ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: divine on декември 06, 2005, 03:59:51 pm

Title: Пътя, кой върви по него
Post by: divine on декември 06, 2005, 03:59:51 pm
Много ми хареса този откъс, защото от собствен опит точно това съм почувствала и аз на различни етапи от моя път.

".........Най-трудната крачка и първата, която трябва да се направи, е да се вземе решение за следване на Пътя, независимо от всичко. Всеки ден. Илюзията на този свят ще ви отвлича от придвижването по Пътя. Всяка крачка понякога може да бъде много болезнена, като че ли вървите по натрошено стъкло, или по пътечка, по която са разхвърляни рози. Вие вървите бос и шиповете, които се набиват във вашите стъпала ви причиняват болка.

Това е болезнен път. Когато детето се появява в този свят, за него това е голям стрес. То излиза от майчината утроба и попада в непознат свят и това за него е стрес и болка от първото вдишване, от неизвестността и светлината.

По същия начин вие изпитвате стрес, когато влизате в съприкосновение с тънкия свят. Вие започвате да познавате своята неизвестна част и тя доста се отличава от вашата външна част.

Но вие вървите независимо от всичко. Независимо от болките и загубите, които понасяте по своя път.

Загубвате предишните си приятели, общуването с тях ви се струва съвършено празно и лишено от смисъл.

Загубвате интерес към предишните си увлечения. Вие започвате постепенно да разбирате, че този свят започва да ви става съвършено чужд. Вибрациите ви до такава степен се отличават от обкръжаващия ви свят, че ви се струва, че изпадате от него. Но вашето его не се предава. То се опитва да привлече вниманието ви към някакви известни само на вас привързаности към този свят, с които все още не сте успели да се разделите.

Понякога е срамно да си признаете тези привързаности, но това го има и то ще отмине. Достатъчно е само по-активно да проявявате своето желание да се избавите от несъвършенството. И вие продължавате своя Път.

И шиповете на розите все по-болезнено и по-болезнено се впиват в стъпалата ви. Понякога болката е непоносима, но няма възможност да се  върнете назад. Това е болезнен път. Човек, който притежава силно его не е готов за този път. И той се отклонява..............
............
Тези от вас, които разбирате за какво става дума тук, намерете време. Уединявайте се. Останете сами със себе си. Съсредоточете се върху сърцето си и си задайте въпроса готови ли сте да следвате този Път. И ако то ви подскаже, че сте готови – вървете. Но всеки ден, ставайки сутрин и всяка вечер преди да си легнете да спите си спомняйте за взетото решение. И продължавайте да вървите, колкото и болезнено да се впиват шиповете в стъпалата ви и каквото и да става с вас във външния свят. Не се бойте от нищо. Нищо, никакви оскърбления, загуби, неприятности на този свят не могат да навредят на вашата безсмъртна част.
АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, и аз съм винаги с вас във вашия Път."



Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 06, 2005, 04:07:45 pm
А ако усещаш ТЕЗИ неща, но не си на ТОЗИ път?
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: divine on декември 06, 2005, 04:14:32 pm
Сигурно Егото те заблуждава че не си, а пък щом ги УСЕЩАШ значи СИ на пътя. На своя си Път, а не на този или онзи път.

Имаше една мисъл : Бог е толкова голям, че няма как да не го видиш ( и евентуално да се сблъскаш с Него) :) ;)
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 06, 2005, 04:23:13 pm
Сигурно Егото те заблуждава че не си, а пък щом ги УСЕЩАШ значи СИ на пътя.

Вероятно си права за егото, защото хич не го виждам пътя. Но дано наистина съм там....
... и някой ден се сблъскам с голямото нещо.   ;)
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: reply on декември 06, 2005, 07:13:18 pm
zvu4i nqkak tolkova...samotno? mislq 4e tova e dumata   a dali ne e v1zmojno s14etanie? v smis1l ne s14etanie v koeto u4astva egoto a po skoro s14etanie na "dvata svqta"  dali trqbva da zag1rbi6 priqtelite?  ili starite zanimaniq? dano me razbirate     za6to TRQBVA  ne e li po skoro VEROQTNO   pitam za6toto i az s1m v edna podobna poziciq i se opitvam nqkak da balansiram ne6tata...est vse o6te ne mi se polu4ava nap1lno no ima vreme...  
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 06, 2005, 08:22:13 pm
 dali trqbva da zag1rbi6 priqtelite?  ili starite zanimaniq? dano me razbirate     za6to TRQBVA  ne e li po skoro VEROQTNO  

Нищо не "трябва" ако не го искаш да е така. Нещата ще се случат сами... и сам ще видиш, че общите ви теми намаляват (освен ако и те не вървят с теб, разбира се). Но пък хубавото е, че откриваш нови приятели, нови занимания...
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: reply on декември 06, 2005, 09:16:15 pm
da no kolko mnogo tr1ni.... mnogo tr1ni i bodili ot tezi rozi po p1tq...  a i az ne iskam novi priqteli itn...  4estno ne moga da si go predstavq   koi ot vas go e napravil? koi e zag1rbil vsi4ko?  ... a kolko e trudno vsi4ko na praktika nali!? :(
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 07, 2005, 01:32:36 am
охххх, ако знаеш на мен колко ми е трудно да загърбя някои неща.... хора....
... от страх, че после може да ми липсват, а няма връщане назад....
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: bee on декември 07, 2005, 08:31:16 am
Ами аз мисля, че ти, Reply, каза, че за яденето на месо не трябва човек да се насилва, а трябва по естествен начин просто да спре да му се яде месо (ако това изобщо стане). Ами принципа е абсолютно същия. Нищо не трябва да става насила и с мъка. Нещата трябва да се случат по естествен път и живота ни е даден за да го изживеем и то по нашия си уникален начин. Дадени хора просто ще спрат да са ти интересни, а други не.
Но за мен има един такъв много важен момент: Не е необходимо хората около нас да вървят точно по същия път като нас. Аз имам нуждата да чета много и да разнищвам разни неща до сърцевината им, но това е само защото аз така съм устроена, обаче в същото време около мен има хора, които изобщо нямат нужда да четат, но имат толкова добри сърца и големи души по начало, че четене не им е  нужно, за да вървят по един доста правилен (тъпа дума, ама ...) път. Мисля, че най-просто казано: (Wind, съжалявам, че ще използвам тази дума пак, но тя спестява много обяснения за уточняване какво точноимаме предвид) Бог иска да сме добри и да се обичаме. Просто на някои хора не са им нужни купища томове, за да се убедят и да започнат да правят тези две прости неща. :D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 07, 2005, 11:14:49 am
Мисля, че най-просто казано: (Wind, съжалявам, че ще използвам тази дума пак, но тя спестява много обяснения за уточняване какво точноимаме предвид) Бог иска да сме добри и да се обичаме.
Вее, само не ме разбирай погрешно - използвай си я думата колкото ти сърце иска ;D
И ето пак хубава идейка - за доброто и за обичането. Гледам да съм горе-долу добра... не знам дали се получава...
Гледам и да обичам... колкото мога и както аз си мога... ;D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: bee on декември 07, 2005, 11:45:58 am
Знам, Wind,  ;D само така си те подкачам  ;D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 07, 2005, 12:42:50 pm
 ;D ;D ;D
Хубаво е да знам, че не съм само аз "закачалка" ;D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: divine on декември 07, 2005, 12:46:39 pm
 :D ;D :D другите може да ни мислят за "откачалки", но само ние си знаем за какво точно сме се закачили
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 07, 2005, 12:54:03 pm
Наистина, Divine ;D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: reply on декември 07, 2005, 02:47:43 pm
xax :)  bee prava si :)  i az s1m na mnenie 4e horata okolo nas ne e zad1ljitelno da v1rvqt po s16tiq p1t... tova e po priemlivo ve4e  otkolkoto da zareje6 vsi4ki i da si sam(primerno) :)
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: bee on декември 07, 2005, 03:10:41 pm
Ами да, или иначе казано, всеки има право да си е откачен по своя си начин  ;D ;D ;D
Неслучайно хората са казали, че всеки луд си има номер, явно това важи и за пътищата към ... .знаете къде  ;D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 07, 2005, 03:44:59 pm
Нека аз да довърша!

.... към ... лудницата?
 ;D ;D ;D
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: divine on декември 08, 2005, 10:23:02 am

"В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването.

В известен смисъл това е доста опасен период (особено в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита!
Мисълта изоставя тялото и всички въпроси, които го засягат. Всичко бива игнорирано. Връзките с хората са оставени настрана. Семействата изчезват. Служебната работа минава на втори план. Сметки остават неплатени. Тялото даже дълго се оставя без храна. Съществото сега е насочило цялото си внимание към душата.
Това може да доведе до значителна лична криза във всекидневния живот на съществото, въпреки че умът му не възприема никаква болка. Той просто е изпълнен с блаженство. Хората казват, че си е „загубил ума" - и в определен смисъл това може би е вярно.
Откриването на истината, че животът няма нищо общо с тялото, може да наруши равновесието в обратната посока. Съществото, което първоначално е действало, като че ли тялото е всичко, сега се държи, като че ли тялото изобщо няма значение. Това, разбира се, не е вярно и съществото скоро (и понякога болезнено) си припомня.
Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух. Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на Земята,
Някои изказват хипотезата, че след смъртта тялото и разумът биват изоставени. Тялото и разумът не се изоставят. Тялото променя формата си, изоставяйки най-плътната си част, но запазвайки винаги най-външната си обвивка. Разумът (да не бъде объркван с мозъка) също продължава с теб, присъединявайки се към душата и тялото като една енергийна маса с три аспекта.
Ако някога решиш да се върнеш към тази възможност за изживяване, която наричате „земен живот", божественото ти същество отново ще раздели истинското себе си на т. нар. части: тяло, разум и дух. В действителност ти си една енергия, но с три различни характеристики."
Разговори с Бога- книга първа
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: vselena on декември 09, 2005, 08:36:37 pm
Има едно много добро сравнение за Пътя и израстването на човек. Тъй като не знам как !?, а и сигурно не може да ви го нарисувам тук ще ви го опиша с няколко думи: Ако си представим, че Пътя (израстването, разширяването на съзнанието и т.н.)  на Човека представлява "стълба, по която той се изкачва", той е стъпил здраво на едно стъпало, но това което вижда е на доста по- горно стъпало и не осъзнавайки това доста често в него се появяват противоречия. Защото това, което той вижда в този момент ще стане част от него едва когато стъпи на това стъпало!!! т.е. когато изкачи стълбата ( възпита в себе си някои качества, преживее някои неща и т.н. ). Разбирайки тази простичка истина ние можем да съсредоточим усилията си, да се концентрираме в изкачването :) - Пътя и да спрем да се тревожим и "вайкаме" защо това, което виждаме, че може - не е и т.н. Тук и сега, ние сме хората, които превръщаме в реалност мечтите си !!!:)
Какво ще кажете за тази метафора, допада ли ви?  
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: pakodelucia on декември 09, 2005, 09:08:39 pm
Има едно много добро сравнение за Пътя и израстването на човек. Тъй като не знам как !?, а и сигурно не може да ви го нарисувам тук ще ви го опиша с няколко думи: Ако си представим, че Пътя (израстването, разширяването на съзнанието и т.н.)  на Човека представлява "стълба, по която той се изкачва", той е стъпил здраво на едно стъпало, но това което вижда е на доста по- горно стъпало и не осъзнавайки това доста често в него се появяват противоречия. Защото това, което той вижда в този момент ще стане част от него едва когато стъпи на това стъпало!!! т.е. когато изкачи стълбата ( възпита в себе си някои качества, преживее някои неща и т.н. ). Разбирайки тази простичка истина ние можем да съсредоточим усилията си, да се концентрираме в изкачването :) - Пътя и да спрем да се тревожим и "вайкаме" защо това, което виждаме, че може - не е и т.н. Тук и сега, ние сме хората, които превръщаме в реалност мечтите си !!!:)
Какво ще кажете за тази метафора, допада ли ви?  
СУПЕР :) :) :) Много просто, красиво и истинско. Има много мъдрост в теб. Тва е една от грешките които правя аз. Противоречия ме мъчат доста, но с помоща на такива като теб да ме подсещат за реалноста, ще стигме до върха :)
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: bee on декември 12, 2005, 07:59:26 am
Допада ни, Vselena! :) Ето и една моя .... или не толкова моя  ;D

Мисля си за това, че всяко човешко същество се е родило, за да натрупа свой собствен уникален човешки опит и когато завърши земният му път, то трябва да го предаде в съкровищницата на Господа. Представям си, че Господ просто е запалил искриците огън в душите на хората и чака този огън да се разгори до там, че да извади човека от материята и да го изпрати напред във еволюцията като Бог или като Ангел.
Казваме си често, че вървим по пътя. Но дали е така? Не сме ли ние самите Пътя. Така както Той е казал, че е “Пътят, Истината и Живота” и не е имал предвид себе си като човек, а всеки от нас, който е открил в душата си Христовото Аз. Да, би трябвало ние да сме пътя. Пътят, който все още е в материята и естествените му проблеми са свързани с нея.
Та проправяме си ние пътя през материята, т.е. проправяме себе си в материята и малко страдаме, защото трудно се пробива път сам. Като в същото време обаче, никой друг не може да проправи твоя път. И какво се получава? Вървим напред сами и от време на време си срещаме покрай нашия път и с други пътища. На тях можем само да подвикнем и да ги окуражим и толкоз. Може да се окаже, че ще вървим до някъде заедно, а може би не. Желанието ми е да стигна до края на пътя си и да излетя. Надявам се да не се заплета из шубраците.
Ако са запитаме обаче как точно си проправяме ... или нека да се върнем пак на израза вървим по пътя си, какво ще се получи. Струва ми се, че вървим по тоя път, най-просто казано, чрез търсене на щастието си. Не можете да отречете, елементарния импулс на бебето – мед – мммм, сладко,  искам още ...... – хапче – ууууу, горчиво, не искам повече. И така до дълбоки старини. Всеки се старае да се докопа до нещото, което му доставя удоволствие и толкоз. И тук има едно: но,  .... разбира се. Но всяко удоволствие омръзва, или казано по друг начин, спира да удоволетворява. То, един шоколад, два шоколада и вече ти става лошо. После една, две, пет, коли или къщи и те престават да имат значение за теб. А във духовен аспект? ОК, ликвидирал си причините за страх, за разочарование и обида, обичаш себе си и другите наоколо. Е, кажете ми сега, това не може ли да ни омръзне също?
Да не би радостта от контакта със съмишлениците и радостта от възможността да помогнеш на другия и дори да се жертваш за него да си останат вечни?
Всъщност аз това все още не го знам. Не съм се нарадвала на контакта със съмишлениците ми и не съм помогнала особено на някой друг. Може би отрязъка от пътя, който съм, е този. И ще се радвам безкрайно да откия следващия му отрязък с вас. :D

Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: wind on декември 12, 2005, 10:22:47 am
Наистина е много вероятно това, за което говориш, Вее, да се случи. Да ни омръзнат дори и духовните стремежи/вървежи. Може би от един момент нататък ще спрем да мислим за другите вървящи и да си се подкрепяме. Вероятно затова тези, за които си мисля, че са постигнали доста в насоката (тибетски монаси, мъдреци ???, гуру-та и всякакви подобни ???), живеят изолирано и някак отдалечено от цялата суета на човечеството. И изобщо не им се занимава с останалите пътуващи. То няма как човек да не изгуби интерес към нещо, което вече е преминал....  Интересното винаги стои пред нас.
Title: Re:Пътя, кой върви по него
Post by: divine on декември 12, 2005, 11:13:27 am
може би наистина пътя е процеса на пътуване и пътуващия, забъркани в една неочаквано невероятна комбинация, какво ще излезе от това, зависи само от нас
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: rosi_banova on август 06, 2006, 09:52:04 pm
   ''Дневникът на един маг"Паулу Коелю-сещам се за тази книга,когато чета темата за пътя.Защо?Защото от нея аз разбрах,че не трябва да си "необикновен",а даже напротив-обикновен човек,човек,който търси истината.А аз не мисля,че това е необикновено.Всеки търси истината,само че на различни места.Ако търсим истината вътре в себе си, то тогава непременно ще поискаме да се променим към по-добро.Това не значи ,че трябва да се отчуждаваме от живота.Даже напротив-ще го живеем вече много по-внимателно.Ще се стремим да постигнем самоконтрол на емоциите,думите и мислите си.
"За да встъпи в пътя ученикът трябва да умее:
1.Да различава реалното от нереалното,важното от маловажното,полезното от безполезното,доброто от злото.
2.Да потиска желанията си,които са в противоречие с дълга.Да не налага своята индивидуалност,да умее да остава сам в състояние на съсредоточено внимание към вътрешното слово.
3. Да бъде искрен,добронамерен,изпълнен с любов към ближния.
4.Да има желязна воля и решителност за постигане на целта.
5.Да бъде жизнерадостен и оптимистичен.
Нужно е да се преодолеят:страха,суеверието,предразсъдъците,тщеславието,честолюбието.любопитството и излишната приказливост."Езотерично посвещение ;Мариана Везнева
Не мисля ,че е лесно да се върви по този път,но и не мисля ,че е невъзможно за обикновения човек,а когато пътят свърши и човекът се огледа може би ще види ,че от обикновен се е превърнал в НЕОБИКНОВЕН.
Мисля си ,че тук има точно такива хора.Успех на всеки ,дръзнал да върви по пътя! :)
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: OM on август 07, 2006, 07:16:46 pm
Не мисля ,че е лесно да се върви по този път,но и не мисля ,че е невъзможно за обикновения човек,а когато пътят свърши и човекът се огледа може би ще види ,че от обикновен се е превърнал в НЕОБИКНОВЕН.
Мисля си ,че тук има точно такива хора.Успех на всеки ,дръзнал да върви по пътя! :)

A spored men razdelenieto na OBIKNOVENI i NEOBIKNOVENI e nepriemlivo(tova zna4i da se opredelia ramka, norma niakakva) , za men normalnoto e 4e vseki 4ovek na zamiata e UNIKALEN i NEPOVTORIM! Vseki vurvi po putia, no vseki izbira svoia put. Iskreno se vuzhi6tavam na vseki, koito e opredelil svoia put i vurvi po nego uvereno- eto togava niama ni6to trudno i mu4itelno. Mu4noto i neveroiatno trudnoto e da ne si siguren, 4e si izbral  pravilnia put v jivota, togava samo goliamata viara i vslu6vane vuv vutre6nia glas moje da pokaje kude e tozi put!
 :smitten:
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: rosi_banova on август 07, 2006, 08:06:35 pm
  Използвала съм термините:обикновен и съответно неговия противиположен-необикновен,защото първият е използван от автора на романа,който цитирах , а именно Паулу Коелю.Значението ,което влагам обаче в тях, не трябва да се разбира буквално,а в духа на нещата ,които обсъждаме тук.От гледна точка на "еволюционното развитие" по пътя на всеки.Съгласна съм ,че всеки е уникален и неповторим,както и неговия път.Съгласна съм ,че увереността в правилното решение помага много.Но съмненията,които спохождат понякога пътя ни/хайде да е моя/ни създават доста трудности.Изпитанията,които несъмнено се срещат по пътя,всеки преодолява различно по изживяване и определя с различна трудност.На мен не ми е много лесно,но лесното никога не ме е привличало.Колкото до резултата мисля,че той не идва бързо,но ако се стремиш към него упорито,няма начин да не го постигнеш.Успех и на теб,Ом! :-*  O0
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: G-wiz on март 06, 2007, 11:37:11 am
за да спечели и постигне човек нещо няма как да не изгуби, или да трябва да се откаже от друго .. иначе няма да има баланс, хармония
ако говорим конкретно за приятелството.. аз лично съм сменила доста училища (3) и всеки път се е налагало да се приобщавам към околните за които сум била непозната, и може би до някаква степен са били настроени скептично към мен. Всъщност сега като се замисля.. не знам как съм се справяла, тъй като бях определено по-слабохарактерна.. да кажем едно 12-годишно момиченце, което отива от "най-тъпото" в "най-елитното" даскало в грага.. (6 клас съм била) .. като включим факта че съм и по-мълчалива, както и по-конфликтна личност и винаги някой се опитва да се рови дълбоко в личния ми живот.. справила съм се с всички перипетии :) на които може би сега дължа стабилността в  характера си

та.. разделила съм се с много хора, които съм обичала (приятелите си) ,и не само, обаче ето .. Петър Дънов е казал " за да успее човек той трябва да остави близките си, не да ги забрави и да не мисли за тях, а да се отдели от тях, физическото си време да посвети на осъществяване на целите си,а с тях да е мисловно.." или нещо такова беше не си спомням.. не е лесноо нооо можеш ако искаш :)
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: nel on март 07, 2007, 09:43:37 am
а не са ли именно трудностите тези, които ни "вкарват в Пътя" - поне за мене е точно така.
колкото до физическото ми време - близките ми "изяждат" голяма част от него, но не мисля, че това пречи на осъществяването на целта ми да вървя по Пътя - това даже още повече засилва убеждението ми да продължавам напред.
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: G-wiz on март 10, 2007, 02:33:23 pm
при мен специално винаги го има баланса.. смисъл започна ли да отделям повечко време на приятели, близки.. иии почва нещо да ми куца в даскало или ако съм се наела да свърша някаква работа нещо се обърква.. а когато им обръщам по-малко внимание всичко е 10 точки.. пък и много по-полезно е да говориш с някого час примерно, но да има кво да си говорите и времето да ви е запълнено и полезно и на двамата, отколкото да седите 3 часа и да дрънкате простотии.. поне за мен е така, защото нямам време за излишни разговори .. особено ако някой е решил, че понеже съм по-твърда, съм кошче за душевни отпадъци :)
Title: Re: Пътя, кой върви по него
Post by: beeyond on март 08, 2009, 01:21:22 am
"Път няма - има само вървящи", които обичат да си говорят за следите, оставени по пътя, дето го няма, и все се връщат в началото на разговора

Гъсеницата и Алиса се гледаха доста дълго, без да си продумат. Най-после Гъсеницата извади наргилето от устата си и се обърна към Алиса с немощен сънлив глас:

– Коя си ти? – рече Гъсеницата. Това съвсем не подканваше към разговор. Алиса отговори доста свенливо:

– Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти…

– Какво искаш да кажеш? – рече строго Гъсеницата. – Обясни се!

– Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо – каза Алиса, – защото, виждате ли, аз не съм аз!

– Не виждам! – рече Гъсеницата.

– Боя се, че не мога да се изразя по-ясно – отговори много учтиво Алиса, – защото аз сама не го разбирам. Да бъдеш в един ден ту голяма, ту малка е доста объркано.

– Не е! – рече Гъсеницата.

– Може би вие не намирате, че е тъй – каза Алиса, – но когато ще трябва да станете какавида, а това, знаете, ще се случи някой ден, и след това да се превърнете в пеперуда, мисля, и на вас ще се вижда някак странно, нали?

– Ни най-малко! – рече Гъсеницата.

– Може би вашите чувства да са различни – каза Алиса. – Аз зная само, че на мене би ми се видяло странно!

– На тебе! – рече Гъсеницата възмутено. – Коя си ти?

Това ги върна пак към началото на техния разговор.