ИЗВОРИТЕ

Статиите в сайта => RaMUS/без актуализация/ => Topic started by: ramus on октомври 30, 2008, 08:40:49 am

Title: "ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ" и "МАЛКИЯ ЧОВЕК"
Post by: ramus on октомври 30, 2008, 08:40:49 am
Откъс от една обширна тема - за въпроса ЩО Е ТО "СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА" в несъзнаваното...
-----------------     

Психологичното понятие НАСТРОЕНИЕ излиза далеч извън неговото ежедневно значение като емоционално предопределена клатушкаща се настройка. А с него  се изразява една по-цялостна и широка нагласа, и промените с нея.
ПРОМЕНИТЕ в нагласата, са това, което прави вътре в нас да прииждат множество различни наши "АЗОВЕ". А те пък са определени от вътрешнообразните матрици, според които всеки човек живее в своята си истина-реалност. И в зависимост от винаги външни условия и фактори в нас "изплува" и се изявява определен шаблон - изразява се ИМЕННО ПО РЕАКЦИИТЕ НИ.  Поведението на малко оцеляващо дете се поражда когато човек е поставен в стресовите условия на  защитното оцеляване.

    Самото изживяване на оцеляване, прави така, че тогава вътрешното състояние, което стои зад това оцеляване да е нещо като РЕГРЕСИЯ. И всички защитаващи се, се превръщат в малки деца в поведението си. Мисленето, възприятията, обработката на информация - всичко се "регресира".
При такава "регресия" вътрешния им свят се свива навътре (назад)-> към "точка", за да могат да се анулират сигналите, които влизат в противоречие с основния АЗ-образ. Именно с това "свиване" се игнорират и преинтерпретират всички сигнали, за да се натъкмят единствено до "свиването" за което говоря. заради това при паника, страх, както и всякакви форми на защита, се изкривяват всички форми на отражение на реалността. И с това се губи всякаква адекватност - нещо което изглежда иначе напълно странно, гледайки го примерно отстрани как то се случва в друг човек... Вече от друго състояние, постъпките, мислите и представите, изразено от "старото" настроение, винаги будят учудване. Описаното дотук, е изключително основно положение и стои като фундамент за разбирането в поведението на масата от хора от сегашното човечество.
Друг пример, чрез който лесно да може да се онагледя е психичното явление "ДЕПРЕСИЯ" - в него именно се вижда силата на вътрешната нагласа, свиването на целия психичен свят навътре към "точка", ясните белези в поведението. И огромната разлика между състоянието - вътре в депресията... и евентуално - после "отвън" нея.
Аз например повечето от това го научих чак след като години внимателно осмислях както се случи с баща ми. Не като образ - а като една дисекция на състоянието на депресия...
 
   За всички несъзнателни хора "смяната" на настроенията... и с това на "лицата" на тяхната личност, са неконтролирани и следователно опасни действия. Това са състояния при които някои хора почти напълно скъсват връзката с реалността и потъват във вътрешните си образи като в една тоталност. В ежедневието често хората го наричат популярно помежду си - "като ти падне пердето". разбира се в случая аз го използвам именно в пример за проявлението му като "крайност"... Всички по себе си знаят какво е "да ти падне пердето" - можете да направите, да наговорите неща, които никога не бихте направили иначе "ако не сте в това "СЪСТОЯНИЕ"... Ето за тия смени на състоянията става въпрос. Тоа са различните скрити лица в нас. Някои ги наричат "тъмна страна"... но няма нищо тъмно в нея. просто това са латентни изтласкани от ума вътрешни цялостни шаблони на състояние на съзнанието, които биват натикани именно в подсъзнанието. Най-често неизявена "детска агресия" е дала началото на това - едно атавистично изживяване, застинало във времето, защото е оставено неизявено... и с това "дремещо в нас". Ако знаете иначе колко "добрички хора" играят тази компенсираща роля - да бъдат "добри" - в поведението си, дори в мислите си. защото да си добър е шаблон - това означава точно определени "социални елементи в поведението" с които ни захранват още от малки. И всички знаят, че "добрите деца" са тия, дето могат да са благоволени и да получат от родителите им "милувка, внимание и одобрение". А това е астралната храна на всеки малък човек-дете. Без нея той изживява че "ще умре", че тя е жизнено необходима - като водата и въздуха за тялото.
    Ето така още от малки започваме вътре в себе си напълно несъзнателно да скриваме големи "парчета" от самите нас си. От собствената ни естественост, в името на това, да получим от жизненоважната ни "храна".
Всички правим така дори със домашните ни любимци.
Всички родители имат такива елементи във възпитанието на собствените им деца. защото самите родители са били по същия начин. И децата им - пак така ще го направят. Така ще си тече по линията на "приемане и предаване", докато не се разкъса магичният кръг. И не можете да го промените - той затова си съществува - хилядолетия и хиляди поколения - навсякъде по света, всички култури в някаква форма. Въз основа на това съществува онова компенсиращо явление, което се нарича РЕЛИГИЯ ЗА МАСИТЕ - митовете за исус, буда, или лицата и постъпките на аллах или на йехова. Всичко това е омесено в една гигантска картина, в ядрото на която обаче стои един образ - един централен образ... ОБРАЗА НА "МАЛКИЯ ЧОВЕК" вътре във всеки от нас. Образа на малкия човек и скритите му образи на неизживяни и непроявени негови неща... скривайки ги от самия него си... Там - в света на "здрача и тъмнината"...

Смяната на едно състояние с друго, в крайната си тотална форма, в социалния свят се нарича ЛУДОСТ. А всъщност всеки един човек множество пъти става "луд". Въпроса е, че в някаква форма "пропада", но се и връща после. И това си личи по толкова много неща.
Въпроса е, че повечето хора, когато сменят състоянията си не си спомнят за "предишните". Остават само някои бледи и слаби проблясъци, но пък следите от постъпките, изречените думи, от импулсивните действия, от крайните форми на проявление... остават "СЛЕДИ".
Тия неща в психологията ги наричат най-общо "състояние на афект". Такива са толкова много проявления, които могат и да се явят като отключващ фактор - от всякакви форми на ревност, до агресия, яд, неврност, безпокойство, страх, болка...ЩАСТИЕТО също попада в тая категория. Всъщност всичките изброени са само изживявания за същите... Обаче вътре във вътрешния ни свят, всяко изживяване има силата на реално събитие... Нима е толкова трудно да си даде всеки сметка, че към едни и същи външни условия, при предварителна психична нагласа, се има крайно различни отношения, постъпва се различно, различно се "ВИЖДАТ". Дори когато сме радостни и щастливи света изглежда един... А същия този свят е съвсем "друг" ако сме в тъжни, ядни или уплашени изживявания. Допълнително пък картината се усложнява от факта, че едни изживявания отключват други - например дълбоките форми на ДЕПРЕСИЯ са от натрупване на неадекватни самооценки и оценки на средата, то от своя страна води до изкривяване, То пък до ново изкривяване... така вътрешния свят се бори да се 'свива" навътре - целта на този вграден защитен рефлекс е чрез "свиване" и регресия, да се стигне до някаква форма на "запомнено" стабилно състояние... Това е психичната аналогия на явлението "връщане към ембрионалното състояние". затова е регресивно.

    От тоя "омагьосан кръг" не може да се излезе ако го няма съзнанието. разбира се психодисциплините също опитват - отвън, чрез външни средства. За несъзнателните хора понякога има резултат... И все пак - вътрешното им предразположение към депресивност си остава и е налице... Само подходящи стимули или случки са нужни. И то си тръгва - една готова атавистична програма за оцеляване. Едно оцеляване, при което обаче живота накрая не оцелява. И това е много поучително, при положение че множество материалисти все още пледират че "ЕДИН ЖИВОТ ЖИВЕЕМ". Интересно че когато и да съм попитал такива "КОЙ Е ТОЯ, ДЕТО ГО ЖИВЕЕ?" и се объркват  :). Винаги се объркват. както вече сте чули от аудиолекцията на ЯНКОВ, въпросите за РЕАЛНОСТТА - и с нея, за ИСТИНАТА, Илюзията, ЖИВОТА, са най-фундаменталните за всеки човек. И не за друго, ами заради това, че зад тия въпроси се крие именно ТОЯ КОЙТО МИСЛИ ПО ТЯХ. те са просто вратата към него самия.

Всичко това е опита ми да изразя широтата на явлението ИЗЖИВЯВАНЕ НА ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ, като част от общото психологично явление КРИЗА - понятия,  с които аз си нарекох обобщено  явления от много широката картина която имам за вътрешния свят на човека.
 
Title: Re: "ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ" и "МАЛКИЯ ЧОВЕК"
Post by: MBIRA on октомври 31, 2008, 02:37:27 pm
Макар и често да наблюдавам явлението СИНХРОННОСТ, не мога да спра да се удивявам на всяка негова проява.

Вчера, подготвяйки се по темата „Оздравителни практики”, попаднах на определение за състоянието ДЕПРЕСИЯ и се втрещих. То приличаше твърде много на едно състояние, в което често попадах през последните месеци.

Липсата на концентрация и последващото затруднение да извършвам каквато и да било смислена дейност, преувеличената самокритичност, чувството за вина и за ниска себестойност, неспособността да се самоорганизирам, ме караха да се чувствам крайно неудовлетворена от живота, който водех. Изгубих интереса си към играта на Го, а по този начин и възможността да усъвършенствам чувството си за време и за приоритети, пропуснах няколко добри възможности за излизане в чужбина и ред други неща. Дори и когато се намирах в състояние на по-ясно съзнание, не намирах сили да следвам приоритетните цели в живота си, а това от своя страна връщаше самоомразата, отново следваше липса на концентрация и т.н. и т.н., отново и отново, въртене в едни мъчителни кръгове. Осъзнаването на пропуснатите възможности засилваше съжалението ми за това, че колелото на причинно-следствените връзки се е завъртяло и ползите са завинаги изгубени.

Винаги знаех кога съм влязла вътре. Усещах се като в полусън – полуреалност, полужива – полумъртва, и в това състояние се проявяваха с различна сила: страх, гняв, безпокойство, срам, вина. Най-много от всичко ме притесняваше фактът, че това състояние притежава силно изразена тенденция да се превръща в хомеостатично, т.е. вътре в него да се установи равновесие, което от своя страна да се съпротивлява на всичко, което би го променило. Поради моята инертност, то се превръщаше в един вид предпочитано от мен състояние. Въпреки цялата му абсурдност. Да се предам, да притъпя болката си и да стоя продължително време в собствения си ад – просто върха на НЕВЕЖОТО отношение към живота.

Понякога излизах от това състояние отсамосебе си – след събуждане от сън или след нечия много настоятелна употреба на думата СПЕШНО, или след разговор с приятел...

Понякога се хващах като удавник за сламка. Повтарях си: „Аз съм в състояние на дълбока нестабилност. Тук и сега аз се променям.” После задремвах, пътувайки в автобуса и вече слизайки от него бях нов човек.

Но това, което се оказа спасяващо за мен, беше СПОМЕНЪТ ми за преживените ДРУГИ състояния – състояния на ПОКОЙ, на ЯСНОТА, на БЛАЖЕНСТВО, на СВЪРЗАНОСТ, на УВЕРЕНОСТ, на ОТКРИТОСТ, на РАДОСТ. Още при появата на първите по-ярки като преживявания и запомнящи се такива състояния, ми направи впечатление, че е лесно да бъдат изгубени. Оттогава ме вълнува въпроса за УПРАВЛЕНИЕТО НА СЪСТОЯНИЯТА, за конкретните стратегии, техники и прийоми, които се ползват.

Затова все питах Румен: кажи ми КАК, по КАКЪВ НАЧИН, СТЪПКА по СТЪПКА, дай ИНСТРУКЦИИ... докато накрая не установих, че  всички тези неща са ми достъпни, т.е. ИНСТРУМЕНТИТЕ са ми винаги подръка. Само трябва да ги взема под внимание, да се науча как се употребяват и да ги ползвам. Като разбира се, самото оттрениране на техниката да правя в спокойна обстановка, където не са налични критични външни условия...

Методът, който сега се уча да ползвам е да се ОТЪЖДЕСТВЯВАМ със СПОМЕНА за ДРУГО, желано от мен състояние, стараейки се да обхвана този СПОМЕН във всичките му детайли, т.е. работейки със СПОМЕН за СПОМЕНА и да вляза съзнателно в тях, подобно на актьор, който влиза в роля. Извиквам СПОМЕНА, от намерението ми да се отъждествя с него в ума ми се създават връзки, асоциации, свързани с основните му характеристики и вече когато самата НАГЛАСА се е променила, се осъществява нещо като СКОК и всичко останало се самоподрежда в новата картина. Скачането ОТВЪД е ключов момент. Той се явява СМЪРТ за старото състояние.

Всъщност това, което наричам СПОМЕН е нещо по-обхватно от самото понятие за „спомен”. Този СПОМЕН се явява нещо като ВТОРИ ПЛАН, като ВТОРА ГЛЕДНА ТОЧКА, като ДРУГА ОПОРНА ТОЧКА. Той може да не е изцяло проявен СЕГА, но в някаква степен той е активен СЕГА. Може да мъждука съвсем леко, но все пак светлина ИМА.

На последната ми среща с Румен и Карина, ясно си спомням последния ни разговор в техния дом. И по-точно – спомням си как СПОМЕНЪТ седеше в единия ъгъл на вътрешната ми „стая” и жадно попиваше. Той слушаше и разбираше, но преобладаващите ниски вибрации не позволяваха да излезе от мълчанието. Звучи шантаво... и шизофренично може би... няма значение...
Title: Re: "ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ" и "МАЛКИЯ ЧОВЕК"
Post by: blqh on октомври 31, 2008, 04:35:59 pm
 Мене настроенията ми не ме удовлетворяват като състояния на съзнанието.Прекалено силно усещам ограниченията , които ми поставят и за това не могат да се задържат при мене дълго време.Да се опитвам да строя кула от представи , без стабилни основи е безсмислено и живота постоянно ми го доказва.Докато по рано исках да си построя една хубава и приятна за живеене кула , сега гледам на кулите по друг начин.Те биха били затвор за мене.

Основните несъзнателни представи , които разума ми си е изградил за света и мене , докато съм бил малък , отдавна са изиграли своята роля.За живота ми като "малък човек" те са били адекватни спрямо социалната среда , но вече когато съществуването ми е подсигурено , тези атавистични реакции са напълно ненужни за бъдещия ми живот , който се простира далеч извън стените на домашната атмосфера , където родителите биват обожествявани.Но да използвам същите основни представи от живота ми като "малък човек" и тогава когато не съм е толкова неадекватно че те представляват по скоро ненужен товар от колкото необходимост.Потребността на разума ми от по-близка представа до реалността от старата ме довежда до изграждането на множество кули , като съм неспособен да видя ,че проблема не е в кулите ,а в техните основи.Да строя нова къща върху стари основи е не само рисковано , но и неизбежно ще доведе до проблеми.И в моменти на прозрения когато разума ми проглежда през собственото си ограничение , тези кули се срутват и ме довеждат до изначалното положение , при което състоянието ми може да бъде описано точно като на "малък човек".И вместо отново и отново да правя същите грешки , мисля че е време да преоценя основните представи , които имам за света и себе си.

Виждам два варианта по които мога да процедирам и все още се двоумя кой да използвам поради различните ефекти които ще имат върху мене.Първия е по лесен за изпълнение , но неизбежно ще ме доведе до ограничения в бъдещето , докато чрез втория предполагам че напълно ще реша проблема ,но ми се струва леко нереалистичен за изпълнение.Та ето ги...

Първият вариант е да преразгледам основните сетивни представи ,които съм си изградил и да се опитам да ги коригирам така че да отговарят по близко до действителността.Но тук ограничението би било отново от това че ще бъдат представи, а също така и от това че ще бъдат породени от сетивни представи,които по природа отразяват само част от реалността.Или с други думи чрез този метод познанието ми за света би било по близко до действителността от колкото е в момента.Това което ме притеснява е че поради осъзнаването на някои неща,които са някъде в подсъзнанието ми , това няма да реши проблема за дълго и отново ще бъда изправен пред собствените си кули.

Вторият вариант се състои в това да преместя центъра на моето същество от света на представите , в света на осъзнатото и духовното.С това ще изгубя не само представите си за света и себе си , но заедно с тях и всички несъзнателни минали състояния ,поради стабилността на съзнането в което се намирам когато центъра ми се намира в духовния ми аспект.Тогава боравенето с представи би било толкова лесно ,поради лекотата с която съм способен да виждам ораниченията им от гледната точка която се намира в духовното.Разбира се всичко това е напълно абстрактно и би било трудно за разбиране от читателя на тези редове,но не и това е целта им...

Като че ли се изчерпаха състоянията на съзнанието , които ми предоставя като възможности света на представите и преживяванията и може би е крайно време да направя решителната крачка.Просто е време представите ми да престанат да определят състоянието в което се намирам и поведението ми в средата в която живея.Това не означава че ще се лиша напълно от тях , смятам че това е даже невъзможно до тогава докато разполагам с умението си да запомням и да боравя със спомените си.Но просто като определящо състоянието ми и поведението ми , да бъде един друг ,по-широк и по-дълбок аспект , какъвто е духовния...

Това че сега повече от всякога ми правят впечатление настроенията ми е просто показателно за процеса на преместване на центъра ми от единия аспект в другия.Имено този процес според мене дава възможност на разума да прозре през собствената си ограниченост.Едва когато центъра на  вниманието ми излезе извън рамките на наблюдаваното мога да видя границите му.
Title: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО и ПРОВОКАЦИЯТА
Post by: ramus on ноември 01, 2008, 10:35:51 am
Не можеш да преместиш центъра си. Никой не може...
Много е просто всъщност, но е твърде абстрактно...
Помисли, дори ума да се обърка, само опитай да му поднесеш следната аналогия:
Имаш една абстрактна точка, която наричаш АСТРАЛЕН СВЯТ. тя е съчетана именно с кулите на представните ти форми - които си чел, които си си представил...
Имаш друга абстрактна точка, която ти наричаш ДУХОВЕН СВЯТ - със същите особености е. 
недей забравяй, че и двете абстрактни точки които споменавам, са напълно компрометирани откъм ума ти. Всички разсъждения обаче в горния пост са една кула, построена обаче върху чисто абстрактни основи....  :)

какво би направил, ако нищо... ама нищо от това не е вярно, не е адекватно и не е действително... Ама нищо...
Помисли си за момент, че всичко това може да са просто пълни глупости... Нищо различно от един мираж... Един бляскав или смътен образ, породен от собствените ти представи и натъкмен според тях. Къде е разликата между повярваната в нея илюзия, и онова, което наричаш ИСТИНА? И на което "стъпваш", пишейки всичко дотук? 

 магията е, че стават поле в което да се потопиш. И след тази "случка" те вече стават недостъпни - нито за мисленето, нито за допускането, нито за разсъжденията... като цяло - стават недостъпни за "виждане". Стават невидими - както въздуха сред който живеят телата ни...
? ? ? ? ? ?

това не е интелектуално занимание. това не е модел. То няма качества, на които да се опреш. тия неща, за които говориш за въздушни кули, които ти живееш все едно че са каменни.
Но за миг помисли... колко можеш да допуснеш че всичко е грешно... всичко е едно въздушно построение...
ти може въобще да не си жив
може изведнъж да се събудиш сред едно стъклено яйце и всичко около теб да е само жици и тръби... както "батериите" в "Матрицата" /примерно/...
Можеш ли въобще да допуснеш ШОКА в тоя момент за ума ти? къде ще останат представите, моделите, думите, знанията или спомените ти... Къде ще останеш ти. целия (ти) свят рухва и изчезва... КАКВО ОСТАВА??? - това е въпроса...

КАКВО ОСТАВА... ако махнем всичко?
КОЙ СЪМ АЗ?

    Това не е интелектуално занимание... няма как. Ума се "ужасява" от подобно нещо. Заради подобен "сигнал" се включва оцеляващата програма при хората-деца. тя е напълно естествена и обезпечава всеки един миг самосъхраняващия импулс. Не може цял един свят да се "предаде" без бой... без да има импулс към съхранение... Всъщност илюзията, миража и изживяването им като ИСТИНА са единствено заради НЕЩОТО, което използва всичко това за себе си... Нещото, което ги използва и ги нарича ЖИВОТ - НЕЩОТО, наричащо себе си ЧОВЕК. Човек, който не знае че всичко около него е неговата собствена проекция. Но и който се е асоциирал с нея, слял се е с нея, идентифицирал се е с нея. Като не може да се идентифицира със самия себе си, за него са достъпни само магията - илюзиите, миража.. И понеже той самия липсва за себе си - директно - чрез директна връзка, тя се запълва чрез изживяното от него. Изживяното поема РОЛЯТА НА ДЕЙСТВИТЕЛНО.

Виж колко добре ПЛАМЕНКА го представи - каза нещо много просто и много истинско - че в началото дори депресията е временно състояние... Обаче като се задържи и става в СТАЗИС - намира си средна точка човека в депресивно състояние... И вече губи идеята че това е само състояние... И започва да се самосъхранява... Състоянието на депресия, започва да се асооциира с основно. Идентификация става... В стремежа си един човек да се "нагласи", той си намира патерици чрез създаването на изкуствени образи в депресивното муи състояние - търси и си намира - някаква форма на удобство, баланс... каквито и да са, само да могат да изиграят тази изживяваща роля. Човек в самосъхраняващия импулс на запазването на състоянието в което се намира вече не го интересува нищо извън него... затова и почва изкривяването на приетите сигнали, на възприятията,... Той слуша, вижда, усеща и изживява неща, които вече са "от него"... С тях той подменя сигналите от действителността... Всичко това ЕДИНСТВЕНО ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ - ЗАЩИТНО ОЦЕЛЯВАНЕ. ОЦЕЛЯВАТ САМО "ЖИВИТЕ" СЪЩЕСТВА... И все пак - виж как съзнанието когато липсва, и липсва център, как се замества празното чрез асоцииране и идентификация със система от образи и изживяването им...

Само няколко човека тук в изворите са говорили, пишейки за ДЕПРЕСИЯТА СИ... В някакъв смисъл ти си един от тях, БЛЯХ.
А е повсеместно явление описаното от ПЛАМЕНКА - по-все-местно, МАСОВО. Целия свят е проектиран от... и за ИМЕННО НЕСЪЗНАТЕЛНИ ЕДИНИЦИ В ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ. Всички митове, образуването на групи, начина на живот... ВСИЧКО - ЦЯЛО ЕДНО ЧОВЕЧЕСТВО Е В ПЛЕН НА СЪСТОЯНИЕ, на което условно сложихме етикета ДЕПРЕСИЯ... Всъщност може всеки да намери в нета описание за ДЕПРЕСИЯ... НО ДАЛИ СТЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА Я ВИДИТЕ У СЕБЕ СИ? Как да я различите, след като всички са така, след като тя е станала вече естественост. Нещо повече - отдавна е станала стабилно състояние - то се стреми към запазване, след като сте се асоциирали с него.

Типичния белег за депресивността не е задължително типичната пасивна депресия... Невротизма и невротичността са също типични признаци. Екстремализма, влюбванията, привличането... всички форми на "ЧУВСТВА". Клатушкането, смяната на желания, образи, мисли чувства. Смяната на състояния, настроения. (Блях, хич не ми излизай с номера за "настроенията", щото ти личат толкова ясно и силно в писането в изворите, че само слепец не би ги видял :) ). И това, че в самото общество се прокламират митовете и средствата за запълването ви - чрез различните социални роли - на родители включително не е НОРМА - НОРМАЛНО... То е част от самозалъгването със същото.
например - И двата пола - най-силния магнит-мираж - ДЕЦАТА!!! запълването и проектирането чрез ДЕЦАТА е почти централна линия на социалния живот. И децата поемат същата "Щафета" и продължават с нея на техните деца... и после на техните... и така...  Огромна част от социалния живот е изградена именно върху тия механизми.
=====================================
   Провокацията
 се състои в това, че систематично, подредено или според особеностите на самия "приемник", мога да руша симулативно собствените му устои... Мога да го направя рязко, мога постепенно или продължително... за да реализирам това, осъществявам мощна обратна връзка - на много нива. (Има и неща в тоя процес, които не мога да обясня въобще... които и за мен са мистерия . Има и такива за които не мога да напиша тук, в това изложение)
    И все пак, един от тях е да се поднесе едно качествено ново описание на света... Ама не как да е - да се поднесе стойностно, в широтата, цветността, и мнообразието на собственото описание на света на всеки несъзнателен човек.
така създавам изкуствено един друг свят, където поставям симулативно един изкуствен център... за да изиграе този "център" ролята си той трябва да носи един огромен заряд, енергията на който да стигне, за да се получи "разцепващ" импулс. Нещо, с което да раздруса вече създадената от самия теб цветна картина на живота... хем създадена от теб, но и хем и държаща те в плен. затова няма разлика между клетката и крепостта, защото за повечето хора собствената им клетка е тяхната крепост... така че ролята на клетка и крепост е относителна... и се определя от разликата на гледните точки... И все пак - никоя от двете гледни точки не е истинска... или пък и двете са такива. И това е връзката с опитващото се да се запази състояние на ДЕПРЕСИЯ - Че до един момент самото състояние е израз на рефлекс - на защитна реакция... Стабилизира се, използва се, закрепва се... а живота върви, всичко се развива, променя... А това състояние клони към бетониране... Защитния рефлекс става анахронизъм, един атавизъм, който се изправя срещу ЖИВОТА и ПРОМЯНАТА. И вътре в този анахроничен пашкул се развиват повечето от животите на сегашното човечество. И всеки един нарича себе си АЗ  :)
=============================

Нищо от изживяното от теб няма НИКАКВА СТОЙНОСТ, освен тази, която ти си му дал... и му даваш и сега. Нищо от мислите ти, нищо от думите ти, нищо от построенията за които пишеш в поста си - варианти, критерии... НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Но празното все търси "запълването"... И щом има празнина, ще има и импулс за нейното запълване...
Щом нещо е празно, щом му трябва импулс, то това е изначалния импулс за ЗАВЪРШВАНЕ... ЗА БАЛАНСИРАНЕ... това е изначалната идея за ХАРМОНИЯТА - системата всъщност е винаги съвършена и хармонична... ЗАЩОТО ТЯ НА ГОЛЯМ ПЛАН ЗАПАЗВА ДИНАМИЧНО БАЛАНСА СИ - както е примерно човешката походка... Затова и СЪВЪРШЕСТВОТО е само една идея за хората които усещат в себе си ПРАЗНОТО, липсата на цялост. Те живеят чрез една липса, чрез едно свое "парче"...
ВСИЧКИ ИМАМЕ У СЕБЕ СИ и ПАРЧЕТАТА и ЦЯЛОСТТА ИМ.
Всеки МИГ, БЕЗ ВРЕМЕ, БЕЗ ПРОСТРАНСТВО. Всяко "парче от нас" живее своя си живот но има и една форма на живот - НА ЦЯЛОСТТТА... тя не е просто сбора (сумата) на всички "парчета"... тя не е това - нещо качествено друго е...

Е? - как понасяш това?...  :)
=========================================
АКО МАХНЕШ ВСИЧКО ОТ ОПИСАНИЕТО СИ ЗА СВЕТА... ОТ ОБРАЗИТЕ ЗА СЕБЕ СИ, ЗА ЖИВОТА, ЗА СМИСЪЛА, ЗА ХОРАТА... КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ??? Всичко това са просто образи. Ти самия си образ... онова, което наричаш СЕБЕ СИ е също образ... Всичките ти мисли за образи, живота ти - също... Нищо не е реално, не е съществуващо...
И>>> ако махнеш образите..... Всички... Всички образи... напълно, докрай? ? ?

КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ?
КОЙ ----- ЩЕ -----  ОСТАНЕ?
Title: Re: "ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ" и "МАЛКИЯ ЧОВЕК"
Post by: blqh on ноември 01, 2008, 11:37:33 am
 1 Излязох от полето на представите си.
 2 Отново влязох в полето им за да ти напиша следното.

При излизане от образния свят всякакви форми на мисловни идентификации отпадат заедно с представите.Заедно с тях отпада дори и самата необходимост от самоопределение , която е в природата на разума.

Въпроса който задаваш , "какво остава" няма връзка със състоянието в което изпадам при липса на представи.Мястото на този въпрос е при другите въпроси в света на представите и образите.Поради тази му същност предполагам че го задаваш единствено за да проследиш реакцията на личността на човека когото питаш.Или с други думи този въпрос има за цел да разбереш до колко и до каква степен човек може да се абстрахира от собствения си образ  , което би си проличало по неговия отговор или реакция.

"Какво има там , където няма нищо?" -ето ти същия въпрос зададен по друг начин...

Това горното също е една въздушна кула...всички постове са такива.Това е тяхната природа...
Title: Re: "ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ" и "МАЛКИЯ ЧОВЕК"
Post by: ramus on ноември 01, 2008, 11:42:27 am
не е това,
докато ти си писал, аз редактирах и допълвах поста си...
И все пак - не си сменил състоянието качествено - виж въпросите си...
Да - долавяш го.
да, сменяш състоянието, за да пишеш - да, такива са постовете по принцип... но и не само
да, естествено е ...

Едно нещо обаче остава недоловимо...
Същаш ли се... Остави се, за да стигне до теб...
един въпрос остана, който да го изрази - това същото, дето още не си написал.

И още нещо - смяната на състоянията определя следното...
ДИАГНОСТИКАТА - кога, в кое състояние съм, защото след всяка смяна неусетно се променя и основния ПОСТУЛАТ - онова, дето се нарича АЗ!

КАКВО ИМА ТАМ, ДЕТО НЯМА НИЩО?......

да, има го - едно нещо остава... може да не е "ТАМ", но остава...  :)
Тази фраза-формула само изглежда като въпрос, а всъщност е изключително дълбока... Въпроса е ти колко можеш да стигнеш надълбоко в нея. В нея има едно неизказано значение... именно заради това тя го определя... Единствено чрез изказване на нещо дълбоко, се определя неизказаното, неизговоримото - отвъд самата фраза-формула.

============
В предпоследния ти пост ти нямаш вариант за ИЗБОР - от тия, дето си ги описал.
Нито един от двата варианта не е дори смислен - според описанието ти.
не можеш да се приближиш до духовния си център. Няма кой да го направи. Не можеш да се приближиш, защото докато не минеш силно, заключително, привършващо през другия, към духовния просто нямаш път. Това не е никакъв избор от никоя гледна точка - това е процес, който се самослучва. Ония, които не могат и само повтарят е заради това, че не са в състояние да се разкрият, да се отворят, да изкарат навън, на светло, онова, което живее живота им вместо тях. това е заради погрешната идентификация, и това си е част от магията...
НО ТОВА НЕ Е НИКАКЪВ ИЗБОР - това е самослучващ, самоизявяващ и самоопределящ се процес. Той следва своя собствен естествено-обусловен ход неумолимо. И при никакви обстоятелства не може да бъде "спряно" или пришпорено, дори и с избори, размишления, изживявания, воля, сила, заричания или квото и да е.
Единственото което може да се "НАПРАВИ" - е да се "завършват" процесите, да се омиротворяват и уголемяват вътрешните парчета от които сме изградени. Това най-общо се казва ИЗЧИСТВАНЕ. или ВЪТРЕШНО СЪБИРАНЕ...
Всичко останало "самоо си става"

НИКОЙ ЕТАП НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕСКОЧИ!
Title: Re: "ОЦЕЛЯВАЩОТО ДЕТЕ" и "МАЛКИЯ ЧОВЕК"
Post by: blqh on ноември 06, 2008, 07:38:07 pm
Нищо не се опитвам да прескоча...става дума за една илюзия , която сам си създавам.Когато преместя фокуса си и дори точката от която зависи виждането ми , то процесите които са протичали там , продължават да протичат и след това,само че несъзнателно...или с други думи,тогава когато реално не усещам никакви мисли в главата си , то просто вниманието ми е насочено в друга насока , а те мислите си продължават своята дейност.И тази дейност на разума си следва свои точно определени закони , които могат да се разгледат на две основни нива , като паралелна логика и като линейна , и чрез тях мозъка ми изгражда картината за света , която аз условно наричам реалност.И проблема е в това че разума ми не може да се справи с тази задача...а което е най-лошото в случая е ,че разума ми е наясно с това и са напълно нормални депресивните и писимистичните ми състояния в случая...и това е именно продукт на осъзнатата ми момента невъзможност за конструиране на вътрешна реалност,която да отговаря адекватно на средата в която живея.Липсват ми толкова много важни основни парчета , за да я изградя , че на всичкото отгоре и имам опит , който е в пълно противоречие с разумната логика и отива дори в сферата на научната фантастика.И тази огромна каша просто ми се стоварва от горе...и въпроса не е там дали съм депресиран...това няма никакво значение за мене...работата е там , че не знам какво има значение за мене , ако не се оповавам на логиката или на елементарните емоционални усещания.И въпроса не е в знаенето или в правенето на каквото и да било.И след всичките тези глупости които нахлуват в главата ми ,все повече един въпрос ми се набива отново и отново в главата, въпрос който чиято причина далеч не е самата депресия ,а стои далеч извън нейните рамки и рамките които поставят състоянията с розовите очила за живота...

"Защо съществувам?"
И това не в въпрос ,чийто отговор не знам, много добре съм наясно с причините поради които съществувам...работата е там че "Не знам защо ПРОДЪЛЖАВАМ да съществувам"
И така както ти можеш тук и сега да ми опонираш като кажеш да ти дам "поне една уважителна причина защо ми е да спра да съществувам" по същия начин аз мога да ти отговоря ти да ми дадеш една причина да го направя.И това са въпроси които стоят единствено когато обръщам внимание на мислите си и ги разгледам по задълбочено.Точно там се корени депресията ми според мене.От там и онези писимистични виждания за света...но какво ги различава по тяхната същност от оптимистичните...и двете са просто едни илюзии,с които трябва да се науча да деля един живот.И тези моите съквартиранти , ЛИЧНОСТНИТЕ ОБРАЗИ , не ми дават мира на душата.И точно като едни шумни съседи постоянно ми крещят в главата...точно като някакъв шизофреник се чувствам :D

И като оставя на страна всичките нерешими проблеми , които са част от разума ми , и като не им обръщам внимание настъпва една тишина вътре в мене.Все едно съм си поставил тапи в ушите за шумните съседи , за които знам че продължават да се карат.И точно това е момента за който ти визираш може би че е ПРЕСКАЧАНЕ НА НИВА...а аз по скоро бих дефинирал като ескейпизъм,бягство от проблемите...

И въпреки всичките моите части които мога да ги разгранича като крайниците на краката си като физическо тяло , представно-образни мисловни матрици (омърсени от излишна емоционалност) , първични емоционални състояния и стигна до онова другото , което просто усещам че е там и не мога да го дефинирам, отвъд досега на сетифния ми апарат , дори далеч отвъд абстарктното ми мислене,усещане напълно различно от всякакви емоции,нещо което толкова силно дразни със своята мистериозност и необяснимост разумната част от мене, че направо се побърквам...

Title: ЩО Е "СМИСЪЛ" и "КОЙ ГО ТЪРСИ" - допълнено
Post by: ramus on ноември 07, 2008, 08:34:42 am
тakaaaaa...
в предишния си пост заложих няколко нива и сега "виждам" на кои от тях си "откликнал" (резонирал) чрез твоето писано... Не само това - ами си се "изписал" и сам за него - писал си кое, как... А това означава, че си писал КОЙ СИ ТИ - изписал си състоянието в което си прочел поста ми... Както и състоянието в което си "писал" твоя пост...  :)

Например, не откликна на изречението "КАКВО ИМА ТАМ, ДЕТО НЯМА НИЩО ?". Самата фраза-въпрос е клопка, видна само когато се "разнищва" и анализира наличния смисъл на абстрактните значения (пълнеж) на думичките "ИМА", "НЯМА", "ТАМ", "НИЩО". Останалите думички, както и построението им, издава заложеното вътре. ТОВА Е ФРАЗА-КОАН.
По принцип едва ли някой в изворите би с наел да се "потопи" в дълбокото. Отделно смисълът беше следствие и специална връзка-нишка с "възможността" на отказ от всички видове моделни умствени представни форми - за света, за "себе си", за мисленето, за усещането - неща, дето от тях се прави "РЕАЛНОСТ"... както и да е...

Сега за твоя пост -
Нищо не се опитвам да прескоча...става дума за една илюзия , която сам си създавам.

Става дума само за "илюзии", които само САМИ СИ СЪЗДАВАМЕ. Самото понятие ИЛЮЗИЯ изначалния му смисъл и съществуване е само когато именно НИЕ САМИТЕ СИ ГО ПРАВИМ. "Отвън" илюзия не може да дойде. Само когато има съотвествие (резонанс) в канала през който залагаме какво пристига до нас. каквото и да дойде до нас, именно ние, с резонанса си, подбираме - защото самозаложените илюзии са просто изкуствена среда, в която един изкуствено създаден илюзорен център (личността) се огражда в съотвествени за него
Но за нас - изживяващите тия наши илюзии - те не са илюзии. те СА РЕАЛНОСТ, която наричаме ИСТИНА. Единствено изживяването прави това. Всъщност илюзиите затова се създават - защото са нужни на изживяващия ги. Ключа към всичко е процеса, наречен ИЗЖИВЯВАНЕ (преживяване). Когато се стигне това ама наистина да се опознае в дълбочина веднага "лъсва" естествено картината която описват хората, реализирали тази практика.

   Така стои заиграването с разни риторични въпроси. Цитирания от теб пример - "ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМ" - е един от тях. Това не е въпрос по същество. Той става въпрос само ако си потопен в илюзиите си... защото зад самия въпрос стои скрит и изразява само едно нещо - КРИЗА НА САМОИДЕНТИФИКАЦИЯТА. защото скрития смисъл на тоя въпрос е - КОЙ СЕ ПИТА С ТИЯ ДУМИ? В този смисъл този въпрос не е въпрос по същество. И той НЯМА и ОТГОВОР по същество. Това е ВЪПРОС - ЛАКМУС. Това, че такъв въпрос съществува е опит на централния образ в теб да се самосъхрани и да обезсмисли чрез интелектуални механизми едно елементарно интелектуално заиграване. защото такъв образ е уж насочен към един безкраен и противоречив океан от съждения, размисли и жонглирания чрез теории, концепции... Обаче зад всичко това стои НЕЩО, КОЕТО МУ ТРЯБВА онова, дето то да нарече СМИСЪЛ. СМИСЪЛ - задавал ли си някога въпроса ЩО Е ТОВА СМИСЪЛ... Етимологията на думата подсказва само донякъде - С-МИСЪЛ... Значи СМИСЪЛЪТ не съществува ако я няма МИСЪЛТА... Една неочаквана насока, която нима не изглежда логична... Ето още една насока - горния въпрос дори носи собствения си отговор - СЪЩЕСТВУВАШ, за да се питаш ЗАЩО... :)
Само човек, който минава през определени фази, стига до тия въпроси. защото те са знакови и изявяват стремежа му интелектуално да запълни с мислообрази и псевдологика една празнота - НЕГОВАТА ПРАЗНОТА. Като не достига съдържание, да се компенсира със стъкмистика на образи в която да се привиди нещото, което пак интелектуално се нарича "СМИСЪЛ". Ето така понятието СМИСЪЛ става една заигравка с която интелектуално-философски да се оправдае и прикрие онова, което иначе би трябвало да се нарече ПОТРЕБНОСТ. Именно когато потребността от запълване, мине през интелектуалното, размишленията чрез представни образи там потребността вече се нарича СМИСЪЛ, нарича се още и "ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА". Но чрез всичко това един човек просто "пише" единствено за празното у себе си и за неосъзнатите си начини да го запълни. Всъщност разклатения човек по време на криза, винаги търси да се 'залови" за нещо, ако ще и образ да е... И именно това е стремежа към "СМИСЪЛ" - нещо да изиграе ролята на център - на някаква цел, в чието преследване да се организира, да се подреди изпадналия в депресивна криза човек.  Нещо, което да придаде значение, нещо като "централна нишка" която като направим ВАЖНА и изведнъж вече й казваме "ЕТО КАКЪВ БИЛ СМИСЪЛА"... Ама нито е смисъл, нито е цел... Всичко е пак вътрешната ни игра - поредната...

Аз изведох понятието ДЕПРЕСИЯ до ниво на описание, различно от тясното му значение в психопатологията. И все пак - почти всеки човек, минавайки през състоянието което аз нарекох депресивно (защитно-свиващо се) в зависимост от "багажа си" стига до подобни "въпроси". защото в защитното състояние се стига когато е налице криза - това е процес на нарушение на баланса между вътрешния илюзорен свят и естествената "външна среда". Когато този баланс се наруши, се "пропада" именно и единствено само спрямо илюзиите от които е изграден вътрешния ни образен свят. Външната среда Е ЕДНА И СЪЩА в това си качество - тя е среда в "голям план"...
============================ 

  Ти не за първи път пишеш за "тоя си въпрос". ти го загатваш от известно време в постовете си - почти година вече, но напоследък все повече ти се "изчиства". И като гледам все повече ти се "намества" в полето на реалността. Ако го оставиш така, имаш всички шансове да стане и натрапчив, после обсебващ.
Разбира се т.н. "въпрос - ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМ" в твоя интерпретация звучи в тоналността "НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ СМИСЪЛ ОТ ТОВА ДА СЪЩЕСТВУВАМ". Тонове разсъждения, размисли, а всъщност всички са компрометирани предварително от нагласата ти. Предварителната нагласа от състоянието на ДЕПРЕСИЯ те подвежда. Именно предварителното състояние и неговата вибрация определят всичко, което ще измислиш, ще изведеш, ще почувстваш, ще псевдо-откриеш. Предварителната настройка на съзнанието определя цялостното състояние. А всичко останало, с което си приел да се идентифицираш веднага се повлиява. И понеже системата е затворена в себе си, при това с тенденция към "свиване", постепенно губи връзката с действителността извън нея. Това е и парадокса - това става за да се избяга, за да се "оцелее". Обаче КОЕ... КОЙ оцелява... Продължаването на тоя процес на "свиване" - в тая посока - довежда само до едно нещо... Историята и анализа на явлението "самоубийство" показват кое е.
И само да спомена, че САМОУБИЙСТВОТО в моя интерпретация не е тясното явление, когато един човек си отнема сам физическото си съществуване. Психичното явление САМОУБИЙСТВО е първичното - посегателството върху живота на физическото тяло е само конкретика.
Има много хора, които "живеят" "САМОУБИТИ". По принцип състоянието на ДЕПРЕСИЯ - (свиване-оцеляване) винаги е вид баланс-крепене. нещо като "противостояние" между два импулса. Върви се "свиване навътре" само когато под ударите на ЖИВОТА се губи и тоя крехък баланс. 
 ==================================================
Още не можеш да дефинираш за себе си разликата между УМ и РАЗУМ. Защото УМА ти, се опитва да се изкара като "РАЗУМ". А разликата между двете е качествена, но за да се "открие тя" е нужно друго състояние - друга връзка, друга основна честота...

Продължаваш да живееш с детската си нагласа - на НЕДОИМЪК. И знаеш ли защо - именно защото се опитваш да се надскочиш. Вътрешното си пътешествие към теб си дори не тръгваш да го поемеш.
Писах го това с няколко аналогии, но очевидно няма как да го разбереш. Ще ти го кажа направо - МЪРЗЕЛА И ЛЕНОСТТА са ти по-важни от мисленето. Мързела и леността - към теб си, Инерцията ти, създават празно пространство, което все искаш да запълниш с мислене и разсъждаване... А когато мисленето и разсъжденията са призвани да запълват "празното", те самите са такива - ПРАЗНИ. защото има предварително положение, което ги определя - и мисленето, и разсъждаването чрез представно-абстрактни образи.  Ти можеш да си ги нагласиш накъдето задуха "твоя - вътрешния вятър". А се хващаш за тях, сякаш те сами по себе си изразяват нещо ИСТИНСКО. Но само ТВОЯТА ПРЕДВАРИТЕЛНА ИСТИНА се отразява чрез тях. И през постовете ти. И в живота ти.

Ти не си единствен така. Това е масово явление. Повечето участници в изворите и в живота са така. Вътрешното и социалното са във все по-силен конфликт. И заучените положения с които ни възпитават и в чиито океан после плуваме сами, се изчерпва. Условията за КРИЗА са тотални в момента. И много хора не са способни да се адаптират. Адаптация в този смисъл означава, че едни илюзии да са стигнали далеч отвъд предела на НЕАДЕКВАТНОСТ спрямо Реалността. И понеже живота УДРЯ чрез променливи величини, с които ние живеем все едно че са "вечни дадености" и не можем да си нагодим (адаптираме) нови промени в илюзиите сред които живеем.
 
Именно в кризата - на всички нива - е генералната форма на послание към живота НИ. защото до тая - общочовешката криза - се стига, защото тя се заражда вътре у всеки човек. Сумата от кризите просто прераства в общочовешка... както са и войните, революзиите, както са и религиите... и всичко друго социално.
само изглежда, че "културата" възпитава всеки нов член. Ако този неин член не е "адекватен" към нея, то няма да съществува и която и да е социална култура по планетата. Смяната на културите в историята на човечеството просто са факт, защото самите хора от които тя се съставя, се променят. И до ден днешен няма качествена смяна на нов тип култура, защото масовостта в качествено новия тип човек още не е факт. Още са рядкост - още идват на тоя свят, на планетата Земя, само за да се поучат, да се припомнят и с това да се пречистят, за да продължат напред. Нали се сещаш - става въпрос за тия - особените, различните.
===================================
ще ти кажа направо и какво е надскачането...

Има зрители- начинаещи пианисти, когато са на концерт, гледайки и слушайки свирещият ТАЛАНТ на пианото, да се проектират и те там - също на сцената, също като него. мечтите им ги подвеждат - мечтите и желанието им да са като "образа си-идеал". искат изживяването, но те не знаят за това. И понеже един истински майсторлък винаги отстрани изглежда лесно действие, изглежда простичко, дори естествено, чисто и ясно, някои лесно се подвеждат да се изживеят "набързо"..
ХОРАТА СЕ НАДСКАЧАТ ТОГАВА, КОГАТО ЗАБРАВЯТ ЧЕ ПЪТЯ, СЕ ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА. Когато забравят че да "ПРАВИШ НЕЩО", означава да си го преминал през себе си... ЗАД ВСЯКО ЯВЛЕНИЕ СТОИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗМИНАТ ПЪТ.

ТИ - къде ти е пътя, ВАСКО... Какво си минал досега? - ИМАМ ПРЕДВИД - КАКВО СИ НАПРАВИЛ ЗА СЕБЕ СИ?. Къде е търпението, хилядите лишения, хилядите търсения, несполуки, падането и ставането... Ставането - на всяка цена. Онова "ставане", което винаги идва след "падането". И всичко това САМО В ЕДНА ПОСОКА - КЪМ ТЕБ СИ.
Я кажи колко книги си прочел, през къде си търсил, какво си преминал досега.
кажи КАКВО СИ ПРАВИЛ ЗА ВСИЧКО ТОВА... НАЙ-ВАЖНОТО - ПРАВЕНЕТО. КАКВО ИМАШ ДОСЕГА - СЛЕД ТЕБ СИ?
Я кажи цената, кажи за преминатото през живота ти. Кажи за опита, за натрупаното, за богатството от това натрупано. КАКВО СИ ПРЕМИНАЛ САМИЯ ТИ - кажи какъв багаж имаш, не каква ти е легендата. Кажи - сега с какво разполагаш като реален изминат път - сътворен от "ръцете ти", преминал през сърцето ти... какви са пасивите, какви са активите?

КАЖИ за своето ти "КУНГ-ФУ". Чрез коя практика ти избра да се "ИЗРАЗЯВАШ" и саморазвиваш.  И чрез нея да се САМОИЗРАЗИШ... КОЙ СИ КАКЪВ СИ, КАК СИ...
Мислене, философия, опит за самоанализ - празно е това. Още няма съдържание... Още нямаш широта - не си направил нищо, за да го изпълниш... И е крайно време да се приземиш... щото многото празни приказки така и ще си останат - в празното. Като ЧЕРНА ДУПКА, самопоглъщаща сама себе си - в самата себе си.

Дали бях достатъчно ясен КАКВО Е ТОВА "НАДСКАЧАНЕ..."? Просто е - опит, да се прескочи ПЪТ за постигане на нещо, с идеята, че като се "прави" и вече изглежда като направено...
Това че изживяваш собствените си представно-абстрактни образи като действителни е само защото още не си се "открил" КОЙ СИ - в смисъл КОЙ Е ОНЗИ, КОЙТО ГИ ИЗЖИВЯВА. Интересното е, че имаш дори и образ на "този, дето е отвъд това" - обаче е само образ. Подвеждаш се непрекъснато заради погрешна идентификация - с това е пълно в постовете ти - и в думите от срещите ни, когато бяхме заедно.

За пример си виж последните думи в последния ти пост тук в тая тема:
мистериозност и необяснимост разумната част от мене, че направо се побърквам...

Виж как "(раз)Умната част" е само написана като "част от теб", защото "ПОБЪРКВАМ" си го написал в единствено число, първо лице - Първото лице на "пишещия тия думи". В един момент е част, следващата дума, вече е написана от АЗ - първо лице и дори не се загатва за "част". Аз-а винаги изразява това, което в момента е ЦЯЛО-то. Тогава онова, дето е "частта от теб" в кое лице и кое число е?
Това е само елементарен пример как се саморазминаваш. И защо всичките ти мисли и идеи чрез тях са самокомпрометирани - защото зад тях стои идентифициращия се. И той казва чрез тях КОЙ Е... и КОЙ ИСКА ДА БЪДЕ. А всичко е написано - вече пишеш близо две години тук в Изворите.ком. Огромна част от историята и развитието си написал в постовете си.