Recent Posts

Pages: [1] 2 3 ... 10
1
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on Today at 05:27:28 pm »
То е ясно, че човек има нужда да задоволява елементарните си телесни нужди приоритетно, да се нахрани и да се наспи. Да има спокойствие и сигурност и да си почива добре. Човек има нужда и от работа - да се занимава винаги с нещо. Друга важна нужда е тази от общуване. Всички тези нужди ако може да ги опростим до възможен минимум ще си направим живота много по-лесен и по-приятен. И ще ни остава повече време да работим над духовните си нужди, които са много по-важни.
Ако всеки можеше да се рационализира по такъв начин липсата във външния свят просто ще изчезне. Никой няма да се стиска и да се запасява.
2
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on Today at 07:39:19 am »
Хората, които успяват да насищат вътрешния си свят с изобилие, да посрещат подобаващо духовните си нужди, те могат да бъдат и безкрайно щедри външно. Този, който постоянно мисли, че няма това и онова, той как да бъде щедър? Някои от най-големите богаташи са и най-големите скръндзи в живота, защото на тях винаги нещо им липсва и им е липсвало, особено когато не са били такива богаташи. В тях се е изградило такова патологично ментално състояние, че няма достатъчно и това е като болест, защото дори като са заобградени с всякакви материални излишества продължават да мислят, че нещо им липсва. Единственото, което им липсва са възвисени вътрешни качества, които през цялото време компенсират с трупане на всякакви излишества.
3
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on Yesterday at 09:21:51 am »
Преодоляването на липсата започва първо с премахването на илюзията за отделеност от Твореца.
След това може да продължим с преценка какво ми е реално на мен нужно от външния свят, в какво количество, мога ли с по-малко, мога ли да направя така, че да ми е нужно по-малко да потребявам и по-малко да искам да имам.
Обръщане внимание на цялостно задоволяване на липсите във вътрешния свят с Божествени качества(любов, мъдрост, хармония, смиреност и т.н.), а не търсене на светски наслади, с които да затъпяваме духовните си нужди. За вътрешни качества можем да си позволим да искаме и да търсим с цялото си сърце и душа, за духовни качества не бива никога да спираме да търсим и да се развиваме.   
4
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on Yesterday at 08:16:05 am »
Как се преодолява липсата, когато е проявена в такава крайна степен във външния свят?

На първо място липса се чувства, когато вътрешно се изпитва, когато вътрешно усещаш, че ти липсва нещо. Духовната липса прераства и се проявява постепенно като материална липса. Който ми чете писаниците и следи редовно съобщенията от канализаторите вече знае, че духовната липса се изпитва, когато си правим илюзии за разделеност от Бога(и от Бога в самия себе си). Тоест това са всичките тези изцяло материално ориентирани човеци, които живеят в света като загубени деца опитвайки се да разчитат само на това, което наричат за себе си обективно познание, полагащо се върху опита на 5-те сетива.
Та това е дълбоката причина за всички създадени липси в света. Има и още една по-голяма причина липсата да съществува - като Божествен урок, да ни научи да ценим всички Божествени блага, да се научим на умереност, да не пилеем това което ни е поверено временно, да не живеем в излишества и в ненужни разходи. 
5
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on февруари 20, 2019, 07:43:33 am »
Безпристрастността като върховно качество на безусловната Любов. Защо върховно качество ще речеш - защото да си напълно безпристрастен е присъщо на чистия вечен Дух. Безкрайния Творец е тотално безпристрастен, всички висши същества са тотално безпристрастни. Изниква един въпрос, какво значи тогава хем да обичаш, хем и да си безпристрастен, как се постига подобно нещо. Само чрез безусловната Любов се постига. Само ако обичаш всеки и всичко, само тогава можеш да си напълно безпристрастен. Като обичаш всеки човек не вземаш ничия страна, ти вземаш всяка страна предвид и най-малкия възможен детайл вземаш предвид. Не си затваряш очите за едно и да ги отваряш за друго. Като обичаш безусловно ти не можеш да имаш предпочитания, ти обичаш всеки наравно. Безпристрастността е върховната справедливост на Бога. Бог вижда всеки от нас такива каквито сме, в напълно чист и открит вид и затова само Бог може да бъде справедлив към нас. Ние можем напълно да разчитаме на Божествената безпристрастност и справедливост, защото тя е съвършеното мерило, съвършеното огледало, което ни показва кои сме, какво сме били, какво сме свършили в света, какво сме сътворили със самите себе си. Това е голяма и дълга тема, може много да пиша по нея и да правя още асоциации.
6
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on февруари 19, 2019, 09:32:32 am »
Любовта без мъдрост е произволни желания, мъдростта без любов е знание без смисъл.
Докато са разделени любовта иска, но не знае как, а мъдростта си мисли, че може, но не разбира какво да иска.
7
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on февруари 19, 2019, 08:30:20 am »
Любов и Мъдрост(Светлина) винаги вървят заедно. Ако махнем едното в някаква степен и другото губи качества в някаква степен. Ако махнем едното изцяло другото не може да съществува. Любовта с малко знание е хаотични повърхностни желания. Това е като малко дете, което вижда света и протяга ръце да го сграбчи. Това малко дете без мъдрост само иска, то е като автомат и роб на своите емоции. И то страда, защото винаги когато Любов и Мъдрост са разделени идва страдание.
Мъдростта от своя страна с малко Любов не е никаква мъдрост повече, това е празна информация, логически заключения, които не водят до нищо съществено. Можеш да се учиш колкото си щеш, да навлизаш в дебрите на науката дълбоко и дълбоко, да си обясняваш материалните феномени в някаква степен, но това никога не може да ти даде пълен мир на душата, ако ти липсва Божествената Любов. Трагично е, но много големи учени стават атеисти, защото никога не са си позволили да допуснат, че най-съществената съставка на материята е Богът на Любовта.
8
Сайтове / Re:Персус и Огнените кодове - За Левски
« Last post by velaskes on февруари 18, 2019, 10:07:26 pm »
ЛЕВСКИ

– Левски не е ли разбирал, че народът не е готов за въстание?
– Виждал е, но той е пионер в това да се въплъти тук и да помогне за освобождението на българите.
– Това са духове, които изпълняват такава функция – да помогнат на един народ да се освободи?
– Да.
– Не е ли по-правилна позицията на един друг такъв човек – Ганди, т.е. смяна чрез ненасилие?
– Във времето на Левски революцията е била неизбежна.
– Вярно ли е, че той е убил едно момче?
– Нелеп случай, при който момчето се е самонаранило. По-късно това е приписано на Левски.
– Предаден ли е?
– Да.
– От кого?
– От един свещеник.
– Защо?
– Поради желание за слава и за власт, която ще получи след това.
– От турците ли?
– Не. Свещеникът е смятал, че изпълнява свой (религиозен) дълг и ще бъде възнаграден за това в отвъдното, след като си отиде от този свят. Смятал е, че в духовния свят ще получи заслуга за това, че предава човек, отрекъл се от вярата, от християнството, и посветил се на светското.
– Това е защото Левски е захвърлил расото и се е обрекъл…
– Да, това не е могло да бъде простено от този свещеник.
– Смятал е Левски за Богоотстъпник?
– Да.
– Но доколкото знам този свещеник също е бил революционер или е минавал за такъв?
– Той е „минавал“ през хора.
– Васил Левски е изпитал мъченическа смърт…
– Той е знаел. Тази личност е въплътена душа от съзвездие Плеяди. Тя е от висока еволюция. Знаела е защо е тук, каква е мисията ѝ и как ще се завърне.

............................................Пазителят
9
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on февруари 18, 2019, 07:55:11 am »
Седемте смъртни гряха. Това са вътрешни състояния на съзнанието, които подтикват хората да нарушават законите на Твореца. Тези вътрешни състояния се създават в хората от всички форми на нуждата и липсата в материалния свят. Самите смъртни грехове създават още повече нужда и липса в света и се получава затворен кръг и черна дупка и всички, които се поддават падат вътре и е много трудно да се излезе. Човек, който се е поддал на такива състояния на съзнанието става остров на разделението и егоизма. Той става проповедник и творец на егоизма в света. 
Наречени са смъртни тези грехове, защото ако се следват продължително водят до смърт на душата, не само на плътта. Грях означава грешка или отклонение. Дадено ни е познание как да не правим такива грешки, но все пак избираме да ги правим. Поддавайки се на  масовите тенденции и на императива на създадените липси в обществата, забравили истинската си същност.
Сега е времето да изправим всичко грешно, което сме сътворили. Знаете ли, че почти цялото материално и духовно творчество на хората за хиляди години е подчинено на нуждата и липсата и е създадено под гнет и насилие над душата. Почти всички материални блага, които виждаме около нас са били измислени от хората за облекчаване на най-различни материални и духовни нужди.   
10
Кътчето на Веласкес / Re:Планета Земя 4D/5D
« Last post by velaskes on февруари 17, 2019, 08:25:38 am »
Защо след човешкия живот е по-трудно да се промени, това, което сме заобичали и това, в което сме се превърнали? Защото в отвъдния свят ставаш това, което си решил че си, то става твоята доминираща реалност и преживяване. Предизвикателствата и трудностите, които ни помагат да се променяме в този свят липсват в отвъдния. Няма достатъчно силен подтик за промяна в тънкия свят. Там илюзиите по принцип липсват. Но за тези, които като хора са приели илюзиите за реалност, то и в отвъдната реалност продължават да робуват на същите илюзии. Затова отвъдния свят е разделен на много отделни светове, където съответно се пренася всеки според това, което обича. Най-големите човешки страсти това са седемте смъртни гряха. Това са отклоненията по пътя обратно към Отеца. Най-голямата любов, която можем да намерим е безусловната Любов към Отеца, която е равносилна на сбора от любовта към себе си, на любовта към всеки друг човек(и същество), към природата и към цялото мироздание.
Pages: [1] 2 3 ... 10