Author Topic: Из "ОТКРОВЕНИЯТА на един сънуващ"  (Read 3490 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Из "ОТКРОВЕНИЯТА на един сънуващ"
« on: август 17, 2006, 06:19:02 am »
ЗА СЪДБАТА и ЖИВОТА.

Хрумвало ли ви е че ЖИВОТА може да има съдба.
На мен тази нощ ми хрумна по време на сън.
Защото сънувах някои човешки истории и докато сънувах аз ги разказвах!
После разбрах, че ЖИВОТА ми ги разказваше. Аз само слушах и „гледах”.
Кой кого сънуваше – АЗ ли сънувах ЖИВОТА, или Живота сънуваше МЕН?
 
Истории в които един екип за бърза помощ спаси един човек, а спасяването на човека беше спасение за екипа на бързата помощ. И сънувах и вариант на историята в която екип на спешно отделение не можа да спаси един човешки живот, но смъртта на един човек изигра „спасителна” и специална роля в живота на няколкото човека, които представляваха съшия този екип от спешното отделение. 

А някъде”там” – близо или далеч – някакъв човек, изоставен от всички, умря без някой да научи за това. Но може би това беше неговото „спасение” от същия този „живот”.

Някъде „ на друго място” – близо или далеч – едно дете се роди – един „нов живот” – и  то беше „спасение” за живота на една „майка”.
Но някъде – „на друго място” – близо или далеч – едно дете „не се роди” и така спаси „живота” на друга майка.

Странно нещо е живота – нали? „Спасението” и Съдбата.

Истории, в които един турист покори един връх… но това нима не бе „неговия връх”. А планината търпеливо чакаше туриста да покори „върха й”. А туриста се изкачваше по върха на планината „крачейки към своите си върхове”.
Но нима това не беше точно неговата съдба.
Но нима това не беше точно част от съдбата на планината?

И всички истории, които сънувах бяха свързани със съдбите на „някакви” хора. Такива, каквито сме и ние самите.
И това те наричаха живот.
Всеки наричаше „живот” онова, което му се случваше.

А може би ЖИВОТА наричаше съдба, онова, което се случваше на хората. Защото ЖИВОТА какво е всъщност? И защо и той да няма съдба? Може би всички ние сме неговата съдба – Сбора от всички наши съдби, които ние наричаме ЖИВОТ.
А съдбата – сбора от всички наши  случки, които ние наричаме ЖИВОТ.

Хрумвало ли ви е че ЖИВОТА може да има съдба.
На мен тази нощ ми хрумна по време на сън.
Защото сънувах някои човешки истории и докато сънувах аз ги разказвах!
После разбрах, че ЖИВОТА ми ги разказваше. Аз само слушах и „гледах”.

Кой кого сънуваше – АЗ ли сънувах ЖИВОТА, или Живота сънуваше МЕН?
Може би… някъде там… в края на „пътуването”, което наричам живот, всъщност аз и живота ще станем отново едно цяло. Но докато това се случи аз съм нужен на ЖИВОТА, както той е нужен на мен. И всеки от нас двамата придава живот на другия… и всеки един от нас е СЪДБАТА на другия.

Та така –
дали и ЖИВОТА има своя СЪДБА?
И дали всеки един от нас не е СЪДБАТА на ЖИВОТА?
А СЪДБАТА – дали и тя няма „свой” ЖИВОТ?
----------------------------------------------------------------------------------------------------


Това го сънувах и докато сънувах, в съня си си казах, че може би не само за мен е посланието на ЖИВОТА.
И станах и го написах. После реших да го пусна и във форума.
Някой от ВАС може би да "прочете" послание към самия него си.
Може би и на ВАС ЖИВОТА има да ви каже нещо?

Сега, като препрочитам отнови всичко написано вече започвам да си мисля, че може и да не съм спал... и това да не се е случило "насън".
Знае ли вече човек, кога спи и кога е буден.
Дали, когато спим можем да бъдем "БУДНИ" или докато сме будни не можем да спим и сънуваме?

Сетих се да ви попитам - ВАС, читателите - дали не може да бъде разбрано по повече от един начин, написаното по-горе? А всеки от ВАС, може ли да го разбере сам за себе си по няколко различни начина

..............................................................................................
« Last Edit: август 17, 2006, 06:22:21 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
има лека връзка като продължение от тази тема - http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1179.msg14298#msg14298
-----------------------
Аз също съм "недуховен" човек.
Живея битието и съм се родил в свят, определен също от "недуховните" хора.

Израснах сред тях като всеки друг - с родители, образование, имам семейство, работя и имам професия... НО....!!!
Но съм и нещо друго... нещо различно.... Открих някои неща - първо за хората, после за себе си... комбинацията между ЖИВОТА МИ и мен самия, ме доведоха пред нови открития - за МЕН САМИЯ - МЕН И СВЕТА. Едно от най-важните неща, които разбрах бяха, че нищо друго и никой друг не може и няма как да "определя" живота ми. И няма значение, къде съм се родил и сред какво хора е моето битие.
АЗ СЪМ БИТИЕТО МИ.

Това не може да се обясни с думи. На никой друг. Може да бъде разбрано и доловено само от "подобни" на мен хора - както и се и случи в живота ми - в техния и моя. И не защото аз ще им го кажа... а само защото те самите вече са го "доловили" - чрез себе си, чрез своя си живот. Защото всички "послания" си приличат - там някъде, около точките в които преминаваме по пътя си - всеки по своя си път.

Не знам как се случи това, не знам и защо точно на мен, защо точно аз. Има хиляди възможни "може би"-та, но тези въпроси ме интересуваха в един по-ранен момент.
Промених се аз самия... и всичко друго в живота ми се промени заедно с мен. Някои промени увлечен от пътя си не ги забелязвах, други само долавях... някак смътно и неясно. Не се случи да има някакво точно определено начално или съдбоносно събитие, с което да кажа - ЕТО - ТОВА Е!

Така се случи, че такъв, какъвто съм, привлякох към себе си няколко "подобни" хора. Не са "много", но не са и "малко".  Някои от "тези хора" се намерихме и именно чрез виртуалното пространство на ИНТЕРНЕТ... някои дори и във форума ИЗВОРИТЕ.КОМ. Както и аз, тези хора, вървят по своя път, по своята жизнена пътека...
Както често се случва в живота, в някакъв момент определени жизнени пътеки се "пресичат" - в някакви точки, за някакво време. Всеки от пресичащите се носи на себе си и на останалите някакъв "ДАР" - и за себе си, и на останалите. Но всичко е до "време". Решават се събитията, извършват се съответните промени, обменят се съответните енергии ... и като се изчерпи смисъла на "кръстосването" на житейските линии , всеки продължава по своя си път - към други познанства, към други решения, към други "приключения". ПРОДЪЛЖАВАМЕ по дългия път към откриването на СЕБЕ СИ.
Моята житейска линия пресичаха всякакви хора - по всякакви начини. Едни просто не ме забелязаха, други ме намразиха, на трети им станах "опасен", на четвърти се превърнах в "пречка", пети - намериха в мен идеален обект за влюбване, шести - намериха обект за мразене, други откриха в мен идеален обект за сравняване и доказване... И всеки човек, пресичайки взаимно с мен житейските нишки, си намери в мен, онова, което си търсеше - онова, което му е потребно за моментната точка в собствената му пътека. Повечето хора "привидяха" в мен "техните си фантазии и недостатъци". Други привидяха в мен доказателство за техните собствени сънища, и ги използваха за да ги укрепят.
Но имаше и такива, на които изиграх някаква "силна" ключова роля. Просто се "срещнахме" - в подходящото време, в модходящият точен момент. Със самия мен - в моя живот - също беше така. И в миговете, когато преразглеждам живота си и наново преосмислям случилото се в различните моменти, се научих, че всичко, което се случва си има своя много, много важен смисъл.
 
Последното, което ще кажа в тази кратка изповед е за "писането". Научих за писането нещо много важно, което няколко пъти съм разкривал пред вас индиректно. Но сега ще го направя в "прав текст":
Същинското творчество, е акт на "нещо" което в разговорния език се е популяризирало като "ДУША". Писането, както и другите форми на творчество също идва от там. С това е и свързано оня тайнсвен процес на "вътрешна нагласа" на който му казваме ВДЪХНОВЕНИЕ. Със всичко това искам да ви обърна внимание на следното -
ПИСАНОТО от всеки един човек е отражение на неговото моментно състояние и е негов израз. Може би ви се струва банално, но от това излиза "ДРУГОТО" - ПРИ ВСЕКИ ЧОВЕК, ДУШАТА МУ ИМА СВОИТЕ НАЧИНИ ДА МУ КАЖЕ НЕЙНОТО ПОСЛАНИЕ. ПИСАНЕТО - дълбокото, откровено и "изливащо" писане е точно повика на нашите души. Освен за разтоварване писането носи в себе си точно онзи огромен духовен самопознавателен и смислен заряд, който произлиза от ДУШАТА. И заради това аз съм написал това послание в "подписа" на своя профил.  Написах го за да се "подсещам" - мен си, не заради вас. Защото аз, след като напиша своя пореден пост /дълъг по традиция  :)/, го прочитам няколко пъти, в различно време, с различна нагласа - и по този начин "чрез различни очи". И всеки път откривам, че написаното не е към вас останалите. Тое посланието на "душата" ми към мен самия. И се научих да се възползвам от него. Това ми даде някои "умения", с които да разбирам вашите послания - към вас самите - чрез нещата, които сами пишете. Не зная как става и не ми е нужно знаене за него - това е нещо като "вътрешен усет"... И това се доказа в практиката, защото някои хора, дори и във форума се "възползваха" от него. Това беше МОЯ ДАР за тях. Без да го искам, без да го зная, без дори да познавам хората предварително.
Това е един от късите пътища, които аз открих към "ДУХА СИ" - именно и чрез писането и ето защо тук в Изворите, вие ми давате възможността да получа провокацията и да я използвам за да направя поредното "късо съединение" към себе си. затова съм писал десетки пъти, че писането ми във Изворите е част моята практика. И съм го признавал пред вас също толкова много пъти.
За което ви БЛАГОДАРЯ - ОТ ДУШАТА СИ - ОТ ДУХА СИ.
-----
Амин!
« Last Edit: ноември 19, 2006, 12:03:55 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
От доста време съм взел решение да напиша последващите мои мисли. Имах и избора кога точно да ги напиша, защото допускам че няма да се харесат на традионно настроените хора и почитателите на групово приетите традиции. Все едно. Да не ги четат ако не искат. Това си е техен избор. Не че не ми пука какъв ще е резонанса... А САМО че не е моя отговорността на тяхната реакция към ставащото около тях.
Пиша всичко тук с ясната отговорност за думите си и е евентуалните последтсвия. както каза един мой приятел - "готов ли си за еветуалните "удари", които несъзнателно биха предизвикали разгневените хора за това, което искаш да напишеш/". Да - готов съм. Избрах преди много години истината за себе си и хората. Тогава даже не разбирах колко много ще ме промени това и до какво огромни "разлики" ще ме доведе. Но изборът е вече направен и следвам пътя му.
Написаното не е критика към никой друг. Това са мои мисли и наблюдения и обобщения, които хората които са ги чели вече са ми свикнали. Няма никаква стойност, освен тази, която вие самите й придадете.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

И така. В навечерието сме на т.н. празник - някакъв си ден. наречен КОЛЕДА. Всички са в празнична "треска". Всеки преминава през етапите на подготовката - подаръци, домакински приготовления, пък всяко нещо си има "правила" - измислени и дадени от някой си. И приети от самите нас.
И в тази суматоха от тръпка и празнични настроения, "някъде си" и "някой си" седнал да разсъждава какво всъщност правим ние хората.

Какво правим ние хората? - Дали си е задавал някой въпроса какво правим и защо правим точно така, както го правим. Кое ни кара да правим едно или друго нещо и защо?. Защо ние хората много ни бива да търсим смисъл в "разни" абстрактни неща, а ни убягват именно очевидните и ежедневни събития, връзки, причини.

И така - какво всъщност са дните наречени празници - обявените предварително на обществените единици кои дни какви са и на кои от тях трябва да се гледа по различен начин - на някои примерно им казват траурни, на други им казват "празници". Като човек погледне календара има доста "празници" Някои наречени официални - защото са със съдействието на националния държавен апарат. Други са свързани със обявените от римокатолическата и православната църква специални дни - ту на името на някой дето бил обявен за специален и наречен "мъченик" или пък на някой дето също бил специален, но пък обявен за "светец" - все специални.  Езическите ни обичаи са пряко слети със църковните и пак според тях се наслагват още специални дни. Допълнително имаме личен принос всеки от нас - дни с лична стойност - рожденни и именни. И това допълва цялостната картина. Специални дни, за да има разлика от "обикновените", които явно не са с нищо специални, нищо че са дни като всички останали. Нищо че в края на краищата все ки ден е "натоварен" със смисъла който самите ние му придаваме.

Съвсем елементарните наблюдения показват че няма нищо обективно в приемането на това, кое било важно и кой е важен - както за специалните дни, така и за хората. Но социума е гигантски организъм, който има своите механизми за саморегулация, един от което е и организацията на груповия живот чрез т.н. празници. Така чрез сделката на евентуалното "специално" предстоящо събитие - празник се затвърждават и подхранват груповите навици и процеси от всеки член на тази група.  И така чрез силата на груповата спойка и обща нагласа живее нещото, наречено ОБЩЕСТВО.
Много, ама много важна част от този процес са т.н. религиозни празници. И в навечерието на един такъв "празник" аз дръзвам да пиша и задавам публично въпроси, които нямат нищо празнично в себе си. Но които имат своя смисъл - поне за мен си.

И така - КОЛЕДА. Идва една условна граница на нещо наречено "календар" според който установяваме всички в групата кой ден сме и дори "кога са празничните дни". И ето че идва "края" на календара - и почва отначало. Но едновременно с това някъде и някога си било измислено, че един човек се родил - мноооого специален човек - и решили, че понеже бил много специален като израз на уважението някой му бил донесъл дарове. От памтивека навсякъде по света определено отношение към някой се подчертава с дарове - но в нашият меркантилен материален век - ПОДАРЪЦИ.
Цалата световна индустрия заработва на предела си именно защото именно на КОЛЕДА е общоприето да се дават подаръжи - на всеки - взаимно. Може би за да си припомним едни на други, че винаги сме били, и и ще си останем специални. Може би... но щом ще правим опит да си го припомним, значи всъщност сме го забравили.
Най-парадоксален всъщност е именно начинът - подаръци, купуване, трапези,  - ядене и пиене - по традиция.
Защо да си задаваме разни въпроси колко агнета умират по специланият ден, наречен Гергьов-ден. И каква е връзката с победоносците това да заколиш агне и да го изядеш.
защо да си задаваме въпросите колко елхи се изсичат - именно младите дървета, Колко прасета умират в този момент - само за да се угоди на представата за приятно прекарване сред ядене и пиене. А колко дървета и петрол ще отидат за подаръците - милиарди на брой. Колко дървета убиваме именно за да си четат вестниците някои хора, щото в тях видите ли могат да си "видят" своите си неща - а всъщност начин за груповата игра на манипулация и контрол.
Какво удоволствие има в това да седнеш на маса и да ядеш "правилните" неща, дето някой си бил избрал за "символи". И какво като "досега не си бил ял "еди какво си" а от тази вечер - ДА ПИРУВАМЕЕЕЕЕЕ .
Но най-интересното е свързано с децата. Учим ги още от малки на нещото наречено приказки, които всъщност са умело замаскирани притчи, но всъщност именно малките деца ги превръщат в свои фантазии, защото потребностите от въображаем свят започва още в ранно дество. И именно с нещото наречено ПОДАРЪЦИ, подвеждаме децата и ги въвличаме в "играта" на измислици. А колко думи има с които да се облече една формена лъжа - при това съвсем преднамерена.

С КОЛКО ДУМИ МОЖЕМ ДА ОБЛЕЧЕМ ЕДНА ПРЕДНАМЕРЕНА СЪЩНОСТНА ЛЪЖА?

Много?. Или и думите за оправдания също ни са дадени наготово. Готови фрази - "вярата в доброто", надеждата.... и всичко се правило от ЛЮБОВ!!!

ЛЮБОВ!!! ВЯРА и НАДЕЖДА всъщност впрегнати в една лишена дори от изтънченост постановка. А иначе големи думи могат да се измислят за да облечем царя с измислените му дрехи - нали?

На това ли учим децата си още от малки - използваме това, че се раждат между нас и с вярата в доброто ги подкупваме с "подаръци".
В името на какво? - НА ЛЮБОВТА ЛИ? Или на вярата и надеждата? Или на доброто?

Това ли остана от истината, която иначе всички много устремно търсим - имаме наука, имаме философия... и какви ли не мисли - даже "духовни".
А къде останаха елементарните истини - това да живеем с истината. Нима е толкова трудно това?
Защо ни е нужно да създаваме "приказната" лъжа, само и само да направим празнични дните си?

Толкова ли е грозна истината, че да се налага да си затваряме очите заради нея. И да се налага да я обличаме в всякакви скъпи съчинения и лъжи?
Децата нямат избор - те по силата на това, че живеят в нашият свят ще се "хванат" и ще я приемат за "ИСТИНА". И дори когато пораснат когато разберат че няма дядо КОЛЕДА, пак ще играят на исмислената от нас игра, точно както самите ние играем на нея. И те на техните деца и така нататък. Лъжата така и така е станала част от битието ни. А иначе все претендираме че търсим истината. И много внимаваме да не "прекалим" с търсенето... Нима в греещите очи на децата от подаръците се привижда думата дето сме я нарекли ЩАСТИЕ? Нима това е щастието - преходното чувство на еуфоричност, което ни обзема от време на време. Дали това би го имало в света на ИСТИНАТА. А готови ли сме да платим "цената" и да спрем измислиците, лишавайки се от добрите и лошите неща, важните и незначителните, красивите и грозните и всички други останали двоични частички от света на ИЛЮЗИИТЕ.

А НИМА НЕ Е ПОКАЗАТЕЛНО ЧЕ ТЪРСИМ ТОЧНО "ИСТИНАТА". Разбира се, че се търси онова, което е "изгубено". Някой да е казвал че търси лъжата - в света на истинските неща никой няма да му хрумне да "търси" каквото и да било.
 
КАК МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ ИСТИНАТА БЕЗ ДА СЕ "ИЗЛЕЗЕ", без да се откажем ОТ ЛЪЖАТА?
 
И ВЪОБЩЕ ДАЛИ ВСЪЩНОСТ НЯКОЙ ГО ИНТЕРЕСУВА ИСТИНАТА и ЗАЩО ЛИ след като всички хора през целият си живот избират красивата и магнетична измислица, уловени от привлекателността на преживяванията си - от чувствата, емоциите и изживяванията си... Как ли при това положение ние хората да изберем нещото наречено ИСТИНА, което в себе си няма нито чувство, нито емоция, нито преживяване - чиста и истинска истината е просто това, което е. Без да се интересува от нашите измислици за нея. Без да се интересува от потребностите ни да крием, да измисляме, да пазим тайни, да премълчаваме неудобните за нас неща, да говорим думи, с които да изглеждаме велики - поне в собствените си очи, да преиначаваме и лъжем всеки път, когато сметнем че ни е изгодно на нещото измислено и оживено от самите нас, наречено ЛИЧНОСТ. С измисленото си име, с измислената и поддържаната от нас легенда, наречена спомени, именно личността ни има нужда от исмислените от нас самите наща - защото тя самата е родена и живее единствено само в света на измисленото.
Всъщност въпроса е, че в света, който живеем - светът на красивите и изкусно скроени лъжи, самите ние сме също толкова измислени и живеейки в света на лъжата, самите ние се превръщаме в лъжа. Но умело замаскирана от думи, идеи, готови и големи фрази - в нашичт интелектуален век интелектът се е включил и той да обезпечи по-добре и по-изтънчено лъженето.

Нима коя да е лъжа може да оправдае безсмисленият начин по който живеем живота си? Колкото и думи и красиви измислици да съчиняваме "някъде там" вътре - дълбоко в нас - не спира да ни шепне един гласец, "че смисълът не е в измислицата" и празнотата която усещаме именно "там - вътре" не може да се запълни с лъжи и красиви измислици - именно защото не са истини. И целият ни живот преминава в едно безсмислено поддържане на нещо напълно измислено - измислено от нас. И целият ни живот протича в пазене и поддържане на измислицата ни... на всички нас - пазим ги и ги поддържаме заедно. ЗАЩОТО какво ли би било съобщност от хора живеещи само истината?   Сигурно изглежда невъзможност, нали?

А нима не знаете какво са желанията? Защото много е важно в навечерието на така наречената КОЛЕДА, да си пожелаем нашите си несбъднати мечти.
Нима забравихме, че желанията са израз на измисленото от нас НЯМАНЕ. И че като си пожелаваме нещо ние заявяваме на измислицата че тя живее, че нея я има. Така й даваме от живителната ни сила, иначе тя отдавна да би изчезнала.
ЖЕЛАНИЯТА са това, което ни прави измислени.
Исмислените от нас ЖЕЛАНИЯ са това, което ние измисляме. Това е което избираме да бъдем - верни на досегашния ни път - да правим и сътворяваме илюзии и измислици. Нима творчеството не е това? - Ззащо ДА Е НУЖНО ДА СЪВТОРЯВАМЕ НЕЩО, ПРИ  ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ТО СИ СЪЩЕСТВУВА и няма нужда от никакво измисляне. Но откриването на истината е нужно да спрем да сътворяваме - да се спрем и да се огледаме около нас.

                                     Защото ние плуваме В ОКЕАНА НА ИСТИНАТА, измисляйки спасителният пояс на ЛЪЖАТА.

Но лъжата я има само докато нас ни има.
А после?...

Та така - ДЯДО КОЛЕДА, КОЛЕДА, НОВА ГОДИНА... преди време в друг строй и друга обществена измислица беше "дядо мраз". Тя си отиде и отнесе със себе си нейните измишльотини. Много хора още живеят с нея... Точно както и много хора "живеят" с новата измислица.
Измислиците просто се сменят. Тяхната поредица сами сме нарекли ИСТОРИЯ. Това е нашата "легенда" за човечеството.
Точно както и нашата легенда - на личността ни, наречена с нашите имена и подкрепена с нещото, наречено спомени - също напълно измислени... но приети на НАШИ. Просто едно повторение - "каквото голямото - това и малкото" - нарекли го "ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕСТВИЕТО" още преди да бъдат написани ВЕДИТЕ... То и в тях е написано същото. Щото "някъде", "някакви си" луди хора взели че се отказали от измислиците си... и видели истината - чак тогава. И понеже се чудили как е възможно да се търси нещо толкова очевидно, се опитали да го напишат...
Напразни опити... предварително обречени на науспех.
Но те разбрали предварително дори и това.
Не търсили смисъл.
Нима за истината е нужен смисъл?

------------------------------------------------
Пиша тези неща единствено защото избрах за себе си - да бъда. И да спра да измислям.
Просто се уча да спирам - нищо повече.
И не съм само аз.
Но всеки решава сам за себе си.
« Last Edit: декември 24, 2006, 04:16:25 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Имаме една книга в изворите на писателя МИгел Руиз.
В неговите "четири споразумения" ще припомня по смисъл какво е написано... и ще го допълня така, както аз съм го преоткрил:
-----------------------------
Няма нищо по-лесно от това да се разсърдим на някой... или да се обидим на нещо - за всичко и на всички можем да го направим. И сме го правили, правим го и ако продължаваме да избираме просто самозащитните си рефлекси - ще го правим и занапред. Дори толкова вече е станало част от нас, че дори не е нужно да го "правим" - то си става... и всеки път - след това - ние сме си пак същите. За пореден път, отново и отново си отрязваме пътя си напред към себе си, криейки се, дърпайки се от това че всичко тече и се изменя... А страхът ни спира да следваме промените...............
------------------------------------------------------------------------------
Ако някога от някой или от нещо... го заболи - ТОВА Е ДАР!
Дар е - защото някой те е докоснал в живота ти... за да ти напомни, че си "болен".
Когато те е заболяло за нещо, някой ти е напомнил че си имал скрита болест... и тя е била със скрити рани. А раните дето най-болят всъщност са скритите рани... Щото могат да зарастнат чак когато ги извадим на светло - "да дишат". И ако някой ти напомни със себе си, че си скрил раните си и те кървят, само ти спасява живота, защото кръвта е жизнената енергия, която така просто я изливаме нанякъде стоейки си в крепостите на измисленото...

И ако някой е бил твоят "напомнящ" му благодари, защото така благодариш на ЖИВОТА СИ.
Защото този "някой" е приел да бъде просто инструмента на ТВОЯТ ЖИВОТ. Да напомни за вечното му послание, когато се позабравим и се позагубим.

Живота е нашият приятел и нашето отражение в битието. И точно защото е приятел ни показва какво, кога и как сме направили така, че да предпочитаме нашия си сътворен свят, пред нашия приятел ЖИВОТА.
И правейки някои избори се позабравяме че имаме ЖИВОТ и той е нашият приятел. ВЕЧЕН ПРИЯТЕЛ, ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ - всичко което може да се иска само от приятели.

Приятел, защото винаги търпеливо и вечно е готов да ни очаква, когато се позагубим и се молим да открием верния си път към себе си. Понякога с молитви, понякога с желания, понякога с въпроси.

Приятел, защото когато се позабравим само той остава да ни припомни, че сме се вживели в измислиците си и с тях много сме забравили кои сме и откъде идваме.

Приятел е - независимо, че повечето пъти ни напомня за нас единствено с онова, дето ние сме го нарекли и избрали за "БОЛКА"... или СТРАДАНИЕ... И нито гордостта, нито тщестлавието не са онова, което е свързано с приятеля ни, наречен ЖИВОТ.

ДА - ИЗБОРИТЕ са свещено нещо - но и носим отговорността си за тях.

Може би наистина да няма по-страшно нещо от това разни хора, наричащи себе си "ДУХОВНИ" да сметнат че само техния избор е единствения и правилния...
А колко ли е страшно, когато човека се е загубил сам в собствените си избори да е далеч от себе си. Ако всичко беше както той го е избрал да го преживява НЯМАШЕ да има нито болка, нито раздразнение, нито обиди, нито нараняване... даже и страдание. Но всички тези неща просто ги има - и те отчетливо ни  докосват - понякога чрез доброволното участие на други хора.

Та така - когато ни боли, и когато се страхуваме, просто сме позабравили да чуваме гласа на разума си и на приятеля си ЖИВОТА. И е добре че той ни е приятел, защото никога и при никакви условия няма и не може да ни изостави.
Жалко само, че самозабравяйки се и измисляйки си някакъв си наш живот и когато здравата се накиснем в него - до ушите - чак тогава започваме да "молим", да търсим, да искаме, да питаме за ИСТИНАТА. И понякога даже не се сещаме, че именно затова ни боли - защото просто измисляйки "нашата истина" сме забравили за ИСТИНАТА... И само болката и страданието оставят да ни напомнят.

Та така - понякога някои доброволци се емват да припомнят на нас, как за пореден път сме забравили "нещо си"... и вместо да им благодарим че ги има, и че ни принасят в дар да ни докоснат - заради ИСТИНАТА, ние така и си ги пропускаме - болейки ни, сърдейки се, иронизирайки ги, или бягайки - за пореден път... до следващият път.

Е... колко много неща могат да се нарекат ИЗБОРИ...?
« Last Edit: май 29, 2007, 04:33:33 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.