Author Topic: За психото във всичките му форми  (Read 1654 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Иай

  • Guest
За психото във всичките му форми
« on: август 30, 2006, 07:55:13 am »
Тъй като колегата Рамус деликатно обърна внимание на невежеството ми, по отношение на почти всичко, аз като загрижена за умственото си състояние се поразрових тук там, за да понауча и аз нещо (да не се излагам друг път ;D)
Та това, което ми беше най-интересно е да разбера аджеба, къде е толкова съществената разлика между психология, психоанализа и т.н. психо, щом като всъшност всички по някакъв начин се занимават с душата :-\
Ето какво открих по темата за другаря Юнг:

...В учението на Юнг се сблъскват духовните традиции на миналото и съвременността, алхимията на XV - XVI в. и естествознанието, гностицизъм и научният скепсис. Първият "еретик" на психоанализата поставя основните на една психология на духа, която обяснява природата и функционирането на човешката психика излизайки извън пределите на естествознанието и изхождайки от духовната култура на човечеството изобщо...


Швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд, създател на аналитичната психология....


..Карл Густав Юнг например се заема да проучи влиянието на светилата, които той смята че въздействат директно и физически върху човека. Към края на живота си той държи да разполага в хороскопа на всеки от своите пациенти, смятайки че той е прекрасно ръководство за характера и психологическото състояние на човека. Той прави и някои прости наблюдения за да провери древното астрологическо схващане, че съществува специфично положение в хороскопите на брачните партньори. Без да претендира за изчерпателност провежда изследване на 483 брачни двойки и установява показателна връзка между Слънцето и Луната в техните хороскопи. Съставяйки партньорски хороскопи той устаноявява, че Луната на жената често е в съвпад със Слънцето на мъжа - аспект които се възприема като най-благоприятен за брака. Юнг е пионерът който променя мисленето на по-късните астролози за времето, духовното отражение на външните събития, както и същността на причино-следствените връзки в астрологическия модел. Той въвежда концепцията за синхроничността, която слага точка на много от натрупаните недоразумения в "чисто" каузалната астрология. Синхроничността е склоността на събитията, феномените или характеристиките да се появяват заедно (едновременно), в синхронични групи, без между тях да съществува причинно-следствена връзка. При това всяко едно отделно събития или феномен си има своя логична доказуема каузална линия, но между отделните линии на събитията такава връзка не съществува. Синхроничността се дължи на финните връзки които съществуват между материята и явленията във вселената и както Волфганг Паули я нарича - "задкулисна физика". За жалост тези взаимовръзки не могат да се извлекат чрез логически умозаключения с непротиворечивата и полярна логика (каузална логика) с която работим. Единствения начин да се изследват синхроничните групи е чрез наблюдение и статистика, описвайки кой събития и характеристика се появяват заедно и кои избягват да го правят.
 
Юнг се опитва също така да се взре в границата между метафизичната и философска страна на астрологията и практическото й приложение. Тази нейна двойнствена природа е коментирана от много автори, а Франц Бол, казва по този повод: "Астрологията иска да бъде и религия и наука в същото това време: това бележи цялата й същност". Юнг страстно се занимава с астрология, особено към края на живота си, и приема, че хороскопът представлява "картина" на ума и протичащите в него процеси и взаимоотношения между символите (архетипите) са отразени в него. По-късно много психоаналитици, като Фритц Рийман, доразвиват и използват тази негова идея в своята консултантска и лечебна практика. Юнг дава едно от най-красивите определения на същността на хороскопа: "Ние сме родени в даден момент и на дадено място, подобно на реколтата от вино, ние притежаваме качествата на годината и сезона в който сме родени. Астрологията не твърди нищо повече от това"...

Да не продължавам с цитати, че постът ми ще заприлича по размер на Рамусов (а пък на всички е ясно, че с неговия (пост) няма кой да се мери ;)

Та, както виждате, Юнг е бил много повече от психоаналитик.
Рамус, да ни прощаваш за невежеството и мен и авторите на горните статии(че и на още много други, които не копнах) но само ти виждаш някаква съществена разлика в горните понятия. Май всички разглеждат психоанализата като част, или клон или както и да се нарече, от психологията.

Е , аз се пообразовах(поне малко)  ;)
 



« Last Edit: август 30, 2006, 08:16:31 am by Иай »