ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: bee on февруари 08, 2006, 08:03:43 am

Title: за и против съмненията
Post by: bee on февруари 08, 2006, 08:03:43 am
Мисля си за това доколко полезно и доколко вредно може да е съмнението. Слава Богу, доста от нас тук са надарени с този дар и наистина се надявам той да е за добро при нас. Защото сляпата вяра в нещо или някого, в никакъв случай не може да е по-добра. Всяка нова теория, която чуем е хубаво да поставим под съмнение. Въпроса според мен обаче е, да я поставим под собственото си съмнение, базирано на нашите си собствени преживявания и представи за света, защото би било напълно безумно да използваме чужди съмнения. То и нашите представи за света биха могли да бъдата доста погрешни, та какво остава за чуждите. Затова и не знам дали трябва да се доверяваме точно на представите си, и дали не трябва по-скоро да подлагаме теориите на съмненията на сърцето си, т.е. на преценката на сърцето си ...... нали знаете, че разума ни обикновено е голям мошенник.
Но какво ще кажете за вредните черти на съмнението? Аз лично ги намирам в това, че ако човек непрестанно се съмнява накрая няма да стигне до никъде .... освен до едно безкрайно съмнение за всичко и за всички. В крайна сметка, при цялата информация, която имаме и след като анализираме внимателно състоянията на ума и сърцето си, би трябвало да стигнем до някакви подозрения коя от всички предложени теории на пазара е най-близка до истината. Или още по-добре – това, което аз си мисля, че се опитвам да правя  - може би в крайна сметка ще стигнем до една обща теория за живота, Вселената и всичко останало, която има общи черти със всички и която вероятно обединява всички. Кой не е чувал, че описания много подобни на Библейкият потоп има и в много други древни книги на народи от цялото земно кълбо. Това, че учените си затварят очите за подобни съвпадения и продължават да си мислят, че Библията и подобните и книги са само сборници с приказки, не значи, че и ние трябва да мислим така. Нали трябва да мислим самостоятелно!
Е, дотолкова, доколкото са ми възможностите съм се старала да мисля самостоятелно и както и да го мисля, не мога да си представя, че Вселената може да е създадена по друг начин освен, чрез намесата на по-висши същества от нас, някои от които все още са наоколо и наблюдават развитието и. Не мога, за сега, да си представя и друг начин за появата на тези и всички останали  същества освен като производни от едно Свръхсъщество, което е изкало да се прояви, за да изживее и да осъзнае себе си, т.е да прояви, изживее и осъзнае всички качества, които съществуват като потенциал във този свят /в който то е родено или то само е създало ... няма много значение/. (аз всъщност не съм сигурна, че точно всички, защото всички в този случай би трябвало да е толкова безкрайно множество от качества, че наистина не мога да си го представя). По-логична и по-разумна теория от тази за мен не съществува в този момент. Ще съм щастлива да я намеря .... или може би по-точно да я допълня, защото мечтата и целта в живота ми е да се променям непрекъснато и да се развивам.
Бихте ли споделили вие какви съмнения и какви подозрения за сигурности имате? Т.е. в какво се съмняват и в какво сте сигурни ... макар, че може ли човек да е сигурен в нещо в днешни дни? ;) Или поне кои мислите, че са добрите и кои лошите страни на съмнението? :)

Title: Re: за и против съмненията
Post by: wind on февруари 08, 2006, 09:48:37 am
Хубава тема  :)
... макар, че може ли човек да е сигурен в нещо в днешни дни?
Не може. Според мен. Това, обаче, не означава, че когато няма сигурност в нещо, задължително трябва да има съмнения.
А съмнения при мен... колкото искаш. Поне за абстрактните неща.
Аз пък по-се хващам на научните обяснения, отколкото на идеята за "Оня" там ...някъде.  :angel:
А за недоказаните все още от науката неща... то и при учените - хипотези бол. Някои ми звучат приемливо, други - не толкова. Приемам за момента някоя от идеите... докато на мен самата не ми дойде време за друг поглед на нещата, защото, както каза - човек постоянно се променя. Но засега съм приела, че вярата в нещо "висше" е необходимост за някои хора, за да задоволява нуждата им от сигурност. (лелееее, колко шамари ще отнеса заради това ???). Други просто си намират друг начин ...
Title: Re: за и против съмненията
Post by: sobriety on февруари 08, 2006, 01:15:02 pm
ненавиждам съмнението  >:( не че не се съмнявам, просто при мен събитието "съмнение" протича с друга сила и направление.
Съмнението е свързано с вътрешно безпокойство и непрекъснато лутане, което ме изморява.
Не приемам за необорима истината, която ми се съобщава или която научавам... не я възприемам за такава до момента, в който не я изпитам на свой гръб. А що се отнася до онези истини, които може би никога няма да станат достояние на гърба ми  ;), тях просто трупам като потенциал и анализирам на база натрупани знания.  ::)
От друга страна да се съмняваш означава, че мислиш, разсъждаваш, желаеш да откриваш и изясняваш някои истини за себе си. Евала!  O0  Но нека този процес не протича като стремеж за "натриване на носа".
Особено пък отричам явното демонстриране на съмнения относно отношенията на даден човек към теб  >:(... това май ревност му казват  ;)
А за съмненията по повод теориите за произхода ни - докато не видя, не вярвам  :D
Вярвам в Нея - Силата, Божеството, Любовта, Енергията... тъпото е, че много източници се опитват да й дават лице  >:(

Title: Re: за и против съмненията
Post by: sirius on февруари 08, 2006, 01:40:07 pm
Интересно нещо е съмнението и докъде може да стигне. То всъщност е всичко между ВЯРВАМ и НЕвярвам. Щото някои неща просто СА. Черното си е черно особено що се отнася за комуникацията м/у хората. И жената си е жена (освен ако няма топки  :coolsmiley: )
Аз лично като чуя някоя "невероятна" история си казвам: ми може, ама дали е така?! Може човека да се е объркал нещо, а може и да си прави кефа да ми връзва гляма тенекия. Но във всеки случайгледам винаги да съм между Вярата и Невярата. Но съмненията не ме тормозят. Знам, че не мога да знам всичко; не мога да вдяна всичко. Знам, че ако трябва да знам нещо то аз ЩЕ го знам, со кротце или со кютек. И понеже повечето ми "знания" са все още на ниво съмнения, то и се опитвам да не им се предоверявам, но ако трябва да избера между две съмнения, аз избирам по-доброто (което води към желания резултат) и "давам пълна газ" (т.е. цялата си вяра), пък то ще  става каквото ще става. По-добре да избирам по описания начин, от колкото да избирам "кофтито" съмнение и да се "надявам на чудо". В крайна сметка рядко имаме "гаранция" че нещо "ще стане" (аз давам такава  :2funny: ) И за мен в това се състои "сътворяването" - така да мислиш и постъпваш, че да постигаш желаното от "негарантирани" условия. Не е ли целия живот едно такова творчество?! Помислете колко пъти сте "правили невъзможното"? Кога? Когато или не сте знаели за какво иде реч (като слепец по дъска над пропаст) Или "не ви е интересувало" че и си имате работа с танк  ;D  Чувал съм че няма по-опасно нещо от разгневена майка  :knuppel2: ; сигурно тъкмо защото в този момент "не я интересува!!!". Май се отклоних от съмненията. Та мисълта ми е че ние правим "невъзможното" благодарение на Вярата в съмнението (не ме разбирайте накриво :)) и също така можем да направим от "сигурното" невъзможно благодарение на нашето съмнение.  :coolsmiley:
...
Добавка.
Та не е ли съмнението нашия "водач" през живота?! От съмнението/вярата не зависи ли доколко ще се справим в дадена ситуация. Не мога да "оценя" съмнението, то може да ни "лъже" може и да ни води. Като азбуката, може да я знаеш, но какво четеш?! Но ако "съмнението" ни носи повече кютек от колкото да ни води, трябва да преосмислим "посланията" на съмнението си и да го накараме да работи ЗА нас. Е понякога се налага просто да се тръгне по-дъската... 
Title: Re: за и против съмненията
Post by: bee on февруари 08, 2006, 04:31:12 pm
Ахааа, значи да сме между съмнението и несъмнението, между вярата и невярата,а? По принцип, да, за ежедневните или моментни състояния на съзнанието. И все пак, в по-дългострочен аспект, не си ли създавате някаква представа за света?
Title: Re: за и против съмненията
Post by: wind on февруари 08, 2006, 04:37:45 pm
И все пак, в по-дългострочен аспект, не си ли създавате някаква представа за света?
Разбира се, че си създаваме. А не би трябвало. И без това си имаме достатъчно илюзии, за да прибавяме още. :o
Title: Re: за и против съмненията
Post by: sirius on февруари 08, 2006, 05:00:02 pm
Така е, създавам си. И за мен тази представа за света ни "води" през живота. От представата ни за живота (мирогледа)  и от представата ни "какво искаме да постигнем" се ражда ежедневието ни - резултата. И така, при "правилен" (не можах да я избегна тази думичка) мироглед, мисля, че не би трябвало и да имаме кой знае какви цели; знаем че СМЕ и това е. Обаче ако имаме кофти мироглед ще имаме и "цели", и това ще ни води някак накриво и предимно с кютек. Докато разберем че НИЕ СМЕ и че всичко край нас Е. Че нещата се случват точно защото ние ги правим да се случат така, незамисимо дали знаем как или не знаем.
Но нали пък и съмнението понякога ни води към промяна на мирогледа?!


...
Дали това не е също една от проявите на триединството: кое/как/какво  цел/мироглед/живот ?!
Да помисля малко...  :
цел-енергия-минус-женсконачало
мироглед-разум-плюс-мъжконачало
живот-взаимодействие между горните две-резултат-настояще 
т.е. във всеки момент, ако решим да преразгледаме мирогледа си; или целта си, можем да променим настоящето си... 
А дали е така?!.
Title: Re: за и против съмненията
Post by: ramus on февруари 08, 2006, 09:18:49 pm
"А дали е така...
кой ще ми каже...
аз вървя по света...
и подсвирквам си даже"

Тва е текст от песен на Васил Найденов...

Но дали си подсвирква, защото не се съмнява вече от нищо, или му е омръзнало да се съмнява... или пък всичко е приел на доверие, демек просто си вярва човека... Много въпроси, но може би и автора на текста да не може да отговори на тях... ;D

Интересно защо никой не попита досега защо се съмнява човек, кога вярва, кога приема за верно, дали има верни неща, дали е нужно въобще да се приема нещо, или е най-важно да се "прекара" през опита и практиката - т.е. през мелачката на живота ни...
ДАли личното отношение, личното пристрастие, не са основата на разни странични явления, свързани със това, кое ни харесва, допада... и ние го приемаме, щото ни е удобно и лесно...Или пък съмненията са свързани понякога със страхуването... или със потребността да търсим сигурност, дори в идеите си, в преживяванията си. И когато такава не ни достига какво ли правим за да си я набавим?...
Title: Re: за и против съмненията
Post by: sirius on февруари 08, 2006, 10:03:43 pm
Защо се съмняваме?  защото нещо не знаем "със сигурност"
кога вярва?  когато мирогледа/разбиранията му позволяват
дали е нужно да се приема? нужно е за да "се приема", близко е с "да се вярва"
има ли верни?  има
през "мелачката" прекарва прасето,  и аз понякога
харесва, допада (пряко следствие от мироглед)=> лично пристрастие  => удобро, лесно
съмнения и страхуване (и сигурност)? - те са свързани с целта и с мирогледа; т.е. ако имаш някаква цел, но мирогледа е достатъчно "широк" да приеме и непостигането и, няма да се страхуваш, в смисъл това да ти е проблем; но ако мирогледа  не допуска непостигане на целта, тогава стават неприятни работи :\
Title: Re: за и против съмненията
Post by: reply on февруари 09, 2006, 12:19:07 am
s1mneniq-nujni za da razbere6 v posledstvie kolko sa NENUJNI :) 
s1mneniq-strah   opari6 li se edin p1t (e makar na dosta ot horata da im trqbvat nqkolko p1ti) ti svetva 4e ima li gi tqh  ima go i straha   vnasq se negativiz1m   i kato cqlo si s1zdava6 edna svoq sobstvena v1zmojna realnost (na s1mneniq i strah)  koeto e dosta v1zmojno da b1de to4no tvoqta
a tova izob6to ne e qkooo!  ;D povqrvaite



P.S. pod s1mneniq viziram ne6to otricatelno...taka go razbiram      dosega "polojitelni s1mneniq" ne s1m sre6tal  O0
Title: Re: за и против съмненията
Post by: wind on февруари 09, 2006, 12:27:47 am
P.S. pod s1mneniq viziram ne6to otricatelno...taka go razbiram      dosega "polojitelni s1mneniq" ne s1m sre6tal  O0
Ами време ти е.  :D
Title: Re: за и против съмненията
Post by: divine on февруари 09, 2006, 10:10:50 am
Представи си че идва някой и ти казва че майка ти  и баща ти са ужасни хора, че приятелите ти са лоши и т.н., но ти понеже имаш глава на раменете си се съняваш в думите му. Опитваш се въз основа на собствения си опит да разбереш дали това е истина, мерилото си остава пак вътрешното усещане и избор.
Тогава питам съмненията какви са - отрицателни или положителни? :coolsmiley:

Да не приемаш за абсолютна истина  това което се отразява в ретината ти, е градивно съмнение, което ще ти покаже ......това което не може да се покаже, невидимото....... ;D
Title: Re: за и против съмненията
Post by: izgrev on февруари 09, 2006, 04:33:43 pm
Няма значение защо идват, кога идват, отиват ли си изобщо! Съмненията са неделима част от човешкия живот! Един Грък(не го помня) казва:
-"Съмнявам се във всичко, само не в това, че се съмнявам!"
Явно е неизбежно това усещане в живота ни. Сигурно ни предпазва от сериозни и непоправими грешки!
Title: Re: за и против съмненията
Post by: reply on февруари 10, 2006, 01:02:49 am
divine  ne vinagi e taka... mislq 4e s1mneniqta sa sv1rzani s vqrata. pomisli za nqkakvi kombinaciiki...az poneje edvam gledkam sega i ne moga izob6to da mislq...  :buck2:
izgrev probval li si da jivee6 bez s1mneniq?  a probval li si da jivee6 postoqnno s takiwa?  posledniq variant napravo ne si e jivot :) kazvam go v1v vr1zka s gr1ckata mis1l...v 4ove6kiq svqt e vajen balansa  ima go navsqk1de...
dori samo otricatelnite ne6ta imat polojitelen efekt ili zna4enie ili prednazna4enie... i obratno
taka e pri nas horata :) a kak li e tam gore?!? :D
Title: Re: за и против съмненията
Post by: izgrev on февруари 10, 2006, 06:29:14 pm
replay, не се опитвам да живея нито със, нито без.....съмнения!
Те са част от живота ни! Няма човек, който да може да съществува без тези неделими от човека усещания(може би дебилите?)
Живея с тях и се опитвам да ги анализирам и да оставям това, което ми е нужно!
Друго няма :). А ако го има, смятам, че е грешка. Но това е моя начин :)! Всеки сам се справя. Рецепти не може да има!
Title: Re: за и против съмненията
Post by: DeaDLy^Girl^ on февруари 12, 2006, 03:55:23 am
Мм дам съмненията са си неделима част от човешкия жиовот..Аз лично съм от хората които харесват съмненията,но в граници..просто всичко трябва да си е в граници...трудно е да се определи границата..бих казала навъзможно ,защото при всеки човек е различно,но веднъж успееш ли ще е лесно занапред..:)
Title: Re: за и против съмненията
Post by: reply on февруари 13, 2006, 12:06:47 am
izgrev... ne mislq 4e tezi use6taniq sa "nedelimi" kakto kaza :)   po skoro obratnoto mai 
tova si e po "moq recepta"  ;D
Title: Re: за и против съмненията
Post by: wind on февруари 13, 2006, 11:44:57 am
Deadly Girl,  O0
Reply, гледай с твоите рецепти да не стане като с моето готвене.  :2funny:
Не забравяй да разбъркваш отвреме-навреме, че иначе загаря. ;)
Title: Re: за и против съмненията
Post by: reply on февруари 13, 2006, 04:12:42 pm
az ako ne zabravq nai-malko edin p1t nqma kak da se nau4a da gotvq nali?!?  ;D  O0
Title: Re: за и против съмненията
Post by: DeaDLy^Girl^ on февруари 15, 2006, 01:14:01 am
:)) ,mmm koi 6te me nau4i ?-da ne zabravqm ??:) ^-^ :smitten:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Иай on февруари 16, 2006, 05:12:17 pm
 "Чувството е езикът на душата. Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него." ( Разговори с Бога )
 На това се доверявам и аз  :smitten: Когато чуя или прочета нещо, винаги се съобразявам с това какви чувства е предизвикало у мен. Душата знае кое е истина. Разумът е този, който ни оплита в съмнения "...а дали е така..."
Не казвам, че трябва съвсем да го игнорираме, но си мисля, че хората в повечето случаи се доверяват на него и не дават много ухо на вътрешния си глас  :'(  Има много манипулативни личности, които са способни така да те омаят  и да ти внушат нещо, че въобще да не чуеш, че душата ти крещи: " Не му вярвааай!"  :tickedoff: ...и в един момент се опомняш и се чудиш, как си допуснал да ти се случи всичко това...
 Имам близък до мен човек, който за жалост е в другата крайност - твърде мнителен е, подлага на съмнение всичко, което от една страна не е лошо, но все пак, нали за да отречеш нещо, трябва първо да го опознаеш? (не си спомням кой го беше казал ) Ужасно се дразни, когато в разговор спомена нещо от "Разговори с Бога" например, защото според него е тъпо, богохулство или нещо от рода, някой да казва,че е разговарял с Бога! :uglystupid2:
 Аз съм много емоционална и когато прочета нещо, което силно да ме впечатли, говоря много разпалено за него, а той се дразни именно от това - казва, че много лесно се паля, много съм доверчива и прочее... вече знам, че най - сигурният начин да НЕ прочете някоя книга е аз да говоря много разпалено за нея  ;D
 Мисля си, че нямаше да има крайности във вярата и съмненията, ако всички слушахме душата си  :angel:  Нали казват, че отговорите на всички въпроси са вътре в нас  :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: divine on февруари 17, 2006, 11:24:49 am
Здравей Иай!
Разбирам те напълно, доста е трудно когато твоята душа иска да си поговори с неговата, но разумът му  издига стена от съмнения и всичко се разбива в нея. Не мисля, че е богохулство - напротив, пак там се казва " Аз говоря на всеки от вас, не е въпроса дали ви говоря, а кой ще ме чуе" .Разумът е нещо като уокмен, усилен докрая. Толкова е силна музиката ( шума от хиляди мисли) , че ще е просто невероятно ако успееш да чуеш вътрешния си глас, който е тих и спокоен. Единствения вариант е да  изключиш разума поне за няколко минутки  :D. Затова хората открили медитацията. :)
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Иай on февруари 17, 2006, 12:45:22 pm
 Привет Divine! Напълно съм съгласна с теб  O0 Дори си мисля, има ли такова нещо, като богохулство :-\  Както се казва пак в същата книга, Бог не се интересува от процеса,а от крайния резултат  :smitten: Той едва ли много се вълнува от факта, че някой го "хули". По - лошо от това е въобще да не те интересува идеята за "живота, вселената и всичко останало" ( любим израз ми е  ;) ) А иначе, въпросният човек има себе си за много духовен! Чете Библията  :angel: Не понася сектанти от рода на Евангелисти и прочее, защото били коне с капаци и не приемали нищо друго за вярно, освен написаното в Библията  :idiot2: но не вижда, че и той не е много по - различен от тях. :-\
 Наскоро си мислех : добре,не приема "Разговори с Бога", да видим коя книга или по - скоро автор, който за мен има значение е приел? ...ами май нито един :-\ Освен може би малко Луиз Хей - за психичните причини за болестите, но и там е само което му отърва  :D Подкрепя и заниманията ми с астрология, но и там ако много взема да умувам на глас ми казва, да не задълбавам чак толкова  :uglystupid2:
 Иначе твърди, че имаме силна духовна връзка, но аз все по  - често се питам , къде точно връзката ни е духовна?!
( имаше един такъв лаф - не е важно кой на кого духа, важното е да има духовен живот между хората  :2funny: )
По - скоро имаме силна карма помежду си, която в този живот няма да е зле да поизчистим  O0
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Spirit-Felix on февруари 17, 2006, 01:44:05 pm
Всеки атом във всяка вселена, както и пространството помежду им, както и онова, което Не е, са Бог. Една частичка от това всеобхватно цяло, наречена човек, с тънко гласче и да хули по цялото (по себе си) и да не хули, то все едно крещи в огледалото. Само че от огледалото не идва отразена обида, а само онова, което "малкото" човече вярва, че ще получи. Само ще се обижда, докато не си спомни Кой Е. И после ще остане само благодарност...
Когато малкият ти пръст те боли, ти не му се сърдиш, нали?  :D

Откакто четох "Шифърът на Леонардо" и след това проучих какво от написаното вътре е исторически обосновано, съм още по-резервиран към Библията. Не стига че е писана от хора (т.е. вътре е тяхната гледна точка за нещата, а не универсалната истина, както те мълвят), но и изданието, което е стигнало до наши дни изобщо не е оригинала... През IV век Константин Велики взел, че я пренаписал за да пасне на политическата му парадигма.  ???
Само един пример: В началото хората са ходели на църква в събота (по време на шабаша на еврейте), но след като Константин се понамесил, започнало да се ходи в неделя... Защо ли? Защото неделя е празничният ден на Непобедимото Слънце (Sol Invictus), култът, на който Константин бил главен жрец до смъртта си (малко преди която приел Християнството). Човекът просто не е искал да се разделя с вярването си ...  ;D (Всъщност смесил е няколкото най-големи култа по онова време и е лепнал етикет "Христос" отгоре.) Малцина май знаят, че всъщност ходят в неделя на църква не заради Иисус Христос, а заради Непобедимото Слънце.  ::)
О, да, това беше също много забавно: По време на Никейския събор са решили дали да превърнат Христос в светец или да го оставят в историята като обикновен човек (който е имал жена и деца). Решили да направят първото и започнали да горят документация...  :uglystupid2:
 :angel:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Иай on февруари 17, 2006, 02:42:13 pm
 Eто какво казва и Силвия Браун по въпроса за Библията:
( откъс от "Живот от другата страна" )

 "Едно от най-големите открития беше, че повечето от световните големи религии, включително и християнството, преди да бъде реконструирано от папа Константин през vi век, приемат истината за пре-раждането и безкрайните цикли на душата между този свят и другата страна. Ако това е вярно, трябва да има препратки и в библията, ако допуснем, че папа Константин не може да контролира всяко копие и всеки превод и да се отърве от всичко, което лично не му е било по вкуса. Основавайки се на това предположение, аз станах прилежен читател на библията. Изчетох всичките й двадесет и шест версии, като любим ми стана прекрасният превод на ламса от оригинала на арамейски. Няма смисъл да казвам, че той промени живота ми и че колкото повече учех, толкова по-прости и по-малко объркващи ставаха религиозните и духовните вярвания. Абсолютно сигурно е, че човешките същества и техните субективни интерпретации на бога, а не самият бог причиняваха толкова много главоблъсканици сред хората.
Нещото, което със сигурност разбрах, беше, че ако се хващаме за буквалния превод, на която и да е версия на библията, ние ще бъдем сериозно объркани. Например сигурна съм, че и вие като мене сте чували някой да оправдава езичеството, предразсъдъците и други форми на неприемливо поведение, мотивирайки се: „така казва библията". Първият въпрос, който трябва да зададем на тези хора, е в коя от двадесет и шестте версии е казано това, защото е ясно, че ако съвършеният любящ бог защитава омразата и жестокостта, към което и да е от неговите деца, той драстично е пострадал в този конкретен превод на библията. "
 Е, аз нямам какво повече да добавя :smitten:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Spirit-Felix on февруари 17, 2006, 03:30:34 pm
През средните векове съществувала християнската секта на катарите. Те са били наречени еретици, защото... вярвали в прераждането и в още някой "неугодни" неща (отвращавали се от богатствата на църквата и смятали Христос или за обикновен човек или за чист дух.) След едно объркване (тогавашният папа бил убит и заподозряли един благородник - катар) бил организиран Албигойският кръстоносен поход (през 1209г.) срещу тях. Голяма част от катарите били унищожени. Последната им крепост (Монсегюр) паднала през 1244 г. Говори се, че знаели някаква тайна и/или пазели огромно съкровище, което успели тайно да изнесат от Монсегюр. (Граалът... а дали?)  :buck2:

 ;)
Title: Re: за и против съмненията
Post by: divine on февруари 17, 2006, 03:52:53 pm
Познавам хора, които смятат себе си за много духовни, но когато започнем да говорим тях сякаш ги заболяват ушите от факта , че има много различни гледни точки. Аз например приемам Исус като чист дух и обикновен човек едновременно. Нямам проблем с това да си представям , че той е бил човек и е правел нормални човешки дейности. Освен това мога да приема , че има вероятност да не е умрял на кръста, а до 150 години е живял в Кашмир и хората там почитат гроба му.  ;)
Но една моя приятелка за нищо на света няма дори да ме изслуша, защото според нея богохулствам.  :o
Бог чува и вижда, и преживява всяка наша мисъл, дума , действие. Всичко е част от един общ процес. Защо това, че го осъзнаваме да е богохулство. Време е хората да се опитат да спрат да възприемат Бог като човек. Той Е милиарди повече неща. Всеки от нас е просто една прашинка, но със заряд - частица  от енергията на цялото. :angel:

Какъв прекрасен пролетен ден! :)
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Иай on февруари 17, 2006, 05:02:41 pm
 Според мен и Исус, както и Мохамед и Буда са високо еволюирали духове, решили да се преродят с определена мисия. Това, което Исус се е опитвал да каже не е че е Бог, или че е нещо по - специално от останалите, а именно, че и ние сме като него и това, което може той го можем и ние! ( айде анатемосаха ме  ;D )
 И аз имам едни приятели, мисля че бяха адвентисти, с които си говорихме за изгубените години на Исус - имаше и такава книга. Според тях през тези години, за които не се споменава и ред в Библията, той си е работил като дърводелец  :idiot2: И въобще не се замислят, защо преди и след тези липсващи години се описва подробно живота му, а за тези години дори не се споменава :D - Ами той, човекът, си работил като прост дърводелец и чудеса не правел в този период  :idiot2: Нима е възможно от дете да проявиш някакви специални качества, да тръгнеш по пътя си и в един момент да спреш и да се скатаеш някъде за известен (и то не особено кратък) период, а после - айде пак - чудеса, чудеса... Ето на това аз му викам "сляпа вяра" :uglystupid2:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Witch on февруари 17, 2006, 05:04:55 pm
Основната идея на християнството не е ли да сме добри със всички?
Нямам предпочетания към определена религия, но мисля, че повечето хора отдават излишна енергия в излишни спорове.
Ако основната идея е да се открие истаната, има смисъл да се спори. Но повечето дебати се изместват към това кой е по-вярващ и в един момент спорещите вече не са толкова добрички към ближния си.... :tickedoff:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Иай on февруари 17, 2006, 05:46:50 pm
 Абсолютно съм съгласна с теб! Това се опитах да обясня и на въпросните хора, че няма значение как точно разбираш Бога, важното е вярата ти да те прави по - добър човек, както и да прави по - добър живота ти  O0 но не било това, най - важното било любовта към Бога - в смисъл възхвала нему  :-\
 Май отдавна е забравена основната идея на християнството.
Всъшност с такива хора избягвам да споря, защото съм се убедила, че няма никакъв смисъл - все едно да спориш с радио :uglystupid2:
Title: Re: за и против съмненията
Post by: Spirit-Felix on февруари 17, 2006, 11:51:51 pm
И въобще не се замислят, защо преди и след тези липсващи години се описва подробно живота му, а за тези години дори не се споменава :D


Никейският събор бил свикан, за да бъде решен проблемът с ересите, възникнал заради арианската вяра в Източната църква, че Христос не е божествен, а обикновен човек. Съборът решил с гласуване (!), че Иисус Христос е Бог, а не човек...  И... започнало унищожаване на всички документи и писания, които твърдяли обратното... за да бъдат заменени с нови документи и "Нов" Нов завет...  :o  Затова и няма "официална" информация за голяма част от живота на Иисус.
 :buck2:
Още малко интересна информация:
"Последователите на Павел все още очаквали Второто пришествие на своя месия и Константин трябвало да измисли как да се справи с това. Той се съсредоточил върху факта, че Иисус Христос не успял да прогони римляните от Ерусалим, и започнал да хвърля семената на съмнението, че Спасителят изобщо е бил месия. Императорът отбелязал, че именно той, а не Христос е утвърдил християните. Естествено в такъв случай той бил месията, нали? Християните, които оставали верни на идеята, че Иисус Христос е месия били обявявани за еретици (!).
Трябва да е ясно, че като набожен еврейн, Иисус Христос би се ужасил от мисълта да създаде нова религия, отделна от юдаизма, и би я сметнал за ерес."

 :)
Title: Re: за и против съмненията
Post by: bee on февруари 20, 2006, 04:06:32 pm
Я вижте какво си намерих на компа - за съжаление не знам отде съм го дръпнала  >:(

Николай Райнов
МИСТИКА И БЕЗВЕРИЕ
(Лекция във Военния клуб в София, по покана на Теософското общество, юни 1919)
Ако погледнем отношението на съвременния човек към вечните въпроси, ще отбележим, че има два вида хора. Едните могат да се нарекат мистици, а другите безверници. Има и трети вид: благоразумната "златна средина", легионът безлични люде, които излизат на тълпи из дъното на живота, ту под това знаме, ту под онова, приспособяват се, повтарят нерешително чужди думи, но в същност се никак не интересуват от големите въпроси. Те са нещастна смесица от безхарактерност, страхливост, посредственост и невежество; отначало те се боят да застъпят даден възглед или да се опълчат против него, но щом намерят в това облага, правят го. Те са, изобщо, лениви, не си дават труд дори да помислят по един въпрос, а камо ли да го проучат. В ония области, които се смятат за гордост на човешкия творчески стремеж, тия хора влизат с безочливост и правят от изкуството доходен занаят. От страх да не минат за безлични и простаци, те взимат ту тая страна, ту оная, но не биха никога пожертвали една аспра или един час от времето си за тържеството на определен идеал. Те гонят или облаги, или слава, или власт: винаги - личен добив, винаги благото на загрубялата отделна личност, която не дава счупена пара за другите. Хората от тоя вид са най-много; погледнем ли строго, всеки от тях би могъл да се отнесе към мистиците или безверниците, макар че не проявява типично чертите на тоя вид.
Тия два типа са за нас важни и любопитни. Опознаем ли ги, ние ще опознаем себе си. Кой е безверник? Кой е мистик? Де да ги търсим? По що да ги открием? Слава Богу, няма защо да отиваме отвън облаците. Безверникът е тук. Мистикът - също. Всеки от нас е или мистик или безверник, ако не принадлежи, разбира се, към третата група. Доста е да определим вътрешните белези, които отличават ездиния от другия.
Както виждаме, в своя дележ аз противопоставям един на друг два крайни типа. Аз не говоря за вярващ, а за мистик, сиреч за човек, който се стреми да осъществи онова, що е предмет на неговата вяра, да се слее с онова, в което вярва, да се уподоби на своя жив или въображаем идеал, да стане едно с онова, що тачи като най-високо. Също тъй не ми е думата за скептика, за оногова, който се съмнява, но все пак не отрича възможността да съществува истина, който не твърди, но все пак изследва, дири, проучва; не: аз говоря за безверника, който не допуска да съществува истина вън от жалкия кръг на признатите от него положения. Колкото и да е крайна тая характеристика, струва ми се, че все пак всеки от нас би попаднал под нея - ако не съвършено, то поне донякъде. Идва миг - и едни от нас изпадат в душевна слепота, в мрачно отчаяние, или в горделиво упорство, - и казват: "Няма истина, няма Бог, няма дух, няма безсмъртие; вън от веществения свят - всичко е измама". У друи пък бликва - светлият порив да строят нещо, което би закрепило чуждото благо, дори ако накърни тяхното; или се мерне в душата им лъчезарният призрак на някаква далечна бъднина, когато всички ще се обичат, когато не ще има злини, беди и насилия; или внезапно почувстват, че всичко около нас хората, е уместно и значително, че невидими ръце крепят световете в звездното небе, както майка поддържа своето кърмаче. Никой от нас негли не е типичен мистик или безверник, но у всекиго ще се намерят някои от характерните черти на който и да било тип. На тия два полюса стоят ония, които творят съвременната действителност, а по мрежата, изплетена от жиците, що държат те, се движим ние, по-незначителните люде, като се теглим ту към тоя полюс, ту към оня. Ние - тези в мрежата - може наглед да нямаме решаващо значение, но нека помним, че онези на полюсите не могат без нас, и че от нашето участие зависи тържеството на едните, или на другите.
Нека погледнем тия на полюсите. Що искат те? Що мислят? Що вършат? На къде ни зоват? С що ни съблазняват? Какви райове ни обещават?
Безверникът е по стремеж разрушител, а мистикът - творец. Ако досега мистиката е била зле разбирана, то се дължи на безверника, който е винаги натрапвал на хората своето мнение за нея - а човешкото стадо, съзнаващо своето невежество, е твърдяла след него покорно "амин". Обаче, време е да се справим с речника. Що е мистик? Що е безверник? Мистикът не е заплес, който по цели нощи зяпа към звездите, а денем гледа облаците; не е изтъпленик, който повтаря дадено изречение или си гледа пъпа, докле затъпее съзнанието му; не е лековерник, който съзира във всичко пророчество, прообраз или божествен навет: има и такива люде, но не ми е за тех думата. Също тъй безверник не е оня, който казва: "Няма нищо на тоя свят; дори сам аз - или съществувам, или - не". Тоя човек е луд. Не говоря за луди. Религията може да се определи като път, по който човешката душа търси Бога.А мистиката е оная пътека, оня по-пряк и стръмен възход, по който човек намира Бога.
Мистикът вижда в световните прояви и в съществата населяващи вселената, духовна опора, духовен кълн, духовно първоначало. А безверникът признава само това, което му дават петте сетива, като нещо положително; той отрича съществуването на духовно начало, защото - който казва "дух", той казва "безсмъртие", а безверникът не признава безсмъртие; той се бои от него, той щади личното начало у себе си, милее за него; и като чува, че безсмъртието е някакво сливане с безусловното начало, с Бога, той тръпне от страх, че ще изгуби своята лична черупка; подобно на Ирода в Уайлдовата драма, той казва: " Аз не позволявам да се възкресяват мъртви". За него няма Бог: той желае - сам да бъде бог, нему да се покланят, него да тачат, той да законодателствува, той да съди, той да бъде най-високото, до което би смогнал да долети човешкия копнеж. Той отъждествява себе си понякога с разума, понякога с науката, а винаги - с истината: вън от него няма истина, няма действителност. Ето що твърди той: "Само едно нещо съществува: това нещо съм - аз; само една истина има: оная, която признавам аз, всичко друго е суеверие и глупост". Той обича тия думи - "суеверие" и "глупост" - и с тях замерва винаги своя враг, мистика: Бог е глупост, безсмъртието на душата - суеверие, духовното е лъжа, измислица на болен ум, творба на страхлива воля. Той, обаче, не е умствено честен: в Бога не вярва, защото Бог бил отвлечено понятие, но в онова, което нарича "здрав разум", вярва, като че ли разумът не е също отвлечено понятие: не вярва в безсмъртието на душата, но в безсмъртието на енергията (нещо, което никой не може да види) вярва и твърди, че силата не подлежи на унищожение. Той обича и думата предразсъдък, а сам обикновено съди по предубеждение. Когато стане дума за прераждане на душите, той си някак смътно представя, че човешката душа влиза ту в червея, ту в мулето, кравата или вълка. Очевидно, той не се грижи да разбере учението за прераждането по първите му извори, а съди за него по вярването на диваците. Ония, които споделят убеждението, че човек се преражда, за да става от живот в живот все по-съвършен, не твърдят, че човешката душа минава в животни. Тъкмо така е мисълта на Питагора, Платона, Плотина, Оригена, Джордано Бруно, Спиноза, Лайбница, Буда, Рабиндранат Тагор и мн. др.
Мистикът се стреми да създава, а не - да руши. Той вярва в благородното, в доброто у човека; той дири във всяка човешка проява ценното, положителното. Безверникът, напротив, е склонен да осмее човека, да го охули, да види у него лошото, долното, отрицателното. Оттам начева неговата разрушителна работа: той се сили да подрови всичко положително у човека, да помрачи всичко светло у него, да му отнеме всяка надежда, да го отвлече в своето тъмно царство, да го обезвери, нещо повече - да го озвери. На всички възвишени замисли, които целят да издигат човека до лъчезарна бъднина, и на всички движения, които с безкористие се силят да извлекат човека от унизителаната грижа за делнични удобства, да го освободят от позорното робство пред кумира на златото, личното надмощие или вещественото благо, безверникът противопоставя своя безочлив укор. Николай Рьорих, най-големият от съвременните руски художници, вдъхновен поет, става теософ. За безверника, който до вчера е хвалил Рьориховите картини, изобразяващи каменния век, тоя художник ства изведнъж бездарник. Той е чел с възхищение Томас Ман и Морис Метерлинк, но щом чува, че единият държи сказки по окулизма, а другият пише книги по същите въпроси - "Пътеки низ планината", "Смърт", "Великата тайна" и др. - тия писатели му се виждат луди, суеверци, едва ли не - измамници. Затова той мрази Едгар По, Густав Майринк, Андре Жид, Хайни Еверс, Тагор, Стриндберг, Едуард Шюре, Балмонт и Мережковски: те не скриват своята вяра в потайното, в духовното, в безсмъртното начало на живота, чиято проява е разнообразният изглед на вселената. Че има, наистина, суеверни люде, че има прости хора и между почитателите на мистиката, това не е лъжа; но безверникът нарочно приравнява с тях духовните исполини на вековете, за да ги осмее. В това ругателство за него дреме надеждата, че негли ще мине пред страхливите слушатели за по-умен от водачите на човешкия дух: това отмъщение жаждата на неговата завист.
Когато спори или прави презрителни бележки, безверникът се облича в парадната дреха на някакъв лъжлив аристократизъм: той е горд, че стои над "суеверията", над "сектанството". В същност, не е трудно да се види, че и самият той има свои лъжливи кумирчета и любима секта: той споделя дадена материалистична хипотеза, принадлежи обикновено към партия, стреми се да заеме място в името на някаква програма - моного по-сектантска от тази на неговиге врагове. Някой изронва пред него дума, че след време всеобщото братство между хората ще бъде факт - и че народите очакват появата на един голям Ум, който да сполити религиозните люде от целия свят и да събори преградите между отделните вероизповеди. Безверникът се презрително усмихва:"Омръзнахте ми с тия бабешки приказки за второ пришествие и архангелски тръби. Все тия суеверия на адвентистите... кажете нещо по-сериозно или затворете уста". Неговата умствена леност му не позволява да изучи въпроса, та да види, че твърдежът на теософите - да речем - се различава от тоя на адвентистите и по основания, и по схващане, и по предмет дори. За него теософия, окултизъм, дъновизъм, народни пророци, ангелски тръби, адвентизъм и спиритизъм - са все едно: някаква мътна мистична мъгла, някакъв "анимизъм", отдето оголва глава суеверието. Ала сам той, от тая гледна точка, има същите любими суеверия. Не може, разбира се , да вярва, че щял да дойде нов релегиозен Учител, нито - че щяло да настъпи общочовешкото братство, но сигурно ще дойде някой гений економист и ще осъществи материално равенство между производители и покупатели. В тържеството на идеята за братство, в името на духовната същина, тъждествена у всички хора, той не вярва; но в тържеството на любимата научна или политическа догва - вярва, разбира се.
На тоя полюс не стоят малцина; напротив - мозинството е там. Там е Ставрогин, там е Сандип Бабу, там е Иван Карамазов; там са ония, които отричят духовното и се смеят над онова, що е било вяра за първенците на човешкия напредък: за Достоевски, за Толстой, за Шекспир, за Гьоте, за Христос, за Кришна, за Леонардо да Винчи, за Бетховен, за Лао Дзъ. Но аз не говоря за книжовни типове, за измислени лица, а за живи дейци във всички области на културата и практическия живот. Подобни безверници са хиляди, стотици хиляди; днес те са все още авторитетни ценители и почитани работници и в наука, и в книжинина, и в изкуство, и в политика, и в просветно дело; нещо повече: тяхната закваска е проникнала и в църквата, че дори и в ония общества, които се смятат за плод на спиритуалистичен възглед.
....
продължава ама е много дълга