Author Topic: za smisala  (Read 230155 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

izgrev

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #150 on: май 02, 2006, 05:11:02 pm »
А ти си си все същата сладурана!

venera

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #151 on: май 02, 2006, 09:32:09 pm »
ей хора, сега виждам какво може да направи една думичка като "простотии" в този форум. аз си казах мнението, а пък вий взехте да спорите помежду си. малко като дупликите и репликите в народното събрание се получи. едно обаче ми направи много, ама наистина много силно впечатление. като преди това искам да кажа, че явно този форум е само за духовно извисени хора. аз като съвсем не такава личност, малко грубичко подходих, като почти ви обидих. и сега за впечатлението: нито един от вас не написа едно лоща дума за мен. как го правите това. аз паля на четвърт. ако някой ми каже, че говоря простотии ще си спечели враг в мое лице. благодаря ви. ще се опитам и аз да не нападам първо, а да се опитам да комуникирам приятелски с всички-дори и с тези които не са на моето мнение.
А!!! и още нещо се сетих. темата съвсем вече не е "за смисъла"ако искате вече да приключим с "споровете" и да оставим някой да се изкаже за смисъла. и да не забравя да кажа: на 30 съм. някой питаше по- горе.

Dani

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #152 on: май 02, 2006, 10:13:29 pm »
Quote
нито един от вас не написа едно лоща дума за мен. как го правите това. аз паля на четвърт. ако някой ми каже, че говоря простотии ще си спечели враг в мое лице. благодаря ви. ще се опитам и аз да не нападам първо, а да се опитам да комуникирам приятелск с всички-дори и с тези които не са на моето мнение

Мисля, че вече си имаме една отлично формулирана теза за смисъла на живота!
Благодаря ти Венера!  :smitten:

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: za smisala
« Reply #153 on: май 02, 2006, 10:14:31 pm »
Смисъла ...  Много лесно можеш да си спечелиш враг от инакомислещия. Но е далеч по-добре да го направиш приятел. Къде со кротце къде со малко qtech  :knuppel2:  Но ако предпочиташ приятелството, по-важното е да го приемеш като бъдещ приятел от колкото като потенциален враг.
...  Гледам си овчарката, НИКАКВО внимание не обръща на късащи се от лай мъници покрай него, само ги гледа умно и си върти главата    :coolsmiley:



Дани е по-бърза от тока  :D O0
« Last Edit: май 02, 2006, 10:53:44 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

izgrev

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #154 on: май 05, 2006, 06:49:29 pm »
Quote
по-важното е да го приемеш като бъдещ приятел от колкото като потенциален враг.

"Пази ме боже от приятели, от враговете си сам ще се пазя"
Предпочитам враговете. Знаеш какво те очаква. А ако трябва да се "овърташ" за да имаш приятели......махни ги!

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #155 on: май 05, 2006, 09:00:25 pm »
"Ако вярваш, че не можеш да вярваш на приятелите си, си прав. Ако вярваш, че можеш да им вярваш, пак си прав"
Да си отворен към всички. Това е път към щастие

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: za smisala
« Reply #156 on: май 05, 2006, 11:24:50 pm »
Quote
А ако трябва да се "овърташ" за да имаш приятели......махни ги!
Става въпрос да подаваш добрия тон/сигнал за приятелство, а не за предоверяване и не за особени очаквания. Пък ако предпочиташ врагове - лесна работа  :)
« Last Edit: май 06, 2006, 12:22:50 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Dolly_bear

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 4
  • Gender: Female
  • Усмихни се! :)
Re: za smisala
« Reply #157 on: октомври 07, 2006, 05:24:04 pm »
Е, положителното е, че като се поразрових в този сайт, поне едно открих и то е, че има доста луди :))) Нееееее, не бързайте да ме разкъсвате със зъби и нокти - аз така с любов го казвам. Защото и аз съм на път да полудея - май така ми е по-лесно :)) А не съм и Венера :), а тя така както се вижда току прохожда, блъска се в тъмното, а и мъгла е паднала....Просто й помогнете, тя май е уплашена повечко. И си спомнете не сте ли минали през това и вие?
Пожелавам ви Слънце! :)

izgrev

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #158 on: октомври 07, 2006, 06:59:24 pm »
Quote
Става въпрос да подаваш добрия тон/сигнал за приятелство
Да, така е! Съгласен съм.
Винаги съм го правил и все още го правя! Но по отношение на доверието(100%-во) съм въздържан. Не всичко може да се сподели с приятел. В живота си човек има 2-3 такива!(с тях  може) Но те не са до мен в момента и едва ли ще се осмеля да изградя такива отношения. Пълно доверие! Примамливо, но неизпълнимо (за мен).

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: za smisala
« Reply #159 on: октомври 20, 2006, 02:33:10 am »
Какво ще кажете за тази мисъл:
От дълго време хората се опитват да оправдаят живота и съществуващото като търсят техния смисъл.Те търсят, но няма единодушно мнение по въпроса.Защо просто за момент не сметнем ,че нито живота нито вселената има смисал.Дали вселената продължава да съществува точно по тази причина , че всащност няма причина тя да изчезне ,да спре да съществува.Тогава това твърдение би се превърнало в наи-големия довод ,че живота и вселената трябва да съществуват ,защото още не е намерена причина това да не е така.Ами ако някой някога успее да намери причина този свят да изчезне.Да стане безсмислен.Колкото може да намерим смисъл толкова може да намерим и безсмислие.Тои съществува, защото тарсим смисала.Не би ли могъл да изчезне ако почнем да тарсим безсмислието му ?
 
:idiot2: :smitten:
« Last Edit: октомври 20, 2006, 02:40:50 am by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Тан Дзин

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #160 on: март 02, 2007, 12:11:41 am »
Форумът ви е страхотен!!!  O0 Мисля да го посещавам често.

Според мен Смисъл, който да е от някой върховен първоизточник, няма. Мисля, че хората се раждат почти равни, но средата и случайностите, са тези, които оформят характера, мисленето и чувствата ни, които за всеки човек са много различни. Така че приемайки всичко за случайно и че няма висш смисъл, аз мисля, че всеки човек трябва да намери сам за себе си смисъл и е добре да го направи сам и по-малко интересувайки се от мнението на близките или далечни за него хора. Смисълът трябва да се търси в нещата, които по една или друга причина обичаме да ги правим, без да ни навреждат. Това са нещата, които ни доставят удоволствие и ни правят щастливи. От тези неща трябва да премахнем само онези, които ни разрушават или са рисковани като алкохола, наркотиците, самообвиняването, гнева, фанатизма и т.н. За да живем по начин, който би ни доставял щастие, ни спира само едно нещо! и то е страха!!! Той често е толкова силен, че ни води до отчаяние, прави ни толкова слаби, че не сме в състояние да решим сами какво искаме и какво харесваме, а се опитваме да търсим "истината" за Смисъла във всевъзможни книги, религии, учения, които изглежда нямат нищо против да печелят пари и влияние за сметка на наивните "търсещи". Слабите хора предпочитат да оставят избора на някой друг, силните сами избират какъв да бъде техния живот и в какво да вярват.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: za smisala
« Reply #161 on: март 02, 2007, 10:02:39 am »
Какво значи смисъл, попита Блях в последния си пост 9http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1215.msg15303#msg153030. Дали някой се е замислил  :) Ето какво не измислих като се попитах какво е “смисъл”.
С МИСЪЛ. Нещо обяснено, създадено, формирано, разформирано, моделирано с мисъл от ума. Всяко нещо, в което има вложена мисъл, го дефинирам като  смислено. Идеите, конструкциите, картините, снимките, самите мисли са смислени. Нещата, в които не виждам или не проумявам как е вложена мисъл по моите си критерии, наричам безсмислени.
Големия Вселенски замисъл не съществува, защото ние сме мислителите. Но мислите не са създатели на друго, освен на фантазии и илюзии. Да, хората са  създали и комфортен свят, който подсигурява убедеността ни, че с мисъл градим света. И какво сме изградили с мисъл, което не сме изкопирали наготово от вече създадената природа? Панелени блокове, заводи за пластмаса, автомобили, космически совалки. Всичко, което човек създава с ума си е пример за моделираната ни мисъл, с която копираме от природата. От простичките ежедневни дела, до обучението и специализацията ни като полезна обществена единица за изграждането на “един по-добър свят”. За създаване на лукс и комфорт.
Природата не е подчинена на дефиницията на ума за смисленост. Затова просто я наричаме съвършена.  Всичко, което “създаваме” е на базата на вече съществуващия ресурс, който само черпим, като влагаме мисълта си и го преработваме във смислен според собствените си представи и това наричаме прогрес. Ето по този начин огромни гори се превръщат в модерни мебели, в тоалетна хартия, в дърва за огрев. Смисъла е потребителския ресурс на човека. Той изразява търсенето на ума да се обработи постъпващата информация до удобна за ползване, със лепнато етикетче – смислена, ползотворна. Защото ума все си търси изгодата.
И всяко нещо, в което човека е неспособен да прозре мисълта на създаването му, естествено бива дефинирано като лишено от смисъл или като съвършено. То не се вписва в неговия моделиран свят. А тези неща, на които не можем да намирим място, биват преработени или игнорирани или издигнати в култ.
Но няма как да игнорираме живота. А пък живота не се вписва в ничии представи за смисъл и в никоя мисъл не се вписва живота.
 Създадени сме без смисъл, без замисъл. И докато се опитваме чрез мисъл да разберем защо живеем, ще си философстваме и ще градим светлото бъдеще. Ще си го представяме и ще си го правим каквото си го искаме. Но противоречието няма да изчезне – има ни и не можем да намерим смисъла на живота и смъртта. Остава самото действие на създаването, като очевиден пример, че живота се случва в движение. Необяснено и необяснимо действие, подчинено на еволюцията на индивида, дарен със процеса на създаването на нов човек.
Ума е противник на еволюцията. Той слага спирачката само защото не може да си обясни смисъла да прави нещо безсмислено. Защото оставяйки се да прави нещата, който излизат от осмисленото му поле, повърхностния контрол над изградената илюзия отпада. Инерцията в живота бива прекратена и на ума бива съобщено че е инструмент на живота, потребител. Живота се случва въпреки ума. Това води до усещане за безтегловност и страх от срещата със истинската отговорност във живота и във смъртта. Страх от срещата на ума със АЗА.
Досега живях с идеята че ума и аза взаимно се изключват. Но само ума ми се опитва да изключва аза. Всъщност сме свързани заедно – тяло, ум-душа и дух в едно. Ръководител на живота е тази част от мен, на която съм делегирала правата да се позлва от потенциала ми. Докогато търпя, докогато оставям ума и душата ми да ръководят живота ми, ще търся смисъла във всяко нещо. Ще обяснявам и ще си изяснявам всичко. Но неизбежно вървя към детрониране на царицата. Защото за аза ми няма величие и нищожество, няма смисъл и безсмислие. За него не е нужно да замествам привидяните минуси с измислените плюсове. За аза ми няма ползи и загуби. Аза е живота и смъртта, без обяснения и без смисъл.


------------------------
п.п. Разбирам че в литературата АЗА е лирическия герой и в случая има разминаване между общоприетата форма за АЗ и това което съм написала. Затова пояснявам че лирическия герой е ума ми със мислите и картините, в които живее, а АЗА, това е съществото, духа, който е носителя на живота, според текста написан по-горе и това което съм вложила в него.
« Last Edit: март 12, 2007, 08:06:56 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

nova

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #162 on: март 02, 2007, 10:57:30 am »
Досега живях с идеята че ума и аза взаимно се изключват. Но само ума ми се опитва да изключва аза. Всъщност сме свързани заедно – тяло, ум-душа и дух в едно. Ръководител на живота е тази част от мен, на която съм делегирала правата да се позлва от потенциала ми. Докогато търпя, докогато оставям ума и душата ми да ръководят живота ми, ще търся смисъла във всяко нещо. Ще обяснявам и ще си изяснявам всичко. Но неизбежно вървя към детрониране на царицата. Защото за аза ми няма величие и нищожество, няма смисъл и безсмислие. За него не е нужно да замествам привидяните минуси с измислените плюсове. За аза ми няма ползи и загуби. Аза е живота и смъртта, без обяснения и без смисъл.



Кате, кое е АЗА в поста ти? Аза като индентификация, или нещо друго. Защото именно аза, чрез ума като инструмент получава обособяването си. А това води след себе си и осмислянето на това обособяване- търсенето на причина// или смисъл
« Last Edit: март 02, 2007, 10:59:55 am by Nur »

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: za smisala
« Reply #163 on: март 02, 2007, 11:24:13 am »
Да, аза чрез ума бива осмислен в поредната моделирана измислица. Именно това казвам. Че аза е безсмислен и от тук нищо не произтича - никаква идентификация с нищо. Но ума пак се опитва да натъкми картинката, за да му се изясни гледката.
Не мисли! Няма как да осмислиш съществото си, нито живота, нито смъртта. Не с мислене ще вникнеш в написаното и колкото и да ти обяснявам кое е аза ми - за теб това е нищо. А пък да ти обясня кое е твоя аз, това е смешно. Не съм в теб, за да имам разбиране и усещане за твоя аз. Това си е твоя работа.
Каквото и да е, надрастни го!

nova

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #164 on: март 02, 2007, 04:35:37 pm »
В търсене на смисъла. На моя живот. Не на живота въобще. Живота въобще е общото количество съществувания, които мога да проумея. Много съм се вълнувала от темата за смъртта. Времето ми не би ми стигнало, затова смъртта е безпокойството заради недовидяното, недовкусеното, недоизживяното. Смъртта поражда въпроса какво ще е без мен. Толкова неща отлагам и не правя дори и с ясната мисъл, че живота ми изтича, че миговете отминават и остатъка се съкращава. И се събират все повече Ще-неща Ако-неща, Когато-неща... За този ежесекундно скъсяващ се остатък. С толкова прогнози, мечти и копнежи се товари. С толкова условия. И понякога се прокрадва мисълта, че времето на реализацията на всичко немислимо сега и тук, ще се премести в там тогава.... Идва и въпроса за смисъла- защо се появяваме, след като трябва да си „идем”. Ако нищо не остане от мен, защото тогава бях тук- на кого бях нужна, за какво ми беше това пребиваване- толкова кратко и объркващо. Един ден просто разбрах.
Аз съм смисъла на живота си.
Аз съм и намерението, и начина, и резултата.
Аз съм въпроса и отговора.
Аз съм живота.

« Last Edit: март 02, 2007, 04:51:08 pm by Nur »

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: za smisala
« Reply #165 on: март 09, 2007, 08:56:02 pm »
         Смисълът е в съществуването и развитието. В частен план човешката личност, а в общ план човешката цивилизация. Смисълът първо ще потърсим в съществуването, което осигурява  да ни има на нози свят. Това става чрез физическото ни възпроизводство, което дава съществуване на Аза /личността/ и на многото азове, цивилизацията ни. Този смисъл все още е недостатъчен, непълен. Затова трябва да прибавим към него духовното развитие както на личността /частното/, така и на цивилизацията  ни /общото/.
    И в двата случая смисъла се увеличана с оставеното както от отделния човек, така и от земната цивилизация. Затова има както увеличението на броя на земното население, така и натрупване на познание, което на всеки две години се удвоява.   
    Първо физическото ни съществувате и възпроизводстно създава предпоставка за появата на духовно възвишени личности, които няма да ги задоволява да бъдат само разумни същества, а ще станат мислещи  личности. Така чрез собственото си развитие те ще допринасят за развитието на цивилизацията ни. Колкото повече се раждат и развиват мислещи човешки личности, толкова повече ще се ускорява и развитието на цялата цивилизация. В това има смисъл!
     

         Първо създавай деца, а после ги учи не само да знаят, а да мислят, за да бъдат умни. Още Лао Дзъ е забелязал, че ученият и умният са две различни неща. Ученият знае старото, а умния мисли и открива новота познание.

G-wiz

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #166 on: март 10, 2007, 02:44:14 pm »
според мен смисълът на живота е да се научим че човекът е нищо сам по себе си, че за да постигнем целите си трябва да си сътрудничим с другите хора и взаимно да си помагаме, докато достигнем един етап на развитие, в който няма да има никакви нещъзможни неща, нещастни хора, всеки ще заживее един по-добър живот..
ии не знам... може би да доразвием поне няколко от 95% оставащ неизползваем мозъчен капацитет.. защото тогава човечеството ще се промени :)
а иначе.. всеки вижда смисъла на живота по различен начин, и действията и постъпките му са продиктувани именно от гледната му точка ..
има много пътища.. ние решаваме по кой да тръгнем и следваме  O0

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: za smisala
« Reply #167 on: март 10, 2007, 09:33:09 pm »
     Точно в това е смисъла, G-wiz, което сте описали. Да се развиваме и особано да развием останалите 95% от възможностите на мозъка, за да можем да променим обществото към добро. Това ще открие възможността за формиране на един правилен светоглед за цялото общество, който не  може да стане без духовното израстване  на всички индивиди, защото те изграждат обществото. Днешните недъзи както личностни, така и  обществени са плод на незнанието. Сократ го  е казал: "Най-висшето благо е знанието, а най-нищожно е невежеството". Яне Сандански го е уточнил: "Когато човечеството се пребори за физическото си оцеляване и свобода, и я получи, пред него ще се открие пътя към духовното развитие и свобода".
     За да има време за духовното развитие на всички /развитието на останалите 95% на мозъка/ обществото трябва да ни гарантира физическото оцеляване и свобода. Сега я нямаме, всеоще, и никога на Земята не е имало такова общество. Досега всички общества са били плод на теократичното и плутократичното управение, което е подтискало мнозинството. Така че смисълът на физическото съществуване и духовното развитие трябва да бъде велика цел. Тя не може да се постигне без  развитието на индивида /личността/, което ще развие и промени обществото към по-добро.
    Различните гледни точки,  са плод на незнанието, непознаване на истинския път. Затова има много пътища, но само по един можем да стигнем до истината за смисъла, щастието и пр. на всички хора. Пак опираме до истината. Изглежда тя е над всичко.
    Всички източни учения са наблягали само на индинидуалното развитие и са пренабрегвали общественото развитие, но не са разбрали, че пълноценно развитието на личността е възможно само в добре организирано, развито общество. Затова тези древноизточни похвати   не са променили нито човека, нито обществото към по-добро, а са имали достатъчно време и власт за това. Изглежда нещо много важно са пропуснали.
       Развитието на личността зависи от развитието на обществото, а развитието на обществото зависи от развитието на личността, за да има смисъл. Това не може да става без откриване на истините както за обществото, така и за личността.
 

           Мярката за истина е доказателството - лъжата няма мярка.

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: za smisala
« Reply #168 on: март 11, 2007, 01:40:33 pm »
     Академика казва:"смисъла е в развитието",Нур казва:"аз съм смисъла на живота си",други казват ,че смисъла е в хапването ,пийването,приятните емоции.Какаво излиза до тук ,че отговорите за смисъла при всеки са различни и само академика е решил ,че има правото да определи кое от всичките е правилното.Единственото общо в схемата е ,че всеки един от нас търси смисала т. е. общото е в самото търсене.Това да смяташ че съществува и варианта на безсмисленост е също търсене,според мен.Това да се стремиш на всяка цена да дадеш смислено обяснение на нещо си ,в крайна сметка си е пристрастяване към крайния резултат.За мен е по важно да си задавам въпросите за смисъла ,а не толкова отговорите,защото те са границата която си поставяме .Тези граници за които говори Катерисе,доколкото съм разбрала.
      Академик,не смяташ ли че,това  личното ни развитие да зависи от общественото е една много удобна концепция,чрез която да прикриваме собственото си нежелание и страх от промените ?По тази тема и темата за истината сме писали на друго място в форума,така че май не му е тук мястото.


        " Истината никога не може да бъде изказана така,че да бъде разбрана,а не повярвана "- Орсън Кард
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: za smisala
« Reply #169 on: март 11, 2007, 11:02:32 pm »
За всеки смисъла е различен. Предполагам. Можеби за мен смисъла в това ми въплъщение е да преоткрия, че нещата не опират до физическа материя само. Че човек има неописуеми възможности на духа и съзнанието. И евентуално да сложа основите за реализирането им.
Да установя важността на отношението към околните индивиди.
Но не съм сигурен. То ще се загуби "тръпката" от живота (за някои) ако се знае какво и как за живота. От една страна той, живота става някакси установен, без особен избор, но от друга страна това което ще се изживее ще е с голяма пълнота.

Предполагам, че има хора, които не осъзнават за какво са тук, но си вървят уверено по пътя който са избрали.  "фокуса" изцяло в преживявания живот.

Други, които също не осъзнават още защо са тук, но усещат смътно, че би трябвало да са за нещо все пак. Усещат "фокуса" на две места, но не могат да фокусират и на двете.
И трети, които знаят и си вървят по техния си път, прикривайки се зад някоя личност която са избрали да бъдат за пред околните за по-лесно. Те, предполагам, живеят два живота едновременно. Единия техния си, твърде личен и неразбираем за повечето от околните, и другия - този в обществото, който може и да няма голяма връзка с личния им живот/път/развитие. Те, предполагам, могат и правят разлика между двете нива. "Фокусират" и на двете места.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: za smisala
« Reply #170 on: март 13, 2007, 04:18:56 pm »
    Rakshar, правилно е, че общото, което ни свързва е търсенето на смисъла, но също така е правилно, че това, което ни разделя са различните пътища на търсенето. В това фактически се състои възможността за намиране правилния път  към истината за всички неща. Много истини са намерени от науката, и въпреки това тя не е изчерпила своите възможности. Те си остават безкрайни.
   Друго което мога да кажа в отговор за безмислието, е че то съществува само тогава, когато не търсим смисъла, и второ тогава, когато само си задаваме въпросите, ей така без да намираме отговори. Защото пътищата за решеването на една задача са много, но само един или няколко /когато задачата има няколко решения/ са верни и те водят само до един отговор, като решение на задачата. Всичко останало  води до неистината.
   Другото което ще допълня за ролята на обществото в развитието на личността се съдържа във въпроса: възможно ли е робът да се усъвършенствува духовно, когато няма дори гаранция за физическото си съществуване. Робът може да има огромно желание, но при него дори и то се губи, в робското общество. Без да се преустрояване на  обществото дори желанието за усъвършенствуване се губи. Но за роба съществува по-съществен смисъл - да получи първо физическата си свобода и тогава ще дойде другото.
    В отговор на Sirius ще кажа, че противоположностите са в основата на устройството на света. Всяко разглеждане на света /обективния и субективния, материален и духовен/ едностранчиво води до заблуда. Това означава, че материалното и духовното вървят ръка за ръка. Затова първо трябва да определим, какво е материално и какво духовно и тогава вече има свисъл да вървим напред. Един голям физик   е казал, че само ако изхвърлим едно електронче от нашата Вселена, тя ще рухне. Затова когато особено търсим духовно усъвършенствуване не може да пренебрегнем материалната действителност. Защото може духът, да излезе,че е  материален. Нематериалността на духа е само прикрива нашето незнание. Може ли някой да обясни или да даде някакъв задоволителен отговор за нематериалното. За мен то е само параван, за прикритие на несъществуващото. Никой не може да налага истината, за каквото и да е, тя сама се налага, когато я има.


            Смисълът за свободата на човекът се състои във възможността той сам да налага диктатура над себе си.
           Смисълът на съществуването се състои в диктатурата на равновесието, което позволява да има структури и форми, а смисълът на развитието е развалянето им.

nova

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #171 on: март 13, 2007, 04:59:30 pm »
Quote
Може ли някой да обясни или да даде някакъв задоволителен отговор за нематериалното.

академик, ако ми дадеш задоволителен отговор за материалното, ще те черпя :D

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: za smisala
« Reply #172 on: март 13, 2007, 08:15:16 pm »
     Нематериалността на духа е само прикрива нашето незнание. Може ли някой да обясни или да даде някакъв задоволителен отговор за нематериалното. За мен то е само параван, за прикритие на несъществуващото. Никой не може да налага истината, за каквото и да е, тя сама се налага, когато я има.



Нали не слагаш знак за равенство мужду нематериално и нереално, несъществуващо?Означава ли, че щом не можеш да усетиш, вкусиш или премериш нещо, то не съществува?Например , да вземем теорията за Вселената като холограма, където всичко има холографски образ, тоест, обективна реалност не съществува :) И тогава става още по-интересно как възприемаме света въобще.
Според мен ние самите си поставяме граници и твърде малко знаем все още, но съм убедена ,че съзнанието ни все повече и повече започва да се променя.Може би предстои квантов скок? ;)



« Last Edit: март 13, 2007, 08:33:39 pm by toni »

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: za smisala
« Reply #173 on: март 13, 2007, 09:25:47 pm »

    Материалното си съществува доказано като: елементарни частици - физическо състояние на материята, атоми и молекули - химическо състояние, живот - биалогическо състояние и  разумното състояние на материята - човекът и неговото общество. Всичко това представлява света. Затова Аристотел е казъл: "Да доказваш съществуването на света е смешно". Можем само да допълним, че е още по -смешно да доказваме несъществуването на света. Къде е мястото на нематериалното в света.
   Никой не усеща вкуса на елементарните частици, атомите, молекулите, живата клетка, неврона и обществото на човекът, но те съществуват и това съществуване е доказано. На съществуване е обречено не това, което може да бъде изказано, а само това, което може да бъде доказано.
   Следва да отговоря и на Nur, като дам определение за материята:
   Материя това е - първична информационна, неразумна, точковидна /безформена/,
несътворима и неунищожима субстанция с тетралектични потенциални свойства за развитие и достигане до разум.Тя /материята/ съществува навсякъде: около нас, вътре в нас и независимо от нас. Можем да направим извод за материята, че тя не може   да съществува без информацията, както и няма информация без материя. Всичко това може да бъде доказано!
   Антропният принцип съдържа доказателството, че материята е устроена, така че на определен етап от своето развитие тя става разумна като осъзнава себе си. Така че полученото съзнание, непременно ще еволюира.
   

 
          Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността!!!

nova

  • Guest
Re: za smisala
« Reply #174 on: март 14, 2007, 09:03:06 am »
академик, добро ти е определението :)

МОЕТО обобщението е, че материалното е регистрируемо, чрез своята граничност. То е доказуемо по някакъв признак- форма сетивно разграничима , място във време-пространството, промяна, резултат, намерение. То е разграничимо.
Това води съвсем логично до околната среда на това ограничено по проявление на признака "съществуване" нещо. Та околната му среда е нематериалното нищо.  :)
 Доказването на съществуването на света може да е смешно според Аристотел, но човека е с чувство за хумор, щом цял живот го е правил. И много след него- лаишки и експертно. Нали има наука, която доказва. Доказването на съществуването е доказване и на неговата обратност.

пп: А темата беше за смисъла ;D
« Last Edit: март 14, 2007, 09:06:02 am by Nur »

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: za smisala
« Reply #175 on: март 14, 2007, 01:23:44 pm »
Дали тази реалност, която е около нас, е съществуваща?А другата реалност, която остава идвън пределите на възможностите на нашия мозък, несъществуваща ли е? И какво е тя - материя, или нематерия?

Ако вземем гледната точка за Вселената като холограма, ще видим, че реалността, такава, каквато я възприемаме, е само частица от цялото.Тя е "нагодена" към нашето съзнание, раздробена на кванти , аксиони и изобщо, мънички елементарни частици, които тровят мозъка на физиците :)Ние все продължаваме и продължаваме да търсим Смисъла- защо, как, кой ни е създал и какво правим тук и сега?Във всички религии и духовни учения тези въпроси съставляват отправна точка.И все още ни мъчи този въпрос, това предчувствие, че има нещо, което е отвъд.Отвъд нашите граници - нашите възприятия.И това е Реалността извън нас.Нашата реалност е  създадена за удобство на несъвършените ни възприятия. :)Как иначе можем да си представим, че съществуваме едновременно на няколко места , независимо едно то друто- трудно е.Затова, с цел оцеляване, човечеството настройва съзнанието си към едни и същи енергии.Това го отдалечава обаче от единното , първоначалното, което е забравено.Светът, в който живеем, има израз материалното и то надделява, но ...това може да е само илюзия.Има едно проявление на съзнанието, когато ние се сливаме с първоначалното съзнавано-  сънищата .

А заобикалящия ни свят зависи от съзнанието ни, но и самият той има съзнание- съгласуваността в поведението на квантите и начина на организиринето им в реда на самоорганизираща се материя говори за съществуването на такова ниво на съзнание, непостижимо за сегашния ни ум.Значи, раждайки се, ние сме се отдалечили от единността на всички неща, от цялото, забравяйки го, ние сме си създали собствена реалност от време и пространство и преминаваме през тях, изживявайки различни състояния.Защо?Какъв е смисълът?Може би, че по този начин Вселената се самоосъзнава, "самообновява" и пресътворява вечно.Кога свършва да ни безпокои въпросът за смисъла?Може би в момента на смъртта, когато сливайки се отново с първоначалното Единство, ние си спомняме, че сме част от него и проявлението ни като човешки същества, направени от материя, се е случило с цел, да осъзнаем  колко перфектно произведение на изкуството е нашето съществуване като такива ;)


ПП.Разсъждавала съм въз основа на  теорията за холографската Вселена -Прибрам и Бом и Разговорите с Бога на Уолш.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: za smisala
« Reply #176 on: март 14, 2007, 02:09:23 pm »
Смъсъл може да има само ака нещо съществува и тогава може ние да го търсим.Това търсене не може да бъде чисто,без да намесваме вечните въпроси.Те са взаимно свързани,взаимно се определят, зависят един от друг и взаимно се отричат.Така че смесването им е неизбежно!

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: za smisala
« Reply #177 on: март 14, 2007, 04:24:37 pm »
Смъсъл може да има само ака нещо съществува и тогава може ние да го търсим.Това търсене не може да бъде чисто,без да намесваме вечните въпроси.Те са взаимно свързани,взаимно се определят, зависят един от друг и взаимно се отричат.Така че смесването им е неизбежно!


Въпрос на гледна точка  ;)

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: za smisala
« Reply #178 on: март 14, 2007, 10:38:18 pm »
    Гледни точки може да има много, и те непременно се разделят на положителни и отрицателни. Например, гледната точка и смисъла за крадеца е в кражбата, на съдистът е в убийството, на лъжецът е в лъжата и т. н., а положителни са добродетелите, да помагаш на другите хора, да защитаваш слабият, да си на страната на истината, да обичаш и пазиш природата, да обичаш животните и мн. др. Така че гледните точки за смисъла могат да бъдат много, но има и един общ смисъл, който търсим. Той е може би най -важен, защото е за всички.
    Тук може да отворим скоба, за различното и за общото, защо съществуват, какво изразяват и до какво водят? Нека скобата остане отворена за размисъл, за да  се отклоняваме от темата.
 

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: za smisala
« Reply #179 on: декември 30, 2007, 12:17:20 pm »
Пиша си аз(исках и аз да дам мнението си...)и докато го правех стигнах до ....нз. как да го кажа.Ха!
Значи мисля че  ще съм щастлив(смисълът на животът ми - щастието ,защото то ме кара да се чувствам"блажен" ) когато няма какво да ме наранява(нараняват ме хората,защото ми се налагат и се мъчат да ме моделират и аза ми не му харесва...не е свободен дори само от факта че ги има)
Както се казва в "Ошо" -"бъди луд".Значи за да съм щастлив трябва да правя каквото чувствам без да се ограничавам от никой(така го чувствам де).Четох една книга(беше нещо  за просветляваща медитация)и там пишеше "как може хората да са толкова алчни и надменни,че да си мислят "ако спра да контролирам "светът" си -той ще се срине,разруши" (цитирам приблизително) => трябва да правя каквото чувствам но без ограничения(нямам волята спичам се(все още :) ) от хората -("абе тоя е луд") нямам силите да го направя -цял живот са ме учили да контролирам всичко-"как можа това,как можа онова" и не мога -сякаш всичко ще се срине ???  Може би трябва да надскоча хората и предразсъдъците им а  с това и моите и  .....да бъда щастлив
Но ..... О Господи,дай ми сили да намеря пътя и да го следвам!
 и най-големия фактор съмнението




има го и другото...че на тази цивилизация не мога да правя каквото искам защото рано или късно някой "властен" - ще се получи някакво преплитане и ще реши да ме лиши от нещо...и останалите ще са с него ...той е "силния" и ще ме лишат - ще съм "длъжен" да го спазя и хоп - всичко си отива(до известна степен,но не е както абсолютната свобода)
Струва ми се първо трябва да надскоча факторът хора ...и после да избягам от тях....да ги оставя...да ме оставят               "накрая пак ще се питам тук ли е истината не съм ли грешен'   ..... май трябва да си пусна куршум :-\ но пък въпросът "не греша ли" е по силен :)
 :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D




ХХХахххааааххх и накрая пак на началната точка -->   дълбоко поемане на въздух- ОООФФффффффф ...и рестарт   :-\



И да не забравяма че достигнах до тук благодарение на нечии мисли(книги и на др.хора сред мен) което ме обременява защото те не са мои , но въобще трябва ли пък да са мои(но пък нали ще съм свободен когато следвам себе си,но пък ако аза ми казва че тези мисли са добри аз пак следвам себе си....но пък така ли е наистина ...и кой пък е  учил аза ми и откъде се е взел,кой е казал че той е "умен" а ако някой или нещо го е излъгал ?????????????
Къде отиваш може би?
 :) ;) ;D >:( :o 8) ??? :P :-X :-\ :-* :'( >:D O0 :crazy2: :idiot2: :angel: :coolsmiley: :buck2: :2funny: :uglystupid2: :smiley6600: :smitten: :laugh: :police: :knuppel2:  какво търсиш,какво намираш ,същото ли е ,лъжеш ли се че е така,можеш ли да постигнеш,въртиш ли се в кръг,говоря ли глупости? не говоря ли глупости.........
Къде отиваш може би? ?? ?? ?? ?? ?? ?
« Last Edit: декември 30, 2007, 12:41:49 pm by deqnski_890 »
FREE YOUR MIND