ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Как да сме по-добре => Психология => Topic started by: Nirvana on август 27, 2005, 03:36:39 am

Title: Ролята
Post by: Nirvana on август 27, 2005, 03:36:39 am
РОЛЯТА ПОДЧИНЯВА

  Ролята е важна категория в междуличностните отношения, във взаимодействията между хората, в екипа.
   При експеримент с доброволци П. Цибардо организира в мазето на университета, в който преподава, „затвор”, като разделя участниците на „затворници” и „надзиратели” и ги инструктира за правилата, които трябва да спазват. Предвиждало се експериментът да трае две седмици. Много скоро обаче „надзирателите” започнали да се отнасят грубо, дори жестоко със „затворниците”, а те от своя страна се озлобили и започнали да ненавиждат мъчителите си и да търсят всячески начини да си отмъстят. Установила се строга йерархия и между „затворниците” с неприятни последствия за най-беззащитните. В крайна сметка експериментът, който се предвиждало да трае две седмици, бил прекратен още преди края на първата... Този експеримент илюстрира недвусмислено колко лесно понякога ролята завладява човека и как неусетно той є се подчинява.
В психологията категорията „роля” се появява най-напред в научното творчество на Джордж Мийд в парадигмата на символния интеракционизъм. В общуването чрез символи, каквито са думите в речта, е важно контактуващите страни да имат едно и също разбиране за понятията, които използват. В комуникативния процес това предполага във всеки един момент този, който говори, да се поставя на мястото на слушателя, да заема неговата роля и да интерпретира своето послание от негова гледна точка. Само така той ще може да предвиди значението, което другият ще извлече от неговото съобщение. Със сигурност, ако съобщим на врага си, че имаме у себе си пистолет, ние ще очакваме той да се уплаши. Но същото съобщение към наш приятел в беда ще означава подкрепа и успокоение за него. С едно и също послание ние предаваме две различни съобщения, като заемаме ролята на другия, отчитаме неговата когнитивна схема в момента и интерпретираме в аванс посланието си от негова гледна точка. Чрез ролята, поставяйки се на мястото на другия, ние извикваме у себе си отговора, който би последвал у партньора, и от гледна точка на тази реакция управляваме нашите по-сетнешни комуникации и поведение.
   С една симпатична метафора Х. Блумер - един от „меките” последователи на Мийд - разширява (за целите на портрета на учения изследовател) идеята за ролята като заемане мястото на другия в комуникативния акт. Според виждането на Блумер ученият се потапя и възприема света на другия така, както чаената лъжичка в чаша с чай възприема температурата на чая. Той се идентифицира с изследвания обект, слива се с него, чувства онова, което чувства другият.
   В психологията тази способност да се поставиш на мястото на другия кореспондира с понятия като емпатия (да чувстваш така, както чувства другият), социална атрибуция (да припишеш на другия ненаблюдаеми мотиви, които би имал на негово място), разбиране (да приемеш неговия начин на мислене, ценности и др.). Всекидневието ни е пълно с недоразумения и конфликти, които се дължат на неумението или нежеланието на хората да заемат чуждата гледна точка по адекватен и осъзнат начин. Но с малко обучение, добро желание и усилие проблемът може да се реши със собствени сили и животът ни да стане по-балансиран.
 Друг последовател на Мийд - М. Кун - се смята за изразител на „твърдия подход” в научното познание. Той го разбира не като вчувстване в обекта, както е при Блумер, а като разкриване на устойчиви и универсални закономерности за предвиждане и управление на действителността. За него личността е съвкупност от предварително очертани социални роли. Например индивид, който съчетава в себе си ролята на съпруг, баща, брат, учител, директор, съдебен заседател, шофьор. Всяка роля е известна, предварително зададена и поведението въз основа на нея е предвидимо. За изследване ролевата структура на личността Кун предлага и проста методика: от изследваните се иска да отговорят за 12 минути по 20 различни начина на въпроса „Кой съм аз?”. Той разделя отговорите на изследваните лица на два типа - социални роли и субективни, чисто лични характеристики.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 11:35:08 am
Хайде да си подновим тази тема!  ;)  

Мен специално ме вълнуват ролите на хората в отношенията помежду си и като добавка - маските, които използват.

Поправка - маските, които използваме  ;)
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 11:38:30 am
Хайде, щом те вълнува.  ;D Ама я да започнем с въпрос към теб:  ;D Ти усещаш ли се, че играеш роли в дадени моменти или не?
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 11:45:43 am
Усещам се, я! Аз затова питам  ;D

Даже си мисля, че маските никога не свършват. Опитвам се да махна някоя, а под нея - нова маска. Не знам дали някога ще успея да се видя  ???
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 13, 2005, 12:01:09 pm
Ами пред хората, които си мисля,че ме разбират маски не слагам, роли не играя- няма смисъл.
Обаче другитеее...ВИТИЗ ряпа да яде. Най- много съм играла на работното местО. Театър ма театър. Нямам избор, ако им се покажа ще изгоня или аз тях или те- мен.
Понякога лъжа най-безобразно и хората, които обичам, за да ги накарам да се почувстват по-добре, особена ако са сгафили.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 12:12:03 pm
Знаете ли аз какво си мисля...
... ми мисля си, че човешкото съшество постоянно има маски... дори и пред себе си.

За пред другите хора - ясно. Ама защо трябва и себе си да заблуждаваме?! (Това - според чисто субективното ми мнение. Може и да прехвърлям моите си разбирания върху останалите, а то да не  е така).  
Та аз поне не мога да кажа че се познавам до дълбините да душата си. Понякога си казвам: "Ето, това вече съм аз" , а след известно време се оказва, че пак е някаква маска?!?!? И все се опитвам да изкарам подсъзнателното на съзнателно ниво, за да се опозная. Ама то много ловко се изплъзва и постоянно ме заблуждава като ми подхвърля разни фалшиви следи.  ::)
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 01:02:45 pm
За да играеш роля, наистина се преполага да знаеш кой си. Ако не си сигурен кой си, как ще знаеш, че играеш роля? :) Друг е въпроса нужно ли е да знаеш кой си? Аз не искам да си слагам определения за това коя съм. Ами нали има още толкова много неща които не съм изпитала и следователно не знам как ще реагирам и коя ще бъда тогава.
И така, аз мисля, че не играя роли, а само показвам тази част от себе си, която знам, че човекът срещу мен очаква да види просто, защото знам, че той няма сетива за другите ми части. Ако открия сетива за повече, показвам повече. Просто е  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 13, 2005, 01:12:24 pm
Разбира се, че знаеш, ако го правиш преднамерено.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 01:15:12 pm
Охх, вие двечките пак ме ошашкахте. :o
На мен не ми изглежда толкова просто, ама знам ли - сигурно все търся под вола теле.  ;D  И все си мисля, че аз не съм аз. И не знам коя съм. Знам, обаче, коя искам да бъда и гледам да вървя в тази посока  ;)
Title: Re:Ролята
Post by: sirius on декември 13, 2005, 01:28:03 pm
Най-добре е да не мислиш кой си.
Но понеже се намираш в някаква ситуация, искаш да повлияеш на ситуацията (тук все още си Ти, няма маски и роли), та Ти влизаш в ролята на "то" и "влизаш" в ситуацията. Там "то" си върши работата и евентуално излиза. ТИ си правиш извода и поуките, които ще Ти помогнат следващия път "то" да те представи по-добре.  Няма да си го чета, за да не се объркам още  ;D
... Така Ти чрез "то" проявяваш някакъв аспект от себе си, от това, което се е проявило тук на земята. Чрез този аспект Ти се проявяваш.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 01:31:07 pm
Не е объркващо, напротив.
Това ми дава малко успокоение, че е нужно и "то" и не трябва да се опитвам да го премахвам.

10х
Title: Re:Ролята
Post by: sirius on декември 13, 2005, 01:36:44 pm
Да, "то" е инструмента, но когато помислиш, че "то" си Ти, вече заораваш здраво в "то". А "то" не е Теб. Тогава почваш да се чудиш какво става.  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 01:37:20 pm
Ами ето един пример и за мойта гледна точка:
Аз може да съм много изкусна психоложка и веща познавателка на езотеричното (не че наистина съм такава де), но шефа ми който е голям материалист, бизнесмен и  .... Овен .... (зодията имам предвид ;D),  няма как да оцени горните ми качества просто защото хал хабер си няма от тия неща. Затова аз показвам пред него само тази част от себе си, която е съвестния работник  ... .с известно чувство за хумор ;D, защото той това очаква да види у мен и това може да види у мен. Е, това роля ли е? Аз все пак съм си и едното и другото едновременно, но той ще види само едното.
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 13, 2005, 01:40:22 pm
А случвало ли ти се е да искаш да го отсвириш? Ако да- правила ли си го? Ако не си го отсвирила, а си направила обратното напълно съзнателно, това не е ли игра, Вее?
Title: Re:Ролята
Post by: sirius on декември 13, 2005, 01:42:15 pm
Аз по едно време просто не допусках че е "морално" да се държа така с който и да било, но сегаааа, въпреки че всеоще усещам старите задръжки, сега само да се усетя, го започвам това нещо дето добрата Bee го прави  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 01:47:54 pm
Под "отсвириш"  "да му теглиш една" ли разбираш, Nova?
 Ако да, да, правила съм го преди и обикновено съм съжалявала впоследствие? Сега пак ще го направя, ако някой наистина иска да ми се качи на главата, но пък толкова малко ме вълнуват разни дреболии от ежедневието, че много отдавна някой не ме е ядосвал истински. Но и да замълча, не мисля, че това е игра. Това е моята преценка за ситуацията и как да реагирам в нея.  МОЯТА, значи че пак съм си аз ..... което и да е това аз  ;D Т.е. аз искам да замълча, защото знам, че няма смисъл да .... знаеш кво  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 01:54:16 pm
И аз да си призная си падам "актьор" според ситуацията :)
Смятам обаче, че ако бях много по-смел, ако не мислех толкова и ако не се съобразявах с другите бих могъл да бъда себе си. И почвам да си мисля, дали пък не прекалявам с "маскирането" толкова, че даже си създавам проблеми в общуването си с другите.
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 01:57:27 pm
Абсолютно стопроцентово човек трябва винаги да бъде себе си. Ако на някой не му изнася мойто Аз да си гледа работата. Аз съм дошла на тая Земя да открия и реализирам себе си и това е. Смятам съвестно да си изпълня тая задача и хич, ама хич не ми пука какво мислят другите. Просто понякога им спестявам истината, за да не умрат от ужас  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 01:59:54 pm
Е, малко се изсилих де. Всъщност малко ми пука какво мислят някои, но те обикновено са тези, които наистина ме разбират и с тях нямам проблем.
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 13, 2005, 02:01:17 pm
Абе ще си дойдем на думата... ;) ;D
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:02:12 pm
имам предвид, че не съм себе си защото скривам част от това, което съм и се правя на някой друг, докато общувам с някои познати, просто, за да не ги обърквам или да не привличам вниманието върху себе си, съответно интереса им или да не ги отблъсна, защото ми трябват още
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 02:05:00 pm
 ;D Ами и аз за това говоря, ама не му викам, че се правя на друга, а му викам показване на част от себе си  ;D Абе думи ....
Само не знам, защо не искаш да предизвикваш интереса. :-\ Смяташ, че няма смисъл или се притесняваш от нещо?
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:16:16 pm
предполагам че все още не съм наясно със себе си и не съм сигурен на кои части от това което съм искам да продължавам да държа и кои да пратя в небитието. Загрижен съм за намесата си в живота на другия, загрижен съм също и за намесата на другия в моя живот.
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 02:18:32 pm
Разбирам те. Границата между това да бъдеш себе си и загриженоста за другия е много тънка понякога май.
Но при всички случаи е много готино да си загрижен за другия  :D
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:20:50 pm
само дето тази грижа е толкова голяма, че дори не успявам да предевявам собствените си желания, иронията си я бива  :)
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 02:22:24 pm
Ха, сетих се какъв е номера. Номера е в края на краищата, след като си разбрал кой си и си бил себе си, да престанеш да бъдеш себе си, защото просто повече няма нужда, а да продължиш само да си загрижен за другите. Пътя на Жертвата. (нещо такова трябва да е, но задължително трябва да си минал пре периода да бъдеш себе си)
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 02:23:02 pm
Наистина, в крайна сметка - думи...

Моите думи:
Това "показване на част от себе си" аз го приемам като "скриване на част от себе си". И всъщност имах предвид не точно тези външни проявления, за които става въпрос... Няма много голямо значение за това как се представяме на другите, а по-скоро как се представяме на себе си.
Всеки човек се опитва да се представи в най-добрата светлина. Не за пред другите,  а за себе си. Никой не смята себе си за "лош". Това не е ли пак игра на мозъка с цел да ни отдалечава от нас самите, истинските? Ами ако всички сме едни ужасни същества, които само се мислят за добри?

Оххх, знам, че ви звуча изкукало вече.... ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 02:25:20 pm
наистина е трудно да приемеш кофтите си черти, но е неизбежно. Номера да приемеш напълно себе си и да си простиш за всички гафове, които си правил през живота си е задължителен в програмата.  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 02:30:30 pm
Ами тези отрицателни черти, за които дори не подозираме, че ги имаме??????  Тези, от подсъзнателното?????

Откъде да знаем какви са всъщност истинските ни подбуди за нещата, които вършим и които си ги обясняваме толкова добронамерено - че всичко е за доброто на другите и т.н.????
Понякога си мисля, че ние хората сме едни неосъзнати демони....  мислещи се за ангели...
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:31:31 pm
така е, човек иска да се хареса, да стане симпатичен, за да намери одобрение и когато нещо не му достига си създава роля, която го компенсира и го представя в по-добра светлина
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 02:34:28 pm
Точно затова човек трябва да бъде напълно открит със себе си и с другите, за да го няма това подсъзнателно. Подсъзнателно би трябвало да има когато подтискаме нещо у себе си. Набутваме разни мисли и желания дълбоко навътре в себе си и после забравяме  .... или си приписваме други черти. Затова, ако страхотно ти се прави секс например, трябва да се скъсаш от правене на секс  ;D докато това желание не отшуми от само себе си  - иначе го набутваш в подсъзнателното и ... бедна ти е фантазията докъде може да доведе.
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:35:45 pm
смятам че това са чисто и просто подбуди свързани със страха от собствената си нареализация, дори от страх свързан с оцеляването на физическото тяло
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 02:39:20 pm
Работата е там, че никой не знае какво се крие в неговото "подсъзнателно" - как тогава да го изкара на ниво "съзнателно"? Не е възможно. И излиза, че ние се познаваме до съзнателното ни ниво и обясняваме действията си пак до там.
А истината за нас самите е в по-дълбокото... там, където разумът ни никога няма да ни допусне.
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:47:35 pm
Подсъзнанието не е само сбор на оттласнати емоции. Там не се намира злото в човека само. Ще се изнедате ли ако ви кажа, че всички навици, които имаме вече се намират там и ежедневно когато има нужда от тях си излизат и ги използваме дори без да мислим, тоест там се събира опита ни.
Подсъзнанието играе още роля на коректура и то на базата на идеята, че човекът е добър в основата си, но разни неща в определени етапи от живота му(най-често в детството) са му дали грешна информация за това кой е. Обаче там дълбоко все пак остава една сигнална лампа която не спира да мига, докато не се върнем там и не осъзнаем объркаността, а след това и разрешението й.  
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 02:52:01 pm
Подсъзнанието не е само сбор на оттласнати емоции. Там не се намира злото в човека само.
Именно! А можем ли изобщо да си представим колко е ужасно това, което се крие там, за да го подтиска толкова яростно Съзнаваното?!
Така че - там Е Злото!
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 13, 2005, 02:55:32 pm
Подсъзнателното ( подтиснати чувства ) и свръхсъзнателното (его) могат да бъдат източници на страхове, роли и всякакви илюзии, но ако стане така че вече нямаш желание да играеш, откриваш баланса в настоящето, защото то остава единствено реално, спокойно и твое, под твой контрол. Да съхрани човек този баланс, без да играе роли в едната или другата половина е и трудно, и лесно. Само да реши мисълта може да те пренесе точно в сегашния момент и да видиш сегашния миг.
Преди отново да поемеш към пътешествията в миналото и бъдещето, в чувствата и в  егото, ролите и частите ....
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 02:56:39 pm
не, там е просто насъбрания опит
обаче ако този опит е събран на база античовешки, нехуманни, зверски, жестоки убеждения, които сме получили от онези които са ни влияли през детството, тогава се изкривява човешката природа и се генерира въпросното зло
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 02:59:45 pm
Абе, хора, за какво зло говорите??? Не мога да се сетя за нито миг в живота си, в който да съм мислила зло на някого ... и да съм усещала зло. И чувства като неприязън или омраза ... ??? Аз ли нещо не съм нормална или вие мислите за неща дето ги няма???
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:02:43 pm
.... но ако стане така че вече нямаш желание да играеш, откриваш баланса в настоящето....
Аз си мисля, че не е въпрос на желание, а по-скоро на необходимост. Ролите са необходими. Най-малкото човек всеки ден играе социалните си роли в отношенията с околните. Това са елементарните роли, даващи някаква приблизителна представа за поведението ни спрямо другите (ролята на шеф и подчинен, на преподавател и ученик, ....).


Веласкес, не знам дали някой е получавал такива убеждения. По-скоро е обратното. Всички ние (хората) постоянно си се тупаме в гърдите колко сме човечни, добрички, любящи....
Ама дали?
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:05:37 pm
ролята на злото е резултат от нечовешко отношение, към човек, който заслужава човешко отношение

нечовешкото отношение се заключава в незадоволяване на всички нужди по пирамидата на Ейбрахам Маслоу(само тези които са свойствени за децата) на детето, което е зависимо от родителя  
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:07:32 pm
Абе, хора, за какво зло говорите??? Не мога да се сетя за нито миг в живота си, в който да съм мислила зло на някого ... и да съм усещала зло. И чувства като неприязън или омраза ... ??? Аз ли нещо не съм нормална или вие мислите за неща дето ги няма???

Може и аз да си се вея пак, ама ... въпроси си задавам :)

То и аз не помня да съм мислила зло на някого... СЪЗНАТЕЛНО. Но не е ли това ни поведение (помагането на околните, раздаването на любов...) продиктувано от някакъв скрит егоизъм??? Замисляли ли сте се защо искате да помагате на околните? Ама наистина. Всъщност няма  как отново отговорът да не дойде от съзнаваното, така, че въпросът май е излишен...  :(
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:09:06 pm
зло има и го е имало, и това е напълно съзнателно да ограничаваш свободния избор на другия
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:15:22 pm
Абе, хора, за какво зло говорите??? Не мога да се сетя за нито миг в живота си, в който да съм мислила зло на някого ... и да съм усещала зло. И чувства като неприязън или омраза ... ??? Аз ли нещо не съм нормална или вие мислите за неща дето ги няма???

Може и аз да си се вея пак, ама ... въпроси си задавам :)

То и аз не помня да съм мислила зло на някого... СЪЗНАТЕЛНО. Но не е ли това ни поведение (помагането на околните, раздаването на любов...) продиктувано от някакъв скрит егоизъм??? Замисляли ли сте се защо искате да помагате на околните? Ама наистина. Всъщност няма  как отново отговорът да не дойде от съзнаваното, така, че въпросът май е излишен...  :(

мисля че първо трябва да бил егоист, да си изживял желанията си, да си мирясал както се казва и чак тогава можеш да бъдеш напълно безкористен и да помагаш и да работиш за другите без да получаваш лична изгода
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:17:01 pm
Аз пък мисля, че НЕ Е ВЪЗМОЖНО! ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:17:44 pm
Ами нали родителя може съзнателно (макар и погрешно) да ограничи свободния избор на детето си. Но той не го прави от зла умисъл, а от невежество. Ти не следва ли след години да му простиш невежеството???

"Боже, прости им, защото те не знаят какво вършат!'
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:18:47 pm
мисля че първо трябва да бил егоист, да си изживял желанията си, да си мирясал както се казва и чак тогава можеш да бъдеш напълно безкористен и да помагаш и да работиш за другите без да получаваш лична изгода

тук съм съгласна
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:19:06 pm
но както се знае желанията на човека нямат край, затова будистите са му намерили цаката ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:21:21 pm
ами да, просто е - премахваш ги с един удар  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:22:05 pm
ама преди това си ги удоволетворяваш   ;D
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:22:41 pm
Айде да ми кажете нещо, ама честно:

ЗАЩО ВИ ХАРЕСВА ДА ПОМАГАТЕ  И  ДА ДАВАТЕ ЛЮБОВ?

Само не ми казвайте повърхностното обяснение  :D
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:22:55 pm
Ами нали родителя може съзнателно (макар и погрешно) да ограничи свободния избор на детето си. Но той не го прави от зла умисъл, а от невежество. Ти не следва ли след години да му простиш невежеството???

"Боже, прости им, защото те не знаят какво вършат!'

може разбира се, ако става въпрос за пренебрегване на дребни нужди, така че някой ако може да изрови картинка с пирамидата на Маслоу ще видите градирането им. Но мога да дам за пример, това да изоставиш детето си, или да го лишаваш от храна умишлено, или да не го обичаш, тези неща могат да му разбият света
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:26:17 pm
ами изразявам тази част от себе си свободно и ми харесва, когато мога да го правя, подбудата е егоистична, но това не ми пречи да продължавам в същия дух, щото не навреждам на никой
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 13, 2005, 03:27:40 pm
Аз мисля че никой не е 100% лош или 100% добър.
Въпроса е може би кой къде вижда границата която не бива да преминава.......
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:29:38 pm
Wind, няма как да е повърхностно, защото просто нямам ясно обяснение. Но е факт, че обичам да помагам и да обичам. Мисля, че е защото аз самата съм любов и помощ дълбоко вътре в същността си. Мисля, че това е основната съставка на душата ми/висшето ми съзнание. Това точно е Божествената частица у мен. Винаги я е имало, но отскоро я осъзнавам като такава.
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 13, 2005, 03:31:04 pm
(http://www.management.com.ua/hrm/hrm053-4.gif)
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:31:06 pm
Ха така!
Подбудата ВИНАГИ е егоистична! Имаме си Его и си го храним. Това е.

И всички обяснения от сорта "Помагам, защото хората имат нужда" или "... защото нещо си друго..." отиват по дяволите.
Истината е, че го правим, за да се чувстваме ние добре. Правим го за самите нас, а не както си мислим -  за другите. Но така си го обясняваме, защото е по-голям кеф да си се виждаме по-добри.
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:32:56 pm
може разбира се, ако става въпрос за пренебрегване на дребни нужди, така че някой ако може да изрови картинка с пирамидата на Маслоу ще видите градирането им. Но мога да дам за пример, това да изоставиш детето си, или да го лишаваш от храна умишлено, или да не го обичаш, тези неща могат да му разбият света

Сигурно си прав. Сигурно има зли хора. Сещам се за една героиня на Стайнбек от "На изток от рая". Надявам се обаче това да са изключения и те да си имат своето обяснение, макар че то едва ли би помогнало на въпросното детенце.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:33:08 pm
И ... сори ако ви звуча днес неадекватно ... имам си и такива дни... имам си всякакви дни  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 13, 2005, 03:35:16 pm
Дори и тук , всеки има роля  защото няма как да се избегне, познаваме се само от виртуалното общуване, и градим представа за другия по думите му....които той е избрал да напише. ;)
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:36:27 pm
А между другото, Wind, ние всъщност нищо не можем да направим за другите в духовен аспект. Всеки трябва да си върви сам по пътя и ако на това му викаш егоизъм съм съгласна.
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:39:38 pm
злото се обяснява от гледна точка на:
- преживяванията в детството
- чистотата на душата
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:47:40 pm
А между другото, Wind, ние всъщност нищо не можем да направим за другите в духовен аспект. Всеки трябва да си върви сам по пътя и ако на това му викаш егоизъм съм съгласна.
Ами май не съвсем. Не знам дали е правилно да го нарека "егоизъм", но със сигурност идва от егото.
Това са нещата, които правим за другите дори в материален план. Правим ги, защото според нашите убеждения така "изчиатваме карма", "трупаме точки за оня свят" или както там си го разбираме ние.  Заради принципа "доброто връща добро" ... най-грубо казано. Т.е. правейки добро на другите, ние знаем, че това е добре и за нас.  Ето затова го определям като "скрит егоизъм". Ами ако знаехме, че всяко направено добро на някой друг ще доведе до обременяване на нашата собствена карма или ни връща крачка назад в духовното развитие... Дали и тогава щяхме да "правим добро"?
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 13, 2005, 03:48:55 pm
За едни  злото е зло, а доброто-добро. Ние хората как да разберем на другия какво му  е в главата, кое за него е добро.
Или по презумция да приемем че всички са добри, но някои са имали тежко детство или ...?
И ако правим добро за друг, той дали ще го приеме винаги за добро?

Удоволствието е изцяло мое ,както се казва :D
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:51:23 pm
Уинди, ама ти не си ли почувствала удоволствието от това да направиш добро?
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:52:46 pm
да кажем доброто е да дадеш това, което се търси от отсрещната страна

ако видиш отпор в това което даваш, значи не е добро за този човек
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:54:44 pm
Веласкес, разбира се, че съм! И ТОЧНО ТОВА МЕ ПРИТЕСНЯВА! Ама никой не ме разбра, защото обръщолевх нещата  ;D Та - защо като правиш добро, се чувстваш добре?! Това пак ме връща на идеята, че си насаждам ненужни чувства на вина, че и на мен ми е добре....
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 03:55:12 pm
Windy, много разсъждаваш! Не познаваш ли хора, които правят добро изобщо без да се замислят. Те не са чели дебели кноги за егоизма и т.н. те просто го правят, защото така им идва отвътре и толкоз. Аз познавам такива хора. На тях не им пука ни за карма ни за оня свят.
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 03:56:10 pm
ама няма нищо лошо в това и на теб да ти е добре, разбираш ли? Щом не вредиш на другия или на себе си, какво по-хубаво от това докато помагаш да изпитваш и удоволствие  :)
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:56:46 pm
Е то на повечето тук така ни идва отвътре, ама се опитвам да разбера - ЗАЩО?

А май не трябва.... ;D
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 13, 2005, 03:57:19 pm
Знам че много гадно ако ти откажат подарък или добро, което ти се иска да направиш, все едно се опитват да ти отрежат крилата когато си се настороил да летиш. Защото душата ни ликува като прави добро, радва се на живота, летиииии................. :D
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 03:59:22 pm
ама няма нищо лошо в това и на теб да ти е добре, разбираш ли? Щом не вредиш на другия или на себе си, какво по-хубаво от това докато помагаш да изпитваш и удоволствие  :)

Ами заради принципа на равновесието. Нали трябва да има от всичко по равно. Ако направя нещо, което да накара някой да се почувства добре, тогава би следвало на мен да ми стане зле, за да компенсирам дисбаланса. А не се получава така на практика. Значи има нещо мътно в цялата работа  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 04:02:20 pm
Пак забравяте Оня елемент Отгорееееее и у нас  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 04:03:45 pm
И какво - той ли обира калая, за да ни е добре и на нас, и на тези, дето им правим добро?  ;D ;D ;D
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 13, 2005, 04:05:25 pm
Ами нещо такова е май  :-\  и хайде стига си питала  ;D ;D ;D
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 04:06:20 pm
да ама тук говорим за помощта, която даваме с наше желание. А не за това което искат другите от нас и което можем да им дадем по принцип. Щото някой може да ми иска да му дам нещо, което не искам да му дам или нямам достатъчно от него, така че да мога да го споделя. Примерно.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 04:07:51 pm
миии... добре, няма вече  ;D

пък и днес набрахме 5 страници на позабравената тема...  ;D
Поравка - 6 страници.


План за деня - изпълнен.
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 13, 2005, 04:08:35 pm
Уинди, ако ще ти стане по-добре душко, да ти кажа нещо. Тъй като съм човек ми е хубаво да си гъделичкам егото. Когато осъзная/ защото не винаги разбирам/ че съм направила на някого добро ми е кеф, защото съм оправдала очакванията си за себе си- че съм добричка и т.н.  Да егоизъм е и какво- да се беся ли- хубаво ми е -правя го
И още нещо. Случвало ми се е и най-преднамерено да навредя. С желание. За да си го върна. И тогава пак съм се чувствала добре, дори съзнавайки, че не би трябвало, но си е факт- това е бил моя си начин да си получа баланса.
Добро, лошо това е, и хич ми не пука откъде ми е дошло
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 13, 2005, 04:09:06 pm
радвам се че поне твоя план за деня се изпълни  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 13, 2005, 04:12:37 pm
Ехаааааа...

Ми тогава ще си го нарушавам вселенския балнс както ми дойде  ;D ;D ;D

Да знаете, пак ми успокоихте терзанията ;)
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 13, 2005, 04:19:21 pm
Ами да, и без това вината си е супер гадно нещо, дето се храни с доброто ни самочувствие.
Пък и Вселенския баланс трудно може да бъде нарушен :D
Title: Re:Ролята
Post by: ramus on декември 14, 2005, 08:49:15 am
Помощтта - това е идея. Проявлението ная идеята в нас наричаме помагане.

Понеже темата е "ролята" - помагащия и онзи, когото иска помощ са видове роли. В момента на "среща" всеки изхожда от определена представа за нещата и влиза в съответната роля от свои лични съображения и воден от определени вътрешни потребности.
Помагащия задоволява една страна от тях, а търсещия и получаващия - друга. /Може и по-подробен анализ.../

По принцип не е възможно да се помага по отношение на онова, което наричаме "духовен аспект". В него всеки "път" е крайно индивидуален... И "търсенето" в него, и "намирането"... и "въпросите" и "отговорите" са брънки от един голям сценарий, в който всеки върви САМ. Трудно е да се свикне с тази идея, защото груповия начин на живот ни "приучва", че сме неразделна част от групата и не можем без нейната намеса. Все пак става въпрос за "вътрешен" процес... Еволюцията в "духовното" е само и изключително ИНДИВИДУАЛНО. Ето и пример-аналогия:
Мравуняка и пчелния кошер са идеален начин за "оцеляване на вида", но и преди 200 милиона, и след 200 милиона години, те пак ще са на това ниво на развитие, каквото са сега. Духовното развитие е еволюция на "отделния" индивид. Природата в него е обезпечила всички предпоставки и спира до определено място. "Продължението" трябва да се реализира със "собствени усилия"....

"Помагането - това е светлата страна на/в/ манипулацията  /на себе си и на останалите/".
Има, обаче един аспект, който обаче е от друг характер - това е "СЪДЕЙСТВИЕТО"....

Аналогична е ситуацията и в процеса на "ученето" - там пък има друга комбинация - ученик-учител... но това е за друга тема.

Междуличностните взаимоотношения, на базата на симбиозата са "блокиращи" по отношение на "духовното" развитие.
Важен момент при осъзнаването на себе си, е факта, че всичко каквото ти е нужно и искаш да получиш го има у теб. Тази идея съответно развита получава наименованието "самодостатъчност".

10х
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 14, 2005, 08:57:22 am
Моите последни разсъждения  ... или трябва да кажа усещания за по-точно .... във връзка с помощта, която можем да окажем на другия или не можем са следните:
Даден човек може дори и да поиска помощ от теб, но аз пак твърдя, че ти не можеш да му я дадеш. Защо? Защото човек преживява и разбира само тези неща, които са му необходими на неговия си конкретен етап от развитието, за да върви напред (ако иска, разбира се). Защото, човек чува от теб само отговорите до които е достигнал сам и му е трябвало единствено потвърждение. Понякога може да даваш отговори на въпроси, които той ти е задал и той може да се съгласява с теб до безкрай и все пак при следващия проблем той пак да забрави всичко, за което сте си говорили, защото просто изречените истини не станали част от същността му ... все още. Друг път той ще отрича и отрича това дето му казваш и само ще бъдете в конфликт, защото е твърде рано за него да чуе определени истини, например.
В същото време обаче, когато подходящото време е дошло – дори и без да си до рамото на приятеля си, той ще отвори вестник, или Библията, или Интернет и пак ще открия отговора на въпроса, който си задава. Защото помощ винаги има, но тя идва отгоре. И ти може само да си проводник на тази помощ Отгоре.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 14, 2005, 09:49:43 am
Ramus, това е много интересно:
Междуличностните взаимоотношения, на базата на симбиозата са "блокиращи" по отношение на "духовното" развитие.
И тъй като май се оказва, че аз съм от породата на "защотниците", имам няколко въпроса:
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?
Title: Re:Ролята
Post by: Eternities on декември 14, 2005, 09:56:29 am
Нямах възможност да прочета всички коментари и може да се повторя с някои отговори, за което ме извинете :)

Искам да споделя някои неща по няколко ключови думи, които срещнах - добро/зло, помощ и др.

Преди време приятел ми разказа, че някога древните нарекли  мрака/злото изключително красиво - "Скритата светлина" :)
Или с други думи казано, "няма зло, има нееволюирало добро" :)

Лично за себе си аз съм приела /може да звучи доста наивно, но.../, че няма лоши неща и ако нещо ми се струва такова, то е просто защото не съм видяла края му :)

Освен това всички вие сте осъзнати и няма как да не сте забелязали, че ние като хора, не се учим "от добро', винаги промените, развитието ни са вследствие някаква трудност, някакво "нещастие" скоето сме се сблъскали, някакво препятствие, което сме използвали като стъпало, за да оттласнем крака си и да стъпим по-горе.
Затова аз съм благодарна, каква късметлийка съм да преживея всички трудни моменти, които съм имала и имам :)

Помощта е помощ, когато е сработване, съдействие.
Нищо не става с "насаждане", с "насилие".
Хората са на различна степен на духовно развитие, това не ги дели на "висши и нисши", аз харесвам делението на "сънливковци" и "ранобудни" :)
И ранобудните могат да помагат на сънливковците не защото са нещо повече от тях, а както казва Ошо просто са се качили в по-преден вагон на един и същи влак и могат да има казват през какви места ще минат и на какви забележителности или трудности да обърнат внимание.

Иначе знам, всеки е уникален, със собствена посока на развитие,  и на Пътя всеки е сам, сам със себе си, сам за себе си. Никой не може да върви пред теби да ти отъпква пътя, никой не може да върви до теб и да отъпквате заедно.  
И точно в това е смисълът на Живота - атомчето съзнание, което се отделило от Иточника да извърви по свой собствен начин  Пътя обратно и да се слее отново с него .



Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 14, 2005, 10:05:05 am
Освен това всички вие сте осъзнати и няма как да не сте забелязали, че ние като хора, не се учим "от добро', винаги промените, развитието ни са вследствие някаква трудност, някакво "нещастие" скоето сме се сблъскали, някакво препятствие, което сме използвали като стъпало, за да оттласнем крака си и да стъпим по-горе.

Не само...Учила съм се от всичко нетипично- което ми разклаща стереотипа- без значение "добро" или "лошо-трудност"
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 14, 2005, 10:06:20 am
Виждам че темата се смесва с тази за "самодостатъчността", но е нормално, защото това би трябвало да е следващия етап след разиграването на роли.
Съгласна съм с мнението на Рамус, човек не бива да се обвързва, поне в духовно отношение , с друг човек, защото в стремежа си да му полезен може сам да спреш собствената си еволюция, пък и другия да не стигне по-далеч от твоите разбирания.
Радвам се на всеки, който в духовната сфера се опитва да запази духовната си същност, което разбира се, не значи да не помагаш да другите, а да не взимаш много навътре чуждите търсения, забравяйки че всеки има УНИКАЛНА роля в еволюцията.

Рамус, добре си дошъл :D
Title: Re:Ролята
Post by: Eternities on декември 14, 2005, 10:17:04 am
Ок, Нова, съгласна съм , сменям "винаги" с  "почти винаги"   ;)
Title: Re:Ролята
Post by: bee on декември 14, 2005, 10:29:00 am
Много съм съгласна с Eternities.  ;D

Израза "всичко нетипично" на Nova, също ме кефи. И аз си падам много по нетипичностите.  ;D
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 14, 2005, 11:20:29 pm
"...Ако когато помагате на другите се чувствате добре, правете го, ако сърцето ви става леко и се изпълва с радост правете го, помагайте на другите. Това е съвършен егоизъм, но просто няма друг. Човек винаги прави всичко заради себе си и заради никой друг! Само съвършеният егоист е безкористен, напълно безкористен в помощта си, защото знае защо помага, знае че помага на другите защото чувства че трябва да го прави, това е неговата награда, само това той търси. Когато някой си мисли, че помага на другите заради тях, а не заради себе си то той греши, той го прави, за да каже “Ето аз помагам на другите и не искам нищо в замяна, живея заради тях без да очаквам нищо.” Да обаче този човек очаква, очаква и то много, очаква другите да са му признателни заради “саможертвата” и да му го казват всеки ден. Такъв човек помага на хората заради себе си макар и да казва обратното, защото очаква признателност, очаква хората да са му признателни, има нужда от това и заради това го прави, но ТОЙ има тази необходимост не друг, ТОЙ. Това също е егоизъм, може да е неосъзнат, но си е егоизъм от край до край! ..."

Nekros  "Философия на живота"
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 15, 2005, 12:09:42 am
Ей, тоя Некрос ще го заобичам... ;D
Title: Re:Ролята
Post by: ramus on декември 17, 2005, 11:08:17 am

Междуличностните взаимоотношения, на базата на симбиозата са "блокиращи" по отношение на "духовното" развитие.

 И тъй като май се оказва, че аз съм от породата на "защотниците", имам няколко въпроса:
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?


  WIND, да ти кажа, че сме от една порода. Даже ти си много "сдържана" в тези въпроси тук. Аз понякога като се развихря...с това питане...направо нямам спирка...като "мистър Питкин" съм :D

Редно е да внеса повече пояснения за това, какво разбирам под понятието симбиоза в междуличностните отношения.
Във всички нас "живее" едно нещо, което аз наричам "малкия човек". Във друг пост ще обясня специално за устройството и елементите на "вътрешния свят на човека в Его-етапа" /в какъвто сме всички ние...и човечеството като група/.  
И така - "малкия човек" живее с идеята, че той е нищожен и незначителен. Това всички го носим у себе си, защото всички сме били деца. Той, още от най-ранна възраст, идва на този свят с едно усещане - понякога ужасно натрапчиво. Ще го наречем усещане за "недовършеност", празнота, недостатъчност... През целия си живот всеки един от нас ще го носи у себе си. Естествената реакция към това усещане се нарича "компенсация" и е близо до това, което е придобило популярност като "комплекс за малоценност". Тази естествена реакция се характеризира със "търсене", желаене, стремеж към придобиване, потребност да притежаваш, да контролираш, за да не загубиш вече притежаваното. Ако до тук добре съм представил всичко, ако се замислите ще се досетите, че тази "компенсация" стои в живота на всеки от нас и се наблюдава при всички хора. Всяка мисъл, чувство, действие, преживяване е продиктувана от идеята, че "вътре в нас" нещо не е както трябва, и гледаме все "навън"... и търсим, и желаем, и искаме, и после пазим... И всичко, все с идеята, че това, което усещаме като "недостиг" се намира "някъде ...там...". Малкото момче/момиче/ гледа играчките на другото дете и виждайки, че то излъчва "щастие", иска и то да притежава същите играчки - за да изпита и то същото чувство. Всички знаем, че играчките са присъщи не само на децата. Мечтите, идеите, парите са също вид "играчка" - те са само средство, посредник. Онова, към което всички се стремят е скрито зад тях......
Главното е , че тази "празнина" у нас не може да се запълни с нито едно от нещата, с които изобилства живота ни. Нито един човек не е успял досега да се запълни със "играчки" от каквито и да било вид. Но стремежа си остава.
Сега вече се връщам на първия въпрос - за симбиозата....
Симбиозата в човешките отношения е една разновидност на проявите на "усещането за недостатъчност”, за което говорих до сега. При немалка част от хората "търсенето към запълване" става в посока на друг човек /вместо играчка/. Щото всъщност всички хора сме били деца и оттам свикваме да имаме нужда от неща, свързани с преживяването от нашите родители и близки.
И така - когато един индивид се "нуждае" от нещо, които не може да намери другаде, освен в друг индивид, се получава търсене и "намиране". Той лесно се привързва към това „получаване”, независимо че другия индивид може и да не участва в „играта” на даване и получаване. Най-интересен е, обаче, „двустранния” сценарий. Два индивида кръстосват „своите житейски линии” и се обвързват дотолкова, че взаимно се компенсират в своите „недостатъци”. Така те свикват да се добавят взаимно и все повече идеята за някакъв вид самостоятелност е направо абсурдна. Просто всеки един от тях играе ролята на „патерица” за другия. Може да ви изглежда крайно, но за съжаление това се наблюдава изключително често в реалния живот. Примери – в семейството – родители-деца /всички разновидности/, между родителите, между т.н. приятелки или приятели, влюбването е една разновидност на симбиозата – става в емоционално ниво. Може и да идейно ниво да има взаимно обвързване. Има и случаи за обвързване на всички нива. Тогава илюзията за „запълване” става толкова силна, че двете страни вече са готови на всичко, за да не се прекъсва играта, щото за тях това прекъсване е равносилно на „смърт”……

Ами…не знам дали успявам с обясненията. Темата е изключително дълбока и разностранна. Елементите в нея са комплексни и имат различни проявления. Аз се опитвам да представя пред вас самите принципи… и евентуално посока на разглеждането. Не знам доколко успявам.

*************************************************
Сега малко отговори на въпросите на WIND.

Quote
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
Quote

Отговор - Само по себе си нищо не означава. Симбиоза или еволюция към самосъзнание. Става въпрос за избор. И той си е твой. Аз само споделям знания и наблюдения за едното и за другото. За себе си аз съм направил избора. Когато осъзнах тези неща, за които пиша, разбрах, че самия аз съм попаднал в такава "игра" - без да го съзнавам. Много усилия ми трябваха, от една страна, да освободя себе си, а от друга да прекъсна "нишките" на взаимно обвързване. Имах и тежки "сътресения", щото при "другата страна" в играта, не протичат същите процеси и всякакъв вид прекъсване от моя страна се приема, меко казано "драматично" ;).
Второто важно нещо в този избор е даването на ясна сметка какво точно ти е необходимо. Ако Играта в която участваш ти харесва и те удовлетворява, не е нужно да бъде прекъсвана. При всички положения обаче , каквото и да правиш, не можеш да получиш от другия участник това, от което наистина се нуждаеш, нито можеш да му дадеш същото на него. Никоя илюзия не може да продължи дълго. Трябва да решиш коя си.... и от това да се запиташ, "избора, който ще направиш дали съответства на това КОЯ СИ ТИ". Живота, който ние живеем е част от едно безкрайно театрално представление и всеки има незаменимо място в него.


Quote
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
Quote
 
Отговор - Не знам. Изследователите на този въпрос досега не са намерили отговор. Може би четейки всичко, което написах дотук и сама можеш да си дадеш сметка, че "избора" между двете понятия е част от вътрешен процес на "порастване". Едното характеризира един етап, другото друг, така, че.....можеш да пробваш сама дали е възможно да се съчетаят. Освен това, когато изясниш сама ситуацията на едното и другото, може би ще се "самонамери" отговора. Вътре у теб.....Все едно че си го знаела винаги.....................................

Quote
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?  
Quote

Отговор - Мога да кажа единствено какво смятам аз. МИсля, че "ниско" или "високо" са напълно условни - т.е. зависят от някаква "отправна точка", спрямо която да ги характеризираш. Същото е и със добро-зло, хубаво-лошо, красиво-грозно, тъмно и светло, глупаво и умно, и т.н. В предишен пост вече казах, че всяка оценка и мнение са относителни за мен.
Конкретно - не смятам, че хората се делят на повече или по-малко "напреднали", духовни, събудени,..... смятам, че ВСЕКИ СЕ НАМИРА НЯКЪДЕ ПО СВОЯ СИ ПЪТ. Това е крайно индивидуален момент и всеки опит да се охарактеризира, чрез сравняване, за мен лично, е несериозен, да не говорим, че задължително е погрешен.
Както вече няколко пъти досега написах, отношенията между индивидите са израз на вътрешните им потребности. А те пък от своя страна са продиктувани от "точката" в индивидуалното им развитие. ....Останалото е ясно....

************************************************************
Е поне се надявам, че след толкова четене от ваша страна, поне да сте с усещането, че нещо полезно съм написал за вас. Поне опитах с такова намерение.

Благодаря за търпението.
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 17, 2005, 12:52:38 pm
оххх, не ме стърпява вече ....


Явно трябва да погледна в себе си... ако тълкувам символиката  ;D

Между другото, Рамус, може и да не ми отговаряш на въпросите. И без това, още щом ги написах, разбрах колко са глупави...  ::)
Title: Re:Ролята
Post by: velaskes on декември 17, 2005, 05:11:26 pm
отговора му е в цитата, май не четете цитатите  ;)
Title: Re:Ролята
Post by: nova on декември 17, 2005, 06:02:36 pm
ами аз затова попитах.  ::)

off:  Веласкес с този аватар ме разконцентрираш ;D
Title: Re:Ролята
Post by: ramus on декември 17, 2005, 07:28:14 pm
Wind ,
Въобще не са глупави въпросите ти - досега не съм срещал, по принцип, глупав въпрос. Може би това е израз на уважението ми към всички хора и към всичко , което ги вълнува.

малко търпение бе хора - дълго е - сега нали виждате...
Пък и малко се "проточи във времето"
 
Проблема ми е с тези цитати - досега не съм се възползвал... И докато открия как се прави... Затва първо излязоха цитатите ,, пък после допълвах...
Title: Re:Ролята
Post by: wind on декември 17, 2005, 10:15:22 pm
Ramus, едно огромно БЛАГОДАРЯ.

Само дето пак ме хвърли в размисли за неща, дето гледам да не си ги мотам много-много из главата, че лошо става... :o

Пък тя моята симбиоза...  май от нетърпимостта ми към "драматургиите" само продължава още... ;)
Title: Re:Ролята
Post by: divine on декември 19, 2005, 10:09:33 am
Мисля че нуждата от някой друг е роля, която сме избрали преди да дойдем тук, истината за нас , като духовни същества е друга.
Ако избереш да си обичащ, прощаващ, раздаващ се и т.н. не е възможно да го изпиташ сам, без друг участник в играта, затова хората се събират заедно- за да търсят усещания, преживявания.
През целия си живот на земята играем роли, освен в моментите когато осъзнаваме, че този живот не сме ние, тази маска не е нашата реална същност.
Просто едни деца дошли  да поиграят, защо да не играят заедно? ;D
Title: Re:Ролята
Post by: ramus on декември 19, 2005, 12:32:54 pm
Ами разбира се.
Та нали затова сме деца. За да играем. Тази реалност е сцена и всички сънища са игри...
Исках само да напомня, че има игри, дето приличат на "порастването" , но това си остават все пак игри, просто са част от спектакъла. Всичко, обаче е до време.
Но.... все някога човек "пораства". Така или иначе. Все някога, все някъде. НО.... Чий е този живот все пак... Не е ли нашия?
Нали сме се събрали тука за да говорим за "порастването"... и за игрите... Но за игрите вече не е интересно... Те са навсякъде около нас.... Нищо ново не може да се каже. Всеки един от нас участва в своята. Да наистина, кръстосват се, красиви са ... и многообразни... и интересни...

10х

 
Title: Re: Ролята
Post by: Dani on януари 23, 2006, 09:52:10 pm
 :) Съгласна за игрите... И защо все не ни се иска да си признаем, че още ни се играе ;D

Мисля, че ролите са естествен резултат от контакта на нашето Аз със средата, в която то се проявява. Те не само че не го маскират, точно обратното - те са единственият начин да разберем какво всъщност представляваме. Нещо като огледална зала - всяко огледало отразява една ваша страна...
Вместо да се опитваме да не играем роли, мисля че би било много по-полезно да се научим да наблюдаваме себе си в ролите, в които попадаме волно или неволно.
Ролите са и нашето училище - ако се опитаме да погледнем ситуацията и ролята, в която сме попаднали, от позицията на неутрален наблюдател, ще си дадем шанса да разберем по-навреме на какво ни е дадено да се научим от нея...
Всъщност не правят ли точно това децата в игрите си?.... А не е ли "порастването" моментът, от който започваме съзнателно да играем ролите си с цел да опознаем себе си и света си по-добре и да научим следващия си урок?
Title: Re: Ролята
Post by: wind on януари 23, 2006, 10:20:22 pm
Много точно  :)

Добре дошла, Дани!
Title: Re: Ролята
Post by: tapunger on януари 27, 2006, 01:15:39 pm
Jivotat e edin teatar vsichki igraem v roliata na nekakav spektatal..nekoi igraiat mnogo dobre drugi po-zle...ne e fatalno...fatalnoto e da igraesh rolia v spektakal koito ne ti haresva..no igraesh po prinuda  togava veche si (artist)---no..neka da badem i rejisiori na spektala v koito shte igraem rolia...zatova po-vajno e da si rejisior otkolkoto da igraesh rolia....a za da badesh rejisior mislia che trebva da si parvo chovek-a posle artist....hahahaha.malko tapo go kazah mai...ama nali sam si tapunger..imam opravdanie za tapoto si mnenie :)
Title: Re: Ролята
Post by: DeaDLy^Girl^ on февруари 18, 2006, 11:46:22 am
WoW тука с тея роли съвсем ме объркахте бе хора ...кажете не е ли всеки такъв какъвто си е ??В даден момент реагираш по един начин  в друг по друг начин.Верно е понякога играеш,преструваш се на такъв какъвто не си и все пак не винаги го правиш...Аз лично почети винаги съм такава каквато съм..не играя..просто си такъв и така реагираш...да съм дъщеря роля ли е ? да съм приятелка? да съм просто това което съм...?
Title: Re: Ролята
Post by: wind on февруари 18, 2006, 02:06:27 pm
Да, разбира се. Ролята на дъщеря, ролята на приятелка... това са социалните роли, в които човек неизбежно влиза при общуването си с хората. Тук не става дума за "преструване", а за начин на поведение. Например не можеш да си в ролята на дъщеря, докато си с гаджето...  ;D
Title: Re: Ролята
Post by: DeaDLy^Girl^ on февруари 19, 2006, 06:09:47 pm
:))хех верно си е .... ;Dама думата роля не ви ли навежда на мисулта игра??т.е всичко е една игра и ти си с определена роля..?
Title: Re: Ролята
Post by: Спирка on март 06, 2006, 08:28:31 pm
Например не можеш да си в ролята на дъщеря, докато си с гаджето... ;D

Може. Една яка възрастова разлика  :D, плюс още няколко дреболии и готово.
Title: Re: Ролята
Post by: wind on март 06, 2006, 11:50:14 pm
Може, ама не може.  :P
На мен защо ли досега не ми е хрумвало ... въпреки наличието на "яка възрастова граница" в миналото ми.  :idiot2:
И я подскажи за "дреболийките", че нещо не ми идват наум такива. ;D
 :D  ;D
Title: Re: Ролята
Post by: divine on март 07, 2006, 09:35:22 am
Тук ставаше въпрос за това, че  хората дори не си спомнят кои са, камо ли да бъдат себе си. Оплетени в страхове, очаквания и надежди, често заемаме роли нетипични за нас, дори бих казала противоположни на нашата същност ( която е светлина, добро, творческа сила за създаване и т.н.) , които могат да бъдат толкова силни и реални за нас, че да започнем да се отъждествяваме с тях.
Ние можем да влизаме в различни роли , ако имаме да научим нещо, или нещо да преживеем. Това наистина е игра, но докато като деца го помним, като възрастни често забравяме, че "животът е сцена, а ние сме актьори'. Докато не започнем циклично да влизаме в една и съща роля , години наред и изведнъж нещо проблясва - " Аз не съм ролята, Аз съм актьора, че даже и режисьора ( добре е да съм в чудесни взаимоотношения с Изпълнителния Продуцент :2funny:) и филма почва отначало..........
Title: Re: Ролята
Post by: Спирка on март 07, 2006, 11:35:41 am

   Dобре, wind, не може - съгласна. Беше шега, трябваше да отбележа под линия. Форумът и темата - сериозни, сигурно ми дойдоха в повечко, пък и съм нова. За тук. :)
Title: Re: Ролята
Post by: reply on март 07, 2006, 12:44:28 pm
golqm praz :D ne derzai... moje p1k i ti da si prava? ;)  dobre do6la :D
tq i wind e nova :D ne q gledai 4e e nabl1skala 87469517 posta  ;D ;D ;D tuka ima mnogo po drevni  :smitten:  O0
ina4e po temata...vijdali li ste(poznavate li) hora koito ne vlizat v rolq? :D mislq 4e znam otgowora ama toku vij nqkoi p1k blesne s originalnost... :D
Title: Re: Ролята
Post by: wind on март 07, 2006, 12:44:46 pm
Беше шега, трябваше да отбележа под линия.
Ама аз се радвам на шегичките, затова те "зачекнах".  ;) :D ;)
Добре дошла!!! Очертаваш се интересен събеседник.  :) :) :)
Title: Re: Ролята
Post by: ramus on март 10, 2006, 05:27:43 pm
EЙ... Веласкес...
Кво става ве братче...жените стават все повече...
Явно сме изчезващ вид... и трябва да ни впишат в "червената книга"...
Title: Re: Ролята
Post by: wind on март 10, 2006, 06:22:33 pm
EЙ... Веласкес...
Кво става ве братче...жените стават все повече...
Ти какво... оплакваш ли се нещо...? :2funny:
Title: Re: Ролята
Post by: ramus on март 10, 2006, 07:29:59 pm
Да не съм луд бе...

Тва си е жива провокация от твоя страна Уинди...

Или иначе казано - чисто заяждане... ;D ;D ;D
Title: Re: Ролята
Post by: velaskes on март 10, 2006, 07:53:03 pm
Те жените винаги са си били повече тук :) Няма лошо :)
Title: Re: Ролята
Post by: divine on март 11, 2006, 11:50:23 am
По принцип в целия свят жените са повече  :) Няма лошо  ;)
Title: Re: Ролята
Post by: ramus on март 18, 2006, 08:31:08 am
Може и да е така "...beauty"...
 Според статистиката на ООН, наистина е така...

НОооооо!!!!!!!!!
Как ли влияе количеството на качеството...
ИЛи пък е обратното... :)

П.С.тва е само закачка, а не заяждане ;D, Да не вземе сега някоя "феминистка" да се докачи... ;D
Title: Re: Ролята
Post by: bubuleche on февруари 24, 2008, 12:07:52 pm
Точно там се крие проблема , в това да опознаем себе си . От толкова маски , същността ни е някъде много дълбоко в душата ни и ние не можем да я видим , дори не можем да надникнем там...
Title: Re: Ролята
Post by: ramus on февруари 24, 2008, 08:30:31 pm
Чак пък да не можем...
И... чак пък да е толкова трудно... или пък невъзможно...

Може би да е важно "да е трудно"... и да си с идеята "да не можеш". Има смисъл - толкова често хората си слагат дистанция между развитието си - чрез образи в които нещата от това развитие да са "големи, невъзможни, сложни". За толкова много хора "големите и важните неща, решителните постъпки, отговорните действия" са нещо дето е важно да са дистанцирани от тях, с оправданието че тва са "сложни" или невъзможни... или пък неразбираеми неща. Понякога за оправдание често се наричат "аз съм просто обикновен човек". Да има дистанция - и хората да се усетят дистанцирани от всичко това. Тва особено важи и за "духовните въпроси на развитието". Много хора им е изгодно да представят духовността като много сложно нещо, съставено от хиляди казуси, абстрактни описания, обвързани в сложни логически зависимости... Именно за да е "сложно". Това е част от взаимна игра - потребно е за тия от двете страни.

Защото се страхуват - в това е въпроса. Защото "ТАМ ОТПРЕД" ИМА сума неща, дето може и да са важни, обаче си има инерция, удобство, сигурност, живуркане... Вечния блян на "познатото и сигурното", но и застоя... пред неизвестното и новото... но и развитието.
За това са и РОЛИТЕ - израз на маските на всеки от нас. Щото на кой му стиска да си свали маската, зает с вечната игра на своята роля... в театъра на собствените си блянове и илюзии...? И е така, щото именно тях ги е нарекъл "АЗ"... и как да се спрат, след като именно тази идентификация прави така, че самата идея "да се спре" се интерпретира като вид "смърт".

Дали е чак толкова сложно? Или пък да е невъзможно?
И дали не е изгодно да е такова?