ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: MBIRA on август 30, 2007, 05:23:08 pm

Title: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: MBIRA on август 30, 2007, 05:23:08 pm
Представям ви
Поредицата от тестове "Дарби на индивидуалния дух"
като един нов метод за себепознание

„... духовността на човека може да се определи като структура от елементи,
схващани като множество от взаимодействащи си духовни дарби.
...
Настоящите тестове са предназначени за всички, които виждат у себе си
“божествената искрица” на духовността, без оглед на техните предпочитания
към конкретни религиозни или верски деноминации, мистични или метафизични
светогледи и техните духовни доктрини, техники или практики.

Тестовете изследват широко разпространени екзистенциални нагласи,
конкретни изживявания и поведения, свързани с изпитването на един
пределно общо схващан порив към духовността. Мярата, с която биват
съпоставяни тези общи нагласи, не е абсолютна – тя е зависима от степента
на съзнателност на конкретния човек, който се подлага на теста, от способността
му да познава адекватно себе си. И все пак тестовете до голяма степен ни дават
една реалистична картина за структурата на индивидуалната духовност
и позволяват съпоставката й със съответната картина при други личности.
...
Смятам, че индивидуалната духовна дарба в никакъв случай не представлява
“предмет”, спрямо който е допустима каквато и да било “състезателна дейност”,
подобна на тази при спортовете и игрите.

Та как бихме могли да си представим едно състезание по доброта, например?
Или по любов!? По лъчезарност!!?…
...
Цел на тестовете си остава единствено регистрирането на душевни свидетелства
за действието на различни духовни дарби в лоното на една личност.”
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: ramus on август 31, 2007, 03:13:08 pm
Поддава ли се на измерване духовността?...
-------
Не,
няма как,
няма с какво,
няма къде,
няма защо...

Духовността е чиста форма на абстрактно човешко понятие - тя по никакъвначин не е нещо, което съществува.
Духовност - Това е название и категория, измислена и въведена относително от хората, при опита им да се определят относително спрямо други категории - както са и всички понятия.
   1,Никое нещо, не може да бъде абсолютно - затова служат и измерванията- като единствената форма на относително определяне. В този смисъл ние сме приели да сложим етикет "мерене" и ИЗМЕРВАНЕ, на определени действия, целящи да структурират или определят нещо, според друго нещо - като първото нещо /мерителна единица/ е съставена и изведена за да служи като отправна точка за измерваното с /чрез/ нея.
   2. Измерването е форма на определяне чрез количествени характеристики, които също са интерпретируеми, и "математиката" като инструмент за използване и търсене на взаимовръзки и зависимости между "числата" е ограничена именно в "количественото".
Качествените такива не могат да бъдат измервани по никакъв начин, освен чрез съотношения, но това е също количествения им аспект.
   3. Отделно - качествено "НОВИТЕ" събития, не могат да бъдат интерпретирани чрез съществуващи и работещи интерпретационни схеми, поради несъответствие по ниво.
А пък абстрактни форми, израз на представи не могат нито да се дефинират, нито да се определят еднозначно - следователно и няма как, нито е възможно да се измерят.

И какво МЕРИ ТОГАВА - ПРИЛОЖЕНИЯТ ТЕСТ - опит за интерпретиране на ДУХОВНОСТТА спрямо социалните представи за нея. И след като някой е измислил вече критериите, може би ще им донесе на някои хора ужасно важно значение да препознаят спрямо общите представи, колко са напреднали и ДУХОВНИ... ? ? ? ?

тестовете за всичко останало - са със същите "НЕВЪЗМОЖНОСТИ" спрямо целите си.
-------------------------
    В този смисъл не може да се мери приятелството, свободата, истината, смисъла, цялостта, вечността, безкрайността, бог, абсолютното,... и ДУХОВНОСТТА - също.

   Чрез свойствените си потребности да оживяваме представните си форми, и да ги превръщаме в НАШАТА реалност, хората в етап на ЛИЧНОСТИ лесно забравят за същността на самия процес. Всъщност него именно затова го и има - защото им върши работа да ги "попълва в празнините им".
   Лесно също се забравя, че информационно-обработващата система на личността - ума, само чрез сравнение може да функционира - това е основа на всички информационни процеси - затова и се нарича ОБРАБОТКА. И в същността си обработката като сравнителен процес е тясно зависим от системата на отправните си точки, на чиято основа той съществува. Именно това е в основата на "субективната действителност" или "вътрешния свят" на всеки човек. СРАВНЕНИЕТО и ИЗМЕРВАНЕТО са две думи, изразяващи различни аспекти на едно и също явление.

   От зората на търсещите хора, все се опитват да определят света - чрез поредици от безкрайни игри, свързани с различни "хитроумни" начини да излъжат относителното ниво на което всеки съществува. И да придадат на вътрешния си свят, някаква форма на фундаменталност, обективност...
   В основата на всичко това е именно потребността да се определяме, чрез определянето на света. И понеже несъзнателната форма на съществуване е основното ниво-етап на днешното човечество, характерното за нея е именно "гледането НАВЪН" - и опитите да определяме света при липса на каквото и да е наше собствено самоопределяне. И именно това се опитва да компенсира всяка личност в своята несъзнателност - да се опита да се "определи" спрямо "СВЕТА" - т.е. спрямо отражението в огледалото, което самата тя "вижда",
неспособна да "види" самия "оригинал",
неспособна да проумее, че видяното и припознато за Вселена, е самия "гледащ",
а само по "кривите огледала" да гледа към СВЕТА...
--------------------------------------------

   Не бих казал, че всичко това е безсмислено - щом съществува, значи е важно и има своята роля в общата картина на Вселената. Без значение как "изглеждат" и представям  в това експозе нещата - всеки етап си има своето значение, смисъл и основната цел е да "бъде поредната "стъпка"" напред в еволюцията.

Представеното от мен в този пост също е условно и спрямо избора на отправна система за сравняването и характеризирането, зависи разбирането на написаното....

Няма нищо сложно - достатъчно е да се помни, че
СВЕТЪТ Е ИНТЕРПРЕТИРУЕМА РЕАЛНОСТ
- И ТАЗИ РЕАЛНОСТ Е НАШАТА - А НЕ ОБЕКТИВНА...

Разбира се това е познание, през което преминават осъзнаващите се хора - за тях това не са просто твърдения, нито форма на вярване.
Ето защо не пиша всичко това като някаква форма на прокламация, нито на твърдост, увереност или вярване, както и въобще не претендирам за някаква форма на валидност и ПРАВИЛНОСТ. Всичко това се разбира, когато се премине през определени "възрасти".

Пример:
Точно както принципно ученик от първи клас, не може да проумее по никакъв начин смисъла в дълбочина на въпроса за важността за ликвидността на банките в глобалната икономика. Но пък в пети клас примерно може и да го назубри, дори да се опита да го осмисля по своя си начин - замествайки го с подходящите за него представи и да нагажда познатото му към назубреното...

Ето така повечето хора се опитват изкуствено да се пренесат "напред"/относително/ в развитието си. При положение, че живота съвсем ясно показва, показвал е, и явно и занапред ще показва, че никоя "възраст" не може да се прескочи и всеки опит към това, дава веднага отражение към АДЕКВАТНОСТТА на всеки човек спрямо РЕАЛНОСТТА в която в кряа на краищата съществува - ВСЕЛЕНАТА.

"Прескачането" пък е онагледено чудесно в моментите, когато човек внимателно изучава "децата" - повечето от тях докато са малки се опитват да бъдат "големи" в представите си, в поведението си, независимо , че ясно се виждат смешното в цялата неадекватност.  Едновременно с това пък се вижда, че уж "пораснали" на години хора, наричащи себе си "възрастни" се държат, мислят и преживяват също като децата - дори в напреднала възраст "вдетиняването" е толкова характерно за извод от наблюдението. И така никой не е това, което е, а все се изживява на "нещо" което "не е". И смисъла на изживяването е именно това - да се замести реалността чрез вътрешно представена такава.

-----------------------------------------
От всичко това искам да кажа, че всеки опит да се "надскачат" стъпките в развитието, е възможен само чрез пресъздаването на "вътрешна изкуствено-създадена реалност", чрез която се "от-граничаваме" от ВСЕЛЕНСКАТА. И цената на това - като на всяка илюзия - е непрекъснатото усилие и енергия е поддържането на всяка една илюзия-лъжа. Важното е, че тя съществува, защото само в нея ние се усещаме като това, което ни е потребно да бъдем - чрез изживяване на това, което винаги сме искали и смисъла на което се нарича АЗ-ПОРТРЕТ. Но именно затова се "плаща и съответната цена"

Да - ЦЕНА - дори и за измерването на ДУХОВНОСТТА.

дали някой поне може да посмее да си зададе въпроса - ЗАЩО Е НУЖНО ДА ИЗМЕРВАМЕ ДУХОВНОСТТА - и какво всъщност означава това???????
И - ЗАЩО НА НЯКОЙ МУ ТРЯБВА ДА /СЕ/ ИЗМЕРВА? КАКВО ЛИ МУ НОСИ ТОВА - ЗАЩО ЛИ ГО ТЪРСИ? 
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: voivoda on септември 03, 2007, 09:14:57 am
Че как да не се мери...
от гледна точка на количество ... един дух, два духа, три духа и един енергиен вампир + едно малко духче
от гледна точка на качество ... хубаво ми духа , много яко духа, тая не духа или духач(ка) (макар че в повечето случаи е смучене)

че какво правят доста хора във форума ... състезание кой по духнал ... има си и лидери ...
други четат и РАЗДЕЛЯТ духовен или полу или не или квото и да е ... и си отмиват сДУХаността с духане под формата на форумно течение.

И - ЗАЩО НА НЯКОЙ МУ ТРЯБВА ДА /СЕ/ ИЗМЕРВА? КАКВО ЛИ МУ НОСИ ТОВА - ЗАЩО ЛИ ГО ТЪРСИ? .... А де
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: MBIRA on септември 03, 2007, 12:56:43 pm
"Сайтът (www.izvorite.com (http://www.izvorite.com)) предоставя свободно материали
за ефективни способи на духовно самоусъвършенстване.”

Съществуването на този сайт в пространството, предполага,
че някой счита себе си за „несъвършен”, счита, че подлежи
на развитие, на усъвършенстване. В основата на подобна
самооценка стои степента на познаване на самия себе си.

Поддава ли се на измерване духовността?...

Доколкото на духовните дарби може да се гледа откъм наличност,
като на нещо вече изявено, което е динамично и непрекъснато се
променя, тяхното моментно определяне може само да дообогати и
разшири собствената ни представа за това кои сме
и в каква насока имаме склонност да се развиваме.

В този смисъл, тестовете изследват проявите на индивидуалните
дарби в следните специфични области на човешката духовност :

1. “Аз, времето, вечността”
2. “Аз, пространството, безкрайността”
3. “Аз, словото, интуицията”
4. “Аз, разбирането, вживяването”
5. “Аз, възторгът, съзерцанието”
6. “Аз, тялото, въплъщението”

Доколко получената картина ще бъде реална, зависи единствено
„от степента на съзнателност на конкретния човек, който се подлага
на теста, от способността му да познава адекватно себе си”.

Разбира се, тук не са включени социалният и културен аспект
на човешкото въплъщение, които биха допълнили тази картина.

Не един и два са методите, които човек може да използва, за да
се ориентира за себе си и взаимоотношенията си с околния свят,
като се започне от астрологията и нумерологията и се стигне до
Книгата на промените, картите Таро и тълкуването на сънища.

Искам да подчертая, че представеният тук метод няма претенцията да
излиза отвъд концептуалното мислене и обект-субектната двойственост.

За това си има други пътища, които
нито има как да се измерят,
нито да се съпоставят,
няма с какво,
няма защо...
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: velaskes on септември 04, 2007, 07:31:51 am
"Сайтът (www.izvorite.com (http://www.izvorite.com)) предоставя свободно материали
за ефективни способи на духовно самоусъвършенстване.”

Съществуването на този сайт в пространството, предполага,
че някой счита себе си за „несъвършен”, счита, че подлежи
на развитие, на усъвършенстване. В основата на подобна
самооценка стои степента на познаване на самия себе си.


О, да огромна част от хората смятат, че са несъвършени и ето идва този сайт, ако съумеят да го намерят и им казва "вие сте съвършени такива каквито сте, външният вид ви е съвършен, умът ви е съвършен, чувствата ви са съвършени", което от друга страна не значи, че трябва тези хора да повярват на това и да спрат развитието си и да се задоволят с това, че са съвършени. Замисъла е всеки да получи усещането за по-широк избор и чувство за свобода и да сътвори своята версия на съвършенството.
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: velaskes on септември 04, 2007, 07:51:14 am
Няма как да измериш духовността. Може да я забележиш в някой чрез това което върши и да си кажеш, ето един духовен/добър/ човек. Но това е само твоето мнение. Друг гледайки същото може да счете че въпросния човек е глупак или наивник. Трети дори няма да забележи, за него ще е все едно. А ще има и такива, които ще смятат, че въпросния човек е много опасен и трябва незабавно да бъде разобличен, съборен, отритнат и оставен унижен в смут и отчаяние. Така че категорията духовност няма значение в най-общ смисъл. Тя е измислена, за да прави едни по-благочестиви от други и да служи за религиозни цели.
Та идеята ми е, че който си е добър, то си е за него, ползата е за него и няма значение какво мислят другите. 
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: voivoda on септември 04, 2007, 08:55:35 am
Няма как да измериш духовността. ......
Защо ли ми звучи, като:

Няма как да излезеш от тялото ...
Няма как да не емоционираш ...
Няма как да предизвикаш сънуване ...
Няма как да запалиш вода ....

И въобще "няма как" си е "няма как" .... е няма как ... колкото и да сме различни толкова сме и еднакви, макар и някой да си мислят че са докоснали уникално просветление.
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: velaskes on септември 04, 2007, 09:00:38 am
Няма как да измериш духовността. ......
Защо ли ми звучи, като:

Няма как да излезеш от тялото ...
Няма как да не емоционираш ...
Няма как да предизвикаш сънуване ...
Няма как да запалиш вода ....

И въобще "няма как" си е "няма как" .... е няма как ... колкото и да сме различни толкова сме и еднакви, макар и някой да си мислят че са докоснали уникално просветление.

това в което вярваш, това и става  :) Ти си човека, който омагьосва своя свят със своите вярвания.
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: voivoda on септември 04, 2007, 09:45:21 am
За неразбралите (или видяли това което искат заради собственото си омагьосване за просветеност)
Не става въпрос за мен ,теб , Киро , или Мурутаин от форума, а за поклонничеството пред правотата.
Не става въпрос за омагьосването а за неговото осъзнаване.

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=428.msg16320#msg16320
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: Spirit-Felix on септември 04, 2007, 11:53:30 am
Според мен все още не са установени "обективни" критерии, по които да се мери духовността. Още дори пълното значение на думата е под въпрос, защото всеки я интерпретира различно. Всеки, който поиска, вътре в себе си, я мери по своите представи. Но доколко тези представи важат и за другите хора и чии са "по-истинни". И изобщо има ли "вярно" и "невярно" или всичко е част от земната илюзия...
Title: духовността е любов
Post by: Мариан on септември 06, 2007, 01:21:53 am
Според мен да си духовен означава да си в единство със заобикалящата те среда и да умееш до съвършенство изкуството да се променяш. Да си духовен според мен значи да си човек със чисти търсения които са от полза за всекиго който е поел по пътя на себеусъвършенстването ,който желае да бъде човек със чиста съвест пред бог в самия него,тъй като всички ние и всичко наоколо е бог или така да се каже божественият ред е плаващо понятие .
    Божествения ред е промяната. Да си духовен означава да си в принципа на ДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО НА ЛЮБОВ което изисква  ТЪРПЕНИЕ СПОКОЙСТВИЕ ПРИМИРЕНИЕ ПЛАМ ..... И УМЕРЕНОСТ МЕЖДУ ВСИЧКИ ТЕЗИ НЕЩА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!                                  ОБИЧАЙТЕ СЕ!!!!!!!!
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: cetacean on септември 07, 2007, 11:06:27 am
Това "измерване" на духовността малко ми напомня онези реклами - "... бръчките ви намаляват със 70%... косата ви ще стане ДВА пъти по-лъскава... устните придобиват триизмерен (забележете!) блясък..." УАУ!!!! Нарочно използвам гадното американско възклицание, защото няма по-подходящо в случая.

Какво е духовността? И може ли това нещо да се сведе до продукт, годен за измерване?
Честно казано, пет пари не давам. Кому е нужно да измерва духовността си, че да го прави?
Сама си отговарям - онзи, за когото духовността е поредният инструмент за напомпване на егото.
А съвместими ли са егото и духовността? Отговорете си сами.

Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: пако on септември 09, 2007, 09:35:29 am
Да, духовността може да се измери, както всяко нещо в този свят, което има някакви очертания. Ние мислим, че духовността няма форма, но факта че е някаква идея, мисъл, в нашето съзнание я прави величина, която може да се съпостави с друга.
Как се използва меренето, то е вече друга работа. Когато един кантар мери, той не е субективен, но онзи, който го използва. Следователно човек може да укрива истината, но сам знам кава е тя. Ако имам 10кг. ябълки, а мой приятел 5кг, аз разполагам с 5кг. повече от него.
Всеки разбира това, което е постигнал. Ако си постигнал съвършенство, разбираш го. Ако си постигнал щастието, разбираш го. Ако си постигнал Любовта, разбираш я. Ако говориш за щастието, за любовта, за истината без да си ги постигнал, ти си в положението на онзи слепец, който разпитвал своя приятел какво нещо е светлината.
Може ли да я пипна?
Не може - отговорил другарят му
Може ли да я опитам?
Не можеш...
Сигурно не мога и да я чуя?
Не може.
Е каква е тази светлина? Тя е някаква твоя измислица.
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: danche1968 on септември 10, 2007, 09:34:08 pm
zdravei Pako,
mnogo mi haresa tazi istoria za slepeza i se zamislih, ako vsiako nashe prezhiviavane/poznanie naistina e tolkova unikalno, che ne mozhe da go obiasnim na drugite, da im go predadem, pokazhem, prevedem taka, kakto svetlinata ne mozhe da bude razbrana ot slepeza, zashtoto ne razpolaga sus suotvetnoto setivo, to izliza che osven setivata, koito si imat vsichki zdravi hora /sluh, obonianie.../ sushtestvuvat i oshte edni 'setiva', setivata na dushata, na duhovnostta. Ne sum mnogo suglasna obache s teb che duhovnostta ponezhe e velichina mozhe da bude sravniavana, zashtoto go niama onzi obektivan kantar, za koito govorish. Naprotiv, tui kato kato vseki chovek razpolaga s tozi individualen komplekt / da gi narechem/ "duhovni setiva', mislia che vseki postiga istinata, lyubovta, mudrostta, /vuobshte emoziite i ideite/ takiva, kakvito mu gi dostaviat duhovnite setiva. Kazvam "takiva, kakvito", a ne "do stepenta, v koiato e vuzmozhno". Vse edno da kazhesh che edin mozhe da vizhda poveche ot drug, chuva poveche ot drug. Ne! Vsichki chuvat, vsichki vizhdat, no unikalno, individualno, a ne v razlichna stepen. Ne mozhe da ima izmervane na duhovnostta. Ako kazhesh che si vlyuben, ako kazhesh che se chuvstavsh dobur i shtastliv, shte te razberat li? Ama shte kazhesh - ne ia poznavate vie moiata lyubov, ne ste izpitvali podobno neshto, nishto ne znaete vie za tova, niamate go tova "duhovno setivo". I nakraia iskam da te pitam viarvash li che ima hora, koito sa se rodili bez dadeno duhovno setivo? 
Title: Re: Поддава ли се на измерване духовността?...
Post by: Evridika on септември 13, 2007, 02:36:19 pm
Тази тема ми напомня на темата,обсъждана на един от съборите на Католическата църква в средновековието-"Колко ангела могат да се съберат върху главата на една карфица?"Може би бяха дяволи,ама има ли значение?Мерете,приятели-чесането на езиците и гимнастиката на ума са полезни!Както е пял Висоцки-"Бег на месте общепримиряющий" ;D