Recent Posts

Pages: [1] 2 3 ... 10
1
Психология / Re:заслужаващо внимание
« Last post by Dimitar Ochkov on Today at 11:21:24 am »
БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА
След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието.
Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани.
В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи. Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек.
Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен.
В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план.
Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици.
Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност.
Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват.
Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие.
Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб.
Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли?“
Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено . Свещта блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите неща са човешки, а Божествените методи са медлени.
Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира.
Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани.
Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват.
Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре.
Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота.
Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа!“ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може.
Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие.
Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода.
Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят.
Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.

http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/акордиране-на-човешката-душа-т-1/будност-на-съзнанието-на-ученика
2
Текстови файлове / Re:Беинса Дуно
« Last post by Dimitar Ochkov on Today at 10:56:31 am »
Аз съм се оградил с диамантена стена

   Едно нещо помнете: Аз съм заобиколен с една диамантена стена спрямо света, а спрямо горе съм отворен!
   Аз не участвам в света. Аз само присъствувам. Този свят е градина на ада и затова съм се оградил с диамантена стена. Този свят не е Мой и затова Аз съм само гост. Аз си имам собствен Храм. Но трябва да се слеете с Бога, за да ви поведа към Себе Си.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

3
Текстови файлове / Re:Старците
« Last post by Dimitar Ochkov on Today at 10:35:59 am »
Тайна, която е несподелена

   Аз не се нуждая от дихание, път, дух и вечна красота. Аз се храня с Тайна, която е скрита в Тайната. Има Тайни, които са споделени със световете. Но аз се храня с Тайна, която е несподелена.

Старецът Ал Махор

Таен полет към Незримото

   Когато живееш правилно, ще получиш Откровение, което те освобождава от границите на света. Откровението е дар и призоваване. Откровението е преживяване без понятия и без обяснения, то е по-силно от тях. Ти пак оставаш в света, но в своето вътрешно пространство си видял Свободата. Вече ти е дадено право за таен полет към Незримото.

Старецът Ал Махор
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Не се радва нито на живота, нито на вечността

   Когато обичаш до гроб, ти нямаш вяра. Когато обичаш вечно, ти си ограничен. Премъдрият не се радва нито на живота, нито на вечността. Премъдрият се радва на Безкрайността. Ето защо в сърцето му ухае Мистичен Извор.

Старецът Ал Махор

Усмивката на Прадревната Мистерия

   Безвремието е моето място. Бездънното е моят дом. Безмълвието е моят уют, откакто видях усмивката на Прадревната Мистерия.

Първият Старец

Из Книгата „Скритото Учение за Бездната“
Видима за него е само Бездната

      Който е видял Усмивката на Мистерията, той вече не вижда нито този свят, нито отвъдния свят, нито други светове. Всички тези светове за него вече са невидими. Той вече е странник. Видима за него е само Бездната. Дом му е този странен Покой. И името му е Премъдрост, защото е видял Тайна несподелена.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
По-дълбока от душата и по-древна от духа

   Който е видял Усмивката на Бездната, той е видял Тайна, по-дълбока от душата и по-древна от духа. Такъв човек не е свят, защото светостта го ограничава. Който е търсил светостта, обижда Бездната. Бездната не търпи никакви ограничения. За нея дори и самият живот е обида. Живот, който изгрява и залязва, не е живот. Живот, който свети и потъмнява, не е живот. Може ли Безкрайността да свети и потъмнява?

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Който е видял Усмивката на Бездната

   Който е видял Усмивката на Бездната, когато се ражда в този вят, той не се ражда, а възкръсва. Който е видял Усмивката на Бездната, когато умира в този свят, той се възражда. Питам тогава: Къде отиде смъртта?

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Има нещо по-дълбоко от Тишината

   Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
4
Всичките идентичности, които приемаме докато се въплъщаваме във физически форми представляват душата. Тези идентичности служат на душата, за да събере даден опит. След това повече не са необходими и няма смисъл да се привързваме към тях. В един момент, когато имаме всичкия необходим опит, за да преминем на следващото стъпало на духовната еволюция трябва да можем да се освободим от идентичностите, които иначе биха ни задържали да вървим напред по своето ДАО. Всичко е временно, през което минаваме и всяка крачка ни води единствено напред, а не назад, и това което остава назад трябва да остане там.
5
Наблюдавайте за природните бедствия къде удрят най-много и с каква разрушителна сила - всички места по Земята, където женската енергия е била потискана систематично и по много жестоки начини ще бъдат прочистени и най-вероятно разрушени до основи...
6
Текстови файлове / Re:Беинса Дуно
« Last post by Dimitar Ochkov on Yesterday at 07:23:03 am »
Има нещо по-дълбоко

   И който пише много книги, Мъдростта не е там. Има нещо по-дълбоко. Аз го опитах, Ако човек не го научи, всичко е напразно.
   Има нещо много по-дълбоко от света, от тъмнината и светлината.И Аз го опитах. То се случва в Тайната на един величествен Мрак. И в този Мрак трябва да събудиш себе си, своята древност. Този величествен Мрак опитах и казвам: Мракът е среща със собствената ти древност.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1
7
Текстови файлове / Re:Старците
« Last post by Dimitar Ochkov on Yesterday at 07:07:22 am »
Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Защо ми е дихание?

   Някога в древното минало яви се Тайна до моето ухо и ми предложи: „Искаш ли да ти подаря дихание?“. Аз отговорих: „Защо ми е дихание, което ограбва Безпределността?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Нямам нужда от слънце

   Някога в далечното минало яви се Тайна пред моето око и каза ми: „Искаш ли да ти подаря слънце, което да изгрява всеки ден пред Тебе?“. Аз отговорих: „Нямам нужда от слънце, защото аз изгрявам чрез себе си“.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Не съм ли аз Тайнство преди духа?

   Веднъж в древността яви се при мен Потаен Глас и ми каза: „Искаш ли да бъдеш посветен в тайната на духа?“. Аз отговорих: „Нямам нужда от духа, защото духът има предели. Не съм ли аз Тайнство преди духа?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Не съм ли аз Тайнство преди пътя?

   И рече ми веднъж Тайният Глас: „Предлагам ти правия път.“ И отговорих Му: „Пътят и безпътицата вървят заедно. И не съм ли аз Тайнство Предвечно, преди да е съществувал пътят?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Това не ограбва ли моята Безпределност?

   Яви се Тайният Глас в мене и рече: „Дарявам ти всички земни дарове и плодове.“ И отговорих Му: „Не водят ли до дълъг, изнурителен път тези земни дарове и плодове и до придобиване на небесни дарове и плодове? А това не ограбва ли Тайнството на моята Безпределност?“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Любовта трябва да изгрее отвътре

   И яви се Тайният Глас и ми рече: „Решил съм да ти дам в дар любовта за спасението на душите.“ И отговорих Му: „Любов, която идва отвън, не е спасение. Любовта трябва да изрее отвътре. И всеки, който я открие отвътре, той има вече истинския Храм.“

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Този, който те люби безпределно

   Този, който те обича временно, е само съдружник в пътя към смъртта. Този, който те обича вечно, е само приятел, който те обогатява в Тайната на живота. Но този, който те люби безпределно, той е цялата Тайна на твоя път.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“
Имам в себе си Безкрайност и Безмълвие

   И яви се Тайният Глас и ми каза: „Дарявам ти великата красота и предлагам ти завинаги да я носиш със себе си“. Отговорих: „Не е великата красота нещо, от което се нуждая, защото имам вътре в себе си Безкрайност и Безмълвие. Те никога не свършват. А когато вечността изтече, красотата свършва.“

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
8
Познай себе си, както Бог те познава

Въздигнат Майстор Омега чрез Ким Майкълс

Омега, АЗ СЪМ. Но коя Омега съм аз? За Централното Слънце на етерното царство на вашата невъзнесена сфера ли. Има Централно Слънце и във всяка една възнесена сфера. И разбира се има едно най-голямо Централно Слънце в първата сфера. Но наистина има ли значение? Всяко Централно Слънце служи като космически портал за отгръщане на дадена завеса от форми и разкриване на безформения Бог и така спомага за свръзка с безформения Бог, който е вашия източник.

Божествената полярност

Трябва да знаете, че ние сме две същности, Алфа и Омега, носейки мъжко-женския баланс в Централното Слънце. Но Алфа не е самия Бог. Алфа е представител на Бог, който съществува единствено в полярността на Омега. Само безформения Бог няма полярност и няма нужда от полярност.
Виждате ли, в света на формата всичко съществува в полярност между разширяваща и свиващата се сила, ин и ян, мъжко и женско, Алфата и Омегата, без значение как ще го наречете. Винаги има полярност.
Така ние може да кажем, че целия свят на формата съществува в полярност с безформения Бог. И така в полярността си безформения Творец представлява мъжката енергия, а света на формата представлява женската. Отбележете си също, че в света на формата нищо не може да съществува без противоположната си полярност. Мъжкото не може да съществува без женското.
Но Единния Творец, който е отвъд формата може да съществува без полярност. Творецът е съществувал и преди създаването на света на формата. Не е имало нужда на Твореца да създава свят на формата, за да създаде и себе си. Но когато вашия Творец е решил да създава, вашия Творец по собствено желание се е поставил в една полярност заедно със собственото си творение. По този начин може да кажем, че Твореца чрез вграждането на своето Същество в света на формата доброволно се е поставил в една полярност и не може свободно да я напусне, защото ако го стори света на формата и всички само-осъзнаващи се продължения на Твореца ще спрат да съществуват.
Може да се каже, че Твореца по свой избор не би могъл да съществува без неговата полярност, но на практика той съществува, но света на формата няма да може да съществува без Него. И разбира се защото Твореца не би желал да разтваря собственото си творение той ще остане в тази полярност докато само-осъзнаващите Негови продължения не достигнат Неговата съзнателност.
Това са реалностите, за които може да научите ако попътувате до обителите на въздигнатите майстори на различни нива. Ние ви разкриване тези учения на вашето физическо ниво, за да може да размишлявате над тях. Не за да ви караме да вярвате в тях с вашия външен интелектуален ум. Ние желаем от вас да медитирате над тях и да изпитате вътрешно чрез собствените си сърца тази реалност.
 
Вие можете да имате преживяването на безформения Бог

Този пратеник е описал как веднъж е бил заведен в Централното Слънце и е имал преживяването с централната му зала с бели колони, с трона на Алфа и Омега и числото осем между тях. Числото 8 символизира портала към безформения Бог. Това преживяване всеки един от вас може да има, защото вие сте продълженията на Твореца. Но въпроса е, желаете ли да имате това преживяване? Бихте ли желали да преживеете срещата с безформения Творец и това да стане вашата най-голяма справочна рамка, което ще ви покаже, че няма и едно нещо в света на формата, което да представлява изключителна реалност и няма едно нещо, което да има някакво постоянство – и по този начин няма и едно нещо, което да е от изключителна важност?
Наистина струва ли си нещата да се вземат твърде лично? Уверявам ви, че когато се намирате в Централното Слънце ще придобиете изцяло различна представа за живота на планетата Земя. Може да седите там върху белия куб и да наблюдавате необятността на материалната вселена. Може да видите колко много милиони галактики, милиони слънца, милиони слънчеви системи, милиони планети съществуват. Може да видите колко много от тях са с интелигентен само-осъзнат живот и развитието им върви по възходяща спирала, по Реката на Живота, на Светия Дух.
Но има някои, които са по-назад и са се разделили, те изостават. И когато установите, че Земята е такава планета може да се запитате има ли наистина нещо там, което да е от такова голямо значение? Има ли нещо там, което да е по-важно от вашия растеж към възнесението, когато ще можете да оставите тази планета завинаги, понеже сте свършили това, за което сте дошли на нея: отворили сте вратата на любовта там, както лейди Венера така красиво го обяснява?

Причината за потискането на жената

Падналите създания искат да ви хванат във вярването, че е невъзможно да си като Христос, освен ако някои условия не са изпълнени. Те искат да мислите, че не може да сте въплътени на Земята и да сте свързани с вашия Бог и че не може да се възприемете като въплъщението на Божествената Майка, която винаги е в точната полярност с Божествения Отец, която е винаги в Едно с Отеца. Точно това те не искат да случва. Те не искат вие да приемете, че сте представителки на Божествената Майка на Земята и че сте в полярност с безформения Бог и така силата на безформения Бог може да тече през самите вас. 
Ето как за хиляди и хиляди години от записаната история, че дори и много по-дълго те са потискали женствеността, и двете – божествената женственост и въплътената женственост. Наблюдавайте какви наситени обвинения и унижения съществуват срещу жените на тази планета. В някои страни новородените дъщери се смятат за безполезни и дори се продават като имущество, продават се в сексуално робство или се убиват, за не се храни още едно гърло.
Това е не само неуважителност към Божествената Майка, но и омраза към майката изобщо. И тази сила е била наоколо, на тази планета откакто първите паднали същества дойдоха. От тези времена насам те не са преставали да потискат Майката, да потискат женствеността, защото те не виждат себе си като част от Божествената Майка.

Превод: velaskes - izvorite.com
Източник: http://www.ascendedmasterlight.com/ascended-master-light/date/81-2013/584-08
9
Текстови файлове / Re:Беинса Дуно
« Last post by Dimitar Ochkov on юни 18, 2018, 11:23:23 am »
Древното Лице на едно незнайно Начало

   Един е Учителят в света. Този Божественият Учител вие ще Го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света. Слиза и възлиза! Когато Го обичате, Той слиза при вас...
   Аз съм древно Лице на едно незнайно Начало. Аз живея в скрита дълбочина. Недокоснат съм от външни светове, но понякога слизам при тях. Аз съм Свещеният смисъл на живота. Това, което търсите, е в Мене, защото един е Учителят в света, но скрит и явен.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1
10
Текстови файлове / Re:Старците
« Last post by Dimitar Ochkov on юни 18, 2018, 11:07:22 am »

Най-Скритият от Скритите

   Има Древни Същества. Наречени са Старците. Тези Старци са извън сътворения и несътворения свят. Те са извън обяснимото и необяснимото. Те са Семена на Прадревния Корен, наречен Бездната. Те рядко посещават световете. Тяхната Мистерия е в това, че когато Вечността подготви Мъдреците си и своите си Достойни същества, тогава ще се яви Премъдростта на Древните Старци. И това ще бъде Премъдрост от Прадревния Корен. Това ще бъдат Отломъци от Мистерията на Най-Скрития от Скритите, наречен Абсолютът.

19-ят Старец Алихор Махама

Из „Книга на Скритото Безмълвие“
Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие

   Има два вида Безмълвие – Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие. Духовното Безмълвие улавя Скритата Мъдрост. Великото Безмълвие улавя Изначалната Пълнота. Духовното  Безмълвие носи Мъдрост, Великото Безмълвие носи Цялост и Пълнота. Когато Мъдростта узрее, тя се превръща в Пълнота. Само в тази Пълнота Бог се ражда изцяло.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритото Безмълвие“
Родила се е Безкрайността

   Говоренето е свещено изкуство на душата. Безмълвието е дълбоко изкуство на духа. Но има и неразумно говорене. То е от падналия цар – умът. Когато падналият цар е взел да говори, се е създала смъртта. Когато великата царица, душата, е започнала да говори, се е създало безсмъртието, защото свещен говор има царицата. Когато древният цар, духът, е започнал да говори, тогава всички граници са отпаднали, родила се е Безкрайността.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритото Безмълвие“
Най-древният свят

   Който говори, не знае. Който мълчи, ухае. Който безмълствува, сияе. Изостави говоренето и ще посееш мълчанието. И така, когато мълчанието узрее, ще се научиш да говориш. Изостави говоренето и ще се научиш да говориш. Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят. Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието – и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие. Що е Скритото Безмълвие? Най-древния свят.

Старецът Ахотот

Из Книгата
„Път към Незнайната Премъдрост“
Кръщение в Мистерия и Безкрайност

   Това, което се знае, е животът. Който е в живота е привързан и към смъртта. Това, което се знае, е вечността. Този, който е във вечността, е привързан и към времето. Мъдростта е свързана с вечността, а Премъдростта е това, което отива отвъд вечността. Мъдрият е покръстен в Дух и Истина. Премъдростта е кръщение в Мистерия и Безкрайност.

Старецът Ал Махор

Из „Път към Незнайната Премъдрост“

   Някога в далечното минало се беше появил древният океан. Ако аз бях стъпил с една крачка в него, аз щях да стана дух и същество от световете. Но аз не направих нито крачка, защото Безкрайността е моят Дом, а Мистерията е моят Баща.

Старецът Ал Махор
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Pages: [1] 2 3 ... 10