Author Topic: "МАТЕРИАЛНО" и/или/против/ "ДУХОВНО" - ЩО Е ТО? редактирано и допълнено 1  (Read 2034 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Статията стана инцидентно и не е оформена да бъде самостоятелна. Това ще го направя по-късно. Прехвърлих я като продължение от едноименната тема в друг раздел. Ето линк към него http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=295.0
---------------------------------------------
...... С риск да ви прозуча скандално, ще кажа, че открих следното -
ЗА СВЕТА, КОЙТО ЖИВЕЕМ, ЗА НАС - ХОРАТА - НЯМА МАТЕРИАЛНИ НЕЩА.
От тази гледна точка аз досега не писах по тази тема, но сега ще споделя какво имам предвид с горното твърдение. Разбира се ще опиша много елементи и връзките им между тях. Но само така мога да разкрия чрез написано слово, колко са едновременно прости и сложни нещата и измисления живот, който живеем.
   Материалното за хората, както и по определенията, които досега някои се опитаха да дефинират, просто го няма. Такаааа - взимаме за пример ПАРИТЕ - Големия въпрос. Най-големият мит на нашето общество и култура - ПАРИТЕ.
Но какво са ПАРИТЕ всъщност - зададох си поредица от въпроси в тази посока, почетох, мислих за отговорите, говорих с разни хора... някои бяха финансисти, икономисти, някои нещо като социолози, други бяха "богати" хора - именно на пари. Използвах всички тях, не за да ми кажат какво мислят за парите /всъщност повечето от тях ме гледаха с учудване и недоумение/, а за да търся отговорите на своите въпроси. Разбира се, "прерових" себе си - своите близки хора... дори за известно време животът ми даде възможността да "опитам" от "многото пари". И след всичката тази амалгама от събития и анализа им, обобщително заключих следното - ПАРИТЕ СА просто МИТ. Най-обикновен обществен мит. При това елементарен... но най-елементарните неща са заключени зад "тайната на очевидното", които колкото повече са очевидни, толкова повече никой не ги забелязва.

Парите, в обществото и културата в която живеем и участваме, изпълняват много функции, най-важната от тях - регулаторна и определяща всичко спрямо количеството на събраните пари.
Парите са се появили в историята на развитие на човечеството като символ /посредник/, с който да може да се измерва количеството и качеството на труда и обществената роля на всеки човек в социума. Създадени с идеята за "разменност" - ТРУД - срещу ЛИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ, те са се наложили като универсален заместител на "разменната търговия със стоки". За хилядите години от тогава вижте сега какво е положението. Ето какво "виждам" аз:
 - Отдавна парите нямат своята стойност на "показател" кой колко се труди - и количествено и качествено.
 - С появата на банките и организираното управление на паричните потоци парите са се превърнали в съвършен инструмент за манипулация. Световната икономика всъщност се управлява чрез специални механизми в глобален мащаб. Както съм писал за манипулацията - че е вид обществено-консолидирана игра - ето каква е сделката - от гледна точка на манипулатора:
''Няма по-прагматичен и тотален контрол от следната формула - Първо направи така, че хората да повярват, че решението на всичките им "недостатъчности" е "нещо" / каквото и да е - БОГ, ПАРИТЕ, ЛЮБОВТА, НАУКАТА, КОСМИЧЕСКИТЕ ЙЕРАРХИИ.../ В случая ПАРИТЕ - защото точно манипулаторите имат най-много от тях. И по този начин се определя ЗАВИСИМОСТТА - оттам контролът. В случая - " От манипулаторите зависи кой, колко ще получи, срещу какво".
За онагледяване ще дам следната аналогия: Имам стадо овце, усетил съм кое е това, от което имат необходимост и начините им за "попълването" й. Знаейки тези две неща, лесно мога да ги контролирам, защото от мен зависи коя овца колко ще яде, по кое време, каква ще е храната... Използвайки лесната им зависимост между "водача" и стадото, мога да ги разигравам, като използвам слабостите им и особеностите на "водача"... И понеже ми трябва контрол, ще направя така, че те да не могат без мен, без храната която им давам, без грижите, които само аз ще им осигуря.
Колкото са по-безпомощни, толкова по-добре за мен.
Колкото са по-зависими, толкова по-добре за контрола.
Колкото повече ги е страх, аз ще им давам повече сигурност - решението на техните страхове. Но и едновременно с това ще подклаждам страховете им за да мога да направя "сигурността" /която аз им давам/ скъпа стока.
Колкото повече са гладни, аз ще им давам "лесна" храна.
Колкото повече са привързани, страхуват се или искат определени неща, толкова повече ще са плячка за мен - СИЛНИЯ.
Искат "сладко" - чудесно - ще им направя сладко и ще им давам, колкото аз реша - бавно и контролирано - хем да искат повече от него, хем да знаят че само аз ще им го давам. И щом една овца изпита блаженство от нещото, което й давам всички други ще искат от същото и много ще им трябва... само и само да изпитат изглеждащото в техните им "сънуващи очи" ЧУВСТВО ЗА БЛАЖЕНСТВО.
И Т.Н. нали се сещате как мога да продължа така до безкрай...
Важното е основното - те да са зависими от нещо, от което аз самият имам в изобилие, за да бъда СИЛНИЯ и МАНИПУЛАТОРА...

Ето как стоят нещата от гледната точка на ролята на МАНИПУЛИРАНИТЕ... Това е ключовия момент, защото в него аз обяснявам как и защо МАТЕРИАЛНОТО е просто вярата ни в универсалното решение на... по-надолу ще кажа на какво:
 И така - имаме две деца - едното има играчка и когато играе с нея изразява доволство, чувство на щастие, преднамерени най-често. Другото гледа първото дете - и понеже "копнее" да изрази същите чувства, то привижда като основна причина "играчката" на другото дете. И прави елементарното заключение, че ако има същата играчка то ще може да изпълни и преживее този си свой копнеж. Разбира се, че "играчката" трябва да е "притежание", защото само със притежание ние имаме правото да е НАШЕ - и никой да не може да ни го вземе. Едновременно наблюдаваме, че някой "по-силен" може да ни отнеме играчката и да ни лиши - не толкова от нея самата, а от това, че като я нямаме, се лишаваме от "чувството и усещането" което тя "ни дава". Всъщност "играчката" и за двете деца е просто стимулатор за фантазията и разиграването на личните сънища на всяко от двете деца... и ИМЕННО ТОЧНО В ТОВА Е НЕЙНАТА НАЙ-ВАЖНА РОЛЯ. Все пак никое от децата няма да разбере, че става въпрос за стимулатор на фантазията му... и ИГРАЧКАТА ПРИДОБИВА ОСНОВНАТА РОЛЯ. В НЕЯ се проектират въображаемите КОПНЕЖИ и на двете деца... /пък и на всички други/

И така - имаме група от хора. Известно е, че се появяваме на този свят с "чувство и усещане за непълноценност". Въз основа на това, са ни научили още от малки, че ако "притежаваме" предмети, което имат определена от обществото стойност като "ВАЖНИ" и значителни, значи това ни дава и на нас чувството на важност и значителност. Заради формирането на обществено-приети "лични сънища" всеки от нас започва да сънува своя живот по своя си начин, но все пак с общите елементи за цялата група, в която той се е родил и живее. Усещането за "непълнотата", ще ни бъде за цял живот основния "двигател" на битието ни - ще ни пришпорва или стопира, ще ни дава стремежи или ще ни "отнема" от тях, ще преживяваме чувства на щастие, на нерви, на обичане, на омраза или на мъка... толкова много чувства... за всичко. Но основното ще е - вечното и понякога особено натрапчиво, че нещо не ни достига, нещо не е достатъчно, нещо "липсва", трябва, желаем, копнеем. Това е много важно, защото обществените регулаторни механизми са тясно свързани с "чувството за липса на... нещо"... и особено важно е, че тази недостатъчност подава импулс за търсенето й "навън" от нас. Всеки елемент в социума е тясно обвързан с останалите - това е израз именно на "недостатъчността" - всеки я има и изразява с определени начини, които сме нарекли ролеви обществено-формирани игри.
Именно обаче парите са основния ОБЩЕСТВЕН РЕГУЛАТОР - от малки сме приели, че когато човек има пари, те се измерват с количеството им. Организацията на живота е така устроена, че парите никога да не достигат, защото иначе как ще копнеем за повече от тях. А копнеенето за повече пари е свързано именно с идеята, че като имаме повече от тях, то ще можем  да задоволим повече от желанията, стремежите и представите за това, какво ни трябва, харесва, потребно е или нужно. А самите представи предварително са групово-формирани - във връзка с ценностите на културата, в която живеем.
И така - спечелваме пари - заплата примерно. Ужасно трудно е да се напипа "границата" между това, какво е необходимост и какво не е такова... Например храната може да бъде всякаква, но на хората им харесва да бъде точно определена - най-вече вкусна. Още от малки свикваме да ядем само онова, което ни "харесва", да носим обувки, които ни "харесват", да носим дрехи, които да ни "харесват". Да ИЗГЛЕЖДАМЕ - така както бихме се харесвали... искаме да правим и участваме в неща, които са "приятни"... които да ни "кефят". Почти никой от хората не може да мине отвъд въпроса КАК И ЗАЩО ХАРЕСВАМЕ НЕЩО. Повечето просто ще ви отговорят с готовия отговор - "просто ми харесва". "Вкусно ми е", "Кефи ме", "Якооо"... и никога няма да си зададат въпроса - ЗАЩО ТОЧНО ТОВА, а не другото? От какво се определя  харесването...и т.н.
        Всъщност е лесно наблюдението, че всичко опира до мечти и митове. На никой богат човек не забелязах да му стигат парите. Така е устроен животът, че за богатите да има техни си проблеми, които са доста по-различни от тези с „по-малкото” пари… Проблемите на богатите хора са съизмерими с количеството на парите им – при тях личният живот, ежедневието им, грижите им са различни, но не по-малко значителни. Имат повече, но така е организирано, че да харчат повече – специални магазини, специални коли, специални заведения, специални скъпи ИГРАЧКИ – дрехи, мобилни телефони, коли, обувки… въобще неща, с които те да се „представят” в очите си на „проспериращи”. Точно това е и клопката за тези, дето мечтаят за техния живот. Всеки „по-беден” мечтае да има повече пари, защото:
Ще реши проблемите си със страховете си – т.е. в търсене на сигурност. Това проличава чудесно в поста на БЛЯХ, написан преди моя. Ако внимателно проследим думите в написаното от него, ще видим колко точно е описал обществените митове и вярвания, свързани с парите. Никъде няма богат човек, който като е спечелил пари, да е спрял и да е обърнал внимание на себе си. Защото печеленето на пари е дълга и уморителна игра, пълна с неочаквани обрати, похарчени са много нерви, усилия, страхове от загуба на спечеленото. Ясно е, че ако се спре да се печели, много бързо се „загубват” парите… И най-вече – когато човек свикне с живота на богатите хора, не може да се откаже от това.
Ето защо казах в началото, че ПАРИТЕ не са материални… Те са един символ на нашите мечти. В тях ние виждаме реализирането на нашите мечтани възможности – за уважение, за просперитет, за сигурност, за удоволствие, за харесване, за одобрението на околните, за представите ни за важност и значителност, за … И недавайки си сметка за всичко това – за своите си неща – ние привиждаме парите вместо като прост символ и средство, вече като самоцел. Има огромен брой хора, които просто само събират пари… или вещи, или „играчки”… защото личните фантазии на хората са основното в което и с което те живеят. Но вживян в тях никой сънуващ дори не знае, че сънува…Много просто е – защото няма с какво „да сравни”. Сънуването се нарича ЖИВОТ, ИСТИНА… защото няма с какво друго да се сравни… Отделно от това обществено зависимите хора са така организирани, че не се толерира каквото и да е, свързано с възможността за спиране на сънуването на личните ни „мечти-фантазии”.
Това най-общо са ПАРИТЕ и това открих в изследването на този въпрос, в търсене на това, КАКВО СА ПАРИТЕ ВСЪЩНОСТ.?
Най-общо казано – НИЩО. Мит, като всички останали. Призван и потребен за етапа на развитие, в който сме.

И не само с парите стоят така нещата.
Следващите разсъждения са за т.н. "материално тяло". Под този термин сума ти псевдоезотерични "произведения",  имат предвид биологичното тяло на човека. Може би ви се струва, че по-голямо доказателство за "идеята за материалност" не може да има. Множество невежи хора, се опитват да ни покажат от т.н. "духовни книги" колко "лошо" било "материалното тяло" и как неговите "желания"/ представете си! желанията и материалното тяло каква ли връзка могат да имат/ са нещо като "земни окови" за духа на човека. На пръв поглед може да се приеме за правдоподобно, нали? Точно това се има предвид - много-много да не се замисляте, като поглъщате четива от този род. Щото ако се замислите може да "изскочат" съвсем други наблюдения и последващи оценки и заключения.

Да се вгледаме в сегашния ни живот. Живот - който всички докосваме, макар и по своя начин, но все пак повсеместно се наблюдават "близки" явления, породени от "близкия" ни начин на живот, повлиян именно от груповото ни съзнание и битие.
Погледнете отношението на днешния човек към тялото му. Дали някой си е направил труда да прочете в съответните теми на нашия форум колко хора имат отношение към спорта и движението. Колко от нас участниците тук, имат двигателна култура поне на средно ниво. Кога са се изпотявали за последно, колко могат да изтичат, с коя част от тялото си дишат, какво пият, с какво се хранят. Колко от вас могат да плуват, да бягат, колко от някакви спортни дисциплини и умения са ви останали. Кога за последен път сте карали колело или поне на велоергометър. Знаете ли как ви се променя пулсът или кръвното налягане. В какво състояние е сърцето ви и защо. Колко от вас знаят че дишането е ключовият момент за всяко физическо и психическо натоварване.  Движението е основната потребност на физическите ни тела - това е генетично заложено - целият ни метаболитен апарат е предварително определен за да обезпечи движението на тялото ни.
Какво знаем за тялото си... ама не по учебниците - там е написано изобщо. Какво знаем конкретно за собственото ни тяло. Срещал съм жени, които не знаят почти нищо за собствените си тела. По отношение на физическата култура жените са значително по-занемарени в процент, отколкото мъжете - това е елементарна статистика. Може и да се види - вижте още децата в училище. Вижте часа по физическо възпитание. Наблюдавайте броя на затлъстелите деца още от ранна възраст. Наднорменото тегло се среща все по-често сред всички възрасти. Знаете ли, че по брой на глава от населението ние сме на второ място в ЕВРОПА по пушене и малко по-назад по затлъстяване.
Я сега да погледнем нещата от друга страна - когато ви се яде нещо вкусно, това ЖЕЛАНИЕ НА ТЯЛОТО ЛИ Е?.
От кога потребностите на тялото се наричат ЖЕЛАНИЯ. И какво общо има с потребността на тялото, че малката ми дъщеря примерно не яде грах, магданоз, мед... а си умира за сандвичи, пасти, шоколад. Това ли са "ЖЕЛАНИЯТА НА ТЯЛОТО" ? Кой въобще "слуша" потребностите на тялото си - от движение, от чисти храни, от чиста вода, от витамини, минерали, протеини, белтъчини, въглехидрати. Повечето хора даже не знаят какво са последните три от тези думи. И това е само по отношение на избора и предпочитанията за храна. А да погледнем количеството - кой от вас четящите тук знае точно какво количество храна ни е нужно за всяко хранене. Кой е измислил и въвел общата практика за хранене 3 пъти дневно, а в редки случаи - до 6 пъти на ден!!! Някой задавал ли си е въпроса - ТОВА ОТКЪДЕ ИДВА? - колко ли могат да бъдат тези питащи хора. Но пък още от ранно дество се приучваме и става част от нашето ежедневие - твърдо установено - дори когато нямаме нужда и не сме "изгорили" и обработили погълната храна, пак се храним... защото така е устроен живота ни. /"АМИ нали всички така правят..."/ На това учим децата си, после техните деца... и така...
За нагледен пример само ще ви дам следният "парадокс". През средата на 80-те години при самолетна катастрофа оцеляват група от хора, на недостъпен планински масив. От страх за живота си - по-точно заради страха от гладна смърт, на третия ден започнали да се самоизяждат помежду си!!!  Само три дни трябват на една тълпа, за да оглупеят  дотолкова, че да забравят че са хора и че имат поне частично някакво съзнание. Аз лично съм гладувал повече от 10 пъти - имам предвид същинско гладуване - само и единствено на вода. Последно го правих в началото на миналата година - 14 дни. В литературата за очистването чрез гладуване са описани стандартни периоди в рамките на 20-30... дори до 40 дни. Има регистрирани случаи на повече от 60 дни. Собствената ми голяма дъщеря направи гладуване от 4 дена - за първи път в живота си. И това е срок в който няма никакъв проблем за всеки човек.
А оцелелите от горния пример - на третия ден и вече преживяват че ще умрат от глад... И всичко това заради СТРАХА.
И какво се оказва - СТРАХА - най-обикновения ни човешки страх, /който всъщност е напълно идеален и няма нищо материално в него/ и стремежа ни за усещане за удоволствие и приятен вкус, както и МЪРЗЕЛА и ЛЕНОСТТА /които са също нематериални/ без никакъв проблем могат да се преборят със същинските сигнали за потребностите на нашето тяло.
 
КЪДЕ Е СЪЩНОСТТА НА МАТЕРИАЛНОТО тогава -
Ето защо се връщам на първото си трърдение за последно - ЗА НАС ХОРАТА - ЗА НАШИЯ ЖИВОТ, В НАШИЯТ ЖИВОТ ИМАМЕ САМО "ЕТИКЕТ ЗА МАТЕРИАЛНО". Не твърдя че няма материя и не засягам въпроса какво и кое е материя. Само казвам, че онова, което сме свикнали да наричаме МАТЕРИАЛНО, всъщност въобще не е такова, каквото сме го нарекли. Това е типично за всички социални митове, с които битуваме и с които
 
Ето защо и ТЕМАТА – МАТЕРИАЛНОТО <-> ДУХОВНОТО всъщност е една измислена тема. Няма материално – само условно привнесено понятие. Видяхте всички, които гледахте филма „What The Bleep Do Whe Know” /както и в последващата я версия на филма/ колко са условни и митични нашите представи за материално и идеално… да не говорим за ДУХОВНОТО. И това е просто казано с езика на материалния човек, който е основният представител на съвременната „култура на белия човек”, която сега стана глобално определяща. Материализмът се оказа просто поредния МИТ на вярващите в него хора. Духовното просто се окаля и съвсем разми в ширпотребата с представите и описанията на невежи хора… но които всъщност именно заради невежеството си станаха популярни. Защото ДУНОВНОТО беше просто представено, за да внесе „нови възможности” за мечтаене, видения,… намесиха се ЛЮБОВТА, Йерархиите, Шамбала. Езотериката се превърна в поредния блян. Създадоха се митове за окултизма, изтока, будизма, медитацията, „тантра” я превърнаха в любовно-сексуално изкуство… точно от хора, които имат само представи за всичко това… но именно защото описаха представите си и дадоха нов облик и възможности за бленуване и фантазиране… за вдъхновяване. От това сънуващите имат потребност. Никой не се интересува от същинското знание. Защото просто в очите на сънуващите изглежда  „сухо, скучно, трудно, неясно…" , пълно с непресказуеми и несигурни възможности… много труд…и работа, свързана с „нещо” дето никой не може да го пипне, измери, претегли, види, чуе… Но пък може да се използва за подобряване на обществения живот… и на личните фантазии. И до сега продължава да се пише в някои руски изследвания, че медитацията и концентрацията можели да подобрят обществения живот и да подобрят възможността за изява на трудещите се, защото давали възможност, като се трудиш за обществото, да развиеш по-висок потенциал…
И ако един творец „налучка” обществените настроения и потребности и изпрати посланието си точно според тях, веднага се превръща в сензация… неговите неща веднага стават ИСТИНИ…
--------------------------
И… така докато…
но това вече е за друга тема
 
-------------------------
« Last Edit: ноември 16, 2006, 02:47:49 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.