Author Topic: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА  (Read 12190 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« on: октомври 23, 2006, 09:03:50 pm »
Изместихме темата... но преди да сме преместили или открили нова тема искам да кажа след МЕДЕА следното.

Лозунгите и вярата сигурно са полезни за някои хора. Всяко време и всяка култура си имат свои митове и лозунги.
Вътрешната промяна и трансформация не стават с лозунги, нито с решителност. Не става като просто много искаме. Не става и с желания и с мераци. Това е специален вид работа - вътрешна работа и тя се опира на вътрешни процеси и закони.

Вътрешната трансформация бележи човешкото развитие. Това е следващият етап от еволюцията - това е над рамките на природата. Тя вече е заложила и обезпечила нужното. Следващите етапи от еволюцията е нужно вече да станат с нашето участие. На всеки един. Но това е процес на узряване. Това не може да се случи с лозунги. И това не е групов процес. Това е индивидуално. Всеки един - сам със себе си. Той самият е пътят, и истината и живота. Нито решителността, нито волята са гидовете в тази промяна, но са етапи в пътя ни към нея. 

За промяната и развитието - НЕ МОЖЕ И НЯМА КАК ДА СЕ ВЪРВИ НАПРЕД, АКО СЛЕД ВАС ИМА ИМА НЕРЕШЕНИ КОНФЛИКТИ И ПРОБЛЕМИ. Където и да отидете, каквото и да правите, не може да се избяга от вътрешните проблеми и конфликти. ТЕ ЧАКАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ.  И в Испания, и в Америка или по-далече - Нова Зеландия да емигрира човека, не може да избяга от вътрешните си нерешени конфликти. Те са онова, което ние самите сме. Няма ги извън нас. Извън нас няма нито вяра, нито надежда, нито Любов, нито свобода, нито бог - НЯМА ГИ. Щом нас ни няма и тях ги няма.  Но понеже ги има, на вас емигрантите може да ви се наложи да се връщате тук - на вашето място, за да "приключите" някои неща, които сте оставили след себе си. Неща, които само вие можете да решите - ВАШИТЕ НЕРЕШЕНИ КОНФЛИКТИ. Защото щом сте се родили тук, може би тук са и решенията на "търсенията ви". МОЖЕ БИ. Никой не знае криволичащата и мистериозна пътека на човешката съдба.

Никоя стъпка не може да бъде направена ей така - без нищо. Всяка стъпка е израз на предишната. Това е израз на единството на Вселената.

Колкото и мъдри да изглеждат думите в горния цитат, те просто са вдъхновяващи. Не са решение на нищо. Защото ако човека беше живял, решавайки собствените си проблеми и намереше вътрешния си покой, нямаше да остави думите да кажат вместо него, че е живял неудовлетворително за него си. Ама това се разбира именно чак тогава, когато идва смъртта. В края на живота, се сещаме, че май не сме живели, а само сме преживявали и това се сме наричали живот. Пред очистващата сила на смъртта падат всички маски, всички игри, вярвания. Пред нея пропадат и патриотичните митове и родовите идеи за корени и история - всичко, в което сме привидяли живота си. Бледнеят дребните ни игрички и заигравки за всяко желание, емоции, чувства и мисли, в които сме се вживявали и така сме правили истините си. Няма вече "гледна точка" - умира личността и всичко с което тя е свързана. И не случайно в ТИБЕТ и Египет са написали КНИГАТА НА МЪРТВИТЕ. Хората там цял живот се подготвят именно за срещата им със смъртта. За да не останат отново самоизмамени се подготвят да се очистят вътрешно докато могат - докато са живи. Защото смятат, че ако човек е решил ЖИВОТА СИ, смъртта е просто врата към развитието напред. Това е идеята за пречистването. Това е нейния смисъл.

Сами се раждаме, сами сме в смъртта си, и сме сами и в живота си. Това е нашето основно предназначение - да намерим начин да открием покоя. Онзи изначален баланс, който сме загубили и "спомена" за който ни кара да го търсим ... Понякога много животи се раждаме и умираме отново и отново, за да се разбере тази истина - от всеки един от нас. Тя дори не е тайна. Няма кой да ви я издаде, защото това е най-мистериозното в нея - трябва всеки сам да я достигне и преоткрие - през себе си. Колкото и да ви говорят, каквото и да правят , никой освен вас няма да може да го направи. САМО ВСЕКИ В НЕГО СИ.
Нито игрите на помагане, нито който да е може да го направи вместо всеки един от нас.
ЗАТОВА СЕ НАРИЧА ВЪТРЕШНА ПРОМЯНА. Нищо вътрешно не може да стане чрез нещо отвън. Каквото и да е.
« Last Edit: октомври 23, 2006, 09:14:54 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #1 on: октомври 23, 2006, 09:48:18 pm »
ramus
ти говориш само за вътрешния свят на човека.А това е само познание.Може и да изчетеш всички книги за вътрешния свят на човека,може да напишеш хиляди книги за вътрешния свят на човека но това ще си остане само познание.Между мъдрост и познание има разлика.Така както ти обръщаш внимание повече на вътрешния свят така някои хора обръщат внимание на външния.Ти казваш че човек се разжда сам,сам е в живота и сам е в смърта си.Това е познание относно вътрешния свят на човека.А някои които има познание за външния би казал нещо от сорта:човек никога не се ражда сам,при раждането присъстват майка му и най-близките му.При смърта си тои не е сам защото пак при него ще са близките му.През живота си тои не е сам защото при него ще са близките,приятелите,децата,враговете,тълпите и много други.Разбираш ли какво искам да ти кажа.Ти си открил познанието за вътрешния свят.Четох доста от статиите ти но те са неразбираеми за мене.Те се отнасят за твоя вътрешен свят.В първия момент не разбрах защо не ги разбирам но после разбрах че това е твоят смисъл.Това не е моя .Това не е ничии освен твой.Мъдростта не се изразява в това да познаваш вътрешния или външния свят.Дори не е просто познание и за двете страни на едно и също нещо което наричаме живот.Мъдростта е отвъд тях.Тя е там кадето се срещат двете страни там кадето е човека на границата между двата свята.Ако успееш да познаеш самия човек ти би могъл да кажеш нещо мъдро.Мъдростта е не просто познание.То е познание за настоящето.То не се базира на закони и се променя така както се променя света.Преди 2000 години едно нещо е било мъдро но в настоящето то не се оказва такова.Има наистина неща които и тогава и сега звучат мъдри просто защото още не са се променили.Няма закони за вътрешни свят.Дори и законите на външния свят започват да се разпадат.Постоянно се оборват различни учени докога ? Това че света се крепи на някакви така наречени закони не означава че те ще са вечни.Така както са се появили внезапно така те могът и да изчезнат.За това не може да се обясни създаването на вселената.Няма закон който да обясни този феномен.Това че някои хора заминават ц чужбина може да повлияе върху вътрешния им свят повече от колкото смяташ.Те нямат твоето познание че колкото и да се местиш ти се оставаш на едно място.Но как биха могли да го осазнаят ако не се преместят ? Това засяга индивидуалното развитие на всеки един от нас тъй както ти го каза.Ти си прав за всичко което каза освен това че няма друг начин.Винаги има друг начин.Винаги има нещо по- красиво,винаги има нещо по-умно,винаги има нещо по-мъдро и т.н. Хората постоянно търсят.Някои търсят на вън,някои на вътре.Дори ти се ограничаваш като търсиш само на вътре тъй както другите които търсят само на вън.Аз не мога да ви дам дори определение за това какво е мъдрост защото нямам нужното познание за да бъда мъдър.Само един мъдър човек може да каже такова нещо тъй че не приемайте казаното от мене за вярно или невярно.То просто Е.
В крайна сметка и моя пост няма кои знае колко общо с темата   :D
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #2 on: октомври 23, 2006, 11:19:09 pm »
Ще кажа само с две думи, че ми харесва последият пост. И аз не намирам нищо особено в познанието за вътрешния ми свят - какъв ли вътрешен свят? ... нищо особено не виждам вътре в себе си. Цялото ми внимание е насочено към света навън. Той е по-интересен от мен. И не само, че е по-интересен, но и подозирам, че мога да влияя на този външен свят. Ето върху това експериментирам пък аз. Не върху вътрешния свят и себе си ... там вече не ми е интересно - изчерпала съм си се сама за себе си, ами върху външния свят. Интересно ми е отношението:  Аз и външния свят; другите около мен и външния свят; и всички във външния свят. :)
Извинявам се, че продължавам с отклонението от темата - ако трябва я преместете. :)
« Last Edit: октомври 23, 2006, 11:26:21 pm by bee »

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #3 on: октомври 24, 2006, 06:28:41 pm »
Днес ми хрумна и нещо друго - какво друго може да е външния ми свят, освен отражение на вътрешния? :)
Това, което е навън е това, което е и вътре. Не е ли така? :)

izgrev

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #4 on: октомври 24, 2006, 06:41:01 pm »
Мисля, че не, но нека кажат и другите.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #5 on: октомври 24, 2006, 07:56:15 pm »
Има нещо което човешкия ум не може да си представи.Това е безкрайността.По това са еднакви двата външния и вътрешния свят.Външният би бил отражение на вътрешния едва когато човек е в хармония с вселената.Това предполагам се получава ,когато човешкият ум се отърси от всичи предрасъдъци и прегради ,които поставя между двата свята.Поне така си мисля де  :idiot2:
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #6 on: октомври 24, 2006, 10:09:17 pm »
Ами да, когато "МЕНЕ" (в смисъл личността ми) ме няма, остава само светът ... целия, няма вътрешен .. външен..... :)
Така си мисля и аз. :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #7 on: октомври 25, 2006, 03:51:35 pm »
 Има една важна скрита тайна - тайна, която живее от времето, когато е започнало времето.
Хиляди хора / и същества от Вселената/ в човешката история, знайни и незнайни, са посветили живота си за да я "издадат" на незнаещите я.
И досега никой не е успял. И в момента в сегашното ни знание за човешката история, още от ВЕДИТЕ, през египетските писания, през древните индиански или африкански епоси, през ХЕРМЕС, КРИШНА, ГАУТАМА, ЗАРАТУСТРА, ИСУС, та до днешните Ошо, Гурджиев, Вивекананда... и още толкова много като тях... И филми правят хората - и тук във форума сме ги представяли - "ТАЙНАТА", "какво всъщност знаем"... и толкова много. Цялата окултика и езотерика е пропита в същността си с една единствена идея - идея, израз на познанието на хората за ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА. Всякакви хора, през всякакви исторически епохи, през всякакви географски ширини, дори на всяко вселенско кътче, което съзнанието е на определен етап от развитието си... достигат до едно и също "прозрение" - НАЙ_ВЪРХОВНАТА И ОЧЕВИДНА ТАЙНА ...

Тайна е, защото единственото докосване до нея е вътре в самия човек. И да ви говорят, и да ви разказват, и да ви описват - не се получава нищо, освен "представа" какво представлява. Не може да се "разбере" от никой, който не е преминал специфичната критична точка на промяна, наречена "точка на начало на трансформацията". Тази "точка" всъщност е личното прозрение, че вътрешния свят е единствения за човешките същества - от него се определя всичко останало. Има "външен" свят, но никое човешко разумно същество не борави с него - не може и няма как да борави директно с него. Външния свят е една фикция, защото какъвто и да е той, както и да ви изглежда, първо преминава през филтъра вътрешния свят. И от това какво представлява вътрешния свят на самия човек, влияе и на всяко възприемано събитие и на всяка последваща реакция. Нищо не достига до нас и нищо не излиза директно към света... всичко се генерира и филтрира от вътрешния свят на всеки човек. Ето затова вътрешния свят е единствената определяща компонента и именно затова работата върху нейното изучаване, култивиране, познаване дава ключът към една нова реалност за всяко човешко същество. Развитието на вътрешния свят е единствената посока за развитие в посока на продължаване на еволюцията.

Понеже във форума често чувам, че някои хора не разбирали нещата, които пиша, а също и че доста "високопарно" и сложно било описано. Няма да коментирам кой защо и как казва - това не е моя работа. По принцип не давам примери, но сега ще го направя:

Представете си, че във вас самите има радиостанция - тя предава и приема непрекъснато. Тя е вашата връзка с онова, което вие наричате ВЪНШНА РЕАЛНОСТ. И докато приемате и предавате, увлечени от това, да съставяте картинката на света, приет, чрез вашите радиовълни, може би съвсем се забравя, че света навън единствено от радиостанцията зависи. Защото света е безкраен и многопластов. А единствено от възможностите на вашата скромна радиостанциийка зависи какво, защо и как вие ще уловите от огромния и безбрежен океан на Вселената. Но всеки от вас няма как да разбере за това какво има "отвъд", защото няма как да бъде уловено и съответно дешифрирано.
И радиостанцийката ви предава и приема - непрекъснато. Променят се сигналите, посланията, променят се събитията и света, възприети от нея. Свикваме и живеем със света от радиостанцията ви... И докато живота така тече, така и ще си върви - хоризонта на събитията ще е ограден единствено и изцяло от това, какво изпращате и какво получавате със личната си апаратура.
А всъщност там някъде някои хора са разбрали, какво са радиовълните, как, защо и какво ги определя, че имали толкова много характеристики и разновидности... И разбрали, че няма как да се разбере нищо от гигантската Вселена, ако самата радиостанция у нас не бъде усъвършенствана. Да се усъвършенства означава, да се разбере какво е това радиостанция, кои закони и принципи са в нейната основа, какво да направим за да разширим нейните възможности. Като я променяме и усъвършенстваме непрекъснато, можем да уловим все повече вълни, все повече честоти и все повече да увеличаваме чрез това нас самите, защото нашата радиостанцийка се явява посредник между нас и Вселената.
И "онези", които успели да се справят с тази задача започнали да излъчват тези послания. За тези хора, които могат да ги разберат. Защото по радиоканалите тече всякаква информация, но само на онази, на която резонирате, само тя пристига до вас. За вас самите останалите радиоканали и послания просто не съществуват - идват си и си отиват.

Има и хора, дето приемат някакви думи със своята си радиостанция... думи... с неясна и сложна дълбочина, на което те самите още не са готови да отликнат. И с това тези хора само могат да повтарят думите... но използвайки ги... остават  празни и безсъдържателни. Защото повторенията на едни и същи думи не могат да доведат до смисъла им - колкото и да повтаряш. Като го няма в теб самия, като не си узрял, веднага си личи, веднага се разбира, че човек използва думи и понятия на които въобще не са негови... но в които той привижда "свои" си неща... И докато той привижда своите си неща, не може и няма как да ВИДИ ВСЕЛЕНАТА. Той може само своята си представа за Вселената да види - И ТОЧНО ТОВА СЕ СЛУЧВА.
-----------------------------------------

И в това е целият смисъл - човекът вървейки по своя път на развитие, това всъщност е пътят на развитие на съзнанието - СЪЗНАНИЕТО. Това се развива - това е еволюцията, натам е пътят за развитие и докато това се случва повечето хора са се спрели на думата "разширяване", защото няма друга дума, с която да се изрази какво се случва със съзнанието. 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #8 on: октомври 25, 2006, 09:02:22 pm »
Ахааааа, разбрах! То и аз това казвам, че има един свят ... но аз го бях кръстила външен, а ти му казваш вътрешен ... няма проблем ... нека да е вътрешен. :)
В крайна сметка - Аз съм Вселената, и Вселената съм Аз .... в такъв случай ... значи Вселената е моя вътрешен свят ... или нещо пак не разбрах? :)

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #9 on: октомври 27, 2006, 08:45:51 am »
Външния свят си е външен.
Представете си един гьол- него ще го наречем външен свят. Отивате с една лейка до гьола и наливате в лейката вода. Това е частта от външния свят, която вашето съзнание=обема на лейката ви позволява да вземете . За да стане по-реален примера си представете, че на отвора за наливане на лейката сте сложили цедка, за да не влизат буклуци. Тази цедка е нивото ви на сетивност. Отивате с лейката/ напълнена / и си поливате доматите. Водата се процежда през дупките на лейката- това е инфото, което връщате на външния свят- на порции и където трябва, според вас.
Айде сега ми дайте възможност да видя какво отражение е гьола на вашата лейка/ или обратното ;D

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #10 on: октомври 27, 2006, 09:59:16 am »
Мерси за това обяснение, Нова. Готино е. Защото то подчертава, че има обмен. Нещо се взима и неща се дава ... връща се обратно.
Какво ще вземем .... и най-вече какво ще дадем, е може би  въпроса. За който обича въпросите. Не съм аз този. Аз обичам да съм дзен, и както казал онзи дзен учител на ученика си .... обичам като си изям ориза да отида да си измия купата ... и това правя - да разсъждавам за миенето на чинията е безсмислено за мен. :)

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #11 on: октомври 27, 2006, 10:57:46 am »
Ти обичаш да си---а как си?
Да "обичам да съм" означава, че имам поне още една алтернатива на обичаното състояние.
Когато си- просто нЕма нищо за обичане

Те тва е нов въпрос от посока вътрешен свят и неговите "отражения"

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #12 on: октомври 27, 2006, 11:28:52 am »
На състоянието "Аз съм", му казвам "обичане", защото е най-близко до това състояние описуемо с думи ..... и няма алтернатива.
Блаженно ми е да съм, да съм тук и сега  ... каквото и да си мисли някой, че означава думата "блаженно" и колкото и да се опитва да я свързва с емоции, тя не е емоция ... определено.

tokorazisto

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #13 on: октомври 27, 2006, 02:23:49 pm »
Има неща като болка, страх, неудовлетворение и много други, които не съществуват реално. За всеки един от нас те са истина и реалност, но във Вселената те просто не съществуват. Това е така, защото те са плод на нашата оценка, чувства, емоции и самооценка. Те се пораждат и съществуват само във вътрешния ни свят. Едно такова понятие е и Външен свят. Колкото и да е кориозно това понятие съществува само във вътрешншя свят на хората. Всъщност за Вселената или Бог има само Вселена и Бог. Всички други деления са ни нужни само на нас и ги е измислил нашия ум. Така че според мен темата е формулирана некоректно, в моето разбиране тя би звучала така "Светът и хората".
Външен свят може да има само ако отделим нещо и го наречем вътрешен свят, но това деление е ненужно за хората от един етап напред в развитието им. Само на по-ниско ниво хората се нуждаят от разделяне, опростяване и стилизиране. Това обаче ги връща назад и според мен е ненужно.   

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #14 on: октомври 27, 2006, 03:29:04 pm »
Да, някъде другаде го казах, но ще го повторя - надявам се да ме извините. Разделянето на "това е мое", а "това е твое" и било първата проява на егоизъм в света и причината за всички злини по-натам. Там където има деление ... на каквото и да било ... там не е Вселената/Бог, защото тя/Той е Единна/Единен.
Ние също.
« Last Edit: октомври 27, 2006, 03:33:33 pm by bee »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #15 on: октомври 27, 2006, 03:54:26 pm »
Ako Представим темата ка "светът и хората" е също некоректно според мен - следвайки хода на представената логика...
Защото няма "светът" без "хората"... В край на сметка остават само ХОРАТА - ЧОВЕКЪТ - защото светът е в него.
На такова ниво на разглеждане, нито ще има тема, нито ще е необходимо да пишем каквото и да било.
Това "деление" - на вътрешен и външен свят е просто условност - просто нужен за общуването процес. Всяко разделяне е условно. Тук конкретно в тази тема е направено именно за нейното разглеждане и разбиране на всеки един от нас. Условно разделяне, за да се сведе единството на още по-висок етап на осъзнаване. В края на краищата това е целта /поне за всеки който я споделя/. И това обаче не връща хората назад, защото такова нещо като "назад" просто няма в пътя му на израстване.
Докато има потребност от нещо, то само по себе си това е белег, за етапа му на развитие. Щом и "токоразисто" пише в тази тема, значи той самият също не е изчерпал нейното значение. И за мен , и за всички останали важи същото.
ЕДИННОСТТА е връзка между общото и частното - ЕДИННОТО съществува заедно със отделностите - така те става завършена обща картина.
Когато човек изминава пътя си със съзнание, той съдържа в себе си преминатите през живота му етапи. Ако един човек не може да каже нищо за етапите си на развитие, значи че още не ги е обединил в единство. Това е част от техниките на съзнанието - първо отделя /формално/ дефинира, изяснява, разбира и после се допълва към общата картина. Отделянето на вътрешен и външен свят е важен етап в разбирането на ролята и значението на Човека във връзката му със Вселената. В развитието си напред няма как да не се обединят... Но това е доста късен етап /в сравнение с този/. Тогава няма да има субект. Остава само един свят. Това е крайната точка на самосъзнанието - СЛИВАНЕТО... Това е състоянието на изчезване на АЗ-а. Не просто на личността - това е сливане на висшия аз и Вселената - нещо , което всъщност е едно... но все пак вътрешния процес "се изминава". Докато има някаква форма на "АЗ" - каквато и ще да е... има разделяне - има "АЗ и ВСЕЛЕНАТА". Освен това има много форми на "загубване" - но идеята е, АЗ-ът да се слее без да се изгуби съзнанието - просто остава чисто съзнание - без носител. Това е най-малкото което може да се каже - и все пак за това състояние не може да се говори. Това всеки си го изяснява сам на себе си... или в разни индиректни форми.
« Last Edit: октомври 27, 2006, 03:58:04 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

izgrev

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #16 on: октомври 27, 2006, 10:37:23 pm »
Quote
Разделянето на "това е мое", а "това е твое" и било първата проява на егоизъм в света и причината за всички злини по-натам. Там където има деление ... на каквото и да било ... там не е Вселената/Бог
Възможно е да е егоизъм в някои, или в повечето случаи! Но не това е страшното, а тогава, когато делението е на принципа...."моето си е мое,  твоето е общо"!
 

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #17 on: октомври 30, 2006, 10:27:38 am »
Светът не е само сбор от хора и техните понятия. Светът си е бил свят и без хората и ще си бъде свят и с, и без нашето физическо присъствие. Важното за човеците е да осъзнаят смисъла от присъствието си в този свят. 
Лесно е да се каже- да не разделяме, всичко е едно.
Едно е да, но на мен ми е трудно например сега веднага да стана клошар, а после милионер, а после мъж, или червей, а защо не и едновременно всички:). Някои ограничения са непреодолими в тази ми форма на съществуване. И едновременно с това една е субстанцията и само формата й на съществуване е различна
Затова се и разделят възприятията /вътрешен свят/ от пораждащото възприятията /външния свят/ А възприятията са сбор от сетивност, интуиция и опит- осъзнат/ от настоящия живот и неосъзнаван- от минали животи. И колкото и да се разширява съзнанието, то има своя ограничаващ носител- живота, като физическо присъствие. Този живот е аз. Затова и винаги има разлика аз и не-аз, във всичките му разновидности- хора-свят, външно-вътрешно, човек- вселена...
« Last Edit: октомври 30, 2006, 10:39:48 am by nova »

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #18 on: октомври 30, 2006, 11:32:06 am »
Истинският живот е този на духа ми. Животът на тялото е само малка част от него. Животът, възприятията на духа ми не делят нищо .... Духът ми "усеща" света като едно цяло.

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #19 on: октомври 30, 2006, 11:48:34 am »
А ти усещаш ли духа си?

izgrev

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #20 on: октомври 30, 2006, 12:33:15 pm »
Quote
Важното за човеците е да осъзнаят смисъла от присъствието си в този свят. 

Защо ли е толкова важен смисъла на нашето присъствие в този свят?
Ако и динозаврите си бяха задавали този въпрос, едва ли са щели да съществуват милиони години. Биха се избили от желание да докажат смисъла на съществуването си. Добре, че се е намесил метеорит, супервулкан, или нещо подобно, та се е  освободило място за нас, "хуманоидите"(колко сме хуманни е отделна тема)!
Иначе този въпрос щяхме сега да си го задаваме в поземни дупки.
А гените всъщност си знаят работата! "Работят", за да оцелеят!

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #21 on: октомври 30, 2006, 01:02:02 pm »
Защо ли е толкова важен смисъла на нашето присъствие в този свят?

ми щото мрем и си даваме сметка за това- значи защо се раждаме, щом ще мрем- какъв е смисъла да престоиш под формата на някакво същество определен срок някъде.

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #22 on: октомври 30, 2006, 01:22:50 pm »
А ти усещаш ли духа си?


А ти, как мислиш, Нова? Дали го усещам?
А, нима ти не го усещаш у себе си?
Според мен всеки го усеща, но често поддтиска вика му и слуша ... другите хора, книгите, религиите, философиите и т.н. :)

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #23 on: октомври 30, 2006, 02:04:59 pm »
От де да знам.. аз затова питам

За да усетя АЗ нещо това означава да го отделя от мен. затова попитах

izgrev

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #24 on: октомври 30, 2006, 02:07:27 pm »
Quote
ми щото мрем и си даваме сметка за това- значи защо се раждаме, щом ще мрем- какъв е смисъла да престоиш под формата на някакво същество определен срок някъде.
Така е, много подтискаща мисъл(и действителност понякога и за някои)
Истината е болезнена. Каквото и да прави човешкия гении, "смисъла" на нашето съществуване е започнал от
Quote
А гените всъщност си знаят работата! "Работят", за да оцелеят!
 Не ми харесва, но ..."истината винаги боли"!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #25 on: октомври 30, 2006, 02:09:45 pm »
Вървях и видях едно цвете.Цвете каквото не бях виждал никаде и никога.То стоеше на една поляна между други цветя но то бе единствено сред тях.То не бе като тях.Беше различно.Цветовете му бяха по ярки.Ствола му беше по изправен и като цяло самото цвете беше напълно различно от останалите.Меко казано то беше перфектно,съвершенно.Помислих си че това не е обикновенно цвете и му зададох въпрос.
-Какъв е смисъла ти?-цветето дълго мълча без да ми отговори.Изгубил търпение аз му зададох следваш въпрос.
-Какъв е смисъла на тези около тебе ,на вселената ?-но цветето продължаваше да мълчи.Замислих се.Цветето не можеше да ми отговори с думи , но бях сигорен че то знае отговора.От него кипеше живот ,живот ко[то кипи само в някого ко[то има цел.Попитах го:
-Каква е твоята цел?-цветето нямаше как да ми отговори и аз много добре знаех това.Но имаше нещо което го различаваше от хората.Когато задавах тези въпроси на хората те се впускаха в безбро[ теории и хопетези за всичко.В някои от тях вярваха ,а в други не толкова.Но цветето не вярваше в теории.То не ми пробутваше поредната хипотеза за света а просто мълчеше.Може би отговора не е в думи.Тои е в мулчанието което следва след въпроса.Може би когато задам въпрос единствено в мълчанието след него се крие отговора.То[ не може да се опише с думи защото е тишина.
Тъ[ както чуваш тишината единствено когато спрат всички звуци така и истината се появява когато спрат всички лъжи.Всичките хипотези и теории са лъжи.А вярването в която и да е ти пречи да видиш истината.Зададох друг въпрос на цветето:
-Защо другите през целия ми живот ми пречат да видя истината?-цветето се открояваше сред останалите.То бе като тях по природа , но беше единствено.То бе по красиво , по силно дори по мъдро от тях.В един момент се ядосах че през целия ми живот хората са ме учили как да живея ,а те самите не могат да живеят.Но цветето не беше ядосано.
Едно цвете беше по мъдро от всички мъдреци на света.То не правеше нищо освен да дава радост на тези около него.Не ги караше да се срамуват че незнаят,не ги караше да следват някакви закони,а то беше просто там и даваше радост на всеки които го погледне.И точно в този момент мина някакъв човек и го стъпка.То[ прекъсна връзката му със земята и цветето започна да умира.Малко по малко цветовете му потамняха.Ядосах се на човека.То[ тъпчеше всичко по пътя си.Разрушаваше горите,замърсяваше реките,унищожаваше животните,растенията,замърсяваше въздуха,моретата океаните,унищожаваше земята.Човека не знаеше.Затова дори като умираше цветето не му се ядоса.Дори през живота си не му се ядосваше ,а му показваше своя смисъл.Смисъл без думи.Смисъл отвъд думите.Но човека вярваше на думи.Вярваше на идеи.Но не вярваше в живота...Дали имаме душа,дали има прераждания,има ли Бог,дали има невидими за нас същества със някакви непознати за нас сили.Ние не знаем.Но цветето знаеше.То не вярваше в Бог,или че след смърта си ще живее безкра[но.То просто беше там.От момента в ко[то е израснало , в момента в ко[то е разцъфнало с неземна красота и до момента в ко[то умираше то не си задаваше въпроси.То просто живееше.А аз пропилявам живота си в задаване на въпроси като съм забравил да живея.Забравил съм самия живот.По добре да оставя другите да тарсят отговорите и да отида си събирам мидички по плажа.За мене няма душа.Има само живот.Преди да умра искам само да разцъфна както цветето....  :smitten:
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #26 on: октомври 30, 2006, 02:11:20 pm »
@Изгрев

Ако ми кажеш и защо според теб им е на гените да оцеляват, групирайки се във форма, която да осъзнава смисъла на оцеляването им... Евала  :)

нещо почна да се мести темата

bee

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #27 on: октомври 30, 2006, 02:34:52 pm »
От де да знам.. аз затова питам

За да усетя АЗ нещо това означава да го отделя от мен. затова попитах

Аз пък, затова сложих "усещам" в кавички, но после се увлякох по теб и ги махнах. Но, усещам с кавичките си го тълкувай както искаш, аз се оттеглям от дискусията. 
Разбира се, всеки е свободен да приеме думите ми само като плод на моето скромно въображение. :)

izgrev

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #28 on: октомври 30, 2006, 02:36:52 pm »
Нвма смисъл аз да отговарям. Ето един добър отговор от blqh.
Quote
За мене няма душа.Има само живот.Преди да умра искам само да разцъфна както цветето.... 

В гените е "заложена" програма за оцеляване. Това е смисъла...оцеляването. Включително и на човечеството, като една от формите за съществуване на гена!
За справка...."Себичния ген"! Една интересна книжка, която преди време ми препоръчаха.

nova

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #29 on: октомври 30, 2006, 03:26:00 pm »
Това с гените е един прекрасен пример за делбата. Разделянето на това, което мога да си позволя да знам, /т.е. това, с което определям вътрешния си свят/ от онова, в което не мога да си позволя да надникна.
Оцеляването на физическо ниво е инстинкт, заедно с този за хранене и размножаване- това е. Но когато нещо във вътрешния свят се “обърка” нито един инстинкт не може да помогне. Човекът грабва ножа / например/ и си реже гърлото. Или го прави на някой друг.
Именно вътрешния му свят диктува дали да приеме цветето като
Quote
Цвете каквото не бях виждал никаде и никога..Меко казано то беше перфектно,съвершенно.... То не правеше нищо освен да дава радост на тези около него.
Или като обикновена трева, която да стъпче. И в двата случая гените са си стандартния набор и са еднакво “мотивирани” да оцелеят.
Тъкмо стремежа да осъзнае смисъла на съществуването си е тласкал човека напред и ще продължава да го прави. И само от вътрешния свят зависи границата на понятието смисъл, както и наличието или не на самото понятие