Recent Posts

Pages: 1 [2] 3 4 ... 10
11
Кътчето на Веласкес / Re:Проблясъци
« Last post by velaskes on септември 17, 2018, 07:49:20 am »
От небето започва преобразяването на Земята, така че спирайте се и поглеждайте по-често нагоре. Синевата е станала много просторна, някак по-чисто и по-прозрачно стои въздуха в небето, а облаците създават неземно красиви форми за любуване.
12
Текстови файлове / Re:Беинса Дуно
« Last post by Dimitar Ochkov on септември 17, 2018, 05:33:36 am »
Аз съм дошъл до строго определени закони

   На онзи, който живее с доброто, казвам: днес ти си беден човек; трън да завъртиш в къщата си, няма де да се закачи. Обаче след 20 години най-много ти ще имаш всичко. „Отде знаеш?“ Това е Моя работа. Твоя работа е, когато думите Ми се сбъднат, да се увериш, че съм бил прав. Това е наука, която не е дошла наготово, но съм я придобил с дълго изучаване на природата, на разумния живот. Само по този начин Аз съм дошъл до строго определени закони.
   Който е избрал доброто, ще влезе един ден в Любовта. Който е избрал доброто, служи на другите и чрез това става приятел на себе си. Аз ви нося доброто, защото съм приятел със Себе Си. Питате: – Що е доброто? – То е смисълът. Питате: – Къде е смисълът? – Смисълът е другаде, в отвъдното. Питате: – Къде е отвъдното? – Казвам: Отвъдното е в тебе, но първо открий себе си и отвъдното ще дойде. То е доброто.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1
13
Текстови файлове / Re:Старците
« Last post by Dimitar Ochkov on септември 17, 2018, 05:16:12 am »
Из „Несподеленото“
Не можеше да сподели този чуден Замисъл

   Това се случи в миналото с един Мъдрец. Той беше поставен на кладата и трябваше да изгори за своите убеждения. Светът не понасяше тези убеждения и искаше да ги изгори на кладата. И кладата беше сторена и Мъдрецът беше завързан и поставен в центъра ѝ. И много народ се беше събрал там. Едни страдаха и плачеха, други го съжаляваха, трети тъгуваха, четвърти се радваха. Сам Мъдрецът беше отделен от тялото си и наблюдаваше красотата на Замисъла, защото на кладата гореше всичко земно и робско, всичко старо и несъвършено, за да остане само чистата му душа, която се сливаше със своя Бог. Но той не можеше да сподели този чуден Замисъл с хората.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Никога не може да изрази Себе Си

   Съществува едно Място, дълбоко вътрешно Място. В това Място живее единно в Себе Си Прасъществото, Прасъщностното Нищо. Това Прасъщество никога не може да изрази Себе Си и никой не може да Го изрази. И когато това Прасъщество си избере същества, тези същества стават Търсачи. И след края на Великото търсене те проникват във Великата Несподеленост и нито могат да изразят нея, нито могат да изразят себе си. В това Несподеляне самите те стават Неизразими и тръгват към световете да разнасят Пътя към Великата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Прасъществото е Несподелимо

   Докато една душа или едно същество може да изразява себе си или другите, то тогава имаме непознаване на Неизразимостта. Но когато една душа бъде посветена в Неизразимостта, то тя узнава, че не може да Го сподели, защото Прасъществото е Несподелимо. То няма образ, няма лик. То няма дори Любов, защото Любовта е създадена само за Врата – да се влезе в Него. Това Прасъщество Го наричам Великата Неизреченост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Това, което липсва най-много на хората

   Живял някога в миналото Древен Мъдрец. Той бил много тих, мълчалив и уединен. Той рядко говорел с хората и малко споделял. От това, което казвал, той виждал, че хората не го разбирали, а някои дори му се присмивали. Така си текъл живота и изтекъл. И разнесла се мълвата, че той е заминал в отвъдното. Всички хора от селището започнали много да мислят за него и да го почитат. Те чувствали, че той бил от някакво друго царство. И наистина той бил от царството на Несподелеността. Казвам: Това, което липсва най-много на хората, е Несподелеността. Но тя трябва да ги е озарила.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Останал е само Източникът

   Истинският човек навлиза в себе си. Истинският човек навлиза в себе си и отива отвъд себе си. Така истинският човек стига до една Дълбина, в която няма нищо – нито вода, нито въздух, нито живот. В тази Дълбина нищо няма. Останал е само Източникът на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
14
Има и още една причина защо е трудно да се свържем с каузалното си тяло и да "видим" предишния си опит. Самия 3D свят е станал прекалено плътен и тъмен и същото се отнася за човешките ни тела, които носят воала на забвението чрез натрупаната тъмнина по време на текущото въплъщение. Освен това дори и да не носиш много тъмнина в тънките си тела и във физическото тяло, останалите хора които я носят в големи количества поддържат общото ефирно поле на илюзията живо. И тази масова илюзия/психоза влияе малко или много на всички, включително и на по-светлите хора.
15
Астралните същности са тези, които са оставили чувствата им да ги определят, те са се предали на някои свои чувства и са ги направили идентичност. Менталните същности са с малко по-висока вибрация от астралните. Те от своя страна са мислителите, учените, професорите, всякакви философи и теоретици. Те са се оставили човешкия ум да ги определя кои са. Стигнали са до някакви за тях велики заключения и са сметнали, че с това са намерили себе си. Истината е, че положението и двата вида същности е временно и всичките те са се спънали или спрели някъде на пътя обратно към Единството чрез силните си вярвания в тези или други крайности. И едните и другите имат още какво да се учат духовно.

Моралната страна на забравянето на предишните животи е свързана  с пречката, която се явява изградената идентичност за по-нататъшен духовен напредък. Докато живеем човешкия си живот в тъмнина и объркване се уморяваме, ставаме апатични, настройваме се негативно към всичко. Човек като остарява му омръзва всичко, сякаш насила продължава да живее. Някои стоят и само чакат смъртта да ги вземе и всичко да се свърши. Ето затова човек при всяко ново превъплъщение трябва да започне наново без да помни кой е бил преди това. Разбира се има тежки случаи, когато човек през живота си е вършил ужасни неща, тежки престъпления, големи злини и няма как с този опит и чувствата свързани с него да се мине в ново превъплъщение. Всяка душа след смъртта си и преди следващото превъплъщение има право ако желае да премине период на очистване и възстановяване. За да възвърне отново живеца, радостта и ентусиазма си, които са нейна присъща природа.
16
Текстови файлове / Re:Беинса Дуно
« Last post by Dimitar Ochkov on септември 16, 2018, 06:46:40 am »
Тайната на неуловимия Бог

   -Кажи ми нещо за Господа. За този Господ, за Когото мислиш, я ми разправи нещо за Него. – За Него никак не говоря, не съм говорил на хората досега, даже не съм засегнал този въпрос.
   За Господ много съм говорил, за достъпния Господ. Но за недостъпния нищо не говоря. Явният Господ е ясен, но недостъпният Господ е неясен. Недостъпният е преди всичко. Какво може да се каже за това, което е преди всичко? Явният Господ е непобедим покой, но скритият Господ е нещо друго. Той е древен покой. Той е неуловим. Не можеш да се сприятелиш с Него, но можеш да се пожертваш за Него. Аз съм един от малцината, които познават Тайната на неуловимия Бог. Аз живея на недостъпно място. Там е скрит Моят Храм.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1
17
Текстови файлове / Re:Старците
« Last post by Dimitar Ochkov on септември 16, 2018, 06:28:47 am »
Из Книгата „Несподеленото“
Споделял Несподеленото със своя Праотец

   Живял някога в Древността Мъдрец. Живял най-вече до една скала. Живял тихо, скромно, молитвено и уединено. Той не говорел много с хората и те не го разбирали. Той тайно им помагал, но не споделял. И така си заминал. Едни казвали: „Той е странен човек“. Други казвали: „Той е тъмен човек“. Трети казвали: „Той се храни с небесата“. А Истината е една: той споделял Несподеленото с Парахария – със своя Праотец. Оттам идвал той по несподелим начин и там се завърнал.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Безмълвно, неведомо приятелство

   Живяла някога в Древността Древна птица. Тя обичала само едно: безкрайната мълчалива свобода. Никога не кацала на земята, нито на дърветата. Кацала само на няколко Храма. Жреците я наблюдавали и знаели, че тя е отломък от Несподеленото. Те я нарекли Ел Фария, което значи „Несподелящата“. Тя не споделяла световете. Тя поглеждала само бегло световете, но те не я вълнували. Вълнувал я само Безкраят. Тя дори се чудела защо съществуват световете. Но все пак тя обичала нещо в световете и това били жреците. Тя чувствала сродство с тях. Тя видяла, че и те като нея носят в себе си Несподелеността. И така тя създала с тях едно безмълвно, неведомо приятелство.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Той стигна до своя съдбовен избор

   Това се случи в миналото с един Мъдрец. Напусна го най-близката му душа, защото не разбра Мъдростта му. Напусна го и единственият му син, който имаше свой собствен път. И хората около него вече не искаха съветите му. Той се оттегли в една пещера и заживя уединено. Той се молеше много усърдно и мислеше за Великия, но нямаше общение с Него. Така той стигна до своя съдбовен избор. Избра да живее молитвено и уединено и да бъде неизменен на Великия. И така минаха много години и един ден в тридесетата година пещерата засия. Яви се Великият и каза му: “Ти си Древен Мой Син. Но днес ти се даде нова степен на съвършенство в невидимото развитие.“ И търкулнаха се две сълзи от очите му, макар да знаеше, че дори и ангелите нямаше да го разбират и познават, защото той вече беше влязъл в Неведомата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Служението му е прието

   Взираше се един Мъдрец в потока и чудеше се на това велико постоянство. И чу глас в себе си, и Гласът му каза: „И ти можеш да течеш постоянно в Мен, за да ми станеш и път, и извор“. И Мъдрецът узна, че е призован да стане от Мъдрец Син, защото той знаеше, че не всеки Мъдрец е Син и че не всеки, който служи на Бога, е Син. И той узна, че служението му е прието. И не можеше да разкаже на другите за това, защото то беше запечатано с печата на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Великата Несподеленост те е потърсила

   В живота на всеки Търсач има трудни времена. Всеки Търсач се среща с трудности, които са извън времената. Независимо дали Търсачът е Мъдрец или не, тези трудности и странно тъмни нощи идват и се случват. Но търсачът всякога ги преодолява. В Търсача има нещо, което преодолява, но това нещо и и самият Търсач не го познава. Когато на Търсача се случи и най-тъмната нощ, той пак я преодолява, но нито опит, нито разум, нито Мъдрост могат да му разкрият Тайната. Но неразкриването на Тайната е най-важното нещо. Най-важното е да си Търсач и да осъзнаеш, че Великата Несподеленост те е потърсила за Себе Си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
18
Защо при всяко ново прераждаме забравяме предишните си индентичности? Въпроса не е защо морално е по-добре да забравяме предишните си въплъщения, а защо технически така се получава. След смъртта на физическото тяло душата ни постепенно се освобождава от нисшите си тела - от етерното, от астралното и от менталното. Тези три тънки тела + физическото се градят винаги наново при всяко следващо въплъщение. Менталното тяло съдържа записаната история от предишния живот и тъй като то бива освободено и дезинтегрирано, затова не помним кои сме били преди. Това е задължително условие душата да бъде допусната в ново въплъщение. Новородения човек почва да оформя ново астрално и ментално тяло в течение на новия си живот, с възможност за нови чувства и нови мисли и изобщо нови преживявания.
Но все пак опита от предишните животи не се губи, защото той се пренася в каузалното тяло, тялото на идентичността. Затова се случва някои хора да могат да си спомнят кои са били преди, като става връзка с причинното тяло. Причинното тяло не се освобождава от душата, то остава дори когато душата се възнесе в духовното царство като Издигнат Майстор. Но всичките други тела се изхвърлят в кофата и всичко което не отговаря на опита на Светлината и Любовта не попада в съкровищницата на нашата душа.
И така, това отговаря на въпроса защо има астрален и ментален план, защо има астрални и ментални същности. Те са тези души, които не са готови да се освободят от нисшите тела на своята душа. И понеже живота е основан на свободната воля, тези астрални и ментални същности сами трябва да стигнат до тези заключения. Някои от тях чакат за подходящо ново въплъщение и докато чакат съхраняват тънките тела, с които са избрали да чакат. Други са им интересни астралните и менталните планове на вселената и чрез тези тела те ги обикалят и изследват. А тези дето са от ниските части на тези планове са вманиачени в текущите си идентичности, те и дума да не става не биха се разделили с текущите си тънки тела. Те не слушат наставниците си и поведението им може да се каже, че е своенравно или повлияно силно от други по-силни астрални и ментални същности, които са ги впримчили и подчинили по някакъв начин. Но винаги идва момент, в който всеки където и да се намира му омръзва това което върши, и почва да търси нещо ново и различно или почва да вика за помощ и така започва промяната.
19
Текстови файлове / Re:Беинса Дуно
« Last post by Dimitar Ochkov on септември 15, 2018, 09:36:12 am »
Аз съм всякога прав

   Аз съм прав във всеки даден момент, когато изпълнявам Волята Божия в съвършенство, когато изпълнявам Божиите закони, когато нямам абсолютно никаква отрицателна мисъл в Себе Си, когато съм в хармония с онова възвишено и благородно чувство в Себе Си и когато желая доброто на всички живи същества.
   Когато съм в Истината, Аз съм в Божията Воля. Позицията на Истината е Божия позиция. Щом съм в Истината, Аз съм всякога прав и свободен. Казвам: Истината е Моят дом, Моят уют. Всичко друго е светлина – явна или скрита, но Истината е дълбочина, тя е Храм. Тя е Свободата, в която живея.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1
20
Текстови файлове / Re:Старците
« Last post by Dimitar Ochkov on септември 15, 2018, 09:18:57 am »
Из „Харава – другият език“
Ахава Бархорот – Любов до Бездънност

   Има една Древна Сила, която има право да посещава Бахарот и Мистериозните вътрешни места. Тази Древна Сила е наречена Ахава Бархорот. На Харава това означава Любов до Бездънност. На Ахава Бархорот е дадено най-древното Око. Това Око никога не е имало поглед за сътвореността и за световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Той изхожда от Тайната, а не от мисленето

   Който е познал Тайната на Харава, той е стигнал до Тайната на Безмълвното знание. Той е постигнал мислене без мисли и действия без действие. Той изхожда от Тайната, а не от мисленето. Той изхожда от Дълбинното, а не от действието. Мисленето е ограбило Тайната, а мисленето без мисли е завръщане в Дълбинното, в Безмълвното. Тук си мъдър, но без мислене, защото си същностен. Преди да е дошло мисленето, е била Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Владетел на мисленето без мисли

   Който познава мисленето, постига изчезновението. Който познава мисълта, той прониква през нея като през врата. Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Неахара – Незнайността

   Съществува едно велико Същество. То е наречено Неахара – Незнайността. Неахара е най-висшата степен на Скритост. Неахара живее в своята скрита Прадревност. Неахара е Древният Ослепителен Мрак. Оттук е потекла тъмнината. После от тази тъмнина е потекла и светлината. Истинският човек е това същество, което изоставя и тъмнината, и светлината. Така той се завръща в Неахара – Древния Мрак. И така той става незнаен за другите и незнаен за себе си, но скрит в себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Този Мрак заблестял

   Неахара е мястото, където не ти живееш, а Неизвестността живее в тебе. Неахара е мястото, в което не ти си мъдър, а Неизвестността в тебе е мъдра. Неахара е Древна Прикритост. Някога в Неахара се е случило събитие. Тя е била част от Мрак, но този Мрак заблестял. И в заблестяването си изгорял. Древното минало на човека е Мракът. Но който съумее да привлече към себе си Неахара, той ще заблести в този Мрак и ще го изгори, и ще стане Неахара, или Прачовек.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Pages: 1 [2] 3 4 ... 10