ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: bc on август 24, 2004, 11:43:52 am

Title: za sadbata
Post by: bc on август 24, 2004, 11:43:52 am
Mislite li, che ima sadba i do kakva stepen opredelia tia jivota ni?
Lichno az viarvam, che ima sadba, no vapreki tova ne smeia prosto da se ostavia na techenieto. Ne moje prosto da si povtariame, che vsichko otdavna e resheno, i da ne polagame nikakvi usilia, nali? A moje bi niamame nikakva vlast nad jivota si. Moje bi sme prekaleno malki i nistojni, za da proumeem istinata, i se zablujdavame, che nesto zavisi ot nas. Viarvate li, che vsiaka glatka vazduh i vsiaka misal, koiato preminava prez tialoto ni, sa prodiktuvani ot Nego? No ako sme prosto kukli na konci togava kakav e smisala ot vsichko??? Ako vsichko veche se e sluchilo, zasto igraem tozi scenarii, v koito niamame pravo na glas?
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on август 24, 2004, 04:04:23 pm
mnogo vaprosi na edno mqsto, 4akaj da pomislq  ;)
Title: Re:za sadbata
Post by: bc on септември 07, 2004, 03:28:53 pm
oste li ne si go izmislil?  :(
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 07, 2004, 04:38:15 pm
Spored men, sydba ima dokolkoto nie samite predi nasheto prerajdane(ot drugata strana) sme ia programirali. Sydbata sa semeistvoto, sredata - priiateli, uchilishteto, po-kysno rabota i nachin na realizaciia, koito si izbirame, vid emocionalnost na tialoto, koeto shte obitavame, porocite, koito shte ni otvlichat ot glavnata cel, liubimia 4ovek koito 6te sre6nem i mnogo drugi. Sydbata ne e neshto, koeto ne zavisi ot nas. Nie si ia kovem. Dori v momenta, tova, koeto iadesh, piesh, tova koeto dishash, mislish, pravish, utre shte opredeli koia tochno si ti.
Celiia tozi teatyr e syzdaden za da izpitame, tova, koeto e nai-vylnushto, a imenno shtastieto da poznaesh, che ti vsyshtnost si samiia Bog. Bog e organiziral spektakyla, taka che chrez svobodniia si izbor nie da zapochvame otnachalo kato napylno novi dushi i v procesa na vspomniane da razberem, che vsyshtnost nie ne sme neshto otdelno ot Cialoto, nie sme samoto cialo.
Ti si svobodna. Mojesh da pravish kakvoto si iskash. Nishto losho ne moje da ti se sluchi v kraina smetka. Nai-verniia orientir e nestihvashtata radost ot jivota.
Title: Re:za sadbata
Post by: berry on септември 13, 2004, 03:56:10 pm
VELASKES, ne me razbirai pogre6no - ne osporvam, a se opitvam da razbera napisanoto ot teb. Ako sudbata sa "semeistvoto, sredata - priiateli, uchilishteto, po-kysno rabota i nachin na realizaciia, koito si izbirame, vid emocionalnost na tialoto, koeto shte obitavame, porocite, koito shte ni otvlichat ot glavnata cel, liubimia 4ovek koito 6te sre6nem i mnogo drugi" i vsi4ki tezi ne6ta nie sme gi opredelili v predi6nia si jivot, koe e tova, koeto SEGA izbirame i opredeliame za sledva6tia ni jivot.
Koe e SEGA poleto ni na izbor /svobodata ni/ izvun PRED-na4ertanoto ot nas predi.
Az razbiram "sudbata" kato zakoni otnosno pri4inite i sledstviata, t.e. opredeleni postupki vodiat do edi si kakvi /karmi4ni/ posledici. Popravi me ako gre6a- takova e i tvoeto mnenie?
Vupros4e- Ima li ne6to, koeto pravim sega i to da ima posledstvia za nastoias6tia ni jivot, a ne za sledva6tia.
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 13, 2004, 05:27:01 pm
Znachi neshtata stoiat taka spored men. Osnovnite temi na jivota se izbirat predi rajdaneto v tialo, dokato si duh na onzi sviat. No te ne sa nishto kraino i opredeleno. Mogat da pretyrpiat cialostna promiana dokato jiveem telesniia si jivo poneje vseki chovek ima svoboden izbor da pravi kakvoto si iska po vsiako vreme. Koeto ot svoia strana vinagi vodi po opredeleni posledstviia. Niakoi posledstviia shte vyzniknat oshte utre, drugi sledvashtiia jivot. Spored konkretnite obstoiatelstva.  
Za vsiako neshto ima prichina i sledstvie, osven za Bog, koito e Pyrvoprichinata.
Title: Re:za sadbata
Post by: berry on септември 14, 2004, 11:25:30 am
a ako na 4ovek mu se slu4i ne6to mnogo nepriatno ili duzina nepriatni ne6ta, zna4i li 4e te sa posledia ot negovi lo6i postupki. Smiata6 li 4e "sudbovnostta" se predopredelia ot kvalifikaciata na postupkite ni kato dobri i lo6i.
Title: Re:za sadbata
Post by: lullu on септември 14, 2004, 03:19:33 pm
V poslednata kniga, koiato se poiavi tuk "Jivot ot drugata strana" vsichko, za koeto pitash e tolkova podrobno napisano... Nepriqtnite neshta i trudnostite ne sa posledstvia ot grehove ili loshi postypki, a neshta koito si reshil (praveiki obrazno kazano programata na jivota na tialoto, v koeto shte se poiavish tozi pyt) da preminesh i prejiveesh, za da postignesh po-goliama duhovna sila i mudrost, i za da osushtestvish temata, koiato si izbral za jivota si. Tova samo suvsem s dve dumi :) No knigata naistina e strahotna.  

Pak mersi na Velaskes che ia publikuva tuk :)
Pozdravi
Title: Re:za sadbata
Post by: berry on септември 15, 2004, 09:39:08 am
a kak to4no e stanalo tova "pravene na programata na jivota na tialoto"
Title: Re:za sadbata
Post by: lullu on септември 15, 2004, 01:51:05 pm
Za da ti otgovoria triabva napravo da ti prepisha knijkata.. :) Ako ti e interesno svali si ia i vij kak shte go vuzpriemesh.

Pozdravi ;)
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 17, 2004, 10:03:05 am
a kak to4no e stanalo tova "pravene na programata na jivota na tialoto"

Az bih se probval da obiasnia... Tehnicheski spored knigite, s koito sym imal udovolstvieto da se zapoznaia, duha(onova, koeto sme v deistvitelnost) ima niakoi osnovni celi kym koito se stremi. Duha izpolzva jivota na Zemiata zashtoto e truden i te sblyskva s vsichko onova, koeto NE SI, za da mojesh da razberesh KOIa SI TOChNO V DEISTVITELNOST(a imenno duhovno syshtestvo). Vseki duh ima duhoven nastavnik, koito e s nego prez celiia pyt na duhovna evoliuciia. S negova pomosht stava orientaciiata Cel-Osyshtestviavane. Preglejdat se fragmenti ot minali jivoti, vijda se kakvo e napraveno i kakvo vse oshte ima nujda da se napravi. Predlagat ti se razlichni varianti za postiganeto na celite. Pomaga ti se da izberesh niakoi ot tezi varianti. Nikoga ne si napylno sama, kogato imash nujda ot bezkoristna pomosht ili syvet. V kraina smetka sled preglejdaneto na sigurno desetki varianti ti se spirash na edin. Izbirash si kyde i v kakvo semeistvo da se rodish, izbirash si osnovnite prepiatstviia prez koito triabva da minesh. Neshto takova e... Naistina i az ti preporychvam da prochetesh "Jivot ot drugata strana", tam e dobre opisano.
Title: Re:za sadbata
Post by: berry on септември 17, 2004, 03:09:45 pm
za knigata mersi.. No ne razbrah koe spored vas e OBEDINIAVA6TOto v otdelnite 4ove6ki putu6ta... za6to izob6to e postaveno na4aloto na jivota.
i kakvo e miastoto v tozi proces ot prerajdania  na moralnite kategorii: dobro-zlo..
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 23, 2004, 11:28:12 am
Az sym priel viarvaneto che Jivotyt E, toest jivot vinagi e imalo, bez nachalo i bez krai.
A ako se pitash za jivota v tialo(koito veche ima nachalo i krai), toi e postaven, zashtoto(spored "Razgovori s Boga"), Bog, koito e proces na samosytvoriavane e reshil da se prevryshta v tova Koeto Ne E, za da moje v takava sreda da razbere, che Vsyshtnost E Bog. Tova samootkrivane predstavliava nai-goliamoto udovolstvie. Tova e moiata interpretaciia na tylkuvaneto ot "Razgovori s Boga".
Zloto e vsichko onova, koeto ne sme, no izpolzvaiki go nie razbirame togava, che ne e hubavo da se asociirame s Zloto i ottam idva jelanieto da se zyvyrnem kym dobroto. A tova otnema mnojestvo prerajdaniia v telesna forma.
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on септември 26, 2005, 11:46:24 am
Бог е толкова голям, че каквото и да правим няма как да не стигнем до него, добро или зло, това само определя скоростта с която ще се стигнем до Него., за да се приберем у дома....
Title: Re:za sadbata
Post by: Nirvana on септември 29, 2005, 08:19:50 am
Струва ми се, хората, които се интересува ме от духа, съдбата и смисъла, сме все още малцинство. За нас този процес на непрекъснато самосътворяване с цел разбиране, че във всяка среда "Vsyshtnost E Bog", можи да се приеми за добър отговор за смисъла и т.н. Но ако всичко това е неосъзнато, както е при повечето хора?Смятам това е смисъл, ако осъзнаваш, че е така... Ако не съзнаваш , всяко самосътворяване май е безсмислено!? В такъв случай, това можи ли да се приеми като смисъл на живота като цяло!? (http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/upset.gif)
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/j0/lightbul.gif)Скоро гледах един филм. Някакъв велик мозък "От горе" затваря хора в един куб, съставен от 26 по- малки, свързани един с друг. На определен период тези кубове се разместват. Във всеки куб има вероятност да е заложен капан, т.е. края на живота им. Разместване, последователност на кубовете- всичко е определено. Има и сума  знаци, сочещи посоката на изхода. Но понеже хората не виждат тези знаци- кубовете за тях са абсолютно еднакви и се осъществява едно "сляпо" тътрене към края. Целта на хората пускани в куба е да намерят изхода. / а целта на "този горе" като че ли е записаната информация от мозъците на успелите/. Единиците почти вкусващи края са подлагани на последно изпитание- Въпрос,  вярват ли в Бог. След толкова мъчения обаче, никой не отговаря с "да", съответно не стигат изхода...А "уникатите", които стигнат изхода / през трета скрита "врата"/, отново се подлагат на пълно пречистване на съзнанието и пак ги пускат в този куб. И  с тях така, докато не изкукат... Т.е. за този велик мозък горе "Шефа", хората са опитни мишки...(http://smilies.sofrayt.com/%5E/3/fie.gif)    
 /Това май трябваше във Филми  (http://smilies.sofrayt.com/%5E/a0/kieli.gif)/
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on септември 29, 2005, 09:14:27 am
mnogo pesimi4ti4no nastroenie, ne e tolkowa zle kolkoto izglejda.


Всъщност вече сме в ерата на духовното събуждане, всичко ще се оправи, всеки ден някой се събужда..............може би 8)
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 29, 2005, 01:06:00 pm
Nirvana обаче за разлика от филма(гледал съм и трите му части) Бог(Шефа) всъщност сме самите ние. И каквото става сами си го правим така :) Сценария е написан от нас. По собствено желание сме облекли костюмите и се правим на палячовци :) С цел да се познаем че не сме палячовци, а нещо съвсем друго ;)

Тази палячовщина минава много фази, повечето от които са несъзнателни. И несъзнателността също си има цел, а именно да се вживяваме колкото се може повече в ролята си и от самото нищо да се самоопределяме кои ще бъдем в следващия момент  ::)

Offtopic: Впрочем ще споделиш ли как всички да се ползваме от емотиконите, които си открила? :)
Title: Re:za sadbata
Post by: Nirvana on септември 29, 2005, 09:14:17 pm
Offtopic: velaskes, това е програма(http://collapse.data.bg/Kamahlitude%20Smilies/color.gif) Ето я тук:
http://free.data.bg/livada/GetSmile%200.997%20Full%20+%20KeyGen.zip  (http://free.data.bg/livada/GetSmile%200.997%20Full%20+%20KeyGen.zip)
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 29, 2005, 10:15:05 pm
Offtopic: velaskes, това е програма(http://collapse.data.bg/Kamahlitude%20Smilies/color.gif) Ето я тук:
http://free.data.bg/livada/GetSmile%200.997%20Full%20+%20KeyGen.zip  (http://free.data.bg/livada/GetSmile%200.997%20Full%20+%20KeyGen.zip)



Offtopic: Благодарско(http://smilies.sofrayt.com/%5E/k/jesterbox.gif)
Удобно и лесно(http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/artist.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: Visioner on септември 29, 2005, 11:01:24 pm
И аз сега ще ги пробвам. :D
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on септември 30, 2005, 10:59:46 am
какъв е тоя registration key дето ми го иска? ???
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on септември 30, 2005, 11:25:20 am
Ох, нещо и аз не можах да се справя. Какъв този gsml файл? С какво да го отворя?
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on септември 30, 2005, 12:02:11 pm
измъквате съдържанието от zip архива и правите следните две маневри:

(http://izvorite.com/downloads/pics/smiles.gif)

(http://smilies.sofrayt.com/%5E/f/scatter.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on септември 30, 2005, 05:29:35 pm
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/r/dance.gif)

mnogo sa sladki

(http://smilies.sofrayt.com/%5E/f/forwardroll.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: Nirvana on октомври 01, 2005, 08:34:58 am
Радвам се, че ви харесват и ще влезнат в употреба(http://smilies.sofrayt.com/%5E/r/happy.gif)

А темата...Дали наистина съществува прераждането(http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/upset.gif)
Ок, velaskes, ако Бог сме ние хората,  думата Бог не е ли излишна!? Гаргата се среса и реши да се нарича орел... :P Да ама нито лови, нито пее, нито... като него. Или всички гарги заедно могат същото, като един орел!?(http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/upset.gif)
Каквото става, сами го правим така, да- съгласна съм. Но това го правим единствено за себе си и най- много за обкръжението си. А в понятието Бог аз влагам по- обширни възможности. Трудно ми е да повярвам, че като нарушим някакъв баланс /пр. природен/, после Ние го възстановяваме, макар и с пагубни за нас последици. И то, и нарушението, и възстановяването да са с умисъл...(http://smilies.sofrayt.com/%5E/k/dontknow.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on октомври 03, 2005, 10:25:43 am
гаргата може най-важното, което може и орела и др. птици- да лети, а кога ще стане като орела- когато мине по всички евол.пътеки през които и орела е минал. В този ред на мисли аз твърдо вярвам в прераждането т.е. че душата е безсмъртна.

 Освен това не може да сравняваме човека и Бог, като гарга и орел.
Просто защото Бог е и орела , и гаргата , и дъждовния червей, и това с което дъжд. червей се храни и т.н.
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on октомври 03, 2005, 12:16:28 pm
 Nirvana, на теб май ти е много трудно да вярваш ... в Бог, в смисъла и т.н.  ;) май много обичаш да се съмняваш ;), не че в това има нещо лошо де. :) Съмнявай си се колкото си искаш:) :) :)
Според мен при всички случай думата Бог си е условна. Нито можем да си го представим нито можем да си обясним, само можем да се досещаме, че сме частички от него и да се радваме:)

Offtopic: Не можах да си сваля емотикончетата, щото се оказа, че нета ми е много бавен и съм бясна >:(
Title: Re:za sadbata
Post by: Nirvana on октомври 03, 2005, 12:40:12 pm
divine, добър "смисъл" виждаш в сравнението ми...(http://smilies.sofrayt.com/%5E/d/az.gif)
Как успявате да наричате себе си Бог не ми е ясно!? Пък и червея бил Бог- трънки! Ние сме част от Него, Негови творения, но не и самия Него. Има разлика между автор и творба, мисля. Автора използва произведенията си, както пожелае, за да изрази себе си, но тези произведения не са автора... Дори всички произведения взети заедно пак не са автора, те са си негови произведения. Според мен има една много тънка граница(http://smilies.sofrayt.com/%5E/1/rolls.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on октомври 03, 2005, 01:15:15 pm
 :-\ Има нещо в това дето казваш Nirvana..  :-\ И аз мисля, че не можем така с лека ръка да се приравним с Него :) Макар че, имаме някои Негови качества, не мислиш ли? Като например, най-важното -  да творим свободно :) ... най-разни неща, между които и собствения си живот? :)
Title: Re:za sadbata
Post by: Eternities on октомври 03, 2005, 01:35:21 pm
Специално за всички с въпроси /без значение с или без отговори/, ще поставя един текст, откъс от Разговори с Бога, който мисля, че донякъде засяга тази тема (http://smilies.sofrayt.com/%5E/8/pain.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: Nirvana on октомври 03, 2005, 01:38:50 pm
Дали ние творим живота си или всички наши преживявания, мисли и чувства вече са определени- не мога и да предполагам,  bee  (http://smilies.sofrayt.com/%5E/k/dontknow.gif)
Да видим Eternities (http://smilies.sofrayt.com/%5E/r/hyper.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on октомври 03, 2005, 04:01:45 pm
Хубав откъс, Eternities!  :D Направо култов  :D
Title: Re:za sadbata
Post by: Nirvana on октомври 03, 2005, 08:10:47 pm
Хора, ко да направя като опита ми е такъв...(http://smilies.sofrayt.com/%5E/q/unhappy.gif) Познавам един, бивш военен е, има завършени 6 висши образования... Говори много умни неща, НО- твърди, че си говори с Бог (http://smilies.sofrayt.com/%5E/q/sadsmiley.gif)Пише книги и се представя за Новия Христос, понеже Бог му бил говорел, че е такъв... Разказва разни истории как си отлепвал кожата и пак си я залепвал и т.н. Та, той говори И умни приказки /явно нещото останало от висшите/, но определено е куку...
Как сега да приема, разговора на Уолш с Бог!?/Само да не бе представен като разговор с Бог.../ Колкото и готино да звучи, знам че той най- вероятно е дело на болен мозък... (http://smilies.sofrayt.com/%5E/3/ohno.gif)/Кой знай колко майни ще обера за това изречение(http://smilies.sofrayt.com/%5E/v/hairraise.gif)/
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/a0/rottease.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on октомври 03, 2005, 09:08:12 pm
Нима не сме на крачка от Бог!?  Та червея не може да се сравнява много с нас. Ние "само да искаме" и ще си говорим с него, с бог. Кой е бог? Предполагам ...   че е някой доста напреднал от мен :)  Все пак ние се учим от тези дето са малко по-напреднали от нас, така че бог си остава много далеч от нас. И все пак предполагам , че Е до нас.  Малко сме се задълбали в материята, което също е един прекрасен момент и е част от творбата. Може би на най-високо ниво ние сме едно с него. Според сегашната доминираща теория за големия взрив, ние сме тръгнали от точка.  Неотдавна прегледах едно книжле на Стивън Хокинк. Според квантовата физика, ние се докосваме до големия взрив (можем да разберем какво е ставало до този момент) но преди него не можем.  То и защо ли ни е всъщност?!   ДНес  си поснимах едни прекрасни росни паяжини без лента във апарата  :D
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on октомври 04, 2005, 12:15:23 pm
Според мен цялото това езотерично познание, което се опитваме тук да обобщим има една единствена цел. И тя не е  да си мислим, че сме част от Бог или самия Бог. Защото това дали сме Бог или не сме остава чисто и просто една относителна и абстрактна представа и няма голяма значимост, докато живеем в този материален свят.
По-важното е да разберем, че имаме избор сега и по всяко друго време да направим с живота си каквото искаме. Изборът да бъдем свободни. И силата да променяме нещата, които не отговарят на най-висшата ни представа за самия себе си.  
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on октомври 04, 2005, 12:53:09 pm
разбира се златната среда е свободния избор, който е най-голямата привилегия на човешкия род, защото и най-умното животно действа по инстинкт или по спомен без да ОСЪЗНАВА каква е и дали има причина да направи точно това или онова , докато ние можем да изберем нещо и без да се уповаваме на спомен или инстинкт, и да сътворим нещо в живота си . Защо тогава да не изберем да имаме връзка с висшата сила?(http://smilies.sofrayt.com/%5E/h0/schizo.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on октомври 04, 2005, 01:22:51 pm
Просто висшата сила е в нас или даже това висша по-добре да го махнем. Силата е в нас, тя не е извън нас, не е някъде другаде и реално не сме откъснати от нея. Тя стои в нас, можем да я използваме, можем да бъдем самата нея дори. Това е потенциал, който чака да бъде разгърнат. Можем да го изберем дори в този момент, ако не се влияехме толкова силно от материалните неща, към които сме се прикрепили.  
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on октомври 04, 2005, 01:47:24 pm
Ахаааа, затова ли се казва: "И нека Силата бъде с теб!" ?  ;D ;D ;D

А сериозно погледнато - силата винаги е с нас, когато не мислим егоистично. Понякога направо се случват чудеса. Сериозно говоря. :)
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on октомври 04, 2005, 02:47:52 pm
Bee дай пример, за да затвърдим тезата :)
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on октомври 04, 2005, 04:19:25 pm
Я да видим .... първо ще рискувам, малко нескромно, да се представя за човек с твърде негоистични подбуди – ама то си е горе-долу така де /каза тя скромно, навеждайки глава и пърхайки с мигли ;D/, а в същото време повечето така наречени от мен „чудеса” са и доста лични и може би въпрос на това как гледаш на нещата,  .... ама карай да е весело.
Да започнем от това, например че преди около 6 години много исках да имам дете и то момиченце. Исках да е хубава и оправна. Известно време нещо не забременявах, но след едно ходене до Рилския манастир и интензивно пожелаване да забременея, на следващия месец забременях и после родих момиченце, което сега е на 5 г, и (не че си е моя), но е много хубава и оправна (не само, че е лидерка в групата, но повечето деца много я харесват и обичат). После докато бях в майчинство си мислех, че работата на която трябваше да се върна във фирмата вече ми е поомръзнала и не ми е толкова интересна. Един ден срещнах заместник директора ни, който е симпатяга и изобщо най-свестния тип във фирмата и го помолих ако при него се отвори някаква инжинерна работа като за мен (дай Боже някакъв интересен проект със западна фирма) да ме вземе при него (първо знаех, че ще ми е готино да работя с него, второ търсех някакво предизвикателство). И можете ли да си представите, че точно след като дъщеря ми навърши 1 г. този човек (който впоследствие се оказа даже, че не помни оная моя молба) ми се обади и каза, че му трябвам да се върна на работа, за да отидем до Лондон и да започнем да действаме по един проект с английска фирма. Да ви казвам ли сега, че от 3-4 г работя с този човек и с тази английска фирма и си харесвам работата? Тази работа, разбира се, доведе и до покачване на доходите ми, което изобщо не е без значение.
Продължавам – преди 3-4 г. положението в града беше трудно и мъжа ми беше доста време без работа – наложи се доста време да се моля на Бог и на когото се сетя, той да почне работа  ....  сега не мога да му видя очите от работа – даже и съботите и неделите работи понякога. (Абе не случайно е казано, че човек трябва да внимава какво си пожелава, че ...)
Тази година ми мина през ум един ден, че хич няма да е лошо да се разходя до Англия пак, че не бях ходила от 2 години  ... сещате ли се къде бях командировка в края на август?
А от миналата година пък ми беше станало нещо скучно в града и започнах да си търся хем сродни души в нета, хем нещо, което да свърша, за да съм полезна на повече хора. Намерих си първо и какво да свърша .... и го върша вече повече от година, че са ми много бавни темповете, ама кво да се прави, ..... а по-късно си намерих и сродни души. Да споменавам ли къде и кои са?  :D

Velaskes стига ли ти този списък или да продължавам?
Имам чувството, че каквото си пожелая искренно и дълбоко, от дълбините на душата ми,  става безотказно. Това е. Някой може да каже, че това не са чудеса или че съм просто късметлия (нали съм и зoдия Стрелец), но аз не мисля така. Аз мисля, че това са чудеса  :D
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on октомври 04, 2005, 09:54:40 pm
Браво (http://smilies.sofrayt.com/%5E/r/auskosten.gif)
Този пример е показателен. Овладявайки тайнствения механизъм за боравене с тази Сила ти си успяла да я накараш да работи за теб, ако така мога да се изразя въобще. А Силата е затова сила, когато заработи за теб стават изненадващи неща.
Сигурно така както се изразих, много хора ще почнат да се питат, какъв ли е този мистериозен механизъм. Мисля, че това е много лично възприемане на света, едно такова спечифично съзнание и чувство, което е в съзвучие с вселенските неписани закони и което като вълшебен бутон след натискането си променя верижно цялата матрица от възможности съобразявайки се субекта, който е направил избора да натисне въпросния бутон.
Bee, ако можеш ти да го обясниш ще е най-добре.
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/f/pasm.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on октомври 05, 2005, 08:26:42 am
 :D
Моето обяснение е малко повлияно от Кастанеда  ... и впоследствие от личния ми опит.
Наистина смятам, че Вселената е устроена и се движи по определени закони. Закони, много по-висши и по-финни от елементарни закони като този на притеглянето или на гравитацията и т.н. Ние определено не можем да променим тези закони. Но, това което ние можем да направим е да се опитаме да разберем колкото е възможно по-голяма част от тях. Затова ни е нужно знанието и затова четем книги и ги преосмисляме. Или по-точно чрез сърцето си и чрез опити  проверяваме истините в тези книги. И постепенно в съзнанието (разума) и в сърцето ни едновременно се оформя една (е, не много ясна, но все пак) картина на Вселената.  Това може би е интересен момент – наистина мисля, че се получва една пълна хармония на разбиранията за света на разума и чувствата ни. Другия важен момент е, май наистина, егоизма. Аз не се наемам да твърдя, че трябва да се отървем от егото, но съм абсолютно сигурна, че човек трябва да забрави себе си и всики свои егоистични подбуди. Човек никога не трябва да иска нещо само и .... просто за себе си, за негово собствено удоволствие. Дълбоко вярвам, че човек има нужда от няколко много прости неща като малко храна, малко дрехи, покрив над главата и да му топличко, ....  е може би и някоя добра душа за другар. Всякакви други желания са вече задоволяване на егоизма.  (Ех, дано не ви се виждам много крайна сега ... ама така си мисля, може и да греша  :)) Та когато човек вече няма егоистични подбуди той не разпилява енергията си наоколо в преследване на илюзорни желания и цели и се запазва по-цялостен и с по-висока енергия (е в случая, може да го кръстим това и Сила ;)) За един такъв човек, с повишена енергия, според мен става възможно да накланя везните на съдбата в определени посоки. Пак казвам, той не може да промени вселенските закони, но той може да се настрои в хармония с тях и от там, понякога, когато  е нужно за него и за благото на другите хора около него, той може да предизвика определени събития  .... един вид само с пожелаването те да станат.
Ами.... това е моята теория по въпроса. Как ви се струва? :)
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on октомври 05, 2005, 12:51:29 pm
поздравления Bee!
Нека светлината и любовта са винаги с теб!
(http://smilies.sofrayt.com/%5E/_950/bee.gif)
Title: Re:za sadbata
Post by: ISIDOR on ноември 20, 2005, 03:22:46 pm
prava si bee no kak mislish dali ne trqbva da otpadne i tova naklanqne na veznite na sadbata kam sebe si-to sashto e ot egoto ;)
bezkorestnoto slujene sashto e pat kam prosvetlenieto, pak makar i mnogo truden :)
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on ноември 21, 2005, 10:50:11 am
Да, Izidor, прав си. Всъщност човек нищо не трябва да иска за себе си. Ако иска нещо изобщо, то трябва да е за друг човек.така, че аз не съм имала предвид нещо да се случи заради мен - всъщност съм убедена, че всичко, което трябва да се случи ще се случи .... и не знам дали наистина може и трябва да се наклоняват изобщо везните ... просто на някакъв етап може би човек може да започне да усеща накъде те ще се наклонят в следващия момент ... ;D и това е всичко  ;D
Title: Re:za sadbata
Post by: reply on ноември 21, 2005, 12:04:09 pm
interesno 6tom 4ovek moje da predizvika dadena situaciq samo 4rez me4tata si i jelanieto... za6to da ne moje i da promenq(ili preska4a) zakonite na vselenata? kakvo zna4i zakon... zakon e ne6to zad1ljitelnoi koeto ograni4ava 4oveka nali? no pri nas pris1stva tozi izbor i s16to volq koito ni davat neograni4ena svoboda...toest za nas ne bi trqbvalo tezi zakoni da sa konstanta... spomenah i volqta za6toto volqta e silata na svobodata  a tq(volqta)e bezkraina... a zna4i 6tom volqta e bezkraina zna4i i svobodata bi mogla da e bezkraina :)  no vsi4ko ve4e zavisi i ot 4ovek i po specialno ot izbor1t koito pravi(dali tazi svoboda mu stiga  ili iska i 6te prod1lji da q raz6irqva)  a samo da spomena 4e v  dne6no vreme po4ti nqma(ili moje bi v1ob6te nqma) absolutna svoboda :)
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on ноември 21, 2005, 01:59:59 pm
Момент, момент, а ако човек иска и се моли за сила , с която да помага на другите- това егоистично ли е? И какво лошо има човек да иска нещо за себе си, всъщност повечето хора са нещастни, защото не могат да поискат от Вселенат, вътрешно да си позволят, малко щастие и за тях. Казвам го от собствен опит. Ако всичко което имаш споделяш с хората и е за тяхно добро-може да искаш какво ли не. Пък и не винаги хората искат нещо от теб, забелязала съм че хората, които са ти  близки  искат просто да си щастлив и това ги зарежда с енергия и радост. Докога ще чакам да ме поканят на танц, ако сама не стана  да танцувам, щом това ме прави щастлива.?
Мисля че мъничко егоизъм, в най-добрия смисъл , е нужен.
Title: Re:za sadbata
Post by: wind on декември 02, 2005, 07:26:24 am
Добре де, и в крайна сметка има ли съдба (в смисъл на предопределеност)? или има донякъде? Или пък изобщо няма?
И защо когато трябва да научим един урок, ни се случват точно определени неща, а не други, от които пак бихме научили същия урок?
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on декември 02, 2005, 08:58:14 am
Според мен има. В смисъл, че ние сме дошли тук с някяква цел и в този смисъл трябва да ни се случат разни неща за да разберем нещо. Но ако ние сме си го разбрали, то може да прескочим някои вече предвидени случки.  
Ако си разбрал какво е светлина, няма да има нужда да те оставят на тъмно за да я оцениш.
Сещам се за еедна реплика на един пострадал от цунамито: После разбрах, че по време на цунамито, мислех за семейството си, не за портфейла, не за къщата, а за децата и жена си.  За мен е 90% сигурно, че ако беше преосмислил това предварително, нямаше да му се случи цунами.
Малко се отклоних, но още един случай: възрастна дама няколко пъти е била предупреждавана да се изнася по най-бързия начин от свой сънародник. Тя отговорила - неко поне да го видим това нещо. Вече не може да разкаже какво е видяла.  
Ние малко осъзнаваме за различната помощ която ни се предлага и ние я пропускаме. Носим си последствията.
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on декември 02, 2005, 09:15:47 am
Wind, При идванито ни тук, въплъщението, ние малко или много сме си задали разни неща. Ако не ние, то прословутия закон за кармата.
Reply, в много малко случаи можем да допуснем оръжие да попадне в дете. Не знам каква молба може да му помогне :)
Title: Re:za sadbata
Post by: wind on декември 02, 2005, 09:20:19 am
Sirius, това ми обяснява донякъде питането, но не съвсем. По-скоро се чудя защо се сучват ТОЧНО определени неща, след като биха могли да бъдат и други със същия ефект и същите уроци. Това именно, което ни се случва някаква предопределеност ли е или случайност?
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 02, 2005, 09:28:53 am
Wind, според мен изобщо няма случайности. Така че, по-скоро ТОЧНО това наистина е трябвало да ти се случи, но ти може да не можеш да оцениш веднага цялото му значение. Имало е случки в миналото, на които съм виждала смисъла едва след 10 или 15 години.
Макар, че от друга страна погледнато, разбира се, че сигурно има и други случки, които биха предизвикали същия ефект, но какво значение има конкретния случай, нали е важен ефекта. А да не забравяме, че ако не сме си научили урока, ще ни се повтарят подобни случки, докато го научим.  ;)
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on декември 02, 2005, 09:31:50 am
Вятър, не се чуствам сигурен да ги обяснявам тези работи, но от една страна се случват непредвидени (от нас съзнателно)  неща, но от друга нашата енергия/настроение/мироглед  спомагат много да се случат или да не се случат много от "случайните" неща.
Спомням си много интересна теза в Разговори с Бога: Когато даваш на някой от сърце, дори да е последната ти монета, значи ти не мислиш че нямаш, а че имаш - тогава ти се дава. Бог е една огромна копирна машина, но копира това което е дълбоко в теб.   Простете за неточността.
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 02, 2005, 09:35:13 am
А да не забравяме, че имаме разни кармични обвързаности и те привличат точно определения урок (случка, човек), с който трябва да се сблъскаме.
Title: Re:za sadbata
Post by: wind on декември 02, 2005, 09:35:50 am
Макар, че от друга страна погледнато, разбира се, че сигурно има и други случки, които биха предизвикали същия ефект, но какво значение има конкретния случай, нали е важен ефекта.
Да, ама аз нещо взех да зациклям в конкретиките и поизлязох от пътя. Та затова реших да надникна над храстите - да се ориентирам за посоката.
Да знаеш, Вее, радва ме, че това са ТОЧНИТЕ случки
  ;D .... Дано само и аз да успея да им намеря ЗАД-смисъла някой ден.
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on декември 02, 2005, 09:35:58 am
Благодаря ти Бее, великолепно обясняваш!   ;)
Title: Re:za sadbata
Post by: nova on декември 02, 2005, 09:50:28 am
Добро утро, душици!
Струва ми се, че се случва точно това, което най-лесно бихме могли да разберем. Всеки разбира нещата различно и обяснението за всеки е различно. Затова всеки се води по неговия път в различна лента- някои по бързата, друг по аварийната ;D
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 02, 2005, 09:52:20 am
Така си е  ;D Един приятел обича да казва, че някои се возят с пътническия, но други успяват да хванат ракетата. (Ракетата в неговия случай е будизма, но има и други ракети  ;D)
Title: Re:za sadbata
Post by: wind on декември 02, 2005, 10:43:37 am
Добро утро и на теб, "душице" Nova.  :)

Блазе им на тези с ракетите.
Само моят път ли е през пущинака... си се чудя аз...

Иначе е вярно, че всеки си ги обяснява нещата, както му дойде  ;D Особено аз ... едни обяснения си давам... пълен ужас  ;D
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 02, 2005, 10:47:03 am
Не е така , Wind, щом, най-малкото, си почнала да си задаваш въпроси, значи не само не си през пущинака, ами не си и в пътническия. Ти какво, не знаеш ли, че маса народ и въпроси не си задават, ами си живеят спокойничко и си мислят, че всичко около тях е реално и те много добре познават законите на тая реалност?
Не се притеснявай, най-малкото си на път към спирката на ракетата ... ако мога така да се изразя  ;D ;D ;D
Title: Re:za sadbata
Post by: wind on декември 02, 2005, 12:41:53 pm
Благодаря ти за доверието в мен, Вее.  ;)
Нещо обаче ми  се струва невъзможно да има такива "непитащи се" хора - някак си е нечовешко направо.
И иначе за съдбата... ако търся символика в това, което ми се случваше допреди малко... досега да съм се гръмнала.
Излизам аз да си нося една курсова работа и понеже се увлякох във форума, бях на косъм от закъснението (поне така си мислех). И по пътя си мисля, че няма по-голям карък от мен и по всяка вероятност групата ни вече ще се е разотишла и няма да заваря никой. И както съм си потънала в черните си мисли, усещам, че нещо ми е подскачаща походката. Поглеждам си в краката, на пръв поглед - нищо. Поглеждам аз назад и ...... токът ми се хили на 3 метра от мен. Връщам се аз, взимам си го и бегом на кенгурски подскоци вкъщи. Вкарах се набързо в едни нормални обувки и пак на бегом до кафето на университета (където трябваше да се събираме). И какво мислите - никой от нашите. Звъня аз подред на номерата - всички в момента пътували за насам. И както си мислех, че съм изпуснала патардията, се оказа, че тепърва ще почваме да се сбираме и всеки закъснял по някаква си причина. Абе знам си аз, че каквото и да сгафя заради вас (щото сте ми големи магнити), все ще ми се размине и при това по най-успешния начин. ;)  
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 02, 2005, 01:45:56 pm
Ох, и на мен ми се струваше невъзможно да има такива хора. Мислех си, че аз съм най-нормална и няма начин другите да не са като мен ..... но, сега виждам, че съм от най-ненормалните. Грубо изчислено съм от около 0,1-ния процент хора, които се интересуват и се питат ....  най-общо казано, за нещата отвъд материята.(тоя процент излезе като разделих жителите на моя град на броя на хората, които знам, че се интересуват от тия неща)
Title: Re:za sadbata
Post by: velaskes on декември 03, 2005, 01:24:34 pm
Има си и непитащите се хора и явно са си добре така за тях си.
Да те вълнуват такива сериозни въпроси говори за висока класа в мисленето и в чувствата, не може да става дума за съмнение в нормалността. Просто има хора, които карат през просото(приемат всичко за даденост и се съобразяват с изградените стереотипи), има и такива, които се грижат и се интересуват от живота и искат да допринесат за неговото извисяване.  
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on декември 03, 2005, 01:28:37 pm
Или поне да се оправят по-лесно в живота - такъв какъвто е :)
Title: Re:za sadbata
Post by: wind on декември 03, 2005, 02:28:47 pm
Вие ме убихте! ::)
Според мен всички хора си задават Въпросите, но не всички го правят на глас.
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on декември 06, 2005, 01:58:11 pm
Спомняте ли си Селистинското пророчество(Имаме я тука).

Съдбата е това , което душата е избрала да свърши в този живот, но нали всичко е дуалистично(т.е. противоположностите съществуват заедно , в хармония)- има един елемент , който може да промени всичко-избора. След избора, идва Вселенския закон за причината и следствието известен като Карма.
Така че хем има съдба, хем ние имаме даден шанс да я променим( и то така че по най-добрия начин да изпълним замисъла на душата)

На тези които ме разбраха какво се опитах да обясня-Честито!



А за въпрос -питащите --- Мисля че всеки си задава въпросите от неговото духовно ниво( на оцеляване, на творчество, на обич, на осъзнаване). Нека не съдим глупаците прекалено строго, там където са, ние също сме били, макар и отдавна(???) все пак сме били, просто в един момент , като му е дошло времето сме избрали да станем Whyasker- питащи. 8) 8) 8)
Title: Re:za sadbata
Post by: Eternities on декември 07, 2005, 09:23:25 am
Срещнах този откъс от Ошо в един форум на дир.бг.

"Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствата - радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад...когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.

Една известна притча на Ошо за ума:

В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият!
...И те го убили!

Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.
Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива..."
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 07, 2005, 10:05:54 am
Мдаааа, през последните месеци се убедих, че съм Вълшебник. От утре нататък се налага да се убедя, че мога да прекратя създаването на света.
Title: Re:za sadbata
Post by: ramus on декември 19, 2005, 12:24:22 am
BEE.. Става въпрос за твоя вътрешен свят. Ако можеше да го прекратиш наистина, щеше да разбереш какво означава просветлението....  :)
Title: Re:za sadbata
Post by: bee on декември 19, 2005, 08:15:24 am
Защо мислиш че става въпрос само за вътрешния свят, Ramus? Не мислиш ли, че всеки си създава и външния свят? От мен може да не зависи как изглежда точно този свят, но от мен зависи как ще го възприемам този свят. И повярвай ми обикновения малък град, в който живея ми се е виждал и ад и рай и куп други неща. Но в същото време всичко, което съм искала да имам в този малък град в момента го имам - сътворила съм си го по някакъв начин, нали съм Вълшебник :)
А що се отнася до вътрешния ми свят, нали не мислиш, че е невъзможно човек да достигне просветление  ....  В края на краищата не е ли това към което се стремим, а кой би се стремял към невъзможни неща? И също така ако човек за малко се замисли колко тежка и неблагодарна работа е непрекъснатото създаване и поддържане на вътрешния му свят, то той сигурно би се опитал да спре това създаване и би се почувствал много лек и свободен и би полетял ....  ;D  Не че съм го постигнала, но все пак работя по въпроса и тая работа наистина си струва ...  ;D
Title: Re:za sadbata
Post by: divine on декември 19, 2005, 10:20:30 am
Подкрепям Вее, мисля че външния свят е продължение на вътрешния, и той може да бъде променен. Хората са по-силни отколкото си мислят, но силата се проявява когато са събрани повече хора заедно. За да се съберат заедно , обаче трябва всеки един от тях да достигне до определено ниво на съзнание и осъзнаване.
Няма нищо извън нас, ние сме строителите на настоящето и имаме сила да го променим, като започнем от нас, от вътрешния свят, от нашия личен външен свят ...................и така , следиш ли ми мисълта , какви чудеса могат да се случат? ;D
Title: Re:za sadbata
Post by: sirius on декември 19, 2005, 11:05:15 am
снощи се върнах малко на забавния Дон Хуан на Карлос Кастанеда.
Ето малко цитати изкормени от цялото :)

Според него (Дон Хуан) познавателния процес в нашия свят изисква интерпретация на сетивните данни. Казваше, че Вселената се състои от безкраен брой енергийни полета, разпръснати навсякъде из нея под формата на светещи нишки. Тези светещи нишки въздействат на човека като организъм. Реакцията на организма е да превърне тези енергийни полета в сетивни данни.След това сетивните данни се интерпретират и тази интерпретация именно се превръща в нашата познавателна система.
 ...
Непосредственото възприемане на енергията, както протича във Вселената, е елемент на познанието, чрез който шаманите живеят. Те Виждат как енергията протича и следват течението и. Ако нещо прегради този поток, те се отдръпват и се залавят с нещо съвсем друго. Може да се каже, че шаманите реагират непосредствено на линиите на Вселената. Това е част от тяхното познание.
...
Практическите изследвания, от които се интересуват учените, водят към създаването на все по-сложни и по-сложни машини. Това не са практически изследвания, които променят изотвътре течението на живота на отделния човек. Те не се използват за постигане на необята на Вселената като личен опит. ...
- Не се въхищавай на хората отдалеч - каза Дон Хуан - това е сигурния начин да създадеш едно митологично същество. Иди по-близо до своя професор, разговаряй с него, виж какъв е като човек. Изпитай го. Ако поведението на твоя професор следваубеждението, че е човек, който ще умре, тогава всичко, което прави, без значение колко странно би могло да изглежда, трябва да е обмислено предварително и окончателно. Но ако всичко се окаже просто думи, тогава той не струва и колкото развалено яйце.
Title: Re: za sadbata
Post by: pakodelucia on март 09, 2006, 09:07:34 pm
Тея неща са хубави. Трябва май да пресецам Карлос.
Кака Верка все ми викаше, че съм "хванал нишката" :) :police:
Title: Re: za sadbata
Post by: imaginary on април 14, 2006, 01:44:54 pm
predi vreme vqrvah v sadbata....posle ne...sega...mislq 4e nqkoi si igrae s nas,prinujdava ni da pravim izbor,a posle se smee v liceto ni...A moje bi stava taka,kogato pod natiska na drugite, se otkazvame ot sadbata si i se vkarvame v ramkite na 4ujdi o4akvaniq/kakvito i da sa pri4inite za tova/,opitvame se da jiveem "po pravilata",no sqka6 vselenata ima drugi zakoni...i s vremeto se starae da varne ne6tata vav vqrnata posoka,vapreki nas!
 :idiot2:does it make any sense?
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on април 14, 2006, 04:25:33 pm
Определено има  Вселенски закони , които ние колкото и за велики да се имаме щем не щем спазваме, защото няма друг начин - рано или късно , последствията от всеки избор те застигат  ;)
Title: Re: za sadbata
Post by: reply on април 15, 2006, 01:42:09 pm
:D:D:D сигурно има такива закони  ;D ама за това че няма друг начин освен да ги спазваме...нещо не ги вярвам тея работи  :P  :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: Nirvana on април 16, 2006, 09:55:58 am
При полужение, че щеш не щеш ги спазваш...  не е нужно да вярваш, Репли   ;D   :P
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on април 17, 2006, 10:06:12 am
При полужение, че щеш не щеш ги спазваш...  не е нужно да вярваш, Репли   ;D   :P

тъй е
животът си има правила, нашата вяра или не-вяра не променя хода на Вселената, може да промени единствено хода на твоя живот. Не можеш да промениш законите в Природата, Космоса, Вселената. МОжеш или съзнателно да ги разбираш и приемаш или несъзнателно да живееш по тях , но да си мислиш , че можеш да ги промениш.
Title: Re: za sadbata
Post by: imaginary on април 17, 2006, 02:11:58 pm
 последствията от всеки избор те застигат
 
Е точно ей това е най-гадното в цялата история!
Title: Re: za sadbata
Post by: Иай on април 17, 2006, 02:30:54 pm
последствията от всеки избор те застигат
 
Е точно ей това е най-гадното в цялата история!
Зашо да е само гадно, не е задължително да правиш само гадни неща ;)
"Каквото посееш, това ще пожънеш." и "Каквото повикало, такова се обадило" - май точно за това иде реч O0
Title: Re: za sadbata
Post by: imaginary on април 17, 2006, 02:45:16 pm
Нямах предвид,че правя гадни неща и следователно такива и получавам-съвсем не!И съвсем не иде реч за това,много опростяваш нещата.Човек непрекъснато прави избор,всеки ден,и неминуемо понякога се пита,"ами ако"....като в онзи разказ на Рей Бредбъри.
Мисля,че всички сме чували за "теорията на левия завой"/ако вчера бях завил наляво,а не надясно-днес нещата нямаше ли да са различни?/Не неременно по-лоши или по-добри-просто различни!
Got it?
Title: Re: za sadbata
Post by: Иай on април 17, 2006, 03:04:04 pm
И аз нямах предвид, че правиш само гадни неща, то едва ли има такъв човек ;)
Преди и мен ме мъчеха такива въпроси - ами ако бях направила друг избор, а не този, какво щеше да стане, дали не сбърках... сега вече съм убедена, че няма погрешен избор, вярвам,че ние избираме какво да изживеем преди да се родим - свободният ни избор започва още тогава, ако нещо не трябва да се случва, то няма как да се случи. А когато сме изправени пред избор - кой път да изберем,се вслушваме във вътрешния си глас - душата помни какво е избрала. Вярвам също и в това, че дори когато изживяваме някакъв "провал" или нещо подобно, пак ние сме го избрали. В "Разговори с Бога" се казва, че душата се превъплъщава, за да изживее нещата, които знае на теория - това не означава само приятно прекарване - тя си прекарва добре и без да се въплъщава. Тя иска да изживее и хубавото и лошото - за да разбереш какъв си ти е нужно да разбереш какъв не си :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on април 17, 2006, 04:02:30 pm
Тя иска да изживее и хубавото и лошото - за да разбереш какъв си ти е нужно да разбереш какъв не си :smitten:

Това съм го изпитвала нерадко на собствения си гръб. Ако искаш да си светлина , се "поставяш" в най-тъмната стая , за да изживееш себе си като светлина ;) ;)
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on април 17, 2006, 04:28:25 pm
Е то по тази логика, за да се изживееш като "добър" не е нужно да си такъв, а просто да се набуташ при "лошите".  >:D
Title: Re: za sadbata
Post by: Иай on април 17, 2006, 04:32:31 pm
Е то по тази логика, за да се изживееш като "добър" не е нужно да си такъв, а просто да се набуташ при "лошите".  >:D
Може и така да се каже ;) Въпроса е какво ще избереш да направиш след като си се набутал - да се слееш с "колектива" или да избереш да не го правиш ;)
 :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on април 17, 2006, 04:35:23 pm
Ама това, че си малко по-малко лош от останалите изобщо не те прави добър! Щото после ако отидеш при добрите... със същото поведение, ще си си направо за ...  >:D
Title: Re: za sadbata
Post by: Иай on април 17, 2006, 04:42:46 pm
 Уинди, то е ясно, че ако идеш при добрите със същото поведение, значи все пак си се слял с въпросния колектив ;D
А и няма хора, които да са изцяло добри или лоши - правиш избори постоянно, някой път реагираш като "лошите", някой път - не :D
Въпросът не е в това да се правиш на какъвто и да е, а да БЪДЕШ такъв, какъвто си избрал ;)
 :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: izgrev on април 17, 2006, 04:59:06 pm
Quote
Щото после ако отидеш при добрите... със същото поведение, ще си си направо за ... 

Ако добрите при, които отиваме ще ни "оценят", значи не се знае при кои сме отишли!
"Добрия" затова е добър, защото не слага оценки! Не дели хората на "такива" и "онакива"!
Не е необходимо човек да се "набутва" където и да е! Най добре е да е там, където сърцето му "казва"!
А ако се наложи да е другаде(на всяка цена), то тогава трябва да е готов да "плаща" всяка цена!
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on април 18, 2006, 02:56:09 pm
Уинди, то е ясно, че ако идеш при добрите със същото поведение, значи все пак си се слял с въпросния колектив ;D
Имах предвид, че човек спазва един определен тип поведение. Но в единия случай го определят като "добър", в другия - като "лош".

Quote
А и няма хора, които да са изцяло добри или лоши - правиш избори постоянно, някой път реагираш като "лошите", някой път - не :D
O0 ------->  >:D  :angel:
Title: Re: za sadbata
Post by: Иай on април 18, 2006, 04:01:57 pm
Имах предвид, че човек спазва един определен тип поведение. Но в единия случай го определят като "добър", в другия - като "лош".

А може и в една и съща ситуация едните да те възприемат като добър, другите - като лош ;) Въпрос отново на гледна точка ;D
Title: Re: za sadbata
Post by: imaginary on април 28, 2006, 03:02:41 pm
Съдбата...пак ми се смее.Има някой,много специален за мен човек,който е..."forbidden teritory".Ако не ми се плачеше всеки път,когато ТЯ се шегува с мен,относно него,направо щях да се скъсам от смях,по какъв глупав начин се разминаваме.Всеки път!
Случвало ли ви се е подобно нещо? Сякаш не ви е позволено да сте близо до някого,и ви се случват всякакви неща,които ви държат далече един от друг...?!
Полезно ли е да се напъваш,въпреки това?
Има ли смисъл да заставаш срещу съдбата?                          :tickedoff:
Title: Re: za sadbata
Post by: Spirit-Felix on април 28, 2006, 03:12:15 pm
Съдбата...пак ми се смее.Има някой,много специален за мен човек,който е..."forbidden teritory".Ако не ми се плачеше всеки път,когато ТЯ се шегува с мен,относно него,направо щях да се скъсам от смях,по какъв глупав начин се разминаваме.Всеки път!
Случвало ли ви се е подобно нещо? Сякаш не ви е позволено да сте близо до някого,и ви се случват всякакви неща,които ви държат далече един от друг...?!
Полезно ли е да се напъваш,въпреки това?
Има ли смисъл да заставаш срещу съдбата? :tickedoff:

Не мисля, че съдба съществува. Поне не и във видът, който повечето хора я виждат: нещо, което "не можеш да избегнеш" и "трябва задължително да изживееш". Според мен съдбата е щрихите, които сме начертали за настоящото си въплъщение преди да влезем в тялото. Съдбата е проявление на избор. И може да бъде променена винаги когато поискаш стига да промениш изборът. За да го промениш обаче, първо трябва да го разбереш. Защо с този човек сте избрали да се разминавате толкова пъти?

Съдбата не може да ти се смее. Просто си направила избор, който в момента не разбираш.
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on април 28, 2006, 03:16:45 pm
И аз мисля , че съдба , като в смисъл , че нещо е предрешено,  не съществува. Ти самата, душата е създава това изживяване - да не се засичате, да се разминавате. Ти просто не знаеш причината, не я помниш. Но изборът е бил твой. МОже някой ден да си позволите да се срещнете . ;)
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on април 28, 2006, 03:24:31 pm
Уфф, дори и да си позволят да се срещнат някой ден, едва ли ще продължат напред. Като не може, не може... сори Imaginary, ама си е така. Щом има причина за разминаването, значи най-много да се засечете за малко и толкова.  :-\
Според мен това е свързано с някакви минали случки... в минали животи... Ако има нужда от такова "пресичане на пътищата", то рано или късно ще се случи - за да се "отработи кармата" или пък да се натрупа още по-голяма за следващия път... както дойде. :-[
Title: Re: za sadbata
Post by: imaginary on април 28, 2006, 03:25:35 pm
"Съдбата не може да ти се смее. Просто си направила избор, който в момента не разбираш." S.F.

  
 
" Ти просто не знаеш причината, не я помниш. Но изборът е бил твой. МОже някой ден да си позволите да се срещнете . "D.


Май това изчерпва темата...колкото и да е горчиво...мисля,че може би...най-вероятно е вярно.
Защо тогава толкова ми се плаче?

P.S.Извинявайте,че така работя с цитатите,но не схващам правилния начин. :idiot2:


Title: Re: za sadbata
Post by: Spirit-Felix on април 28, 2006, 03:35:01 pm
Офф, сега пък карма... Съдба и карма - двете думи, които помагат на човек да си мисли, че е "жертва" на обстоятелства, които не контролира... Две думи, които му пречат да прогледне за истинската си природа и да създава на воля реалността, в която да бъде щастлив.

Щом има причина за разминаването, значи най-много да се засечете за малко и толкова.  :-\

Това не е задължително! Нищо не е задължително!
Проумейте причината за разминаването (изборите, които сте направили) и ако все още искате - ги променете!
Може пък когато си спомните защо сте решили сега да се разминавате, вече няма да ви е тъжно и няма да искате да го променяте, за да научите нещо ново.

Не гледай на себе си като на жертва на обстоятелствата, imaginary! Проумявай и променяй (поне себе си). Ти можеш! Всеки може! Само да го осъзнае...
 :angel:
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on април 28, 2006, 03:45:14 pm
Защо тогава толкова ми се плаче?

това сама трябва да разбереш ......и да приемеш нещата, че са точно такива каквито трябва да бъдат във всеки момент O0 O0
be cool baby ;)
Title: Re: za sadbata
Post by: imaginary on април 28, 2006, 03:48:49 pm
"Това не е задължително! Нищо не е задължително!
Не гледай на себе си като на жертва на обстоятелствата, imaginary! Проумявай и променяй (поне себе си). Ти можеш! Всеки може! Само да го осъзнае... "

Spirit of mine,никога не съм се предавала...Просто се опитах да погледна на обстоятелствата по друг начин.
Но ...може би всичко идва от там,че ...мисля, че за него това няма такова значение,каквото има за мен.
Не знам...вече нищо не знам...
Знам,че утре ще съм там,и ще се надявам и той да е някъде наоколо,а понякога няма нищо по пагубно от надеждите!

P.S.I am cool,me dear!thanks!
Title: Re: za sadbata
Post by: ToEmbraceATree on април 28, 2006, 06:10:17 pm
It's all in your head.
Няма съдба, но няма и случайности. Осъзнавано или не, можеш да създадеш истина дори само с една мантра.
Не вълшебна, намерена в прашна стара книга, а с думи, които използваш, за да наричаш с тях любимото си куче например.
Имам чувството, че всички знаят, че е така, но ги е страх да повярват.
Ами онзи суеверен страх. "Не го казвай, да не те чуе рогатия". Еквивалентно е на "Не го казвай, за да не ти повярвам и то да се случи, предизвикано от повика на страха ми"
Понякога когато се зарина в някоя Сатурнова дупка, си представям истинската цел на живота ми, която съм си избрала и за която знам, че ще си помагам с цялата Любов, която има в мен. Увереността, че съм тръгнала натам, окачва истинско Слънце върху нарисуваните облаци на настроението ми.

(П.с. Абе това време влияе ли на настроенията или настроенията на времето....) ???
Title: Re: za sadbata
Post by: venera on април 30, 2006, 09:03:46 am
ох, незнам. всички варианти за съдбата ми изглеждат до някаква степен възможни. аз обаче силно се надявам, че съдбата все пак ние я определяме. иначе ако трябва да чакам да видя какво ще се случи ще умра от страх, че вече всичко е определено. но ако наистина има съдба и се знае какво ще се случи с всеки един човек на тази земя, то тогава силно се надявам, че съдбата е решила да съм по- щестлива за в бъдеще и ще ме зарадва. щеше да е супер ако можех да и изиграя номер на съдбата и да направя нещо, което тя не е предвидила, но то това пак ще си е съдба. така че ..........по- добре е да се опитам да направя нещо по- въпроса, а пък дали е съдба или не- все ми е тая. :)
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on май 02, 2006, 09:49:16 am
ох, незнам. всички варианти за съдбата ми изглеждат до някаква степен възможни. аз обаче силно се надявам, че съдбата все пак ние я определяме. иначе ако трябва да чакам да видя какво ще се случи ще умра от страх, че вече всичко е определено. но ако наистина има съдба и се знае какво ще се случи с всеки един човек на тази земя, то тогава силно се надявам, че съдбата е решила да съм по- щестлива за в бъдеще и ще ме зарадва. щеше да е супер ако можех да и изиграя номер на съдбата и да направя нещо, което тя не е предвидила, но то това пак ще си е съдба. така че ..........по- добре е да се опитам да направя нещо по- въпроса, а пък дали е съдба или не- все ми е тая. :)

Ако решиш , че няма съдба - поемаш отговорност да всичко в живота си .
Ако решиш , че има съдба - чакаш, пасуваш и това е.

Всъщност може да приемеш, че и двете са вярни - ако ти е по-лесно.

Съдбата ти е да се върнеш при Първоизточника, като по пътя разбереш КОЙ си , но как ще го направиш, зависи изцяло от теб. ;) ;) ;)
Title: Re: za sadbata
Post by: medea on май 27, 2006, 07:27:33 pm
................... :).....................".Съдбата не е въпрос на шанс.Тя е въпрос на избор.За нея не се чака.Тя се постига!".......... :)
......... :)................................."Характера определя съдбата!"...................................................... :) REGARDS!
Title: Re: za sadbata
Post by: reply on юни 26, 2006, 02:32:47 am
"Вярваш ли, че човек може да промени съдбата си?"
"Вярвам, че човек прави каквото може,докато съдбата му не се изясни."

Последният самурай

Title: Re: za sadbata
Post by: black_cat on юни 26, 2006, 10:42:36 am
Аз мисля, че не може да промениш съдбата си по скоро тя теб ще промени???
Title: Re: za sadbata
Post by: Dani on юни 26, 2006, 01:08:49 pm
Можеш да промениш съдбата си само ако промениш себе си...., изпитах го.
Title: Re: za sadbata
Post by: black_cat on юни 26, 2006, 01:45:20 pm
Да наистина е така но човек много трудно се пртоменя мкар, че ти знаеш много добре щом си го изпитал.
А и не знаеш съдбата какво ще ти поднесе????
Title: Re: za sadbata
Post by: reply on юни 26, 2006, 02:54:47 pm
само една корекция "щом си го изпиталА"  ;D ... а иначе може и да е трудно... но не и невъзможно   аз МОГА  да променя всичко...  да започнеш с едно такова изречение като вярваш наистина в него си е наистина един добър старт за големи промени...  ;)  бе може да съм голям фантазьор ама като че ли ми се получава   :D
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on юни 26, 2006, 04:53:13 pm
Да наистина е така
Да, така е , и твоята същност ти казва , че е така . В теб има скрита сила , за която и не подозораш дори  - на теб ти е дадена тази невероятна привилегия - сам да сътвориш живота си , и ти се възползваш от това всяка секунда, друг е въпросът дали съзнаваш, че това става или хаотично предизвикваш събитията


 но човек много трудно се пртоменя

ето това са игричките на егото , което се опитва да ти докаже , че ти си еднооо малко човече и нищо повече


 мкар, че ти знаеш много добре щом си го изпитал.
това пък е вярата , че щом друг е познал себе си и ти ще успееш


А и не знаеш съдбата какво ще ти поднесе????
егото пак се включва , за да ти напомни , че си просто едно малко човече, но това не е така - съдбата ( животът) ще ти поднесе точно това , което ти си поискал с мислите си , с думите си  и с действията си .
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on юни 26, 2006, 07:17:17 pm
Защо си говорим за "промяна" на съдбата? Да не би да знаем какво би ни се случило, ако ... еди-какво си? И понеже сме направили нещо, ни се е случило не това, което е щяло да не се случи?  :crazy2:
Кой знае каквъв ще е живота му, че да седне да си го "променя" според мераците? 
Title: Re: za sadbata
Post by: Dani on юни 27, 2006, 09:11:47 am
divine,  O0
Quote
Защо си говорим за "промяна" на съдбата?
Да сте чули щастлив човек да размишлява над съдбата си? Той просто я живее и създава в настоящето си. Ако в съзнанието на човек се появи понятието "съдбата ми", значи нещо го тласка към преосмисляне на болезнени събития и емоции, натрупани в миналото му. Според мен тук е кръстопътя - една част от нас приемат, че страданията са част от предопределената им от по-висши сили "съдба" и запазват егото си, примирявайки се или "борейки" се със тази съдба. Това е начинът да останеш с нея и в нея.
Други осъзнават, че съдбата ни е следствие от това, което сме били - като светоусещане, емоции, постъпки, мисли... Ако нещо в нея ни "боли", то е като опарването, което ни кара да отдръпнем ръката си от горещата ютия (в крайна сметка не е виновна ютията или мястото и, а това, че сме се допрели до нея, нали?  :crazy2:) - т.е. да променим егото си така, че то да не ни създава негативни емоции, мисли, събития...
Да не би да знаем какво би ни се случило, ако ... еди-какво си?
Кой знае каквъв ще е живота му, че да седне да си го "променя" според мераците?
След като осъзнаем кое в нас самите предизвиква болката (не мераците!) и го променим, ние знаем какво няма да ни се случва. Не можем да предположим какво ще се случи... Когато разберем, ще го приемем с благодарност - или като награда за промяната, или като урок за нова промяна. Важна е гъвкавостта на егото.... Закон на Еволюцията! Оцеляват не силните или добре защитените, а тези, които бързо се приспособяват към промените.... :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on юни 27, 2006, 11:41:27 pm
Не схванах много за какво става въпрос, но аз под "съдба" разбирам "нещо, което би трябвало да се случи". И в този ред на мисли - СЪДБА НЯМА.  :coolsmiley:
Е, като няма - какво ще се променя?  :idiot2:
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on юни 28, 2006, 09:14:31 am
Ако разсъждаваме така , то съдбата най-глобално погледнато е ЕВОЛЮЦИЯ , това е съдбата на всеки от нас. Еволюцията обаче предполага , че нещо ще се променя, така че да се приспособи към нови потребности или условия.
 И така - как ще промениш промяната? ;D
Title: Re: za sadbata
Post by: Dani on юни 28, 2006, 09:26:58 pm
Да, съгласна съм, че съдбата ни е свързана с нашата еволюция, но според мен тя е определен момент от нея - отрязък от време, който включва миналото като изборите, направени от нас, които са станали причина за положението ни в настоящето и изборите, които правим в настоящето и които предопределят положението ни в бъдещето.  Или аз разбирам съдбата като
 причинно следствена верига, която включва нашето минало, настояще и близко бъдеще,
 зависи от отношението ни към себе си и мястото и времето, в което сме попаднали,
 отразява степента на самоосъзнаване и типа и нивата на агресивност, които носим в съзнанието си.
Съдбата не е еволюцията, според мен. Способността ни да променяме съдбата си, като променяме себе си и съответно отношението и поведението си ни гарантира еволюция. Промяната е възможна само в настоящето, но ако е на дълбоко ниво, тя предизвиква промяна в миналото и особено силно в бъдещето.
Пример:
Жена с два нещастни брака - проблемите се повтарят (обичайно явление), осъзнава, че "съдбата" и не е "свише", а се дължи на непромененото и отношение към себе си и света си. Тя е останала същата, обвинявайки първия си съпруг за провала, но неизменно привлича подобен на него и гради семейството си по същия модел - последствията естесвено са същите.... В този момент тя осъзнава причината за съдбата си и променя начина си на възприемане, оценка, реакции, поведение - т.е. "става друг човек". Мъжът до нея също неузнаваемо се променя или те се разделят и новото и Аз привлича съвсем нов тип партньор, с който семейните отношения се градят по коренно различен начин. Жената е променила съдбата си, тя е еволюирала, подтикната от страданията си и искреното си желание да намери "щастливата" си съдба. Миналите провали вече не са страдание за нея, а шансовете и да еволюира и намери истинското си място, които тя е видяла (по-добре късно, отколкото никога) и оползотворила. ...
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on юни 29, 2006, 12:59:05 pm
Промяната е възможна само в настоящето, но ако е на дълбоко ниво, тя предизвиква промяна в миналото и особено силно в бъдещето.
Промяната на "себе си" не може да промени миналото като събитийност. Променя се само нашето виждане за това минало. А това, че сега (в настоящето) стават "промените" -  O0
Само, че аз не ги разбирам като "промяна", а като "създаване" на това, което ще бъде.
Title: Re: za sadbata
Post by: Dani on юни 29, 2006, 06:16:14 pm
 O0 O0 И понеже миналото не може да съществува никъде другаде освен в паметта ни, а тя е подчинена на отношението ни към събитията, значи единственият начин да се промени миналото е да се промени отношението ни към него.
Да, ние непрекъснато създаваме бъдещето си в настоящето. Промяната на съдбата ни се случва, когато в настоящето ние променим посоката и начина на създаването му. Аз си го представям така:
Ние обикновено вървим по определен път (съдбата ни) , но всеки ден минаваме покрай "кръстопъти", на които можем да променим посоката и да се окажем на друг път (т.е. с по-различна съдба). Дребни корекции се правят всеки ден - за това не е необходима генерална промяна. Това е нашата мобилност и приспособимост. Генерална промяна се прави, когато осъзнаем, че пътя, по който се движим е в неподходяща посока и ни причинява болка...
Затова сме благодарни на болката.... :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: wind on юни 29, 2006, 10:59:13 pm
... Затова сме благодарни на болката.... :smitten:
Радвам се, че не съм единственият мазохист тук!  :)
Title: Re: za sadbata
Post by: ISIDOR on юли 23, 2006, 04:00:46 pm
... Затова сме благодарни на болката.... :smitten:
Радвам се, че не съм единственият мазохист тук!  :)

da ama opredeleno si edin ot nai-golemite.Pri tova mai i s naklonnosti kam sadizam.No sprqmo kogo li-dali kam drugite ili kam sebe si :D ;D
Title: Re: za sadbata
Post by: Nirvana on юли 23, 2006, 04:45:22 pm
Аз нещо не захапах тук  :idiot2:  Какъв е тоз садизъм към себе си?  ::)  ???
Title: Re: za sadbata
Post by: medea on юли 24, 2006, 06:28:20 pm
.... :)....Az mislq,che harartera na choweka opredelq negowata sydba.Zatowa starite hora kazwat"Kakwoto ti e pisano" s drugi dumi towa zwuchi taka: w zawisimost ot geneticheskite zalojbi, koito sa qsno izrazeni pri decata do okolo 20-godishna wyzrast se formira haraktera i towa e bazata, na koqto se gradi posle bydeshteto. :)
PS: Nqma kirilica w towa internet-kafe..sorry :)
Title: Re: za sadbata
Post by: izgrev on юли 24, 2006, 10:13:48 pm
Когато детето разучава света и пипне горещата печка(ютия) дали е мазохист, или от тази болка усвоява нещата от живота?
Title: Re: za sadbata
Post by: divine on август 01, 2006, 05:23:43 pm
Скоро пак ми се промъкна в главата  това прословуто  вярване "Каквото ти е писано - то ще стане" , но се замислих - да , това е вярно , той грешката на повечето хора е това , че смятат , че някой друг е написал нещо за тях , от което няма мърдане, но всъщност всеки сам пише на собствения си бял лист и неизменно изживява всяко нещо , което на което е вдъхнал енергия и така го е "написал' в невидимата книга на света.

Каквото си си написал , то най -вероятно ще стане  ;) ;)  демек ще си сърбаш попарката такава каквато си си я сготвил  ;D
Title: Re: za sadbata
Post by: OM on август 01, 2006, 07:44:29 pm
Otdavna tursia i az otgovora na tozi vupros - ima li ili niama sudba ( karma)? Do kolko  nie sme otgovorni za neia. Otgovorite sum otkrila v mnogo knigi i v razmisul niakoi otgovori sa se izbistriali intuitivno(kato vse po-goliama rolia igree za men intuiciata, no vinagi sled formuliran vupros, a ne prosto razsujdenie na tema).
Otkrila sum do sega:
1. Na tosi sviat sme za da nau4im urocite na jivota, koito 6te ni izvedat na po-visok etap(niakoi avtori go formulirat kato sledva6to vibracionno nivo)Uroka se smiata usvoen samo pri otli4en rezultat, niama mejdinni ocenki. Niama zna4enie kolko prerajdania 6te minat
2. Nie sami sme napisali sudbata si suobrazno kak usvoiavame urocite si - v tozi smisul vseki ima individualna skorost na razvitie. Naprimer: Edin 4ovek se e prerajdal 400 puti(niama gre6ka v cifrata) dokato se osvobodi ot revnostta, a v nastoia6tia si jivot zada4ata mu e da se nau4i da priema horata, da se osvobodi ot nedoverieto.
3. Bog ni rukovodi samo ako nie go jelaem, a ina4e imame pulna samostoiatelnost, daje i da gre6im Toi ni e dal pulna nezavisimost (nali ni e suzdal po Negov obraz i podobie)- v tozi smisul nakazaniata si gi nalagame nie, a ne Toi, ot Nego polu4avame samo liubov.4rez  nakazaniata si popraviame gre6kite ili usvoiavame novi uroci - po lesnia ili truden na4in nie vinagi sami izbirame.

Spiram do tuk, a ina4e o6te mnogo mi se iska da napi6a. :-XIzvinete, no tuk niama kirilica.    :-[
 :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: rosi_banova on август 09, 2006, 10:46:12 pm
  Съдбата ни се обуславя от предопределението и от СВОБОДНАТА ни ВОЛЯ.Харесва ми темата за свободната воля.Има ли я или не?Определено мисля,че я има,макар и ограничена в рамките на обстоятелствата.
  В живота си всеки човек трябва да научи определени уроци.Да изкупи вината си от минали прераждания.Това е предопределението.Това са обстоятелствата,които са задължителни и необходими за натрупване на знания и уроци по нравственост.Със своята свободна воля човек влияе върху ускоряването или забавянето на своята еволюция.
  "Според закона на карма,всяко насилие се отразява върху извършителя.Ако е физическо,в следващия живот човек се ражда или придобива в последствие физически недъг.Ако е психическо-съответно умствено изоставане или душевно заболяване."
  Законът за причината и следствието отчита и мисловните връзки между хората.Нашата съдба е следствие от натрупаната мисловна енергия около духа ни през различните животи.Съдбата обаче не е предопределена напълно и всеки от нас разполага със свободна воля .Има само определени ситуации,през които задължително трябва да се мине.Но от нас зависи как ще ги преодолеем.
  "Всъщност всеки е господар на собствената си съдба ,когато се касае за насочване към професия или избиране на брачен партньор.Човек не е господар единствено при избиране на родителите си,страната и времето на превъплъщение,но от тези фактори до голяма степен зависи и неговата съдба.Според кармичния закон,всеки дух се привлича от тази майка или тези родители, в чието той ще може да хармонизира най- пълно негативните взаимоотношения от миналото,прерастнали сега като взаимоотношения родители-деца.
"Врагове на човека са неговите домашни"  е казал Христос,което значи,че неприятелите от миналото в следващия живот се събират като роднини,за да изчистят негативната енергия помежду си."
  Ако в своята свободна воля/право на избор/проявим мъдрост и живеем пълноценно,здравословно и спокойно ние ще живеем по-дълго,ще натрупаме знания и опит и така ще усвоим повече уроци.
  "СВОБОДНАТА ВОЛЯ е всъщност избор на посоката,по която ще тръгнем-надясно или наляво,към нравственост или безнравственост,към духовно усъвършенстване или светски удоволствия,към действия със социална ангажираност или чисто егоистични,към светлината или тъмнината."
  Според мен основния път е предопределен.Дори да се отклониш от него,да минеш по други пътеки, ти пак ще стигнеш там ,където трябва.Само че можеш да удължиш или да съкратиш разстоянието.
  "СВОБОДНАТА ВОЛЯ дава право на избор да правите добро или зло,да мислите положително или отрицателно,да прощавате или да се гневите.КАРМА е задължението да прекарате в определена обстановка,за която вие сте създали модела."
  Всъщност чрез свободната воля всеки сам строи своята бъдеща карма във всеки един момент от живота си. :-* :'(
Title: Re: za sadbata
Post by: OM on август 10, 2006, 07:44:13 pm
Samo da dopulnia, 4e  Bog ni e dal svododana volia, ako se 4uvstvame zavisimi ot ne6to, to tazi zavisimost e 4ove6ko tvorenie. Ograni4eniata su6to sa 4ove6ko tvorenie - vun6ni ili vutre6ni.
Ot gledna to4ka na uroka koito iskame da nau4im ili karmi4na vruzka da razvurjem izbiraneto na roditeli su6to e po na6e jelanie, nali nie po svoia volia sme vlezli v tazi vruzka v predi6ni prerajdania,ili nie iskame da usvoim tozi urok, za da minem v sledva6tia "klas". Invalidnostta e vinagi edin truden. no mnogo burz na4in za razre6avane na karmi4en problem ili za usvoiavane na daden urok, samo mnogo silni ili mnogo pregre6ili du6i mogat da poiskat da se prerodiat invalidi,  no vinagi e po tiahna volia, ako e pridobita zna4i ne sme proiavili dostatu4no staranie, otklonili sme se ot viarnoto za nas napravlenie. I az 6te dam primer ot Bibliata, kogato u4enicite na Hristos Go pitat za6to ne e pomognal na edno sakato momi4e, koeto e izkliu4itelno dobro i vsi4ko go obi4at, a e pomagnal na mnogo drugi ne taka zaslujili, Toi im otgovoril, 4e tove neinia izbor.
Svobodata vinagi e bila otnemana na horata ot drugi hora, sled kato sa izmenili taka slovoto, 4e sa predstavili i vtulpili na horata, 4e sa Bojii robve, a ne Sinove Bojii. Nikoi roditel ne bi napravil ot Sina si svoi rob, daje naprotiv bi poiskal da stane nai-dostoinoto, nai-suvur6enoto su6testvo na vsalenata,tova jelae Bog za svoite 4eda, no ako go pobutva i pravi vsi4ko vmesto nego dali 4oveka 6te stane naistina tolkova suvur6en, dali ako vsi4ko niakoi pravi zaradi nego 6te poznae silata si, dali svobodnata mu volia niama da mu bude otneta?
Title: Re: za sadbata
Post by: grizzly on август 10, 2006, 08:14:40 pm
Ето нещо интересно, което до голяма степен  покрива моята представа за Карма :
"...После аз построих ефирното тяло от ефирната материя на Плътния свят. Ефирното тяло е точно копие на бъдещото физическо тяло или по-точно негов оригинал, тъй като съществува по-рано от физическото. Последното в утробния си стадий точно го копира.

Когато всички тези обвивки бяха създадени, настъпи времето за моето физическо раждане. Високо развитият човек, който живее с висше съзнание, сам избира семейството, в което трябва да се роди. При неразвитите хора този въпрос се решава от Господарите на Кармата. Те определят семейството и условията, в които такъв човек трябва да се роди, ръководени от желанията и стремежите, които човек е проявил в предишния живот, иначе казано, от последствията, които той е създал.

Физическото тяло се дава на човек от родителите му, при което те могат да му предадат само физическа наследственост - характерните особености на расата и нацията, в които човек отново се ражда. Това е единствената наследственост, която човек получава от родителите си - всичко останало в новия живот той донася сам. Умствените и нравствените качества не се предават от родителите на децата.

Така гениалността не е потомствена - не се предава от баща на син. Вместо да бъде завършек на постепенно усъвършенствало се семейство, геният се появява съвършено внезапно. Ако има потомство, той му предава само телесните си качества, а не духовните - детето на гения често се ражда глупаво, а обикновени родители дават живот на гений..."

Н. Рьорих -> "Седемте велики тайни на космоса"

Човек може, да се освободи то кармата, ако застане в "златната среда", отвъд доброто и злото (те са относителни понятия) , ако стане мъдър... Тогава, човек само се учи и сам определя абсолютно всичко във своя живот, без да изплаща със страдание предишни грешки.

ПП: ОМ, ще пропишеш ли на кирилица, плс ?
Title: Re: za sadbata
Post by: OM on август 10, 2006, 11:51:35 pm
За съжаление на мястото където работя нямам възможност да ползвам кирилица, а там в почивките най-вече следя този интересен форум и естестевено в мен напира желанието да се включа с някоя "мъдрост" :2funny:, ако оставя за вкъщи просто не става, не е същото. Не е много приятно да се чете български на латиница, знам, за което извинете!
 :smitten:
Title: Чаша от кафе
Post by: Dolly_bear on септември 23, 2006, 04:46:41 pm
Zdraveite na vsichki!
Ще се пробвам с кирилицата.
Случайно попаднах на този сайт, даже вече се регистрирах, да видим :)
Та за съдбата - ако трябва да споделя нещо, то ще е от ранните ми детски години, още оттогава си представях нещата по следния начин:


Представете си чаша с изпито кафе, което е било сварено в джежве и в резултат на това има утайка на дъното. Нали знаете как гледачките на кафе обръщат чашата надолу, върху предварително приготвена чинийка? А нали се сещате какви пътечки и странни фигурки се образуват? Е, точно така си представям нещата. Чашата - това е ограничеността на вариантите, тоест нещо като съдбата. В нея самата - чашата или съдбата (както я нарекох) обаче има много варианти, които можеш да избереш да реализираш. Или както се образуват по самата чаша онези струйки, които така приличат на пътища различни :))
Ако някой си представя отоговора на сложния въпрос - има ли съдба, като чаша от кафе, да пише, ще се радвам да го обсъдим :)))

Пожелавам ви Слънце :)
Title: Re: za sadbata
Post by: medea on септември 23, 2006, 06:48:05 pm
Много странно сравнение ...наистина....чаша кафе и лична съдба....аз мисля, че съдбата зависи от характера на човека,затова и колкото хора...толкова съдби.
Title: Re: za sadbata
Post by: Dani on септември 23, 2006, 10:59:31 pm
Добре дошла Доли - слънчице :)
И аз си представям съдбата приблизително като теб:
има много варианти, които можеш да избереш да реализираш. Или както се образуват по самата чаша онези струйки, които така приличат на пътища различни :))

само че като си мисля над собствените си струйки в живота - и тези, по които не тръгнах и не мога да знам какво е имало по тях, и тези, които си избирах... струва ми се, че не са ограничени вариантите. Безкрайно количество са, не биха могли да бъдат описани всичките, не могат да се съберат в съзнанието ни.
Мисля, че ние в определения момент на избор можем да видим само тези, които са достъпни на нашите "сетива" в момента. Това, което не виждаме като път за себе си, явно още не сме готови за него. От тези, които виждаме, избираме този път, който е най-добрият за нас в момента.
Знам как звучи - ами "грешките", които изкривяват съдбата ни?
Ако се оставим да ни води усещането за Любов и радостна усмивка и щастие и спокойствие, значи следваме съдбата, която ни е предопределена - ние се раждаме за да сме щастливи и другите да са щастливи с нас.
Ако обаче се насилим или ни насилят да изберем път според някакви и нечии представи за доброто ни - пак е добре за нас. Ще пострадаме, ще ни заболи, но ще имаме шанса да научим урока си - да слушаме само гласа на любовта и спокойното щастие в нас.
Title: Re: za sadbata
Post by: FELISHA on октомври 03, 2006, 05:59:37 pm
Imam vapros! :)
Ako naistina programirame predvaritelno neshtata,koito shte ni se sluchat v tozi ili v sledvashtiq jivot,to kak biha mogli da se obqsnqt nepriqtnite momenti kato zagubata na blizuk chovek :'(... bolestite...Nima nqkoi bi programiral tova?
I tuk si zadavam vaprosa - vtoriq - karma ili programa napravena ot nas e vsichko koeto ni se sluchva???Zashtoto znam,che nqma nishto sluchaino!!!Kato che li sum po-sklonna da priema purvoto!
Title: Re: za sadbata
Post by: OM on октомври 04, 2006, 12:32:30 am
Много хубав въпрос. Аз бих отговорила и двете - карма и програмиране, не твърдя че съм абсолютно наясно, колкото повече се задълбочавам в разглеждането на този въпрос който и мен от край време ме е вълнувал, толкова повече стигам до това заключение. Ние сме натрупали кармични връзки в предишните си животи, ние сме си избрали още преди да се въплатим какво искаме да разрешим в този си живот, каква кармична връзка да "развържем", какви уроци да научим. От друга страна всичко е в наши ръце, всичко е наш избор - това какво ще програмираме, какъв път ще поемем, какво ще поискаме от живота  - всичко това играе огромна роля. Нашите избори, нашите ежедневни даже избори как да постъпим, какви чувства, какви намерения т.е. какъв модел на мислене ще изберем това са наши и единствено наши избори. Със сигурност е едно, никой не ни съди след като свърши нашия земен път, ние сами вършим това, ние сме си най-строгите и безкомпромистни съдници и ако някой смята че нещо ще бъде забравено или ще може да си намери "добър адвокат"  >:D аз не мога да си го представя как ще стане това,  приживе - това са нашите болести. Колкото до смърта на близък човек - наистина е много болезнено. Един автор казваше, че когато това е дете под 18 години - това е лошата карма на неговите родители, когато е над тази възраст - това вече е неговата собствена карма.
Пример на кармична предопределеност  е една моя колежка, по-точно нейната родова история. Нейната баба имала една сестра която била бездетна от близо 10-на години, а тя самата имала я спонтанни аборти, я децата умирали преди да навършат две годишна възраст. Докато един ден някой подхвърлил пред врата на сестра й вързопче с малко бебенце момиченце в него. Тя го прибрала и започнала да го отглежда като свое, а следващото дете което родилата бабата на моята колежка  останало живо и въпреки, че било болнавичко  пораснало и е майката на моята колежка. Когато започнахме да говорим за карма, тя ни разказа всичко това. Така старата й леля прекратила или изкупила или ...тази лоша семейна карма.
Как да препрограмираме живота - само и единствено като постъпваме само от позицията на любовта, загрижеността, добруването. Иначе всяко едно действие винаги може да бъде натоварено с отрицателно или положително значение. Ако искаме да постигнем напредък в работата ,напр. , само за да докажем на тъпата колежка, че сме по-способни... или за да положим честно и почтено нашия труд за да изпълним работата си и да вложим цялата си умствена енергия за това. Кое според вас е правилната програма? Да се погрижим завъншността си, да тренираме тялото си за да го изваем  до съвършенство за да ни забелязва противоположния пол, да "сваляме повече гаджета" и другите "мърли/мърльовци"да нямат никакъв шанс пред нас... или да направим всичко това от любов към себе си. Коя програма е вярната? И т.н.
 :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: za sadbata
Post by: patzo on юли 28, 2007, 01:56:17 am
ako celta e Bog da se samousu6testvi i toi e liubov togava za6to taq zemq i priroda i 4ove4estvo se uni6tojava?ne vqrvam edin Bog da iska da uni6tojava jivot.
Title: Re: za sadbata
Post by: velaskes on юли 28, 2007, 09:05:22 am
ako celta e Bog da se samousu6testvi i toi e liubov togava za6to taq zemq i priroda i 4ove4estvo se uni6tojava?ne vqrvam edin Bog da iska da uni6tojava jivot.

В материалния свят, в който живеем всичко е относително, включително и живота във физическите ни тела. Светлото не може без тъмното, деня без нощта, черното без бялото и т.н. Така и Живота не може да преживее себе си без наличието на Смъртта. Как ще разбереш че си близо, ако нямаше представа за разстоянието. Унищожението е част от този затворен цикъл на материалната форма на съществуване в един безкраен кръговрат на частиците, които я изграждат. В един генерален план смърт не съществува. Всичко просто Е и е едно цяло. Живота не може да бъде прекратен. Той представлява един безкраен океан от съзнателност. Поне така казват можеството източници на такъв сорт информация...  :) Да не забравяме, че всичко това опира до вярата. Ако вярваш в това, което казваш по-горе твоето преживяване ще бъде съотнесено спрямо това вярване. И моето съответно спрямо това което написах  ;)
Title: Re: za sadbata
Post by: smarty81 on октомври 07, 2009, 06:10:11 pm
Аз съм на мнение, че има карма, съдба, прераждане, свободна воля, и всички тези фактори са взаимно преплетени и свързани.От всичко,което съм прочела, от собствен опит смятам,че има прераждане на душата,основната цел е като дух да напрадваме ,да се развиваме,посредством научаването на уроци,на място,наречено Земя. преди да се въплъти в тяло,душата,с помощта на наставници избира основна програма, модел,около който да гравитира живота й,избираме си тяло, родители,дата, час и година нараждане,избираме хора,скоито ще сме във връзка,за да научим основните уроци , отделяме внимание на това, от отминалите инкарнации кое сме научили и кое не, как сме се държали-добре,зле,създаваме програма, по коята да се действа и след раждането...започва сводната човешка воля- колко бързо ще учим уроците, каква нова карма ще натрупаме, от тази гледна точка, може да има промяна в съдбата тоест-какво ще работим, как ще живеем- правено или не, за кого ще се женим/омъжваме , с какви хора ще общуваме. Ако един урок бъде усвоен бързо и в подходящото време,кризите,свързани с неговото учене , ще намалеят или спрат..в това също се състои свободната воля.Ако съумеем да оценим светлината, няма да ни държат дълго в тъмната стая. Така че,няма еднозначен отговор на въпроса за предопределеността. някои неща са определени,други-не са,зависсят само от нас.Но и за грешките, и за тях има възможност да бъдат поправени,в този  или в друг живот. Не вярвам на онези,които твърдят,че всичко е предварително написано,та нали живота и всичко останало върви в прогрес, ако събитията бяха предначертани, значи да с едвижим в едни рамки и колвоз и да няма никакъв напредък...
Но ,за мен, най-важното си остава стремежа към съвършенство- затов сме дошли на този свят, за да се стремим към самопознание , прогрес,напредък. Повярвайте ми,че дори да сте родени с лоша карма, с настоящите си постъпки, вие можете да я облекчите. В постовете имаше един пример за бездетна жена.Ето,ако нейната карма е сързана с липса на деца,например в миналото не се е грижилаи обичала потомството си и сега й е дадено да живее сама, за да може да оцени децата, ето че й се дава шанс- намира изоставено дете, приема го и го отглежда- и така хем изстрадва заложения урок,хем и олекотява съдбата си.
Всичко е и в наши ръце!!!!