Author Topic: КЪДЕ Е ЧОВЕКА и ЗНАНИЕТО ЗА НЕГО???  (Read 2474 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
КЪДЕ Е ЧОВЕКА и ЗНАНИЕТО ЗА НЕГО???
« on: август 24, 2006, 04:56:39 pm »
Започвам една тема, която ще продължавам периодично...
Просто изведох разни неща, свързани със човека - някои наблюдения....
------------------------------------------------------------------------------------------------

Преди всичко не ви ли прави впечатление, че никоя от научните дисциплини не взима под внимание самия човек? !!!

Да... Никое уравнение примерно не взима под внимание, нито включва в себе си самия математик.
Този, който именно решава уравнението.
Защото нито уравнението,  нито математиката, биха съществували, ако го нямаше именно човека.
Идва от него и е предназначено за него, обаче това е толкова очевидно, че накрая се забравя и никой вече не му обръща внимание.
Същото е и с логиката, химията, биологията... всякакви науки - които и да са.
Единствено психологията, прави изключение, но никой изследовател психолог няма да чуете да взима под внимание това, което се случва, докато четете примерно написания материал за свойството на волята /примерно/... или за развитието на неврогенезата... Докато ви го преподава никъде няма да се сети за себе си. Всеки е толкова улисан с това, което се занимава, че просто той самия "го няма".
А дали на НЮТОН му е хрумнало за себе си, докато е мислил за ябълката, дето паднала върху главата му? Извел е множество закони, които и до днес се използват, но самия Нютон го няма там. И не само там - никъде го няма. Но споменаваме името му... и то с уважение... щото е бил умен човек... много-много наблюдателен.
И все пак дали е забравил, докато е мислил законите си, че най-важното нещо в света е самия той... дали се е сещал за себе си?

Докато говорим за науки и за знанието, дето науките ни били дали, и големия напредък дето била постигнала днешната цивилизация, никъде го няма ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК. РЕАЛНИЯ ЧОВЕК.
 
НАЙ-СЛАБО ИЗУЧЕНАТА МАТЕРИЯ в науката е СЪЗНАНИЕТО НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК.

Когато през 60 години на 20-ти век за първи път се появява първата сериозна теория - за влиянието на експериментатора върху резултатите на експеримента, научната общност направо "избухва"... но дори и тогава се говори "изобщо"- не за самия човек, а по принцип за човека...
Въпреки всичко това е първата крачка на науката към човека... и особено към съзнанието.

Някога - много отдавна цялата култура на други народи, в друго време, е била изградена именно с акцент върху човека - върху съзнанието... всички науки и  дейности са били изградени въз основа на съзнанието и самосъзнанието. В центъра на всичко е стоял "ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК"...и това, което се случва "вътре" в него самия

« Last Edit: август 24, 2006, 05:11:40 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

pakost

  • Guest
Re: КЪДЕ Е ЧОВЕКА и ЗНАНИЕТО ЗА НЕГО???
« Reply #1 on: септември 28, 2006, 04:14:11 pm »
Знанието за човека е загубено в ранна детска възраст. При раждането ни напълно се изтрива познанието за човека. Хората се опомнят, че отвъд страховете, грешките, радостите и мъките, отвъд опита, са те самите едва след като са изживяли по-голямата част от живота си и се плесват по челото си и се сещат, че през всички години, в които са приемали за свой живот  семейството, дома, работата, материалните и емоционални облаги, те са живяли по програма. Пробуждането на човека идва в кризисни моменти. Поне с мен е така. Винаги когато изпадах в дълбока криза се отваряше възможност да просъществувам аз. Да се извадя от блатото като се дърпам сама за косата. И в такива моменти съм проглеждала и съм виждала колко малко значение имат парите и останалите обществени ценности. Загубих знанието си за морал и видях че е супер трудно да не споделям моралните ценности на всички които познавам и въпреки това наскоро срещнах потвърждение, че този морал наистина е изкривен, а аз със своите възприятия съм напълно свободна да градя собствен морал, мои си ценности и мой път. Познанието на човека за себе си идва от честността му със себе си, от погасяването на лицемерието. Когато осъзнаем, че сме оплетени в чужди представи и чужди истини можем да се видим. Онова което вдействителност е всеки един от нас е покрито със паяжините на възприети отдавна посоки, дошли отвън, но не намерили мястото си вътре в нас. Защото вътре в нас има място само за нас, Ние сме всичко. Аз съм центъра на моя живот, аз го правя възможен, аз го пораждам и с мен той ще свърши. Когато приемам отвън информацията, тя не е моето познание, не е моята практика и оставам завинаги покрита с паяжини. Не виждам в тъмното, страхувам се от неизвестното, защото информацията, която постъпва отвън е частична, специализирана и не отговаря на потребностите ми. Всяка наука се е развила в собствена посока и за да бъде възможно развитието й, учените са подтиснали себе си, подтиснали са крещящата истина, че не те трябва да се отдадат на науката. Науката единствено може да бъде част от техния път, част от развитието. Науката може да бъде използвана, за по-дълбоко самопознание, може да бъде предоставена на света, за да се внедрява в живота и на другите хора. Но никога никой друг няма да познава постигнатите резултати, както техния откривател. Никоя информация, дошла отвън, не може да запълни празнотата в нас самите. Празнотата, в която нас ни няма. И всички “учени” които са забравили себе си, не са направили голямо добро на човечеството. Преди да променяш света, трябва да си способен да вникнеш и да промениш себе си.

А какво правят психолозите? Казват потърсете помощ от специалист и не се опитвайте да се анализирате сами.

Какво казват диетолозите? Не сте способни сами да определите хранителния си режим – обърнете се към специалист.

Какво казват лекарите – не се лекувайте сами – обърнете се към лекар.
Дали това отношение е свързано с пари? Много е вероятно, защото ако човечеството бъде известено, че всичко могат да постигат сами, че сами могат да се справят със себе си и със живота си, че нямат нужда от външна намеса, защото в себе си носят всичко, което им е необходимо, те, хората биха могли да преминат отвъд нуждите си, отвъд страховете си. От което и науката и икономиката и световната система, в която живеем днес, ще изгубят. Ще умрат егрегорите, които храним с мнимата ни безпомощност, с лицемерието си, с блокирането на индивидуалността си, с избутването и отхвърлянето на истината за това кои сме ние и какво е да бъдеш човек. Всички външни връзки заместват липсващата вътрешна свързаност на човека с момента тук и сега, с неговия живот, с ориентацията му кой е и какъв е. Всички външни обвързаности, могат да бъдат прекъснати, за да създадат стройната система на вътрешния свят на индивида. Самото прекъсване на зависимостите от външния свят, предразполага човек към дълбоко вникване в неговата същност и го повежда по пътя на осъзнаването.