Author Topic: Ако бях Бог...  (Read 5689 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Ако бях Бог...
« on: октомври 27, 2006, 06:28:09 pm »
Ако ти си Бог какво  би направил ? Би ли променил нещо във света или да продължиш да твориш във него ,или да създадеш един нов свят ,или не би направил нищо повече ,защото света вече си има всичко,или да промениш себе си ,да промениш другите ? Чисто и просто какво ще сториш :idiot2: :buck2:



PS:Аз лично бих си развинтил въображението и да си създам един мой мъничък свят ,който да си го обичкам без да разрушавам този , в който сме в момента. ::) Аххх мечтиии  :smitten: ::)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

izgrev

  • Guest
Re: Ако бях Бог...
« Reply #1 on: октомври 27, 2006, 07:09:10 pm »
Quote
PS:Аз лично бих си развинтил въображението и да си създам един мой мъничък свят ,който да си го обичкам без да разрушавам

Затова не ни се полага да сме богове...защото сме ХОРА!
Бог не се интересува от лични съдби, а разрушението е част от Съзиданието! Един Бог едва ли би съградил каквото и да е за себе си. Иначе нямаше да е Бог!

bee

  • Guest
Re: Ако бях Бог...
« Reply #2 on: октомври 27, 2006, 07:49:52 pm »
А, представи си, че Бог е същество от много високо духовно ниво и в него няма нищо материално  (трудно ми е да си представя не-материята, но все пак опитвам), той обаче е задвижил някакви процеси, от които се е явила материалността  ... в която сме ние. Т.е. Той ни е породил, но той няма достъп до тази материалност, защото е на друго ниво. Е, тогава нещата, които се случват в тази материалност не са под негово директно влияние, а са  ... под наше влияние. Е, ако аз бях Бог, щях да променям материалността чрез хората, които са мои "деца", и които са хем материални, хем духовни същества. Хората щяха да са моята точка за достъп до материалността.
Е, в такъв случай, аз щях да си прошепвам идеите в главите на тези хора, които намирам ... отворени или празни  ... от излишни спомени, очаквания, планове, философствания, ... и т.н. ... и щях да променям материалността в посока от болка и страдания, към радост и ... обич  :smitten:

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Ако бях Бог...
« Reply #3 on: октомври 27, 2006, 08:28:43 pm »
Изгрев виждам че ти много обичаш този твой Бог.Ти явно си се примирил със своята лична съдба.Докато аз смятам че аз контролирам живота си и ако искам ще бъда Бог.Мога да бъда Бог в мислите си.Това прави ли ме човек или ме прави Бог според тебе?И тази тема не за съшността на Бог ами за това какво искате да промените във света и във себе си.Дали да стане по-добър или по-лош не е от значение.Важна е промяната и защо си мислиш че Бог не е продължил да създава? Тои е оставил това на нас да продължим да създаваме.Аз не искам да съм като този Бог,искам да съм нещо повече.И ще бъда нещо повече макар и само в моите мисли...ако намеря косури на вселената това не би ли било края с съвършенството на Бог.Бог въобще не е съвершен и затова е създал хората.Хората имат потенциала да станат нещо повече от Бог тъй както детето винаги надминава родителите си.Ако Бог е наистина толкова велик то точно това трябва да стане за да го докаже.Да надмине себе си със своето творение.Ако Бог съществуваше той щеше да похвали моя ентусиазъм към някаква промяна дори тя да е подтикната от егоизъм.А примирението даже не е достойно за презрение.Щом веднъж се примириш ти ставаш роб.Аз не искам да съм роб на този Бог колкото и да е велик.Искам сам да творя и да разрушавам дори и да се скараме с него  :buck2:
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

medea

  • Guest
Re: Ако бях Бог...
« Reply #4 on: октомври 27, 2006, 09:49:32 pm »
Ако Живота ни е само един Сън/както постоянно пишат някои/, то тогава Човекът е Бог, който сънува, че не е Бог!  O0

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Ако бях Бог...
« Reply #5 on: октомври 03, 2008, 11:29:04 pm »
Излиза, че две години никой не е искал да бъде Бог...
Всъщност, не знам какво повече може да се каже от това, което е предадено в диалога между дон Румата и д-р Будах от романа на Борис и Аркадий Стругацки "Трудно е да бъдеш бог":

"— Нима вие сериозно смятате този свят за съвършен — учуди се Румата. — След срещата с дон Реба, след затвора…

— Млади ми приятелю, ами разбира се! На мен много неща в този свят не ми харесват, много неща бих искал да видя други… Но какво да се прави? В очите на висшите сили съвършенството изглежда другояче, не както в моите. Какъв смисъл има дървото да се сърди, че не може да се движи, макар че то сигурно би се радвало, ако можеше да бяга с всички сили от брадвата на дърваря?

— Ами какво ще кажете, ако могат да се изменят висшите предначертания?

— На това са способни само висшите сили…

— Но все пак представете си, че сте бог…

Будах се засмя.

— Ако можех да си представя, че съм бог, щях да стана бог!

— Добре, ами ако имате възможност да посъветвате бога?

— Вие имате богато въображение — с удоволствие каза Будах. — Това е хубаво. Грамотен ли сте? Прекрасно. Аз с удоволствие бих се позанимавал с вас.

— Вие ме ласкаете… Но все пак какво бихте посъветвали всемогъщия? Какво, според вас, би трябвало да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…

Усмихвайки се одобрително, Будах се облегна на стола и сложи ръце на коленете си. Кира любопитно го гледаше.

— Добре тогава — каза той, — ето. Бих казал на всемогъщия: „Създателю, не зная твоите планове, може би ти дори не смяташ да правиш хората добри и щастливи. Пожелай го! Толкова лесно е да се направи то! Дай на хората достатъчно хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и нуждата, а заедно с тях и всичко, което разделя хората.“

— И това ли е всичко — попита Румата.

— Смятате, че е малко?

Румата поклати глава.

— Бог би ви отвърнал: „Хората няма да имат полза от това. Защото силните във вашия свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите, както преди, ще си останат бедни.“

— Ще помоля бога да защити слабите. „Вразуми жестоките управници“ — ще му кажа аз.

— Жестокостта е сила. Ако изгубят своята жестокост, управниците ще изгубят силата си и други жестоки ще ги заменят.

Будах престана да се усмихва.

— Накажи жестоките — твърдо каза той, — та силните ла изгубят желание да проявяват жестокост към слабите.

— Човекът се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо му няма друг по-силен от него. Когато бъдат наказани жестоките сред силните, тяхното място ще бъде заето от силните сред слабите. Също жестоки. Тогава ще трябва да се наказват всички, а аз не искам това.

— Ти по-добре виждаш, всемогъщи. Направи тогава просто така, че хората да получават всичко и да не си отнемат онова, което ти си им дал.

— И от това хората няма да имат полза — въздъхна Румата, — защото когато получат всичко даром, без мъка, от моите ръце, те ще забравят труда, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които ще бъда принуден занапред вечно да храня и обличам.

— Не им давай всичко наведнъж! — разпалено каза Будах. — Давай им по-малко и постепенно!

— Постепенно хората сами ще си вземат всичко, което им потрябва.

Будах неловко се засмя.

— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!

Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…

— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?

Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:

— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.

— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това."

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
От игрите ми на БОГ - малко спомени и признания...
« Reply #6 on: октомври 04, 2008, 08:21:06 am »
някога тази книга я бях чел много пъти и беше едно от любимите ми заглавия. бях още ученик.
само да кажа, че историята се развива в ситуация при която от цивилизация на по-високо ниво е "спуснат" специален човек на планета която живота е от "нашия" тип. Една типична научнофантастична "подложка" и декор, но иначе е една универсална аналогия на отделните и "специалните хора" попаднали в среда от която те живеят... но не са от нея. И това им дава възможността да "гледат" отстрани и "виждат отгоре". Но докъде и доколко...?

— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!
     "Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. "Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…"
— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?
    Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:
— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.
— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това."
============================

И да кажа, че това беше диалог, който аз водех у себе си. Защото тази книга ми беше една от любимите не само заради съвпадението на името на главния герой с моето. А и защото аз водех този диалог в мен самия. И Стругацки бяха изразили нещо, което го има само у нас - РАЗЛИЧНИТЕ - "живеем в този свят, но не сме от него".
Те не са единствените писали по тая тема и по тоя начин.... И все пак - доста близо беше до мен. С моите тогавашни думи, чрез моя тогавашен код, разбираем за нивото ми тогава. И "Странниците" бяха също тяхна идея, от едно друго тяхно произведение, а толкова точно ми подхождаше още от тогава. На различния в мен не му оставаше поле, освен това да се изживее като герой, като даващия, като силния, знаещия, можещия... Игри, просто игри...

И сега, след толкова години ще кажа само че тоя диалог вече отдавна го няма в мен. И го бях забравил съвсем. А сега - едно леко "побутване" и вече от един час внимателно си припомням предишните години. Тогава говорех и се идентифицирах само с главния герой, и с хората които той представяше.. А сега вече има нещо друго в мен и от него кристално ясно си давам сметка за "разликата" в нивото на виждането и на светоусещането.
И за разлика от тогава... Както и за разлика от колежката, която смята че няма повече какво да се каже, бих казал - ИМА! Има много още какво да се каже. И ако се интересува някой нека прочете следващите думи:

"Ако бях бог" - е игра, която само "небоговете" играят. И ако на главния герой в заключителните думи на горния цитат, казва "не мога да направя това" - то той е просто човек. Именно хората биха "правили" това или онова, увлечени от "разбиранията си" от вярата си в това на което смятат за "правилно". Всъщност няма никаква основна разлика между скритите представители изнесени в космоса, и незнаещата за "намесата им" цивилизация на планетата. разликите са само двуизмерни - според един или друг критерий, но и двата критерия засягат общи положения. И заиграването с "понятието БОГ" е чиста интрига... и предизвикателство.

Само малкия човек има стремежа да "променя средата си", за да се запази той самия. защото само МАЛКАТА ДУША има "нагона" да се укрепва и да оцелява - и с това да запазва себе си. В живота си именно малките хора са тия, дето са готови да направят всичко, за да налгасят средата си към тях. Комбиниран със социалния живот, тия двете са фундамента на явлението наречено ВЛАСТ. неистовия стремеж да се "променя средата", света, всичко около нас е просто заслуга на невъзможността за обратното - за промяната на себе си (на Искащия - а не на "исканото"). И за неистовия импулс за съхраняване на това - отвътре. то да продължава да си е "такова" и да подава сигнали че "оцелява" самозапазвайки се НА ВСЯКА ЦЕНА.

   Тази тема е отворена за две човешки "малки" игри - играта на "АКО..." и на представата за "БОГ".
Играна е и се играе от много хора. И понеже в нея се включва и второто понятие, все са били от неизявения "велик" във всеки от нас. А това само по себе си е израз на "малкия". толкова е просто - стремежа към "големите, великите важните - към силата, властта, величието... е само за тия, които го нямат у себе си. То е форма на играта "компенсирай" това което НЕ СИ. И тя е за хората които са на етап да могат да "ИСКАТ" сила, величие... да го стремят.
защото има още "по-малки" - тия които дори не смеят да си го "поискат". самоунизени, самоиронични, самоизяждащи се отвътре. Тия, дето предпочитат да си живеят малки - и всичко да им е малко. Живеейки своя "малък" живот с малките неща според които "имат". те - според което "жени/мъже", децата, къщата, яденето, работата, колата, играчките...нещо от удоволствията, нещо за душичката - ако може, ако става. Компанийка, чашка, мезе, кръчма... манджа, показване на нови играчки тук-там и мерене според същите... страхове, болести, притеснения за едно или друго, драми, приказки и моабети със себеподобни... някоя нова забежка, някоя нова играчка, ако става, ако има случай... "ами ако загубя", ами ако не съм прав, ако не е правилно, какво ще кажат, как да съм сигурен, какво да правя като не знам... за тия които не могат да се поберат - някоя нова книжка, някое повторение за "духовното", някоя нова вяра, - нещо от "новото", което е просто нова дрешка на пак старото... Ако има приказки с които тук-там да се допълни едно "ново" изживяване, едно вдъхновение, една нова тръпка... един импулс към новото, но отново върнат към "същото"... Вечния лозунг "ДАЙТЕ", "не стига", ОЩЕ... Пак...  Или пък - "това е живота", един живот живеем, какъв е смисъла, не искам не мога, не трябва, не може... 
     Те са - които цял живот "чакат" и създават за "компенсацията си" образ на силния, вечен, знаещ и мъдър образ - заместващ техния РОДИТЕЛ. И за толкова много хора именно заради това са направили образа си на БОГ - властен всемогъщ, силен, всезнаещ, всемъдър, раздаващ правосъдие и измислената дума "справедливост", всеопрощаващ, безгрешен - въобще идеала-образ в който да проектират своето отрицание - своята противоположност... Затова е създаден социалния и личния образ на БОГ а украсяването вече си е в рамките на всеки малък човек - според неговите си боички и неговите измислени дрехи, черти, представи, спомени и въображение.

 Дори братятя Стругацки не са могли да прескочат това... само порива да се открие "СТРАННИКА" - различния във всеки от нас - РАЗЛИЧНОТО. Това дето не е от МАЛКИЯ СВЯТ.
.....................................
 ....— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това.

И това е "разликата" между Румата /Румен/ и между "БОГ"... защото Бог точно това направил - оставил хората да са си такива, каквито те се "направят".
Защото само чрез техните игри можел да разбере какво е "да си нещастен", да си зло, да ти е "жал", да имаш "сърце"... да си малък
и.... ДА ИСКАШ, да ти трябва, да нямаш...

защо бог да променя нещо, което хората избрали да са....
защо им е на хората БОГ - да променя живота им?
защо е бог всъщност - за кой, за какво, как?

И на кой е нужен БОГ-а?

защото на мен не ми е...
« Last Edit: октомври 04, 2008, 08:30:24 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Ако бях Бог...
« Reply #7 on: октомври 04, 2008, 08:40:38 am »
Quote
Те са - които цял живот "чакат" и създават за "компенсацията си" образ на силния, вечен, знаещ и мъдър образ - заместващ техния РОДИТЕЛ. И за толкова много хора именно заради това са направили образа си на БОГ - властен всемогъщ, силен, всезнаещ, всемъдър, раздаващ правосъдие и измислената дума "справедливост", всеопрощаващ, безгрешен - въобще идеала-образ в който да проектират своето отрицание - своята противоположност... Затова е създаден социалния и личния образ на БОГ а украсяването вече си е в рамките на всеки малък човек - според неговите си боички и неговите измислени дрехи, черти, представи, спомени и въображение.

Да. Такъв могъщ, бояисаничък, лакираничък, личничък бог е необходим само за да разберем, че не ни е необходим. Изглежда и това не е лесно.
Трудно е да бъдеш бог ... когато не си. Поне можеш да разбереш това. Поне можеш да разбереш, какво си.

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Ако бях Бог...
« Reply #8 on: октомври 09, 2008, 02:31:24 pm »
Засега се опитвам да бъда човек,а ако стана бог,тогава ще му мисля дали този свят ми харесва такъв,какъвто е.