Author Topic: За истината, някои свойства  (Read 40768 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #120 on: септември 20, 2006, 10:32:23 pm »
Нямам впечатлението, че сме се отклонили от темата. По-скоро я обогатяваме и я развиваме.
Това, за което пише ОМ
"да разбереш човека,да го приемеш такъв какъвто е, а после да промениш нещо в себе си така, че да те приемат и разберат, а и да ти донесе вътрешен баланс или хармония."
също е по темата.
Аз го разбирам така:
да приемеш истината на другия, да се опиташ да я синхронизираш със своята(разбереш) а не да ги противопоставяш или да ги уеднаквяваш или "орязваш до общо множество". - това осигурява собствената ни свобода и свободата на другия. Ние сме свързани, но не обвързани! Ние се учим да сме заедно и да запазим различията си в рамките на хармонията на цялото. Това е свойството на истината, което осигурява свободата.
Само че ние с Ом не просто говорим на теория - ние сме успели да материализираме теорията (за истината и свободата) в ежедневието си и споделяме промяната в себе си, която ни е помогнала да намерим своето Вътрешно аз и да се усетим свободни и щастливи.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #121 on: октомври 29, 2006, 08:01:31 am »
Ами ако виждаш реалността няма какво да си синхронизираш истините с когото и да било, понеже реалността е една за всички. Можеш да си синхронизираш само предположенията. А да приемеш предположенията за истина е да се излъжеш.

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #122 on: октомври 29, 2006, 09:19:50 am »
Реалността не беше ли една за всички само на квантово ниво?
С какво виждаш реалността - тя не се ли възприема през сетива и ценностна матрица, които са изцяло субективни?
(Хайде за пример - Реалността на ескимоса и на обитателя на джунглата дали са еднакви? Реалността на детето и родителя дали са еднакви? Или родителя налага своята реалност за истинска с правото на по-силния в момента?)
Предположенията не могат да се синхронизират, защото са изцяло субективни фантазни структури, които заместват реалния обмен на информация в настоящето.
(Родителят предполага, че детето му ще има щастливо бъдеще, ако наследи неговия проспериращ бизнес, например. За него това е единствената  реалност и истина, която той няма нужда да синхронизира с естествените  дадености и влечения на детето. Той започва да "обработва" доброволно принудително съзнанието му....)
Сега си мисля, че именно усещането "аз виждам реалността ясно, няма какво да синхронизирам с другите" е сигурен симптом за това, че предположенията вече са ограничили свободата на съзнанието ни. Защо ли ми идва на ума старият виц за шопа и жирафа.  :2funny:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За истината, някои свойства
« Reply #123 on: октомври 29, 2006, 09:38:56 am »
АМИ... АКО.... Ето това е пак предположение. Още в първото изречение.
Има "две" реалности. Твоята лична реалност е винаги единствена обаче. До "ДРУГАТА" нямаш достъп - само през твоята реалност. А този своеобразен "посредник" те лишава от СЪЩИНСКАТА РЕАЛНОСТ. Така, че докато съществуваш същинската реалност за теб си остава фактически една фикция - само като идея.

Реалността не може да се "види". Докато ни има "НАС" и съществуваме, ние имаме "механизъм" за възприемане и интерпретиране и реакция. Така, че вътрешния ти свят определя кое е истина - твоята истина. На всеки "неговата" истина изглежда обективна. АМА НЕ Е. И никога не е била. И в това е вечното разминаване между хората. Във етапите на развитие, през които се минава има фаза, в която всеки си има своя истина, но никой не го осъзнава. Вместо това се смята че това, което приемаме за истина всъщност е истина за всички. В това има своята роля и типа социално съществуване и битие на хората, защото едно от предварителните условия е именно това - групата формира предварително своята обща представа за истина. Това създава илюзията, че има обща истина и тя е еднаква за всички.

Същинската реалност е далечна за нас, докато това не се отработи. Идеята на откриването на същинската реалност е много проста като смисъл и едновременно поставя огромен проблем за решаване.
Състои се в простата формула - ДОКАТО ИМА "АЗ и ВСЕЛЕНАТА" всичко минава и е устремено към "АЗА". Вселената никога няма да е нея си за АЗА, такава каквато е, а ще бъде винаги само ОТРАЖЕНИЕ. ОТРАЖЕНИЕТО никога няма стойността на ОРИГИНАЛА. Точно както е и отражението ни в огледалото. Идеята на откриването на истината е да няма ДВЕ СТРАНИ - АЗ и ВСЕЛЕНАТА , за да няма отражение. СЛИВАНЕТО е процеса, в който вече няма АЗ, няма и ВСЕЛЕНА. Но... в известен смисъл АЗ-а "умира" като такъв, какъвто е...а тази цена никой АЗ не е "готов да плати". Ето защо основната посока на развитието и еволюцията е постепенното култивиране на АЗ-а чрез разширяване на съзнанието. Механизмите са открити и заложени на всякакво ниво. Въпроса е, че от една точка нататък развитието продължава единствено със самостоятелната работа на всеки човек. Тогава АЗ-а преминава своите етапи на разширение като това дава възможност за постепенна промяна на онова, с което той се идентифицира...

Колкото до синхронизирането за което говорим тук?
Моето разбиране е, че то има смисъл само като част от собствената работа по осъзнаването на нашата собствена истина. Поради наличието на НАШ вариант на обективната истина, и факта, че всеки един от нас има "негов" си вариант, основната работа е самото допускане че имаме НАШ - ЛИЧЕН ВАРИАНТ на истината. ИЗУЧАВАНЕТО и изследването на този процес включва и наблюдаването и изучаването на "чуждите" варианти - на другите хора. Разбирането и приемането на факта, че всеки човек има своя истина и тя е неговата истина, както и приемането че няма истина, която да е "правилна" е едно предизвикателство, което стои пред повечето хора. При такова положение част от работата в тази посока е използването на груповия начин на живот за "синхронизиране" на различните индивидуални истини.
Това разбира се поставя множество проблеми за решаване, защото "другите" хора продължават да живеят в тон с нагласата, че "истината е еднаква и една за всички"... Решаването на този проблем е едно голямо изпитание и е широко поле за творчески индивидуален подход. Противоречието се изразява в следното - постепенното осъзнаване че имаме свое поле и свой свят и появата на това откритие създава различно отношение и към себе си и към света. Едновременно с това трябва да се запази значимостта на индивидуалното поле, което току-що сме открили ...и живота чрез хората около нас, които усещат веднага промяната и оказват натиск, защото това за тях е своеобразна "заплаха". Заплаха е, защото при тях този процес още не е факт и за тях самите "личното" поле е изцяло под влияние на групово-формираната идея , която те са приели за "своя" и съответно техния АЗ е слят с груповия АЗ. 
Именно чрез тази практика всеки един от нас проверява какво може, докъде е стигнал и как върви и развива себе си.
------------------
спирам дотук
« Last Edit: октомври 29, 2006, 10:16:47 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #124 on: октомври 29, 2006, 10:29:00 am »
Дани,  именно лъжите(предположенията приети за истина) трябва да се синхронизират. Ако аз казвам едно а друг друго, то хората ще се поинтересуват защо става така(освен ако нещата за които говорим изобщо не ги интересуват). Ако ситуацията и твърденията  интересуват трети човек има и начини по които той би реагирал. Той може да провери дали твърденията на двете страни са истини или едното или и двете са лъжа или да приеме чуждото твърдение чрез доверие, чрез последното действие става синхронизирането на версиите на лъжите. Сами можем да се сетим кой начин на възприемане на информация  се е наложил в обществото.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #125 on: октомври 29, 2006, 10:45:39 am »
Ramus, след като изказваш твърдения по темата, би следвало да ги подкрепиш с примери които са в обхвата на всички. Иначе словоизливанията ти си остават спам, каквито винаги са били.

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #126 on: октомври 29, 2006, 11:31:47 am »
Благодарни ще сме на специалиста по теория на истината и свободата, ако

след като изказва твърдения по темата,  да ги подкрепи с примери които са в обхвата на всички. Иначе словоизливанията му си остават спам, каквито винаги са били.
Хубаво ще бъде примерите да бъдат от личния житейски опит на теоретика :)

medea

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #127 on: октомври 29, 2006, 01:38:11 pm »
Алооооо, Yavor-теорията, ТВОЯТА ИСТИНА СВЪРШАВА ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА МОЯТА ИСТИНА! :2funny:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За истината, някои свойства
« Reply #128 on: октомври 29, 2006, 02:01:52 pm »
Явор,
Благодаря за оценката ти и милите думи.  :) Трогнат съм от това отношение. Неразбирането на един човек към неговите собствени думи е комично понякога...

Както виждам обаче никъде ти самия не даваш примери от каквото и да е естество. И няма как да се дават примери в толкова абстрактна тема като тая за истината. Това е елементарно, ама да взема да обясня, макар, че това е трябвало твоят преподавател в училище да го направи...

КАКТО и всички висши абстрактни понятия /свобода, бог, любов, приятелство, празнота, безкрайност/, ИСТИНА-та също притежава свойството да не може да се дефинира еднозначно. И никой не е могъл досега. Абстрактните понятия носят смисъла на човека, който борави с тях. Те са именно онези форми в езиковото общуване, които са най-зависими от личното разбиране на всеки човек. За справка можеш да зачетеш учебника по психология и логика на 9 клас за общообразователните училища, от тази година /стр 68/. Децата го учат това - "конотативно и денотативно съдържание" на думите в общуването. Естествено да се учи, и да се разбира не е едно и също, но кой каквото може. Жалко е че възрастните или забравят или никога не разбират това, което са учили в училище. После забравят дори и това - че не разбрали или пропуснали. А пък един човек като му липсват някои основни положения, после само се изживява на разсъждаващ.
Ама иначе нали се възрастните се възприемат като пораснали - могат да си говорят квото и да е - волнодумството сега е на мода и се шири навсякъде. Ама с него веднага си личи кой какво не е разбрал и не знае. Едно е човек да се прави и играе на знаещ, друго е когато разбира и е извървял пътя си към това.

Примерите Яворе, са един много лъжлив компромис,  който съм изяснил за мен си, както и съм приел да не го правя. Всеки човек има своята свобода да си съставя примери докато разсъждава абстрактно.  Даването на пример в едно абстрактно съждение се прави именно заради компромиса в името на някой, който не разбира обобщения смисъл на едно абстрактно понятие. По време на абстрактни разговори се прави непрекъснато "свеждане" на смисъла - от общото към конкретното. Това всеки го прави вътре в него си. Затова абстрактното мислене е най-висшия дефиниран етап в развитието на мисленето и също може да се прочете в учебниците по психология. И според тях, ако един човек не е на ниво да разсъждава обобщено, то той няма никакъв смисъл да си губи времето с абстрактните разсъждения, а е нужно първо да си ги изясни. Затова е нужен опит, знания, капацитет и "разни други неща..."  :), излизащи далеч над заучаването на готови думички, повтарянето им и съчиняването с импровизации, натъкмяване с цел да изглеждат правдоподобни...
Именно затова "примери в обхвата на всички" са свързани с груповите представи и ги правят  главно политиците и шоумените, преследвайки именно одобрението на "всички" - в името на полулярността и известността. Между другото използването на примери е част от техниките на манипулация в общуването и са част от правилата на риториката и демагогията.
Другия вариант за даване на примери е в участието на социалното образование. Тогава педагога използва похвата за даване на примери, за да постигне по-високо ниво на разбиране и усвояване на материала. Това наистина е голям майсторкък и изисква много качества от въпросния педагог, включително знания, отново "абстрактно мислене", усещане и разбиране за човека, на когото бива преподавано.
Нито едно от двете роли не изпълнявам пишейки в този форум. С нещата които пиша не мога да бъда популярен, просто защото разбирането на написаните от мен неща е трудно, понякога уморително за повечето от вас... А ролята на "педагог"  :) - няма да коментирам. Има си други за това - аз съм педагог само на себе си.
 
Та интересно ми е - ти като отвори тази тема, дали наистина си изясни нещо по нея. Щото теория не само за свободата може да има. Но и със или без теории, и свободата и истината се откриват от всеки човек индивидуално, щото не са обективни и АБСТРАКТНИ понятия.  Теориите , каквито и да са, са само нещо като "патерица" в изследването и развитието на един човек.
Можеш да видиш в речниците какво се нарича ТЕОРИЯ. Но в речниците има само общоприетото значение на това понятие, щото там няма как да се каже другото - това всеки сам за себе си трябва да го направи. Всеки сам - не като във физиката - никоя наука не може да изучава какво е ИСТИНА, независимо, че в основата на всички науки е идеята за ИСТИНАТА. Само ИДЕЯТА ЗА ИСТИНАТА.
Няма какво друго - НЕ  ИСТИНАТА  ........ А САМО "ИДЕЯТА" ЗА НЕЯ.
А какво ли е ИСТИНАТА /или пък СВОБОДАТА/ без човешката ни идея за нея?...
« Last Edit: ноември 01, 2006, 08:17:18 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

яна

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #129 on: октомври 29, 2006, 06:29:09 pm »
Езикът на истината е прост.

yavor

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #130 on: октомври 31, 2006, 07:35:31 pm »
Сега обърнах достатъчно внимание за да забележа, че съм се заблудил и не съм действал подходящо (при това не за едно нещо) в случая с този форум.
Редно е да обърна внимание и на това че последните ми няколко постинга са глупост.
« Last Edit: октомври 31, 2006, 08:01:06 pm by yavor »

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #131 on: октомври 31, 2006, 09:47:29 pm »
 :) Мдаа интересен обрат, но доста показателен.
Някои свойства на "истината":
- има победители и победени
- има битка
- битката си има причина и цел
- някои неща и хора ги има, а други - не - явно по някакви специални критерии на "истината"
 ;)
Очевидно според теорията на истината "истина е това, което е реалност за едно определено съзнание и неговите критерии за реалност". Другите съзнания или признават и споделят същата реалност и критерии, или грешат.
На мен лично ми се струва, че написаното по-горе е по-скоро определение на "илюзия".
Но тогава остава отворен въпросът какво извън собственото ни съзнание за реалността и нашите критерии за нея можем да приемем като истина?

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #132 on: ноември 01, 2006, 12:00:05 pm »
На мен лично ми се струва, че написаното по-горе е по-скоро определение на "илюзия".
Но тогава остава отворен въпросът какво извън собственото ни съзнание за реалността и нашите критерии за нея можем да приемем като истина?

и е така и не е ..., в случая обаче нищо друго което е извън собственото ни съзнание за реалността и нашите критерии за нея не е истина- променят се критериите- променя се представата за истина. Колкото повече е в състояние да бъде обхванато, толкова повече критериите губят силата си като определящи и в крайна сметка приемаш истината като променлива величина, която се изменя във времето и няма отношение към никой и нищо друго освен към теб самия, а от един момент нататък може да си позволиш и да не си апологет

Dani

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #133 on: ноември 01, 2006, 12:43:36 pm »
Колкото повече е в състояние да бъде обхванато, толкова повече критериите губят силата си като определящи и в крайна сметка приемаш истината като променлива величина, която се изменя във времето и няма отношение към никой и нищо друго освен към теб самия, а от един момент нататък може да си позволиш и да не си апологет
O0 O0 Напълно споделям! Благодаря за точното определение!
В този случай сме склонни да приемем вече, че това е валидно както за нас, така и за всички останали - т.е. спираме да налагаме нашите истини като реалност и започваме да приемаме техните истини като отражение на техния вътрешен свят в момента.... Това,ч е нашите истини са различни, не ни тревожи вече. Според мен това е пътят към Свободата.  :smitten:

nova

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #134 on: ноември 01, 2006, 12:48:49 pm »
И още нещо- в света на човека съществува само истина-- лъжа няма. Всичко което се сравнява са само твърдения и възприятия с вече приети за верни. Оценката- "това е лъжа" за конкретния изричащ е истина

Анеста Ексена

  • Guest
Re: За истината, някои свойства
« Reply #135 on: ноември 06, 2006, 04:37:40 pm »
Няма човек,който да не е лъгал през живота си,или който няма да излъже.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: За истината, някои свойства
« Reply #136 on: януари 06, 2007, 01:51:25 pm »
Днес докато се скитах в снега на Витоша, си спомних как ни изпитваха на таблицата по умножение в училище. Учителката питаше: колко е 3x6, 2x9, 4x7….a 7x4? И много често се случваше детето да не може да отговори, въпреки че беше казало че 4x7 е 28. Друг пример е като видя една сграда откъм фасадата, после се затруднявам да я идентифицирам на сателитна снимка, гледайки я отгоре. Изобщо, когато познаваме нещата по един начин, приели сме ги такива, свикнали сме да ги виждаме от някоя страна, може да се объркаме и да не направим връзката че това е същото нещо, но погледнато от друг ъгъл. И така преди време се сетих, че лъжата няма живот, ако не се поддържа. Оказа се че с всички илюзии е така – те нямат живот, ако не им се отдава постоянна енергия, за да се поддържат живи. И накрая се благодарих, че в живота ми е имало моменти в които съм творила, пробила съм си пътя по моя си начин, преодолявайки пречките, и че към творчеството няма как да се пристрастя. Няма как да използвам истинските неща за да послужат на съня ми. И заключих че истинските неща нямат нужда да бъдат поддържани. Истинските неща ги има – факт. Няма нужда да си ги повтарям, да се карам да ги правя, да се оправдавам, да ги искам, да си ги пожелавам, да търся и да намирам. Истинските неща няма как да послужат на фантазиите на човека. Съществуването на фантазии изключва истината. Фантазьора не търси истината, докато си задава въпроси ама къде е и какво е истина. Фнтазьорът си търси начина да не прогледне. Търси си как да запази света, в който се е научил да живее и да не види че 4x7 и 7x4 дава еднакъв резултат. Комбинативното и абстрактно мислене се развива, когато човек е отворен към възможностите. Праволинейния поглед в стил аз съм центъра на света и около мен се върти всичко изисква постоянно подхранване. Докато истината просто съществува. Истински естествена съм когато приема че ме има. Не когато потърся и си измисля причините поради които ме има. Каквото и да е обяснението за живота, вселената и всичко останало (много съм се смяла на тая книга), истината е в естествения подход на индивида. Както си реши, както си намери за добре, по неговия си начин. Това е истината в живота на човека – нещата които е сътворил, възможностите от които се е възползвал. Не как го е направил, не защо го е направил – няма значение, минало е. Но в самото правене е истината на човека. И моята истина не е като вашата. И вашата истина не е като моята. И сме еднакви и сме различни и в крайна сметка сме едно и имаме пресечни точки и различни възможности, а истината е самия живот, волята на човека – това е неговата истина.
Каквото и да е, надрастни го!

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: За истината, някои свойства
« Reply #137 on: март 05, 2007, 07:17:11 pm »
     Ще  започнем ,  първо не какво е истината, а каква е истината, за да можем по- добре да я разберем и определим? Ако приемем, че съществува абсолютната истина: първо ще спрем да задаваме въпроси за истината и да я търсим; второ, ако съществуваше абсолютна истина,  светът  би  трябвало да не съществува. В  "свят", в който съществува абсолютната истина няма да има движение, което да определи неговото съществуване.
    Остана само вариантът за относителната истина, която прави света обективен. Това значи да съществува, да се развива, за да бъде познаваем. Така относителната истина придобива статута на съществуването, а не както я приемат болшинството от хората, че относителна истина не съществува. Няма  трета категория за истина. Впрочем истината има противоположност и това е  неистината /лъжата/, каято има обективност само като лъжа, а във всички останали случай е субективна и абстрактна. Затова когато истината за определено нещо бъде доказана неистината, лъжата, тълкуването и пр. престават да съществуват. Изводът е, че няма истина без доказателства и съществуване без  истина.
       Какво е относителна истина? Това е обективно състояние на структурите и формите, които са ограничени в пространството и времето, но неограничени в развитието си. Всичко това предполага безкрайно разнообразие и опознаването им чрез  безкрайно развитие на познанието.



    Доказателството узаконява истината и обрича неистината на несъщесуване!