Topic: za smisala

[Катерисе]

"аза ми и откъде се е взел,кой е казал че той е "умен" "

Бинго!

Кой ми е казал, че моя АЗ е умен :-)
Наслаждавам се на тази мисъл, защото показва един масов стремеж и заблуда. Стремежа да се трупа информация. Да се учи, да се завършват образования, да се четат книги и да се знае много. Колкото повече, толкова повече. и ума, който е способен да борави с огромната по обем натрупана информация, е умен. А какво е АЗА? АЗА ум ли е? Кой задава въпроса и кой прави съпоставка между качество на ума и АЗА? Какво ако човек не е умен? Ако неговия ум няма много информация и не умее да борави добре с наличната. Този човек дали си има АЗ? Каква е връзката между умното и АЗА?

Според мен човек, който търси тази връзка, не отделя себе си от ума си. Той живее чрез ума си и му служи. Ума му прави заключения и взима решения, които му е нужно да бъдат правилни. Затова му трябва и да бъде умен, защото ако е умен, има по-малка вероятност да бърка. Нали ще разполага с много информация и ще прави нещата правилно. А тук е скрит основния стремеж на умните хора - да контролират, както и основния им страх - да загубят контрола.

Обаче добре развития ум не е гарант нито за щастие нито за взимане на правилни решения. Умните хора в едно са таланти - в разработването на умопомрачителни самозаблуди, така умело заплетени, че са предизвикателство за собствения им интелект. Много умни хора попадат сами в клопката си, точно докато вярват, че ума им ще ги изведе. Но живота не зависи от ума. Живота е, въпреки всяка умна мисъл, нещо повече, живота е необхватен за мисълта на човешкия ум. Ума не възприема паралелните вселени, не възприема беркрайността. Най-простичкия пример е в математиката - науката на умните хора - те не възприемат нулата като нищо друго освен, разделител между + и - или символ на несъществуващото и всяко нещо, което се срещне с нулата - бива изличено. 0x5=0.

Умните хора са в капана на своя интелект и колкото по-умен е човек, с толкова по-мащабно предизвикателство се заплита. Знам го по себе си и съм го виждала в толкова много умни хора. Но въпреки това, ние всички сме живи - въпреки умовете си. И кое е живо? АЗ ли. АЗ завися ли от ума си. От мозъка  - да, доколкото се помещавам в тялото си. А ума? Той не се ли явява машината, която създава готови отговори за всяка евентуална ситуация? Не е ли ума, който спира развитието на индивида (АЗА) защото изводите, до които е достигнал са велики и му е нужно да си вярва, че е много умен и велик. Ума не е ли преградата по пътя към аза.

От друга страна ума е инструмент и нможе би не е зле да бъде умен, за да може човек да си служи с него, но чак когато е излязал извън границите му и отново сам управлява себе си, като използва потенциала си, а не обратно, както се случва с умните хора, които се кланят на умовете си.

Може би ...
:-)

[face to face]

не се отнася до Катерисе!



  чудоооо
дори незнам защо ще пиша в момента ,но знам че ще го направя(всъщност ми харесва да пиша в този форум)

Хххах всичко е толкова интересно...
Не искам да се карам  с никой нито каквото и да било просто си пиша ийтука в момента и толкова...но още в този миг мозъка ми или както и да се казва ми вика"а тъй добре ли е да почнеш а,дали ще те разберат правилно...но понеже ми писва от сичко вече не обращам много внимание.
и така:
а всъщност въпроса ми беше не за аза акъл(ако въобще има нещо такова)
Зарежи квото и да пиша всъщност има ли някакъв смисъл...даже в момента от това ми изречение има ли смисал....май всички неспираме да си чешем егото...а?
а кво му е лошото на тва пък....всъщност какво е егото ...ти като си се родил знаел ли си за "его"
майко колко сме умни всички...всеки със своите умозаключения....
и кво правим ние- развиваме се :2funny:
ааатъъъъъййй успех...както никой не е знаел за егото така и никой неможе да знае развива ли се и всъщност като се развиваш към лошо (ако е възможно)не се ли развиваш пак"всяко зло за добро" и въобще кво правим всичките....а защо се мъчим да се самоосъвършенстваме(мали ква трудна дума) и да надскочим умът си и незнам си кво...дали не е заради егото
оаткаде по ******* ние въобще знаем кво е аза.....чувстваш нещо което си възприел за АЗ
а кво е аза
сигурно го има описано в някоя книга ?Нз!
Ся си мисля че аз ям спа и дишам от там нататък всичко друго си е охолство и май е на егото и ако сега не съм написал нещо както трябва примерно за да можете да ме разберете правилно това няма ли да (мисълта в главата ми която ми го казва) е от егото и кво е егото-лошите качества на човека...и сега ти ще ми отговориш нещо....но откъде го знаеш това ...и имаш ли нужда да го знаеш
  Всички сме се запътили към бога,към съвършенството да можем да се разбираме-чи кой друг може да го направи, да се опознаем (себе си) защо ...за да се представим добре в дадена ситуация ...когато ни удрят да знаем колко ще боли...кое можем и кое неможем да издържим...искаме да устояваме на всичко...да сме си съвършени..да сме най добри във всичко..и сега ти ми казваш не не е така,че съм глупак...или пък да такае ......и посел ...кво да направя     или  пък си казваш така е и нищо няма да правя...и кво?
кво като си  умен,тъп стар млад....винаги искаш нещо...пък и кво означава да имаш сичко
казал някой "а-у 21 век много сме добри ,то технологии то чудо много сме напред"и изведнъж.....малиииии ся си викам кви глупости правя кой знае утре хората като ми видят никът или нещо като съм писал и направо ще го прескочат  :2funny:  :2funny: малиийййй мали кви сме сички или пък аз
кво значение има дали си черна овца или господ дали ще си кажеш че съм глупак или не..има и е само може би заради егото и май и аз пиша тва заради егото..апак кво е  его  :idiot2: :2funny: малииийййй кво правим сички бе хора?



а ако ти не си такъв не си човек с "его"ти ..нали се сещаш сичко ти е ок...и ако приемем че наистина има такъв човек  ,щото само той май има потребност от тва (човекът) ...и сичко ти е наред,постигнато,осъществено ,.....И КВо???.....кво от тва е бате кво праиш тогава?....хубаво ти е ..и кво?Кво от тва..кво прайш после?
Или пък "ние трябва да се откажем от правенето,човек все гледа да прави нещо апак това ....бля бля".... и ако спреш да правиш като си постигнал сичко(абе май не е възможна да си постигнал всичко нали ама ако си го направил ) и кво правиш тогава  :2funny: нищо :2funny: :2funny: и кво ти си велик ххах и квоот това
или пък АЗ СЪМ ВЕЛИК- и кво от това хххахахах кво стааа кво бе батее  а
 
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЧЕ ВИ  НАТОВАРИХ ТАКА с тея глупости
ама това е ..........просто какво значение има сичко
ааааааа .. и ся може би ще последва от твоя страна "ми върви се хварли ле"   да   познато ми е вече това послание ...е що да се хварлям е брат.. и аз съм търсещ ххех  .... ама и кво от това
мъртъв си-икво от тва,боли те- и кво от тва  супер си-и кво от тва кеф ти е-и кво от тва,утре ще съжалявам че съм писал тва- и кво ОТ ТВА


ВСЕ ПАК ИМАМЕ НУЖДА САМО ОТ ХРАНА СЪН И ВОДА------нали така

Извинявай те..ако някой го е дочел до край доста си силен и упорит--- ама пък кво от тва


Всичко дорбо  (Туке  е емотикон с поклон към теб...........,жалко че не са сложили или пък аз не съм намерил...ама кво......

[Катерисе]

Все по-ясно става усещането в мен, че всяко АЗ е израз на комплекс от взаимосвързани обстоятелства. МЕН бих нарекла условно пишещия тези редове. Той също е съставен от комплекс от умения, виждания, усещания и обстоятелства, заради които се впряга да напише този текст.

Всеки един такъв АЗ-комплекс, е производен на есенцията на човека. Нито един АЗ-комплекс не е самия човек. Всеки АЗ-комплекс е израз на някаква възможност, проявена чрез АЗ-инструмента. Идентификацията на АЗА дава заряд за реализиране на възможност.

Човекът се изживява с могообразни АЗове. Дори едновременно в него живеят не един, а няколко АЗА, които постоянно се изменят. Възможно е те изобщо да не са свързани, освен като изразни средства на една уникална същност (есенция).

С това искам да кажа, че един човек може да бъде освободен по отношение на приятелите си примерно, да контактува свободно с тях без никакви очаквания и ограничения, и в същото време да бъде консервативен спрямо жена си и в общуването с нея, той да бъде изпълнен със определени норми и морални възгледи, които да задават границите на техния контакт. Едновременно е възможно в един спортист да живее борбен, целенасочен АЗ, заедно със мързелив и обичащ да похапва сладко и хамбургери АЗ. Всичко е възможно и проявлението на една възможност в момента не определя насоката на реализирането на следващите възможности, спрямо АЗА, който е бил тук допреди малко. В следващата секунда АЗА отказал цигарите, може да бъде избутан от АЗА-пушач и в крайна сметка тялото отново да пуши цигари.

Всички АЗ-комплекси са изградени, като инструмент за реализиране на есенцията на човека. Есенцията е носител на живота проявен в уникалната същност на някой човек. Животът се проявява чрез уникалната същност на всеки от нас. В нея се съдържа 100% потенциал за реализиране на възможности. Съдържа се в латентно, непроявено състояние. АЗОВЕТЕ са тези, които реализират по една единствена възможност във всеки един момент. Егото е стремежа към запазване на изградения АЗ-комплекс.

Самият АЗ обаче е структура от многозначни и многопосочни взаимовръзки, която винаги е част от нещо. Всеки АЗ е частичен. Всеки АЗ се идентифицира с обстоятелствата, в които е изграден. Дали това са дрехите (АЗ-моделът), дали това са родителите (АЗ-детето), дали това е училището или работата (АЗ-ученикът, АЗ-работникът, АЗ-студентът), са все възможни реализации на есенцията.

Отцепването на всякакви АЗОВЕ от същоността за мен се случи в една тъмна стая, в която останах за известно време сама. Срещах се с всякакви “свои” идентификации и ги отпращах, защото те не бяха МЕН. Дори тази, която отпращаше всичко онова, с което се беше идентифицирала, не беше есенция. Есенцията е безизразна, безформена, цялостна и непроменимо свързана със живота. Тя не се вписва във никаква идентификация, идея, чувство, мисъл.

Все пак онази в тъмната стая мислеше, чувстваше, страхуваше се на моменти, имаше си нов АЗ, който служеше за отделяне от всичко познато. Беше непознат и нов АЗ, формиран за тази цел и послужи за осъзнаването на есенцията и очистването му от навика да се идентифицира със производни АЗОВЕ. Не че става за 2 дена. Същата съм си и сега, каквото и да означава това. Само ми стана ясно че няма такова нещо като АЗ и в същото време има много АЗОВЕ, съвсем реални, живеещи във съвършено изградени реалности.

Тук  му е мястото да кажа, че всичко което е написано по-горе, е резултат от усет, интуиция и фантазия може би. Не е нещо прочетено, не е нещо вярно. Може изобщо да няма нищо общо с ничия истина. То отговаря само на истината на този АЗ, който го пише. Сътворен именно с целта да прояви тази възможност.

А как се проявява един АЗ?
Ако МЕН е латентна възможност на всичко как изобщо се стига до израз? Това, което усещам е че е въпрос на готовност на съвкупността от АЗОВЕ да допуснат проявяването на възможността и едновременно с това то се случва, незнайно как. Както се случва живота и неговото проявяване чрез уникалните същности на хората. Тук ми се губи връзката. Ако продължа да пиша, ще е чиста фантазия. Не че написаното дотук не прилича на същото. Но имам предвид че друг АЗ би продължил. Мен спря до тук.
Поздрави

[mi6ka29]

ще внеса и моето скромно мнение-които търси,значи все още е на пътя към просветлението.Намерилият отговора,просто седи от страни и гледа с възхищение пътуващите

[face to face]

В спора се ражда отговора
И аз това си мислех днес..хаха...ако търсиш-има надежда,ако не.... аста лависта
  Имам един въпрос....има ли въобще крайна точка по пътя на изучаването и усъвършенстването ни според вас.....или както е казано "човек се учи докато е жив"?

Понякога пък без да търсим просто ни връхлита "новото" в нас и възобновява всичко което сме загърбили относно самопознанието и самоизвисяването 

[slonuT]

Нека аз да бъда тоя, който ще се опита да съживи темата. 
И веднага следват някой въпроси като: По-добре ли е да търсиш смисъла? По-извисени ли се чувстват хората, които го търсят, от тия, за които смисъла е нещо по-простичко - като работа, семейство, деца... Трябва ли да възприемаме като невежи и незнаещи другите, които биха ни се изсмели когато се опитаме да завържем разговор с тях относно смисъла на живота. Дали вече не са намерили своя смисъл, макар и без да се замислят за това. Блаженни ли са наистина невежите?

Моя отговор е крайно незадоволителен - Не знам! Аз лично намирам смисъл само в моите си работи, само в моя начин на живот, нещата които радват само мен. Това обаче не означава, че съдя другите хора по някакъв начин. Може би точно това е идеята - всеки да си намери неговия си смисъл, както някой беше казал - за един - щастие и радост, за други - материалния комфорт, за трети - духовното извисяване.
За последните 1-2 часа изчетох цялата тема, и макар и не намерих най-удовлетворяващите отговори във вселената, все пак ме накарахте да се замисля. И за пореден път разбрах, че смисъл мога само аз да си дам, независимо дали изглежда логичен на другите хора или не.

Друг е въпроса за самия въпрос. "Какъв е смисъла?" - Ми.. след като не можем да отговорим по-точно, може би не е това въпроса. Може би въпросът е това, което трябва да търсим. Какво ни дава живот може би? Имаме ли душа, имаме ли "АЗ"?
Някой замислял ли се е за всички възможности.. дали АЗ-а изобщо си ти? Защо си мислите, че "АЗ"-а сте вие? Възможно ли е да не сте? Възможно ли е да е обратното? Да сте само "АЗ"-а, заклещени по една или друга причина тук (в тялото)? Вътрешния глас дали е "АЗ"-а? Възможностите са далеч от безкрай, но не са и малко..
(Гледайки филми като "Revolver" на човек му идват странни идеи..  )

Преди да почнете да ме критикувате, искам да споделя нещото, довело до тия разсъждения в главата ми (че са там - поне за това няма спор). Не веднъж(3-4 пъти по-точно) ми се е случвало да се събудя безпомощен, затиснат едва ли не от тежестта над тялото, неспособен да мърдам.. искам да скоча.. искам да изкрещя.. но не мога.
Вече не спя, а нищо не е както трябва.. сякаш тялото още не е разбрало че съм буден, че съм там.
И така до след около 2-3-4 минутки, когато изведнъж поемам контрол..
И точно тази случка води до поредния въпрос? Ако има смисъл, дали той е в рамките на физическия/материалния/3D/както искате го наречете свят? Един ден ще разберем.. Неизбежно е


 

[mktb]

slonuT , и на мен ми се е случвало да се събуждам по начина, по който обясняваш. Чувството е смазващо

[nikolayn]

Нека аз да бъда тоя, който ще се опита да съживи темата.
....................
Като една възможност да намериш някои от възможните отговори е да прочетеш(препрочетеш или си припомниш) една книжка."Пътеводител на галактическия стопаджия".Ако това не утоли неустоимия ти копнеж да търсиш смисъла..е не знам!

[face to face]

"Пътеводител на галактическия стопаджия"

  - един линк би бил много полезен  :smitten:

[slonuT]

Чел съм го преди много години, 42 не ме удовлетворява ни най-малко.   

А за линк -> тук го има:

http://www.chitanka.info:82/lib/series/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F

[face to face]

Благодаря ти 

[nikolayn]

Чел съм го преди много години, 42 не ме удовлетворява ни най-малко.
.......
Не ми е работа да давам отговори, но си мисля че 42 (като отговор) само показва абсурдността на опитите да се търси отговор на този въпрос...

[cetacean]

Всъщност, който прочете тази книга, която за мен е КНИГАТА, вероятно ще има търпението да открие и какъв е въпросът, чийто отговор е 42. Когато го прочетох, ми се преобърна всичко и изпаднах в пълна безтегловност. За малко, уви... После отново дълги години търсих смисъла. И открих за себе си нещо, което важеше за мен тогава, а именно - Смисълът на живота е в това да се търси смисъла на живота. Някои го откриват - всеки за себе си и всеки според себе си. Други остават неудовлетворени от всякакви готови отговори, а и лично достигнати - също. И продължават да търсят. Трети просто го живеят този живот. Ей така - простичко, ден за ден, без очаквания, без надежди, без застраховки, без нищо. Изглежда лесно, но това всъщност е най-трудното нещо на света. Според мен поне.
В един филм се казваше нещо, което много ме впечатли - ако очаквате някой вместо вас да ви отговори какъв е смисълът на живота, това е равносилно да очаквате някой да живее вместо вас. Нещо такова беше. Няма готови отговори, както няма и въпроси, ако няма кой да ги зададе. Всеки открива смисъла за себе си, ако изобщо има нужда да го търси.
Благодаря на онзи, който ми припомни "Пътеводителя". Ще взема да си я препрочета за не знам кой вече път

[Xyk]

Пиша неграмотно .Не съм чел предните постове. Не ме  интересува какво ще ми отговорите. Вероятно има мъдри ора тук... блажени да сте... не ми пука. Има нещо... може би е важно, което ме измъчва. Някак си ми обягва смисъла на тва велико човешко съществуване. Търсенето и намирането... драмите... вживяванията. Та сега се чудя кво искам от вас а кой иска. Нуждая се от просветление с висше... веднага. А как може нещо преходно като мен да има нужди... казвайте. Глупави хора сте ей... а аз съм тапанар. Вероятно по-уните от вас веднага ще направят дисекция на побърканата ми личност ще ме анализират ще ме заклеймят че съм някво малко детенце, което има още ляб да яде. Ама не аз казвам... не. Тъпанари. И така кво му е важно на съществуването ви... е тва ме тормози мен... що трябва да съм толкова важен, че непременно да оцелея а при добри условия и да направя нещо в жалкия си човешки живот. А вие бе... кво искате от живота си... а и не се измъквайте с заучените номерца, че нищо не искате вие а нещото си там във главата ви Аз... ам ти кво си е. А да ти си нещо повече... НЕДОРАЗОМЕНИЕ съжалявам. Е тва е в главата ми... как се чувствате като го четете а... ами на мен ми се налага да живея с тоя секи ден... вероятно божи. Мамицата му на човечеството жалко... Хиляди години развитие и кво накрая се същия разврат и помия... Мамицата ми на мене. Е сега ако сте прочели цялата този текст сигурно вече се чувствата от живота си... нали... вероятно ви е готино и комфортно че не сте на мое място ааа... ама аз съм от малките деца дето искат ВНИМАНИЕ...

[sirius]

Виж кво тъпанар,
и аз съм тъпатар и то по-съдран ама са научех как да пиша грамотно.
 И мога да са направа на най-света вода ненапита. Ама погледа ми винаги следи кое е най-удобното тежко нещо в обсега ми. Простотии, аз дотолкова се правя на добър че това може да ми се случи само като съм притиснат на тясно от изключително надарени тъпанари.

Не знам какво да ти кажа братко. Дръж си павето в ръка и си задавай въпросите.
Въпросите ни отделят от животните. Само.

Хиляди години развитие - вятър и мъгла. Тоя който се развива се развива независимо дали сега или преди хиляди години. Човечеството като човечество може и да е преебано, но въпросите в отделния човек си остават. Същите.

Абе иска си малко усилие в черепната кутия
именно с нещата, които ни са дадени в повече от животите: внимание, ум и прочее.
Сложи си някое готино книжле в кенефа и докато мачкаш твърдата хартия докато стане по мекичка, виж какво са писали и други дето са задавали въпроси. Помага вервай ми.

Аз си крия малкото дете по-успешно от теб, но това не значи че то не е в мен.

А за какво ти е вниманието?

[Stanka]

Смисълът на човешкият живот? С м и с ъ л ъ т  е да видоизменя законите на материята безкрайно с помоща на способността си да обича този свят, да участва в него творчески, да го изгражда с любов и с умението си да възпее красивото. Това качество силно променя информационно заобикалящото го пространство. Тоест човекът трябва да направи това, което не е по силите на Отец, защото Той не притежава  тази психическа енергия на Природата, с която е надарен човекът и Отец е искал именно неговите деца да направят това видоизменение.

[val]

позволете ми да не се съглася.
ако капката е част от океана ,и притежава всички качества на океана, то за океана е логично да се предположи ,че има и много по- голям потенциал от този на капката, просто защото тои е първоизточникът.
има една простичка теория ,че този свят си е просто наказателен батальон ,а ние сме тук за да получим възможности да се учим ,да растем ,да се чистим и развързваме ,да се освободим от цикълът на самасара и да се завърнем .....някога помъдрели, при нашият първоизточник СВЕТЛИНАТА.
на нас ни е дадена свободна воля, и право на свободен избор,
и те -неговите деца като цяло могат да следват само две посоки ,едната е на приближаване към БОГА , а другата е противоположната ,за съжаление.    все пак светлината и мрака са част от равновесието на дуалният свят.
и нали се сещаш ,че тези дечица ,
не винаги творят "стоиностни" меко казани нещица.

"ние живеем в съзнанието на БОГА."

сещам се за една мисъл на Д ънов- "ако искаш да промениш света почни първо от себе си ", това е нашата скромна задачка , да променим себе си към по добро, следваики пътят напред и нагоре.
всичко добро.

[Stanka]

Преди и аз мислех като тебе! Но сега мисля,че не четем едни и същи книги.Уверена съм,че смисълът да живеем е именно този: Да променяме Светът на материята и във Вселената,когато няма да сме способни да носим зло.Ние  Земните човеци  имаме един дар от Небесният Отец,за който доскоро не сме подозирали.А именно да променяме енергийно информационното поле на всичко,което творят ръцете ни! Ние затова сме родени.Защото никой в разумната Вселена не го може.Когато говориш за капката и океана,разбирам,че не мислиш за Небесният Отец  и с т и н а т а.Небесният Отец няма нищо общо с материалният свят и не може да му влияе по никой начин.Затова ни изпратил в материални тела,ние да го променяме,като с деянията на плътта растат и духовните ни качества.Но това е дълга тема.

[val]

не виждам защо трябва да сме влюбени всички в материята, нормално е да сме различни и да четем различни неща,все пак днес сме потопени в материя ,а утре може би ще си бъдем на свобода, като чиста енергия какво му е лошото....
ако не греша източника ,според дънов тялото е затвор  за душата ,и тя хич не  е радостна от това си състояние , и преминаването в друго състояние или така наречената смърт я освобождава от този затвор.
не съм никак горд с определението- ние земните човеци , като гледам какво си творят земните човеци ,тук на тази планета и на природата включая.
човечеството ,е определено в детската си възраст на развитие -цитирам.
едва ли можем да се гордеем, с това което сме сътворили на планетата си.
всъщност защо не почетеш малко "таината доктрина "на блаватская -човечеството постепенно се е потапяло в материята ,тоест  телата от по -ефирни ,са ставали все по -плътни ,явно е имало различни етапи и задачи за усвояване, зададени от учителите.
всъщност ,може би и дейвид айк, ще ти  се стори интересен , поучителен е дори и с теорията, която съвпада с тази на кастанеда за т. нар холограма - която сме ние ,като форма на същуствуване, макара това да са само хипотези -последните две цитирани,звучат повече от интересно
всичко добро

[Aloha]

Важно Е да се изясни смисъла.

Отецът ли ни е пратил?!?!!? Или някой друг?!!?…
В какъв вид ни е пратил?!?!
И защо ни е пратил…много е ВАЖНО да се знае ЗАЩО!!!
много е ВАЖНО да е ЯСНО, да се търси, да се намира, да се размишлява, споделя…и да не забравяме,
че много е важно да  е интересен целият този процес..

И някъде там - измежду въпросите, чуденето, търсенето се ражда и отговора и вярата в него. И всяка една подобна тема -
обясняваща смисъла - е наистина една дълга тема. Дълга, точно толкова,  колкото фантазията на твореца позволява да се разгърне мисълта,
обяснението, яснотата и разбирането. Само, където в дължината на описанието прозира плиткостта на твърдението, но това като че остава без значение. Така или иначе има начин за "измъкване" и компетентно описание на плиткостта -
какво ли не съм чувала в подкрепа на една "разголена" плиткост -
"Така е, защото го усещам..просто знам, че е така."..или "най-ценно е да се повярва без ръка да пипне и око да види..."..
- ама кой го усещал, защо е толкова важно да е истина, защо е "ценна" вярата, и какво дава на вярващият...
-подобни въпроси остават в дълбока сянка и често, ако някой има неблагоразумието да зададе подобен въпрос, то той се превръща
във враг-дразнител, който иска да оскверни правилната вяра...
изобщо една елементарна игра, защитаваща плоски реликви.

Често цялата вяра се завърта около цитирани величия, разказали собствените си вярвания, прикривайки собствените си страхове...
все думи, чието пре-откритиване от хиляди последователи, са просто думи - приети думи, без да се подлагат на
съмнение и собствен опит...Защото са почувствали, че това е така...и не биха подложили на съмнение това...Приети думи и нищо повече.
  
И всички дискусии тръгват и стигат винаги до една и съща подпора – защо сме тук? Какъв е смисълът?
Какво ТРЯБВА да  правим за да бъдем един ден еди-си какви – там - спасени, чисти, свободни...
Каква е мисията ни….С какво се гордеем и с какво не….какви трябва да сме и какви трябва да са
реликвите ни…Какво представлява тялото ни…душата какво е…

...
И така зареяни с поглед в миналото, търсейки отговори кога какво се е случило и кой и защо ни е изпратил,
забравяме, че ние сме тук.

И така зареяни в бъдещето –какво и как трябва да правим, за да спасим душите си, за да изпълним мисията си и за да направим това, което някой очаквал от нас, забравяме, че ние сме тук.

Подобни идеи ни държат дистанцирани от самите себе си.
Обяснявайки си живота, събитията, съществуването се опитваме да потиснем един първичен страх, който е заложен във всяка една единица само-съзнание…Четем, мислим, вярваме, учим, дерзаем, гоним, или просто лениво дремем -  и в постоянно търсене на отговори на въпроса „Какъв е смисъла…” се дистанцираме сами от себе си.

И така реещи се забравяме, че ние сме тук.

...
Някой си предпочел да вярва, че тялото е затвор за душата и да чака деня на освобождаването, като пропуска уникалният
шанс да възприема пълноценно света с това тяло...тялото, може би, не е част от човека, която има за цел да е затвор за друга част.


И изобщо какво значение има какво бил казал някой си за тялото и душата, като това може да е така, ама може да се окаже, че не е и така.
Ами ако душата не може да съществува без тялото. Защо да не предположим, че нещата са уникално свързани по определен начин, като всичко е по местата си и няма излишни елементи, доминиращи и/или едни ограничаващи други...
Защо не предположим, че при смъртта на тялото, душата няма да се освободи, а ще умре заедно с  тялото...толкова ли е АБСУРДНО да се предположи подобен развой на нещата...Според мен шансовете са равни - шансът е еднакъв да се случи едното или другото...или пък нещо трето, за което не сме се сетили дори...

Всъщност никой не знае какво ще стане с душата, когато тялото умре.
Аз си признавам, че не знам историята на тялото..и не знам какво ще стане с душата ми, когато тялото ми изгние.
Но знам че тялото е средството, с което аз усещам и взаимодействам с тази прекрасна планета -Земята.  
Родена съм с тяло и това тяло ми върши чудесна работа. - Чрез неговата сетивност, аз се радвам на водата, слънцето, тревата, вятъра..на всеки един уникален миг в който съм жива - на всяко едно докосване до материалното проявление на нещата...и всичко това възприемам със сетивността на това тяло точно...

Някой замислял ли се е скоро колко уникална е водата, например - усета й, състава й.
Дали ако някой не е виждал вода, ще е посилно на някой друг да обясни какво е това вода - как се усеща,
какво представлява...
нима допира не е уникален и невъзможен за описание...
И това е само водата. Колко още уникални неща могат да се усетят с тялото. Безбройни са..

И всичко това човека има уникалният шанс да усети. Има шанса да експериментира, да изучи, да влезе в добра връзка с
тялото си и да развие огромна сетивност...но това не става, когато човекът не е ТУК...когато е дистанциран и "зареян" нейде...

Защо да се дистанцираме от това, което имаме в момента, като търсим отговори на това, което предстои.

[val]

ценното е ,когато имаме свободата да изповядваме различни убеждения,и да вярваме в това което е най- близко до нас като търсения.

"...вие пристигате при мен по различни пътища, но всички те ми принадлежат".
бхагавад гита.

...добре попитай ,сто човека -"какъв е смисълът" и може би ще получиш поне сто отговора ,

смисълът е това ,към което се стреми човек , и това което открил , и в което е убеден.

"за да доказваш своята правота ,не е необходимо да доказваш ,че различните тези са погрешни ".
...всички сме различни да така е ,но в разнообразието е и красотата...
някои спят ,някои се стремят да се събудят ,други вече са се събудили....
а други са достигнали нирвана ,но са се върнали за да помагат -Учителите на човечеството.

логично е възгледите на човек да се развиват, а то обикновено се случва в съзвучие с това ,което човек може да осмисли и възприеме.
теории има много , но ако целта е всеки от нас да достигне свободата.
за да стане пробуден , поне на мен ми звучи интересно.
смисълът и целите са тези ,които ни мотивират, когато се случи да се препънем ,да се изправяме и продължаваме .
те са светлинката, която съзираме като звездичка на небосклона.

...съгласен съм ,че по принцип съществува само "тук и сега".и трябва да се научим да забелязваме дребните радости ,а някои може би вече сме се научили... но животът естествено, не е само радости..., ако сте забелязали.
 целите са тези които ни движат .

лично на мен -да спасиш душата си ,и да постигнеш все някога, свободата си , ми звучи добре, което разбира се съвсем не е задължително за всички.
на някои може да им харесва да са бурмичка от машината , наречена система ,или тухла в стената , нищо против разбира се ....
всеки има право на свободен избор .

а в спора се ражда истината.

[beeyond]

Деца, не се вълнувайте .... човек, и добре да живее, фантомът е там:

http://www.vbox7.com/play:ba1f5a06&al=1&vid=976455

[Rheag]

Имам съдба на селянин в тая селска България и си я приемам.Какво друго да направя?Нямам и 50 лева да се кача в самолет за друга държава......... :tickedoff:

[face to face]

6 години по-късно се връщам в този форум и пак търся същата тема и си задавам същия въпрос.
Гледам никой не е писал тук от 4 години... 4 години
Кой какво е открил, кой се е отказал, кой забравил...
Още 5 пъти да минат 6 години и ще е все тая какъв е смисълът.
Чудя се какво е станало с всички вас, които писахте в тази тема, какво ви се е случило през какво сте минали.И пак живота си продължава непроменен...все същия, същите правила, същите закони, същата реалност.Чудя се какво ли ме чака... колко сутрини ще ставам колко нощи ще лягам, колко сълзи и усмивки...колко дребни ядове и дълбоко щастие...колко мисли ще минат през главата ми. Накрая ще ме обръснат и ще ме заровят. Не мога да повярвам че живея.Един и половина е и сякаш съм в сън. Сякаш всичко може да приключи.След малко ще си легна, утре ще стана и всичко почва от начало.Представяте ли си ако незаспивахме....ако нямаше стоп? Ако нямахме нужда от храна толкова много от нещата които днес са задължителни нямаше да ги има...нямаше да сме роби на парите.На какво ли щяхме да сме роби пък тогава?
Успехи на всички....ще мина пак след няколко години

[velaskes]

Добре си го написал...
Човек се хваща за някакъв смисъл и кара така, докато го изчерпи, после намира друг, след него пак и накрая смисъла намира него - завинаги... 
След 4 години я още ще търсим смисъла, я не    А аз мисля да продължавам сам да си пиша тука

[Адриана90]

Въпросът е по-важен

Чел съм го преди много години, 42 не ме удовлетворява ни най-малко.   

А за линк -> тук го има:

http://www.chitanka.info:82/lib/series/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F