ИЗВОРИТЕ

Книги и автори => Текстови файлове => Topic started by: Dimitar Ochkov on ноември 27, 2017, 08:30:08 am

Title: Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 27, 2017, 08:30:08 am
Старците са Тайнства преди Духа.
Старците са самата Свобода. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст – те са Същества преди рождението и смъртта.
Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията.
Старците не са родени от Тайната на живота, а от Мистерията на Бездната.
Старците са Древни Слънца.
Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път.
Старците ти отнемат времето, за да ти дадат Вечното и Безкрайното.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.
Първият Старец

Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.
Първият Старец

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.
Първият Старец

Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.
Първият Старец

Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите си.
Десетият Старец

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.
Първият Старец

Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.
Първият Старец

Само Истината се връща в Мрака на трите Безкрайности.
Тринадесетият Старец

Понеже Безкрайността е Велико Безмълвие, тя цялата е облечена в Истина.
Тринадесетият Старец

Тържествува само Мракът поради Тайната на своето Преизобилие.
Вторият Старец

Само докоснатият се завръща в Дълбините си.
Първият Старец

Умът е природата на падналите.
Духът е природата на избраните.
Мистерията е природата на Незнайните.
Четвъртият Старец

Третата Безкрайност е родена духовно, в нея живеят Божествата. Втората Безкрайност е мистериозно неродена, в нея живеят Старците – Изначалните. Първата Безкрайност е абсолютно неродена. Тя е в Неизреченост.
Тринадесетия Старец

Елеазар Хараш
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 27, 2017, 08:45:34 am
Изначалното събитие

   Случи е нещо в Древността. То беше Изначалното събитие. Яви се Лъч в Бездната и разтърси с потайното си могъщество съществата. Тези, които имаха абсолютна неизменност, оцеляха и бяха наречени Амохари – боговете. Тези, които имаха голяма вяра, паднаха надолу извън Бездната и бяха наречени Авари – ангели и многобройните им видове. Тези,които не видяха вяра в себе си, те придобиха заклинанието на хаоса. Те бяха наречени по-късно хорори, или хората – тези, които трябва да се учат.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 27, 2017, 01:46:28 pm
Седмата степен на Безмълвието

Само този може да съзерцава Древното, който е постигнал Древното. Древното е зад пределите на човека и зад пределите на Божествения разум. В Древното няма Свещени книги, нито дори вечност. Древното е неузнаваема Мистерия. Тук съществува само Неизразимото и само Седмата степен на Безмълвието го узнава, без да го познава.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 06:28:53 am
Старецът – мистична Прасъщност

   Тайната на Древното има в себе си необикновена дълбочина. Тук не е място за човешкото съзнание, нито за духовното съзнание. Само едно дълбоко мистично съзнание може да се потопи в тази Неведома тайна и да вкуси това, което е извън сътворените и несътворените светове. Който е влязъл тук, може да изразява неизразимото със своето присъствие. Тук ангелите нямат достъп. Тук е скрита Премъдростта и никой не може да я изследва. Тук е Древното Изначалие, което е преди словото, преди мълчанието, преди сътворението, преди вечността. Тук могат да влязат само Старците. Старците са най-древните хора. Старецът е състояние на Древния човек – мистичната Прасъщност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 06:45:30 am
Изначалните същности на Бездната

  Откровението на Бездната е тайното ръководство на Премъдрите. Премъдрите са Изначални същности на Бездната. Премъдрите не са просто чисти съзнания, те са тайни и мистични съзнания, които са преодолели чистотата. Чистите съзнания са Огньове на Бога, а Премъдрите са Пламъци на Бездната.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 07:07:28 am
Отношение само към Истината

   Старецът е същество, което слиза във вселената, без да има нищо общо с нея. Старецът е същество без време и без история, без път. Той е преживял Истината на Бездната и е неин Пламък. Той може да се изразява и духовно, и Божествено, и Мистериозно. Той няма отношение към хората и към световете, а само към Истината и нейната Скритост. Той няма нужда нито от щастие, нито от блаженство. Той е привел себе си в Нищото – Мястото, което превъзхожда всяка разумност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 07:24:04 am
Нищото – най-древният мост

   Старецът е същество на Нищото, а Нищото е всякога съществуващо Свръхбитие. Нищото е най-древният мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този мост  в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала. Това е Началото, което е без начало. Старците са Пламъци от това Безначално Начало. И когато такъв Старец те учи и ръководи, той те учи така, че все по-малко да се нуждаеш от Него, за да може след време да изработиш собственото си Нищо и да се слееш с Него и с Неговия Пламък, та да се приближиш до Началото, което е Безначално.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 07:44:21 am
Древно Безмълвие

   Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към Бездната, която е мястото на Древните. Отреченост значи освободеност от себе си. Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си. Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 08:00:36 am
Безкрайно изумление

   Това Скритото не е Бог, не е живот, не е светлина. Тук всички наименования угасват. Тук няма нужда нито от Любов, нито от разбиране, защото тук си преизпълнен от Бездънното и неговата Велика Пълнота, но трябва да си узрял и достоен да я понесеш. Тук всичко е по-дълбоко дори и от Тайната на нещата. Тук няма нищо външно и нищо вътрешно, толкова е Бездънно това Прасъщество-Мистерия. И започваш безкрайно да се изумяваш. Възторгът няма край, защото вече си опиянен завинаги. И всичко това е далече от всякакъв живот и от всяка смърт.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 28, 2017, 08:16:05 am
Всезрящо Безмълвие

   Само тук в Бездънната Мистерия можеш да узнаеш цялата Истина, която те дарява с безметежност, покой и неведома дълбина. Но за всичко това е необходимо освобождение от всички светове и безкрайно мъдра Любов, защото само тя може да понесе Безкрая. Тук се сливаш с древните несъздадени неща и проумяваш, че всичко създадено е стеснено, а несъздаденото е просторно, освободено, то диша Свободата на Безкрая. И тук няма нужда от никакви звуци, защото Тишината те е извисила и тук ти притежаваш Всезрящо Безмълвие.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 29, 2017, 05:38:09 am
Живее във вечна Непознаваемост

   Мистерията е повече от свят и светове, от сътворено и несътворено, от видимо и невидимо, от Любов и Мъдрост. Мистерията е Откровение на самата Себе Си чрез самата Себе Си. Тя е потайна Неподвижност. Всичко се движи около нея и се опира на нея. Огънят за да гори, се опира на нея, иначе той нямаше да има опора. Мистерията живее във вечна Непознаваемост.

 Единадесетият Старец

В Тайната на своята собствена Непостижимост

   Който бъде докоснат от Мистерията, изоставя всички светове и Бездната става негов Дом. Той вече не спада към човечеството и не се зове човек, а свободен дух. Той вече не търси смисъла, нито вече има предназначение. Той вече е свързан с Прадревния Източник, Който е изпуснат от човечеството. Това е истинският човек и той заживява в Бездънната Тайна на своята собствена Непостижимост. Той е отвъд знание, отвъд светлина. Живее в особения връх на Мистичното.

Единадесетият Старец

Храната на Бездната

   Мистерията слиза в Бога, слиза в Старците, слиза в Синовете Божии, но всякога си остава абсолютно непонятна и неизречима. За нея няма възприятия, нито представи, нито подобия. Никакви разсъждения няма за нея. Бездната обладава дълбинно и огромно Безмълвие. Бездната е безсловесна. Не се е родило слово за нея. Една част от Бездната е скрита в Бога, в Старците, в Синовете Божии и действува чрез тях. И Бог, и Старците не могат да се изрекат реално, защото са произлезли от Неизразимост. Храната на Бездната е скритата Премъдрост. Тя е поток от пречиста, сияеща Есенция, която сама по себе си е неизтощима Храна.


Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 29, 2017, 06:47:39 am
Неведомата Дълбина на Бездната

   Когато Мистерията е изпуснала частица от себе си, създали се Старците, Бог и всички неща. Явили се светове – родени и неродени. И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал целта, ти си станал дълбинно безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията.

Единадесетият Старец

По-древната Сила

   Древният Мрак е бил голяма Сила, но не е познавал по-древната от себе си Сила, а тя е Безмълвието, което потайно вижда в Мрака. Безмълвието е виждащо. Древният Мрак е силен, защото е съществуващ, но Безмълвието е могъщо, защото спада към несъществуващото, неизразеното, неуловимото. Знанието расте в повърхностното. Незнанието расте в Безмълвието и така привлича Мъдростта. В Безмълвието расте и несъществуващото, неограниченото, което е другото име на Свободата. Във Величието на Безмълвието расте Незнанието, а в Незнанието сияе Покоят и Тайнството на живота.

Единадесетият Старец

Мистичният опит

   Великото Незнание, което сияе, се улавя от Мистичния опит. В този опит тъмнината свети а Мракът блести. В знанието тъмнината е мрачна. Ето защо човекът трябва да преследва Безмълвието дълбоко навътре, докато стигне до скрития, сияещ Център. Истинските цели на живота се преследват навътре. Който не е богат вътрешно, той става греховен. Греховният е повърхностен, а е роден, за да стане бог и велика радост за съществата.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 30, 2017, 05:34:05 am
Мястото на Неговата Необяснимост

   От Незнанието ние вървим към истинно Знание, а чрез истинното Знание вървим към Мистерията и я узнаваме в своето дълбинно Безмълвие. В края на краищата истинното Знание се превръща в дълбинно Безмълвие – Мястото, до което не достига никакъв звук, никакъв свят, никаква смърт, никакъв живот, защото Безмълвието е Мястото на Неговата Необяснимост. Това Безмълвие е, което шепне Тайнства.

Единадесетият Старец

Очарованието му става непрекъснато

   Този, който се нарича истинен Търсач, изоставя първо всичко човешко, после всичко духовно, после всичко Съкровено, после всичко Божествено и накрая пристига в своята Дълбина – Бездната от Безкрайност. И очарованието му става непрекъснато, защото вече ги няма живота и смъртта, които да пречат.

Единадесетият Старец

Безкрайното е толкова ослепително

   В Безмълвието е изоставено външното – мисленето. В дълбинното Безмълвие е изоставено и вътрешното. Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е ярко – то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и от вечност. Безкрайното е толкова ослепително. Защо е толкова ослепително? Защото това е неговата най-вътрешна истинност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on ноември 30, 2017, 08:14:39 am
Безкрайността е несподелима

   Неизменното не е явно, неизменното е скрито. Скритото на Мъдрия е чисто. Чистото на Мъдрия е ясно. Ясното на Мъдрия е ослепително като мълния. Мъдрият има крила, които и птиците не са сънували. Ето защо птиците летят в пространството, а Мъдрият странства в Безкрайността. Пространството е повърхностно, Безкрайността е достъпна само на Мъдрия, но и той не може да я опише. Описанието е убягващо. Останало е само Несподелимото. В Несподелимото е пълнотата на Тайната.

Единадесетият Старец

Когато Мистерията те допусне до Себе Си

   Като Велик Древен Мрак изглежда Мистерията, като Велика Недостъпност. Но който е призован от Нея, е видял скритите й Лъчи, а те са ослепително ярки, защото преизобилен е Източникът. Мистерията е тъмна, когато не те допуска до Себе Си и прекалено ярка, когато те допуска. Мистерията е пресветла, а Мракът е покритие, мъдро покривало, но това покривало пада пред човека на Истината. А що е истинното Знание, що е Истината? Чудна и проста.

Единадесетият Старец

Истината е единственото Послание

   На онзи, на когото е дадено да преживее Истината, му е даден и достъп до Бездната. Той няма светлина в себе си, а тъмнината е изоставил. Тъмнината и светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си истинен, е освобождение от границите. Истината е единственото Послание, защото когато станеш истинен, обезмислят се границите, обезмислят се световете. Явяват се Безкрайността и Скритостта.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 01, 2017, 06:41:07 am
Чудото скрито в Древния Мрак

   Нищо не може да се докосне до Мистерията, освен дълбинното Безмълвие, защото природата на това Безмълвие е сияеща. В това Безмълвие изчезва и единството със световете. Ражда се ново единство, единство с Бездната – Праизточника, у когото е Потайното Мистично Сияние. Тук странникът е сияещ, защото са отпаднали и светлината, и тъмнината. Сиянието е силата на Прадревния свят, а не на световете – сътворени и несътворени. Това Древно Сияние е било преди безсмъртието и смъртта. То е било Чудото, което е било скрито в Древния Мрак.

Единадесетият Старец

Нашата Древна Тайна

   Всяко сътворение и във видимото, и в невидимото е едно ограничение. Сиянието не плува в световете на ограничението. То плува в Свободата на Древната Бездна. Сиянието е царувало, без да има условия и закони, защото то е предвечно. Сиянието е свързано с най-дълбокия и скрит Мистичен опит. Този опит е свързан с Тайнството на Бездната. Сиянието е безусловно. То е нашата Древна Тайна.

Единадесетият Старец

Дълъг път на отказване от себе си

   Сиянието е другото име на Свободата. То не работи за вселената. Вселената работи за него, за да го достигне. Сиянието е Мистично Слово на Бездната. То е Мистично Безмълвие, защото говорът е ограничение. Сиянието и досега е скрито. Светлината го търси, но тя има да извърви дълъг път на отказване от себе си, докато стигне до тази Мистична Есенция. Светлината е предел. Сиянието е чиста Свобода.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 01, 2017, 07:14:46 am
Целта на живота е Велико Непознаване

   Истината ни въвежда в Тайната на Мистичната Непознаваемост. Ти не можеш да изучаваш тази Непознаваемост, но можеш да се обогатяваш от нея. Целта на живота не е познание на каквото и да е. Целта на живота е Велика Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. Ето защо Мъдрият търси Непознаваемото и се обогатява от него.

Единадесетият Старец

Истинската цел е отвъд

   Истинската цел е отвъд живота и отвъд вселената, и отвъд Бога. Ти трябва толкова надълбоко да влезеш в Бога, че да излезеш от Него. Навътре в Бога ще узнаеш Тайната Му, но отвъд Тайната Му ще се докоснеш до Неговата Мистерия. Той живее в Тайната, но е скрит в Мистерията. Мистерията е най-чудната Непознаваемост, която можем да срещнем в нашия път навътре.

Единадесетият Старец

Бездънното превъзхожда всяко просветление

   Да преживееш Тайната на Бога, е велик дар. Нещо от Мистерията те е дарило с докосване, а това докосване е началото на безкрайното обновление. Без това обновление животът е ограничен и той се движи само в границите на живота и смъртта. Чрез това обновление човекът става вечен и безкраен. Той става подобие – подобие на Бездънното. Това Бездънното превъзхожда всяко просветление, всяко вдъхновение. То е отвъд началото и края на нещата.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 02, 2017, 05:56:51 am
В Сиянието преди времето и вечността

   Чрез Бога Мистерията ще завърне човека при Себе Си. Първо човекът трябва да заживее в себепознанието – в своето духовно присъствие, после в Богопознанието – в Божественото присъствие и после ще бъде призован от Мистерията. В Мистерията е скрит истинския Храм. Който не е призован от Мистерията, се занимава с външни и вътрешни храмове. Човекът е роден, за да заслепи мрака в себе си. Божественият човек е роден, за да заслепи светлината в себе си, а Абсолютният човек – той трябва да се завърне в Сиянието преди времето и вечността.

Единадесетият Старец

Движим се към нашата Древна Старост

   Велика Тайна е скрита в живота на всеки живот. И всеки, който посяга на чуждия живот, се отделя от тази Тайна и той бива призован от застоя. Когато се движим към Тайната на Бога, ние се движим към себе си. А когато продължим отвъд Тайната, ние се движим към нашата Древна Старост, към Мястото, където нищо още не е било родено, към Тихия Извор – Благ, Скрит, Недоловим и Безкраен, съществуващ без думи, без мисъл, защото е превъзхождащ всичко.

Единадесетият Старец

Съвършената Цялост

   Съществува скрита Причина за всичко, което живее и умира. Велика благост има в Бога, но в скритата си Мистерия Бог е Абсолют и Велико е Всемогъществото Му. Това Всемогъщество е извън всякакви качества. Можем да Го наречем неосезаем, но поддаващ се на Мистично Единение, което е отвъд света и вселената. Вътре в Абсолюта няма нищо, освен Нищото – Съвършената Цялост. И това е името на Бездънното Праначало.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 02, 2017, 06:32:14 am
Шепотът е Древният Баща на съществата

   Човекът е Древна Същност, а енергията му е само слуга. Тази Древна Същност на човека не се нуждае от знания. Тя действува без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. Шепотът е Древният Баща на съществата.

Единадесетият Старец

Узнава Тайното Предание

   Най-голямата чистота е най-мощното въздействие. Кой е скрит в най-голямата чистота? Праизворът. Който търси Праизвора, придобива най-чудното въздействие върху себе си. На него вече му влияе Мъдростта, а не светът и вселената. Той узнава чрез чистотата си Тайното Предание. Той узнава чрез чистотата си това скрито Предание и вижда в смъртта си своето чисто Възрождение. Докато Причината на причините за другите е незрима, той живее в нея и тя го учи. Тя му преподава Учение за безсмъртие и покой.

Единадесетият Старец

Молитвата – преклонение пред Бездънното

   Велика и скрита е способността да се молиш. То е символ, преклонение пред Бездънното. Това преклонение те прави достоен, за да влезеш в Незнанието. А този, който е влязъл в Незнанието, той може да свети по-силно от слънцето. Слънцето е дълбоко, а Незнанието е Древно. То предшества слънцето. Молитвата е изначална способност на Съкровеното, а Съкровеното е домът на Незнанието. Незнанието пък е дарител на покой и изумление. Молитвата е прадревен символ. Тя разкрива дълбинното скрито отношение към Бездната, а това е отношение към Великата Незнайност. И така Незнанието те привлича към себе си, за да го узнаеш, без да го познаеш.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 03, 2017, 07:38:14 am
За да осветим собствената си тъмнина

   Злото ще дари падналото човечество с жив, съзнателен разум. Човешкият живот е зло, духовният живот е добро, Божественият живот е благост и еликсир. Злото трябва да преработи човешкото добро, а доброто трябва да стигне до благостта. Когато злото заведе човека до благостта, тогава това зло ли е, или не е? Казвам: Злото е имало план да осъществи нещо разумно и Божествено. Злото проваля само човешкото добро, защото то е лицемерно. И така недостойният се отстранява от доброто, а достойният се утвърждава във доброто, защото е бил истинен. И затова злото съществува в света – за да осветим собствената си тъмнина.

Вторият Старец Азавот Махария

Скритата способност на Древния Мрак

   Ако стремежът устои на греха, ражда се духовното начало в ученика. Ако вдъхновението устои на Мрака, ражда се Божественото начало в ученика. Ражда се и още скромното величие на духа. Дори и ученикът да преодолее Мрака, той няма да узнае неговата Тайна, защото Древният Мрак има друга скрита способност. Той иска да ни направи Мъдреци, Учители и Старци за бъдещите нови светове.

Вторият Старец Азавот Махария

Незнанието е Свръхбитие

   Незнанието е Мистично Единение с Бездната. Това Незнание не може да бъде обяснено, защото Бездната му е дала Безкрайност, Дълбина и Премъдрост. Незнанието е благословено от Бездната. То е отвъд логика, чувства и природа. Незнанието е Дух от много висш порядък. Мисълта не го достига, но Духът го улавя. В своя най-мистичен смисъл Незнанието е Свръхбитие – преизобилен, скрит Извор, протекъл в Древния Мрак и успял да учуди с пречистите си води.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 03, 2017, 08:03:27 am
Преградата е Древният Мрак

   Древен Мрак забулва светлината и тъмнината. И само този, който открие своята Мистерия, излиза от световете на времето и вечността. Нашият Най-Древен Произход е скрит в Мистерията, а преградата е Древният Мрак. Той не може да бъде пресечен от ангели и хора, а от велики Търсачи на Истината. И когато дойде техният ден, стрелата на Търсача пробива Древния Мрак и той се завръща в Безкрайния си Дом.

Вторият Старец Азавот Махария

За да стане Бездна от Безкрайност

   Не съществува самостоятелно зло в света и вселената. Злото е слуга на Най-Скрития от Скритите. Всеки човек трябва да стане Бездна от Безкрайност и част от Мистерията, за да погълне злото в собствените си дълбини. Ако в тебе съществува някакво зло, Безкрайността няма да те приеме. За тебе отклик ще има само времето и фалшивото отвъдно пространство. Който служи на времето, той погубва Окото си за Видението на Най-Скрития от Скритите.

Вторият Старец Азавот Махария

Ако Древният Шепот ти заговори

   Злото ще те разрушава, докато ти се съградиш по законите на Древната Тайна на живота. А Девната Тайна е в това да станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 04, 2017, 07:19:52 am
Неведом Океан без брегове

   Абсолютно Незнайното няма ограничения, няма брегове, няма качества. Абсолютно Незнайното е Неведом Океан без брегове, Океан без вълни, Океан без вода, чист Първичен Океан. Древното Неведомо не е нито разум, нито душа. То е подобно само на Нищото, а Нищото е безподобно. Колкото по-неразбрано е това, толкова по-обширно е то и Свободата му е неизчерпаема. Името на тази Неведомост се изрича като Безименното.

Вторият Старец Азавот Махария

Незнание и извисено Незнание

   Познаването на Бога е свързано с отстраняване на световете, с отстраняване на времето. Познаването на Великата Мистерия е тайно саморазкриване на Бога навътре в собствената Му скрита Същност. Той решава на кого да се саморазкрие като Любов, на кого като Тайна и на кого като Бездна и Мистерия. И всичко това зависи от степента на Незнание и Дълбинност, защото има незнание, има и извисено Незнание.

Вторият Старец Азавот Махария

Вход към друга Тайна

   Да видиш Тайната на Бога, означава да видиш Любовта му, Същността Му, а да видиш Същността Му, то е вход към друга Тайна. Тя е безмълвна и води към Бездната Му. Тук вече Същността Му е друга – Необятна Бездна. За да се познае Бездната, се изисква Дълбинно, осъзнато Незнание. Тук всичко е изоставено, всичко замлъква. Външното замлъква, вътрешното угасва и така изключвайки всичко, включително и себе си, ти започваш да принадлежиш на Бога и на Скритостта Му. Така изоставяш пределите и навлизаш в Безпределното.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 04, 2017, 07:46:31 am
Ученик на Древните Старци

   Вътре в Тайната има нещо неизречимо. То е от Бездната. Има нещо, което е от Бездната, и когато то ни докосне, не вече сме спасени и от Вечността, която е ограничение на Бездната. Вечността само подготовка за Безпределността, така както времето е подготовка за Вечността. В Тайната има скрити лъчи на Неизречеността. Който е познал Тайната на живота, може да стане ученик на Древните Старци.

Вторият Старец Азавот Махария

Който се срещне с Древния Мрак

   Има степени на Близост с Безкрайността. Това се определя от Мистичния опит и от Силата на Древния Мрак. Който се срещне с този Мрак и съумее да го превърне в Покой, дава му се нещо, което е по-дълбоко от Покоя, нещо, което е скрито в Покоя. То е неизречено, но е ясно. То е неуловимо, но дарява себе си явно от вътре. Такъв човек заживява изворно. Той започва да пие Същността.

Вторият Старец Азавот Махария

Страшна е Тайната Му

   Гори Огън в Любовта. Гори Могъщ Пламък в Бога. Гори Древност в Бездната. Гори Мрак в Мистерията. Гори Прасияние в Абсолюта. Гори Неизреченото Преизобилие в Абсолюта. Гори Мълниеносно Величие в Абсолюта. И ако световете биха Го видели, нямаше да устоят, защото страшна е Тайната Му. И понеже е страшна Тайната Му и Неведомостта Му, Абсолютът се е ограничил в Себе Си и е станал Бог. Като Бог ТОЙ е станал достъпен, поносим, защото Бог е само част от тази страховита Тайна и Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 06, 2017, 05:45:00 am
Древното Откровение

   Всичко е произлязло и изтекло от Огнена Любов. Само Тайната е от друго естество и затова Тайната превъзхожда Любовта. Любовта е път към Тайната, а Тайната знае къде да те заведе, ако си подготвен. В Тайната върви само подготвеният и за него се случва Древното Откровение. И в това Откровение Тайната ти казва: „Ела, приятелю, защото ти си Съкровен и Богоподобен. За тебе е създадена Свободата. За теб не съществува вече Древният Мрак, Древното Було. Ти вече си самото Първично Знание“.

Вторият Старец Азавот Махария

Да осветиш Древния Мрак

   За да разбереш пресветлите Тайни, ти трябва да си минал през Древния Мрак и да го осветиш чрез собствената си Тайна. Ако ти познаваш себе си, ти ще познаеш и собствената си Тайна. А тази Тайна е преди Вечността и Сътворението. Тя е била в Безвремието, тя е била винаги. Тя е и сега, но е забулена. Всеки трябва да разбули себе си в своето скрито Съвършенство, а то е изтъкано от силата на Чистотата – Мястото на Покоя, Благостта и Безпределността. Който живее тук, има ясно озарено Сияние. Чистият Пламък, който гори, сякаш е без огън.

Вторият Старец Азавот Махария

И Неизменният трябва да се пази

   Само Пустотата може да тълкува Тайните на Бога, защото тя е устояла на Древния Мрак. Неизменният може да тълкува. Изменчивият да се пази, защото ако той тълкува Дълбините, той увеличава мрака в себе си и ще угасне. Неизменният се е слял с Тайната на Бога, но без да познава тази Тайна напълно. И затова и неизменният трябва да се пази, макар че е Богоподобен, защото тайната, скрита в Бога, колкото и да е близка, си остава дълбоко Непристъпна и завинаги Неузнаваема.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 07, 2017, 05:32:26 am
За Древното, което е скрито в човека

   Мистерията, това е Пълнотата на Неизречеността и всички Древни Старци и Велики Учители, Които сияят тайно или явно, те сияят с част от Неговата Неизреченост. Те са навлезли в най-дълбоките степени на себепознанието, без да се познават. Тези Древни Старци и Велики Учители имат Богоенергия и Неизразимост в себе си, дарени им от Мистерията. Тези Неизразими Същества не говорят човешки неща. Те изразяват вечни думи и безпределни състояния. Те изричат Неземното и Безкрайното и не всеки може да разбере това Неизразимо и тази Безпределност, защото те не са за човешки уши, а за Древното, което е скрито в човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Древният Мрак има Лице Съкровено

   Древният Мрак е скрито Було, обвита Тайна. Древният Мрак има в себе си Лице Съкровено, но невидимо. Той има Лице, което сияе, но можеш да го само ако си станал едно с Истината. Само тогава можеш да бъдеш въведен в него, а тогава ще бъдеш въведен в онова, което е било преди съществуването. Тези, които са обвързани с този свят, за тях Древният Мрак няма Лице. Сиянието му остава скрито, защото те не са достойни да прогледат Тайната и Величието на  Древността. Те, недостойните не отиват по-далече от собствения си провал. Древният Мрак приема само тези, които са избрали твърдо Истината, а тя ги прави мъдри и скрити от погледа на света.

Вторият Старец Азавот Махария

Пробив в Древната Скала

   Няма звук и реч в Древния Мрак. Няма чисто и нечисто, няма нисше и висше. Тук само Истината може да направи пробив в Древната Скала, Духовната Скала. Тя може да бъде пробита само от волята за Истина. И тук е Мистичният опит. Тук няма място за човешките способности, те угасват. Това, което може да изгрява тук, е само Силата на Истината. И тогава Непознаваемото става узнаваемо. То те докосва мистично и ти вече не си от този свят, нито от отвъдния. Непознаваемото е започнало да живее потайно в теб. Ти не го виждаш, но знаеш, че то е отвътре и че животът ти вече е съвсем друг.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 07, 2017, 06:12:10 am
Ще зърнеш Най-Скрития от Скритите

   Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а Тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоставиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е неизразимо. Когато стигнеш до своята собствена Древност, ще зърнеш Най-Скрития от Скритите и тогава в нас ще засияе Прабащата на Сиянията и това, което е било, преди да потекат Водите на живота.

 Вторият Старец Азавот Махария

Скрит и Неуловим, но близък Приятел

   Къде обитава Този, който превъзхожда всичко? В Недостъпно Място, в Мястото на Дълбините. Мъдреците се докосват до Него само като се освободят от всички познати неща. Старците се докосват до Него, като се освободят от всички непознати неща. Но Той, Абсолютът, е всякога Недостъпен, а същевременно е близък и подава ръка на Съкровеномъдрите. Всеки, който е станал Съкровеномъдър, е имал истинска Любов към Него. Истинската Любов, това е Любов без условия и условности, и поради това той е бил призован. И който е бил призован, дадено му е било Откровение, а то е Единение с Този, Който си остава отново Скрит и Неуловим. Но вече Той е близък Приятел и това се нарича възлизане към Неговата Скрита Непознаваемост. Това възлизане е за слънцеподобните и сияещоподобните.

Вторият Старец Азавот Махария

И знанието,и Мъдростта Го скриват

   Чрез познание нямаме достъп до Великата Мистерия. Чрез Мъдрост имаме само път към Великата Мистерия. А чрез Незнание имаме само приближаване – тайнствено встъпване в Неговата забулена Обител. И знанието, и Мъдростта Го скриват, но Незнанието Го открива, и то само за да стане Той още по-скрит. Тук вече Незнанието Го познава като Непознаваем, но това е придобивка, защото е преживяно приближаване и защото към Незнанието Великата Мистерия изпраща нещо от Своите Лъчи – към Древнотърсещия. И така, чрез Незнанието си Древнотърсещият открива, че колкото Мистерията е по-непознаваема, толкова тя е по-възвишена и дълбинна. И тук незнаещият се изпълва с Древното си състояние, което е по-дълбоко от живота в световете – земни и духовни.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 08, 2017, 06:36:34 am
Корените превъзхождат цветовете и плодовете

   Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като непознаваем и неизчерпаем. Този, който е неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става непознаваем в себе си, защото Корените са непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения. Корените превъзхождат всяко разбиране.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Коренът е тайният Плод

   Коренът е потайна Реалност. Ти виждаш слънцето, но не виждаш Корена му. Колкото по-неразбираема е тази Реалност, толкова по-висша е тя. Всъщност Коренът е Предвечното, а то е Основанието на Царството Божие. Коренът е Същност в самата себе си, а не в световете и сътворенията. Творението и сътворенията виждат плодовете, но не знаят, че Коренът е тайният Плод – първично чистият Плод.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Най-Древното Дърво

   Великите Старци се хранят с Най-Древното Дърво – Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция – Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна – вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен. Ето мястото на Древния Праеликсир. Когато Коренът е излязъл навън като плод, той е обеднял, защото е поискал да радва хората, но този, който тръгне от плода към Корена, той ще забогатее с Безкрайност и Преизобилие.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 08, 2017, 07:10:47 am
Коренът живее в Нищото

   Коренът е неописуем. Не можеш да го опишеш. Той живее в Нищото. Коренът няма качества, няма ограничения. Без качества е и затова е непостижим. Качествата се постигат, но Нищото е непостижимо. Коренът превъзхожда всичко и остава скрит. Коренът не обитава външното. Той е скрит в Дълбината си, понеже е възлюбил Незнайното. Знайното е за външното, за цветовете и плодовете. Цветовете и плодовете се нуждаят от светлина и озаряване. Коренът няма нужда нито от светлина нито от озаряване. Той е богат отвътре.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Висшата Божественост не е достатъчна

   Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство. От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои. Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Явява се Тайно Присъствие

   Безкрайното е създало вечността и безсмъртието. Вечността трябва да се заслужи чрез Голгота. На Голгота трябва да изгрее безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице – Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето безсмъртие, защото Мракът е озарен – явява се Тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 10, 2017, 06:42:42 am
Вдъхновението е Древен Поток

   Истинският Търсач притежава в себе си неудържимо Вдъхновение, а  това Вдъхновение е запалил се Вечен Пламък – Пламък , докоснат от Мистерията. И търсенето става вече нова съдба, защото Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението прониква в непристъпни места – там, където стремежът не достига. Вдъхновението е Древен Поток – Поток от Пламък, който пробива скали и тъмни води, защото във Вдъхновението е заработил онзи Дух, който е преди Сътворението. Вдъхновението е пътят е пътят към Необятното в живота. То изоставя всички познати светове и се насочва към Непознатото и Безкрайното.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Баща на нашия дух е Мистерията

   Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число. Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Непостижимо е Съкровището на Тайния свят

   Нашият чуден дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, духът знае, че е бедно. Духът търси вечно и всякога обогатяване и затова му е необходима Мъдростта, защото в нея е Ключът. За духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, духът не знае. Но той знае, че този скрит, премъдър Праразум е негов Древен Баща и той жадува само за това търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 10, 2017, 07:27:12 am
Мъдростта улавя Първопричината

   Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Незнанието е Висше Око

   Само Тишината ще те заведе при блясъка на Тайната и Сиянието на Мистерията. Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него.

Десетият Старец Мавахари

Непознаваемото е Мъдрост и Свобода

   Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие – то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът - в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни. Така човекът, който е душа и дух в едно цяло, е вече пълен и преизпълнен, защото той вече има право да навлиза в Непознаваемото, което е Мъдрост и Свобода, които са пък Вечност и Безкрайност.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 11, 2017, 06:16:00 am
Най-древната изгубена наука

   Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното  узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си необичайна красота на безмълвния човек-дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. То е древната наука на истинния човек, човека-дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността.

Десетият Старец Мавахари

Безмълвието е Древният наш свят

   Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си. Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. Великите същества са минали през големи изпитания, за да се види докъде стига тяхното Безмълвие. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото – Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез Нищото тази Цялост вече засиява в нас. Нищо не може да обясни Величието на тази Цялост, освен Безмълвието.

Десетият Старец Мавахари

Пътеки към Безмълвието

   Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието – молитвите и думите, Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 11, 2017, 06:50:07 am
Основанието на най-финия свят

   Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я познаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога. В Безмълвието изчезва всяко име. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.

Десетият Старец Мавахари

Древното живее в Тишина

   Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност. Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. Образите са призраци, понятията са неуместни. Древното можеш да го разбереш само чрез преживяване в Безмълвното, защото Древното е Скрито съществувание. Когато Древното се яви в човека, то се явява безмълвно. Когато то се яви, явило се е Безсмъртието и Свободата.

Десетият Старец Мавахари

Древното е Баща на Вечното

   В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Древното е Баща на Вечното. Древното и Вечното са близки в Безмълвието, в неговата Чистота и Свята Мъдрост. Вечното е Спасение, а Древното е Велико Освобождение. Безмълвието живее заедно с Древното и Вечното. В Безмълвието няма никакви послания, освен Мистично преживяване на Безсмъртното и на Безпределното. Човек трябва да стане безсмъртен, а безсмъртният трябва да стане слуга на Безпределното. И тогава този слуга ще бъде направен да свети преизобилно.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 12, 2017, 04:14:22 pm
Трябва да угасне в Мистерията

   Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става чат от Мистерията. Той вече е Стар, той вече с Старец. Това е Мястото на Древната Несътвореност, а всички други се пресътворяват.

Десетият Старец Мавахари

Великият Древен Покой не говори

   В Мистичния Мрак всяко знание е изгонено, всяко понятие е изгонено, всяко слово е изгонено. И само който е развил Безмълвието в себе си, ще разбере Дълбинното, скрито в Мистичния Мрак. И тъмнината, и светлината да бедни, ако попаднеш в Мистичния Мрак. Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух. Световете на говоренето се разрушават, защото Най-древното Царство е вътрешно и безмълвно. Великият Древен Покой не говори, защото е преизпълнен със Същността на Тайната, за която думите нищо не могат да кажат. Вътре в Покоя ти си несътворен. С какви думи можеш да обясниш това? Само Безмълвното разбира това.

Десетият Старец Мавахари

Безграничното е Влизане в Храма

   В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното. Какво струва науката в сравнение с Безграничното? Какво струва философията в сравнение с Безграничното? Какво струва религията в сравнение с Безграничното? Науката изследва, философията мисли, религията проповядва, а Безграничното е живот в Истината и Мистерията.

Десетият Старец Мавахари

Царството на собствената ни Мистерия

   Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък на Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност – същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него. Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност.

Десетият Старец Мавахари

Място за Мистичното в живота

   Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота.

Десетият Старец Мавахари

Богатството на Неизречеността

   В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието – несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 13, 2017, 07:49:19 am
Докато слънцето те грее, ти си беден

   Някои мислят, че слънцето е създадено, за да огрява. Но преди слънцето Безмълвието ни е огрявало. Но когато хората го изпуснали, трябвало да се роди слънцето и да грее. Докато слънцето те грее, ти си беден. Когато Безмълвието започне да те огрява, ти вече си към Несътвореното Царство. Ти вече се завръщаш към Изначалната Истина, която е била единственото Слънце, единствената Опора, единствената Основа. Но поради човека Основата се е видоизменила. Сега трябва да мине много време, докато слънцето угасне и изгрее Истината.

Десетият Старец Мавахари

Боговете и Старците могат да Го видят

   Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна – Тайната на Тайните – и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността.

Десетият Старец Мавахари

Мистерията е създала Бога

   Мистерията е извън всичко и Мистерията съдържа всичко в Себе Си. Вътре в Нея няма мярка, за да може някой да Я постигне. Нейната Премъдрост е неизчерпаема. Тя е създала Бога и всичко, но е останала скрита отвъд всичко. Тя работи в Бога като Бог и в Бога като Всеобхватност. Тя е извикала Бога да съществува. Тя Го е призовала, Тя Го е създал, но Го е направила недостъпен. Бог е близък, ясен, любящ, но недостъпен. В Него изцяло може да влиза само Мистерията на Абсолюта. Бог е само Портал за бъдещите Тайни, които ще изяви Мистерията на Абсолюта.

Десетият Старец Мавахари

Може да задвижи своя Път към Бездната

   Бог е бил създаден като Несътворен замисъл, за да осъзнаят съществата своето безсмъртие, а тези, които от същества са станали хора, да осъзнаят своята смърт. От безсмъртие в смърт означава от вечност да слезеш във времето и от същество да станеш човек. Човек е бил същество на вечността, но не е приел неизменността на Любовта. Той е станал човек. Бог е бил задвижен от Любовта на Мистерията и сега всеки, който има Любов, може да задвижи Бог в себе си. Но този, който няма Любов, може да задвижи в себе си само света и смъртта. Там, където няма Любов, се движи смъртта. Там, където има Любов, се движи Бог. А който е задвижил Бог в себе си, може да задвижи и своя Път към Бездната – Тайната Скритост на Древната Мистерия.

Десетият Старец Мавахари

Тайна отвъд Свещения Разум

   Мистерията е дала на Бог Сила да държи вселената в Своите ръце и да я ръководи до нейното пълно обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките й същества и да я подготвя за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе силата на абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. Ако Прадревното Откровение мълчи, то тогава Свещения Разум ще си остане в своето положение, докато дойде часът му.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 15, 2017, 07:45:20 am
Истината се разкрива, но си остава скрита

   Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. Тя се разкрива само за да насочи човекът усилията си към Вечността и Безкрайността. Откровението на Истината е само указване на тихия, безкраен Път. Този Път не е за ума, а за неизречения свят в човека – душата и духът. Истината е създадена за душата и духа. Истината не е свързана с човешкото съзнание, а с Мистичното съзнание в човека. Истината е Древен Приятел на душата и на духа, а те съставят Изначалния човек, който е Замисълът на Бога.  До Истината се домогва само едно чисто и необикновено съзнание и само на това съзнание се открива Тайна, която изхожда от Мистерията. Така Истината хем се разкрива, хем остава неизречена и съхранена.

Десетият Старец Мавахари

Отреченият от Вечността придобива Безкрайността

   Истината изисква велико вдълбочаване. В това вдълбочаване трябва да надминеш и радостта, и скръбта, и ума, и света, и дори блаженството. Истината живее във Върховното Нищо. Там е нейният скрит Дом. Тя превишава всичко духовно и всичко разумно. Тя се оглежда само в чистата и неизменна Любов и когато се огледа, тя повежда човека към себе си, защото го избира. Човекът може да се стреми, но не може да избере Истината. Истината го избира. И когато го избере, тя му построява Мистичния мост към Бездната. За едно много дълбоко разбиране на Истината човекът трябва да се е отказал от Вечността и тогава той навлиза в Древната си Блестяща Свръхсъщност. Тук отреченият от Вечността придобива Безкрайността и дара на Свръхсъщността – Скритото Тайнство на човека. Велик е Пътят на този, който е търсил Истината чрез Любовта си, чрез Неизменността си.

Десетият Старец Мавахари

Тя рядко се дарява на съществата

   Истината пази в себе си страшна Тайна, която е вход в бездънна пропаст на недостойните. И затова е създаден един дълъг път от духовното към Съкровеното, от Съкровеното към Божественото и от Божественото към Абсолютното, защото кой може да издържи, когато види лицето на бездънната земя? Много е важно хората да не искат да разберат Истината бързо, защото е необходимо продължително узряване. Истината се движи тайно между Синовете на Светлината. Те я съзират, но не я познават. Истината се движи тайно между синовете на тъмнината. Те я разбират като илюзия. Истината броди всред тъмнината и светлината, но си остава скрита в себе си. Тя рядко се дарява на съществата и когато се дари, те стават Старци, Велики Учители или Посветени в нейната Тайна, за да я търсят още по-вдълбочено.

Вторият Старец Азавот Махария

Отклонението от Древния Път

   Злото е особен гений в този свят. Само Чистотата може да улови неговите ходове. Само Любовта може да отдели човека от злите действия. Само Мъдростта може да прозре хитростите на злото. Чистотата е преди историята на злото. Любовта е, преди да е било злото като действие. Мъдростта е преди хитростта. И затова те управляват злото. Злото в човека говори за отклонението му от Древния Път. И понеже се е отклонил, той е образувал себе си навън в един сътворен свят. Когато човек очисти себе си от собственото си зло, той ще се очисти и от сътворението и ще се завърне в онази Изначална енергия, която е съставена от Чистота, която ще му покаже изгубения Древен Път – Пътят към собствената му душа. Сега човекът носи в себе си чужда душа и това е бремето му.

Вторият Старец Азавот Махария

Когато съживиш Тайната на живота

   Мисли за Чистотата и ще създадеш несътвореност. Ще създадеш душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 16, 2017, 06:33:41 am
Устременият към Истината привлича и Мрака

      Когато Аз съм устремен към Истината, Аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да узнае Аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще Ме провери до дъно и ако Аз устоя на Истината, той ще Ме погледне, ще се усмихне и ще каже „Не можах да се справя с Тебе. Ти се оказа Истински Човек. Тогава върви по Своя нов Път.“

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната в нас трябва да воюва, а не ние

   Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Ако вместо Тайната воюва човекът, тогава злото става спътник на човека и негова съдба. Тайната в нас има онова скрито действие, което обикновено ние не разбираме. В Тайната има Лъч, който злото не разбира, но знае, че трябва да му отстъпи. Древен е този Лъч. Той е Лъч от нещо в миналото, което злото помни, и види ли този Лъч, злото отстъпва. При срещата с този Лъч в миналото злото е умирало и сега всяка среща с този Лъч е странен спомен за злото. Злото е зло за недостойните хора, защото срещу недостойните го изпраща Господарят на злото.

Вторият Старец Азавот Махария

Гневът на Бога е любящо Въздаване

   В злото, което идва срещу тебе, няма никаква угроза, никаква заплаха, но заплаха има, ако ти загубиш контрола в себе си. Ето защо човекът трябва да изучава Тайната на контрола. Който е постигнал контрол над себе си, той знае как да се справя с тъмната страна на живота и да избягва, когато трябва, светлата страна. Не е страшно злото. Страшен е Бог, Който го управлява. Развихрянето на злото е само част от Вихъра на Божията Сила, част от Вихъра на Божия Гняв. И кой може да оспорва нещо от Божия Гняв, защото когато Божият Гняв се развихри, то е просто раздаване на Правосъдие. Ето защо злото е Божия Сила и Власт. Всеки, който е изгубил Любовта си към Бога, рано или късно, но в точно определения момент, се среща с Божия Гняв и тогава няма кой да му помогне, защото Гневът на Бога е любящо Въздаване.

Вторият Старец Азавот Махария

Злото е само част от Тайната

   Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не й се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната. Ако не търсим сливане с Тайната на живота, ние навлизаме в тъмната страна и тя се проявява към нас като грабителя. Грабителя е благороден, защото ще дойде ден, когато той ще ограби тъмната част в нас. И ние ще разберем, че тази тъмна част е била наше творение.

Вторият Старец Азавот Махария

Потайно намерение на Божия Замисъл.

   Злото е потайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно в своята Неизменност, за да види Лицето на Тайната. В Тайната изменчивото се саморазрушава. И това, което остава от човека, е Първичното чисто състояние – Неизменното състояние, Сияещата същност. Целта на злото е такава, че чрез злото Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че злото не е било зло, а Потайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича тайно и това, което обича в нас, е Неизменното. На него се основава бъдещата Нова вселена, която няма да бъде материална, от вещество, а духовна.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 18, 2017, 07:19:15 am
Няма зло, което е против нас

   Злото служи на Бога, защото е разбрало Тайния Замисъл на Любовта. Няма зло, което е против нас, но когато ние работим срещу себе си, тогава мислим, че и злото работи срещу нас. Доброто е приспало милиони хора и затова Бог е избрал злото да работи за Неговите цели. Когато ние се пробудим в Бога, тогава злото вече ще работи и за нас, тъй както работи и за Бога, защото злото е служител на Бога в нас. Но понеже сега сме излезли извън Бога и сме Го изпълнили със своите собствени желания, то злото служи на Бога, а не на нас, защото ние служим на собствените си неразумни желания. И понеже имаме неразумни желания, имаме и бреме.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната първо минава през залез

   В домогването до Тайната на живота е скрития Възход, но Тайната първо минава през залез и ако можеш в залеза да изгрееш, ти превръщаш себе си от стремеж във Вдъхновение. Що е залезът? Прастара изостанала материя. Тя трябва да бъде преработена и тогава целия този безсмислен живот се одухотворява, защото и сам той е един стар залез. И тогава ще дойде Утрото и ще донесе Новото – Изгрева. Що е Изгревът? Нова обновителна енергия, нов Възход. И в този Възход участвуват Светлите сили. Изгревът е маршът на Светлите сили.

Вторият Старец Азавот Махария

Той ще познае Месия

   Който узнае себе си и Същността си, той се изплъзва от своя залез и изгрява в нова атмосфера, в нова сфера, където обитават тези Висши духове, които ще го учат. Всяка гъста и материална вселена е уловила в ръцете си низшите души. Ето защо се иска Нов Изгрев, Ново разбиране, Ново осмисляне. Нисшата душа, това е култура с прастаро падение, с прастаро минало. Тази култура може да се излекува само от Висшата душа. Нисшата душа е падналият Месия. Висшата душа е Новият, извисеният Месия. Когато човек се завърне в своята Висша душа, той ще познае Месия.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната е силата на Покоя

   Който няма Тайната в себе си, няма и Покой. Тайната е силата на Покоя, а Покоят е силата на чистото духовно Битие. Когато злото види лицето на Покоя, то онемява. Покоят е Прадревно Послание. Тук злото се заличава и остава да блести и ухае само Същността. Покоят е обезличаващата сила за злото и затова злото не иска да се среща с него. Покоят не е за психичните хора, нито за чувствените хора. Покоят е за духовни и Божествени същества. Когато Покоят дойде, той ни учи на Древност.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинското Слънце блести и в тъмнината

   От тъмното трябва да излезе Божественото и да заблести. От мрака трябва да излезе най-древното Слънце и да засияе. Докато не преминеш през това, то когато блестиш, това е илюзия и когато сияеш, то е заблуждение. Истинското Слънце блести и в тъмнината, и в мрака, и в светлината, и в калта. Където и да го поставиш, то предварително е засияло, защото то познава изпитанията. Истинското Слънце е накрало изпитанията да му се усмихнат и да му се поклонят. Истинското Слънце има способността да обезсилва всяка трудност, защото то се е завърнало в Древното си Начало.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Място, което никой никога не е виждал

   Истинското Слънце е една велика духовна енергия. Във външната си част тя е лъчиста, а във вътрешната си част тя е незнайна. Истинското Слънце е образ на Прадревното, Праскритото Същество, но външен образ. Отвън ни огрява, а отвътре ни прави като себе си – Незнайни и Древни. Ако Древният реши да се скрие от Слънцето, то става тъмно. Тогава къде е отишъл Древният? Отишъл е в Своята Незнайност. Може ли Древният да се скрие в Своята Незнайност? Може. Той отива в Място, което никой никога не е виждал и не знае. Там само Той пристъпва.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 19, 2017, 08:14:27 am
Древният е Премъдра Неуловимост

   Ако Древният се яви при тебе, какво ще усетиш? Ако си тъмен, ще усетиш тъмнината Му, която е поглъщаща, но отделена от теб. Ако си светъл, ще усетиш светлината Му, която е преизобилна, но е отделена от теб. Ако си сияещ, ще усетиш Славата Му, която е Величествена, но е отделена от теб. И така всичко, което усетиш, няма да е вярно, защото то е извън твоя обсег. Ще кажеш, че Той обитава в Божествената вселена. Не. Той само малко е стъпил там, но не обитава. Ще кажеш, че Той е странен. Не. Той е друго нещо, за което понятията немеят. Той, Древният, обича всички да се движат към Него и в Неговата посока, но Той знае, че никой не Го достига. Но радва Го движението в Неговата посока. А може ли някой да се грижи въобще в друга посока? Всяка посока се движи към Неговата Премъдра Неуловимост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

В нас има и друго Потайно Слънце

   Навлязло в нас, Слънцето свети. Изпъдено от нас, Слънцето тъмнее. Но проникнало напълно в нас, Слънцето ни ръководи мъдро. Нашите чисти духовни усилия са слънчеви усилия. Така ние стигаме до своето чисто Слънце – чисто съзнание. Чистото съзнание е Слънцеподобно, но в нас има и друго Потайно Слънце. То свети особено, но само при специални случаи. Ако това Потайно Слънце се явеше в нас напълно, то щеше да огрее света и явленията, но е решило да остане в Тайна и само понякога да докосва чистото съзнание на човека. И тогава човекът разбира правилно отвъдните неща.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Когато Слънцето се е разхождало в мрака

   Слънцето е Древна жизнена енергия. Тя грее в Слънцето, но принадлежи на Скрития. Някога в миналото, когато Слънцето още е нямало образ, се разхождало във великото пространство на мрака и пожелало да свети. И минало време, и дошло време, и изпратена му била светлина, защото появило се то пред Древния и изказало молбата си. И тогава Древният му дарил Лъч. Лъчът се разпръснал и станал много Лъчи, и те светели, а мракът се чудил що за същество е това явление. Но не успял да разбере, защото мракът не знаел що е молба към Древния.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Виждаме извора, но не виждаме Източника

   Слънцето не може да живее самостоятелно. То се нуждае от постоянен приток. Но откъде идва този приток? Тайнство е това. Засега този приток тече в Слънцето, но извира от Тайнствено място. Ти можеш да видиш извора, но не можеш да видиш Източника му. Древен е Източникът. Няма име. Преди имената е Той, преди вселената е Той, преди мрака е Той, преди човека е Той. Изворът е преди времената, преди вселената, преди мрака, преди човека, защото той първи е пожелал да прилича на Източника. И Източникът му дал нещо от Себе Си, но си останал скрит. Не можем да видим Източника, но можем да видим извора. И усещаме, че в живота има тайнствена Същност. Наричам я Неуловима Мистерия.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

От Тайна до Пълнота и Неизразимост

   Слънцето сияе, защото то е движение в Истината. Ако Слънцето не се движи в посоката на Истината, то потъмнява и става луна. Човекът сияе, когато се движи в посоката на Истината, но човекът започва да боледува, когато не се движи в Истината. Здравето е пълнотата на чистата енергия, а болестта в човека е недостиг на чиста енергия. Но чрез постоянна мисъл за Слънцето и Истината болестта може да се превърне в здраве, здравето в Слънце, Слънцето в Тайна, Тайната в Пълнота, Пълнотата в Неизразимост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 20, 2017, 06:49:58 am
Трудностите търсят в нас Слънцето

   Всички трудности и проблеми търсят в нас нещо. И те искат да го открият, за да се успокоят. Те търсят Слънцето, а Слънцето в нас е Бог. Трудностите имат тежка съдба без Слънцето. Проблемите имат лоша съдба без Слънцето. И те са тръгнали да го търсят. Но дали човекът ще потърси Слънцето и ще успокои тези трудности и проблеми, Аз не знам. Но знам, че Аз отдавна съм открил Слънцето в Себе Си. И знам, че ако не бях открил Слънцето, тогава трудностите ми щяха да се превърнат в наказания, а проблемите ми в мъчение. Но Аз открих, че трудностите и проблемите ми бяха изпратени за извисяване в Слънцето.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Усмивката – велика неизвестност за мрака

   Слънцето е Слънце, когато е минало през вратата на мрака. Защо Слънцето е влязло в мрака и не е потъмняло в него? Защото когато Слънцето е влязло в мрака, първото, за което се е сетило, е да му се усмихне. Така мракът се зачудил и го изпуснал. А когато ти се усмихваш вътрешно на една трудност, не е ли това преодоляване? А защо мракът все търси Слънцето? Казвам: Заради тази усмивка, защото той сам в себе си няма усмивка. Тази усмивка е велика неизвестност за мрака. И той търси тази неизвестност, защото иска да улови в нея тази усмивка за себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Мракът е скрита опора на Слънцето

   Ако мракът беше зло, защо тогава той съществува? Ако мракът беше зло, защо Истинският Търсач изгрява в него и го осветлява? Мракът е благословение. Мракът е скрита опора на Слънцето. Когато Слънцето се е опряло на мрака, то е могло да заблести. Който не е прогледал в мрака, той не може да прогледа и в светлината. Мракът е Древна Пещера, Древна Утроба. И майката е утроба. И от нейната скрита утроба се ражда детето-светлина. Но тази светлина не е достатъчна. Детето трябва да бъде обучено в Свещеното и тогава тази светлина ще се осмисли, защото тогава тази светлина ще се завърне в Слънцето.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Не е търсил Истината, а себе си

   Мракът е другото име на Любовта. Там е скрита Любовта и тя гледа през него. Ако човекът попадне в мрака и в него потече Любовта, ето Слънчевия човек. Но ако човекът попадне в мрака и в него потече умът, човек става същество на ада, защото не е търсил Истината, а себе си. Адът е вътре в мрака, но в мрака има и рай, има и Царство – но само Мистичният опит го открива. Адът е съединение със собствената ти неразумност. Раят е съединение със собствената ти разумност, а Царството е съединение с Тайната на твоя Дух.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Свещеното проглежда в Незримото

   Слънцето, това е Народът на Истината. Народът на Истината е Народът на волята, която е съхранила Истината в себе си. Когато Истината е проникнала във волята на човека, човекът е станал Слънце. Но там, където е нямало воля за Истината, се е явило друго слънце и това слънце е имало способността да угасва. Истината ни обучава в Свещени неща, а безволието ни учи на човешки неща. Ние започваме да разбираме живота, когато прогледнем в Неизразимото. Но кой проглежда в Неизразимото? Това е Свещеното в нас, то е виждащото.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Тези, които са докоснати

   Във вселената и света е наситено с едно Скрито Слънце, за което хората и съществата не подозират. То докосва само тези, които си избере. Тези, които са докоснати, стават приятели с Вечната му Светлина. Тези, които не са докоснати, остават да дружат с тъмнината си. Понякога това Скрито Слънце действува странно. То докосва тъмни същества и им разкрива Потаен, Дълбок Път към себе си, а не докосва светли същества. Казвам: Ние не знаем защо това Скрито Слънце постъпва така, но ние знаем, че това е винаги правилно, защото това Скрито Слънце познава съществата още от Древността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 21, 2017, 06:50:18 am
Сияело е още в Изначалния мрак

   Великото Скрито Слънце е Древно. То е Сияело още в Изначалния мрак, но мракът не го е виждал. А когато го видял, го взел за нещо странно, за нещо объркано. Но мракът не можел да погледне в душата на това Слънце. То и сега е скрито от мрака и той не може да го обземе и улови. Мракът не вижда това Скрито Слънце, защото не си е създал още Истинно, Древно Око. Мракът не чува това Слънце, защото не си е създал Ухо. Скритото Слънце има най-древния Шепот и дори изтънчено ухо не е достатъчно. Кое е достатъчно, за да разбере мракът Скритото Слънце? Нищо не е достатъчно от страна на мрака, освен ако Скритото Слънце реши да погълне мрака.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Що е Древност?

   От какво е съставено Слънцето? Слънцето е съставено от Древност. А що е Древност? Най-изначалната организирана сияеща Нематерия. Тази Древност е съществувала още в Мистерията и нейния Замисъл, който е слязъл впоследствие от Абсолюта. Не е ли мистериозно всичко около нас? Не е ли мистериозно слънцето, водата, изворът, птицата? Кой тече в извора? Мистериозна енергия. И ние всъщност пием енергия. Къде лети птицата? Ще кажете: В пространството – Не, птицата лети в енергията. Всичко около нас са древни неща, древни идеи – родени странно, живеещи неуловимо, водени от Великата Мистерия в един Безкраен свят.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Недостиг на Бога в себе си

   Истината - това е загубил светът. Когато човекът е решил да употребява свободната воля за себе си, той е изгубил нещо съществено. Що е грехът? Изгубване на себе си. Това е, когато свободната воля се е ползвала неправилно. Защо е дадена свободната воля? За да се посветиш на Истината. И тогава Истината те дарява със Свещеното, а то те води във Волята на Бога. Който използва свободната воля за себе си, винаги ще има недостиг на Бога в себе си. Този недостиг е кризата на човека и на света. Злоупотребилите със свободната воля, това са падналите ангели. Другото име на падналите ангели – това е просто хората.

Първият Старец

Най-важното – да разреши себе си

   Истината е преизпълнена със Свещеното, но тя го дарява само на Избраните, а те не са плът и кръв, а Дух и Истина. Когато човек работи за себе си, тогава и хубавите му усилия ще доведат провали. Когато човек работи за Бога, тогава и лошите му усилия ще се видоизменят и той ще стане постепенно воля от Божията Воля. И Бог ще му позволи да разреши най-важното в живота – да разреши себе си. Който е разрешил себе си, се ражда в Свободата и Истината го ръководи и озарява.

Първият Старец

И Вечността изоставих

   Мене ангелите и демоните не Ме познават. Но ако реша да им отворя очите за Себе Си, те биха Ми слугували времена и епохи. Питате кой съм Аз. Вие първо разберете себе си и ако после Аз благоволя, ще ви се открия. А кога ще благоволя, не е важно. Когато реша да ви избера, вие ще напуснете Вечността и ще дойдете при Мен. Питате Ме къде живея. Не съм от световете. Ще кажете, че съм от Вечността. Не, и Вечността изоставих.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 22, 2017, 01:16:46 pm
Същността превъзхожда всеки отговор

   Човек е постигнал Тайна, когато е стигнал до отсъствие на въпроси. Реалността е в чистотата на вътрешния живот, в който въпросите са като слаби листа, разлюляни от силен вятър. Тайната в нас е по-дълбока от всеки въпрос и от всеки отговор. Който се е отказал от въпросите, е намерил същественото, намерил е отговора. Ще е отговорът? Чистият Дух, реализираната Същност. Духът е тайнството на живота и когато ние стигнем до него, разбираме, че той превъзхожда всеки отговор. Когато човек е познал Духа си, въпросите са завързани, а отговорите са без глас.

Първият Старец

Духът е Древна Същност

   Свещеното е Божие влияние, Истината е Божие въздействие. Любовта е Божия Сила и затова в Божествената Любов злото се проваля. Любовта е аурата на Древността. От милиони години Древността живее в аурата на Любовта. Мъдростта е Тайнство на Любовта, защото от Любовта е излязъл особен Лъч и се е преобразил в Мъдрост и Тишина. Когато говори Мъдростта, звучи Тишината. В Тишината няма ум. Тишината е област на Духа. Тя е негов дом, негово любимо място. Чистият дух е посветен, вечен и необятен чуден Пламък и крепост наша. В света Духът слиза като човек, но не е човек, защото Духът няма история, в него няма времена. Той е Древна Същност, защото е осветена от особено докосване на Мистерията.

Първият Старец

От какво е произлязла Древността?

   Що е Древността? Особен, ярък бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. Къде е скрита Висшата Древност? В Мистерията. Що е Древността? Скрито Начало. Но от какво е произлязла тя? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност. А когато Безкрайността се е ограничила и е слязла надолу, е създала Вечността. А когато хората посегнали на Вечността, създал се е светът и времето. За един Старец слизането във Вечността и времето е само една малка разходка.

Първият Старец

Безкрайността не може да Го възприеме

   Прабащата е извън пределите на Същността. Прабащата е скрит в самия Себе Си. Неговия външен образ са Старците и Безпределността. Прабащата никога не е бил роден, защото кой може да Го роди? За Него не може да се каже, че има име, че има лице, че е живот. Всичко това не Му подхожда. За Бог можем да кажем, че е Любов, но за Прабащата не можем. Той е такова грандиозно Величие и носи в Себе Си такава Слава, която никой не може да понесе. Всичко, което е изтекло навън, е частица от Него, но Той си остава все така скрит. Странен е Той, неуловим е Той. Океанът не може да Го побере, Безкрайността не може да Го възприеме. Скрил се е да не пречи на съществата. Докога ще е скрит? Всякога ще е скрит.

Първият Старец

Незнанието узнава скрити неща

   Незнанието е пътят към твоите собствени дълбини. Когато навлизаш съзнателно все повече в своето съзнание, ти стигаш все по-дълбоко място в себе си. Незнанието си има свой собствен безсмъртен език. То говори леко, искрено и точно. Ето как може да расте незнанието в нас. Незнанието е много фино, много изящно и изучавайки го чрез искреност, лекота и точност, ти стигаш най-накрая до един предел, който е Покоят и пълното Безмълвие. Тогава вече лекото, искреното и точното отпадат, а в теб заживява самото Незнание, но вече като Пълнота. Трите лъча – лекото, искреното и точното – се претопяват в един Лъч, Лъч на сияещата Искра.  Незнанието е другото име на Искрата. Искрата е тази, която желае да не знае. И така тя узнава скрити неща.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 23, 2017, 07:45:56 am
Свят, скрит от погледа на знанието

   Незнанието живее потайно в света. Не можеш да го разбереш, не можеш да го опишеш. Но можеш да го докоснеш чрез чисто Свещения си усет, защото Незнанието се излъчва понякога в строго определени неща – например в погледа на Мъдреца, в състоянието на прелест в росната капка, в състоянието на милващия тих зефир. Но много тънък е лъчът му, въпреки че всички тези неща са лъчи на древната безметежност. Ако човекът трупа тези лъчи в себе си, тези мигове, той ще увеличава своето Незнание, което ще го доведе до великата безметежност. И той ще открие, че знанието е ненужно, умът е ненужен, вселената е ненужна, защото има друг един свят, скрит от погледа на знанието, ума и вселената. Този свят го познава само Незнанието. В Началото е било Незнанието и тогава Искрата е тържествувала в своето Царство, което е първата Безкрайност. И сега тя чака човекът да се отърси от всички светове и да се завърне.

Първият Старец

Незнанието познава Източника

   Който иска да разбере живота със знанието, той се проваля. Незнанието е, което разбира, защото Незнанието е по-древно от живота. Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е скритият Източник. И който е заживял в този Източник, не търси отговори, защото отговорът е вече самия човек. Тук вече няма нужда да мислиш за живота, защото ти вече си животът. Няма нужда да мислиш за Вечността, защото ти вече си Вечността. Ти си вече Вечността и тя е потопена в Незнанието. Ти си вече Безкрайността и тя също е потопена в Незнанието. Незнанието познава Източника.

Първият Старец


Той не те учи, Той те изпълва

   Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си. Източникът изтича от Прабащата – Преизобилната Тайна. Когато човекът се докосне до тази Тайна, той узнава вече, че никога не умира, и така получава Пълнотата си. Що е Пълнотата? Най-чистата храна на Божествения свят. Откъде се е явила Пълнотата? От Скрития, Прабащата, Древния, Който е повече от всичко. Когато си стигнал до Него, Той не те учи, Той те изпълва. И когато те изпълни, ти вече си друг, ти вече си наситен – не от чиста вода, а си пил тайно от Източника. И вече ти никога няма да ожаднееш, защото жаждата е погълната.

Първият Старец

Мистерията е Отломък от Прабащата

   Прабащата не принадлежи на нито един народ, на нито една религия, на нито един свят. Прабащата принадлежи само на чистите, древни Духове-Искри. Той в Духовете живее, в Искрите царува. Духовете любят Вечността и Безкрайното, а Искрите любят само Мистерията. Нашата Искра принадлежи само на Мистерията, а Мистерията е Отломък от Прабащата. Бог е Вечният Вдъхновител, а Прабащата е Вечният и Безкрайно Скрит. Голяма е красотата на звездите, на слънцата, на живота. Велика е красотата на Бога и Синовете Му. Но красотата на Прабащата е Славна. Тя сияе от Древността и никога не може да спре. Който е съзрял тази Красота, се отказва дори от Покоя, и от Безкрайността.

Първият Старец

Незнанието е живот в Духа

   Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух – ето къде е падението на човека.

Първият Старец

Той е скрит и от Безкрайността

   Прабащата не съществува. Той е повече от съществувание и несъществувание. Бог съществува като идея на Абсолюта, за да имаме достъп до Прабащата, за да имаме Път. А що се отнася до света, той съществува и поради това е ограничен. Съществуванието е ограничено. То е излизане навън. Бог е несъществувание и затова Той е вечен и неограничен. Бог е свободен и неуловим. Абсолютът е отвъд времето и Вечността. Той живее в Безкрайността, но и там е скрит – скрит в Своята Мистерия.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 25, 2017, 06:44:08 am
Безкрайно е навлязъл в Себе Си

   Старецът е Същество, Което познава Източника. Той може да живее в единство с Бога и да общува с Абсолюта, защото Старецът е Тайнство от Мистерията. Що е Старецът? Това е Този, Който безкрайно е навлязъл в Себе Си. И поради безкрайното си вдълбочаване навътре Той е Дух и нещо повече от Духа. Старецът е Древна Земя, Чиста Земя, Пречисто Съзнание, което е обетовано и скрито от световете. Той може да слиза в световете и да се връща, без да е познат нито от доброто, нито от злото. Когато слиза в света, Старецът е Блажен, когато се връща, е Изначален. Неговото Слънце всякога грее.

Първият Старец

Искрата е Първият Лъч на Абсолюта

   Чудна е Душата, скрит е Духът, потайна е Искрата. Душата живее във Вечността, Духът живее във Безкрайността, а Искрата живее в Мистерията. Душата е вечна, Духът е безсмъртен, Искрата е преди безсмъртието. Душата е Любов, Духът е Мъдрост, Искрата е Древна Истина. Душата е красотата на Вечността, Духът е странник в Безкрайността, Искрата е Мистериозна. Тези три велики съкровища представят Истинния Човек. Тези три древни съкровища представят Прачовека, наречен още Бог. Душата се слива с Любовта, с Бога. Духът се слива с Безкрайността. Искрата се слива с Мистерията. Искрата е Първият Лъч на Абсолюта.

Първият Старец

Пътят към Мистерията на Старците

  В Древността никога не е имало религия, нито нужда от нея. В Древността Духът е живеел в своята тайнствена преизобилност, а Искрата в своята мистична преизпълненост. Духът прониква в Дълбините на Безкрайността, а Искрата прониква и живее в Мистериозното Начало на Бездната. Що е Искрата? Пътят към Мистерията на Старците. Само в Искрата съществува Път към опита на Съществото, наречено Старец.

Първият Старец

В себепознанието отмахваш себе си

   Има Тайна в живота – тя носи в себе си радост, жизненост и себепознание. Радостта е слънце, жизнеността е енергия на развитието, а себепознанието е вход към по-дълбоката Тайна на Бога. В себепознанието постепенно отмахваш себе си и на твоето място се настанява Древната ти Същност, която е Богочовекът. В Богочовекът Покоят е нерушим. На въпроса „Кой съм Аз?“ може да отговори само Богочовекът. Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът.

Първият Старец

Пътят е Химн на Мистерията

   Пътят е Химн на Мистерията. В Пътя всичко е излишно, освен Пътя. Който е в Пътя, той няма нужда от учение. Той е в Същността. Той следва Изначалното. Какво учение може да се вмести тук и каква религия? Пътят е другото име на Същността. Тук е важен подходът, който увеличава Дълбочината ти, а не някакви ритуали. Питам: Има ли нещо по-дълбоко от подхода на Същността? Подходът на Същността означава да живееш в Храм.

Първият Старец

Врата, при която изоставяш себе си

   Пътят е врата, при която изоставяш себе си, изоставяш всичко и заживяваш в Същността си. Същността е мистична, неродена – тя всякога е била. Е, питам: Тогава ти роден ли си или нероден? Пътят, това е самото твое чисто съзнание. И тук не е необходима никаква ученост. Ако ти си в Пътя, ще Ме разбереш. Ако ти не си в Пътя, и хиляди години да ти говоря, е все едно, защото други същества са заживели в тебе. – Ама аз не ги виждам. – Казвам: Засега е по-хубаво, че не ги виждаш. А Мен виждаш ли Ме? И Мен не Ме виждаш. Аз съм този, Който е дошъл да те извади от света, от тази локва, която ти от хиляди години обитаваш. Искам да те изкарам от локвата и да те заведа в Океана. Но не Ми е лесна работата, защото локвата е станала твоя природа.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 26, 2017, 07:38:14 am
Ако Ме погледнеш с Древното си чувство

   Питат Ме кой съм Аз. Аз съм Този, Който прониква навсякъде. – Ама как ще го докажеш? – Аз не доказвам, Аз прониквам. Аз съм нещо, което винаги ще ти се изплъзва. Аз съм друго Съзнание. Аз съм Съзнание, скрито в съзнанията. За Мен и животът, и смъртта не съществуват. Те са само забавление. Ако Ме погледнеш с Древното си чувство, ще разбереш, че Аз всякога съм бил. Но ти си изгубил сега това чувство и мислиш, че Аз изнасям сега някакво окултно учение.

Първият Старец

Нека всеки сам да разгадае това

   Старецът, това е Същество от Прадревността. В Стареца няма нито тяло, нито душа, нито дух. Той слиза надолу и може да ги използува, но Той всякога е повече от тяло, душа и дух. Защо Старецът слиза на земята? Той е едно велико смирение. Има случаи, когато Старецът може да слезе на земята и да се поклони на тревичките. Какво ли означават тревичките? Нека всеки сам да разгадае това.

Първият Старец

Такава материя няма във вселената

   Старецът вижда Необикновеното, Дълбините, Старецът минава на земята като Мъдрец, но Той е нещо много повече от това. Какво съставляват Старците? Те са Общество извън народите и цивилизациите. Те само ги посещават. Старците са Общество, което е глава на Пранарода – боговете. Старците са Силата на Мистерията и Мъдростта на Бездната. Същността на един Старец е съставена от Неведомост. Такава материя няма във вселената.

Първият Старец

Ти ще станеш Старец

   За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют. И ако някога в милионите се години на развитие ти станеш достоен да бъдеш докоснат от Абсолюта, ти ще станеш Старец – Същество, което е по-дълбоко от всяка реалност.

Първият Старец

Старецът е постижението на Безкрайността

   Старецът – това е постижението на Безкрайността. Има ли език Безкрайността и на какъв език говори тя? Вечността говори с езика на Любовта, а кой е езикът на Безкрайността? – Старецът и Неговата Сияйна Истинност. Старецът е Същество, по-дълбоко от Вечността. В света има ветрове, които събарят градове, държави и цивилизации, но няма такъв вятър, който да събори Старец. Старецът далече още в Своята Древност е съборил вятъра и сега вятърът го гледа като приятел.

Първият Старец

Извоювал достъп до Безкрайността

   Какво е търсил Старецът и какво е намерил Той? Старецът е търсил вътрешната Истина и чрез нея Той е извоювал достъп до Тайната на Безкрайността. Старецът е Същество, което има Око за Тайните на нещата. Старецът е Врата, Врата към Място, което съществата на Вечността не познават, а съществата на света не са и помисляли. Когато световете не са били създадени, Старецът е бил.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 27, 2017, 07:14:35 am
Превъзхожда Тишината

   Старецът в най-дълбокия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от живота. Старецът в най-висшия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от разума. Старецът в най-потайния смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е по-дълбоко от Тишината. Старецът е величието на Мистерията и това Величие превъзхожда живота, разума и Тишината. Животът Го величае, разумът Го прославя, Тишината Го скрива. Един Старец е по-дълбок от цяла цивилизация.

Първият Старец

За да познаеш един Старец

   За да познаеш един Старец, ти първо трябва да познаеш своята Реалност, после да познаеш и своята Същност. Първо трябва да познаеш своята Душа, после трябва да познаеш своя Дух. Първо трябва да познаеш своята Вечност, после трябва да познаеш своята Безкрайност. И после този Старец ще те призове, защото ти си търсил правилно и си намерил себе си. А който е намерил себе си, и Старецът го намира.

Първият Старец

Той наблюдава твоята искреност

   Старецът може да се съедини само с твоята Вечност и с твоята Безкрайност, но не и ствоето време. Ако ти си от времето, други се съединяват с тебе. Старецът обича в тебе твоята скрита Вечност и твоята тиха и неизменна Любов. Тук в този Древен живот на Безмълвието и тук в тази лъчиста Тишина никакви въпроси не можеш да задаваш. Не питай, а се учи. А този, който ще те учи, е скрит. Той наблюдава твоята искреност и щом ти имаш тази искреност, това съкровище от Вечността, ти ще бъдеш обучаван да познаеш себе си. Щом се познаеш, при теб ще дойде Този, Който те познава от милиарди години.

Първият Старец

Няма способност да угасва

   Истината не използва думите, а Скритостта. Вътре в Скритостта живее Древен и завинаги запален Огън. Всички светове могат да угаснат, но този Огън, който е незрим, няма тази способност да угасва. Този Древен Огън винаги е верен на себе си. Той е самосъздаден, недокоснат, скрит. Когато някога в Древността за първи път е решил да излезе по-навън, той е създал зората.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Когато уловиш Скритото

   В Истината всичко е светещо. Тук и сърцето и камъкът светят. Кой свети в това сърце и в този камък? Скритата Истина. Щом камъкът може да бъде дом на Светлината, тогава нека и човекът да създаде своя дом от Светлина. Да познаеш светлината на слънцето е лесно, но да познаеш Светлината на Истината, се изисква много изтънчено изучаване на Скритите неща, за да видиш това, което се крие в тях. А то се крие от Древни времена. Когато уловиш Скритото, ти ще станеш Камък, който ще е подобен на светещо Сърце.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Да бъдеш докоснат от Истината

   Истината позволява да надникнеш в Невидимото. Истината позволява да откриеш особено Слънце в себе си и да го носиш със себе си всякога, защото Слънцето свети заради Истината в нас. Ако ние се храним с Истината, тогава световете няма да могат да ни обвързват. И тогава това особено Слънце ще живее в нас и ние ще пием от Еликсира на Духа. И само този Еликсир е , който утолява. Да, да, не може да го замести водата. Тя само подготвя пътя за него. Тя само ни пречиства, за да стигнем до собствената ни истинна, слънчева Същност. Когато Слънцето извира в нас, Истината ни е докоснала с едната си ръка. А когато ни докосне и с другата си ръка, ние ще станем Тишина.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 29, 2017, 06:25:55 am
Ще станат Бездна от Бездната

   Има достъпни Истини в Тишината, но има и Недостъпни. За достъпните може да се говори, а за Недостъпните няма какво да се каже, защото в Недостъпното е скрита най-потайната Енергия, най-пречистата Изначалност, на която са устояли само първите Двадесет и четирима Изначални. Всички други са слезли малко или много надолу, където за тях са се създали вечност и времена, в които да се учат на пътя на завръщането, Ще се завърнат само тези, които Истината избере. А тя ще избере Истината в тях. И тогава те ще станат Бездна от Бездната.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Трябва да си надмогнал вечността

   Пътят на този, който върви, е Дълбочина, Пълнота, Истина и Бездна. Дълбочината и Пълнотата са достъпни, но в Истината и Бездната има и нещо Недостъпно. В Истината има място, в което за да оцелееш, трябва да си надмогнал вечността. В Истината е скрита Най-Древната Сила, а в Бездната е скрита Най-Великата Мощ и Мистерия. Истината се съобразява само с Мистерията.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Носител на Древния Лъч

   Човекът се нуждае от три вида опит с Истината – Духовен, Божествен и Мистичен. Чрез Духовния опит човек се освобождава от времето и смъртта. Чрез Божествения опит става свободен. А чрез Мистичния опит става част от Бездната. И ако Мистерията го пожелае, той става вече носител на Древен Лъч. Всеки, който е станал Носител на Древен Лъч, може да прониква в Недостъпни места – там, където други не могат, защото нямат тази способност. Всеки, който има Древния Лъч, може да приспи не само злото, но и цяла войска, защото той изхожда от Бездната и Недостъпното.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Той превъзхожда всяко Господство

   Абсолютът не е Господар. Той толкова превъзхожда всяко Господство и Власт, че е дал това на Бога и боговете. Най-висшата власт е, когато тази Власт не се използва. С това тя поглъща всяка друга Власт. Това не е лесно за разбиране, но и от мнозина не трябва да бъде разбрано. Абсолютът няма Власт, Той има само определено Поведение, определено Присъствие. И тогава всяко същество разбира, че това Присъствие  надминава всичко. Велик е Абсолютът, без да бъде Господар и без да използва Властта Си. Той използва само Великото Си Съвършенство.


Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Оттеглили се чрез Велико Поклонение

   В Абсолюта няма Път, защото в Него всичко е съвършено, в Него всичко е завършено. В Абсолюта няма енергия, защото тя е последствие. Той я е създал, но Той е отвъд нея. Абсолютът е създал всичко и се е отдръпнал навътре от всичко. Величието Му е страховито, но никое същество не може да проникне толкова навътре, че да Го достигне. В Абсолюта има нещо, по което мечтаят боговете и съществата, но това нещо е абсолютно непознаваемо. Огромна е Тайната Му, смазващо е Могъществото Му. И всеки, който се е опитал да влезе много навътре, се е смразявал и се е завръщал. Там само Двадесет и четиримата Изначални са прозрели нещо от Прамогъществото Му и са се оттеглили чрез Велико Поклонение.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Тук няма място дори и за Тишината

   Ако времето види Абсолюта, то ще се разпадне на части. Ако вечността види Абсолюта, тя ще изгуби себе си. Ако Безкрайността се приближи до Абсолюта, тя ще онемее. В Безкрайността има друга Скрита Безкрайност. И тази Вътрешна Безкрайност е именно Бездната, която е обвита в Мистерия. Тук няма място за мълчание и слово. Тук няма място дори и за Тишината.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 30, 2017, 04:35:09 am
Състоянието на Най-Великата Изчезналост

   Абсолютът е състоянието на Най-Великата Пълнота и Изчезналост. До Пълнотата все повече ще се приближаваме. Но колкото и да изчезваме, не можем да Го открием. Но когато се стремим да изчезваме, Той ще ни огрява потайно. Пълнотата е пробудена и за да я познаем, трябва да постигнем Висша окултна Мъдрост. Но Изчезналостта изисква от нас само едно: Незнание и Благоговение. Тук само Той може да реши дали нашето Незнание ще бъде докоснато от Него.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Абсолютното Прасияние

   В Абсолюта няма никакви текстове и писания и поради това Той е всичко. В Абсолюта има единствено Скрит Храм. Този Храм е Абсолютното Прасияние, което е повече от всяка материя и от всяка духовност. Това вечно Прасияние е Неограничено и Изначално Несътворено. Чрез това Прасияние Абсолютът се явява на Древните, а чрез Дъгата от Светлина Бог се явява на Избраните.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Вътрешното изразимо и вътрешното неизразимо

   Бог е Създателят на Безсмъртието. Той изработва в нас Висшето в Душата. Но Абсолютът ни извисява към Себе Си чрез Духа и Искрата. Духът е вътрешното изразимо, а Искрата е вътрешното неизразимо. Във висшата Душа е вродено Безсмъртието. В чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие. Духът е Величието на Истината, а Искрата е Величието на Мистерията.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

В Безмълвието Истината се пробужда

   Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. Тя те разтваря в себе си, както и Покоят те разтваря, както и водата разтваря захарта. Остави текстовете настрани и стани жива Истина.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Истината говори несътворено

   Истината няма цена, когато е навлязла навътре в твоя живот. Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. Който е познал Истината, я внася във всички неща и тогава той е винаги прав, защото действува чрез нея. Но който не е познал Истината, той внася себе си в нещата и така той разваля живота си. Човекът на Истината обогатява всичко. Човекът, който няма Истината в себе си, ограбва всичко и най-вече себе си.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Писание преди всяко писание

   Не можеш да разясняваш Истината, ако не познаваш Духа й. Истината общува с Духа. Истината е Писание преди всяко писание. Истината е Писание преди цялата човешка и духовна история. Историците не познават историята. Историята принадлежи на Свещеното и Духа и поради това само хората на Истината познават историята, а това са Учителите и Посветените. Всички други участват в развалянето на историята. Истината е богата и без да разказва нищо. Историята е бедна дори и когато много разказва.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on декември 31, 2017, 06:14:06 am
Скритото дарява съществуванието

   Скритото не разказва нищо. Скритото е пълно в себе си и който го открие, нищо не може да разкаже за него. Скритото не е видение. Скритото е Мистичен опит, потайно преживяване. Когато скритото ти се разкрие, ти ставаш жив в тялото и това е най-големият дар, който Скритото ти прави. Скритото е началото на живостта, защото Скритото е самият Източник, Който всички търсят. Но Скритото не съществува, то само дарява съществуванието и живота, защото чрез живота могат да му се радват. А нуждае ли се Скритото от радост? Не.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

В Скритото има само Пълнота

   Ако намериш Скритото, то ще се скрие още повече. Никой не може да улови Скритото, защото то е избрало Неуловимото. Никой не може да го прихване. То се е скрило, за да те отвлича. Но няма по-разумно нещо от това да бъдеш увлечен в него. Ти не можеш да задаваш въпроси на Скритото, но то те чува и улавя всичко. То няма ухо, но слуша. То цялото е ухо, защото пространството в него е толкова очистено, че всички въпроси се усещат, но мястото им не е тук. В Скритото има място само за Пълнотата.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

То няма да ти се изяви, но ще те извиси

   Скритото е Съкровено. Ако ти се отклониш от Съкровения Път, то не те упреква. То не те учи, не те променя. То иска ти сам да се промениш. Скритото само пристъпва тайно и докосва съзнанието ти. Ако го разбереш, то се усмихва. Ако не го разбереш, то се радва, защото то прилича на постоянен Слънчев лъч. Ако имаш отношение към Скритото, то няма да ти се яви, но ще те извиси. Скритото не е действие, а Присъствие – Древно присъствие.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава

Който има извисената скръб

   Вътре във Вятъра има една велика скръб. И чрез Вятъра хората са възприели тази скръб, но не са я разбрали и са създали времето вместо Свещеното. Свещеното в нас е Духът. Човек трябва да скърби все повече по своя изгубен Баща, но той не е разбрал скръбта, която идва от Вятъра. И сега скърби за лични неща, но това е скръб, в която човек погубва нещата в себе си. Той е избрал скръбта, която разрушава, а не е познал скръбта, която извисява. Който има извисената скръб, възвишената скръб в себе си, той се завръща при своя Баща.

Осмият Старец Уахира

Който е призован от Вятъра

   Във Вятъра има енергия, която ни обновява и учи. И във Вятъра ние се срещаме с този Обновител и Учител. И когато дишаме дълбоко Вятъра, много неща ни стават ясни. Случва се тайно предаване и ние придобиваме друга мисъл, друго чувство, друг разум. Не всеки може да влезе в пространството на Вятъра. Но който е призован от Вятъра, той влиза и се учи. Ние всички принадлежим на Вятъра, но Той учи само тези, които са избрали Свещеното. И на тях Той казва откъде идват и накъде отиват.

Осмият Старец Уахира

Познавме или Бащата, или Силата Му

   Във Вятъра има Древна опора. Тя е като скала. Тази вътрешна опора е сянката на Вятъра. И когато познаем тази сянка, тя ще ни отведе и до Тайната на самия Вятър. Вятърът е духовен, а не пространствен. Вятърът е вътрешно явление на Духа-Баща. Вятърът има в Себе си Своя Дълбочина и тя е толкова тиха, че само специално Ухо може да чуе Неговите послания. Но във Вятъра има и сили, които се превръщат в буря. И тогава хората Го узнават, но е късно, защото не са били призовани да Го познаят като Баща. И тогава Той не им показва Себе Си, а Силата Си.

Осмият Старец Уахира
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 01, 2018, 07:03:38 am
Свещеното е вечно Древно

   Съществува само Свещеното, но Свещеното е Орел – то е много извисено нагоре. И затова тези, които са долу, не го познават и трябва да бъдат обучавани в него. Свещеното общува с Високото, с Непознатото и то ражда Орлите. Свещеното е най-първото Учение на Великата Тайна. Да общуваш с нещата по Свещен начин, значи да живееш като Древното. Чрез Свещеното животът ни е скрит в Тайна, а смъртта ни е обляна със Светлина. Свещеното е вечно Древно, но чрез хората то е слязло в мъглите. И всеки трябва да се оправи с мъглите си, за да види Началото на Зората.

Осмият Старец Уахира

Изначално Свещеното е нашият Източник

   Свещеното е, което ни дава прозренията. Щом имаме Свещеното, ние имаме прозрения за Необятното. Да имаш велико доверие в Свещеното, значи да поддържаш връзка със собствената си Древност. Ако живееш в Свещеното, ти превъзхождаш мъглите, защото мъглите са по-късни, а Свещеното е Древното. Не е ли Свещената ни Същност нашата най-първа Реалност? Изначално Свещеното в нас е нашият Източник. Ние не ставаме Свещени, ние сме били Свещени, защото Свещеното е нашата Древност. То е нашият Извор, който ни облива. И когато ние търсим Предците, ние търсим това, което ни облива.

Осмият Старец Уахира

Умението да си припомни Свещеното

   Древното е нашият Създател, но когато ние сме започнали да спорим с Него, сме Го напуснали и сме се намерили в света на мъглите. Целта на човека е умението му да създаде себе си, умението му да си припомни Свещеното, за да излезе от света на мъглите. Свещеното принадлежи на Великата Тайна, която е скрита в нас. Ако имаме Свещеното, ще видим Тайната в нас. Тайната в нас е неугасима. Ако живеем в Свещеното, мъглите ще ни изоставят. Свещеното е изпълнено с Тайната на Древното. Вътре в Свещеното ти не можеш да кажеш „Кой съм аз?“, защото Свещеното е Древното – преди времената на създаването.

Осмият Старец Уахира

Дихание на Безкрайността

    Който е познал Свещеното, има особено Дихание – Дихание на Безкрайността и Свободата. Който е познал Свещеното, той и като говори, и като мълчи, излъчва особено Дихание. Това Дихание е чисто и първично. То напомня за Древен спомен – спомен от чистото Сътворение. Това са времената, когато всичко е било Съкровено и с Ухание на Девност. Истинският човек носи белега на нещо Древно в себе си, нещо Свещено. И когато съзреш такъв човек, той излъчва отвъдземен Покой и нещо то друг Свещен и отвъдземен свят – свят, който е като Девствена гора, в която дърветата са живи и си говорят като братя и сестри.

Осмият Старец Уахира

Погълнато от Покой и Друговремие

   Който познае Свещеното в себе си, се освобождава от дишането на времето и света. Свещеното е Дихание на Вечното. То е това, което не се ражда и не умира. Това Дихание е освободено то света, защото то диша Съкровения въздух на Вечността. Диханието е чудно състояние на Осветеност. В това дихание няма учения и религии. То диша Единството, Изначалното, Чистото, неразделеното на учения и религии. Свещеното Дихание пребивава във Велика Тайна. То е погълнато от Покой и Друговремие. То диша полъха на вятъра, полъха на цветята, полъха на Освободената Същност. Това Свещено Дихание прониква в камъка и разговаря с него като с брат.

Осмият Старец Уахира
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 02, 2018, 04:49:50 am
Окото – пробудената Същност

   Има дълбоко в нас едно чисто Съзнание и то е нашата Свещена Земя. Орелът познава тази Земя и затова мощни са Очите му и силни са Крилата му, дарени от Старата Свещена Земя, когато е бил още Дух, а после е пожелал да стане Орел. Орелът слиза надолу към земята, но живее в Същността си. Орелът не обича земята, унизената земя. Той само слиза за своите наблюдения, но винаги се връща в Извисени места – там, където е Същността му, неговия Дом. За Орела съществено е Окото – пробудената Същност. А всичко друго за него е унизено. Неговият Дух не се нуждае от къщи, гори и води. Той държи на Извисеното, което е отвъд земята.

Осмият Старец Уахира

Пълнота, надминаваща всяко чудо

   Абсолютът е Велика Древна Безусловност. Абсолютът е Пълнота, надминаваща всяко чудо. Абсолютът е определил пътя на Бога, боговете, мравките и дърветата. Абсолютът няма име, Той е безименен, Дълбоко безмълвен. Той е Източникът преди всеки Извор. Той е, Когото всички търсят, но никой не може да намери. Мястото, в което Той живее, е Съвършенството, което е над всичко.

Първият Старец

Древен Океан от Сияние

   Мистерията е крита в Дълбините на нещата. Мистерията е Древен Океан от Сияние. Мистерията пребивава в Древната Пречиста Субстанция, от Която е изтекъл Бог, боговете и съществуванието. Странен Лъч е изтекъл от Мистерията и е създал Бог и живота. Животът е Есенция на Мистерията. В началото тази Есенция е била кристална и пречиста. После тези, които я опетнили, привлекли смъртта и започнали да носят имена, които умират. А в началото те били безименни Съкровища.

Първият Старец

Великият Неразбираем

   Бездната е чисто състояние на Безкрайност, така както Вечността е чисто състояние на Душа. Във Вечността има съществувание на Душа, а в Безкрайността има състояние на чист Дух и на неговото тайно Съзнание, което обхваща всичко,както океанът обхваща всичко, което живее в него. Вечността е освобождение за Душата, а Безкрайността е освобождение за Духа. А Искрата – тя живее в Мистерията. Над Мистерията е само Абсолютът – Безусловният Неуловим, Великият Неразбираем. Че с какво понятие можеш да Го разбереш? И към това Неразбиране ние можем да се приближаваме само с Истината, но без да Го достигаме.

Първият Старец

Свещеното отключва най-тънките врати

   Свещеното пребивава над размишленията. Свещеното е чисто състояние на съзнанието. От духовност се върви към Свещеното и така Свещеното става началото на Истинния Път. Без Свещеното ти не можеш да отключиш Тайната на своя Път. Свещеното отключва най-тънките врати. То отключва и мълчанието на боговете, защото боговете имат право да разговарят само със Свещеното.

Първият Старец

Четвъртото Безмълвие

   Пътят изявява лицето си, когато ти направиш пробив в собствената си Същност, в собствената си Истина. И когато зърнеш Истината в в себе си, ти вече започваш да разкъсваш всички вериги на миналото и бъдещето, защото Истината е велик Освободител. Истината не е жител на света и вселената. Истината е велик наблюдател на всички явления и тя само знае кого да посети и да го обогати с нещото, което го няма в света и вселената. В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и вселената. То е Четвъртото Безмълвие – Безмълвието на Чистия Дух.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 03, 2018, 05:33:06 am
Всичко, което търсиш и си търсил

   Скритото не може да се открие, но може да се улови чрез преживяване. Но трябва да заложиш целия си живот на Истината и тогава в определен момент Скритото ще ти покаже лицето си. И когато ти видиш това лице, ще знаеш, че това е твоята Древна Същност, защото всичко, което търсиш и си търсил, е тази Древна Есенция – Еликсирът, наречен Скритото. Скритото не е радост, нито разочарование. Скритото е постоянен аромат на Неизразимостта. И затова Истината не може да се изрази дори и от този, който я е преживял. Но той вече носи нейния аромат.

Първият Старец

Любовта принадлежи на Великия Несътворен живот

   Любовта не се привързва към сътвореното, към световете. Тя  принадлежи на Великия Несътворен Божествен живот. Да разбереш Любовта, значи да осъзнаеш живота си в Бога и Несътвореността си. Любовта е същност без разделение, но които не са я разбрали, са се отделили от Бога, от Несътвореността и сега са хора в света, вместо Души на Вечната Любов. Любовта е Изначалното състояние на Бога. И това състояние е вечно, но опетниш ли Любовта, опетнил си и Бога. И затова се явява смъртното състояние, което трябва да се изучава до пробуждането и завръщането.

Първият Старец

Част от Мълчанието на Мистерията

   Мъдростта е пробуден свят на Духа. Мъдростта е Реалността на Духа. Мъдростта е нещо, с което трябва да се срещнеш в себе си. Висшата Мъдрост живее, когато светът е отстранен. Ако светът не е отстранен, живее знанието. Мъдростта е необремененост от света и времето. Там където Мъдростта живее, има състояние на Дълбочина, до която светът не достига. Мъдростта е част от мълчанието на Мистерията. Мъдростта, това е погледът на нашия Дух, погледът на проникновението.

Първият Старец

Истината е част от Мистерията

   Истината не се занимава със света и с хората. Тя се занимава с Изначалното, с Духа. При Истината ти не се развиваш, ти се проявяваш. Да проявяваш Истината, означава да откриеш Изначалното си състояние – състояние на Свобода и Мистериозност, състояние на Простота и Лекота. Истината е лека като ефира. Тя има погледа на ефира. Истината няма история, защото тя не принадлежи на времето и сътвореното. Истината е част от Мистерията. Истината не е красноречие, тя е Дълбочина на Искреността и Любовта. Истината е Величието на Изначалното ни състояние – лекото и освободено то бреме състояние. То е състоянието на Безсмъртието.

Първият Старец

Осъзнаването изхожда от Несътвореността

    Осъзнаването означава да живееш в своето Изначално състояние. Осъзнаването означава да изхождаш от своето Безсмъртие и от своята Несътвореност. Осъзнаването е чисто действие на съзнанието. Тук не тече времето, а Вечността. Осъзнаването ни разкрива Безграничното. Осъзнаването е излизане от пределите на времето и сътвореното. Осъзнаването не е разбиране, а чистота на приложението.

Първият Старец

Видение на собствената си Истинност

   Тайната може да се разбере само чрез проникване отвътре. Тайната на живота съставлява Висшата Осъзнатост и това е същността на всички религии и учения. Осъзнаването е видение на собствената си Истинност. Да видиш Истината в себе си, това е Свещеният подвиг на живота. И когато това се случи, човек изведнъж осъзнава простотата на живота и явленията. Тайната на живота е в едно скрито качество на съзнанието. И който открие това, той ще лети с крилата на ефира.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 04, 2018, 06:59:18 am
Старецът е самият Живот

   Старецът е същество извън границите на живота и смъртта. Той е само гост на живота и  смъртта. Старецът вижда и наблюдава нещата чрез Древността в Себе Си. Сам Той е Величествено Древно Съзнание, Древно Око. Старецът е самият Живот, а не Неговото Учение. Старецът изпълва всичко с Живот и ако проповядва някое Учение, то е Живот поради Стареца, поради Неговото Древно Съзнание. Старецът е странна Вселена – Вселена, която не присъства във вселената на сътвореното. Той само прониква в нея и се завръща в Изначалното Древно Съзнание, което е Неговият Необятен Дом.

Първият Старец

Неговата Древност е и твоя Древност

   Старецът не е земна реалност, нито космическа. Старецът е Мистична реалност. Старецът не принадлежи нито на човешкия род, нито на космоса. Старецът е Мистерия и Висш Закон сам по Себе Си. Това, което е придобил Старецът, го няма в човешкия род и космоса. В този свят Старецът е като ясен слънчев ден. Но ако ти мислиш, че този ясен слънчев ден е хубав от само себе си, ти не си разбрал Стареца, защото Старецът не е тук само за да ти донесе хубавия слънчев ден, а за да се насочиш към Неговата Древност, която е и твоя Древност.

Първият Старец

Слязлата Древна Обетована Земя

   Старецът живее във Велика Преизпълненост. Той е слязлата сред хората Древна Обетована Земя. Старецът не е нито духовен, нито материален. Старецът е нещо друго и ако ти откриеш това другото, ти ще се извисиш отвъд времето и духовността. Старецът идва близо до теб заради твоето извисяване. Той иска да събуди в тебе не живота, а Тайната на живота. И това е наречено извисяване в Мистерията.

Първият Старец

Да се зародиш в Нероденото

   Не търси отговори от Стареца, а се старай да вникнеш в Същността  Му, която е и твоя Същност. Някога в Древността вие сте били близки и сродни, но после ти си изоставил Древността заради някаква вечност и време. Но сега ти отново трябва да се зародиш в Нероденото. И то е там вътре в твоята Дълбочина. Старецът е слязъл близо до тебе заради твоята Дълбочина. Старецът идва, за да разбереш Дълбокото в себе си. Старецът говори с езика на важните неща. А кои са важните неща? Малките неща. Старецът идва, за да узнаеш себе си, за да узнаеш кой си ти. А когато узнаеш това, ти вече няма да си човек. Ти вече ще си Древност.

Първият Старец

Магията е Дух отвъд нещата

   Магията е Чист Дух, Дух без слово, без писания, без живот, Дух, който е отвъд нещата. Магията е Начало, което е без начало, и Край, който няма край. Който е стигнал до Магията, той е човек без начало, той е човек, без да е човек, той е вятър в пустинята – вятър, който вижда, без него да го виждат. Той е вятър с очи, потаен вятър, вятър, дошъл от Древността като скрит полъх – полъх, който записва събитията и създава явленията, но живеещ в Невидимостта.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Магията преобразява чрез Непознат Лъч

   Магията е това, когато се явяваш като сила, а ти си всъщност слуга на Неговата Единствена Сила. Магия има, когато умееш да се самоотстраняваш, когато умееш да не съществуваш. Тогава Магията идва. Магията може да те учи само когато ти отсъствуваш. Магията изхожда от Скритата Сила, която умее да преобразява. Силата на преобразяването се дължи на властта на Невидимостта. Магията, това е Невидимото, което преобразява видимото чрез Непознат Лъч. Магията не се дължи на знание, а на особено, скрито Присъствие в човека. Магът, това е този, който може да създаде Древния Лъч в себе си, но без да го управлява.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 05, 2018, 06:40:13 am
Магията не се бори но побеждава

   Магията е говор на Висшия, Древен свят. Магията е говор на Неведома енергия, която чисти, преобразява и устройва нещата в името на Скритата Воля. Магията е Сила, без да си силен. Тя е движение на Духа и присъствие на Скрития Замисъл, който почиства всичко неразбрано. Магията е Сила, която не се бори, но побеждава, защото странно е присъствието й. Магията е Сила, която отстранява всяка илюзия. Чистата Магия е богатството на един Древен Живот.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Магът може да чете в Тишината

   Магът, това е осъзнатата връзка с Древността и старото Древно доверие, което е между тях. Магът е всъщност част от Древната Истина, част от излъчването на Древната Истина. И ако тази Истина те е избрала, тя насочва към тебе своето излъчване и ти ставаш Служител и Маг и започваш да работиш за Безкрайността. Когато си Маг, всички илюзии са преместени настрани. Магът може да чете в Тишината, защото Истината му е дала право. Магът чете листопада, разбира звука-символ в песента, разбира облака, говори с водата. За него всичко е живо.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

За Мага няма нощ

   Магът е щедър вътрешно, защото неговото богатство е вътрешно. За Мага дълбоката пропаст е плитка, защото той гледа чрез Безкрайното в себе си. За Мага няма нощ, защото той е прогледал в Истината, в Безкрайното. Магът може да е до теб и ти да не го виждаш, защото той е толкова естествен и смирен, че умее да изчезва в собствената си същност. И поради това ако е до тебе, ти не го виждаш, защото когато е изчезнал, той става безличен. Магът не е практичен в света, защото за него света е беден. Магът е практичен в духовното и невидимото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Не живее във време, а в Освободеност

   Магът е уверен и успокоен, защото Истината в него отдавна е погълнала смъртта. Той живее и тук осъзнато като Дух, и в отвъдното като Дух. Той познава себе си като Дух, но знае, че тук в света повече е възприеман като привидение поради невежеството на земните. Магът няма цел и затова смъртта го изпуска. Магът изхожда из от Вечното и Безкрайното – там, където смъртта няма власт. Магът знае, че нищо не може да разруши Духа му. Той живее и в този, и в онзи свят свободно и независимо. Единствената му зависимост е от Истината, на която се е посветил изцяло. Магът не живее във време, а в Освободеност, което е дарът на Истината.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Магията не е действие, а присъствие

   Истината спасява човека и от земното, и от духовното. То дарява на човека Магията на Безкрайното. Магията е отвъд звездите, отвъд времето, отвъд световете. Магията е Слънце в себе си, тя огрява самата себе си с Лъчите на собствената си Истина. Тази Висша Магия не е действие, а присъствие, така както изворът присъствува до теб. Магията е изворът на Мистичното. И ако тя те докосне, ти ще изгубиш обикновеното си мислене и ще настане ново време в твоето съзнание, ще настане Древно и Мистично време – време, което вече не е време, а е състояние на Древността и Истината.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 06, 2018, 05:20:45 am
Обречена изцяло на Истината

   Магията е пълна концентрация в Истината. Тук цялата енергия е събрана в Истината и тогава Истината се проявява, а тя умее да действува чисто и свято. И тогава ние наблюдаваме само преобразяването на нещата. Магията е състояние на преизобилна, чиста енергия, изхождаща от Истината и действуваща чрез Истината. Висшата Магия е обречена изцяло на Истината и тя призовава само Истината. Тази Магия всякога действа разумно, защото тя се проявява само когато нуждата е абсолютно разумна. Иначе никой не може да задвижи Истината поради желания. Истината изисква свещена нужда и абсолютна разумност. И тогава няма сила, която да устои на Истината, защото тя подкрепя само нуждите на Съкровеното.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Магията е Богодействие

   Магията в човека, това е отдавна създаденото в него ново небе и земя. Истинският Маг не е човек, който се е надявал. Той е човек, който много прераждания се е проявявал. Той е човек, който е любил съкровено и търсил истински. Когато е бил в трудност и мъка, той е проявявал благородството си. И когато е настъпила неговата Голгота, той е проявил Любовта си, Неизменността си и сега Магията му служи. Висшата Магия никога не служи на нисши желания, защото Магията в чист вид е Богодействие, а не човекодействие. Тя е свещено и могъщо действие на Истината. И когато човек е натрупал в многобройните си прераждания много Истина, много Любов и много енергия, тогава Магията му се е открила и сега тя е негов Щит и негова Съкровена Тайна.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Мълчанието, Тишината и Безмълвието

   Мълчанието е Духовно, Тишината е Божествена, Безмълвието е Мистично. Умът трябва да мълчи, Душата трябва да наблюдава, Духът трябва да се проявява. Мълчанието е изпълнено с Духовност за пробудения. Тишината е изпълнена с Божественост за любящия. Безмълвието е изпълнено с Мистериозност за Мъдрия. Който е разбрал Мълчанието, е пълен с Духовност. Който е разбрал Тишината, е Божествен. Който е осъзнал Безмълвието, е Мистичен. Мълчанието е благородно, Тишината е любяща, Безмълвието е поглъщащо. Говоренето е създало неразбирането. Но ако човекът премине по пътя на Мълчанието, Тишината и Безмълвието, в него ще възкръсне Истината и тя ще му даде себе си и своето разбиране.

Десетият Старец Мавахари

Ще поискаш да станеш Тишина

   Говоренето е болест на ума, но ако ние разберем Мълчанието и осъзнаем Тишината, ще излекуваме говоренето. В Мълчанието сме бдителни, в Тишината сме любящи, в Безмълвието сме духове, в Искрата сме Мистерия. Когато словото е познало Тишината, то звучи като Тишината. Това, което увеличава Тишината в нас, е Любовта ни към Истината. А когато станеш достоен да видиш Бога и когато Той ти се изяви, толкова ще утихнеш, че ще поискаш някъде дълбоко в себе си да станеш Тишина.

Десетият Старец Мавахари

Живее в Мистериозно ежедневие

   Мълчанието е метод за изясняване на себе си. Тишината е метод за осъзнаване на себе си. Безмълвието е проникване в Мистериозното. Човекът на Безмълвието живее в Мистериозно ежедневие. Човекът на Тишината живее Божествено ежедневие. Човекът на Мълчанието живее в Духовно ежедневие. Земно говорещият човек живее в смъртно ежедневие. Бедно е ежедневието му – изпъдил е Мълчанието. Тогава той ще извърви път, по който земното ще го учи.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 07, 2018, 06:40:22 am
В Безмълвието оживява Мистичното съзнание

   Тишината е неуловима за ума.Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните. В Мълчанието узрява Духовната Чистота. В Тишината узрява Мъдростта. В Безмълвието оживява Тайното съзнание, Мистичното съзнание, което докосва Премъдростта. Безмълвието изисква да си цялостен във вглъбяването.

Десетият Старец Мавахари

Най-дълбокото Писание – Безмълвието

   Животът в Духа е живот в Свещеното Безмълвие. Тук цари Божественост и велика осъзната Чистота. Умът е избягал от тази Свещена Чистота и това е грехопадението. Умът не познава най-дълбокото Писание, а то е Безмълвието. Той не познава Безмълвието, което не говори. А когато Безмълвието реши да му проговори, той не го разбира. Спящите познават говора, пробудените познават Мълчанието. Осъзнатите познават Тишината, Премъдрите познават Мистерията. Мистерията е скрита отвъд звездите, отвъд живота. Тя е на особено Място и то се нарича Бездната.

Десетият Старец Мавахари

Свещеният човек е пробудена Библия

   Истината е скрита много дълбоко навътре в човека и за да се домогне човекът до нея, трябва да отстрани всичко човешко, а после и всичко духовно. Истината се дава не на земния човек и не на духовния човек. Истината се дава като Откровение на Свещения човек, Божествения човек, защото той може да живее в съгласие с Бога. Свещеното умее да вижда Същността. Свещеният човек е пробудена Библия. Той е жива Книга, жива Същност. Живата Същност няма нужда от църква, за да вижда Бога. Живата Същност живее в Истината и вижда Истината.

Десетият Старец Мавахари

В мрака се изяснява всяка същност

   Мракът е непреклонен срещу тези, които нямат Истината в себе си. В мрака Бог вижда най-ясно скритото в човешката същност. В мрака Бог изследва дълбините във всяка същност. В мрака се определя дали съзнанието е висше или не. В мрака се изяснява тайната на съзнанието. Мракът е прояснител. От дълбините на мрака се е родило вечно ясното съзнание и това е просто твоята същност, твоята опора, твоята Вечност, защото това е съзнанието, които наистина познава Бога.

Десетият Старец Мавахари

Мракът е скрит учител

   Мракът с скрит учител, но кой е този учител? Това е Бог. И ако ние познаваме себе си , и Него ще познаем. Ние познаваме себе си, когато сме изоставили себе си, защото когато сме изоставили себе си, сме придобили Изначалното си състояние. В това Изначално състояние мракът не може да ни докосне, защото това състояние е преди мрака. Мракът не знае за Изначалното състояние и затова Бог иска да преминем през мрака и той да не ни узнае. Така ние се връщаме в своята Нероденост.

Десетият Старец Мавахари

Мракът е метод за Откровение

   Мракът е само един метод за Откровение – Откровение за Бога. А когато си видял Бога в мрака, тогава къде отива мракът и къде отива Бог? Тогава мракът се скрива и остава само Бог. Такава е целта на Бога. Казвам: Не е ли тогава мракът една велика красота, защото той ни води при своя господар – Бог. А в Бога ние придобиваме своята преизпълненост. Чрез мрака Бог се интересува само то това да Го познаем. А когато сме познали Бога, ние вече сме устроена земя и устроено небе. Ние сме вече Новият човек.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 08, 2018, 03:45:22 am
Трябва да станеш Необятност

   Когато познаеш Духа в себе си, Скритото става разбрано. Да осъзнаем Духа в себе си, е Откровение и навлизане в собствената си Първичност. Скритото не е нещо, което можеш да уловиш. Скритото само те улавя, но ти трябва да създадеш условия. Ти сам трябва да станеш Необятност, за да видиш Лицето на Скритото и тогава тази Необятност ще бъде изпълнена с Покой и Древност. Това е Послание, не за човека а за Човека-Дух.

Десетият Старец Мавахари

Мъдростта е мястото на спасението

   Откровението на Тайната за човека е винаги дар за Духа и опасност за неузрелия човек. Откровението е явление, идващо от Скритото, от Несъществуванието. Когато Откровението дойде в живота ти, то е вече позволение да разговаряш с Тайната на живота. Да имаш право да навлизаш в Скритото, то това е общуване с Мъдростта. Мъдростта е твоето спасение, тя е мястото на спасението, но Мъдростта е тайна наука и никой не може да я разбере, ако се намира под влиянието на света.

Десетият Старец Мавахари

Любовта е за тези, които разбират себе си

   Светът и Истината са различни неща. Светът е школа, която е изгубила Истината и сега трябва да се учи и обучава до завръщането си в Истината. Познаването на Истината е духовно освобождение, защото чрез познаването на Истината ти се раждаш в Духа на Божеството. Да познаеш Истината, значи да станеш Син на Скритото, Син на Божеството. Голяма радост е познаването на Истината, защото това е завръщане в Божеството. Тук човек завинаги е узнал своя Произход и тогава той носи друга Любов в себе си. И тя е за тези, които разбират себе си.

Десетият Старец Мавахари

Неограниченото е нашият Дом

   Пътят е там, където е твоето разбиране. Щом имаш разбирането, ще се срещнеш с Неограниченото. Неограниченото е всякога неразбираемо, но ти ще заживееш в него. Когато човекът се срещне с Неограниченото, той е в опасност. Но когато Духът се срещне с Неограниченото, той го разбира и чрез Мъдростта си заживява в него. Така Неограниченото му става Дом. Неограниченото е винаги опасност за тясното съзнание. Неограниченото е огромна радост за Духа и тук той е освободен и живее в Древното си чисто състояние, без да има нужда от ограничения – светове.

Десетият Старец Мавахари

Истинността е Преизпълненост

   Духът всякога е погълнат от нещо радостно, защото той е създаден като Пълнота. Духът не се занимава никога с надежди, той живее в Истинността. А Истинността е такава Преизпълненост, че няма място за надежди. Надеждите са за тези, които не са живели правилно в своя Дух. Казват, че надеждата крепи човека. Не, надеждата крепи илюзията, крепи света, а Истината крепи Духа.

Десетият Старец Мавахари

Старият Древен Живот

   Който има чисто съзнание, той се радва на своята Пълнота. Който няма чисто съзнание, той е беден при всички условия. Ако има замъци, той е беден, защото богата е само Истината. В Истината всичко се осмисля, всичко се облекчава. Истината носи в себе си вечно лекото състояние на Същността. И да живееш в Истината, това е старият Древен Живот, който някога е бил. А да живееш извън Истината, това е просто твоят живот. Мъдрият не избира своя живот, а живота на Истината. И тогава Истината става неговият Живот. За Мъдрия има само едно Послание – Истината. А Истината му дарява Безкрайното състояние на Свободата.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 09, 2018, 05:08:49 am
Когато е нямало небе и земя

   Само във Вечността има Душа, само в Безкрайността има Дух. А Тайната на човека е съществувала, когато е нямало нито небе, нито земя. И преди да стане човек, той е бил същество. А преди да стане същество, той е бил Същност. В своето Начало Чистият Дух е бил Бог, но отделяйки се човекът от Духа си, той е станал сянка, наречена земен човек. Човекът е изпуснал Пътя на боговете и сега си мисли, че с религия и учения ще се възстанови. Възстановяването зависи от Любовта, от Съкровеното. И без тях религията и ученията не са достатъчни. С добро не можеш да се изкупиш. Трябва да станеш Съкровен и Истинен. Само Съкровеното се завръща във Вечността и само Истинното се завръща в Безкрайността.

Първият Старец

Той лети с Тайната в себе си

   Който е открил своята Безпределност, преодолява всичко. Който е открил ясно своя духовен Път, пробива и дъното на морето, а скалите му се прекланят. Който е открил себе си, Тайната го извисява в нещо, което е над света и сътвореното. И той узнава нещо, което е търсил винаги. Човекът на Тайната не се нуждае от граници. Той е по-лек и от вятъра. И птиците го гледат с учудване, защото те усещат, че той се издига по-нагоре от тях. Той не лети с крила, а с Тайната в себе си.

Първият Старец

Когато е в трудност, е в разцвет

   Човекът на Безкрая когато е в трудност, е в разцвет. Когато е в скръб, тайно се радва. Когато е притиснат от живота, се усмихва, защото той има в себе си нещо повече от света – нещо, което трудностите и скръбта нямат. Той има в себе си нещо дълбоко, и аз го наричам Истина. И тя всякога му носи нещо от Мистичния си Полъх. А когато смъртта го посети, той има срещу нея Мълния и Безмълвие, защото е по-древен от света.

Първият Старец

Безкраят е Дом на Истината

   Душата се създава в човека от Чистотата. Духът се създава в човека от Мъдростта. Чистотата е Дом на Душата, Мъдростта е Дом на Духа. Безкраят е Дом на Истината и този Дом е наречен Свободата. Свободата Аз я наричам дълбоката Истина, Скритото в човека. Чистият и Мъдър Дух е постоянно реален, но когато той е станал човек, е придобил и нещо от нереалното. Нереалното е това, което е започнало да умира – то е човешкото. Но ако човешкото съумее да се завърне в Духа, то се освобождава от смъртта, от нереалното. Мъдрият е свободен от нереалното, защото той живее в Духа си, а не в човешкото.

Първият Старец

Странствувам в Скритостта на нещата

   Аз странствувам в Скритостта на нещата. Аз като Дух съм бил преди този свят и преди тази Вселена. Какво правех в тези Древни времена? Светех в Себе Си и изучавах Скритостта Си. И когато изучих Скритостта Си, разбрах, че няма свят и светове, нито отвъден свят , нито вечност, а само един свободен, свободен Дух. Но кой ли може да разбере тази Свобода?

Първият Старец

Има ли нещо по-дълбоко от Древността?

   Аз съм Древен Странник и пия вода от Древен Извор, Водата, която Аз пия, ангелите не са я виждали. Водата, която пият ангелите, храни тяхната енергия. Аз не храня енергията Си. Аз храня Духа Си и неговата Скритост. Духът е по-древен от енергията. Духът и Древността са едно. Енергията е началото на вечността, а Духът е началото на Древността. Има ли нещо по-дълбоко от Древността? Казвам: Има. Но то няма очертания. Но как вижда, щом е без очертания? Вижда чрез Безпределността си.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 11, 2018, 03:59:21 am
За него прекъсвам Безкрайния Си Ход

   Аз съм трудно уловим, защото съм Скрит в Скритото, Таен в Тайното. Аз може да съм близо до тебе и ти да не Ме виждаш. Аз може да съм далеч и ти да Ме видиш в сърцето си. Аз съм видим за този, когото съм избрал. За този, когото Аз съм избрал, за него прекъсвам Безкрайния Си Ход и слизам в сърцето Му. Аз съм близък най-вече на този, който съзнателно е пожертвал живота си за Мен. А щом го е пожертвал за Мен, Аз го пращам при Бога.

Първият Старец

Ще образувам във вас Своя Лъч

   Аз съм най-достъпният и най-скритият. Аз дарявам и Вечност, и Истина за този, който Ме познава. Но за да Ме познаете, много трябва да претърпите. И тогава в това претърпяване Аз ще ви се изява и ще образувам във вас Своя Лъч. И по този Лъч вие ще се съобщавате с Мен, но трябва да Ме съхранявате в своята Разумност, за да може Същината да е отворена. Всички нещастия идват за вас, когато ви изоставя. А когато съм с вас, не се безпокойте, дори и да сте в тежко положение.

Първият Старец

Призовавайте Ме всякога чрез Съкровеното

   Аз действам незабележимо и скрито във вас. Аз съм вашият Скрит Корен, но трябва да натрупате много Чистотата и Любов, за да мога да работя във вас. Не Ме призовавайте чрез неразумността си, защото ще видите тогава другото Ми Лице. Призовавайте Ме всякога чрез Съкровеното, за да видите как работи Неизразимото. Аз се промъквам между духовете на злото и те не Ме виждат. Но Ми трябва Съкровеното, защото само то Ми е опора. Ако сте обхванат и от голям студ, не се тревожете – студът Ми е приятел. Ако сте обхванати от голям мрак, не се тревожете, защото мракът Ме слуша. Само Ме призовете чрез Съкровеното си начало, защото само тогава съм бърз. Казвам: Бързо е Незримото. Дори и вятъра не познава крилата му.

Първият Старец

Аз тека в него като Река

   Аз нямам форма и затова тези, които са Ме виждали, не Ме познават. Аз решавам кой да Ме познава, Аз тека в него като Река. Моята Река е чиста енергия, тя образува Безсмъртието в ученика. Безсмъртието е незримо. То е леко, без форма, без цвят. То е дело на Любовта. Аз не искам от Моите ученици да имат много знания и мнения, а да имат Сърце, Душа и Слух. Тогава в Сърцето им ще вложа Чистотата, в Душата им ще вложа Любов, а в Слуха им ще вложа Мъдрост. Сърцето е Топлина, Душата е Светлина, Слухът е мъдро сияеща Същност. Чрез него всичко се долавя, дори и най-малкият намек на Бога.

Първият Старец

В точката на тъмнината ще виждаш

   Всеки за да Ме познае, трябва да улови себе си, своята Съкровена природа, своята Същност. Но докато стигнете до това, много работа ви е нужна. И ако сте достойни, ще ви се дадат условия и свобода за духовна работа. Ако не сте достойни, ще работите за оцеляването си и за себе си. Ако сте достойни, ще имате свобода да работите за Учителя си. Който е достоен, Благото ми ще тече през него и в трудностите ще вижда Ръката Ми. Който е достоен за Мен, ще мине през голяма тъмнина и от точката на тъмнината ще вижда ясно. Намираш ли се на светло, няма да видиш ясно събитията в тъмното. Но намираш ли се в точката на тъмнината, ще видиш всичко, което се намира в тъмнината и в светлината.

Първият Старец

Търси Ме до края на живота си

   Бъди готов да Ме търсиш до края на живота си, докато Ме откриеш. Аз познавам вашите пътища, но вие не познавате Моя Път. В Моя Път има само Бог и Безкрайност, а във вашия път има лъкатушене. За да Ме познаете, не трябва да имате дългове. Всичко трябва да изплатите. Започнете с дълговете към себе си и когато дълговете ви изчезнат, Аз ще се явя. Много са пътищата, но един е Мъдрият Път. Той е Пътят на Любовта. Той е неизменният и благословен Път. А най-истинският  Път към Мен не е свързан със светлината и тъмнината, а с Истината. Но само неизменната Любов може да ви заведе до Истината. В пътя на Истината същественото е в Любовта. Само Любовта прескача пропастта в света.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 12, 2018, 02:28:16 am
Не познавам раждането и смъртта

   Не познавам раждането, не познавам и смъртта. Аз съм само гост в тялото си, влизам и излизам от него. То е моя опора, за да съм по-близо до вас, но то не е Моят Произход. Тези, които призова към Себе Си, ще могат да излизат от тялото си, за да сме в общение по чисто духовен начин. Искам да сте Съкровени, но да криете Съкровената си Същност от света. Съкровената Същност не е за света, тя е за Бога.

Първият Старец

Безкрайността не е пространство

   Аз съм Приятел само с Бога, а не с хората. Към хората имам само отношения, а към Бога имам Любов. Аз не възхвалявам доброто, а само Бога. Аз не възхвалявам природата, а само Истината. Аз живея в Бога и Бог живее в Мен. Ние сме Древно Единство. Аз не живея в света, защото в Мен няма време. Аз не пътувам в пространството, защото то не съществува за Мен. За Мен съществува само Свещената Вечност и Мъдрата Безкрайност. Тази Безкрайност не е пространство, тя е Дух и Истина.

Първият Старец

Най-скритото свойство на Истината

   Ако искате да Ме откриете, все повече се потапяйте навътре. Имате ли Любов, ще Ме откриете. Имате ли Мъдрост, ще Ме разберете. Имате ли Истина, ще Ме видите и ще Ме наречете „моят Учител“, а Аз ще ви отведа при Бога и дори по-надалеч. Да, има Място, което е отвъд Бога. Там още не сте ходили. Но първо трябва да ви подготвя. Една е Истината във Вечността, друга е Истината в Безкрайността. Една е Пълнотата във Вечността, друга е Пълнотата в Безкрайността. Който има Любовта в себе си, ще познае Пълнотата на Вечността. Който има Истината в себе си, ще познае Великата Пълнота на Безкрайността. Пълнотата на Безкрайността е неразбираема, защото най-скритото свойство на Истината е Неизразимостта.

Първият Старец

Скрий се в Безмълвието

   Истината слиза от Безмълвието и се връща в Безмълвието, но тя преобразява човека. Истината показва на човека неговия Произход и Той е в Безмълвието, в Неизразимото. А който се е отклонил от Истината, пътува към нещата, които го провалят. Който познае Истината, ще познае и Пътя си към Мене. Казвам: Познай Истината и се скрий подобно на нея в Безмълвието.

Първият Старец

Покой, Безмълвие и Безкрайност

   Истината е тайно вкоренена в нас, в нашата Същност. Истината има облика на чистия и древен Покой – Покой, недокоснат от вълните на света. Истината пресътворява човека и го превръща в Покой, Безмълвие и Безкрайност. Покоят е Дълбоко Начало. Безмълвието е Дълбока Същност. Безкрайността е Дълбока Древност.

Първият Старец

Безкрайността е Образът на човека

   Само в Покоя можеш да познаеш себе си. Само в Безмълвието можеш да имаш Дълбочина. Само в Безкрайността можеш да бъдеш Мистерия. Най-великото чудо е изчезването в Безкрайността. Що е Безкрайността? Това е Образът на човека. Когато Безкрайността е слязла надолу, тя е станала човек, а сега човекът трябва да се върне и да стане Безкрайност. Който има Истината в себе си, отключва Безкрайността. Някога Сърцето е живяло в Безкрайността, а сега е слязло в тялото на човека и му е тясно. Казвам: Освободи Сърцето си чрез Любовта, защото Любовта знае Пътя към Безкрайното Древно състояние.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 13, 2018, 05:54:08 am
Аз съм вашето Дълбоко Начало

   Аз съм странник в света и Приятел на учениците. Който е устремен с Любов към Бога, ще Ме познае. Който няма Любов, ще бъде утвърден в света. Който има Любов, ще търси Истината и ще Ме открие. И Аз ще му стана близък, ще станем сродни. Който е в лъжата, да не Ме търси. Аз съм дълбоко във вас. Аз съм вашето Дълбоко начало. Това е за учениците. Не го споделяйте. То е за тези, които са избрали Истината, защото и Аз съм ги избрал. Който е избрал Истината, е избрал и Мене. Но има и такива, които са избрали Истината, а Аз още не съм ги избрал. Чакам. Зная защо чакам.

Първият Старец

Смисъл, по-дълбок от Съкровеното

   Аз ценя Съкровеното, но живея на по-дълбоко Място. Но случи се нещо в Древността и Аз трябваше да изляза навън и да стигна до Съкровеното, за да станем близки и да ви уча. В Древността Аз бях Учител, после се скрих от вас. А по-късно пак слязох и ви потърсих. И ако имате съхранено Съкровеното, Аз ще се съобщавам с вас. Съкровеното е Началният Смисъл, но Аз за вас имам да ви донеса и друг Смисъл – по-дълбок е той от Съкровеното. Но всичко започва от това Съкровено, защото чрез него ще стигнете до Мене. Съкровеното е Началото на Учението.

Първият Старец

Аз съм Даващият Древното

   Странна е Моята Скрита Реалност за мнозина. Аз не съществувам, но това Аз съм го решил. А щом се открия на Мой ученик, Аз вече съществувам за него. Този, когото съм избрал, след време ще му дам нещо, което е повече дори от живота. Но първо трябва да го подготвя. Аз съм Даващият Древното, но първо трябва да минете през Съкровеното и да се учите. Който се учи, стига до своя Учител. Които съм избрал за ученици, рано или късно ще дойдат там, където Аз живея.

Първият Старец

Това Поучение разрушава света

   В Мрака е скрито най-голямото Поучение. Който има Духа в себе си, може да изтръгне Поучението. Това Поучение е преобразяващо. То преобразява света и го заменя с Вечност. Който може да се преобрази, той отстранява времето и навлиза в потока на Вечността и на Вечното Търсене. Това Поучение разрушава света и древното минало на човека. То погребва старата му памет. И тук човекът се освобождава от човешкото и от своето минало и започва своя Истинен Път, определен му още от Правремето, от Замисъла.

Вторият Старец Азавот Махария

Майстор на Древното действие

   Във Висшия свят няма знания, няма способности, но има Древно действие. А то може да извърши всичко, когато не е обременено от знания и способности. То е действие на Тайната в човека. Духът на човека е скрит в това действие и това действие поражда Свободата. Духът в човека е Майстор на Древното действие. Това действие е изкуство на Безкрайността. В това действие ти не правиш нищо, но променяш събитията, защото в това действие присъства Духът – Древното начало. А той е мярка.

Вторият Старец Азавот Махария

Пие пълнота от всяка трудност

   Всяка трудност е пълна със сила, която ако бъде разбрана, става твой приятел и допълва нещо в тебе, ако я разбереш. Трудността не е враг на човека, но ако човекът не я разбере, става враг на себе си. Мъдрецът пие Пълнота от всяка трудност, защото тя е, която го прави по-дълбок. Всяка трудност очиства нещо в нашето минало и ни дава нещо, което някога сме изпуснали. Мъдрият има древен и чист подход към голямата трудност, защото той използва силата на трудността и така се самоосвобождава. Така Древното в Мъдрия тържествува.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 15, 2018, 06:50:35 am
Най-необходимото – изпитанието на Мрака

   Мракът ни очиства от всичко ненужно, което е стаено вътре в нас. Няма стаст, лъжа или омраза, която да устои на изпитанието на Мрака. Мракът е велик очистител. След изпитанието на Мрака заражда се Изгревът, заражда се Покоят, заражда се Новият човек. Заражда се човекът на чистото действие. Мракът е, който ни преобразява. Питат Ме кое е най-необходимото в живота. Казвам: Изпитанието на Мрака.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинският човек е лишен от себе си

   С Любовта ти работиш а чрез Мрака ставаш Истина. Любовта винаги ще те води към Мрака, за да станеш Истина, защото само в Истината ти си правилно действуващ, а не учащ се. И затова Любовта те води до Голгота, за да преодолееш старото си мислене. И тогава Истината ти подава ръка. Така ти ставаш истинен. Истинният човек е лишен от себе си – останала е само Сърцевината, Древното Начало, а то е без думи. То не се обяснява нито с думи, нито с мълчание.

Вторият Старец Азавот Махария

В Истината тебе вече те няма

    Стани истинен и ще разрешиш най-важното – ще разрешиш себе си. На истинния Истината му разрешава въпросите. Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор.  Истинният човек не разговаря – той говори Истината. Разговорът е доказателство за това, че няма ясност. Истината е Древна Пълнота – Пълнота без обяснения, без разговори, защото тя е несподелима, тя трябва само да се постигне. И когато си постигнал Истината, тебе вече те няма. Останала е само Истината и вече само тя действува. А когато Мракът я види, той леко се отдръпва настрана.

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта е по-древна от Мрака

   И най-голямото знание не познава Мрака. Мракът го поглъща. Но може ли Мракът да погълне Любовта? Не, Любовта е, която поглъща Мрака. Любовта е по-древна. Любовта поглъща и смъртта, и живота, защото те са само нейни отражения. И смъртта, и животът, и мракът имат граници, но Любовта няма граници. Произходът й е безпределен, древен и мистериозен. И затова мъдрите се чудят на тази удивителна Сила. Ето защо Мъдрият човек живее по нейните закони и чрез нея постига своята Вечност. И оттам пак тръгва на път към нейните Дълбини.

Вторият Старец Азавот Махария

В Мрака всичко се изяснява

   Който е минал през Мрака, не спори. Той вече е заживял в своето вечно скрито място, в своята Тайна. Който спори, е беден – той не е стигнал до Мрака, не е станал достоен и затова спори. Спорещият е в неразбиране на себе си и затова някога на помощ ще му дойде Мракът, защото в Мрака всичко се изяснява. Мракът отделя Духа от човека, отделя истинския човек от земния човек и тогава вече човекът осъзнава своята истинска Същност. Тук вече всеки спор умира, защото от Мрака се ражда онова истинско Безмълвие, което надминава всеки спор и всеки разговор.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ти е подал ръка

   В Мрака е скрито чудното умиране, защото умира старото и се ражда Древното, умира крайното и се ражда Безкрайното. И започва ново странствуване, което е без начало и без край. Тука вече ти сам се движиш в своята Безкрайност, защото вече си неведом. И затова се наслаждаваш на Безкрайното в нещата. Тук след Мрака ти си вече неопределен, нищо не те определя. Станал си вечен и същностен, защото Мракът ти е подал ръка.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 16, 2018, 05:57:21 am
Мракът се прекланя само пред Истината

   Когато влезеш в Мрака, твоята справедливост няма да ти помогне. Тук само едно нещо може да те преведе отвъд Мрака и това е Истината. Мракът се прекланя само пред Истината, а дали имаш добродетели и качества, е без значение. Същественото е носиш ли Истината в себе си. Който се е отдал на Истината, преодолява Мрака. Добродетелите не могат да преодолеят Мрака, но яви ли се Истината, Мракът става отворена врата, защото той се възхищава само на Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Странна Дълбина без име

   Има нещо, което е било преди времената. То е съществувало преди тях, преди небето  и земята. То е било твърде скрито, неподвижно, безтелесно, свободно, мистериозно, непознаващо промени, движещо се навсякъде, без да знае предели, потайно, странна Дълбина – то е нямало име. Наречено е Скритото. Но по-късно всички разбрали, че то е Велика Истина – Истина, която превъзхожда всичко. Съществата го познават като Истина, но какво е скрито в него, не може да се види. Отвън то е Истина, отвътре е Мистерия. Но когато Мракът се срещне с тази Истина, той знае, че трябваа да стане път, и затова широко отваря вратата си.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е част от Него

   Истината е назоваването, но истинното Му име е Мистерия, Скритост. Никой не може да Го изучава, но може да Го предвижда. Но всеки, който е избрал Истината за свой път, ще преодолее някога Мрака и ще се сближи малко с това Мистериозно Същество. Само този, който е минал през Мрака, има право да види част от Величието на това Мистериозно Същество и да се приближи до Него, защото Истината може да Го види от определено разстояние и да се удивлява на Мистериозното, понеже тя е част от Него.

Вторият Старец Азавот Махария

И Вечното, и Безкрайното е замлъкнало

   Тишината е единственият Смисъл, единственият Закон. Тя е скрита, нематериална, неопределена, същностна, изпълнена с Безкрайност. В Тишината всичко е замлъкнало – и Вечното, и Безкрайното – защото в нея всичко е удивително. Тук няма нито начало, нито край, а само лекота и безметежност. Тук безсмъртните и боговете се реят неуловимо и невидимо, а над тях властва без власт Великата Мистерия. Тук в Тишината съществата се намират в състоянието на своето Небитие. Тук всичко е възвисено и единно. В лекотата е единството.

Десетият Старец Мавахари

Тук Смисълът е достигнат

   Говоренето се изчерпва, но Тишината е неизчерпаема. Тук в Тишината всичко царува в своята цялост, в своята хармония. Тук всяко същество е достихгнало до своя собствен Покой. Тук смисълът е достигнат и сега той се живее. Тук всичко е устроено, защото всички тези същества са живели в миналото си чрез Истинността си и сега тя ги е дарила с Покой и Свобода. Свободата е свободен живот в Безкрайното. Това е живот, който надминава всички думи, защото думите са малки, а Тишината е Безкрайна.

Десетият Старец Мавахари

Ще се явят наставления от Безкрайността

   Когато прилагаш Истината в живота си и когато това стане постоянен метод, тя те превръща в Безкрайност. Тя те взима при себе си в своята Бездна. Истината е именно Древният Път. Истината не е праведна, добра или лоша. Тя е Безкрайна. Истината проявява строгост, но то е само поучение, за да може да разбереш, че има една Безкрайност, която те очаква. Истината не общува с времето, тя само го посещава. Истината е Мистична книга. Тя може да стане разбираема само когато я направиш свой Път. И когато я направиш свой Път, тогава ще се явят особени наставления – наставления от Безкрайността.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 17, 2018, 06:08:42 am
Мъдростта е Потокът на Древните

   Мъдростта е жива Безкрайност. В Мъдростта няма никаква религия или наука. Мъдростта не проучва религиите и науките. Мъдростта не се занимва с поезия, изкуство, музика, защото за Мъдростта всичко това е бедно. Мъдрият живее в Истината и в Мистерията, която е Безкрайна. Мъдростта е Мистична. Мъдростта се движи от собствената си Истина. Там, където тя се явява, веднага се усеща Вкусът на Безкрайното. Мъдростта всякога тече към неизвестното и Неведомото. Тя не се учи на добро. Тя е самото вечно добро. Мъдростта е  Потокът на Древните.

Десетият Старец Мавахари

Отношение към Древната Същност на нещата

   Мъдростта не учи, както религиите учат. Мъдростта не изучава нещата като науката. Мъдростта живее в Древното си състояние. Тя живее в Незнание, но знае. Тя не изучава, но разбира. Тя не учи, но свети. Мъдростта не е учение. Тя е живо отношение към Древната Същност на нещата. Мъдростта подхожда към нещата Свещено, защото тя вижда Безкрайното в нещата. Мъдростта е, която разбира живота, а Любовта е само подготовката. И когато съществата се подготвят, Мъдростта ще им даде своя подход.

Десетият Старец Мавахари

Дълбоко вслушване в Същността

   Мъдростта е едно дълбоко вслушване в Същността. Когато си близо до Присъствието на Мъдростта, разбираш нещата, защото Мъдростта е Древно Начало, особено присъствие. Яви ли се Мъдростта, всичко се изяснява и облекчава. Яви ли се знанието, всичко се обременява. Знанието няма Дълбочината на Древното, защото знанието няма Устой. Знанието не е могло  да побере в себе си Истината. Знанието е тъмно, а Мъдростта е сияеща. Само в Мъдростта човекът може да открие своя вечен и скрит Път. Мъдростта е Древен и Чист Източник, който вечно се обновява в себе си. Знанието е запушен източник и затова знаещият все се тревожи и се самообременява. Мъдрият живее при всякакви условия и промени в Покой и скрито разбиране.

Десетият Старец Мавахари

Истината съживява Древния живот

   Любовта прави всичко да е живо и съществуващо. Любовта определя живото състояние, но Мъдростта е, която води това живо състояние към Истината, която първо го умъртвява и после му дава съвсем друг живот – Истинския живот, който е бил изгубен. Истината убива стария живот и съживява Древния Изначален живот – живота към вечното състояние на Душата и в безкрайното състояние на Духа. На Любовта хората се радват, но Истината е на друго мнение – тя е преобразяваща сила. Ето защо хората избират Пътя на Истината, защото Истината е строга. Тя руши старото.

Десетият Старец Мавахари

В Мъдростта човекът прекосява светове

   Мъдростта е очистена енергия и затова тук човекът свободно се движи и прекосява светове. Знанието е паднала енергия и запушена и затова то обременява човека. Знанието е проблем в самото себе си. Мъдростта е решение в самата себе си. Мъдростта насочва енергията си в Древното Начало, където тя вечно се обновява. Знанието не може да се обновява и затова в определен момент то стига до задънена улица. Пътят на всеки разум е към Мъдрост и Истина.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 18, 2018, 06:02:10 am
Мъдрецът умее да се самовглъбява

   Енергията на Мъдростта винаги е насочена към същественото, същностното. Мъдрецът не е изследовател, а наблюдател. Той не изследва, а схваща и улавя нещата отвътре. Знаещият търси навън, а Мъдрецът умее да се самовглъбява. На знаещия не е дадено самовглъбяване, защото знанието е вторично – то трябва да се очисти и да стане духовно и свещено. И тогава то ще има право да се насочи навътре. Но сега то е изгубило правото си. Мъдрият живее в Тайната на живота и тя го преизпълва, прави го изобилен отвътре, защото основата на Мъдростта е Любов, а същността на Мъдростта е Истинното. Вечният прогрес на света нищо не струва пред тихия и скромен Мъдрец.

Десетият Старец Мавахари

Неизменната Любов и Мистичната Любов

   Мистичното не се изследва. Към него подходът е Любов и то ти се изявява. Но това е Мистичната Любов, а не Неизменната Любов. Неизменната Любов е вярна и величествена, а Мистичната Любов е проникновена и тайнствена. Неизменната Любов е благословена, а Мистичната вижда Тайните. Неизменната Любов обхваща всички добродетели в себе си, а Мистичната държи в себе си Тайнството на Бездната и Абсолюта.

Седмият Старец Ал Махарива

Мистичното живее в Дъното на Бездната

   Мистичното е Скрита Безметежност, живееща в Дъното на Бездната, в Края на Същностното. В Мистичното няма нито човешки знания, нито духовни. В Мистичното няма правила. Бездната не се нуждае от правила. Мистичното е пълно завръщане в своето Достойнство. Мистичното се определя от Бездната. Тя е, която вижда своите и си ги избира. Бездната може да живее само с Мистичното.

Седмият Старец Ал Махарива

Търсач на Непостижения

   Мистикът е Търсач на Непостижения и намира Непостижимото. Мистичният човек е невидим Дух. Не можеш да видиш Бездната му. Мистикът е неуловим – нито религия го улавя, нито учение. Той бяга от всички ограничения. Мистикът в най-висшия смисъл не е безсмъртен. Той предхожда безсмъртието. Той няма безсмъртно тяло. Той има тялото на Бездната. Тайно е неговото тяло. То е изтъкано от Безкрайност и Безметежност. Мистикът е Тайнственомъдър.

Седмият Старец Ал Махарива

Необятно вдъхновен само от Бездната

   Мистикът пребивата в Бездната. Звездите не го привличат, вселената не го познава, знанието не го интересува. Той е непривързан към всичко създадено и затова вижда безкрайно. Ако Мистичното същество обича звездите, вселената или знанието, то значи, че в него има някакъв недостатък. Мистикът е необятно вдъхновен само от Бездната.

Седмият Старец Ал Махарива

Отзивчив като Безкрайната Тишина

   Ако Мистикът попадне в смъртта, той я съживява. Ако попадне в живота, той го обновява. Но това е нещо със съвсем друго качество, защото той изхожда от Бездната. Мистикът тече като Безкрайността, рее се като необятен вятър, а слухът му е вкоренен в Бездната – неговата Абсолютна Родина. Мистикът е отзивчив като Безкрайната Тишина.

Седмият Старец Ал Махарива

Сключил е Завет с Неизречимостта

   Ако Мистикът е дошъл в света, той не живее в него. Ако е отишъл в отвъдния свят, той не пребивава в него. Навсякъде, където е, той носи в себе си нещо друго и то е Неизречима Пълнота. Той е произлязъл от тази Неизречимост и навсякъде я носи със себе си. Той е сключил Завет с нея и затова е всякога мистично преизпълнен. Той носи в себе си Океан от радост, но друга радост е тя. Тя не е като радостта на смъртните и безсмъртните.

Седмият Старец Ал Махарива
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 19, 2018, 06:16:26 am
Безкрайността е по-важна от дишането

   Мистикът, това е този, който е посветил целия си живот на Вътрешното и на Безкрайността. За Мистика важен е не животът, а Тайната на живота. За Мистика важна е не само Любовта, а Безкрайността. Мистикът е незабележим като Тайното Сияние на Утринната Зора. Трябва да живееш в други време и пространство, за да познаеш Мистика. За Мистика Безкрайността е по-важна от дишането.

Седмият Старец Ал Махарива

Корените му са пуснати в Безкрайността

   Когато Безкрайността се е трансформирала в човека, родил се е Мистикът. Мистикът не е Дърво на Живота, а Дърво на Безкрайността. Неговите Корени са пуснати в Безкрайността. Мистикът не е учен, не е философ, не е религиозен. Всичко е надраснал. Нито е добър. Ако той беше учен, философ, религиозен или добър, той щеше да опетни Безпределното и щеше да се е провалил.

Седмият Старец Ал Махарива

Той практикува Безкрайността

   Мистикът не блести със знания. Той носи в себе си Безкрайното. За какво са му знания да го ограничават? За какво му е философия, която да ограбва Безпределното или да сътворява теории за Безпределното? За какво са му религиозни заповеди, след като той е свободен? За какво му е наука, след като той живее на Място, до което науката стига само на теория? Мистикът е практик. Той практикува Безкрайността и тя му дава всичко необходимо.

Седмият Старец Ал Махарива

Тайната е скритият Смисъл

   Мистикът никога не се  стреми да обясни Необяснимото. Той живее в него. Мистикът е неопределен като Безкрайносттта. Той няма желания, защото желанията те обвързват със сътвореното. Без желания и отвъд желанията Мистикът е свободен. Той чувства в себе си Тайната на Безкрайността и тя му е по-скъпа от всички неща. За Мистика Тайната е скритият Смисъл. И всеки, който не е привързан, може да се обновява безкрайно с Тайната на живота.

Седмият Старец Ал Махарива

Предпочита Незнанието пред знанието

   Мистикът няма недостатъци, понеже няма желания. Мистикът е търсил в себе си и е открил в себе си. Мистикът е изоставил и себе си, и времето, и вечността, за да намери Тайната. И я е открил в Безпределното. И сега само Безределното му говори. Ако Мистикът влезе във водата, той не се мокри, защото той влиза в Духа си. Мистикът предпочита Незнанието пред знанието и поради това узнава нещата.

Седмият Старец Ал Махарива

Не чете книги, чете себе си

   Мистикът не чете книги, той чете себе си. Той чисти себе си и колкото повече се чисти, толкова по-дълбоко чете. Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното. Когато земният човек говори, ти чуваш звука на смъртта. Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота. Не е ли Тайна на живота това, че същественото е с кой ще стъпиш в отношение? Мистикът, това е самото Благомислие. Благомислието е Тайната на живота, която му е разкрита.

Седмият Старец Ал Махарива

Мистичната Сила обича уединението

   Мистичната Сила в човека е тази, която вижда в Безкрайното. Тази Мистична Сила има Обхвата на Безкрайността. Мистичната Сила не е качество, а проникновеност. Мистичната Сила е съставена от Чистота, Простота и Дълбочина. Мистериозното управлява Мистичното. Чистотата тържествува, Простотата ликува, Дълбочината вижда. Мистичната Сила обича уединението, защото в уединението е скрито Истинното.

Седмият Старец Ал Махарива
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 20, 2018, 06:13:15 am
Вкусът на Мистичното

   Какъв е Вкусът на Мистичното? Неуловим, неусетим, скрит Вкус, Безвкусие – Простота на Безкрайността. В който и свят да се намира Мистикът, той не губи Вкуса си, не губи Безкрайното в себе си. Мситикът е съзнателно остстъпчив. Така той се придвижва все по-навътре в Мистичната Сила. Мистикът преодолява препятствията с отстъпване и така те го пропускат край себе си. Мистикът е същество, прогледало в Мрака. За него светлината е бедна.

Седмият Старец Ал Махарива

Той не е Същност, нито същество

   Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете.

Седмият Старец Ал Махарива

Хаосът му е Съкровено подреден

   Древното е подобно на Съкровеното. За Древното всичко е Дом, всичко е Радост. За негова Реалност се смята Хаосът, но Хаосът му е Съкровено подреден. И кой може да го упрекне? За Древното няма понятия. То всичко подрежда. Древното е тайна Реалност. Тази Реалност не те призовава към ред и порядък, нито към разбиране. Тази Реалност те призовава към Доверие. Щом имаш Доверие, всичко ще се подреди.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното е особен Подход към нещата

   Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява. Древното няма облик, защото е Неизразимо. То диша Безкрайност. То живее в Незнание, защото няма край и не може да се самоузнае. Чрез Незнанието си то се самообогатява. Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Не се разкрива, защото то е най-разкритото

   Древното е скрито, но е достъпно. Скрито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не ги забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да съумееш да не го създадеш

   В Древното няма нищо подобно на човека. Древното е Мистериозна Прасъщност. Древното съществува като Несъздаденост. Никой не може да го създаде. Девното е Скрит Създател. За да постигнеш Древното в себе си, трябва да съумееш да не го създадеш, защото ако го създадеш, ще го изгубиш. Това умение на Несъздавенето се дължи на Незнанието. Когато влезеш в Дълбините на това Незнание, ще срещнеш помрачеността. И благодарение на помрачеността ще го узнаеш. То е скрито там и ще ти се усмихне. Това е усмивката на Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 21, 2018, 05:55:13 am
Всичко му е облик, но то няма облик

   Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: „Това е тъмнина“, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш „Това е смърт“, а всъщност Древното живеее там. Ти казваш: “Това е светлина“ , а всъщност Древното свети там. Ти казваш: „Това е тишина“, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мъдрият прилича на Древното

   Древното понякога прилича на Мъдрец. То се откликва на всичко. Когато има буря, Мъдрецът е в Покой, защото Древното е в него. Мъдрият не се държи за бурята, а за Древното. В бурята той вижда само Древното и така не вижда бурята. Ето защо Мъдрият прилича на Древното. Някои мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. А бурята е само слуга на Древното. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Незнанието е Чиста Мъдрост

   Древното е Поток от Незнание, а Незнанието е Чиста Мъдрост. Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното храни и външните, и вътрешните неща, но само то не се храни, няма нужда от храна. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното е изпращач на трудностите

   Древното е навсякъде, но е непостижимо. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното не се поддава нито на слова, нито на мълчание. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното няма бъдеще

      Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина – звучаща Тишина. Тук звучи Полъхът на Древното. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Истинното е намек за Пътя към Древното. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното. Без Истинното човек пътува от себе си към себе си и така изпуска Древното. Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Събитията се ръководят от Неуловимото

   Древното е Неуловимо, защото Абсолютът го е скрил в Себе Си. Най-висшата практика на живота е в Неуловомостта. Нищо не трябва да те улови – нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното. Вселената се ръководи от Неуловимото. Небето се ръководи от Неуловимото. Събитията се ръководят от Неуловомото. Когато станеш Неуловим, ще създадеш в себе си Древното. Бъди Неуловим и ще догониш Древното.

Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 22, 2018, 06:30:15 am
Съкровеното чувство и Древното чувство

   Към Древното Тайните са обърнати с лице. Към другото Тайните не се виждат и не се разбират. А който не е разбрал Тайните, живее в ограниченията на живота. Щом си истинен към себе си, ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна. Който е създал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайната на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. В това е основата на Вечното. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Никога няма да стане познаваема

   Любовта е, която създава Вечното. Мъдростта е, която създава Тайното. Истината е, която създава Безкрайното. Вечното, Тайното и Безкрайното са Скритостта на Древната Мистерия, а Древната Мистерия е Скритостта на Абсолюта. Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното. Но Древната Мистерия не може да се узнае. Към нея може само да се приближаваш. В Древната Мистерия има една степен на Скритост, която никога няма да стане познавема.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който познава Неведомия Път

   Който познава Неведомия Път, той живее в Необятен Покой и в друго Присъствие – в Присъствие на Тайната. Него Тайната го води. А който не познава Неведомия Път, него животът и смъртта го водят и той не знае откъде идва и къде отива. Този, който познава Скритостта, знае, че нито идва, нито си отива. Той знае, че само слиза и възлиза – слиза от Неведомия Път и се връща в Сктитостта му. Той живее като уравновесен, безмълвен и безпределен, защото животът и смъртта не го познават.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Събитията не го улавят

   Който познава Скритостта, е Мистериозен. И когато той попадне в тежки събития, там той вижда собствения си Покой и Свободата си, защото събитията не го улавят. Те се учудват на Скритостта му и Подхода му. Събитията разбират, че си имат среща с човека от Мистериозното, и те му се възхищават, защото Мистериозното е било, преди да се родят събитията. Мистериозното е несмутимо, защото то е съставено от Пречист Огън, а събитията са съставени от смесен огън.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Живее в Дъното на нещата

   Човекът на Неведомия Път има в себе си Изначален Подход. И влизайки в този Подход, той си остава непознаваем за света и духовете. Човекът на Неведомия Път живее в Дъното на нещата. Той живее в Дълбоко Непознаване на нещата, откъдето идва и Великата му Преизпълненост. Той не изучава непознатите неща, а ги наблюдава съкровеномъдро и те му разкриват нещо от своята Незнайност. Така той се обогатява. Той е обвързан с Незнайното и поради това се обогатява безкрайно.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Незримата Видимост

   Неведомият Път израства от необвързаност със световете. Неведомият Път е Еликсирът на Живота. Този Път дарява човека с тайната способност на самовглъбяване, за самоизчезване. И в това изчезване остава само Тайната на човека и Неведомото. И така човекът става част от Неведомото. Той вече няма врагове, няма и приятели. Избрал е Тайноведението, което е Незримата Видимост. Той вече вижда в Незримото, но не говори.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 23, 2018, 06:17:34 am
Не разчита на опит, а на Тайноведението

   Мистериозният човек следва единствено своя Незрим Път. Мистериозният човек не разчита на опит, а на Тайноведението. И то го води към нещо, което е отвъд опита. Опитът е очакване, а Мистеиозният човек не очаква и затова получава нещо, което е отвъд опита. Мистериозният човек пребивава там, където отсъства опитът. И тогава се явява Неведомото. То се завръща само при Човека – Мистерия.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Истината се изплъзва на усилията

   Истината съвпада само с Пълнотата на Мистичния човек. Истината няма образ, тя  има само Пълнота, Преизпълненост. Истината е странна Реалност. Тя не общува с човека, но общува с Тайната на човека. Тя живее най-вече в този човек, който е постогнал нерушимо уединение. Истината е съвместно движение с Мистерията. Истината не се постига с усилия към нея, а с Любов към нея. Тя се изплъзва на усилията. За усилията тя си остава Непозната Земя, но за Любовта тя се открива, защото някога във Великата Прадревност Любовта й е подала ръка. А Истината всякога помни. И сега тя има поглед за Любовта и се слива с нея.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Древните Очи са пратеници на Тайната

   За Древния Път трябва да имаш Древни Свещени Очи. Това са Очи, които са видели Дълбините на Жертвата. Това са Очи, които са разбулили Мистичното в себе си. Древните Очи са запечатили Свещената Сила в себе си и поради това мракът се страхува от тях. Древните Очи са Дом на Огъня. Те са пратеници на Тайната. Те са Свещени, защото са зърнали Бащата на Тайната. И са Мистични, защото са зърнали Мистерията на Бездната.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Посвещение в Скритите Знания

   Когато си узрял за Неведомия Път, той те докосва духовно и те повежда по Пътя към боговете. Неведомият Път е Посвещение в Скритите Знания. Неведомият Път е преминаване на Духа през голямо страдание и мрак, откъдето той извлича голяма Мъдрост. Неведомият Път е свързан с Мистичната природа на живота, с Мистичната природа на Свещения Огън. Този Път е Неизречен Път и това е Посланието на Скрития Бог.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Тези Очи могат да стопят и диаманта

   Истината е Словото на Вечния и Скрит Бог. И всеки, който си строи Словото по образа на Истината, той придобива Мистичното явление на енергията, Мистичното Дихание на Субстанцията. Който познава това Слово, което е образ на Истината, той придобива своите Вечни Очи и тези Очи не виждат съдбата – старото състояние на съзнанието. Те виждат Вечния си Път. Тези очи вече са Космически сили в Пътя. Тези Очи могат да стопят и диаманта. Никой демон или ангел не иска да срещне тези Очи.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Неведомият Път е Съхранената Съкровеност

   Неведомият Път е Скритото Предание. Неведомият Път е Скритият Ключ към проникването и познаването на Божията Тайна. Неведомият Път можеш да го откриеш само в Неизразимата Дълбочина. За Неведомият Път не са нужни крака, очи, уши. Неведомият Път е поле на Духа, поле на най-древната Съкровена традиция. Неведомият Път не е някаква Скрита Тайна, а той е Съхранената Съкровеност.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 24, 2018, 06:12:14 am
Тайното Откровение го застига

   За този, който е готов, Неведомият Път идва и се открива моментално. Който дълго и с Любов се е подготвял, Тайното Откровение го застига. Древното Тайно Откровение отключва смисъла на живота. Отключва още и Видение на част от Божията Тайна и Великото Единство на Скритото Братство. А тези, които не се развиват Съкровено, Тайната на живота не стига до тях.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Неведомият Път е опората във всички светове

   Неведомият Път е рождение от Свише, рождение тайнствено. Това рождение е Венецът на чистите искрени усилия, Венецът на скрития живот от погледа на света. Неведомият Път е Древно Дълбинен и Умълчан. Понеже този Древен Път мълчи, то неподготвените оцеляват. Неведомият Път за Избраните е опората на всички светове.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Облечен в Истината и Мистерията

   Който е влязъл в Неведомия Път, никакъв свят вече не може да го заблуди. Неведомият Път е облечен в Истината и Мистерията. Неведомият Път съответствува на определена степен на съзнанието. И тогава на Неведомия Път се дава Откровението на Истината. И така Неведомият Път утвърждава в себе си човека. Този човек вече е скрито ядро на своя народ, но той е и отвъд народа, Той спада към една скрита група на човечеството. Човекът на Откровението е завинаги възроден в Тайната на Братството.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Човекът е мярка, а не събитията

   Не са важни външните събития, а това, което се случва в Дълбините на човека. Човекът е мярка, а не събитията. Събитията не решават нищо, но човекът решава всичко. Човекът решава дали да отстрани смъртта и дали да й се отдаде. Но отстраняването на смъртта, това е човекът на Истината. Докато обикновеният човек нищо не решава, защото любовта му е земна, второстепенна. А Търсачът се движи навътре в ядрото на Любовта. И когато влезе в това Ядро, той вече не се движи в течението на обстоятелствата, а е над обстоятелствата.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Отвъд съзнанието

   В Неведомия Път е внедрен Древен Пламък. Неведомият Път е проходим само чрез Истината. В Неведомия Път се раждат боговете, а в обикновения път се раждат човеците. Обикновените хора идват и си отиват, а Неведомият Път все ги чака. Неведомият Път е Око за Тайната на Бездната. Той се явява като Ръководство в Незримото. Неведомият Път е Път на Мистичнит съзнания. В Неведомия Път добродетелите не са важни, защото те биха ограничили Безпределността. А щом я ограничат, те вече са зло. Неведомият Път е отвъд човешкото и духовното, отвъд света и вселената. В Неведомия Път има нещо, което е дори отвъд съзнанието.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Запечатан с Безмълвие

   Неведомият Път е творение на Мистерията. Той е запечатан с Безмълвие. Той не се разкрива на ума. Той се разкрива на Мистичното Съзнание във вид на Усмивка – Усмивка от Скритата Мъдрост. И тази Мистична Усмивка се явява Ключ към Вътрешния Храм, ключ към Единното Съзнание. Някога Единното Съзнание се е разделило на две и сега с Първичната си част то призовава Мистиците, а на другите има остава да живеят в световете на ограниченията.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 25, 2018, 06:09:06 am
Един Стар, Потаен свят се отключва

   Неведомият Път е символ. Това означава да навлезеш в себе си, в своята Вечност и да тръгнеш още по-навътре в Пещерата, което е друго име на Древната Майка, Древната Бездна. Но там можеш да влезеш само с Тайно Слово, с особен Глас. Това е наречено Гласът на Словото. И тогава от Древния Ефир се явява Свещен знак. И така един Стар, Потаен свят се отключва и ти заживяваш във Вдъхновението на Мистичното Съзнание

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Където още дори Истината не е била родена

   Неведомият Път преодолява звездите, преодолява слънцата. Той е завръщане във Великия Промисъл, който е Богочовечеството. В Неведомия Път това, което ти влияе, е единствено Мистерията, Невидимото. Неведомият Път е Път на Древния човек в нас. Това е Пътят на този, който се завръща в своята Древност, във Великото Безначалие, в мястото, където още дори Истината не е била родена

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Чуват и в мрака Гласа на Древността

   Тъмнината и мракът съществуват само за тези, които са се отрекли от  Древността и нейния Замисъл. Но тези, които имат в себе си Истината, те чуват дори и в мрака Гласа на Древността. Така тя ги вика при себе си. А тези, които нямат Истината в себе си и са я продали за този свят, те и в светлината не могат да чуят Повика. Те не познават Тайнството Глас. За тях Гласът говори на неразбиразем език. Докато Древността говори на разбираем език. Древността познава езика на чистото сърце. Който има това чисто сърце, е заключил тъмнината в ъгъла. И тя стои там като камък и не мърда.

Вторият Старец Азавот Махария

Живееха в светлината и не познаха Истината

   Тъмнината е само една сянка. Мракът е една по-голяма сянка. И ако ти познаваш себе си и Истината в себе си, няма да се занимаваш със сенките в живота, нито със светлината. Ти ще търсиш единствено Древния, защото Истината в тебе Му е Древен Приятел и Брат. Аз познавам ного хора, които бяха хора на тъмнината, и те преодоляха светлината и се завърнаха. Знам и такива, които живееха в светлината и си останаха в нея. Те не познаха Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Гласът, който ще те отведе в Древния

    Тъмнината и светлината са само енергии, а Истината е свързана с Прасъщността. Тази Прасъщност е по-тънка, по-скрита, по-дълбока. В нея слиза и живее Древният. Имай търпимост към всичко, но не и към невежеството си, защото невежеството чува само гласовете на празнотата. А ти, който търсиш Истината, ще чуеш Нематериалния Глас – Гласът, който ще те отведе в Древния, защото този Глас е Негов Служител. Защо ти са тъмнината и светлината? Те са второстепенни. Задай си въпроса „Защо Древният не живее в мен?“ Не „Кой съм аз?“, а „Защо Древният не е вътре в моя живот?“. Защото ако Древният е вътре в твоя живот, тогава животът не е живот, а Безкрайност.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Скрит Поток на Любовта

   Мракът е Тайна. Мракът е Скрит Поток на Любовта – Магическото оръжие на Бога. Само в Мрака ти изгряваш, не можеш да изгрееш в светлината. Мракът е условието, където изгрява Същносттта. Знаят ли хората, че Мракът е Изворът на Същността? Но трябва да имаш Огън, силен Огън, голям Огън. Иначе Мракът си остава Мрак.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 26, 2018, 06:32:43 am
Повече и от слово, и от Тишина

   Когато влезеш в Мрака, имаш ли ти съзнание за Скритата си сила? Когато си в Мрак, можеш ли ти да светиш в себе си? Можеш ли да бъдеш свещ за себе си? Можеш ли да се свържеш с Гласа в себе си – Гласа, който е над всички стихии? Да познаеш този Глас, изисква се разбирателство с Невидимото. И тогава този Глас ще те просветли. Този глас е повече и от слово, и от Тишина. Този Глас е Смисълът на живота, Смисълът на уединението, защото уединението е Тайнственият Път към Този Глас. И Този Глас се нарича Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Недокоснат от упадък и възход

   Този Древен Глас, превъзхождащ и словото, и Тишината, е недокоснат от упадък и възход. Той е постоянен Сияещ Център. Този Глас е Древен Знак. Той дарява уединението. Той дарява неизказаното. Той дарява Духа. Той дарява Свободата. Но трябва да Го спечелиш на своя страна. Този Глас е скрит в Мистерията. Той е произнесъл всичко, което е станало. Той живее в скрит Мрак, откъдето осиява съществата.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът – това е Скритият Източник

   Древен, Древен Мрак – но това е Скритият Източник. От него е произлязло всяко достойно Вдъхновение. Мракът е Скритата идея на Истината – той е Обетованата Земя, но ако можеш да преодолееш себе си. Който не може да преодолее Мрака, той попада в собственото си аз. Чрез Мрака човек става просветлено и осъзнато същество на Вечността. Мракът няма нужда от религия, а от това да стигнеш ти до себепознание.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ни разбира по-дълбоко от светлината

   Мракът заражда в нас Вечността и Безкрая. В Мрака е скрито Откровението за твоя живот. Висшето Откровение е Тайнство на Мрака. Светлината не може да ни даде такова Откровение. В светлината ние се отпускаме, а в Мрака ние се мобилизираме е себепознаваме. Мракът ни разбира по-дълбоко от светлината и затова той ни дава Откровение, по-дълбоко от светлината. Светлината ни дава само прозрения, а Мракът ни дава Откровението. Когато откровението на Мрака се излее върху нас, ние придобиваме своята Цялост.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ще се яви на достойния

   Това, което Адам е загубил, е Мракът. В своето минало той не е могъл да познае Мрака и да се сприятели с него. Христос е познавал Мрака и затова когато Неговота Голгота дойде, Той влезе в Мрака с познаване и се сля със Своя Отец. Адам не беше достоен за своята Голгота, за срещата с Мрака. И той отиде в света на светлината, където и досега се лута. Когато някога Адам стане достоен, Мракът ще се яви, за да провери дали Адам ще познае своя Отец и ще стане Вечност, защото малкият дар на Мрака е Вечност.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Реалност на Неведомото

   Вярно е, че тъмнина няма, но Мракът съществува. В тъмнината е роден човекът, в Мрака е роден Духът. Тъмнината е нереална, човекът е нереален, но Духът е реален, той е Скритата Реалност, защото е произлязъл от Мрака – Преизобилната Светлина, Изначалната. И Духът е станал Устой, сиреч Дух – Вечност и Безкрайност. Тъмнината е само идея на Невидимия свят, докато Мракът е Реалност на Неведомото.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Дарът

   Мракът е създаден, за да се роди с Тайната на човека, с Духа и да преодолее човешкото, земното. Тъмнината те забавлява, а Мракът те учи на Вечно отношение към Източника. В тъмнината живеят тези, които нямат отношение нито към себе си, нито към Вечното. Тъмнината е свързана със застоя, а в Мрака е обновлението. Тук Духът излиза от застоя и придобива Мъдростта на отношението си към своя Източник. Мракът е Дарът.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 27, 2018, 04:18:38 am
Истината не е дадена на човека, а на Духа

   Да минеш през Мрака и да оцелееш, това не е постижение на човека, това е постижение на Духа. То е постижение на Висшето съзнание. Във Висшето съзнание човекът отпада, остава Духовното Начало, което е Нероденото. Човекът страда, защото човешкото се проявява в него. Когато Духът започне да се проявява, той ще го научи на Освобождение, на Нероденост. Мракът е труден Път, но в него се ражда Истинното разбиране. То не е човешкото разбиране, то е Дух и Истина. На човека не е дадена Истината, тя е дадена на Духа в него. Само Чистият Дух е Дом на Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Скритата Слава на Бога

   Мракът е Скритата Слава на Бога. Той е Сиянието на чистата вътрешна Духовност и от тази Духовност идва Вдъхновението. В Мрака се ражда коренно новото разбиране. И Духът започва да изразява себе си като Бездната, като Безкрайността. Това ново разбиране, започва да улавя Скритото значение и на обикновените неща. И тук човекът заживява особено – като едно вечно и тихо присъствие. И той всякога е обърнат с лице към Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Избраниците на смъртта

   Мракът е тънка Тайна. Той си избира съществата и те се наричат Избраниците на смъртта. Но това е смърттта, която съживява, а не смъртта, която приспива. За Избраните смъртта е живот в невидимия свят. За неизбраните смъртта е илюзия в невидимия свят. Избраните започват да придобиват постепенно своята собствена безкрайна вътрешна Дълбочина. Така Избраният от Мрака става достоен Трон за Бога и Неговата Воля.

Вторият Старец Азавот Махария

Скрижалите на Дълбините

   Да проникнеш в Мрака и да оцелееш, то е придобиване на Скрижалите на Дълбините, то е Прозрение в Дълбините, то е скрит празник на Мистичното съзнание. В Мрака е екрито Съкровището. То е съдържание, но без образ. Мракът отстранява недостойното и отваря път на Духовното. В Мрака има тайно Духовно Око. Това Око вижда кой има Същност и кой си въобразява, че има. Мракът е началото на Възвишената Мистика.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е скрита в Сърцето на Тишината

   Истината е излъчване на Бога, на Безкрайността. Истината е скрита в Тайното Сърце на Бога, в Сърцето на Тишината. Истината е Опората. Тя крепи човека, тя крепи света, тя крепи вселената. В Истината е скрит Мистичният Глас на Покоя. Животът е породен от Словото, Пълнотата е породена от Истината. Истината е особен въздух, но откъде е дошъл въздухът? От Духа. И ако ти знаеш как да дишаш, се завръщаш в Истината, която живее в Духа.

Първият Старец

Кое е най-скритото нещо?

    Кое е най-скритото нещо? Гласът. Гласът на Абсолюта. И всички го търсят, и искат да го уловят, да го чуят. Да чуеш този Глас, то значи да станеш Бездна. Що е Гласът? Шепот на прадревна Тайна. Когато този Глас се яви, ти разбираш какво е жертвата. Без този Древен подтик жертвата е неуместна. Но ако Древният Глас ти се изяви, тогава вече жертвата не е от този свят. Тогава вече жертвата е Път към Тайната на Бездната, Що е жертвата? Таен образ на Бога.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 28, 2018, 03:58:25 am
Ще познаеш Великото Навътре

   Имаш ли Истината в себе си, ще виждаш по-далече от очите. Имаш ли Истината в себе си, ще имаш особена усмивка – усмивката на вечното състояние. Имаш ли Истината в себе си, Мистерии те пазят и Вятърът тогава е на твоя страна, защото ти вече си Свещена Земя. И тогава тайна увереност се въплощава в тебе, а кладата става само един приятен полъх, защото твоята увереност превъзхожда кладата. Не е ли светът една клада? И ако ти имаш Истината в себе си, ще познаеш Великото Навътре, защото навън е уплътняването, а Навътре е обезплътяването, Освобождаването. Така говори Незнайният Разказвач.

Първият Старец

Мълчи и следвай Безмълвието

   Мъдростта е Негово Присъствие. Той е излъчил Присъствието Си и ние вече имаме Мъдростта Му. Според Мъдростта нашият Произход с Свещен, но когато Свещеният Произход мълчи, тогава човекът е произлязъл от маймуната. Но който иска да узнае своя Произход, той трябва да мълчи, а не да го търси с въпроси. Мълчи и следвай Безмълвието. Следвай Безмълвието, което води към Истината. И тогава ще изчезне не само маймуната, но и човекът. И ще остане само Свещеното, Същността.

Първият Старец

Премъдрият е Бездна от Безпределност

   Когато Мъдростта ни е заговорила, заговорил ни е Чистият Вътрешен Глас. Любовта, Мъдростта и Истината са Вечната динамика на Бога. А старото дърво за познанието се движи много бавно, защото то не е позволило на Вечното и Безкрайното да се проявяват. Мъдрият човек е канара от Вечност. Премъдрият е Бездна от Безпределност. Любовта на Мъдрия е Духовна. Любовта на Премъдрия е Древна. Това е Любов, която е скрита във вътрешността на Съкровеното Древно Пространство.

Първият Старец

Ограби своето страдание

   Мъдрият не воюва с оръжия. Словото е неговият Велик Воин. Словото е неговата Крепост, защото той слуша Словото и Словото го слуша. Знаещият човек бива ограбен от трудностите и страданията, но Мъдрият – това е друга Сила. Той е ограбил страданието и затова страданието не го желае. Казвам: Ограби своето страдание, вземи му силата и я превърни в Око – Око, чрез което да видиш Мъдростта на Създателя. Що е Мъдростта? Духът на Древността.

Първият Старец

Свободата – Дарът на Бездната

   Душата, това е Вечната гледна точка. Духът, това е Безпределната  гледна точка. Душата, това е осъзнатата Вечност. Духът, това е осъзнатата Безпределност. Който е съединил Душата и Духа в себе си, той е постигнал Свободата – Дара на Бездната. Що е Свободата? Скритостта на Бездната. Къде живее Скритостта? В Уединение.

Първият Старец

Къде е скрита Скритостта?

   Къде се намират всички обстоятелства? В Скритостта, в Духа. Той е, който ги владее. Къде е скрита Скритостта? В Нищото – Най-дълбоката Древност. Що е Най-дълбоката Древност? Храмът на Вдъхновението. Скритостта покорява. Скритостта покорява с Безмълвие. Скритостта е Еликсирът на Безмълвните. Скритостта, това е Духът, Който ни разкрива Тайната на живота.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 29, 2018, 06:09:11 am
Абсолютът е Скритият Корен

   Абсолютът е Коренът, Скритият Корен, Коренът на нещата. От Него е произлязла Неизразимостта, Потайността и Безпределността. От Него е произлязъл Живият Език на Невидимото. От Него са произлезли Уединението и Тайните на живота. От Него е произлязла Сияещата Душа на Космоса. От Него е произлязла Истината. И всеки, който придобие Полета в Безмълвието, ще узнае Истината, която е Шепот на Древността, която е Мистичен образ на Безмълвието.

Първият Старец

В Мрака е Светилището на Бога

   Духът е отвъд явленията. Мракът е отвъд явленията. И затова Мракът е скрито Съкровище. Който преодолее Мрака, отива отвъд явленията. В Мрака всичко човешко се погребва, остава само Божественото, Устойчивото, Истинното. Казвам: Мракът е спасител за този, който го разбира. А който не го разбира, той угасва в светлината. В Мрака е Светилището на Бога, но ако успеем да го видим. Иначе се завръщаме в застоя на светлината.

Първият Старец

Той вече не пие водата, пие Съкровеното

   Мракът е скрил в себе си Най-древното Знание. Той е скрил в себе си Истинското Знание за Бога. Мракът е отвъд мисловното знание. Мисловното знание е камък, мисловното знание е твърдо. Истинското Знание е Шепот. То е леко, то е течащо, то е ручей. Който е минал през Мрака, той вече не пие водата на света, той вече пие Съкровеното. Думите на такъв човек са Цветя, те са плодородна земя.

Първият Старец

В Древното Сърце е заключена Истината

   Мъдростта е Свято Сърце. Това Сърце се е откъснало от света и е избрало Пътя на Небесата. Когато си поднесъл своето Сърце на Небесата, твоето Сърце ще бъде обучено в Благост. Когато Сърцето стане меко и благо, Мракът ще потрепери, защото това Сърце е било преди Мрака. Това Сърце е Древно. В него е заключена Истината. Мъдростта е могъща чрез Светостта на Сърцето. Това Сърце има в себе си Очите на Безкрайността. Това Сърце изгаря Мрака, защото това Сърце е Повелител и Господар в Невидимото.

Първият Старец

Който изгаря за Него, не Го постига

   Абсолютът няма лице, няма облик, няма вечност, няма време, няма безкрайност. Който изгаря за Него, не Го постига. Абсолютът е Непостижим. Истината е мост към Неговото Непознаване и Безмълвие. Любовта е Тайнство на Свещената Бездна, но Абсолютът не е нито Тайнство, нито Бездна – Той ги превъзхожда. Той е толкова навътре, че дори и да се отвори Вратата на Тайните, Незнанието за Него си остава.

Първият Старец

Три Стихии на Всемогъщата Древност

   Любовта е Вечното Жертвоприношение. Мъдростта е Вечното Благоухание. Истината е Вечното Освобождение. Но има Древен Път, който отива по-навътре. Само Старците го знаят и само някои от Божествата. Освен четирите стихии на природата, има и и три Стихии на Всемогъщата Древност – Стихията на Хаоса, Стихията на Бездната и Стихията на Мистерията. Който е преодолял Стихията на Хаоса, се е родил при боговете. Който е преодолял Стихията на Бездната, се е родил при Божествата. Който е преодолял Стихията на Мистерията, се е родил като Старец.

Първият Старец

Не е животът най-великото благо

   Говорил съм ви много за живота, за това най-велико благо, което е животът. Днес ви казвам: Не е животът най-великото благо, но през него трябва да преминете. После ще дойдете до срещата със Стихията на Хаоса, после – със Стихията на Бездната. Безсмъртието е гласът на Вечния живот, но то не е всичко. То е само едно начало. Безсмъртният пие Вечност, но той още много има да учи. Той не познава Бездната и Скритото в нея. Казвам: Дълъг път ви чака, докато постигнете в себе си Мистичната Сила на хилядите Огньове.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 30, 2018, 05:47:24 am
Мистичното Оживяване

   Колкото по-навътре, толкова повече изчезват световете. Колкото по-навътре, толкова повече изчезва пътят. Колкото по-навътре, толкова повече Нероденост. Колкото по-навътре, толкова повече Неведомост. Колкото по-навътре, толкова повече Жива Вода. Живата Вода тече отвътре. Колкото по-навътре, толкова повече Мистично Рождение, Мистично Оживяване.

Първият Старец

Смъртта идва, за да отнеме смъртта ти

   Що е смъртта? Целувка. Тя тайно целува пробудените, избраните. Тя знае тяхната Тайна. Що има в смъртта? Казвам: В смъртта тайно блика Безсмъртието и Вечната Радост. Смъртта е Тайна на Радостта, Тайна на Вселената, Тайна на Възраждането. За пробудения смъртта идва като слънчевите лъчи, тя идва като ръцете на светлината. Смъртта идва, за да отнеме смъртта ти. Това не за всеки е разбираемо. Смъртта идва да те спаси от твоя мъртъв живот. Вие още не познавате смъртта като пълноводна река.

Първият Старец

Словото е Извор на Тишина

   Посветеният е постигнал Мистични разговори със Словото. Словото е близко и сродно с Посветените, но за обикновените хора то е Незнайна земя. Словото е Велик вътрешен Космос – Космос, съставен от различните звуци на Тишината. В Словото е Мистичният Разцвет на Тишината. Самото Слово е устроено така, че то бяга от Дълбините на Тишината. То се крие като невидим вятър и затова Посветените го търсят в Безмълвието. И ако станат безмълвни, то им отговаря от Безмълвието. Словото много обича Безмълвието – своята Несътворена и Неизразима Родина. За тези, които го познават, Словото е Извор на Тишина.

Първият Старец

Истината е явление на Нищото

   Истината не се вълнува от бъдеще, тя има в себе си същественото – Безкрайността. Истината не е наука, нито религия. Науката има знания, но няма Душа. Религията има вяра, но няма Дух. Истината има в себе си и Дух, и Душа. Истината е явление на Нищото, явление на Великата Безкрайност. Истината живее в единство с Бога и Безкрайността, а науката и религията са само път към Пълнотата на Истината. Но само в Истината Бог е в чист вид.

Първият Старец

Не очаквай Възкресение, а го създай

   Мракът разговаря с човека на Истината като с близък човек и му отваря вратата, като му казва: „Мини оттук. Бог те очаква.“ Спасението не е в очакване на Милост. Спасението е в познаването на Истината. Христос е жива Истина, а не цъковно учение или религия. И ако ние не станем Истина, ще говорим за Христос, без да Го познаваме. Казвам: Не очаквай Възкресение, а го създай. Истината е, която създава Възкресението. Истината е могъща като Бога, защото тя не е очакване, а изпълнение. Тя не очаква, тя се е сляла с Бога.

Първият Старец

Всяко истинско преживяване е Безмълвно

   Мистичният човек, това е Любовта, която е надмината живота и смъртта. Мистичният човек превъзхожда и земното, и духовното знание. Мистичният човек е познавач на Безмълвието. Що е Безмълвието? Река от Чиста и Древна Прасветлина. Безмълвието е единно с Дълбокото. Ето защо всяко истинско преживяване е Безмълвно. Ако за това преживяване може да се говори, значи нещо му липсва. Когато преживяването е истинско, то е открило смисъла на живота в Безмълвието. Казвам: Това преживяване е особено и съкровено наставление към Мистика.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on януари 31, 2018, 06:15:22 am
Мистичното Дихание

   В Душата е нашата Висота. В Духа е нашата Дълбочина. Когато имаме Душа и Дух, ние сме във връзка с Мистичното Дихание. Мистичното Дихание осъществява истинското възприятие. Това е възприятие за Тайната на Бога. Това възприятие улавя Неизразимото. Това възприятие е Древният Източник на Вдъхновението, а Вдъхновението е Чистият Дух на Божествената Вселена. Вдъхновението няма народност, то идва от Божествения свят и принадлежи на него. Вдъхновеният човек е Божествен човек. Той е произлязъл от Истината.

Първият Старец

В Мрака се ражда Вечният Възход

   Който се страхува от Мрака, бяга от своята Дълбочина. Не се страхувай от Мрака, а от собствените си слабости, от собствените си пропасти. В Мрака се ражда Вечният Възход към Мистичния Бог. Мракът е Майка за Търсачите на Истината и Баща за Търсачите на Мъдростта. В Мрака се осъзнаваш като Дух и Тайна, докато в светлината си само Душа. В Тъмнината си ум, но в Мрака възхождаш в Духа.

Първият Старец

Мракът е името на Преизобилната Светлина

   Мракът е името на Преизобилната Светлина и затова той е Скрита Родина, той е Велика Нероденост. Той не ти дава отговор за Бога. Той те слива с Бога и вече ставаш част от Тайната Божия. Светлината никога не може да направи това, което Мракът прави. Мракът те освобождава от лъжовната смърт и от илюзорния живот. Тук ти оставаш сам със себе си и със своята Същност, която е Тайна Предвечна и Мистерия Неведома.

Първият Старец

Ар-Арахама

   Има Едно Скрито Древно Страховито Същество. То е събудило към живот Бога и Звяра. Това Същество Ар-Арахама предшества Тайните и Мистерията. То е Бездънният Абсолют, в Който угасват Вечностите и Безкраят. Древният Мрак е подчинен на тази Прасъщност Ар-Арахама. Никой не може да познае тази Прасъщност. Към Нея има само Приближаване. Това Приближаване е подобно на това, колкото ние можем да се приближим до Слънцето.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Ароматът на трите вида Безкрайности

   Който стане Истински Предан на Ар-Арахама, той получава Откровение за Неговата Абсолютна Непознаваемост и това го свързва с Аромата на трите вида Безкрайности. Първата Безкрайност е Скритата Мистериозна Истина. Втората Безкрайност е Прадълбината. Третата Безкрайност е Прапълнотата – Неизвестната Преизпълненост.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Същност, Която не разбира, а се възхищава

   Този, Който предшества Древностите, не е Божествен Разум, а само Създател на този Разум. Този Велик Божествен Разум е само Път към Неговите Страховити Безкрайности, защото само този Божествен Разум може да оцелее там. Който бъде докоснат от Ар-Арахама, той придобива  Същността си и вече започва да не разбира нещата, но това го преизпълва. Нещата не се разбират поради тяхната Скрита Безкрайност. И когато осъзнаеш тази тяхна Безкрайност, ти виждаш, че няма какво да се разбира, защото разбирането е ограничение. И затова на този човек се дава Същност, Която не разбира, а се възхищава от Безкрайностите в нещата.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 01, 2018, 03:53:29 pm
МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Мъдростта на Старците
Книга Втора

Предговор

   Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един съвършен начин.Този начин е Универсално Единство, а не стремеж. Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. Те са наречени Старци, защото са образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности.
   Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги научат на единственото Писание – Древната Истина.
   Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.
   Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.
   Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този миг е Абсолютен – наречен е Архи-Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят Най-Древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички Същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него, докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието, това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.
   Четвъртият Храм, в който живеят Най-Древните Изначални, е Абсолютната Непознаваемост. Неведомостта е Първият Храм. Вторият Храм е Скритото в Неведомостта. Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към самото Него. То ни води към собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието. Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действува, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. Неизговоримото когато действува, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря на тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.
   24-та Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са носители на най-древното Състояние наречено Прамистерията. Източниците не са Извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника – то е като отровата пред лицето на Еликсира. Малцина ще разберат това. Пътят към Източниците се определя от Най-Древния. Тези духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината – една част от тях ще  бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.
   Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години  във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те й устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древния Свят.
   Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите избрани. Що е Бездната на Един Старец? Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности. И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.
   Изначалните Старци надминават и Тайната на света,и Тайната на вселената. И макар че са посещавали и света, и вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки – защото любят нашата Душа, достъпни – защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя, и Непознаваеми – защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване – Вечно и Бездънно Осияване.
   Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат – Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога скрития Абсолют.
   Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.
   Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец – Праобраза на всички Старци – и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост. Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние, но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност.
   В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата. Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.
Елеазар Хараш

Универсалното Единение

   Този, който е познал Нищото, става Нищото. Как може при това условие да има познание? Този, който е познал и съществува, той не е познал. Този, който е познал и несъществува, той е познал Непознаваемото. Само в Непознаваемото можеш да си несъществуващ и цялостен. Това е Единствената Реалност. Живея, значи: не съществувам, но съм. Тове е Универсалното Единение.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Напътствие от Безкрая

   Който иска да придобие истинската Любов, той трябва да се обрече на тази Любов. Тази Любов няма отношение нито към живота, нито към смъртта. Тази Любов е Неуловима и Неразгадаема. Тя живее в Нищото. Тя е Тайнство. Това, което ви казах, е Напътствие от Безкрая.


Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втор
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 02, 2018, 06:23:03 am
Залезът, който е Изгрев

   Човешкото същество е по-дълбоко от живота, но Любовта е по-дълбока от човешкото естество. Любовта превъзхожда и човека, и живота. Любовта е Тайна за човека. И тази Тайна трябва всеякога да се преоткрива, Докога трябва да се преоткрива Тайната на Любовта? Докато човек залезе напълно в своя Източник. Само този, който е осъзнал пълнотата на своя Залез, само той може да изгрее в Древната Зора.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Злото е Неговата Скритост

   Злото е украшението на бъдещите светове. Злото е осмислителят, доброто не може да осмисля живота. В Древността е бил направен опит с доброто и то се е оказало негодно. Така Древният го подменил със злото, със Собствената си Скритост, за да осмисли всеки, който не разбира, пътя си към вечното състояние на Пълнота. А що е Пълнотата? Самият Бог и Скритото в Скритостта Му.

Петият Старец Ал Аримавая

Коя е Неговата специална Цел?

   Злото е смисълът, доброто е обезмислянето. Ето защо злото ще учи доброто и ще го осмисли. А накрая и злото ще изчезне, защото Древният има и други цели. Коя е Неговата специална Цел? В бъдеще Той ще отстрани и Любовта, защото иска да даде нещо по-величествено на човека. И какво ще му даде? Нещо от Себе Си, което е Неедомо и което Любовта е търсила, но не е открила.

Петият Старец Ал Аримавая

Чрез нашето Несъществувание Го откриваме

   Ние Го търсим, за да Го открием, а Него го няма. Можем ли да открием Този, Когото Го няма? Можем – чрез това, което го няма в нас, чрез това, което не съществува в нас. Чрез нашето Несъществувание ние откриваме Неговото Несъществувание. И така се сродяваме завинаги с Него. Но Той има и друга Скритост, която не е сродна с нас.

Петият Старец Ал Аримавая

Старец го наблюдава и очаква

   Който преодолее злото, придобива по-висша енергия за своя път. Жизнеността му е вече само поддръжка, а развитието му поема по чисто вътрешния си скрит път. Преодолелият злото става Избран. Той е вече човек без тяло, без сърце, а в ръцете му са Душата и Духът. Тялото му вече не може да го ограбва, а сърцето му вече не може да го тревожи. Той тръгва на път към своята вечност. И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква.

Петият Старец Ал Аримавая

Да изтръгнеш Божия Замисъл от врага

   Злото е творение на Могъщата Божия  Воля, за да нямат хората бъдеще в злото, в реката на злото. Злото е планът за твоето спасение, но ако не го разбереш, тогава ще дойде друго зло, което ще стане твой голям враг. И тук вече задачата на човека е по-трудна, защото той трябва да извлече полза от врага, а това означава да изтръгнеш Божия замисъл от врага, защото чрез враговете си ние ставаме по-усърдни и по-дълбоко отдадени на Бога. И тогава в един момент Бог ни е явява и врагът, който си е изпълнил мисията, се отделя от нас, защото той вече е изработил същественото в нас – Съкровището.

Петият Старец Ал Аримавая

Няма да стигне до Мистерията на Старците

   Бог ни изпраща злото, защото желае нашето духовно израстване. Бог иска да се обединим с Него, за да победим злото, което е Негова Тайна. Бог ни го изпраща и Бог в нас го побеждава, а от това ние опознаваме себе си и разбираме все повече Бога, защото Той иска да Го разбираме в себе си. Злото е сила на Бога, а Бог е власт над злото. Но който не е възлюбил Бога, злото му става участ. Който не разбере и не преодолее злото, няма да стигне до Мистерията на Старците. Той ще си остане най-много ученик.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 03, 2018, 05:41:46 am
Неведомото говори с Могъщо Присъствие

   Неведомото е Древна Скритост. Любовта Му е тайнствена, Мъдростта Му е дълбинна, Истината Му е докосване до Огън. Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие. Неведомото няма качества, краят Му се губи, началото е неизвестно, а среда не съществува. Когато То ни помага, ние извличаме Мъдрост и от мрака. Когато То не ни помага, ние изоставаме и когато сме в светлината. Всички стихии слушат Неговите повели, защото Неведомото е Баща на всички същности.

Петият Старец Ал Аримавая

На странно място живее Любовта

   Любовта е Безмълвното в живота. Колкото си по-безмълвен, толкова повече опознаваш Любовта. Любовта е скрита от погледа на светлината и тъмнината. Ние я наричаме Любовта, но тя е Неизреченото Начало. Тя е само гост във вселената, но не живее в нея. Тя е гост в човека, но не живее в него. На странно място живее Любовта, но могат да я открият само Избраните. Кое е това странно място, в което живее Любовта? Любовта живее в голямата скръб. И който разбере това, тогава тя пуща корени в него и го извежда от света.

Петият Старец Ал Аримавая

Приближаване до Неведомото

   Неведомото не е Послание, защото то няма нужда да го разбират. Неведомото не е Тайна, защото То е Бащата на Тайните. То е скрито по-навътре от Тайните. Неведомото не е Път, защото няма закъде да пътува. И все пак къде е Неведомото? Неведомото е навсякъде. То е Мистично явление на енергията, без да е енергия. То е Мисично Дихание на словото, без да е слово. Може ли човек да се приближи до Него? Има един начин за приближаване и той се нарича Голгота, или Истината.

Петият Старец Ал Аримавая

Няма подслон в света и вселената

   Неведомото е само вход към Себе Си. Неведомото изисква надрастване на света и вселената. За неведомото няма подслон в света и вселената и те не знаят какво да правят с Него. Неведомото може да се прояви като невиждана красота на Бога в света, но само за миг. И това е само призоваване, но не към красотата, а към Неведомото. Неведомото може да се проявява и чрез Мистичните сили на Свещените Слова, които са изречени съкровено и уверено.

Петият Старец Ал Аримавая

Зад този Печат е Прадревността

   Източникът е абсолютно неуловима Мистична Реалност. Тази Реалност е запечатана с Печата на Безмълвието и зад този Печат е Прадревността, за която боговете имат спомени, а хората – незнание. Източникът е като Древна Пещера – Велика Скритост. Но на който е дадено дълбоко Мистично чувство, той може да зърне в Пещерата и да пие от Мистичното вино, и да чуе Древни ефирни Слова, и да почуства Потайния Древен, Скрит свят. Но Мистикът е особено същество, Той сам по себе си е Жрец от Тайния свят.

Петият Старец Ал Аримавая

Голгота е Призоваване

   На Голгота е съхранено величествено Вдъхновение за този, който може да го изтръгне. Това Вдъхновение е велика сила на Невидимото. Това Вдъхновение е позволение да излезеш отвъд звездите и слънцето, отвъд Творението, отвъд съдбата и да зърнеш Промисъла. Голгота е изпепеляваща за неподготвения и благословена за Праенергията на Мистичното Сърце. Който чрез енергията не е натрупал сила, а Мъдрост, той се е насочил към Мистичното Сърце на Неведомото. А Голгота е само Призоваването.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 05, 2018, 06:48:59 am
Древен и Неведом Глас

   Гласът на човека е образуван от неговите явни и скрити духовни сили. В човека има глас на ума, глас на сърцето, глас на душата, глас на духа, Глас на Бога, който се движи като Универсалната енергия. Но има и Глас, никога нероден. Той е скрит в Мистерия, обвит в Неведомост. Този Древен, Нематериален и Неведом Глас е най-могъщ и най-скрит. Той е произнесъл Безкрая.

Петият Старец Ал Аримавая

Степени на съзнание за скрита сила

   Чистото Сърце е проявление на Скритото Духовно Сърце в човека. Това Сърце черпи от Духовното Сърце, а Духовното Сърце черпи от Съкровеното Сърце. Съкровеното сърце черпи от Душата, а Душата е Сърце на Бога. В Сърцето има степени на съзнание за скрита сила, но тази чиста сила се случва, когато Словото започне да свети в Сърцето. Тогава в това Слово се явява Гласът на живота и така чрез Сърцето си човек узнава безсмъртието си.

Петият Старец Ал Аримавая

Те са се установили в Своята Древност

   Животът ни просветлява явно, а смъртта ни просветлява тайно. Що е смъртта? Безсмъртие, безсмъртна Тайна, недокосната от упадък. В живота умираме, а в смъртта се раждаме. За Старците няма смърт и няма живот. И затова те се раждат все повече в Себе Си от Тайна в Тайна и от Мистерия в Мистерия. Така те са се установили в Своята Древност, която наричаме Старост.

Петият Старец Ал Аримавая

Устремът реже Мрака

   От Мрак съм роден и затова съм Всевиждане. От Мрак съм роден и затова съм Небивал Устрем. Устремът е този, който реже Мрака. Голям е Мракът, преголям е Устремът. На Устрема е дадена необикновена сила и проникновеност. Всички, които са постигнали Тайната, която е отвъд Мрака, са същества на Устрема. Устремът ги е родил, той ги е обучил, той ги е взел при себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Устремът е бил преди Мрака

   Дълбоко в Мрака няма зло, но това е само за този, който може да вижда. А вижда този, който преодолява. Устремът е, който воюва зад нас и преодолява. Устремът няма лице и затова е неуязвим. Когато Устремът воюва зад нас, ние сме избрани. Няма такова зло, което да не се прекланя пред Устрема, защото Устремът е бил преди злото и преди Мрака.

Вторият Старец Азавот Махария

Устремът е Воля на Нероденото Могъщество

   Всичко, което се случва, е Скритост. И ние трябва да изучаваме тази Скритост. Злото е Скритост, Мракът е Скритост. Устремът е Яснота. Устремът е Воля на Нероденото Могъщество. Защо това Неродено Могъщество не се е сътворило навън? Защото никой не може да го понесе. Когато събуждаме Устрема в себе си, ние призоваваме Нероденото Могъщество да ни води и учи.

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта търси Мрака

   Любовта сияе в трудности, наслаждава се на своето уединение, живее неизказано, общува с вечното, изумява ангелите, учудва боговете, стреми се към вътрешното, търси Мъдростта, слива се с Истината. В Любовта тъмнина няма, светлината й е близка, сродна е с духовността, но най-много от всичко тя търси Мрака, защото чрез него възкръсва завинаги и става свободна Птица.

Вторият Старец Азавот Махария

Волята е Скритост на Духа

   Волята е началото на човека, а Бог е краят. Когато волята постигне Висшето съзнание, тогава Бог се присъединява към нея. Волята е подвигът и когато тя постигне себе си, тя се осъзнава като Дух. А Духът е поразяващата Слава на Бога. Волята в златото се проявява като постоянен блясък. Що е волята? Невидима Тайна, Скритост на Духа. Много воля значи много Дух. Много Дух значи много Истина, а Истината е Присъствие на Всемогъщата Воля.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 06, 2018, 06:18:09 am
Небесният Камък

   Истината изразява Бездната, Древното. Истината е в скритото значение на обикновените неща. Волята движи Огъня в човека. Воля, която пробива смъртта, се ражда облечена в живот. Волята е вътрешно място в нас. Тя е сила на Душата и поглед на Духа. В нас трябва да оживее едно отдавна забравено минало и то се нарича воля. В миналото тя се е наричала Небесният Камък.

Вторият Старец Азавот Махария

Търпението възприема Небитието

   Търпението е силата на Невидимия свят. Търпението е Дълбочина и в тази Дълбочина злото се дави, защото Търпението възприема Любовта, а това е, което злото не може да възприеме. Търпението възприема Небитието, а злото иска битие. Чрез Търпението ние постигаме прозрение за Дълбокото. Който е имал търпение, той е дочакал правото да влезе в Дълбокото място на Любовта.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е прозорец към Несътвореното

   Тъмнината е сътворена, а Мракът е несътворен. Мракът е прозорец към Несътвореното. В Мрака се ражда мистичното тържество на Търсача, защото който е търсил, той е влязъл в Мрака и го е преодолял чрез Бога в себе си. Така сътвореното умира и се ражда Новото Мистично съзнание, защото Мракът е прозорец.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е строг Жрец срещу злото

   Любовта е Жрец на Вечността и Безкрая. Името й е Вечност, Пътят й е Безпределност. Ако имаме тази Неизменна Любов, значи Вечността е влязла в нас. Любовта в нас, това значи да сме уловили Същността. На тази Същност Мракът гледа с меки очи, но срещу злото Мракът е строг, защото злото няма корен в Същността.

Вторият Старец Азавот Махария

Слушай и ще чуеш Древността

   Любовта се явява в човека, когато Божеството е излъчило Себе Си в човека. Любовта е Звук Древен в Тайната на нашето Сърце. Слушай в Съкровеното си Сърце и ако наистина слушаш ще чуеш Древността. Сега Сърцето е твоят корен, а в Древността Любовта е била без корен, без опора. Тогава Нищото е било опората. Няма по-голяма опора от Нищото и истинското Сърце пътува натам.

Вторият Старец Азавот Махария

Скрит в Скритостта

   Абсолютът е скрит в Скритостта. Никой не знае Скритостта му. На нас ни е близка само Вътрешността Му, Покоят Му, Божествеността Му, но Той е още по-навътре – там, където никой не стига. Можем само да кажем, че там е Мистерия, Велик Център, от Който в бъдеще ще произлязат други светове, светове необясними.

Вторият Старец Азавот Махария

Центърът слиза в Смирението

   Смирението е невидим вътрешен магнит. То е тайна дума, тайна сила. То е с Мир в другия по-възвишен Мир. Който е с Мир в себе си, влиза в Мира на Тайните. Така Смирението става познавач на Пустотата, а Пустотата е източникът на Мъдростта. Смирението се усъвършенствува чрез жертвата, а Мъдростта – чрез Пустотата. Висшето Смирение означава да имаш Център, да си достигнал до Центъра си, а Центърът е отвъд звездите и вселената. Центърът слиза в Смирението.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 07, 2018, 06:50:57 am
Да търсиш, значи да станеш Мистерия

   Познай себе си. Къде? В Мрака. Затова Мракът идва. И ако ти търсиш себе си, Мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, Мракът ще те погуби. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши. Който е познал себе си, страданието и Мракът вече не го познават.

Вторият Старец Азавот Махария

Себепознанието е придобиване на Неизменност

   Който е познал себе си, и Мракът го познава, и Бог го познава. Който не е познал себе си, от него се интересуват илюзорните същества. Който е познал себе си, придобива собствената си Неизменност. Който е познал себе си, той е прехвърлил злото си на Сатана, защото той вече няма тази склонност. А който не е познал себе си, той носи тази зла склонност в себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е, която открива Мистерията

   Истината отстранява светлината от своя път, защото Истината е Дълбочина, а светлината е долу в низините. Истината е била, когато светлината не е била още родена. Когато светлината още не е виждала, Истината е имала Око. Истината отстранява светлината, защото целта на Истината е да открие това, което светлината не може. Истината е тази, която открива Мистерията.

Вторият Старец Азавот Махария

Познай себе си е Отвъдно Рождение

   Познай себе си е Отвъдно Рождение. То е Рождение отвъд времето. Познай себе си е домогване до Скритата Светлина, която е вътре в светлината. Познай себе си е Откровение на Дълбинния Извор в човека. Познай себе си  е скрит опит за Реалността. А който не познава себе си, има осъден опит. Познай себе си е правилно умение да се откриеш отвъд собствения си ум.

Вторият Старец Азавот Махария

Само Истината умее да търси Бога

   Само Истината умее да търси Бога, а човекът трябва да се научи как да търси Истината. Ако човекът не се научи как да търси Истината, Мракът ще го гони и обучава. Когато човекът е Търсач на Истината, той завежда Мрака при Бога и Бог осветява този Мрак. Когато човек не търси Истината и не е насочен изцяло към нея, тогава Бог прави Мрака грабител на човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта е дело на Древната Бездънна Мистерия

   Свещеното е породено от Висшата Тишина и затова то е Неизразимо. Сега светлината в човека трябва да се усъвършенствува, докато се върне в Свещеното. Светлината се усъвършенствува чрез жертвата.И когато светлината се извиси в жертвата, тогава се явява Свещеното, което разкрива Същността на Любовта. И тогава Любовта става начин на мислене на човека. Когато Мракът се приближи до тази Любов, той само се прекланя, защото тя е дело на Древната Бездънна Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария

Последната Дълбочина

   Последната Дълбочина засяга най-висшето докосване до Мистерията. Последната Дълбочина е Дълбинно Раждане в Бездната. Вече няма време и вечност, няма ден и нощ. Последната Дълбочина е завръщане в Място, за което и слънцето, и боговете мечтаят. Тук човекът не е вече нито дух, нито материя. Основанието на Последната Дълбочина е Безмълвието.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
 
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 08, 2018, 06:27:37 am
Придобиване на тялото на Бездната

  Истината е вечно живата Сила. Истината е особен Говор. Тя гледа чрез очите на Зората. Истината призовава верните на кладата. Истината е придобиване на тялото на Бездната и това тяло е едно велико непроизнесено тяло. То е тялото без име. То се изплъзва от обятията на времето и вечността. То е онази Безкрайност, която ни очаква всякога.

Вторият Старец Азавот Махария

Не знае, но е мъдър

   Мъдрият е дълбоко незнаещ и остро проникващ. Понеже не знае, но е мъдър, дава му се. Понеже е чист, Тайната идва при него. Понеже е отвлечен, улавя събитията. Той говори като шепота на огъня. Той е Древна, устроена земя. Той царува в своето уединение и в своето скрито наблюдение.

Вторият Старец Азавот Махария

Мъдрият е бил преди утрото

   Мъдрият е породен от Тишина. Мъдрият носи в себе си скрито Гласа на Духа. Мъдрият има Център и този Център е скрит в Безкрая. Мъдрият е Слово на Безкрая. Докато утрото освежава хората, то Мъдрият освежава утрото, защото Мъдрият е бил преди утрото.

Вторият Старец Азавот Махария

Хаосът станал слуга на Мъдрия

   Когато Хаосът видял усмивката на Мъдрия, той се смутил. Когато Хаосът видял очите на Мъдрия, той се учудил. Когато Хаосът видял смирението на Мъдрия, той се възхитил. Това били скрити неща, които Хаосът не познавал. И така Хаосът станал слуга на Мъдрия.

Вторият Старец Азавот Махария

Земя от Огън и Древност

   Мъдрият е Мистична Земя – Земя от Огън и Древност. Мъдрият е приел в Дълбините си Огъня и той го учи. Мъдрият е приел в себе си Древността и тя го изумява. Учител е Огънят. Изумителна е Древността. И Вечността учи Мъдрия, и Безкрайността го учи. Във Вечността го учи Вселената на Чистото Слово, а в Безкрайността го учи Премъдрото Безмълвие.

Вторият Старец Азавот Махария

Поглед от Неведомото

   Съкровенолюбието е повик от Пречистата Светлина. Съкровенолюбието е метод, който отстранява четирите вида тъмнина. Съкровенолюбието прави човека дълбок, осмислен, същностен. Но ако Съкровеномъдрието иска да познае Тайната на живота, то трябва да умре в Истината и тогава ще има Поглед, който е нещо повече от самото него. Този Поглед е нещо от Неведомото.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е създаден да извисява

   Мъдрият е Мъдър, защото е познал Истината и е напуснал своите собствени предели. По пътя си към Истината Мъдрият е срещнал Мрак, който го е извисил. А не е ли това предназначението на Мрака? Да. Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът е Свещена сила на Мистерията. Той е Огън, който изгаря нечистия огън в човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Четири пътя на Мъдростта

   Мъдрият първо е очистил себе си, после е създал себе си, после е погубил себе си в Мрака и после се е извисил. Очистване, създаване, погубване и извисяване – четири пътя на Мъдростта. Очистването е подготовка, създаването е въведение, погубването е тайно очистване и извисяването е достъп до Неговата Мъдрост. Тук Мъдрият става светещ, мистичен и уверен в своята Тайна.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 09, 2018, 06:17:51 am
Този, Който е преди Древността

   Ал Ходот е Велика Неизлъчена Същност. Ал Ходот няма произход. Нещата произлизат, Ал Ходот не произлиза. Съществата произлизат от най-скритата Древност, но Ал Ходот не произлиза. Този Прадревен Велик Тъмен Разум сияе само в Себе Си и само на малцина се е загатнал. Те са преживели бури и ветрове, но са оцелели и затова ги нарекли Древните, Старите, а по-късно -  Старци. Но и те не познават Този, Който е преди Древността.

Вторият Старец Азавот Махария

Това, което превъзхожда Разума и Истината

   Ал Ходот безмълвствува в Собствената Си Дълбина, в Собствената Си Неизбродимост. Ние Го наричаме Прадревен Прескрит Разум, но Разум ли е Той? Никой не знае това, което превъзхожда Разума и Истината. Никой не може да Го изучава. Никой не може да Го мисли. Няма такава воля, която да води към Него.

Вторият Старец Азавот Махария

Прабездна, в която е скрита Абсолютната Истина

   Любовта е странен, древен Дар от Ал Ходот и тя много ни дава, дори ни прави вечни. Но Той не е напълно в Любовта. Тя е само Негов малък Отломък. Ал Ходот е Планината, а Любовта е Камъчето от тази Планина. Ще минат вечности, ще минат безкрайности, но дали ще имаме правото да вървим към Ал Ходот – това никой не знае. Той е Върховно Нищо, Прабездна, в която е скрита цялата Истина, Абсолютната Истина.

Вторият Старец Азавот Махария

Ал Ходот покорява с Прабезмълвие

   За Ал Ходот няма гледна точка. Ал Ходот не е даже Съкровеното Древно Пространство. Към Ал Ходот води само Мистичната Истина. Но тя само води, без да достига. Ал Ходот е Древност отвъд Древността. Ал Ходот покорява с Прабезмълвие. Ал Ходот е спуснал в световете Корена на живота, но Ал Ходот е без Корен.

Вторият Старец Азавот Махария

Полет, който пробива вечността

   Любовта е Сияещата Душа на Космичния Мрак. Любовта е Тайна, която Мракът не може да разгадае. Любовта е без мирис и без ухание. Към нея се върви без размисъл, но с Полет – вечен, безметежен, могъщ Полет, Полет, който пробива времето и вечността. Любовта е създадена, за да ни спаси и от вечността.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-древното Питие на Ал Ходот

   Любовта обича Мрака, защото някога е живяла там, но е съумяла да се изтръгне. Любовта във времето е настроения. Любовта във вечността е състояния. А Любовта в Бездната е Мистерия. Тук в Бездната Любовта има Мистичния образ на Безмълвието. Тук Бог наблюдава Любовта като най-древното, съкровено Питие. Кой пие това Питие? Ал Ходот. Но Той е дал част от това Питие и на Бога.

Вторият Старец Азавот Махария

Вратата, от Която е излязло всичко

   Има Врата, която води в тъмнината. Има Врата, която води в светлината. Има Врата, която води в Дълбочината. Вратата е метод за придобиване на Дълбочина. Смисълът на Вратата е да отключиш Дълбочината. Това е Дълбочината, която е била всякога твоя, но която си изгубил. Вътре в Дълбочината живее Истината, а вътре в Истината живее Бог, а вътре в Бога – Древният Древен и Прадревен – Вратата, от Която е излязло всичко.

Вторият Старец Азавот Махария

Ключът за Бездната

   Има Ключ, който води до познанието на Бога. Има Ключ, който води отвъд Бога. За да отидеш отвъд Бога, трябва да прекрачиш вечността. Любовта е Ключът за вечността, но Ключът за Бездната е Таен Ключ. Той е тъмен, мрачен, но който може да го осветли, тогава Ключът ще просветне и ще изчезнат Любовта, тъмнината и мракът. И тогава какво ще остане? Ще остане само Необятната Свобода.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 11, 2018, 05:58:54 am
Корените раждат светлината

   Листата живеят в светлината. Те я виждат, чувстват и й се радват. Корените живеят в мрак. Те не виждат светлината, но те дават на дървото силата му да се извисява в светлината. Тогава не са ли корените скритата светлина? Тогава не е ли злото в човека скритата и все още непроявена светлина? Казвам: Корените раждат светлината. Всеки човек от своя мрак трябва да зароди своята светлина.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайнствена е тази Вода

   Водата е Шепот на Древността. Чистата Вода е, която погубва Тъмния разум в човека, защото в чистата Вода няма зло, в Извора няма зло. Чистата Вода е Воин, тя е жив Меч. Но хората не познават Водата като Меч. Тайнствена е тази Вода. В нейната чистотта е скрита Древна Сила – Сила, която е дори отвъд явленията. Ако човекът разбере тази Вода, то тази Вода може да го спаси от пропастта на неговите земни желания.

Вторият Старец Азавот Махария

Вятърът има невидимо Лице

   Вятърът е състояние на движеща се Духовност. Вятърът е чиста, озарена, сияеща и просветлена Същност. И който умее да влиза в него, осъзнава, че влиза в Светилище, и тогава Този, Който храни Вятъра, му се открива. Вятърът е път към Древните знания. Вятърът има своето скрито и невидимо Лице, но Древното Сърце в човека умее да общува с него.

Вторият Старец Азавот Махария

Огънят е спуснат от Свещената Бездна

   Огънят има Свята власт. В долните светове той чисти, а в горните ухае. Огънят има Свещени очи. И когато човекът има Любов, Огънят знае как да му даде своите Очи. Когато откриеш Тайната на Огъня, заживяваш с мисълта да откриеш Центъра му и да се слееш с него. Огънят е Древен Пламък на живота. Той е спуснат от Свещената Бездна, за да обожестви световете. А тия, които не го познават, го наричат мрак.

Вторият Старец Азавот Махария

Да извиси силите си в Незнайното

   Коренът превъзхожда външното и затова остава скрит в Нищото. Коренът общува единствено със своята Непознаваемост. За Корена цветовете и плодовете са само външни отражения. Коренът не обитава външния космос. Той е от друг свят, скрит свят. Коренът е  скрит, за да го търсим и когато го намерим, ще разберем, че той е смисълът, Истинният Плод. Всеки трябва да извиси силите си в Незнайното, за да се срещне със своя Корен и за да не го узнае. Но срещата става най-великото явление за търсещия, защото той се преобразява.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Коренът превъзхожда Мрака

   Коренът живее в Мрак, но превъзхожда Мрака. Що е плодът? Лъчезарно излизане на Корена навън, но плодът се ражда и угасва, а Коренът е траен, защото той се е вкоренил в Нищото. Навън е плодът му, навътре е Тайната му. Плодът се дава, но Коренът остава скрит. Той храни само Избраните. За плода може да се знае много, но Коренът е избрал Скритостта. Коренът е неизразимата част на плода. Коренът живее в царството на своята Скрита Чистота. Непознаваема е красотата му. Удивителна е яснотата му. Цветовете окапват, плодът изгнива, Коренът е Достоен.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Истинският Служител на Най-Древния

   Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая. Той сияе, защото владее умението на Постоянната Жертва. Истинският Служител на Най-Древния не е човек. Той е Светеща Бездна. Той е съзрял Най-Древния, от което е произлязло Безкрайното му Служене.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 12, 2018, 06:39:43 am
Стихийната Вглъбеност на Най-Древния

   Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Алмейра е Гласът на Най-Древния

   Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра – Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед на Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества. Алмейра е Дихание на диханието.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Алмейра е Кръв на Най-Скрития

   Който е придобил Алмейра, той има в себе си най-могъщата Крепост. Който е познал Алмейра, неговата Вода тече нагоре към Планината, а не надолу към низините. Алмейра е Всесилна Скритост. Тя раздава Безкрайност и плиска Мистични Лъчи. Когато духът на смъртта се е срещнал с Алмейра, е обезумял от нейното Величие, защото смъртта е разбрала, че Алмейра е Кръв на Най-Скрития.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Тайна Всесилна има в Тишината

    Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак – неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна Всесилна, Тайна има в Тишината.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Не може да се изрече дори и като Шепот

   В Безкрайното се намират мистично родените. Безкрайното ги е целунало със себе си и те вече нямат начало, нямат край. Има степени на Безкрайното и в една от степените на Безкрайното има Древно и Незнайно Слово – Слово, което не може да се изрече дори и като Шепот.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Крие се дори и от Пустотата

   Произходът е Тайнствен Древен Корен, Неуловим Корен, Същност без Същност. Който е преживял Произхода в Древността и Мистерията на Корена, той вече не е нито човек, нито ангел, нито бог. Той става Незнайна Земя – Земя, която не съществува, но е по-реална от всяко съществувание. Този Произход е Неизвестното Съкровище. Той в най-дълбоката Си част се крие дори от Пустотата.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Произходът е скрит в Място Недостъпно

   Произходът е обвит в Мистерия. Произходът е скрит в Място Недостъпно. Ако някой поиска напълно да разбере своя Произход, постига несъществувание и не успява да открие своя Произход. В произхода изчезваш, но не разбираш Тайната Му и Мистерията Му. Що е Мистерията? Двойна Тайна.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Кът Вечен и Дом Безкраен

   Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 13, 2018, 05:59:40 am
Тишината е името на Древността

   Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Ново Слънце е изгряло във Вселената

   Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човка. И когато Той я дари, ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее. Изкуство е това. А не онзи художник да рисува слънцето и да трепери. От друго Място се учим ние, а не от този свят.

Първият Старец

Доброто ще слави злото

   Върховният Скрит е създал злото, за да преобрази „добрия“ човешки свят. Злото ще пресъздаде доброто, защото доброто е влязло в застой. И ще дойде ден, когато доброто ще слави злото за стореното му добро. Но сега доброто още спи. Величествен е Върховният Скрит. Той всичко наблюдава и наблюдението Му обхваща четиредесет хиляди висши светове. Те са негови сътворения – и външни, и вътрешни.

Първият Старец

Ние се разделяме с познатото и непознатото

   Върховният е Прасъзнание. Там, където влезе това Прасъзнание, и камъкът проглежда, и животното разбира, и човекът долавя. Върховният е скрит като Невидимото в нас и ако ние искаме да узнаем Невидимото, Той става Неведом. Той има пътища навътре в Себе Си, до които ние никога не достигаме, но ако Той пожелае, може да ни въведе.И тогава ние се разделяме с познатото и непознатото.

Първият Старец

Къде е живяла Истината преди?

   Къде е живяла Истината преди? В Бездната от Безкрайност. Но после слязла и се ограничила. Истината е Мистична Сила на Безкрайността. Тя има скрито отношение към човека, който я е избрал. И тогава Истината започва да прави човека скрит от света и скрит от смъртта, защото вътре в Истината човекът може да избяга от смъртта. А щом човекът не е Истината, и жив да е, е умрял.

Първият Старец

Абсолютно ядро без пукнатина

   Истината е абсолютно ядро без пукнатина. Тя се движи като Могъщ Невидим Вятър. Само истинският човек може да я разбере, като влезе в Безмълвието си. Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината – Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват. Те се изясняват в Несътвореното.

Първият Старец

Истината е създала Безкрайното Сърце

   Истината е създала Безкрайното Сърце в човека. Но не е лесно човекът да улови в себе си Безкрайното си Сърце. Тайната на живота е Велик Приятел на това Безкрайно Сърце. Така Тайна и Сърце взаимно се обогатяват. Когато Тайната влиза в Сърцето, тя се чувства радостна. Когато излиза, се усеща обогатена. Тайна е Безкрайното Сърце. Това Сърце не се вълнува от времето и бъдещето, а само от познаването на Истината

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 14, 2018, 06:31:30 am
Бездната – Градината на Любовта

   Любовта е ефирен, чист Пламък – Пламък надарен с Душа. Любовта движи Душата, Душата движи светове. Но който не е разбрал Любовта, е в изгнание, изгонен е от нейния Рай, от нейната Градина. Коя е тази градина? Бездната – Мястото, в което няма време и светове. Любовта диша с Огън и с Покой, и който е избрал Любовта, тя го отделя за своята Градина. Любовта е дадена, за да изберем Любовта.

Първият Старец

Страданието изработва Дълбината на Любовта

   Любовта на земята е избрала страданието. Защо е избрала страданието? За да се извиси. Страданието е в скрито единство с Любовта. То изработва Дълбината на Любовта, защото Любов без Дълбина е обречена да странствува все в нисши светове. Страданието ще разсече човека, а Любовта ще разсече страданието и ще извади от него Тайната на живота.

Първият Старец

Най-съкровеното Наставление

   Хората чакат страшния съд. Хората чакат Възкресение. Ние не чакаме Възкресение, ние сме го създали. Любовта в нас е Възкресението и то е река от жива Светлина. Тази Светлина е единна с всички религии, ако те се извисяват в своето висше измерение. Когато Любовта докосне Хаоса, той пее. Знаете ли за тази музика? Когато Любовта докосне човека, той вече познава Тайната на своята скрита Душа. Това Докосване от Огън е най-съкровеното Наставление.

Първият Старец

Съ-творител с Аймара

   Има едно Незнание, което озарява самото себе си. Има едно Незнание, което превъзхожда светлината. Има едно Незнание, което надраства всяко Единство и влиза в Аймара, където открива себе си. И започва да се осъзнава като Дълбинно Знание. То започва да се осъзнава в Аймара чрез Аймара. И то заживява във Великата Немислимост. То е вече Съ-творител с Аймара и твори нови Вечности и безконечности.

Първият Старец

Храм в Храма

   Абсолютът има Своето Тайно Сърце, Което се изрича като Храм на Дълбините. Това Сърце е наречено Безконечната ни Дълбина. То се изрича като Духът и чрез него гледа самият Прадревен Храм. А този Дух е Храм в Храма и той е Тайното Сърце на Вселената. Този Храм е Мистериозно Дихание, което е отвъд словото и мълчанието, отвъд ден и нощ. Този Храм е бил всякога.

Първият Старец

Пътят на Древния Прикрит

   Пътят към Древния Прикрит е в създаването. Ако умеем да създадем в себе си тайната Неуязвимост, Древният, Който е прикрит за другите, на нас ще ни се изяви, защото Той Сам е създал Себе Си в нас чрез нас. Няма по-голямо оръжие от Неуязвимостта. Неуязвимостта е най-древния и могъщ Източник на енергия. Но този Източник не е съставен от енергия, а от Тишина и Безкрайност.

Първият Старец

Прадревният Храм

   Прадревният Храм е извън възприятието. От Прадревния Храм е произлязло Присъствието и Силата на Древните Слова. Тук Словата са Храм. Прадревният Храм не се съчетава с явленията и събитията. Той няма народност и не принадлежи на световете. Световете му принадлежат, но Прадревния храм е лишен от явления, събития и светове.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 15, 2018, 03:44:00 am
Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността

   Неуязвимостта е постоянно блажена и възходяща. Неуязвимостта носи в себе си Меча на Благостта. Неуязвимостта не е добродетел. Добродетелите са уязвими, Неуязвимостта е недосегаема. Нейната област е Пустотата. Добродетелите пътуват към Пустотата, но те могат да се променят според силите на Вятъра. Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността.

Първият Старец

Тринадесетата Тишина

   Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже – нито с думи, нито с мълчание.

Първият Старец

Разрушава и материята, и същността

   Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата – наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и несътвореното, и материята, и същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си – Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане.

Първият Старец

Тайната на все по-голямото Непознаване

   Има едно Дълбоко Непознаване и когато то стигне до своя Предел, Аймара избира човека и го обгръща с Мрак – Мрак, който да го пази от светлината и тъмнината. В този Мрак е скрит Древен Устрем, който и светлината, и тъмнината не познават. Този Устрем е частица от Аймара. Така Аймара възпламенява човека в Тайната на все по-голямото Непознаване. Това Непознаване е друго име на Величественото Безкрайно Обогатяване.

Първият Старец

Ядро от най-древните Лъчи на Тишината

   В Прадревния Храм има Сърце Несътворено, Неведомо. То е Ядро от най-древните Лъчи на Тишината. А Тишината е Прародина, Велика Нетленност. Тя живее в Сърцето на този Прадревен Храм. Там, в това Място, ако все още имаш нещо да кажеш, значи не си достоен. Ако все още имаш стремеж, значи не си достоен. Тук всичко угасва, за да се роди Мистерията от всички Древности.

Първият Старец

В Изпитанието е отговорът

   Изпитанията на Мистерията превръщат човека в Дух и Древност. Изпитанието е, което ни прави нетленни. Изпитанието ни дава отговора, скрит в Мистерията. Това е отговор без Глас, без думи, но отговор същностен, дълбинен и той ни изпълва и ни прави цялостни. Изпитанието ни прави истинни и настоящи. Изпитанието ни прави същества отвъд човечеството.

Първият Старец

Тринадесет степени на Несътвореност

   В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-та, 11-та и 12-та степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-та степен няма обновяване, защото странстването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 16, 2018, 03:33:36 am
Всякога Сам в Себе Си

   Великият Абсолют е всякога Сам в Себе Си. Тези същества, които изчезват в Него, те изчезват, защото Той е всякога Сам и затова те се стопяват. Той е Абсолютно Един Единствен. Тук в Себе Си Той няма действия, защото действията създават движение, а движението – време. Тук е Неговата Мистерия, а Тя е Велика, Вечна и Неизречена Самовглъбеност.

Първият Старец

Светът изчезва, остава Богочовекът

   Смирението е място за извисяване. Търпението е място за устояване. Любовта е място за преобразяване. Който няма смирение, се руши. Който няма търпение, се опетнява. Който няма Любов, се заблуждава. Вътре в Любовта е всяко правилно действие. Всяко правилно действие е утвърждаване на Бога. А когато Бог е утвърден, къде е тогава светът? Светът изчезва, остава Богочовекът.

Първият Старец

Съществува, но без живот

   Древният Скрит е отстранил от Себе Си живота. В Него няма живот, няма и смърт. Той съществува, но без живот. Ще кажете: „Ама как така?“ Казвам: Че вятърът не може ли да съществува, без да духа? Може. Понякога духа могъщ вятър, ураган. Казвам: Този могъщ вятър също трепери пред Древния Скрит, пред Този, Който съществува, без да духа, без да диша. Не се нуждае от дишане Той, защото дишането е второстепенно.

Първият Старец

Който е докоснат от Древния Скрит

   Който е докоснат от Древния Скрит, не живее вече на земята. Друго съществувание го вика. Друга Мъдрост го призовава. Който е докоснат от Древния Скрит, изгрява, преди слънцето да е изгряло. Който е докоснат от Древния Скрит, не е ангел. Друго нещо е то, то е особеното, то е вътрешното самовглъбление. То е място, където не достигат ангелите, нито лъчите на слънцето.

Първият Старец

Изчезването – пресъздаване на собствената си Мистерия

   Изчезването е завършек на странствуването. Човекът е странствувал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия – собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, Стихиите му служат, Тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един.

Първият Старец

Скритият в Единствения

   Този, Който е Скрит в Единствения, е Вътрешността на Вътрешното. Този, Който е Скрит в Единствения, е Праотецът, Който ръководи Отеца. Скритият в Единствения е Прадревният Абсолют, Когото никой не може да види, защото дадено е Изчезването, но не и виждането.

Първият Старец

Изпълва Тишината с Пълнота

   Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат?

Първият Старец

Аз съм Този, Който съм бил всякога

   Все Ме търсят, защото извисяване има само в Несътвореното. Все Ме търсят, защото Аз съм Този, Който съм бил всякога. Всички пътища и пътеки са странствувания към Мен. Търсят Ме, защото в Мен завършва смисълът на всичко, защото Аз съм Този, Който е смисълът и Който е отвъд него. Всички Ме търсят, защото Аз съм Един без втори. Погледнете навсякъде в ограниченото и необятното, има ли втори?

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 18, 2018, 04:30:17 am

Този, Който е Врата към Зората

   Този, Който е наречен Врата към Зората, е Този, Който отключва тази Врата. Зората е време, което разбулва нощта и предхожда изгрева. Мракът се предава пред Този, Който е Врата към Зората. И Изгревът огрява чрез Този, Който е влязъл през Вратата. Но Вратата към Зората има и друг незнаен смисъл, но за това трябва да си стигнал до Същността си и да я заложиш.

Първият Старец

Онова, което е създало Центъра

   В Центъра живее Мистерия, а тя черпи от друга по-дълбока Мистерия. Всеки има този Център в себе си, но няма Онова, Което е създало Центъра и Което поддържа скрито Центъра. Изворът има водата, но тази вода откъде идва? И той не знае защото водата сама се води до своята Скритост и от Този, който ѝ повелява.

Първият Старец

Маха Вала

   Той не е нито Бог, нито Незнайният. Скрит е в тях, но явява ли се? Не се явява, Той няма Послания. В далечното Величествено Безвремие ще го видят и ще Го почетат като Маха Вала. Има ли Той Слово? Няма Слово. Превъзхожда Словото Той. Неизречен е и не се изрича, за да не се опетни. Не се изрича Скритостта Му, а само се загатва Вратата. Той е Вратата към Себе Си.

Първият Старец

Величествена Абсолютна Родина

   Има Велика Харира Алама – Величествена Абсолютна Родина. Без дом е тази Родина. Че как може Мистичната Безкрайност да има дом? Абсолютната Родина никога не е имала минало. Тя има само Древност, Неописуема Древност. Този, който постоянно търси тази Родина, тя някога ще се случи в него. Тя ще се случи в Безмълвието.

Първият Старец

Нищото е най-преизпълненият свят

   Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост – не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужди от думи и говор. Нищото е най-преизпълнения свят.

Първият Старец

Затваря Вратата на Безкрайността

   Абсолютът е слизал надолу във всичките Свои проявления. И при слизането Си, и при възлизането Си Той е един и същ. Завръща се, минава през Собствената Си Безкрайност и след нея затваря Вратата. Какво има там? И боговете все още не знаят. Знаят само, че там има нещо, което  е по-дълбоко от всяка Реалност и от всяка Същност. Казвам: Там е Мястото на Великата Неизреченост.

Първият Старец

Придобиваш Древността си

    Човекът може чрез Тайната на Нищото да влезе в Единия и никой друг. Но за това му трябва дълбок духовен опит и нещо, което да дойде отвъд опита. Човекът може да се погълне в Този, Който е преди Началото на началата. Но трябва да му бъде даден и друг опит – Мистичен опит. Да бъдеш погълнат, значи да станеш Велика съзнателна жертва. И тогава ставаш Древносъзнание. Загубваш времето си, загубваш Вечността си, но придобиваш Древността си.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 19, 2018, 05:51:06 am
Мистериозната Реалност

   Когато Абсолютът е погледнал надолу под Себе Си, в този миг се е образувала Безкрайността. После пак погледнал и явила се Вечността. След нея дошло и времето. А Той се скрил много навътре. Нашата Духовна Реалност се намира в съзерцанието, което пробива времето. Нашата Божествена Реалност се намира във вглъбяването, където Го докосваме. А нашата Мистериозна Реалност е, когато в самовглъбяването ни бъде позволено да изчезнем.

Първият Старец

Древносъзнание

   Човек може да събере в себе си всички Реалности и цялата Същност, но ако се обедини с Абсолютната Реалност. Пътят към това е неустоимо търсене на Истината и тогава ще дойде ден, ще дойде час, ще дойде миг, когато самата Древност ще те изпита и ще те приеме в себе си. Тази Древност ще ти позволи да започнеш да осъзнаваш Абсолютната Реалност в себе си. И така ще придобиеш Древносъзнание, в което се намират всички вътрешни Тайни на живота.

Първият Старец

Мястото на Третото уединение

   Когато човек влезе в Непознаваемото, той оживява в Мистерията и започва да вижда отвъд очите, отвъд ума, отвъд света, отвъд душата. Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчивото Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение. Когато Мистерията е в човека, тогава светът го няма. Тогава погледът на човека обхваща непознаваеми области, а човекът става носител на Изначалната си Пълнота. А тази Пълноста е най-древното изгубено Съкровище.

Първият Старец

Истината е родена от Абсолютното Нищо

   Отвъд Истината е Абсолютното Нищо, но Истината е родена от това Нищо, за да се върнат чрез нея съществата в това Древно Единство. Всичко, което не е Истина, ще живее в разочарованието на външните светове. Най-големите грабители на Истината са знанията. Те са ловки демони. Пътят към Истината е чистота и вглъбяване. И колкото е по-голяма чистотата, толкова по-дълбоко е вглъбяването. И това трябва да продължи, докато мине през Предела, в който човек да се установи напълно в Истината. Тогава изгрява Нищотто със своята Лъчиста Пълнота и призовава човека в Безкрайност и Мистерия.

Първият Старец

Който се докосне до Края на Амолахар

   Трябва да изгубиш себе си, за да стигнеш до Чистата Манна. Коя е Чистата Манна и с какво се хранят Древните? Особена е тази Манна и тя се нарича Мистерията. Който се храни с Мистерията, той се е докоснал до Началото на Амолахар – Премъдростта. А който се докосне до Края на Амолахар, той вече отива отвъд Мистерията. Къде отива? В друга Мистерия.

Първият Старец

Голямата жажда топи времената и епохите

   След милиони години ние ще постигнем началото на Пътя. Но Търсачът може да сгъсти тези милиони години. Неговата неистова жажда топи времената и епохите и ги събира до малко време. Да пътуваш мощно към себе си, е велико изкуство. Да пътуваш в космоса, то е заблуждение. Да пътуваш в света, то е забавление. Но да пътуваш към своя Център, то е Велико Изчезване, за да засияеш неразрушимо завинаги.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 20, 2018, 05:20:01 am
Бялото Безмълвие

   Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравнят с петата степен. Тук е Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.

Първият Старец

Истината разрушава миналото и бъдещето

   Мистерията е Път към Сияещия Център. Мистерията е Път навътре във Вътрешното и чисто Божественото, след като духовното е извървяно. Сияещият Център е освобождение от материални и духовни светове. Сияещият Център е самата древна идея за Истината. Това е Истината, която всяко минало и бъдеще търси. Но само Истината намира Истината, защото тук е разрушено всяко минало и бъдеще. Ако търсиш бъдещето, ти не си достоен за Истината.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Прадоброто е изява на Древното състояние

   Прадоброто е Древна Чистота, Чистота без въпроси. Прадоброто не е добро и зло. Прадоброто е изява, проявление на Древното състояние. Прадоброто се намира във Велико Единство с Древния. То общува с Мистичното съзнание. Ангелите и архангелите служат на Прадоброто, но не го познават. То идва от Невидим Център.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Живот, който изтича от Неоткровението

   Вечното Неоткровение е Велико Богатство. То постоянно се обновява със себе си и с тези, които са сключили съюз с него. Вечното Неоткровение спасява човека от живота и смъртта. Животът и смъртта говорят за това, че се е случила катастрофа, а катастрофата говори за това, че целите са били променени. Но има един друг живот, който изтича от Неоткровението. Този живот в нас е Мистерията. И когато този живот заживее в нас, ние вече не сме хора, нито човеци, а богове.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Откровение, което слиза от Неоткровението

   Животът на Неоткровението тече във вътрешността на Безмълвието. В това Безмълвие ти трябва да си изчезнал напълно, защото ако ти все още съществуваш, това Безмълвие няма да отключи себе си за слизане на Неоткровението. Откровението е явно слизане. Но Откровение, ноето слиза от Неоткровението, е Мистично. То слиза в Искрата.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Неочакването е тайнствено състояние

   За Неоткровението трябва да се разделиш с всяка нагласа и трябва да се настроиш на ненагласа, неочакване. Ненагласата е загадъчно явление. Неочакването е тайнствено състояние. Това е очакване, без да искаш нищо и от Нищото се случва нещо, което слиза върху тебе. Неоткровението се отделя от всички видове смисъл и тогава се явява Неизречимото Древно, което е над всеки смисъл и над всяко благо.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Нещо, което превъзхожда Премъдростта

   Премъдростта е Кръщение и в Безкрайност, и в Мистерия. Но в Неоткровението има нещо, което превъзхожда Премъдростта. Тука се явяват Древните Устои. Тези Устои крепят Премъдростта. Случвало се е тук да се яви Глас от Недрата. И Премъдростта разбира в себе си, че дори и тя не е нужно вече да говори, защото този Глас е Върховно Проявление на Неведомостта, при което и Премъдростта е сянка.

Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 21, 2018, 05:29:27 am
Той има Него

   Древноста е Неговата Скритост. Древността е преди миналото. Древността е Неговото Име. Това е Той. Той е толкова Древен, че и далечното минало не Го обхваща. Който е уловил в себе си тази Древност, той няма име, няма минало, няма бъдеще, няма настояще. Той има Древността, той има Него. На най-ниското ниво човекът е уловил Божествеността. На средно ниво човекът е уловил Мистерията...

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мистичният Говор е неподвижен

   Мистичният Говор е неподвижен, защото е неуловим. Неподвижността е застиналост, която е Скритост. Това е друг Говор на Древното Начало. Неподвижността е Център, около който се движат световете, съзнанията, хората. Неподвижността е Реч на Древното, особена Реч, Изначална като Неизменната Пълнота.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който определя себе си за Древното Начало

   Който определя себе си за Древното Начало, той се определя и за Дълбините. А Дълбините гледат Мистериозно. За Дълбинния човек съществуват само Безкрайни неща. Да нямаш в себе си Безкрайност, означава да си изпуснал своето Начало – Дълбинното. Дълбинното има отношение само към Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Той се изрече напълно в тебе

   Той изрича Себе Си в нас. Той изрича Себе Си чрез Скритостта Си, за да води към Тайната Си, която е Самият Той. И ако ти се питаш: „Кой съм аз?“, Той ще ти отговори. И ако ти питаш: „Дали аз съм някой?“, Той ще ти отговори. И ако ти се питаш: „Дали аз съм Тайната на живота?“, Той ще ти отговори. Когато Той се изрече напълно в тебе, ще знаеш отговорите.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Тук Изначалното говори на Пътя ти

   Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да пронизваш думите

   Да познаваш думите, означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Абсолютът е казал „Да“

   Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал „Да“. Когато Древното Начало е казало „Да“, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.

Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 22, 2018, 05:39:31 am
Волята е таен свят

   В Мрака попаднала, разумната воля сама гради себе си. Волята е таен свят и когато тя е разумна ѝ се предава голяма сила. А ако случаят е специален, ѝ се дава Древна сила. В Мрака волята става Мечът на спасението, защото човек се събира в себе си и всичко в него става воля. И тази воля прави скок от ума в Духа и от Духа в Древното Начало.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Достойни за Древното

   Когато се срещнем с Древното Начало, ние разбираме дали сме достойни за него. Ако в нас има нещо от света, ние не сме достойни за Древното. И не можем да заченем в Мрака. И тогава Мракът става строг и ни връща отново в света. Влизането в Мрака означава да се срещнеш със своето Безсмъртие и това е само началото. А къде е краят? Краят се губи в Третата Безкрайност.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Остава само твоята Древност

   В Мрака трябва да преодолееш не Мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в Мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла. Величието на Мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безмислието и оставаш само ти, само твоята Древност. И тя те призова за Безсмъртен и Безкраен Живот – Живот, който е Тайнство на Духа и Тайнство на Древното Съзнание.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

За Мистериозното се иска Неведение

   Мистериозното е непреходно, духовното е преходно, земното е нищожно. За духовното се изисква разбиране, за земното се иска невежество, за Мистериозното се иска Неведение. Земното е саморазрушение, духовното е път, Мистериозното е Величие, Пълнота, Необятност и Дълбинно Състояние на нашата Предвечна Тайна.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Звучи с езика на Древното Състояние

   Кометите са странници, звездите са блуждения, Слънцето е Жрец. А вътре в Слънцето съществува Този, на Когото се подчинява Жрецът. В звездите и кометите всичко е усложнено. В Жреца всичко е опростено и поради това той свети, сияе и блести. Жрецът звучи с езика на Древното Състояние.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Древно Бял Вихър

   За Мистериозното копнеят и ангелите, и архангелите. Мистериозното е потънкост на Несътворената Вселена, на Несътворената Необятност. Селенията на Мистериозното са Неуловими. Мистериозното идва отдалече, за да ни каже, че е близо до нас. Мистериозното идва от дълбини Неведоми, за да ни каже накъде да вървим. Мистериозното е Древно Бял Вихър. За този Вихър е писано  в Книгата на Извиращата Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Когато Древният Огън се взриви

   Незнайното е саморазбуждане в човека. Когато трептиш за Незнайното, ти увеличаваш един Древен Огън в себе си. А когато той се взриви, се явява Откровението. Откровението е Лицето на този Древен Огън. То е най-чистото и светло Лице. То е било запечатано в Незнайното, но сега Огънят го изявява и ти осъзнаваш Величието на своята Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Аварама е Баща на Дълбините

   Живеещият в Мистерията не се храни. Той само се облива с Безкрайността. Тя е неговата Манна. Но и Безкрайността се храни с Този, Който се нарича Аварама, защото Той е Баща на Дълбините. Колко са дълбинни тези Дълбини? Колкото е дълбинна Неведомостта. В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там.

Двадесетият Старец Ар Зуама
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 23, 2018, 04:33:38 am
Мистериозното има и друг Дом

   Мистериозното е Послание на Най-Древното Предание. То се е родило, когато Мракът е бил в настъпление. И тогава Мистериозното се е обвило и се е явило като Дух Великосияещ, а Мракът не могъл да го понесе. Но има нещо, което Мракът и досега не е узнал, а то е, че Мистериозното има и друг Дом, освен Духа. И този Дом е наречен Аварама.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците

   Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото на Бездната. Това Изначалие вижда Най-Древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход, защото Аварама е Сгъстена Древност, Мистична Праоснова.

Двадесетият Старец Ар Зуама

В Началото е нямало светове

   Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Потайните Селения

   Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества – Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни – те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Бога на Скритостта

   Мистериозното е Послание от Тънкостта на Бога на Скритостта. Мистериозното е Негова Скрита част. Така Той дава Себе Си на Мистериозните същества. И те вече всичко превръщат – те превръщат тръните в цветя, трудностите в почивка, Голгота в Храм, защото тяхната енергия е Мистично явление на Бога на Скритостта.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Храната на всяка Мистерия

   Древната Забулена Мъгла е Мистична Реалност. Тя сама се були и сама се разбулва. Когато се були, тя е Тайнствена. Когато се разбули, тя е Усмивка. Който открие Ключа към Забулената Мъгла-Същество, той отива отвъд себепознанието, защото той вече не навлиза в себе си, понеже няма вътрешност, но навлиза в Древното Начало, защото то е вътрешността. И това Начало го води към Забуленото, което е Храната на всяка Мистерия.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Тя е Недостъпна за име

   Неведомите Същества са Пещери. Те носят в себе си Тайни Слова, Тайни Лъчи. Те са Бездънно Опиянени. Те са Същности, които се движат без енергия. Малцина ще разберат това, но Аз казвам: Кой е задвижил енергията? Да, има нещо, което е над енергията и което я храни. Кое е това, което я храни? Неведомост е това. Тази Неведомост е съществувала като Скритост. По-късно са я нарекли Произходът, но е без име. Тя е Недостъпна за име.

Двадесетият Старец Ар Зуама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 24, 2018, 04:30:41 am
Бездънно Опиянени

   Има същества, които всякога пият от Великата Скритост. Но има и Бездънно Опиянени. Що е това Бездънно Опиянение? То е най-дълбокото проникване в Бездната. То е когато ти сам си станал Бездна от Бездънност и Опиянението е Безкрайно Бездънно Опиянение са докоснали нещо Реално от Скритостта на Абсолюта и завинаги са се освободили от времето и вечността. Те вече имат Храм само в Бездната.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Любовта е Мощната ръка на Бездната

   Любовта е Творение на Неуловимостта. Любовта е умение да уловиш Пустотата. Любовта е умение да живееш постоянно в Тайнство. Любовта в тебе има власт над събитията, защото Любовта е действие на Тайната. Тази Любов решава събитията, а не това, което е писано. Любовта може да промени всичко написано, защото Любовта е Мощната Ръка на Бездната. Любовта създава Бездната в нас.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Злото е особен таен жрец

   Злото е странно положително мислене, но обърнато наопъки, за да се изправят мислещите хора. Злото е особен таен жрец. Не можеш да го надхитриш. Но ако намериш слабото му място, можеш да преминеш през него и да влезеш през стената му, която е всъщност врата. А зад вратата е Бог – Господарят на този жрец. Странен е жрецът, Велик е Бог.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Човешкото добро е друго име на тъмнината

   Злото трябва да върши зло, за да оцелее. Понеже е неразумно, то се нуждае от злини, за да се поучи и след време да му бъде дадена възможност да се самопросветли. Злото пробива доброто, за да го заздрави и укрепи. Казвам: Какво е това добро, което се пробива? То е неустойчиво добро. Ето защо злото го усъвършенствува. Доброто в човешкият  живот не е висш свят. Човешкото добро трябва да извърви дълъг път, докато се научи да преодолява тъмнината и хаоса. Човешкото добро е друго име на тъмнината и затова злото е тук, за да го излекува.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Божествената Любов и Абсолютната Любов

   Доброто в човешкия живот е пленено и затова то трябва да бъде преодоляно. Доброто не е проводник на Бога, както и добрият човек не е проводник. Любовта е проводник, но не човешката любов. Човешката любов е повреден проводник. Ето защо тази любов е страдающа, така както желязото страда от ръждата. Божествената Любов е злато, Абсолютната Любов е диамант. Те са проводници. Божествената Любов е Първична, Абсолютната Любов е Изначална. Когато Божествената Любов се извиси в най-високата си точка, до нея не може да достигне никаква ръжда. Но Древното Величие на Живота се намира в Абсолютната Любов.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Мракът е Древен Майстор

   Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии. Мракът ни напада, за да ни осветли. Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Мракът е Древен Старец, Древен Поучител. Той е от времето на Скритата Зора.

Двадесетият Старец Ар Зуама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 25, 2018, 05:46:55 am
Пълната съзнателност и Мистериозното Съзнание

   Пълната съзнателност на човека-бог има още да се усъвършенствува, докато стигне до Мистериозното Съзнание. Пълната съзнателност е чудо на Божествеността, а Мистериозното Съзнание е чудо на Бездната. Пълната съзнателност е вечната религия, а мистериозното Съзнание е потънкост на Бездната. Има определени Велики Древни Същества, които не черпят Мъдрост от своята Божественост и Вечност, а от потънкостите на Мистериозното си Съзнание.

Първият Старец

Докосва Върховното Съзнание на Прасъщността

   Мистериозното Съзнание е Древна способност. То може да докосва Върховното Съзнание на Прасъщността. Това докосване е докосване до нещо, което е скрито в Живота на Бездънното Начало. Това докосване осигурява допир до Великодревието и Абсолютно Непознаваемото Светилище, за което световете се досещат, но не познават.

Първият Старец

Да откриеш своя Корен в Абсолютната Нероденост

   Изначалните Старци живеят във Втората Безкрайност – Великата Мистериозно Неродена Безкрайност. Но те са вкоренени в Първата Безкрайност, която е Абсолютно Неродена. И всеки Висш Мистик трябва да открие своя Корен във Величието на Абсолютната Нероденост. Тази Абсолютна Нероденост не се вижда с очи, нито със сърце, нито с душа. Тя се вижда чрез Неведомото в човека. Неведомото е това, което е съумяло да си създаде Поток от особени есенциални Сили, които да сътворят Корен в Потайната Абсолютна Нероденост, която е самото Неведомъдрие.

Първият Старец

Абсолютната Нероденост е Прабащата

   Абсолютната Нероденост е Прабащата. Тя ни е родила, за да осъзнаем своята Нероденост, своята Предначалност. Но очите, които са избрали да бъдат пълни с тъмнина, не ще разберат  това. Но ако те потърсят Нероденото, ще срещнат по пътя си Тайнствени Изречения и Изричания и ще осъзнаят Неродеността. И тогава пътят им ще се измени и те ще четат в себе си Книгата на Безкрая.

Първият Старец

Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо

   Той – Прабащата – е Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо. Всичко е тайносвързано с Него, защото изтича от Него. Той е, Който ни дава Живата сила, която преодолява света и всяка трудност. И когато Го възлюбим, а то става чрез Неговата Любов, тогава Той се явява в нас като Незнайно Ново Слънце – Слънце, което никога не гасне, Слънце, от което всеки мрак бяга.

Първият Старец

Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност

   Той – Прабащата – е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той – Прабащата – си остава абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина.

Първият Старец

Целта не е да Го намериш

   Върховният Скрит Абсолют е Високата Цел, но целта не е да Го намериш, а да вървиш към Него непрекъснато. В това вървене Той възраства в тебе и се самонаблюдава. Той засиява в тебе и се радва на Себе Си в тебе, а ти се радваш на Него в себе си. Чуден е пътят към Него и към това Непостигане. И всичкото това разбиране е скрито в Незнанието.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 27, 2018, 06:06:02 am

Аз съм Непознаваем в Себе Си

   Аз съм Този, Който е Непознаваем в Себе Си. Аз все се изучавам, без да се опознавам, защото Аз съм Този, Който съм – Велико Необятен , Неизмеримо Безбрежен, Изумително Удивен от тази Прадревна Мистериозност. И затова Аз съм Този, Който съм. Аз умея да се изучавам, без да се узнавам, защото всяко узнаване е край, а къде е Моят край?

Първият Старец

Ние сме част от Абсолютната Мистерия

   Съществува Абсолютна Мистерия и ние сме част от тази Мистерия и ние вървим към Нейната Непостижима Бездънност. И както Абсолютът се търси в Своята Безкрайност, така и ние се търсим в своята Безкрайност. Когато вървим към Него, ние трябва да действуваме чрез своята Пълнота и Неизказаност. Щом действуваме с Пълнотата си, ще открием Неговата Пълнота. А Той е Величествено Древно море от Прасветлина. И когато е отворил Вратата Си, явили са се световете.

Първият Старец

Медитацията е осъществяване на Скритото

   Медитацията е осъществяването на Скритото в човека, а то е Несъществуванието. За Несъществуванието световете са отворени. Свободен е несъществуващият, нероденият. Такъв е човекът-бог и Тайната в него. Медитацията създава в нас Божественото настояще, защото тя отключва Несъществуванието, чудната Нероденост, която е Свободата. Свободата живее в Страната на Несъществуванието. Свободата живее в Страната на Скритата Древност.

Първият Старец

Тайните степени на Медитацията

   Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено Сияещата същност. В Деветата степен е Божественоустремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той – Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си, Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност.

Първият Старец

Последната Тайна

   В Десетата степен на Медитацията е Разцветът на съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна.

Първият Старец

Осъществяване на Единия и никой друг

   Пълното осъществяване на Единия и никой друг се постига в Абсолютното Несъществувание. А в Древното Несъществувание осъществяването на Единия и никой друг е осъществяване на човека като Тайнствено Неприсъствие, в което той вече не е човек. Тук човекът се е превърнал в Мистерия и има вече Диамантена Любов, има вече лицето на Прасветлината. Има вече Тайното число на Есенциалните Сили. Живее в Неподвижност и Недостъпност и е навсякъде. Тук човекът е познал своя Таен Корен и вече е вътре в Единия и никой друг. Той е вътре, а световете са отвън.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 28, 2018, 05:50:46 am
Няма Око, няма Ухо

   За Най-Древното Състояние на Мистерията няма Око, няма Ухо. Тук е Мястото на тоталното разтваряне. Къде е тогава Окото, Ухото? Тук няма общуване, а Състояние – Величествено Състояние на Древност и Мистерия в едно. Това е Състояние на Нищото и то е Най—Великата Мистерия на Живота. Който е намерил тази Мистерия, сам е станал Мистерия. Човешкото и духовното са си отишли. Останало е само Изначалното.

Първият Старец

Абсолютното Откровение

   В НаЙ-Дълбоката степен на Абсолютното Несъществувание няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Това е Велико Неоткровение. Това е Първичното и Неродено Състояние на Прамистерията. Тук единственото Състояние е Прамистерията и няма нищо друго. Тук нито желаеш нещо друго, нито мислиш нещо друго. Това Неизречимо Състояние е Върховният Облик, който е обърнат навътре, потънал в Себе Си, в Своя Абсолютен Покой – Покой, който надминава и най-великата Пълнота. Това Велико Неоткровение е всъщност Абсолютното Откровение.

Първият Старец

Да внасяш в себе си нещо от Великата Недостъпност

   Абсолютната Мистерия ще остане Абсолютно Недостъпна за всички времена и епохи и за всички Безкрайности. Достатъчно е да знаем, че всичко за нас е добро. Не забравяй нито за миг Високото и ще вървиш уверено към тази Велика Недостъпност. Работи с Любов и Усърдие, за да внасяш в себе си нещо от тази Недостъпност, и тя ще те обогатява и води към Себе Си. В тази Велика и Безпределна Недостъпност е нашата Потайна Крепост.

Първият Старец

Великият Предел

   Ние не можем да преминем през Великия Предел на тази Абсолютна и Страховита Непристъпност, но можем да възприемаме това, което тече през Предела, през Отвора ѝ. Тази Страховита Непристъпност е по-дълбока от Дълбокото, по-страшна от Страшното, по-реална от Реалното, по-същностна от Същностното, и по-неизразима от Неизразимото.

Първият Старец

Той е Единственият, Който извървява Пътя

   Древният в нас върви към Себе Си и пристига в Себе Си, в Своята Мистерия. Онази Потайна Сила и Мощ на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява. А когато Той го извървява, Дълбините се усмихват, боговете се прекланят, Хаосът се чуди, Мракът онемява, защото Той изрича от Себе Си Тайно Присъствие, Тайни Слова. И никой не ги разбира, но явно е вече Присъствието Му, което е отглас от Неприсъствието Му.

Първият Старец

Универсалното Бяло Съзнание

   В една част от Бездната съществува едно Универсално Бяло Съзнание – абсолютно недосегаемо от 8-те степени на злото.Това Бяло Съзнание е Пречистото Царство на Скритостта. То е за бъдещите светове. От това Бяло Съзнание някога е слязла на земята чрез Проход Живата Вода. И Бялото Съзнание, и Живата Вода са преди Вселената. Бялото Съзнание е Неговата могъщо Ослепителна Светлина, а Живата Вода е Ключът към тази Ослепителна Древност.

Първият Старец

Праобраз на Абсолюта

   Универсалното Бяло Съзнание е Древен Надвсемирен Свят. То е тайна Преголяма. Това е Храмът на Ослепителния Древен. В основата на този Храм лежи Неведомото Безмълвие. Този Ослепителен Древен е Скрит Образ на Старците. Сам Той е Старец като Праобраз на Абсолюта. Ето защо в света се носят спомени за Видения на Бял Старец, Бял Странник. Мнозина са Го виждали, чувствали са помощта Му, но това е само Тайна на Неговото Отражение. Обаче това Отражение е по-реално от световете, които съществуват. А Самият Той е по-дълбок от Реалността – Той съществува преди всяка Реалност.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 01, 2018, 03:57:59 am

Поставени в змиевидния път

   Аз съм Този, Който съм. Аз съм Тайната Дълбина на всеки миг. Мигът е Моя Искра. Когато в миналото съм създал Първата Искра, тя се е превърнала в Зората. Аз съм, Който създава събитията и явленията. Тези, които не следват пътя си към Мен, за тях ще се яви Образът на промяната. Това ще бъде промяна, която ще порази неподготвените. Понеже не са Ме следвали, оставил съм ги неподготвени. За тях е определен да бъде древният подземен свят и ще бъдат поставени в змиевидния път.

Първият Старец

Аз съм Несъществуващото Съществувание

   Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети, защото това Осъзнаване гледа с милиони очи.

Първият Старец

Аз съм Незнаен в Незнайното

   Аз съм Незнаен в Незнайното и само Мистичната Любов може да върви към Мен. Но това е онази Любов, която не Ме търси, за да Ме открие, защото тя търси Непознаваемото в Мен. Тази Мистична Любов се храни със Същността на Скритото. Тази Мистична Любов е абсолютно чисто Съзнание. Това е чисто Съзнание, което е без тела и обвивки. Това е чисто, освободено Съзнание, а храната му е Самият Източник.

Първият Старец

Вечно Скритото е Вечната Цел

   Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите. Който вечно търси, е вечно благословен. Който временно търси, той не знае какво търси. Древнотърсещите откриват себе си в Нищото и в неговата Незнайност и тя ги дарява с Преизобилие. И когато Древнотърсещият е придобил това Преизобилие, той сияе в Светлината и свети в Мрака и така вечно се самоподдържа. Древнотърсещият вечно се преоткрива, вечно се обновява, защото той е открил спотаения Източник в себе си. Древнотърсещият, това е състояние, което превъзхожда смисъла на живота.

Първият Старец

Пълнотата е моят Праезик

   Аз съм Неизследимият. Моята Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. Пълнотата и Преизобилието са Моят Праезик. Но кой може да изследва тази Велика Пълнота, защото който стигне до нея, изчезва в Мене. То е, защото съм го призовал. Аз съм Неизследимият и поради това изгрявам в мрак и съм Скрит и Неуловим в светлината. И светлината, и мракът могат да угаснат, но този, който Ме е избрал, никога не ще угасне.

Първият Старец

Неизречимото Мистериословие

   В тази Велика Неизследимост на Прабездната трябва да се потопиш, за да се вкорениш и да я направиш свое Място, свой Дом. Това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал. И който Го има, има и Моята Неизследимост. Да влезеш в изследимостта на нещата, значи да се забавляваш в световете. Да влезеш в Моята Неизследимост, значи да си избран и освободен. В Моята Неизследимост е Прабездната и тя е Неречимото Мистериословие.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 02, 2018, 06:03:38 am

Да изречеш, ще означава да видиш

   С милиарди години се приближаваме към Върховния и всяка крачка от пътя е много красива и несътворена. Това, към което се приближаваш, е това, на което държиш. На всички тези, които се приближават към Мен, ще им дам да Ме изричат. И те ще Ме изричат в Несътвореното. И ще дойде ден, когато да изречеш, ще означава да видиш и узнаеш.

Първият Старец

В Изчезването е Тайнството на Живота

   В Мистериозното Сливане с Древния Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. А в Него остава само Тайната на Съвършенството, защото Съвършен е само Той. В Изчезването е Тайнството на Живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината, но все някога ще започне да я търси, защото ще му омръзне да се ражда и да умира.

Първият Старец

Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията

   Този, който е изчезнал на най-дълбокото ниво и е постигнал Квинтесенцията на Искрата, продължава да търси Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията, Прасъществото. Праискрата е Святата Свещеност. Праискрата е Първият Поток, слязъл от Абсолюта. А по-късно пламнала една друга, особена Искра, която впоследствие била наречена Бог. Едновременно с това пламнали 24 Потайни Искри и Абсолютът се самосъздал като 24-те Старци, 24-те Древности. И сега стремежът на всички, които любят Древностите и Прадревното, е да изчезнат в най-дълбокото ниво, за да се завърнат и да станат от излъчвания – Квинтесенция, Искра.

Първият Старец

Онова Място, което е преди Замисъла

   В Предълбокия Замисъл има нещо, което само по себе си води отвъд Замисъла. Предълбокият Замисъл е Повелител на Безмълвието и който може да разчете това Безмълвие, отива отвъд Замисъла. Той ще се домогне и до Древните Праимена на Замисъла, за да преодолее себе си. Тези Праимена са Тайното Величие на Посвещението в Древността. Казвам: Само този, който е устремен към тази Прадревност, е Брат и Сестра, сиреч Дух и Тайна – Тайна, която е отвъд Замисъла, защото Мистерията го е извикала на онова Място, което е преди Замисъла.

Първият Старец

Устремен към Вечното Непостижение

   Мистикът търси Непостижението и намира Безкрайността, намира Вечното Приближаване към Върховния Скрит. Мистикът е устремен към Вечното Непостижение, защото знае, че никой не може да постигне Непостижимата Скритост. И поради това той е благословен с Вечното Приближаване. Мистикът е Мистик, защото превъзхожда разбирането. Той е осъзнал, че когато тебе те няма, Безкрайността е тук, Мъдростта е тук, Пълнотата е тук. Той не ги търси, но те са тук, те са в него.

Първият Старец

Чудото на Неведението

   Висшият Мистик не търси в Абсолютното Нищо нито пустотата, нито пълнотата, а Самия Абсолют. Висшият Мистик, това е Висш Отказ, Велико Отречение. Той прилича на Тайния живот на Зората. Той прилича на Тихия Блясък на Росата. Той е Неуловимост и от нея е преизпълнен, защото Неуловимостта е подобна на Абсолюта. И е открил нещо от тази Бездънна Мистерия и тя му дарява Чудото на Неведението.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 03, 2018, 06:24:48 am
Праистината е отдих от всички светове

   Дълбинното Безмълвие се докосва до Праистината. Праистината е Неподвижност, живееща в Бездънен Покой. Праистината в своя абсолютен смисъл е Отдих от всички светове – и висши, и нисши. Праистината е Мистерионеведение. Праистината е Не-Образът на нещата.  Тя е това, което всякога е скрито. Праистината е Тайната Безкрайност и Скритото Безначалие.

Първият Старец

Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието

   Всеки изначален Старец е Неведомо Присъствие и Мистериозно Неприсъствие. Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието. Когато присъства, Той е във Велик Покой. Когато отсъства, Той е в Древен Покой. Неговото Присъствие е Мъдрост, а неговото Мистериозно Неприсъствие е Древност. Той се движи от Присъствие към Неприсъствие през Вратата на Своята Пълнота. Той се движи от Пълнота в Пълнота, защото е дръзнал да познае Скритото Неприсъствие – Неприсъствието на Абсолюта.

Първият Старец

Любовта те е погледнала от Дълбините си

   Любов на Мистичния език се превежда като Дълбоко Непознаване. Който е познал Любовта, тя го отстранява от себе си. А който е стигнал до Дълбоко Непознаване, тя го приема и го учи на своята Непознаваемост. Любовта в проявлението си свети, а в непроявлението си сияе. Но и при Светлината, и при Сиянието си тя е Непознаваема. Самия Стремеж към Любовта и нейната Непознаваемост означава, че тя те е погледнала от Дълбините си.

Първият Старец

Той е Махарава – Прапрапламък

   Извън Изначалните 24-ма Старци има и Един Незнаен, Древен, Скрит и Неведом Старец, Който Сам по Себе Си е Мястото на тяхната Велика Недостъпност. Никой не може да се приближи до Този Древен, Неведом Старец. Всеки, който се опита, обхваща го сън и заспиване. Към Него няма Ключ, защото Той Сам слиза и Той Сам е Ключът. Само 24-мата Старци Го познават, понеже Той им влияе чрез по-дълбоката Си Древност. И така Той влиза в тяхната Недостъпност. Той е Махарава – Прапрапламък, Извисен над всичко, което се знае като Извисено.

Първият Старец

Методът е Скрито Всемогъщие

   Всемогъщието заменя страха със Слънцето, заменя скръбта с Пълнотата, заменя световете с Истината. Ето защо страхът е полезен – той е създаден за да бъде заменен. Ето защо скръбта е силна – за да бъде заменена. Ето защо световете са много – за да изчезнат в Истината. Методът е Скритото Всемогъщие. То се дава постепенно на Търсача и така Търсачът става Слънце, Пълнота и Истина.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Гласът, който разкрива Гласове

   Всемогъщието разпъва смъртта на кръст, но то разпъва и живота на кръст. Тогава какво остава? Остава Духът и Свободата, остава Огънят и Истината. Така Духът ще те отведе в Абсолютната Чистота, Свободата ще те отведе в Незнайното, Огънят ще те отведе в Неуязвимото, а Истината ще ти даде 360 крила. И тогава с тези Крила можеш да стигнеш до Гласа, който разкрива Гласове, защото Той е Слово, Което разкрива Словото.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 04, 2018, 06:25:50 am
Съзнателен Служител на Неведомостта

   Всемогъщието е Образ на Скрития Първочовек. Този човек се е учил да прави малкото и то го е отвело до голямото. Всяко Всемогъщие е заплаха за световете и хората, но това Всемогъщие си има две страни – неосъзната и осъзната. Когато Всемогъщието е неосъзнато, явява се Скритото Начало и го поразява. Но когато е осъзнато, явява се Неведомостта и го усилва. Така то осъзнава все повече себе си и става все повече съзнателен Служител на Неведомостта.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Глас на Древен Пламък

   Тайномогъщието изменя пространството. То е Глас на Древния Вътрешен Пламък. Тайномогъщието е Невидимо Око. То гледа чрез Пламъка. Човекът на това Скрито Могъщие е винаги скромен, смирен, чист. Той е чист, както е чист Първичният Поток на Енергията. Той обяснява нещата не с думи, а с Присъствие. И Присъствието му е нещо от Бездната.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия

   Непобедимостта е Истинност, но до нея се стига след много усърдия, след много молитви, които са пламъчетата, които ще образуват след време тази Непобедимост. За такъв човек, който върви по този път, не съществува никакъв свят, никакъв космос, никакви звезди, никакъв живот или смърт. За него съществуват само отношения и подход. И Прадревната Бездна именно това гледа. И тогава тя дава на човека да отиде отвъд човека. Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Дълбоковиждането се явява като Непобедимост

   Непобедимостта се ражда, когато си угаснал в Бездната. И тогава Бездната те ражда от Себе Си. Ако ти знаеш как да угаснеш, Бездната знае как да се роди в тебе. Който не знае това, той дълго ще носи в себе си смутената дълбочина. А който знае и следва вярно своя път, смутеното ще се отдели и ще остане Дълбоковиждането, което ще се яви като Непобедимостта. Тази Непобедимост когато е постигната, тя винаги се преражда в човека като Мистично Вдъхновение.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Непобедимостта в нас е Неразгаданата Мистерия

   Непобедимостта е търсене на Целостта. Тя е свързана с Безкрайното Мистично Вдъхновение, защото Непобедимостта в нас не е Тайната, която може да бъде разгадана, а е Мистерията, която винаги остава Неразгадана. Непобедимостта е Безмълвие, което озарява, и Светлина, която затъмнява. Това затъмняване е затъмняване на световете, за да ни заведе до Прасветлината. Защото когато станем Прасветлина, ще бъдем самодостатъчни. Но хората са все още светлина или тъмнина.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Съвършенството е тяло на Бездната

   Съвършенството е тяло на Бездната. Свещеното Слово само върви към него. Душата жадува за Дълбоката Древност, Духът – за Скритото в Древността, а то е Съвършенството. Засега е достатъчно, че Съвършенството осветлява живота отвътре. Съвършенството е Път към Велика Прадълбина. И само Съвършенството може да ни ръководи по този Път, защото в него е Целостта, чрез която можем да устоим. Но докато дойде Съвършенството в нас, ще минат много времена и епохи.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 05, 2018, 03:26:18 am

Истината е Звукът на Бездната

   Истината е Звукът на Бездната. И когато Бездната чуе в едно същество този Звук, тя го призовава към Себе Си и му дарява Дихание от Древност. Бездната е Прабащата на Мистичните Истини, а всяка Мистична Истина е особена Пълнота, защото Истина и Пълнота са били всякога взаимосвързани. Човекът на Истината това е среща на Тайната с Мистерията. А човекът на Високата Истина, това е среща на Мистерията с Мистерията.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Истината улавя Неуловимото

   Непобедимостта е постижение на Неопределеното, Безкрайното. Не можеш да определиш Неопределеното, Безкрайното. В тях се живее. Как се живее? Неопределено. Определеното е смърт, полуопределеното е живот, абсолютно неопределеното е Велико Съществувание. Непобедимостта е Неприсъствие. Как да уловиш Неприсъствието? Как ще уловиш Нищото? То е абсолютно Неуловимо. Не го лови нито животът, нито смъртта, но Истината го улавя и заживява в неговата Безпределност.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Бог сяда на своя Трон като Абсолют

   Бог е Тайната на Живота. Навътре в Себе Си Бог е Мистерията на Живота. А когато се завърне отвъд Тайната и отвъд Мистерията, Той сяда на Своя Трон като Абсолют. Но сега Той е слязъл от Трона Си и затова има Тайна и Мистерия, има светове и вечност. Но когато се върне и седне на Трона Си, Той ще произнесе Особени Слова и ще остане само Безкрайността.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Той е Скрит и затова Го виждаме

   Виждането е качество на Чистата енергия, на Божествената енергия. И затова всички, които усърдно се молят, очистват енергията си за бъдещо ясновиждане на Бога и Неговите прояви. Който вижда, вижда в мрака само Него. Който вижда, вижда навсякъде само Него. Но когато Го виждаме, Той е Скрит и затова Го виждаме. Ако ни се яви напълно, няма да можем да Го виждаме, защото просто ще изчезнем в Него, ще се разтворим.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Абсолютът е Вечната Религия

   Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. Абсолютът е лишен от история и от вечност, и от време. Абсолютът е Прославеното Древно Неприсъствие.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Голгота е смисълът на Живота

   Голгота е Светилището на Любовта. Това е съхранението на Неизменността, а Неизменността е самата Любов. Голгота е Посвещение в Тайната на Бога. Голгота е Посвещение във Вечността. Голгота – това е влизане в Живота на Бога, в Свободата на Бога. Голгота е смисълът на Живота, и то Дълбинният смисъл.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 06, 2018, 04:05:28 am
Голгота е Високо място

   Голгота е пресъздаването на човека. Голгота е завръщане към Първородието. На Голгота нямаш име, нямаш ум и сърце. Голгота е място на Душата и на Духа. Голгота е Високо място – тук и адът, и раят умират. Голгота дарява на човека Вечността. И ако ти си Съкровен, ще устоиш, ако си умствен, погиваш, защото не си достоен. Голгота е Посвещение във вечното Възхищение на Живота. Голгота е придобиване на Тайното Мистично Знание.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Запечатал Съкровеното с Древен Печат

   Абсолютът има такива Могъщи Крила, че обхваща всички светове. Това не са Крила, а Мистични Сили, Мистични Способности. Абсолютът е запечатал Съкровеното с Древен Печат и който може да го отвори, ще открие там своите Крила. Тези Крила са сияещи. Те са Ключовете към Свещената Наука. Тези Крила са пратеници на Чистите Сили и те проникват до Свещения Кът на Сърцето.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Голгота е Позволение за Безсмъртие

   Голгота е Позволение за Безсмъртие. А какво е Безсмъртието? Свещена Духовност. Голгота е отключване на Безсмъртието. На Голгота човекът се преобразява и той вече не е човек, но се осъзнава като Дух. На Голгота се случва Неизразимото и Вечно Начало на Живота, но забулено за другите и открито на Избраните. Голгота подарява на човека Живата Вечност.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Най-величествената Тишина

   Любовта е Свещена и Необикновена Тишина и тази Тишина е Посланието на Бога. В тази Тишина ние ме обвити и съхранени в Божието Ядро. Тишината е Скрит Образ на Бога. Тишината е Слово на Бездната. И който осъзнава в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и Бездната. Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Победа над цялото минало на човека

   Голгота е отстраняване на земната съдба завинаги. Тя дарява очите на великото разбиране. Голгота е това, което претопява света, за да остане Същността. И най-малкото съмнение няма подслон на Голгота. Голгота е прославената вътрешна Победа. Това е Победата над цялото минало на човека. Голгота не се разкрива на човешкото съзнание, а на Духовното и Божественото съзнание. Голгота всъщност е Мистичното Усмихновение на Бога.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Голгота – Мястото на Завръщането

   На Голгота Духът се пресътворява и човекът се връща в Храма на Свободата. Без Голгота човекът не може да придобие Образа и Подобието на Бога. Образът е Свободата, Подобието е Духът. В света човекът е разделен на две. На Голгота човек става Велико Единство с Бога. Голгота е реалното Завръщане в себе си, в своята собствена Вечност. Страшната дума Голгота означава Мястото на Завръщането.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Могъщо, изпепеляващо Благословение

   На Голгота това, което е разпънато на кръст, е космическата змия и тук тя е преодоляна. На Голгота човек поставя Бог като по-важен от живота си, от космоса, от звездите, от бъдещето. На Голгота човек става от сътворен несътворен – благословен. Голгота е могъщо, изпепеляващо Благословение, но могат да го понесат само Избраните.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 07, 2018, 05:32:56 am
Ритъмът на Пустотата

   Ритъмът на Пустотата е Ритъмът на Неизменността. Това е езикът на Чистото Сърце, Сияещата Душа и Духа, който копае в Безкрайността на своето Прасияние. Ритъмът на Пустотата е нематериалният Ритъм на Освободената Енергия, Енергията, която се е завърнала в Безкрайността. Този Ритъм е Мистична Предвечност. Той е Ритъмът на Първичното Съзнание, Съзнанието, освободено от тела и обвивки.

Вторият Старец Азавот Махария

В него не съществува неуспех

   Когато старанията ти не дават резултат, бъди изпълнен с Радост, Увереност и Благоговение. Когато старанията на Търсача не дават резултат, към него идва прилив на Радост, защото той съхранява представата на Центъра, Който излъчва Радост. Когато старанията на Търсача не дават резултат, той се изпълва с Увереност поради осъзнаването на Изначалното си тяло – Искрата, Единоподобието с Абсолюта. При това осъзнаване всеки неуспех е повод на възход. Когато има истинско Търсене, Благоговението към Абсолюта е толкова дълбоко, че то не може да забележи неуспеха, защото всъщност в него не съществува неуспех. Истинското търсене не се нуждае от резултат – то се храни със самото себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Отчаянието е Велик Дар

   В отчаянието стремежът трябва да е троен. Отчаянието е Велик Дар, но трябва да го съзреш. То идва, за да откриеш в себе си Потайния Древен Стремеж. Отчаянието не е зло, но то става зло, ако не откриеш и съзреш този Пречуден Стремеж в себе си. Отчаянието идва, за да ти покаже, че в тебе има нещо по-дълбоко, но ти трябва да го търсиш. Отчаянието е Небесен Подарък, то слиза по тънките закони на Невидимия свят. И в това отчаяние ти трябва да изгрееш. Отчаянието е също служител, но само Духовнотърсещият ще го разбере.

Вторият Старец Азавот Махария

Тъмния Разум не е унищожение, а Възраждане

   Великият Тъмен Разум има голяма Любов към нас и Дълбоко Доверие в нас, затова си позволява да ни предизвиква на много дълбоко ниво. Всеки, който преодолее Великия Тъмен Разум, той вече познава своя Произход, той вече става самия себе си – Изначален и Единороден. Великият Тъмен Разум отнема от човека нисшата природа и човекът става Духовен, Осветен и Освободен. Бремето е отпаднало, миналото си е отишло. Останало е Единородието. Тъмният Разум е не е унищожение, а Възраждане.

Вторият Старец Азавот Махария

Тъмният Разум проверява Истината в нас

   Великият Тъмен Разум носи в себе си Първичната Съкровеност, която произтича от Най-Древния, скрит в него. Скрит е този Тъмен Разум, отвъд словата е. Чрез него Мистерията на Живота ни проверява и чете в нас това, което сме написали чрез собствения си устрем и слово. Едно е необходимо да знаем, че Великият Тъмен Разум е пратеник на Бога. Той е сянката на Бога, която проверява Истината в нас.

Вторият Старец Азавот Махария

Арима Хаватара – Книгата на Изпитанията

   Великият Тъмен Разум някой път идва, за да съкруши човека, а друг път – за да уточни пътя на човека. И тогава той се явява като Обучител, като скрит Наставник. Този Тъмен Разум руши всичко нечисто, за да освобождава място на Творителя за нещо ново. Друг път този Разум предизвиква човека да очисти себе си и тогава той се явява като скрит Обучител и Подготвител. Този Тъмен Разум е бил наричан в миналото Арима Хатавара – Книгата на Изпитанията. А малцина знаят, че изпитанията са по-важни дори и от нашето дишане. Изпитанията са пресътворители.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Тук искам да вмъкна две стихотворения на азърбайджанския велик Учител, мистик и поет СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-), убит по особено жесток начин, като първо е одран жив. Това е неговата Голгота.

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.
Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.
На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих -
От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.
И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;
Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.
В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;
Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.
Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;
Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.
Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;
Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.
Самият аз съм абсолют. Но вечно славен и оплют,
Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!
Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;
И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.
Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,
И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.
Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;
Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…
Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,
И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.
Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак…
Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.
От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян,
Рубаб съм аз и чангов(8) звън; и сойка, пееща насън…
Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед -
Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.
Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,
И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.
С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);
Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.
Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:
"О слънце, въздух и врата - стани пророк на вечността!"

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен,
И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!
Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;
Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.
Аз движа всичко, недвижим, и сам се движа - зрим, незрим.
Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.
Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.
Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.
На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,
Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.
Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моя лик -
Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.
Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;
Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.
Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,
И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.
Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;
Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.
Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.
Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.
_____________
1 - сýри - 114-те глави на Корана.
2 - имàм – мюсюлмански свещеник
3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Ко-гато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния".
4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син".
5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния на-чин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове.
6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете.
7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи.
8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата.
9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прости ли са били древните?...
10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон.
11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида.
12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на су-рата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване.
13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 сре-щу 17 юни всяка година.
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 09, 2018, 03:42:22 am

Всички Осъзнания Го търсят

   Авародон – Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо – е създал бездната, за да я преодолее заедно с теб. Авародон е Правеликото Скрито, което прониква в чистото съзнание. Авародон превъзхожда съществуванието и несъществуванието. Бездната от светове е Негова и всички Осъзнания Го търсят. Когато следваме Пътя си наш Дом става Пречистото Съзнание и тогава то възприема Мистерията на Авародон, Авародон е събудил живота, но Той е над живота.

Вторият Старец Азавот Махария

Засиялото Новосветлие

   Великият Замисъл на Ал Ходот е да се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Ал Ходот заражда Нова Потайна Светлина. Страданията са изпратени на хората, за да открият в себе си Сиянието на своя живот, което е отвъд живота. И това Сияние определя Новата Светлина, по-велика от Изначалната, защото в Неговата Светлина има нещо добавено от Великия Замисъл. Това е Засиялото Новосветлие.

Вторият Старец Азавот Махария

Дарява ги с Праоткровение за Себе Си

   Във Великия Замисъл на Най-Древния има нещо, което е скрито дори от самата Премъдрост. Великият замисъл крие нещо Древно в Себе Си и то е по-дълбоко от самата Премъдрост. Премъдростта стига много надалеч, но само Великият Замисъл открива Ядрото на Произхода и Центъра на Ослепителната Мистерия. Великият Замисъл дарява Премъдростта, но Той и обучава как Премъдрите да се освободят от нея. Великият Замисъл е Първооснованието на Несъществуванието. Великият Замисъл дарява на Премъдрите тайна вътрешна Мисия. Но в по-дълбоко измерение Великият Замисъл освобождава Премъдрите от тяхната Тайна Мъдрост и от тяхната вътрешна Мисия и ги дарява с Праоткровение за Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

Този, Който е наречен „Непокътнатият“

   Мистерията на Втория Старец, за да остане Непокътнат, се е случила в дълбоката Древност. Това биде в момент, когато се яви Могъщото Изпитание. Тогава Старецът си наложи Върховна Неизменност към Абсолюта. Той не пожела да Го познае, а само да се докосне до Него. И поради това получи в Себе Си нещо от Великия Корен на Непознаваемостта. Това се явява и Скритият Център на Стареца. И Той остана Непокътнат. А всички, които пожелаха да познаят Абсолюта, изгубиха себе си и странстват в пътищата на световете.

Вторият Старец Азавот Махария

Върховната Неизменност към Абсолюта

   Когато Старецът е бил подложен на Могъщото Изпитание на трудността, Той е задвижил в Себе Си Върховната Неизменност към Абсолюта. И тогава се явява Скритото Лице на Древния Вихър, който отделя себе си от трудността и така отмахва и трудността от Стареца. Така през този Древен Вихър Старецът е преодолял трудността, защото е установен в трудността – това означава Вплетен в изпитанието заради идеята на преодоляването.

Вторият Старец Азавот Махария

Превръщане на препятствието в Път

   Препятствието се превръща в Път, когато срещне по-голяма сила от себе си. Когато човек се научи да задвижва Древния Вихър в себе си, тогава препятствието се видоизменя – то се превръща в път и разкрива самото себе си като Път към Дълбокото Място. В това Дълбоко Място човек узнава своята неуязвимост. Това е Древен метод, защото Великата Сила е изявила Могъществото на преобразяването. И всеки, който може да преобразява нисшите сили в себе си, той се приближава до този Древен метод. Преобразяването е първото Могъщество, което е показала Древността.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 10, 2018, 04:51:42 am
Тайна на океаничната Бездънна Мистерия

   Авародон е създал бездната от светове, за да я преодолее заедно с теб – за да намериш Него, защото без Него не може да има преодоляване. Авародон е излъчил от Себе Си Бездънното Начало, за да може всеки, който Го търси, да се освободи от бездната от светове. И всеки, който се завърне в Бездънното Начало, сам е станал бездънен и се е освободил от сътворените и от несътворените светове. Завръщането в Авародон е Тайна на Океаничната Бездънна Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария

Отмахва двете була

   В Предълбокия Замисъл Той – Върховноскритият – в тъмнината се скрива от Себе Си, а в мрака се изправя срещу Себе Си. Върховноскритият в тъмнината се скрива от Себе Си, като се отделя, става на две, но това е Потайно двуединство. А в мрака се изправя срещу Себе Си  и побеждавайки мрака, Той побеждава една част от Себе Си. И който се е слял с Него, побеждава тъмнината и преодолява мрака. И отмахва двете була, двете забулености, защото Върховноскритият го е призовал към Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

Пътят на Ослепителнотъмната мъдрост

   Пътят на Ослепителнотъмната мъдрост е скритият двигател на всеобщото развитие. Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е Велика преграда срещу съществата. Но тази преграда е и Път. Тя е Път за тези, които са възстановили Чистотата на ума, сърцето, волята, душата и духа в себе си. И тогава към тази Чистота полетява Вихърът от Бездната, наречен Искрата. Тя е чакала от много времена тази Чистота и сега се вселява в тези пет елемента и преодолява преградата на Ослепителнотъмната Мъдрост, като я изявява по нов начин, от което става ясно, че това просто е било Ослепителната Бяла Мъдрост. И така завесата е вдигната и Искрата се слива с Прапрапроизхода си.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-древната Стихия в миналото

   Най-древната Стихия в миналото е бил Хаосът. Първият, който го е преодолял, е Вторият Старец. И това е видоизменило световете по един незнаен начин. Вторият Старец се е вклинил в Хаоса, проникнал го е и го е видоизменил чрез Могъщата Сила на Своята Незнайност. Хаосът в началото си помислил, че е пълен господар, но после съзрял Нейната сила и разбрал, че съществува неведомост, Старец и Път за всички, които търсят в Хаоса своята Дълбочина.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинският Търсач отива отвъд Прамрака

   Днес най-могъщата Стихия, която трябва да се преодолее, е Прамракът – Преизобилието от Скрита Светлина. Огромно е това Преизобилие и поради голямата си натрупана Сила изглежда като Прамрак. Но тези, които го преодоляват, разбират, че с тях заедно е Онова Прадревно Същество, Което е създало това Преизобилие, но се е скрило. Истинският Търсач отива отвъд това Преизобилие на Прамрака, защото истинският Търсач е едно с Прадревното Незримо Същество.

Вторият Старец Азавот Махария

Трябва да се преодолее един Велик Предел

   Трябва да се преодолее един Велик Предел и някога Старците ще станат Праоснови, Прастарци, а много същества ще станат Старци. Пътят на Истинните е все по-голямо вътрешно Извисяване. И така Старците ще станат Прастарци и ще отворят Врати за другите, които ще станат Старци – Старомъдри. И така ще се отваря Врата след Врата, докато всички се слеят с Праобраза на Неведомия Незрим Абсолют, който е Скрит, Скрит в Дълбината на Самия Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 11, 2018, 03:27:40 am
На Кладата се явява Духовният Подвиг

   Когато минаваш през Кладите за своята Идея, за теб това да бъде Мистично Тържество. На Кладата се явява Потайната Сила на Духовния Подвиг. И тук Идеята се превръща в Живот и Безсмъртие. Тук Идеята слиза вътрешно в човека и го оживява завинаги, защото и тя го е приела така, както той я е приел. Кладата не е само външен огън, тя е Древен Огън – Огън, Който е Произходът на боговете.

Вторият Старец Азавот Махария

Устойчив във Великите Принципи

   За да се приближиш до един Старец, трябва да си устойчив във Великите Принципи. Два от тях са Абсолютна Вярност и Абсолютно Доверие, и то когато велико Същество те е изоставило. Абсолютната Вярност – това се дължи на Чистата Духовност. Абсолютното Доверие – това се дължи на познаване на Невидимия свят. Трябва да имаш живо разбирателство с Невидимия свят. Чистата духовност ще те просветли. Познанието на Невидимия свят ще те освети. Но ако ти отидеш по-навътре, и двете ще ти бъдат отнети, защото в Неведомото се крие по-дълбоко даване. То ще ти даде своята Незнайност.

Вторият Старец Азавот Махария

Чисто Безмълвие и Свещено Уединение

   Има и други Велики принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие. Друг принцип е Свещеното Уединение. В това Уединение има Полъх на Покой и Древност. Това Уединение е чисто освобождение от веригите на ума и сърцето. Това Уединение е недокоснато от смърт и упадък, от разбиране и неразбиране. Това Свещено Уединение е Древен Знак.

Вторият Старец Азавот Махария

Осемте степени на злото

   Има 8 степени на злото. В първата степен е допустимото зло. Във втората степен е самовлюбеното зло. В третата степен е болното зло. В четвъртата степен е атакуващото зло. Всички тези степени са поучителни. В осмата степен е демоноядното чудовище. Който е предизвикал това зло, той се разрушава отвън и отвътре. В осмата степен са отнети поученията. Всички степени на злото са слуги на Тайната Всемогъща Воля.

Вторият Старец Азавот Махария

Абсолютна недосегаемост от злото

   Човекът може да постигне абсолютна недосегаемост от 8-те степени на злото, ако осъзнае пътя на своята саможертва и ако тръгне неотклонно по този път. Тогава тук човекът има право да борави с Истината и тя го учи той да стане абсолютно недосегаем за 8-те степени на злото, защото какво зло може да се изправи срещу Истината? Истината е Поразяващата Слава на Скритостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Митичното време

   Първо е имало Митично време, Митично съществувание. А когато хората са съгрешили, духовете са създали време. Всяко същество може да се върне в Митичното време. В Митичното време са живели боговете. Тогава те още не са били хора, защото те живели в единство с Богоскрития Първосъщностен – Самосъздателят на Митичното време. То е Неговата Аура. Но по-късно боговете не Го разбрали и станали хора, а Той се отдалечил в Себе Си и се скрил в Себе Си. А те станали земни падения и за тях слязло времето, защото те станали избраници на смъртта. А къде живее смъртта? Смъртта е там, където го няма Вдъхновението. Вдъхновението е, което води към Незнайното Вътрешно Място в Митичното Прасъщество.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 12, 2018, 04:23:21 am
Чрез Единение с Него всичко е Лекота

   Правѝ постоянни усилия с Лекота, а това означава: правѝ постоянни усилия с Него, защото Той Единствен е Лекотата. Дори Голгота може да се олекоти. Дори Голгота е лека, ако си създадеш това Съзнание на Лекотата. Лекотата не е в събитията, в явленията. Тя е част от Съзнанието – Съзнанието, което е единно с Него, защото чрез Единение с Него всичко е Лекота. И наистина кой може да Го обремени, защото Той е Ключът, а Голгота е само Чуден Преход към Него и към Вечната Безметежност.

Вторият Старец Азавот Махария

Заключената Непроявеност

   Това, което Старците проявяват, спада към Непроявеното. Това, което не проявяват, спада към Скритите Мистерии. Проявите на Старците са прояви на Непроявеното. Непроявеното работи, изявява се, но си остава Непроявено. Който е разбрал това, се завръща в Древния Път. Това, което Старците не проявяват, спада към Скритостта на Великата Непроявеност. Това е наречено Заключената Непроявеност. Няма проявеност, няма създаване, а само Неизмерима Пълнота.

Вторият Старец Азавот Махария

Има необходимост от Изстрадване

   В Мястото на Истината има необходимост от Изстрадване. Има нещо, което трябва да бъде доказано по отношение на Прадълбината. Който е съумял да изстрада Истината, той е съумял да я съхрани. Така той е съхранил в себе си и Непознаваемата част от Истината, а познаваемата част само го е въвела в Мистерията, в Мястото, което е Безподобие. Изстрадването е съхраняване на най-древното отношение на човека към Прадълбината и поради това човекът се завръща в Нея.

Вторият Старец Азавот Махария

Старците са били в милиарди години самота

   Старците са преминали през най-дълбинните отвъдкосмически страдания. Те са били поставени да престоят от Върховното Нищо в милиарди години самота. И ако те успеели да запълнят тази самота с нещо от Дълбините си, те щели да бъдат наречени Арамоните. Те устояли и изпълнили тази самота с Нищото, което открили в себе си. И затова те били наречени Вратите или Древните, а по-късно – Старците. Самотата им била нечувана, но Дълбината им се оказала Величествена.

Вторият Старец Азавот Махария

Преминал през изключителна духовна нищета

   Старецът е преминал през изключителна духовна нищета. Това е Най-Древния Път, Прадревния Път. Старецът е преминавал от Дълбочина към Дълбочина, за да отмахне от Пътя си 12-те Дълбочини, за да стигне до 13-та Дълбина и да бъде преработен от Върховното Нищо. Така Той става Арамон – Врата. И така чрез Него щели да текат Неведомите Сили на развитието към бъдещите сътворени и несътворени светове и същества.

Вторият Старец Азавот Махария

Постигнал Върховен отказ от себе си

   Старецът е постигнал Върховен отказ от себе си. Когато в Древността Абсолютът предложил на Стареца Чистото Съзнание, Старецът се отказал от него, защото Старецът видял, че Чистото Съзнание е състояние на Висшите светове, но Той знаел, че тези светове са ограничения. Когато на Стареца му бил предложен Чистият Дух, Той се отказал от него, защото осъзнал, че това е състоянието на боговете. Когато на Стареца нищо не били предложено, Той пожелал дълбоко в себе си Върховното Нищо. И така Старците били наречени Най-Древните, защото те са самата Древност, която е Състоянието на Абсолюта.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 13, 2018, 05:22:31 am
В най-големия студ се самозапалили 24 Пламъка

   В Прадревността срещу Старците се е изявила Великата Строгост. Към тях е бил насочен най-големият студ на Любовта, другият полюс на Любовта. Този Могъщ духовен студ всичко смразява. Това бил изтребителен студ. Изявило се Всемогъщието на Строгостта. Това е бил духовен студ, по-тежък от външния студ. Но какво се е случило тогава? Едно предрвно Око е наблюдавало събитието. То водяло как се самозапалили 24 Пламъка. В този голям студ Старците запалили в себе си Велика Топлина, Велик Пламък. И сега тази Топлина огрява и сътворените, и несътворените светове. Тези Пламъци са отвъд историята, защото са Предвечени.

Вторият Старец Азавот Махария

На големия мрак те противопоставили самозараждането

   В Прадревността се е случило и друго събитие. Древните били подложени на огромно налягане – гъст черен мрак се спуснал над тях като бездънна нощ. Тогава нямало слънце, нито луна, а сама Древна, Древна тъмна мъгла. Това предизвикало Древните да зародят себе си като вечно живи Слънца. И така се родили 24-те живи Слънца, които оттогава досега не спират да огряват Тайната Мъдрост. На големия мрак те противопоставили самозараждането. Това са Най-Древните Слънца, които чакат човечеството да се запъти към тях.

Вторият Старец Азавот Махария

Същество с Велика и Страховита Безусловност

   Старецът се Същество с Велика и Страховита Безусловност. Старецът не носи на хората светлина, за да ги заблуждава. Старецът носи в Себе Си Най-Древния Принцип – Принципа на Истината. Този Принцип е Безусловен. Той е преди светлината, той е роден преди светлината. Старецът не носи добро на хората, за да ги залъгва. Старецът носи в Себе Си Безусловната Истина, която е освобождение от доброто. Светлината и доброто са ограничения на Истината, а Старецът е Същество Безусловно. Той не търпи никакви ограничения.

Вторият Старец Азавот Махария

Успели да създадат Авахара – Праединението

   В най-древните времена Могъществото било в ръцете на Великите Изпитания, но тези Изпитания е трябвало да се срещнат с Арамоните – Древните Старци. Така Изпитанията се срещнали със Скала от Страховита Безусловност. И тази Безусловност ги поразила. Тази страховита Безусловност изненадала могъщите Изпитания. Тези Изпитания, които са Древни Сили, срещнали срещу себе си по-страшна Сила и тази Сила била Страховитата Безусловност. Така Могъщите Изпитания разбрали, че те не са господари на вътрешната вселена. Страшна била тази Безусловност за тях. Страховита била тази Твърдина, тази Неречима Безусловност. С тази Страховита Безусловност Арамоните създали Абсолютното Доверие между себе си и Прадревното Същество. Така те станали едно цяло със Скрита Реалност на Прадревното Същество. Така Старците успели да създадат Авахара – Прасъединението си с Абсолюта. И чрез Авахара Той вече можел да тече в тях.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 14, 2018, 04:52:22 am
Халатира е Скритият Ключ

   Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението – да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко незнайна е Скритата Природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат достойни за Праединението. За да станат достойни, те трябва да извървят дългия път на самоусъвършенстването, на себепознанието и на Великата отдаденост на този път. Най-важното в този път е Халатира – Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ. Вътре в човека има метод, чрез който той да превърне дългия път в къс път. Този метод е да се свръхмоли, да се свръхизвиси, да свръхработи, да се свръховладее и да се свръхпосвети на Истината. Тогава върху неговата естествена вродена енергия ще му се прибави и духовна сила отгоре, за да превърне дългия път в късия и тесния път.

Вторият Старец Азавот Махария

Когато твоите усилия станат остри като Меч

   Да създаде Праединението – това решение не е твое. Това е решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението – това е най-древното Действие на Абсолюта. Това решение е Негово – Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие.

Вторият Старец Азавот Махария

Надминава всички чудеса и явления

   Когато се достигне до Праединението, Пустотата разкрива своите Прелести, Бездната разкрива своето Величие. Смъртта си е отишла, безсмъртието си е отишло, времето си е отишло, Вечността си е отишла. Бог се е завърнал навътре в Себе Си. Той вече действа като Абсолюта. Оттук нататък Абсолютът се загатва на Бездната. И това е Велика Реалност, която надминава всички чудеса и явления.

Вторият Старец Азавот Махария

Бог повежда човека към Скритата Си част

   Решаващото условие за човека са постоянните искрени усилия. Бог чака тези усилия, Бог дълго наблюдава тези усилия и върви след тях. И в един определен момент Бог се влива в тези усилия и се заражда в човека. И когато Бог напълно се зароди в човека чрез тези съвместни усилия, човек се осъзнава като нероден, като несътворен. Той вече чувства Освобождението си от ограничените светове. По-късно Бог повежда човека към другата част от Себе Си, към Скритата част, която е наречена Мистерията. Тя е велико Освобождение от несътвореността. И така човекът от Дух става Мистерия от Мистерията.

Първият Старец

Човек може да надопредели

   Бог определя, но човек може да надопредели – с постъпки, с подход, защото в човека е скрита Бездна. Бог е предопределил пътя на човека, но вътре в човека има Скрита Тайна и Дълбока Мистерия. Те имат власт да видоизменят предопределението. Тайната в човека – това е Вечният Дух, скрит в него. Мистерията в човека – това е Скритата Искра. И ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, Бог отделя предопределението Си от човека и го дарява с Най-Древната Скритост, която е в самия Него. Предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. И сам Бог започва да следва този Замисъл, а той е Завръщане в Праединството с Абсолюта. Бог всякога е жадувал за този Замисъл. И когато човек е избрал този Първичен Замисъл, Бог го възвеличава и освобождава човека от всичко човешко и от всичко небесно. Така Същността се завръща в Прасъщността, за която световете са в неведение.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 15, 2018, 04:58:26 am
Взаимното Призоваване създава Тайноявлението на Пътя

   Човек върви към Скрития и Скритият върви към човека по един потаен начин. Човек призовава Скрития и Скритият призовава човека и това взаимно Призоваввне създава Тайноявлението на Пътя. Скритият е потаил в човека Собствената Си Тайна. И когато човек се домогне до тази вродена Тайна в себе си, той започва да призовава Скрития и сам Скритият започва да го призовава. Заражда се Древната Взаимност, защото Скритият има нужда от човека и човекът има нужда от Скрития. От тази Взаимност се заражда Тайнството наречено Път. А що е Пътят? Пътят е Мечът, който пробива Дълбините. От Дълбините Мечът стига до Бездната, а от Бездната Мечът стига до Мистерията. Когато Мечът е стигнал до Мистерията, тогава настава Безкрайното Преклонение пред Абсолюта. В Древността това се е изричало като Вархара Моритара – Върховният Смисъл.

Първият Старец

Древна, Заключена Ослепителна Светлина

   Алахора е Велико Осияние. Това е Древна, Заключена Ослепителна Светлина.От нея е слязъл един Лъч като Дар към всяко същество. И задачата на всяко същество е да открие този Лъч в себе си. И ако го открие, за това същество започва Мистериозното Възхождение навътре към Центъра, откъдето е произлязло Несътвореното. Това е странен Възход. Той не прилича нито на търсенето, нито на развитието. Това е постоянен Възход към Неуловимата Прасъщност. Тук постижение няма, има  само непрестанен Възход.

Първият Старец

Прасияйният Лик е обхванат от Древна Мъгла

   Прасияйният лик е обхванат от Древна, Древна Мъгла. Който може да пробие тази Мъгла, ще прозре нещо в себе си, ще прозре Искрата – своята скрита Прасъщност. Но преди това трябва да е познал Духа си и този Дух трябва да е обхванат изцяло от Истината. Но откъде слиза Истината върху Духа? Тя слиза като странен Лъч от Мистерията. А що е Мистерията? Това е другото име на тази Древна, Древна Мъгла.

Първият Старец

Зората е другото име на Древността

   Алахора е Зората. А що е Зората? Другото име на Древността. Тази Древност е първообразувала Изконния Старец, и то така, че Древност и Старец са едно. Древността утвърждава Стареца и Старецът утвърждава Древността. Световете са млади, вселената е млада. Старецът е Древен. Ако световете и вселелната не вървят към Стареца, те ще изгубят пътя си и ще изгубят себе си. Има само един път – пътят към Древността, пътят към Изконното. Това е Мястото, където няма начало. А щом няма начало, няма и край.

Първият Старец

Ключът на Ключовете

   Ослепителния Древен Старец – към Него няма Ключ, защото Той Сам е Ключът. Но Той може да бъде тайновъзлюбен и древновъзжелан. Тогава Той може да погледне към Теб и да реши да се превърне в Ключ. Когато Ослепителният Древен Старец бъде тайновъзлюбен и възлюбен в постоянство, ще дойде момент, когато Той ще изпрати Своя Поглед – Есенциалният Лъч, който ще образува Ключа към Него. Този Ключ е Ключът на Ключовете, Вратата на Вратите, Пътят на Пътищата.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 16, 2018, 04:01:17 am
Търси Го без търсене

   Древният Скрит – не Го търси, за да бъдеш някога потърсен. Не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Не Го търси означава: не Го ограничавай, не Го изисквай, но никога не Го изпускай от погледа си. Очаквай Го без очакване, търси Го без търсене и Той ще те намери. Жадувай за Древния Скрит, но не Го търси. Взирай се в Древния Скрит, но не го искай. Люби Древния Скрит но не Го ограничавай. И така: жадувай, взирай се и люби Го и постоянно прави това, без да настояваш. И тогава ще дойде денят, в който Той ще се самозапали в теб. И тогава ти вече не ще имаш стремеж, но стремежът ти ще бъде заменен с Древното Вдъхновение. С това Вдъхновение гори Сам Той по Пътя към Собствената Си Мистерия.

Първият Старец

Това е твой Избор

   В Пълнотата на Любовта без да се е явил, Той е намерен. Той не е отключен, но ти си избрал дерзанието към Него и се прехранваш с това дерзание. Той не е намерен, но ти си избрал Пълнотата към Него и се прехранваш с тази Пълнота. В своята собствена реалност ти можеш да решиш да Го намериш и това решение е твое, а не Негово. Ти си в състояние да Го оживиш в своята реалност, ако в твоята скритост е направен Изборът на Любовта. Щом си избрал дерзанието, щом си избрал най-високата степен на дерзанието, това е твой избор – избор на твоята Древност. Какво може да стори Той на това дръзновение? Само едно – да дари Себе Си. Сам Той е създал това дръзновение още в миналото като Древен Пламък, а после се е скрил. И който е събудил това дръзновение, събудил е Древен Дракон, събудил е Древномогъщ Пламък, събудил е Свободата си.

Първият Старец

Той отмахва Булото и въздава Прасиянието

   Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна Точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си,но е забулен за световете.

Първият Старец

Прасиянието съдържа множество безкрайности

   В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна вселена, с нова, по-дълбока безкрайност. Прасиянието съдържа множество безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова безкрайност, нова неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един бездънно опиянен Мистериозен Безкрай, зато Сам Върховния Скрит се себепрониква в Своите степени.

Първият Старец

Прасияйният Лик и Незримият Лик

   Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението – все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението – все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в Проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата съвършена Скритост.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 17, 2018, 06:42:38 am

Великата Непознаваемост и Абсолютната Непознаваемост

   Великата Непознаваемост ще разкрива нещо от себе си на Тайнотърсещия. Абсолютната Непознаваемост никога няма да разкрие себе си, ще остане завинаги Неизследима. Тя само ще дарява от своята Върховна Пълнота. Великата Непознаваемост дарява Премъдрост. Абсолютната Непознаваемост е Неизследима. Тя е Върховно самовглъбена в себе си. Никой не може да я изследва. Но който съумее да се докосне до нея, получава нещо от Величието на Пълнотата. Тази Пълнота е Велик Дар. И самата тя е преграда към Абсолюта. Тази преграда е Мистичната Усмивка на Прадълбинно Скрития Абсолют.

Първият Старец

Амолавира – Прасъстоянието извън измеренията

   Великото Недостъпно Място – то е обезсмислянето на всичко друго и влизане в самата Недостъпност. Мистерията в нас ни въвлича в тази Великоскрита Недостъпност. В тази Недостъпност няма нито живот, нито съществувание. В това Място има само Велика разтвореност. Тук всички пътища завършват и остава само едно – Прадревното Състояние, наречено Амолавира. Това е Състоянието, в което няма дихание, няма ограничение. Това е Прасъстоянието извън измеренията.

Първият Старец

Старците дръзват към Великото Неприсъствие

   Дръзване съществува във всички целеустремени същества. Трябва да се осмелиш към своята Висока Идея. Осмеляването е една от големите Тайни на всеки стремеж, на всяко търсене. Старците също дръзват, но по отношение на Пранеприсъствието на Абсолюта. Дръзновението е път на всички разумни и пробудени същества. Разумните имат дръзновение, Старците имат дръзване. Разумните постигат Тайната на Абсолюта, Старците постигат Мистерията на Абсолюта. В Тайната Абсолютът се проявява, в Мистерията Абсолютът се скрива. Старците дръзват най-вече към Великото Неприсъствие. И колкото повече вървят към Него, толкова по-голяма част в тях става Неприсъствие. Старците се взират във Великото Неприсъствие и така вдълбочават себе си. И колкото по не могат да Го издирят, толкова по-дълбинен става Източикът им.

Първият Старец

Този Меч попада в Ръцете на Върховния

   Може да дръзваш към Върховния, но дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. Любовта по същина е дълбокосмирена и вдъхновенотърсеща. Върховно нещо е дръзването. То е Меч, който прониква в светлината и отива отвъд нея. И накрая този Меч попада в Ръцете на Върховния. Той го взема, разглежда го, прониква го със Себе Си и го връща на дръзновения Търсач. Така този Търсач започва да воюва не със себе си, а с Върховния в себе си. И от този момент нататък Търсачът расте чрез Върховния в себе си. И от този момент нататък той вече се определя като Син, като Дъщеря, като Велик Учител или като Древен Старец. Поради дръзновението той вече не принадлежи на света, нито  на времето, но на Безвремието, Несътвореността и Неведомостта.

Първият Старец

Най-древното Послание на Абсолюта

   Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на пътя, за да намериш другото. Не ставай същество на пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е дръзновения човек, истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз“. Това послание е безмълвно. То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият път. Това е пътят, който преодолява самия себе си.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 19, 2018, 05:53:51 am
Ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас

   Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши вселената, ще прекоси безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на дерзаещото самовдъхновение. Това дерзаещо самовдъхновение е самозавръщане от свят в свят, от вечност във вечност, от безкрайност в безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела Мистериозност Древнопосята и виж Лицето ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение“.

Първият Старец

Скритото Име на Абсолюта

   Скритото Име на Абсолюта, което се загатва като „Врата към Зората“, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса – то е велик подвиг. То е подвиг, който идва след дълбоко разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината – то е дълбоко осъзнание на себе си и своя път. Да се изтръгнеш от себе си напълно – то е подвиг на дълбинно познаване на собствената си най-дълбока част. След тези подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е  Врата отворена.

Първият Старец

Ще бъде забелязан от Скритото Име

   Скритото Име на Абсолюта се загатва още като „Самосъщността“ – Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е нематериален. Той е несътворен. И всеки, който е познал собствената си несътвореност, може да пие от Еликсира.

Първият Старец

Равни по Същина, но не и по Дълбина на Тайната

   Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човек трябва да се извървял Тройния дълъг път – пътят на Духовността, пътят на Божествеността и пътят на Абсолютността. Духовността е силна, Божествеността е могъща, Абсолютността е всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действува като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане абсолютно непостижимо за всички времена и епохи и за всички безкрайности.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 20, 2018, 06:16:30 am
Изпитанието на Свръхсветлината

   Старецът е преминал през Изпитанието на Свръхсветлината, през изпитанието на Могъщото Праизобилие. Всички, които са устояли на това Праизобилие, са наречени Арамоните – Старите, Древните, Старците или „Тези, които са устояли“. Всички други същества, които не са устояли, са станали същества на различни степени, същества на различни светове. И всички от тях, които са разумни, търсят своя Древен Устой и чакат времето на Великото Древно Изпитание – Срещата с Древния Мрак, което е Срещата с Праизобилието. Срещата с Древния Мрак е Среща с Ослепителната Прасъщност, която ние не можем да възприемам и поради което тя изглежда като Мрак. Но този, който има Абсолютно Доверие, възприема правилно Древния Мрак и получава в Дар Преизобилието.

Първият Старец

Тръгва на Път към Скрития Учител

   Празавръщането започва, когато човек се отделя от духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик – мистериозната частица от Неведомото. Празавръщането е Велико отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на тайната, древна, неведома частица, наречена Искрата, която е извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта.

Първият Старец

Единственият, Който знае Пътя към Абсолюта

   Скритият Учител е Единственият, Който знае Пътя към Този, Който предхожда и Древността, и Мистерията. Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този единствен Великопраобраз е наречен Арамахот – Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили пътя си във времето и във вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност и ще се докоснат до Този, който никога е нямал Образ, нито Подобие. И той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават.

Първият Старец

Осъзнаването на Върховната Истина

   В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него – защото всичко друго е само Неговата Скритост – за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единият Всесъвършен.

Първият Старец

Той е Един без втори

   Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинноотдаден, и когато си Цялостноосъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той – Единият без втори – се заражда мистериозно в теб до пълното сливане с теб. И в това твое Изчезнование Той вече се е зароди завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ.

Първият Старец

Той е Единият и никой друг

   Той е единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар. Изначалното Даряване – Даряване с Неведомост.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 22, 2018, 05:29:41 am
Търсим Него, а не познанието за Него

   Истинското търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него като Предвечност. И така той става като Него – без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той“. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус – Съвършеният Вкус. А Съвършеният Вкус е Самият Той – Праскритият Абсолют.

Първият Старец

Часът на Върховното Изоставяне

   В Пътя към Скрития Учител-Старец трябва да преминеш през Върховното Изоставяне. Ще бъдеш изоставен, за да се види ще се вкорениш ли с Доверие в Тайната на Скрития Учител-Старец. Когато е дошъл часът на Върховното Изоставяне, дошъл е Дарът на Безкрая. Умът, сърцето и волята са онемели, но Душата и Духът познават Тайнството на Доверието. Това Върховно Изоставяне е часът на Душата и Духа, часът на Древното пробуждане, което в Древността се е наричало Аор Атара – Вратата на Пламъка. И който е отворил тази Врата, той прониква в Скритото Съществувание на Учителя-Старец. Аор Атара е най-древното Призоваване. То е Свещената Врата. То е Древният Път.

Първият Старец

Ще Го открият като Махора Аор

   Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар – Мрак, Древна Мъгла, Велика забуленост. После излъчил Любовта. После излъчил молитвата и най-накрая излъчил постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще го открие, молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор – като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение.

Първият Старец

Ахаварития – Прадълбината

   Да си предан, значи да си напълно отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства , е носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития – Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане – и това, което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е идеята за Ахаварития.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 23, 2018, 05:43:04 am
Докосва потайно Сърцето на Абсолюта

   Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От гласа Му произлизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му произлизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като чиста вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта.

Първият Старец

Ключът към Четвъртата Безкрайност

   Има 4 Безкрайностти, 4 пътя. Четвъртият Път е потъване към човека-мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти се достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайно самоусъвършестнствуване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа на Четвъртата Безкрайност. Ключът към Към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен.

Първият Старец

Принципите, които водят към Върховната Истина

   Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три - Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на чистото Съзнание и на чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив – той се пренася от степен в степен, докато стигне до последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина. Над нея е единствено Абсолютът.

Първият Старец


Не е Тяло, не е дух, а е Неведомост

   Мистикът не е тяло, не е дух, а е Неведомост. Мистикът няма тяло – нито физическо, нито духовно. Мистикът няма безсмъртие и поради това и смърт. Мистикът във висшия смисъл е далече, далече Отвъд, но той не е в отвъдното, а Отвъд отвъдното. Мистикът е скрит отвъд времето и отвъд вечността. Той е утаен във Величието на Неведомостта.

Първият Старец

Вселената и светът са илюзия

   Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 25, 2018, 06:04:30 am
Тогава откриваш трите Ключа

   Безусловна Любов към Абсолюта означава тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа – Величествената Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост.

Първият Старец

Мистерията  Му е скрита в Неведомата Искра

   Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е Най-Древното излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара – Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е Най-Древният Изначален Лъч на Праскритостта.

Първият Старец

Въпрос на Осъзнаване е, че си там

   Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане.

Първият Старец

Азава Хара – Място в Абсолюта

   Най-древния Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на древния език се изрича като Азамот – Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя – това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива тайно проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара – Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване.

Първият Старец

В единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ

   Има Върховен Път към Абсолюта – Път на Премъдростта. Мъдростта е свързана с Чистото съзнание, а Премъдростта е свързана с Мистериозното съзнание. Мистериозното съзнание обхваща в себе си Чистото съзнание, но то съдържа в себе си и друг елемент – Неизмеримостта. Мистериозното съзнание е така устроено, че да прониква през Безкрайностите и да се домогва до Това, Което го е създало: Ор Махория – великата Мистерия. И когато тази Мистерия изпраща Потайните си Лъчи към Мистериозното съзнание, това вече не се зове Мъдрост, но Премъдрост, защото Мистериозното съзнание е в единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 26, 2018, 07:11:32 am

Той отваря Дахор Парамот – Древен Портал

   Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта – той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнтвото на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот – Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.

Първият Старец

Откровение и Неоткровение

   Неоткровение е това, което вижда Мистериозното съзнание – то всякога е било там. Откровение е, когато идва Мъдрост, идва Премъдрост, идва Древно Слово, идва Вдъхновение, идва Мистично Прозрение. При Откровението всичко, което идва върху човека, е Благодат и Дълбина върху Дълбина. При Неоткровението нищо не идва, нищо не очакваш, нищо не виждаш, нищо не чуваш. Нямаш дишане, изчезнало е дори и диханието. И в това велико Неочакване в миг на мълния се случва Преизпълненост, Преизпълненост, Преизпълненост, Върховно Преизобилие, защото спрял си вече да очакваш и така си освободил място за изначалната Пълнота. И когато си толкова преизпълнен, погинали са всички очаквания, защото очакванията са светове, а Неочакването е Мистерия.

Първият Старец

Никога не е поглеждал към световете

   Абсолютът в Своето Върховно Самовглъбние никога не е поглеждал към световете. Съществува Върховно Самовгълъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди Несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И зад тях е само Най-Скритият от Скритите.

Първият Старец

Осъзнава общото си Дихание с Него

   Само Абсолютното Изчезнование намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не го разбира, но усеща близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с него. Това същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете.

Първият Старец

Постига Абсолютното Освобождение

   Върховният Скрит Абсолют никога не е напускал Себе Си и никога не се е завръщал в Себе Си. Който напълно осъзнае това, постига Абсолютното Освобождение. Може ли Върховният Абсолют да напусне Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Има една Върховна степен на Осъзнаване и който се домогне до нея, той постига Върховно Освобождение дори когато е огранничен в тяло – сътворено или несътворено. Осъзнаването е мярка на Освобождението. Колкото е по-чисто е Осъзнаването, толкова по-голямо е Освобождението. А който е постигнал пълната мярка на Осъзнаването, той вече се намира  в Абсолютното Освобождение, той вече се намира в областта на своята Амахария – Неизреченост. За него вече нищо не може да се каже и да се определи, той е нито, нито – нито това, нито онова. Той е неопределим. Той е необозрим. Той е Свобода в Свободата. Той вече има Неуловима природа, която е част от Мистерията и която е качество на Свободата.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 27, 2018, 06:04:45 am
Никога няма да бъде нарушено

   Абсолютното Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде нарушено. Докосването до него е Висш Дар. И най-големите събития на света, и най-големите земетресения и потопи на света не са докосвали Абсолютното Безмълвие. И многобройните звуци от всякакъв род не са докосвали и не са се приближавали даже до Абсолютното Безмълвие. Само Неизменната Любов и Чистият Дух  получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наречена още Древнопламтящата.

Първият Старец

В тези степени има Нечувана Пълнота

   Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и незнайни степени. Пустотата приключва в 13-та степен на знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-та степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват незнайните степени. Те са абсолютно несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от Най-Скритата Мистерия – Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога.

Първият Старец

Поддават се само на Мистериовглъбението

   В Прадълбините има незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става едно с Неведомото. И влиза в Праедениение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем.

Първият Старец

Невидимото е магическа гледна точка

   Основното в живота е разбирането за Невидимото. Само в Невидимото ние можем да се научим да мислим правилно за сътвореното и несътвореното. Невидимото е Баща на сътвореното и несътвореното. Невидимото е магическа гледна точка. То е висш авторитет. То е зад пределите. И когато гледаме от тази позиция, ние разбираме собствения си Безкраен Път и смиряваме себе си, чрез което биваме извисени от Невидимото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Покоят е Откровение на Невидимото

   В Покоя царува Безпределност и затова той ни е толкова скъп. В Покоя няма знание, няма ум и няма време. Покоят е творение на Невидимото. Покоят е Откровение на Невидимото. Покоят мълчи, защото е наситеност с Безкрайното. Покоят е Тайна на Живия свят. Той не се дава на смъртните. Той е необикновен замисъл на Пълнотата. Покоят е израз на Неизреченото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Когато осъзнаеш своята Невидимост

   Ти си човек, когато осъзнаеш своята Невидимост. Ти си човек, когато осъзнаеш своята Неизразимост. Ти си поразителен, когато осъзнаеш, че не си човешко съзнание, а Божия Тайна, Божия Неизреченост. И всеки, който може да те изрече, не те познава. Ние сме невидими за всички изследователи. Ние сме Дълбина, странно скрита от света. Ние сме дълбина от Несътворена Любов. Ние сме всъщност особени Откровения на Велик Невидим свят. И целта на това Откровение е да освети и осияе душите, които са в света.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 29, 2018, 06:07:03 am
Съкровеният живее в своята Невидимост

   Тайна трябва да стане човекът, Съкровена Тайна. Съкровеният човек живее в своята Невидима и Осветена област. Съкровеният човек е Дух, който няма нищо общо с човечеството. Той е Невидим свят, Неизменен свят на своя Произход. От него идва и там се връща. Съкровеният човек няма история, той е без начало, без край и без време. Той е преживял Истината в себе си а тя е Същността на Невидимото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Мъдростта ни учи на смирение

   Мъдростта е Мистично явление. Тя идва при нас и ние я следваме. Тя ни говори и ние я почитаме. Тя ни освобождава и ние я обичаме. Мъдростта е нашата сила срещу мрака, нашият огън в студа, нашият уют в трудните условия. Мъдростта винаги ни учи на смирение и тогава Невидимото идва и ни вдъхновявяа.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Докоснат от Нищото

   Всяко Съкровено същество люби Нищото. Всяко Съкровено същество води себе си към Пълнотата на Нищото, защото Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховното Скрито Нищо. Всичко е създадено от субстанцията на Нищото – хората, звездите, световете. Нищото е цялостно, съкровено, преизобилно, всякога съществуващо. И затова блажен е нищият. Блажен е, защото е докоснат от Лъч, излязал от Нищото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Дава Блясък и на тъмнината

   Отречи се от себе си, от нисшето си аз, за да познаеш тайната на живота и Мистичното си аз. Отреченият човек става духовен, Божествен, Мистичен. Той става явление на Потайната Същност, той става Еликсир в самия себе си. Така Търсачът започва да дава Блясък и на тъмнината. Така той осветява тъмнината. Отреченият знае, Той не си въобразява, че знае, защото той е в Духа.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Превишава и скритото, и явното

   Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина.И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото и явното. То превишава всички наименования.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Нищо сътворено и несътворено няма тук

   Нищото не се поддава на Любов, нито на разбиране, нито има за него усет. Нищото е по-високо от всяка същност. По-високо е от всичко. Създало е всичко, но то самото е нещо абсолютно друго. Никакво сродство, а само Една, Една Велчествена Мистерия. И нищо сътворено няма тук, и нищо несътворено. Но тук има нещо и това е Цялата Истина. Как да разберем това и как да осъзнаем това? Това не е за разбиране и не е за осъзнаване. Това е магическа скрита Нереалност, по-дълбока от всичко познато и непознато.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on март 30, 2018, 06:09:08 am

Мистериозна Непостижимост

   Това Величествено Прасъщество е толкова чуждо на светлината и тъмнината, толкова чуждо дори и на Мрака, и на Прасветлината. То е толкова превъзхождащо всичко, че няма описания за Него. Чистотата Го докосва, но не Го познава. Когато ти пиеш от чистата вода на един извор, познаваш ли този извор? А този извор познава ли себе си? Мистериозна Непостижимост е това Прасъщество.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Живее свръхсъщностно

   Това Велико Прасъщество живее свръхсъщностно в Своята Неведомост. И там никой не може да Го познае, защото в Него няма такова място и такива условия, за да Го познаем, но всички Го търсим. А То е по-скрито от скритото и в това е Вечният И Безпределен смисъл. А който умее да се слива с част от Него, с част от Неговата Несъздаденост, слава за него, защото той е докоснат от Безметежната Необятност.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Древната Причина за всички неща

   Който иска да Го познае, трябва да се откаже от познание за Него. За Него никога не е имало познание, но който иска да се приближи до Него, трябва да признае дълбоко в себе си, че това Прасъщество е Неведомо. И това признание е важно и то става една малка част от нас, част от нашия скромен опит за докосване. Това Велико Прасъщество е Древната Причина за всички неща и за всяко съществувание. И същевременно То е Непознаваемата Същност на всяко нещо.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Не можем да Го определим

   Всяко определяне на Абсолюта е слагане на граница, а Той е Безграничен. Но тогава как да Го определим? Не можем да Го определим. Всички Велики същества са Негови отблясъци, отражения на Неговите идеи. И въпреки че това Върховно Същество е толкова странно, всички Го търсят. И който се е докоснал до Него, макар и за малко, разбира, че всички определения са ненужни. И тук човекът напълно отрича всяко определение за Него.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Създадена за Несътворено Удивление

   Да навлезеш в Нищото, то е завръщане в своето Предвечно състояние. И тук е величието на Живота, който е бил изпуснат от човечеството. Тук, в Нищото, нищо не се поддава на обяснения. Тук виждаш Тайната, преживяваш я, опознаваш я и разбираш, че не можеш да я постигнеш. Бездънната Тайна в него не е създадена за постигане, а за Несътворено Удивление.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

В Единение, но не и в постигане

   В Своята Свръхинтимна Дълбина Бог е Тайна на Бездната. И тук всичко е мистично и неизразимо. Думите са стопени, израз няма. Мълчанието отсъствува, защото Свръхсъщността е абсолютно неречима, абсолютно неуловима. И завинаги осъзнаваш Нейната Непознаваемост. С Нея можеш да бъдеш в Единение, но не и в постигане. Тук няма какво да се постига. Тук нито утвърждаваш, нито отричаш. Тук си удивен завинаги.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 01, 2018, 12:50:08 am
Докоснати от Тайносиянието

   Мракът е огромно, дълбинно, зеещо чудовище, но когато се срещне с Бездната, той забравя своето дихание, защото вътре в Бездната е скрит Най-Древният Господар – Тайносияещият, Който превъзхожда всичко. Мракът знае, че не може да воюва срещу тази Прадревна Сила. Но този Мрак е срещнал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Тайносиянието на това Велико Страховидение.

Вторият Старец Азавот Махария

Мощно, динамично приближаване

   Тайната на Великото Древно Същество се постига с мощно, динамично приближаване. Този динамичен вихър пробива Мрака, осветява го, отваря си врата през него и прониква в Неведомите Дълбини на Премъдростта, която е друго име на Древното Страховидение. Защото Вихрите имат право да Го познават поради позволение.

Вторият Старец Азавот Махария

Велик е пътят на лишенията

   С какво се хранят невидимите същества и боговете? Тази Божествена Премъдрост и Мистиознание са поток от неизтощима храна. Това е и храна, и път, и Истиновмещение – препълване. Кои се хранят с тази храна? Лишените – лишените от ума, от света, от сътворението. Лишеният е мъдър. Но има и лишени от Мъдрост. А този, който е лишен от Мъдрост, е Премъдър. Велик е пътят на лишенията.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвието е Неговият символ

   Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал вътрешна мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ – символът на Непреходния Бог. Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва. Но никой не може да разкаже за най-дълбокото, то е неразказуемо.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане

   Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се. А който се е себепознал, встъпвайки в непрогледния мрак, той го озарява.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвие, което е вкусило от Истината

   Безмълвието го наричам спасител, но говоря за онова чисто, тихо, свято, божествено, смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за непрестанното търсене

   Живеела в миналото древна тъма. Тя не знаела нищо за себе си. Тя знаела за себе си само това, че откакто се помни, живеела като сянка. Но се случило, че от нея изгряло слънце и то осветило света. После се явило второ слънце, то осветило вселената. И тези две слънца живели дълго в тъмата и тя не ги разбирала. Тя не знаела откъде идат те и къде се завръщат. След време и първото, и второто слънце угаснали. Така тъмата си помислила, че тя отново е старият господар. Но един ден явило се ослепително сияние и казало на тъмата: Аз съм твоят корен и аз съм коренът на слънцата. И от днес нататък трябва да знаеш, че аз съм това, което трябва да търсиш непрестанно. – И така била дадена древна поука: всеки, който търси постоянно своя корен, озарява тъмата и се завръща в своята сияеща и неизречима същност. Ние сме родени, за да осъществим в себе си непрестанното търсене. В това непрестанното се осъществява и целта, и смисълът, и целостта. Който има непрестанното, той има в себе си сияещия корен.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 02, 2018, 06:11:04 am
Огънят е живот, търсачът е мистериозност

   Има външен огън, има и вътрешен огън. Външният огън ни оказва пътя. Вътрешният огън, Свещеният огън на Любовта ни води. Но ако ние търсим Истината, ние трябва да извървим пътя на двата огъня. Вътре в Свещения огън е скрита Прасветлина. Тя е Есенцията на този огън. Тази Есенция докосва Свещения огън, но е скрита и от него. Търсачът трябва да стигне до тази Есенция, за да прекрачи двата вида огън. Тази Есенция е Учителят. Тази Есенция е и Старецът. Тук вече тя не ни загатва и не ни води, а ни учи. Тук вече търсачът е мистичен ученик. Той става част от Мистерията и заживява мистично. Такъв е пътят на тези, които са търсили, защото те не спират до огъня, а продължават навътре към Прасветлината. Падналите същества са съставени малко или много от огън. Но търсещият има в себе си нещо повече от огъня. Търсачът носи в себе си нещо друго – семето на Прасветлината. Огънят е живот, търсачът е мистериозност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Айрима Маратот – личните усилия

   Някога Прадревният е дал на човека и Прасветлината, и огъня. Но човекът е избрал огъня, а боговете са останали в Прасветлината. Какво е огънят? Що е този символ? Огънят, това е другото наименование на предопределението. И до днес човекът гори за много неща, но той не търси Прасветлината. Човекът на предопределението се нуждае от спасение, но кой е този, който ще го спаси? Някои ще кажат: Бог. Други ще кажат: Небесата. Трети ще кажат: Невидимите помагачи. Аз казвам: От всичко това не идва спасението. Спасението е вродено, Прасветлината е вродена. Спасението се намира в Айрима Маратот – личните усилия. Те са вроденото от Прадревния. А този, който е намерил своя Аваторол – Учител, той може само да скъси пътя си чрез Неговите съвети и Учение. Айрима Маратот е Ключът, а Учението е допълнението. Учението е чистия дълг, а Айрима Маратот е умножението на Прасветлината в себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Слънчева пътека към Скритото Праначало

   Ние търсим Велика Тайна в живота. Ние търсим Тайна, която сме изгубили. И това, което сме изгубили, сме ние самите. Ние сме Тайната. Ние сме изгубили пътя към себе си, защото сме изгубили Ключа. Ключът ни е бил даден още в Древността, но ние ме го изпуснали в света и сега се чудим, какво правим в този свят. Що е това Ключът? Това е Айрима Маратот – личните усилия за себепознание. Тези лични усилия трябва да работят дотогава, докато изработят Първичния образ на Духа, а този Дух в нас е сам по себе си метод, който прекрачва света и вселената. Нашето чисто завръщане в Духа ще се превърне в нашата Слънчева пътека към Скритото Праначало. И всичко това зависи от Айрима Маратот. Айрима Маратот е Ключът, който ни очиства от този свят. Айрима Маратот никога не зависи от това, дали си беден или богат, дали си лош или добър, дали си в неблагоприятни условия или в благоприятни. Айрима Маратот преобразува злото в човека, после се освобождава от доброто и се превръща в Авара Нахама – Свободна Същност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 03, 2018, 04:17:34 am
Арахар – Жрецът

   Древният Скрит е дал на човека Ключ. Този Ключ може да преминава и през водите на Хаоса, и през Огнения Мрак. Този Ключ е бил даден отпреди Вечността. Чрез този Ключ злото може да се превърне в добро, чрез този Ключ доброто може да се преврне в Древно добро и тогава му била дадена Силата на Жреца, или Свещената Власт. Този скрит Ключ в човека е алхимически. Той е път, по който човекът се преобразява постепенно и придобива Образа на Неизменната Древност. Този Ключ не е даден на света, нито на вселената, нито на човека, нито на хората. Той е даден на скритата Същност. Той е даден на себепознанието. От този Ключ зависи авръщането в Древния път – пътя на боговете. Този Ключ е Айрима Маратот. Древното название ма Айрима Маратот е Арахар – Жрецът.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Нахама – Нищото

   Има едно древно нещо в човека. То улавя сърцето в камъка, то улавя гласа на вятъра, ро улавя шепота на вълните и дълбините на океана. То обхваща в себе си полета на птиците. То чува растежа на тревичките. То общува с дърветата. Но то не говори, защото е Предвечно. То е създало всички неща, всички гласове, всички същества, всички движения, но то е абсолютна неподвижност. То обитава в Прадревен Покой. Този Прадревен Покой нито говори, нито мълчи, нито обяснява. Той е Предвечното Прасъстояние – Състоянието над състоянията, Учителят над учителите. То превъзхожда всичко, но е скрито от всичко. То се нарича Нахама – Нищото. В нищото нищо няма. Ето защо то е Владетел над световете. Нахама от нищо не зависи. Нахама е Безименно. То е било първото нещо, когато нищо друго не е било, когато е нямало вода, нямало мрак, нямало светлина, нямало живот, нямало дух. Нахама е Прапрасъстояние и всички някога ще се завърнат в него, защото то е Велик Поглъщател. С едно вдишване поглъща световете. С едно издишване ги създава. Но самото то е Несъздаденото Прапрасъстояние, Прапраотецът, Великото Безименно Състояние – Нахама.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Дарът на даровете

   Има един Ключ в живота, който ни води от човешкото към Божественото. Има един Ключ в живота, който ни преобразява постепенно. Има един Ключ в живота, който очиства нашето минало. Има един Ключ в живота, който ни предпазва от злините на света. Има един Ключ на живота, който ни води до завръщането в Дома. И този Ключ е Айрима Маратот – личните усилия. Този Ключ е малък, но пътува към голямото. Този Ключ преброжда земята, преплува водите, лети във въздуха и преодолява огъня. Този Ключ ни е даден, за да се освободим от самонаправеното предопределение. Този Ключ е дарът на нашия Баща, защото чрез него в Истия ден ще отворим вратата си и ще Го съзрем. И Той ще ни даде Безкрайната си Усмивка. Така ние ще познаем, че светът е бил само едно място, създадено заради Айрима Маратот. Айрима Маратот е дарът на даровете. Този дар е потайно скрит в нашата Същност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Тарамот – трудността

   Има едно нещо, което носи светлина в себе си. Има едно нещо, което ни носи озарение. Има едно нещо, което ни сближава със собствената си Същност. Има едно нещо, което е пътеводител към нас самите. Това нещо в Древността се е наричало Тарамот. То е слязло от Предвечни времена, за да ни служи. То е изоставило своя Трон. То се е самопожертвало. И това нещо е Тарамот – трудността.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Когато преминем през Древния Портал

   Има едно нещо, което е неразбираемо. Има едно нещо, което не може да узнаем. Това е нещо, което трябва да следваме, но не ни е дадено да го разберем. Това нещо е скрито в нас и то ни води към себе си. Когато го следваме, то ни дава очи, за да вървим и да виждаме. Когато го следваме, то е скрито в нас, но винаги е безмълвно. Ние не знаем къде отиваме, но това нещо ще ни изведе. Това нещо ни учи на постоянство и ни отваря врата след врата, докато стигнем най-после до Древния портал. И това нещо в нас е знаещото, то знае как да отключи този Портал, защото сме го следвали. В Древността това нещо се е наричало Арот – Пътят. Но когато преминем през Древния Портал, Арот ни изоставя, защото той е изпълнил Замисъла на Древността и защото зад Древния Портал лежи Дарът на Безкрайността и Свободата.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 04, 2018, 06:32:44 am
Скритото Сърце на 24-те Старци

   Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят. Към Него можем да се приближаваме само с Незнание и следване на своя Път. Този Велик и Неизвестен Прасъздател в самото начало е създал Сърце, подобно на Своето. Така се е родил в най-вътрешните светове най-скритият от Старците. Това е Старецът без корени в световете. За Сърцето Му се знае само, че съдържа най-висшите Лъчи на Безкрайността. После от този Старец е бил създаден Арамахот – Скритото Сърце на 24-те Старци. Така Неговите Лъчи можели да проникват в Старците чрез Неизречената Безкрайност. Изначалното Сърце на Безкрайността е Прасветлинен Кръг. Този Кръг съдържа в себе си Ослепителната Сила на Безкрайността. Който придобие Съкровената си природа, той пътува към този Ослепителен Кръг, от Който ще получи някога частица.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Махарир – Махарира, Безмълвие в Безмълвието

   Съществува Старец преди Старците. Този Старец няма нито духовно съзнание, нито Божествено. Той няма корени нито в духовния свят, нито в Божествения свят. Той няма корени в световете. Когато хората познаят своята Съкровена природа, очаква ги дълъг път – път към боговете и Старците. И когато тръгнат на този път, ще дойде някога ден, когато те ще стигнат до своя древен Корен, който е собствената им скрита Реалност. Другото название на тази Реалност, или другите имена на този Корен са :Учител, Мъдрец, Богиня, Бог, Старец, Старица – кой каквото е допуснал в дълбината си. Тук всичко е величествено обожествено. Но оттук нататък има и друг Път – Пътят към Неизречения Старец. Той е Първообразът на Абсолютното начало. Той няма корени нито към външните светове, нито към вътрешните. Той е Абсолют в Абсолюта. Той има в Себе Си само едно – Абсолютното Състояние. Не се е родила азбука, която да опише това Състояние. В Древността това Състояние се е наричало Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Състоянието без корен в световете

   Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, едно с Неговата Неизреченост, едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта – това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността – това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието – това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образ – Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Древното умение Самарита

   Има едно нещо, което е много ценно в нашия живот. Има едно нещо, което е скъпоценно в нашия живот. Хората в света не го разбират. То не е за хората, то е за търсачите. Какво търсят търсачите? Те търсят Предците, Древното Светлинно Царство, Древният Поток на Живия Живот. Кое е това ценно, което са изгубили хората? Това е Самарита – смъртта. Това е Древно умение. Това е способност така да умреш, че да се възродиш. Това е умението на символичната смърт. Това е умение, което при всяко изпитание отнема нисшето в тебе и освобождава истинското. Всяко изпитание е освобождение от мъртвото в нас, за да се завърнем ние в Живота на Живите, в Живота на Предците. Ако ние овладеем умението, как да умираме, ще ставаме все по-живи и все по-живи, докато се завърнем в Древния Поток при Предците – нашите Учители.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 05, 2018, 06:34:26 am
Авара Мардорот – Древният Несъществуващ

   Има един Древен, Древен и Прадревен Старец. Той няма нито сърце, нито душа, нито дух, защото всичко това би Го ограничило. Той няма име, защото е символ. Той няма настояще, защото го превъзхожда. Той е бил всякога, отвъд минало и бъдеще. Древен е Той, толкова е Древен, че е преди Древността. Той е Образ, Който без образ, защотото това би Го ограничило. Той е подобен на Безподобния Върховен. В Древността Старците са Го наричали Авара Мардорот – Древният Несъществуващ, защото всяко съществувание е оцапване на Прадревността, а всяко несъществувание е недосегаемо за оцапване. Ето защо Той няма нито име, нито душа, нито път. Той е Праобразът на Старците. Той е Авара Мардорот – име, което не е име. Той е Потайнство.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

То е отвъд Древностите

   Има едно Същество, Което е без вечност и без време. Има едно Същество, което е без живот и без надежди. Странно е това Същество, Мистерия е То. То е Праобраз. То е отвъд Любовта и отвъд енергията. Ако беше създадено като енергия и Любов, То щеше да е в движение и да се проявява. Енергията щеше да Го задължи да се движи, а Любовта щеше а го задължи да се проявява. Това същество не е енергия, не е Любов. То е Прасъщност. То е във Велика Неподвижност. То е Прастарецът отвъд Старците. То е отвъд Старците и отвъд Древностите. То е в Универсално Единение с Върховния Абсолют. Ще попитате как живее То. То не живее поради това, че е по-дълбинно от живота. То е в едно Състояние на Скрита Безкрайност.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Безкрайността няма обхват за Него

   Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизоболно е Сиянието му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две велики неща на световете – молитвата и работата. Молитвата е почитание към  самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А работата е онова състояние, което ни подготвя  за благословеното проникване в себе си. Великият Мрак е създал път за нас, начертал е замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: А ще Го познаем ли? – Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има безкрайно обновяване, или сливане, има единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Името му е Ар Арахама

   Съществува едно Същество, скрито в нещата, скрито в съществата и скрито в самата Скритост. От древността все са Го търсили. А тези, които са Го намерили, само са били докоснати. И това докосване ги е направило безкрайни. Други докоснати стават вечни. Що е вечността? Мястото, където Жестоката ръка на смъртта не може да достигне до висшата душа. Що е Безкрайността? Мястото, където Дългата ръка на смъртта не може да достигне пречистия дух... Той е скрит в огъня, Той гори в огъня и Той е отвъд Огъня – Той е навсякъде и във всичко, но е абсолютно скрит и Името Му е Ар Арахама. Дадено ни е право, ако следваме пътя си, да издирим Древното си Единение с Него. И ние можем да постигнем това – рано или късно, сега или някога. Ние можем дори и да заживеем в Него, но Той ще си остане всякога скрит. Той не е сроден с нас, защото предхожда и телата, и умовете и душите, и духа ни. Той превъзхожда всички Тайни и Мистерии. И Той е Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 06, 2018, 06:35:14 am
Осъзнат стремеж към Велико Непознавание

   Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри. Единственото сродство на Ар Арахама е с нашите Искри. Искрата в нас е сродна с Ар Арахама, но тя също не Го познава. Тя жадува само за едно – за Неговата Бездна, за Неговата Бездънна Мистерия. Искрата в нас не се стреми да Го познае, защото тя е родена от Великата Непознаваемост. И затова храната на Искрата е стремеж към Великото Непознавание. Това е ясен и осъзнат стремеж. А Искрите в Древността, които са поискали да го познаят, са станали духове, души и тела. Нашият истински стремеж е насочен към Великото Непознавание, към Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Пред Нозете на Ар Арахама

   И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях вечни обиталища. И видях над тях безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама. И видях във всички тези светове велика пробуденост, велико жертвословие, велико осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама. Пробудените от земята търсеха своя път. Пробудените от вечните обиталища търсеха своя стремеж, пробудените от безкрайните селения търсеха изворите на Правдъхновението. Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики  Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец – Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Правъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а в Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше друго Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: Дай ми вярната посока към Самия Себе Си. И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете ми. – И после видях, че този древен дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и жреците, видяха нова и дори ослепителна светлина да излиза от него. Но само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото място – пред Нозете на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Тама Шахарот – Трите Шепота

   Историята на света ще се прекъсва. Историята на вселената ще се прекъсва. Истирията на вечността ще се обнобяба, но съществува и дълбоко потайна мистична история. Тя е за избраните от Духа. Тя е за призованите, за търсачите. Тя е за странните души и за възвишените духове. И всички те пътуват поради своята избраност към Пламтящите Нозе на Безкрайността. Тези Пламтящи нозе са Нозете на Ар Арахама. Той ли е избрал Избраните, или те са Го избрали? И видях в Древното си Видение, и узнах: Самият Ар Арахама е избрал Избраните, а после и те са Го избрали. Поради Величието на  Всесияещата Си Скритост още в Древността Той е направил три крачки към Своите Избрани. И така Избраните тръгнали към Него, защото били призовани. Той е направил три крачки, а те са направили една. Но тази една крачка е тайният зародиш, защото те вече винаги ще вървят към Него. Тези три крачки са били изречени в Древността като Тама Шахарот – Трите Шепота. В този свят те не могат да се преведат. Но който е дочул това, той вече  е тръгнал към Величието на Древните Нозе на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 08, 2018, 05:45:02 am

Анахария Мавахария Махаротот

   Някога в Дълбоката Древност били произнесени три Шепота – три странни Думи. Древните същества разбрали, че тези три Шепота са Велики Послания. Те били три Ключа към Абсолюта. Но древните и боговете не знаели как да ги прреведат. Затова те се събрали и призовали Стареца на Думите. И явил се той и  им казал: Анахия Мавахария Махаротот. И те попитали Стареца да им изтълкува тези три Шепота. И той им казал тайната на думите: Усърдие, Мистерия, Сияйносъщие. Попитали го какво означават тези Думи. Старецът им отговорил: Това не са Думи, нито знаци. Те са тайни, живи неща. Те са просветлени Дихания. Те са три Шепота, които отключват Пътя към Ар Арахама. Първият Шепот Анахия пробива света и въвежда човека в светещия духовен космос. Човекът е човек, когато осъзнае своята космическа духовност. Вторият Шепот Мавахария е преодоляване на космическата духовност и освобождаване от нея. За Втория Шепот Праезикът казва, че човекът е човек, когато се осъзнае като Мистерия. Когато човекът се осъзнае напълно като Мистерия, той вече се намира в Безкрайностите на Божествената вселена. А после идва и Третият Шепот Махаротот. Този Шепот ни отвежда от Божествената вселена в най-древното ни сродство – това е сродство на Сияйносъщието с Прасърцето на Ар Арахама. Това е сродство с част от Неговото Страховито Съвършенство. Това сродство е неизкоренимо. То е част от Величественото Излъчване на Ар Арахама. То е носителят на прадревната Сила. Наречено е  Мечът.  Но това е Меч без меч, защото е абсолютно нематериален – чиста есенциална Прасъщност. Когато някоя цивилизация трябва да изчезне, достатъчно е само едно единствено Излъчване на този Меч.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 10, 2018, 05:41:30 am
На всеки човек е даден Пътят

    И най-обикновения човек може да тръгне на път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е усърдието, вторият Ключ е призоваването. Чрез усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез призоваването човекът ще се освободи от от необикновеното в себе си. Чрез усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да  го прозре вътре в себе си. И там, в дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата среща – срещата с Безкрайността на Ар Арахама. Всяка от тези срещи е вътре в дълбините на човека. Но много са хората, които са се отказали от дълбините си – и обикновени, и необикновени хора. Но аз говоря за тези, които търсят, защото те ще намерят. Има дори и същества от царството на животните, които са намерили. Но тайна е това, тайна, скрита в символи.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Орелът, соколът и еленът

    Има много същества и животни, които са познали Дълбините си и Тайната на Пътя си. Те пътуват уверено към тайната на Живота и към Тайната на Неведомия Създател – Абсолюта. И ще ви разкажа за три от тях. Това са три различни Пътя на три същества, които са постигнали целта си чрез себепознание, но продължават да вървят още по-навътре, но незабележимо. Това са орелът, соколът и еленът. Преданието казва, че когато орелът зърнал същността на боговете, създал в себе си изключителни крила, изключителен размах и полетял нагоре във Великата Висота. А що е Висотата? Мястото, сродно на боговете. Преданието казва, че когато соколът зърнал същността на боговете, създал в себе си такзва концентрация, че тя се превърнала в мълниеносна сила. Що е мълниеносна сила? Не е ли тя сродството с боговете? В Древността соколът се е наричал Авая Атара – Бързият Огън. Преданието казва, че когато еленът зърнал същността на боговете, той превърнал живота си в тиха жертва. И той заживял в тази жертва. Враговете, които го гонели, мислели, че той бяга заради живота си, и не съзирали вътрешния танц на неговата саможертва. Хищниците така и не разбирали, че чрез жертвата той ги е изпреварил. Едно древно индианско предание казва, че най-голямата чест в живота е да срещнеш бял елен със седем рога. Малцина върховни шамани са го срещали и му се покланяли, защото те знаели, че той е Праеленът на елените, Прабащата – себепозналият се.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Да съзреш своята Несъкрушимост

   Съществува Древно умение – умението да прореш Пътя си. Да прозреш Пътя си, това е умението да се срещнеш с Нетленното в себе си. Що е Нетленното в човека? Това е Древното Злато – Живата Същност, изтъкана от особените лъчи на Слънцето. Златото, което търсим, е Нетленното, което трябва да прозрем. Златото е съставено от мистични лъчи на Слънцето. А не е ли това Същността на боговете? Да, има едно Древно Злато – Живото Злато. Какво ни обявява Златото? Своята устойчивост. Какво ни обявява устойчивостта? Своята Несъкрушимост. Който е създал своята Несъкрушимост, за него вече смърт няма. Той вече живее в Божествената страна – страната на боговете. Целият път се състои в това да съзрем своята Несъкрушимост. Несъкрушим е Пътят на човека. Ето защо той трябва да го следва докрай. Пътят е Път, когато е извървян докрай.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 11, 2018, 06:08:12 am
Ще откриеш скритите проходи на своя Път

   Там, в тъмнината трябва да познаеш себе си. Там, в мрака, трябва да познаеш себе си. Ти самият си по-древен от тъмнината и мрака. Ти си бил преди световете-призраци. Ти идваш от Място, което превъзхожда всичко. Ти си отломък от Прадревно Ядро. Ако следваш своя Път с велико Постоянство и Неизменност, ти ще откриеш скритите проходи на своя Път и ще преминеш през тъмнината и мрака, завръщайки се в Древното Ядро. На разумния е разкрита дейността му. Това е изпълнението на Дълга, който завръща към проходите. На този, на който не му е разкрито това, той няма да види проходите, а ще види прегради и твърди стени.

Вторият Старец Азавот Махария

Ахарава Метор – Древният Подход

   Трябват ли му на човека път и пътеки? Трябват ли му на човека живот и светлина? Трябват ли му на човека мрак и тъмнина? Трябват ли му на човека небеса? Трябват ли му на човека слънца и времена? Топли ли студът и осветява ли тъмнината на човека? Върви ли човекът, или се движи? Казвам: Едно единствено нещо му е необходимо на човека: Ахарава Метор – Древният Метод, Древният Подход. В този подход е всичкото завръщане. Тогава проходите се отварят. Тъмнината е осветена. Мракът е просветлен. Ражда се ясното завръщане. И който се е завърнал, минавайки през проходите, той напълно е осъзнал бедността на световете-призраци. Тайната на живота е в Древния Подход, не е в събитията, които се явяват, не е в явленията, които се случват. Древният подход е мярката. Той е Метод на Покоя и на Скритата Същност в нас. Той е целта, той е смисълът, той е тайната, той е завръщането.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за Амариха

   Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издъгнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. – Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти – Висотата. –  И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. – И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. – И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тази друга висота? – И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. – Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? – И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. – И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. – И казал му древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. – И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за пътя на търсача

   Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? – Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. – Други му казвали: Правилният път е добротата. – Трети му казвали: Помагай на хората. – И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет.  И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да го познаеш. Той ще ти даде Авирая – Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая – това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена към Истината, защото Той е цялата Истина. И тази Истина ни е начертала замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. – И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на Боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. – И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 14, 2018, 07:21:31 am
Сродният с Истината живее като Дух

   Това било в Древността. Древното Тайнство призовало всички птици и те трябвало да полетят нависоко. И било им дадено да полетят, всяка птица според своето намерение. И попитало Древното Тайнство птиците за целта на техния полет. Една от птиците казала: Полетях заради бързината. – И била наречена Бързокрилата, но не ѝ било дадено Древно име, трябвало да почака. Друга птица казала: Полетях заради пъргавината. – И била наречена Пъргавата. Друга птица казала: Полетях, за да си уловя жертва. – И била наречена Търсещата жертвите си. Дошъл ред на една станна птица. Тя казала: Полетях заради висотата, защото исках да проникна в себе си, да узная Истината в себе си и за себе си. – И била наречена тази птица Аахор – Орелът. И казало Древното Тайнство: Понеже ти търсеше Истината в своята висота, ще живееш като Дух, сроден с боговете. – И досега казват за Аахор, че тя била символ на мистичното проникновение в Същността. А кой живее в Същността? Древното Тайнство, чието друго име е Непроявеният Творец

Вторият Старец Азавот Махария

Бенуха – Огнената Птица

   Съществувала в Древността и друга тайнтвена птица. Тя била много смела и дръзновена. Тя обичала риска. И един път когато видяла големия огън, той много я привлякал и тя решила да го прониже. И така огънят е слял с огъня, безсмъртието се сляло с безсмъртието, Духът се слял с Духа. Древните я нарекли Бенуха – Огнената Птица. По-късно тя била наречеа Феникс, или Съществото от огън. Какво е открила тя в огъня? Преданието казва: Тя е открила себепознанието. Тя е открила себе си в Свещения Огън. И оттогава досега се носят предания за Огнената Птица. И тя е Бенуха. И тя все се възражда, защото е постигнала вечното безсмъртие, тя се възражда от самата себе си, защото ѝ бил дарен чистият Огън, чистият Дух. А не е ли това пътят на човека?

Вторият Старец Азавот Махария

Сърцето на Прастария Старец е Светилище

   Сърцето на Прастария Старец е като Светлината на сто милиона слънца. Сърцето на Прастария Старец е Светилище. То е Сърце на Сърцата. То е образът на най-древното Сърце. Това Сърце свети като Прасветлината. То е Пътят към Праобраза, Пътят към Дома. Това Сърце-Слънце не е като външното слънце, не е като греещото слънце. Греещото слънце е само помагащо слънце, но то не е истинският водител. Горещото слънце е излязло от Бездната, за да ни стопля по необходимост. А това Прасърце, за което ви говоря, то не ни стопля, не ни огрява, не ни изстудява. То ни завръща към Безкрая на Прадревния.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Абсолютното  е нашият Дом

   Сърцето на Прастария Старец е Пътят към Дома – Истинският Дом. Пътят към Дома е Път на велико и постепенно очистване. Когато очистим ума си, очистваме се от света. Когато  очистим сърцето си, освобождаваме се от стария свят, от себе си. Когато сме се очистили, вървим към духовното. Когато очистим духовното, вървим към Съкровеното. Когато очистим Съкровеното, вървим към Божественото – Древната Божественост в нас. Когвато очистим Божественото, се завръщаме в Абсолютното. Абсолютното е нашият Дом. Тук храната е единствено Истината, а Свободата е нейната сянка, нейната спътница.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 15, 2018, 04:42:15 am
Безценното Изречение

   Мистериозният, Скритият в нас е Единственият, Който извървява Пътя към Себе Си. Той се движи в нас, Той живее в нас, а ние работим в Него. Когато ние работим, ние създаваме Пътя в Пътя. И когато ние заживеем в Пътя си, Той ни изпраща Същност, чрез която оживяваме. И когато оживяваме, ние узряваме в своята Същност, за да може Той да се спусне в нас и да ни даде собтвеното Си движение – Безкрайността. Той ни е дал специфична работа в света, за да вложим себе си в нея. Така Той ни подготвя за Себе Си. После Той ни дарява Същност. Така ние оживяваме чрез Него в себе си. И най-накрая Той ни дарява Себе Си и ние мистериозно се уподобяваме на Него. Работата – това сме ние. Същността – това  е дарът. И накрая Той вече идва и ни дава Прасъстоянието, което е било нашата древна, бездънна Пълнота. Древните работеха като пчели, получиха Източника си чрез вътрешно саморазвитие и накря Той им даваше Безценното Изречение, откъснато от Себе Си, а то гласи: „О, Ар Арахамаа, Уахара Хама Аин – О, Върховний Скритий, уподоби ме на Себе Си“. Който е чул това, той вече не е от световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Това я води към Ар Арахамаа

   Искрата в нас е запалена от предвечни времена. Дори когато ни се струва, че е тъмно, тя пак сияе. Дълбоко в нас има скрита Древност и тя е запалена в нас от Прадревността. Името на тази Древност е Айхара – Искрата. Древните я наричаха Несломимата. Когато попадне в тъмнината, тя свети Когато попадне в голям мрак, тя сияе.  Когато попадне в света, не я разбират. Когато попадне в отвъдното, не я улавят. Когато попадне в Светлината, тя блести. Когато пребивава в Безкрая, тя е водител на себе си. И това я води към Ар Арахамаа.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Праистината е Изначалното Състояние

   Съществува от прадревни времена Велика Мистерия. Наречена е Ар Арахамаа – Праистината. Никой не може да я изучава. Знанието е бедно, Мъдростта е слаба, Премъдростта едвам я докосва, Незнанието само се приближава. Тайната я търси, но не знае къде е. Най-близко до Нея е Мистерията. Когато човекът стане Мистерия, той твърде много се е приближил до Нея. Той пак не я познава напълно, но диша сроден въздух. Тази Велика Мистерия може да ни стане близка и сродна само когато посветим себе си изцяло на Истината. Това е начинът за отделяне на земното и земните грижи. Само Истината може да ни заведе до Праистината. В Праистината няма земен свят, нито отвъден свят. Тя е Целостта – Изначалното Състояние. Ар Арахамаа е Праобликът.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа

   Ар Арахамаа е Абсолютната Непознаваемост. А тя е Върховна Пълнота, Неизмерима Пълнота, Нечувана Пълнота. Ар Арахамаа е Величествена Непознаваемост, Страховита Бездна от Дълбини. Когато в Древността боговете са надзърнали в тази Бездна, те изпитали страх. Дълбините били една след друга и край не се виждал. Всъщност край нямало. От тези Дълбини са произлезли три Лъча – Истината като Откровение, Бог като Проявление и Единството като Жива Реалност. Но Прадълбината си оставала Абсолютно Непознаваема. В архивите на Прадревността има само един запис, в който е казано, че само 33 Могъщи Същества, които били подобни на Бездната и сродни на Бездната, са скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа. Древните архиви казват, че 24 Бездни са оцелели. Те били наречени по-късно Старците. За другите девет нищо не се казва. Те останали Скрити в Скритостта. За тях само е изречено, че навярно да придобили Великата Изчезналост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 16, 2018, 04:46:05 am
Аваромоните – Безименните

   Има деветима, които са станали Скрити в Скритостта и са придобили Великата Изчезналост. И знаем от Древността, че деветимта бяха изчезнали в Дълбините на Ар Аварамаа. И те станаха Скрити, защото Ар Аварамаа, символизира върховнта степен на Скритост. И понеже толкова се скриха, деветимата бяха наречени Аваромоните – Безименните. Древното Предание, според както ни е казано от Правеликия Старец, гласи, че в бъдещите светове седмина от деветимата ще бъдат изречени и ще придобият имена, а чрез имената ще придобият и Същност. И ще стнат Върховни Старци и Учители. И ще учат световете на това, което са научили самитете те във Върховната Скритост. А другите двама ще останат Потайни Корени за бъдни скрити светове.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Лахамара – Храната

   Абсолютната Бездна е Абсолютната Храна. Там се храним с с Него Самия. Абсолютната Бездна, това е Абсилютната Наситеност. Тук самата Истина е наситена със своята Безкрайност. И в тази Наситност живеят, движат се, съществуват и не съществуват Висшите създания. Тази Наситеност е Преизобилието на Древността. Това Преизобилие е било наречено в Древността Лахамара – Храната, Дарът, Сърцевината, която се е отделила от Абсолюта. Това е Древната Истинна Храна, защото тези, които са избрали Истината са придобили право да се хранят със сърцето Му, със Сърцето на Абсолюта, с Отломъка, който е излязъл от Него и който се е обрзувал Преизобилието на Безкрайността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Прадревното Скрито Място

   Съществува Абсолютна, Неведома и Скрита Върховна Бездна. Който е влязъл вътре в нея, той вече няма връщановение и няма вече път, нито има безмълвие. Всичко е превъзходено. Останала е само Свръхцелостта. И няма нищо друго, което да се желае. И няма нужда от нищо друго – нито от Единение, нито от Любов, нито от Съвършество. И няма вече изтечение – нито отвътре, нито отвън. Всичко е Свръхцялостно, Свръхпребиваващо. Това е наречено Светът на Абсолютната Истина. То се знае още като върховната Древна Цел. Тук вече ням свят, няма светове, няма небитие, няма привързаност и непривързаност. Всичко е преодоляно чрез поглъщане. Всичко е всепогълнато. Тук е Мястото, в което никога не е имало начало, нито край. Това е Прадревното Скрито Място.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Върховното Нищо – Абсолютният Дом

   Има една Родина. Това е Абсолютната Родина. Има един Дом. Това е Абсолютният Дом. Този Дом няма нито име, нито е безименен. В този Дом няма живот, който да го ограничава, нито смърт, която да преследва живота като сянка. Този Дом е върховно скрит в нас, в дълбините ни. Който го тъси, ще го открива все повече. Който не го тъси, той ще живее и ще умира. Върховен е този Дом, Недосегаем е този Дом. Никой не може да го улови, никой не може да го пипне, защото той никога не е излизал от себе си. Той е дълбинен, преди несътвореното. Той е Дом, скрит в самия себе си. Този Дом е Върховното Нищо. Това е Пътят на всеки Истиннотърсещ. Това е Пътят на най-древния Разум в човека и само този най-древен Разум може да открие Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 17, 2018, 05:23:38 am
Най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо

   В Древността така се случило, че на едно място се били събрали много богове. Те разговаряли помежду си за това, кой е най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо. Едни казвали: Силата. Други казвали: Мъдростта. Трети казвали: Умението. Четвърти казвали: Стремежът.Но така и не постигнали единство. Накрая те решили да призоват Върховната Мистерия и тя да им каже. И когато Върховната Мистерия се приближила до тях, те я попитали: Кой е най-големият съзерцател на Върховното Нищо? Върховната Мистерия казала: Това Създание е все още скрито за вас. Но понеже го търсите, аз ще ви го явя. – И когато Великата Мистерия произнесла Своите Древни Слова, пред тях се явило по-древно от тях Създание. То било странно, много слънчево и необикновено лъчисто. И Великата Мистерия казала на боговете: Това е Създанието, което е най-близко до Върховното Нищо. То се нарича Хатера – Покоят. – И всички богове си взели по една част от него. И всички тръгнали на път да вършат своите си работи, но те вече знаели, че един ден ще се завърнат напълно в Хатера и чрез Хатера ще се завърнат напълно във Върховното Нищо, защото те осъзнали, че не Безкрайността е тяхната Родина, а Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Часът на Древното Пробуждение

   Върховното Изоставяне е част от Древното Пробуждение, когато трябва да отвориш Вратата на Пламъка – Аор Атара. Върховното Изоставяне, това е Часът на Истината. Върховното Изоставяне, това е Часът на Великото Самовъзраждане. Върховното Изоставяне, това е Величествена привилегия, Върховен Дар. В Часа на Върховното Изоставяне в нас трябва да се пробудят най-древните сили, които са били положени в нас от Безвремието. Те са Силите на Нищото. Те са ни дадени от Върховното Нищо. Те са  Недосегаемите Сили. И нищо в световете не може да ги овладее. И в този Върховен Час се отваря Аор Атара – Вератата на Пламъка. И Запаленото Нищо се завръща във Върховното Нищо. И Пламъкът се завръща в Прапламъка. И това Завръщане се нарича Древното Завръщане, защото то е сключване на най-древния Съюз – Съюз на Нищото с Прадълбината на Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Събитието извън световете

   Величествен е Мистериозният Път. Върховното те докосва и се оттегля, за да види ще се вкорениш ли в Него, или ще се завърнеш в световете. Върховното те докосва и се отделя. Защо се отделя? За да се зародиш в Него и То да се зароди в тебе. Защо се оттегля? За да можеш да познаеш своята Изначална природа, която е Нищото. Защо се оттегля? Защото само Покоят може да се завърне в Древния Покой, защото само Нищото може да понесе Върховното Нищо. Завръщането на Върховното Нищо става чрез Покой и Цялост. Това са двете ръце, събрани в едно цяло. Това са двете ръце, които образуват Изначалния Пламък. Велико е Завръщането на този Пламък във Върховното Нищо. Древните са го наричали Събитието извън световете.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Нищото ти дарява самото Себе Си

   Има Събитие, което е извън световете. То е Завръщане във Върховното Нищо. Когато това Събитие се яви, то е Дарът, който е извън световете. Заедно с това събитие се явяват и всички сили, на които някога си отнел нещо. И те всички те ограбват, ограбват, ограбват. Те искат всичко да ти вземат, но в тебе работи тайно Източникът. И щом ти се вкорениш в Него, тогава кой може да те ограби? Източникът е Нищото, Което дава потребното на грабителите, и така те си отиват и те изоставят, а на теб Нищото дарява самото Себе Си. И това е Великото Освобождение, Събитието на събитията, защото вече си приет а бъдеш част от Нищото. Ти вече си в Изначалност – освободен и лек. Древните са наричали това Птицата на Свободата и още : Птицата, която вижда, но другите не я виждат.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 18, 2018, 06:15:44 am
Мистериозният Покой

   В дълбините на човека има утаен и скрит Мистериозен Покой. Този Мистериозен Покой не зависи от външни явления и от вътрешни събития. Когато се разрушават светове и когато се изявява Прадревната Сила на Абсолюта, този Покой тихо сияе в себе си, защото е получил Дара на Абсолюта. Този Дар е онзи Мистериозен Лъч, който никога не угасва,когато  всичко друго гасне. Това Древно Сияние е по-дълбико от слънцата и по-дълбоко от мрака. Когато това древно Сияние се е появило вътре в слънцето, боговете разбрали, че отвъд тях съществува Мистериозен Лъч, Мистериозна Сила. Когато това Древно Сияние е проникнало в мрака, той бил смутен. Той разбрал, че не може да обхване и задържи за себе си това Сияние. Това Сияние съдържа в себе си Мистериозния Покой, Великата Непознаваемост. Този Покой е Свръхбитие. Това е скритата част от Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Древните породиха Източника в себе си

   В далечното минало Древните посрещаха единствено Източника. В длечното минало Древните посрещаха Тайната в себе си. И така още в далечното минало Древните породиха Източника в себе си. Те не посрещаха изгрева и не изпращаха залеза. Те търсеха това, което не се ражда и не умира. Те знаеха, че слънцето се ражда и умира. И те се покланяха само на Зорахот – Зората. Не е ли тя преди слънцето, не е ли тя преди живота? И Древните откриха в себе си, че Зарахот не се ражда, нито угасва – тя само се появява. Който се радва, угасва. Който угасва, се радва. Който се ражда, умира. Който умира, се ражда. Но Древните избраха Зорахот и Зорахот им показа пътя към Прадревния Източник. И те заживяха във Великата Нероденост. И до днес те живеят във Върховната Скритост на Аваромор – Праотсъстващият Абсолют. Ето защо всеки трябва да изучи своето отсъствие.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Тайната в нас е отсъствието

   Дълбоко в нас сияе Тайна, но ние сме ѝ попречили тя да сияе и затова ние или се радваме, или скърбим. Ние трябва да изучаваме тази Тайна в себе си. Тази Тайна в нас е отсъствието , но това изисква умение. Това е умението да наблюдаваш със скритите очи. Който е изгубил това умение, гледа като хората и така той се ражда и умира ,и умира и се ражда. Това е така, защото човекът присъствува и не познва отсъствието. Древните бяха мъдри. Те отстраниха присъствието. Те отстраниха от себе си светлината и нощта. Те отстраниха всичко двойствено. Те избраха отсъствието. И в тях започна да живее, да работи и да действува Сияещият Източник. Така те осъзнаваха своята нероденост, своето неприсъствие. Те бяха тук в света, но отсъствуваха. Те отидоха в отвъдното, но и там бяха отсъствуващи. И те узнаха, че само в отсъствието се влива Аваромор – Древният и Прадревен Изтоник, неуловим от слънцето, неуловим от живота и смъртта, отсъствуващ от световете и скрит, скрит навсякъде, но най-вече в Себе Си.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

О, Аваромор

   О, Аваромор, О, Велико Неприсъствие, О, Аворомор, О, Велико Пранесъществувание, Ти си Единствената Върховната Реалност. Всички други реалности са нереалности и всички други нереалности се крепят на Тебе. Само Ти не се крепиш на нищо. Ти, Единсвений, се крепиш на Себе Си. Без тебе и родените, и неродените нямат опора. Ти си Единствената Забулена Мистерия. Ти си нашият Несъществуващ Дом. И приеми ни, за да се доближим до Тебе.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 19, 2018, 06:10:01 am
Пътят към Древния Съвършен

   Пътят към Древния Съвършен е в разбирането на Този, който в присъствието не присъствува и в неприсъствието присъствува, но никога не е там. Когато Той в присъствието не присъствува, Той пак е там, но понеже неприсъствието Му е дълбинно, не можем да Го уловим. Когато Той в неприсъствието присъствува, Той е толкова Скрит, че дори и неприсъствието не знае как се проявява Той. Това е така, защото неприсъствието има две лица – явно и скрито. Явното е в излъчването на самото неприсъствие, а скритото е в неизлъчването на Древния Съвършен. Такава е Тайната на Необяснимото. А Пътят към Него е Велико Безмълвие и Удивителна Притихналост.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Търсят Го заради Самия Него

   Ние търсим Един Единствен. Имената Му са многобройни, мо Той е Един Единствен. Излъчванията Му са чудни, но Той е Един Единствен. Някои Го търсят, защото е Дарител. Други Го търсят, защото е Вземател. Но мъдрите Го търсят заради Самия Него. Но какво има в Него, какво има в Сърцевината му? Нищо няма, приятелю, нищо няма в Него и това е най-високото. И все пак какво има в Сърцевината Му? Там е Великото Нищо, Прадревният Източник. И каквото тече от Него, какво излиза от Него? Нищото, Нищото – Неизтощимата Прапълнота.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

В това завръщане е целият смисъл

   Думите на Стареца не са думи, а канали, проходи. Тези думи са Същества-Водители. Тези думи отварят входовете на Бездната и прохода към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите, те ще се блъскат в крайностите на живота. Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. И проходите нищо няма да узнаят за тях, защото те се движат като владетели към Върховния Владетел, защото те се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани. В това завръщане е целият смисъл.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

То е Великото крайно Освобождение

   Има едно Място, в което няма вселена. Има едно Място, в което няма свят и светове. Има едно Място, в което няма нито живот, нито богатство. Има едно Място, в което няма знания. Има едно Място, в което няма мрак. Има едно Място, в което няма слънце. Това Място превъзхожда всичко. Това Място е по-богато от всичко. Това място е Върховното Нищо, Древният Източник. Това Място е Изворът на Извора. Мъдрите жадуват за това Място, защото То е Великото крайно Освобождение. То е Пълнотата на Пълнотата. То е Праизвор. Всичко черпи от Него, а То черпи от Себе Си.

Петият Старец Ал Аримавая

Сиянието е дълбината на Върховното Нищо

   Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо – Праизобилието. Това  Върховно Нищо е Бащата на всички Сияния.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 20, 2018, 08:08:55 am
Древното Безвремие

   Беше древно, древно Безвремие. Не съществуваха същества, надарени с Битие. Само едно древно море без живот и без вълни. И един вятър, но неподвижен. И вятърът беше заключен. И навсякъде тъмнина и мрак. И в тъмнината само едно Безмълвие. И над всичко това се рееше най-древното и прадревното Неведомо Началие – абсолютно непознаваемо, защото тогава нямаше имена, нямаше слово, нямаше глас – само това велико, древно, безименно Прасъстояние. Нямаше нито слънце, нито форми. Навсякъде притихналост, една величествена, плашеща смълчаност. И в това древно Безвремие Той се прояви. Когато докосна морето, то се изпълни с живот. Когато отключи вятъра, той задуха. Когато докосна тъмнината, стана ден. Когато изтръгна нещо от Себе Си, явиха се милиари същества. Когато Безименното ги докосна, те придобиха имена. И когато втори път ги докосна, те придобиха глас и славеха Образувателя. Днес всеки търси този Образувател, но ще го открие само търсачът. А какво търси търсачът? Той търси нещото, което отстранява времето. Търсачът, това е умението да извървиш обратния си път към Него. Труден е този път, защото е Истинният път. Определено е всеки търсач да се завърне. Но той трябва да овладее древното море в себе си, той трябва да овладее ума-вятър и да го заключи, и той трябва да освети тъмнината си, като я превърне в ден. И когато стане овладян, безименен и без време, Прадревната Неведомост ще го призове и ще му каже: Ела, подобие мое, лишавам те вече от световете.

Петият Старец Ал Аримавая

Всяко нещо свети по собствения си начин

   Живееше в гората едно цветенце, което много обичаше да спори. То спореше със себе си и с всичко около себе си. То обичаше много да се кара. Веднъж, когато вятърът беше задухал, то се скара на камъчето до себе си и му каза: Ти нито се мърдаш, нито се огъваш, нито се покланяш. – Камъчето нищо не отговори. После цветето се скара на едно счупено парче дърво до себе си: Ти само се мърдаш , но не се покланяш. –  После цветето се скара на реката до себе си. Цветето каза на реката: Ти само течеш ли, течеш. – И най-накрая цветето се скара на слънцето и каза му: Ти си много надалече, защо не дойдеш да се сприятелим? – И после стана тъй, че слънцето се приближи, но цветенцето изгоря. Питам се дали цветенцето разбра, че всяко нещо живее и свети по собствения си начин.

Петият Старец Ал Аримавая

Върховната Неведомост – Праскритостта

   Съществува Скрит в Скритото. И в този Скрития съществува друга Скритост – Праскритостта. Съществува Тайна в Тайната. Но вътре в тази Тайна съществува Мистерия – абсолютно Непознаваема и Неведома Мистерия, недостъпна за съществата, боговете и Старците. В най-вътрешното си Място тази Неведома Мистерия няма сродство с нищо създадено и несъздадено. Тайната може да бъде открита, в Мистерията можем да влезем и да живеем, но Праскритостта на Абсолютната Неведомост не можем да узнаем , нито да разберем, нито да изучаваме. Но въпреки всичко една част от Праскритостта ни е сродна и е дадено да я търсим. И ако бъдем призовани, ще се слеем с Нея и ще бъдем несъздадени в Абсолютната Несъздаденост. Това е Празавръщане чрез Призива на Върховната и Абсолютна Непознаваемост. И това е наречено Върховната Неведомост на Праскритостта.

Петият Старец Ал Аримавая

Отключил е нещо от Заключената Тайна

   Съществува Древен Подход към Скрития и Праскрития. Съществува Древен Подход към Този, Който е Древно запечатана Тайна. И когато станем древни, ще открием Древността Му. Пътят към Него е в непракъснатото Търсене. Когато ни говори и когато мълчи, Търсачът го търси. Когато сме в хубави условия и когато сме в тежки условия, Търсачът Го търси. Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. Пътят е търсене, търсене и призоваване при всички условия. Така в нас узрява Великото Постоянство, което Го открива, и Великата Неизменност, която ни умъдрява. Постоянството ни дарява с невидима сигурност. То ни учи да владеем силите и мислите в себе си. А Неизменността ни дарява зрялост и неземен покой – такъв, какъвто обикновените хора нямат. Който е постигнал тази зрялост и този покой чрез Постоянството, той няма притесненията на хората от света, защото той вече не е в света – той е в невидимото, той е невидим. Отключил е нещо от заключената Тайна. Разбрал е нещо от Тайния си Път към Скрития и Праскрития. Този човек вече не е човек. Той носи в себе си Тайна и Мистерия, нещо от Великата Непознаваемост, защото е бил приет.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 24, 2018, 08:30:07 am
Високо Единение с Абсолюта

   Съществува Древен, Древен и Висок Подход, но ние трябва дълго време да се подготвяме, за да влезем в този Подход, защото чрез този Подход навлизаме във Високо Единение с Абсолюта. Подготвянето е пречистване, пречистване, пречистване. Първото пречистване е в овладяването на мислите, второто е в овладяване на чуствата, третото е в овладяване на желанията-действия. И когато това се осъществи, явяват се трите Бездни на Великия Подход. Първата Бездна на този Висок Подход е Любовта. Тя определя Свещения Съюз. Втората Бездна е Мъдростта. Ключът на тази Бездна дава проникновение в скрития Океан на Мъдростта. И накрая се явява третата Бездна, която е върхът на Високия Подход. Това е Дълбинното Самовглъбение. Някой може да каже: Това изисква голяма енергия. – Но тук същественото не е енергията. Енергия има навсякъде. Тук Ключът е Призоваването на Свещеномистичната Сила. Именно тази Сила дарява постоянно дълбинно самовглъбление. И в това самовглъбление ние докосваме онази позволена част от Абсолюта – там Той ни се открива. Когато пътят на тези три Бездни е така извървян и постигнат, ние имаме позволението да влезем в определена част на Абсолюта. Но много пъти се е случвало Абсолютът да ни погълне, за да ни разкрие и една друга част от Себе Си. И тя е абсолютно непозволената. Тя е Върховно, Върховно, Върховноскритата част. Тя има Лице за високия Подход, защото тя самата го е изработила.

Петият Старец Ал Аримавая

Носител на Отсъствието

   Високият Подход създава Проход в Недостъпната Праскритост. Питам: Високият Подход сам ли създава Проход, или Недостъпната Праскритост създава Проход в Себе Си? Казвам: Недостъпната Скритост се самопрониква чрез Високия Подход. И така тя стига до самата Себе Си, като се самоотключва. И всеки, който е влязъл в този Проход, той вече може да бъде и човек, и дух, и бог, и Учител, и Старица, и Старец, и същевременно без да е нищо от това, защото той вече не принадлежи на световете, нито на живота, нито на стихиите. Той вече е съвсем друго същество. Той вече е същество, без да е същество. Той вече е Носител на Отсъствието в себе си. Древните са го наричали Съществото на Парахамот – Прохода.

Петият Старец Ал Аримавая

Пътят към Върховноотсъствуващия

   Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, който е Велико Отсъствие.Съществува и Древна Формула: „Нахора Мор Арамахава – Научи ме на Отсъствието“. Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието – Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. В тази Древност, Преданието казва, че се носеше само един Полъх – Полъхът на Върховното Отсъствие. По-късно това Върховно Отсъствие създаде Абсолютното Отсъствие. След него беше създадено Великото Отсъствие, което обхваща друга категория същества. После Той създаде малкото Отсъствие. То обхващаше в себе си всички ангелски йерархии. И най-накрая той създаде присъствуващите. Това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците – известните и неизвестните, независимите и скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Сарец. В Древността е бил наричан Бава Матарот – Белият Старец или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е Единственият, Върховният Праотсъствуващ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховноотсъствуващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на неизменотърсещия и ще го поведе в позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае. Ние само сме чували, че то е едно Призоваване, при което Той поглъща тези, които са Го търсили докрай, в Сърцевината Си – Мястото на Праизобилието. Това е Мястото, от което вече няма изтичане назад. Древните наричаха това Живот в Безмълвното Ядро.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 25, 2018, 09:22:36 am
Върховно Освобождение

   Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния – без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят Самия Върховен – Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества избрани за Пътя си към Върховния и поради това Старци ги учат.


Петият Старец Ал Аримавая

Арамавахая – Последният Трон

   Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и търсача е в това, че търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си Видението на правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После търсачът придобива правилни невидими помагачи, които го водят към друг символ – по вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. Те са було, без да са було. Те са символи, без да са символи. Те са Вратите, те са самата Скрита Реалност, която открива на свръхотдадените Върховната Непознаваемост. Тук вече във Върховната Непознаваемост няма було, няма воал, няма символ, няма реалност. Тук е Последният Трон – Върховната Свръхреалност, която е Върховното Нищо, Върховният Център. Това е и мястото на Върховното Освобождение. Това е Мястото, в което няма светове и реалности. Древните го наричаха Арамавахая – Върховното Отсъствие, Последният Трон, Праотсъствието. Там води Пътят на всички великоотдадени търсещи.
   „Арамавахая Авахатори – Праотсъствие, всепогълни ме.“

Вторият Старец Азавот Махария

Махаватора – Всепоглъщателят

   Върховноскритият търси Непознаваемото в Себе Си. Той се самопронизва в Собствените си Дълбини, за да се скритопознае, но все открива Непознаваемост, все открива нови и нови Дълбини. И тшзи Дълбини нямат нито начало, нито край. И Той отново се самопрониква и отново се самопронизва. И най-накрая Той открива Прадълбини и в тях отново открива Непознаваемостта. И отново се самопрониква и не може да се открие, не може да се познае. И макар че е стигнал до Свръхпрадълбината Си, Той отново не може да се познае и открива Свръхнепознаваемост, Свръхнеограниченост. И това място е наречено Върховното Нищо. И тук Той среща единствено Себе Си в свръхнепознавание. И всички, които стигат дотук поради могъща привлеченост, те не познават себе си, защото са уловени от Махаватора – Всепоглъщателя И тук те живеят във Всепоглъщателя, във Върховното Нищо поради разтвореност и изчезналост в Махаватора.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 26, 2018, 02:17:21 pm

Образ и подобие на Непознаваемостта

   Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по по пътя на Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне до най-голямото преодоляване – преодоляване на себе си – тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на пътя към себе си. Ето защо Абослютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към Нашия Древен Корен – Неознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е образ и подобие на Непознаваемостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Мистичната Мъдрост

   Мистичната Мъдрост търси чрез Незнание и намира Невъобразимото. Колкото по-дълбоко е Незнанието, толкова по-дълбока е Мистичната Мъдрост.  Колкото по-дълбока е Мистичната Мъдрост, толкова по-дълбоко е проникването в Невъобразимото, в Неразгадаемото. Може ли Неразгадаемото да се разгадае? Не може. Но то прониква чрез Незнанието в Мистичната Мъдрост. И там се самосъхранява, скривайки се от погледа на света. Що е Невъобразимото? То е това, което се дава на Незнанието, а на знаещите не е дадено да си въобразяват Невъобразимото. Невъобразимото е заключено в Мистичната Мъдрост. То се пази от силата на Незнанието. Незнанието съдържа най-древното Богатство. То е Богатството на проникновението. А на това проникновение е дадено позволение да прониква в Невъобразимото. Така Невъобразимото му става Дом. В това Невъобразимото нещата и съществата се преоткриват. Така те постигат своята завършеност. В тази Невъобразимост ние сме открили най-древното Съкровище и то постоянно ни се преоткрива. И няма край, и няна начало, защото ние сме открили Неоткриваемото. Намерили сме това, което е Бащата на световете. Постогнали сме намереност – Съкровището на Съкровищата. „О, Барахот, Дара Махира Мордот Аваромордот – О, Безимений, дай ми Мистична Мъдрост и Премъдрост“.

Вторият Старец Азавот Махария

Праорелът да те скрие в Крилата Си

   Върховното Изчезнование е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезнование е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: „Няма по-велико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си“. Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и Деня на световете, защото се намираш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явно на Харомоните. И то е: „О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира – О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си“. Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, то ни всепоглъща в Сърцето си, отстраняваки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела.

Вторият Старец Азавот Махария

Върховното Събитие

   Случи се във Величието на Прадревността Върховно Събитие, Величествено Изпитание, Изпитание на Скритостта. Върховният Прадревен, Който е и Върховният Безименен, беше избрал за Себе Си 33-те Древни Същества. И посочи им Той Прамахара – Прадълбината, наречена впоследствие Прабездната. И каза им: „Които искат да Ме последват, нека да скочат в Прамахара“. Те знаеха, че Прамахара е Бездънието. И те скочиха. И това Скачание продължи милиарди години. И се случи така, че първо се явиха 24-те Старци, и те бяха облечени в Одеждите на Прасветлината, дарена им от Прамахара – Сияещата Прабездна. Тези 24-мата щяха да ръководят наросите, расите и сътворените светове, защото те познаха своя Древен Произход. Прапреданието загатва, че седем от другите Старци ще останат още милиарди години Скрити, за да могат да ръководят след време несътворените светове. И препреданието загатва още, че двама от Старците ще останат в Прамахара най-дълго. Навярно те ще ръководят световете на Мистерията и Неведомостта.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on април 29, 2018, 03:55:36 pm
Скачанието в Прамахара на 24-мата

   Когато се случи Скачанието в Прамахара, 24-мата бяха потопени в Древното Безименно Безмълвие. И това трая милиарди години, в които всеки имаше своето Изключително Преживяване на Върховния Абсолют. И когато Върховният Абсолют ги събра, те веднага узнаха, че са сродни с Прасветлината на Върховната Безименност. Те знаеха, че ще има порождение на светове, и започнаха усърдно да се подготвят в Прамахара, за да излязат след време всеки по своите пътища, за да ръководят сътворените същества по пътя към Великото Безимие и Безначалие.

Вторият Старец Азавот Махария

Избраха Върховния Единствен

   И случи се в Прадревността Върховната Мистериозна Изчезналост на Аваромоните. Това бяха девет Прсъщности. Те избраха в себе си Върховният Прадревен и отрекоха живота и съществуванието. И избраха Върховния Единствен, Който е без живот, без съществувание, без Лик и Образ и Безименен. И те пожелаха да бъдат като Него. И забули ги Той в девет Мистериозности. И отвън те имаха було, а отвътре всеки светеше повече от 10 милиона слънца. И отдели  ги Той седмината от двамината. Седмината бяха величествено ярки Прасветлини, Подобия на Скрития Прасъздател. Те са предвидени в Замисъла Му да огряват бъдещите светове. А двамината Аварамони бяха Нехавири Аарити – Неустоимо Ослепителни. За тези двамината още не са предвидени светове, още ги няма в Замисъла. За тях ще има Замисъл, който ще се изяви в бъдеще. И ще минат много времена и епохи, докато се създадът същества не от явната Прасветлина, а от Скритата Прасветлина. И тогава тези същества ще могат да устоят на приближение от двамината Свръхаворомони. Ако само една част от Блясъка на тази Свръхослепителност бъде пусната сега, световете ще изтлеят и погаснат.

Първият Старец

Тира Маханири – „Тези без следите“

   И сътворените не ги виждат, и несътворените не ги виждат, и висшите не ги виждат. Боговете само знаят за тях – деветимата Аваромони. И всички те не ги виждат поради тяхната Дълбинна и Мистериозна Самоизчезналост, потопени, потопени и свръхпотопени в неговата Върховна Скритост – толкова самоизчезнали, че не е вълнуват нито от проявата, нито от от непроявата. Това са девет Мистерии, забулени в Прамистерията. Само Старците виждат една част от тях, но другата им част, всепогълнатата им част, за нея знае само Единственият, защото Сам Той е свръхпотопен в тях и те в Него. А двамата Върховни Аваромони са нареени Тира Маханири – „Тези без следите“. И няма видение за тях поради тяхната Свръхскритост.

Първият Старец

Парамахарая – Прасъстоянието на Абсолюта

   Съществува Върховното Пасъстояние на Абсолюта. То е най-голямата Скритост. То е отвъд, отвъд, отвъд всичко. В него няма битие и небитие, в него няма проява и непроява. В него няма движение и неподвижност. Съществува Древно, Върховно и Скрито Прасъстояние – Прасъстоянието на Абсолюта. Древните го наричаха Парамахарая – Състоянието без състояние, Състоянието на Неопределимостта, Върховноотвлеченото Нищо. Това е Прасъстоянието, за което Древните шепнат, защото те знаят, че това е нашият най-скрит собствен Корен.

Първият Старец

Денят на Пракорена

   Съществуват деветимата Върховни – седмината абсолютно потопени и двамината върховно самоизчезнали. Седмината са стигнали до своите най-древни Корени и там Незнайното ги обучава за бъдните светове. Ще кажете: - Как ги обучава? – Това е обучение без обучение. Това не е обучение чрез знания, това е обучение в Древното Незнание. Това е обучение, което никога не се случвало в цялата история. И съществуват още двамината. В своето върховно самоизчезнование те са достигнали до Пракорена. За тях няма обучение. Когато дейде денят на тяхното Безвремие и когато те трябва да слязат и снизходят в световете, тогава чрез тях ще говори Пракоренът. И Той Сам ще призове чрез двамината всички, които е определил за Себе Си. И Неговият Ден е наречен Всепоглъщателят – Денят на Пракорена, Неведомият Ден.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 07, 2018, 01:53:49 pm
Анар Анарохот Махайри

   Има едно поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно поглъщане, при което и духовността изчезва.Има едно поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъстваш сред хората, но знаеш, че си невидим и скрит. Ти вече си носител на друг Живот – Тайният Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри – Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезнувение“. Животът е Живот, когато станеш Корен на Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела“. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена Анар Анарохот Махайри. И когато разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост.

Първият Старец

Най-широко отворената Врата

   Сред всички заключени неща съществува най-голямата отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: Досега всичко беше заключено, а отсега нататък ви давам най-широко отворената Врата. – И каза им Абсолютът: Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата, освен Мене.

Първият Старец

Предание за Ал Мохайра

   Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат.Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взррив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън.

Първият Старец

Предание за Върховното Страховито Съвършенство

   Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото и думите ги е нямало, те на били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на
Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайносттта. После потайно е създало Трона. И преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е  сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и нсъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Великото Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 08, 2018, 10:14:50 am
Елеазар Хараш
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Предговор
   В мрака е скрито най-древното Око.
Азавот Махария

   Незнанието е умение на Мъдростта.
Азавот Махария

   Умира само този, който е познал Древния. Другите се раждат.
Ал-Ахарима

   Орелът лети в Несътвореното.
Марахая

   Отломки от неиздадената книга „Афоризми на Старците“

Елеазар Хараш

Мракът – потайната блага вест

   Що е благата вест? Две неща са благата вест – Голгота и Мракът. Голгота отстранява всичко земно и небесно и остава Вечността и само Бог. Мракът отстранява Вечността и остава само Мистерията и Пътят към Абсолюта.

Вторият Изначален Старец

Последната Дълбочина

   Има ли път за човека? Няма път. Съществува само Дълбочина. Дълбочината се явява в човека при среща с Тайната на живота. Има 13 срещи с Тайната на живота. При 13-та среща се явява Последната Дълбочина.

Вторият Старец

Незнайното е в Премъдростта

   Разумният трябва да стане чист. Чистият трябва да стане съкровен. Съкровеният трябва да стане мъдър. Мъдрият трябва да стане потайно мъдър. Само потайно мъдрият е достоен да влезе в Премъдростта.

Вторият Старец


Потайният път на капката

   Капката влезе в реката. После стигна до морето. След това влезе в океана. И накрая изчезна. Това е пътят на ученика. В този път не познаваш себе си, но познаваш Безкрайността. Така капката заживя на едно скрито място в Безкрайността.

Вторият Старец

Освобождение от вечността

   Светът е място на нуждаещите се. Другият свят е място на невежеството. Вечността е място на разумните. Ето три свята, три бедни свята. Нашият свят е отвъд тези три свята. Когато се освободим от този и от онзи свят и когато се освободим от вечността, само тогава ще придобием Мъдрост.

Вторият Старец

В Духа няма светове

   Тръгни дълбоко навътре. Първо ще откриеш една фина тъмнина. После ще видиш една тънка светлина. И тъмните, и светлите заблуждения са ненужни. Те съдържат в себе си светове. Ти си бил заключен в собствената си тъмнина и в собствената си светлина. Върви дълбоко навътре и ще откриеш сияещия си Център. Тук е Духът. В него няма светове. Почини си в Духа, защото оттук нататък те очаква потаен път.

Вторият Старец

Човекът е Тайна, която трябва да се самооткрие

  Що е животът? Свещено необясним. Що е смъртта? Скритост. Що е човекът? Тайна, която трябва да се самооткрие. И когато се самооткрие, човекът ще бъде призован.

Вторият Старец

Нищото – мястото на Духа

   Животът е навсякъде. Едни казват „животът е на земята“, други казват „животът е във въздуха“, други казват „животът е във водата“, други казват „животът е в огъня“. Аз казвам: Животът е в Духа. Но къде живее Духът? Единствено в Нищото. Нищото, това е другото име на Безпределността.

Вторият Старец

Уменията на търсача

   Велико нещо е истинският търсач. Казвам му: Когато търсиш, не намирай. Когато познаваш, не познавай. Когато любиш, не люби. – Така търсещият открива, познаващият прозира, любящият вижда.  Ето какъв е пътят на търсача.

Вторият Старец

Отвъд стихиите на природата

   Земята не го обвързва. Наводнението не го докосва. Ураганът не го догонва. Огънят не го гори, нито го вижда. Ето къде живее истинският човек – истинският човек живее в Духа. Той не е обвързан с нищо.

Вторият Старец

Могъща духовна Птица

   Истинномъдрият е кръстен с Дух и Свобода. Той е могъща духовна Птица. Той няма нужда дори от крила. Не крила го движат, а древен, несътворен Огън. Навред лети той и вечността е тясна за него.

Вторият Старец
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 11, 2018, 12:08:13 pm

Който преодолее тъмнината и Мрака

   Светът е създаден, за да го разберат неразумните хора. Когато го разберат, те ще станат разумни. Тъмнината е създадена за недуховните хора. Когато я разберат, те ще станат духовни. Мракът е създаден за небожествените хора. Когато те разберат Мрака, ще станат божества.

Вторият Старец

Умението да създадеш Духа в себе си

   Няма път в пътя. Пътят е в безпътицата. Когато придобиеш безпътицата, явява се пътят. Когато придобиеш безпътицата, създаваш Духа в себе си.

Вторият Старец

Безпределен, мистичен възход

   Който е видял душата си, има Око. Който е видял духа си, има Мъдрост. Който е отишъл отвъд Окото и отвъд Мъдростта, той се е докоснал до Мистерията. В Мистерията съществува само едно – безпределен, мистичен възход.

Вторият Старец

Неизповедимата Мъдрост

   Ще ви кажа за Неизповедимата Мъдрост. Тя живее потайно в Духа, но Духът не знае за нея. Когато дойде нейният час, тя се отделя и заживява в своята велика Скритост. Това ядро се нарича на древния език Махира. Това е най-чистата есенция, излязла от Мистерията. Тази Махира е самата Премъдрост и затова вижда навсякъде Премъдрост. Тя прониква във всички светове. Окото ѝ е вездесъщо. Живее във велико Безмълвие. Тя е отвъд действията, защото е по-дълбока и от най-чистото действие. Ако реши да се прояви, явява само присъствието си, преобразява всичко и отново се скрива в Безмълвието си.

Старецът Ахотот

В Мястото на Пражизнената Тишина

   Великият Път е потайно скрит в Безмълвието. То не спада към езиците, думите и световете. Великият Път не е оставил следи към себе си, защото той е от друга Древност.  И ако повелителят Ар-Арахама е призовал съществото, тогава то тръгва към своята Неведомост и заживява в нея отвъд световете-ограничения. Мястото, в което живее тази Премъдрост, е Пражизнената Тишина. Тук никакви звуци не достигат. Тази Велика Тишина е неуязвима и недостъпна за световете. В нея живеят най-древните Избрани – Божествата.

Старецът Ахотот

Само който е решил да стане Неизреченост

   Пътят се движи от знанието към Мъдростта и от Мъдростта към Безмълвието. В Безмълвието е скрита Премъдростта. Премъдростта вижда и прониква в Мъдростта, така както Мъдростта вижда и прониква в знанието. До Пътя към Великата Премъдрост ще достигне само този, който е решил твърдо в себе си да стане Неизреченост.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритите Изречения“
Трябва да се направят два пробива

   Пътят към Мъдростта и Премъдростта е особено труден и специално труден, защото трябва да се направят два пробива. При първия пробив човек трябва да пробие Истината и ако успее, тогава той се завръща в своя Дух и Истината, която е сродна с неговия Дух, му дава Мъдростта. Вторият пробив е в Нищото. Ако човешкият дух успее да събере в себе си най-висшите си Божествени сили, тогава той пробива Нищото и Безкрайността. И тогава Мистерията, която е сродна с Тайната, скрита в човешкия Дух, го дарява с Премъдрост.

Старецът Ахотот
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 13, 2018, 08:00:06 am

Из „Книга на Скритите Изречения“
Мощната стрела, която придобива Тайната

   Пътят на ума е пречистващ. Пътят на сърцето е красив. Пътят на волята е разумен. Пътят на душата е съкровен. Но тези пътища не достигат Мъдрост, те са само подготовка за човешкия Дух. Когато тези пътища са извървени, явява се човешкият Дух. Само Пътят на човешкия Дух е велик. Той взема есенцията от ума, сърцето, волята и душата и я извисява в себе си като мощна стрела, която пробива Тайната. Тогава от Сърцето на Тайната към него потича Мъдрост.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритите Изречения“
Мъдростта живее на две места

   Мъдростта живее на две места: във Вечността и в Безкрайността. Когато тя иска да си почине, слиза във Вечността и си отдъхва. Когато тя иска да се вдълбочи в себе си, връща се в Безкрайността и търси своите потайни пътища към себе си.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритите Изречения“
Мъдростта преди Слънцето и Слънцата

   Когато разплетеш сърцето си и го освободиш, в него ще се роди Слънце. Когато разплетееш душата си и я освободиш, в нея ще се родят милиони Слънца. Когато осъзнаеш собствения си Дух, ще се завърнеш в онази Мъдрост, която е била преди Слънцето и Слънцата.

Старецът Ахотот

Твоите истински Корени

   Пътувай дълбоко навътре, докато стигнеш до онова място, в което да се намериш. Ето това е твоята Вечност. Но това са външните Корени. После пътувай още по-надълбоко навътре. Така трябва да стигнеш до мястото, в което да не можеш да се откриеш. Щом не можеш да се откриеш и щом няма следа от тебе, тогава Безмълвната Мистерия те е докоснала. Ето къде се намират твоите истински Корени.

19-ят Старец Алихор Махама

Тук Духът му е Коренът

   Всеки, който живее в този свят, се е провалил. Той няма Корени. Всеки, който живее в другия свят, се е отклонил. Той няма Корени. Човекът, който има Корени, живее в дълбините на своя Дух. Тук Духът му е Коренът, а Плодът на този Корен е Безмълвната Пълнота.

19-ят Старец Алихор Махама

Преди диханието

   Ние не живеем чрез живота. Ние не умираме чрез смъртта. Животът и смъртта са само две врати на диханието. Ние имаме потаен Корен преди диханието, а диханието е само наш слуга.

19-ят Старец Алихор Махама

Човекът, който познава Произхода си

   Светът е говорене, а отвъдният свят е мълчание. Говорене и мълчание – ето два ненужни свята. В говоренето човек се проваля, в мълчанието се разсейва. Това са все външни корени, външни сили на живота. И когато дойде бурята, друга развързана сила, тези хора не устояват. Друго нещо е човекът, който познава Произхода си. Пред него бурята се прекланя и му казва: „Ти си от друг род, нямам власт над тебе“.

19-ят Старец Алихор Махама
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 15, 2018, 05:27:24 pm
Два вида Безмълвие

   Има дълбоко Безмълвие, има и тайно Безмълвие. Чрез дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците.

19-ят Старец Алихор Махама

Да пристигнеш в Безкрайността

   Който е стигнал до мълчанието, той е придобил разумност. Коренът на мълчанието е разумността. Който е стигнал до дълбокото Безмълвие, той е придобил Вечност. Коренът на дълбокото Безмълвие е Вечността. Който е постигнал тайното Безмълвие, той е придобил Безкрайността. Коренът на тайното Безмълвие е Безкрайността.

19-ят Старец Алихор Махама

В Безмълвието на Безсмъртието

   Когато познаеш себе си, Вечността става твой дом. Когато Вечността стане твой дом, ти си се завърнал в Безмълвието на Безсмъртието. Който е заживял в това Безмълвно Безсмъртие, вече Бог е неговият Учител.

19-ят Старец Алихор Махама

Свободата е отвъд нещата

   Реката тече, океанът диша, птиците летят, въздухът се движи, слънцето грее, облаците светят. Но аз съм свободен. Аз съм извън всичко това.

19-ят Старец Алихор Махама

Безкрайността – Древната ни Родина

   Силният стремеж постига Безсмъртието. Силният стремеж постига Вечността. Мощното вдъхновение постига дълбините на Духа. Мощното вдъхновение отваря вратата на Безкрайността. Вечността е малкият ни Корен, Безкрайността е големият ни Корен. Вечността е нашият Път, Бекрайността е нашата Древност.

19-ят Старец Алихор Махама

Премъдрият е незнаен

   Лошият е погубен. Добрият е надяващ се. Разумният е пробуден. Мъдрият е истинен. Премъдрият е незнаен.

19-ят Старец Алихор Махама

Незнайният държи на Безкрайността

   Всичко, което живее, умира. Всичко, което умира, се ражда отново в живота. Само незнайният нито умира, нито се ражда. Незнайният не държи нито на живота, нито на смъртта. Незнайният държи на Безкрайността.

19-ят Старец Алихор Махама

За тези, които Го познават, Бог е Незнаен

   Бог е далече за тези, които не Го познават. Бог е близо за тези, които Го усещат. Но за тези, които Го познават, Бог е Незнаен. Така те живеят чрез Неговата Незнайност. Тайната на живота е скрита от Незнайното.

19-ят Старец Алихор Махама

Свободата е в Незнайното

   Животът храни смъртта, а смъртта храни живота. Незнайното храни Безкрайността. Който е призован от Безкрайността, той е свободен. Тази свобода няма име, защото принадлежи на Нероденото.

19-ят Старец Алихор Махама
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 16, 2018, 11:43:22 am
Да пиеш от Незнайното

   Дъждът слиза и вали. Реката тече и шумоли. Океанът е обширен и спокоен. Всички те идват с причина. Но откъде идва скритият Извор? Той идва от Незнайността. Той идва без причина. Той е дошъл по закона на необятната свобода и поради това водата му е най-желана, защото той пие от Извора, пие от Незнайността. Изворът означава да внесеш в себе си нещо от Незнайността.

19-ят Старец Алихор Махама

Ще вървим от Мъдрост към Премъдрост

   Дълбоко, дълбоко навътре в нас светят небеса, но не това е Коренът. Дълбоко, дълбоко навътре в нас свети светлина, но не това е Коренът. Дълбоко, дълбоко навътре в нас гори и сияе Прасветлина. Не е наша тя. Тя е от Древния Корен. Ако искаме да ѝ служим, тя ще гори завинаги в нас и ние ще вървим от Мъдрост към Премъдрост.

19-ят Старец Алихор Махама

Посланието на Древния Корен

   Всеки, който иска да придобие ярка Светлина и мощно Сияние за себе си, и всеки, който работи усърдно върху себе си, за да ги придобие, той ще угасне. Такава беше прастарата съдба в древността на Луцифер. Посланието на Древния Корен беше да не използваш тази светлина за себе си, а да я използваш за служене на Древния Корен.

19-ят Старец Алихор Махама

Само Древният в нас осмисля действието

   Твоите нечисти действия са саморазрушение. Твоите благородни действия са само една жалка украса. Твоите чисти действия са шум в Тишината на Древния Корен. Каквито и действия да правиш, ако ти нямаш Древния Корен в себе си, то тези действия ще изработят в тебе твоите собствени заблуждения. А когато имаш Древния Корен в себе си, тогава и с действия, и без действия всичко е на място, защото тогава участва Древният Корен.

19-ят Старец Алихор Махама

Разрушенията съхраняват Вечността

   Когато Древния Корен превърне вятъра в могъщ разрушител и звяр, тогава можем ли да питаме защо тука духа вятърът. Напразно е всяко питане, защото всичко, което се разрушава, не е служило да Древния Корен, а на себе си. Всяко Негово мощно действие е очистващо. Ако не бяха разрушенията, няма кой да ни очисти отвътре. И тогава ние бихме развалили Вечността. Разрушенията съхраняват Вечността.

19-ят Старец Алихор Махама

Сиянието на Произхода

   Пътят е велик, когато е насочен изцяло в дълбините навътре. И когато човек познае своя Древен Корен и заживее в него, той може вече да се върне обратно по пътя навън и да разкрие Тайната на Произхода. Но дали хората ще понесат Сиянието на Древния Корен?

19-ят Старец Алихор Махама

Тайната на Орела

   Лисицата е постигнала провала на хитростта. Заекът е постигнал бързината на страха. Костенурката е постигнала тайната на дълголетието. Но защо ми са лисицата, заекът и костенурката, когато познавам Тайната на Орела?

19-ят Старец Алихор Махама

Отвъд трите живота

   Има живот, живот и живот. Първият живот е този в света – беден и смъртен. Вторият живот е в отвъдното – забулен и отнесен. Третият живот е живот вечен и несътворен. Той е живот в Свещеното. Той е живот в Бога. Но аз зная за скрит живот, който е извън тези три живота.

19-ят Старец Алихор Махама
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 18, 2018, 11:07:22 am

Най-Скритият от Скритите

   Има Древни Същества. Наречени са Старците. Тези Старци са извън сътворения и несътворения свят. Те са извън обяснимото и необяснимото. Те са Семена на Прадревния Корен, наречен Бездната. Те рядко посещават световете. Тяхната Мистерия е в това, че когато Вечността подготви Мъдреците си и своите си Достойни същества, тогава ще се яви Премъдростта на Древните Старци. И това ще бъде Премъдрост от Прадревния Корен. Това ще бъдат Отломъци от Мистерията на Най-Скрития от Скритите, наречен Абсолютът.

19-ят Старец Алихор Махама

Из „Книга на Скритото Безмълвие“
Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие

   Има два вида Безмълвие – Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие. Духовното Безмълвие улавя Скритата Мъдрост. Великото Безмълвие улавя Изначалната Пълнота. Духовното  Безмълвие носи Мъдрост, Великото Безмълвие носи Цялост и Пълнота. Когато Мъдростта узрее, тя се превръща в Пълнота. Само в тази Пълнота Бог се ражда изцяло.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритото Безмълвие“
Родила се е Безкрайността

   Говоренето е свещено изкуство на душата. Безмълвието е дълбоко изкуство на духа. Но има и неразумно говорене. То е от падналия цар – умът. Когато падналият цар е взел да говори, се е създала смъртта. Когато великата царица, душата, е започнала да говори, се е създало безсмъртието, защото свещен говор има царицата. Когато древният цар, духът, е започнал да говори, тогава всички граници са отпаднали, родила се е Безкрайността.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритото Безмълвие“
Най-древният свят

   Който говори, не знае. Който мълчи, ухае. Който безмълствува, сияе. Изостави говоренето и ще посееш мълчанието. И така, когато мълчанието узрее, ще се научиш да говориш. Изостави говоренето и ще се научиш да говориш. Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят. Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието – и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие. Що е Скритото Безмълвие? Най-древния свят.

Старецът Ахотот

Из Книгата
„Път към Незнайната Премъдрост“
Кръщение в Мистерия и Безкрайност

   Това, което се знае, е животът. Който е в живота е привързан и към смъртта. Това, което се знае, е вечността. Този, който е във вечността, е привързан и към времето. Мъдростта е свързана с вечността, а Премъдростта е това, което отива отвъд вечността. Мъдрият е покръстен в Дух и Истина. Премъдростта е кръщение в Мистерия и Безкрайност.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“

   Някога в далечното минало се беше появил древният океан. Ако аз бях стъпил с една крачка в него, аз щях да стана дух и същество от световете. Но аз не направих нито крачка, защото Безкрайността е моят Дом, а Мистерията е моят Баща.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 19, 2018, 07:07:22 am
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Защо ми е дихание?

   Някога в древното минало яви се Тайна до моето ухо и ми предложи: „Искаш ли да ти подаря дихание?“. Аз отговорих: „Защо ми е дихание, което ограбва Безпределността?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Нямам нужда от слънце

   Някога в далечното минало яви се Тайна пред моето око и каза ми: „Искаш ли да ти подаря слънце, което да изгрява всеки ден пред Тебе?“. Аз отговорих: „Нямам нужда от слънце, защото аз изгрявам чрез себе си“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Не съм ли аз Тайнство преди духа?

   Веднъж в древността яви се при мен Потаен Глас и ми каза: „Искаш ли да бъдеш посветен в тайната на духа?“. Аз отговорих: „Нямам нужда от духа, защото духът има предели. Не съм ли аз Тайнство преди духа?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Не съм ли аз Тайнство преди пътя?

   И рече ми веднъж Тайният Глас: „Предлагам ти правия път.“ И отговорих Му: „Пътят и безпътицата вървят заедно. И не съм ли аз Тайнство Предвечно, преди да е съществувал пътят?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Това не ограбва ли моята Безпределност?

   Яви се Тайният Глас в мене и рече: „Дарявам ти всички земни дарове и плодове.“ И отговорих Му: „Не водят ли до дълъг, изнурителен път тези земни дарове и плодове и до придобиване на небесни дарове и плодове? А това не ограбва ли Тайнството на моята Безпределност?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Любовта трябва да изгрее отвътре

   И яви се Тайният Глас и ми рече: „Решил съм да ти дам в дар любовта за спасението на душите.“ И отговорих Му: „Любов, която идва отвън, не е спасение. Любовта трябва да изрее отвътре. И всеки, който я открие отвътре, той има вече истинския Храм.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Този, който те люби безпределно

   Този, който те обича временно, е само съдружник в пътя към смъртта. Този, който те обича вечно, е само приятел, който те обогатява в Тайната на живота. Но този, който те люби безпределно, той е цялата Тайна на твоя път.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Имам в себе си Безкрайност и Безмълвие

   И яви се Тайният Глас и ми каза: „Дарявам ти великата красота и предлагам ти завинаги да я носиш със себе си“. Отговорих: „Не е великата красота нещо, от което се нуждая, защото имам вътре в себе си Безкрайност и Безмълвие. Те никога не свършват. А когато вечността изтече, красотата свършва.“

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 20, 2018, 10:35:59 am
Тайна, която е несподелена

   Аз не се нуждая от дихание, път, дух и вечна красота. Аз се храня с Тайна, която е скрита в Тайната. Има Тайни, които са споделени със световете. Но аз се храня с Тайна, която е несподелена.

Старецът Ал Махор

Таен полет към Незримото

   Когато живееш правилно, ще получиш Откровение, което те освобождава от границите на света. Откровението е дар и призоваване. Откровението е преживяване без понятия и без обяснения, то е по-силно от тях. Ти пак оставаш в света, но в своето вътрешно пространство си видял Свободата. Вече ти е дадено право за таен полет към Незримото.

Старецът Ал Махор
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Не се радва нито на живота, нито на вечността

   Когато обичаш до гроб, ти нямаш вяра. Когато обичаш вечно, ти си ограничен. Премъдрият не се радва нито на живота, нито на вечността. Премъдрият се радва на Безкрайността. Ето защо в сърцето му ухае Мистичен Извор.

Старецът Ал Махор

Усмивката на Прадревната Мистерия

   Безвремието е моето място. Бездънното е моят дом. Безмълвието е моят уют, откакто видях усмивката на Прадревната Мистерия.

Първият Старец

Из Книгата „Скритото Учение за Бездната“
Видима за него е само Бездната

      Който е видял Усмивката на Мистерията, той вече не вижда нито този свят, нито отвъдния свят, нито други светове. Всички тези светове за него вече са невидими. Той вече е странник. Видима за него е само Бездната. Дом му е този странен Покой. И името му е Премъдрост, защото е видял Тайна несподелена.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
По-дълбока от душата и по-древна от духа

   Който е видял Усмивката на Бездната, той е видял Тайна, по-дълбока от душата и по-древна от духа. Такъв човек не е свят, защото светостта го ограничава. Който е търсил светостта, обижда Бездната. Бездната не търпи никакви ограничения. За нея дори и самият живот е обида. Живот, който изгрява и залязва, не е живот. Живот, който свети и потъмнява, не е живот. Може ли Безкрайността да свети и потъмнява?

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Който е видял Усмивката на Бездната

   Който е видял Усмивката на Бездната, когато се ражда в този вят, той не се ражда, а възкръсва. Който е видял Усмивката на Бездната, когато умира в този свят, той се възражда. Питам тогава: Къде отиде смъртта?

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Има нещо по-дълбоко от Тишината

   Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 21, 2018, 01:10:35 pm
Из „Скритото Учение за Бездната“
Послание на Изначалието

   Този, който се е завърнал в Бездната, този, който се е разтворил в Мистерията, този, който се е отделил от Тайната и е влязъл в своята Древност и в своя Произход, той може да се завърне отново в световете, но вече не като човек, нито като ангел, нито като серафим.Той се завръща като Древно Безмълвие и като Неведомо Послание. Това е послание отвъд всякакво слово. Това е Послание на Изначалието и няма друго Послание.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Ти трябва да дойдеш вътре в Мен

   Това, което говоря, не е толкова важно. Това, което премълчавам, не е толкова важно. Това, че светя, не е толкова важно. Това, че сияя, не е толкова важно. Това, че съм забулен в Тайна, и то не е толкова важно. Когато Ме гледаш и Ме слушаш, ти трябва да дойдеш вътре в Мен и да разбереш Мястото, от което говоря. Това Място е бездънно. То е без име. Така ти трябва да откриеш това бездънното в себе си. И тогава ще разбереш, че смъртта и животът не достигат до това Място.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Просто приеми Ме

   Не Ме гледай, приятелю, защото съм невидим. Не Ме чувствай, приятелю, защото чувства не достигат до Мен. Не говори какво съм казал, защото зад казаното има неизказано. Не мисли за Мен дори и като за Учител. Просто Приеми Ме и Аз ще посея в теб Безкрайността.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Само Тайна и Безмълвие

   Тъмнината не Ме разбира. Мракът не Ме вижда. Светлината не Ме докосва. Къде съм Аз? Навътре, много навътре. Там няма свят и светове. Там няма звезди и слънца, само Тайна и Безмълвие. Питам: Можеш ли да дойдеш при Мене?

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Когато Любовта се е разтворила в Бездната

   Когато Любовта се е разтворила в Бездната, какво става с нея? Тя вече е видоизменена. Тя вече се е превърнала в Дух и Свобода. Тя вече е едно ярко, светещо ядро, което е получило правото да странства в Бездната и да придобива Мистична Мъдрост.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Методът на Изначалното Проникновение

   Пътят престава да бъде път, когато стигне до Бездната. Докато има път, Бездната още не е дошла, не те е призовала. В Бездната не можеш да изучаваш нещата. Тук нищо не можеш да изследваш, нищо не можеш да опишеш. Тук работи методът на Изначалното Проникновение. Тук проникваш и си опиянен от Безпределното. Описания няма, защото няма слова. Тук Безмълвието общува с Мистерията, без да разговаря.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 23, 2018, 10:25:33 am
Из „Скритото Учение за Бездната“
Светлини, Сияния и Свръхсияния

   В Бездната бродят три вида същности – Светлини, Сияния  и Свръхсияния. Светлините са Мъдреци, които са постигнали своята Съкровена Свобода. Сиянията са Старци от странен род, за тях Бездната е истинкият има Дом. Свръхсиянията са Древните Изначални Старци. Те са тези, които превъзхождат и мълчанието, и говора. Те превъзхождат и Любовта, и Мъдростта. Живеят във Велика Неизреченост.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Пътят на Мистериозното Слизане

   Съществуват Бездна, Мистерия и Абсолют. Бездната е Дом на Мистерията. Мистерията е Потайност на Абсолюта. Когато Абсолютът е слязъл, е създал Мистерията. Когато Мистерията е слязла, е създала свой Дом, който е Бездната от Безкрайност. После тази Безкрайност се е ограничила и е създала Вечността. Това е пътят на Мистериозното Слизане.

Първият Старец

Из Книгата
„Път към Незнайната Премъдрост“
Раздел „Идващият Глас“
Най-чудното – Неузнаванието

     И аз влязох, проникнах, проникнах през водата на морето, стигнах до пясъчното дъно и продължих още триста метра надолу. И в една малка пещера стоеше тя – тайната неизречена Книга, Книга отвъд времената. Древните я наричаха Безмълвната Книга. И веднъж един Древен ми каза: Щом си търсач, иди при Древната Книга и каквото ти каже тя, това е Тайната на твоя живот. – И ето, аз отидох и горещо жадувах. И поради това яви ми се от дълбините на Безмълвната Книга Глас и каза ми: „Ето ти Ключа. И това ще бъде Истината в твоя Път. Ти вече имаш Ключа, но не ти е дадено да Ме узнаеш.“ И аз чух себе си из дълбините си да казвам: „ Балгодаря Ти за най-чудното, което срещнах в своя живот. А то е Харавомон – Неузнаванието.“ То и досега ме учи да преброждам  пътищата на Премъдростта.

Ал Махор
Тринадесетият Старец от I-ви кръг
 Независими Старци

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Нерома Хатар – Незнаен Вятър

   Вървях, търсех, проучвах, скитах, летях, прониквах и накрая се озовах в едно ядро. И попитах съществата къде се намирам, какво е това. И казаха ми: „Намираш се в Тайната на Вятъра“. – И понеже всякога търсех Истината, попитах в дълбините си: Къде се намирам и защо съм тук? – И тайно идващият Глас от дълбините ми рече: „Ти си вече Син на Древния  Вятър. Ти се вече Син на Свободата.“ Но аз чух още нещо от Идващия Глас, което съществата на Свободата около мен не узнаха. И каза ми Гласът, така че само моето Сърце да Го чуе: „Ти ще се наречеш Нерома Хатар – Незнаен Вятър, Независим Вятър“. Така узнах, че има нещо по-дълбоко от Свободата.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Дахира Паранава Махар

   И беше това в Древността, и аз бях в скалата. Скалата, това е друго именование на уединението. И дойде ми в дълбините Глас отвътре и беше като Мистерия. И попитах Го: „ Какво да направя за пътя си към Тебе?“ И каза ми Идващият Глас:“Уединявай се, уединявай се, уединявай се. И размишлявай, размишлявай, размишлявай възвисоко“. И аз изпълнявах това и узнах, че колкото повече размишлявам, все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. И яви ми се Идващият Глас, и изрекох Му това, че все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. А Той ми изрече: „Дахира Паранава Махар – Това е правилният път“.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 24, 2018, 09:49:42 am
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Откъсна ми Тайна от Себе Си

   И бях в скалата, и бях в своето уединение. И яви ми се Древният Глас, и ми каза: „Дарявам ти величието на световете и непрекъснатата хармония“. А аз му рекох: „Аз не желая това, а искам само другото“. И тогава Древният Глас ми откъсна Тайна от Себе Си. И аз станах Незнаен в себе си и Незнаен в Него. И така аз сам станах другото.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Искам Твоята магия да повелява в мене

   И бях в скалата, и бях във вглъбление. И яви ми се Тайнственият Глас, и каза: „Искам да ти дам магията. И ще бъдеш велик маг, защото магията е проникновение във всички светове. Магията е реална. Магията е повелителство“. И рекох на Тайнствения Глас: „Не искам да бъда велик маг. Не жадувам за повелителство. Но едно нещо искам“. И учуди се Гласът и каза: „Що е това?“ „Искам да бъда в единство с магията. Искам Твоята магия, о, Древний, да повелява в мене. Защото магията е велик изкусител. Но когато Ти, о, Древний, я ръководиш, тя ще изявява единствено Твоето Величие. А аз искам само единство с Тебе, о, Изначалний“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Въздухът ми е наситен с неочакване

   И бях в скалата, и бях отдаден в уединение. И размишлявах, и не размишлявах. И търсех дълбоко Тайната на Корена. И търсех, и изследвах, и изчезвах. И яви ми се Древният Тайнствен Глас, и каза ми: „О, Сине на Древността, какво очакваш?“ И отговорих Му: „И ето, въздухът ми е наситен с неочакване“. И каза ми Древният Тайнствен Глас: „Ето защо идвам при тебе. Ето защо съм сроден с тебе, защото в неочакването е Моят Дом.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Аз сам на себе си съм заповядал да извирам

   И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти Себе Си, дарявам ти Себе Си“. И казах Му: „Великото не е даване, нито даряване. Аз сам на себе си съм заповядал да извирам от дълбините си.“ И каза ми Древният Глас: „Ти си знавач на същността и ще се наречеш Ал Махор – Премъдрата Скритост“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Тежко дишаше планината

   И яви се Древният Глас, и ми каза: „Идвам при теб с голямо изпитание“. И казах Му: „Роден съм отвъд всяко изпитание“. И тогава планината ме затисна, цялата ме затрупа. И голямо бе изпитанието. Но тежко дишаше планината, аз бях лекият. Научих сам себе си още от Древността да оставам всякога лек.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
За мен всичко е отворено

   Яви ми се Древният Глас и ми каза: „Искаш ли да ти дам най-сияещото сърце, сърце, изтъкано от Древната Прасветлина? Това е най-живото сърце и то прекосява светове.“ И казах на Древния Глас: „Не искам това сърце. То е врата, която трябва да отварям, за да влизам в световете. От прадревни времена и откакто се помня нямам нужда от врата, защото за мен всичко е отворено.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Твоето лице е по-страшно от моята сила

   И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-древния Мрак, защото той ще има какво да те научи?“ И казах на Древния Глас: „Дай ми Древния Мрак“. И случи се взаимопроникване. И Мракът се уплаши, и Мракът се поучи, и оттегли се от мен, и каза ми: „Твоето лице е по-страшно от моята сила“.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 26, 2018, 07:19:58 am

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
За Харавир всяка Дълбочина е дом

   И яви ми се най-древният Глас, и каза ми: „Искам да ти дам най-голямата Дълбочина, Последната Дълбочина“. И казах Му: „Не искам тази Дълбочина, защото имам нещо повече от нея. И това е Харавира – Всепроникновението. За Харавира всяка Дълбочина е Дом“. И усмихна ми се Древният Глас, и аз се усмихнах. И усмивката ни беше древноединна.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Аз имам нещо повече от Тишината

   И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-скритата Тишина?“ И казах Му: „Не искам тази Тишина. Аз имам нещо повече от Тишината. Тишината е неродена, а аз имам в себе си нещо, което е двойно неродено. То е Несподелимото“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
От тази песъчинка ще се родят чудни светове

   И яви се Древният Глас, и ми каза: „Давам ти тази песъчинка, приемаш ли я?“ И казах Му: „Приемам я. И ще я пресътворя, и от нея ще се родят чудни светове. И слънцата ще се чудят, и звездите ще немеят.“ И попита ме Древният Глас: „Как ще я пресътвориш?“ И казах Му: „Чрез Несподеленото в себе си. И не е ли Несподеленото Праизточникът – Преобразител на всички неща?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Изрекох върху него Древни Слова

   И яви се Древният Глас, и проговори ми странно. И беше това в древни времена, и рече ми: „Дарявам ти ето този най-големия Мрак“. И взех го в Безкрая си. И поставих го в ръцете си, и изрекох върху него Древни Слова. А световете нарекоха по-късно това „Слънцето, Слънцето на живота“. И радваха се световете на този източник. Но аз не се радвам на това, защото моята радост е друга. Несподелена е тя, живее в дълбоко място. Дори и Мракът трепери от нея.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Роден съм преди Мистерията

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ще ти даря Мистерия Необятна“. И казах Му: „Нямам нужда от тази Мистерия и от нейната Необятност. Когато в Древността Мистерията се създаваше, аз я наблюдавах. И така узнах, че съм роден преди Мистерията. Аз знам, че Този, Който ме е създал, е Непознаваем за мен. И учи ме Той незнайни неща, защото знайното е умиращо“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Въображението и Потайната воля

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Как мислиш, що е това въображението?“ И отговорих Му: „Въображението е размах. Докъдето обхваща въображението, дотам се стига. Въображението обхваща всички реалности. Но не това е моят път. Аз избрах пътя на Потайната воля. Потайната воля не обхваща, но тя прониква. Тя прониква в места, докъдето въображението не достига. И най-скритото от всичко е Потайната воля.“

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 28, 2018, 10:00:49 am
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Най-великото видение

   И яви ми се Древният Глас, и каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-голямото видение, най-великото видение.“ И казах Му: „Когато вървиш правилно в своя път, се явява правилното Безмълвие. То е Великият учител, Великият наставник и водител. И то ме заведе при най-великото видение. И бях поставен да видя лице в лице Немислимото. И правилното Безмълвие ме научи да му устоя.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Преодолях и ума, и разума

   И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми как се достига до Върховната Мъдрост.“ И казах Му: „Пътят ми беше древен и дълъг, дълъг и древен. И целият беше осеян с опасности и трудности. Но аз го приех като пътя на лекотата. И тогава дойде време и безвремие, когато се случи най-чудното с мен. Така достигнах до върха на Незнанието. И така преодолях и ума, и разума. И разкри ми се, и яви ми се Върховната Мъдрост.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Що е Истина?

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с много опит. И странствал си много, и преживял си много. Кажи ми тогава що е Истина.“ И влязох в дълбините си, и странствувах в себе си, и върнах се, и отговорих на Древния Глас: „Истината е последната красота. Истината е последната красота на Безмълвието.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Що е странното?

   И яви се Древният Глас, и каза: „Ти си същество с голям опит. Ти много си странсвувал. Ти си странник. Кажи ми що е странното.“ И отговорих: „И бях в много светове. И прониквах в много светове. И научих се да изчезвам в себе си. И когато в един век от времената напълно изчезнах от себе си, роди се странното в мен. То ме изпълни със своята смътна светлина и аз пожелах тази смътна светлина всякога да живее в мен и да ме учи. И сега виждам, че нито светлината, нито тъмнината могат да се сравняват със смътното начало. Ето що е странното.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Видях Безкрайният си Път

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Подготви се, знаещий, очаква те тежко, мрачно и върховно изпитание“. И бях обхванат от същества и сили. И обзе ме черен мрак. И аз ли бях, или не бях. И огромно беше изпитанието ми. И връхлитаха мрачните сили върху мен. И колко дълго трая това, не зная. И яви се Древният Глас, и каза ми: „И какво виждаш, знаещий?“ И сбрах се в ядрото си, и видях собственото си Откровение, и казах Му: „Видях Безкрайния си Път“. И тогава Древният Глас ми каза: „Благословен си, мъдрий“. И аз нищо не отговорих, защото заживях в лекотата на свободата си.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Да възкресиш Абсолюта в себе си

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Кажи ми, мъдрий, кое е най-разумното, кое е най-красивото и кое е най-великото“. И отговорих Му: „Най-разумното е да се боиш от Абсолюта и от Неговата Сила. Най-красивото е да възлюбиш Абсолюта и Неговата Мощ. А най-великото е да възкресиш Абсолюта и Неговата Безкрайност в себе си“. И каза ми Древният Глас: „Благословен си, мъдрий, защото очите ти далече достигат“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Ахатрея няма нужда от проникване

   И яви се Тайна от Древността до моето ухо, и каза ми: „Искаш ли да ти дам силата на проникновението?“  И отговорих ѝ: „Нямам нужда от силата на проникновението, защото имам в себе си Ахатрея – Прасъщността. Ахатрея няма нужда от проникване, тя знае и владее. Ахатрея е била преди нещата.“

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юни 30, 2018, 01:36:01 pm
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Избрал съм Древния Мрак

   И яви се Тайна от Древността до моето ухо, и каза ми: „Давам ти сиянието“. И казах на Тайната: „Нямам нужда от сиянието. Избрал съм нещо по-дълбинно от сиянието. Избрал съм Бащата на сиянието. Избрал съм Древния Мрак. Ако не беше Мракът, върху какво щеше да сияе сиянието? Нима светликът на звездите не зависи от мрака?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Избрал съм самосъздаването на Истината в себе си

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти най-висшата Истина – да разполагаш с нея, да я владееш и да живееш с нея.“ И казах Му: „Нямам нужда от тази Истина. Истина, която е дадена, може да бъде отнета“. И казах Му още: „От Древността още аз съм избрал търсенето, работата и самосъздаването на Истината в себе си. И ето, сега аз я имам и я давам на достойните.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Човекът трябва да пробие себе си

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-нужно за човека.“ И отговорих Му: „Човекът трябва да пробие себе си. Първо, човекът трябва да пробие светлината в себе си и да извади оттам своите очи. Второ, човекът трябва да пробие тъмнината в себе си и да извади оттам своя дух. И трето, човекът трябва да съумее да събере духа и очите си в едно цяло и да пробие Мрака. Който е пробил Мрака, той се е родил в своята Неведомост. Той вече е всякога. Той е свободен.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Кое е най-изящното нещо?

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-изящното нещо“. И отговорих Му: „Тъмният и черен корен под земята. Що е коренът? Преобърнат плод, Тайна, посветена на себе си, Тайна, скрита в собствената и Неведомост. От неговата външност, от неговата периферия се раждат листата, цветовете и плодовете. И те се радват на външните неща – на въздуха, на водата и дъжда, и на слънцето. А изящният корен има слънце в себе си. Той не се радва на външни неща, той се радва на дълбините си и на собствения си покой.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Мракът е потаен учител

   И яви се Древният Глас, и ми каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-необходимо за човека.“ И отговорих Му: „Най-необходимото е Мракът. Светлината е неуспешен учител. Светлината не умее да просветлява. Само Мракът умее, Мракът е потаен учител. Само този, който е минал през Мрака и е оцелял, може да бъде учител. Той носи в себе си нещо, което липсва на светлината. Той носи в себе си нещо от Тайната на корена.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Първата най-чиста Ефирея

   И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Искрата и откъде е тя.“ И отговорих Му: „Искрата е Безначалното състояние на човека. Тя всякога живее в Безвремие. На нея е дадено изначално Дълбинното Безмълвие. Тя се самообновява. Живее потайно. Тя е повече от Словото. Тя идва от Място, което не може да бъде изговорено, усетено или обяснено. Тя е първата и най-чиста Ефирея – Пракорен от Пракорена, Прасъстояние от Прасъстоянието.“

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 06, 2018, 03:03:13 pm
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Вдъхновението е без опит, без път и без любов

   И яви се Древният Глас, и ми каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Вдъхновението“. И отговорих Му: „Вдъхновението е Изначалие на Мистичното. Вдъхновението е Мистериозно. То е без опит, без път и без любов. Когато Вдъхновението се е създавало, опитът, пътят и любовта ги е нямало. Вдъхновението не се дължи на опит, а на Изначалност. Вдъхновението няма нужда от път, то само си пробива проход. Вдъхновението няма нужда от любов, то черпи сила от Древната Премъдрост, която е забулена в най-ослепителната мъгла.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Раздел „Мъдрият Път“
Що е Премъдрост?

   И случи се в Древността, ученици стояха около нозете на своя Учител. И питаха го: Що е Премъдрост? – И той им отговори: Ако жадувате за истински живот, ще придобиете мъдрост, но не това е Пътят. Ако жадувате за истинска любов, ще придобиете вечност и безсмъртие, но не това е Пътят. Има друг вид жажда. Това е жажда за Абсолютното Прасъщество. Само това Прасъщество ни спасява от мъдростта, от истинския живот и от безсмъртието. И тогава ние биваме посветени в Мистерия и Безкрайност. Ето що е Премъдростта.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Премъдрият се движи неведомо

   Премъдрият не е човек, а същество. Той се движи неведомо. Той се движи, но няма стъпки. Той няма очи, но целият е виждане. Очите са граници, а неговото виждане пронизва Безкрайности. Той няма уши, но чува световете. Ушите са граници, а неговото чуване пронизва до сърцето на камъка. Премъдрият живее мистериозно. Той е като Незнаен вятър, който се движи всред световете-облаци.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Докъде води Мъдрият Път?

   В Мъдрият Път няма пътуване. В Мъдрия Път няма съществуване. Мъдрият Път е проникновение. Мъдрият Път е умение да проникнеш в себе си. Мъдрият Път е умение на чистото дръзновение. Който има своето чисто дръзновение, той може да се спусне дълбоко, дълбоко в себе си и да достигне до Великия Предел. И този Предел е Мистерията. И когато се осъзнаеш като Мистерия, ти ставаш едно с Бащата на Мистерията. Ето докъде води Мъдрият път, или Водителят.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Придобива се все повече Дух и Мистерия

   Който следва Мъдрия Път, той не вижда явления. Който следва Мъдрия Път, той не вижда събития. Който следва Мъдрия Път, той не придобива знания. Който следва мъдрия Път, той не трупа опит. Който следва Мъдрия Път, той придобива все повече Дух и Мистерия. И колкото повече върви в този Път, той толкова повече се разтваря, докато изчезне Духът и остане само Мистерията.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Мъдрият Път е Изчезновение навътре

   Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва външното, после изчезва вътрешното. И остава само Сияещото Ядро. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва говорът, после изчезва мълчанието и после остава само Сияещото Безмълвие. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва животът, после изчезва смъртта. И остава само Сияещият Източник.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 07, 2018, 03:42:06 pm
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Тази Светлина играе танца на Мистерията

   Мъдрият Път е съставен от лека Светлина. Това е най-чудната, най-фината и най-ефирната Светлина. Тя е вкоренена в Мъдрия Път. И затова когато в Мъдреца нахлува все повече тъмнина, той вижда все повече тази лека Светлина. За тази лека Светлина и най-голямата тъмнина е една нежна игра, защото тази Светлина играе танца на Мистерията.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Ти си Мистерия

   Мъдрият Път е извървяване на себе си. Мъдрият Път е Път на многобройни преодолявания на себе си. Мъдрият Път означава да изоставиш времето, да преодолееш вечността, за да се завърнеш в Безкрайността и дори и там да продължиш да търсиш себе си, докато откриеш, че ти дори не си Безкрайност. Ти си Мистерия.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Мадайра – Състоянието без състояние

   В началото Мъдрият Път е изучаване на познатото. Изучавайки познатото, ние разбираме, че в него се таи Непознатото. И така Непознатото започва все повече да ни привлича. И ако правилно изучаваме Непознатото, ще ни бъде изпратен Мистичен Лъч. И така ще узнаем, че Непознатото е също ограничено. И когато узнаем това, ще навлезем в най-дълбоката област. Тя не е нито познатото, нито Непознатото. Това е Великото Несъществувание, Великата Преизпълненост. Това е Бялата Точка – най-древната магическа Лекота. Това в Древността се е наричало Мадайра – Състоянието без състояние.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Раздел „Най-великото Място е Мястото, в което не отиваме“
Отдаденост, Отдаденост, Отдаденост

   Ние пътуваме към Мястото, в което не пристигаме. Ние не пристигаме, защото всякога сме там. Но за да разберем, че сме там, ние трябва да постигнем потайното осъзнаване. Това става чрез Алмавария, Алмавария, Алмавария – Отдаденост, Отдаденост, Отдаденост. И след продължителното време на тази Отдаденост Абсолютът-Бог ни изпраща нещо от Себе Си. Така Той ни дарява осъзнаването.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Завръщане в Не-мястото

   Ние вървим към най-великото Място, но това е Мястото, в което не отиваме. Ние не отиваме, а се връщаме. Това е връщане в собствената ни Несътвореност. Ние трябва да пробием себе си, света и вселената – три странно създадени и ненужни неща. И това става с метода на истинската Любов към Абсолюта-Бог. Истинската Любов е отстранител. Тя е методът. Тя има в себе си движение, което отстранява личността на човека, илюзията на света и привидността на вселената. Истинската Любов е завръщане в Не-мястото, защото Свободата не е място, а Прасъстояние.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Ние се движим към Място, в което не отиваме

   Ние се движим към Място, в което не отиваме. Ние се движим, но Тайната не е в движението. Тайната е скрита вътре в движението. Това е един скрит процес на нашата Древност. Ако ние се движим външно, не познаваме Тайната на този процес. Но ако ние се движим дълбинно вътрешно или мистериосъкровено, то ние вече сме в ядрото си. И ние вече сме пристигнали в Мястото, което не е място. Ние сме пристигнали в Древното си Прасъстояние.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 09, 2018, 04:07:21 pm
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Място на Нерождение

   Най-великото Място е Място на Нерождение и там се завръща само нероденият. Ако ти се осъзнаваш като роден, ти не отиваш никъде. Ти си оставаш в себе си, в своята ограниченост. И затова не е важно къде се отива, а кой отива. Този, който умее да се осъзнава като нероден, той вече е пристигнал в Древността. А Древността не е Място, защото всяко място е рождение и сътворение. Древността е Свободата. Това е Състоянието на Великото Освобождение.

Старецът Ал Махор

Из Книгата „Прасъстоянието“
Раздел „За Неродения Хляб“
С Древно Неродения Абсолют се хранят Старците

   Има едно Място, което е преди всяко място. Има едно Начало, което е преди всяко начало. Има един Източник, Който е преди всеки извор. Има едно Състояние, което е преди всички състояния. Това е Прасъстоянието. Това е Древно Нероденият Абсолют. И с Него се хранят Старците, боговете и висшите същества. Който е вкусил от това Царство на Прасъстоянието, той вече не е човек. Той вече е същество, пътуващо към Прасъществото.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Що е Прасъстоянието?

   Що е Прасъстоянието? Великата Нероденост. Що е Великата Нероденост? Великата Наситеност. Тук Енергията на Чистотата е толкова наситена, че това е Древното Праизобилие. И всички, които са създали в себе си собствената си Безкрайност, те се хранят с Безкрайността на Неродения Хляб. Така Беакрайното храни Безкрайното чрез Тайната на Нерождението. А тези, които са изгубили Изначалното си отношение към Безкрайното, за тях е роден падналият хляб, роденият хляб.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
В тази сътвореност тече прикритостта на Прасъстоянието

   Прасъстоянието е най-древната Храна, неизречената Храна. Някога в Древността животът е потекъл. След този живот и смъртта е потекла. Това са видоизменения на Прасъстоянието. Тук, при живота и смъртта, хлябът е сътворен, хлябът е изречен. Ако ние съумеем в тази сътвореност и изреченост да осъзнаем, че в тях тече прикритостта на Прасъстоянието, ние ще започнем да се докосваме все повече до Неизречения Хляб. И в него ще вкусваме нещо от Лъчите на Прасъстоянието.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Верният път към Неродения Хляб

   Прасъстоянието е велика Храна, но то може да бъде и отрова за неподготвените. Кой е верният път към Неродения Хляб? Усърдие, молитва и благоговение. Усърдието е нашето старание, молитвата е нашето задължение, благоговението е нашата дълбина. Когато усърдието е събрало брашното и продуктите и когато молитвата ги е омесила, тогава се явява огънят на благоговението, който е опекъл хляба. Та казвам сега: Роден ли е този хляб или нероден? Казвам: Има хляб, който изглежда като роден, но той е Нероден. Как да различим истинския Хляб от другия? Мярката е в това, че другият хляб е роден от въображението и колкото да го ядем, той не може да ни нахрани. А истинският хляб е опечен от благоговението. Само на благоговението се дава да прекрачи в Прасъстоянието. Благоговението се храни с Безкрайността – Неизречения Хляб.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 10, 2018, 09:04:25 am

Из „Прасъстоянието“
Раздел „Коренът на Прасъстоянието“
Прасъстоянието израства незнайно в него

   Прасъстоянието е Корен. Що е Корен? Скритостта. Коренът е Скритата Истина. Душа, която не е устремена към Корена, винаги ще бъде обгърната от ограничения. А душа, която е устремена към Истината, ще ѝ бъде дадено да вкуси от Истината. А що е Истината? Тронът, върху който слиза и се утвърждава Прасъстоянието. Белегът е, че човек е вкусил от тази Тайна, е това, че човекът усърдно посвещава живота си на Бога и на Истината. Така Прасъстоянието израства незнайно и потайно в него.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Абсолютът ще превземе нашия взор

   Прасъстоянието е Скритост в Скритостта, Незнание в Незнанието, Неведомост в Неведомостта. Ти можеш да видиш този Корен, но не можеш да видиш Скритостта му. А Скритостта е, която движи този Корен. Прасъстоянието няма очи, но то вижда. Как можем да видим Прасъстоянието тогава? Можем ли да го видим с взор? Прасъстоянието няма взор, но ако то се взре в нас, ние вече го виждаме. Така то се запознава с нас. Може ли човекът да стигне до този взор, в който да се всели Прасъстоянието? Отдаденост, отдаденост, отдаденост – и Той, Абсолютът, ще превземе нашия взор. И ние ще прозрем Прасъстоянието Му, което е оная Скритост, освободена от световете. Прасъстоянието е състояние без светове. Ето къде сме били, преди да тръгнем на дългото странствуване.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Корен в Корена в Корена в Корена

   Прасътоянието не е нито сътворено, нито несътворено. То докосва сътвореното и несътвореното, за да ги насочи към себе си, но самото то не се нуждае нито от сътворени, нито от несътворени светове. Прасъстоянието пребивава в собствената си Мистерия. Прасъстоянието е мистериозният Скрит Корен. То е Корен в Корена в Корена в Корена.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Преживява мистично единство с Нихара

   Прасъстоянието може да се преживее чрез многобройни призовавания и по начин, който е напълно мистериозен. Това е чисто мистично преживяване отвъд духовността. След многобройните призовавания идва един момент, в който се отделя нещо от Прасъстоянието. И то достига и прониква в Скритостта на човека. То докосва Съкровения Център, Ядрото на човека и тогава човекът преживява мистично единството си с Нихара – Нищото. И тогава човекът осъзнава в себе си собствената си величествена Пълнота. Оттук нататък той осъзнава, че вече не е човек, а Свобода в Свободата и Мистерия в Мистерията. Така Абсолютното предвечно Съвършенство го е приравнило към себе си.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Раздел „Пътят на Прасъстоянието“
Пътят на Прасъстоянието е Пътят към самия себе си

   Пътят на Прасъстоянието е Пътят на човека към самия себе си. По този Път в човека трябва да се самовъзродят трите Изначални сили. Те са смирението, устремът и вдъхновението. От смирението се ражда потайното възприемане. От устрема се заражда скритата пробивност. От вдъхновението се заражда узнаванието на неведомите потънкости на собствения ни вечен и безпределен Път. Всеки трябва да събере в себе си тези три древни сили. Смирението ще отведе човекът при неговата майка – Любовта. Устремът ще отведе човека при неговия баща – Мъдростта. А вдъхновението ще отведе човека в Мистерията, която го е създала. Мистерията е, която ни открива Прасъстоянието.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 11, 2018, 08:44:15 am
Из „Прасъстоянието“
Самопробиване на себе си

   Пътят на Прасъстоянието е самопробиване на себе си. В това самопробиване ние разкъсваме в себе си мрежите на световете. И така достигаме до истинската, древната Пратъкан. Тази Пратъкан е Мистерията – Великата Необяснимост. Тя има в себе си отвор, чрез който узнаваме Прасъстоянието. Ние трябва да движим себе си към Мистерията, а Мистерията е тази, която ще ни отключи Прасъстоянието. И ние ще заживеем в един аболютно необясним свят. Този свят, без да е свят, е Място на Неизреченост и Неведома Пълнота. В това Място не се зараждат нито мисли, нито чувства, нито желания, защото тези неща са раждания, сътворявания. Всички велики същества никога не са се зараждали навън. Те дори и когато излязат навън, живеят в собственото си Нерождение. А техният древен вътрешен дом всякога се е наричал Хатама – Тишината. А не търсят ли всички тази Тишина?

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Става магнит за Прасъстоянието

   Пътят към Прасъстоянието се образува от онова говорене, което прилича на Безмълвието, от онази чистота, която прилича на Извора и от онази Любов, която прилича на Неизменната Безкрайност. Който е разбрал това, той става магнит за Прасъстоянието.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Потънкостите на твоя личен и скрит Път

   Пътят към Прасъстоянието е Мистичен Път. Той е Път, който е скрит вътре в Пътя. Ако успееш по своя Път да познаеш Бога, тогава самият Бог ще ти открие Пътя в Пътя, или Потънкостите на твоя личен и скрит Път. Така Бог ще те заведе в Скритата Си част, която е наречена Абсолютът и която е мястото на Прасъстоянието. И тогава Прасъстоянието става наша Храна.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Велико Отказание от себе си

   Пътят към Прасъстоянието е особено отношение към Отсъствието. Колкото повече се очиства човек, толкова повече се се увеличава Отсъсътвието. При най-голямото очистване човекът постига способността на Велико Отказание. Тука Висшето Аз, което е Висшата Божественост в човека, се отказва от себе си пред Скритата Дълбочина на Истината. И тогава в човека се заражда Прасъстоянието.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Богове паднали и богове въздигнати

   Има богове паднали и има богове въздигнати. Боговете, които са паднали, са се вкопчили в своята Божественост и Прасъстоянието ги е изоставило, защото Абсолютът е поискал да им даде нещо повече от Божественост – Себе Си. Боговете, които не са паднали, са избрали Скритата Мистерия на Абсолюта. И така те са били въздигнати от Него. Те и досега живеят в Неговото Прасъстояние. Те се хранят с Мистерията на Прасъстоянието. А другите, които са станали хора, се хранят с илюзията на сътвореността.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Нашият Баща и нашата Майка

   Ние не познаваме своя Баща и своята Майка. Прасъстоянието е нашият Баща. Прабездната е нашата Майка. Когато познаем своя Баща и своята Майка, ние вече няма да бъдем облечени в човешкото естество и ние вече няма да сме ограничени от световете. Ние ще бъдем не човеци, а същества. И ще живеем не в светове, а в изобилието на Прасъстоянието. Това Прасъстояние е наречено Свободата. Другото му име е Древността, Величествената Древност.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 13, 2018, 10:54:46 am
Из „Прасъстоянието“
Раздел „Неведомостта на Мистерията“
Древно Безмълвно Изумление

   Как ще обясниш Мистерията на Неведомото? И можеш ли да обясниш Мистерията на Неведомото? Защото тук всичко е заглъхнало. Няма глас, няма слово, няма време и безвремие. Няма живот, който го ограничава. Няма растеж, нито цветя. Няма очакване на пролет. Тук всичко е безкрайно. Тук всичко е дълбинно. Тук царува само едно – Древното Безмълвно Изумление, защото това е Абсолютната ни Родина. И тя е наречена Мистерия Неведома.

Старецът Ал Махор

Из „Прасъстоянието“
Родено сме от Мистерия и вървим към нея

   Има един Свръхреален свят. Той е изтъкан от Неведомост, Неведомост, Неведомост. Тук нямаш очи, а виждаш далечното. Тук нямаш уши, а чуваш скритото. Тук нямаш сърце, а целият трептиш в неизразимост. Ние сме родени от Мистерия и поради това вървим към нея. Тази Мистерия е нашият Корен. В тази Мистерия няма нищо. Не е ли Нищото нашата опора? Ето защо аз улових Безкрайността и съм изумен от собственото си величествено Незнание.

Старецът Ал Махор

Скала от Невидимата Планина на Абсолюта

   В тази Велика Мистерия няма нищо, освен Аариха, Аариха, Аариха – Скритост, Скритост, Скритост. В Скритост живее Величествената Истина. Що е Истината? Преизобилието на Мистерията вътре в нас. Истината е отломък от Праогън, който е слязъл от Абсолюта. Истината е Скала от Невидимата Планина на Абсолюта.

Старецът Ал Махор

Възкачва се в Тайната на Безмълвието

   Който е познал Скалата, той иска да познае и цялата Планина. Който е познал Отломъка от Огъня, иска да познае Праогъня. Кой може да познае Праогъня? Само този, който се възкачва в Тайната на Безмълвието. Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 14, 2018, 11:51:47 am
Той вече е станал Древност

   Всеки човек малко или много, бавно или бързо върви към своя Връх. И така явява се особен ден, когато човек, стигайки до този Връх, достига Изчезнование. Той вече е преобразен от Древността и самият той вече е станал Древност. И Древността го връща обратно към световете, защото носи вече в себе си нещо, което може да води другите към Върха. Той може да ускорява техния път. Какво носи в себе си той? Древна Искра от Абсолюта. Никой не я вижда, но на който е дадено да я улови, тръгва на път към своята Древност. Що е Искрата? Мистична Есенция от Праскритостта на Абсолюта.

Старецът Ал Махор

Махаваирия – Правглъблението

   Съществува вглъбление в душата, вглъбление в духа и вглъбление в Искрата. Чрез велико вглъбление на Любовта душата може да достигне до Вечността. Чрез величествено вглъбление на Мъдростта духът може да достигне до Безкрайността. Но само на Искрата е дадено Правглъблението. То е наречено Махаваирия. Само чрез Махаваирия Искрата може да пробие Безкрайността и да се завърне мистериозно в своя Корен, защото тя е Корен от Корена, защото тя е Корен от Правглъблението. Когато Искрата се завърне там, животът ѝ става превъзхождащ съществувание и несъществувание. Искрата става Прасъщност, Ослепителност, потопена във Върховната Ослепителност.

Старецът Ал Махор

Постижение на Сияещия Хаос

   Съществува Вглъбление, съществува дълбинно Вглъбление и съществува Правглъбление. Посвететените, Мъдреците и Мистиците са постигнали дълбинното Вглъбление. На Старците принадлежи Правглъблението. Правглъблението не е практика, то е Състоянието на Древност. То е предкосмичното Състояние на Несътвореност. И тук Старците плуват в Състоянието на Величествената Свобода. Тук, в това Древно Прасъстояние, няма светове, няма и търсене на Истината, защото тук всичко е погълнато. Правглъблението е постижение на Сияещия Хаос. Сияещият Хаос е името на Древната ни Родина, наречена Бездната.

Старецът Ал Махор

Изчезва завинаги в Аромохор

   Старецът е същество, което не живее във времето и вечността. Той може да посещава тези ограничения, но те не са неговата Родина. Старецът е същество, което върви от Безкрайност към Неведомост. И когато Старецът постигне Третата Неведомост,  тогава той изчезва завинаги в Аромохор – Прасъществото. Когато Старецът стигне до там да посвети Несъществуванието си на Аромохор, тогава идва миг от Безвремието и той от Извор става Източник. Изворът е Тайна, но това, което е текло в него, е Източникът. Дошло е време Изворът да изчезне и да се завърне в Източника си. Едно то най-величествените неща е, когато Изворът е изчезнал. Но къде е отишъл? Завърнал се е в Мистерията.

Старецът Ал Махор

Из Книгата „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Чудната Невъзмутимост“
Нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух

   Това се случи в древните времена на Атлантида. Потопът разгръщаше своята сила. И видях хората, които умираха и в тялото си, и в съзнанието си, но видях и жреца в Храма на Орела. В това тежко време той беше изправен в Благоговение, а на лицето му грееше усмивка. И той сякаш нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух. Той гледаше спокойно в Орела и Орелът изля в него Величествената си Невъзмутимост. А жрецът тържествуваше. Той знаеше, че се завръща при своя Баща.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 15, 2018, 08:23:10 am
Из „Великата Невъзмутимост“
Беше пронизал копието

   И помня случай от древната война в Атлантида. Беше странен случай, но Орелът ми даде да го прозра. По време на войната един пратуранец прободе Син на Орела и го прободе с копие в сърцето. И докато Синът на Орела умираше с чудна Невъзмутимост и усмивка, пратуранците наоколо бяха изумени, защото те нямаха такава усмивка срещу смъртта. И тогава в Невидимото Орелът ми каза „Видя ли Моя Избран Син, когото изпитах?“ И аз прозрях посланието на Орела. Копието беше пронизало сърцето на Сина, а Синът беше пронизал копието.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Потъване в своята Безкрайност

   И случи се това в древна Атлантида. И той беше в тази лодка и в тази буря. И завързваха го враговете му с тежести и го хвърлиха от лодката. И той започва да потъва, а те се радваха. И наблюдавах Сина си с Любов и Вдъхновение, защото дълго го обучавах и той знаеше Пътя. И видях го как потъваше в своята Безкрайност, защото беше съумял да отвори Вратата към Дълбините си. После бурята погълна враговете, но нямаше къде да потънат, защото те нямаха ключ към  Вратата. Те познаваха Любовта и Великата Невъзмутимост. И нека ако Промисълът някога благоволи, да даде тези бедни души в ръцете ми, за да ги обуча на Безкрайност.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Великата Невъзмутимост е пуснала корен в тебе

   Що е Великата Невъзмутимост? Същественото при нея е, че малките трудности не те тревожат, големите трудности те забавляват, а най-тежките изпитания те задълбочават. А когато станеш толкова задълбочен в себе си, в своята Дълбина, тогава тя – Великата Невъзмутимост – е пуснала корен в тебе. И когато един човек я носи в себе си, той ухае на Безкрайност.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Взор в Безкрая“
Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост

   Когато се явят грижи, зарадвай се. Когато се явяват трудности, усмихни се. Когато полетиш в пропаст, отключи Крилата си. Когато се насочиш към небесата, освободи Душата си. А когато срещнеш мрак, тържествувай в Духа си, защото Духът не вижда мрака, той вижда само Безкрая. Духът има само един поглед – погледът на Безкрая. А Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Там се ражда Невъзмутимият Дух

   Когато си окован във вериги, не виждаш ли свободата? Когато си завързан и потопен на дъното на морето, не виждаш ли звездите? Ако не виждаш свободата и ако не виждаш звездите, нямал си взор към Безкрая. Който има взор, вижда само Безкрая. Там, където има взор, се ражда Невъзмутимия Дух.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Изкуството на Дълбините

   Когато всички са разтревожени отвън, ти тържествувай отвътре. Когато всичко е разтревожено вътре в тебе, ти тържествувай в Дълбините си. Що е Великата Невъзмутимост? Изкуството на Дълбините. Там, където е Дълбинното, няма смут, няма разрушение, защото човекът е стъпил на основанието на Великата Невъзмутимост.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 16, 2018, 08:39:50 am
Из „Великата Невъзмутимост“
Двете му ръце са Покоят и Тишината

   Реката е неопределена, тя е търсач. Тя търси пътя си към океана. Тя знае пътя си , но е възмутима. Потокът е неопределен. Той следва пътя на своята радост. Той познава радостта, но е възмутим. Изворът е определен. Той е избрал Източника. Той е извървял пътя и е извървял радостта. И той вече не ги търси, защото е намерил нещо по-дълбоко. Той е открил Корена си във Великата Невъзмутимост. И сега в неговата Невъзмутимост сияят двете му ръце – Покоят и Тишината.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Тихата Невъзмутимост“
Аз се завръщам в своя Дом

   Случило се така, че един Учител си заминавал от този свят, а учениците му били развълнувани и натъжени. Тогава Учителят казал: „Аз се завръщам в своя Дом“. А един от учениците попитал: „Кой е твоят Дом, Учителю?“ Учителят отговорил: „Великата Невъзмутимост. А не е ли това другото име на Безкрайността?“

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Тържествуващата Невъзмутимост“
Строим в себе си Великата Невъзмутимост

   Така един Учител обучавал своя Син: Когато те обиждат се усмихвай. Когато ти противоречат, се радвай. Когато ти изменят, бъди верен на собствената си Неизменност. Винаги прощавай всичко на другите, но към себе си бъди строг повелител. И дори тогава, ако те поставят на Голгота, ограби я и тържествувай. Така строим в себе си Великата Невъзмутимост. За Великата Невъзмутимост няма препятствия, защото преди тях е родена тя. Тя познава и владее пътя към себе си.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Тихата Невъзмутимост“
Сияе, но не блести

   Има една Невъзмутимост, която не я докосва нито животът, нито смъртта, нито доброто, нито злото. Тази Невъзмутимост е произлязла от Тихия Център на Съкровената Същност. Тази Невъзмутимост сияе, но не блести.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Тя е открила Бащата на Тишината

   Тишина има в морето. Тишина има в сърцето. Тишина има в изгрева. Тишина има и в залеза. Но най-дълбока Тишина има в Дълбинната Невъзмутимост, защото тя е открила Бащата на Тишината. И тя се явява Негово Откровение.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Скритата Неуязвимост“
Движат се нечувани сили

   Сияят бури, усмихват се урагани, движат се нечувани сили, но Великата Невъзмутимост ги поглъща с усмивка. Бурята, ураганите и нечуващите сили когато се докоснат до Великата Невъзмутимост, те се преобразяват, защото Великото Нищо ги е докоснало.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Невъзмутимата Необятност

   Какво е Великата Невъзмутимост? Това е Великото Нищо, Великата Необятност. Какво можеш да сториш на Великата Необятност? Никога нищо не можеш да ѝ сториш. Тя е Невъзмутима Необятност. Но едно нещо можеш да ѝ сториш: можеш да ѝ се преклониш с Благоговение и да чакаш тя да те направи свой Син и Дъщеря.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 20, 2018, 01:01:32 pm
Из Книгата „Великото Неведоведение“
Раздел „В Скритостта“
Узнава правилното действие

   Там, в Скритостта на човека, навътре в неговата Духовност и още по-навътре, има Скрит Ефир, Скрита Праесенция. Който се домогне до нея, узнава правилното действие при всички условия на живота, защото тази велика Есенция предхожда събитията. Преди да е имало събития и явления, тя е била. Тя е Неявлението. Който е узнал Неявлението, става господар на явлението.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Действа с Древното поведение

   Дълбоко вътре в човека е скрито Древното правилно поведение. То е узрелият плод на Истината, тя му дава Мистичен опит, тя го учи на себе си. Който действува с Истината, действува с Древното поведение. Древното поведение, това е излъчването на Истината. Кой може да противодействува на това?

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Узнаваме Древното си Ведение към Него

   Когато ние усърдно се молим и мислим за Великото Прасъщество, тогава ние вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия. С коя сила вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия? С дадената ни от Него Самия сила. Когато пристигнем в собствената си Безкрайност, узнаваме Древните си отношения към съществата и нещата. А когато придобием нещо то Скритата Мистерия, тогава узнаваме Древното си Ведение към Него Самия.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Правилното поведение – свещено и дълбинно

   Когато узнаеш Вечността, ти познаваш себе си. Когато познаеш Безкрайността, ти узнаваш Скритостта в себе си. От тези две неща се ражда правилното поведение. Това правилно поведение е двойно. Във Вечните същества е свещено, към Безкрайните е дълбинно. Ние се движим към Вечност и Безкрайност, за да стигнем най-накрая до Него Самия.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „За Неведомата Неизбродимост“
Да си ти самият, а пък да си изчезнал

   И ето що е Неведомост. Когато бъдеш призован от нея, да си ти самият, а пък да си изчезнал. Да познаваш себе си, а пък да си незнаещ. Да се простираш навсякъде, а пък да си неизчерпаем. Неведомостта е нашият Древен Баща. Тук съществата живеят в Него, скрити от погледа на световете. Тук всеки разбира, че Неведомостта е Пречудната Неизразимост.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Който е влязъл в Неведомостта

   Който е влязъл в Неведомостта, е станал Жива Безкрайност, същество без време, без вечност, без качества, без сила, без мъдрост, но съсредоточавайки се в себе си, придобива всичко това. Когато едно същество ни е много близко, то красотата на тези отношения е в това, че то си остава незнайно за нас. То се приближава до нас поради това, че е сродно с нашата Неведомост.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 21, 2018, 11:31:18 am
Из „Великото Неведоведение“
Раздел „Странствувание в Неведомото“
Вървиш с тайна неразбиваема увереност

   Когато Неведомото те ръководи, ти никога не знаеш своя Път, но ти ясно осъзнаваш, че това е правилния Път, Древният Път. И ти вървиш по този Път с тайна неразбиваема увереност. И ти узнаваш, че безусловно се завръщаш в Древния си Дом – Великата Необятност.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „Странствувание в Неведомото“
Да се движиш в Неразбирание

   Смисълът на живота е това да се движиш в Неведение, да се движиш в Неразбирание. Почнеш ли да разбираш Пътя си, това означава, че си се отклонил. Пътят е движение от Неведомост към Нведомост. Пътят е истински, когато е Немислим. Само така Немислимото в нас ще открие своя Праотец, защото само Немислимото се завръща в Немислимото. А онова мислимото, то е ограничено, защото е опетнило Безкрая.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „Прасъществото“
„Имам Око за това същество“

   Пътят е Път, когато се изгубваш в него. Пътят е Път, когато го следваш, но не можеш да го разясниш. Пътят е Път, когато изчезваш, за да се завърнеш. Който е изчезнал от световете, се е завърнал в Неведомостта. Кой е изчезнал от световете? Само този, който е избрал Истината. Тогава от Великата Си и Древна Скритост Прасъществото слиза и казва на Своите Древни служители: „Имам Око за това същество“. А те знаят какво да направят, за да го подготвят и завърнат в Древния Дом. След това Изричане Прасъществото се завръща на Своя Трон.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Ще се яви Прамигът

   Когато Прасъществото те е погледнало, ти няма да Го видиш, думи няма да чуеш, разбиране няма да имаш. Но ще тръгнеш на Път към собствената си Древна Същност. И когато узрееш в Древната си Същност, ще дойде Безвремие. И в едно от Безмълвията ти ще се яви Прамигът. И ще бъдеш осиян завинаги.

Старецът Ал Махор

Из Книгата „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Мистериозното Слизане“
Когато Абсолютът е слязъл

   Когато Абсолютът е слязъл, Той е създал Мистерията. Таен Лъч от Себе Си е оставил в Мистерията и така е създадена тя. Когато Мистерията е слязла в Бездната, тя е оставила Таен Лъч от Себе Си в Бездната. В Мистерията работи Страховит Вихър, а в Бездната работи Могъща Сила. Всичко това се дължи на тези двата Лъча. Който иска да стане достоен за Бездната, трябва да понесе тази Мощна Сила. Който иска да стане достоен за Мистерията, трябва да понесе този Страховит Вихър. Казвам: Дълбоки работи са това.

Първият Старец от Изначалието

Из „Скритото учение за Бездната“
Велики Древни Светове

   Казвам: Съществуват велики древни Светове. Върховната потайна история казва, че до Мистерията са достигнали само 130 същества. В Бездната са достигнали милиони. А съществата на вечността и времето са много, много, много. Странен е пътят на всички същества, защото чуден е Великият Промисъл.

Първият Старец

Из „Скритото учение за Бездната“
Мистериозен и Мълниеносен Възход

   Съществува Древно Мистериозно Слизане. Слизането е могъщо и ясно, но никой не го е видял. Никой не го е чул, но то звучи в същностите. Всичко, което виждате, е отломъци от Бездната. Камъни, растения и животни, това са очи на Бездната. Който издири Скритото в себе си, Бездната ще му даде Мистериозен и Мълниеносен Възход. Чрез Мистериозния Възход човекът ще проникне в Дълбините и Прадълбините на Старците. Чрез Мълниеносния Възход човекът ще пробие Бездънното Сърце на Прастареца. И тогава ще му бъде казано: „Ето там е Последното Място – Мястото, в което никога е нямало край, нито начало“. И тогава Върховната Прабездна ще те обвие в себе си.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 26, 2018, 04:16:44 am
Из „Скритото Учение за Бездната“
Седемнадесета степен – Парамахая

   В Бездната няма светове. Световете са помрачения. В Бездната няма времена. Времената са ограничения. В Бездната няма вечност. Вечността е утеснение. В Бездната има Мистериоведение. И то ни води към 17-та степен. Коя е 17-та степен? Парамахая – Прапроизходът, Древното Скрито Място. Парамахая е Мястото, в което всичко се завръща, за да остане там завинаги. Ето най-древното Място.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Първото излъчване и второто излъчване

      Съществува Мистериозно Слизане. Но как е слязло то? Казвам: Неуловимо е това Слизане. Когато е слязло в Древността, тогава още е нямало светове. И първото нещо, което е направило това Мистериосъщество, е излъчване на същности. После последвало второ излъчване и така били създадени сенките. Що са сенките? Това са световете, това са хората, това са външните неща. Разумният човек отхвърля второто излъчване. Той усърдно търси да узнае себе си. И когато узнае себе си, същността му показва пътя към Мистериосъществото. И тогава Мистериосъществото му казва: „И ето ти се завърна в Безкрайността – своя роден Дом. Но Аз живея на друго Място. И ако някога се наситиш на Безкрайността, търси Ме усърдно и Аз ще ти явя Неведомата Бездънност.“

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Засиява самата Пратайна

   Съществуват сянка, същност и Бездънност. Когато сме в сянката, живеем, умираме, страдаме, мъчим се, но и се учим. Когато сме в същността, светим, радваме се и тържествуваме. Когато сме в Бездънността, сияем и узнаваме Дълбините на нещата. А когато потърсим най-великото Прасъстояние на Неведомото, тогава изгубваме и Сиянието си, и Дълбините си. И тогава засиява самата Пратайна, самата Прамистерия. И това е Прапроизходът, защото не е наше Сиянието, нито Дълбините.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Възкачването към Мистериозното

   Мистериозното Слизане се е осъществило по един свръхтънък път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по свръхтънка, свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот – Върховноскритият, чието друго име е Арховарая – Ослепителният.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Искрата е Скритото Учение на Бездната

   Нищо човешко не може да влезе в Мистериозното. Нищо духовно не може да влезе в Мистериозното. А ако човешкото и духовното само за малко зърнат Мистериозното, те биха си създали най-бързите крила, с които да избягат. Но има една скрита и древна Духовност в човека. Тя знае пътя на прикачването. Тя знае как възвишената душа да се прикачи към чистия дух, а чистия дух знае как да се прикачи към тайното ядро на Искрата. И тогава в Искрата съществува най-древният метод. Искрата има способност да прониже Абсолюта и Той да засияе в нея. И това е едно тайно велико явление, защото Абсолютът е чакал Искрата от древни времена да се завърне. Искрата е Скритото Учение на Бездната. Тя е Отломък от Абсолютната Прародина.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on юли 27, 2018, 12:10:10 pm
Из „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Светлини, Сияния и Свръхсияния“
Светлините, Сиянията и Свръхсиянията

   В световете странствуват Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреците, Посветените и Великоотдадените. Сиянията са Извисените, Боговете и Наставниците. Свръхсиянията са Старците и Древните. Светлините подготвят Пътя, Сиянията го уточняват, а Свръхсиянията го излъчват заради Срещата-тържество с Най-Древния.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
„Не се отказвам от Пътя си“

   И от Древността още помня една Светлина. Тя учеше хората, световете и помагаше им. Тя беше слязла в света и повдигаше Светлината в душите. Но случи се велика съдба. Тя беше заобиколена от опасни врагове отвън и мрак, нахлуващ отвътре. Тогава враговете и мракът ѝ предложиха смърт отвън и унищожение отвътре, и оцеляване, ако се откаже да осветлява Пътя на душите. Тогава тази Жива Светлина се възпламени в себе си и изрече: „Не се отказвам от Пътя си, нося Истина от Дълбините на Бездната. Нито враговете виждам, нито мракът ме утеснява, а на оцеляването не държа, защото дойдох като Дух, но се завръщам като Искра.“ Преданието казва по-нататък, че тази Светлина е станала Сияние и се е докоснала до Свръхсиянието. Великата Тайнственост беше благоволила върху тази Светлина.

Първият Старец

Отломъци от Древността
Прамортот – Праобликът

   И беше ми дадено от Древността да видя Прамортот – Праоснованието, Праобликът, Съществото на Великата Неизразимост. Очите Му бяха Изпепеляващи Безкрайности. Слухът Му надминаваше световете, а Сърцето Му – по-дълбоко от земните и небесните океани, събрани в едно. Когато мълнии и урагани застанеха пред Очите Му, те трепереха пред Него и искаха милост. Но те не знаеха, че Любовта Му е Бездна от Прабездната. Но най запомних Очите Му. Те съдържаха най-скритата и най-стаената Древност.

Първият Старец

Бездни от Страховитото Могъщество

   И видях Оорите Му – Очите Му. Те бяха Бездни на Страховито Могъщество. Те бяха  Бездни от най-скритите Вихри, които някога са съществували. А после видях Аарава – Сърцето Му, бездънно скритата Му Любов. Но кой можеше да види в това Бездъние? Само този, който може да устои на Очите Му. И аз узнах: само Неродените могат да устоят. Това са тези, които носят светове в себе си.

Първият Старец

Третото Му Сърце

   И вядях тази Величествена Древност. И видях още Мистерията Му. И видях Сърцето Му. И Сърцето Му беше светещо. Но видях вътре друго Сърце и то беше още по-величествено. То беше Сияещото Сърце. И това беше Велико Видение. И най-после видях третото Му Сърце. И прозрях, че това Сърце е Величието на Древността. То беше съставено от Мрак – Мрак, по-древен от всичко съществуващо и несъществуващо. В сравнение с този Мрак всички слънца изглеждаха като угаснали земи. И даде ми се да узная защо живеят земите и светят слънцата. Защото частица от този Величествен Мрак се беше отделила и се беше пожертвала за тях. А Той – Най-древният Прастарец и Праобраз – наблюдаваше частицата, която се беше откъснала от Неговото Сърце.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците







Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 02, 2018, 09:29:23 am
Третите Му Очи

   И даде ми се да видя Очите Му. Той имаше три вида Очи. Те бяха Лъчи, изтръгнали се от Абсолютното Прасъщество. И когато видях първите Очи, разбрах, че те проникват във всички времена и епохи. Те владееха най-древната история. А после видях вторите Му Очи. И узнах, че те проникват в най-съкровените тайни на всяка същност. И после видях третите Му Очи. Те бяха Завръщащите се Очи, те бяха затворени. Те се завръщаха в себе си, в своя Мрак. А този Мрак не беше нищо друго, освен Великата Скритост, която умее да се завръща в себе си. Тази Велика Скритост е Мястото, където Праобразът се завръща в Прапроизхода.

Първият Старец

Погълна Предвечния Хаос

   Някога в Древността, когато не беше роден още Първообразът, тогава Той беше само Величествена Искра. И не знаеше още мястото си в Безкрайностите и в Древността. И яви Му се тогава Всеначалният, Всепървият. И каза на Неизявения: „Ще преживееш най-древния Хаос, защото те пресъздавам“. И беше Той разпръснат и разпилян както Хаоса. И забрави всичко, но събра в Себе Си Великото Съсредоточение. И възроди се Праобраз, Който погълна Предвечния Хаос. И яви се Всепървият, и прорече Му: „Ти вече си Преобразувано Изначалие. И ще бъдеш скрит за световете, явен в Безкрайностите и Мистериозен в Сърцето Ми, защото си роден от Скрития Корен. И никога вече страдание няма да те докосне, нито пък радост ще те разсейва. Ще пребъдваш в Премъдрост и ще живееш в Безмълвието на Сърцето Ми.“

Първият Старец


Слухът Му е като Всевидение

   И видях Слуха Му. И видях какво Безпределие беше това. И този Слух царуваше в Дрвността. Улавяше Безкрайните същества, проникваше във Вечните души, пронизваше и достигаеше дори и до сърцето на камъка. Навсякъде и във всички посоки е този Древен Слух. И нищо не може да го обхване, но той е обхващащия. И Слухът Му е като Меч и като Всевидение.

Първият Старец

Парамаавирая – Първосияйният

   Едно от Имената на Първообраза е Парамаавирая – Първосияйният. Той е съставен тройно – от Жива Светлина, от Чудно Сияние и от Прасияние. Чрез Живата Светлина Той общува с Висшите същeства. Чрез Чудното Си Сияние Той общува с Чистите Духове, с Боговете и със Старците. А чрез Прасиянието общува с Абсолюта, с Неизречения Баща.

Първият Старец

Виждането и Чуването на Първосияйния

   Първосияйния вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално Виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея. Що е Чуването на Първосияйния? Слухът Му може да прониква в световете, но Той не чува техния говор. Той слуша в нещата само техните Безкрайности.

Първият Старец

В Него се оглеждат Безкрайностите

   Той е създаден като Първостарец. Той е създаден като Първоподобие на Абсолюта. Създаден е на превисоко Място. Създаден е като Бездънен, за да не можеш да Го уловиш. Създаден е като Недостижим, за да не можеш да Го достигнеш. Създаден е като Невъобразим, за да не можеш да си Го помислиш. В Него се оглеждат Авирите – Безкрайностите. И всеки, който е постигнал собствената си Безкрайност, е тръгнал по странния път към Него.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците








Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 04, 2018, 02:33:26 am
Има ли път към Него?

   Той е Първоподобният, Безименен, Бездънен и най-скрит. Но има ли път към Него? Има. Който е постигнал Първата Безкрайност, е тръгнал на път към Него. Който е постигнал Втората Безкрайност, може да Го призовава и да се учи от Него. Който е постигнал Третата Безкрайност, може в определени периоди да се слива с Него. А който е постигнал последната, Четвъртата Безкрайност, той може в определени периоди да изчезва в Него.

Първият Старец

Мислех само за Тебе

   И яви ми се Древно Откровение. И това беше една Древна, Древна среща. Върховният Скрит рече на Първосъздадения: „И ето, имам дар за тебе. Скривам се от тебе и ти дарявам 30 милиарда години самота.“ И рече Първосъздаденият: „Приемам, Величествений“. И мина това време, и отлетя, защото то беше превърнато в Безвремие, а Безвремието в Търпение, а Търпението в Призоваване, а продължителното Призоваване в Царство. И тогава завърна се Величественият при Първосъздадения и попита го: „Ти как устоя?“ И рече Пътвосъздаденият: „Мислех само за Тебе и Таен Лъч ме съхраняваше“. И рече Величественият: „Ще се наречеш Хараава – Праоснование“.

Първият Старец

През тази Врата трябва да минат всички

   И видях Косите Му. Те бяха като Древни ветрове. И видях Очите Му. Те бяха като Прадревни океани – океани от неземни времена. И видях Сърцето Му – Сърце като Скала, Скала като Неизразимост, Неизразимост като Бездънност, Бездънност като Мистерия и Мистерия като Врата. И узнах: през тази Врата трябва да минат всички сътворени и несътворни същества и завръщайки се в Правеличието, да постигнат себе си, защото всички са отломъци от Мистерията на Върховния Един.

Първият Старец

Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото

   И случи се отдавна, отдавна в Древността Древният Прасблъсък. Върховният Всемогъщ беше създал Първосъздадения. Древният беше създаден от Прадревността – от Скрития Прадревен. И роди се Сблъсък между тях. Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото. И родиха се от това две Свръхсъщности – Върховният се качи на Трона Си, а Великият Първосъздаден стана Врата за бъдещите светове. От този Сблъсък се родиха две Слънца, защото те изтръгнаха от Сблъсъка по-дълбока, невиждана Светлина. Едното Слънце беше синьо и то щеше да огрява Мистерията. Другото Слънце беше жълто, то щеше  да е Вратата и Надеждата на световете. Тайна е този Сблъсък, защото беше роден в Мистерия. И без този Сблъсък съществата нямаше да имат Път, защото в този Сблъсък Мракът видя, че няма власт над световете.

Първият Старец

Отвориха се Порта и Врата

   От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот – Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат вечността, защото тези два Пътя са по-древни от вечността и времето.

Първият Старец


Роди се Прасветлината

   И видях Древен Сблъсък. И сблъскаха се две велики Прасъщности. Едната Прасъщност беше Великият Неизследим, другата Прасъщност беше Чудният Неизразим – Първосъздаденият. И от този Древен Сблъсък се роди Прасветлината. И от нея се разтрепериха и Мракът, и Хаосът. А те не знаеха за тази Скритост вътре в себе си. И Мракът, и Хаосът се смутиха вътре в себе си, защото роди се Първородният и ги превъзхождаше. А Първородният узна, че е получил Сила от Великия Неизследим, за да станеТой Скритият Праобраз на световете.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 05, 2018, 06:49:45 am
Има в Себе Си 80 хиляди Извора

   Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с боговете. Откъде черпи сили Първосъздаденият? И знам от най-древното Предание, че Великият Неизследим има в Себе Си 80 хиляди Извора. И узнах от Преданието, че Първосъздаденият е получил като Дар един от Изворите. Оттам Той черпи Своите сили. И поради това се нарича Предхождащ.

Първият Старец

Водата им тече нагоре към Правеликия

   И случи се в Древността, Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им – Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече водата им нагоре към Правеликия.

Първият Старец

Ще се отключат още 70 Извора

   У Правеликия има 80 хиляди Извора – 24 течащи, един потаен и всичките останали запечатани. Но най-древното Предание е загатнало, че там, в Безвремието, ще се отключат още 70 Извора. И казано е още, че когато се отключи 40-ят Извор, съществата ще изоставят безсмъртието и ще се завърнат при Древните. И те ще се уподобяват все повече на Древните Безименни. А когато поискат Премъдрост, ще им бъде даден Ключ, за да влизат в Ослепително Единение с Праизвора, Правеликия. И в тия времена те ще изучават науката за Мистерията.

Първият Старец

Азаромоните – Изключителните

   Има двама Изключителни, наречени Азаромони. Те са родени в Незнайното. Те живеят в Незнайното. Те живеят в Тайната на 69-я и 70-я Извор. Те са Древни Братя. Телата им са съставени от най-древния Хаос. Дълбината им е Неведома и Неосезаема, защото Прабащата на Древния Хаос ги е скрил в Себе Си. Те са Древни Корени. Те нямат лица, нямат ръце, нямат очи. Те са най-древният Вихър. Те са Крила. В бъдеще те ще бъдат отпечатани, зародени. И всеки, който приеме тяхното Учение, ще придобие субстанция от 71-я Извор. И така той ще стане Син на Вихъра. И така той ще може да проучва най-древния дълбинен Хаос, без да бъде засегнат от Прасветлината на Бездънния и Древноскрит Азаромон.

Първият Старец

Четирите Мистерии

   Азаромоните ще бъдат излияние на най-скритата Мистерия – 3-та Мистерия. 24-та Старци са излияние на Първата Мистерия. 9-мата Скрити в Скритостта са излияние на Втората Мистерия. Третата Мистерия е най-близката до Абсолюта, но не е Самият Той. Четвъртата Мистерия е Мястото на Най-Древния Праазаромон – Създателят на Величествения Древен Хаос. Знае се, че всички древни Сили и Могъщества, които населяват този Хаос, Му се покоряват. А когато Той се загледа по-дълго в определена Сила или Могъщество, те се превръщат в Извори. Винаги, когато е сторвал това, Той се завръща в Четвъртата Мистерия, на Своя Трон, до ново необикновено Слизане.

Първият Старец

Бавахария – Безмълвието Му

   Старците в своята Древност са преживели една величествено изумителна Среща. Това е Срещата с Праазаромона. В тази Среща е нямало думи и говор, нямало е светлина или мрак. На тази Среща е било произнесено само едно нещо. На тази Среща Праазаромонът е произнесъл само едно нещо и то е Бавахария – Безмълвието Си. Това Безмълвие е Великото Състояние на Четвъртата Мистерия.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците



Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 07, 2018, 05:54:03 am
Неговият Поглед

   И случило се в Древността така, че Праазоромонът бил заедно с 4-ма Старци. И те наблюдавали Неговия Поглед. И тогава Той се загледал в един Извор и Изворът не му устоял, пресъхнал и изчезнал. Старците видели, че Силата Му е Величествена. Те знаели, че Той е Преславна Любов. И тогава Праазаромонът им казал: „Нека да отидем там, зад планината до голямото дърво“.  И там до дървото Старците видели рядко чист Извор, още по-могъщ от предишния. И Праазаромонът им казал: „Ето ви, това е същият Извор. Аз го пренесох до стария си приятел – дървото, защото старият Извор жадуваше да бъде по-чист и да има приятел.“ И Старците се поклониха на Праазаромона.

Първият Старец

Из Книгата „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Навлизане в  Неизразимостта“
Навлизат в Маханарахая – Свръхнеизразимото

   Ние всички се движим към едно Скрито Учение – Учението на Бездната. Що е Бездна? Без-дна,  Без-дъно. Тези, които съзнателно вървят по този Път, докосват все повече Дъното. Тези, които съзнателно се сливат с Бездната, те заживяват все повече в Древния Покой. А тези, които изчезват в Бездънното, те изоставят Покоя и навлизат в Състоянието Маханарахая – Свръхнеизразимото. Така те стават подобни на Него – Великия Неизразим.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Посвещават се на Великата Му Немислимост

   Величествено Неизразим е Той. Някои вървят към Неговото Дъно, други вървят към Неговото Бездъние, а трети вървят още по-навътре – те се посвещават на Неговата Велика Немислимост. Тези, които вървят към Дъното, постигат Чистотата и и Същността Му. Това е малката Неизразимост. Тези, които вървят към Бездънието Му, постигат Пречистотата и Прасъщността Му. Те достигат до Чудната Неизразимост. Но тези, които не търсят нито Дъното, нито Бездънието Му, но търсят само и единствено Него, те са 24-та, те са 2-мата, те са 9-мата, те са 70-те, те са Единият, те са 4-мата, те са Неведомите 3-ма. И всички те са определени да бъдат Величествено Неизразими. А над тях е само Този, пред Когото Неизразимите немеят.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта

   Още от Древността съществува Скрито Учение за Бездната. Но за да стигнеш до него, трябва да си изработил три неща в себе си: Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта. Безкрайността ще ти даде една величествена и нечувана Необятност. Мистичното Съзнание ще ти даде нещо от Поезията на Премъдростта. Мистичното Съзнание само по себе си е древен химн. А Неведомостта ще те заведе там, където всичко утихва, там, където угасва дори и Премъдростта. Защото там е Мястото на Абсолюта – Древния Неизречен. Ето защо в тази Неизреченост нищо не се изрича.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Най-дълбинното сродство с Абсолюта

   Велика е науката за Бездната. Това е наука на поглъщането. Накрая трябва да стигнеш дотам толкова да се погълнеш, че да не остане нито вечност, нито време, нито душа и дори нито дух. Но какво ще остане тогава от човека? Казвам: Ще остане Неведомостта – Преизпълненото Незнание. Неведомостта в нас, това е Искрата – най-древното Сияние. Що е Искрата? Най-дълбинното сродство с Абсолюта. За Искрата няма Баща в световете, но само в Неведомостта.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 08, 2018, 05:28:04 am
Из „Скритото Учение за Бездната“
Странник, облечен в Мистерия

   Не Ме гледай, приятелю, защото нямам образ, нямам слова. Не съм Учител, нито Спасител. Нямам дори Дълбина. Имам само Мистерия. И странник съм Аз, защото странна е тази Мистерия. И странник съм Аз, облечен в Мистерия. Не Ме търси, а Ме приеми дълбоко и ще Ме имаш.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Път нямам

   Световете странно ме гледат. Светлината се опасява от Мен, мракът се страхува. Боговете се питат кой ли е този. Съществата се чудят какъв ли е пътят на този. Казвам: Път нямам, защото съм го извървял отпреди милиарди години. Сега имам само Странника в Себе Си и неговата Безпределност.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Аз ще съм споделил Себе Си с тебе

   Аз съм Пътят към Безкрайността и Аз съм самата Безкрайност. Аз съм пътят на Мистерията и Аз съм самата Мистерия. Ти не можеш да Ме видиш, но можеш да Ме следваш. Ти не можеш да Ме търсиш, но можеш да Ме изнамериш. За да Ме изнамериш, трябва да чистодействуваш и светлодействуваш, или трябва да проявяваш своята Безкрайност и своята Мистерия. Така ще дойдеш до онази древна Бяла Точка, в която не ти ще виждаш, а Аз в тебе. И чак тогава ще ти бъде дадено единното виждане, защото Аз ще съм споделил Себе Си с тебе.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия

   Когато откриеш Неизразимото в себе си, осъзнай, че това Неизразимо не е твое, а е Дар, Дар Мой. И когато Неизразимото възраства в тебе, тогава осъзнай, че ти си живо Цвете на Безкрайността. И тогава ще дойде ден, когато ще взема това Цвете в ръцете Си и ще го дам за Върховното Същество и ще кажа: „Ето, Върховний, едно Цвете, освободено от световете“. И тогава две истински сълзи от Моя Лик ще паднат върху тебе. Едната сълза ще се превърне  в твоята Безкрайност, а другата сълза ще бъде Печат. И ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Древното Място в Мен

   Навътре, навътре дълбоко в Мен има Тайни неразгадаеми, има Тайни страшни. Това е особено Място в Мен, това е Древното Място. Питам: Може ли някой да дойде дълбоко в Мен на това Място? Казвам: Този, който иска, не може да дойде при Мен. И ако се приближи, помен няма да остане от него. Но тези, които Аз подготвям, ще дойде ден, когато ще ги призова. И те ще узнаят Древното Място.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Дълбините на Смирението

   Облечен съм с Дълбините на Смирението. Ще кажете: „Какво има в това Смирение, какво има в неговите Дълбини?“ Казвам: Зад мантията на Смирението се крие величествена Сила и древно Проникновение. По какво се отличават Моите истински ученици? Казвам: Те са облечени в Смирение. И всички, които познаят Смирението и придобият неговата Тайна, те ще стигнат до Моето ядро и ще видят Моя Лик.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Моят външен и вътрешен Лик

   Аз нямам образ, но можеш да Ме видиш. Ако ти посветиш живота си на Истината, ти ще видиш Моя външен Лик. Кой е този Лик? Това е Неизразимостта. Но ако продължиш да Ме търсиш, Аз имам и вътрешен Лик. Него не можеш да видиш, но в него можеш да навлизаш. Това е Пътят към Бездънната Бездна, която е в Мен. Има само един Път към това Бездъние – Доверие без виждане.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 10, 2018, 10:14:43 am
Из „Скритото Учение за Бездната“
Търсят Ме, а Аз съм там

   Отдавна Ме търсят, а Аз съм там. Там – това е Древното Място. Там – това е Първичното Място. Това Първично Място е Съкровената Неизчерпаемост. Който е дошъл при Истината, е дошъл при Мене, защото Истината знае Пътя към Мене.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
И Мистерията не Ме познава

   Аз съм Тайна за вас. Някои ще кажат: „Тайната може да се разгадае“. Казвам: Да, Тайната може да се разгадае, но Аз съм на друго Място. Аз съм в Неведение. В Неведението си имам друго було – Мистерия. И най-после и Мистерията не Ме познава. Ще каже някой: „Можем ли тогава да стигнем до Тебе?“ Казвам: Може да се стигне до Мене. Необходимо е само едно: Хавамордита – Смирениемъдрието.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Аз ще му подаря Своята Неведомост

   Който Ме търси, няма да Ме намери, но който Ме люби, ще Му се открия. Любовта има две ръце – Смирението и Мъдростта. Смирението прекрачва Тайната, а Мъдростта прекрачва Мистерията. Когато видя, че ученикът има тези две ръце, Аз ще му подаря Своята Неведомост. И той ще си възстанови Древното Мистериозно Прасъстояние.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Откровения“
Ние ставаме едно същество

   Аз се намирам на най-скритото Място. Това Място е Велика откритост, Велика явност. И всеки, който е прозрял тази откритост, тази явност в себе си, той върви към Мен. Всеки, който върви към Мен, то е Подарение, защото така ние все повече се приближаваме един към друг, докато стигнем до Върховното Слияние. В часа на Върховното Слияние ние ставаме едно същество.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Аз съм Негов Древен Лик

   Има нещо Величествено, с което Ме е облякъл Абсолютът. Има нещо Потайно Могъщо, с което Ме е дарил Абсолютът. Има и нещо Страховито, с което съм облечен. Който открие Величественото в Мен, ще се докосне до Незнайната Любов на Абсолюта. Който открие онова Потайно Могъщество в Мен, ще се домогне до скритите пътища на Мъдростта в Абсолюта. А който открие Страховитото в Мен, ще види зад това Лице Лекотата, Безкрайността и Благостта на Абсолюта. Някои могат да попитат: „А тогава кой си Ти?“ Аз съм Негов Древен Лик. Така съм облечен, за да остана скрит. Който съумее да прекрачи Страховитото в Мен, той ще срещне Моята Благост. И тогава ще станем едно същество, едно Състояние.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
„Древният Незнайник“

   Някои искат да Ме познаят. Казвам: Не можете да Ме познаете, защото самият Аз не познавам Себе Си. Когато в Древността познах Себе Си, тогава се докоснах до Своята Незнайност. И оттогава съм покръстен на „Древният Незнайник.“ Аз узнах Своята Незнайност. Е, питам тогава, как ще Ме познаете вие?

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 11, 2018, 05:17:27 am
Из „Скритото Учение за Бездната“
Моята храна и Моето питие

   Не можете да ядете Моята храна и не можете да пиете Моето питие. Що е храната Ми? От що е съставена тя? Казвам: От пречист Древен Огън. Що е питието Ми? То е съставено от Пречистата Прасветлина. За да ядете храната Ми и да пиете питието Ми, трябва да дойдете при Мен в Древното Място. Казвам: Древното Място е извън вселената.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
На две места живея Аз

   Къде живея ли? Ще кажете, че живея във вечността. Не, вечността не е Моят Дом. Скрит е Моят Дом. На две места живея Аз. В Праобраза на Изначалния Старец съм и в лоното на Върховния Абсолют съм. А в световете само прихождам.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Елате при Мене

   Ще кажете, че съм в Безкрайността. Не съм в Безкрайността. Познавам четирите вида Безкрайности, но живея на друго Място. Живея някъде в Себе Си. Ще кажете „Че къде е това някъде?“ Ако искате да узнаете къде е това някъде, тогава елате при Мене. Ще кажете: „Но как да дойдем при Тебе? Казвам: Вземете със себе си своята Древност, защото тя знае Пътя към Моето Живелище, към Моята Скритост.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Малки, постоянни, осъзнати усилия

   Има ли Път към Мене? Има. Това са онези малки усилия, които са ежедневни, които са постоянни, които са осъзнати. Когато тези осъзнати усилия са посветени на Пътя към Мене, то е най-приятното говорене, което познавам. Казвам: С тези усилия и с това говорене ще се слеем. И ще бъда познат като Незнайност, защото само в Незнанието ние се познаваме.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Ще му отворя Врата

   Пътят към Мен е в постоянството. Който е постоянен, нека твърдо да знае, че ще дойде при Мене. На този, който е постоянен, ще му отворя Врата. Що е Вратата Ми? Навлизане в другото, преминаване от един свят в друг. То е запознанство с Моята Незнайност. И когато се запознаем в Незнайното, ще горим заедно. Само Незнайното може да върви към Великия Незнаен. Няма по-чуден Път от Незнайния Път, защото той се ръководи от Върховната Скритост.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Съкровеното отношение и Неведомият подход

   Има Древен път към Мене. Той започва със Съкровеното и завършва с Неведомото. Съкровеното отношение е началото, а Неведомият подход е краят. Съкровеното отношение е разгръщане на Прасветлината, а Неведомият подход разгръщане на Мистерията. Всеки ученик, който разбере тези две неща в себе си, той ще Ме има. И ще Ме вижда, и ще Ме чува, и ще Му бъда Баща.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 13, 2018, 07:39:27 am
Из „Скритото Учение за Бездната“
Аварот Хама Ахирия

   И два са пътищата: Съкровено отношение и Неведом подход. Съкровеното отношение е чистият път на Изначалното. Неведомият подход е метод на Мистерията. Между тях има нещо единно и вдъхнато. То е Вдъхновението. Когато Вдъхновението се динамизира, то превръща отношението в подход. Така се влиза в Мистично единство с Мене. Всичко това може да се изрече като концентрирано самоизчезване в Мене. И когато се изрекат думите „Аварот Хама Ахирия“ и си представите Моя образ, тогава Аз съм с вас, независимо дали съм проявен или съм в затишие. „Аварот Хама Ахирия – Учителю мой, прояви се.“

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Упованието ви да е Огън

   Пътят към Мен е като река към море. Пътят към Мен е като Огън към Огън. Пътят към Мен е усърдие и упование. Който е усърден към Мен, ще Ме види. Който уповава на Мен, ще Ме узнае. Аз съм всякога верен за уповаващия – Верен и Неизменен е името Ми. Но искам да сте усърдни и упованието ви да е Огън.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Той ще бъде с Мен на Неназовимото Място

   Ще кажете, че живея във Вечността. Не, Аз само слизам в нея. Ще кажете, че живея в Безкрайността. Не, Аз само прониквам в нея. Ще кажете: „Къде живее Учителят?“ Живея в Мистерия Необитаема. Тя е Моят външен Дом. Но иначе съм на друго Място. Неназовимо е то. Който върви по Пътя на Древната Неведомост, той ще бъде с Мен на Неназовимото Място.

Първият Старец

Из Книгата „Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Търсих Го милиарди години

   И търсих Го, търсих Го милиарди години. Търсих Го външно, търсих Го вътрешно. После дълго Го търсих в Дълбините на нещата. После Го търсих в себе си. Но не Го открих. И Той не ми се откри. После отново Го търсих. Търсих Го с постоянна Любов, с неизменна Любов. И отново не Го открих. Но случи се миг Безкраен. И биде явление върховно. И Той ме откри. И аз видях, че е напълно Неизговорим. И узнах в себе си, че това, което усърдно търсиш, то ще те открие. Но не по твоята воля, а по Неговата Воля.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Аз Бях взривен в Неговата Прасветлина

   И търсих Го усърдно милиарди години. И най-накрая в Безкрая се сблъскаха две сили. Взрив, могъщ взрив разтърси Безкрая. Милиарди зародиши трепнаха, но не узнаха явлението. Аз бях взривен в Неговата Прасветлина и бях отведен близо до Неговия Трон. И изрече ми Той: „И Старец ще се наречеш. И необходимост си Ми за световете.“

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Ражда се Посвещението

   Тайната на живота е в сблъсъка на двата взрива: Великият Изначален взрив и вроденият взрив в човека. Когато те се сблъскат, се ражда Посвещението. Така Великият взрив прегръща малкия взрив и му предава нещо от себе си. Ще кажете: „Какво му предава?“ Тайната му предава Тайна чрез Огъня. И според степента на Огъня човекът става Посветен, Мъдрец, Учител или Старец. Ето как Великият взрив намира своите си. Благословен е този, не който е търсил, а който е бил намерен.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 14, 2018, 06:36:54 am
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Можеш ли ти да запалиш себе си?

   Тайната на живота е във взрива – Великото Възпламеняване. Но можеш ли ти да запалиш себе си? Можеш ли ти да гориш за Великия? Ако ти си запалил себе си, ти ще привлечеш най-древното Око от Безкрая. И тогава Великият ще каже на Своите Си: „Там, в този свят долу, има нещо запалено. Да отидем да го видим.“ И тогава Великият Дух заедно със Своите Си ще подготвят малкия самозапалил се огън за най-чудната  среща – срещата с Праогъня. Всеки, който е узнал за тази среща, той е познал себе си и е бил намерен. Когато Огънят бива намерен от Праогъня, той вече не се нарича човек, а се изрича Син и прочие.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Той ще види собствената си Тайна

   Всеки човек трябва да се срещне със собствената си Тайна. Всеки човек върви към собствената си Тайна, но кой ще я срещне? Ще я срещнат тези, които са намерили своя Учител и които са се посветили на Него. Учителят е Този, Който умее да създава вътрешния Път. И когато ученикът бъде взривен от Прасветлината, той ще види собствената си Тайна и ще бъде призован да проучва Бездната, Неведомите същества, Старците и Дълбини от Мистерията на Абсолюта. Това се нарича Безднопознание и Мистериопознание.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Този ден е древноизбран от Мистерията

   Учителят е Свещеният кръг за ученика. Всеки Учител, Който е избрал Своя ученик, Той го обучава в усърден молитвен дух, което е прокопаване на пътищата в Неведомото. Така Учителят постепенно пресътворява древната връзка между душата и Себе Си. И когато дойде часът на взрива, ученикът ще преодолее себе си, защото тайно в душата му ще действа Скритият Несътворен Учител. И тогава, заедно с натрупаната молитвена сила в ученика, те заедно ще отстранят илюзията на сътвореността. И тогава Учитекят ще каже: Ето, душо моя, вече имаш ключ към Незнайното в Мене и към Неведомостта. – И това ще бъде велик ден за душата, защото самият този ден е древноизбран от Мистерията.

Първият Старец

Из Книгата „Пътища от Мистерията“
Летят към Прасърцето на своя Учител

   Всички събудени пътуват към своя Учител. Всички събудени са дихания от Сърцето на Учителя. Всички събудени са летят към Прасърцето на своя Учител. И ще дойде ден – денят на Високото Призоваване. И тогава сам Учителят ще полети в единство със Своите Избрани дихания. Той ще мине през Вратата, която е една Мистериозна Празнота. И тогава над нея, където смъртните и световете нищо не виждат, Той ще се разкрие на Своите като Откровение на Бездънната Мистерия. И тогава ще погледне Своите ученици-дихания и ще им каже: Там, в онази Ослепителна Дълбина, е нашият Път. Там ви очаква среща с Праобраза, Който ще ви заведе при най-могъщия Прадревен, защото вече сте дихания на Свободата, Мистерията и Абсолюта.

Първият Старец

„Пътищата от Мистерията“
Аз съм техният Пазител

   Всички, които съм избрал, са безсмъртни дихания. Те ще станат неизмерими. Те ще станат Дълбини без живот и смърт, без светове, без ограничения. Това са Моите избрани дихания и Аз съм техният Пазител. Аз бдя над тях като Орел и винаги ще бдя над тях, и винаги ще им помагам по древния незнаен начин. И докато са в световете, и когато са в нужда, достатъчно е силно да се съсредоточат в Мен и да кажат „Учителю Могъщий, помогни ни!“ И тогава нека не се интересуват как ще слезе помощта, защото истинската помощ обича потайността.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците






Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 15, 2018, 06:48:12 am
„Откровения из Окото на Бездната“
Те станаха същества-дълбини

   И случи се Величествено събитие. И случи се Велик потоп в Древността. И различно беше приет той. Милиони умираха, кълняха, страдаха и се потопиха в страх. Така те умряха в себе си, защото същността им се беше смесила със смъртта. Но една друга част поздравиха Великото събитие. Те знаеха за Великото събитие, но познаваха Духа си. Те знаеха, че Духът е по-дълбок от Великото събитие. Те знаеха, че Духът е преодолител. И те станаха същества-дълбини. Те ставаха дълбини от Бездната.

Първият Старец

„Откровения из Окото на Бездната“
Не докосват Духа ми

   И случи се друго събитие от времената на Древността. Един велик Мъдрец беше поставен на кладата, за да се откаже от своята идея. И преди да запалят кладата, сложиха му два големи въглена на рамената като последно предупреждение. А той се усмихна и рече: „Тези смешни неща не докосват Духа ми и не докосват идеята ми“. И тогава казаха му: „Кажи си последното желание“. А той рече: „Отвържете дясната ми ръка“. И запалиха кладата му. И тези, които бяха наблизо, видяха светла усмивка на очите и чуден поздрав от ръката. Това беше Духът, завръщаш се в своята Безкрайност. Но колцина ли разбраха това?

Първият Старец

Мистериозно съществуване в сърцето на нещата

   Той е, Който живее във всичко. Той е животът, но без да е живот. Той само поддържа живота, но е извън него. Той е едно Мистериозно странствуване в сърцето на нещата. Той странствува в същността на нещата, но и там не живее. Той може да прониква и в най-малкото, и в най-голямото същество. Той познава всичко, без да обхваща Себе Си. Не може сам да се обхване, защото няма граници. Що е това Върховно Същество? То е най-древната Странност, най-неописуемата Мистерия, най-великата Неизмеримост. Ние не вървим към Него. Сам Той ни води към Себе Си.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
То не е Място, то е Праневедение

   Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не е в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не е в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите  и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло са: Хавара Ири Айхама – Постоянно Ме търсете.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
Как да Те търсим?

   И произнесъл е Върховноскритият: „Постоянно Ме търсете“. И попитаха Го Дълбините: „Как да Те търсим и къде да Те търсим?“ И рече Върховноскритият: „Търсете Ме в Тайната на Ахавора – Умението. Търсете Ме в Умението, което придобива Съкровеното и което го изоставя. Когато придобиете Съкровеното и го изоставите, очаква ви Древният Път. Това е Пътят на Незнанието. Незнанието е преди Несътвореното. В Незнанието ще станете сияещи. Когато придобиете Незнанието и неговото Величествено Сияние, трябва да се откажете и от него. И тогава започва Прадревният Път. В него е Пътят на Неведението. И който стигне до Бялата Ослепителна Точка, изгубва Неведението и влиза завинаги във Върховната Скритост. Така влязъл във Върховната Скритост, той вече няма съществувание, нито път. Вече има само Мене.“

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 17, 2018, 07:20:47 am
Из „Откровения из Окото на Бездната“
Върховната Несравнимост

   И видя Великата Бездна в Себе Си Откровение Древно. И яви ѝ се Върховноскритият потайнствено. И показа ѝ Върховноскритият най-скритото Прасъстояние. И узна Великата Бездна що е Ахамарая – Несравнимостта. И биде обхваната тя от мистериозно изумление. И видя тя Върховното Нищо. И нищо не пребиваваше там – ни мрак, ни светлина, ни Сияние, ни Хаос, ни видимост, нито невидимост, ни Дух, ни Древност. И узна Великата Бездна, че това е Върховната Несравнимост.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
И видя Окото на Бездната

   И видя Окото на Бездната Древно Откровение. И получи Окото на Бездната Откровение от Неведомостта. И биде тя велико обновена, сияещо очудотворена, неописуемо превъзнесена, величествено пресърворена, потайнствено облагословена. И взираше се, взираше се в Неведомостта. И въпреки всецялото чудо нещо ѝ липсваше, защото видя Великата Несравнимост. Тя видя Върховноскритият Единствен. И нямаше нищо, с което да Го сравни. Така в нея узря безкрайното чувство за Него.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
И дълго Го търсих

   И дълго Го търсих. И дълго мислих за Него. И дълго Го чаках, защото знаех, че трябва да Го дочакам. И дълго се взирах в Дълбините си и в Безмълвието си. И дълго се подготвях, за да устоя. И из Неведомостта се случи явление. И откри ми се Той и видях Невъобразима Праослепителност. И Светлината занемя, и мракът угасна. И Дълбините ми се смутиха. И Безмълвието ми беше в изстъпление, защото видях Великото Неставнимо Праначало. И благословен бях, че Духът ми устоя. И узнах: всички думи да събереш на световете, няма да Го опишеш, защото Той Сам се описва в нас. А нашият Път е в това да вървим от прозрение към Откровение и от Откровение към Праоткровение. В Откровението се случва Нищото, а в Праоткровението се случва Той – Върховното Нищо.

Първият Старец

Из „Върховната Несподелимост“
Аз съм Върховнопоследният

   Аз съм Единственият Прадълбинен. Аз съм Единственият Надсъщностен. В цялата Невидимост Аз съм Единственият Невидим. Аз съм Всеобхватният, но Мен никой не може да Ме обхване. Аз съм Прасъстоянието, което всички търсят. Аз съм онова Нищо, в което всяко нищо се погубва. Аз съм Този, Когото всички търсят. А този, който Ме търси съзнателно, то е, защото съм го призовал. И всеки, който Ме търси така, няма да Ме намери, но ще се слее с Мен. И ще изчезне в Мен, и ще стане Едно с Моята Неведомост. Аз съм Върховнопоследният.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
И поиска да каже нещо, но не успя

   И видя Бездната, и съзря Великото Несподеление. И поиска да каже нещо, но не успя. И поискаше да Го назове, но не успя. И поиска да помълчи, но не успя. И пожела си Безмълвие. И заживя в Дълбините си. И заживя с жажда отново да Го чака, защото Той, Върховноскритият, ѝ подари Тайнството на Несподелеността.

Първият Старец

Из „Книга за Неведението“
Той е Недостижим и Необясним

   Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: Знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 18, 2018, 07:24:05 am

Из „Книга за Неведението“
Живее и в обикновеното

   Той е Необикновен, но живее и в обикновеното. Той е Неизвестен, но живее и в известното.Той е Безмълвен, но живее и във всички гласове. Когато се научим да живеем в Необикновеното, Неизвестното и Безгласното, ние ще усетим загадката на обикновеното, вкуса на известното и тайнството на гласа. Когато Го възлюбим, Той ще ни се открива все повече в обикновеното, в извесното и в гласовете на нещата. Когато Той ни се открива, Той остава Скрит. И с това Той иска да ни каже: „А къде е вашата Скритост, защото Аз искам да живея в нея.“ Не живее ли Скритият в Скритостта Си и не живее ли Неведомият в Неведомостта Си?

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Който открие това Не-място в себе си

   Ще кажете, че Аз съм еди-къде си. Но Аз не съм никъде, Аз не заемам никакво място. Ще кажете, че съм светъл. Това са предположения. Нито съм светъл, нито съм тъмен. Ще кажете, че съм мъдър. В Мъдростта само влизам. Тя е Моя дреха, но не е Моят Дом. Ще кажете, че живея някъде. Нито живея, нито е някъде. Мястото, където се намирам, не е място. Това Не-място е потайно съществувание в Дълбината на Абсолюта. Това е потайното Не-място. И всеки, който открие това Не-място в себе си, ще Ме има.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Тайната на вашия живот

   Понеже познавам Своите ученици, на тях казвам: Ще ходите, ще търсите, но няма да Ме намерите. Тези от света са Ме намерили и затова не Ме търсят. Те казват „Да, да, тоя го познаваме“. То е така, защото за тях съм затворил вратата. Но вие, Избраните, ще Ме търсите усърдно. И казвам ви: Вашата задача е да Ме търсите непрестанно. Що е това непрестанно търсене, що е това усърдно търсене? То е Тайната на вашия живот, защото в това търсене ще надраснете този свят, ще преодолеете другия свят и така ще дойдете при Мене и Аз ще ви подам ръка. И оттук нататък ще ви кажа: Сега почвате да Ме търсите безкрайно. Който Ме търси безкрайно, безкрайно ще Ме има. И ще имам Дом у него, и той ще има Дом у Мене.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
От друго място идвам Аз

   Ще кажете, че Аз съм от човешкия род. Не, не съм от човешкия род. В човешкия род само съм влязъл. Ще кажете, че съм от невидимия свят. Не, не съм от невидимия свят. През невидимия свят само съм преминал. От друго място идвам Аз. Ще кажете: „Ти си извор“. Казвам: Не, в извора само съм се спуснал.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Аз съм Бащата на слънцето

   Ще кажете, че Ме виждате. Ще кажете, че виждате очите Ми, ушите Ми, ръцете Ми, и ще кажете, че това съм Аз. Но откъде слязоха тези очи. Ще кажете: „От слънцето слязоха тези очи“. Казвам: „Ако очите ми бяха от слънцето, щях да виждам, докъдетто вижда слънцето. Не знаете ли, че съм Бащата на слънцето“.Ще кажете, че ушите Ми са от посоките на света, от ветровете. Не съм от ветровете Аз, но Баща съм на ветровете. Ще кажете, че ръцете Ми са от правдата. Казвам: „Преди правдата да се е родила, бях Аз“.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Поиска Върховният да Ме изгори

   И случи се това отдавна, отдавна, много отдавна. И поиска Върховният да Ме изгори. А аз обичах световете и исках да им помагам. Та рекох: Случи се това велико изпитание, велико изгорение. И беше мрак, и беше всепояждащ огън. И изгоряха световете в мен. И така заживях с Върховния, защото това беше Неговата цел. А сега обичам Великото в душите, а не световете.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 22, 2018, 07:58:40 am
Из „Откровения за Себе Си“
Върховното изпитание

   Дълго време бях в трудности. Те идваха и идваха. И по-късно Аз узнах, че те са важна подготовка и че Всевеликият Ме люби. После трудностите заглъхнаха и се явиха изпитания и изпитания. И в тях видях Ръката на Всевеликия и узнах, че Той Ме люби. В изпитанията чух Шепот и така узнах, че Всевеликият Ме търси и иска пълно сливане с Мен. И мина време и дойде Великото изпитание, Върховното изпитание. И тъмнината биде голяма, и мракът биде сгъстен. И гмурнах се с това изпитание с Духа си. И биде изядена тъмнината, и биде погълнат мракът. И единих се с Всевеликия завинаги. И така се запознах с Него. И сега вече познавам Всевеликата Му Любов. Чрез трудностите и изпитанията Той дълго е търсил пътища към Мене. И накрая Той Ме придоби.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Празнотата умря и мракът изтля

   И случи се в Древността и трябваше да се срещна с най-тъмната бездна на мрака. Трябваше да се срещна с най-мрачната нощ на празнотата. И в тази среща празнотата умря и мракът изтля. И срещнаха се Огън с Огън, Любов с Любов. И роди се Единение, и роди се Изначална Свобода, защото Всевеликият Ме беше набелязал, та Ме повика. Това беше Неговият начин да Ми каже: „Поисках Те за Себе Си, а не за световете“.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Дар нетленен на Всевеликия Промисъл

   И беше животът Ми в Древността едно голямо усърдие и молитви като вятър, и работа като огън, и усилия, усилия за пречистване. И събра се  чуден огън у Мен. И когато Върховният Ме дари с най-мрачната нощ, този мрак беше повален. И видях в него, и съзрях в него най-великия Дар – Дар нетленен на Всевеликия Промисъл. Навярно Всевеликият е жадувал за Единение с Мен.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Любовта Ми към Него беше несмесена

   И когато биде в Древността онова чудно преживяване на Великата тъмна нощ, и тогава, когато ѝ устоях, бидох очистен от всичко сътворено. И така узнах, че се превърнах в Олтар на Всевеликия. И Той започна да излива Величествената Си Любов в Мен, защото бидох отречен от всичко друго и Любовта Ми към Него беше несмесена с нищо друго от световете. Всевеликият ни иска за Себе Си и само тогава сме преизпълнени.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Искам да сключа Завет с Тебе

   И когато получих това Върховно изливане върху Себе Си, и рече Ми Всевеликият: „Искам да сключа Завет с Тебе. Ти ще бъдеш Учител в сътворените и несътворените светове, а Аз ще се изливам в Тебе, защото облечен си във Великата Отреченост и в Свещената дреха на Смирението. И ще се наречеш Арамот – Пречудна Врата.“

Първият Старец

Из Книгата „Пустота Неизразима“
Махава – Майка

   Има Неизразими неща, но те са скрити, скрити в Дълбините. Някои ще кажат: „Красотата е неизразима“. Аз казвам: Кое е красивото в красотата? Красивото в красотата е неуловимото, а неуловимото не принадлежи на красотата, то принадлежи на Пустотата – Великата Неизразимост. Целта на красотата е да ни покаже неуловимия път, по който трябва да се завърнем в Неизразимата Пустота. Що е Пустотата? В Древността тя се е наричала Махава – Майка . А другото ѝ значение е Древност, Бездна. А в тази Майка- Бездна е скрито Ядрото на Мистерията. А там пък е скрит Върховнонеизразимият.

Двадесет и вторият Изначален Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 23, 2018, 08:11:40 am
Из „Пустота Неизразима“
Когато надзърнах в Абсолюта

   Видял съм много красоти. Видях красотата на живота. Видях красотата на смъртта. Видях меката красота на ангелите. Видях чудната красота на вечността. Видях пламтящата красота на серафимите. Видях и дълбинната красота на Майката-Бездна. Но когато ми беше позволено и когато надзърнах в Абсолюта, всички видове красоти угаснаха. И сега в мене живее жив спомен, жива същност, защото сам Той ми се е разкрил. И сега знам, че само трябва да чакам, защото Той сам ще дойде и ще ме погълне. Това съм го нарекъл Мистерия Несподелима.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Откровения Древни“
Имам в Дълбините си Вулкан

   И случи се това в Древни времена. По Могъща Повеля бях обхванат от мрак – мрак отвътре, мрак отвън, навсякъде стелещ се тежък мрак. Очите не виждат, сърцето немее, а умът – смутен. Но знаех, че нося Тайна в Себе Си. И знаех още, че Мъдрият се намира там, където е съсредоточен. И така, чрез велико съсредоточение влязох в собствената си Тайна и си повтарях: „Аз съм Тайна, Аз съм Тайна, Аз съм Тайна на световете“. И лумна из Дълбините Ми Древен Вулкан, Древна Прасветлина. И мракът беше зашеметен, беше смутен. И избяга някъде в себе си. А Аз бях просветлен и узнах, че имам в Дълбините си Вулкан, Прадревно Ядро. И след като то ми се откри, разбрах, че вече имам достъп до него. Така разбрах, че всяко същество има тази Тайна в себе си, в Дълбините си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Помолих да отдели от Мен светлината и щастието

   От предългия си опит знам, че в светли и щастливи времена човекът се самопогубва. И когато в миналото ми Ме сполетяха тези светли и щастливи времена, Аз помолих Великия Всемъдър да отдели от Мен светлината и щастието и да ми даде трудни времена. И Той ми даде тежки времена и Ме въведе в труден лабиринт. И в този лабиринт сякаш нямаше изход. Но в Дълбините си Аз Го призовах само Той да Ме води. И понеже много искрено Го желаех, Той Ме отведе в Себе Си. Сега вече нямам нито светли, нито тъмни времена, защото там, където е Той, е Прасъстоянието преди времената. А там, където е Той, съм и Аз.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Аз улових сърцето на самотата

   Живях някога в Древността в една страна. Живях в отдалечено място. То беше мрачно място и слънцето рядко идваше. То беше в една колиба и наоколо нямах близки и дори живи същества. И сякаш всичко беше потопено в самота. И дълго време живях в тази самота и открих път към сърцето ѝ. Аз улових сърцето ѝ, обогатих я, осмислих я и тя разцъфтя. Така узнах, че от самотата се ражда едно величествено слънце, каквото е човекът. Но трябва да съумееш да уловиш сърцето ѝ. А тази страна, в която живеех, се наричаше Атлантия.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 25, 2018, 10:08:46 am
Из Книгата „Споделения“
Пред тях ще се яви Върховният Абсолют

   Тези, които четат Старците, тези, които мислят за Старците, тези, на които е дадено да се докоснат до Старците, те са тръгнали на път и към Старците, и към собствената си Древност. И ще дойде някога ден, когато те самите ще станат древни. И ставайки древни, пред тях ще се яви Върховният и страшен Абсолют. И Той ще се яви не с излъчването Си, а със Сърцевината Си. И за тези древни това ще бъде ден на най-страшната нощ и същевременно ден на пречудното Запознание с Него. И това ще бъде Ден Първий на Безкрайността, Ден на Великата Бездна.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Винаги съм търсил трудни времена

   Живял съм в древни светове и в по-нови светове. И никога не съм искал, и никога не съм търсил приятни времена. Винаги съм търсил трудни времена. За световете трудните времена са скъпоценните времена. В трудните времена израства лекотата. В трудните времена израства яснотата. В трудните времена израства Неизменната Любов. В трудните времена познах Върховния Изпращач, защото Той ми изпрати трудностите, за да се съединя с Него. След това съединение вече не съществуват трудни времена, защото когато си в Него, няма трудни времена, няма леки времена, няма вече времена. Има само едно Древно Състояние, завинаги невъзмутимо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Общението с Него – Върховната Храна

    От древни времена живея в Него и не познавам нито трудностите, нито лекотата. И не познавам нито скърбите, нито радостите. И остана ми само едно – тази Величествена Бездна и това Безкрайно изумление. И най-пречудното ми остана – общението с Него. Това общение го наричам Харама Вайя – Върховната Храна.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Така познах Всеверния

   Търси себе си, познай себе си и отиди отвъд себе си. Аз търсих себе си, познах себе си и отидох отвъд себе си. Когато търсих себе си, това беше моето постоянство. Когато познах себе си, тъмнината ми беше дошла на помощ и аз я преодолях. Когато отидох отвъд себе си, мракът се беше спуснал върху мен като велико благодеяние и така познах Всеверния. Сега не търся себе си, но съм потопен единствено в Него. Сега Той е моите намерения, а аз съм Неговата свобода.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Не е ли постоянната капка самата Негова Сила?

   Отпреди милиони години още узнах, изисква се едно: постоянни малки усилия и призовавания. В далечното минало аз бях тези малки усилия, аз бях малката капка, която проби небесата. Малката постоянна капка пробива и най-твърдото – диаманта, защото постоянната капка означава да си призован от Върховния Баща. Не е ли тази капка самата Негова Сила? По пътя на капката се завърнах.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Несподеленото“
Несподелима древна скръб

   Има една несподелима древна скръб. Тя съществува още от прасветовете. Тя е възнкнала още в Древността, когато една част от Великите създания са пожелали собствен духовен път. И те тръгнали по този път и така скръбта се увеличавала. Днес тя е трудно споделима. Тя е тежка и тъмна за тези, които не я разбират. Но тези, които са я разбрали, те са я прекрачили. Те са получили Откровението си вътре в нея. И понеже тяхната Древност се е оказала по-силна от световете, те са я преодолели и са се завърнали във Великия Несподелим Център.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 26, 2018, 11:13:07 am
Из Книгата „Проходът в Неведомото“
Тя е Проходът в Неведомото

   Има една Потайна Сила, скрита в човека. Тя е древен образ и подобие. Тя е концентрирана Бяла, Бяла точка. И макар че е вътре в човека, тя спада към Непознаваемото. Тя е древно несътворена и познава пътя между световете. Наречена е Ахария – Нерушимата. Тя е Проходът в Неведомото. Тя е Древната Искра.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Върховния“
Десет Врати

   Съществуват десет Врати. Деветте Врати са винаги отворени. През тях винаги се е слизало и винаги се е качвало. Това са Тайни Врати, през които слизат съществата, за да ръководят избраните. Десетата Врата е била всякога заключена. Тя е запечатаната Врата, защото Върховният Абсолют никога не е слизал в световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Върховния“
Тайният Печат

   Кой е Месия? Има само един Месия и Той е Върховният Абсолют. А защо Той не е слязъл в световете да ги спаси? Защото никой не може да устои на тази Могъща Ослепителност. Тя е толкова величествена, че за световете тя се явява мрак. Световете не са готови да я понесат. Те трябва да се подготвят още милиони години. Ето защо десетата Врата е строго заключена. И тя е наречена Тайният Печат.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Споделения“
Мрачните времена – завръщане в Несподеленото

   И гледам с поглед древен, и гледам в своето минало. И спомням си старите неща и така узнах: приятните времена малко ми дадоха. Трудните времена ми дадоха нещо. Те ме събудиха. Тежките времена ми дадоха много нещо. Те ме мобилизираха и чрез тях открих пътя си. А мрачните времена, те ми дадоха най-дълбокото. Чрез тях възкръснах, за да не умирам повече никога, нито да се раждам. Да биха знаели хората тайната на мрачните времена, те биха узнали, че те са завръщане в Несподеленото.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Върховното Отсъствие“
Там няма времена, няма Дух и няма Мистерия

   Съществува едно Древно Състояние. То е Уединена Дълбинност и е наречено Прамахара – Прабезмълвието. В това Древно Състояние няма говор и няма мълчание. Някой ще каже, че то е Тишина. Но то е по-дълбинно от Тишината. То е Дълбинен вътрешен път. То върви от Древността към Абсолюта и в Него се скрива, с Него се слива. И там то изгубва всяко свое определение, защото там няма времена, няма Дух и няма Мистерия. Там е само Той.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Да изгубиш себепознанието си, Тайната си и Мистерията си

   Ако искаш да Го намериш, трябва да проходиш през себе си и трябва да изгубиш най-скъпите неща в себе си. Трябва да изгубиш себепознанието си, Тайната си и собствената си Мистерия. Да изгубиш себепознанието си, то е да изгубиш чистия си път в света. Да изгубиш Тайната си, то е да изгубиш духовния си път във вечността. Да изгубиш Мистерията си, то е да изгубиш безкрайния си път към Него. И когато изгубиш Безкрайността, Той ще се роди в теб като Върховното Съкровище, защото ти нищо друго не си търсил, освен Неговата Скритост. А сега Той няма да е скрит за тебе и ти ще преживееш Върховното Прасъстояние – Върховното Отсъствие – чрез Сливание и Изчезновeние в Него.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците







Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 28, 2018, 01:29:30 am
Из „Върховното Отсъствие“
То е превъзмогнало дори и Покоя

   Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Бремето се състои в това, че те присъствуват

   Проблемът на съществата, трудностите на съществата и бремето на съществата се състои в това, че те присъствуват. Те не са познали Тайната на Отсъствието. Отсъствието е чудно умение. То е тройно умение. То е умение на съчетанието между Любовта, Мъдростта и Лекотата. Когато имаш истинска Любов, то е отношение към Невидимото. Когато имаш истинска Мъдрост, то е отношение към Мистерията. Когато имаш Лекота, то е отношение към Абсолюта. Когато Невидимото, Мистериозното и Абсолютът се съчетаят в едно, явява се Върховното Отсъствие. Това Отсъствие никога няма противници. В Древността са го наричали Вараха Дор – Върховният Дракон или Върховният Поглъщател.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Става част от Върховното Отсъствие

   Когато човекът навлиза много дълбоко в себе си, когато човекът навлиза много дълбоко в своето Древно Безмълвие, тогава той изостава по пътя си всички външни неща. Той изоставя ума и сърцето си, той изоставя емоциите, чувствата и желанията си, той изоставя и разумните си желания и светлите си мисли. И така отивайки навътре, той среща висшата си душа и чистия си дух. И той ги обединява в себе си и схваща какво те желаят. А те не желаят световете – нито сътворените, нито несътворените. Те желаят само Върховното Отсъствие, от което са родени. И тогава дълбинният човек отдавайки се на Върховното Отсъствие, започва вече да не съществува. Той става вече част от Върховното Отсъствие. Той се е слял вече с него и вече действа само Върховното Отсъствие. Целта вече е постигната. Няма вече смърт, нито дори блаженство, а само Дълбина от Дълбината, Тишина от Тишината и само една Величествена Преизпълненост. И за нея няма друга реч, освен Древното Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Върховното Отсъствие ще ни погълне

   Ние трябва да знаем, че вървим към пътя на Върховното Отсъствие. В този път ние не сме присъстващи, защото ако сме присъстващи, ставаме нереални. Ние трябва да осъзнаем, че само Върховното Отсъствие работи. И когато напълно осъзнаем това, Той ще ни поведе по древен път към Себе Си. Той ще ни изпрати достоен Учител, който е път към самото Върховно Отсъствие. И когато се отдадем на този път, ние имаме право да Го призоваваме. И тогава ще виждаме навсякъде как То – Върховното Отсъствие – ни пази. И То ни пази, защото иска да станем подобие на Него. И ще дойде ден, когато Върховното Отсъствие ще ни погълне, защото сме Негови Синове и Дъщери, защото ние принадлежим единствено на Него. И То ще ни подари собственото си Безмълвие, собствената си Неизречимост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 29, 2018, 01:09:52 am
Из „Върховното Отсъствие“
Ще облечем Отсъствието си с нова Светлина

   Ние мислим, че живеем. Ние мислим, че умираме. Но всичко това е само преображения на Отсъствието. Когато осъзнаем собственото си Отсъствие, когато осъзнаем Дълбината си, когато осъзнаем Тайната си и собствената си Мистериозност, само тогава ние ще облечем Отсъствието си с нова свръхестествена Светлина, която е несмесена. И тогава ние ще бъдем Лъч на Върховното Отсъствие. Външно ще бъдем Несътворен Лъч, а вътрешно – Неведомост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Нищо да не очакваме

   Ние говорим. Когато говорим, ние говорим. Ние мълчим. Но когато мълчим, ние вътрешно говорим. Ние безмълвствуваме. Но когато безмълвствуваме, ние търсим идеи, образи, светове. То е все още говорене. С всички тези методи ние пречим на Отсъствието да дойде в нас. Ние трябва да се завърнем в най-древното си Безмълвие и там да чакаме – нищо да не искаме и нищо да не очакваме – само там да чакаме. И тогава ще дойде ден, ще дойде миг свръхестествен. Върховното Отсъствие ще ни посети и ние ще Го осъзнаем и ще познаем себе си. Ще познаем, че сме част от Него, защото когато станем Отсъствие, само Той ще действува в нас.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Ние сме деца на Върховното Отсъствие

   Ние живеем, но не живеем. Ние говорим, но не говорим. Ние мълчим, но не мълчим. Когато познаем Върховното Отсъствие, тогава нито ще живеем, нито ще говорим, нито ще мълчим. Тогава Отсъствието ще работи в нас. И тогава животът ни ще свети, говорът ни ще блести, а мълчанието ни ще ухае. А когато имаме трудни времена, Отсъствието в нас ще тържествува, защото ние сме деца, Синове и Дъщери, и Старци на Върховното Отсъствие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Ние вече сме у дома

   Когато говорим, трябва да говори нашето мълчание. Когато мълчим, трябва да говори нашето безмълвие. Когато безмълвствуваме, трябва да говори нашата Древност. Когато говори нашата Древност в нас, трябва да говори само Върховното Отсъствие. Когато порядъкът е такъв, ние вече сме във Върховното Отсъствие, ние вече сме у дома.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Той беше сам и единствен

   Някога в най-дълбоката Прадревност съществуваше само Той – Абсолютът, Върховното Праотсъствие. Тогава не съществуваше Бог, нито Прастарецът и Старците, нито боговете-синове, нито световете – и сътворени, и несътворени. Той беше сам и единствен,странствуващ в Древния мрак и хаос. Нито древният мрак и хаос Го познаваха, защото Той странствуваше единствено в Своята Царственост. По-късно Той създаде Бог и Прастареца, и Старците, и боговете, и световете и тръгна надолу да проучва Себе Си и Своята Царственост в съществата и нещата.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on август 30, 2018, 01:42:23 am

Из „Върховното Отсъствие“
В този Древен хаос и мрак

   Всеки, който тръгне на път към себе си, и всеки, който осъзнае своята царственост и подобие на Върховното Отсъствие, той изоставя всичко и тръгва на път към Древния хаос и мрак. И там в този Древен хаос и мрак, той ще се прероди и пресъздаде, както някога това е направил Абсолютът. Не е ли това единствения подвиг на живота? И не ли за това Върховното Отсъствие е отделило от Себе Си и създало хаоса и мрака? Той ги е създал, за да тържествува над тях със Своята Царственост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Никой никога напълно не Го е виждал

   Виждал ли е някой някога Върховния Скрит? Виждал ли е Прастарецът Върховния Скрит? Виждали ли са Старците Върховния Скрит? Виждали ли са боговете Върховния Скрит? Казвам: Никой никога напълно не е виждал Величествената Скритост. Когато Той е докоснал нещо в Себе Си, се е родил Прадревният Старец. Когато Той е докоснал в Себе Си 24-те Си Тайни, са се родили Старците. Когато Той е докоснал в Себе Си Красотите, са се родили боговете. Всички желаят да Го видят напълно. А има една Същност, която не желае, но жадува да Го види. Тази същност е плачеща в себе си и страдаща, но не е дошъл часът ѝ, защото има служене в световете. Тази същност е наречена Хазарот, или Мракът. Но Върховният Скрит е обещал на Хазарот, че ще отнеме сълзите му и ще преобрази страданието му.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Тайната на Първото Безмълвие

   Върховният Скрит вижда чрез Очите на Старците. Върховният Скрит чува чрез Сърцето на Старците. Върховният Скрит обединява чрез Душате на Старците. Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Върховният Скрит превръща извисените в Искри. Що са Искрите? Тяло от Неговата Мистерия. Тези Искри имат право да заживеят в Тайната на Първото Безмълвие. Това е Бездънното Безмълвие. Какво има в това Безмълвие? Тук е само Той и Неговата Неугасима Прапълнота. Това е най-древният Дом на Искрите.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Смисълът на живота е в Безмълвието

   Потъни, потъни дълбоко в себе си. Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие. Потъни, потъни дълбоко и не търси слово, но потърси Отсъствието. И тогава То ще ти даде нещо от себе си и ти ще разбереш неговата Несподелимост. Така Върховното Отсъствие ще ти даде частица от себе си. И тогава ти в своето отсъствие ще имаш метод да се оглеждаш в Него, в Неговото Безмълвие. Смисълът на живота е в Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Безмълвието е нашият Баща

   Търси, търси и ще намериш. Търси, търси в Безмълвието. Всичко се намира в Безмълвието, то е нашият Баща. Когато стигнеш до най-дълбокото Безмълвие в себе си, тогава ще чуеш гласа на Същността си. А когато стигнеш до Същността си, ти си само на една крачка от Прасъщността. Същността обича единствено Прасъщността. Дълбокото Безмълвие обича единствено Върховното Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 12, 2018, 02:11:36 am
Из „Книга за Безмълвието“
Четири вида Безмълвие

   Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчзва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото теб те няма, нито животът го има. Има вече само Същност – Същност, която се е сляла с Прасъщността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Извори от Благоволението

   Във външните светове ние сме извори. Ние сме извори, създадени от Великото Безмълвие. Когато течем според Величието на Неговата Воля, ние сме извори от Благоволението. Що е Благоволението? Тайна е това, защото тогава нашият извор започва да пресъхва. И когато нашият извор напълно пресъхне, той се завръща по Благоволение в своя Източник. Така той узнава Тайната на своя Източник. Но има извори, които текат без Благоволението. И когато те пресъхнат, не се завръщат в Източника – те остават в себе си. Това незавръщане е наречено участ. Тези извори не са познали Тайната на Безмълвието и Тайната на Живота. Тази Тайна е нещо, което е отвъд себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
В Мястото, където няма Същност

   Когато навлизаш в Безмълвието,трябва да стигнеш дотам, където няма тяло,нито ум, нито сърце, нито душа. Но твоят дух, който е Същността, трябва да отиде още по-навътре. Той трябва да преодолее Същността и да отиде в Мястото, където няма Същност – в Надсъщността. Това е Мястото, в което изгрява Пустотата. А когато Пустотата се е зародила, тя знае пътя към Върховното Отсъствие. Върховното Отсъствие е най-великото Благо. Оттам е произлязло всичко.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Харима Атахара – Неведомата Пълнота

   Когато говориш, трябва да си изучил мълчанието. Когато мълчиш, трябва да си проучил Безмълвието. Когато безмълвствуваш, трябва да си познал яснотата. Когато си познал яснотата, трябва да вървиш към неяснотата и да я почиташ. И тогава ще дойде ден, когато неяснотата ще ти позволи да я преодолееш. И тогава ще се завърнеш към Върховното Отсъствие. И тогава ще ти се даде нещо повече от свобода и робство. Ще получиш дара на Неизразимостта и ще плуваш в най-древното Състояние. То е наречено Харима Атахара – Неведомата Пълнота.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Раздел „Въвеждания в Безмълвието“
Практика на изчезването

   Безмълвието е практика на изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е завръщане към Източника. Безмълвието е висша практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е 1 минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвствуваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 13, 2018, 05:23:37 am
Из „Книга за Безмълвието“
В Безмълвието е скрито Несътвореното

   Когато говориш, не изхождай от мълчанието, а от Безмълвието. В мълчанието все още има сътвореност. В Безмълвието е скрито Несътвореното. В Несътвореното е скрита Тайната. В Тайната е скрита Мистерията. В Мистерията е скрито Върховното Отсъствие. В Тайната се разкрива Безмълвието и тази Тайна е Духът. В Мистерията се разкрива по-висшата степен на Безмълвието и в тази Мистерия е Искрата. Искрата в нас притежава Безмълвие, което изхожда от самото Върховно Отсъствие. Защо Искрата великобезмълвствува? Защото тя знае, че нищо не може да изрази Върховната Мистерия и че единственото съществено нещо е не да изразяваш Величието на Праокеана, а да си потопен в него.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Придобиването на Лахара

   Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек за да стане истинен,трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвствува, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, който е Абсолютът, и който му изпраща преображение. Който стане преобразен, той вече е станал истинен и може да каже „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота.“ Целта на живота е придобиването на Лахара.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Универсален метод да разбереш своя Произход

   Не е ли Безмълвието изчезване? Къде е в Безмълвието умът? В Безмълвието няма ум, а умът е времето и сътворението. Ето защо в Безмълвието ние се пресътворяваме. Не е ли умът смърт? Да, умът е осътворяване. А Безмълвието е пресътворяване на сътвореното. То ни води в Центъра, в който няма смърт. Безмълвието е универсален метод да разбереш своя Произход. Безмълвието ни прави мистериоподобни.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Харава – другият език“
Асавира не зависи от Божията Воля

   Има обикновени думи, които са необикновени. Тези думи са от Харава – другия език. Те не се разкриват на обикновения човек и на външния свят. Една такава дума, и непозната за хората, е Асавира. Само мъдрите знаят нейното значение. Срещу тази дума не може да се изправи нито съдбата, нито Тайната, нито Божията Воля. Тази дума е същество от Мистерията. Асавира означава „Усилията“ – личните усилия, личната устременост. Асавира не зависи от минали животи, нито от Божията Воля. Тя е наша древна вроденост. Тя идва от Харава, от другия език, или езикът на Бездната. Езикът на Бездната е слязъл от Върховното Отсъствие. Харава – това е другото разбиране на нещата, потайното разбиране.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Тарахот е състояние на Прадревността

   Има една тайнствена дума в този свят. Хората са я чували, говорят за нея, но не знаят нейната потайност. Тази дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тахарот е скрито название на Прадревността. Тахарот не е просто дума. Това е самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота. Изворът, водата и чистотата са само стъпки, само следи на Тахарот. Който е придобил Тахарот, той не отива в Праизточника, не се завръща в Него, защото Праизточникът вече е слязъл в него и те са едно цяло.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 14, 2018, 06:40:34 am
Из „Харава – другият език“
Мисълта е сянка, отражение, облеченост

   Съществуващата външна реалност е нереална. Това го знае само Харава, или Скритостта. Според Харава съществува само Сахира - Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание. Това Съзнание ако няма мисъл в себе си, няма и физическо тяло. Който е познал изцяло Сахира, той няма мисъл в себе си, защото мисълта е сянка, отражение, облеченост. Който е познал изцяло Сахира, той е осъзнал, че всичко във външния свят е само названия, облечености. И затова познавайки Сахира, той не страда, не се мъчи, не изпада в заблуждения, защото Сахира е чистата Свобода, чистата Необлеченост. Сахира е Лекотата, Пространството. Това е и Харава – другостта, неуловимостта.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Той съществува леко, приятно и свободно

   Който е осъзнал Сахира, той съществува леко, приятно и свободно като Пространството. Който е осъзнал Сахира, той съществува като Несъществувание, като Необлеченост, като Непривързаност. Той няма възприятия за външните неща, защото той познава Харава и поради това, той се намира в Лекота, в Пустота. Той не обхваща нищо, нито приема събитията и явленията. И поради това той е обхванат от Истината, или от Великата Пустота. Така той е осъзнал своята нетленност и така той живее леко и приятно сред трудностите, защото не ги облича в мисли и чувства – защото той познава Харава.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина

   В Древността имаше едно същество и то сияеше, сияеше всемогъщо. Но съществата не го познаха и го нарекоха Мортот, или Мракът. Но на Харава Мортот означава „Другата Светлина, Скритата Светлина“. И който е познал Мортот като Скрита Светлина, той вижда нейната Тайна и се завръща в нея. Но който не познава Мортот, той живее в нощта и мисли, че мракът произвежда тъмнина. На езика Харава Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Вахарот – волята

   Съществува една дума, която е велико семе, велик зародиш, велико разгръщание. На езика Харава тази дума е Вахарот. Тази дума е същество, което преодолява собствените си граници. Тя преодолява този свят и другия свят. Тя завежда ученика в Учителя. Тя прекрачва световете. И накрая тя отива най-далеч. Вкоренява се в Учителя и оттам полита във Върховния. Вахарот е волята, или силата, която създава единение. Вахарот е великият път. Вахарот е силата, която открива своята цел и отива отвъд нея.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
В Бахарот не можеш да мислиш

   Има една Древна дума. На Харава тя се нарича Бахарот. В Бахарот не можеш да мислиш. В Бахарот няма мислене и умът е отсечен. Бахарот е мястото на Духа. В Бахарот Духът влиза без мислене. Тук мисленето не е мислене. Тук Духът има два процеса: тук Духът се потопява с Дълбината си и вторият процес е , когато той изпитва Древно Правъзхищение от Бахарот. Бахарот – това е Бездната, нейното дълбинно ниво. На Харава това е Мястото, в което нямаш никакво мнение, никакво знание.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 15, 2018, 09:18:57 am
Из „Харава – другият език“
Ахава Бархорот – Любов до Бездънност

   Има една Древна Сила, която има право да посещава Бахарот и Мистериозните вътрешни места. Тази Древна Сила е наречена Ахава Бархорот. На Харава това означава Любов до Бездънност. На Ахава Бархорот е дадено най-древното Око. Това Око никога не е имало поглед за сътвореността и за световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Той изхожда от Тайната, а не от мисленето

   Който е познал Тайната на Харава, той е стигнал до Тайната на Безмълвното знание. Той е постигнал мислене без мисли и действия без действие. Той изхожда от Тайната, а не от мисленето. Той изхожда от Дълбинното, а не от действието. Мисленето е ограбило Тайната, а мисленето без мисли е завръщане в Дълбинното, в Безмълвното. Тук си мъдър, но без мислене, защото си същностен. Преди да е дошло мисленето, е била Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Владетел на мисленето без мисли

   Който познава мисленето, постига изчезновението. Който познава мисълта, той прониква през нея като през врата. Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Неахара – Незнайността

   Съществува едно велико Същество. То е наречено Неахара – Незнайността. Неахара е най-висшата степен на Скритост. Неахара живее в своята скрита Прадревност. Неахара е Древният Ослепителен Мрак. Оттук е потекла тъмнината. После от тази тъмнина е потекла и светлината. Истинският човек е това същество, което изоставя и тъмнината, и светлината. Така той се завръща в Неахара – Древния Мрак. И така той става незнаен за другите и незнаен за себе си, но скрит в себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Този Мрак заблестял

   Неахара е мястото, където не ти живееш, а Неизвестността живее в тебе. Неахара е мястото, в което не ти си мъдър, а Неизвестността в тебе е мъдра. Неахара е Древна Прикритост. Някога в Неахара се е случило събитие. Тя е била част от Мрак, но този Мрак заблестял. И в заблестяването си изгорял. Древното минало на човека е Мракът. Но който съумее да привлече към себе си Неахара, той ще заблести в този Мрак и ще го изгори, и ще стане Неахара, или Прачовек.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 16, 2018, 06:28:47 am
Из Книгата „Несподеленото“
Споделял Несподеленото със своя Праотец

   Живял някога в Древността Мъдрец. Живял най-вече до една скала. Живял тихо, скромно, молитвено и уединено. Той не говорел много с хората и те не го разбирали. Той тайно им помагал, но не споделял. И така си заминал. Едни казвали: „Той е странен човек“. Други казвали: „Той е тъмен човек“. Трети казвали: „Той се храни с небесата“. А Истината е една: той споделял Несподеленото с Парахария – със своя Праотец. Оттам идвал той по несподелим начин и там се завърнал.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Безмълвно, неведомо приятелство

   Живяла някога в Древността Древна птица. Тя обичала само едно: безкрайната мълчалива свобода. Никога не кацала на земята, нито на дърветата. Кацала само на няколко Храма. Жреците я наблюдавали и знаели, че тя е отломък от Несподеленото. Те я нарекли Ел Фария, което значи „Несподелящата“. Тя не споделяла световете. Тя поглеждала само бегло световете, но те не я вълнували. Вълнувал я само Безкраят. Тя дори се чудела защо съществуват световете. Но все пак тя обичала нещо в световете и това били жреците. Тя чувствала сродство с тях. Тя видяла, че и те като нея носят в себе си Несподелеността. И така тя създала с тях едно безмълвно, неведомо приятелство.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Той стигна до своя съдбовен избор

   Това се случи в миналото с един Мъдрец. Напусна го най-близката му душа, защото не разбра Мъдростта му. Напусна го и единственият му син, който имаше свой собствен път. И хората около него вече не искаха съветите му. Той се оттегли в една пещера и заживя уединено. Той се молеше много усърдно и мислеше за Великия, но нямаше общение с Него. Така той стигна до своя съдбовен избор. Избра да живее молитвено и уединено и да бъде неизменен на Великия. И така минаха много години и един ден в тридесетата година пещерата засия. Яви се Великият и каза му: “Ти си Древен Мой Син. Но днес ти се даде нова степен на съвършенство в невидимото развитие.“ И търкулнаха се две сълзи от очите му, макар да знаеше, че дори и ангелите нямаше да го разбират и познават, защото той вече беше влязъл в Неведомата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Служението му е прието

   Взираше се един Мъдрец в потока и чудеше се на това велико постоянство. И чу глас в себе си, и Гласът му каза: „И ти можеш да течеш постоянно в Мен, за да ми станеш и път, и извор“. И Мъдрецът узна, че е призован да стане от Мъдрец Син, защото той знаеше, че не всеки Мъдрец е Син и че не всеки, който служи на Бога, е Син. И той узна, че служението му е прието. И не можеше да разкаже на другите за това, защото то беше запечатано с печата на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Великата Несподеленост те е потърсила

   В живота на всеки Търсач има трудни времена. Всеки Търсач се среща с трудности, които са извън времената. Независимо дали Търсачът е Мъдрец или не, тези трудности и странно тъмни нощи идват и се случват. Но търсачът всякога ги преодолява. В Търсача има нещо, което преодолява, но това нещо и и самият Търсач не го познава. Когато на Търсача се случи и най-тъмната нощ, той пак я преодолява, но нито опит, нито разум, нито Мъдрост могат да му разкрият Тайната. Но неразкриването на Тайната е най-важното нещо. Най-важното е да си Търсач и да осъзнаеш, че Великата Несподеленост те е потърсила за Себе Си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 17, 2018, 05:16:12 am
Из „Несподеленото“
Не можеше да сподели този чуден Замисъл

   Това се случи в миналото с един Мъдрец. Той беше поставен на кладата и трябваше да изгори за своите убеждения. Светът не понасяше тези убеждения и искаше да ги изгори на кладата. И кладата беше сторена и Мъдрецът беше завързан и поставен в центъра ѝ. И много народ се беше събрал там. Едни страдаха и плачеха, други го съжаляваха, трети тъгуваха, четвърти се радваха. Сам Мъдрецът беше отделен от тялото си и наблюдаваше красотата на Замисъла, защото на кладата гореше всичко земно и робско, всичко старо и несъвършено, за да остане само чистата му душа, която се сливаше със своя Бог. Но той не можеше да сподели този чуден Замисъл с хората.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Никога не може да изрази Себе Си

   Съществува едно Място, дълбоко вътрешно Място. В това Място живее единно в Себе Си Прасъществото, Прасъщностното Нищо. Това Прасъщество никога не може да изрази Себе Си и никой не може да Го изрази. И когато това Прасъщество си избере същества, тези същества стават Търсачи. И след края на Великото търсене те проникват във Великата Несподеленост и нито могат да изразят нея, нито могат да изразят себе си. В това Несподеляне самите те стават Неизразими и тръгват към световете да разнасят Пътя към Великата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Прасъществото е Несподелимо

   Докато една душа или едно същество може да изразява себе си или другите, то тогава имаме непознаване на Неизразимостта. Но когато една душа бъде посветена в Неизразимостта, то тя узнава, че не може да Го сподели, защото Прасъществото е Несподелимо. То няма образ, няма лик. То няма дори Любов, защото Любовта е създадена само за Врата – да се влезе в Него. Това Прасъщество Го наричам Великата Неизреченост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Това, което липсва най-много на хората

   Живял някога в миналото Древен Мъдрец. Той бил много тих, мълчалив и уединен. Той рядко говорел с хората и малко споделял. От това, което казвал, той виждал, че хората не го разбирали, а някои дори му се присмивали. Така си текъл живота и изтекъл. И разнесла се мълвата, че той е заминал в отвъдното. Всички хора от селището започнали много да мислят за него и да го почитат. Те чувствали, че той бил от някакво друго царство. И наистина той бил от царството на Несподелеността. Казвам: Това, което липсва най-много на хората, е Несподелеността. Но тя трябва да ги е озарила.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Останал е само Източникът

   Истинският човек навлиза в себе си. Истинският човек навлиза в себе си и отива отвъд себе си. Така истинският човек стига до една Дълбина, в която няма нищо – нито вода, нито въздух, нито живот. В тази Дълбина нищо няма. Останал е само Източникът на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Title: Re:Старците
Post by: Dimitar Ochkov on септември 18, 2018, 06:28:35 am
Из „Несподеленото“
Няма по-голям Дар от този

   Това се случи в Древността в една пещера. Разговаряха десет велики Учители. Те си споделяха неземни неща, несътворени неща. И в това споделяне се разнасяше Благоуханието на всички времена. Но сред тях се яви Този, Който е без времена, Който е без споделяне. И всички замлъкнаха, но Той нищо не рече, нищо не сподели, а само докосна всички със Своето Неприсъствие. И дирята, която остави, беше дирята на Истината. И получиха те Дар – Дарът, наречен Несподеленост. Казвам: Няма по-голям Дар от този.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Отвъд края

   Това се случи в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти като стигна до края на нещата, какво видя?“ Тогава първият отговорил: „Аз видях, че краят е Неведома Благодат.“ Тогава първият попитал втория: „А ти докъде отиде и какво видя?“ Вторият отговорил: „Аз реших да отида отвъд края и видях там Мрак, Мрак, чуден, несподелен Мрак“.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Съставена от милиони очи

   Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Първият попитал втория: „Когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?“ Вторият отговорил: „Аз видях Великото си Бездъние“. Тогава втория попитал първия: „А когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?“ Първият отговорил: „Аз видях Мистериозната Неизчерпаемост. И видях, че тази Неизчерпаемост е съставена от милиони очи, и тези очи ми казаха: Иди при световете, защото те нямат очи за пътя.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Бездната е споделеност

   Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти как виждаш Бездната?“ А първият отговорил „Изоставих Бездната, защото Бездната е споделеност. Така открих Неговата Несподеленост.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Той е споделил с нас Своята Несподеленост

   Любовта е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Тайната на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Мистерията на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Той, Великият, е споделил с нас Своята Несподеленост, защото Той ни е дал Любовта като път, Тайната като убежище и Мистерията като интимност. Ето несподелимия ни път. Аз го разбирам, когато не го споделям.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Да съумее да привлече Несподеленото

   Всичко, което е споделено, подготвя човека за Несподеленото. Споделеното се дава, а Несподеленото е Дар. Целта на даденото споделено е в това да съумее да привлече Несподеленото. Който е получил Дара на Несподеленото, той вече не е човек, нито ангел, нито светлина. Той е носител на нещо от Дълбините на Безкрайната Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Така Неподелимото споделя Себе Си с нас

   Това се случило в миналото. Един Мъдрец съзерцавал чистия поток пред себе си. Водата постоянно течала, постоянно била радостна и все не свършвала. Той попитал потока: „От къде идва твоята вода?“ Потокът му отговорил: „Ако ти постоянно мислиш за Бога, постоянно ще течеш“. И така Мъдрецът узнал: когато сме постоянни, ние улавяме Източника и Несподелимото започва да тече в нас. Така То споделя Себе Си с нас.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците