Author Topic: За истината, някои свойства  (Read 40676 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Lz3SU

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 44
Re: За истината, някои свойства
« Reply #30 on: август 19, 2006, 08:55:30 pm »
http://truesite.ru/istina/
Май всички тук търсят под вола теле.
Колкото повече мнения има за една истина толкова повече тя се превръща в "неистина"т.е.-лъжа.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #31 on: август 19, 2006, 09:11:58 pm »
OM, над 2 може да се разсъждава, понеже това число е отговор на безброй въпроси.
Областта е установена по подразбиране - в познатата ни реалност. :knuppel2:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #32 on: август 19, 2006, 09:15:45 pm »
nepoznat, не ме интересуват нито религиите, нито разсъжденията над тях, понеже тази материя по начало е с основна задача да отдалечи хората от реалността, а не да им отвори очите  :uglystupid2:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #33 on: август 19, 2006, 09:21:57 pm »
За ИСТИНАТА да говори  само този, който никога не е излъгал....И АЗ ЩЕ МУ ПОВЯРВАМ... Само той може, и не защото е прав, а защото не знае всъщност що е лъжата .
Игнорирай ме!

 O0
Ами явно не си се замислила, понеже и истината като всяко нещо има много лица... като примера с топката в началото на темата и за да може да се говори истината за истината или поне част от нея трябва да можем да се движим и да оглеждаме от всички страни. ;)


п.с. скоро ще продължа с позицията ми по темата. O0
« Last Edit: август 19, 2006, 09:29:12 pm by yavor »

Offline Lz3SU

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 44
Re: За истината, някои свойства
« Reply #34 on: август 19, 2006, 09:30:10 pm »
Yvor-ако наистина търсиш истината-уважавам това начинание,но отсносно това,че има много лица не съм съгласен.Тя-истината е само една.Просто хората злоупотребяват с нея с различните гледни точки.Всеки,който твърди,че си има своя истина,но дълбоко в себе си знае,че примерно опонента му е прав значи лъже.А това вече не е истина,а лъжа.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #35 on: август 19, 2006, 09:40:14 pm »
Всъщност опонента му може да е прав и без дори да подозира за истината, както и опонента пък който "дълбоко в себе си чувства..." може да е отстоявал позиция базирана на истината. И това става чрез объркване. За да няма объркване се иска да можем да виждаме не само от себе си, но и от позицията на всички останали участващи в събитието.

Offline Lz3SU

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 44
Re: За истината, някои свойства
« Reply #36 on: август 19, 2006, 09:52:01 pm »
Всъщност май има опасност да се получи някакъв безсмислен диалог и по този начин да се разводни понятието за истината.А за мен просто не може да има повече от една истина.Другото са просто философски разсъждения,а аз не съм нито философ,нито религиозен-що се отнасяше до религията.

medea

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #37 on: август 19, 2006, 11:06:36 pm »
И.С.Тургенев

Истина и правда
— Почему вы так дорожите бессмертием души? — спросил я.
— Почему? Потому что я буду тогда обладать Истиной вечной, несомненной... А в этом, по моему понятию, и состоит высочайшее блаженство!
— В обладании Истиной?
— Конечно.
— Позвольте; в состоянье ли вы представить себе следующую сцену? Собралось несколько молодых людей, толкуют между собою... И вдруг вбегает один их товарищ: глаза его блестят необычайным блеском, он задыхается от восторга, едва может говорить. «Что такое? Что такое?» — «Друзья мои, послушайте, что я узнал, какую истину! Угол падения равен углу отражения! Или вот еще: между двумя точками самый краткий путь — прямая линия!» — «Неужели! о, какое блаженство!» — кричат все молодые люди, с умилением бросаются друг другу в объятия! Вы не в состоянии себе представить подобную сцену? Вы смеетесь... В том-то и дело: Истина не может доставить блаженства... Вот Правда может. Это человеческое, наше земное дело... Правда и Справедливость! За Правду и умереть согласен. На знании Истины вся жизнь построена; но как это «обладать ею»? Да еще находить в этом блаженство?
Июнь, 1882

***
„Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.“ („Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна.“) — Уинстън Чърчил
***
„Единствената безспорна истина са некролозите.“ — Радой Ралин
***
„Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда.“ — Е. Доктороу
***
„Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.“ — Артур Шопенхауер
***
"ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЩО Е ИСТИНА?
 

   Ето един въпрос, на който общо взето трудно се дава еднозначен отговор, защото се търси истината от гледната точка на всеки един индивид. И доколкото всеки индивид е различен от другите, получават се и различните истини. Но ако се погледне на света като на единен организъм, с единни цели и тясно преплетени интереси, тогава е много лесно да се даде определение за истина.
   Ако започнем с определението, че истината е обективно отражение на действителността, то е очевидно, че е възможна само една абсолютна истина - Цялото или Вселената. Под определението Цялото разбирам Бог - Върховният Абсолют, но избягвам това название, тъй като всеки влага различен смисъл и има различна представа за Бога.
   Всички останали истини са части от единствената абсолютна истина и затова можем да ги наречем частични (относителни) истини. Тъй като истините (дори абстрактните) отразяват действителността в пространството, то ще си позволя да използвам измеренията на пространството за категоризиране на различните видове истини. Всеизвестни са три основни измерения, като посоки (координатната система) и четвърто измерение - времето. Що се отнася за пространствените истини, мога само да кажа, че са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система. Например, логическото мислене в другите галактики, в някаква степен се различава от нашето и това се определя от принципа за разнообразието.
   Що се отнася до видовете истини, зависими от времето, съвсем естествено е да различаваме минали, настоящи (актуални) и бъдещи истини. Мисля, че това деление, ще се приеме доста трудно от хората привикнали да абсолютизират истините. Преходността на истините ще обърка доста техните представи за действителността, но да се надяваме, че с времето всичко ще си отиде по местата.
   Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, то е очевидно, че във всеки един момент конфигурацията им се мени - променят се разстоянията между обектите и съответно се променят и взаимодействията между тях. Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените налагани от времето.
   Ползата от миналите истини е, да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото, защото по този начин, предотвратяваме промените налагани от времето. Те се натрупват и вместо преходът да стане плавно и естествено, промените стават скокообразно - това често се възприема като някаква катастрофа. Прогнозирането на бъдещето, базирано на сегашните илюзорни представи на човечеството в материалния свят е доста трудно и най-вече неточно.
   Когато стане въпрос за истината, неминуемо се стига и до противоречията. Обективно погледнато, противоречия не съществуват. Но независимо от това ще се опитам да разгранича, според общоприетите понятия, два вида противоречия. Обективни противоречия са: магнитните полюси - при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия. Същото може да се каже и за противоположности от типа ден - нощ, лято - зима и др. - илюзорни противоречия получаващи се в резултат на разлики във времето. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората са субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността - т. е. не се познават свързващите елементи (истини) между забелязаните субективни противоречия.
   Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното - да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности - зависи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина. Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява с милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години. Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени или забелязани за един живот или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Но е необходимо всяко човешко съзнание да знае преходността на истините, да се съобразява с тях - това е един от способите за избавяне от натрупаните илюзии. С казаното дотук съвсем не се опитвам да оправдая лъжата и да омаловажа нейното значение. Каквато и да е нейната основа, в човешките взаимоотношения тя остава порочно явление (добавя хаос) и се явява умишлено увеличаване на, и без това огромното количество илюзии на хората за действителността.
   Неделимо свързано с истината е и въображението. Независимо за какво въображение става въпрос - творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране. Защото, както и лъжата, която е производна на въображението, не може да бъде измислено нищо нереалистично. Въображението се развива трудно, всяко едно въплъщение добавя по нещо ново.
   Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините, се нарича съмнение. И както всяко нещо доведено до крайност (нарушено равновесие), така и прекаленото съмнение, доведе човечеството до задънена улица. Много по-правилно е съмнението да се разглежда като единия полюс на една цялост, другият полюс, на която е вярата. Това единство, съмнение-вяра, е спасението (за тези, които могат да поддържат такова единство в съзнанието си) от илюзиите и дава възможност за новия поглед към света. Еволюционното развитие преминава през етап, когато мисленето, логическата обработка на действителността, се нуждае от опорни точки - истини на базата на които, чрез сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина. За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).
   Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време, всички да се научат да мислят многопланово. Раздутото съмнение има пагубен характер - отхвърля всичко, в което се наблюдава относителност и неустановена точно конфигурация (определение). Моето пожелание е: всички хора да осъзнаят относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо, за да могат да развиват по-нататък своите способности. Необходимо е целенасочено изграждане на готовност, на всичко съществуващо да се гледа като на работна хипотеза, за да бъде възможно постоянното обновяване на мирогледа."
http://www.yosif.net/index.php?lng=bg

 


nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #38 on: август 20, 2006, 10:27:10 am »
 :) medea пак се е постарала да ни "сведе до знание" какво мисли някой си по някакъв си въпрос :)

Аз пък ще се постарая да кажа какво мисля аз. За мен истината, така както се дефинира като отражение на обективната действителност, е нещо абсурдно. В този смисъл истина няма- има сбор от ограничени отражения, зависещи от отношението на възприемащия ги- всеки според прозореца си, да речем. Някои наричат сбора от подобни и обществено възприети отражения, абсолютна истина. Някои могат да заложат главата си за дадено твърдение, прието за безспорна истина- като например, че Земята е кръгла- и той ще бъде така безспорно прав, както и този, който векове преди него е вярвал в друга безспорна истина- че Земята е плоска. Още по-сложно става с неочевидните неща- там кашата е пълна- става дума дори и за Върховния Абсолют или както щете го наречете- просто това беше първото наименование което ми хрумна. Значи, става нещо като напъните на физиците от епохата на откриването на основните постулати на физиката- понеже математическия апарат дотогава не стига, се измисля нов с който се доказва(!!) съществуването на нещо си. Като в началото на измислянето задължително стои нещо, което се нарича аксиома- прието за безусловна истина :o ;D., твърдение което се приема без доказване, на което всъщност се крепи и всичко останало :uglystupid2:. Да ви напомня това въпроса за вярата? Затова и всичко вече бъка от парадокси- просто парадигмата има нужда от изтупване и освежаване, да не кажем и друго :D.
Та, граждани, така дефинираното понятие за истина, за мен си е просто моментна снимка на нещо си в главата на някой си, направена с подходящ филтър за чувствителност. "Истината" е моята оценка за нещата- доколко вярвам в тях и доколко ги приемам. "Лъжата" е същото. Същото като всички други двойности- проходилката, с която си мислим, че ще се научим да ходим. Когато нещо бива определяно, то веднага се вади пред строя- отделя се от всичко и се сравнява, за да се намерят неговите отлики, с които да бъде разпознавано. Това е ограничение- слагаме го в калъпа и толкова
« Last Edit: август 20, 2006, 10:37:04 am by nova »

rosi_banova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #39 on: август 20, 2006, 01:28:42 pm »
  стр.195 -"Разговори с Бога";Нийл Доналд Уолш;книга трета
 "Много е важно да узнаеш какво е Божествената Дихотомия и да се научиш напълно да я разбираш,ако искаш да живееш сред тази Наша вселена в благодат.
 Според Божествената Дихотомия възможно е две видимо противоречиви истини да съществуват едновременно в едно и също пространство.
 А сега на вашата планета хората се затрудняват да приемат това.По тази причина ,когато две реалностти привидно си противоречат,веднага се стига до отхвърляне на едната от тях като погрешна ,фалшива ,неистинна.Необходима е голяма зрялост,за да се разбере и приеме,че фактически и двете могат да отговарят на истината."/следва още по темата/
 Няма да цитирам повече,продължението си го дочетете сами ! :idiot2: :D

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #40 on: август 20, 2006, 05:38:07 pm »

 Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното - да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности - зависи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина.
Всяка една теория изглежда много стройна и правдида, еднственият познат способ да се провери вярността и валидността й е проверката в практиката. Да се провери тази теория за истината и лъжата е да се подложи едно твърдения на изследване от позициите на тази теория.
Хайде да пробваме това твърдение/избрала съм го защото е доста навлезло в нашето настояще независимо съзнателно или подсъзнателно се възприема от всеки индивид/
"Човек е раб Божи"
Това истина ли е или лъжа?
Ако е истина - значи Бог го е създал за да му е роб. Да му служи безотказно, да изпълнява всяка негова команда. Ако е така то всичко което му се случва е само и единствено по Божия команда. Което аз отхвърлям, и не само аз, и приемам като лъжа. От гледна точка на тази теория то ако това твърдение е лъжа, то тя за момент е била истина, значи Бог за определен момент само е направил човека свой роб, а в друг момент не е - при положение, че сме прели друга истина, че Бог е непогрешим и последователен в своите постъпки и наченания , не можем по никакъв начин да приемем, че Той в един момент прави нещо, което в друг момент е вече неправилно - та тази теория не издържа в тази си част - за лъжата, на това изследване. С други думи казано не може една истина да стане лъжа в един момент, а за друг да си е истина.
Основната проверка на истината е времето, щом във времето тя си остава все още истина - то значи е истина, а ако се променя във времето - то това си е чиста лъжа и не трябва да й се обръща никакво внимание, лъжата трябва да бъде отхвърлена и забравена и човек никога повече да не се връща към нея. Знаем, че във финия свят, за Абсолюта няма пространство и време - т.е. там истината съществува сега и винаги, още едно доказателство, че няма истина която да преминава в лъжа и лъжа която да премнава в истина. Има само хора, които искат да представят една лъжа за истина и успяват за определен момент от земното времетраене, което по никакъв начин не можем да наречем тази лъжа истина за този момент, тя е и си остава лъжа!


Някои могат да заложат главата си за дадено твърдение, прието за безспорна истина- като например, че Земята е кръгла- и той ще бъде така безспорно прав, както и този, който векове преди него е вярвал в друга безспорна истина- че Земята е плоска.

Ама това не отхвърля по никакъв начин теорията за истината, напротив доказва, че независимо какво приемат някой за истина и колкото и силно да вярват в тази своя истина, то Всемирната Истина е една и не може да се промени от моментните вярвания, приемания и твърдения на някой си. Това само доказва друга теория за илюзията - тя си остава илюзия и по никакъв начин не може да се превърне в истина

Роси, само поясни за нечелите таки книга какво е това понятие Дихотомия - за първи път го чувам
Това което си цитирала на мен ми говори, че отново имаме присъствие на истина и илюзия, които съществуват в пространството.
Пак да го проверим в практиката: Благородна завист - всеки смята, че това е положително чувство.
Истината - завистта е отрицателно чувство.
"Истина", която съществува едновремено с първата и й противоречи  - благородната завист е положително чувство. От целият ми досегашен опит мога да твърдя, че това е илюзия - няма положително чувство благородна завист, всичко което е зависти си остава и е отрицателно чувство и човек търпи някакво наказание за това че го е допуснал в себе си/проявленията са строго индивидуални за всеки човек - при едни е  зъбобол, при други е рана, при трети е просто депресия породена от мисълта за собствената малоценност, при четвърти- .../ . Това е само едно розово було на черото чувство.
Та все още не съм съгласна, че две противоположни  истини могат да съществуват едновремено щом при един поизволно избран  от мен случай не издържа на проверката.
 :smitten:

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #41 on: август 20, 2006, 05:50:29 pm »
Quote
Та все още не съм съгласна, че две противоположни  истини могат да съществуват едновремено щом при един поизволно избран  от мен случай не издържа на проверката.

един НЕпроизволно избран случай от мен: Преди два дни бях на връх Ботев. Там температурата на въздуха беше 12 градуса / в около 1 часа следобед/ и въпреки дрешките по мен си треперех като лист, а имаше и ветрец :D. Един от метеоролозите работещи там ни викна да влезем и да се стоплим. В този същия момент на около 2000 метра по- надолу хората се пържеха на около 40 градуса. Моето твърдение, че е "баси студа!" и тяхното във връзка със жегата изречени в един и същ момент от времето са си истини /според усещанията/ и са твърде противоречиви. къде е лъжата тук и къде истината и според кого и защо? А, ОМ? Кажи ми :)


пп: раб и роб нЕмат нищо общо
« Last Edit: август 20, 2006, 05:55:26 pm by nova »

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #42 on: август 21, 2006, 10:30:58 am »
Мислех си за следното.. :laugh:. когато нещо бива категоризирано като истина /или не/ от човека, това означава, че то се е проявило- било е видяно, усетено, обмислено и т.н., т.е сравнено с някаква база да речем. Ако това нещо не е проявено, за него въпросът дали е истина или не, не стои. Но всяко проявяване неминуемо е свързано с някакво ограничаване на нещо непознато посредством някакви познати параметри. Следователно, истинността му/ или не/ е свързана и с истинността на въпросните параметри. И връщайки филма се опитвам да кажа защо ми е абсурден въпросът с истината и лъжата и тяхното категоризиране,

bee

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #43 on: август 21, 2006, 10:39:53 am »
И връщайки филма се опитвам да кажа защо ми е абсурден въпросът с истината и лъжата и тяхното категоризиране,
Абсурден е в земни условия, разбира се, ама кой ти слуша  ;D

(Е, аз винаги мога да кажа, че има една истина и тя е всемирната любов, от която всеки атом трепти с радост, ама кой ли ше ми се върже?  :2funny:)

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #44 on: август 21, 2006, 10:51:10 am »
[Абсурден е в земни условия, разбира се, ама кой ти слуша ;D

(Е, аз винаги мога да кажа, че има една истина и тя е всемирната любов, от която всеки атом трепти с радост, ама кой ли ше ми се върже? :2funny:)
А в кои условия не е? Или по друг начин- къде другаде той би имал смисъл?

Можеш да кажеш каквото и да било, но аз ще попитам "Е и?" защото какво освен понятия /означения/ са истината, любовта, радостта. Как съществуват те вън от човека и дали изобщо съществуват- кое им дава "живот"
« Last Edit: август 21, 2006, 10:54:04 am by nova »

bee

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #45 on: август 21, 2006, 11:03:28 am »
Не знам за други условия, защото не познавам други условия освен земните и не мога да разсъждавам за тях.
И все пак, подозирам, че има такива други условия и аз съм им лепнала едно мое условно определение "любов" ... е да речем, че си е мое и толкоз.
Като казвам мое, разбирай, че то е у мен и има "живот" за мен. :)

grizzly

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #46 on: август 21, 2006, 12:43:52 pm »
Quote from: Bee
(Е, аз винаги мога да кажа, че има една истина и тя е всемирната любов, от която всеки атом трепти с радост, ама кой ли ше ми се върже?  )
Връзвам ти се :) Дори и да има и друга абсолютна истина, то тя задължително ще дойде, след всемирната любов, която е "проводник" на самото творение. Който си мисли, че може да разбере или достигне някаква истина, без любов, жестоко се лъже.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #47 on: август 21, 2006, 03:23:40 pm »
Истината може ли да бъде определена като "Това, което остава непроменено, независимо от промените"
и като следствие - "едно нещо колкото е по-трудно за променяне, толкова е "по-истинско"?  :D

bee

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #48 on: август 21, 2006, 03:37:43 pm »
Хи-хи, интересен въпрос. :) На път съм да се съглася. :) Казано с пример - дървото през пролетта се отрупва с цвят и листа, после с плод, после му опадат листата и после стои голо през зимата, обаче през новата пролет пак му се появява цвят и т.н. и т.н. ... т.е. то се променя, ама в същото време си остава дърво, а не става на храст. :)
Хм, с дървото е лесно, а с хората как е?  ;)
« Last Edit: август 21, 2006, 03:42:55 pm by bee »

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #49 on: август 21, 2006, 03:45:04 pm »
а накрая на живота му, когато започне да гние или пък когато се е трансформирало в нещо друго, което вече трудно може да се нарече дърво, тогава какво е лъжа или истина


смешно взе да става.. всичко се променя и едновременно с това от какво ниво се разглежда всичко остава непроменено,  това не би могло да е критерии, защото набутваме в определянето на едно нещо като понятието истина друго нещо, не по-малко абсурдно и измислено като понятието време. Само че времето е критерии само в главите на хората, то не съществува другаде освен в човешките понятия, както и истината всъщност а и не само

ако някой се опита да определи нещо, без да се опира на други неща ще се потопи в още по-големия абсурд, защото с нищо нещо не би могло да се определи и нещото се превръща в нищо

гати темата, много ми харесва!
« Last Edit: август 21, 2006, 04:10:58 pm by nova »

grizzly

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #50 on: август 21, 2006, 04:13:39 pm »
а накрая на живота му, когато започне да гние или пък когато се е трансформирало в нещо друго, което вече трудно може да се нарече дърво, тогава какво е лъжа или истина


смешно взе да става.. всичко се променя и едновременно с това от какво ниво се разглежда всичко остава непроменено,  това не би могло да е критерии, защото набутваме в определянето на едно нещо като понятието истина друго нещо, не по-малко абсурдно и измислено като понятието време. Само че времето е критерии само в главите на хората, то не съществува другаде освен в човешките понятия, както и истината всъщност а и не само

ако някой се опита да определи нещо, без да се опира на други неща ще се потопи в още по-големия абсурд, защото с нищо нещо не би могло да се определи и нещото се превръща в нищо



Само добавям, че този свят е една огромна илюзия, всичко е плод на нашите несъвършени мисли. Тук истински неща няма. Какво е истинско, какво е реално ? Всичко е енергия. Но ние си мислим: ето дърво, човек, камък, "дрън-дрън" :) Явор, енергиите също се променят, отчасти чрез опитностите, които ние им носим, те неистина ли са ?

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #51 on: август 21, 2006, 04:23:46 pm »
не става въпрос за това кой как възприема света покрай себе си- като илюзия или като реалност- това което искам да кажа е, че всеки си има истина /лъжа/, която се отнася само и единствено до неговия си момент. И всяко определяне и катрегоризиране за мен поне е абсурдно и излишно, независимо че се улавям да го правя ;D


за примера с дървото- на микро-микро нивото разлика между мен и дървото няма- "субстанцията", от която сме изградени е еднаква, само групирането е различно... Това няма да попречи на някого в един момент /когато същото това дърво или мен ни няма/  да каже, че не съществуваме, макар чарковете ни да са все така налични, но в друга подредба.
« Last Edit: август 21, 2006, 04:28:05 pm by nova »

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #52 on: август 21, 2006, 04:27:53 pm »
Явор, енергиите също се променят, отчасти чрез опитностите, които ние им носим, те неистина ли са ?
Не разбрах въпроса.

Калкото до това кое е истина - мога да кажа условно, че всичко е процеси. И нещата, които ни изглеждат твърди и непоклатими просто се движат по-бавно към края си, а ние виждаме нещо като тяхна снимка когато ги погледнем. А като един процес премине в друг сменяме името за улеснение. Примерно дърво, когато изгорим дървото става пепел, а не "изгоряла дървесина", ако нарежем дървото и направим от него съдини или мебели това вече са съдини и мебели, а не дърво. Макар че това е единствено продължението на процеса. На практика  на човек за описване на нещо не му трябват толкова някакви си имена, колкото определения. А тия определения следва да се отнасят до същността на процесите. :D
« Last Edit: август 21, 2006, 04:29:29 pm by yavor »

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #53 on: август 21, 2006, 05:11:17 pm »
[

един НЕпроизволно избран случай от мен: Преди два дни бях на връх Ботев. Там температурата на въздуха беше 12 градуса / в около 1 часа следобед/ и въпреки дрешките по мен си треперех като лист, а имаше и ветрец :D. Един от метеоролозите работещи там ни викна да влезем и да се стоплим. В този същия момент на около 2000 метра по- надолу хората се пържеха на около 40 градуса. Моето твърдение, че е "баси студа!" и тяхното във връзка със жегата изречени в един и същ момент от времето са си истини /според усещанията/ и са твърде противоречиви. къде е лъжата тук и къде истината и според кого и защо? А, ОМ? Кажи ми :)


пп: раб и роб нЕмат нищо общо

Нова и много още пишещи по тази тема, когато разсъждавате по философска тема каквато е темата за истината и лъжата защо пренебрегвате логиката - това също е една добре развита част от математиката днес, започната е още от древните философи и продължава да се развива и усъвършенствува и до днес. Та погазването на основните закони на логиката водят обикновено до големи глупости и заблуди. Припомнете си  Галилео Галилей, той беше казал пред съда на инквизицията нещо от рода - дали признават или не, тя/Земята/ се върти около Слънцето:tickedoff:
Този пример който ти си избрала, Нова, е добър, но ако не пропускаше да отбележеш един основен закон - еднаквост на параметрите, само при еднаквост на параметрите може да се говори за еднакви истини. Какво казваш ти - била си на върха, там температурата е била ниска и си мръзнала, за хората на по-ниско надморско ниво /първа разлика в параметрите/ , на друго мясно/втора разлика/ - напълно достатъчно да има разлика в температурата, усетила си и вятър на върха/трета разлика/, е за каква паралелна истина говорим. Това е все едно да имаш два триъгълника с абсолютно различни дължини на страните им и да искаш да бъдат еднакви. Даже ако бяхте двама души на едно и също място и единият казваше, че му е топло, а на другият му е студено, пак не можем да говорим за две истини. Просто чувствителността към температурата на различните хора е различна, ако ще разсъждаваме  за истини на това ниво на разбиранията просто не е интересно. Това отдавна е говорено и установено в различните науки като психология,  медицината се занимава с този вид чувствителност в частта си за хигиена и закаляване на човека и още ред други. Мисля, че от гледна точка на философията няма какво да се връщаме към тази тематика и този тип истини - не е интересно просто :crazy2:
 :smitten:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #54 on: август 21, 2006, 06:50:24 pm »
пп: раб и роб нЕмат нищо общо
А за рабите божии какво ще кажеш :D

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #55 on: август 21, 2006, 07:11:29 pm »
Я , това съм го пропуснала някъде по трасето! :coolsmiley:
Може и това също да се изясни, аз не знам разлика - единствено едната  е старобългарска дума, а другата от  съвремения език. Ако има разлика, моля пояснете :idiot2:
А за рабите божии какво ще кажеш :D
Quote

Какво за него, не разбрам?!
 :smitten:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #56 on: август 21, 2006, 07:22:52 pm »
в английски и немски думата е близка до думата за славянин (slave /slav-славянин/ - на англ. и  Sklave /Slave - за славянин/ на немски) и това се обяснува лесно с фактите, че езиците имат общ корен, а пък племената говорещи изходните езици(език) са имали взимане-даване с Римската империя и са й продавали роби (славяни) :knuppel2: лесно е да се види че са добавили звук за да отличат в последсвтие "славянин" от общата идея за "роб"
Допустимо е да са сменили буквата, че да не се разпознава толкова лесно, че става дума за робуване. Обаче като се сетя за думи като "работа" примерно.... А може и да са го направили по причината която са променили думите и в горния пример - за да се отличи идеята за роб(най-общо) от идеята за роб на бог(системата) конкретно -"раб", затова и роба на системата работи, а не роботи.. обаче спокойно можем да обобщим, че все пак робува  ;D
« Last Edit: август 21, 2006, 07:29:16 pm by yavor »

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #57 on: август 21, 2006, 09:13:35 pm »
Не знам дали римляните са използвали тази точно дума, те са използвали много народи като роби, ако разсъждаваме така като ти, Явор, ни насочваш определено, има нещо такова. От друга страна, както казват много често американците "I don't care"/Не ме интересува, не ми пука, не ми дреме, .../за това какви са ги мислили римляните, важното е да се освободим от моделите на мислене които са ни набили в главите и съществуват вече векове наред и то не само в главите на славянските народи. Колкото до работата - напълно си прав! Човек не е създаден да работи, това отдавна съм го почувствала, но докато не прочетох Анастасия, все не можех да си отговоря за какво, аджеба, е създаден човека и се подвизава на Земята. Аз знам отговора за себе си, а ти Яворе, и вие,мили хора, какво мислите - Защо сме на тази земя?/естествено нямам предвид планетата Земя разбира се :laugh:/
 :smitten:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #58 on: август 21, 2006, 10:22:16 pm »
Единственото нещо, което знам със сигурност, е че съм. Причините не са ми ясни. :2funny:

medea

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #59 on: август 21, 2006, 10:54:04 pm »
Nova е абсолютно права, че между "раб" и "роб" няма нищо общо в следния смисъл:
РОБ - безправен човек,който се продава като стока;подтиснат,поробен от чужда държава човек;безволев човек,които се е поддал във власта на някого или на порока,страстта, увлечениетои пр.,пленник;
РАБ - е в смисъла,че Господ на вселената е този, който заповядва,затова човека е  наречен "раб божий"