Author Topic: Критерии за самооценка.  (Read 12909 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

pakost

  • Guest
Критерии за самооценка.
« on: октомври 09, 2006, 12:09:18 am »
Липсата на ясна представа за стойността на човека, му носи вътрешни противоречия и конфликти, които неизбежно се проявяват във всички външни аспекти на неговата същност. За околния свят видими са само външните прояви. Наричаме ги комплекси за малоценност, липса или ниско самочувствие. Всякакви форми на притеснение, несигурност, подтиснатост, са израз на неясната представа за стойността на човека. Прекомерната и изявено висока самооценка, базирана на фантазиите на личността, също са израз на липсващи критерии за самоопределяне.  Тъй като в тези случаи самочувствието е изградено върху привнесени отвън стойности.
Уточнение на понятието стойност: В случая не говоря за материалния смисъл, който носи това понятие. Стойността на човека не подлежи на външна оценка от никой друг, освен от самият човек, който се самооценя. Тази стойност не е важна за целия останал свят. В същото време е основна за присъствието, ориентацията и съзнанието на индивида. Стойността, която се определя в живота и от живота, е усещането на самия човек за пълноценно съществуване във всяко отношение, в което се изявява живота му.
На какво се дължи липсата на адекватнa самооценка?
В неосъзнатия детски период, усещането за значимост е всичко което притежава детето. Това се затвърждава от отношението на всички заобикалящи. Поради невъзможността на детето да оцелява само, то бива непрекъснато обгрижвано от цялото общество. Детето е най-важният обект и грижите за него са изцяло насочени, за да му се помогне да израсте здраво и да се подготви за индивидуалния си път. По този начин у детето се затвърждава идеята, че то трябва да има всичко, което си пожелае. Емоционалността и реактивността правят невъзможно детето да се сети да задоволява само потребностите си. То е изцяло обърнато навън и черпи ресурса, който му се подава. То иска!
Искането, търсенето, трябването, желанието, страстта към неща, които са извън нас, се базира на тяхната липса. За да искам нещо, значи го нямам. На мястото на онова, което искам, има празнота, която очаква да бъде задоволена.
Съзнателният човек е способен по външното проявление (желанието), да проследи конкретната липса, да си изясни причините за възникването й, да се освободи от привнесените отвън фактори, да прочисти и да вникне в същността на потребността си, да се отвори за всички възможности, които вижда и да направи избора си свободно, отвъд всякакви ограничения.
Несъзнателният човек е като дете. Той иска всичко, веднага и никога не му стига. Защото отвън никога не може да бъде запълнена вътрешната празнота на онзи, който не познава себе си и не разбира произхода на нуждите си.
Проследяването на връзката от външното проявление на желанията ни, навътре към техния произход, е един от пътищата на самопознание. Да усещаме какво Е тук, сега. Когато тази работа се върши сериозно и се отнасяме с внимание към всеки елемент, всъщност избистряме себе си и откриваме стойността на нашият човешки живот. Оценка, която не бива да търсим вън от нас, а само навътре в душата си, в ума си, в тялото си. На абсолютно всяко ниво. В процеса на самопознание, когато откриваме какво ни липсва и как да минем отвъд границите си, за да постигаме задоволство, ставаме творци на живота си. Отдаваме вниманието, което всеки има нужда да си обръща, на себе си. Резултатът е пълноценен, пропит с присъствието ни живот. Пълноценният човек е богат. Той е носител на себе си. Той е единен, слял се вътрешно, освободен от конфликти. Изпитва чиста радост, че е ЖИВ. Радва се чистосърдечно на всичко до което се докосва, и което се докосва до него. Но това е той! Човекът, устремил се към абсолюта, отвъд всяка граница, която е познал.
А ние тук кои сме? Как оценяваме стойността си? Все още ли се определяме по онова, което искаме и нямаме? Или някои сме вникнали във възможността да се определяме по това, което имаме сега?
В този точно момент, 7 Октомври 2006г., 13:12 часа по моят часовник, тук, на Шуменското плато, аз съм жива. Чувам дъжда, който чука по капака на колата, чувам глъчката на ориентировачите. Имам тялото си – то е съвършен природен механизъм. Имам ума си – буден и свободен. Имам душата си – радостна и чиста.
Ще помълча сега. Ще се потопя в тишината на вечността, за да благодаря, че съм се родила. На тази дата преди 27 години.
Благодаря.
« Last Edit: октомври 09, 2006, 12:13:27 am by pakost »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #1 on: октомври 09, 2006, 01:09:45 am »
=======Изтрито, поради неспазване на условието за разискване по темата=======
« Last Edit: октомври 10, 2006, 11:28:50 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline MargaritaR

  • MargaritE
  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 25
  • Gender: Female
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #2 on: октомври 09, 2006, 08:12:48 am »
Misheard пее "Free from desire...". Опознавам себе си чрез "пропаданията"...недостатъчността, която поражда желания. Моите желания - това съм аз. Нямам проблем с решенията - да хукна след желанията си и да ги запълня (силата на желанието определя силата на удоволствието); да "преглътна" желанието си и да го огледам вътрешно - никое желание не е по-голямо от "липсата" на желание; да измрънкам отсрочка за удоволствието си - удовлетворяването убива желанието...балансирам между огъня и огледалата...Дарявам някому очакването си и-и-и-и то се връща при мене.
Любовта разбирам (усещам) като отдаденост (готовност) да задоволя желанието на любимия, дори,когато то не е било мое желание (или е било мое НЕ-желание). Не го планирам или "уговарям" себе си...Знам че е любов, когато имам вътрешната готовност (не я подлагам на съмнение) да усетя желанието на другия и да я удовлетворя не според "себе си"....а според силата на неговата "празнота".
Отвъд "празнотата" е пълно....но там не съм аз...там е онова от което бягам. То ме отдалечава, защото постигам не-себе си, а хармония, създадена от някой друг. Намирам себе си в отдадеността на желанието заради някой друг. Пакост - кой е собственика на желанията?
Честит Рожден ден!
"Приходит вдруг волшебник..."
МаргаритЕ

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #3 on: октомври 09, 2006, 10:51:00 am »
Питам се - има ли такова нещо като "неадекватна самооценка"?  :)
Аз съм такава, каквато съм, вкючително и оценката ми за мен самата.
Никога не е имало някой като мен, няма и да има. Поради това кой освен мен може да изведе правилото, как аз да живея? A дори за мен самата това е нова и неизследвана територия.
И спрямо какво тогава да се определи адекватността?
Смятам, че нещата, които изживявам са точно тези, които са необходими за мен. Самооценката ми - също.
Аз съм си вече това, което "търся". Просто все още не си давам сметка за това. И в момента погледът и усилията ми са насочени "някъде другаде" :)

И да се усъмня в себе си, и да се подценя, и да се самозабравя - все съм Аз.
И в жената, и в майката, и в инженера, и в човека...без значение какво конкретно - навсякъде Аз Съм.
И в желанията, и в липсата им. И в черното, и в бялото. И в земното, и в небесното. И в смъртното, и в безсмъртното.

Трагедията ми беше, че си мислех, че трябва да избирам.
А всъщност - не трябва - защото избор не е възможен.
Та те всички са Едно, всичките те са АЗ.
Аз Съм само когато приема Единството на всичко мое - каквато и да съм и каквото и да стана.
Пълноценният Човек за мен е този, който си дава сметка за това.
Критерият ми за самооценка е дали имам критерии за самооценка :)
Малко парадоксално звучи, но е така.
Откровено казано - мисля, че не ни трябват изобщо никакви критерии.
Затова моментният ми е дали се опитвам да се отърва от нещо от себе си или приемем всичко заедно в единството и цялостта на това, което Съм.

Честит рожден ден, Неродена! :)
« Last Edit: октомври 09, 2006, 12:17:18 pm by Eternities »
I am who I am.

medea

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #4 on: октомври 09, 2006, 02:33:43 pm »
Чета всички постове и се питам:
Защо е необходимо да се самооценяваме?
Защо е необходимо да си изграждаме някакви критерии за самооценка?
На каква база се съставят тези критерии?
Кому са нужни и кого ще обслужват тези критерии?
Защо е необходимо да си приписваме "ЦЕНА"?
Ще се продаваме ли и къде?
........и ред други въпросчета.... :idiot2:
И тогава се сещам за МАЙКА ТЕРЕЗА.... O0
Каква ли е била неината САМООЦЕНКА и нейните КРИТЕРИИ ЗА САМООЦЕНКА?
САМООЦЕНЯВАЛА ЛИ СЕ Е И ПОЗНАВАЛА ЛИ Е ТЯ ТАЗИ ДУМА ИЗОБЩО - ЛИЧНА СТОЙНОСТ?!?!
КАКВО ВНИМАНИЕ Е ОТДАВАЛА НА СЕБЕ СИ В БОЛНИЦИТЕ СРЕД ГЛАДНИТЕ,БЕДНИ И БОЛНИ ХОРА?
КАКВА ЛИ ЧИСТА РАДОСТ, ЧЕ Е ЖИВА  Е ИЗПИТВАЛА ДО ЛЕГЛОТО НА УМИРАЩО ДЕТЕ?
.........спирам до тук.....останалото е ясно без думи............


ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Пожелавам ти ЖИВОТ НА МАЙКА /не само на собствените ти деца/,а на всяко дете по света!!!

nova

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #5 on: октомври 09, 2006, 03:19:52 pm »
Майка Тереза си просто човек със силно преекспонирани качества. Нека не повличаме идолите
"Инструмент в ръцете на господ" също може да е самооценка.
Да се радваш, че си жив край смъртно болен не пречи, при положение че вярваш в безсмъртието на душата и знаеш, че смъртно болния всъщност се спасява, чрез болестта

Изобщо всяко нещо може да се превърне в критерий за самооценка. Критерият е етелонче, по което сравняваш едно нещо с друго, в случая това, което мислиш че си, с това което искаш да си

и по критериите / и липсата им  Eternities O0/ ще се познаем
« Last Edit: октомври 09, 2006, 03:26:48 pm by nova »

shmati

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #6 on: октомври 12, 2006, 11:57:30 am »
Quote
Защо е необходимо да се самооценяваме?
Защо е необходимо да си изграждаме някакви критерии за самооценка?

Защото е много лесно да даваме оценка на другите - винаги го правим и не се замисляме, доколко сме прави
За себе си също даваме оценка, която винаги е в наша полза  ;) Но все някога, ще трябва да си дадем оценка и за истинската ни същност. Честно казано преди не съм се зямисляла особено - приемам се такава, харесвам си се и който не ме харесва няма вкус  :D  Само че, един ден сънувах нещо, което ме възмути, стресна и накара да се замисля за това - каква съм всъщност  ::)

В съня си срещнах една такава - същата като мен. Беше в гръб и когато се обърна - видях себе си - т.е бяхме две - аз и Тя. Бях силно възмутена - Ама какво си мисли тая !?  Как може да бъде мен !? Как си позволява !? Определено имах възмутен и учуден поглед, а тази другата ме изгледа и ми се изсмя гадно - ама много гадно  >:( Надсмиваше ми се и аз не можех да направя нищо - тя просто беше там - надменна, нагла и нахална

След този сън се запитах - всъщност коя съм аз ? Ако това е била другата ми Аз ..... ами ужасно гадно е . Не искам да съм като нея. Мога ли да променя нещо в себе си за да не я срещам пак ? .... сигурно мога :) особено сега когато знам за нея   ;)
« Last Edit: октомври 12, 2006, 09:14:53 pm by shmati »

Dani

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #7 on: октомври 13, 2006, 09:24:08 pm »
Защо е необходимо да се самооценяваме?
Защо е необходимо да си изграждаме някакви критерии за самооценка?
На каква база се съставят тези критерии?
Кому са нужни и кого ще обслужват тези критерии?
Защо е необходимо да си приписваме "ЦЕНА"?
Ще се продаваме ли и къде?

O0 O0
Може би на някого му е необходимо да ни убеди, че трябва да се самооценяме, за да прокара по-неусетно оценките си, с които ще управлява отношенията ни и поведението ни.
Може би някой иска да ни убеди, че тези критерии са ни необходими, за да може да ни предложи услужливо неговите, когато започнем да се чудим какви да си формулираме?
Кому ли са нужни, кого ли ще обслужват? - въпрос - попадение в десятката! Поздравления!
Сега си спомням за Паразита  - Съдника и Жертвата на Мигел Руис...

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #8 on: октомври 14, 2006, 02:55:47 pm »
    Не смятам,че критериите за самооценка са нещо задължително за всеки.За някои хора те са просто лична необходимост.Не искам да ги отпиша за себе си само защото някой може да ми ги определи.Това е вече факт,както и за всички родени хора на този свят.Всеки който е имал детство и е живял сред хора има такива.Та ние все се самоопределяме според нещо.Мой е избора обаче дали ще си затворя очите за тях или ще направя нещо по въпроса.Смятам,че "неадекватна самооценка" съществува като понятие,поне според мен.Да,тя си е моя но наистина е неадекватна.Това са критериите ми ,които съм приела на доверие от детството ми ,от обкръжението,от...интуитивно усещане за правилнност и т.н.и те неминуемо водят до неадекватност с мен самата.Това са неактуализираните ми представи за нещата в мен.
   Съвсем скоро мой приятел ме подсети за нещо от моето детство,което винаги съм смятала за правилно,просто защото така съм го приела от родителите ми .Стои си там на рафта за "добрите дела",без някой да го погледне,а то касае сега и моите деца.Най-големия враг на актуализирането е класификацията за добро и полезно.Та нали точно заради тях винаги съм се имала за добра и това ми решава проблема,уж...както се оказва.Другия основно свойство на критериите за самооценка е ,че те не са константна величина.Самия факт,че сме отворени за тяхната промяна,означава,че вече сме им обърнали внимание.Минала съм вече през тях и мога да го наравя отново.
     Да,все още в определени моменти се определям по това какво искам или какво нямам,но вече не се срамувам от това и не го крия от себе си,защото това ми помага да го променя.
« Last Edit: октомври 14, 2006, 02:58:21 pm by rakshar »
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #9 on: октомври 19, 2006, 03:00:59 am »
Samoocenkata e nujna na tozi koito iska da zadovoli svoeto Ego.Toi trqbva da go pravi dostata4no 4esto i nikoga nqma da e dostata4no za6toto Egoto iska vse pove4e i pove4e.Tova e iliuziq no e nujna na uma da ne kolapsira poradi na4ina ni na jivot.Ina4e moje izvednaj celiq ni sazdaden svqt da ruhne izvednaj za6toto sme otkrili 4e ne sme dostata4no dobri,6tedri i t.n.
Ta az ne bih mogal da vi dam kriterii za6toto ne sa mi nujni.Ne 4e sam se otarval ot svoeto Ego no i az kato mnozina drugi se borq postoqnno s nego :) Duhovni ne6ta ne mogat da se ocenqvat.Q mi daite ocenka za 4iq liubov e po silna ? Az obi4am po silno ot tebe ! xaxa Ti ne me obi4a6 dostata4no.Davam ti ocenka slab 2 !! Ili tva da ne vi  e miss svqt :) Otidete pitaite edno darvo kakva ocenka 6te vi dade.Ili se opitaite da ocenite koe e po krasivo edna roza ili edin karamfil.Ostavete ocenkite za na4alnoto u4ilishte tuka trqbva da se govori svobodno.Vseki kazva ne6to vqrno i ne6to gre6no.Istinata se postiga edinstveno v sbora ot vsi4ki.Ako saberete edin troikadjiq s edin petorkadjiq no troikadjiqta znae to4no tova koeto drugiq ne znae ne biha li izkarali te dvamata (6) ?
Kakto i da e.Az si pi6a slab (2) za toq post....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Dani

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #10 on: октомври 19, 2006, 07:48:06 am »
 O0 O0 Добре дошъл blqh
Напълно споделям написаното от теб с едно малко изключение:
Quote
Ostavete ocenkite za na4alnoto u4ilishte tuka trqbva da se govori svobodno.
Бих го променила така -
"Премахнете критериите и оценките, които давате на децата още от ранното им детство и най-вече в началното училище, и хората сами (не защото трябва) ще започнат да говорят свободно навсякъде - не само тук"
 :smitten:

pakost

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #11 on: октомври 19, 2006, 11:59:42 am »
Здравейте,
Използвах словосъчетанието "Критерии за самооценка",без да е определящо за поста ми. Това са думите, които дърпат вниманието, защото контактуват с личността на всеки. Използвах ги точно, за да привлека вниманието на личностите ви и те блеснаха, защото вие реагирахте. Сякаш ви заведох на пазара да се продавате :-) Всъщност вие го направихте, защото приехте думата самооценка, за която специално поясних какъв смисъл влагам, като материална, сравнителна стойност.
Уточнение на понятието стойност: В случая не говоря за материалния смисъл, който носи това понятие. Стойността на човека не подлежи на външна оценка от никой друг, освен от самият човек, който се самооценя. Тази стойност не е важна за целия останал свят. В същото време е основна за присъствието, ориентацията и съзнанието на индивида. Стойността, която се определя в живота и от живота, е усещането на самия човек за пълноценно съществуване във всяко отношение, в което се изявява живота му.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
кой е собственика на желанията?
Желанието принадлежи на личността, която не е самодостатъчна. Изгубената цялост поражда копнеж по запълване на празнотата. Като не съзнаваме, че сме разединени, ние само искаме да се доближим до онова състояние, което усещаме като удовлетворяващо. Описваме го като щастие, блаженство, мързел, задоволеност, спокойствие – проектираме нуждите си върху децата, мъжете или жените си, върху приятелите и родителите си, върху шефовете си. Търсим някой да ни даде, онова, което ни липсва. Затова имаме желания. Защото не съзнаваме,  че сами можем да се изпълним със себе си и все още не сме преминали его периода си, поради което търсим нещо отвън да ни задоволи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
има ли такова нещо като "неадекватна самооценка"?
Не знам. Аз казах “липса на адекватна самооценка”, което съгласи се, Етернитис, е различно J. А дали има неадекватна самооценка – ами може би има, понеже какво означава да бъдем адекватни. Да сме ориентирани към момента, да знем къде сме, кои сме, какво правим. Какво е да сме неадекватни? Да загубим представа къде сме, кои сме и какво правим. Според наблюденията ми, хората масово правят едно, мислят друго, говорят трето, искат четвърто и изобщо са разделени в множество реалности, без да са способни да ги свържат в едно – в себе си. Затова ако човек, който е неадекватен си изгражда представа за стойността си, то тази самооценка е малко вероятно да бъде адекватна. Ако изходи от мига в който се определя, той вече няма да бъде неадекватен. Това се определя от свързаността на човек с мига и способността му да го пусне да отмине, когато се изпълни. Адекватните хора се приспособяват, те завършват етап след етап, а неадекватните започват много неща наведнъж, не ги завършват и губят представа къде по пътя си се намират. Така адекватният човек, прекъсва връзките с мига, щом отмине, а неадекватния се раздава във връзки към многото започнати и незавършени неща, като отдава енергията си чувства недоволство и копнеж по запълване на липси.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Защо е необходимо да се самооценяваме?
Защо е необходимо да си изграждаме някакви критерии за самооценка?
На каква база се съставят тези критерии?
Кому са нужни и кого ще обслужват тези критерии?
Защо е необходимо да си приписваме "ЦЕНА"?
Ще се продаваме ли и къде?

Тези въпроси не са зададени към мен, но отговорите им се съдържат в поста ми дотук. Нямам никакво основание да определям никой от хората с които общувам, нито да им пробутвам собствените си оценки, защото това е невъзможно. Само във фантазиите, аз мога да повлияя на друг човек и само ако той позволи това да се случи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Най-големия враг на актуализирането е класификацията за добро и полезно.
Страхотно! Ето ви една моя оценка. Аз си поемам отговорността за нея и сега ще обясня защо. Когато сме малки деца, родата ни определя по белите които вършим. Ако не ги дразним – кават че сме добри и хубави, ако пък детето направи някоя глупост – веднага бива порицано, че е лошо или грозно. Така ставаме жертви на несъзнатите запушвания на възпитателите си. Те ни учат кое е добро и лошо според собственото им отношение за блаженство. Нарушим ли спокойствието им, ако сме непослушни или палави, ако пъхаме боклуци в устата си – те ни отхвърлят, сякаш не сме техните деца. Те възпитателите искат да изживеят чрез децата идеалното детство – чисто и неопетнено и да запазят децата чисти и неопетнени. Каква илюзия! Не е ли ясно, че никой възпитател не може да опази детето от него си. Ако ме отхвърлят – започвам да лъжа. Елементарен детски принцип – ще се скрия и ще се оправям сама. Те не ме обичат! И все пак детето само не може да оцелее и затова се опитва да угоди на възпитателите, за да му казват че е добро и да го обичат. Детето има нужда от топлина и внимание. То е готово на всичко за да му кажат че е добро, да го погалят, да го целунат, да го признаят. Така то си губи собствената преценка за добро и лошо и много време страда, защото не се сеща да актуализира тези оценки. Понятията добро и лошо са напълно излишни оценки. Те не съдържат факти в себе си и всеки който иска да е добър или се определя като лош е хубаво да преразгледа какво влага в тези понятия и да изчисти привнесените отвън неща.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Премахнете критериите и оценките, които давате на децата още от ранното им детство и най-вече в началното училище, и хората сами (не защото трябва) ще започнат да говорят свободно навсякъде - не само тук"
Дани, това проверено ли е? В една тема, за съобразяването точно ти пишеш, че си разпределяш групите според:
“- нивото, темпото, психо-съчетаемостта, възрастта и т.п. на всяко дете,
- смените, в които ходят на училище и разнообразните им извънкласни занимания (освен моята школа по английски)
- разстоянието до школата и натовареността на дните им в училище
- възможностите на родителите да ги водят до школата (повечето са в начален курс)”
Как ли ги определяш тези неща без да позлваш никакви критерии и без да оценяваш децата? Как решаваш какво е нивото и темпото на всяко дете, без да влагаш собственото си отношение към тях? И изобщо как така се премахва нещо, което ползваш? Щом ползваш нещо и го има – то е нужно на етапа на развитието ти. Можеш да осъзнаваш, да добиваш познание в следствие на наблюденията си. В процеса на работа ненужното се отсява. Но да премахнеш нещо, защото така си решила че било редно, би довело до отклонение от реалността, каквато е в момента.
А идеята на този ми пост е да спомогне всеки, който пожелае да вникне в себе си, да се доближи до същността си, без това да е лично отношение към който и да било. Този пост помага и на мен самата да вникна в същността си.
Поздрави
« Last Edit: октомври 19, 2006, 01:10:05 pm by pakost »

Dani

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #12 on: октомври 19, 2006, 03:22:57 pm »
Quote
Как ли ги определяш тези неща без да позлваш никакви критерии и без да оценяваш децата? Как решаваш какво е нивото и темпото на всяко дете, без да влагаш собственото си отношение към тях?

 И изобщо как така се премахва нещо, което ползваш? Щом ползваш нещо и го има – то е нужно на етапа на развитието ти. Можеш да осъзнаваш, да добиваш познание в следствие на наблюденията си. В процеса на работа ненужното се отсява. Но да премахнеш нещо, защото така си решила че било редно, би довело до отклонение от реалността, каквато е в момента.
За да определя психосъчетаемостта на децата за група, не са ми нужни критерии - по скоро, точно критериите и оценките пречат. Те ограничават наблюдателността ми и реактивността ми. Била съм "оценяваща" учителка в масово училище 18 години и знам какво говоря.
Нивото и темпото на детето не се оценя, а преценя според впечатленията, които непосредствено получавам в пробния час. По време на часа преценям с кого от другите ми ученици би си допаднало това дете по маниер на работа и усвояване на езика, по темперамент и излъчване. Не е задължително да са еднакви - понякога се допълват и си помагат. Всяко решение вземам индивидуално без да се ръководя от някакви правила или прецеденти. Оставям се на интуицията си, опитвам и винаги си оставям право на промяна...
Отношението ми към всички е еднакво - обичам ги точно такива каквито са.
Предполагам, че за премахването на оценките в начален курс се говори във втората част цитата. Това, че се ползват оценки сега, съвсем не значи че тези оценки са нужни.
Добре - вие можете ли да ми изброите причините, поради които според вас се поставят оценките на децата в училището? Какви с според вас критериите, по които се поставят те и дали тези критерии и оценки оказват влияние на отношението на растящата и формиращата се личност към себе си и другите?

pakost

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #13 on: октомври 20, 2006, 08:27:53 am »
:-) Добро утро

Възникналото действие веднага бива компенсирано. В секундата, в която напишеш на Катя 4 по английски, това вече е породило балансиращ ефект. Ти за себе си разбираш, че Катя си е направила контролното с 5 грешки, била е невнимателна, понеже в други случаи с подобни задачи се е справяла по-добре, не е погледнала новите думи. Това са фактите. Връщаш контролното на Катя и тя няма никава представа какви са фактите. Тя вижда нашарена с червено работа и оценка 4, знае че майка й ще бъде недоволна, тя самата става недоволна. Митко на чина до нея я пита каква е оценката. Правят сравнение - той има 6 или 2, може и също да има 4 - няма значение. Обменят си енергията от възникналата цифра, написана върху работата, която те са сътворили със собствени усилия (дори и да използват помощни материали пак проявяват креативност) . Дали някой учител някога е казал на дете, което преписва: "ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, това е супер. Такъв пищов не бях виждал досега. Браво за изобретателността, ама другия път се опитай да не те хвана"; и да му вземе пищова и да се приключи. С оценките се поощряват или наказват склонността на детето да се ангажира със задължителния материал. Ами материала, който е важен и ценен в живота на същото това дете? Катя още я занимава мисълта, че майка й хич няма да се зарадва на четворката. Притеснението я кара да вземе бързо решение - няма да каже или ще излъже, пък после ще оправи оценката. Сега тя е подтисната и много й се иска да изживее нещо хубаво - да се освободи от тежестта. Оп, слага си маската на непукист (много е модерно в училище да демонстрираш непукизъм) и отива да прави глупости. През това време избутваното подтискане започва да генерира бомба под формата на агресия. Детето вече е на фаза: колко я мразя Иванова, като не се сеща че привижда в иванова недоволната си майка.
Историята на детето може да бъде всякаква, интересното е как оценките влияят на децата в училище, по отношение на самоопределянето. В средно училище децата са в пубертет. те се изменят много бързо, имат всевъзможни потребности, с помощта на които да растат. Има психични нужди от разбиране и приемане, сексуални нужди - това е нова възможност за действие, която се изучава, двигателни нужди - детето се учи какъв е ефекта от спорта, а впоследствие и каква е връзката на храната с тялото му. Детето се учи да общува по всевъзможни начини. Има нужда и да развива ума си, затова ходи на училище. Но училището се придържа към фактите. Училището е наложило задължение да се сравняваш с другите, не да ги опознаваш, а да се сравняваш с тях по шестобалната система. И по тази система, колкото и гъвкав да е учителя, ще не ще, той разпределя децата на двойкаджии, отличници и малка странна групичка средно ниво. Дали учителя се интересува от всички останали потребности на детето и дали разбира каква част в съзнанието му заема материала от днес - зависи от конкретния учител. Къде в приоритетите на детето е да си научи по английски - абсолютно индивидуално е. Най-важната нужда на детето е да се чувства свободно, да добива независимост и увереност в себе си, да се приеме, каквото е и да разбере, че е без значение как се отнасят с него, то има своя уникална индивидуалност, която всъщност развива по своя воля.
« Last Edit: октомври 20, 2006, 11:26:49 am by pakost »

Dani

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #14 on: октомври 20, 2006, 11:10:19 am »
 :smitten: Изключително точни наблюдения. Брилянтен анализ! Благодаря!
Но това е стъпка първа. Стъпка втора е - как да се промени това?
МОЖЕ!
Quote
Най-важната нужда на детето е да се чувства свободно, да добива независимост и увереност в себе си, да се приеме, каквото и да е и да разбере, че е без значение как се отнасят с него, то има своя уникална индивидуалност, която всъщност развива по своя воля.
O0 O0 O0 Пълно единомислие!
Знам какво ще кажат много мои колеги - в масовото училище това е практически невъзможно.
Няма невъзможни неща. Когато човек има желание, намира начин. Когато няма желание - намира оправдание, нали?  ;)
(Докато бях "оценяваща учителка" главното обвинение срещу моя начин на работа бе - обезмисля оценките и размива критериите! Правех го умишлено, разбира се. Важното бе, че децата ме разбираха и приемаха "оценките" в дневника като излишна подробност, към която дори не проявяваха интерес.  Сега няма оценки и никой дори не се сеща за тях. Нито на мен, нито на децата са ни необходими.)

medea

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #15 on: октомври 21, 2006, 09:36:01 am »
Не мога да повярвам на очите си!!!!!....Говори се за децата...като за неадеватни същества...за оценките в училището -  като за критерии за "С оценките се поощряват или наказват склонността на детето да се ангажира със задължителния материал. "....за училището като "Училището е наложило задължение да се сравняваш с другите, не да ги опознаваш, а да се сравняваш с тях по шестобалната система."...И ВСИЧКО ТОВА СЕ АПЛОДИРА КАТО "Изключително точни наблюдения. Брилянтен анализ! Благодаря!"

ХОРА! ОСЪЗНАЙТЕ СЕ! КЪДЕ СТЕ УЧИЛИ! УЧИТЕЛИ ЛИ СА ВИ ПРЕДАВАЛИ ИЛИ ПЕДАГОЗИ?! ПОЗНАВАТЕ ЛИ ДЕТСКАТА ПСИХИКА ИЛИ АНАЛИЗИРАТЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ НЕУСПЕХИ КАТО ДЕЦА,РОДИТЕЛИ ,УЧИТЕЛИ и пр.
И така..ето днешната действителност.... O0
Спомената вече Катя получава Добър (4) по даден предмет...само, че:
Катя много добре знае колко време е отделила, за да се подготви за контролното..ако времето е максимално....то тя също е наясно,че не го е направила перфектно,  защото самата тя изпитва затруднения когато работи по зададена задача...и още преди да получи ОЦЕНКАТА ЗА ЗНАНИЯТА СИ Катя вече е наясно колко е ТЯ/даже тя е по критична и очаква по ниска оценка/...
Следва ролята на педагога..ТОЙ може:
да поощри детето, ако вижда, че то има желание да учи, но по трудно усвоява...;
да стимулира напредналите ученици с някои от интерактивните методи на обучение/ те са много и чудесно се възприемат от децата/;
да направи анализ на най- често срещаите грешки и да ги коригира;
......да не изброявам каква е ежедневната работа на един педагог....ОГРОМНА!...РАЗНООБРАЗНА!...БЕЗ ПОВТОРЕНИЯ!
И когато някой ми заговори ,че децата се комплексират в училището ....е просто СМЕШНО!
КОМПЛЕКСИТЕ , т.н. критерии за самооценка ги търсете основно в СЕМЕЙСТВОТО....
Дори първоначалното отношение на малкия човек към училището, като институция за ОБРАЗОВАНИЕ ,се определя  пак в семейството.

 :)

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #16 on: октомври 21, 2006, 03:09:14 pm »
Интересни разсъждения но ти предлагам да поговориш с министъра на образованието.А тои дори няма да те приеме да си поговорите.А ако му даваш акъл как да оправи образователната система то тои веднага ще те изгони.Странно но ме съмнява някои скоро да оправи нещата ,защото за сега от некадърник по голям идва.И това мога да го кажа от собствен опит, защото тази година заварших така наречената елитна гимназия (Природоматематическата Гимназия В Велико Търново).След като и дори там нещата вече изгниват нещата са много лоши, засщото имам поглед от приятели и варху много други училища.Учителите не се интересуват от децата те самите едва преживяват.Едно време учителите са били уважавани а сега се е превърнало в умразна дума.Колко деца обичат да ходят на училище?Учителите които биват уважавани се броят на прасти.Най бях изумен когато учителите стачкуваха.Тогава просто ми стана ясно картинката.Значи ситуацията е следната.За да стачкуват те не трябваше да работят един ден.За този не изработен ден им ударжат 30 лева .Мисля че стачката бе 2 дни вече не помня.Но вапреки цялата интелигентност която би трябвало да притежават учителите че целта ще бъде постигната единствено ако всички се обединят точно 50% само гласуваха.Другите си бяха на работа.Как може 50% от учителите да са егоисти те не са учители.Те толкова мислят за себе си че предпочитат да си скътаят тези 30-60 лева в место да помогнат всички давзимат по сащите пари повече всеки месец.И такава беше ситуацията в моето училище.Направо бях потресен след като учителите не могът да се обединят да променят нещата кой би могъл ?След като наи интелигентните в обществото не могът да се обединят кои биха могли ? Е това е смешно че таксиметровите шофиори се обединиха повече за своята стачка от нашите учители.А има толкова много добри учители,които заслужават да бъдат наричани така.Но отровителите са повече ,те като чели мразят децата не се обръщат към тях с любов...И ако все още се надявате в училище децата ви да получат лиубов,разбиране и знания толкова сте в голяма заблуда че просто незнам какво да ви кажа.Но както и да е то цялата държава е изгнила от вътре и се нуждае от промени.Но народа спи,тои винаги е спал,дори и през априлското въстание ако сте запознати са се дигнали на бунт само малка част от българите.Но на тези българи които са умрели там доистоино се дължи нашата свобода нашия напредък.И така през целия век хората продължават да спят и ще продължават.Те направо са умрели.А вие мърстви ли сте? Чакате ли да се оправят нещата в българия защото ако е така вие сте мъртви.Вие не сте по различни от останалите вие чакате всичко на готово.И аз чаках и аз чакам.И аз съм мъртъв.Но аз ще възкръсна.Надявам се и вие да възкръстнете и да направим заедно нещо за бъдещето на България.Но това нещо трябва се направи сега в нащоящето.Ако чакате някои като европеиския съюз да ни оправи ще има да чакате.И ще чакате аз в това сам сигорен,само малцина от вас сигорно са се опитвали да променят нещо.Но училищата си западат,децата порасват в неграмотност със така известните Холивудски филми които учат на насилие.Новините показват насилие.Българите до такава степен са свикнали с ненормалните неща че са ги възприели като нещо нормално.И точно поради тази причина ние изглеждаме ненормални в очите на другите народи.Но какво бих могъл да направя аз ? Един хлапак на 19 години кой ще го послуша? А дори и на 100 години да съм пак никой няма да ме чуе , защото всички са прекалено заете с техните си дела.Как да оправят парво техния си живот.Не виждат че като оправят живота на другите те ще оправят и своя собствен по автоматичен начин.Те не са просто егоисти те са просто глупави.И аз съм глупав и аз се махнах от България.С каква цел ? Да си оправя живота странно нали ? Аз не съм по малко егоист от всички но просто го осъзнавам а те...като кон с капаци.Най ми е жал за децата.Държавата не ги заслужава.Тя не може да им предостави нужните обстоятелства за тяхното развитие.И ако си мислите че всичките комплекси на децата ви идват само от семеиството то явно вашата псохология куца.Вие какво си мислите че децата получават знания за живота само от семеиството ? Та нали точно тази представа се разрушава като влязат в училище.Семеиството е само началото но не и заваршека.Но дори ако трябва да говорим за спомената вече Катя ето какво аз мога да ви предупредя.Тя веднаж е изкарала (4).Но ако всички други ученици изкарват (5)(6) и тя започне да изкава само (4) и ако си мислите че това няма да създаде комплекс за малоценност у нея просто незнам.То логиката е очевидна.Те самите деца ще се обръщат към нея като към по глупаво връстниче.Искам да ми кажете как ще избегнете комплекса за малоценност ако детето е единственото което не е могло да мине цласа.Просто има (2).Не това въобще не би могло да породи комплекс за малоценност.Този провал със сигорност се дължи в семеиството.Така ли ? Ами ако учителя е виновен ? Но вапреки това самочувствието на детето е разбито.То не се чувства палноценно дете защото на неговата възраст другите деца се справят без проблеми в училище.Аз не мога да си представя как един учител може да обърне специално внимание на 20-30 деца и това само в един цлас.Този педагогически подход е възможен само към няколко деца а не към цял цлас.И от каде ще се вземът тези учители за всички деца ?Като сега 1 учител в началните училища учи един цласс от средно 25 деца.Аз не мога да си представя как би могъл да обърне внимание на всички по отделно.Това вашето е пълна Утопия.То не е реално в настоящето.Ако например разгледаме тази идея защото тя е идея за бъдещето то ни трябват 5 пати повече учители.Е извинете ме но те не могът да паднат от небето.А колко от децата искат да станат учители ...питали ли сте се ? Просто като заклиучение бих казал че образователна система в България няма и бих ви посъветвал да обърнете внимание на своите деца вместо да чакате някои друг.Ухцилището е пълна загуба на време.Учът се толкова много ненужни неща че важните неща на техния фон направо се губят.Направо незнам аз съм толкова разочарован от нашата хубава държавица... :(


PS:Аз май не съм много в ред ... :idiot2:
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Dani

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #17 on: октомври 21, 2006, 10:27:12 pm »
 :) Благодаря ти, синко, за откровените тъжно горчиви думи, наглед песимистични - но дълбоко в себе си скрили надежда.
Благодаря на Бог, че е дарил България с деца като теб и като тези, които идват след теб.
Ти каза най-важната роля на оценките - да промият мозъка и психиката на "Катя" така, че да си сложи вътрешни критерии за "самооценка" и да подреже сама крилете си с комплекса за малоценност...
Прав си - и на мен сърцето ми се свива като дойде при мен дете малко и със сълзи в очичките ми каже - "мен никак не ме бива - само двойки имам". ... Забравяме за оценките, работим с удоволствие и любов и един ден същото дете изумено възкликва:"А, аз всичко разбирам, значи не съм бил толкова тъп!"
Не всички сме чакали и чакаме всичко наготово. Няма нужда да възкръсваме - ние сме живи и работим - тихо, без министерски шум и медийни надувки. Ние винаги сме били до вас и сме чували вас - "хлапетата" ни.
Не е утопия и не може да бъде утопия нещо, което работи по света вече десетилетия. И не е чак толкова сложно и трудно да  стане училището любимо място за децата, да изчезнат оценките и недомислиците в учебниците, всяко дете да бъде разбирано и уважавано такова каквото е и да се учи на това, което му е интересно и полезно, а не да "изкарва високи оценки"...
И учителите ще заработят с любов, а не с критерии за оценки...  :smitten:

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #18 on: октомври 22, 2006, 12:36:03 am »
Искрено се надявам да се оправят нещата...Ама нали знаете всяко зло за добро.Може би е хубаво нещата да са толкова зле в България кой знае...Докато не изгубиш нещо , не може да го оцениш.Е повечето от вас тука са започнали да оценяват какво имат де.Тука няма случаини хора  :smitten: :smitten:
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

medea

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #19 on: октомври 22, 2006, 09:49:29 am »
Миличък,blqh, това което ми казваш не е ново за мен.....Така е в България...Може  в други държави да е по- лошо, аз не зная, но това е положението.Въпросът е как да изживеем живота си максимално полезно за себе си и за другите. Ако си поставим ЦЕЛ /индивидуална/ всеки според възможностите си и пътища ще се намерят за постигането й.Всеки трябва да има поне една МЕЧТА....и да започне да работи за осъществяването й от най-ранна възраст.
Мотивация!
например:Катя си мечтае от малка да стане лекарка.Родителите са й обяснили, че за да постигне мечтата си тя трябва да натрупа много знания ,които ще й помогнат да лекува.Как става това?
Има няколко задължителни етапа, които детето трябва да премине успешно,като първия е да завърши средно образование, като: натрупа максимално знания/ според възможностите на училището,учебните програми,учителите и пр./и отлични оценки в дипломата, които ще са необходими за балооразуването при кандидатстване в университета;
втория -натрупване на необходимите знания по специалността и завършване на висшето учебно заведение по възможност с отличие/което предполага знания/;
третия- самоосъвършенстането,което продължава през цялия  живот;
Така мотивирано и насочвано с много такт и любов от страна на родителите си всяко нормално дете ще се труди според възможностите си и няма да се комплексира. Дори когато има провали точно СЕМЕЙСТВОТО е това,което ще го подкрепи и изправи на крака,ще му вдъхне  кураж и сила да продължи.Затова казвам ,че всичко тръгва от ТАМ.От най- близките на сърцето ни хора.Там е извора на любов, даваща силата.Не помня автора на думите" Моят дом е моята крепост!" ,но в тях има много истина.
В житейския си път всеки човек среща много трудности, сблъсва се с всякакви хора..НИМА ТРЯБВА ДА СЕ КОМПЛЕКСИРА НЕПРЕКЪСНАТО...ДА СИ ИЗГРАЖДА КРИТЕРИИ ЗА САМООЦЕНКА СЪОБРАЗНО ОСТАНАЛИТЕ/ които си имат други цели и мечти в живота/....НЕ МИСЛЯ!
Всеки си има собствен път към собствен връх....как ще го извърви....как ще се пребори с неравностите и дупките....от него си зависи...и от най- близките му хора.
Затова не разбирам българите, които напускат Родината си, заминават далеко от хората, които безкористно и безрезервно ги ОБИЧАТ и  търсят щастие,любов, признание.....Дали ако "откъснеш" част от сърцето си можеш да си пълноценен.....аз не зная....
ТИ МИ РАЗКАЖИ,КОГАТО СЕ ЗАВЪРНЕШ У ДОМА!
Желая ти УСПЕХ,миличък! :smitten: :)

pakost

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #20 on: декември 06, 2006, 02:24:51 pm »
Самооценка.
На база околния свят и на база себе си.
Две крайни противоположности, чрез които се доближаваме до същността си. Един приятел ми каза нещо преди ден. За да се балансира везната има два варианта – или да се свалят всички тежести или да се изравнят. Човек започва първо да слага на везната си. В началото е бебе, обезпечено със тяло и ум и инстинкти, които осигуряват единствено растежа му - бебето спи и бодърствува (реве и се смее), яде и дриска. Докато се развият мозъка и двигателния му апарат достатъчно, че да може да контролира нещата около себе си. То започва да проверява крайностите, в които се вмества. Взима, държи и хвърля, гълта и плюе, дърпа и бута. Учи се на мое и твое. Опората му за развитие е тялото и желанията му – природните му дадености обезпечават началото на еволюцията, началото на пътя на новороденото. Веднага се намесва външната среда – майката, бащата и целия свят, с който растящия индивид има да се срещне. В този свят детето приема опорите, с които расте. Родителите са първи, домът, приятелите, книгите, спорта... Понеже същността ни е различна, то и избраните опори са различни, но докато са свободно избрани, без привнесени модели, те са истинските ни помощни средства за растеж. Когато се намесят и околните, понеже индивидуалността ни е много слаба и беззащитна, поради неразвита съзнателност и поради началните стъпки в еволюцията ни, естествено е тази индивидуалност да бъде затрита от света, в който живеем. Сега света е нашата опора и всичко което черпим от него. Познанията за крайностите. Науката за крайностите, които определят полето ни на действие. Всичко във света си има по две проявления и когато държим двата противоположни края, успяваме да проследим нишката на тяхната трансформация. Тогава установяваме че двете крайности са проявления на единството – крайностите са едно и също нещо, погледнато от различен ъгъл. Така лошото и доброто се нулират в нашата същност. Но ние не знаем, докато растем, затова използваме оценките, с които се учим да боравим. Учим се да се сравняваме с хората около нас по определени признаци, за да определим статута си. Така началните инструменти, с които разполагаме от опори за израстване се превръщат в постоянни крепежни елементи, с които се подпираме и без които ни е страх че ще паднем и света ни ще се срути. Интересното е че в момента, в който центъра се опитва да се освободи от натрупаните тежести, за да се балансира, се закачаме за небалансираното общество и се оставяме да ни дърпа нанякъде, като така си създаваме илюзия за баланс. Всъщност вътрешната картина си остава вечно напасвана – с добавени тежести и от двете страни и със подпори, за да се крепи. Този баланс е крехък и заплашва много лесно да рухне. Посягаме към още по-сериозни крепежни елементи – закачаме се за постоянно с нови хора, не пускаме родителите си, взимаме образование, учим езици, караме коли, пием алкохол и пушим трева, чукаме се и ядем безразборно – всичко само и само да се убеждаваме сами себе си че това си е нашия живот и си го живеем както искаме. А това е периода в който най-малко сме наясно кои всъщност сме. Главата ни е пълна със идеи, подхвърлени от някой, натъпкали сме учебници, факти, данни, информация за всичко, само не за нас. Като стане дума за нас самите – нямаме време. Времето е достатъчно само за да замъгляваме съзнанието си. Губим представа кои са лостовете на еволюцията и кои са крепежните елементи, към които се пристрастяваме. Неспособни сме да ги отделим. Не знаем кои стимули са прогресивни и кои произлизат от съня ни. Не знам кои понятия са си наши, какво сме свършили ние самите наистина. Получава се огромно натрупване, което заплашва да рухне, заедно със фантазиите и мечтите, с мислите и желанията, за да остане едно голямо нищо. Крах му се казва. Когато везната се преизпълни със дезорганизирани купчини неща, с които дори не знаем какво да правим и ... бум. Всичко се изсипва сякаш никога не го е имало. Сякаш годините, прекарани в трупане на познание за околния свят се прибират навътре в нас и като калейдоскоп всяко парченце заема мястото си, за да се образува ясна и чиста картина, необременена и центрирана в нас. Везната е освободена от тежестта си и естествено се самобалансира. Една искра в тишината излъчва енергията, нашата си енергия. Знаем че това сме ние – сами във себе си и нямаме представа дори какво сме правили толкова време с чуждите неща, които сме бутали навътре. Не че сме отхвърлили наученото, но вече сме наясно че то касае онези от които сме го научили. В нас има място само за същността ни – енергията, която е искрата на нашето битие - живот – воля – любов.
Самооценка, самопознание. Вече не се сравняваме, за да се поставим в класация нечия. Опознали сме противоположностите, с които сме се сблъскали – ей така по двойки, за да очертаем границите на нашата територия. Сега е време да проумеем как противоположностите са единство в нас самите. Да проумеем че животът и същността ни са вътре в нас и само чрез тях се срещаме със света, за да довършим еволюцията си. С подпорите какво стана – остават само лостовете на нашето развитие. Подпорите рухнаха в големия крах при разтоварването на везната. Нашата енергия е нашата същност. В същността си, макар и различни да сме и да еволюираме по различен път, се срещаме в единство – там някъде отвъд границите на противоположностите, когато и лостовете на еволюцията ни са послужили да извлечем максимума. Кои са тези лостове? Чрез тях се определяме кои сме ние сега. Какво можем да правим, какво сме направили вече, какви са целите, които си поставяме, как работим за да ги постигнем, какво сме култивирали в себе си. Способностите, които сме развили, и които преоткриваме, са нашите лостове. Опираме се в познанието, до което сме достигнали чрез практиката и с помощта на нашите си индивидуални лостове,  еволюираме. Всеки има свои методи, преоткрива талантите си, уменията и способностите си, реорганизира се. Самата техническа организация на нашия живот определя същността ни според съответния момент от живота ни. И знаем че всичко е относително – лостовете се сменят според новите възможности. Времето отминава безвъзвратно и да посягаме към старите подпори е невъзможно. Само ума може да си представи че света е спрял. Но можем да спрем света за себе си, за да се преоткрием и да продължим развитието си, без товара, с изравнени везни.

ПП Толкова много неща се опитах да кажа, но се придържах в центъра на мисълта си. Всичко е свързано. От всяко изречение може да се започне нова специфична тема. Надявам се че логиката не е избягала и се е запазила общата мисъл на написаното.
Поздрави
« Last Edit: декември 06, 2006, 04:16:13 pm by pakost »

pakost

  • Guest
Re: Критерии за самооценка.
« Reply #21 on: декември 26, 2007, 12:56:05 pm »
Към настоящия момент, назрява една различна визия у мен относно това - що е самооценка, какви са критериите за изграждането й и най-вече за какво служи тя.

Себе си поне няма да  изненадам с позицията, че самооценката е упорен инструмент, временен, относителен и с изменяща се цел, употреба и необходимост в зависимост от етапа на развитие на човека. Служи за идентификация, докато това е необходимо на човека.

В ранния детски стадии, детето се самоопределя по това, което има. Стреми се да има нови, големи и хубави неща. Някои деца, в зависимост от средата, в която растат, се стремят и към скъпи неща - развиват някакво отношение към парите, много преди да имат възможност за реална оценка на стойност. Добрите и хубави родители означават за детето, че и то е добро. Новата, неразопакована играчка, означава че то е важно и колкото по-хубава е играчката, особено в сравнение с играчките на другите деца, толкова по-важно е самото дете. И така нататък. Всички имаме известни наблюдения над децата, а и самите ние сме били в този етап.
Друг е въпросът, че някои хора изобщо не излизат от този етап, но натрупали финансова мощ, вече си играят с различни играчки.

В следващият етап от развитието си, детето се социализира все повече и за него започва да има значение мнението на околните. Започва да се самоопределя по приятелите си.
Схемата е следната. Аз харесвам Иванчо. Той е много готин и него всички го харесват. Ако Иванчо ме харесва, значи и аз съм готин.
Критерият на самооценка отново е извън човека. Той няма собствено самоусещане и търси потвърждение на стойността си от другите - от онези, които приема за важни авторитети в живота си.
Този етап също може да остане базов в живота на един псевдо възрастен – заедно със стремежа към притежание.

Следващ етап в развитието на самооценката е вече пуберитета. Измества се фокуса към сексуално привлекателния пол. Тук има най-големи дупки в комуникацията, слаба информираност и се намесва с огромна сила обществено определените норми и морал. Подрастващият тийнейджър почти няма свобода, а дори да има свободата, е доста вероятно да му липсва смелостта, да се впусне да изследва сам сексуалното общуване. В общи линии обръщаме се назад към старите критерии и се опитваме да ги приложим в тази нова среда. Започваме да се самоопределяме по гаджетата си. Често срещано явление е "бройкането", флиртуване за спорта, секс за една нощ, хвалене и т.н. само и само да се изкара човек много напред с материала. Или пък самовъзвеличаването във ролята на недостъпната кралица.
Опасното е че при липсващия опит и информация, в тази много лабилна възраст, човек може да бъде сериозно наранен психически и това да дава отражение в живота му години наред. Но всички минаваме и от тук, нали. И всеки си набърква своите каши.

Като следващ етап в критериите на самооценка иде образованието, перспективите за обществена реализация.
Продължаваме да се сравняваме един с друг. Липсва елементарно самосъзнание. Носим си старите критерии и се опитваме да ги модифицираме да вработят в живота ни. Вече не сме деца, но не сме готови и да бъдем възрастни. Време е да намерим реализацията си и поради липсващата САМОсъзнатост, липсва и САМОоценката. Затова пък насреща е цялото общество, което досега 20 и кусур години е влагало усилията си в нас, да вземем да порастнем готови кадри да му служим.

Да не пропусна казармения етап, но той вече не е актуален. В миналото казармата даваше на мъжете една ясна идея за адаптивността им към системата, склонността да самоизличават човешката си идентичност и да се претопяват в общата маса. Сега на това ще ги учи живота, тъй като казарма вече няма.

Около завършването на образованието, обществените единици се насочват към кариера, създават семейство и от тук нататък критериите им за самооценка се превръщат във спомени. Спомени за това КОЙ НАРИЧАМ АЗ. Нужно е постоянно да си спомняме, за да не вземем да забравим какъв е дълга ни. Спомени за родителите и какво им дължим. Спомени за децата и какво сме длъжни да направим за тях. Спомени за годините труд в университета и какво сме длъжни да направим за онзи, когото наричаме АЗ. Спомени за желанията и усилията, които биха ми коствали. Спомени за всичко, което съм постигнал в живота си и спомени за това, че съм длъжен да го съхраня, длъжен съм да оставя нещо след себе си. ТРЯБВА да изпълня обществения си дълг на гражданин на Република България или на някое друго място по Земята, като направя пари, които никога няма да изхарча, изям храна, която не ми е нужна на здравето, затова пък инвестирам в здравни заведения и така нататък - една безкрайна верига от задължения - цял живот плащане на дълг...за какво?
Кой плаща? Защо плаща?

Забелязвате ли нещо? Средностатистическия човек, без значение колко е успял в живота си, съотнесено към обществените показатели, така и не се проявява за постоянно в живота си. Следва желанията си, които са продиктувани от нуждите. Нуждите са продиктувани от модела му на живот.
Всеки един от нас се затрупва с огромен багаж, който е избрал да нарича АЗ. А себе си не проявява изобщо. Само има някои временни проблясъци, които определя по-скоро като странни и чудни и гледа да забрави.

Може би докато сме били малки сме били в известна степен свободни и безгрижни.
Но това е поредната илюзия на мечтата за безотговорност.
Детето никога не е свободно, защото не е самостоятелно. То има нужда от грижи и свободата, която си спомняме от детството ни е само илюзия и спомен за нещо изгубено.

В обществения живот, сякаш напасваме готови модули - избираме си и си сглобяваме реалност и я изпълваме със придобивки - вещи, приятели, партньори, деца, кариера. Сравняваме си ги и по това се определяме.

Същинската самооценка на независим, отговорен за живота си човек, е отвъд всичко това и за нея съм писала преди. Самооценката е относителна, моментно-сравнителна за развитието на човек. Прави се от него самия по отношение на определен момент, който счита за възлов. Чрез сравнението на АЗ преди и Аз сега - става ясно какъв път е изминат, кое наричам АЗ, кое съм наричала АЗ в предишен момент. Самооценкта се базира само на мен самата и никакви придобивки не ме правят по-стойностна. Аз съм самата стойност - цялата стойност - всичкото. И това, че правя условно сравнение е само за вътрешна употреба и не нарушава цялостта ми. Дава указания какво и как се изменя в мен. Каква е посоката, по която се движа.

Дори да се сравняваме със други хора, да си мерим пишките, парите и каквото друго решим, то пак се случва само в нас и по отношение на нас. Но опорната точка е изведена навън, понеже човекът сам себе си не може да наблюдава. Не е развил усет за себе си - изцяло е потопен във спомените за себе си, старателно поддържани легенди за един човек, който никога не е живял и дори сега не е жив, а само си спомня какво трябва да прави. Един човек, който има нужда да му казват какво се иска от него, защото оставен сам на себе си, страда от самота и празнота.
:-)
Поздрави
« Last Edit: декември 27, 2007, 01:33:39 pm by pakost »

Offline shao

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
  • Gender: Male
Re:Критерии за самооценка.
« Reply #22 on: юни 24, 2012, 04:37:16 pm »
Силно ме накара да се замисля изписаното от pakost и Dani. Благодаря ви за отделеното време.
"Пиша за онези неща, които не мога да разбера. Монолозите тук са публичният ми размисъл върху конфликтите в моя живот. Те са опит да уловя неприятните черти на собствената ми личност и да ги извадя на всеобщ показ.”