Author Topic: ИНДИВИДУАЛНИЯ ПОДХОД НА РАЗВИТИЕ и СВЪРЗАНО В ТОВА ОБЩУВАНЕ  (Read 20056 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
 Хипатия,
Аз си признавам че нищо не разбрах от това което каза и от двата постта :) Може ли да пообясниш малко повече какво имаш в предвид че не хванах смисъла.Написала си само отрязки от цялата си мисъл и не ми се гадае просто какво си имала в предвид...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Hypatia

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 42
Бляхчо,
На твоите услуги
Когато пиша, се изразявам много синтезирано. Когато говоря съм мноооого обстоятелствена.
Та….
Единственото, което прави общуването е отварянето. Няма условие да си подобен на другия, няма условие да си различен. Има едно единствено условие- да ти отърва да си отворен. Когато си пред чешмата, за да потече вода въртиш кранчето нали? Монолозите по отношение на струята, силата и и всичко останало, без да си врътнал кранчето са безсмислени.
Преди време няколко души бяхме влезли в едно пространство на общуване, за което аз специално нямам аналог досега. Всички бяхме много различни един от друг. Единственото ни общо беше отварянето и доверието, първо към себе си, а и към останалите. В процеса на това общуване нещата могат да се определят като сърфиране- вълната на единия става твоя вълна, получаваш летящ старт за нещата които се отключват в теб, катализираш много процеси. Ако в такъв момент се затвориш, ти просто изхвърчаш- центобежно.
Не всеки разговор е общуване, а общуването не винаги е разговор.
Затова и говорех за отворените врати.
По-просто от това не мога... Предавам се ;D
« Last Edit: март 18, 2008, 11:19:25 am by Хипатия »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Ауууу - "предавала се"... на кого бре? ;D
"Горкичкия", той просто не знае кво го чака от такава "предала се"... А може би да знае? Само "той" си знае...
-----
та... по темата:
...Преди време няколко души бяхме влезли в едно пространство на общуване, за което аз специално нямам аналог досега. Всички бяхме много различни един от друг. Единственото ни общо беше отварянето и доверието, първо към себе си, а и към останалите.

 :)Да кажа, че може би познавам какво имаш предвид - това не само при теб няма аналог. В моя ми живот, който преминава досега под "флага на една различност", такова нещо също не се беше случвало... и може би няма да се случи. Няколко участници бяхме и някои от тях се "затвориха" и наистина изхвръкнаха "центробежно" - самоотлетяха. И въпреки всичко за времето през което такъв контакт просъществува, беше нещо уникално и различно от всичко познато, дори и стггнало до мен "през други канали". Заслужава си всеки от нас да си го спомня, защото в никакъв случай това не може да бъде "случайно" явление. Аз самия в тези моменти прозрях много неща за себе си и за "другите участници". Но най-важното от всичко беше, че открих за мен, че такава форма на "отворен и свободен контакт" е нещо като "ЕСТЕСТВЕНОСТ" и сякаш бях като "У ДОМА СИ".
  Имаше нещо мистериозно във всичко това, нещо което ще си остане завинаги... И все си мисля, че "някога, някъде" може отново да се "изгради постепенно синхронността, постигната тогава". Както и специфичната нагласа и готовността - да се открие човек докрай - ДОКРАЙ... до най-дълбокото, което може да си позволи, катализирайки тази дълбочина все повече и повече един на друг.



АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Сега виждам как съм излъгала, че не ми се е случвало да попадна в "колектив" от самостоятелни единици (съзнателно не използвам думата индивидуалист, понеже не съм я извела аз и за мен не е достигнала смисъла, който се влага тук в нея. Не се самоопределям като такава и не се стремя към това.)
Та случвало ми се и открих че каквито и граници да имам, мога да ги преминавам, мога да се оставям да падат барикадите ми, въпреки гласа който крещи в главата ми "Какво си ти без правилата и задръжките си. Та те те определят и те съхраняват." Изумителното е, че съм, отвъд всяка граница, която съм си поставяла, отвъд всяка барикада, която съм издигала към хората и заобикалящия ме свят, аз съм. Няма нужда да казвам каква съм, защото това е граница. Но е напълно естествено битие, живот, онова, което живееше в мен, но затворих, защото помислих че го няма никъде и само аз си фантазирам че е възможно да общувам отворено и без задръжки със също толкова отворени и естествени хора. Помислих че това е фантазия и опитах да го изгоня от себе си, но то се върна, защото няма как да бъде подтиснато такова нещо.
Оказа се че не е необходимо дори хората, с които общувам да отговарят на определени изисквания за доверие или ниво на вибрация. Всичко зависи от способността ми да спра себе си и да се заслушам във другия. Зависи от способността ми да последвам сигнала, който идва към мен, да бъда адаптивна към условията. Тогава няма значение как се определям, няма значение какви са обстоятелствата. И на това се научих в процеса на естествено общуване и го видях как се случва насочено към мен, и как други хора го правят, с цел да предадат посланието си. Такъв пример е онзи Посветен, разговорите, с който бяха публикувани във форума. Този човек, следваше нивото, на което пристигат сигналите към него и откликваше на тях адекватно, но това не му пречеше да закодира в отговорите си и информация на по-високо равнище. Така до всеки общуващ достига послание, което отговаря на зададеното от него самия ниво на общуване.
Друг такъв пример са беседите с Ошо. Масовото слушане на думите му, го води към подаване на посланието си на едно общо равнище, което достига до общото съзнание. Това не го ограничава да изразява себе си така обширно и всеобхватно, както извира от него самия, но той може да слуша и да следва идващите към него сигнали. Задават се рамките на възприятие на събеседниците и си личи кой кога ги надраства по дълбочината на подаваните сигнали. Това никога не е било състезание кой е по-умен или кой е по-напред с материала. Това е катализиране на мащабност, експанзия. Не общуващите се катализират един друг, а всеки сам катализира процесите на развитие в себе си, като използва хората/обстоятелствата около себе си като инструменти за задвижване на процеса. Това е да се възползваш - да намериш начина да се развиваш, използвайки възможностите без значение под каква форма са те.
« Last Edit: март 18, 2008, 03:42:12 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Преди време няколко души бяхме влезли в едно пространство на общуване, за което аз специално нямам аналог досега. Всички бяхме много различни един от друг. Единственото ни общо беше отварянето и доверието, първо към себе си, а и към останалите.

Да съм била „много различна” не си спомням.
Дали съм общувала като индивидуалист...

За мен индивидуализмът е крайна форма на определяне,
на отграничение, на изпълване на Аз-а със съдържание.

А общуването идва съвсем естествено като следващ етап,
като израз на една способност за свързване по нов начин.

Просто присъствие. В едно общо пространство, в общо поле.

Това „общо” приличаше по някакъв начин на „среща”,
доколкото имаше съвпадение на причинно-следствени
връзки, които ни отведоха в едно време-пространство.

Но в тази особена среща изведнъж всичко се сля:
Аз-ът и неговите граници постоянно се размиваха,
липсваше Другият – когото да искам да опозная...

Липсваше „желание за общуване”, понеже общото беше
реалност, беше средата, в която се случваше всичко...

Това продължи до момента, в който се оказах неспособна
да пребивавам в състояние без граници и да поддържам
общата вибрация... След голямото вдишване, приемане,
отваряне, имах нужда да се отделя и да осмисля всичко...

Припомняйки си всичко това, многобройните въпроси,
които си зададох, получиха един единствен отговор:
                       ЗАЩОТО ОБИЧАХ
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Естествен контакт или да се отворя неконтролируемо. Да се оставя на потока да ме носи, закъдето вече съм стигнала, в някое друго oт измеренията на същността ми. Да се понеса по вълната без да мисля, осмислям, преценявам, без да контролирам или да оказвам каквато и да било съпротива.

Много ме беше страх. Страх че няма да бъда разбрана, одобрена, че не съм на ниво, че ще бъда отхвърлена. Страх, че ако допусна да общувам свободно ще се привържа и ще страдам. Страх, че отново ще срещна вече познатото, с което няма смисъл да се опитвам дори да общувам. Възникваше стремеж за съперничество в мен, за доказване, да си отвоювам територията и да си седя там сама и некодосвана от нищо и никой. Намирах си причините и оправданията.

В предишен етап се бях научила да се подтискам, капсулована някъде на тъмно и скрито място. За по-сигурно - в изолатора. Там съм била мизерна и празна, но поне на никой за нищо не съм се доверявала и никой не съм допускала.
Затварях емоциите си, за да не стига до съзнанието ми страха от тях. А се страхувах, защото когато те надделееха, сякаш избухваше бомба и се разтоварваше всичко до крайност, неконтролируемо, без да съм способна да се владея.

Дори и до ден днешен усещам, че на моменти още нося онова лице, затворено, със непроницаемите очи – сякаш няма нищо зад тях. Останала ми е маската на празният поглед на един празен човек. Онзи човек не си позволяваше да се понесе със вълната, ами все търсеше как да слезе и отново да се затвори в себе си, в изолатора.
Но въпреки страховете и очакванията ми за провал, “нещо” ме дърпаше и досега ме води към естествения контакт, свободен и отворен, без наложени ограничения – само в рамките на съзнателност на самите общуващи.

Отварянето е свързано със отказване от основата, от стабилността на контролираната среда. Обземаше ме неистов срах, че ще падна, защото когато усетя вълната че идва и се кача на нея, се понасям с огромна мощ, за която не бях готова. Струваше ми се прекалено бързо, прекалено дълбоко, прекалено силно. Усещах че канала, който сама съм склонна да отворя, е по-тесен от потока, който идва към мен, щом веднъж влезна в контакт. А потенциално бях готова, само ума ми се пазеше да не се претовари и затова изключваше.
Беше време когато сензитивността ми беше много замърсена и това ме “пазеше” от нашествия. Канала ми за приемане на информация беше затлачен и много лесно прекъсвах връзката си. После се изчистих и с това възприятията ми се изостриха и самонастроиха във фина сетивност. Понякога с някои хора се случва супер силен контакт и потича огромна енергия, която е като нашественик ако не съм готова. И много ме беше страх да отварям канала си, да махам барикадите. И всеки път, когато набирах сили и смелост да се излея и да се оставя на съответния отговор, се надскачах, а ума ми стенеше и се гърчеше, защото всеки път малко по малко се предаваше. Предаваше преградите на своята сигурност. И така все по-дълбоко, все по-целенасочено и все по-мощно прониквах във изолатора си и го разграждах – сама себе си прониквах, като се оставях да се отварям във контакт.
Когато контакта се оказваше многопосочен и се смесваха сигналите на повече хора, ми беше още по-трудно да се удържам отворена. И когато преминавах границите си без да има съответствие със нагласата и готовността ми, нивото на което показвах глава, се оказваше смазващо и неизбежно следваха сривове и кризи. И аз отново се затварях във старите си добре познати килии и отблъсквах всичко, което идеше към мен.

Винаги, когато страха ми взима връх, се спускам към средата, в която имам контрол. Като опарена се дърпам и отново ставам непробиваема, затворена и неадекватна. Отново ставам сърдито дете-аутист. Дете, което е неспособно адаптивно и адекватно да посреща отговорите на сигналите, които самото то излъчва. Но с това, че се затварям, не спирам да излъчвам. Защото затворена, аз се откъсвам от естественото си състояние и генерирам остра липса на себе си – ставам празна и имам нужда да се запълня и си намирам начините да се запълвам. Тези начини неизбежно ме изтощават и след приложението им, отново се оказвам болезнено празна и отново търся да се запълня с нещо, към което съм привързана и ми носи идентификация, уют и сигурност.
Болно състояние, от което излезнах на порции, каквито можех да поема. И пак бягах и пак се овладявах и досега се случва понякога. Нещо в мен беше готово, но ума ми силно дърпаше назад и десетки пъти късаше връзката и се махаше от нея, уплашен че му идва в повече, че ще полудее ако приеме още малко.
А през отворените канали тече всичко в комплексна свързаност и цялост. Няма приемливи порции, като лекциите в университета. Отворя ли се, сменя се цялата нагласа на съзнанието ми и с нея на място си идва адекватен светоглед в цялост. И точно това е което побъркваше ума ми. Отказа да приеме, че е възможно чрез превключване да премина в такова състояние, в което няма нищо от познатото му АЗ. Състояние, в което естествените неща са ясни и действието следва зададената посока от друго равнище на съзнание. Просто го следва, без да го контролира.
Но ума на човек, който е в постоянна нужда, не е способен да се остави да не контролира. Основната му функция е да запазва живота – не може да се остави на неизвестното, да се отвори неконтролируемо. Това е смърт!

Някак от много страх и детето успява да се скрие така, че да не се среща със страховете си. Не мисли за тях в съзнанието си и ги избягва подсъзнателно. Така си вярва, че от нищо не го е страх, което му позволява позиция, в която да не преодолява страховете си. А страховете затварят вратата на действието. Те са показатели за посоките на развитие. За да не се развива и да не расте детето, понеже го е страх и не може да се контролира, се скрива от страховете си и живее само в стабилната среда, която познава. Излиза от реалния свят, адаптира се изцяло към стълбовете на своята личност и се държи за тях. Но няма как да се крие вечно. Все някога налита на нещо, с което се налага да се справи. И това е което ми се случи – наложи ми се, после започнах сама да си налагам да преодолявам страховете си, да овладявам емоциите си и да се отварям съзнателно, колкото и умът ми да се мъчеше от това.
Проблясъците зададоха посоките. В съответното състояние опознавах новия мироглед и постепенно се стабилизирах. И се зачудих аз ли извиквам нагласата или тя сама се превключва. Някои нагласи ги извиквам, защото вече ги познавам, но често се случва да не съм готова и да не очаквам, но все пак да съм отворена за новото. И това се превръща в една друга нагласа, на едно друго равнище, която не може да задържам, но разпознавам и се “случва” когато съм отворена за нея. А за да се случва нищо не е нужно да правя. Изпълвам се със себе си, в цялост и оставам цяла и преливам в любов, надскачайки различните форми и контрасти, в които се трансформира живота, с който контактувам. Нищо не е нужно, търпението и тишината предоставят всичко необходимо на човек за да бъде ИНДИВИДУАЛИСТ – цял, неделим, естествен в състояние на осъзнаване на всеобхватната свързаност на живота, чак до своя извор и отвъд.
« Last Edit: март 20, 2008, 05:49:20 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!