ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: Visioner on юли 12, 2005, 04:32:58 pm

Title: За приятелството
Post by: Visioner on юли 12, 2005, 04:32:58 pm
Има една много хубава "Бяла приказка" от Валери Петров, която започва със следната:

"Песен за приятелството"

Казва се приятел пръв,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси,
пръв и без да се запита,
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв,
ето - затова се казва,
че приятелят е пръв!

 ;)
Title: Re:За приятелството
Post by: Yulian on август 07, 2005, 10:27:19 pm
Да си пожелаем да бъдем такива приятели за своите приятели! За мен това е най-голямото богатство-да бъдеш богат с приятели. Но истински, разбира се-приятели и в слънце, и в дъжд!
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 22, 2005, 12:39:46 am
Ровейки си из позабравените теми, попаднах на тази и реших да я поотупам от прахта. Интересна е и ми се ще да поговорим повече по въпроса, пък и на този етап ми се струва някак неизчерпана  ;D
Може ли някой да ми каже какво означава "приятел", какви са му функциите и какви са нормалните приятелски отношения. И като подтема - може ли да има приятелство между мъж и жена. Много хора смятат (за разлика от мен) че не е възможно и зад такова приятелство се криело нещо друго  (сещате се какво ще да е другото  :) ).
Title: Re:За приятелството
Post by: Tania on ноември 22, 2005, 10:10:42 am
Приятел е човекът, който най-добре те познава и въпреки това те обича. :-*
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 22, 2005, 10:48:01 am
Присъединявам се към мнението на Таня.  ;D Много кратко и ясно. :) Но мога да добавя и следното: приятел е този, пред когото можеш да бъдеш напълно себе си и на когото можеш да кажеш всичко (или почти всичко) за себе си и той ще го приеме дори и да не го разбира съвсем.  :D
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 22, 2005, 11:01:24 am
И все пак нещо не ме задоволяват тези отговори (не че не са добри, но са ми мъничко недостатъчни за такава необятна тема).
Bee, казваш, че на приятел можеш да кажеш всичко или почти всичко. Мисля, че никой никога на никого не може да каже АБСОЛЮТНО всичко. С "почти всичко"-то съм по-съгласна.  ;D
А вие на какво сте готови за приятел? Само не ми казвайте пак "на всичко", защото няма да го повярвам :)  Аз например бих помогнала, но не и ако действието ми навреди на някого на когото държа повече (напр. детето ми). Друг е въпроса, че приятел едва ли би поискал нещо подобно, де. Но все пак се оказва, че не е всичко.
 До къде се простират вашите граници на помощ, загриженост и любов към вашите приятели?
Title: Re:За приятелството
Post by: Nirvana on ноември 22, 2005, 11:14:25 am
приятел е този, пред когото можеш да бъдеш напълно себе си и на когото можеш да кажеш всичко (или почти всичко) за себе си и той ще го приеме дори и да не го разбира съвсем.  :D
По тази логика, всички хора са ми приятели  :o   ;D  А за приемането- много важно, ако не се приеме...  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 22, 2005, 11:20:13 am
Хубав въпрос. Не знам точно какво бих направила за приятел - много неща бих направила, ако ги поискат от мен и ако те не противоречат на разбиранията ми и не биха наранили някого. И все пак, аз поне много, ама наистина много рядко искам от мой приятел да направи нещо за мен - така съм устроена, мисля, че почти с всичко мога да се справя сама, а и ми е доста неудобно да натоварвам други с моите проблеми (ако имам такива , де ;D), освен най-много да ги споделя. За мое щастие и може би за някакъв баланс, моят мъж пък не може изобщо да живее сам и е постоянно с приятелите си. Постоянно им помага, когато може и сега, когато ние имаме нужда от помощ по довършването на апартаментчето си, на всеки един от приятелите му, на който се е обадил, е дошъл и е помогнал. Както обичам да казвам, който няма пари, но има приятели, с тях може да свърши същата работа, която друг би свършил с пари  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 22, 2005, 11:27:39 am
Nirvana, то и на мен всички са си ми приятели, .... нали си обичам всички хора на планетата и съм себе си през цялото време  ;D Обаче спестявам на някои хора около мен някои от възгледите си по дадени въпроси, че ако седна да им ги споделям ще трябва или да се застрелят или да се опитат да ме вкарат в лудница, ... така че, може би не съм напълно себе си ...  :-\ ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 22, 2005, 02:59:13 pm
Ново въпросче:
А какво става с "предишните приятели"? Помислете за хората, които сa ви били приятели на даден етап от живота ви, но с които вече не поддържате връзка (приятели от ученическите ви години, от студентските, стари съседи от място, където сте живели някога и т.н.). Тези "стари приятели" броят ли се към вашата графа "приятели" или там са само онези, с които поддържате контакт в момента?
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 22, 2005, 03:17:20 pm
Ох, Wind, днес си мислех точно за това как в определени моменти от живота ми са ми интересни определени хора, но интереса ми почти винаги се изпарява на определен етап и аз продължавам напред, а често, тези които съм смятала за приятели си остават намясто. Това, разбира се, не значи, че спирам да ги обичам тези хора, но .... някак пътищата ни се разминават май ... Много се чудя дали ще мога да задържа интереса си към определени хора наистина задълго .... за много дълго ... ???
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 22, 2005, 03:28:54 pm
Именно!  :D
И аз това си се чудех, затова реших да си "сверя часовника". Когато с "предишните" приятели пътищата се разминат... и изгубим връзка... изгубим и донякъде интерес.... и е малко странно. После се появяват новите хора, които стават приятели. Ами когато и с тях  ни се разминат пътищата някой ден? Има ли го изобщо онова ВЕЧНОТО ПРИЯТЕЛСТВО?
И кога най-после ще си седна на ..... и ще спрат да ми се сменят интересите?!  ??? Май съм най-непостоянното същество на планетата  :-\
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 22, 2005, 03:51:43 pm
Мдаааа, Wind, днес с теб определено си мислим едни и същи неща ;D. Аз гледам да не се втелявам много за тая работа обаче ... и не се надявам да си седна на задника .... даже напротив, мисля да си задържа постоянното любопитство за нови неща, за нови хора .... с две думи искам да водя живота на Уен Вечно Изненадания (виж Тери Пратчет)  ;D  ;D ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 22, 2005, 04:01:35 pm
Изтърканата поговорка: "Приятел в нужда се познава" мисля че обхваща всичко по въпроса "кой ми е приятел" :)
Не може да се отрече, че човек понякога има нужда от хора най-малкото, за да сподели нещо, радостно или тъжно и да получи насреща разбиране(тези които се правят, че те разбират или се правят, че те изслушват не влизат в тази категория).

Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 22, 2005, 04:29:17 pm
Ще допълня също така, че с времето едни, които са били приятели е възможно вече да не са.
Обаче това не пречи да срещна нови.
А приятели ми трябват и ги имам, за да ги използвам. Съответно и аз съм приятел на някой, за да може той да ме използва.
А когато използванането на приятелството е взаимно чувството е прекрасно :D
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 22, 2005, 05:35:24 pm
Вее, то и аз си се харесвам така, ама на хората около мен хич не им е лесно :( Пък гледам все пак и за тях да помисля :)
Velaskes, ти май наистина си имаш истински приятели ;), по-точно приемането ти за тях е такова (съвсем реално и обективно възприемане за взаимно "използване"). Не че ми харесва да е така, ама като гледам май си е. И почвам нещо да се чудя вече имам ли приятели ::)  (ама според моето си разбиране за тях, т.е. при "неизползване"). А само допреди малко май самата аз използвах един такъв, за да ми обясни за едни работи как трябва да ги направя.
Title: Re:За приятелството
Post by: nova on ноември 22, 2005, 08:14:25 pm
Веласкес си е прав за използването. КОй друг ако не приятеля ще използваш ако трябва да си изплачеш душицата ( и той ще ти даде кърпичка...). С кого ще се смееш по- силно, с кого ще ти е по-весело, кого ще ползваш за емоционална опора...Използваме си ги приятелите най-безобразно. ;D Дано и те нас така. И да са ни живи!
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 23, 2005, 12:35:48 pm
Wind когато ми потрябва някой и като го потърся и откликне, значи в този момент ми е приятел.
Гледам да не се привързвам към някакви очаквания за него(нея) занапред и да разчитам преди всичко на себе си, защото опита ми сочи, че е възможно в друг момент същия този човек да не откликне при следващата ми нужда. Освобождавам всеки, който е свързан или е бил свързан по някакъв начин с мен да бъде какъвто иска и да прави каквото иска. Също така, когато някой потърси от мен услуга и му откажа, искам да не приема това толкова лично и да не се отдръпва завинаги от мен, а да ме разбере защо съм му(й) отказал. Възможно е следващия път когато се обърне към мен да не бъда така неблагосклонен. И по този начин мисля за приятелите, тези на които отказвам нещо а въпреки това остават с мен в перспектива, разбирайки ме, това са сериозни хора, на които мога да се доверявам повече.
Има и един специален тип хора, с които интересите ни са толкова близки и с които може да се сподели дори най-съкровеното нещо, мисля че те остават с нас завинаги(или казано по друг начин за много много дълго).
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 23, 2005, 01:00:08 pm
Velaskes, хубаво е, че си в хармония със себе си и представите си за нещата извън теб. Ще ми се и аз да можех така....
Обаче... когато откажа помощ на приятел (дори и да не ме е молил за това), се чувствам ужасно виновна дни наред (дори месеци). И се опитвам да правя и неща, които са в противоречие с мен самата понякога. И пак не се чувствам особено щастлива, но някак си е по-поносимо от чувството за вина.
Та всичко, което исках да ти кажа е, че ти завиждам, ама пак изписах куп глупости  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 23, 2005, 01:38:33 pm
Ааааа, Wind, ама какви са тия работи? Я да се освободиш веднага от чувството за вина  ;D
... То не, че и аз не съм същата иначе, де ... ;D ... ама работя върху себе си  ... по-точно върху освобождаването от чувството за вина в случая  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 23, 2005, 01:55:10 pm
Ех, Вее!
 ;D ;D ;D
И аз гледам да поработвам в тази насока ;)
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 23, 2005, 03:55:03 pm
Wind не може да правиш всичко, което искат от теб нали? То дори да имаш най-добрата воля няма да ти стигне времето примерно.
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 23, 2005, 05:11:03 pm
Velaskes,
казваш, че "приятел в нужда се познава", а в същото време - че не винаги се отзоваваш. Ами ако този, който има нужда от помощта ти си помисли, че не си му приятел, защото не си му помогнал? Не че би ти го казал, но ако си го помисли? Аз бих се почувствала гадничко...
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 23, 2005, 05:46:52 pm
уф, остави.
Хем знам, че си прав, хем се опитвам да споря. ???
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 23, 2005, 08:06:02 pm
Виждам че има нужда да питаш, понеже не съм го уточнил в предишните си постинги.
Та, когато някой приятел ми поиска услуга предварително имам нагласата че бих искал да я свърша. Ако човека ми е приятел няма как да разсъждавам на дребно и да си мисля аве дай тоя да го прецакам и да не му помагам(въпреки че той ми е помагал досега). Няма такъв филм. Въпроса е във възможносттите ми в конкретния случай. Понякога ми искат услуга, която нямам възможност да изпълня. Или съм зает с нещо друго и не мога да отделя време сега. Или просто не разполагам с това, което ми искат.
Така че приятел в нужда се познава, ама аз като нуждаещ се все пак малко или много трябва да се съобразям с другия човек, дали е в състояние да ми помогне наистина. Не мога да му се изтърся ей така и да очаквам да ми помогне при всички случаи.
Тъй че тази поговорка не е абсолютна и покрай нея има такива особености според мен.  
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 24, 2005, 01:47:51 am
Дааа. Дотук с "взаимопомощта" и "взаимоизползването" между приятели - мисля, че го грокнах (спомена се някъде из форума за "грокването")  ;D
Но със сигурност въпросите ми не са се изчерпали (дано ме траете още)  :)
Title: Re:За приятелството
Post by: divine on ноември 24, 2005, 11:13:24 am
Oсвен , че приятелите са за да им искаш услуги и да им пълниш главите със собствените си глупости, те са много важни да се изявиш какъв човек си и какъв искаш да бъдеш. Когато те помолят за услуга е желателно да дадеш всичко от себе си, но ако нямаш възможност е добре да го кажеш навреме. Аз уважавам хора, които отказват, но не и тези които дават празни обещания. Така че чесността е важна част от приятелството, много важна, за да има доверие.
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 24, 2005, 11:37:46 am
Divine, много точно попадение  ;)
Но все пак има и хора, на които им е трудно да отказват (и то не защото им харесва да дават празни обещания), а после се получава така, че не могат да изпълнят поетия ангажимент. На мен лично ми се е случвало няколко пъти.
Наи-елементарния пример (вероятно на всеки му се е случило поне веднъж в живота) - закъсняваш за среща с уговорен час. Обещал си да отидеш по някое време, но отиваш 15-20 мин. по-късно, защото нещо те е задържало. Сигурно ти се струва дреболия точно този пример, но май и дребните обещанийца са важни, не само "големите"  ;) Когато аз попаднах в такава ситуация (и до днес я помня, защото почти никога не закъснявам) честно казано се чувствах около 300 пъти по-зле от човека, който трябваше да ме чака :(
Title: Re:За приятелството
Post by: divine on ноември 24, 2005, 11:49:12 am
Аз имам една приятелка, на която й е много трудно да казва 'не", питам я-ще дойдеш ли днес до нас, а тя-ами, да , може - и не идва, така един път , втори, накрая й казах-ако няма да идваш ми кажи, вместо да ме лъжеш така всеки път.Постепенно ще я науча да казва"не", че така има проблеми и с мъжете, не им отказва, те си мислят, че ги харесва, а пък тя не...................

Така че , невземането на избор също е избор, празното обещание също е избор, а нашата цел е правим най-добрия избор , нали така?
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 24, 2005, 11:57:57 am
Между другото, мисля, че точността е много, много важно нещо и говори страхотно много за човека отсреща. Разбира се, че може да се случи да закъснееш веднъж, дваж, но като познавате човек от повече време - любовта към точността, говори за стремеж към съвършенство ... и за зачитане на другия  ... и за много, много други неща .... :)
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 24, 2005, 12:18:16 pm
Аз пак по поговорката ще поръзсъждавам :)
Трябва да се вземе предвид също че от нужда до нужда има разлика. Ако въпроса е много важен(на живот и смърт както се казва) и аз като приятел имам дори и малка възможност да помогна, то трябва да го направя. В такъв случай ако не го направя то човека, който досега ме е мислил за приятел може спокойно да се отвърне от мен дори и завинаги.

Също така за различните хора думата приятел има различен дори и разтеглив смисъл.

Аз също смятам, че е много по-добре да кажеш "Не" отколкото да храниш в човека празни надежди, дори последното считам за жестокост на психическо равнище с последици, които сеят само хаос. Рано или късно се стига до момента в който трябва да кажеш това "Не" и колко по-добре би било ако се направи веднага, когато е възникнала ситуацията на избора.
Но какво се иска от един човек, мъж или жена, да каже тази проста дума на отказ. На какво се крепи смелостта от този избор. Я да видим дами какво ще измъдрите  ;)  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: sobriety on ноември 24, 2005, 12:39:28 pm
Преди да започна тези редове се замислих за известно време, колко от хората около мен, с които имам ежедневни или по-чести контакти са ми "приятели".... ::)
За мен едно от основните обстоятелства, които трябва да е налице, за да има приятелство, е "желание за приятелство". Понякога не е достатъчен само добрият тон на общуване и взаимно разбиране (тези хора, с които имаш точно такива отношения не са приятели). Нужно е и желание за общи преживявания, склонност към саможертва. Важен момент обаче е и възпитаването на нагласата да не очакваш винаги моментна отплата (което важи не само за приятелството).
Наблюдавам, че сме станали доста нетърпеливи - дали заради центрофугата от събития, в която съществуваме; дали от нетърпеливостта си да "натрупаме" и да си "осигурим" бъдещето; дали от постоянните натрапвания за "времето е пари!", "не пропускайте специалната оферта!", "побързайте да осигурите бъдещето си от сега!" (макар че утре може и да не съществувам...) или прерифразирано: "спасявай се, че иначе няма кой да мисли за теб!". Тъжно е...  :-\
Приятели са ми онези, които ме чуват (а не само ме слушат), които ми подават ръка (а не само се здрависват с мен), които ми казват истината в очите (и не премълчават), които разбират, защо казвам "не" (без да ме подозират), които се усмихват и багодарят за вниманието и времето, което сме споделили. Всичко това виждам в себе си към приятелите си и съответно го търся и в тях... :)
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 24, 2005, 01:09:29 pm
Но какво се иска от един човек, мъж или жена, да каже тази проста дума на отказ.

Иска се нещо дето на мен специално ми липсва  :-\
Иска се смелост и увереност в собствения "Аз", че няма да бъдеш отхвърлен заради решението да кажеш "не". Честно казано това е един от големите ми страхове, ама айде... то не е тема за тук.
Title: Re:За приятелството
Post by: nova on ноември 24, 2005, 01:10:29 pm
Като става дума за поговорката..Не ви ли се е случвало да получите подкрепа от хора, които преди това не сте наричали приятели, т.е. били сте само добри познати. Подкрепа, която не бихте поискали от приятел. В града, в който живеем сега, сме от 4 години. Когато дойдохме не познавахме никого. За много кратко време се сближихме с хора, които са изключителни / за мен/. Аз съм по принцип много предпазлива, когато трябва да определя някого за приятел. Та тези хора в началото буквално ни носеха на ръце. Знаете колко е важно това, когато си далеч от близките си. Безкрайно съм им благодарна и ги обичам. Те не ни познаваха и въпреки това бяха и си остават безкористни, каквито са истинските приятели. дано успея да им върна същото усещане и същата помощ.. а и повече
Title: Re:За приятелството
Post by: nova on ноември 24, 2005, 01:45:56 pm
......
Но какво се иска от един човек, мъж или жена, да каже тази проста дума на отказ. На какво се крепи смелостта от този избор. Я да видим дами какво ще измъдрите  ;)  ;D

За мен отказът не е проблем. Вече не.Но беше голям проблем преди време. Имало е моменти, в които съм се чувствала отвратително, задето не съм отказала. Да поддържаш илюзии най-общо, не те прави добър приятел, а добър лъжец. А това се обръща срещу теб рано или късно- губиш себеуважението си от една страна и се овълчваш срещу този който е предизвикал това усещане... И за какво приятелство става дума?
Title: Re:За приятелството
Post by: sobriety on ноември 24, 2005, 02:32:20 pm
Но какво се иска от един човек, мъж или жена, да каже тази проста дума на отказ. На какво се крепи смелостта от този избор. Я да видим дами какво ще измъдрите  ;)  ;D
Quote
Една от еволюциите настъпили в мен е свързана именно с "отказа"  ;D. Мисля си, че нерешителността да кажеш "не" идва от заложен страх у нас, че да откажеш е нещо лошо, сякаш нечия молба е всъщност не молба, а заповед. НЕ! Това се нарича ИЗБОР! Дава ти се възможност да ИЗБЕРЕШ дали да помогнеш, или не. Вариантите са: 1. да имаш възможност (време, средства, условия) да го направиш и да го направиш. 2 да нямаш условия и 3. да имаш възможност, но да "не ти се занимава". Е, едва когато стигна до третата ситуация трябва да се замисля сериозно над правдоподобността на действията си към приятелите си. Това, че някой се е обърнал с молба към теб не означава, че ще получи помощ точно от теб. "Поискай и ще получиш" - но не е уточнено колко пъти  ;) Представете се в ситуацията на търсещ помощ - със сигурност ще се сетите за повече от един човек, когото да помолите и със сигурност, още изброявайки мисловно съответните потенциални хелпъри, ще прецените до известна  степен, кой ще има възможност и кой не. Та, после се представете в положението на този, който няма "много голяма възможност". Е, тогава, защо трябва да се чувстваш гузен, че ще откажеш нещо, което така или иначе няма как да направиш и ако все пак се заемеш, само ще замажеш очите на този отсреща  ::) ... "прекаления светец и Богу не е драг"...
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 24, 2005, 04:10:39 pm
Хммм....
Като гледам всички са еволюирали от "да" към "не". Само аз още си се мотам по средата на пътя, там някъде около "незнам"....
Ама все си викам, че има време :)
Title: Re:За приятелството
Post by: nova on ноември 24, 2005, 04:15:01 pm
От мен имаш още 10 години, но после...
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 24, 2005, 04:35:07 pm
Ще стигнат...   ;)
Title: Re:За приятелството
Post by: divine on ноември 24, 2005, 05:08:29 pm
Важно е като е "не" да е "не', обаче когато е "да" да бъде истинско "да"- с една дума да си автентичен т.е. що ти е на сърцето, това и да ти е на устата, особено пред приятели.
Защото те са ни опора, понякога здрав разум, съмишленици за радостите и отдушник на болките.Ако приятелите си лъжем какво остава за познатите ни.
Освен това едно приятелство винаги започва безкористно, на доверие и с нуждата на единия от другия. Затова помагайте колкото можете , на когото можете, защото някой ден този случаен познат може да е единственото рамо дето Бог е решил да ви прати, доверие е нужно.
Title: Re:За приятелството
Post by: aspazia on ноември 26, 2005, 08:46:28 am
четката за рисуване


"Държа четката за рисуване при мен навсякъде,където
отида,в случай,че ми се наложи да се прикривам,така че
истинското ми Аз да не се покаже.Толкова се страхувам
от себе си,страхувам се от онова,което ще
направиш.Може да се смееш или да кажеш злобни
неща,страхувам се,че може да те загубя.Бих искала да
премахна всички пластове боя,за да ти покажа
изтинското си Аз.Но искам да се опиташ да
разбереш,че имам нужда да харесваш онова,което
виждаш.
Така че,ако си търпелив и затвориш очи,ще
смъкна много бавно всичките пластове-моля те,разбери
колко много боли да позволиш на истинското си Аз да
се покаже.Сега,след като всички пластове боя са
свалени,се чувствам гола,боса и трепереща от студ-и
ако все още МЕ ОБИЧАШ с всичко онова,което
виждаш,ТИ си мой,по-безценен от злато,приятел.Имам
нужда обаче да запазя четката си за рисуване и да я
държа здраво,искам да ми е под ръка-в случай,че някои
не разбира.Така,че скъпи ми приятелю,те
моля:предпазвай ме и ти благодаря,че истински ме
обичаш,но те моля да ми позволиш да си запазя
четката за рисуване,докато и аз не се заобичам..."


                                                                     Лий Езел


Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 26, 2005, 01:53:15 pm
Добре, и аз много искам да мога да помагам на тези около мен. Тези дни даже се опитах да помогна на един приятел .... и успях само да го вбеся невероятно и не знам дали не го отблъснах съвсем от себе си. Казват, че не трябва да се помага на този, който не иска помощ, но понякога като много ни се иска да помогнем, не сме ли склонни да забравим тая мъдра мисъл. Е, аз поне явно съм склонна. Но пък от друга страна, някой може да иска помощ, а да не е склонен да си признае или просто подсъзнателно да я търси. Как да разберем има ли човек нужда от помощ или не? Трябва ли наистина само да чакаме ясно да ни се поиска помощта? Достатъчно ли е само да имаме добро отношение и да даваме добър пример и да се надяваме, че и това е начин да помогнеш на някой?
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 26, 2005, 02:13:00 pm
Стиха, който е постнала aspazia показва по какво можем да разпознаваме истинските си приятели. Ако мога да перифразирам: всеки на който можеш да се покажеш такъв какъвто си и остане с теб(наистина с теб) въпреки това. Смятам това важи дори и в любовта.

Bee когато искаш да помогнеш въпреки че от отсрещната страна няма сигнал, можеш да направиш някаква стъпка по въпроса и ако получиш отказ смятам, че трябва да спреш. Дори човека да отказва заради гордост или заради нещо друго, което ти изглежда глупаво и неуместно, трябва да уважиш думата му. Това е неговият избор и произтичащата от това карма.
Така мисля и така правя аз.
Title: Re:За приятелството
Post by: bee on ноември 26, 2005, 02:22:03 pm
Мисля, че си прав Velaskes. Ама не знам дали щях да ти повярвам, ако не го бях изпитала на гърба си.  Ох, докога ще продължавам да се опитвам да изпитам всичко на гърба си, за да повярвам и в най-простите истини, дето и баба ми ги знаеше?
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 26, 2005, 02:26:33 pm
Аз изказвам мнение, не искам да се взема за чиста монета. Това мое мнение се е показало с времето, лично съм го изпитал.
Освен това е много по-лесно да уважиш просто думата на човека и да спреш да се притесняваш повече за него. Оставяш го на собствената му отговорност каквото и да произтече вече за него.
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 26, 2005, 02:51:47 pm

Да, ама има и хора, за които ти пука малко повече, отколкото за други и това, че си се опитал да помогнеш, а те са отказали, някак не те кара да ги оставиш на собствената им отговорност ;D Пак продължаваш да си мислиш за тях и за проблемите им (не да се натрапваш разбира се, но да си ги мислиш тези хора така отдалече)
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 26, 2005, 03:02:36 pm
Може да ме наречете безчувтсвен ама спирам да ги мисля, дори и най-близките, щом не мога да помогна...
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 27, 2005, 10:22:37 am
Аз пък гледах снощи един филм, словенски, има го в арената, казва се The Great Water и там имаше няколко сентеции, които запомних и тази, която е свързана с нашата тема беше:
"Приятелството трябва да се заслужи".
Което в самия филм означаваше, че за да бъдеш приятел на един човек, трябва да му направиш услугата, която той иска от теб за целта.
Както изглежда това също беше свързано с очакванията ни към хората. Очаквам да направиш нещо за мен преди да мога да ти гласувам доверието си.
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 27, 2005, 10:54:29 am
Velaskes, да не би да улавям някаква промяна в мисленето ти? ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 27, 2005, 10:57:19 am
wind - нищо подобно  ;)
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 27, 2005, 11:12:38 am
Тогава как така нямаш очаквания към приятелите си и в същото време "приятелството трябва да се заслужи", защото се очаква нещо?
Очакванията са най-големите стени в отношенията между хората, ама какво да се прави като всички сме едни зидари....
Добре би било да преодолеем очакванията, ама сме си хора... все си мисля, че и ти трябва да си човек  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 27, 2005, 11:25:54 am
Без очаквания е най-гот. Вземаш каквото можеш, каквото ти дават, не се сърдиш ако не ти дават и ако не излезе така както си го мислил. Даваш каквото можеш и не те е грижа дали си дал колкото ти искат, ако не можеш да дадеш повече.
Разбира се, хора сме, трудно е, но ако се наблюдаваш какви ги вършиш може и да се контролираш в някаква степен. А приятелството, че се заслужава заслужава се. Да се доверяваш на всеки е най-малкото глупаво и означава, че нямаш себеуважение.
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 27, 2005, 12:33:08 pm
Аз пък си приемам всички като приятели - ей така по презумпция. Малко съм на обратния принцип. Ти ги добавяш към графа Приятели, ако имат заслуги. А аз си ги държа там и евентуално махам от графата ако нещо се случи.
Title: Re:За приятелството
Post by: velaskes on ноември 27, 2005, 12:40:43 pm
Еми да, то и аз действам така, давам такъв приятелски вид, от куртоазия(тва ли беше думата), обаче си имам едно наум, че може да се забавляваме, може да се смеем, може да си говорим и да се разбираме, но това е така, защото все още се правим на любезни, а след това като се поопознаем виждаме недостатъците си и борбата за енергия почва и се оказва че любезничането отначало наистина е било нищо повече от куртоазия, за съжаление  :)
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on ноември 27, 2005, 02:05:29 pm
Ееее, най-после да ни се засекат гледните точки! ;)
Title: Re:За приятелството
Post by: Rammon on декември 23, 2005, 11:50:31 pm
Уф,напоследък ми се набива тая тема в съзнанието,но е неизбежно.
Супер много внимавам и има хора,към които наистина имам по-специално отношение и не искам да ги губя никога.Правя винаги това,което ми е на сърцето и т.н. ,но понякога почвам да се спичам дали всъщност това,което правя е правилно  ??? В смисъл...дали това нещо е наистина приятелство,как АЗ изглеждам наистина в очите на човека отсреща,дали мога наистина да бъда приятел... ???
Не мога точно да се изразя,но просто ме е страх от това,че може би не мога да бъда приятел...всеки може...но....уф незнам....
Страх ме е да се разкривам пред хората,защото не съм особено "хубав" човек(аз не се харесвам) и не искам другите да ме познават такъв,какъвто съм.А имайки предвид новопоопознатите ми качества приятелите ми(които са ме опознали де) почват да имат едно на ум и т.н. ... баси. Вярно,че приятелството е освен другите работи и да приемаш човека такъв какъво е... ама... трудно ми е да приема,че някой би могъл да ме приеме такъв ,какъвто съм
ае незнам.млъквам
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on декември 23, 2005, 11:54:13 pm
Оххх, Rammon....
... и аз все си се питам такива неща...
Що ти трябваше да ме подсещаш, а? ;D
Аз си го обяснявам със страха да не предам приятелското доверие ...
... щото на себе си и аз даже нямам вяра... :-\
Title: Re:За приятелството
Post by: Rammon on декември 24, 2005, 12:05:36 am
именно !
...и още по-лошото...да загубиш приятел,който не искаш да губиш,но...
..и естествено няма у кой друг да търсиш причината,освен в себе си...тогава няма как да не си помислиш,че не можеш да бъдеш приятел...
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on декември 24, 2005, 12:13:33 am
Ами аз стигнах до "гениалния" извод, че така и така не мога да съм приятел на хората, които приемат тези отношения за свръхблизки и искат постоянно да съм им "под ръка" при нужда. А за останалите... то вече се води по-скоро за "познанство", а не за "приятелство". Абе объркана работа...
Аз самата имам нужда да помагам на хората, за да се чувствам пълноценна, ама като ми се качат на главата... едно време си траех, сега ...пак си трая, ама малко по-малко  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: Rammon on декември 24, 2005, 12:16:30 am

Аз самата имам нужда да помагам на хората, за да се чувствам пълноценна
Точнооооооо :D


.....

абе искам да съм,но ме е страх да бъда приятел на някога,тъй като той ме опознава...нещо от сорта на "Искам да стана футболист,но не искам хората да ме гледат,че не мога да играя и ми се смеят"
 :-\
Title: Re:За приятелството
Post by: sirius on декември 24, 2005, 12:35:29 am
Давай нататък приятелю. Важното е да си наясно със себе си. Да вземаш решения ясно и отговорно. Ако трябва, само ако мислиш, че ще помогне (че ще накараш приятеля ти да осъзнае че го обичаш и/или да преосмисли нещо), кажи му. Че се радваш на нещо, което наистина те радва, или "мръсна кучка" за някакъв гаф, но винаги с чуството че всеки момент можеш да го прегърнеш.  Сега се замислям как думите "мръсна кучка" могат по-малко да засегнат човек отколкото "ти постъпи лошо".  Аз сега се уча на това; да изразявам с думите точно това което мисля.
Много често се разминаваме с приятелите си. Някои "изостават" от нас, други дръпват напред. Тези дето изостават просто може да се опиташ да им помогнеш, но ТЕ трябва да решат; за другите можеш само да се догаждаш и да следиш "посланията". "Напредналите" мога да ги определя като -тези, на които се възхищавам на "ходовете", но аз ги осъзнавам по-късно :)
И междувременно, живей си живота :)
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on декември 24, 2005, 12:37:31 am
Аааааа... Rammon!
Стига си ме навждал на такива размисли и мен!

Най-много ме е страх да не вземе случайно някой да ме опознае... мдааа, сега като го написах, звучи тъпо, ама си е така. Кой знае какво ще открие нещастният човечец  ;D
Title: Re:За приятелството
Post by: nova on декември 27, 2005, 02:34:06 pm
Напоследък приятели ми валят от небето. Толкова добри хора за единица време досега не бях срещала. ЖИВИ И ЗДРАВИ.
Title: Re:За приятелството
Post by: wind on декември 27, 2005, 02:38:36 pm
Тези от нета броят ли се за такива? ;D
Щото напоследък на мен все оттам ми валят  ;D
Title: Re: За приятелството
Post by: medea on май 27, 2006, 12:32:12 pm
 ............ :).........Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях!!!...Това означава, че има ОБИКНОВЕННИ приятели и ИСТИНСКИ приятели... :)......голяма е разликата между тях...пример:"
Обикновенните приятели мислят, че с приятелството ни е свършено,
когато имаме разногласия.

Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не
сме имали разногласия."
...................:)...може би вие ще посочите останалите разлики...........:)...REGARDS!
Title: Re: За приятелството
Post by: wind on юни 01, 2006, 03:17:46 pm
Всички идват и си отиват - както "обикновените", така и "истинските" приятели. Никой не може да е с нас завинаги, пък и не трябва, защото хората постоянно се променяме. Пък и хора, които при първото различие си плюят на петите, не са "обикновени приятели", а "познати"....  :idiot2:
И не знам дали можем изобщо да делим приятелите на "обикновени" и на "истински". Просто хората се събират в един момент, помагат си (ако могат) и това не означава, че вечно трябва да са си на разположение и занапред.  ::)
Title: Re: За приятелството
Post by: medea on юни 01, 2006, 03:44:10 pm
............... :) :) :).............На  въпроса, каква е разликата между  ИСТИНСКИТЕ и  ОБИКНОВЕННИТЕ  приятели, един мой приятел, когото считам за повече от ИСТИНСКИ ми отговори така:

"ОБИКНОВЕНИТЕ срещу
ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ





Обикновенните приятели никога не ме виждат да плача.

Истинските приятели имат рамо, подгизнало от сълзите ми.



Обикновенните приятели не знаят малкото име на най-близкия ми човек.

Истинските приятели имат номера на мобифона му в тефтерчетата си.



Обикновенните приятели носят бутилка вино на купоните, които правя.

Истинските приятели идват по-рано, за да ми помогнат в подготовката,
и остават до късно, за да ми помогнат в почистването.



Обикновенните приятели се сърдят, когато им звъня, след като
са си легнали.

Истинските приятели питат, защо ми е отнело толкова време да им
позвъня .



Обикновенните приятели се стремят да говорят за моите проблеми.

Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с
проблемите си.



Обикновенните приятели гадаят за моите любовни истории.

Истинските приятели знаят толкова много подробности, че ако
не бяха истински, можеха да ме шантажират с това.



Обикновенните приятели, когато ме посещават се държат като гости.

Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами.



Обикновенните приятели мислят, че с приятелството ни е свършено,
когато имаме разногласия.

Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не
сме имали разногласия.



Обикновенните приятели очакват винаги да съм до тях, когато
имат нужда от мен.

Истинските приятели очакват винаги да са до мен, когато имам
нужда от тях."

....................... :)........ВИЕ ПРЕЦЕНЕТЕ!!!
Title: Re: За приятелството
Post by: wind on юни 01, 2006, 04:22:03 pm
Мдааа, това са доста добри различия.... макар и само условни. Всичко е въпрос на близост с някого.
А какво става, когато Истински приятел ти откаже помощ примерно? Едва ли преминава автоматично към Обикновените приятели....  Просто така се получава, че в един момент може Обикновения приятел да ти помогне повече от Истинския. Може дори да е само Познат (тогава той става ли веднага Истински приятел?).
Не може да има постоянна класификация (не само за приятелството), когато става въпрос за човешки взаимоотношения. Всичко се променя........ А в различните етапи от живота на всеки човек го заобикалят различни хора - именно тези, от които има нужда в дадения етап.
Title: Re: За приятелството
Post by: medea on юни 01, 2006, 05:02:51 pm
...... :)....Ако човек,когото считате за свой ПРИЯТЕЛ Ви откаже помощ, ако се променя, ако изпитвате и най- малкото съмнение и недоверие към него в даден момент то ВАШЕТО СЪРЦЕ ще знае, че това не е ИСТИНСКИ приятел....доверете му се..защото ако познавате добре сърцето си, то никога няма да ВИ предаде. Защото вие ще знаете какви са мечтите и желанията му и ще се съобразявате с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушате в това, което казва.... :)....
На различните етапи от своя живот ще намирате истински приятели и те никога няма да си приличат освен по едно....ТОВА, ЧЕ СА ИСТИНСКИ!!!......... :)
Title: Re: За приятелството
Post by: Dani on юни 01, 2006, 05:21:52 pm
В живота ми останахме истински приятели с тези, с които никога не подложихме приятелството си на теста, предложен по-горе.
Далеч или близо един от друг, ние знаем, че душите ни са близки и можем да се разберем без думи.
Не очакваме един от друг да спазваме някакви правила и критерии на риятелство - обичаме се такива каквито сме, а не каквито трябва да бъдат истинските приятели.
Title: Re: За приятелството
Post by: wind on юни 01, 2006, 08:36:39 pm
А дали и за всичко останало е така? (истинските неща да са тези, които не са подлагани на изпитание?)   ::)
Title: Re: За приятелството
Post by: medea on юни 01, 2006, 09:19:29 pm
.................. :) :) :).............МОЖЕ БИ!!!!

Приятелската обич казва:

"Ако някога се нуждаеш от нещо,

аз ще съм тук"

Истинската любов казва:

" Никога не ще се нуждаеш от нещо, защото ще съм тук"

- Jimi Hollemans -

...... :)
Title: Re: За приятелството
Post by: G-wiz on март 06, 2007, 09:18:49 pm
приятелство ли.. не знам и аз.. но на какво точно би трябвало да се основава то.. дали просто не е непринудено попадане на няколко индивида в някаква институция (училище да кажем..) .. ии след товаааа хоооп изведнъж всичко свършва.. всеки поема по своя път :) за себе си лично мога да кажа че така както съм постоянно с приятелите си.. толкова добре се чувствам и сама.. естествено имам нужда от приятели, но понякога не я усещам.. особено като яко ме прецака някой зарибен "довереник"  ;D
според мен може да си неразделно с някого, същевременно да има някой с който общуваш примерно веднъж на седмица или две и все пак да има повече и по-полезни теми, които да засегнеш, както и да изпиташ нуждата да споделиш нещо, което не си с никой друг .. :)
лично мнение.. личен опит :)
Title: Re: За приятелството
Post by: djeli on март 07, 2007, 02:26:21 pm
Приятелството ...малко хора разбират смисъла на тази дума.Приятелството е като майчината любов -вечна.То е свързало много повече хора отколкото любовта.И ако си приятел си длъжен да спазваш законите му.Каквото и да се случи  правилата му не се изменят.Не е проста работа да бъдеш приятел понякога се изискват много усилия.
"Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават
отиват си любови и омрази
приятелите винаги остават" :smitten:
Title: Re: За приятелството
Post by: butterfly on март 07, 2007, 03:16:59 pm
Приятелството някак си не ми звучи като вечност ???. Не е ли вечността още една „граница” (алегорично казано O0) ? Приятелството е среща, приятелството е споделяне, но и нещо друго – това, което трудно може да се обясни с думи и което привлича всички. Може би разбиране и усещане за цялост, връзка. Но то отминава рано или късно, така и трябва. В един момент двама човека се срещат и пресичат пътищата на съдбите си. Не е задължително да са били заедно години за да станат „истински” приятели. Какво е „приятел” – човек с който можеш да споделяш, да очакваш да ти казва истината в лицето, личност на която държиш и т.н? Но не може ли тогава тази роля да изпълни някой, с който си се запознал  в същия миг, който можеш и никога повече да не видиш? В приятелството има една такава „магия”… нещо, което поставено под знаменател и в кръга на думите губи част от усещането си. Нещо, което поставено на преднамерени изпитания губи постепенно силата си. Според мен приятелите са една от онези части от живота, които ни предоставят друга гледна точка и възможност да се учим и продължим напред.Поредното стъпало на стълбата.
Може би това, което пиша са пълни глупости и в мн отношения неиздържани, но това е моето отношение  :angel: …  от части  :idiot2: …
Title: Re: За приятелството
Post by: djeli on март 11, 2007, 10:06:25 pm
Нямам нужда от много приятели,

стигат ми двама, трима.

Ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат.

 :smitten:  :smitten:  :smitten: