Днес достатъчно попоетствах, сега ще попрозвам:
Ще ви разправям, драги ми смехурковци, за моята баба. Баба ми е родена през лето Господне 1928. Била е сираче, имала една сестра и като поотраснали (не съм сигурна какво са правили преди да поотраснат, ще трябва да питам) били измикярчета. Не знаете ли какво значи измикярин? Ами, слуга/слугиня – слугували и двечките по къщите на по-богатите. Къщите на по-богатите едва ли били нещо повече от къщи с по няколко овце или крави, ама карай – такива били времената преди комунизма. Докато слугували някъде, май точно на неговата къща, дядо ми, макар и доста по-заможен, си харесал баба ми, че била кротка и работлива (може и хубавка да е била, за това легентата нищо не казва, а и то си е субективно отношение). Та, дядо ми, не го притеснило това, че не е заможна, явно е решил, че добротата и работливостта за по-важни от имането и си я взел за жена. Е, не е сбъркал според мен – 7 деца му родила, милата, а между тях и 6 аборта е правила, цял живот се грижи за него и сега даже го надживя. А как ги е гледала тези 7 деца само тя си знае – доколкото съм чувала аз – бебето се мятало на “цедилаката” (това е едно нещо направено от шаяк .... май му се викаше .... с четири въжета от четирите краища, което жената е връзвала по специфичен начин около себе си, за да носи бебето на полето – ако някой си мисли, че е направил голямо откритие със съвременните “кенгурута”, да ми се обади ) някой и друг ден след раждането и родилката е отивала на полето да продължава работата. Майка ми ми е разправяла, че като била към първи клас някъде, събитието за началото на учебната година било, че баба ми и купила платненки – представяте ли си – платненките са били цял лукс – явно са ходели боси преди това. Не ми се мисли какво са правели през зимата. Та какво е правила баба ми и какво не е, не знам, но и 7-те и деца са живи и здрави и са уредили живота си някъде, имат своите семейства, деца, внуци , вече и правнуци (7 и едно на път). Видях баба ми преди 3 седмици на сватбата на един братовчед – аз едва издържах на тая сватба, че такава люта чалга оглушаваше бедните ми уши, а баба ми седеше кротко и търпеше. Милата, малко хора се сетиха за нея, дори аз не и говорих много, много, но бях безкрайно горда с мъжа ми, който, като един от пред-пред последните зетове на дъщерите и и засвидетелства уважението си с няколко приказки.
Та си мисля сега, тя, милата ми баба, едва ли някога е имала време и желание да чете дебели книжки за “духовното” и да върши някакви “практики”. Тя, обаче простичко, без да го натрапва на другите си вярва в Бог и спазва няколкото божии заповеди, които знае, пости когато му е времето и ходи на църква, когато може и когато и се ходи. Да си мисля ли аз днес, че има нещо грешно или лошо или несъвършенно или загубено във дългия и и нелек живот? Да си мисля ли аз, че тази жена е била невежа или глупава или “групова” или стандартна и “неразлична” от другите???
Както и да го погледнеш, за мен тя е имала неповторим живот, сам по себе си и е заслужила любовта на близките си, които съвсем не са малко и е човек, който аз самата безкрайно много уважавам и обичам. Жалко, че все по-малко и по-малко са хората като нея.
