Author Topic: за времето  (Read 6135 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за времето
« on: ноември 15, 2005, 07:24:56 am »
Времето не е измерение в пространството.
Времето съществува на по-високите нива, то е просто различно.
Времето е едновременно субективно и обективно. Обективно, то е линейна прогресия на универсална промяна. Субективно, то е скоростта на обработка и свещенно обхващащото всичко съзнание на промяната.
Колото е по-високо съзнанието ви, толкова по-бързо върви времето. Колкото е по-ниско съзнанието ви, толкова по-бавно върви времето. Когато сте щастливи, времето лети. Когато сте депресирани, времето като че се разтяга вечно. Защо? Защото по-високите състояния на съзнанието използват по-финна (по-лека и по-бърза) енергия, а по-ниските състояния на съзнанието използват по-плътна (по-тежка и по-бавна) енергия за обработка на вашите преживявания. Така, като сте в по-високо състояние, вие обработвате преживяванията си по-бързо и когато сте в по-ниски състояния обравотвате преживяванията си по-бавно. Използвайки промяната на физическо ниво (време) като база, която е много плътна и бавна в сравнение с по-високите нива, по-високите състояния обработват физическата промяна много по-бързо от по-ниските нива. Така по-високите състояния “изяждат” физическото време на по-бърза скорост, давайки преживяване за летене на физическото време. По-ниските състояния “изяждат” физическото време на по-бавна скорост, давайки преживяване за бавно минаване на физическото време. Също така, приемането на преживяването ускорява скоростта на обработка, а съпротивлението на преживяването забавя скоростта на обработка, приемането ускорява преживяването на времето, а съпротивлението забавя преживяването на времето.
Допълнително, колкото е по-високо съзнанието ви, толкова то е по-широко и обхващащо миналото и бъдещето. Колкото по-високо е състоянието, толкова по-голяма е възможността да се включва (обхваща) повече от миналото, от което непрекъснато се учим и повече от потенциалното бъдеще, което непрекъснато се създава по по-оптимален начин. Миналото е установено и не се променя. Това, което се променя е начина, по който ние виждаме миналото, по който го вкарваме в рамки. Няма нищо лошо в минало, което се нуждае от промяна. Никой случай не е поначало лош, всичко е предмет на интерпретация като добро или лошо или неутрално. Това, което се нуждае от промяна е, как ние гледаме на миналото, как го интерпретираме. Когато се съпротивляваме на миналото, то се интерпретира като вредно и действа върху настоящето като вреда. Когато миналото постепенно се приема, оценява и от него се учим, тогава то се интерпретира като ресурс, който дава сила на настоящето и бъдещето. Като нашето съзнание расте, ние можем да съберем увеличаващи се количества от ценни уроци от миналото. Събитята са временни, но ценното съзнание спечелено от случаите остава завинаги. Потенциалното бъдеще непрекъснато се подобрява като събираме уроци от миналото – с времето, ние непрекъснато виждаме по-добри начини да вършим нещата.
Времето обикновено се ускорява за по-възрастния човек (живота тече по-бързо), защото той обикновено обработва на по-висока скорост.
Така колкото по-високо е вашето съзнание, толкова по-бързо тече времето. Времето е толкова ускорено за Казуалното тяло (Душата), че живота на Личността е като ден. Добрия живот е като добър ден. Лошия живот, като лош ден – нищо повече, много временно. За Монадата, времето е много по-бързо - живота на Личността е като минута. Така, стотици и хиляди човеки животи (превъплъщения) се преживяват много бързо за Монадата. Все пак, докато Монадата е фокусирана на настоящия момент заедно със Личността и Душата, Монадата е също така разширена в своето съзнание, че тя едновременно обработва милиарди години в миналото и милиарди години в бъдещето, в сегашния момент – тя преживява това, което може да бъде наречено “Вечно сега”.

по материал на http://www.energyreality.com/

bee

  • Guest
Re:за времето
« Reply #1 on: ноември 15, 2005, 07:42:58 am »
Аз направо съм потресена как в няколко изречения намират обяснение и моята Религия на Радостта  :D (колкото сме по-радостни толкова по-бързо обработваме своите преживявания, толкова по-високо ни е съзнанието), и някои елементарни наблюдения на човека за бързото и бавното течение на времето, и как се преживяват миналото, настоящето и бъдещето, и как тече времето за Душата и Монадата и  най-накрая, но може би най-важното, колко наистина е интересен и важен настоящия момент, ..... та той е всъщност “Вечното сега” :)

aspazia

  • Guest
oshte edno mnenie za vremeto
« Reply #2 on: ноември 15, 2005, 07:58:12 am »
ето и още едно мнение за времето,този път по Джеймс Редфийлд,което (предполагам),повечето участници във форума познават,но...нека си го припомним:

"Времето и Пространството са мрежа,изтъкана от самите нас,зад която се крие действителността"-Айнщайн...

Времето и Пространството изискват задължително отклонение.На тази тема се пише много,но най-сигурното,което може да се твърди за тях е,че не съществуват.Няма Пространство и Време.Има само Материя и Въображение-енергия,вещество и представа.Останалото е ПустотаВремето и Пространството са само относителни понятия.Те служат за ориентир на тревожното съзнание,което загрижено за себе си,търси трескаво мястото си във Вселената,Живота и Всичко,което ни се случва,става"тук и сега".Миналото го няма,но ще се случи.Всеки създава своя представа за това и изгражда свои свят,който може да се окаже различен.С представата за пространството се опитваме да опишем и подредим движението на енергията и веществото;посоките на действащите сили,разположението на структурите и системите,които те образуват,да измерим тяхната големина,обем и обхватност.С времето съотнасяме собствената си продължителност-то е мярка за трайност,за начало и край на процесите.С Времето и Пространството само измерваме Реалността.Те не са реалност.Те санашата координатна система,така интимно свързана с нас чрез чувството за сигурност,че непрекъснато правим грешката да я подменяме със света,в които се лутаме.Оттук и най-често срещаните илюзии:за това,че се намираме"във"времето и пространството,за тяхната"крайност"и "безкрайност",за необратимото и безмилостно"движение"на времето,за"изкривяването"на пространството и т.н.Всъщност тези представи касаят единствено реалността.Като метрични понятия Времето и Пространството са само относителни,което ни най-малко не означава неточни,както често се мисли,например като с фразата"всичко е относително"искаме да подчертаем,че нещо е объркано и неясно.Точността зависи от нас;от начина,по които си служим с тези понятия.Те не са нито крайни,нито безкрайни,нито пък се изкривяват.Такива могат да бъдат реалните обекти и явления.Криви се и се деформира не пространството,а потокът на Енергия и веществата,които го изпълват.Напред тече не времето,а различните процеси във цселената,каквито са човешкият живот и история.Безкрайна е единствено пустотата.Няма защо да я търсим накрай света,защото тя е навсякъде и дори в самите нас-всеки я е преживял поне веднъж...Това е усещането за нищообЪрканият човек преживява времето и пространството по странен начин.Да се откъснеш от себе си,да се отърсиш от оковите на досегашните си представи,да смениш самоличността си=>да претърпиш метаморфоза,може да бъде приятно и силно изживяване.В хаоса от безброй неща намирам смисъл,едва,когато се отърся от представата,че съзнанието е несигурна функция на килограм и триста човешки мозък.Материята мисли чрез мозъка,а вероятно и по други начини,на други места,освен на Земята.Допускането,че съзнанието е универсално свойство на материята,ме кара да се надявам,че то може да има глобално значение за света.То е "обратната връзка" за материята,която иначе би се разпаднала.Така ставам част от вселенските процеси на движение на материята,на възникване и разпад на веществото,участник в невероятна игра,в която ролята ми е да създавам и да творя.Това божествено качество,с което имаме късмет да сме надарени.Не ми се ще да мисля какво би станало,ако не човек а дръго животно,бе изяло ябълката на познанието...На обикновеният човек му е трудно да проумее интересите на"различните",на"докоснатите"-тези,които не се грижат само за прехраната и оцеляването си,и разполагат с неограничено време,сякаш са безсмъртни...Единственото им неудобство е,че не разполагат със самите себе си.Те не се интересуват нито да решават,нито да се тревожат с какво могат да бъдат полезни на себе си и на околните,а в това е същността на СВОБОДАТА:"Да утвърждаваш индивидуалността си,да утвърждаваш това,което те отъждествява,което те прави различен от другите...Затова е нужно да покажем на какво сме способни,с какво по своему можем да бъдем полезни на другите."Да създадеш своя Съдба,свои Живот-това е най-трудното пътешествие,най-голямото приключение в живота.Непредсказуем може да бъде единствено СИЛНИЯТ,СВОБОДЕН да мисли и действа човек.Но когато определяме някои като "непредсказуем",ние всъщност се водим от страховете си и предсказваме,че очакваме нещо лошо...

Dani

  • Guest
Re: за времето
« Reply #3 on: септември 20, 2006, 10:42:19 pm »
Наскоро моя позната ми зададе въпроса:
Усещаш ли разликата между вътрешното си време и външното?
не разбрах и я попитах какво има предвид - тя ми каза, че усеща нещо такова, но и тя самата още не може да го обясни.
Оттогава и аз се замислих и наистина започнах да им правя разлика, но и аз още не мога да я "разкажа".
А вие мислили ли сте за това, усещали ли сте го? :-\

nova

  • Guest
Re: за времето
« Reply #4 on: септември 21, 2006, 12:12:05 pm »
И аз не знам точно как да го обясня, но имам случки в които съм като отделена- едното парче си е в събитието, а останалата част е като обвивка. Много ми е трудно да го обясня, но е като да съм на две места- но и това не е точно. В смисъл- знам къде съм в "реалността" , но по-голямата ми част не е баш там, а някъде около.

Аз нищо не разбрах от обяснението си, като го чета сега ;D, но просто няма как да го обясня

Nirvana

  • Guest
Re: за времето
« Reply #5 on: септември 21, 2006, 12:26:16 pm »
И аз си мисля, че има такава разлика. И то при всички нас.
Една сутрин, както си пиех кафето на външна маса... Града се будеше, движението наоколо бе засилено... На масата всеки дъра- бъра на бързи обороти... Всред всичко това зяпнах едно глухарче, което едвам- едвам се полюшваше във въздуха, вееше си се бавно и славно, сякаш времето бе спряло за него.
Не знам дали е същото, за което говорите и вие, ама тва впечатление от глухарчето ... един такъв разрез на едно и също място...
 :uglystupid2:

imaginary

  • Guest
Re: за времето
« Reply #6 on: септември 21, 2006, 05:48:37 pm »
Имам представа за това усещане.Вътре в мен,времето тече по различен начин,от този по който тече извън мен.Сякаш самата мярка за време е различна.Нещо като да съотнесеш Вечността към времето на един човешки живот.Самата перспектива на двете е различна.
"Лично" време и..."общовалидно"време...Всяко от тях,независимо от другото и едновременно в една и съща плоскост.В една Вселена...изумително наистина.

П.С.
Ей за това вече си струва да поговорим.Не се беше случвало скоро.

Dani

  • Guest
Re: за времето
« Reply #7 on: септември 21, 2006, 06:52:38 pm »
И аз много се радвам, че тук си намерих хора, с които мога да го споделя, без да ми  :idiot2:
Може би това усещане иска да ни напомни, че времето е измислено от нашия ум за удобство при обработката на информацията, която той събира.
Може би ние абсолютизираме измисленото от ума ни като качество на вселената ни.... А в нея има ли "време"?
Случвало ли ви се е да "спирате времето"? И какво е означавало това за вас? Защото при мен много често спира и ако не е часовника и календара....  :(
И още нещо съм забелязала - по едно и също време на годината като че ли се случват подобни неща и ако не се случат все пак - у мен остава усещането, че са станали - безпричинна тъга, сълзи, радост....  :idiot2:

OM

  • Guest
Re: за времето
« Reply #8 on: септември 21, 2006, 07:14:17 pm »
Хем ми се ще да се научим да управляваме това четвърто измерение, хем от друга страна като знам какви можем да ги натворим ние хората.... :police:
« Last Edit: септември 21, 2006, 07:20:39 pm by OM »

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: за времето
« Reply #9 on: септември 22, 2006, 12:35:51 am »
Извънредна радост, един от "онези" разговори, които те зареждат.
Вибрираме на по-висока честота. Изменяме собственото си време и живеем в друг, по-бърз, свят.
Когато сме щастливи и истински живеем, реалността направо е като пластелин в ръцете ни...
Може би тогава е времето, когато сме като топче на плоскост без вдлъбнатини, можем да изровим всичко от реалността, щом поискаме.
Хм... а дали времето всъщност не е разрезите между отделните реалности...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: за времето
« Reply #10 on: септември 22, 2006, 02:46:57 pm »
    - Всеки наблюдателен човек, стига до заключението, че всъщност понятието време има най-вече психично значение. И Именно затова е въведено понятието - Вътрешно /или психично/ Време.
    - Относителността на времето е неизменно временно заключение за внимателно осмислящите хора. Лесно е да се забележи, например, че остаряването на всеки човек и измененията свързани с това, са независими от "общото" /астрономическо/ време. Също и че  в сънищата ни, времето тече различно в сравнение със "часовника до леглото"
    - Като цяло за понятието ВРЕМЕ няма дефиниция никъде.
    - Навсякъде в същинската езотерика понятието ВРЕМЕ е било "психичен" феномен.
    - Както по-горе се каза Времето е: нужна представа, която формираме поради някои "ограничености" - Като опит да "вкараме" в някаква свързана рамка представата си за СВЕТА в който живеем. Защото ние долавяме промените. И за да обозначим тези промени ни е нужен "индтрумент", който да узползваме за ориентация.       
    - Общата представа , както и идеята времето да се измерва "вън" от хората, е във връзка с груповия им начин на живот. За целта още от древността са подбрани най-лесно забележимите "природни" цикли - деня и нощта. После смяната на сезоните, промяната на пътя на слънцето... и т.н. Идеята е ясна -  "общонаблюдаемите" процеси да служат като "опорни" точки за организирането на процесите в груповия живот и ежедневието.
    - Преди около 18 месеца имаше научно съобщение, свързано с приемането за първи път на идеята за "вътрешно време". Ставаше въпрос за изследвания в които фокуса беше в посока на това, че трудовите изисквания за хората трябвало да включват "вътрешното време" на всеки човек...

« Last Edit: септември 25, 2006, 12:58:28 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Dani

  • Guest
Re: за времето
« Reply #11 on: септември 22, 2006, 09:49:01 pm »
Ако понякога не можем да се разбираме и синхронизираме това дали не е в различното ни "вътрешно време"?
Или може би в неумението и нежеланието да приемем, че времето на човека до нас е по-различно от нашето. Което означава, че сме склонни да приемем нашето вътрешно време за абсолютното време....
Ако от самото начало някак ума ни разбере, че няма едно универсално време за всички и е нормално да имаме различно "вътрешно време" дали ще живеем с повече разбиране и радост, с по-малко претенции и осъждане, с безусловна Любов? :smitten:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: за времето
« Reply #12 on: септември 23, 2006, 02:00:47 pm »
Дани, - не... не мисля.
Не може от самото начало умът ни да разбере каквото и да било. Защото всички сме били деца. И "общото време" ни е натрапено отвън - от групата. С това започваме всички. Това е "изходно положение" за всеки от нас хората.
Развитието на вътрешния свят има една характерна особеност - НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕСКАЧА НИКОЙ ЕТАП.
 Всеки несъзнателен групов човек е приел за себе си, че всички убеждения са универсални - включително и това, че времето е едно за всички и за всичко. Това е съвсем лесен за разпознаване елементарен "белег". Същия такъв човек не само смята "времето" за универсално - той смята и че ИСТИНАТА е една за всички, че животът му  /и свързаните с него преживявания, убеждения, реакции/ е обективно явление - нещо "извън" него и универсално за всички.
Това е просто един преходен етап в развитието на вътрешния свят на хората към самосъзнание - нещото, наречено "ЕВОЛЮЦИЯ". Този етап просто ще се "изживее" - всеки човек със своето "вътрешно време", през своя си път...
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ЗА СПИРАНЕТО НА ВРЕМЕТО. "СПИРАНЕ НА СВЕТА"...
« Reply #13 on: септември 23, 2006, 02:20:19 pm »
Спирането на времето е нещо, което е съществен процес от развитието на самосъзнание.
Техниката за спиране на времето, касае спиране на "вътрешното време".
Както по-горе споменах относителността на времето е харектерно явление за Вселената в която живеем.
И понеже понятието ВРЕМЕ изразява  бързината на процесите между елементите в системата за която го отнасяме, така се случва и в нашата "система" - НАШИЯТ ВЪТРЕШЕН СВЯТ.
Опорният момент, който лежи в основата на техниката е следното заключение
- за несъзнателния човек "времето се движи" - то има посока, има минало и бъдеще.
- за осъзнаващият се човек - Не се движи времето, а се движи УМЪТ.

Ключа за спирането на времето, или т.н. "спиране на света" - е "спирането на ума" на човека.
Най-общо спирането на ума е сложен процес, който изисква "вътрешни усилия", работа, система по която да се работи... и неизбежните ПОСТОЯНСТВО И ТЪРПЕНИЕ.
"Опитомяването"... или култивирането на процесите в ума са основната част на работата върху "духовните" дисциплини. Тясно свързано с това е техниката, наречена "създаване и развитие на вътрешен НАБЛЮДАТЕЛ".
За ума и неговите особености нека говорим в друга тема. Ако някой има интерес - да я отвори. Ще споделя опита си в тази посока.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Dani

  • Guest
Re: за времето
« Reply #14 on: октомври 04, 2006, 09:06:45 pm »
Quote
всички сме били деца. И "общото време" ни е натрапено отвън - от групата. С това започваме всички. Това е "изходно положение" за всеки от нас хората.
Момент! значи ние сме имали и период, който е предхождал натрапването на груповото време! Значи ние реално не започваме с натрапеното, а с вътрешното! Изходното положение на всеки от нас не е Външното време!
Интересно е какви са наблюденията на майките тук - особено на тези с малките деца -
Какво е времето на малките - повече вътрешно или повече външно?

imaginary

  • Guest
Re: за времето
« Reply #15 on: октомври 05, 2006, 03:26:19 pm »
Ключа за спирането на времето, или т.н. "спиране на света" - е "спирането на ума" на човека.
Най-общо спирането на ума е сложен процес, който изисква "вътрешни усилия", работа, система по която да се работи... и неизбежните ПОСТОЯНСТВО И ТЪРПЕНИЕ. ***цитат на рамус***

Честно...не ми е струвало никакви усилия,постоянство или търпение,нито съм имала "система",по която да "дръпна шалтера" на времето вътре в мен.И все пак...по някакъв начин, моето собствено време,е спряло.Но и тече-изключително бавно.Разбирайте го както искате,тъй-като не ми е възможно да го обясня.А и не е нужно-всеки ще си го обясни по най-добрия за него начин.
Работата е там,че това е "видим"процес.Ако забавиш или спреш своето време,то това се "отразява" в "реалното"време.Хората непрекъснато ми казват,че не мисля,не изглеждам,не се държа като жена на 30 години.Ами...просто е-аз не съм на 30.Не мисля за себе си по този начин,не се чувствам по този начин и отказвам да се съобразявам с времето извън мен-доколкото това е възможно!И явно това има външни проявления.
Относно децата-вътрешно.Те си имат собствен критерий за време.Не го наричат време и не го измерват количествено,а качествено!И после ние прецакваме всичко,научавайки ги да познават часовника и да се съобразявт с него.Натрапвайки им собствените си шаблони за "правилното"време.
М***й на групата!Изхвърлете "вътрешните"си часовници!  8)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: за времето
« Reply #16 on: октомври 05, 2006, 07:17:11 pm »
 :2funny: :2funny: :2funny:

Добре... малко пояснение...
Нещата са мааааалко по-сложнички... нали съм Рамус - все сложничките неща си ме влечат... :2funny:
Аз също изглеждам на вид, който не отговаря на това, че почвам 40 години скоро... но това не означава че спирам времето.

Всъщност процесите имат свой "раздел" - с него се дефинират:
Биологично време - това е израз на бързината на процесите, които определят битието на биологичното ни тяло.
Психично време - което е израз на същото във вътрешния свят на човека, който определя битието му.
– и накрая споменатото в заглавието на темата Универсално време, за което вече писахме достатъчно и което е "прието" от групата, за да служи за синхронизация на груповия живот... но и определя с това бързината на процесите в груповото битие.

Та нещата, които описах в предивния си пост се отнасят за 'ПСИХИЧНОТО ВРЕМЕ". Явленията за които говоря и пиша са "психични" явления и процеси. Всъщност работата на УМА на човека определя процесите в него, следователно и неговото "време". С това живеем, от това ни произтичат всички неща, с които ние се охарактеризираме като човеяки същества и с които се определяме в пространството и ЖИВОТА НИ.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За хората, които разбират какво изказвам до тук искам да ги "задълбая" още малко... /Който може... :)/. Това е изведена идея от последните дни. Няма да я срещнете никъде написана... Аз самия още "навлизам" в нейната дълбочина... Дали някой ще "дръзне" да се задълбочи... И да се пробва по интуиция... защото написаното по-долу не може да се схване с логика... нито с УМ...

Има взаимовръзка между несъзнателнното битие,  понятието за време и "сравнението", което е характерен процес за УМА на  човека и за което пишем в темата за осъждането.

Тя е следната:
Несъзнателния човек поради състоиянието си, "улавя" промените в събитията, и то не ясно... За това "улавяне" са му нужни сравнения, защото той не ги "хваща" като МИГОВЕ. а само като ПРОМЯНА... И за да се ориентира в ПРОМЯНАТА му е нужно СРАВНЕНИЕТО, и сравнявайки по "РАЗЛИКИТЕ" между отделните "МИГОВЕ ТУК–СЕГА", УМА ни ориентира - за това му е нужно представата за ВРЕМЕ... Именно сравнението - сравняват се предходния по сегашния, следващия по предишния... и така - само чрез РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ МИГОВЕТЕ се улавя БИТИЕТО...

ДОКАТО в съзнателната форма на съществуване - РАЗУМА "овладява" и НАВЛИЗА В СЕГАШНИЯ МОМЕНТ - ТУК-СЕГА-то. Разума може да навлезе в МИГА именно дълбоко осъзнавайки. Така съзнателния човек "ИЗПЪЛВА" този МИГ /ТУК–СЕГА/ и му ДАВА ЖИВОТ - от себе си. ДАва му "ПРИСЪСТВИЕ"... И "вътре" в този МИГ не е нужно сравнението- ЗАЩОТО ИМА ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ, ЧЕ МИГА Е ЕДИН и УНИКАЛЕН... ТАМ ИМА САМО ЕДИНСТВО - не са нужни противоположности, нито причини и следствия... ЕДИНСТВО...
В МИГА "ТУК–СЕГА" сме само ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ... И СМЕ САМИ...
В това състояние УМА ГО НЯМА - НЯМА МЯСТО ЗА НЕГО.
ТОЙ СПИРА и ПСИХИЧЕСКОТО ВРЕМЕ - СЪЩО.
И чак тогава... идва едно нещо... дето няма име... но го наричаме ДУХ...
Оттам идва понятието ДУХОВЕН...СЪЩЕСТВАТА, дето при осъзнаването им се стига до спиране на ума и "слизане" на ДУХА... Това не е онази представа за духове и гробища... Това е онзи ВИСШ АСПЕКТ от ВСЕКИ ОТ НАС... който "очаква" някога и някъде УМА ДА СПРЕ и САМО ТОЙ ДА ОСТАНЕ - "на ЧИСТО".
Това е и идеята за медитация - състояние на НЕ–УМ - СЪСТОЯНИЕ В ДУХА.
В това състояние НЯМА ВРЕМЕ, защото Времето изгубва своето значение... И затова хората в това състояние изглевдат на останалите че са потънали в "многодишен сън"... Времето за тях няма никаква стойност... нямат стойност и още много други неща, дето ги познаваме от сегашното ни битие и сегашната ни реалност.
« Last Edit: октомври 05, 2006, 07:43:28 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Dani

  • Guest
Re: за времето
« Reply #17 on: октомври 05, 2006, 09:17:40 pm »
 O0 O0 за това в лилавото!
Рядко съм чела толкова точно, кратко, ясно, логично "извеждане" на мнение по сложен, спорен проблем!
И написаното е вярно. не знам как е с вас, но с мен става точно така както го е описал Рамус. Е точно в това състояние усещам онази Любов, в която малко не вярваш...  :smitten:

imaginary

  • Guest
Re: за времето
« Reply #18 on: октомври 06, 2006, 12:13:12 pm »
Виж...опитах се да кажа нещо съвсем различно.Първо,че не ти е нужна сложна схема, понякога ти стига интуиция,за да свършиш цялата работа.Или поне за начало ти стига.
И че в някои отношения,това е видим процес,като има най-различни проявления.И вътрешни и външни,какво толкова смешно има в това?
Около нас е пълно с хора,които правят това по-най различни начини.Аз ги виждам,говоря с тях...Нима има само един правилен начин?
Ако се вникне малко по-дълбоко в идеята,която подхвърлих,без да се плува на повърхността й,ще се видят вариацийте й,различните "способи",които избират хората и как това повлиява живота им като цяло.
Цялата работа вероятно е...от неправилно изразяване.Моето.

FELISHA

  • Guest
Re: за времето
« Reply #19 on: октомври 06, 2006, 06:03:29 pm »
Imaginary такова понятие като "неправилно" не съществува!  :)

Dani

  • Guest
Re: за времето
« Reply #20 on: октомври 06, 2006, 06:40:56 pm »
 O0 O0 Абсолютно точно според мен.  O0
 Рамус се опитва да "разложи" на "сложна схема" онова, за което според imaginary не е нужна такава, защото се постига интуитивно. Какъв е проблема?
Нека всеки се опита да види нещата през своите "очи". Това му е хубавото на света и хората - всеки да намери и осъзнае Духа и Любовта по своя начин  :smitten:
А колкото до написаното от Imaginary в предния постинг - с ръка на сърцето ще кажа, че и аз го усещам точно като нея. (Не като Рамус :) ) Особено съм и благодарна за това:
Quote
Относно децата-вътрешно.Те си имат собствен критерий за време.Не го наричат време и не го измерват количествено,а качествено!И после ние прецакваме всичко,научавайки ги да познават часовника и да се съобразявт с него.Натрапвайки им собствените си шаблони за "правилното"време.
М***й на групата!Изхвърлете "вътрешните"си часовници!
[/size]
 O0 :smitten:

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: за времето
« Reply #21 on: октомври 08, 2006, 08:36:25 pm »
    Смятам,че времето е една от тези категории,които ползваме за да запълним празнотата в себе си.Когато няма на какво да се опрем измисляме си нещо от вън,а ако успеем и да го популяризираме става поросто"върха".В този ред на мисли съм съгласна с Рамус,макар самата аз да не съм стигнала до това на практика.Ако аз съм изцяло в момента ТУК И СЕГА ,времето не би трябвало да съществува,няма да е от значение за мен.Ще има само ТУК И СЕГА !!!
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: за времето
« Reply #22 on: март 01, 2007, 07:46:59 pm »
Ако приемем, че времето е материя, и то първичната субстанционална материя, от  която започва еволюцията. Времето като четвърто измерение не е пространствено измерение, а най-логично е да го приемем за нулево измерение на пространството /формата/, от което се ражда и самата структурност на света облечена във разнообразието на формите. Това  позволява вече развитие като за начална отправна точка имаме истинският демокритов атом или времето като безформена материя с определени свойства, които определят неговото съществуване и еволюция.