Явор,
Благодаря за оценката ти и милите думи.

Трогнат съм от това отношение. Неразбирането на един човек към неговите собствени думи е комично понякога...
Както виждам обаче никъде ти самия не даваш примери от каквото и да е естество. И няма как да се дават примери в толкова абстрактна тема като тая за истината. Това е елементарно, ама да взема да обясня, макар, че това е трябвало твоят преподавател в училище да го направи...
КАКТО и всички висши абстрактни понятия /свобода, бог, любов, приятелство, празнота, безкрайност/, ИСТИНА-та също притежава свойството да не може да се дефинира еднозначно. И никой не е могъл досега. Абстрактните понятия носят смисъла на човека, който борави с тях. Те са именно онези форми в езиковото общуване, които са най-зависими от личното разбиране на всеки човек. За справка можеш да зачетеш учебника по психология и логика на 9 клас за общообразователните училища, от тази година /стр 68/. Децата го учат това - "конотативно и денотативно съдържание" на думите в общуването. Естествено да се учи, и да се разбира не е едно и също, но кой каквото може. Жалко е че възрастните или забравят или никога не разбират това, което са учили в училище. После забравят дори и това - че не разбрали или пропуснали. А пък един човек като му липсват някои основни положения, после само се изживява на разсъждаващ.
Ама иначе нали се възрастните се възприемат като пораснали - могат да си говорят квото и да е - волнодумството сега е на мода и се шири навсякъде. Ама с него веднага си личи кой какво не е разбрал и не знае. Едно е човек да се прави и играе на знаещ, друго е когато разбира и е извървял пътя си към това.
Примерите Яворе, са един много лъжлив компромис, който съм изяснил за мен си, както и съм приел да не го правя. Всеки човек има своята свобода да си съставя примери докато разсъждава абстрактно. Даването на пример в едно абстрактно съждение се прави именно заради компромиса в името на някой, който не разбира обобщения смисъл на едно абстрактно понятие. По време на абстрактни разговори се прави непрекъснато "свеждане" на смисъла - от общото към конкретното. Това всеки го прави вътре в него си. Затова абстрактното мислене е най-висшия дефиниран етап в развитието на мисленето и също може да се прочете в учебниците по психология. И според тях, ако един човек не е на ниво да разсъждава обобщено, то той няма никакъв смисъл да си губи времето с абстрактните разсъждения, а е нужно първо да си ги изясни. Затова е нужен опит, знания, капацитет и "разни други неща..."

, излизащи далеч над заучаването на готови думички, повтарянето им и съчиняването с импровизации, натъкмяване с цел да изглеждат правдоподобни...
Именно затова
"примери в обхвата на всички" са свързани с груповите представи и ги правят главно политиците и шоумените, преследвайки именно одобрението на "всички" - в името на полулярността и известността. Между другото използването на примери е част от техниките на манипулация в общуването и са част от правилата на риториката и демагогията.
Другия вариант за даване на примери е в участието на социалното образование. Тогава педагога използва похвата за даване на примери, за да постигне по-високо ниво на разбиране и усвояване на материала. Това наистина е голям майсторкък и изисква много качества от въпросния педагог, включително знания, отново "абстрактно мислене", усещане и разбиране за човека, на когото бива преподавано.
Нито едно от двете роли не изпълнявам пишейки в този форум. С нещата които пиша не мога да бъда популярен, просто защото разбирането на написаните от мен неща е трудно, понякога уморително за повечето от вас... А ролята на "педагог"

- няма да коментирам. Има си други за това - аз съм педагог само на себе си.
Та интересно ми е - ти като отвори тази тема, дали наистина си изясни нещо по нея. Щото теория не само за свободата може да има. Но и със или без теории, и свободата и истината се откриват от всеки човек индивидуално, щото не са обективни и АБСТРАКТНИ понятия. Теориите , каквито и да са, са само нещо като "патерица" в изследването и развитието на един човек.
Можеш да видиш в речниците какво се нарича ТЕОРИЯ. Но в речниците има само общоприетото значение на това понятие, щото там няма как да се каже другото - това всеки сам за себе си трябва да го направи. Всеки сам - не като във физиката - никоя наука не може да изучава какво е ИСТИНА, независимо, че в основата на всички науки е идеята за ИСТИНАТА. Само ИДЕЯТА ЗА ИСТИНАТА.
Няма какво друго - НЕ ИСТИНАТА ........ А САМО "ИДЕЯТА" ЗА НЕЯ.
А какво ли е ИСТИНАТА /или пък СВОБОДАТА/ без човешката ни идея за нея?...