ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: wind on януари 18, 2006, 07:30:17 am

Title: Лъжата...
Post by: wind on януари 18, 2006, 07:30:17 am
По молба на Изидор, отварям тази тема, понеже не може да влиза редовно във форума. Поогледах се за нещо подобно, но не видях и затова - ей на!
Айде, мили ми изворчета, вие сте  ;)
Title: Re: Лъжата...
Post by: bee on януари 18, 2006, 10:16:17 am
Веднъж дваж се опитах да излъжа като бях малка и единия път здрав шамар изядох, а другия път ме беше толкова срам от мене си, че от тогава се опитвам да не лъжа изобщо. По някое време като тийнейджърка, разбира се, скривах някои истини от нашите, но то си беше за тяхно добро. Сега, най-ме е яд, че фирмената политика понякога ми налага да премълчавам или изкривявеам определени истини и не знам какво да правя с тоя проблем. >:D
Title: Re: Лъжата...
Post by: bee on януари 18, 2006, 10:22:23 am
Та мисълта ми е, че не само, че не умея особено и не искам да лъжа, но и ужасно мразя мен да ме лъже някой. Познавах един патологичен лъжец и той си остана един от най-лошите хора, които някога съм познавала. Така, че съм твърдо против лъжата, освен ако не е по някакви супер благородни подбуди. Т.е.  твърдо против лъжата за своя собствена изгода. Иначе има доста неща, които човек е по-добре да премълчи, за да не нарани някой и това го смятам за допустимо. Пък и нали е казано, че "Мълчанието е злато."  :D
Title: Re: Лъжата...
Post by: reply on януари 18, 2006, 12:54:37 pm
a bee za6to mrazi6? i to ujasno?  :)   ne mu e mqstoto v tazi tema ama ne mojah da se sd1rja
ina4e s kazanoto do momenta s1m s1glasen
Title: Re: Лъжата...
Post by: bee on януари 18, 2006, 01:02:16 pm
Мразя е само израз - не мразя действително, но така му викам на нещо, което ми е изключително неприятно - иначе всичко е част от илюзиите на материалния свят, разбира се  :D
Title: Re: Лъжата...
Post by: reply on януари 18, 2006, 01:11:14 pm
dori i da e samo izraz...to e v1tre v teb   idva ot tam...ne te pou4avam prosto se zamisli za6to go kazva6 6tom misli6 4e ne ozna4ava ni6to? ;)
Title: Re: Лъжата...
Post by: bee on януари 18, 2006, 01:29:46 pm
И да мразя и да не мразя, хората лъжат, и тая работа я приемам. Принудена съм още повече, че собствения ми мъж умира да преувеличава. Като  каже на приятел, че е изпил 10 бири, значи е изпил 5, а ако каже на мен, че е изпил 2 съм сигурна, че е изпил поне 4. Така, че ако наистина мразех толкова тая работа все щях да се карам с мъжа си, а аз го заяждам средно по веднъж -дваж на 6 месеца да речем  ;D
Title: Re: Лъжата...
Post by: nova on януари 18, 2006, 01:38:20 pm
Често съм се питала за какво е лъжата, защо се лъжем?
 Та кога лъжем, а?
Когато си мислим, че сме наясно с това какво очаква отсрещния- това за да получим положителен „поглед”. Да се самоуважим чрез него.
От страх да не се разкрием, от страх да признаем,
Общо взето от нуждата да поддържаме илюзията, своята или чуждата, за да си осигурим поне малко комфорт.

А защо мразим да ни лъжат- пак заради това- защото разрушават илюзията, която сме изградили за „лъжеца”- и тя ни е толкова скъпа, че всяко посегателство ни донася гняв или омараза или и двете- признато или не.



А иначе - лъгала съм и съм мазала и така до сега---пък кой знае дали и сега не го правя---сега в момента : :knuppel2:: :) ;)
Title: Re: Лъжата...
Post by: bee on януари 18, 2006, 02:02:36 pm
аз се дразня на лъжците и защото не стигат всички илюзии дето сами си ги градим, ами те ще ми натрупват и още  >:( А не мога да бъда голям лъжец просто защото съм много разсеяна и забравям какво съм казала вчера ... изпечения лъжец трябва да си помни лъжите, нали ;) .... а това всъщност би ми коствало много повече усилия отколкото да си кажа истината ...  право в очите  :)
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 18, 2006, 03:30:46 pm
Честно казано, на мен ми е все едно дали ме лъжат или не, стига да го правят майсторсkи. Неприятно ми става само от елементарните лъжи. Но на тези, дето ми хващат вяра, чак им се кефя на замисъла (разбира се ако разбера, че изобщо е лъжа). Не го приемам като заблуда, насочена лично към мен. Иначе е вярно, че добрите лъжи изискват добра памет  :uglystupid2:
А за мен... Да, разбира се, че съм лъгала за дреболии и вероятно ще го правя и занапред.  "Никога не казвай никога"  ;) 
Title: Re: Лъжата...
Post by: divine on януари 18, 2006, 04:23:20 pm
Предпочитам да премълчавам вместо да лъжа в прав текст, а пък когато се налага мога и да послъжа, но гледам поне за важните неща да не лъжа, а да съм честна ^-^


А да те лъжат некадърно наистина си е ужасно  :knuppel2:
Title: Re: Лъжата...
Post by: bee on януари 18, 2006, 04:34:56 pm
Днес се скъсах да си споделям мненията, ама хайде още едно за последно:
Като бях тийнеджърка се е случвало половин ден да измислям някаква опашата лъжа, която да замеря по баща ми, за да си нямам разправии за нещо неодобрително, което съм направила или се каня да направя и се усещах как в последния момент, в който си отварях устата да излъжа, истината най-неочаквано се изплъзваше от нея .... почти неконтролируемо беше  ;D
Сега все още попремълчавам разни неща за пред разни хора, но мечтата ми е да мога да кажа всичката истина на всички  :D .... ако и да ми се струва, че това е невъзможно тук на земята, много вероятно ми се струва да се случи ... "над" земята ... :D
Title: Re: Лъжата...
Post by: ISIDOR on януари 22, 2006, 11:44:24 am
Vsashtnost ideqta mi beshe malko po razlichna.Imah predvid dali jiveem v edna golqma laja,t.e.. dali tozi svqt v koito jiveem ne e edna laja iluziq-i kak mojem da razberem vsashtnost kakvo i kakvi v deistvitelnost sme. A inache wind dobre e zapochnala,no mislq che tova za koeto govori e druga tema,prekaleno ograni4ena ;)A i ne beshe nujno da" laji" za da pushta temata :D/ne se zaqjdam s neq divine-ne se sardi ;D/-samo da se znae che ne sam q molil da pushta tema ot moe ime ,samo spodelih s neq ideq.Taka 4e da ne mi se krie zad moite dumi-TEMATA SI E NEINA :D :D :D
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 22, 2006, 12:48:52 pm
Чак сега ли се сети да си уточниш идеята?!
Айде пак всички наново... :D
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 22, 2006, 12:50:34 pm
И щом казваш, нека да е моя тогава темата  :crazy2:
Ама само да ми паднеш...
Title: Re: Лъжата...
Post by: Nirvana on януари 22, 2006, 12:56:40 pm
ISIDOR, голям мъж се извади  :2funny:
Какво щеше да стани, ако бе позволил да се "скрие" зад твоите думи?  ::)
 :2funny: :crazy2:
Title: Re: Лъжата...
Post by: reply on януари 22, 2006, 11:46:59 pm
dramiiii drami.... aide po temata vikam az...po princip ne me interesuva koi kvo iskal da puska i koi go pusnal...fakta e vajen  t1i 4e are bez "tq be6e...ama toi ma nakaraa"  malki deca takiwa  ;D
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 23, 2006, 07:09:33 am
Ми айде по темата де - къде ти е коментара, че не го видях...  ;D
Title: Re: Лъжата...
Post by: Eva on януари 23, 2006, 08:55:59 pm
Дано не се намесвам неуместно, но сте много забавни. Иначе имам чувството, че с bee сме близначки. И на мен ми е зле, особено, когато подозирам, че ме лъжат, защото се чувствам незащитена. След като прочетох "Анастасия" започнах да си мечтая хората да можеха да си четат мислите. Представяте ли си никой да не можеше да излъже! Как ли би изглеждало тогава обществото! :angel:
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 23, 2006, 08:59:01 pm
Много адекватно си се включваш. Поздрави!!! ;)
Title: Re: Лъжата...
Post by: reply on януари 24, 2006, 12:38:33 am
wind zaqdlivke takawa  :knuppel2:  haide da ne te po4vam i az... xaxaxa  :smitten:   e moeto mnenie e shodno s drugite
mislq 4e v svqt kato na6iq ne moje bez l1ji... nqma na4in prosto... hubavo bi bilo tova s "4eteneto na misli" no p1k ako tova be6e taka i to v dne6niq svqt...koi znae kolko hora 6tqha da se izbivat samo kato se vidqt :) bez da si kazvat dumi4ka
strannoto e kak l1jata moje da se razglejda kato ne6to pozotivno  i ne6to negativno...  "blagorodna l1ja" i s1otvetno l1ja ot drugiq vid... spored vas ima li takowa ponqtie kato "blagorodna l1ja" ?   ne e li opravdanie po skoro? ili moje bi na4in za ocelqvane v na6iq svqt?
Title: Re: Лъжата...
Post by: sirius on януари 24, 2006, 01:19:43 am
Разбира се че е много условно и лично. Понякога е по-полезно за някой да не знае как точно стоят нещата. В повечето случаи се търси успокоение а не знание. Например някой  :uglystupid2: да държи бомба с фитил и да ме пита дали имам огънче  :2funny:            много зависи от случая. Дано повечето случаи да не налагат ползването на лъжа.
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 24, 2006, 07:32:05 am
mislq 4e v svqt kato na6iq ne moje bez l1ji... nqma na4in prosto... koi znae kolko hora 6tqha da se izbivat samo kato se vidqt :) bez da si kazvat dumi4ka
Лъжите ще спрат да са "необходимост" в нашия свят едва тогава, когато всички се научим, че можем да казваме всичко на всеки и че всеки може да ни казва всичко. Тогава вече няма да се страхуваме, че ако кажем истината, ще ни помислят за :crazy2: или  :uglystupid2:. Но първо трябва ние да сме готови да чуем всичко от всички... без да съдим. Пък дали ще ни хареса или не - чудо голямо! Различията в мнението не са болка за умиране - всеки има право на "инакомислие".  :-*

P.S.
Reply, не съм "заядливка"... много  :tickedoff: ;D
Просто действам в тази насока.
Title: Re: Лъжата...
Post by: Nirvana on януари 24, 2006, 10:09:26 am
Много по- лесно да кажеш истината и да бъдеш чист пред себе си, без да те интересува какво носи казаното на другия. Така ли трябва да бъде наистина?  ::)  ???
Title: Re: Лъжата...
Post by: izgrev on януари 24, 2006, 01:29:39 pm
Quote
Много по- лесно да кажеш истината и да бъдеш чист пред себе си, без да те интересува какво носи казаното на другия. Така ли трябва да бъде наистина?   


Ааа, не! Не е така! Може ли да кажеш на незрящия; "хей кьорчо" , на гърбавия; ааааа, ти знаеш ли че имаш гърбица? Естествено, че не! Едва ли някой би го направил! Така, че не можеш да държиш за истината, когато тя наранява лично.
Вярно, от истината боли! Но човек трябва да се научи да я посреща! И по тази причина не е нужно да се правим на.....богове?, капацитети?.....добавете си определения нататък!
Може би, само когато ни искат мнение, когато търсят  истината от нас, такава, каквато я виждаме в представите си! Тогава трябва да можем да я споделим! И при условие, че няма да злепоставим с нея, естестесвено.
Title: Re: Лъжата...
Post by: sirius on януари 24, 2006, 01:38:18 pm

Лъжите ще спрат да са "необходимост" в нашия свят едва тогава, когато всички се научим, че можем да казваме всичко на всеки и че всеки може да ни казва всичко.
И да се научим да "чуваме" какво ни казват, щото ако чуваме това, което ни се иска/съмнява ще е пак същаща, само дето няма да е "ти ме лъжеш" а "ти ме мразиш". Тя и "лъжата" и "доброто" и "злото" и др.подобни си идват от нашето разбиране. Значи човек дето не разбира може и да не получи "истината" и правото да не/казва "истината" е на този който я "има" и негова е отговорноста да определи дали да казва или не.
Title: Re: Лъжата...
Post by: sirius on януари 24, 2006, 01:57:27 pm
Може ли да кажеш на незрящия; "хей кьорчо"
Привет на Изгрев!  :)  Според мен МОЖЕ ако човека е надраснал недъга си и се казва с добродушие а не с негативен смисъл. И даже мисля, че човека ще се почуства по-приет и по-добре. То и ние по някога си казваме "виж се на какво приличаш" но не ни е трудно да го преодолеем. Та зависи от човека и от чуството с което му се казва. Така хем ще е "истината" хем с показаното добро чуство ще има и приемане на човека с недъга. Щото може и да не му се каже истината но той спокойно да си усети "дистанцията" показваща му точно това, което "не сме искали" да казваме.
Title: Re: Лъжата...
Post by: Ricardo on януари 24, 2006, 01:58:52 pm
Quote
Много по- лесно да кажеш истината и да бъдеш чист пред себе си, без да те интересува какво носи казаното на другия. Така ли трябва да бъде наистина?   

Може би, само когато ни искат мнение, когато търсят  истината от нас, такава, каквато я виждаме в представите си! Тогава трябва да можем да я споделим! И при условие, че няма да злепоставим с нея, естестесвено.

izgrev,точно казано! O0
Всяка казана дума,всеки си е тълкува различно.
Title: Re: Лъжата...
Post by: nova on януари 24, 2006, 01:59:28 pm
Много взехме да набъркваме истината в темата.
 Темата е за лъжата, поне с нея сме наясно май. Поне за мен лъжата е това, което не се покрива с моята представа за всяко нещо. И съответно "истината" ми е същата тази представа.Обаче- колкото хора толкова "истини". За всеки друг моята "истина" може да се окаже това, което той определя като лъжа. И може да се окаже, че го лъжа точно когато съм сигурна. че му казвам истината- моята истина
Title: Re: Лъжата...
Post by: Eternities on януари 24, 2006, 02:28:50 pm
Много взехме да набъркваме истината в темата.

"Само в мълчанието има слово,
само в мрака - светлина,
само в смъртта - живот.
Ярко пронизва полетът на ястреба пустеещите небеса."


Че как би могло изобщо да е иначе?!? :)
Едното дава възможност на другото да се изяви.
Може ли да съществува лъжа без истина? Или обратното :)

А понеже по принцип мисля, че е по-добре да се утвърждава позитивното, отколкото да се отрича негативното - тема за истината е много по-добра от тази за лъжата :)


Title: Re: Лъжата...
Post by: nova on януари 24, 2006, 02:44:57 pm
Дааа, погледнато иначе аз специално май с нищо не съм наясно ;D
Title: Re: Лъжата...
Post by: tapunger on януари 26, 2006, 02:21:03 pm
HAHAHAHAHA---lajata e neizmenna chast ot jivota ...no trebva da opredelim lajata kato- laja s cel lichna oblaga ili laja bez nikakva cel-prosto za da e veselo...ako mojem da ia ogranichim i da pozlvame vtoriat vid laja...moje bi i svetat shte e po-krasiv vesel i interesen.No ako se polzva vidat laja s cel-oblaga ot izlaganiat..tova e gadnoto.Ako iskate pochetete malko Jan Jak Ruso za lajata kak go obiasnava,az go kazah nakratko :)
Title: Re: Лъжата...
Post by: izgrev on януари 26, 2006, 06:48:03 pm
На втория вид лъжа според мен се казва... шега. :laugh: :2funny:
Нооо...шегата си е шега, лъжата си е лъжа!(в последна сметка)! А иначе съм съгласен, че е хубаво  да се шегуваме, но не и да се лъжем - с първи, втори...и  n-ти вид лъжа.
Всички видове лъжа са си все Лъжа (цел- облага и манипулация):-X
Title: Re: Лъжата...
Post by: wind on януари 26, 2006, 07:06:47 pm
Всички видове лъжа са си все Лъжа (цел- облага и манипулация):-X
Не е вярно. А лъжите на 1-ви април? :D
Title: Re: Лъжата...
Post by: pakost on ноември 28, 2006, 06:03:11 pm
Лъжата

Лъжата е самостоятелно явление, което изразява изказана несъществуваща действителност. Лъжата се съдържа само в думите и в мислите. Лъжата не съществува сама, тя има нужда от посредник. Носител, в чийто ум да се зароди и посредник, за да бъде предадена. Лъжата, когато лъжем сами себе си, също минава през посредник, тогава този посредник е собствената ни личност. Тогава лъжата се съдържа в мислите ни и поражда лъжливи емоции и чувства. Но не ни изглежда че се лъжем, само вярваме на несъществуващото, на онова, което става в главата ни. Това важи и за изказаната лъжа. Тя служи за да замести действителността. И от тази гледна точка, лъжата не съществува. Лъжа няма, докато не и се даде живот чрез фантазии и думи. В света на хората, в моя свят има само реалност и фантазия. Фантазиите са реалността на моята личност.. Тях ги има под формата на илюзия, но лъжата не съществува. Тя не изразява никаква реалност. Тя се опитва да пресъздаде реалност. А ума на човек много лесно се заблуждава, ума ни вижда каквото си избере, чува каквото си поиска и разбира, каквото може. Предимно модели, с които вече е запознат. И ако човека не е подготвен да не се впуска в действие, и да оставя събитията да се случват, той поема лъжата от посредника, дава й живот. Допуска че лъжата е възможна реалност. Само че си мисля че реалността в нейната съвършена многопластовост не може да бъде пресъздадена от никой ум. Ума винаги се дъни когато създава лъжи, защото разума знае кога нещо е лъжа и се противопоставя, с което отключва защитните механизми на ума. Човекът който лъже себе си или околния свят има точни характеристики – неспокоен, очите не са ясни и чисти, жестовете са ненужни, понякога се появяват тикове, чупене на пръсти, забравяне, объркване. Има изпечени лъжци, които си вадят хляба с лъжа. Те много внимателно се наблюдават, следят маниерите си, изказа си, следят да излъчват самоувереност, развиват паметта си в детайли. И въпреки че един лъжец може да стане прецизен за повечето хора, то в него процеса на противопоставяне на реалността и несъществуващата лъжа, която се опитва да материализира си тече. Вътрешния конфликт се засилва. Ума непрекъснато е зает да подновява и поддържа лъжата. Защото без да се поддържа една лъжа, тя се разпада и изчезва. Нали я няма и без друго, не е реална. И за да се поддържа една лъжа, се отдават страхотни усилия и много енергия в нея. Лъжата е като черна дупка – поглъща лъжеца в себе си, взима му съня и спокойствието. Маската на изпечения лъжец рано или късно се пропуква. Никой не може да излъже себе си. Реалността е очевидна и напира да бъде видяна и от слепеца, да бъде приета. Отказа от реалността води до отклонения и болести. Не е никак чудно че големите лъжци са нещастни и депресирани, а искрените хора имат “чисти сърца”. Лъжата тежи с неизмеримо тегло и неизменно лъжеца си плаща цената.
Каква е причината да лъжем? Илюзията че ако пресъздадем друга реалност, ще ни се размине, ще ни бъде по-лесно. Друга причина да лъжем е неспособността и нежеланието ни да поемаме отговорност за делата си. Но щем, не щем , отговорността си я носим и си плащаме. Благородна лъжа – пак илюзия че на някой нещо може да му бъде спестено. Казвайте, какви модели лъжа знаете и какви са причините да лъжем.
Лъжа ли е да мълчим, да споделяме само каквото намерим за добре? Ами според мен мълчанието си е мълчание, споделянето си е споделяне, прикриването е друго нещо, илюзиите са трето. Не виждам как може да се обясни лъжата като неизказване на истината. Реалността се случва, но дали ще оставим посредника в нас да изкаже лъжа, да се прикрие, да каже истина, да сподели, това няма общо с лъжата. Лъжата е самостоятелно явление, избор, който се прави, както е избор и да запазим тишина. Но колкото и да го сучем, мълчанието не е лъжа, тишината не е лъжа, илюзията не е лъжа. Илюзията е реалност, преминала през оценките и представите ни. А лъжата е несъществуваща. Няма граница, защото не е нужна. Това са отделни понятия, които нарочно се бъркат от хората, за да се държат в страх и да се манипулират взаимно и доброволно. Но пък можем просто да си изясним понятията – всеки за себе си. Така страха ще отмине, защото няма да бъде причина за грешки.
Title: Re: Лъжата...
Post by: Катерисе on януари 27, 2007, 07:21:10 am
Мисля си , че когато хората общуват помежду си и са или не са на една вълна на разбиране - това съвсем условно го казвам, за да обознача дали са способни да излъчват и приемат с разбиране информация помежду си, информацията която преминава от единия в другия търпи трансформация. От зараждането на информацията в главата ми, до намирането на максимално точните думи, на база на разбирането ми за света и изказването на тези думи - информацията вече се е трансформирала три пъти. Когато я изкажа, а човека насреща слуша и разбира с неговите сетива, от първоначалната структура на информацията вече не е останало почти нищо. Думите са носител на смисъла на излъченото, но приемника работи по уникален начин. Всъщност каквато и реалност да изразяваме, тя не достига нито до нас самите, нито до събеседниците ни в чист вид. Тогава за каква истина изобщо може да се говори. Дори да можем да се разбираме без думи, да сме в пълен синхрон, пак няма никаква гаранция, че чуваме и виждаме и обръщаме внимание на едни и същи неща.
Ето тук във форума четем текстове. Съвесем конкретно изявени мисли. Можем да си вземем речници и да си преведем еднакво написаното и пак всеки ще се впечетли от онова, което е той самия. Разбирането на човек се обуславя от неговото развитие, от начина по който борави със света, с постъпващата информация и със себе си. Тогава колкото и прецизна да съм в излъчването на информация, аз никога не изказвам каква е обективната реалност, и още по-малко човека насреща приема обективната реалност от посредника - думите или емоциите. Нагледно ще използвам примера  с печат на снимка. Имам перфектна техника, настроила съм апарата да снима коректно цветовете, монитора ми е калибриран, принтера ми е с много високо качество. Какво се случва - наблюдавам обекта, който ме впечетлява, в главата ми, през моите очи характеристиките на реалността са дефинирани както аз ги виждам. Натискам спусъка и матрицата на фотоапарата ми кодира влизащата през обектива светлина. Факторите които влияят са чувствителостта на матрицата, софтуера на производителя, качеството на обектива. Четящото устройство на компютъра ми разкодира образа и на монитора ми вече цветовете са различни от онези в главата ми. Пускам снимката за печат и не само че в главата ми запаметената картина е друга, снимката изобщо няма нищо общо с реалността, каквато е била в секундата, когато съм натинсала спусъка.
Така и с опитите да се казва истината. Истината е напълно условна. Случилото се някъде, в момента когато се изказва е вече минало. Паметта запомня единствено онова, от което се впечетлява, онова с което е в резонанс. Затова и в последствие човек изказва какво му е направило впечетление, описва онова, което е достигнало до него и си доизмисля картината, когато някъде има пропуски. А пък ние наричаме несъзнателната некоректност в боравенето с реалността - истина, а съзнателната некоректност - лъжа. Излиза че разликата между лъжата и истината е в условието за съзнателност и то на този, който излъчва информацията. Но не наричаме лъжец онзи, който декодира некоректно информацията, която излъчваме. А дефакто той също е лъжец, защото изкривява релаността спрямо собственото си ниво на осъзнатост.
За да изгради една лъжа, е необходимо човека да съзнава напълно как се държи, какво говори, на кого говори, какви са насрещните реакции. В лъжата човек е с повишено внимание и концентрация. В така наречената истина се оказва че просто си плямпаме, каквото ни иде, без да отдаваме внимание на коректността на подадената информация. :-) Всъщност изобщо понятията за лъжа и инстина се използват от всеки както му е угодно на него. За реалността това разделение е несъстоятелно, зашото тя Е въпреки способността на хората да я приемат и предават коректно. Тогава коректното предаване на реалността е мълчанието, не само на говорния ни апарат, а и на ума ни. В тишината живее реалността, неприета и непредадена. Така не ние трансформираме реалността в главите си за собствените ни цели, а извличайки максимума от случващото се, самите ние се трансформираме. Разбирането идва не от обяснението, не от знаенето на принципни схеми и така наречени факти, то се случва в тишината. Всяка друга информация, приета и предадена е напълно условна и точно поради условието е необективна спрямо абсолютната реалност.
Title: Re: Лъжата...
Post by: izgrev on януари 27, 2007, 09:33:18 am
Quote
Много взехме да набъркваме истината в темата.
Темата е за лъжата,
Не, не е набъркване. Вървят си заедно.
Quote
Може ли да съществува лъжа без истина?
Говорейки за едното, винаги се намесва и другото. Не мога да си го представя по друг начин.
"За теб лъжа, за мен истина"....както се казва!
Title: Re: Лъжата...
Post by: ramus on януари 27, 2007, 12:25:22 pm
Аз бих допълнил с някои други аспекти за "ИСТИНАТА" и "ЛЪЖАТА".

На първо място - и двете са условни понятия - те зависят едно от друго. Въпроса е много точно i ясно да си дадем сметка коя е "отправната" точка, според която правим сравнението - кое е ИСТИНА и кое е ЛЪЖА.

И второто  - не случайно на изкривяването на истината се нарича "пристрастие". Когато определена информация се изразява, но е повлияна от личното отношение на изразяващият я, това вече е несъзнателно или съзнателно /преднамерено или непреднамерено/ изкривяване на информацията. На едното му казват ИСТИНА, на другото ЛЪЖА. И отправната точка е зависима от това, че самото общество е съставено от "личности" и това прави явлението да е "общоприето". В социума затова за отправна точка за ИСТИНА И ЛЪЖА се смята преднамереното или непреднамереното изопачаване на информацията.

Също така е важен основният момент с т.н. "детектор на лъжата". Този тест засича личните ни "реакции" към въпросите, които ни задават. Предполагам се сещате, че ако един човек, искрено вярващ в това, което смята, което си представя, което е "неговата" картина на Света, то той няма да покаже никакви признаци на теста за ЛЪЖА. Независимо от това обаче точно неговите вярвания и представи и мечти са изключително "НЕИСТИННИ" от гледна точка на обективната действителност. И това е едно много важен фактор, който прави възможно различни "знаещи" адвокати, да изманипулират съдебно дело примерно, особено в областта на свидетелските показания... или разследването на престъпления.
Има отдавна и на много места различни изследвания за "ВЕРНОСТ и АДЕКВАТНОСТ на паметовите бележки, наречени "спомени", които именно са установили по категоричен начин точно "НЕВЯРНОСТТА и НЕАДЕКВАТНОСТТА" на спомените ни към обективни събития. И това е напълно естествено, защото и от психология се знае, че спомените се повлияват от една важна особеност на човешката памет и запомняне - СПОМЕН, не означава ЗАПОМНЕНИ ФАКТИ... Споменът се съставя от ЛИЧНАТА РЕАКЦИЯ на фактите и регистрираните събития, които са се случили. И остава в нас именно РЕАКЦИЯТА - най-често преживяването. Именно затова най-силните ни спомени са свързани със силни емоционално преживени случки. И всеки един от нас може да си даде лесно сметка за това.

Отделно от това има и още една особеност на СПОМЕНИТЕ, ПАМЕТТА и ЗАПОМНЯНЕТО, която лесно подвежда. Доста ми е трудно да я обясня в детайли, но ще опитам.
В спомените си ние през цялото време имаме някаква своя представа за АЗ - това е нашата личност. Когато в даден момент си спомняме някакво събитие ние се потапяме главно в спомненото преживяване за него - първо защото именно нашата личностна реакция и преживяване са играли ролята за импулс, когато сме го запомнили "преди време"; и второ - Когато си припомняме нещо, ние го правим по два начина - спонтанно / навици или аналогии/... и с намерение, /търсейки "решение" за сегашен момент/. И в двата случая обаче, когато "изравяме" спомен от паметта си, НИЕ ПРОМЕНЯМЕ СПОМЕНА ИНДИРЕКТНО И НЕЗАБЕЛЕЖИМО. Колкото повече си спомняме за нещо, толкова повече се "променя" самия спомен - защото при припомнянето му НИЕ ПРИВНАСЯМЕ към спомена си и сегашния ни момент от който правим СПОМНЯНЕТО.
С две думи, ако на маса слушате определена компания, която най-често под влияние на алкохола се "говори" и коментира кой , кога и какво му се случило... и се "изявява" достатъчно артистично и с вживяване  :), то ще забележите /с окото на страничен наблюдател/, че във времето уж едни и същи случки започват да се променят. Ако обърнете внимание на АВТОРА на изказаната припомнена случка на това, той може и да ви се закълне, че всичко е точно както си го спомня. Но ако му пуснете магнитофонен запис от "предишно" представяне... и то от по-голям период от време, той ще е напълно объркан от несъотвествието на спомена си и на представянето му. Както и при останалите горепосочени особености, спомените също могат преднамерено или напълно несъзнателно да се "украсяват". Но при несъзнателното имаме вече промяна на спомена, и факта, че това не се регистрира от съзнанието вече е фактор за неусетна промяна...

Последно за уникалния човешки феномен, наречен "ИЗПЕЧЕН ЛЪЖЕЦ".
Има хора много изфинени в създаването и поддържането на лъжи. Когато се касае за човешки отношения, това се нарича "интригантство". Това е съставяне и поддържане на внимателен подбор от премислени действия, думи, псевдоавтентични "реакции"... А замисляли ли сте се, че всеки от нас това го е практикувал някога в детството си - някои хора даже това "детство" продължава цял живот. На други толкова се увличат, че направо го превръщат в основен начин на живот и се пристрастяват към това. И всеки несъзнателен човек представлява някаква "смесица" от преднамерена и несъзнателна "лъжа". Но в свят на "луди", лудият не е луд, а нормален.  :). така, че всичко това е просто общоприето за "нормално". Единствения начин за откъсване от дълбочината на собствените ни илюзии е нещото наречено "ОТКРОВЕНОСТ"... и особено САМООТКРОВЕНОСТТА. Защото "там-някъде" дълбоко в нас, има нещо "живо", което непрекъснато ни напомня и "знае" кое е измисленото и кое не... 
Това е поставената от Вселената и от ДУХА, естествена възможност за излизане от СФЕРАТА НА ИЛЮЗИИТЕ.

Изглежда просто така на думи... но лесно може да се види и тук във нашият форум колко малко хора могат да си позволят да бъдат откровени. И каква е "съпротивата" на личността. А най-добре може да се наблюдава в кабинетите по психотерапия... Колко е хитра и плъзгава личността във борбата си да "запази" периметъра си на действие. През колко бариери трябва да мине често "терапевта" и какви "гърчове" прави  личността на "пациента"  преди да се отпушат всички запушалки. И в реалния живот е същото.  Най-изпечените лъжци обаче са именно "самолъжците"... защото преди да лъжеш убедително останалите, трябва много дълбоко да си "обладан" от ДУХА НА САМОЗАБЛУДАТА...

И знаете ли - единствения начин да разбереш, че "се лъжеш" е да спреш да го правиш...
Но как да "спреш", след като не знаеш че "се лъжеш" - всичко е толкова "живо" и толкова "реално"... Как ли може да се "спре нещо", в което всъщност толкова сме "потънали" самите ние?
Изглежда парадокс, нали? :)
Title: Re: Лъжата...
Post by: G-wiz on март 06, 2007, 11:08:25 am
хм ами лъжата е израз на слабост.. страх от това да се изправиш пред реалността, защото за признаването на  грешките се изисква не малко сила

и все пак смятам че всеки един от нас е лъгал, и аз съм лъгала обаааче като се замисля нищо хубаво не са ми донесли тея лъжи.. рано или късно всичко излиза на яве, ако не излезе пък негативната сила на лъжите се насочва срещу теб и ти нанася щети, независимо дали са малки или големи :)