ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: turist on декември 27, 2007, 08:02:44 pm

Title: Егоизмът и духовността
Post by: turist on декември 27, 2007, 08:02:44 pm
Да де
би трябвало да се изключват едно друго в повечето случаи...

Ами седяхме с една приятелка в заведение и дискутирахме върху тази тема.
Според нея духовния човек се затваря в себе си и започва да работи върху себе си. Изключва се от предишни познанства, които му напомнят за старото аз... Едва ли не става асоциален.

И тогава аз се сетих да й кажа, че поне с Учителите не е така. Тя се съгласи с мен. Да, те дават на своите ученици.

Значи има някаква граница, след която човек уж тръгнал към самоусъвършенстване може да се каже , че се превръща в егоист.
Нещо не разбира правилно и излиза далеч от вярната посока.

Аз лично все съм си мислил, че сам трябва да намериш верния път. Истински чисти другари... рядко ще срещнеш... Ама явно и аз някъде бъркам... Хм...
Title: Сам човек не може да избяга от затвора...
Post by: MBIRA on януари 21, 2008, 11:06:57 am
„би трябвало...”  А не се. Понеже и егоистът е човек.
А за всеки човек има път към Духа.

Но в никакъв случай не бих нарекла хората, които работят изключително и само
върху своето си духовно развитие „егоисти”. Те просто имат силата, потенциала
да спасят самите себе си. И дори и само себе си да успеят да отведат в т.нар.
„остатъчна” Нирвана, това ще е много.

Обикновено това са хора, които се раждат достатъчно узрели, за да могат,
следвайки точно определени практики, да получат просветление още в този си
живот. И понеже носят повече Разум, Светлина у себе си, от малки им личи, че са
различни. Силното присъствие на Истината в тях прави трудно „опитомяването” им
и втълпяването на „вторично” знание, както и участието в какъвто и да е групов живот.

Ако за истински религиозният човек най-големият авторитет е Бог, то в този случай
единственият авторитет е собственият Аз. И всички практики са насочени единствено
и само към укрепване на този Аз, към центриране, винаги пълно присъствие, пълен Ян.

За хора с алтруистични наклонности, начините за осъзнаване са свързани с
пълно отдаване, пълно отсъствие, пълен Ин, поемане върху себе си на болести,
страдания, всичко се прави само и единствено за благото на другите същества.

Колкото до „предишни познанства”, изобщо не е нужно да се „хранят”
нездравословни връзки. На мен самата наскоро ми се случи да попадна
в компании, където пълната чаша с алкохол е на почит или пък основната
тема на разговор е ефекта от спрея за надървяне...

Набързо си припомних що е Самсара и
разбрах защо се сравнява с горяща къща.

И преоткрих за себе си думите на Гурджиев :
„Сам човек не може да избяга от затвора. Всички – също не могат...”

Да са ми живи и здрави Учителят и сангхата!
Title: Re: Егоизмът и духовността
Post by: Hypatia on януари 21, 2008, 11:51:54 am
Да де
би трябвало да се изключват едно друго в повечето случаи..
Значи има някаква граница, след която човек уж тръгнал към самоусъвършенстване може да се каже , че се превръща в егоист.
Нещо не разбира правилно и излиза далеч от вярната посока.

егоист- този, който не раздава, на нуждаещите се /нам?/

Едно вярно обобщение. За „обкръжението” му, обсъждащо го в някое заведение. Или на среща раздумка.

 Да, има някаква граница, след която нищо не е същото и всичко е друго.
Там много неща от речниковия запас остават в спомените.
Там даването е неотнемане на избор.
 А вярното и грешното стават просто истина.
Title: Re: Егоизмът и духовността
Post by: ramus on януари 22, 2008, 08:52:43 am
Мбира,
понеже си от хората, които са се научили на много неща, само ще вметна нещо - нещо съвсем мъничко и просто...

За кой е написан горния пост?
Човека с ИН-нагласа, се е дефинирал и определил, и после е изразил и описал представите си за "човека-ЯН"...
първо определяш нещо и после определяш "нещо друго" като противоположно спрямо първото...

разбира се ти си описала твоето разбиране - за всичките тия неща. Това е естествено и свойствено за всеки човек.
Но дали и доколко всяко описание е адекватно... и дали описанието не е само начин да "подпрем" собствените си "тежнения", дали някой може да каже...

И накрая - за да "преоткриеш" истински смисъла на които да са "думи" - включително и на хора като Гуджиев, е нужно да станеш като "ТЯХ" - смисъла на горния цитат много "близко" си го разшифровала - възможно е точно тази интерпретация да подхожда на нагласата ти - но дали това и "какво точно" е изразил Автора, ще разбереш само тогава когато станеш като него.
Думи, като съпричастност "благото на другите", съпреживяване и отдаване... са нещо напълно непознато за Гурджиев.
Децата не могат да пораснат като играят на взаимност и съпричастност. А това, че се правят такива игри, и понякога се използват за да се даде възможност да "прогледнат" , се прави именно от хората, дето си ги описала с като "пълен ЯН".
  Собствения ти учител, не би ти разкрил същността, ако наистина той самия я е открил. И все пак - смисъла на един учител е в много посоки. В повечето от тях, той отработва чисто "егоистично" само и единствено "свои" неща. И учениците, независимо, че играят на съпричастност и отдаване - също отработват само свои неща - чисто "ЕГОИСТИЧНО" - както го прави всеки алтруист. Разликата е само в това, че алтруистът не би играл на такъв, ако беше разбрал първо себе си...
Очите на "учениците" на който и да е "учител" няма как да видят всичко това. Ще го видят само, когато станат като него.
И това е разликата между "учителите" - има такива, дето са създадени да учат "ученици", а има и такива, които учат само един, единствен и никак няма разлика между "учител и ученик"... Всъщност Учителя и ученика са два аспекта вътре в самия човек - и когато двама човека имат потребността да ги отработят първо между тях си, докато не ги открият и съчетаят вътре в себе си. Това често са и кармични остатъчни мрежи, които се отработват, докато се "разплетат".
Защо никой не се е запитвал досега защо само "НЯКОИ" от просветлените са се "завръщали при хората" - много малка част. И независимо, че именно тия "просветлени" са добили популярността сред "масите", именно те всъщност не са "преминали през ВРАТАТА", а са се "върнали назад" - докато приключат някои непреключени остатъчни "ДЕЛА"... Защото през "оная Врата" не можеш да излъжеш СЕБЕ СИ и да минеш през нея още с илюзии...

Смисъла на ИН и ЯН е да се събере вътре в човека - пълнотата не се прави само от едното от двете, а се прави от единството между тях. Делението на ИН и Ян между различни хора, е белег, че няма все още наличие на самосъзнание за откриване вътрешното озарение и алхимия на тия два аспекта.

Всеки "УЧИТЕЛ" си има своите съотвестващи "ученици" и макар, думите и смисъла за учениците и за "учителя им" / и за сангхата/да си приличат, те си остават да си приличат само според звуковете и символите от които са изградени тия "думи". А зад всяка дума стои разбирането на човека.
Човека... ---  "АЗ" -> "СЪМ".

Да си жива и здрава "ТИ", защото без теб, нямаше да има нито УЧИТЕЛЯ /ТИ/, нито сангхата.
Title: Re: Егоизмът и духовността
Post by: MBIRA on януари 22, 2008, 12:47:03 pm
Не е важно коя е Мбира, нито пък кой за кого...
Важно е КАКВО е написано.

Ако има истина в него, ще отекне като камбанен звън,
ще докосне, ще подтикне към размисъл...

Да опишеш какво си узнал, какво си открил за себе си,
значи просто да покажеш, че И ти знаеш, нищо повече.

Да видиш мъдростта в мъдрите думи означава, че И ти
минаваш през този етап, през това разбиране.

Съзнателният човек привлича и вдъхновява.
Дали ще е шампион по винг чун или мистик,
неговата вътрешна истина е тази, която се
проявява и когато учи и когато преподава.

Независимо дали се проектира вътре или вън,
срещата между учител и ученик е тайнство, и
ще се случва дотогава, докато има разделение.

Да разпознаваш, да виждаш съответствието и
и взаимните връзки, не означава да разделяш.

Да учиш другите означава да се учиш от тях.
Който се учи от всички, има право да учи всички.

Работата, дори и върху себе си, е свързана
с полагане на труд, много труд. Така, че
споделянето е състрадателен акт, насочен
както към другите, така и към теб самия.

Играта си е игра, но в играта на влюбеност
можеш да влезеш в ледено езеро например
и да срещнеш съвсем реално студената вода.

Илюзията е илюзия, електричеството е фикция,
но не бъркаме с пръсти в контакта, нали?

(само фрагменти от един вътрешен диалог)
Title: Re: Егоизмът и духовността
Post by: daniTA on януари 22, 2008, 03:27:43 pm
Учител и ученик не са ли роли наложени от социума. Още от деца ходим на училище, за да учим, а преподавателите играят роля на учители. По- късно вече като"възрастни" продължава тази игра, на учител-ученик, пък било то и обратното, под предтекст, че единият се учи от другия, а пък като се почувства по- значим самия той става учител.Та така и в Живота, самоче с тази разлика, че няма учител, а само училище и самите ние.
Според мен играта на учители, писатели и всякакви там подобни изяви, не е нищо друго освен маска , самоизява и усещане за значимост. Защото идва момент в който човек  си дава сметка, че всъщност не би могъл да вземе каквото и да е,нито пък да даде нещо на някого, а всеки сам трябва да извърви пътя си. Няма как домашната работа да се препише  на готово. Егоизмът и духовността нямат нищо общо, но щом духовността се използва като поле за изява, то следва въпроса на кого му е нужно и защо подобен род изяви?