ИЗВОРИТЕ

Други дивотии => Общи приказки => Topic started by: divine on декември 09, 2005, 04:02:14 pm

Title: Лично творчество-поезия
Post by: divine on декември 09, 2005, 04:02:14 pm
Имам идея , да напишем заедно едно стихотворение, посветено на търсенията ни и стремежа ни към съвършенството.
Нямам изисквания към римуването, просто нещо да сътворим, ей, така на прима виста, от раз.

Аз почвам:

Търсех всеки ден, с отворени очи заспивах
с надежда да те зърна и да те открия
истина ли си или не съществуваш......
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: wind on декември 09, 2005, 04:05:33 pm
А търсенето всеки ден -
по-трудно ставаше за мен.
Дали ще те открия
или от себе си аз ще те скрия...
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: divine on декември 09, 2005, 04:36:51 pm
Или ще събера в един слънчев ден
всичката смелост вътре в мен
и тръгвам през бурята и през калта
защото не искам вече да мълча
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: wind on декември 09, 2005, 04:41:29 pm
И тъй като не исках да мълча,
започна се една борба.
Вървях, крещях и онемях...
В тълпата бурята посях.
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: divine on декември 09, 2005, 04:58:25 pm
Насред тъпата осъзнах
че имам право себе си да съм
отдавна все  това крещях
"Събуди ме , моля те , от сън!"
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: wind on декември 09, 2005, 05:05:33 pm
Това е добре като завършек - някак оптимистично звучи, затова няма да продължавам да го развалям  ;)

Добър екип сме с теб - един оптимистичен куплет (ти), един песимистичен (аз) ....  ;D ;D ;D
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: divine on декември 09, 2005, 05:21:19 pm
нали сме Риби, символа на тази зодия е две рибки, плуващи в различни посоки. Днес така се е паднало.

Аз заради теб я отворих тази тема, защото видях че пишеш поезия.

Чакам следващото за го започнеш ти ,  на каквато искаш тематика. С една моя приятелка често играехме тази игра и ни беше много весело.
Може другия път ти да си оптимиста, а аз песимиста (http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/hurra.gif)
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: wind on декември 09, 2005, 05:24:24 pm
Divine, много ме радваш :) харесва ми тази игра, но ще е добре и други да се включат... ако сварят  ;D


Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: Paladin on януари 06, 2006, 07:18:57 am
Quo vadis?
 

Къде отиваш, ум тревожен
със ключовете на душата?
По път ли тръгваш невъзможен,
за да откриеш същината?

Не си ли скитник ти пустинен,
изгубен в пясъчното време?
Незнаен пътник с дух старинен,
забравил име да си вземе?

Открий заключените двери
на себе си във дълбината!
В покой духът ти да намери
там тайнства странни и познати
 
 

Title: Re:Чуждо творчество-поезия
Post by: nova on януари 06, 2006, 09:18:52 am
Paladin, очарована съм просто. Попаднах на твои творби в един сайт. И това е още едно прекрасно твое стихотворение


Какавидите
  (paladin)
   
 
                         Останали дори без слънце,

                         зазидани в тъмниците

                         на мисълта,

                         безсребреници клети

                         бродим.

                         Затрупани от сиви грижи,

                         не се разбираме самите,

                         а слънчевото затъмнение

                         расте в душите.

                         Пълзи,дори без отчаяние

                         и в какавиди ни превръща.

                         Но как в безумното страдание

                         златиста святост ни обгръща?                

                         Пашкулите безсмислени

                         захвърлили,

                         със пеперуден пулс
                         запалваме надеждата!

 http://www.bukvite.com/index.php
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: DeaDLy^Girl^ on февруари 18, 2006, 11:24:55 am
ето и едно стихотворениице от мен :
                                   
                                          Зората на раздялата(последна нощ)

                                      Луната светеше с цяло лице
                                      и вятърът клатеше клони с призрачни ръце.
                                      Те вървяха двама по тихите улички
                                      и тихо си шепнеха любовни думички.
     
                                      С тихи стъпки ноща си отиваше,
                                      с нея и мрака който ги криеше.
                                      На нейното място зората разцъфваше
                                      и снопове огнени навсякъде пръсваше.
 
                                      И слънцето вече подаваше блеснало чело
                                      и двамата трябваше да се държат много смело.
                                      Всички се радваха на слънчевата благодат,
                                      а те трябваше да се разделят.

не съм сигуна дали всичко с пунктояцията е наред ..:)) 
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on март 27, 2006, 08:04:31 pm
  Няма как и тук да не се запиша с една измишлъотина   >:D

Миражи,заблуди...
во век и веков,
живеем чрез мечти
в света  ни суров.

Мисли и чувства
бошуват в нас,
но кой ли ги вижда
и кой чува чуждия глас?!

Кроежи и планове
всеки таи,
но къде са резултатите,
а техните следи?!

Вярваме,надяваме се...,
но  до кога ли така,
кога ли всичко ще рухне,
за да ни покрие пепелта?!
                 
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: imaginary on април 18, 2006, 04:20:54 pm
Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."


Toва не е лично творчество,просто нещо истинско,изказано по красив начин.
Обичам поезия....жалко,че е толкова малко.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: divine on април 18, 2006, 04:25:43 pm
ааа, това не е лично творчество и го има постнато от Иай на друго място , но наистина е супер яко, Веласкес може направо да го сложи на главната страница , ако иска  :D ;)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: wind on април 18, 2006, 04:39:22 pm
Веласкес може направо да го сложи на главната страница , ако иска  :D ;)
Смее ли да не иска.  :2funny:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: imaginary on април 20, 2006, 04:37:52 pm
това вече е лично:

Загубих себе си
Някъде по пътя
На съдбата си
Вече нямам отражение в огледалото
Нито сянка,която да ме следва...
В сърцето ми вратите са заключени
И са пусти улиците и
Градините в душата ми
И сякаш вече не мога
Да плача
Да чувствам
Да усещам страст
Сякаш вече ме няма...
а не го знам.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: venera on май 03, 2006, 09:32:11 am
здравейте всички поетично надарени сладури. аз също съм правила опит за това, но май не ми се получи. понеже не намерих къде другаде във форума да попитам и да помоля, ще го направя тук. МНОГО МОЛЯ ТОЗИ КОЙТО СЕ СЕЩА ЗА НЯКАКВО ЛЮБОВНО ПОСЛАНИЕ ЗА ЛЮБИМ ЧОВЕК, КОЕТО ИСКАМ ДА НАПИША НА ЗАДНАТА СТРАНА НА СНИМКА, КОЯТО ЩЕ МУ ПОДАРЯ. МНОГО Е ВАЖНО НАИСТИНА. И Е СПЕШНО!!!!! АКО МОЖЕ НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ ЩЕ СЪМ СУПЕР БЛАГОДАРНА. И НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ИМАМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДОБРОВОЛЦИТЕ ДА ПОМОГНАТ. АКО МОЖЕ ДА Е НЕЩО МНОГО СИЛНО, КАТО ЗА ЛЮБИМ ЧОВЕК ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ-МЪЖ И ДА НЕ Е МНОГО ДЪЛГО, ЧЕ МЯСТОТО МИ Е ОГРАНИЧЕНО :). МОЖЕ ДА Е ВАШЕ, А МОЖЕ И НЕЩО КОЕТО СТЕ ПРОЧЕЛИ НЯКЪДЕ. КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!!! :) :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: venera on май 03, 2006, 09:37:21 am
ПАК СЪМ АЗ. ЗА ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАМ ВСЕ ПАК ОТ ТЕМАТА ЩЕ НАПИША И НЯКОИ МОИ ОПИТИ ДА ИЗРАЗЯ ЧУВСТВАТА СИ В СТИХОВЕ. ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА БЕЗДАРНИТЕ НЕЩА, КОИТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ. :idiot2:

Искам

Искам много неща

Искам силно да ме прегръщаш
Без тялото ми да прекършваш

Искам устните ми да целуваш
И на сън да ме жадуваш

Искам сърцето ми да бие бясно
Защото там вътре му е тясно

искам  денят ми да започва с теб
с целувка – по сладка и от мед

искам да завършим двамата деня

в леглото гушнати и замълчани
и от любовта ни обладани

ще ме притиснеш плътно ти към тебе
аз пък ще се гушна като малко бебе
и след това като жена
ще ти покажа силата на любовта

ще бъдем цяло аз и ти
и нищо не би могло да ни смути
защото важни ще сме само ние
макар сърцето ми от страх да бие

страх от края на това
което направи ме твоя жена
страх от края на нощта
която ще погуби моята мечта

затова искам,
искам да крещя
обичам те мили мой
и ще го повтарям безброй

искам да ме отвлечеш
и далече да ме отведеш
в сърцето си ме заключи
и никога не го отключвай ти

обичам те  :smitten: :smitten: :smitten: :smitten: :smitten: :smitten: :smitten:
 

КАКТО СЕ РАЗБИРА ВСИЧКО НАПИСАНО ТУК СЕ ОТНАСЯ ЗА ЕДИН ЛЮБИМ ЧОВЕК. ЗА КОЙТО ВСЪШНОСТ ВИ ГОВОРИХ ПО- ГОРЕ.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: nova on май 03, 2006, 10:19:41 am
различните неща са в различен шрифт. избирай............  :)

Беше истинско сбъдване... Вятър поде
мълчаливия шепот, когато попитах:
"Бързо стигнахме всичко. А сега накъде?"
Ти реши: "Ще надникнем... оттатък мечтите!"




Пускам си косите. Невъзможните.
Хвърлям всяка дреха полунощна.
Кончетата цвилят. Звънва кожата.
Огънна любов се ражда нощем.

Шепи грях. Звездулки. Тишината.
Пламъкът не иска да зарастне.
Толкова съм ярка в тъмнината.
Огнена. Любовна. И опасна съм
.

Да отпусна глава на гърдите ти ...
Да почувствам ръцете ти жадни,
как изгарят плътта ми
и достигат душата ми,
приласкават я безпощадно.
Да ме водиш към тъмното,
да ме пазиш от страшното,
без остатък да ме изпиеш.
И чрез теб да живея
и силна да бъда.
Не ме пускай - ще ме убиеш ...



За твойто идване

Звездите не предсказват

И гръм не хрясва

Старото дърво...

За твойто идване

Аз само съм в очакване...
Като небе

безгрижната луна
аз чакам...


Аз съм вятър във дива гора,
ти си слънце през гъстите клони.
Преминавам в косите ти, обич бера.
Във очите блестиш ми и гоним се.

Аз съм топъл дъжд миещ деня,
ти си сняг през нощта по ръцете ми.
Бавно стичам се по тебе, ръмя.
Ти докосваш душата ми, светло е!


Не се отказвай...
от себе си.
Недей!
Преди да кажеш
край,
началото открий!


Аз съм лумналите пламъци на огъня,
 близнали плътта за възкресение.
  Аз съм свободата ти-поробвай ме,
   агне съм,дошло на заколение.
    Аз съм всеки въглен от жаравата,
     по която стъпваш в тихи нощи.
     Аз съм болката,поканила забравата,
     болка,от която искаш още.
   Сутрин аз съм пепел-още пареща,
  в мене тлее сбъднато желание.
 Зарови ръцете си-изгаряш се.
Любовта е мъничко страдание...
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: venera on май 03, 2006, 11:48:54 am
БЛАГОДАРЯ ТИ NOVA! МНОГО МИ ХАРЕСАХА. НАЙ- МНОГО МИ ДОПАДНАХА ЗА СЛУЧАЯ ДВЕ ОТ ТОВА КОЕТО СИ МИ НАПИСАЛА:"АЗ СЪМ ЛУМНАЛИТЕ ПЛАМЪЦИ НА ОГЪНЯ......" И "ДА ОТПУСНА РЪКА НА ГЪРДИТЕ ТИ....."- СТРАХОТНИ СА. ОЩЕ НЕ СЪМ РЕШИЛА КОЕ ЩЕ ИЗБЕРА, НО КАТО РЕША ЩЕ ИНФОРМИРАМ :) БЛАГОДАРЯ МНОГО И ЗА БЪРЗИЯ ОТГОВОР. :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: imaginary on май 03, 2006, 11:50:16 am
Wow,me dear! amazing!nova  :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: nova on май 03, 2006, 12:03:29 pm
И за да нЕма недоразумения... :laugh:  различните шрифтове са на различни автори, аз в тех пръст немам .... Де тоя талант :uglystupid2:

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: imaginary on май 03, 2006, 04:48:50 pm
Това бе някъде другаде във времето-
Когато видях как умира Луната и
Бях близка със Смъртта,
Избранница на Боговете-
Достатъчно научих от Съдбата си,
За да променя себе си
И след това дойде пътуването на Посветените
И аз научих какво е Карма,
Но не и как да избегна колелото
На земното прераждане...
Изправих се пред Бездната
И видях как Боговете влязоха в бой
Заради хората
И победиха само Боговете!
Да мълчиш,да чакаш-
Пренебрегнах тези съвети и се провалих.
Сълзите не измиха думите
/спомени за щастие/
Прекосих плаващите пясъци
На Изгубените мечти
И в момента на истината
Трябваше да направя избора си-
Разлях водата на Забравата,
Запомних Любовта,въпреки болката
И видях сълзи в очите на човек,
Който никога не биваше да плаче!
Аз бях Сънят,Изгубен в Мрака
И в него намерих пътя си...
Някой ден,отново ще настъпи време
За избор.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on юни 30, 2006, 07:46:48 am
Туп, туп, туп, туп - това е ритъмът на моето духовно сърце;
туп, туп, туп, туп - това е ритъмът на духовното сърце на планетата;
туп, туп, туп, туп - това е ритъмът на духовното сърце на Вселената.
Моето малко човешко сърце,
голямото и добро сърце на планетата и
огромното, безпределно сърце на Вселената
бият в един и същи ритъм:
туп, туп, туп, туп.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on юли 15, 2006, 03:56:35 pm
Нова, страшни препоръки!   :smitten:     O0
И аз употребих едно от тях. 10х  :)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 19, 2006, 08:03:26 pm
МОИТЕ ОТКРОВЕНИЯ
/в рима и  с любов към вас незрима/


ЛЮБОВНА ЛИРИКА

БОЛКА
Зловеща нощ!
Тъй искам да поплача.
Дочаках сутринта, а после здрача.
И сетне пак нощта
погълна моята душа.
Защо оплаквам се окаяна,
от него бях омаяна?!
Та той не ме разбра!
В сърцето му е другата жена.
Не се виня затуй ,че съм сама.
Това е моята съдба.
Дали пък грешна съм душа?
С какво ме превъзхожда тя -
не вярвам да е по добра!
Аз обичам го така,
както никойй на света!
Само той не го разбра!

НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
Мила моя!
Осми март ти честитя.
Искам да си все така
красива,мила и добра.
И признавам ти сега
нищо че ще съгреша  -
"Идол мой си за жена!"
Обожавам те така,
както никой на света!

ПРОЗРЕНИЕ
Вън съмна.
Просветля.
За последно плаче любовта!
Виновни няма.
Просто е така.
Всичко е било измама
и илюзия една.
Но в живота е така.
Любовта е най красивата лъжа!

ЖЕНА
Убийствената тишина души ме.
Мори ме.
И не защото съм сама
тук пиша и редя моите слова.
И не защото ти сега
там някъде си с другата жена.
И не защото омерзена,зла
проклинам моята съдба.
Какво очаквах?
Теб?
Мъж си.
Една от всичките съм аз.
Жена.

ЩАСТЛИВА
Пада мрак!
Над града е сива пустота.
Бяла съм!
Сама!
Разхождам се по улиците на града.
Там някъде блещука светлинка -
надежда в розово.Моя мечта!
И нечий стон с ясен звук на камертон
пронизва моята душа.
Но аз летя!
Щастлива съм така,
че полумесецът дори изгря.
Прави си със мен шега.
Звездите мигат закачлива,
флиртуват с мен ревниво.
А вътре в моята душа,
кипи страстта!

ХУМОР И САТИРА

КУКУВИЦА
Кукай ,кукувице моя!
Песента ти е позната.
Слушам я от сума време.
Знам!
За теб съм бреме!
Но ще дойде време
в кукувича прежда да се оплетеш.
Няма да умреш.
От себе си не мож избяга!
Да кукукаш много ти приляга.
Но кой те слуша ми кажи?
Я по добре врабче бъди -
цвърчи!

ПЕСЕН
Кой акъла взе ти Нина?
Имаш мозък ти за трима.
Ясно е ,че много спориш,
но трябва яко да се бориш.
Знай фолклора побеждава,
нищо че пари не дава -
нито обич,нито слава.
А пък Глория горката
си посегна на ребрата!
Поп фолк в Пайнер не вирее.
Диско,техно,рап се пее.
Конкуренция на попа,
а защо не и на секс шопа.
Със цицисиликони
правят се на примадони!

ЕРОТИКА

ТВОЙ СЪМ ...САМО!
В твоите очи искам да открия
море от любов -
да се опия!
Докосвам те!
Горя!
Слънцето ще затъмя!
Целувам нежно раменете,
потъвам с теб в прегръдка,
а твойте сочни устни,
даряват ме с целувка.
Обвивам те с ръце изкустни.
Целувам кожата,бедрата
със страст на всекиму позната.
Лицето ти сияе!
Дочувам звук
и ставам луд!
Стон!
Изпуснат тон от нечие пиано.
Обичам само теб!
До болка!
Само!

СЛАДОСТ
Нежна е нощта!
Нежно ти ме галиш!
С устни ме опиваш,
в мен се преоткриваш.
С усмивка тъй чаровна,
пареща греховна
дълбоко в мен потъваш
страстно ме целуваш!
Разпадам се мисловно,
обсебваш ме чаровно.
Истински! Съдбовно!
Омагьосваш властно!
Любиш страстно!
И екстаз прелива.
Прелъсти ме мила!







Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 20, 2006, 11:36:54 pm
ЛЮБОВНА ЛИРИКА

СЛАВЕЙЧЕ
Искам да останеш пролет в моята душа!
Не искам славейчето дето пее през нощта!
Не искам нощна птица,сова -зла!
Славейче бъди!
Пей ми сладко!
Но в зори!

МНОГО ЛЮБОВ
Колко много болка и тъга ми донесе!
Колко много любов и горещи сълзи!
Ти ми донесе и тъй отнесе  -
спомена и любовта!
Ти ми донесе и тъй отнесе -
спомена и младостта.
Болна е душата,ранено е сърцето.
Колко много любов и горещи сълзи!
Дълга,тъмна нощ паднала е над нас.
Колко много любов и горещи сълзи!

ЖЕНА МЕЧТА
Червено!
Всичко е червено!
Червена е косата
от рая ябълката!
Червена е кръвта.
Червена е и любовта!
Зелено!
Всичко е зелено!
Зелени са очите.
Зелени са горите.
и билките,тревата,
ливадите,полята!
Любима!
За нас е тя любима,
красива и неповторима!
Обич,нежност,топлина.
Колко истинска пе тя!
Жена -мечта!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 20, 2006, 11:51:37 pm
ХУМОР И САТИРА

СБЪРКАЛ СИ
Добро утро любими!
Настроението оправи ми!
Ако трябва дори забрани ме
да ти пиша в рими.
Но зной,че на лъжата,
къси са краката.
И любов просто няма ,
когато са повече от двама.
А ти така и не разбра,
с каква жена си имаш работа.
Не съм поетеса,нито певица,
нито на "Ара" жрица,
нито на "Пайнер" цица!
Ще се задавиш със мене.
Голям залък съм .Комат.
Не съм за тебе!
Не съмот този свят!

СВАЛЯЧ
Синьо пламъче в очите ти гори!
Все още искаш да си с мене ти!
Но защо след толкова неволи и беди,
моето сърце все още вярва ти?
За теб жените силната са част.
Набелязваш ги.
Сваляш ги от раз!
Кога ли майстора ще си налериш,
щом пред тях като паун се переш?!
Омръзнаха ми твойте забележки.
Ти също правиш грешки.
Фаталната за теб съм аз.
И сбогом казвам ти тоз час!

ЕРОТИКА

ЩЕ.......
Жадна съм за теб,
за твоята любов!
Нима не чуваш моя зов?
Ела при мен в прегръдка ,
аз ще ти дам целувка.
Ще те милвам,ще те галя.
Желания във теб ще паля.
Липсваш ми!
Тъй силно те желая!
Ще ме целуваш в ранна утрин,
късно вечерта,после през нощта...
Ще ме любиш чак до сутринта!
Искам да си в мен така ,
както тялото ми позволява
и страстта се утолява.
Няма те,а те желая!
Хич не те лаская.
Ще ме любиш ли кажи?
Няма да те заболи!
Туй възбуда е и сласт!
Поглъщам те с любов!
О,моя страст!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 20, 2006, 11:57:22 pm
ДРУГА ПОЕЗИЯ

НЕ МИ ПРЕЧЕТЕ!
Какво е злобата,лъжата?
Какво е славата,борбата?
Кого тъй дразни красотата
и на човека свободата?
Човек без мнение -какъв си?
Човек без облик -дух си!
Защо мене жертва си избрахте?
Вина аз нямам -
не го разбрахте!
Причини всякакви търсете.
Не ми пречете!
Не ми пречете!

ПРАЗНИК Е!
Славянски просветители!
Български учители!
За вас ний пеем днес.
Отдаваме ви чест!
Със българското слово,
дарихте тоз народ.
Вярни и признателни,
ще ви останем
чак до гроб!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 21, 2006, 11:35:50 pm
ЛЮБОВНА ЛИРИКА

ПЛАЧИ СЪРЦЕ!
Повей ми ветре!
Охлади душата,
че тя гори,гори сърцата
с проблемите горещи на деня.
В житейски грижи ме топи.
Не искам вече да боли!
Отнеси ме някъде далече
при хора мили и добри,
а не клюкари зли,
които с злоба и охота
разпъват ме на кръст Голгота!
А ти сърце плачи!
Злото прогони!

НО....
Във тази дивна нащ
звезди ми сваляш,
целуваш ме и галиш.
Заливаш моята душа
с любов и страст!
И тази нощ изпълва моя сън,
но искам да съм вън!
Да чакам мойто "утре"

ОСТАНИ ТАКАВА!
Мълчиш,но в тебе има
тъй много красота!
С любов те гледам,
с пламнали очи.
Съдба!И тебе като мама
обичам силно аз.
Остани такава,
за мене
и за всички нас!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on юли 22, 2006, 03:06:00 pm
СБЪРКАЛ СИ
Добро утро любими!
Настроението оправи ми!
Ако трябва дори забрани ме
да ти пиша в рими.
Но зной,че на лъжата,
къси са краката.
И любов просто няма ,
когато са повече от двама.
А ти така и не разбра,
с каква жена си имаш работа.
Не съм поетеса,нито певица,
нито на "Ара" жрица,
нито на "Пайнер" цица!
Ще се задавиш със мене.
Голям залък съм .Комат.
Не съм за тебе!
Не съмот този свят!
:2funny:  ;D  O0  :2funny:
Страхотни!  O0  :)
Нямаш ли ги на собствено книжле, Секирата?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 22, 2006, 04:22:41 pm
Благодаря!
Но даже не съм и  мислила да правя такова "книжле"
Гледам и съжалявам големите поетеси дето си подаряват стихосбирките.....трагедия за българина!
Разбирам хората, нямат пари ....та и за книги да отделят!
Но музика по се купува.
За жалост не класическа и не български фолклор!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 22, 2006, 04:29:02 pm
ЩАСТЛИВА!

Пада мрак!
Над града е сива пустота.
Бяла съм!
Сама!
Разхождам се по улиците на града.
Там някъде блещука светлинка....
Надежда в розово!
Моя мечта!
И нечий стон с ясен звук на камертон
пронизва моята душа.
Но аз летя!
Щастлива съм така ,
че полумесецът дори изгря!
Усмихва ми се.
Прави си със мен шега.
Звездите мигат закачливо,
флиртуват с мен ревниво.
А вътре в моята душа,
кипи страстта!
 :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 22, 2006, 04:40:05 pm
И пак любовна лирика.....

ТИ, ЗАКЪСНЯ!

Обичам да те гледам във очите,
да се оглеждам във сълзите
изплакани по мен за любовта,
която моето сърце не ти призна.
И знам,че любовта ти е голяма!
И знам,че няма тук измама!
Но ти закъсня!
И в мен остана
желанието само да сме двама.
Върви по пътя свой!
Не мога и не искам да съм твой!
 :'(
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 23, 2006, 07:53:18 pm
ЛЮБОВНА ЛИРИКА

ЛЮБОВ....ПРИСПИВНА!

Обичам с на ,на ,на  да ме приспиваш.
Със нежност и любов да ме заливаш.
С ръце изкусни да ме галиш,
бурни страсти в мен да палиш.
Нощта със теб да ме покрива,
лунна мража телата да обвива.
Не спираю да ми пееш!
Със мене искам да живееш!

ХУМОР И САТИРА

СЛАДОЛЕД И ........ЛЕД!

Я подай ми кофичка със сладолед!
Нека да ни гледа твоята жена.
Хич не ме засяга -
ще се разхладя!
Колко струва този сладолед,
щом сърцето ти е лед
и стотинките броиш?
Но жени с пари не бъркай,
разни каши не забърквай!
Запомни,че чуждата жена
винаги е по добра!А за твоята сега
в джоба се бръкни
сладолед на клечка и купи!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 24, 2006, 09:20:16 pm
СПРИ ДО ТУК!

Не ме моли за неща невъзможни!
Недей да правиш отношенията ни сложни!
Нали ме имаш!
Нали твоя съм сега!
Нали в душата моя
ти запали любовта
и огън страст във нея вля.
Сега от мене искаш невъзможното!
Но не!
Целувай ме така и ще се любим,
в разсъдък замъглен се губим.
Но повече от мен недей да искаш,
лицето мое с кал да оплискаш!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 24, 2006, 09:24:58 pm
ЗЛА УЧАСТ

Кърваво червена нощ
и нечий нож се врязва във плътта!
Мори чистата душа!
Така осъмна тя,потопена във сълзи...
Смъртта я победи!
А вън на прага -кървави следи!
И тази нощ дяволът върлува
и чужда кръв с наслада пи!
Зла участ!
Кой душата ще спаси?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on юли 25, 2006, 06:31:06 am
(http://s33.photobucket.com/albums/d53/Smilsss/th_flowerlove.gif)
Title: Re: Лично творчество-поезия не го показайте на НЕЯ..
Post by: strahil on юли 25, 2006, 06:39:45 pm
Привет sekirata! Хареса ми въпреки граматическите грешки...има заряд и ме развълнува...един съвет не го давайте на любимата...няма да и хареса сравнението, че я ...обичате, като мама...тя иска да обичате нея най-много...
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 06:33:52 pm
Благодаря ти за вниманието! Радвам се,че ти правя впечатление дори и с граматическите си грешки.
Музикант съм,но това не ме оправдава.
На любимият човек не давам стихове ,а други неща с много любов!Ако има такъв човек......истински!
Пожелавам ти го!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 06:35:43 pm
Прави ми впечатление ,че май само ние с тебе сме тук...?
Да не кажа -само аз!
Спокойно ми е,но ми е чудно?! ::)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 06:41:09 pm
ИЗМАМНИК

Слънцето високо се издига,
вятърът прегръща  клони
и със болката чувства стари гони,
от моята душа ранена,
но не сломена.
Не ме разбра!
Омраза във очите ти гори!
Поредният измамник си!
По пътя си върви.
За мене забрави!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 06:45:07 pm
ВЪРНИ СЕ!

Щастлива съм,че някъде те има.
Моя любов!
Красива си,незрима.
В сънищата ми пътуваш,
на нечия душа слугуваш.
Смени посоката!
При мене се върни!
Спри моите сълзи!
Тогава ще повярвам в любовта.
Доволна и щастлива
болката със теб ще споделя!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 06:49:01 pm
ЗАВИНАГИ СЪС МЕНЕ ОСТАНИ

Ручейче златно  в мене бързи,
очите отронват две светли сълзи!
Светът от страданиия кой ще спаси?
Враговете мои кой ще сломи?
И цвете вълшебно грее във мен!
Пленителен ден!
С любов ти се вричам.
Аз те обичам!
Кажи го високо и ти!
Завинаги с мен остани!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 06:51:42 pm
ПОВАЛЕНА ,НЕ СЛОМЕНА!

От болка вия!
Искам да заплача,
но не мога!
Усещам само здрача.
Камък на сърце лежи,
неправда в мен кърви.
Безжизнена стоя,
с пресъхнали надежди.
Ще издържа!
Няма да скимтя,
като вълчица дива.
Ще се боря,
докато съм жива!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 07:02:05 pm
ПЕСЕН МОЯ!

Искам да изпея моя песен,
за приятелството и за любовта,
за човещината в хората добри
и за тези неразбрани,зли души,
които не намират миг покой.
Търчат подир доброто.
Същински са копои.
От мене в тебе
музиката да прелива,
да ни дава сила!
И в тези тежки времена,
бъди до мен приятелко добра!
Остани такава -истинска жена!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 27, 2006, 07:04:38 pm
ТИ

Ти беше в сънищата мои!
И мислите ми бяха твои!
Но времето ни раздели,
лъжливо си ме любил ти!
Сама посрещам вече здрача
и нямам сълзи да заплача.
Ще си наложа да те забравя,
а ти бъди щастлив...с оная!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 28, 2006, 10:43:37 pm
МОЯ ЛЮБОВ!

Ако ме прегръщаш, искам да е силно!
Ако ме целуваш ,искам да е страстно!
Ако ме обичаш,искам да е властно!
Искам всичко да е истинско ,прекрасно!
Залей душата ми с любов!
О,моя любов!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 28, 2006, 10:46:59 pm
ОБИЧАМ

Обичам сините очи,
не защото сини са.
Обичам ги защото твои са.
Защото пламъчето синьо
в тях за мен гори.
С любов пропиваш ме!
Зареждаш ме със топлина,
енергия,човещина.
Правиш ме добра.
За теб не съм коя да е жена.
Туй моето сърце разбра!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 29, 2006, 07:49:09 pm

МОЯ БЪДИ!

Косите ти са водопад,
очите ти блестящи кехлибари!
Снага като лозица виеш,
нектарен сок от мене пиеш.
недей да криеш красотата
на тялото и на душата.
за мен си ти избрана
жена си тъй желана!
Ще те целунаей,така
и в огън с теб ще изгоря!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 29, 2006, 07:51:41 pm
ОБИЧАЙ!

Косите ни покрити са със сива пепел.
Жаравата не топли!
Във миналото на коя си светил,
че твойто слънце вече не гори?
Обичай песента!
Обичай хората!
И няма по добра награда
за моята и твоята душа -
да си обичан на света!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 30, 2006, 02:57:58 pm
СМЪРТТА

Вече съмна.
Замръзна моята ръка в студа.
И онема часовникът.
На мен сестра ми е смъртта.
Усещам нещо.
Чувам стъпки.
Идва тя.
На бял кон в езда.
Напускам неразбрана този свят.
Сама.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 30, 2006, 03:01:06 pm
МЕЧТА

Очите ти повече няма да видя.
Гласът ти замря в нощта.
Загубих глас,дума добра.
Мечтаех за твойта ръка!
Но ти не посмя да тръгнеш сама.
Обичаш само себе си!
Така загуби смисъла любовта,
която исках да даря
на теб -любимата жена!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 31, 2006, 11:31:06 pm
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

На всички българи сега
празника аз честитя!
Българското да обичат,
а не по чуждото да тичат.
Че в живота един ден така
плаща се скъпа цена.
И на теб приятелко сега,
здраво стискам ти ръка!
Здраве и късмет!
Да ти въврви като по мед!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 31, 2006, 11:33:19 pm
НА ВСИЧКИ ВАС!

Обичайте се хора!
Но помнете,
че в днешно време враговете
са по жестоки и по зли.
Същински демони!
О,мили Боже!
Опази!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 01, 2006, 01:10:31 am
СТРАХ

И тази вечер ти не се обади!
И тази вечер остави ме сама.
И тази нощ ще плаче любовта ми
и няма да заспя до сутринта.
На друго място нечии наслади
поглъщат твоята душа.
На друго място  в нечии маскаради
цирк разиграваш с нечия жена.
На друга обич ти раздаваш,
на друга ти ръка подаваш.
А моята любов отхвърли.
Нали така?!
И до сега не го призна.
Страхуваш се от любовта!
Страхуваш се от дамотата.
Страхуваш се и от страха!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 01, 2006, 01:15:01 am
БОРБА

Зловещи бури,ветрове
бушуват в моето сърце,
а аз не мога да ги спра
и мойта сива пустота.
Обзе ме тя  и на часа
се моля със надеждата -
"Помогни ми друже мой!
Нима не виждаш -
Аз съм твой!"
И нека добротата да цари
във мен,в душата ми!
Нека моите мечти
светлина да озари!
Радостта във мен върни
и приятел мой бъди!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 02, 2006, 07:58:07 pm
КОЙ ЧОВЕШКОТО ВЪВ МЕН УБИВА?

Дали мога да обичам,
се питам всеки ден?
И с вярата предишна,
очквам светъл ден.
Дали като дете наивно ,
вярвам в чудеса?
С любов протегнала ръце
искам,но как да полетя?
Дали доброто в нас умира!
Кой човешкото приспива
и с зла участ залива?
Песен тъжна погребална
пее моето сърце.
Болката в душата моя,
няма кой да спре!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 02, 2006, 08:02:30 pm
ВЯРА

Горещо лято!
Пари в мен сърцето!
Зла участ го топи
и дава пак "заето".
В друг ритъм искам да забие
или да спре!
Не вярвам във магии.
Не вярвам в чудеса.
Но вярвам в силата човешка!
И знам добре!
След всяка грешка,
духът във мен се извисява,
със вяра злото покорява!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 03, 2006, 08:56:48 pm
МОЛБА

Лош ден ме връхлита
и паяк в свойта мрежа ме оплита.
Запявам с глас.
О,песен ти си радост!
Дай ми сили,младост!
Смехът във мене да порасне.
Не искам да угасне
последната искра любов.
Животе мой!
Не бъди със мен суров!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 03, 2006, 09:00:08 pm
ГОРДОСТ

Гордостта е нещо странно!
Прилича на войник
във зона минирана
и забранена.
Бори се да оцелее.
Усмивка не признава тя,
нито хубав мъж
или красавица.
Величие,победа,крах
е сладкият и грях.
А след победа не една,
унила плаче!
И...сама!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: divine on август 04, 2006, 09:52:57 am
Sekira, здрасти ....... :) >:( ;)
Може да ни представяш някои избрани свои стихове , но това вече си е чисто прекаляване .......стилът ти е по-скоро за текстове на песни , от тези които в момента изкарват доста пари , но едва ли точно тук ще те забележат. Препоръчвам ти да си направиш един блог някъде в нета , да ги качи ш там и да сложиш линк в профила си.

Не бях срещала толкова лиричен спамер досега  ;D
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: grizzly on август 04, 2006, 10:42:35 am
Недей така, divine, че ще му секне поетичното... течение  ;)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: nova on август 04, 2006, 02:17:23 pm
какво ви пречи, момичето си пише строго по темата

като не щете не четете....

и стига с лит. анализите
Title: Re: Йордан Йовков - разкази
Post by: strahil on август 04, 2006, 02:26:39 pm
Серафим

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше - оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено. И между безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-три много големи, взети сякаш от чувал или от най-проста аба и лепнати, както доде, с едър шев и избелели конци.

Човекът дойде на две-три крачки и се спря. Той разбра, че Еню не може да го позна, и малко обиден, с подигнати вежди, леко усмихнат, остави се да го гледа Еню и зачака. Той бе мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно с рядка черна брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени. Еню продължаваше да го гледа втрещено, непознатия се усмихваше повече.

- А бре, Серафиме, ти ли си? - извика най-после Еню.

- Ух, да те убий здраве, да те уби! Не моа да те позная бре...

- Аз съм, бай Еньо, аз. Натурален като жив.. тъй да се каже...

- Aз пък рекох, че е таласъм. Помислих, че плашилото от даскал Тодоровата бахча иде насам. Да те вземе мътната, да те вземе. Мисли си: какъв ще е тоз изпаднал германец!

Серафим се засмя тихо, беззвучно, като поклащаше глава, той подпря на пейката тоягата си, сне и чувалчето, което носеше на рамото си. Всяка година, а понякога през година и през две, той се явяваше по тия места на Гергьовден или по Димитровден, когато слугите менят господарите си. Той беше от града, но търсеше работа по селата. Можеше да работи само лека, маловажна работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чисти обора на някой хан, или пък пасеше един-два добитъка.

-Де беше туй лято? - попита го Еню.

- Рано си напуснал, щъркелите още не са си отишли. Де беше?

- В Белица бях туй ято, на една керемидарница. Има един Панайот там, кермекчия, при нег бях. Керемидите му пазех.

Той говореше ниско, като че се боеше да не го чуе някой, с разширени и учудени очи, а после изведнъж се засмиваше и между посинелите му устни светваха зъбите му.

- Сухо беше туй лято - продължи той, - добра стока изкараха хората. Ама и берекетя натъй по селата беше добър. А нашите българи, бай Еньо, кога имат пари, къщи правят. Като мина харман, че като надодоха ония турлаци с талигите, иззеха що керемиди имаше...

- Хъм... Взеха ги?

- До една. Три големи колелета бяха. Свършиха се. И чорбаджията, Панайот: нямам, кай, нужда от пазач, бай Серафиме, слободен си. Даде ми хака и... отряза ми китанцията, тъй да се каже...Като каза това, Серафим се усмихна и тъй като беше съблякъл палтото си, стоеше сега, мъничък, слабичък.

Щом остави палтото на пейката, той тозчас се попипа над кръста, по пазвата. Еню разбра, че там нейде е скътал парите си.

- Че вземи да си купиш едно палто! - посъди го строго Еню. 

- Все трябва да си изкарал някоя пара. Да си купиш едно палто!

- Ща, ща, бай Еньо. Едно палто ще си купя. Ще си купя, защото туй веке за нищо не бива. Той погледна палтото и се усмихна.

- То е, тъй да се каже, добро за музея...

- Седни, седни да си починеш - каза Еню, след туй стана и влезе в кафенето. Колкото можеше да се види през вратата, вътре в кафенето беше дълбоко и хладно. То беше проста сграда, като плевник, нямаше таван, двете стрехи се срещаха нависоко и между върлините, наслагани начесто, се виждаше сеното под керемидите. Едно лястовиче гнездо беше залепено до средната дебела греда.

 Серафим, гологлав, със сплъстена посивяла коса, седеше на пейката, режеше по малко с една костурка от хляба си и сладко-сладко дъвчеше сухи залъци. Лястовичката, която имаше гнездо в кафенето, трепна с крилете си току пред лицето му, влезе вътре, повъртя се, след туй пак тъй бързо се стрелна навън. Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка.

Една жена запърполя с полите си и влезе в кафенето, но Сеафим не я погледна. След малко жената заприказва високо и той даде ухо:

- ... Скъпо, всичко скъпо, кръстник Еньо! Какво да купим с две-три яйца, дето ги вземаме сутрин от кокошките? Едвам сварваме да си вземем по кривач сол и калъп сапун, та да се опе. Туй кибрит, газ - забравили сме го. Че барем да сме по-добре, да сме здрави кръстник Еньо, а то...

- Какво прави Иван? Как е сега?

- Как ще е Иван - лежи. Отде дойде таз болест, кръстник Еньо, отде дойде. Сега по Св. Богородица ще стане седем месеца, как не е похванал работа. Души го нещо в гърдите, подпира го ей тука е. Отслабна, да го духнеш, ще падне. Не е добре, кръсник Еньо, жълт, черен, като пръст. Думат ми: заведи го в болницата, тури го на колата и го заведи в болницата.

- За болницата трябват пари - каза Еню.

- Трябват ами, как да не трябват! Жената въздъхна, след туй продължи:

- Че нали ни умря из онзи ден, кръстник Еньо, и биволицата. Изкарах я сутринта здрава и читава, нищо й нямаше, а вечерта като си доде, гътна се пред сам вратника и умря. Душата ми се обърна, плакали сме, като че умря челяк...

- Болест има по добитъка - каза Еню.

- И на мене ми умря една телица.

- Ни от месото зехме, ни кожата. Доде фелдшера и каза: не бива, кай, да ядете от нея, ще я заровите с кожата, с все... Ох, то нашето тегло! Не знам, не знам... Жената замълча, но като се ослуша по-добре, Серафим разбра, че се шепне.

Изведнъж Еню извика:

- Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам...

- Не думай тъй, кръстник Еньо... моля ти се като на господа...

- Остави ме, ти казвам, нямам пари! - изкрещя Еню.

Жената млъкна и заплака. Серафим я слушаше как хълца и как вие като пребита. Ядосан, Еню се показа на вратата и погледна надалече, без да спира очи някъде. Серафим тихичко прибра хляба си и се изправи. Жената излезе от кафенето и си отиде. Тя тъй беше се забрадила, че лицето й не се виждаше. Но по вървежа Серафим разбра, че е млада.

- Пари ли иска? - пошепна той на Еня.

- Пари иска. Отде да й ги взема, аз банка ли съм? Искала да води мъжа си на болницата. Добре, ама като нямам? Като нямам, какво да дам? - сърдеше се още Еню.

- Значи, сиромашия. Сиромашия до шия, а? Тъй да се каже...

Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха на сваляни, тъй си стояха разхвърляни. Серафим ги прибра на едно място и ги нареди. След туй ходи за вода.

След туй - поля пред кафенето и премете. Вечерта Серафим осана на гости на Еня, но отказа да спи в кафенето. Той застана точно по средата на мегданя пред кафенето и там взе да си приготвя легло.

- Че са барем тука под стряхата бе, българино! - рече му Еню.

- Дай си гърба на стената, легни на пейката, ако искаш.

- Не, тук ми е по-добре мене.

- Ще ти духа.

- Не ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей...

Той гледаше Еня и се усмихваше с насълзените си очи. "Страх го е да не го оберат" - помисли си Еню, като забеляза, че Серафим се попипва по пазвата. Той го остави да прави каквото си ще, затвори кафенето и си отиде в къщи.

На другия ден той се забави късно дойде да отвори. Той завари Серафим седнал на пейката и както вчера, режеше си хляб с костурката и закусваше. Еню се изправи пред него, изгледа го продължително, след ту каза:

- Ти какво си направил?

- Какво съм направил! Никому нищо не съм направил - кротко отвърна Серафим.

- Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, който не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.

- Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е?

- Когато господ на нея - и тя на мене. Аз не бързам. Еню прехапа устните си и замълча.

- А палто? С какво ще си купиш палто? - каза той.

- Че нали имам палто? Я го я! - Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. Хубаво си е то моето палто, нищо не му е...Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.

- Хубаво си е то, моето палто - продължи той с някаква особена радост в гласа си.

- Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно... Серафим говореше с Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на колената си, по загледа се пред себе си и се усмихна.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: grizzly on август 04, 2006, 02:47:14 pm
Ъм...такова...Страхиле, що не каза че си реинкарнация на Йордан Йовков още от началото ;) Пък и разказът поезия ли е, че нещо ми се бъркат понятията ?  :2funny:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: nova on август 04, 2006, 04:20:25 pm
Поезия е гризли, поезия е -от най-висшия пилотаж, нищо че не виждаш римата. Нея с очите не можеш да я видиш, тя в сърцето пее
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 04, 2006, 11:23:11 pm
Здр!
В поста от 9.декември 2005 призовавате в тази тема да се пишат  И стихове и то.....без претенции"нямам изисквания към римуване.."цитирам!
След това чак на 6.януари 2006 е вписано в темата едно стихо и после последва затишие!
С моето идване се "разшавахте" та даже стигнахте до там, че ви и преча!
Е, аз не съм елементарна та да не разбера ,че ви дразни бройката ми --след като "я усетихте"
Аз какво съм ви виновна ,че не ви достигат вдъхновенията или че са по малко от моите!
Това е чиста проба завиждане.
Хем знаете,че не сме тук поетеси!
Просто ви дразни,че някой пише и не може да се спре!
чЕ НЯКОЙ СЕ РАЗТОВАРВА,А ВИЕ НЯМАТА ТОВА УСЕЩАНЕ!НАИСТИНА ВИ СЪЖАЛЯВАМ!
За пореден път се уверявам в "българщината"
да предпочитам кавички ,че иначе щяхте да се обидите макар ,че мене вече се опитахте да ме обидите!
С тази злоба накъде и за къде сте КАКИНИТЕ?!ЖАЛКИ ЗАВИСТНИЦИ ТУК 2-3!МИСЛИТЕ ЛИ,ЧЕ В ИНТЕРНЕТА И В САЙТОВЕТЕ, И В СВЕТА СТЕ САМО ВИЕ!
ЗАБЛУДЕНИ!
Ще се сринете по пътя на живота запомнете го или ако вече не сте!

ПРЕЦЕНКА

КОЛКО СТРУВА ЗЛОБАТА ЧОВЕШКА?
кОЛКО СТРУВА ЖЕНСКАТА ОМРАЗА?
САМ НАРОДЪТ ГО Е КАЗАЛ -
"КАВОТО ПРАВИШ,НА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИШ!"
И АЗ ДОБАВЯМ -
"ДАЛИ ОТ ПРОСТОТИЯТА ЩЕ СЕ ИЗБАВИШ!"
ПРИТРЯБВАЛО МИ Е НЕЧИЕ ПРИЗНАНИЕ,
ЩОМ ЛИПСВА КУЛТУРА,ВЪЗПИТАНИЕ!

На вампирката
Какво  е малкото вампирче
пред истинската красота?
Кой позволява му сега
да ръси "бисери -слова?"
Дано този ден
Господ да е с мен!
И греховната душа ,
да сеи намери майстора!

СПРИ ДО ТУК!

Мислиш или не -
ларш човек съм.
Винаги ще съм добре!
Злобата от мене бяга,
а теб те души,стяга!
Сметките добре си правиш
и в пари се давиш.
Но до кога ще я караш все така?
С пари не всичко се постига.
Искам да ти кажа -
"Спри да тук!Стига!"

anita53@abv.bg


Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: grizzly on август 05, 2006, 12:06:25 pm
Скъпа секирата, самият факт, че реагирате толкова емоционално, на една проста и незлоблива забележка показва , че имате някакъв проблем. Приемате по презумпция , че ние сме враждебно настроени към Вас и Ви завиждаме, такова нещо няма. Смятате, че сме заблудени, може и така да е ( поне за себе си  говоря).
"Ще се сринете по пътя на живота запомнете го или ако вече не сте!" - слава на Бог, вашите прокоби няма да ни застигнат. Имам само една молба, обърнете се към самата Вас и преодолейте, това, което Ви тормози. Бъдете здрава, бъдете светла и добра.
Title: Re: Откраднато...
Post by: strahil on август 05, 2006, 07:06:52 pm
Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.
Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.
Научих -
че има хора които искрено обичат,но просто не знаят как да го покажат.
Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.
Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.
Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.
Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.
Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява ти самият да си прощаваш.
Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.
Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.
Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.
Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.
Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.
Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.
Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,когато те са ти най-нужни.
Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.
Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Научих -
че, въпреки че думата "любов" може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on август 05, 2006, 09:05:01 pm
Страхиле, значи, ти нищо не знаеш...   :-\  >:D
( аз пък още по- малко  :P )
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: strahil on август 05, 2006, 10:02:48 pm
Научих..
Че мога да променя само представата си за себе си... :tickedoff: :2funny:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 05, 2006, 11:45:27 pm
ИГРАТА
/пародия/

Зайченцето бяло
тъй се заиграло
в близката горица
със една лъвица,
че хич не разбрало
как ловец насреща
с пушката гореща
в него се прицели
така,че уцели
сърчице страхливо
на лъвица мило.
Но свърщила играта
и станала белята!
Поуката каква е?
Не ходете във гората
да играете с лъвица!
Поиграйте във полето
с млада яребица.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 05, 2006, 11:49:02 pm
СИНЕВА

Цялата си в синьо!
Синьо е небето.
Синьо е морето.
Сини са и твоите очи.
Ах, как искам да са мои!
Дай ми ги!
Сини облаци те гонят,
ветровете с тебе спорят.
Слънцето подава ти ръка,
струи от тебе синя светлина.
Синя песен!
Сини слова!
Синя любов!
Силна жена -
синева!


Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 06, 2006, 11:13:28 pm
ИСТИНАТА МИ КАЖИ!

На света не си една.
В сърцето твое няма топлина.
Нямаш душа!
Имаш само мисъл зла,
която движи твоята ръка.
Но аз те обичам драга
и нека Господ ми помага.
Не искам повече лъжи,
това просто ми кажи!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 06, 2006, 11:17:43 pm
ТВОЯ СЪМ!

Без думи ,без слова
ще прислоня до теб глава.
Ще ме погледнеш
и ще се усмихнеш.
В ръцете ти сърцето ми ще стихне.
До тебе кротко ще се свия,
с радост блажена ще се опия.
И ще заспя!
Ще сънувам любовта,
как на крила при нас долетя.
Гушкай ме и ти!
Твоя съм!
Повярвай ми!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 07, 2006, 01:18:17 am
МОЯТА ЖЕНА

Що за съчетание на блуза и пола?
Не ти ли каза твойта дъщеря,
че този тоалет не ти върви?
Сега ме слушай и мълчи!
Дрехите свали!
Вечерна рокля облечи!
Тази вечер с теб ще се представя
и егото мое ще погаля!
Нека всеки види,
нека всеки ми завиди,
че имам хубава жена,
облечена със вкус,добра!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on август 07, 2006, 07:09:18 am
Уморено
часовник
тик- така
реже
времето
с малки
стрелки
невзрачна
сянка
потъва
в мрака
тишината
необратимо
руши
…………

Сияйни
пътеки
се вият
из горите
потънали
в мрак
една
е за теб
намери я
не се лутай
напразно
и пак
………

Стой
поспри
нека
те погледам
дъх затай
и усмихни се
за мен
в погледа ти
слънчев
позволи
да затъна
в сърце ти
пламтящо
нека сгрея
своя ден
 :uglystupid2:  :crazy2:  :idiot2:  :uglystupid2:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: grizzly on август 07, 2006, 02:09:19 pm
Nirvana, много ми хареса  :D  O0
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: imaginary on август 07, 2006, 04:38:35 pm
Много си падам да съм на всяка манджа мерудия....

Връщаш се в живота ми
След всичото това време...
В което ме остави
Сама да следвам съдбата си
Прогони прозаичните ми сънища
И отне покоя на душата ми...
Разби всички врати,
Които бях заключила за теб
И сега стоиш
Сред руините на сърцето ми
И питаш
Обичах ли те достатъчно?!



Думи на вятъра
Разпиляна с шепи
Лудост
Сред приятели.
Прошепнати тайни
С устни,които се докосват
Нима наистина никой не вижда
Когато с теб танцуваме
Как въздуха натежава...
И как се сливаме?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 10, 2006, 01:05:42 am
ПРАХОСНИК

Не посягай на моята заплата!
Не съм жената,
която дава ти пари
за цигари и жени.
Не ми се лигави,
не се подмазвай,
характерът си лош
не ми доказвай!
За кой ли път оставаш без пари!
В огледалото се погледни
и на какво приличаш ми кажи.
Нови дрехи си купи,
като хората се облечи.
За срам си станал на зецата,
потроши си колата
чуждите жени да возиш,
а своята да биеш и тормозиш.
Не мога повече да ти прощавам!
Напускам те!
При мама заминавам.
Колата и децата,
за спомен ти оставам!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 10, 2006, 01:11:14 am
ЕМОЦИЯ И СТРАСТ!

Ще ли ме обичаш,
ако ти докажа,
че заради тебе
аз ще се откажа
от жената,
от колата,
от апартамента
и от работата?
Ако трябва и в чужбина
с тебе да замина,
няма да му мисля.
Все нещо ще измисля.
Обсебен съм до болка
от твойта красота.
Бушува в мен страстта.
Не мога да се спра,
търся твойто тяло!
Не мога и да спра
сърцето полудяло!
Магия или болест е това?
Без теб не мога!
За тебе искам да умра!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 03, 2006, 11:27:59 pm
ОГЪНЧЕ МИ ДАЙ!

Огън!Огънче ми дай!
Огън в двете ми ръце
искам да гори.
Нека пари ме,
нека ме гори,
нека ме боли.
Недей плачи!
Отдавно беше то,
голямото легло
във прах е вече.
Забравихме играта-
"Не се сърди човече!"
Сега огънче ми дай -
ако можеш.
И .....не се пали!
Насила обич
никой не раздава.
Голи чувства
никой не признава.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 03, 2006, 11:36:52 pm
НЕ ИМ ВЯРВАЙ СИНЕ!

Защо  повярва сине
но тези  хора зли?
Ще видиш!
После теб ще те боли.
Защо поддаваш се на клюки зли?
Защо тъй сляпо вярваш в приказки?
Защо,защо и пак защо?
По късно ще го разберат и те ,
когато същото повтори се,
със тяхното дете!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 03, 2006, 11:46:56 pm
ПОНЕ МАЛКО МЕ ОБИЧАЙ!

Искам мъничко любов!
Дай ми я!
Защо ме гледаш строго?
Нищо не ми обещаваш,
надежда никаква не даваш.
Поне малко ме обичай,
не отричай любовта.
Тя съществува.
Има я!
Дори във сънищата я сънувам.
За теб бленувам.
А ти студен си безразличен
от другите си тъй различен.
Дали аз пък съм различна!
Не искам да повярвам,
че за тебе съм безлична!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 03, 2006, 11:58:25 pm
НЯМА ПРОШКА
/хумор и сатира/

Я,не чукай по вратата,
не чупи бравата!
В кръчмата си бил,
цяла нощ си пил.
Виж се на какво приличаш
пък и отричаш ,че си пил!
Тук няма кой да ти отвори,
разумът във мене проговори.
И аз си имам мой живот,
на твоя няма да съм роб.
Жена пиянка ти си намери,
алкохола с нея си дели!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 13, 2006, 10:46:09 pm
РАЗЛИЧНА,

Когато аз поискам,
тогава ще ти отговоря.
Животът си е мой,
другото е твоя воля.
Целувай се, с която искаш.
Обичай я! Но запомни!
Със мен не я равни!
Различната съм аз!
Такава ще остана
и в твоите очи,
ще бъда най желана!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 13, 2006, 10:48:54 pm
ЗАБРАВИ МЕ!

Обичаш!
Красиво ми звучи!
Знам!
Делови човек си ти.
Но за къде си без сърце
и с тези празни думи?
Брод има помежду ни.
Все ми е едно!
Не мога да ти вярвам.
С такива като теб,
беля си не докарвам.
От днес не те познавам,
умея да забравям.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 13, 2006, 10:52:09 pm
ИСТИНСКА ЛЮБОВ ПРИЗНАВАМ

Целувки най дипломатични
от мене приеми
и спри да хвалиш чуждите жени!
Любовта не е сама,
приятелка и е страстта,
а братовчедка гордостта.
Не съм глупава жена
и добре, че го разбра.
Знам, че ти харесвам!
Знам, че  искаш по така
да си близък с хубава жена.
Милостиня не раздавам,
истинска любов признавам.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 13, 2006, 10:54:48 pm
И СЪЛЗИТЕ НЕ ПОМАГАТ

Сълзите си във шепа аз събирам!
За кой ли път умирам!
И въздухът не стига,
а душата болна
не може да приеме
истината тъй позорна,
която като сянка
все след мен върви.
Искам да заспи сърцето ми -
завинаги!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 13, 2006, 10:59:22 pm
ТЕЖКО ВРЕМЕ

Не прося!
Не се моля!
Искам свобода!
Къде остана моята душа?
С нозете мои в дупки се препъвам,
на души празни аз слугувам.
Не мога и не искам да призная,
че съм безсилна.
Как да трая?
Не виждам края!
Нека всичко да изстине
и болката да спре.
Минаха достатъчно години
от тез, които Господ подари ми.
Останалите аз ще подаря
на мойта свидна дъщеря.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 30, 2006, 10:36:45 pm
ОБИЧАМ ТЕ,  КОМШИЙКЕ!

Теодора, моя изгора!
Чувам те по двора,
как пилците гълчиш,
по котарака викаш,
на кучето крещиш.
Станах отзарана,
пих ракия, две,
нямаше мезе
и ми стана зле.
За теб се сетих мила,
за виното червено,
с което ме пои,
но любовта голяма,
с друг ти продължи.
През плета надничам,
дано за миг те зърна,
кога ще си самичка,
за да те прегърна,
при тебе да остана,
приведен зет да стана!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 30, 2006, 10:41:39 pm
ЖРИЦА НА ЛЮБОВТА!

Ох, как си седнала!
Сега блузката свали,
татуировките си  покажи!
Освен на своите гърди,
имаш и на кръста.
На пъпчето си имаш само
няколко златни халки.
А обицата на носа
и тембърът ти на гласа,
направо ме влудяват,
чувствата изпепеляват.
От кого е кръста златен?
Името му знаеш ли?
Знам, че за едно кафе,
не лягаш с възрастни мъже.
Хайде, стига съм те молил,
влизай в моята кола,
жрице моя на любовта!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: velaskes on октомври 01, 2006, 12:33:17 am
секирата ще заобичам поезията като те чета ;)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 09:27:40 pm
ТАКАВА ОСТАНИ

Като изворна вода
те пия мила моя.
Като пролетна роса
измиваш ми душата.
Като слънчева дъга,
огряваш ми лицето.
Като слънцето добро
топлиш ми сърцето.
Като бледата луна
нежно в мен потъваш,
със звездица не една
за любов бленуваш.
Като птица във небето
нагоре все летиш.
Като рибката в морето,
акулите броиш.
Пази се мила моя,
от мене запомни:
"Обичай ти на воля,
такава остани!"
 :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 09:33:07 pm
ЛЮБОВ

Не мога да поискам
нещо невъзможно!
Не може да не бие
сърцето ми тревожно.
За кой ли път те моля
за малко топлина!
За кой ли път измъчваш
моята душа!
Обичаш ме, нали?
За кой ли път крещи
във тебе ревността!
Защо тогава ти
за мене прелетя,
мили, километри,
морета, океани
и с чувства тъй желани
звъниш ми в този час?!
Обичам те и аз!
 :)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 09:53:26 pm
ДО МЕН БЪДИ!

Напира в мен страстта,
за тебе аз горя.
Душата ми те моли,
любовта говори.
До мен бъди и спри
изгаряй  в мен, гори.
Целувай ме така,
както обеща,
на мен в онази нощ.
Назад не гледай ти,
щастливите ни дни
с любов ги прегърни.
И знай, страстта е жива,
любовта красива -
бяла синева,
нежност, стон, нега!
 :-*
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 10:09:48 pm
ЛЮБОВ ГОЛЯМА

Любов голяма ми даряваш,
сърцето ми добре познаваш
и знаеш, че за тебе то
във ритъм див, лудешки бие.
Сърцето ми не ще да крие,
как денем нощем те нарича
и думички любовни срича
тъй прекрасни, тъй красиви
за влюбени души щастливи.
Сега в очи ме погледни,
с любов и нежност ме дари,
целувка ти ми подари,
със мен към рая полети!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 10:14:02 pm
САМА

Любов ли искаш да ти дам
нима останал си пак сам?
Нали обичаше те много,
нали за нея беше всичко?!
Видях те с нея на брега,
как се целувахте, а тя
се смееше не на шега
на твойта страст и любовта.
Усетих как във мен кръвта,
бушува страстно, закипя!
Разбрах тогава и сега,
че съм била и си оставам,
сама без теб, без любовта!
  :'(
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 10:18:25 pm
ЛОШ КЪСМЕТ

Кажи ми нещо мило мое,
кажи ми и ме погледни!
В очите искам да открия
следи от миналите дни.
Бяхме млади  и щастливи,
волни птици лекокрили.
Сега къде са тези дни,
кой живота ни вгорчи?
Не вярвам някоя жена
така сама не би могла,
душата твоя да превземе
и теб от мене да отнеме.
Внушавахме си за беда,
че туй била е любовта.
Със теб извадих лош късмет,
направо казано -
сливи за смет!
 :coolsmiley:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 10:21:20 pm
ЧУВСТВА

Когато те погледна,
изпълваш ме с любов!
Когато те целуна,
треперя като лист!
Когато те прегърна,
земята се тресе
под моите нозе
почвата потъва.
Потъваш в мене ти
и цели се топим
във страсти и любов,
със теб горим, горим!
 :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 08, 2006, 10:25:12 pm
ТОЙ

Боли ме! Толкова боли,
че тялото гори, изгаря!
Изгаря ми душата,
със сила непозната.
Сърцето се топи,
пресъхнали очи
блуждаят нежно в мрака.
Някъде далече,
с обич той ме чака,
красив и горделив,
потаен, мълчалив.
За мене е наречен,
на любовта обречен!
 :)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: piksel on октомври 15, 2006, 12:05:12 pm
Хубави думи с много страст.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: piksel on октомври 15, 2006, 12:18:15 pm
Ето от мен;

Светлините на Града са мъртво-празни
ако не откриеш подходящите очи
където да се отразяват.
Под тях е пълно с хора
които гледат само във земята,
сякаш се страхуват
да открият собствените си звезди и приказка.
Повеждат дълги битки в себе си
забравяйки че има някой
който чака
търпеливо
собственото им приемане.

Няма начин да споделяш общите мечти със другия
ако се взираш само във различията.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 15, 2006, 11:16:18 pm
Много умно и......истинско! :)

ПОГЛЕДНИ МЕ!

Погледни ме в очите
и за миг разбери
как потъвам в сълзите.
Дай ръка, провери!
Обич няма да прося
нито твойта любов,
аз съдбата си нося
във живота суров.
Погледни ме в очите
и сълзите ми спри,
и навън под звездите
обърни се, поспри!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 15, 2006, 11:19:04 pm
ИГРАЧ

В душата ми е тъмно, мрачно
и ти ме гледаш тъй невзрачно!
Усещам злоба и ненавист,
усещам лошо, зло и завист!
Не можеш мен да изиграеш
из разни орбити витаеш,
на интересен ми се правиш
и мене искаш да оставиш.
Но аз не съм онази кака,
която плаче, стене в мрака
и тебе със надежда чака!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 15, 2006, 11:23:10 pm
ИСКАМ ДА ЗАМИНА

Далече искам да замина
там високо в планината,
искам аз да си почина
туй за мен ще е отплата.
Нямам вече нерви, сили,
няма вече сини сливи,
не останаха яйца
да си пия за гласа.
Ярките не носят вече
магазина е далече,
мръвки, кашкавал не ям
ни суджук, филе, салам.
Там високо в планината
там зове ме някой чака
мен и мойто крехко тяло,
за природа закопняло.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: defire on октомври 16, 2006, 02:04:19 pm
Хайде, и аз да се разпиша в тази тема :D

Искам от сърце да простя,
как иначе нещо ще променя?
С любов посрещам новия ден,
приветствам новото във вас и мен.

Зная, правя грешки,
но и градя със своето сърце.
Лошото не желая да задържа,
приемам се такава, под това небе.

Да си простим за старите рани,
с кураж напред да продължим.
Чрез грешките си се меним,
но на любовта да не меним.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on октомври 16, 2006, 03:59:24 pm
Мисля, че Господ
е сътворил цветята,
за да ни подскаже
чрез хармонията
и съчетанието на цветовете,
и симетричността,
и безусловната им красота
безусловната красота
и симетричността,
и съчетанието на цветовете
и хармонията
на истинското ни,
земно-неземно
..... битие.

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: piksel on октомври 17, 2006, 10:36:13 am
Наистина ли трябва
всичко да умира
и напролет
пак в цветя да се перажда.
Дали не може някой
тази нужда
с нежна песен
да възспре?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: piksel on октомври 17, 2006, 10:38:25 am
Есенно
Вятърът завихря
шарени листа
върху спящия
на слънчице
бездомник
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 17, 2006, 03:41:17 pm
А аз защо ли си мисля за други неща .... отношенията между хората например.

СБОГОМ

Няма да те моля
за капчица любов.
Няма да отроня,
ни една сълза!
Върви си!
Мене забрави!
На друго място
любовта търси!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 17, 2006, 03:45:05 pm
ТОЙ

Боли ме! Толкова боли,
че тялото гори, изгаря!
Изгаря ми душата,
със сила непозната.
Сърцето се топи,
пресъхнали очи
блуждаят нежно в мрака.
Някъде далече,
с обич той ме чака -
красив и горделив,
потаен, мълчалив
за мене е наречен,
на любовта обречен!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 17, 2006, 04:07:55 pm
ДО МЕН БЪДИ!

Напира в мен страстта,
за тебе аз горя!
Душата ми се моли,
любовта говори.
До мен бъди и спри,
изгаряй в мен, гори!
Целувай ме така,
както обеща,
на мен в онази нощ.
Не ставай мили, лош!
Назад не гледай ти,
щастливите ни дни
с любов ти прегърни.
И знай, страстта е жива,
любовта красива -
бяла синева -
нежност, стон, нега!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 21, 2006, 03:39:09 am
НАПРАВИ МАГИЯ

Ако искаш да съм твоя
направи сега така
лесно аз да разбера,
че за теб съм хляб, вода,
огън и стихия, хала
и любов красива, бяла!
Направи магия малка,
направи от мен русалка
с устни ти ме изпиши
със ръце коси вчеши
и след мен тръгни сега
чак до края на света!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 21, 2006, 03:42:35 am
ГРИЖА

Що не спинкаш, малай моме ти,
сън не хващат твоите очи?
Грижи ли си имаш или не,
лоши мисли морят те, дете!
От високо гледай, не тъжи,
виж, каква си хубава, кажи,
че животът е красив и мил,
с доброта и хубост те дарил!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 23, 2006, 11:40:49 pm
С ТЕБ ОСТАВАМ

Светлоока синя вечер,
с дъх на кектени -омая,
радвам се, че позволи ми
тебе да те опозная.
Тъй притисната до болка,
сила аз от тебе пия,
с устни парещи, горещи,
цялата ще те изпия.
Прегърни ме, обич моя,
изцери ме, душо моя!
Обич, радост ти ми дай,
с теб  оставам аз докрай!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 27, 2006, 10:57:34 pm
СЕВЕРНО СИЯНИЕ

Северно сияние,
звезден поглед мил!
Дъх прохладен, нежен,
в спомен притаил
устните горещи,
парещи слова,
дълга нощ на свещи,
страст и красота.
Много те обичам!
Нощем и в зори,
в шепите събирам
нашите мечти
Слънцето гори
в нашите души,
топлина и рай,
с мен бъди до край!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Spirit-Felix on октомври 28, 2006, 12:49:33 am
"Северно Сияние" ми хареса и ми напомни за нещо много хубаво! Благодаря, че го сподели с нас! :)

 
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 09, 2006, 04:52:03 am
ПИТАМ СЕ

Питам се защо ли
лошото не виждам?
Питам се защо ли
себе си не виждам?
Питам се защо ли
вечер те сънувам?
Питам се защо ли
толкова умувам?
Питам се защо ли
тебе все те няма?
Искам те до болка
обич глуха, няма!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 09, 2006, 04:55:51 am
НЕРАЗБРАНА

Сноп лъчи в очите ти блести,
а сърцето радва се, крещи
и душата своят  път избра,
но защо пак ти не ме разбра?
Със любов към теб ръце протягам
и не искам никой да засягам,
ще се боря аз за любовта си
и със сила ще сломя врага си!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 18, 2006, 03:01:21 pm
МИЛО МОЕ

Какво разбираш от жени?
Ти, който не познаваш своята.
Какво разбираш от любов?
Ти, който ми открадна моята.
Какво разбираш от души?
Продаде си душата своята.
Какво разбираш от лъжи?
Доказа, че без тях не можеш ти.
Как ще у караш все така?
Живееш, мило, мое за мига!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 18, 2006, 03:04:18 pm
БЯЛА ЧАЙКА

Бяла чайка над мене лети,
ти не знаеш как в мене боли!
Не намирам аз дума и слово
да изкажа страстта си отново.
А съдбата жестоко играе,
иска в тебе и в мен да извае
чувства разни, добри и омразни,
страсти, обич, любов и съблазни.
Бяла чайка над мене лети!
Говори ми! Обичай ме ти!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: ALISA on ноември 28, 2006, 11:12:59 am
ЕСЕН

Тихо вятър нашепва във клоните
на дърветата в нощния мрак,
разлюлява със повей короните
и понася отронен листак.

 :)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 04, 2006, 11:02:37 pm
 Без теб

Вече си доволна,
че без мен остана,
любовта греховна
вече пепел стана.
Чудеше се как ли,
 да се оттървеш
и от мене, мила,
да се отречеш.
Само недей лъга
и недей съпруга
да намесваш ти.
Лъжеш, мила! Спри!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 04, 2006, 11:03:58 pm
На другата не мога да завиждам


Не мога да те гледам във очите,
защото просто нямаш ти такива.
Не мога вече да броя сълзите,
душата моя с тях да те разсмива.
Не мога даже радостно да пея,
кажи ми как без вяра да живея?
Не мога и не искам да те виждам,
на другата не мога да завиждам.
Не мога да не кажа ,че такава
тя като мойта участ заслужава.
Не мога аз съдбата да променям
и чувствата си всеки ден да сменям.
Не мога повече да ти прощавам,
да ме обичаш да те задължавам
и да ме мразиш да ти забранявам!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 04, 2006, 11:05:26 pm

Дано!

Гледаш ме с очи присвити
и ехидно се усмихваш,
черни мисли ми приписваш,
разни помисли разчистваш!
Но не виждаш ти душата,
мислиш само за кревата,
а в душата огън тлее
и в любовен сън люлее,
чувства, страсти и мечти.
Страх от Бога нямаш ти!
Лъжеш тъй безцеремонно,
но не знаеш, че съдбовно
вплетени сме с теб в едно.
Ще го разбереш. Дано!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:25:56 am
КОЙ СЕКИРАТА СЕЧЕ?

Няма обич и любов
в тоз живот за мен суров,
как да вярвам на лъжи,
да обичам как, кажи?
Някой все ще ме прецака
и ще плача дълго в мрака.
Господ има ли , кажете,
жива вий ме оплачете?
Че секирата желязна,
тук за някои омразна
има много лоши дни,
лъскава тя не блести.
Плаче като вас с сълзи
и сърцето я боли,
неразбрана си остава,
ни приема, ни предава!
Някои я подиграват
и пред всички порицават,
който я обича лъже,
а тя никога не лъже.
Де що прави си признава,
никого не поучава,
умна е,  добра и птица
иска да е гълъбица,
но не може ей така,
тя да хвръкне на шега.
Тежка е, желязна, морна,
пък изглежда неуморна,
а сега кахър си има,
болка мори я незрима.
Искат пак да я излъжат,
искат пак да я прелъжат!
Не се лъже туй желязо
нищо, че сърце боляло
и е много отпреди,
а сега я пак боли!
Ще преглътне всичко тя,
пак ще стане лъскава,
ще обича от сърце
и по малко ще сече!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:27:49 am

Дяволът със тебе си играе

Чудя се защо така
с мене ти се заигра
и защо ли всеки ден
се съмняваш ти във мен?!
Щом не вярваш ми кажи
или просто откажи
днес на моята любов
и стани със мен суров.
Но си мисля ще сгрешиш
ако с мен се разделиш,
после ще е късно, знай,
друг ще бъде в този рай!
Птицата на любовта,
мойта обич и страстта,
щом не ги опазиш ти
цял живот ще те боли!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:28:40 am
ЩОМ

Ако някой ти докаже,
че виновният си ти
за горчивите сълзи
днес във моите очи,
ти недей се смя тогаз,
помисли дори за час,
всичко връща се обратно
и боли дори стократно.
Туй не е заплаха днес,
някой ще ти пише шест,
но във моята душа
ти убиваш любовта!
Щом това е безразлично
и за тебе не е лично,
остани си там където
тегли те с любов сърцето!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:29:35 am

СРАМ

Колко злоба, мили, Боже!
Всеки гледа кой, как може
братята си да прецака
и подлага двата крака,
да ги спъва, да ги спира
с риск дори и да умира.
В чуждата паница бърка
гледа каша да забърка,
после настрани се смее
за интриги той копнее.
С Ганьовщина тъй позната,
с любовта си към парата
той краде и тук, и там!
Няма българинът срам!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:30:41 am
УМНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Хиксовидните крачета
и дебелите "дупета"
на Фустанка и Сусамка
всеки път ги снимат в сянка
и изкарват ги красиви!
Феновете тяхни диви,
заблудени, неразбрани,
не за фенове призвани
величаят ги и славят,
хвалят ги и богославят.
Как не могат хора разни,
да разберат, че омразни
стават вече с тез хвалби
и изкарват ги звезди -
ей такива грозновати,
некадърни, простовати.
Но къде не е така?
Ако не дадеш пара,
няма кой да те възхваля
да те люби, богославя!
Автор: sekira
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:32:06 am
ЛОШИ ХОРА

Колко мръсотия, Боже!
Моля ти се спри я, Боже,
тая черна злоба, завист
и омраза , и ненавист.
Накажи глупците сиви,
направи ги ти красиви,
стига са бесняли диви,
направи ги самодиви!
Писна ми о, мили Боже,
писна ми с глупци да споря,
не ми писна да се боря,
грях голям така ще сторя!
Знам, възмездие ще има,
не за двама и за трима.
Няма аз това да чакам,
нищо аз не ще протакам.
Ще се боря както знам,
с тези дето нямат срам
от децата си дори!
Лоши хора, подли, зли!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:34:17 am
СИГУРНО

Кому робуват скромните и бедни хора
далеч от идеали и мечтите си?
Защо зимуват алчните и подли хора
там някъде далече със парите си?
И как спокойно спят, какво сънуват
или по цели нощи те будуват?
Броят пари и сметките си правят,
за бедните те искат да забравят.
Мощеници, измамници безброй
навървили са се в живота мой,
не знам с какво привличам ги така,
но може би наивна съм жена?!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 09, 2006, 12:36:13 am
ОЗВЕРЕНИ

Болката ми е голяма
не за десет, а за двама!
Цяла армия  войници
и дузина бели жрици
са настръхнали хиени
и човеци озверени!
Ръфат младото момиче
и кръвта и жадно пият,
дано с нея се затрият!
С тази кръв невинна, чиста
те така ще се отровят,
щом жената тъй лъчиста
искат в клетка да затворят.
Разберете, тъй не става,
как душа се лесно дава?
Ще ви пратя аз ловци,
смели интернет бойци.
Искате вий да ме спрете,
но не става! Разберете!
Морите една душа,
ще платите с вашата!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: izgrev on декември 09, 2006, 11:03:29 am
Добре подреждаш ти
словата, но защо си
толкоз "слабовата"?
За любов се бориш,
врагове ломиш,
а е нужно само да решиш;
"Ще любя и обичам,
дори когато грижи ми дробиш!
И тогаз, току-виж, живота ти станал като "сладкиш".
 ;DОпит за помощ, с извинение за неумението ми да редя думи като теб!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Nirvana on декември 09, 2006, 02:03:27 pm
И аз искам да постна един мой "шедъовър". Ряпа яде спрямо писаните по- горе, ама важното е, че си свърши работата 8)

(Всяка прилика с реални лица е неслучайна)

...
Галещ ветрец се ровеше в гривите им,
слънчеви лъчи играеха с тях,
в росни треви потъваха дирите им,
със спонтаност и грация омайваше техния танц.
Свободни, волни, бродеха те,
вдъхваха сила, творяха криле,
рушаха прегради, създаваха пак...
Пленници свободни на свойта свобода.
Равнини, долини и балкани,
тръпнеха под тяхната мощ
и приветстваха всеки галопник,
свободата на който бе вожд...
Диви и волни, стадо коне,
превземаха де що има туптящо сърце.
Сами си достатъчни, но събрани в едно
от попътен вятър или естество.
Попътен вятър или естество,
прокудено муле край стадото спря,
обюздано, обучено, с хапки сено,
носещо със себе си и свойто тегло.
На покорство привикнало,
от свободата на танца далеч,
друг свят само той не виждало
и волното заобгражда с плет.
Подмамени някои от хапки сено,
към него побягнаха, невярващи в зло,
невиждайки бича и пагубнии гeм,
сами се натикаха в невидим затвор.
Не след дълго дивото стадо отихна.
Затихна и мощния троп.
Ветреца на място не стихна...
Потъна в тъмата слънчевии сноп.
Волното, дивото прокудиха,
мулета ставаха от красиви коне.
Така се харесваха и се развиваха,
ред е магаре пред стадото да спре...
  :2funny:  :uglystupid2:   :uglystupid2:  :crazy2:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on декември 11, 2006, 10:58:50 am
Nirvana, и аз ще се пробвам.   :) Надявам се, няма да имаш нещо напротив да взема литературните ти образи назаем:

На пътя на конете,
галопиращи свободно,
стоеше муле
в типичния си нрав:
ни напред, ни назад.
Конете не се спряха,
прескочиха го и
... отлетяха.

 :crazy2:

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 16, 2006, 11:47:38 pm
СЛЪНЧИЦЕ НА МАМА

Колко те обичам
слънчице на мама!
Бъди весела,засмяна!
Не позволявай на хора разни,
с маски мазни,
да ти режат къс по къс душата!
Не позволявай да те гази,
ботушът тежък на съдбата.
Гледай напред!
Не обръщай им внимание!
Важното е да си себе си!
Не очаквай и признание!
Във днешно време
и в България една,
това не става.
Всичко е лъжа,пара!
Мъжете гледай от високо,
те си слугуват само на окото.
Да видят и да пипнат
дори без чувства -тъй от раз!
Безсрамно казват -
"голям праз".
Голям е!
Да!
Но не мислят с таз глава,
дето Господ им е дал!
Карат я -"кой взел,кой дал"
Все пак е по добро
от злобата в кръвта
на всяка следваща жена -
"приятелка добра".
Живей така,
както сърцето позволява!
Обичай само този,
който любовта ти заслужава!
Враговете свои
прати във ада!
Пази се!
Толкова си млада!



СИНЕВА

Цялата си в синьо!
Синьо е небето.
Синьо е морето.
Сини са и твоите очи!
Ах,как искам да са мои!
Дай ми ги!
Сини облаци те гонят,
ветровете с тебе спорят.
Слънцето подава ти ръка,
струи от тебе синя светлина.
Синя песен!
Сини слова!
Синя любов!
Силна жена -
синева!


МОМИЧЕТО С ОЧИ -НЕДРА!

До тебе ще приседна!
Ще те погледна във очите,
в които има толкова тъга!
И пак ще ме попиташ -
"Защо такваз е моята съдба?"
Какво да отговоря,
че твоята съдба със моята се сля?
Ти трябва да си по добрата,
да си по красивата жена!
И нищо,че във жанра тъй противен
гласът ти е богинята -
не искам ти да си робинята!
Бъди богинята на любовта,
богинята на топлината,
пропиваща плътта!
Богинята на светлината,
на всички влюбени сърца!
И как дълбоко в твоите очи -недра,
самият Господ там се спря!
И как пориви чудати
изписват устни непонятни!
Как никой не разбра,
че ти си тъй човешка -истинска.
На злобата в очите се изсмя.
А аз не мога да помогна,
да стопя болката,
да сгрея твоята душа!
Кому са нужни твоите сълзи?
Дали на клонингите зли
или на нечия душа -
тъй омерзена,зла?
Очите ти неземни са
и злобата човешка
не мога аз да спра,
когато ти завиждат,
когато те обиждат!
Отмини ги...
Грешни са деца
на майката Земя!
Говори със вятъра!
Пей със любовта!
Обичай хората!
Бъди добра!
Бъди красавица,
каквато си сега!
И следвай своята душа!

На тебе  - izgrev

Аз "слабовата" хич не съм,
аз хвърковата, мила, съм!
Над злото аз се извисявам,
от враговете се избавям.
За туй е нужна "вид" борба,
а не любов и красота!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 23, 2006, 07:54:31 am
ГРЕШИШ!

Студена зимна нощ
в душата ромол тих
и губя сила, мощ
за тебе пиша стих.
Ти някъде далече
избра да си от мен,
на гибел ти обрече
и себе си и мен.
Там някъде обичаш,
аз знам добре, грешиш
и с вятъра събличаш
желания, мечти!
А Коледа дошла е
и само нечий звън
напомня , че съм жива,
зове ме тъй насън.
Обичам самотата
притихнала в нощта!
До мене котарака
ми мърка и така
отнасям надалече
болката, страха,
че не обичаш вече
добрата ми  душа.
Избрал си пътя верен,
заблуда или не,
на мене не си верен,
за мен не си, момче!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on януари 24, 2007, 05:59:02 pm
КЪДЕ Е СМИСЪЛЪТ?

Щом няма смисъл
дадено стихотворение,
на некадърника е то творение!
С игра на думи парадира
и другите иронизира!
Природата уж величае,
но не иска да признае,
как взима той от тук и там
готови фрази, срам!
Как всъщност нищо той не казва
във стихото си и показва
как общи приказки се пишат,
и стиховете на менте миришат!

СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Ела, приятелко добра
да споделя със теб мига
на радост от една мечта
превърнала се в истина.
Страхувах се, че някой ден,
ще се изплъзне и от мен
късметът ми, като жена
обичана и влюбена.
Не мога аз да се оплача,
от радост вече ще заплача!
Обичана съм и щастлива
обичам го и аз, не спира
във мене радостта голяма,
че обичаме се двама!

СМЕТКИТЕ НА БАБА ГАНА /хумор и сатира/

Баба Гана мързелана
поглед спира във тигана
и се чуди що е празен,
неизмит и черен, мазен.
Манджата кой е изял?
Внукът сладко е заспал,
освен тя да е била,
как не помни таз глава?
И какво, нима сега
пак ще готви? Не така,
казва вътрешния глас,
има магазин до нас.
Има пържено, варено,
печено и задушено.
Що ръцете да си мъчи,
не помага туй "унуче",
право да стои да бърка,
разни манджи да забърква.
Припна бабката завчас,
в магазина и от раз
купи всичко, но уви
пак остана без пари!
Скъпо и излиза, дума
и пак себе си придума.
Ще се готви за беда,
иначе без пенсия!

АЗ СЪМ ТВОЙ!

Потъвам в теб,
унася ме покоя,
поисках го
и вече ти си моя!
И тази нощ е наша,
как позна,
че с тебе ще остана
чак до сутринта?
И нека зли езици
по нас да бълват дим,
за теб ще си остана,
красив и най любим.
И само аз в нощта,
тебе тъй ще галя,
и само аз в нощта,
ще те любя, паля!
Очаквала си ти
с надежда принца свой,
обичай ме, гори,
люби ме, аз съм твой!

"ВСИЧКИ РИБКИ ПЛУВАТ САМО ПЪРЖЕНИТЕ НЕ"
/хумор и сатира/

Всички рибки се премятат
във водата и подмятат,
но на сухо падат те,
във тигана за мезе.
Някои курбан ги правят
майките тъй както знаят,
пълнят ги със лук, ориз
и зашиват с конец чист.
Други пък са тъй щастливи,
стават рибки самодиви
и любовни и красиви,
за рибарите щастливи.
Но накрая във водата
рядко пак се връщат,
рибешко тук на земята
хората ядат, поглъщат
с апетит, с голяма страст!
Рибка искаш ли у вас?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on януари 27, 2007, 07:47:29 pm
Тези мои две творби не са отправени към никой конкретно.
Написах ги под влияние на злото в живота, което все още съществува!

КЪДЕ СА ЧОВЕЦИТЕ?

.....вий сте идиоти!" -
казал го е Ботев!
Аз ще го повторя
и няма да споря,
на хора говоря.
Знам, има и свестни
тук между вас,
на тез в този час
прекланям се аз,
за други сега,
блестя лъскава.
Добре, ще се бием,
не ще се крием,
тук АНОНИМНИ
не се пишете,
от тук и там
стих не крадете.
На Вола да ида ли
да ме простреляте,
в чело високо
вий ми се целите?
В сърцето змийска
отрова пускате,
сеира гледате
да не изпускате!
О, вий бездомни
свирепи вълчици,
с какво сте кърмили,
какви умници
вий сте създали?
Какво зло от мене
вий сте видяли?
Туй злоба не е,
болка зове,
но вий не я чувате,
само мърсувате,
на чужд гроб с пари
и с чужди сълзи!
Дано Ботев стане
от гроба и хване
оръжие хладно
и на вас ядно
да ви покаже,
кой лъже, маже
и кой не признава
Бог, име, вяра!


ДИСКРИМИНАЦИЯ, РАСИЗЪМ....ИДИОТИЗЪМ!

Задушавате ме с лицемерие,
нахални сте и искате доверие,
дискриминация, расизъм за беда
гори очите ми сега!
Това не ме учудва знам,
кое е важно, за да си "голям",
да си мълчиш, пари да даваш
да манипулираш, отмъщаваш.
Защита щом си имаш дебел гръб,
и щом навсякъде си вреш носът,
на жертва и обиден ми се правиш,
а сам обиждаш, сам се славиш!
Не мога да съм симпатична,
не съм злобарка, не съм лична,
манипулирана не съм,
истинска, различна съм!
Не се поддавайте деца
на лъжата, пошлостта,
устата моя ви го казва,
не слушайте какво приказават
заблудени, злобни хора.
Не съм вампир, не моря!
Попитайте ме как съм жива
сред толкова омраза дива
и спънки във живота мой,
пазете си живота свой!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on февруари 03, 2007, 07:53:25 pm
Горе в планината

Горе в планината
сама във гората,
до извор се спрях
водица налях
в стомна червена.
На трева зелена,
седнах да почина
и видях седмина,
млади дървари
съчки събрали,
огън наклали.
Водица им дадох
и им предадох
поверие старо
от моя дядо.
Във планината
броди зъл дух
и който има
по добър слух
духът ще чуе,
ще разбере,
гората зелена
да не сече!

 Магия ли ми стори?

Ако ти разкажа,
колко съм те чакала,
ако ти покажа
сълзите изплакала
в цвете пораснало
и не поливано,
със мойта болка
само обливано,
какво ще кажеш?
То не цъфти
години наред,
тъмно зелено е,
плаче за теб!
Моите сълзи
солени са знам,
търся вода
но няма там,
дето в забрава
ти ме остави,
любовта наша,
голяма забрави!

 Със мен гори!

Жаравата  разпали в мен,
аз ще горя и този ден
и през нощта, и нека съмне,
и нека огън ни обгърне!
Аз няма в нищо да се вричам,
ти знаеш колко те обичам,
обичай ме сега и ти,
целувай ме, със мен гори!

 Любов ли е това?

Попи във мен отрова
на огън, страст и грях,
обичам те, не мога
да спирам твоя  гняв!
Ти нищо не разбираш
и тъй продажен си,
с лъжи край мен позираш,
на мъж се правиш  ти!
Ръцете ти греховни
към мен посягат днес,
със думички лъжовни
и грозен, нагъл жест!
Обичам те, не мога
да те спра сега,
сърцето бий тревога -
любов ли е това?

Глад

Кой очите ще затвори
щом напусна този свят?
В мене болка проговори,
не е злоба, а е глад
за добро, човещина.
Кой сега не ме разбра?
Нека ида си така
неразбрана, поругана,
щом при мен една душа
до последно не остана!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on февруари 18, 2007, 06:21:56 pm
ЖИВОТЪТ СИ Е МОЙ

Защо ли ти разказах за миналото мое?
Защо ли те допуснах във сърцето мое?
Защо ли подарих ти моята любов?
Защо със мен остана коварен и суров?
Аз знам, че възгордя се, мислиш се за Бог,
разбрах сега, усетих, защо си с мене строг.
Добър човек не си , завист те мори,
доброто ти отрече и злото победи.
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой!


ХИТРАТА ЛИСАНА, САМИЧКА ОСТАНА
/хумор и сатира/

В зелената горичка
зайче със лисичка
тъй се заиграло,
че не осъзнало
как на таз лисана
се хвана в капана!
Доволна и щастлива,
бърза и скоклива
дарила го с прегръдка,
но мислила за мръвка!
И спряла тя играта
под дърво в гората,
зъбките си впила
в крехкото му тяло
за нея закопняло.
Не се примирила,
а се озверила!
Тръгнала да търси
друго зайче тя,
гората претърси,
но нигде на видя
такова красиво,
наивно и мило
добро същество,
като зайчето!
Сама под дървото
лисана остана
и мисли, умува
какво бе, а стана,
че зайците вече
тъй захитряха,
умници големи,
лисици станаха!



МЕЧЕТО НА МИМА

Аз съм мечето на малката Мима,
с мене играе си и с още трима
верни приятели, деца добри,
които събуждат я рано в зори.
На училище рано с тях заминава
и мене самичко във къщи остава.
Тези учители лоши и зли,
с Мима немогат ни раздели,
малко самотни тъжни дори
пак се обичаме с Мима, нали?

ШАРЕН СВЯТ

Безлични хора
с разни идеали,
недостойни, непознали
истината, болката!
С една идея, мисъл зла
в гърди им не туптят сърца!
Заблудени, неразбрани,
зле скроени, непризвани
бъдещето те решават,
напътствия на Бога дават!
И мен така те поучават,
грешките си не признават,
убиват обич, вяра, чест,
това ли са героите днес?
Каква чест!

С ИМЕ НА ЦВЕТЕ

Тръпката да си обичан
аз на всеки пожелавам,
цвете мое те наричам
и от днес при теб оставам.
В къщичка на тоя бряг
с тебе искам да живея,
погледни ме, дай ми знак
цвете мое -орхидея!
Аз така ще те наричам,
без да спирам да обичам
теб и твоите очи,
целуни ме, замълчи!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on февруари 18, 2007, 06:22:47 pm
ЖИВОТЪТ СИ Е МОЙ

Защо ли ти разказах за миналото мое?
Защо ли те допуснах във сърцето мое?
Защо ли подарих ти моята любов?
Защо със мен остана коварен и суров?
Аз знам, че възгордя се, мислиш се за Бог,
разбрах сега, усетих, защо си с мене строг.
Добър човек не си , завист те мори,
доброто ти отрече и злото победи.
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой!


ХИТРАТА ЛИСАНА, САМИЧКА ОСТАНА
/хумор и сатира/

В зелената горичка
зайче със лисичка
тъй се заиграло,
че не осъзнало
как на таз лисана
се хвана в капана!
Доволна и щастлива,
бърза и скоклива
дарила го с прегръдка,
но мислила за мръвка!
И спряла тя играта
под дърво в гората,
зъбките си впила
в крехкото му тяло
за нея закопняло.
Не се примирила,
а се озверила!
Тръгнала да търси
друго зайче тя,
гората претърси,
но нигде на видя
такова красиво,
наивно и мило
добро същество,
като зайчето!
Сама под дървото
лисана остана
и мисли, умува
какво бе, а стана,
че зайците вече
тъй захитряха,
умници големи,
лисици станаха!



МЕЧЕТО НА МИМА

Аз съм мечето на малката Мима,
с мене играе си и с още трима
верни приятели, деца добри,
които събуждат я рано в зори.
На училище рано с тях заминава
и мене самичко във къщи остава.
Тези учители лоши и зли,
с Мима немогат ни раздели,
малко самотни тъжни дори
пак се обичаме с Мима, нали?

ШАРЕН СВЯТ

Безлични хора
с разни идеали,
недостойни, непознали
истината, болката!
С една идея, мисъл зла
в гърди им не туптят сърца!
Заблудени, неразбрани,
зле скроени, непризвани
бъдещето те решават,
напътствия на Бога дават!
И мен така те поучават,
грешките си не признават,
убиват обич, вяра, чест,
това ли са героите днес?
Каква чест!

С ИМЕ НА ЦВЕТЕ

Тръпката да си обичан
аз на всеки пожелавам,
цвете мое те наричам
и от днес при теб оставам.
В къщичка на тоя бряг
с тебе искам да живея,
погледни ме, дай ми знак
цвете мое -орхидея!
Аз така ще те наричам,
без да спирам да обичам
теб и твоите очи,
целуни ме, замълчи!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on февруари 24, 2007, 10:25:40 pm
Дискриминация, расизъм....идиотизъм!

Задушавате ме с лицемерие,
нахални сте и искате доверие,
дискриминация, расизъм за беда
гори очите ми сега!
Това не ме учудва знам,
кое е важно, за да си "голям",
да си мълчиш, пари да даваш
да манипулираш, отмъщаваш.
Защита щом си имаш дебел гръб,
и щом навсякъде си вреш носът,
на жертва и обиден ми се правиш,
а сам обиждаш, сам се славиш!
И благодарности от мен сега
на сайта и на хората,
които истината крият
и мойте коментари трият!
Не мога да съм симпатична,
не съм злобарка, не съм лична,
манипулирана не съм,
истинска, различна съм!
Не се поддавайте деца
на лъжата, пошлостта,
устата моя ви го казва,
не слушайте какво приказават
заблудени, злобни хора.
Не съм вампир, не моря!
Попитайте ме как съм жива
сред толкова омраза дива
и спънки във живота мой,
пазете си живота свой!

Кръчмарска одисея /хумор и сатира/

Преглътни ме, като вино
и запей ми -"Нино, Нино",
песента ти е позната,
слушал си я в механата.
Колко пъти се напиваш
и причини все намираш,
тежко ти било, добре,
но ти имаш ли сърце?
Кош бутилки пресушаваш,
нощем в кръчмата оставаш,
пееш, пиеш до зори
и оставаш без пари!
После искаш да те храня,
да те водя и на баня,
да те гладя и пера,
да съм вярната жена!
Туй не ще да изтърпя,
край на мойта орис зла!


Не става, не се получава....

Стоя извисена
над вас хора грешни,
за да не кажа,
че сте ми смешни.
Що ли си губя
времето с вас,
защо пиша
час подир час,
стихове, проза?
Във каква доза
идеи да вливам,
мисъл и смисъл
да провокирам?
Виждам, не става,
не се получава!
Злоба и завист
вас ви мори,
останете си
с празни глави!


Ден, нормален ден бе днес за мен!

Нормален ден бе днес за мен!
И аз не съм 16 годишна,
ни пуберитетка романтична,
та да празнувам във наслада.
За мене знам, че е награда,
да съм високо над нещата,
и да съм толкова сърцата.
С разни дребни сладости човешки,
като някои не правя грешки.
Обичам свободата,
 но не на тялото,
а на душата!
И чуйте думата ми тежка -
при мене няма грешка!
Нямам нищо общо с Нешка!



Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on март 05, 2007, 06:36:20 am
ОТ ОБИЧ

На слънцето ще стана аз изгора!
И толкова го искам, как ще мога
със него да горя отгоре аз,
като обичам всичко тук, и вас?
Обичам планините и горите,
обичам равнините, долините,
реките, езерата и морето,
земята и пръстта, където
във нея бор съм посадила
и ми е много скъпа, мила!
Решила съм, че трябва да го сторя,
със дявола така ще се преборя
и пъкъла със светлина ще пръсна,
и топлина, и обич ще разпръсна,
над цялата земя, за всички вас,
отгоре ще ви светя аз!

БЕЗСПИР
/еротика/

Милваш ме със поглед благ,
не спира този пухкав сняг
и трупа преспи вън на двора,
не знаем с теб покой, умора!
Започнахме от вечерта,
със свещ и чаша във ръка
и любехме се цяла нощ
с копнеж, желание и мощ!
А сутринта снежецът бял,
като че в мен бе заискрял,
напирах, търсех те в покоя,
отнова исках да си моя.
Не мога да се разделя,
от теб, от твоята снага,
от устните красиви, живи,
очите палави, игриви,
гърдите твои тъй прекрасни,
целувките ти жарки, страстни.
Здрачава се! И как сама
да те оставя във нощта?
Не мога, още ще остана
моя любов, жена желана!

СТИГНА СЕ ДОТАМ...

Стигна се дотам,
че трябва да живея
не както моята съдба ми позволява,
а както властния човек ми разрешава!
Стигна се дотам,
че трябва и да слушкам,
че трябва даже да не разсъждавам
и другите около мен да поучавам!
Стигна се дотам,
че трябва да не чувствам,
че трябва да съм без сърце, душа,
да съм играчка, да живея за мига!
Стигна се дотам,
че сме безсилни
и роби в собствената си страна!
Кое е нещото, което прави силни
чедата български сега?

ИСКАМ ЧУЖДАТА ЖЕНА
/хумор и сатира/

Като слънце ще ти светя,
моя, мила, Виолета,
но защо ли всеки ден
искаш ти пари от мен?
Опомни се, разбери,
пари не давам на жени!
В къщи имам аз една
тя е страшна хала зла,
всичките пари ми взима,
харчи ги като за трима!
Вярно е, под чехъл съм,
но и аз човечец съм,
искам чуждата жена,
да стопли моята душа.
Разбери ме, помогни
и със мене си легни,
някой друг ще ти плати
в евро или в долари!

НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Колко дни очаквах да се върнеш,
колко нощи плаках до зори
и мечтаех в дух да се превърнеш,
който моя сън да посети!
Колко исках с мене да останеш,
миналото мое да забравиш,
колко молех Господ да е с нас,
моля го сега и в този час!
Колко те обичам не разбра,
другата пред мене ти избра,
радост и любов и подари,
и сега щастлив ли си , кажи?!

*****
http://www.cekupama.data.bg/
http://sekirata.wordpress.com/

 :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on април 06, 2007, 02:20:07 am
 Лазаров ден

Слънчеви лъчи галят днес земята!
Лазар слиза от небето във позлата!
И оглежда се в очите
на дечицата щастливи,
лазарки тъй мили!
Щипе ги по бузките червени,
в танц се вият със очи засмени,
гледат възрастните те
и протегнали ръце
пеят песните на Лазара!
За по добър живот!
За тях, за нас!
За целия народ!
За благополучие и плод
на българския род!

Цветница

Мили хора, със цветя
празника днес честитя!
Искам да сме все така
весели, добри, красиви
и любими, незлобливи!
Накичете се сега,
с клонки върбови, цветя,
и пред Бога се молете,
и свещичка запалете
за добро, мир, красота
в нашата мила страна
и за здраве, и любов,
щастие, и устрем нов!
Българското ще пребъде!
България, ще я бъде!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on април 06, 2007, 02:22:50 am
ПАРЕЩА ЛУНА

Когато нежно ме целуваш,
на мен потайно се любуваш,
изтръпвам цяла отмаляла,
отпускам се и онемяла
прегръщам с поглед твойто тяло,
обсипвам го с целувки цяло!
За мене то гори, трепери,
във мойто иска да намери
любов и страст, и топлина.
Ний сливаме се с теб в една
голяма, пареща луна!
И всеки който я прегърне,
тя в огън, в плам ще го обгърне,
и ще горим, ще се топим,
във огъня за нас любим!


С НАРОДА СИ ОСТАВАМ

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
на българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: cetacean on април 07, 2007, 01:03:47 am
Брех, тука имало и кът,
където прозата е кът  :D
А има ли критерии нек'ви
или се харчат рими сек'ви?
Щот ще ми се да се намеся
и малко като поетеса...
Но притеснение ма й завладяло
да не обидя модерското тяло
и елитът им отбран
да ме окичи с некой бан...  :knuppel2:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on април 15, 2007, 10:54:17 pm
Щастлива

И тази вечер ще ти пея,
на люлка от звезди ще грея,
омайна, влюбена, красива,
ще ме направиш ли щастлива?
Във мен се потопи до болка,
обичам те, о, сладка болка,
недоизпита чаша вино,
нежна душа, сърце ранимо!

Вземи ме със себе си, птицо красива!

Вземи ме със себе си, птицо красива,
не мога, не съм като теб талантлива,
с крила тъй изкусни аз да летя,
така че на никой да не вредя!
Тежат ми годините вече и прах,
покрива мечтите ми, и чужди грях,
изкупваме всички тук на земята,
щастливи ще бъдем ли в небесата?
Къде ли е раят, кажи ми сега,
тъй много искам с теб да летя,
но някой отряза мойте крила,
вземи ме със твоите да полетя!

Оптимистично

Стига с тез сълзи,
че и мен боли,
да гледам как хабиш се!
Стегни се! Разбери!
Този грешен свят,
не можеш да оправиш,
болката във миналото,
трябва да оставиш!
Здравето пести си,
твърд човек бъди,
във ръце вземи се
и напред върви!
Назад не се обръщай,
на злото не отвръщай,
следвай си мечтите
и пътя на дедите!

Кой ще ги спре?

Усетила промяната на вятъра
в живота мой правя завой
и никога не съм пресмятала,
кой колко би ми дал, и кой е свой!
Но днес живота тъй се промени,
добрите станаха най зли,
от грижата за хляба или що
и аз се питам днес защо?!
С какво ли да помогна аз не зная,
не мога да търпя и хич не трая,
да гледам как се лицемери,
с нахалство как се гонят цели!
Как кротките, наглед послушни,
се правят на великодушни,
добрички, сладички и мили!
Кой ще ги спре? Аз нямам сили!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on май 09, 2007, 04:26:16 pm
Сама с морето

Самотна, приказна, красива,
омайна и чаровна, мила,
сама стоеше тя на кея,
там чакаше с надежда нея!
И вятърът и брулеше лицето,
а във гърдите плачеше сърцето,
изричаха устите думи странни,
очите търсеха и спираха се жадни,
поглъщаха водата и морето
отнело и най скъпото -детето!
А в нея глуха, няма тишина,
не чуваше на чайка писъка,
която вест  и носеше добра,
от милата и свидна дъщеря -
"Добре съм мила мамо, не плачи,
за мен се грижат моите сестри
русалки, морски кончета добри,
делфин ме пази от акули зли!
Иди във къщи, прибери се, мамо,
за тебе ще се моля само!


Бог ще победи!

Гледаш кротко,
а във теб ръмжат
сто дявола рогати!
Не те разбирам!
Не разбирам
хора като теб чудати.
Добре изглеждаш,
на човек приличаш,
а с твоите постъпки
човешкото отричаш.
Устата ми горчиви
истини разказва,
сърцето ми открито
чувствата показва.
Не вярвам на лъжи!
Вътре в мен боли!
Истината е една,
тя е в Божията уста!



Докосни ме!

Преливай в мене сладост и нега!
Обичай ме, люби ме,
аз съм твоята мечта -
жена, напъпила лоза!
Във люлка звездна ме люлей,
с луната лунна песен пей,
която да пропие във душата,
да ме обгърне цялата в позлата
и да се слея с теб във вечността,
да се топя във страст и красота!
Полей очите ми с сълзи
от теб изплакани, боли!
Душата се раздира, стене
и знае, че дошло е време
във грях със теб да потопи,
любов, желания, мечти!
 
 :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on май 09, 2007, 04:29:27 pm
 Любов

До тебе ще приседна бяла,
като във приказка познала,
красотата, любовта
на твоята добра душа!
Ще слушам думите звънливи,
ще галя форми причудливи
на твоето прекрасно тяло,
за мен тъй страстно закопняло.
Мъжественост и сила, блясък
плени ме в тебе и със крясък
към теб се втурвам полудяла,
за тебе страстно закопняла!
И пия жадна, прималяла,
засищам глад и с радост цяла
във теб се вглеждам и намирам,
сродна душа, любов! Разбирам,
че моята съдба си ти,
със мен бъди и остани,
любов красива и чудесна,
прекрасна, истинска, небесна!


 Танц

Танцуват с мен сто самодиви
и с танца теб сме запленили,
сърцето ти, душата твоя!
Откраднахме мига, покоя
на спомени и чувства страстни
и помисли добри, прекрасни
от твоята душа красива,
със огън и със жар пленила
умът и крехкото ми тяло,
което в теб любов видяло
тресе се , стене и се моли,
и разсъблича чувства голи!
   
 
Животе мой!

Лош ден ме връхлита
и паяк в свойта мрежа ме оплита!
Запявам с глас!
О, песен, ти си радост!
Дай ми сили, младост!
Смехът във мене да порасне,
не искам да угасне
последната искра любов!
Животе мой!
Роб съм твой!
Не бъди със мен суров,
дай ми вяра и любов!


 Във свят фалшив...

Погребах миналите срещи!
Погребах чувствата горещи!
Погребах любовта голяма!
Честта гола ми остана!
Раните ми кой ще изцери?
Пожарът в мене кой ще потуши?
Не мога да заплача!
Очаквам здрача...
на живота мой.
Не си мой!
И никога не си бил.
Всичко е било измама!
Въобразявах си,
че е любов голяма!
Лъгах себе си!
Живях с илюзии във свят фалшив,
изпих поредния си хап горчив!


Запей ми

Слънчице свали ми,
сгрей ме и стопли ме!
Искам с мен да грееш,
душата ми да сгрееш!
Искам да ми пееш
песничка позната,
песен за душата,
нежна и красива,
весела, звънлива!
С тебе ще запея,
тъй както умея.
Слънце ще обгърнем,
света ще прегърнем,
весели, красиви,
доволни и щастливи!


Сбъркан

Нашата леля Гинка
нощес била саминка,
гледала Луната
и плакала горката,
за Фильо баш мъжа
на нейната душа!
Но той хабер си нямал,
там някъде задрямал
със  чуждата жена
в леглото и  така,
че даже е забравил
как Гинка е оставил
самичка във нощта
със бледата Луна!
А слънцето изгряло
и му се присмяло,
че пътят бил объркал,
жена си с чужда булка сбъркал!


 Пълзял, пълзял....
         
Не съм на охлюва другар,
но знам, че дълго той пълзял,
докато стигнал до върха,
където птица не една
със сила го е покорила!
Охлювът имал закрила!
Нали пълзящо е животно,
минава даже за имотно,
къща на гърба си носи
и за друга пълзи, проси!
Тез красиви, силни птици,
орли, соколи и орлици,
висините нека порят,
но със охлюв да не спорят,
че са нужни и крила,
ум, разсъдък, и дела
върхове да покориш,
а не просто да пълзиш!

  :)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: daniTA on май 10, 2007, 10:39:04 pm
това е от мен:


ОТКРОВЕНИЕ

Аз съм вятъра, бурята,
Минаващият ураган,
Лекият полъх
Разбъркващ косите ти.

Аз съм гъстата гора,
свежата трева,
плахото нежно цвете
усмихващо се на слънцето.

Аз съм капката вода
От живата река.
Дълбока, буйна, тиха,
Непрекъснато променяща се.

Аз съм тъгата, радостта,
Мъката и любовта,
Денят и нощта.
Едно многоизмерно творение.

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: daniTA on май 29, 2007, 06:26:26 pm

И това:  :)

СВОБОДА

Искам да съм птицата в небето,
разперила крила,
усещаща свободата,
не мислеща, не страхуваща се от идващия ден.
Живееща на мига.
Пиеща от извора на свободата.

Искам да съм великият магьосник, мъдрият старец,
можещ да сътвори всичко, което пожелае,
дори и птицата летяща във небето.

Искам да съм живота, светлината, любовта...
сътворили мъдрият старец,
 магьосника, птицата, Вселената...

Но най-вече искам да почувствам,
да усетя и осъзная,
че всъщност,
Аз съм всичко това.


Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: voivoda on май 30, 2007, 01:48:35 pm
Спорта на Вой Вода Та

Вчера одих у гората
и ветрилските била
изкриви ми се сурата
чех да пукна за вода.

Днеска па че одим тама
оти много ми се оди.
Да ви кажем неам срама
и сам силен по природи.

Са си мислат некой ора
тойо май не е добре.
Трчи там у гъста гора
куту некакво прасе.

Яс па слушам дебелаци,
некви виши гласове:
"Ще отидем на Каваци,
ще си пийнеме добре"

Па одете прав ви пат,
нальокайте се добре.
После некой ми реват
пораснало им дупе.

Яс ке одим у гората,
ке потичам па со кеф.
А па ти си льокай бата,
да приличаш на кенеф.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: voivoda on май 31, 2007, 01:14:46 pm
Крива нива  :uglystupid2:

Кой къде отива
и защо го прави,
в тази крива нива
пълна с разни нрави.

Просветление иска
всеки на коляно,
с менгеменце стиска
Димчо Дебелянов.

"Искам безсмъртие
и пътища просветлени
и ватенка топла за зимния ден
и нека остане тука на веки
проумяното от мен."

Времето отива
в огъня горещ
тази крива нива
стана като пещ.

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: voivoda on юни 05, 2007, 10:46:33 am
Объркана думичка (посветено на всички убедени в правотата си)

Един ден една дума
на бял свят се появила.
Взела да тегли локума
колко се е просветила

Всички ахнали по нея.
"Колко светла е и ярка!"
Силна като горска фея.
На просветлението е арка.

Думата се възгордяла.
Яхнала омайна власт .
И започнала раздяла
с просветления и глас.

Един ден един разбрал.
Преглътнал хубаво и смлял.
Друг пък друго разбрал.
Преглътнал хубаво и смлял.

Думичката не разбрала,
кармата и в таз игра.
Дразненето си разляла,
потиснато в една торба

Двойния си смисъл,
тя не проумяла.
Ценния си смисъл?
Бе го разболяла.

Един ден една думичка,
в едно ъгълче се свила.
Взела малка гумичка
и се самоизтрила.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: voivoda on юни 27, 2007, 10:44:39 am
Просто

Прост ли е човека,
който пише просто?
Гост ли е човека,
който влиза вкъщи?

Пак си пише просто,
или просто пише.
Пише си той вместо
да се взима више.

Има мисъл дума
има дума мисъл,
бърше и със гума,
сменя своя смисъл.

Прост ли е човека,
който пише просто?
Гост ли е човека,
който влиза вкъщи?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: daniTA on юни 29, 2007, 07:04:51 pm
БЕЗ ОЧИ

В тишината, със затворени очи,
на пътешествие поемам
към други светлини.
Тихо пристъпвам...на пръсти почти.
Търсеща се в безкрайната шир.

Живот  потънал в забрава
се разкрива пред мен.
И птицата възпява
всеки божи ден.

Радостно трепти вселенската игра...
Лети в ясното небе,
плува в синьото море
и открива нови светове...


Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on юни 30, 2007, 04:15:57 am
Teзи мои стихове са подходящи и за темата "искам" във форума

МЕЧТА

Аз искам да съм крава тревопасна,
блажено дъвчеща трева.
За мен картинката е ясна -
ще дрискам купища лайна.

Но от лайната миризливи,
цветенце малко ще расте,
и пеперудите игриви
ще кацат върху него те.

Вземи цветчето, закичи го
на твойто хубаво лице,
че то е толкова красиво,
усмивка сладка ще ти донесе.

Вдъхни със ноздрите блаженно
прекрасният му аромат,
признай заслугата ми ценна,
от моя шоколад.


Друга мечта

Аз искам да съм нощна птица,
зловещо бухаща в нощта,
а ти да бъдеш нежната девица,
копнееща за любовта.

Страхът от мене страстите да пали
в съзнанието жадно за любов.
Да мислиш как мъжът ще те погали,
дочул и той зловещият ми зов.

И там до призрачните сенки,
родени от кървава луна,
целувки нежни, бурни сценки,
ще сливат вашите тела.

Когато слънцето изгрее
и стане хубав слънчев ден,
сърцето ти ще онемее -
ще чакаш пак да чуеш мен.

Трета мечта

Аз искам да съм подла невестулка,
живееща във дупка до дома ти,
а ти да бъдеш мъничка светулка,
премигваща в нощта десетки пъти.

И мойта злоба, тъмно отчаяние, душата ми ревнива,
да разтопи ги твоето упорство-светлина игрива,
премигвайки в нощта десетки пъти...

Друга мечта

Аз искам да съм пролетно кокиче,
изкъпано обилно от дъжда,
и малко, мъничко момиче,
да сложи ме във своята ръка.

Да няма друго цвете на полето,
което да откъсне тя,
и без съревнование превзето
да я ощастливя.

Да носи ме в премръзналите длани,
да топли ме с дъха,
и тичайки по росните поляни,
да търси пътя към дома.

Там дето майка и' я чака,
загледана в красивата дъга,
там дето майка и' горчиво плака,
уплашена за свойта дъщеря.

И ето малката душица,
навежда я на пътя Господ Бог,
вселен във бяла лястовица,
извежда я от тъмния валог.

От майчината радост свята,
окъпан е света...
За мен какво остава,
освен, да я споделя?...

Друга мечта

Аз искам да съм дървеното конче,
рисувано от майсторска ръка,
което под маслиненото клонче
ще люлее твоите деца.

Където весел смях и глъчка,
топуркащи крачка,
рушат в душата всяка злъчка
и сянка на тъга.

Където виждаш, че живота,
намира смисъл и утеха,
де намерил си кивота,
бъдеще раздал си. Нека!

Друга мечта

Аз искам да съм детско одеяло,
завито някак през глава,
на малко, нежно, топло тяло,
да пазя топлина.

И там под моята защита
да бъде приказна нощта-
магичен свят, въпроси пита,
щастлив, без капчица тъга.

Светъл дух, дар от Бога,
чист и неопетнен,
със наивна детска радост
ще споделя с мен.

Друга мечта

Аз искам да съм плочата надгробна,
пред гроба с пъстрите цветя,
показващ любовта синовна
към любящия баща.

Окъпана да бъда от сълзите,
на твоите деца,
напомняща живота и мечтите
до края на света.

Аз искам с мъдрост да застанеш,
пред мен главата да склониш,
за да не забравяш,
в живота ти какво твориш.
 :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 07, 2007, 06:32:54 pm
За тебе бях

За тебе бях, живях
със твойта болка, страх!
Не знаех, не разбрах
и в тебе не познах
Дяволът и Юда!
Ти търсеше заслуга!
Душата си раздавах,
на твоята помагах,
сълзите си събирах,
утеха в тях намирах!
Обсипвах те с любов,
със нежност, порив нов,
във тебе се преливах,
със теб живях, умирах!
Разголена в нощта
е моята душа,
свита, онемяла,
отчаяна, но цяла!


Моя любов!

Ако ме прегръщаш,
искам да е силно!
Ако ме целуваш,
искам да е страстно!
Ако ме обичаш,
искам да е властно!
Искам да е истинско,
красиво и прекрасно!
Обичай ме до болка!
Залей душата ми с любов,
живот ми дай, моя любов!


Страстта е жива

Напира в мен страстта,
за тебе аз горя,
душата ми те моли,
любовта говори!
До мен бъди и спри,
изгаряй в мен, гори,
целувай ме така,
както обеща
на мен в онази нощ!
Не ставай мили лош!
Назад не гледай ти,
щастливите ни дни,
с любов ги прегърни!
И знай, страстта е жива,
любовта красива -
бяла синева,
нежност, стон, нега!


Ела!

Ела! Наша е нощта!
Прегърни ме!
Бушува в мен страстта!
Ела, люби ме!
Любов и обич ти ми дай,
със теб ще бъда аз докрай!
Ти си моята любов,
ти си огън, плам и зов!
Сто звезди за мен свали,
сто пъти ме целуни,
сто пъти пропий във мен,
превърни нощта във ден!
Ти ела и остани,
във живота мой бъди
слънце, светъл лъч, зора,
моя обич, моя мечта!


Повалена, не сломена!

От болка вия!
Искам да заплача,
но не мога.
Усещам само здрача.
Неправда в мен кърви.
Безжизнена стоя
с пресъхнали надежди.
Ще издържа!
Няма да скимтя,
като вълчица дива.
Ще се боря,
докато съм жива!


 Еротично

Ще те целуна, няма да те пусна,
късмета си аз няма да изпусна!
Езичето подай си, мила,
къде ръчичките си скрила?
Погали лицето и косите ми,
целуни дори очите ми,
във мен се силно притисни,
обичаш ме, нали? Кажи!
Усещаш ли сърцето ми,
за тебе как лудешки бие?
Не може то от теб да скрие,
колко много те обича,
любовни думи за теб срича!
Сълзите радостни изпий
и знай добре, това сме ний
със тебе -двама влюбени,
от страст, любов погубени!
Напук на хора лоши, зли,
обичаме се с теб, нали?
Целувай ме, не спирай ти,
със мен се слей! Моя бъди!


Поискай

Поискай ми любов!
Не давам я на заем.
Поискай ми от вярата,
от тази дето знаем,
че има дух, крила!
Поискай песента,
на моята душа!
Поискай свобода!
Поискай ми и сила,
която в мен кипи!
Поискай да съм мила,
ще бъда до зори!
Поискай красотата,
от моята душа!
Поискай нежността,
на моята ръка!
Поискай и звездите,
от моите очи!
Целувай ми косите,
обичай ме, гори!
Аз ще ти дам със радост
и моето сърце,
о, моя, буйна младост,
простор, небе, море….
От мойта красота,
греби със пълни шепи
и нека гордостта,
не прави ни на слепи.
Сърцето ще признай -
обичано, желано,
че светът е рай
и аз съм твоя! Само!



Върни ми любовта

Ще ме целунеш ли както преди?
Ще го направиш ли, кажи?
Как целуваше онази,
която нашата любов погази?
Нима не виждаш, ти сгреши!
Мразиш ме. Защо? Кажи!
Магия или карма зла,
мори нашите тела
и разумът убива,
любовта затрива?
Аз имам сила, воля
със злото да се боря,
и много искам някой ден,
да се завърнеш пак при мен,
да ми върнеш любовта -
истинската, нашата!



С надежда

Слънчеви лъчи
играят в мойто огледало,
а в мен детето вече е заспало!
Играчките във прах
потънали са вече
и детските ми спомени
забрава ги повлече.
Забравена от Бога съм,
останала сама,
дори без любовта.
Тя пак изневери
на моите мечти!
Дали пък са големи?
Кой краде от мойто време?
Протягам своята ръка
към огледалото сега
и нека в този тъжен ден,
да върне слънцето във мен!



Къде си?

Къде си, обич моя, непозната?
В мечтите мои ли остана? Осъзната,
протегнала ръце във мрака,
душата моя те жадува, чака!
При мене идваха, но твоите сестри,
различни хора с разни там съдби,
даряваха ми страст и красота,
но не познаваха те любовта!
Къде си, ангел мой, любим?
Жадувам твоя поглед син,
желая твоите крила,
със тях при теб да долетя!
В небето аз ще те открия,
с воал звезди ще те покрия,
светлина ще ни прегърне,
мига във вечност ще превърне!
Свобода ми дай, любов,
о, ангел мой, моя любов!


За книжка не съм мислила...пък и стиховете ми са много, не мога да си ги подбера, всичките си ги обичам!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 18, 2007, 09:20:40 pm
Светлина в тунела проблясва в мрака,
сърцето мое радост чака,
искрица обич, нежност, плам,
ще я дочака ли, не знам?!
Надеждата крепи човека
и днес аз казвам -по полека,
че който бърза бавно стига,
където иска не пристига!
Светлина в тунела проблясва в мрака,
но късно е, сърце не чака,
завой за в рая вече вижда,
на тез във ада не завижда!


http://vbox7.com/play:6e512906
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 18, 2007, 09:23:58 pm

МОРЕ, СЛЪНЦЕ И ЛЮБОВ

Слънце ме жари,
душата пари,
любов гореща
във мене кипи!
Ръце протягам,
до теб заставам
и пак заливат ни морски вълни!

Слънцето грее,
сякаш се смее,
в косите мои
вятър шепти!
В прегръдка страстна,
дори опасна,
целуваш моите сини очи!

С мен ти ела
в морето пенливо,
с мене сега,
добър ти бъди!
С мен ти ела,
обичам те мило,
прегръщай ме и целувай ме ти!

И в миг прекрасен
със поглед ясен,
протягаш свойте ръце ти към мен!
Обичаш страстно,
гориш опасно,
наш е този красив слънчев ден!

С мен ти ела
в морето пенливо,
с мене сега
добър ти бъди!
С мен ти ела,
обичам те мило,
прегръщай ме и целувай ме ти!

http://vbox7.com/play:934c6681
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on юли 18, 2007, 10:58:46 pm
Самотата в моята душа

Самотата тъй жестоко
блъска в моята душа!
Но моето сърце това избра!
Насити се на подлост и лъжи,
насити се на злоба, изневери!
Отляво и отдясно,
все някой ти се звери!
Отпред, отзад
все някой ти подава крак
и всеки гледа те в портфейла
и криви прави , сметките си прави!
За обич и любов не ще да става дума,
важен е золума!
Какво е тишината, самотата
пред измамата, лъжата?
Защо не трябва да си сам?
А около тебе все лъжовни,
безбожни и греховни!
Животът ти нареждат,
но гледат себе си да вреждат.
И всичко чисто, свято
за нас добре познато
изсмукват го парите,
пороците, душите!
Системата ли е виновна,
родината ли майка родна?
Или Ганьовщината прелива,
алчност, егоизъм ни затрива!
Но пак за моята душа,
която самота избра,
покоя там намира,
духовна сила
и с дребни сладости човешки,
не прави грешки.
Търси голямото и го намира.
Тъй истинска е!
Щастие не имитира, не позира!
И май добре и е така
на свобода, дори сама!
Да я заключиш в клетка ,
просто не върви!
Умира, дави се, боли!
Но вярата във Бога, в чудесата,
това крепи душата
и с обич я залива,
прави я щастлива!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 16, 2007, 11:26:20 pm
ПРИСЪДА

Какъв живот!
Живот на сноб!
Що за хомот?
Нима съм роб
на свойте братя и сестри,
които чума ги мори?
Мори и мен, души, залива
и честни мозъци затрива,
не спира да руши душата,
нима това ми е съдбата?!
Не спирам да се боря, споря
и животинското в човека моря,
но как кажете ми сега
сама ще мога туй да спра?
Дори в семействата ни ровят,
мърсят до болка и ни тровят,
децата ни убиват, морят,
добро не искат да им сторят.
Господ Бог не ще прости,
души безлични, хора зли!
Къде човешкото остана?
От някои съм аз презряна -
лешояди миризливи
и хора с мозъци изгнили.
Не ме боли, усещам мраз!
Коя съм? Ничия за вас!
Човек съм и ще го докажа,
истината ще покажа
на всички в сън дълбок заспали,
кое разбрали, недоразбрали,
а после нека да горя,
на кладата да изгоря,
щом участ зла на мен се пада,
щом туй за някои е награда!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 16, 2007, 11:32:08 pm
ПРИ ТЕБЕ ЩЕ ОСТАНА

При тебе ще остана
и тази нощ желана,
моя любов красива,
душа прекрасна, мила!
Желаеш ли с целувка
да те упоя,
после тихо, кротко
до тебе да заспя?
Ти над мен да бдиш
и галиш мойто тяло,
със сълзи да поиш,
лицето мое бяло.
Обичам те, любов,
при тебе ще остана,
обичай ме и ти
със обич най голяма!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 21, 2007, 07:36:52 pm
!!!!!!!!!!!

Разказвам чувства,
разказвам и събития,
обичам удивителните
в словата и в живота.
Защо пък не?
На кой от туй му става зле?
Защо да си измислям
неща невероятни?
Защо да се измъчвам
със думи непонятни?
Кому полезно е това
или е философия
и то не до там добра?
Къде е цензурата на душата?
Къде е цензурата във словата?
Кой слага катинарче на устата?
Аз съм и ще си остана
враг на лъжата!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: cetacean on август 21, 2007, 08:46:54 pm
Кат ма напъни музата крилата,
от мен струят, струят словата...
и като гъби, никнали в гората,
политат пипируди в синивата

Ах, поетеса съм аз... непозната
но скоро ш са прочуя на зимята
и ша опръцкам сичко със позлата
на моята поезия крилата

Кът ва споходя нощим у кривата
със мойта муза фърковата
ни си замятайти главата,
ми слушайти поезия чудата

Нидейти бяга, чупвам ви краката!
Тук стойти да ви пея за благата
ни ща ни слава, ни отплата
а сал усмивка на устата...

 :angel: ::) 8)
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on август 23, 2007, 12:41:42 pm
АХ, МОРЕТО!

Морето, ах, морето!
Аз пак съм там, където
остана ми сърцето
миналото лято
красиво и богато
на весел смях, игри
и сбъднати мечти!
Залива ме, целува
поредната вълна,
душата ми бленува
любов и красота!
Гларуси и чайки
припяват песента
за хората, морето
и за любовта!
Разливат се вълните
по пясъка златист,
гледаш ме в очите
с поглед мил и чист!
Морето ни дарява
своята любов,
потъвам с тебе в него,
обичам те, любов!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 02, 2007, 05:16:29 pm
Огън

Огън си за мене,
дух и красота,
остани такава
мила и добра!
Мене ти обичай
и бъди до мен,
днес и утре всичко
подари на мен!

Дали?!

Дали ще ме погледнеш,
когато легна болна?
Дали ти ще се грижиш
за мене нощ и ден?
Дали ще ме обичаш,
когато съм бездомна,
пари когато нямам
и си остана скромна.
Дали ще дойде ден
такъв щастлив за мен?!

Ти

Ти целуваш ме като преди,
но сърцето ме боли,
моли се душата моя
търси в сънища покоя,
гони облаци и птици,
бори се със лоши жрици
които искат ти душата!
За тебе плача аз горката!

Паднала....

Със теб да споря, не ми е интересно,
за мен си никоя, известно
ли ти е че всичко зная
и няма вече да си трая?!
Ти не разбра ли -Не вървиш!
И недей мен да кориш.
Некадърна си жена,
съпруга, поетеса зла!
Стой в твоето владение-
ти, човешко падение!

Европа не ще такива!

Колко струва злобата човешка,
колко струва женската омраза?
Сам Господ и народът каза-
Каквото правиш
на себе си го правиш!
И аз добавям-
Дали от простотията ще се избавиш?
На Европейка ми се пишеш,
а на чесън лук миришеш,
Европата не ще такива.....
а ти даже си сръдлива?!

Сълза на любовта

Защо очите ти не ме поглеждат?
Защо във другата се вглеждат?
И тез сълзи горчиви,
за кого са мили?
Плачеш за себе си момче,
а туй не е добре!
Истинска сълза -
сълза на любовта
не можеш да ми подариш!
Не бях достойната жена!
Защо със мен се подигра?

Изгарям

Слънце, палещи лъчи,
две сини, хубави очи
във мене вперени...
Жадувам аз да ги погълна
и със ръце си да обгърна
душата нежна, порив нов
във мен кипи обич, любов,
изгарям сякаш съм на клада,
по тебе ангел мой, душа млада!
http://vbox7.com/play:b33647bc

Дай ми шанс!

Дай ми шанс и провери,
мога ли да те обичам!
Дай ми шанс и замълчи,
времето ще каже всичко!
Дай ми шанс и остани
със мене да живееш!
Дай ми шанс със мен бъди,
не ме мрази! Само да посмееш!

Къде е Татовото време?

Приятел си! Бъди!
Но сиренето е с пари!
С левове,с валута,
всичко се купува -
дори да не струва,
а повишените заплати
са лъжи опашати.
С данъците и цените
перат се парите.
Къде е Татовата време?
Сега живеем с тежко бреме!
Кой греховете ни ще опрости
и враговете ни омилостиви?

Лъжа е

Лъжа е, че ще останеш при мен,
лъжа е ,че не живееш със друга,
лъжа е -на друга жена ти си в плен
нарича се твоя съпруга!
Живей и щастлив с нея бъди,
повече мене недей търси!

Защо, кажи?!

Звъни в душата ми звънче,
а после чувам и гласче,
което пее и не спира,
красиви чувства в мен кодира!
Обичам те и не разбрах,
защо със мен направи грях,
щастлив ли си поне кажи
или за мене те боли?

Съдба

Живот кошмарен ,
като с гръм ударен,
омръзна ми тази борба.
Това е моята съдба,
но аз до тук не ще се спра,
на оня свят ще продължим.
Какво ли още си дължим!

Клетва

Няма да прося от тебе любов,
вече не чувам от никъде зов,
ти се оказа измама, лъжа,
жестоко на мене се подигра.
Сега си щастлив, но лъжеш се ти,
болката моя ще те изгори!
Клетва от мене ти приеми,
сега и завинаги проклет бъди!
Нека Господ да прецени,
дали трябва да те спаси!
http://vbox7.com/play:9a5d3ef5

Там...

И за днес това от мене.
Запомни!
Любовта не е бреме
и няма кой да ти я вземе.
Присегни се,отпусни се
на живота наслади се!
Той е много кратък,
а смъртта ...по нататък!
И всички ще идем там -оттатък!

*****
Светло одеяло покрива очите ми,
а твоето тяло прикрива следите ми,
по пътя прашен на любовта,
за мен си единствена, моя съдба!

Морето

Морето!
Ах, морето!
Много ми липсва,
зарежда ме!
Морето,
там където
злото обезвреждаме!
http://vbox7.com/play:f8b23d24

 :) :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on септември 11, 2007, 06:38:31 pm
ЛЮБОВ

Славеи ти чуваш, песни посред зима,
за любов копнееш, вярваш,че я има.
И подхващаш песен с болка във сърцето,
за живота кратък, края му човеко.

И в лица се вглеждаш, ти на самодиви,
после поглед свеждаш, виждаш,че са диви.
Суетата тяхна  красотата мори,
жадна за изява, алчна е да спори.

Ако любов търсиш, чиста, непревзета,
ти ще я намериш по китните полета.
В гъстата дъбрава, в жълтата пустиня,
даже във блатата, в мръсната им тиня.

А Земята Майка, жадна е да ражда,
плодове красиви, с всички се погажда.
Даже ти самият раждаш се от нея,
бориш се, живееш, а ще легнеш... в нея.

Скрито ще изгниеш, тихо, непревзето,
в пръст ще се превърнеш, чакащата, дето,
коренче на цвете нежно е приела,
със любов го храни, от плътта ти я е взела...
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on септември 11, 2007, 08:02:49 pm
МОЛИТВА

Аз често се питам на света дали съм му нужен,
какво бих допринесъл за общото благо?
Да оцелееш в света бих казъл егоизъм е нужен,
и никой не чува те когато говориш му благо.

Поглеждам в очите на хората дълбоки и тъжни
и мъка облива ме черна на тласъци.
Те хората във свойта вселена сами са си важни,
защо да ги будя със мои проблясъци?

Обичам дърветата, животните, птичките,
цветята, водата, пчелите, тревичките,
че те са тъй горди, тъй силни, смирени,
приемат смъртта в красота, извисени!

Смъртта им дава живот на по-силния, приспособимия,
не отнемат тъй на посоки, не убиват за кеф,
не оставят след себе си разрушения, егоистични решения,
не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф.

Когато умират изчезват телата им,
и всяка частичка от тях е във полза,
завещават тази нагласа добра на децата им...
А човекът жесток е, не виждам от него аз полза.

Господи, казват, че измислен си от тези
страхливо чакащи смъртта.
Един въпрос тревожи ме, отговори ми,
къде у хората да намеря доброта?

Да знаеш, че сърдя ти се малко,
предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко.
Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица,
да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица.

Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух,
да пея щастлив всеки миг, всеки ден.
Когато животът отнемеш ми, малкият дух,
да умра знаейки да обичам, благословен.

Сега не намирам голям смисъл в живота
и срам ме е да бъда човек,
защото да убивам ме учат, това е кивота,
алчна смърт да нося на бъдния век.

Да трупам мангизи, машини, богатство,
да складирам успехи, да бъда велик.
Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство,
прости ми , смили се, дай ми пера в този миг.

Защо си ми дал да нося отговорност,
сред глухи и слепи капути носещи смърт?
Копнея, желая птичата волност,
без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: MBIRA on септември 12, 2007, 04:04:24 pm
                          СТРЕЛБА С ЛЪК

Урок първи. Поставям стрелата „невежество”. Стрелям.
Точно в целта. Ах, това кучето ли беше?...

Урок втори. Поставям стрелата „желание”. Стрелям.
Точно в целта. Не, не това исках да улуча...

Урок трети. Поставям стрелата „страх”. Стрелям.
Точно в целта. Аз съм жертвата и кървя....


Вземам втория лък. Поставям стрелата... Тихо е.
Точно в целта. Още преди стрелата да е излетяла...
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Evridika on септември 13, 2007, 02:51:55 pm
           --------------------
Настана утрото на моя Ден Един.
През много дълги нощи го зовях и чаках.
Сега не питам нищо,а празнувам Слънцето,
празнувам себе си и сънищата сбъднати.
Пристигнах и не търся вече Път,
а искам празникът да продължи безкрай...
Възлюбен мой,танцувай с мен и Слънцето
и пей със мен-
родената от Болката
Любов.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 16, 2007, 06:03:34 pm
А БЯХ САМА

Погледни в очите ми, любими,
моля те отговори ми,
виждаш ли там две звезди,
четеш ли моите мечти?
Животът с мене е суров,
борбен, труден, но път нов,
поемам в тези времена,
а бях сама, съвсем сама!
По пътя тежък и нелек,
аз срещнах теб и само теб
обичам, радост моя бяла,
човек оставам, аз съм цяла!
Огледай се в очите мои
и пий от тях любов и страст,
щастлива със ръцете свои,
аз ще сваля луна за нас!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on септември 16, 2007, 06:12:41 pm
ЛУННА ЛЮБОВ

За теб любов копнея,
за теб любов живея,
раждам се, умирам
и злото провокирам.
Сега си моя ти
любов във мен гори,
не, няма да те пусна,
за мен си болка вкусна,
която ме опива,
която ме залива
със лунна светлина,
изгаряй в мен, сега!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 11, 2007, 09:19:35 pm
НЕЕЕ ! НЕ ИСКАМ !

НЕ ИСКАМ ДА БЪДА БИТА ОТ УЧЕНИЦИ!
НЕ ИСКАМ ДА МЕ ПСУВАТ И РУГАЯТ РОДИТЕЛИ!
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ САМО С КРЕДИТИ!
НЕ ИСКАМ ДА РАБОТЯ С ПОДМОЗВАЧИ И ЛИЦЕМЕРИ!
НЕ ИСКАМ ДА ТЪРПЯ ОКОЛО МЕН КОРУПЦИЯ!
НЕ ИСКАМ ДА ПРЕПОДАВАМ ПО ИЗБРАНИ ОТ ДРУГИ УЧЕБНИЦИ !
НЕ ИСКАМ ДА ДА МЕ НАСИЛВАТ И ИЗНУДВАТ ВИСШЕСТОЯЩИТЕ !
НЕ ИСКАМ ДА МЕ ОЦЕНЯВАТ ХОРА НЕРАЗБИРАЩИ ПО МОЯ ПРЕДМЕТ!
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ НАЛАГАТ СЪС СИЛА РАЗНИ ПОСТАНОВКИ!
НЕ ИСКАМ СЕДМИЧНА ПРОГРАМА НАПИСАНА ПОД ДИКТАТ!
НЕ ИСКАМ ДА ГОВОРЯ, ДА ОБЩУВАМ СЪС СТРАХЛИВЦИ И КОРУМПИРАНИ!
НЕ ИСКАМ ДА МИЗЕРУВАМ!
НЕ ИСКАМ ДА ВЗИМАМ ЗАЕМИ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ ХРАНЯ С БОКЛУЦИ И МЕНТЕ!
НЕ ИСКАМ ДА ПИЯ ОТРОВИ И ОТ ГЕРАНИ " МИНЕРАЛНА ВОДА"!
НЕ ИСКАМ ДА НЯМАМ ПАРИ ДОРИ ЗА "МЕНТЕТО" -ЛЕКАРСТВА!
НЕ ИСКАМ ДА СТАВАМ НА СЪН ОТ КОШМАРИ И МИСЛИ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ ХРАНЯ С ТРИЦИ И ПЛЕСЕН, ВМЕСТО ХЛЯБ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ ЧУДЯ КАК ДА СВЪРЖА ДВАТА КРАЯ ВСЕКИ МЕСЕЦ!
НЕ ИСКАМ ВИСОКИТЕ ИЗМИСЛЕНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, УДРЪЖКИ!
НЕ ИСКАМ ЧУЖДИ НАРОДИ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ И УНИЩОЖАВАТ!
НЕ ИСКАМ ПО ГЛУПАВИТЕ ДА МИ НАРЕЖДАТ КАКВО ДА ПРАВЯ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗБОЛЯВАМ ЗАРАДИ ЧУЖДИТЕ НЕВЪЗПИТАНИ ДЕЦА!
НЕ ИСКАМ И ДА ТЪРПЯ ВСИЧКО, КОЕТО ВРЕДИ НА ЗДРАВЕТО МИ!
НЕ ИСКАМ ДА УЧА НЕНОРМАЛНИ И НЕВЪЗПИТАНИ ДЕЦА!
НЕ ИСКАМ В НОРМАЛНИТЕ УЧИЛИЩА ДА УЧАТ УМОПОМРАЧЕНИ ДЕЦА!
НЕ ИСКАМ ЗА ПРЕПОДАВАМ В УЧИЛИЩА, КОГАТО ТЕЧЕ РЕМОНТ!
НЕ ИСКАМ ДА СПИРАМЕ УЧЕБНИТЕ ЗАНЯТИЯ ЗАРАДИ ИЗБОРИ!
НЕ ИСКАМ ДЪРВЕНИ,ГРИПНИ И ДРУГИ ИЗМИСЛЕНИ УЧ.ВАКАНЦИИ!
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ ЗАБРАНЯВА ДА ГОВОРЯ И ДА СПОРЯ!
НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ПСУВАНА ОТ ДРОГИРАНИ И ПИЯНИ УЧЕНИЦИ!
НЕ ИСКАМ ДА РАБОТЯ НА ОЩЕ ДВЕ ТРИ МЕСТА ЗА ДА СЪМ ЖИВА!
НЕ ИСКАМ ДА ПОСЕЩАВАМ РОДИТЕЛСКИ СРЕЩИ С ПО ДВАМА РОДИТЕЛИ!
НЕ ИСКАМ НАРОДЪТ МИ ДА Е ТОЛКОВА ЗАСПАЛ!
НЕ ИСКАМ "КОЛЕГИ, КОЛЕЖКИ" -ПРЕДАТЕЛИ!
НЕ ИСКАМ ДА ПЕЯ,КОГАТО ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ!
НЕ ИСКАМ ДА ПИША, КОГАТО ВСИЧКО ИЗДИША!
НЕ ИСКАМ ДА МЪЛЧА, НЕ СЪМ РИБА!
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ПО ЗЛЕ ДОРИ ОТ ЖИВОТНИТЕ!
НЕ ИСКАМ ДА ПОЗНАВАМ БОГАТИТЕ И ИМОТНИТЕ!
НЕ ИСКАМ ДОРИ ДА СЕ ВОЗЯ В ТАКСИ!
НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ ДА МЕ БОЛИ!
НЕ ИСКАМ СЕГА ДА СЕ ПРИМИРЯ!
НЕ ИСКАМ ДА ЛАЗЯ КАТО ЧЕРВЕЙ ДА УМРА!
НЕ ИСКАМ С ЛЪЖИ ДА МЕ ПРИСПИВАТ!
НЕ ИСКАМ С ОТРОВА ДА МЕ ОПИВАТ!
НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ГЛЕДАМ С ТЪГА!
НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЧА С ДЕТЕ НА РЪКА!
НЕ ИСКАМ ДОБРОТО ДА РАЗРУША!
НЕ ИСКАМ СВЯТОТО ДА ЗАДУША!
НЕ ИСКАМ ОТРОВА ЗА МЕН ДА НАЛИВАТ!
НЕ ИСКАМ ВОДАТА МИ ДА НАПИВАТ!
НЕ ИСКАМ ДУШАТА МИ БОЛНА ДА СТРАДА!
НЕ ИСКАМ ОТ ВРАГОВЕТЕ МОИ НАГРАДА!
НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ АЗ ДА ПРОЩАВАМ!
НЕ ИСКАМ ЛУДИЯТ ДА ЗАЩИТАВАМ!
НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЧА, САМА В ЗДРАЧА!
НЕ ИСКАМ ИЗМАМА, ИСКАМ ОБИЧ ГОЛЯМА!
НЕ ИСКАМ ЧУЖДИЦИ, НЕ ИСКАМ МРЪСНИЦИ!
НЕ ИСКАМ ДА ПРАВЯ КАКВОТО НЕ ИСКАМ!
НЕ ИСКАМ ЗА СЕБЕ СИ САМО ДА ИСКАМ!
НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ВИКАМ, ДА ПИСКАМ!
НЕ ИСКАМ НА ПРОСТА ДНЕС ДА МЕ ПРАВЯТ!
НЕ ИСКАМ ПРИЯТЕЛИТЕ ДА МЕ ЗАБРАВЯТ!
НЕ ИСКАМ С МЕНЕ ДА СИ ИГРАЯТ!
НЕ ИСКАМ ЗА МЕНЕ ВСИЧКО ДА ЗНАЯТ!
НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЧА, ДА РОНЯ СЪЛЗИ!
НЕ ИСКАМ ЗЛОТО ПО МЕН ДА ПЪЛЗИ!
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В ТАКАВА СТРАНА!
НЕ ИСКАМ ДА БЪДА РОБИНЯ -ЖЕНА!
НЕ ИСКАМ СЛАВА, А СИЛНА ДЪРЖАВА!
НЕ ИСКАМ ПРИЗНАНИЕ, НЕ ИСКАМ НАГРАДА!


http://zazz.bg/play:98038bf3
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on октомври 11, 2007, 09:25:06 pm
ПЕЧЕ МИ

Пече ми!
Страшно ми пече!
Гори ми кожата, душата!
И думата ми е позната,
но няма смисъл да я спрягам!
Няма повече да се напрягам
другите да поучавам,
а себе си пак забравям!
Всяка жива твар,
що е Господ е създал,
се бори за живот,
живот без хомот!
Живот във мир и доброта!
Живот озарен от любовта!
Живот пълен с красота!
Живот с любов човешка,
а не глупешка!
Любов извисена!
Любов свободна!
Любов господна!
Любов взаимно споделена!
Любов не омерзена!
Любов не само между мъж и жена.
Такава любов моето сърце избра.
Обичайте се хора!
Но знайте!
На стобора агне не блее!
Там петел се перчи! Пее!


http://zazz.bg/play:30fff70f
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on октомври 25, 2007, 10:05:18 pm
И сълзите на радостта се стичат по лицето ми...
Възхвала са за любовта и силата божествено-човешка...
Видях жена докосната от Бога...
Поклон да сторя само мога...
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on октомври 26, 2007, 03:01:37 pm
Събличам се със думи,

бавно, точно както обичаш.

Не знам какво предвиждаш,

но го правя без капка срам.

Не съм съвършена, знам,

душата ми не е на ангел –

обикновено човешко същество,

с един куп недостатъци.

Но нима не е точно това

цялото предизвикателство?

Да обичаш дявола в мен!

Обичаната тъмнина,

дали не започва да свети?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on октомври 31, 2007, 03:24:18 pm
Продължавам да експериментирам с писане на нещокатостихове. Опитвам и да ги видоизменям леко и превеждам на английски. Днешното се получи интересно и затова искам да го споделя:

денят продължава да умира.
свалям излишъците от емоции,
философии, надежди и мечти,
разчиствам остатъците от стени
съборени от бурен вятър.
във затишие е бурята в душата ми,
но сбира сили за нови пориви,
така страшни преди,
и така нужни за утре.
жива съм, понасям болката,
на път съм да извлека от нея радост
и щастието вече не е цел,
а пътят ми, вървежът ми във мрака …
не плача … през есента не плача ...


***

The day is continuously dying.
I take off the surplus of emotions,
Philosophies, hopes and dreams,
I clear out the ruins
Taken down by stormy winds.
The tempest in my soul is hushed
But gathers strength for a new gust
So feared before
And so needed for tomorrow.
I am alive, I stand the pain
And try to derive joy of the sadness.
Happiness is not an aim,
But my road, my walk in darkness
I am not crying …
I am not crying in the rain …

 :crazy2:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 03, 2007, 10:30:06 pm
ЖЕЛАНА

Неочаквано, като чудо,
като птица при мен долетяла
те усетих до мене -
тръпнеща цяла!
На ръце те понесох
по път към звездите,
с целувки обсипвах
лицето, гърдите,
треперих от страст,
от болка и сласт!
Със тебе, желана,
със теб ще остана!

ГАЗЕЛА

Объркана газела бяла
на пътя нейде се е спряла
и гледаше уплашено,
със сърце наплашено!
Нямаше го там полето
и силно биеше сърцето
от страх, от разни чужди хора!
Изпитваше тъга, умора
във очите и се давеше,
но тя не можеше, не знаеше
как във полето да се върне,
тревата майка да прегърне!
И профучаваха коли,
и дъх бензинов я мори,
и чудеше се накъде
да продължи, и да се спре
там някъде в безкрайността!
Водеше я любовта!

СЕЗОНИТЕ ВЪВ МОЯТА ДУША

Страхувам се!
Около мен цветя!
Красиво, нежно е и мило е
лицето ти на светлина!
Обичана съм, знам това
и хората за мен  -цветя,
прегърнала съм със очи,
а ти целуваш ме, мълчи
душата ти в лъчи огряна,
за теб съм аз призвана!
За теб живея, дишам,
но малко ми остава,
пролетта обичам,
а лято в мен догаря!
Есента се плъзва
във мен със пипала
и сняг, и бяла зима,
ще видя ли? Кога?
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 03, 2007, 10:35:02 pm
ТЪРСЯ В МРАКА СВЕТЛИНА

Удавена в водите на безвремието,
погълнала стотици рой звезди,
целунала искра на вдъхновението,
изгарям аз под парещи лъчи.
Кому е нужна мойта кръв и болка,
душите ни потънали са в прах,
в сърце си нося радост, болка
и като всички имам грях.
И любовта не ми е чужда,
изпитвам глад, и остра нужда
за обич, и човещина.
Търся в мрака светлина!
Препъвам се на всеки ъгъл
обрулена от ветрове
и като с обръч златен, кръгъл
танцувам с мойте стихове!

КАТО ЦВЕТЕ

Канят ме цветя  разцъфнали,
да се наведа, да ги погаля
и от слънцето лъчи откъснали
нежност, топлина, омая!
А в душата светло става
и сърцето огън сгрява,
галя тез цветя красиви
 с чувства най дълбоки, мили!
Спомням си за теб, когато
куп цветя ми подари
и в ръцете като злато
те блестяха! И мълчи
днес сърцето онемяло
за любовта ти закопняло!
В цвете ти се превърни,
с мирис, аромат плени,
моята душа красива!
Знам, за теб съм още мила!
Дай ми обич и любов,
дай ми огън, живот нов!

С НАРОДА СИ ОСТАВАМ

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а  който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях  и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
във българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 10, 2007, 11:09:33 pm

В ЦАРСТВОТО  НА ПАЛАМУДИТЕ /сатира/

Във морето стадо паламуди
кой от кой, коя с коя по луди
лошо правят и се кипрят смешно,
заблуждават се и мислят грешно.
Жертви винаги те си намират,
толкова ги мразят, че умират
с всички средства тях да ги затриват
и спокойни после как заспиват?!
Хванаха си жертва днес голяма
талантлива и жена презряна,
нищо, че е много хубава
правят я на твърде глупава.
Главният на всички паламуд
той от всичките май най е луд,
слуша ги с охота и им вярва,
на паричките им той се радва!
Колко му е лошо да направиш,
малка паламудка да удавиш
не в вода, а в тиня, кал и пясък,
да направиш бум, а после трясък
и да се гордееш, че си бил
ти на паламудките най мил.
Чудя се защо и как, кога,
злоба в паламудите узря,
с слаби, беззащитни същества
те курбан си правят?! И така,
Господ туй на Коледа видя,
паламудката сама прозря
истината с болка тя разбра -
има други рибки на света!

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on ноември 10, 2007, 11:14:39 pm
КУКЛА /сатира/

Кукла от пластмаса
в парцали и конци,
душа, сърце си няма
и боласт я мори.
Не вижда и не чува,
не може да обича,
на дявола слугува,
лъжовни думи срича.
Жестока и коварна
души убива тя,
лъжовна и измамна
е нейната душа.
Магия ли я гони
или просто хормони?
Не вярвам във това
тя е пластмасова.
Млада и красива,
лоша, горделива
със опит на жена
всичко видяла, зла!
За нищо не милее,
за никой не копнее,
без близки и роднини,
с куп мъже-дузини!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on ноември 12, 2007, 08:51:27 am
в светлината на безсмислието

тъмната материя на празнотата

се отдръпва, за да отстъпи място

на дрезгавият полумрак на знанието

и неохотен глас процежда словото

материализиращо желанията

на сенките във пещерата,

несведущи освен за пътищата Божии,

за себе си и собственото си предназначение,

затънали в невежество и чакащи

някакво всеопрощение на делата си,

и мислите, и чувствата, и трепета,

и порива към неизвестна дестинация,

а онзи, смиреният и благ го няма,

местообитанието му е тайна

за търсещите вън от себе си,

разкаяни и молещи за милост –

смешни във наивните си вярвания ...

 
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on ноември 14, 2007, 10:17:24 am
измислици.

всички ние сме измислици

на някой,

които от своя страна

си измислят

мислите,

чувствата,

... живота.

после си вярваме,

натискаме и другите

да ни вярват,

за да си вярваме

повече

и още повече.

но червеят на съмнението

не спи,

не умира,

не изчезва,

а гложди ли,

гложди ли,

гложди ...

 
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on ноември 14, 2007, 10:50:51 am
трябва
да го разголя,
да го разчленя на парченца,
да го мина под микроскопа,
и да го отхвърля тотално -
живота.
едва тогава
или ще съм мъртва
заедно с него,
или ще живея там нещо,
но няма да ми пука
какво е ...
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on ноември 15, 2007, 11:14:50 am
Мъглата скри от мен хоризонта

и ми създаде усещане за дом.

Днес благосклонен е и вятъра,

покрил се е някъде и е топло.

Дяволитите искрици в погледа

обръщат атмосферните условия

и светлината струи отвсякъде.

Този, който стои във мрака

е мързелив, да запретнем ръкави,

да изречем словата, да сътворим

света и да бъде ... любов.
 :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on ноември 29, 2007, 09:04:39 am
Тази нощ

сняг наваля

небето.

Имаше стъпки

край лунното

езеро.

Йети ли беше

или звезден човек,

не видях.

Заета бях

да броя семена,

които разпръсквах

в съня

на децата

и снежните феи.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: teo on ноември 29, 2007, 10:13:28 am
аз искам да летя на воля
пък във въздуха или пък на земята
случайно срещне ме смъртта
туй всичко е случайно
дори нещастна е шега.

обичам те животе
върни крилете ми отново
.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: butterfly on декември 02, 2007, 01:10:38 pm
Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
 От вятър съм създадена,
от жупел, капка дъжд и прах.
На дивото отдадена -
до болка, щастие дори и страх.
Препускам на криле на дракони
по стъпките туптящи на коне,
заспивам сред индиговите истини
на звезден небосклон, досущ като небе.
Летя сред кръшните простори,
с писъка на ястреба дори летях,
на място без затвори
без съжаления и терзания за грях.
Живея за планински върхове, скали,
обширни равнини и океански дълбини,
за света и буйното море...
това е моят дом - дом на дивото дете.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: butterfly on декември 05, 2007, 09:57:57 pm
Демоните вихрят се в мъглата,
пищейки за пречупени сърца,
а всъщност вътре са в душата
и раздират мрака на нощта.
 
Мислите в затвор са уловени,
в капан от разбеснял се гняв.
Чувствата в душите си стоят пленени
и питат те през стон дали си прав,
 
Думите задига ги омарата -
онази дето в сивота блести.
През писъци шепти ти вярата:
- Стой си там! Мълчи!
 
Прекрасен и ужасен сън
издига було от мъгли,
в агония крещят ти ветровете,
но ти не чуваш ги, нали?
 
И стоиш гордо пред мрака,
на собствената си бездна обречен,
в очите ти пламъци трепкат
и си в Смелост и Избор облечен.


 ::)   :uglystupid2:  :smitten:
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: teo on декември 06, 2007, 10:11:49 am
Баба Яга е на прага, :crazy2: :crazy2:
ти бъди добро дете- :idiot2:
чака да те отведе.


Тя с метла ще те повози,
сетне с жар ще те търмози. :'(

И ще литнете високо,
 с нейната метла,
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on декември 07, 2007, 01:17:28 am
ЛЮБОВ

Звезди и небеса, потапям се в покоя
на приказки омайни, искам да съм твоя
за миг със теб да пия утринна роса,
да пея,да се радвам,да танцувам боса.
Месец  да люлее нас и любовта ни,
слънце да се смее, да гори в сърца ни,
лястовица бяла над нас да лети,
с душа закопняла те моля -Остани!


ЕЛА

Премръзнала те чакам в утрото сънливо
и слънчеви лъчи ме галят причудливо.
Ръка към теб протягам, но няма те -мираж
и вятърът ми дава само той кураж,
и вест от теб ми носи за обич, и любов,
за пътища красиви, и за живот нов.
Надявам се и чакам, в ръцете си топя
съмнения, тревоги, не мога да заспя.
За мен нощта е ден, а утро залез тих.
Ще дойдеш ли при мен?За теб написах стих.
Аз ще ти пея песен, мъдра, помъдряла
до тебе ще приседна, красива, нежна ,бяла.
Ела и забрави пътища далечни,
при мене остани с любов и чувства вечни!

ВИНОВНА БЕЗ ВИНА

Виновна съм за греховете на дедите си!
Виновна съм, че гоня аз мечтите си!
Виновна съм, че чувствена съм, нежна,
дори че съм със кожа белоснежна!
Виновна съм, че се родих човек,
човек и не за този век!
Виновна съм, че нямам си късмет,
със хората , с душата си, със теб!
Виновна съм, че тъй съм неразбрана
и че такава искам да остана!
Виновна съм, че в мен тупти сърце
и плача, смея се, като дете!
Виновна съм ,че съм нечута
от хората, които трябва,
не съм жестока и не съм надута,
все някой моята душа ограбва.
Виновна съм, че съм добра и бяла,
че труден път в живота съм избрала,
в сърце си трупам болка и обиди
и няма кой това да чуе, види!
Виновна съм за чужди грешки,
дори за туй, че слушам смешки,
за глупостта на други хора!
Виновна съм , че съм изгора
на хора разни не признали
духът ми мой, мен поругали!
Виновна съм и у дома,
че майка се родих, жена
достойна с гордост,доблест, чест,
такава съм дори и днес!
Виновна съм и за България,
сърцето мое плаче, слави я,
но неми са словата мои!
Къде сте Български герои?
Виновна съм пред този свят,
че моите очи не спят,
че моят дух е непреклонен,
делата не превръщам в спомен!
Виновна съм пред рожби мили,
че в бедност, нищета са се родили,
аз възпитание  добро им дадох
и своята душа окрадох!
Оглозгана останах, куп костици,
от низши твари, хора зли, мръсници,
децата ощетени си оставих,
не мога всичко туй забравих!
Виновна съм във този свят -измама,
виновна съм за свободата си голяма!

ЗЛАТНА ЕСЕН

Есенният вятър брули
жълтите листа в гората,
а душа ми песен пее
истинска и тъй позната,
за любов и изневери,
за души живи, умрели,
за омраза , злост и злоба,
орис зла, съдба, прокоба.
Мир обгръща ме и цяла,
тъй щастлива , засияла
към небето взор отправям,
лоши помисли забравям.
Милват ме лъчи небесни,
галят ме звезди чудесни,
със роса поя душата
и целува ме дъгата.
Бури, ветрища и хали,
аз отпъждам, затрептяли
перушинки ме докосват,
като в сън ме омагьосват.
Есен златна ли е спряла?
В  душата моя е познала,
болката и красотата,
истината и лъжата.
И разбрала, и познала
истината за живота,
чувствам се голяма, зряла
и живяла сто живота.

Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: bee on декември 19, 2007, 02:02:13 pm
Усещам някаква пълнота -

пълнота от всичко,

което имам

и което съм,

заедно

с всичко,

което нямам

и което не съм.

Притежанията и липсите

ме изпълват.

Кой казва, че празнотата

е празна?

Тя е чистият потенциал,

на всичко, което не е,

но може да стане,

ако аз реша

така.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on декември 24, 2007, 10:35:13 am
Звезда

Една звезда родена от вълшебна
по-силна от приказна любов.
Едно сърце туптящо във вълшебна
по-силна от приказна любов...
Една съдба, света, която жегна
с по-силна от приказна любов.
Един е този който жертва всичко
в по-силна от приказна любов.

Изгря звезда но поглед свеждам
не виждам нощното небе...
Със приказна любов обгръщам,
целувам кървави нозе.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on януари 06, 2008, 11:24:40 pm
Топола

Момък прашен, уморен,
седна до една топола.
Със ръка я той погали
и целуна я по ствола...

"Прости ми сестро,
имам аз голяма мъка,
дошъл съм да сека те тука..."

Задуха вятърът, последна песен
зашепнаха листата в миг..
А момъкът във себе си унесен
сълза отрони, стон, сподавен вик..

"Кажи ми Господи,
защо за да живея,
смъртта по стъпките ми ходи,
сърцето ми в любов копнее...
ръцете ми, отнемат те животи?"

Смъртта тогава го погали,
целуна го по морната глава...
"Ела със мене друже,
премного си добър ти за света..."
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on януари 25, 2008, 02:16:17 am
славей

Старец рошав, гологлав,
близко до прозореца седеше,
стискаше юмрука си корав
и цигара във ръката му димеше.

Нежен звук, прекрасна песен,
славейче запя навън,
старецът заслуша се унесен
в този птичи весел звън.

...А всъщност, вън валеше сняг...
Нощта шептеше на парцали.
Сърцето му прескочи пак,
последни удари , уда'ри.

"Аз минало съм, времето изтече
през пръстите ми безвъзвратно.
Дори да имам втори шанс
... не искам го обратно."

Очите бавно си затвори,
превръщайки се в спомен.
"Излишно е да се говори,
внимание не ща за помен."

След време групичка роднини
пред гроба ронеха сълзи.
И имаха си само спомени
...добри...и недобри.

А беше пролет
и славей пееше навън.
Лежеше старецът в земята,
с коси от сняг, във вечен сън.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: MBIRA on януари 30, 2008, 10:38:24 am
Състояние

Отново това състояние. Само така мога да виждам.

Виждам те. Виждам импулса, който движи живота ти.
Тази огромна вина, която носиш. Дори без да има защо.

Тялото убива духа - първородният грях - и после
изстрадва дълга си, докато го роди наново...

Тежко е. Стига толкова. Не мога да понеса гледката!
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: sekirata on февруари 02, 2008, 11:16:02 pm
ИСКАМ ТЕ ТАКЪВ
(еротика)

Я недей се лигави,
а истински ме целуни!
Нали твърдиш,
че много ме обичаш,
по мене тичаш,
любовни думи сричаш!
Погали ме с таз ръка,
но не където мислиш,
а по моята коса!
Страстно ме люби!
Сърцето мое
философи не търпи!
Притискай ме до болка
и в мен се влей!
В миг върховен
с мен се слей!
Попивай кожата,плътта,
бъди вътре в моята душа!
От обич занемей!
Люлей себе си  и мен така,
че слънцето дори да затъмя
със любовта,страстта,
която в мен избива
и тебе целият покрива!
Бъди такъв,
какъвто искам аз!
Или намери си друга,
щом не си в час!

***

РОМАНТИЧНО   

Колко искам някой ден
да живееш с мен!
Във свят влюбен и богат
пречистен,непознат!
Дните да се нижат,
да бързат все напред!
И нека всеки види,
и нека всеки ни завиди
как щастието тича с нас
и колко те обичам аз!

***

НА НЕГО

Аз взирам се в нощта
и търся тез очи,
които някога ме караха да тръпна!
Защо пред мен е тъмнина
и аз отново съм сама?
Каква е моята съдба,
та тъй нещастна съм сега?
И до кога аз ще търпя измамата?
И до кога с надеждата ще оцелявам?
Каква е моята вина?
О,Боже!
Просто оглупявам!
И сега признавам,
че самотата ми тежи.
Все още търся тез очи!
Не ги съзирам във нощта.
Не ме обича той така
със силата на мойта страст,
със огъня в очите ми,
със болката в гърдите ми.
И няма той сърце!
Туй просто е едно реле.
Материя го блазни
и разни други там съблазни.
И пак се взирам във нощта!
Пред мене пак е тъмнина...
Пак търся тез очи ,
които някога ме караха да тръпна!
Заради тях спокойна ще издъхна!
И цвете бих била!
Ще цъфна!
А после тъй ще изгоря и ще изсъхна!
Ще изгния във пръстта...
Пред мене е тъма!
Оставам с болката сама!

***

РЕВНОСТ

Защо очите ти  не ме поглеждат,
а в моята приятелка се вглеждат?
Дали приятелка е тя
или просто зла жена?!
Не е за тебе разбери,
вълнуват я пари,
тузари,босове безброй.......
Кодира тя живота свой!
Ти се мусиш и се чумериш,
надяваш се във нея да намериш,
храна за твоята душа!
Пак влюбен я оглеждаш,
хич не ме поглеждаш!
Напук на птиците в небето,
хвърчиш високо!
Сърцето лудо заиграва,
да я обичаш не дава!

***

ПРИ ТЕБ ОСТАВАМ

Красота или творение,
за мен си моето знамение.
Пропий във мен със болка свята,
дай ми любов, душа богата!
Не, няма да те аз оставя
и грешка няма да направя,
при теб завинаги оставам
и любовта си днес признавам.

 *****
Светло одеяло покрива очите ми,
а твоето тяло прикрива следите ми,
по пътя прашен на любовта,
за мен си единствена, моя съдба!

***

ПРАЗНИ ДУШИ

Бели птици над главата ми кръжат,
а в мен боли! Душевен глад!
Обзе ме сива пустота!
Боже мой!
Нали светът е мой?
Всичко сиво е пред мен,
този свят жесток,студен
кой така го сътвори,
че хора мъдри и добри
не намират миг покой
от завистници безброй?
Тровят ти душата,
пишат се герои.
Всичко хубаво ги дразни?!
Зли хора!
Души празни!

***


КОЙ ЧОВЕШКОТО ВЪВ НАС УБИВА?

Дали мога да обичам
се питам всеки ден?
И с вярата предишна
очаквам светъл ден.
Дали като дете наивно
вярвам в чудеса?
С любов протегнала ръце
искам,но как да полетя?
Дали доброто в нас умира?
Кой човешкото приспива
и с участ зла залива?
Песен тъжна погребална,
пее моето сърце.
Болката в душата моя
няма кой  и как да спре!

***

ПЛАЧИ СЪРЦЕ

Повей ми ветре! Охлади душата!
Че тя гори,гори сърцата
с проблемите горещи на деня.
В житейски грижи ме топи.....
Не искам вече да боли!
Отнеси ме някъде далече
при хора мили и добри,
а не клюкари зли,
които с злоба и охота
разпъват ме на кръст Голгота!
А ти сърце плачи!
Злото прогони!


***

СЪЛЗА

В очите ти аз се оглеждам
и търся обич, топлина,
а ти ми подари сълза -
кристално чиста, и една
надежда в мене изгоря!
За мен ли плачеш ти сега?
Отишла си е любовта!
И кой отне надеждата
да те обичам силно аз,
да си до мене всеки час?
Сълзата твоя ще изпия
и устни в твоите ще впия,
щастлив те моля направи ме,
със обич и любов дари ме!

 
***

ЖЕЛАНА

Неочаквано, като чудо,
като птица при мен долетяла
те усетих до мене -
тръпнеща цяла!
На ръце те понесох
по път към звездите,
с целувки обсипвах
лицето, гърдите,
треперих от страст,
от болка и сласт!
Със тебе, желана,
със теб ще остана!

ЕЛА

Премръзнала те чакам в утрото сънливо
и слънчеви лъчи ме галят причудливо.
Ръка към теб протягам, но няма те -мираж
и вятърът ми дава само той кураж,
и вест от теб ми носи за обич, и любов,
за пътища красиви, и за живот нов.
Надявам се и чакам, в ръцете си топя
съмнения, тревоги, не мога да заспя.
За мен нощта е ден, а утро залез тих.
Ще дойдеш ли при мен?За теб написах стих.
Аз ще ти пея песен, мъдра, помъдряла
до тебе ще приседна, красива, нежна ,бяла.
Ела и забрави пътища далечни,
при мене остани с любов и чувства вечни!

***

ВИНОВНА БЕЗ ВИНА

Виновна съм за греховете на дедите си!
Виновна съм, че гоня аз мечтите си!
Виновна съм, че чувствена съм, нежна,
дори че съм със кожа белоснежна!
Виновна съм, че се родих човек,
човек и не за този век!
Виновна съм, че нямам си късмет,
със хората , с душата си, със теб!
Виновна съм, че тъй съм неразбрана
и че такава искам да остана!
Виновна съм, че в мен тупти сърце
и плача, смея се, като дете!
Виновна съм ,че съм нечута
от хората, които трябва,
не съм жестока и не съм надута,
все някой моята душа ограбва.
Виновна съм, че съм добра и бяла,
че труден път в живота съм избрала,
в сърце си трупам болка и обиди
и няма кой това да чуе, види!
Виновна съм за чужди грешки,
дори за туй, че слушам смешки,
за глупостта на други хора!
Виновна съм , че съм изгора
на хора разни не признали
духът ми мой, мен поругали!
Виновна съм и у дома,
че майка се родих, жена
достойна с гордост,доблест, чест,
такава съм дори и днес!
Виновна съм и за България,
сърцето мое плаче, слави я,
но неми са словата мои!
Къде сте Български герои?
Виновна съм пред този свят,
че моите очи не спят,
че моят дух е непреклонен,
делата не превръщам в спомен!
Виновна съм пред рожби мили,
че в бедност, нищета са се родили,
аз възпитание  добро им дадох
и своята душа окрадох!
Оглозгана останах, куп костици,
от низши твари, хора зли, мръсници,
децата ощетени си оставих,
не мога всичко туй забравих!
Виновна съм във този свят -измама,
виновна съм за свободата си голяма!

***

ЗЛАТНА ЕСЕН

Есенният вятър брули
жълтите листа в гората,
а душа ми песен пее
истинска и тъй позната,
за любов и изневери,
за души живи, умрели,
за омраза , злост и злоба,
орис зла, съдба, прокоба.
Мир обгръща ме и цяла,
тъй щастлива , засияла
към небето взор отправям,
лоши помисли забравям.
Милват ме лъчи небесни,
галят ме звезди чудесни,
със роса поя душата
и целува ме дъгата.
Бури, ветрища и хали,
аз отпъждам, затрептяли
перушинки ме докосват,
като в сън ме омагьосват.
Есен златна ли е спряла?
В  душата моя е познала,
болката и красотата,
истината и лъжата.
И разбрала, и познала
истината за живота,
чувствам се голяма, зряла
и живяла сто живота.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on февруари 07, 2008, 11:43:48 pm
В душата на изстрадало дете
кога пророни се сълза,
тогава плаче цялото небе
и дъжд се лее над света.

Светът прелива в суета
а "Аз съм по-добър!" е смисъл.
С въздишка на изстрадало дете
човек калта си e избрисал...

Душата на изстрадало дете
е извор с тъмна орисия
и няма риба с хлипове зове:
"Господи, прости на тия!".

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Когато слънцето погали
любовно златните коси
и бисер с цвят на теменужки
блести от детските очи,

ръцете жадни за прегръдка
широко, нежно отвори,
и детската милувка
със свята радост приеми.

Вдигни в ръцете си високо
бъдещето дадено от Бога,
с усмивка най-широка
издумай "Да обичам мога!".
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on март 16, 2008, 06:55:10 pm
Самотата, невестата тиха
във сърцето с любов покани.
Покани я и никой не питай
и се радвай на себе си ти.

И не слушай коварните думи
на хората с поглед в теб вперен,
които разтягат лукуми,
колко смирен си, или пък наперен.

Тишината, сестрицата верна
тогава с любов прегърни.
Скрита в думите омразата черна
с тиха стъпка, в мълчание спри.

И не слушай ти упрека нервен
на света, че си черна овца.
Да бъдеш на себе си верен
избери си за своя съдба.

И тогава ще литнеш свободен
и обичан от твойта сестра,
и дори от невестата воден
пред света не ще скършиш снага.

И изворът вечен на сила
със любов ще умива света,
с лекота красота сътворила
ще рисува твойта душа.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on юни 12, 2008, 08:36:27 am
РОЗА
И малка роза , късче красота
пред къщата във двора насадих.
Подарена от човешка доброта,
по-хубава от всеки стих.

Светлината що разкъсва мрака
и ражда утринната благост,
пречупи се във капчица роса,
погали цветето със радост.

И птичи хор във миг възпя,
картината божествено красива,
че цветенцето бе душа
на чудна самодива.


НА  МОЯТА  ДЪЩЕРИЧКА
На мойта щерка облечена във розов цвят
на дъхав пролетен зюмбюл.
Светът обгръща я със снежен хлад
но моята любов е дъхав гюл.

Дарявам мир, любов, раздавам се без жал...,
победих студа с благоухание.
Насилника съм спрял,
...със цветна песен и божествено желание.
Title: Re: Лично творчество-поезия
Post by: MBIRA on ноември 07, 2008, 12:46:27 pm
Сънувала съм…

Сънувам те.

Стоя на ръба на дълбока пропаст.
Едно момиче се спуска надолу като шиноби, смеейки се.
Идват и други момчета и момичета, почти летят край скалите.

Наблюдаваш ни отсреща. Питаш се дали ще се престраша… А ти?

Идваш зад мен. Обгръщаш ме с ръце. Както тогава.
Не говориш. Мислиш единствено за бездната.
Ще ме бутнеш ли или ще скочиш с мен?

Нещо в мен се прекършва и заплаквам. Ти разбираш.
Когато отварям очи, виждам, че не е било бездна, а храм.

Сънувала съм…
Title: На теб, Пограничния
Post by: MBIRA on май 18, 2009, 01:44:39 pm
На теб, Пограничния

Да. Това правя аз.

Какво? Интересно ли е? Нов свят, а?
Привлекателно ли изглежда?
Искаш и ти? Ами ела!

Защо го правя за теб ли? Длъжна съм.
Който взема – обещава. Е, и аз обещах.

А, страх те е. Твърде много неизвестни.
Нищо де, ще ти кажа всички неща.

Е, не всичко. Само най-хубавото.
Ще те излъжа. Ще ми повярваш.
После ще ми простиш.

Ще видиш, че е лесно. Има начин.
И аз някога се чудех кое и как.

Аз ще съм твоят мост. Имай ми доверие.
Щом за мен е възможно, ще бъде и за теб.

Подай ръка! Ето така. Разбра ли?
Нищо сложно. Сега ще ти дам инструкции.

Просто ги следвай, после ще ги мислиш.
Има време да изследваш сам.

Хей, направи го! Видя ли? И ти можеш!
Ето, че имаш нов хоризонт.

Ти самият си нов. Невероятно, нали?

Какво? Хареса ли ти? Искаш още?
Какъв свят, а!...
Title: Re:Лично творчество-поезия
Post by: Dimitar Ochkov on декември 13, 2018, 07:21:34 am
Братът на най-малкиите

Син на Безкрая,
подай ми ръка,
да литна в омая
над зло и беда,

Във огън на факла
Вдъхновен да горя
с лъчите от Бога,
смирен да вървя.

Аз дълго те чаках
да бъда избран,
потънал в невежество,
смърт и срам.

Щом Слънце искрица е
пред Неговия  Трон
Любовта ми птица е,
скръбта ми – Поклон.

Дай ми страдание
да пръсна света,
на кръста увиснал
да лея кръвта,
във огнени багри
трептящо сърце
към Тебе разперил
в Прегръдка ръце.

Без драма избухва всяко ядро,
в Единство се сливат зло и добро,
Божествена Сила, Божествена Мощ,
Безпощадна стихия във Мрачната Нощ.

Възпитай малкия глупав човек,
загубил Свещения Страх през тъмния век
превърнал го в бедствие за децата и брата си,
разрушил Тишината с пошлостта на устата си.

Всяка Дума е Огън, Огън и Меч
Свещена Война е говор и реч,
Чиста Мистерия, Бяла Магия,
Дай ми от Твоето Слово да пия...

В Безмълвните Бездни
потопен и облян,
изпълнен с Възторг
във Свещен Океан.

О, Скритост омайна,
О, Тържество!
Сега аз и Той сме в Единство,
Едно!...