Author Topic: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА  (Read 12348 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

izgrev

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #30 on: октомври 30, 2006, 03:45:01 pm »
Всичко е вярно. Имаш добри разсъждения.
Но тук , в долния цитат е същноста на въпроса. Т. е., оцелява само силния (ген). Този, който може да се адаптира към средата в която съществува.
Quote
Оцеляването на физическо ниво е инстинкт, заедно с този за хранене и размножаване- това е. Но когато нещо във вътрешния свят се “обърка” нито един инстинкт не може да помогне. Човекът грабва ножа / например/ и си реже гърлото. Или го прави на някой друг.

А когато нещо във вътрешния( а и във външния) свят се "обърка", неприспособимия(ген) загива. Оцелява наи-силния.Както казваш... "някой грабва ножа, прерязва си гърлото" и неговите слаби и неприспособими гени изчезват.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #31 on: октомври 30, 2006, 06:49:59 pm »
...Преди да умра искам само да разцъфна както цветето.... 

Хубаво четиво, романтично, описателно /тва разбира се е просто една нищо и никаква условна оценка  :) - на някой дето отдавна е приел за себе си, че е това, което е,... а не е това, което би му се искало, но което никога няма да бъде/

Обаче точно в написаното е парадокса - цветето никога не може, нито му е нужно да "иска" - нито да разцъфти, нито да умира, нито да си реже гърлото, нито гърлото на другите. Дори и не му е нужно да си събира мидички по плажа, нито да пише на компютъра и да чати в нета.
Цветето никога не може и няма да му е нужно да напише тези редове.
Цветето никога няма да му е необходимо да "приеме" или "вярва" в каквото и да е.
Цветето никога няма да може нито да се разруши, нито да "създаде" каквото и да било - само онова, което му е заложено.
Цветето никога не може и няма да му е необходимо да прави избори и да поема отговорност за тях.
Цветето никога не ще посмее да "смени" мястото си или да си задава въпроси.

Всички тези неща, които не може цветето, са "дарове" само за човека и никой друг. Кой ли му ги е "дал" тези дарове ... и защо ли

Това вече е факт. Вижда се че има хора, дето даровете се превръщат в непосилно бреме... но това също е част от "даровете" - именно защото битието на духа в цветето е вече нещо, което е реализирано. Друга е реалността, друга е формата, друго е нивото на възприемане, ДРУГО Е БИТИЕТО.
Дали пишещия горното мечтателно описание за разговора с цветето "дето не говорило нищо" си дава сметка, че всичко се развива в неговото съзнание, което е основата на цялото повествувание.
Ами така са "цветето" - нито ще говори, нито ще напише някога своята лична мечта за "виртуалните му разговори с "човека"", които всъщност са разговори на човека с неговите представи и идеи - разговор с него самия. Разговор между разбирането му на живота, смисъла, мечтите му, фантазията му, опита му и още толкова много други "богати" неща, дето самото цвете никога не ще му "дотрябват".
   Сигурно много им е трудно на някои хора да си носят "кръста" на ЧОВЕЦИ. И да си ползват това, дето им е дадено заедно с раждането им. Ето това на цветето също не му е присъщо. Само на човешката фантазия и мечти...
и настроенията и чувствата...
 и на още някои неща...
...ЧОВЕШКИ НЕЩА -  ПРОСТО ЧОВЕШКИ!
----------------------------------
Не знам за вас... Аз мога да кажа за себе си - само за себе си:

Аз съм благодарен за "себе си", от това, че съм ЧОВЕК.
Където ми е мястото, каквото ми е дадено - това ми е.
На мен е оставено, каквото ми е нужно, дори и възможността да "искам", преследвам, постигам и търся, онова, което съм забравил, че  вече ми е дадено - откакто времето е станало време. Просто защото никога не ми е отнемано - каквото и да било.
Благодарен съм на Всичкото, че съм това, което съм - и че участвам заедно със Всичкото в собственото си създаване и развитие, "раждане" и "умиране" ...
Заедно със ВСИЧКОТО участвам и в неговото пресъздаване и непрекъснатата "промяна" дори и в НЕПРОМЕНИМОТО.
и като благодарност и към СЕБЕ СИ... и към ВСИЧКОТО... ще кажа само една единствена дума... дума дошла до мен от мълчанието...и без значение как се произнася, нито как се изрича... дума, която изразява... без звук  /нещо, което цветето никога няма да може да направи/ ->
                                                                 
                                                                        ==АМИН==

   
« Last Edit: октомври 30, 2006, 07:04:36 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #32 on: октомври 30, 2006, 07:22:48 pm »
Хееееей много добре знам че става в моята главичка всичко :P Просто си фантазирам .... като цяло не ме слушайте кво плямпам :D Аз казвам туй дет ми идва на ум,нито се замислям дълбоко преди да напиша нещо(а може би трябва :idiot2:),нито си проверявам кво съм написъл...егати аз наистина не съм добре май :P Ам най-добре да спра да пиша вместо да продължавам да ви лъжа ТОЧКА  :o
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #33 on: октомври 30, 2006, 07:33:33 pm »
Ти не можеш да правиш нищо, освен на себе си...
Всеки, които чете, сам за себе си "разбира" и интерпретира онова, до което се "докосва". И когато го прави - сам за себе си си носи отговорността. Ти не можеш , нито е нужно да я носиш заради някой друг - но можеш да си го съчиниш - както и със "разказа" за цветето и ти.
Дали да се излъжеш сам - мечтаейки и сътворявайки собствените си светове - си е само твоя работа... и отговорност - САМО ТВОЯ.
Дали да се излъже или не - това си е работа на всеки един, който чете, слуша, говори или пише...
 

Остави отговорността на всеки човек - тя така и така си е наша... Това са "даровете на всеки ЧОВЕК"
Твоята отговорност си я носиш - дали знаеш или не... - пак е твоя работа. Това е твоят ДАР.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

medea

  • Guest
Re: ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ и ХОРАТА
« Reply #34 on: октомври 30, 2006, 08:51:21 pm »
Какво всъщност са "ВЪНШЕН СВЯТ" и "ВЪТРЕШЕН СВЯТ" и как се интерпретира от различните хора? Ами какво да кажем за "виртуалния свят",в които всички ние сме тук в момента... :2funny:.....ако започнем да даваме обяснения ...лелеее....
Затова нека говорим за " АЗ и СВЕТА/единствения,реалния/, в който живеем.И така се сещам за Малкият принц "- Къде са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и сред хората - отговори змията."
А дали е така и с всеки един от нас? Всеки си знае! O0

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
ЗА ВЪНШНИЯ, ВЪТРЕШНИЯ И ТАЙНИЯ СВЯТ НА ХОРАТА
« Reply #35 on: декември 19, 2006, 11:51:42 am »
Тя се приготви и седна на масата. Разполагаше с всичко необходимо, за да започне Храненето. Животът беше обезпечил целия процес – на всички нива – и чисто вътрешната необходимост от Трансформация, и нейният задължителен външен отклик, и механизмите за извършването й. Тя разбираше и изпълнена с Благодарност наблюдаваше.

Имаше глад, имаше и плод. Не я интересуваха нито името му, нито вкуса му. За нея той беше уникална купчина от биологично активни вещества, които щяха да възстановят клетките й. Захари, пектин и витамини, събрани в определена форма. Рефлексите й се задействаха, устата й се напълни със слюнка и Тя отхапа...

Животът преливаше в Живот. Както овца във вълк или муха във жаба. Борбата с външното само изглеждаше борба, смъртта на формите съвсем не беше смърт. Тъкмо обратното – самият живот беше едно непрекъснато Превръщане, една саморегулираща се Трансформация – на всички нива едновременно. А Тя, Тя беше и едната форма, и другата, и самото Превръщане.

И Вън, и Вътре от Нищото се появяваха форми, взаимно се пораждаха, допълваха играеха, и в Нищото изчезваха.

И всяка форма разполагаше със свои средства – ензими, зъби, нокти, реч и ум. Кой каквито зъби имаше – такова гърло разкъсваше, каквито ензими притежаваше – такива отделяше, каквато храна разпознаваше – такава приемаше. Всъщност, овцата копнееше да се превърне в вълк, човекът – в Бог. Защото той също бе храна за някого, той, неопитоменият...

       . . .

В началото Тя живееше изцяло Вън.
Там бяха мечтите, там се случваше животът.

После разбра, че съществува свят Отвъд видимото.
И започна да търси Скритото.

После се обърна Навътре.
И започна да Пътува към Себе Си.

После разбра, че всичко се случва Вътре.
И започна да изследва Вътрешния свят.

После видя, че Вън и Вътре са Едно.
И Тайните започнаха да й се разкриват.

Преди всяко „после”, Тя срещаше Учител.
След всяка среща, Промяната в нея ставаше видима.

Учител я научи да играе най-древната Игра.
От нея Тя разбра, че

Това, което я разделя от света е това, което я свързва.

И още, че

Най-доброто решение за нея е най-добро и за останалите.

Научи също, че

В Зоната на Превръщане, някои се превръщат в Злато като губят себе си,
но други се превръщат в Крале и печелят Всичко.


                                                 АМИН
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай