Author Topic: za smisala  (Read 221179 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: за щастието (част 1)
« Reply #30 on: юли 22, 2005, 10:28:43 am »
Прочетох това във форума йога на дир.бг и ми хареса :) Надявам се, че написалият го с никнехм Брахман няма да има нищо против да го сподели с нас и тук :) По неговите думи е събирано в продължение на доста време от различни източници :)


ЩАСТИЕТО - АНАНДА В ЙОГА
Има три основни стъпки за да се обясни концепцията за Щастието - Ананда и неговата противоположност нещастието или мизерията - Дукха.

Първата стъпка това е да се разбере разликата между Щастие - Ананда от една страна, и чувство или осезание на удоволствие - Сукха от друга страна. Човек може да бъде щастлив и в същото време да изпитва неприятни усещания. Например маратонец който току що завършва дългото си бягане може да бъде крайно изтощен и усещанията в никакъв случай не биха могли да бъдат класифицирани като приятни, но ако спортиста е завършил първи то той ще бъде щастлив, въпреки че в момента на пресичането на финалната линия той е в крайно болезнено състояние. Така се вижда че щастието не винаги е съпроводено от приятни чувства.

Възможно е и обратното, човек да изпитва приятни усещания от една страна, и от друга страна да бъде нещастен. Аз може да се намирам в много приятна и луксозна обстановка, да съм напълно здрав, и отпочинал, но ако някой ми донесе лоша новина, аз ще бъда нещастен.

Втората стъпка за разбиране на концепцията за щастието е факта, че всичко което извършваме, всичко което правим, го правим за постигане на нашето собствено щастие. Това изглежда много егоистично, на пръв поглед, но ако човек анализира себе си, погледне със честност и откритост на своите мотиви, той ще се убеди в открие това. Дори такива действия като благотворителността, или пълното отдаване на дейности изцяло посветени за добруването на обществото се вършат заради нашето собствено щастие. Родителите се грижат за децата си защото това им донася щастие. Човек се жертва за любимите си, защото това му носи щастие. Патриотът се жертва за родината си защото това му носи щастие. Трудно е да се приеме този факт но след малко размишление читателят би се съгласил, че в това има голяма доза истина.

И въпреки всичко едно вътрешно чувство му казва, че би трябвало да има някой действия, които да не са егоистични, тоест действия които не е извършвани заради нашето собствено щастие. Кои са тези действия? Всяко едно действие, което се извършва без присъствието на егоистичния принцип - Ахамкара, е действие което е извършено не за нашето собствено щастие. Това са действията на себе реализиран човек, човек който се е отъждествил със своето истинско Себе. Действието на такъв човек е извършвано като от робот, автоматически - то е безкористно и немотивирано, и няма очаквания за какъвто и да е било резултат. То е съпроводено от осъзнаване на това какво се извършва без да има скитане на ума в миналото или бъдещето, без да се дават оценки, без да се осъжда, без да се порицава или насърчава, без да се правят планове за бъдещето или корекции в миналото, без емоционална окраска, без идентификация с каквото и да е било, без очаквания за резултати, без съпротива или подкрепа, без да се реагира и т.н. и т.н. Няма отъждествяване или идентифициране с действието. За такова действие се казва "бездейно действие".

В Бхагават Гита (гл.4 ст.18 ) Кришна казва на Арджуна: " Този който вижда бездействие в действието, и действие в бездействието, се счита за мъдър сред хората..." После Кришна обяснява, че всяко действие извършено с мотив е неправилно и обвързващо действие. Всяко действие което е извършено безмотивно, е правилно действие което води до освобождение. Какво означава безмотивно действие? Може ли да се извърши нещо, ако няма мотивировка. Несъзнателните действия са без мотивировка например, но те не се считат за действие. Тогава кое е безмотивно действие? Това означава да не се идентифицираме с мотивите, да не се отъждествяваме с желанията. Безмотивни действия са тези, при които се самонаблюдаваме, при които наблюдаваме физическото действие а също така и нашите мисли, нашите мотиви, нашите чувства. При такова самонаблюдение - Сакши, ние не се себе порицаваме, не се себеосъждане, не се себе насърчаваме и т.н. а просто сме будни за фактите каквито и да са те. Ние имаме будност, по отношение на нашите мотиви, без да ги категоризираме като добри, или лоши, правилни или неправилни, морални или неморални. С подобно себенаблюдение се създава една дистанция между чистия наблюдател в нас - Сакши и обусловения от желания и мотиви наблюдател в нас - егото. Чистия наблюдател в нас това е Атман. Той е истинския извършител на всяко действие. Но защото Атман няма мотиви и желания, няма цели за постигане, то не може да се каже, че той е извършителя на действието. Нещо повече от негова гледна точка ВЪОБЩЕ НЯМА ДЕЙСТВИЕ. От гледна точка на себе реализирана личност всяко действие в този илюзорен свят е също илюзия, така както когато човек сънува, че извършва някаква дейност в илюзорния свят на сънищата, но когато се събуди той разбира, че не е имало никакво действие и всичко е било сън.

Всяко действие което е извършено със съответното себе наблюдение - Сакши е бездейно действие и то единствено не е извършено за нашето собствено щастие. Всички останали действия които се извършват сляпо, без самонаблюдение, механично, подтиквани единствено от желанията независимо колко възвишени са те, са действия извършени за нашето его, за постигане на щастие.

Сега възниква въпроса: Такова действие, което е безмотивно, може ли то да донесе щастие на вършителя на дейсвието? И също така действията които са егоизтични, но носят щастие, те трябва ли да бъдат отхвърлени? Има ли нещо лошо или неправилно в подобни действия? Това ще се обясни сега по долу.

Третата стъпка за разбиране концепцията на щастието в Йога е разбиране на вътрешния механизъм на щастието. Според Веданта и Йога щастието е естествено състояние, същността на Атман, това е състоянието на без мисловност, състоянието при което няма желания, състоянието на чисто необусловено Съзнание. Ние сме по природа щастливци. За Атман се казва че той е Сат Чит Ананда. Ананда или щастие, блаженство, е една от трите основни квалификации на нашето Аз. Когато ние създадем Васани тоест желания в нас, ние се отклоняваме от нашето естествено състояние на щастие и създаваме в себе си мизерия, страдание, нещастие. Ето как се обяснява целият този процес на създаване на желания и на изгубване на състоянието на щастие.

Първо от спящите Васаните (или Самскарите които не проявени желания) възниква единична мисъл. Ако тази мисъл остане незабелязана от нашата Будност и не бъде санкционирана от интелекта Будхи, ние реагираме по силата на навика на тази мисъл което води до образуването на втора мисъл и т.н. По този начин се образува един поток от мисли. Този поток от мисли се нарича проявено желание. Проявеното желание за даден обект е това, което ни отклонява от нашето първоначално състояние на щастие. Всяко нещо което се изпречва на пътя за постигането на желания обект става причина за изпитване на цялата гама от отрицателни емоции на гняв, недоволство, яд, омраза, неприязън, и т.н. Ако ние успеем да преодолеем пречката и да се доберем до желания обект или цел, тогава желанието е задоволено, тоест вече го няма, и ние се връщаме отново към нашето естествено състояние. Субективно това се възприема от нас като че ли обекта на желание ни е донесъл щастие, но фактически причината е задоволяването на желанието. Със задоволяването на желанието ние оставаме с една Васана по малко, и се доближаваме до Атман. Това доближаване до Атман, чиято природа е щастие (ананда) не се осъзнава. Осъзнава се само че сме придобили някакъв предмет, за който сме имали силно желание, и се осъзнава погрешно, че този предмет е донесъл щастие.

Например ако аз имам желание да притежавам кола такава мисъл ще предизвика раздразнение на ума от която аз ще се чувствам нещастен. Когато аз след съответно полагане на усилия най-после се сдобия с колата, моето желание ще бъде задоволено и подобни мисли няма повече да вълнуват ума ми. Това ще се интерпретира от мен, като че ли придобиването на колата ми е донесла щастието. Но в същност онова което ме е направило по щастлив е че съм се върнал обратно назад към моето естественно състояние на щастие. Това състояние на относително щастие ще продължи докато някой друга мисъл - желание не наруши спокойствието на ума ми. Новите желания ще ме доведат отново в състоянието на мизерия и аз отново ще трябва да предприема някое действие чрез което да задоволя тези желания за да се върна в първоначалното си състояние.

Ние сме натоварени с безброй васани, както кон носи товар на гърба си. Когато премахнем някой васана, ние чувстваме облекчение, така както конят би почувствал облекчение ако се свали част от товара му. Изглежда смешно, но за съжаление е точно така. Когато видим някой, че е щастлив, най-често това означава, че този човек е отхвърлил малко от товара си. Не че е станал по щастлив, а само по малко нещастен. Човек не може да увеличи щастието си, човек може само да намали страданията си, тоест да намали васаните си.

/следва/
I am who I am.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: за щастието (част 2)
« Reply #31 on: юли 22, 2005, 10:30:34 am »
/продължение/

Нека да повторим пак. Васаните се проявяват първо във формата на мисли и възприятия. Тук ще отбележим едно важно разбиране във Веданта:

Всяка мисъл е изява на някоя васана, и всяко възприятие е също изява на някоя васана. Според Веданта, онова което виждаме, ние го виждаме защото сме имали Васана - желание за това, онова което чуваме ние го чуваме защото сме имали Васана - желание за това, онова което докосваме, вкусваме, или помирисваме е резултат, че сме имали Васана - желание за това. Така целият свят в който живеем не е нищо друго освен проява на нашите Васани. Това е много важен принцип във Веданта и трябва да се разбере и запомни добре. Без него не е възможно да се разбере голяма част от Веданта.

И така всяко възприятие води до съответната реакция от страна на егото. Мислите също водят до съответна реакция и действие. В крайна сметка всичко което се случва с нас, се случва защото сме имали желанието да се случи, и всичко което извършваме го извършваме за да задоволим определено желание в нас - казано на ведантически жаргон, всичко което се случва с нас се случва защото сме имали Васани за това. Когато извършваме определено действие или получим обекта на желание, ние фактически задоволяваме определена Васана. Така се намаляват броя на васаните и ние се връщаме към нашето естествено състояние на липса на желания което се възприема като изпитване на щастие.

От казаното по-горе следва, че щастието не зависи от външните предмети или обстоятелства. То е наше вътрешно състояние и не се придобива отвън. Щастието не е нещо, което се състои или се намира във външните обекти. Въпреки това ние действаме и вярваме, че ако се сдобием със съответните предмети ние ще бъдем щастливи. Цялото наше усилие е да придобием желаните предмети. Много малко хора насочват вниманието си навътре в себе си и се опитват да постигнат желание като намалят идентификацията си със желанията, много малко хора се опитват да постигнат щастие като намаляват броя на васаните си. Има една история от пураните която демонстрира това:
Имало едно време един човек който бил много нещастен. Той имал предостатъчно за да живее комфортно но въпреки всичко не можел да намери спокойствие от множеството си желания. Накрая той чул, че имало един Садху – мъдрец, който можел да му помогне. Човека отишъл при него и му казал за своето състояние на мизерия. Мъдрецът му обещал да му помогне но му казал, че първо трябва да продаде имотите си и да дойде обратно при него с всичките пари. Човекът направил каквото му било казано и дошъл с парите обратно при мъдреца. Садху-то му казал да остави парите настрана и да започне да произнася една мантра. Когато човека започнал да се моли, мъдреца грабнал парите и побягнал. Сега човека наистина се почувствал нещастен и измамен. Той не само че бил нещастен, но също така нямал нищо, изгубил всичките си имоти. Той решил че ще е най-добре да сложи край на живота си. Както вървял по пътя с тези мисли изведнъж той видял на пътя своята кесия с парите. Цялата надежда се върнала в него. Той проверил съдържанието на кесията и като се убедил, че всички пари са непокътнати, толкова много се зарадвал, че започнал да пее и скача изпълнен от щастие. Тогава пред него се появил мъдреца, който тайно наблюдавал всичко това отстрани. Той казал на човека: "Ти виждаш, че твоето положение сега е същото когато ти дойде при мен. Но сега ти си щастлив а преди беше нещастен. Значи щастието не зависи от външния свят а от това как гледаш на света."

Има една друга подобна история от пураните, която има същата идея. Един човек, който бил доста беден имал голямо семейство и всички живеели в една малка къща. Било много тясно и неудобно но човека бил много беден и не можел да си позволи да купи по голяма къща. Всичко това направило живота на човека много мизерен. Накрая той отишъл за съвет при един Садху. Мъдреца го попитал какви домашни животни има, и му казал да вкара всичките си животни в къщата, да живее заедно с тях и да дойде след една седмица. Човека не искал да противоречи защото бил обещал да направи всичко което му кажат. След една седмица той се върнал при мъдреца и обяснил, че живота в къщата бил невъзможен с толкова много хора и животни вътре, кон, магаре, бивол, крава, кучето, овцете. Мъдреца му казал сега да върне животните обратно на двора където им е мястото, и да дойде отново след една седмица. След една седмица човека дошъл и обяснил: "О учителю, много съм щастлив сега, аз не знаех че моята къща е толкова широка и просторна и, че е толкова удобно да се живее в нея. Благодаря, много за това че ми помогна да видя нещата под друг начин! Мисля че вече ще мога да живея щастливо." Мъдреца му казал да не избързва все още и му казал, че той се познава с царя, който също често идвал за съвет. Мъдреца успял да убеди царя да вземе на работа при него бедният човек и жена му. В началото всичко вървяло добре, и двамата работели и успели дори да спечелят достатъчно пари за да си купят нова къща. Но след време човекът пак дошъл за да се оплаче. Той казал, жена му недоволствала, искала по-голяма и по-хубава къща. Тя работила във палатите на царя и свикнала на голям разкош там, и когато се върнела в къщата си виждала в каква мизерия все още живеят. Мъдреца казал на човека да доведе на другия ден жена си при него. Когато дошли на другият ден, мъдреца им казал да се скрият зад завесите и да стоят там безшумно. След известно време за тяхна най-голяма изненада, дошъл самият цар. Мъдреца го посрещнал с необходимото уважение, повел разговор и не след дълго царят започнал да се оплаква. Той обяснил че жените му недоволствали непрекъснато, искали да имат повече украшения, повече накити и бижута, и че на тях двореца им се виждал малък и тесен. Човекът не издържал повече и прихнал да се смее зад завесата. Мъдреца му казал да излезе от там и да обясни на царя защо се смее. Тогава човекът разказал с мъдри слова цялата история и накрая заключил: „Умът е ненаситен, иска все повече и повече, и никога не може да бъде задоволен. Дори и царски дворец не е достатъчен за да се постигне щастие. Каквито и материални облаги да имаме умът винаги ще е неспокоен и ще иска още. Единственият начин е да се водим по ума си и да се научим да приемаме, че това което имаме в момента е достатъчно за да бъдем щастливи. Ако ние не може да бъдем щастливи тук и сега в този момент и в това положение в което сме, ние никога няма да постигнем щастието. Но ако се научим да сме щастливи сега в момента независимо в какво положение сме, то ние ще постигнем веднага истинско щастие.

/следва/
I am who I am.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: за щастието (част 3)
« Reply #32 on: юли 22, 2005, 10:31:16 am »
/продължение/

Истинското щастие не е в зависимост от нищо и не е причинено от нищо. То не е следствие от каквото и да е било. Човек е просто щастлив без всякаква видима причина. Щастието е като притежаването на добродетелите, човек който има истински добродетели, не знае за това. По същият начин, човек който е наистина щастлив не осъзнава това. В момента, в който той осъзнае своето щастие, то вече е отминало. Ние можем да осъзнаваме нашето нещастие, нашите мизерии и злочестини, но ние не можем да бъдем съзнателни за нашето щастие защото то е наше естествено състояние. Само когато загубим щастието само тогава можем да осъзнаем, че сме били щастливи.

Един от начините да се измерва степента на духовно развитие е като се измерва степента на независимост от външния свят. Във Веданта се използват думите екстраверт - Бахирмукха (с лице насочено навън) и интраверт - Антармукха (с лице насочено навътре) Значението на тези думи е по-друго от употребата им във всекидневния език. Екстравърт във Ведантически смисъл означава човек който е зависим от външния свят, който вярва, че щастието се състои във външните предмети и във околната обстановка в която се намира. Такъв човек се стреми да придобие повече и повече материално богатство, стреми се да "подобри" околната обстановка, вярва че щастието е някъде там отвън в предметите на материалния свят. Дори хора които се смятат за отдали се на "духовни" дейности в същност са също зависими от външния свят. Те може да не се стремят към придобиване на груби материални предмети, но се стремят да получават щастие от една картина например, или от музикално произведение, от природната красота, или от възвишена идея или от каквото и да е било от света на фината материя. За екстравъртите щастието зависи от това дали те могат да придобият тези предмети, и ако те са лишени от контакт със съответното произведение на изкуството например, те ще загубят състоянието на относително щастие.

От друга страна интравъртите са тези които разбират механизма на щастието. Те знаят, че щастието е вътрешното естествено състояние когато умът не се вълнува от желания. Те са независими от външния свят, и те не търсят щастието в материални обекти, произведения на изкуството, природни красоти. Това не означава, че те се стремят да избягват всички тези неща. Те не се стремят да избягват нищо, те приемат всичко което дойде насреща им с ведър и спокоен ум и умеят да се насладят на всяко дребно нещо. Но ако съответния предмет на удоволствие липсва, ако те не могат да получат едно или друго нещо, това не се отразява на тяхното вътрешно щастие, защото те стоят над желанията, не се отъждествяват с тях. Казано на езика на веданта, желанията създават в нас чувството на неудовлетвореност, на празнота, вакуум и това чувство ни подтиква към действия, да запълним тази празнина. В случая на себе реализиран Йоги се казва че той е Парипурна (изпълнен), в него няма празнина създадена от желания, той няма цели за постигане, няма идеали да преследва. Неговото щастие не зависи от това дали някой или нещо липсва.

Поради неразбиране някой критици на Йога и Веданта вярват, че подобна философия води до безчувствие или затъпяване, липса на състрадание и т.н. Истината е обаче точно обратната - липсата на желания прави Йогинът по-чувствителен, по-отзивчив, по-възприемчив. Човек който е изпълнен със желания е себичен, неговото его е центъра на всяко действие и всяка реакция. Той не е в състояние да види по-надалече от собственото си дребно аз. Действително такъв човек е много "чувствителен" когато се засегнат неговите лични интереси или онова което е свързано с тях, но той е напълно безчувствен що се отнася до онова което е извън сферата на неговото малко аз, или извън сферата на това с което той се идентифицира. Само хора които са без желания, без васани, могат да се радват истински на една хубава творба, на една хубава картина или природна гледка, могат да видят красотата дори и в грозното и несъвършеното. Само такива хора могат да проявят състрадание, и да помагат истински на другите.

Известна е историята с японския будист Тет Суген, човек който не се е отъждествил със най силното си желание. В продължение на 10 години той събирал пари за да напечата една известна будистка книга. Когато събрал необходимите пари и всичко било готово за да се престъпи към печатането на книгата голяма беда сполетяла селото в което той живеел. Наводнение унищожило посевите и настъпило глад за селяните. Тет Суген дал всичките си пари за да помогне на бедстващите селяни. Когато всичко свършило той отново започнал да пести и събира пари и след десет години успял да събере необходимата сума. И отново се случило природно бедствие и той отново дал всичките си пари за да помогне на селяните. За трети път Тет Суген започнал да събира пари за издаването на книгата и след нови десет години най-после успял да събере необходимата сума и да напечата будистката книга. Днес в музея в Кийото се пази едно издание, и когато японците показват тази книга на децата си те казват, че будистката сутра има фактически три издания, от които първите две са невидими и далеч по-превъзходни от третото. Трудно е да се намери по добър пример от този. Представете си, човекът е събирал 10 години пари за издаването на книгата. Какво силно желание е имал. Но не се е отъждествявал с него! Един вид не е имал васана. Именно липсата на Васана е помогнала в случая, за да прояви състрадание.
Защото Йогинът няма васани, за него всички са равни, той не мрази никого, нито пък има предпочитание към някого, неговото състрадание е еднакво към всички, той вижда нещата такива каквито са, вижда причините и нито обвинява нито се привързва.

Както и да е, важното е че стремежа към истинско щастие, не е себично, и не носи вреда на обществото, както неправилно някой биха обвинили Йога

/край/
I am who I am.

bee

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #33 on: юли 22, 2005, 01:06:38 pm »
Както винаги логиката на Йога е желязна. :) Ако не ме мързеше да правя асани и може би ако имаше някой инструктор наоколо, сигурно щях да се занимавам с Йога. :) Което обаче ме навежда на мисълта, че ако доброто здраве и духовното развитие зависеха от разни учители и инструктури, ние в малките градове щяхме да умираме по-рано и доста недоразвити :)

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #34 on: юли 25, 2005, 12:11:49 pm »
Това за инструктура си е чисто оправдание. За мързела- щом казваш, така е :) Има страхотни книжки, в които всичко е описано много точно. Малко или много инструктура би изкривил знанието. Смятам, че той не е толкова необходим. /Е, има пози, в които, ако няма кой да те "отклещи"... /Само желание трябва да има ;)

bee

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #35 on: юли 25, 2005, 01:19:25 pm »
Е, да де :) И аз това чакам, да ми дойде желанието :)

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #36 on: юли 26, 2005, 02:28:54 am »
/Мкар и чакането с пълно съзнание да е медитация.../
Е, нали смисъла на живота ти е в търсенето на щастие!? Защо не пораздвижиш малко желанието!?  ::)

bee

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #37 on: юли 28, 2005, 07:29:22 am »
Защото се старая да нямам желания, затова;) Пък и къде да го търся това щастие, аз съм си щастлива :) Но, все пак, като се преместя в новата къща, за да имама пространство и детето порасте още малко, може да се позанимаваме двете с йога. Защото мене кучета ме яли, ама за нея няма да е лошо, може и да ни е забавно. :)

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #38 on: юли 28, 2005, 07:56:24 am »
"Защото се старая да нямам желания, затова;) "- това пък е оправдание за мързела  :P  :)
Добре, че е дъщеря ти! Май тя ти дава смисъла... :)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2934
  • Gender: Male
Re:za smisala
« Reply #39 on: юли 28, 2005, 10:36:35 am »
Какво е това пунтиране Nirvana, всеки изказва свободно мнението си и язвителните забележки(така ми се струва понеже) не помагат за добрия диалог. Моля, пазете уважение един към друг!
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #40 on: юли 28, 2005, 12:10:07 pm »
Сори, ама това са просто констатации. Което не значи задължително, че са верни... Не искам да засягам, когото и да било!
А и виждаш ли как чрез „боцкане” от „ търсене на щастието” стигнахме до „Защото мене кучета ме яли, ама за нея няма да е лошо”...
Истината е в спора :P
НИЩО ЛИЧНО!!!

bee

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #41 on: юли 28, 2005, 12:23:18 pm »
Добре де, хайде и аз да отговоря без да се бъзикам много :)
Значи, има в мен някакъв мързел, яма той е само за определени неща - малко ме мързи да подреждам и най-много ме мързи да върша безсмислени работи. Иначе, по мнението и на шефа ми, съм абсолютен работохолик. Обичам да работя. Най-мразя да нямам какво да правя. И затова не обичам да медитирам и да правя асани, защото ми е много еднообразно - предпочитам да чета книга, да говоря с приятели,  да се разхождам навън - защото много обичам да съм навън  - и седенето и гледането в една точка в задушна стая не е най-добрия начин за мен да си прекарам времето. Ако искам да постигна напредък в духовното си развитие смятам да го постигна с култивиране на добродетели, а не с безсмислено повтаряне на мантри или специфични упражнения. И да си скъсаш задника да медитираш и да правиш асани ако не си направил нищо с егото си (грубо и накратко казано)  нищо няма да постигнеш. :) Е това си мисля :)....  днес поне :)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2934
  • Gender: Male
Re:za smisala
« Reply #42 on: юли 28, 2005, 01:01:39 pm »
Оки, важното е преди всичко да си имаме уважението и да се пази добрия тон.  Тук никой не е тръгнал да доказва нещо на другия, както казах само обменяме мнения, за да изразяваме себе си. Или не е така? ;р
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #43 on: юли 29, 2005, 03:02:08 am »
Точно така. Но нещо в начина, по който аз изразявам себе си май не ти харесва. И по твоята логика- не го харесвай, просто го приеми :P :P

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2934
  • Gender: Male
Re:za smisala
« Reply #44 on: юли 29, 2005, 03:02:32 pm »
Nirvana нямам все още такова лично отношение към теб, макар че ме човърка ;)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #45 on: юли 29, 2005, 03:05:58 pm »
Нали знаеш, всичко зависи от нас самите...  ;)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2934
  • Gender: Male
Re:za smisala
« Reply #46 on: юли 29, 2005, 03:10:34 pm »
Безспорно, хе намерихме съгласие най-накрая  :P
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

dark_enigma

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #47 on: ноември 08, 2005, 11:43:27 pm »
Какво да кажа по въпроса..може би смисалът никога не е бил и никога няма да бъде открит...ще останат едни вечни тайни, на които никои не би могъл да даде отговор..но все пак не смятате ли като някаква цел, било то и смисъл на живота просветлението? ???
« Last Edit: ноември 08, 2005, 11:43:51 pm by dark_enigma »

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:za smisala
« Reply #48 on: ноември 10, 2005, 12:05:06 pm »
Животът със съдържание
[/u]
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
fly like a wind .......

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:za smisala
« Reply #49 on: ноември 10, 2005, 12:52:27 pm »
 
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:za smisala
« Reply #50 on: ноември 10, 2005, 03:31:05 pm »
Every moment is a miracle right now

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re:za smisala
« Reply #51 on: ноември 10, 2005, 10:07:34 pm »
tctc vsi4ki ste prikriti alkoholici znam az... ;D xaxa nikoi da ne mi se obijda 8)

Visioner

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #52 on: ноември 12, 2005, 09:47:01 am »
Страхотен разказ, wind! :)
Добре дошла на нашия форум! :)
 
« Last Edit: ноември 12, 2005, 09:49:47 am by Visioner »

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:za smisala
« Reply #53 on: ноември 12, 2005, 05:20:46 pm »
Благодаря за топлото посрещане, Visioner ;)
fly like a wind .......

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #54 on: ноември 21, 2005, 12:40:49 pm »
Скоро попаднах на един много интересен за мен автор- Вит Ценьов (психолог). Според него " Животът е даден на човек, за да умре. Истинското знание започва там, където свършва земния живот. Вие го постигате, когато умрете. Така е било векове наред... "
Ето и няколко цитата от книгата му "Протоколите на магьосника Стоменов", които ми направиха впечатление:
"Всяко нещо, в което животът и смъртта се пресичат притежава огромна Сила..."
"Смъртта е неизбежна и това е една от причините за силата на всичко, което е свързано със смърта и гибелта... "
"Магията на смъртта- тези от нас, които оживяха, усвоявайки тази наука, мнoго обичат живота... "
"Всички богове са еднакви- те нямат какво да ни дадат, когато сме на зeмята, и затова ни обещават живот в небесата... "
"Селото го няма, а гробовете живеят- тaka e, Смъртта е по- ловка..."
"Слушай и мълчи, за да се докоснеш до Силата. Слушай, ако не полудееш, ще станеш много по- силен... "
"Ако се научиш да мълчиш, ще направиш първата крачка към магията на Смъртната сила. А знаеш ли какво е Силата? Силата на първото посвещение е науката как да унищожиш своя враг. Силата на второто посвещение е умението да използваш достойнствата на врага в своя полза, да ги превръщаш в недостатъци. Силата на третото посвещение, е Смъртната сила- умението да правиш хората слаби, податливи, опустошени... "
"Не светът се промени за мен, аз сам започнах да го въртя и преобръщам.. "
Според критиците, истинността на книгата може да се оспорва заедно с истинността на книгите на Кастанеда или Владимир Мегре...  ::)
На мен този поглед ми се струва доста необичаен. Вие какво ще кажете? ;D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:za smisala
« Reply #55 on: ноември 21, 2005, 01:38:01 pm »
Не мисля, че идеята е да правим хората около нас по-слаби, за да се чувстваме ние силните. Малко е жестокичко ??? "Врагът" не бива да се унищожава, а просто да не се приема като враг. Той е нещо много полезно, защото ако го нямаше, тогава какво ще ни подтиква да вървим напред? Според мен не "приятелите", а именно "враговете" (ако има такива понятия изобщо)  са тези, които са ни полезни за личностното израстване, те са движещото (според мен де). Затова не бива да се приемат като врагове, а пак като някакъв вид "приятели".
 
"Слушай и мълчи, за да се докоснеш до Силата. Слушай, ако не полудееш, ще станеш много по-силен..."    Честно казано - така е, но не е лесно. Слушах, чух, но вместо силата намерих лудостта.  :-\


fly like a wind .......

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:za smisala
« Reply #56 on: ноември 21, 2005, 01:52:18 pm »
Смисъла е че глобално погледнато смърт не същаствува, но края на тази материална форма наречена тяло-да.
Това съсредоточаване върху смъртта не ми харесва- навява ми липса на развитие и движение.
Живота е радост, дори и в мъката може да има радост, радостта че си жив и чувстваш.

Тъй че бегай с тия магове хихихи , лъжат и мажат .......
Every moment is a miracle right now

Nirvana

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #57 on: ноември 22, 2005, 10:49:04 am »
Не мисля, че идеята е да правим хората около нас по-слаби, за да се чувстваме ние силните.
Това определено не е идеята, но като че ли това се случва на "заден план"  ::) Любовта  не ни ли прави (до известна степен) слаби и податливи!? Не използваме ли наистина достойнствата на близките си в своя полза!? "Сближиха се, за да си нанасят по- точни удари."... Като че ли Вит Ценьов е обрисувал картина на несъзнатото  ::)

Quote
Тъй че бегай с тия магове хихихи , лъжат и мажат .......
Можи и да е верно, но... интересно е дори само да се погледне през техните очи

Quote
Слушах, чух, но вместо силата намерих лудостта.
Лудия не осъзнавал лудостта си...

aspazia

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #58 on: ноември 26, 2005, 08:50:19 am »
Привет на всички :D
Има един пасаж,който винаги си препрочитам с удоволствие,когато задълбая обзсърчено в "смисъла" и :) реших да го споделя с вас:

. . .
– Тази вечер сякаш си тъжен, Артър, но не трябва. Не се разделяме. Казваш ми постоянно, че не трябва да мислим за утре, нека да се възползваме от този миг, който все още е наш.
– Не мога да го направя, не мога да изживявам мига, без да мисля за следващия. Как успяваш?
– Мисля за тези настоящи минути, те са вечни.
И тя реши да му разкаже една история, малка игра, за да го разсее. Помоли го да си представи, че е спечелил конкурс със следната награда. Всяка сутрин една банка ще му отваря кредитна сметка за 86 400 долара. Но всяка игра си има правила и правилата на тази са следните:
– Първото правило е, че всичко, което не си похарчил през деня, вечерта ти се отнема, не можеш да мамиш, не можеш да прехвърлиш тези пари в друга сметка, но всяка сутрин, когато се събудиш, банката ти отваря нова сметка с нови 86 400 долара за през деня. Второ правило: банката може да прекъсне тази игра без предупреждение; във всеки момент може да ти каже край, сметката се закрива и няма да има друга. Какво ще направиш?
Той не разбираше много добре.
– Толкова е просто, това е игра, всяка сутрин на разсъмване ти дават 86 400 долара с единственото условие да ги похарчиш през деня, непохарчената сума ще ти бъде отнета, когато си легнеш, но този дар от небето или тази игра може да спре във всеки момент, разбираш ли? Значи въпросът е: какво ще направиш, ако получиш подобен дар?
Той веднага отговори, че ще похарчи всеки долар, за да си достави удоволствие и да подари куп неща на хората, които обича. Ще изхарчи всеки цент, подарен от тази “магическа банка”, за да направи щастлив своя живот и живота на близките си, ”дори и на непознатите, между другото, защото не вярвам, че ще успея да изхарча за себе си и за близките си 86 400 долара на ден, но какво искаш да кажеш?”. Тя отговори: “Всички разполагаме с тази магическа банка, това е времето. Рогът на изобилието, пълен със секунди, които се ронят!”
Всяка сутрин, когато се събудим, ни дават кредит от 86 400 секунди живот за през деня и когато вечер заспиваме, нищо не се прехвърля, неизживяното през деня е загубено, вчера е отминало. Всяка сутрин тази магия започва наново, пак ни дават 86 400 секунди живот и играем при това неотменно правило: банката може да закрие сметката ни във всеки момент без предупреждение, във всеки миг животът ни може да спре. И какво правим с нашите ежедневни 86 400 секунди? “Нима секундите живот не са по-ценни от доларите?”
Откак бе катастрофирала, тя разбирала всеки ден колко малко хора осъзнават, че времето трябва да се пресмята и цени. Тя му обясни какъв бе изводът от нейната история: “Искаш да разбереш какво представлява една година живот: попитай студента, когото са скъсали на годишния му изпит. Един месец живот: поговори с майката, която е родила недоносено дете и чака то да излезе от кувьоза, за да го прегърне живо и здраво. Една седмица: попитай този, който работи в завод или мина, за да изхрани семейството си. Един ден: попитай двама нерешителни влюбени, които очакват да се срещнат. Един час: попитай страдащия от клаустрофобия, затворен в повреден асансьор. Една секунда: погледни изражението на човека, който току-що се е спасил от автомобилно произшествие, една хилядна от секундата: попитай атлета, след като на Олимпиадата е спечелил сребърния, а не златния медал, за който е тренирал през целия си живот.Животът е магия, Артър,и ти говоря като познавач, защото, откак катастрофирах, изпитвам цената на всеки миг. Затова моля те, нека използваме всички секунди, които ни остават.“



 

nova

  • Guest
Re:za smisala
« Reply #59 on: ноември 28, 2005, 12:31:54 pm »
И нещо не дотам красиво. Понякога и аз изпадам в такива настроения. авторът на текста е автор и на сайта " Резерват Северозапад" А днес определено не ми е ден. :-\


ДЪЖДОВНИЯТ ЕСЕНЕН ДЕН
[/b]

Николай Фенерски

Точно когато сезонът на тихото отчаяние беше дошъл безвъзвратно и студът в душите бе по-малко от този навън, те седяха както винаги в стаята и вършеха обикновените неща. Тригодишното момченце бръмчеше с колите си по пода и не им обръщаше внимание. Тя също седеше на килима, а по лицето й се стичаше насъбраната тъга. Повече от тъгата обаче беше яростта.
- Тъпа съм и това е! Никога не съм знаела какво искам. Нали всеки го крепи някаква мисъл, някаква цел, аз не искам нищо и това ми е най-противно, мозъкът ми е най-празното нещо в света. Не мога да разбера какъв е смисълът да живея, след като не мога да оценя красотата на живота, след като не виждам нищо смислено... Не заслужава да живее някой, който не разбира кое му е хубавото на този най-висш дар. В седем и половина на работа, където никой не се нуждае от теб, в дванайсет и половина у дома, какво имаме в хладилника, обяд, чисти дрешки за съпруга, манджа за детето, в девет в леглата и отначало. За какво съм се родила? Да осирам планетата. Да вървя и да сера, от глупаво същество като мен няма никаква полза... На кого му е притрябвало да мърсувам и да дишам въздуха! Единственото ми предназначение е да създам поколение, така ли?
- Ми сложи си въжето... - равнодушно каза той.
- О, как ми се иска! Моля се да се разболея от рак или нещо скоротечно и нелечимо, за да не ме гризе съвестта, че съм изоставила детето... Да се махна, да пукна, да се свърши с лайняното ми живуркане.
- Не го прави. Там горе може да те чуе някой.
- Съседите ли имаш предвид?
- Не...
- Нека слушат, плащат си за удоволствието като живеят същия живот, нали и ние ги подслушваме. А може пък и да са по-щастливи. Девет вечерта е бе, идиоти, сега ли намерихте да ремонтирате.
Отгоре идваше шум от дрелка и блъскане с чук.
- Ето това е! Някой се подиграва с мен, това не е моят живот, просто съм взела назаем нечий чужд и ще си му го върна. Или пък сънувам кошмар, от който няма събуждане. За какво са ми мечтите, не искам да мечтая повече, мразя се. Не мога да се понасям! Вървя по улицата и си мисля дали другите забелязват колко съм тъпа и нищожна, усещам се, че изглеждам и гледам по най-глупендерския начин и си мисля, че всички го виждат, но пред мен се правят, че няма нищо. В очите ми има някаква жалка лудост, която се опитвам неуспешно да прикрия. Знаеш ли откога не съм сънувала, че летя? От много години...
- И аз...
В телевизора се запремятаха реклами.
- На това нещо тук най ме е яд. Мръсна гадна кутийка! Ще ми показват Бразилия и Хаваите и аз ще зяпам възхитено, такива места не може да има, поне не на тая смрадлива планета, където живея... А сега панорама, мазните боклуци ще говорят и от мазните им устенца ще се сипе лой. Гаден бълвоч! Махни го тоя педалски мазник, че не издържам на усмивката му, нарочно го пускаш, за да ме дразниш.
Тя запрати в телевизора една от играчките на детето. Той се разсмя с глас, а малкият се учуди.
- Тати, мама защо се кара и плаче?
- Ще й мине.
И детето се засмя.
- Не мога да ви понасям. Утре ще поискате закуска, нали? Готово! Няма проблем. Макарони, кафенце, кирливите чорапи. Веднага! "Няма ли да ядем в тая къща?", заповядай, скъпи. Затова съм аз - една мърша и нищо повече. Ще се нагълтам с хапчета, ще си прережа вените, ще се обеся, ще се самоубия...
- Татко, хората нали не убиват?
- Не, татко.
- Само заради това дребосъче живея, само то настина има нужда от мен, на него съм му потребна...
- На мене ли, мамо?
- Да, миличък.
Седнаха в кухнята и запалиха по цигара.
- Днес разбрах какво е удоволствието да си жив. Тръпката да нямам стотинки да му купя мляко. Да им ходя на шибаната работа, да им уча малките копеленца, дето изобщо не те искат и не знаят защо са там, да слушам тъпотиите на изкукуригалите лелки, на двайсет и пет съм и не виждам какво по-различно ще е на четиресет и пет, освен че ще съм като тях. И за какво? Да броя последните стотинки. Тая мисъл ме смазва. И тогава пак няма да мога да си плащам сметките, пак ще ходя за час в седем и половина със смешните си стари дрипи и ще си лягам в девет... На двайсет години, а не мога да вдигна глава, да отскоча от земята... Абсолютно. Не разбираш ли - целият ми живот вече се е случил!
Мълчаха и пушеха. Дъждът ръмеше по прозорците. Той сложи едно дърво в печката и се загледа в огъня. Беше като жив, говореше му за слънчеви планини и топли морета.
Монологът "да бъдеш или не" приключи и започна следващият......
« Last Edit: ноември 28, 2005, 12:33:51 pm by nova »