Author Topic: ИНДИВИДУАЛНИЯ ПОДХОД НА РАЗВИТИЕ и СВЪРЗАНО В ТОВА ОБЩУВАНЕ  (Read 20242 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Това обещах да го пусна още в събота... но не успях. Така че ето го с един ден закъснение.

Значи това е идея, която се "появи" в хода на работата ми върху себе си. Самата теоретична част я защитавах в телевизионното предаване на Кубрат ТОМОВ, в което бях поканен за събеседник. Чрез тази тема за първи път някой се осмели да влезе в "дебат-дуел" с Кубрат Томов в неговото предаване и то на живо - в ефир.

----------------------------------------------------------------------
СТАВА въпрос за следното:
Характерната особеност за образуването на групи от всякакъв порядък е - хората се събират по някакъв критерий, и заедно защитават, идея, представа, вяра или разбиране.... Всяка група се образува "в името на..." нещо. Хората се обединяват за да слеят силите си в посока на това, което са избрали заедно...

Такааааа - сега си представете "обратното":
"Група" от свободни, индивидуални, работещи в посока на своето развитие хора. Най-общо казано - индивидуални независими единици, които са узрели дотам, че да са "открили" смисъла на своята индивидуалност в посока на работата им върху себе си - за своето развитие.
Характерното за тяхното общуване е следната формула:
Катализирането на развитието на всеки един от тях, чрез внимателен, контролиран и съзнателен обмен и общуване, в хода на което се обменят "различностите" в индивидуалният им опит, познания и есенцията на практиката им.
С други думи - общуването между такива хора има за цел създаване на допълнителна възможност за развитието на всеки един от тях.
ИЛИ - ГРУПАТА СЕ ИНИЦИИРА, ЗАРАДИ РАЗВИТИЕТО НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧЛЕН ОТ НЕЯ.
Това е напълно противоположна идея, в сравнение с това, което е възприето сега...

----------------------------
Понеже обещах да опитам есенциално писане, във връзка с препоръките в темата за "разбирането...".
Интересно ми е да пишете доколко успявам и тази е тази "посоката". Също така ме интересува дали така " накъсо" изложена идея може да бъде разбрана и доколко съм успял в представянето.

« Last Edit: септември 23, 2006, 02:48:18 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

pakodelucia

  • Guest
Рамирес,
Планетите се въртят около Слънцето, защото то е „идеята, центъра” който ги обединява в едно. Като живи същества ние се поместваме в един огромен организъм, който се движи по своите правила. Крайното индивидуализиране довежда до рак в организмът. Индивидуалността като такава си е точно пресметната от Природата. Когато живо същество започне индивидуализиране, то се измества от центъра си и си създава друг такъв – изкуствен.
Единственото, което можем да наречем център е Бог. Това е онази идея която ни обединява. Заради Него имаме живота. Всички клетки от Неговият организъм трябва да станат едно. Материята представлява крайно индивидуализиране на енергията. Значи когато Адам и Ева са се видели голи, те са се материализирали, т.е. индивидуализирали до своята крайна степен. Сега идва новата култура, където съществата трябва да се обединяват и да градят. Имало е време когато организмите са се разграждали, но сега е времето да се обединят в един Дух на Любовта, в един Дух на Истината, в един Дух на Мъдростта.

Със здраве.

medea

  • Guest
Групи, групи...групи от всякакъв порядък...мдаааа...
Група от първи порядък...общност от хора, на които всичките им нужди са общи.....даже и естествените може би... :idiot2:
Група от втори порядък....всичко им е различно ..само развитието им е на едно ниво..и да не се разпадне групата се догонват... :idiot2:
..........................................
Група от n-ти порядък....няма членове, защото 1 член не прави група....следователно....нулева група
Какъв е извода?
 Всичко в Природата е обединено в групи съставени от отделни индивиди,организми, клетки и др.....които се променят съобразно природните условия.Ако условията са такива, че просъществуването на групата стане невъзможно, то тя се разпада и образува нова общност....ако ли не....загива...респективно  членчетата й....
На това му казват ЕВОЛЮЦИЯ!

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
   Ако приемем,че крайното индивидуализиране е материалното,това означава че всеки един от нас е индивидуалност,което пък според мен означава че трябва да я опознаем за да намерим общото т.е. Бог.Това според мен не означава да се опитваме да се уеднаквяваме в група и да се идентифицираме с нея.Група от индивидуалности не винаги е еднозначно на "орел,рак и щука".Даже по добре не е необходимо да има лидер и не е необходимо всички да са на едно мнение и когато се съберат да си говорят само колко е велика тяхната цел.Искам вашите различни гледни точки,а дали ще ги споделите решавате вие.Това да опознаваш себе си е крайно индивидуален процес и ако искаш той да продължава (процеса),не виждам по какъв друг начин да контактува човек освен като сбор от индивидуалности.
« Last Edit: септември 23, 2006, 07:07:33 pm by rakshar »
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Това, което казва Медея, за групитее ясно. Според мен, при надскачане на груповото развитие, индивидуалното развитие влиза в една голяма дилема:

1,Да започне да "светка" останалите. или
2,Да тръгне по самостоятелен път без да се отделя от групата.
3, Да се откаже от напредъка си поради по-лесно постигане и решаване на дилемата.

При вариант 1, много е вероятно да си навлече много неприятности от групата. Те не могат да разберат нещата, които "индивидуалиста" разбира. Той става черна овца. Това може да се свърже и казаното от Пакоделусия. Ако той малко е надскочил останалите, но не разбира, че те сами трябва да стигнат до по-високо разбиране, и че той само може да им помага.

При вариант 2, Той вероятно осъзнава необходимостта от въпрешно спокойствие когато наблюдава явно неадекватни (според него) действия от страна на групата и евентуално "подсказване" от негова страна в посока адекватност. И примирение с действията на групата като продължава индивидуалното си развитие. Като в същото време прави така, че за групата неговото индивидуално развитие остава незабелязано.

При вариант 3 е ясно, остава в групата докато потенциала му надвиши някаква критична стойнаст и му се наложи да преосмисли доста неща.

Пак 1. Тук не само, че той се отделя като индивидуално развитие, но иска да помогне на другите да прескочат етапи на развитие, да им се намеси в кармата или както и да се нарече, той навлиза неподготвен в друга територия. Би могло да се нарече и Божия.

Пак 2. Тук освен, че той е по-наясно със себе си, той разбира и необходимостта на другите сами да си извървят пътя. Той може да им помогне, но те трябва да си го извървят. Тук той не се бърка в пътя им (няма претенции или не налага разбирането си). Проблема за него е да съчетае индивидуалния си път с групата. Той дефакто си е тръгнал по индивидуалния път, но се прави че е от някоя група.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

pakost

  • Guest
Какви са действителните факти?
Раждаме се в групата на семейството си. Живеем в детски градини и училища. Така се формираме в първоначалните групи, с които се запознаваме и от които буквално зависи дали ще оцелеем или ще умрем. Растем в тази среда, в която всички сме "равни", "равнопоставени" и толерираме еднаквостта помежду си. Защото за всяко дете усещането че е различно от другите, е особено притеснително. То е неспособно да определи кое е различното у него, но изпитва на гърба си всички емоции, които възбуждат у него членовете на групата, в която участва. Давам себе си за пример, понеже тази информация е надеждна. Аз бях различно дете, което накара всички да сочат с пръст колко съм лоша, колко не се справям със задачите които ми поставят, как не слушам. Ходех си сама по улиците, обикалях си сама училището и отказвах да се изявявам по какъвто и да било начин, за дане се виждам. Защото постоянно бях подтисната от различността си.
Един ден детето израства и възможността за самостоятелност взема връх. Детето тръгва по собствения си път да търси себе си. Нуждата от подкрепа е неистова, понеже с израстването му, групите с които е свикнало да живее се отдръпват. Няма ги вече съучениците, учителите, влиянието на родителите отслабва. Порастналото дете търси да се свърже с хора, които да му съдействат със техния път на развитие, като му показват нови възможности, контактуват с него, съобразно опита си. От своя страна порастващото дете, влага своя труд и потенциал за да балансира връзката. Тази връзка не е задължително да е между мъж и жена, може да е свободна от всякакви уговорки и задължения. Идеята на такъв тип общуване е именно свободата на изразяване на себе си, приемането и доверието между общуващите, без никой да иска нищо. Без единия да разчита на помощ от другия. те не си помагат, но общуват в името на собственото си развитие. Това е изключително обърнато към всеки индивид поотделно, а онова което ги свързва е общата им вибрация и възможността да изпаднат в резонанс, който да ги изстреля напред в търсенията им. Така ако групата от двама се увеличи с още един и те всички могат да вибрират заедно, възможността за силен резонанс е още по-голама. Разликата в такъв тип общуване е че няма емоции, няма егрегор който да обединява групата, както е със Бог и вярата. В група, създадена на индивидуалния принцип, събрала се единствено поради търсенията на хората, които участват в нея, съществува баланс и поле за изява на всеки един поотделно. Не се търси общо развитие. Всеки сам търси себе си и използва всичко което може да докосне от другите. Но това че ги използва не означава, че иска нещо от тях. Никой нищо не може да вземе насила от друг, без той да му го даде. Запазва се баланса, вместо да се излива огромен потенциал под формата на емоции за да се поддържа жив егрегора на групата от детски тип.
« Last Edit: септември 25, 2006, 11:26:41 am by pakost »

nova

  • Guest
1,Да започне да "светка" останалите. или
2,Да тръгне по самостоятелен път без да се отделя от групата.
3, Да се откаже от напредъка си поради по-лесно постигане и решаване на дилемата.

Това само при условие, че е приел себе си като част от групата. Ако не е, т.е ако- както казваш- е надживял "груповия модел" за индивида такава дилема просто няма, защото няма група, в смисъла на стадното взаимоотношение- айде да го наречем и симбиоза.

----------------------------------------------------------------------
СТАВА въпрос за следното:
Характерната особеност за образуването на групи от всякакъв порядък е - хората се събират по някакъв критерий, и заедно защитават, идея, представа, вяра или разбиране.... Всяка група се образува "в името на..." нещо. Хората се обединяват за да слеят силите си в посока на това, което са избрали заедно...

Ако ти разбираш групата като задължителна симбиоза, тогава да- възможностите, които представяш като "обратни" са обратни. Но ако извадиш от първото си определение функцията "групова защита" на нещо си/ каквото и да е/, то с какво стават противоположни двете възможности и кое е това, което слага кавички на втората? Групата на индивидуалистите е заради катализирането на личния растеж на всеки един,
чрез контролиран и съзнателен обмен и общуване, в хода на което се обменят "различностите" в индивидуалният им опит, познания и есенцията на практиката им.
С други думи - общуването между такива хора има за цел създаване на допълнителна възможност за развитието на всеки един от тях
.
Всеки в дадена общност извлича максимум полза, каквото му е необходимо. Това, което искам да кажа, че група има тогава, когато има хора с подобна нужда от нещо. А като си помисля, че май хоре без нужда нЕма.....

..........Понеже обещах да опитам есенциално писане, във връзка с препоръките в темата за "разбирането...".
Интересно ми е да пишете доколко успявам и тази е тази "посоката". Също така ме интересува дали така " накъсо" изложена идея може да бъде разбрана и доколко съм успял в представянето.
@Рамус.. :)Късите форми не са ти сила..Давай малко по-подробно в дълбочините
« Last Edit: септември 25, 2006, 01:25:18 pm by nova »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Ама който си го може - го разбира, нали? Вижда се веднага кои и как го разбират. Вижда се и че има и неразбиращи.
Как да разберат, при положение, че някои пишещи даже не си дадоха труда да прочетат какво съм имал предвид "индивидуалист"... пък и не само аз...
Нова, нали знаеш - "цифра и число"... ум и разум, чувство и усещане ... - все се бъркат - някои хора още за синоними ги ползват.
Да - може и да не ме бива по късите форми, Както казах вече не всеки има талант за това. Ама пък ви се кефя на някои от вас, дето го имате. Ама и ти от време на време ставаш многословна  :2funny: и става едно засуканоооооо  :2funny:
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

nova

  • Guest
аз съм от онези с чувство и усещане :)
 
Разликата в такъв тип общуване е че няма емоции, няма егрегор който да обединява групата, както е със Бог и вярата. В група, създадена на индивидуалния принцип, събрала се единствено поради търсенията на хората, които участват в нея, съществува баланс и поле за изява на всеки един поотделно. Не се търси общо развитие. Всеки сам търси себе си и използва всичко което може да докосне от другите. Но това че ги използва не означава, че иска нещо от тях. Никой нищо не може да вземе насила от друг, без той да му го даде. Запазва се баланса, вместо да се излива огромен потенциал под формата на емоции за да се поддържа жив егрегора на групата от детски тип.

Мисля си за групата тук, в този форум. От какво се определя изобщо наличието на n-броя субекти в това парче от мрежата? Доколко "духовните търсения" са или не са егрегор? Идеята за духовните, които са различни от останалите какво е? Защо например не се набутаме във форум по готварство и не почнем да си излагаме идеите там? Не бихме получили разбиране нали? И не бихме почерпили идеите, които ни интересуват...Какво търси всеки, който обитава това място? Всички се мъчим да се наречем индивидуалисти, всеки може да стовари камион доводи, за да обясни своята различност и за да убеди всеки в своята убеденост.. А за какво ни бяха горещите страсти отпреди няколко дни? Защо ни беше кръговата отбрана?
Ясно са различими и двете по-горе формулирани вариации на понятието "група" даже и тук във форума- всяка с нейното си верую, но и двете под една шапка- идеята за духовно израстване

pakost

  • Guest
Ами няма разлика между всички нас. Ние сме тук по общ признак. Нещо ни е привлякло точно към този форум и това нещо е степента на израстване и развитие на всеки един. Възможността да се отворим един към друг и да срещнем разбиране. Писала съм по разни други форуми и факта, че не намерих разбиране ме накара да спра да пиша там. усилията които полагах, за да поддържам интерес, бяха безплодни. Аз поддържах интерес, създадох скандали, поиграх си на опознаване с навалицата, но не намерих никой който да отговаря на потребностите ми, затова си потърсих друго поле за изява. тук, където всички търсят себе си, се чувствам по-добре. Защото и аз търся себе си. Нямам силно желание да си слагам етикети, както и да слагам етикети на другите. Аз не съм различна от теб, но когато премина отвъд границите си, ставам различна от себе си, каквато съм тук и сега. Тогава потребностите ми за развитие ще се изменят и вероятно ще забравя за този форум. Но дотогава ще използвам всичко. А егрегорите, както знаем се поддържат от групово емоциониране. Това му е хубавото - не емоционирам, затова не участвам в ергегора на този форум ако е имало такъв или има сега.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
И аз, и ти, си даваме сметка, че абстрактните "идеи" са нещото, по което всеки човек може да определи нивото си.
За всеки човек всяка "идея" има някакво измерение, някаква представа. За всеки човек тази "представа" е различна, защото всички сме на различно ниво... И все пак има и "по-близки" по ниво и това се отразява и на общуването, защото общуването също така зависи от нивото на вибрация на всеки човек. И за разлика от разпространеното схващане, че противоположностите се привличат, във "духовните" и вътрешни измерения е валидна формулата за приличане на "подобните". Това е израз на нещото наречено РЕЗОНАНС - това не е явление само във физиката, а е валидно за цялата вселена на всички проявления.

Във горния пример за идея за "група" от индивидуалисти, понятието група е условно. Защото имаме само формално общуване. Общуване, което не е задължително, както по форма, така и по значение. Колектив от индивидуални самостоятелни единици е свободен от ограничения и правила. Всеки един индивидуалист "носи правилата" в себе си. Те са изведени от неговия собствен опит. Може и да изглежда парадоксално, но именно общуването между индивидуалисти може да даде огромното богаство на пълноценното общуване - свободата, разбирането, уважението и зачитането и онова, което се нарича ЛЮБОВ.

И любовта в този случай си попада на мястото - защото ЛЮБОВТА е название за отношението на "специалните" хора, инициирано от различната форма на състояние на СЪЗНАНИЕТО ИМ. Ето защо непрекъснато имахме разногласия с определен кръг хора във форума, защото както си има дума за всяко нещо така си има дума за "ОБИЧАНЕ" и си има и дума за "ЛЮБОВ".

А за някои хора тук двете си бяха синоним и си говореха за ЛЮБОВТА, сякаш е нещо, което е даром на всички, а това е нещо следствие на РАЗВИТИЕ. Бяха превърнали ЛЮБОВТА в най-обикновено "чувство", даже за влюбеност, за щастие и какво ли още не... И се разбра впоследствие, че да си от "ЛЮБЯЩИТЕ МОМИЧЕТА", не било задължително да се обичат всички... Ставаше въпрос за най-обикновено вярване в което думата БОГ, беше заместена от ЛЮБОВ. И в което бяха замесени индивидуалните потребности от обич и внимание, както и от разбиране на наши колеги. В някои постове дори си беше написано, и може да се прочете почти дословно.

Разбира се аз не съм защитник на идеи... Но начина по който изразявах някои разбирания определено не им понасяше. Разбира се, че се превърнах в събирателен фокус на различни недоволства на хора, които ако се съберат на една маса или пък се наложи да живеят заедно, на вторият ден вече няма да се понасят никак. И които са ми писали с епитети "едната за другата" в отделните самостоятелни диалози с някои от тях. А отгоре на всичко минаваше за нормално да се правят реверанси в името на това, че някои мъже имали нужда от "внимание" и те им го "давали" - защо пък не. Нищо че това се прикриваше с маската на заинтересованост от идеи и "доктрини" и бяха обявени за "единствените, които разбирали от КАБАЛА". Това е - "важното било да дадеш на човека онова, от което има нужда". И непрекъснато да говориш на други, че си щастлив, ама много "щастлив и независим".

Исках с това да кажа, че форума просто постепенно започна да загубва идентичност и процесите, които се случиха са точно такива каквито трябваше да се случат. Аз разбира се поех всички негативи - всяка една от "тръгналите " си, изказа идеята за това как съм завзел форума и той станал "мой". Как съм манипулирал останалите и съм си правил и пишел това, което на мен само ми се иска и каквото аз реша.  Даже преди няколко дни на КЮ-то ми писаха с "признанието" за злорадстване, "щото не могла да се сдържи да не позлорадства" за това какъв бил "смотан" вече форума, "това ли съм искал - е, много ли ми харесва сега?"... и все от този род. Представяте ли си - любящите и щастливите и влюбените имали нужда и от това - да позлорадстват!!!
Ето това бяха истинските лица на ЛЮБЯЩИТЕ МОМИЧЕТА. Точно от тях да ви кажа честно "намразих" тва приказване за ЛЮБОВТА, и сега като го срещна в пост много, ама много се замислям. Щото с най-много негативни постове ме накичиха именно ЛЮБЯЩИТЕ - всичко и всички. !!! И както се казва тая дума ЛЮБОВ, толкова я изтъркаха от намилане хора, дето са именно най-далеч от нея. То затова и се говори толкова. Всяка илюзия трябва да се поддържа, ако не с приказки, с писане... щото оставена сама на себе си се "спуква" като сапунен балон.

Надявам се вече ИЗВОРИТЕ.КОМ да е едно по-различно място. Защото настъпиха промени и още ще настъпват. Ще идват още хора, други ще си отиваме. Щото така върви света.
САМО РАЗВИТИЕТО НА ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ЗНАЧЕНИЕ.
« Last Edit: септември 25, 2006, 03:09:07 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

tokorazisto

  • Guest
РАМУС, доколкото разбирам в тази тема искаш да засегнеш въпроса за двата вида групи, които могат да съществуват, а именно групи съставени от социални личности и последователи и групи от свободни хора личности и индивиди. Тези вторите, аз наричам воини.
Според мен ти говориш за двата типа групи. Първата се нарича стадо. В нея структурата и йерархията се определят по строги правила на които всички се подчиняват от страх да не останат сами и да оцелеят. Най-важното нещо за стадото е това, че то се води от инстинкта. Ако попаднеш в стадо освен последовател друго не можеш да станеш. Стадото е безкомпромисно към различните и духовните. Те го объркват и го правят слабо.
Другата група може да се нарече глутница. Макар и в група, макар и подчинявайки се на правила все пак всеки член на глутницата е преди всичко сам. Той влиза в глутницата по свое убеждение и не е свързан с нея завинаги. Той е силен и свободен в избора си и осъзнава, че е член на глутницата само докато има полза от нея, но знае, че е преди всичко е сам и не изпитва страх и не се притеснява бъде себе си.
Това според мен са двете структури на общуване на човека. Всеки сам избира да бъде добитък в стадо или да бъде член на вълчата глутница. Това е въпрос на сила, възможности и интелект.
Много трябва да внимават хората с претенции. Опасно е да бъдеш овца сред глутницата, така че ако не сте готови за Личен Път, ако не сте воини, не бързайте. Личният ви път и самоусъвършенстване са най-важни. Преди да влезете в глутница, трябва да бъдете единаци. От друга страна стадото не обича воините, защото техния мироглед е опасен за Матрицата, за социалните животни. Представете си вълк сред стадото. 

tokorazisto

  • Guest
Според мен форумът е едно различно място. Навсякъде е пълно с последователи и фанатици, но малко са местата за интелигентни и мислещи хора, не просто говорещи и оправдаващи се. Скодоумните и бърборещи, ехидните и провокиращите са залели цялото пространство, но малко са местата където можеш да срещнеш сериозни теми разгледани в дълбочина. Това не е атрактивно и не можеш да се направиш на интересен, нещо което повечето от тях искат, но пък е истинско.

Относно любовта. Според мен, много хора се крият зад думи като ЛЮБОВ, БОГ, ВЯРЯ, УЧИТЕЛ, ЕЗОТЕРИКА МЪДРОСТ, но всъщност говорят за техните отрицания. Зад тези думи всеки "вкарва" различни понятия, но винаги става въпрос само и единствено за едно, за комплекси.

Ето как изглежда любовта според мен.
 
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.

Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.

nova

  • Guest


Ето как изглежда любовта според мен.
 
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.

Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.

 ;D  да, Разказвачо, това наистина прилича на любовта между човеците... Нищо, че е вълчи глад.

И когато от изгрева парнат внезапно
се опомня от нощния пир, аз смутен
се озъртам и тръгвам да търся обратно
на любимата образа в новия ден

Без любов да живея не мога и ден
о любима, без страх облегни се на мен   
 ;D ;D ;D
« Last Edit: октомври 27, 2006, 04:54:12 pm by nova »

izgrev

  • Guest
Quote
ИЛИ - ГРУПАТА СЕ ИНИЦИИРА, ЗАРАДИ РАЗВИТИЕТО НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧЛЕН ОТ НЕЯ.

Когато(или, ако) това се случи, има два пътя(а може и да са повече?) за "движение" и развитие!
1) Създава се нова секта(или нещо подобно на секта)
2) Ражда се  нов писател(или мечтател) утопист!
С други думи, дори да си го представя този идеален случай...не виждам до къде може да ни доведе. В човешката история има много опити на мечтатели да създадат НОВ свят, или да променят стария, но прагматизма на масите и особено на власт имащите ги проваля! А и сега ги има тези опити, ако не греша! Дори във форумите се коментират.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Ами...ИЗГРЕВ,
Толкова точно си го изразил - "не виждам накъде може да ни доведе" - как да виждаш ?
Кой "ДА ВИ ЗАВЕДЕ" - къде?  Нали точно това се коментира. Все групата трябва да си има водачи? Тя по това се и разбира група ли е - къде да ви води - на паша или за вода? За къде е водач без група и група без водач?

Точно затова става въпрос - няма група, няма единно водачество, няма "светли идеи", няма "обединението прави силата", няма тълпа, няма правила за общуване в тълпата, няма клетви за вярност /към отечеството, към партията, към клана, към сектата/, няма групови мероприятия
Гледай стадо животни - и наблюдавай внимателно как живеят само и единствено като едно - за тях това е оцеляване. Просто инстинкт, задействан и проявен. Живеят, общуват, хранят, размножават само заедно - нямат избор.

Обърни внимание и на думите - ОБЩУВАНЕ, ОБЩНОСТ, ОБЩО - съвсем ясно е по смисъл - Общото е единственото, което обединява. Членовете на група чрез общото-> общуват ->в общности. Само и единствено можеш ли да вършиш нещо за останалите и за което те ще ти дадат онова - общото за всички - чувството за подкрепа, че не си сам, ще ти казват кое е правилно, за да се ориентираш... ще ти дават оценки и ще изразяват отношения - пак за да се ориентираш. Само общите потребности се споделят - за идеи, за чувства, за емоции, за общуване, за дейности - пак в група, пак групово определени, за взаимно оглеждане, за допълване...
Групата не се интересува от индивидуалностите - и за групата индивидуалностите нямат място в нея. Именно защото индивидуалностите провалят и разклащат общото. Общото не се интересува нито кой си, нито какъв си.
Който не се вписва и не приема правилата - ВЪН. Това само по себе си, е все едно "смърт".
Който не може да върви със скоростта на стадото - вън.
Който не е като другите - "вън" - за групата няма значение дали единицата ще просъществува - тя осигурява непрекъснат приток на нови единички. Даже обновяването е част от поддържането на общото - на общността.

Групата представлява организъм, съставен от клетки, които са с идеята, че само като клетки могат да съществуват. И щом има такива веднага се образува сбор и взаимна организация. Това е обезпечено предварително като възможност от природата. Това в еволюцията е изиграло огромна роля... но до една степен.
Само до някъде, само до време. За пример само ще дам следната аналогия - насекомите са едни от най-старите живи същества на планетата. Огромни по видове и умикални способности за приспособяване и адаптация. Все пак обаче един пчелен кошер или мравуняк, и след милиард години пак ще си остане кошер от пчели - може да са различни на вид, но няма развитие. Промяната е само на повърхността - няма същностна промяна. така е и точно с човешкото общество - ако погледнем историята все се повтаря едно и също нещо. И не съм само аз, който е направил заключението, че още от зората си човечеството е едно и също в основите си. Измененията са само "козметични" - на повърхността. Според мястото, културата и епохата... И отношенията вътре в човешката група са еднакви и така ще си останат... защото групата се прави само от социални единици в един и същ етап на развитие. Тя затова и съществува. А после?
А после накъде?

Според мен това е много актуален въпрос - НАКЪДЕ ?

Където и да погледнем човешката история... или пък сегашно време - наблюдаваме предимно кризисни състояния на всички нива. Всички досегашни условия за образуване на група и за адекватни отношения вътре в нея са в етап на пълно дискредитиране. Обърнете се и се огледайте. Не само в семействата, училището, не само в уличните или махленските групи, не само в частния бизнес, не само в България, не само в Европа... ГЛОБАЛНА е кризата, защото човека стана глобално същество. Всички го усещаме на гърба си. А кризата на всички нива е именно като една възможност да се потърси нещо качествено ново. КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНО - като посока, като идея, като битие.
Дори не е нужно да се търси - то стои във всеки от нас. Заложено е предварително. Това е част от гигантски за нашите мащаби на битие и възприемане "план". План, който никой не е "измислян" никога, нито се налага да се планира каквото и да било. Същностната идея за САМОРЕГУЛИРАНЕ - в цялата й дълбочина и сложност - стои в основата на промените. На еволюцията. САМОРЕГУЛИРАНЕТО е опит за определяне на взаиммообменни събития, които са едновременни към и от всички нива на съществуване и битие. Нещо като "процеси" с "непрекъсната обратна връзка, но без закъснение" - мигновена - без време. Цялата Вселена представлява това - ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ в който "клетките" му като пораснат отвъд един етап, могат да избират да бъдат или да не бъдат "клетки", а самите те да станат ЕДИННИ - и да преоткрият в себе си единността - В СЕБЕ СИ. И да разберат, че както и при холографията всеки елемент носи цялото - в непроявен вид. Може и да знаете, може и да не, че всяка човешка клетка носи днк-молекула, която е информация за целия организъм. Всяка една клетка го носи. А за да бъде клетка от този човешки организъм тя е "избрала" да прояви една микроскопична верига от ДНК-молекулата и да я използва за да се ДИФЕРЕНЦИРА. ЗА да стане точно онази която й е мястото и да си изпълнява ролята.
Идеята за хармония е другото понятие свързано със САМОРЕГУЛАЦИЯТА - почти синоними. Само изразяват друг аспект пак на същото нещо - ЕДИНСТВО.

Може би изглежда, че се изместих от темата - ама на мен не ми изглежда така. Чета постовете и все още повечето пишещи не разбират какво е това ИНДИВИД. То самата идея за индивид, като проявление  на индивидуалността е просто отрицание на "ГРУПОВОТО". Дори не е отрицание - защото не е противоположност на груповото - то е извън нея. Нещо качествено различно. Всеки ИНДИВИД е започнал битието си в група, но след израстването си продължава в посока на откриване на индивидуалността си - В СЕБЕ СИ. Това е напълно очевидно че никога няма как да бъде разбрано и подкрепено от никоя социално-живееща "единица", която живее чрез групата, но сънува себе си и битието си чрез нещо, което се нарича ЕГО - неговият конкретен образ, наречен ЛИЧНОСТ. Точно както е и клетката в биологичния организъм, когато една "социална единица" приеме да бъде такава, тя става веднага зависима от социума, който е приела. И точно както и клетката, която физически умира, ако бъде отделена от цялото, така психически и социалното същество си представя "отделянето" точно като смърт.

Филма МАТРИЦАТА дължи популярността си именно на идеята, че ние хората СЪНУВАМЕ НЕЩО, КОЕТО НАРИЧАМЕ ЖИВОТ. Никой, който сънува, не знае, че това е сън. И няма как да знае. САМО ОНЕЗИ, които преминат през сложните и трудни етапи на събуждането само те разбират какво е сънуване и какво е будност - защото вече имат в себе си идеите на двете състояния и могат да "сравнят". Само тогава и затова само при тях може да се случи вътрешното разбиране за това какво е сънуването и разликата му с будността. И понеже във филма са използвали технократското представяне на идеята, повечето хора се подведоха веднага от буквалното представяне, а не от същността и смисъла.  Ама не може да бъде друго - това е естественото положение.
Никой не може да си представи нещо "извън" неговия периметър на вътрешния му свят. Това е известно и описано още преди хиляди години. Ще ви дам един пример - всеки писател, сценарист или разказвач се натъква на простото наблюдение, че фантазията на човека е ограничена от неговия опит. Всъщност човек не може да си въобрази нещо, което е извън представите му, което е качествено различно. Фантастичните филми са явен пример за това. Когато трябва да се представи извънземно създание, то всъщност представлява "смес" от елементи на типични земни форми на живот. Просто елементите са различно "сглобени", и се получават разни странни хибриди. Ако някой не се е заглеждал в персонажите може да го направи и веднага ще забележи всеки елемент от него е заимстван от някаква форма на живот тук на земята. Това е и един от най-големите проблеми, свързани със търсенето на извънземен разум. Ние не можем да предположим и нямаме никаква основа за съпоставки какво и колко може да бъде различно друго живо същество, надарено със съзнание... да не говорим със самосъзнание. Пък по отношение на самосъзнанието ние  и на ЗЕМЯТА това не можем да си го представим и се стига до смешни положения на аналогии, които могат да се прочетат навсякъде...
---------------------------------
Пак стана дълго писание... но все ми се иска да кажа много неща, защото много добре разбирам, че нещата са свързани. Почвам от едно, а после стигам до друго. Все ми се иска да представя по-пълно разбирането си за взаимосвързаност на всички събития не само в човешкия живот. Давам си напълно сметка, че става трудно за четене като за отмора... но за мен във всичко това няма отмора, аз не се разтоварвам с писането. Съвсем друго нещо правя.
Това е просто моят начин - за вървенето ми напред.

 
« Last Edit: октомври 27, 2006, 10:22:02 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Аз пък мисля,че тази идея не би могла да получи реализация в близките няколко хилядолетия,макар че е интригуваща,защото условието за реализация е свободата.Човекът като цяло не е свободен-все още не е овладял дори животното в себе си,не е събудил душата си и не я е свързал с духа си в едно Цяло.Това успяват да го постигнат единици еволюирали човешки същества,чийто процент според мен е изключително малък на фона на милиардите жители на земята.Второ-какво значи моето собствено развитие и усъвършенстване и възможно ли е то да ми бъде достатъчно без всеобщо развитие и усъвършенстване?Мисля,че не.Няма част,отделна от цялото.Няма как да бъде избегната групата,нито човечеството в общото му ниво на развитие.Всички сме в големия кюп,наречен Земя.За мен на този етап би било възможно само експериментиране чрез контролирано и осъзнато подбиране на части в една група,при добре работещ механизъм с гъвкава връзка между индивидите в нея и обща цел,съдържаща целите на всички поотделно.Най-просто би се получило,ако бъдат обединени само решението да си сътрудничат при реализация на индивидуалните си цели,които обаче всеки един от групата трябва да приеме и да се съгласи с тях.Това май е нещо като Европейски съюз на личности ;)

izgrev

  • Guest
Quote
Гледай стадо животни - и наблюдавай внимателно как живеят само и единствено като едно - за тях това е оцеляване. Просто инстинкт, задействан и проявен. Живеят, общуват, хранят, размножават само заедно - нямат избор.

Всеки ден го правя ;D! Много обичам Анималпланет и Дискавъри! Но виждам не това, което се казва в поста. Виждам навсякъде водач на стадото, прайда, глутницата и пр. И точно те(водачите) осигуряват с опита си оцеляването на "колектива"-пардон, СТАДОТО!

swetlina

  • Guest
Нямам този "дар-многословие",характерен за повечето от "воините "тук,но ще се опитам да изкажа и моето скромно мнение,по повдигнатия по-горе въпрос!Няма нищо лошо в това всеки/подобно на клетката в организма/да си върви по пътя към себе си,опитвайки се по този начин да си "спомни"всичките вселенски тайни,но...нека това да не му пречи в "общуването"със себеподобните,защото мисля,че е много тъжно да си самотен,дори и да си стигнал поредния"връх",ако няма с кой да споделиш възторга,или"тъгата си",още повече,че ние на този етап сме преди всичко хора...призвани да "провъзгласят"баланса м/у духа и материята...Това му е хубавото тук на земята,че не сме като Робинзон сами на някоя пуста планета.И ако,наистина с мислите си създаваме реалността около нас,нека поне мислите на "мислителите"да заработят в правилната посока,за да стане земята това прекрасно място за пребиваване/наричано "рай"/,както е бил по всяка вероятност и замисълът на Всевишния...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Тая тема я преразглждам често и не мога да не отбележа, че в нея все едно е написан "учебник" за разликите в психичните състояния между "Индивидуалистите" и  "Груповите хора". Така и ще си остане напълно "далечна" дори самата идея, за СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО при което единицата надживява "Групово-определеното си" битие. И това е именно заради неразбирането на несъзнателните хора, че нивото на състоянието на самосъзнание, поражда и съотвестващото на него битие. Битието в група / не само при хората/ е израз на точно неговото съотвестващо ниво на съзнание - в липсващо ниво на самосъзнание.
   Разликата е точно в психичните нагласи на условните "две страни". И само едната от тях няма как, нито начин "осмисли" дори идеята за съществуването на "другата". Човека с групово съзнание и идентификация, не може нито да си позволи, нито пък да "възприеме" нещо, което не му съотвества... Това е само пример, защото то е израз на още повече обобщен и изведен принцип - ВЪВ ВСЯКА ТОЧКА НА РАЗВИТИЕТО НА СЪЗНАНИЕТО:
- се разполага с възможност да се "вижда" към преминатите вече нива /условно, образно - "назад" или "надолу"/;
- ограничена възможност да се "гледа" към собственото си ниво;
- и почти пълна невъзможност да се "гледа" към "по-горните" или "следващите нива"/ условно, образно - "напред" или "нагоре"/

Пишейки всичко това, искам да кажа, че то не е ново за мен. Всичко написано тук вече съм го самооткрил и преосмислил толкова много пъти, че не могат да се изброят. От различни аспекти, форми и проявления... до основните принципни положения, подредени и обобщени многократно. Никой досега не е писал за това - така директно и дефинирано по този начин. Поне аз не съм  срещал никъде това в литературата и факта, че някои пишещи упорито търсят "някаква аналогия" за да го пречислят към нещо "познато", е толкова показателен. Независимо, че идеите, изведени от мен съм ги направил самостоятелно... ТЕ НЕ СА ОРИГИНАЛНИ... И съм наясно с това... Защото ги открих и при "други", изведени с други думи, по различни начини... но смисъла им е пак този. При всякакви хора - от различни култури, епохи и географски ширини. Така е - може и да са много редки тези случаи, но нима не се "вижда" че именно така ТОВА НЕ Е ОБЩО ЯВЛЕНИЕ... не е групово... А точно обратното. И тук - като при всеки "КАЧЕСТВЕН ПРОЦЕС" няма никакво значение "количеството". Толкова е просто - не могат да се сравняват качествено различни неща. Има една сентенция - "глупците, колкото и да са много, никога не могат да се сравнят с един единствен /раз-/умен човек. С  нарастването на бройката им, може да нараснат само като "заплаха", но нищо повече". Това е цитат по смисъл от Богомил Райнов.   / и аз да се направя на цитиращ - боже, какво доживях ;D, прилича на "падение" ;D/
 
...Виждам навсякъде водач на стадото, прайда, глутницата и пр. И точно те(водачите) осигуряват с опита си оцеляването на "колектива"-пардон, СТАДОТО!
Чудесен пример за връзката между "гледащия" и видяната от него картина - израз на нещото, наречено "съотвествие по ниво".
----
Аз пък мисля,че тази идея не би могла да получи реализация в близките няколко хилядолетия,макар че е интригуваща,защото условието за реализация е свободата...
- Тази идея е реализирана откакто съществува Вселената.

 - Тази идея е реализирана и преди, и сега... и ще се реализира непрекъснато и в "бъдеще".
Защото такъв начин на битие, живот, са израз на точното съотвестващото ниво на съзнание, а растежа е функция на съзнанието. няма никакво значение, че "случаите" на проявление са редки.

 - Тази идея е реализирана и заложена дори сега - на различни нива. От идеята за Съединени Американски Щати, Европейски съюз... Като сбор от самостоятелни и формални субекти, с различни нагласи, но с някакви обща нагласа към "нещо си". Това, че самите идеи не се реализират в съотвествие с основния замисъл не е проблем на идеите, а на нивотона тия, които ги реализират.
Коефициента на индивидуалност на всеки отделен член на групата непрекъснато нараства с времето. И тази тенденция продължава. И заради това във всички групи се засилва центробежния стремеж. Образуванетпо на все-по-малки групи по различен признак. Това отцепване дразни толкова много "традиционалисти", които самите те не са готови да го признаят и видят у себе си. Защото всяка група всъщност се "държи" като живо същество с характерните за него "самозащитни" импулси изразени в самозапазване на формалното си единство. И това е, което трябва да "пребори" всеки индивидуализиращ се член. защото не само групата се "вдига" срещу откъсването му от нея, в самия него проекциите на групата се "надигат" и се срещат в борба с индивидуализацията му. Именно така процеса на индивидуализиране се подготвя, катализира и формира - чрез своя "противник", чрез формалната борба, в която се променя ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НИ - на всеки от нас - това, което всеки нарича "АЗ"...

 - Тази идея е реализирана и в момента. И аз вече неведнъж съм участвал в такова "общуване" за което говоря във всички постове в тази тема.

 - Тази идея я реализирам с различни по тип и нагласи хора, защото аз самия я "излъчвам" тази нагласа. И в живота непрекъснато се срещам с хора в някаква степен на готовност да я реализират. И доколкото всеки от тях може да си я позволи. И сякаш случайно попаднах на различни типове хора, опитвайки се да я реализират спрямо собственото си ниво. Дори сякаш случайно попаднах на една такава неформална група, която уж от идея да общуват по техния си начин, постепенно се стигна до кристализирането на индивидуалния смисъл. И именно затова тия хора - които се събираме веднъж месечно - го правят, и участват защото долявят въпреки инерцията и "груповото си наследство", че има "развитие" в това, че има една форма на освобождаване. Разбира се това е ужасно различно за всеки от тях, но за мен тия събирания са като четене на "учебник" по тия въпроси. И същото нещо е и форума ИЗВОРИТЕ.КОМ...

 - Тази идея я реализирам дори тук в ИЗворите. Изказвайки я тук в тази тема, го направих преднамерено и по много линии едновременно. Но едната от тях е да изразя, че с някои хора се получава почти естествено. И с времето се затвърди и в срещите на ЖИВО. И си им личи дори и в постовете. за други казват че им проличавало дори в Живота. И от четящите тук тези думи, няколко от Вас вече си го "познаха" и у себе си. някои го докоснаха и се отдръпнаха, усетили, че "не е за мен това". целия ми живот е било така, с хората с които кръстосвам житейските си линии. И човека, който е до мен в живота, и играе ролята на "съпруга", го усети най-силно това. И си мина през всякакви кризи и етапи, докато успее да го "напипа" - по своя си начин, доколкото си го позволи.

 - Тази идея, вече отдавна не е само идея. Аз не я измислих, аз само я формулирах - от опита, от Живота си. Само я изказах с думи, изречения, понятия и логика.

 - тази идея дори я има и в легендата за Шамбала - нека си спомни всеки какво знае за "тайствените хора" дето се смята че управлявали развитието на Земята. И макар митовете да са изключително далеч от реалното положение, то в тях може да се забележи смисълът "специални и крайно различни индивидуални единици, да са в някакъв тип неформално общуване, наподобяващо сътрудничество". Това не им пречи нито на различността, нито на това да са ИНДИВИДУАЛИСТИ - със свой собствен път, виждане,. опит. Просто това са хора, които общуват, съобразно собственото си ниво на развитие. Общуването е функция на развитието - а не обратното. И затова всяко ниво на развитие, предопределя и неговата съовестваща форма и на проявление - включително и общуването и битието във конкретна форма на възприемане на РЕАЛНОСТТА.
--
Няма нищо лошо в това всеки/подобно на клетката в организма/да си върви по пътя към себе си,опитвайки се по този начин да си "спомни"всичките вселенски тайни,но...нека това да не му пречи в "общуването"със себеподобните,защото мисля,че е много тъжно да си самотен,дори и да си стигнал поредния"връх",ако няма с кой да споделиш възторга,или"тъгата си",още повече,че ние на този етап сме преди всичко хора...призвани да "провъзгласят"баланса м/у духа и материята...Това му е хубавото тук на земята,че не сме като Робинзон сами на някоя пуста планета.И ако,наистина с мислите си създаваме реалността около нас,нека поне мислите на "мислителите"да заработят в правилната посока,за да стане земята това прекрасно място за пребиваване/наричано "рай"/,както е бил по всяка вероятност и замисълът на Всевишния...

На тия думи винаги когато ги чета се усмихвам, радвайки се колко са точни и показателни за нивото на автора им.
"общуване със себеподобни", "тъжно е да си самотен", ..."ако няма с кой да "СПОДЕЛИШ" възторга или тъгата си"..."правилната посока", "тук, на Земята не сме като Робинзон"... и т.н. това не е критика, нито е израз на отношение...
Благодарен съм ви че сте го написали това, защото трудно бих намерил толкова естествен и непринуден пример за описание като формален "контрапункт" на изразеното в смисъла на тази тема.
---
Групи, групи...групи от всякакъв порядък...мдаааа...
Група от първи порядък...общност от хора, на които всичките им нужди са общи.....даже и естествените може би... :idiot2:
Група от втори порядък....всичко им е различно ..само развитието им е на едно ниво..и да не се разпадне групата се догонват... :idiot2:
..........................................
Група от n-ти порядък....няма членове, защото 1 член не прави група....следователно....нулева група
Какъв е извода?
 Всичко в Природата е обединено в групи съставени от отделни индивиди,организми, клетки и др.....които се променят съобразно природните условия.Ако условията са такива, че просъществуването на групата стане невъзможно, то тя се разпада и образува нова общност....ако ли не....загива...респективно  членчетата й....
На това му казват ЕВОЛЮЦИЯ!
.
На това Груповите хора може и да му казвате "еволюция". Това е чудеасен пример за "късогледство" - щото напред не може да "се вижда"... По-скоро не можете да си го позволите... Щото "там - НАПРЕД", "групата" я няма - и ги няма и нейните възгледи, разсъждения, идеи... И затова се натъкмява "картината" - според нивото на тоя, дето я "вижда". Иначе би излезнало в някаква форма на самоотричане. Само напреднали в самосъзнателно отношение хора, стават способни на "определена" прозорливост по отношение на това, дето му казваме "напред", но което е именно ЕВОЛЮЦИЯТА. Наричам го прозорливост, заради популярната дума, иначе като явление то си остава израз на "надигащия се нов и различен" вътрешен АЗ - на едно развитие и трансформация.
Индивидуалистите никога не правят групи. Няма го обединителния елемент на идеи, вярвания, физически, емоционални или ментални симбиози, израз на разпокъсаността и на компенсацията й, характерни за груповите взаимоотношения. Именно затова го и няма този характерен резонанс - да се стремят да са "едно". В този обмен, наречен сега "ОБЩУВАНЕ", те участват като самостоятелни. Могат да живеят дори "заедно" физически... и пак да го има нивото на самостоятелност и независимост. И за тях, именно различието е формата на идентификацията им и въз основа на нея им е естествено да са където и да е, с който и да е. Пак повтарям, че САМОСТОЯТЕЛНОСТТА Е ВИД ПСИХИЧНА НАГЛАСА - съзнателно отношение към реалността. И когато нарасне съзнателността, тя става определящ фактор и намалява влиянието на "средата". Ето това е нещото, означено с понятието СВОБОДА - намаляване и откъсване от зависимостта на фактора "УСЛОВИЯ" - хора, събития, отношения, преживявания... ЗАВИСИМОСТИ. Именно това прави разликата между ИНДИВИДУАЛНИЯ и ГРУПОВИЯ човек - ЗАВИСИМОСТТА  на единия от точно определени условия в които той се проявява. И характерното за това "привличане" между "еднакви" в тази зависимост "членове".Ето така се образуват групите и затова си остава зависимостта - на всички нива.
---------------
« Last Edit: март 01, 2008, 07:22:22 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Благодаря,Рамус!За мен беше много полезно да се запозная с твоята гледна точка по тази важна за мен тема.Да,идеята за такъв тип общуване със сигурност е реализирана и се реализира,но от единици.Като цяло възприетият и практикуван модел на общуване между хората е на нивото на груповото съзнание.Самата аз не успях да се впиша в никаква група,глутница или стадо :) а имаше период,в който съзнателно се стремях към това,за да преодолея усещането за самотност и различие.Отвсякъде или се самоизхвърлих или ме изхвърлиха ;D.Междувременно през годините наблюдавах процеси на създаване на симбиози между членовете на различни групи,общи нагласи,мисли и чувства,които членовете на групите дори не осъзнават,че текат и ги улавят в капана.Това важи както за групи с някаква духовна насоченост,така и за социални формирования.Дори в групите,които се занимават с някакви духовни практики процесите и създадените връзки,заличаващи индивидуалността са доста по-силни.В крайна сметка за момента съм стигнала до "средния път"-не мога да отрека груповото съзнание,то е факт и се съобразявам с него,но едновременно се опитвам да съхранявам границите на собствената си индивидуалност,като внимавам да не изпадам в зависимост от каквато и да било група или друга личност,както и да не създавам зависимости към себе си.Може би след време идеята за общуване между свободни индивиуалности ще бъде реализирана масово,но за момента е постижима само за единици.А ако тръгнеш оттам,че съществуването на индивидуалността и групата са проекции на различни нива на съзнанието,които съществуват едновременно и имат някакви точки на преливане от едното в другото,може да видиш нещо различно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
.......Да,идеята за такъв тип общуване със сигурност е реализирана и се реализира,но от единици.Като цяло възприетият и практикуван модел на общуване между хората е на нивото на груповото съзнание.....
Може би след време идеята за общуване между свободни индивиуалности ще бъде реализирана масово,но за момента е постижима само за единици.
Много, много точно казано - затова го и цитирам.
Да - именно "ЕДИНИЦИ" - за да се реализира, това се прави само от ИНДИВИДУАЛНИ ЕДИНИЦИ. Идеята за такъв вид "обмен" никога не става "МАСОВА" - поради липсата на масовост в съществуването на "единиците".
   Груповото съзнание и индивидуалните единици са израз на различен тип състояние на съзнание. Продиктувано от качествено различното ниво на същото. Напълно съотвествено на двете различни "психични" форми, е и съотвестващата им нагласа и форма на "контакт".
   Въпроса е, че дори да има място и време на съществуване на "ОБЩЕСТВО ОТ САМОСТОЯТЕЛНИ ЕДИНИЦИ", то организацията, смисъла, целите, възможностите и отношенията между "членовете" в такова "общество" са с качествено различни измерения в сравнение с настоящото ниво на групово съзнание и съотвестващото му общуване. И въпреки всичко - неформалността, свободата, непринудеността , осъзнатостта са характерен показателен елемент за взаимоотношенията между хората и дори сега в психологията, макар малко да се говори за това, са наречени "ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ОТ ВИСОКО НИВО".
   И все пак - както вече казах - тези, които вече "докоснаха" такъв вид общуване... в контактите си с мен, го "видяха" в действие. Много пъти са ми казвали, че освен с мен, нямало хора, с които да се прави по същия начин. Не зная - възможно е. Но в моя живот така се "самослучи", освен това трябва да е ясно, че всеки контакт зависи и е израз на най-малко ДВЕТЕ СТРАНИ, участващи в него. И всяка от тях носи "своята вибрация", израз на нивото й. Огромната разлика в реакциите на хората, попадащи целенасочено или "случайно" в такъв тип взаимоотношения, е израз на това колко сме различни всички. Но именно за ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ, различността никога не е пречка за обмен... И никога общуването за "нас" не е задължително, важно или "потребно". И от това никой индивидуалист не е зависим. Може с него, може и без него. Разликата със сегашното групово съзнание и съотвестващите му "групи" от хора е именно свободата да не си зависим от общуването. И когато самото общуване стане факт, в него се подхожда будно и самосъзнателно...

Е - да живее свободата и различността. 
« Last Edit: март 10, 2008, 02:47:03 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Попадна ми въпрос относно "колективните грешки и опит". Цитирам поставянето на въпроса, защото той носи способността за осмисляне на човека, който го зададе. Аз не бих поставила в едно и също изречение думите "колективен" и "опит", защото опитът, според мен, е само индивидуален.
Но грешките може да се окажат колективни.

Колективната работа е форма на общуване, която цели развитие по отношение на конкретно зададен проблем. Нарича се работа в екип. Напоследък е много модерно и се пропагандира под всякакви форми - от "сплотяване на колектива", до разни курсове, включително и групова психотерапия.

По идея е необходимо да се свърже различността на възрастни (разумни) самостоятелни единици, които чрез своя опит да допринесат в конкретно избран аспект от проекта, за достигането до реализацията му. Характерно за екип от съзнателни хора е, че всеки сам е наясно докъде се простират възможностите, целите и отговорностите му. Всеки сам за себе си определя кое е в неговата компетенция, какви рискове да поема и е заявил своя дял от извършваната дейност, по която той носи отговорност за изпълнението. Никой на никого не налага правила и изисквания. Съществува търпимост между членовете на екипа, зададени са конкретните параметри по дейността, но всеки сам определя кога, как, доколко ще изпълни своя дял.
Това означава, че при възникване на проблем в определено звено, поради нагласата на всеки от членовете на екипа да бъде наясно със задълженията и отговорностите си, няма проблем по изясняване на грешката и по взимането на адекватно решение за необходими корекции. Съзнателния човек си поема последствията от действията и това е естествената му нагласа.

Обаче такива екипи не се срещат често поради вече описаните в по-горните постове причини. Рядкост е да се срещне един самостоятелен, независим, осъзнат и адекватен човек, камо ли да се събере екип от такива единици, които да имат интерес от сътрудничеството си. За мен това все още не е проявена възможност, но не се знае какво носи бъдещето.

Това, което често се наблюдава на практика, е обществения принцип на работа в екип. Необходим е гръбнак на дейността, до който да се допитват членовете от екипа, в случай на възникнал проблем. Устав така да се каже. Уставът е измислен от ръководителите на екипа и в него е изнесена отговорността в случай на грешки. Имам предвид че при възникване на проблем, се прави допитване до отговорното лице или до правилника и от там се търси решение.
В такъв екип всеки би могъл да прехвърли личната си отговорност върху общото съзнание и по този начин да избегне виновност.
Задачите също се разпределят отгоре. Пишат се трудови характеристики, за да е ясно на кой какво му влиза в задълженията да не би от някой да се иска повече отколкото му се плаща. Цялата бюрокрация, която участва в един екип, служи за разпределяне на задачи, отговорности и цели между членовете на екипа, определяне на срокове и поставяне на цели, с което личната отговорност се размива като понятие.
Такива негъвкави системи често сдават багажа. Няма значение дали е в държавния апарат или в частна фирма или вътре в самия човек, при възникване на проблем, всеки си измива ръцете по устав. Характерно е положението, в което никой не прави нищо, за да не сбърка и да не отнесе на свой гръб и чуждите прегрешения. Спотайването, скатаването на иначе общоизвестни “тайни”, немарливостта и отграничаването на задълженията, води до КОЛЕКТИВНИ ГРЕШКИ и СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ. Нещо, което в действителност не съществува, но е възможно когато групата се състои от хора с ниска самосъзнателност, които не се доверяват на собствените си възможности. В резултат причините за проблемите се покриват и до тях не може да се достигне. Липсващата информация пречи да се види в цялост проблема. Ръководството често търси прости решения на комплексни проблеми. Желанието на всеки участник, е да се измъкне, да се намери някой друг да е виновен и да се вземе някакво козметично решение, след което нещата да си продължат по стария начин, така че да не се наложи сам да вземе мерки за себе си и да се промени. Целта е да се избяга от отговорност при всички случаи. Все някой друг да е виновен. Ако това се остави на самотек се достига до анархия от български тип  ;D Новините от последните дни са свидетелство за невъзможността в нашенската система, да се прилагат закони, правила и да се действа адекватно.

Колкото повече се разчита на устава, толкова по-малко възможност за корекции и адекватно управление на конфликтите съществува.

Във група от независими човеци, всеки сам управлява себе си и не възниква такова нещо като колективна грешка. Много по-адаптивен е екипа към належащите промени.

Никой не може да бъде на 100% постоянно, но е необходимо да бъде наясно със поетите задължения и да си стои стабилно на мястото. Няма заплаха в това да сбърка човек, много по-страшно е да не разбира че греши и да не трупа опит от грешките си. Защото във всеки екип от такива хора, развитие на практика няма. Креативността умира, покрита от устава. И както каза Хипатия в един друг пост, хората си живеят под пагона и не използват пълнежа.
« Last Edit: март 14, 2008, 05:51:33 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Съотнасям индивидуалното към колективното, така както семето към почвата.
Колективното е средата, в която индивидуалното израства. В този смисъл,
работата в екип по определена задача, носи за всеки член на екипа
и индивидуален опит, и индивидуални грешки / успехи.

Способността на всеки да се поучи от преживяното във връзка
с тази задача, да анализира, да отсява полезното и важното, да
обобщава и прилага на практика,  да променя своето поведение
адекватно...Всичко това води до натрупване и на колективен опит,
грешки / успехи, които са във връзка с общите поставени цели....

И вече – сътрудничеството между зрели хора, хора с висока степен
на съзнателност,  би било единствено въпрос на мащаб, на високи
цели, които конкретните индивиди са си задали като посока, като
специфична работа по по-нататъшното си развитие и осъзнаване.
------------------------

Замисълът и на длъжностните характеристики, и на инструкциите
и на правилниците за вътрешен трудов ред, и на уставите, е да
очертаят граници – на правата, задълженията, отговорностите
и т.н.  –  вътре в които, когато са добре известни и познати,
хората имат свободата да работят според възможностите си.

Липсата на яснота за границите, за територията, в която
всеки може да трупа опит / прави грешки / постига успехи,
затруднява както личната, така и колективната работа.

Но освен „съдържанието” на всеки член от екипа, ключово значение
за мен имат „каналите за комуникация”. Те трябва да са работещи, и
освен това - ясни, недвусмислени, неподлежащи на интерпретиране.

Гъвкавостта, адекватността, ефективността на работа като цяло
зависят от ръководния екип (в индивидуален план –
от съзнанието на конкретната човешка единица).

И в този ред на мисли, съзнавам малкото допирни точки
на този текст с основната тема и не бих се учудила, ако
администриращите форума вземат съответните мерки.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
ОБЩУВАНЕ,ОБЩЕСТВО...ОБЩ...за да има общуване трябва участниците да имат нещо общо помежду си.И точно това търсят и намират хората,такива с които те да имат нещо общо.Дали ще се събират заради едни и същи идеи,цели,история,желания,мечти,игри и т.н.,при изчезването на общия знаменател , обществото ще се разпадне ,просто защото няма да имат хората нещо общо помежду си че да се нарекат общество.И колкото и странно да ви прозвучи разликата между нормалното общество и такова изградено от индивидуалисти ще бъде изключително малка.Да не говорим че колкото по силно е изразен индивидуализма във всеки един от членовете толкова по трудно ще им бъде да се обединят.И дори да наблегнете на различността и уникалността като нещо общо по което да си приличат,то кога ли някой ще стане нещо различно от поредния различен човек...И кога ли наистина на човек му омръзва да ОБЩува и да почне просто да СЪЩЕСТВУВА.Колкото и да си приличат две неща,само на нас ни излгеждат еднакви и общи,просто защото искаме те да са такива,все общи истини да имаме.И чрез тази обща истина да направим едно хубаво общество и да си говорим постоянно за тази хубава обща истина.И толкова хубаво да си се самозациклим в това общество така че никой да не може да стане различен и да има друга своя собствена истина.Това че хората са се събрали едно време за да могат да оцелеят физически не означава че това е единствения начин на съществуване.Всъщност това е бил в началото общия знаменател,те хората са се борили да оцелеят просто заедно.После обаче тъй като оцелели и са се преборили,за да продължи да съществува това общество хората измислили историята и я нарекли обща.И така хората започнали да се наричат българи,японци,германци,американци и т.н.,някои дори се наричали хора и човеци.Но колко хора от всичките тези милиарди които са се раждали и умирали,са си позволили да излезят от тези граници на общото,от националната и човешката си принадлежност.Дали различността и уникалността може да има граници,или такива граници си ги поставяме сами ние.

Дори сега когато си говорим да се съберем да се видим на едно място,то хората ще отидат главно с онази идея да си ОБЩуват помежду си.Да си поговорим за форума и за онези книжки които четат.Току виж споделяме едни и същи идеи и цели.Ама все да си запълним с нещо свободното време нали така,с приказки и разкази.Ако прекараме това време заедно играейки разни измислени физически или психически игри,в небрежни разговори и коментари,просто говорейки ,смеейки се и преживявайки , с какво точно ще бъде нашата сбирка по различна от всяка друга?И колко дълбоко ще можем да усетим другите хора и себе си в тази среща.Дали единственото което ще видим няма да бъдат едни физически обвивки изразявайки единственото астрални преживявания и ментални разсъждения.Колко дълбоко може всеки от вас да си позволи да надникне в другите хора,просто ей така без никакви транзакционни стимули и отговори.Да се срещнем без никакви очаквания и допълнителни планове и дори без всякакви желания да се събираме и да бъдем заедно.Колко от вас искат,желаят да дойдат на сбирката и колко от вас ще търсят единствено поредното поле за астрални преживявания...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
blqh,
всеки ще си намери това, към което той самия е съвместим.
Точно в това е една от съществените разлики - хората индивидуалисти не зависят от средата си, и от съотвестващата на тая среда форми на комуникация - също.
Именно за хората индивидуалисти няма никакво значение кой за какво би дошъл - и няма никакво значение също и "кой какво ще търси или ще намери".
Всяко събитие е възможност - за хората, които ще го разгледат като такава. Именно те биха резонирали и биха "се възползвали". Всеки ще го използва доколкото му е възможно, доколкото е "самия той".

ЗА МЕН:
НИкакво значение няма кой за какво ще дойде на "срещата", какво ще търси и как ще реагира, какво ще "си намери", как ще се почувства... Свободен съм от това - и естественото за мен е да дам възможност на хората да си бъдат свободни. Така или иначе реакциите им, са израз на това, което са - мечти, стремежи, търсене, учене... или просто ново преживяване.
Не ми пречат разликите и различията - дори напротив - за мен това е истинско богаство - "докосването" да различността на другите.
------------------
Колкото до "екипите" - ще ви припомня нещо:
има цяла разработена система за "решаване" на проблеми и задачи - едно от имената й е - "мозъчен удар". Разработена е още от "старите" времена. Най-общо представлява следното:
Внимателно и чрез изключителен подбор се събират на едно място уникално различни хора - по отношение на конкретната поставена задача. Подбора именно включва всеки от събралите се да има някаква "способност" или знания или умения към основната цел. Но съществуват и способи за допълване и със съвсем различни и "далечни" спрямо конкретната задача или проблем хора - именно различието е някаква форма за "поглеждане" от коренно различен ъгъл и това е все пак една възможност, защото конкретното решение на проблема, може и да е в съвсем "различна" посока...

И тук именно е голямата игра - поради огромните различия и често "невъзможния" характер на всеки от участниците, специално има определен "водещ", който именно регулира и е нещо като комуникационен "посредник" - главно не позволява контактите между "участниците" да се извеждат извън точния проблем, защото минат ли в "личната зона" и всичко отива... И главно защото гениалните в своята си "специалност" хора, са често крайни и нулево-комуникативни по характер. Това е една форма на "псевдоиндивидуализъм", щото това са често хора "единаци" - принудителни и криещи се в себе си... И гениалността им е форма на "компенсация" на всичко това. Нима не сте срещали такива "случаи" - на такива хора. Това не е същински индивидуализъм - по начина по който се дефинира в тази тема тук. И често "социалните" хора бъркат индивидуализма именно с тази му "социална" форма... А разликата е качествена - без критерйй за сравнение въобще...
Защото същинските индивидуалисти са хора, който преди всичко израстват "личната си сфера", израстват в себе си... това е форма на развитие, нямаща нищо общо с пробива в някаква сфера... Има толкова много "гениални деца" - едни смятат огромни числа, други още от малки пробиват банкови системи, други рисуват като завършени художници, или пеят като завършени певци... Толкова се говори сега с упование за "децата-индиго"... Ама това са си "ДЕЦА" - деца във всякакъв смисъл - няма значение дали ще могат да телепатират, или телепортират... каквото и да правят няма значение. Следващото ниво в развитието не е в "правенето" на необичайни или невероятни неща - просто така си представят социалните хора "следващото поколение" - просто като усъвършенствани "социални"... /В социалния живот има и още една "специална група" - принудителни индивидуалисти - хора принудително и изкуствено поставени в ролята на "различни"...  :) Сещате ли се кои са? Ще ви кажа в друг пост - стига да се интересува някой.../
Следващото ниво е просто "ПОРАСТВАНЕТО" на децата. Децата-индиго е просто една форма в мечтата на човечеството за "обновление" - една от много възможните... И заявени от социалния егрегор. И такива деца веднага ще се "намерят" - тях ги има... винаги ги е имало. Но не в това е "РАЗВИТИЕТО", защото каквото и да могат, каквото и да правят СИ ОСТАВАТ ДЕЦА - на каквото и възраст физически да са. Вижте и сега колко много хора с "психотронични възможности" има... А ако ги познавате колко са "деца" всъщност - дори по-малки деца са от Вас - които четете това в момента.

    А сега си представете, че свободата и непреднамереността е водещото, което може да самосъбере "екип" от високо-организирани и самосъзнателни хора. Именно и свободата и непреднамереността... както и лекотата за "надкрачване" на личната сфера, би дала възможност да се комуникира и обменя информация с лекота и "без посредници". И това - без да се "налага" каквото и да е... самосъбиране, самосвободна комуникация, резонанс на съвсем различно ниво, синхронност чрез "адаптиране" към конкретната ситуация, специфика... За развития и отработен индивидуалист това е част от живота му... И това не са фикции, нито фантазия...
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
 Ама да не ни се случи случка докато си представяме тази свобода и непреднамереност , та да се изгубим в своята собствена фантазия.Както ти сам се беше изразил някъде другаде има разлика между самата свобода и преживяването за свобода.Закодирането на информация от по горните нива в някакво по долно,например от духовно в ментално,за да може човек да го разчете трябва да има съответната разархавираща програма.Ама за да разархавираш такава закодирана информация,програмката ти трябва да бъде записана на духовно ниво.И дори и да имаш тази програма това отново не е гаранция че чрез нея ще можеш да разчетеш символите на някой друг човек , просто защото всеки използва различни символи.

 Магията се състои в това че ние хората сме ограничени единствено да споделяме физическия свят,а всички други наши аспекти си остават скрити само за нас.И само от нас си зависи каква част и от кои аспекти да споделиляме с останалите хора около нас.Някои от нас са по добри в изразяването на тези неща,а други не,но това не означава че ако един човек е по добър в изразяването на вътрешния си свят е по-по от другия :) И повечето от оценките на хората се правят единствено на базата на изразеното от тези аспекти.Дали хората ще те определят като умен си зависи от това до колко добре умееш да улавяш мислите си в думи и да ги изразяваш с правилната интонация.Всъщност всеки човек изразява едновременно съвкупност от всички свои аспекти,но този в който се намира центъра на съзнанието на човека в съответния момент ,ще придобие главната струна,а тя е най лесно доловима...За това и ни се струва че в думите на някои хора се съдържат повече емоции или хладен разум...или пък че думите на някои хора направо ни пронизват много по дълбоко от колкото сме предполагали че едни прости думи могат да стигнат.

Въпроса е до колко човек може да си позволи сам на себе си да бъде откровен към другите и най вече към себе си и да изрази това откровение без да бъде съден от другите или оценяван.Или общо взето това което Рамус каза , само че с други думички :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Hypatia

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 42
Общуването не е обединяване и да речем уеднаквяване. Това не е хорово пеене. Общуването е споделяне- двама, трима, н-найсе "слагат на масата" кой каквото носи и му отърва да "предостави". За отрязъка от време нещата стават налични и достъпни за всеки един от участниците. Стават общи- свободни за ползване от всеки. Магията след това е, че после всеки един има възможност освен своето да си прибере още. :) Според какъвто му е подхода
« Last Edit: март 17, 2008, 10:31:45 am by Хипатия »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Общуването не е обединяване и да речем уеднаквяване. Това не е хорово пеене. Общуването е ...
-----
Общуването е просто израз на нивото на хората, между които тече някакъв обмен. Ниво - в зависимост на каквото е нивото в развитието, такова е и съотвестващото на него общуване.
Така, че... общуването е и обединяване и уеднаквяване. Общуването е и като хоровото пеене - на определен етап "участниците" от това имат нужда - прикрепват се едни за други, взаимокомпенсирайки си изживяването на собствен недостиг. На това ниво те се самоподбират "издавайки" съотвестващите си сигнали и натъкмявайки се в "група", образувайки обща душа - групово съзнание. То играе ролята на липсващия "самостоятелен аз" - това е въпрос на ЕТАП - през това не може да не се мине.
Не е нито неправилно, нито грешно, нито смешно, нито иронично... това е просто нещо, през което се минава - като деството - всички сме били /или сме/ "ДЕЦА". В смисъл че дори и "преминалите го" всички го носим в себе си - само за едни това е във фаза на проявление, за други е в премината фаза, но го носим у себе си, макар и '"с отминал пик".

  Всяка "фаза" си има своите предизвикателства - своите трудности за отработване и решаване на възникващи противоречия. За хората-индивидуалисти, отделянето от "груповата" психична форма на битие е големия "раздел", точката след която вече няма връщане.

  Няма никакво значение кой докъде е в пътя си - това е нещо излизащо далеч извън рамките на познанието в социалнопопулярната му форма. Всеки е "някъде" в своя си път. Това е извечност, предначертаност и огромна роля в "голямата картина". Разбира се за "целите" на вживяването на "малки, слаби, ограничени, беззащитни, незначителни, нищожни", не би било възможно, ако предварително не се "забрави" за връзката с "другото" - това е огромния смисъл на драматичните изпълнения на всеки в "театъра на голямата Вселена"...

-------------
Говорейки и представяйки тук идеята за индивидуалистите и специфичната форма на комуникация между тях, аз използвам само като за сравнение "социалната" и познатата на всички сега комуникативна форма с образуването на "групова душа". В нея наистина няма как да не се подходи към форма на "ОБЩУВАНЕ" - общност, общо... И аз сред такива хора може и да не се вписвам в колективното, но не им и преча... Това е техния израз, тяхното битие и моята намеса би била напълно излишна и неуместна, изхождайки от разбирането ми, което излагам тук в този текст.
Съвсем друг е въпроса, когато попаднал в "такава" среда и невписвайки се в нея, това почва да пречи на "общуването, на общата спойка", защото това е процес, непрекъснат и с отделяне на огромна енергия помежду участниците в него. В такива моменти се "отделям" доколкото е възможно. Често обаче и това не е достатъчно и се намира подходящия участъник в представлението "той е причината /той е виновен или др. такива/"... Образуването на специфично поле около мен, в което се "затварям", е стара техника, която аз преоткрих и в която имам многогодишен опит. Това ми позволи да бъда цял дори в агресивна среда, която попадайки аз използвах за да отработвам "затварянето си" и поддържането на "защитната линия". Не е трудно за разбиране какво и защо груповонастроените психично хора виждат в мен заплаха за "общността си". Аз излъчвам коренно различна вибрация - отне ми много време за да разбера това и да го открия, проверя, проникна и опозная в дълбочина. Но... всичко това са си "мои" неща.

И връщайки се на основното - във всичко това не влагам никакъв смисъл на някакъв вид "превъзходство". Това, че някои форми на битието ми имат прагматична насоченост и чрез тях аз съм разрешил голяма част от фундаменталните проблемни положения на повечето групови хора е само условност. Това е така, но е само условно-сравнително - по отношение на "преминати неща". Във всеки момент ми се налага да посрещам предизвикателства и да ги разрешавам по един или друг начин. често "неуспешно",  макар да не използвам въобще тази дума, просто тя няма смисъла, който повечето хора й придават.
Използвам голям запас от отработвания, опит, но и много неща "липсват" от сегашната ми гледна позиция, дори имам и моментни положения на "загуби", както скъсвания с връзката с центъра ми. Но да вървиш, да "ходиш"  не означава "да не падаш"... Никое дете не се учи да ходи и да не пада многократно. "падаме" през всички етапи, във всички моменти. Въпроса е, не да се страхуваме от паданията, а да се научим да "ставаме" склед това. А след това и да се научим и да се възползваме от "паданията". По този начин те вече не са "падания" а само междинни етапи в които именно в тях се отработват голяма част от "проблемните ни вътрешни моменти"...
  В този смисъл, по отношение на битието ми във всеки един момент, не се различавам по същество от която и да е "друга единица" в който и да е друг етап. И работата не че го пиша това, а че го пиша, защото съм проникнал в него - не на думи, не на представи и мислене. това е част от жиота ми и го направих такова, защото видях, че само НАПРАВЕНИ и РЕАЛИЗИРАНИ, идеите имат някакъв смисъл...
...Поне за мен, поне така, както аз съм избрал.
-----------------------------------
Като цяло, относно средата си има два типа "нагласи" - несъзнателните хора най-често се опитват да променят средата около себе си, нагаждайки я към тях си.
Съзнателните хора имат свой периметър и са насочени към него и в този смисъл те биха се адаптирали към която и да е среда. защото адаптацията не е само еволюционна и генетична биологична форма за оцеляване. А в тази тема, в този контекст става въпрос за ПСИХИЧНА ФОРМА НА АДАПТАЦИЯ - израз на променен възглед за това КОЙ СЪМ АЗ, КАКВО СЪМ и дали съм достатъчно пораснал, за да погледна на себе си като САМОСТОЯТЕЛНО СЪЩЕСТВО...
---------------------------------------
Всъщност зад многото приказки и думи, нещата са доста прости...
... Поне за мен. :)

Няма и никакво значение
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Hypatia

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 42
Ами аз говорех за общуването от чисто практична гледна точка. За самия процес, а не за привижданията. В този смисъл, ако не успея да предоставя нещо в общуването, аз няма да мога и да ползвам- няма да има споделяне на наличното. Ключът за мен е това, което идва от мен. Аз съм тази, която отваря вратата. При затворена врата достъп до общуване няма.
Когато има сбирка на "певци" тогава няма общуване. Има репетиция... ако ме разбираш.