ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: poli565 on май 15, 2006, 03:13:18 pm

Title: за справедливостта
Post by: poli565 on май 15, 2006, 03:13:18 pm
Справедливостта е въпрос, който заслужава своята дискусия! Има ли :angel:  или няма >:D справедливост според вас
Title: Re: за справедливостта
Post by: shmati on май 15, 2006, 03:34:12 pm
poli565, голям си провокатор да знаеш :) не е справедливо  :):):)
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 15, 2006, 03:37:09 pm
това надявам се е комплимент
Title: Re: за справедливостта
Post by: orchid on май 15, 2006, 03:48:24 pm
Какво е справедливост въобще? Може ли да има отговор на този въпрос? От опит знам, че всеки за себе си е прав, но не е по-прав от другия. Всеки има своите причини да извърши нещо и никой "съдия" не може да каже, дали той е прав или крив защото ние като хора (грешни същества) отсъждаме от своята гледна точка. Невъзможно е да обхванем нещо от всичките му страни и във всичките му проявления.
Справедливостта за мен сякаш е понятие излязло от типичен американски филм със щастлив край ("Патриотът")
Аз бих заменила справедливостта с толерантност, защото толерантността винаги те прави по-добър  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 15, 2006, 03:52:44 pm
Тезата ти е перфектна и съм напълно съгласна с нея. Но не мога да разбера какво общо има справедливостта с толерантността,защото да толерираме една от двете страни в даден спор въобще не е справедливо
Title: Re: за справедливостта
Post by: orchid on май 15, 2006, 04:05:31 pm
Идеята е че да съдим някого (т.е. да определяме действията му като справедливи или несправедливи) е прекалено лесно (просто си го прекрваме през главата, през своята призма), но ако за нас и за някой друг това носи позитиви, за тети то ще носи негативи и така в крайна сметка пак не е справедливо. По трудно е, но много по-благородно да приемем останалите такива каквито са. След като сме просто хора и не можем да претендираме да бъдем съдници (повярвай ми така е), то нека бъдем толерантни и приемем другите около нас с техните предимства и недостатъци, та нали и ние сме толкова грешни колкото тях  :angel:
Малко е объркано, но се надявам да си ме разбрала  ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 15, 2006, 04:13:20 pm
Разбрах идеално и съм съгласна, за всяка страна справедливостта има различно лице, а хората не са достатъчно дорасли за да определят кой е кой е в спора и затова не биха могли да отсъдят кое е справедливо.
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 16, 2006, 10:18:53 am
какво разбираш под справедливост? странна дума си избрала, предполага осъждане, което е справедливо или не е, или говориш за самия живот? И в кой смисъл дали е справедлив живота? Ами хората?

Въобще , защо задаваш такива общи въпроси основани на собствената ти оценка? Ако искаш да знаеш нещо конкретно- питай. Сподели защо задаваш тези въпроси, какво е твоето мнение, има ли контекст питането ти или просто ти е минало през ума ей така..............?

Ако искаш адекватни отговори ;) ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: nova on май 16, 2006, 11:26:19 am
Колкото хора толкова справедливости. Ако пък и вземеш предвид етапите, през които минава всеки човек и за които са верни разни истини и справедливости, става вече множко. Така че, както виждаш справедливостта съществува, че и с лопата да я ринеш. Доброто - също. За истините пък да не говорим...

Това от мен дечко ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 16, 2006, 01:10:36 pm
 :2funny: То и понятието дечко е субективно - зависи откъде гледаш  :2funny:
Винаги съм смятала, че справедливостта не е наше човешко задължение и затова съм я оставяла на нашия Създател. Вярвам и съм се убедила и от опит, че тя е един от законите на Вселената ни.  Нашето съзнание не е в състояние да  разбере реалната справедливост, защото то е само малка частица от цялото и не може да обхване и проследи всички причинно-следствени връзки...
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 01:47:36 pm
divine спрведливостта е странна  дума и искам да разбера мнението на хората за нея.
А адекватни отговори всеки иска. Тъй че да чуя вашето мнение ако обичате ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 16, 2006, 02:51:56 pm
divine спрведливостта е странна  дума и искам да разбера мнението на хората за нея.
А адекватни отговори всеки иска. Тъй че да чуя вашето мнение ако обичате ;)

щом ти не отговаряш и аз няма пък  ;D ;D
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 03:04:05 pm
А ти искаш отговор от мен.
е хайде първо ти, все пак аз попитах   :knuppel2:
Пък ако не и първо аз мога  ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 16, 2006, 03:28:36 pm
Справедливостта е въпрос, който заслужава своята дискусия! Има ли :angel:  или няма >:D справедливост според вас

ИМаааааааааааааааааааааааааааааа!!!

и кво ?
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 03:33:18 pm
Еми нищо според теб я има ок.
и за мен я има, ама някъде се е изгубила по пътя!
Ето това исках да разбера. Все пак затова е и анкета,за да разбера за хората има или няма справедливост
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 16, 2006, 03:41:14 pm
трудно е да приемеш Живота в неговата цялостност -и с доброто , и с лошото , което ти предлага. Трудно, но не е невъзможно.
Всеки следва своя път, всяка душа избира сама изживяванията си  - другите , около нея или страдат , или приемат  решението на душата да напусне тялото със смирение и разбиране.

Нищо не е случайно, нищо не е безнаказано, нищо не може да се случи против законите на Вселената , защото е невъзможно - най-малко хората имат сила да ги нарушават.

Душите ни са безсмъртни - просто сменяме формата и земните животи , в един безкраен , съвършен цикъл наречен ЖИВОТ.

Горе главата Поли !!! O0 O0 O0
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 03:52:39 pm
Да разбира се  O0
Винаги главата горе, тя не есъздадена да да се скланя!  :coolsmiley:
И вселената си знае работата , така че ...    ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: velaskes on май 16, 2006, 08:33:25 pm
Нещата във вселената(сякаш знам нещо за вселената, ама по моето скромно мнение) свързани с твоя въпрос действат на един основен принцип - ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО, в буквалния смисъл. Когато нараняваш друг ти нараняваш сябе си, тъй като друг няма, ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Един ден този който е наранил друг ще пожелае да се постави на мястото на наранения, за да изпита как се е чувствала неговата жертва. Никой няма да го принуди, той сам ще пожелае. Ще вземе живот, който ще му даде такъв низ от изпитания.
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 08:53:10 pm
ХММММММММ   Интересна теория.
Само един въпрос.   ?????????????Кога ще дойде този ден???????????????   
Защото аз се самнявам някой сам да пожелае да се почувства жертва.                      
Title: Re: за справедливостта
Post by: ramus on май 16, 2006, 09:33:41 pm
Aмииииии....

очевидно не си се вглеждала внимателно във масовите "игрички" на хората около себе си /може би и твоите/...
Най-разпространената роля при повечето хора е именно "жертвата".
Нима не виждаш колко много хора им "харесва" да се изживяват точно така?
 Това са просто роли в "играта на преживявания" в битието на всеки човек и това е съвсем естествено, защото тази роля я учим и "попиваме" тогава, когато сме били деца и тогава тя ни е "най-близо" до нашата същност.
И защото на онзи, който "търси ролята на жертвата" често му "отговаря" пък такъв, който пък има нужда от "другата" роля - на хищника, на силния, на даващия, на помагащия...
Това са все игри от живота ни... на всички...
Достатъчно е да погледаш по-внимателно деца, когато играят - как лесно се намират по "роли" - Стражари и апаши, доктор и болен, майка и баща, и т.н.
После ние си ги играем в живота. Само дето са ни по-модифицирани игрите на възрастните... И играчките са ни по-скъпи - нали всички знаете магическата фраза - "кеф цена няма''.

Колкото до това дали има справедливост.
Ами това е нашата "човешка" дума на понятието "баланс"... ама разбрано на всеки както му се иска. Та затова отдавна съм установил за себе си, че справедливост НЯМА - Не е нужна щото е измислена. Нарича се Баланс и баланса не може и няма как да го няма защото Вселената си е една саморегулираща се система. Да - има движение, именно защото "баланса" който е пред очите ни "изглежда че се "нарушава" главно защото се фокусираме върху явленията от живота, особено тези, които са свързани със нас самите / преживяванията ни/.
Да си представим че сме на детска площадка и гледаме люлки от тези, които са една дълга тръба хваната в средата - като везна и на двата й края седят децата и се люлеят - нагоре надолу.
Ако гледате само едната половина без да си давате сметка за другата, то наистина ще ви изглежда, че тя се люшка съвсем "несправедливо"... Но ако гледаме внимателно цялото / отстрани/ лесно се забелязва как то е в непрекъснат баланс, независимо, че е динамичен.
Та така...
Накрая искам да припомня на всички един афоризъм, дето всички сме го чували:
"Няма беплатни неща - всичко си има цена"... всичко си има последствия... просто някои хора им се иска всичко да става "веднага" и най-вече точно както те го разбират... като че ли Живота им е виновен, че те не "виждат" по-далеч от себе си.

 
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 09:43:41 pm
О да в живота всички обичаме да играем роли - особено на жертвите.
Но това са само роли. Кажи ми кога някой наистина ще пожелае да стане жертва
Title: Re: за справедливостта
Post by: velaskes on май 16, 2006, 09:50:25 pm
Кога ще дойде този ден???????????????                        

Денят е сега, тъй като всичко става в този момент, няма минало и бъдеще, няма време, няма утре. Представата за разполагане на нещата във времето е единствено конструкция на ума. Времето е илюзия. Всичко става едновременно в този момент. Насилникът и жертвата са едно и също нещо.

 

Title: Re: за справедливостта
Post by: ramus on май 16, 2006, 09:57:35 pm
Поли, Всяко желание е продиктувано от преживяване и е насочено към преживяване.
Всяко преживяване се реализира именно чрез "игра". Игрите на повечето хора им се струват "истински", ама само на тях самите. Ролите и живота са тясно свързани , Поли. Достатъчно е да се вживееш повечко в определена роля, но толкова дълбоко, че да се изгубиш в нея... Точно тогава за теб самата тази "роля" вече става "истина"...
Ето защо желанията, преживяванията и ролите са в непрекъсната връзка помежду си и обезпечават процеса, на който му казваме "сънуването" на Живота.
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 16, 2006, 10:01:39 pm
Е все пак живота трябва да се живее,, не да се играят роли.
Разбирам,че понякога хората имат нужда да играят такива,но наистина не е нужно чак да се изгубват в тях.
Title: Re: за справедливостта
Post by: orchid on май 16, 2006, 10:27:39 pm
справедливост НЯМА - Не е нужна щото е измислена
Хееее ramus пак озвучаваш мислите ми, пък аз колко се пънах да го обяснявам това  :idiot2:
Title: Re: за справедливостта
Post by: ToEmbraceATree on май 16, 2006, 10:51:36 pm
Веласкес, думите ти ме докоснаха, благодаря ти, че ми напомни... И на divine също благодаря!
Изпълвате ме с радост
Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 17, 2006, 08:02:49 am
Quote
Но това са само роли. Кажи ми кога някой наистина ще пожелае да стане жертва
Няма "наистина" - още дядо Шекспир го е знаел - "All the world is a stage and all the men and women - merely players." - "Целият свят е сцена и всички мъже и жени - просто играчи." Въпрос на време и житейски опит е да го осъзнаеш, да спреш да се идентифицираш с ролите си и да овладееш позицията на зрител-режисьор на егото си.
Няма по-голяма агресия от това да поискаш да станеш жертва. С този си "благороден акт" ти всъщност проявяваш гордост и презрение към всичко, с което те е дарил Създателя. Автоматично слагаш на хората около себе си етикета "мъчители" само защото не се подчиняват на твоята воля и не изпълняват желанията ти както на теб ти се иска, че не са такива, каквито ти ги искаш.
Quote
Колкото до това дали има справедливост.
Ами това е нашата "човешка" дума на понятието "баланс"... ама разбрано на всеки както му се иска. Та затова отдавна съм установил за себе си, че справедливост НЯМА - Не е нужна щото е измислена. Нарича се Баланс и баланса не може и няма как да го няма
Значи все пак справедливост има, но тя се нарича Баланс или както мъдро го е казал народа "каквото посееш, това ще пожънеш". Само дето не бива да се напъваме да преценяме и прилагаме справедливост - тя си е Божа работа.  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 17, 2006, 09:05:24 am
[Значи все пак справедливост има, но тя се нарича Баланс или както мъдро го е казал народа "каквото посееш, това ще пожънеш". Само дето не бива да се напъваме да преценяме и прилагаме справедливост - тя си е Божа работа. :smitten:

ммда, народът мъдро го е казал
Каквото повикало такова се обадило.
Де го чукаш, де се пука.
 ;D
Да не забравяме и това : Голям залък лапни - голяма дума не казвай.  :smiley6600:- Аз го разбирам така: Да не ползволяваш да бъдеш въвлечен в игричките на Егото, в безкрайните му драми и роли. Да си играеш играта тук и сега, със смирение и съзнание, да не губиш връзката.Да разбираш и приемаш основния закон "всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие".
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on май 17, 2006, 11:26:09 pm
Ако говорим за божествена справедливост,такава има и тя винаги побеждава и се утвърждава,но понякога след много време.Както е казано-"Бог забавя,но не забравя!".Човешка справедливост няма и не е възможно да има.Хората си въобразяват,че в демократичните общества тя е възможна,но това е илюзия.Правилата винаги и във всички общества се въвеждат от богатите,които държат властта и парите и на всеки е ясно,че те са винаги в техен интерес.На останалите човеци е оставена възможност да съществуват,но нищо повече.Ако понякога човешката и божествената справедливост съвпаднат,то е просто защото Царството на Кесаря и Царството Божие са се приближили и свързали в някакъв непонятен за нас пространствено-времеви момент.
Title: Re: за справедливостта
Post by: poli565 on май 18, 2006, 11:18:26 am
Evredika начина по който разсъждаваш е велик.     O0
Думите,които пишеш наистина имат смисъл!
Напълно съм съгласна с теб. ,,Бог забавя,но не забравя"
Title: Re: за справедливостта
Post by: reply on май 18, 2006, 12:06:14 pm
справедливост...може би има   но от гледна точка на нещо...било то на морал ценности  на его  ;) или нещо друго...абсолютна справедливост(каквато "би трябвало" да има в съда например) няма...или поне аз такова животно не съм видял...
то така като се замисля изобщо има ли нещо абсолютно???  O0
Title: Re: за справедливостта
Post by: bee on май 18, 2006, 01:48:51 pm
Няма нищо абсолютно, разбира се, Reply,... миличък!!!  :-*

Evridika, това за Царствата беше готино, :) и аз имам чувството, че се приближават понякога  ..... и че ще се приближават повече в бъдеще.  :)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 18, 2006, 06:17:20 pm
Quote
справедливост...може би има   но от гледна точка на нещо...било то на морал ценности  на его  Wink или нещо друго.
Според мен точно моралът, ценностните системи, егото, съдилището (т.е. законите на определено общество в определен етап от развитието му)... или нещото подобно гарантират НЕсправедливост, защото са изобретени, за да отнемат свободата и любовта на душата ни, да манипулират поведението и взаимоотношенията ни според интересите и разбиранията на "силните на деня".
Справедливостта винаги е абсолютна - всяко нещо, което ни се случва като резултат или следствие на наше действие или бездействие, мисъл или емоция е проява на тази справедливост....
Title: Re: за справедливостта
Post by: ramus on май 19, 2006, 10:14:13 am
Ех Дани,
Свободата и Любовта не могат да бъдат отнети... защото няма как...
Освен ако ние не играем в игра в която това се случва...
Т.е. можем да преживеем идеята, че ни ги "отнемат".

тва е лека "закачка" и по темата за Свободомислието. Щото според мен имат общо...

Мога да обобщя идеята си лаконично.../да опитам да видя дали мога  ;D ;D ;D/

Всеки "търси" онова, което не му достига "отвътре".
Онзи, който търси справедливост, просто не може да я намери у себе си и самия той е в "дисбаланс"...
Онзи който "търси" Свобода, Любов, Истина /и т.н./.... го прави именно настойчиво, точно когато най-не му достигат "отвътре".
                           =====ТЪРСЕНЕТО е функция на преживяването за НЕДОСТИГ... =====

Това е едно от елементарните наблюдения и обобщения в науката наречена САМОПОЗНАНИЕ.
Въпроса е, че можете да се възползвате - понеже сме "въвлечени в търсене", по това какво, кога и как го търсим, може да се "разбере" какво не ни достига - Чак тогава идва отговора на въпроса "ЗАЩО ТЪРСИМ?"
Title: Re: за справедливостта
Post by: ToEmbraceATree on май 19, 2006, 11:59:42 am
Ако търсенето е удоволствие, то не недостига е причина за него.
Title: Re: за справедливостта
Post by: nova on май 19, 2006, 01:00:02 pm
Ако търсенето е удоволствие, то не недостига е причина за него.

причина за кое?

търсене=удоволствие, защо търся, защото търсенето е удоволствие-->ако спра да търся ще спре удоволствието...в крайна сметка кое ме кара да търся? кое ми липсва при НЕтърсенето? липсата недостиг ли е? :uglystupid2:
Title: Re: за справедливостта
Post by: bee on май 19, 2006, 01:09:19 pm
хм .... а ако детето изпитва удоволствие от играта, то дали е търсило удоволствието /играта/ или просто попада в играта, ей така носейки се по течението на живота? Или няма да говорим за децата? А ако тоталното удоволствие, блаженство,  е липса на всякакво съзнателно търсене, не мислите ли, че доста търсене пада за един възрастен човек, за да стигне до състояние на тотално блаженство при липсата на всякакъв недостиг и липсата на търсене???
Title: Re: за справедливостта
Post by: ramus on май 19, 2006, 02:30:57 pm
Ама какво е толкова трудно за разбиране бе хора...
важен е смисъла - не думата.
Хайде да опитаме да погледнем по-абстрактно - т.е. по-общо.
Търсене и стремеж са синонимни думи по отношение на моя пост по-горе.

Търсенето може да бъде съзнателно или не, като несъзнателната "форма" можем да наречем "стремеж", а това Търсене за което вие имате предвид е от "интелектуалната" страна - но пак си е такова - израз на недостиг...
Недостига може да бъде на различни равнища - на физическо, на емоционално, на ментално... /само до тия трите имаме такова нещо като "търсене" - по-горните са с други характеристики и няма как да се говори за тях/

Да погледнем например на физическо равнище - в тялото възниква необходимост от нещо... и дава сигнал ->мозъка го интепретира и се включва програма за поведение, което да "коригира недостига"...

Аналогията с останалите "равнища" - емоционалното и менталното - са еднотипни в същността си. На помощ идва и същностното понятие "ПОТРЕБНОСТ". Когато има "потребности" има и действия за тяхното "наваксване".
Това, че най-често в разговорния език "търсене" означава главно версията със "задаването на въпроси", си е същия процес в основата си... Само дето имаме и някои особености свързани със сънуването - взаимодействията между "УМ" и ЧУВСТВА /преживяване/...

Разбира се че има и разлики, но те не са в същността - просто изказвам една обобщена идея - израз на осмисляне и наблюдения. Нищо повече. В нея има и прагматичен нюанс, защото ако се "хване" смисъла, стават ясни множество други явления породени от същия процес.

Възниква потребност ---> тя създава "импулс" за компенсация--->поведение за компенсиране - в него е включено и търсенето, желанията...
Поради несъзнателността/ като състояние на индивида/, се улавя само последната фаза на тази "верига от процеси".
Title: Re: за справедливостта
Post by: bee on май 19, 2006, 03:52:06 pm
Добре де, Буда сигурно е търсил, търсил, каквото там не му е достигало и го е търсил и медитирайки под едно дърво е достигнал до просветление. След като се е случило това, той е могъл да продължи да си седи просветлен под дървото, т.е тялото му да стои под дървото и душата му да отлети към някакви неведоми за нас светове/нива, но той какво е направил - върнал се е и е тръгнал да обяснява на хората в какви илюзии живеят. И защо мислите, че го е направил ..... защото нещо не му е достигало ли? Аз мисля, че защото е изпитал състрадание. Е, къде между "търсенето", "потребността" и "удоволствието" е мястото на състраданието?  ???

Понеже темата беше за справедливостта, а ние малко се отклонихме - ще се върна в правия път като кажа, че според мен на земята ще настъпи справедливост, когато станем едно общество от Буди  ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: nova on май 19, 2006, 04:06:06 pm
ма като го зачекнем и Буда хептен у ряката ойдохме.  ;D

Да си просветлен означава да осъзнаваш какво правиш/усещаш/чувстваш постоянно---това беше казано нейде.
Та какво му пречи на Буда да си е всякакъв, пък ний да си се пънем да си обясняваме действията му. Никой не казва, че да си просветлен значи да си "умрЕл" за света---точно обратното- ти си по-жив от всякога

така че... никаква антитеза не виждам тука.

А иначе--светло бъдеще ни пожелаваш, а Вее :P ;)?---"От всеки комсомолец- един Буда ,другари!!
Title: Re: за справедливостта
Post by: bee on май 19, 2006, 04:27:48 pm
 :-X
ще замълча временно, за да видя дали и Ramus няма да каже нещо интересно и после ще видя дали главата ми ще роди някакъв отговор ... ::)
Title: Re: за справедливостта
Post by: ramus on май 19, 2006, 08:16:09 pm
Не зная доколко ще е интересно - на някои от вас може би, на други не... ;D

За тези от вас, които биха погледнали по-задълбочено в темата за просветлените и Гаутама Буда, бих обърнал на вниманието им малко допълнително инфо. Не се смятам за голям експерт за биографията му, но поназнайвам нещичко.  ;D

Принц Сидхарта, колеги, е в много отношения различен, от образите, които му рисуват последователите и ревизорите на учението му. Тва е напълно обичайно и е съдба, която е споходила всички "известни" имена от неговата просветлена категория. Пази боже да имаш последователи...
На първо място той е бил изключително интелигентен човек със силна ментална нагласа. В това отношение е доста различен от Кришна примерно /който е бил със силно изразена астрална нагласа/. Това оказва голямо влияние на пътя му и на начина по който достига до просветлението.
Бил е изключително образован, и учен човек. От много богато и властно семейство.
С риск да разочаровам колежката Бее, ще кажа, че всъщност е точно обратното - той е "търсил" през целия си живот и именно затова не е получил просветлението. Сменял е учители, школи, учения, техники... и нищо.
И в момента в който той се е "отчаял" и загубил всякаква надежда, след като минава всички етапи от гняв и разочарование, именно с примирението се случва и великия миг. Точно когато мига на просветлението вече не е търсен и преследван. Това е и изключително логично от гледна точка на знанията, които съм разкривал пред вас, относно механиката и динамиката на вътрешния свят на хората.

Друго - Сидхарта е бил точно онзи тип хора, които днес малко подвеждащо се наричат атеисти. Днес атеисти се наричат всички, които не споделят общоприетите религиозни представи и канони за Бог. До скоро атеизма беше синоним на материализма. Но голямата ирония беше всъщност, че самия материализъм се оказа вярване, а материалистите се оказаха най-обикновени вярващи последователи. Като всички видове последователи между впрочем.
Връщайки се на темата ще кажа, че Сидхарта е бил от онези хора, които не са били вярващи. Отхвърляли са напълно всякакво преклонение пред каквото и да е... Не е имал никакъв кумир, никакъв идол. Смятал е, че вярването в каквото и да е, е просто една голяма заблуда, и е смятал, че чрез заблуди не може да се търси истината. /Не знам за вас, но на мен, когато се запознах с тази информация, ми се стори напълно логична и напълно вярна за мен. В този смисъл аз лично я преоткрих по-късно в живота си и я споделям напълно./

Както и повечето представители на този тип духовни хора, докато е вървял по пътя си, и след като получава просветление, и решава, да предаде на хората посланието си, той не е написал нито ред. Никакво писано слово. Но... с него е имало един много интелигентен и начетен индивид. Бил му е нещо като сянка... Винаги е присъствал на всички послания и беседи на Буда, и ги е записвал - дословно колкото е могъл и разбирал. В това отношение той е бил по-съобразителен от Исус, който е разчитал главно на устното си послание и силата на думите. Всъщност и на двамата впоследствие техните последователи така изопачават посланията, че ги правят почти напълно неузнаваеми от оригиналите си.

И последно - това, как и защо един просветлен се завръща отново към хората, като поема мисията си да бъде поредния посланик... не е ясно за никой освен за просветлените. Искам да обърна внимание колеги, на следното важно според мен наблюдение:
Постигналите просветление индивиди са във всякакъв случай РАЗЛИЧНИ от всички останали хора. Независимо, че те изглеждат като останалите люде, това са индивиди, които вътрешния им живот е качествено, повтарям КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧЕН от този на останалите спящи. Никой в света на спящите не може и няма как да си обясни и разбере какво, как и защо се случва при такива хора. Въобще не трябва да се правят паралели и аналогии с битието на нас - останалите.
Не че не може - когато човек се заиграва с мислите, представите и преживяванията си може всичко. Но за тези, които успяха да проследят написаното дотук, може би разбират какво искам да кажа. А то е че всеки паралел и аналогия да се използват представи за това, какво е просветления човек и какво е битието му, са напълно подвеждащи и могат да се използват само за манипулация и лични оправдания. За света на просветлените индивиди, ние спящите нямаме никакви инструменти - нито за разбирането нито за осмислянето, нито за думите им. Единственото съвременно "читаво" ... да го наречем лично ОПИСАНИЕ, е на О-ШО. Той оставя доста информация за просветлението си, както като за преживяването, така и за качествената промяна. Но така или иначе това няма как да бъде разбрано в дълбочина, освен от човек, който е на сходна вибрация и резонанс.

А стига толкова от мен по темата...
За тези, които биха искали да се задълбочат още повече препоръчвам тънката книжка на Херман Хесе "СИДХАРТА" - едно силно, стойностно и сериозно четиво. Бих казал, че е нещо като "задължително" заглавие за тези, които смятат, че са се отдали сериозно на духовните търсения, а не само на думи и представи.
Title: Re: за справедливостта
Post by: bee on май 22, 2006, 08:16:28 am
За света на просветлените индивиди, ние спящите нямаме никакви инструменти - нито за разбирането нито за осмислянето, нито за думите им.

Виждам, че на някои май им харесва да са спящи. И на мен ми е много изусително да си лежа на пода, да наблюдавам отминаващите облаци и да се наслаждавам на живота такъв какъвто е, и не че не го правя от време на време, но  ..... просто смятам, че това не е достатъчно. И смятам, че е абсурдно да се считаме за коренно различни и отдалечени от просветлените хора ....(Херман Хесе никога нямаше да напише "Сидхарта" например, ако смяташе така). С две думи смятам, че със здрава работа върху себе си ... повтарям върху себе си .... и здраво осмисляне на нещата, които преживяваме и  стремеж към съвършенство,  можем да постигнем много неща, а защо не и просветление .... Разширението на съзнанието обаче няма да стане ако не го търсим .... И изобщо ако все някой не търсеше нещо, света нямаше да е мръднал в разитието си .... а той мърда ... :)
Но както и да е, горното е само мое мнение, вашите мения са си ваши, ако сте напълно щастливи и доволни от тези си вярвания .... ок, всичко е наред. Къде щяхме да ходим ако нямаше "леки разминавания"? :)
Title: За уважението ми към хората...
Post by: ramus on май 24, 2006, 10:30:58 am
Искам да допълня някои неща от предишния ми пост.
Аз да ви кажа, имам една лична техника, свързана, със постовете ми. Периодично ги препрочитам, през различни интервали от време, в различни моменти, свързани с ежедневието ми. Тва ми носи някои неща свързани със самия мен, както ми дава възможност непрекъснато да преразглеждам както написаното, така и и всичко от което то произлиза...
Както и да е...
Но четейки няколко пъти вече горния си пост за Буда, както и някои други открих нещо, което съм пропуснал и с което определено аз лично виждам нещо като "недостатък" в излагането на гледната си точка. Това, което реших да напиша сега, не е продиктувано от каквато и да е забележка, или намек на някои от вас с които контактувам редовно. Просто тва си е лично от мен, защото открих едно "несъответствие" в написаните от мен думи и уважителното ми отношение към всеки човек и неговото АЗ... Не го правя със цел извинение, не се чувствам задължен към никой и към нищо, освен към себе си... И понеже темата е за Справедливостта сега искам пред вас да кажа следното:

Много често в постовете си изказвам различни мнения, но като че ли малко тенденциозно и несправедливо /!!!/ ми се струва изразеното ми отношение към хората, които в постовете си наричам общо "последователи" и "вярващи".

Искам да поясня, че изразеното мнение в тези ми писания не е израз на презрение, ирония, осмиване или каквото и да е омаловажително отношение към тези хора, които живеят във световете на вярванията си. Тва е нещо, което всички хора носим в себе си. С него получаваме първите си идеи, първите си отношения, първите ни емоции, преживявания. Дава ни утеха в моментите когато се нуждаем от нея, дава ни сила, увереност... Именно тогава, когато за нас тва е в недостиг.
Хората, които са последователи и вярващи са повечето хора на това място, което ние наричаме планетата Земя, както са и почти всички от нашето ежедневие. Всеки човек има своя мисия в живота си - който и да е от неговите "поредни" животи. И тази мисия се определя от най-основното нещо - собствената му идея за това "кой е ТОЙ". Тя пък зависи от етапа в неговото развитие.
А в пътищата си в развитието всеки човек е в различно място.
Никой човек не може да знае наистина другите хора къде са в пътя си. Нито аз мога да кажа за другите хора и ВАС в частност, нито ВИЕ можете да "знаете" за мен.
Единственото което е възможно е, да стигнем в положение за да знаем ЗА СЕБЕ СИ.
Това е нашата лична отговорност - според мен.
Само според мен!!!
Аз се стремя в живота си да бъде така и става въпрос за моя живот, и за начина по който съм избрал да го живея и "изпълвам" със себе си.
Това не може, не е нужно, а и няма как да се отнася за другите хора и аз си давам сметка за това.

Също така зная, че никой "избор" във Вселената не се повтаря, както и че това е напълно "излишно" за нея. Всеки един от нас участва в големия спектакъл на Вселената именно защото той самия е приел да "изпълни" една от многото, но различни роли.
Една от основните правила които сме открили ние хората занимаващи се със самопознание е следното - Във Вселената се реализират ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Те са безкрайни, защото тя самата е безкрайна. Но в даден момент за да се реализират всички възможности няма как и не е нужно да има повторения. И защото реализираните ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ правят онова, което се нарича качеството ЗАВЪРШЕНОСТ.
И благодарение на това Вселената е онова, което е нашата съзнателна или несъзнателна идея за БОГ -
Пълнотата - израз на взаимодействие между съвършенство и несъвършенство
- на абсолютните и проявените неща -
- на безкрайността и пространството-
- на вечността и времето-
- на празнотата и материята-.

 Може би за повечето от вас тези общи приказки са твърде далечни, но въз основа на тях аз възнамерявам да изразя благодарността си към всички вас, към всички хора... защото благодарение на всички вас аз съм този, който съм сега.
Въз основа на това, че всеки един от ВАС е избрал да реализира чрез ЖИВОТА си онова, което аз не съм избрал.
И това се отнася за всеки един от ВАС спрямо другите хора и другите "НЕЩА"... Защото всички НИЕ сме едно и заедно сме се събрали в "името на единството на Вселената" ние да "изиграем" чрез животите си нейното "РАЗДЕЛЕНИЕ"...
Според мен...само според мен!!!

Пак според мен  - Всеки един човек е най-важното нещо във Вселената и въз основа на това всеки един човек е "НАЙ-ВАЖНИЯ" за нея, защото ПЪЛНОТАТА, приятели, няма да е такава, ако един "условен елеметн" от нея липсва или не е това, което е...
 Ето защо без всеки от нас ВСЕЛЕНАТА НЯМАШЕ ДА Е ОНОВА, КОЕТО Е - ПЪЛНА, БАЛАНСИРАНА и ЗАВЪРШЕНА.
Всеки един условен елемент носи "ЦЯЛОТО" в себе си, и без него не може да има "ЦЯЛО" и "ЕДНО".
Всеки един от НАС това го прави чрез живота си и независимо какво се случва в него, независимо как гледаме на това, дали го харесваме, мразим, одобравяме, или страдаме. И независимо, че на "малката сцена" на живота на всеки от нас се разиграва какво ли не... то на голямата сцена на Вселената всички сме едно - САМАТА ВСЕЛЕНА.

По принцип не използвам цитати, но се сещам в момента за една тибетска "мъдрост":
"...Когато човека "плаче" и страда, духът му се "радва",
Когато човека се смее, духът му се "радва"..."
Той духът само това му е състоянието - казано простичко той само се "радва" - само това му е "възможно".
А нали всеки един от нас го носи в СЕБЕ СИ...
Поне според мен... И само според мен!!!
Защото не е важно дали е така или не...
Важно е ВИЕ да го преоткриете - по вашия си начин... според собствения ви избор... "Различно от на всички останали"

                                                   =======   ВСИЧКО... Е ... ВЪЗМОЖНО...  =======

10х

п.с. Със всички сложни и абстрактни глупости, които изписах по-горе целях да кажа следното простичко и елементарно мнение:
"БЛАГОДАРЯ ВИ, защото аз съм такъв, какъвто съм, благодарение на ВАС - вярващи или не".

Title: Re: за справедливостта
Post by: Nirvana on май 24, 2006, 11:40:44 am
Рамус, добре ти влияе жегата  O0  :P
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on май 24, 2006, 08:07:58 pm
Минахте в друг коловоз и ще стигнем до друга гара,но това също е интересно.Недостиг има защото има несъвършенство.Докато има несъвършенство и стремеж към пълнота недостигът на нещо-справедливост,любов,истина,вяра и всичко останало ще съществува.Само за съвършените е възможно да не изпитват недостиг,другото е игра и залъгалка за ума.Господ Иисус Христос е казал,че гладните и жадните за правда са блажени,защото ще се наситят в Царството Божие.Но не е казал,че те ще бъдат съвършени.Значи,удовлетворяването на недостига на справедливост не води до съвършенство,а само до блаженство.Пожеланието за човека от Христос е да бъде съвършен в любовта и да търси Царството Божие,за да му се придаде всичко останало.Не знам обаче как да го намерим в себе си това Царство....
Title: Re: за справедливостта
Post by: bee on май 25, 2006, 09:41:07 am
Съгласна съм до голяма степен с Evridika.
А относно справедливостта  ... и донякъде относно Царството Божие, ето един откъс от "Зов" на Е. Рьорих:

"Трудна ли е справедливостта? Детето познава чувството на справедливост по-добре от съдия. Защо само старци и деца могат да седят на земята? Смешен е човешкият съд. Законите са закрили входовете. Умейте да седите под звездите. Умейте да измервате разстоянието със закрито око.
Всекиму е дадено да намери светлината на закритото зрение. Върху вашите гърбове играят леност, неблагодарност, тъма, свирепост.
Слепи пътници, къде е детската справедливост? Измийте калта на навиците."
Title: Re: за справедливостта
Post by: Eternities on май 25, 2006, 04:08:24 pm
Прекрасно казано, Ramus :)
Благодаря ти и аз  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 25, 2006, 06:38:31 pm
Може ли и аз да се включа във вашата дискусия?Според мен справедливостта е доста относително понятие.Всеки се чувства прав за себе си,а дали е така,кой може да каже?Всеки си има някаква представа за справедливост съгласно критериите на собствената си ценностна система.Та нали законите и те са съставени от определена група хора,за да защитават техните интереси.Въобще - много интересен въпрос наистина  :-\  ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Nirvana on май 25, 2006, 07:37:00 pm
Може ли и аз да се включа във вашата дискусия?
Не, не може. Изтрий си поста  >:D  :P  :P

По темата- справедливост няма...  :)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 25, 2006, 08:17:42 pm
Добре де,но смятам да остана  :D Вашата компания ми харесва  >:D  ;D
Title: Re: за справедливостта
Post by: Nirvana on май 25, 2006, 08:25:15 pm
 :)  :)  :)


(http://s33.photobucket.com/albums/d53/Smilsss/th_welcome.gif)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 25, 2006, 08:31:08 pm
Благодаря!  ;D Тук наистина сте много гостоприемни  :D Ще се възползвам и ще посещавам вашия форум  ::) :P
Title: Re: за справедливостта
Post by: sirius on май 25, 2006, 08:48:48 pm
Благодаря на Рамус.
Не са ли "доброто" и "злото" двете днрани на монетата съвършенство?! Кои сме ние за да съдим вселената и в частност света в който живеем?! "Добро" и "зло" са субективни понятия и ако за един доброто е добро, то за друг, доброто е зло. Много зависи до къде сме по пътя. Аз не съм чел (и чувал от чели) Христос да е казал, че човек е несъвършен. Дори напротив, по-скоро намеква за неговата съвършеност ("Чеда Божии"). Аз смятам че сме си съвършени и по тази причина, по някакъв начин, избираме да изживеем "доброто" или "злото".
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on май 25, 2006, 10:55:10 pm
Не съм съгласна,Рамус.Не сме съвършени и няма да бъдем.Дори Христос,когато е чертал пътя на бъдещето на човека,освободен от греха чрез неговата жертва е казал "Бъдете съвършени,както е съвършен небесният Ваш Отец",но само по отношение на любовта.Вярно е,че доброто и злото са двете страни на Цялото,но малко са хората,достигнали до усетност за Единството.Повечето виждат нещата така,както си е отредено да бъдат възприемани в дуалистичната реалност.Именно затова съществуват законите-за да уравновесяват двете страни на монетата или на везната.Човешката справедливост в Царството на Кесаря или в дуалистичния свят зависи от умението на хората да постигат този баланс на везните.Това винаги е възможно първо ,ако има добри и прости правила уравновесяващи общото и личното и второ,ако тези правила се прилагат добре и разумно.Това осигурява ред в хаоса на Царството на Кесаря и задоволява чувството за справедливост на плътския човек.В Божието Царство няма дуалност,а справедливостта има друго съдържание и измерение,което поне аз познавам бегло и отчасти,защото още не живея в Царството Божие,а само ми се е случвало да надникна с крайчеца на окото :)Но има и още нещо,тъй като справедливостта заложена от Създателя именно като онова равновесие на везните на Темида,необходимо за съществуването и развитието на дуалния свят,то когато хората не успяват чрез създаване на правила-закони и прилагането им да се доближат максимално до това равновесие,законите на Създателя се намесват,а те са безкомпромисни и съвършени.Равновесието винаги се възстановява,макар че често хората плащат твърде висока цена-може би защото не слушат повече децата и старците... :)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on май 25, 2006, 10:57:05 pm
Пак обърках.Извинявай,Сириус. :-[Още едно доказателство колко сме несъвършени и може би това е много хубаво,иначе ще е такава скука :idiot2:
Title: Re: за справедливостта
Post by: izgrev on май 26, 2006, 09:51:42 am
Quote
Колкото хора толкова справедливости. Ако пък и вземеш предвид етапите, през които минава всеки човек и за които са верни разни истини и справедливости, става вече множко. Така че, както виждаш справедливостта съществува, че и с лопата да я ринеш. Доброто - също. За истините пък да не говорим...

Това от мен дечко Wink
Колкото хора, толкова справедливости и истини! Хм. Доста е! 6(ако не и 7) милиарда истини и справедливости;умножено още по.."няколко етапа"? Май "Дечко" ще излезне прав! Невъзможно ми се струва такова количество истини и справедливости!
Title: Re: за справедливостта
Post by: Eternities on май 26, 2006, 09:53:15 am
Малко ще се отклоня от темата, но пиша толкова рядко във форума, че се надявам да ми простите  :)

Евридика, всеки един търси Себе Си сам за себе си, всеки един търси да познае Бог сам за себе си.
Моето познание за Бог премина през много различни представи, само за да видя че те са ми "тесни, ограничаващи и сковаващи", че Той и Аз продължаваме и отвъд :)
Започнах с "Бог е мръсна и забранена дума", през "Бог не ме интересува", после преминах през "Моят Бог е някъде там, Той ще ме накаже, ако съм лоша и ще ме обича, ако съм добра", последва "Бог е една загадка, но в никакъв случай не е това, което си представям" до "Аз и Бог сме Едно" и към...
 :)
Ако вярваш в това, което казваш, и ако то ти върши работа - чудесно, по-добре от това за момента няма накъде. Сама ще видиш обаче, че ще дойде време, в което и на теб ще ти стане тясно в собствените ти вярвания и тогава, за да продължиш, ще трябва да им благодариш и да им махнеш за сбогом.

Дори Христос,когато е чертал пътя на бъдещето на човека,освободен от греха чрез неговата жертва е казал "Бъдете съвършени,както е съвършен небесният Ваш Отец",но само по отношение на любовта.

A то друго освен Любов не съществува, така че аз не виждам противоречие  :)

...защото още не живея в Царството Божие,а само ми се е случвало да надникна с крайчеца на окото :)

Сигурна ли си, че не живееш в него? ;)
Божието царство е навсякъде и най-вече вътре в нас. Той е Всичко, което Е, както и Всичко, което не Е.

Тъй че попитай себе си,  дай си искрена сметка, и ако наистина имаш "да даваш отчет и да плащаш цена", помисли - дали не си длъжник на Себе Си.  ;) :)
Title: Re: за справедливостта
Post by: izgrev on май 26, 2006, 10:00:29 am
Quote
Значи все пак справедливост има, но тя се нарича Баланс или както мъдро го е казал народа "каквото посееш, това ще пожънеш"
Ето, някой вече е "уцелил" десятката! Справедливост, баланс, или каквото и да е, но "ред" някакъв има! А щом има ред, има и понятие "спаведливост"! Наречете си го по друг начин, ако справедливост не ви допада.
Title: Re: за справедливостта
Post by: sirius on май 26, 2006, 10:07:41 am
Реда и справедливостта не си противоречат. Реда аз в случая  го разбирам като нещо независещо (все още :)) от нас, а справедливостта си е много субективно понятие. Със 6-7 .10^9 броя дефиниции  :D
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 26, 2006, 10:15:14 am
Ако вярваш в това, което казваш, и ако то ти върши работа - чудесно, по-добре от това за момента няма накъде. Сама ще видиш обаче, че ще дойде време, в което и на теб ще ти стане тясно в собствените ти вярвания и тогава, за да продължиш, ще трябва да им благодариш и да им махнеш за сбогом.


това е точно така, и не мен ми се е случвало, и то нерядко. Нарича се развитие , растеж, промяна , еволюция...Всяко наше вярване в нещо е добре да мине през филтъра на изживяването , за да стане и наша истина. Ако не сме съгласни с истината на друг е чудесно, защото така ще стигнем по-бързо до своята собствена.

Царството небесно...хм, ;) мисля че наистина Бог е решил да го скрие на най-доброто и трудно достъпно място - ВЪТРЕ в нас ;) ;) :D 8)

Ако приемем. че животът ни прилича на компютърна игра, справедливо ли че , че има опция в която губим битката? Това е част от играта, за да има тръпка, за да е интересно, за да изживееш себе си като силен  е нужно да има опция, в която те побеждават. Иначе би ли седнал да играеш, ако всичко е едно и също безметежно носене из интерфейса на играта ;D
Всички избори , които можем да измислим, вече са измислени- имаме опция да ги избираме, но не и да ги създаваме. Защото всичко вече ни е дадено от Него , от Създателя на играта. ;) ;)


Нали се сещате "Преди да поискаш - Аз вече съм ти дал" :angel:
Title: Re: за справедливостта
Post by: sirius on май 26, 2006, 10:16:04 am
Макар че като се замисля, ние можем и определяме реда за някои неща. Например един добър пилот в голяма степен определя "реда" в автомобила (което обикновено не му дава възможност да прави "чудеса"), или един добър директор - определя един добър ред, което е непосилно за някои други. Изобщо, всеки си намира област, по-тясна или по-широка, в която може в някаква степен да определя реда. И всичко останало му е една голяма мъгла, която се поддава основно на молитви, заклинания и пари  :2funny:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 26, 2006, 12:35:57 pm
Аз мисля,че не само можем,но и определяме реда в нашия собствен свят.И когато реда на единия се сблъска с реда  на другия - тогава възниква конфликт,възниква и въпроса за справедливостта.И излиза,че колкото човешки единици има на света в даден момент - долу горе и толкова вида справедливост има според хората.Мисля обаче, че има една друга,много по-висша справедливост от нашата - и това е справедливостта на Природата,на Висшият разум или както там го наричаме.Трудно я разбираме в повечето случаи,защото с нашият материално устроен мозък не можем да достигнем онзи глобален поглед,който ни е необходим,за да я разберем.Този вид справедливост ние сме принудени да приемем - независимо дали сме съгласни или не.Вероятно така и трябва да бъде.Може би това е необходимо за нашето развитие и еволюция.
Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 26, 2006, 11:36:20 pm
...И когато реда на единия се сблъска с реда  на другия - тогава възниква конфликт,възниква и въпроса за справедливостта.И излиза,че колкото човешки единици има на света в даден момент - долу горе и толкова вида справедливост има според хората.Мисля обаче, че има една друга,много по-висша справедливост от нашата - и това е справедливостта на Природата,на Висшият разум или както там го наричаме...
O0 O0
На егото ни много му се иска да определя реда и затова му е по-изгодно да приеме, че има толкова справедливости, колкото и хора... Защо? Давайки право на всеки да има своя справедливост, то автоматично получава правото да съди кое е добро и зло, да критикува, да обвинява и наказва, да воюва за справедливостта си и ..... властва над душата ни и над душите на близките ни.  >:(
Ако допуснем, че съществува само една висша справедливост, то на егото не му остава друго освен смирението и любовта...  те събуждат доброто и мъдростта... ( А те изглеждат толкова слаби и беззащитни .. :( )  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: ToEmbraceATree on май 27, 2006, 07:17:03 am
Любов, Благодарност, Щастие, Мъдрост,
...но смирението е отказване, сядане да си починем край пътя. Това ако чувството е изчистено смирение. Ако спираме за Размисъл е друго. Тогава се движим дори по-бързо (ако метафорично приемем, че има време де(т.е. не сме в застой, а се извисяваме край спиралата)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 27, 2006, 04:24:52 pm
Ако влагаме обичайното съдържание в любовта/себична,притежателна.../ и смирението/пасивно оттегляне/ - то тогава наистина са слаби и беззащитни.Те обаче имат много измерения.Когато говорим за Любовта като всеотдайна,безусловна и Смирението като дълбоко осъзната търпимост към околните,тогава нещата изглеждат по-различно.За да достигне до тези измерения на Любовта и Смирението,човек трябва да преодолее своето его и да не е подвластен на такива емоции като гняв,раздразнение,ревност,обидчивост...   :)  В този си вид Любовта и Смирението са достатъчно силни,за да се справят с всичко.  :laugh: Достигналият до това състоние вече притежава и достатъчно Мъдрост,така че вероятно бихме могли да разчитаме на неговата справедливост.Но това са просто разсъждения........ ;)Трябва още много път да извървим,за да стигнем някога и до там  ::)  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: sirius on май 27, 2006, 08:08:31 pm
Добри разсъждения  ; :coolsmiley:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 28, 2006, 01:46:01 pm
  :)  В този си вид Любовта и Смирението са достатъчно силни,за да се справят с всичко.  :laugh:
O0 O0
Достигналият до това състоние вече притежава и достатъчно Мъдрост,така че вероятно бихме могли да разчитаме на неговата справедливост.
Достигналият до това състояние вече притежава достатъчно Мъдрост, за да не се опитва да раздава справедливост, дори и когато другите разчитат на него. Той ще се опита да ви обясни, че единствените гаранти за справедливост са Любовта и Свободата - Силите, които създават света ни. :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 28, 2006, 02:39:38 pm
Съгласна съм с теб Dani,може би Любовта и Свободата са силите,които създават и движат Света. :laugh:  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Nirvana on май 28, 2006, 03:33:09 pm
Егото не може да се преодолее, могат само да се разширят границите му.
И ако човек вече не е достигнал тези "измерения" на любовта, не би могъл да премине границите и съответно разшири  :P
Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 28, 2006, 04:26:42 pm
За да достигне до тези измерения на Любовта и Смирението,човек трябва да преодолее своето его и да не е подвластен на такива емоции като гняв,раздразнение,ревност,обидчивост...   
Съгласна съм и с Бастет, и с Нирвана. O0 С малко уточнение...
Според мен разширяването на границите на егото и преодоляването на ограниченията му са различни неща и всяко има своите мотиви и смисъл.
Когато разширяваме границите му, ние усвояваме нови "територии" от света, в който пребиваваме в момента, даваме си шанса да играем нови роли в нови ситуации и така да усъвършенстваме картината на света в съзнанието си, аналитичните способности на ума си и уменията си да контролираме и използваме емоциите си градивно. Например, ако съм в роля учител, добре би било за мен от време на време да се "виждам" в ролята на ученик и на директор или помощен персонал и т.п. Това би ми помогнало да общувам с другите много по-резултатно...
Преодоляването на ограниченията на егото означава да спрем да се идентифицираме с ролите, които играем и да приемем себе си само като проява на Любовта - не като мъж или жена, майка или дете, обществена озиция, материално състояние, минало и бъдеще. Там, отвъд егото, всички ставаме еднакви и свързани в едно цяло. Там няма Аз, ти, той,..те, има само НИЕ. Там е Истината = Любовта + Свободата. За да достигне тези измерения на Любовта, пътят на душата минава през Смирението (т.е. преодоляването) на егото...


Title: Re: за справедливостта
Post by: Psycho on май 28, 2006, 11:23:35 pm
"Там, отвъд егото, всички ставаме еднакви и свързани в едно цяло. Там няма Аз, ти, той,..те, има само НИЕ."

Tezi dumi.... otnovo proqva na tvoqta sila i uverenost v sebe si li bqha?!
 
Mili4ko ako misli6, 4e mojej da preodolee6 egoto(tova koeto tolkova qrostno mrazi6,mojebi v detstvoto si imala dopirni to4ki s egoto na tvoqt ba6ta(?)).....ta ako naistina mojej da go preodolee6 i da si priznae6 pred sebe si tova koeto ve4e znae6(?)(pogledni si pak svoite dumi) izvesti me(!) - bih mogyl da ti osigurq profesionalna pomo6t.....
(ne garantiram za uspe6ni rezultati- nqkoi stari ve6ti prosto trqbva da se izhvyrlqt nqkoga) O0
Title: Re: за справедливостта
Post by: lotos on май 30, 2006, 02:15:26 pm
Справедливостта! Това е нашият вътрешен глас! Справедливостта като универсална категория  се съотнася както към нашите представи и интереси, така и към интересите на другия. Можем ли да се освободим от  проявленията на собственото си его, за да постигнем обективност? Едва ли. Тогава що е то справедливост? Справедлива ли е природата, когато осакатява физиката на човека: сетивата/глухота, слепота/ и др. Какво да кажем за шизофренията и епилепсията? Познавам тези проблеми и ви уверявам, че няма справедливост в редица обстоятелства. Тогава човек остава сам. Справедливостта за един е несправедливост за другия.
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 30, 2006, 02:29:37 pm
Винаги съм смятала,че човешката справедливост е твърде субективна категория.Така погледнато в повечето случаи справедливостта на единия се превръща в несправедливост за другия.Допускаме ,че съществува Божия справедливост/и сигурно е така/,за да дадем някакво разумно според нас решение на нещата,защото у човека е заложено винаги да търси логичните решения.Природните закони,обаче съществуват независимо от нас и добре,че е така,защото иначе каквили щяхме да ги забъркаме...  :)  ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: sirius on май 30, 2006, 02:32:24 pm
Колкото и неприятно да звучи, смятам, че разните болести също са проява на справедливост. Просто ние с нашия разум не сме способни да видим закономерностите на тази проява. Един от основните "виновници" за това ми виждане стана поредицата на Н.С.Лазарев - "Диагностика на кармата".  Справедливост като цяло има, но цялата можем да видим. Дори и с автомобила понякога ни се струва че всичко е наред, а не пали. Но то си има причина и отиваме на майстор, който я открива и поправя. Нашата медицина не е достигнала до там да лекува хората, а лекува симптома; много грубо казано. Психологията се докосва малко до "душата" на човек, но и тя не навлиза в дълбочина. Обратното, религиите се докосват (да кажем) до същината, но пропускат голяма част от материалния свят. А ние сме просто едни "душевни" същества, даже някъде е прието "триединни" същества; имаме още да се учим да сме едновременно и на трите места. Защото това е което ни определя здравето. От мирогледа, той има още да се доближава до триединството. Трудно работи само материалния мироглед, трудно работи и само духовния мироглед. Затова много неща ни се струват несправедливи. Просто се мотаме като пате в кълчища :)
Title: Re: за справедливостта
Post by: orchid on май 30, 2006, 02:54:17 pm
И аз съм чувала подобни теории, че болестите биват предизвиквани от някакви нередности, не толкова в тялото на човека, колкото в неговата аура, но не мога да потвърдя  :) Ако наистина е така, то класическата медицина с нейните антибиотици не би следвало да ни помага много ;), но пък като пиеш антибиотик инфекцията наиситна преминава (друг въпрос са страничните действия)  :(
Иначе по темата - И аз мисля, че болестите и несгодите на човека са част от тази всеобхватна справедливост във вселената... всички злочести събития, които се случват на невинни същества са част от тази справедливост (Ramus беше казал Баланс), примерно когато видим мъничко котенце, прегазено от кола на пътя. Много е жалко, но...
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 30, 2006, 03:25:52 pm
Тривиалните заболявания като настинки,вирусни инфекции и т.н. са нещо съвсем нормално и естествено и те сравнително бързо преминават, ако спазваме предписанието на лекаря.Когато говорим обаче за тежки,нелечими и особено вродени заболявания - тогава нещата изглеждат много по-различно.Всички се сещате за слепородения,който Христос излекувал и за въпроса зададен от учениците му : дали той или родителите му са съгрешили нещо.Как може да е съгрешил предварително,след като така е роден - тук идваме до въпроса за прераждането и кармата.Ако родителите му са съгрешили - пак опираме до въпроса за кармата.Именно кармата,закона за причината и следствието осъществяват тази Висша Справедливост за ,която говорим.Аз наистина вярвам в съществуването на този закон.Това, разбира се е само мое лично мнение и аз никого не ангажирам с него.Само изразявам мнение.  :D  :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: lotos on май 30, 2006, 03:55:37 pm
Хващаме се за кармата/ причината и следствието/.Търсим причините в някой друг живот или в опита на душата.Защото човечеството си е изградило ценностна система. Защото търсим логика във всичко. Понякога обаче логика няма. Нужно е много време, за да се открие нишката и картината да стане ясна.
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 30, 2006, 04:26:03 pm
Lotos, ти ме накара да погледна нещата от друга гледна точка.Аз също си задавам много въпроси на които не намирам отговор и вероятно така ми е по лесно като си ги обясня с кармата.Може и да греша.
Title: Re: за справедливостта
Post by: divine on май 30, 2006, 04:44:45 pm
Или просто светът , който виждаме е отражение на вътрешния ни свят, всеки страх се сбъдва, всяка мечта в коя сме повярвали става реалност. Понякога наистина изглежда несправедливо, но всичко се случва, без значение дали е сътворено съзнателно или несъзнателно.

Въпросът е - вярваш ли , че сам твориш живота си ?
Ако да, готов ли си да поемеш отговорност за сътвореното от теб?
Ако да, готов ли си да приемеш, че сътвореното от теб може и да не ти е приятно?

Ако молиш Бог за помощ, вярваш ли ,че Той ти помага?
Ако да, вярваш ли , че е възможно да ти прати опитност,  която да не е най-доброто за теб в момента?
Ако молиш за най-доброто за себе си , готов ли си да приемеш, че то може да ти се стори ужасно несправедливо и все пак да е точно това , от което имаш нужда в момента ?



Title: Re: за справедливостта
Post by: Spirit-Felix on май 30, 2006, 05:00:21 pm
Който вярва в кармата е прав.
Който вярва, че карма не съществува също е прав.

Сами си създаваме всичко.

 ;)
Title: Re: за справедливостта
Post by: Bastet on май 30, 2006, 05:23:39 pm
В общи линии - да,вярвам че всеки сам твори съдбата си.Вярвам и в това,че Бог винаги ми помага.В най-трудните моменти от живота ми,когато съм се чувствала сама,безпомощтна и изоставена, винаги някой ми е подавал ръка.Дори в някои от случаите това са били хора,които са ми просто познати,дори не и близки.За това смятам,че Бог никога не ни изоставя.Не ни подлага на повече от това,което можем да понесем.Смятам,обаче,че ако по-често се замисляхме за отговорността,която поемаме с действията си - със сигурност щяхме да допускаме по-малко грешки.Но ние сме просто.....хора.  :laugh: >:D
Title: Re: за справедливостта
Post by: Spirit-Felix on май 30, 2006, 05:40:27 pm
"Хората са Богове, които сънуват, че са хора" - Мигел Руиз

Title: Re: за справедливостта
Post by: Dani on май 30, 2006, 06:10:15 pm

Въпросът е - вярваш ли , че сам твориш живота си ?
Ако да, готов ли си да поемеш отговорност за сътвореното от теб?
Ако да, готов ли си да приемеш, че сътвореното от теб може и да не ти е приятно?

Ако молиш Бог за помощ, вярваш ли ,че Той ти помага?
Ако да, вярваш ли , че е възможно да ти прати опитност, която да не е най-доброто за теб в момента?
Ако молиш за най-доброто за себе си , готов ли си да приемеш, че то може да ти се стори ужасно несправедливо и все пак да е точно това , от което имаш нужда в момента ?
O0 O0 Прекрасно формулирани въпроси (за хора, които се опитват да осъзнаят сънуването си)!  Това е справедливостта, в която вярвам и аз. Благодаря на  divine :smitten:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Psycho on май 30, 2006, 10:54:57 pm

Въпросът е - вярваш ли , че сам твориш живота си ?
Ако да, готов ли си да поемеш отговорност за сътвореното от теб?
Ако да, готов ли си да приемеш, че сътвореното от теб може и да не ти е приятно?

Ако молиш Бог за помощ, вярваш ли ,че Той ти помага?
Ако да, вярваш ли , че е възможно да ти прати опитност, която да не е най-доброто за теб в момента?
Ако молиш за най-доброто за себе си , готов ли си да приемеш, че то може да ти се стори ужасно несправедливо и все пак да е точно това , от което имаш нужда в момента ?
O0 O0 Прекрасно формулирани въпроси (за хора, които се опитват да осъзнаят сънуването си)! Това е справедливостта, в която вярвам и аз. Благодаря на divine :smitten:

Predlagam pyrvo da osyznae6 budniq si jivot, posle misli za syni6tata....
Title: Re: за справедливостта
Post by: Psycho on май 30, 2006, 10:55:20 pm
 :2funny:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Nirvana on юни 01, 2006, 06:24:01 am
Predlagam pyrvo da osyznae6 budniq si jivot, posle misli za syni6tata....
Няма да е лошо, ако се "вслушаш" в думите си и сам ги последваш  >:D  :crazy2:

 :2funny:
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on юни 02, 2006, 10:28:29 pm
"Блажени гладните и жадните за правда,защото те ще се наситят!"
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on юни 04, 2006, 10:09:59 pm
По въпроса за справедливостта днес прочетох нещо мъдро от "Пътят на озарението" на Хазрат Инаят Хан
Quote
През живота си човек отделя време за всичко,което му изглежда полезно и добро за него.Но така се увлича,с течение на времето загубва връзка със самия себе си.Човек създава закони,които уж му подхождат,но те са закони,чрез които може да вземе от света повече от друг.Това той нарича "справедливост".Ако обаче друг човек се възползва от същия закон,той го нарича "несправедлив".Човек не може да живее ведър и хармоничен живот,докато в него не се събуди усетът за истинската,неегоистична справедливост.Когато има спор,съдебните власти на съответната държава се намесват,когато двете спорещи страни са заслепени от личния си интерес и не могат да постигнат съгласие.По същия начин Всемогъщата Божия Власт се намесва във всички спорове,колкото и малки да са те.
        Законът на взаимността спасява човека от това да попадне под ударите на по-висши власти,както в светския живот внимателният,етичен човек има по-малка вероятност да бъде изправен пред съда.Усетът за справедливост се събужда само в напълно ясния ум,в ум,който е освободен от опиянението на младостта,силата,властта,притежанието,господството,потеклото или ранга.Приемаме като чиста печалба,когато човек взема,но не дава или когато дава по-малко,а взима повече,но и в двата случая в действителност човек търпи по-голяма загуба,отколкото печалба,защото всяка печалба за сметка на другия спуска покривало над вътрешния усет за справедливост,а когато много покривала забулват погледа му,човек става сляп дори за собствената си печалба.То е като да се заслепиш от собствената си светлина."Слепият тук си остава сляп и при преминаването отвъд."
          Въпреки,че различните религии,учейки човек как да живее в хармония и съгласие,са дали различни закони,всички те могат да се обобщят с няколко думи "Не прави на другите това,което не искаш да направят на теб."
Title: Re: за справедливостта
Post by: Evridika on юни 15, 2006, 11:06:38 pm
Eternities,не съм отговорила на твоя постинг досега,защото съм напълно съгласна с теб.Просто няма какво по-различно да кажа или да ти опонирам.Единствено може би,че етапите,които описваш са спирала и се повтарят. :)
Title: Re: за справедливостта
Post by: izgrev on юни 19, 2006, 04:38:36 pm
poli, poli......не усещаш ли, че някои от участниците  не обичат сериозните теми? На тях им харесват заядки, закачки и тем подобни. :)