Author Topic: Управление на сексуалното излъчване и привличане  (Read 4313 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

pakost

  • Guest
Този текст е вдъхновен от “Ква я мислехме , тя ква стана” в Живота такъв какъвто е -> Майтапи


Доколко съзнаваме как собственото ни присъствие влияе на хората около нас? Когато мълчим, когато говорим, правим типичните за нас жестове, преднамерено или несъзнателно. Човек идва заедно с енергията си и при контакт между двама или повече човека, енергиите им мигновено влизат в контакт. Според теорията на общуването, която следя и изучавам по себе си, конатакт се извършва на всички енергийни нива, като физическия контакт е най-груб. Преди да достигнем до физически контакт ние обменяме всичката информация, която излъчваме и приемаме безсловесно. Когато гледам в очите на човека отсерща виждам какво излъчва – емоции – явни и прикрити, общото физическо състояние, общото психическо състояние. Придобивам усещане за личността от стойката, походката, обувките,  облеклото, аксесоарите, начина по който са поддържани ръцете, цветовата гама, прическа, грим, жестове, мимики. Всеки елемент от външното проявяване на човека носи информация за личността му. До същността на човека се достига пряко през очите му или индиректно, в следствие на продължително общуване. След време си казваме: знам Пешо какъв човек е. Но никога не си задаваме въпроса какво означава това. Всъщност в продължение на общуването ни с определена личност, ние виждаме всичките й страни и в един  момент осъзнаваме човека, който стои зад маските. Човекът не подлежи на описание, то е усещане. Може би вие мислите по друг начин. Аз не веднъж съм се опитвала да отговоря на въпроса: Пешо какъв човек е? Резултатът все се базира на оценките ми и не отговаря на истинската му същност. Точно както не мога да опиша моята същност. Но нея я има вътре в мен – съзнавам я, радвам й се и не описвам каква съм – изливам се. Важното е че съм и това се проявява във все повече аспекти.
Все повече успявам да излъчвам себе си при контакт. Но ако реша да използвам сексуалното си излъчване, то насрещния човек усеща привличане ако е отворен да приеме сигнала ми. Много от нещата, които излъчваме са напълно несъзнателни и дори се учудваме когато някой все пак усети и отрази сигнала ни. Тогава излъчваното се е трансформирало в привличане. Защото когато сигнала ми се върне при мен, това означава че е осъществена връзка на нивото на което излъчвам. В случая – сексапил. Сексапилът е поведение в което присъства повик за секс. Не съм се замисляла досега дали мъжете притежават сексапил. Сякаш жените сме окопирали правото да бъдем сексапилни. Защото чрез излъчвания сексапил всъщност привличаме любопитството на мъжете към нас. Използваме сексапила си като стимул, за да подбудим интереса на мъжете към себе си. В обществен план от мъжа се очаква да бъде силен и агресивен, следователно той се улавя на примката на сексапила на една жена и подхожда към нея – той прави първата крачка. В същия този обществен план ако един мъж излъчва сексапил, то почти няма жена, която да иде и да му го признае, почти няма жена която да направи първата крачка, осъзнала силното привличане, което изпитва от сексуалното излъчване на мъжа пред себе си. Затова сега излизам от обществения план на мислене и приемам че всички сме равнополови. Без значение кой подава сигнала и кой действа.
Сексапилът е ловец на любопитство, което с други думи се нарича привличане. В годините, докато се учим да флиртуваме, играем си на завлядяване и се стремим към осъществяване на контакт по една или друга причина, несъмнено допускаме много грешки в общуването си. И ако сме били наблюдателни, сме щяли да разберем с какво будим любопитството на човека отсреща, кое и как да използваме, за да привлечем някой към себе си. А научим ли се да привличаме съзнателно, това вече е ненужно. Докато правим грешки, те са свързани с подвластността ни на нечий сексапил, с неспособността ни да управялваме любопитството си т.е. фантазията ни заема мястото на истинския ни живот. Ние живеем във фантазията си. И когато излъчваме или приемаме сигнали, пропускаме онази празнота, в която имаме възможност да осъществим свободния си избор. Действаме на първа сигнална система. Достигне ли сигнал до нас – реагираме веднага и то след като преработим сигнала през фантазията си и го изкривим. Така неизменно губим представа за реалността, оплитаме се в емоции и чувства и се получава като в разказа “Ква я мислехме, тя ква стана”. Толкова е показателно как се увличаме във фантазиите си и сме пристрастени към чуждите работи, именно за да подсилваме фантазиите си. Ето тази грешка вероятно е научила хората от случката на много неща. Първо за личните си неща – човек отстоява самостоятелността си, така че никой да не може да му се бърка. Второ – всеки е свободен да върши каквото намери за добре, стига да спестява на другите нещата, които не им е нужно да знаят. Трето – не се бъркай в личните неща на другите. Как се управлява любопитството ли – ами като не се възбужда. Още в момента, когато има възможност да се пробуди любопитството ни можем да се спрем и да решим дали да освободим надигащата се вълна от любопитство или да я заглушим. Ако човек е решил да попита – то нека бъде наясно точно какво го интересува и поради какви причини. Ако причините са за да се набърка в чуждите работи, то по-добре да си замълчи. Има неща които се отнасят само до човека, те не са важни за никой друг и ничие любопитство не е оправдано, ако касае неща, които не го засягат. Но пък този който буди любопитство, е необходимо да бъде наясно, че го прави, да е наясно с причините и последствията. Така когато някой излъчва сексапил, за да си “пофлиртува невинно”  нека бъде наясно че излъчения сигнал може да бъде отразен от много хора и не всички ще бъдат подходящи, а в същото време може и да се отзове някой наистина подходящ човек. Затова излъчвания сигнал е необходимо да бъде премерен и насочен, да сме отворени за възможностите, които произтичат в следствие на излъчването ни. Всъщност се наблюдава съвсем различна картинка. Колежката си слага късата пола, колегите фантазират за нея, а тя се храни с енергията която те отделят, когато минава покрай тях. Всички са в кюпа, но никой не е задоволен. Сигналите се излъчват, без адресати. Приемат се и се отразяват, но биват отблъснати. Това е система за преразход на енергия.
Как би изглеждало общуването между хората, ако се откажем от сексапила си, когато го овладеем? Овладяването на сексапила е част от израстването на човека. Това е аспект, който ни помага до един момент, за да навлезем в определени среди, да получим внимание, да се изразим. Но идва време, когато е хубаво всеки да си даде сметка какво точно и защо излъчва. Както и на какво е подвластен и какви механизми се стартират в отсъствие на свободната му воля. Дадем ли си сметка, започва същинското управление на излъчването и привличането. Мисля че сексапила дори не е свързан с външността. Мисля че всичко е в очите и техния израз. А очите не остаряват с годините. След време, когато стана на 50 ще имам наблюденията, които сега ми липсват за да подкрепя тази теория. Дотогава, може би някой човек в по-напреднала възраст от мен ще каже дали съм права. Но и да не съм права, то самия сескапил става излишен от самосебе си. Когато човек е наясно какво и защо му е необходимо, той изявява свободната си воля и не се страхува, че може да бъде отхвърлен. Няма място за притеснение. Има само възможности, от които се реализира една. Това се нарича живот, а излъчването на сексапил и привличането на любопитството са игри. Когато се освободим от игрите остава осъзнатото себеизразяване и естествено възникващото привличане между хора със сходни вибрации. Просто аз и някой друг вибрираме заедно в една честота, на няколко или на всички нива. Всеки път контакта между двама човека е различен поради различните обстоятелства. Затова е излишно дори да се натоварваме с представи за следващите срещи. Всеки момент е единствен и самостоятелен. Потапяме се в него с цялото си същество и го изпълваме докрай. Така използваме оптимално възможностите, които си създаваме съзнателно, така живеем без да играем.

По-здрави и по-разумни

« Last Edit: ноември 06, 2006, 04:36:33 pm by pakost »

Offline piksel

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 12
Много интересни мисли имаш Pakost, начинът ти на писане е приятно лаконичен.От моя личен опит смятам, че сексапилът не е просто повик за физическа близост, по скоро е яснота в изразяването на себе си.Сега съм на 35 и смятам че способността ми да го правя е многократно по-голяма от времето когато бях на 20. Мисля че мъжкия сексапил не се състои от показване на сила и грубост.По скоро е свързан със самоувереността, знанието че можеш да вземеш вярно решение и в екстремна ситуация да не подведеш хората, които разчитата на теб е много по съществено от това как е облечен един мъж или колко е силен. Вътрешната сила я имат много малко хора.
Енергията която е нужна да постигнеш вътрешна хармония се натрупва цял живот, естествено е добре да я събираш умишлено, с усилия. Вероятно всеки е срещал такива хора, които просто знаят какво искат и как да го постигнат. Обикновенно същите имат магнетична привлекателност за представителите на другия пол.
Знаеш че мъжката енергия е доста по различна от женската и когато усетим вътрешната хармония на някой ,било мъж или жена тя ни привлича неудържимо,особенно ако съвпада с нашата.
За някой вероятно една цицеста чалга певица е много сексапилна, но дуг ще изпита отвращение.Смям, че това дали ще те привлече някой или не е свързано изцяло с личното ти ниво на развитие.
И съм съгласен, в очите на човек можеш да всичко да видиш стига да си готов разбира се.:)
« Last Edit: ноември 09, 2006, 08:36:38 pm by ramus »

nova

  • Guest
Разбирането на човешката биохимия доведе до нови открития по повод управлението на сексуалното излъчване и привличане. Вече изобщо не е задължително да си харесан на външен вид- няма нужда от старание да изглеждаш добре, страхът дали ще си приет или не отстъпи.Достатъчно е да си направиш една малка поръчка от онлайн магазин. Поръчката представлява флаконче с няколко милилитра течност -твоя билет за света на сексуалните желания. Течността във флакончето е без доловим мирис, но сигналите й се регистрират от специален орган намиращ се в носа – Вомероназален /Якобсов/ орган. Когато този орган долови феромоните, изпраща сексуален сигнал към мозъка. Феромоните са аромати без мирис, излъчвани от живите същества и растенията. Те са в основата на невербалната комуникация. Счита се, но не е доказано категорично, че при хората и бозайниците те служат за привличане на верния партньор- с точния генетичен набор, подходящ за създаване на животоспособно поколение, както и за различаване на "членовете на семейството"- при животните При животните на по-ниски стъпала на еволюцията- главно насекоми, феромоните са средство за ориентиране на рояците към храна и защита.

две думи за сексапила: за мен сексапила е НЕсинонимен на физически данни и модели на поведение. По-скоро сексапила е част от обаянието- онова, което наричат харизма. Кофата мускули или силикон, предизвикателното поведение си е добре видима роля и не лови дикиш
« Last Edit: ноември 09, 2006, 11:15:16 am by nova »