ИЗВОРИТЕ

Животът такъв какъвто е => Вечни въпроси => Topic started by: medea on май 27, 2006, 09:28:23 am

Title: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: medea on май 27, 2006, 09:28:23 am
............. :).........Всеки човек си има любимо стихотворение, което е докоснало душата му и е целунало сърцето му!!!...
Ето моето:
Какво е обяснение в любов?

Знам какво е да обичаш,
но обяснение в любов....
Това не е ли плах да сричаш, червен от свян потънал в пот?

А може би това е нещо,
което даваш от сърце,
или пак някак си горещо
да цункаш нежното лице...

Може би това е роза,
или е падаща звезда
може романтична проза
или пък блян, мечта, сълза...

Може би ефирен вихър,
който гали твоя слух,
може би пък - страстен тигър
с лапи меки като пух.

Може би е сладка песен
или момент огрян от свещ,
или пък в ден един чудесен –
до теб изпратен в плик копнеж.

Може би това е лодка
сред лилии и тишина,
може и да е разходка
под бяла лунна светлина...

Може би е откровение –
Разкрива се една душа,
Която търси избавление
От студ, тъма и самота...

Може би това е вопъл,
Една протегната ръка,
търсеща подслона топъл,
без глас крещяща “У дома!”...

Знам какво е да обичаш,
но обяснение в любов...
Както щеш да го наричаш,
за мен това е нов живот!

......... :)..........А кое е вашето любимо стихотворение? :)
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: iolan on май 28, 2006, 08:52:14 pm
Богатствата на всички красоти,
във себе си не искам да съм сбрала!
На всичките ти сбъднати мечти не искам
аз да бъда идеала!

Но искам само в моята коса,
в движенията ми-една привичка,
в най-топлите ми нотки на гласа
и в белега ми-мъничка чертичка
в извивката на моите уста,
в усмивката ми нещичко да има,
и то да ти е много по-любимо
от всички прелести в света!

Това е едно от стихотворенията които мен са ме впечатлили и затова реших да го споделя тук
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: bee on май 29, 2006, 09:04:58 am
Парус

Белеет парус одинокий
В тумане моря голубом
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?...

Играют волны — ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! Он счастия не ищет
И не от счастия бежит!

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой! 

Сори, че е на руски, но по неведоми причини това е едно от най-любимите ми стихотворения за всички времена :) На Лермонтов е. :)
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Vanila on юни 27, 2006, 11:47:10 am
"Днес отново се влюбих във вятъра!
Докога ще се връщам разрошена вкъщи?"

 :)
Title: Малко от един сладкодумник....
Post by: 2046 on юни 27, 2006, 11:58:26 am
ЗА ТЕБ МОЯ ЛЮБОВ
Жак Превер



Отидох на пазара за птици
         и купих птици
             За теб
          Моя любов
Отидох на пазара за цветя
         и купих цветя
             За теб
          Моя любов
Отидох на пазара за желязо
         и купи окови
         тежки окови
             За теб
          Моя любов
И после отидох на пазара за роби
         И теб търсих
      Ала не те открих
          Моя любов
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: defire on юни 27, 2006, 12:11:22 pm
Изненадващ край...но пък и добро начало може да е : )))

Ето и едно мое любимо стихотворение:

Страхът

автор: Светла Стайкова

Той идва със самите нас.
И ни събужда посред... ден.
Разрошва сресаните ни пера,
с които уж си сплитахме криле.
И трупа камък върху камък
от трудно разрушените стени,
разбрал: от срутени прегради,
незнайно как, но... ни боли.
Навярно сме привиквали с години
(нали присъщо ни е постоянството...).
Уютно пушещи комини
по-непознати са от... странството.
А той умение си има -
да цели точно във най-слабото.
За края садистично шепне ни
преди да сме достигнали началото.
Но... с постоянство да отваряме вратите
със ключа - песен, ласка, цвете.
Докато поотвикнем от стените
и хвърлим новата монета.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: nova on юни 27, 2006, 12:18:53 pm
Красота
Веселин Ханчев

Толкова те дирих, че Земята
заприлича цялата на теб!

Толкова те исках, че нарекох
с името ти всяка своя вещ!

Има ли те?
Или те измислих?

Може би е по-добре така..
Може би измислена от мене,
най-задълго с мене ще си ти,
най-накрая тебе ще забравя,
най-жестоко ще ме заболи,
ако с друга някоя случайно,
само за минута те сменя


и едно от Д. Дебелянов, но заглавието не знам :)

Сложи ръка на моите устни,
когато морна да блуждае
криле душата ми отпусне
и безутешна възроптае

Сложи ръка.. и запази ме
да не надвие скръб безмерна
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерня
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: medea on юни 28, 2006, 10:47:46 pm
........... :)

Жак Превер

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Evridika on юли 12, 2006, 11:21:41 pm
Аз съм розов октопод
и нищо не знам
само ям,ям,ям
лежейки.

Ще отида на Луната
да си вея пипалата.
Аз съм розов октопод
и нищо не знам,
само ям,ям,ям
лежейки.

автор-неизвестен.Любимото ми стихотворение при всеки случай на раздуване или смачкване на егото :)
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: strahil on юли 13, 2006, 02:08:15 pm
Това е лщбимото ми стихотворение:

Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете..
 :smitten:
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: lioli on юли 14, 2006, 02:30:40 pm
ЛУННО ЦВЕТЕ

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка с тъмата,
се виждаш във локва - очернен и лош.
душата ти търси със плач светлината.
Стъпил във локвата нервно, със яд,
поиска гротеската ти да изтриеш.
В треперещи длани събирайки мрак,
поиска до дъно страха да изпиеш.
Горчиво разляха се в теб грехове
и вените, пълни със черна омраза
пулсираха гневно - безброй страхове
обвиха те те в гниеща в мрака проказа,
Отчаян, разкъсвайки черния мрак
потърси със болка вината във тебе-
за грешните мисли, за гневния страх,
за калния образ в дъждовното време...

От песен на капки дъждовни в нощта
събуди се потен, обвит в страховете-
усмихната бляскава пълна луна
погали те нежно със лунното цвете.
Погали лицето, обляно в сълзи,
погали очите, пронизали мрака
със болка и страх от кални следи,
оставени в черната локва в тъмата.
Но лунното цвете изтри и калта,
изтри и образа в мрака оставен.
И в пълната ярка и топла луна
видя своя образ забравен.
А лунното цвете се сгуши във теб,
събуди забравена обич в кръвта ти,
Във нежност превърна черния лед,
сковал във мрака потаен съня ти.
И с лунното цвете посрещна съня -
спокоен и пълен със цветни целувки.
Луната, красива, спокойна в нощта
покри те със своите нежни милувки.

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка със мрака
се виждаш във локва - очернен и лош,
но Лунното цвете прогонва тъгата.
То вечно ще бъде във твойта душа -
ще пази съня ти, ще носи утеха,
родено от твойте сълзи във нощта
остава за тебе светла пътека.

Пепа Николова
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: ISIDOR on юли 16, 2006, 03:02:40 pm
"Chie podobie e tvoeto choveshko tqlo?
Jivotat e prizrak,
rosa v trevata,
Majdukashta zvezda!"

..............................

"Preziraiki" vsichko v Sveta,
misli za edno neizmenno!
Na denqt v svetlinata i v noshtniqt mrak,
Da postignesh v jivota si zemen
Na patq velik pravdivata taina"
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: SIANA on август 15, 2006, 09:11:19 pm
Едно от най-любимите ... ;)

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
Завиждам на родените във Спарта
(Как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче!
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър и го обичам.

Да ти налея още? Уморен си.
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се на имам и да губя.

Сега си тръгвай! Бързо! Много бързо ...
Защото всъщност искам да се любим ...
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: SIANA on август 15, 2006, 09:20:39 pm
Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен оттеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: monika on август 19, 2006, 08:46:10 pm
                                                                    Рокля
   
                                         Чудото се случи много рано.
                                          Тя недуомяваше сама.
                                           Просто се огледа във герана
                                            и разбра, че вече е мома.
                                            И сънува рокля с пеперуди
                                            Колко хубав беше тоя сън!
                                            Но баща и рано я събуди,
                                            че овцете чакаха навън.
                                           
                                             Рокличка детето не получи.
                                             Рокля и девойката не взе.

                                             Младостта проплака като ручей
                                             и опали босите нозе.

                                             След години влезе в чужда къща.
                                              В плитките и пламна есента.
                                              А в сърцето все една и съща
                                              тлееше моминската мечта.
                                              Но тогава трябваше да вземе
                                              за сина тетрадка и молив.
                                              А за рокля все ще дойде време.
                                              Нека само той да и е жив.
                                             
                                              Колко пъти върза и развързва
                                              възелчето с белите пари!
                                              А на дните хукналия бързей
                                              с вадички лицето и покри.
                                              Колко пъти щъркелите горе
                                              на комина свиваха гнезда...
 
                                              Но синът изучи!
                                                                                   А наскоро
                                               с рокля я зарадва от града.
                                               Цяла от уплаха отмаляла,
                                                тя понечи да направи кръст.
                                                И за първи път пред огледало
                                                се изправи с целия си ръст.
                                                Взря се в потъмнялото си чело.
                                                В шията. В дълбоките бразди.
                                                В оня бистър кладенец край село
                                                тях ли беше виждала преди?
                                               
                                                Кожа почерняла като угър...
                                                И по нея роклята цъфти
                                                с тъжни закъснели теменуги...
                                                Боже, колко скъпо я плати.
                                                И си спомни неживяна младост.
                                                И разбра през бликналата жал,
                                                че денят на тая тиха радост
                                                страшно много беше закъснял.

                                                Нещо я удари безпощадно.
                                                Образът се люшна и разби.
                                                Сякаш в кладенеца беше паднал
                                                лист от разлюляните върби...

                                                Първан Стефанов
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: tokorazisto on октомври 27, 2006, 03:42:19 pm
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.

Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: ALISA on ноември 07, 2006, 07:24:28 pm
Това не е стихотворение, а началото на великата поема "Махабхарата". Но ми харесва страшно много - толкова, че го научих :
 
 "Разказвай ми мъдрецо,
и пей за древна слава.
Започнеш ли, певецо,
реди- недей престава,
защото тая песен душата ми услажда,
но жажда не засища, а ражда нова жажда."

"Добре, ще ти разкажа великата поема,
защото който с дело подобно се наема,
и който слуша влиза във царството на Брама,
награда по-голяма от тая нийде няма.
Махабхарата редом със Ведите се смята
за книга най-достойна за четене и свята.
Човека наставлява, търчейки след полезни
неща да не попадне духът му в тъмни бездни.
.................."  ..... и така нататък - не искам да се увличам, за да не ставам досадна :) Но цялата поема ми допада - не само пролога..
Ето друг мой любим цитат (малко посглобен.. ;) ) от "Рай" на Данте:
"Богиньо-майко, щерка на сина си,
най-скромна в своя най-висок живот,
на висша цел завършек ти сама си,
тъй възвиси човешкия ни род,
че сам за унижение не счете
Творецът му да стане негов плод.
Така велика Си, че който моли
за милост, а на теб не се обляга,
безкрил желае да лети на воля.
И както добрината ти помага
на този който търси упование
така предшествува молбата блага.
В теб милост, красота и състрадание,
в теб всякоя възможна добрина,
са вместени в единствено създание.."
 :smitten: :smitten: :smitten: :smitten:
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Evridika on ноември 08, 2006, 10:59:33 pm
Слънце и синьо море
бели лебеди плуват-
зима е.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: bebe__ on януари 15, 2007, 12:58:44 am
Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- бяга ли жена,
не и преграждай пътя ти със нищо,
че другимо е стъкнала огнище.
Не и преграждай пътя да върви,
дори във теб сърцето да кърви,
дори от мъка сън да не те хваща,
че всичко скъпо след това се плаща.

Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- Щом една жена
започне да гълчи и да натяква,
то значи изневяра те очаква.
Не я упреквай и не я кори,
не е виновна, огън я гори
и други чувства вече я вълнуват,
а твойте думи пет пари не струват.

Така е и сърцата се менят,
очите почват бавно да странят,
а искаш в тях ти любовта да върнеш
с горещи длани пак да я прегърнеш
и да и викнеш:- Ти си мойта радост
звездата на изгряващата младост
Забравил ти, че нея друг изгаря,
че нищо в този свят не се повтаря.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Evridika on януари 17, 2007, 03:14:40 pm
Слънцето е слязло
в капката вода.
Богоявление.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: mariyana on януари 27, 2007, 05:18:05 pm
оставям тук нещо свое :)

въпроси

Обясни ми защо ме вълнуваш?!
Ти не си ме прегръщал
и не си ме целувал!
С усмивка не си ме дарявал,
нищо не си обещавал...

Обясни ми защо те желая?!
Под луната не сме мечтали
Не си ме взимал от къщи,
с палто не си ме загръщал...

Обясни ми защо те сънувам?!
Ти не си ме спасявал от буря,
край леглото ми не си бодувал!
Не си ми посвещавал песен,
не си ме предпазавал-над мене надвесен...

Не си прогонвал страха ми,
не си отпивал сълзите ми....
Успехите ми не си празнувал...
пред мене никога не си коленичил...
Обясни ми тогава...защо те обичам?!
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: butterfly on януари 31, 2007, 12:23:53 pm
Е това определено не е мое и е мн известно, все пак  Блейк е класика

To see a world in a grain of sand
And the heaven in a wild flower
To hold the infinity in the palm of your hand
And eternity in an hour.
*William Blake  :smitten:

В превод( не особено качествен 'щото е лична изработка ;))   

Да видиш цял един свят в зрънце пясък,
а рая в диво цвете,
да държиш безкрайността в дланите на ръцете си
и усмириш вечносстта в един час

Абе няма рима, но смисът се хваща (  :idiot2: )
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: charsi on февруари 28, 2007, 08:55:51 am
Само нощем

През деня душата ми мълчи,
през деня върви едвам – едвам.
Само нощем моите очи
си показват истинския плам.

Само нощем пред неписан лист,
само нощем, разделен на две,
може да се види, че съм чист,
въпреки че правя грехове.

Само нощем, през самата нощ,
само нощем, през самия мрак,
вместо към врага си да съм лош,
аз прозорец му отварям пак.

Само нощем, щом остана сам,
само нощем, щом застана тук,
може би съм малко по-голям,
може би живота ми е друг.

Само нощем ме зови на глас,
само нощем ме очаквай ти,
че приличам все на оня храст,
които само през нощта цъфти
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: djeli on март 07, 2007, 02:41:29 pm
През тоя век на радостни открития,
протегнал към пространството ръце,
на всяко нещо има заместител.
Дори сърце заместват със сърце.
Дори око, останало злочесто.Дори ръка, работила добре.
Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо, ще умре.
 O0
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Моника on март 13, 2007, 12:12:12 am
Здравейте,не съм регистрирана,но редовно преглеждам форума ви.Искам да напиша едно стихотворение,което помня от съвсем мъничка и нито знам кой е автора,нито пък на кой е посветено,но толкова е набито в детското съзнание,че сега когато вече съм пораснала продължавам да си го припомням.


Забравил съм красивите ти пръсти,
очите ти,ръцете ти,косите ти...
Забравил съм как роза ти откъснах,
забравил съм,как сливахме телата си.

Не помня от кога не съм се будил,
до мекото усещане за тебе...
До мъничката рошава главичка..
Не помня любовта ни как погребах.

Не искам да си спомням водопада,
не искам да си спомням твойте устни...
не помня нищо...и не искам спомени,
не искам от съня си да те пускам.

Внезапно те оставих насред пътя...
Не знам защо,не искам и да зная.
Аз не успях мечтите ти да сбъдна
и не успях с теб да съм до края.

Подяволите!Зная,че ме мразиш...
И не е вярно,лъжа,че забравих..
очите ти,ръцете ти,лицето ти...
костите ти,когато те оставих.

Но аз пак ще се опитам да обичам.
И пак ще казвам,че съм те забравил,
сълзите си до капка ще отричам,
но онази малката...
единствено ценната частица от мен я няма..
няма я...в теб съм я оставил!
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: piksel on април 25, 2007, 12:50:04 pm
На една стара върба днес се облегнах
и не разбрах,
дали просто чувам реката
или напролет дървото така си шуми.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: cetacean on април 25, 2007, 04:47:59 pm
            Аритмия

Всички сме ненормални. Всички.
Дано да е от годините.
Отвътре сме все кирпичени,
а фасадите ни - платинени.

Отвътре сме все нацъфкани -
мухлясваме и се лющим
Отвънка сме все лъвове,
макар и много послушни

Ето това ме дразни - позата
Не съм против раздвоението
Ако бях, щях да тъна в проза
а не в поетични видения

Нищо че се съмняваме
Дори е много хубаво
Нека в себе си нямаме вяра,
но да не мамим другите

                             Георги Венин
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: stefffdd on юли 05, 2007, 12:52:27 am
"Към себе си" - Дамян Дамянов


Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: stefffdd on юли 05, 2007, 01:09:03 am
"Есенно признание" - Георги Константинов


На този свят, в житейската гълчава,

най-силно съм усещал близостта

на три неща, които изброявам:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.

Любимата със много имена.

Зелена светлина, изгряла зиме.

Среднощно слънце. Утро със луна.

Задъхан вик в мълчанието пусто.

Бодлива роза на самотен хълм,

която ме ранява с нежно чувство,

че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.

Тя може да лети и да пълзи,

да влиза тихо в празниците шумни

и да крещи в най-тихите сълзи.

Да, има Смърт! Но нека е такава -

да свърши с мен, но не и със света!

И някой друг след мен да изброява:

Любимата, Приятелят, Смъртта.

 
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: stefffdd on юли 05, 2007, 01:30:01 am
И звездите звънят с твоя сребърен глас
и с камбанки огласят простора.
И блестят змиевидни мостове над нас
и деца сме отново и спорим....
За какво?За разплискан до дъното свят.
Странен спомен,ненужно повикан.
Да вървим.Боси в мрака.Не гледай назад.
По следите ни бисери бликат.....

Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: voivoda on юли 05, 2007, 09:06:08 am
    Кой чука в този късен час
    Аз чукам - каза Финли
    Върви си, всички спят у нас
    Не всички - каза Финли

    Не зная как си се решил
    Реших се - каза Финли
    Ти май си нещо наумил
    Май нещо - каза Финли

    При тебе да излезна вън
    Ела де - каза Финли
    Нощта ще минеме без сън
    Ще минем - каза Финли

    При мен да дойдеш току виж
    Да дойда! - каза Финли.
    До утре ти ще престоиш
    До утре. - каза Финли

    Ще ти отворя, ала чуй
    Отваряй - каза Финли
    Ни дума някому за туй
    Ни дума - каза Финли
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: voivoda on юли 05, 2007, 09:11:59 am
Превива цирка кръглият си гръб
щом клоунът танцува неуморно,
но външноста излята във калъп
разпада се във тясната гримьорна.
На масата е другото лице -
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало.

Клоунът след чаша чай си тръгва уморен.
Изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак  съвсем обикновен
до утре вечер в другия спектакъл.

Той пак е сам, говори без слова
с предметите от своята окръжност.
Бе писал някой нещо за това,
че клоунът винаги е тъжен.
Макар че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел.

Клоунът след чаша чай си тръгва уморен.
Изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем обикновен
до утре вечер в другия спектакъл.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: dinko9 on юли 21, 2007, 04:11:55 pm
Посвещение

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.


Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: frozen on юли 29, 2007, 01:14:43 pm
 

 Пътека
 /Пеньо Пенев/

 ...Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана.
 С тъжен ромон звъни над житата светозарната сребърна пяна.
 Уморения ден догорява, плаче вятърът - сбогом навеки!
 Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки.
 
 Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека...
 И аз си имах пътека любима и аз някога имах пътека!
 Още крачка - и ето го  края - извървяна е тя , извървяна...
 И какво ли ще стане със мене, не зная, но едва ли пак пътник ще стана.

 Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама.
 Имах всичко и всичко изгубих - няма щастие, щастие няма!
 Сам да бъдеш - така по-добре е, нищо в наши дни не е вечно.
 И най - милото ще отмине и най - близкото става далечно.

 Всяка клетва е само измама, всяка нежност крие удари груби.
 (за да няма какво да се губи)
 Всеки огън гори - догорява, никой извор вовек не извира.
 Туй, което цъфти - прецъфтява, туй, което се ражда - умира.

 Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка -
 нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка!
 ...Догорелия ден над гората нека само кърви като рана...
 Нека тъжно звъни над житата светозарната сребърна пяна...


 
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: messy on юли 31, 2007, 12:17:06 am
"Хаджи Димитър" на Христо Ботев, колкото и банално да звучи, то ме кара да настръхвам

 
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: cetacean on юли 31, 2007, 08:36:28 am
Не само ти настръхваш от него :)

Докато бях на планина и нощем гледах звездите, в главата ми звучеше:

"Настане вечер, месец изгрее
звезди обсипят свода небесен
Гора зашуми, вятър повее
Балканът пее хайдушка песен..."


Сега като го писах, пак настръхнах. Това четиристишие е гениално.
И наистина, първо се чува шумът на гората и едва после идва полъхът на вятъра. Приказно...
Title: ...така най-лесно ще разбере, че всеки е за всички и ще разпознае цялостта
Post by: MBIRA on август 03, 2007, 02:44:19 pm
СПРАВЕДЛИВОСТ

Ако всички имаха по четири ябълки,
ако всички бяха силни като коне,
ако всички бяха еднакво беззащитни в любовта,
ако всеки имаше едно и също нещо,
никой никому не би бил нужен...
Благодаря ти, Господи, че твоята справедливост е
неравноправието, това, което имам и което нямам.
Дори това, което няма кому да го дам
винаги е нужно някому.
Има нощ, за да има и ден,
има тъмнина, за да свети звездата,
има последна среща и първа раздяла.
Ние се молим, защото други не се молят,
вярваме, защото други не вярват,
умираме вместо тези, които не искат да умират.
Обичаме, защото на други сърцето е изстинало.
Всяко писмо може да ни приближава,
но някои – ги отдалечава.
Неточният се нуждае от себе си,
така най-лесно ще разбере, че всеки е за всички
и ще разпознае цялостта.

Ян Твардовски - полски поет и свещеник
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: danche1968 on октомври 14, 2007, 02:40:44 am
MUMMU WINNOWS EVE'S BELLY 


                                    /The evesdropping of a homo mummuns*/

Pregnant time.
Swollen time.
Eve's tummy
That stares like an eyelid.
Blindness bloated
To a heap of white corn*.
It was been but never born.


Spiralish time:
An endless navel string
Coiled in
The flawless womb of Fore-being.

1932. Somewhere in Holland drops the evening. Babytalk on the air makes me
stop and listen. Sounds roll away like pearls. A little boy is trying to
utter some object out of the Blank. His eyes are turned to the moon. The clam
of his lips starts opening slowly, careful not to spill the milky well while
shaping it through to the Mental Eye. Out of eternity, from the beginning*
the boy fashions a "mu". This pearl too much the well gets spilled and pours
down on him like a rain of white corn. Fearful he stutters out "mu...mmu", "mummu"
1632. Sound upon sound the name takes form. Mummu.
And then..

Time got sewerish.
They got sewerish.
Washed down the umbilical cord:
To poke Eve's belly at the nadir.
After piercing through,
Saltified into Terra Nostra's axis.

Time uncoiled.
And roots like Serpents
Shot through
The heap of white dust.

Warm time
Started   up and
Running   down
Branches of Death.

Along the throbbing web of veins*
Mummu scissored the eyelid
And Being marched out of the retina,

One
   By
    One,
     As
      If
       Out
        Of
         Eve's
           navel.

VIDE
/If you feel like it/

1*/ The Sumerians and Babylonians invariably regarded water as the uncreated
first principle and source of all things created. Since we do not have any
Sumerian sources for the doctrine of the cosmic word, but only a syllabar
which gave the term, now unfortunately broken away, it is impossible to state
exactly what it is. Evidence for the beneficient activity of a god's word and
breath induces the conjecture that the Sumerians employed the term INIM,
"word", for cosmic creative form or reason. At any rate we know that the
term MUMMU was said to mean "loud voice", apparently because the roar of the
thunder- or rain-god was adopted as a term for the indwelling wisdom of
water. Mummu /as "voice"/ is commonly supposed to be Semitic. MUMMU may be,
however, Sumerian and a word for "form". According to Sumero-Babylonian
philosophy, the reality of anything consists in its "form", i.e. the divine
mental concept which is revealed to mankind by its name.

2*/ Song of Songs 7:2

" Your waist is a mound of wheat
encircled by lilies."

3*/ Man is but a spider.

"Feels at each thread
and lives along the line"

MUMMU WINNOWS EVE’S BELLY


                                            /The evesdropping of a homo mummuns*/

Pregnant time.
Swollen time.
Eve’s tummy
That stares like an eyelid.
Blindness bloated
To a heap of white corn*.
It was been but never born.


Spiralish time:
An endless navel string
Coiled in
The flawless womb of Fore-being.

1932. Somewhere in Holland drops the evening. Babytalk on the air makes me
stop and listen. Sounds roll away like pearls. A little boy is trying to
utter some object out of the Blank. His eyes are turned to the moon. The clam
of his lips starts opening slowly, careful not to spill the milky well while
shaping it through to the Mental Eye. Out of eternity, from the beginning*
the boy fashions a “mu”. This pearl too much the well gets spilled and pours
down on him like a rain of white corn. Fearful he stutters out “mu..mmu..”,
”mummu”
1632. Sound upon sound the name takes form. Mummu.
And then..
Time got sewerish.
They got sewerish.
Washed down the umbilical cord:
To poke Eve’s belly at the nadir.
After piercing through,
Saltified into Terra Nostra’s axis.

Time uncoiled.
And roots like Serpents
Shot through
The heap of white dust.

Warm time
Started up and
Running down
Branches of Death.

Along the throbbing web of veins*
Mummu scissored the eyelid
And Being marched out of the retina,

One
   By
     One,
        As
          If
            Out
               Of
                 Eve’s
                    navel.


VIDE

 /If you feel like it/

1*/ The Sumerians and Babylonians invariably regarded water as the uncreated
first principle and source of all things created. Since we do not have any
Sumerian sources for the doctrine of the cosmic word, but only a syllabar
which gave the term, now unfortunately broken away, it is impossible to state
exactly what it is. Evidence for the beneficient activity of a god’s word and
breath induces the conjecture that the Sumerians employed the term INIM,
’word’ , for cosmic creative form or reason. At any rate we know that the
term MUMMU was said to mean ‘loud voice’, apparently because the roar of the
thunder- or rain-god was adopted as a term for the indwelling wisdom of
water. Mummu /as “voice”/ is commonly supposed to be Semitic. MUMMU may be,
however, Sumerian and a word for “form”. According to Sumero-Babylonian
philosophy, the reality of anything consists in its “form”, i.e. the divine
mental concept which is revealed to mankind by its name.

2*/ Song of Songs 7:2

”Your waist is a mound of wheat
encircled by lilies.”

3*/ Man is but a spider.

”Feels at each thread
and lives along the line”

 
 
 
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Тя on декември 03, 2007, 01:13:18 pm
Не е само едно . Много-много-много са. Но тези трите са ми най!  :smitten:

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.


Евтим Евтимов




ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.

Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.

Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.

© Миряна Башева



ПИСМО ДО ЧАРОВНИЯ ПРИНЦ

Да си жена ,мой мили принце,
е върховно..!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой мили принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи, да си буден,
а даже Господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост.И несподеленост.
Да си жена, мой мили принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте му божи предписания.
Но е любим, и със това изкупва
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тялото,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта, наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена ,мой мили принце,
е...върховно!


Мариана Дончева
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Niko on януари 05, 2008, 12:47:03 am
Това е моето любимо стихотворение-девиз!


АКО МИСЛИШ

Ако мислиш „сразен сьм”,сразен си.
Ако мислиш „не смея”,не смееш.
Ако казваш „бих искал”,но си мислиш „не мога”,
просто няма как да успееш.

Ако мислиш,че губиш, „загубен си”,
ще ти каже светьт без упойка –
успехьт се крие вьв твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш „назад сьм”,назад си,
който мисли високо,не пада
Просто трябва да бьдеш напьлно уверен
щом си трьгнал да тьрсиш награда.

Не най-силният,нито най бьрзият
обезателно грабват залога,
но човекьт който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ „АЗ МОГА”.

Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: MBIRA on януари 16, 2008, 11:12:36 am
ПЪЛНОЛУНИЕ


Рогът на младия месец
се изля в изобилно пълнолуние.

Но кой ще разкаже това,
което не се е случило?

Платанът - замислен в себе си,
туята - в нежнодантелена туника,
лавърът - лицемерно скромен
- несътворени от мен са.
Те сякаш са израсли
във твоя поглед разсеян.
Който бяга от мен.

Бягай!
Отнеми пейзажа от очите ми. Пренеси
гледката в други предели.

Не е нужно да те имам, за да бъдеш.
Не трябва да съм твой, за да те имам.
Не във взора ми появяваш се
ти,
която мен сътворяваш.
Бягай!
Да не ме допуснеш е начина
да не мога да си отида.
Аз съм в теб, където още не си.
Ти си в мен, където съм винаги.

Във мастилена нощ стине
луна чиста, голяма.

Къде съм наистина,
когато в очите ти ме няма?


Светлозар Игов
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: face to face on февруари 10, 2008, 09:34:47 pm
Мисли тъжни,моменти тежки…

Вечер тъмна,луна безмълвна…

Тъма И самота в сърцето ми се сливат,

Очите ти прекрасни спомените ми откриват-

Очи прекрасни,целувки Страстни-стихии бясни.

 Милион целувки И истина една-ти си любовта



......................................................
******************************
Очи прекрасни

Устни красиви

И нещо кара ме-

“Целуни ги,целуни ги”


Вечер  тъмна

пак в мислите ми се вплита…

Мисля си аз за теб за нас

“обичам те,обичам те…”-

чувам твоя глас.

За теб ще пиша

с чувства даряваш ме ти,

за теб си мисля

не напускаш мислите ми.

Усещам нещо в сърцето,

пред мене виждам лицето

на моята сладко-горчива любов.

Обичам те,боли-

до мене те няма.

Чудя се-

какъв сам в твоите очи.

Щом нещо в мене гори,

щом силно разпалват го думите ти

обсебен сам аз

от  силна болка или екстаз

...................................................................
*************************************

Прекрасно е да виждаш ...

как листото докосва земята!

Прекрасно е да усещташ ...

как  тялото се слива с душата!

Прекрасно е тя да бъде цветето...

а ти светлината!

Нима така прекрасни са нещата...?

Не...!Прекрасна е само мечтата.!


......................................................
******************************


ССссссссссс
Страха напира в главата
Тревогата крещи…настръхва ти косата
Решението  категорично
Истинно но нетипично
Само ,като прокажено
Напира в главата
Истината е една…но кой ще излезе прав накрая
Толкова сложно и адски простооо
Просто трябва да видиш държанието ти колко е постно
Но как смешна си ми в очите
Как грешка голяма допуснах в гърдите
Как времето толкова пъти спира
И то с болка ужасна която така горещо раздира
Но в смях вътрешен  пак потъвам
И се учудвам колко безкрайно затова мога да раздувам-
Затова как абсурдни са нещата
И как всеки се мъчи да мъчи съдбата
Но дори когато мисълта замира
И  когато почти невъзможно е решение да открива
тогава от нея дарено чувство остава
И то ни казва коя е вярната права
И сякаш всичко до тук няма смисъл
Но изгубих края на моята първа мисъл
А с това  идва и смисъла на това че съм писал
Въпреки че нещо все пак в мен остана
Струва ми се че ситуацията е преодоляна
Title: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: MBIRA on март 20, 2008, 12:21:44 pm
                              БРЪМБАР-РОГАЧ

   Смъртта подразбира промяна и индивидуалност; ако ти си
        ОНОВА което няма личност, което е отвъд промяната,
        дори отвъд непроменимостта, какво имаш ти със смъртта?
   Раждането на индивидуалността е екстаз; така също и негова смърт.
   В любов индивидуалността е умъртвена; кой не обича любов?
   Затова обичай смъртта, и нетърпеливо я очаквай.
   Умирай Всекидневно.

Откъс от "Книга на лъжите"
на Алистър Кроули
Title: Откъс от "Кемпо" на А.А.Долин
Post by: MBIRA on април 18, 2008, 02:52:15 pm
Аз нямам родители -
Небето и Земята ми станаха родители.
Аз нямам роден дом -
"единното средоточие" ще ми стане роден дом.
Аз нямам божествени могъщество -
честността ще стане моето могъщество.
Аз нямам средства за съществуване -
покорството към природата ще стане мое средство за съществуване.
Аз нямам вълшебна сила -
вътрешната енергия е моята магия.
Аз нямам нито живот, нито смърт -
вечността за мен е живот и смърт.
Аз нямам тяло -
смелостта ще стане мое тяло.
Аз нямам очи -
блясъците на мълниите са мои очи.
Аз нямам уши -
петте чувства са мои уши.
Аз нямам крайници -
мигновените действия са мои крайници.
Аз нямам закон -
самосъхранението ще стане мой закон.
Аз нямам стратегия -
свободата да убивам и да дарявам живот е моята стратегия.
Аз нямам замисли -
случайността е мой замисъл.
Аз нямам чудни свойства -
праведното учение ще ме дари с чудни свойства.
Аз нямам принципи -
приспособяемостта към всичко е моят принцип.
Аз нямам тактика -
пустотата и изпълнеността са моята тактика.
Аз нямам таланти -
бързината на духа разум е моят талант.
Аз нямам оръжие -
доброжелателството и правдата са моето оръжие.
Аз нямам крепости -
невъзмутимия дух е моята крепост.
Аз нямам меч -
разтварянето на духа в Безкрая е моят меч.
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Silence on май 14, 2008, 06:26:51 am

Тя идва наметнала шал от звезди
и тръгва плека, плека по кея.
Рибар до рибаря на кея седи
и всички рибари са влюбени в нея.

Затую и за в къщи не бързат сега,
цигарката пушат и гледат далече.
И тръгва на нанякъде сякаш брега
с рибарите влюбени в лятната вечер.

Надя Кехлибарева
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: MBIRA on май 21, 2008, 03:05:26 pm
              НАКИСНАТИ КОНСКИ КОСМИ

Умът е заболяване предизвикано от сперма.
Всичко, което човек е, или би могъл да бъде, е скрито там.
Телесните функции са част от машината; тишина,
             освен в без-спокойствие.
Но никога в спокойствие, умът не е пропукал “Аз”.
Това Аз не е упорствало, не е пътувало през поколенията,
променяло се моментно, накрая е мъртво.
Затова човек единствено е себе си, когато е загубен за себе си
в Колесницата.

Откъс от "Книга на лъжите"
на Алистър Кроули
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: face to face on май 21, 2008, 07:12:08 pm
 :laugh:  O0   Много е "хубаво"
 :)
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: mm86 on декември 31, 2008, 01:53:22 am
Полунощ е, часът е един,
ти заспиваш можеби!?
Но аз те събудих.
Прости ми, че дойдох при теб в нощта,
в нощта на бурята с тъга.
Не ме пъди, ще си отида скоро
устата ми залепна да мълча.

Ще приседна до главата ти ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.


Живял нявга един разбойник
и нивга се не връщал у дома
вместо сърце под ризата си скрита
той носил остра и кървава кама.

Посрещал той замръкнали кервани,
убивал хора без вина
и ножът му от кръв ръжда не хванал
човекът като дявола бил лош

Ала веднъж и той от умора
на кръстопът заспал
подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.

И само малко дрипаво момиче
покрило главата му с листя
Заплакал той за първи път в живота
Заплакал той разбойника-защо?

Какво стоплило туй сърце студено и жестоко
не стоплено в живота никой път
Една ръка накарала тогава
от кървав поглед
сълзи да текът

Една ръка по-топла от огнище
дала на разбойника онова
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп , ни със рязане глава.

Но ти заспа ,
а на мене тъй ми е студено
Туй приказно момиче-де е то?!
То стоплило сърцето на разбойник
а ти никога не ме стопли така-защо?!?!

Title: ВЪПРОСИ
Post by: MBIRA on февруари 24, 2009, 12:37:14 pm
ВЪПРОСИ

Къде започва истината и къде свършва разумът?
Къде е любовта между нас и къде свършва страданието?
Сълза ли е това, или на носа му е топло от студената вода?
Докъде вървим заедно, за да умрем поотделно?
Думата още ли е дума, или внезапно мълчание?
Тялото продължава ли да се отдалечава, или само ни засланя?
В кой момент си отива официалният Бог,
без да се вглежда в заповедите, защото вече е истински?
О, ти, кръст на въпросите, колко малко тежиш,
когато мъничкото глупаво щастие ни ближе по лицето!

Ян Твардовски - полски поет и свещеник
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Jacko on март 13, 2009, 03:20:49 pm

  Искам да споделя  някай от робаите на Омар Хайям


  От Дома на неверието до Вярата е само дъх един единствен!
  От Света на съмнението до Увереността е само дъх един единствен!
  Във този скъпоценен дъх един единствен ти щастлив бъди!
  Защото облагата от нашият живот е само този дъх един единствен!


------------

  Нека бъда обзет от страст към хубавиците - феи!
  Нека вечно държа във ръката си чашата с вино!
  Казват ми : "Дано Бог те накара да се покаеш!"
  И да го стори, няма да се покая, по дяволите туй покаяние!

-----------

  Отминалия ден ти забрави!
  За недошлото утро не съжалявай!
  На недошлото и на отминалото не се осланяй!
  Живей ти весело сега, живота си на вятара не пропилявай!

------------

  Кой в този свят не е грешил, кажи!
  Без грешки човек живял ли е, кажи!
  Аз върша зло, а Ти със зло ми връщаш,
  каква тогаз е разликата между нас, кажи?

------------

 Щом Бог не пожела това, което аз съм пожелал,
 кога ще стане туй, което аз съм пожелал?
 И ако всичко, което той е пожелал е праведно,
 тогава всичко грешно е, което аз съм пожелал?!

-----------------

 Създателят си Ти, а мен такъв си ме създал,
 безумно влюбен в песните и в виното!
 А щом като от първия ми ден така си ме създал,
 причината каква е в Ада да ме пращаш?!


--------------------

 Аз винаги съм бил в борба със своите пороци, какво да правя?
 И от делата свои единствено съм патил, какво да правя?
 Да кажем, че от великодушие ме опростиш,
 но зарад срама, че си видял що върша, аз какво да правя?
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Неона on март 13, 2009, 04:59:00 pm

Откъс от ПРОРОКЪТ на Джубран Халил Джубран


                                                                           За любовта

  И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
  И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
  И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
  макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
  Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
  Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
  така се спуска и до корените ви и зле  разтърсва ги , макар и впити в почвата.
  Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
  На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
  Отвява ви от сламки и от плява.
  Премила ви до бяла същина .
  Омесва ви до податлива мекост.
  И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.


Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

  Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
  тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
  в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
  Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
  Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
  Защото на любовта и стига любовта.


  Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
  Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
  да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
  да познаете болката на твърде много нежност;
  да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
  и да кървите драговолно , с радост ;
  да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
  да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
  вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
  и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

                         
                         










Title: едно стихотворение...
Post by: kikka on март 15, 2009, 01:30:06 pm

     (http://img10.imageshack.us/img10/7845/beforetheworldwasmade3.jpg)

     BEFORE THE WORLD WAS MADE

     If I make the lashes dark
     And the eyes more bright
     And the lips more scarlet,
     Or ask if all be right
     From mirror after mirror,
     No vanity's displayed:
     I'm looking for the face I had
     Before the world was made.
     What if I look upon a man
     As though on my beloved,
     And my blood be cold the while
     And my heart unmoved?
     Why should he think me cruel
     Or that he is betrayed?
     I'd have him love the thing that was
     Before the world was made.

                     William Butler Yeats
Title: Re: КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: beeyond on март 15, 2009, 02:25:42 pm
В мой своеволен превод, не можах да го намеря в превод на Вл.Трендафилов:

ПРЕДИ СВЕТЪТ ДА БЕШЕ СЪЗДАДЕН

Ако направя миглите черни,
А очите - по-ярки,
И устните - по-алени,
И се оглеждам и питам всяко следващо
огледало - това ли съм аз -
Не върша го от суета:
Просто търся лицето, което имах
преди светът да беше създаден.
Защо ако погледна някой
така, както този, когото обичам
А кръвта ми остава студена
и сърцето не трепва
Защо е нужно да ме мисли за жесток
или да страда, че предаден е?
Та аз му давам да обикне онова, което беше
преди светът да бе създаден.
 
 И още едно от този поет, вече в превод на Вл.Трендафилов:
 

СМЪРТ
Уилям Бътлър Йейтс

Надежда и страх не знае
звярът, когато умира,
ала човекът в края
с надежда и страх се взира.
Вечно той влиза в ковчег
и вечно оттам се вдига.
Големият човек
и пред убиец не мига,
с насмешка всичко свое
отхвърля - дъха, кръвта.
Той знае смърт какво е -
човек е създал смъртта.

Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Iva_t on февруари 25, 2010, 08:52:28 pm
Великият Шекспир

Че тя е твоя,не скърбя,нали
така я чувствам близка и любима.
Че ти си неин;ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я,защото ми е мила.
Заради мене си и скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея,тебе-тя,а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.

Но аз нали във теб съм въплътен?
И значи тя обича само мен!
Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Iva_t on февруари 25, 2010, 08:57:14 pm
Багряна

УНЕС


Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: hervenokoska69 on март 04, 2010, 07:11:39 pm
Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна -  да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: whatsoever on май 23, 2010, 01:24:26 pm
        IF... 
  by Rudyard Kilping

IF you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: 'Hold on!'

If you can talk with crowds and keep your virtue,
' Or walk with Kings - nor lose the common touch,
if neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man, my son!

Ето го и моят превод, сори ама е на латиница...

ako moje6 da zapazi6 trezva tvoqta glava
kogato vsi4ki gubqt svoqta i bedqt te za tova
ako moje6 da si uveren kogato si podlojen na sumneniq
no da ostavi6 vrati4ka za vuzmojni preuveli4eniq
kogato te lujat da ne  luje6 i ti
kogato te mrazqt , ti puk ne gi
no za tvurde mudur i dobur ne smei se misli

ako moje6 da me4tae6 , bez da se glavozamae6
ako moje6 da misli6 samo kogato e nujno
ako moje6 da posre6tne6 proval i pobeda
bez da ostavqt u teb te nikakva sleda
ako ima6 u6i i za gor4ivata istina
kogato si zaglu6en ot sgovor4ivata pasmina
ili da gleda6 kak si4ko ot teb sutrvoreno propada
da se navede6 i da go izgradi6 nanovo bez nagrada


ako moje6 da subere6 nakup vsi4ki tvoi zavoevaniq
i da gi proigrae6 na komar, no!...
bez stradanie - da zapo4ne6 novo na4inanie
Ako moje6 da napregne6 i surce i nerv i suhojilie
da se zadurji6 bez da si ot ni6to podkrepen
osven ot volqta sus dumata: "Nepobeden"

ako moje6 da govori6 na tulpite bez da izrazhodva6 silite
ili da vurvi6 s krale bez da misli6 4e sa ti porasnali krile
ako ni vrag ni obi4aniq ti ortak sa sposobni da te naranqt
to tvoq e togava maikata zemq sus vsi4kite i 4udesa
i koeto e po vajno - ti 6te si uzrql za svoqta sudba.

Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: Artemida on май 24, 2010, 07:56:00 pm
ОСЪЗНАВАНЕ

Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея

На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него
 
На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.
 
На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.
 
На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.
 
На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци....
И докато подскачам,
отново падам в рова.
 
На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.
 
На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.

 Хорхе Букай
Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: whatsoever on май 26, 2010, 12:49:46 pm
About life...
Life is happy , life is sad.
Life is good and life is bad.
Life is one and life is two.
But overall , that life is You!
Made by me before going to sleep : ))
Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: gugi on май 30, 2010, 10:31:15 am
  А ето едно от любимите ми "ВЯРА"-на Вапцаров


Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: romantica on май 31, 2010, 03:14:42 pm
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Пейо Яворов
Title: Re:КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ СТИХОТВОРЕНИЕ?
Post by: the_storm on август 25, 2010, 06:59:05 pm
... тъй върви светът. Лъжа и робство
на тая пуста земя царуват.
И като залог из род в потомство
ден и нощ, вечно тук преминуват.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи, 
царство на ужас - зло, безконечно,
кипи борбата. И с стъпки бързи
върви към своя свещен конец...

Хр. Ботев, "Борба"

И още нещо, от Вазов:

И днес йощ балкана щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва
и от век на век :)