Recent Posts

Pages: [1] 2 3 ... 10
1
Кътчето на Веласкес / Re:Проблясъци
« Last post by velaskes on октомври 15, 2017, 09:05:22 am »
Някои особености, които са запазени само за Всемогъщия Бог и които хората си присвояваме за собствени и от това създаваме много големи кармични последствия.

Да дава и да прекратява живот.

То е ясно, че хората още не знаем какво е това - създаването на живот, даже и една муха не можем да направим от нищото. Но виж в убиването на другите хора и на животните имаме изключителна история. Не че с това се прекратява Живота/живота не може да се прекрати по никакъв начин/, но се прекратява физическия живот без съгласието на потърпевшия, което създава кармични последствия.

Да отсъжда правилно-неправилно, вярно-невярно и в този ред.
 
Хората разбира се сме много вещи в осъждането на другия, то това ни е станало като втора природа, на всеки, непрекъснато в ума ни стават някакви преценки и присъди се раздават на всяка секунда. Страшно е.
Другото осъждане е публичното установеното. Определянето на престъпниците и наказването им. Не може да не спреш убиеца, изнасилвача, крадеца и в този ред, но наказанието им никога не може да е обективно, защото не знаем как се е стигнало човек да стигне до това положение, да се превърне в това което е. Само Всевишния знае и само той има право да присъди. 

Да лекува

Хората се опитваме да се излекуваме сами, търсим помощта и на квалифициран персонал, но малко хора знаят, че лечението тоест пълното възстановяване на тялото е възможно само чрез Божията Любов, по никакъв друг начин. Божията Любов идва към нас ако се помолим за здравето си и направим някакви постъпки към промяна на начина си на живот, който е довел до тази ситуация. Божията Любов се намира навсякъде в природата, където множество растения са сътворени с лечебна цел.
Лекарите не лекуват, те се занимават с последствията от дадена болест, борят симптомите.
2
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 13, 2017, 09:03:34 pm »
5 септември 2017 г.

ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
(Първа идея за размишление)

ТОТ
(Лекция 2)

КОТКИТЕ
(Втора идея за размишление)

ТОТ
Продължение
(Лекция 3)

БОГ
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет.


ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

Египет казва: „Само Древността познава Истината“. За древноегипетските жреци важното не е било събитието, а състоянието, т.е. начинът на възприятие. Значи: събитието не е важно, а начинът на възприятие – какво възприемаш. Тези жреци са били от Безупречните, те не са допускали никакви човешки действия: Безупречни Атланти преродени, т.е. никаква съдба. Чрез тази Безупречност жреците са възприемали Силата, която отстранява света. Египетските жреци знаели, че Безупречността отстранявала човешката природа. Те били наследници на Атлантите и затова знаели, че тази Безупречност раждала Свободата.
Египет е бил крепост на Древната Свещена Мъдрост. Свещената Наука е била скрита в пирамидите и в храмовете, за да се съхрани Душата на Египет – затова е било това Окултно знание, херметично. В Египет е било скрито Тайното Учение за Древната Мъдрост – Учение, което не се поддавало на действието на времето.
Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида. Посланието на Сфинкса е било, че Истината е Неизменна и че Тя надживява всичко, всичко преходящо, и че Тя променя всичко, без Тя самата да се променя. Сфинксът охранява много дълбока атлантска Тайна. Сфинксът е Същество на Мистерията, а не на Вечността. Той е наречен на египетски Шешет Анх, което означава Живият Образ: мястото, където човекът се ражда като Бог, т.е. Свещеното място на Първото време. Сфинксът е Изначалното Лице на Мистерията (става въпрос за неговите скрити качества): той се е родил в Древността много преди пирамидите, затова се нарича Пазител. Той е роден от видение отново на същото Божество Техути, или Тот – така нареченият Бог Тот. Техути е познавал Тайната на Бездната, понеже му е било позволено.
Според Тот: Сфинксът е онзи човек, който е станал Божествен проводник на Истината. И пак според него: Истината може да бъде овладяна само тогава, когато станеш част от Нея.
Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание. Очите на Сфинкса не са от този свят – казва Тот – те гледат към Безкрая и никога към света. Те гледат само към едно място – Мястото на Истината.
Сфинксът е също Древно предупреждение: че тези, които не се завърнат в Свещеното си Начало, те ще си останат все човеци, т.е. смъртни същества, скитащи души, същества от старите светове. Ако човекът си останел смъртен, той не можел да отговори на гатанката на Сфинкса и оставал в старото си мислене, т.е. в смъртта: продължава да се преражда. Да разкриеш загадката на Сфинкса означавало да родиш Бог в себе си – мястото, в което човек се освобождава от предопределението и от преражданията.
Има точни методи – в следващото интервю ще обясня как точно се променя съдбата, в следващото интервю в Портала  за съдбата, точно дадено от Атлантите: точен, ясен метод, който наистина променя съдбата, понеже е даден от Безупречните.
Така... В което човек се освобождава от преражданията, т.е. от дългото, безсмислено скитане в смъртта. Сфинксът предупреждава, че който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици, т.е. нищо не можеш да разбереш от такъв човек, какво иска да каже: и цял ден да ти говори – това е смъртен език. Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща.
Да познаеш Сфинкса, това означава да се върнеш в расата на Боговете, расата на Нетерите – това, което казва Библията: „Богове сте!“. Но падналите духове са успели да убедят хората, че са хора, а не Богове.


ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
(Първа идея за размишление)

Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.
Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.
Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната й сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.
Неслучайно една сестра предният път, от София, поиска име за новородената си дъщеря и поиска тя да се казва на Древен Език с името Сияйна Искра – много красиво име, както и да е... Аз й го дадох... Но искам да кажа, че тези Древни думи закодират Пътя на Душата и помагат на Душата да върви точно в този Път, доколкото тя е Търсач.
„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.
Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.
Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.
Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.
Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.


ТОТ
(Лекция 2)

Тот е един от Боговете, които са живели сред хората. Той е несътворено роден, както и Лао Дзъ. Слиза съзнателно, връща се съзнателно. В него няма никакъв свят, защото Безкраят не се ражда: Той само слиза и възлиза.
Трижди Мъдрият е Същност, а не време; той е гост от Безкрая, той е по-дълбок от себепознанието, той отдавна го е надминал, той се намира в Бога и част от него се намира в Абсолюта. Познанието на Бога му е близко и сродно. Станал е Единен и затова му е позволено да странства дълбоко в нещата, и то – в трите свята, и да ги прониква.

Тот е представител на Истината, а не на културата. И затова той казва: „Културата се страхува от Истината“. Подобни неща има и при Лао Дзъ.
Въобще културата е нещо второстепенно. Щом си културен, ти си в опасност. Щом си образован, ти си в опасност. Щом си в Истината и в Бога, ти вече си в Благодатта на Бога; ти вече си в самата Истина и надминаваш културата.
Това означава, че Древността е свързана с Истината, а падението е свързано с културата – някакво догонване, т.е. трябва да станем културни, защото сме паднали... Но това не може да замести никога Истината – както религията не може да замести Любовта.
Защото падението е изпуснало Истината – точно Истината. Истината е дълбоко владеене на себе си, а културата е нещо, което е изпуснало това владеене, и затова е влязло в така наречената съдба.

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е Чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.
Ще обясня. Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.
Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.
Например: Суфи никога не търси постижение – или Даоските Мъдреци: те търсят Непостижение. Искат да живеят само в Бога... И когато Бог чрез тях показва големи способности, те са си на Бога, а Суфи не се интересува от никакви способности. Той иска единствено да има Бог в себе си, нищо друго. Защото способностите са и капани, също и дарбите. И затова истинските Мъдреци не правят грешка. Те търсят контрола, търсят Истината – и Бог се ражда в тях. Те надминават способностите. Един Мъдрец може да лекува, да има такава тайна дарба – и да не лекува. Но ако Бог поиска, той вече действа.

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.
Безумието ще изчезне като мъгла, защото във Вечността ще устои само Истината: всички култури и религии ще се провалят. Но този, който е Истинен, той ще устои, защото – казва Тот – в него работи Разумът на Слънцето.

Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. От Тишината са отронени Синовете на Древния Разум. Синовете са Слънчеви енергии на този Разум. „Тишината може да изрече словото – казва Тот – но словото не може да изрече Тишината.“

Животът става дълбок, когато е насочен към Безкрайни постижения.
Ще обясня. Всички мечтатели се провалят. Самата мечта е нереална. Човекът постига мечтата си и после тръгва назад – или много трудно нагоре. Искам да кажа: Истинската цел е (на стремежа) да има Безкрайно постижение, т.е. мечтата не трябва да е постижима, ако искаш да влезеш в безконечно развитие – иначе попадаш отново в застоя. Всички мечтатели ще бъдат разочаровани.

Учението за прераждането е съществувало още преди потопа. И казва Тот: „Който е разбрал Тайната на Живота, става Бог и разбира Замисъла на Бога“.

Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.


КОТКИТЕ
(Втора идея за размишление)

Говорил съм ви за тях... Тука пак ще кажем нещо за Древните котки.

Тот казва:
Древните котки са дошли от Сириус и са били Посветени Духове от много високо ниво. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са обещали да служат на човека, и затова Бог ги изпраща срещу опасния народ на мишките, да спасят човечеството. Те са умеели да улавят невидимото зло в окръжаващата среда. Умеели са да го издирват, колкото и то да се прикрива.
Тот казва: тези котки са получили от Сириус озарена енергия. Тези котки са били най-големият враг на всички хаотични сили (не става въпрос само за мишките, а за всички хаотични сили), т.е. силите на света и на злото. Злото в мишките се вцепенявало от тях.
Котките са Духове, които са владеели себе си на много високо ниво, както е при Мъдреците, и затова те са можели да владеят неовладените мишки. Мишките са паднали духове – умствен свят, а котките – това е чисто Духовният свят. Казано по друг начин: котката улавя мишката, т.е. Духът улавя ума. Всеки човек трябва да овладее ума в себе си и да го улови, да го направи чист, дисциплиниран и да го превъзхожда. Мъдростта, по друг начин казано, улавя хитростта. Търпението улавя нетърпението.
Тези Духове котки са имали Любов към човека и заради тази Любов им е била дадена допълнителна Светлина, с която да виждат и разбират нещата. Защото с тази Любов към човека те направили скок в Светлината – нещо, което не се е случило при лъвовете, тигрите, леопардите и т.н. Те си имат сила, но те са останали в хаотичната енергия, защото те имали друго мислене и затова тяхната енергия е станала жестока. Същото важи и за жестоките хора, накратко ще обясня: в жестоките хора живеят жестоки животни – и когато човек е много жесток, това са много животни, които той ги носи от миналото си и не може да се справи, освен след много тежки падения и страдания.
Ние казваме „котка“ – но това не е дума, това е Просветлен Дух от Царството на Прасветлината. Именно тази осветена енергия от Светлината е спасила човечеството от мрачния народ на хаоса, и специално – на мишките. Това е древна война между духовете и между синовете на светлината и тъмнината, която някога е била горе; после слиза долу и продължава, срещу духовете на тъмнината и хаоса. И този хаос се е срещнал с тази Светлина на котките и той е бил поразен. Както съм ви казвал: мишките се страхуват дори от статуя на котка.
Тази Светлина е подала ръка на човечеството чрез котките, т.е. Воините на Древната Светлина. Ето защо Египет е строил храмове на котките изключително с голяма почит. В Египет, ако убиеш котка, няма съд за тебе: директно хората те убиват – не стигаш до съд. Така се е почитало това Същество и защото то е било Древен приятел на човека. Впоследствие в Персия (котките са били в Атлантида и в Египет) идват кучетата, но те никога не могат да заместят котките.
Така... Тази Светлина, както казах, е слязла от Сириус, защото там, където оживявала тази Светлина, хаосът умирал – буквално и преносно умирал: и на вътрешно ниво, и на външно. Енергията на хаоса се сблъскала с тази непозната енергия, която освен енергия, била и нещо повече: Дух и Светлина.
Мишките нямали проблеми с хората, дори ги разкъсвали. Не се страхували от крокодили, от лъвове и т.н., но котките за тях са били нещо страшно. Дори и малкото котенце за тях е било голямо бедствие – защото там работи част от Тайната на движението на Нищото.
Тези странни котки били страшна напаст за народа на мишките, а хората по него време (и в Атлантида, и в Египет) пълнели къщите си с тези котки пазители. Светлината на котките сразявала жестокостта и мрачната сила на мишките. Както казах, тогава те са били големи като зайците . Мишките разбрали, че тези котки убийци били по-жестоки от тях, и по-жестоки даже от човешкия род. А човешкият род бил в голяма опасност. За мишките – те разбрали, че за тях нямало надежда. Когато котките слезли, нямало надежда: такъв враг те никога не били срещали. Те виждали примерно: имало големи змии и гущери, но те били за тях нещо второстепенно, даже понякога си играели със змиите. Но само да чуят полъха на котка, ако могат да го чуят и усетят – но както знаете, котката е монах: застава като статуя пред дупката и изчезва в Нищото. А мишките вярват в движението и сътворението – котките вярват в Неподвижността и във Вътрешния Център. Мишката смята, че вънка няма никой, защото, как ще помиришеш статуята?... Излиза мишката и изчезва.
Така... Тези котки за тях били чудо. Те били, освен това – казва Учителя – майстори на наблюдението. Дори и сега: така изчисляват, такава концентрация правят, когато видят врабче, нагаждат се, изчисляват... Това – казва Учителя – е висша математика, която човекът не владее. И Учителя казва: „Те са големи майстори на концентрацията и познават тайната на разстоянията“.


ТОТ
Продължение
(Лекция 3)

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания. И затова много хора питат: „Има ли душа?“.
Развитие има – казва Тот – само чрез Душата, защото тя е Свещеният Път, тя е Извор извън Вселената: Душата е по-дълбока от Вселената. Само Душата е тази, която може да изпълни пространството с Любов. Без Душа, светът щеше да бъде прекалено дълбоко, мъртво място.
Само който има Душа, може да спасява души, защото Душата е слязлата Любов; тя носи в себе си Пълнотата на Бога, Пълнотата на Любовта. Душата спасява чрез Съкровена Любов, защото човешката любов е мъртва. Тот казва: Сферата на Бога е чистата и истинска Любов. Тот говорел много просто и затова жреците го наричали Господарят на Свещените думи. Казва: Само силата на Любовта привлича Всемогъщия Бог.

В тази връзка, за малко ще се отклоня. Индианците имат едно лечение, за което казват: Ако ти обикнеш човека като Душа, само тогава можеш да го лекуваш... Само ако имаш голяма Любов към него. И когато насочиш цялата си Любов, няма по-изцеляваща енергия. После, каквото и да стане, този човек ще се възкачва и ще се възражда. Цялата Тайна на лечението е (догодина ще ви говоря за индианския метод по-дълбоко) тази изключително концентрирана Любов, за която няма никакви прегради.

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход. Човешката любов и човешката религия никога не спасяват. Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, тя е Душата на Любовта – и от там се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, която реално ни очиства.
След време ще ви говоря за дълбоката Любов, дълбинното чувство на Любовта, Истинската Любов, която няма нищо общо с човешката любов, с религиозната, дори и с Ангелската. Там има нещо много по-дълбоко в човека, ако той успее да я зароди в себе си. Това е наистина Живата Вода, която се търси.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.
Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост. Казвам това, защото някой път умът иска да имитира преданост, иска да стане предан, но той няма качествата на Душата. Умът е знание; Душата е Любов. Тази истинска Любов разкрива и истинската Любов на Бога към нас. Защото тази истинска Любов е Диханието на Бога: в нея Бог обича Себе Си – и само чрез тази истинска Любов ние ставаме дълбоко виждащи. Това няма нищо общо със сляпото ясновидство и с астрологията – нищо общо, защото Мъдростта работи в съвсем друго измерение. Само чрез тази истинска Любов ние навлизаме в Бога. И Тот казва: Това, което си направил с истинската си Любов, това е твоето бъдеще в Бога. Само чрез тази истинска Любов получаваме виждащ, Слънчев Разум, защото този Разум може да оживява единствено в Любовта.

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.


БОГ
(Трета идея за размишление)


Той е съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите ги е открил, а несъществуващите ги е скрил в Себе Си.
Познанието на истинския Бог – казва Тот – е Тайната на Тайните. Който е видял Мистерията на Великия Бог, той е загубил всичките си предишни мнения. Той вече няма мнения, той вече има Мъдрост.
Виделият Бога е изумен за цял живот в пълния смисъл на думата – изумен за цял живот в пълния смисъл на думата. Чистият не живее във външното време; той живее във времето на Бога, т.е. той живее във Вечността и в Безкрая.
Който е видял Бога, той е видял нещо повече от нефер, т.е. той е видял нещо повече от красотата, защото красотата е красота само когато живее в Истината – иначе красотата не е красота.
Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога. Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.
Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.
Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.
Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.
Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог се е отдръпнал. Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени... но има причина. Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.
Любовта към Бога ще те научи на всичко.
Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство. Съществува вътрешна Вселена в Бога: тя е по-реална от външната, тя е в по-вътрешно пространство в друго измерение. Събитията на живота се случват във вътрешното пространство, а после излизат навън във времето, т.е. в събитията има други скрити вътрешни събития.
Бог е нашият живот – ние нямаме живот. Когато Бог живее в нас, и ние живеем. Ние живеем толкова дълго, колкото Бог живее в нас. Събитията в живота – това е действащият, Единствен Бог.
Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50 %, те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75 % – друга подготовка. Тот е от тези, които тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци, както казах – една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят за бъдещето.



АУМ
3
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 13, 2017, 03:12:58 pm »
1 август 2017 г.


СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
(Лекция 1)

ИСЛЯМЪТ ЗА ЗДРАВЕТО
(Първа идея за размишление)

СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
Продължение
(Лекция 2)

ИСЛЯМЪТ ЗА ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯТ
(Лекция 3)

МОХАМЕД
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Исляма. Казах и в предното интервю, че тези, които разберат Исляма – тероризмът отпада за тях. Въобще, когато едно нещо бъде дълбоко разбрано, отпада проблемът.


СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
(Лекция 1)

Какво казва Ислямът:

Търпеливите ще бъдат щедро възнаградени.
Аллах е Единственият Законодател, Той е Единственият Източник на всяка присъда. (Наистина е така: Той знае всички прераждания, знае точно как да влиза и да действа. Няма друга Правда – нито във Вселената, нито в света – освен Неговата.)
Той е Знаещият. На когото Аллах не е отредил Светлина, за него няма да има Светлина.

Казва Ислямът:

Кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал честно на Аллах и с голяма Преданост? Нуждата да се служи на Аллах е по-голяма от тази нужда за храна и вода. (Това е разбиране, това е Преданост!)
Всяко нещо, което се случва, съдържа поука.
За какво ми е земният живот, ако нямам Аллах в себе си?
Философите и учените нямат никога никаква мисия.
Ако Аллах не дойде в моя живот – моите дела, каквито и да са те, няма да ме спасят.
Повтаряй името на Аллах, докато Той влезе в твоето сърце.
Познаването на Истината е узряване за Тайните на Аллах.
Сърцето на земния човек е руини, а умът му е сметище.
Чистото сърце те води към Аллах, а не краката.
Свободата – това е пълна духовна самодисциплина.
Където свършва моята сила, там започва помощта на Аллах.
Покаянието е срещата на човека със себе си.
Внимавай сърцето ти да не е пробито!
Мярката за достигането на целта е истинската работа – а не религиозността.
Животът е скрита Реалност със строги правила.
Човек не може да спечели Божията Помощ, преди да я е заслужил.
Ако едно нещо тревожи сърцето ти, не го прави.
Аллах никога не напътства съмняващите се, неверниците.
Само Бог знае кое е добро за хората.
Аллах е оставил много хора да си живеят в своите измислици.
Бедата сполетява хората според Волята на Аллах.
Който не вярва в Съдбата, става високомерен и се проваля.
Този, Който отстранява злото, това е Единственият – Аллах.
Търпението е сияние.
Има ли неверник, който да върви в Пътя на Аллах?
Има една скрита Справедливост, която ще подреди всичко. (Всъщност и затова има карма – защото във Вселената трябва да има ред и порядък. Всеки човек, рано или късно, трябва да разбере, че нищо не е случайно, което му се случва.)
Аллах е, Който отнема живота ни – и няма друга сила с такава власт.
Той е, Който дава сила да преодоляваме.
Достатъчно е в сърцето ти да има само една прашинка нечистота, за да изпуснеш целта.
Ако някой човек може да създава, накарайте го да създаде мравка.
Не казвай за нещо: „Аз ще направя това“, без да го е пожелал Аллах.
Благата идват от Аллах – и с тях Той ни изпитва.
Сатана не може да въвежда в заблуждение очистените хора.
Най-добрият джихад е изкореняването на лошите навици.
Помощта произлиза единствено от Мъдрия Аллах.
Сърцата на хората са в Неговите Ръце.
Ако Аллах не те пази, никой друг не може да те пази.
Никой не може да постигне Неговата Мъдрост – освен ако Той не позволи.
Той поразява нечестивите – и Той знае точно как.
Всяка стихия на природата се подчинява на Неговата Воля. (Тука само си спомням – Древният Тот казва: Стихиите са излъчени от Него. Той ги превъзхожда. Той ги е създал от Себе Си, но Той ги превъзхожда, те са Негови слуги.)
Христос – казва Ислямът – ще изчисти Християнството от всички измислици.
Христос е непоклатим. Той не се подава на влиянието на обществото; Той е, Който влияе на обществото.


ИСЛЯМЪТ ЗА ЗДРАВЕТО
(Първа идея за размишление)

Само Той, чрез Своите раби, изработва правилните лекарства.
Чрез пчелите Аллах създава меда за лечението на хората.
Всяко правилно лечение Той го ръководи, Той го държи в Своите Ръце.
Твоята болест може да превърне минутите в часове на поклонение към Аллах.
Болестта е верен съветник, който ни предпазва от скрита, по-голяма беда.
Ти, който си болен, имаш право не на оплакване, а на благодарност и търпение.
В болестите са скрити много Негови сияния.
Има болести, които топят животинските страсти.
За някои хора болестта е здраве, а за други хора здравето е болест.
Чрез търпение временната болест те избавя от други вечни болести. (Затова някои хора изглеждат праведни, но страдат, за да изкупят нещо и в бъдещето и после да бъдат свободни.)
Изтръгни корена на болестта – това е старото безпокойство. (Става въпрос за тревоженето. В тревоженето няма Вяра.) Безпокойството е критика на Божията Милост, това е упрек към Божията Мъдрост.
Най-искреното нещо от благите дела – това е болестта. (Честна, искрена – идва да те научи на правилни неща, без заобикалки. Въпросът е как ще я приемеш.)
Аллах – Той решава лекарството, Той решава изцелението и Той решава дали те да действат, или да не действат.
Най-благородното и благодатно лекарство е Словото. Пази се от словата, които изричаш, защото те могат да те пленят.
Една крачка в името на хигиената е по-важна от сто крачки в името на лечението.
Знание, което не води към Бога, е болест.
Болест е, когато в днешния свят безсрамието се аплодира.
Най-важното за изцелението е Будността и Любовта към Бога.


СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
Продължение
(Лекция 2)

Окончателното решение във всички работи е само в Неговата власт.
Смисъла постигат само тези, които Го познават – тези, на които Той е позволил да Го познават. Той твърдо подържа Избраните Си и в този, и в онзи свят. Той отклонява, които реши, от Правия Път.
Всичко, което се големее, Аллах ще го унищожи.
Който проявява Търпение, Аллах ще му внуши Търпение. Щедър дар е Търпението!
Отказът от лъжата е най-големият и истински пост.
Нито един човек не отговаря за чужди грехове.
Ако някои хора живеят дълго, ще получат вреда – а други, ако живеят дълго, ще получат полза.
Аллах е, Който ни усилва и укрепява с крепкото Си Слово.
Молитвата е по-добра от съня.
Ако не обичаш Аллах повече от баща си и децата си, няма да повярваш достатъчно – ще ти липсва истинска Вяра.
Който не признава Словото на Аллах, той върви към все по-тежкия път на поражение.
Аллах обича усилията на слабия човек.
Ако желаеш за някого Правия Път, но Аллах не го води – няма за такъв човек помощници.
Не можете да пожелаете да изберете Пътя към Бога, ако това не го пожелае Бог: това тръгва от Него.
Той следи сърцата, защото те са носители на намеренията.
Второто Пришествие ще очисти Християнството от всички заблуди. Голямата и гигантска личност на Антихриста е съставена от погрешната християнска и земна вяра. И когато Христос дойде за Второто Пришествие, ще Го познаят само Избраните, а не тези, които Му вярват.
Вярата на Христос в Бога е толкова силна, че никога не се поддава на въздействие. Христос е независим от света. Христос е Правият Път – а не религията. Самият Христос е благодат и честен пример. Христос е роден без баща, а само с думата на Бога: „Бъди!“. Христос ще достигне Своята Старост след Второто Пришествие. И Учителя казва това – Той се подготвя за 25-ия Старец. Няма такава сила в света, която да убие Христос.
Самото Чисто Слово е Месия, защото това Слово е Бог в действие.
Ще обясня що е Словото... Словото – това е Духът на Бога, това е изпратен допълнителен Дух от Бога. Това Слово е Божия възможност, а не човешки неща. Това означава, че Христос е Пратеник на това универсално Слово – казва Ислямът. И Учителя казва: Христос е Дух от това Слово. Той е Син на Бог – Слово. Христос се ражда по непознат начин за хората: без баща; Той е образуван пряко от Бога чрез Слово – ето защо Христос е Слово. Той е Слово вътре в Словото.


ИСЛЯМЪТ ЗА ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

Срещата с Аллах е най-великата Истина.
Който говори неистинни думи, проваля своите молитви.
Истинното четене е да се научиш да четеш с погледа на Твореца.
Който съумее да се слее с Истината, той става не човек, а Дълбина Божия.
Религията не е още Истина. Тя е велико начално училище за всички хора.
Свойството да се вижда е въпрос на Истинност.
Истината Я знае единствено Той, и само Той решава с кого да Я сподели.
Избраните виждат Истината в съзнанието си, защото сам Той ги докосва с Нея.
Всевишният може да създаде всяко същество без родители.
В света съществува Велика Истина и главозамайващ Порядък, но само Мъдрите разбират това. (Наистина, на всяка крачка – Правда, но само Мъдрите разбират това. Някои мислят, че в света има неправда, защото не знаят как действа Бог и Неговият Замисъл и как Той раздава последствията, които са посети.)
Божието Могъщество е Велика и Преславна Истина, но нашите слаби умове не могат да Я разберат.
При Единство с Неговата Истина, имаме лекота. Във всяка трудност има лекота, има леснина, но само Истината съумява да я види.
Тези, които не са в Неговата Истина, са роби на причините. Той е Истината, Той показва Правдата.
Всички катаклизми говорят за изгубения Път към Истината. Който си мисли, че катаклизмът е случаен, той няма ясна цел в живота, той се е отделил от Истината. Пази се от всичко, което те отклонява от Истината! (Няма да забравя какво ми казаха навремето Държавна сигурност: „Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, повече няма да те преследваме!“. Няма да казвам какво им казах...)
В най-тежките обстоятелства, Ислямът казва: Бъди усмихнат! (Говорим за най-тежките обстоятелства...) Бъди усмихнат – това е човекът на Аллах, това е човекът на Истината.
Нито Любовта, нито Истината могат да бъдат разбрани от простосмъртните и земните хора. Истината е Духовен Извор – нещо, което трябва да откриеш отвътре, защото всичко Истинно всякога е идвало отвътре и от Аллах.
Всички големи затруднения са времена за усърдни, истински молитви, за голямо усърдие.
Той е Съвършената Истина – и Неговата Истина е без недостатък.


МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯТ
(Лекция 3)

Мохамед, наричан още Прекрасният... Да видим какво казва той...

Ако с вас се случи нещо, не казвайте: „Ако бях направил иначе, това нямаше да се случи“, а кажете: „Аллах го е замислил и извършил“ – защото с думата „ако“ започва работата на Дявола.
Този, който се опазва от съмнителното, остава чист.
Не променя Аллах положението на хората, ако те не се променят – ако те не променят своите мисли.
На когото Аллах желае добро, Той го прави Истинно-знаещ.
Когато Аллах възпрепятства нещо, тогава няма насреща даващ човек.
Нито един не знае какво ще бъде утре – освен Аллах. Никой не знае това, което е в утробата на жената, освен Той.
Всяко дете се ражда в естеството си, а родителите му го правят някакъв поклонник на религия.
Доволния от малкото, Аллах го обогатява.
В Търпението – казва Мохамед – е Покоят на сърцето.
Ако не престанеш да лъжеш, Аллах не се нуждае от твоя пост.
Най-добрият джихад е в усърдието по Пътя към Бога.
Достоен човек е само онзи, който е пожертвал себе си за Аллах.
Аллах изпраща изпитания на този, на когото иска да дари благата. Чрез изпитанията Аллах очиства избрания от греховете му и му възвръща Достойнството в Себе Си.
Най-желаното нещо от Аллах е вашето настойчиво усърдие, което проявявате.
Две неща от Милостта на Аллах носят загуба за много хора: здравето и изобилието.
Проклятие пада върху този, който проклина.
Бог в нас е, Който търпеливо понася всичко, включително и страданията, и болестите.
Никой не може да ти даде това, от което Аллах те лишава.
Когато Аллах пожелае някой да умре на определено място, тогава Той прави така, че човекът да има причина да се окаже точно на това място.
Следването на Истинския Път е нещо много по-важно от делата на човека.
За угнетяващите хора Аллах е подготвил тежки съдби и страдания. (Става въпрос за насилващите хора.)
Благата постъпка се извършва от Любов към Аллах, а не поради стремеж към блаженство (блаженство в рая).
Аллах превръща в неверник оня, който се покланя на звездите. (Наистина, никакви звезди не управляват съдбата на човека – никога не са управлявали. Единствен Бог управлява съдбата на човека.)
Аллах познава религиозната лъжа... Защото някои са казвали: „Четях Корана за Твоя Слава“, но Аллах ще ги погуби само с едно слово: „Ти лъжеш!“, тъй като Той чете в сърцата.
Много хора изучават религиозното и научното знание, за да кажат, че са дълбоко религиозни или много образовани – но Аллах е Всевиждащ и знае всичко.
Добро дело е да намислиш зло деяние и да не го направиш.
Това, което ти се е разминало, не е трябвало да ти се случи. Това, което вече се е случило с тебе, не е могло да ти се размине.
Помни: Мъчнотиите се сменят с облекчения.
Ако указът на управляващия влиза в противоречие с Аллах, този указ не трябва да се слуша и не трябва да се изпълнява.
С неприятелите си имай голямо Търпение.
Ако си въздържан, ще заслужиш Любовта на Аллах.
Нито един не е Истинен, докато всичките му стремежи не са в съгласие с Волята на Аллах.
Който си мисли, че в желанията му е Бог, нека да знае, че Бог го е отклонил от Себе Си. Бог не е в желанията – Бог е в Любовта.
Бог строго наказва този, който е изоставил молитвата. Самото изоставяне на молитвата е трупане на наказание.


МОХАМЕД
Продължение
(Трета идея за размишление)

Казва Мохамед:

Аз съм враг на този, който измъчва когото и да е. А на когото съм враг, ще му бъде потърсена сметка в Съдния ден.
(Ще обясня... Мохамед е проповядвал Учението – а тези, които не са го разбрали, те са създали религията. Още нещо – казва Мохамед: Христос е бил роден като Бог, а Мохамед е бил роден като човек, който е познал Бога и Божията Същност. Това всъщност е много по-труден Път – от човек да познаеш Бога; защото Христос е роден като Бог, познава Го като Бог и се връща като Бог. Да се родиш като Бог и да познаеш Бога не е трудно, но да се родиш като човек и да познаеш Дълбоката си Божия Същност, е много, много трудно – казва Мохамед.)
Който няма възможност да се ожени – това го предпазва.
О, Аллах, покажи ми всичко такова, каквото е! (Такива са били молитвите на Мохамед.)
Аллах прави да порасне всяко семе, което сеем. Той поддържа полета на птицата: ако се откаже от птицата, тя се блъска в скалата.
Грубостта е зло. И най-лошите сред злите хора са тези, които са груби.
Казва: Аз съм далече от това, на което се покланяте. Този, на Когото трябва да се покланяте, е Този, Който ме е създал – това не съм аз. Трябва да се покланяте на Бога, а не на Мохамед. Този, който отхвърля всичко, което е против Истината, той прави здрава връзка с Аллах (т.е. този, който поддържа Истината).
Всеки човек поотделно ще дава отчет какво е направил със своето здраве и със своето свободно време.
Любовта е създадена, за да ни озарява.
Езиците не могат да опишат превъзходния Живот на Любовта.
Кой е Аллах? Аллах е Този, Който е обгърнал Вселената със Своята безгранична, Божествена Милост.
Любовта засенчва с красотата си светлината на звездите.
Не отдавай важност на нищо друго в живота си – освен на Аллах.
Оставяй винаги настрана това, в което се съмняваш, и прави това, в което не се съмняваш.
В продължителните молитви има отдаденост, която много и винаги затруднява човешкото его.
Различаването на доброто от злото се дава чрез Откровение. Божията Воля е единствената мярка.
Да се научиш да владееш духовете – това се нарича преуспяване.
Бог е Творецът на всяко нещо и няма нужда от съучастници.
Аллах е Великият Владетел на всичко. Дори Аллах е Великият Владетел на всяко отмъщение: Той го решава. Библията казва: „Ще стане седемкратно отмъщение“. И в Битие се казва още: „Мое е отмъщението“, „Аз ще отмъстя на враговете...“ и т.н. (Т.е. тоз въпрос не трябва да се решава от хората, а от Бога.) Мохамед казва: Днес ви се въздава за това, което сте извършили. Всяко нещо в Бога има мярка. После казва за някои: Поразиха ги злите дела, които те си бяха отдавна извършили.
Загубил е онзи, който е скрил зло в душата си.
Аллах записва абсолютно всичко, което се замисля в дълбините на човека.
Сатана изкушава хората, за да им покаже това, което е скрито в самите тях. Той знае това, което е в сърцата.
Аллах знае това, което е преди събитията и което ще бъде след събитията. Той решава събитията, Той ги ръководи, Той ги изяснява – или Той ги замъглява. Всяко нещо Аллах го е премерил с точна мярка. Каквото е пожелал Аллах за хората, това се случва. Без Негово позволение, и листо не пада. Всяко действие на човека е под Негов контрол и наблюдение, т.е. под контрола на Аллах.
От всяка гледна точка, Аллах е Съвършен.
Когато човешките усилия са без Аллах, те са път към миражите.
Аллах определя и движи процесите в света.
Религията на всички народи е една. Който търси друга религия освен Покорност към Бога, той е от губещите хора.
Пътят на Търпението е винаги светъл.
Искайте от Аллах лек за всяка болест.
Който се моли, Аллах улеснява делата му.
Извършител на всичко е само Аллах и единствено Аллах.



АУМ
4
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 13, 2017, 01:59:36 pm »
4 юли 2017 г.


БОДХИДХАРМА
(Лекция 1)

БОДХИДХАРМА
Продължение
(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 2)

УМЪТ
(Втора идея за размишление)

СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 3)

БУДА-СЪСТОЯНИЕТО
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


БОДХИДХАРМА
(Лекция 1)

Започвам с един Велик Учител, изключителен, безпощаден, спада към жестоката Преданост: Бодхидхарма.

Първо: Бодхидхарма е Велик Войн и Буда-Учител. Същество на Великата Яснота, т.е. чисто виждане – никакъв свят, никакви илюзии, никакъв отвъден свят: чисто, пряко виждане. Той е разбирал всяко учение, понеже е разбрал себе си. (От тука тръгва разбирането на всички учения. Казвал съм: Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето.) А който не е разбрал себе си, той не разбира нито своето учение, нито другите.
Умът му е в Духа, а не в ума, т.е. умът е вързан, овладян, заключен: станал е слуга. Умът му е ясен, дълбинен, пустотен, т.е. безкраен, овладян, и затова той е Дух и говори като Дух, както ще видим – а умът му е само чист слуга, покорен слуга.
Той е станал Истина отвътре. Това е подход на Духа: в него няма ум, няма свят, няма сътвореност, няма никаква заблуда. Тука умът е, както казах, чист инструмент. Нещо повече: той е отишъл над всяко разбиране и неразбиране – станал е Третият бряг на реката. Преди сме говорили за Третия бряг на реката. Станал е Нирвана, Великата Свобода. Той не тълкува явленията в света – тука няма анализи и заблуди; той ги прониква и ги превъзхожда.
Бодхидхарма е Древен Дух, той е Царство Божие, от там е слязъл. Китайските мъдреци му викат Да-Мо, японските – Дарума. Могъщ, някои от вас са го виждали: брадат, суров старец с много мъдър и опасен поглед. Погледът му е нещо като меч – Мечът на Истината... Абсолютно непривързан към никакъв свят – особено към този отдавна умрял свят.
Казва: „Отказах се от всичко и получих Дао“. Това е Същество Изначално, само по себе си е Еликсир на Живота – той не търси еликсира, той е намерил Истината в себе си. Той е водил много дълбок живот в Дао, т.е. в Дхарма, Великия Закон, или по друг начин казано – Истината, а не в писания, не в цитати, не в спорове. Много просто: когато си станал Истина, всички спорове са умрели.
Той е слязъл на Земята, но живее с Дао. Такова Същество никога не можеш да го одобряваш или да го критикуваш; можеш само да го следваш, и то по свой начин, защото такива Същества дават Свобода. Или го следваш, или не го следваш.
Ако търсиш знания, ти не можеш да разбереш Бодхидхарма. Имаш само един избор: трябва честно да търсиш Истината – само тогава ще имаш връзка с Бодхидхарма. При такава Истина, Която е от Дао, скрий си всичките жалки знания, включително и чистите духовни знания. Слушай честно, ела честно и слушай внимателно, защото Бодхидхарма отдавна не е от този и от другия свят. Тука, при него, няма две мнения. Както казах: Третият бряг на реката, т.е. говори Дълбочината. Това е Чисто Слово от Бездната. Тука няма никакво добро и зло, никаква жалка философия, защото – казва той – Истината е прекрасна! Ако си достоен, ще Я чуеш; ако Я заживееш, ще Я разбереш. С тази Истина можеш да имаш само истински отношения и никакви други: тука няма медитация; те са излишни, те са второстепенни. Тука въпросът е: Имаш ли точни отношения с Истината и с Дао? Тука медитациите също отпадат. Тука е важно живееш ли в Истината, или не – иначе медитирай колкото си искаш. Живееш ли в Истината, или не... Тука няма нужда от никаква вяра, от никакъв тамян и ритуали, както ще видим после. Тамянът е голяма трагедия, после ще го обясним в Символичния Будизъм – какво е казал Буда. Ако тука, на Земята, разбереш това Дао, тази Истина, ти ще отидеш при Нея, а ако спориш, ще останеш в себе си и в своята смърт, т.е. в своите ограничения. Ако търсиш знанията вместо Истината, ти си далече и в тебе още няма условия за развитие. Единствено Дао, т.е. Истината в тебе, е твоят Спасител – вярата не спасява.
Преди съм ви обяснявал: Истината е мярката. И затова Учителя казва: „Бъди Истинен!“ – а не вярващ, не религиозен, не добър. Бъди Истинен! Ще обясня. Вярата е само упътваща сила, а Любовта към Истината – това е вече Пътят към Спасението. Извън Истината няма Спасение – това е окултният, дълбинен Будизъм: той се основава на Истината, вярата я изключва. Срещал съм многобройни хора с вяра – и живеят в невежеството. Вярата не помага. Трябва да си влязъл в Любовта, а Любовта пък трябва да ти е позволила да търсиш Мъдростта и Истината. Този дълбок Будизъм (после ще говорим за него) – при него никакви ритуали не помагат. Никаква благотворителност: никога благотворителност не спасява хората. След време, когато ще ви говоря за Исляма, ще видите, че тази благотворителност на света ще бъде наказана: тя е далече от Истината.


БОДХИДХАРМА
Продължение
(Първа идея за размишление)

Бодхидхарма казва: „Добрите дела са илюзорни призраци“. Ще повторя, защото това са дълбоки Истини: Добрите дела са илюзорни призраци. Мъдрецът е спасен: и с дела, и без дела. Ако един глупав човек помага много на хората – Мъдрецът не помага. Глупакът продължава да загива и да умира в много прераждания – Мъдрецът е надраснал делата. Ако Мъдрецът ти направи... ти донесе скръб, това е нещо много хубаво; ако глупакът те зарадва, това е нещо много лошо.
Бодхидхарма е Дълбина – и много учени будисти се смутили, защото той е особен. Много просто: Истината не е научна, както някои очакват – никога не е била научна. Бодхидхарма е разрязал на парчета науката и религията. Истината – това е, на което той държи, там вижда Съвършенството. Тука наука и религия нямат никакъв достъп. Тука влизат само Божествени Същества: не научни, не религиозни, не някакви... – само Божествени Същества. Тука най-ниското ниво в този свят – светът на Истината – най-ниското ниво е Чистотата. Тука е Древното Царство на Чистите Духове; от тук почват много степени нагоре. Тук Бодхидхарма те насочва към Дао, поставя те натясно: или избираш Истината, или заблужденията...
Но нека да обясня. Истината – това е Път на огромна, сурова дисциплина, самодисциплина. Ти си я правиш, ти си я избираш. Не чакаш някой да ти я налага: ти започваш да си я изработваш.
Бодхидхарма не говори – той звучи. И тишината му понякога е също звучаща и режеща, поради голямата дълбочина. Вие сте чували: хората казват, че „мълчанието е злато“ – не е така. И рибите мълчат – казва Учителя – но не са Мъдреци. Глупавият човек, и цял живот да мълчи, мълчанието му е шумно. Тука говорим за съвсем друг род Тишина: той е постигнал Истината, и Тя му е позволила да влезе във Висшата Тишина. Там няма дори мълчание... Ако трябва – друг път ще обясня.
Бодхидхарма – за него казват, както и за Лао Дзъ: Сякаш е Дракон... Той е неполиран диамант.
Казва: „Или Истината, или си стой в кармата и в света“. Той признава, че Буда му е Учител, но самият той е такава жестока Преданост, че мнозина са казвали и самият Буда му се чудел – такава Преданост, такъв рядък диамант.
Бодхидхарма е самороден, скала, неразрушим – Истина в тяло. Той излъчва могъщо и чисто Безмълвие... освен ако не те смути.
Той се движи като буря: идва да те разтресе. Тука няма тихо чукане на сърцето, както при Христос – той не чука на вратата на сърцето. Той се различава и от Буда, и от Христос – той е жив Меч. Разбира се, че и Мекотата е Меч, но Бодхидхарма е нещо друго: идва могъщо, като вихър... Понякога идва в живота така и самият Бог. Самият Бог идва и като острота, и като мекота. Самата Истина има в Себе Си огромна острота, за не може нищо нечисто да влезе в Нея.
Когато императорът на Китай го видял – трябвало да има среща – когато го видял, веднага се смутил. (Въобще всичко нечисто, всичко умствено се смущава, независимо дали има причини, или няма – нали... Но качество на ума е смущение и тревожене.) Бодхидхарма бил с една обувка на главата, с другата – на крака. Подход: ако го приемеш така, ще ти разкрие Дълбоки неща... Една капка критика – и ти вече си далече: далече в своите заблуждения, далече от Истината. Искал да каже на императора: „Външно ли ме гледаш?“. Подходът бил такъв... „Приемаш ли ме, какъвто съм? Защото Бог ме е приел, какъвто съм. Ти как ме приемаш?“. Абсурден, той е абсурден, нелогичен – такава е Истината. Самият живот няма логика, той е над логиката – такава е Истината.
И казва Бодхидхарма: „Защото аз дойдох да разруша света в тебе, ума, времето, сътворението“.
Бодхидхарма е странен свят, но много чист, ако го изследваш правилно, и много забулен. И най-малката критика, и ти вече не може да го разбереш – изпуснал си. И Учителя казва: „Ако ти се отделиш само на една стомилионна част от нормата, ти вече не можеш да Ме разбереш“. Тука става въпрос за още по-дълбока мярка.


ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя: Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.
Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години... Контрол! Бодхидхарма наблюдава това, набляга тука. Тука няма никакво „братство“, никакви „житни режими“, никакви „цветни лъчи“. Сам Учителя ми каза, че тез неща са остарели, но за някои хора – просто трябва да правят нещо. Поискаха да изнасям лекция за цветните лъчи. Казах: „Няма да има такава лекция!“. Защото съм разбрал от Учителя: на Дълбокото ниво Истината няма цветове. Това са ограничения. Концентрирай се в Истината! Иначе можеш да се занимаваш с много други странични неща: да гледаш лимец и т.н. – нищо няма да помогне. Скоро в интервюто за вегетарианството, там казах на конференцията : „Нищо не може да измести Любовта към Бога: никакво вегетарианство, никакво чисто хранене... Никакво чисто хранене – нещо друго се иска... Понеже времето е гъсто“. Така!
Най-важната практика е това. Всичко друго е само упражнения, а не практики. Дишане: дишай колкото искаш – това не е практика. Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти. Значи, след тази практика, после – каквото искаш, практикувай: то вече се осмисля и ако имаш нагласа, то вече ще бъде намясто; а иначе си играеш умствени игри и упражнения.
Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.
Неразбиращите търсят познатото; разбиращите търсят Непознатото и така те се хранят с Дао и с Истината. Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос. Всички други практики са игри на този изключително хитър ум. Векове и хиляди години ритуали, тамяни, жертвоприношения – вместо да дадеш себе си в жертва... Учителя казва: „Колиш овцата и казваш: „Няма проблем“, като минава ножът през врата на овцата, но (Учителя казва) когато ножът минава през твоя врат, казваш: „Чакай малко, не е така!“.
Този ум обича всичко, което е без Дух и Душа. Обича да прави какво ли не, само и само да умре човекът и да го излъже. Този ум – това не е философски въпрос; той не е за свещеници, нито за учени, защото всички те са вътре в ума. Умът означава светът и човечеството, падналият Адам. Всички те са в ума и не могат да излязат от него. Този въпрос е дълбоко окултен и същностен, дълбоко вътрешен въпрос. Само Мъдреци и Великоотдадени го овладяват и стават Чисти Духове и Души – освободени Същности. Или, както Атлантите наричат, стават Свободен Вятър. Умните могат хиляди години да говорят за ума – и да не разрешат Тайната на ума. Умът се оказва по-дълбок от тях и те остават затворени в него.
Що е умът? Учителя казва: старовременната змия, Сатана. Не можеш лесно да го надраснеш – това е Херувим. Владее такива потънкости, че хората нямат представа. Само с жестока Преданост към Бога можеш да го надраснеш – и в един момент Бог ще ти позволи да го разбереш. Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

Императорът пита Бодхидхарма:
– Аз извърших много добри деяния: построих храмове, дадох храна за много монаси, пари за преводи на свещени книги и т.н.
Бодхидхарма казва:
– Да разгледаме сега това огромно невежество...
Бодхидхарма само го погледнал и отново го смутил и му казал:
– Че как можеш ти да извършиш тези дела? Ти нямаш Дхарма, ти нямаш Истината в себе си. Въобще какви дела можеш да вършиш?
Бодхидхарма се смеел неудържимо. Императорът се смутил, защото, с голяма свита, нали, той смятал, че ще има царствено посрещане, приятелски разговор. Бодхидхарма е безпощадно честен. Директно му казва на императора:
– Ти наистина си глупак! Ти не си построил нищо, докато не си построил Истината в себе си. Ти нямаш Дао в себе си.
Императорът се потял и пак попитал:
– Тогава, има ли нещо свято, или няма?
Бодхидхарма му казва:
– Няма нищо свято и несвято, има само Истина и Безпределност!
Отново удар срещу тези, които не разбират. Обяснявал съм, че светостта също е грях. Светците са за съжаление – някой път специално ще разгледам този въпрос. И наистина ще го разберете, защото той се обяснява с Божия логика, а не по човешки неща, по човешки пътеки. Така!
– Святост и несвятост са игри на ума, както добро и зло. Ти наистина си истински глупак!
Императорът направо бил смаян. Ако можел да избяга, щеше да го стори, но той никога не бил чувал такова прямо слово... Не бил срещал такъв Учител никога в живота си. Бодхидхарма е аромат от тази Велика Истина – но ако ти не си готов за тази Истина, тогава Тя е мъчение за тебе. Бодхидхарма е Истина в действие, Дух в действие. Той отдавна е минал отвъд ума и всички негови многобройни и хиляди игри.
Императорът го пита:
– С кого разговарям?
Бодхидхарма казва:
– Не зная.
Ще обясня. Понеже Бодхидхарма идва от Незнайното, и затова казва: „Не зная“. Той не идва от знайното. Всички Мъдри Учители от Древността, които познават Бога, те Го познават точно като Незнаен – затова отговорът е много точен.


УМЪТ
(Втора идея за размишление)

Какво ни казва Бодхидхарма за ума.

Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада... Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните...)
Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)
Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри... Тука всичко е обратно на Изначалното състояние, Буда-състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тука има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тука умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тука умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние.
И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.
Коренът на невежеството е нечистият ум и от тука произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване. Защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания.


СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 3)

Ученик пита Бодхидхарма:
– Буда е позволил паленето на тамян?
Бодхидхарма му казва:
– Това няма нищо общо с материалния тамян. Това означава да запалиш Истината в себе си. Защото само така ще изгориш злото в себе си и голямата си нечистота. А с външно палене на тамян, ти си оставаш в невежеството.
И затова Бодхидхарма му казва:
– Запали Истината в себе си, а другия тамян – завържи го, той е фалшива практика.
Но хората и до днес не разбират Мъдростта на Буда, и до днес я тълкуват буквално. Те използват външен пламък и се молят за бъдещи благословения, които никога няма да получат.

Същата глупост е с разпръскването на цветя – и тук въпросът е, според Бодхидхарма: Ти разпръскваш ли Добродетели? Защото, според Буда, тези истински Добродетели никога не увяхват, а вечно цъфтят – и само чрез тези истински Добродетели наистина получаваш много благословии, но не защото ги искаш, а защото си Чист. А пък ако ти мислиш да нараняваш цветята – това е друго невежество, това е друга нечистота на ума. Буда никога не наранява формите на живот, даже и по погрешка. Буда е казал: „Даже и по погрешка да скъсаш цвете, чака те страдание“. Даже и по погрешка! „Как можеш да чакаш благословение – казва Бодхидхарма – когато си донесъл скръб на цветята?“ Същото казва и Учителя: „Когато скъсаш цвете, то ще увехне – след време и ти ще заприличаш на увехнало цвете“. Нищо повече! Когато скъсаш цвете, ти си направил посегателство. Това е нечистият ум – и Бодхидхарма казва: „Ти си вътре в кармата“. Това е достатъчно: едно цвете – ти си вече в карма.

Друг въпрос, който е казал Буда: „Палете светилниците си!“. Буда е искал да каже (обяснява Бодхидхарма): Снабдете се с истинското Познание, съвършено чистото Познание, защото само то осветява Пътя. Светлината на външния светилник никога няма да ти донесе Свобода. Това е един елементарен, прост фенер. Запали в себе си силата на Мъдростта – това е Пламък; а онзи, другият, външният пламък е само дим, пушек и илюзия. С външния светилник, и милиони години не можеш да разпръснеш мрака на кармата, милиони години не можеш да разпръснеш мрака в съзнанията на нечистите умове. Външното си остава преходно... Който е станал Буда, той може да пали светилника, съзнанието в другите хора. Той може да предава Истината на другите – и това е Дхарма, Великият Закон. Така другите стават светилници – и от своя страна, могат да палят други съзнания. Буда е запалил милиони хора. И тука въобще няма нужда от кръщение, защото това е друго невежество. Просто: живот в Истината. Така всичката Светлина се предава.

Буда е казал още: „Да се строят манастири!“. Бодхидхарма обяснява: И това е неразбрано! Но в нечистите умове всичко е мътно... И Бодхидхарма обяснява: манастир означава да си построиш своя собствена, лична дисциплина. Това е идеята за манастира. Това означава, че ако имаш такава дисциплина, не ти трябва външен манастир – ти си вече в манастира, ти си вече в Истината. Ако нямаш дисциплина, и в манастира не си в манастира. Но всички нечисти умове бродят в разни манастири и бродят в суета. И затова Поп Богомил е казал навремето за църквите: „Хитри лисици (за монасите) – скриха се в манастирите, избягаха от света, но нищо не разбраха“.

Идеята за поста: означава една изключителна решителност да преследваш Чистотата. Това е да пазиш ума си от всяко замърсяване – това е пост. Иначе може да гладуваш колкото си искаш – няма проблем, нали, но това нищо няма да разреши. Значи: Трябва да пазиш ума си от всяко замърсяване! Ако не се пречистваш, постът ти е грешен – ти отново оставаш в нечистия ум, в падението. Ако се храниш със заблуди, какъв пост може да ти помогне? Постът не може да помогне за заблудите; за заблудите няма никаква благословия.

Поклоненията също са останали неразбрани – защото поклоненията заслужават само чистите действия на човека. Другото е някакъв фитнес, някакви упражнения: по хиляда поклона, по три хиляди поклона – трагедия. „Който разбира чистите действия – казва Бодхидхарма – той следва Истината.“ А поклоните са от провалените умове. Поклонение означава благоговение и смирение към Истината – това е поклонение. Външните поклони винаги говорят за невежество на ума: тези поклони са пози на света. Разбира се, човек, който има дълбоко уважение и почит, това е малко по-друг въпрос, но той влага сърце, т.е. там няма ум. Където действа чисто сърце, там умът не може да действа. Това суетно мислене означава все по-тежки прераждания. Само различаването освобождава човека от злите деяния. Колкото повече се владееш, толкова повече се очистваш.

И казва Бодхидхарма: „Трябва ли да търсиш смисъла?“. Отново дълбок отговор: „Не. Докато търсиш смисъла, нищо няма да намериш“. Това са друг род философски заблуждения. Но докато очистваш себе си, ти сам ще ставаш все повече смисълът, защото смисълът е твоята Буда-природа. Тя започва от Чистотата нагоре. Има около шест степени, но Чистотата е най-ниската степен на Духовния свят, от тука се почва. Това е смисълът – очистването, твоята Буда-природа. Хората глупаво се занимават с издигането на храмове и статуи, а не умеят да се издигнат в своята Буда-природа, в собствената си Истина, в собствената си Същност.


БУДА-СЪСТОЯНИЕТО
(Трета идея за размишление)

Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход. Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност – Върховна Истина. Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата.
Буда-състоянието е Изначалното състояние, състоянието на Не-произхода. То е преди всеки произход. Тука няма търсене на Дао, даже няма търсене на Бога: има само изчезване, или, както Суфите го наричат, Фана – разтваряне в Бога. Ставаш Изначално Същество: пак имаш независимост, свой Висш Аз, но от съвсем друг порядък, т.е. вече Бог в тебе е Висшият Аз, а не твоят Аз, който е на ниско ниво; говоря за твоя Висш Аз – той е на ниско ниво. Тука говорим за вселяване на Бога, което е много повече от Висшия Аз, и затова Христос казва: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ . Да, там е Истината – в Бога. Така... Има само изчезване, както казах, и разтваряне.
Дао е бездънно и безименно. Произходът има край. Дао няма нито дъно, нито произход – нито начало, нито край. Дао е безкрайно, свободно и независимо. Истината в тебе е по-дълбока от всяко чудо и Тя превъзхожда цялата история на света.
Обяснявал съм: думата история означава падение. Ние сме преди историята като Духове, много преди нея. Точно затова Атлантите изтриват биографията си, изтриват себе си – тъй като те се завръщат, желаят да се завърнат в Истината, а не в някакъв свят. Отказват се от имена, защото един човек има стотици и хиляди имена във всяко прераждане. В края на краищата, кое е неговото име? Кои са неговите родители? Коя е неговата държава? Само едно: Безкраят – това е неговата държава, това е неговата Родина. Там са се завърнали милиони Атланти, милиони Суфи и т.н.
Чрез Истината ти си в Буда-състоянието, в Дао, а от това няма по-голямо чудо. Чудото е бедно явление пред човека на Истината. Твоят напълно очистен ум е твоята Буда-природа. Това означава, че този напълно очистен ум е твоето освобождение. Тук не чакаш „Страшен съд“, не чакаш дори и Възкресение. Ти си в себе си, освободен. Щом имаш Истината и живееш в Нея, не ти трябва друго спасение. Този освободен ум, това е самият Път, Истинският Път, и затова казват: „Що е Татхагата (т.е. Буда, Буда-Същността)? Този, Който от никъде не идва и никъде не отива: Той е винаги в Себе Си“. Той си е Той: това е Древното, Изначално Буда-състояние. В Библията това е наречено и изречено така: „Аз съм Този, Който съм“ .
Що е Буда? Този, който е достигнал Дхарма, Великата Пълнота, Истината. Що е Дхарма, или Истината? Това, Което никога не е възниквало и никога не свършва. Затова Тя се нарича Дхарма, или Най-Великият Закон, Законът на Вселената и Законът извън Вселената. Всички, които не се съобразяват с Него, винаги ще се прераждат в тежки карми – независимо дали вярват в карма и във възмездие: това е без значение.
Умът на Буда – това е Не-умът, т.е. Чистият Дух, Изначалното: така той е влязъл в Безкрая. Дори когато е бил на Земята, той е бил в Безкрая. Той идва с Безкрая в себе си, живее в Безкрая, както Лао Дзъ, и се завръща в Безкрая. Той не е бил в настоящето, защото той е по-дълбок от настоящето: той е бил в Безкрая. Защото, ако ти си в настоящето, а не си в Истината, ти си далече от Дао.
Който практикува Истината, не извършва действия: той извършва Чистота, той извършва Пустота – това е най-висшата практика. Казано по друг начин: Който практикува Бога, няма нужда от никакви други практики – абсолютно никакви други практики.
Буда-състоянието – това е Абсолютно Чисто Съзнание, което не позволява в него да се надигне и най-малкото зло. И Учителя го казва: „Ако в тебе има и микроскопично зло, ти си вече в смъртта“ – това зло може да стане голямо. Там е буден човекът и отвън, и отвътре.
Буда-състоянието е състоянието на поразителна осъзнатост. Бодхидхарма казва: „Аз следвам Този, Който никога не се е раждал, Който никога не е ходил по Земята, никога не е говорил с думи – а с Присъствие“. Него следва той, Истинният Буда – а всичко останало, което наричате „история“, не е нищо повече от сън, който се присънва на спящите хора. Тези, които не са видели Дао, сиреч Истината, в себе си, напразно медитират. Буда-състоянието, например... (Не казвам да не медитират – нека да медитират, но да намалят медитацията до няколко минути и да се посветят на Истината, защото след време медитацията ще ги надхитри. Ще се окаже, че тя няма да им помогне.) Буда-състоянието – това е Изначалният Човек, Чистият Дух. Дали е в тяло, или без тяло – това е Дух. Ако Буда беше казал – някои земни хора, ако го питаха: „Вярваш ли в Духове?“, той: „Ето, аз съм пред тебе!“. Но земният човек нищо не може да види...
Това е Чистият Дух, Изначалният Дух. Той прилича на празно пространство, Той прилича на Безкрая – и затова хората, на такъв човек, се чудят: има ли го, няма ли го. Така е. Хем е тука, хем го няма.
Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания. Буда-състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата. Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но той е бил... такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.



АУМ
5
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 12, 2017, 08:08:03 pm »
6 юни 2017 г.


ДОГОНИТЕ
(Лекция 1)

ДОГОНИТЕ:
УСТНОТО ПРЕДАНИЕ
Продължение
(Първа идея за размишление)

ДОГОНИТЕ:
БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД
Продължение
(Лекция 2)

ДОГОНИТЕ:
ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ
Продължение
(Втора идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН –
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
(Лекция 3)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН –
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


ДОГОНИТЕ
(Лекция 1)

Догоните са тайнствен народ. Те са общителни, неразбрани и непонятни, близки и далечни. Те са скрит Древен народ, който не се нуждае от никакъв прогрес. (Нека да кажа: прогресът означава провал. Това не е Божественост, не е Духовност. Това е между другото...)
За Догоните всичко е мъдро и значимо, всичко е Свещено. В този народ е съхранено Свещеното Начало. Те имат скрити Учители, за които не говорят. Това е народ (подобно на Тибет), който не признава никаква земна история. Въобще думата „история“ е отречена. Вярват само в своите Тайни предания – предания от Боговете. Това е първобитен народ, който има знание, което е над науката и над целия съвременен свят. Тука важното е Свещеното.
За Догоните, Амма или съкратено Ам, т.е. Бог, е Единственият Господар. Те живеят само с една цел: да пътуват към Него и към Истината.
Те казват:
Ние сме тук, на Земята, за да съзрем Древния си Път. Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина. (Става въпрос за Бялото Братство.) Значи: Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина.
Ние дишаме Бог и не познаваме друго дишане. Ние дишаме Ам, т.е. Бог, и затова за нас няма земна Земя.
За нас Тишината е Духовна, тя не се споделя: не можеш да споделиш Тишината си.
За тях обикновените неща са тънки реалности. Те знаят, че знанието им идва от свещения Сириус. Догоните произлизат иначе от Египет, те са египетски лъч. А по-късно се пренасят на няколко места: Либия, Гвинея, Мавритания, Мали и т.н. Те са също и суданско племе.
Езикът им е скрит. Използват знаци, символи и устни предания. Те почитат умрелите като живи духовни сили. Те вярвали, че чистата сила на Предците се привлича с голяма и жива свещена почит.
При Догоните думите имали важно, дълбоко, мистично значение. Както знаете, думите са портали на същества. (Дори и котката е портал... Но това е друга тема.) Те дълбоко вярвали, че правилните думи образували вратата към Древния Път. Според тях, ако се промени някой път Тайната само на една дума, и тогава Целостта няма да бъде разбрана, Бог няма да бъде разбран. А с това си затваря вратата и Древният Мироглед. Така Древният Мироглед бива изгубен. Те много търпеливо учели светлите думи, за да постигнат четвъртата степен – степента на Светлината.
Догоните казват, че животът е движение на енергията.
За Ого, т.е. за Дявола, те казват, че той има само частично знание, а не цялостно, и че той на Земята е корабокрушенец.
Те казват: Истинският Живот е разговор със Свещеното в себе си, а падналият живот е човешки разговор. (Знаете какво означава човешки разговор. Много хора си говорят. За предпочитане е... нека да си говорят, нямам напротив – да не се карат със себе си. Поне това...)
Казват още: Свещеното е нашият Път; човешкото е нашият гроб. Лошите отношения говорят за това, според тях, че човекът се е провалил в Свещеното. Хората ковчези, т.е. живите безумни – именно за тях казват: Те са стихийните бедствия на природата.
Сега, в момента има някои Догони, които, около тях има война, но те се разхождат съвсем спокойно, все едно правят Дзен разходка – те са друго измерение, друго мислене, друг паралелен свят. Те казват: Бедствията преподават строги уроци.
Според тях, Чистотата означава да придобиеш Сърцето си.
Една догонска пословица: Който греши в Словото, в думите, той пропада в себе си. Грешките в разбирането отнемат живот и го правят мъртъв. Словото е Свещено Знание. Който няма Слово, не уважава Истината – и той я изгубва. Словото е главният Дух в живота на човека. Истинните хора са Пазители на Словото и на думите. Уважаваш ли себе си, пазиш себе си и пазиш Словото. (Има и такъв богомилски поздрав, който гласи: Словото на Живота пазим!) Догоните казват: Словото образува човека. Те казват, че Чистото Слово образува Чистото Сърце, а Чистото Сърце е Господарят на Съдбата. Това е то и четвъртата степен на Светлината, защото тука Словото става светещо, Изначално – и затова те казват: Чистото Сърце живее с Вятъра (т.е. живее със Свободата).
И казват: Колкото и да умираш, твоят Дух е Вечен.


ДОГОНИТЕ:
УСТНОТО ПРЕДАНИЕ
Продължение
(Първа идея за размишление)

Устната тиха традиция е нещо Мистично и универсално. Пътят към тези Дълбини на живота е свързан с Тайно, Мистично поведение. Устното Тайно Слово, според тях, отстранява света. Тази устна реч е скритата жива традиция, предавана от Бог на Избраните: от Безмълвие в Безмълвие.
Догоните казват: Бог е безконечна Сила, скрита близо до нашето сърце.
Устното Слово е ключ към Висшите светове. Първото Слово, което е било създадено, е било от Огън. Тайната на Великото Същество Дух е била предадена на първите Същества устно: от Безмълвие в Безмълвие, от Тишина в Тишина. И така ние научихме, че от Безмълвие в Безмълвие се съхраняват Чистите Духовни Сили.
Тези Древни думи са действия, които могат да отстранят света, защото те са Предвечен Огън, а светът е – те го наричат – Вторият огън. Това Древно Слово Огън е Божествено точно, но този, който не го познава и го изрича неправилно, той отравя кръвта си и своя път. А кръвта е вътрешната жизнена сила, защото в нея тече нещо от Прасветлината.
Устното Предание е предаване на Древната Истина. Така, който е бил близък с Истината, Преданието го поглежда и Духът му изрича Пътя към Себе Си – т.е. Бог го поглежда.
Ние всички сме отвъд Земята, а тук сме слезли само за да се поклоним на Ам, т.е. на Бога. Бог е Храм и затова ние не търсим нищо друго (т.е. няма друг Храм).


ДОГОНИТЕ:
БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД
Продължение
(Лекция 2)


Самият Бог е Древният Мироглед. Той не е съставен от знания – Бог е съставен от Истина. Бог е донесъл Истината, за да сме близки с Него.
Ние не познаваме Бог, но Го почитаме. Бог няма описание, но Той има за нас Сърце. За Чистото Сърце има думи от друго време. Тайната на Живота е да вложиш Бог в сърцето си. Бог е Древна Земя и там ни води само Чистият Път, защото само Чистотата умее да създава Тишина в себе си.
Тишината, казват те, е създадена от чисто бяла Светлина. Тишината е Светилището на сърцето. Ако сърцето е шумно, то е изгубило своето Светилище.
Бог е лекарството за всичко, защото Бог е пълният Живот, а ние сме непълни. Бог ни е дал живот, чрез който да ни отгледа за Безкрая – мястото, където е Той.
Ако гориш в Чистия си Път, Бог е с тебе. Търсиш ли Бог, ставаш майстор на своя Път, майстор на правилните неща. Бог винаги пътува в Мъдростта Си, в Безкрая Си. Бог знае всяка посока на Съществата. Но Бог учи само Чистите Сърца, защото Чистото Сърце не е способно на зло. Търсиш ли Чистото си Сърце, ще те упътят.
Без Бог не съществуват разговори. Бог е нашата Древна Земя. Не са важни животът и смъртта – а имаш ли Бог в себе си.
(Както ще видим и накрая с Учението за Брахман: Който познае Бог и се слее с Него, търси само Абсолюта – тогава той няма да бъде унижен от живота и от смъртта, и т.н.)
Имаме ли Бог в себе си, ставаме Духове на Свободата. Който е изоставил Бог, е наказан да живее със себе си.
Бог е единственото лекарство, знанията не лекуват – така са ни учили. Бог е бил лекар още преди болестите и преди сътворението. Бог е нашият Път, докато се слеем с Него.

Какво казват за Древния Мироглед? (Толтеките го наричат Безупречност; Догоните го наричат Древният Мироглед.)
Древният Мироглед е от времето на Тишината. Древният Мироглед е образуван от Жива Яснота. Този Мироглед е влизане в Бога, Той е нашата реалност на Земята, Той е нашият Господар. Ако Го нямаме – умрели сме вътре в себе си. Древният Мироглед е нашата Истина. Без тази Истина ние нямаме вход към себе си.
Древният Мироглед е Най-Древната ни Воля. Всички, които са изоставили Древния Мироглед, са станали хора ковчези. Самият Бог е Древният Мироглед. Слънцето може да угасне, но Древният Мироглед не угасва.
Вселената не е в Единство с Древния Мироглед. Да имаш Древния Мироглед значи да виждаш с Окото на Истината. Който е погубил Бог в себе си, той няма Древния Мироглед, няма Истина. Той си има собствено знание, но това знание е ненадеждно. Който е останал да живее в Бога, той познава Древния Мироглед.
Истината е от Древния Род и само тя е Учител, и само тя е Ясно Слово. Ясното Слово е единственото Тайно Знание – само това Знание може да измени цялото човечество.
Догоните отдавали голямо значение на езика, т.е. на първичното чисто говорене. Те вярвали, че точното говорене е призоваване на Истината, т.е. Ясното Слово. Тези, които са изгубили чистото говорене, Догоните ги наричат дефектните хора – така нареченото обществото на маските; те са, наричат ги още раждането на лисицата, т.е. хитростта на Земята, или наречени още провалените хора. Лисицата, или провалените хора, имат беден език, беден говор.
Древният Мироглед на Догоните не допуска нови, съвременни влияния: никакъв прогрес, никакви нови знания – само отношение към Свещеното. Те казват: Ние сме Древни и нямаме нужда от промени, ние съхраняваме Истината и нямаме нужда от друг свят. Всеки Истинен човек спада към нашата Древност. Няма друго поведение във Вселената освен Истината.


ДОГОНИТЕ:
ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ
Продължение
(Втора идея за размишление)

Когато човекът е изпъдил Ам (или Бог) от себе си, той е станал ковчег. Човекът ковчег не умее да служи на Пътя си. Човекът ковчег – това е липса на човека, липса на Мироглед. (Както знаете, съвременният човек има мнения по много въпроси, но няма Мъдрост.)
Човекът ковчег е отключен aд, защото той няма убежище в себе си, няма Извор, няма Уединение. (Кой ще пусне нечистия да се уединява към своя Център – няма такъв закон!) Човекът ковчег не обича Тишината, защото той я е опетнил и тя го е отстранила.
Човекът ковчег е пазител на старото невежество. (Тоест това е човекът на илюзиите.) Той е ограбил себе си и затова той търси да ограбва и другите. (Понеже няма енергия, търси енергия от другите. Той търси да пие енергия, защото е провалил себе си.) Човекът ковчег няма живот, той има само движение към заблужденията. Човекът ковчег си е отнел правото да живее вътре в себе си; той е посегнал на себе си и се е самоумъртвил. Човекът ковчег е призовал себе си към наказание и сега го изплаща. (Това, което ние наричаме съдба.)
Всички, които не търсят чисто и правилно Бога, са хора ковчези. Човекът ковчег живее изменчиво, защото той не е вътре в себе си, той не е господар на себе си. Човекът ковчег е тяло от ненужни знания, той е изграден от многобройни заблуди.
Човекът ковчег е всякога опасност за себе си. Земята, сама по себе си, е въртящ се ковчег. Човекът ковчег е влюбен най-вече във външните неща. Падналият човек е нещо като корабокрушенец на Земята. Цялото човечество живее в движещ се ковчег, защото е изпъдено от Бога.
Догонската Мъдрост не признава знанията на ковчезите, т.е. на провалените хора. Човекът ковчег е изгубил Древния си Мироглед, т.е. своите Тайнствени Очи. Човекът ковчег е потопен кораб; той няма Сърце – и понеже няма Сърце, той няма Път към себе си. Който няма Сърце, той има ковчег. Човекът ковчег е изгубил Бог, т.е. Бялата Светлина, своя истински Водач. Чистото Сърце няма ковчег, то е птичка от Вятър – Свобода.


УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН –
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
(Лекция 3)

Великото Учение за Духа на Древна Индия, за което преди сме говорили.
Който познава Брахман, т.е. Бога, той изоставя тази Вселена. Световете са прах; Брахман сияе високо над праха.
Истината трябва да се почита като Брахман, т.е. като чист Дух, като Бог. Целта на живота е Единение с Истината, която е Брахман. Избавлението се състои в това да успееш да се слееш с Истината, която е Брахман. Брахман е създал равната със Себе Си Сатия, т.е. Истината – чистата Истина. Всеки има Дхарма, т.е. висш дълг към Истината. Някои мислят, че имат дълг към много други неща: хора, семейство, народ, партия и т.н. Не, първият дълг е дълг към Истината и към Бога. Нищо не може да ограничи Истината: тя е, която ограничава.
Само Свещеното има значение.
Това, което те извисява в Реалността, не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман. Всички видове обреди, ритуали и жертвени церемонии не постигат Брахман – всички, без изключение, те ще бъдат наказани. Това е падналият път. Такива хора нещастни напускат света. Истинско блаженство постига този, който излиза от света и познава Брахман. Брахман (или Бог) се познава само чрез Откровение от самия Брахман.
Тези Упанишади, за които говорим, Древните Учители, са абсолютно чисто Учение: всяка мисъл е без недостатък – защото тези Учители са постигнали реализация чрез Брахман и там Брахман говори за Себе Си.
Казват: Човекът има три природи: първа – нереална, илюзорна; втора – междинна, средна; и трета – пустотна, т.е. истинна: Истината. Свободата е постижение на собствената истинна природа.
Който познае Брахман, прекратява съществуването на сътвореността – тоест, който познае Бога, това е краят на света – защото в Брахман няма свят. Светът е само една видимост, една илюзорност, която се представя за съществувание. Светът е само видимост, но той не е реален. Илюзията е способна да скрива Реалността – или да я изкривява. Когато човек придобие истинското знание за Брахман, той ще познае своята Реалност: тогава невежеството изчезва и Брахман се явява като Единствената Истинна Реалност.
Свободата е състояние на освобождение от невежеството. Свободата е осъзнаване на Брахман – на това, което е било забравено в телесното съществуване. Цялата Вселена е резултат на авидия, т.е. на незнание. Тя е само излъчване от Брахман, а истинският Брахман е вглъбен и скрит навътре. Когато се познае Брахман, авидия (т.е. Вселената, или невежеството) изчезват напълно.
Душата е реална и нереална. Тя е реална, когато опората й е Брахман; тя е нереална, когато опората е тялото и светът.
Върховното изречение е методът, средството за познаване на Брахман. Казвал съм го и преди: АХАМ БРАХМА АСМИ: АЗ СЪМ ДУХ. Всеки, който повтаря тази формула (според великия Учител, върха на древноиндийската Мъдрост, Яджнавалкия), или само ОМ – това, разбира се, милиони пъти – това постига освобождение и от сътворените светове, и от несътворените, защото Брахман е по-дълбок. Това изречение, АЗ СЪМ ДУХ, унищожава корените. Ще обясня... Унищожава и злите, и добрите карми, защото и доброто е невежество, и злото е невежество – Любовта е нещо съвсем друго. Унищожава всички натрупани действия. Който постоянно изучава върховното изречение, АЗ СЪМ БРАХМАН, той ще бъде очистен с Огън, с Вятър, със Слънце и с Дух. Тези, които знаят Истината, са безмълвни.
Изречението АЗ СЪМ БРАХМАН, или АЗ СЪМ ДУХ, това изречение постоянно пролива поток от нектар, без изключение! Истината е Безмълвие – и Брахман я открива вътрешно, безмълвно. Много просто: Истината е Неговата природа. Това, което трябва да се търси, най-скъпоценното, най-съкровеното, най-тънкото – това е Брахман, това е чистият Дух, това е Бог. Брахман е Вечно Несътворена Реалност.
Този Брахман, казва Яджнавалкия, е по-скъп от сина – когато обяснява на царя, царя мъдрец. Знаете онази случка, нека да я припомня, преди да продължа: В миналото имало царе мъдреци. Този цар мъдрец събирал духовните хора, най-напредналите Учители, и казвал:
– Кой ще отговаря на моите въпроси?
Понеже те знаят, че е мъдрец, настръхвали. Казва:
– Който ми отговори на въпросите, ще му дам 1000 крави.
Яджнавалкия казва на ученика си:
– Взимай кравите и тръгвай, аз ще говоря.
Другите му се сърдят, но той казва:
– Защо тогава не искахте думата?
Понеже Яджнавалкия изхожда от Брахман, понеже е станал чист Дух в миналите си животи, той се осмелява да говори така – и после царят му се покланя. Нарича го Високопочитаемий. Неговите ученици са били, главните му ученици, ядрото, от светец и мъдрец нагоре. Изнася много дълбоки Истини, част от тях съм ги изнасял, други тука казвам малко, и след време ще продължим.
Но той казва на царя:
– Който почита Брахман като най-скъпоценното, като Дух, то този Дух в човека никога не умира. Брахман е по-скъп от сина, от богатството, от света и от всичко останало. Той е Най-Съкровеният.
Акаша, или Прасветлината, тя е създадена от Него, тя е излъчена от Него и Той я ръководи. Акаша е Прасветлината и тя се намира вътре в сърцето, и в тази Акаша се отразява Истината за Брахман.
Истинският човек се състои от Брахман, т.е. Дух, Пълнота и Безмълвие.
Казва: Световете са погиващи, Брахман винаги сияе над тях. Брахман е винаги достоен за почит.
Брахман в човека е Амрита – безсмъртната енергия, наречена Еликсирът на Живота.
Истинското познание на Брахман е прекратяване на действието на злото. (Значи, който е познал Брахман, той е неспособен на зло, и на най-малкото зло. Говорим за микроскопично зло някъде из гънките на съзнанието. Няма такова нещо – този, който е познал Брахман – защото осъзнава на всяка крачка Бог.) Злото е присъщо на илюзорната реалност, неистинната.
Яджнавалкия казва:
– В твоята държава, царю, нямат никакво значение всичките й красоти и цялата й природа. Същественото в твоята държава е само Брахман. Красотите си отиват, Брахман остава. Не търси красота в света, царю – красотата е във Вечния Брахман. Всяка красота увяхва, но Брахман вечно цъфти и тържествува. Който познава това Истинско Познание, красотите за него изчезват, държавите изчезват, царете изчезват, но Брахман е непоклатим. Без Брахман красотите са илюзия, държавите са илюзия, царят е илюзия. Само Брахман е реален. Истинното е у Брахман. Брахман, царю, е Великата Тайна в човека. Няма нужда от манастири и храмове, има нужда само от Единство с Брахман. Брахман е Първородна Тайна. Брахман живее в Свободата. Брахман е мед за всички същества.


УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН–
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Брахман е Самосъществуващ. Поклонение на Брахман!
(Това нещо е постигнато, между другото, от най-възвишената птица, Фениксът, понеже е познала своя чист Дух. Тя може сама да заражда себе си, когато иска.)
Неизчезваем е Брахман: Той е от неразрушимо естество. Поклонение на Брахман! Съставен е от неразрушимост.
Още от самото начало Брахман е излъчил от Себе Си най-финия елемент: Акаша, и после – всичко друго.
Брахман е Велика Цялост, Абсолютна Цялост. А Боговете и всичко друго само са Негови промени. Целта е само една: познаването на Брахман и сливането с Него.
Ще повторя една идея, която и преди съм казвал. Събрали се на събрание да спорят очите, ушите, носът, ръцете и краката. На туй събрание те спорили кой е в най-хубаво положение, кой е в красиво положение, кой е най-достоен. Спорили, спорили, но не могли да решат въпроса. Тогава дошъл Брахман и те Го попитали:
– Кой е в най-хубаво положение?
Брахман отговорил:
– Това може да се провери.
И казал:
– След заминаването на тялото, кой от вас е в най-хубаво положение?
Те разбрали, че само Брахман е възхитителен. Наистина, Той гледа зад очите, Той е всичко, Той ръководи всичко. Всичко, без изключение, е Негови инструменти.
Ще обясня. Очите, ушите, носът, ръцете и краката, даже Чистото Слово, Учението, Духовният Път, въздухът, животът, Огънят и Небето – всичко това са блага, казва Яджнавалкия, благословения, но те трябва да се изоставят. Защото само Брахман е възхитителен, само Бог е възхитителен. Само Той е Реалност. Ние не търсим благата, търсим Него. Животът е даден не заради благата – животът е даден, за да станеш Брахман. Бедният човешки живот произлиза от това, че хората не познават Брахман и вместо в Пълнота, те са в празнота.
Брахман не е религия, нито наука, нито личност. Брахман е качество, Брахман е Дълбочина, Брахман е Безмълвие. Без Брахман ние не можем да преживеем нито един миг.
Учението за Брахман е нектар. То е създадено от Брахман и е лишено от всякакви грешки. Брахман е създал всичко и стои извън него и го управлява. Той е създал Вселената, но не е претърпял абсолютно никакви промени. Той всякога е един и същ.
Брахман контролира всичко. Не само големите събития – и малките събития. Скоро обясних в интервюто : големи небесни простори, но два самолета се блъскат – Брахман решава това. Високо над Русия преди години – самолет; влиза птица и събаря самолета. Брахман решава това. Той винаги знае защо. А защо? Защото има Съвършено Знание и само Той знае кое е добро, кое е зло. Той никога не прави грешка, защото няма случайности. Казва Учителя: Бог ръководи и случайностите. Случайностите са закон от друго измерение, те са предопределени, и т.н.
И така, Брахман контролира всичко. Брахман е, Който дава всяко изцеление, защото Той е жизнеността, Той е изливането. Ако Брахман се излее... Учителя казва: Една милионна, малка частица, капка от Неговата Любов – и изцелението вече е факт. Това го решава Брахман.
Брахман е създал илюзорното съществуване на света. Той е създал Вселената, като е трансформирал част от Себе Си.
Брахман е непроявен Абсолют. Той е Абсолютно Чисто Съзнание, но Той превъзхожда и това. Той е без вътрешност и без външност. Той е по-дълбок от всичко вътрешно и външно. Брахман е възхитителен! Таен поклон пред Него!...
Той е нашият живот. Това означава, че животът не е наша заслуга: това е Неговата Милост. В Древното си състояние ти сияеш завинаги като АУМ – означава Чисто Праединство. Тука ти не си унижен със светлина или тъмнина. Тука те са залезли, защото Брахман е преди светлината и тъмнината. В Древното си състояние ти сияеш завинаги като АУМ, тук ти не си унижен с живот и смърт. Тука те са залезли, защото Брахман е преди живота и смъртта. Брахман (или Бог) не е жив: Той е Безпределен – животът е ограничение. Идва един момент, когато чистият Дух в нас, който също е Брахман, се отказва – казва Яджнавалкия – даже от вдъхновението: то не може да го задоволи. Говорим за истинското вдъхновение. Защото нашият Дух търси Абсолюта – там има нещо повече от вдъхновението: това е Прапроизходът; Толтеките го наричат Седемнадесетото Небе. Там има нещо, което е такава Величествена Преизпълненост, че вдъхновението е бедно.


АУМ
6
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 12, 2017, 01:23:40 pm »
\2 май 2017 г.

АТЛАНТИДА
(Лекция 1)

СВОБОДАТА
(Първа идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
(Лекция 2)

ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
Продължение
(Лекция 3)

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ
(Трета идея за размишление)




Да си направим ограждащата формула.




АТЛАНТИДА
(Лекция 1)

Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен – и затова, дори и да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с Любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. И с доказателства, и без доказателства, Атлантида е тука и съществува.
Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието. Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден. Злия човек дори и потопът не може да го измие. Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността. Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената. Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както догоните го наричат, Свещеното Знание. Това е скрито от света. Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон – вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.
Атлантите казват: Светът не е свят, той е прикрито странно място. Наистина, светът не съществува: той е само видимост, но той не съществува.
За Любовта казват: Любовта е Мистична Птица – тя храни своята преданост чрез Безупречността.
Според Атлантите, хора, които са свързани с историята, имат любов към митоте, т.е. към хаоса и към света. Те казват: Реалността не е съставена от история, а от Безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина, затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и към света дава погрешен мироглед. А погрешният мироглед ражда безизходица.
Казват: Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш.
И казват още Атлантите: Безкрайността е възвишена и безжалостна, в нея няма място за приятни концепции, никакви философии. За Атлантите смъртта е Мистичен Полет и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си реалност.
Тази вселена, в която живеем, не е нашата Вселена. Нашата Вселена е Безкраят. Ето защо Толтеките разглеждат с голямо внимание проблема за Свободата, защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна като меч – защото след време тя определя Свободата. Тоест: всеки човек, който постигне в себе си Висша Божествена енергия, става свободен. Значи, след време тази енергия определя Свободата. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена свят или булото.
Любовта към нещата също дава една много специална енергия. Толтеките казват: Ние трупаме лична сила, лична Безупречност, за да прекосим Тескатлипока, т.е. голямата илюзия, вселената. Натрупаната лична сила и Безупречност се превръща в Звезден ключ – изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият Дом се намира в съзнателната Духовна Вселена. Ние сме зародиши на Древното Съзнание, загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една: дефицит – липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.
Любящият Истината се изплъзва на звездите, звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а Птица Дух. Той има взрив от енергия чрез Огъня отвътре.
Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато Толтекът се е отдал на Безупречност и Любов към Истината, той отстранява от пътя си и зодиака, и звездите, и света, и веселената, понеже натрупва взривна сила, нещо от Прасветлината – и това е пробивът, това е процепът, и Духът го води. Никога умът не води Толтека: умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана Безупречност, т.е. Огънят отвътре, ражда се Свободата.


СВОБОДАТА
(Първа идея за размишление)

За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят... Както и Тишината: няма ум, няма сътвореност (при догоните) – няма никакъв свят. В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват догоните, че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал Реалността.
В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука. Те открили, че да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.
Такова нещо тренират и догоните: четири степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат думите – Светлина: думите стават Светлина и Спасение. Ще говорим след време за тях. Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота: той се е разочаровал, защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: само една неправилна дума, вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях... Това се води първобитен народ и толкова е напреднал... защото държи само на две неща: само Бог и само Свещеното. Нищо друго! Казват: Ние дишаме в Бога и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият Храм и затова никога не търсим други храмове – и т.н., и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък.
Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това е... това го наричаме хаос. Това го наричаме отделяне от Истината, т.е. самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при Толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез Огъня отвътре, т.е. натрупана Безупречност. Точно това е правил Христос при Есеите: Той е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство – там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени.
Според Толтеките Азът прави човека ограничен – докато Толтекът, който е придобил своята изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. Говорим за Висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси от Висшия Аз. Висшият Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той, в сравнение с Бога, е бедност.
Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат: „Вярваш ли в духове?“ – а един Толтек може да стои до тебе, без да знаеш, и той е Дух. Това е чиста, изначална, освободена Същност – Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър, както Го наричат. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.
Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.


АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
(Лекция 2)

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.
Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.
Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.
Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития...
За Толтеките проблемът не е трудност, проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.
Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа, тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие, друг подход. Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.


ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието – Вечното Състояние на Истината. Толтеките наблюдават събитията с Духа си. Никакъв ум, не позволяват да тълкуват нещата по земному. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко. Ще обясня. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени, Толтеките ги наричат „пленници“. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава падение. Те влизат в затвор, в обвързване с хаоса и със света; те влизат в ограничение, в психически затвор и така изпускат Истината, която е скрита в събитието.
Рмоахали казват (говорил съм ви за тях, това е преди Толтеките: Първата подраса на Атлантида – друг вид Мъдреци): Не трябва да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.
Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея.
Само ще се отклоня за малко. Големият проблем и провалът на Църквата е, че те залагат на вярата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не вярата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо, защото мярката е Истината.
Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира. Не стига донякъде... както познавам хора от църквите: „Търсех Истината, занимавах се, но няма Истина!“. „Занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите...“ Пък тя, истинската молитва, се прави с концентрация и т.н. Думите се тренират концентрирано и т.н., и т.н.
Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност. Това било Завещанието на Жреца Баща, защото те знаели, че в него живеел Ометеотъл, т.е. Древният, Непостижимият, Всеобщият Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички предани същества и на всички народи. Няма деление, няма мъже и жени, няма раси: всеки, който твърдо избере, той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази; т.е. няма нужда от талисман, а има една могъща Сила: който е избрал Истината, Тя вече има грижа за него. Те вярвали в този легендарен и Мъдър Учител, Велик, Древен Водач – наричали го още Белият Старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела – а го наричали така, защото идвал от Бялата Светлина, или т.нар. Прасветлината, Същността. Той им казал още, че Свободата им е дадена, за да станат Орли, Богове, подобия на Свободата. (Както и догоните казват: Ние сме изпратени тук, за да се поклоним на Бог и да се върнем в Него). Той им казал още, че човек става Дух само в големи изпитания.
Така за Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг: Безупречността. Нищо друго – Безупречността. Тоест: наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума и външно, и вътрешно, всеки свой разговор – и вътрешно.
И Толтеките казват: В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият Дом е Истината. И казват: Нима си дошъл в този свят да търсиш напразното, безполезното? Не светът е мястото, в което ще откриеш Същността си. Друг е Пътят – и той се намира единствено в Истината.


АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
Продължение
(Лекция 3)

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. Затова те наблягат на Безупречност и казват, че който няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши – независимо дали е добър човек, или вярващ. Тука въобще няма значение, тези неща не важат.
Ако умееш да изменяш правилно своята интензивност, можеш да изменяш света. За да влезе човек от еволюцията в развитието, трябва да плати висока цена. Защото Пътят на Истината, ще го кажа: това е раздяла от много близки хора. Говоря от опит. Раздяла от много хора от Братство, от близки, от роднини, бащи и майки, приятели... Това е тесен Път, самотен Път, уединен Път, Таен Път. Но това е Пътят – и той не прави компромиси. Остават само разговори с чисти хора, с чисти идеи, където можеш да помогнеш или да се обменяш, но не и общи разговори. Това е заплащането. Защото Учителя казва: Истината няма нищо общо с удоволствията. Любовта е съвсем друго нещо. Има нещо в Любовта, което е толкова велико, че ако хората го знаеха... Мога и така да го кажа: Това, което аз съм преживял, не с духовната любов и свещената – с Божествената... Това, което съм преживял, милиони хора в света биха давали милиарди: само няколко минути да видят Бога и да преживеят това. Сигурен съм! Да не говорим за десет минути. Само няколко минути – биха давали милиарди!... Но това е нещо, което се дава. Аз знам, че не съм го заслужил: Той го дава, Той решава... Но искам да кажа: има нещо в Любовта, което е толкова голямо, че хората нямат представа.
За да влезе човек в еволюцията, трябва да изостави света, без светът да разбере, т.е. стратегически. Няма нужда от манастир, ти си вече в манастира – казва Буда... казвал съм го. Ако си честен към себе си, ти си в манастира; ако не си честен – казва Буда – и в манастира не си в манастира. Всичко може да стане вътрешно: всички тренировки, всички упражнения, където и да работиш, можеш да постигнеш, ако се посветиш.
Всички, които са се отделили от Орела, са паднали в дълга еволюция; а тези, които са устремени в Безупречност, влизат в развитието, в завръщането към Орела. В момента, в който твърдо пожелаеш да станеш Войн, ти вече не си човек. За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел. Войнът използва будността – не тя да го използва: Войнът използва будността и чрез нея той не допуска никакви стари възгледи за Вселената и живота, защото целта на старите възгледи, т.е. на изостаналите същества, е те да те направят слаб и безпомощен, да повярваш в страха – а страхът е в човека, когато Любовта е отвънка. Когато Бог и Любовта влязат вътре, страхът си отива. Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената и така Толтеките узнавали своя чист и тесен Път към Орела. Воините и Толтеките растат в будност и в Простота: те знаят, че сложността в живота е голям грабител. Те знаят, че само по пътя на Безупречността се увеличава истинското Знание, и то постепенно. Те знаят, че постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението – иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела. Безупречността е майстор. Тя изработва Чистото Огледало, т.е. Чистото Съзнание – защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.
Толтеките също имат Вяра, но тя е от друг род: тя е дълбоко знаеща Вяра. Не просто вяра: вярваш и мързелуваш, и чакаш нещо да се случи. Те не чакат бъдещето – те го създават; те не вярват в бъдещето – те го създават. Те създават Духа в себе си и надминават бъдещето. Древните са надминали бъдещето, Древните Атланти. Тяхното Знание е истинско. Вярата е просветлена от тяхната Безупречност и това няма нищо общо с провалената умствена вяра. Тяхната Вяра произлиза от високо място: не от ума, а от Душата, от Духа и от Безупречността. Според Толтеките безупречният човек е сътрудник на Боговете. По Пътя на Безупречността те разбрали, че вече не са жертва на този свят, на тази вселена и на някакви си обстоятелства. По Пътя на своята Безупречност, Войнът стига до един момент, в който той прекосява една невидима граница и разбира, че никога вече не може да се върне в обикновения живот. Воините тренират пълно отстраняване на гордостта. Те разбрали, че гордият човек винаги ще страда от непълноценност. Те видели, че той често пада, унижен от обстоятелствата; а това се случвало, защото той е далече от Истината. Те видели, че щом си пълен с гордост, съдбата ще те изравни, ще те изпразни. Така те узнали, че самата гордост е избор на празнотата.
Ще обясня. В гордостта има желания, а в смирението има Любов. Гордостта е много стара болест, тя е отказ от истинското Знание, отказ от Чистота; а това означава, че без Чисто Знание – това е нещо празно, а това е падение, вътрешен катаклизъм. Очите на гордостта са знаещи и хитри, докато Очите на Истината са Бездна от Любов и Мъдрост. Разликата между Воина и Толтека е, че Войнът се подобрява, а Толтекът се умъдрява.


ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ
(Трета идея за размишление)

И накрая ще завърша с Жреца, Царя на Атлантида, неговата Мъдрост: Жрецът Атлант. Един от многото царе, изключителни Мъдреци в Древността – четиринадесет царе: десет явни и четирима тайни.
Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.
Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.
В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение... а времето пък е съвсем друго ограничение.
Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на стихийност. Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.
Такъв е и Богомилският поздрав – се сещам – когато се срещали Богомилите: Словото на Живота пазим! Това е Пазителство.
Словото е убежище при всяка опасност. Който не познава Истината, ще се сблъска със собствената си скрита тъмнина. Който има една много дълбока увереност, има в себе си Древен Водач. Истината е съставена от Безмълвие, а Безмълвието е дълбок и неизповедим вътрешен Храм.
В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина. Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.
В Безкрая – казва Жрецът – няма добро. В Безкрая има само Свобода. В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение. Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота. Животът е само едно пътешествие – казва Жрецът. Той казва: Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен. В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен. Така, както казва и Дзен: Вие сте изначално безгрешни. В началото така е било. За него, за този Жрец и за това Съвършенство, дори Истината много малко неща казва.
Древната култура е скрита в тази дума: Безупречността. Само тя, тази Безупречност, може да премахне световете, т.е. ограниченията и сътвореността. Тук, в Древността, злото никога не е съществувало, а за доброто няма никакво място. Тук е Свобода, Безмълвие, Пълнота и нещо грандиозно – величествена Преизобилност: такава Пълнота, че нищо друго не искаш. Това е самият Бог; и ако имаш Бог в себе си, как може да искаш нещо друго, освен с цел да помагаш...
Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието; и затова той заживял в Безмълвие. Ще обясня. Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него.
Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание, Знанието на Сфинкса. Сфинксът е осъзнал, преживял, че в Безмълвието вече Бог е станал част от тебе. Как може тогава да говориш! Сфинксът гледа в посоката към Вечността и Безкрая. Той само показва посоката, накъде трябва да се върви. Посвещението е безмълвно състояние на живота. Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори, или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Той става част от Древното Несътворение, безграничното съществуване. Сфинксът е преживял Безкрая... и това е посланието на Сфинкса.



АУМ
7
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 11, 2017, 06:19:45 pm »
4 април 2017 г.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

ПИРАМИДИТЕ
(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
Продължение
(Лекция 2)

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ
(Втора идея за размишление)

СЛОВОТО НА ТОТ
(Лекция 3)

МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)



Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет. Следващата лекция е на 2 май: ще говорим за Атлантида и атлантското мислене.



ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

Египет показва, че нашият свят е много по-тайнствен, отколкото изглежда. Египет символизира Вечността, в Египет говори Вечността. Ще ви говоря за другия Египет – за скрития Египет. След като потопът е погубил всичко, Избраните се скрили на едно място, което се нарича Сур Меду – означава Магическо място; и след време това място станало място – храм, начало на Новото време: това място е Сфинксът, наречен още Пазителят. Това място, отново, както и в Атлантида, било наречено Първото време, т.е. Зеп Тепи на египетски. Зеп Тепи, или Първият период, е онова, което е започнало като начало още в самата Древност в расата на Бархишадите – Боговете, и което продължава да се пренася. Първото време е върховна Тайна – това е остатък от един велик свят, който е бил частично в Атлантида и в Египет, но най-вече – преди тях. Но след като се е случила Вселенската война, този Древен свят на Боговете се е скрил и е съхранил своята Тайна, като е оставил само нещо от своите следи: и в Атлантида, и в Египет, най-вече като целта е била пресъздаването на най-Древната слънчева раса, т.е. расата на Боговете – нещото, което е съществувало в дълбоката Древност, и нещото, което Боговете са съхранили в жреците, и те го дарявали само на Избраните, които се завръщали в своя Таен Произход и отново ставали Богове.
Този Първи период символизира Тайната Родина на човека – тука е мястото на неизменните на Бога. Хората Богове – само те имали право да се завръщат в Абсолютната Родина: така нареченият Безкраят. Тази Древна Родина била съставена от Господари на Светлината. Тези Древни Богове хора са родили много същества като себе си – хора Богове, и са ги направили велики строители на цивилизации. Това са цивилизации, които никога не изчезват: идват и се скриват; никога няма разрушение там – чисто Духовни и чисто Божествени цивилизации. (Следващото интервю ще бъде за Древността и Пранарода. )
Тези велики Богове и Същества не само са раждали Богове и достойни хора, но те са слизали близо до тях и заедно са освещавали храмове. Те са създали Озирис, Тот, Изида, Сфинкса, пирамидите. Те са обучавали жреците на своята култура.
(Тука само ще вмъкна... Тъй като през тази година ще говорим и за Тайното учение на Догоните. Радвам се, че наши книги стигнаха и в това африканско племе, даже не съм очаквал... Както и да е. Но Догоните – това е подобно на Толтеките, само че те имат малко по-различен метод, т.е. те не го наричат Безупречността, а го наричат Древният мироглед. И всеки, който е изгубил Древния мироглед, е станал – според тях– човекът ковчег. Ще говорим за тях по-нататък.)
Те са обучавали жреците – става въпрос за Боговете – на тайните, древни, свещени езици. Древните не просто са строители, а Богове строители: Божествено Мъдри, наричали са ги още Предци. В някои храмове на Египет са ги наричали Старейшини, но идеята е една и съща. Мъдрите текстове на пирамидите са съставени от хелиополски жреци. За Хелиопол се знае, че е съществувал преди създаването на Земята. (Въобще всичко първо съществува Горе и после се пренася.) Това е идея преди Земята и затова Древният Тот казва: „Египет е образ на Небесата“. Сфинксът и голямата пирамида слизат в Египет като ново начало на Древния свят, т.е. Древният свят се пренася, това е възкресяване на един предишен Древен свят на Боговете. Боговете наистина са живели на тази свещена земя и са ходели по тези свещени земи. И тези свещени места са техни следи, напоени са от тяхната аура.
Ще обясня. Това са Древни места, а не приятни места. Приятните места са създадени от Ангели и напреднали Същества – а тези места, за които говоря, са нито приятни, нито даже свещени: те са Древни. Има голяма разлика между свещената Любов и Древната Любов.



ПИРАМИДИТЕ
(Първа идея за размишление)

Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на Боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме Богове. И в Библията точно това е казано: „Богове сте!“ . Не е казано: „Хора сте!“, а е казано: „Богове сте!“. Тези, които са повярвали, че са хора, Духът им е паднал и е станал човек. Но ние сме забравили своя Произход. Голяма Тайна има Гласът. Той е създал пирамидите, казва Тот. И Тот казва още: Гласът може да превръща енергията в материя. Божият Глас, казва той, е Вечният Господар, а гласовете са създадени като посредници – инструменти. Определени гласове могат да задвижват Божията сила. Гласът носи Тайна; той е превърнал енергията във вещество, в пирамида. Но тази Мъдрост принадлежи на Боговете и на съвкупност от жреци.
Гласът е Тайна. Ще обясня. Тъй като учените не знаят как е създаден... Гласът е особен род тънка енергия, слязла от Същността, от нашия Дух, т.е. Духът е отделил от Себе Си специално енергийно излъчване, огнено излъчване; после влиза в него, в този отломък, в това излъчване, и този Дух слиза надолу и се превръща в глас. Нещо е слязло от Духа и се е превърнало, преобразувало се е в глас. Друго излъчване на Духа пък е създало огъня – друга Тайна на живота. Въобще Тайните на живота се намират в Духа, а не в звездите. Човешкият Дух знае пътя към Божия Дух и затова Библията казва, че само той има право да изследва Тайните на Бога, човешкият Дух има дълбоко право... Ще обясня само защо. Бог е създал Душата, Абсолютът е създал Духа; Бог е създал Вечността, Абсолютът е създал Безкрая. Понеже Учителя казва, че Абсолютът никъде не може да се побере – нито във Вселената, нито извън нея: Той се ограничава, слиза на по-ниско ниво, пак несътворено, и става Бог. Той е Един и същ. След време този Бог ще насочи всички същества към Абсолюта, т.е. от Вечността към Безкрая и Мистерията.
Пирамидите са слезли от безвремието, от Вечността. Те са пазители на Древна Наука. Върхът на пирамидата означава, че има Един-Единствен Бог. Няма два Бога, няма върхове, няма друг двигател във всички светове освен този Връх. Той движи всичко. И Библията казва: „Бог е Цар велик над всички Богове“ . В Исайя се казва: „Има ли Бог освен Мене?“  – това е все този връх на пирамидата. Бог е пирамидата, Бог е Върхът, но не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината – казва Древният Тот. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез многобройни усилия, от много прераждания, т.е. трябва да си се стремил към Чистота, към Духовност и към Божественост. За Бог е казано: Ти си Върхът, Който стои там от милиарди години. Пирамидите не са място в света. Те са поставени в света, но те са място във Вечността и идея на Безкрая.






ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
Продължение
(Лекция 2)

Ану, Градът на Слънцето, или Хелиопол – това е възкресяване на Древен, свещен град на едно външно поле. Древният свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона, на която горе има един Божествен символ – Бену, т.е. Фениксът. Този Феникс слиза от време на време върху колоната в този свят, за да си почине.
Времето се състои от повтарящи се цикли – казва Египет – от определени Божествени сили. Първият период, или Първичното време, Зеп Тепи, се състои от силата на самите Богове, т.е. то е само условно време, то е безвремие. Там няма време, там няма никакви настроения – има състояния, т.е. Вечното състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено, от Безкрая слиза надолу и се превръща във Вечност, ограничение; слиза още по-надолу в сътворение и отново, още по-ограничено, все по-ограничено, надолу. Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие. Тя е наша... Тя е наследена от Боговете. Боговете са царували около 14 хиляди години – като идея... Тогава всичко е било намясто. Малко ще се отклоня. Ръководството, системата – подобно, както сега е в Агарта. Тайният ръководител, жрецът на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек, там сега живее това, което е тайната мечта на всички народи: нещо, което никога не е падало в грехопадение, нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над две хиляди Посветени: няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система; никакви земетресения, наводнения, никакви кризи няма в този свят. Много просто: това е Божий Замисъл и тайно, над всичко, това е Бог – и Той го съхранява и ръководи.
Тука Пробудените следвали строго Слънчевия път и само те познавали Божествения си Произход. По времето на Първия период, Небето и Земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: Това, което е горе, е така, както това, което е долу. Пълна хармония на Небето и Земята. Казва още: Само придобилият Любовта може да се домогне до истинското знание за Първото време. Ще обясня. Любовта всякога управлява времето. В Любовта няма време. Връзката между жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото, където има светлина, има и тъмнина; но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина. На Сириус съществува живот, който ни е изпреварил с милиони години. Това се потвърждава и от Учителя. Ето думите на Учителя: „На Сириус има Висша култура. Нашата култура, в сравнение с нея, е в пелени“. Сириус се е наричал от древните египтяни Мястото на Любовта. Светът на Земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и да оцеляваш, е много несъвършен. (Тука само за малко пак ще се отклоня. Какво е истинският Хляб – казах го скоро – за Богомилите?  Това е Духовният смисъл на нещата, това е Любовта, това е да разбираш Същността. Който се храни с Любовта, той се храни с нещо от Тайната на Бога. Това няма нищо общо с оня хляб, който мухлясва и който ядат другите. Това е Същностната храна, истинският Хляб. Щом трябва да се прехранваш, значи, много трябва да учиш и много несъвършенства са навлезли. Човекът страда, защото е сътворен, защото е заключен в тяло – а той е бил несътворен, т.е. неограничен.
Звукът на Древния Египет е отглас от Древното дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет – страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и от там нататък – към Божественото.
Тот казва: Има цивилизации на времето и цивилизации на Вечността. В Древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на Боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето Богоподобие – Изначалното състояние. Жреците на Древния Египет никога не са използвали народа, никога е нямало между тях угнетители, а истински Отци, т.е. Бащи. Те са работили абсолютно за Душата, в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в т.н. Саху, или Чистия Дух. Първите царе на Египет са били Нетери, Богове – тези, които са обучавали и Атлантите в Безупречност. В Древния Египет се е живеело и със Словото на Тот.






НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ
(Втора идея за размишление)

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.
Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.
(Нещо подобно, както говорих преди време за славея, който идва от Ангелския свят. Там е бил Ангел. За една обидна дума само, не две... Един Ангел обидил друг Ангел – случват се такива неща – и тоз Ангел е наказан на Земята като славей, 10 хиляди години в тяло да изкупва тази обида. В този свят можеш да обиждаш, разбира се: ще плащаш, ще размишляваш и ще си носиш тежките прераждания; но когато говорим за Висш свят, там една обида е много. Там малките неща са нещо голямо, а нашите големи планове там са нещо дребно и незначително.)
Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания. Понеже хората, те търсят иначе някаква любов, или истинска Любов, но те не могат да устоят на тези изисквания, защото дълго време трябва да се пречистват.
Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога. Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите. Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света. Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.



СЛОВОТО НА ТОТ
(Лекция 3)

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли Летописец, защото той е написал Древната история: Древната история на Древните народи и Пранарода, за което ще говорим по-нататък. А той самият е бил част от тайния строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един Велик Учител, Арарогот. Двамата са изключителни Учители от най-високите степени, в смисъл на Божества. Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет: хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)
Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!
Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. Избраните и Пробудените.
Покой е постигнал само този, който се е устремил към – казва Тот – Чистата Бездна на сърцето. Чистата Бездна на сърцето. Ако трябва да говоря за съвременните църкви и свещеници, мога да докажа, че над 97 % няма Чисти сърца там. Защото знам за каква Древна, Тайна Наука, мъчителна, изключително тежка, става въпрос, нали: много тежка Наука. И наистина, ако човек има Чисто сърце, не му трябват библии и Свещени Писания: той надраства всичко. Не му трябва този и оня свят, не му трябват и учители. Той се е завърнал. Той може да ползва Библията, но може и без нея, защото той я превъзхожда, т.е. Бог в него превъзхожда всички Свещени Писания заради този закон.
Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.
Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог. Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода. Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса – казва Тот, – разразява се страшна пясъчна буря. Това се случвало, защото вятърът обявява война на неразумния живот. Става въпрос – срещу определени войски. Песъчинките – казва Тот – стават най-опасната армия в света. Никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия! И ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н.
Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек – това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява истинско знание и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата. (Затова казах скоро и в едно интервю  една ислямска мисъл, красива: Бог ти е дал очи: никога да не Го изпускаш от поглед. Затова са ти – никога, в нито един миг... Казах и онази прекрасна мисъл, че Бог чува шума от крачката на мравката – всичко чува, всичко вижда. За съжаление, там, в тези интервюта, някои са се оплакали и казали: „Той въздига исляма“ – почти сякаш въздигам тероризма... Аз още не съм почнал да говоря за тероризма. Ако почна... както и да е!)
Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.
Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.
(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции... и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)
Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)
Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска – това.)
Значи: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. Даже на едно място казва подобни неща на Учителя – че Той е завързал Злото във Вселената. Защото извън Вселената има друго Зло, но то също е заключено от Абсолюта.
Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.
Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.


МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА,
Т.Е. ПРАВИЛНОСТТА
(Трета идея за размишление)

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва – години наред. Това е най-красивото безсъние.
Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо. Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце. Бог вселява Истината в любящия човек.
Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.
Истината е страна на Покой всред всякакви бури.
Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.
Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост – но на Чистите, Тя се открива ясно и в ежедневието.
Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в Истинния живот – това е мярката.
Истината съществува преди света и ще бъде след него.
Човек израства само тогава, когато е в Единение с Истината.
Истината има в Себе Си специални звукови честоти, Тя говори по особен начин.
Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.
И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.
Човекът на Истината живее във Вечното Време. Ще обясня. Според египтяните има два вида време и те действат едновременно – наречени Нехех и Джет. Нехех означава външното време: сезони, цикли и периоди. Тука само ще допълня – човек, който казва: „Времето е добро, времето е лошо“, той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и умът в него пише карма. За него има две времена, добро и лошо, защото той не живее в състоянието на Душата и Духа си. Следващото време, Джет, е Вечното Време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Нехех, т.е. във външното. В Джет, във Вечността, няма време: там то е спряло. Там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област. А Душата полита към своето Вечно състояние, което е наречено Джет.
В Александрийската библиотека е било скрито знанието на Толтеките и затова то е било изгорено: защото демоните не желаят хората да станат Нетери, демоните не желаят хората да станат Богове и те не желаят хората да се завърнат в своя Произход.



АУМ
8
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 11, 2017, 11:53:27 am »
6 декември 2016 г.

ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)

АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА¶
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ¶
Продължение
(Лекция 2)

БИСЕРИ¶
(Втора идея за размишление)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Декември е месец на чистия смях.


ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)

Двама ловци били на лов с куче. Ненадейно един орел сграбчил кучето на ловеца и излетял. Ловецът веднага вдига пушката и с точен изстрел свалил орела, но кучето продължило да лети. Приятелят му го пита:
– Какво става?
Ловецът му казва:
– Сигурно кучето не е чуло изстрела.

Втората случка:
– Веднъж с въдица улових кит – хвали се един риболовец.
– Голямо чудо! – вика другият. – Китовете аз ги използвам като червейчета, за стръв.
– И какво хващаш с тях?
– Зайци.

Третата случка:
Въдичар лови риба край реката, но му свършила стръвта: няма червейчета, няма стръв. Взел едно листче и написал на него (на таз бележка): „Червей“. Сложил го на куката и хвърлил във водата. След малко вади друга бележка: „Шаран“.

Един циганин получил социални помощи, почерпил се хубаво – и прибирайки се, си купил една точилка за баница – подарък за жената. Айшето, като го видяла, казала:
– Какво си купил?
Взела да се вайка:
– Абе, Манго, какво си направил – децата гладни!
– Купих мебели, бе!

Трима ловци разговарят.
Първият:
– Когато бях на Северния полюс, наложи се с голи ръце да удуша една голяма бяла мечка.
Вторият казва:
– Аз бях край Антарктида и с един изстрел убих два сини кита.
Третият казал:
– А вие за Мъртво море чували ли сте?
– Да. Какво?
– Ами аз го умъртвих.

Следващото:
– Внимавай къде се целиш! Миналия път се целеше в заека, а улучи моето куче.
Той казва:
– Не се бой, приятел – сега ще се целя в кучето и така ще улуча заека.

Каубой върви из прерията и вижда около себе си индианци. Помислил си: „Леле, тез сега ще ме скалпират!“. Тогава се обадил вътрешният му глас: „Няма страшно! Убий вожда!“. Каубоят вдига пушката, стреля и убива вожда. След малко вътрешният глас идва и казва: „Е, сега вече ще те скалпират!“.

Великден е, другарят Сталин върви към кабинета си и пуши лула. Подмазвач му казва:
– Другарю Сталин, Христос воскресе!
Сталин казва:
– Благодаря, вече ми докладваха!

– Проговори ли задържаният?
– Не. Всичко опитах, но сигурно нищо не знае.
– Измъчва ли го?
– Да.
– Пусна ли му ток?
– Разбира се! Как без ток!
– Наби ли го?
– Набих го и го пребих, шефе.
– А даде ли му от мусаката, която сготви жена ми?
– Ееее, аз не съм чак такъв звяр!

Късно през нощта се чука на вратата на златар. Той отваря и двама го нападат.
– Какво искате от мене?
Те му казват:
–Сто килограма злато.
Той казва:
– А може ли да ви дам 105?
– Може.
– Жена, ставай – идват за тебе!

Двама дядовци се оплакват един на друг:
– Имам артрит, радикулит, склероза, паркинсон, камънаци в бъбреците, астма и т.н.
– А, стига бе! А има ли нещо, което го нямаш?
– Да, зъби нямам.

Двама бедуини вървят през пустинята и носели един прозорец. Единият въздъхнал:
– Много ми е горещо!
Другият му казал:
– Ами отвори прозореца!

В цирка се явява кандидат за работа. Питат го:
– Какъв номер можете да правите?
– Викат ми Царят на яйцата – за 15 минути мога да изям 100 кокоши яйца и 100 патешки яйца.
– Добре, ще ви вземем на работа – обаче, да знаете, в неделя имаме по 4 представления на ден. Ще се справите ли?
– Разбира се!
– А като дойдат празниците, имаме представление всеки час.
– Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?
(Защото яйцата са само между другото.)


АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА
(Първа идея за размишление)

Казва се: Как да излекуваш страха.

Главният ни герой се казва Байе. Веднъж Байе решил да отиде в гората и да отсече дебелия клон за дръжки на своята мотика. Едва отишъл до дървото в гората – и на пътя му се явява царят на джунглата, който започнал да реве. От страх Байе започнал да трепери целият, пребледнял... Лъвът пристъпил към него, Байе подскочил и се пъхнал в един много голям бодлив храст, по средата. Близо до него лъвът обикалял, обикалял храста, но никак не можел да се доближи – и лъвът останал да дебне човека цяла седмица, но накрая му омръзнало и си отишъл. Байе седял сред бодлите и не знаел как да благодари на съдбата – или да я проклина: защото и сам той не могъл да се измъкне от този храст, а вече му прилошало от глад. Наблизо минавал един ловец и Байе му казал:
– Кой идва? Кой си ти? Какво правиш?
– Аз съм ловец, търся дивеч.
Байе му казал:
– Приятелю, моля ти се, изведи ме от тук!
– А ти как си попаднал в тези бодливи храсти?
– Големият страх ме вкара в тях.
– Значи, големият страх ще те изкара!
– Как така?
– Сега ще видиш.
Ловецът събрал още малко суха трева и запалил една клечка кибрит. Разраснал се голям пламък и от страх Байе забравил за храста и за всичко... И ловецът го посрещнал с весел смях, те се прегърнали и станали приятели.


ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 2)

Един старшина строява ротата и казва:
– Редник Иванов – две крачки пред строя!
Излиза Иванов и старшината го пита:
– Редник, ти вярваш ли в задгробния живот?
– Съвсем не, другарю старшина! – отговаря Иванов.
– Е, сега ще ти се наложи да повярваш, защото на свиждане е дошъл единият ти дядо, който миналата седмица беше на неговото погребение.

На митницата. Проверяващите питат:
– Алкохол имате ли?
– Не.
– Цигари носите ли?
– Не.
– Наркотици?
– Не.
– Ами да ви продадем нещо тогава?

Силата на медицината.
От някаква раздрънкана погребална кола трупът незабелязано паднал насред шосето. След малко минал тежък камион и го прегазил. Шофьорът се уплашил, слязъл, хванал трупа и го пуснал в близкото езеро. Дошъл рибар, хвърлил мрежата и издърпал трупа, повикал Бърза помощ. Взели го и него за свидетел. Няколко часа чакал в антрето – накрая дежурният лекар излязъл, разкършил рамене, поел си дъх, обърсал потта от челото си и казал: „Ще оживее!“.
(Силата на медицината.)

Бизнесмен подарява на жена си за годишнината от сватбата им диамантен пръстен. Тя се намръщила, казала:
– Но, скъпи, нали знаеш, че искам Мерцедес!
– Да, но където и да ходих, никъде не можах да намеря имитация на Мерцедес.

– Келнер, сигурен съм, че готвачът не би могъл да яде това ядене!
– Господине, готвачът е тук да готви, а не да лежи по болниците и моргите.

Две мутри си говорят:
– Абе, Марул, според тебе дали живее някой под земята?
– Ти как мислиш бе, Картоф? Според тебе кой боядисва репичките?

Началник на полицията събрал подчинените си и им казал:
– Ще ходим на Сватбата на Фигаро – това е сватба: купете подаръци, за да не се изложим.
От подчинените се чул глас:
– Шефе, да не стане като миналия път, с харпуните и въдиците, които носехме на Лебедово езеро?

Мъж се прибира вкъщи и носи папагал.
– Какъв е тоя папагал? – пита жена му.
– Купих го от един търг, платих за него 200 лв. Представяш ли си: искаха да го купят още десет човека! Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорещ, или не.
След малко папагалът се развикал:
– Как не знаеш бе, глупак – кой вдигаше на търга?

Двама ловци отишли на лов за глиган. След два дни в ловната хижа се връща единият и носи на гърба си огромен глиган. Другите го питат:
– Абе, Пешо, къде е Гошо?
– Стана му лошо и припадна – на около два километра от тук е в гората и лежи.
– А ти взе глигана, а не Гошо?
– Да. Гошо никой няма да го открадне.

Говорят си двама психиатри:
– Сега имам един много интересен случай на раздвоение на личността.
– Да, и с какво е интересен този случай?
– Работата е в това, че успях и от двамата да взема пари за лечението.

Пестелив шотландец си избира кола. Той дълго се разхожда между скъпите коли, но все нещо не харесва. Накрая спира на една доста невзрачна кола и пита:
– Много ли харчи тази кола?
Продавачът му казва:
– Какво говорите! Всичко на всичко – една лъжица бензин.
Шотландецът плаща и преди да тръгне, пита последен въпрос:
– А лъжицата каква да е: чаена или супена?

Лекарят пита един пациент как се чувства след операцията.
– Като че са ме ударили с нещо тежко по главата.
– Съжалявам – казва лекарят. – Точно за Вас упойката свърши и Ви ударихме с чук.

Аз се запознах с жена ми по много интересен начин: карам мотор, блъснах я, откарах я в болницата – а когато оздравя, се ожених за нея. Ако хората знаят какви последствия имат пътните катастрофи, щяха да карат много по-внимателно.

Между шарани:
– Големи късметлии сме, че сме се излюпили без крака!
– Защо?
– Ами представяш ли си какъв ревматизъм щеше да ни гони в тази ледена вода!


БИСЕРИ
(Втора идея за размишление)

Търсеха го под дърво и камък – а той бил на работното си място.
Лекарят му каза да диша чист въздух, но не му каза къде да го намери.
След като загасиха пожара, започна борба с наводнението.
Подляха му най-хубавата „светена вода“.
Колкото една глава е по-празна, толкова повече се стреми да се изпразни.
Сечи опашката на бясното куче до ушите!
Маймуната посочила човека и казала: „Ето какво прави от нас непосилният труд!“.
Да бъдеш в Бордо и да не изпиеш чаша вино е все едно да си бил в Сицилия и да не си умрял.

Съпругата:
– Днес е десетата годишнина от сватбата ни. С какво ще я отбележим, скъпи?
– С едноминутно мълчание.

В една подводница с международен екипаж. В международния екипаж, задава се въпросът:
– Как може да се познае кой е българин?
– Само той носи парашут на гърба си.

– Здрасти, Вуте! Чух, че си бил в болница.
– Бях.
– Е, как?
– Ами нищо, отваряха ми черепа.
– И какво стана?
– Ами нищо не намериха – и го затвориха.

Жена ми е земна зодия, а аз съм водна. Така заедно създадохме една чудна кал.

Умението нищо да не правиш се учи цял живот.

Върху потърпевшия са открити четири рани: две смъртоносни... и другите две, за щастие, не са смъртоносни.

Уроците се преподават от баща на син с помощта на шамари.

Ще има ли Трета световна война? Не – но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане.

Вървят наркоман и блондинка. Той казва:
– Гледай, ма – в небето летят крокодили!
Тя му казва:
– Ами есен е. Отлитат за топлите страни.

Преди да умре, Чукча помолил синовете си да го погребат в океана. И двамата се удавили, докато копаели гроба.

Семейният живот така закалява мъжа, че той престава да се бои от задгробния живот.

Отец Кирил три години събираше дарения за новия параклис... но парите стигнаха само за един мерцедес и за една вила.


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

Горе главата – нищо, че е празна!
Плешивите живеят спокойно, защото животът им не виси на косъм.
Миналото е руини, бъдещето е прогноза, а настоящето е невроза.
„Лоши времена настават – каза канибалът – човечеството може да загине.“
Никой не проявява така откровено своите чувства, както комарите.
Светът трябваше да свърши, според ясновидците, през 2000-та година, но изглежда, Бог е объркал летоброенето.
Никога не съм мразила чак толкова мъжа си, че да му върна диамантите обратно.
Косата му е права – просто главата му е на вълни.
Който пее... никога не знаеш какво ти мисли.
О, миг, поспри! Въртим се на празни обороти.
Не можаха да го „вкарат в релси“ – релсите бяха откраднати.
По-добре да ти хлопа дъската, вместо сърцето.
Сега има голяма свобода на словото и на оловото.
Всички пътища водят към Оня свят.
Педя човек – лакът вреда.
Опознай себе си – а мене ме остави на мира!
Според естетиката на жабата, лебедът е с много крива шия.
Кой е този бе, че ще се държи така с мене добронамерено!
То се разбра, че няма излизане от омагьосания кръг – ами я да го наречем „колелото на щастието“.
Това е прогресът: вървиш напред, а отиваш назад.
Щом имаш съпруга с леден поглед, не ти трябва хладилник.
Щом се влюбвате от пръв поглед, няма как да не пропускате нещо.
Да забравяш на кого имаш да даваш, е склероза; да забравяш от кого имаш да вземаш, е трагедия.
Излъгаха ни за края на света, а го очаквахме с толкова голяма надежда!
Глупакът си е глупак – все едно колко умно гледа!
Какво по-лошо от това: сбъднаха се всичките ни мечти.
Разбираха се много добре, докато бяха непознати.
Дарвин може и да е произлязъл от орангутана, но аз съм произлязъл от конете.
Още не е изяснено човекът от маймуна ли е излязъл, или от някой друг звяр.
Апетитът идва със заяждането.
За четвъртитите глави ореолите се поръчват и изработват по поръчка.
Мързеливият, както си лежал в леглото, стъпил накриво.
Косъм не падна от главата му – толкова сръчно му отрязаха главата!
Поникнаха му криле – сега е препариран.
Раздаде всичките си ризи и остана без ближни и приятели.
Ако навсякъде удряш на камък – значи, ти си в килия.
Вариантите да напредваш легнал са: или носилка, или ковчег.
И комарът свири „на ушенце“.
„Пътеводната звезда“ я няма в астрологията.
Голият охлюв е разведен охлюв – изгонен е от къщи.
„Дето е текло, пак ще тече“ – казал водопроводчикът след ремонта.
Завистта предпазва човека от мързел.
Опознай себе си – да разбереш защо те мразят другите.
Навремето маймуната се превърнала в човек – за повече не й стигнали силите.
Пишеха си писма, за да не се виждат.
Видя ли политик на телевизионния екран, веднага му отнемам думата.
Бореше се за мир с междуконтинентални ракети.
Хората без минало се лутат в бъдещето.
Ако искаш да не те натопяват, стой си на дъното.
Глупакът никога не влиза в задънена улица, защото там е заето от умните хора.
За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.
Наказанието на интелигентния човек е да трупа ненужни знания.
Ако искаш да оставиш следи, нагази в дълбокия сняг.
Хубавият ден се познава по това, че всичко ти пречи да му се насладиш.
Не оставай насаме със себе си – може да пострадаш.
В миналото всички искахме светло бъдеще.


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Конникът без глава е много добре, защото не страда от зъбобол.
Ние го мислехме за сериозен човек – а той ходел на опера...
Скъперникът очаква и от Отвъдното да падне нещо.
Снежният човек се смее на мръзнещите хора.
Без опорна точка излиташ в безкрая.
Когато човек се дави, не можеш да го питаш: „Какво ново около тебе?“.
Ако нямате трудности, значи сте умрели.
Може и нищо да не разбирам, но мога всичко да коментирам.
Човекът е така устроен, че може да понася даже и приятни преживявания.
Той често се раздвояваше, за да има с кого да си говори.
Сънят на човека е подготовка за „вечния сън“.
Опознай себе си, за да не пречиш на другите.
Истината е само една – но много са начините да я заобиколиш.
С коя ръка ще се кръстиш, ако и с двете си прегърнал Дявола?
Вярата мести планини и ги качва на раменете на хората.
Влезе му муха в главата: най-после имаше нещо в главата му.
Съществувам – следователно: да му мисля!
Мойсей е изобретил десетте най-често нарушавани заповеди.
За да уважаваш хората, трябва да ги избягваш.
За умрелите говори само хубавото, защото те все още могат да възкръснат.
Прераждането е последният шанс на магарето да се спаси от себе си.
Светецът е дяволски внимателен грешник.
Царят на животните е бълхата – най-трудно е да я уцелиш.
Бракът е една своеобразна мелница за характери.
Учеше се, дорде беше жив – после се ожени.
Бог да го прости! Набучи се на върха на славата си...
В шапката нямаше грешка – грешката беше под шапката.
Ако имаш две ризи, дай на ближния си скъсаните си чехли.
Откакто раят ме сполетя, не съм добре.
Свинята е направо красива пред гърмящата змия.
За да станеш светия, трябва да ти „светят маслото“.
Колко е красива изневярата, ако съумееш да изневериш на своето его!
Удавникът успял да се хване за акула – и съжалил.
Като минаваш между капките, не можеш да се окъпеш.
Плитката мисъл в кухата глава – тя си е направо у дома.
Строго пазените класифицирани тайни се намират в тефтера на свети Петър.
Докато човечеството се състои от хора, не виждам как ще се оправим.
На каскет шапка не свалям.
Не се самоизяждай прекалено, защото си много токсичен.
Нещата ще се подобрят – въпреки нашите усилия да ги оправим.
Костенурката има къща, но няма адресна регистрация.



АУМ
9
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 11, 2017, 10:08:39 am »
1 ноември 2016 г.

ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)

БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)

ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)

ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.



ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)

Ислямът и тероризмът – това е инструмент на Божия Гняв.
Апостол Павел казва: Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога.
Ислямът казва: Който е изоставил Аллах, той се е самопогубил. Аллах е контролиращият всяко нещо – Той се разпорежда за всяко нещо и за всяка подробност. И казва Ислямът: Срещу културата на злото, ние обявяваме Свещена война.
И сега, да видим какво казва Бог в Исайя: И гневът Ми ще бъде гибел срещу тях.
Йеремия (Библията): ... Които Аз ще поразя в гнева Си и в яростта Си, и всички техни злини... И още, пак в Исайя, Бог казва: Повиках още силните Си, за да извършат гнева Ми.
И така, продължавам. Какво казва Христос: Да не мислите, че дойдох да туря мир на Земята? Не. Не дойдох да туря мир, но нож.
Йов казва: Ще пият от яростта на Всевишния.
И отново Исайя: Правя мир, творя и Зло.
И казва: Аз Господ съм, Който прави всичко това.
И отново в Исайя: Няма мир за нечестивите – говори Господ...

За гнева има около 154 стиха в Библията, които показват Неговия Гняв.
Само да обясня. Неговият Гняв произлиза от Съвършенство – тъй като Той не търпи застоя, и Той изпраща този Гняв на всякакви нива: земетресения, наводнения, тероризъм – и всичко това са изчисления на Ангелите на Съдбата: те действат навсякъде.
И така: една част от Древната Сила на Бога се е превърнала в Зло и в тъмнина – така е пожелал Бог в миналото. Защо? За да заличава всичко, което не е Божествено, което не е Бог. И още нещо: има граници, които Ислямът не трябва да прекрачва. Там, където Бог не е позволил да се убива (има случаи), а терористът иска – тогава се случва другото: Духовете, които ръководят всичко (има много случаи такива), натискат копчето и бомбата избухва в него. Преди време трима терористи искаха да убият определени хора – и тримата умряха поради уж „погрешно“ натискане на копчетата. То няма „погрешно“. Както ще видим, случайностите са предопределени.
Тероризмът, макар че е Божият Гняв и Божия Воля, също ще бъде наказан от Божията Воля – това друг път ще го обяснявам.
Но тука ще кажа нещо: има терористи, които много прераждания ще бъдат осакатявани; има терористи, които няма да бъдат пипнати с пръст – те са изпълнявали Божията Воля, искали са съвместно с Него, без своя намеса. А другите са посегнали от омраза към другите, тъй като не са обикнали враговете си, не са обикнали хората – те ще носят своята участ.
Ислямът казва: Всички арабски държави, които се поддават на корупция, са врагове на Исляма и на чистата вяра. В нашата вяра – казва Ислямът – няма лицемерие. Това означава, че тероризмът ще стане много по-опасен и от атомната бомба. Защо? Защото той е част от Божия Гняв в действие, макар и малка част.
Ще обясня. Бог движи всяка сила – и Бог я сковава. Той може да скове всяка буря. Той връзва; Той развързва. Без Бога, всяка сила става слаба или пасивна. Поначало силата на атома не се намира в атома и не принадлежи на атома – това е сила на Бога. Кабала казва: Бог управлява всеки атом. Атомът няма собствена сила. Но когато Бог е вътре в атома – Окултизмът казва – това е вече армия от сили. Който си мисли, че „случайно“ е бил близо до бомбата или до катастрофата, нека да знае, че случайностите са предопределени.
Накратко ще обясня, преди да продължа. Ангелите на Съдбата закарват хората близко до катастрофата и до бомбата. Тези, които трябва да умрат, са близко – може и да са по-далече, но то е изчислено; други са по-далече, а трети са съвсем далече. Тези, в които се е явило зрънцето на развитието, те са далече – пак трябва да са там: пак трябва да видят, пак трябва да обещаят нещо, пак трябва да преосмислят, но те са по-далече. Случаят с онази англичанка, която иска да се качи в самолета, но кученцето избягва и тя се отказва, и после самолетът катастрофира. Хората казват: „Тя си обича много кученцето...“. Но Ангелите на Съдбата действат по многобройни начини, внушават – най-различни и странни начини: те са там, за да изпълняват Божията Воля.
Бог е Абсолютно Справедлив и точно затова е много строг и много тотален. Бог е, Който сломява гордата сила на всяка държава. Той е Поразителят – а не бедният и слаб тероризъм. Всичко е План на Бога и всичко е в Неговите Ръце.
Тези, които се борят срещу тероризма, увеличават неговата сила, която ще ги провали в бъдеще. Те посяват бъдещи войни и бъдещо посяване в Мрака на самия Бог – Бог ще ги въведе в Мрака, защото те не знаят срещу Кого се борят. Тука Божият Гняв действа строго по Закона на Истината, Правдата и Кармата, защото Той познава миналото на всяка душа. Ти може да я наричаш „чиста“, „чисто дете“ – Бог знае вътре какво става и какъв път е избрала тази душа. Той иска тези души да се поучат и да се върнат към Него, а те Му обявяват война. Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението, казано по друг начин: скритата Божия Сила. И това е жестът на Бога, това е лечението. Бог допуска едно зло да порази друго зло. Всички земни хора и народи са омаловажили Бог и биват наказани. Тероризмът е само едно малко „милване“ и припомняне, тъй като Бог може да направи много жестоки земетресения и наводнения. Той даже не се нуждае от тероризма: всичко е в ръцете Му... защото това е Негова Милост. Той може да помете държавата цялостно, а не както действа бедният Ислям. Например едно могъщо земетресение, което е много над мярката, много над 10, може да порази всичко... И тогава хората щяха да се молят за тероризъм. Тази обсебеност от физическото оцеляване е много голяма дупка. То прави хората уязвими и пропаднали, защото те стават привързани. Ако не беше тероризмът, Бог щеше да покаже много по-строго лице: много по-опустошително, в сравнение с което тероризмът прилича на малко слънце – и ако тероризмът не излекува безумието на държавите и света (които вървят по пътя на Черната Атлантида бавно и сигурно, тъй като прогресът не означава развитие), тогава ще се яви Той – а тероризмът, в сравнение с Него, е като малко цвете. Горко на тези, които казват, че разбират това, и си мислят, че могат да живеят, както си искат и своеволно. Защото извън Неговата Воля е смъртта. Погрешният, неосъзнат живот е път срещу Бога – това са поразени съзнания, отровени: те са носители на бъдещото израждане, от което Бог иска да ги предпази, от бъдещия застой. Но и терористите – както казах – също ги чакат тежки прераждания, голяма част от тях. Засега Ислямът е съдбата срещу глупостта на света, но Бог и на него ще покаже, че това не е Пътят. Пътят е даден от Учителя, той е конкретно: Любов, Мъдрост и Истина – това е Пътят, който надраства всички тези неща. Светът, и без тероризма, пътешества към смъртта и към застоя – това си е старият път. Чрез тероризма, Бог е Рушител. Защо? Защото иска обновление и възстановяване. Само Бог може да „заключи“ тероризма, но засега Той го е „отключил“. Древният тероризъм е започнал още в Атлантида, от един съюз на пратуранците и марсианците – това се е случило във втората подраса. Без тероризма, това безогледно и алчно зло щеше да се шири безкрайно.
Тука само за малко ще вмъкна: една от причините за падението в Атлантида е, че много духове, изостанали, са започнали да се оплакват от изобилието, станали са недоволни от изобилието. По-късно се явява египетска поговорка, която казва, че изобилието е проклятие за неподготвения човек – и винаги така е било. Изобилието е проклятие за неподготвения човек.
Властта е много тежък и внедрен паразит от миналото, който се е опълчил срещу самия Бог – но Бог всякога поразява. Така са изчезвали земните цивилизации, болните цивилизации; докато истинските цивилизации само са се завръщали в Него – те никога не са изчезвали, те се връщат в Него. Докато има алчна човешка политика, тероризмът ще работи. В сравнение с голямата алчност, тероризмът е малкото зло. И сам Йоан казва: Всичко е от Него, всичко е чрез Него – и без Него нищо не е направено. Бог може и без тероризма да атакува лъжата и застоя: достатъчни са – както казах – тежките земетресения, тежките наводнения; но Той знае какво да избере и какво да прави.


БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)

Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието. Не съществува в света такава армия или държава, която да има шанс срещу Божия Гняв. Ако Бог е на страната на една малка държава, две големи държави, ако се опълчат срещу нея, нямат никакъв шанс. Такива неща се случиха в Афганистан преди години: нито руските армии, нито американските успяха. Бог беше на страната на тези идейни хора, а това е старо място: Афганистан е старо, Атлантско място – място на войни, където вòините знаят какво правят.
Окултният закон гласи: Ти страдаш, за да се преобразиш – а не да оглупяваш все повече и все повече. Божият Гняв изхожда от Неговото Съвършенство, а не от слабост.
Ще обясня. Бог има Гняв само към застоя и към невежеството. Бог се гневи, когато иска да пречисти затъващите съзнания. Този Гняв е съвършен и благороден, за разлика от земните хора, от дяволите, от демоните – техният гняв не е съвършен. Този Гняв е Съвършена Сила и действащ Промисъл. Този Гняв е силата, която е над всяка власт. Държавите, политиката и църквите са голямо падение и отделяне от Истината. Истината е убиец на всяко зло и на всяко падение. Както казах: тя винаги атакува застоя. Бог е дал живот – но тези, които не са избрали Истината и развитието, сам Бог им отнема живота. Забележете! Сам Бог става Зло, за да спаси живота и да го върне в другите прераждания.
И така: Бог допуска Гнева, защото Неговият Гняв е Любов и защото желае развитието. Божият Гняв е велик Очистител и Водител – за тези, които го разбират. Божият Гняв е – Ислямът го нарича – Коригиращият и Управляващият, Управляващият света. Всичко е в Бога – и вън от Него не могат никога да се взимат важни решения. А погрешните решения Той ги допуска, за да се изстрадат те и да дадат своя плод. Плодът е, след време, разумността.
И така: Божият Гняв е насочен срещу всички, които са умрели за своето развитие – това е всичко нечисто, което е изгубило своя Път. Застоят е посегателство на Бога и на развитието: нещо, което сам Бог не допуска. Спасението от тероризма е Живот в Бога – няма друг път... Живот в Бога. В тероризма има проповед на Божия Гняв, но не всеки може да го разбере. Бог не е само Любов – Той е и строг Закон. Когато Божият Гняв те разрушава, Той иска нещо в тебе да се възроди – и това е Пътят към Бога. Божият Гняв крепи света и Вселената: без тази скрита Любов, те щяха да бъдат погребани. Взривната енергия е силата на Божия Гняв, Бог я ръководи – и нито един терорист не знае точно как ще избухне бомбата, какво ще се случи и къде ще се развият нещата: той няма никаква представа. Божият Гняв показва, че човечеството е болно. Който осъжда Божия Гняв, той си прави тежка присъда. Бог е сурова Справедливост. Божият Гняв иска да те освободи от прекалено дългата верига погрешни прераждания. Бог е Единственият Извършител – Ислямът не може да извърши нищо. Той е само малкият, външен инструмент на страшната и велика Божия Сила. Ако Божият Гняв се обърне срещу тероризма, той ще прилича на слама срещу огън. Близо до взрива са всички предопределени хора.
Божият Гняв ще излекува света. Засега Божият Гняв ще остане неразбран. Този Гняв унищожава, защото пречиства. Бог е Разрушителят – а не тероризмът. Защо? Защото Бог е Обновител. Материалните загуби за Него нищо не струват в сравнение с изкривеното развитие и падението в словото и изкривените понятия.


ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)

Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.
Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.
Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа. Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив, но когато Бог го поставял в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.
Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.
Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората. Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща. Защото те Го познават от много прераждания. Те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.
Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.
Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено... На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.
Великата Богомилска Ерес, която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.
Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“. Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.


ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)

Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души... Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.
Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско сърце е мощно сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.
Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.
Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.
Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото сърце? Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.

Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.

Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога в религия и Църква – забележете! – то е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.
На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.


ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)

Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек тя постепенно и малко по малко се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Не-отдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат в другия свят, са като призраци: нито са в другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят. Нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любещият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.


ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът... но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава решения, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и тя не ги иска. Истината е смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света, истински добрият човек живее в света, а не в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, тя ги оставя в заблуждения, тя ги отделя от себе си и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.

Декември месец, както знаете, е най-смешният месец.



АУМ
10
Текстови файлове / Re:Елеазар Хараш, лекции
« Last post by Dimitar Ochkov on октомври 11, 2017, 09:35:52 am »
4 октомври 2016 г.

ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)

ШРИ ЧИНМОЙ
Продължение
(Първа идея за размишление)

ОШО
(Лекция 2)

ОШО ЗА БОГ И МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)

САЙ БАБА
(Лекция 3)

САЙ БАБА ЗА БОГА
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


И преди да почна, едно кратко съобщение: От следващата година две лекции намаляват – ноември и декември няма да има лекции вече. Както казах и преди: бавно и малко по малко се оттеглям. Но засега продължават тези лекции... Наблягам на книгите, на лекциите и в известен смисъл – на интервютата...

ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)

Казва:
Да се вслушваш в Божията Воля означава да се спасиш от създадения от самия тебе затвор. Свободата е просветляваща. Свободата идва от следването на Божията Воля. Свободата принадлежи само на Бог.
Що е Духовността? Тя е общият език между човека и Бога. Сътворението е Тайнствено развитие на самия Бог в нас.
Вътрешният живот е практика на самодисциплина. (Ще обясня. Не да чакаш някой да ти казва какво да правиш – ти изработваш собствената си дисциплина: доброволно, по твоя начин.)
В Стремежа – и никъде другаде – живее спасението на човека. (Пак ще обясня накратко. Стремежът не е желание – Стремежът е пробуждане на Висшата Душа, а желанията са от друга порода: нисшата душа – егото. Стремежът е Любов, а желанията са своеволие, его и нечистота. Да имаш желание е едно нещо – а да имаш нужда и стремеж е друго нещо. Стремежът е Единственият Отговор. Съзнателното предаване е посяване в Бога.)
Казва: Аз съм мъдър, ако живея за Душата си – непрестанно и безусловно.
И казва Шри Чинмой:
Истинската радост идва, ако можем да усетим, че самата работа представлява резултатът.
Бягството от Духовния живот е извършване на бавно самоубийство. Вътрешният живот има способността да опрости сложността на външния живот. (Тоест: За ума всичко е сложно и тежко – за Духа всичко е леко и приятно. За Духа няма неблагоприятни условия.)
Човекът е в Стремежа, а отплатата е Осъзнаването, Осъзнаването на Бог. Стремежът е съзнателен копнеж към по-Дълбока Реалност. Стремежът води човека към Божието Съзнание. Съмняващият се ум не може да се стреми.
Собствената ви Искреност е тази, която ускорява вътрешното търсене. (То може да се ускорява, може и много да се забавя – това зависи от тази Чиста Искреност, която е без показ.)
Концентрацията казва на Бога: „Отче, аз идвам при Тебе!“. Медитацията казва: „Отче, ела при мен!“. Медитацията не е само в Тишината – тя се намира и в суматохата на света. (Тоест: Който медитира, не се нуждае от спокойна стая или някаква полянка – той има в себе си полянка, има в себе си място: там, в Чистото Сърце, той може да медитира, включително и по време на война.)
Аз самият съм това – казва Шри Чинмой – Аз самият съм това, което търсех.
Любовта на Бог към човека е човешкият Стремеж. (Това е белег за взаимната Любов.)
Мирът настъпва, когато умът е безкомпромисно овладян и покорен. Присъствието на Мир в живота е Божествен динамизъм. В този Мир ти утвърждаваш вътрешната Истина и израстваш в Светлината. Когато човек е преживял напълно Безкрайната Светлина, той винаги взима страната на Бога.
Търсещият днес вижда целта, утре я достига, а на следващия ден израства в нея.
Когато познаем Блаженството, удоволствията приключват. Блаженството има огромна сила: то грее, но не изгаря; сила е, но е изпълнено с Мекота.
„Да бъде Твоята Воля“ е най-великата молитва.
Човешката любов е една игра на страдания и ограничения; Божествената Любов е разцъфтяване на Блаженството и Всеотдайността. Посветеността е велика Отдаденост. Тази Преданост е най-големият дар на живота. Предаността е Божията Воля; Божията Воля е Любов към Бога. Предаността има свободен достъп до Божието Всемогъщество и знае как да го използва. Да се предадеш изцяло на Бог означава да Го притежаваш напълно. Волята на Бога е много по-важна от твоя живот.
И казва Шри Чинмой: Любовта е Смисълът на живота; Посветеността е Тайната на живота; Предаността е Целта на живота. Любовта е осъзнаване, а Посветеността е разкриване. Бог никога не дава на човека нещо прибързано. Пълната Преданост изисква лични усилия. (Тука действа човекът: лични усилия!) А когато се спусне Милостта, идва високата, динамичната, всепоглъщащата Преданост. (Тоест: Първо имаме една преданост, която е хубава; после има вече благословена от Бога – и става нещо взаимно, става нещо поглъщащо... но Бог идва по-късно.) Ако се предадем безусловно на Бог, ще получим способността да развием голяма сила на волята по правилния начин.


ШРИ ЧИНМОЙ
Продължение
(Първа идея за размишление)

Смирението е истинската Тайна на Духовния живот. Всяко истинско Служене е придружено от Смирение. Духовното Смирение, само по себе си, е Духовна сила и благодат. Благодарение на Смирението, ние се разширяваме. Смирението е възприемчивост в най-чист вид. Най-големите възможности се крият в най-голямото Смирение. Който е разбрал дълбокото значение на Смирението, той вече е Божествено Същество. Чрез Смирението можем да се потопим най-дълбоко и да се изкачим най-високо в нашата медитация. Вътре в Смирението е скрито Единството. Правилният подход е винаги да смиряваме своя ум; винаги трябва да чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за вас. Ако успеете да почувствате, че Бог е вашето единствено Съществувание, Той ще ви дари с море от Спокойствие и вътрешен Мир.
Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.
Трябва да чувстваш, че не си ти, който помага, когато помагаш. (Най-малкото: да кажеш „Аз помогнах“ – и вече си нарушил Свещения закон. Ангелите не правят такава грешка: знаят Кой е единствената помощ.)
Търпението е скритата в нас Божия Сила. Да понасяш и да имаш Търпение не е едно и също нещо. Търпението е Божествено качество. А много често хората понасят по необходимост – това не е съзнателно Търпение. Търпението е вътрешна Мъдрост. Търпеливият човек има спокоен ум, чрез който контролира външния свят.
Ние се страхуваме от нечистите сили, а те се страхуват от нашата Чистота.
За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)
Животът – това не е разсъждаващият ум; животът е Осъзнаване и Вдъхновение. Само преживяното е практическо знание. Днешният стремеж е утрешно Осъзнаване. Осъзнаването е пълно, съзнателно сливане с Бога.


ОШО
(Лекция 2)

Както знаете, Ошо е странен пламък – също неразбран; но в него има много красота и много Мъдрост, ако го погледнеш на фокус. Ако не го погледнеш на фокус, ще видиш съвсем други неща. Така че, искам да кажа: Всяко нещо, поставено на фокус, е много точно, то ти се разкрива – малко ако си мръднал на друга станция или малко настрани, вече не виждаш това, което е.
Ошо казва:
Първата стъпка – това е да постигнеш разбирателство със себе си.
Само търсещата Душа има бъдеще. Обществото няма бъдеще – обществото има само минало. Тези религии са станали напълно неуместни и абсурдни, но те са много стари и затова привличат и продължават да привличат. (То е нещо като стария навик: много е трудно, той те връща към себе си.) Вярващите хора – казва Ошо – са опасни, защото те не са търсачи на Истината, тях това търсене не ги интересува. Казва: Ти можеш да говориш за Бог и за религия, но да нямаш Истината, Истината да не е с тебе. Всеки трябва да търси Истината сам, а Спасителят – Той е дълбоко вътре в тебе.
И така, неговата Мъдрост – Мъдростта на Ошо:
Ако свободата не те прави Висше Същество, тя е безсмислена.
Самата идея да спасяваш някого е вече насилствена идея.
Всичко, което е възможно, е вътре в тебе.
Религията не е кариера – това е твоят начин на живот. (Тука само мога да добавя: Вярата не е професия, Вярата е Любов към Бога и няма нищо общо с професия.)
Никой не е успял да спаси света; ако можеш да спасиш себе си – това е достатъчно. А ако успееш да пръснеш малко Светлина и аромат – това е вече благословено.
Истината изисква огромно търсене и риск. Истината означава да навлезеш в Непознатото – и това е парадоксът: изчезвайки в Истината, човекът намира себе си. Просветлението е преживяване на това да бъдеш Нищо – но Просветленият човек е истинска опасност: той носи в себе си съвсем нови светове.
Мъдрите търсят Единство и не искат щастие: те не ходят срещу вятъра.
Дълбоко в сърцето си Дяволът носи и Бог в себе си. И ако Бог реши да заработи в сърцето на Дявола, Дяволът ще стане Бог. (Но понеже Бог сега има задача с Дявола: да научи хората как правилно да живеят – и затова Той не влиза там.)
Отровата и нектарът са две степени на една и съща енергия.
Ти не можеш да се промениш – можеш само да дадеш възможност на промяната да се случи. (Тоест – поне да не й пречиш.)
Съществуват ситуациите – проблемите не съществуват. Проблемите са в психиката на човека – в Духа му ги няма. Проблемът възниква от твоето неприемане. Каквото и да е положението, то трябва да бъде разбрано. Само една малка промяна на фокуса на вниманието – и светът вече е различен.
Умът никога не се среща с Истината, той никога не я вижда. Пътищата на Истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Истината е отделна Реалност – там може да влиза само Духът. Умът – това е светът, мястото на неистината, мястото на времето, мястото на падението. Умът е потопен в света, в себе си; а Истината е потопена в Бога – във Великата Реалност.
Когато станеш Духовен, нищо вече не може да те зароби. Ако обичаш една жена, ангажиментът ти не е към жената, а към Любовта.
Където откриеш развитие – там е Бог.
Пълното усилие е това, което постига всичко.
Тези, които са смирени, винаги пристигат.
Съмненията изяждат нашата жизненост.
Светът не е анархия – всичко се случва строго планирано. Има строг порядък вътре в порядъка. Никога хаосът не е съществувал, винаги е бил порядък – но ако умееш да го видиш. Това е гледната точка на Бога: за Бог няма хаос и безпорядък.
Правилно схванатият проблем изчезва напълно. (Значи, ако един проблем го разбереш дълбоко, правилно – той вече не е проблем, той изчезва. Докато не го разбираш, той тече като проблем; а иначе, той е задача: разбрана правилно, означава – разрешена.)
Можеш да правиш всичко на повърхността, но докато не се променят дълбоките корени, нищо няма да се случи.
Ако си станал сроден с Истината, тя е твоето Освобождение. Реалността не може да помогне на нещо, което не е истинско, което е лицемерно, което е нечисто.


ОШО ЗА БОГ И ЗА МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)

Не е важно дали Бог съществува, или не – а дали ти искаш да се развиваш. Бог е развитие – Той е твоето собствено развитие.
Само Бог може да те направи Чист, защото това е Негов дар – ти не можеш да извършиш това. (Може много да се упражняваш в Чистота и да останеш нечист, защото Бог познава твоята дълбочина; но ако много искрено се стараеш, в един момент Бог ти дава нещо от Своята Чистота – и тогава вече тази Чистота е истинска, т.е. тя е одобрена: Бог ти е дал вече нещо вече от Себе Си... Усилията са дали плод.)
Истината е по-важна от самия теб. Докато не възлюбиш Бога, всичко друго е напразно. Докато Бог не стане твоята Единствена Цел, ти винаги ще си губещият човек. Търси Реалността, а не знанието – първа е Реалността. Първо трябва да познаеш Бога, а после трябва да имаш знание за Него.
Църквата е гробище, защото само Бог е жив.
Твоят избор ще се превърне в твоята съдба.
Медитацията изисква пълно разбиране, дълбоко разбиране, а не обучение. Всичко, което се достига чрез ума, не може да се явява медитация. Медитацията не е наука, изкуство или професия – тя е умение, способност да проникваш в себе си до тези дълбини, където няма мисли, няма ум и няма светове. Смъртта за Духовния човек е дълбока медитация. Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Медитацията означава да се чувстваш добре в своята самота. (Ако си спомняте, преди време, когато говорихме за тракийски афоризми, там имаше един важен закон от траките: Ако можеш в самота да живееш много приятно със себе си и дълго време... Ако дълго време можеш да живееш приятно със себе си, тогава можеш да живееш и с друг човек. Но трябва да понесеш, т.е. трябва да станеш приятел със себе си. Тогава самотата я няма.) Истинската медитация не е действие – това е самото твое съществуване; твоето дълбоко разбиране за нещата. Концентрацията ще те направи човек на волята; медитацията ще те направи Пустота, Безкрайност. Познаеш ли уединението, отиваш отвъд самотата. В уединението има огромна Свобода и Мъдрост. Медитацията е зад пределите на ума. Умът никога не може да практикува медитация. Медитацията не е достижение на човека – тя е съществувала всякога: това е твоята Дълбока Същност. Медитиращият човек става все повече Душа, все повече Същност, все повече Дух, все повече Свобода.


САЙ БАБА
(Лекция 3)

Освобождението изисква Духовност.
Човешката енергия е малка; Божествената е без граници.
Ако имаш Търпение, не можеш да се гневиш. (Гневът винаги показва нетърпелив човек, неизграден. Ето защо, който упражнява Търпението, все повече отстранява гнева. Тука само за малко ще се отклоня и ще кажа – тъй като преди време един брат ме попита: „Как да се справя с гнева?“. Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел.)
Онзи свят също е преходен.
Без очистване на своя Храм е безсмислено да строиш църкви. (Мога да го кажа по друг начин: Всички, които строят храмове, без да са постигнали Бог в себе си, ще бъдат наказани. Такова нещо казва и Бодхидхарма на императора, който мисли, че има големи заслуги, като е съдействал за построяване на много храмове, и той му казва: „Ще имам ли заслуги?“. Бодхидхарма казва: „Не, ще бъдеш наказан! Не си построил Храм в себе си. Как може да направиш нещо друго? Въобще, какво можеш да построиш? Нищо не можеш да построиш!“.)
В Божествената Любов няма никога срещи и раздели.
Духът никога няма история – Той Е винаги.
Най-удивителното е, че умрелите оплакват умрелите. (Сещам се за една шега, един афоризъм, ще го кажа: Дълголетници, помислете малко и за гробарите – и те трябва да получават заплата. В смисъл: Няма полза от дълголетието, ако животът ти е глупав – това може да е... Дълголетието по-често е наказание, отколкото награда – защото обикновеният човек живее дълго и си трупа кармата с обикновения, земен начин на мислене. Някои мислят, че този дълъг живот е много полезен. Не. Краткият живот, качественият, може да бъде много по-точен. Така!)
Светът умира, когато в нас дойде Мъдростта. Учеността е голямо бреме.
Никакви усилия няма да те доведат до успех, ако твоето сърце е нечисто.
Престъпно е да се губи времето напразно.
Хората сами са си изпратили своите бедствия от миналото – ето защо трябва да се променя човекът. (Ще го кажа по друг начин: Аз никога не променям света – променям себе си. Никога нищо не променям. Защо? Защото знам от Учителя, че всяко нещо е точно на своето място: всяка буболечка, всеки човек, всеки невежа, всеки камък – всичко е много точно. Променяш все повече себе си, за да не предизвикаш съдбата. Значи, ето защо човек променя себе си: за да се издигне той над кармичния закон.)
Свободната воля е една част от един съвършен План.
Това, което наричаме зло, е резултат от погрешното виждане.
Настоящето – това са плодовете на миналото и семената на бъдещето. Всеки човек – цар или бедняк – е длъжен да се сблъска с последствията на своите минали действия. Никой не може да избегне плодовете на своите минали постъпки. (Казах скоро в едно интервю, че дори един човек, ако те срещне и леко докосне ръкава ти, в следващо прераждане трябва да се срещнете и отново да бъде докоснат ръкавът. Толкова е важно всичко, толкова са важни тез малки неща – никой не може да ги избегне.)
Ние имаме не това, което желаем, а това, което заслужаваме. Важен е не стандартът на живот, а начинът на живот. Каквото е поведението, такава е съдбата.
Вие сте Дух, а не просто човешко същество. (Но както знаете, много хора са повярвали, че са хора, че са човеци и т.н.)
Няма по-достойно постижение от Смирението.
Сега е време, когато хората говорят мъдро, без да са мъдри.
Науката е изстрел, пропуснал целта. (Казвал съм ви за учените... Радвам се, че в София имаше двама души от Академията , които идваха, защото разбраха, че науката не води доникъде. Разбраха Словото на Учителя, години наред, и промениха курса. Един път им бях обяснил, че всички учени да се съберат от целия свят, не могат да създадат една буболечка. Толкова са слаби, толкова са безпомощни: нито буболечка, нито муха, нито нищо. Тъй като... Казвам това, защото някои учени смятат, че са постигнали някаква висота. Няма такова нещо!)
Учеността (пак повтарям) – казва Сай Баба – е голямо бреме. И – както казах – науката е изстрел, пропуснал целта. За да знае човек, той трябва да има цялостност и всеобхватно знание. (Науката е ограничена гледна точка и някаква теория; после идва друг учен с друга теория – всичко се променя. После и той ще бъде засенчен... и това никога не води до Принципа на Чистотата и на Любовта. И затова съм казвал, че когато научната истина се сблъска с Божията Истина, тя става на прах.)
Има Абсолютно Добро – казва Сай Баба – но няма абсолютно зло. (Казвал съм ви, че това зло, което Бог е допуснал във Вселената, то гради истинското Добро в хората и съществата – затова е допуснато: то е под контрола на Бога. И затова то е нещо прекрасно, то ще изцели цялата Вселена и съществата от фалшивото добро.)
Първо се развива Духовният живот – и после се живее в света. (Значи: Ако развиеш Духовния си живот, ще знаеш как правилно да живееш в света.)
Прераждането не е във Вселената; прераждането винаги е на Земята.
Духовното образование се намира в осъзнаването на Истината.
Характерът на човека е по-могъщ от всяко знание.
Със своето отношение към работата, човек формира своята съдба.
Преданост без въздържаност се наказва.
Идеята за търсенето е невярна: просто проявявай Истината. Проявявай все повече Истината – и все повече ще бъдеш в Бога.
Бог се намира извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето.
Силата, даряваща способността да виждаш, е твоята Божественост.
Преди да пристъпиш към Духовни практики, необходима е безконечна честност пред самия себе си и пред Бога.
Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума.
Бог е свидетел на всички състояния на съществата. Каквито е да са тези състояния, Бог е свидетел. Бог е инстинктът в насекомото, верността в кучето, скритата енергия в скалата – и навсякъде и във всичко е Той. Ако Бог не беше, тези неща нямаше да съществуват и нямаше да има Слово за тях. Дали вярвате, или не – това е без значение: Бог съществува!
Твърдо се дръж за Истината – и косъм няма да падне от тебе. (Пред каквато и опасност да си... Може би някои от вас са чували: Учителя е проповядвал с група ученици по време на война. Вървят и си говорят за Любовта и Мъдростта и Истината – по време на война. И казва Учителя: „Там, където е Любовта, Мъдростта и Истината, няма бомби“. Няма, защото там е Бог.)
Отсъствието на лъжа – това е Царският Път в живота и единственият Път за правилно поведение.
Ако вярваш в материалния свят, тревогите никога няма да те напуснат.
Следването на Истината е ежедневен дълг.
Бог, Бог в нас – Той е, Който сее, Той е, Който жъне.
Никога не отслабвай усилията си, независимо какви препятствия срещаш.
Не се стреми да извоюваш уважението на света и никога не се чувствай унижен.
Който не приема Духовния Път, той оскърбява човешкия род.
Този, който не практикува Истинността, може да се сравни с мъртвия човек. Истината се заключава в Чистия образ на действията. Който няма Истинност, щедростта му ще бъде наказана. (Това казва ислямът за политиците: Това са хора, които не могат да правят Добро. Ще говорим следващият път – те наистина не могат да правят Добро. Могат да правят услуги, могат да дават, но не могат да правят Добро. Доброто е нещо съвсем друго и то е свързано с това да покажеш Вечния Път на човека... и някои други неща.)
Разбирането е единственото оръжие, способно да убие Змията.


САЙ БАБА ЗА БОГА
(Трета идея за размишление)

Бог е цялостна Любов. (Казано по друг начин: Не може да обичаш Бога 99 % – няма такъв закон. И затова изнесох най-Висшата Заповед от Учителя, в едно от предните интервюта. Там казах, че Мойсей е дал 10 Заповеди, Христос – две, Учителя – една. Най-важната Заповед, най-голямата есенция: Люби Бога повече от себе си! Който разбере това, всичко друго после ще почне да се нарежда. Люби Бога повече от себе си!)
Ако ти си се предал на Бога, тогава целият ден е само Бог. Всички Свещени Писания следват Гласа на Бога; всички Свещени Писания са възникнали от Шепота на Бога. Главното нещо е: Животът и работата да са предадени на Бога, да са посветени на Бога. Бог е с теб през цялото време. От къде идва силата на атома? Това е Божия сила, а не сила на атома. Бог е винаги присъстващ сега, защото само Той съществува. С Любов към Бога, не са необходими практики. Практиките не освобождават – само Чистотата освобождава. (Тоест, това означава: Чистотата е повече от практика. Може да практикуваш колкото си искаш: има много дишане, паневритмии, най-различни танци – всичко е напразно, но Чистотата е важна. После пък ще се случат съществените неща. Чистотата е важна; Любовта е съществена.)
Ако човек вижда Бог в кобрата, тя никога не може да му навреди; ако вижда змия – това е вече друг въпрос. (Сещам се, в Египет има цял ритуал как да посрещнеш кобра, как да се обърнеш свещено към нея – и тогава тя е давала на жреците много мъдри съвети: истински мъдри, дълбоки съвети, получени от кобра... Но това е Подход.)
Бог – това е Лекарят. Ако вие вярвате истински в себе си и в Бога, никакво зло не може да ви докосне. Гласът на Бога е съвестта: тя е по-високо от ума. Тя произлиза от Чистото Съзнание, тя е вътрешен глас на Истината и истински Водач. Бог е свидетел на всички действия на човека: и външни, и вътрешни; и скрити, и явни – абсолютно всичко знае Бог. Нито един атом няма, който да не е изпълнен с Бога. Овладее ли те гняв – Сай Баба дава един съвет – повтаряй Името на Бога. (В момента на гняв, повтаряй Името на Бога – и тези гневни духове се разреждат и изчезват.) Да пребиваваш постоянно в Бога – това е единственото лекарство.
И казва Сай Баба: Изпълни сърцето си с Бога, а не със себе си. Целта на човешкия живот е осъзнаването на Бога.
(Тука малко ще обясня. Цялото Учение на Толтеките, на истинските Атланти, е степени на осъзнаване на Бога – и най-високите степени постигат пълно осъзнаване. Искам да кажа: По времето на големите потопи в Атлантида, много хора са изгубили съзнанието си: сега те се наричат „човечество“ и още не знаят къде да вървят. Нещо е изгубено в съзнанието – и те не знаят целта си, не знаят Пътя си; или, ако говорят правилно, не действат правилно. Част от съзнанието е погубено от тези четири големи потопа. Само Толтеките са запазили цялостно съзнание, защото са тренирали Безупречност. Постигайки висока степен, те са (както обяснявах и преди)... Осем милиона Толтеки сразяват потопа, тъй като са подготвени – и всички следващи Учения в света не са нищо друго освен Учението на Атлантите: Учение за Безупречност. Това го тренират всички Старци, всички Учители, всички истински Същества – вкючително и Христос, Който отива в Египет при есеите и тренира Безупречност и Свещено действие. И накрая Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. При тази степен няма загуба на съзнанието, тогава потопът вече не действа. Тогава живееш напълно в Бога, извън процепа – това, което Толтеките наричат Вселената. Намерил си процепа и си излязъл извън времето на Вселената и света. Това е Учението на Толтеките – скоро ще го изнасям в едно от интервютата. Тука само искам да кажа: тъй като много хора и учени повтарят, че нищо в Природата не се губи. Няма такова нещо. Толтеките са видели, че по време на Атлантида, голяма част от нещата са изтрити в Акаша. Самият Бог е позволил да бъдат изтрити големи жестокости, хората да не ги видят; дори и нямам право да ги споделям, но там ще обясня някои подробности. И много е хубаво, че е изтрито, за да нямат хората такива образци, такива видения. Така!)
Целта на човешкия живот – както казах – е осъзнаването на Бога. (Говорим за Пълно Осъзнаване, към което се стремят всички. То това означава развитието: да вървиш от съзнание към Пълно Осъзнаване.)
Ръката на Бога – казва Сай Баба – е във всичко, което става. Неговата Воля е самата Истина. Бог е Деецът – вие сте само инструменти. Търсете Бог дълбоко в себе си, а не в мамещата природа. (Има много хора, казват: „Вярвам в природата“ – погрешна идея, която след време ще те отведе до голямо отклонение. „Вярвам в природата, вярвам в силата на природата“, нали... И единият казва: „Природата е създала всичко“. И аз му казах: „Как така: вятърът и дъждът се събраха и създадоха пчелата, тъй ли?“. И той разбра, че няма такова нещо. Бог е преди природата – тя е негов инструмент.
Бог не изпраща бедствия на хората – те са само едно кармично въздаяние.
За Търсача на Бога този век е Златен Век.
Простичкото лекарство се нарича Постоянно помнене на Бога. Всичко принадлежи на Бога и нищо – на вас. Щом вярваш, черпиш сила от Бога. Без Бог нищо няма стойност. Независимо какви постижения има човекът – това е нещо празно; и рано или късно, той ще го разбере.
Бог излива Своята Милост върху този, който притежава вътрешна Чистота и не е склонен към външен показ.
Вярата в Бога дава невъзмутимост и равновесие.
Без Волята на Бога нищо не може да се случи.
Бог е единствената действена защита.
Божествената Милост очаква винаги твоите усилия.
Бог може да бъде намерен във всяка религия и във всяко Учение, ако Го търсиш чисто и по правилния начин.
След пълното Самоотдаване на Бога, човек придобива правото на половината Божествена енергия и власт над самото Божествено Начало. (Значи: Сам Бог му дава право човек да работи с Бога. Но такъв човек вече има мярката – и той се съобразява само с Бога.)
Каквато и да е тежестта на ситуацията, за Бог тя никога не е спънка, никога не е противоречие.


АУМ
Pages: [1] 2 3 ... 10