ИЗВОРИТЕ

Статиите в сайта => RaMUS/без актуализация/ => Topic started by: ramus on юни 20, 2006, 10:24:43 am

Title: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on юни 20, 2006, 10:24:43 am
само пояснявайте за какво се отнася - и коментарите и въпросите.
Иначе - НОу ЛИМИТ!!!
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 20, 2006, 10:45:18 am
Ramus, като изключим окултната нишка дето я има навсякъде искаш да ни кажеш: Ако срещнеш Буда, убий Буда! Така ли?
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: nova on юни 20, 2006, 01:32:42 pm
Предполагам, че повечето са ме разбрали, но аз по правило слагам и лъжичка ако в кацата с меда, за да не накръща*

Та.. не харесвам името на раздела..потапя ме малко в едни култовски уклони от преди време.
 Верно, личен принос имаш, но ми харесва повече "САМОПОЗНАНИЕ И ЧОВЕКОЗНАНИЕ".

речник: накръща е дума, която изразява усещането, което се появява при преяждане със сладко
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 21, 2006, 11:45:44 am
След като Рамус явно няма намерение да отговаря на горните въпроси .... за него те явно не са въпроси, в такъв случай ..... ще направя втори опит:

"На пръв поглед изглежда парадокс, че след като се набляга толкова на индивидуалните особености, такива хора могат да общуват помежду си. Факт е обаче, че две условни такива единици, където и да се намират във времето и пространството, вървейки по своя крайно индивидуален път, стигат до все по-близки основни положения в изследването си на битието и тяхната роля в него. И ако биха се срещнали, те веднага биха се разбрали, независимо от изразните средства, културните, физическите и каквито и да било различия. Защото те са извървели своя път, който независимо от различията, води към единството на нещата. А то, както вече в началото споменах, е фундаменталното качество на Вселената."

В горния текст "Усещам" да има много истина. И затова се питам стигнал ли е  Рамус до "близки основни положения" с някой?  До тук сме три, крайно индивидуални личности, които не разбират добре Рамус, т.е не са стигнали до "близки основни положения", като в същото време тези три личности успяват от достатъчно дълго време да комуникират на полето на форума и да  стигат,  .... може би, до някакви "близки основни положения" по между си.
Има ли противоречие и проблем, Рамус, или няма? Или останалото пак ще бъде  .. мълчание???

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: nova on юни 21, 2006, 12:19:53 pm
Бий, противоречие и проблем нЕма, има само липса на време и пространство ;D- демек и до там ще стигнем нявгаш

...някога, но не сега и не тук


някой друг път, когато сме си уеднаквили "погледа" НЕЗАВИСИМО един от друг и к'ът са срещнем ш'съ познайм :crazy2:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 21, 2006, 12:30:51 pm
Сигурно си права, Нова. Аз май съм се изкривила с тая мания да живея тук и сега и искам тук и сега всичко ... и "близки основни положения" и  да се срещнем и познайм  :2funny: Но нищо ... ще трябва да почакам Вечността ...   макар, че не беше ли и Тя тук и сега  :idiot2: ;D
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 21, 2006, 01:06:46 pm
да не би да ни е навестил някой Учител, пък само аз да не знам .....щото не мога да го разпозная ;D или просто той се мисли за такъв?

Divine, може би Рамус знае, че Учителя на всеки си е вътре в него си ... и не се мисли за Учител. Може да си мисли, че може да ни ... подпомогне да открием Учителя в себе си, само .... Тъй като,  Учителя идва, когато ученика е готов ... може би той иска да подпомогне на някакви процеси до стигането на положението "готов"  :idiot2: Въпроса е, възможно ли е това? Възможно ли е това да направи друг човек, различен от нас??? И ако да, какъв човек трябва да е той? Аз си мисля, че трябва да е някакъв Човек  ... не никакъв и никой  ...  :idiot2:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: nova on юни 21, 2006, 02:45:46 pm
Ама го напъплихме човека :)
Кой знае, може това да е била целта на занимавката

Аз много обичам да си играя така- провокирам някого и му гледам сеира- кога добронамерено, кога не. Защото, когато е провокиран човекът често си показва това, което в други ситуации крие.

Всъщност к'во толкова ни пречи или ни интересува личността на някого? И най-вече защо?
Аз например наистина се подразних от заглавието на раздела, цопнах си мнението и почти веднага след това си рекох- Е и? И...вече ми беше все тая, но реших да не го трия..така и така усещането ми си е било факт, какво като вече не е?

Нещо ни чопли явно у въпросната личност. Говоря за него щото него нападнахме, но и с други е било така.
Защото ние така не бихме направили- както той/тя прави, ама не щото не ни се ще, ами просто не ни/ми стиска..защото къде ще иде тогава скромността, ненадценяването на себе си.. ми то това си е егоизъм в чиста форма- да се изтъквам/е така аууу- не е духовно някак си, пък и как ще изглежда отстрани...

Колко малко трябва, за да се разкажем само с една реакция или жест.  А аз написах сууума ти нещо в съседната тема. Май беше излишно ...пък може и да не е било, знам ли
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 21, 2006, 03:09:54 pm
Ох, и аз нещо такова,  Нова.  ;D Я, и рима излезе  :)
От два дни се чудя, защо толкова го заяждам Рамус??? Що ли не го оставя да си върви по пътя, човека? Още повече, че си е симпатяга  ... особено при по-динамични форми на комуникация ... и за повечето неща съм на около 90% съгласна с него ....  ::) кво съм се захванала за 10-та процента, където може и на мен нещо да не ми е ясно ... пък и нали сме различни, а той отгоре на всичко е мъж ... ;D

Е, аз поне си вярвам, че нищо не е излишно  :D
Title: Нещо и от мен .
Post by: ramus on юни 21, 2006, 04:08:10 pm
Момичета,
Първо благодаря - на всички ви... Да - и на Дивайн благодаря. Дано да не вземе да се учуди никой.  :)

Всичко, което сте написали съм прочел внимателно и съм разбрал за себе си каквото мога. Аз само това правя откакто съм във форума. Дали е правилно, дали е истинно - това не знам , а и вие не знаете, защото става въпрос за мен. За всяка от вас също е така. Всяка една от вас ме възприема различно, защото вие сте различни и са различни "очите" с които ме виждате - това са вашите очи.
Ето защо - не очаквам, нито искам каквото и да било. Казвал съм вече на тези, с които съм влизал в контакт, както и във форума съм писал - не се дразня, не се обиждам, не се сърдя, не мразя... ако искате вярвайте - ако искате недейте. Пък и не виждам това да е важно за някой.
Колкото до това - КОЙ СЪМ АЗ - това е същностен въпрос, който е важен за всеки един от нас. Аз само мога да кажа за себе си. За това съм направил този раздел - точно с тази цел. Затова правя всичко което правя. Затова са такива мислите, думите ми, преживяванията ми... и още сума ти други неща. За мен това е начин на живот. Всяка една от вас си има неща в които вярва, които харесва, които цени, уважава, които мрази, на които се сърди. Всяка има неща от живота си - които са много по-важни от това, за което аз живея. И вие всички това сте го написали досега.
Вижда ми се малко странно да ме питате кой съм аз всъщност, при положение, че ако някой наистина го мисли сериозно може да си състави доста пълноценна картина, ако внимателно прочете каквото съм оставил за себе си. Това, което съм писал е моя "портрет".  Може би ви се струва че това е маска? Може и така да е. Всички вие сте оставили портретите си в това, което пишете - всички до един/а/. Но след като не можете да приемете, че съм съм такъв, какъвто пиша, какъв смисъл има да казвам кой съм аз - от ваша страна ще е пак същото - едно неспирно подозрение. За себе си във тоси форум казах толкова много неща. И все пак - не смятам, че съм толкова важен. И наистина не съм - просто вие все си питате - понякога просто така - между другото.

Освен някои редки директни въпроси, останалото, което сте написали е просто размисли или излияния на моментни чувства, като го пишете във вид на въпроси. Но само на вид. Нито един същностен въпрос не прочетох. Още повече че не мисля, че някоя от вас наистина се интересува от отговора ми - какъвто и да е той.
Струва ми се, че НОВА се е опитала да пита публично някои неща - да пита както и себе си така и вас. Човек всичко може да научи, ако внимателно чете. Но както се вижда от зодиаците - стрелците сме най-откровените хора - ако някой не вярва - нека чете. Друг е въпроса кои от нас могат да я използват към себе си.
Разбира се всички сме различни хора - даже ни е различна представата за това - що е духовно?. А по отношение на това защо е раздела ей така ще отговоря:
За мен - форума / или каквото и да било друго общуване/ е нещо като МАСА. Всички хора сядат на маса за толкова много различни неща. Но за мен - на масата слагам това, което имам, което и аз ям, което ще ям, и с което съм вече заситен. Само го злагам на масата - за да го споделя с вас. Напълно доброволно - както е и същото от важа страна. Аз само го слагам на масата и го казвам какво е - това е екстракта на моя опит, мисли стремежи, свободно време, идеи, усилия - в него е побран целия ми живот /на който аз съм от тези шантавите дето гледат сериозно на него/. Дали ще си хапнете от това, което съм предложил, дали ще сбърчете гнусливо нос, или ще ви бъде безразлично - си е ваша работа. Аз това имам - това предлагам. На същата маса аз се възползвам непрекъснато от това, което вие сте оставили там. И затуй го правя и аз самия. Не казвам "ама яжте де - много е хубаво - аз съм го правил". Оставям на вас само да си решите. Някои си представят, че само вкусните неща на масата да "духовни" ио са решили че точно тях искат - че има етикет "вкусна и незабравима духовна храна". За всеки ще е различно. Някои са седнали по-близо до мен на масата, други са по-далеч, други мноооого далеч - те даже никога няма да разберат, че въобще ме има и че съм оставил нещо. Но това е живота.
За мен - само за мен.

Аз така го виждам.

Останалото сте ВИЕ - вашият избор, вашата отговорност - това е останалото.

П.С. - Не мога и не е нужно да бъда учител - на който и да  било. Всички вие си имате всичко от което се нуждаете. Само трябва да си го преоткриете. Учител не ви е нужен по същество.
Аз съм избрал за учител ЖИВОТА СИ - и учителя в мен си.
И в това е смисъла на живота ми - да сме аз и живота заедно.

Благодаря още веднъж! На всички.


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: 2046 on юни 21, 2006, 05:44:27 pm
:) < започвам с усмивка. С нея подкрепям това, което споделяш и ти се отблагодарявам пак с нея :) Докато четох всички коментари..и въпроси почувстах заряд, носещ напрежение/може би е от начина ми на възприемане-може и да е мека радразнителност на любознателни женски същества, които се опасяват да не се възвеличае един пред всички останали(напълно основателно)...само догадки и предположения от моя страна. Не случайно пуснах ей така една тема за думите/въпросите...Сега искам само да спася една крепост преди да е затворила и залостила портите си за всеки който не е разбрал и чул едва доловимото им скърцане :)/да греша за това би било прекрасно/ Мисля че е нужен някакъв конфликт. Истината веднъж открих в противоречието...много хубаво се получи с въпросите на "bee" "nova" u "divane". Съвсем откровено аз си зададох същите въпроси и може би щеше да е добре да попитам за отговорите>>> после четох между редовете и ги открих за себе си...след което можех и да се доверя на написаното/сега точно кои междуредия, не мога да си спомня/ Уважавам усилията, които Рамус полага, убеден съм, че с това което пише той учи себе си включително:) Мисля че си помага, а споделянето е достатъчно благородна форма, за да получи признание от мен :)  O0 В този ред на мисли- всяко изпитание ще го прави или по-твърдоглав или по-гъвкав  :knuppel2:  :uglystupid2:  :o  :D  :idiot2: =>  :angel: Пожелавам ви повече въпроси и повече отговори. Задръжте любовта близо до сърцето и обичйте се въпреки всичко :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 22, 2006, 07:36:34 am
Аз лично съм удоволетворена от отговора на Рамус ... засега. :)
Прочетох го .... със сърцето си и то за пръв път .... не се "подразни леко" :)
Радвам се и че го "заядохме" та предизвикахме това. Откровенността му и опита за "диалог" са оценени  ... поне от мен... :)
Щe имам още въпроси към него, но за сега  ... ще замълча :) ... да се насладя на моментната липса на усещане за "леко противоречие"  ;D

P.S. Хубави думи, 2046. :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: MEGY on юни 23, 2006, 11:12:36 pm
Привет на всички!!!/едва ли някой се инересува,но рядко влизам тук.причнината съвсем не е нежелание,а по-скоро липса на достатъчо свободно време/...Тази вечер влязох  и прочетох всичко написано до тук в този конкретно раздел...рядко се обаждам и сега не бих го направила,но има нещо което наистина ме провокира...провокира ме въпроса,който зададох на самата себе си:Защо съм тук?.истината е,че влизам тук,защото ми е приятно да чета всички текстове изпратени от всички вас и всички мнения ,а и коментарии...никога и по никакъв повод не съм си и помисляла да съдя някого или да държа сметка на някого какво е написал или защо го е написал точно така.Мисля,че всеки човек е индивидуалност,всеки е нещо уникално и това именно е малката тайна,която ни прави личности,а не просто МАСА.Изненадана съм от нечии реакции относно създаването на този раздел...Лично аз винаги съм се придържала и много уважавам простичкото ПРАВО НА ИЗБОР на всеки човек...всеки има право на избор-от това с какво да намаже филията си/дали с маргарин или лютеница/до това какво да мисли,как да постъпва ,къде да живее,какво да пише  ит.н....не виждам нищо дразнещо във факта,че някой е имал желание да създаде раздел със своето име/ник,псевдоним или както ви харесва/...искал е-направил го е...всеки който влиза тук го прави по свое желание..не виждам нито жертви,нито ощетени...не виждам и защо изобщо някой трябва да обяснява или да се изправя на импровизирана подсъдима скамейка за оценка на действията си пред когото и да е...просто Рамус е направил своя избор и е създал този раздел...всички ние имаме избора да бъдем тук или да не влизаме изобщо...НО...ако сме тук-нека уважаваме другия...никой не бива да съди никого....
СЕГА СЕ УСМИХВАМ НА ВСИЧКИ;)))) ЕТО ТАКА:))) И..се обръщам към своеобразния "домакин" тук: Рамус, приветствам всяка тема за обсъждане,която предложиш тук...обещавам си да седна на твоята маса и да не се мръщя предварително на храната,която имаш желание да ни предложиш...
Дано никой не тълкува мнението ми погрешно...нямам претенциите да съм безкрайно умна и дълбокомислена...напротив..аз съм една обикновена средностатистическа жена,която обаче държи до край да отстоява както своето,така и чуждото право на избор.

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: velaskes on юни 24, 2006, 09:49:12 am
Нищо не пречи да има такъв раздел, Рамус определено има какво да ни каже.
Който не иска да чете, да не го чете, да се престори все едно, че раздела го няма. Ако някой друг има умението да пише така умело, както Рамус да заповяда, може да направим още един такъв раздел :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: MEGY on юни 24, 2006, 12:40:29 pm
Ето ,че Веласкес го е казал както трябва..най-накрая..-точно и с малко думи;)))
ПОЗДРАВЕЛНИЯ И БЛАГОДАРЯ;))
Title: Re: Манипулация и Свободен Избор - Коментари и Въпроси .
Post by: Dani on юни 24, 2006, 03:04:42 pm
 :)Благодаря за предизвикателството... :)
В общи линии моето лично разбиране на проблема е сходно с това на автора. Ще си позволя да споделя и някои съмнения по изводите и примерите, обаче... :)
Quote
съвсем лесно можем да заключим следното – по отношение на манипулацията.
Ако разглеждаме системата „манипулатор – манипулиран”, то в нея основния „манипулатор” се явява „манипулирания”.

Всяка форма на манипулация първо е „заявена” към вселената и после самата тя е отговорила на „повика” и е дала възможност на определени фактори да изиграят ролята на манипулатори. Това е една условна игра. Игра, в която и двете страни играят по определени взаимно договорени правила - на различни равнища. 
Наистина изводът е направен "съвсем лесно"... Да ме прости уважаваният от мен автор... Според мен, тезата разкрива само първият етап и едната страна на процеса, наричан от него "манипулация".
Съгласна съм, че началният тласък за появяването на този феномен е "заявката" на манипулирания - това е типът съзнание, което няма достатъчно енергия, за да задоволи основните си потребности само. Заявявайки нуждата си, то получава от Вселената необходимото - своя "манипулатор" и изпада в зависимост от него.
Аз бих продължила по-нататък - в следващият етап на играта се получава изравняване на ролите - постепенно се размиват признаците - "манипулиран-манипулатор". Това е следствие от принципа, споменат от автора:
Quote
4.   И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.
В този момент "заявката към Вселената" вече се трансформира и усложнява - тя съдържа в единна структура двупосочна потребност - от допълнителни манипулатори и от поддаващи се на манипулиране. Т.е. симбиотичният организъм започва да се възпроизвежда и да се конкурира със свободно-избиращите елементи за пространство и енергия.
От тази точка наистина е лесно вече да се мине във фазата - свободно-избиращите съзнания са заплаха за целостта и размножаването на симбиотичния организъм "манипулирани-манипулатори". ...
Това не е последната фаза, според мен, а само началото ...
Както е прието в науката, ще подкрепя разсъжденията си с пример, развит от примерите на автора.
Quote
Ако всички вярващи се „откажат” от вярването си в Христос /или в Мохамед/, както и от всички съпъстващи форми, ритуали, канони,… то точно в този момент ще изчезне и „посредника” – Римокатолическата църква /и всичките производни разновидности и разклонения на нея/.
Съмнявам се! Историята на човешката цивилизация е низ от агресивни актове на "вкарване в правата вяра" и кръстоносни походи / джихад срещу неверниците.  Колкото институцията има нужда от манипулираните от нея правоверни, толкова и една огромна част от правоверните вече имат нужда от нея, за да манипулират съзнанието на събратята си, използвайки средствата на институцията-манипулатор!
Или както самият автор казва:
Quote
13.   Големите групи, процесите и явленията от обществения живот, организацията му, структурата, системата, характера на всички видове отношения – финансови, обществени, религиозни, междуличностни са уголемена проекция на вътрешния свят на всеки индивид – на нивото на развитие … и на свързаните със него потребности.
 
Quote
единиците "живеят" чрез цялото... Те нямат идея за отделността си. И са се "оставили" на нещо по-голямо от тях - нещо като симбиоза. Точно с такава цел и всеки един от нас "сключва" сделката, наречена живот - съгласява се на симбиозата.
Излезе, че не е толкова лесно да различим "манипулатор" от "манипулиран", следователно не е толкова просто да се излезем от тази симбиоза и да върнем статута си на "свободно-избиращи"... И все пак - изход ИМА!  :)
Още веднъж благодаря за прекрасната възможност за смислена сериозна дискусия...
С интерес очаквам мнения и продължавам да обмислям позицията си по проблема... :)
Title: Re: Манипулация и Свободен Избор - Коментари и Въпроси .
Post by: sirius on юни 24, 2006, 08:07:51 pm
Аааа, даааа,  нещо сериозно! И аз ги виждам по подобен начин нещата. Направо по същия. Може би бих се изразил по друг начин но идеята е много добре хваната.
Понеже средата, в която попадаме в началото на нашия живот е "заспала" и отдадена на съня си, то и ние се потапяме в съня "както подобава". Ако изхождам от собствен опит, трябваше да обърна внимание на някои "нетипични подробности" и "любопитни факти" за да стигна до извода че може би сънувам. И ако не бях срещнал автори, които си задават "моите" въпроси, може би все някак щях да си изживея живота "както подобава". Та когато човек разбере и за "другата страна на нещата", той вече ще може да съпоставя и да прави изводи на много по-голяма основа. Един вид тогава свободният избор ще е по-свободен. Тогава човек има по-голяма възможност сам и доброволно да избере неговия си път. И да си пуска неговите заявки. Май ще е по-правилно да се каже по-неговите заявки.
Ако "материалните" заявки са преобладаващи и човек недопуска в себе си нещо (мат.положение, статут) това няма да води към разбирането, че ние сме Едно (и с Твореца/вселената) и съответно заявките не се изпълняват в този вид. Дава му се възможност да усети единството като се отдръпнат нещата, които му пречат. Или ако човек има потенциала да си запази усещането за единство, то на него не биха му пречили материалните неща от "съня".

Надявам се, този ми пост да се възприеме като подкрепа или по-скоро аспект от темата на Рамус. Мисълта ми беше, че ако ние избираме неща, доближаващи ни до единството ще е едно; и съвсем друго ако избираме нещо за да си угодим на прищевките. Според мен винаги като си купуваме нещо е добре да се попитаме трябва ли ни всъщност, колко ще го ползваме, или е повече "за нашето самочуствие". И винаги да знаем, че можем и без него.
 O0
Title: Re: Манипулация и Свободен Избор - Коментари и Въпроси .
Post by: medea on юни 24, 2006, 09:37:48 pm
Привет,Ramus!... :)...Темата е добра...Аз също преди време се интересувах от подобни въпроси...Прочетох и доста книги... :)...това,  което ми е останало като спомен звучи така....По въпроса за манипулацията....
Манипулацията е основен елемент на човешкото общуване.Макар да ни манипулират от деня на раждането, ние всеки ден се опитваме да манипулираме другите, като им въздействуваме в свой интерес.Всеки един човек, който ви заговори вече се опитва да ви манипулира.
....и за свободния избор или какво да правим с живота си?
Има три класи хора: глупци, хитреци и умни.Глупците са маса, която постоянно пита другите какво да мислят, в какво да вярват и как да постъпят.Кастата на хитреците ги наставляват и печелят от това.Умните хора са елита.Те сами знаят какво искат и как да го постигнат. Голямата цел в живота на умните хора е да бъдат толкова свободни и щастливи,колкото им позволяват собствените сили..

.... :)
Title: МАНИПУЛАЦИЯ и СВОБОДЕН ИЗБОР - някои отговори...
Post by: ramus on юни 25, 2006, 10:30:47 am
На първо място - БЛАГОДАРЯ!
Събрах всички мнения и коментари на едно място. Моля, използвайте заглавията на постовете като указател за това, към коя тема е насочено, или пък за кой въпрос се отнася.

Ще се опитам да карам подред в отговорите или поясненията си.

ДАНИ, Чудесен анализ. Проблема е, че в темата за манипулацията не е основната ми цел да опиша механиката, смисъла и динамиката на взаимодействието между човека и груповото съзнание. Такава тема ще излезе допълнително - в момента я подготвям. В нея ще се опитам да изложа някои основни характеристики и механизми по които се осъществява взаимовръзката между Човека и Груповото съзнание. Между другото това е огромна по обем тема и няма как да бъде изчерпана в рамките на един или няколко поста. Поне в дълбочината на разбирането, което имам за нея.
Бележките ти са основателни и според мен - на място. Не виждам къде са съмненията ти. В темата не става въпрос дали това, което излагам е правилно. Основната цел на целия раздел е - да даде на хората, за които това е важно, една различна, обоснована и сериозна гледна точка. Само това! За мен лично модела с който работя в момента няма никаква друга стойност. Аз го ползвам, намирайки непрекъснато "границите му" на описание, нивата на анализ и синтез, новите взаимовръзки, които откривам на всички равнища на разглеждане. Аз самия подхождам по същия начин и в разглеждането на описанията на чуждите модели, до които се "докосвам". Използвам моделите и свързаните с тях "вътрешни" процеси, за задълбочаване на разбирането си по въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Научих се и да не ползвам модели, когато сметна за необходимо. Ще имам отделна тема за концепцията и моделите като цяло - цел, смисъл, същност и значение...
Сега - по-конкретно - По начина по който схванах идеите ти, основния акцент попада на "размиването" на ролите на манипулиран и манипулиращ в общата им система. Разбира се, че е така. Ако това взаимодействие го наблюдаваме отблизо ще се забележи, че те като роли се различават, но по същността си се размиват. Те са деференцирани само когато се разглеждат в рамките на някаква конкретика. И само условно ние ги разделяме. Всяко задълбочаване на нивото на разглеждане, /на което и да било явление и взаимодействие/ би довело до "стопяване" на границите на различията. И не само с тези две обвързани роли е така - "помагащ-помаган, "обичащ-обичан", "закрилник-закрилян", "хищник-жертва", "преследвач-преследван", "богат-беден"... и т.н. Конкретно в примера за ролите "манипилиращ-манипулиран" - ти правилно си усетила, че основния импулс идва от потребността на определени индивиди, която се "заявява". И погледнато аналитично манипулираният е основния манипулиращ в цялата система, защото всичко тръгва от него. Дори и при взаимодействието той е определящото звено, и ще бъде такова, докато вътрешната му потребност се "засити" на това равнище и смени своя приоритет.

Понеже става въпрос за РОЛИ, да припомня, че роля е точно определена "матрица" /шаблон, схема/ в мисленето, реакциите /преживяването/ и поведението на даден индивид, по време на взаимодействието му с останалите индивиди. С такива готови шаблони ние разполагаме както генетично, така и приемайки ги наготово отвън - точно в синхрон със социализацията в която ние навлизаме след раждането си. Усвояването "отвън" в ранната дестка възраст става с процеса "имитиране". Ние ги наблюдаваме, възприемаме, изявяваме и мултиплицираме след това. С това те навлизат "неусетно" в нас самите и стават първите ни основи, на които се развиваме и "порастваме" впоследствие. Това са първите проявления на вярата и вярването. И това са основите на социалния живот въобще... Това е част от съдържанието на темата за човека и обществото....
Колкото до есенцията за "отказ" от вярването", за което ти изразяваш съмнение - това е въпрос, който ще разгледам внимателно и по-обстойно в темата за вярата и вярването. Най-общо обаче може да се каже така:
Всеки човек, който приема готови форми на описание на света, реакции, ги пренася в мисленето, чувстването, въображението си, го прави поради липса на друга възможност. В ранното детство, детето няма възможност за осмисляне и критично преразглеждане на формите на поведение до които то се "докосва". По-късно привързаността и идентификацията му към преживяванията определят неговата вътрешна стабилност да не е налична и индивида ще я "търси" чрез нещо "отвън". Една от формите за това е точно в групова форма на концепция, която предлага всичко, което ние нямаме в себе си, и затова очакваме да го получим наготово от нея. Това са груповите форми на концепции от всякакво ниво - като се почне от традиционните религии и се стигне до "традиционната" наука. Това е залегнало и тясно свързано в определението на понятието "ПАРАДИГМА". Все пак - всеки човек приема вярването си за истинна форма на битието си. Част от самото вярване е и "формулата" - че щом ние сме открили истината, значи това е истината за всички хора; значи "нашата група" е тази, дето я знае, и ще покажем на другите "ВЯРНАТА ИСТИНА". Всеки вярващ смята че това, в което вярва е единната и всеобща истина и принадл;ежността му към нейния егрегор го кара да "налага" тази му истина на всички други. За пример само ще дам следното - Обърнете внимание на следното - "ПРАВОСЛАВНИ, ПРАВОСЛАВИЕТО" като наименование за клоновете на християнските вярващи... и понятието Мюсюлманство - корена е думата Мюслим /муслим/, което в превод също означава "правоверен". Всеки в живота си може да различи лесно примери за "правилно" варване и Правилната ИСТИНА... 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юни 25, 2006, 12:45:11 pm
 :)
Quote
погледнато аналитично манипулираният е основния манипулиращ в цялата система
Т.е. в един момент вече не се знае кой е манипулиран и кой манипулиращ, кой е глупакът и кой - хитрецът, кой се прави на глупак и кой си мисли, че е хитрец.
От позицията на професията ми повече ме интересува следствието от този принцип - как да разпознаем заявката за манипулиране и да не позволим да бъдем въвлечени в симбиозата.. Т.е. как да си запазим свободата на избор? Като че ли е лесно - просто прави само това, което ти харесва, а не което те съветват, очакват или искат другите от теб, пази се от зависимости... Т.е. не бъди глупак...
А замисляли ли сте се колко е привлекателна позицията на хитреца за нашето его и колко лесно е да се представи за "свободен избор" позицията на манипулатор? Започнем ли да делим хората на "добри и лоши, на глупави и хитри, на силни и слаби..." , значи капанът "разделяй и владей!" е щракнал зад гърба ни. Започнем ли да очакваме, недоволстваме, искаме от другите хора и от живота да се съобразяват с нашия "свободен  избор", ние сме "налапали кукичката".  Влезе ли се веднъж в симбиозата в ролята на манипулатор, въпрос на време е смяната на ролята - при това без да се усетим дори... 
Мисля си, че ако сме открили входа на капана, значи знаем и изхода... Достатъчно ли е само да пазим своята свобода? Според мен - не! Ключът към нашата свобода е в свободата, която ние даваме на другите и в умението да сме свързани, но не обвързани. Като птици в ято - летят в една посока, но всяка със своите криле, за размаха на които и трябва лично пространство... Ако завържеш две птици, крилете им ще станат четири, но те вече няма да могат да летят.... За да съм свободен аз, трябва да бъде свободен и човекът до мен.... :)

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юни 29, 2006, 07:56:31 am
Dani,  O0
Аз ще изразя в леко шеговит, да ме извинява автора, тон:
Относно манипулатора и манипулирания, и двамата бедни и тъжни жертви на егото си ... или на „сънувания свят”,  мога да кажа нещо в стила на един „вожд на партията” от недалечното минало (може би манипулатор от класа, а може би манипулиран ...): Цаката е разширяване, разширяване, .... разширяване  .... на съзнанието, естествено, ......всеки ден, всеки час, всеки миг .... ей точно този миг ... сега. БУУУМММ!!!! :o :2funny:
Ако има още някой заспал, моля да ми се обади, имам средства за събуждане във формата на кофи с леденостудена вода (което, надявам се ще бъде оценено в летните жеги). :2funny:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юни 29, 2006, 03:14:01 pm
............ :)........“Всеки, който отваря уста, за да говори с някого, има само едно намерение: иска да го манипулира.” – Уолтър Пайнкоук.
"Манипулиране" не е дума с негативно значение.Това е начин на целенасочено общуване с околните за постигане на успех, цел, лично щастие и пр...
Примери:
1 пример Семейството - цял живот се правят опити за налагане на единия съпруг над другия.Правят се жестове, компромиси...
2 пример За да имате успехи в живота трябва да сте оценен и признат,как става това?
3 пример Изграждането на авторитет, продължителен и сложен процес....
4 пример Обществото и средата, в която живееем- поведенческо клише, образец налаган ни манипулативно;
5 пример Медиите- море от манипулации.... :)
6 пример Родителите и децата....
Всеки един от нас убеждава другите, не се оставя да  бъде използван, налага свое мнение, сдобива се с желани неща....И ВСИЧКО ТОВА ГО ПОСТИГА ЧРЕЗ МАНИПУЛАЦИЯ....като за всеки е различено в зависимост от същността и качествата на човека.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Иай on юни 29, 2006, 05:38:44 pm
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
... Все още не мога да разбера докрай защо повечето от вас предпочитат да дават мнения за мненията на другите. Опитай ти самия да напишеш нещо подобно и да го прочетем всички. Сам ще видиш, че не е лесна работа...
 С уважение - Рамус.

Quote

Ами защото е много по-лесно да се критикува  ;) на това ни учат още в училище - как да направим анализ на литературно произведение, ... какво е искал да каже авторът или художникът... много по-малко се стимулира въображението на децата - да напишат нещо свое.
 Та затова според  мен се получава така - като четеш дадено мнение, търсиш за какво да се хванеш, за да изкритикуваш. Научени сме по-лесно да правим забележки, отколкото да похвалим някого за направеното.  O0
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юни 29, 2006, 10:40:07 pm
 O0 Иай - за съжаление си права - така са ни манипулирали съзнанието  :(
Обаче сега ми се иска не да критикувам, а да си кажа, че мисля и живея по друг начин.
............ :)........“Всеки, който отваря уста, за да говори с някого, има само едно намерение: иска да го манипулира.” – Уолтър Пайнкоук.

Много от нас не го правим нито съзнателно, нито несъзнателно. Просто общуваме свободни... Това, че авторът не може или не иска да го прави си е негов проблем. Генерализирането е успокоението на манипулирания и оръжието на манипулатора.
 
"Манипулиране" не е дума с негативно значение.Това е начин на целенасочено общуване с околните за постигане на успех, цел, лично щастие и пр...
Примери:
1 пример Семейството - цял живот се правят опити за налагане на единия съпруг над другия.Правят се жестове, компромиси...
В старото ми семейство наистина беше така, но сега не е. Има  много семейства от свободно обичащи се и разбиращи се съпрузи...
2 пример За да имате успехи в живота трябва да сте оценен и признат,как става това?
Нямам нужда да ме оценяват и признават други хора, за да имам усещането за успех. Моето лично усещане за удовлетвореност и радост от направеното от мен ми е напълно достатъчно...
3 пример Изграждането на авторитет, продължителен и сложен процес....
От позицията на човек с някакъв авторитет - с ръка на сърцето - никога не мисля за него и не го пазя. Просто си работя с Любов и уважение към свободата и личността на децата и моята собствена личност - работя заради взаимното удоволствие от нашето общуване...
4 пример Обществото и средата, в която живееем- поведенческо клише, образец налаган ни манипулативно;
Не ми пука за образците, клишетата и морала на средата и обществото. Единственият ми закон е "Обичай ближните си така, както обичаш себе си (Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб)".
5 пример Медиите- море от манипулации.... :)
;D ;D Има начин да различиш информацията от манипулирането и да не се оставиш да те вкарат в капана.
6 пример Родителите и децата....
Е, това е най-страшната манипулация с трагични последици! Съгласна съм! Но за това си струва да се отвори специална тема. Има изход и от нея, обаче...
Всеки един от нас убеждава другите, не се оставя да  бъде използван, налага свое мнение, сдобива се с желани неща....И ВСИЧКО ТОВА ГО ПОСТИГА ЧРЕЗ МАНИПУЛАЦИЯ....като за всеки е различено в зависимост от същността и качествата на човека. 
Все повече хора вече не го правим! Знаем, че на симбиозата "манипулиран - манипулатор" много и се иска отново да ни вкара в себе си, но това е невъзможно. Веднъж разпериш ли криле, вече не могат да те убедят, че пълзенето е единственият начин да се придвижваш тук на земята.... ;)
Надявам се, прозвуча като откровение, а не като критика. Ако съм засегнала някого - моля да ми прости... (но ми е все едно дали ще го направи - това си е вече негов свободен избор  :smitten:)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: wind on юни 29, 2006, 10:46:28 pm
............ :)........“Всеки, който отваря уста, за да говори с някого, има само едно намерение: иска да го манипулира.” – Уолтър Пайнкоук.

Много от нас не го правим нито съзнателно, нито несъзнателно. Просто общуваме свободни... Това, че авторът не може или не иска да го прави си е негов проблем.

Ако правим нещо несъзнателно - едва ли си даваме смтка за него.   :P
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юни 30, 2006, 06:39:53 am
...... :)............Привет,Dani!......

Все повече хора вече не го правим! Знаем, че на симбиозата "манипулиран - манипулатор" много и се иска отново да ни вкара в себе си, но това е невъзможно. Веднъж разпериш ли криле, вече не могат да те убедят, че пълзенето е единственият начин да се придвижваш тук на земята.... ;)
Надявам се, прозвуча като откровение, а не като критика. Ако съм засегнала някого - моля да ми прости... (но ми е все едно дали ще го направи - това си е вече негов свободен избор :smitten:)


Да, да, безспорно имате право. Но обяснете ми подробно как стигнахте до тези заключения, може би ще мога да науча нещо. :)[/b]
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юни 30, 2006, 07:25:18 am
Не знам дали "имам право" и не се стремя към това - просто така ми е щастливо и спокойно да живея... Радвам се, че имам още един съмишленик... Но ако на хората, които са избрали да бъдат манипулатори и манипулирани им е добре и спокойно така, нека живеят както им е щастливо... Не държа да им променям мнението и начина на мислене и живот - те са свободни (стига да не се опитват да ме присъединят към "правата вяра").
С удоволствие бих споделила каквото съм премислила, преживяла, носила и нося в душата си... Моля само да уточните за кои заключения конкретно задавате въпроса си...
С Любов и усмивка  :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юни 30, 2006, 07:33:11 am
За Wind - да, права си за несъзнателното манипулиране! Това е най-трудната част от освобождаването. Няма как да я предвидим, но можем да ВНИМАВАМЕ в своите и на заобикалящите ни реакции, поведение... Ако усетим, че се опитват да манипулират свободата ни, значи по някакъв начин сме го предизвикали - затова сме съзнателни същества, да преценим как точно сме го направили или го правим. Забелязала съм, че обикновено най-лесно "влизаме" в манипулацията когато много ни се иска да направим "добро" на някого - поне при мен е така. Когато се хвана в такова желание, си казвам Добрата молитва и си повтарям, че не съм аз тази, която знае какво е доброто за мен, а камо ли за другите. Нека Господ реши!
 :angel: :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юни 30, 2006, 03:39:47 pm

БЛАГОДАРЯ!
Питам Ви за следното:

1.".....Обаче сега ми се иска не да критикувам, а да си кажа, че мисля и живея по друг начин."

Какво визирате като разлики между Вашия начин на живот и моя /примерно/? :)

2...."От позицията на човек с някакъв авторитет - с ръка на сърцето - никога не мисля за него и не го пазя. Просто си работя с Любов и уважение към свободата и личността на децата и моята собствена личност - работя заради взаимното удоволствие от нашето общуване..."
 
Какъв човек стои зад думата АВТОРИТЕТ? Как разбирате тази дума?

3."Не ми пука за образците, клишетата и морала на средата и обществото. Единственият ми закон е "Обичай ближните си така, както обичаш себе си (Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб)". "

Интересувате ли се от обществото,в което живеят Вашите деца и Вие самата? 8)

 4....";D ;D Има начин да различиш информацията от манипулирането и да не се оставиш да те вкарат в капана."

Защо приемате думата "манипулация" за мръсна дума?
Възприемате ли я като коварни трикове, злонамерено заблуждаване, използване на по-глупавия, нещо нечестно, непозволено и безотговорно?


5."...Е, това е най-страшната манипулация с трагични последици! Съгласна съм! Но за това си струва да се отвори специална тема. Има изход и от нея, обаче..."
 
Каква разлика намирате между начина, по който политиците манипулират своите избиратели, търговските фирми – клиентите си, а родителите – децата си или обратното?

6."Все повече хора вече не го правим! Знаем, че на симбиозата "манипулиран - манипулатор" много и се иска отново да ни вкара в себе си, но това е невъзможно. Веднъж разпериш ли криле, вече не могат да те убедят, че пълзенето е единственият начин да се придвижваш тук на земята.... ;)"

Ако се стремите към дадена позиция достатъчно ли е според Вас само да бъдеш добър/добра/?Не мислите ли, че поне толкова необходимо е и да ни признаят за такъв/такава/?

Предварително благодаря за вниманието  Ви!
...kind regards!
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юли 01, 2006, 12:11:45 am
Благодаря за възможността да си поговорим по темата...
1. Не се интересувам от начина на живот и мислене на никого конкретно. Не сравнявам моя с ничий друг (това са манипулативни техники). Всеки да си решава за себе си. Аз, не живея по начина, описан в постинга като универсален за всички. Дръзнах да се "отлъча от правата вяра":
Quote
........“Всеки, който отваря уста, за да говори с някого, има само едно намерение: иска да го манипулира.” – Уолтър Пайнкоук.
"Манипулиране" не е дума с негативно значение.Това е начин на целенасочено общуване с околните за постигане на успех, цел, лично щастие и пр...
2. В манипулативната симбиоза авторитетът е ключово понятие. Манипулираният заявява нуждата си от авторитет, т.е. признание и влияние над мнението и поведението над другите (с тях той се трансформира в манипулатор). Обаче трябва да се "бори, заслужава и пази" авторитета си, т.е. да се съобразява с мнението на другите за него - ако искаш да манипулираш, трябва да се оставиш да те манипулират. За мен казват, че имам авторитет - търсят ме за мнение, поверяват децата си... - на мен, обаче не ми пука дали аз, някой друг или нещо ще го разруши. Т.е. аз не се подчинявам на манипулацията като проявявам безразличие към този основен неин механизъм. Единственият ми критерий е любовта, която изпитвам по време на работа и общуване.
3. Интересувам се само от състоянието, в което се намира душата на човека, с който общувам в момента. За мен обществото е фиктивно понятие, измислено с манипулативна цел.
4.Не, не я наричам с никаква друга дума освен "блатото, което дави свободата и Любовта на душата ни". Нека си я има - мога и без нея. Не мога вече да се върна в нея.
5. Това е въпрос за отделна дискусия.
6.
Quote
Ако се стремите към дадена позиция достатъчно ли е според Вас само да бъдеш добър/добра/?
ДА. Под добра разбирам да си щастлива докато работиш и да обичаш това, което работиш.
Quote
Не мислите ли, че поне толкова необходимо е и да ни признаят за такъв/такава/?
Не мисля. Нуждата от признание ни прави зависими от него. Щастието и любовта са напълно достатъчни...поне на мен
Благодаря за вниманието..
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юли 01, 2006, 01:18:07 pm
........... :) ;D .........НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИ!!!!

" В манипулативната симбиоза авторитетът е ключово понятие. Манипулираният заявява нуждата си от авторитет, т.е. признание и влияние над мнението и поведението над другите (с тях той се трансформира в манипулатор). Обаче трябва да се "бори, заслужава и пази" авторитета си, т.е. да се съобразява с мнението на другите за него - ако искаш да манипулираш, трябва да се оставиш да те манипулират. За мен казват, че имам авторитет - търсят ме за мнение, поверяват децата си... - на мен, обаче не ми пука дали аз, някой друг или нещо ще го разруши. Т.е. аз не се подчинявам на манипулацията като проявявам безразличие към този основен неин механизъм. Единственият ми критерий е любовта, която изпитвам по време на работа и общуване."
Най-дълбоко вкоренените в мисленето ни авторитети са:
бащата и майката;
началникът;
по-силният;
държавата и онези, които твърдят, че я олицетворяват;
всевъзможните специалисти;
мнозинството;
носителите на титли.


" Интересувам се само от състоянието, в което се намира душата на човека, с който общувам в момента. За мен обществото е фиктивно понятие, измислено с манипулативна цел."

Не съществува дух, затова не можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.


............. O0
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юли 01, 2006, 05:52:54 pm
Thank you for having been so kind to share your feelings...
Благодаря, че бяхте толкова мила да споделите чувствата си...

HELLO,DANI!!!
Здравей Дани
I got your message and I decided to respond light away. You've done a great job so far! It's O.K. so far! Congratulations!!!
Аз получих вашето съобщение (не лично - бел.прев.) и реших да отговоря незабавно. Вие сте свършили чудесна работа досега! Засега е ОК! Поздравления!!!
Today marks the start of a brave new future filled with all your dreams can hold.... :)
Днешният ден отбелязва началото на ново смело бъдеще, изпълнено с всичко, за което можете да си помечтаете...:)
Think truly to the future and make those dreams comme true..... :)
Мислете с вяра за бъдещето и направете всичко, за да се сбъднат мечтите ви... :)
"Dreams are real as long as they last. Can we say more of life?"-Havelock Ellis
"Мечтите са реални дотогава докато ги има. Можем ли да кажем нещо повече за живота?" Havelock Ellis
I always enjoy been around people like you.
Винаги ми е много приятно да бъда близо до хора като вас.
 KIND REGARDS!!!
С мили чувства!!!

Никаква работа не съм свършила...  :) Само кротко си вървя по Пътя си... А той няма начало и няма край, това сме самите ние и смисълът на живота ни... - поне за мен е така... Не знам как е казано в цитатите от дебелите книги... ;)..май и не мечтая - хубаво ми е така както е и знам, че все хубави неща ме чакат.. по-хубави, отколкото на мен може да ми хрумне... ;D
Има и Дух, и душа и това са различни, макар и свързани неща... "Има такива животни"  :2funny: Не знам какво мислят авторитетите, така си го усещам аз....
Има и такова животно като Истина и няма нужда да се обучаваме на нея - тя е около нас всеки миг. Подарени са ни и очи - да я видим, и сърце - да я усетим, и ум - да я разберем...  Само че работят в режим "Любов и Свобода".... и се самоизключват в режим "трябва и искам".  :)
С най-добри чувства... :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on юли 01, 2006, 11:04:21 pm
Чета и някак не мога да стигна докрай в изключително "дълбокия " замисъл на огромния набор от цитати в някои постове.
Абе хора - никога ли не вие идвало отвътре да кажете вие какво мислите, какво сте премислили, до какво сте "стигнали" сами.
Какво привлекателно има в това да се общува с цитати - от какъвто и да било характер.

Най-голямата ирония е - точно в тема за манипулацията, да се използват "цитати". Авторът на гореспоменатите мисли наречен Уолтър Пайнкок, поместени от МЕДЕА, очевидно разглежда някои отношения от гледна точка на "вътре" в системата. Предполагам допускате, че съм попрочел нещичко и аз самия. Та това е тема, за която непрекъснато се тръби и пише навсякъде. Сега е нещо като "модерна" - като се започне от концепцията за "световната конспирация"... и се стигне до заглавия от рода на "Манипулирайте, но правилно"... Самото разглеждане на темата е свързано с форма на манипулиране. Разбира се, самата форма на четене и възприемане на книга, е също манипулация за тези, които са "вътре" в играта. И за всеки участник в тази игра "идеята за манипулацията" е част от самата игра.
Честно да ви кажа, странно ми е, че непрекъснато срещам хора, които са толкова привлечени от идеята, че "други по-важни и знаещи хора, дето са "повече" от тях, са написали велики, важни и истинни неща, дето като ги научим, прочетем, като ги "разпространяваме" и казваме на останалите, ще им покажем великата истина и ще се научат за Правилните НЕЩА. Навремето си мислех, че само религиозните проповедници, използват в общуването си цитати от библията. И използвайки ги повечето от тях можеха да си "докажат" каквото и да било. Значително по-късно разбрах, че повечето хора просто имат непрекъсната нужда от "накой" и "нещо" в което "те" самите да намерят "потвърждение" за убежденията си. Иронията е всъщност, че самите убеждения, които визирам също са "приети" - отвън - като готови обяснения и знания на "великото" ни Общество. И понеже са "приети" наготово, човека, дето ги е приел, непрекъснато има нужда да си ги затвърждава и предоказва. По такъв начин в него самия се обезпечава нуждата от "стабилност" и "опора". И това се отнася и до "духовните" неща си е нещо съвсем естествено. За хората с такава нагласа аз съм просто един напълно невъзможен за съществуване индивид, дето само се опитва да открие колелото и топлата вода а преди него къде-къде по-велики и духовни хора са писали истинни и велики неща и в тях е истината за всичко. Друг е въпроса, че като няма кой да ги прочете тия велики мислители и просветлени всеки така ще си ги разбира колкото му отърва - и всеки "читател" ще си намери каквото му е нужно на него за да си го докаже.....

Като стана въпрос за "писатели" и "читатели", някой задълбавал ли се е въобще какъв е точния характер на процесите, наречени "писане" /на книга или материал от какъвто и да било характер/... и "четене" /на каквото и да е/...??? С риск да бъда наречен манипулатор ще ви кажа аз самия какво разбрах в опитите си да "проникна" в скритата кухня на горните процеси - и от двете страни на барикадата. Съвсем простичко е - става въпрос за една взаимна "ИГРА"!!! Да - игра. Точно каквито са всички "договорени" игри. И манипулатор и манипулиран, е също такава взаимно "договорена игра"... И останалите примери за формални игри, които визирах в поста си за манипулацията, са също такива роли.

Отделно искам да напомня, че всяко разлглеждане на какъвто и да било въпрос, е тясно свързано и определено от "нивото на развитие" на разглеждащия го.  Всеки един от нас носи своето "ограничение", свързано с собственото си ниво на възприемане и осмисляне. И всеки, който чете, слуша... възприема само онова на което самия той е готов да "откликне"... Това са част от механизмите, които определят всекидневните ни игри...

Друго - Концепцията за игрите. като основна форма на принципите на човешкото битие в обществените отношения, е толкова стара, колкото и е света. Във стремежа ми да проникна по-надълбоко в механизмите на отношенията между хората ми помогна основния фундаментален принцип за "сходствата" между явленията на всички нива /каквото горе това и долу/. Така се случи, че аз първо разбрах за игрите, които ние хората си играем "отвътре". Всеки един от нас. Още докато се "ровех" из себе си, се досетих, че вътрешните ми игри много наподобяват на игрите, които играя и в отношенията си с другите хора. Няколко години по-късно, след многобройни опити и експерименти картината на човешките игри / и моите включително/ се очерта във "дълбок" план. Не е тема сега да описвам как точно го постигнах, какво техники и прийоми съм използвал при всяка "стъпка" напред - имаше и неудачи и завои в път без изход, но това се оказа пак част от общата схема на личното ми търсене. По този начин, когато прочетох вече "теорията на игрите" на Нойман, както и "Игрите, които хората играем" на Ерик Бърн, аз вече имах опит и просто разбрах, че по каквито и пътища да се изследва един обективен процес, той винаги води до познаване на същностната характеристика. Но онова, с което бях по-напред от тях се състои в това, че цитираните от мен имена на изследователи не бяха обърнали внимание на себе си - те просто споделяха и интепретираха наблюдения. След това видях в Джон Бейнс, че имало и други хора, дето като започнат процеса на самоизучаване стигат до положението да познаят всичко останало. Искам да кажа, че за мен и темите в които ще се пише в този подраздел, наречен на ника ми, ще пиша за нещата, които съм достигнал и съм преоткрил... Аз също чета - както и всички вас, но не за да приемам каквото и да било. Просто събирам знанията, опита и гледните точки на изследователите и обогатявам чрез тях сосбтвените си наблюдения. За целта внимателно се научих да определям кое са знания, кое е опит, и кое е просто гледна точка. Но това не е толкова трудно ако човек внимава и има опит в това.

Със всичко това исках да кажа две основни неща
- противостоянието на двата основни човешки импулса - към индивидуално... и към групово... са в основата на онова, което всички наричаме живот.
Има си хора, които основната нагласа е свързана със социума. Това е напълно естествен етап в развитието на всеки човек. Не съм го критикувал, нито умаловажавал никъде в това, което пиша. И няма как, защото това означава да "отрека" оначи част от мен, която е свързана с него. Но в живота и практиката ми аз открих, че има и друг начин на живот и друга форма на мислене. И това е заложено в нас - това е индивидуалния ни "вътрешен" аспект. В зависимост от основната вибрация на на това, което наричате АЗ, е и "притеглянето" към един от двата аспекта.

- Второто основно нещо, на което исках да наблегна е, че в зависимост от близостта на всеки един от нас към един от горните условни аспекти, се определя и неговата лична позиция и послание. Това първо се прави "вътре" в самия човек... и после въз основа на това се изявява като определящо в неговите отношения с другите.

Имайки предвид описаните дотук принципи, е лесно да се заключи, че няма как да има взаимно разбиране в позицията на представителите на "двата" лагера /най-простичко казано/ Ако използваме елементарните условни наименования - "ОБЩЕСТВЕНИЦИ" и "ИНДИВИДУАЛИСТИ", е ясно, че първите няма как да споделят идеите на вторите. Главно защото всеки трябва да извърви своя път в откриването на себе си. В края на краищата, това е основната цел на езотериката и на онова, което всички най-общо наричаме "духовно" и точно с тази цел е и основния принцип на този сайт - за спомагане на Духовните търсения на всеки,  който е стигнал до идеята че има такива. А пътя в духовните търсения приятели е един....    ?????????. Посоката на всеки човек в пътя му е една. Пътищата са различни, но там където свършват се сливат в едно. ...

Като стана въпрос за езотерика и духовност - за двете групи са много различни смисъла на тези понятия, както и тяхното значение. И това е много видно навсякъде - включително и в нашия форум...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

10х

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юли 02, 2006, 01:28:52 am
 :)
1. Цитатите ...привлекателното им е следното: човек по начало знае всичко, но знанието му е забутано малко някъде дълбоко в “свръхсъзнанието”, да го наречем, и като прочете някоя добре известана нему, но ненапълно осъзната до този момент,  стара истина му светва една лампичка. .... получава се един определен резонанс, ако щете  и той се “влюбва” в цитата и като обекта на каквато и да е друга любов, той иска да си го покаже и да се погордее с него. Няма нищо лошо според мен .... Рамус може да си мисли, че :”сам” може да стигне до нещо ... но, ..... в известен смисъл “няма нищо ново под слънцето.” (Рамус, кой ли тъпак мислиш, че е изразил тази доста странна мисъл? ... не, че не вярвам  съвсем в “новото”... .)
2.   “противостоянието на двата основни човешки импулса - към индивидуално... и към групово... “ .... ами неееее, няма никъде другаде противопоставяне освен в главата на противопоставящия се  ... “Писателят не мечтае да види как лъвът яде трева. Той знае, че един и същи Бог е създал вълка и агнето и като видял “Че добро е сторено” се усмихнал.” – Андре Жид.

3.   "Ако използваме елементарните условни наименования - "ОБЩЕСТВЕНИЦИ" и "ИНДИВИДУАЛИСТИ", е ясно, че първите няма как да споделят идеите на вторите. Главно защото всеки трябва да извърви своя път в откриването на себе си. В края на краищата, това е основната цел на езотериката ......"

Та, я да видим сега ...  Рамус явно смята себе си за краен индивидуалист и подозира много от нас тук в “обществени’ наклонности, забравяйки, че той сам е част от обществото на този форум. Забравя, според мен и още нещо .... че всички тук, най-вероятно са доста крайни индивидуалисти, след като не беснеят по чалга дискотеки или не гледат сериали по телевизията или не пушат марихуана или не пият до забрава с приятели или не вършат някое от другите неща, които по-голямата част от “обществото” върши всеки ден.

Също така обаче, я пак да помислим колко е полезно да сме крайни индивидуалисти. Да вземем за пример основната клетка на обществото – семейството. Един Бог знае, защо почти всеки един човек се жени, но както и да го погледнем, семейството е оцеляло като формация през вековете и следователно има нещо хубаво и нужно в него. Това, най-малкото, е създаването на поколение.  Та как мислите, дали семейството или каквато и да е била обществена формация (държава, например) щеше да оцелее през вековете ако всички бяха крайни индивидуалисти???  (тук е парадокса с оцеляването на България, ама това е друга тема) Аз, като краен индивидуалист щях да кажа на мъжа си, че ми се чати в нета и да си гледа работата, мъжа ми, като краен индивидуалист щеше да ми каже, че му се пие бира с приятели и .... дъщеря ни нямаше да я има. Да не говорим, че след като я има, и на мен ще ми е кеф тя да стане едно прекрасно човешко същество, отношенията в малката клетка на обществото наречена “семейство” са от огромно значение за нея. Я сега да си помисля пак аз, дали да си играя ролята на “крайния индивидуалист” или да се опитам да бъда една част от малката семейна клетка .... с някои крайно индивидуални интереси на н-то място по приоритет???
Отговора за мен е ясен ... била съм и мога винаги да бъда “краен индивидуалист” ... нищо особено и трудно няма в това, изисква се само да мисля със собствения си мозък и да си разширявам съзнанието всеки ден ..... по-ценното за мен сега е да съм част от обществото ... не, част от официалното, градско или държавно, посредствено, водещо се по волята на другите, общество, а част от моето си общество, в моето семейство и любимия ми форум .... и вярвам, че тези малки общества ще променят света към по-добро ... не, крайните индивидуалисти ...
 :)

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юли 02, 2006, 09:13:31 am
......... :)...........ЛИЧНО МНЕНИЕ ПО СПОРНИЯ ВЪПРОС.... :)....ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ СРЕЩУ ОБЩЕСТВЕНИЦИТЕ... :)....
Законите,валидни за обществото са пряко отражение на природните закони.В този смисъл... ако приемем да разгледаме отделния индивид като малка призмичка, а обществото като източник на светлина/в случая информация/, то физичните закони за  отражение и пречупване на светлината/които всички знаем/ са в сила.Т.е. всичко зависи от показателите на пречупване на двете среди.
Пречупване се наблюдава само на границата на  полупрозрачни среди и зависи изключително от показателите на пречупване на тези среди.Ако показателят на пречупване  на втората среда/човека/ е по-голям от този на първата имаме слабо пречупване и обратно.Такива хора бих нарекла условно "общественици".Като пътищата са обратими.
По интересен е казуса с "индивидуалистите"... :)
1.Отражението на информацията /огледално или дифузно/ става само в едната среда/обществото/.Човека приемаме за непрозрачна повърхност.
2.Пълно вътрешно отражение имаме когато информацията на човека/ с по-голям показател на пречупване/ изцяло се отразява от границата с обществото/ с по-малък показател на пречупване/т.е.информацията претърпява многократно пълно вътрешно отражение от околната повърхност/обществото/.
Индивидуалистите в този смисъл се капсулират.


цитат на Ramus".... всеки трябва да извърви своя път в откриването на себе си.В края на краищата, това е основната цел на езотериката и на онова, което всички най-общо наричаме "духовно" и точно с тази цел е и основния принцип на този сайт - за спомагане на Духовните търсения на всеки,  който е стигнал до идеята че има такива. А пътя в духовните търсения приятели е един....Посоката на всеки човек в пътя му е една. Пътищата са различни, но там където свършват се сливат в едно. ..."

Въпроса ми към Ramus е къде става сливането на пътищата при индивидуалистите?

Предварително благодаря за вниманието!

REGARDS!................. :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ОТГОВОРИ
Post by: ramus on юли 02, 2006, 10:39:16 am
Какво хубаво нещо е живота...
Колежката Бий е направила перфектното допълнение към изложението ми. Всичко, което не написах в него тя го е направила по един чудесен начин. За което й благодаря, както съм го правил винаги. Защото има изключителната възможност да бъде откровена... и на моменти непринудена.
Мисля, че не бях в състояние да опиша достатъчно добре и последователно толкова точен пример за гледна точка от човек с "обществена нагласа". "Като по учебник" - всички характеристики накуп.  И то описание на човек "отвътре" в системата. И цитата, който е използван е точно намясто и допълва чудесно цялата картина. Това не е частен случай и той е залегнал в основните механизми по които се осъществява  взаимодействието в системата "група - единица".

Призива към всички вас в постинга на Бий, който е недвусмислено изразен, чрез използването на множествено число на две места, е съвсем ясен и аз знам, че голяма част от вас биха откликнали на повечето от нещата, които тя е написала. Не всички разбира се - но нейното послание е значително по-близко и ясно за повечето от вас. Но така всеки от вас има възможност да се "самоопредели" , колкото и относително да е това.

Не съм чак толкова наивен, че да не си давам сметка за факта, че в групов форум /както е и всеки друг / по-голямата част от участниците се събират за да "споделят" взаимната си нагласа. Те всъщност точно така и се привличат и се намират. И когато навремето реших да се появя в публично пространство под някаква форма ясно си давах сметка че ще има силен отпор онова, което съм намислил да изразя. Защото идеите, които изразявам са точно противоположни на групово приетите и установени форми. И че самото им излагане в публично място веднага ще даде необходимия "защитен" отговор. А защитната реакция , както знаете, се появява когато е налице интерпретация на "заплаха" - тя е просто характерния "отговор" - реакция за запазване на целостта. Затова на няколко пъти посочих в много теми, че всяка обествена формация е като един "жив" организъм. И той се защитава точно като живо същество, което се бори за оцеляване - цялост.

И "отговора" е ясен. Поне за мен е очевиден през цялото време на моето участие - както и във този, така и в други форуми - реакцията на Труден от неговия форум е напълно показателна за това. Не знам на вас как ви се струва. Аз мога да кажа само за себе си. Мога да кажа също, че целия ми живот е белязан именно с такива отношения-реакции. И мога да си призная честно, че имах големи лични проблеми в едни други години от живота си. По средата на 20-тата ми година имах "честта" да ме обвинят в богохулство и ми направиха цяло представление с ритуал - анатемосаха ме и ме обявиха за превъплъщение на Дявола. Така, че внимавайте - в момента Дявола в мое лице ви "промива" мозъците и ви "подстрекава" да се обръщате срещу всичко "свято" - семейството, родината, децата, Любовта, реда и правилата и разбира се - БОГ - щото само еретиците са се осмелявали да кажат нещо различно от канона на църквата.... и какво ли още не...  ;)

Защитните механизми на реакция от страна на някаква групова формация са в зависимост от характера на отношенията вътре в нея самата. И това са чудесно изучени и ясни процеси, защото са видни в цялата история на човечеството. Както вече колежката обърна внимание "Нищо ново няма под слънцето". И ако във физическия свят това изглежда като хора, които живеят заедно и споделят близки форми на битие, на нивото на астрало-ментала отделните единици енергийно са обединени в явления, които ние изследователите сме нарекли ЕГРЕГОР. Освен това всеки един от нас е открил по свой - различен начин, че поради разликите във вибрационната честота, проекцията на процесите пристига последна във физическия свят - на физическо ниво. Всичко, което се наблюдава във физическия свят е своеобразно "ехо" - последното проявление на процеси, които се случват в по-горните вибрационни нива.

Всичко това в основата си протича и вътре в индивида - вътрешния му свят. Но това груповия индивид няма как нито да изучи, нито да изследва. Самата идея за него изглежда смешна, глупава и напълно неприемлива.

Най-важното на всички видове групов живот е, че те са израз на определен етап в развитието на всеки индивид. Задължителен етап - както и всички етапи. Етапите не могат да се прескачат, нищо че някои са се опитвали да "изхитрят" Вселената и да се направят на много "напреднали".

Груповата представа за "краен индивидуалист" е абсурдна и издава пълното неразбиране /и като последствие отричане/ на същността на идеята. В очите на "груповия индивид" крайния индивидуалист си е като палячо. А дори т.н. "краен индивидуалист" е част от някаква група - на някакви дето се наричат индивидуалисти - бунтари, анархисти , като по този начин дори крайния индивидуалист се свежда до нивото на проста противоположност на "общественика".
За повече яснота ще кажа, че понятието индивидуалист, което съм използвал условно, няма множествено число - поне в смисъла, който влагам в него. Опитах да го разгледам задълбочено в темата за Самопознанието. По тази тема тепърва ще пиша отделно.

последно /използвайки условните наименования от предния ми пост/:
- "Обществениците" не могат да си позволят и да разберат идеите и смисъла на индивидуалния - той е израз на всичко онова, което те не изразяват.

- "крайния индивидуалист" съвсем не означава образа на анархиста- бунтар или на някаква форма антисоциален индивид - само в очите на "общественика" той изглежда така, по простата причина че всичко за него е някаква форма и е определено от групата - съответно и "крайния индивидуалист" се представя за антипода на "общественика" - иначе в неговите очи той би бил несъществуващ.

- индивидуалното съзнание на всеки човек идва чак след като груповото му съзнание започва да се изчерпва - и като функция на преживяването му, така и като роля в неговото развитие и еволюция. Точно с това се характеризират понятията самосъзнание, самонаблюдение, самоанализ, самосинтез, себеразвитие, самопознание... За обществено формирания индивид, тези понятия са в зародиш, който просто чака времето на подходящите условия за покълване. Това само по себе си ясно показва смисъла на последователността на процесите в развитието на човека, като самосъзнателна единица.

- по-ясно и адекватно разбиране за идеите на индивидуалното преоткриване в пътя му към самосъзнание, може да бъде направено само ако е налице "съответна" нагласа и вибрация. И при който от вас те са налице със сигурност се наблюдава "резонанс" - ако не на повечето то поне на някои от идеите. Смисъла на индивидуалния начин на битие не е в отричането на "груповия". Наистина това е един от етапите, но той се израства с нарастване на осъзнатостта към себе си. Естествено е - защото в моментите, нещата са на "границата" между групата и себе си, първоя етап е "очистването" на собствения двор от всичко, което не е лично и индивидуално. Това е бавен и продължителен процес /както и всички процеси в развитието/. Има залитания, има грешки... но те са част от самия път и то по-важната част. Защото именно чрез "грешките" се откриват адекватните ходове...

- Всички, които са в етапа на индивидуалното си преоткриване са били вече учатници в груповото съзнание и с това те вече са минали оттам и ако са стигнали до подходящите етапи могат да си дадат сметка и за двете.

Сега - на въпроса на МЕДЕА. От всичко написано до тук мисля, че е съвсем ясно защо смятам, че примера и аналогията с призмичката и светлинатаса напълно компрометирани. Сама виж - ако можеш да си позволиш - как и откъде въобще допускаш , че обществото е светлината, а това били природни закони. Ти сама ме вкарваш в пример, в който самите първоначални допускания не са валидни за мен. За теб това е истината - че всичко, което си приела от обществото е светлината - не отричам това и не го омаловажавам - всеки човек преминава през това. Никъде не съм казал, че това е някакъв "нисш" или пък атавистичен подход. Единственото заради което изказвам всичко, което пиша, е да се опитам да постигна известен компромис - едно взаимно разбиране, между различията в мисленето и светогледа. Защото както е видно за някои от вас - представителите на обществената нагласа - направо го избиват на заяждане /понякога/. Всички може би знаят какво и кого имам предвид. Но не виждам смисъл от това - може и да е сеир за повечето, но все някога ще ви омръзне. Представянето на различни гледни точки е напълно естествен процес във форуми като нашия. Но протипоставянето, и то активното, е част от обществениците, които пък твърдят че е точно обратното - но това е заради защитните реакции - интерпретацията за опасност прави така, че да си мислим, че се води битка - битка за оцеляване.
А няма такава - не е и нужна.

А що се отнася за противопоставянето - това не е от моя страна. Аз няма как да представям група, аз представям само себе си - наистина има хора, които изявяват различни същностни процеси, свързани с индивидуалното си преоткриване. Но по никакъв начин не можем да бъдем обединени в група. Всеки от нас си има свой крайно различен път и е открил основния смисъл и значение именно в тази различност... Противопоставянето е изключено и въобще е "извън", ако човек е навлязъл по-навътре в процеса. Противопоставянето като форма не е точно в главата на Рамус, както е писала нашата колежка, а е видно главно в постингите й. Дори и от последните.

Медеа - като отговор ще кажа  следното:
Човекът, който е навлязъл в етап , в който идеята му за собствена значимост става водеща /и това няма нищо общо с "егото му"... за "общественика" може и да изглежда така, и мисля, че е ясно защо/, всичко, във вътрешния му живот започва да се осъзнава и той вижда всички проекции там - на всички процеси. Това е основното - съзнанието е основното, което прави така, че постепенно то да се насочва към себе си и да започне да обхваща процеси и явления, които "доскоро" за него са се изобразявали някъде "навън" от него. Ако това можеш да го разбереш, съм успял - ако не значи толкова мога. Проблема не е в теб - на мен ми се налага да обяснявам, като на човек, на който му е зададен въпрос...

Това е - поне опитах... Толкова мога - и го правя. Някои разбират повече, други - по-малко. Няма човек на света, който да може да обясни всичко на всички. Така мисля. И това не е оправдание.
--------------------------------------
10х

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юли 02, 2006, 11:18:40 am
Призива към всички вас в постинга на Бий, който е недвусмислено изразен, чрез използването на множествено число на две места, е съвсем ясен и аз знам, че голяма част от вас биха откликнали на повечето от нещата, които тя е написала. Не всички разбира се - но нейното послание е значително по-близко и ясно за повечето от вас. Но така всеки от вас има възможност да се "самоопредели" , колкото и относително да е това.
Не знаех, че съм правила "призив", но след като Рамус така го е видял, така трябва да е. :)
Послание, виж, може и да съм направила ... и е естествено, то да е по-близко "за повечето от вас", по простата причина, че се "чувствам" близка  ... част, от "повечето от вас".
Както и да е ... както самият той каза ... това са нещата на "масата" .... Моля, заповядайте!!!
 :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юли 02, 2006, 12:18:57 pm
 ....... :) :) :)..........Математически поздрав за Ramus!!!!!... :) :) :)

(x*x+y*y-2ax*x)*(x*x+y*y-2ax*x)=4a*a(x*x+y*y)
Когато го разбереш ще се усмихнеш!
Обяснението е елементарно!
А може и аз като физик да разбера какво влагаш точно в думите:"..
И ако във физическия свят това изглежда като хора, които живеят заедно и споделят близки форми на битие, на нивото на астрало-ментала отделните единици енергийно са обединени в явления, които ние изследователите сме нарекли ЕГРЕГОР. Освен това всеки един от нас е открил по свой - различен начин, че поради разликите във вибрационната честота, проекцията на процесите пристига последна във физическия свят - на физическо ниво. Всичко, което се наблюдава във физическия свят е своеобразно "ехо" - последното проявление на процеси, които се случват в по-горните вибрационни нива. "
.......10q......regards.......... :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юли 02, 2006, 01:24:56 pm
Quote
Аз, като краен индивидуалист щях да кажа на мъжа си, че ми се чати в нета и да си гледа работата, мъжа ми, като краен индивидуалист щеше да ми каже, че му се пие бира с приятели и .... дъщеря ни нямаше да я има. Да не говорим, че след като я има, и на мен ще ми е кеф тя да стане едно прекрасно човешко същество, отношенията в малката клетка на обществото наречена “семейство” са от огромно значение за нея. Я сега да си помисля пак аз, дали да си играя ролята на “крайния индивидуалист” или да се опитам да бъда една част от малката семейна клетка .... с някои крайно индивидуални интереси на н-то място по приоритет???
Сигурна съм, мила, че дъщеря ви не се е появила, защото вие сте се отнесли "отговорно" към вашите семейни и обществени задължения и сте пренебрегнали кефа си - чатенето и бирата... Просто естествено е дошъл момент, в който вие сте забравили и за чатенето, и за бирата, че и за обществото и за семейството...  ;) Горко на децата, създадени и отглеждани не от Любов, а от чувство за отговорност пред обществото и семейството. :-\ (има ги много, за съжаление, нещастници). 
Сигурна съм и че най-прекият път да превърнеш едно семйство в ад за детето и за родителите, е да поставиш морала и добрите отношения над Любовта. Има ли Любов и уважение към свободата на всеки от семейството, няма нужда да се стараем и да правим компромиси. Старанието и компромисите, спазването на измислен от някого морал и правила убива свободата, а заедно с нея си отива и Любовта. Дете, израснало в семейство, подчинено на правилата на "авторитетите", а не на любовта и свободата, е комплексирано или агресивно - можете да ми вярвате - след 25 години работа с деца и родители ...Но това е друга тема...
Колкото до обществото - нищо лошо няма в него, ако то е динамична неформална група от доброволно събрали се свободни индивиди. Обществото става манипулатор, когато започне да очаква или налага на членовете си модели на мислене, поведение, избор и започне да отлъчва, наказва или превъзпитава инакомислещите, обвинявайки ги в егоизъм и краен индивидуализъм. Такова общество е завладяно от ЕГРЕГОРА и е обречено на загниване и гибел... Историята е пълна с примери, нали?
 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юли 02, 2006, 02:57:47 pm
 ;D Разбира се, Дани, че детето ми няма нищо общо с "отговорността", а с една думичка дето няма да я повтарям вече, че ставам досадна.  :smitten:
Аз исках да кажа едно простичко нещо и то е, че груповото съзнание/обществото е естествен начален етап от развитието на индивида, после, разбира се идва прословутото "самопознание", което много хора вече го могат, нищо, че Рамус все преполага обратното ... и нека да не "крайния", а просто индивидуализма .... /не съм казала, че съм против индивидуализма/, но след индивидуализма има още един етап, според мен ... и дори и Рамус ни е говорил за него споменавайки, че 'Вселената е единна". Та той за мен не е успял по никакъв начин да отговори на уместния въпрос на Медеа за сливането на пътищата на индивидуалистите. Никъде не видях в последния му пост нещо за Единството.
А аз също много сериозно се запитвам за какво Единство говорим сега, като всички трябва да сме толкоз пък индивидуални. Той стига до там, че да каже:" ... наистина има хора, които изявяват различни същностни процеси, свързани с индивидуалното си преоткриване. Но по никакъв начин не можем да бъдем обединени в група. Всеки от нас си има свой крайно различен път и е открил основния смисъл и значение именно в тази различност.."

Значи не можем да бъдем обединени в група :o - добре, че и клетките в тялото ни не мислеха така ... и не дай си Боже ние да сме клетките от организма на Бога, и да мислим така ...
Между другото, този път Рамус явно говори от името на всички, а аз лично не намирам смисъл и значение в различния ми път, а намирам смисъл и значение в постигането на Единството. И се питам, как ще постигна Единство с Цялото, ако не мога да постигна единство с един или с група хора? И как мога да обичам Цялото, ако не съм способна да обичам поне още един друг човек? Как дори бих могла да вляза в медитация ако слушам Ошо, защото той казва, че "медитацията е кулминация на любовта - любов не към един човек, а към цялото съществуване"
Всъщност нищо не ми пречи да се кръстя "общественичка", но трябва да уточня, че обществото  ми е "цялото съществуване".  :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dani on юли 02, 2006, 03:40:57 pm
Quote
Всеки от нас си има свой крайно различен път и е открил основния смисъл и значение именно в тази различност.."

Значи не можем да бъдем обединени в група Shocked - добре, че и клетките в тялото ни не мислеха така ...
Всъщност, клетките в организма също са много много различни една от друга...  :) И точно защото са различни те могат да изградят единен функциониращ организъм. Тук вече е въпросът - дали организмът определя правилата, които трябва да спазват клетките  :o или клетките доброволно се "специализират" и интегрират в цялото, постигайки хомеостаза - т.е. равновесието, което им е необходимо, за да оцелеят...
Организмът манипулира ли клетките? или клетките се манипулират? или клетките манипулират организма?
Title: Re: За живота, вселената и всичко останало
Post by: ramus on юли 05, 2006, 07:40:18 pm
 И понеже ви споделих кой съм аз... сега ще ви споделя, как един човек преди години ми "показа" какво означава да си ЧОВЕК. ИСТИНСКИ ЧОВЕК...
И разбрах чак когато сам го открих - чак тогава се усетих, какво е искал да каже. То само така е единствено възможно - за да разбереш кои са хората, можеш само и единствено когато самия ти станеш като тях.

И аз разбрах, че не съм сам и че много като мен и като вас са по пътя си - НЯКЪДЕ ПО ПЪТЯ СИ...
В пътя си сме сами - само сами - но иначе всички вървим.
Посоките са различни - но крайната точка е една - и затова никоя посока не може да бъде "грешна" или неправилна.

И понеже стана въпрос за стил - ето го - на мен и на онзи, когото нарекох и приех за МАЙСТОР...
Човек, когото  винаго съм "усещал" /не чувствал/ много "близък" по своята същност

-----------------------------------------------------------------------------
ПОСТИГНЕТЕ СЪЩНОСТТА НА ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ

Oшо

...Индивидуалност и личност са противоположни понятия.
   "Индивидуалност" на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен, цялостен…;
   Персона значи маска, житейска роля, положение.

Личността съществува само спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.
Когато я нямаме Същността, "ние" сме шум, тълпа - дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото "хазяинът" дълбоко спи.
И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде някаквочувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме "изгубили" индивидуалността си.
Но, понеже сме я загубили, ние се опитваме да придобием характер, да станем личност. Затова ние имаме нужда от другите, ние се оглеждаме в другите, в тяхното мнение. Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех...И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.
Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала и правилата... Ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и "по-свят" и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец... фалшив и показен светец.
Но у хората няма индивидуалност - тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.
Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде, никой не може да ви научи, нито да се преподава. Индивидуалността е вашето собствено битие.
Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършенно нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено, самостоятелно значение и силата да живее по този начин - самостоятелно и със себе си.
Светецът - ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист
Мъдрецът винаги е непокорен, различен, воден само от собствената си същност.
 Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.
Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на святия ще се покланят.
Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.
Христос го разпънаха, на папата се кланят.
Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; Той ви „става” учител – Вие му ставате „ученик”.
Да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор. Мъдростта не може да се учи, нито преподава. Може само да се преоткрие във всеки един от нас.
Праведният владее характера си, мъдрецът е просто съзнанието.
Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви - да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата - да постигнеш онова, което "желаеш" - твоята основна ЦЕЛ.
Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно - само за себе си - само по себе си.
---------------------------------------------------------
А ето и думи на "никой" - дето са преоткрити чрез съзнанието:

 там къде го няма човека - я има вярата

там къде го няма човека - се появява навика

там къде го няма ЖИВОТА - се появява пре-живяването и съня - те стават заместителя

когато човека го няма - на негово място се появява егото - маската - личността му

когато човека го няма - групата го замества - сбор от множество неосъзнати сънища , които се подкрепят едни други в сънуването и така преживяват заместителя си за единение - общност. Групата се явява един "мним" заместител на онова, което е самия човек в същността си.

когато един човек няма свои лични мисли и път - се появява цитата и цитирането, както и следването на чужди пътища.

като не може да види своя път, сънуващия човек му е най-лесно да вижда пътя на другите и да има мнение за тях или просто да ги "следва".

когато един човек няма "своите си" неща, своя център - той живее чрез чуждите мисли, действия, усешщания, Който не е открил "дома си"  стои на площада и се живее с другите бездомници - търсещи и те като него дома си - докато го намерят. Като го намерят си го оправят, подреждат, порастват в него и могат после и да излизат свободно където си искат. Но никога повече не могат да бъдат бездомници - просто се научават да носят дома си със себе си - във себе си.

Няма как да има по-наш дом от нашият собствен. Просто не знаем за него, докато сме "бездомни"... Но пък докато сме бездомни живеем с идеята и илюзията, че другите хора са нашия дом, че всичко тяхно е и наше и така се опитваме да "заглушим" повика ни да се завърнем при себе си.
До време - всяко нещо е до време.
Но ако ние се родим в дома си, никога няма да можем да "разберем" че това е домът ни.
Както и в живота се случва, човек разбира най-силно и истински за притежаването на нещо, чак тогава, когато го загуби.
Но това е играта - нито има притежание, нито има дом, нито има бездомници, нито има загуба - просто всичко е част от МАГИЯТА НАРЕЧЕНА ЖИВОТ.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е достатъчно...

и без това много приказки се изприказваха за "индивидуалиста" и обществениците.


10х за възможността
Title: Re: За живота, вселената и всичко останало
Post by: ramus on юли 12, 2006, 12:33:09 pm
Medea,

Да предположим, че смисъла на едни и същи думи, може да бъде различен... В зависимост от това, кой какво съдържание им придава.
Това, че фонетично си приличат нищо не означава... има много думи, които звучат еднакво, но значението им е крайно различно.
Освен това - стиховете, които си дала за някакъв пример, означават пък съвсем друго нещо - встрани от коментираните тук значения.
Но поетите могат да си позволят символизъм, дори най-често е така. А символите са точно това - нерегламентирано съдържание на някакъв медиатор /посредник - какъвто са думите/. Всеки символ има нужда от интерпретация. Без нея той е нищо. Всъщност ние "хващаме" само интерпретацията за символа. За да се реализира комуникацията, "групата" ни дава предварително начина за тълкуване на символите - това са думите и тяхното значение. И ако за повечето думи значението е "точно", и си има своя материален носител /маса, стол/, то за абстрактните понятия, нещата стават доста сложни в "тълкуванията" именно заради "личния елемент" в него... толкова по този въпрос.
---------------------------------------------------
Искам да уточня някои особености на моето разбиране по отношение на "изповедта", която написах. Пак - като изповед, но с други думи и във формата на откровеност - става въпрос за мен - само за мен.

За да го направя ми бяха нужни много неща...точен момент, подходяща нагласа, практическа работа за тази нагласа, възможността да имам опит с нея... Състоянието в което писах думите в изповедта може да се нарече "медитация"... поне в смисъла който аз влагам в тази дума - "стъпка към себе си - докосване до същността"

Когато човек се докосва до същността си... е винаги едно малко "умиране"... ДА - УМИРАНЕ. Защото Пламъка на нашата същност е толкова силен, че останалите ни имена започват да изгарят в него.
 
Нито Румен, нито Рамус са готови да изгорят...и да се трансформират в НИКОЙ... Защото в НИКОЙ не може да има нищо друго - там е едното - Всичкото, и няма отделни неща, нито има "имена"... И в никакъв случай не трябва да се допуска Румен и Рамус да изгорят, без да са "готови" за това... Защото тази неготовност ще роди "илюзия за изгаряне".

Аз работя върху точно този въпрос - подготвям своите същности. Подготвям ги за момента, когато ще са "готови" да "умрат"... макар, да е малко по малко. В тях има доста "незавършени" неща, които им е нужно да се отработят. Това може да стане само с моето съзнателно участие. И съм посветил живота си и себе си точно на това.
 
Не съм съвършен, не съм просветлен и съм най-обикновен човек - човек като всички вас. Просто съм направил някои различни избори. Само това... всичко останало идва само от това. Няма смисъл да се занимавате с мен. Няма нужда от тълкувание на това какво съм казал. Просто това са толкова лични и индивидуални неща - толкова вътрешни, че ми е малко станно като правите опити да си "обясните" думите, какъв съм аз, и кой съм... Не съм чак толкова важен, че да се пише всичкото това. Не желая и не целя да събирам внимание, нито да съм в центъра на събитията. Това, което направих е част от индивидуалната ми практика - само това е - нищо повече. Много хора съм им любопитен, на други странен, някои си намират лично отношение, за други пък съм напълно измислен - поредния играч, дето се прави на интересен... Всеки ще ме гледа с неговите си очи...

Името Рамус е единственото от трите имена, споменати по-горе, което съм избрал съзнателно за себе си в този живот. Избрах името Рамус, без да зная нищо - усетих, че беше времето, когато трябваше да направя нещо като "ритуал"... Да обознача и уважа процесите, които настъпваха в мен - на моята съзнателна промяна -  Така, че ника ми РАМУС - не е просто ник - това е моят символ на промените, които последните години станаха значителни и мощни. Те са в основата на промяната на целия ми живот, защото промениха отношението ми към всичко онова, което ние наричаме с това понятие. Измислих си го този ник - сам - съзнателно- и вложих в него нещо от себе си. Чак тук във форума някои от вас ми казаха, че означавало нещо, и че така се казвал човек... и още много други неща... Друг е въпроса, че намерих връзка между всички тези значения... Но така е - всичко е свързано.

НИКОЙ не е име, не е и обозначение. Всички знаем, че като деца изграждаме нещо, което наричаме по-късно "личност, маска, ЕГО" и което е именно "отговора ни" за това, да избягаме от несъзнателното си чувстване на незначителността... и това, че може да се нарече никой и нищо е коренно различно за другото значение, с което аз обозначавам процеса, когато нашата "маска, личност, Име" си изиграят значението и слезнат от сцената на събитията. Тогава губим имената си, за да спечелим всичкото, което няма имена. Когато човек се нарича с някакво име - това е просто част от него - само част. Когато частите се слеят в едно вече име не е необходимо. И пак се "връщаме" към НИКОЙ... НИКОЙ И НИЩО в този смисъл са равносилни на ВСИЧКО / и всички/.

Както вече посочих в началото за символите, всичко зависи, кой по какъв начин ще вложи себе си в смисъла на понятията. В срещата си с една приятелка през уикенда, научих нещо за което не си бях давал сметка досега. АЗ ИЗПОЛЗВАМ ДУМИТЕ, за да изразявам себе си... главно това. Думите, както и всичко останало ги използвам за мостове към мен си.
А останалите използват думите главно за да комуникират помежду си. И затова те използват общоприети от групата значения. По принцип езика, като средство за комуникация го получаваме от групата и неговия смисъли понятията са сведени до ролята им на комуникация.
От тази гледна точка, аз, за да мога да го използвам за самоизразяване, се отказвам от общоприетото и използвам мои значения, свързани с дълбочината на разбирането ми и смисъла. После след като съм се "обособил" вече, мога да си позволя да го използвам езика и думите в зависимост от условията.
И все пак - най-индивидуалните значения на думите, които съм изписал, са именно в това, което аз нарекох ИЗПОВЕД, и което направих пред ВАС - СВИДЕТЕЛИТЕ.
Title: Re: За живота, вселената и всичко останало
Post by: ramus on юли 12, 2006, 02:46:49 pm
За мен е лесно обяснимо защо не ме разбираш Бий...Та аз го казах... но ти предпочиташ да четеш думите ми и да си ги интерпретираш според своето значение за тях. Всички така го правим. Аз казах само за себе си. повтарям САМО ЗА СЕБЕ СИ.
Не е важно дали ме разбираш. И не е важно дали това, което казвам ти харесва, дали си съгласна, или дали го приемаш. За мен това не е важно. За теб обаче това е важно:
ще използвам обаче питането ти, за да продължа мишмаша си от разсъждения, наблюдения и изводи...

1. когато личността маската и егото си изчерпат значението и смисъла само битието се променя... наистина в промяната е фундаментална, но все още ще си има битие. От групата идва схващането, че абстрактно понятие като "всичко" е равнозначно на "сбор от безкрайно много части"... Просто понятието Всичко се поставя наравно с понятието безкрайност в математиката. Това е напълно понятно, защото умът на човека оперира с крайни величини и на базата на сравнителни процеси. А понятието ВСИЧКО е "извън" тези процеси. Забележи - ВСИЧКО не е просто количествена неизмерима характеристика в посока на безкрайност - нито тяхна противоположност. Просто смисъла за мен е "ОТВЪД" - и от едното и от другото. Всичко, както и безкрайност, както и НИЩО, Никъде са понятия, които си имат дълбочина и най-много в тях си личи разликите, които ние хората влагаме в думите. В предишния пост вече обясних защо смятам така. Все пак ще кажа - Понятието НИЩО не е антипод, нито обратното на НЕЩО. В думите и езиците на всички народи няма подобни думи, защото това са понятия които излизаъ извън рамките на общуването. Именно неразбирането внася толкова големи противоречия, когаято говорим за тях - не само във форумите а и в езотеричната литература по цял свят.

2. Затова съм използвал кавичките - за да покажа, че само изглежда "връщане"... всъщност няма такова... За сънуващия името е неговата легенда - неговата персона - личност. Това е неговото значение за понятието АЗ. В зависимост от това, къде точно се намира в пътя си и в коя точно фаза, са и неговите потребности - включително и в думите и понятията.
Всъщност в дълбочина - Всичко е съвкупността на "нищо" и "нещо"... На проявено и непроявено... на Има и няма... Всичкото е всичко и в него не съществува понятието "ИЗВЪН"... ВСИЧКО не е само обединение на нещата... Това са много сложни идеи и не ми е по силите да представя така накратко сложността и разбирането за ТЯХ. Това е огромна работа, както по обем и концентрирани усилия, така и по време. Самия език и думите не позволяват да се стигне "отвъд" техните граници. И там "отвъд" се борави по друг начин. А и няма смисъл - смисъла там е само индивидуален.
Ако сте се доближавали често до "същността" на себе си... не би имало нужда от никакво обясняване... Има хора, дето само като започна изречението и те могат да го довършат... - с други думи, но една същност в смисъла. Практиката е това, което обединява хората. И според нея всички докосващи сме стигали до разбирането, че човека е комплексно същество. Комплексно означава, че то е единство на определени аспекти, които заедно се преплитат и могат само условно да се разглеждат като отделни нива и "тела". САМО УСЛОВНО - комплексността на възприемане и мислене се изгражда бавно и постепенно и е в пълна разлика с "линейните" последователни схеми и понятия, характерни за езика, думите, писането, изразяването, мисленето. Т.е. напълно са различни от общоприетите такива.
Последно за точка 2 - разграниченията на Никой от персоната на човека е само условна... използвам я само за да опиша някои процеси - просто ми се налага да го правя...От егото не е нужно да се "оттървавам", нито да умира, нито да го комтролирам... това са идеи на езотериката на "новата епоха"... Състоянието на НИКОЙ, ако бях потопен завинаги, нямаше да ме има - нито имената ми, нито телата ми, нито каквото и да било от моята индивидуалност. Въобще не си заслужава за него да се "говори" - няма нито една подходяща дума и понятие, което поне малко да е адекватно за него... САМО ПРАКТИКАТА - само тя.

3. Вече достатъчно говорих за индивидуалността и групата. Ти и аз ги виждаме различно понятията като единство, единение, цялост. Ти изразяваш тези понятие в представата, че хората се "сливат" и само заедно правят единството - помежду си - в това разбирам идеите ти. Те всъшност са изява на "количествено разбиране за ЕДИНСТВО. Аз смятам, че първо човек трябва да постигне своето единство - своето индивидуално единение и именно в него, чак тогава, той ще постигне единението със всичко останало. Това няма никакво количествено измерение - никакво качествено даже. ПРОСТО ВЪТРЕШНО. ЗА МЕН ЕВОЛЮЦИЯТА към самосъзнание не е групово определен процес, а индивидуален, не личностен, а индивидуален. И в това аз влагам свое дълбоко значение, което се опитах да предам с поредица от постинги - за смисъла и значението на индивидуалното в сравнение с групово-обособеното. Само като сравнение иначе те са взаимно свързани и са поредни "крачки" в порепосочената еволюция.

Title: Re: За живота, вселената и всичко останало
Post by: ramus on юли 17, 2006, 10:18:53 pm
Здравей Страхиле,

изучавал съм внимателно тантра, но това не ми дава правото да кажа, че я познавам в детайли. За мен бяха важни основните положения, както главната "есенция" - основния принцип. Той гласи нещо много простичко и същесвременно е пълно със съдържание - поне за мен. Ще го кажа със свои думи, щото мога - поне така си мисля. Ето:
 
Тантра по същество и превод, означава "техника, метод". Изчистено от всякаква символика, логика, размисли, идеи, философстване, мистика.
ЧИСТА ТЕХНИКА - ЧИСТ МЕТОД.
САМО ТЕХНИКА! без нищо друго - без никакви "примеси".

Ето и още нещо. Никой тантрист не говори за идеи, философия. Те са прагматици - чисти практици. И техниките им са такива. Методите са "свободни" от всякакви догми, правила, граници... И затова на всички хора с "обратна" на тяхната "настройка", им се виждат много крайни, скандални, неприемливи, абсурдни. Тантриста в "чист" вид е краен индивидуалист. Той не се "съобразява" с нищо от груповите правила - и как би могъл - те са отрицание на същността му. Танстристите споделят основната идея за "индивидуалната" истина. По-точно " индивидуалния път към истината". Всички техники и методи са "прицелени" единствено към това - индивидуално преоткриване на ИСТИНАТА. Но понятието истина за различните хора е различно. Самото понятие и неговото разбиране е точен "лакмус" за нивото на развитие - разбира се, за този, който го интересува.

Тантристите не използват ментални концепции - не ползват идеи, схеми, обяснения - не им са нужни. Те не наричат своята практика "работа с духовните светове". За тях няма такива. За тях света е един - само нашите "очи" го гледат различно - по това какви са ни "очите" е и "картината на света" която гледаме. Просто на нас хората много ни се иска да вярваме, че това което виждаме е ИСТИНСКО... А всъщност очите - каквито и да са те - не могат да виждат света. ТЕ виждат само картина - а ние, поради различни причини слагаме етикет на картината - НАРИЧАМЕ Я ВСЕЛЕНА. После даваме на "Вселената-картина" закони, правила, принципи...Но каквито и да са все ще си бъдат "картина" на Вселената. И това е валидно, защото, докато има "очи" /и наблюдател зад тях/, ще има и картина на ВСЕЛЕНАТА. Идеята е не да я няма, а да си "спомним" че е само картина...

По "тантристки" звучи и едно от основните послания в есенциите на мъдростта - Тя е късо разказана в притчата на ОШО за Истината и медитацията. Сигурен съм че между нас ще има хора, дето да са я чели и могат да я припомнят на останалите с цитат. Все пак ето я в индивидуалния ми вариант:
------------------------------------------------
"Всеки човек живее в "магическа  и мистериозна къща". Някои хора имат хубави и здрави къщи. Други са им много порутени - покрива пропаднал, стените запустяли... но това е само за този, дето гледа къщата "отвън". Отвътре всички къщи са с много стаи, но всъщност е една. Стените на стаята имат свойството да се "променят". На тях се "изобразяват" нашите мисли, чувства, стремежи, идеи, желания, преживявания... Всъщност те са екрани за този, който ги "гледа". За наблюдателя отстрани, стените са просто "ОГЛЕДАЛА". Но човека, дето стои вътре в стаята преживява че е "навън"... Той е "потопен" в изображенията - там се прожектират толкова много "магнетични" неща... В изображенията блика от "живот" и непрекъснати промени. На тях се прожектират "красивото и грозното", глупавото и умното, силното и слабото, тежкото и лекото, светлото и тъмното, имането и нямането...на тях се прожектират не само картини - има и изборажения на други "хора" - също такива "зрители" - вживени в своите прожекции. Хора, дето всъщност не са истински, а са изображения за "зрителя" - хем изображения - хем огледала...
Всяка "стена " от стаята, в която сънуваме живота си "оживява" когато погледнем към нея. Защото ние й придаваме "живот" и смисъл.
Всяка стена играе ролята и на "прозорец"... когато това е необходимо на сънуващия. През прозореца се "виждат" неговите несбъднати мечти и желания, въобще картините, дето са някъде там - най-често хоризонти - най-често неща, които си мислим че са "някъде там" - някъде далеч. Те затова и са "прозорците" - за да се "гледа" през тях - НАНЯКЪДЕ...

Всяка стена може да играе ролята и на врата - особена роля - една от най-големите магии. С такива врати можем да "сънуваме" че пътуваме...понякога "извън телата"... понякога много надалеч... С такива врати ние говорим с "учители", изживяваме се на "майка Тереза", Исус, Наполеон, Нерон, Тот, Хермес, Буда, Кришна... на хора с някакъв "богоизбран" цвят на кожата или пък представител на някаква нация или народност - задължително много "специална", особена... Пез тези "врати" ние можем да отидем в съседна галактика или планета... да видим йерархии и "Велики учители"... Да спасяваме светове, да вдигаме революции, да побеждаваме "справедливо" /задължително/... Задължително всяка такава "врата" е "път към желаното, жадуваното, смисленото, важното... целта...". Понякога наричаме тези неща "духовни"... И такива врати има - наричат ги пътища... И те са такива...ПЪТИЩАТА на  "сънуващите"... И това е важна част от БИТИЕТО. Понякога можем да сънуваме и специални "врати" - дето зад тях са духовни преживявания. Можем да преживяваме МЕДИТАЦИИ, Пътувания в Нивата, КОНТРОЛ, ВЛаст, манипулация, СИЛА, Владеене на енергии, Борби /от всякакъв вид/... ДОРИ и при Боговете можем да отидем, както и да се превърнем в тях... Дори и универсалната ЛЮБОВ - отговор на всички въпроси... решения на всички проблеми, лекарство за всякакви болести - даже и БОЖЕСТВЕНА. ДАЖЕ и БОГ - и той бил ЛЮБОВ.

Всяка стена играе ролята на покрив... Всъщност на нея се прожектират звездите, небето, облаците, слънцето - но в наш вариант - специално за нас. Някои изборажения са като за "безразлични"... други са с "уклон" към красивото... трети към радостта /ама разбира се - че закво да ги има "нещата" ако не за да ни радват/...... Друг път покрива се превръща в "пазител" - от "лошото"... от бурите и несгодите, от страховете... тогава вече ги няма - нито слънцето, нито звездите, нито красотата... Ама все пак - до време. Все някога ще се присетим и "те ще си дойдат" на мястото...

А навън - извън къщата има "Друг" живот... Хем почти същия, хем безкрайно различен. Него го живеят онези, дето са излезли от къщите си.
Някои от тях, след различни събития, се "ангажират" със нелеката задача да са "подпалвачи". Всички опити да се обясни, на живеещия в "своята къща-стая", си остават напразни, но пък "къщовниците" си създават /чрез тези опити на хората "отвън"/ нови сънища-фантазии - за живота-отвън.

Но идва момента - всичко в сънищата е до време - различно, индивидуално... но време - все някога се случва... Всеки сън, колкото и да е неповторим, все някога омръзва... Всеки сънуващ, колкото и да е магнетично, все някога му омръзва. Насища се...и ролята на сънищата се изчерпва - каквато и да е тя. И тогава човека... дето сънува...му идва времето и събаря своята къща-стая...Понякога "уж случайно" стената се напуква... има и земетресения, пожари...ентропия... Всъщност къщата се руши, защото сънуващия вече не е в състояние да си "представя" по-голяма къща - той самия е израстнал и къщата вече му става тясна... Просто сънуващия става като бамбука - никоя къща не може да го спре. Че кой може да "спре" силата на еволюцията - на развитието.
Всъщност Сънуващия просто се ражда - ЗА НОВ ЖИВОТ.
Просто "къщата-стая" е била неговия "инкубатор".
Та нима утробата на всяко физическо бебе, не служи именно за това - подготвя го, пази го - дава му всичко, от което има нужда...
Но пък ТО расте... и един ден вече ще си ИЗЛЕЗЕ от нея...
ПОНЯКОГА МУ СЕ СТРУВА МЪЧИТЕЛНО...
НО... ЖИВОТА - ЖИВОТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО.
Еволюцията не е просто ВРЕМЕ...
МОЖЕ ВРЕМЕТО ДА ВЪРВИ И НАЗАД... но РАЗВИТИЕТО ВСЕ НАПРЕД ВЪРВИ...САМО НАПРЕД!

-----------------------------------
Та да се върна в края на ТАНТРА.
МЪДРЕЦЪТ се познава по това, че никога не говори за "неговата" истина. Той само припомня на другите, че истината я няма без познанието. А познанието е личния индивидуален път по откриването на ИСТИНАТА. И тантра е именно това - припомня с техниките си, че всеки от нас си има истина, само докато сънува.
После... като се събуди вече няма нужда нито от ИСТИНА, нито от търсенето й.
ТАНТРА е метод за събуждане - само това. И повече не е нужно.

За повече инфо и лично "докосване" до същността ви предлагам заглавието от нашия сайт - КНИГА НА ТАЙНИТЕ - в момента 1-ва част, но са в процес на качване и останалите части - общо 5. Това заглавие е написано по коментарите и лекциите на ОШО по техниките на най-основния "докумен"т на ТАНТРА - ЕСЕНЦИЯТА на всички възможни принципи и техники за просветление. ЗА всякакви възрасти, за всички култури, за всякакви нива на развитие...
ТОВА е есенцията на самопознанието.
 ПРАКТИКАТА.
Останалото са само думи, фантазии и идеи...




Title: Re: За живота, вселената и всичко останало
Post by: ramus on юли 18, 2006, 04:08:24 pm
Никой ли не обръща внимание на това, което чете?

Медеа, наистина ли не виждаш, в твоя цитат от т.н. "дебели книги"...?
Никой ли не вижда как цитата е от две разделени части - за различните читатели...?

И колко са различни двата - в посланието си:

чувството - не е диригент - на нищо освен на сънищата - то произхожда от тях и самото то ги произвежда
природата  - не е композитор - та ние хората все още не можем да разберем какво е природата
живота не е изпълнител...
надеждата не е на нищо друго творец, освен че е израз на това, че сънуваме...
и по пътищата ни не е нищо, което да е безкрайна радост - нали се сещате кой и защо има нужда от това ?
А съществуването...
А духът го кръстиха "светъл лъч на сътворената надежда" -

да не продължавам по-надолу... че направо се смаях,
Има цели абзаци, които са просто толкова различни, че сигурно автора са му хрумвали " на порции" - и той е писал ли , писал.

Ама на поетите всичко им е простено - просто това са символи... Поета просто използва мига на вдъхновение и се редят слова... Не винаги поета може да си даде сметка нито за дълбочината, нито за посоката на вдъхновението... Е - То си е до ЧОВЕКА, всъщност.
Пък читателя да му мисли - достатъчно е, че му изглежда красиво, вдъхновяващо. Че защо ли да му трябва друго на човек.
Навсякъде все се пише - да се радваме, да обичаме... блаженството... щастието...
Никой ли не помисля, че точно за това се пише толкова - защото не достигат.
Ми как да достигат като ги няма - НЯМА ГИ. Има ги само на прожекционния екран.
Идват и си отиват - вечната игра - магията и сътворението.
И какво сега - ето ви цитат.
Чудесен пример за това като чете човек какво точно прави.
Чудесен пример за това как всеки си разбира неговите си неща, в стремежа си да си ги препотвърди.
Ама - така е. Вярата на никого не е достатъчна.
Непрекъснато е нужно да й се търси потвърждение.
И човек ще си ги намира потвържденията.
Защото е в състояние да си ги сътвори - ама с магията на преживяването. Пък с магия се строят само илюзии, защото магията не може да се самоподдържа. Тя създава нещо, което е заместник на реалността, и за разлика от нея й е необходима непрекъсната енергия за да устои и запази. Никоя магия не може да използва закона на самоподдържането, на който е построена ВСЕЛЕНАТА. И все някога силата на една магия се изчерпва и тя се разпада - като сапунен мехур се спуква - нищо че може да бъде много красив и магнетичен.

Въпроса е че ние хората все избираме красотата и удобството на илюзията, пред истината на реалността...
Разбира се, че в това си има и смисъл.


Title: За Просветлените и просветлението.
Post by: ramus on юли 19, 2006, 12:20:12 am
С риск да оспамя иначе съдържателната тема,
ще кажа нещо за последно в нея и хич не ме интересува че някой може да се обиди:

Аз лично ще простя сега и завинаги /не знам за кой път вече го казвам - надявам се че си спомняш/.

Поста ти е чудесен пример за това, колко свободно може да се поразсъждава на тема просветлени индивиди. Волни и натъкмени представни форми... Да се чуди човек закво ли тия хора се бъхтят, след като и като преминат просветлението все на нас обикновените обичащи хора приличат - леки разлики тук-там... голяма работа...

Накрая някакъв си опит за отговор:
     Неможе да се обясни на никое неродено бебе, как изглежда света извън утробата. Щото това са две толкова различни форми на реалността, че няма как да се поддадат на каквото и да е сравнение. И това сума ти народ е изписал с кви ли не притчи защо не може никой да го обясни. Хората са го казали, с народната фраза за индианеца и влака, дето той решил че е огнен кон. Също както би била реалността за октопода и орела. Ето защо написах, че сравнението на ОШО за подпалвача и къщичката на всеки човек, е недовършено от гледна точка на практическия опит. Защото един човек може и просветлен да е, но не може да запали къщичките на хората, без те самите да са готови за това. И подпалвача накрая си е самия човек - просветления просто играе ролята на акушерка - като при биологичното раждане. Само това. И човека се ражда наново, но преди това умира. И това умиране само думата му е такава - по нищо не прилича на клиничната смърт. Умират някои неща в неговия вътрешен свят - умира за групата, умира егото му, още един куп друи работи умират... за да се роди човека-просветлен. Чак тогава... И... тогава неговата реалност става толкова различна, не просто във физически аспект - полето на реалността е коренно различно. Точно както и на акушерката и нероденото бебе са различни полетата на реалностите. Уж са в един и същи физически свят, ама полетата на реалността са ужасно далечни. Акушерката и гинеколога имат някаква бегла представа за живота и развитието на плода... но от гледна точка на собствената им реалност. Плода също до него достига ехо от "другия свят"... но то няма нито възможности, нито потребности да се занимава с него. Е... очевидно че някои "неродени бебета" са много любопитни и все им се иска вече да са се родили - фантразират свободно на тема "друга реалност" ... ама от гледна точка на своята - което си е естествено, щото друг начин няма. Че кой го интересува истината - важно е да се намери нещо, което да е "удобно" и да го наречем ИСТИНА.

Повече от 70-80 % от всички постове се пише че най-важното било радостта от живота, обичта на ближните, красотата, забавата, щастието... царството на преживяванията. Как ли би погледнал просветления - пък много важно - нали? Да си гледа както си ще. На него му е лесно вече. Не го интересуват нито страданията, нито мъката нито болката, нито разкъсващите съмнения и страхове, нито несбъднатите мечти във вид на очаквания, на нереализираните вярвания и идеали. Не гледа деца, не се занимава със семейство, не му се налага да работи / да види той кво е гадно/... Не си търси "специалния партьор", не му се налага да говори за любов и обич.... и толкова много други неща... дето в нашия свят-реалност си ги имаме в изобилие...
 
И... при положение, че е толкова различен от нас вече... някои си мислите, че със свободно фантазиране под формата на правдоподобни размисли и формална логика, ще можете да си обясните... И то с цигара в едната ръка , и чашка кафе в другата. Или пък на масата в кръчмата пред някоя друга чашка с типичното й съдържание и весела и шумна компания в допълнение /която, видите ли, е толкова също духовна - като нас самите - нали са "блажени низшите духом"/... А може пък в градинката докато децата играят... или вкъщи пред телевизора или пред компютъра... Хубаво е тва че всичко човек може да си измисли - особено с цел да си намира обяснения и оправдания.

Може ли така наречените "размишляващи върху битието на просветлените", да си признаят колко време могат да прекарат неподвижно - и физически и психически. Колко време? Нарича се покой, и за да се стигне до майсторството да се прилага в реалния живот се минава през дълги опити, кризи, трудности, търпение, постоянство... Огромен психически труд и дела - вярно е - не се виждат... ама са си налице в човека - само там - "вътре". И докато не го направите и вие със себе си - в себе си - ще си останат реалностите по-далечни и различни отколкото в две Вселени. Ето защо казах, че не само според мен практиката е връзката между просветлените и нас... и понеже така или иначе аз съм само там някакъв си "глас в пустиня", използвах за да ви представя какво и кои са тантристите. Защото нещата са наистина сериозни и трудни - изискват огромна решителност и труд, време и отдаденост, всеотдайност и постоянство - само тогава. Работата над себе си не включва четене на книжки, чатене и приказки на философски теми и посещение на "красиви места". Това е само подготовката... нещо като предварителната нагласа. Но някои си мислят че това е достатъчно - нали живота за тях бил само в това, че им служил да им угажда на желанията - с уточнението че имало съзнателни и несъзнателни такива. Хубав живот - чудесен - как да не го обича човек? Как да не му се радва. е... от време на време някоя друга кризичка... ама голяма работа - важна е радостта, любовта, калинката на пътя, красотата на изгрева или залеза, тишината или проливния дъжд на "рилската пустиня" /примерно/. Важното е да има дом, семейство, деца, съпруг /съпруга, респ./ - да - за да си ги обичаме и да им се радваме... Е понякога и това не е достатъчно - трябват много думи, обяснения...трябват тук-там нови игрички - ей така за тръпка или разнообразие.

И от гледна точка на Просветления как ли му изглеждаме на този човек ние - нашия свят в неговите очи. Той - дето идва от нашия свят, но вече е в друга реалност в него. Той е този дето побира и двата свята в себе си, защото за разлика от бебетата, просветлените "помнят" откъде са дошли и как са живели - макар, че дори и спомените не живеят вече в тях...
----------------------------------------------------------------------------------------

Ами това е - поупражних се малко.
Аз - дето не знам си какъв вече не бях обрисуван, с какви ли не етикети налепен...
Та каменно сърце, мъртва душа, его колкото атлантическия океан сигурно... та какви ли не помощи ми се предлагаха - да ми излекуват сърцето и да събудят душата ми... щото може би явно приличам на призрак - някакъв заблуден и самомнителен съмнителен тип, дето отгоре на всичко се опитва да бъде интересен и само се опитва да привлича вниманието ви... Ааа - имаше и напомняния че все пак съм нов сред вас - и защо ли си мисля че си правя квото си искам в тоя форум - ми кво ли впечатление ще направим на новите хора - гости на форума. Та чувствителен и неразбран бях, боя си бях напластявал на лицето... просто не мога да ги изброя с години.
И всичкото това за какво?... Е - може би някои си реализираха потребностите, дето им казваме духовно развитие  - така - между другото. Ами да - как може някой да си мисли че може да се прави на важен или велик... Особено в изворите.ком.

Все пак благодаря, защото успях да се възползвам от всичко това. Да - с вашето участие - при това активно...
Title: ЛИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ и реакция!!! - ДИАГНОЗА и СИМПТОМ
Post by: ramus on юли 20, 2006, 06:17:03 pm
Личното отношение и реакция - симптом и диагноза - едновременно.

Има си остри форми, други са "сезонни" - периодични.

Винаги е свързано с емоционални кризи и падове. Лесно е да се разпознае и дори самодиагностицира
.
Няма лекарства и лечение. Трябва само да се израсте. Свързано е с "израстването".

Затова общо се наричат проблемчета на порастването или накратко "детски "болести".

Няма нищо страшно, ако не се драматизират. Ако това се спазва, няма странични ефекти - проблемът е само в преживяването.

Ако това не се спази - настъпва т.н. емоционална криза - позната на всички ни. Тя също е временно явление и също ако не се драматизира допълнително също отшумява. Ако и тя се драматизира се наблюдават явления като "правене на глупости"... прилив на желание на взимане на бомбастични и глобални решения и обобщения - повечето от негативен и деструктивен нарактер. Понякога води до временно оглупяване,  а в тежките си крайни форми - до депресивни състояния, свързани със вина и самосъжаление. Но това си е част от преживяването.
В основата на тези явления стои преживяването и индивидуалното израстване.
Всяка криза си има своя смисъл защото с нея се разклаща "текущото състояние" на индивида и се дава възможност /само възможност/ за промяна и нови неща.
Всяка криза е израз на нещо наречено "неадекватност" - разлика в нагласите и сънищата на индивида от една страна спрямо реалността и действителността.
Така, че кризите от всякакъв род са тясно свързани и са естествено проявление на това, че човека се развива.

ще продължа утре - че трябва да ставам
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: rosi_banova on юли 21, 2006, 10:32:37 pm
Искам да поздравя автора на темата-Рамус ли беше? или Разум? за новата тема.Аз съм от хората дето обичат да си говорят искрено и лично.Затова приветствам темата за ЛИЧНОТО отношение.Искам само да се уточним положителното или отрицателното лично отношение ще диагностицираме?Защото аз нещата ги деля на 2:хубави и лоши:положителни и отрицателни ,събирателни и разделителни .Не че двете неща могат едно без друго , но да се знае кой е отгоре все пак.Доброто или злото като морални категории,като начин на общуване ,ако щете.Защото без общуване няма да разберем личното отношение на другите към нас и нашето към тях.Лошото е ,че когато човек прави подобно изложение в сайта ,се получава монолог.Няма диалог. А значи няма и общуване.Има нещо подобно на говорилнята  в едно позабравено предаване"НЛО":всеки говори различни работи и никой никого не слуша.Не искам да кажа ,че всички го правят.Но ги има и такива.И човек какво друго да си помисли , ако не ,че имат към него отрицателно лично отношение.Отрицателно лично отношение може да се демонстрира и с това да започнат да ти дават "акъл".Не че твоя е повече,но никой не обича да го поучават.И накрая искам да свърша с една по-умна мисъл/умна защото не е моя ,а на по-известен и признат човек/НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!Ако се интересувате тя е на Дон Мигел Руис от книгата му"Четирите споразумения". O0
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on юли 22, 2006, 12:21:57 am
И аз бих попитала Рамус - самопознанието монологичен процес на разговор сам със себе си ли е, или диалогичен процес на опознаване едновременно на себе си и другите ... ?
Бихме ли могли да познаем "себе си" без да познаем другите, т.е. "не себе си"? Кой е тоя Аз, дето не е Ти?  :)
И ако ще трябва да опознаваме другите - това как да стане:  като ги вместваме в своята картина на света, поставяйки им своите граници ... щото няма какво друго да направим, когато имаме граници, или като се опитваме да "усетим" техния свят и техните граници ... и ако "не усетим" граници ... да се спрем и да отворим всичките си сетива в стремеж да "осезаем" временно неосезаемите за нас граници на човека отсреща в някакво обозримо бъдеще? Ако има процес като последния, не би ли бил той един от най-прекрасните процеси, които могат да се случат на човек стремящ се  ... към тъй-нареченото духовно развитие? :)
Title: Личното отношение и реакция - опит за дефиниция
Post by: ramus on юли 22, 2006, 11:34:23 am
...Индивидуалност и личност са противоположни понятия.
   "Индивидуалност" на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен, цялостен…;
   Персона значи маска, житейска роля, положение. /Тя задължително има раздвоеност поради спецификата си. За нея е характерно да приема нещата в противоположности, именно като отражение на борбата и конфликтите, с които е характерно съществуването й/

Личността съществува само спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.
Когато я нямаме Същността, "ние" сме шум, тълпа - дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото "хазяинът" дълбоко спи.
И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде някаквочувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме "изгубили" индивидуалността си.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Писал съм на толкова много места за личността, маските, игрите, персоната, егото, легендата, ума...и не само аз, щото тия всичките понятия всеки един изследовател и практик се е опитвал да ги обясни. Той го прави за себе си и първо започва от собственото си обяснение, като го развива непрекъснато.
Тук в нашия форум сме имали толкова теми свързани отново с горните понятия... постове са се изписали, цитати, размисли... идеи, обяснения и какво ли още не. И все въпросите са си едни и същи, отново и отново. С различни думи, но все еднакви по смисъл.

И понеже за всички тук аз нямам съответния ореол на велик, знаещ, просветлен, майстор, или учител /за което благодаря на съдбата си/..., цитирах горното от ОШО. Има толкова голям избор от цитати по тези въпроси, че може да се напише цяла книга с тях.../може и повече/. И напоследък и в нашия сайт имаме все повече книги за тези теми. Но да се чете е лесно. Да се чете внимателно е вече трудно. Да се осмисля внимателно четеното е още по-трудно. Но пак няма да е достатъчно.
Защото е нужно още едно "споразумение" - да споразумение. Те не са само четири. В книгата на РУИС са дадени примерни такива, защото всяко следващо споразумение разбралия го читател ще си го сключва сам. Защото в книгата са "закачени" само основните положения, свързани с едно ново отношение към живота и себе си. Това ново отношение касае отношението на човека към самия него си. Към една "различна" нагласа към всичко, което се случва. Към това, да открие, че света и всичко, свързано с това, което той нарича "ЖИВОТ", всъщност е едно съвсем различно, сложно, магично и великолепно ПРЕДСТАВЛЕНИЕ. И в живота на всеки човек има такива моменти, когато в някакъв миг "завесата" с която сме живели досега, се вдига. И ако един актьор, играл досега на сцената в собствената си "къщичка-утроба", започне да му се струва, че нещо в "играта на светлината" става доста съмнително; И това съмнение започва да прераства в увереност, че всичко това около него може и да не е всичко; Нещо става, нещо има там - отвъд; то значи вече е назрял момента за трансформацията. След нея нищо вече не е същото. Защото главния режисьор вече не е такъв. Става творец.

Знаете ли защо толкова много хора са се мъчили с какви ли не средства да "описват" на сънуващите, че има нещо отвъд сънуването? Защото каквото и да правят не могат да ги събудят. Докато сънува, сънят е единствената реалност за сънуващия. ЕДИНСТВЕНАТА! И чрез нея не може да се схване какво има "извън нея". Не може със средствата на ума и свързаните с него процеси, да се "открият" елементи на реалност, която е извън УМА. Не може ума да спре сам себе си, както и да излезе от собственото си поле. Това е елементарно и е заложено в простата народна поговорка, че нов бардак, не се прави със стари момичета. И ако перефразираме може да се каже, че качествено новите неща не могат да се правят със традиционни средства. А във въпросите за които разглеждаме в тази тема /и в още много като нея/ се случва именно това - опитваме се да говорим за неща, които са отвъд говоренето за тях. Смисъла на общуването, за хората които сънуват, е винаги свързан със сънищата на другите хора. Те имат нужда от обмен - но на едни и същи неща, на едни и същи идеи, думи, смисъл... И по този начин, каквото и общуване да има, щом то е обвързано с хора, дето са със същата "вибрация" и със еднакви възгледи, то неизменно ще и нивото на това общуване. И вместо да има някакъв "нов", различен елемент в него, все ще се въртят едни и същи думи, идеи, изрази, стойности. И това ще се повтаря докато не се изчерпи смисъла.

За Егото, Маската, и за техния работен инструмент - УМА, могат да се направят какви ли не различни описания и дефениции. И те са направени - изключително много. Всяка стойностна подредена и цялостна философска система, е направила това със нейните си средства. И кабала, и йога, и даоизма, и будизма, и херметизма, и нагуалските системи, и келтските, и орфическите, и суфи, и антропософията... Те се различават единствено по начина, по който описват явлението и нивото до което са стигнали в разглеждането хората, които са обвързани с тия системи. Защото всяка система има своя граница, периметър, в който тя прави своята "картина". Това е елементарно и фундаментално "правило". Смисъла на една система от философки описания и възгледи е в две посоки - хората, които нямат идея че са такива, ще тръгнат по готовите описания и ще дирят готовите отговори, които винаги ще са някъде "напред" във времето, непрекъснато напомняйки си, че ако правят достатъчно добре и достатъчно правилно всичко, което другите умни и велики "хора" са написали и правили, значи ще стигнат до заветната цел. И ако нещо не става то само те са си виновни - нещо не са разбрали, нещо са сгрешили...
.. Другата посока е обратната - човека застава в центъра на философията и той я използва само като насочващ вектор... поне в началото, когато е във фаза за да търси... Така философията, която и да е, се използва от човека в онези етапи, в които все още се откриват и наместват неговите "индивидуални" процеси по обединяването на вътрешните му аспекти. И в това смисъла на всяка философска система е чудесно обусловен - използваме я за да се ориентираме - като карта в напълно непозната местност... колкото да разберем поне общите положения, да си създадем временен модел или "картина", с която да започнем за откриваме новата територия - на това, което е АЗ-а. За да се случи това обаче, за да сте вие в тази група е нужно да са се случили някои важни неща във вашия път.

Ще попиша малко за първия вид, защото тук си мисля, че е възможна по-близка точка на пресичане по отношение на опита и наблюденията на всеки от вас. Все пак аз се упражнявам в организацията и подреждането на идеите си и това е част от този процес.

Личността се изгубва във философията, но скрито. Всъщност това е просто игра, защото когато във личността има проблеми и пробойни, които не са завършени, пукнатини или цели "дупки", някаква философия е чудесен начин за бягство - поради мистичния, приказен и контролиран характер на идеите. Много е подходяща за целите, системата да е много възвишена, да й е придаден божествен отенък, Вселенска окраска. Така безсмисленото и проблемно съществуване в реалния живот, му се открива нов, мистичен и чудесен начин за запълване на "празнотата". И когато човек в реалния живот е с личностни и характерови проблеми, се намира спасение в новото поле - на новия сън - ДУХОВНОТО. Чудесни идеи, многобройни публикации, филми, книги... все ще се намери нещо, което да изиграе отредената му роля.  В своя стремеж да се спаси от болката и съпъстващото страдание в конфликтите си, всеки от нас е бягал в приказната реалност на мечтите, фантазиите си... пренасял е там желаните и нежеланите събития... Там ги разиграва, комбинира... това е чудесен начин за отработване на засегнатата и разклатена гордост, честолюбие, достойнство. Това са процеси, които са обусловени и наблюдавани при повечето деца.
Ако личността е от по-активния, по-силния тип, има друг обобщен сценарий - поради преживени тежки крайни събития от болезнен характер, се задействат мощни защитни механизми и той си построява "стена" - от убеждения, поведение, обяснения. Стена, която играе ролята на защита - за да ни даде някакво усещане за недосегаемост. Зад тази стена ние сътворяваме една наша балансирана реалност. Внимателно и все-по рутинирано си създаваме нашето лично поле, в което да се чувстваме силни, важни, достойни. Най-важното е, че в това поле имаме контрол. Всички събития зад стената си стоят там, докато внимателно не се "филтрират" за да се допуснат само тези, които вършат работа по заздравяването на "стената"... Постепенно това става все по-организирано. Интелекта се включва на пълни обороти и с ума, заедно се създава все по-стройна система от възгледи, ценности, и тяхната йерархия. Така започва да се придава на "личната" приказка един цялостен и завършен характер - става все по-истинска. В основата на всичко това обаче стоят чувствителни и деликатни личности. Понякога болезнено чувствителни. Именно поради болезнеността се затвържава и формира целия процес. Такива хора винаги ще правят "далечна" възможността някакво събитие или друг човек, да ги нарани по някакъв начин. Организират живота си /доколкото могат - според възможностите и особеностите си/, създават кръг от събития в начина си на живот, важните за тях хора, обкръжението си... Те са изключително последователни в стремежа си да се запазят на всяка цена и цялото им ежедневие е подчинено на това. Избират внимателно брачния си партньор, формират и организират своя дом, в работата си са перфектни, защото отдават огромния си потенциал и възкожности в стремежа си да бъдат признати. Всичко до което се докосват такива хора, трябва да е внимателно преценено и щателно проверено дали ще е в интерес на изградената "стена". И се реагира  по съответен начин на обратното. Отрича, отхвърля, компрометира... Такова е и поведението и на групата - от какъвто и да било характер - спрямо такива "опасни" за нея събития или индивиди.
От всичко важното е че такива организирано защитни хора пренасят и защитата си и на идейната сцена. Внимателно подбират и организират идеите и схващанията си. За целта те "претърсват" всички достъпни и разбираеми писани и чути неща в тези идеи като се опитват да си ги пригодят към основната цел - да се създаде и заздрави личния периметър от схващание, разбирания и идеи, защото е ясно, че и по тази линия е възможно човек да бъде наранен и да го заболи. В този процес се намесват и идеите, които обществото най-общо нарича ДУХОВНИ.

Има безкрайни вариации на сценарии, в зависимост от точните параметри на самата личност, които са строго различни за всеки човек. Все пак всички хора сме били деца. И обикновено целия ни живот е повлиян от това, което сме преживели в деството. Това е нашата личност. Всички сме били деца и когато сме били такива се формира нашата "легенда", нашата персона. Тя си има име - името в личната ни карта. В нея са установени пол, година и място на "създаване"... и т,н. Всяка легенда си има история. Това са комбинираните паметови бележки на всеки един от нас, и които сме свикнали да ни определят кои сме какво сме и откъде идваме....

И така - когато един човек е в сънуването си, него го няма. Сънуващия е неразривно свързан със съня си и в този смисъл него го няма - има го съня. В съня ролята на сънуващия се поема от Личността му - има си име, история, битие - все неща, които той със сигурност може да нарече СВОИ. Всичко това накуп се превръща в нещо, което сме нарекли АЗ. Всичко което се случва на Личността се нарича ЖИВОТ. В живота си всяка личност работи по линията да компенсира своя виртуален характер. Като наследство от това, че е потопена в сънуването си, на нея не й достигат някои неща - това е вградено в самата й същност. Проявлението на тези неща, се нарича потребност. И основната потребност на всяка Личност е да компенсира нейното 'усещане за разделение', за недовършеност, за недостатъчност. Целия живот на Личността е подчинен на това. Това основния мотив, за всяко нейно съзнателно или несъзнателно действие, дума, мисъл, чувство.
Всяка такава единица сънуващ, поради своята роля на недостиг и на нецялостност, го излъчва във Вселената. И поради това, че Вселената е поле за изява на всяка възможност, в нея е предвидена такава и за Личността. За формата на битието, както и за да се обезпечи ролята на Личността в това битие са "записани" готови шаблони /матрици/. Такава матрица е възможността Личността да осъществи точно определен "контакт" и с други на същата честота на вибрация. По принцип тази матрица стои в основата на цялата биологична система. За сравнение ще използваме знанията за човешкото тяло.
Всяка клетка от него е положение точно като личността спрямо групата. Клетката е така отганизирана, че не може сама - на нея й е нужно подаване на енергия "отвън" за да оцелее. На личността, поради характера на "нейната недовърщшеност" също се "подава" потребност от това. Така биологичния организъм е "група" от специализирани различни клетки, но те са отделни само приразглеждането им. Иначе те са с функция единствено да се поддържа целия организъм. Те участват в своеобразна сделка - оцеляват, но като цяло. В цялото, разни загуби, свързани с умиране на отделни клетки, са част от неговото функциониране... Добрата организация на една система от елементи, довежда до това, че тя започва да проявява признаци на самоорганизация. Започва да реагира на въшни условия по точно определена схема. И ако схемата не е адекватна на въшните за нея условия се наблюдава дисхармония - "болест". При личността преживяването и аналогията на тази неадекватност се нарича Страдание. Както и за биологичното същество, болката е част от един защитен механизъм - защото се подава сигнал на системите, които отговарят за саморегулирането и се предприемат действия, свързани с възвръщането на баланса между външния свят и вътрешните процеси. При Личността си имаме Страдания и също имаме еквиовалент на болката - психическата болка - или всъщност - преживяването за нея. Всяка клетка на организма има функции, определени от ролята й спрямо цялото. Всяка Личност е определена единствено от Групата. За целта групата формира своята нова клетка но не предварително, както аналогично се ражда клетката в организма, а впоследствие - чрез нещо наречено възпитание, и процес наречен учене, в места наречени училища. В личността за целта има вградено в нея силен елемент на поведение, наречен имитация или подражание. При него директно се "попиват" поведение, роля или битие, копирани от точно определени индивиди - най-често наречени негови родители. Така новото "попълнение" му се назначава предварително новата му функция в Групата и постепенно то се готви за нея. За разлика от физиолигичния си еквивалент - клетката, Личността  не е формирана точно за нейната функция. И все пак в нея най-силния импулс, който е предварително установен, е продължаването на "рода", наречен сексуална потребност. И понеже групата зависи от единици, които са с определен "живот", те трябва да се заменят периодично за да съществува групата. Именно за целта групата формира специално отношение на Личностите, за да може тя да се поддържа в единство. ...
.................................................................................................................................................................
продължението - след седмица - ще отсъствам 
 


Title: Re: Приятна почивка приятелю...
Post by: strahil on юли 22, 2006, 02:27:34 pm
Кое оставяте тук във форума "личността" или "индивидуалността"...с кое да беседваме... :angel: :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: rosi_banova on юли 22, 2006, 02:36:40 pm
Много съм изненадана от бързия завой в смисъла на темата.Не беше ли "Личното отношение......."?Кога стана "Личност и индивидуалност "? Аз лично не разбрах.Може би защото си служа със значението на думите,на които са ме научили в обществото ,в което живея.Може би защото не беше напълно "развита темата" в първия пост на автора.Но съм озадачена от липсата на връзка м/у двата поста.Освен ако по този начин ни се "демонстрира"лично отношение.С риск да изкажа и аз моето такова/нали всичко, което пишем е портрета ни/мисля ,че авторът сам добре се е обрисувал.Няма да цитирам,защото е няколко сантиметра нагоре ,само уточнявам ,че започва от :"Личността се изгубва  във философията ,но скрито."и завършва на :"Понякога болезнено чувствителни."Но уточнявам ,че това е само моето ЛИЧНО мнение. Аз не крия ,че имам такова.Не ми се иска само да си помислите ,че непременно е лошо мнението ми.Приемам различните хора.Даже си мисля,че всички сме такива.И това е прекрасно-има разнообразие.Не приемам обаче отрицателното мнение на  НИКОЙ към никого.И за да не стана многословна,от което се притеснявам винаги,ще спра до тук за днес.Чакам да видя повече лични мнения на тази страница.Успех! :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Nirvana on юли 22, 2006, 03:26:50 pm
Това е най- хубавото развитие, Роси- с неочаквана посока  :)
Ако попрочетеш повечко из форума, не знам дали би била изненадваща, обаче  >:D   :uglystupid2:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: imaginary on юли 28, 2006, 04:29:20 pm
Всъщност,мисля си...
Опитвам се да се наблюдавам повече.Да излизам от себе си и просто да гледам.Всичко-какво правя,как го правя,защо го правя...Как изглеждам отстрани,как мисля,за какво мисля...мисля ли изобщо?!
Вярно е ,че Рамус или по скоро "писанията"му,ме подтикнаха в тая посока,но е вярно и друго-напоследък,като го чета и в главата ми се прожетира оня клип на Роби Уилямс-"sin,sin,sin",сещате ли се?
Чудех се просто...Ако си стигнал до някакво "прозрение"или "абсолютна истина",как решаваш,че те са универсални?Как решаваш,че твоите "истини"са и мои/или би трябвало да бъдат/,и ако не са ,то аз съм "заспала"?Кое кара човек да мисли,че собствените му открития,са приложими към всички и всеки един от нас?И ако аз,или ние,не сме съгласни,то това е "отрицание от страх" да си "запалим къщичките","да спрем да сънуваме" и прочие...
Какво съм аз,ако не приемам твоята истина,твоето прозрение ,за свое?
Това е риторичен въпрос.Знам какво съм ,според собствената ти....теория?!Като всяка догма,тя ме заклеймява,и дори унизява...само дето не ме анатемосва! Това,което не знам е,защо смяташ,че имаш право да ми лепиш етикети?
Какво ще стане с мен,ако никога не стана "наблюдател"?Ако не си "изгоря къщичката"?Какво,ако не намеря "другата реалност","истинската реалност"?Която всъщност,е само твоя реалност?!КАКВО? Ще горя в ада?Ще бъда навеки прокълната?КАКВО?ако не намеря себе си?Ще се удавя в собствените си сълзи?КАКВО,АКО НЕ ТИ ВЯРВАМ?Ако твоята "истина" не е и моя?Ако твоя път не е мой път,какво?
Не ме разбирай погрешно.Това не е заяждане.Това е просто опит да ти кажа,че АЗ СЪМ ,ТОВА КОЕТО СЪМ,и ако отказвам да следвам нечий път,нечия "истина",това не ме прави "заспала","сънуваща"или както там би ме нарекъл!Не ме приравнявай,към себе си.Не ми давай определения.Не ме съди и не ме "класифицирай",не ми слагай етикети...
Защото "ние сме едно,но не едно и също"!
Само това исках да кажа.Всеки сам достига до "прозрение"и твоето,колкото и хубаво да го напишеш,няма да бъде мое!И твоя път няма да е мой път.Твоята догма,реалност,истина-наречи го както искаш-няма да е моя...но това не означава,че не съм будна!
Не ме наричай непросветена,само защото"изкачила стената","излязла от утробата","събудена" /или там,каквато и метафора да използваш/ -аз виждам море,а ти планини.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on юли 30, 2006, 09:38:54 pm
Впечатлен съм.
И малко учуден.

Впечатлен съм от очевидната откровеност и дълбочина в "откъса" от вътрешния ти диалог и размислите ти... Мога само да кажа, че е достойно за уважение... най-много от моето уважение.

Учуден съм от начина по който приемаш писаното от мен. Бориш се с нещо свое си. Спориш с него е някакъв вид "диалог".Но по някакъв начин го приписваш на мен. Реплики, мнения, оценки... които нито съм казвал, нито изказвал... Всъщност това не е толкова важно. От всичко условно положителното е, че търсиш себе си и своя път към всички неща, които четеш. Долавя се твоята линия в начина по който се опитваш да се "откъснеш"... Тук начина по който си интерпретирала това, което съм написал само играе ролята на "противника ти". Чудесно е.
Разбираш ли, радвам се, че дори и всички глупости, дето си ми ги прочела, са свършили работа, дори и като за да разбереш че това не е твоя начин.
Основния смисъл на това, което пиша, е главно да създам една "различна" гледна точка, убедителна, подкрепена с логика, примери, познание, факти, размисли...
И все пак - само 'РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА' - само това. Въобще не ме интересува дали смятате че това е някакъв вид "истина". Аз не съм посланик на истината. Не застъпвам никакви традиционни или пък мои "личностни" послания. Пиша само заради себе си.
Може би някой би могъл да се възползва - по негов си начин - без условия, без изисквания, без правила.
Дори пълното отричане също е вид "работа"...

Все пак това си ти. НАЙ_ВАЖНОТО НЕЩО СИ ТИ САМАТА. Ти си в центъра на живота си и на всичко , свързано с него, всяка изписана дума, мисъл, чувство, идея, преживяване са само отблясъкът на това, което си ТИ.

Мога само да ти благодаря.
Само това.
Другото си е "ТВОЕ". Другото си "ТИ".
Няма никакво значение как и по какъв начин разбираш нещата, до които се докосваш. Просто си вървиш по пътя си.
Както всички ние.
Не съм с нищо по-различен от останалите - и от теб.
Просто си вървим по пътя.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: imaginary on юли 31, 2006, 11:54:42 am
Господи...ти...Наистина си те бива!
Много отдавна не съм говорила с човек,като теб.С толкова необикноен човек.Страхотно е,особено когато не ме разплакваш!  ;D
Благодаря ти! Че ми помагаш сама да стигна до себе си! БЛАГОДАРЯ! Че разбираш...
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on юли 31, 2006, 06:47:14 pm
... :)...Мигел Анхел Руиз е написал нещо много хубаво:"Човекът е Бог, който сънува, че не е БОГ."..... :)

Колкото до гледната точка.... 8)....RAMUS.... :)...Всеки човек си има определен хоризонт.Когато той се стеснява и става безкрайно малък, превръща се в точка.Тогава човекът казва:"Това е моята гледна точка"....чети Хилберт.... :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: nova on август 03, 2006, 09:06:06 am
А ако не четеш Хилберт, ако не четеш нищо, ако изпразниш главата си от чуждите умотворения.......

какво би останало?
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 03, 2006, 02:34:19 pm
.......... ;D ;D....Ох,nova...nova....ти ще ме умориш...".....какво би останало?".....ами "..да клекна и аз да паса.".. :2funny: :2funny:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: nova on август 03, 2006, 02:52:02 pm
Мдааа, очевидно....
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: imaginary on август 07, 2006, 05:18:40 pm
Би си останала ти,мисля.Би си намерила собствено  "умотворение".Нима е лошо?Или недостатъчно добро?Тук винаги някои ти казва ,какво и кого да четеш...кой "път"да поемеш...
Какво наистина?
С какво чуждите "умотворения"са по-добри от нашите собствени?Кое ги прави "по истински"?
По '"правилни"?

Ще хода да паса явно...  ;D
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 07, 2006, 06:08:30 pm
... ... ...
С какво чуждите "умотворения"са по-добри от нашите собствени?Кое ги прави "по истински"?
По '"правилни"?
... ... ...
Ако не си ходил в Рим, питаш тези дето са ходили накъде е за да не се озовеш в Разград. Това е. И двете умотворения ще са си истински.
Ако собствените умотворения не се сравняват с умотворенията на останалите, умотвори колкото искаш. Но ако искаш и другите да разберат, че си пристигнал в Рим ще трябва там да отидеш. Но ако пристигнеш в Разград, а казваш, че си в Рим, няма да ти повярват. Иначе човек винаги може да си вярва безрезервно :)
Същото е и с всяка друга дестинация. Затова е хубаво да четем книги. Но пък ако има собствено Виждане, човек би могъл и без книги да се оправи.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: rosi_banova on август 07, 2006, 07:32:15 pm
  Доколкото си спомням,говорихме за личното отношение?Но и темата за собственото виждане ми се вижда близка и ми харесва.Всеки има собствено виждане по въпросите ,които се дискутират тук.Това виждане е естествено да бъде много индивидуално.Но не мисля,че трябва непременно да е различно от това на всеки друг.Даже напротив,всеки търси съмишленици,на това ,което е разбрал в живота си,на това ,което е прочел в книгите .Та как иначе ще стигне до извода ,че е по-близо до истината,ако не го подкрепи никой.Та нали ТЯ/истината/ ще е твърде субективна ,ако само ти мислиш така.Та нали ще бъде опора да чуеш и други мнения.И ако тези виждания по даден въпрос се преповтарят в същинската си част,то изводът ,който се налага е ясен за всички.
  Не знам колко е подходящ примера,който ми идва наум,но ще го кажа.Ако търсиш вярната диагноза на някакво заболяване ,няма ли да е по-добре да отидеш при няколко доктора.И ако всички/поне двама/изкажат еднаква диагноза,ти няма ли да повярваш повече в нея.
  Така е  при мен и с четенето на книгите.Когато в повече от тях срещам едни и същи неща да се повтарят като изводи и ако и аз съм съгласна с тях ,просто им се доверявам.То вътре в нас си го има и "нещото,което ти подсказва" ,че си на вярната пътечка.Аз му се доверявам.Доверете му се и вие! :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: OM on август 07, 2006, 07:35:14 pm
Vsu6tnost za6to da hodim do Rim, ako ni se hodi samo do Razgrad? Samo za da ni poviarva niakoy li, 4e za kakvo 6te mi posluji 4ujdata viara? Vij za da si poviarvam sam, za da ukrepne i se razvie moiata viara v men samata, togava si zaslujava da hodia do Rim i to kolkoto puti e neobhodimo. ;)
 To4no taka ,Rosi. O0
 :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: grizzly on август 07, 2006, 08:12:36 pm
Рим, Разград, Етрополе ?  ОМ, чуждата вяра , няма да ти послужи, но чуждата гледна точка -да. Тя още едно парче от голямата ( абсолютна) истина. Чуждите "умотворения", imaginary,  са още едно парче, от един по-широк поглед върху света, поне според мен. Не е въпроса , да приемем чуждото виждане, за свое собствено, а да се обогатим с него.
Title: Личното отношение - продължение
Post by: ramus on август 07, 2006, 08:40:01 pm
И така - за да довърша въпроса за личното отношение...
Понеже някои не можаха да разберат връзката между личността и индивидуалността /от една страна/, и личното отношение /от друга/.
Всяка една личност /легенда, его/, "твори" умотворителната си реалност и вътре в нея тя има възможност само на ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ.
Личност - Лично отношение. И какво ли друго отношение може да бъде - личността само на подобаващото отношение има възможност да прояви.

Всъщност ето някои ясни характеристики за лично отношение:

Щом нещо ви харесва,
щом ви трябва,
щом търсите,
когато преследвате /цел, примерно/,
когато нещо гоните,
когато си представяте,
когато желаете /каквото и да е - акцента е на желаенето, а не на обекта на желание - той е само следствие/
когато се храните за да ви е вкусно,
когато сте привлечени...
когато сте влюбени,
когато обичате /да не се бърка с любовта, която е състояние на духа и съотвестващото му отношение/...,
когато мечтаете,
когато имате гледна точка,
когато отстоявате позиция,
когато ви трябва нещо да е точно, правилно, ясно, еднозначно, категорично...
когато търсите сигурността...
когато се страхувате,
когато сънувате,
когато предпочитате,
когато чувствате,
когато сте повлияни от каквото и да е настроение,
когато бързате,
когато "мислите"... и мислите ви се променят съобразно обстановката, обкръжението, междуличностните ви взаимоотноишения, обществените ви функции, настроение, кондиция... и т.н.
когато изпадате в "криза" или пък в еуфория, когато сте тъжни или весели,
когато ви е скучно,
когато страдате,... и ви боли,
когато сте доволни или щастливи,
когато сте правите едни и същио действия,
когато навика или импулса диктуват постъпките и поведението ви,
когато смятате че знаете,
когато искате да знаете  /Знанието идва от опита... а не от умозрителните виртуални заключения и размишления, главно защото "личното отношение" прави така, че с тях да търсим желаното, да оправдаем вече направеното, да се изкараме прави и важни/...
когато се доказвате,
когато спорите,
когато сте действени, или пък ви мързи,
когато откривате и когато доказвате,
когато търсите или предлагате помощ и това ви харесва,
когато сте уморени,
когато мразите или ревнувате,
когато смятате, че живота е низ от удоволствия, или пък верига от нещастия,
когато споделяте защото ви е нужно...
когато търсите общуването с другите хора, защото не можете без това,
когато ви е неконфортно да сте сами и самостоятелни... или пък самотата ви плаши...,
когато търсите духовността,
когато смятате, че Истината е ЕДНА, и тя е изключително простичка и ясна /тя наистина е такава... но от друга реалност/
когато ви трябва да се оприличите с идеите си......или идеите на някой друг,
когато търсите в книга някой да напише за "вас" ... или пък вие да се намерите там
когато вместо свои думи, използвате думите и мислите на някой друг...
Когато имате нужда да вярвате, /във каквото и да било - акцента е на вярването като процес, а не на обекта на вярване - той е само следствие от това, че вие привиждате в нещо, някакъв аспект от себе си.../Това, че вярвате в Бог, или не вярвате в "него", е едно и също нещо. Това, че вярвате в любовта, или парите или в "доброто" е същото нещо.
............. т.н.

Мога да изброявам така докато заспя над клавиатурата...
Защото със всеки ред от горните изброени аз казвам едно и също нещо, но с различните му проявления... само и само да са съпъстващи живота ни и да можете да схванете идеята.

Така, че Роси, личното отношение, собственото виждане, гледната точка са едно и също нещо казано с различни думи. Затова направих разделителната относителна линия между индивидуалния човек и човека-личност.
...  не мисля,че трябва непременно да е различно от това на всеки друг.Даже напротив,всеки търси съмишленици....
Непременно е различно от на всеки друг - защото на света няма двама еднакви човека, както и каквито и да са други явления и предмети. Това се учи още в началното училище в първите уроци по рисуване примерно, в който учителката по рисуване се опитва да обясни на децата, че няма еднакво синьо небе, еднакви облаци, че слънцето е различно във всеки момент, и че дори ние като наблюдаващи също непрекъснато се променяме - това е фундаментално елементарно правило и важи за цялата относителна Вселена. Всичко тече - Всичко се променя.
И щом ти трябва да търсиш опора в нечие друго мнение, това съвсем ясно означава, че не познаваш и не разбираш собственото си мнение... Не знаеш как си го създала, и въз основа на кое и какво... и кога... Когато тези неща не са ясни, то и собствената ти гледна точка е "висяща" и като такава непрекъснато има нужда от "подкрепа" и препотвърждение отвън. И така са и всички останали - взаимно се подкрепят именно защото никой от тях не е "сигурен" в това, какво и защо точно така, смята, харесва, иска... и т.н.
И е имало момент, когато ти самата си била съвсем близко до "собствената си истина", и като не си се доверила на "СЕБЕ СИ", си я подминала, защото никой от другите хора, не може да си позволи да подкрепи "индивидуалните ти" търсения и опит. Именно защото това е симптом и на тях. Получава се един елементарен омагьосан кръг. Именно затова и има неща, дето се "повтрарят". В книгите има място за всякакви идеи и съотвестващата група читатели, ще си намерят точно каквото им е нужно в написаното /дори и въобще да го няма там/.
Именно затова съзнателните хора първо обръщат внимание на личните си "сигнали" за болестите си, опитвайки се да преосмислят, какво, защо, кога и как е станало за да не е наред. И евентуално се възползват от мнението на "доктор".../или на няколко от тях/, но само като база за сравнение - относителна отправна точка.

Всичко това, което изредих до тук по принцип не е валидно за теб, Роси... и няма как.
Всичко това са някои наблюдения и обобщения на един индивидуалист. Те не са просто изсмукване на разни измишльотини от пръстите или стъкмистика и жонглиране с идеи и думи.

Това не е въпрос на желание - да бъдеш или не индивидуалист. Нито на воля или преследване на цел.
Тук в подраздела наречен РАМУС, аз излагам различната гледна точка на индивидуалистите... Това няма нищо общо с странните и чудати личности, опитващи се просто да бъдат различни, за да се открояват от останалите... нито се има предвид асоциални или анархистични идеи...
Става въпрос за една различна гледна точка... само това...
Може и някой да може да се възползва.
Засега никъде другаде в нета това не е дефинирано и правено досега - поне аз не съм се натъквал на него...
И ми се струваше, че за някой може да бъде и полезно...
За мен със сигурност...
За вас - по ваш избор...
------------------------
ПС... Много добре казано GRIZZLY.
Когато различното идва заради обогатяването, значи вече не сме пристрастени към гледната си точка... и сме готови да търсим нещо "извън нея"... нещо отвъд нейните граници... и ако това се прави системно, съзнателно и организирано, последователно и търпеливо... постепенно "границите" падат... Нарича се освобождение... до следващите "граници"... после и те "падат"... и така... и така напред. Това е развитието на съзнанието - поредица от освобождавания... и все напред към "границите" ни... 



Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: rosi_banova on август 07, 2006, 09:49:01 pm
  Браво,Рамус, брилянтна игра на думи!М/у другото ,без да се обиждаш ,мисля че това е най-силната ти страна.Остава само ние -другите,групата,дето не сме в твоя отбор да ги разбираме .А ти нямаш и отбор,нали?Нямаш и съмишленици,защото твърдиш,че си индивидуалист.Това не значи ли ,че на всяка цена държиш да си различен, да си сам срещу всички или нещо подобно?И би ли ми обяснил как ти-индивидуалиста имаш толкова познания за нещата ,които се случват в групата.Кой ти дава право да анализираш поведението на хора ,към които даже не се причисляваш?
 Психологията е науката на бъдещето според мен,но не всеки би могъл да е добър психолог.Поне не на другите.Засега нека да се опитаме да анализираме само собственото си поведение.Така че ,моля те не прави анализ на неща ,извън себе си!Аз поне се опитвам да правя само това.  ^-^
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 07, 2006, 10:10:15 pm
Добре плуваш Рамус, но мътиш водата.  ;)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 08, 2006, 08:25:16 am
Може би, Сириус,
но наистина предпочитам да плувам, пък ако ще и да се мъти водата...
Отколкото да си стоя, и да се правя, че виждам през нея. Предпочитам аз самия да стигна до нещата, а не само да си ги гледкам през променящата се вода, и да са с неясни и виртуални контури. И като не ми достига да си ги гледкам, да си ги доизмислям както ми харесва...

Предпочитам да плувам напред и нагоре... отколкото да си фантазирам какво е плуването, какви са движенията, как се получава, какво означава... Щото на думи и на измисляне много майстори има. Има и готови измислени вече картинки... За всекиго по нещо.

Предпочитам да вървя, отколкото да си мисля за къде се отива, как се прави, как се прехвърля тежестта, колко е голяма крачката, колко е върховно или кефско да си вървиш... В началото просто го правих, защото исках да използвам вървенето - за достигане до нещата. Но така се получи, че един ден се сетих, че докато вървя, все си мисля, за там за където съм тръгнал... и се върнах при себе си. И се научих, че когато се върви, само това се прави... като се пристигне до някъде се спира да се върви... защото човек си е сложил цел... но неговата цел е и неговата граница. Защото когато си мисли, че вече е пристигнал, му се налага да спре да върви вече... И целта му се превръща в бариера за вървенето по-нататък. A света е и там - ОТВЪД.
И както си вървя и преминавам през различните си неща... виждам, че всеки всъщност прави същото като мен... обаче странно... никой не знае, че върви... Повечето хора вървят в една посока, а говорят, измислят и творят в друга. Повечето хора ми казват, колко са им познати нещата, до които аз съм стигнал... а тези същите неща, не са на тяхния път. Повечето хора вървят не в посоката, която искат. Повечето хора вървят, когато си мислят, че не са стигнали... и са стигнали, когато вървят. Повечето хора, не знаят че вървят... и не знаят кога и какво означава спиране. А тези, които са спрели и са застанали на два крака им се струва стабилно, сигурно... ДА, ама стоят. Стабилното и сигурното са просто застоя. И за да се върви напред е нужно разклащане. Поемане на рискове... усещане за нестабилност, когато човек пренася тежестта си от единия на другия крак.

Знаете ли как се нарича човешката походка от гледна точка на физиката?
За тези, които не знаят, ще кажа - ДИНАМИЧНО КОНТРОЛИРАНО НЕРАВНОВЕСИЕ. Баланса на походката се получава в движението. И ако  се застине в някакъв момент от движението вече няма няма баланс. Ето ви парадокс - постигане на равновесие, чрез промяна на наравновесието във всеки един момент.

Та така...
Предпочитам да живея живот, в който АЗ да стигна до нещата - да ги докосна, да влезна в тях, да видя колко са истински, и колко съм ги измислил. Да видя дали има нещо отвъд... най-много това - ОТВЪД... И докато вървя научих много за вървенето... после и за себе си.
 И понеже гледам внимателно себе си, и докато вървя, и когато пристигам, разбрах, че вървящият е по-важен от вървенето и че във вървящия е същността - а не във вървенето...
И гледам от време на време и другите вървящи по пътищата си хора. И гледайки ги, разбрах много неща за себе си...и за тяхното вървене и за моето - и от там за тях и за мен...

И един ден, когато вървях, разбрах, че може да се върви и без да се крачи... Защото всяко действие си има граница - във физическия свят за движението са едни границите... в енергетичните светове си има други граници... и границите са именно свързани с движението... Чак тогава разбрах, че има и друг начин за вървене - чрез недвижение... Че имало и други начини за правене - чрез неправене...Мислене - чрез немислене...и т.н. И чак тогава разбрах, че вътрешният покой не зависи от това дали вървиш, скачаш, тичаш... или спираш и се потяпяш в него - в океана на покоя /не на спокойствието/. Можеш да се потопиш само ако си спрял напълно. То затова и се нарича така - ПОКОЙ - не е обратно на движението - не е негова противоложност. Покоят е онова, от което движението "произлиза" и после отново се "връща" в него. Покоят е просто "ОТВЪД" движението.
И като се потопи човек в този нов океан, е съвсем различно, отколкото когато само си е фантазирал за него.
Но за този океан, няма думи - всеки, който се опита да говори за това просто си измисля, за да може да го обясни... Просто защото е ОТВЪД думите, представите, мислите, движението, вървенето, търсенето, преживяването.

И всичко не е поради това, че океанът е дълбок и нов. А защото човекът става "готов" да се потопи в него.
ЧОВЕКЪТ - всичко е заради него.
Всичко се върти около това - ЧОВЕКА.
Цялата Вселена също се върти около него - ЧОВЕКА.
А човекът се "върти" около това - КОЙ СЪМ АЗ - всеки човек - за себе си.

----------------------------------------------
ПС... Благодаря Роси, възползвах се от думите ти.
Чудесен пример за лично отношение - просто допълни примерите от предишния ми пост. Показателно и нагледно. Всъщност повечето от постовете във форума са точно това де. Не само в нашия и не само в НЕТА. Те личностите са си така - само така могат да общуват - чрез такова отношение.
 
Не съм виновен аз, Роси, че човек си оставя портрета с написаното от него. Голотата е пътя към истината за човека - не дрехите му. Не е трудно, ако човек гледа наистина, да забележи, че "царя е гол". И това, че мога да видя и през "дрехите" на написаните думи, може и да не е просто измислица... Но пък може и да е - приеми просто, че пиша глупости. Въобще можеш да ги приемеш всичките тия глупави мои писаници, както ти е угодно - ти така или иначе го правиш. Все пак вместо да се "бориш" можеше просто да се възползваш от това. Но пък когато човек се е научил да се възприема само с дрехи, как ли пък може да допусне, че е гол под тях... пък и колко е страшно това... Пък и може и да не се харесва, одобрява, приема... ГОЛ - егати - във века на хубавите и шарени дрешки. Дрешките, с които сме се научили да се обличаме, щото все има какво да крием - главно в собствените си очи.
Освен това научих, че имам една "най-силна" страна. Но се чудя от сутринта какво да я правя.  ;) Все ще й измисля нещо. Аз също съм бил шампион в измислянето... макар и в едни други години. Но мога да си ги припомня и да се развихря.  ^-^

10х


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 08, 2006, 09:53:40 am
Един познат казваше: Аз не съм моя липсващ крак! Та и всеки един от нас не е личното си отношение. То е малко или много временна проява на нашето вървене по пътя. То е като временна опорна точка. Опорна, но временна. Но често намираме опора в него, защото всичко друго е или илюзорно или "нестава" . Май прилича на дрехата, с която някои се отъждествяват. Но ти не си дрехата която носиш. Кое си тогава? Мъглявата еманация на божественото? Със всичките ни порочни мисли в главата? Защо не. Въпроса е да знаем, че тези мисли не е задължително да са за цял живот и че те не ни представляват като цяло. Но ние сме изкушени да се самоопределяме като едикакви си и така да си затворим пердетата за по-далечно виждане. Сега може да проявявам едно, утре друго, но това са само проявите ни. Те не са ни пълномощници. Та добре е винаги да можем да се преоблечем  :)   или да се съблечем  ;)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 08, 2006, 01:04:01 pm
...Аз съм уникален индивид - пръстови отпечатъци, генни конфигурации и пр. единствени...
Имала съм късмета 1:1000000.... да се появя на този свят...и постепенно, живеейки в среда с подобни на мен индивиди, съм се оформила като личност т. е. превърнала съм се в уникална личност- със собствени мисли, чувства, потребности,разбирания, мечти... :)
Аз живея собствения си, единствен живот, съгласно вътрешното си лично разбиране т.е. АЗ съм си една малка вселена със собствени закони и правила... :)...на фона на всички останали..И когато някой друг влезе в контакт с мен аз се опитвам да го приема /ако отговаря на моите критерии за хармония/ или да го отхвърля / ако противоречи на тях/..т.е.аз добре се познавам и се опитвам да се съхраня, за да оцелея, да не бъда разбита и унищожена като индивид-личност-човек-жена-..../последния да затвори вратата/...т.е.действа инстинкта за самосъхранение...той е много динамичен и обновяващ се съобразно средата... :)
Как приемам и как отхвърлям?... :)...чрез изразяване на лично мнение....бих го нарекла- уникално мнение-МОЕ....:)
Аз сама преценявам кога да го изразя,как да го изразя и къде да го изразя  при контактите... :)..дали да бъде в "прав" текст, да е намек или да използвам чужди думи/изрази/ подходящи за целта..по моя преценка..:)
Така разбирайки ЖИВОТА аз не вървя по общия утъпкан път, а встрани от него,което има отрицателната страна,че по-трудно и бавно се ходи  и положителната,че оставям собствени си стъпки.
Посоката и скоростта на това движение си ги определям аз самата съобразно нивото на личното ми развитие т.е. ако усетя,че нещо ми липсва или недостига или ми е необходимо за достигане на вътрешна хармония или баланс със заобикалящия ме свят.
Така,че аз не си задавам въпроса "Коя съм аз?"....това всеки знае за себе си..
Аз се питам "Какво да направя, за да оправдая съществуването си? Коя е моята мисия? Какво ще оставя след мен?"
... O0...

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 08, 2006, 01:57:16 pm
Медеа, а кое не ти е уникално?
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 08, 2006, 05:03:10 pm
.... :)...hmmm....,Sirius,.... :-\...hmm... :)....това,че понякога слушам своето малко човешко сърце.... :smitten: O0
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: rosi_banova on август 08, 2006, 10:19:51 pm
  Предварително се извинявам на аудиторията,че това ,което ще напиша е искрено и лично!
Смисълът на репликата"Царят е гол!" е да се каже истината сред лъжите,които чуваш.Не напразно авторът я слага в устата на дете,защото за възрастните е много да го сторят-да кажат истината.А може би най-трудно е да я кажеш за себе си.Не мисля,че трябва да я кажем на другите,преди да сме си я казали на себе си.Не знам дали изобщо е нужно да я казваме на другите./истината за себе си/Мисля обаче, че всеки трябва да я търси.И да си я каже сам.Да остане с огледалото на душата си и хубавичко да се огледа.От това ,дали ще се хареса или не,може да тръгне да се променя или не.
Дрехите са за пред хората,Рамус!Така както и думите ,с които обличаме "своите"мисли.А пред хората човек гледа да се облече добре.Какво ако вземе назаем чужда дрешка?Нали му стои добре!Важното е да го харесат.Важното е да е модерен.Ще се въздържа от конкретен пример,макар че тук във форума ги има .Въпросът е ,че това са само думи,фрази,изречения,които не те показват такъв,какъвто си,а такъв ,какъвто искаш да те видят.Много са малко хората,които разголват истината за себе си.А може би и тя не трябва да се показва на "публично"място?
Между другото не споря и не убеждавам никого!Най-малко от всичко искам да си създавам"врагове",особено на този "фронт".Просто споделям.Аз затова съм тук,в този форум.
.......и аз ви обичам! :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: strahil on август 09, 2006, 09:45:08 pm
Привет rosi ! Не знам дали изобщо е нужно да я казваме на другите./истината за себе си
Моето мнение е, че никой не се интересува от моята истина, пък и да се интересува дали това ще промени нещо? Аз винаги ще се съмнявам, че Вие изказвате "самата истина" за себе си, като имам предвид, че моята "истина" се променя толкова често, че не успявам да я установя. Допускам, че и при Вас "истината" има същото поведение, а може и да бъркам!
Просто няма смисъл да се говори за "истинска" истина. В нашия свят има "моментно състояние", което ние отразяваме в "съзнанието си". каквото и да означава това. Приятна вечер. :smitten:
Title: За ИСТИНАТА - I част
Post by: ramus on август 10, 2006, 09:08:40 am
СТРАХИЛ - наистина не е нужно "да се знае дали е нужно да казваме истината за себе си на другите хора". И дали става въпрос за истината, за която говоря в следващия пост. В него става въпрос не за твоя "вариант" на прочетена, приета и обеществено полезна истина, а за СЪЩНОСТНА и ИНДИВИДУАЛНА ИСТИНА. Това разбира се е просто моя опит и не е важно дали е правилно или дали е смислено за който и да било. Това е нещо което всеки сам си определя.
Наистина не само никой не се интересува от твоята "вътрешна" истина, ами и хората с обществена нагласа даже и биха избягали от това - тях би ги интересувало дали ще научат нещо за теб, което да биха могли да "използват" - против теб. Хората, които не могат да се разголват, се ужасяват от възможността това да се прави. Нима не знаете, че и физическата голота и отношението й към нея е именно отражение за немислимостта, на която се радва идеята за "истината" за всеки човек. Истината за всеки човек е противопоказна за Груповия човек. Но в обществото има хора, които са достатъчно узрели, за да могат да се оставят на вътрешния й магнетизъм.
А за индивидуалистите положението е коренно различно - всеки от нас знае, че ти - и да я кажеш твоята истина, там откъдето почваш е крайно различна от тази, с която е почнал всеки от нас. И понеже всеки от нас вече си е дал сметка и познава силата на искреността и откровението, можем да разберен и уважим труда, който си положил и усилията и пътя, който си извървял за да го направиш възможно. Ето това е, разбираш ли? Защото всеки един от нас е минал през това - по своя си начин. Не че е важно вече това за нас. Но е разбираемо. И УВАЖИТЕЛНО.
По време на своето откровение човека, който го прави, ако вложи импулс в който е насочен към другите, изгубва дълбочината и съответно смисъла - да го насочи единствено към себе си. И това веднага си личи. Веднага се усеща - даже вижда - всеки по своя си начин. Това е и "капанчето" в самата техника - самата практика. Ако си с идеята, че го насочваш "навън" макар и несъзнателно, силата на импулса отива в егрегора. То се проектира като желание в него и поради това че импулса е толкова силен, егрегора има възможност да завърти така нещата, че да преживееш че го получаваш. Това е в случаите, когато молитвата е кодирана като желание, искане, заявка за "получаване"... И точно както е заявена, така и ще й бъде "откликнато", отговорено.... Има цели философски системи в които е залегнал този елементарен механизъм, но не "могат" да отидат по-нататък. Защото за тези, които са ги създали и за последователите, които това ги изразява, това е "ДОСТАТЪЧНО". Да искат - и да получават. Игрите на ума във всичките си превъплъщения - включително и под формата на духовни дрешки.

    Страхил, за мен:
 ИСТИНАТА /за ЧОВЕКА/ не е в някакво моментно неуловимо състояние, не е някакъв сбор от вярванията, мислите, идеите, преживяванията в даден момент, който по силата на естеството си е в непрекъсната промяна. Истината, приятелю, е в непрекъснатия ни стремеж да я търсим - докато сме в различни етапи на развитието си просто ще бъде на различни посоки и по различни начини... но това е част от МАГИЯТА НА ЖИВОТА. По този начин ИСТИНАТА ПРЕДСТАВЛЯВА НЕПРЕКЪСНАТО ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ ХОРИЗОНТ, когато ние търсим и вървим към нея. И докато вървим, за да я търсим, тя все ни се отдалечава - понякога ни се струва, че сме много близо, понякога, че сме ужасно далече... Но и двата случая са миражи. И търсейки, един ден може и да обърнем внимание на различните послания, че ИСТИНАТА е била много близо, ама ужасно близо... просто "вътре в нас". Но както е забелязано отдавна, очевидните неща за най-добре скрити. Това е "тайна", която и да иска човек не може да издаде. Само може да "премине" през преоткриването й.
--------------------
Роси,
Точно затова е направен този подраздел - за да не се извиняваш, когато пишеш "искрено и лично".
А доколко е искрено и доколко лично - това е просто граница, до която ти би си позволила да стигнеш.
Само от теб зависи. И в написаното ясно е изказано това.
Title: За ИСТИНАТА - II част - МОЛИТВА, ОТКРОВЕНИЕ, ИЗПОВЕД - ДОКОСВАНЕ ДО СЪЩНОСТТА.
Post by: ramus on август 10, 2006, 09:10:16 am
Когато човек изразява истината за себе си, това е индивидуален акт.
ИНДИВИДУАЛЕН!... За човек, който може да си го позволи.
Другите нямат никакво значение. Нито дали ще го разберат, нито дали се интересуват. Който не се интересува, може да си го пропусне. Прави се единствено за лично "разсъбличане" на дрешките и се използва импулса за промяна, за преразглеждане, за преоценка.
Трансформационният силен импулс на откровението е факт, а не е мое мнение.
Именно затова тук, в този подраздел с условното име РАМУС, се опитах да реализирам идеята си да се акцентира именно върху това.
И тук аз наблягам най-вече на това. Да може един човек да изкаже своята истина - за себе си.

===============СВОЯТА ИСТИНА  - - ЗА СЕБЕ СИ==========
Не своето разбиране, не своето мнение, не своите спомени, не идеите му за другите и света около него. Не за това, дали някой е прав, дали и доколко другите ще го разберат, дали имало смисъл и какво.
Идеите могат да бъдат всякакви... но

 
ИСТИНАТА ЗА ЧОВЕКА Е В САМИЯ ЧОВЕК.
Само ЧОВЕКЪТ Е ТОЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА КАЖЕ ИСТИНАТА ЗА СЕБЕ СИ.
Никой друг не може да знае, каже или разбира истината за друг човек.
В самия човек е предвидена предварителна възможност той да може да стигне дълбоко в себе си.
ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК.

И понятието за МОЛИТВАТА е именно това. Тя не е нито измислена, нито въведена от ИСУС. Понятието МОЛИТВА, ОТКРОВЕНИЕ, ИЗПОВЕД са синоними в дълбочината на своя смисъл. Смисълът им е едно дълбоко и силно допитване до себе си - ДЪЛБОКО и СИЛНО. Огромният изчистващ потенциал е право пропорционален на дълбочината и силата, с която се направи.

Когато се прави сам има един смисъл.
Когато се прави пред СВИДЕТЕЛ е със същия смисъл, но с друг заряд. "НЯМ СВИДЕТЕЛ" /пламъкът на свещ, огледало, скъп предмет или някакъв със специален смисъл за самия човек/ е за работа със себе си и отработване на дълбочината на откровението.
Когато свидетелят е ЧОВЕК, нещата придобиват още по-силен смисъл... защото се прави "удар" по егрегора. СИЛАТА И ДЪЛБОЧИНАТА на ИЗПОВЕДТА е пречистваща трансформационна енергия, която ви дава възможността да проникнете в себе си - дълбоко и силно. И винаги, когато се направи, в този момент ЧОВЕКЪТ ИЗЛИЗА НА ПРЕДЕН ПЛАН - ПРЕД ГРУПАТА. Яснотата на виждане се променя драстично, когато човека е докоснал себе си и съкровените си неща. Защото изведнъж същностните неща и смисъл си застават на най-високото място в човешката стълбица и се подреждат точно както са и във ВСЕЛЕНАТА.

Когато всеки човек докосне СЪКРОВЕНИТЕ СИ НЕЩА, той докосва съкровения си АЗ. Естествен момент в този процес е свялянето на всички дрешки - на всички маски, ролички, заигравки, вживявания. В тези моменти човек разбира какво означава да бъдеш харесван, и на каква цена ние непрекъснато се стремим да го получим от останалите. Когато човек докосва в СЕБЕ СИ СЪКРОВЕНОТО СИ АЗ, той се "СЪБИРА"... "уплътнява" се. Всички части на човека се събират и той става единен и цял. Спира да му е нужно да получава нещо. Спира да му е нужно да желае, да мисли, да пита, да търси... Това е смисълът на идеята да се докоснеш до духа си. Това с колкото и думи да го изказвам, не може да предаде индивидуалното "преминаване" през него.
Това не е преживяване, това не е просто каквото и да е чувство, това не е някакво усещане.
Това е ЕДНО СЪЩНОСТНО /ПРЕ/ОТКРИВАНЕ. И само е нужно да се направи.

Също така искам да отбележа, че това са само ДОКОСВАНИЯ. Винаги така се започва - с докосвания - на импулси. Човек започва като все по-често изразява вътрешната си потребност от цялостност. Единствено тогава тази цялостност може да се ДОКОСНЕ. И със силата на индивидуалната си трансформация цялата реалност за него се променя драстично. В началото само в определени мигове /които могат да ти изглеждат безкрайни/. После "излизаш" и се "връщаш обратно" в дрехите си. Не може точно да се "помни", какво точно е "докосването"... при всеки опит да си го обясниш веднага го "проваляш"... Защото със средствата на УМА не може нито да се осмисли, нито да се обясни. Просто си стои там - вътре в теб - и се оставя като една дълбоко изживяна мистерия /необясненост/. И вместо да си "спомняте", какво сте направили, просто се прави отново - не спомнянето, а докосването. Към това човек не може и няма как да се пристрасти. Всички тези естествени капанчета, харектерни на "живота в дрешки" спират да имат значение. Знаете ли защо? Защото "докосването" е толкова силен процес, че когато е налице, когато сте "вътре" в него, дрешките започват да изгарят. Това е "цената", на която може да се направи ДОКОСВАНЕ до СЪЩНОСТТА - изгубването на ЕГОТО ВИ. Защото огънят на същностният аз е толкова силен, че останалите неща, дето сме се "накичили" с тях, просто си изгарят. Ето затова човек не може да иска и да "прави" вътрешно докосване до същността си - защото ако не е вътрешно готов да плати цената си, просто не може да се случи... Другите варианти са само игричките на УМА. За тези, които силно го желаят, УМЪТ може да го изиграе - огромен набор от "духовни преживявания" има описани навсякъде в литературата. Умът на човека е силен и хитър - но само "вътре" в неговото царство. И всеки човек си има свои лични начини умът му да го играе - с неговите лични "слабости" - чрез нещата, които жадуваш, желаеш, търсиш. Това си ти - Умът просто ги използва. Защото Умът е просто превъплъщение на твоя АЗ - защото АЗ-а е "разтворен" в неговия свят. Ние сме сложили ума /чувствата си, мислите си, преживяванията си, фантазиите си, спомените си/ на нашия "ТРОН" - да управлява еднолично и уж-демократично. В Света, в който живеем, това е просто общественият начин, по който е построен животът ни. Сбор от множество хора, които са "непълни и недостатъчни" сами за себе си и се "спасяват" като си компенсират взаимно това, което всеки един от тях преживява, че не му достига. Това е и смисълът на обединението им, наречено общество. И докато те в света на ЕГОТО СИ се чувстват недостатъчни и непълни, ще имат потребността да бъдат "заедно" в театъра, на който взаимно си играят. Хем заедно, но всеки си "запълва" собствените си "празноти" - и го прави всеки за себе си, но под формата че служи, помага, работи, обича....А това са просто бледите заместители на онова, което е "вътре" в тях. Едни бледи сенки-проекции, на "светлината" на вътрешната им същност. Слаби и неясни спомени от "тогава", когато са били "Цялостни и пълни"....

Ето това е поредния ми опит да представя с написани думи някои аспекти от това да бъдеш индивидуалист.
Title: ЗА ИСТИНАТА - III част. ОПИТ ЗА ЕСЕНЦИАЛЕН ИЗКАЗ.
Post by: ramus on август 10, 2006, 09:44:28 am
СМИСЪЛЪТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА е това, че
 
                              ====     ТАМ, В ДЪЛБОЧИНАТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, Е ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.   ====

ТАМ - В ДЪЛБОЧИНАТА - "ИСТИНИТЕ" на ВСЕКИ ОТ НАС ЗАПОЧВАТ ДА СЕ "СЛИВАТ" и НАКРАЯ СЕ СЪБИРАТ В ЕДНО

Въпросът е, че когато това се случи, НАС ВЕЧЕ НЯМА ДА НИ ИМА - ЩЕ СМЕ ИЗГОРЕЛИ ВЕЧЕ В ПЛАМЪКА НА ИСТИНАТА и ЩЕ ОСТАНЕ САМО ИСТИНАТА - БЕЗ НАС. ЧАК ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕМ ИСТИНАТА ЗА ВСЕЛЕНАТА. ЗАЩОТО СТАВАМЕ САМАТА ВСЕЛЕНА.

Това е пътя за тези, които са "узрели" да изгорят. Готовността им е е пряко свързана с там, докъдето са стигнали в пътя си.
А когато се говори за ПЪТ - това се има предвид - Пътят към ИСТИНАТА, ЧОВЕКА, ВСЕЛЕНАТА.... ТЕ СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Всяко съдържа в себе си ДРУГОТО. ТЕ СА ПРОСТО СИНОНИМИ - ТАМ В "ДЪЛБОЧИНАТА" СИ.

А що се отнася до ПЪТЯ - Търсенето, лутането, неудовлетворението също са вървене по пътя. Те също са част от този път. По пътя си човекът не може да не върви. Развитието има само една посока, макар да ни се струва, че понякога крачим "назад". Крачките "НАЗАД" са също част от вървенето. НАПРЕД и НАЗАД са само условни и преходни понятия и това е и тяхното значение.
Така, че просто се върви - ВСИЧКИ ТОВА ПРАВИМ.


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ - Същността на истината..
Post by: strahil on август 10, 2006, 11:35:08 am
Привет приятелю ramus !
Истината, приятелю, е в непрекъснатия ни стремеж да я търсим
И така приятелю важно ли е за индивидуалиста, какво търси или не? Може би търсенето при него си е само негово умозрително упражнение, с което си доставя удоволствие осезаемо само от него? Ако е така не разбирам, кое го кара да публикува мислите и преживяванията си, та нали оценката на околните няма никаква стойност за него, защото го прави само за себе си? Моля помогнете ми или както казват хората "светнете ме". Благодаря Ви за вниманието. Желая Ви приятен ден във Вашия свят на индивидуалист. :smitten:
Title: Опит за "не-отговор".
Post by: ramus on август 10, 2006, 02:44:38 pm
Страхил,
Написаното от мен, или нещо ти "говори" приятелю, или просто се налага да си стъкмяваш някаква картина - в случая за това - кой, какъв е и какво прави въобще оня, дето се нарича индивидуалист. Това няма как да си го обясниш, нито има как някой да ти го обясни.
За какво ти е нужно да ти обясня аз, защо правя или не правя каквото и да е. Просто сме различни - и това е. Ти не можеш нито е нужно да правиш като мен... защото дори и да го правиш, като мен няма да станеш... нито аз като теб. Просто сме различни - нищо повече.

В твоя живот ти си си в центъра.
САМО ТИ.
Нямаш нужда от никаква помощ, нито е нужно някой да те светне. Може би през целия си живот ти е било нужно именно това - някой да ти каже, или обясни за "важните", "правилните" и истинските неща. Но това е просто лъжа - ТЕБ ТЕ НЯМА В ТИЯ ОБЯСНЕНИЯ. Единствено, което ти остава, е просто да ги приемеш и на онези, които ти вършат работа, да им сложиш етикет, че вече са твои. Но това приятелю върши работа само в началото - това е просто лесния вариант.
За да те има ТЕБ в нещата от живота, е нужно просто ти да си ги направиш - сам за себе си. Единствено тогава ще ти "светне".
Ти също носиш в себе си дълбоко своето индивидуално - както и всеки човек. Един ден ще "разцъфти"... Това ще стане само когато му дойде времето. Все някога... все някъде. И когато това стане факт, няма да са ти нужни нито обяснения, нито "светване"... Теб ще те питат, защо правиш или говориш това или онова.

Ще ти кажа, защо все още се интересувам от другите хора и защо толкова уважавам вътрешния им свят...:
Защото приятелю, чрез тях разбирам в дълбочина за онези възможности и избори, които аз не съм направил.
Чрез тях аз осмислям онези събития, които са останали встрани от моя личен избор за това кой съм аз.
И чрез това аз откривам постепенно пъзела на картината си за СВЕТА.
Другите хора ми показват кой съм могъл да бъда.
Използвам другите хора и целия потенциал на опита и познанията ми, за да се добера, до "скритите места" на самия мен.

Сега ще ти кажа, защо пиша все неща, които на теб ти изглеждат просто мисли и преживявания.
Защото, когато пиша за своите неща, осмислям по-лесно и сериозно себе си и живота, който живея. Това е част от личната ми практика. Това е част от личните ми техники по отношение на практиката ми. Ние с теб сме много различни хора и не очаквам това да те "светне" по какъвто и да било начин. Но това е истината за мен.

И не е нужно непрекъснато да ме питате "кой съм аз" и "защо е нужно да правя това или онова".
Както вече написах в поста си за "възприемането на текстове от мозъка", това, че умът ни си "филтрира" информацията ни от света, за да си защити вече направената от него картинка на света, е явление  и аз съм просто поредният, който е говорил за него. А също така и че интерпретацията е ключът към възприемането, защото ако нямаме модел /схема, матрица/ за разпознаване на някакво събитие, това събитие или се отхвърля, или се отрича, или пък се поставя етикета на "най-близко" по асоциация. Нито съм го открил, нито това е нещо оригинално. Аз обаче го преоткрих за себе си. Всеки, който е започнал да се наблюдава, стига до това - в началото само се "вижда", после се осмисля и разбира... след това се откриват причините и механизма. Вярно е, че не става толкова лесно, колкото го пиша... но си заслужава каквато и да е "цена".

Както вече неведнъж съм писал оценките и етикетите ви за мен са естествено следствие на всеки един от вас. Откакто пиша във този форум, по този начин непрекъснато ме "апострофират", иронизират, възхваляват, или пък оценят, опитвайки се да ме оприличат на някаква "готова категория". Вчера последно ми писаха, че съм просветлен индивидуалист, наричаха ме "ошовист"... или пък "уолшовист", някои ме нарекоха слуга на дявола /навремето... по-отдавна/, в този форум искаха да ми показват, какво е любовта, защото такъв, какъвто съм, явно душата ми била загубена и трябва да ме спасяват. Писали са ми, че съм един "самовлюбен егоист", интересуващ се единствено и само от моите си фантазии и не съм обръщал внимание на истинските и реалните хора... Питали са ме досега "амнайсет" пъти едни и същи въпроси... от които най-честият е "как пък успявам да разбера" дали сега такъв, какъвто съм не е просто някаква друга маска - някаква такава особена - по-изтънчена. Изкарвали са ме, че съм просто поредният, който си търси внимание, като се прави на интересен с жонглиране с думички, заучени фрази... "манипулатор" също са ме изкарвали........ Но върхът на всичко беше, когато ме нарисуваха, като в приказката "спящата красавица", където аз съм в ролята на принцесата, която е заспала дълбокия си сън и вместо принц, идва принцесата за да ме целуне и събуди от "СЪНЯ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО", което ако не бъде направено така и ще си спя вечно. И като се събудя да ми се отворят очите за любовта, приятелството, духовността, Истината...
 Тогава наистина се възхитих на ловкостта и изобретателността с която някои хора се опитват да постигнат своето си....

И всичко това е защото на повечето хора им се занимава със всичко друго, но само и само да не е със себе си. Вечната спортна дисциплина - бягането. Вместо да говорят собствените си неща, предпочита се да се обсъжда, какво са говорили другите. Вместо да се търси причината в себе си, се търсят и задават въпроси, като "има ли смисъл..."... "защо ли все на мен се случва..."... и прочее такива въпросчета-капанчета, на които търсенето на отговор да ни вкара в пълно безсмислие. И всичко само и само да сме далече от себе си и да обикаляме в периферията - далеч от центъра си. Да облечем с думи и обяснения всички слабости, които иначе много добре си знаем и усещаме. Както когато посягаме за пореден пък към цигарата вече не се и питаме защо всъщност "пуша"... примирирението вече е минало. Но ако някой друг ви пита за същото, най-често ставате раздразнителни, или се оправдаваме по шаблон. Ако някой друг ви попита, защо вечер ви е необходимо да седнете на чашка ракия /примерно/. За какво ви е тя?... А на чашка кафе? А тя за какво ви е? Колко хора ще ви признаят, че всичко е заради нещо, наречено удоволствие...а колко хора биха ви казали, че е заради нещо "отвъд" удоволствието. Вечната игра на криене, оправдание - едно и също. Същите тези хора са в състояние да ви говорят с часове за духовността, в коя книга какво е пишело, да ви цитират огромен брой текстове или заглавия, да ви обясняват какво и защо става еди как си. Могат да ви разкрият тайните на футбола и политиката /за мъжете - в което ние българите сме шампиони в знаенето на всичко/, или пък безбройните разказвания какво се е случило, характерно за един типичен женски разговор / от рода на ..."Пък вчера ходих при... и той ми вика... и аз му казвам... и той знаеш ли какво направи.....и т.н."/.
    Ще се видят безброй хора, които ви казват, че хората не могат един без друг /понеже в техния живот точно те най-много имат нужда от такова отношение... но те няма да ви го кажат така/. Важното е, че ще намерят всякакъв начин да ви убедят и да ви докажат, че Вселената е направила така, че хората да са само заедно, че хората са родени един за друг - особено красивата приказка за "душите-двойка"... за духовната половинка... ПОЛОВИНКА!!! Представяте ли си - човек просто си стои половинка, докато не намери своята сродна душа... и чак тогава ставали цяло. И това даже е облечено в Духовни Дрехи.... А всъщност... в живота си тези точно хора са направили най-често избор да бъдат зависими, просто жадуват да бъдат харесвани, да получат уважение, внимание... да избягат от самотата... или от несполучливо избрания си партньор в живота... от това, че имат проблеми - характерови, сексуални, междуличностни... че се опитват да избягат от страховете и преживяванията си за нещастията, които са им се случили в живота.... Тежко и горко на "половинката" като я "намерят"...

И... всеки търси утеха... Къде? Ами в чудесната зона на интелектуалното. Идеи колкото искаш. Начини да си ги нагодите както ви е необходимо, за да си намерите обяснения и опревдания - всякакви. И всичко това идва главно за да "покрие" с прозрачен капак това, че не успяваме или не сме успели, че сме пропуснали или пък съжаляваме... че не се харесваме и се осъждаме за толкова много неща, че окайваме съдбата си и вместо това се спасяваме от идеята ни, че сме посредствени, с много мислене и говорене - на готови фрази, шаблонни изрази, готови схемички... кой каквото му харесва...

ТОВА ЛИ Е СПАСЕНИЕТО?
Всички знаят че не е... но пък е най-лесното... става по инерция... Дава ни възможност да се оправдаваме, че това ни е карма, такъв е животът... нищо не може да се промени... А ако е нужна промяна - това е на човека до нас, на групата ни, на Човечеството като цяло. Пропагандираме колко е Велик Бог... и колко е несправедлив светът. Казваме на другите, че истината е във живеенето "FUN"... че само кефа и удоволствието имат значение, пък дори и да са облечени във вид на гледка на цвете, планина, слънце или калинка. Има уверения, че радостта от живота е най-важна от всичко. Способни сме да облечем порива за удоволствие в толкова различни и красиви дрешки, че вече има начин дори и за духовни такива.

Това така или иначе е част от живота ни...  - НА ВСИЧКИ... Но кое и какво ни пречи да изкараме всичките си неща на показ и да можем да си позволим да говорим ОТКРИТО за тях. Да можем да се опитаме да видим какво ни пречи, защо сме избрали това или онова, защо сме избрали отчаянието или готовата фраза "НЕ МОГА..."... какво се крие зад фразата "не искам"... "харесва ми"... "въпрос на вкус"... Какво е и защо е нужна промяната.... и много още други елементарни, но същностни въпросчета, приканващи именно към осмисляне на един живот - НАШИЯ ЖИВОТ. Независимо какъв е. Защото навсякъде е казано по различни начини, че докато не се разрешат конфликтите вътре в самия човек, не може да продължи развитието му. Всичко друго си е просто АЛА-БАЛА. Празнота облечена в празни думи... само и само да се скрие празнотата в целия живот, която всеки усеща в себе си...
-------------------------------------------------------------------------

Ами това е, приятелю Страхил. Използвах въпросите ви - днес просто ми е ден за писане. Или както сме свикнали да му казваме - вдъхновение. Творческо.
Често пишеш във форума "помогнете ми"..."бих искал да ми обясните"..."не разбирам"... а всъщност това няма кой да го направи заради теб. Това е въпрос на работа и практика... и на още някои неща... Няма кой да извърви твоят път, нито е нужно да го прави... Така ще се обесмисли твоето съществуване...
Всичко това разбира се е мое мнение... или го приеми както искаш - по твой избор... За мен няма значение.
Но възможно е за теб да има...
И това, че си приел да нямаме избори може и да означава, че ти си се отказал от своите ... или че си пропуснал да направиш пододящите... когато му е било времето.
Има едно нещо, което стои над въпроса имаме ли избор или нямаме - това е идеята, че дори и това е плод на отношението ни...
И когато човек се пита "имам ли избор или нямам" е просто също избор... Просто това е поредния избор в живота ни, защото можем да изберем да преживеем да нямаме избор...
И за избралия този вариант точно това е и преживяването му и това е неговата реалност - БЕЗ ИЗБОР. Защото вече си го избрал и Вселената ти създава възможността да го преживееш.


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Nirvana on август 10, 2006, 06:56:56 pm
Рамус, ти верно знаеш много- тоз път вече ще ти пиша точки   :coolsmiley: 
Само че с твоят пръст можеш да посочиш само твоята луна. Опитът ти да сочиш чуждите луни е смешен. Да не споменавам, че не виждаш по- далеч от пръстите, с които ги сочат...
Ама ти нъл си Пич и не ти дреме за откритото ( в случая оценки), а търсиш скритото, (че е по- лесно) ...
Quote
Използвам другите хора и целия потенциал на опита и познанията ми, за да се добера, до "скритите места" на самия мен.
Всички останали хора "представляват" скритите ти места!? Е, нали си различен от тях!?
Откриването на  твоето "скритото" в другите, дава основание за приписване на твоето открито на всички тях!? Е, нали си различен!?
Ако човек е индивидуалист- за него всички останали са...
В крайна сметка- различен си, да... но не в насоката, в която ти се иска...  :P   >:D
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 10, 2006, 08:14:12 pm
Ами... Добре,
Ако ти е смешно - смей се... Ако не ти харесва - не го чети. Ако не го разбираш - голяма работа.
Но ти самата също изказваш становище и то във формата на въпрос.
нищо не ме питаш... нищо не ми казваш... освен някои твои неща...
Добре... благодаря!

Нищо повече не мога да направя -
или се възползвай или не го чети... или пък прави каквото си решиш.
За мен няма значение.
Но прави впечатление че някои "мнения" си приличат - както и по съдържание... така и по послание.
И някои мнения много се доближават до "реакция" на личното отношение.
Например едно от най-лесните индикации за хората с лично отношение е следното:
казват -
"не ме дразни" /вместо "аз се дразня"/;
" не ме обиждай" /вместо "обиждам се"/
"правиш ме да се чувствам щастлив /нещастен/" /вместо "щастлив съм" - /нещастен съм//...
И така - нали се сещаш - за тях света просто тече някъде извън тях - те са само огледало - както духа вятърът натам им се раздува платното. "РЕАКТИВНИ ХОРА" - живота просто си върви - те само му реагират. Приемат че нищо не зависи от тях. Хората, света, живота са виновни за всичко, свързано с техния живот. Те приемат че действията са им ограничени, нямат избор... трябва да се примирят.... и т.н.
С това не ти правя "портрет"... само искам с него да ти кажа нещо... иносказателно... индиректно. Каквото разбереш - това. Обяснения не са нужни. 
--------------------------------------------------
Да... това е моето мнение...
може да е каквото и да е - грешно, смешно, ограничено, елементарно, глупаво, различно... какво от това?
Аз работя условно с него - ако за теб има някакво значение - използвай го. Ако няма никакво значение - зарежи го.
На мен самия е важно да ми свърши работа... и после го оставям - променям го... развивам го...
Само това - просто за мен наистина няма значение.
Но аз "си работя" по себе си... защо и как - това не  е важно далои някой го разбира...
Никъде ти самата не пишеш за себе си... само подаваш сигнали, оспорваш или подкрепяш... пишеш цитати или даваш доказателства...
Напиши ти самата нещо за себе си... нещо истинско... силно...
Защото е много лесно просто така - "ти - това и това... може би... не така - а така... защо ли...? Не мислиш ли...".
Даже и не си допуснала за миг, че просто не си разбрала някои неща... особено това за хората и мен.

В края на сметка - какво ли ми се иска и каква ли е посоката?
Но дали това е въпроса?
И ЧИЙ Е ТОЗИ ВЪПРОС и
КАКВО ЛИ ИСКА ДА ИЗЯСНИ?
и ЗА КОЙ от нас двамата?




 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: grizzly on август 10, 2006, 08:22:54 pm
Рамус, ти верно знаеш много- тоз път вече ще ти пиша точки   :coolsmiley: 
Само че с твоят пръст можеш да посочиш само твоята луна. Опитът ти да сочиш чуждите луни е смешен. Да не споменавам, че не виждаш по- далеч от пръстите, с които ги сочат...
Ама ти нъл си Пич и не ти дреме за откритото ( в случая оценки), а търсиш скритото, (че е по- лесно) ...
Quote
Използвам другите хора и целия потенциал на опита и познанията ми, за да се добера, до "скритите места" на самия мен.
Всички останали хора "представляват" скритите ти места!? Е, нали си различен от тях!?
Откриването на  твоето "скритото" в другите, дава основание за приписване на твоето открито на всички тях!? Е, нали си различен!?
Ако човек е индивидуалист- за него всички останали са...
В крайна сметка- различен си, да... но не в насоката, в която ти се иска...  :P   >:D


Индивидуализъм, не значи, че човекът е социопат и отписва всички останали от живота си, и като опитности.Търсененто на скритото било по-лесно ? Друг път ;)  Нещо не го разбра съвсем Рамус, но пък и той ти се върза.Готини сте  :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 10, 2006, 08:56:20 pm
Че какво ли да правя друго, освен да се вързвам...  :2funny:
По-вързан от мен - няма къде.

Ама толкова ли е трудно бе хора, да се разбере, че пиша използвайки постовете ви... само изглежда че им отговарям... само използвам никовете. Използвам ги за да пиша някои неща... Вие самите ми давате повод, давате ми посока на изказа... Вие създавате вълна, аз се качвам на гребена й и  пътувам заедно с нея. Така пиша на различни теми, по различни начини, към различни мнения, използвам различните провокации... това е една игра с мен си - за мен си.

Просто ви "използвам" - това е.
Дори и в този пост. Дори и сега...
Вие самите ми давате възможността за това.
За което съм благодарил много пъти...
Както и сега...

Благодаря... най-много на "критиците"... и на всички други.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: strahil on август 10, 2006, 08:59:32 pm
Привет уважаеми приятелю ramus ! От нашия диалог за мен стана ясно, че ние просто нямаме за какво да си говорим на този етап. Лично аз ще се задоволя да чета постингите Ви и ако предложите нещо различно от това, което досега споделяте ще подновим диалога. Беше ми приятно, че все пак разменихме няколко диалога..или мнения...Желая Ви успех, каквото и да означава това за Вас. :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: OM on август 10, 2006, 09:23:55 pm
Ramus, prav si po princip i za Absoliutnata istinata(koito kazva, 4e niama takava se opitva da zabludi nas ili sebe si), nai-ve4e za tova, 4e obiasniaviaki ne6to na drugite sam vuzpriema6 ne6tata po-izdulboko, t.e. pak izliza, 4e za sebesi go pravi6, prav si, 4e 4rez podadenite temi ili vuprosi ot drugite kara vseki da potursi svoeto mnenie ili da nameri razre6enieto na vuprosa, kara ni da se zamislim, da vniknem po-nadulboko v ne6tata, da razviem sebe si nai-ve4e; vuv vsi4ki slu4ai ako razsujdavame sami i ne ni e nujen dialog s nikoi drug to zna4i, 4e ili sme stignali nivoto na maimunite; ili sme si samodostatu4ni, koeto pak ne otri4a ob6tuvaneto s hora.
Edno samo te molia(ili suvetvam, dumite sa bez zna4enie) izlez ot tozi filiosofski re4nik, zapazi go za ob6testvoto na filisofi, tuk vuv foruma e trudno  se vuzpriema tozi jargon, sigurno togava niama da ima nujda da dava6 tolkova dulgi i obstoiatelstveni obiasnenia, koito otnovo triabva da se obiasniavat(ako ne iska6 to4no tova, razbira se) :D
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 10, 2006, 09:52:11 pm

.....Оооооо....престанете да се карате.... :tickedoff:......
RAMUS,ти не разбираш, че хората не понасят да се отнасят към тях като към опитни зайчета...Всеки си има достойнство и самочувствие..Аз например се кефя като ти чета постингите от които личи, че и ти четеш моите... :)... радвам се да ти бъда полезна..дори и с глупостта си...все е полза.....но не всеки така го разбира.....
А вие, обидените, по- спокойно...не пречете на изследователя да си върши работата...даже му помагайте и се УСМИХНЕТЕ като прочетете следната поучителна притча...... :2funny:

ПИЛЕТО

Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повторяемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...
...... :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Nirvana on август 10, 2006, 10:22:13 pm
Quote
И така - нали се сещаш - за тях света просто тече някъде извън тях - те са само огледало - както духа вятърът натам им се раздува платното. "РЕАКТИВНИ ХОРА" - живота просто си върви - те само му реагират.
..............
Вие самите ми давате повод, давате ми посока на изказа... Вие създавате вълна, аз се качвам на гребена й и  пътувам заедно с нея.
Та това първото за мен ли го писа или за себе си!?
На мен ми се струва, че моето платното  все е срещу вятъра... Пък знам ли, може би ти знаеш по- добре от мен (само на база мнението ми за свободата)!?

"нищо не ме питаш... "
 Не питам или не искаш да отговориш (че не виждам отговори)?

"Но прави впечатление че някои "мнения" си приличат - както и по съдържание... така и по послание." 
Наистина прави.. прегледай си постовете. Мен ме остави- аз съм си съвсем обикновенна  :uglystupid2: и приликата е нормална...

"Никъде ти самата не пишеш за себе си... само подаваш сигнали, оспорваш или подкрепяш... пишеш цитати или даваш доказателства..."
Странно впечатление... още някой материал за изследване ли ти трябва!? Ако има кой да чете- писаното е предостатъчно.
 >:D    :P

Гризли,  "Друг път" за теб или "Друг път" за него?  :idiot2:

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 11, 2006, 12:38:27 am
когато смятате, че Истината е ЕДНА, и тя е изключително простичка и ясна /тя наистина е такава... но от друга реалност/

Когато решиш да ни попишеш за тази "друга реалност", ми се обади специално. :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 11, 2006, 09:03:56 am
Последните две мнения ще ги оставя без коментар, че почвам да се повтарям вече. Все едно и също. Поне аз лично не виждам смисъл.

Ом... какво да ти кажа...
Не става, приятелю. Всъщност направих и няколко опити за постове с друг характер - именно както пишеш ти да изляза от този "специализиран философски жаргон". Има ги, но това означава да лъжа - не знам дали разбираш какво искам да кажа. Означава просто да си измислям. Ако накараш група микробиолози да то обяснят какъв е точно механизма на заразяване със СПИН, също няма да е разбираемо за повечето хора, защото се налага предварително да се знаят понатия и знания. И за да се опитат да ти обяснят простичко, ще трябва да ти стъкмяват всякакви "аналогии"... да ти го разказват като приказка... само и само да ти представят общото положение. Но в общото положение няма да стигне до теб нито принципа, нито същността... А отгоре на всичко, самия ти ще си интерпретираш техните аналогии по своя си начин.
Така, че аз не съм мисионер, нито съм просветлен /независимо, че иронично вече няколко пъти вече ме наричаха така/. Не съм учител, нито говорител на истината. Не гоня популизъм и това просто не съм аз.
Ако съм познал нещо, и съм решил да го споделя с вас, го правя така, както е в точката в която съм в момента. За мен другото е форма на лицемерие, защото трябва да си стъкмявам разбирането и се получава просто една голяма ЛЪЖА.
Всеки трябва да си извърви пътя към тези неща, а не да чака да ги получи наготово.
Така, че който може - разбира. Който усеща - ще си направи труда - да разбере, защото когато човек сериозно вложи усилия в определена посока, резултата винаги е налице. И ако това не е вашата цел, то и няма смисъл да го правя аз вместо вас.
Всеки един от вас сам си определя как приема нещата от живота. Това се отнася и за написаните от мен неща включително.
Избора е ваш. Така или иначе всеки си го прави.
И за да постигнете нещо, не начина ми на писане или идеите ми биха попречили или съдействали за развитието на всеки един от вас.
------------------------------------
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Nirvana on август 12, 2006, 06:48:37 am
Quote
Последните две мнения ще ги оставя без коментар, че почвам да се повтарям вече. Все едно и също. Поне аз лично не виждам смисъл.
Нямаш отговор и на едно предизвикателство  >:D
Все разтягаш локуми, само "коментираш". Ти изобщо не си "Тук"  :P
А си тръгнал да говориш и за другите кой къде е...
Не виждал смисъл... Няма и да го видиш "тук"  :P
Според мен  :uglystupid2:

Но прав си за себе си (сигурно)  :)
"Ти си знаеш" най- добре  ;)

( Постовете ти са само "разсъбличане" за собствено удоволствие...
няма защо да мислиш как да се разсъблечеш, че и другите да го "разберат"  O0  >:D )
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 12, 2006, 09:56:29 am
Рамус, какъвто и да му е стила, пише по теми близки до темата на сайта. И пише съществени неща.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 12, 2006, 01:28:31 pm
Така е,sirius,съществени са, но трябва да се има впредвид следното...
- първото е начинът, стилът, по който е написано;
- второто е емоцията, с която се възприема от всеки един конкретен читател с неговия индивидуален културен и интелектуален потенциал;
- третото – какво  всъщност е искал да ни каже авторът – не винаги, а понякога и изобщо, няма никакво значение, защото хората не обичат нравоученията и философстванията на умници, хукнали да ги изненадват с тривиалните си житейски истини, приличащи на дизпептични разстройства.
Аз обаче съм за стрийптиза на душата...ако бях мъж щях да стана свещенник....заради изповедта.... :2funny: :2funny:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 12, 2006, 02:39:13 pm
Медеа,
 Добре, че не си ми терапевт, :2funny:
Боже, колко мъка ме чака, ако решат да ме освидетелстват...
Много добър начин всеки да се упражни на остроумие, нали.
Аз си пиша, хората се упражняват - всеки по неговия си начин.
-------------
От всичкото най-много ми е смешно когато някой непрекъснато пише какво и защо не му харесва, и какво е нужно според него да се промени... как да бъде написано... какво обичали хората... кой и защо го нарекли умник... и от какви разтройства страда. Може би момичета това да ви изглежда много духовито или много духовно... Може пък просто да се забавлявате. Като не може друго човек да прави може пък и това да е вариант. Нали все пак и това е начин да се загуби малко време, за разтоварване, разнообразие, опити за забавление. Внимавайте някой да не вземе "да се вземе много насериозно"...щото това е много вредно...  :) 

Всъщност това не е ресторант, а шведска маса - всеки си взима както вече е сложено, а не тепърва да се оплаква с претенциите си - какво точно иска, как точно да му го приготвят и какъв вид да има. Пробва, яде и толкова, като не му харесва отива на друга маса, или опитва от другите ястия. Щото на някои глезенки дечица много им допада идеята непрекъснато да недоволстват и мрънкат, щото все не им харесва.

Освен това ми прави впечатление разликата в "личния" контакт между мен и вас... и това, което пишете публично във форума. Май си има значение публиката, нали? Или настроението? Или пък това, че човек може да има множество "лица"... Това , Медеа, какво разтройство се нарича? Или не се "нарича", щото се среща навсякъде и е прието за нормално? ::). Да прочетеш за Психичните разтройства от учебник е едно, а да се правиш, че разбираш от тях е друго.  :2funny:

КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА ПРОСТО НЕ ЧЕТЕТЕ - нарича се безразличие - без значение. Просто е. И това ли е написано в типичния за мен неразбираем стил?
Има толкова много други теми в които да си упражнявате остроумието и иронията.
----------------------------------------------
Колкото до стриптийза на душата - каквато и да си - просто не можеш да го направиш. Ако ще мъж, ако ще и свещеник... само си приказваш за фантазиите си. Ако можеше щеше да го правиш, а нямаше да се занимаваш какво и защо правят другите. ;)

--------------------------
Това е последния от постовете ми в този подраздел, в който ще обяснявам проблема за вида и съдържанието на написаното.
Казвам последно - който може и разбира - да се възползва по своя си начин. Няма правила, няма условия дали и как ще го направи.
Който не може и не му харесва - да не чете.
Нямам нищо общо с  емоциите и реакциите на хората, нито техните избори за преживяване на това или онова, просто защото съм наясно, че това е плод на техните избори и не ми е работа да се намесвам и да управлявам какво, как и по какъв начин хората да изразят своите си избори. Не казвам, че не ме интересува, а само че не ми е работа и ги уважавам достатъчно,  да оставя на тях самите да си решат за себе си. И механичните им и импулсивни преживявания и последвалите реакции, свързани с написаното от мен не са моя работа, а тяхна отговорност, макар, че повечето хора не им харесва да е така.
Много от вас ми предлагаха да играя на всякакви правила - главно на тези, на които на тях им харесва.
Не играя на игри - дори и на моите /освен в някои регламентирани изключения - но те са си само мои/.
Аз не пиша пожелание на читателите, а каквото на мен ми е потребно.
Аз не съм автор на любовни и духовни романи и текстовете не се четат като на "един дъх". Не предлагам наготово нищо. И не е моя работа, че някои хора се дразнят, че не го разбират и се опитват да ми прехвърлят представата си за "причината за това". Много добре си давам сметка, че е напълно нетипично, когато за нещо човек не е доволен, да потърси причината у себе си, а не някъде "наоколо". Има си хора, дето просто не ПОЗНАВАТ "А и Б" за толкова много неща, но много държат да "покажат" и защитят гордостта си. Нали все пак отнякъде трябва да се вземе "заместител" за чест и достойство.

Това е положението и ясно съм го обяснил в други теми - още в началото на своето идване във Изворите.
Това съм - това предлагам.
Дано сега да съм достатъчно ясен. ^-^

10х
.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: grizzly on август 12, 2006, 03:08:00 pm
Взимаш нещата, които пишеш твърде насериозно, сигурно защото не са "пожелания", а лични преживявания и мисли. Но за нас са още една гледна точка върху живота, те нямат същата дълбочина и значение, поне не в общия случай. Пак ти казвам, че много присърце взимаш коментарите. Фактът, че нещо е казано с шеговит тон, не значи, че няма по-дълбок смисъл, от изказаното със сериозен тон.
"Аз си пиша, хората се упражняват - всеки по неговия си начин." Чудесно си го казал, остави всеки да си коментира, четящият човек, ще прецени кое му е полезно, закачливите коментари или сериозните размисли. Шведска маса  :P
"Да прочетеш за Психичните разтройства от учебник е едно, а да се правиш, че разбираш от тях е друго. " - Сега сте квит ;)

----------------------------
Отговор на Рамус:

Та аз въобще не говоря - нито за нея, нито на нея - МЕДЕА, става въпрос. Тя всъщност не го казва на мен, нито за мен - тя има предвид нещо нейно си.
 И за какво ми е този "квит". Да не мислиш, че се боря с "нещо си". Това за мен са безсмислени неща. Напълно безсмислени. Може и така да ти изглежда - това не е ли възможност?... А не е ли вероятна?
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 12, 2006, 07:02:23 pm
....Ех, Ramus...Ramus....на тази шведска маса не може човек даже да се усмихне..направо ми се отяде...Аз само се пошегувах..а ти... :'(...
Няма да кажа "извинявай", защото корена на тази дума бил "вина"...Ще ти кажа - прости ако можеш! Нищо лично. :-[

Колкото до стрийптиза на душата...не бъди толкова сигурен, че само ти го можеш. Много хора го правят..с публиката или без....тя просто няма значение,защото не я забелязват...
е...аз... :-X
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: OM on август 12, 2006, 09:04:58 pm
"Не става, приятелю. Всъщност направих и няколко опити за постове с друг характер - именно както пишеш ти да изляза от този "специализиран философски жаргон". Има ги, но това означава да лъжа - не знам дали разбираш какво искам да кажа. Означава просто да си измислям. Ако накараш група микробиолози да то обяснят какъв е точно механизма на заразяване със СПИН, също няма да е разбираемо за повечето хора, защото се налага предварително да се знаят понатия и знания. И за да се опитат да ти обяснят простичко, ще трябва да ти стъкмяват всякакви "аналогии"... да ти го разказват като приказка... само и само да ти представят общото положение. Но в общото положение няма да стигне до теб нито принципа, нито същността... А отгоре на всичко, самия ти ще си интерпретираш техните аналогии по своя си начин. "

Нещо се опитваш да ме заблуждаваш ramus,приянелю, излиза че за теб формата е по-важна от съдържанието, ако промениш формата, т.е. изказа- лъжеш, а мен въобще не ме интересува тя, за мен е ценно съдържанието-както и да е изказано, то е винаги валидно и носи истинската същност на нещата.Както е казано "Добрият кон и под скъсан чюл се познава"Не ме баламосвай и с жаргона на биолозите, чела съм достатъчно описания на доста големи светила в тази наука при която използат съвсем достъпна терминология и обясняват съвсем разбираемо доста сложни неща, също  физици и т.н. Това е гениалността да намериш и опишеш нещо по съвсем достъпен начин - кратко и ясно. Естествено никой не иска да заместваш понятия - да даваш обяснения и т.н. Мисля, че тук всички са на доста високо интелектуално ниво, няма нужда да се давим в думи за да си обясним един на друг какво е важно за нас в този живот. Другото е софистика.
Това, че все повтаряш - "това съм аз" , който иска разбира, приема , яде от тази шведска маса и т.н. лично за мен е много полезно,защото аз все се опитвам да помогна на другите да ме разберат, да се опитам да им бъде полезна, да им покажа най-краткия изпитан от мен път до достигната от мен истина. Аз съм това.Не знам кой от нас е прав - вероятно всеки за себе си. Едно само знам, колкото повече събудени хора има, колкото повече желаещи да се събудят и да търсят пътя към духовното и физическо съвършенство, толкова в по-добърр чист  и съвършен свят ще живеем, ако не ние то поне нашите деца ... :angel:
 :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 13, 2006, 08:45:12 am
Медеа,

По-лесно ли е да се вижда навсякъде лично отношение?
 Значи, ако ти се пошегуваш, това е просто шега, а аз не разбирам шегата и се "вързвам"..
А когато аз го направя /пошегуването и провокацията/ пак се тълкува като лично отношение и реакция на вързването. Ако нищо не кажа, ще излезе пък че не давам отговори /както по-горе Нирвана написа/, или пък че те игнорирам /което пак е лично отношение...
Излиза, че каквото и да напиша все за отношение "става" въпрос.
Не мога да видя нищо за което да ти прощавам... Толкова съм далеч от това...
Но ако толкова си избрала да държиш на него - Прощавам ти - Сега и Завинаги!

Все пак гледай за какви неща говорим в тема за самопознанието - обясняваме си кой защо прави или не прави, пише или не пише /каквото и да е/... Чудя се - наистина ли е толкова важно това.

Наистина ли е важно Ом, да напиша нещата, за да бъдели разбираеми за този, или онзи. Няма човек, който да може да изкаже една идея и всички да я разберат. Изкарваш, че за мен формата била по-важната от съдържанието... Ами точно обратното е - та ти самата го пишеш. Защото ако наистина съдържанието е по-важно, няма да има нужда да се достига до него през точно определена форма /в случая начина по който обяснявам нещата/, а от която и да е форма, може да се стига до съдържанието...
Не може и няма как да се пишат неща и после като ги прочетат хората да се просветлят...
Не може и няма как, като бъдели осветлени по определени въпроси, да се промени света и цялото човечество. Така, че на децата ни ще се наложи да си изживеят съдбите си... да си платят със съответните "цени"... да отработят собствената си карма... да преоткрият сами каквото е нужно за пътя на всеки от тях.
И ако изберат да си  останат в "групата" и да споделят груповите неща, тогава ще им се наложи да "плащат" груповата карма /семейна, национална, глобална/... и да "кретат" през груповите процеси, да зависят от тях... но това са също избори и ще си бъдат техни. Както ще си бъде и тяхна отговорността.
ОМ, хайде да се опитаме да не им отнемаме възможността да поемат своята отговорност като индивиди. нека да го оставим това на тях. Нека не правим нищо "в името на... децата" защото колкото и благородна да изглежда идеята /особено за една жена и майка/, все пак става въпрос не за "деца", а за пълноценни, свободни и равностойни на нас "личности" или ииндивиди...

За развитието на човечеството като цяло /като егрегор/ си има специален клон от "хора" ангажирани и посветили се на идея като тази. Има си специални автори и написани книги за това. Най-голямата група читатели на планетата е именно прицеленатав този процес.

Тук тази тема, този подраздел... не е посветен на човечеството като група. Този раздел има за цел две основни неща, които изцяло са свързани с мен - за мен. Нека тези, които виждат някакъв смисъл - за тях си - за себе си - се включат - със себе си. В това няма никакви условия - безусловно е.
Именно защото аз самия "произлизам" от групата /както и всички хора, просто защото всички сме били деца/ мога да дефинирам някои процеси, явления, принципи. Никъде не твърдя че са верни, нито правилни. Толкова ли е трудно да можете да споделите собствените си разбирания, знания, опит, проникновения, идеи... ако ги имате, разбира се.
Защо непрекъснато трябва да се обсъжда какво точно и защо съм го написал аз, а едновременно с това самите вие просто не си позволявате да напишете вашите "индивидуални" страни... да напишете за страховете си, за опитите си да ги преживеете, да погледнете на себе си "отстрани". Да изявите пред останалите кога и защо последно сте си разрешили да преосмислите себе си и света, в който живеете. Кога сте ревизирали за последно представите си, преживяванията си, ролята им за вас самите... Нима мислите, че са нужни голям обем от знания по тези въпроси? Не са нужни знания - нужно е само друго отношение. И ако го нямате значи няма и как да го направите. Това е свързано със самия човек и е необходимо да му "идва отвътре" - не става с желаене, искане, воля, усилия.... Когато е узряло "там - вътре" самичко ще си намери пътя да "разцъфти"... защото това сте вие... но огледани през призмата на отношенията си към нещата от живота и към вас самите.
ОМ..., не може да се обясни на някой, нещо, което самия той не може и не иска да си обясни. Това всеки човек ще си го направи за себе си /когато му дойде времето/ Дотогава такива "обяснения" ще му идват все "отвън" и той ще играе игрите да си защитава своите убеждения, принципи... защото неговите си неща той самия си ги е направил - за него си. И в "пространството" около него ще му харесват само онези "други" неща, които са "близо до неговите собствени" и чрез които той да си "предокаже" че е прав, важен, нужен, смислен... нищо че ще е измислено... Това му трябва - това и ще направи... и няма сила, която да му се противопостави в това му начинание и процес. Както и всичко друго във Вселената, това също е обезпечено по всички "нива" на БИТИЕТО... и ще си остане такова, докато не се промени "съкровения" избор на "божествената единица". И няма сила, която това да го направи "отвън"... защото личния избор ни е даден по произход - като възможност и като отговорност. ВИНАГИ И ДВЕТЕ - и от това не може да се избяга без значение кой какво си измисля или пък е осъзнат -
СВОБОДНИЯТ ИЗБОР... и ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРАВЕНЕТО И НЕПРАВЕНЕТО МУ.
ВИНАГИ ЗАЕДНО - те са всъщност едно и също - като монетата с двете й страни.


---------------------------------------------
Отивам на Марциганица, за да проверя как стоят нещата за мероприятието през есента за Белинташ. Така, че за днес това от мен.

10х
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: OM on август 13, 2006, 05:58:05 pm


Наистина ли е важно Ом, да напиша нещата, за да бъдели разбираеми за този, или онзи.

[color=Green]А за какво иначе се пишат?[/b][/color]
Няма човек, който да може да изкаже една идея и всички да я разберат. Изкарваш, че за мен формата била по-важната от съдържанието... Ами точно обратното е - та ти самата го пишеш. Защото ако наистина съдържанието е по-важно, няма да има нужда да се достига до него през точно определена форма /в случая начина по който обяснявам нещата/, а от която и да е форма, може да се стига до съдържанието...

[color=Green]Да от всука форма може да се стигне до съдържанието, но аз все още не разбирам ти защо избираш тази форма за този форум?[/b][/color]

Не може и няма как да се пишат неща и после като ги прочетат хората да се просветлят...
Не може и няма как, като бъдели осветлени по определени въпроси, да се промени света и цялото човечество.

С един замах отрече всички така наречени "Свещени книги"

ОМ, хайде да се опитаме да не им отнемаме възможността да поемат своята отговорност като индивиди. нека да го оставим това на тях. Нека не правим нищо "в името на... децата" защото колкото и благородна да изглежда идеята /особено за една жена и майка/, все пак става въпрос не за "деца", а за а за пълноценни, свободни и равностойни на нас "личности" или ииндивиди...


Че в чие име да правим нещата, освен за нас и нашите деца, за нашите предшественици нищо не можем да направим. Каквото правим за нас, го правим волю или неволю и за нашите наследници, просто друго положение няма.
Как се пръкват "пълноценни, свободни и равностойни на нас "личности" или ииндивиди..." - от небето ли  паднат, или се събуждат като станат на 18 години такива, обясни моля те как на практика става това без участие на родители, роднини, общество.


За развитието на човечеството като цяло /като егрегор/ си има специален клон от "хора" ангажирани и посветили се на идея като тази. Има си специални автори и написани книги за това. Най-голямата група читатели на планетата е именно прицеленатав този процес.

Тук нещо си противоречиш с  "Не може и няма как, като бъдели осветлени по определени въпроси, да се промени света и цялото човечество. " Хем не може, хем има "хора" - все пак дефинирай какво имаш предвид под това понятие сложено в кавички.

Тук тази тема, този подраздел... не е посветен на човечеството като група. Този раздел има за цел две основни неща, които изцяло са свързани с мен - за мен. Нека тези, които виждат някакъв смисъл - за тях си - за себе си - се включат - със себе си. В това няма никакви условия - безусловно е.

[color=Pink]Добре, за теб с теб, ама за да видя смисъла ми трябва още малко уточнявания. Ако пишеш са себе си, за да се разбереш по-добре ти самият, това е друго нещо , приятелю.[/color]

Именно защото аз самия "произлизам" от групата /както и всички хора, просто защото всички сме били деца/ мога да дефинирам някои процеси, явления, принципи. Никъде не твърдя че са верни, нито правилни. Толкова ли е трудно да можете да споделите собствените си разбирания, знания, опит, проникновения, идеи... ако ги имате, разбира се.
Защо непрекъснато трябва да се обсъжда какво точно и защо съм го написал аз, а едновременно с това самите вие просто не си позволявате да напишете вашите "индивидуални" страни... да напишете за страховете си, за опитите си да ги преживеете, да погледнете на себе си "отстрани". Да изявите пред останалите кога и защо последно сте си разрешили да преосмислите себе си и света, в който живеете. Кога сте ревизирали за последно представите си, преживяванията си, ролята им за вас самите... Нима мислите, че са нужни голям обем от знания по тези въпроси? Не са нужни знания - нужно е само друго отношение. И ако го нямате значи няма и как да го направите. Това е свързано със самия човек и е необходимо да му "идва отвътре" - не става с желаене, искане, воля, усилия.... Когато е узряло "там - вътре" самичко ще си намери пътя да "разцъфти"... защото това сте вие но огледани през призмата на отношенията си към нещата от живота и към вас самите.

[color=Green]Добре, ама тази тема е за ramus, разчепквайки те теб, може би ние съвсем лесно достигаме и изясняваме себе си, така че, приятелю, не се сърди, че съм сложила под лупата твоите разсъждения, така лесно виждам и своите " огледани през призмата на отношенията си към" твоите мисли. Не споря с теб, а изследвам, анализирам, съпоставям, синтезирам, няма лиши помисли, няма лоши чувства. Виждаш, че всичко е в съответствие и с твоето желание [/b] [/color]
ОМ..., не може да се обясни на някой, нещо, което самия той не може и не иска да си обясни. Това всеки човек ще си го направи за себе си /когато му дойде времето/ Дотогава такива "обяснения" ще му идват все "отвън" и той ще играе игрите да си защитава своите убеждения, принципи... защото неговите си неща той самия си ги е направил - за него си. И в "пространството" около него ще му харесват само онези "други" неща, които са "близо до неговите собствени" и чрез които той да си "предокаже" че е прав, важен, нужен, смислен... нищо че ще е измислено... Това му трябва - това и ще направи... и няма сила, която да му се противопостави в това му начинание и процес.Както и всичко друго във Вселената, това също е обезпечено по всички "нива" на БИТИЕТО... и ще си остане такова, докато не се промени "съкровения" избор на "божествената единица". И няма сила, която това да го направи "отвън"... защото личния избор ни е даден по произход - като възможност и като отговорност. ВИНАГИ И ДВЕТЕ - и от това не може да се избяга без значение кой какво си измисля или пък е осъзнат -
СВОБОДНИЯТ ИЗБОР... и ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРАВЕНЕТО И НЕПРАВЕНЕТО МУ.
ВИНАГИ ЗАЕДНО - те са всъщност едно и също - като монетата с двете й страни.
Красив водопад от думи!
Добре какво е твоето предложение, да продължаваме така до второ пришествие, или да променим нещо.
Лично аз предпочитам освен СВОБОДЕН ИЗБОР да знам и кой е ПРАВИЛНИЯТ ИЗБОР за мен, не унифицирам, всеки има своя ПРАВИЛЕН ИЗБОР, а ти знаеш ли твоя?[/color][/b]
[/left]

Само приятни изживявания на Марциганица!

Така се получи, че всичко излезе като цитат, та с промяна на цвета отделих моите думички, дано не съм нарушила фатално правилата. >:D
 :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 14, 2006, 09:01:11 am
Прав е Ramus!!!
Едно дърво, ако е отрупано с плодове, е красиво, но всуе, ако няма кой да обере плодовете му. Да нахрани някого с тях, да е полезно със съществуването си. O0
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 14, 2006, 10:40:56 am
Медеа,

Рамус не е прав /че кой пише постовете си прав - отнема ми много време и винаги съм седнал на стола си пред компютъра :)/,
нито нещата, които пише са такива. Рамус не казва нищо ново и няма претенциите за авторство, нито на оригиналност. Пет пари не давам за тези неща.
Аналогията с дървото и плодовете въобще не се отнася до мен и моето разбиране за живота и света.
Фактически никое дърво не се интересува дали ще има кой да обере плодовете му... Не се интересува дали ще нахрани някого с тях и дали ще е полезно. Дори е точно обратното - ако никой не обере плодовете му, те ще продължат естественото си предназначение - да бъдат част от рамножителния механизъм, служещ за запазване на вида му.

И ми се струва, че е крайно време всеки да си помисли, че идеята, че всичко около вас съществува единствено за да ни служи и да привиждате във всяко нещо ролята му да ви радва или натъжава, да ви дразни или ощастливи, да ви осмисли или нарани е просто една чудесна илюзия, която умът ви играе.
Нито дървото се интересува кои сте и какви сте, нито птичките пеят за да ви наслаждават, нито слънцето изгрява или залязва, за да му се радвате...
Всяко нещо следва естествения си ход и все някога човек ще се наложи да слезне на земята и да види нещата как са нея. Защото от красивата и измислена камбанария на егото и ума ви могат само да се виждат измислеците и илюзорните сътворения, във името на потребностите на същото това ЕГО.
Всеки път, когато вие привиждате нещо около вас, като красиво или грозно, като глупаво или смешно, като дразнещо или оригинално, всеки един от нас забравя, че извън това разглеждане нищо във света не е такова, каквото ние му приписваме.
Единствено потребността ни да преживяваме и емоционираме /Ха! - нова дума/ определят какво , защо и къде го привиждаме.
Странно ми е също така, че се появи тема "за контрола на емоциите", в която никой от вас не се е опитал даже да дефинира ясно, прецизно и в дълбочина какво е това ЕМОЦИЯ. Че как да я дефинирате, като не е ясно кога се появява, как протича, каква й е ролята, какъв й е смисъла, със кое е свързана и защо на толкова много хора това е "централната тема в живота им"????? А очевидно е, че темата го изисква. Защото идеята, за емоциите и чувствата, за преживяванията и настроенията е същностна и ключова, преди да си дадем сметка за това "кои сме ние" и "какъв живот живеем".
Защо толкова много хора след като им бъде зададен въпроса "как бихте си представили живот, в който да няма чувства, тръпка, емоции, настроения, борба...", отговарят "че това какъв живот е - това означава смърт".
Вие какво бихте избрали ?
А иначе обяснения много - и в книгите и на Хейз, и на другите "полулярни" автори може да се прочете всичко... защото ако вземат да напишат какво е положението, никой няма да ги прочете. Така всеки автор си прави собствения компромис - да напише за пътя си към истината или да напише, нещо което ще го четат, ще стане известен, да спечели пари... Важно е да бъде написано за да се "хареса" на голямата бройка читатели. Да им "подскаже леко и деликатно"... да не би да се стреснат...

Не ги умаловажавам... Всеки автор си има своя мисия и своя смисъл.

Но за мен компромиса с ИСТИНАТА е ЛИЦЕМЕРИЕ... ДА - ЛИЦЕМЕРИЕ. И когато му беше времето и бях на кръстопът - кое да избера - красивото, но измислено от мен - или да поема по несигурния и напълно неизвестния път... без ориентир, без посока... без съдействие... Аз все пак избрах ИСТИНАТА... Така - без да знам дали това е правилното. Без да знам каквото и да било... Просто ИСТИНАТА МЕ ИНТЕРЕСУВА - не измислените светове... Усещам го "отвътре"...и оставих целия си живот отдаден на това "отвътре". Оставих всичко, дето другите правиха, всичко, което харесваха... оставих всичко, което до този момент смятах за важно. Оставих кариера, положение, известност...защото отгоре на всичко това ми беше предоставено на тепсия - иманно като примамка.
И разбрах, че новите неща изискват нов човек - променен човек. Това е голямата тайна - елементарна и проста. ПРОМЯНАТА - тоталната промяна. Дадох й всичко от себе си - време, усилия, внимание - целия си потенциал /да не говорим, че чак тогава го преоткрих/. И един ден увлечен от процесите, се усетих, че така - съвсем неусетно за мен всичко вече беше променено. Защото аз самия бях променен. И досега продължават да ме питат дали това, което наричам истина не е някоя от моите си лични измисляния за нея?... Ама това е въпрос, който ме занимаваше отначало... колкото да засилва страховете ми... колкото умът ми си играеше неговите си игрички...

И ако някой смята, че това са някакви излияния или "водопад от красиви думи" или игра с идеите... просто не разбира какво искам да кажа... защото за да се разбере, трябва да се "допусне" до себе си - до вас. Да се опитате да си слезнете от камбанарията - да слезнете на земята. Иска се да се "плати цената" с усилия, с време, с търпение, с постоянство...
И всичко това не в името на това, да разберете или не глупавите писания на РАМУС... а за вас си да го направите.
Рамус днес го има, утре вече го няма. Както съм дошъл във форума, така и ще си замина някой ден. Всичко е до време. За мен си аз просто си вървя по пътя. Сега пътя ми е свързан със писането. Ще дойде момент, когато вече писането ще си е изиграло ролята и продължавам нататък. Можеше и никога да не чуете нито за мен, нито за идеите и мислите ми. Защото за мен дали ще чуете или докоснете нещо от мен самия, не е от значение за пътя ми... Не казвам, че няма никакво значение и че самия ми път съсържа някои послания, които ми давате - повечето случаи дори и не подозирате какви са посланията и в каква посока са те. Но те са за мен и аз "ловувайки" и стоейки нащрек за тях, много добре зная кога и какво е за мен. Просто зная, че всичко, до което се докосвам има смисъл само ако с него ще направя "още една стъпка напред" - не като самоцел, не като страст, не като желание, дори не като стремеж...Просто е вътрешна потребност.

Уж всички казват, че търсят истината... но всеки мнооооого внимава да не би да вземе да разкрие нещо, което да обезмисли и разруши измисления му свят. Истина, истина... ама егото е по-важно - нали... Даже и в темите за егото, дето са в нашия форум могат да дадат чудесна нагледна картина за един изследовател. И не само в нашия форум - всички форуми с такава насоченост съдържат теми за егото и за аспектите на проявлението и битието му... но никъде няма да видите едно смислено и стойностно обяснение за същността на същото това ЕГО. Четат се само шаблонни изрази, общи приказки и се защотават тези, които са подвластни на Его-то на пишещите. Ето това е "забавното"...
Истина, истина... но всеки много внимава да си запази "етикетите си" за света и нещата в него... Да запази измислените от него "важни неща"... та нали толкова усилия е вложил... скъпи са му, всеки е с идеята че са негови... познати са му, свикнал е с тях... намерил си е някакви ориентири..........
А иначе всеки на публично място заявява, че търси "ИСТИНА-ТА"... ОНАЯ - ГОЛЯМАТА ИСТИНА... ама дето е някъде отвън... Ние да си останем същите... но да намерим ГОЛЯМАТА ИСТИНА...  Лъжем се себе си всяка секунда, всеки миг, опрадваваме се че сме направили неща, дето всъщност само изглежда че ние сме ги избрали, крием страховете си и несполуките - от себе си ги крием... Търсим идеи и думи с които да си "докажем" че сме прави, че сме близо до правилните избори, преценки, поведение...
И.........
ТОВА ЛИ Е ПЪТЯ КЪМ ИСТИНАТА?
---------------------------------------------------------
Ом... това е написано и за теб и за твоите "въпроси"... Повечето от тях всъщност не са за мен - те са "твои" - лични въпроси и е важно ти да намериш отговорите. Да ги откриеш - не да си ги измислиш. Всъщност каквото си направиш - това е.
Освен това - никога... ама никога не може да се "знае" предварително... Това са измислици и фантазии, не знаене. Чак когато се скочи - в тъмното, в пропастта, чак тогава се разбира какво е скачането. Чак когато стигнеш отвътре, се познава какво означава това.
Вечната игра на представи колко е мокра водата и какво е плуването, но погледнато на мястото на публиката си остава просто игра на въображение и представи - а не на познание. Сама прецени какво да избереш. Поне опитай да "усетиш" смисъла на двата избора и разликите между тях - за теб си.
САМО ЖИВОТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ - не идеята ни за НЕГО.
Лесно се заблуждаваме именно като привиждаме нашите представи и желания, нашите чувства и преживявания и ги наричаме живот. Всъщност това наистина си има смисъл, и ако не беше форума с "духовни" претенции въобще нямаше да ги пиша всичките тия неща.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 14, 2006, 11:21:11 am
Всъщност това наистина си има смисъл, и ако не беше форума с "духовни" претенции въобще нямаше да ги пиша всичките тия неща.
Ramus, миличък, стисках, стисках зъби, но не издържах: хубаво си сложил "духовни" в кавички, но отде измисли думата "претенции" - форумите нямат претенции - само хората имат, а и този форум е за разни книги, живота такъв, какъвто е, малко за здравословен начин на живот, сайтове, музика, съобщения  - къде видя "духовни" неща  ;D
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 14, 2006, 11:29:20 am
адрес ИЗВОРИТЕ.КОМ - на главната страница има текст :

"Сайтът предоставя свободно материали за ефективни способи на духовно самоусъвършенстване. Книгите и текстовете, които ще намериш тук, биха могли да ти дадат отговори на вечните въпроси, вълнували човека от зората на съзнателното му съзряване - "Кой съм аз?"; "Откъде съм дошъл?"; "Накъде съм се запътил?"; "Какъв е смисълът на живота?"."..............

явно си има значение кой за какво пише в този форум. И си има значение за някои каква музика слушат, какво са преживели, какво са слушали, какво им е хрумнало... Всичко си има значение.
Всъщност съм сложил понятието "духовно" с кавички именно зарави такива въпроси.
Само не разбрах, защо е трябвало да стискаш зъби и да "издържаш"... толкова ли е неуместно това, което пиша в този раздел. Или скандално?... Всъщност възможно е... но не ме интересува - всеки разполага с избора да чете или не.
Така или иначе си има теми за всеки по интереси. Или смяташ, че съм попаднал на неподходящия форум и само пълня главите на хората със моите си дивотии... ;)
Колкото до претенциите - сайтовете не съществуват сами по себе си - правят ги хора. И човека, дето е избрал за свое начинание да направи такъв сайт сигурно си има причина - нали? Защо не вземеш да го попиташ? Понятието за "ДУХОВНИ ПРЕТЕНЦИИ" съм го взел от негов пост...
Аз лично използвам неговата идея за "претенции"... И съм получил неговото съгласие за съдействие.
Ако не ми харесваше можех и сам да си направя сайт.
Да живее свободата!

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 14, 2006, 11:41:07 am
Да бе, вярно така пише за сайта - аз гледах разделите на форума :)

Знаеш що стискам зъби - щото твоя път не е моя път и по-добре да не ти се меся ... в пътя  - както се казва "коментарите са излишни" ... и без друго само на заяждане ме караше ... в един друг живот, една друга реалност :).   Сега гледам как виждаш ти света (когато имам нерви да чета множеството думи дето ползваш) и си правя изводите за теб, защото света, който виждаме е огледало на душата ни :)
Няма неподходящи места - нали си знаеш, кво пак кокетничиш  ;D

---------------------------------------
от Рамус:
Мъничко търпение - ако може - че се налага да редактирам моите постове, пък ти в това време вече си пуснала своя. Така само се повтаряме.

Света, който виждаме, не е огледало само на душата ни, а на НАС самите - със всичко, което наричаме АЗ. И никой не знае какво е душата - за теб е едно, за други - друго. А да се използват представите в нейно име... Е... тези представи може и така да се нарекат. Не казвам, че е грешно, или неправилно - твоя работа. Ти си знаеш. Това си ти. Между другото вече имах и аз възможност да видя, че тези неща, които пишеш също не си точно ТИ. Има разлика между М. и Бий - понякога съвсем незабележима, понякога доста голяма. Е това е само мое мнение.

Все пак накрая - аз съм много повече от това, което съм написал във форума... Много повече. Това е само малка част от мен, от Румен, и от РАМУС...и от "....". Независимо от това - всичко, което пиша е точно така - така живея, така спя, така дишам, така мисля, така работя, такова ми е отношението. Има хора, които ме познават и четат тук.

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 14, 2006, 11:55:05 am
Що се отнася до претенциите - освободила съм себе си от всякакви претенции към живота, Вселената и всичко останало и никак не ме интересуват претенциите на другите :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 14, 2006, 01:18:16 pm
---------------------------------------
от Рамус:
Между другото вече имах и аз възможност да видя, че тези неща, които пишеш също не си точно ТИ. Има разлика между М. и Бий - понякога съвсем незабележима, понякога доста голяма. Е това е само мое мнение.

Все пак накрая - аз съм много повече от това, което съм написал във форума... Много повече. Това е само малка част от мен, от Румен, и от РАМУС...и от "....". Независимо от това - всичко, което пиша е точно така - така живея, така спя, така дишам, така мисля, така работя, такова ми е отношението. Има хора, които ме познават и четат тук.

Аха, видя ме, разбра ме, оцени кое съм и кое не съм :) Хубаво, радвам се на способностите ти ..... че аз сама така и не съм наясно коя съм, но по-важното е, че не ме интересува .... защото това състояние ми оставя свободата да бъда каквато ми хрумне, във всеки един момент  :)
Знам, че си много повече от това, което си написал във форума .... мноооого повече..... а ти наистина ли знаеш? :) :) :)
Е, аз не те познавам и не те чета много-много, но това не ми пречи да те обичам .... прегръщам те силно и те целувам  :-* (следващия път - на живо)  :smitten:

--------------------------------
Уааааууу... може да го доживея  ::)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: grizzly on август 14, 2006, 06:30:17 pm
Може това да е бил форум с "духовни "претенции, но сега си е повече сайт за "духовни" хора с големи претенции.... Толкова е досадно да гледаш някой  да се изживява като духовен водач и т.н. , взел се вече прекалено насериозно, но не спира да се дразни от треската в окото на другите.

Който знае  -говори малко, но мъдро и смислено. Колкото повече са думите, толкова е по-объркан този , който ги ръси върху останалите. В Рамус аз виждам един страшно повлиян от Ошо търсач, който си мисли, че е достигнал до хиляди истини и света няма търпение да ги научи. Прави се на Бог -кой какъв бил, защо го обсъждаме, защо поставяме под съмение думите му, защо изявяваме себе си като реакция на безконечните му писания........Всичко в този стил на търсене на истината е много удобно измислено. Защото сега пак ще има отговор: Това съм аз, аз никого не ангажирам и т.н............което си е чисто лицемерие, защото  явно се стреми да ангажира, след като винаги отговаря с цели страници дори на една единствена реплика по негов адрес.

НО ....диалог не се получава, нито един път ... -това пак е избор, но чий избор.....замислете се....
 



Дивайн, доста си рязка... Да, на моменти и аз смятам, че изобилието на думи предполага недостиг на нещо друго ( разбиране ?). И малко графоман си пада Рамус, но чак толкова претенциозен да е, не мисля. Изглежда това, е неговия стил. Пък и вече взех да му свиквам с номерата, от сорта на " с този постинг не отговарям на медеа", при условие, че започва с "Медеа,...". Всички си имам трески за дялане, някои даже цели греди, но това е за друга тема :)

Quote from: Bee
Що се отнася до претенциите - освободила съм себе си от всякакви претенции към живота, Вселената и всичко останало и никак не ме интересуват претенциите на другите.
Tова и аз си го мисля от известно време, липсата на претенции някак освобождава...  :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 14, 2006, 08:42:05 pm
Каква футболна драма здраги слушатели, каква драма....
Рамус си открива тема, всички (добре де, почти) я четат, някои дори недоволни... искат да го ... но той не се дава драги слушатели, не се дава. Да видим до кога ... 
"Мътната вода" изостря сетивата, че дори и разума. А кой може да си позволи да мъти водата
нищо лично де
...
ЛИЧЕН избор или СВОБОДЕН избор ?1
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 15, 2006, 06:27:42 am
Tова и аз си го мисля от известно време, липсата на претенции някак освобождава...  :smitten:
Елементарно е,  ... поне за мен, де.  :) Синоними на думата претенция са искане, желание. Искането, желанието преполагат недостиги. Голямото искане води до голямо неудоволетворяване и големи страдания. Още Буда се е усетил, че причината за страданията са желанията и се е замислил как да ги острани. Е, той го е постигнал ... значи всеки може .... ако поиска  ;D ;)
Абе изобщо думата "претенция" е много претенциозна  ;D и преполага да заявяваме, да търдим, че имаме някакви права .. пред някой ... за нещо ... духовно, може би  :o....Ей стига бе, какви права и пред кого и за кво е всичко това  ...  ;D е, затова, не се занимавам с такива работи  ;D
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: imaginary on август 15, 2006, 07:38:05 pm
Мислех си,честно казано ,да  пиша на лични...Заради цялото това дрън-дрън-дрън на тема "личността" Рамус,или "за-какъв-по-дяволите-се-мисли-тоя",и т.н. Обаче, реших,че това води до особен вид "интимност",която на този етап,не мога да си позволя. За себе си.Не се чувствам ...."дорасла".
Та...искаш дефиниция на емоция. НА ЕМОЦИЯ!?! Това направо ме" хвърли в оркестъра"!Дадох си сметка с каква лекота използваме думи,които на практика не можем да дефинираме. Аз не можах.Идентифицирам се с тази дума,НО НЕ МОГА ДА Я ДЕФИНИРАМ! Аз ,какво,идиотка ли съм?
И се почна едно ровене по речниците...И какво изрових? Ей това:
Oxford dictionary:
1.A strong feeling of any kind:love,hate,fear,joy,jealousy.
2.Excitement or disturbance of the feelings.
Български тълковен речник:
1.Психическо съсояние,предизвикано от външни въздействия.
2.Способност да се разбира някакво въздействие,усет,съзнание.
3.Усещане,интуиция,предчувствие.
Да погледнеш "отвъд"думата.Да забравиш,пренебрегнеш,игнорираш-клишетата в теб-това променя всичко!Имаш напълно нова гледна точка,стига да я видиш! Стига да я искаш!
Връзката между емоция-усет-съзнание,която намерих в речника...Всичко това,ми дава съвсем друг поглед върху нещата...Моите си неща. Рамус, Румен или които и да е той, е само "катализатор".И ако погледна отвъд него, и отвъд себе си,мога да видя съвсем нов път,който да поема.Ако искам. А аз искам!
 Зщото е път към себе си,един от многото възможни-и точно сега е пътя по който искам да тръгна!
И ми е все едно,какво мислите за него,или като какъв се изживява той/според вас/,за мен-той е само възможност да намеря себе си,и аз я използвам!Точно така/или пък съвсем различно!/,както той използва мен!

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 15, 2006, 09:09:34 pm
Mдааа.
Поздравления на Имаджинари...
Не защото е написан ника ми в нейния пост, а защото единствена тя дръзна да признае, че по много въпроси, което тук всеки се прави на мнооого знаещ и остроумен, всъщност няма яснота... Даже и не е в това въпроса - същинския проблем, е че всеки смята че знае - и че това, което знае е истината. Не ми е странно защо някои хора, дето се писаха за много знаещи, иронични и цитиращи не се опитаха поне да допуснат, че не знаят.
Ако вземем статистически колко много постове, думи, книги се крепят на понятието емоции и чувства, колко хора привиждат единствено по тези явления целия си живот. А колко от тях са дръзнали да си отговорят на същинския въпрос "какво е това всъщност". Защо това е толкова важно за мен. какво ми носи, каква е цената... Самата идея да се запитате е вече част от отговорите.

Преди повече от петнайсет години се натъкнах на куриоза, че сума ти хора говорят за времето, писано е какво ли не, дисертации са защитени, нобелови награди са раздадени... да не говорим колко книги и приказки са изприказвани... но... НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДЕФИНИРА - КАКВО Е ВРЕМЕТО.  И аз тогава си дадох труда да потърся в речници, книги по теоретична физика... всичко до което се добрах не може да даде отговор на въпроса ЩО Е "ВРЕМЕ"... Имаше хора, които са опитвали обаче... макар, те самите да признават , че това са само опити. Но в своето търсене се натъкнах даже на факта, че за науката не е ясно "ЗАЩО ПЛАНЕТИТЕ СЕ ВЪРТЯТ"... Може би не ви се вярва... но това е факт... мога да ви дам цитати и заглавия на книги по физика и астрофизика. Знае се как се движат - в големи подробности... но никой не може да даде смислен отговор ЗАЩО.
А в живота на всеки човек има толкова много въпроси като тези, които зададох в предишния си пост, но на които никой не се наема да даде смислени отговори - само шаблони, заучени фрази, от рода - "мен това не ме интересува", " това ли е важното"... Все маниерни начини да се избяга от елементарното заключение, че просто НЕ ЗНАЕМ. И всичко това в името на гордостта, на идеята да се "издигаме" и доказваме в собствените си очи. В името на собствената си легенда, че сме велики. Може би затова хората са измислили идеята за СМИРЕНИЕТО.
 
  Това е само пример.
И това, че някой не знае нещо не е никакъв проблем - няма нещо, което да не може да се научи
Но това, че всеки си мисли, че знае, се самолишава от възможността да бъде наясно и да търси същността. Защото търсенето е най-важното в откриването.
Онзи, който не търси, няма да открие.
А озни,който си мисли че знае, той не може да търси.
А търсенето не е лека работа. Много по-трудна от това, да приемеш и да се изживееш, че "знаеш".

Достойно е за уважение Имаджинари. Чисто и от "душа" ти го признавам.
Все още нямаш самочувствие на разумен човек, но точно потенциала на това носиш у себе си. И това не са на "рамус писанията" а точно това си ти - ТИ!!!
Възхода на човека към себе си, започва от дребното допускане, че може би... може би... го заслужава.
Само това - останалото само ще си разцъфти.
Всеки познаващ започва от там, да си даде сметка че всичко, с което е "натоварен" не е негово и е фалшиво.
Да открие, че всъщност нищо не знае и Света около него има нужда именно от едно НОВО ОТКРИВАНЕ. ЦЯЛ НОВ СВЯТ ЧАКА ДА БЪДЕ ОТКРИТ.
Това се нарича духовно смирение и оттам започва пътя на човека към себе си.

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 16, 2006, 12:29:32 am
.....цитат".... НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДЕФИНИРА - КАКВО Е ВРЕМЕТО."
Най точно определение за понятието ВРЕМЕ е дал ПЛУТАРХ. Той казва: " ВРЕМЕТО Е ТОВА,КОЕТО Е БИЛО И ВЕЧЕ ГО НЯМА И ТОВА, КОЕТО ЩЕ БЪДЕ, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ДОШЛО"....
....цитат"..."ЗАЩО ПЛАНЕТИТЕ СЕ ВЪРТЯТ"... -закона на Нютон за гравитацията дава обяснение на този въпрос...
и последно " АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ"- не помня кой го беше казал.....
ПЪТЯТ КЪМ СЕБЕ СИ Е ЕДНОПОСОЧЕН, НЕОБРАТИМ И ПО ЖЕЛАНИЕ!
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: OM on август 16, 2006, 02:55:51 am
"Аз знам, че нищо не знам" - това е любимата ми песен от близкото минало на Жан Габен. Не знам дали някой от тук пишещите помни този френски артист. Тази песен я пускаха все още по някой от радиостанции преди няколко години. Накратко да я преразкажа, автора говори, че когато навършил 16 години си казал, че вече всичко знае, няма нужда да учи повече,висчки си знае. Когато навършил 26 отнови си казал, че този път наистина знае всичко, особено когато някой го обича е най-хубавия ден, а сега когато стенния часовник отброява 60, отново седи пред прозороце и се изпитва, наистина ли знае всичко - и си отговаря, че все още не знае как цъфтят розите, как се върти земята и т.н. едно знае със сигурност - че нищо не знае, но това поне го знае! Много хубаво и с толкова съдържатние казано само в няколко строфи!
 :smitten:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 16, 2006, 08:20:18 am
Медеа,
ето точно това имах предвид - ама как точно и подредено си ги научила. "най-точно определение... Плутарх... Той казва.....". А всъщност така нареченото определение на "времето" е просто игра на думи. ТОВА НЕ Е ОПРЕДЕЛЕНИЕ по СЪЩЕСТВО. Вгледай се внимателно... Наистина ли е толкова трудно човек да се вгледа внимателно в това, което чете. Плутарх е бил философ. Както и с други фундаментални понятия, за измерването на времето, за връзката му с пространството, за вектора... има  множество теории, идеи, математика... Но няма никъде дефиниция "Що е Време". Много от езотериците говорят, че времето е "съставно понятие, измислено от нас , и нужно ни за света в който живеем, и за "картината", която си съставяме за Вселената"... Но това са други въпроси и не е темата сега точно такава - аз използвам това само като пример.

А Нютон само дава обяснение и дефинира математически "КАК СЕ ВЪРТЯТ ПЛАНЕТИТЕ" - какви са правилата, кои са законите, а не отговаря въпроса "защо". Между другото столетия след него все още не е имало отговор на същностния въпрос - ЩО Е ГРАВИТАЦИЯ. Макар той да е дефинирал уравнения, изведени от наблюдения и анализ, които и досега се използват в астрономията - и то с успех. Но това са само описания на явленията, а не уточнява въпроса какво всъщност е гравитацията и защо съществува. Между другото - и до ден днешен няма отговори на тези въпроси... теории, концепции... Дори и до днес няма решение, дори концептуално, за несъвместимостта на идеите на физиката за микро и макро космоса.
Това трябва да си го учила. Аз дори не съм физик, а само самоук любител.

За някои хора е просто достатъчно да имат "някакво" обяснение. И в края на краищата това е опита на Плутарх, /и на Нютон/... и вероятно на него му вършило работа. Ти не искаш ли да се опиташ сама да си дадеш сметка какво е времето... или какво са ЕМОЦИИТЕ. ТОЧНО КАКВО? Да си го изясниш - в дълбочина... може и да не ти се занимава, може и да си зает и ангажиран човек... Но същностните неща се правят от хората - като мен и като теб. За теб това, че си прочела някой , си сметнала че това ти е достатъчно. Разбира се - това е твое право - ти най-добре си знаеш. Но на някои други като мен им се иска да опитаме сами.  И не е нужно да се решават цял живот уравнения и да се "изядат" с кориците огромна планина от учебници. Достатъчно е просто да се "обърнем" към себе си. И да си дадем сметка, че най-важните неща няма и не може да са написани никъде. Само обяснения, само опити на някой. Но най-важните неща за мен и за теб ги няма никъде. Трябва да се стигне до тях - от мен и теб - всеки за него си. Разбира се, ако това теб те интересува.
Извела си за себе си това, което е важно за теб и това, което си решила, че ти трябва... Наричаш това избор и е напълно вярно.
А какво ли щеше да стане ако не беше това избора ти. А ако сега в този момент ти направиш друг избор... различен от веригата на твоите "стари" избори?... какво ли би се променило?
Искам да кажа, че за да разберем какви ни са изборите се налага да правим някакви различни от тях, но равностойни по дълбочина и сила... и тогава можем да ПОЗНАЕМ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИЗБИРАШ и какво означава избор. И още много неща могат да се разберат. И все твои, мои, или на някого другиго. НО САМО ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ. Когато вече направиш такъв пробив във разбирането ще се опиташ да го кажеш на хората и... ще стигнеш заключението че не можеш. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ на НИКОЙ това, което човек прави и научава в собствената си "лаборатория"... Това са индивидуални знания. Не могат да се преподават, не могат да се "научават"... трябва САМИ... САМО САМИ.
До съкровените неща се стига само САМ.
------------------------------------------------
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: grizzly on август 16, 2006, 10:08:17 am
"Time is not a reality (hupostasis), but a concept (no&#234;ma) or a measure (metron)." -  Антифон  :D

Ето и малко "парадокси за душата" (http://en.wikipedia.org/wiki/Zeno's_paradoxes)  :angel:
Title: Опит за изясняване на една моя идея...
Post by: ramus on август 16, 2006, 12:17:18 pm
Сега...
Да взема все пак да се опитам да изясня моята ми лична идея, защо и как използвам написаното от вас. Това не е тайна, нито някакъв секрет. Не използвам никой за опитно зайче и това, че мен ме интересуват определени неща, не означава, че трябва да го интересува някой друг. Изяснявам го чрез пример. Пример в примера.

Гризли, сега ще се опитам да изясня не само пред теб защо, когато използвам ника на някой, не означава, че му "отговарям", нито че е персонално към него... Всяко ваше мнение "отваря" пред мен нова възможност за изказ. Ако сега аз трябва да започна отначало, ще се получи едно дълго встъпление, докато достигна до това, което искам да кажа. Когато в разглеждането сме стигнали до определен въпрос, и този въпрос е част от тези, които аз съм развил вече... или имам идеи и взаимовръзките към него, аз просто използвам възможността, че сме "близо" до неговото разглеждане... Твой /Ваш/ въпрос или коментар... или мнение са "отключили" възможността да се доближим всички до нещо, което ме интересува и съм готов да предложа някаква "нова възможност" за неговото разглеждане. Далеч не всички мнения, оценки или тези са такива. Както и аз "подавам" някакво мое съображение само на редки места, който съм събразил и избрал за своята си цел. Има мнения, които избирам, защото са показателни, излагат някаква обобщена картина... Има такива, които са с лични нюанси... Има насочени към мен - но не към мен лично... а към нещо, което вие смятате за "рамус".

Ето защо аз не мога да се обиждам - просто съм наясно, че никой не може да знае и познава мен - в дълбочина - и това, което съм в действителност наистина. Всеки от вас когато говори и дава оценки на Рамус има предвид нещо свое си. И за всеки от вас това е различно.

Ето защо на мен не ми се налага да "реагирам" лично. /е... има си и други причини, разбира се/. Всъщност за всеки човек аз съм някакво огледало - за самия него. Но несъзнателните хора са така устроени, че те гледат в огледало, но не разбират, че това е само огледало. Виждат там някакво "изображение" и понеже "това не може да са те" /в никакъв случай - нали е "отвън"/, ума заключава, че това, което виждат е "света отвън" и му намират "етикети" правят си схеми... и после споделят всички неща в постовете ни тук.

Всеки един от вас, когато пише, ни показва своята "картина на света" и неговото лично отношение към тази "картина". И дори и в "по-твърдите" постове на Дивайн във този раздел, процеса е също такъв. Тя никъде не говори за мен - тя има предвид онова, което чрез писаните неща, отразявайки се в нея по определен начин, си съставя като картина. Но това е съставна картина. Тя не е говорила с мен досега, не ме познава, не сме общували на живо... как да знае кой съм аз, към какво се стремя, какво търся, какво изразявам, кои са съкровените неща за мен. 

Ето защо, Гризли.../колеги/ когато се обръщам към ника на някой в мой пост аз се обръщам към него на ник, но не и към него по същество. Аз не ви познавам... не мога. Никой не може. Няма на света разумно същество, което до край да може да "влезе във вас", да погледне света от "вашите очи" - искам да кажа изцяло, напълно. И със цялото това знание, аз си давам сметка, че споменавайки ника на всеки от вас, не мога да говоря за него.

Това е Гризли... използвам възможността, обяснявайки на теб, да обясня на всички, които четат. И все пак споменавам твоя ник, за да не пренебрегна това, че ти си изказала въпрос /мнение, оценка/.

Не мога и не ми е работа да казвам кой от вас какъв е, за какво живее, коя е неговата истина. Никой не може - не само аз. Вие за мен също. И не е нужно да се вживявате в "личен план". На Дивайн не й харесва, не го одобрява... може би дори нещо повече... Но къде съм аз в цялата работа. Мен ме няма в нейната картина. Аз вървя напред. Тя също. Не виждам нищо лошо в това, че е написала собственото си отношение. Дори го уважавам, защото поне е директна и откровена.

Сега като препрочитам какво съм написал, не се получи май много ясно...
Като обяснение не се получи много добре, но пък поне опитах.

Да ви кажа повечето случаи нещата, които пиша се "пишат сами". Това е нещо, което в момента точно е в центъра на работата ми. ЗАщо, как се случва, кое го определя, какъв е точно механизма и от какво зависи... детайли... и после цялата картина... после пак детайли едновременно с картината. За целта първо оставям процеса да се случи... без да му преча с наблюденията си... После обръщам внимание на "състоянието" в което навлизам, за да стане факт писането /или говоренето/...
Чудя се как ли ви изглежда описанието на мъничка част от практиката ми?
Сигурно шантаво. Но това съм аз. това е част от мен. Участваме всички заедно Румен, Рамус, и "...".
Всъщност "дръпнах завесата" за неща, които може би не интересуват никой.

10х
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 16, 2006, 01:03:25 pm
Някои ги интересува. И дори може би да се докоснат мъничко до същноста. Или да ги цапне същноста. Или пък нещо друго да им направи същността.

Бих искал и аз така да мога да дръпна завесата, но ако го направя, ще се види един недобре организиран хаус, в който аз си мисля че се оправям, но който не съм сигурен че би могъл да "светне" нещо някой.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: medea on август 16, 2006, 04:58:51 pm
.....цитат:"...Ето защо на мен не ми се налага да "реагирам" лично. /е... има си и други причини, разбира се/. Всъщност за всеки човек аз съм някакво огледало - за самия него. Но несъзнателните хора са така устроени, че те гледат в огледало, но не разбират, че това е само огледало. Виждат там някакво "изображение" и понеже "това не може да са те" /в никакъв случай - нали е "отвън"/, ума заключава, че това, което виждат е "света отвън" и му намират "етикети" правят си схеми... и после споделят всички неща в постовете ни тук. "
.................

ОГЛЕДАЛОТО
/даоска притча/

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.
Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.
Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.


***
ПЕПЕРУДИТЕ И ОГЪНЯ
 
Персийска притча

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.
....... O0

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 16, 2006, 06:33:34 pm
Благодаря Медеа,
Само да вметна, да опитаме да отидем по-нататък - след притчите.
Пеперудата, дето изгоряла не може да каже що е огъня на онези пеперуди, които не са го докоснали, а само разсъждават.
И в "заключението", думата "знание" и "знаещия", са заменени от "познание" и "познаваюия". Така се получава следното:

оригинал:
Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

един вариант:
Познаващия не може да говори за познанието и познаването си, на тези, които само знаят. Затова познаващия най-често мълчи пред тях. А говорещите се опитват да получат знание с говоренето си.
----------------------------------------------
Ако една "съзнателна единица"  във фазата на пеперуда се осъзнае като себе си, тя може да си "спомни" и за фазата на "какавида" и на "гъсеница". За гъсениците тя отдавна е "мъртва". За какавидите отдавна не съществува. А когато се осъзнае вече и "пеперуда" не е. Тя е влезнала в пламъка и е "изгоряла", като е станала есенцията на всички фази. А изгарянето е цената на познанието. За някои тази цена е огромна и напълно неоправдана. И "трансформираната пеперуда" няма как да обясни, че изгаряйки в "пламъка на трансформацията" е "спечелила" всичко онова, което говорещите на всички нива се опитват да "знаят" фантазирайки за него. В началото само ще опита да "говори" - и на пеперудите, и на какавидите, и на гъсениците... и чак след като осъзнае, че няма какво да им каже, тогава ще познае какво е познала. Това е просто част от пътя й на самопознание.
 


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: OM on август 16, 2006, 07:39:40 pm
15.08. 09.h
Даже и не е в това въпроса - същинския проблем, е че всеки смята че знае - и че това, което знае е истината. Не ми е странно защо някои хора, дето се писаха за много знаещи, иронични и цитиращи не се опитаха поне да допуснат, че не знаят…
O6te po-stranno,4e dosta “istini” se predlagat
16.08  18h
А изгарянето е цената на познанието. За някои тази цена е огромна и напълно неоправдана. И "трансформираната пеперуда" няма как да обясни, че изгаряйки в "пламъка на трансформацията" е "спечелила" всичко онова, което говорещите на всички нива се опитват да "знаят" фантазирайки за него. В началото само ще опита да "говори" - и на пеперудите, и на какавидите, и на гъсениците... и чак след като осъзнае, че няма какво да им каже, тогава ще познае какво е познала. Това е просто част от пътя й на самопознание…
14.08.
…Но за мен компромиса с ИСТИНАТА е ЛИЦЕМЕРИЕ... ДА - ЛИЦЕМЕРИЕ. И когато му беше времето и бях на кръстопът - кое да избера - красивото, но измислено от мен - или да поема по несигурния и напълно неизвестния път... без ориентир, без посока... без съдействие... Аз все пак избрах ИСТИНАТА... – Nali nikoi ne ia znae?




…Достойно е за уважение Имаджинари. Чисто и от "душа" ти го признавам.
Все още нямаш самочувствие на разумен човек, но точно потенциала на това носиш у себе си. … 16.08. 12h… което виждат е "света отвън" и му намират "етикети" правят си схеми... и после споделят всички неща в постовете ни тук…
no, na

16.08. 12h
...когато използвам ника на някой, не означава, че му "отговарям", нито че е персонално към него...


…Да открие, че всъщност нищо не знае и Света около него има нужда именно от едно НОВО ОТКРИВАНЕ. ЦЯЛ НОВ СВЯТ ЧАКА ДА БЪДЕ ОТКРИТ.
Това се нарича духовно смирение и оттам започва пътя на човека към себе си….
 Obiasnenie, napravo opredelenie, no edin den po-kusno:
16.08   11h
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ на НИКОЙ това, което човек прави и научава в собствената си "лаборатория"... Това са индивидуални знания. Не могат да се преподават, не могат да се "научават"... трябва САМИ... САМО САМИ.

Niama da produljavam, vseki s malko po-kriti4no mislene 6te nameri o6te mnogo protivore4ia=
Tova e ot men po tazi tema, pove4e dori niama da ia otvariam, ustanivih napulno to4no, 4e ne namiram ni6to polezno za men.

----------------------------------------------------
отговор на рамус:

Ти го каза сама - "нищо полезно" наистина. Аз го видях това още в предишния ти пост - с многото цветове. Затова и не му отговорих.
Сигурно си права за себе си - полезността може би да се измерва и с критично мислене и с търсене на противоречия вътре в текст. Но това дали са противоречия в разбирането ми... или са в твоето разбиране на моите думи. Обикновено така хората тичат и гонят "правилното", истинското, "онова - голямото"...но все някъде там - навън. Дали в моите думи... или в думите на когото и да било.
Още в предишния си пост написа, че "внимателно търсиш, съпоставяш, анализираш, сравняваш"... сигурно е така. Но ТИ къде си? Разбира се това е въпрос, който аз бих си задал - на себе си, но ние сме различни хора. И това е чудесното.
 
Между другото това, че установяваш, че няма нищо полезно за теб в този раздел също е чудесно. Така човек си скъсява пътя - като елиминира "ненужните възможности".
На мен ми беше полезно това, което написа - не само в раздела.
Успех!
 




Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: bee on август 17, 2006, 06:42:23 am
Понеже има въпрос във поста ти, ще се направя, че не е риторичен и ще ти отговоря.
Не знам какво си сънувал, но в моя живот, вчера един човек ... наистина умря, а преди няколко дни, един човек наистина се роди. С този, който умря съдбата ме беше срещнала и разминала, с този който се роди, знам, че съдбата ще ме срещне ... и после ще продължим всеки по пътя си.
Наречете ме коравосърдечна, но нито много мъчно ми стана за този, който умря, нито много радостно, за този, който се роди.
Първия, живееше живота си .... до край ... и края му дойде - едва ли не го е очаквал, но поне е знаел, че е взел доста ... от живота.
Втория, му се падна да се роди сред доста ограничени хора и един Господ знае каква ще е съдбата му .... всъщност, може и на късмет да са му.

Толкова от мен ... за живота .... ако реша някога да разсъждавам върху него и съдбата сама, ще се обадя.

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Nirvana on август 18, 2006, 06:21:51 am
Бих искал и аз така да мога да дръпна завесата, но ако го направя, ще се види един недобре организиран хаус, в който аз си мисля че се оправям, но който не съм сигурен че би могъл да "светне" нещо някой.
Бъзлю  >:D
Ако ти се дърпа пердето- дърпай и да не ти пука  :P
Къде пиши, че това трябва да "светне" някой!?
Това дръпване си е за теб, не за мен или някой си   :crazy2:
 :uglystupid2:
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: nova on август 21, 2006, 03:14:10 pm
Преди малко четох това: http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1023.0
и пред очите ми се движеха фрактали- всеки следващ произлизаше от предишния и предишния произлизаше от следващия. Началото и края ставаха едно и не се питах края край ли е и началото старт ли е за нещо

Много често стигайки до върховете си съм слизала до бездните, и падайки надолу съм се озовавала на върха. И спасявайки съм убивала, и убивайки съм спасявала. И планината ме чака да се кача на върха й, а съдбата на живота ми е да изживея съдбата си и да й дам живот :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ за времето
Post by: master on август 24, 2007, 09:39:30 am
Ramus:
Но няма никъде дефиниция "Що е Време". Много от езотериците говорят, че времето е "съставно понятие, измислено от нас , и нужно ни за света в който живеем, и за "картината", която си съставяме за Вселената"...

Master:
Ще се опитам да дам собствена дефиниция за локалното време:

Локалното време в обект е процес. Енергийният и темпоралният процеси се неразделни един от друг. Те са едно цяло. Енергийният и темпоралния процеси огъват (сгъват) персонално пространство на биосистема в яйцевидна форма. Те текат ("плуват") в локалното пространство по контур наречен "пътечка" на времето или времеподобна линия.
 Контурът на движение на енергийно хроналния поток в локалното пространство,  аура и тяло на човешки организъм може, да бъде представен като противоположно  въртящи се и свързани с “нула” и меридиани динамични “конуси” (вихри). “Пътечка на времето” грубо представлява “осмица”, тип “пясъчен часовник” започвайки от “нула”, свързвайки се с нея, и завършвайки пак там.
 Времето е локален хронопроцес развиващ се в  “пътечка на времето”, в нива. Всяко хронониво е със самоорганизация на невидим темпоконвейр и представлява базов структурен елемент от персонална фонова материя.
Движението на темпоралния поток е със сложна торсионна (вихрова) конфигурация. Торсиите притежават полярна нула и локална безкрайност, като те са началото и края на енергохронопроцеса - част от цикъла на времето, т.е. част от енергопроцеса.
Различните биосистеми имат различно качество и количество фонова и веществена материя, затова те имат различна степен на "път", на безкрайно обикаляне по затворена траектория на хронопотоците в аура.
 Локалното време е пълния времеви цикъл на работа на хроналния поток, пълното обикаляне на хрононивата около веществената материя и в нея (заоблена безкрайна стрела на времето), с пълно циклово осъществяване на енерго взаимоотношенията между двете противоположности Ин (ляви торсии) и Ян (дясни торсии).
Новата ни представа за време е пълния технологичен хронопроцес на извършване на трансформации на енергонивата от началото (нулата) до краят (безкрайността) в заоблена безконечна стрела на времето. Новото ни виждане за времето е, че то е хронопоток енергия променящ пространството и неговите части - подпространства, движещ се непрекъснато (безкрайно обикалян "път") в затворен структуриран контур около и в биосистема, т. е. диполна степенна безкрайност.
Основна идея е, че деформирането на локално пространство (специфична индивидуална материя около човека - аура) променя темпа на енергийнотемпоралния процес, т. е. локално време на човекът. Идеята се състои в това, че "пътечките" на времето (хроноенергийните потоци) обикалят около индивид в "път" с индивидуална форма и протяжност, което предполага определен персонален енергийнотемпорален процес. Промяната на контура ("пътя)" на времеподобните линии довежда до удължаване/скъсяване на "пътя" за движение на енергийните потоци, т. е. до забяване/ускоряване на процесите и в крайна сметка до забавяне/ускоряване на  локалното време. 
 Практиката на хиляди биоенерготерапевти доказва, че при уплътняване (намаляване, свиване) на аура енергопроцесите се забавят, докато при растягане (увеличаване) те се ускоряват.
Различните системи имат различно качество и количество персонална фонова материя, различно локално пространство, затова те имат нееднакви нишки (“пътечки на локално време”) за безкрайно обикаляне по затворена траектория на хронопотоци в аурата, a оттук и различни локални времена.
При деформацията (корекцията) на подпространства се изменя  локално време в обектът, както в ускоряване (“+”), така и в забавяне (“-“). Деформирането на фоново локално пространство променя темпът на енергийния и темпоралния процеси, т., е., на локалното време. “Пътечките на времето”, хронологичните енергийни потоци, времеподобните линии обикалят около системата в сложно осукан “път” с индивидуална форма и протяжност, като реализират персонален енергийно-темпорален процес и индивидуално време.
Съществува само индивидуално (персонално), локално време за всеки обект.
Всяко изменение на енергийният контур в област на вихри довежда, до промяна на персоналното пространство на обект, а като следствие, до изменение на персоналното време в него.
Всеки обект притежава непостоянно (неконстантно) локално време, което може, както да се ускорява, така и да се забавя спрямо норма за време на планетата Земя.
Забавеното локално време за обект e множествена прoтяжност от нишки, която в сравнение с норма време за планетата Земя “тече” (“плува”) по-бавно. Времеподобните линии на такъв обект имат по-голяма дължина. Забавеното локално време на модули Диполи Енергия като тип имат форма на "легнало яйце".
Уcкореното локално време за обект е множествена дължина от времеподобни линии, която в сравнение с множествена дължина от времеподобни линии за  планетата  Земя (Урантия) ca по-къси. Нишките имат сумарно по-малка дължина. Диполите Енергия при такъв обект има формата на "пура".
Pазбирането за локално пространство и локално време е, че съществува само локално пространство и само локално време, по отношение на обект.
Тoва е специфичното и новото за локално време, затова са и тези пространствени обяснения.


Ето я съвсем накратко и съществуващата представа за времето:
Времето според класическа представа е мяра за движение на енергия - материя. Времето е представа, оформена от редуващи се събития - Аристотел (384 -322 г. пр. н. е.). Времето се измерва с движението, а движението чрез времето. Когато получим отделно възприятие за минало и бъдещо събитие в движението, ние говорим за протекло време. Има универсално, абсолютно време което тече независимо от явленията в природата - Галилей (1564-1642). Относителното или обикновеното време е променлива, достижима със сетивата ни мяра за времетраене, което употребяваме във всекидневния живот - Нютон (1643 - 1727). Всяка точка се нарича събитие. Траекторията на едно събитие в пространство - времето свързва последователните събития всяко изразяващо положение и време - Айнщайн (1879-1955).


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 24, 2007, 06:42:38 pm
Това е един чудесен труд и изразява  едно сериозно отношение към научното познание...
Но понеже се уча да чета внимателно и продължавам все повече с това, виждам доста "пробиви", в иначе опитите за стройно изразяване на някаква специфична представа за времето... Ясно се виждат как се прекъсват на места опитите за Стройна логическа нишка в извеждането.

Сега - от края - за общоприетото време и дефинициите...

Времето според класическа представа е мяра за движение на енергия - материя. Времето е представа, оформена от редуващи се събития - Аристотел (384 -322 г. пр. н. е.).  - това, че е мяра, не го прави обективно в никакъв смисъл. излишно е да посоча, че думата представа е и във двете изречения.

Времето се измерва с движението, а движението чрез времето. Когато получим отделно възприятие за минало и бъдещо събитие в движението, ние говорим за протекло време. Има универсално, абсолютно време което тече независимо от явленията в природата - Галилей (1564-1642).  - Ами ясно се вижда, че заради движението се намесва и Времето - просто е нужно за да се състави цялостна картина. А това - "общо" време - въобще няма да коментирам. Но за годините в което е изведено това съждение му прави чест, че е съставено така. все пак става въпрос за преди 5 века.

Относителното или обикновеното време е променлива, достижима със сетивата ни мяра за времетраене, което употребяваме във всекидневния живот - Нютон (1643 - 1727). Тук положението е същото...

Всяка точка се нарича събитие. Траекторията на едно събитие в пространство - времето свързва последователните събития всяко изразяващо положение и време - Айнщайн (1879-1955).   - не зная, дали е заради превода, или заради това, че е извадено от контекста, но тва е най-странният опит за дефиниране на Времето... и най-проблемният. да погледнем внимателно - всяка точка се нарича събитие. траекторията на едно събитие, т.е. "точка", в пространството се определя в този смисъл от това, че точката има последователни позиции в пространството, и по някакъв начин ВРЕМЕТО ГИ СВЪРЗВА... Но колега МАСТЕР, НИЕ СВЪРЗВАМЕ ТЕЗИ ТОЧКИ В ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ПОЗИЦИИ, а не ВРЕМЕТО ДА ГИ СВЪРЗВА. НИЕ ХОРАТА САМО ИЗПОЛЗВАМЕ поНЯТИЕТО ВРЕМЕ, ЗА ДА НАТЪКМИМ СПОРЕД ПРЕДСтАВИТЕ СИ нАЧИНА ПО КОЙТО ВЪЗПРИЕМАМЕ И ОБЯСНЯВАМЕ СВЕТА...  Мога и повече с анализа, но не му е тука мястото за толкова подробности.

-----------------------------

Сега - за локалното време...
идеята, изведена в поста е интересна форма, в която са намесени доста - как да кажа - странна смес от специални и физични понятия, но някои изречения просто не са издържани логично. В най-общи линии схванах идеята, според описанието - поне така мисля. ако минем зад сложните думи, самата идея, не е толкова сложна. Вие извеждате схемата си за времето като част от една по-обща структурна схема, касаеща принципите на взаимодействие между човека и Вселената, но описано със смесен език от различни клонове на физиката.
В този смисъл - като общ план - аз самия също съм извел явлението, за съществуването на персоналното време, и дори съм дал известни хипотезни моменти как и защо това е така. Но в практическо значение принципът за това, че във всеки от нас времето тече различно и в този смисъл понятието ВРЕМЕ е сложно стъкмено понятие. Проблемът е защото времето предполага "СРАВНЯВАНЕ" на ред от различни моменти... а когато ВРЕМЕТО Е ПЕРСОНАЛНО и различно за всяка система, то вече няма с какво да се сравнява то - отвътре в самата система. В този смисъл, поради функцията си да се дефинира чрез сравнение, вътре в системата ЧОВЕК, във вътрешния му свят тази роля е отредена на ПАМЕТТА. Тя именно държи ролята на сравняването между различни "мигове" в които всеки човек може да се дефинира в пространството и времето. Но понеже става въпрос вече за вътрешния свят на човека - вътре в него самия, но и той - като единствен негов свидетел, господар, или слуга... Тук нещата вече са със съвсем друг характер и измерения. И никое от постановките за времето, както и допълнителните постулати към него не вършат "работа". В изучаването на вътрешният свят на човека не работи нито математиката, нито някой от другите останали инструменти за традиционното научно познание. това винаги е обърквало всеки традиционен /или не-/ учен. Просто работата във вътрешния свят на човека изисква коренно различни подходи, инструменти, методи, практика и... работа.

Сега - конкретно
- това е опит за описание в която е използвана смес от какво ли не, но и замесена е теорията за торсионните полета. Няма да коментирам това, защото то може да бъде разбираемо само на човек, за когото посочените понятия са напълно и ясно обособени, а аз си давам сметка, че това не е така - за мен. Поне на този етап. Имам общи описателни представи за прочетени от двата труда на авторите на теорията - единия на руски, а другия го видях и на бг. Разбира се не съм забравил, че те - както и всички автори на концепции, са на границата между познатото от официалната парадигма, и напълно непознатите територии на неизвестното. В този смисъл относителността им е голяма, но е и доста подвеждаща, защото се забравя за нея. това, че едно нещо изглежда правдоподобно в някакъв момент от познанието е "изяло главите" на много изследователи в научните полета за изява.
 
Всичко това обаче не пречи да "намеря" някои несъотвествия в описаното от вас, разбира се от положението и нивото на което съм аз самия... И като се има пр4едвид, че аз не съм научен работник, и никога не съм бил, нито ще бъда. Аз използвам науката само като общи положения спрямо които правя някои от своите условни крачки - заключения, предположения и форми на работни хипотези - това е само странична линия на практиката ми, но аз се възползвам от нея.

така:
през цялото време в обясненията се прескача от символа за безкрайност и едновременно с него "начало- нула" и "край - безкрайност". Това са несъотвестващи неща - поне според мен. Мисля че начина на представяне на схемата тук куца. Това разбира се е мое мнение и не касае нищо и никого.

2. Практиката на хиляди биоенерготерапевти доказва, че при уплътняване (намаляване, свиване) на аура енергопроцесите се забавят, докато при растягане (увеличаване) те се ускоряват. - А моята практика показва, че ако аурата, /като сборно и относително понятие за енергетичните явления и процеси, свързани с човека/ се увеличава по "размер" и плътност, то времето в нея се забавя - и обратното. В този смисъл ако аурата се разшири до безкрайността на Вселената времето и всякакви процеси в нея спират напълно. и чак тогава човекът вече престава да съществува спрямо пространство-времето. И това вече е зоната на абсолютното... или "нелокалния" свят - с физическото понятие.
Всъщност това е само опростена и елементаризирана схема - всеки наш аспект всъщност притежава в някакъв смисъл собствени "измерения" спрямо битието му в "неговата съотвестваща реалност". Това са различни по своята същност "светове" предвид законите, и принципите, които с които биха били описали. Аз разглеждам явлението и връзката ЧОВЕК <-> ВСЕЛЕНА отвътре от позицията на ЧОВЕКА - през вътрешния му свят - това си има своите особености... и ми дава някои предимства... както и някои недостатъци - което е напълно естествено. Въпроса е - аз от кои ще се възползвам - това е същността на практиката ми в тази посока.

3. Pазбирането за локално пространство и локално време е, че съществува само локално пространство и само локално време, по отношение на обект.
- чие разбиране цитирате? 
- това изпада в протиречие с предишните ви твърдения и описания, в които + и -, са само относителни и само по отношение на общото хронално "време" на обекта ЗЕМЯ...
- въобще - цялата теория и описание, изпада в известно противоречие, когато опитвате да дефинирате абсолютни величини от категорията "извън" определените системи, и това че понятието време е само в рамките на определена система, но сложността идва от това, че никоя система не е сама и непрекъснато са във взаимодействие и са взаимно проникнати. Това прави невъзможно цялостно представяне на която и да е схема, предвид, че няма как да има модел, който да описва цялата вселена - на всички нива. Но това вече не е проблем на Вселената, а наш - човешки. Вселената не се интересува от представите ни за нея. И предвид, че ние самите сме част от нея, представите за нас самите, също са важна част от пъзела, който сами си нареждаме.








Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 25, 2007, 07:30:06 am
Master:
Сега - от края - за общоприетото време и дефинициите...
Oбщоприетата представа за времето на около 5 000 официални науки приели концепция от една наука физика не ни интересува, защото е неразривно свързана с така наречената ТВЪРДO ПОСТОЯННА КОНСТАНТА, СКОРОСТ НА СВЕТЛИНА В ПУСТО ПРОСТРАНСТВО съгласно плагиата Айнщайн (виж на ангрийски статия за EINSTEIN: PLAGIARIST OF THE CENTURY- by Richard Moody, Jr., http://www.nexusmagazine.com/articles/einstein.html).
В директен текст искам да кажа, че най-жестоко целенасочено ни заблужкават, манипулират и обработват като консуматори, че има ТВЪРДО КОНСТАНТНО, ЕДНАКВО ВРЕМЕ за целият Всемир, съгласно интелектуалният "гений" Айнщайн, който никъде не е дал дефиниция и разбиране за енергия, маса, скорост, светлина, квадрат, равенство.
Eдинственият радикал-физик, българинът Радой Данчев, прави на пух и прах формулата на  Айнщайн ( www.physics.del.bg), както и коригира законът на Нютон.
Нямам нищо общо с физика, защото се считам за интердисциплинарен изследовател, като считам, че една от 5 000-те науки физика стартира ново начало с  Радой Данчев, без 100-годишните пропуски на Алберт.

Ramus:
Сега - за локалното време...
Вие извеждате схемата си за времето като част от една по-обща структурна схема, касаеща принципите на взаимодействие между човека и Вселената, но описано със смесен език от различни клонове на физиката.

Master:
Oще един път, в текстът за формулиране на новото понятие ЛОКАЛНО ВРЕМЕ не присъстват физични понятия, обект на физиката, а интердисциплинарни понятия от различни дисциплини.
Eдна от около 5 000 науки физика си е присвоила правото да разглежда времето, чрез нейна 5 000 гледна точка, като знаем, какво е направила досега, качила е Айнщайн на върхът с грешна представа. Да оставим физиката сама да си го свали, като си признае грешките. Не е наша работа да се бъркаме във физиката.


Remus:
В този смисъл - като общ план - аз самия също съм извел явлението, за съществуването на персоналното време, и дори съм дал известни хипотезни моменти как и защо това е така. Но в практическо значение принципът за това, че във всеки от нас времето тече различно и в този смисъл понятието ВРЕМЕ е сложно стъкмено понятие.

Master:
   Съществуващата наложена ни представа от ортодоксалната наука физика за време, като абсолютно измерващо се в секунда, при константна скорост на светлина е неправилно.
Множеството “пътечки на времето” разположени в аура на човек представляват локално време на индивидът. Всеки човешки организъм има индивидуална аура и различно тяло, което е предпоставка за персонален и различен контур за движение на “пътечките на времето”, т. е. за персонални без край обиколки на хроноконвейра, за различна степен на безкрайност на обиколки. Наричаме безкрайност множеството от обиколки на “пътечката на времето”, защото този хроноцикъл се повтаря без брой пъти, n пъти.  Затова хората живеят в индивидуално и само персонално време.
ТОВА Е КОРЕННО РАЗЛИЧНО ОТ АЙНЩАЙНОВОТО ВРЕМЕ!
 
RAMUS:
Проблемът е защото времето предполага "СРАВНЯВАНЕ" на ред от различни моменти... а когато ВРЕМЕТО Е ПЕРСОНАЛНО и различно за всяка система, то вече няма с какво да се сравнява то - отвътре в самата система.

MASTER:
Tук RAMUS надмина физиците! Да физиката "СРАВНЯВА"!
Голямата идея е, ВРЕМЕТО Е ПЕРСОНАЛНО и различно за всяка система, то може да се сравнява между едната персона и съседната. Локалното време е поток, който се движи в сложно осукан контур, както в аура, така и в тяло, в единство. Aко искаш сравнявай извън тяло, ако можеш сравнявай вътре в тялото.
И така, с едно изречевие, каква е новата представа за локално време?
Локално време е движеща се “пътечка на времето”, хайде да я наречен диполна чакра СТАР И УТВЪРДЕН ТЕРМИН поне  от около 7 000 години за да му е лесно на RAMUS, в аура и тяло на човек в диполна степенна безкрайност.

RAMUS:
Сега - конкретно
- това е опит за описание в която е използвана смес от какво ли не, но и замесена е теорията за торсионните полета.

MASTER:
Правилно е да не коментираш, когато не си от тази област.
 RAMUS най-вероятно си мисли, понеже няма дефиниция и разбиране за енергия, маса, скорост, светлина, Хайде СЕГА СЪВСЕМ ДА ОПЛЕТЕМ НЕЩАТА, като вкараме и понятие ПОЛЕ, но не какво да е, а ТОРСИОННО ПОЛЕ, а може и биополе.
Биополето буквално означава “живо” поле. Не е ясно обаче, какво е това “живо”, както и какво е това поле?
Пocледната известна статия по въпроса за биополе е в SHIFT (2004, 2005). The Flame of Life by Beverly Rubik, December 04 – February 2005. Рубик, c.10 дава дефиниция на биополето като хoлистично организирано поле на живота.
В тази статия, както почти навсякъде в публикации се говори само за електромагнитни доказателства в поле.
Гравитационното, ядреното и темпоралното (времевото, понякога наричано торсионно) поле липсват от модели за обяснение, т., е., тях ги няма, че могат да съществуват в “живите” системи.
За пръв път понятието поле е въведено от Фapaдей през 1852 година като нова форма на материя. Cъвсем наскоро след това през 1860 година Мaкcуел в труда си «Динамична теория на пoлето» дава следната дефиниция за него: “Пpocтранството, което заобикаля електричните и магнитните тела и съдържа материя, намираща се в движение вследствие, на което електромагнитните явления стават наблюдаеми”`. B книгата на проф. Д-р Данчев Радой “Гравитацията” (1998).
Въобще терминът поле в единствено число, забележете е само около тялото, само в обкръжение по дефиниция на Рубик и Мakcуел, като е много дискусионен и е въведен за да замести етерът в 1852. Tрябва да сме много внимателни, когато го използваме.
Какъв минимален извод можем да направим за думата поле?
Излиза, че като първи подтекст за поле трябва да разбираме индивидуално пространство на обект със специални свойства.
Каквo да разбираме зад думата “биополе”?
Биополето e особен вид холистично (цялостно, интегрално) лично пространство около тялото.
Tака стигнахме почти, до създаване на дефиниция за аурата.
Та ние имаме два термина Биополе и Аура за описание на едно и също нещо?
Какво е аура?
Aурата е особена холистична (цялостна, интегрална), c “+”, както и с “-“ свойства лична пространствена неплътна опаковка около тялото. Aурата е специфичен невидим ореол, който е пъргав и динамичен, заоблен и енергийно отговарящ, управляем и коригируем, като има специални “прозорци” за “здравословните” и  “нездравословните” състояния на (в) обект.
Думата “прозорeц” означава, че през него можем да надникнем и “видим” какъв е енергийния статус на обект (индивид) в различни области на неговото локално пространство. “Прозорeцът”  е де факто специализирана графика за енергийно състояние.
Чрез дистанциите на най-външен контур на аура се определят “здравословните” и  “нездравословните” състояния на (вътре в) обект.
Пo наше становище, aко употребяваме думата биополе, неправилно е да се използва  в единствено число. Трябва твърдо да знаем, че става въпрос минимум за пет (±5) диполни скрито обединени и взаимно работещи, така засега наречени “полета” (електрическо, ядрено, темпорално [торсионно], гравитационно, магнитно). Те, “полетата” са втъкани вътре в биополето, като едно eдинно цяло, като един пентаграмен диполен (±) модел (система), по един скрит перфектен начин на пет степенна дуална организация така, че в крайна сметка се образува неплътна диполна (±) аура с изключителни “+” и “-” качества.
Думата “полета” е в кавички, тъй като е неизяснен термин от около 5 000 науки. Всяка наука се стреми да изгради собствено “поле”, физично “поле”, химично “поле”, морфично “поле”, и т. н., може би до 5 000 различни термина “полета”. Същото cе получава с терминът “енергия”.
Големият проблем е на кой термин “поле”, от кой автор, от досега около 400-те автори, да се спрем, да го изберем, за баща на “полето”?
Аурата е по-чисто понятие като неплътна обвивка в първо значение, защото обхваща само невеществени структури (фина материя), както извън тялото, така и вътре в него (фина материя от енергийни меридиани).
Tерминът биополе от различни автори се възприема и като вещество-пространство c частици, което е абсолютно погрешно.

RAMUS:
Всичко това обаче не пречи да "намеря" някои несъотвествия в описаното от вас, разбира се от положението и нивото на което съм аз самия... И като се има пр4едвид, че аз не съм научен работник, и никога не съм бил, нито ще бъда. Аз използвам науката само като общи положения спрямо които правя някои от своите условни крачки - заключения, предположения и форми на работни хипотези - това е само странична линия на практиката ми, но аз се възползвам от нея.

MASTER:
Нe съм научен работник, и никога не съм бил на държавна работа като титулувана личност.

RAMUS:
така:
през цялото време в обясненията се прескача от символа за безкрайност и едновременно с него "начало- нула" и "край - безкрайност". Това са несъотвестващи неща - поне според мен. Мисля че начина на представяне на схемата тук куца. Това разбира се е мое мнение и не касае нищо и никого.

MASTER:
“Нула - число притежаващо свойствата, че всяко (действително или комплексно) число при събиране с нея не се променя. Обозначава се със символ 0… Произведението на всяко число с нула е равно на нула  а.0 = 0.a = 0… Делението на нула е неопределено…”- цитат от Математическая энциклопедия, 1982, гл. ред. И. М. Виноградов.
Ортодоксалната математика, “царица на науките” не знае що е нула и затова много фино се измъква от дефиниция за съдържание и смисъл на нулата със свойства и понятие число.
Нулата в невидим свят е фундаментално понятие. По дълбоко съдържание тя не е нищо, а голямо нещо. Това нещо е много, много аспектно, като се проявява в множество свои лица. Тя е най-сложното комплексно понятие.
   Необходимо е написването на цяла книга за смисъл и съдържание на нулата в обект, тъй като по-горното е само популярно загатване за сложност на различното понятие нула, едно коренно различно понятие от понятието нула в класическа математика.

Ramus:
Всъщност това е само опростена и елементаризирана схема - всеки наш аспект всъщност притежава в някакъв смисъл собствени "измерения" спрямо битието му в "неговата съотвестваща реалност". Това са различни по своята същност "светове" предвид законите, и принципите, които с които биха били описали. Аз разглеждам явлението и връзката ЧОВЕК <-> ВСЕЛЕНА отвътре от позицията на ЧОВЕКА - през вътрешния му свят - това си има своите особености... и ми дава някои предимства... както и някои недостатъци - което е напълно естествено. Въпроса е - аз от кои ще се възползвам - това е същността на практиката ми в тази посока.

MASTER:
3. Pазбирането за локално пространство и локално време е, че съществува само локално пространство и само локално време, по отношение на обект.

RAMUS:
- чие разбиране цитирате? 

MASTER:
Cобственото си разбиране и авторската си позиция за понятие ЛОКАЛНО ВРЕМЕ.

RAMUS:
- това изпада в протиречие с предишните ви твърдения и описания, в които + и -, са само относителни и само по отношение на общото хронално "време" на обекта ЗЕМЯ...

Master:
Плюс и минус на вихри в локалното пространство се определят спрямо позиция на наблюдателят. Знакът които + и -, са относителни само по отношение на място на изследователят.

Ramus:
- въобще - цялата теория и описание, изпада в известно противоречие, когато опитвате да дефинирате абсолютни величини от категорията "извън" определените системи, и това че понятието време е само в рамките на определена система, но сложността идва от това, че никоя система не е сама и непрекъснато са във взаимодействие и са взаимно проникнати. Това прави невъзможно цялостно представяне на която и да е схема, предвид, че няма как да има модел, който да описва цялата вселена - на всички нива.

MASTER:
Aйнщайн се занимава да описва Вселената чрез така наречената от него КОНСТАНТНА ТВЪРДО И ОЩЕ ПО-ТВЪРДО ПОСТОЯННА СКОРОСТ на СВЕТЛИНАТА. Остави това за неговите последователи.
Aз не се занимавам с Всемирът. Индивидът ми е предостатъчен.
Да, ЛОКАЛНОТО ВРЕМЕ е индивидуално, с персонални характеристики конкретно за обектът.
Да, никоя система не е абсолютно сама и непрекъснато е във взаимодействие и е взаимно проникната САМО със съседите си. Не е свързана с цялият Всемир.
Но това се казва принцип  Индивидуалност - Неиндивидуалност.
Eто как виждам принципът Единичност - Множественост:
25.   Двадесет и пети принцип (25-25-), Индивидуалност - Неиндивидуалност или Единичност - Множественост. Субективност - Полисубективност, или Единично – Цяло.
Tъй като има ограничения за текстът спирам дотук, без да напиша, какво мисля за принципът Индивидуалност - Неиндивидуалност.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 26, 2007, 01:45:45 pm
Това, че някъде в нечии описания присъстват понятия, използвани в едно или 5000 хиляди "различни дисциплини" не ги прави по-различни, тъй като всяко понятие изразява значение и има смисъл само според значението си. А значението на всяко понятие, след като е различно от общоприетото, е нужно да се изведе самостоятелно. Друг вариант, е да се използват коренно различни думи, които сами по себе си да си имат "своето" си значение дефенирано само от вас.
Така или иначе, за да се дискутира определена концепция, тя е нужно да се изведе разбираемо за страните участващи в нея. Иначе дискусия просто няма. И няма как да протече. Вие се имате за уникални капацитети. Кои сте и защо сте в множествено число - това така и продължава да се премълчава.
И всичко това само защото наричате собствените си идеи "тайните на невидимия свят". А себе си сте посочили като МАСТЕР - в този невидим свят-  дори там, в аватара си. Чудесен ореол. Очевидно на вас това ви носи... "нещо си", но всичко това няма никакво практическо, нито стойностно значение за една дискусия. Както и че всеки опит за "дискусия" още в началото трябва да изяви смисъла, идеите, целите и средствата й - това между участниците. Естествено, ако са узрели да си дадат сметка за всичко това.

Следващото нещо, което бих казал, че вие саимят не взимате под внимание елементарни основни положения - както в смисъла, значението и представата си за понятието КОНЦЕПЦИЯ, така и някои простички фундаменти от познанието за "системите". Може научната дисциплина "системология", да е сравнително нова, спрямо някои традиционни клонове на нуката, но идеята за ЕДИНСТВОТО на ВСЕЛЕНАТА е изведена много преди въобще да е възникнало понятието за НАУКА. И всеки сериозен клон на човешкото познание минава... или пък стига до... това ЕДИНСТВО в "развитието си".  Не че това има някакво значение - за мен. Въобще не се интересувам, когато работя в практиката си, кой кога, защо и как "открил" нещо. Не ме интересува нито титлата, името или ореола, който му приписвал някой си.
Та... господа МАСТЕР-И - ето какво пишете
Да, никоя система не е абсолютно сама и непрекъснато е във взаимодействие и е взаимно проникната САМО със съседите си. Не е свързана с цялият Всемир.   - това изказване е напълно показателно за "ограниченото ниво" на разглеждане и на обобщеността на концепцията / на картината на света/ която представяте. Освен това, ще спомена само едно последно нещо - като /условна/ несъвместимост в модела ВИ - ясно се вижда противоречието между относителността на процесите вътре в система и опитите й тази относителност да се "прескочи" изкуствено...
 Пример - + и - в една система ако зависи само от "наблюдателя", той как би "видял" наблюдаваното от него, имайки се предвид, че той може да го прави именно през своите си "ТАКИВА" особености. И че наблюдението визирано тук е чиста проба стъкмистика, поради ПРИПОКРИВАНЕТО и взаимодействията между една система и друга система. И това става въз основа на особеностите на двете системи и едновременно с това е ОГРАНИЧЕНИЕ, определено от изказаното.
С други думи - вашето + и - , когато влизате в ролята на НАБЛЮДАТЕЛ, си взаимодействат със същите при ВЪЗПРИЕМАНЕТО И ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО на системата на НАБЛЮДАВАНОТО... за да се реализира изказаната идея от вас през цялото време трябва да се допуска едно абсолютизирано и чисто състояние на НАБЛЮДАТЕЛ, което ВИЕ само допускате, но ви е невъзможно да постигнете, освен на теория. За това ЧИСТО състояние на НАБЛЮДАВАНЕ се пише и говори от хилядолетия, но това никога не е било достатъчно. И си остава само една ХИПОТЕТИЧНА ХИМЕРА. И от създаването на основите на квантовата физика се разбра, че никой наблюдаващ или експериментатор не остава "БЕЗ ВРЪЗКА" и ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ със експеримента или наблюдаваното от него. И че това е форма на взаимодействие, показателна за толкова много неща.

Независимо от сложните описания и опитите за изчерпателност, концепцията ВИ си остава една хипотезна картина, както и междувпрочем всяка друга. Защото всеки изследовател борави с модел, но и няма как моделът да постигне сложността и комплексността на ВСЕЛЕНАТА - той винаги описва "нивото" на самия изследовател в работата му и отношението му към себе си и към света. Това че много изследователи се загубват и ахкат по собствените си представи и лесно потъват в собствените си заблуждения за правотата си, преследвайки мита за ИСТИНАТА, не е проблем на концепциите, а на авторите им. Тъй като всяка концепция /модел/ произхожда и отразява СВОЯ АВТОР - тя е просто негова проекция. А не обратното.
  А смисълът на която и да е концепция е просто развитието на автора й в някаква посока. В този смисъл всяка концепция си остава относителна, като произхождаща от ограниченото "виждане" на автора й за СВЕТА. Относителността и на принципите, които извеждате е просто обобщителна във "границите" които сами сте определелили. Вие може би още не сте дефинирали тези граници, но това също не е проблем на познанието, нито на концепциите, а пак опира до АВТОРИТЕ ИМ. И ще припомня някои основни изведени в познанието принципи - всеки закон, принцип, правило са в сила и описват определен "участък" от вселената. Извън този участък "законите, принципите и правилата" престават да бъдат актуални или изчерпателни и чак тогава се виждат противоречията и неадекватността им - "спрямо по-широкия участък"... Вие сега претендирате за това, че науката била качила АЙНЩАЙН на пиедестал, но тя така и ще го свали, но за неговото време той ще си изиграл ролята на поредната стъпка. И дори и "отречен" пак ще продължават да го използват - дори като за сравнение. И със всичко това самият Айнщайн няма нищо общо. Има си хора, дето "правят" картината на конкретната парадигма - има си принципи, процеси, и познавачи и използвачи на ЕГРЕГОРИТЕ и ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ - които две понятия са само две различни гледни точки, към едно и също явление и процес.
    Това са естествени процеси от социалният начин на развитие на обществото, предвид особеностите на своите псевдоединици - ЛИЧНОСТИТЕ. Всичко това е само една стъпка от един общ за социума ПЪТ, който също е някаква форма на развитие. ЗА ЛИЧНОСТИТЕ социумът е заместител на онова, което те не са - на липсващото самосъзнание, за недостатъчността си... И се явява по този начин техния възможен начин на ЖИВОТ - това е форма на предрешен избор... и на ниво в развитието на всяка личност. Защото ЛИЧНОСТ - представлява просто един етап от индивидуалното развитие на всяка "формално-отделна" единица "СЪЗНАНИЕ". И докато тя е този етап от развитието си, се и наблюдават тия "групови явления", по този начин, израз на осредненото ниво на развитие на отделните "клетки" - системата ОБЩЕСТВО.

   Въобще относителността на познанието е ключът към невъзможността един изследовател да се вживее в РОЛЯТА на откривател на истината. А се вижда, колко често, лесно и прикрито се "забравя " тя.
   Относителността на света, в който живеем и който изучаваме се определя от толкова много фактори, всичките от които са също относителни величини. Въобще - във вселената няма и няма как да има, нито една абсолютна стойност, която да послужи за "отправна точка" за всичко останало. Именно затова, всяка концепция, философия, избира някои характеризирани от нея "основни" постулати, но ги оставя като абсолютни в рамките на себе си. А развитието на всеки модел е именно в постоянната промяна и именно на "ОСНОВНИТЕ ПОСТУЛАТИ". В този смисъл НЕ НАДГРАЖДАНЕТО на основните "закони" въведени в един условен модел са развитието на модела, а непрекъснатото разширение  и промяна на основните постулати е основният "критерий" за развитието на концепцията, оттам и на АВТОРА Й. Оттам - ако "която и да е" концепция произлиза от съзнателен човек, то в нея най-важното от всичко ще е "търсенето на периметъра й на валидност", търсене на неадекватности, на граничности, противоречия или парадокси.

   А иначе - натрупването на обемния информационен материал и неговото цитиране, не е начин да се дискутира каквато и да е тема. По същият начин и аналогично всеки теософ непрекъснато се "подпира" и на "светото МУ писание". И като прегледа човек множеството форуми на научни, философски или религиозни теми, се виждат едни и същои показателни "похвати" - защото зад тях стоят близки по своето развитие ЛИЧНОСТИ. Само  в обектите на вярванията им е разликата - а не по същество.
 
  Разбира се не е лесно човек да направи разлика между "желаната от него "реалност"" и някаква "обективна" форма на битие, която е изключително само хипотетична. Особено когато се използват за критерии някои предварително компрометирани и нагласени "опорни точки". Припомнянето на относителността е също така и форма на съществуване на съзнателния индивид - това е толкова характерен белег.
Хората величаещи собствените си постижения, абсолютизирайки ги като единни, важни, неизменни, не могат да се похвалят със съзнателност. Всяка концепция, величаена от един или много човека като ХОЛИСТИЧНО ПРЕДСТАВЕНА, или пък от популярността на тази "теория" и внасянето й като общоприета, не означава нищо само по себе си, независимо, че това е важно само и единствено за САМИЯ Й АВТОР/и/. И индиректно "обслужва" единствено лични / или групови/ чисто психичнообусловени потребности и интересите породени от стремежите и потребностите им.

 

Може и да не сте "научни работници" в обществения смисъл, но така или иначе използвате науката, дори и само за да "разглеждате" своите концепции и разбирания спрямо нея. Това също е доста показателно за едната "вътрешна обвързаност" - както са и религиозността и атеизма - само обектите на вярването и отношението към точно тия обекти са различни. Едновремено с това - формите на описание, понятията, вижданията, подхода, методите и... отношението, изразено както към света, така и към хората, така и към себе си - си остава на едно същностно ниво. И това е защото която и да е концепция, чрез тези подходи, методи... и главно това отношение ...е израз на едно и също ниво на развитие - с потребностите, особеностите и характера на процесите, които са свързани с него.

Ако внимателно прочетете написаното от ВАС /мн.число/ ясно бихте видели отношението към един виртуален опонент в дискусия - с идеята че сте в собствен периметър, който обаче вие сами не можете да определите. "Съветите" към мен, характеристиките дали е "правилно", ясно определят отношението... и претенциите на авторите... и по него могат да се направят чудесни обобщения - за толкова много неща. Защото всичко е свързано - и по свързаното лесно е да се "проследи" взаимовръзките - разбира се стига да са налице адекватните за целта познания. Всичко е написано... и може да се "прочете" . Е... въпросът е - С КОИ ОЧИ" - щото именно "ОЧИТЕ" определят "ВИЖДАНЕТО", макар много хора да "ГЛЕДАТ" едно и също.
    Аз може и да знам, може и да не знам нищо, но това не ви пречи ако сте съзнателен да се възползвате от каквото и да е - от който и да е. И именно това са "тънките моменти" които издават съзнателността. И всичко това може да се "разчете" в виртуалния "диалог", който може би само си мислим че водим с ВАС. Признавам си, че в него аз самия влезнах с чисто опознавателна цел. Макар, че си позволих преднамерено да оставя "тук-там" в написаното от мен някои "кукички" и с това да видя на кои от тях би се "закачил" и резонирал условния опонент в дискусията. Формално попитах едни неща - но всъщност ме интересуваха не "отговорите", мненията или пък представите и претенциите... По тях разбрах за АВТОРА на всичко това. Защото всичко изброено е производно и показателно само за автора си. Мен именно това ме интересува и си свърших работата.
И всичко това го правя с опознавателна цел, а не с лична, или като с претенции, че съм нещо повече от условен опознавател в пътя си. И приех ролята на условен опонент в случая именно с тази "своя" цел. ... /и с някои други допълнителни  :)/ 
--------------------------------------------------------------------------------
    Със всичко това се опитах само да изложа някои общи открития и разсъждения на един елементарен и прост човек, като мен - без претенции нито за вярност, нито за истина, нито за изчерпателност на посочените "разсъждения".  И всичко това само от свое "име" - в единствено число.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 26, 2007, 11:16:37 pm
Опитах се да разбера нещо от теорията на Мастер, но не можах.
Теорията според мен трябва да следва някаква логика.
Незнам ...    Може да е от многото (недостатъчното) учене на физика в университета или пък от може би още толковато прочетени езотерични книги или пък от много малкото прочетени за времето...

нещо такова схващам аз   
Локалното време в обект е процес. на сгъване в яйце  Енергийният и темпоралният  това трябва да е времеви процеси се неразделни един от друг. Те са едно цяло. Енергийният и темпоралния процеси огъват (сгъват) персонално пространство на биосистема в яйцевидна форма. Те текат ("плуват") процеса плува в локалното пространство по контур наречен "пътечка"или пътечка наречена контур на времето или времеподобна линия. линия подобна на време, което се дефинира в момента
 Контурът не областта  на движение на енергийно хроналния поток в локалното пространство, аура и тяло значи не само в локалното пространство на човешки организъм може, да бъде представен като противоположно  въртящи се и свързани с “нула” и меридиани динамични “конуси” (вихри) или пък пътечки/контури. “Пътечка на времето” грубо представлява “осмица”, тип “пясъчен часовник” започвайки от “нула”, свързвайки се с нея, и завършвайки пак там. обърках кое е двумерно и кое тримерно
 Времето е локален хронопроцес развиващ се в  “пътечка на времето” вихър или конус, в нива.  Всяко хронониво е със самоорганизация на невидим темпоконвейр и представлява базов структурен елемент от персонална фонова материя.  значи нивото е структурун елемент на фоновата материя
Движението на темпоралния поток е със сложна торсионна (вихрова) какво е "сложна" конфигурация конфигурация на движението? или на полето. Торсиите  още един термин притежават полярна нула и локална безкрайност  такъв термин не бях срещал, като те са началото и края на енергохронопроцеса  а защо началото/края да не е в друга точка от контура- част от цикъла на времето, т.е. част от енергопроцеса.
Различните биосистеми имат различно качество и количество фонова каква ли ще е тази материя, аа, да от нива и веществена материя, затова те имат различна степен на "път" ако е категория път ще го разбера, на безкрайно обикаляне по затворена траектория на хронопотоците в аура. безкрайно ли е всъщност

Може да съм пълен идиот, но това нещо не мога да го разбера. Четох внимателно и нататък - нищо. Пак ще пробвам.

Лирично отклонение:  "Господари на ефира" ще се озорят ако това излезе по телевизията.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on август 27, 2007, 11:42:08 am
Човек,
Попита ли ме нещо, или просто така си пишеш? Така - във въпросителна форма - колкото да си кажеш мнението.
Е - каза си го.

Колкото до шараните - виж - ти сам си се хванал. Виж също - колко е характерно - виж точно на кои места ти самия си резонирал - точно са ти и такива реакциите.
Ти също си от хората зад концепции - писал си го вече макар, че си се въздържал да се разпростираш, защото нямаш идеята че си автор, че е твое творение. Ти също си смесил много неща за собствения си модел и самия си прочел доста, за да "подбереш" точно кои, как, колко - за да си ги напаснеш към желаното и потребното за теб самия. Това ти трябва и това правиш - този начин си избрал.
Аз поне съм откровен - всеки човек резонира на определени неща когато чете. И по реакцията си се вижда на кои точно.Точно както ти самия.

Мен човека ме интересува, не това, което пише. Това са си мои неща и "инструменти". За мен ХОРАТА СА НАЙ-ВАЖНОТО нещо - при цялата условност на това изказване. Хората, защото всичко останало е тяхно производно, а не обратното. Ако например го нямаше МАСТЕР /които и да са/, цялата концепция нямаше и да я има. защото който и да е модел на света носи винаги "своя автор" в себе си.

Хората, които са откровени нямат нито такива проблеми, нито такава потребност - да се скриват зад квото и да е - особено концепции. Откровените хора, за да стигнат до това, да са такива, вече са открили, че всичко е вътре в тях самите, че те стоят в основата на света /си/. И откровеността вече е просто един инструмент за "развитието" на връзката им със себе си.
А хората пък дето са "автори на световни концепции" най-добре се крият зад тях. Имат си дори и "причина". Дори и множественото число е толкова характерно - не случайно направих аналогията с колегата АКАДЕМИКА - толкова общо имат двата стила на писане - щото отношението, потребностите и реализирането им са толкова близки. Отношението към "опонента" - също. Социалните послания - обръщенията, призивите, поучителността, съветването, характеризирането и даването на епитети и етикети - също. Въобще маниерът на писане, словореда, подредбата и подбора на думите и изреченията. Комбинирането на понятията, по смисълът и дълбочината на разбирането им, по подредбата, по целите и намеренията... Въобще един анализ на текст може толкова много да покаже КОЙ Е АВТОРА МУ. Дори когато преднамерено се опитва да се прикрие... или когато се изживява чрез писането си.
Мен хората ме интересуват - а не концепциите. Толкова е просто - всяка концепция е призводна на автора си - написал съм го на няколко места. ако авторът се развива - концепцията му / моделът му/ също. Но когато моделът на авторът е устремен "някъде там" - без значение къде - то това е именно и отношението и нивото на автора - "някъде там". Когато авторът избира основни постулати на моделът си ... и после само доразвива картината над тях - самият човек си остава също така - като постулатите си - защото му е нужно стабилност, яснота, твърдост. И всичко това е заради него самият. Въобще смисълът на създаването на концепция е тясно свързан със самият човек.

Но тва са условните две категории - едни "изследователи" използват моделите си, за да развиват себе си... Тях моделите им ги интересуват само като преходен момент. Не защитават нищо - не им е нужно. Познават, че всичко е преходно, колкото и да ни се струва "обективно и правдоподобно". за тях целта на един модел е само една временна стъпка и това лесно се вижда, че са готови да бутат моделите си и да ги изграждат отново- от различни гледни точки... всъщност защото те самите са наясно че всичко се променя - и най-важното - те самите, също. това са изследователи на самите себе си, затова моделите за тях са само "странични инструменти" за шлайфане, за самопознаване. разбира се такива хора са изключително рядко... И все пак ги има.
А другите задълбават в самите концепции, с идеята че са откриватели и се вживяват в това - толкова повече, колкото повече им трябва. Те са ревностни защитници на моделите си - като заместителите на истината им. Това са вярващи хора - с всякакви начини биха се опитали да "прегазят" всичко различно от тях. Готови са на спорове, отхвърляния, отричания, ирония, осмиване, обезсмисляне на всичко, което не е тяхното. Защото залогът е голям - тяхната концепция замества света им - осмисля ги и им дава всичко онова, което им е потребно в преследването им към компенсация за нещата дето "не им достигат". Те самите сътворяват модела си именно като заместител на света им. И затова го оживяват - да е ИСТИНА. Много биха искали да е ИСТИНАТА за всички. И всички знаете какво "мощно усещане" дава това - да си откривател на ИСТИНАТА.....
    В тази категория спадат и двата основни типа
- единият ползва наготово събрана информация за да си състави картината си и е форма на последовател - избира си готова доктрина или смесва от различни...
- а другия "тип" хора отиват по-нататък - и вече стават велики "ТВОРЦИ" - поне в техните си очи, като просто си съставят правдоподобна ТЯХНА КАРТИНА - която разбира става ИСТИНА за тях.
И двата типа просто предследват "удобна" и подходяща форма на заместител... само начините им леко се различават.
Мисля че много добре биха ме разбрали някои хора и не е нужно да продължавам с условните характерни белези... Те така или иначе си личат във всичко. И в частност - в написаното.

     Аз самият вече предположително съм съставил една условна и работна "картина" за всичко написано между колегата МАСТЕР  и мен. Почти съм сигурен, че той - също, макар че аз не съм за него от такъв интерес, а играя ролята само на някакъв си дето си "бръмчи". Също така имам и предположителен отговор и за "множественото число" в постовете му - в два варианта, като единия е по-вероятен... и по-екстравагантен  :).
Всъщност това няма никакво значение. Всичко това го използвам за себе си - в самопознаването си - на себе си, на хората, на ВСЕЛЕНАТА / и всичко останало  :)/. Не пиша досиета, нито ме интересуват за някакви форми на лични игри. Всичко "видяно" от мен по отношение на авторите на написаното не само във ИЗВОРИТЕ, е свързано с моята собствена практика и намерение... и ИЗБОР ЗА ЖИВОТА МИ.

     Напълно съм наясно че МАСТЕР не може да изложи концепцията си в толкова кратък текст , както и си давам сметка, че голяма част от противоречието, за което говоря е заради опитите му да придаде образност и аналогии - с цел обясняване и предаване на разбирането си. Опитал съм се да мина зад тези условности и да вникна зад пояснителните му думи.
Самата форма на разбиране и изложение не е чак толкова нова - комбинирането на всякакви понятия в една обща амалгама е характерно за интердисциплинарните концепции. А тук, освен това, е и форма на концепция, която излиза далеч извън сегашната парадигма на традиционното научно познание - това е очевидно. Авторът съвсем ясно е човек с широки знания и интереси, както и вътре в концепцията си е положил един значителен труд по нейното изчистване, оформяне, изясняване - това също е очевидно.
    Разбира се - характерното отношение, да се изказват хипотетичните и предположителни елементи на концепцията като твърдо установени, сигурни и ясни... също "говори" за отношението на автора й. Както и елемента, че вътре в концепцията на автора всичко му е ясно, изчистено и той е толкова убеден в правотата на измисленото от него, че как да не го изяви... как да не се изяви като откривател на "НЕВИДИМОТО И ИСТИНАТА В НЕГО". 
Но мен самата концепция не ме интересуваше толкова, освен някои нейни аспекти. Всъщност самата концепция е повече обяснителна и е в зоната на въпросите "как и какво". И касае различна форма на интерпретиране и обяснение на характерни явления, както за общонаблюдаеми процеси, така и за "различни форми" на онова, което дори авторът е нарекъл "НЕВИДИМ СВЯТ". Тук вече той самия може да си съчини всичко - първо той не може да "докаже" нищо от изведеното от него, макар че това по никакъв начин не умаловажава концепцията и положения труд за нея. Предполагам че читателите си дават сметка, че когато една концепция е в "зоната на здрача" - невидимото - тя може доста "свободно и смело" да се разпростира в съчиненията си. Авторът предлага неща, които нито са измерими, нито достъпни за повечето хора по отношение на възприемането - заради "НЕВИДИМИЯ СВЯТ". По този начин много удобно за свободата на концепцията може да се смесва всичко, което е правдоподобно и да се съставят доста свободни "картини" за всякакви неща. Разбира се всички тия неща аз вече съм ги премислил, допуснал, разгледал. Те не са чак толкова нови - за мен лично.
   Доколкото прочетох МАСТЕР е представител /или представители/ на хората с екстрасензорни качества - с цялата условност на това понятие. На пазара има доста книги касаещи труда на такива хора, по отношение изнамирането на истините за "невидимото" - всеки от тях е с претенции че обяснява всичко и че това е истината. А пък това, че понятията, с които се борави в концепциите не са с общовалидните им значение, вече дава възможност самите автори на концепции да не се разбират помежду си. И всеки си е с идеята че е "прав", а другите са ограничени. Разбира се налице са и различните форми на контактьорства и посредничества между "невидими учители, велики представители на йерархии, или същества от много по-напреднала цивилизация". И всъщност на АВТОРИТЕ им се "свеждат ОТГОРЕ", като тяхната работа е само във формулирането и оформянето на идеите. /...!!!/

Всеки човек има потребност да си създаде модел на света в който живее. Това е свойствено за всеки човек. това- какъв модел, как, защо и начина му на изказване, е чудесен начин да се видим ние самите. защото както и всичко друго , което е производно на нас хората - ПО МОДЕЛА НИ МОЖЕМ ДА СЕ ВИДИМ НИЕ КОИ СМЕ - като в огледало.

Колкото до ВРЕМЕТО - дали някой ще даде поредното обяснение във вид на хипотеза е все едно и също - явлението е ясно. Съвсем елементарните наблюдения навремето ме доведоха до заключението че времето е индивидуално за всеки човек - като израз на различно протичащите в него процеси на всички нива. И от там - за относителността на времето и като понятие и като инструмент. Чак после разбрах за "научната" картина за времето, както и езотеричните твърдения, че "ВРЕМЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА". Колкото до това, че между ХРОНАЛНО и ТОРСИОННО в горната концепция на МАСТЕР има знак за "равенство" - това по никакъв начин не променя общата картина на явлението - а е само опит да направи някакво обяснение. Не виждам никаква прагматичност в сложността на изведените предположителни интерпретации, като си давам сметка, че един модел се усложнява от дълбочината с която се разглеждат събитията - а тук нещата са точно такива. Но да задълбочаваш модела, и да го усложняваш, не е като да го направиш прагматичен за използване. А именно прагматичността и условността са един чудесен критерий  - за мен самия - в пътя ми да открия онова, което стои "ЗАД КАДЪР".
Създаването на концепции и развитието им е магнетичен и привлекателен процес - това го знаят хората, които си дават сметка за това. Е... някои се загубват в потъването. Но това е също част от цялата картина - дори тяхната собствена... А иначе - както и всичко друго в периметъра на ЛИЧНОСТТА - концепцията е използвана от самата нея. това е просто другият начин за загубване - за по-астралните хора - драмата и преживяването й. За по-менталните - създаването и развиването /и затъването/ на концептуалности. Това са аналогични процеси - само две различни страни на едно общои явление, свързано с чисто психични потребности.
   За накрая - искам да кажа:
ЖИВОТА НЕ Е КОНЦЕПЦИЯ,
КОНЦЕПЦИЯТА НЕ Е ЖИВОТА.
ЖИВОТА не се интересува от концепциите ни, нито драмите или преживяванията ни - това си чисто наши си ЧОВЕШКИ неща. И именно затова правят НАШИЯТ живот - така правим живота си - чрез тях, макар, че това означава толкова много неща............. за който може да си даде сметка, че между
 ЖИВОТА... и
НАШИЯТ живот,
разликата е фундаментална, качествена.
----------------------------
p.s.
Между другото колегата МАСТЕР се "разкри" широко именно докато пишех този пост - в разговора си с Димитър Очков.
Всичко е на показ - дори и да не се чете внимателно се вижда толкова ясно.
- е... който се интересува и който му се занимава.
С това изчерпах интереса си и целите в този виртуален "диалог".
 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: човек on август 27, 2007, 07:23:09 pm
Много добре знам, Кое е мое творение, Кой съм и докъде се разпростирам в познанието за Себе си. Това, че не го афеширам в ИЗВОРИТЕ.КОМ, не значи че не го виждам и разбирам.

Знаеш ли защо "хората са най-важнто нещо" за теб?
Защото търсиш себе си... Което само по себе си е прекрасно!

Всички хора на тази Земя преминават през "нещото" наречено Живот. В началото всеки Търсещ се опира върху мислите и думите на другите.., докато изгради, приеме или просто повярва в нещата, които прочете или чуе.
Това е първата стъпка.
Втората е тази на осъзнато Търсещия. Но тази стъпка е свързана с много информация,  учения, книги и т.н., от които можеш да попаднеш в калъпа на НЕРАЗБИРАНЕТО.
Тогава целият духовен свят, който е изградил човек, може да се срути, защото неразбирането когато се промъкне в ума, тогава се получава конфликт в Личността.., след това се пръква Отричането... 

Затова НИКОГА не задълбавам в думите при диалог с някой човек, защото знам, че всеки си има свой собствен път, който ще го отведе до СЕБЕ СИ. Когато наложа моето виждане за "нещата", може да се окаже, че това за човека НЕ Е полезно!

Ето защо не чепкам думите на другите. Просто не виждам смисъл. Пък и за какво ми е?

Нямам какво да постигам повече за себе си... Другото е да чакам времето на това тяло...

Ти му мисли!







 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: voivoda on август 27, 2007, 08:23:52 pm
прочетете какво пишете .... за какво каво се борите ... кой е стената и кой главата и от каква гледна точка ... и какъв е смисъла да се бие главата в стената

да си тренираме главата или да си пробием път... или за нещо друго се натискаме....

Нито една от силите на природата не е твърда сила (не бие главата в стената). Естествено е да се променяш и да обгръщаш препядствието и да използваш неговия потенциал... като водата, огъня и въздуха ....
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 27, 2007, 10:40:29 pm
RAMUS:
Всичко e "показ" нарича се принципа на съответствието.

 Коментар:
Хубава мисъл, но по мое становище невярна.
Защо, защото RAMUS гледа само от едната, материалистичната позиция. По-голямата страна, идеалистичната я няма. Дори не казва, че принципът е на Хермес?
Все едно RAMUS казва: 100% CЪОТВЕТСТВИЕ (Всичко) e на "показ" нарича се принципа на съответствието.
Абсолютно погрешно!
Защо?
Защото вторият принцип (2-2-) за Съответствие - Несъответствие или Аналогия – Неаналогия ИМА СКАЛА, ИМА НЕТОЧНОСТ, ИМА ДРУГ АСПЕКТ, има дуалистични 2 аспекта. Ramus гледа половинчато, само в единият аспект само в СЪОТВЕТСТВИЕТО (Ян), КАТО ЗАБРАВЯ ЗА НЕСЪОТВЕТСВИЕТО (Ин).

Ян аспект: Съответствие - Всемирът е, каквито енергийни модули са горе, такива са и долу (…, Кибалион,  1992). Съществува съответствие между обектите и модулите. Между процесите и системите съществува степенна аналогия, на всички нива в макро и микро космоса (Xepмесовият втори принцип).

Ин аспект; Несъответствие - Всемирът е пълен с несъгласуващи се  модули. (Ключове, които не стават за ключалки). Не всичко, което е горе става за долу. Няма абсолютно съответствие и абсолютно 100% равенство (=). Hесъответствието между  модули понякога е по-голямо.

Интересна работа, ще коментираме принципът СЪОТВЕТСТВИЕ - НЕСЪОТВЕТСТВИЕ, дето не можем да го видим нормално, не можем да го пипнем, не можем да го помиришем, не можем да го чуем, но можем да видим следствията от него в невидимия и видимия свят. Повече са невидимите страни, които не са на “показ” от видими резултати от действие на вторият принцип.
Вторият принцип на Хермес (…, Кибалион, 1992), в нов Ян и Ин аспект тук, е разглеждан многократно от най-различни дисциплини, но най-същественото в него е, че нямаме абсолютно 100% съответствие между две подобни системи. Нaпример, сиянието и масата на дясна ръка при десняци е в повече от лява средно с 6%. (Брагина НН, Доброхотова ТА. 1988  Функционалная Асиметрия Человека. Изд. Mедицина. Мocква. ISBN 5-225-00102-5. ). Числото 6% е част от диапазонът (0% - 9%) за енергийна красота в обект.       
Hяма абсолютен баланс ±100%, няма ±100% СЪОТВЕТСТВИЕ, няма абсолютно здраве ±100%, няма абсолютнo равенство (=) между подсистемите. Равенството, СЪОТВЕТСТВИЕТО е някаква стара ментална математическа фикция, заблуда от учебници по математика, която няма нищо общо с енергийните процеси в сложен обект. Нееволюирала представа за изравняване на енергийните състояния, която е неприложима в енергийна доктрина. Изравняването на състояния в локално пространство води до спиране на движение и до смърт на обектът.
Излиза, че имаме супер важни степени на дисбалансът, на НЕСЪОТВЕТСВИЕТО, както в проявление недостиг на “eнергия” Ин (-), така и в излишък на “eнергия” Ян (+) и от тях зависи моментното състояние.
B общият случай е вечно неравновесие, вечно НЕСЪОТВЕТСТВИЕ в степен между противоположностите, което неравновесие е и основа за движение на енергиен поток от едната противоположност Ин към другата Ян, както и обратно.
НЕСЪОТВЕТСВИЕТО в малки граници във фонов свят е много важно “здравословно” и съществено нещо.

 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 27, 2007, 11:32:33 pm
Обаче комплименти за аватара! Много е добър. Много символика има в него! Орела - най-могъщата птица; знамето на най-могъщата държава и кръста, символ на най-великата религия, в ноктите на орела. Може би изпускам нещо?! Но е направо велико!
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 28, 2007, 01:54:19 am
Обаче комплименти за аватара! Много е добър. Много символика има в него! Орела - най-могъщата птица; знамето на най-могъщата държава и кръста, символ на най-великата религия, в ноктите на орела. Може би изпускам нещо?! Но е направо велико!

ДА,

така е!

Вярно виждаш символите.


Виж това е част от символният език. Той стои над около 500 различни разговорни езици по света, като език над около 5 000 научни езици в  още толкова науки.
С една дума универсална надстройка над около 5500 езици.
По мое становище има още една по-горна надстройка, над тези  5500 езици, над символният език, който е още по универсален за системите. 
Това е енергийният език на системите!

Сириус,

потомък си на велики български родове!

Хармония и успех!
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: blqh on август 28, 2007, 02:33:24 am
 Мастър аз имам въпросче към тебе...

Какво е вярата за тебе?Какво ти носи,какво ти взема,какъв процес е и т.н...Виждам че ти си един вярващ човек и за това ми е интересно да те попитам , та ако не ти е неудобно може да споделиш с нас :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 28, 2007, 02:38:14 am
RAMUS:
 Може научната дисциплина "системология", да е сравнително нова, спрямо някои традиционни клонове на нуката, но идеята за ЕДИНСТВОТО на ВСЕЛЕНАТА е изведена много преди въобще да е възникнало понятието за НАУКА. И всеки сериозен клон на човешкото познание минава... или пък стига до... това ЕДИНСТВО в "развитието си". 

MASTER:
Значи RAMUS няколко пъти спомена, че се занимава с ЕДИНСТВОТО на ВСЕЛЕНАТА. ЕДИНСТВОТО на ВСЕЛЕНАТА за мен е равностойно за  ЕДИНСТВОТО на Всичкото. Доколкото съм осведомен това спада към ТЕОРИЯ на Всичкото като област в теоретичната физика.
Излиза че колегата RAMUS дублира област от теоретичната физика.
Моля, ако не съм прав да ми се каже.
Погледнах за думата ЕДИНСТВО в 36 речника, които се отвориха при мен при търсене на терминът единство.
Някои от думите са хармония, задружност, качество да бъдат в едно, аранжиране и метод на части с една цел, в eдин дух, политическа маркировка, съгласие и прочее. Имаше 36 различни определения за една дума ЕДИНСТВО.
Какво искам да кажа, че колегата RAMUs пише винаги в Ян аспект за ЕДИНСТВОТО на ВСЕЛЕНАТА. Hяма го неединството. Колко е неединството? Ин аспекта от дуализмът липсва. Kak кореспондират двата аспекта?
Пълна тъмнина до моментът.
 
 

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 28, 2007, 03:19:04 am
Мастър аз имам въпросче към тебе...

Какво е вярата за тебе?Какво ти носи,какво ти взема,какъв процес е и т.н...Виждам че ти си един вярващ човек и за това ми е интересно да те попитам , та ако не ти е неудобно може да споделиш с нас :)

MASTER:
За мен вярата е лична мисловна процедура, насочен порядък от мисли с много повторения. Вярата е много лично мое си ментално действие. За мен вярата блокира другите мисли активира ме, увеличава волята ми, т. е. кара ме да се чувствам отлично. Да виждам в бъдеще успехът си чрез блокаж на съмненията.
Петър Дънов, бащата на бялото братство има цяла лекция по въпроса за вярата, там е много по-добре обосновано и отлично казано. За съжаление не мога да го кажа по-хубаво от Дънов.
Без вяра, нищо не се получава. За мен повторенията в църковните ритуали, в мисловен процес на вяра са много здравословни. Нещо като виртуално лекарство. Църквата е реален наш втори дом. Това не е пропаганда.
Вярваме в себе си и в съседите в църквата!
Направо е съчетание от вяра и интелектуално удоволствие да си на църква в неделя.


Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on август 28, 2007, 10:32:45 am
Мастер
Пишеш нелогичности, неточности и откровени измислици.  Усещам склонност към обвинения. Но обвиненията не са проблем. Важното е че не пишеш свързано. Не показваш разбиране на основни неща. Това директно се отразява на комуникативността ти - никаква. Минимални шансове да обясниш това което искаш и минимални шансове това, което искаш да е това което знаеш.

Моите уважения човече, но въпреки че отначало ми бе забавно да те чета, то упоритото ти несвързано и нелогично писане по-скоро може да ме обърка от колкото нещо да разбера.
 
Моля те напиши 5 последователни, свързани изречения изразяващи нещо смислено!
Иначе, по-добре отиди другаде да твориш.

Липсват и бегли признаци, че разбираш от намеци и от предоставена възможност за справяне със ситуация  с достойнство.
Затова прибягвам до по-ясен израз. Незнам защо се сетих и за още един УНИВЕРСАЛЕН език -  :knuppel2:


Аватара.... 
Орела, символ на могъщество и независимост, е казнал на вярата (кръста). (Стъпал е на кръста, ноктите му са обхванали кръста/християнството: кръста е в подчинено (наложено) положение, той е кацалка за орела.) Т.е. държавността/материалното, чрез подчинение на вярата/християнството, е господстваща.
Орела, тази величествена и независима птица е оцветен с флаг. Неуважение към, и подчиненост на орела.
Чий флаг - на US, държавата, която повечето време е в положение на война с някоя друга.

Или излиза:
US е велика работа, под US влияние са дори орлите. В US държавата е над вярата, вярата служи на държавата. US не признава независими (орела), (в случая дори и природата, тъй като орела е и представител на природата).
US - над всичко!

Отделно че, локално е безкрайно безвкусно (кичозно).
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: rakshar on август 28, 2007, 07:58:45 pm
    От това което си написал ,Master излиза ,че крайния резултат от твоето вярване е това да се чувстваш отлично и да изпитваш интелектуално удоволствие.Пиейки и пушейки някои хора се чувстват отлично,унижавайки света около себе си изпитват интелектуално удоволствие ,обясни ми тогава каква е разликата между твоето вярване и техните действия след като проявлението е едно и също,че на мен нещо не ми се вързва.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 28, 2007, 10:23:35 pm
Cириус:
Мастер,
Пишеш нелогичности, неточности и откровени измислици.  Усещам склонност към обвинения. Но обвиненията не са проблем. Важното е че не пишеш свързано. Не показваш разбиране на основни неща. Това директно се отразява на комуникативността ти - никаква. Минимални шансове да обясниш това което искаш и минимални шансове това, което искаш да е това което знаеш.
Моите уважения човече, но въпреки че отначало ми бе забавно да те чета, то упоритото ти несвързано и нелогично писане по-скоро може да ме обърка от колкото нещо да разбера.

Master:
Cкъпи Сириус,
Благодаря за възможността да комуникираме във виртуалното пространство.
Извиних се за езикът като предложих начин да коригираме неразбиране в текстът.
Отговорих много лично на подтекстовото ти въпросче, за което в момента съжалявам.
B животът съм един спокоен, неконфликтен и помагащ човек.
Виждам, че не приемаш извинението ми.
Oстани със здраве!
 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: master on август 28, 2007, 10:51:04 pm
RackShar:
    От това което си написал ,Master излиза ,че крайния резултат от твоето вярване е това да се чувстваш отлично и да изпитваш интелектуално удоволствие.Пиейки и пушейки някои хора се чувстват отлично,унижавайки света около себе си изпитват интелектуално удоволствие ,обясни ми тогава каква е разликата между твоето вярване и техните действия след като проявлението е едно и също,че на мен нещо не ми се вързва.

Master:
Скъпи RackShar,
Неправилно тълкуваш личната ми позиция за вярата. Kазах, че бащата на бялото братство го е казал преди мен много по добре, което значи, че споделям и напълно съм съграсен с написаното от Дънов.
Oще един път искам да кажа, че на никакви политически намеци, или подтекстове в същият смисъл ще отговарям (и техните действия, унижавайки света около себе си).   
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: danche1968 on септември 11, 2007, 10:03:43 pm
Zachevaneto mi beshe purvata manipulazia v zhivota mi, purvata namesa otvun v moiata individualnost, v moiata zialostna sushnost...No sled devet meseza zapochna istinskata turgovia...Samo zashtoto moiata sushtnost niakaksi se beshe poddala edin edinstven put da ia izmanipulirat, i do den dneshen az triabva da izvurviavam putia nazad..s nadezhda che shte moga da gi opravia niakak rabotite s onazi purva  /olele ka se minah togava/ manipulazia ...no praveiki krachka nazad /ili navutre/, za da me ima vuv fizicheskia sviat, da ia vursha tazi rabota, az shta ne shta produlzhavam s edna krachka napred v manipulativnia zhivot. Ramus kazva che idva etap na chistene na dvora, kogato pri nas ostava samo vsichko lichno i individualno...ama az vse chistia i chistia i vse neshto mi se privizhda kato lichno i individualno...posle vzema ta se svetna che i nego niakoi mi go beshe ia podaril, ia dal na promozia..Ot mnogo dalaveri sum na tozi hal, ia. Napravo niakoi put si vikam- shu vzema da stana svetez, shtoto mai drugoto e boshlaf rabota. Ta kazhi mi Ramus..molia te...iavno sum zle s razchistvaneto../a puk dazhe i Rainbow uspiaha da mi prodadat   
da si smucha akarite - da ne me manipulirat te men s razni alergii, a az tiah/...molia te , tui kato stilut ti na pisane e dosta philosofki, dori terminologichen za moiata glava... molia te dai mi edin, dva primera - sled kato razchisti vsichki vliania i pivneseni otvun neshta kakvo lichno i individualno ti ostana. Iskreno shte mi pomognesh v chisteneto, ako mi dadesh primeri. Zashtoto az tukmo si mislia che si mislia neshto individualno i niakakuv glas v glavata mi se obazhda: "SAYS WHO?" Brei edna individualna misul ne moga da izvurtia, da mu se ne vidi. Ami ne stiga, che ne sa moi, ami niakoi vse se povtariat. Skubia gi kato kosmi ot vezhdata, a to pak se napuva da raste. Vsichko shte da e ot onazi purvata manipulazia, da znaite hora...
 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on септември 11, 2007, 10:38:57 pm
Данче,
научих се да пиша на кирилица - оказа се, че не е трудно. Странна работа, но факт.
Понякога хората ме бъркат с кво ли не - някои ми се молят, като че ли съм икона, или изпълнителят на желанията им... Други ме призовават да им помогна, като че ли съм папата, или президента на РБ. Трети искат да им "дам" нещо си... Четвърти ми окачествяват стила на писане - от философски, до ошовистки...
Хора всякакви - свят широк. Направо е чудно обаче да има хора, дето въобще да разбират кво пише тоя "РАМУС". толкова да е неразбрано, философско и "терминологично" /цитати/. Щото да разбере нещо някой, първо той самия трябва да го има вътре в себе си...

Разбира се, когато някои хора не могат да пишат за тяхни неща, пишат по отношение на чуждите. Тва е чудесен пример за социално възпитание и начин на мислене, при което индивидуалното е под запрет и е достатъчно че някой ще си каже позицията и ще си изрази отношението към "нещо си" или "някой си". Пък някои ме "молят за примери" - а примерите са в техните собствени писания, но как да ги види човек - в собствения си "монолог"?

  Може би иронията да е подходяща на някои хора да си "докажат" или защитят неразбирането си към нещо, което е написано... Пък е достатъчно просто да не четат - без разбира се да се трупат активи в постове само и само да се пише нещо си.
Но... така е - свят голям, хора всякакви.
Да живее свободата, дори когато си пишем автопортретите си.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Катерисе on септември 12, 2007, 10:39:06 am
Оу, Димитър Очков, поклон пред таланта Ви.
Удивително е, и от години съм се наслаждавала, отначало с недоумение и леко раздразнение, до простичкото смирено неразбиране, с което ви наблюдавам сега. За да съм честна, признавам си, че и аз имах този талант – да не мога да спра. Въпреки, че ми се казва и показва десетки пъти – не можех да се спра да искам нещото, което да ме направи доволна. И Вие сега така. Проявяване завидно търпение и упоритост в опитите си да определите що за животно е Рамус. Хахахаха. Той  не е човек, надявам се вече всички са разбрали. Ако не сте – ето казвам ви, за да е ясно и еднозначно, веднъж за винаги.
По този повод, да му се приписват човешки качества като: перверзно зъл (оххххх), вманиачен да се крие от очите на хората, целенасочено да наранява и да бяга от истината в изкуствения си свой свят, самодоволство, злорадство, суета и празнота (от гръмкото с-тихо-творение по-горе), е неуместно. Нали не е човек. Не знам не-човеците да може да бъдат рамкирани така подробно. Може пък да опитате в последващ тих стих. Иронията е, че всеки рисува себе си. Аз се наслаждавам на вашия образ, който се подава от подаръка.
Няма избавление за заблудената душа на това момче Рамус. Все го спасявате, превъзпитавате, карате го да се коригира...изобщо все с него се занимавате. Виновен ли ви е за нещо? Децата наистина са готови на всичко за капчица внимание – това ли правите? Привличате вниманието му към себе си? Защо? Защото виждате нещо в него, което вие не сте и имате нужда от неговото признание и одобрение, за да можете сами себе си да погледнете? А пък понеже той не е от дащните изглежда, ви е нужно да бъде зъл, суетен и да изпитва радост от вашето мъчение.
Че ако се мъчите – това си е ваш проблем. Ако виждате в него зло – това е вашето собствено отражение.
Г-н Очков, не е ли иронично името ви? Не сте ли се замислял, че може би го носите, за да се сетите да прогледнете някой ден – малко по-далеч от върха на носа си?
Не е ли възможно да проявите уважение.
Ето извеждам смисъла на думата уважение, за да е ясно на всички аз как я използвам. Уважение означава помоему – признание правото на човека да бъде, какъвто е – признание на важността му сама по себе си.
Е това невъзможно ли е?
Трънът в очите никой не ви го в забил, ама седи там, защото вярвате в него.
Научете нещо най-накрая. Научете се, че всичките ви писания, са за вас самия. Упорството може да помага на децата, но това не е детска градина тук. Стига сте натрапвал неразбирането си – вземете се научете от него. Научете се да използвате неразбирането дори на такива нечовеци, като Рамус. Вместо да го сочите с пръст, че ви е трън в очите, г-н Очков, дайте си шанс да наблюдавате себе си в неразбирането си. И токувиж прогледнете и видите своя образ, какъвто сте го нарисувал в главата си, а може пък да докоснете същността си... Потенциал има, нужно е само някой да го използва. Все някога ще дойде времето, в което ще започнете а се занимавате със себе си и ще намерите сили да уважавате хората, каквито са.
Жив и здрав
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: voivoda on септември 12, 2007, 02:19:11 pm
Катерисе ... не забравяй, че монетата има две страни ... каквото повикало такова се обадило.
Всяка дума, която изразява мнение във форума е трънче. За едни красиво трънче на стъблото на розата, за други трън в очите.
В играта на кой крив и кой прав винаги има повече от една страна и поне Аз, като се опитвам да бъда адекватен се опитвам да се поставя и от двете страни.

Едно е да се поклониш пред светлината, друго е да и бъдеш поклонник ...

тихо се сипе белия сняг
знанието тъне във призрачен мрак
малко невинно и чисто дете
вече порасна и взе да чете

тихо се сипе белия сняг
знанието тъне във призрачен мрак
пълен с модели е момъка ммлад
и се изключва в мъртвешкия хлад
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: cetacean on септември 12, 2007, 08:41:24 pm
http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php
Това е линк към онлайн кирилизатор на текст
Моля авторката на горния пост да прояви това уважение към себе си и другите и да го ползва.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: danche1968 on септември 12, 2007, 09:29:45 pm

в началото бе Словото


     Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Отговор #151 -: Днес в 08:27:26 PM »   

--------------------------------------------------------------------------------
Здрасти Рамус
...За съжаление явно иронията,която си видял, е подразнила личността ти и не е успяла да я прескочи, за да усети сushtноsтта ти танtsа на думите ми, зад които се крие  просто опит да те поканя на моя танts. Аз ти задодох съвсем откровен въпрос, съвсем приятелски настроена, ама ти дори и човек да дойде с разтворени ръце да те прегърне, имам чувството, че ще си помислиш, че те напада. Е, аз съм ти гост, облиzала съм си чинията, и те питам "А, бе как я сготви тази манджа?/имайки впредвид че е много вкусна./ Ако си ти , имам чувството че ще скочиш и ще кажеш: "Ама ти какво, да не си мислиш че съм искал да те отровя, аз толкова се старах, а пък ти , неблагодарниtsа такава, явно нещо ти липсва в храносмилането". Е, какво да кажа аз насреща, когато имам човек с такава нагласа - защо ми влагаш интенtsии дето ги няма. Това че не мога да се изразявам като теб, не значи че не съм проникнала в смисъла на думите ти и така както казваш, че дефинирането на стила ти като тромав ме рисува мен самата /не пропускайки da spomenesh, че от това следва че на мен ми липсва нещо/, така и фактът, че ти си приел моите думи за иронични, те рисува теб самия. Аз чета нещо написано от теб, виждам че търсенията ти са сходни, но задавайки ти въпрос ОТ МОЯ ЖИВОТ, които явно настъпаното ти вече его не е успяло да прочете като такъв, ти вместо приятелски да ми помогнеш /извинявай не знаех че не трябва от тебе нищо да се иска, stото ти нямаш претенции да си някакъв мъдрец, ама човек поне, приятелски настроен, не можеш ли да бъдеш. Сериозно те питам- кажи ми, ако не с примери - то поне - мислиш ли че след кърмаческия период, когато правим наистина неща, на които никoй не ни е учил-сучем, спим , акаме и обичаме да ни гушкат - мислиш ли че после има нещо наше си, което не е привнесено отвън. Аз си мисля че май само насладата от сетивата и то пак осъзната на базата на сравнението с липсата им, ми се струва лично моя. Айде моля ти се, буди мил. Пък макар и на твоя си език, пак ще усетя дали си добронамерен.
P.С.Сега като прочетох какво съм написала за правописни грешки, май пак звучи иронично...not intended ..honestly.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: danche1968 on септември 12, 2007, 09:34:43 pm
Цетацеан, авторката на горния пост го ползва и проявай уваженяе към всички. Просто на морето вече не ни броят за хора нас българите, та не слагат кирилица
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Dimitar Ochkov on септември 13, 2007, 01:26:18 am

 
Оу, Димитър Очков, поклон пред таланта Ви.
Удивително е, и от години съм се наслаждавала, отначало с недоумение и леко раздразнение, до простичкото смирено неразбиране, с което ви наблюдавам сега. За да съм честна, признавам си, че и аз имах този талант – да не мога да спра. Въпреки, че ми се казва и показва десетки пъти – не можех да се спра да искам нещото, което да ме направи доволна. И Вие сега така. Проявяване завидно търпение и упоритост в опитите си да определите що за животно е Рамус. Хахахаха. Той  не е човек, надявам се вече всички са разбрали. Ако не сте – ето казвам ви, за да е ясно и еднозначно, веднъж за винаги.
По този повод, да му се приписват човешки качества като: перверзно зъл (оххххх), вманиачен да се крие от очите на хората, целенасочено да наранява и да бяга от истината в изкуствения си свой свят, самодоволство, злорадство, суета и празнота (от гръмкото с-тихо-творение по-горе), е неуместно. Нали не е човек. Не знам не-човеците да може да бъдат рамкирани така подробно. Може пък да опитате в последващ тих стих. Иронията е, че всеки рисува себе си. Аз се наслаждавам на вашия образ, който се подава от подаръка.
Няма избавление за заблудената душа на това момче Рамус. Все го спасявате, превъзпитавате, карате го да се коригира...изобщо все с него се занимавате. Виновен ли ви е за нещо? Децата наистина са готови на всичко за капчица внимание – това ли правите? Привличате вниманието му към себе си? Защо? Защото виждате нещо в него, което вие не сте и имате нужда от неговото признание и одобрение, за да можете сами себе си да погледнете? А пък понеже той не е от дащните изглежда, ви е нужно да бъде зъл, суетен и да изпитва радост от вашето мъчение.
Че ако се мъчите – това си е ваш проблем. Ако виждате в него зло – това е вашето собствено отражение.
Г-н Очков, не е ли иронично името ви? Не сте ли се замислял, че може би го носите, за да се сетите да прогледнете някой ден – малко по-далеч от върха на носа си?
Не е ли възможно да проявите уважение.
Ето извеждам смисъла на думата уважение, за да е ясно на всички аз как я използвам. Уважение означава помоему – признание правото на човека да бъде, какъвто е – признание на важността му сама по себе си.
Е това невъзможно ли е?
Трънът в очите никой не ви го в забил, ама седи там, защото вярвате в него.
Научете нещо най-накрая. Научете се, че всичките ви писания, са за вас самия. Упорството може да помага на децата, но това не е детска градина тук. Стига сте натрапвал неразбирането си – вземете се научете от него. Научете се да използвате неразбирането дори на такива нечовеци, като Рамус. Вместо да го сочите с пръст, че ви е трън в очите, г-н Очков, дайте си шанс да наблюдавате себе си в неразбирането си. И токувиж прогледнете и видите своя образ, какъвто сте го нарисувал в главата си, а може пък да докоснете същността си... Потенциал има, нужно е само някой да го използва. Все някога ще дойде времето, в което ще започнете а се занимавате със себе си и ще намерите сили да уважавате хората, каквито са.
Жив и здрав


Всъщност Катерисе , "Улови своя смисъл в него" за мен означава, че всеки влага в думите различен смисъл и Ramus ще ги разбере по неговия си.
Цитат от Ramus
.............................
Понякога хората ме бъркат с кво ли не - някои ми се молят, като че ли съм икона, или изпълнителят на желанията им... Други ме призовават да им помогна, като че ли съм папата, или президента на РБ. Трети искат да им "дам" нещо си... Четвърти ми окачествяват стила на писане - от философски, до ошовистки...
Хора всякакви - свят широк. Направо е чудно обаче да има хора, дето въобще да разбират кво пише тоя "РАМУС". толкова да е неразбрано, философско и "терминологично" /цитати/. Щото да разбере нещо някой, първо той самия трябва да го има вътре в себе си...
.........................................
  Понеже Ramus , се чувства неразбран , въпреки усилията, които полага реших да му подаря нещо мое, лично от благодарност за напъните му.Да му повдигна духа, да види , че и ние се замисляме върху понятията. Че може би някога ще успеем да го разберем. Просто може би за момента трябва да се примири, защото още не сме дорасли.
 
Катерисе, ти може да ме наричаш както си поискаш , също може да се опитваш да ми отвориш очите, да се опитваш да ме промениш ако не можеш да ме приемеш такъв какъвто съм.
 ..................
Потенциал има, нужно е само някой да го използва. Все някога ще дойде времето, в което ще започнете а се занимавате със себе си и ще намерите сили да уважавате хората, каквито са.
Жив и здрав
..................
  Благодаря ти за разбирането, което проявяваш към мен. Ти ми вдъхна надежда.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on септември 13, 2007, 10:40:42 am

Сериозно те питам- кажи ми, ако не с примери - то поне - мислиш ли че след кърмаческия период, когато правим наистина неща, на които никoй не ни е учил-сучем, спим , акаме и обичаме да ни гушкат -  Аз си мисля че май само насладата от сетивата и то пак осъзната на базата на сравнението с липсата им, ми се струва лично моя....

мислиш ли че после има нещо наше си, което не е привнесено отвън. - Да, мисля че всичко след това е наше, но на нас ни е по-лесно да бъдем с привнесеното.

Аз си мисля че май само насладата от сетивата и то пак осъзната на базата на сравнението с липсата им, ми се струва лично моя.... - ами... добре. Да бъде както ти си решиш.

    Останалите импровизации  в постовете ти, както и на г-н Очков, няма никакъв смисъл да коментирам - нито са въпроси, нитъо са коментари - каквато е темата в случая.
    Лесно някои хора се обединяват в лагери - сегашното разделяне е по отношение на нещо си, дето Рамус бил написал... И сега - кой го бил разбрал, защо и ако не го бил разбрал, значи Рамус се напъвал, разни лични стъкмистики и самоволни упражнения на тема Рамус - къв бил, кво пишел... И стихове ми подаряват, да съм се успокоил , да не се притеснявам... като чета г-н Очков и идеите му за мен направо се спуквам от смях, аз не се смея с присмех, а заради радостта - щото като гледам с какви роли хората се изживяват, кво друго ми остава - зрител съм и гледам цирка. В този смисъл на зрителя му е отредена ролята да ръкопляска и да се радва - особено когато специално за него има различни актьори, и измислени от тях роли.
    Какви ли не криви огледала мога да си имам... Но това е нищо - какви ли не криви огледала може да си има всеки, с идеята че като "вижда" нещо си няма никакъв шанс да определи КОЕ ВИЖДА и КОЕ Е ПРИВИДЯНО. Щото за мозъка е едно и също.... И дали някой не смята, че е в положение да прави именно като всяко животно, изправило се пред огледало - вижда си нещо, реагира си, а не може да вдене, че това, което вижда е самото то.

    Не ме занимават никакви лични отношения и всякакви мнения, които някой си имал за някой си друг и вчастност - за мен. Пишете си и се упражнявайте колкото си искате - на мен нито ми пречи, нито ме бърка. Тва си е ваш свободен избор - поне от моя гледна точка - и всеки си има правото да си го ползва.
    Аз се занимавам със света по моя си начин, чрез моя си Живот. И това хич не зависи дали някой от вас го разбира или не може. Това също си е ваша работа, както и съответстващите ви реакции. Който го разбира се възползва доколкото може и както си избира... Който не може - сам си написва какво прави. Лесно се вижда, как когато човек няма какво да си напише от него си, като няма багаж да сътвори нещо от същността на самия себе си ... и почват се всякакви стъкмистики, тълкувания, иронии, отричане... но не на какво да е - а на написаното от другите.  Дори непрекъснато имаме участия на хора, дето това, че не могат да изпишат нищо от себе си , се компенсира от това, че същите просто си пишат - разни мнения, как им изглеждало, кво чувствали, кво им ставало и разни други реакции, като че ли тук сме в детската градина или в заведение за развлечения и разтоварване от явно тежкото им ежедневие.
Имаме и вече "патологичен" случай на един наш "колега" дето му е вече традиция просто да си ръси фантазиите с изживяващшата се идея, че той е номер едно, той е само наблюдател, а всички останали в изворите са просто заблудени сектанти. И във величието си просто се забавлява да иронизира писането на другите, подменяйки им думитеИ се забавлява да ни "светва" за истината. И повтаря ли, повтаря - едно и също във всеки свой пост - с характерните му еротично сексуални намеци и интерпретации на всичко написано. Поне е ясно какво не им достига на хората - те така или иначе си го пишат.
Ама всякакви случаи вече се видяха, щото напоследък през изворите преминаха какви ли не интересни "лични версии на едни и същи мотиви".

    Няма нищо по-смешно да чете човек опитите за собствения му психопортрет от хора, които нито някога са го виждали, нито го познават, нито пък им е в интересите. Които отгоре на всичко и нищо не разбират от психопортретиране. Често хората прикриват когато нещо не знаят или не разбират. Но именно смешното е, когато шутовски демонстрират незнанията и накомпетентността си. Как да не се радва човек на това - само това ми остава...
И именно защото когато човек си фантазира волно, може да си вее свободно въображението си и така чудесно се самоизписва. Именно когато си фантазира прикрит зад анонимността си най-много се открива за себе си. А това е шанс да се видим кой какъв е. Да се изживявате можете навсякъде другаде в нета и в реалния живот. Тук има една допълнителна възможност - щом не сте способни да се възползвате - не го правете, но и не виждам никаква друга причина да бъдете свидетели на хората, които са в състояние да го правят, освен личното ви отношение - на гордост, на образа на величието в което толкова много искаме да се огледаме с нашето лице в него....

та... да живее свободата...

Правете си квото си знаете, решили, квото ви е кеф и квото можете - тва си е ваша работа.
Аз си вървя по пътя, така както аз съм решил и се възползвам по начин по който аз избирам - и това хич не бърка кой какво мнение имал по това, пък дори и да продъне ушите на форума с повторенията и баналностите си. Да си чете, учи, зубри, или да се прави на велик всеки който има потребност от това. Който му стиска отива по-нататък, който не може - си прави каквото може. Тук, между нас в изворите се виждат доста неща именно защото сме много различни и на някои хора хич не им допада идеята, че други се занимават с неща, дето самите те въобще не схващат за кво става въпрос. И си реагират - всеки по своите си начини. Ми да са живи и здрави - вървят си по пътя. ВАШ си е - вървете си го - и да иска, никой друг не може да го направи вместо ВАС. 

Успех на всеки!!
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: face to face on февруари 10, 2008, 08:55:44 pm
  Здравей  :smitten:
  Би ли ми обяснил --> "КАУЗАЛНА РЕАЛНОСТ - КАУЗАЛЕН СВЯТ" (от темата     
"ОБЩ ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА")
 Благодаря
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: blqh on февруари 10, 2008, 11:30:05 pm
 Деянски не може да сведеш каузалния свят до ментално разбиране :) Тези неща не са до вярване а до самоосъзнаване.Дори в модела си е посочено че всеки по горен аспект определя по долния,в това число и обяснението на това какво е каузалния свят не може да стане на ментално ниво,а на духовно според модела който е даден.

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: face to face on февруари 11, 2008, 01:18:50 pm
Тоест е нещо над логиката ми...единствено мога да го изпитам (примерно) ?
Title: За модела и неписаните още неща
Post by: ramus on февруари 11, 2008, 01:30:42 pm
Blqh,
За пореден път съм впечатлен че си схванал същностни положения изложени чрез една символна схема, каквато е въпросния модел - ЗА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА. Просто е уникален начина по който си се възползвал приятелю, припомняйки си първите ти постове в Изворите.КОМ и твоята тема - ЛУДА РАБОТА. И това само за малко повече от 12 месеца. Винаги съм се възхищавал на начина по който хората от ЗОДИЯ ВЕЗНИ, с които е ограден Живота ми, се опират на силната си вътрешна ИНТУИЦИЯ, особено, ако се приучат да я свържат с "високите си" аспекти. .. Но най-вече, когато хората си позволят да изразят на ВСЕЛЕНАТА че са "готови" за промяната, развитието. Готови са да погледнат "отвъд" и нещо в тях от старото да си "отиде" - това можем да направим за ЖИВОТА. Това мисля.

Онова, което още не съм казал в изложения модел си стои неизказано и работя по него. Предстои менталното ниво.
После ще опитам най-общо да изложа общи принципи за КАУЗАЛНОТО НИВО, като основа на ДУХОВНОТО.
Както вече посочи БЛЯХ, има несъотвествие по отношение на излагането чрез думите и езика, когато се отнася до нивата от ДУХОВНАТА ТРОЙКА, защото като цяло в нея битието е качествено различно ниво, вибрации. Качественото означава, че както ние сега не можем да "видим" четиизмерна фигура с триизмерните си "очи" и съответната интерпретация на  "ума". Но е възможно чрез екстраполации от анализа на взаимодействието между комбинацията дву-триизмерно, да се представи една обща цялостна картина при значението и взаимовръзките на ДУХОВНАТА ТРОЙКА спрямо сегашното ни БИТИЕ.
Ето и защо започнах да пиша този модел първо за себе си, излагайки основите на същностния смисъл на понятието ДУХОВНОСТ - така полагам едни основи на това - ЩО Е ТВА "ДУХ" и че отдавна хората-деца го бъркат с астрални явления и процеси, а неговата същност е далеч по-генерална и фундаментална в посока към развитието на всяка АЗ-ЕДИНИЦА СЪЗНАНИЕ в ЕТАП след ЕГОТО - ДУХОВЕН ЕТАП.

И за последно - озаглавеното от мен като "ОБЩ ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА" е всъщност не за човека. Човека съм го избрал само като примерно звено - носител на качествено нов етап в развитито на съзнанието. Но носителите на съзнанието могат да бъдат всякакви и човешкото тяло и нашия свят са една само една от безкрайните брънки на проявление и мнообразие на ВСЕЛЕНАТА, които най-общо могат да се изразят с символната формула "ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПРОЯВЛЕНИЯ, ВЪВ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ РЕАЛНОСТИ, ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО".
В този смисъл заглавието на условната абстрактно символна схема, изложена от мен, би трябвало да се изведе като ОБЩ МОДЕЛ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО. Най-широкия възможен за сегашния ми момент на развитие. В него съм вложил целия си наличен потенциал и изразява собственото ми ниво в развитието, обхващайки възможно най-широкия ми достъпен хоризонт и дори "надничайки" отвъд него и собствените ми "ограничения".

Самото ми отношение към модела ми е съвсем свободно и си давам много добре сметка за неговата условност. Аз само използвам този модел - като определен похват за подреждане на ГОЛЕМИЯ ПЪЗЕЛ от различни типове "малки елементи" и изминатия път в този ми процес. Аз самия се структурирам и подреждам чрез изложението на този модел и работата по него е всъщност работа по мен самия. МОДЕЛА - това съм АЗ, но АЗ НЕ СЪМ  "МОДЕЛА", той е само условна форма на изява, на проявление. Избрал съм само една конкретна форма и в нея съм вложил дълбокия смисъл на разбирането ми за единството на Вселената, съзнанието и в частност ЧОВЕКА, като негова конкретна форма на проява тук на ЗЕМЯТА и ЧОВЕЧЕСТВОТО. Ако адекватно се долови съдържанието, на това ниво, всеки на неговия резонанс може и задължително си прави собствена форма на модел - дали ще е с тия думи, понятия или изртечения, дали с тази логика - това е въпрос на конкретика - т.е. форма. Формата може да бъде всякаква, но значението "ЗАД НЕЯ" е основното.

Искам още веднъж да напомня, че зад всеки символ, всяко абстрактно понятие се крие индивидуално разбиране за него - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Това си става със самото развитие на съзнанието / у човека/. На едно ниво на съзнателност нявсякъде във вселената, определени чрез него "форми" биха комуникирали чрез своето си съотвествие по нивото си. Това е универсалната мярка за ВСЕЛЕНАТА - където и каквато и да било, след като се излезе от конкретиката, от формата, резонанса е налице. И това е просто една екстраполация на факта, че хора във всякакви култури и цивилации, на всякакви географски места и исторически епохи, стигнали на определено ниво на развитие имат своите си "символи". Знаци, разбираеми за тия, дето са на "същата честота" и в същата точка от пътя си. Излизайки от конкретиката при човека, съвсем спокойно може реципрочно да се разшири този възглед за всички форми на съзнателността навсякъде из Вселената. Ето затова има предвид, че съотвествието по ниво на развитие на съзнанието е универсален тип възможност за комуникация между коренно различен тип форми. Защото зад каквато и да е форма и конкретни проявления, се крият общи положения.
   А най-общото и свързващо звено в цялата Вселена е именно онова, което наричам СЪЗНАНИЕ и неговия смисъл в РАЗВИТИЕТО. Защото самата ВСЕЛЕНА е също ФОРМА НА СЪЗНАНИЕТО, само дето конкретиката и мащаба са различни от тия на човешкото проявление.
И именно затова под идеята за РАЗВИТИЕ НА СЪЗНАНИЕТО се говори с идеята за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ - слага се акцент на нивата на развитие извън ЕГО-ЕТАПИТЕ - ОТВЪД всичко онова, което сега се чопли и дърдори от "астралните мравки и пчели", но което пък за тях само това може да се има предвид. И това е тяхната "истина" и те са прави за себе си - нивата и широтата на кръгозора се определят от моментното състояние на съзнанието при всяка "АЗ-ЕДИНИЦА".

И това е - има хора, които разбират нещо, не защото е написано, казано, или прочетено. А това е възможно само когато вече в тях самите това е узряло и са готови да се "отворят" не за написаното или казаното - а за това, че те самите го имат у себе си. Защото развитието на съзнанието е процес в две посоки - изглежда "отделящ процес" от една страна - заради това, че в процеса едно "звено" от някакво цяло, започва да става "цялостно" само по себе си. Но ставайки такова, то открива именно "ВЪТРЕ В СВОЯТА ЦЯЛОСТНОС" връзката си със всичко останало. Именно през себе си - това е посоката. Пътищата може и да са безкрайни по лъкатушенията си, но посоката им е една.

Това виждам аз, това самооткрих, това изразявам. И ще са доста хората, за които всичко това са просто някакви си празни сложни думи, неразбирайки, че празнотата е у самите тях. Но привиждайки невъзможността си да разбират с идеята, че или няма смисъл, или няма стойност... Като че ли и двете са плод на написаното, а не са на "четящия ги". Но отвътре така и това се вижда и такива хора са прави за себе си. И написаното от мен в целия форум не е за тях - това е толкова очевидно.

Но ще има и хора, дето това ще са думи със смисъл. Не защото четат смисленото в текстовете ми, а защото те самите му придават смисъла и значението. От тях идва. Всеки читател е автор на прочита си.

-------------------------
п.с. За ДЕЯНСКИ нещо важно,
ДЕЯНСКИ - ако внимателно беше разбрал смисъла на думите от подписа ти, нямаше да ги слагаш и пишеш въобще заедно.
Щото ако беше осмислил спокойно и задълбочено смисъла на тия думи, щеше да забележиш несъотвествието между следните фрази:
АЗ СЪМ СЕГА - от една страна,
и "ДА СИ ПОМОГНЕМ"... както и ВЗАИМНО - от друга.
ДА СИ ПОМОГНЕМ - е ниво на съзнание при което няма "АЗ", а има "НИЕ" като заместваща го форма.
Нашия колега, с рекламата на сайта си има още много неща, дето нито си ги е изяснил, нито пък му трябват. Ти ги прочете там наготово, и така ги и прие - може би щото много ти харесва или пък изглежда правдоподобно. Твоя работа, но с приемането на различни думи, изречения и наготови мисли, нищо не става, освен ЧОВЕК-НАГОТОВО от типа НИЕ - като компенсация на липсващ АЗ.
Често се срещат несъотвестващи си значения в изразите на много хора - в автора "АЗСЪМСЕГА" беше точно така и той се беше вживял да проповядва, вместо да премисля думите си.
Все пак - общувайки някак, дори и на различни нива, има възможност да не се правят едни и същи грешки. Разбира се това е само възможност и дали ще се възползваш си зависи само от теб.
Измисления свят, който си написал не е ничий свят - това е твоят свят, и може би още не си прозрял че ти си измислящия го. И затова няма нито кой, нито и защо да "ТИ ПОМАГА"... Това не става с помагане, както и съвсем без помагане ти си измисляш своя си свят. И без помагане можеш да спреш да си го измисляш. В рамките на себе си нито е нужно, нито е потребно помагането. Виж - съдействие, провокация... Но те имат смисъла само когато преоткриеш, че зад "твоя свят" стоиш само ТИ.

Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: toni on февруари 13, 2008, 11:56:37 am
missing  ;)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Катерисе on декември 03, 2008, 09:46:00 am
голям човек е този, който носи малкия в себе си ...........
...когато се погледне с очите на "големия" чак тогава може да се изясни що е това "МАЛЪК ЧОВЕК"...


Да бъде голям или малък човека, са две противоположни състояния, които се определят едно спрямо друго. Приемайки да ги ползвам, ги извеждам с ясното съзнание че няма нито малки нито големи хора. има само отношения, с които едното се опередля спрямо другото. Да съм голяма, за мен означава,че съм опознала малката аз и съм я надрастнала като определящ фактор в живота ми. Това означава да съм й позволила да се прояви и да съм я видяла кое й е важно, защо й е важно, как реагира, защо реагира. Да си задавам въпроси и да я използвам като опора за надграждане. Като отправна точка.
Ако сега съм малка, това е света, който познавам и него мога да използвам за да се изведа извън границите му. Ясно ми е че съм в някакъв постоянен преход. Има неща, на които реагирам, такива към които съм пристрастна и такива, които съм приела да ме определят в живота ми до тук, досега. Има други, с които виждам как се работя сама, те са ми целта, понеже вече имам поглед над тях и са ми познати състояния. ИмА и такива, за които нищо не знам. Не ги виждам, те продължават да се вписват в образа ми за себе си, защото аз продължавам да се определям през образите в главата ми. Макар че има и нещо друго, което нарекох есенция и то не е образ. То е нещото заради което съществуват образите, като правят броня върху него, за да има то ясни граници и измерения, с които да борави ума. Но чрез дефинирането му, то се изгубва, изгубва се импулса му, подменен с нуждите и поривите на ума.
Ето, това вложих в изречението : голям е този, който не е малък.
Стремеж и заявка да скъсам познатите си ограничения. А онези, не подозирам, назряват. Те просто ще се явят като обръч който стиска и възпрепятства разширяването до следващ момент на самосъзнание. Следващите граници са депресията, която сега не познавам.
Вероятно изречението ще го предефинирам много пъти, но то си е моята заявка. Ти, с начина си на описание на твоя свят, Румене, не си фактор в развитието ми. Само аз съм си фактор, само когато аз допуснА провокация, само когато чуя сигнала и го последвам. Сигналите на провокацията винаги като че ли идват отвън. Отвън на затвореното ядро, в което се самоизживявам. Но това не са чужди сигнали, а моите собствени, които идват от голямата аз, която стреми да изведе малката на по-широко. Каквото и да ми казваш, под каквато и форма да го правиш, аз чувам себе си, а ти говориш на теб. Затова да се мъча да те разбирам, да мечтая да съм като теб...това са смешни неща, както е смешно и че могА през твоето описание на света да се науча да градя своето и да използвам твоите понятия, за да ги нАМестя при мен наготово. Смешно е. Не става. Опитах се. Закачих се и исках да ме дърпаш. После исках да се видя на собствен ход и сякаш спрях. Увличам се в тягата ти. Аналогията е като с планетите. Големите планети имат силно поле. Но привлечените в това поле, губят своята същност. Аз могА да бъда само себе си. И е моя работа да го направя както го направя. Благодаря за ударите под кръста. Някои неща достигат до мен, когато вече ги има назряли. Другите, просто гравитрат в орбитата ми, но без да съм аз това, без да са мои.
Не че има значение всичко това като написано. Думите не вършат работа ако увиснат в пространтвото. Някои неща ги изказвам само за да ги чуя, за да използвам и друг канал и да ме достигнат с друг заряд. Други неща остават затворени, докато им дойде реда.
Грижи се за себе си
Title: За НА-Лудността и световете...
Post by: ramus on декември 03, 2008, 03:55:19 pm
Да, права си си за всичко. не можеш да не си права, не може да не е правилно всичко написано.

Може би изглежда че описвам собствения си свят със всички думи... Но може и да не е така.  :)
Никой не живее само в собствения си свят - изцяло. Ако беше така винаги щеше да бъде "затворено". Световете в които живеем, са само изява на "това, което живее" в тях.

Странно е всичко за "гравитирането" и увличането. Може би най-лесното е като "не шава някой" и да му ифва отвътре да се "закачи". Може би влаковете си вървят, а само пътниците се качват на тоя, или на оня. И пътниците въобще дали някога се питат Кой кара влака, защо, и защо точно натам върви? Колко може да побере и дали въобще има влак и на какво тогава "се качват". Влаковете са само за децата - защото социалното е един голям влак, дори цяло ЖП с влакове. на хората се раздават само готови билетчета на "касата" - важно е да се плаща цената. И така - всички я плащате, после се оказва че цената била "висока", че тежи, че имало недоволни, че пристигането не било гарантирано, че рекламата била пресилена... Но влаковете си вървят, а пътниците само са с идеята че "отиват нанякъде", а с времето излизало, че "не било натам". Иначе в "рекламата" за билетчетатата все обещават - щастие, просперитет, смисъл, цели - там на ясния и светъл изгрев и мечтаното щастие... А знаете ли кой прави "релсите" на влака, кой дава енергията на локомотива, кой и как произвежда вагоните... и т.н. и т.н
Да не би това да е "моя свят"? :)

Може би и не е "моя свят" това, че аз, живеейки, не съм само там. Значи на "различното" може би на всеки един му изглежда "чуждо", следователно "нечие друго", а значи "не е моето".

Лудост е - аз съм луд, лудост е всичко, което гледам. И мен самия като ме гледат, аз самия също съм луд.
Лудост е да се събират разни хора, дошли от на майната си, за да слушат "някакъв си луд". некви двама луди грандомани, си мислят че са върха... ама не те са проблема, проблема е, че някои дойдоха, за да се подложат на една "операция". Всичко това е лудост само по себе си, защото вместо да си живеят нормалния живот, по тяхному, рискуват и плащат толкова много пак от себе си, заради нещо като пристъп на самоубийство. Чисто самоубийство, за което двамата луди се постараха и не спират да напомнят. да напомнят че света на лудите има своите "луди" неща в него. В него има "АЗ", но няма "другите", за разлика от света на нормалните и обикновени хора.
   И лудите да напомнят че не може да се живее два живота, че да си луд, не е изживяване, което сега го има, после го няма.
И да си луд, означава ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СИ НОРМАЛЕН, но нормалното вече го няма - умира. Никой луд вече не може да бъде нормален. И с нормален живот, не може да си луд. Затова е "самоубийство", защото в някаква степен нещо от нормалното във Вас УМИРА...
   ЕДИН ЧОВЕК Е ЛУД, не само когато просто со говори лудости, а и когато живее като луд. защото много хора опитват безопасно "да имитират" луди приказки. Но като стане въпрос за ЖИВОТА... Е, вече тва им идва малко прекалено. Дааа - прекалено, защото приказките са били само наужким, само на игра, само ей така, колкото да се изживее нещо - като блед заместител на истинското... 

    Всичко това е една ненормална работа и с право някои "трезви добронамерени хора" ни наричат "откачалки". С право някои други "умни и трезвомислещи" хора опитаха да намекнат на нас лудите, че "философстването нямало никакво значение", главно защото всичко, което е различно от тяхното, е безсмислено... И защото е много лесно да си фантазираш, че хората по принцип само си приказват. И са прави - така си е - безсмислено е, особено само на приказки.
    И така си е - луди сме за връзване. И може някой ден трезвомислещите хора да дойдат и да ни вържат, защото само заради това че съществуваме, разрушаваме света им. Те си искат сами да си го разрушат, кво толкова сме наддали вой и кво толкова "да ни пука". Ама не - правим се на велики, събираме богатия урожай, не спим по цели нощи, за да говорим лудите си приказки за нещо си, за някакъв си свят на ХОРА-ЧОВЕЦИ. А не за Хората-Мравки. И всичко това, щото за нас непукистите и изявените егоисти е суперско да си правим наша секта, в която да си играем образите на великите, а останалите да ги правим за смях, да леят сълзи, да се дразнят, ядосват, гневят, или заекват... или пък мълчат и само да си гледат сеира "наум", както и да се подсмихват хитро на "безсмислените приказки" на лудите.

    Лудост е - снощи чух от устата на друг човек нещо, от  "моя" ми свят. Чух го и той да казва че всичко това е лудост. А другия наш форумен колега срещу него му казваше, че това е болестно състояние и че това си има име в психичните "болести". Обясняваше му дълго и широко всички тия налудни симптоми и му ги сочеше, за да се "събуди" за себе си. Симптоми, защото така ги бил учил, защото те "работели", защото толкова хора "познават" и определят чрез тях кое било "истината" за човека.
    Така е - всичко това е една голяма лудост. Лудост в която имало свят в който ЧОВЕКА Е САМ и само САМ Е ЧОВЕК - пълен, истински и стойностен. В свят в който всичко това е естественост. Вярно, реалности много и всеки така или иначе си прави такава - негова си. А се оказва, че някой не били доволни от тяхната си версия на реалност. Софтуера бил сбъгвал и алгоритмите били сбъркани. Въобще се получават конфликтни положения и програмите нещяли да вървят и "нещо трябвало да се направи".

    И пак снощи чух "въпроса" - пак от "друг" човек. Въпроса беше - КАКВО СИ ГОТОВ ДА ПЛАТИШ... какво си готов да загубиш, кое е твоето най-ценно нещо... най-най-най... - "не знам" - беше отговора, след няколко налучквания напосоки...
- "Тогава кажи каква е точно мечтата ти - кое най-много копнееш?"...
- "Най-много искам да съм себе си - да съм себе си и да съм независим от всичко, което става около мен. Каквото и да става, каквото и да се случва, аз да съм себе си" - беше отговора.
- "Е, добре... как да стане това" - го попитаха. "Как хем да си сред отбор юнаци, хем да си облечен с техните дрехи, да говориш техните думи, да играеш на техните игри, да страдаш техните несполуки, или пък да щастливиш на успехите им... Как да си един от тях, а едновременно с това да си "себе си"?

  Е това е въпроса - много хора искат да гравитират към някое си "слънце". Обаче не могат да горят себе си, както правят звездите - а  искат да са заедно в купчинката... и едновременно с това като им "изстине", да "се топлят от друга топлина". И там - в тия видове самоизгарящи се слънца затова е голяма гравитацията - защото бавно изгарят себе си. И бавно и понякога мъчително изгарят собствения си свят. Такива са тия слънца - бавно рушащи самите себе си, своя си свят - стария си свят. за да останат само следите от тях - някъде си, в нещо си. САМО ИЗГАРЯЩИТЕ СЛЕДИ ОСТАВАТ в безкрая... И това - също е лудост. Самата цена, да си "Слънце", не се плаща - тя е самата естественост на нещата, на състоянието в което е звездата.
Но планетите и астероидите, кометите не били доволни - явно те не са своята си естественост. И хич не им се иска да си обикалят следвайки собствените си закони и принципи, че според това, "колко си голям" си и толкова тежък и ти е съответно "тежка" гравитацията. Може би недоволството също е естественост?
Може би всяка комета да иска да е "слънце", но за да стане слънце, трябва да е порасне, и чак тогава да почне да гори - да гори СЕБЕ СИ. И така да стане звезда - САМА ПО СЕБЕ СИ, раздавайки енергия, докато "другите" се хранят с нея.

Всичко това е лудост. Лудост е, че нищо не давам. Просто го има при мен - и просто живея в неговото "имане". Не го давам на никой, просто живея сред изобилие от имане. И идват при мен други да "си вземат". Идват, взимат си и пак "си нямат". И си тръгват обратно и не смеят да останат при себе си. Ами... "не вършило работа - не било истинско, щото после пак нямало". Защото искат да си вземат и да се върнат пак там - при мравуняка и всичко да си остане "както преди".

   Не знам, може би. Може би всеки трябвало да си "има". Е - може би го имате... Може би аз или Стоян сме някакви специални - господ дал на нас голяяяяямото изобилие да сме щастливците и хранениците му. Може би - но не ми прилича, когато нямаме какво да ядем, когато стоим в пещерите си оставени сами на себе си и собствената си топлина. нямаме с кой да "се греем" помежду ни... няма никой при нас, защото на звездите им е отредено те да горят, дори и от време на време да гледат с носталгия какво е да си астероид и да се скиташ волно, хранейки се от изобилието на звездната светлина... или пък да си умира от студ сред безкрая на празното.
    И когато в собствената си пещера имам в изобилие от топлината си, идват някои хора, щото им трябва... но не могат да платят цената да останат в нея - не в самата пещера, защото сами виждат, че за да имаш своя, независима топлина в изобилие, просто ти трябва пещера, или остров, на който да можеш да се обърнеш към себе си, скъсвайки пъпната си връв, за да растеш нататък.  О, даааа - ама децата, ами съпруга ми (съпругата ми), ами семейството, ами работата, ами родителите ми, ами страданието, ами любовта, ами щастието, ама колата, ама апартамента, ами кефа - един живот сме живели... Е... - всичко това е "там" - в магичната част на кинозалата. И като избледнява филма, или почне да се къса лентата и нямате нищо друго, някой "вижда" в тъмното от проблясъците на един огън в една иначе тъмна пещера... И отиват на "топло", докато поправят киносалона и скалъпят нова лента за прожекцията. 

няма нищо по-лудо от това да си имаш пещера и пещерен свят. Но това е - съдба. налудно е - да си сам, да "виждаш" нашироко, да обхващаш в себе си света и на всичко друго , и на всички други. И да усещаш сред тия бледи искри на гледащите филмите си, че някой от време на време почва да въздиша, че почва нервно да се мести на мястото си, да не му стига филма, или в самия филм да се гледат гадости, в които зрителят да се пържи в собствения си "тиган". И от тия въздишки да ги усещаш някъде дълбоко в себе си и да се обръщаш към тях със светлината...

   Всяка пеперуда лети към пламъка. Но пламъка не съществува заради пеперудите. Те и не искат да горят в него - само го следват - заради светлината и типлината. А те имат смисъл, само в отсъствието им - сред тъмнина и студ. И пеперудите не искат да горят, защото искат да са си пеперуди. А иначе друго си е да има пламък и да "летиш" на някъде придава цел, придава посока... придава тръпка, запълване. А иначе - пеперудите  мислителки в хвърченето си измисляли, защо въобще му е да съществува пламъка и каква ли е лудост е "ДА ИЗГОРИШ", както и ще е лудост дори да се опариш, развивали разума си, вървели напред, развивали се... само дето като стигнат до пламъка, като опънат пъпната връв и се налага да се "плаща" и вече става сериозно... и "айде, стига толкова - стига лудости".

Лудости са всичко това. И аз съм ЛУД.
Луд съм, щото било налудно аз да съм Месията, Махди, антихриста и Исус, да съм Разрушителя и Създателя на Вселената, че съм бог, че аз раждам безкрая, че всяка дума, мисъл или действие ми е единствена и е цял един живот. ЧЕ аз съм времето и вечността, истината, светлината... И лъжейки себе си със всичко това, съм бягал от истината кой съм.
И все пак - АЗ СЪМ ВСИЧКО ТОВА - защото всичко това е в мен и всичко това съм АЗ. И там - в пещерата и на самотния остров цялата Вселена се събира в нас - различните и самотните, които не сме самотници, защото цялата Вселена идва при нас, защото сме оставили онова, което ни разделя от нея.
Да - тъмно е и понякога от цялата Вселена се чуват и "малките й гласове", щото Вселената идва при нас със всичко нейно - и "малкото и голямото"... И ние самите ставаме всичкото - и великото и нищожното ... и онова, което излиза далеч отвъд всяко "нещо" и всяко "имане и нямане".
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: Катерисе on декември 04, 2008, 09:30:57 am
Бях в парка и четях. Около мен ставаше все по-тъмно. Жените с количките отдавна се бяха прибрали. Двама луди се разхождаха и тихо пееха. Не им достигаше малко за да се отпуснат и да дадат воля на гласовете си. Двама други тичаха един зад друг. Не им достигаше малко за да се посветят на тичането. Единия дърпаше другия се дърпаше. Двама ние се носехме в тъмата и нямаше нищо което да ни тревожи. Минувачи, сенки и дървета с проблясващата светлина от уличните лампи.
И се замислих много след като прочетох за планетите. Великолепно си употребил плахата ми мисъл и си я развил във система, отново описваща и сведена до живота. Замислих се как се оказва да съм малка. Как не ми достига да съм себе си. Как като че ли съжалих че не съм имала друг живот досега. и защо след като  имам всички обществени блага на разположение и в изобилие, са ми толкова окършени крилата, че съм останала със плах спомен, че мога да летя, но не сега...някой друг път. И си спомних за бремето на дълга. Дълга да плащам за да ползвам обществените блага. А те са толкова хубави, толкова смислени, топли, обгръщащи и всеобхващащи ме. Дарена съм със родители, които имат ресурс за себе си и да потомството си. Със мъж и дете, които много приличат на съвършената картинка, заради любовта и другите важни неща, които трябва да ги има във всяко семейство, дарена съм със средства, кола и дом. И всичко ми е като от картинка. Чистичко и подредено. Толкова чистичко, че се тревожа когато се зацапа нещо. Че не понасям да не си оправя леглото. А защо? Беше ми нужно повече от половин година за д ами стане ясно защо не понасям да си оставя леглото неоправено.
Дългът да платя за благата които ползвам е причината. Дарена съм, но не безвъзмездно и горя в ада на вечната гонитба на одобрението на дарителите си. И трябва съвсем да не съм в ред ако реша да не го правя. Още от неоправянето на леглото ми, бележа срив във спретнатата ми система за смирение. Всяка брънка, която скъсам е заплаха да тръгне срив в системата. Как да се откажа от одобрението им? Та то ги изпълва със мен, а аз се изпълвам със тях. И така всеки живее през другия. И когато другия е добре и първия може да се потупа по рамото. Но никой наистина не е добре. Никой наистина не приема другия. Всеки има с какво да укори, да поиска, да претендира или най-малкото да съветва другия. Разбира се замаскирано във любов и привързаност, а всъщност то е завързване и чупене на крилете. Да се откажа от благата на живота си е лудост. И тогава се оказа, че мога да се откажа само от лудите си приятели. И отказвайки се от тях, да забравя за лудостта. Да не се мъча да не си спомням вече, че плащането на обществен дълг, ме прави празна и без съдържание. Да се убеждавам че смисъла на живота ми е да отгледам детето си, да родя още едно, да живея в хубавия си спретнат дом и да се чукам с мъжа ми. Да се кланям на родителите ми, че и на техните родители. Защото те имали нужда и много искали да виждат внука си. Защото било важно да съм нормална. Защото ако не съм нормална, щяло да ми се наложи да избирам между лудите и нормалните пияни трезвеници. И как да избирам между две неща, които изобщо нямат нищо общо с това което съм аз. и защо да правя избор да бъда нещо различно от себе си? и защо съм правила този избор? Не съм знаела коя съм, какво съм, какво да правя... не съм можела, страх ме е било...И сега ме е страх. Може би винаги ще ме е страх да не загубя обществените си блага. Но аз ще ги изгубя. Защото те си имат свой път и изобщо няма да се интересуват от моите сметки, когато си поемат в посоката. Само могат да ме посочат и да ми кажат че не съм в ред. Не съм в техния ред. Не съм избрала да бъда служител.
Ще ми се. Но истината е, че съм служител. Че се плаша от присъствието на повече хора, защото ми е трудно да следя одобрението им и да се вмествам в него. Много по-удобно ми е да контактувам поединично и за предпочитане с мъже. Понеже винаги го има критерия на сексуалната съвместимост. Приела съм че ако усетя сексуалното у един човек, мога да се считам за приета и мога да се самоприема. И това ми е вършило работа години наред. И дори сега се усещам че го търся, да напипам следите, за да се уверя че има контакт и мога да не се притеснявам от себе си.
Защото от цялото преследване на одобрение, като разплата за прекрасния ми осигурен живот, съм загубила себестойността си и само в редки моменти си спомням, че сама съм важна, независимо от никой. И се връщам в себе си, докато отново не се подплаша и не побегна да се крия и защитавам.
И така се увличам в силата на гравитацията на силните и големи хора. Разбира се с детските си очи гледам на много хора като на по-големи от мен и ги следвам в техните орбити. И ги чакам да ме завъртят, за да видя и аз свят. Че на собствен ход нещо не ми достига, бавна съм, не знам, не мога, не ми стиска, ще се издъня. Не мога на собствен ход, защото не приемам стойността си, а не приемам стойността си, защото е нужно да бъда одобрена от онези, към които имам специално отношение. И затова не правя крачки, за да не сбъркам. Голяма кочина е нормалния живот. И съм способна да подредя тази кочина и да я ароматизирам, така че заради положените усилия, да си я поддържам и да си вярвам че я харесвам, ограбвайки се сама от всичката енергия и сила която имам за влагане във себе си, за да се удържа извън обществената сделка на компромис с мен.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: prana_jan on януари 20, 2009, 02:16:18 pm
Пример как погледа към живота може да бъде дълбоко проникновен и просташко плитък едновременно.
Дълбок поглед, към свободата и житейска система и също така плитко разсъждение изхождащо от твърд егоизъм(Аз на квадрат).
Да вярвам или не. Да вярвам че всичко ми е наред или да не вярвам, че нещо може да ми е наред.
Дълбоко и живо е чувството на свободата, Аз да бъда адекватен на света, Аз да преоткривам сам възможностите си и Аз на квадрат.
Плитко и лесно е да обявиш живота за кочината която те храни до смъртта, с която трябва да се примириш, кочина от която винаги може да напуснеш мръсен и да се завърнеш още по мръсен.

А между плиткото и дълбокото граници няма.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: vega on април 13, 2009, 09:48:27 pm
  Рамусе, не е важно кой си, какъв си и откъде си. Не е важно откъде идваш и накъде отиваш. Важно е искрицата, която носиш и разпалваш огъня на нуждаещите се....
Title: Малко КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on април 14, 2009, 10:47:51 am
 За кого - "да не е важно" - всичко изброено.
И за кого е важно "което било важно". От написаното става ясно, че щом е "важно" нещо, значи то е именно важно за автора на написаното. И по това си личи неговата идентичност. Но това, което е изразено какво общо има с мен?

това - "кой съм, какъв съм и откъде съм" е важно само за оня, за когото е важно и за когото има значение.
Зависи от идентичността - ако за мен тия неща биха били важни - значи са важни, защото в тях намирам нещо "важно" и то може да е само собствената идентичност чрез тях.

Мярката за "важните неща" е тясно свързана с тоя, който я изразява. И по обратната връзка, може да се разбере каква е идентичността на Изразителя.
"Важните неща", както и любимата дума на  "интелектуалците" - СМИСЪЛ - са все мерки по които чудесно и доста адекватно може да се "чуе или прочете" кой как се е написал сам.

И важните неща - желанията и намеренията, вярата и знаенето, смисъла и приоритетите, плановете и планирането, целите и постигането са все проекциите на идентичностите на тия, които се изразяват чрез тях. Всяко едно от тия неща е патерица, на която хората се подпираме в разните етапи на вървенето по пътя (си).

Въпроса е - някой представя ли си живот и идентичност, в която никое от тия изброени неща да не е потребно и да "няма смисъл"? :)
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: vega on април 14, 2009, 11:31:23 am
"Нельзя ничего познавать, ничего воспринимать, ничего знать: наши чувства ограничены, наши души слабы, пути жизни коротки и истины скрыты в глубине. Всё держится мнениями и условными установлениями, для истины не остаётся ничего и всё покрыто мраком.""Невежество - ночь ума, ночь безлунная и беззвёздная"
Цицерон Марк Тулий(106-43 до н.э. )
Превод:"Не трябва никого да познаваш, нищо да възприeмаш, нищо да знаеш: нашите чувства са ограничени, нашите души слаби, пътя на живота е кратък и истините са скрити дълбоко. Всичко се държи на мнения и условни установления, за истината не остава нищо и  всичко е покрито с мрак""Невежеството - нощ на ума, нощ безлунна и безвездна"
Благодаря за отговора. Имах предвид, че като пишеш толкова хубави анализи и мисли разумни, белким му блесне на този който прогледне. Пък на такива като мен да им просветне, че има все още хора мислещи. Успехи.: )))
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: sirius on април 14, 2009, 11:38:09 am
Е, няма немислещи хора. Всеки мисли. Или поне си мисли, че мисли. А някои направо измислят.

Но това да се мисли извън рамките на идентификацията си е постижение.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: user on юни 19, 2009, 02:08:47 pm
...
Title: коментари и отговори
Post by: ramus on юни 24, 2009, 07:47:18 am
Юзер,
Аз изчаках еуфоричните състояния да отминат... щото те никога не са добър "съветник", а са просто чувствени състояния на приповдигнатост, на изживяване на "големи неща".
И понеже става въпрос за изживявания, за чувствания, използвам това си встъпление, за да кажа по него направо към "втория ти въпрос".

темата за съвършенството не е тема на "чувстването на съвършеност". Дали някой чувства нещо си е въпрос на чувстването и на чувстванията.
Чувстването е астрална конструкция и възниква именно в главата на всеки "чувстващ". Много хора бъркат "чувстване" и "усещане" и това е масово явление, особено при дамската част от света, при която астралното е по-силно застъпено.
 
Едно от особено важните неща за самоосъзнаването на всеки човек в пътя му към самоизрастване (саморазвитие) е уточняването на значенията на ежедневните думи, които използва, защото повечето хора приемат значенията на думите наготово от социалната си среда. Но абстрактните понятия не могат да се заимстват - те излизат далеч извън социалната си роля и именно чрез тях се навлиза вече в задълбочаване на "личното им самооткрито значение и смисъл".
Разбира се - неведнъж съм писал че използването на синонимност между някои понятия, които са качествено с различен смисъл издава, че човека, който се изразява, не ги е проникнал в дълбочина.
От друга страна - конкретните "чувстване" и усещане са наистина синоними за етап на несъзнателност, защото за хората в този етап усещането е свързано с изживяване, вместо с възприятие. И това че наричат "усещам-чувствам" еди какво си е точен техен израз. Много е ясно за страничен наблюдател че чувстването , като основната конструкция на астралния ни аспект, обсебва изцяло вътрешния свят на хората с доминантен астрален аспект - както са повечето хора на планетата. Масово явление е и в реалния живот, и във форумите и нета като цяло, да се чете и изразява КОЙ КАКВО ЧУВСТВА. Чувство за справедливост, за гняв, за страх, за истина, за болка, за любов, за радост илли страдание. При повечето хора дори за краткост пропускат че чувстват нещо си... и направо изживяването им създава тяхното чувстване да е сякаш обективно явление, сякаш извън тях. Но това е магията на изживяването - една астрална "сфера", потопена и потопяваща ИЗЖИВЯВАЩИЯ в една изкуствена виртуална реалност, конструирана от нас самите. 

Хората, при които настъпва етап на израстванепо естествен начин им се налага да направят свое собствено описание на света. Описание, обяснение - въобще МОДЕЛ на техния АЗ и Вселената. Етто това е "лична религия" - индивидуална философия, индивидуален модел на света. самия модел, описание, нямат значение след един етап. Те просто издават насоката - към откъсване от общото и насока към индивидуалното. Нарастването на самостоятелността им е характерен признак и конструирането на тяхната самостоятелна форма на МОДЕЛ на света и тях самите е просто израз на на съотвествие.
Тук също има маса "уловки" и капанчета - защото създаването на модели-обяснения за света, за някои хора се превръща в "религия" - сглобяват от разни парчета социални зрънца и части и натъкмяват нещо като своя "патерица". Такива хора има доста, и сред нашия форум също е имало, има ги и ще ги има и занапред. Хора, като Академика и Мастер, като АзСъмСега, както и някои представителки на "момичетата" ( в чувствената и любовна посока), са само драстичните случаи по които всички да видим една крайност - но именно "крайното" е лесно за наблюдение и дава яснота при анализа с възможността си всеки от читателите да го "види" и у себе си същото, но дистанцирано. Ето защо са толкова полезни различията между хората. И именно място за пресечна точка на "различни" хора е чудесна възможност за всеки индивидуалист в даден етап на индивдуализирането му.

Относно ЕТЕРА - етера е понятие от физиката и философията. Възникнало е в древни времена и древнофръцката школа на философията го е използвала като важен елемент, проникващ всичко живо. По-скоро, че "живото е живо, защото се намира и плува" в ЕТЕРА. Това е "водата сред която плува всичко съществуващо" - това е приблизителния му смисъл.
Във ФИЗИКАТА етера беше наличен като понятие, но постепенно материалистичната доминанта в познанието и парадигмата, го изхвърлят, като "ненаучен" и идеалистичен. Последно време, като че ли отново някои учени го преоткриват в концепциите и хипотезите си, тъй като в съвременните "физически теоретични схващания" за Вселената, проблемите са вече повече от обясненията им и вече са на почти фундаментално ниво.
В модела си на ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА използвам ЕТЕРА в своите обяснения като аспект на АЗ-единицата. Това е енергетичния "скелет" на всяко материално вечество и структура. Съответно като такъв, може да се нарече и ЕТЕРНО ТЯЛО - по съотвествие с "телата ни-аспекти" в другите "етажи на мирозданието". според мен в границите на едно толкова малко писание, доста подробно съм засегнал ролята и смисъла му, спрямо останалите елементи на модела ми. Също така, за повече инфо за етерното тяло има в коментара ми по текста на един китайски майстор по ТАЙЧИ - http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2001.0. Във втория ми коментар съм описал вече конкретно влиянието на етерното тяло-аспект за всеки човек, както и принципите за отработването и използването му.

Относно СЪВЪРШЕНОСТТА и ОБЕКТИВНОТО - много е лесно да питаш, но не е толкова лесно ако първо изясниш писмено за теб КОЕ КАКВО Е по отношение на това понятие. Защото ще трябва да го свържеш с останалите "си" понятия - в някаква схема. И тогава ще се забележи от мен кое за теб, какво е. Чак тогава бих имал повече яснота да отговоря именно на твоя собствен въпрос. Защото въпросите ти, зададени по този начин, са по-скоро разхвърляни и докосващи "оттук-оттам" по нещо си...
например - "според вас има ли обективна реалност" е странен въпрос, щом обективната реалност може да се долови по съотвествие именно от ОБЕКТИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ. Коя ли е обективната реалност, след като тя има значение само за "субективния възприемащ я". Именно поради това обективното е само една фикция, особено за хората в неосъзнат етап от битието си.

 
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: user on юни 24, 2009, 02:18:55 pm
...
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: ramus on юни 24, 2009, 04:52:52 pm
1,   Много благодаря за пълния отговор, провокира ме да мисля... което за момента е важно за мен :) .

2,.... Ако се опитам да обясня или да си представя, да речем, Съвършенство, бих го ограничила в някакви мои идеи и единствено бих се отдалечила от него.
3, Всъщност, несигурността ми идва и от там, че стремейки се да вървя в някаква посока на самоусъвършенстване, започват едни съмнения във всички нива на възприятие, във всички неща, които преживявам, във всички хипотези, които представям, и във всички обяснения и "модели на света"(както вие сте казали в поста си), които някога съм градила и са ми били потребни. И това може би е естествено...
4, Гледам да разградя докрай някакви установени норми и световъзприятия... Но чрез самоанализиране стигам до един вид омагьосан кръг, в който подлагам на съмнение дори и самия анализ.
5, Отделно от това, бих искала да кажа, че съм Напълно съгласна с вашите обяснения за чувствата.

6, На второ място, да ви благодаря отново за материалите за етера :) Изчетох темата/ мисля, че ми беше полезно.

7,  Относно третия ми въпрос... Той не би могъл всъщност да е по-различен от начина, по който съм го задала именно защото в мен се пораждат същите питания, с които вие сте ми отговорили :) А свързвайки обективното .... с някакви мои понятия в някаква моя схема, не само ще се отдалеча от него, но и най-вероятно, описвайки го, ще означава, че приемам, че такова нещо същесвува, а приемайки, че съществува, ще отхвърля вероятността да не е така. А ако не отхвърля вероятността да не е така, ще стигна до същото място, до което се намирам в момента... А това мъъничко ме обърква...
=======================================================
номерирах няколко основни мисли - в цитата от твоите думи. нарочно ще ги засягам на различни места в своите думи

----- Дори не съм давал "отговори" - преднамерено никъде нищо не отговорих, дори аз самия питах - поне писах с въпросителни изречения.
Само зададох някои насоки - те са примерни, условни. Нищо не означават обясненията ми - те са само относителна стъпка, на която стъпвам временно и преходно. И в този миг мога да сложа няколко противоречиви обяснения на няколко явления. И всяко едно ще бъде убедително, логично и верно - но само по себе си. Спрямо Общата картина нищо от тях няма да "се държи".
И със всички думи - не само към теб, а в цялото си участие в този форум - преднамерено създавах контрапункти на вложени убеждения на пишещите в този форум. И виж сама с годините кви са реакциите - някои просто се замислиха, други каквито бяха преди 4 години, такива си останаха - същите думи, същия им израз, същите убеждения.  Вижда се че други пък тръгнаха да привиждат мнение, да ме привиждат като егоист, нахалник, егоцентрик или просто правещ се на интересен. Привиждаха в мен някакво си нарушено приятелство, ограничения, или пък най-често, че всичко правя като тях самите. някои упорито спориха с нещо си, привиждайки че е с мен. А аз съм само огледало.

От 2 години вече ми е време да се махна от изворите.ком. Но някои събития и приятели предложиха да остана - дори не заради тях, а заради "някакви си ОСТАНАЛИ" които все някога някъде ще усетят провокацията на "различното"... на "другото" мнение. Че хората не са само вярващи - а има и прохождащи. Съгласих се и се оказа че са били прави. вярно си беше - намериха се и прохождащи. вярно си беше - изключително болезнени първи стъпки - живота ми направи поредния подарък да ме срещне с това истинско богатство (за мен). 
В началото се чудих защо са толкова "жените в тях". някои ме отхвърлиха, други заспориха и засвириха "на боййййй", трети въртяха интриги, други се опитаха да променят живота си на приказки и на вдъхновение, щото в контакт с мен да си вдъхновен, да ти е ясно, да "чувстваш че си голям" е лесно...
Повечето които избраха да се "повлияят" го направиха хитро - направиха опит да останат квито са били - само че модернизирани. демек - абе добре съм си, ама тва дето е кофти, ако може да "не е така" - да има начин да съм спокойна, уравновесена, чиста... ама да си остана пак с идентичността и името си - и живота си, лишен просто от "лошото" в него - от страха, от неуспехите, от тревогите или клатушкането...
   Искаха сякаш да се научат да са такива каквито биха искали да бъдат, но пак при същата им идентичност. Всеки искаше да си запази живота на всяка цена - щото неговия живот, изразява кой е той. АМА тия сметки с идеята за 'дядо Коледа' не стават. Няма как - и не заради Румен или щото Рамус се заяжда толкова с хората тук в тоя форум, щото ги приласкава да му казват сякви "тайни неща", да се изживяват на умни, живи или свободни (за известно време), а защото някой просто не му стигна куража, готовността и зрялостта за нещо свое си...

   така, че ти не само мисли... дали можеш да се замисляш - по-нататък пишеш че все повече се объркваш, щото почваш да се съмняваш дори и в съмнението си. така е - съмнявай се във всичко, защото другата крайност е - да се самоубеждаваш колко си права. вярно - това последното е човешка детска потребност и се изживява - хората така или иначе затова им е живота - да ги водят през него собствените им потребности.

намирай парадокси, търси ограничения, намирай си опори, после ги руши и гледай - КОЯ СИ АКО ти падат ОПОРИТЕ и патериците - които и каквито и да са.
Много неща в живота са всъщност от нашата собствена конструкция, която аз нарекох с името САМОМАГИЯ. В нея именно най-силния критерий е че именно илюзиите са непоклатими - че сякаш са вечни, че сякаш са толкова истински, ясни...
Ама не са. не са - ама само за тоя, дето има готовността да ги разруши - да тръгне срещу привидната си яснота, привидната си непоклатимост. да продължи да пробива границите, след като вече ги е намерил - това образно е понятието РАЗШИРЯВАНЕ (на съзнанието). Ако не можеш сама и се завърташ в кръг, просто стой нащрек и бъди търпелива - относителността и условността, както и съмнението са проблеми и са страшни само до време... После вече ставаш по-голяма от проблемите, после от страховете си, после от проблемите си... Това е мярката да си " голям" - да си по-голям от тях - от тия неща, които иначе са твоите граници и те стискат в прегръдката си, даващи ти илюзията че те са всичко, че няма живот или битие извън тях. И така докато те те стискат вътре в сферата си - ТИ СИ ПО-МАЛКАТА ОТ ТЯХ. това са примерните мерки за "малкото и голямото в нас".

Самоаналитичността е ментално качество. Но не е всичко - то е само инструмент. А инструмента нищо не е сам по себе си, както сама по себе си нищо не е и една тояга - за някои просто ще се подпират на нея, други могат с нея да отнемат живот, или пък да запазят своя - пак с нея.
така че самоаналитичността не е само да "мислиш за себе си'' Мислите ти предварително са в капана на идентичността ти - защото произтичат винаги от това КОЯ СИ ТИ. Това е тайната им. това е границата им.

Съществува и друг инструмент - самодисекция го нарекох. Това е рязане на жива психика в реално време. Това е самонаблюдение чрез саморазкриване - насоката е скритото, потайното, прикритото в сенките и тъмното. Това е да вървиш против страха ти, да го опознаеш, да видиш в какво вярваш, да го изясниш безпощадно сама на себе си. В това има един твой помощник, който аз нарекох гласа на ВЪТРЕШНАТА ЧЕСТНОСТ. Проблема е, че тоя глас се заглушава от егото и измисления от него живот. Но пък и в това е тайната - да си го откриеш. десетилетните ми експерименти показаха недвусмислено че ГЛАСА НА ЧЕСТНОСТТА го има във всеки човек, особено тия, дето са "прохождащи" и почващи да се излюпват от инкубатора. не е лесно - той влиза в директен противовес на толкова "важни и очевидни неща" които в его-живота сме си отредили. Но пък и това показва кой доколко е узрял да направи едно ново начало - в един нов ГОЛЯМ и ШИРОК СВЯТ.
Докато човек се самонаблюдава и саморазкрива, тайната е да не мисли - да не анализира, да не пита КОЕ ЩО Е - просто се гледа и се възприема чисто, и без никаква намеса - без никакво пристрастие и отношение, щото наличието им в тия важни вътрешни моменти гарантира сигурния им "неуспех" или просто "нова форма" на нова шарена картинка...
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: user on юни 24, 2009, 10:53:45 pm
...
Title: ПОГЛЕД НАЗАД и СЕГА
Post by: ramus on юни 25, 2009, 07:30:13 am
За мен ще остане необяснима загадка наистина кое кара хора като Стоян Цветкашки и вас да провокирате другите хора, да отделяте от вашето време, опит, знания и т.н., за да предизвиквате и другите...
Както ще остане за мен и необяснима реакцията на хората, които упорито отказват да се възползват от това, да бъдат провокирани, разтърсени...

--------------------
Реакцията на хората е ясна и вече опозната чрез многократни експерименти. В тая посока силно се възползвах от форумната и чатовата форма на комуникация, която предлага нета. И съм мнобо благодарен на ИЗВОРИТЕ.Ком и в частност на ВЕЛАСКЕС, без прякото съдействие на който отдавна нямаше да ме има на това виртуално място. С годините всякакви участници, дори и от администраторския бивш колектив, му оказваха натиск по всякакви начини, на които той откликна твърдо и едновременно с това премерено.

Много е интересен другия въпрос - "защо го правим ние двамата със Стоян".
В тази посока ще ти разкрия (обръщайки се на "ти") някои факти от "кухнята". Предполагам че не е трудно да се досетиш че когато ние със Стоян сме само двамата комуникацията помежду ни е по-различна. Особено в миговете, когато се "качи нивото" и навлезем в дълбочина. С десетките години на контакт помежду ни сме установили особен начин на изразяване когато навлезем и двамата в дълбоко състояние - концентрацията и фокуса ни дават огромна широта и още преди доста години установихме, че никой около нас не издържа да участва адекватно в този начин на обмен. Дори опитахме с различни хора - според конкретиката. Но най-много до час, след това човека който и да бил, сякаш се строполяваше и изхвръкваше "навън" - като от центробежните сили на бързовъртящи се колела.
    В тия години на такъв род комуникация използвахме за да се правят "пробиви" - всеки от нас, за него си. Когато се случваха "сякаш непреодолимости" сякаш се затваряха и ограничаваха възможностите, сякаш нямаха решение определени житейски на всеки от нас въпроси. В този смисъл ние правихме по особен начин онова, което тук във форума се написа като "мозъчен удар". Използвайки се взаимно като катализатори, чрез различните ни възгледи, пътища, познание и вродени или развити различни качества и отработвания, различия на характери, битие, мироглед... Всичко това е изключително да се участва в него - казвам го и в момента се усмихвам, сещайки се за стотиците, може би хилядите часове, прекарани в това състояние (за сравнение ще кажа, че един такъв "сеанс" протича най-малко 10 часа - а е стигал най-много до 27 часа)  :)
    В някакъв смисъл, в отработена облекчена форма, това се направи на срещата в ЕМЕН, като винаги когато сме двамата оставям СТОЯН да води. задачата му в тия мигове е доста сложна и внимателно наблюдавам неговото изпълнение в нея. В групова форма на общуване той има по-голям опит в работата с много хора едновременно - просто го е отработил с годините в ДА-ДАО, с хилядите хора минали през него в почти 30 години инструкторски опит.
Разбира се и някои от използваните от него прийоми не са ми "по вкуса", виждам нещата различно от него, имаме различни приоритети, понякога го повлича рутината и надценява хората... Поне през моите очи.
Но пък има изключителни попадения, много широк диапазон от знания, книги, практика... Толкова широк, колкото никога досега не съм виждал човек да има. Разполага и с някои дадености от астрално естество, които развиваше много години и ги е шлифовал чудесно, използва ги премерено и проникновено и повечето от тях остават скрити за хората в общуването. разбира се сред групата от София, която се самооформи има изключително сензитивни хора и за тях не остават скрити тия "допълнителни" нива на контакти.
   Лекциите, които записваме на микрофон, тук в пловдив и на които направихме свидетели доста хора, са идея, която ми хрумна на мен. Вече бях експериментирал в две телевизионни предавания с Кубрат Томов идеята, като след първото се записах на видеокасета и я гледах над 30 пъти - детайли, аналитичност, обща картина, после пак детайли, анализ, сглобяване, изводи, цели, начини на изразяване, дикция, лицев израз. Знаех че имам акцент в говоренето, че говоря силно и на второто предаване след това всичко си оказа значение. Кубрат томов бе силно впечатлен (както и аз междувпрочем  ;D) И се оказа че обратната връзка и страничния поглед се реализират чудесно със вид "огледало" каквото са записите - видео или аудио. така или иначе това са следи които оставяме - и то нашите собствени. По тях може много неща да си видим сами и да проследим "в обратния им път" - към нас самите. Именно това правя и тук - в ИЗВОРИТЕ, вече преднамерено преработена тая техника - за следите - вече чрез писмена форма. Писмената форма е чудесна възможност и с годините се наложи да я развия. Не можех да пиша въобще преди да се реша да почна - обмислях внимателно първите си стъпки и когато почнах в ТРУДЕН.КОМ сега като се прочитам "виждам ясно" доста пропуски и надекватности...
   за първи път сериозно със стоян говорихме след срещата на ЕМЕН, която за мое искрено учудване се получи страхотно. Въобще не очаквах че събирането на толкова различни хора, дори непознати, би се реализирала с такава дълбочина. Той преди това опита на изворната среща на БАТАК - напълно неочаквано за мен той влезе доста директно, но пък имах възможност да наблюдавам реакциите на останалите чрез това.
  обаче след срещата на ЕМЕН, преминаването на разговора през МАРИАНА, която сама се отвори за това, вече изведе една нова форма на отговорност. И веднага след Емен, много мислих по въпроса - доста го задълбочих самия аз и после използвайки момента на контакт, го изведох дълбоко и пред СТОЯН. Тогава за първи път във възможната за нас дълбочина разгледахме за първи път въпроса "КАКВО НИ КАРА ДА ПРАВИМ ТОВА" - чисто самоаналитично и самодисекциращо и в РЕАЛНО ВРЕМЕ.
Въпроса е само насока - той няма отговор. Всеки един от нас "опря" първо в собствените си основи, после и "по-нататък", и там някъде е налице една мистериозност, недостъпна за логика, ум, разум или познание... и разни други инструменти с които разполага всеки от нас.
  пробвах на няколко пъти да го загатна пред други хора, дори и във форума тук. разбира се че на повечето сякаш им беше ясно  ;D, чух какви ли не версии на егови игри, на влияние, на внимание, на задоволяване на някакви си нужди... и неща, дето за другите хора все им изглеждат ясни... Ама много ясни.
То си личи и от начина по който описват образа ми тук в изворите и как съм толкова ясен на всякакви хора. Куриозния случай е описанието на една колежка, която си прикри ника и името, и която ме описа с подходящото отношение толкова смешно, че останах без дъх от смях... http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1585.msg17005#msg17005     (Можете да сравните по снимката ми в скайп-акаунта, адекватността на това описание, спрямо визията ми.)
И тая лудост е просто човек, за когото всичко е "много ясно", толкова убеден, толкова знаещ и можещ, че направо смях ме напушва. Именно такива хора прикриват и компенсират незнаенето и неможенето си с фасада и изява на обратното. да не говорим за отношението, което всъщност стои зад всички думи.
==========================

НАРАНЕНИТЕ хора са навсякъде в социума - целия социум е изграден от тях. И егрегора им на всички нива носи същото - НАРАНЕНОСТ, частичност, незавършеност - по съотвествие.
Наранения човек прави всичко наранено - и всичко носи отпечатъка на нараненост. Именно такива хора търсят, стремят или пък мечтаят или желаят (съответно активна и пасивна форми).
Наранения човек не може да извърви път към затваряне на себе си. Не и с тази идентичност - на наранения и незавършения. наранения човек не може да тръгне към себе си - няма как. Той може само от него навън да върви. И всичко което стреми винаги е "някъде извън него" именно защото той отвътре изживява своята "недовършеност" и с това се лишава от възможността да намери "липсващото" пак у себе си.
Наранения АДАМ, търси своята ЕВА - и обратното ЕВА винаги търси АДАМ - като ИН-ЯН. Една неспирна гонитба самообречена никога да не свърши заради своята илюзорна фиктивност.
АДАМ и ЕВА ги има във всеки от нас и винаги зад драмата на всяка ЕВА стои образ на копнян от нея АДАМ, както е и всеки АДАМ, копнящ и стремящ или бленуващ за "своята" ЕВА.
Дали за ЕВА "адамовия образ" ще е на баща, съпруг, любовник или син - не е нужно да си ФРОЙД, за да се прозре смисъла на това наблюдение което е достъпно навсякъде около нас.
Една безспирна безкрайна игра на превъплъщенията на едни и същи две роли... Но това не е цялата вселена, не е целия свят, а е само етаж, етап от битието.
Има и друг свят, защото има и един друг елемент в "голямата игра", който именно ролята му е да "обърка" тази въртяща се неспирно извечна "ДВОЙКА", за да я спре, омиротвори, но след като първо я взриви хем отвътре, хем отвън.
Но това ще е тема на друг мой пост, който обмислям след лекцията на СТОЯН пред тесния софийски кръг за сътворението на света и ЛИЛИТ.



 
Title: още един поглед назад
Post by: sirius on юни 25, 2009, 11:01:25 am
Искам да благодаря на ramus за участието му във форума. За мен той се яви като здрав катализатор.
Отначало ми бе много сух, но всичко което казваше "си беше така", аз го виждах. "Виждах го", но трябваше някой да ми го поднесе в "удобна за мен форма". Отначало се впечатлих от исказа. И от "интересното тълкуване" на думите. НИкога не съм си мислел какво е вярване/знание, чустване/усещане и пр. и наистина се чудех "от къде" ги знае. Имах някаква мъглява мозайка от знания от прочетени книги, и си мислех че ги разбирам нещата. В един момент всичкото прочетено изведнъж започнах да го връзвам. Постепенно някакси терминологията на различните автори изгуби смисъла си и започнах да прозирам какво всъщност са искали да кажат. Особено с Кастанеда, който ми е оставил най-ярки впечатления. Накрая ми се случи една случка (описал съм я тук), която здраво ме разтърси и дойде идеята за писането, "взета" пак от ramus. Преоткривам писането като начин за отразяване на състояние и като начин за изразяване изобщо. Начин при който има достатъчно време за размисъл върху думите, които ползвам - какво искам да изразя и кои думички да използвам. И сега виждам резултата от мисленето върху думичките. Виждам и как другите се излагат (понякога и в двата смисъла) с думите си. Дори и аз често се улавям в "излагане"- когато "съм в ситуация" и няма време за размисъл. А време няма в повечето случаи. И това ми дава възможност после да се върна и анализирам какво съм казал всъщност и кое в мен е реагирало. Започнах да "правя" разликата (не да я знам) в смисъла на думите и съответно да влагам смисъл в тях.

И накрая и записите от срещите и лекциите - не знам как да го опиша, невероятен тласък. "Видях" изписаното "наживо", в "ситуация". Още ги слушам от време на време.
Просто не мога да си представя ако не беше се появил ramus как щяха да се развият нещата и с мен и със форума. Може би щеше да е някой друг, в някой друг форум. Но влечението ми към "най-доброто" ми показа, разликата в ... класата. Разликата в разбирането. И аз разбира се "взех" каквото можах и както го видях.
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: user on юни 25, 2009, 02:45:23 pm
...
Title: да отдадем дължимото Рамусу
Post by: kikka on юни 25, 2009, 06:09:47 pm
Това проясняване и постепенно понаместване на картината, за което писа Сириус и на мен ми се получи почти горе-долу по същия начин. Преди да почна да чета Рамус, имах натрупан просто един хаос от "отпечатъци" (неща които бях прекарала през своето съзнание, през своя светоусет), обаче "процесите" течаха много бавно... Имала съм периоди в които съм губила много дълго време в отсяване и разпознаване на моите си "парченца"... Наслоенията от четенето на "подходящата литература", а после пресяването на просото от плявата - пак тежък и бавен процес... И изведнъж, един такъв човек, който го е "сдъвкал" и ти го поднася почти готово, само суровото, есенцията, без ентусиазирани пърхащи пеперудки и сърчица, уж стройно и систематично, обаче в момента в който се зарадваш, че най-накрая почваш да "схващаш логиката на нещата", не забравя да те попита дали пък нещо не си се объркал... щото "Задавал ли си си въпроса, кой всъщност го мисли, го усеща, го вълнува това? И защо!" и "Кой си ти? Ти ли си този? (дето се бил "изложил", примерно)... А да не би пък теб да те няма? (понеже си в "ситуация" - пак примерно)... И така - от ситуация в ситуация - докато не започнеш да се озърташ, да се дебнеш и да го/се търсиш... я Летача, я Аза... И нищо, че те тези общо взето, малко изнервящо, все ти остават зад гърба... Обаче, от самото въртене, току виж си излязъл от "ситуация" :)...
Title: Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
Post by: user on юни 28, 2009, 05:34:30 pm
...
Title: За "абстрактното" "мислене"
Post by: Una on юли 10, 2009, 04:13:34 pm
Незная дори точно какво се има предвид с този термин.
Но изглежда произлиза от Логическото мислене, като всички останали, а то не може и няма как да разбере и осмисли символния език.
За него е нужно Аналогичното мислене. Аз му казвам асоциативно или фрактално, но някои му казват вертикално. То е да намираш във всяко нещо проекцията на всичко и обратното. Може да се опише дори само с простата фраза: "Едно е всичко и всичко е едно", а също и "Каквото горе, такова и долу". То е обратното на последователността на логическото мислене и обхваща нещата "по вертикала". Т.е. дава "общия" поглед, който последователното логическо мислене няма как да даде, защото се движи в една плоскост.