ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: Nirvana on април 07, 2006, 01:25:05 pm

Title: За Свободомислието
Post by: Nirvana on април 07, 2006, 01:25:05 pm
"Aко това качество е постигнато в неговата цялост, то всичко е постигнато. Нирвана ( :angel: ) това е абсолютното свободомислие.

Според Буда, тази идея, че имаме свободна воля е проява на най-голямото невежество, най-голямото незнание. Цялото логическо мислене, което може да проявим, е само израз на предварително заложена програма в нашият ум, от обществото. И всяко решение което вземе не е свободна воля, а обусловеност, сляпо следване на дадена логическа схема.

Тогава възниква въпросът, КАКВО Е ТОВА СВОБОДОМИСЛИЕ? Може ли да мислим свободно?

Самото „знание”, че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи.

Когато „знаем” че нашето мислене е обусловено, ние не сме привързани към своите мисли, не сме убедени в тяхната истинност, в тяхната правдивост. В нас няма болезнена привързаност към нашите идеи, към нашите разбирания, и ние сме готови да ги жертваме за да следваме истината каквато и да е тя. Когато знаем, че нямаме свободна воля, нашата привързаност към нашите действия изчезва. Ние знаем че всяка мисъл, и всяко действие са само закономерна реакция в една безкрайна верига на причина и следствие. С такова знание ние може да се оставим да следваме нашата логическа мисъл, и в същото време да сме готови да поправим, да коригираме, да променим посоката. Когато знаем, че нашето мислене е обусловено, закономерно, когато знаем че всяка мисъл в нас и всяко действие е резултат на събития предхождащи тази мисъл, ние не придаваме толкова голямо значение на своята логика, на своя здрав разум и ставаме свободни от самите себе си. Тогава може да победим себе си, най-голямата победа!"
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 07, 2006, 02:37:12 pm
Не е лошо казано това  ::) В крайна сметка, всички се подчиняваме на Вселенските закони и това, което ни се случва е доста добре предвидено и предопределено, както е предопределено след пролетта да дойде лято. Всяка наша мисъл е предопределена от всичките милиони и милиарди мисли , които сме мислили преди тази мисъл  ..... най-вероятно и развитието ни в тоя живот е повече от предопределено (може би и от самите нас преди да се въплътим) и  все пак, когато не придаваме значение на своя здрав разум и успеем да станем свободни от себе си ... какво правим по-нататък? Нирванично се наслаждаваме на мисълта, че като знаем колко нямаме свободна воля и като знаем, че мисленето ни не е свободно, колко сме свободни от самите себе си и какъв кеф е всичко това?  ;D
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Nirvana on април 07, 2006, 02:59:14 pm
Във всеки един момент виждаме неговата истина, не тази която трупаме от раждането.
Няма привързаност към старото- вратата е отворена за новото... "Тук и сега" сме... (Нещо от сорта)
Това не е ли "кеф"  :P   ;D
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 07, 2006, 03:07:18 pm
Кеф е, разбира се ... свободни като птички .... знаем, че има вятър, който ще ни отнесе някъде, но не се ядосваме на вятъра, а се оставяме да ни носи ... към новото и непознатото ..... вярно, че не мога да се сетя за по-голям кеф от това ...  :)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 07, 2006, 04:02:43 pm
Нирванче, това от къде е? Дай заглавийце и авторче, плс.  ::)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Nirvana on април 09, 2006, 12:17:15 pm
Не знам със сигурност, Уинди   :-X
Последно четях текстовете на този (http://www.vyara.org/) форум и предполагам, че ще да съм го копирала от тях  :idiot2:
Някъде из "Будизъм" или "Психология"  :P
Title: Re: За Свободомислието
Post by: velaskes on април 09, 2006, 01:01:08 pm
Според мен свободомислието не е нирвана, това е само началото към нея  ;)
Нирваната е пълното освобождение, да прекратиш всички привързаности с всичко - физически, психически нужди, желания, амбиции, планове. Всичко което те държи и те води, всичко от което си зависим.  :coolsmiley:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 09, 2006, 02:32:58 pm
Абе хора, какви са тези "пълни освобождавания от всякакви привързаности"? Здраво сме си вързани за земята и туй то!
Я си представете човек без никакви желания и стремежи. Седи си като зеленчук в поза "лотос" и толкова. Знаете ли аз какво си представям? Един МЪРТЪВ човек.  >:D :P
Title: Re: За Свободомислието
Post by: sirius on април 09, 2006, 02:55:11 pm
Винди, :)   :tickedoff:
Привързаност е да "знаеш" кое е "добро" и кое "зло".
Свободата е да се кефиш на това, което ти е хубаво и да не мислиш за добро/зло.
Тук и Сега.    ;D
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 09, 2006, 04:49:08 pm
Това хич не ми изчерпва "пълно освобождаване" - по-скоро е като "проглеждане" или "осъзнаване" ... (което пак ми е чуждо, де)  ???
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 10, 2006, 08:01:11 am
Според мен свободомислието не е нирвана, това е само началото към нея  ;)
Нирваната е пълното освобождение, да прекратиш всички привързаности с всичко - физически, психически нужди, желания, амбиции, планове. Всичко което те държи и те води, всичко от което си зависим.  :coolsmiley:

И аз така мисля.  O0
Windy, всяко нещо с времето си. Има етапи, на които привързаностите са необходими, има етапи на които не е проблем да се отървеш от тях ... ако искаш, разбира се, ако не искаш си оставаш с привързаностите и толкоз ... за сегашния живот.  ;)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 10, 2006, 11:24:33 am
Хубу де! Айде сега някой да каже, че е преодолял потребностите от пирамидата на Маслоу и ще се гръмна.
 :P
Title: Re: За Свободомислието
Post by: nova on април 10, 2006, 11:31:48 am
"Aко това качество е постигнато в неговата цялост, то всичко е постигнато. Нирвана ( :angel: ) това е абсолютното свободомислие.

Според Буда, тази идея, че имаме свободна воля е проява на най-голямото невежество, най-голямото незнание. Цялото логическо мислене, което може да проявим, е само израз на предварително заложена програма в нашият ум, от обществото. И всяко решение което вземе не е свободна воля, а обусловеност, сляпо следване на дадена логическа схема.

Тогава възниква въпросът, КАКВО Е ТОВА СВОБОДОМИСЛИЕ? Може ли да мислим свободно?

Самото „знание”, че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи.

Когато „знаем” че нашето мислене е обусловено, ние не сме привързани към своите мисли, не сме убедени в тяхната истинност, в тяхната правдивост. В нас няма болезнена----а друга? ---- привързаност към нашите идеи, към нашите разбирания, и ние сме готови да ги жертваме за да следваме истината ?!/---а как разбираме кое е истина--- каквато и да е тя. Когато знаем, че нямаме свободна воля, нашата привързаност към нашите действия изчезва. Ние знаем че всяка мисъл, и всяко действие са само закономерна реакция в една безкрайна верига на причина и следствие. С такова знание ние може да се оставим да следваме нашата логическа мисъл, и в същото време да сме готови да поправим, да коригираме, да променим посоката/---без свободна воля- че защо?- така и така си се носим по течението- нищо не променяме---. Когато знаем, че нашето мислене е обусловено, закономерно, когато знаем че всяка мисъл в нас и всяко действие е резултат на събития предхождащи тази мисъл, ние не придаваме толкова голямо значение на своята логика, на своя здрав разум и ставаме свободни от самите себе си. Тогава може да победим себе си, най-голямата победа!"



общо взето- твърде глупаво според мен, но какво да го правиш Буда....след незнамколкоси дни глад и болезнено търсене на просветление....и аз така бих си решила проблемите ;D
сетих се, че ако слугата осъзнае, че е слуга и се остави без каквито и да било желания за промяна в статуса той ще е свободен, защото така му е предопределено-- удобно за някои, но дали и за него?
пп. в цитата вмъкнах нещо и от мен си
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 10, 2006, 11:45:15 am
Windy, потребности и привързаности са различни неща, не мислиш ли? Няма как да съм преодоляла потребността от храна, например, щото ще умра между другото.  :)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 10, 2006, 11:52:58 am
Нали за това са потребности - защото ИМАМЕ НУЖДА от определени неща, за да съществуваме. Следователно, ние сме ПРИВЪРЗАНИ към тези неща, които ни осигуряват съществуването (просто защото без тях не можем).
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 10, 2006, 12:06:25 pm
Изобщо не е "следователно" .... ако вземем за пример  само храната - ти мислиш ли, че си привързана към нея - ако беше така, щеше да мислиш по цял ден какво точно ти се яде как точно да си го направиш и изобщо щеше да си обсебена от мисълта за нея ... е, в най-крайния вариант, но ти ще се сетиш за по-средните варианти .... а да не си привързан, за мен значи, че ядеш, за да живееш и почти не ти пука какво ядеш (пак в най-крайния вариант). Т.е. не живееш, за да ядеш, а ядеш, за да живееш. И така за всичко останало.
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 10, 2006, 12:13:39 pm
Крайностите винаги са "лоши". И без да взимаме крайните варианти, да предположим, че човек има нужда от нормално количество храна (което не му е нито много, нито малко). Ако не може да си я осигури в нужното количество, той няма как да не мисли за храната си. Тогава къде му отива "свободомислието"?
Ако съм гладна, със сигурност няма да седна да си избирам на кой театър да отида.  ;D
Title: Re: За Свободомислието
Post by: izgrev on април 10, 2006, 01:01:09 pm
Свободомислието казвате... е свободата да мислиш! Това никой не може да ти отнеме! Мислиш си свободолюбиво и се кефиш? Така е! Кой ще знае какво си мислим? Но не ми се връзва нещо. Ако не мога да живея по правилата на моето "свободомислие", къде отива то?
Quote
Абе хора, какви са тези "пълни освобождавания от всякакви привързаности"? Здраво сме си вързани за земята и туй то!
Я си представете човек без никакви желания и стремежи. Седи си като зеленчук в поза "лотос" и толкова. Знаете ли аз какво си представям? Един МЪРТЪВ човек.

Това ми харесва ;D. Наистина ще сме мъртви!
Quote
Кеф е, разбира се ... свободни като птички .... знаем, че има вятър, който ще ни отнесе някъде, но не се ядосваме на вятъра, а се оставяме да ни носи ...
(звучи съблазнително, но ако вятъра си има "посока", къде отива свободата?
Title: Re: За Свободомислието
Post by: nova on април 10, 2006, 01:08:46 pm
Тогава възниква въпросът, КАКВО Е ТОВА СВОБОДОМИСЛИЕ? Може ли да мислим свободно?
Самото „знание”, че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи.

Оф абсурдно е...
Може би ако се каже свободо-ОТ-мислие, ще ми е по-ясно за какво дерзаят Буда и компания. :uglystupid2:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 10, 2006, 01:13:02 pm
звучи съблазнително, но ако вятъра си има "посока", къде отива свободата?
Просто, няма свобода извън посоката на вятъра, остава ти да си "свободен" по посока на вятъра  :2funny:  ако можеш  :P
Title: Re: За Свободомислието
Post by: nova on април 10, 2006, 01:28:58 pm
да сме ветропоказатели- главна цел и висше щастие


Ба м.... му. И к'ва стана тя.
Общо взето голяма обърквация настана... :uglystupid2: ;D :2funny:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 10, 2006, 01:55:53 pm
да сме ветропоказатели- главна цел и висше щастие

Ба м.... му. И к'ва стана тя.
Общо взето голяма обърквация настана... :uglystupid2: ;D :2funny:

Хахахахахаха!!!
Е те това е то свбодомислие! :2funny:
Нова, ...  :smitten:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: velaskes on април 10, 2006, 02:11:08 pm
Пак с примера за храната. Нека да се запитаме как би се отнасял към нея един човек, който е достигнал просветление. Непривързаността му ще се изразява в следните неща. Няма да го е грижа какво точно яде, само да става за ядене. Ще яде само когато е гладен. Няма да преяжда. Когато храна липсва ще търси начини да си я набави, ако е избрал да живее в материалния свят. Но няма да причини зло на никой при набавянето й. Най-вероятно такъв човек гладен няма да остане, тъй като ще е много ценен с нещо за другите и това ще му носи отплата и благодарност. Все пак ако няма какво да яде най-вероятно ще понася търпеливо глада.
 :)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 10, 2006, 03:13:16 pm
.... а по въпроса за вятъра ...човек може да се опитва и пластмаса да яде, поради "свободния си избор", но дали ще оживее след това е друг въпрос ...
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 10, 2006, 03:29:37 pm
Velaskes, и ти ли, Бруте?!  ;D
Айде тогава и теб да те почна:
... Нека да се запитаме как би се отнасял към нея един човек, който е достигнал просветление.
Ти да познаваш такъв човек?

Quote
Непривързаността му ще се изразява в следните неща. Няма да го е грижа какво точно яде, само да става за ядене.
Aйде да уточним първо какво "става за храна". И Буда си похапвал пясък накрая, ама аз не бих пробвала. Въпреки, че ... знам ли - ако и аз съм толкова гладна, колкото предполагам, че е бил той тогава, може и да го проям този пясък.
Сещам се в момента за един пример с двама полинезийски вождове. При тях се е считало за недопустимо да си мръднат пръста за нещо. "Подчинените им" ги хранели задължително. И когато отказали да го правят, те умрели от глад, защото било "под достойнството" им да се нахранят сами. Дали това не са го приемали като "действие на просветлен"?

Quote
Когато храна липсва ще търси начини да си я набави, ако е избрал да живее в материалния свят.
Че къде другаде да живее? И дали той си го е избрал?

Quote
Но няма да причини зло на никой при набавянето й. Най-вероятно такъв човек гладен няма да остане, тъй като ще е много ценен с нещо за другите и това ще му носи отплата и благодарност.
Ако почнем темата за "причиняване на зло при набавяне на храна"... отиде та се не видя. А за това, че някой ще му се отблагодарява на човека... гаранция, че ще си умре от глад!   ;D  

Quote
Все пак ако няма какво да яде най-вероятно ще понася търпеливо глада.
Докога?
Докато гладът не надделее дотолкова, че да е готов да "причини зло" за набавянето на храна. Тогава какво излиза? Не е ли "зависим" от храната, след като тя е в състояние да обърне цялата ти ценностна система с хастара навън?
... в крайна сметка и Буда не е издържал само на пясък... пък после измислил "средният път" за извинение.  :2funny:  Вярно, чисто човешките нужди до гелеми мъдрости водят - спор няма.  ;)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 10, 2006, 03:50:46 pm
Windy, не разбрах, ти би ли се опитала да ядеш пластмаса или камъни или нефт .... след като имаш свободния избор да го направиш? Ако не, какъв свободен избор можем да имаме в абсолютния смисъл на думата свобода. Имаме свободен избор в рамките на ядливите субстанции и при наличието им. Е след като има и едно ограничение, за каква свобода говорим ... и това е само за храната .... а за физически и психически способности и потребности да не говорим .... Смешно е да се говори за абсолютна свобода на земята, наистина.
Това, което можем да постигнем е непривързаност, т.е. да не обръщаме особено внимание на това какво ще ядем, дали сме в безопасност, дали някой ни обича, дали ни уважават и дали сме развили докрай Аз-а си, а това съвсем не е невъзможно  ... даже не бих го нарекла стигане до просветление. Това е просто пълно доверие във Висшите сили/Висшия закон, (може би дори усещане на връзката ни с Висшите сили) че се грижат за нас, както и че ние се грижим добре за себе си и ако нещо неприятно се случи в този живот, значи има за какво, пък и този живот в крайна сметка не е единствения .... но за този, който няма това доверие/вяра във Висшите сили и себе си, нищо не може да се направи.
Title: Re: За Свободомислието
Post by: izgrev on април 10, 2006, 03:54:36 pm
Quote
Velaskes, и ти ли, Бруте?!  
Айде тогава и теб да те почна:
Абе нали това беше форум за разговори и други такива благородни неща. Как да се почваме? Със, или без......
Или може би, който не е с мен е против мен.
Title: Re: За Свободомислието
Post by: velaskes on април 10, 2006, 04:18:54 pm
Уинди аз няма да споря с теб и да се опитвам да те убеждавам. Въпроса е до вяра. Всеки избира в какво да вярва сам. Ти имаш своя позиция и аз я уважавам.  :P ;)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 10, 2006, 04:58:49 pm
Windy, не разбрах, ти би ли се опитала да ядеш пластмаса или камъни или нефт .... след като имаш свободния избор да го направиш? Ако не, какъв свободен избор можем да имаме в абсолютния смисъл на думата свобода.
Не. Разбира се, че не бих.
Е, малко по малко ще си дойдем на думата - ние НЯМАМЕ свободен избор.
Всяко едно решение, което взимаме през живота си, е продиктувано от някакво минало знание/ опитност. Въз основа на този минал опит/знание ние изграждаме "система за поведение". И това е нещото, което ни осигурява възможност за оцеляване.
Можем да имаме т.нар. "свободен избор" в рамките на нашия собствен модел за поведение/оцеляване, но това изобщо не е свободен избор.
Ако трябва лично аз да направя "свободен избор", ще тегля една .... на всичко и ще се забия в някоя планина, далеч от хората (поне докато и това не ми омръзне и не реша нещо друго  ;D ).

==========================================================
Izgrev, ние сме се почнали вече. Само, че принципът не е този (който не е с мен, е против мен). Аз поне никога не съм "за" или "против" хората, а "за" или "против" определено мнение. Мога едновременно да се радвам на някои хора и да "нападам" същите...  взависимост от конкретното изказване. И на теб ти се радвам, ама понякога си го търсиш. :P

==========================================================
Velaskes, то и аз я уважавам твоята позиция, но това не бива да пречи на спора.  :2funny: :crazy2:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 12, 2006, 01:50:25 pm
Абе хора, какви са тези "пълни освобождавания от всякакви привързаности"? Здраво сме си вързани за земята и туй то!
Я си представете човек без никакви желания и стремежи. Седи си като зеленчук в поза "лотос" и толкова. Знаете ли аз какво си представям? Един МЪРТЪВ човек.  >:D :P
Windy, ето едно кратко текстче, специално намерено за теб по въпроса за привърването - гледната точка на будизма. Откъсчето е прясно извадено от книгата "Лотосът и Квантът" дето вчера беше качена на сайта:

" ..... целта на будизма е да разсее привързаността ни към реалността на онова, което се проявява пред нас: съществата, събитията, нещата, самите ние. Тъй като от момента, в който ние се привързваме към нещата като към постоянни и трайни, ние смятаме, че те имат способността сами по себе си да ни доставят удоволствие или страдание. По този начин ние приписваме на обектите и на съществата характеристики - мой или на някой друг, хубав или грозен, приятен или неприятен, - които не са нищо повече от понятийни етикети. Както обяснява Дхармакирти3:

Когато съществува Аз, съществува и съзнание за
другия, от Аза и от „другия" се поражда привързаността
и отвращението, а от съчетанието на тези две неща произхождат всички злини.

В този контекст будисткият подход не цели да детерминира масата и заряда на частиците, а да разруши понятието за трайност и за постоянство на нещата, така че да не бъдем уловени в механизма на илюзиите, причиняващи нашите страдания."


Иначе си права за "Мъртвия човек".  Въпроса е за какво е мъртъв - според мен за материалното съществуване, но именно заради това, той е повече от жив за духовното си съществуване ..... (така разправят де, аз хич не седя в поза "лотос"  ;D А и някои казват, че имало голяма разлика между седенето в поза "лотос" и медитацията.  ;D)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 12, 2006, 03:06:20 pm
Ммм...не. Под "мъртъв човек" нямам предвид "мъртъв само за материалния свят". Човекът без желания и стремежи си е мъртъв откъдето и да го погледнем... и колкото и да си го въртим.
Защото желанието за "духовно развитие" пак си е желание (а не само желанията, свързани с материални неща). Ако ти например нищо не искаш от живота/себе си/каквото и да е... за какво живееш? ::)
Всеки иска нещо - просто е. Едни си искат любимите вещи, други искат емоции, трети - "духовни работи"...  Но винаги има нещо, което да ни "осмисля живота"... пък всекиму -смисъл според желанията.  ;)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Dani on април 12, 2006, 03:11:04 pm
Quote
какви са тези "пълни освобождавания от всякакви привързаности"? Здраво сме си вързани за земята и туй то!
Да, наистина сме здраво вързани за земята. Става дума за освобождаване от привързаностите към нашите ограничени представи за света ни. Това означава - да не страдаме, когато се налага да променим мнението си или представите си за нещо или някого;
- да не държим желанията ни да се реализират именно във вида, в който си ги представяме днес;
- да не зависим от мерките си за добро и лошо, а да приемаме случващото се около нас като единственото най-добро нещо, което е могло да ни прати съдбата.
- да не изпитваме вина, да не приемаме лично нищо и да не правим предположения ....
нещо такова :)

И от опит знам, че когато успеем да се освободим от тези привързаности, започваме да ЖИВЕЕМ. За мен мъртвият човек е именно този, който настоява да живее в своя измислен свят на правила и желания, а не се "слива" с реалния живот около себе си - тук и сега.
"Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. Затова се нарича „the present"  (настояще)." Д. Чопра  O0
за тези, които не владеят англ. - думата present означава подарък и настояще. :)
Ами аз ,например, не искам нищо - благодаря за това, което имам сега и за това, което ми се случва и правя всичко, което мога и само това, което мога да направя в момента.
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 12, 2006, 03:53:15 pm
Съгласна съм с Дани.

Защото желанието за "духовно развитие" пак си е желание

Аз май от това желание трябва да се отърва в момента .... правя някакви опити, даже в някои моменти изобщо не ми пука за духовните работи,  ;D  но ....
Windy, повечето хора май ще кажат, че човек трябва просто да се движи в златната среда - не да няма желания, а просто да не е привързан, закован, закотвен, залепнал и т.н. за съответните си желания и стремежи .... :)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 12, 2006, 04:08:59 pm
Тъй де, тъй... аз пак съм съгласна ... на теория.  ;D
Обаче на практика друго ми се получава. Нещо ми бягат коловозите на "средния път" - или съм в левия храсталак, или съм в десния ров. Общо взето, през "средния път" минавам само колкото да стигна в другата крайност.  :2funny:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: nova on април 12, 2006, 04:11:28 pm
Сещам се за махалото винаги, когато си помисля за диаметрално противоположните неща мъка радост и т.н. Значи: колкото повече и по-далеч от равновесната точка лашкате махалото толкова по-далеч ще иде то при обратния си път. Колкото повече са стремежите/по-възвишени например/ толкова повече разочароващи биха били резултатите, защото равновесието няма как да не се възстанови. Колкото повече търсиш щастието, толкова по-нещастен ставаш.
Та мисълта ми е да не засилваме прекалено махалото в положителната посока, защото то неминуемо се връща и ако не сме готови да го посрещнем...
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 12, 2006, 04:12:46 pm
 ;D
"Животът повелява умереност и трайност, а какво се получава - от крайност пак във крайност" ... беше казал някой, може би Шекспир, може би някой друг ...  ::)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 12, 2006, 04:15:22 pm
Колкото повече търсиш щастието, толкова по-нещастен ставаш.

 O0 Абсолютно точно. Обявявам търсенето на щастието за окончателно прекратено  :2funny:
Тогава ни остава да сме само в естественото си състояние, което ако си изчистим главата от мисли е ... пак щастие.  ;)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 12, 2006, 04:32:01 pm
Я да се пробвам аз пак да си рекна това, дето ми е на ум, пък дано този път ми се получи по-добре с обяснението...  :-\

Не мислите ли, че точно "средният път" е мъртвия? И за по-визуално - да вземем примемра с махалото: Когато то е в крайна точка (която и да е), трябва да се върне в противоположната на нея точка. И така се получава движението. Ако то увисне надолу - ще е в покой. За мен това е въпросната "мъртва точка".
Така, че ... движение да има! Пък ако се засили прекалено много - тогава ще му мислим.  :crazy2:
 >:D >:D >:D
Title: Re: За Свободомислието
Post by: izgrev on април 12, 2006, 04:32:48 pm
Винаги съм си мислил, че селските и градските чешити са най щастливите хора! Сега това се потвърждава.
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Filomed on април 12, 2006, 05:35:41 pm
Скъпи и добри хора,
Свободна ли е онази мисъл, която не преминава в дейстие?
Свободна ли е онази мисъл, която не поражда светлина?
Свободна ли е онази мисъл, която не ни свързва с Твореца?
Свободна ли е разрушителната "мисъл"?
Свободна ли е формално "свободната" (от външни ограничения) мисъл?
Свободна ли е мисълта, която се задвижва от нашите неосъзнати страхове?
Или онази, която се задвижва от нашата неосъзната суета?
Или от нашата непризнавана завист? Или от нашата потисната и прикрита алчност?
Свободата на мислене самоцел ли е?
Истински свободните мисли не пораждат ли истински добри думи и добри дела! Свободата и доброто не вървят ли ръка за ръка? Не мислите ли, че нашата "свобода" често пъти се оказва нашата неосъзнавана несвобода?
Нали всяка наша мисъл се материализира - светлите като градеж, а тъмните - като разрушение?! В разрухата не откриваме ли праха на нашите "свободни" илюзии?
"Свободата" на разрушение отговаря ли на законите на Любовта, която е рожбата на Свободата?
Не се ли ражда Любовта именно от Свободата, а не от произвола, не от хаоса, не от безцелното "всичко-правене"? Как мислите вие?
Със светли мисли за всички нас,
ваш Филомед
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Dani on април 12, 2006, 05:47:04 pm
Когато отклоняваме махалото, ние се опитваме да спрем или променим посоката на естествения ход на нещата и да го подчиним на нашите желания. Желанията ни са мъртва картина на това, което би могло да се случи в наша полза. Значи мъртвата точка е желанието - движението е животът без нашите желания. Пролетта си настъпва и без ние да го искаме, нали  ;D

Махалото се връща върху нас със същата сила, с каквато сме го отклонили, за да ни предпази от повторна агресия срещу естествения ход на събитията. Болката сме си я изпросили.  ;D
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Dani on април 12, 2006, 05:57:49 pm
Quote
Свободна ли е мисълта, която се задвижва от нашите неосъзнати страхове?
Или онази, която се задвижва от нашата неосъзната суета?
Или от нашата непризнавана завист? Или от нашата потисната и прикрита алчност?
O0 Благодаря! Свободна е онази мисъл, която не е обременена от схеми, правила, желания, амбиции, страхове и т.п. Свободна е мисълта, която е в състояние да приеме с Любов света днес и тук какъвто е.  :smitten:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 13, 2006, 07:31:57 am
Не знам коя мисъл е свободна, но на мен най-добре ми е било в някои моменти, в които главата ми е била ама съвсем изпразнена от мисли.  :D Единствената мисъл, която може да ме доведе в подобно състояние е мисълта за любовта ми към някой, нещо .....  ::)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 13, 2006, 10:44:19 am
Не знам коя мисъл е свободна, но на мен най-добре ми е било в някои моменти, в които главата ми е била ама съвсем изпразнена от мисли.  :D Единствената мисъл, която може да ме доведе в подобно състояние е мисълта за любовта ми към някой, нещо .....  ::)

Извод: Любовта ни кага да оглупяваме.  :2funny:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Dani on април 13, 2006, 05:10:45 pm
А сигурни ли сме какво означава "умен"?
 И защо ли народът има преносно значение на думата "умник" с ироничен оттенък?
Умният винаги ли е мъдър?
Дали непрекъснатото "мислене" не ни пречи да чуваме и виждаме Истината? Дали нашите мисли не заместват това, което Е с това, което ние си изМИСЛяме?
 
Title: Re: За Свободомислието
Post by: wind on април 13, 2006, 08:07:22 pm
А сигурни ли сме какво означава "умен"?
Да - дотолкова, доколкото можем да бъдем сигурни за значението на всяка друга дума.

Quote
И защо ли народът има преносно значение на думата "умник" с ироничен оттенък?
Народът ни има много други думи, които употребени в преносен смисъл, означават собствения си антоним.  :P

Quote
Умният винаги ли е мъдър?
Не. А какво е "мъдър"?

Quote
Дали непрекъснатото "мислене" не ни пречи да чуваме и виждаме Истината? Дали нашите мисли не заместват това, което Е с това, което ние си изМИСЛяме?
Разбира се, че нашите мисли си изМИСЛят нещата. Но не всяко мислене е измисляне.  :coolsmiley:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: reply on април 14, 2006, 12:35:43 am
тук мога да цитирам едно приятелче (rammon) "няма глупав и умен-въпрос на гледна точка е..."
а дани...в крайна сметка всичко Е такова,каквото си го измисля и съответно направя...едно от нещата които съм научил от живота е че такова животно като "константа" няма...(май :) )  така че всичко Е такова каквото аз го направя(нека не забравяме 4е за да го направя реално първо трябва да го изМИСЛя  :) ) фактически Е-то излиза че е различно за всички  ;D ... something like that  8)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on април 14, 2006, 07:48:33 am
Пoздравления, Reply!!! И за кирилицата и за мисълта! Защото и на мен ми е много хубаво да не мисля, но времето, което прекарвам в такова състояние е пренебрежимо малко в сравнение с времето, което прекарвам в МИСлене. Може би и тук трябва да има баланс на периоди на мислене и периоди на немислене (сигурно затова са "изМИСлени" молитвите и медитациите) ... че пък от много мислене се изперква  :crazy2:
Title: Re: За Свободомислието
Post by: dimoff on май 16, 2006, 11:15:51 pm
do tuk dobre:) pisha na latinica no az ne sam svarzan s pravila i normi i se chustvam svoboden da pisha kakto namerq za dobre :)Iskam da vi pitam neshto koeto vidqh v edin drug forum i mnogo me iznervi:)Stavashe vapros za gnosticizma i dali chovek se chustva po svoboden kato vqrva slqpo ili kato tarsi s uma si otgovor na vaprosite .Koito spor mi se vidq kraino glupav ,no vse pak izchetoh do krai:)Iskam da chuq i vasheto mnenie tai kato mi pisna ot religiozni fanatici koito sa kato zabludeni ovce i chakat na gotovo reshenieto na vseki vapros da im bade spusnat ot nqkakvi polulicenzirani duhovnici i otrichat sichko koeto ne e kazano ot ustata na dqdo pop .Mislata mi beshe -ne e li sichko v koeto vqrvame v nas i sichko koeto tarsim ne se li sluchva s nas zashto trqbva da tarsim talkovateli na neshta koito i sami znaem:)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on май 17, 2006, 07:34:52 am
Моя отговор на твоя въпрос, Dimoff е следния:  :) Аз лично не понасям никакви свещенници и църкви и мразя някой да ми каква какво да мисля и в какво да вярвам и никога не бих вярвала сляпо ... винаги съм предпочитала да използвам собствения разум и от известно време знам, че истината е вътре в мен. Но, все пак, има два други важни момента ... единия е, че не всички хора могат да разчитат на себе си, чувстват се слаби и несигурни и предполагам са им нужни свещеници или някакви гурута ....а другия е, че колкото и да вярвам само на себе си, мисля, че в историята на човечеството е имало доста по-съвършени и напреднали същества от мен и нищо не ми пречи да изследвам задълбочено преданията за тях или книгите написани от тях и да сравнявам прочененото с преживяното от самата мен и вътрешния ми глас.... т.е. трябва да има някаква светлина, която да виждам накрая на пътя, по който вървя .... Истината знам, че е вътре в мен, ама как да достигна до нея  ..... дали ще мога да се сетя сама  ???
Title: Re: За Свободомислието
Post by: Dani on май 17, 2006, 12:05:30 pm
 O0 O0 O0 Пчеличке, сестричке  :smitten:
Quote
ne e li sichko v koeto vqrvame v nas i sichko koeto tarsim ne se li sluchva s nas zashto trqbva da tarsim talkovateli na neshta koito i sami znaem:)
Чудесно казано! - да! не АЗ вярвам, а НИЕ вярваме, не то е в МЕН, а то е в НАС!  Затова ние откриваме в себе си скрити истини и хоризонти и неизползван потенциал, когато се свържем помежду си - по всички възможни начини... :smitten:
Добре дошъл сред НАС, Dimoff.  :)
Title: Re: За Свободомислието
Post by: bee on май 17, 2006, 03:48:32 pm
 :D
Днес се почувсвах много ясно свързана с няколко човека и бях неизразимо щастлива ..... мисля, че крачката от няколко човека до цялото човечество не е голяма .... просто трябва да упражняваме мисълта, ... усещането за любов ежедневно,  ... ежечасно .....  :smitten: