Author Topic: Логика ли- това пък какво е?  (Read 13616 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

rosi_banova

  • Guest
Re: Логика ли- това пък какво е?
« Reply #30 on: август 24, 2006, 06:18:09 pm »
  Не си спомням много от учебниците по психология или математика, но се сещам за две "думички"-анализ и синтез.Да анализираш за мен означава: да разглобяваш,да раздробяваш,да разделяш,да разглеждаш всяка малка частичка поотделно,да рушиш цялото.Докато синтезът е обратното:да събираш,да сглобяваш, да свързваш,да създаваш нещо ново,нещо друго,нещо цяло,да твориш.
 Логиката като понятие я свързвам с разума, с мисленето, с откриването на причинно-следствените връзки между нещата(елементите на една система).Оттам ми прилича на синтез,защото обединява нещата,създава структури,води те от едно към друго,правиш връзките в цялото.Разсъждавайки,мислейки се досещаш,правиш предположения.Но все пак тези предположения ги правиш,защото така са те учили, някой ти е казвал как се случват нещата.Има правила,норми,закони, с които "здравомислещите" бързат да те запознаят.Има шаблонни "логични"изводи.Въпрос е дали ще ги приемеш.Колко от нещата в живота ти сам си проумял,изпробвал и направил самостоятелен извод за тях?От личен опит ти си правиш "най-правилните "изводи и вярваш най-много в тях.Поне аз мисля , че е така.
 Оттам,движейки се по връзките,които сам си създал,разсъждавайки логично, свързвайки нещата(елементите) ти твориш-най-напред мислите си, а после и всичко останало в живота си.  ::)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Логика ли- това пък какво е?
« Reply #31 on: август 24, 2006, 07:03:38 pm »
Ом,
Нарича се комплексно мислене...
Мислене за комплексността - едновременност и навсякъде.
Няма да намериш никъде дефиниция за него.

Комплексното мислене представлява израз на нивото в развитието на съзнателната единица към самосъзнание

Всички видове мислене посочени в предишните постове, изразяват този, който мисли, защото мисленето като процес, е тясно свързано с човека, който мисли.

При комплексното мислене се борави със целостността.
- няма причина и следтсвие - те са един процес...
- Не протичат във времето - а едновременно и навсякъде.
   Няма време - времето е съставено от "кванти", наречени "сега"-та... и няма "река на времето" - т.е. времето не тече...  Ето малко повече за това - http://www.democrit.com/the_news.php?n=519 но това, което имам предвид не е че съм прочел човека и съм приел идеите му за времето. В езотериката и самопознанието тези неща са отдавна проучени и детайлизирани... но идеята там, е, че всеки сам трябва да си ги преоткрие...
- отделните неща са само фрагменти от една обща картина - разглеждат се и двете но задължително спрямо общата картина - тя е най-важната.
- комплексното мислене поставя човека и вътрешния му свят на преден план - като най-важното.
- комплексното мислене дефинира мисленето като процес, който се определя от този, който мисли, а не обратното.
- комплексното мислене не борави със "дадени " неща. То приема всичко за условности. Работи със възможности и вероятности.
- комплелсното мислене е дял на самопознанието, но именно самопознаващия определя нивото и дълбочината на мисленето и на "картината", която просто му е нужна в даден момент от развитието.
- комплексното мислене определя развитието на съзнанието като определящо всичко останало, свързано със живота на човека.
- според комплексното мислене човека определя живота си, а не обратното. Човека е този, който дава живот на идеите, въображението, представите си... а не обратното.
-според комплексното мислене човекът е комплексно същество - то е едновременно на всички "нива". Понятието "ниво" е сложено в кавички защото е условно - всъщност няма никакви нива, защото целостността определя единството, но за да се разглеждат се "разделят" условно... само заради разглеждането.
- комплексното мислене създава картина, която идеята за "карма" се обезсмисля, защото нищо не протича във времето и преражданията не са просто последователност от раждания и смърт... Различните аспекти на човека и неговите различни проявления наречени "АЗ" живеят заедно и едновременно
- комплексното мислене е това, което дефинира понятието концепция единствено като продукт - картина на изследователя през "собствените му очи". Никоя концепция не може и няма как да бъде вярна, пълна, изчерпателна защото тя е само модел - виртуален модел на Вселената - през очите на дадена "единица"... Модела й е нужен през различните етапи на нейното израстване. И отношението към модела в различните етапи е различно.
- Всъщност развитието не се движи по линия - това е част от илюзията на "фрагментарното" разглеждане. Всеки аспект от човека е вече факт, нищо не се ражда нищо не се "променя" само "фокуса на Аз-а" се движи по "вертикала"... но това е само малка " част от временната картина"...
- Независимо, че в началото се работи с временна картина идеята е, да се излезе от "границите". Т.е. Развитието е едно непрекъснато разширяване, свързано с търсенето и преминаването на ограничения от всякакъв характер. Развитието и разширяването са процеси, които изразяват "сглобяването" на все по-голяма картина за СВЕТА.
- във връзка с идеята за измерения в пространство-времето... такива се допускат до безкрайно множество - не е ограничаваща идеята, че ние не може да си ги представим, или пък че ни се струва невъзможно или недоказуемо.
- Относно Вселената - Вселената е комплексна, цялостна, неизмерима. Условно се състои от проявена и непроявена част, изветсни още като абсолютна и относителна> Делението е чисто формално, защото "двете" са само условно делими - те са заедно в непрекъснато взаимодействие извън ограниченията за пространство и време /и скорост/ и като такива самозапазват "пълнотата" и завършеността на Вселената.
-
-

айде да спра до тук...
само маркирах... без никакви обяснения... не са нужни...
ако някой разбира за какво става въпрос, не са му нижни обяснения,
ако някой нищо не разбира, обяснения не са възможни.
Поради някои особености на самата идея за комплексността, тя не може да се обяснява... нужна е работа - вътрешна работа.

по пълно представяне ще пусна със специална тема в раздела с моя ник
« Last Edit: август 24, 2006, 07:36:27 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

OM

  • Guest
Re: Логика ли- това пък какво е?
« Reply #32 on: август 24, 2006, 07:38:11 pm »

 Оттам,движейки се по връзките,които сам си създал,разсъждавайки логично, свързвайки нещата(елементите) ти твориш-най-напред мислите си, а после и всичко останало в живота си. ::)

Разбира се, за това спор няма а и не противоречи на логиката на живота/ето още един тип логика/. Тази логика на живота е най-неизследваната според мен област, тя е направо в мъгла. За съжаление човек е оставен наистина сам на собствения си опит да разбира тази логика по възможно най-дългият и никак нерационален начин - по пътя на опита и грешките Напр. пипаш горещия котлон и се опарваш здравата - боли, но повече не пипаш, скарваш се жестоко с най-близкия ти приятел за някаква глупост/която в момента изглежда огромна/ - страдаш,съжаляваш и оставаш сам, ама дали преставаш да правиш същата грешка или пак я повтаряш, това вече не е ясно. :uglystupid2:
Та тази логика е много важна, много интересна за мен ама толкова дрънканици може да се издрънкат по нея, че хич не ми се захваща. Само ми е много любопитно след колко опита открихте някаква логическа закономерност в живота?
Ето какво открих аз: винаги каквото кажа, че мразя се връща при мен отново и отново, докато престана да изпитвам това чувство, докато приема/ не примиря/ просто приема и престана да мразя/ но не казвам, че трябва да го обичам/това нещо.
Като напр. мразех да уча чужди езици, а ми се наложи още от първи клас да уча един - бях в чужбина, после и руски в България, сега и английски. Е вече престанах да мразя, даже ми е интересно, та смятам, че това ще е последния език който научавам./Тук ми дойде на ум и друг вид логика - логиката на езиците- строеж на изречението, на приетите изкази и т.н.. Напр. руски и български имат една логика, а английски - друга. Казваме например, след кихане:"наздраве", а на английски е "благославям те"/
 :smitten:

strahil

  • Guest
Re: Помните ли това стихотворение..
« Reply #33 on: август 29, 2006, 07:14:10 pm »
Пейо Яворов
Подир сенките на облаците - Безсъници - Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

nova

  • Guest
Re: Логика ли- това пък какво е?
« Reply #34 on: август 29, 2006, 07:19:11 pm »
Помня го Страхиле, и други помня. Символизма ми беше любимото течение в бг поезията/в частност/, а Яворов ми е черешката на тортата, нищо че Лилиев го бие по изразни средства.
А кажи сега що го сложи тук :)

OM

  • Guest
Re: Логика ли- това пък какво е?
« Reply #35 on: август 29, 2006, 07:29:08 pm »
Страхиле, ти намери най-точния начин да изкажеш няколко житейски логики, при това какъв красив начин.  :)
Велика истина е, че  голямия талант с малко думи подредени красиво  може да каже толкова много. :smitten:

strahil

  • Guest
Re: Пак ли сбърках?
« Reply #36 on: август 29, 2006, 09:14:20 pm »
Исках да Ви зарадвам.  :D
То ако не аз то кой, и ако не сега кога, ако не тук къде? Обичам Ви. :smitten:

nova

  • Guest
Re: пак ли сбърках
« Reply #37 on: август 30, 2006, 08:32:22 am »
Знам ли Страхиле, то вече му се затри края на всичко тук. Помислих, че си искал да кажеш нещо с него, пък аз не "фащам"  А иначе зарадва :)...вярно, то бая се напече положението

grizzly

  • Guest
Re: Логика ли- това пък какво е?
« Reply #38 on: август 30, 2006, 08:49:03 am »
Чудесно стихотворение, много ме зарадва :) :smitten:

off: пооспамихме малко темата, но карай :)