ИЗВОРИТЕ

Статиите в сайта => RaMUS/без актуализация/ => Topic started by: divine on юни 20, 2006, 05:04:06 pm

Title: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: divine on юни 20, 2006, 05:04:06 pm
Защо раздела се казва Рамус, авторски статии, а не се казва само Авторски Статии?

С каква цел  е създаден този  раздел?Нали на главната страница има достатъчно място за статии, повечето писани от Веласкес и наистина са прекрасни и искрени.

Наистина не разбирам за какво е това цялото величаене, да не би да ни е навестил някой Учител, пък само аз да не знам .....щото не мога да го разпозная ;D или просто той се мисли за такъв?

Рамус , казваш , че си никой от никъде, нали - Защо раздела не го кръсти НИКОЙ или НИЩО?

Всеки новодошъл се чуди сигурно кой е този Рамус и що е толкооооооова важно да се отдели и разграничи от останалите, пък и ако види колко скоро е регистриран вече наистина голямо чудене ще падне................

До скоро сайта беше за всички , които свободно вървят по духовните пътеки........да не дава Господ това прекрасно виртуално място да се превърне в "сайта на Рамус" ............... :(
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: divine on август 14, 2006, 01:43:11 pm
Може това да е бил форум с "духовни "претенции, но сега си е повече сайт за "духовни" хора с големи претенции.... Толкова е досадно да гледаш някой  да се изживява като духовен водач и т.н. , взел се вече прекалено насериозно, но не спира да се дразни от треската в окото на другите.

Който знае  -говори малко, но мъдро и смислено. Колкото повече са думите, толкова е по-объркан този , който ги ръси върху останалите. В Рамус аз виждам един страшно повлиян от Ошо търсач, който си мисли, че е достигнал до хиляди истини и света няма търпение да ги научи. Прави се на Бог -кой какъв бил, защо го обсъждаме, защо поставяме под съмение думите му, защо изявяваме себе си като реакция на безконечните му писания........Всичко в този стил на търсене на истината е много удобно измислено. Защото сега пак ще има отговор: Това съм аз, аз никого не ангажирам и т.н............което си е чисто лицемерие, защото  явно се стреми да ангажира, след като винаги отговаря с цели страници дори на една единствена реплика по негов адрес.

НО ....диалог не се получава, нито един път ... -това пак е избор, но чий избор.....замислете се....
 

Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: medea on август 14, 2006, 08:36:52 pm
Момичета, чета вашите постове и си мисля...Как умно и деликатно г-н ГОЛЯМОТО НЕ /разбирайте Ramus,защото винаги на мен ми отговаря с "Не, не е така/ни обсеби вниманието изцяло и се превърна в най- обсъжданата персона на форума... :)... :idiot2:
Свалям ти шапка,приятел,не само си хубав мъж/съдейки по снимката ако е твоя/, но си и опасно умен мъж..с много приказки и малко усилие успя да накараш най- хубавите и интелигентни жени да ти се хвърлят на врата с прегръдки и целувки...МОИТЕ УВАЖЕНИЯ...възхитена съм!!! ;)
Е, Г-Н ГОЛЯМО НЕ, ти сложи на голямата шведска маса своите плодове..после им постави табела" дървото не се интересува дали харесвате неговите плодове"  и доволно седна да ни наблюдаваш...едни се мръщеха, други се смееха или оставаха безразлични..а ти публично ни анализираше и изследваше...
пълен фарс.... :2funny: :2funny: :2funny:
Забавно е..даааа...слагай винаги "ДУХОВНО" в кавички.....ПОДКРЕПЯМ ТЕ! 
Колкото до ПРЕТЕНЦИИТЕ, аз съм за тях...това е смисъла на свободния ИЗБОР.....ВИНАГИ ИМА ЛИЧЕН ИЗБОР!
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: човек on август 26, 2007, 11:35:00 pm
Как да разбирам думите на Рамус:
"Макар, че си позволих преднамерено да оставя "тук-там" в написаното от мен някои "кукички" и с това да видя на кои от тях би се "закачил" и резонирал условния опонент в дискусията. Формално попитах едни неща - но всъщност ме интересуваха не "отговорите", мненията или пък представите и претенциите.."

Хората за шарани ли ги имаш Рамус? За да ги хващаш на "кукичките си"...
Това ли е твоята храна?
Затова ли има раздел "Рамус".., за да се храни Рамус.., чрез словото на другите!?

Знаеш ли какво е "черна дупка"?
Дали не си се превърнал в такава "гълтаща" яма?..

Ти също оставяш отпечатък за себе си, чрез написаното от теб. Не си мисли че си по-различен от другите.


А за написаното от Мастер ще кажа, че според мен е абсурдно с няколко изречения да се опише нещо толкова НОВО.
Нека да приложи някакви диаграми или схеми на това, за което говори, за да стане по разбираемо за нас.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Сара Дива on септември 03, 2007, 08:29:59 pm
Леле, Ramus, много започна да изтрещяваш вече! До един момент се траеше, т.е. четях ти постовете, но от известно време ги прескачам. Тъкмо стане интересен някой дебат в Изворите и ти се намесваш, раздаваш шамарите и разваляш всичко. Разваляш всичко, Ramus! В древногръцките трагедии, когато се завърже на възел интригата, се появява т. нар. Deus ex machina, т.е. Бог, спуснат чрез специално съоръжение на сцената, и той от височайшата си светлост и непогрешимост разрешава спора, като изпява една песня или издекламирва някое клише. Та на такова ми мязаш, Ramus! Още повече, изпадна в жалкия лабиринт на собственото си самослушане. Ти вече си като наркоман, Ramus и твоят опиат е да се самослушаш. И тъй като едва ли някой около теб ти обръща внимание на словесните ти финтифлюшки и пози, ти се самослушаш, докато пишеш. И тъй като дозата ти трябва постоянно да се завишава, за да си добре дрогиран, ти вече реагираш и на най-незначителното мнение, което някой се осмелява да каже в Изворите. Сайтът вече е супер скучен – или четем само твоето балтаене или пък мнения, които звучат като него. Защо не прекръстят Изворите на Ramus, поне да се знае от другите кой е тук навсякъде. Напомняш ми за група комплексари в Града на тепетата, които слушаха само Пинк Флойд, разпространяваха апокрифи на Зигмунд Фройд и разплескваха всяко различно мнение, като си служеха с метода на структуралния анализ. И когато това не беше достатъчно започваха да се питат дали нечия проява не е всъщност закъснял рецидив на Едипов комплекс / или комплекс на Електра – в зависимост от пола на инакомислещият/. Ти си точно като тях, Ramus. Или пък може би си ОТ тях? Твърде много си се вживял в ника си! И тъй като ти самият се изживяваш като вездесъщ наблюдател на всички и всичко/ подобно на Слънцето, на Ра и прочее светейшества/ и “разговаряш” с някого от плебса, за да го “видиш” – и заради нищо друго, нека ти кажа как пък си те представям аз – дребно мъжче, леко плехарка с тенденция към прогресивно олисяване, което мълчи свито до стената, защото всеки го посреща с присмех и подминава с пренебрежение. Тук там това мъжче се е опитало да каже заучените си фрази от засуканите книги, но вместо възхищение е получило известието, че в града се разпространяват десетина вица, в които е главен герой в нелепи ситуации с блондинки и прочее…
И ето, че един ден настъпва новата ера на Интернет – тук може да си Ramus, да си с пет звезди, да пишеш и да се самослушаш, да пишеш и да се самослушаш и така до края на света…
Вече си един скучен, бръщолевещ, празнодумен Ramus. Хайде, спри се, докато все още умни и добре говорещи хора влизат в Изворите и търсят Познание! Познание, драги, а не теб, както и да се наречеш!
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Dimitar Ochkov on септември 11, 2007, 11:11:28 pm
Ramus, подарявам ти това мое стихотворение. Улови твоя смисъл в него.

Какво е тънката ирония-
да бъдеш ти первезно зъл?
Да криеш нещо, мания,
в очите да го кажеш щом не би могъл?

Да кажеме, че пишеш стихове,
и с тях целиш да нараняваш,
създаваш собствен свят от митове,
и грозно ти от истината бягаш.

След туй си слагаш маската, самодоволен,
изграждаш с тухли невидима стена,
раняваш хората, уж жест неволен,
и радвайки се тънеш в суета.

И криеш даже сам от себе си,
в сърцето си скръбта,
там пусто е а плаващите пясъци
убиват любовта... със суета.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Dimitar Ochkov on юни 04, 2008, 12:02:25 pm
  Има и директно познание, Рамус. Идващо директно от Отца.
   Христос е изрекъл "Богове сте!".
   Възможно е да го компенсиращ със заместителите, може би. НО лакмуса е дали си удовлетворен от живота. А ти си доволен човек , може би. Това със сигурност го знаеш.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on юни 04, 2008, 03:42:39 pm
Пет пари не давам за образа, на който ти му казваш "ОТЦА", Очков.
Въобще не ме интересува дали ИСУС бил казал, какво и на кой е казал, и кой ли го е написал и защо.
За мен това нищо не означава. Съвсем нищо...
Поне да се беше запитал като пишеш КВО БИЛ КАЗАЛ ИСУС. за какво са ти тия цитати - само да се подпираш, когато ти е изгодно ли? Исус нищо не е казвал, не го е и писал, никой не знае нито какво е говорил, нито защо. Но и да го е изрекъл тва "БОГОВЕ СТЕ", ти научи ли го - тоя завет от "твоя учител". Защото говориш за бог в трето лице - това ти ли си... Дори си виж внимателно "подписа". ТИ бог ли си? И кво ако си... или ако не си. КОГА СИ ЗАЯВЯВАЛ НА СВЕТА ЧЕ ТИ СИ БОГ. И ако е така - за какво ти е тогава вярването, цитатите, "другите учители"...? Твоите послания са просто за ония , дето се изживяват на "ИЗГУБЕНИ ДУШИ" и именно които се подпират в това си изживяване с посланията на БОГ. И това е елементарна игра, защото ако човек имаше БОГА в себе си, нямаше да си играе на ИЗГУБЕН, после пък да изживява "намирането" и търсенето. Да си играе с разни приказки за светлината и истината. Тва са игри за ЧОВЕЦИ, дето изживяват че всичко това го нямат у себе си. И като изживяват, че го нямат и затова го стремят - толкова настойчиво.

Цяла тема направи " КАК бог говори на хората", натъпка я с цитати. А твоя БОГ КОЙ Е - ТИ ЛИ СИ ТОВА? Нима ако хората са БОГОВЕ, би им трябвало да им пишеш как БОГ ИМ ГОВОРИЛ НА ТЯХ? На теб кой тогава ти говори, след като ТИ СИ БОГ-а. Кой тогава, на кого "говори"... и защо ли?
Та това е толкова елементарно - виж ми предишния пост - написах, че вярващите никога не са УЧЕНИЦИ, защото няма нито какво, нито биха искали да се "УЧАТ". Ти самия си пример за това - ти не написа нищо от себе си, писа за биографията, писа за кой какъв бил, за родителите си, кво били правили, кво си учил, кво ти било детсвото и още много неща между редовете "написа". Обаче всички тия неща НЕ ГИ ПИШЕ БОГА В ТЕБ. И именно тоя "БОГ" в теб още нищо не е написал. Та как щеше да вярваш в БОГ - Отца, или Исус, ако ти самия беше такъв? Да... И при това положение дали има някаклво значение дали ИСУС БИЛ ИЗРЕКЪЛ... и КАКВО. Нито тогава нито сега не е имало кой да го "чуе". Децата каквото и да стигне до тях, си го използват по детски - според тях си. И в тоя смисъл всеки вярващ и последовател и участник в ролите "учител-ученик" си е просто ИЗПОЛВАЧ. Защото със всичко това, всеки един се "запълва" чрез игрите си.  И ми е смешно как ти на мен написа за "ЗАМЕСТИТЕЛИ" - ей в това е иронията на ЖИВОТА  ;D

 Отца - привиждай си го, говори си му, оплаквай му се или си общувай с него както си си приел - щом това някак ти върши работа - ти вече си си избрал. В това е цялата магия - всичко е заради теб Очков - онова, дето му казваш ОТЦА, няма нищо общо с никого. Ще си намираш всякакви думички ., видяни в книжки, ще цитираш и ще повтаряш колко велики са били "авторите" на възвеличаните от теб. Можеше да си роден на друго място, в друго време, в култура, дето въобще можеше да няма какво да четеш, да няма библия, или дори да няма слова или азбука. Но и при тия условия пак щеше да си измислиш нечий образ, дето да му проектираш ония неща, дето изживяваш че ги няма у теб. 
-------------------
Колкото до мен:
Имах си един "баща" и вече си мисля, че съм пораснал, за да си имам за вечни времена.  По много проста причина - аз самия вече не съм дете и "Бащи" не ми трябват вече. Затова и съответните образи на закрилници, мъдреци, всесилници, всевластници, велики, всезнаещи... както и на "учители", не са ми потребни.
Никога няма как да разбереш това Очков - не те съдя, просто това е положението. Какъв съм аз, кой съм, дали съм щастлив или дали съм "доволен" - това на теб няма как нито да го разбереш някога, нито ще ти е нужно. Обаче това не пречи да те "гложди" отвътре - как и защо въобще са се пръкнали такива като мен. И само развалям хубавите подредени картинки за хората за света, за правилното, за щастието, мъката или страданията... за светите, или свещени неща... Развалям ги защото не ме интересуват и никъде не се вписвам в тия картинки. Толкова хора - именно от вас вярващите - се опитаха да ме класифицират, да ме окачествят, да ми припишат боички, цветове или образчета от стандартните си картинки - това и във тоя форум го има Очков - всички следи от тия неща са налице... Стига някой да го интересува.

   Толкова сме различни Димитре, колкото не можеш да предположиш. Опита ти да ме "интерпретираш" с нещата с които живееш самия ти, е напълно неадекватен. Не те съдя, просто ти нямаш друга възможност - това е света ти, това си приел, с това живееш. Може би с това, че аз съществувам и пиша всички тия неща, да не ти импонира, но това е положението. Вижда се, че те гложди отвътре - вече толкова време пишеш един и същи неща - уж още отначало ме причисли към категориите си, ама все нещо не се побирам в тях и се налага да ме наместваш още и още. Писа ми кви ли не думички, опита какво ли не - някъде в лични съобщения, другаде публично...
А това няма нищо общо с мен - само с теб. Защото някои от нещата които пиша ти резонират по един такъв начин, дето не можеш да не го отчетеш. Защото в тебе дреме нещо от "това", в което аз вече се превърнах. И то е вътре в теб... И в разни мигове се поразмърдва... И колкото и да го "натискаш" с разни образи на "отци" или на "дъновисти", колкото и да се сугестираш и наново и наново да си повтаряш колко са мърди, силни, или святи образите ти, са най-обикновени образи. Както е и самия образ на ДИМИТЪР ОЧКОВ в теб самия.
Ама зад тия образи има нещо друго. И тва не го пише нито в библията, нито в псевдосъчиненията на Дънов. Не го пише и в никоя "свята" книга. Не го пише и в никой учебник. Няма да го намериш в никой въпрос или отговор. Защото ТОВА НЕ Е ОТ СВЕТА НА ТИЯ ИЗБРОЕНИ НЕЩА.
И все пак е вътре в теб.... И такива като мен са просто провокаторите "му". Защото това беше, и е в мен сега. И с него ти пиша тия думи. И го има във всеки един от всеки четящ тия слова, в този момент.

Пиша и съм такъв, защото има ДРУГ СВЯТ - свят, дето е среда на "друг тип" човек. И това че този "друг" човек не е вярващ в нищо, е само едно от малкото му "нови" качества. В този друг свят хем съм сам, хем и не съм, защото има и други като мен такива - САМИ. И думата "НАС" хич не съотвества, ама ще я използвам чисто формално. В този "друг свят" я няма вярата в каквото и да е, няма я силата на тръпката, на мъките и страданията, на страха, на щастието, на мечтите или представите, на трепетите и чувствата... Не че тях ги няма, а че ги има, но не определят нищо - просто са авления, от които нищо не зависи.
За тоя "друг свят" и за МЕН В НЕГО, пиша вече повече от 30 месеца по различни места в нета. Говоря и изразявам по различни места в реалния живот. Пиша незаависимо, че няма кой да разбере, дори точно обратното. Но някои откликнаха - по техния си начин. Други са опитаха, трети се постараха да се "изнесат", или да ме окачестват с разни имена от "личния им фолклор, или легенди". Всъщност няма никакво значение. Не правя нищо за никого, освен за себе си. Няма значение кой какво ще направи за "МЕН", каквото и да означава това. Има значение какво аз правя... правя... И правенето, говоренето, писането и живеенето да са в синхрон - да са в единство. Всеки миг... 

Не знам как стана тъй с мен, може би всичко е било "готово" предварително... някак си. Всичко може да е - вече това не са въпроси, които да ме занимават.
Аз - не съм като теб. Не можеш да ме "разбереш" какъв съм, Не можеш , няма как. Единственото можеш да ме "усетиш" - но с "онова" вътре в теб - дето е същото като "моето". Стига да си позволиш... да "му позволиш" да се изяви... Няма да стане с "мерките" на Димитър Очков, на Дънов, на Исус или на каквото и да е от картинките с които си живееш. няма да стане с логика, интерпретации, проумяване или защита... няма да стане и с никой "начин". Става само с "без начин", с неправене, с оставяне и "минаване ОТВЪД"...

Това, за което говоря Очков, е нещо, което определя ВСЕЛЕНАТА-ЖИВОТ... и въобще не е образ на бог, или на отец или на някакъв си техен "син". тва са приказки за деца, направени от деца. Въпроса е не да го описвам, защото това са глупости. Въпроса е да го провокирам, за да се събуди у теб и да се изяви. Аз това не го "правя", това не е моя цел, нито ме интересува. Това се случва от самосебе си - не само с теб. Случва ми се в живота и "хората" около мен, случва се и в нета и вуртуалните ми общувания. При повечето хора се придружи с всякакви форми на защитните им реакции - защото това дето го пиша, говоря или изразявам, силно клати картонените измислени верски къщички на всеки "човекообраз".

     Понятието ИНДИВИДУАЛИСТ, така разработено, представено в една гигантска схема на света, го няма никъде написано, нито някой ми го е казал, научил, или пък ми го е "свеждал" свише. Вчера отново на поредната лекция се оказа, че принципите които съм извел в определена конкретика били за първи път изведени от "някой си" 1929 година. И това бил не кой да е - голямо име във философията и математиката. А мен не ме интересува. Защото тия неща аз си ги изведох сам, сам ОЧКОВ, без отца, без светия дух, или Исус да ми диша във врата и да ме спасява от греховете ми... И без да са ми нужни да чета КАНТ, ХЕГЕЛ или да ставам психолог. Аз станах повече от тия неща - просто станах себе си, и открих че ги има у мен. Но освен това, открих че ги има във всеки човек. ЧОВЕК, не образа му в кривите огледала на личните ви Вселени. Човека - онова, което е зад всяка маска, мисъл, действие, свят, смърт, игра или проектирани образи. Човека - оригинала, от който тръгва всеки образ, към всяко огледало.
--------------
И сега, накрая, как ти се струва ДИМИТЪР ОЧКОВ - 
дали съм "чул" директното послание на "отца ми", след като АЗ СЪМ ?
Дали мога да не го чуя, след като АЗ ГО КАЗВАМ, през мен минава и "отива" нанякъде... И пак стига до мен.

Аз съм - всичко от мен е "почнало" и в мен се връща...
Чии ли думи са това? Дали съм поредния палячо, смахнат или свръхегоист, дали поредния надут пуяк, или пък изпечен лъжец; дали пък не съм елементарния глупак и накадърен неграмотник...? Или просто поредния вживяващ се артист? -  Всички тия етикети са ЦИТАТИ - от вас сложени - за моя образ, пречупен и интерпретиран от различни читатели. Вижте колко много лица...
А съм просто АЗ
АЗ ...СЪМ
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Xyk on юни 04, 2008, 07:59:41 pm
пич ами ако и ти си в лайната...
а защо твоята илюзия е по-истинска от неговата...
нима ти не живееш в този свят
така де аз навярно съм сляп
какво трябва да означава "А съм просто Аз"
всеки е дори и да не го осъзнава
вероятно ти не играеш роли в играта наречена "живот"
или просто си по-добър артист...
абе разбираш ги нещата...

п.с.
няма особен смисъл в това което написах
но някакси имах нужда...
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Dimitar Ochkov on юни 04, 2008, 11:53:03 pm
  Всъщност, за мен Рамус, ти си този който непрекъснато ме кара да се усмихвам. Надявам се, че не съм ти разбил илюзиите ако си имал някакви други предпочитания за "отношение" към теб.
   Освен всичко друго, което си разбрал за мен,  съм жаден за внимание. Независимо какво. А ти постоянно ми го осигуряваш, за което всъщност съм ти много благодарен. Освен това, за мен ти си звездата на този форум. И обръщайки ми толкова много внимание ми правиш огромна реклама. Така всички ми обръщат внимание и на мен покрай теб.
    Освен това съм се срещал с Господ на два пъти. Затова си бях сложил клипчето "Интервю с Бог" като подпис. Докато някой не го изтри.
     А ти си този, който не ме пита защо пуснах темата за Летачите. Щех да ти отговоря, че ги виждам.
     Благодаря ти за диагнозите, но мисля, че е време малко да се потрудиш и да ги разшириш. Дерзай.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: nikolayn on юни 06, 2008, 05:45:39 pm
Митът, за ЗНАНИЕТО и ЗНАЕНЕТО е социален мит, с който социалните хора ......

Много занимателно четиво и сигурно заслужава да му се направи обстоен анализ, както на мотива да бъде написано, така и на съдържащите се твърдения.Това с което не мога да се съглася е, че човека може да съществува извън социума.Преди да стане индивидуалист или какъвто и да е ист, човек първо трябва да се научи да говори.После да се научи да чете.След това да се научи да разбира чутото и прочетеното.Междувременно се оказва, че се научил някак си, именно в социума, да разпознава чувствата си , да осъзнава правотата и грешките си.И накрая или някъде по средата се оказва, че вече изказва собствени мисли.Което си е много хубаво и съвсем не се връзва с твърдението, че истинските неща се случват извън и въпреки социума.Нещата се случват в АЗа, такива каквито той успее да ги случи, поставен в социума,такъв какъвто му се е паднал.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on юни 06, 2008, 06:14:54 pm
Темата се измести от "учителите", но пък се "завърна" при другите думички - ЕГОВ и АЗОВ... и без това именно те са показателните.

------------------------------
Аз съм ИНДИВИДУАЛИСТ.
Преди повече от година, Изворите беше като всички други форуми - място за изразяване на обществено приети идеи. И място където обществено обособените личности просто бяха превърнали в характерния за тях "разговорен" стил - форма на седянка и приятелски моабет на чашка - кафенце, цигарка, или "малко"... Малко забежки из дебрите на социалните представи за "ДУХОВНО", малко хумор...и т.н. Самата ми поява в изворите се забеляза веднага - с различието си, с изразеното в тях. Почна се и с неизбежното "притискане" - ти си просто "такъв" или "онакъв" - обаче все в стандартните рамки на общоприетите положения, което е съвсем естествено. Едни се зачетоха, други се скандализираха, трети се опитаха да "консумират", обаче пак по социалному... Всякакви вариации - колкото и хората.
Все пак в поредицата от постове, аз изразих нещо съвсем различно - и като форма на изразяване, и като концептуалност, като смисъл... дори като идеи.... И все пак - създадох провокацията и всеки си откликна според себе си на нея. Аз отработвах изказа, формата, чрез писането си тук. Но всъщност се и възползвах от писането... възполвах се дори и от вас. За мен всяко случващо се, е възможност, която само от мен зависи да се възползвам. Дали и доколко, аз съм този, който придава значение - чрез това, което съм... Но най-важното - всичко което съм написал не са идеи, мисли, или концепции - АЗ ПИСАХ СЕБЕ СИ. Не "ЗА"-> СЕБЕ СИ" - пиша СЕБЕ СИ - дори и чрез този пост сега.
-------------------------------------------------

Като стана въпрос за АНАЛИЗ, дали автора на предния пост се сети за идеята, че един стремящ се към изследване АНАЛИЗАТОР, започва първо от себе си - цел, смисъл, позиция, пристрастие, отношение... Как и какво да се анализира, ако всъщност се пропусне ОСНОВАТА НА КОЕТО И ДА Е ДЕЙСТВИЕ - на анализа включително - САМИЯ АВТОР НА ДЕЙСТВИЕТО.

Т.н. "Обстоен анализ", особено на "мотива ми", е най-малкото леко пресилен, поради напълна невъзможност да се интерпретират основните ми положения, описани и изразени в постовете. Става въпрос за "АДЕКВАТНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ". Мисля, че хората които дойдоха на срещите на живо, и с които съм имал пряк контакт, вече са докоснали нещичко от това, което съм аз и заради което изразявам себе си през налисаното - дори и в тия редове сега. Освен това - на последната среща на ЖИВО - на Батак - се видя, още един представител на "ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ". Видяха се и реакциите и отношението към неговите провокации. И нивото си пролича. Години наред, пред различни типове "слушатели" и "читатели" всеки от нас двамата изразява по своя си начин, по своя си път преоткритите основни положения и смисъла на ДВАТА ТИПА ПСИХИКА - ИНВИДУАЛИСТИЧНата и СоЦИАЛНО-личностната. Той ги нарича с други имена, с други думи. Но смисъла, значението, се видяха от всички, че са общи. За хората, които все пак тази тема ги "човърка",  има линкове в края на този пост - от текстове на други форуми. За някакъв тип самообразоване. Поне като някой ще иска да ме "анализира", нека да направи поне някакъв опит да вникне в самите идеи и смисъла им. А не просто да се изразяват отношения към написаното. Едно просто изразяване на отношение можете да си направите за всяко нещо - форумите и живота са пълни с хора, дето само това правят. Обаче отношението - както е и всяко чувство, мисъл, реакция, или представа - са временни явления, които служат за изживяване и преживяване на вътрешната реалност в стремежа тази реалност да се самозапази. И понеже реалността на всеки човек играе роилята на идентификатор за него самия и той чрез нея самоопределя себе си, и нарича сбора АЗ. И затова толкова напира да се запазва. Защото всяка промяна или дори предположение за промяна, за получения по този начин АЗ, се определя и реагира като за заплашителна и й се реагира защитно. Но въпроса опира до развитието - защото след всяко чувство, мисъл, отношение, израз, човека е все същия, както е бил и преди това. Всяко нещо, което се затвърждава, дава чувство за стабилност, но играе ролята на спирачка за развитието.

Ето и малко аналитични упражнения - поне за пример как аз бих "видял" поста преди мен, през призмата на ИНДИВИДУАЛИСТА.
Първото и най-характерното дори от "прима виста" е  несъотвествието между понятието АНАЛИЗ и отношението на пишещия по това, което ще анализира. Анализатора на определена информация, подхожда към нея с идеята за промяна на структурата на нейното интерпретиране. Това значи поне с нагласата, че се докосва нещо ново, различно. Именно заради тази постановка, се използва т.н. "ЧИСТОТА" - т.е. НЕУТРАЛНОСТ към  подхожданата тема.  За да се проникне в дълбочината на постановката, която се изследва, за да се сравни с собствения опит, да се "докосне" нещо от различното, непознатото и в опита и гледната точка на изследваното. Разбира се, че предварителния самоанализ на ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ е вид "самодисекция" и тя би била реализирана с наличието на определен опит, чрез продължителни отработвания. Но най-вече СЪЗНАТЕЛНОСТ и будност.  Разбира се, това са качества на ИНДИВИДУАЛИСТИЧНИЯ ТИП човек.
При СОЦИАЛНО-ЛИЧНОСТНИЯ ТИП обикновено има налице предварителна позиция, убеждение, отношение - то анализа в такъв случай е просто предварително компрометиран и служи само за да се презатвърди вече предварителната позиция. Така всяка информация се натъкмява да "звучи" в предварителните "рамки", в които стои и всеки техен АВТОР на интерпретацията. Вто защо в социално личностния тип психика предварително е определен специфичен периметър, който в никакъв случай не се пресича.

Второто нещо, характерно по визирания пост, е неразбирането и недооценяването на понятието АНАЛИЗ. Аналитичния подход е само част от доста процеси при работа с информация - другите са синтезния и творческия... /има още доста, но и те са достатъчни за това изложение/. Та аналитичния подход включва раздробяване на нещо на съставни елементи и работата по взаимовръзките им - става въпрос за ИЗСЛЕДВАНЕ, проникване. Това е част от менталния принцип за раздробяване, осъзнаване, после синтезиране, осъзнаване... накрая в по=широката картина, обхващата анализираното, синтезираното в цялост спрямо техния контекст... и т.н.
................
Така - ето и малко примери с цитати:
"Много занимателно четиво и сигурно заслужава ...."
Не знам дали, кога и защо едно четиво е "занимателно", с какво занимава, как...? И какво значение има какво е четивото - всеки го използва доколкото е в състояние да си позволи.

"....сигурно заслужава да му се направи обстоен анализ, както на мотива да бъде написано, така и на съдържащите се твърдения...."
Ако наистина "си заслужава да му се направи анализ", все пак да припомня, че анализът на каквото и да е, означава да е налице "адекватен анализатор" на изказаното. Или най-малкотода е анализ, винаги първи започва с интерпретация на онова, което се анализира, после се "почват" останалите неща. Освен това както и всяко действие в което се отразява "действащият", анализа е само средство, с което "АНАЛИЗАТОРА..." :
 - ако е потребно да "разшири" хоризонта си - използва анализа за това, разбира се, като част от различни способи - отработени, или изследвани... но така или иначе с "нагласата" за НЕЩО НОВО - не само различно - а за развитие. Всяко разширение е аналогия за "извеждане", за преминаване на "огради", бариери, препяствия...
С тази нагласа са много малко хора, защото всеки човек се подпира на онова, с което е възпитан и "учен". А това става част от мозъчна невронна матрица, чрез която след това се "мери" цяlata вътрешна реалност на всеки човек.

- Ако е потребно да се презатвърди - това е обратния стремеж - за "бетониране", за затваряне - ценстростремителен, но не към какво да е - този център е именно онова, което наричам ЕГО. И с това се характеризира точно ЕГО-етапа в развитието на съзнанието към самосъзнание.


Следващото като пример е: , че след първото изречение, приканващо и обособяващо форма на анализ, то в веднага следващото изречение е "Това, с което не мога да се съглася...". Това е пример за лично отношение, убеждение, нагласа. И след това, вместо да се анализира нещо от изнесеното от мен, както се приканя, се извежда една стандартна социална позиция - колко е важно и неотменно че човек е социален. Именно и заради това е и думата "съгласяване", която е също белег за типичен социален мироглед. Със това исках да кажа, че през очите на социалния мороглед, нито е възможно, нито е адекватно да се "разасъждава" за несоциални явления и информация. така ще излезе, че през очите на ескимоса, пустинните хора са просто абсурдни - и начина им на живот, и културата им. И това е само една повърхностна аналогия, защото при нея поне става дума за разлика не по същество - а според средата в която живеят... А случая "разликата" е качествена.

"...твърдението, че истинските неща се случват извън и въпреки социума.".
Ако поне малко интересуващите се позапознаят със самата идея за ИНДИВИДУАЛИЗМА и ИНДИВИДУУМА, биха прочели поне на едно от многото места, в които съм написал, че ВСЕКИ ИНДИВИДУАЛИСТ произхожда от социума. От това също следва и съм написал, че всеки индивидуалист "НОСИ" в себе си личностно-социалния си тип психика, но вече не е единствено обособен от нея. Вече има ВТОРИ ПЛАН, НОВО НИВО... Това са преходни процеси в трансформацията на ИНДИВИДУАЛИСТА. Нищо не става просто с "хоп- и готово". Процесите са постепенни, и излизат далеч извън рамките на човешките физически животи. Освен това задължително са крайно различни за всеки от ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ, макар да могат да се обособят някаква форма на "ЕТАПИ", пътят в този случай не е линейно представен, а изключително криволичащ, описвайки рисунките на ЖИВОТА и РАзвитието на съзнанието - нещо на което му се казва ЕВОЛЮЦИЯ.
И все пак, в контекста на анализирането на цитата, да припомня, че никъде не съм споменавал горното твърдение, а тук се извежда като МОЕ ТВЪРДЕНИЕ. Автора се е заблудил в убеждението си, и подменя идея от своя прочит, като нещо, което съм изразил аз. Дали волно или несъзнателно - това не е моя работа. Но е факт. Освен това собственото ми мнение по изведенета авторова интерпретация е следната - освен че такова нещо не съм писал, а и смятам че е напълно погрешно. Истинските неща се случват навсякъде. за социално-обособените хора светът, битието и средата е социума. В този смисъл именно това се СЛУЧВА и е истинско. Но те не могат да допуснат че има и "ДРУГ" вариант на среда. Илюзията се засилва от това, че "и другите" смятат, виждат, изразяват и споделят същото и така картината става обща. И с тази илюзия се подкрепя магията на "виждането и на самоубеждението", че видяното е ОБЕКТИВНО.

     За "формирането" на съзнанието - описаните последователности с "...човек първо трябва да се научи да говори.После да се научи да чете.След това да се научи да разбира чутото и прочетеното.Междувременно се оказва, че се научил някак си, именно в социума, да разпознава чувствата си , да осъзнава правотата и грешките си.И накрая или някъде по средата се оказва, че вече изказва собствени мисли..."
Искам да кажа, че именно задълбочения анализ и изведените обобщения на наблюдението 'ОТВЪН" дават ясна картина за липсата на конкретна зависимост от описаната в цитата последователност. Например, говоренето е само една от формите за предаване на информация. Все още някои социални материалистични концепции се напрягат да убеждават, че именно чрез словото, се формира "МИСЛЕНЕТО" и следователно съзнанието. Всъщност това въобще не е така. И в този случай се гледат проявленията, а не това, което се проявява. Отново "каруцата" през коня...
В тази линия на мисли да припомня - глухите и нямите хора - те да не би да не могат да "мислят". Слепите по рождение хора сънуват ли... и какви образи, щом нямат визуални зрителни шаблони за разиграване насън.
Отделно така представено в последователност, е доста идеалистично - и говоренето и четенето са част от "ученето" в социума и служат за социализиране на новия член на обществото. "След това" много малко хора се "научават" да разбират прочетеното и изговореното - просто се "научават" на готови матрици на интерпретиратиране и после изразяване. С разпознаването на чувствата, осъзнаване на правота и грешка - положението е пак същото. Разпознава се само онова, което е предоставено като модел за разпознаване. Просто един социален член няма как да си даде сметка за това, защото то е станало толкова фундаментално заложено в начина по който определя света, че няма как да се "добере" до него за да го осъзнае, опознае и дефинира.
---------------------
    Малко за словото и езика
       -> Словото и езика, приети чрез социума - с възпитанието и ученето - са призвани да формират поредния социален член. И едновременно с това езика служи за комуникация между социалните членове. Словото и езика не са обективни понятия, а относителни, те са просто мост, посредник, чрез което се изразява /кодира/ определена информация от "предавател" на "приемник". За целта именно в социума определени набори от графични символи и звукови съчетания предварително са дефинирани  /както е интерфейса при информационно-обработващите машини/ и просто при възпитанието именно това е първото с което се започва. ОБЩОПРИЕТА ДОГОВОРКА като форма на шаблонизиране на възприемането - кой сигнал как трябва и докъде да бъде разшифрован и после "отговорено". Така в групите се формира резонансен информационен обмен.
       -> Да добавя, че словото и езика далеч не са единствени средства за пренос на информация. Танците, музиката, рисуването са форми на предаване на информация без слово. отделно е забелязано, че по време на словесното предаване на информация, тече и допълнителен "канал", на който дори психолозите му сложили названието "НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ". Отделно информационния канал на "словото и речта" са далеч по-малко наситени в единица време, отколкото визуалния - чрез зрението. И все пак всичко това също е групово формирано и служи отново за целите на груповия живот и битие. Това опира до самата личност която ги използва - защото ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ използват всичко това - като наследство. Но го използват вече по един качествено различна насоченост - вече не за- и според социалната си функция - а за целите на собственото си саморазвитие. В този смисъл искам още веднъж да припомня, че няма никакво значение на нещата извън човека сами по себе си - ЧОВЕКА ГИ ИЗПОЛЗВА съобразно това КАКЪВ Е ТОЙ САМИЯТ и НА КАКВО НИВО Е. От там се определя и мотивацията. При социалните членове е прието критериите за разпознаване и определяне все да бъде "нещо отвън" - да бъде еднозначно, ясно, точно. Така понятията ОТНОСИТЕЛНОСТ и УСЛОВНОСТ веднага се "забравят". С тях пък боравят именно ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ.
       -> Вътрешния смисъл на комуникацията между членовете е в принципа на приемане-предаване. Единица за такъв междуличностен обмен се нарича "ТРАНЗАКЦИЯ". Поради типичния вътрешно разпокъсан "свят" в личностно-социалния тип /не/съзнание, именно вътрешните "парчета" /части/ непрекъснато борещи се да се изявят, са онова, което по принцип формира ГРУПАТА от който и да е тип. Това е основополагащ процес за формирането на група от поне две личности - при битието на несъзнание, вътрешни готови шаблони от реакции, интерпретации, изживявания и тяхната изява, се срещат със същите у "друг" резониращ и подобен тип "човек" и по този начин взаимно се припокриват и взаимно компенсират. Но само помежду им - като заместител на липсващата вътрешна цялост. Това взаимодействие формира типичната групова транзакция - в която определена личност изразява "сигнализирайки" чрез сигнал, а друга като нея "откликва на сигнала" и подава съотвестващ "отговор". Това е най-общата дефиниция на социалното понятие МЕЖДУЛИЧНОСТНИ РОЛЕВИ ИГРИ... За целта не е нужно само слово и думи - транзакциите се обменят при всякакви "носители и интерфейси" на информацията - само да има "резонанс" и у "двете страни" - визия, жестове, мимики, интонация, артистичност, вживяване. Дори и повече - форми на пренос има и чрез явленията ЕМПАТИЯ и ТЕЛЕПАТИЯ, защото обмена на информация е многомерен. И чрез изредените процеси, се постига резонанс - едновременно се постига и едновременно се изразява после - така се самоподдържа. И това пък е основното което формира каквато и да е група от хора - те се самопривличат и оформят помежду им чрез взаимността в ролевите си игри. Най-типичния пример за това са явните религиозни идолни групи. Именно те са лесни за наблюдение и съответно обобщения. /Затова и ходих на рилските езера навремето - заради дъновистите - като именно една такава лесна за наблюдение група, с очевидни и прости форми за резонанси - и то в концентриран вид/
         -> може да се добави и че - словото и думите са с предварително дефинирани съдържания и това става вътре в самата конкретна група, чрез нещо като негласна договореност. Например - разделението на национални езици. Но и разделение на възрасти, области вътре в самите държави. Дори всяка по-малка група си "дефинира" и общоприема някаква форма на конкретна интерпретация на общоизвестни думи, или пък измисля нови такива - според целите на конкретните потребности на общуването между членовете й. Тук трябва да вметна, че именно ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ за целите на своето битие, се налага да преосмислят и пренаредят и преорганизират начините си на изразяване. И най-малкото, което се случва, че те ревизирайки, предефинират и задълбочават смисъла и съдържанието на всяка информация, която приемат и "излъчват". Това най-малкото води до това, че  в думите и словото при тях се променя съдържанието и дълбочината. Това се отразява и по написаното слово, дори в този пост. :)
Вие, читателите поне се опитайте да си дадете сметка, че използваните от мен понятия са преосмислени и за повечето от тях извеждам преосмисленото от мен съдържание и значение. И това, че визуално или звуково използваме едни и същи думички, въобще не означава, че с тях изразяваме едно и също.
- отделно от това - типично формираните социални личности, непрекъснато виждат в думите и словото нещо обективно. Не само в словото - в по-голямата част от абстрактните понятия , се "виждат" като обективни явления. Това е следствие на несъзнателни процеси в мисленето, в което процесите във вътрешния свят на всяка личност не включват "виждане" и на самата личност - от себе си, към себе си. При това не се осъзнава именно вътрешнообособените процеси по формирането конструирането и динамиката на ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ-РЕАЛНОСТ.
При личността това "директно ВИЖДАНЕ" става посредством "огледалото на обществото и групата" в която личността участва. тя формира именно чрез груповото отношение. Например - груповата оценка замества липсващата самооценка. Груповото отношение замества липсващото самоотношение и т.н. 
-
"....се оказва, че вече изказва собствени мисли"
Колкото до "появата на "собствените мисли"" това е много интересна тема... защото всъщност СОЦИАЛНО-ОБОСОБЕНИТЕ единици НЯМАТ СВОИ МИСЛИ. Да не говорим, че понятието МИСЪЛ отново има различно значение за "двата" условни типа нагласа, за които пиша в този пост. Социалните хора наричат "мисъл" различни шаблони на вътрешни монолози, или псевдодиалози - чрез вътрешно "говорене - т.н. "НАУМ". Ето това социалните хора наричат МИСЪЛ - мисля, мисли... По този начин изведено, наистина са свързани - "словото и езика" с т.н. "МИСЛЕНЕ" в социален смисъл. Защото ако го нямаше словото, какво щяха да си "говорят" наум.  :). разбира се, че съм наясно и с различните харастеристики на типовете мислене и пак твърдя, че няма разлика.
Искам да кажа, че мисленето е далеч повече от процес на "вътрешно говорене". Наистина, че само по говоренето несъзнателните хора могат да се "доловят" - но при обстоен самоанализ и самонаблюдения /характерни за индивидуалистите/ ясно се виждат множество явления и процеси, които далеч предшестват всяко "вътрешно говорене" и формирането въобще на понятийността в мисленето. И смятам, става ясно, че и да говоря по тия теми, едва ли някой би разбрал адекватно за дълбочината, освен ако той самия е навлязъл в тия полета и нива на самоизследване.
------------------
        Най-големия пробив и "пойнт ъф ноу ритърн" е проблясъка в който определен практикуващ вътрешни техники "пробие" през пелената и прогледне за начина по който конструира собствената си реалност. Това е уникален момент, миг на скъсване на основната магия, слагаща пелена през очите на която и да е личност. Основния проблем до преди тоя миг, е невъзможността съзнанието да "раздели" вътрешните сигнали и вътрешнодефинирани образи, от тия на постъпващите от "външния свят". Това е "точката" след която вече един човек поглежда "ШИРОКО" и е в състояние да си даде сметка за огромните процеси, които формират живота в толкова широки мащаби, че не могат да се поберат в която и да е концептуалност. И все пак, освен че при мен това вече се случи, аз се връщах много пъти в "този" ключов миг на проблясък и многократно предифинирах, преосмисляйки всички случващо се на множетсво нива първо поединично, после слобявайки всичко в една огромна обща картина, която после нарекох МОДЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА.
Като следствие на този процес у мен, съм направил някои опити да аналогизирам характерния фундаментален принцип - на ГЛЕДНАТА ТОЧКА "ОТВЪН" и ОТВЪТРЕ. Защото именно това е едно от явленията които са ключови и се разбират в дълбочина едва "в проблясъка". Ето и поредния ми опит за извеждане...

Рибата във водата няма никаква възможност да си даде сметка, за ЖИВОТА ИЗВЪН ВОДАТА, приемаща някак подразбиращо, че ВСЕЛЕНАТА е... през "нейните очи". За погледа през очите на рибата ВСЕЛЕНАТА е това, в което и чрез което живее - няма втора възможност, няма алтернатива, според която този заложен фундамент да се "сравни". Затова и в случая че "за рибата ВСЕЛЕНАТА Е "ВОДА"" - не е адекватно за гледната точка на рибата - просто "вода" предполага сравнение - а тя няма как да го направи.
Но от гледна точка на наблюдаващия "отстрани-отвън", има различни" реалности - едната може да се нарече ВОДА, другата - ВЪЗДУХ. Затворената несъзнателна единица във всяка от тия "свои" реалности не може да "погледне извън тях" и те остават , за да определят целия й хоризонт на "виждане". Това в някои научни дисциплини се нарича общо "ХОРИЗОНТ НА СЪБИТИЯТА".

Ей така е и с настоящето положение. Социално обусловения човек винаги ще смята, че каквото и да се прави или казва, социалното е всичко за него - той не може нито да го дефинира в цялост, нито му е възможно да "разсъждава" за него адекватно. Просто за СОЦИАЛНО-Обособения човек, социалната реалност е единствена реалност. И за него тя е истина. Затворен в нея, той всъщност не може да "разбере" за своята затвореност. Защото той я вижда само отвътре, приел я е и я преживява като РЕАЛНОСТ и затова за него тази реалност е единствената. Всичко каквото се случва, каквото се възприема се интерпретира чрез заучените приети от нея матрици за сравняване. И така интерпретираното се превръща във възприето и след това става част от същата реалност. Това е процеса на самовъзпроизводство и самоподдържане на ВЪТРЕШНАТА РЕАЛНОСТ НА ВСЯКА СЪЗНАТЕЛНА ЕДИНИЦА В ЕТАП "ЕГО". Точно както за рибата - невъзможно е дори да допусне за "затвореността" си - нейния "ХОРИЗОНТ на събитията" е винаги като "безкрай", но погледнат отвътре. А за виртуалния наблюдател "отвън", по-широкия поглед, който той може да си позволи, му разкрива точно тази самозатвореност - чрез капсулация. това се случва и във всеки човек в етап "ЕГО". Винаги отвътре той вижда нещо различно от това, което се "вижда ОТВЪН".

Някои учени в направлението "теоретична физика", в своите нови постановки извеждат чрез този принцип и като картина на Вселената. Те също изказват в хипотезите си, че Вселената, такава, каквато я виждаме и възприемаме в момента, за нас "ОТВЪТРЕ" погледната, е безкрайна. Но за наблюдателя ОТВЪН, тя е затворена система, и е само част от някаква "по-голяма реалност. Същата аналогия я има и във виртуалния опит за наблюдател на явлението "ЧЕРНА ДУПКА" - ОтВЪТРЕ и ОТВЪН. ПО същия начин "ОТВЪТРЕ" самото явление прави така, че хоризонта на събитията му да е безкраен погледнат отвътре, но за външния наблюдател за това явление се вижда, че черната дупка е в определен КОНТЕКСТ - тя вече е в някаква среда,, сред други явления. Това е вече друга форма на реалността - по-широка от "предишната", наречена "ОТВЪТРЕ".

Ето това е най-общо конкретна форма на теоретично изразяване на фундаменталния принцип за "ЕТАЖНОСТ" на РЕАЛНОСТТА. Защото основните принципи бяха описани от мен в общ вид в поста ми за 'МОДЕЛА ЗА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА". Тук се опитвам да го сведа с примери на по-ниско ниво.
Каквото и да правя обаче, за съзнания, които са затворени в черупката на обособената своя реалност, всички картини и постановки за нещо "ОТВЪД ТОВА", биха изглеждали фантастични, или нелогични, или неубедителни, или пък просто красиви или ... с някакво прилагателно - кой каквото си избере  :). За хората, които са надраснали всичко това описаното е само вариант на нещо, което самите те вече са "ИЗВЕЛИ ЗА СЕБЕ СИ". Способите и техниките за това извеждане "ОТВЪН" която и да е форма на реалността са сравнително многобройни и не са за тази тема. Но са едно от постиженията на онова, което нарекох ИНДИВИДУАЛИСТ - самостоятелна самоизследваща себе си и саморазвиваща се непрекъснато чрез този й процес.
----------
за повече информация ето и обещаните линкове от други форуми. за нашия форум това лесно можете да намерите и сами, стига въобще някой да се интересува от темата. Но ако ще се пише от ваша страна нещ=о по нея, мисля, че ще е по-сериозно ако се позапознаете по-задълбочено със самите идеи, смисъла и значенията на понятията изложени в дългите постове. Вярно - трудно се чете, и не става за отмора и забавление, но пък хората, които гиинтересуват именно тия неща не биха въобще се заинтересували от тази тематика. В този смисъл и сами се самофилтрират.

http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php?topic=3969.msg69997#msg69997 - вижте преди това първия и четвъртия пост от тази тема - всъщност "кабалиста". забележете сами, подписа му, професорската титла и непрекъснатия му 'Копи-Паст" в "прослава" на величието на поредното вярване - в случая "КАБАЛА"... Както и реакциите на пишещите след поста на "@". Сравнително лесно е да се "АНАЛИЗИРАТ"  :)- стига някой да си позволи да прескочи "рамките" на тясноприетото пристрастно "виждане".

В същия форум - http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php/topic,3975.0.html
И за вярването, както и много други податки - http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php/topic,3970.msg70157.html#msg70157

А ето и малко ретроспекция - от първите ми опити за "писане" във форум. http://truden.com/ftopic-662-0-days0-orderasc-.html - ;D
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: nikolayn on юни 09, 2008, 12:54:10 pm
Аз съм ИНДИВИДУАЛИСТ.
Преди повече от година, Изворите беше като всички други форуми - място за изразяване на обществено приети идеи. И място където обществено обособените личности просто бяха превърнали в характерния за тях "разговорен" стил - форма на седянка и приятелски моабет на чашка - кафенце, цигарка, или "малко"... Малко забежки из дебрите на социалните представи за "ДУХОВНО", малко хумор...и т.н.
.................
Каква ирония, нали!Налага се очевидно да играем определени Социално-ролеви игри за придадем смисъл на това което сме.Или трябва да разбирам по друг начин мотива да напишеш 40 пъти повече текст от моя.Както и моят- да прочета този текст и да му отговоря.Лично аз нямам нищо против да бъда поставян за удобство при възприемането, в каквато и да е ролева игра.Също така, обаче , нямам никаква необходимост да се самоопределям ,освен ако самата ролева игра не го изисква.Дали трябва да пиша още? Май не.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: neti789 on юни 09, 2008, 06:36:41 pm
Направих си труда да прочета част от нещата, които си писал ramus, за да се опитам да разбера как си стигнал дотук! Едно със сигурност разбрах - някак си се отклонил неусетно от верния път, днес по-малко достигаш до хората, пишеш по-малко достъпно и ясно, толкова си потънал в това така наречено "самопознание" и "писане на себе си", че направо си се "загубил", жалко, дано да се откриеш отново! Критиките и "недопускането" на различни от твоето мнения, злостните спорове и разбиването на пух и прах на твоите опоненти не помагат на никого. Забелязвам, че с такова нетърпение очакваш реакции и отзиви, че ако ги няма, пишеш отново, с цел да предизвикаш някого на словесен дуел, каква е тази нужда да "оспорваш" и да "анализираш" другите, незнам, но знам, че тези спорове са безмислени, всеки има право да е различен, да върви по различен път, макар и целта да изглежда една, а и така най-много да останеш единствения посетител и домакин на този сайт  ;), между другото аз също много обичам да анализирам себе си и другите, но всеки ден се уча, ако го правя, то поне да е добронамерено, с усмивка и с цялото ми уважение!  :smitten:

Опитваш се да ни заблудиш, че тук играеш роля, т. е. така нареченият "провокатор", според мен това не е роля, в която влизаш, за да предизвикаш някаква реакция, това си истинският ти! Надявам се че няма за пореден път да се засегнеш и обидиш, не целя това, но мнението ми е че прекомерно се "опиваш" от високо-интелектуалните си писания /а те наистина са такива/, ти като че ли сам не си вярваш, това прозира ясно под всички тези дълги пояснения и разсъждения, които ни поднасяш, най-вероятно и затова толкова бурно реагираш, а може би и това е роля - на обиден, възмутен и кой знае още какво! Вече съвсем се обърках  :D, кога пишеш "себе си" и кога си в роля? Колко са ролите, които играеш? Или просто не харесваш достатъчно себе си и затова се налага да влизаш в чужди образи, като се самоубеждаваш, че това е заради другите, да ги "провокираш"! Може би аз сега ще провокирам теб, но това съм си само аз, нямам роля, не играя никого, всичко което пиша тук съм аз и моите мисли! Всъщност няма никакво значение кой си и дали си такъв, за какъвто се представяш, всичко това е единствено важно за теб.

А по отношение на писанията ти, споделям мнението на elan, което прочетох на  http://truden.com/ftopic-662-0-days0-orderasc-.html:

"Бях започнала да се притеснявам, че нещо се е случило със способността ми да възприемам, осмислям и разбирам информация... Докато четях ramus направо се чувствах като удавник във водовъртеж. Но сега като прочетох постинга на MBIRA се поуспокоих - проблема не бил в моето възприемане, а в количеството и качеството на информацията Колкото по-кратко, точно и ясно, толкова по-разбираемо. Някой беше казал, че истинските неща са прости. Е, прав е бил. "

Напълно съм съгласна с това и те съветвам, ако ми позволиш, пишеш наистина прекрасно, но някак прекалено много негативни емоции влагаш, като че ли се опитваш да убедиш целия свят, вкл. и себе си в това, което пишеш и прекалено много обем и информация, която трудно се отсява!  Всички разбрахме, че си добре образован и много знаещ човек и нямам никакво намерение да оспорвам това, нито пък тук му е мястото да се състезаваме, кой колко е чел и научил и доколко успешно се е самоанализирал! Смятам, че това е мястото, от където хората черпят нови насоки за духовно развитие, тук се намират невероятни книги и явно тук повечето посетители са необикновени хора, нека не превръщаме това прекрасно място в обикновено "сборище" на спорещи, критикуващи и озлобени от живота хора!

А между другото, повече ми харесват първите ти опити в писането, някак по-малко самоуверен си и някак повече вслушващ се и по-отворен за чуждите мнения, по-разбираем и по-ясен, повече полезен за другите и за себе си! Като че ли тогава си бил "търсещ" и "развиващ" се. Днес обаче създаваш впечатление на човек, достигнал финалната си точка на развитие, което си е направо "застой", някак поуморен от живота, някак нещастен и самотен, като че ли неразбран и нереализиран. Много вероятно е да греша и надявам се да е така, надявам се да си щастлив човек, който е намерил истината за себе си и който е постигнал душевен мир и хармония!

И ако наистина пишеш или ще пишеш книга, вслушай се в това, което споделям, защото  книгата няма за цел да ЗАТВОРИ твоите мисли и познание между кориците си. Вложи цялата любов, на която си способен в нея и тя ще оживее, ще се превърне в пътеводител по самопознание! Така със сигурност ще бъдеш разбран. И не забравяй, че всички се раждаме сами и сами си отиваме от този свят, но живеем ЗАЕДНО и не само за себе си и всеки контакт помежду ни дава отражение върху нас, върху другите хора с които общуваме и върху цялата Вселена, най-важно е да общуваме с любов, разбиране и уважение един към друг, така всичко което искаме да споделим ще достигне до повече хора и ще доведе до промяна към по-добро, а аз съм убедена - ти имаш много какво да ни кажеш! Но много важно е и с какви чувства го правиш. Успех! 
 
Надявам се ще ми простите, че поизместих темата. С най-добри чувства към теб и към всички, които "търсят" нещо, някого или себе си!  :smitten:
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on юни 09, 2008, 08:25:56 pm
По принцип темата е за ЕГО-в и АЗ-ов човек. А не е за Рамус и анализаторите му. Тук аз оставих просто нещо по самата тема - защото така, както е дефинирана, авторът на самата тема и на първия пост в нея освен собствените си разсъждения, не остави нищо по дефиницията и смисъла на думичките, които той изрази. Тия думички ги използваха на събирането, което направихме в БАТАК. И там се изложи и значението и пълнежа им.

Понеже човека, дето ги изрази тия две понятия няма да пише за тях тук, писах аз. По много причини. И най-вече защото това е част от едни напълно нови идеи за социалната публика. Естествено че са непопулярни за нея. Както са и естествени реакциите й. Ако се интересувах ОТ ПУБЛИКАТА, сигурно щях и аз да пиша популярно. Но не се интересувам. Не пиша нито да ме разбира, нито пък го очаквам. Аз не съм възпитател в детска градина и не се занимавам с обучение и възпитание на деца. Има други, които с радост ще си присвоят тази роля, както и имаше такива - дори и в този форум. Както ги има и навсякъде по другите - и форуми и в живота.

Жалко че някой отново си "направи труда" и си загуби маса време в титанични усилия, само и само накрая да се "припознае" в мнение за мен, направено отпреди 30 месеца. Тва вероятно е голямо откритие. Опита показа, че най-остри и изразени реакции са точно на хората, които най-много не разбират в прочетеното от мен. А това, че се правят чрез "съвети" не е никак оригинален - колко много са ме съветвали досегааааа - всякак - заплашително или пък с много, ама много любовввввв. Отново - "харесвам", съгласен /сна/ съм, или "не съм -".
Още повече не е оригинално с нескопосаните опити за анализ - какви ли не хора досега ме анализираха. Как дори един професионалист не се опита да направи това - все аматьори, дето тук-там прочели по някоя друга от "невероятните духовни книги" и вече хоп, са познавачи. даже и пък "провокатори".... Защо хората напират толкова много да демонстрират именно това, което най-не познават? толкова ли се жадува някой да се привиди като познавач или психоанализатор. Един на мотивите по написаното, както и на идеите, друг пък - според разпознатите от него мои емоционални нагласи, които даже не може сам да формулира. И ако взема да питам за основни понятия в тия "анализи" - кво ще стане?
как пишещите досега не взеха сами да се анализират първо, вместо да се натресат на теми, в които просто никакви ги няма, но много държат и "те да се сложат там".  Не се ли сещат че това е толкова явна проява на некомпетентност? Ми много негативен съм явно и много злостен - особено когато хората излагат сами на показ собственото си невежество. :) Значи от мен понегативен няма да намерите. Особено тия, дето ме познават, вече знаят къв съм сатана и колко загубена душа съм.  ;D

И след като толкова много писах навсякъде че не ме интересуват чуждите мнения /особено пък на най-неразбиращите/, защо упорито точно същите се напъват да ги дават - я за мен, я за отношението им към написаното? Какво толкова има - просто написано. Който разбира или използва нещо - добре. Какво общо има това, че някой си имал отношение към написаното? Всъщност вие и така си общувате - чрез отношенията и изживяванията. затова и все едно и също - някой се напъва да общува както си знае и може. 

Рзбира се, това е форум - и като всичко друго, той също е социален. Аз наистина съм нашественик тук. Както и по отношение на това, дали ще си остана сам - не се притеснявайте, няма как. Вие сте си домакини - вие си пишете. Аз идвам и си отивам. И без това едни и същи хора, едно и също пишещи, с едни и същи нагласи... И... разбира се с едни и същи проблеми в основата си - като по калъп. Всътщност точно както си е - по калъп. И всичко различно от калъпа - ясно е какво. От това живеете, това "дишате", това ви трябва. Не се занимавам с това да ви махам калъпа и въобще не го правя за вас... Има хора, които си взеха каквото им трябва.

Взимам нещо, оставям нещо - това правя.
Не ме интересува че това, което оставям, на някой не му харесва, или му изглежда "някак си" в неговите очи. Това си е негова работа и не е мой избора му.
-----------
Така, че - ето я темата - стига вече с Рамус - пиша каквото сметна и както сметна. това също не е забранено в правилата на форума. Ако има някой който да каже нещо по темата - да каже... Ама по темата.
Който няма - да си направи или да си пише в други теми. темички за общи приказки има достатъчно, а и има и възможност за нови - още и още. Дори вече можем да отворим и обяви за запознанства и клубове за приятелство - да си споделяте изживяванията - пък дори и с уклон на духовни. Вече има и такива индикации както сами прочетохте в съвсем близък хронологично до този ми пост.

Всъщност този ми пост е един от последните ми в тоя форум. Имам просто някои недовършени теми... и ще си реша.
Всяко нещо с времето си и до времето си.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: neti789 on юни 09, 2008, 09:51:09 pm
Браво, Рамус!
Гордей се с този невероятен подвиг, отново доказа за пореден път неразбирането и неприемането на всички различни от теб. Опитах се да подам ръка, макар и според теб "нескопосано", възможно е аз нямам твоите велики претенции, а получих удар в лицето, но и затова ти благодаря, ще се науча да избирам по-внимателно хората, на които ще я подавам за в бъдеще! Явно не искаш помощ, остани си такъв щом ти харесва, но ти самият прекалено много насочваш вниманието към своята личност и ако обичаш за в бъдеще не поставяй етикети, това не ти се отдава, а и явно не си достатъчно квалифициран за целта!

И писах именно тук, не защото искам да се "сложа" тук, където не ми е мястото, а защото имам какво да кажа на теб, рамус, и твоите "провокации", за които споменаваш и другаде и то доста отдавна, значи това е вече модел на поведение за теб, та успя и мен да "провокираш", а това рядко ми се случва, не съм "на всяка манджа мерудия", за разлика от теб, който пишеш навсякъде и слагаш "своите си етикети" върху всички. А по отношение на това на кого, къде му е мястото, явно ти решаваш и определяш това, някой някъде беше писал, че това май се е превърнало в "сайтът на рамус", това пък е "темата на рамус", а защо пък и да не създадем нова, на теб явно това ти харесва, щом даваш идея - да я наречем "психоанализа на рамус",  може и при специалист да те изпратим, ако настояваш ! ;D

Последното нещо, което важи за мен е че съм по "калъп" и ти или Вие, многото в един, сте тези, на които разчитам, аз съм каквато съм и се променям, защото аз съм го избрала и съм щастлива и това ми стига, ако мога да помогна на някого - добре, ако ли не - здраве да е! Няма да спасявам света, само правя слаби опити да дам на другите, малкото което знам и имам.

Освен това аз съм различна и всички тук също са различни, за щастие доста различни от Рамус, така че не ни поставяй под общ знаменател, а и обидните епитети и квалификации никак не подхождат на явно талантлив човек като теб. Обидите не са ми силна страна, затова спирам дотук! Нямам какво повече да кажа, защото това е напълно достатъчно, продължавай все така, скоро тук ще се четеш сам, успех и най-добронамерено ти го желая. А пък любовта към себе си и към хората за щастие никой не може да ми я отнеме и дори към теб избрах да не чувствам обида, при това се получи от само себе си, защото знам, че всеки е какъвто е избрал да бъде и има пълното ПРАВО НА ТОВА!

Намерих творби в нета на адрес  http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=ramus&tab=2, подписани от някой си ramus, може би някой друг стои зад този псевдоним, незнам, но който и да е дълбоко се прекланям пред таланта му, невероятни творби, много истинни и невероятно поучителни, та там прочетох това:

 "... Няма нищо по-лесно от това да се разсърдим на някой... или да се обидим на нещо - за всичко и на всички можем да го направим. И сме го правили, правим го и ако продължаваме да избираме, вживявайки се в самозащитните ни рефлекси - ще го правим и занапред. Дори толкова вече е станало част от нас, че дори не е нужно да го "правим" - то си става... и всеки път - след това - ние сме си пак същите. За пореден път, отново и отново, отрязваме пътя си напред към себе си, криейки се, дърпайки се от това, че всичко тече и се изменя... А страхът ни спира да следваме промените...------------------------------------------------------------------------------
       Ако някога от някой или от нещо... го заболи - ТОВА Е ДАР!
Дар е - защото някой те е докоснал в живота ти... за да ти напомни, че си "болен".
Когато те е заболяло за нещо, някой ти е напомнил, че си имал скрита болест... и тя е била със скрити рани. А раните, дето най-болят, всъщност са скритите рани... Защото могат да зараснат чак когато ги извадим на светло - "да дишат". И ако някой ти напомни със себе си, че си скрил раните си и те кървят, само ти спасява живота.
Защото кръвта е жизнената енергия, която така просто я изливаме нанякъде, кървейки си скрито в крепостите на измисленото...
      И ако някой е бил твоят "напомнящ", му благодари, защото така благодариш на ЖИВОТА СИ. Може да е книга, човек, случка, думи, глас... или вдъхновение.  Може да е "откровение", дори "изповед", макар тия последните да са за силните хора. Защото всичко това са просто инструментите на ТВОЯ ЖИВОТ. Да напомни за вечното му послание, когато се позабравим и се позагубим.
Та така - понякога някои доброволци се емват да припомнят на "нас", как за пореден път сме забравили "нещо си"... И вместо да им благодарим, че ги има и че ни принасят в дар да ни докоснат - заради ИСТИНАТА, ние така и си ги пропускаме - болейки ни, сърдейки се, иронизирайки ги, или бягайки, или спорейки с тях - за пореден път... до следващия път. "

Из "Откровенията на сънуващия", автор ramus

Каква ирония на съдбата, ако точно ти си този същия рамус, точно ти да пишеш, затова което аз отдавна съм осъзнала и се опитвам да прилагам в живота си понякога успешно, понякога недотам! Написаното е невероятно правдиво и колко странно, аз всеки ден от настоящия си живот мисля точно за тези "избори" и се опитвам да не ги правя, обидата трови и разболява, непрощаването и неприемането - също, затова, рамус, каквото и да пишеш за мен, не се обиждам и наистина спирам дотук. Може и да си прав, всеки сам за себе си е прав и както пишеш "обидата"  е избор и модел на поведение, който много лесно се превръща в навик, твърде вреден за всички и най-вече за обиденият, но след като го знаем защо да продължаваме да го правим?!

Искрени благодарности за тези творби, надявам се да са твои, а ако все пак не са - надявам се да напишеш нещо още по-добро!  Няма никакъв смисъл повече да пиша, може би ти си написал достатъчно, а ако още не си - със сигурност ще го направиш!

С най-добри чувства към теб, ако съм те обидила, прощавай, но това е твоят избор, нали?

Време е да напускам, защото тук не ми е мястото, така каза рамус ........ ;D
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Dimitar Ochkov on юни 10, 2008, 09:41:25 am
   Oп. Подариха ми отново темичка. На децата подаръците наистина ги прави дедо Мраз.
    Благодаря ти, дедо Мраз!

    Веднъж и аз ти подарих едно стихотворение, но не знам дали остана удовлетворен от подаръка. Затова ще направя втори опит да те зарадвам.

  "Защо когато някого докосна
  отварям кървавите рани?
  По гръб не искам да го просна
  а той започва егото да брани."

  Давам ти възможност да ми напишеш един дълъг пост, може би. Това се включва към твоите представи за "отношение" към теб, като че ли. НО не забравяй, че съм жаден за внимание а на теб тука напоследък много хора ти го обърнаха.
   Между другото веднъж изрече "По някакъв странен начин сте привлечени от izvorite.com". Ще ти кажа причината.
"Не правете предположения. Питайте" е написано в Толтекската книга на мъдростта. На нейните страници намерих адреса на сайта, а лично си я свалих от *******.net. Ta тя ме покани тука да те срещна, може би. И не знам как да й се отблагодаря, за щедрия дедо Мраз.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on юни 10, 2008, 09:45:29 am
Браво - за труда, квалификациите, многото чувства, и лично отношение.
Благодаря за цитатите - прави сте, прави сте за всичко. Даааа - аз съм лош, гаден, зъл дръвник, дето си играе да е отхвърлен. Дето вие всички сте толкова доброжелателни към мен, пък аз така и си останах дебил - заключен в своите си тъмни ъгълчета и борещ се за власт, власт и още власт в изворите.
Да - всички ги манипулирах, мамих.
Даааа . Признавам си колко ме обидихте, колко много гняв и агресия тая в себе си. Не съм се усмихвал от години с този голям и тежък товар в душата ми. Добре че сте вие откровените и благосъветващите хора, които да ми отворят очите към истината за мен. Истината, че само с хората, обществото и любовта човек може да живее в светлината, истината и духовното.

Трябва да се вслушам мамка му - щом всички го казват, щом все едно и също, значи не може да е друго освен истината...

Благодаря на всички за това, че ме четяха, слушаха и проникнаха в душата ми. Вече съм радостен че умните от вас разбраха толкова много за мен, за живота ми чрез глупостите, дето ги написах навсякъде.

Алелуйа и Амин
------------------------------------
Е... покаях се...

И се отвратих - просто вече ми се повдига - от поредните манипулатори - с подмяната на думи, подадени като мои цитати или мои мнения. само и само да се пишат и да се изживеят.
От хора, нямащи никакво понятие от това, което пишат, но се изживяват на можещи, силни и знаещи - поне в писанията си.
От хора пълнещи собствените си писания с цитати и разсъждаващи в тесните си рамки...
От хора, които много, ама много са обичливи, с широки души и толкова много светлина в душата им - ама само за изживяване.
От хора, дето като няма кво друго да напишат се напъват да си бърборят за това, дали, колко и защо са съгласни, дали им харесва, кое мразят или обичат. От деца, които се изживяват с идеята за мнооооого възрастни.
От хора, дето като няма кво другто да си напишат, възхваляват и прославят вероюто си, поднесено като убеждения, логика и общи разсъждения с една едничка цел... Всеки с идеята че е истинен, че е в истината...
От хора, оглеждайки се в писанията на други и нехаресвайки си образа, се възпротивяват на тия писания. Като че ли някой го интересува защо и какво те виждат в огледалата, след като те самите не знаят нито че се оглеждат, нито са в състояние да го проумеят. И пеят песните в прослава на истините си - "да живее царят"... много важно че е гол, несретен, сакат или напълно измислен...

На моменти се отвращавам и за пореден път се връщам и си преразглеждам избора, който съм направил... заради цената му.
Ето така се и възползвам - дори и от онова, дето няма нищо в него - освен празнота... и илюзии за запълването й...
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Dimitar Ochkov on юни 10, 2008, 09:54:07 am

   Моята истина всъщност не те интересува , Рамус. Но ти си този , който е отвратен. Това може би е нещо като да се чувстваш отвратително. Да, наистина има голяма разлика между нас.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: nikolayn on юни 10, 2008, 04:01:12 pm
Много пъти препрочетох постовете си тук и не открих нищо манипулативно, обидно или провокативно.Може да съм бил леко ироничен, но се разкайвам за това.Разкайвам се и за опита си да дискутирам , нещо, което всъщност ми е интересно.Разкайвам се и за усилията си да чета толкова дълги текстове, както и да броя думите в тях.Не се разкайвам, че писах тук.Не се разкайвам, че четох тук и ми беше интересно.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: toni on юни 12, 2008, 07:26:25 pm
Митът, за ЗНАНИЕТО и ЗНАЕНЕТО е социален мит, с който социалните хора ......

Много занимателно четиво и сигурно заслужава да му се направи обстоен анализ, както на мотива да бъде написано, така и на съдържащите се твърдения.Това с което не мога да се съглася е, че човека може да съществува извън социума.Преди да стане индивидуалист или какъвто и да е ист, човек първо трябва да се научи да говори.После да се научи да чете.След това да се научи да разбира чутото и прочетеното.Междувременно се оказва, че се научил някак си, именно в социума, да разпознава чувствата си , да осъзнава правотата и грешките си.И накрая или някъде по средата се оказва, че вече изказва собствени мисли.Което си е много хубаво и съвсем не се връзва с твърдението, че истинските неща се случват извън и въпреки социума.Нещата се случват в АЗа, такива каквито той успее да ги случи, поставен в социума,такъв какъвто му се е паднал.


Дано успееш да накараш Някой да те забележи от върха  :-X Виждам, че отново е с взрян в Пъпа си поглед  :2funny:
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: nikolayn on юни 13, 2008, 09:01:36 am
Ако стремежа ми беше да накарам някой да ме забележи(олеле ама и връх ли има?)щях да съм доволен, защото съм забелязан.Колкото до това къде е насочен нечий поглед...Хм.Може пък Аза да е ситуиран някъде в тази област на тялото.Самия факт, че някой казва нещо, означава че не знае всичко.Ако знаеше всичко нямаше да има нужда да говори .... от скука.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: danche1968 on юни 17, 2008, 04:27:27 pm
здравейте приятели,
от година не бях влизала в сайта. Радвам се , че сте живи и здрави и продължавате дебатите. Само на морето се отдавам на това удоволствие - да се пека на плажа, да се къпя в морето, а в почивките да чета постовете тук. Така да се каже и извън реалността и без помощта на този сайт животът си тече. Но друго си е като комбинирам живот сред природата и четене на мъдрост - някак се приповдигам - аха и да надскоча все ограничения и матрици. Честно казано чудя се на постоянството ви - как не ви е омръзнало-на мен всичко бързо ми омръзва, но хубаво е ,че човек може да разчита на вас - когато му се четат такива текстове - да има къде, на чие "рамо" да се облегне. Наистина не е лошо тъй и тъй сме се родили човеци, в това време, в тази културна среда - да гледаме да се кефим по-често , да си повдигаме настроението, да се "развиваме", ама докато го правим, да възпяваме радостта си и освобождението си от бебешката "пелена". Кви са тези караници тука- каква е тази любов към спрягането на "аз", "ти", "той". Правя си труда да сърбам негативите като нежелан копър в таратора, само и само да отсея някоя и друга краставица и айрян - освежаваща в лятната жега мъдрост - наистина съм утолена когато установя контакт с онази част от вас, която е преминала на друго ниво на съществуване - при покоя, тишината и радостта. Всичките дракания са толкова весели и по-детски смешни, ама ни губят времето. Разсейват ни. Е, на мен такава си ми е природата- сериозна-но на много от вас сигурно са им приятни. Продължавайте в същия дух - приятно е да се чете тук,но много ми се иска да мога да споделя някои непреодолими мои реалности и някой да ме "посъветва", но не смея- да не ме хлопне с парцала по главата някой Велик учител.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: leidy_d on юни 17, 2008, 09:51:20 pm
Стана ми интересно как от едната тема за ЕГов учител и Азов учител изведнъж се създаде нова "Психоанализа на Рамус"- опитайте и вие. Та се запитах от какъв зор,извинете ме за израза, трябва да правя аз психоналаз на някой. Ако имаше нужда от такова нещо, човека щеше най вероятно сам да си  потърси такава услуга. Гледам и ми е смешно как се напъвате да се докажете. Да почешете Егото си да го задоволите, да дадете обич или каквото там сте решили - защо ли?-когато егото е голямо, то  говори предварително “това е така или това не е така”. То не може да допусне, че някой знае повече от НЕГО. Чувства се засегнато. Затова и бърза да отхвърля.  На кого му е нужно това.  Толкова ли е трудно да приемеш това което другия мисли и да разбереш как те вижда той , без да се опитваш да опровергаваш, съдиш и да даваш съвети.
Не че искам да защитавам някой, но е безкрайно глупаво това което се е заформило тук. Толкова прозаично, почти като в детската градина дай си ми куклите, на си ти парцалките.
 Всеки сам сие избрал пътя по който да стигне до себе си. Когато е готов да се учи, а несамо да е заел поза на готов, тогава всичко около него се превръща в учител.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: danche1968 on юни 22, 2008, 09:27:03 pm
Ми..сори ако пак бъркам бутона. Ама тази китайска дума, комбинация от двата символа...хахаххаха...че това си ти бе Рамус, така те чета "аз" по форума,/без никакви претенции да съм се трансформирала - да използвам великолепната дума на Катерисе,  ама и други чета не бой се, просто теб най-лесно те кръстих - що се отнася до "забавлението и кефа" - наистина си забавен. Но да не доскучава форума, пък и за да остане все така масов, мисля какато и досега тихомълком, със сведена глава, хахахха, да се изнеса и успех нагоре по нивата...
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Lz3SU on септември 03, 2008, 10:47:13 pm
Re: ПРЕДЛОЖЕНИЕ
« Отговор #26 -: август 26, 2008, 03:59:10  » 

--------------------------------------------------------------------------------
Заключена или не, темата никога не свършва. 
зачудих се къде да публикувам следващото ми миловидно съобщение подадено по интернетските океани на АЙСИКЮ. Първоначално се зачудих на съобщението - флуда и спама са характерно явление из целия нет. Дори и за изворите.ком. Но като видях изпращача и се засмях от сърце.

=================
 281404634 (12:29:21 27/08/2008)
maika ti da eba gei smotan da ta 6ibatkalinkite
=================
Едно малко уточнение-за по-наблюдателните-сравнете датата на полученото съобщение в ай си кю и поста на господин Рамус. :idiot2:

Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on септември 04, 2008, 09:12:08 am
 Благодаря ти Lz3SU,
От сутринта рано когато прочетох това, най-после си намерих обяснението на един проблем в компа. От известно време, когато ъпдейтнах биос, се оказва, че съм нагласил датата на календара погрешно. А не съм свързал това с различните "странности" дето оттогава се случват. А разните връщания на датите назад, при експериментите с инсталациите на адоуб софтуера за видеоредактиране, ми изиграха лоша шега. 
Имало е и други признаци, ама въобще не съм предположил тоя елементарен вариант. за скайпа допуснах примерно, че понеже ползвам в портабъл вариант новата версия "4", а тя е още в бета стадий и ми се стори вероятно да е от недоизчистен код.

сега ми станаха ясни и други отклонения в програмите, както и защо ми даваше съобщение за грешка в фтп-трансферите. И все една и съща грешка, която обаче ми се подава в цифри и кодове. От всичко се учи човек, ама най-са впечатляващи елементарните пропуски. И може би най-поучителни.

Стана ми стана ясно и начина по който различните програми запазват времето при траснфера на информация от тях. И че като пристигне при мен, и скайпа и айсикю с които работя, се запазват според времето на конкретния компютър. А трансферите минават според синхронизираното време на различните сървъри в нета. И изворите приемат постовете според времето на сървъра, което е изписано горе, вдясно при часовника на прайм-екрана. И целия форум се синхронизира само според него.

Още веднъж благодаря. Един добър урок по наблюдателност и досетливост.
И това е поука, че всяко нещо има значение и че е имало следи. А уж са пред очите ми...  ;D И че само с една грешка, разбрах доста неща, които досега не бях свързвал заедно по отношение на мрежите и отделните звена в тях.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Lz3SU on септември 04, 2008, 12:32:58 pm
 :) Няма нищо,ще почерпиш някой ден като се видим на живо.
Наистина е много важно да се забелязват дребните неща,а също,и с малко думи да се казват много неща.Иначе се създава погрешна представа за написаното или цитираното...а от там и за самите нас.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: blqh on септември 26, 2008, 12:08:16 pm
Колежката Юлияна така и не ни разказа нищо за себе си - много думи, красиви думи, добре казани думи... дори логични думи... Но нищо за себе си. само мнения, представени като убеждения, защото я няма подплатата. използвам ника й само като пример - само заради сказателната цел.
 

като разсъждение или мнение всяко нещо има своето значение.
Значението - за самия изразител. то произтича от него, той се отпечатва чрез изразяването ... си.

И ако някой внимателно е усвоил обратните взаимовръзки - между изразено и изразител - то който има интереси към "изразителя" не е трудно да стигне до него. Защото всяко мнение е отпечатък, особено, когато е написано.


Аз в другите виждам само онази част която я имам вече в мене.По същия начин както ти се изказваш за колежката Юлияна,аз например мога да се изкажа за тебе ,че ти също нищо не си казал за себе си.А къде си ти в горните цитати...ти самия виждаш ли се там?Ти успя ли да се докоснеш до колежката Юлияна ?Това че ти не виждаш хората зад тяхните думи,а само значението на думите ,какво говори за тебе това.Дали те наистина липсват в словата си или ти не можеш да ги видиш.Каква е тази измишлиотина "обратна взаимовръзка"?
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on септември 26, 2008, 02:17:48 pm

така или иначе всеки е с идеята че "може да каже" нещо си. И... или го казва, или не. Или го твърди, или убеждава - себе си... или околните...
да живее свободата. Всичко което пиша, може и да са пълни глупости. Според кой?... нека всеки си сложи какъвто си избере етикет.
нямам претенции нещо да е едно или друго - особено във очите на читателите МУ. нямам, и не ме интересува. Какво ще правите с нещо прочетено си е само ваша работа. Който му се струва безсмислено - да не чете. Нали това са си ваши избори?
 
------------------------------------
Но за Васко, ще напиша и нещо повече - пък той ако иска да го чете, и после да "каже, че и той можел да каже нещо си" :)

Това че ти можеш нещо " според теб", означава само че можеш единствено чрез него да "го сведеш" и до останалите.
а дали то е така или не?.
какво ли могат пък Те да направят?...
какво ли правят - без "могат"?...
Кои ли са - и дали едно нещо е такова, само защото така изглежда в "нечии" очи.
И какво всъщност се случва "извън"размишленията на вътрешния ти образен свят?... Кой ли може да каже...

твоите думи единствено означават, че моята реалност не е твоята. А това само по себе си означава много, много неща.
защото "дали виждаш нещо или не го виждаш", дали "можеш да кажеш според някаква аналогия" че нещо било като "другото"" Това не са неща, които да са от мен, нито да зависят спрямо теб. това са си твои вътрешни неща и размишленията по тях си остават само в пространството ти "отвътре".

да предположим, че избрах за пример "колежката юлияна" защото примерно имам и повече информация за нея... отколкото само да я чета в постовете й, макар че това никак не е малко. Който иска да почете колежката ЮЛИЯНА, може да я чете в оригинал на форума на "Х-нет"-а, секция езотерика. Веднага ще я познае - и по написаното, и дори по близостта на ника, който ползва и във изворите.ком. За да не се окаже че съм просто празнодумник, влязох в пряк скайпски контакт с нея и чрез писането и сложните форми на анализа, за който вече написах в други постове, съм съуставил своя условен образ на Автора на написаното, скрит зад конкретния ник.
 
примерно колежката БИЙЯНД - която е нов ник, на вече познат член, известен с изразеното си отношение към ника на РАМУС... Има следите, има писането, има отношението, има всичко което някой, който би се заинтересувал сериозно, да може да вникне зад ника към авторката на всичко това.
И... както и си позволявам да използвам и други никове, защото можах да вникна зад ника - към онова, от което тоя ник пристига при изворите и който съм си позволил да поразгледам внимателно. Както също и извън изворите - за мен няма неосъществена комуникация. каквато и форма да има, каквото и протичане да се проведе, аз намирам начин да се възползвам - дори и от отрицанията. 
И накрая по темата за цитирането на тоя, или на оня ник - ти просто не си прочел и осмислил какво съм написал в предишния пост. "зад всеки ник много ясно за мен изпъква автора му". И Юлияна не е изключение от това. И не съм писал, че не съм я "видял", а смисъла беше, че авторът на постовете с този ник, просто го няма за него си Мъничка разлика, нали? :) А за теб също съм го казвал... а и има "следи" че и сам си го виждал - същото. (между другото много са малко хората които четат сами себе си, по оставените следи. )

Дали, как, доколко и дали било верно - за кой това би имало значение освен за самия мен. Това е част от моя собствен път.
В условен свят, работя с условен модел с условни величини, непрекъснато изменящи се, според условни критерии. системата е динамично изменяща се, както е и самата ВСЕЛЕНА.  През цялото време, задължителна част от изминатото е, КОЙ Е ТОЯ, ДЕТО ВЪРВИ. И че условността на моделите и разнообразието на техниките чрез които оперирам спрямо развитието на тоя модел, не е приоритет пред АВТОРА на всичко това. разкривам себе си и изявявам себе си чрез проявяването си - тук, или другаде. Аз съм това, това е живота ми. Единството на тия две неща, е лесно да се "усети". Случвало се е... макар това само по себе си да е също условен критерий.

И дали аз съм "такъв"... или "онакъв" - смея да кажа, че ти също имаш известни "лични" впечатления - поне си имал възможността. на друг не, но на мен каза някои неща - за теб си. Може би не си само ти така. Може би има и други - за тях си, за живота им, за това, което не смеят дори на себе си да си кажат.

както е вероятно според условността на всичко съществуващо, аз да съм просто измислен самонадут пуяк, също така е и възможно голяма част от "прочетеното от вас" през моите думи и да съвпада с някои конкретики във вашия собствен живот...
-------------------------------------------------------------
Ако за някой, някакви думи били "голословни", то
в "думите" ли се крие причината,
в Автора им,
или в Читателя им?
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: beeyond on септември 26, 2008, 05:50:55 pm
Понякога централният ни образ, който си ни е ясен като слънчев ден без мъгла, се опитва да види централните образи на другите и като му се губят насред изпарения, решава, че са се скрили нейде и пускат пара. А дали пък не са се "изпарили" просто, дали пък туй дето търсим, не го намираме, не защото се е скрило зад нещо, което се е скрило зад друго и така до безкрай, а просто няма нищо скрито, нито кой да го крие. Но когато ясно виждащият се централен образ е на това ниво на разчитане на следите - само според играта на криеница и търсеница, като не може да намери нещо, си мисли, че е доста добре стъкмено и приложено самото покриване. Е ми да продължава да търси тогава, може и да намери, но да търси на подходящите места, в които са валидни прилаганите от него преки и обратни взаимовръзки, щото иначе ще се крие зад оправданието, че другите много яко са се изпокрили.
Що се отнася до сменения ми ник, той беше резултат от изтриването на стария ми акаунт от един от администраторите, на който благодаря че само той се сети как да оправим проблема, тъй като близо 2 години не можех да влезна във форума, тъй като ми даваше грешка в базата данни. Отношение към ника на Рамус има само във фантазията ти, Румене, аз не си създавам образ, към който да си наслагвам в потвърждание на моите си теории всичко ново написано от който и да е от авторите на постове в Изворите. Всеки текст е просто текст, изразяващ дадено човешко състояние, прозрение, мнение.....едно моментно състояние, камо ли обратно четене и самонаслагване, самопресяване и наслагване, пресяване на другите като фиксирани и непроменливи автори на постове. А това, че един автор на постовете установяваш, че няма връзка със себе си, е защото ти я търсиш тази връзка по твоите си критерии и сложни анализи и като не я намериш, смяташ че авторът няма връзка със себе си. Може пък тази връзка да не е тази, която ти търсиш - това че ти се изплъзва от фиксиране даден образ и ти се струва замъглен, размит, скрит ...може да означава, че просто централният образ , който поражда другите измислени образи в измисления свят на този човек - че ВЕЧЕ ГО НЯМА ТОЗИ ОБРАЗ, постепенно е угаснал и угасва, а с него и образите....
Ако имам някакво отношение към крехкия и саморазпадащ се образ на Рамус във фантазията ми, то е на отвореност и уважение. Публикуваните от теб текстове в по-голямата си част резонират със състоянието, в което вървя през живота, друга част от текстовете - в които е засилено присъствието на егото ти - в които делиш хората на "първи" и "втори",едни, които НИКОГА няма да стигнат "нивото" на другите, но в същото време да знаят че има такова ниво - е, как да го знаят, като е непознаваемо от тяхното ниво - остава единствено да ти ПОВЯРВАТ. Но пък ако тръгнат да ти вярват, си бетонират нивото още повече - или че този или онзи не щял да си признае - пред кой, пред по-висша инстанция ли - пак трябва вяра....текстовете ти от този род потвърждават това, което казах по-горе, че човек тръгнал по пътя на разсъбличането на егото си, в дадени моменти му става хладно и се изкушава да се наметне - но аз от тези текстове не съдя за автора зад ника - не те пресявам, не те натъкмявам, не те наслагвам и никога фиксирам...никои текстове не съдържат и една вселенна /пак ще си употребя думичката, която ми се роди в скайпа/ от потенциала на човека - защото той зад всичко временно, преходно, моментно и фиксирано - е едно нищо или нещо - без начало и без край....и понеже си честен, затова и не можеш да напишеш книга ...и докато ти убягва....продължи си сам изречението.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: blqh on септември 27, 2008, 09:19:18 pm
Всичко което пиша, може и да са пълни глупости.

Думите са само символи.Словото има огледалното свойство човек да види вътрешния си образ наяве.Глупака ще види само глупости,умния само умни,мъдреца само мъдрости...всеки според себе си.Сега ще споделя какво себе си виждам във виртуалня ми условен образ Рамус :) Може и да не пасва на името на темата като психоанализ но...

Ти си един от най-веселите хора , които съм срещал през живота си.Човек който притежава уникалното умение да се наслаждава на всичко ,което вижда или прави ,като че ли му е за първи път.Но колкото повече човек вижда във света,толкова по богати стават образите му за него.Може би и за това и продължаваш да пишеш.Въпреки че свободно можеш да боравиш със собствените си образи все още ти е интересно какво точно представляват.Точно както гледаш на живота като на една мистерия,така и ги виждаш и тях.И колкото повече ги опознаваш толкова по мистериозни стават.Така както детето се радва на сапунените мехури като се пръснат така и ти се радваш как се пръскат собствените ти образи.И на фона на сивите или цветните мехури света изпъква толкова силно със многообразието си от живи форми.И от всички живи форми най силно впечатление ти правят хората.И колкото и да повтаряш в общуването си с хората ,че не се интересуваш от тях,може би ти си един от малкото човеци , които тези хора ще срещнат,които да са се интересували толкова много от тях.Невъзможността на околните да общуват с тебе на друго ниво освен на онова с преживяванията , събужда дълбоко в тебе необходимостта от досег с друг като тебе.Разбира се да срещнеш човек същия като тебе би било напълно невъзможно и не само невъзможно но и незадоволително.Не същия...но подобен,себеподобен.Но как може да намериш някой като тебе,когато ти самия се променяш толкова бързо.Докато вчера си се разграничавал от човешкия род ,просто като отделен вид,дали днес не си стигнал още по далеч в еволюцията си.А развитието носи след себе си любопитството от предстоящото.И дори когато вече не си правиш очаквания за бъдещето , отново се изненадваш на онова ,което ти застава на пътя.Разбира се мога да продължавам да пиша цяла нощ,но дори и в нейния край всичко това ще бъде само частичка от онова до което съм се докоснал при няколкото срещи на живо.Ти си това което си,а аз съм си аз...и въпреки че те усещам някак близък,ние сме толкова различни...
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on септември 28, 2008, 04:09:28 pm
Това е един от най-приницателните образи, който някой е писал за мен тук в изворите. Целия ми живот е протекъл около "везни" и винаги съм се възхищавал на изключителната им проницателност, която на моменти достига ясновидство - на всички от тая зодия - без изключение...

Всичко е написано доста точно, никога не съм говорил пред теб за повечето от тия неща, това не пречи да си ги "докоснал" със съотвестващата частица от себе си. тоя ти аспект е онова с което аз контактувам, когато пиша или говоря с теб. Към него е насочен моя интерес, моя фокус. той е резонансен на мен. той е от моя свят. Въпроса е, че ти имаш много слаба връзка с него - нещо като "много рядко го чуваш". това имам предвид, когато на стотици постове пиша за това, че авторите на постове НЯМАТ ВРЪЗКА СЪС СЕБЕ СИ. В смисъл - тоя им аспект - и това лесно се отразява и в написаното от тях. 

искам само на един детайл да споделя нещо от себе си.

И от всички живи форми най силно впечатление ти правят хората.И колкото и да повтаряш в общуването си с хората ,че не се интересуваш от тях,може би ти си един от малкото човеци , които тези хора ще срещнат,които да са се интересували толкова много от тях.Невъзможността на околните да общуват с тебе на друго ниво освен на онова с преживяванията , събужда дълбоко в тебе необходимостта от досег с друг като тебе.Разбира се да срещнеш човек същия като тебе би било напълно невъзможно и не само невъзможно но и незадоволително.Не същия...но подобен,себеподобен.

не мога да не се възхитя на написаното - аз самия за себе си не бих го направил толкова просто и съответно есенциално да го кажа... Може би защото винаги натрупвам писаното с доста пълнеж, а недостига на думи, изразяващи пълнежа, го компенсирам с количеството, раздробявайки детайлите в дълбочина на всяко обяснение... И ти сега - с малко думи... всъщност няма значение...

Но все пак - Никога не съм твърдял, че хората не ме интересуват. Не ме интересуват личните им неща, преживяванията им вече не са ми интересни. защото са ми очевидни. За толкова години изучаване, просто се нагледах на много еднаквости, които само според шаренийката им са различни. не ме интересуват вече изявите на онова от тях, което аз наричам личност. несъответно е - защото пък те от своя страна - именно за тях това е единствено и основно. Всичкото това несъотвествие се отразява в контактите помежду ни. тая тема е просто извадка с примери за това.

да се овладее процеса на писане и четене и да се задълбочи в самостоятелен процес на разглобяване на много нива, вече ми е толкова привичен, че за по-голямата част от процесите, които се случват, не би ми стигнал и няколко хиляди думи в описанието им в подробности и взаимовръзки. Понякога, когато поглеждам назад използвайки "очите на РУМЕН" недоумявам на самия себе си, как толкова много неща са се случвали през "годините".

такива хора - като мен - се оказа, че са редки явления. Много, много редки. някои даже от вас, които си позволиха да ме видях повече в широта, и те са го казвали същото. Ти си един от тях.
 И все пак - живота ме срещна с един - подобен. Още от много малък ме срещна с него. Ние дори не знаехме за това преди 15 години. Осъзнаването на ценността на този факт, ставаше през самото общуване, макар, че е имало 4-5 години в които дори не сме се срещали. Но пък минавайки всеки по своя си път - между другото изключително различен, на моменти "диаметрално противоположен" - имахме възможността да погледнем отвъд всичко това. Просто всеки си вървеше през себе си. а там - в тая посока, всяка единица "достига" до близки неща, вниквайки зад формите, проявленията, блясъка и магията им. Всъщност това става, когато се пробие вътрешните форми, блясък, магия... Но това са неща, излизащи далеч отвъд тия ми думи...
 
Същевременно през годините, несрещайки "друг" като СТОЯН, беше пък възможност да изуча как са "другите" хора. Когато  разглеждам самия себе си в дълбочина, концентрирано, систематично и с цялата сериозност и съответния й потенциал, неминуемо е да стигна до "образите на другите" - първо в себе си. Част от експерименталната работа по изчистването на тия образи е общуването им с "оригиналите им". Особено са емблематични и показателни "специалните хора". Няма да крия, че в семейството ми нямаме никакво съотвествие по ниво. Обаче именно това пък през годините овладях вместо да се боря, или да реагирам на него, се възползвах - от различието. това е въпрос на нагласа - на отношение към света и заобикалящата среда. разбира се, че е всичко произхожда и от отношението ми към самия МЕН - Мен като форма при която идентификацията ми се измени и се "премести" постепенно към една различна точка... различна от РУМЕН.

Та... не съм казвал, че хората не ме интерсуват. И не е вярно - интересуват ме хората. Но в тях аз правя контакт и целта ми е "НЕЩО У ТЯХ" на което те самите нямат изява. "този им аспект" не е станал АЗ, за тях. И те не са наясно с него. Това е огромно предизвикателство и е основното "разминаване", изразено толкова ясно особено в тая тема и това заглавие, както вече писах.
В този ми процес винаги си оставам "в самота" - просто няма съотвествие по ниво - просто хората са на ниво спрямо себе си, което се проявява във всичко около тях - това е съвсем естествено и очевидно.
В годините на случването на всичко това да ви кажа, че съм експериментирал с контакти на всякакви нива. Но "болезнените деца", тия които са силно вкопчени в образа си, са най-затворени за контакт с "различен" от тях. нещо повече - подобен контакт е вид заплаха за тях - нещо излизащо далеч извън "пределите" на света в който те са "затворени". И в този им пашкул те държат всичко да им е ясно, подредено, точно, обяснено... или обяснимо, логично. те са подготвени винаги да "докажат" правотата си, с лекота да сменят изрази, думи, да жонглират с понятия и чувства и да се възползват лесно от изменчивостта на формите им - но винаги за целите на "запазването си". такива хора каквото и да говорят, както и да общуват винаги основното им е затвърждаването. Всяка форма и ниво на "различност" е заплаха, излизаща от това, че различността не може да се "обясни" или неутрализира с привичните им средства. И да я напъхат отново вътре в пашкула си, свиквайки с това да го затвърждават - отново и отново. В годините имаше и хора които в тая си защита силно се изживяха на "различни"... но не стана - накрая все пак се "позавърнаха"  - всеки на мястото си - точно там, откъдето беше "тръгнал". С това исках да обобщя сентенцията си чрез думите - АКО НЯКОЙ НЯКОГА СЕ "ВРЪЩА", то той просто не е тръгвал. тия аспекти у човека не се повлияват от "изживяването" в един или друг "специален образ". защото някои хора, докосвайки ме, някак си като че ли се повлияват да станат като мен. И понеже на приказки е лесно... Понеже в контакта си с мен акцента винаги ми е на "честотата" на по-горния им аспект, лесно се заблуждават, особено когато вече контакта го няма... и те остават пак "сами с личното". А полето на личното съществува за да бъде РЕШЕНО... Това е първия етап от всяка следваща крачка. няма как да се стъпи напред, докато не се отработва всеки "наличен аспект". това най-общо нарекох зрялост... или готовност. не може да се стъпи напред преди някой да е "готов", да е узрял за това. И макар и много често хората да го опитват - накрая все пак ЖИВОТА ги връща... те така или иначе само са го "изиграли" и не се е "случило" освен според образите им.

Навремето от ограничеността на конкретния си опит допусках че такива хора са най-вече при религиозните групи. Но се оказа, че е масово явление. тогава недоумявах на същността му - това винаги да правиш така, че да "остане същото". да го затвърдиш, да го докажеш, да го съхраниш на всяка цена - дори най-високата...
За тия хора всичко това не изглежда по начина по който сега го описвам. И с "годините" хвърлих голям труд, за да обхвана причинностите на всичко това. Не знаех и нямах представа че ще прерасне в огромно познание - познаване на голямата част от огромен по мащабите си процес, на всички нива на които аз го докосвам. не знаех че ще надхвърли далеч зад пределите на психонауките, на традиционната или популярната източна философия, поразена от социалнонтарапеното й ниво ... Не знаех че ще се задълбочи толкова в посока ЦЯЛОСТНОСТ. не знаех че е толкова дълбока взаимовръзката - от мен, към останалото. несъотвествията между мен и "останалите" ги отработвах двупосочно - първо навътре - разглеждайки многонишково образите ми. После Навън - към самите "обекти". 
 
Много точно си изказал, че стремежа ми е винаги е прицелен в Съответното на моето ниво. Вярно е, че няма никога да срещна такъв като мен. Но и не е нужно - нито полезно. Аз съм си достатъчен за целите за които работя. Но въпроса е по-деликатен - винаги има импулс за "търсене" към хора с високо ниво - вътрешно ниво. защото възползването и общуването с такива хора, носи и съответстващите на това ниво процеси. А аз съм човек, който се възползва от всичко това. Всъщност аналогията е, нещо като пословицата - с каквито общуваш, такъв си. Или пък - вероятно си наясно, че във вътрешните процеси са в сила резонансните явления, според които ПОДОБНОТО, ПРИВЛИЧА ПОДОБНО (на него). Но понякога водени от различни "импулси" разни хора кръстосват линията на живота ми и всеки от тях "обменя нещо" - неговата линия , с моята. Обмена е много ценен понякога. Всяка среща е нещо като мой Учител. Често живата среща  внимателно я "записвам". А писането ми с хората през чата го запазвам и препрочитам много пъти. сменяйки различните си "нагласи" - и оттам различните "очи и изгледи" към прочетеното. Преднамереното сменяне на нагласата - по ниво- е едно от най-важните "достижения" което използвам почти непрекъснато, вече дори и по време на сънуването нощем. а В Четенето на постове... или в писането на моите... за три години вече някои неща просто ми станаха като привичка... И още щом отворя изворите.ком и "превключвам на ОЧИ и гледане" - най-често на няколко ниво едновременно...   

По принцип, винаги индентификацията към по-високото ниво излъчва това и на другите си нива "надолу". И е много привлекателно - като храна - за "долните нива". Много са опитвали да си "похапнат". Като чета как от време на време някой за пореден път пише за "енергийния вампиризъм" и се смея. няма нищо, което да е толкова естествено като явление - достатъчно е просто да си спомним че всички сме учили за скачените съдове. Но и "скачането им" е въпрос също и на "контакт", както и на резонанс. И при близки резонансни форми, задължително има "преливане". често то е многопосочно - многопластово, а хората усещат главно само едното ниво. да не говорим за задължителния за личностите "недостиг", който няма как да не се прояви - особено в астрален или етерен план. Няма "вампир", който да не взима от "жертва". Всяка малка душа е в недостиг - на образи, в търсене на нови, на поле за разиграването им... защото е закачена и е зависима от тях, а те имат непрекъсната тенденция към избледняване. И се сещам сега за един от най-силните и дълбоки филми, който снощи по БНТ "случайно" налучках - гледайки го вече сигурно за 20-то път - ИЗКУПЛЕНИЕТО ШОУШЕНК. И в него една фраза ми изплува сега - ЗАТВОРЪТ НАЧАЛОТО Е НЕЖЕЛАН, ПОСЛЕ СВИКВАШ С НЕГО, НАКРАЯ СТАВАШ ЗАВИСИМ. 
ТА... обмена задължително и винаги е ДВУПОСОЧЕН. няма обмен във Вселената, който да е еднопосочен - това няма нищо общо дори със "запазването на енергията (потенциала) което далеч надхвърля физическата термодинамика в проявлението и мащаба си.

А излъчването ми - много хора са ми давали знак - за прегръдката ми примерно. Хората които прегръщам някак усещат това и някои от тях са ми го казвали много пъти. Разбира се това също е резонансно явление - следователно са нужни "двама" за обмена на вибрацията... Но дори и когато съм сам, особено в дълбоки състояния, ако чувствителен човек ме доближи, и го усеща. Понякога го усещат дори и през нета - дори и през писането, дори и по телефона... Усещат дори, когато аз самия се отварям, усещат излъчването - най-често "на покой, на стабилност, на пълнота, на радост" - цитирам. Пиша това съвсем отговорно и с ясната идея, че цитираните думи са и на малка част от участниците в изворите.ком. И веднага биха се "разпознали" по тях. :)
 
Няма да кажа нищо ново, особено за хора, прозорливи като теб, че едно от определящото в решението ми да пиша във форум и интернет е именно Излъчването на сигнал, който да покаже на "подобен" на мен, че съществувам... И къде съм точно. Много пъти при ретроспекциите си съм премислял тия неща наново и наново, тъй като така или иначе са процеси, които са налице. И са валидни в настоящия ми момент на развитие. Много са комплексни тия ми мисли... и така или иначе не ми е работа сега да пиша за тях. И без това са си в пределите и валидността на вътрешния ми свят. Но от тях ще кажа, че насочеността ми към "подобни" на мен хора, няма нищо общо със онова, което му казвате "САМОТНОСТ" и свързаното евентуално с нея "бягство" и влечение да "бъдем заедно".

   Както снощи писах за последен път на една наша изворна колежка, аз съм на самотен остров откакто съм се родил. Самотния остров поне е образ, който е точен заради съотвествието му на САМ - без други. Но живота сред социото е по-измамен - в него има миражи че около теб има множество от такива като теб. И докато се премине от външните образи на "като теб", до вътрешното им съдържание... минава време - за някои години... за други животи... Това е без значение. така или иначе не времето на слънчевите цикли определя вътрешните процеси. Те си имат "свое време" далеч надхвърлящо раждането и смъртта на поредния физически носител от астралния му ( и не само) пълнеж.
-------------------------------

идеята на Пламенка да пише за част от вътрешната си практика, като за "японска градина" е интересна и аз ще се пробвам - конкретно събитие, в което ще се опитам да предам цялото богаство и многообразие на нивата и отношенията им по време на... каквото и да е. Примерно бягането ми - еднно следствие от уважителното ми отношение към тялото ми и потребността му от движение.... това май ще е направено в следващия ми пост в изворите.ком. 
 

Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: blqh on септември 30, 2008, 12:15:32 pm
 
Няма да кажа нищо ново, особено за хора, прозорливи като теб, че едно от определящото в решението ми да пиша във форум и интернет е именно Излъчването на сигнал, който да покаже на "подобен" на мен, че съществувам... И къде съм точно. Много пъти при ретроспекциите си съм премислял тия неща наново и наново, тъй като така или иначе са процеси, които са налице. И са валидни в настоящия ми момент на развитие. Много са комплексни тия ми мисли...

Ако промениш формата,силата и мястото , в което да излъчваш себе си,срещите ти със подобни на тебе хора далеч няма да са толкова редки.
"Да търсиш себе си и мястото си в света"
"Ако няма място на този свят за мене,то аз ще си създам такова"-може би това са били мислите на Бог преди да реши да създаде човека...
"Бог създаде човека по свой образ и подобие"...и Бог намерил своето място и го нарекъл Човек.
Това е ,което е направил твоя Бог,Румене...преоткрил си своето място във себе си...И за това се усещаш цялостен и в единство.Така както се усещаш във собственото си тяло,така и усещаш тялото си спрямо вселената...в единство и разбирателство...

Всички хора сме подобни...това което ни обединява най-силно е онзи Бог ,който живее дълбоко вътре в нашата същност.И дори и тази частица е различна въпреки че е наричана с общо понятие...Така както всяка котка например е различна,така и всеки Бог у всеки човек е различен...

"Любов към Бога!"
Именно това изпитваш дълбоко в себе си Румене.И именно това изразява цялототи същество  толкова силно на живо.На мене не ми е нужно да те прегръщам за да усетя онова което са усетили онези хора ,за които разказваш...Не знам на какво се дължи тази способност,но мога да виждам отвъд образите на повечето хора.И докато във тебе виждам цялостност,единство и любов,то в повечето хора виждам разпокъсаност,отделеност,самота и болка...Въпреки че вече мога да махам повечето от образувалите се образи в главата ми следствие на видяното,тази тъга си се насъбира вътре в мене.Но както и да е...това са вече съвсем отвлечени неща от това което исках да кажа...

Та главната ми идея за този пост е да ти напомня за една възможност.Дали ще се възползваш е вече отделен въпрос.Ако промениш формата,силата и мястото , в което да излъчваш себе си,срещите ти със подобни на тебе хора далеч няма да са толкова редки.
Водите които обитават хора като тебе,не са тези на виртуалното пространство ,нито онези на образите и илюзиите.Те използват главно физическия контакт поради възможността, която той отваря за достъп до хората и до техните различни аспекти.Такива хора надали ще почукат на твоята врата,така както ти не ходиш да чукаш по чуждите.Те също като тебе нито се нуждаят от това да са  "заедно" с някого и са си самодостатъчни.Ако искаш да уловиш някаква плячка трябва да си наясно с нейния живот.Или с други думи,ако търсиш физически контакт със себеподобни,трябва просто да се запиташ къде ти би отишъл.Отивайки там,единственото което ти остава е да чакаш..."Ако Мохамед не отиде при планината,планината ще отиде при Мохамед".Ако си се изморил да кръстосваш българските земи,намери онзи кът който най го усещаш като твой и...създай свой дом там.Или още повече възможности за контакт би създал един хотел,хижа и още толкова много други варианти има...Също така да ти напомня че колкото повече подобни хора се събират на едно място,толкова по силен става импулса на излъчения от тях сигнал.Ако събереш хората които сметнеш че са подобни на тебе на едно място...толкова много възможности биха се открили.Но всичко това си остава просто една възможност...ти имаш нужните лидерски умения за да събереш тези хора на едно място...

Само да вметна че всичко което съм използвал от думите на онзи специален човек живял толкова отдавна,няма нищо общо с религиозното тълкуване и разбиране на християните за същите тези думи.

Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: Xyk on септември 30, 2008, 02:08:38 pm
 Говорите за образи и за излизането от тях. Скачате от реалност в реалност и кажете ли че тя е ваша бъркате. Щото всеки има образ за себе си и бягайки или излизайки от него той пак се връща. Говорите за осъзнато наблюдаване, но има ли такова неминуемо има и осъждане. Та струвами се, че намеренията ви за излизане от така наречената от вас илюзия не ви позволява да откриете, че има хора неподозирано много, които са точно като вас. Вие слагате бариера между вас и другите . Невидима, но все пак съществуваща. Получава се нещо много интересно излизащи от едната илюзия вие влизата в друга не по малко неистинска и много по коварна, поради фатка че смятате че тя не съществува. Не поради грешност във вас самият. За да има качествено нов пространствен скок би трябвало да има твърда основа най-малко за отласък. Тоест нужна е идеологическа пирамида, в която всяки човек ще характеризира своята илюзия чрез общата за това звено. Всеки има право да избира своята реалност. Но стъпката за това е една да разбере че всъщност той не е единица. Вие се опитвате да се оделите от себе си и това е само етапа в който избирате илюзията си. Качествено новото ниво ще дойде тогава когато обществото като организъм много по важен от мен и вас е готов за промяна. Както сами забелязвате в сегашният момент се забелязват такива процеси. Възможно е те да бъдат прикрити и дори отстранени, но тук идва и вашата роля като човек осъзнал правото си на избор да дадете свобода и на другите хора. Опитвам се да кажа, че в момента имате възможност за действие. И ми се стува, че масовата култура не е толкова смущаващ елемент. Дори и вие сте част от нея. Възможно е да греша !
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: ramus on септември 30, 2008, 11:35:10 pm
васееее,
ти видя ли края на поста си приятелю,
изписани са две идеи, качествено различни - заради несъотвествието.
Прочети си и виж как двете се кръстосват заради теб самия - докосването на "нещото у теб, и ума на Васко. А изявите на двете - едната "вижда" и усеща че Индивидуалистите не се нуждаем да сме група, няма нужда от лидер, няма нужда да са "заедно". А ума на Васко нагласи пак - и групата и лидера и "някаквото " място. И къде да били отишли, и да се срещнели... Тия неща Васе просто са в приказките на "социалистите". Няма нужда от излъчване, дори да сме заедно в някакъв миг. Не разбираш ли че това би бил сигнал, дето няма кой "друг" да приеме...  :)

Аз не ги търся "подобните". Аз само излъчвам сигнал какъв съм и кой съм. Така или иначе - каквото е - това. И да се знаем, ние бихме се събрали да общуваме само в редки случаи. Такова общуване вече съм описал подробно - в няколко различни поста. Ние сме много различни - събирането на групи е просто чуждо на подобно състояние на светоусещане, виждане или идеи и битие. Просто няма потребност от това. За в някакъв етап, в някакви моменти... докато текат преходни моменти - всичко е възможно. Но всеки от нас само сам ще си ги мине тия неща.
   Поне поле за социално отработване - голяяяяяямо. Социума е само това за нас - поле за отработване. За индикация, за яснота при идентификацията. Тя идва именно от това - КАКВО ВЕЧЕ НЕ СЪМ, кое нося в себе си... какво съм бил, защо, как е станало, кога... и каква е връзката между тия - навътре.. И разни такива шантави неща, дето да забавляват колегата от предишния пост.
 Той е добре - мен лично това, дето е написал дори не ме забавлява, няма нищо общо нито с темата, нито с идеята, нито с разбирането. Прокламацията на социумното като "големия организъм" и с това колко било важно "малките клетки" да си знаят мястото. И че "това им е мястото"  :) Да ... в света има място за всички - и за забавляващите се "малки клетки" на голяяяяямото социо, дето било велико.
"масовата култура, не била чак толкова лоша"... Не знам - не се занимавам с добри или лоши неща. Нито едно от написаното в целия пост нито е дълбоко, нито е логично, нито ме изразява
Въобще няма да коментирам дали и кое било правилно или как звучало и на кой му се струвало. Така или иначе тая тема е отделена за погледа на всеки към нещо си, дето автора си вижда, с етикета че било РАМУС. И става така, че уж се пише за някой си, дето бил Рамус, а всъщност всеки си пише идеите си, веруюто си... А аз къде съм в цялата работа - само обръщения към някой си РАМУС...

Рамус - ама като отражение спрямо едно или друго огледало. Къде съм в цялата работа аз - такъв какъвто съм ... Защото май за всеки от вас съм това, което той си тълкува. За един "Рамус бил наполовина пълен"... За друг - наполовина празен... Пък може това да е забавление за някои. Нищо оригинално - и по думите, и по мисленето и по разсъжденията - всички си приличат. Не може "другите всички да са грешни, а ти да си "правия" - цитат. Може би в това единство вярвате, господа социалисти. А пък - нека ви изглеждам и "вярващ си самовлюбен фанатик, повтарящ едно и също" - пак цитат по смисъл.
Интересно - като се събрали в аквариума няколко риби решили да спорят кое е тва дето им се виждало "друго яче" - едната интелигентна, другата знаеща, третата лидерка....  Всяка си имала мнение, теория или истина докато го гледали и обсъждали - тва, "различното". Само дето то въобще не било от аквариума им. Някъде там - отвън, а те си го гледали - с рибешките си очи - през водната си среда. Е - те не го знаели. А и не биха го и повярвали - това можели, това правили. И през ум не би им минало че са ограничени от самите себе си, защото това се "виждало" и ставало ясно само когато излезат от... аквариума си. А иначе те наистина си били велики - и всяка си тежала на мястото. И всяка виждала "Различното" в кривото му от водата изображение...   

Поне на "мнения" за мен не мога да се оплача. Повечето от пишещите дори не могат да си направят разлика кое е "мнение", кое е убеждение, кое е вярване.
Интересно кои хора ги пълни всичко това?... Що ли за потребност е тая? Е, тях поне това не ги интересува.

Ваша си работа - поне стана витрина на "мнения" - всеки си я гледа и излага в нея каквото той самия е. Аз съм само подходящия повод. 
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: MBIRA on октомври 03, 2008, 12:22:40 pm
blqh,

Трябва да си призная, че последния ти пост в тази тема
разклати из основи моята представа за теб. Всъщност, с
интерес следя промяната във възгледите ти, но никак не
очаквах чак до такава степен  да се приближат до моите.

В твоите думи виждам едно послание, едно припомняне
за това, че трябва да бъда по-решителна в следването
на вътрешната си истина и да изявявам по-често и
с по-голям мащаб творческите си умения.

Самото заявяване от моя страна на това Коя Съм Аз,
непрекъснато привлича към мен себеподобните ми,
т.е. „мястото-магнит” е налично вътре в мен.

От друга страна, самото наличие на вътрешна сила
не ми спестява работата по усъвършенстване на
уменията за прилагането й на външен план.

Това, че във външния свят виждам безкрайно много
възможности, а съм пасивна по отношение на много
от тях и не ги осъществявам, ми носи страдание...

Още повече, че и навън имам място, където да заявя
себе си и да дам израз на чувството си за вътрешна
свързаност с хората...

Благодаря!
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: shri1 on януари 01, 2009, 09:15:43 pm
Рамус, така сте се разпилял в себетърсенето, че действително се нуждаетеот помощ. Като начало, поорежете излишните клонки, с ноито е обрасъл Аз-ът Ви. Моля, внимавайте без да искате да не клъцнете и него.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: shri1 on януари 01, 2009, 10:56:02 pm
Не бих се учудила, ако затворите и тази тема, както направихте с гностицизма на отец Павел.
Такава съм си. Изваждам на яве това, което хората дори не подозират, че носят в себе си.
Честита новата 2009г.
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: toni on януари 02, 2009, 10:33:00 pm
Честита Нова година  ;)
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: toni on януари 03, 2009, 05:50:16 pm
Между другото , по-горе написаното изобщо не представлява нещо, което освен споменаването на името на филма и неизменната некадърност и невежество на всичко, различно от нечие собствено бръмщомлевене (това ми хрумна като най-точно определение). се отнася към обсъжданата тема:buck2:
Това защо не си го преместиш в твоя си раздел, Рамус? Така ще можеш да си пишеш до края на света,без да се дразниш от чужди мнения, филми и книги, които изобщо не са ти на Нивото. :coolsmiley:
Title: Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
Post by: vis on април 01, 2009, 02:01:07 pm
Здравей Рамос,
Аз съм съвсем нов регистриран, попаднах на твоите постове  - търсейки за себе си темата  - приятелство и любов, като единство или противоречие.

Това добавям само като цитат:
Приятелството е трудна игра....има много обратни завои, доста ситуации, в които трябва да мислиш освен за своите чувства и за тези на човека до теб! Но най - важното е, че въпреки факта, че е игра, приятелството не е състезание!

И сега само да кажа защо търсих тази тема - много хора дават сигнали за желание за приятелство с мен. Но аз се отдръпвам, защото мисля , че се уморих от приятелства и контакти с хората - нека така да го кажа. А в същото време не искам да отблъсквам. В същото време ме обхваща недоверие в искреността на хората!

Ще ми бъде полезно да ми изпратиш коментар!!!!

Vis :angel: