Author Topic: За истината, някои свойства  (Read 40782 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Nirvana

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #90 on: септември 03, 2006, 03:23:58 pm »
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума...
Че ако не дрънкаме това, какво друго?  :idiot2:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #91 on: септември 03, 2006, 03:32:36 pm »
Да , imaginary , от житейска гледна точка си права - всеки има своята малка истина. От гледна точка на философията - не , тя е само една, каккто и Абсолютната истина също е една единствена и колкото повече я отричаме, толкова повече се отдалечаваме от нея и приближаваме Абсолютния край.
 :smitten:
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума... я обясни какво "абсолютен край" щото нито човек нито науката познава такова нещо
би следвало като пишеш в темата за истината, най-малкото мненията ти да съдържат лесно разбираеми словосъчетания за да няма объркване у другите, нали?
Не знам като какъв се изживяваш,yavor,за да си позволяваш забележки по нечие мнение.Ти самият нямаш мнение.
А мислиш ли? И внимаваш ли какво мислиш? Това е много важно. Ще ти обясня ЗАЩО!
Мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия. Тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние.Мислите пораждат емоциите.емоциите пораждат чувствата, а чувствата пораждат представите ни за действителността.Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо.
O0
ами аз съм доброжелателен към останалите същества и неща именно като им показвам, че ОМ дрънка глупости(не ги оставям да се заблуждават), доброжелателен съм и към него като му го показвам, стига той да ме разбере
мнение нямам, но становище си имам

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #92 on: септември 03, 2006, 03:36:29 pm »
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума...
Че ако не дрънкаме това, какво друго?  :idiot2:
ами ако трябва да ти го визуализирам като дрънкаш квото ти дойде на ума не си нещо по-гениално от касетофон :o

Nirvana

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #93 on: септември 03, 2006, 03:44:09 pm »
Питанката ми бе, какво друго?

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #94 on: септември 03, 2006, 03:49:40 pm »
Quote from: yavor link=topic=1021.msg12409#msg12409 date=115722126

[quote
Наблюдавам те че дрънкаш каквото ти дойде на ума... я обясни какво "абсолютен край" щото нито човек нито науката познава такова нещо
би следвало като пишеш в темата за истината, най-малкото мненията ти да съдържат лесно разбираеми словосъчетания за да няма объркване у другите, нали?
Quote
Грозно изказване и с намерение да обидиш.  :knuppel2:
Какъв отговор очакваш на твоя въпрос - в твоя стил ли да бъде или каквото ми дойде наума?

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: За истината, някои свойства
« Reply #95 on: септември 03, 2006, 06:06:14 pm »
Какво ви става,бе хора?!...Всеки който каже нещо по различно от това,което сте свикнали да чувате и го заклеймявате.Явор не обижда никой,вие се обиждате,защото това е въпрос на лично решение.Никой не е в състояние да го направи ако вие не му разрешите.Това зависи и от личната ви ИСТИНА.А най-лесно е да се оправдаваш с другите които пишат тук,като Би например.Все Рамус споменава напоследък.
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: За истината, някои свойства
« Reply #96 on: септември 03, 2006, 06:51:04 pm »
   Незная дали съществува Абсолютната истина и за момента това за мен не е толкова важно.Зная обаче,че има моя истина ,лична истина и друга няма.Важно свойство на моята истина е че тя не е константна величина.Аз се променям и тя върви заедно с мен и се изменя.Хубаво нещо е истината защото търсейки я за себе си понякога успявам да надникна на места,които не съм предполагала че изглеждат по този начин.Тя е опорната ми точка за много от нещата които правя,важното само е да не забравям,че не трябва да се влюбвам в нея.Влюбиш ли се можеш да забравиш,че истинността се променя,а не се ли променя според мен тя се обезсмисля.                                     
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #97 on: септември 03, 2006, 07:17:54 pm »
добре казано  :) всички неща са процеси в развитие, някои се развиват по-бързо, други по-бавно.. възниква обаче въпроса, тия процеси, като са такива защо възникват и как се контролират... и.. нямат ли общи черти  :D

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #98 on: септември 04, 2006, 03:38:57 pm »
Значи идва следващият въпрос - Коя е вашата истина? Щом само тя е едиствено съществената, то тогава изкажете я. Значи не се сърдите, че аз изказвам моята истина/защо Яворе реагираш така тогава?/. А ако те са противоположни, не могат да съществуват едновремено - какво правим тогава?

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #99 on: септември 04, 2006, 08:54:58 pm »
опитваш се да представиш нещата за едностранни или на мен така ми се струва само?  :2funny:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За истината, някои свойства
« Reply #100 on: септември 04, 2006, 10:46:25 pm »
Ето - изказвам моята истина.
Никой не се сърди и няма нужда от това. Освен това не мисля, че има "противоположни истини". Мисля, че има "различни" истини, и това е защото всеки човек е различен. Това е лесно за заключение именно от опитите ни в тези теми - различностите ни са просто чудесно изкарани на показ.

Много лесен отговор имам на въпроса за ИСТИНАТА, подаден ни от ОМ.
Той е изключително кратък. Нарича се:

============ АЗ СЪМ============

Какъвто съм АЗ, това е и моята истина.
По това какво "мислим" за истината ще разберем кои, какви и докъде сме стигнали в пътя си към себе си.

Аз - правя - истината - това могат да го кажат хората, които познават себе си.
Има една истина и тя е "валидна" за всички и е "някъде там" - могат да кажат хората, които не знаят че тях ги има. Нарекли са я "абсолютна" или "обективна", и това е "фикс" идея за онези личности, които още не знаят, че да си "фокусиран" в това, което го има "отвън" е просто защото тях ги няма "вътре".
Това е част от вечната шампионска дисциплина, наречена "БЯГАНЕ от СЕБЕ СИ".
« Last Edit: септември 05, 2006, 10:19:35 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: За истината, някои свойства
« Reply #101 on: септември 05, 2006, 11:20:45 am »

 По това какво "мислим" за истината ще разберем кои, какви и докъде сме стигнали в пътя си към себе си.

Има една истина и тя е "валидна" за всички и е "някъде там" - могат да кажат хората, които не знаят че тях ги има. Нарекли са я "абсолютна" или "обективна", и това е "фикс" идея за онези личности, които още не знаят, че да си "фокусиран" в това, което го има "отвън" е просто защото тях ги няма "вътре".
Това е част от вечната шампионска дисциплина, наречена "БЯГАНЕ от СЕБЕ СИ".


Вярно, че по това как мислим ще разберем какви сме.Само че "отвън " и "отвътре" според мен са насочващи понятия ,за ориентир и улеснение.Тоест, те не се самоизключват, тъкмо напротив, предполагат се взаимно. 8)
« Last Edit: септември 05, 2006, 11:23:48 am by toni »

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #102 on: септември 05, 2006, 07:16:33 pm »
Вярно, че по това как мислим ще разберем какви сме.Само че "отвън " и "отвътре" според мен са насочващи понятия ,за ориентир и улеснение.Тоест, те не се самоизключват, тъкмо напротив, предполагат се взаимно. 8)
O0

Хайде да поразсъждаваме каква е индивидуалната истина и общовалидната или абсолютната, или както искате я назовете истина. Аз ваче зададох този въпрос ама май никой не иска да отговори - което значи, че или не знае отговора или не му изнася да отговаря. По-лесно е да се кара по еврейския метод/не че е лош/.
Индивидуална истина -" Нека си вали, аз съм на сухо и съм си добре!"
Обективна истина - Вали дъжд, река излизат от корито си, отнася къщи.







Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: За истината, някои свойства
« Reply #103 on: септември 06, 2006, 03:38:59 am »
:) че откога т.нар. "абсолютна" истина стана "обективна" ?
за мен индивидуалната истина Е И абсолютна истина просто защото една такава (индивидуална) истина би могла да бъде абсолютна...(включва я)
ето ако примерно мислите,че Божията истина е абсолютна...не трябва да забравяте,че преди всичко тази истина е индивидуална защото тя практически не е наша :)ние сме я приели като наша и това я прави абсолютна...а може би не е вярно това,че общоприетата истина е абсолютна...може би тази "абсолютна" истина ако я има изобщо няма нищо общо с хората? но това няма как да го знаем на този етап  ;)
общо взето нещата са си доста объркани

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #104 on: септември 06, 2006, 09:13:51 pm »
За примера който дадох е правилно да се нарече обективна истина.
Абсолютната истина е само Божествената, т.е.за  много автори са едно и също, просто Абсолютната истина е осъвремененото понятие на Божествената истина.
Ако към посочения пример трябва да прибавя и:
Абсолютната истина - Много "мръсотия"/не е буквалния смисъл, вярвам разбирате/ се е насъбрала и трябва да бъде отмита.
Да индивидуалната истина е част от абсолютната истина само ако е "чиста" истина, т.е.истина породена от злобата, завистта, лошите мисли и прояви на егото не могат да бъдат част от абсолютната истина - затова съм против да се смесват двете. Само за достигналите чистотата на помислите,чувствата,  действията и т.н. доближаващи се до чистотата на абсолютната истина, може да се каже, че индивидуалната им истина е част от абсолютната, в друг случай абсолютно не. :crazy2:
 Много даже е ясно и конкретно, нищо объркано няма, нали? :coolsmiley:
 :smitten:
« Last Edit: септември 06, 2006, 09:15:47 pm by OM »

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: За истината, някои свойства
« Reply #105 on: септември 07, 2006, 03:22:45 am »
а ти откъде си толкова сигурна че това което казваш Е това което Е че го "абсолютизираш"?  ;)   цитирам "абсолютно не"  :)

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: За истината, някои свойства
« Reply #106 on: септември 07, 2006, 09:18:39 am »




Quote

Хайде да поразсъждаваме каква е индивидуалната истина и общовалидната или абсолютната, или както искате я назовете истина. Аз ваче зададох този въпрос ама май никой не иска да отговори - което значи, че или не знае отговора или не му изнася да отговаря. По-лесно е да се кара по еврейския метод/не че е лош/.
Индивидуална истина -" Нека си вали, аз съм на сухо и съм си добре!"
Обективна истина - Вали дъжд, река излизат от корито си, отнася къщи.

Quote

От значение ли е на колко удобни части с различни наименования ще я разделим? Истината е само една и е всеизвестно, че няма половин истина, а полуистината има друго име  ;)
« Last Edit: септември 07, 2006, 09:20:16 am by toni »

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #107 on: септември 07, 2006, 09:21:41 am »
ОМ, това дето му казваш "абсолютна истина" е практически "общата истина", доколкото разбирам, тоест тази, която се проявява при всички, независимо от това какви са, какво са, как са, защо са и т.н.
в тази тема обаче аз не търся "абсолютна истина", търся по-малко-абсолютната истина която за момента мога да разбера(като "да разбера", значи "да мога да я обясня") и да ми е полезна. Не "абсолютизирам". Защото ако започна да абсолютизирам думите ми моментално ще се превърнат в наука, а това значи в последствие да започна да вадя грешни изводи, на основата на неразбиране и да заобикалям факти за да спася "законите" на моята евентуална наука, което наистина било голяма глупост.. :coolsmiley:
От друга страна да не можеш да изкажеш с думи какво ти се е случило според мен означава, че не си наясно какво всъщност е станало.
"Чисто" виждане на истината според мен може да има само ако си "чист". И тук започват спекулациите с това какво значи да си чист. Напоследък широко навлязоха многобройни практики с общото име "медитация", които обаче са много различни помежду си и от това би следвало да се използват за постигане на различни цели. Обаче всички твърдят, че така се постигало "просветление", което понятие също не подлежи на ясно определяне, а само се чака да се достигне това състояние, което не е много сигурно как ще разберем че сме попаднали в него  :2funny:. И за него "просветление" говорят всякакви. То е разбираемо, всеки желае щастие, като следствие на постигната свобода от оковите на ежедневието. В един момент обаче хората решават, че алтернативите са се изчерпили, и спират да се борят за неща като щастие, свобода, истина, просветление и други такива "абстрактни" понятия. За да се предизвика "щастие" обществото е поставило неписани правила, според които членовете му, познати или непознати, се даряват взаимно с различни подаръци - видими и невидими неща. За да се изпита усещане за (само вътрешна) свобода, пък се грижат науките и на човек му се предлага да търси в привидно бездънни кладенци на знанието, блага за останалите, които пък евентуално може да му върнат жеста. Когато човек се поинтересува от истината пък, хората започват да му пробутват своите си субективни оценки, което го обърква още повече. За просветлението важи същото, всеки ти пробутва някаква я "медитация" я мъдрост, но никой не ти казва какво цели и какво се постига чрез тия неща. не всички пътища водят към "върха"? Това е ясно, тъй като ако всички пътища водеха на едно място, те рано или късно щаха да започват да се сливат - не да се делят още повече
Има една сравнително обща истина и тя е че всеки е зависим от възгледите на останалите, мнението им, тяхната позиция по въпросите, които ги късаят, което значи че са малко тези които могат да виждат относително "чисто". Един от основните начини човек да се отдели от общите възгледи е да приеме че е отделен от обществото, което по-общо погледнато е наистина така, и да види до колко зависим е станал от него. От друга страна обаче това влечение да се откъсне човек от системата може да доведе до "аскетизъм" или "отдръпнатост от света" което ако продължи достатъчно дълго може да се овенчае с фатален за човека завършек. Както и до сега е ставало - примери колкото щете, включително и "водачите" в най-масовите в наши дни религии. Които макар да са достигнали много в търсенията си, все пак са станали жертва на собствената си глупост, за потърпевшите от тяхната глупост нека не отваряме дума. :buck2:

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #108 on: септември 07, 2006, 09:32:32 am »




Quote

Хайде да поразсъждаваме каква е индивидуалната истина и общовалидната или абсолютната, или както искате я назовете истина. Аз ваче зададох този въпрос ама май никой не иска да отговори - което значи, че или не знае отговора или не му изнася да отговаря. По-лесно е да се кара по еврейския метод/не че е лош/.
Индивидуална истина -" Нека си вали, аз съм на сухо и съм си добре!"
Обективна истина - Вали дъжд, река излизат от корито си, отнася къщи.

Quote

От значение ли е на колко удобни части с различни наименования ще я разделим? Истината е само една и е всеизвестно, че няма половин истина, а полуистината има друго име  ;)

а можеше да кажеш просто че вали пороен дъжд, а всеки сам да си прави изводите и да се наглася както му е изгодно.
Съществуват степени на яснота относно истината. От това зависи и дали ще можеш да я използваш тази истина и до колко. А в разговор това зависи от способността на инидивида да описва и предава именно най-важните елементи според контекста, ако говориш с човек от селище на въпросната река ще кажеш "къщата ти я отнесе придошлата река", а ако говориш с приятеля си може да кажеш "спокойно, тавана няма да протече скоро"... и ще излъжеш ли?
Иначе можеш и да изказваш твърдения които не късаят другия, а само теб, а той да си помисли че го лъжеш примерно "реката придойде, ама къщите са наред"(моите къщи) което си е излизане от контекста. Т.е. ако искаме дефиниция за лъжа то това е твърдение непасващо на контекста(това което се случва, случило се е или ще се случи)
А за да се "получи" като лъжем трябва другата страна да няма ясна представа за действителността и да разчита твърде много на външни информатори, за това писах в предния си постинг

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: За истината, някои свойства
« Reply #109 on: септември 07, 2006, 09:48:08 am »


Има една сравнително обща истина и тя е че всеки е зависим от възгледите на останалите, мнението им, тяхната позиция по въпросите, които ги късаят, което значи че са малко тези които могат да виждат относително "чисто". Един от основните начини човек да се отдели от общите възгледи е да приеме че е отделен от обществото, което по-общо погледнато е наистина така, и да види до колко зависим е станал от него. От друга страна обаче това влечение да се откъсне човек от системата може да доведе до "аскетизъм" или "отдръпнатост от света" което ако продължи достатъчно дълго може да се овенчае с фатален за човека завършек. Както и до сега е ставало - примери колкото щете, включително и "водачите" в най-масовите в наши дни религии. Които макар да са достигнали много в търсенията си, все пак са станали жертва на собствената си глупост, за потърпевшите от тяхната глупост нека не отваряме дума. :buck2:
Quote


Съгласна съм с теб, но тъкмо това е предизвикателството - в тези условия, в този си вид и с този начин на живот да достигнеш така нареченото просветление, или пък да откриеш нещо ново, да проумееш докъде си по пътя.Иначе, откъсвайки се от тази си зависимост от обкръжаващаващата среда, ще трябва да посветиш години или може би цял живот, за да разбереш дали е имало полза да го правиш :)Така или иначе, има много писано на тема медитации, техники, цели системи и учения (напр.Дзен Йога), предназначени за човека от западен тип цивилизация.Някои от които направо неприложими, освен ако не живееш самостоятелно ,а това ще рече - сам.Да не кажа- самотно.За това пък медитацията е напълно задължително занимание за "духовния човек".А дали някой е избрал правилният начин и път ,за да се развива и как различава семената от плявата- това също е въпрос на избор, на израстване и на ...вкус  ;D
« Last Edit: септември 07, 2006, 09:49:59 am by toni »

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: За истината, някои свойства
« Reply #110 on: септември 07, 2006, 12:29:44 pm »




Quote
А в разговор това зависи от способността на инидивида да описва и предава именно най-важните елементи според контекста, ако говориш с човек от селище на въпросната река ще кажеш "къщата ти я отнесе придошлата река", а ако говориш с приятеля си може да кажеш "спокойно, тавана няма да протече скоро"... и ще излъжеш ли?
 
 
Твоя е преценката.Ако човекът е достатъчно интелигентен, той и сам може да се досети за последствията от дъжда, така че, като не му поднасяш окончателната информация, няма да го излъжеш.А  друг път може да е некоректно да не съобщиш направо, защото събитието може да е фатално.
« Last Edit: септември 07, 2006, 12:33:22 pm by toni »

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #111 on: септември 07, 2006, 07:06:10 pm »
Яворе, дали ще я назовеш абсолютна или обща истина не е много важно, важното е да разбереш същността й. Ама какви науки, какви водачи , какъв дъжд, какви медитации бяха намесени та се получи нещо съвсем в странии и далеч от това което аз казах за истината както съм достигнала да я възприемам след доста четене, ровене, размишляване и практически опит.
Явно си възприел вече, че каквото и да кажа са дрънканици и наистина търсиш този подтекст та моля  ако искаш да изразиш своите мисли по въпроса просто не намесвай това което аз съм казала дотук. Кашата е страховита! :2funny:

 :smitten:
« Last Edit: септември 07, 2006, 07:09:09 pm by OM »

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #112 on: септември 07, 2006, 07:16:21 pm »
Тони, въобще не става въпрос дали ще лъжеш или не. Примерът с дъжда го изнамерих изхождайки от прословутия врачански израз"Нека си вали/урадението е на а-то/, аз съм си добре!" - в смисъл не ме интересува какво е около мен, важното е аз да съм си добре. Та как възприемаш тази индивидуална истина - ако имаш такъв съсед и си изхвърля през балкона отпадъците, каква ще е истината, на него си му е добре няма боклук вкъщи и не се занимава със слизане до кофите. Та това част ли е от общата истина?

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #113 on: септември 16, 2006, 06:16:02 pm »
Quote
Има една сравнително обща истина и тя е че всеки е зависим от възгледите на останалите, мнението им, тяхната позиция по въпросите, които ги късаят, което значи че са малко тези които могат да виждат относително "чисто".
Това не е обща истина, а общо заблуждение, умишлено внушено на нашето съзнание с цел да бъде манипулирано, да му бъде отнета свободата и любовта.
Изобщо не е задължително да зависим от възгледите, мнението и позицията на другите членове на групата, чийто член сме. Това си зависи от нашия начин на мислене. Мога да приемам и разбирам истините на другите и при това да си имам мои, независими от тях.  :)

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #114 on: септември 16, 2006, 07:18:13 pm »
Дани, това е точно така, на теория изглежда отлично и съвсем вярно. ;)
Ама, както винаги има едно ама, как е в ежедневието, това се опитвам да ви предизвикам да поразсъждаваме или просто да споделим опит. Щото теорията като теория сама по себе си струва - 0,нула, празно пространство, нищо,..., тя е само за да я ползваме в практиката, за да се научим на общите положения, а после...?! Практиката, ежедневните избори са по-важното и наистина сложно нещо.
Дани, ти си давала винаги много хубави, изпитани и приложени от теб в практиката примери, които струват много, много повече от всяка теоретична постановка за което ти благодаря!
 :smitten:

OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #115 on: септември 16, 2006, 07:21:56 pm »
а ти откъде си толкова сигурна че това което казваш Е това което Е че го "абсолютизираш"? ;) цитирам "абсолютно не" :)
Е това му е лошото на отрязъка от цитата - нищо не казва, прочети цялото изречение и ще разбереш кое Е и кое не Е. Ако все още не е разбираемо, питай!

Съжалявам, че сега ти отговарям, ама чак сега видях въпроса ти.

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #116 on: септември 16, 2006, 09:35:00 pm »
 :) Благодаря :)
Ще си призная честно, че в първия вариант на постинга имаше пример, който подкрепяше "теорията" ми. После ми се стори много дълго и го изтрих...  :-X Домързя ме май да го допиша.  :buck2: Простете ми.  :-\
Проверени в живота ми примери има много... и за зависимост от възгледите на другите, и за това, че Е възможно да сме независими от тях.
1.През 1999 работех като асистент координатор в треининг програма. В определен момент моите възгледи за ролята ми в екипа се разминаха с тези на другата асистентка и това доведе до натиск върху мен да променя начина си на работа в моята група и го съобразя с нейния. (Аз готвех преподаватели в начален курс - тя в горен). По това време все още смятах, че моите представи за добра работа на екипа съвпадат с представите на другите. Започнах да убеждавам колегите, че не мога да работя като Т., защото ние готвим специалисти за различни възрасти. Очаквах да ме разберат, но стана по-зле. Накрая се съгласих да направим каквото те искаха, защото исках отношенията ни да са добри, но страдах много и това не остана незабелязано.

2.Тази година колежката ми (и прекрасен приятел) с малко напрежение в тона ми каза, че е очаквала от мен да потърся отговорност от мой ученик, който е уговорил час с нея докато ме заместваше и не е дошъл. Беше и неприятно, че аз смятам за излишно да правя подобно нещо с моите ученици - смяташе, че така ги учим на безотговорност. Моят подход е по-различен, но не смятам че е по-добър от нейния. Смятам, че всяка трябва да постъпва както и е по-спокойно. Усмихнах се и казах, че аз не  искам и не мога да говоря с учениците за това, защото ми е дискомфортно и не виждам смисъл за себе си. Нито за миг не се усетих притисната, защото и признавах свободата и правото да постъпва както намери за добре, дори да ми търси сметка. Нито за миг не се усетих длъжна да я убеждавам, че моят начин е добър, защото нямаше такъв всъщност - аз решавам всеки случай поотделно според обстоятелствата и се водя винаги от усещането за спокойствие и радост в момента на решението. Нито за миг не свързах отношенията ни с различията в подхода ни, защото я разбирам и уважавам като човек точно толкова колкото уважавам себе си. Това, че не се съобразих с нейното мнение и не постъпих както тя намира за добре не ми причини вътрешен конфликт, нито страдание...
Понякога се опитвам да проиграя първия пример през новия си начин на мислене, но осъзнавам, че това е невъзможно - ако тогава бях такава, каквато съм сега, конфликтът може би изобщо нямаше да стане конфликт...

Е, сега пък ми простете за дългия постинг.  :( Разбирам ви ако сте го прескочили.  >:D

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: За истината, някои свойства
« Reply #117 on: септември 17, 2006, 04:31:52 pm »
:) няма проблеми ОМ ... аз разбрах кое Е и кое НЕ Е за теб...  беше по-скоро закачка,защото повечето хора използват думичката "абсолютно" механично,а всъщност не могат да абсолютизират неща,за които нямат информация как са в действителност(или най-малкото не са сигурни)   или поне на това ниво  ;) нямам никого в предвид


OM

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #118 on: септември 18, 2006, 11:36:34 pm »
Дани, много точно си описала състоянието, което май всички сме изживявали.
При мен беше така - когато моя пряк шеф се опитваше по безцеремонен и безкомпромисен начин да изисква нерационални според мен и по неподходящ начин изказани неща, отначало много се дразнех, а той не ме доизслушваше когато възразявах/просто такъв характер/ и виждах как се "подпалва" вътрешно и съвсем му се затварят ушите на моите възражения и последвали предложения. Стигахме до все по-дълбок конфликт,та аз просто се спрях , възпрях раздразнението си, казах си наум"Благославям те и те освобождавам от моя живот"/Л.Хей/Този израз лично мен много ми помага и изпитвам същото това разливане на топлина, както Дани е описала в свой пост, и тогава просто осъзнах, че той не чува, той не доизслушва моето предложение, а само първите ми думи, с които възразявах, по-нататък просто му падаше пелената и той чуваше това, което собствената му глава доизмисляше. Разбирайки какво се случва всъщност, вече започвах нещо от рода :" Да, чудесно, ама не мислиш ли че ...... е по-добре." Така вече той не чуваше моето отрицание, а предложението ми, и наистина хвърляше цялата си мисловна енергия да разгледа предложението ми, а не да доуформя конфликт, който аз въобще не съм искала. Та сега ме обяви за свой заместник когато отсъства, вече споделя с мен и житейски свои неща и т.н. Или приложих на практика, това което обикновено авторите  съветват - да разбереш човека,да го приемеш такъв какъвто е, а после да промениш нещо в себе си така, че да те приемат и разберат, а и да ти донесе вътрешен баланс или хармония.
« Last Edit: септември 19, 2006, 01:33:16 am by OM »

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #119 on: септември 20, 2006, 07:36:46 pm »
ами... не мога да върна темата "към темата", най-вече ако вие не искате да говорим по нея. Не се и наемам да го правя тъй като излиза, че е загуба на време. Който иска - нека прочете първия постинг в темата и да пише по темата,  :coolsmiley: