Author Topic: За аборта и раждането на едно бебе  (Read 16037 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #30 on: юли 07, 2006, 09:24:42 am »
 :2funny:
Да знаеш, тези с "прословутата любов" са много опасни.
 Ще те накарат и да си простиш, и да се заобичаш.... че и целия свят да заобичаш........ дори и да не вярваш, че изобщо има такова нещо като "Любов".
 Питай патило!  ;D
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #31 on: юли 07, 2006, 09:34:36 am »
:........ дори и да не вярваш, че изобщо има такова нещо като "Любов".
 
:2funny:

Ние и на тия без ВЯРАТА ще им видим сметката, да знаете!  :knuppel2: :2funny:
Нямал вяра, ми разправя един колега  ??? То по прицип се почва от вярата, минава се през надеждата, и тогава идва любовта, но за по-специални случаи предлагаме обратния път: първо Любов, после Надежда и .... накрая  .....  щеш не щеш идва и Вярата. :P


Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #32 on: юли 07, 2006, 09:36:32 am »
Ааааааа не! Чак до там няма да ме докарате! Вземе си и Вяра да се промъква, директно си запрашвам към психото!  :tickedoff:  :crazy2:  :2funny:
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #33 on: юли 07, 2006, 09:38:54 am »
 :2funny:
Добре, виждам, че ти е рано, ще те оставя да посвикнеш с любовта и тогава те почвам! :2funny:

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #34 on: юли 07, 2006, 09:44:59 am »
:2funny:
Добре, виждам, че ти е рано, ще те оставя да посвикнеш с любовта и тогава те почвам! :2funny:
Оооо, то с хубавите работи бързо се свиква.  ::)
Пак му ударихме един спам!  >:D
fly like a wind .......

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #35 on: юли 07, 2006, 09:51:56 am »
и то в коя тема  ^-^ ::), дано разсее тягостната атмосфера  ;D 8)
Every moment is a miracle right now

bee

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #36 on: юли 07, 2006, 10:09:23 am »
Divine,  не мога да те позная  ;D ... тъкмо да ме загризе съвестта, че заспамихме и то точно в тая тема ... :2funny:

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #37 on: юли 07, 2006, 10:12:11 am »
Чувам "гриз,гриз" , обръщам се......какво да видя - съвестта ми  ме гризе  :2funny: :2funny: ( не мен де :coolsmiley:)
Every moment is a miracle right now

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #38 on: юли 07, 2006, 10:17:02 am »
Ти се чудиш, Вее, ама аз изобщо не вярвам, че това е Дивайн.  :P
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #39 on: юли 07, 2006, 10:18:02 am »
айдеее щом и тя поддаде, смятайте....а уинди пиле, ти съвсем се затри

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #40 on: юли 07, 2006, 10:20:27 am »
Уинд, утре ще дават Хакери по Нова, да не те е хванала отсега параноята , че някой луд хакер влиза през моя профил  ;D ;D :D ( ти нали си си Тома неверни на форума)
Every moment is a miracle right now

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #41 on: юли 07, 2006, 10:28:19 am »
Уинд, утре ще дават Хакери по Нова, да не те е хванала отсега параноята , че някой луд хакер влиза през моя профил  ;D ;D
В интерес на истината.... точно това си мислех.  ::)

Quote
айдеее щом и тя поддаде, смятайте....а уинди пиле, ти съвсем се затри
Nova, кой само го казва!  ;D
fly like a wind .......

pakost

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #42 on: октомври 05, 2006, 01:52:11 am »
А за раждането на едно бебе кой ще пише? Аз бебе не родих. Събудих се от упойката, за да се скарам на лекарите да си свършат работата сериозно. Не млъкнах да ги питам дали са махнали зародишите от тялото ми. Бяха 2 - близнаци. Тези зародиши заплашиха свободата ми. Заплашиха да ме сложат в клетката на роднини и знаещи как се гледат деца, как се държат майките, преди да съм способна да се опазя от влиянието им. ААААА. Толкова ми беше невъзможно да си представя че след 9 месеца, вече никога няма да бъда сама със себе си. Вече никога няма да бъда отговорна само за себе си.  Толкова ме беше страх. Избрах веднага. Моя избор. Приятеля ми застана до мен. Беше се поболял и страдаше повече от мен. Побърка се от притеснение дали съм добре, колко ме боли. Донесе шоколад за всички “родилки”. Мъжете изживяват далеч по-тежко от нас жените въпросите по раждането. Не всички вероятно, не мога да обобщавам така. Но с мен така се случи. А в АГ се запознах с жени, които изживяли болката си и мъката си, бяха толкова отворени и откровени. Пробудени от живота и за първи път наистина си поговорих и споделих някои неща със жени. И досега не споделям с жени. Не ми се получава, не ми идва отвътре. А там в стаята бяхме сестри по неволя. Освободени от тежкото бреме или току що прегърнали тежкото си бреме. Като на конвейер за клане на прасета. Качваш се на магарето, а около теб лежат и други, приспани вече, с разтворени крака. Лекарите ги стържат и изхвърлят труповете от утробите им. Бързо ти бият инжекцията и после не знам какво се случи. 10 минути по-късно се усетих че им се карам да не би да ме прецакат точно мен и да не са си свършили работата като хората.
Емоционално? Няма такова. Това е толкова трезво и силно решение. Никоя жена не взима подобно решение случайно. Учим си уроците от живота, каквито и да са обстоятелствата. Основната ни задача е да сме живи. Аз да съм жива, да запазя живота си. Моя фактически вече живот.
Не е случайно и решението да си родиш детето. Но това ме вълнува много по-дълбоко. Моля за искрено изказване на съпътстващите решения, мъки, трагедии, радости, които са свързани с раждането на едно дете. Някой би ли се наел откровено да ми каже как и защо се стига до зачеване и раждане. Не ми обяснявайте физиологичния аспект. Интересува ме състоянието на ума и разума. А как стои въпроса за мъжете? Как изживяхте бременността на жената до вас?
« Last Edit: октомври 05, 2006, 02:02:55 am by pakost »

nova

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #43 on: октомври 05, 2006, 04:09:15 pm »
Аз съм твърдо против аборта, защото го смятам за убийство. Много доводи може да се изпишат кога точно става трансформирането на групата клетки в човек и едва ли ще се покрият дори половината от тях.. Това в случая няма значение. Има достатъчно начини да не се стигне до аборта като следствие на недоглеждане при сексуалния контакт. Както и да е. Каквато и да е причината, правенето на аборт е нещо, което до води до самообвиняване. Колкото по-рано жената и мъжът успеят да преодолеят чувството на вина- толкова по-добре за тях.

но не за това исках да пиша
Ще пиша за раждането на едно /две / бебета ;)

Винаги съм ги искала и никога не съм била готова за тях. И сега не съм. Това е една смазваща отговорност- да насочваш човека в началото, защото това наистина е така- насочваш го- ти за него си единствен ориентир и основен жалон за цял живот.
Знам точно кога съм ги заченала и двамата. Знаех и кога ще се родят и затова не се притеснявах, когато се оказаха преносени и двамата с по 8 дни. Според моите сметки си бяха точно на деня.
И двамата /със съпруга ми/ ги искахме.
Вторият ми син беше рисков- бях загубила едно бебе в късен срок и в много сложни условия/ някъде съм писала, май... Голямата разлика между двамата/5 години/ е главно заслуга на баща им, който си мислеше, че второ дете ще ме убие. Таткото имаше нужда от много категорични изказвания от моя страна, че ако от това е трябвало да мра, вече да съм се "сдала". Аз просто знаех, че ще имаме още едно дете. Е не ме уби, всичко си беше наред и перфектно.
Най-добре съм се чувствала като бременна. Става дума за всякак- физически, психически, емоционално- бях си на мястото- нещо, което иначе трудно постигам като усещане. Като изключим двата месеца повръщане, всичко беше изключително леко и безпроблемно. Не съм имала състояния от типа "хормонални бури" и др. подобни щуротии. Движех се много, нищо не ми тежеше.
Ражданията бяха изненада за мен, защото очаквах митичните болки- нямаше такова нещо- всичко свърши за по половин час, а с контракционния период за около 4 часа.
Усещането при вида на малката мръвка просто не мога да го опиша- то може само да се преживее. :)

Няма нищо по-красиво от едно грозно, сбръчкано, космато, олигавено, покрито с "риза" , лилаво, скимтящо малко човече.
« Last Edit: октомври 05, 2006, 04:59:32 pm by nova »

OM

  • Guest
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #44 on: октомври 05, 2006, 07:31:38 pm »
Точно сега чета "Диагностика на кармата" на Лазарев и там намерих най-точното описание на аборта - убиване на Любовта. Ние знаем подсъзнателно, че това е така и се самонаказваме т.е. кармата ни се променя в лоша насока. Други автори също така горе-долу описват аборта. Но изправянето на лошата ни карма можем да постигнем ако разберем какво сме направили и простим, ама дълбоко и истински разберем и простим. Сега се опитвам да направя това(най-вече, че се поддадох на предрасъдъци), много бих искала да успея.
 :smitten:

A сега да допълня и за раждането. Най-хубавата препоръка която съм срещала досега е в книгите на Мегре, съветите на Анастания. Как да зачева жената , как да се държи по време на бремеността(изключително важно, какви чувства  и мисли ще я владеят тогава), как да роди, кой да поеме пръв малкото същество. Сега и в Лазарев виждам подобни съвети особено по време на бремеността.
Като се върна назад в годините когато аз бях бремена с моите деца(жалко, че тогава не съм се знаела много от нещата които знам сега) много грешки съм допуснала. Заченахме ги с баща им с голямо желание, известно време не можех да забременея и това внесе доста смут в душата ми, когато си казах, че няма значение родени от мен или не аз ще имам две деца, като че ли всичко се отприщи и аз забременях преди още да съм минала през ада на болезнените и безкрайни медицински изследвания. Като се връщам назад имам чувството, че първото си дете заченах по подобен на описания от Анастасия начин. Не мога да твърдя, че съм се предпазвала от лоши емоции по време на бременоста, в това число към баща им, към други близки и далечни хора също, както и при доста ситуации. Страха от раждането дори ми беше засилен от всички разкази около мен, та може би в отговор на този мой страх първото ми раждане не беше леко за мен, поупоена и от райския газ който ми дадоха да дишам не мога да кажа, че някакви първи незабравими чувства ме споходиха, само една голяма умора - не бях спала цялата предишна нощ. На следващият ден, обаче, бебенцата в МА са при майките през цялото време, не можех да му се нагледам и разбира се той беше най-хубавото бебе, та даже се чудех как им се вижда мъничко на някой, как не смеят да си вземат бебенцата, аз нямах такива притеснения. Ако не изпитвах страх, че в съня си може да му направя нещо щях да си го гушкам през цялото време. И двете ми деца бяха много тихи и спокойни бебенца, освен нетърпението при по-големия да направи и това и онова за първи път съм била много спокойна и щастлива с тях и останах в къщи до 3 годишната им възраст. Най-щастливото време от моя живот е бил тогава, за мен жената е предназначена да отгледа деца и тогава се чувства най-пълно, най-хармонично, виждам че и за всичко майки тук е така :)
 :smitten: :smitten: :smitten:
« Last Edit: октомври 05, 2006, 09:21:04 pm by OM »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #45 on: октомври 05, 2006, 09:05:00 pm »
Ами... има повдигнат въпрос и към т.н. "ТАТКОВЦИ"...

За аборта съм писал вече. Ще добавя че аз лично съм преоткрил някои елементарни неща...
Искам само да кажа следното съображение - КОГА ЕДНО НЕЩО СЕ НАРИЧА УБИЙСТВО?.
Много лесно всяка една от вас "потъна" в груповите представи за определено поведение... А всъщност всичко е условно. Да - УСЛОВНО. Както всяка оценка и етикет. Нищо че определени етикети са ни насадени като "еди какви си" и са заклеймени ...  Може ли някой да допусне, че всичко е защото това обслужва "груповия интерес" за размножаване...
Кое е убийство - това, че когато идват на смяна новото поколение лъвове "убиват" всички малки лъвчета от предишните мъжкари... и това "служи" за смяна на поколението - за да не остават генетични евентуални изменения... Това дали е убийство?
А нима не знаете, че вътрешните механизми на майката "котка" усещат когато на поколението нещо не му е наред и го изяжда след раждането. Това дали е убийство?
А нима не знаете, че много усложнения при бременностите на хората са именно когато бъдещото бебе има "някакъв" дефект или несъвместимост... И при някои случаи направо се предлага на бременната жена да се отстрани плода. Това дали е убийство?
A Евтаназията - тя какво е - Убийство ли е? А това, че й се противопоставят с "морални" и "християнски" аргументи дали някой знае, че има полза за някои това да няма евтаназия. Защото именно са замесени финансови интереси прикрити зад "морални" норми и точно животоподдържащите медикаменти и технически средства са сред най-скъпоструващите и определени финансови кръгове се облажват от това. Става въпрос за огромни пари и стоящите зад тях власт и политика.

Кога едно деяние, свързано с отнемането на живот в някаква форма се нарича УБИЙСТВО? Защо при едни случаи това е с етикет, а за други не се отнася.

И накрая - как щяха да се родят "другите" ви - следващи деца. Нали нямаше да ги има тях, ако не им беше "дошъл реда"...

 Ами в рамките на фантазията, детето, което не сте допуснали да се роди, можеше да е всякакво - можеше да промени света, можеше и да го унищожи - нали?. Можеше да убие вас самите някой ден, може и не само вас. Можеше да изобрети нов вирус, оръжие... можеше да стане световен диктатор и да убие милиони, дори милиарди други хора. /Дали майката на Сталин или Хитлер би се гордяла с майчинството си. Не е изключено... нали тя си е свършила работата./И какво ако ние днес спасяваме Планетата и се опитваме да правим "добро" като се "отказваме от дезодоранти", или пък от месо по еди какви си съображения? И ако собственото ни дете се превърне в човека, който ще натисне "копчето" и разруши всичко в името на "НЕЩО СИ".

Защо изключваме че е възможно аборта да е част от механизъм по който ОБЩЕСТВОТО ОЦЕЛЯВА и се САМООПАЗВА. А личната трагедия да си е просто част от личната ни съдба и карма... както и кармата и съдбата на нероденото дете.

Защо смятате, че можете да правите нещо, което е в разрез със Вселената... Нищо не може да се случи "извън" НЕЯ. И нищо не е случайно и напразно...
Такива понятия въобще само ние сме ги измислили....

И пак да напомня, че има голяма разлика между ВИНА  и ОТГОВОРНОСТ. Продължава погрешно да се изговаря готовата фраза "ЧУСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ". Чувството и отговорността нямат нищо общо. ОТГОВОРНОСТТА е съзнателен акт на отношение и ираз на разбиране за взаимна връзка, докато именно с чувствата са  Вината и Самосъжалението, Самоосъждането, Самонаказването...  и другите саморазрушителни явления
=============================================================================================

Колкото до мен - като Баща...И досега връщайки се в сложните моменти, в които преживявах "идеята" че съм БАЩА ме напушва смях...
Само ще ви кажа че при нас МЪЖЕТЕ-БАЩИ ни е нужно специален "период" в който да се "вживеем" в тази идея. Този период е строго индивидуален. И съм наблюдавал внимателно как е при другите, след като го разбрах по себе си.
"Моят срок" беше около 2 седмици. И досега си спомням как при изписването на вратата се показа една "бойна" лелка с въпроса "ти ли си бащата". И като отговорих утвърдително просто със преднамерен жест ми "тръсна" в ръцете малкия вързоп, който промрънкваше леко. Бях на прага на шока... и хич не ми беше до смях... но сега се смея, като си спомня как първо си помислих, че ще го изпусна, после че "ще се повреди някак си". Не знаех как да го прегърна дори. А лелката се наслаждаваше на смутеността ми и на това как се суетя и обърквам...  :2funny:

Та така - не знам как си ги представяте нещата... но аз лично ще кажа, че няма човек и от двата пола, който да е просто "готов, наготово" за родителството. Аз мога да кажа за себе си, че се учих наедно с децата си. Направих ги свои учители. И заедно с тях извървявах и търсих пътя ни един към друг... Оставих те да ме научат кои са и какви са... И както онези от вас, които имат две деца знаят, колко много са различни двете. При мен в някои отношения са направо противоположности двете момичета - и като характери и като нагласа и като мироглед. Дори и като външност.
Те ме научиха, че аз може и да съм един, ама те са две различни и всяка си искаше нейното и по нейния начин.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Има всякакви съдби защото хората сме различни - много различни. На много хора това че са различни им се струва страшно и нежелателно. Но си е факт. И е "грешка", че тази различност хората не си я позволяват да "разцъфне". И това, че сме хора, не означава, че всеки трябва да стане родител, че всяка жена трябва да стане майка, или всеки мъж баща... и по това да се "измерва" живота и битието ни. Ние хората не сме просто инкубатори...

 Нещата от живота са винаги многоизмерни и си имат "различни" срани на разглеждане.
Има си хора, дето изживяват житейските си трагедии, защото не могли или се разминали със създаването на семейство или поколение. Знам - на това ни учат още от малки. Ама Обществото живее чрез това - то е един "голям" общ ЧОВЕК, който оцелява, защото неговите "клетки" са преходни... и му е нужно да се обновява. Именно внушението че да си родител е най-важното от живота ни, служи да ни "натиска" все нататък. А отгоре на всичко си има и "вътрешни облаги". Много жени стават майки за да могат да осмислят съществуването си. С майчинството просто се запълват толкова много "празнини" - и то за голям период от време. С бащинството е същото - и двамата родители най-често "привиждат" в поколението си СЕБЕ СИ. Проектират своите си мечти, фантазии, вярвания, идеи, отношения. Повечето родители, които внимателно наблюдавах и изучавах, просто мултиплицираха върху децата си собствените си "представи" и атавизми от тяхното детство. И това е напълно естествено, защото във възрастта, в която ставаха родители те самите бяха още деца. И когато един човек не е открил истината за себе си, той предава "групово научената истина" на децата си - защото няма какво друго да предаде. Така ставаме просто проводници на едни и същи проблеми и противоречия. Умножаваме ги сами. После казваме, че това е ЖИВОТА. И колко малко са хората дръзнали да "прекъснат" веригата.
« Last Edit: октомври 06, 2006, 05:09:50 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: За аборта и раждането на едно бебе
« Reply #46 on: октомври 05, 2006, 10:44:55 pm »
  Родих голямата си дъщеря на 24,25 год.Решението ми за нейното съществуване беше съвсем интуитивно.Имах вътрешната убеденост,че ми е време да имам деца и семейство.Не бях на ясно с всичко,което ме очаква,,но смятах,че съм готова да поема "риска".Със съпруга ми уж бяхме решили да поизчакаме малко,но тя се роди 9 м. след свадбата ни.Не че свадбата е задължително събитие.Просто вече го исках независимо че самата аз имах много трески за дялане.Самото раждане за мен беше едно от най силните и езотерични преживявания,които съм имала.Това е съзнателен акт на участие в появяването на нов живот.Не мога да го опиша с думи точни,защото е много субективно.Бременностите ми бяха леки и живота ми продължаваше със съшия си ритъм,а в определени отношения и по добре.Не пречеше и на сексуалния ми живот.Докато се раждаше дъщеря ми,знаех във всеки един момент какво се случва,до къде е стигнала и какво трябва да направя.Може да звучи гръмко,но така беше при мен.Имах късмета да не ми се бъркат много,имаше спешен случай и аз бях на заден план.Най големия враг на жената в този момент е страха,ако няма някакъв физиологичен проблем,разбира се.Страха от болката и неизвестното.Той ти пречи да усетиш промените в тялото си и да реагираш правилно на тях.Така както правейки определена медитативна техника се вслушваш в себе си и тук е така.Няма значение колко боли,кой те наблюдава или прави,или казва.Това е заложено в нас и можем да го разчетем.А след като детето се появи,това означава,че трябва да се лиши от много лични неща,които всеки определя сам за себе си.Поемането на тази отговорност е изцяло лично решение,което според мен означава,че не е и задължително явление това да имаш деца.Имам две и двете съм ги искала,като решението ми не е било емоционално.
       А сега за абортите.Случвало ми се е и с риск да възмутя някои от четящите ще кажа следното.Създаването на дете е акт в който участват двама души,но живеем в времена,в които една жена може да направи така,че това да не и се случи.Това означава,че отговорността е моя лична.Когато трябваше да взема решение,моя съпруг ми даде възможността за свободен избор.Каза "както ти решиш,аз ще приема твоето решение".Когато го направих не беше с мен,нито ме чакаше отвън.Там беше само приятелка,минала по този път и тя ми помогна в първите моменти при излизането от упойката.Да,имах нужда от него в този момент,на емоционално ниво.Детето в мен крещеше от страх и самота,но и това е едно от нещата ,които трябваше да преживея сама ,за да мина през него.Помощта само тушира нещата и те по трудно се отработват.Не смятам,че трябва да обвиняваме мъжете,при положение,че контрола на 99% от случаите.Та,отговорността е моя.
   Не изпитвам чувство за вина,за това че се е случило.Ако се самосъжалявам за това,че съм направила аборт,че съм допуснала грешка, или за това че често забравям за себе си и се приобщавам към масовия сън на спящите около мен,никога няма да се събудя.
« Last Edit: октомври 06, 2006, 08:03:41 am by rakshar »
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз