ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: bee on ноември 28, 2005, 01:27:02 pm

Title: в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 28, 2005, 01:27:02 pm
Знаете ли какви са ви недостатъците и склонни ли сте да споделяте за борбата си с тях?
Аз ще започна с тези, за които се сещам на прима виста:
1.Ужасно съм нетърпелива – и макар и да си мисля понякога, че съм се попреборила с тоя недостатък, май не съм и постоянно трябва да работя по него.
2.Разхвърляна съм – от тоя почти съм се отказала да се боря – ако се уверя, че ми пречи някой ден, тогава ще го захвана по-сериозно.
3.Понякога говоря необмислено и се забърквам в разни истории от които не излизам много начисто, .... е за себе си успявам да ги сметна за уроци по пътя, но ако съм наранила някого ми е гадно и трудно се отървавам от чувството за вина  ....
4.Все още се ядосвам – макар и бързо да ми минава, все пак се случва да се навикам много на детето, за някаква беля дето е свършила ....вместо да и обяснявам по-спокойно.
5.Все още отделям малко повече време за себе (чета си книжки, къде са духовно, къде за лично удоволствие), отколкото за детето – това трябва решително да го коригирам в най-кратки срокове.
6.Като цяло се опитвам да упражнявам контрол над мислите и чувствата си, но .... трудно успявам ....
Ще се сетя сигурно и за други неща, но и това е добре за начало, надявам се.  :-[

Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 28, 2005, 02:01:53 pm
Bee, поздравления! Супер тема ти е хрумнала и аз веднага я подхващам, че моите недостатъци край нямат....
1. Това с нетърпението важи с пълна сила и при мен, ама е още по-зле, защото процесът е и обратен. Когато трябва да проявя търпение, аз все пришпорвам нещата. А когато ситуацията изисква бързи действия... ох, как си се подмотвам само....
2. За контрола - опитвам се да го упражнявам само върху действията си, а не върху мислите и чувствата. Оставила съм ги отдавна на самотек, че не се излиза на глава с тях.  ;) Лошото е, че понякога прозират и през действията.
3. Понякога, без да искам, обиждам разни хора, на които всъщност държа много, само защото говоря преди да мисля. Пък и явно се изразявам малко странно, защото аз имам едно предвид, те разбират друго... и всичко се обърква. После трябва да обяснявам какво съм имала предвид, а пък хич не обичам да се обяснявам надълго и става още по-зле :)
4. На мен само мислите ми са разхвърляни, а иначе съм подредена до педантичност. И ако нещо е преместено само със сантиметърче встрани.... направо мога да си откача. Така постоянно тормозя и заобикалящата ме среда да подрежда ... или поне да не разхвърля :)  Но май откакто се появи и детето ми ... взех да го преглъщам някак този хаос из стаята :) Най-вероятно се започва от маниакалното ми желание да държа всичко под контрол, за да няма непредвидени изненади в живота ми, ама си ги има в огромни количества :)
5. Имам си безумно много страхове, от които не мога да се отърва. И се получава така, че не мога да живея за себе си, а за тези страхове.
6. Изобщо не съм наясно със себе си, с желанията си... и въобще какво искам от живота... или той какво иска от мен... Вътрешният ми свят е ужасно объркан. (Вероятно затова се стремя да подреждам външния) :)
7. И още мнооооого други подобни и безподобни :)


А, да - и не мога да спра да си гриза ноктите (то това е малко встрани, ама ... )   ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 28, 2005, 02:28:56 pm
.......
1.Ужасно съм нетърпелива – и макар и да си мисля понякога, че съм се попреборила с тоя недостатък, май не съм и постоянно трябва да работя по него.
2.Разхвърляна съм – от тоя почти съм се отказала да се боря – ако се уверя, че ми пречи някой ден, тогава ще го захвана по-сериозно.
3.Понякога говоря необмислено и се забърквам в разни истории от които не излизам много начисто, .... е за себе си успявам да ги сметна за уроци по пътя, но ако съм наранила някого ми е гадно и трудно се отървавам от чувството за вина  ....
4.Все още се ядосвам – макар и бързо да ми минава, все пак се случва да се навикам много на детето, за някаква беля дето е свършила ....вместо да и обяснявам по-спокойно.
5.Все още отделям малко повече време за себе (чета си книжки, къде са духовно, къде за лично удоволствие), отколкото за детето – това трябва решително да го коригирам в най-кратки срокове.
6.Като цяло се опитвам да упражнявам контрол над мислите и чувствата си, но .... трудно успявам ....

7. Искам да имам всичко на момента
8. Ужасно съм нетактична- особено ако някой ме дразни
9. Прекалявам с цинизма и съм склонна към черногледство....
и така до безкрай...
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 28, 2005, 02:41:12 pm
 ;D  продължавам с моите:
- като ми писне от работа или духовности съм склонна да се забия в кръчмата и да се опияня малко с някой и друг джин – не съм сигурна доколко това е недостатък засега, защото мисля, че не е особено важно какво точно правиш на материален план стига мислите и душата ти да са чисти.
- обичам да се ровя в душите на другите, ако ми се отдаде възможност и има опасност понякога да прекаля ....
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 28, 2005, 03:10:39 pm
като ми писне от работа или духовности съм склонна да се забия в кръчмата и да се опияня малко с някой и друг джин – не съм сигурна доколко това е недостатък засега, защото мисля, че не е особено важно какво точно правиш на материален план стига мислите и душата ти да са чисти.
Вее, гледай освен чисти да ги запазиш и ясни  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 28, 2005, 03:18:27 pm
10. когато съм ядосана си го изкарвам на хората, които ме обичат. Но както казва мъжът ми- добре, че е за кратко
11. Джинчето и бялото вино понякога са и мои спасители
12. Конфликтна личност съм.
13. Налагам мнението си и когато никой не го ще ;D и най-вече тогава
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: Ricardo on ноември 28, 2005, 04:27:59 pm
Bee,когато нещо ти тежи опитай се да се смееш повече и да погледнеш на живота от друг ъгъл.
Диалектиката на смеха е диалектика на прехода. Смехът е начин да се освободи човекът от оковите на какви да е норми. Благодарение тъкмо на смеха човекът е устоявал в годините на репресии. Неслучайно през 30-те г. на ХХ в., когато е бил преследван, а по-късно и заточен, Михаил Бахтин проблематизира въпроса за смеха. В интерпретацията на знаменития руски мислител смехът е положително явление, което дава възможност на човека нравствено да противостои на тоталитарната власт. Защото да се присмееш на страха си, означава да го победиш.
“циничният смях, просташкият смях е онзи смях, в който смеещият се не познава срама, състраданието, съвестта”. Не само че поражда у човека относителна свобода, но смехът е и форма на насилие над нея. Осмиването е най-страшният бич за онези, които не отстъпват от възгледите си.

Една от най-съществените черти на смеха е неговата стихийност, непредсказуемост. Когато се смеем, винаги започва игра на смислите, защото отговорите за това над какво и защо се смеем, ни се изплъзват. Това чувства всеки, който е надарен било с мяра в смеха, било с духовна предвидливост, т.е. с това, което в аскетиката се нарича дарба за разпознаването на духовете. От опит знаем, че неведнъж сме се улавяли в колебания относно собствените ни духовни позиции, причина за което е тъкмо смехът.
“Блажени, които плачат сега, защото ще се разсмеете” (Лука 6:21).
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: velaskes on ноември 28, 2005, 06:42:48 pm
Ricardo съветвам те да пишеш по темата или да не пишеш. А тя е за личните недостатъци.
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 29, 2005, 02:22:21 pm
Хммм...
Значи така, а?
Тука само тричките с Вее и Nova ще си разголваме душиците, а другите ще гледат стриптийз :)
Я бързичко да си хванете клавиатурките и ние да погледаме малко :)
Ама то май не всеки е склонен да си признава недостатъците. Или да се замисля върху себе си.

Както и да е - аз продължавам с моите си :)
7. Ако спра да дрънкам, ще умра. Вечно ръся врели-некипели, без да се замислям дали на другите им се слуша. Това му е хубавото на форума - мога да си пиша колкото сърце иска и няма кой да ме плесне през ръцете  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 29, 2005, 02:39:45 pm
 ;D Мдаааа  ;D Мисля, че пуснах темата точно, за да си направим едно много полезно упражнение - но, разбира се, който иска прави, който иска не прави. :)

.... и аз много обичах да дрънкам навремето, и обичах да виждам, че хората около мен се забавляват. Оставяла съм други да се шегуват на мой гръб само и само да е весело в компанията. Всъщност и сега съм склонна да го правя.  ;D Нали е важно веселба да има в края на краищата  ;D И за да не се обърне изброяването на недостатъците ми в изброяване на предимства ще завърша така: вече не ми се дрънка толкова по принцип. Изпонаприказвала съм се на ежедневни теми - сега повече ми се мълчи понякога с приятел на чаша бира/джин, понякога в къщи .... но в главата ми мислите не спират и всъщност и сега ми се дрънка, ама само на определени теми .... и аз за това се радвам на форума - тук мога да си дрънкам на воля на любимите си теми и ... . все още никой не ме е плеснал през ръцете   ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 29, 2005, 03:24:02 pm
... само да допълня .... всъщност аз поне, няма да си изкажа всичките недостатъци, разбира се.  ;D Ще си запазя някои в дълбока тайна ... освен за най-прозорливите, които четейки между редовете може и да ми ги открият  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: velaskes on ноември 29, 2005, 08:37:46 pm
Я да видим аз какво ще изкарам на бял свят от моите "недостатъци"  :P
Ще кажа някои, които ме дразнят, и с които водя непрекъсната "борба"  :) Разбира се, всички те с в някаква степен изразени в мен, някои по-силни, други не толкова, но имат една обща черта - пречат ми да сътворявам най-величестената представа, която имам за себе си...
И така:
- нетърпение
- непостоянство
- нерешителност
- липса на самоуважение
- липса на твърдост при изпълнение на нещо неприятно, но наложително
- самоизолация
- разпиляност на енергията
- глупост
- страхливост
и много много други :)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 29, 2005, 09:09:35 pm
хе-хе
Типично мъжко изразяване :) Просто си ги изброява човека и толкова. А пък ние едни локуми разтягаме... ;D
Ама нищо - важното е, че още някой реши да се присъедини към "разголването" ;)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: velaskes on ноември 29, 2005, 09:50:50 pm
Ако ползвам твоята терминология wind явно някои са по изкусни в стриптийза  :P  А, други са по-добри в наблюдаването  ;)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 29, 2005, 09:55:46 pm
е то човек се учи докато е жив - едни на стриптийз, други да гледат....  :P
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 11:14:23 am
хмм
Вчера научих за още един недостатък, за който имах някакви предположения само ::)
Нямам си спирачки :-\ или поне не ги задействам навреме, ама то е същото. И най-редовно си ги забърквам едни....
И това за неразбирането продължава да си важи в пълна сила, ама се оказа, че и аз нещо не схващам смисъла, който другите влагат в думите си. Объркана работа.... ама вече я забравих  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 30, 2005, 11:19:44 am
Уинди, по-добре без спирачки, отколкото постоянно на ръчна. Е има и такива, които си ги ползват по предназначение и в точния момент, ама де тая способност .... ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 30, 2005, 11:28:28 am
 ;D аз пък днес реших да дръпна една спирачка и съм много горда със себе си  :D Не знам дали е навреме, ама по-добре късно отколкото никога :)
Абе човек се научава на всичко, но някои като мен трябва да си повторят и потретят грешките обикновено, преди да си научат урока  :(
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sirius on ноември 30, 2005, 11:46:12 am
Големи сте сладурани. Много ви се кефя,,,  как ме развеселихте само.
Аз пък съм се хванал за спирачките и не ги пускам :)  Сякаш ми е по-лесно да се управлявам, но пък съм абсолютно беззащетен относно видимостта. Виждам, че повечето хора предугаждат какво им мислят тези с които общуват, а аз...  ( Сигурно за това не мога да играя добре белот. ) Та аз макар и с известно владеене на спирачки, пак имам огромни проблеми да се оправям. Просто не мога да различавам препятствията. Пък и спирачките не винаги ме слушат. Голяма веселба пада  ;D

=Тате ми купи днес
ново Краз-че без спирачки
гледам го с интерес,
ще го блъсна още днес! =
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 30, 2005, 11:50:49 am
хайде още един в групата по стриптийз ;D ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 12:35:40 pm
хахаха ;D
Тук май се завихря купон :)

Вее, браво! Ти си нашата гордост!

А иначе и аз все си ги повтарям грешките. Тъкмо ми се размине едната, решавам, че съм си научила урока... и при следващата подобна ситуация отново реагирам неправилно.  ;D Някаква цикличност има и много ми се повтарят случките. Нещо май не мога да го разкъсам тоя кръг.
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 12:42:40 pm
Виждам, че повечето хора предугаждат какво им мислят тези с които общуват, а аз...
Sirius, хич да не ти пука. Аз не само, че не виждам мислите, ами и не ги чувам като ми говорят.  ;)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 30, 2005, 01:01:44 pm
ОБРАЗИ БЕЗПОДОБНИ (http://smilies.sofrayt.com/%5E/b0/wedont.gif)

(http://smilies.sofrayt.com/%5E/k/yogi.gif)(http://smilies.sofrayt.com/%5E/b0/togo.gif)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 30, 2005, 01:13:47 pm
Ах виееее  ;D Пуснах тема да си се вайкаме взаимно колко сме несъвършени, а вие я обърнахте на купон  ;D ;D ;D

Не, наистина мисля, че няма много значение какво си говорим, най-важно е хубавото настроение, с което го правим и усмивките, които разцъфтяват на лицата ни когато си четем постингите  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 30, 2005, 01:20:57 pm
няма да се сдържа и ще цитирам колегата Рикардо, макар и много тенденциозно(http://smilies.sofrayt.com/fdm/thumbs-up.gif)

... Смехът е начин да се освободи човекът от оковите на какви да е норми....



Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 01:21:28 pm
Не знам за вас, ама на мен ми се схванаха лицевите мускули.
А по въпроса за спирачките ... (че все не ми дава мира) ... май тук не важи "по-добре късно, отколкото никога". Че някак се обезсмисля да ги дръпнеш, след като вече си се забил в дървото ::)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 30, 2005, 02:35:29 pm
Абе и това е вярно, но ако се отнася до спирачки в човешки взаимоотношения някои катастрофи са едновременно неизбежни и полезни в крайна сметка. Кофтито е, че боли ... но пък ако се опита човек да погледне на нещата от гледна точка на безсмъртната си душа  и безсмъртната душа на другия .... не е толкова страшно :)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 02:43:04 pm
Направо ти се чудя как така винаги имаш отговор на всичко! :-*
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: bee on ноември 30, 2005, 02:46:07 pm
и аз си се чудя  ;D трябва да внимавам да не стана от ония многознайковци дето хич не ги обичам  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sobriety on ноември 30, 2005, 03:19:18 pm
Аз по-скоро не се боря със себе си, а с настроения възпитани отвън от време оно...доста неприятна задача.  :(
Боря се с: 1. подозрителността си и липсата на доверие към хора, които обичам (парадоксално, но факт....тъжно, но истина)
2. с прекалената грижа за хората около мен и прекаленото вживяване в чуждата болка
3. със страха от самотата
4. с грижата първо за другите и после за себе си
5. с липсата на индивидуалност в моменти на слабост (макар и рядко и за кратко да се случва, не го одобрявам)
ммм това май...може след малко и още неща да се сетя  ::)
Може би....това е всъщност "търсене на себе си"...в продължение на земните си дни се бориш с неща, които не ти харесват у теб  с една идея: "да откриеш истинското ти аз!".
Самоличността ми започва да се моделира още от първото ми изреваване. Жалкото е обаче, че истинското търсене на себе си не започва точно тогава, а по-късно...когато всъщност започваш да намираш мястото си сред другите и до осъзнаваш, кое ти допада и кое не. Тогава започва и борбата с несъответстващите на светогледа ти предварително наложени модели.....хм  ::)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sirius on ноември 30, 2005, 03:28:45 pm
Сетих се за още един мой недостатък :(  Много ми харесва някой да ме глези. Но в умерени граници! И не винаги, а само на мен като ми е хубаво.  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 03:29:03 pm
Sobriety, все едно, че мен описваш :)
Та и моята самоличност доста страда от загубата на индивидуалност ... (само дето е по-често)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 03:30:35 pm
Ха-ха
Сириус, това ако го броиш за недостатък... не знам...
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sobriety on ноември 30, 2005, 04:12:00 pm
Wind, тъй като осъзнах, че за да си я върна никой няма да ми помогне (а напротив - ще ме дърпа още по-надълбоко), си запретнах ръкавите и преглъщайки големи буци започнах да казвам НЕ, да да удрям камшик на онзи, който ме налага със сопа, да не обръщам и другата буза (както ми беше заложено), да казвам АЗ, да казвам ИСКАМ.....Все пак това става дума за самоличност, която произлиза само от теб...никой друг не може да ти я открехне
Абе мълчанието е признак за съгласие, нали  ;) така че няма как да ме разберат без да изкрещя и да дам писък на индивидуалността си  ;D
Звучи много лесно и изпълнимо...а всъщност е толкова тежко и болезнено  :-\
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sirius on ноември 30, 2005, 04:22:22 pm
sobriety, много, ама много добре ми е познато това нещо. Още се мъча в изкуството да отказвам решително, с добронамереност и със запазване на собственото си спокойствие. Но пък и се понаучих да показвам решителност (разбирай зъби лакти и каквото ти падне) на тези дето друг език не разбират. И пак е важно да показвам че съм добронамерен, и съм бил принуден. Ефекта е добър  ;D  Когато успея  ;D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sobriety on ноември 30, 2005, 04:44:49 pm
Sirius, шега няма  ;D понякога така пощръклявам, че ме засърбяват ръцете и краката за танци из въздуха  ;)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 04:47:24 pm
Не знам, Sobriety, малко не ми се връзва на мен това с изкрещяването и със запрятането на ръкавите. Аз поне съм от по-пасивните и все си чааакам ли чаааакам. Пък тя индивидуалността сама няма да дойде, ама и аз не знам какво чакам. ???
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sirius on ноември 30, 2005, 05:02:31 pm
Въпроса при мен е само да "покажа" пощтръкляване, а всъщност да съм си напълно спокоен. При мен пощтръкляването увлича и спокойствието се изпарява.  ::)  ....
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: nova on ноември 30, 2005, 05:06:00 pm
а има ли някой който успява да е спокоен и само да "играе", че е ядосан. Много ми е интересно. Аз това ама хич не ще го мога някога- всичко ми е като вулкан- затривам де що има по пътя
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 05:10:45 pm
Nova, пробвала съм го няколко пъти. В началото се получава, но от един момент се започва главоломен лавинообразен ефект и спокойствието ми отива по дяволите. Някак си докато се опитвам да се правя на ядосана (без да съм), наистина се ядосвам впоследствие  :D
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: sobriety on ноември 30, 2005, 05:14:15 pm
хе-хе-хе  ;D при мен е само чувство. Още не съм налитала на човек  ;D но е част от вътрешната ми борба  :-[
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: wind on ноември 30, 2005, 05:19:38 pm
 ;D ;D ;D
Аз все си мисля, че никой не е имал предвид физическа саморазправа, ама знам ли....  ::)
Title: Re:в борба ... със себе си
Post by: pakodelucia on декември 09, 2005, 09:59:18 pm
До една определена възраст си мислех, че съм целият един недостък. Всеки ми казваше какво ли не, че съм бил много груб, циничен, аутсайдер, нетърпелив, сприхав...няма смисъл да изоброявам. Един ден най-накрая разбрах. Няма човек на земята който да има недостатък в буквалният смисъл на тази дума. Ако един от човекците има недостатък това означава че и аз го имама - съвсем неосъзнато го усетих това. Тогава разбрах, че за да се държи някак си един човек, има причина, и тази причина си има своя и така до безкрай. Може да се връщаш и края нама да намериш, може да продължаваш и пак края няма да намериш. Тогава се запитах е по дяволите какво става? И Бог ме прасна с една дъска по главата, щото съм богохулствал. Но в момента в който ме удари разбрах. Това част от процеса. Който види тази част от него би могъл да се измъкне от нея, защото кокото е реална в една ситуация толкова е нереална в друга. Реално може ли нищото да има недостатъци? Или въобще да си задава въпроси като нас? Така, че от страната която ти гледаш да верочтно много недостатъци имам, но отдавана съм спрял да ги мисля така, непрекъснато търся функцията която ги предизвиква, така вместо да ги примам и отстъпвам пред силата им, аз просто искам да ги заобикалям. Е поне се опитвам. В момента в който нещо замери своя край, дори и под формата на някаква сигурност идея и каквото ще да е, то умира. Е аз исма да живея ;)