Прочетох това във форума йога на дир.бг и ми хареса
Надявам се, че написалият го с никнехм Брахман няма да има нищо против да го сподели с нас и тук
По неговите думи е събирано в продължение на доста време от различни източници
ЩАСТИЕТО - АНАНДА В ЙОГА
Има три основни стъпки за да се обясни концепцията за Щастието - Ананда и неговата противоположност нещастието или мизерията - Дукха.
Първата стъпка това е да се разбере разликата между Щастие - Ананда от една страна, и чувство или осезание на удоволствие - Сукха от друга страна. Човек може да бъде щастлив и в същото време да изпитва неприятни усещания. Например маратонец който току що завършва дългото си бягане може да бъде крайно изтощен и усещанията в никакъв случай не биха могли да бъдат класифицирани като приятни, но ако спортиста е завършил първи то той ще бъде щастлив, въпреки че в момента на пресичането на финалната линия той е в крайно болезнено състояние. Така се вижда че щастието не винаги е съпроводено от приятни чувства.
Възможно е и обратното, човек да изпитва приятни усещания от една страна, и от друга страна да бъде нещастен. Аз може да се намирам в много приятна и луксозна обстановка, да съм напълно здрав, и отпочинал, но ако някой ми донесе лоша новина, аз ще бъда нещастен.
Втората стъпка за разбиране на концепцията за щастието е факта, че всичко което извършваме, всичко което правим, го правим за постигане на нашето собствено щастие. Това изглежда много егоистично, на пръв поглед, но ако човек анализира себе си, погледне със честност и откритост на своите мотиви, той ще се убеди в открие това. Дори такива действия като благотворителността, или пълното отдаване на дейности изцяло посветени за добруването на обществото се вършат заради нашето собствено щастие. Родителите се грижат за децата си защото това им донася щастие. Човек се жертва за любимите си, защото това му носи щастие. Патриотът се жертва за родината си защото това му носи щастие. Трудно е да се приеме този факт но след малко размишление читателят би се съгласил, че в това има голяма доза истина.
И въпреки всичко едно вътрешно чувство му казва, че би трябвало да има някой действия, които да не са егоистични, тоест действия които не е извършвани заради нашето собствено щастие. Кои са тези действия? Всяко едно действие, което се извършва без присъствието на егоистичния принцип - Ахамкара, е действие което е извършено не за нашето собствено щастие. Това са действията на себе реализиран човек, човек който се е отъждествил със своето истинско Себе. Действието на такъв човек е извършвано като от робот, автоматически - то е безкористно и немотивирано, и няма очаквания за какъвто и да е било резултат. То е съпроводено от осъзнаване на това какво се извършва без да има скитане на ума в миналото или бъдещето, без да се дават оценки, без да се осъжда, без да се порицава или насърчава, без да се правят планове за бъдещето или корекции в миналото, без емоционална окраска, без идентификация с каквото и да е било, без очаквания за резултати, без съпротива или подкрепа, без да се реагира и т.н. и т.н. Няма отъждествяване или идентифициране с действието. За такова действие се казва "бездейно действие".
В Бхагават Гита (гл.4 ст.18 ) Кришна казва на Арджуна: " Този който вижда бездействие в действието, и действие в бездействието, се счита за мъдър сред хората..." После Кришна обяснява, че всяко действие извършено с мотив е неправилно и обвързващо действие. Всяко действие което е извършено безмотивно, е правилно действие което води до освобождение. Какво означава безмотивно действие? Може ли да се извърши нещо, ако няма мотивировка. Несъзнателните действия са без мотивировка например, но те не се считат за действие. Тогава кое е безмотивно действие? Това означава да не се идентифицираме с мотивите, да не се отъждествяваме с желанията. Безмотивни действия са тези, при които се самонаблюдаваме, при които наблюдаваме физическото действие а също така и нашите мисли, нашите мотиви, нашите чувства. При такова самонаблюдение - Сакши, ние не се себе порицаваме, не се себеосъждане, не се себе насърчаваме и т.н. а просто сме будни за фактите каквито и да са те. Ние имаме будност, по отношение на нашите мотиви, без да ги категоризираме като добри, или лоши, правилни или неправилни, морални или неморални. С подобно себенаблюдение се създава една дистанция между чистия наблюдател в нас - Сакши и обусловения от желания и мотиви наблюдател в нас - егото. Чистия наблюдател в нас това е Атман. Той е истинския извършител на всяко действие. Но защото Атман няма мотиви и желания, няма цели за постигане, то не може да се каже, че той е извършителя на действието. Нещо повече от негова гледна точка ВЪОБЩЕ НЯМА ДЕЙСТВИЕ. От гледна точка на себе реализирана личност всяко действие в този илюзорен свят е също илюзия, така както когато човек сънува, че извършва някаква дейност в илюзорния свят на сънищата, но когато се събуди той разбира, че не е имало никакво действие и всичко е било сън.
Всяко действие което е извършено със съответното себе наблюдение - Сакши е бездейно действие и то единствено не е извършено за нашето собствено щастие. Всички останали действия които се извършват сляпо, без самонаблюдение, механично, подтиквани единствено от желанията независимо колко възвишени са те, са действия извършени за нашето его, за постигане на щастие.
Сега възниква въпроса: Такова действие, което е безмотивно, може ли то да донесе щастие на вършителя на дейсвието? И също така действията които са егоизтични, но носят щастие, те трябва ли да бъдат отхвърлени? Има ли нещо лошо или неправилно в подобни действия? Това ще се обясни сега по долу.
Третата стъпка за разбиране концепцията на щастието в Йога е разбиране на вътрешния механизъм на щастието. Според Веданта и Йога щастието е естествено състояние, същността на Атман, това е състоянието на без мисловност, състоянието при което няма желания, състоянието на чисто необусловено Съзнание. Ние сме по природа щастливци. За Атман се казва че той е Сат Чит Ананда. Ананда или щастие, блаженство, е една от трите основни квалификации на нашето Аз. Когато ние създадем Васани тоест желания в нас, ние се отклоняваме от нашето естествено състояние на щастие и създаваме в себе си мизерия, страдание, нещастие. Ето как се обяснява целият този процес на създаване на желания и на изгубване на състоянието на щастие.
Първо от спящите Васаните (или Самскарите които не проявени желания) възниква единична мисъл. Ако тази мисъл остане незабелязана от нашата Будност и не бъде санкционирана от интелекта Будхи, ние реагираме по силата на навика на тази мисъл което води до образуването на втора мисъл и т.н. По този начин се образува един поток от мисли. Този поток от мисли се нарича проявено желание. Проявеното желание за даден обект е това, което ни отклонява от нашето първоначално състояние на щастие. Всяко нещо което се изпречва на пътя за постигането на желания обект става причина за изпитване на цялата гама от отрицателни емоции на гняв, недоволство, яд, омраза, неприязън, и т.н. Ако ние успеем да преодолеем пречката и да се доберем до желания обект или цел, тогава желанието е задоволено, тоест вече го няма, и ние се връщаме отново към нашето естествено състояние. Субективно това се възприема от нас като че ли обекта на желание ни е донесъл щастие, но фактически причината е задоволяването на желанието. Със задоволяването на желанието ние оставаме с една Васана по малко, и се доближаваме до Атман. Това доближаване до Атман, чиято природа е щастие (ананда) не се осъзнава. Осъзнава се само че сме придобили някакъв предмет, за който сме имали силно желание, и се осъзнава погрешно, че този предмет е донесъл щастие.
Например ако аз имам желание да притежавам кола такава мисъл ще предизвика раздразнение на ума от която аз ще се чувствам нещастен. Когато аз след съответно полагане на усилия най-после се сдобия с колата, моето желание ще бъде задоволено и подобни мисли няма повече да вълнуват ума ми. Това ще се интерпретира от мен, като че ли придобиването на колата ми е донесла щастието. Но в същност онова което ме е направило по щастлив е че съм се върнал обратно назад към моето естественно състояние на щастие. Това състояние на относително щастие ще продължи докато някой друга мисъл - желание не наруши спокойствието на ума ми. Новите желания ще ме доведат отново в състоянието на мизерия и аз отново ще трябва да предприема някое действие чрез което да задоволя тези желания за да се върна в първоначалното си състояние.
Ние сме натоварени с безброй васани, както кон носи товар на гърба си. Когато премахнем някой васана, ние чувстваме облекчение, така както конят би почувствал облекчение ако се свали част от товара му. Изглежда смешно, но за съжаление е точно така. Когато видим някой, че е щастлив, най-често това означава, че този човек е отхвърлил малко от товара си. Не че е станал по щастлив, а само по малко нещастен. Човек не може да увеличи щастието си, човек може само да намали страданията си, тоест да намали васаните си.
/следва/
