ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: kikka on януари 22, 2009, 10:45:26 am

Title: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on януари 22, 2009, 10:45:26 am
Понеже тук напоследък се заговори за любовта...

Всяка сутрин по пътя за училището на седемгодишната си дъщеря подминаваме последователно двама просяци - един мъж и една жена. Не са от циганите с този занаят и техните "гастролиращи трупи". По скоро са от типа "one man show"... "Играят" блестящо - реквизит, отношение... абе пълно сливане с образа... Имат много нещастен и окаян вид. Всеки път дъщеря ми се навежда за да им "хване" погледа и да им се усмихне... (Тя от бебе само се усмихва и с това даже си беше спечелила в квартала прякора "усмивчица".) И всеки път разочаровано коментира безсилието си да им спечели дори за миг вниманието. Решила, че с невинната си детска усмивка ще помогне да погледнат на живота по-ведро. (Сега ще кажете, че съм и насадила по някакъв начин отношението си. Нищо подобно. Аз ги игнорирам. Никога не пускам стотинки. Не влизам в тази "игра"... ) Всеки път обаче се подхваща разговор защо те не й се усмихват... и аз съм длъжна да отговоря нещо..., да изкажа някак "компетентното си мнение по темата". Днес малко ядосано казах, че трябва да разбере най-накрая - тези хора искат пари и нямат нужда от нейната усмивка. Тогава тя започна да рови в портмонето. Каза: "Аз ще и дам пари - ставаше въпрос за жената - ...и ще я помоля да ми се усмихне." Спрях я. Стана ми жал. Както за старицата, така и за дъщеря ми. Парите се оказаха разменно средство за това и двете да получат това което искат! Даваш пари - получаваш любов... или получаваш пари и даваш в замяна любов! Най-вероятно любовта в горното изречение трябваше да я сложа в кавички... и все пак... като се замисли човек - това е начина, по който ние я разбираме любоФта... А дали това е начина по който тя всъщност действа... онази ... истинската... от която всички ние имаме остра нужда... и цял живот преследваме... И понеже много я искаме винаги сме готови нещо да дадем в замяна... и по този начин я подменяме... и така цял живот - "на ти куклите, дай си ми парцалките"...

А всичко може би е много просто, както в оня японски филм "Sweet rain" - слъцето... и смъртта (както и всичко между тях) е нещо съвсем обикновено, нищо особенно... и все пак много важно... и е добре, че го има...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: ramus on януари 22, 2009, 12:54:08 pm
За кой - е "обикновено нещо", за кой "е добре да го има". Ключа е "за кой" това са изрази на състоянието му.
Едното същество - за което смъртта при хората беше изначално състояние на неговото битие... И не можеше да умре. Но си задаваше въпроси - "защо вали винаги, когато дойда в техния свят". Докато не стана въпрос, че имало "слънце" дори не стоеше въпроса ЗАЩО тогава?...
А другото - на човека... който винаги ще намери че е "добре е да ги има нещата - слънцето, живота, любофффта ... и дори смъртта, защото нещата, това за човека е ЖИВОТА."
така, че.... е добре да ги има нещата, та по тях да се мери и ЖИВОТА.

Това са гледните точки на "две състояния на съзнанието". Израз на две изначални неща и у всеки човек. И чак когато са "две" е възможно да се намери "трети - обединяващия и обхващащия двете.
=========
 - " не знаех че вие програмите можете да изпитвате чувства... та чак и Любов?" - каза НЕО
 - Любовта е само дума... както и чувство... тя нищо не значи - важна е единствено "връзката" която се прави чрез нея. Връзката която се случва вътре в нас..." - говореше "програмата"...
(цитат по смисъл от "МАТРИЦАТА 3 - Революции", в началото на филма, в сцената на "гарата" и малкото момиченце САТИ)
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on януари 22, 2009, 03:45:53 pm
Състоянието ми (съмнявам се това да е "връзката"), свързано с думата/чувството любов е нещо пак ... двуполюсно. Едновременно асоциацията е за някаква пълнота и достатъчност..., но освен това я свързвам и със всичките си страхове... Така че при мен, доколкото разбирам (понеже и аз съм от "човеците"), "връзката" всъщност май я няма... No connect... Абоната е вън от обхват...
Защо обаче и аз, както и толкова други като мен в този форум дълбаем така надълбоко по темата. Отдавна ми е "засветила лампата", че може би това е начин малко да си "надстоя къщичката"... да се самоизлъжа и въпроса е КАК да не се вкарвам в този капан... Не че нямам отговор... ама и той е от другото, човешкото ми Аз..., а на него както знаем, много-много не трябва да му се "връзваме"... То винаги намира как да ни подлъже...
И така човек като се "увърти" като "пиле в кълчища" в собствените си мисли рано или късно стига до извода, че от много мислене и вълнение - полза никаква....
А сега накъде... Аааа, сетих се - чакаш да ти падне ябълката върху главата... да те озари прозрението... да ти заговори Пимандър... И да, чак сега се сещаш, че всъщност имало смисъл да напъваш мозъчни гънки..., но докато процесът на количествени натрупвания все пак можеш да регулираш, заветната "точка" в която нещата се "обръщат", "връзката" някакси се осъществява извън твоя обхват... или само така ми се струва...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: velaskes on януари 22, 2009, 07:52:37 pm
Да можеш да обичаш, значи не просто да обичаш, а да разбираш и какво е омраза, гняв, самота, отчаяние, смърт дори. Ако не опознаеш и не превъзмогнеш тази друга страна на света, не можеш да бъдеш напълно и безусловно обичащ. Хората най-често са от едната или другата страна и трудно се осмеляват или пък нямат възможността да видят как изглежда и от двете, затова и не могат да опознаят мащабността на въпросното чувство. Човешкият живот е най-добрата школа и рано или късно при добро желание ще се научим.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: nel on януари 23, 2009, 04:12:03 pm
всички ние си мислим, че обичаме - и че когато обичаме трябва да ни отвръщат със същото, да има взаимност. И ако няма - се разочароваме ....
Или се борим за тая взаимност, или вече не обичаме.
А може би любовта е въпреки - да обичаш и да даряваш усмивки и светлина въпреки неразбирането на другите, въпреки че не отвръщат или дори не ни забелязват
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Aloha on януари 24, 2009, 01:36:34 am
Дааа тази така наречена "взаимност"...
обмислях този момент съдейки по моят опит..Тя се наблюдава през целият ни живот...Колко приятели имаме, с които ни е приятно..
да си говорим, да се забавляваме, да се радваме и обичаме...взаимност чак до пристрастеност..и до условност
"ще обичам, ако ме обичат"...така наречените "сродни души"... стигнах до израза "резонансиране".
Резонанс, на повече от 1 човек, на усещане, което е отвътре...ама не съвсем...
хем отвътре, хем споделено...един вид общо....и как се чувства човек след някакво такова споделено усещане...
един жив, весел, жизнен...и как тези събития сближават...

Та дори и любовта между партньори...не е ли пак аналог на тези чувства идващи отвътре...тази взаимност между двама души...
която не е по правило "винаги се случва"...но се случва доста често...има достатъчно доказателства за лудости правени от любов.

и тази взаимност, която се усеща със специален човек... и секса..и удоволствието от него...като, че източника е един...
защото начина по който се "сливаме" със съвсем отделна биологична единица е доста различно усещане от усещанията, които са си само
наши..
и понеже стигнах до понятието "секс" - няма да спра дотук и ще продължа с понятието "оргазъм"...което в потока на моите мисли
е черешката на всички приятни споделени чувства, на които се учим да "разпознаваме" от деца.
И аз го възприемам като най-силното приятно човешко - нечовешко възприятие.
Като подарено, заложено ни "чудо", за да се материализира друго чудо - ЧОВЕКА.


Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on януари 24, 2009, 04:23:48 pm
Във времената, когато минавах през приятелството и първите тръпки и разочарования на любовта, едновременно с това се сблъсках и със смъртта. Най-близкия за мен човек в духовен, емоционален и всякакъв друг план, умря пред очите ми. Всъщност той умираше мъчително и дълго..., от години. Имаше време... Успях да свикна достатъчно добре със мисълта за неизбежната загуба... А празнотата която остана ... с времето се научих да живея с нея... ей така както „бездомник”, защото ... така го усещам – с тази смърт  „у дома” безвъзвратно и завинаги изчезна... Онова блаженно усещане за щастие и  безметежност, потапянето и изживяването на момента при срещите ни, говорейки и вършейки най-обикновенни неща... Всичко това едновременно го няма, но и остава в мен за винаги...

Когато дойде първата любов... еуфорията беше такава сякаш бях открила паралелното измерение на пълното блаженство... защото живеех пълноценно както в ежедневието си така и в онова голямо мое Аз... Всичко в живота и в света около мен искреше от щастие ... и дори нещо повече - сякаш работеше за моето щастие... сякаш аз бях причината светът да се върти...

Сексът дойде по-късно... Имаше нужда от натрупване на известно количество жизнен опит... Разбрах, че за да се люби, човек трябва да обича преди всичко себе си... Удоволствие от секса започнах да получавам толкова повече, колкото повече научавах за себе си и за своето тяло... И сега като се замисля ... дори и при пълното любовно отдаване, човек се отдава всъщност най-вече на себе си... Партньора е важен, но въпреки това си остава само средството за постигане на вътрешното освобождаване, минутката екстаз.... миговете, в които да се почувстваш тук и сега... И когато минеш през секса (любенето), когато го изживееш, както се казва, когато секса за теб се превърне в „отработена тема” осъзнаваш че и той всъщност е една „тояжка за слепи”....

Раждането беше нещото, което с абсолютна сигурност мога да определя като единствения близък до някакво медитативно състояние момент в моя съзнателен живот. Едновременно бях и участник (и още какъв) и някак смирен наблюдател на събитията, които се развиваха бурно с мен и около мен. Усещах се като някакъв проводник, през който протичат процесите, средата в която Живота е решил да се прояви... Беше ми някак тотално съдбовно и величествено ... и не подлежеше на никакъв контрол ... просто живота протичаше ... през мен...  После .... когато дъщеря ми се роди, в моментите на абсолютно щастие и безусловна любов, която изпитах към нея ..., малко стряскащо, но въпреки това съвсем естествено осъзнах мисълта, как за това малко създание, без да ми мигне окото убивам човек с голи ръце... Просто ей така ... стоейки потопена насред най-светлото състояние на любов и блаженство от това че съм дарила живот..., изведнъж осъзнах, че това автоматично ме прави способна и на абсолютно противоположното – да отнема ... живот.

Такива работи.... Свързани с думичката любов... Както се вижда – доста самотни преживявания... А приказките за даването и получаването на любоффф е ...  както иронично се казва „Бож лаф работа” ... и, че да живееш самия живот – това е любов...
Title: малка вметка - въпроси за ЖЕнския Оргазъм
Post by: ramus on януари 24, 2009, 07:13:37 pm
само да вметна... темата за женския оргазъм и сексуалните положения е засегната в точни теми на сайта ни. Това е една от темите, които са със силно за мен значение - по редица индивидуални и обективно-човешки аспекти.

За някои хора любовта, секса и оргазма може и да са свързани... но може и да не са. Това буди доста въпроси, само по себе си. Също така видовете оргазъм, и нивата на оргазмично изживяване са изключително странни - и във физиологичен, и в психично-изживяващ план.

Също така да добавя, че по принцип "ЖЕНСКИЯ ОРГАЗЪМ" е едно от малкото мистериозни научни явления в сегашната научна парадигма. (за някои от другите може да се види в този линк http://www.voob.ru/index.php?id=4524). Нищо от оргазма не е свързано с възпроизводствените функции у жената... Това може би ще шокира някого, но най-простото е за разсъждение по въпроса, че зачеването и оплождането на яйцеклетката... и женския оргазъм, нямат никаква еднозначна връзка помежду си. Явлението ЖЕНСКИ ОРГАЗЪМ е уникално явление в природата на живите организми. Няма нито едно живо същество в никои животински видове, при което да се наблюдава дори нещо приблизително. Но понеже говоря за липсвата на връзка между зачеването и оргазма, има една друга красноречива и неоспорима връзка - и това е между психиката и оргазма. Огромната, качествена разлика между мъжкия и женския оргазъм и сложността и комплексността на явлението са от изключителна дълбочина и прави невъзможно еднозначното му и просто разбиране, значение, тълкувание ...
И така - що е оргазъм...? Интересното е, че независимо от факта, че се отнася до "нежния" пол, най-малко разбиране за явлението има сред самите жени, дори и от тия, които твърдят че за тях оргазма не бил никакъв "проблем".
Title: реплика по вметката...
Post by: kikka on януари 24, 2009, 09:08:13 pm
На мен ми се струва, че истината за женския оргазъм, е малко както истината за някои специфични моменти от мъжката сексуалност... т.е. нещо толкова провокативно за традиционните представи, че поради тази причина и двете страни обикновенно предпочитат да си мълчат... щото иначе се рушат "конструкции" (както обичаш да се изразяваш Рамусе)...
С други думи казано - еднакви сме в различията си; различни в еднаквостите си ... който както иска да го разбира...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: sirius on януари 24, 2009, 10:25:34 pm
Ще ми е интересно да прочета нещо за женския оргазъм "от първа ръка"
и от жени, които имат и мъъничко "нетрадиционни" виждания.
Title: Размисли върху любофффта-тема с изместен център
Post by: Aloha on януари 25, 2009, 11:07:07 pm
така сега като гледам коментарите и написаното от мен, си давам сметка, че съм обяснила частният случай, който съм избистрила за момента и не съм се изразила много коректно.
Така написано последното ми изречение звучи като "няма оргазъм-няма живот". В което се вижда достатъчно пукнатини...защото това "явление" за някои - не се случва 100%во в рамките на 1 полов живот...може и да има такива, но може би има и жени, които не успяват да го изпитат никога...което не означава, че нямат деца....или, че само това ги провокира да имат...
Това, което имах предвид бе, че според мен "екстаза" е усещането, което изпразва съзнанието...като навлизане в предверието на медитативно състояние...
което в някои от случаите е решаващо за стъпката към оплождането на яйцеклетката...или "залъгалката" за някои хора, както някой го беше написал....
което е съвсеееем друга гледна точка вече..."изхващах се" :)
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on януари 26, 2009, 10:29:33 am
Докато ме целуваше за първи път мъж (момент, за който бях копняла дълго преди това) гледах в недоумение светлините по прозорците на отсрешните сгради с единствената мисъл в главата, това ли е, за което "става въпрос"... нещото, което толкова фундаментално вълнува хората. Това недоумение стоеше дълго след това докато "подпирах с поглед тавана" в моментите ми на интимна близост... Смея да твърдя, че така се чувстват почти всички жени в началото на техните сексуални преживявания..., а не малка част от тях и си остават някъде около това усещане за нещото, което уви им се изплъзва цял живот... или пък много често го откриват без непременно да е в пряка връзка с обекта на техните блянове... и по начин, който в никакъв случай не би поласкал мъжкото его... нито пък покрива техните първоначални очаквания за начина, по който трябва да се случват нещата...

Доколкото любовния екстаз е миг на пълна реализация и центриране... все ми се струва, че някакси няма как да ни се подари наготово отвън...

А копнежът за близост, отдаване и споделяне е може би един подарък, за да могат да се размият по-лесно "границите" (на личността) и да се усетят нещата в тяхната цялост...

И като си расъждавам така ми идва на ум, че и в секса, както и в цялото ни човешко битие, центърът наистина пак е изместен, а от там и всичките вълнения и сътресения около горката, набедена думичка любов...
Title: с благодарност за "престрашилите се"
Post by: ramus on януари 26, 2009, 11:40:03 am
темата е една от най-смислените, които имаме на сайта ни. И благодарение на вас - Алоха и Кикка, тя не може да избяга и да се измести от центъра... няма друг център освен самия човек. Докато с откровеността си, човек се насочва навътре, то той всъщност се "труди" да направи връзка с центъра си. Защото няма тема в който и да е сайт, в който и да е разговор, която всъщност да не отвежда до човека. До човека - а не до "обектите" за обичане, любене или пък ония" специалните, или омразните обекти. Докато човек живее някъде вън от себе си, няма и да прозре простичката истина, че Любовта, както и някои други думички, не са наименования за "отношение, отношения" - към някой, нещо. И че игрите на взаимност, честност, или пък омраза или предателство са просто само за хора, за които целия свят е затворен в "ценностите на отношенията - с "другите"". И когато има отношения - "с другите" - е защото няма отношение - КЪМ СЕБЕ СИ. ще се говори за оная "божествената любов", само и само защото хора, които изживяват света на малкия в себе си, така я дистанцират, така се дистанцират те самите

Проникновеността, която извира по време на една истинска откровеност е винаги силна. тя е силна по съотвествие - силния човек има силна откровеност и по време на нея е силна и проникновеността.
На силните хора всичко им е силно - и проблемите, и изживяванията и капаните и затворените към себе си врати.
И все пак - ще ви издам едно преоткритие. Истинската стойност на една откровеност, е когато "докосне" душата, когато разбива заторените врати към нас самите. най-лесно това се разбира, когато един човек толкова силно влезне в откровеността СИ... че след нея, той самия вече не е същия. Изразявам го от собствен опит, работа и развитие.
истинската откровеност е като клетвата на човека сам към него си. Нещо като молитвата, като едно посвещение, като едно "кръщене" сам на себе си. Има още една подобна дума - тя е "изповед"... Не са синоними, но са много тясно свързани... свързани, както всичко, което тръгва, и което пак стига до самия човек.

както виждате не смеят да пишат жените... а и мъжете. защото е далеч по-лесно да се напишат общи шаблонни фрази, заучени или прочетени, или пък натъкмени от его-личността в нас, живееща според "угодното" - за "другите", или "угодно" за нас самите, но през техните очи. На гордостта, на срама, на признаването на слабост, и страховете "че нещо не МИ е наред". И да се пише... или мълчи, е дистанцираща проява на собствената ни разделеност... в стремежа и да "оцелее". И да се пише дистанцирано е винаги най-предпочетеното с дистанцирани "общи теми, с общи приказки", които работата им е да пазят дистанцията.
За да се поберем в общественоскроената ни мярка, всяко дете се лишава на една част от себе си. И се само-разделя - за цял живот... Цял живот на "другата, явната част" й слагаме етикета АЗ. И живеем изкуствен живот, като разделени от себе си, разделени със себе си... но това е друга тема... и аз ще го напиша по съответния начин там.

С благодарност, че от време на време има знаци, че все още има хора, стремящи се и усещащи нещо от "центъра си". И си спомнят че е като "да се прибереш у дома".
И именно така, думички като Любов, свобода, истина и живот придобиват едно съвсем, съвсем друго значение, съвсем друг смисъл.... а сякаш са същите думи - Любов, свобода, Истина... а сякаш не са. И не е заради думите... не е заради писането на тема, форума или изворите ком. Не е и заради "някой" или нещо, заради "децата, съпруга, близките, майка ми-баща ми, заради работата, миналото, опита или ценностите на махалата в която живеем". Просто заради нас, самите... за да се съберем там някъде, с нещо разделено отдавна в нас.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: beeyond on януари 27, 2009, 12:59:35 am
Прескачайки от тема в тема, баш тази как да задълбая - като никой не й е стигнал дъното, иначе Холивуд да е фалирал, затова за себе си и то най-отгоре отгоре ще споделя:

"Любовта" в ежедневието: мъжът, с който съм сега, не е нито най-даващият, нито най-вземащият, отношенията ни не отговарят на каквато и да е дефиниция за влюбеност и любов /филмо или романоподобна/, но с този човек интутивно усещам връзка, която нито се опитвам да тълкувам, нито да си обяснявам. Нямам очаквания, нито изисквания към него, както и той към мен. Както казах веднъж на Рамус през скайпа - единствените ограничения са тези които вътрешно си поставяме. Май мъжът вкъщи е по-напреднал с работата върху себе си, защото изглежда доста по-свободен /това в кръга на майтапа/.Та така я виждам в ежедневието аз любовта - съвместителство и пълна взаимна ненамеса.

"Любовта" и да сториш добро на хората - преди седмица един от постовете на Мбира завършваше с думи от рода на "джип Тойота RAV4". Два-три дена по-късно видях същите букви отзад на колата, дето мъжът "ми" я кара и от тогава го врънкам да я подарим на Мбира - да направим едно добро дело.

"Сексът и оргазмите" - автобиографичен подход -
 като тийнейджърка някъде, открих телесното удоволствие на мастурбацията, която докарва клиторен оргазъм /предполагам че по-екипираните с техника са получавали и друг вид/, по-късно като почнах по-активен "полов живот" си мислех, че удоволствието ми по време на акта е оргазъм, но след първото раждане изглежда нещо ми се смъкна, сигурно Г-точката и след него вече за сефте разбрах какво е вагинален оргазъм /едни специфични контракции/. До ден днешен клиторен оргазъм мога да си направя само аз, /сигурно има нещо общо със душевната затвореност, която някой ми каза че имам/, а вагинални оргазми получавам по няколко по време на акта /в засимост от продължителността на акта/ - бройката предполагам се дължи на допълнително смъкване след второто раждане. Най-интересно ми е да питам /аз между другото не знам допустимо ли е да се говорят такива неща тук, ако не, надявам се Веласкес да ги изтрие/- дали всички жени свършват едновременно  с мъжа /когато актът е примерно по-къс като време/. Защото при мен винаги е така и това ми е много интересно как се получава - сякаш вътрешното сливане предизвиква тази едновременност.

"Любовта" към децата, дето сме ги родили - игра, която не е по-различна от тази с куклите, само дето един ден куклите почват да те псуват и да ти казват да си "гледаш работата" и разбираш, че трябва да започнеш да порасваш и да изоставиш и тази игра.

"Любовта" и извънбрачните експерименти - пролетен грип, който бързо отминава, в най-добрия случай без усложнения.

"Любовта" е дъвка за душата, занимавка, без която доста скука ще настане на планетата.......май /допускам известно съмнение по отношение на това си твърдение/
Title: объркани мисли ... около любовта ...
Post by: kikka on януари 27, 2009, 10:33:08 am
Винаги съм се чудила какво всъщност вълнува хората, при които се случва някак живота да им покрива очакванията... То сигурно няма такива, но отстрани винаги изглежда, че има... Създава се такова усещане... Хора, на които всичко им е ясно и подредено... Приемат нещата интелигентно, с разбиране..., за тях няма мистерии, не залитат в крайности и запазват "вътрешно равновесие"...

Около такива хора винаги се усещам не на мястото си... Задушава ме това усещане за ред, в който не мога да се вместя... някак все ме привличат неща от по-висок порядък, които не подлежат на дефиниране... А ежедневието постоянно ме вкарва в ситуации, в които хич не мога да си "поема свеж дъх"... Когато съм сама със себе си всичко е "ок", но общуването в повечето случаи се превъща в някакъв кошмар... Отстрани хич не изглежда да съм неадекватна. Отстрани съм пример за силна жена, реализирана, която се справя и всичко и е наред ... обаче чувството е че това остава на повърхността, изглежда някак повърхностно ... не ме касае всъщност, щото е по периферията, а онова другото, в дълбокото, в тъмното, за което нямам идея, го искам и крещи в мене. Не ме оставя да се "порадвам" на това което имам, а дълбае... То не е нещо което може да ми се случи. То винаги е извън "географията" на житейския ми път. Друга му е реалността... Не е в тази, в която се люшкам... Но е някаква сладка мъка ... то ми е копнежа, любовта ... И хем е винаги някъде около мен, хем никога аз не съм там... само от време на време "тангира", за да знам че го има...
Title: относно цензурата...
Post by: Aloha on януари 27, 2009, 11:39:29 am
а така...хехе beeyond, браво...
защо да не могат да се пишат такива думи? То този форум трябва да е място, където да се загърбват такива морални правила и норми...
що думи изпонаписахме за "думите", които сами по себе си са нищо и които придобиват смисъл в нашите интерпретации...и съответното чувство от тази интерпретация..

това по мое възприятие си е "война"...
да обяви човек война на моралната си цензура, която за всеки, както всичко останало, си е различна...
ето моята например изглежда да е ок, ама си е доста "стегната" всъщност...държи ме изкъсо...
такива неща "никога" не бих обсъждала, в такъв пряк текст, защото не е ПРИЕТО да се обсъждат подробности от ЛИчНИЯТ живот на човек...и знам, че далече не съм единствена в това.

и във връзка с това, ще направя леко отклонение от темата с нещо относно цензурата и морала.

заговорихме с приятел по месинджъра сега - и на въпроса какво правя, му отговорих "точно в момента обявявам война на цензурата си"..:)

той изрази интересна гледна точка..
"леле, недей така, с война нищо добро не се постига :)
обичай цензурата си - тя работи за теб! ти си цензурата си. по един или друг начин, тя ти е нещо интериоризирано.съпротивата ти ще я храни
what you persist - exist"
аз му споделих, че визирах "моралната цензура", подстрекавана от идеята да сме ок в "моралните осъждащи очи", което си е тъпо.

отговора беше:
"ми осъждащите очи сигурно да, но самият морал не е безсмислен
моралът е възможност за правила, които да ни помагат да съществуваме добре заедно
всяка социална група си има свои конкретни правила"
me: :) ок, няма да използвам "война"...
нека го кажем, че се опитвам да се "справя" с цензурата си и да остана в хармония.

***

по-някое време повече от личното ми "справяне"..
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on януари 27, 2009, 12:07:20 pm
Ама никой ли не вижда как в поста на Bееyond всъщност автоцензурата "крещи". На нея и се е получило нещо като manual informacion по темата. Много добре си представям "технологията", която описва, обаче нея самата някак не мога да я почувствам... Но това си е само мой проблем, нали... Надявам се да няма обидени...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Aloha on януари 27, 2009, 12:59:57 pm
ами според мен си е начин на изразяване...
пъстротата на света си е очевидна..и всеки си има своят собствен изграден свят и начин на изразяване, за което му изграждане е следствие на много вътрешни и външни фактори ...
защо пък да не отразява нейната си истината, която така или иначе е базирана донякъде и на външна информация.

Аз осъзнавам, че "manual informacion" или не, никога не съм можела да се изразявам по този начин, относно НЯКОИ теми само обаче...
и изобщо самият вид на изразяване, с който сме свикнали не е ли вид автоцензура?

и както и да го погледна все яка "кастрация" на истината, ако питате мен, но директният начин на изказ може да е по - полезен.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: ramus on януари 27, 2009, 02:27:16 pm
нека кой, квото си вижда, в който и да е пост, да си е за него и за поста...
Всеки пише себе си , изразявайки "своята истина". И като чете, пак себе си изразява - чрез прочита си. Колкото човека четат тук, толкова и ще "видят" в поста на "beeyond" различни неща. И който и да е от прочитите, няма дори да се приближи до онова, което изразява самата авторка. С вашите собствени постове, с моите - също е такова положението. Така, че да минем по същество и да опитаме да погледнем от една по-широка переспектива на "писането" и "четенето". И съответно - на себе си.  :)

, но самият морал не е безсмислен
моралът е възможност за правила, които да ни помагат да съществуваме добре заедно
всяка социална група си има свои конкретни правила"

разбира се че морала не е безсмислен - нищо няма безсмислено. Щом нещо е факт, щом е създадено, то задължително е потребно някому.
Морала е набор от правила, касаещи отношенията между елементите в дадена група хора. разбира се, че несъзнателния човек не може без правила, които да му бъдат "спуснати" отвън. Той живее "отвън", групата го е захранила с матрицата си и част от същата тази матрица са и "правилата" които той трябва да спазва заради вътрешногруповия ред. Въпроса е, че всичко в матрицата на груповия живот, става идентичност на "бялата част" от нас самите. И ако за повечето групово-обособени и с това зависими хора, всичко това играе ролята на защита, територия и битие, то за хората за които това се изчерпва, става като "златна клетка". После идва етап, която вече дори не е и "златна", а е само клетка. И порива за разбиването й е вече налице.

искам да кажа, че няма нито един изследовател на вътрешния свят на хората, който да не е достигнал до ниво, при което да вижда основните противоречиви импулси, заложени във всеки групов член. двата елемента, вътре в човека, си противоборстват малко след раждането му, защото социалното се оформя най-късно до 12-13 месец от живота ни. Дори и по-рано. Това противодействие вътре между двата силни порива си остава през целия живот. Единия порив - за естественост... другия - за социализация, опитомяване. В личен план социализацията първа "подава" готовия модел, за поведение. Подава всички възможности за идентичност. сделката е налице и почти предрешена още от самото начало. Като наследство от "другата" естествената част, остава разкъсването, разделянето. тя се изявява в разни форми на "бунт", които съпъстват битието на всеки от нас. Не смятам, че първите такива бунтове са именно при пуберитета. Бунтовете според мен са почти непрекъснати. Но вътре в нас идеята че "вече сме" че вече я има идентичността, обвързана със социалната принадлежност към група, непрекъснато ни "затиска" и взима превес над вътрешната борба за която говоря. Всички форми на бунтарство, на асоциално поведение, на анархия, дори на революциите, са форми на този вътрешно-личностен конфликт. Обаче ОЦЕЛЯВАНЕТО на човек в несъзнателна фаза от развитието си, минава безопасно именно в социалната си форма. То е нещо като пашкул - която пази всеки, и която поддържа групата един с друг.
Всеки бегъл но мащабен поглед върху историята на човечеството би подал една картина. Всеки опит за промяна на обществените отношения, е само в рамките на "друг вид обществени отношения" - замяната на едни с други. това е като в приказката за клина и за избиването - какъвто и клин да избием, чрез друг такъв - последния винаги остава "заклещен". И налице е просто смяна - на едно с друго... Но това не е по същество, а само на форми.
няма човек,  при който да е започнал процес по самообособяване и да не е погледнал "широко" на всичко това. И с нарастването на възможността за самообособяване да не започва да преразглежда "договора си" с обществената група в която "битува". И няма група, която да гледа "с добро око" на тия позиви.
та... като се върна на началото и основния въпрос - морала - исках да кажа, че всеки етап на съществуване е израз на "ТОЯ, който съществува". етапа на груповия живот е частен случай и израз на високата несъзнателност у членовете на групата. И това е тяхното битие. промяната на качеството на съзнателността в някой от членовете, веднага рефлектира и върху "неговата социална сделка". И се почва от "откопчването", защото всеки осъзнаващ себе си човек, започва от завареното вече "социално влияние".
На хора, които вече процеса по извеждането си от несъзнателния пашкул, преоценката и преосмислянето стават просто инструменти, с които вече една качествено нова човешка същност започва да си пробива път - и тя се изявява чрез тях. А колкото до "морал" на такива хора, морал вече не е необходим. Всякакви написани правила, и наказанията за спазването им, вината, закона, съвестта... са вече непотребни значения, на същите думи.

искам също да кажа накрая, че не е без значение когато човек по време на осъзнаването си, се самодиагностицира... И не е трудно след това да "се разпознае" - от коя група е. защото всички постове "носят" в основни линии белезите на авторите си. И сигналите КОЙ КЪДЕ Е - в пътя му към самоосъзнаването. И едни и същи думи - за двата условни "лагера" (чисто условно - само за целите на извеждането и яснотата) лесно се забелязват, когато човек добие известен по-широк поглед. И понеже, в света на несъзнателните личности, се използват думи, лесно се наблюдава и бъркотията, защото за света и членовете на груповия живот... думите си има точно определено социално значение. А социалния член само го приема и се ориентира чрез него. Докато хората, които вече надживяват и надрастват груповата си зависимост, думите са наследство, но реаботата им е по предефинирането и преосмислянето на значението и пълнежа зад тия им думи. И комуникацията между "двата условни лагера" е доста затруднена - но главно по линията на личностно-груповите хора. защото думите на "другите, странните" имат и също такъв "странен" контекст... и значение.

та така - думичките като любовта, секса, оргазма, общуването, влюбването... нищо не значат сами по себе си. те са само посредници, символи. Все пак обаче за несъзнателните хора тия абстрактни думички означават и ги запомнят само чрез изживяването си . И тия думички стават просто нарицателни за определни изживявания. само че... няма хора с две еднакви изживявания. И макар че думите-етикети са едни и същи, зад всяка от тях се крие лично-различно изживяване.
за пример само ще добавя следното - един мой добър приятел-жена, ми разказа преди време че "оргазма" е само етикет. Никой не знае както този етикет означава за "другия". Дори в рамките на самия човек етикета не е еднозначен и тя даде пример със себе си, като каза, че до 30 си година си е мислила че удоволствието от сексуалното се нарича оргазъм... И чак когато за първи път е достигнала до нещо "друго", чак тогава "разбрала"... че то било нещо различно. И пак - понятието ОРГАЗЪМ е само название-етикет, с който обозначава всеки нещо от своята си изживяна или представна среда.
И все пак - много жени срещнах, които ми довериха че "оргазма" е за тях като "марс" - знаели че го има, обаче бил недостижим. Е, добре. как тогава знаят кое е недостижимо, ако всъщност те самите имат само представа... ами ако е само мечта, украсена и подтикната с идеята за "Нещо повече"?...

И още нещо - оргазма не е просто наличие на контракции и изпитването на удоволствие и "отмаляване". Има нещо отвъд това - например има различни нива на дълбочина на оргазма, като само първото ниво е според контрактирането на мускулите на тазовото дъно.И между другото има множество изследвания, че оргазма е тясно свързан с тия групи мускули. И не случайно доста жени започват да усещат повече и по-силно вагиналните стимулации - главно защото при естествено раждане мускулите на тазовото дъно претърпяват доста трансформации и става нещо като "заякване" при тях. разбира се и това е условно и не е рецепта. Но пък е и констатирано наблюдение.


Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: G-Wiz on февруари 01, 2009, 08:52:50 pm
ахаха аз съм психар на тази тема.. БОЛНА работа :Д ама преживява се.. т.е. изживява се.. ЛЮБОВ.. в крайна сметка според мои лични преживявания смятам , че това е силата, която може да накара човек да се чувства безгранично могъщ или пък тотално безпомощен..life is messy.. любовта още повече . Само се чудя дали вече съм срещнала ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ.. или все още не.. и как да я позная.. нз нз :) но имам нужда да обичам някого и да вярвам в него, да имам куража и ентусиазма да ставам с усмивка на лице и да знам че от моето щастие зависи и щастието на някого другиго :) направо страхотно е..  :smitten:
Title: Същност и роля на оргазма за човека от гл. т. на Кат
Post by: Катерисе on февруари 02, 2009, 11:02:07 am
Разглеждам оргазма по две направления. Навътре и навън.
Изводът от разговорите, които съм водила, а и от моите си начални помисли и убеждения, е че оргазмът представялва кулминация на удоволствие, в следствие на физическа стимулация, от което настъпва психическо облекчение. С други думи секса опира до изпитване на удоволствие, което довежда до разтоварване от житейския стрес и метод за доставяне на удовослтвие чрез изживяване на фантазии.
Думата оргазъм произлиза от орган. Случва се на телесно равнище. Старата дума е климакс, което означава постепенно ескалиране. Това е дума за женския оргазъм.
Класифицирам оргазма по много направления, но накрая се обединява в едно нещо. В онова, което е същността и смисъла му.
Началното разделение е на мъжки и женски оргазъм. Понеже физиологията ни е различна и си имаме своите телесни особености. Всъщност половите ни органи са причината да бъдем наричани мъже или жени и да приемаме съответните модели на поведение, обусловени по полов признак.
Следваща класификация е на телесно равнище според мястото на стимулация. Мъжкият оргазъм бива орален, през пениса и анален. Женският оргазъм е орален, през гърдите, клиторен, през Г-точката, вагинален, анален.
Всеки оргазъм, съдейства за натрупване на енергия в таза и води до ескалиране на напрежението и отключване на следващия. Това осмисля така наречената предварителна любовна игра. Понеже чрез дразнение на всеки последващ център, тялото се подготвя да премине към последваща сила и дълбочина на оргазмиране.
Относно мъжете - не познавам нито един мъж, който да ми е споделил че е изпитвал орален или анален оргазъм и затова нямам възможност да коментирам.
Следващото равнище на класификация на оргазмите е емоционалното. Без значение дали става дума за мъж или за жена. Това е нивото на удоволствието. Изживяването на онова, което се случва в тялото.
Умственото равнище е определящото равнище за същността на оргазма. Според мен ума изобщо няма място в този процес. Би следвало да бъде изцяло изключен и след малко ще кажа защо. Но масовото положение е че хората фантазират, изпитват страст, стремежи, търсят, искат, мечтаят, доминират или биват доминирани, с две думи играят сексуални игри. По този начин се подменя посоката в която протичат сигналите. Би следвало от стимулираното тяло да протичат импулси към мозъка, който да откликва на тях на хормонално равнище. Когато работи ума, той задава сигнал към тялото, какво да стреми, а именно кулминация и облекчение и на емоционално развнище се изживяват "великолепни" оргазми, които нямат нищо общо със случващото се. В тези оргазми всеки от участниците е сам в главата си, не съзнава присъствието на другия, а само го ползва за стимул. Всеки е убеден, че и с другия се случва каквото става с него. Това дори не подлежи на проверка.
Възможни са всякакви комбинации на сетивност и въображение. Има голяма зависимост в каква връзка са хората, които правят секс. До каква степен всеки е релаксиран и настроен към другия. До каква степен са отворени към себе си, доколко са близки. Много са факторите, които определят как се случва всеки един контакт по отделно. Но на едно равнище единствените фактори, които го определят, са тези, които го случват.
Когато целта е да се достигне до разтоварването и сигналите се задават от ума към тялото, оргазмът се качва в главата. Това най-често се случва при мастурбацията. Обикновено човек мастурбира бързо и с цел да получи скоростно облекчение. Затова стимулира ума си със фантазии и преекспонира усещанията в тялото си, като ги натоварва емоционално. Ума работи, за да интерпретира сетивността до степента, която му е необходима, за да получи каквото е предзадал. Издърпва сексуалната енергия, която се натрупва в таза, директно нагоре към мозъка. Ума чрез концентрация и насочване на мисълта, може да отведе енергията на тялото във всяка точка от него. Когато мисълта се насочи от половите органи към мозъка, се стимулира отделянето на хормоните, свързани със секса. Много са и не ги знам всичките - ендорфини, допамин, окситоцин, андрогени, серотонин...
Така се получава зависимост. Прави се нещо, за да бъде доведен мозъка да произведе естествен наркотик в тялото, който да предостави търсения ефект. Резултатът от такъв вид секс стимулация е не просто търсеното облекчение, ами изтичане на енергия извън тялото. Преразход на хормони, свръх стимулация на ума със енергия, която не е пречистена, а е с тежка вибрация. Затова и много хора, след като правят секс, се уморяват и заспиват. Получават си облекчението, но заедно с това настъпва сънливост и в крайна сметка тялото се уморява, а ума се задоволява с поредния си стимул за изживяване.
Да добавя и че този тип стимулиране, обикновено е свързан със издаване на разни звуци, от пъшкане до крещене, което е още една причина сексуалната енергия, директно да удря в мозъка, без да протече по естествените си канали и да го достигне в непречистен вид, понеже се нарушава ритъма на дишане и езика се отделя от небцето.
Що се отнася до оргазмите по външно направление, те спират до тук. Няма значение кой как си го обяснява или описва. Ясно е че всяко тяло е съвършено различно, със неговите си особености. Огромна роля има състоянието на самия човек в конкретния момент. От детството ни, когато започваме половия си живот, до неговия край, човек се променя много, а заедно с това и секса който прави, партньорите, с които го прави и начина и удовослтвието. Тялото се изменя също. И оргазмирането се порменя. В началото на половия ни живот изобщо не сме наясно какво и защо правим. Някои хора приемат за приключение похода на телата и стават изследователи, други се спират до това, което получават и не смеят нито да си признаят ако не са доволни, или че усещат, че телата им имат огромен неразкрит заряд, нито да потърсят себе си в секса и да опознаят както своето тяло и сетивността си, така и тялото на партньора си. Нещата опират до морал, възпитание, и най-вече страх. Но всеки решава за себе си и живее както намери за добре.
Другото направление на оргазмите, го нарекох вътрешно. Жените сме по-предразположени към това, понеже половия акт за нас се случва вътре в тялото ни, но не мисля че за мъжете нещата нямат същия характер. Въпрос на физиология и нейното познание и овладяване.
На физическо равнище, с всеки оргазъм се натрупва енергия, с която се отключва следващия по-дълбок и по-всеобхватен оргазъм. Всяко ниво се явява бариера и преход за следващото такова. Оргазмът може да се заключи на физическо, емоционално, психическо ниво. Всяко равнище, в което човек остане, се определя от дълбочината на осъзнаването му. С това искам да кажа, че оргазмът има трансформираща същност. Всеки оргазъм се явява преход към по-високо ниво на вибрация. Енергията в тялото се концентрира в таза и при оргазъм експлоадира, като се измества към опашката и тръгва нагоре по гръбначния стълб. Ролята на оргазма е достигане до точката на експлозия, която рестартира енергийния поток в тялото. Колкото по-силна е натрупаната енергия от оргазма, толкова по-мощен е отприщения енергиен поток. При рестартирането, енергията тръгва по естествените си канали и силата й отпушва задръствания и прокарва застоялата енергия. Завърта се първоначално по главния меридиан. Качва се в главата през гръбнака, но вече в по-фин и пречистен ваид. Важно е присъствието и осъзнаването на човека, концентрацията му, а не изживяването на стимулацията, удоволствието или фантазии, защото те водят енергията по обратния път към мозъка. Когато човекът е в покой, с допрян език в небцето, той затваря веригата за протичане на енергията и тя се спуска надолу към корема. Така се случва същинския смисъл на оргазма за човека. Да освободи застоялата си енергия и да я пусне по естествените пътища за циркулация. Процесът е мощен и прочистващ. Резултатът от него е енергетизиране на тялото и зареждане с чиста и свежа енергия на всички органи, на всяка част от тялото.
На нивото на съзнанието, преминаването отвъд стимулите и изживяването на удоволствието от него, резултира в нещо, което не е оргазъм, и не съм способна да изразя. Знам само че съзнанието ми не е ограничено в тялото, няма връзка с нищо, което наричам АЗ, не знам дали съм АЗ. Време няма, пространство също. Нямам думи за това. Това е съвършена самота. В оргазма си всеки човек е сам, съвършено сам. Толкова сам, че друго няма, дори и него го няма.

Наясно съм че пиша това, в състояние, което не съответства на описаното. Вероятно има много пропуски и несъответствия.
В настоящия момент от живота ми съм изтощена, енергията ми е неканализирана. Аз самата съм сприхава и трудно довеждам до край каквото и да било. Опитвам се чрез организираност, да подреждам и чистя нещата около себе си. Но вътре в мен има напрежение, което ме извежда от естественото ми състояние на покой и себесъзнание. Затова и текста по-горе, има своите недостатъци. Но за мен е важно че го написах и сега ще го прочета, за да видя какво е излезло. Благодаря
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: G-Wiz on февруари 04, 2009, 11:16:04 pm
охх оргазмът открехва сетивата на човека към света.. сензорната система разгръща целия си потенциал.. не знам , но.. няма такова уникално чувство, подобрява физическото и емоционалното състояние на човека  .. Ноо аз лично мисля,че не може да се постигне с човек, който не е сродна душа (няма обич или нещо такова..) или аз поне не мога :)
Title: Влюбено за влюбването...
Post by: kikka on февруари 05, 2009, 10:36:11 am
Моите мъже, моите "трофеи"... По дяволите... Изведъж ми "светна" как всъщност ги избирам... и защо... Закачам си ги като брошка на ревера... Те са ми като визитка: "Приятно ми е да се запознаем... Вижте колко съм различна, специална и скандална... Че как иначе бих се хванала точно с такъв. Вие смеете ли? Не, нали! Еее, не е за вас. Не можете да го понесете. Ще ви отвее като буря. Ще ви опустоши без време.  Да не говорим как ще побелеят на баща ви косите... Пък и най-важното – умните момичета не постъпват така..."

Знам, глупава съм. Обичам да съм глупава по този начин. Не ме е срам, даже напротив – навирам глупоста си в очите на хората. Парадирам с нея... Необходимо ми е да приемам такива предизвикателства. Както популярно е прието да се казва - обичам да ми е трудно. Само че защо ли все ми е нужно да се прикрепям, така да се каже, към някаква "ракета - носител"... И някак усета за практичност все ми убягва. Най-вече при влюбването.

А те, тези различните, извън нормите, на ръба на правилата, закона и добрия вкус... през тях дишам по-свободно..., през тях ми е нашироко..., през тях се обичам... Употребявам ги, за да компенсирам някаква недостатъчност в себе си...

Закономерна случайност. Два-три погледа и всичко е ясно. От там нататък – леко дръпване назад към клишето. Задължителното минаване през доза безсмислени разговори (все пак и ума трябва да установи контакт). Усещане за някаква съдбовност, която витае независимо от моето оношение и не става въпрос за желание. Има известно вълнение, което клони по-скоро към някакво безпокойство... Случва се нещо такова, по което не можеш да мислиш. Не търпи вземане на решение дали да участваш... Отдаваш се...  Разговорите текат някак независимо от потока на същинския контакт – толкова интензивен, че всичко свършва до тук... Повече не ми е необходимо... И без друго знам, че всичко тепърва започва (реално - след месец).

Това е моята "версия". Неговата е съвсем различна. Подозирам, че за него започва, когато постъпвам доста "нестандартно" още при първата същинска среща... За мен това също е вид шок. Не съм го решавала. Нямам обяснение "как така... и защо". То върви по оная "невидима" линия на случване, хипнотично и безконтролно... Регистрирам обаче, че е вид "риск", който ме "заявява" и от който няма връщане назад... Постепенно усещам как това намира почва и осъзнавам, че от тук нататък съм установила пълен контрол. "Битката" е спечелена и "жертвата" е в краката ми...

Следва безвремие... Мъгла... Опиянение... Движение в скоростната отсечка с ускорение по-голямо от земното притегляне... Безтегловност... Усещам се като неподвижен център, докато някакви бесмислени сцени от уж моя живот преминават на забързан каданс... Оп, ето оше една думичка - транс...

Защо ли да ви казвам, че всичко свършва, т.е. продължава... Живота продължава. Имало е някакво "преливане", но нещата се връщат в "нормалното русло", силата отслабва и "коритото" се затлачва. Няма как, нормалността побеждава. Принципно положение. Едно е да го поискаш, друго е да опиташ, а трето и четвърто е когато започнеш да го живееш и усещаш, че където и да се пробваш да стъпиш гравитацията те тегли към твърда основа. Във времето и пространството нещата придобиват форма и очертания...

Започвам процес на "опитомяване". Вече имам визия за нещата във времето. За да се ползвам и за напред, трябва да напасвам по клишетата. Постигам го с компромиси. Естествено компромисите ги правя само аз. Друго не съм и очаквала. И добре че е така (мисля си), за да мога поне частично да си запазя усещането за "простор"...

Прескачането от реалност в реалност обаче, все повече ме изтощава. Изгубвам се някъде помежду и като рефлекс за самосъхранение започвам да се капсулирам. Потъвам все по-надълбоко в себе си. Неговия свят е от друг порядък. Тази другост се оказва за мен хаос. Спасявам се с много готвене в кухнята... А той ме иска както преди... Това което е било, пак го има но никак не можем да го интегрираме в ежедневието... Той е моят герой, аз съм неговото момиче, но вече лежим един до друг и всеки е за себе си. Имаме си нещо наше, но се чудим какво да го правим, защото вече я няма илюзията, че можем да "плуваме" в други освен в свои води. Между другото това, че говоря в множествено число е напълно неуместно.

Усещането за цялост и пълнота е останало някъде отвъд битието. Примирявам се с естествения ход на нещата. Всъщност примирявам се само привидно. Мисълта ми трезгаво работи. Редя в главата си някакви схеми. Иска ми се да нещата да попаднат в изцяло нова ситуация, защото потенциалът на тази вече е изчерпан. Когато това се случва, се чувствам като някаква зла вещица... Дори и в най-смелите си фантазии не съм допускала такъв драматичен обрат. Приемам предизвикателството и започвам да го живея. Това е моя катарзис. Мога, но не бягам, защото знам че така ще дезертирам от себе. Ще загубя всичките си "активи", трупани досега. И така ... следвам пипнешком оная тънка нишка, която все някога ще ме отведе "у дома".
Title: За зависимостта от осовното чувство на "глад"
Post by: kikka on февруари 13, 2009, 10:22:31 am
Сетих се за един израз - "толкова независим, че нищо не зависи от него". И е истина. Нищо не зависи от нас. Колкото и да се заблуждаваме, че влаедеем "ситуацията" тя все ни се изплъзва. Защото в човешката природа основно положение е задоволяването на "чувството за глад" (винаги има "глад" за нещо). От тук нататък търсим начин да задоволим глада на базата на емоциите, предизвикани от нашите "вкусови предпочитания". А те пък се определят от концепциите за "храненето". Като започнем с навиците изградени в детството, през културата на "хранене" в обществото, здравословното "хранене", диетичното "хранене" и т.н. Отделно за едни "храненето" се е превърнато в индустрия, за други в религия, за трети в изкуство, за четвърти в наука. Да не говорим че всички изпитват "глад" за любов... Накрая, всички ние сме поставени в ролята на емоционално зависими "потребители". Изглежда, че по основното положение - да задоволиш чувството си на "глад" всичко е привнесено отвън. Няма нищо твое. Всяка емоция, която определя нашите лични "вкусови" предпочитания е на базата на предварително протекли връзки и асоциации с нещо, което не е от нас самите. Не че откривам топлата вода. Това основно матрично положение е предъвквано по хиляди възможни начини, включително и тук във форума. А доколкото някои хора парадират с това, че са преодолели чувството си на "глад", това е може би тяхната форма да се "нахранят"... Другия вариант е да не са хора... Не, че не е възможно. Аз съм на принципа че всичко е възможно... Изумително е друго - че именно, чрез този базисен за човешката природа стремеж за задоволяване на чувството на "глад", всъщност хората се стремят да постигнат едно качествено ново "нечовешко" състояние на липса на "глад", в което всъщност подсъзнателно припознават своята същинска природа... Единственото логично обяснение на това е, че глада е привнесен и натрапен изкуствено отвън, а целта е да се осъзнае, че "лакомията" е безперспективна... Естествено, това последното е меко казано повърхностно. Но кой може да каже ЗАЩО? Понякога имам чувството че нашето съществуване е някаква "междинна станция", "базов лагер" по пътя..., но към какво? Друг път - че не е нищо повече от едно безцелно проявление на Универса... А може би и двете...
Title: Re: За зависимостта от осовното чувство на "глад"
Post by: Aloha on февруари 13, 2009, 02:31:44 pm
леле Кикка, като препрочитам сега твоят пост и виждам уж различен аналог...
като да изглежда едно възможно обяснение на зависимостта...
от рода на "защо има зависимост?" - "ми защото има глад!"...
ама да си призная...мен доста ме мързи да следвам така нещата...просто харесвам оптимизациите...

и в един момент.."щрак"..
няма линейност...ние говорим /според мен/ за едно и също нещо...всичко е замаскирано и скрито зад думички...
всъщност думичките нямат значение...това е "конструкцията"...
знам, че много неща се говориха тук за тези конструкции, но аз ще
опитам да разкажа как ги "видях" нещата...обяснението ми е абсолютно образно...
и изразено линейно в някакъв вид, за по-добра "видима яснота"..:)

та..представете си много лъчове, тръгващи от една точка, в различни посоки...Всеки лъч си носи име някакво...всъщност името няма значение...дали го има и самият лъч е без значение...образност само...приемаме, че го има..и че всеки лъч "свършва" с точка...от която тръгват други лъчове, във всички посоки...и така до безкрай :)

та - човека се придържа към даден лъч...той се придържа, защото живее в този лъч...и това е "пътят" един вид..
и като стигне следващата "точка", всъщност това е и "правото ни на избор"...накъде да тръгне човек, след като е в следваща точка вече...кой лъч да хване...за да се озове в следваща точка...
защото всички точки водят до следващи такива...обаче и накъдето да тръгва човек, той си остава в някаква "равнина"..
в някаква структура...ей такова.."джитка" си из нея...образно ми напомня на печатна платка, с всички пътечки там..

така. за да схванем идеята на тази плоскост, в която си "джиткаме"...трябва да излезем от нея...за да се схване по- голяма част от картината, трябва да се погледна отстрани...нали така..

та.. излизаме някак си от нея..и започваме да я оглеждаме..и да я разбираме как е устроена...стъпка по стъпка..
представям си го като "зум" на снимка, която сме виждали пикселно и започваме да я смаляваме...
схваща се все по-добре картината, първо се изяснява леко...после започваме да виждаме детайл...после няколко детайла...да виждаме как са свързани...
до избистряне на цялата картина, която можем да обхванем, от точката и равнината, в която се намираме към даденият момент...

обаче...кой казва че така, не попадаме в "друга равнина", която е пресечна, в някакъв вид на равнината, от която сме излезли..че е пресечна и на безброй други равнини...

и докато разширяваме погледа си за едно...не "виждаме" нищо "външно" от пътеката, в която сме...в поредната "равнина", в която сме попаднали...
 
Title: механизма на програмираното затворено "мислене"
Post by: ramus on февруари 13, 2009, 04:08:00 pm
kikka, ще се възползвам от думите ти наготово, като само ги надградя-продължа в "различната ми посока" - просто нещо като "разговор" чрез написани мисли.
=====================================
хранене е налице, защото има потребности. Обаче потребности много - въпроса за тях е - НА КОЙ СА ПОТРЕБНИ.
Всяка структура, зависимост от мястото си в общата схема, има свои потребности. В най-общ смисъл идеята е че "всяка структура се стреми да се самосъхрани и да просъществува (да пребъде)
така че човека е система от множество аспекти, проявяващи се в съотвествени за тях среди - поле за изява.
- физическото тяло - вода, храна, въздух, движение, възприятия, отделяне, реакции...негови си потребности, изразяващи сложните обратни връзки и основния стремеж към самосъхранение чрез физическо функциониране - биология, химия, физика.

- астрален аспект - емоционално-изживяващ - храната на емоционалния аспект е "СТИМУЛИ" - за да са налице емоционалните и изживяващите реакции, които на свой ред чрез обратни връзки стават стимули - на реакции, после пак и пак - Пак е един обмен и пак самосъхранение, самозапазване на пръстена. При хората - потребности от -> обичане, отношение, внимание, харесване, одобрение, контакти, общуване - вижте колко са фундаментални за всеки човешки живот. Вижте по постовете ви колко много липсват на всеки, и заради това колко много ги стреми.
Астралния аспект на човека - водещ и обсебващ всички останали от изброените три в този пост. Всеки може да си даде сметка - по критериите, кое е водещо в живота му и по "кое мери" живота си. това е и "детския етап" и водещ в несъзнателните състояния.

-ментален аспект - поява и движение на "идейно-представния" свят. Абстракции (образни или чрез слово) обособявания, отражения на вселената чрез абстрактни символни схеми и описания. Тук "храната" е представи, и ролята на идеите надграждащи потребността на "автора" им към начин на самоопределяне.

==========================
Сега - нека поне за миг да погледнем най-общо постовете във форума. (Имам предвид, тия, които имат дълбочина, същност, изразяват извървян път или наличие на елементи на прозрение и творчески подход). Изявата на интелектуалното е въпроса КЪМ КОЕ СЕ СЪОТНАСЯ, по-точно - откъде произхожда.
 Когато астралния аспект обхваща и обсебва интелектуалните качества, т.н. "Мисли" всъщност са маскирани, шаблонно имитирани, чувствени конструкции. Нещо като чувства, изразени чрез някакви схематични изкази, които обаче приличат на идейни модели.
Тук е и уловката - при описаното положение т.н. "мислене" е уловено да бъде инструмент на чувствата на човека. То става инструмент на чувствените реактивни конструкции, като ги подпомага и ги утвърждава по-цялостно. По този начин неусетно човек "мисли" винаги чрез тежнението на емоционалните си нагласи и настроения. Една нагласа - едни "мисли" - друго настроение - други мисли. По този начин мисленето не е мислене. И мислите, не са мисли. това е най-разпространеното явление сега сред хората. защото вече е налице едно интелектуализиране на културата. масово се пръкват готови шаблони с готови псевдоидейни конструкции, като целта им е да обслужват различните шаблонни нагласи, съпътстващи сегашния информационно наситен живот.

Всичко това беше едно въведение за да предложа едно виждане, ЗАЩО ТВОИТЕ ВЪПРОСИ СЕ ВЪРТЯТ около затворен кръг. И те само изглеждат въпроси. И т.н. Мисли, които използваш за да се изразиш, всъщност се въртят около една и съща нагласа.
най-характерното за този тип изразяване е т.н. затворен кръг. най-хитрия начин по който емоционалния УМ на човека предлага на интелекта е да го върти в затворени кръгове... като го обезсмисля. Това често става в настроения, в които човека сякаш е в псеимистична нагласа. А хитрия начин по който неговата нагласа да се съхрани - е именно чрез подкрепата на съотвествени на нея "мисли". И веднага се вижда как съответните мисли :"веднага са налице" - перфектно подредени, логически свързани. така илюзията че настроението ни всъщност изразява РЕАЛНОСТ, се самоподкрепя и така се самоподдържа. Обаче... ако в един миг се появи нов стимул, отключващ оптимистична нагласа - веднага след нейното установяване са налице "радостни мисли" света става широк, светъл, ясен... и т.н. . Много неразбиращи хора това го наричат "позитивна нагласа", като всъщност не могат да дефиринцират че т.н. Нагласа е всъщност тяхното настроение. В настроенията както всички знаете най-важния акцент е избора на общия емоционален момент - израз на "чернобелите" двоични основи на емоциите - като първични реакции на изпитващия ги към света (му).

Когато АЗ-идентификацията е слята с астралния аспект, се изразява лесно чрез словесната формула АЗ съм - изживяванията ми. Обаче това е само по формулата, защото на практика за човек в това състояние "АЗ = ИЗЖИВЯВАНЕТО" (му) - т.е. те са сляти. И когато в това състояние се изразяват мисли, те винаги се наклоняват към самото състояние-изживяване. така изживяването става автор на мислите и ги върти, за да се самоподкрепи. По този начин човека допълва и оживява допълнително състоянието-изживяване в което се намира в конкретен момент. Като се смени състоянието - веднага мислите следват новото състояние. Може да се проследи масово това по поети, литературни произведения, музика, картини - въобще творчеството по света е израз на всичко това и е толкова очевидно.
==========================================================================

С всичко това искам да кажа, че когато се "мисли" в предварителна емоционална нагласа, мисленето е компрометирано. То служи единствено за подкрепа на наличната нагласа от която то произхожда. най-лесния пример с който сами ще го забележите е като оставяте следи и по тях ще разчетете различните си нагласи. Писането е чудесна възможност за тази цел, защото именно остават следи... следи, по които след това всеки може да се самопроследи в каква нагласа е бил... И още много, много други работи са оставени с "тия следи" - нашите следи.
========================
сега вече - конкретно. Независимост е понятие, което изведено от предварителната емоционална нагласа на зависим човек е компрометирано. извеждането НЕ Е ПРАВИЛНО или ПЪК Е... то има коренно различна функция - да подкрепи една скрита предварително позиция - и така става изразено отношение. Това е един от основните белези, по които разчитам оставените от вас следи. защото повечето от вас не могат да направят разлика между позиция и отношение и фактическо положение. И когато не е налице една деференциация за тях в дадения миг, тия три неща са едно и също и те само го изразяват. А зад тях всъщност е самия автор и състоянието в което се намира. Това е една хитра уловка, при която "очите с които гледате не могат сами да се видят"
В този смисъл гледната точка на повечето от вас всъщност и тяхното отношение към някаква тема са едно и също нещо. И той само това може и да изрази.

Когато автора е стигнал до осъзнатото положение, в което са налице възможности по ОТДЕЛЯНЕ от идентификацията му с нагласа, позиции, изживяване или настроение... съответно - идейните тежнения, представните форми... то при него вече той е в състояние на качествено различна идентификация. И чак тогава той може да си даде сметка за ония идентификации с които той се е сливал до този миг. защото той вече не е едно и също с тях. защото вече е налице възможността да го има ТОЙ... отделно от емоции, настроения, мисли, идеи, модели, реакции.....

Е ТОВА Е СЪСТОЯНИЕТО "НЕЗАВИСИМОСТ" - при това положение автора НЯМА МНЕНИЕ, няма ГЛЕДНА ТОЧКА няма и ОТНОШЕНИЕ. И е в състояние от което много кристално ясно да "вижда" тяхната наличност в "други следи" - без значение на тяхната форма и проява. Състоянието на съзнание е начертано в поста на всеки от пишещите. И всеки пост всъщност е едно описание на това състояние.

Когато един автор изразява своята си зависимост - тя му изглежда непоклатима, чак до степен на вселенски закон, обобщение с абсолютно и непоклатимо тежнение. И веднага се напасва и логично, веднага се намират и подбират съответни схеми и се превръщат в "доказателства".
Ето това е и примера за горните ми мисли.
"толкова независим, че нищо не зависи от него". И е истина. Нищо не зависи от нас. Колкото и да се заблуждаваме, че влаедеем "ситуацията" тя все ни се изплъзва. Защото в човешката природа основно положение е задоволяването на "чувството за глад" (винаги има "глад" за нещо).

И това е парадокса - "заблуждаваме" - кой, как и в какво всъщност се заблуждава?

======================
с писаното тук се опитах да изразя едно виждане - от състояние на НЕЗАВИСИМОСТ. защото от това състояние по естествен начин с лекота се забелязва "зависимостта". Просто аз съм човек, който тия неща са част от пътя му и ги подреждам в описания.
     Именно тук е и клопката - заложеното тук също е "логично" - обаче това е логика излизаща отвъд "логиката", подкрепяща тезата за УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ЗАВИСИМОСТТА. Логиката не е нищо сама по себе си. тя също е на нива и също е израз на нивото на проникването на взаимовръзките до които е стигнал проникващия ги - в своя свят. И най-общо в нивата е линейността, чрез подредбата на критерии; и комплексността - многомерността на взаимовръзки между явленията. Последната е израз на хора с т.н. Комплексно мислене - и е съвсем ясно, че не е по "силите на всеки".

за това съм писал неведнъж - когато нещо е НОВО - не използвайте УМА СИ за НОВОТО, непознатото... Ума е компрометиран в нивото на което го използвате. И неговата функция е да "сведе" новопостъпилите сигнали, пак до предварителните описания, с които той разполага.  така всяко ново нещо, ще бъде отсечено и натикано отново до шаблонната му интерпретация на предварително познатото. И така - оградата и затвореността, отново ще е налице.

Давам си сметка, че това могат само да го доловят хора, които в себе си имат достатъчно потенциал за това. И постовете ми в изворите винаги са следвали един общ критерий - вдигам летвата чрез изказа, нивото на заложените идеи, и дългите постове, защото така или иначе посланието ми е отправено към хора, които вече в някакъв смисъл са узрели за това. за тия, дето това им е "като китайски", нито ще го разберат, нито е за тях, макар, че именно те са най-много коментиращите ме - естествено пак чрез отношение... така или иначе друго няма какво.
Title: плоски мисли за "плоското" мислене :)
Post by: kikka on февруари 13, 2009, 04:54:04 pm
Aloha, с риск да изпаднем в положението на "две блондинки си говорят за...", ще ти кажа че съм си мислила нещо подобно, но и не чак толкова... Например - както може да съществува самостоятелно дефинирана в равнината геометрична фигура и едновременно с това да има характеристика на страна от някакво обемно тяло, ако вече включим и трето - пространствено измерение (пример - триъгълник/пирамида), така и ние човеците сме едни "конструкции" може би многоизмерни, но имаме сетива които ни ограничават да си "джиткаме" само в една ограничена "плоскост"... Работата е там, че на едни им е ок да се възприемат "триъгълници", "правоъгълници" и прочие "геометрични фигури"... И това е напълно нормално защото по "х" и "y" те са напълно определени. Идва обаче един момент (когато равнината вече е пребродена и всички възможни равнинни констукцийки са изследвани до втъсване), когато подсъзнателно за повечето, за някои смътно, за други по-явно започва да се усеща "глад" за "z"... От къде идва не е много ясно, защото "равнината" няма как да роди мисъл за "z", но копнежът по "нещото отвъд" е на лице... Ограничените ни (x;y) мозъчета започват да градят фантазни мисловни конструкции за някакви извънземни супер-фигурки (пак плоски) и много малко всъщност са наясно, че може би сме проекция, особеност от някаква всеобхватна същност...
Title: Re: плоски мисли за "плоското" мислене :)
Post by: Aloha on февруари 13, 2009, 05:10:07 pm
И това е напълно нормално защото по "х" и "y" те са напълно определени. Идва обаче един момент (когато равнината вече е пребродена и всички възможни равнинни констукцийки са изследвани до втъсване), когато подсъзнателно за повечето, за някои смътно, за други по-явно започва да се усеща "глад" за "z"... От къде идва не е много ясно, защото "равнината" няма как да роди мисъл за "z", но копнежът по "нещото отвъд" е на лице...

след като сме крайни същества...крайно материални...заобиколени от преходни неща....с "крайна давност"....
когато самите ние се осъзнаваме като крайни такива...

как изобщо тогава някой се е сетил за БОГ? за вселената...за безкрайността...за нещо, което ние не можем да схванем в представите си...и това преди хиляди години...не бих го нарекла "глад"...нито "копнеж"...
Title: За крайност и без- крайност
Post by: Una on февруари 13, 2009, 05:34:17 pm
Крайността е резултат на полярността. Имало си без-крайност, която нямала + и -, добро и лошо и т.н. и всичко било ЕДНО/ЕДНА/ЕДИН. Но станало така, че цялостната без-крайност се разделила на 2 и станала крайна. От тук си имаме и полярности, а те пък своите крайности... И оттогава човека се мъчи да "победи" едната или другата крайност, мислейки, че по този начин ще постигне отново онази цялост от без-крайността... Но това е невъзможно да стане по този начин, защото те са 2-те части на ЕДНОТО, цялото... И става така, че колкото повече се "бориш" против едното, с това всъщност увеличаваш изявата на другото, защото са две страни на едно и също нещо... Ден и нощ, черно и бяло... и т.н. и т.н. В резултат на това е възникнало и Его-то, когато сме се "отделили" от цялото и сме се саморазграничили в този свят на формите като "Аз"... Това ни е дало възможността да опознаваме, но в същото време ни е отделило и от Едното, цялото....  Крайността ни дава възможността да изживяваме МОМЕНТИТЕ време, възникнали поради същата... В ЦЯЛОТО, това го няма, там всичко е ЕДНО. Илюзията за време и форми идва от крайността, от нея идва и познанието. От любовта се ражда омраза и от омразата любов...:

"Синът на болката"
Една песен на Адриано и Нада, в която се разказва как от една ужасна война и изнасилването на една жена, от цялата тази омраза се ражда едно цвете - нейния син - сина на болката:

(http://i47.vbox7.com/p/175c62a93.jpg) (http://vbox7.com/play:175c62a9)
Title: цитат някакъв перефразиран
Post by: Aloha on февруари 13, 2009, 05:51:52 pm
Ако няма минало, защото то е приключило...и няма бъдеще, защото все още не е дошло...

то какво е тогава НАСТОЯЩЕТО - пресечната точка на две несъществуващи неща?

***
в оригинал - Свети Августин /Блажени Августин/  354г. - 430г. "За времето"
Title: Размисли за Размислящия ги
Post by: ramus on февруари 13, 2009, 05:58:19 pm
Алоха - пак е ограничено - условието на задачата поднася и ограничението й. А "отговора" не е в това условие - той е извън нея. точно както са и "кокошката или яйцето"...
там е въпроса - задаващия си въпроса за КАКВО Е НАСТОЯЩЕТО" изразява ограничеността си и невъзможността да излезе от идентификацията с останалите фикции - на "миналото" и на "бъдещето"... и дори на ВРЕМЕТО - като цяло. И в този смисъл човек , който няма съществуването си ТУК-СЕГА, само чрез размишления не може да я компенсира. те и размишленията са му точно такива.
И така само изразява следното - НЕ ПОЗНАВАМ НАСТОЯЩЕТО - това стои зад думите му.
Извеждането чрез конструкции е възможно само до други такива конструкции. Фикции - само до други фикции.
Title: в неделя - затвърждаване на идейно-представни конструк
Post by: kikka on февруари 16, 2009, 12:57:58 am
Сядам днес сутринта да си пия кафето и разглежам новините из нета, докато се събудя съвсем... Мярва ми се нещо от културния афиш – "На фаталния петък 13-ти скандалният автор Еленко Ангелов представи новата си книга "Лека Нощ Нещастие" - Част III с официална промоция ..." Скандален!?! Я да видим за какво иде реч? Един бърз сърч в Гугъла дава доста резултати; цъкам на xnetbg.com (пред вид прочетеното, ми се струва най-логично) и попадам  право в целта. Още в началото на темата "Еленко Ангелов - Лека нощ Нещастие - Част 3" има линк към съответния сайт (http://www.thespiritofoknele.org/) Впечатленията ми са най-вече по дизайна...
Прехвърляйки отгоре-отгоре по темите попадам на един цитат от "Активната страна на безкрайността" на Кастанеда. Не съм чела тази книга и въпросният текст силно привлича интереса ми... Е, ясно. Май съм си намерила занимание за неделния ден.
Та какво исках да кажа – обичам да ми се случват по този начин нещата – леко, по случайност, съвсем между другото... Сега се чувствам като Пипи – подритвайки с крак крайпътни камъчета съм си намерила нещо, без да съм го търсила. Още незнам дали ще ми послужи, как и за какво, но за сега старателно си го прибирам в джоба...
Ето и въпросният цитат:
"......
— Какво е това, дон Хуан? — попитах аз. — Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
— А, това с самата Вселена — каза той, — несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвър¬шено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
— И какво открили, дон Хуан? — попитах аз.
— Открили, че си имаме компания за цял живот — произнесе той отчетливо  — Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.
Наоколо вече беше пълен мрак и това, изглежда, сдържаше реакцията ми. Ако беше на дневна светлина, сигурно щях да се разсмея с цяло гърло. Но тъмното ме възпираше.
— Вече е пълен мрак — каза дон Хуан, — но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.
Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.
— Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите — каза дон Хуан, — През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
— Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? —попитах аз — Трябва да има някакво логично обяснение.
— Има обяснение — отговори дон Хуан, — което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези "кокошари", хищниците, ни развъждат в "човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно про¬тив волята си.
— Не, не, не, не! — чух се да казвам. — Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.
— Защо? — спокойно попита дон Хуан. — Защо не? Понеже те вбесявало ли?
— Да, наистина ме вбесява — отвърнах аз. — Тези измислици са чудовищни!
— Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!
Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.
— Искам да се обърна към твоя аналитичен ум — каза дом Хуан — Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
— Но как могат да го правят, дон Хуан? — попитах аз, донейде ядосан от това, което казва. — Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
— Не, не го правят така. Това е идиотско! — каза усмихнат дон Хуан — Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра — изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
— Знам, че макар никога да не си гладувал — продължи той, — ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна сте¬пен безопасност, която смекчава страха им.
— Дон Хуан, не че не мога да приема всичко това за чиста монета — обадих се аз — Бих могъл, но в това има нещо толкова противно, че наистина ме отвращава. Просто ме заставя да споря. Ако е вярно, че те се хранят с нас, то как го правят?
Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.
Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единстве¬ният вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.
Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.
Явно в това, което казваше дон Хуан, имаше нещо толкова опустошително, че в този момент стомахът ми наистина се разбунтува. След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах дон Хуан:
— Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?
— Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим — каза дон Хуан със сериозен, печален глас — Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.
.......
Дон Хуан продължи да забива шипа все по-дълбоко.
— Магьосниците от древно Мексико — каза той — виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване — неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек... Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.
— Този хищник — каза дон Хуан, — който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
— Единственият избор, който остава за хората — продължи той, — е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дис¬циплина нямам предвид някакъв строг режим — да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване — нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да приемаш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство — изкуството да се изправят пред безкрайността, без да, трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.
— И по какъв начин може дисциплината на магьосниците да го възпре? — попитах аз.
— Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осъзнаването безвкусна за летача — каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. — В резултат хищниците се объркват — една неядивна блестяща обвивка на осъзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.
— Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването — продължи той, — тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осъзнаването да порасне там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка на осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено.
— Големият трик на магьосниците от древните времена — продължи дон Хуан — бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вътрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита — така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става на¬вик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тъжен ден наистина! От този ден трябва да се осланят само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
— Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си — продължи дон Хуан, — че това е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка.
......"
Title: За Летачите и "храната им"
Post by: ramus on февруари 16, 2009, 10:43:25 am
разбира се - в джоба.
аз ще си кажа кво стана като си я сложих в джоба преди бая годинки... Щото още преди 10 ноември направихме възможно да си поръчаме и получим книгите на кастанеда на английски. А после организирахме и превода им чрез комбинирането на няколко "съратници" от английската гимназия. Лелеее - сега като смятам, е било преди повече от 20 години.
та... Летачите - имаме си и тема в изворите по въпроса - цитати за летачите от Кастанеда вече ги има пуснати. Колегата Очков си "призна" че вече ги бил виждал. Аз - не коментирам. Всеки си вижда нещо си. Едни виждат Исус, други им се присънва Аллах или Мохамед или Ибрахим, трети се мъчат от стигми или лицата на плачещи с кървави сълзи Деви Марии. Четвърти твърдят че виждат призрака на тоя или оня, или пък че полтергайст ги измъчва по цели нощи. За толкова години видях и чух бая неща.

Да кажа - Летачите е стара идея. Тя не е на Кастанеда. И не той я извежда за първи път. Астралните светове са Бойна Арена. И това че астрални същества влияят и определят материалния живот на хората ми се вижда толкова обикновено и естествено, че дори на част от мен ми е непонятно защо хората се вълнуват толкова. да не говорим пък че Индианските магьосници били видяли за първи път ЛЕТАЧ. Ако маистина виждаха всичко това, може би трябваше и да видят и много други, дето "преди тях" са го направили, и че са оставили следи. самата версия на описанието не е чиста и е направена с отношение - и да подбуди отношение. Това е срам за някой, който се казва магьосник - със всичките му "духовни" атрибути. И едновременно пък и показва доколко "му е потенциала" и прословутото "енергетично виждане".
Друг е въпроса че описанието по-горе от текста е направено преднамерено и е част от техниките за "мозъчен удар" - върху мисленето, върху шаблонните представи. Според мен е и прозрачно защо се прави, достатъчно е само да се проследи описанието на реакцията на КК от думите на ДХ.
противопоставянето на едно същество на друго такова, ама дето е скрито, подмолно и се "храни" чрез него в това описание е представена раздуто именно за да се цели "разтърсващия ефект". А е толкова обикновена и естествена, че просто ми е странна масовата реакция. Версия на такива симбиозни битиета я има навсякъде - и в живата природа и в обществото и групите сред които живеем. Самите ние като хора в обкръжаващата ни среда много, много често постъпваме и живеем именно според горното описание. Толкова много семейства съм виждал да го има това подобие - не говоря само между съпрузи - а всъщност е най-често между поколенията - родители-деца.

Всяка симбиоза се гради най-малко от две звена. И двете звена участват равнопоставено в нея. Иначе няма да има обмен. равнопоставено не означава че всичко е "на чисто" и е ОК, щото е ясно. Обаче защо всеки първо не види реалния си живот и не си даде сметка за огромного множество игри на изсмукване, които толкова хора играят. И не ми е потребно да "виждам" Летачите - виждам ги от плът и кръв вече десетки години. Виждам ги в очите на повечето хора, които срещам, с които общувам. Едни оцеляващи същества, борещи се за живот, пък дори и да е духовно постен и мизерен - важното е да е нещо - в този смисъл за един летач е наистина БИТКА. Битка за съществуване. като гледам в описанието "колко хитри били" а пък колко елементарно се оказва че е "механизма" да бъде "изгонен" ме напушва смях. като се сещам и за това, че дразня толкова много хора - и във форума и на живо.... Дали пък не съм нещо като дразнител на Летачите им? :). Ама дори имаме тема по въпроса - и то написана. Толкова хора дори опитваха с диагнози, спасяване, помагане... дори се направиха специалисти на егото ми и на хитрото му прикритие и заслепяващи ефекти. Йеееес. наскоро една изворна колежка ми каза направо, че общуването с мен било Смърт за ЕГОТО у всеки... И мога да извадя от привидно равновесие всеки "нормален човек". Ех мамка ми - такава гад съм и "карах" разно хора дори да "полудяват", да им "развалям" семействата... баси - на кви ли неща не съм се начел и наслушал само за 4 години на виртуално общуване...

Много е изгоден хитрия замисъл да се представи една мистична версия на описание, при което да се придаде невидимост на ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА НАШИТЕ СТРАДАНИЯ, МЪКИ, ПРОБЛЕМИ и БОЛКА. Ето затова и прави толкова силно впечатление на множество хора. Защото потребността от една ясна, точна и най-вече"невидима" причина, за това, което сме, е толкова изгодна, че направо се вкочпват в нея точно като ЛЕТАЧИ-те :). По този начин изгодността е най-вече във отговора "ЕТО КАКВО БИЛОООООО" мамка им - на война, на отпор да ги унищожим гадовете.

Всеки един от нас е "приел" летач в себе си. Имената на личните ви карти са етикета на летача във всеки от нас. той всъщност си има име и се нарича просто ЕГО. Нима е толкова сложно или пък гадно. Вие сте летачите. Ние сме летачите. Вижте колко постове са изписани по тоя въпрос. Целия свят е всъщност поле именно за живота на ЛЕТАЧИТЕ. И това е техния свят, а не нашия. В този смисъл ТЕ СА СИ У ДОМА СИ. Те са си сред полето на храната им - това е естественост и е толкова обикновено. Ама образните описания са толкова добре поднесени. И колегите от Х-нета това им трябва... Идеята за рептилиите пък във въпросните произведения и въпросния български автор ( при тва психолог) са толкова изтъркани. Обаче - най-вече с това, че ВИНАГИ ИМА ВРАГ. винаги има причина. и тя НЕ Е В НАС. Само си отворете очите и ще видите "ЧЕ ГАДОВЕТЕ СА ОКОЛО НАС". използват ни, хранят се с нас, леле ние горкичките сме клети за ожалване. Ми те са толкова силни, вездесъщи, хитри и злобни...  :)

Колеги - симбиозните отношения са навсякъде във Вселената. те са част от нея. Това всеки може и сам да го види по себе си, защото всички социални членове участват в игри, а те са симбиозен обмен. Самия социум е израз на такъв. някои представиха Егрегорите като такива същества, които "изсмуквали" бедните душици... И с това подтикват на нещо като Революционни идеи. наивността и психичното ограничено късогледство е точно като за детския свят на малките и беззащитни душици. В живота се виждат далеч по-жестоки изсмуквания между симбиозни елементи в една система. Обаче това е ограничено, елементарно и напълно погрешно виждане. Щом участват в обмен, значи и двете системи, между които се осъществява имат потребността да го правят. И щом едната заяви и излъчи истински сигнал резонанса се нарушава и обмена се прекратява постепенно.

И най-накрая - за същността на Астралните взаимодействия съм писал най=много и най-есенциално в раздела РАМУС, в темата за МОДЕЛА на човека и вселената. Аз затова го и пуснах тоя голям материал там - за да дам едно максимално просто (поне за мен) и едновременно с това описание, което да обхваща голяма част от процесите свързани с астралния свят. Това е нашия свят колеги. Това е света в който се случват истинските неща от живота ни.
Колкото до ЛЕТАЧИТЕ - ще кажа следното Когато една "жива същност" си няма свой стопанин, веднага тази "липса" се излъчва и се появява негов "заместител". Щото във Вселената ПРАЗНО НЯМА :). Докато наемателя е налице е естествено да се държи като стопанин, ама малко пишман. щото той може да влиза и да обикаля по разни "стаи", които да използва като временни местообиталища... и след като има мегдан и избори... значи много много не му мисли.
не само това - я да видим колегите тук и масовостта на кафенцето при събуждането сутрин (или следобед), цигарките или алкохолеца... Интересно колеги как мислите - ЧИЯ ХРАНА Е ТОВА - дали на тялото ви, дали е негова потребност... или пък е храната на ЛЕТАЧА ви? :)
Освен това трябва да ви кажа, че и да си ЛЕТАЧ също никак не е лесна тая работа. защото качествения материал никак не е много. както виждате "масовото производство" е точно както сега със сиренето и киселото мляко - оказва се че нито е сирене, нито е кисело мляко, ами било разни (не)качествени заместители... Като че ли за първи път на някой му направило впечатление че кофичка ДЕНОН може да изкара и месец без да се слага в хладилник. И че повечето млека са такива по чисто търговски причини и това го налага именно КУПУВАЧА - демек ние самите.

Я да видим дали някой ще се познае като ЛЕТАЧ... това всъщност ще е един чудесен тест за това "скрити ли са" има ли ги, или ги няма...?
И да видим дали някой ще напише нещо за "ползата" на Летачите?
-----
Ама чак ми е странно да пиша такива неща, щото ги намирам за наивно елементарни. Все едно да разказвам как се смята 1+1. Нищо де... аз съм нещо като мутант, така че понякога дори не мога да си дам сметка кой доколко и какво разбира. Търпение поне не ми липсва - за обясняване.
Title: За Летачите и "ГАДОВЕТЕ"
Post by: Aloha on февруари 17, 2009, 10:07:46 am
Рамус, наистина ме изумяваш често...
не разбирам как при положение, че живеем в света н ЕГО-тата, това може да те шокира изобщо....
Ами нормално си е...за всеки - тези неща са си по различно-му актуални...всеки си има ЕГО...с различни граници и проявления...
и е повече от нормално даже това ЕГО   да хитрее съответно в някои от случаите...
/или там каквато думичка си избереш за заместител на "нормално", защото знам че държиш на думичките /

то на мен ми е ясно, че ти не влагаш чувство в написаното, но на морален език понякога си скандален просто...
и провокацията е хубаво нещо, но понякога има и обратен ефект...не, че ти влагаш нещо в думичките...ама в главите ни...

и няма как изобщо този нюанс, относно летачите и еготата, да бъде прихванат от всички...за теб ако 1+1, то за други е сложна математика....
ама сега така като се замисля, мнооого е вероятно да изразявам мнениеТо на едно хитро ЕГО...да вземеш да ни оставиш на мира, а...:))))

***

а аз така като изразявам това "толерантно мнение", някой да не реши, че си нямам моето ЕГО...
имам си го, охаааа и какво бе преди години...лелeeе..сигурно някои от вас никога не са и мечтали за такова....
не, че сега е много ок...да кажем, че от някакво крайно време насам, работя по въпроса и малко съм по разширила границите на "търпимост"...
естествено за колегата "рамус" границите не са проблем....успява понякога да го настъпи, срита...там каквото дойде..
нали е в отбора на "ГАДОВЕТЕ"...и ха на бас, че тук мнението ни ще съвпадне с много от вас....
не е само ГАД...а е ГОЛЯМА ГАД....

и за да не си помислите, че някак си приказвам празни приказки, ще ви споделя, че последният път, когато рамус "настъпи" егото ми, моята реакция бе да изтрия хисторито, за да нямам шанс да го прочета след това...
и да ън-инстална  месенджера...за да избегна възможността да подновя контакта, със "заплахата" в негово лице...
добре, че не метнах компа от прозореца...хахахах
и се капсулирах за няколко часа...

не, че той има нещо общо с цялата тази история...или е виновен...докато си плямпаме...и навря пръст в някаква рана...
и реакцията ми беше избухваща просто...
и сега се смея, но тогава хич не ми беше до смях...ама оживях някак си..:)
Title: за 'буклуците' из 'джобовете'
Post by: kikka on февруари 17, 2009, 01:33:57 pm
Ще излезе като оправдание обаче ще кажа, че наистина знам - в "джобовете" си събирам куп непотребни неща, "семки и бонбонки, дъвки, залъгалки..." И хем знам че е така, хем продължавам..., по инерция... Защото така е по-лесно и е занимателно, защото е като игра, която увлича. Знам, че най-сериозното нещо, което ще трябва да направя все някога е да си изпразня "джобовете". Но все отлагам, защото знам и друго - че като спра, няма да ми остане нищо. Ще е празно, грандиозно и много истинско - най-великото нещо, заради което всъщност "си заслужава"..., но и най-трудното, което мога да направя. Трудно, като да се изправиш в пълно съзнание на релсите за среща с бърз влак - помита всичко..., но е единственото нещо, за което може да се каже, че всъщност ми предстои...

Имаше лек "намек" в живота ми за това... Зимна вечер. Пътуваме с кола по магистрален път. Заледено е, много студено, а и продължава да вали на едри парцали. Бременна съм и си правя компания на задната седалка с едно момиченце на пет. Колата поднася, удря се в мантинелата, завърта се като пумпал, спира по средата на платното и мотора изгасва. Всъщност аз разбирам какво е станало със леко закънение и когато вече е късно за всякакъв вид реакция, защото през рамо, в тъмното, виждам смъртта във образа на приближаващи се фарове... Няма мисъл, няма страх, няма надежда, няма отчаяние, няма съжаление, няма нищо... единственото, което усещам е смирено приемане... Всичко което до този момент е било, става толкова незначително, свива се до точка и изчезва. Оставам само АЗ и усещането, че приемам случващото се, а от там и някаква странна увереност, че ще се "справя" какъвто и да се случи... Не знам дали мога да нарека това "преживяване". Почти никога не си спомням за него, а в редките моменти, когато го правя, чувството е приятно. А странната увереност, за която говорех не ме е напускала никога..., но "кротува" и гледа безучастно от едно ъгълче как си "играя" игрите. Нещо, като да изчаква лудите да се налудуват в мен.

Колкото до отношението ми към "летача" в мен - чувството е подобно на майчинското... Факт е че съм го родила, отначало връзката е била много силна, но с течение на годините отслабва. Виждам го все повече като отделна личност. Старая се да съм от онези майки - да не прехвърлям собствените си очаквания върху него, а просто да му създам една благоприятна среда, докато дойде време всеки да продължи по пътя си сам. Знам обаче, че не е лесно да оттърся майчинския инстинкт от мен...

Title: Не е чак толкова трудно, просто е малко необичайно
Post by: ramus on февруари 17, 2009, 02:35:06 pm
Ех, Кикка - нима не разбра - ЛЕТАЧА-ЕГО в човека прави една елементарна но гениална схема на "вмъкване" в приемника си.
Горе в текста е написано - "сменя мисленето...". Глупости, много повече е, по-гениално и просто е - СМЕНЯ ИДЕНТИЧНОСТТА - СМЕНЯ ВИ АЗ-а. Той се настанява във всеки от нас, ЗАЩОТО ПОДМЕНЯ АЗ-а ни. Привлича идентичността ни върху него, защото ни предлага готова богата възможност за идентичност. НО НЕ НА НАС - когато измести идентичността ни, вече ние нямаме такава - ЛЕТАЧА и НИЕ се сливаме в АЗ-ЛИЧНОСТ. Проста и гениална схема. За това приемане от нас, на тази сделка наготово пишат хора от всякакви исторически епохи. Това се нарича с различни думи, но това е "сделката с дявола". И тя не е с измисления рогат образ, а се отнася до неща, които се случват вътре в нас. Колко хора знаят че истинския смисъл на ислямското понятие ДЖИХАД е точно това - свещената война всъщност е с ЕГО=летача в нас колеги. затова тя е свещена - защото се извършва сакрално - отвътре в нас. Гьоте е писал за това - за сделката. майстора и маргарита - на Булгаков - също. Все образи, но същността им е една и съща... Ето оттам идва понятието окултизъм - защото само единици (отделни) хора могат да проумеят всичко това, да го "видят" в пълнота спрямо реалния му "вътрешен контекст".

какво ли означава това - това означава че ние даваме живота си на ЛЕТАЧА-ЕГО. Той живее нашия живот - ние сме неговата врата към проявлението, материята, живота и Вселената. "Той" чрез нас се самоосъществява. Това е ЕГО-обсешън колеги. при положение че повечето от нас не само в изворите... а и в реалния живот Никога не са могли да "ВИДЯТ СВЕТА" без очилата на ЕГО-летача, то какво по-добра дума от обсебване може да се каже. Цялата работа става заради това, че живота в материално тяло дава огромни възможности за ИЗЖИВЯВАНЕ - а това е неговата храна. Нова храна, ново производство - такова няма в астралното - в свободно състояние. И те обикалят - изгубили центъра си "души". Опитват се да се оцелеят. И на помощ веднага им долита "сигнала" свободно... именно от нашия свят.

А в примери ли - КИКА - взимам думите от последния ти пост. Всеки път когато казваш нещо в първо лице единствено число -> ТОВА КОЙ Е...
Но най-вече - дотолкова са подмолни и дълбоки нещата, че онова, на което му казваш МАЙЧИНСКО - това е внесено от него. Той прави от жените МАЙКИ КИККА, имам предвид майчинското в психичното отношение. ЕГО-летача в нас в комбинация с останалите обсебени около нас, в магията наречена СОЦИУМ, ни дава готовите шаблони за това КОЕ Е ЖИВОТА. Вижте колко са близо нещата - ОБЩЕСТВОТО НИ ПРЕДЛАГА ГОТОВИЯ МОДЕЛ НА ИДЕНТИЧНОСТ - ЕГО-ЛЕТАЧА прави същото. Всичко е нагласено сякаш предварително. Летача е астрална същност, търсеща живот, тя е модел на астрална сфера (справка Модел на човека и вселената) в която липсва материален носител и на която е започнало да намалява самоподдържането и енергетичната структура. Разбира се преднамерено представям сега тази картина опростено... Но идеята не е да рисувам огромната и противоречива спрямо стандартното мислене картина на АСТРАЛНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ... а да сложа нещо като прост пример, проста малка картинка, за да изкажа нещо - пък макар и условно.

И... Летача не го прави насила... нищо не става насила колеги. А обсебването - още по-малко е възможно, макар че много хора така си го говорят. (Дори и че рамус обсебвал изворите - видя се според кои, как, защо. Нищо че точно тия, дето го изразиха, няма да го видят, но другите ...).
 НИЕ ГО ПРИЕМАМЕ - подмамени от една хитра магия. Подмамени от изживяванията си за малки, нищожни, безпомощни, дори жалки. Стремейки се с това към одобрение, милувка, внимание, признание... които са само думи, описващи различни аспекти на ЕДНО И СЪЩО НЕЩО - ТОВА Е ЛЕТАЧА В НАС. ТОВА е онова, на което психично обобщено описание го нарекох ДЕТЕТО- в нас. ДЕТЕТО-ЕГО-ЛЕТАЧ са само различни думи, описващи едно нещо в различни състояния на проява - според погледа и контекста. И това е което ЖИВЕЕ ЖИВОТА НИ. живота... за който всъщност всеки пише затова е в това положение - просто живота за който говорите НЯМА СТОПАНИН - няма го... И понеже го няма там, на вакантното място е заселено с някой, дето много му трябва. Но той не е стопанин и няма отношението на стопанина към собствения му дом. И затова - летача СЕ ХРАНИ С ИЗЖИВЯВАНИЯ. Това е храната на астралните същества. Това е и ПОЛЕТО В НАСТОЯЩОТО ЧОВЕЧЕСТВО - НА ИЗЖИВЯВАНЕ. И не е чудно, че те са точно тук  и именно това ги привлича.

ЛЕТАЧИТЕ-ЕГО са просто един етап. ама не от някаква си еволюция, дето си върви самичка сякаш. а ние само сме тук или там в нея. това е етап , според който се преминава от несъзнтелни състояние ( на липса на стопанин) към състояние при което стопанина се пробужда и постепенно си завзема обратно полагащото му се място на ЦЕНТЪР.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on февруари 17, 2009, 04:23:17 pm
Разбирам... И това се опитвах да кажа. Приемам егото като майчинство, не на сила, а като етап. Раждам го, приемам го, отглеждам го, обсебена съм от него, изживявам го... то ме ограничава в едни много тесни рамки, изсмуква ми силите, обременява ме с емоции по цялата скала, изкарва ми най-големите страхове, и не мога току-така да се оттърся от него преди да му дойде времето, не мога и да го отричам - приемам го, защото през него ми е пътя обратно... Идеята ми не е да се капсулирам в изживяванията си като майка, а само да го пусна да премине през мене и да си отиде. Да го имам този опит. Да го преживея. Майчинството беше само една метафора (актуална за мен в момента). Хората си "отглеждат" точно по този начин Егото по всевъзможни начини - първоначалният творчески импулс е любов! Само дето във времето тази любов се превръща в обсесия.

А дали Егото ме прави майка или Аз раждам и си отглеждам Егото като дете, този въпрос ми стои малко като въпроса за кокошката и яйцето.

Но, може и да греша. Приемам, че за всичко може и да греша. И разбирам, че може и да не разбирам. :)
Title: Re: Размисли върху неща...
Post by: Una on февруари 17, 2009, 04:51:38 pm
В услуга на създаване и запазване собствените си граници Егото най-нагло използва всички средства, от най-умните и мъдри теории до убеждаване в "абсолютни" истини и т.н. По тоя начин се вкарваме и играем играта на света. С измислените от нас ценностни системи манипулираме толкова нагло, а най-вече сами си вярваме. Няма друг враг, освен този, който сме си определили за такъв. Невероятна е играта с най-различни идентификации за враг.
Според мен Егото възниква от прекъснатостта и е наистина един етап, то позволява да се получи познание, по пътя отново към единството (непрекъснатостта)
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: neti789 on февруари 17, 2009, 05:18:40 pm
Явно е, че Егото се храни с нашите изживявания, с ролите и образите, които сами си създаваме с тази цел и в които упорито вярваме и се опитваме да се впишем като постоянно определяме, ограничаваме, етикираме и онова "чудовище" вътре в нас расте и иска още и още... Омагьосан кръг, от който трудно се излиза, защото всеки следващ избор е привидно крачка напред, но всъщност не ни отдалечава много от центъра, т.е. Егото ни върти в кръг като ни създава нови и нови заблуди, че виждаме по-далеч от собствените си представи, а светът се оказва толкова огромен и необятен, няма обяснение, няма достатъчно думи, а и не е нужно да го обясняваме. Ние също сме същества без ограничения, за съжаление обаче Егото ни превръща в жертви на самите себе си, а е толкова просто да освободим сетивата си от преценката и да приемем, че всичко е възможно, дори това в което не можем да повярваме и което се опитваме да оборим, ако спрем за малко и си дадем почивка може и да открием нещо по-различно от това в което сме вярвали досега и сме защитавали усърдно. А трудно е да "припознаеш" нещо без да си го преживял, но го има и е отвъд "искам", "нуждая се", "мразя" и "обичам", "вярвам" и "не вярвам"... Колко малко знаем и предполагаме, твърде малко място сме заели, от това което ни се полага, а то е неограничено, безпределно, но ние и малко виждаме, защото си имаме всеки свой път и уроци по пътя и това се превръща в нашият свят и обикновено е целият ни живот, всичко извън него е неприемливо и си остава там.
Живеем си в стъклените клетки и си мислим, че като са прозрачни стените ние можем да наблюдаваме и изучаваме, а виждаме все едно и също, отново и отново... После нещо се случва, не е като да е нещо "действено", "екшън" някакъв си, просто почукване по стъклото, един, два или хиляди пъти.. слабо и тревожно проскърцване в нощната тишина в Светът на Его-тата, малка пукнатинка и нещо проблясва... ето това е то, мисля си това е различното и непознатото досега, това което винаги е било невидимо и отвъд, вече прониква и осветява моят тъмен свят, докосва и попива надълбоко, възражда и облекчава, нахранва и напоява....
Отново сутрин след дълга безсънна нощ, сън или бълнуване някакво беше това снощи?! Светлината и слънцето ни примамват навън, за да се постоплим и усмихнем, а вътре в нас нещо се е случило, не нещо "действено", не "екшън" някакъв си, просто светло и топло, и уютно и широко, и удобно ни е някак си отвътре, а вече сме и "НИЕ", изненада, просто "НИЕ" в хармония, може би за кратко.... Но е хубаво и вътре и навън, е какво пък... дали е било просто сън или илюзия, или и това и още много... Светлината дали я имаше наистина и дали "моите" очи я видяха... дали не е филмче за забавление, прожектирано ми от онзи враг дълбоко стаен в мен, което да ми създаде поредната измамна илюзия, да ме заблуди и приспи отново задълго, възможно е, но не желая да му се сърдя и да се боря с него, ако все още е там, нямам нужда от това.... поне засега....
Откъде дойде, кой ми го показа.... усещане ли е или нагласа... дали е само образ и представа, уж го има, уж го преживях, а не е реално като камъните и дърветата, като физическите ни тела - просто спокоен мирен свят, без нужди на всяка цена, без борби и без игри, без надмощие над други човешки същества обсебени от "Аз-ът" си... Хубав свят, ама наистина ли го виждам или е утопия, може да бъде всичко и за всеки, може да го има и да липсва едновременно, всички можем да сме там заедно и все пак да сме отделени... всичко е възможно, само това зная... засега...
Title: Въпроси-Размисли за любофффта...
Post by: ramus on февруари 17, 2009, 08:33:04 pm
добре... КИККА.
върнахме се на темата - ПЪРВОНАЧАЛНИЯт ТВОРЧЕСКИ ИМПУЛС Е ЛЮБОВТА - така пишеш.

Защо да е любовта. ето я темата и размислите й.
ЗАЩО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ТВОРЧЕСКИ ИМПУЛС ДА Е ЛЮБОВТА... защо да не е нещо друго... Ти как го разбра, ти откъде го знаеш, познаваш ли го - кой е творческия импулс. какво е сътворено с него, та точно любовта да е.
А кой е бил "ПЪРВОНАЧАЛЕН"? А преди него?...
Ами кой ще е "КРАЙНИЯ ИМПУЛС" тогава?

Възможно ли е фразата с това твърдение да е убеждение. Или пък с нея да се изразява отношение или вярване.
Ако да - на теб защо ти е. ЗАЩО ТИ Е ТОЧНО ТОВА ЗА ДА ГО ВЯРВАШ? в смисъл "Какво ти носи"?
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 17, 2009, 09:23:00 pm
Егото е малоумен философ, описващ света с празните си представи и предположения, вкопчено във собствените си описания, отчаяно напъващо се да ги изпълни със съдържание. То е алчно жадно за разбиране, копнеещо признание от "старите войници в казармата", или други еднолично самозвани за авторитети мухльовци. Борбата му е елементарно , но нещастно обременена от чувството на отвращение към формите на съществувание . И затова е истински способно само за любоффф. Изпитващите любоффф са жалки егоисти ,незадоволено успокояващи се с мисълта, че осъзнават собствената си неудовлетвореност и философско-стоически се извисяват "над всичко това". Но само тъпо симулират отделеност, фалшиво и неистово отричайки, че това което приписват на другите хора, е част от самите тях. Нещатно, неистово ,копнеещи да не изпитват страдание.
  Но страданието е общовалидно, може би. Или има играещи ролята "щастливец"?
  Енергийно-вампирският принцип е безнадежден качамак, удаващ ми се с лекота.  Честито.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Aloha on февруари 17, 2009, 10:26:49 pm
чета поста на Dimitar Ochkov и някак си ми се струва едностранен....пак разделен....пак полюсен...
полюсно изказване....като крайно егоВо изказване...его в ролята на "лошия", който съобщава на децата, че няма дядо Коледа..
и най - накрая ги поздравява, че са станали големи, с разбиването на този древен мит...хм...някак си ми изглежда
черно-бяло....понеже мразим черното...се придържаме към бялото.....а къде са нюансите...които преливат до едно..
и само на един мит ли робуват децата? а баба Меца, Торбалан....феите...

през моята призма, егото е "истински" способно на всичко...какво значение има нюанса...след като думичките са само думички...
и все пак, чувствата абсолютнаТа фикция ли са?
продукт произлязъл от само и единственоТо его....ха, не мисля така...
по скоро ми се върти думата "раздуване"...раздуване на онова, с което сме се пръкнали...хехе...като синоним на "творец", един вид....
и как този "творец" за всеки си е по различно му...в зависимост най-различни неща....
детство, възпитание, социализация...интелект, изграден морал...с две думи имаме материАЛА по рождение....какво ще си построи егото си е творчески процес...
и то не е като да не се наблюдава активно в света това....пъстротата е очевидна....то личносТи, камикадзеТа, миротворЦи...цели култури, идеи, вярвания...па и както е излязла народнаТа шаблонна мъдрост "всеки си е луд по своему..."
иначе би било хубаво...и много просто...пак щеше да се свежда до оптимизации от тази равнина...
всички егоТа/дето са се вкопчили за ЛЮБОФФФТА един вид/ в ляво...всички страдащи...в дясно, МОЛЯ....
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on февруари 18, 2009, 11:01:34 am
Убеждения и вяра нямам в смисъла, в който искаш да ме приковеш за тях Рамус. Виж отношение изразявам постоянно, но то винаги е много конкретно и после ако се извади от контекста на момента, в който са ме владели определени мисли и настроения вече престава да бъде актуално. Така да се каже не съм лоялна към определени убеждения. В това отношение не "разчитам" на себе си. Моето обичайно състояние е несигурност.

И да кажа, че тези двамата (творческия импулс и любовта) не съм ги срещала лично. Побързали са да ме запознаят с тях задочно и от тогава при всяко приближение към предварителните описания все се чудя това ли е или не е това! Някак все остава някакво съмнение... Сега като се замисля може би то е най ценното, което имам... И май това ми носи всяко убеждение (до колкото го пускам да ме владее за определено време) - съмнение.

А любовта съм я усетила като някаква искрица тоталност, свобода и съвършенство, която припламва мигновенно и изгаря... Остава ни само усещането за някаква липса и едно вдъхновение, един стремеж по нещо изгубено... и тук започват вълненията, описанията и подмяната...
Title: размисли... и изповеди... от света на...
Post by: ramus on февруари 18, 2009, 11:28:05 am
Въобще не ми е работа да те приковавам за каквото и да е КИККА - просто използвам думи, изрази, за да "бутна" нещо. използвам чудесния начин по който се изразяваш, откровеността ти и силния ти заряд... Но най-вече способността ти да надникваш в себе си. това нали виждаш че е ДАР, пък макар и да бил за някой "БОЛЕЗНЕН". КИККА - няма нужда да търсиш отношение - защото аз казвам ника на КИККА - но насочвам думи към нещо друго в нея. И оттам към нещото друго и в "останалите". Може би не е "светла" идеята, може да е празна работа - но това мога, това правя. не мога да бъда друг, освен да се изразявам като ТОЗИ, КОЙТО СЪМ СЕГА.
това за любовта което пишеш може да го признае само човек със сила в себе си, защото за толкова много жени и деца - любовта са я изградили като една "велика" дума, а тя всъщност е една фантазия...И именно затова е раздута толкова - защото служи за подпиране и отъждествяване. ВСЪЩНОСТ за ЕГО_ЛИЧНОСТТА в нас. И когато някой каже че нещо го "има" или че го "няма" - винаги нещо остава скрито, зад всяко твърдение... винаги. А най-вече " моето трайно състояние е "несигурност" е твърдение само по себе си, при това доста категорично. :). Но за скритото са нужни "очи" - по-точно "друг гледащ".
======================================

веселото е капана, в който пишещите, четящите и мислещите попадат сами.

Един класически пример за хитростта на еговата игра са постовете, не само в тая тема. Капана е очевиден, но само за гледна точка извън периметъра му.
Имам предвид, че ако внимателно всеки от пишещите или четящите се опита да си даде сметка, КОЙ Е АВТОРА... Всъщност постовете са написани с ЕГО-ЛЕТАЧА у вас. И той пише за явните си или вече етикетираните си страни. И като пише за тях, така сякаш се играе на НЕ-ЕГО. Това е играта на псевдосъбуждане. на псевдогледане.

Вижте колко малко всеки от пишещите пише за СЕБЕ СИ... СЕБЕ СИ. Повечето са обобщения, но на базата на какво - това са приучени неща. това са шаблони, които повечето от вас са "НАУЧИЛИ" - но това не е от вас. Това са повърхностни етикети на егото - това е "неговото светло лице"... дори и това не е. като категоризирате егото си, вие просто играете хитрия номер за "дистанцирането". майките, осмислили живота си, чрез изява на майчинското - за тях това е свещено. И така си е - в очите на социото това е свещеност... Ако не бяха "майките" и мита за величието на майчинството, семейството, децата... нямаше да има социо. Семейството - основния градивен елемент - инкубатор. На социални елементи - през голямата социална душемелачка.
не майчинството само по себе си - нито семейството... А това че в свят на ЕГО-ДЕЦА те са призвани да служат на ЕГО-СВЕТА ИМ.
И не чувствата сами по себе си - чувствата нищо не са - всичко почва и свършва към "НЕВИДИМИЯ" ЦЕНТЪР - заради който се пораждат и на когото служат. Ако не беше този невидим център нито щеше да са нужни чувства, нито емоции... тях просто ги няма в "отвъд него". Нито са потребни, нито важни... едно голо нищо. Обаче за невидимия те са оръжие, език и средство да запазва света си... демек СЕБЕ СИ.

Докато една майка е изпълнена с ролята си - тя не е Човек. тя е изпълнена с една хитра самоилюзия, която я изпълва. И ако спре тази илюзия, ролята й на майка ще изчезне като "даст ин дъ уинд". бащите - също... НЯМА ГИ ХОРАТА, няма го човека... защото вместо него ги има ролите, групите... в ЕГО-СВЕТА. разбира се тя и думата ЧОВЕК, за която някой може да се "хване" веднага е свита до жалката си роля на етикет на биологичния вид ХОМО-САПИЕНС. Спрямо сапиенса - майката е свещеност - щото дори дарвин бил "видял" че основното за всеки биологичен вид, било "ЗАПАЗВАНЕТО НА РОДА".. Интересно - като се гледат ВОЙНИТЕ и насилието, лакомията и изпълваща всеки миг алчност - дали това е имап предвид ЧАРЛЗ? :)

Егото така или иначе е разделено на части. То самото е битие в свят, направен от разделение. И за него не е никакъв проблем "да се разглоби" виртуално на части и "едната част" да казва на другата "ТИ СИ ЕГОТО" - ти си - гад такава. Ти си виновно за всички беди... За ЕГО-личността си е тя - автора на битието - на гледната точка, на чувствата, на мислите...

Привързаните хора за мислите могат да кажат "НЕЕЕЕ ' чувствата са пагубни, емоциите са лъжата... те са от егото... А те - мислите, идеите... нищо не са сами по себе си. Просто автора им определя и мислите - те са само негов израз. След като ЕГО-ЛИЧНОСТТА е автора - такива са и производните - от нея.

И за мислите и за чувствата и за емоциите важи същото . разбира се тук има и известна разлика - между емоционалния преживяващ свят и менталния (идейно-мисловно-конструктивния) има известни разлики разбира се. Обаче когато ЕГОТО Е ОБСЕБИЛО И ДВЕТЕ няма разлика - ТО ГИ ИЗПОЛЗВА. ИЗПОЛЗВА ГИ ЗА ХРАНА, за защита, за битието си. Мислите и чувствата нищо не са сами по себе си... Обаче на повечето от вас ви е по-лесно да ги обективизирате като нещо самостоятелно... И то е защото е лесно да се скриете зад тях - винаги обективното е използвана идея за прикритие на СУБЕКТИВНИЯ АВТОР...
Всеки учен, всеки вярващ, всеки чувстващ - нямащ възможност да се осъзнае (да се види сам - като гледащ и автор на гледането) използва идеята за "дистанцията" - за него света е "НАСТРАНИ ОТ НЕГО"... не е вътре, той винаги е с идеята че НЕЩАТА СА ВЪН, ЧЕ СВЕТА СИ ВЪРВИ и той е просто някаква случайна или незначителна брънка в него. чете се навсякъде, говори се за това при всеки - то е в мислите, представите... А Е ПРОСТО ЕГО-МАТРИЦАТА.

Ето ви гледна точка на човек, който проглежда отвън това ограничение. ДА - това не е излишно самомнение или пък самохвалство - просто това е факт. Не се гордея с него, защото там където "виждам" въобще не съществува гордостта, нито самохвалството. И това няма да попречи вие да си го прочетете - НО С КОЕ В СЕБЕ СИ... предполагам че се сещате.
заради това е и разликата - пиша, но ЕГОТО ВЪВ ВАС ЧЕТЕ. КАКВОТО И ДА СТАНЕ ТО НЯМА ДА ДОПУСНЕ ДА ИМА ПРОБИВ... поне не и тогава когато то ДЪРЖИ ГРАНИЦИТЕ. Някои от вас писаното ще ви обърква, ще ви дразни, ще ви отчая, или обезсърчи, ще ви вдъхнови или пък проникне. Обаче всичко това са реакции... Всяко едно от тях. А реакции има, когато е налице РЕАГИРАЩ ЦЕНТЪР. АЗ-а в човека не може да реагира - няма защо, това не е от неговия свят.
В света от който гледа АЗ-а всичко това -> доброто е равно на лошото, бялото е еднакво с черното, тъмното - със светлото. за света на егото - това не е така. И е лесно да се забележи - книгите, лозунгите, социото с митовете си, религиите, политиката, обществения живот, забавленията - всичко е направено за света и от света на ЕГО-ДЕЦАТА.

Естествено е да се дразнят на всичко това онези от вас, които основното им битие е ЕГО-вото. И понеже някой си някъде си е пръкнал идеята че ЕГО-е нещо лошо... И ДУМАТА ЕГОИСТ дори са й назначили специално съдържание - на лоша дума. И кво - я колко хора си клеймят ЕГОТО...  и кое - пак със същото.  :) Вечната хитра игра. В социото всичко е направено предварително с една цел - да оцелее ОБЩОТО. да оцелее огрегора- общото поле. ЕГРЕГОРА Е ОБЩЕСТВЕНИЯ, ГРУПОВИЯ "ЛЕТАЧ". Всяка РЕЛИГИЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ "ЛЕТАЧ" - най-силния и могъщия. Вас ви няма там, вие сте незначителни в него, защото всеки от който се съставя този егрегор, всеки участник го излъчва това. И заради това в егрегора се излъчва - като огледало - наобратно към елементите от които той се състои. И отново стига до вас - вече като потвърждение с което презатвърждавате самомагичното изживяване. ТАКА СТАВА ИСТИНА, ТАКА ГО ПРАВИТЕ РЕАЛНОСТ. ВИЕ ГО ПРАВИТЕ - това е магията. МАГИЯ е когато е скрит автора на нещо. РЕАЛНОСТТА НЕ Е НЕЩО САМО ПО СЕБЕ СИ. тя не е полето за живеене. Тя е онова парченце в което ЕГОТО СЕ ЗАТВАРЯ< ЗА ДА ПРЕБЪДЕ... ДА ПРЕБЪДЕ КАТО ЕГО - ето това е играта на оцеляване.
Вътре в магията на всеки не може да има алтернатива на виждането - там всичко съществува и функционира, за да продъществува и функционира магията. Но в магията се случват пробиви... магията само изглежда всесилна и всемогъща, защото това е "ЗАТВОР", на стените на който се прожектират красиви гледки, приличащи на безкрайност. защитени с вечния стражар - СТРАХА.

Повтарям вече трети пореден пост, дори вече повече от 10 години. Играя една сложна игра, в която се опитвам да стоя на две места едновременно. или пък с бърза последователна смяна на гледните точки. Защото това което правя е обречена кауза - в света на ЕГО-ДЕЦАТА, аз пускам сигнал за "друг свят". Обречено е отвсякъде - мога да изтъкна хиляди логики, причини и механизми. Дори доказателства безброй. Доказателствата ги пишем тук - в изворите - всеки един от вас ги пише доказателствата.

разбира се не е трудно повечето от вас да кажат - ТИ ГО ПРАВИШ ЗАРАДИ ТЕБ, нали не ти пука. Прави са - това виждат, така го виждат, значи това е истина. Още повече че е обяснима, дори логична - според тяхната интерпретация. И става бетон - и те са прави за тях си - и им остава само да го изразят. И те го правят - вижда се каква сигурност, каква убеденост. Вижда се как зад замаскирано ПОМАГАНЕ, на прикрити игри на отношения, на игри на изритвания, на отхвърляне, на надмощие, мерене или състезание. Примерно колежката ТОНИ, на която винаги й останах трън в очите, си каза в лично съобщение - "ЧЕ ТЯ НЕ БИЛА ТАКЪВ ЧОВЕК"... ама нещо в мен я дразнело... не знаела защо." ментор съм бил, вечно съм пишел кое и как трябвало да е, все аз съм бил знаещия. Поредица "момичета" си го написаха същото - само думите бяха различни... ( ама дори не съвсем - защото на моменти имаше толкова еднакви - думи изрази - че направо да се чудиш дали един човек не ги пише тия неща) А тя не можа да напише 20 и двайсет изречения нейно лично мнение от цитатите. Да не говорим че НИТО ДУМА ЗА НЕЯ СИ - нито думичка - коя е, защо е, каква е, какво е изминала, какво е разбрала - ама тя, творчески. защото всичко което изрази е просто от мравуняка. Това го може и го прави всяка мравка. Едни със сплетни, други със сърдене или гняв, трети чрез замаскирани отношения, агресия или... безброй варианти. Заради това е и трудността да се забележи кое от изразеното е УБЕЖДЕНИЕ - вярване, превърнато в изживяване за истина и така й се придава вид на ОБЕКТИВНОСТ.

Може би е "заради мен" го правя това - но заради кой МЕН?   какво печеля, какво губя, кое ми трябва, какво взимам - това са ми насоките-въпроси. те само приличат на въпроси - защото за АЗ-а, не са нужни въпроси... затова и така ги пиша - въпроси, които само изглеждат такива... И отговорите ги няма. И не може да се отговаря на такива въпроси. При такива въпроси всички "отговори ще са верни" - защото зад всеки от тях ще стои КОЙ Е ЦЕНТЪРА - който ще отговори. И всеки отговор от тоя център ЩЕ Е ПРАВИЛНИЯ. И не може да бъде друг - дори когато ЕГО-центъра в нас преднамерно лъже, чрез съзнателна хитра или манипулирана лъжа - ПАК СЕ ВОДИ ОТ "ПРАВИЛНОТО" ЗА НЕГО -от важното, от истинното... затова и ИСТИНАТА Е ТАКОВА РАЗТЕГЛИВО ПОНЯТИЕ - и винаги е била. защото зад всяка истина стои АВТОРА, КОЙТО Е НЕЙНИЯ СЪЗДАТЕЛ.

И сега след всички тия объркани за повечето от вас думи, когато пиша колко "крайно" всъщност виждам света на ЕГО-ДЕЦАТА, това би възбудило веднага съответната реакция. Защото ще напиша че онези неща които сте направили за основа на живота ви, просто ги няма. НЯМА ГИ в света на АЗ-а. За какво ли тогава да пиша - за това че ги "няма" ли... или че ги "ИМА" - но само и единствено заради вас. Че ги няма, а просто вие ги сътворявате и после ги изживявате и така си играете на РЕАЛНОСТ, на която й слагате ЕТИКЕТА "ИСТИНА". И заради едничкото изживяване на същото това, то става битие, вие му правите битието, вие му давате живота, проявата. НО...
КОИ СТЕ ВИЕ.
ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ - КОЙ ВСЪЩНОСТ СЪМ АЗ...
КОЙ ГЛЕДА,
КАКВО ГЛЕДА,
ЗАЩО ТАКА ВИЖДА,
ДАЛИ НЯМА ДРУГО ВИЖДАНЕ, ..............

ДАЛИ НЯМА ДРУГ ГЛЕДАЩ?
Ето това е магията - вечния въпрос остава скрития - това е магията на ОЧИТЕ< ПРОЖЕКТИРАТ СВЕТА,
НО ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ ВИНАГИ ЕДНО НЕЩО - не виждат ГЛЕДАЩИЯ - той винаги е зад кадър, на тъмно, той е като в японския театър "НО" при който облечени в черно актьори чрез сложни маневри и изключително майсторство обикалят и местят декорите на актьорите - и остават невидими за зрителя.
това е простия замисъл-насока на думичката О-СЪЗНАВАНЕ... и САМООСЪЗНАВАНЕ - насока към автора, от производните шарении към същността им, към целите им, към тайните им, към изворите им... ИЗВОРИТЕ.КОМ... да... може би и избраното име на сайта да не е случайно.

Къде са изворите на света колеги четящи и пишещи. КЪДЕ СА ИЗВОРИТЕ НА ВАШИЯ СВЯТ. Още ли не сте прозрели, че СВЕТА е просто "ВАШИЯ СВЯТ" че вие сте авторите и сътворците му. Да - вероятно и това е ЕГОто ми - в очите на его-четящите. Но винаги когато има реакция - тя служи за прикритие на някакъв друг процес. Когато има чувство или емоция - така се прикрива друго нещо. така другото нещо остава в сянка, след като емоцията или чувството, тръпката ви обземат. зад всички тях стои един невидим СЪТВОРЕЦ - ЕГО... проявен чрез личността на всеки от вас. А зад него пък стои един друг творец, който нарекох с едно име, а друг такъв като мен, нарече АЗ-ът на човека. И все пак - това са само думи...

само думи...
само...

Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Jacko on февруари 18, 2009, 02:22:20 pm
   Здравейте,
Прочетох с интерес това което сте написали. Реших да се включа, без да съм представен на аудиторията. Просто не зная как да стане това. Приятно ми е и ще се радвам ако и на вас вие е приятно от един нов член във форома.
 По темата си мисля, че всеки един който си задава тези въпроси вече е тръгнал да дири отговор. Т.е. тръгнал е по пътеката на духовното. Всички се съмняваме обаче за посоката. Това ни кара да споделяме. Някой твърде много, като Рамус, но и той описвайки егото основно, затъва в него като доказва колко много знае или колко голямо его има. Мисля си че хората без его са празни хора и те признават това, като споделят, че от тях нищо не произлиза, те са просто тръба по която идва нещо извън тях. Такива хора има в архитектурата, изкуството, науката... Те даже името си не оставяли под творбите си. Радвам се на Кикка, която върви по своя път с усмивка и търси любовта и доброто, по най-малкото съпротивление. А дали ще изпразни себе си не е като че ли толкова важно. Наистина трябва ли да се вземаме токова на сериозно? Вървиш и се кефиш. Приятен път.

Title: Re: Размисли върху...
Post by: Una on февруари 18, 2009, 03:25:49 pm
Дали Егото се слива с всичко наоколо, с Единството, когато стане прекалено малко и просто изчезне и се разтвори във Всичкото, или когато стане толкова голямо, че обхване Всичкото и се слее с него. Или може би е едно и също?
Това се замислих, вследствие на фразата "Голямо Его", "Много му е голямо Егото".
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: blqh on февруари 18, 2009, 04:02:05 pm
 Не мисля че чрез провокация може да събудиш някой човек за себе си.Дразниш егото , а като дразниш егото , не позволяваш на онова другото да се прояви.Едва когато егото заспи дълбоко , човек се открива вътре в себе си , вътре в тишината и покоя.

 Но вече един преоткрил се човек може да се възползва от провокациите по един друг различен начин.Ако човек не е изгубил връзката със себе си , при една провокация на егото в него , то той е способен да наблюдава случващото се в него без да компрометира гледането.

 Румене , според мене ти провокираш хората , не с цел да ги събудиш за себе си , това е невъзможно и ти самият го споменаваш по горе , а го правиш защото ти носи една възможност.Възможност да изследваш природата на ЕГОТО.И не го правиш за да "научиш" нещо за егото на другите хора , а го правиш за да "научиш" нещо повече за собственото си ЕГО.Под "научиш" нямам в предвид само и единствено менталния поглед върху нещата , но и онзи изглед който се открива от духовния аспект.Когато АЗ идентификацията се слее с духовния аспект се получава онова особено виждане...Това е най високата точка до която съм стигал във вътрешния ми път , а планината която изкачвам се извисява още много нависоко.И колкото от по високо гледам толкова по на далече виждам.Само че за да видя нещо по добре , трябва да се приближа , за да го видя в детайли.Понякога някои подминати неща ми правят впечатление от по високо , неща на които не съм обръщал внимание и се налага да се върна за да ги разгледам.

 Колко нависоко сте се изкачвали във вашите планини ? Или все още ви е страх да напуснете топлия и уютен дом който ви предлага ЕГОто...

 
Title: Re: Размисли върху ...
Post by: Aloha on февруари 18, 2009, 04:26:17 pm
Дали Егото се слива с всичко наоколо, с Единството, когато стане прекалено малко и просто изчезне и се разтвори във Всичкото, или когато стане толкова голямо, че обхване Всичкото и се слее с него. Или може би е едно и също?
Това се замислих, вследствие на фразата "Голямо Его", "Много му е голямо Егото".

как така голямо...и да обхване всичко...и малко за да изчезне....
черно-бяло, голямо-малко....на зелени ленти или розови сърца...какво от това?

Всеки си има его...то няма как да изчезне в този свят...или да прелее във всичкото...или да се изпари, разгради..изчезне...
според мен - няма такова нещо...
ако изчезне...то и ние ще сме изчезнали...или поне няма да сме в този си вид и изява...личностната, отделената...
с главата МИ, ръката МИ, чувствата МИ...

защото ние сме си отделни хора с отделни егоТа..и точно еготаTа ни правят такива...отделени, "самостоятелни"...съхраняващи се...
всеки възприема света и трупа различен опит ЧРЕЗ и ЗА собственоТо си его...то се трансформира постоянно...с цел да се запази...и само това прави..
самосъхраняВа се...в зависимост, от храната, която кльопа...моделира начина си на съхранение...

ама чак пък да се смали до минимум, за да се разтвори в нищото....
или обратното...така да надебелее, че да прелее във всичкоТо...и даже и едно и също да е...
това ще да е едно саможертвено его...

докато разписвах това се сетих за един въпрос...хм, ще поровя и тогава..
Title: Размисли за Размислящия
Post by: ramus on февруари 18, 2009, 07:13:52 pm
Васко, всяко "дразнене" е дразнене за раздразнения,
провокация е за провокирания,
празни думи са за неразбиращия,
смислени за привиждащия смисъла.
Всяко мнение е израз на изразяващия го и показва всеки един от горните изразяващи се чрез изразеното КОИ СА.
Всяка реакция е израз на изразителя й, отразява състоянието му на съзнание в този момент. Единствената условност е вкарана е тънкия нюанс, че изразител, който е наясно че е такъв, и е запътен към откриване на тайните на театъра си - е осъзнаващ се. Реагиращи хора, нямащи дори идея, кое е скрито зад реакциите им, изгубени в магично битие, конструирано от идентификация с преживявания - това е неосъзнато състояние на съзнанието.

Васко, не ми е работа да "подбирам" в едно публично и свободно за достъп пространство КОЙ ЧОВЕК КАК ЩЕ ДА БИЛ РАЗБРАЛ всяка провокация. допълнително чрез изключително дистанцираната възможност за писане във форум - нещо бавно, тромаво и по този начин лишено от бързината на "живия обмен". Приемането и реакцията на всеки към който и да е пост - това е в неговите приоритети - аз единствено мога да сложа възможността това да е налице... и то става за хората които са в състояние да го направят. Тук не е работа Рамус защо, какво и как го правил и какво са тънките му сметки и цели. тук всички сме сами със себе си. Всеки е сам, когато пише всеки свой пост. за да ги пише всеки е насочен от нещо - едни реагират, други се самопровокират използвайки възможности, други... и т.н.

С какво би ме разбрал някой, при положение че нито един от вас не е в моя свят. това, което правя тук е занимание самотно - най-самотното нещо на света.
От брега на реката от който съм не мога да не гледам - в света от който вие живеете, най-близката дума за това е "изследване", но аз това правя непрекъснато - всеки миг. Всеки миг текат вътрешни процеси по "разглобяване и сглобяване" и то на много нива. вярно е - избрах изворите,ком и концентрирах през него някои свои насоки. разбира се че има и адекватен момент в думите ти, васко. И част от тия думи вярно си доловил и отразяват... но само част. затова не е нужно да говоря за света си... Опитвал съм вече - нищо не достига - толкова е "чуждо" на хората. И да пиша за тия неща - нищо, никой съвсем няма да разбере. Единствен човек има който би разбрал всичко това и ние с него именно заради това въобще не говорим за неща, които са ни "ежедневие" така, както живеем. Ако ви кажа кви странн общувания имаме и колко бързо се обменя символна информация, просто досега никой не е издържал, присъствайки на подобно нещо. Умората или отегчението налягат бързо всеки присъстващ... защото скоростта, зададените условности в символите и свободния широк начин по който се интерпретира на няколко нива едновременно е просто напълно непознат за повечето хора. А ние сме го правили това в течение на повече от 28 часа. И да ви кажа - времето по часовник е просто смешно, когато става въпрос за подобни неща.
Като гледах тук хората с какъв зор прочитат един по-дълъг материал, който за мен е повече от елементарен, в началото малко недоумявах защо... не знам щом тия неща които пиша са "сложни, заплетени, объркани или дълги" кво остава за онова - живото, с многото часове, изискващо висока концентрация дълго време... и не само това... Повечето от вас от дългия материал се хващат за един или няколко елемента от многото... И аз подавам много, за да има повече елементи, за да се хванат по-различни хора. Всеки си резонира на честотата на която е самия той. Обаче колко от вас ясно и прецизно могат да схванат коя е тая честота, при положение че за да е възможно да го направят им е потребен ШИРОК ПОГЛЕД. ПОЛЕ на виждане, излизащо далеч "по-широко".

От повече от 5 години се опитваме двамата, всеки по свой начин да даде описание с думи от заучен словесен символен език. разбира се че ние в някакъв смисъл изглежда че сме извървяли път към всичко това. И от ваша гледна точка е напълно обяснимо така да изглежда. Повечето неща в разликите между "двата условни свята" (АЗ-овия, и ЕГО-вия) са като противоположни. Но пък е налице във всичко това една особеност - АЗОвия свят от "гледаме" е по-широкия и от него се вижда кристално ясно "ЕГО-вия" свят. Виждаме широтата и сложните комплексни плетеници чрез които финкционира еговото поле и елементите, живеещи в него. Обратното е невъзможно обаче - това е естеството на нещата. Тук в продължение на вече 5 година оставих огромен писмен материал, който касае еговия свят в мащаби, който никога не съм виждал някой да е оставил за него. Повечето от следите на индивидуалистите, които съм докосвал, не касаят много еговия свят. това е сякаш нещо, като моя индивидуална насока - нещо като талант ми е. Просто моя специфична особеност. аналитичността и някои комбинации от дадености съм самооткривал и развивал и те се превърнаха в мои инструменти, но си остават особености. Редкия шанс, живота да ме "срещне" с друг ииндивидуалист е изключително събитие в живота ми. И двамата не знаехме за това през десетките години, през които се оформяхме като такива. В това намерихме и използвахме допълнително катализиране и разширяване на познавателния диапазон. като се запазва с цяла сила различността. Но пък на нивото на АЗ-а различността и задълбочаването й е естествеността на битието в нея. толкова мога да пиша... но кой да го чете... кой. Празни думи си остават. Има неща, които преднамерено не пиша в изворите.ком. те не достигат до форума. някои от тях минават през каналите на чат-обмена, други дори там не могат да се пишат. някои въобще нямат възможност да се пишат. Именно - най-дълбоките, концентрираните и комплексните. Едно нещо в мен комплексно е като една цяла картина, която мога за изгубя няколко живота да я описвам с думи. комплексното, което е в мен няма нужда, нито е възможно да бъде описвано с думи. Имам си съответни на комплексните отражение - техни си съответни символи, чрез които ги отразявам и работя с тях. И се вижда, че колкото повече пиша за тия неща, толкова повече се отдалечавам от тях - просто думите нямат никаква стойност в тая посока на битието.
===================================================================================
няма да коментирам типичните "кефения по пътя" тия съм ги чувал и  чел вече 5 години в изворите и живота. За изворите минава, ама на кефенето имаше една съратничка от първите пишещи в този сайт - БИЙ. И вече 3 години можете всички да видите блога "слънчевите й дневници" на sunflower на съответното място в нета, в който всичко е едно и също - псевдокефене и силно клатушкане по крайностите на настроенията и емоционалните реакции. Всичко е еднакво. сякаш така ще остане за вечността. думи, думи, изливане на душа през писането... И нищо не се променя. И коментарите под написаното - пак едни и същи. на едни и същи хора, едно и също мислене...Нищо ново, нищо различно - цветни шарении от матричните полета. някъде е повече цветни и красиви петна, другаде е по-черно-бели. И имах честта да се запозная лично с няколко от "кефещия се" контингент - много кефещи се, докато не се натресат в поредното блато - и после пак, и пак и пак... тогава да ги видите кво кефене е... Щото като децата всеки може да се изразява - КЕФЕТЕ СЕ и си вървете по пътя. нак-вече пожелателно и с оная част, за която е важно да покаже "КОЙ МИ СЕ ИСКА ДА СЪМ". Небрежари и тежкари, непукисти или драматици - ама само ролите... Всеки от тях е потънал в свое блато, но на един етаж - от вечността. И когато им се наложи да "дадават мнение" то се вижда и се чете. няма нищо скрито - всичко е на масата. но видяното се определя от гледащия...
И има само един начин "да не се вижда това, което се гледа" - просто е -> сменете гледащия - чрез смяна на състоянието на съзнание се променя гледащия, и оттам - "очите му", от тях и това, което гледат. Просто се удря в десятката, в центъра ... по линията на създателя и твореца.
днеска ми казаха - "много било просто на думи". Ми за някои са "ДУМИ" за други ни е ежедневие... ежемигове.

не е важно за ИЗВОРИТЕ КОМ кой съм аз... Важно е ВИЕ КОИ СТЕ, защото докато се питате КОЙ Е РАМУС, се криете да погледнете КОЙ ПИТА ТОВА, защо му е да пита, защо му е да "знае" и какво би му донесло това?

Ума, логиката, понятията, представите, чуствата, реакциите ви на всички нива, не могат да се използват за нищо, защото водят единствено астралната сфера да си остане затворена. Всички изредени в предишното изречение елементи с които оперирате в постовете си, са компрометирани и с тях не можете никъде да стигнете, освен в кръг. Те са инструменти, с които именно ЕГОТО ви се самозахранява и то отдавна ги е обсебило и ги използва. Компрометирани са и защото приетото от социума също е от Еговия свят, чрез егови "псевдознания". Всички заучено е компрометирано и с него изрязяването на Духовност е само псевдо... силата им е, че вие чрез тях се самодефинирате във времето и пространството... като Его-личности, наричащи себе си като АЗ. Ето така ЕГОТО, застава пред АЗ-а и го подменя. И става то единствено.


Title: За капана на обсесията...
Post by: kikka on февруари 19, 2009, 10:02:02 am
Да, голяма "веселба" пада в капана на форума. Всеки е "захапал" здраво и не пуска. Някой път като глутница улични кучета се разлайваме и се впускаме озверели да браним територии... Друг път обсебени от това, че не се чувстваме добре в кожата си се мъчим да си захапем опашката и се завъртаме в омягьосан кръг обезумели от безизходност. Трети път завъртаме раболепно същата тази опашка на всеки, който ни подхвърли някакъв кокал... Зовът на дивото се е изродил до маркиране и отбраняване на територията около кофата за боклук. Това, веднъж за винаги е компрометирало алтернативата на вълчата глутница, а пък идеята за вълк единак звучи направо нелепо...

Аз много често се питам защо ми са тези преживявания със форума. И всички отговори естествено са Егови, т.е. форума е арената на която разигравам играта на Егото си. Нищо повече от една обсесия, поредното вкопчване..., поредната ми любоффф... Единствената полза е, че вероятно все пак има шанс да се дидя някак по-отстрани, доколкото полето на изява реално е виртуално...  :)
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Jacko on февруари 19, 2009, 10:10:05 am
 Наскоро четох една книжка на Хорхе Букай "Нека ти разкажа". Там той описва или измисля различни случки. Ще ви преразкажа една която ми направи впечатление.
 Един човек се обажда по мобилния си телефон на личния си лекар.
- Докторе, жена ми оглуша, въобще не чува.
- Е как така оглуша, аз разговарях с нея миналата седмица, това не става за един ден. Можеш ли да я извикаш? Тя къде е сега?
- В кухнята, а аз съм в спалнята.
- Ами извикай я.
- Марияяя. Ето въобще не чува.
- Приближи се и пак я повикай.
- Марияяя, ето викам и от коридора но пак не ме чува.
- Добре, отиди и я докосни, моля те.
Докоснал я и тя се обърнала и му извикала:
- Кажиии, десет пъти те попитах КАКВО ИСКАШ.

Много е лесно човек да се огледа в огледало и да види какви косури има по дрехите, по лицето. Трудно е човек да се огледа отвътре, няма такова огледало. Този човек викал и жена му отговаряла но той не я чувал и си мислел, че е глуха. Букай казва, че 90% от случващото се с нас го прехвърляме на другите хора защото не го съзнаваме. В разговорите си с други хора обаче можем да се отразим. Затова сигурно все още общуваме.
 Миналата година прочетох, че открили някаква стара билия. Тя била написана върху друг текст. Заинтересовали се и открили, че това е може би копие от записки на Архимед. Оказало се, че е знаел висшата математика, а тя е открита преди 100години. Човекът е направил огромна крачка. Айнщайн също направил сериозно откритие, което много малко хора разбрали по негово време. Прочетох за него и се оказа, че не бил даже добър ученик. По някое време се отказъл от университета, защото не му харесвал начинът на преподаване. Нашият Кольо Фичето оставил шедьоври в архитектурата без да е завършил специализирано училище. Не зная дали изобщо е завършвал училище. На тези хора им е душло от вътре. Нямало е учител който да им го даде и те да го доразвият. Теорията на Дарвин не се случва при тях. Стигам до извода, че това се дава, то не е продукт на даден човек. По този начин може да се отстрани АЗ-а. А също и с етиката, която казва: - първо ти и после аз.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 19, 2009, 11:06:34 am
  Търся човек, който си спомня първата си мисъл. С удоволствие ще прочета теорията му откъде се е появила.
   Интелектуално развит сперматозоид?
Title: Лутане из игрите на Егото
Post by: kikka on февруари 19, 2009, 11:30:22 am
Пример:
Винаги съм се упреквала че нямам амбиция, че се подценявам, че така да се каже нямам хъс да си живея живота по-върхово... В същото време, дълбоко в мен, винаги съм знаела, че не е така, че мога, но в същото време не искам... И така - вечно между двете състояния - какво да избера: удобната пасивност на това да се ползвам от нещата, които сами идват при мен, или предизвикателството да тръгна на "кръстоносен поход", да "воювам" и сама да си вземам това, което съм решила, че ми се полага. И така, по-голяма част от времето минава в колебания искам ли, не искам ли..., трябва ли ми, не ми ли трябва... Сякаш сме две, но с лек превес на съзерцателната.
Реша ли да не "влизам", винаги остава една неудовлетвореност, че съм пропуснала нещо, което съм можела и да имам... Тръгна ли да "превземам", обикновено е като че си отправям лично предизвикателство: Хайде да те видя дали наистина можеш, или само удобно се оправдаваш, че не искаш!" Самото искане сякаш остава на по-заден план. Вълнувам се най-вече от това да си получа доказателството че наистина "владея силата". А когато еуфорията от поредната спечелена битка премине, съзерцанието пита амбицията: "И сега квооо...?"


Title: ЕГОТО си е его...
Post by: Aloha on февруари 19, 2009, 01:20:51 pm
даааа, лутанеТо е безпределно по усещане....все диалози и убеждавания...вътрешни, външни...все различни гледни точки...съвест, угризения, притеснения...
и ако в един момент си даваме сметка, за какво е този ЦИРК, то в останалото време се крием зад много добре аргументирани доводи...например като готово подадено поведение...такова, каквото на мен ми бе подадено, още в детството... :
"всеки е индивидуален...така е...но ние живеем сред хора...трябва да се съобразяваме с правилата..." ..
не казвам, че не е така...в този свят на полюсност...това  е начинът да се изреже ЛОШОТО..

обаче...какво се получава след това???в какво прераства това "учение"...

за мен е СЪВЕСТ..тя избива под въпросчета.."това как ли изглежда отстрани?...какво ли си мисли Иван, Петкан, Драган...или хората...?
дали съм права, след като всички ме осъждат...дали пък света се върти около мен...изобщо за каква се мисля...имам ли право да правя това???
имам ли право да минавам през хората...айде компромисЧе...тук..компромисЧе там...нищо, че не мога да спя..или съм сприхава...всъщност работата МИ е виновна, за крайното неспокойствие...или съседа...или пълнолунието...или кафето..."

а истината, до която стигнах е, че едно добро обучено ЕГО не иска да е АУТСАЙДЕР...не иска да е различно, защото е скандално, неприемливо, осъдено....
губим обожанието в нечии очи...излизаме от образа и представите на някой, който ни е БОГОТВОРЯЛ, харесвал или симпатизирал...или пък виждаме осъдителни погледи навсякъде....

ама е трудно да се погледне от тази страна...трудно е, защото боли...а това е вид капсулация...за защита и оцеляване..

подтискаме нещо истинско...цял живот....ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ сме роби...с идеята за сериозността на живота...тук количКа, там апартаментЧе...маркоВа дрешКа...или скъпо хоби...пътуване...а тези неща притискат към упорит труд...щото то си иска плащане...

тук любов, там закачКа и флиртЧе...мимолетни усещания, които управляват живота ни...сменяме ги..всеки с различно темпо...някой остават вкопчени за първото...други не го намират...и си теглят куршума...ама не е ли пак заради РАЗЛИЧНОТО, което не се приема, осъжда....и избива в НЕразбиране, НЕрадост и НЕщастие...

трети па ги сменят като носни кърпи....за да подадат ново мимолетно усещане....и пак и пак и пак....в най -различни проявления...
e - аз съм от тия третите...
не, че няма много други нюанси...аз изброявам само някои от тях....
но каквито и да са...все ни притискат към нещо...

а най-лесното е да вярваме, че правим нещо....не заради нас...защото НИЕ не сме егоИСТИ....правим го заради другите....защото няма да се справят без нас...и по аналог и ние не можем да се справим без тях...
и всъщност оставяме душите си в плен на различни идеи...

и най-страшният въпрос на моето его е: "Кой иска самота,а...А?"
Title: Re: Размисли още...
Post by: Una on февруари 19, 2009, 02:24:33 pm
Лутаме се между полюсите и изборите, които те ни налагат да правим. Всеки избор носи вина (или вина+кефене), а тя греха, даже липсата на избор. За да понесем по-леко вината и греха си, сме си въвели правила и критерии, с които да оправдаем изборите си. Истината е, че всъщност няма добър или лош избор. Всяко отричане на нещо, те отдалечава от единството.
Колкото до общуването... мислим си, че се опитваме да накараме другите да ни разберат... Всъщност се опитваме да разберем единствено себе си. Провокацията към другите е много добър начин за това, според скромния ми опит.
А пък за дразненето важи, че "Проблема на давещите се е в самите давещи се..."
Title: Re: оххх вината...
Post by: kikka on февруари 19, 2009, 03:30:43 pm
Eто аз сега изпитвам вина. Вината ми е че искам да помогна, а не мога, защото не зависи единствено от мен. Зависи от ред обстоятелсва и много други хора. Аз трябва да съм тази, която да обърне ситуацията така че да заработи в подходяща посока. Нещо като Бог трябва са съм, а вместо това се чувствам като сламка, за която се е хванал удавник. Като нищо ще ме завлече със себе си и ще има да се давя във вината си още дълго време. Това ме измъчва и не ми дава мира. Единственото нещо което сработва временно, е че "изключвам" (игнорирам) проблема и тогава съм в състояние да си поемам дълбоко дъх... Колкото и да се старая да погледна отстрани и да анализирам положението безпристрастно - не ми се получава. Вътре съм и с двата крака... И ме е хванало за гърлото и ме души...
Title: Тя вината...
Post by: Una on февруари 19, 2009, 05:24:11 pm
Да, разбирам те. Спасението е да "прегърнеш" и двете възможности и да ги приемеш за еднакво "добри", тогава вината се обезмисля, независимо от избора ти.
Иначе това за помагането е илюзия да си мислим, че можем да помагаме. Можем... но само на себе си. Опитвала съм да помогна на други, но то просто не достига до тях, ако те не искат. А понякога достига по такъв начин, че "помощта" в един момент се оказва съвсем не това, което си мислел, искал и т.н. Така, че няма как да помогнеш на някой, който не иска да му бъде помогнато. Освен това никога не знаеш как ще бъде "преработена" тази "помощ" и в какво в последствие превърната за/от този/тази/тези. Единствено можеш да им даваш някакви сламки (знаци, показваш път, начин), за да могат сами да си помогнат. А ако не успеят, със сигурност и ти не би успяла.
Title: КИККА
Post by: ramus on февруари 19, 2009, 09:20:09 pm
Kikka,
най-после почна да блика... щото те души явно от много години... Поне откакто почна да пишеш го "видях".

Имаме една книжка в изворите - нещо като "входно ниво" за проглеждащи себе си. В нея е написано чудесно есенциално обобщение за ВИНАТА.
"Вината и Помощта са скритата страна на КОНТРОЛА и произлизат от страха".
няма ВИНА, която да е насочена към самия човек - винаги в нея са навързани задължително образи на "близки и важни за нас хора"... Образи. Отношения в които си влезнала по силата на социално-натрапената симбиозност в която ти самата си вярвала че ТОВА Е ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА. И е било сделка - и за двете страни.
 
Последния ти пост е като учебник за описание на вечно борещите се части-лица на личността във всеки човек. Откровеността ти е изключителна, но в нея не е наличен съзнателен момент - тя е пропита непрекъснато в нещо като "сироп" от безнадеждност, раздвоение и... на моменти нещо като отчаяние и обреченост.
това е ТИПИЧЕН ЛЕТАЧ - чист, точен и хитър начин да те затваря в мислите ти. маскира твоите изживявания като мисли и представя и ги реди.
насоката на откровението ти не е към задълбочаване - а сякаш само и само да разкрива все повече "ЗАЩО ТИ СИ ТАКАВА, КАКВАТО СЕ ПРЕЖИВЯВАШ". И навлизайки все повече в описанието и навътре, сякаш ще ти се скъса "душата".
Това е птреднамерен и предварително компрометиран начин, в който всеки депресиран се улавя като в капан.
Виждаш една предварително нагласена от теб картина в която сякаш искаш да се самопотвърдиш. Почва и продължава в предварително подвеждащи в тая посока преценки, които всъщност не са такива.
самоподвеждаш се от изживяването си - изразяваш го с думи, които уж чертаят дълбоко, обаче стигат пак до задънена улица. И задънената улица за пореден път ти се самопотвърждава... и всичко се връща пак обратно и рефлектира в теб.
Title: Re: за вината...
Post by: Aloha on февруари 19, 2009, 09:39:41 pm
:) винаТа...отговорносТТА...страданиеТо...все прекрасни идеи..от най-добриТе са според мен...не като изживяване....
като изживяване са разкъсващи и истински..и болезнени....и като, че да не преминат никога...като, че на умиране отива работаТа...
но пък как да държат изкъсо...няма мърдане просто...

ако може да се чувства човек виновен през цялото време...ех...

Та ние си я играем тази игра постоянно...в ежедневието даже..
"аз исках това да стане така...а ТИИИИ ...изобщо не чуваш, изобщо не се съобразяваш...изобщо не разбираш...не правиш нещата както трябва...изобщо не ти пука...изобщо ти НЕ.."
и това си действа...запечатва се в главите ни...така се насажда и засажда..и пониква...че и плод дава...в един момент човек започва сам да УСЕЩА в изречени, или прочетени думички усещането си за "вина"...
напомня му някак СИ за това насаденоТо...и следващият ПЛОД на дървото е налице...

започва и подлагането на строг контрол...човек се замисля върху ситуации, думи, в които е участвал..и се почва:
"виновен съм..така е...за всичко аз съм виновен...и сега това...и за това съм виновен....а защо ми казаха тези думи, така рязко....виновен съм за нещо... очевидно Е....какво ли е...да..А!май се СЕЩАМ"...
цялата тази трупана и трансформираща се ВИНА прераства в различни други усещания и чувства....притеснение, терзание...лош сън...сприхавост...любов..в какво ли не..може да прерасне във всичко... може да се породи от всичко...може да се разгъне и прерастне във всичко...

аз-за мен си - момента, в който осъзнах какво си причиняваме и започнах да вкарвам паразитни думички, в изказите си...
"не е лично..не ми се обиждай сега...изобщо не искам да ти ВМЕНЯ вина...или да те нараня..или оскърбя....просто изказвам мнение...това, че не ти харесва си е един вид твой проблем...не мой...не мога да говоря неща, които не мисля...само, защото искаш да ги чуеш..извинявай, ама е така.."..коеТо си е пълната истина...но е много изморителна игра...когато го погледна отстрани звучи като постоянни извинения...и прекомерно внимание...в услуга на друга егоВа конструкция...

и не, че има точен съвет за всичко това...кой както може и му стигат силите...така го бори...
аз просто го разписах, като проследяване на така наречената ВИНА....при все, че е отгоре - отгоре...повърхностно..и пак едностранно някак си...
тя вината, както всяко едно друго чувство може да се вкорени в схемата на егоТО чрез най - различни случки, разговори, други усещания....да се развие, видоизмени...и т.н...и т.н..
както често казвам..."хе хе...по аналог"...е, че бил тотално изкривен и пречупен "сигнал"...пак си е аналог някакъв :)
Title: Re:за вината
Post by: Inside11 on февруари 20, 2009, 09:20:56 am
Макар това да не е раздел за сънищата ми се струва подходящо точно тук,понеже се заговори за вината,да си разкажа нещото,което сънувах снощи.и което е израз (поне според мен) на факта,че дълбоко вътре в мен има тежки наслоявания от вина.
Сънувах,че съм в някаква стая и по едно време край мен са завъртя някакво малко дете...отиде на терасата,аз му се радвах с поглед,по едно време дететето проближи към края на терасата и изведнъж се преметна през нея и полетя надолу. В този миг спейки се усетих,че крещя от ужас в съня си....как съм допуснала това да се случи.Влиза някой (нямам спомен дали е мъж или жена,но със сигурност е по-голям от мен човек) и ме гледа с поглед,който говори повече от всяка произнесена дума.Поглед пълен с обвинение и назидание.(дори на сутринта като се събудих,установих,че майка ми ме гледа понякога с този поглед..)
Странното е,че аз уж сънувах,но в същото време си казах спейки, „оле...колко много вина има натрупана в мен“.
И това е съня....,дали по някакакъв начин сънувайки всичко онова натрупано в дълбините ни,се освобождаваме от него,или просто го правим видно за съзнанието ни?
Title: за това изохкване...
Post by: kikka on февруари 20, 2009, 09:49:44 am
Имах нещо като предчувсвие, интуитивно усещане, че нещо не е наред с последния ми пост. Защото просто хвърлих ей така "за спорта" няколко изречения за вината, по инерция, не можах да се стърпя да не реагирам... Хванах се после, че е много мелодраматично, лепкаво сиропирано, както се изрази Рамус... Даже обмислях дали да не го "неутрализирам" някак, ама не намерих начин - все щях да съм в "сиропа"... А то, какво излезе - там било "заровено кучето". Първото раздразнение дойде от "диагнозата" за тоталната депресия, в която съм била. Реакцията беше - пълни глупости - няма такова нещо... После започнах да се замислям дали пък наистине не е така. Дали не ми се получава нещо като при алкохолиците, нали знаете - винаги отричат и не виждат, че имат проблем... После мисли, мисли ... около това, че както и да се "извъртиш" навсякъде "летач" до "летача" :) ... и че "шутовете в задника" май все са напред ама по затворения кръг без изход... и аха да се сдухам съвсем, но и това не ми се получи сякаш... Дали пък въпросния "летач" пак не е "овладял" положението...
Title: Re: за летаЧите и кИшата...
Post by: Aloha on февруари 20, 2009, 10:58:23 am
така...голЕм студ настана...и понеже моята кола си живее собствен живот..отказа да запали...изобщо не я "мъчих" да я разубедя..
оставих я затрупана под снега и се отправих към други алтернативни варианти на транспорт...

Докато пътувах...слушам музика на слушалки и зяпам през прозореца....и гледам другиТе превозни средства....
направи ми впечатление снега, който е натрупал върху колите...как и колко са изчистени от него...
някой си направил малко прозорче от към неговата страна, изчистил си задното стъкло и кара...
друг изчистил почти всичко, не изчистил номера си...имаше идеално изчистени и красиви коли...
най-ме впечатли една кола, която не знам как я движеше шофьора...тя беше цялата в сняг...малко прозорче от пред...а задното стъкло 15 см. сняг...
и две огледала съответно от ляво и дясно...за "отражение" на ситуацията :)

не, че съм тръгнала "профили" да правя на шофьорите...докато си зяпам и..."щрак"
как точно това сме си ние....всеки кара неговата си каруца...и си се грижи за нея, както можЕ, както намери за добрЕ...
                                 ....колкото съвесТТА му позволи...един вид :)

та баш това си ни е и живота....така си го караме...кой колкото реШи и  успЕе да разчисТи...през останалото време яко газ...
в едно непрестанно препускане...като маймунките...безцелно и неадекватно от клон на клон...

а иначе от кой зависи? от нас си зависи...само и единствено...ОТ МЕН - ЗА МЕН...не, че е лесно да се разбиват пропитиТе в мозъците ни митове...
изобщо даже...ОБАЧЕ колко лесно е да си мислим, че някой ще ни спаси и извади от блатото...
и в зов на този древен мит...за закрилаТа и спасениеТо....на повърхността да излиза едно "МРЪНННН"...

НО истинаТа е, че няма кой да дойде да МИ разчисти...то не само, че няма...то идеяТа е безумна сама по-себе си....
как така някой да оправи моята каша...като тя си е моя...и аз не мога да се справя...а го ИЗИСКВАМ или ИСКАМ..или МОЛЯ...или НАДЯВАМ от някой страничен...и как да стане?
НИЕ УПРАВЛЯВАМЕ САМО И ЕДИНСТВЕННО НАШИЯТ СИ ЖИВОТ....и то се вижда колко успешно се справяме...

просто няма такова нещо като да помагаме и управляваме нещо различно от нас самите...
поредният парадокс...но пък в парадоксите бил прогреса....та така...
кой както си го направи - сам за себе си- на себе си...
така ще да е...кой както - така...
Title: За вината в нас
Post by: Jacko on февруари 20, 2009, 12:56:06 pm

 Здравейте,
заговорихте за вина. Дойде ми на ум, че другата седмица в събота е ден за прошка в християнството. Спроред мен това е един изключителен ден. Все се опитвам да приема и да простя:
 На всички политици и управляващи в България.
 На всички шофьори които спират където и както им падне, а също и отнемат предимство кой как може. Без да се съобразяват с другите.
 На всички бизнесмени които нямат капка уважение към подчинените си.
 На всички полицаи, военни, ловци,духовни водичи водещи към никаде.
 На всичкии....
И да помоля всички да ми простят, че нарушавам душевният им мир с моят живот. Това е нещото което, ако мога да направя сигурно ще постигна угромен успех. Това си мисля е да задгърбиш вината.
                                                               Джако
 
Title: Кикка
Post by: ramus on февруари 20, 2009, 03:34:22 pm
Кикка... Опитай
Прочита... Виж прочита си на това, което съм писал.

Сравни реакцията на тоя прочит... и отново "оригиналния текст", който е послужил и е използван за "дразнител-стимул".

Има съществени несъответствия
- прилагателните за "звученето" на поста за вината , от моя страна е само опит за насока на излъчваното състояние в което се намираш. В твоя интерпретация вече прилагателните са други, със съвсем различно предназначение но не пречи да допълниш "както се изрази РАМУС".  :)
- и второто - най-важното. Никъде не пиша, че намирам състоянието ти за тотална депресия, обаче сравни написаното от мен, контекста насочеността... И виж при себе си - как, защо и какво си прочела... (само предложения, друго нищо  :) )

  Сега - самодиагностицирането на психични състояния в които преобладават емоционално обагрени нагласи е ужасно сложен въпрос. Сложен, заради факта, че колкото е по-дълбоко потънал човека в съответното състояние, толкова е по-дълбоко потънал в магията си. наличието на "разум, рационалност и на безпристрастно виждане" е сведена почти до нула. следователно е невъзможен широкия поглед върху каквато и да е цялостност.
Аз наричам депресия нещо доста по-различно от типизираното психологично описание на това явление. за мен - депресията за мен е нарицателно за явление при което човека е всмукан навътре, оцеляващо към психичен "колапс". Оцеляването прави така, че магията на някаква цялостна емоционална нагласа, превърната дори в цялостно състояние, да обхване и обсеби отвътре психичното битие. Като става въпрос за цялостност и за "чувства" - имам предвид, независимо от насоката + или -.
Тоест, дали ще е към деструктивни изживявания или към щастливи или радостни, дали ще е пасивно или активно изразени... това няма практическо значение... и по същество също. С това искам да кажа, че колкото са повече силни подхвърлянията на психостатуса по скалата на изживяванията - толкова са повече обсебващи и с това те прекъсват всеки възможен "обективен" или пък "страничен" поглед към възприемането си.
механизма е сравнително прост, но той се задълбочава, когато години и десетилетия наред съответния човек е повтарял и с това затвърждавал състоянието си.  И като се затвърждава, точката в която обикновено условно наричаме НУЛА, се пренася в посока все повече в състоянието и става идентифицираща. С това става и все по-устойчива. няма значение дали ще скачаш от щастие или пък ще се пържиш във вина и в двата условни случая нагоре или надолу по скалата, все в една равнина стават процесите. И погледнато отстрани на тях - си е една и съща магия

Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Aloha on февруари 20, 2009, 03:44:39 pm
погледнах от света на единствоТо и видях...ЛЮБОВ...
използва се в нашият свят тази дума умело...спрямо целта..."защото целта оправдава средстваТа"...
ЛЮБОВ...всичко е ЛЮБОВ...

но не тази любов, разбирана от човеците...не изкривената, пречупена, отразена и неясна любов...
която моделираме и нагласяме спрямо ЕГОТО..за ЕГОТО...

не говоря за тази любов....говоря за ЛЮБОВ завършена, чиста, цялостна...истинска...неопетнена...

недосегаема за крайните ни тела и мисъл...

"любов към Бога...любов към Ближния...любов към Себе си"....
едно и също е...
само когато е едно и също...е една ЛЮБОВ...и всички парчета водят до ЕДНО...

и когато в нашият свят, по аналог.."любов към Бога...любов към Ближния...любов към Себе си" се използва като любов към ЕГОто..
то тя си остава бледо отражение на ЛЮБОВ...бледо отражение на истинската и пълна ЛЮБОВ...сведена до едно друго "едно"...

в образноТо три-единство...всичко свързано с любовта това се опитва да разкаже...
взимаш парче...или парче от парчето....но все на едно място да стигнеш...в обединяването на парчетата...във всичкото и в нищото...
да стигнеш до там в ЧИСТОТА...не в игрите за "чистотаТа"

всичко останало е ИЗКУШЕНИЕ...вечната ни борба с дявола....
Дори изкривената любов е част от това ИЗКУШЕНИЕ...

да мине през света на ИЗКУШЕНИЕТО и да излезе чист ВЪРВЯЩИЯТ...неопетнен...за да влезе в ИСТИНАта...ЛЮБОВта...ВЕЧНОСТта
усещане на тук и сега...усмивка
Title: Re: Кикка
Post by: kikka on февруари 20, 2009, 07:25:27 pm
... Какво съм видяла - страховете си съм видяла. И съм продължила да си цикля в идеята за безнадеждност... и в разни други мои неща...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 21, 2009, 02:42:21 am
  Търся човек, който си спомня първата си мисъл. С удоволствие ще прочета теорията му откъде се е появила.
   Интелектуално развит сперматозоид?

  Не помня началото нито края си, а когато не помня... тогава забравям. Ако повтарям АЗ СЪМ, АЗ СЪМ възможно е това да е  "борбата" ми със забравата , защото да забравиш КОЙ СИ е нещо като краят. Смъртта на АЗ СЪМ.
  АЗ СЪМ "нищожно" склерозен. "Страхувам се" от забравата. Да се понапъна и да си поиграя на "велик".
  О, АЗ ли? Чел съм за себе си още 20 години, преди да се родя. 
  Ех, Лукавий...   ^-^

 
 
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Artemida on февруари 22, 2009, 10:59:16 am
Е тва любофффта е голема работа.
Но поне според мен е най прекия път към единството.
Несъзнателния човек е човек, който не е цялостен и затова търси да се флюби в някой, щото тогава идва момента в който започва да се чувства такъв.
Използа образа на другия като път към себе си.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 24, 2009, 01:47:16 pm
  Да забравям е функция на моята психика, неподлежаща на контрол.  Това е "слабост", която само аз проявявам, може би. Но не създава условия за сигурност, възможно е да генерира "страхове". Приемам за напълно реално и възможно да се самозабравя. Но не и ако има някой около мене да ми казва "КОЙ СЪМ" и да компенсира слабостта неподлежаща на контрол. Ключов момент, с какво са толкова са интересни хората оставили следа в историята? Просто има кой да си спомня за тях в доста по-дълготрайната памет от моята. Така ако "оживеят" може и да си "спомнят КОИ СА".
  Интелектуално мога да се самозалъгвам, че си спомням толкова много неща, да си тупам торбата със спомени и умозаключения, самоанализи на "пълната си лейка" и фалшиво да забравям слабостта си ("нищожеството си"), с играта си на "велик", но единствено с хората, които ми "реагират" имам шанса да "инвестирам" в оставането в дълготрайната памет. Т.е. с оказаното ми внимание от "животните, които ми се връзват", получавам "усещането за вечност" . И затова не мога да скъсам с хората във самодоволна форма на самодостатъчност, може би.  "Толкова сложна, трудна за разбиране, многопластово интелектуално изразена, музикално озвучена, игра на багрите и цветовете , Личност. АЗ СЪМ. АЗ СЪМ."
   Аз съм молитва да не бъда забравен.
  "Който не се намери написан в книгата на живота, хвърлен би бил в езерото огнено" (От Библията , по памет...).
Title: Молитва за истинска любоффф... :)
Post by: Una on март 02, 2009, 09:31:28 pm
Няма какво да говорим,
дайте да се помолим за...
истинска любов  O0

Със нея отиваме в рая,
без нея - в ада...  :P

(http://i47.vbox7.com/p/b2adac9d1.jpg) (http://vbox7.com/play:b2adac9d)
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on март 03, 2009, 10:45:04 am
Охо, виждам че снощи съм изпуснала купона...

И стига вече с тази любоффф! ... Я едно елегантно Гуд бай:
http://www.youtube.com/watch?v=gknbS_5jSmk ;)
.
.
.
И нещо друго ... пак около любофффта... или самотата... и заместителите..., на което попаднах случайно и много ми хареса:
DV8 Physical Theatre - Dead dreams of monochrome men (1):
http://www.youtube.com/watch?v=Hkr_LZbQklc

За тези, на които им е харесало - има още 9 парчета в youtube (без 11-та част за сажаление)
... и мисля, че действието изцяло може да се пренесе отвъд монохромията...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on март 03, 2009, 10:13:39 pm
Ох, не можах да се стърпя да не споделя с вас и тия две клипчета на същия DV8 Physical Theatre - парчета от един по-нов техен проект - филм "Cost of living", който хич не е лош...
Вижте, няма да съжалявате!
http://www.youtube.com/watch?v=COZeopLUF2o&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=gCaAvb3iCPg&NR=1
Title: размисли за липсващия Размислящ
Post by: ramus on март 04, 2009, 09:07:55 am
чета аз тая тема, и така и не разбрах как от тема, която се нарича "размисли за ......." се самоизгуби в линкове за всякакви неща. Г-н очков си пише сам и цитира себе си, изложиха се и разни "традиционни" и емоционални шаблонни крилати фрази и се понапълни с емотикони в постовете, щото кво е тва "любоффф" ако не я окичим с разни емоцийки. Очевидно се изчерпа потенциала на пишещите в иначе "вечната" митологична тема - за Любоффффта. И дойде ред на...... то се вижда.

Много лесно някак си от тема със заглавие и насока, се превърна в рядка боза. И ми се струва, че когато някой не може нищо смислено да напише "размисляйки", то да потърси темите за музиката, филмите или пък за линкове на сайтове. Очевидно раздел "животът, такъв, какъвто е" и подраздел ВЕЧНИ ВЪПРОСИ - ми се струва смешно да се пишат смешни неща за "купона" и да се "помолим за истинската любов". Защото за да се моли човек, е чудно - НА КОЙ ЩЕ СЕ МОЛИМ, защо ще се молим, и който ще е тръгнал за Ада или за Рая, да си отива там. някои тук все още не бързаме да ходим "фантазно-ландиите". До гуша ми дойде от лицемерието да се върти земното кълбо от фантазиите на дечица, за които изконната идея за "спасението на душиците им" да е раздута и да е ВСЕЛЕНАТА (им). И всяко писане, да се само симулация и като паднат пердетата и все да се завърта към едно и също - е3дно и също - хилядолетие, след хилядолетие. век след век, час, след час, минута след минута...  До там се стигна - ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИСТИНСКИ НЕЩА. И ето това е падението, макар и да е написано като шега - ама никаква шега не е. като не ви остава нищо истинско - молете се тогава. Само моленето остава. Щото къде да отиде каквото и да е ИСТИНСКО, след като онзи, който "моли" не е истински... То е толкова просто, очевидно и естествено.

май не останаха "размислящи" - то така или иначе ги няма - някои ги държи само до вдъхновение, на настроение... размислянето като израз на настроение. А иначе като стане друго настроение - настават лиготиите. Ако не - почват се празните размисляния - упражнения по измисляне и фантазиране на измислянето. за други явно любоффффта пък си е просто идол - че що да размисляме по него, тва са глупости. И понеже размислянето и по библията и по исус, или по аллах, или по хомофобията могат да го правят хора, които въобще не са в кюпа им, се разбира, че който е потънал в океана, не може да размисля що е тва "ВОДА"...
И кво остава - смешното... или пък жалкото - който както го вижда.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: sirius on март 04, 2009, 10:29:40 am
НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА
ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА
БЛАЖЕНИ ВЯРВАЩИТЕ
БЛАЖЕНИ И ТЪРСЕЩИТЕ ЩОТО ЩЕ НАМЕРЯТ

Както пее певеца: Любов всъщност няма.
Да, ама не. Аз знам, че я има и е горивото на поета в мен. Не четете ли стихове бе хора? Хората на-често за Любовта пишат. Особено като я няма.

За мен песента "любов всъщност няма" сложи началото на края на моята любов. Чатнах, че наистина привиждам нещо, доизрисувам го в розово и го приемам като Любов.

Но сега стои въпроса, ЗАЩО СЕ ТЪРСИ. Защо я търся? Какво ще ми донесе. Разбира се, тръгва се с голямата кошница на КАКВО БИ МОГЛО ДА Е, "виждам" възможност за реализация, "сфетофарите светят в зелено" и ... "Газ Манчо".

Наистина ми е чудно от къде се взема това чудо. Какво толкова "намирам". Нагона. Добре, не с "к`во да е". Трябва да е нещо специално.

Все си мисля, че има заложено нещо от животното в нас. И ние вземаме тези сигнали и си ги интерпретираме/доизрисуваме както си знаем до идеала ни за любов.  При животните дали е Любов? Идват хормоните и се действа - просто и ясно.  Има си и ред даже. Понеже имам малко афинитет към котките, там реда е "който свари" или бой до изясняване на реда. Всъщност това и при човека може да се наблюдава.

Но при хората обществото си казва тежката дума: "Какъв мъж си ако не си се оженил" и "каква жена ако не си родила" и много други. Никой не говори за човека в мъжа/жената. От друга страна религията натиска със своите норми за да не се услади пък съвсем кефа от оная работа в оная работа. Щото несъзнателния съвсем ще си отвлече вниманието в кефа.
А този, който е достигнал определено ниво и не свързва реализацията си с брак/потомство, той няма и да е изкушен (от къде ли идва тази дума) от кефа пък и ще е надраснал религиозния си етап.
 А "привличането" е заложено. Би трябвало да е така, за да се гарантира оцеляването на физическия вид. На носителя на Човека, на възможността той да открие себе си. Не знам дали за себепознаване на съзнанието има друга  опция освен човешко тяло. Може и да има, но дори и така да е, защо да се пропуска тази? Та, за не самосъзнаващия се човек това ще е стимула за продължение на вида. (май доста станахме на земята в последно време, защо ли).

И несъзнаващия се човек, като му дойде времето и сигнала му действа, го интерпретира с Любов, несъзнавайки дори, че сам си доизрисува, това което е възприел от обществото.
Нямам понятие дали самосъзнаващия се човек има подобни сигнали и как ги интерпретира. Може би като една чудесна проява на контакт Човек-Мъж/Човек-Жена.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Aloha on март 04, 2009, 11:14:06 am
С много смесени чувства останах от новата книга на аржентинеца Хорхе Букай (Приказки за размисъл).
Харесаха ми някои неща...и то долу-горе все негови "външни" вдъхновения...
мое мнение де...
прилагам тук една притча от книгата..

***
                                                         
                                                        ВОИНЪТ /  Приказки за размисъл - Хорхе Букай

За любовта, която имах, мога да кажа, че не е безсмъртна, защото е пламък, но е безкрайна, докато трае...
                                                                                                                         ВИНИСИУС ДЕ МОРАЕС*


Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му – обветрена и загрубяла от слънцето и снега.
Името му било Хорм? и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организирана от най-жестоките им врагове.
Четиримата воини се борили геройски, но само Хорм? оцелял. Тримата му другари загинали в битката.
Окървавен и изтощен, Хорм? разбрал, че трябва да си почине, да възстанови силите си и изцели раните си.
Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина.
Дотътрил се някак дотам, влязъл в пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън.
Гладът го събудил часове или дни по-късно.
Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хорм? решил да излезе да потърси съчки и сухи дърва, за да накладе малък огън във временното си убежище и да хапне малко от осоленото месо, което носел със себе си.
Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата...
От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът бил построен в чест на едно-единствено божество... бог Готс?.
Хорм? не вярвал на случайността и вероятно затова решил, че този, който го отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да бди над съня му.

Хорм? стигнал до заключението, че това било някакъв знак.
От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готс?.
Щял да остане там, докато раните му зараснат.
Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бога, и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва в негова чест.
Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готс?.
През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара.
На шестия ден Хорм? разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готс?.
– Вечен пламък – казал си. – Но как да го постигна?
Хорм? излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема.
Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан с малко масло, но това не било достатъчно.
После му хрумнало, че може би трябва да потърси много дърва – толкова, че никога да не свършат. Толкова много, че да горят вечно... Но бързо разбрал колко напразно щяло да бъде това усилие... Многото дърва щели да увеличат силата на огъня, но не и продължителността на пламъка...

Един монах в бяло расо, който вървял по пътеката, се спрял срещу Хорм?.
Може би от чисто любопитство, а може би и от изненада, че вижда воин, потънал в толкова дълбок размисъл, монахът седнал срещу шумера и го загледал неподвижен, сякаш бил част от пейзажа.
Няколко часа по-късно, когато слънцето вече залязвало, Хорм? продължавал да мисли...
Толкова погълнат бил от мислите си, че не се изненадал ни най-малко, когато монахът му заговорил:
– Какво ти е, войнико? Изглеждаш угрижен... Мога ли да ти помогна?
– Не ми се вярва – казал воинът. – Тази пещера, братко, е храмът на бог Готс?, когото преди пет луни нарекох свой покровител, към когото са отправени молитвите ми и който е висшият идеал на борбата ми. Скоро трябва да потегля и бих искал да го славя навеки, но не знам как да направя така, че пламъкът, който запалих, да гори вечно.

Монахът поклатил глава и сякаш отгатнал пътя, който била изминала мисълта на воина, казал:
– За да бъде пламъкът вечен, ти е необходимо нещо повече от дърва и масло...
– Какво ми трябва? – попитал Хорм? нетърпеливо. – Какво още ми е нужно?
– Магия – казал простичко монахът.
– Но аз не съм магьосник, нито разбирам от магии...
– Само вълшебството може да направи пламъка вечен.
– Аз искам пламъкът да бъде вечен – казал воинът. – Ако намеря вълшебството, можеш ли да ми гарантираш, че пламъкът за Готс? ще е вечен?
– Да обещая? Преди седмица ти дори не подозираше за съществуването на този храм, посветен на Готс?... А днес искаш да му засвидетелстваш вечна почит. Това искаш днес. Нима ти можеш да гарантираш, че желанието ти ще бъде вечно?

Хорм? не отговорил.
Воинът разбрал, че никой не може да даде дума, че желанието му ще бъде вечно...
Монахът отново поклатил глава и се изправил.
Приближил се до Хорм?, поставил дланта си на гърдите му и казал:
– Ще ти разкрия една тайна...
                                                         Магията продължава само докато гори желанието!
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Jacko on март 05, 2009, 10:30:38 am

    Здравейте,

 и аз ще ви разкажа за една магия, по памет. Любовта на Фърхат и Сари.
 Фърхат се влюбил в Сари, но както във всички приказки Сари била царска дъщеря а той обикновен момък. Един ден Фърхат се явил при царя разказал за силната си любов към царската дъщеря и поискал ръката и. Царят изслушал момъка и накрая казъл:
 - Добре, ще ти дам дъщеря си, но първо трябва да изпълниш едно условие. Виждашли онези високи планини на хоризонта? Трябва да изкопаеш канал от билото на планината до тук и по този канал да тече мляко, но това трябва да го направиш сам, без ничия помощ.
 Фърхат се поклонил и тръгнал. Съветниците на царя които също присъствали в залата не се стърпели и попитали царя:
 - Царю велики и премъдри, прости ни но ние все пак искаме да попитаме, защо просто не отказа на този младеж, а му постави неизпълнима задача?
 - Защото, - казъл царят- ако бях отказъл, вината за неусъществената връзка щях да нося аз. Сега когато този младеж, който не е за моята дъщеря се провали, то вината ще си е само негова.
 Тогава съветниците се качили на конете и настигнали Фърхат. Той бил нарамил една кирка и една лопата и вървял към планината. Спрели го те и го попитали:
 - О Фърхат, нима не разбра, че задачата е неизпълнима? Сто прераждания няма да ти стигнат да изкопаеш сам този канал. И ако го изкопаеш как по него ще потече мляко?
 Тогава Фърхат отговорил:
 - Ако моята любов е истинска, автентична, то аз ще успея.
 Случило се тъка, че когато Фърхат се качил на планината, замахнал с кирката и разкопал първата копка, то бликнал извор, който се устремил надоло и достигнал царският дворец. Тогава Фърхат се помолил и водата се превърнала в мляко. Царят бил принуден да изпълни обещанието си. Фърхат и Сари направили свадба и заживели честито.
 До тук е само една хубава приказка, но автора отправя един съществен въпрос. Защо всички приказки свършват точно тук и какво следва оттук на сетне?
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on март 06, 2009, 08:27:07 am
чета аз тая тема, и така и не разбрах как от тема, която се нарича "размисли за ......." се самоизгуби в линкове за всякакви неща. Г-н очков си пише сам и цитира себе си, изложиха се и разни "традиционни" и емоционални шаблонни крилати фрази и се понапълни с емотикони в постовете, щото кво е тва "любоффф" ако не я окичим с разни емоцийки. Очевидно се изчерпа потенциала на пишещите в иначе "вечната" митологична тема - за Любоффффта. И дойде ред на...... то се вижда.


Отговорността към написаното си е за всеки човек, който смята себе си за сериозен.
Но когато някой припише свои думи на друг, това дали е израз на отговорност?. И на какво ли е тогава?
..............................

И това е - не ме интересувате повече, нито като идеи, нито като писане. Просто не използвайте ника ми повече в постовете си. Макар, че това са празни приказки за към човек като Вас.

Бих казал сбогом, ако беше възможно. Все по-често това да си админ  го усещам като една отговорност която съм поел. Но понякога усещам цената й повече от друг път. Разбира се - това си е мой избор... Както и всеки избор - е до време.

  Любофффта е като да се самоизлъжеш, че можеш да избираш. И да искаш без да можеш да получиш.
   Любовта е силата, която избира какво да получиш. Толкова е силна, че просто смирено капитолираш. А ако си "глупав", пълниш се с възмущение.
Title: малко мисли за искането...
Post by: kikka on март 10, 2009, 04:16:40 pm
Има два вида искане. Едното е това, което те кара да поддържаш и презатвърждаваш статуквото. Такова, което да поддържа "системата" в покой или в линейно равномерно движение - все едно... С други думи казано да се движиш по най-малкото съпротивление с минимум загуби и без излишни рискове. На това поведение и отношение към живота хората казват, че е разумно и трезво. То винаги се съобразява с опита, оценява обстановката, прави анализи и гради планове..., търси "технологията" и върви по утъпкани пътища... А другите думи за това отношение към живота са мързел и страх... Някой път живота сам ни изкарва от удобния заслон, за да ни покаже колко е илюзорна тази наша стабилност... Всички "опори" изчезват, "огледалата" се пръскат и оставаме сами в "парадокса", че още съществуваме... Отчаяно започваме да махаме с ръчички и крачета в празното и като едни истински творци оплитаме нишките от пашкула на новия си свят-реалност. Кризата на излизането от "покоя" е дала своя "плод", но колко от нас съзнават какво всъщност е станало...
А другото..., то е копнеж по свободата да изразиш безграничната мощ на съзидателната енергия, която тлее в теб..., да се слееш и пулсираш с универсалния живототворящ дъх на абсолюта..., като предизвикваш постоянно собствените си граници на допустимост и търсиш силата да преодоляваш законите на "земното притегляне"... Звучи доста опияняващо и вдъхновяващо, но винаги когато е на чужд гръб... За това и хората толкова се вълнуват от изкуството, творчеството и идеите... Те ги потапят в усещането за това какви биха могли да бъдат..., но винаги някой друг път..., може би..., ако..., защото, когато почнеш сам да го правиш, задължително излизаш откъм "наветрената страна", а там ситуацията е такава - "дупе да ти е яко"... Там правилата ги определяш ти и винаги си поемаш цялата отговорност...
Та, така е... в "мъжките времена" - едно е да искаш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто е да го направиш...
Title: "раждането" и "децата"
Post by: ramus on март 11, 2009, 10:16:31 am
 ... пето е пак да го възмамериш, шесто е пак да си направиш път към него, а седмо и осмо е да го реализираш ...
а девето е... да почнеш пак, за да стигнеш Възнамеряващия, Търсещия начини и Правещия, и.... Броящия всички позиции. И да се "върнеш" чак тогава направил КРЪГ - да разбереш че всички позиции започват от "нулевата" - АЗ .
    Така е в "човешкия път" в който няма време, просто само "сега".
==========================================================

Копнежа по свободата... е пак копнеж...
Копнеж има когато свободата я няма. Някои хора са "влюбени" в копнеенето - то ги запълва, то ги осмисля. Ако "постигнат" копняното, ще изгубят копнежа, а това няма как да стане, щом е избран да "запълва". И копнежните хора си исмислят два вида игри в които същността е да се изиграе постигане, само и само да се запази състоянието на копнеж. Това са децата-мечтатели, които превръщат желанията си в мечти чрез фантазията си. така го правят, че да се дистанцират от постигането... За да се запази запълването с мечтаене, за да се запазят от отговорността към получаването... и цената. Това са деца, които сякаш вечно са "застинали" в "искам" и с идеите за "тва е положението".
Втората игра е за по-големи "деца" - тя е за престрашилите се и играещи "постигане"... обаче когато копнежа е водещ и осмислящ, то няма никакво значение какво ще се постигне, защото веднъж постигнато се избира "нова" цел... Копнежа, пак го има, но вече е проектиран чрез нов образ, нов обект за копнеж.

Само повече порасналите деца, са в състояние да си дадат сметка, че смяната на обекти за копнеене, почва някак си "странно" да се повтаря. И че общия елемент е самото копнеене, желанене...
Само още повече порасналите деца, са в състояние да се ослушат, да се огледат и да се погледнат... и евентуално да допуснат че в повторенията май има нещо което поражда копнежа, има нещо което го определя, и което го разгаря.

А децата, които стигнат да се вгледат в себе си да го намерят, и да разберат че нито обектите, нито постигането, нито пък самия копнеж са "всички" неща... И да дръзнат да се набъркат в магията преминали страха и добрали се до готовността да израстнат "детската възраст" на Копнежите и Магията...
Е, това вече не са "деца", това са порастващи хора.

В света на Духа, има нещо, което също се нарича "РАЖДАНЕ". То започва да се "случва" в момента, когато човека открие че Магията имала "край", че имала граница. И се почва пътя на едно драматично "раждане", наречено още с думата трансформация. Драматично, защото битието на магичния свят на чуства и изживявания, на думите-фантазии, на измислено-идеите... не е достатъчно вече и "плода" е вече пораснал, границите му стават все повече "тесни".
И живота почва - от магията - към света извън нея - към "другия, големия свят". Свят в който живеят "големите хора", надраствайки чувства и мисли, идеи и мерене... копнежи и желания, драми и щастие, обичане и трябване.
"да ги израстеш", не значи да го изхвърлиш или загубиш, да избягаш от тях, да ги изгубиш някъде в тъмното... а просто ти да си "по-голям" от тях. И по това, че те за теб стават "малки" да се усети по битието си Родилия за Духа (себе си) човек. Поредния... макар да не става с "ред"
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on март 11, 2009, 10:58:27 am
... пето е пак да го възмамериш, шесто е пак да си направиш път към него, а седмо и осмо е да го реализираш ...
а девето е... да почнеш пак, за да стигнеш Възнамеряващия, Търсещия начини и Правещия, и.... Броящия всички позиции.

така е в "човешкия път" в който няма време, просто само "сега"



Пак го закова точно на място... Бях започнала да се питам "Къде е батко?"  :)
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: ramus on март 11, 2009, 11:43:40 am
"убий" батко!
Или просто "майната му"
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on март 11, 2009, 02:17:23 pm
  Любофффта е статичност. Отрязък от спомен.
  АЗ СЪМ е завършеност и копнежът за показност на тази завършеност. Но копнежът за показност е признак на недостатъчност.
  АЗ СЪМ е минало време, моментно бълбукане и вкопчването в това бълбукане, създаващо илюзията за фалшива сигурност. Докато нещо не я "разклати". Това, което го "разклаща" е Любовта, за която "АЗ СЪМ" е просто "никой".
 
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: kikka on март 12, 2009, 10:23:14 am
Дали има връзка с това, че ми се наложи последователно да извадя два зъба (а толкова обичам да се усмихвам широко), или пък с това, че дърпам от оредялата пачка левчета, без желание да ги извадя и да направя "разпределение на бюджета"... или най-вече с това, че изобщо не ми пука (за което от време-нареме чак ме хваща срам)...., но напоследък, сигурно няма да ме разберете, ама се чувствам прекрасно... и някак ми е много "циганско" на душата... и ми звучи тази песничка, с която ви поздравявам:

http://www.youtube.com/watch?v=TmhA1993LWY

Andro verdan grundos nane
(In the caravan there is no floor)
M'n pirani shukar nane
(I have no sweet lover)
Loli phabay precinava
(I will cut this red apple)
Hop, hop, hop
Yek pash tuke, yek pash mange
(Half for you, half for me)
Hop, hop, hop.
Title: няма връзка с темата
Post by: ramus on март 12, 2009, 10:27:57 am
Добре, ама къде е връзката с темата, или пък с някой друг от постовете в тая тема... или пък с твой пост?
Title: малко copy-paste по темата за любофффта...
Post by: kikka on март 12, 2009, 07:56:03 pm
Ето малко copy-paste от Ошо - Книга на тайните... - нещо свързано със всички теми..., както с тази, така и с онази... и междувпрочем благодаря на Веласкес за хубавото парче, пуснато точно навреме и дано най-после спре онова "бълбукане" по актуалната за днес тема за смъртта...
Тук долу иде реч за това, какво да се прави с любовта на ума (любофффта, сещате ли се), но всъщност май важи за всичко, което принадлежи на ума и се движи между двата полюса...


...
Отвъд ума всичко е едно. В рамките на ума всичко е разделено на две. Но когато си в рамките на ума, по-добре е да си истински, отколкото фалшив.
...
Подтиснатият ум никога не осъзнава истински, че той е овладян от противоположностите. Той никога не е истински ядосан, никога не е истински влюбен, затова той не притежава действителния опит на ума. Затова аз препоръчвам да бъдеш истински. Не бъди фалшив. БЪДИ ИСТИНСКИ! Автентичността притежава своя собствена красота.
...
Ще се умориш от двойствеността, ще разбереш, че така наречената любов на ума е само една болест. Но как може някой да се умори от двойствеността, ако той наистина не се намира в двойствеността, ако се преструва?
...
Не избягвай страданието. Нуждаеш се от ИСТИНСКО страдание. То е като огън: ще те изгори. И всичко, което е фалшиво, ще изгори, а всичко, което е истинско ще остане. Бъди автентичен и тогава повече не можеш да останеш на равнището на ума. Не бъди автентичен и цял живот ще бъдеш на равнището на ума.
...
Не допускай никакъв фалш; не се преструвай. Бъди истински и изстрадай реалността. Страданието е полезно. Страданието всъщност е обучение, дисциплиниране. Изстрадай…! Изстрадай гнева, изстрадай любовта, изстрадай омразата. Помни само едно нещо - никога не бъди неискрен...
...
В омразата, в любовта, в гнева, във всяко нещо - бъди истински, действителен, без да се преструваш, защото само реалността може да бъде преодоляна. Ти не можеш да преодолееш нещо, което няма реалност...
...
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Dimitar Ochkov on март 13, 2009, 11:02:56 am
Помни само едно нещо - никога не бъди неискрен...
...
В омразата, в любовта, в гнева, във всяко нещо - бъди истински, действителен, без да се преструваш, защото само реалността може да бъде преодоляна. Ти не можеш да преодолееш нещо, което няма реалност...
...

  Да се възползвам от написаното, така както ми харесва.

 


послеслов
- както виждаш понякога съм като дядо мраз - изпълнявам желания. Преместих каквото поиска и изтрих последното. Дори ги преименувах както предложи.
Направих го по няколко причини:
1 - Има резон - сам избрах заглавието и импровизирах. През нощта нямаше как да "те питам" и го направих сам, както сметнах за удачно. Виждам че имаш друго виждане - добре, да бъде както казваш. Нямам претенции - аз си направих каквото трябваше - нито заглавията ме интересуват, нито ми и трябват или изисквам с претенции.

2 - Дължа ти го /вътрешно/ - като "обратен" жест, че се възползвах от това, което писа. Особено "последното" в центъра - дето е заградено... Тия мигове за мен са най-ценните - когато оставам сам и се "сливам". понеже не могат да се предизвикват, просто се "случват" и аз веднага навлизам. За целта е нужно да съм готов - за да "скоча"... Но както и да е - това са си мои неща.

пожелавам ти успех!

Благодаря ти, докосвайки се до "теб" придобих една нова опитност. Прочитайки "Преместих каквото поиска и изтрих последното" и спомняйки си думичката в червеното, разширих представата си как нещата се "случват" и веднага "навлизаш". И как "скачаш". И изпитах чувството че мога да се справя с това...

 
Никога ли не си имал разговор със себе си - ама [font=Verdana]честен[/font] - със съмненията, отвъд вярата си и заучените неща, разликите, смисъла, проникновенията? сам - със себе си...


   В любофффта няма чест нито искреност. Това е като да преместиш нещо без да си помолен. И да изтриеш последното , за да не останат следите от фалша на образа на АЗ СЪМ, който си създал.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: Aloha on март 13, 2009, 12:03:48 pm
В любофффта няма чест нито искреност. Това е като да преместиш нещо без да си помолен. И да изтриеш последното , за да не останат следите от фалша на образа на АЗ СЪМ, който си създал.

В любофффта няма чест нито искреност...

а в омразаТа има ли "искреност"? а в радостТа? а в болкаТа?...а в честностТа? а в искреностТа?
КОлко искреност има в искреностТа? а "чест"?

Всичко е истинско в плоскостТа...та това е света на усещанията...как да не е истинско..
кой може да го отрече?
Кой може да каже, че никога не е чувствал нищо...че не усещал болка?!?!..че не е усещал любов, вълнение?!?!??че не е плакал от силно чувство...
че не трепвало нещо "отвътре", когато любимиЯТ Е казвал "обичам ТЕ"...или когато НЕ ГО Е казвал..
и не е усещал всичко това с ИСКРЕНОСТ?
Всичко си е толкова истинско, че няма на къде повече...

и понеже цитираната "искреност", в комбинация с "чест", ми звучи точно като изкривеният аналог на истинската искреносТ -
от тук правя и заключениеТо си...че тази искреносТ си е точнаТа "истинсКа" искреносТ за цитираната любоффф...просто извъртане на думичките.

П.П
И защо да се прави нещо само ако някой помоли за това?!!?!?

П.Пп
а и, ако МИ ПОЗВОЛИТЕ,
да изразя мнение относно ваденето на малки цитати от контекст.
Това може да се моделира и изкриви до неузнаваемост...
може да му се предаде такова очарование и тълкование, че просто да се ахне...
Title: алоха
Post by: ramus on март 13, 2009, 02:46:28 pm
алоха,
той просто си драска момчето бе, не му нарушавай медитацията. Той така се е вглъбил, нека чете постове, да вади цитати, да мисли, изживява. 
И без това никой не му обръща внимание, таман сега пък ти взе да се закачиш на провокацията му.
Като му прочетеш предишните постове и ще ти стане ясно всичко, защото дори и тия, на които им говори бог, си имат писана история в изворите.
Имаше си тема - за разговорите му с бог нещо - почна я... и му омръзна след няколко поста. Имаше си "почитатели", има си и други форуми на които той си пишеше. Ама нещо, поне допреди година и там не му вървеше приказката и закачките. Тук, докато бях админ, той си играеше на бунтар и на божествен месия, ту на търсещо внимание дете - точно от админа "рамус" с който накрая си написа че в закачката заради внимание и популярност била цялата работа. Е, поне не бях изненадан де.
Кво да се прави - трябват закачки за някои малки деца, играещи на "разговори с техния бог", играещи на обичащи, прощаващи... но винаги с божествен уклон в игрите си. Вероятно това също е от факта, че бог му говори - "непрекъснато".
================
п.с.
Димитре, вече просто не ме интересуват закачките ти. По никакъв начин. нямаш си на идея колко много досада ми падна от отговорностите, откогато вече не съм администратор на тоя форум. Така, че си драскай, копи-паствай колко си щеш, просто не ме интересува(ш). И ако ще си чешеш крастата, опитай да си намериш някой друг "абдал" - аз вече приключих с това.  Имам някакво "време" на тоя свят, не за да се занимавам с игрите на децата от детската градина, пък било то и божествени. 
Това е последното ми едностранно "обръщение" въобще към образа и ника ти. И го правя, за да не се напъваш излишно - поне да ти се изясни.
Всички тия думи бяха просто форма на Сбогом.
Title: Re: Размисли върху любофффта...
Post by: beeyond on март 13, 2009, 05:30:12 pm
Из едно есе на ученик на изпита за влизане в Американския колеж, София,
На  зададена тема : „Ученик на живота


Доскоро мислех, че живея и като ходя на училище – съм ученичка. Но това, което се случи преди 2 години, ми показа, че нищо не съм научила в училище, което да ми помогне в живота. А като съм жива – не значи, че живея. Малката ми сестричка загина в катастрофа. Мисълта, че никога повече няма да я видя обсеби съзнанието ми и усещах постоянно бучка заседнала в гърлото. Чувствах се безпомощна и изгубена – слънцето грееше, но за мен денят беше мрачен, хората се усмихваха, но аз виждах само разтеглени в гримаса лица. Поговорих с учителя ми по философия – с когото всички от класа споделяхме в тежки моменти. Той ми каза следното – животът и смъртта съществуват едновременно – даже са едно и също нещо. Това, което ги прави да ги различаваме е нашата любов, нашето отношение. Осъзнах, че тъгата ми не е по кое да е изчезнало дете – а по онова, специалното за мен – онова, което ме делеше самата мен от смъртта чрез любовта  – чрез онова, с което разтеглената й в гримаса уста се превръщаше в най-сладката усмивка на света и ме изпълваше, чрез онова, с което вдлъбнатинката на бузката й се превръщаше с най-очарователната трапчинка на света и ме изпълваше, чрез онова, което правеше звуците, които се лееха от устата й най-звънкия и радостен детски смях и ме изпълваше, чрез онова, което превръщаше докосването на меката и пухкава ръчичка в гальовен жест и ме изпълваше, чрез онова, което превръщаше апартамента в дом, леглото в батут , стените в удобно място за причудливите й рисунки, коритото в банята – разплискано море….
Осъзнах, че самите ние се делим от смъртта чрез любовта към другите, защото тя създава света ни – моя, твоя, всеки със своята любов създава своя уникална, непознаваема за другите вселена, създава своя живот. Разбрах, че който и да си отиде от моята вселена, аз оставам чрез моята любов. Ако го няма отношението, ако я няма поезията, ако я няма магията на смеха, трапчинката, очичките-маслинки, ние няма да сме различни от роботите. Изчезването на сестра ми отвори очите ми за любовта. Защото материята, енергията се появят и изчезват, или трансформират, но това, което ги прави вечни е любовта на всеки миг, в който те оживяват в моята вселена. Времето на материята е преходно, магията на мига е вечна. Моята любов ги оживява за мига и мигът оживява моята любов. Смъртта става живот в пресечната точка на любовта, която създава вечното тук и сега. За да видиш друг човек тук и сега – не можеш без любов. Можеш да го гледаш както робот гледа човек, но ако искаш да го видиш като жив човек – ти трябва да се раждаш от смъртта чрез любовта във всеки миг. И този миг и всеки следващ  се изпълват със екстаз и разбираш, че имаш само едно вечно нещо, което те прави човек – любовта, всичко останало е преходно.
Title: съсирила се в любов свобода, от която боли...
Post by: kikka on май 09, 2009, 11:13:22 am


(http://img140.imageshack.us/img140/3963/love800x640.jpg)
Title: The soul afraid of dying that never learns to live
Post by: kikka on май 20, 2009, 01:55:02 pm
Bette Midler - The Rose
http://www.youtube.com/watch?v=oR6okRuOLc8

Some say love it is a river that drowns the tender reed
Some say love it is a razer that leaves your soul to blead
Some say love it is a hunger an endless aching need
I say love it is a flower and you it's only seed

It's the heart afraid of breaking that never learns to dance
It's the dream afraid of waking that never takes the chance
It's the one who won't be taken who cannot seem to give
and the soul afraid of dying that never learns to live


When the night has been too lonely and the road has been too long
and you think that love is only for the lucky and the strong
Just remember in the winter far beneath the bitter snows
lies the seed that with the sun's love
in the spring becomes the rose