА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА, ТОЛКОВА ВАЖНА И СЕРИОЗНА ПРИЧИНА, ЗАРАДИ КОЯТО СЕГА - ИМЕННО СЕГА - ДА НЕ МОГА ДА СЕ УСЕТЯ ЦЯЛ и ДА СПРА ДА СТРЕМЯ, ЧАКАМ< ИСКАМ< ДА ПИТАМ< ДА НЕ ВИЖДАМ... ДА СЕ УСЕТЯ ЦЯЛ, СЕДНАЛ НА МЯСТОТО СИ. ЧЕ ВСИЧКО КОЕТО ГО ИСКАМ МИ Е ДАДЕНО.
ПОНЕ ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПРИЧИНА
ВДИГНИ ОЧИ ОТ ТИЯ БУКВИ, ЗАТВОРИ ГИ ЗА ДА ГИ НАСОЧИШ КЪМ СЕБЕ СИ  И СЕ ЗАПИТАЙ ИСТИНСКИ


Благодаря ти за тези думи...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on октомври 29, 2008, 04:34:49 pm
СЕБЕОПОЗНАВАНЕ
СЕБЕОСЪЗНАВАНЕ
СЕБЕОСЪЩЕСТВЯВАНЕ


Нищо не ми липсва и точно там е проблема...средата в която живея благоприятства горните три процеса да се развиват в мене.Тъй като нямам особени проблеми с подсигуряването на съществуването ми , това към което разума ми би трябвало да работи , а не го прави е СЕБЕОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО МИ.Реализарането на представите ми за това какъв трябва да стана , е в противоречие с представата ми за мястото и значението на представите въобще.Или с други думи умаловажавам значението и смисъла на представите и тяхното място в моя живот за сметка на нещо друго...НЕЩО което съм осъзнал за същността на реалността , което обезсмисля ролята на представите в моето същество като водеща.Или с други думи с времето вместо да ставам по разумно същество , все повече ставам ирационално и може би дори духовно.Но това от което се опасявам е че духовното вече е изместило разума като център на моето същество и омаловажава значението на представите ми за каквото и да било.Нещо повече, осъзнаването ми за реалността е толкова различно от всички модели за света , дори и от тези които сам се опитвам да изградя че неадекватността им е толкова силно изразена и изпитана от мене , че не могат да се задържат дълго време и през краткото време на съществуването им  усещам неописуемото чувство че живея в лъжа спрямо себе си.Проблема ми възниква не от това което съм , а от средата в която живея , която изисква постоянно от мене да бъда просто един малък човек с малките си представи.Но това което е отвъд света на представите и разума е толкова различно и ме кара да се усещам толкова себе си , че да живея според разума си за мене е равносилно да живея чужд живот, този на един образ който толкова време хората около мене се опитваха да ме накарат да повярвам че съм аз самия.Участник съм в театър с роля , която нито съм избрал нито бих избрал.Играя постоянно по чуждата свирка и следвам чуждите правила.Може би много време ме беше страх да кажа НЕ и да откажа да играя тази страшна и пагубна за мене игра , но вече опасността да изгубя себе си в този измислен свят е толкова голяма , че съм изправен пред избора ,който винаги е стоял пред мене, "да бъда или да не бъда".Станал съм роб на собствените си мисли и чувства.Роб на собствените си образи и представи.До кога трябва да отричам собствената си същност и да се самозалъгвам че съм разумно същество , че съм човек , когато съм нещо толкова различно...чувствам се като човек чието място не е там където стои, като човек чиито себеподобни не виреят там където съм се забутал.Понякога си мисля че участвам в някаква комедия на фона на всичките абсурди които стават в тази страна.Друг път си мисля че учасвтам в ужасяващата трагедия на онези различни хора , които биват неразбрани от обществото принудени да живеят в самота и изгнание.Съдба чиято хора със слаби сърца трудно биха понесли,съдба която разумния човек би проклинал...съдба на едно дете което отказва да порастне и да поеме по собствения си път на еволюция, път на свободния и независим индивидуалист , на човек който живее не само човешки живот , но и такъв далеч отвъд границите на човешкото.Свободен човек , чиято носталгия по неговите братя , които все още стоят оковани там на стената на преживяванията.Роби които не окови а златни накити превиждат в собствената си ограниченост.Хора които не искат да превъзмогнат човешкото и да продължат своето развитие...но как да остана на страна от болката на онези хора , които до вчера съм наричал свои братя, чиято съдба съм споделят с тях толкова време ,хора чиито страдания и копнежи мога да разбера...Защо съм толкова добър и съпричастен с хора , които толкова пъти са ме предавали и вероятно ще ме предават.Защо ми е трудно да остана неутрален спрямо чуждите човешки съдби и да извърна поглед.Дали би било неуважение спрямо мене самия , ако ги подмина...защо мога да се поставя на техните места и да видя през техните очи , техния живот,техните радости и скърби ,защо ми е да бъда съпричастен...може би има неща които са просто част от мене.Може би да се отрека от тях,означава да се отрека от себе си...но това не са просто представи,зад тях стои нещо друго,нещото което винаги ще ме свързва не само с другите хора , но и със всички живи същества.Нещото което ни прави всички част от големия пъзел наречен живот...Спомените са онези представи от които ми е толкова трудно да се отърва...те са причината да страдам дори сега , но може би вече се научих да излизам от полето им на влияние и да бъда просто себе си...моменти когато ме обземат спомените са може би моментите ми на слабост...част от мене която мога да нарека просто човешка...
Title: Re: Луда работа
Post by: pakost on октомври 31, 2008, 02:56:27 pm
Коя част от теб не е човешка?
Защо са ти мисли и образи да заместват действията.
Вероятно си наясно че мислите и спомените не са живи, те са образите, които проектираш за себе си.
Те са образите, които замъгляват очите ти.
Страданието е присъщо на замъглените очи, както и щастието и яда, и всички онези състояния, в които липсва чистота.
Чистотата е състояние, което се откроява несъмнено, като безОБРАЗие, безпроекция, безформа, безвреме, безмясто.
Чистотата е състояние на незамърсеност. Когато човек е отворен за живота и го приема.
Чистотата се вижда в очите. Те греят бистри и радостни.
Погледни в огледалото. Какво виждаш?
Кой гледа в очите ти?
Кой ти пречи, кой те спира, какво е това дето не ти липсва, но се оказва проблем?
Противоречията стоят само като пример за сблъсък на явления от различни нива, което не ги прави несъвместими, а с разбъркано подреждане. Когато се наместват елементи от един пъзел в друг и не пасват, тогава се получава противоречие. Но и двата пъзела съществуват едновременно, стига редящия ги да осъзнае съответствието на парчето към картината, която сглобява.
Тягостното излъчване на текста ти е на объркан и неразбран човек, който иска да се надскочи. Някой който страда за споделяне, за съпричастност, да открие друг като себе си, за да може да се изкаже и да бъде чут и приет. Но онова, дето се опитваш да споделиш не е делимо, защото то си ти, а ти си цял и неделим. Самотата не е наказание, а естествено състояние на единственост и неделимост. Споделянето съществува в друг пъзел на едно друго ниво, в което ти отказваш да се впуснеш да живееш. Страх ли те е? Неее, не ти е там мястото, ти си друг, различен.
А ако зарежеш идентификацията си какво ще стане?
Може би първо е нужно да си я изясниш, идентификацията имам предвид, след това да я зарежеш и накрая да видиш кое е живот и кое е фантазия и да живееш някак, както избереш. Да бъдеш или да не бъдеш :-)
Поздрави
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on ноември 13, 2008, 04:35:09 pm
 Спомените ми са храна за него.Колкото повече си спомням , толкова по силен става той.В един момент той става по-силен от мене , но това е само привидно.Аз съм този , който става в същност слаб , мързелив и податлив на външно или вътрешно влияние.Най-голямата му хитрост е , че успява да ме накара , да повярвам , че той съм аз.Липсата на познание отностно това какво са спомените ми и как работят , е най големия му коз.Защо продължавам да му играя по свирката...да живея за него , означава да забравя за себе си...но той е хитър , знае че дори  когато видя що са спомените , той ще направи спомен от това нещо и после ще ми изиграе поредния театър чиято главна роля изпълнява той.Но той не винаги стои една крачка пред мене...без спомените , той е този който става слаб...без тях и него , усещането ми за тук и сега се засилва , а заедно с тях виждането ми се прояснява и разширява.Едва тогава чувам собствения си глас...едва тогава мога да бъда себе си и да изразявам свободно собствената си същност.

 Аз не мога да притежавам нищо.В този смисъл , аз няма и какво да загубя.Няма ги потребностите , няма ги копнежите,стремежите,целите,търсенията,няма образ за мене,няма образ за света, аз просто...ставам свидетел на нещо, което наричам живот...живота на едно човешко същество , което не съм аз...

 
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on декември 03, 2008, 07:23:05 pm
  Моята памет е моята личност.Моята личност е отражение на онова , което съм аз.Или по скоро на точно определена част от мене.Както огледалото отразява определен диапазон от вълни , така и паметта ми , като едно огледало отразява определен диапазон от моята цялостна същност.Личността ми е набор от информация , постъпила от различните ми сетива.Личността ми е следата , която моето съществуване остава след себе си.Мястото където се складира всичко , на което съм обърнал внимание.Личността ми е като един малък GPS , записвайки постоянно къде се намирам.Но паметта е ограничена , ограничена от рамките,границите които поставя самата информация.Граница която разума е неспособен да преодолее , граница която обаче аз съм способен да прекрача.Винаги съм усещал че нещо липсва в спомените ми за мене и за това какво се е случило.С времето спомените все повече и повече избледняват и става още по трудно да го определя.Сега знам че има неща които не могат да бъдат обхванати от разума, че има неща които не се записват от паметта ми , че има неща които ще оставят след себе си просто една бледа следа.Следа за съществуване , чиято същност далеч прехвърля границите на физическото,емоционалното и разумното.Няма значение колко усилено човек се опитва да направи образа в огледалото реален , не той заслужава вниманието което му се отдава.Образа винаги ще си остане образ , а човека винаги ще си остане човек.А и какво значение има какъв е образа.Толкова рядко съм срещал хора които да могат да виждат отвъд очевидното.Но за това на човек не му трябват очи.На слепеца не му трябва светлина за да види човешката душа.Тя е точно там в тъмнината и мрака.Тя е зад всички форми образувани от светлината, зад всички звуци породени от околната среда.Светлината е тази която ослепява хората.Тя е тази която не ни позволява да видим какво има отвъд.Представяйки ни нейния тятър от форми пред очите ни , ние не сме способни да видим какво има зад колисите.Тези които бяха в пещерата може да се замислят сега.Ние със сигурност стояхме седнали , там с изключени фенери , но колко от вас си позволиха да вървят в мрака без светлина.Ние хората сме толкова зависими от образите си , че дори елементарна дейност като вървенето е немислима без спасителния лъч светлина.И колкото по малко образи виждаме , толкова повече се засилва чувството ни за тревога.До къде ли би стигнала тази тревога , ако всеки от нас беше сам в дъното на пещерата , без светлина и без други същества.Дали това би означавало гибел...а как ли слепите хора живеят всеки ден без светлина.Всеки ден все едно си в пещера.Ако ви отнемат светлината , ако ви отнемат образите , какво ще ви остане...

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 07, 2009, 02:01:16 pm
 Да споделиш живота си...да споделиш мъката и болката...да споделиш радостите и най-хубавите моменти от живота си...но най-вече да споделиш себе си , онзи който стои зад кулисите на представлението наречено живот...

 Някои хора споделят на света.Стават художници,танциори,музиканти,певци,писатели и т.н.Да споделиш носи щастие на човешката душа , а истинското щастие идва тогава когато споделиш живота си с друго човешко същество.Някой който не само да те изслуша , не само да те разбере и да ти повярва , но и да ти повери и сподели своя собствен живот.Това е заложено в човешката природа , заедно със инстинкта за оцеляване.Да се реализираш,осъществиш,развиваш не е достатъчно на човек , ако няма с кого или с какво да го сподели.Поради тази причина , някои хора живеейки изключително различен живот от останалите не могат да намеря друго човешко същество да споделят живота си , те които са единствени от своя вид и са обречени на самота.Тези самотници са принудени да споделят живота си със самите себе си.Тези хора заслужават уважение , за силата и волята която притежават.Те са истинските герои на нашето време...
Title: Re: Луда работа
Post by: Spirit-Felix on януари 07, 2009, 02:30:00 pm
Не смятам, че хора, които не могат да търпят други човешки същества, или да намерят някой да търпи тях заслужават уважение. Няма такова нещо като единствен от своя вид. Колкото повече човек се отваря, развива, разгръща (както и да го наречем), той намира все повече пътища и начини (на различни нива), които да го свързват с другите индивиди. Разбира се, ако е застинал в определен конструкт реалност, който сам си е сътворил и му е удобно, стоейки вътре, да нарича себе си единствен, надраснал човешкото, просветен, защото така му изнася на егото и му помага да остане в образите си доволен, тогава остава сам, но достоен за уважение... не мисля. Тези, които отричат човешкото в себе си не ги намирам за герои. А едно от най-човешките неща е да успееш да се свържеш, да осъществиш контакт с друго човешко същество. Точно нивото/нивата на осъществяване на контакт зависят от "развитието" на участниците. Някои хора се "свързват" само с образите, които всеки от тях има и изобщо не докосват другия. Някои успяват да създадат контакт на много равнища, в който субектите у тях наистина да общуват. Но тези, които не могат я да намерят "достоен" друг, с когото да се свържат или не могат начини да намерят за това... тези хора не са герои... нито ги намирам за развити. Те са просто самотници, които се опитват да общуват с отражението си в огледалото. 
Title: За с-ПОДЕЛЯНЕ-то
Post by: ramus on януари 07, 2009, 04:18:17 pm
Има хора, които споделят. Много хора, споделят нещо си... ТЕ сПОДЕЛЯТ нещо с някои други. Но има спо-деление... Разделените Споделят разделеното. И пак остава такова - защото и света, и живеещите в същия този свят са такива - РАЗДЕЛЕНИ.

Има хора които интегрират. Няма нищо друго за интегриране освен разделеното вече. А когато се проникне в образа АЗ, се вижда лесно когато е на "части и е разделен". И някак си става ясно, че единственото което може да се интегрира е именно тия части. Те са части тогава, докогато станат едно.
Докато има части, всичко е на части - света, живота, хората,... себе си - Част, на която й липсва цялото. Битките и войните, противопоставянето и отричането, обичането и омразата, красивото и грозното, доброто-лошото. Разделя се света на части, защото оня, който го разделя самия той е ЧАСТ... От цяло.

Когато се започва интегрирането се започва от съединяването, осъвместяването на различните части. те се търсят, намират, изследват и се съединяват в най-творческия процес, известен във Вселената. Процес, в който няма дубликати, няма повторения, няма дори подобия. Намират се противодействащите се части, чрез битките им за надмощие, и се въвежда мир... а не мирно споразумение. Докато има битка, контрол, страх, вина, власт, помощ,... има части. Взаимодействието между частите, не прави те да са ЕДНО. Синергетиката е линия на знанието, което разглежда, че всяка система е повече от сбора от частите си. сбора е просто количествена мярка. И това са фундаментални принципни положения. И те са валидни и нямат изключения. изключенията идват от различния мащаб на очите с които се гледа:
- в света на разделените хора - се вижда единствено, че идеята е те да се обединят - помежду си. Но това обединение е мечтателно, защото съществува единствено само чрез иживяването за него.
- а в света на съединяващите се вътрешно хора - това се прилага вътре в тях, а не помежду им.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 07, 2009, 05:15:01 pm
 Всичко води началото си от "инстинкта за оцеляване" и неговия съдя-изпълнител "страха".

 Още от раждането ни , "страха" поема контрола върху цялото ни същество и започва да определя начина ни на живот.Това продължава докато заряда на човешката воля не се изравни с този на страха.Тогава се появява вътрешен конфликт между двете сили.Наблюдават се колебания,съмнения,дори мързела се включва във войната , като везните се накланят ту на едната страна , ту на другата.

 Преживяванията са опита на "страха" да запази контрол над нашето същество.

"Разделяй и владей" като един мъдър владетел той знае всички хитрости на войната и е готов на всичко за да запази престола.Въпроса е дали ВОЛЯТА ЗА ЖИВОТ на човек е достатъчно силна за да се противопостави на този тиранин , който ни е държал в клетка , в затвор през живота ни.
Title: Re: Луда работа
Post by: Spirit-Felix on януари 07, 2009, 05:18:54 pm
- а в света на съединяващите се вътрешно хора - това се прилага вътре в тях, а не помежду им.

Разбира се, че се прилага вътре в тях. Аз не говорех за "съединяването на двама човека като форма на израстване", а говорех за това, че между двама човека, които поотделно работят на вътрешно ниво, може да се постигне един истински контакт. Вместо да се опитваш да деформираш другия да пасне на твоите деформации, да работите и двамата вътрешно (и да сте до някаква степен завършени сами от себе си, а не чрез друг) и да комуникирате - в онова значение на комуникация, което отива отвъд "всеки да сподели образите си и мечтите си".

Всичко води началото си от "инстинкта за оцеляване" и неговия съдя-изпълнител "страха".

 Още от раждането ни , "страха" поема контрола върху цялото ни същество и започва да определя начина ни на живот.

Това съвсем не е така. Бебето не знае що е страх. Поне до моментът, в който майка му се грижи добре за него. Тогава тревожност се появява само ако тя го остави за по-дълго или ако не общува с него, не му говори, но иначе страх в онзи смисъл, който ти използваш там няма. Малко по малко това дете е въведено в човешките закони от родители, които имат представа как или нямат, са тревожни или не, отхвърлящи или подкрепящи, и т.н., тогава се формира отношението на детето към света, което може да е изпълнено със страх или не.
Страхът може да стане основен действащ фактор, да, но само при дете, чийто родители не са успели по един добър начин да го въведат в човешките отношения и закони.
Title: относно обединяването
Post by: Aloha on януари 07, 2009, 06:00:45 pm
- в света на разделените хора - се вижда единствено, че идеята е те да се обединят - помежду си. Но това обединение е мечтателно, защото съществува единствено само чрез иживяването за него.

така си е устроен светът.
Цялото общество и всички подобщества...точно това е целтта.
Опитваме да се обединим през целият си съзнателен живот...чрез училище, работа, хоби, интернет, танци, спорт, дескриминация, анти-дескриминация, религия, политика...този форум. Всичко!

Хора постоянно се опитват да се обединят и да комуникират с други хора, в името на споделена идея. Промяна на интересите -  смяна на обществото за комуникация...не може да е нищо друго освен мечтателно. Не е възможно пълно препокриване на две вселени, но е възможен доста добър резултат.

Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 07, 2009, 07:03:01 pm
Всичко води началото си от "инстинкта за оцеляване" и неговия съдя-изпълнител "страха".

 Още от раждането ни , "страха" поема контрола върху цялото ни същество и започва да определя начина ни на живот.
Това съвсем не е така. Бебето не знае що е страх. Поне до моментът, в който майка му се грижи добре за него. Тогава тревожност се появява само ако тя го остави за по-дълго или ако не общува с него, не му говори, но иначе страх в онзи смисъл, който ти използваш там няма.

 И в какъв смисъл използвам думата "страх"?Не знам как си разбрал смисъла който съм изразил , но явно не правиш разлика между изразяване и интерпретация.Това какво съм казал не е това което ти си прочел.

 Бебето няма как да "знае" каквото и да било.Всеки човек се ражда с два изначално заложени страхове , които идват с инстинкта за оцеляване.Единия е страх от височина , а другия е страх от шум.И колкото и да знаеш , това няма да се промени.Всеки път като погледнеш от високо и ще се разтреперваш.Всеки път някой като посегне към очите ти ще мигваш.Това е рефлекс и в основата му стои именно онзи инстинкт.

 Докато са малки децата , те са движени главно от инстинкта за оцеляване.Точно поради тази причина те съомяват да научат езика на "големите" за толкова кратко време.Детето несъзнателно стига до извода че за да оцелее трябва да умее да говори и да изразява потребностите си пред другите , за да може те от своя страна да ги задоволят за да може да оцелее.Страха има и друг израз под формата на любопитство.Децата се опитват да научат колкото се може повече за този странен свят , за да улеснят и подсигурят своето съществуване.Знаенето се превръща в необходимост,в потребност за да може човек да оцелее в този сложен и динамичен човешки свят , в който съществуват закони различни от тези в природата.

 Според мене страха е главната движеща сила в живота на малкия човек ,а в последствие и на големия.Инстинкта за оцеляване влияе много повече на преценката ни от колкото предполагате.Това се вижда толкова ясно , когато сме поставени пред животозастрашаващи ситуации , когато хората са способни на ужасни неща , за да се измъкнат живи.

 Страха не се знае.Страха се изпитва.Затова на бебето не му е нужно да знае , за да изпита страх.Остава сега да ми кажеш че бебето не изпитва емоции и просто...язък за дето учиш...
Title: Re: Луда работа
Post by: Spirit-Felix on януари 08, 2009, 03:59:26 am
Това, че ти се страхуваш от височини не означава, че всяко дете като погледне отвисоко и се "разтреперва". Твърденията ти предполагат, че ние всички сме родени фобици и страхът е нашият водач. Думите ти говорят сами за себе си. По-скоро сами за теб.
Всеки с неговото си разбиране за "езика", "термините" и "изразяването".
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 08, 2009, 02:46:14 pm

СФ
наблюденията и състоянията на съзнание които използвам съвсем ясно са ми показали, че страхуването е вроденост... или е налично още преди да се родим, е естествено и напълно обосновимо заключение.
 
Друг е въпроса дали и кое ще се нарече убеждение. Убеждението е вече вторичен продукт - то е вече израз на отношение. Убежденията често се поднасят като разсъждения, но пък когато убежденията са налице, означава че дори и чрез логика се търси предварителна предпоставка. Най-често тя е именно личното тежнение, отношение към изразеното.

Друг е също въпроса че и двамата с Блях всъщност нямате предвид едно и също нещо, като споменавате думата СТРАХ. Обектите на страхуването са онова, чрез което се долавя и характеризира самото изживяване... Но това са само обекти - вие може би допускате, че страха от високо и страха от горещата печка (примерно) са различни страхове, само защото обектите на това страхуване са различни...

Всъщност в изречението АЗ... СЕ  СТРАХУВАМ  ОТ Х1, Х2, Х3... х55... общия елемент е думата "СТРАХУВАМ", а не обектите, според които аз разбирам и окачествявам що е конкретното му проявление. И зад страхуването от кучета, от паяци, или от височина, страхуването е общия момент. Но това е вече от социализирания ни живот... от опитомеността ни. Докато при новородените страховете все още не са с тази насоченост - самата функция на самозапазване още не се проявява като изживяване, защото страха е на ниво РЕФЛЕКСИЯ, а не на изживяване.

СФ - ти така и не предпостави изложението, според което "ЧОВЕК не се ражда със страха". Това е по-скоро убеждение, а примерите които използваше за неговата формална подкрепа са доста неиздържани - поне според мен. те са валидни единствено за "тясно разбиране" по отношени на конкретика в страхуването. Разбира се това нищо не означава, освен че изказаното от теб не се съотнася като адекватно като наблюденията с които работя. Тук имаме колежка съфорумничка и добра наша приятелка и на двама ни, която отскоро има бебе и е човек, който се понаучи да наблюдава. Може тя да се включи в тази дискусия с онова, което тя е наблюдавала в нейното собствено дете.
Title: Re: Луда работа
Post by: Spirit-Felix on януари 08, 2009, 07:00:35 pm
Убеждението идва от това, че съм общувал с хора, които са ми казвали, че не са се страхували от нещо (примерно високо) преди някой всъщност да им е показал (я с поведение неговия собствен страх, я с думи да им е описал) какво всъщност може да стане и т.н. "Ауу, колко високо си се качил!!! Слизай! Ще паднеш, ще се пребиеш, разкървавиш и т.н." После пък ако детето случайно вземе да падне и да си посцепи коляното, лакътя и т.н. без особено сериозни последствия се започва: "О, миличко добре ли си? Лееееелеее, колко кръв! Боже, какво ще правим сега? и т.н." или "Аз нали ти казах. Видя ли какво се случва като не ме слушаш и като се катериш. (може да се стигне и до изцепката) Бог те наказа!" Т.е. на мен ми изглежда, че тези страхове малко или много идват с "опитомяването", а не са вродени.
Но нямам опит като родител, предполагам блях също няма, така че е най-хубаво родители да се изкажат.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 08, 2009, 07:05:54 pm
 Преди време гледах документален филм , във който направиха един интересен експеримент.Поставяха малки деца , които все още не са се научили да ходят , в креватче на височина около метър.На ръба на креватчето закрепяха една плоскост , като другия и край стигаше до земята.Целта на експеримента беше , да се наблюдава решенията , които взема малкия човек , при различния градусов наклон на слизане.За да ги подмамят да слязат по тази плоскост , беше нужна помоща на родителите им , които дали с играчки или с други методи да привикат децата при тях.

 Когато ъгъла на слизане беше много малък , детето почти без да се замисли продължи да пълзи на долу с главата напред.Когато обаче смениха плоскостта с по къса , ъгъла се увеличи , при което детето се обърна с крачетата на долу и слезе така от креватчето.Когато премахнаха напълно плоскостта и ъгъла беше  90 градуса , детето въобще не рискува да слезе.

 Това е достатъчно ярък пример за това , че дори когато човек никога не е падал от високо и няма такъв опит има страх от високото.Или с други думи човек се ражда с извънопитен заложен механизъм за самосъхранение.По същия начин бебета се разплакват от силен шум.Надава се зов за помощ насочен най-вече към майката , за която детския плач е непоносим.

 Работата е там че когато живота на човек е заложен на линия , не всички могат да задържат самообладание.Тези които не съомеят да го сторят изпадат в тежката форма на психически страх , наречен паника.При което се наблюдава нещо много интересно.Човек губи разсъдъка си и контрола върху поведението му бива поверен на едни несъзнателни реакции спрямо средата.Но тъй като автопилота  действа по определени програми , не винаги решенията които взема човек инстинктивно са правилните.

 Когато застана на много високо и погледна надолу от ръба в мене наблюдавам промяна на състоянието ми , започвам да се страхувам.Или с други думи , постъпилата сетивна информация се анализира и разпознава като опасност , при което се включва силен механизъм за самосъхранение , който наричам страхуване.Всичко това става за части от секундата , като заедно с това нивото на адреналин в кръвта ми се покачва значително.Тялото ми просто само спира на едно място , като се появява едно трудно преодолимо желание да се отдръпна от ръба.Единственото което може да ме задържи там е ВОЛЯТА ми.Ако нямам достатъчно воля , страха ще победи и ще се отдръпна.Обаче ако имам достатъчно воля ще остана на мястото си.Страха е като една сигнална система , която надува алармата си при знак за опасност.Мога да не и обръщам внимание , но не мога да я изключа.Даже смятам че изключването и би довело до огромен риск при определени ситуации.Обаче ако страхът прекалено силно те разтърси , разтреперването което причинява на тялото и сковаността на движенията , може да се окаже също фатално при една рискова ситуация , в която човек се налага да преодолее страха за да премине отвъд дадено препятствие.

 Тази сигнална система на страх се включва винаги когато навлизам в нещо ново за мене.Когато разруша в съзнанието си някоя от въздушните кули , от онези големите и важните , заедно с тях си отива и сигурността и сигналната система се включва автоматично.В едни от първите моменти когато това се случи се бях стаписъл и се чудих какво ми става , от къде се е породил този страх.И тогава преоткрих за себе си смисъла и значението на понятието ВОЛЯ.Ако човек не е достатъчно силен да преодолее страха и да се хвърли в бездната на непознатото , той би бил обречен да остане в плен завинаги на собствените си представи и собственото си тяло.Да отидеш отвъд собствените си граници далече не е толкова проста задача.Безцелната воля,надежда,вяра,любопитство са част от движещите ме сили в тъмнината.Смисъла който виждам зад тези думи е далеч отвъд способностите ми на описание...но общо взето те съм аз...каквото и да означава това :)
Title: Re: Луда работа
Post by: ramus on януари 08, 2009, 09:07:16 pm
И в двете форми на примери всъщност т.н. доказателства идват чрез информация от "други" хора и източници. А къде е вашата собствена, къде сте вие, вътрешното в това. Къде е преминаването, експеримента - индивидуално прекосения път и евентуалния екстрат от това...? защото когато нещо "се знае" отнякъде, то няма стойност към знаещия. Именно чрез ЗНАЕНЕТО Знаещия пази своята дистанция спрямо него - така се запазва непроменим, пази границата си. заради това знаещите хора са винаги дистанцирани от себе си... Може да знаят страшно много, но това няма как да ги промени - знаенето запазва разделянето от себе си. И заради това се преподава навсякъде - защото е безопасно.
Докато познанието - това вече е знание, което минава съзнателно към и през знаещия и така се насочва навътре - като знаещия е нещо като "ЦЕЛ" на всичко.
Познанието е ЗНАНИЕ за ЗНАЕЩИЯ.
А САМОПОЗНАНИЕТО е - ПОЗНАНИЕ ЗА ПОЗНАВАЩИЯ СЕ.

И така - страхът е фундаментално явление във вътрешния психичен живот. Толкова базово, толкова изначално... че именно заради това неговото собствено индивидуално самоизучаване е ключ и дори метод, за навлизането навътре към всеки от нас - от себе си, към себе си.

В хода на моите собствени самооткрития и анализ, стигнах до екстракт на четири основни качества, които характеризират личностно-социалниото, психично обусловено битие.
1. СТРАХЪТ - страхуването
2. ВЯРАТА - вярването
3. ОГРАНИЧЕНИЕТО - граници и отношението към тях
4. ПРИСТРАСТЯВАНЕ и ЗАВИСИМОСТ.

четирите елемента са само аспекти и характеризират едно конкретно състояние на съзнанието. То ги определя, но по тях, може да се определи и самото то. защото съотвествието е изключително - те са проявата на същото това състоянието на съзнание.

Аз лично смятам че четирите са нещо като КОНСПЕКТ по който един самопознаващ се човек може да изведе за собствения си вътрешен свят. Много ми е лесно когато попитам различни хора, за някой от тия четирите аспекта под някаква форма и да видя доколко са наясно със себе си. Веднага си личи... дори и да не отговорят.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on януари 09, 2009, 09:05:56 pm
 Вярата е съзидателен процес.Страхуването е защитен процес.Всичко което е създадено от вярата , бива обвито и защитено чрез страх.Образа на личността е създаден именно чрез вяра , а този образ се пази чрез страх.Вярата носи със себе си собственото си ограничение.Вярата поставя граници на създанието.Наличието на граници е показателно за съществуването на нещо.Без граници...има нищо и всичко едновременно.

 Това е което мога да изведа от себе си на този етап...

 
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on февруари 03, 2009, 12:58:51 pm
 Всичко , което съм написал досега , е описание на образите направено от самите тях за себе си и за останалите образи , които съществуват вътре в мене.За всеки пост , аз се вживявах в някаква роля.Понякога губех себе си и оставаше само ролята.Понякога присъствах заедно със ролята.Няма как да изразя нещо чрез думи , което да не е образ.За да изразя себе си,онова което стои зад маските , използвам образи , които вече могат да се проявят по най различен начин в реалността като думи и действия.

 Докато си на сцена с хора които играят своите роли , ти имаш само два избора.Или да играеш заедно с тях , тяхната пиеса,тяхната игра или да напуснеш сцената.В света е пълно с най различни театри в които се разиграват всякакви пиеси.И хората си се самоподбират според ролите които обичат да играят.Дори да си зрител на тези пиеси е също роля...

 Та аз напуснах сцените.Навика от играенето не се забави и се прояви със всичката си сила.Театрите ми липсваха.Странно нещо е навика.Как може човек който е играл роли цял живот изведнъж да се откаже от тях.Лошото в случая беше , че не знаех кактялото ми да оцелее без тези роли."Ще умрем!" крещяха те всички заедно в отчаяния си опит да се спасят.А аз ги носих на всякъде където и да отидех.Те бяха част от тялото , което беше и мой дом.Замислих се за времето когато ще трябва да напусна този дом и да тръгна напред в непознатото и новото.Но за къде да бързам.За това ще пообиколя още малко сцените.Ще поиграя с останалите хора любимите им пиеси.Заедно с тях ще плача и ще се смея.Може би в крайна сметка това означава да живееш...все пак ще имам достатъчно време да бъда мъртъв , когато напусна театрите...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on февруари 05, 2009, 02:22:45 pm
 Да притежаваш някакво Поведение , означава да бъдеш воден.През целия си живот човек изучава изкуството на "овцата".Хората са склонни да следват всичко и всеки.Не може човек едновременно да бъде себе си и да бъде последовател.Във вървенето човек изгубва себе си.Самото вървене е забрава.Цели,мечти,копнежи,желания докато ги следва човек , него го няма.Хората предпочитат да бъдат когото и да било , но не и себе си.Като че ли образите са по важни от самия човек.Като че ли физическото тяло,знанията,мислите и емоциите са по важни от самия човек.Такива хора са последователите.Тези вярващи силно надценяват своите идоли и силно подценяват своята собствена стойност.Но дори стойност като понятие не съществува когато човек е себе си.Но последователите имат нужда,потребност от стойностите и цените.Така те мерят своето съществуване спрямо другите последователи.Тези жалки души страдат от малоценност и за това те копнеят чуждото внимание и удобрение толкова силно.Тези хора нямат души , за това и ги търсят.Да търсиш означава да ти липсва нещо.По копнежите на хората си личи на кого , какво му липсва.Но за да ти липсва нещо , ти трябва някога да си го имал.Всяка липса е копнеж за нещо изгубено.Преживяванията за изгубването съществуват , защото съществуват преживявания за притежания.Така една илюзия се заменя с друга.Човек си въобразява че притежава нещо , и когато то си отиде той си въобразява че му е било отнето.Но какво е да притежаваш нещо?Какво е имането?Какво означава "нещо да е твое"?За това и хората реагират така остро , ако някой припари до техните притежания.Те преживяват това като атака срещу самите тях.Да ти взема колата , е все едно да ти взема краката.Така тези човешки същества не се задоволяват само със собственото си тяло , а искат да обитават и колкото се може повече пространство и вещи.Така наречената територия на съществуване.Човек се идентифицира с тази територия по същия начин както и всяко животно пази своята.Не сте ли се питали защо някои кучета лаят , когато се приближите прекалено много до оградата , а когато сте по на страна не издават и звук?Точно така , това е тяхната територия , да навлизаш в нея , за кучето означава че застрашаваш осигуреното му съществуване.Защото територията му е онова от което зависи живота му.Той се нуждае от това място , където стопанина му дава храна за да оцелее.Така и хората си имат психична територия.Място където да се чувстат в безопасност.Всеки опит на друг човек да навлезе в тази територия , го излага на риск да си изяде един як пердах.Кой си ти да се бъркаш в чуждите работи.Всеки си пази кокала със зъби и нокти."Хей виж какъв хубав кокал имам , нарекох го "любов" , само че да не си ми го взел , че ще те направя на пух и прах".Първичния инстинкт да притежаваш и да властваш над средата в която живееш , този инстинкт ти донася оцеляването в този "лош и негостоприемен свят".Хората са просто едни животни.Да се слагат етикети като добро,лошо,богато,бедно , не променят факта че човек си остава животно.Просто той става едно добро животно...или по скоро според мене става едно смешно животно :)
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on февруари 11, 2009, 04:34:15 pm
 Хората не са по различни от онази пеперуда , която се блъска в стъклото привлечена от светлината отвъд.Това правим всички ние , блъскаме се в едни невидими прегради отново и отново , неспособни да ги съзрем.Ние следваме ...следваме собствените си инстинкти , водени сме от собствените си емоции и чувства , водени сме от собствените ни мечти и копнежи , следваме разума или тичаме към поредния сладък мираж.Онези които се наричат лидери , не са по различни от онези които следват.Да водиш или да бъдеш воден , в крайна сметка те отвежда на едно и също място.Та питам аз , с какво сме толкова по различни по природа от онази пеперуда която се блъска отново и отново в стъклото , вечно стремяща се към светлина , дори и тя да бъде изкуствена.Отчаяно стремим живота , а всъщност не можем да видим че сме точно като онази пеперуда , пленени от една илюзия , един изкуствено създаден живот.Живота който хората стремят , е като крушка в сравнение със слънцето.

И сега аз съм изгубен в този свят от миражи и се чудя ... как мога да вървя по пътя си без да бъда воден за носа...
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on февруари 13, 2009, 05:31:15 pm
 Духът е дом за свободната душа.Опитвам се да живея с чувствата...опитвам се да живея с разума...но това което не мога да понеса е цената която плащам за този начин на живот...плащам със себе си...изгубвам се във тях...изгубвам се във собственото си същество...но за да опознаеш дадено място , първо трябва да се изгубиш там.Всеки ден се лутам из вътрешния ми свят.Вече различавам няколко територии със специфични особености , но тъй като те са една до друга е трудно да се каже къде е границата им , те нямат ясна граница , границата е там където аз я поставя.Но защо ми е да разделям нещо , чията природа е да бъде слято.Въпроса е къде е моето място във този свят , къде е моето място в моя свят...но дори света който наричам "мой"  не е наистина мой...аз не мога да притежавам нищо друго освен себе си...въпреки че ми е дадено физическо тяло , въпреки че то си има сърце и разум , това не съм аз , това не е мое...това принадлежи на света и на живота.Аз съм просто гостенин във този свят.Моят истински дом , е духовния аспект...чака ме дълъг път докато се завърна у дома...и това тяло ще ми помогне да стигна там...но когато прекрача прага към дома , ще се наложи да оставя това тяло в този свят , така както човек събува обувките си преди да си влезе във къщата.Онова което хората наричат СМЪРТ , аз наричам СВОБОДА.
Title: НЯКЪДЕ МЕЖДУ ИЗБОРА И СВОБОДАТА
Post by: blqh on юни 24, 2009, 10:02:08 am
  За да избера нещо конкретно , сред множество неща , ми трябва причина/мотив/.Избирането е неотменна част от битието ми.Или поне така е сега...рядко ми се случва да имам вътрешен мотив , който да представлява константа в повече от един избор.Главните вътрешни мотиви на поведението ми са в постоянно трансформиране.Различавам три вида такива :Физически , астрални и ментални.Това чий мотив да се засили като сигнал и да определи в последствие поведението ми зависи от АЗА.Под АЗ не разбирам нищо.АЗА не може да бъде разбран и обхванат от ума и от ЕГОто.В зависимост от това АЗА ми с кой аспект от мене се слее , зависи вече и кои конкретни сигналите засилват като усещане.Очите на АЗА са вниманието.В момента в който АЗА се слее с който и да е аспект , то той става доминантен в поведението ми.Тези три аспекта са част от света на промените.В този причинно-следствен свят всичко се предопределя в мига преди това.Докато АЗА ми е слят с който и да е аспект , целия ми живот тръгва по точно определен път.Ако по някакъв начин зацикля в това състояние , то тогава почти целия ми живот може да бъде предсказан особено ако съм в среда с хора които също са зациклили.Защото ако хората около мене са будни за себе си , то тогава тяхното бъдеще не е сигурно , а тъй като те са част от моето бъдеще , то и моето бъдеще няма да се случи със сигурност.Но това от което зависи живота ми , това което предопределя всичко случващо се е КЪДЕ се намира АЗА в моето същество , което вече дори не мога да го наричам "мое" , а го използва просто условно за да посоча за какво говоря.Въпроса КОЙ СЪМ АЗ? върви ръка за ръка с КЪДЕ СЪМ АЗ?От това къде се намира АЗА зависи и в какво се превръша той.Обаче АЗА не е ограничен единствено в собственото ми тяло.То е като инкубатор за него , да го приготви за света отвън яйцето.В моментите на пълна безпричинност в моето същество,когато АЗА просто не се слива с никой конкретен аспект , тялото ми остава в покой и мир,Това е което аз наричам свобода.Да се освободя от всичко което притежавам , в това число всичко , което е част от този свят на съществуващото и на променящото се.Със всеки ден свободата застъпва все по голяма част от живота ми , а това пречи на битието на съществуване на човешкото същество което се нарича Васко.СВОБОДАТА ПЛАШИ ЕГОТО.То се ужасява и чувството му за несигурност се увеличава многократно.В момента в който АЗА се слее с ЕГОТО ми отново , аз усещам този страх и тази несигурност.А това вече определя в последствие поведението ми и битието ми...

Title: Мъката на избора
Post by: Una on юни 24, 2009, 01:13:35 pm
Дуалността на света и нашето съзнание ни поставят постоянно пред две възможности и ни принуждават, ако не искаме да тънем в апатия, да избираме. Възможностите в основата си винаги могат да бъдат сведени до две противоположни, но в даден момент можем да осъществим само едната. Така винаги остава неосъществена другата възможност. Трябва да избираме и да решаваме дали да си останем в къщи или да излезем, дали да работим или да не работим, и т.н., всеки миг трябва да правим избори, неизбежно е. Мъката на избора ни преследва на всяка крачка. Не можем да го избегнем, защото „бездействието" е също избор против действието. И понеже сме пред постоянни избори във всеки един момент, искаме те да са разумни и правилни, и тогава идват нашите критерии. Тогава  решенията  стават прости, трябва само да вършим винаги това, което е добро и правилно, според нашите критерии. За съжаление, обаче, има други хора, които се правят противоположните избори и оправдават позицията си също с определени техни критерии. И те също са правилни за тях, но все пак е дразнещо, че не всички имаме еднакви критерии за нашите избори. Така всеки започва не само да защитава собствените си критерии, но и да убеждава всички останали в тях, с най-убеденото мнение, че така света ще стане най-добър. За съжаление, обаче, така мислят всички. И войната на мнения е в пълен ход. Много казват, че знаят отговорите, но те не са единни, така че отново трябва да избираме на кого да вярваме! Направо отчайващо!
Начин за разрешаване и излизане от тази ситуация е човек да се научи да вижда двуполюсно. Да може да забелязва винаги и другия полюс. Вътрешния поглед да осцилира (трепти), за да може да излезе от едностранчивостта на единия или другия полюс.
А от избора, няма измъкване, важното е винаги да бъде осъзнат
Title: Уна...
Post by: ramus on юни 24, 2009, 01:24:12 pm
Уна,
дай поне един недвусмислен и ясен пример за ОБЕКТИВНА ДУАЛНОСТ НА СВЕТА. Щото с тия думи започваш.
Обаче - не е ли важно първо да поясниш този твой "основен стълб" на когото стои всичко останало.
Title: Обективност и Дуалност...
Post by: Una on юни 24, 2009, 01:31:44 pm
...Няма как да има. Нямаш обективност в Дуалността. Имаш само гледната точка. Най-различни гледни точки, ъгли и прочие...

Title: Луда отсякъде
Post by: ramus on юни 24, 2009, 06:24:30 pm
А дали тогава има Дуалност въобще...
Кой възприема света като ДУАЛЕН - дори използвайки принципа на съотвествието - Дуалния човек, възприема чрез дуални сетива, ДУАЛЕН СВЯТ. налага му се да прави ДУАЛНИ ИЗБОРИ... дори понятието ИЗБОР е свързано именно със всичко това. Понятието "ГЛЕДНА ТОЧКА" - също.
Също така при описаните съотвествени взаимовръзки е естествено такъв човек да смята че ВСЕЛЕНАТА Е ДУАЛНА и това е ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА... И ще бъде прав... но само за него си.

Дали е възможно хората от един миг нататък да свикнат с идеята че възприятията им определят това, което възприемат. А не че "там навън" вселената е това, което възприемат за нея. Това разбира се е в състояние да направи само буден самоосъзнаващ се ум - или накратко РАЗУМ-а.
От състоянието на съзнание на Възприемащия, по съотвествената "верига" се определя и ВЪЗПРИЕТОТО...

за миг да си представим виртуалния условен пример за друг тип СЪОТВЕСТВЕНА ВЗАИМООБУСЛОВЕНОСТ
- НЕДУАЛНО СЪЗНАНИЕ <-> НЕДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ<-> НЕДУАЛНА ВСЕЛЕНА<->ЛИПСА НА ИЗБОР при наличие на осъзнаване на всички възможности - просто честността веднага посочва КОЯ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ИЗРАЗЯВА ПЪЛНО, ДЪЛБОКО и ИСКРЕНО ИЗБИРАЩИЯ.
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юни 28, 2009, 10:25:25 pm
 Аз съм , където съм...

Мога да бъда на много места , следователно мога да бъда много неща.В момента съм затворен в едно същество , което подобните него му го наричат човек.Условно мога да разделя територия която обитавам на части , като главните от тях биват РАЗУМ,ТЯЛО и ДУХ.Когато обърна внимание и се слея със цялото това същество се усещам по жив от всякога.Има граници които са все още непреодолими за мене.Граници които веднъж ако прекрачиш няма връщане назад.Нямам мотив или причина да напускам това тяло , въпреки че границата която ме дели със останалия свят става все по тънка и тънка , като разтапящи се ледени стени.До сега единствено съм се оглеждал в тези ледени огледала , но вече все по ясно започвам да виждам отвъд себе си.Да станеш едно не само със себе си но и със всичко отвъд физическите,психическите и духовни граници.Да видиш света не чрез човешките си очи или уши , а да се слееш със всичко.Това не е път по който да вървиш , не е цел която да следваш , ни то е желание от което да бъдеш воден.Това е нещо което просто се случва и не мога да направя нищо за да го спра , защото нямам причини или мотиви да го правя , а съм се оставил по течението на живота даме носи.

 
Title: Re: Луда работа
Post by: blqh on юли 09, 2009, 10:14:32 am
 Личността ми играе много роли.В повечето случаи се изгубвам в тях.За всички действия които съм вършил , си има актиор.Но това което е по интересно е как актиора е свързан с ролята си.И как едновременно излизат на сцената ,наречена ЛИЧНОСТ ,много повече от един актиор за да изнесат представлението си.Всичко което пиша , не го пиша аз , а го пише пишещият в мене.Говори , говорещия,върви вървящия,мисли мислещия, чувства чувстващия и т.н.И всеки от тези актиори си има специално място в йерархията.За някои хора е най важен чувстващия , за други разумния , но това което присъства навсякъде е , че винаги един от тези актиори е главното лице в театъра и е по важен за момента от другите.АЗ също присъствам , но просто в повечето случаи спя дълбоко.Колкото подълбок е този сън толкова по обсебваща става играта на маските.Напълно обсебват съзнанието ми.Но в момента в който се пробудя , дори малко е достатъчно да се излезе от тази магия.Тази магия е един сън.Ние живеем сънувайки живота си, а когато сънуваме през ноща , ние просто сънуваме че сънуваме.Когато човек е буден , тятъра избледнява , така както сутринта избледняват сънищата.И вече няма значение дали си добър или лош,дали вършиш правилните неща или грешните,дали си богат или беден,уважаван или презрян ,мразен или обичан....всички тези неща са просто едни фантазии.Ние хората буквално живеем в THE FANTASY WORLD...а го наричаме "действителността" ,защото дори когато е буден човек после му се налага да се върне там ,където няма място за будните.

Това което е интересно и характерно е че всеки човек дава началото и храна на тези актиори които обсебват съзнанието му в последствие.Колкото повече например човек пише , толкова повече енергия всъщност дава на пишещия в него и толкова по силен фактор става пишещия в живота на човека.Хората буквално живееят живота си като на филм.Правят си планове(сценарий) , имат си актиори и си имат режисйор който да след всичко да върви така както е предварително написано от сценаристта.Сценаристта в нас е този който всъщност "избира" ,като това далеч не е избиране, а е по скоро проявяване.Няма такова нещо като свободен избор.Избора винаги е предопределен.Избира избиращия...и хората до такава степен се филмира , че са готови да умрат във всеки един миг за да не се развали магията.Готови са на всичко за да защитят филма си.Всеки защивата собствените си убеждения и вярвания.Идентификацията им толкова много се е изместила от физическото им тяло в психичното , че те напълно са изгуби корена със истинската си същност , който е именно там.Оцеляването е защитния механизъм на нашето тяло , дотогава докато се пробудим.Оцеляващия в нас бди над нашия сън.Той пази целия ни свят дотогава докато се пробудим напълно.Тогава няма да има просто какво да оцелява...и всичко това е просто бляна на един сънуващ...