ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: charsi on февруари 28, 2007, 08:53:39 am

Title: на какво да се усмихна днес
Post by: charsi on февруари 28, 2007, 08:53:39 am
ostanali li sa ne6ta na koito naistina si struva 4ovek da se usmihne iskreno?
Title: Re: на какво да се усмихна днес
Post by: Катерисе on март 01, 2007, 01:43:48 pm
ostanali li sa ne6ta na koito naistina si struva 4ovek da se usmihne iskreno?
Май себе си питаш дали си заслужава да огрееш света с усмивката си.
Къде е парадокса? Жива съм и какво изразява този факт? Че съм дарена с неразбираемото, за да ми показва, че не всичко мога да вкарам в гранциите на познатото и заучено. Живота се случва и с моето участие и без моето участие. Изборът си е мой. В опита ми да намеря какво си струва и какво не си струва и колко струва, стигнах до логичната киша, в която царува ума ми.
Затова не дели нещата на струващи и неструващи твоята усмивка. Там вътре нещо постоянно живее, наслаждава се, диви се на живота. То ти се усмихва. То ми се усмихва и на мен. За кратко го докосвам понякога, после го изгубвам. Но нищо не е същото вече. Студа не е студ, мръсотията не е мръсотия, хората не са просто хора. Хем ги има, хем не се вписват в познатите граници на ума ми. Отваря се нова възможност за възприятие. Затваря се отново и аз изчезвам с нея. Усмихвам се, натъжавам се - това са само мисли. Мислите се прекъсват и се превръщат в нищо. А нещо в мен се радва и се наслаждава на живота. И живота ми се радва и се наслаждава на опитите ми да го впрегна в познати граници. А когато порумявам, че живота е отвъд всякакви граници и аз се радвам и се наслаждавам. И така, това е непрестанен обмен. Може да е цикъл, но в цикъла има импулси за изцикляне. Може би. А може би това са пълни глупости.
Title: Re: на какво да се усмихна днес
Post by: G-wiz on март 06, 2007, 12:02:49 am
хм.. ами всеки ден се усмихвам .. даже вътрешно да ми е мъчно никога не го показвам и винаги на лицето ми е изписана фалшива или не усмивка :) пък и без това съм весел човек дори и най-близките ми приятели вече не ме усещат кога израза на лицето ми е истински и кога изписаното е просто една маска :) както и да е върши работа .. и все пак колкото и да ми е тежко в някои моменти няма ден, в който да не се усмихна заради самото желание .. днес ли.. амии днес се зарадвах на шарените сърчица, които най-добрата ми приятелка си бе налепила на телефона .. ии на кокиченцата които си донесох от село в неделя  :smitten:  :)